Търсене в текстове за 'Баница'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 135 БЛАГОДАРНОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като получа баница, разглеждам я от какво е направена.
[[Изворът на доброто]] БЛАГОДАРНОСТТА ''Скромният обяд под големия орех на двора завърши с кратка благословена молитва и няколко песни. Учителят погледна всички, усмихна се и каза:'' - За всичко, което ни донасят, аз съм плащал по невидим път. Като получа баница, разглеждам я от какво е направена. Направена е от брашно. Свързвам се с онзи, който е сял и жънал житото. Благославям труда на този човек и отминавам. Намеря овцата, от чието мляко е направено сиренето - и на нея благодаря. Намеря кравата, която е дала млякото си за масло - и на нея благодаря.
към текста >>

Най- после, благославям и онзи, който е направил баницата.
Направена е от брашно. Свързвам се с онзи, който е сял и жънал житото. Благославям труда на този човек и отминавам. Намеря овцата, от чието мляко е направено сиренето - и на нея благодаря. Намеря кравата, която е дала млякото си за масло - и на нея благодаря. Най- после, благославям и онзи, който е направил баницата. Като благодари, човек поддържа и запазва вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките му желания ще се постигнат. Каква е разликата между светския и духовния живот? Когато човек яде и не благодари, не съзнава, че всичко е дадено от Бога. Той е в светския живот.
към текста >>

2. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие се оплаквате, че майка ви не е опекла баницата.
Недоволство има в природата, което е страшно. Трябва да излезем от него. За всеки човек е даже привилегия да дойде тук, на земята, при тези условия, на тази велика сцена. Физическият свят съдържа условия за онзи, който разбира. Вие сте деца и се обезсърчавате. Вие се оплаквате, че майка ви не е опекла баницата. Засега работете това, което ви е дадено. В бъдеще ще ви се да.де повече. В Божествения свят всичко е във възходяща степен. Има нещо красиво в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви работи.
към текста >>

3. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят им казал: „Искате ли сега да ви почерпя с баница?
предмети. Брат Захари Желев бил свидетел на следното. В София при Учителя дошла група ръководители. След като разговаряли и свършили работата си, Учителят им казал: „Искате ли сега да ви почерпя с баница? " Те отговорили, че не биха имали нищо против, ако се намери някъде хубава баница. След малко видели, че една тава се носи от пространството, влиза през прозореца на стаята и слиза на масата пред Учителя.
към текста >>

не биха имали нищо против, ако се намери някъде хубава баница.
В София при Учителя дошла група ръководители. След като разговаряли и свършили работата си, Учителят им казал: „Искате ли сега да ви почерпя с баница? " Те отговорили, че не биха имали нищо против, ако се намери някъде хубава баница. След малко видели, че една тава се носи от пространството, влиза през прозореца на стаята и слиза на масата пред Учителя. Всички останали изумени. Учителят разрязал
към текста >>

баницата на толкова парчета, колкото били хората и раздал на всеки.
След малко видели, че една тава се носи от пространството, влиза през прозореца на стаята и слиза на масата пред Учителя. Всички останали изумени. Учителят разрязал баницата на толкова парчета, колкото били хората и раздал на всеки. След като изяли баницата, Учителят се усмихнал: „Сега трябва да я платим. " Извадил пари от джоба си, поставил ги в тавата, тя се вдигнала и излязла през прозореца, откъдето дошла.
към текста >>

изяли баницата, Учителят се усмихнал: „Сега трябва да я платим.
и слиза на масата пред Учителя. Всички останали изумени. Учителят разрязал баницата на толкова парчета, колкото били хората и раздал на всеки. След като изяли баницата, Учителят се усмихнал: „Сега трябва да я платим. " Извадил пари от джоба си, поставил ги в тавата, тя се вдигнала и излязла през прозореца, откъдето дошла. Брат от провинцията решил да поиска една книга от Учителя. Мислено той изразил това желание.
към текста >>

4. Опит за концентриране - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще дойде в ума ви например мисълта: “Колко добре ще бъде, ако имах една хубава баница пред себе си или някакви сладки” или мисълта изведнъж да ви дойдат отнякъде пари и да забогатеете.
Щипанията по тялото се дължат на временното спиране на нервната енергия. Те представят малки електрически експлозии, които стават в нервната система. Понякога тези бодвания са много силни, ще ви предизвикват да подскочите, но и при това положение трябва да се въздържате. Каквото и да става с вас през време на упражнението, вие ще бъдете тихи и спокойни, ще знаете, че всичко ще се нареди както трябва. Не само щипания ще имате, но ще ви дойдат най-различни мисли и желания. Ще дойде в ума ви например мисълта: “Колко добре ще бъде, ако имах една хубава баница пред себе си или някакви сладки” или мисълта изведнъж да ви дойдат отнякъде пари и да забогатеете. После пък ще си въобразите, че можете да напишете някое произведение, с което да учудите света. Какви ли мисли няма да минат през ума ви в тези десет минути. Тези мисли ще тропат на вратата ви, но вие няма да им обръщате внимание, ще знаете, че сте назначени на голяма служба, не може да напуснете работата си нито за секунда. Те ще ви задават ту един, ту друг въпрос, но вие няма да им отговаряте. Те ще ви кажат: “Няма ли човещина във вас, каква е тази глупава работа, с която се занимавате?
към текста >>

5. БЕЛИТЕ БРАТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация
Някой казва: “Аз искам да видя един Бял Брат”. Знаете ли какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв Брат? – Каквото разстройство предизвиква ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представя срещата на обикновен човек с един Бял Брат. Белите Братя не искат да причиняват никому страдания, но в желанието си да направят някакво добро, получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи. За готовите хора срещата с един Бял Брат е голямо щастие.
към текста >>

6. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

— За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото.
Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната!
към текста >>

7. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

„Това е добре за нея, така че тя ще ме разтрие, ще ѝ се иска да поживея.“ След неговите думи Давидова допълни: „Чакай да ти напиша още една рецепта.“ – Антов отговори: „Е, ти знаеш, напиши.“ В това време съпругата му донесе чай с големи парчета баница, след това ни донесе сладко, което тя е правила.
Антов каза: „Я, нека да ви запозная, това е бъдещата ми съпруга, разбира се, че ще направи всичко, което е необходимо.“ Сестра Давидова беше силно шокирана от това, което чу, а аз стоях спокойно и наблюдавах. Антов се обърна към жената и каза: „Иди и приготви нещо да почерпим гостите.“ Когато тя излезе, той се обърна към д р Давидова: „Трябваше първо да ти я представя, но и сега може, не се учудвай, нито дъщеря ми, нито синът ми се интересуват как съм, здрав ли съм, болен ли съм и какво ми е, затова реших да имам някой на стари години да ме погледа.“ Давидова изрази своето разбиране и го запита какво той може да ѝ даде за положените грижи. Той отговори, че са сключили брак и тя ще получава пенсията му, която за нея е нещо. Освен това след две седмици ще излязат оттук и ще получат апартамент на „Кръста“ – стая, хол и кухня. В това жилище тя ще има право да живее до края на дните си. „Това е добре за нея, така че тя ще ме разтрие, ще ѝ се иска да поживея.“ След неговите думи Давидова допълни: „Чакай да ти напиша още една рецепта.“ – Антов отговори: „Е, ти знаеш, напиши.“ В това време съпругата му донесе чай с големи парчета баница, след това ни донесе сладко, което тя е правила. Антов седна на леглото подпрян с възглавници и някак си се ободри от присъствието на лекарката, стана много разговорлив: „Много се радвам, че дойде, отдавна не сме се виждали.“ Давидова отговори: „Аз бях по Франция, отскоро съм тук.“ Антов с искрено чувство каза: „Е, Радке, какво чудо прекарахме, добре че ни имаше.“ После се обърна към мен и продължи да говори: „Сестра, сега ще чуеш, и то със сигурност ще чуеш, но да знаеш и двете версии. Тука бяхме пъстър свят, всички си живеехме прекрасно, но това, което казваше Учителя, не се приемаше от всички на сериозно – за някои хора неговите думи минаваха покрай ушите им и те сякаш се отнасяха не за тях, а за някой друг. Учителя настояваше да се построи голям салон с жилища в една голяма сграда и да се закупят парцели по един декар. Много малко хора го направиха, имахме и счетоводител, и касиер, пари имаше за всичко, но нямаше хора, които да го направят. Касиерът слагаше парите под дюшека на кревата и спеше върху тях.
към текста >>

Майка ми беше направила постна супа, основното ядене беше със сини сливи и за гарнитура разни туршийки, а накрая баница.
Мария бе предала всички книги с беседи на Учителя, които имаше в дома на баща ѝ, на братята в Мърчаево, където се премести Школата. От тези книги се четеше там, като ходехме на молитва. Дъщерята на Антов раздаде и няколко броя от Завета на цветните лъчи на братя и сестри и бе поръчала на брат Темелко да предаде една от тези книжки и на мене. По-късно братята и сестрите ми разказаха всичко за живота на Никола Антов, аз пресях някои неща и записах само това, заради което Учителя го е закрилял и държал при себе си. Следващата неделя, след беседата, както се бяхме уговорили, Радка Давидова дойде у нас на обяд. Майка ми беше направила постна супа, основното ядене беше със сини сливи и за гарнитура разни туршийки, а накрая баница. След като приключихме обяда, Радка ме помоли да я изпратя до тях, за да ми даде беседи, които да чета вкъщи. Тръгнах с нея, тя живееше на ул. „Искър“, срещу Евангелистката църква, попита ме дали съм ходила в такава църква, отговорих ѝ, че не съм ходила. Тя ми каза, че в тази църква има познати, които са нейни пациенти, и ми предложи да влезем при тях, за да ме запознае. Съгласих се, влязохме в църквата, на вратата ни дадоха книжки с песните и молитвите, които върнахме на излизане.
към текста >>

8. 03 Първото гостуване на сестри от Братството в моя дом - Радка Левордашка (1920-2014)

Майка ми каза, че ще приготви баницата (тя правеше най-хубавите баници), аз казах, че ще приготвя основното ядене.
Първото гостуване на сестри от Братството в моя дом Един ден Йорданка ме попита: „Можеш ли да приемеш в неделя гости? “. – „Да, разбира се“ – отговорих аз, без да разбера кои точно ще бъдат гостите. Прибрах се у дома и казах на майка ми и съпруга ми, че в неделя ще имаме гости. Съпругът ми каза: „Раде, от мене ще имаш руската салата“. Майка ми каза, че ще приготви баницата (тя правеше най-хубавите баници), аз казах, че ще приготвя основното ядене. До 11 часа всичко беше готово, точно тогава пристигнаха Йорданка Жекова, Дора Карастоянова, Марийка Дряновска, Лиляна Табакова и Софийка (Софето, така я наричаха). Посрещнах ги с радост и ги попитах: „Какво ще правим, беседа ли ще четем? “. Йорданка каза: „Не, аз ти водя най-големите певици и музикантки, искам да развеселим този дом! “. Съпругът ми постоя малко при нас и се извини, че трябва да отиде на вилата и пожела на гостите да се чувстват удобно и спокойно.
към текста >>

9. 09 Петровден в Ирина Кисьова - Радка Левордашка (1920-2014)

Аз казах: „От мен ще бъде баницата, която майка ми ще направи (тя прави чудни баници), а аз ще направя или картофено руло, или мусака от зарзавати.“ Разделихме се със сестрите и аз слязох на пазарчето при Римската стена, накупих две пълни чанти с продукти за празника и за вкъщи.
Петровден в Ирина Кисьова Един ден преди Петровден се събрахме няколко сестри в Йорданка, за да се уговорим какво ще приготвим за празника. Ирина Кисьова предложи: „Този път ще празнуваме Петровден у нас! Аз ще направя къпаната питка, която Учителя много обичаше и съм му правила.“ Йорданка каза, че ще приготви ангелската супа, Цвета Аламанчева ще направи сладкиш, Янка – кекс и плодове от двора. Аз казах: „От мен ще бъде баницата, която майка ми ще направи (тя прави чудни баници), а аз ще направя или картофено руло, или мусака от зарзавати.“ Разделихме се със сестрите и аз слязох на пазарчето при Римската стена, накупих две пълни чанти с продукти за празника и за вкъщи. През нощта сънувам следния сън: Учителя ме среща на пазарчето с пълните чанти, подава ми едно парче питка и казва: „Това е за сина ти“ – и ми го мушка във врата под брадата. – „Аз се извинявам, че ръцете ми са заети и не мога да се ръкувам.“ – „Нищо, не се притеснявай – отговори Учителя и ме попита: Ти какво реши да направиш за празника? “. – „Руло от картофи или зарзаватена мусака“ – отговорих аз. „Рекох, направи рулото от картофи, майка ти да направи баницата.“ – „Ами, добре, Учителю, така ще направя.“ Връщам се вкъщи, но не в апартамента, а на село. Оставям чантите и сядам до майка ми, разказвам ѝ за разговора ми с Учителя: „Майко, Учителя каза ти да направиш баницата за Петровден.“ – „Добре, за мен това е радост, аз и сега съм направила баница, ето я на масата в чинията“ – отговори тя.
към текста >>

„Рекох, направи рулото от картофи, майка ти да направи баницата.“ – „Ами, добре, Учителю, така ще направя.“ Връщам се вкъщи, но не в апартамента, а на село.
Аз ще направя къпаната питка, която Учителя много обичаше и съм му правила.“ Йорданка каза, че ще приготви ангелската супа, Цвета Аламанчева ще направи сладкиш, Янка – кекс и плодове от двора. Аз казах: „От мен ще бъде баницата, която майка ми ще направи (тя прави чудни баници), а аз ще направя или картофено руло, или мусака от зарзавати.“ Разделихме се със сестрите и аз слязох на пазарчето при Римската стена, накупих две пълни чанти с продукти за празника и за вкъщи. През нощта сънувам следния сън: Учителя ме среща на пазарчето с пълните чанти, подава ми едно парче питка и казва: „Това е за сина ти“ – и ми го мушка във врата под брадата. – „Аз се извинявам, че ръцете ми са заети и не мога да се ръкувам.“ – „Нищо, не се притеснявай – отговори Учителя и ме попита: Ти какво реши да направиш за празника? “. – „Руло от картофи или зарзаватена мусака“ – отговорих аз. „Рекох, направи рулото от картофи, майка ти да направи баницата.“ – „Ами, добре, Учителю, така ще направя.“ Връщам се вкъщи, но не в апартамента, а на село. Оставям чантите и сядам до майка ми, разказвам ѝ за разговора ми с Учителя: „Майко, Учителя каза ти да направиш баницата за Петровден.“ – „Добре, за мен това е радост, аз и сега съм направила баница, ето я на масата в чинията“ – отговори тя. – „Къде е синът ми, че Учителя ми даде едно парче питка за него? “. – и извадих питката от дрехата под врата ми. В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи. Ние започнахме да му се радваме.
към текста >>

Оставям чантите и сядам до майка ми, разказвам ѝ за разговора ми с Учителя: „Майко, Учителя каза ти да направиш баницата за Петровден.“ – „Добре, за мен това е радост, аз и сега съм направила баница, ето я на масата в чинията“ – отговори тя.
Аз казах: „От мен ще бъде баницата, която майка ми ще направи (тя прави чудни баници), а аз ще направя или картофено руло, или мусака от зарзавати.“ Разделихме се със сестрите и аз слязох на пазарчето при Римската стена, накупих две пълни чанти с продукти за празника и за вкъщи. През нощта сънувам следния сън: Учителя ме среща на пазарчето с пълните чанти, подава ми едно парче питка и казва: „Това е за сина ти“ – и ми го мушка във врата под брадата. – „Аз се извинявам, че ръцете ми са заети и не мога да се ръкувам.“ – „Нищо, не се притеснявай – отговори Учителя и ме попита: Ти какво реши да направиш за празника? “. – „Руло от картофи или зарзаватена мусака“ – отговорих аз. „Рекох, направи рулото от картофи, майка ти да направи баницата.“ – „Ами, добре, Учителю, така ще направя.“ Връщам се вкъщи, но не в апартамента, а на село. Оставям чантите и сядам до майка ми, разказвам ѝ за разговора ми с Учителя: „Майко, Учителя каза ти да направиш баницата за Петровден.“ – „Добре, за мен това е радост, аз и сега съм направила баница, ето я на масата в чинията“ – отговори тя. – „Къде е синът ми, че Учителя ми даде едно парче питка за него? “. – и извадих питката от дрехата под врата ми. В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи. Ние започнахме да му се радваме. Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе.
към текста >>

В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи.
“. – „Руло от картофи или зарзаватена мусака“ – отговорих аз. „Рекох, направи рулото от картофи, майка ти да направи баницата.“ – „Ами, добре, Учителю, така ще направя.“ Връщам се вкъщи, но не в апартамента, а на село. Оставям чантите и сядам до майка ми, разказвам ѝ за разговора ми с Учителя: „Майко, Учителя каза ти да направиш баницата за Петровден.“ – „Добре, за мен това е радост, аз и сега съм направила баница, ето я на масата в чинията“ – отговори тя. – „Къде е синът ми, че Учителя ми даде едно парче питка за него? “. – и извадих питката от дрехата под врата ми. В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи. Ние започнахме да му се радваме. Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе. В този момент влезе синът ми, аз му подадох чинията с баницата и казах: „Бягай, настигни Учителя! “ Той взе чинията и тръгна, след миг и аз тръгнах след него, когато двамата излязохме навън, видяхме как Учителя изчезна. На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден.
към текста >>

Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе.
Оставям чантите и сядам до майка ми, разказвам ѝ за разговора ми с Учителя: „Майко, Учителя каза ти да направиш баницата за Петровден.“ – „Добре, за мен това е радост, аз и сега съм направила баница, ето я на масата в чинията“ – отговори тя. – „Къде е синът ми, че Учителя ми даде едно парче питка за него? “. – и извадих питката от дрехата под врата ми. В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи. Ние започнахме да му се радваме. Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе. В този момент влезе синът ми, аз му подадох чинията с баницата и казах: „Бягай, настигни Учителя! “ Той взе чинията и тръгна, след миг и аз тръгнах след него, когато двамата излязохме навън, видяхме как Учителя изчезна. На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден. Всеки от нас носеше по нещо за почерпка и след това бързо се разотивахме по домовете си. Това ставаше поради страх от властта, затова се събирахме на малки групи по домовете, където можеше.
към текста >>

В този момент влезе синът ми, аз му подадох чинията с баницата и казах: „Бягай, настигни Учителя!
– „Къде е синът ми, че Учителя ми даде едно парче питка за него? “. – и извадих питката от дрехата под врата ми. В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи. Ние започнахме да му се радваме. Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе. В този момент влезе синът ми, аз му подадох чинията с баницата и казах: „Бягай, настигни Учителя! “ Той взе чинията и тръгна, след миг и аз тръгнах след него, когато двамата излязохме навън, видяхме как Учителя изчезна. На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден. Всеки от нас носеше по нещо за почерпка и след това бързо се разотивахме по домовете си. Това ставаше поради страх от властта, затова се събирахме на малки групи по домовете, където можеше. Аз се прибрах вкъщи, приготвих рулото, взех баницата и тръгнах към дома на Ирина Кисьова.
към текста >>

Аз се прибрах вкъщи, приготвих рулото, взех баницата и тръгнах към дома на Ирина Кисьова.
В този момент влезе синът ми, аз му подадох чинията с баницата и казах: „Бягай, настигни Учителя! “ Той взе чинията и тръгна, след миг и аз тръгнах след него, когато двамата излязохме навън, видяхме как Учителя изчезна. На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден. Всеки от нас носеше по нещо за почерпка и след това бързо се разотивахме по домовете си. Това ставаше поради страх от властта, затова се събирахме на малки групи по домовете, където можеше. Аз се прибрах вкъщи, приготвих рулото, взех баницата и тръгнах към дома на Ирина Кисьова. Наредихме приказна маса. Пак направихме молитва и преди да седнем на масата да ядем, се почука на вратата. Пристига един възрастен брат, който е самотник и свиреше на Паневритмията с китара, казваше се бай Георги-китариста. Искал да попита нещо сестра Ирина. Тя каза: „Заповядай, брат, ще ни бъдеш гост днес!
към текста >>

10. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

Дъщерята на Симо - Верка, бе направила прекрасна трапеза: ангелска супа, но както я правеше Йорданка (така я обичал Учителя), пълнени червени чушки, две или три тепсии баница, също много хубава.
Беседите четеше Пешо тогава, след беседата отидохме на гимнастика в местността Бачище - над селото, малка скътана в гората поляна. След гимнастиката пак се върнахме у Темелко, пихме чай и направихме лека закуска. Беседа имаше в 10 часа, след нея - обяд. Този път обядът беше у Симо, а не у Темелко, там бяха и петимата братя - запознах се с тях, много мили и симпатични хора. Най-ниският на ръст от тях беше кмет на селото тогава. Дъщерята на Симо - Верка, бе направила прекрасна трапеза: ангелска супа, но както я правеше Йорданка (така я обичал Учителя), пълнени червени чушки, две или три тепсии баница, също много хубава. И ние сложихме на масата каквото бяхме донесли от София, трапезата беше много богата. При нас бяха и брат Темелко, Пешо и Търса - по време на обяда те разказаха свои спомени с Учителя. Аз само се наслаждавах на това, което чувам, а те бяха щастливи. Разказваха: след идването на Учителя колко хубаво станало в Мърчаево - станало Светляево. Така аз искрено обикнах братята и сестрите в Мърчаево и започнах да придружавам сестра Йорданка винаги, когато пожелаеше да отидем там.
към текста >>

11. 44. Деца за осиновяване - Радка Левордашка (1920-2014)

Направих баница и през това време разговаряхме: „Учителю, сега, докато сме млади, можем да си шетаме, но като остареем, кой ще ни гледа?
". А той ме изгледа строго и каза: „Ако е трябвало да имаш дете, Господ щял да ти даде и да си го родиш досега. Твоята мисия сега на Земята е не да гледаш малки деца, и то чужди! " След този разговор, ние върнахме детето на родителите му. Един ден, след обяд, Учителя бе дошъл в нашата къщичка и седна на миндерчето срещу масата. Направих баница и през това време разговаряхме: „Учителю, сега, докато сме млади, можем да си шетаме, но като остареем, кой ще ни гледа? ". Учителя се усмихна, погледна през прозорчето, после посочи с пръст към едно момче и каза: „Ей това момче ще ви гледа! А, ей тук ще се построи голяма къща! " Погледнах през прозорчето и това момче беше Сава Симов, син на брат Симо от Мърчаево. Ние го бяхме подслонили и той живееше при нас, защото учеше в София. Учителя продължи: „Той в миналото е бил духовник в манастир и сега ще бъде такъв." В този момент Сава беше застанал на двора и дялкаше нещо в ръцете си.
към текста >>

12. 58. Пълната кошница - Радка Левордашка (1920-2014)

Рускинята направи баница от продуктите, нахраниха се и си легнаха, а мъжа й още го нямаше.
". - „Да, всичко! Не питай защо! " Предадох кошницата на рускинята и тя се зарадва много, но аз се ядосвах, че Учителя даде всичко и не остави нищо за нашата кухня. Тогава много трудно се намираха продукти и особено масло. Рускинята направи баница от продуктите, нахраниха се и си легнаха, а мъжа й още го нямаше. Късно вечерта руснакът се прибра пиян „до козирката" и почна да бие жена си, че после и децата. Настана страшен плач и глъч, та цялата къща се събуди. Отива Темелко да ги смири, а аз отивам при Учителя да питам какво да правим: Учителю, руснакът ще пребие жената и децата си! - „Рекох, това е от продуктите - маслото и прасковите. Като вървяха по пътя от Владая до Мърчаево, сестрите все това си приказваха: Толкова неща носим на Учителя, но той я ги види, я не, защото това ще го изяде Йорданка с другите сестри около нея.
към текста >>

Та едни ядоха баница, после ядоха пердах, а след това си доядоха с прасковите.
Като вървяха по пътя от Владая до Мърчаево, сестрите все това си приказваха: Толкова неща носим на Учителя, но той я ги види, я не, защото това ще го изяде Йорданка с другите сестри около нея. Когато даваш нещо, трябва да го дадеш от сърце, без да ти се свиди и да не мислиш кой ще го изяде. Та сега този бой и тази гюрултия през нощта са на място! " През нощта не спахме, на сутринта животът продължи обичайния си ход, а онези сестри разбраха, че прасковите и маслото са отишли при руснаците, и много съжаляваха, защото бяха донесени от толкова далече. Та едни ядоха баница, после ядоха пердах, а след това си доядоха с прасковите. Остана тази приказка за пълната кошница, от която Учителя не яде.
към текста >>

13. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

" Един брат от присъстващите се обажда: „Баница." „Добре" — казва Учителя.
Денят е слънчев и горещ и затова отварят прозорците, за да се проветрява. Разговорът продължава почти до обяд. Случва се така, че братята и сестрите са заети и няма кой да сготви общ обяд. Като привършват разговора, Учителя се обръща към своите гости и им казва: „Аз ви поканих на тази среща, но сега е обяд и трябва да ви гостя с нещо. Какво искате да ядем? " Един брат от присъстващите се обажда: „Баница." „Добре" — казва Учителя. Подир малко през отворения прозорец в стаята долетяват три тави с баница и застават на масата. Всички учудени гледат това явление и мълчат. Учителя слага една престилка, взема нож, нарязва баниците и раздава по едно парче на всеки. Казват обща молитва и обядът започва. Като се нахранват, завършват с обща молитва.
към текста >>

Подир малко през отворения прозорец в стаята долетяват три тави с баница и застават на масата.
Разговорът продължава почти до обяд. Случва се така, че братята и сестрите са заети и няма кой да сготви общ обяд. Като привършват разговора, Учителя се обръща към своите гости и им казва: „Аз ви поканих на тази среща, но сега е обяд и трябва да ви гостя с нещо. Какво искате да ядем? " Един брат от присъстващите се обажда: „Баница." „Добре" — казва Учителя. Подир малко през отворения прозорец в стаята долетяват три тави с баница и застават на масата. Всички учудени гледат това явление и мълчат. Учителя слага една престилка, взема нож, нарязва баниците и раздава по едно парче на всеки. Казват обща молитва и обядът започва. Като се нахранват, завършват с обща молитва. Обядът преминава в пълно мълчание.
към текста >>

14. Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Със сестра Рилка направихме чудесна баница и аз му я занесох.
Два нови куплета на солото на "Слънчеви лъчи" 15.08.1944 година — село Светляево. Днес отидох при Учителя в 3 и половина часа след обяд. Със сестра Рилка направихме чудесна баница и аз му я занесох. Като седнах на посочения ми от него стол, запитах: — Учителю, един важен въпрос ме безпокои. Във Вършец живея с мама в една стая. Напоследък артистите, с които тя непрекъснато се среща, ѝ повлияха. Един ден тя ми предложи да се омъжа.
към текста >>

15. Засега пътят не се отваря - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Помолих сестра Рилка да разточим заедно една баница.
Засега пътят не се отваря 29.08.1944 година — Село Светляево. Тази сутрин научих, че довечера Учителят се връща от екскурзията, на която не можах да отида, поради лично неразположение. Помолих сестра Рилка да разточим заедно една баница. Казах ѝ: — Сложи повече масло, яйца и сирене. Ще ти платя каквото струва. Баницата стана много хубава. Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с горещата вода, за да си измие нозете, влязохме при него заедно с брат Христо.
към текста >>

Баницата стана много хубава.
Тази сутрин научих, че довечера Учителят се връща от екскурзията, на която не можах да отида, поради лично неразположение. Помолих сестра Рилка да разточим заедно една баница. Казах ѝ: — Сложи повече масло, яйца и сирене. Ще ти платя каквото струва. Баницата стана много хубава. Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с горещата вода, за да си измие нозете, влязохме при него заедно с брат Христо. Поднесохме му баницата. Той ни каза да я поставим на масата пред него. Лицето му излъчваше духовна сила и мощ. Снопове от светлина излизаха от красивата му глава.
към текста >>

Поднесохме му баницата.
Казах ѝ: — Сложи повече масло, яйца и сирене. Ще ти платя каквото струва. Баницата стана много хубава. Надвечер, когато сестрите внасяха на Учителя легена с горещата вода, за да си измие нозете, влязохме при него заедно с брат Христо. Поднесохме му баницата. Той ни каза да я поставим на масата пред него. Лицето му излъчваше духовна сила и мощ. Снопове от светлина излизаха от красивата му глава. Той беше много щедър в благословията си. Аз казах:
към текста >>

16. От 16 януари до 28 февр.: Зима и пролет. Социални теми. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не е зле да спрем вниманието си и на народния обичай — новогодишната баница с късметчета.
От 16 януари до 28 февруари : Зима и предпролет. Социални теми Отново на училище. Първата седмица минава в празнично настроение под впечатление от празниците. Ще бъдем внимателни и търпеливи да изслушаме всички. Не е зле да спрем вниманието си и на народния обичай — новогодишната баница с късметчета. Ако има домове, където не е направено това, мило ще бъде да си омесим на училище макар и питка и да си сложим късметчета за послушание, ударна работа, чистота и др. Точно сега удобно време е да запознаем децата и с други големи хора, борци за народна свобода. Казаното трябва да бъде близко до детския мир, просто, ясно и живо.. През този месец ще довършим зимните си радости, ще си илюстрираме зимни приказки и дейности. През февруари Слънчо ни се усмихва по-често. Свежа струя на живо;г ни спомня за бързотечното поточе и за първите кокиченца.
към текста >>

17. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Константин бързо хвърли поглед към вуйчо си, който също нареждаше на тях каквото им беше останало - студена варена кокошка и още по- студена баница.
Вуйчото на Константин (така се казваше момчето) с удоволствие прие поканата на турчина да хапнат заедно в крайпътните дървета, дето имаше чешма с корита за поене на впряга на пътниците и два-три дънера, подпрени на камъни и одялани като седалки. Небето бе оловено, но не бе кой знае колко студено. Това да не ги лъже само че, каза турчинът, като нареждаше на покрития с кърпа дънер питка, пестил, пастърма. Морето било много бурно от дни и хубаво, че не се излъгали да вземат гемия от Бургас, защото не се знаело какво е могло да стане. Лошо, лошо било таз зима и утре щели да правят молебен варненци на скелите с владиката да се смили Бог, че лошо. Константин бързо хвърли поглед към вуйчо си, който също нареждаше на тях каквото им беше останало - студена варена кокошка и още по- студена баница. Вуйчо му бързо обясни на български, че турчинът бил християнин от варненските и че не е турчин, а от гагаузите, за които още в Устово му беше разказал. След това събра ръце за молитва, заедно с новия си познат благословиха на турски и български и се поканиха един друг всеки с каквото бе сложено на дънера. Вуйчо му Йоргаки не говореше хубаво турски, но се разбираха с непознатия и разговорът ги отнесе. За Константин беше като друг свят каквото виждаше последните ден-два. В Устово беше добре, хубаво, богато бе родното му село.
към текста >>

18. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И ей ги зададоха се с двете каруци поп Иван Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов; затупаха премръзнали крака, додето старецът издърпа тежката врата и им се ухили с липсващия зъб: - Буйрум! Хайде, пуйчетата ми! Хайде да видим донесли ли сте ми хадърчанска баница, че и аз душа храня.
По закона. И ей го е Константин, дърт мъж вече, ама се промъкваше с почерпки при приятеля си Ибрахим - пазача на крепостната порта, дето й викат на разговорен език „Ибрахим капусу“ на негово име, и уговориха през нощта той тайно да отвори на каруцарите, дето ще дойдат с каруци от Хадърча да донесат църковни утвари, икони и каквото трябва от хадърчанската църква да наредят както му е ред. И ей ги на среднощ двамата, пък то студ! Варненски лош студ, снегът измиташе на коси на коси из сухата трева извън портата и те чакаха край мангалчето в караулната и се грееха - Константин и старият Ибрахим. Стоплил бе чай едно канче старецът, ама на отеца не му се пиеше - само се чудеше на себе си, дърт мъж с деца - защо сърцето му тупаше като на хлапе! Нямаше ли да се наиграе, че да улегне. А Ибрахим се хилеше - той не се бе наиграл, че попът ли? И ей ги зададоха се с двете каруци поп Иван Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов; затупаха премръзнали крака, додето старецът издърпа тежката врата и им се ухили с липсващия зъб: - Буйрум! Хайде, пуйчетата ми! Хайде да видим донесли ли сте ми хадърчанска баница, че и аз душа храня. Поп Иван погледна Константин и се чудеше нещо, и Константин трябваше да обясни, защото Иван не беше варненец и не знаеше за какво става дума. Посочи горе над портата изчуканите изтънко-изтънко арабски букви в елипсовидния каменен щит: - Така пише горе, от самия Айни стихове: „Всеки, който влиза и излиза през тези порти, да чете следующия надпис: „Тези порти на пуйките са направени с помощта на Всевишния.“ А Ибрахим умираше да се смее; малко трябва да е взел-дал старецът, си мислеше Иван, като го гледаше изпод гуглата: - Аз пазаческата си дума няма да наруша заради вас бре, хайванчетата ми. Портата се казва Пипи-капу - „врата на пуйките“ и нали затова ви пущам - защото сте пуяци! И умираше да се смее! Вкараха колите. Затвориха вратата. Взема баницата Ибрахим, сръбнаха по глътка чай да подпечатат приятелството и той подаде на всеки по едно парче, и за него - стария турчин - остана само едно.
към текста >>

Взема баницата Ибрахим, сръбнаха по глътка чай да подпечатат приятелството и той подаде на всеки по едно парче, и за него - стария турчин - остана само едно.
И ей ги зададоха се с двете каруци поп Иван Бакърджиев, Петър Атанасов, Курти Добрев, Слави Стоянов и Добри Бацов; затупаха премръзнали крака, додето старецът издърпа тежката врата и им се ухили с липсващия зъб: - Буйрум! Хайде, пуйчетата ми! Хайде да видим донесли ли сте ми хадърчанска баница, че и аз душа храня. Поп Иван погледна Константин и се чудеше нещо, и Константин трябваше да обясни, защото Иван не беше варненец и не знаеше за какво става дума. Посочи горе над портата изчуканите изтънко-изтънко арабски букви в елипсовидния каменен щит: - Така пише горе, от самия Айни стихове: „Всеки, който влиза и излиза през тези порти, да чете следующия надпис: „Тези порти на пуйките са направени с помощта на Всевишния.“ А Ибрахим умираше да се смее; малко трябва да е взел-дал старецът, си мислеше Иван, като го гледаше изпод гуглата: - Аз пазаческата си дума няма да наруша заради вас бре, хайванчетата ми. Портата се казва Пипи-капу - „врата на пуйките“ и нали затова ви пущам - защото сте пуяци! И умираше да се смее! Вкараха колите. Затвориха вратата. Взема баницата Ибрахим, сръбнаха по глътка чай да подпечатат приятелството и той подаде на всеки по едно парче, и за него - стария турчин - остана само едно. Най- голямото. Да знаят, че им е приел подаръка. Добичета нещастни и те, какво се мъчат, какво се бъхтят - си мислеше Ибрахим - християнски препирни и глупости, ама какво да се прави, млади са. Нека! Църквата „Св. Архангел Михаил“ На сутринта тълпата в двора на училището беше огромна.
към текста >>

19. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

* Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа.
Но не сега. Не с тези думи. Постепенно ще осъзнае нещата, ще дойде провидение. Сега само усеща огромността на всичко това и очите му понякога се пълнят със сълзи, и той знае, че е част от много повече и повече от което го учат, и ще разбере всичко това, и ще е сладко, и трагично, и неизбежно. Сега е само скритата предтръпка и по някоя скрита сълза. * Петър отдавна е разбрал, че светът не може да бъде само Хадърча, не може да бъде задушен смисълът на съществуването ти между обора и огнището, колкото и да го души всеки път като помисли, че може да се раздели завинаги с мириса на бабината баница и на хошафа. Знае какво е каканиженето на гръцки в църквата и препъването и сричането на славянската Библия, дето уж се разбирало, ама нищо не се разбира (и защо ли са нужни тези вечни преструвки за неща, които е явно, че не са така!). И знае колко поразително и до болка близко бе почувствал Божието слово, когато за пръв път прочете нещичко от протестантското евангелие, което баща му бе донесъл дома: с простия, сладък език на даскал Петко Славейков, Божието слово бе влязло в стаята като утринна светлина, като свеж пролетен развигор в гърдите ти; можеше да се докосне, да се пипне сякаш невидимата енергия, от която бе направено стремлението към божественото... беше част от дома; в майчиния език със всяка дума е било скрито! Не беше чужд език отвънка, едва различим по смисъл, колкото и свят. Не идеше отгоре, не идеше с расата, дрехите, иконите на някакво специално далечно място, а беше лумнало отвътре, от сърцето му, дома, баба, пътя, двора, съседите, тракането на налъмите по плочите. И така го озари (като сладката болка на свалена превръзка от ранено място) мисълта, че всъщност така е било, словото за учениците Му е било словото на майките им. И словата на Патриарсите на българската църква в Търново пак е бил майчиният език за тези, които са ги слушали, в пълно взаимно всепроникване.
към текста >>

- Слушай! Като ми провериха дробовете и всичко мина, документи там и каквото и да е, поканиха ни да седнем на едни пейки с маси и ни донесоха по чаша студено мляко с топла ябълкова баница ли, пита ли там... Не съм кусвал такова хубаво нещо досега, ядях... - И носа ти течеше от удоволствие - добави отец Куцак.
Тези хора са умни хора. А ти? - Гледам нещо за хапване; нещо хубаво, да се почувствам у дома, и след това отивам в парка, ей там, да си чакам приятеля. - За ядене ли? - светна Гаврило. - Слушай! Като ми провериха дробовете и всичко мина, документи там и каквото и да е, поканиха ни да седнем на едни пейки с маси и ни донесоха по чаша студено мляко с топла ябълкова баница ли, пита ли там... Не съм кусвал такова хубаво нещо досега, ядях... - И носа ти течеше от удоволствие - добави отец Куцак. - Ами точно тъй! И си казах: Ако това ще е яденето, дето ще го ядем тука, дошъл съм на правилното място. Харесвам Америка! Така че ябълкова пита; купи си ябълкова пита със студено мляко! - Ябълкова пита да е! - Петър се засмя. - Само че и вие елате, моля ви се, да ви почерпя. Искам да се почувствам като у дома сега! И една прощална приказка в някое кафене на пристанището ще е точно на място. Ако имате време, разбира се.
към текста >>

Би предпочел баница, ако имаше, да му напомни за дома; да може да покаже на тази баница, на тази стара приятелка от дома, де е и какво става; да й каже сбогом, сега съм тука и ще ям ябълкова пита оттук нататък, моя скъпа, мила бабина, парцалива, пълнеща корема сирена, дебелолиста, полуизгорена в пещта на двора, любима моя лакомийска баничке.
Кафето излезе като черна топла водица, дето е минала покрай чували с кафе на зърна, и Петър реши да не забравя оттук нататък и той да мине на студено мляко. Това не беше кафе. А ябълковата пита ставаше. Топла, сладка, ароматна - сигурно от кимона в нея. Всъщност беше си доста хубава. Би предпочел баница, ако имаше, да му напомни за дома; да може да покаже на тази баница, на тази стара приятелка от дома, де е и какво става; да й каже сбогом, сега съм тука и ще ям ябълкова пита оттук нататък, моя скъпа, мила бабина, парцалива, пълнеща корема сирена, дебелолиста, полуизгорена в пещта на двора, любима моя лакомийска баничке. Делчев, както винаги, дойде точно навреме за срещата. Изглеждаше някак далечен, докато крачеше по алеята на парка с бомбе на глава през - колко станаха? - трите години, през които не бяха се виждали; но когато заговори шегаджията, дето надничаше през очите му, сякаш не бяха се виждали от няколко часа. - Точно навреме, както винаги! - каза той и стисна ръката на Петър. - Страх ме беше, че си се загубил някъде да тичаш, да зяпаш и че ще трябва да те чакам на пейката до утре сутринта, но ти никога няма да се промениш, а?
към текста >>

20. Георги Томалевски - Георги Христов

Днес Кръстьо донесе на нивата баница.
- А там е сърцето на „Лъва“. „Регулус“ се нарича тази звезда. Слънцето праща Божествен огън, а полето трепти в мараня. Аз не познавам друго поле с такива широки и волни хоризонти. Облаците днес са наредени надалеко околовръст и като че чакат нещо. Днес Кръстьо донесе на нивата баница. Една от учителките в селото е вече наша съидейница. Тя ни праща баницата. Мисля за моята майка. Спомням си как пътувах с нея във влака като дете. Там седяха ханъми с разноцветни наметки.
към текста >>

Тя ни праща баницата.
Слънцето праща Божествен огън, а полето трепти в мараня. Аз не познавам друго поле с такива широки и волни хоризонти. Облаците днес са наредени надалеко околовръст и като че чакат нещо. Днес Кръстьо донесе на нивата баница. Една от учителките в селото е вече наша съидейница. Тя ни праща баницата. Мисля за моята майка. Спомням си как пътувах с нея във влака като дете. Там седяха ханъми с разноцветни наметки. - Как се различава лицето на майка ми от лицата на турските жени! Когато си лягам вечерта, когато слагам глава на коравата възглавка, над мен се разстила необозримо широко звездно небе. Чувствам, че образът на майка се разлива в безкрайната ширина и оттам слиза утехата на една друга майка, която ме обича със същата обич както моята, и вместо черната си забрадка тя е заметнала плащеницата на звездната нощ.
към текста >>

21. „Масата на изобилието' в стаята на Учителя - Георги Христов

Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя.
„Масата на изобилието" в стаята на Учителя В стаята на Учителя в дъното имаше една кръгла маса, на която бяха наслагани най-различни блага. Нашите братя и сестри когато направеха, сготвеха нещо хубаво или получаваха някой плод, винаги отделяха на Учителя най-хубавото и му го занасяха. Направи някоя сестра козунак, баница или сладкиш, донесе на Учителя. Той не ги връщаше. Каквото взимаше туряше на масата. Ако нямаше място на масата, туряше под масата. А имаше и етажерка наблизо и там се слагаше. Така, че на масата и около нея имаше всякакви блага.
към текста >>

НАГОРЕ

0.37252902984619