Търсене в текстове за 'Баница'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
„Аз съм от новите полковници, ще се качите на колата ми.“Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад. И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“. Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек на любовта.
към текста >>

2. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме
И така той ни прекара. Кръчмарят като видя, че този селянин е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се е родил добър, но не може да го прояви, другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят, че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи. След това, като минахме реката, коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме. Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина“. Сутринта рано ни изпрати близо 4 километра от селото. Каза ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“.
към текста >>

3. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

" А тя баница ще му направи, хубаво ядене ще му приготви.
Казах му, че искам да вляза направо при началника, без да му докладва. Аз бях любимец на началника и полковникът беше издал заповед, в която имаше специален параграф за моя подучастък. По негово мнение той във всяко отношение беше пръв в целия граничен сектор, а аз - най-младият капитан, но с най-добра домакинска и строева организация. Когато отиваше при другите офицери, караше им се, ругаеше ги, а дойдеше ли при мен, не му се тръгваше. Стоеше по два-три дни, разговаряше с майка ми и и казваше: „Тук ми е много хубаво, чувствам се много добре! " А тя баница ще му направи, хубаво ядене ще му приготви. Само един ми бил кусурът - дето не искам да се оженя... Отидох пред кабинета на началника, почуках на вратата и влязох: — Здраве желая, г-н полковник! — Ех, че не можаха да те арестуват тези стражари - извика той, -че какво щяхме да правим! — Още не са се родили такива стражари, които да ме арестуват!
към текста >>

4. ЯСНОВИДСТВО

Но тъй като аз се стеснявах да взема, той ми отдели от всичко, което носеше: хляб, сирене, баница, кашкавал, варени яйца и ми каза: "Заповядайте!
Но ето какво се случи: На 15 километра от Добрич влакът спря и не тръгна. Изядох храната, която си носех за два дни и на третия останах без храна. Хората слязоха от влака и всеки разтворил чантата си и се хранеше, а аз нямам нищо, а ме е срам да си поискам. Вече ми премаляваше от глад, когато дойде при мене млад, интелигентен човек, който носеше куфарче с храна. Спря се при мене, разтвори куфарчето и каза: "Сега ние с вас ще хапнем". Но тъй като аз се стеснявах да взема, той ми отдели от всичко, което носеше: хляб, сирене, баница, кашкавал, варени яйца и ми каза: "Заповядайте! " Това, което той ми остави, бе не само за едно ядене, а за цял ден, дори и за два, толкова бе изобилно. След като се нахранихме, той си прибра куфарчето и под предлог, че има бърза работа, замина и вече не го видях. Веса Петрова През 1918 и 1919 г. приятелите направиха опит за Братска комуна в село Арбанаси, край Велико Търново.
към текста >>

5. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Един път направих баница, занесох на Учителя и Той ми върна тавата, а вътре имаше укрухи от баницата останали.
Преди операцията, Олга Блажева има видение: Учителят се явява зад гърба на д-р Веркони, до дясното му рамо в бяла престилка и хирургическа шапка на главата. След операцията д-р Веркони се явява при сестрата и казва: "Всичко мина успешно, но не мога да разбера защо имах чувството, че аз не оперирам, някой друг вместо мен движеше скалпела в ръката ми." Сестрата му казала за видението с Учителя, а д-р Веркони се е познавал с Него. Става му ясно, че успешната операция е извършена от Учителя чрез него. Магдалина Григорова Един път направих баница, занесох на Учителя и Той ми върна тавата, а вътре имаше укрухи от баницата останали. Не ги хвърлих на пиленцата или другите животни, а ги събрах в едно пликче и 10 години давах от тези укрухи на някой болен от стомах, главоболие или нещо друго, някакво нещастие в семейството. Щом ги изяде, веднага му се оправят работите. Десет години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах. Значи каква сила има всяко нещо, до което се е докоснал Учителят. Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислим.
към текста >>

6. ЧУДОТВОРСТВО

"Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал брат Пеню Киров с усмивка и с желание да хапне баница.
Сега за вас са чудеса, а за нас, учениците от Школата, не бяха такива, защото ние живеехме с тях и това беше нашия живот. Борис Николов В първите години Учителят идва в Бургас. Там били Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов. Вникнати в разговор в някаква духовна работа, поизморили се, пък станало към 9-10 часа, огладнели. "Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал брат Пеню Киров с усмивка и с желание да хапне баница. Учителят го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора. След малко, като излезли на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, ги чакала вънка, парела. Когато видели баницата там, се чудели кой я донесъл. Както и да е, изяли я.
към текста >>

След малко, като излезли на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, ги чакала вънка, парела.
Там били Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов. Вникнати в разговор в някаква духовна работа, поизморили се, пък станало към 9-10 часа, огладнели. "Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал брат Пеню Киров с усмивка и с желание да хапне баница. Учителят го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора. След малко, като излезли на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, ги чакала вънка, парела. Когато видели баницата там, се чудели кой я донесъл. Както и да е, изяли я. Тогава Учителят казал: "Е, сега, брат Тодорчо, като най-млад, да отиде да плати баницата". Отишъл при баничаря. Баничарят рекъл: "Четири баници извадих - пък едната тава къде изчезна и се загуби?
към текста >>

Когато видели баницата там, се чудели кой я донесъл.
Вникнати в разговор в някаква духовна работа, поизморили се, пък станало към 9-10 часа, огладнели. "Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал брат Пеню Киров с усмивка и с желание да хапне баница. Учителят го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора. След малко, като излезли на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, ги чакала вънка, парела. Когато видели баницата там, се чудели кой я донесъл. Както и да е, изяли я. Тогава Учителят казал: "Е, сега, брат Тодорчо, като най-млад, да отиде да плати баницата". Отишъл при баничаря. Баничарят рекъл: "Четири баници извадих - пък едната тава къде изчезна и се загуби? Никакъв човек нямаше край мене.
към текста >>

Тогава Учителят казал: "Е, сега, брат Тодорчо, като най-млад, да отиде да плати баницата".
Учителят го погледнал, усмихнал се и нищо не казал. Продължили разговора. След малко, като излезли на пруста, една гореща голяма баница, четвъртита, ги чакала вънка, парела. Когато видели баницата там, се чудели кой я донесъл. Както и да е, изяли я. Тогава Учителят казал: "Е, сега, брат Тодорчо, като най-млад, да отиде да плати баницата". Отишъл при баничаря. Баничарят рекъл: "Четири баници извадих - пък едната тава къде изчезна и се загуби? Никакъв човек нямаше край мене. Ама щом я плащаш, няма да се интересувам по-нататък." Прибрал парите и брат Тодорчо се върнал. Георги Събев
към текста >>

7. ЩАСТИЕ

Кажете ли, че хората в някое братство не живеят добре, вие не делите баницата правилно.
Като знаете това, стремете се към добри, праведни хора, които имат отношение към Любовта, т.е. към живота на щастието. Ще ви кажа един закон, който ще ви улесни: Като станете сутрин, ако искате да бъдете щастливи през деня, помислете за щастливите хора и вашето състояние ще се измени. Никой не може да направи твоя свят по-добър или лош, отколкото ти сам си го направил. Докато правите разлика между хората, че едни са по-добри, а други по-лоши, вие всякога ще бъдете нещастни. Кажете ли, че хората в някое братство не живеят добре, вие не делите баницата правилно. От този ден нещастието няма да напусне дома ви. Човек не може да бъде щастлив, докато всички хора не станат щастливи. Щастието е достояние на всички хора, на всички живи същества. Как ще бъдете щастливи, когато виждате на пътя си смачкан стрък или премазано животно? Когато се стреми към щастие, едновременно с това човек трябва да се моли за щастието и на своите ближни.
към текста >>

8. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Вечерята трябваше да завърши с баница и торта и накрая - истинско кафе.
Олга знаеше това, защото беше участвала в подготовката на вечерята. Тя се радваше безкрайно много, че ще има възможност да бъде, макар само за малко, при Учителя. Докато приготвяха вечерята, домакинята не беше я поканила да присъства вечерта, но Олга не можеше по никой начин да допусне, че се касае за преднамерен отказ да бъде поканена. Тя се изми, среса, облече най-новите си дрехи и за- чака времето за вечерята като се зачете в един том от беседите. Пищна, хубава вечеря бяха приготвили домакините - след картофената супа трябваше да следват приумици на вегетарианското кухненско майсторство. Вечерята трябваше да завърши с баница и торта и накрая - истинско кафе. Учителят наистина дойде и се поведе разговор. Домакинята започна да поднася ястието. Супата с картофите, лимоните бяха сложени, беше прочетена молитвата, но Учителят не вкусваше от ястието. Не вкусваха и домакините, които чакаха пръв да посегне гостът. А Той не посягаше и все като че чакаше някого.
към текста >>

9. КЛЮЧЪТ

Когато един работник изорава една нива, вие не го нахранвайте най-напред с баница, но после – вечерта, като си дойде от работа, тогава му дайте баница.
Защото иначе няма да имаш крила, няма да имаш сила, как ще служиш тогава на Бога? Служенето е едно от най-трудните изкуства. Един ученик разправя и обяснява на своите съученици урока; на другия ден учениците знаят урока. Този ученик дава пример. Това е служене. Когато един работник изорава една нива, вие не го нахранвайте най-напред с баница, но после – вечерта, като си дойде от работа, тогава му дайте баница. Страданията на хората са условия, за да се прояви Бог. Пътуваш в чужда страна. Нямаш препоръчителни писма. Срещаш един граф, който си е изкълчил крак. Намести крака му.
към текста >>

0.12827801704407