На Изгрева съм, взела съм метлата и помитам голямата алея. Поизморих се. Изправила съм се да почина. Обръщам се и гледам Учителя, че идва откъм лозето към мене. Приближава се усмихнат: "Рекох, много хубаво правите". "Вярно ли е, Учителю?" Той поклаща глава и потвърждава. Преминава покрай мене, а аз оставам и се радвам като дете. Понеже стоях без работа, реших поне да измета алеята, т.е. сама си намерих работа.
Ето дошла е съботата. Отново мета пред салона около дългите дървени маси. Учителят слиза по дървените стъпала. Няколко сестри отдолу го пресрещат и тръгват след Него. Това са онези сестри, които непрекъснато висяха или горе пред вратата Му или долу на стълбите. Чакаха да се яви, да Го зърнат и да поприказват с Него. Това ги хранеше и затова те с часове висяха долу. А пък аз като видя, че имам свободно време, намирам си сама работа. Та ето сега тези сестри долу тръгнаха след Учителя и се запътиха към поляната. А пък аз си останах сама да мета. След малко идва Мария Савова и ми казва: "Учителят като бяхме при Него и като видя, че метеш каза за тебе така: "Тази сестра прави най-добре. Не стои празна. Употребява празното си време да върши нещо за другите. А има и други, които използват времето си за празни неща." Така Той отговорил. Вече знаех какво значи празно време за човека и как се попълва то с работа за Господа. Вече знаех и какво означава онова време, което Господ е определил да свършиш някоя работа за другите, а ти го пропиляваш за празни неща.
