Пролет е. Ден Влаговещение. Братството е на обща екскурзия на Бивака. От дома тръгвам късно. Пристигам на Бивака към 11 часа и заварвам Учителя седнал на своето си място и се облегнал на камъка. Като ме вижда, Той протяга ръката си. Аз я целувам. "Защо тъй късно дойдохте?" "Имаше кучета, Учителю, затова тръгнах по светло." "Е-ех, рекох, нищо." Учителят е усмихнат. Отивам при огъня където врат чайниците и си наливам топла вода. След малко пристига Савка Керимидчиева и ми разказва как тя лично е прочела три приказки на Учителя от излязлата книжка "Кибритената клечица", която току-що бе отпечатана. Сава Калименов беше печатар от Севлиево, отпечатал я, донесъл я и я качил на Витоша. След като прочели приказките, Учителят започнал да говори за кибритената клечица, но не за моята, но за самата идея за кибритената клечица и че човек трябва да я намери и с нея да запали огъня в себе си, който да го осветява и който огън да го пречисти и да изгори стария живот останал в него. След като прочела Савка приказките, споделила: "Учителю, можем да кажем, че сестра Димитринка не напразно е живяла." Това ми причини голяма радост.
Много съжалявам, че не запомних точно какво ми каза Учителят, когато отидох един път при Него, след като се върнахме от Витоша. Каза ми нещо Той за "Кибритената клечица", за книжката. Беше много хубаво, което каза и така Учителят беше разположен към мен и на мен ми стана неудобно и аз бързах да променя разговора в друга посока. А Учителят все повтаряше
мисълта си, която аз не исках, която кой знае защо, да запомня.
Не зная дали тогава или друг път Учителят като говореше за моите написани работи, каза: "Ами другата, другата?" Другата, това беше "Чучулигата", която трябваше да излезе от печат. Помня, че и при следващата среща Той пак ме запита: "Ами другата, другата?" Тя още не беше излезнала. В Мърчаево казвам на Учителя: "Учителю, "факел" пак отлага издаването на книжката". Учителят стана сериозен и рече: "Вземете си я, рекох, обратно." Така и сторих.
Веднъж бях сънувала един сън. Бях го казала на Паша да го предаде на Учителя. Тя бе изпълнила молбата ми и Той отговорил така: "От Невидимия свят й се отваря път да работи свободно и самостоятелно в областта на поезията". Това се сбъдна. През време на социализма единствено моята поезия се печаташе, а в братството имаше много поети и писатели.
Когато излезна от печат книжката "Хей, горице", Паша Теодорова споделила: "Учителю, излезе на Димитринка книжката." Той казал: "Това са нейните деца, които ще тръгнат по света. Едни от тях са гениални, други талантливи, а трети (Паша казала, глупави)". Но Учителят добавил: "Обикновени". Ето така аз записах по обикновеному моите приказки и разкази за деца.
