Търсене в текстове за 'Чешма'

15. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Направихме и един извор на чешма край многолюден път.
Пчелният кошер и училището-кошер си приличат. Примерът, който дава животът на кошера, се използва нагледно. Училището прояви грижи със засаждане на горски поройни места с медоносна акация, детелина и еспарзет. Опознаване с живота на пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда. От работата в училищните градини ние минавахме и към полето: пролет почиствахме ливадите от суха горска шума, нивите - от плевели, дръвчетата в градините от сухи клони, гъсенични семена и гнезда, а горските извори изчиствахме от нападалата шума, тиня и настилахме с камъчета. Направихме и един извор на чешма край многолюден път. Дадохме начало за залесяване на цяла местност с борчета и смесен лес. Изравнихме място - поляна за детско игрище край р. Искър в с. Ребърково и го залесихме с канадска топола за украса и запазване от ветровете и направихме пейка за сядане. Училищната градина даваше нагледи и по смятане, измерване на геометричните фигури на цветната градина, изчисляване на доходите от зеленчуковата и овощна градини, на употребеното в трапезарията.
към текста >>

16. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

В някои случаи могат да се направят и чешма.
Когато учителят прави разходки и излети с децата, трябва да има винаги за обект някаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата; разумността на тая работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Тая дейност трябва да произтича по естествен начин от условията на момента, от дадената обстановка, и хубаво е да се пристъпи към нея по почин, по вътрешна подбуда на самите деца. Мнозина практикуват излетите без работа в обективния свят. Това не действа образователно. Там, през където се минава, трябва да се направи нещо. В някои случаи могат да се направят и чешма. Изобщо, трябва постоянно да се допринася нещо с творчески труд за подобрение на местността. Правене лехи Учителят дава следните упътвания за работата на детето в градината: „Най-първо детето трябва да започне с елементарни работи в живата природа. Физическият труд в бъдещото училище ще играе роля, обаче ще бъде без вериги, без товар, а ще бъде едно приятно занимание. Сега трудът е станал задължителен и се смята като бреме.
към текста >>

17. Екскурзия на 3 май 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Но преди да сте протекли, както една чешма, чакайте.
Упражнявайте го сутрин, на обед и вечер. Тези упражнения ще ги пазите за вас си. Те съставляват една наука. Ако ги погрешите, ще затворите ключа. Най-първо ще опитате вие тези неща, тъй че като забогатеете, тогава давайте на всички. Но преди да сте протекли, както една чешма, чакайте. Когато природата ни направи съпричастни в своите блага, тогава можем да даваме. Те са хубави неща. Могат да се прилагат. Ще ви дам и едно упражнение с цветовете. Отначало ще получите цветовете чрез призма.
към текста >>

18. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Изникна хубава чешма, украсена наоколо с камъни, красиво подредени.
Първата работа на Учителя след поставянето на палатките винаги беше намирането на извори. И сега той намери добър извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше много работа, за да се разчисти тая местност. Грамадни скали местехме с лостове. След няколко дена мястото се преобрази. Изникна хубава чешма, украсена наоколо с камъни, красиво подредени. Пред чешмата постлахме с каменни плочи, получи се чист, оригинален кът. После Учителя потърси полянка за Паневритмията. Намери една такава над стана и с общи усилия тя беше изравнена. Там всеки ден изпълнявахме паневритмичните игри. Скоро в тревата се очерта ясният кръг от пъпките ни.
към текста >>

Пред чешмата постлахме с каменни плочи, получи се чист, оригинален кът.
И сега той намери добър извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше много работа, за да се разчисти тая местност. Грамадни скали местехме с лостове. След няколко дена мястото се преобрази. Изникна хубава чешма, украсена наоколо с камъни, красиво подредени. Пред чешмата постлахме с каменни плочи, получи се чист, оригинален кът. После Учителя потърси полянка за Паневритмията. Намери една такава над стана и с общи усилия тя беше изравнена. Там всеки ден изпълнявахме паневритмичните игри. Скоро в тревата се очерта ясният кръг от пъпките ни. В тая вълшебна местност се заредиха прекрасни дни, изпълнени с най-разнообразни занимания.
към текста >>

19. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Цялото място е магнетично и особено при чешмата.
Близнаците е на приятелството. Бъбрекът е на чистотата. Шестото езеро е обмяна на любовта. Най-горното, Седмото е Божественото. Тези места при езерата са магнетични и са чисти. Цялото място е магнетично и особено при чешмата. При чешмата има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата в чешмата иде от Езерото на Чистотата. В самото езеро тя е чиста и още повече се пречиства, като се прецежда още веднъж през пластовете. Тя е много бистра и хубава вода. На Земята има центрове, които са врати на живота, и водата, която минава през тези врати на живота, е вече свещена и има силно действие.
към текста >>

При чешмата има изобилно ултравиолетови лъчи.
Бъбрекът е на чистотата. Шестото езеро е обмяна на любовта. Най-горното, Седмото е Божественото. Тези места при езерата са магнетични и са чисти. Цялото място е магнетично и особено при чешмата. При чешмата има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата в чешмата иде от Езерото на Чистотата. В самото езеро тя е чиста и още повече се пречиства, като се прецежда още веднъж през пластовете. Тя е много бистра и хубава вода. На Земята има центрове, които са врати на живота, и водата, която минава през тези врати на живота, е вече свещена и има силно действие. Тези врати се пазят.
към текста >>

Водата в чешмата иде от Езерото на Чистотата.
Шестото езеро е обмяна на любовта. Най-горното, Седмото е Божественото. Тези места при езерата са магнетични и са чисти. Цялото място е магнетично и особено при чешмата. При чешмата има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата в чешмата иде от Езерото на Чистотата. В самото езеро тя е чиста и още повече се пречиства, като се прецежда още веднъж през пластовете. Тя е много бистра и хубава вода. На Земята има центрове, които са врати на живота, и водата, която минава през тези врати на живота, е вече свещена и има силно действие. Тези врати се пазят. И вода с голямо и силно действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места в планините, които
към текста >>

20. 18. НА ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА 9.1Х.1935г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Например: Виждате чешма — виждате значи Любовта, т.е.
"Първата проява на Бога, която знаем е Любовта, т.е. ние познаваме живота сега, чрез който се изявява Любовта. Божията Любов е във всяка форма, която срещаме: въздух, вода, плодове, хляб и пр., те са проводници и ние като ги ядем и правим връзка с Любовта (Бога), тогава ние сме яли добре, дишали сме добре (връзката във въздуха), гледали сме добре (връзката с всичко, що ни заобикаля). Любовта е великата среда, в която сме потопени. Тя прониква навсякъде в една или друга форма. Например: Виждате чешма — виждате значи Любовта, т.е. този, който е направил и мислил доброто на хората. После виждате дърво, което расте — това е Любовта, която го кара да расте и пр. Значи, зад всички неща е Любовта. Навсякъде виждаме какъв велик промисъл има. Любовта е по-силна от страданията и смъртта (случая с Христос).
към текста >>

21. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

След Словото на Учителя отиваме при самата чешма.
Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното. Сега тя става способна да долови неподозираната до тогаз красота на живота. Езерата изглеждат по-сини, небето - по-усмихнато, цветята по-благоуханни, хорските лица - по-красиви! Онзи свят е тук! Чувствуваш в този миг, че онзи свят и този свят са едно! След Словото на Учителя отиваме при самата чешма. Тя не е още довършена. Пак всички сме на работа около нея: едни отиват за красиви скали, други я чистят, а трети нареждат скалите. Всички са радостни, но съсредоточени: искат да въплътят най-красивото от себе си в тая чешма. Тя има особен стил. Всяка от трите чешми тук има своя оригинална архитектура, въплътява, особена идея.
към текста >>

Всички са радостни, но съсредоточени: искат да въплътят най-красивото от себе си в тая чешма.
Онзи свят е тук! Чувствуваш в този миг, че онзи свят и този свят са едно! След Словото на Учителя отиваме при самата чешма. Тя не е още довършена. Пак всички сме на работа около нея: едни отиват за красиви скали, други я чистят, а трети нареждат скалите. Всички са радостни, но съсредоточени: искат да въплътят най-красивото от себе си в тая чешма. Тя има особен стил. Всяка от трите чешми тук има своя оригинална архитектура, въплътява, особена идея. * * * Нека сега да отидем към "Сърцето". Няколко дена вече не сме го виждали.
към текста >>

22. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

С какъв копнеж очакваме и момента, когато ще зърнем и известната вече чешма в Тополица!
От северната страна се протака Балканската верига, пълна с тайни и красоти. Пътници по разните гари и спирки слизат и се качват, но ние не обръщаме толкова внимание на това. Ние отиваме към Тополица и говорим само за нея. Радостно предчувствие ни изпълва за това, което ще видим и преживеем там. Каква вътрешна красота има една среща на хора, които искат да работят за новото! С какъв копнеж очакваме и момента, когато ще зърнем и известната вече чешма в Тополица! Но ето, влакът спира на очакваната спирка. Бързаме да слезем, защото той тук престоява само 1-2 минути. Колко много посрещачи на спирката! Всичко е организирано! Преди още да пристигнем, определено е вече, кой къде ще бъде като желан гост!
към текста >>

Нека тогава да отидем при любимата ни чешма!
Още не са пристигнали всички. Ще има гости от много айтоски села, от близкия Айтос, после от бургаски и поморски села. Едни ще дойдат с влака, други пеш, а някои семейства ще дойдат с каруци. Най-важната работа е срещата ни довечера. Но има още време. Нека тогава да отидем при любимата ни чешма! Минаваме през няколко улици и излизаме вън от селото. Ето, отдалеч се познава мястото й по грамадния дъб! Наближаваме с страхопочитание, със свещен трепет. Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг. Каква красота в зодиакалните знакове!
към текста >>

Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане!
Това е пътят на свободата и творчеството. Придобитото от тия ниви ще бъде употребено на първо време за постройка на нов салон. Обиколката ни в околностите на селото е много разнообразна. По пътя ни разправят поетични легенди и предания за някои местности, край които минаваме. Мога ли да напусна Тополица, без да видя още веднъж най-скъпата творба тук? Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане! " Колко късо ми се вижда стоенето при нея! До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"! Ти с мощен език говориш за творческите сили, дремещи в този народ! Благодаря ти за кристалните води, които тъй щедро ни даряваш! Вслушвам се в музиката на твоите води, за да доловя, какво искаш да ни кажеш.
към текста >>

23. 39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Сухата чешма, до която се приближи, ще протече.
Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в лабиринта на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, от който иде. Гласът му ще бъде като музика на многострунен инструмент. През дето мине, пустинните пясъци ще се превърнат в китни цветни и плодни градини. Изсъхналото дърво, до което се приближи, ще се раззелени, ще се покрие изобилно с цветове и ще завърже. Сухата чешма, до която се приближи, ще протече. В тая ранна сутрин тези мисли са тъй живи в мен! Днес е Нова година. Новогодишната лекция на Учителя е свършена. В нея той ни изведе до високи планински върхове и ни показа дивни изгледи, които се откриват от там. Идеите на лекцията трептят в душите ни като акорди на свещена музика.
към текста >>

24. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Направихме една чешма там.
Ще видиш колко скоро лекувам.” Обърнах му окото, извадих си кърпата, извадих парчето и намазах мястото с масло. Пипах внимателно и му казах: „Утре ще бъде окото ти добре.” На другия ден, този човек стана мек като памук. Тури ни на разположение коне, хляб, всичко. И казва: „Много лоши сме били.” Разбира човекът. Обърнах окото и извадих треската - и изведнъж видя хубавата страна. Направихме една чешма там. Българинът се отличава с голяма разрушителна сила. Много обича да разрушава. Като върви през гората, тук клъцва с брадва някое дърво или клонче, там клъцва. Ако българите съумеят да превърнат разрушителната сила в творческа, ще станат велик народ. Българинът трябва да разбира онези динамични сили, които минават през него като българин.
към текста >>

25. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Виждам чешма.
Аз съм засегнал любовта от всички страни. Тя е всепроницающа, прониква навсякъде. Тя е великата среда, в която сме потопени. И в най-дребните същества, и в атомите, и в силите, навсякъде се вижда нейното влияние в една или друга форма. Любовта аз виждам навсякъде. Виждам чешма. Аз виждам любовта там. Този човек е мислил доброто на хората, като е направил чешмата. Виждам един извор. Аз го наричам това любов. Някое разумно същество е направило този извор.
към текста >>

Този човек е мислил доброто на хората, като е направил чешмата.
Тя е великата среда, в която сме потопени. И в най-дребните същества, и в атомите, и в силите, навсякъде се вижда нейното влияние в една или друга форма. Любовта аз виждам навсякъде. Виждам чешма. Аз виждам любовта там. Този човек е мислил доброто на хората, като е направил чешмата. Виждам един извор. Аз го наричам това любов. Някое разумно същество е направило този извор. Виждам слънцето, че изгрява. Това е любов, понеже някое същество издига това светило.
към текста >>

26. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

При една чешма мнозина наливат вода и един остава на опашката, налива последен.
Бях ви дал една задача в школата: един ден в Царството Божие. Тази задача се състоеше в следното: един ден да прекарате в радост, в мир, в хармония, през този ден да имате небесно, ангелско състояние, да не допускате никаква тревога в душата си, да считате, че всичко е за добро, да имате красиво отношение към всички души. Бъдете доволни, че Бог е направил света да се забавляваме. Някой казва: “Аз съм много търпелив, защото отстъпвам на всички.“ Казвам: Отстъпваш, защото си слаб. Но да си силен и да отстъпваш, да останеш последен. При една чешма мнозина наливат вода и един остава на опашката, налива последен. Радвай се на онова, което е станало. Не се радвай на онова, което има да стане. Каквото и да стане, кажи: Да бъде за славата Божия. Не вади тефтерите, в които е писано кои имат да ти дават. И всичко заличи.
към текста >>

27. Упражнения с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Но преди да сте потекли като чешма, чакайте.
Това упражнение не бива да става дето са минали много хора, дето са стъпвали хора, защото така има много електричество и не е чисто влиянието. Тези упражнения ще ги правите за себе си. Те съставляват една наука. Ако ги сгрешите, ще затворите ключа. Най-първо вие ще опитате тези неща, тъй че като забогатеете, давайте на всички. Но преди да сте потекли като чешма, чакайте. (Дом природата ни направи съпричастни със своите блага, тогава можем да даваме. Те са хубави неща. Могат да се прилагат. Ще ви дам едно упражнение с цветовете. Отначало ще получите цветовете чрез призма и ще вземете червения цвят, за да си го припомните.
към текста >>

28. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Впоследствие там направихме чешма.
Това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден животът, и законите, които управляват живота. Един възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на земята, да помага по свой почин или по почина на великия закон, да дойде с някоя мисия да помага. Тогава ще опита противоречието на живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. След обяд отидохме с Учителя на извора, който бяхме почиствали няколко дена. Впоследствие там направихме чешма. Поработихме известно време, за да завършим почистването. След това Учителя каза: Като очистим този извор, то очистваме и отваряме един извор вътре в нас. Такъв е законът. Като очистиш мочурляка тук, то се очиства мочурлякьт вътре в тебе.
към текста >>

Сега ще кажат: „Държавата трябва да чисти чешмата.
Такъв е законът. Като очистиш мочурляка тук, то се очиства мочурлякьт вътре в тебе. Каквото правиш вън, същото става и вътре. Някой казва: „Защо работиш при този извор? “ Той не знае закона. Сега ще кажат: „Държавата трябва да чисти чешмата. " Държавата сме ние. Земята е Господня. Ще дадеш път на водата да върви. Не само да направиш това, но като го направиш, да се роди в тебе една нова мисъл. Има злато, заровено в България.
към текста >>

29. Новото учение - Боян Боев (1883 – 1963)

На чешмата при Дианабад турете този надпис: „Обществото пази чистота.
Сега се образува новата скиния. Малките работи сближават хората. Например при тази чешмичка, която направихме при Дианабад, седнаха някои селяни и имаха желание да си приказват. Инак ти не можеш да ги накараш да приказват. Те си отиват. На чешмата при Дианабад турете този надпис: „Обществото пази чистота. Обществото съхранява доброто. Божието благо е благо за всички.“ Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев Надписът при извора „Ръцете които дават“ (Рила)
към текста >>

30. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.
Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала. През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината на Бели и Черни Искър. Местността, на която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“.
към текста >>

На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Първата работа на Учителя след построяването на палатките беше намирането на извори. Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията.
към текста >>

При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид.
Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията. В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания.
към текста >>

31. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Братята уредници на събора бяха наредили да се пазят нощем входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата.
С идеите на Братството бях вече запознат още като ученик в Габровската гимназия. Една от ученичките на Учителя, Елена Казанлъклиева, начетена, интелигентна и енергична сестра, притежаваща едно умение да говори увлекателно, беше дошла в Габрово и успя да събуди доста души със Словото на Учителя. Освен това трябва да спомена, че присъствах на Братския събор, ръководен от Учителя, през август 1921 година в град Велико Търново, където прекарах незабравими дни на светлина и подем. Там Учителя държеше беседи и аз Го слушах с голямо внимание. При това мое посещение бях пропит със светлина, а имах и две по-изразителни преживявания. Братята уредници на събора бяха наредили да се пазят нощем входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите. Такъв резервоар имахме и ние, и го ползвахме за обикновени нужди. За прясна и чиста вода ходехме да носим със съдове от чешма, някъде в едно дере, доста далеч от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да пратят злосторници, за да направят някоя пакост, включително и да отворят крановете на резервоара. Една нощ и мен пратиха да пазя чешмата пред вилата, намираща се на 50-60 метра от нея.
към текста >>

За прясна и чиста вода ходехме да носим със съдове от чешма, някъде в едно дере, доста далеч от нашето лозе.
Там Учителя държеше беседи и аз Го слушах с голямо внимание. При това мое посещение бях пропит със светлина, а имах и две по-изразителни преживявания. Братята уредници на събора бяха наредили да се пазят нощем входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите. Такъв резервоар имахме и ние, и го ползвахме за обикновени нужди. За прясна и чиста вода ходехме да носим със съдове от чешма, някъде в едно дере, доста далеч от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да пратят злосторници, за да направят някоя пакост, включително и да отворят крановете на резервоара. Една нощ и мен пратиха да пазя чешмата пред вилата, намираща се на 50-60 метра от нея. Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал. По едно време отворих очи - беше започнало да се разсъмва и видях пред мен Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето "акуратно" пазене и потънах в почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна.
към текста >>

Една нощ и мен пратиха да пазя чешмата пред вилата, намираща се на 50-60 метра от нея.
Братята уредници на събора бяха наредили да се пазят нощем входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите. Такъв резервоар имахме и ние, и го ползвахме за обикновени нужди. За прясна и чиста вода ходехме да носим със съдове от чешма, някъде в едно дере, доста далеч от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да пратят злосторници, за да направят някоя пакост, включително и да отворят крановете на резервоара. Една нощ и мен пратиха да пазя чешмата пред вилата, намираща се на 50-60 метра от нея. Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал. По едно време отворих очи - беше започнало да се разсъмва и видях пред мен Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето "акуратно" пазене и потънах в почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна. Второто особено преживяване беше влизането ми във вилата. Тя се издигаше на два етажа.
към текста >>

32. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”.
Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода. Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея.
към текста >>

Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура.
Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”.
към текста >>

Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата.
С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”.
към текста >>

Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея.
От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”. И наистина, това събитие стана скоро, не след много време.
към текста >>

33. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Най-близкото място, откъдето можехме да си доставим вода за нашите нужди, беше дворът на разсадника, където имаше постройка с чешма и вода от градския водопровод.
Службата по осветление постави стълбове със жици само до Салона – жилището на Учителя и някъде до средата ва поляната. Оттам ние сами, с наши средства и материали, прекарахме ток до всички къщички. Изразходваната енергия плащахме по общия електромер, като сумата се разпределяше. Но въпросът за водата остана да чака своето разрешение. Водопровод все още не беше правен. Най-близкото място, откъдето можехме да си доставим вода за нашите нужди, беше дворът на разсадника, където имаше постройка с чешма и вода от градския водопровод. Пазеше я едно свирепо куче, но с него се оправяхме. Оттам, с една двуколка, на която имаше монтирано буре от около сто литра, си доставяхме вода. Разстоянието не беше по-малко около 600-800 метра. По това време, по-младите братя измежду нас имахме възможността за физкултура, с докарването на това буре, пълно с вода. По-късно намерихме едно изворче, край рекичката, там, където сега е построена къпалнята "Диана бад", на границата с местата на Ловния парк.
към текста >>

34. 88 ТЕЛЕГРАМАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Минахме покрай приемната, към чешмата със зодиака, навлязохме в поляната, където играехме гимнастическите упражнения и Паневритмията.
Там именно се определи място, където да се погребе тялото на Учителя. Два дни преди да стане погребението, природата ознаменува това събитие, като постла земята с бяла снежна покривка. Навяла пухкав, чист сняг на дебелина 15-20 сантиметра. В деня на погребението небето се изчисти, беше тихо, показа се и слънце. Ковчегът бе изнесен навън, образува се процесия от братя н сестри и тръгнахме да обиколим местата където Учителя се е движил. Минахме покрай приемната, към чешмата със зодиака, навлязохме в поляната, където играехме гимнастическите упражнения и Паневритмията. Така стигнахме до лозницата. Ковчега беше сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, се пристъпи към изпълнението на определената програма - песни, молитви, съзерцание. Без други церемонии и прощавания, ковчегът бе похлупен и внимателно спуснат. Погребението бе извършено.
към текста >>

35. 3. Условията на разумния живот, 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Който има развален стомах, да си купи две стомни, да носи вода от чешмата и да полива най-малко 30 дървета на ден.
И ако разбирате законите на водата, ще имате правилно кръвообращение. Въздухът и вятърът имат отношение към дишането, а електричеството и магнетизмът имат отношение към мозъка и мисълта. Сегашните учени не могат да намерят тази връзка между процесите в Природата и тези в човека. Те не подозират, че тези четири елемента в Природата са свързани с четирите главни системи в човека. Във връзка с тези закони ще ви дам няколко правила, които може да се видят смешни на днешните „учени“, но нека, когато направят редица опити с тях, тогава да ги критикуват. Който има развален стомах, да си купи две стомни, да носи вода от чешмата и да полива най-малко 30 дървета на ден. Който прави това упражнение 1-2 години, ще има отличен стомах. Когато кръвообращението ви е слабо и имате сърцебиене, ходете по планините и въобще там, където има извори, и ги изчиствайте хубаво, за да могат да текат нормално и изобилно. Сърцебиенето ви ще се прекрати и ще имате отлично кръвообращение. Ако дишането ви е слабо и дробовете ви са заразени от охтика, качвайте се по високите върхове и когато духа силен вятър, правете си гимнастически упражнения там, без да се плашите от вятъра. Сегашните хора се страхуват от вятъра - и те простиват от страх, а не от вятъра.
към текста >>

36. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

печката за готвене и чешмата.
И в този случай той само се усмихнал, без да каже дума. Още една история в същата квартира на Учителя в София. В сутерена на къщата, срещу кухнята имаше друга стая. Разделяше ги коридор, в който бяха печката за готвене и чешмата. В стаичката срещу кухнята живееше сестра Василка. Една вечер при нея дошла сестра от провинцията и дълго си приказвали за учението и за Учителя. Увлечени, не усещали как времето тече. Ненадейно пред тях застанал Учителят, който живееше в стая на горния етаж.
към текста >>

37. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Към 11 часа вечерта откъм чешмата със зодиака, която беше на
Било късно вечерта. Тя се чувствала изоставена и самотна, страдала, че никой не мисли за нея и не влиза в положението ù. Така прекарала повече от час и половина в скръб и плач. Към 11 часа вечерта откъм чешмата със зодиака, която беше на входа на полянката, се задала светлина от електрическо фенерче. Сестрата познала фенерчето на Учителя по осветяването, но не допускала, че самият той идва към нея. Изненадала се, когато светлината се отправила право към нея и видяла, че е дошъл Учителят.
към текста >>

връщане при чешмата ме срещна Учителят и ми каза: „Ти си дошла за стока в
Сестра Славка Кайрекова си спомня:„Бях в София да купувам стока за амбулантната си търговия. Една сутрин отидох рано на Изгрева, на полянката за Паневритмия, но нямаше още никой. Повъртях се и тръгнах да си отивам. На връщане при чешмата ме срещна Учителят и ми каза: „Ти си дошла за стока в София и понеже не ти стигат 4000 лева аз ще ти ги дам и след шест дни ще ми ги върнеш." Съгласих се, защото бях ангажирала стока точно за толкова пари. Платих я и заминах за някакъв панаир. За три-четири дни продадох всичко и направих оборот за около 100 000 лева, какъвто не съм правила през цялата си
към текста >>

38. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

прати войника да донесе прясна вода от чешмата.
Когато размествахте и нагласявахте леглото, госпожата каза на болния: „Направи усилие да станеш, сега освен Бог няма кой да ни помогне." Тогава Бог ми нареди: „Иди помогни на тези хора." С голямо удивление го запитахме как е чул разговора ни, като е бил толкова далече от нас. Учителят каза: „За тия, които чуват и виждат, няма разстояния и прегради." После той прати войника да донесе прясна вода от чешмата. Налях от нея една чаша и той с малка лъжичка подаде на Костадин да пие. След половин час му помогна да стане от леглото, а малко по-късно болният се поразходи из стаята. Костадин се
към текста >>

Тръгнали си по посока на голямата чешма, в един момент
Учителят я посрещнал на вратата и още с отварянето викнал: „Махнете се оттука, вън, вън! " Стресната и разочарована сестрата заслизала по стълбите, като мислела, че Учителят ги пъди. Тръгнали си по посока на голямата чешма, в един момент детето се обърнало към майка си и започнало да ù говори съвсем нормално било напълно променено. Тогава майката се сепнала и разбрала, че думите на Учителя не се отнасяли за тях, а за онези, които били в момичето. Тогава се
към текста >>

39. МОЩ - Влад Пашов (1902- 1974)

гората, при чешмата се чувала някаква кукумявка или друга нощна птица, която
да каже нещо, Учителят му рекъл: „Значи тази година тиквите станаха добри, Марица не ги завлече? " Братът видял, че по някакъв начин той е повлиял на природата. Под навеса на полянката разговаряли Учителят и брат Д-ски. Откъм гората, при чешмата се чувала някаква кукумявка или друга нощна птица, която смущавала приказката им. Учителят попитал брата: „Искаш ли да я накарам да спре? " Братът отговорил: „Щом желаете - да." Учителят станал, пристъпил няколко крачки пред навеса и постоял така известно време.
към текста >>

40. Символите на Природата като методи за работа на ученика - Влад Пашов (1902- 1974)

Символите, които ви дадох – копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга, както и всички останали символи, с които Природата си служи, са методи за работа.
• 451 • Символите на Природата като методи за работа на ученика. Символите, които ви дадох – копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга, както и всички останали символи, с които Природата си служи, са методи за работа. Разумният човек може правилно да използва символите на Природата. Например, когато разумният човек вземе копието в ръката си, това показва, че има неприятели, с които трябва да воюва. Символите са израз на живите сили на Природата и са носители на различни енергии. Така копието е символ на марсовите енергии; чукът – на сатурновите енергии; чашата – на лунните енергии; светилника – на слънчевите енергии; чешмата – на юпитеровите енергии; плодното дърво е израз на енергиите на Венера; а книгата – на енергиите на Меркурий.
към текста >>

Така копието е символ на марсовите енергии; чукът – на сатурновите енергии; чашата – на лунните енергии; светилника – на слънчевите енергии; чешмата – на юпитеровите енергии; плодното дърво е израз на енергиите на Венера; а книгата – на енергиите на Меркурий.
• 451 • Символите на Природата като методи за работа на ученика. Символите, които ви дадох – копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга, както и всички останали символи, с които Природата си служи, са методи за работа. Разумният човек може правилно да използва символите на Природата. Например, когато разумният човек вземе копието в ръката си, това показва, че има неприятели, с които трябва да воюва. Символите са израз на живите сили на Природата и са носители на различни енергии. Така копието е символ на марсовите енергии; чукът – на сатурновите енергии; чашата – на лунните енергии; светилника – на слънчевите енергии; чешмата – на юпитеровите енергии; плодното дърво е израз на енергиите на Венера; а книгата – на енергиите на Меркурий.
към текста >>

41. МЕТОД ЗА ПРАВЕНЕ НА ДОБРО - Влад Пашов (1902- 1974)

другите. Искате ли да направите едно добро, като станете сутрин, облечете се и си донесете вода от чешмата.
• 697 • Метод за правене на добро. Ако искате да проявите Доброто в себе си, всеки ден правете по едно микроскопично добро – първо на себе си, а после на другите. Искате ли да направите едно добро, като станете сутрин, облечете се и си донесете вода от чешмата. Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието си. Като сменяте разположението си, правите добро на човек, когото не обичате. За предпочитане е човек да прави добро, отколкото да обижда и тъпче хората.
към текста >>

42. 35–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава всяка чешма с Божии блага ще потече и никога няма да спира.
Ако вярваш, че ще осиромашееш, действително ще осиромашееш. Ако мислиш, че си грешник, такъв ще станеш. Ако ти повярваш, че Бог на Любовта, който те е изпратил на земята, е в сила да напълни твоето корито, колкото пъти и да се изпразва през живота, Господ все ще го пълни. Той казва: Изпразни коритото си заради Мене. Човек ще осигури живота си, като започне да работи за Господа. Тогава всяка чешма с Божии блага ще потече и никога няма да спира. Вярвайте само в това. Правете опити, без да говорите, за да се убедите. Бъдете последователни в опитите си като имате желание да изпълните Божията воля, тъй, както Той иска. Първият опит, който може да направите, е да вървите съобразно Великия Закон. 114. Пробуждане на съзнанието.
към текста >>

43. ИДИ СЕГА! - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Обиколих полянката и пих вода от хубавата Изгревска чешма.
Това се случи на 12 септември 1933 година. В инспекцията бяха обявени последните списъци с назначения за детски учителки в София. Моето име не фигурираше там. Предстоеше ми да пътувам обратно за Варна и да продължа да учителствам там. Унила, тръгнах към Изгрева, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата Изгревска чешма. Чудните багри на есента красяха превалящия ден. По алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня метла и почнах да ги мета. Поне за сбогом да свърша някаква работа тук. - Е, ти метеш!
към текста >>

По алеята около чешмата бяха нападали сухи листа.
Моето име не фигурираше там. Предстоеше ми да пътувам обратно за Варна и да продължа да учителствам там. Унила, тръгнах към Изгрева, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата Изгревска чешма. Чудните багри на есента красяха превалящия ден. По алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня метла и почнах да ги мета. Поне за сбогом да свърша някаква работа тук. - Е, ти метеш! Добре правиш, Милке - чух изведнъж гласа на Учителя. Не бях забелязала кога и откъде бе дошъл към мене.
към текста >>

44. Обзавеждане на детската градина - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Самото помещение да бъде хигиенично, с удобно разпределение, а именно: занималня, работилница, трапезария, спалня и стая с необходимите шкафове, гардеробна за дрехите и обувките, чешма на ниско и от тук да се влиза в клозетите.
ОБЗАВЕЖДАНЕ НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА Зданието на детската градина (дом) предполага се да бъде самостоятелно, на ниско и заобиколено с паркове и полянки. Обширният двор да разполага с необходимите уреди като: люлки, пързалка, люлееща се дъска, халки, въртележка, пясъчник и др. Самото помещение да бъде хигиенично, с удобно разпределение, а именно: занималня, работилница, трапезария, спалня и стая с необходимите шкафове, гардеробна за дрехите и обувките, чешма на ниско и от тук да се влиза в клозетите. Ако условията не ни позволяват детската градина да бъде самостоятелна, поне да бъде с отделен вход. Независимо от помещението, всеки мебел в детската градина трябва да бъде поставен точно на своето място. Никаква излишна украса и излишни мебели, които да заемат място и събират прах. За предпочитане е подът да бъде покрит с линолеум, паркет или боядисани дъски, В коридора на ниско са окачалките или гардеробчетата за палтата, шапките и престилките.
към текста >>

45. 69. Спомени на писателя Георги Томалевски - Радка Левордашка (1920-2014)

Когато стигнахме до Сребърната чешма, седнахме на една полянка, закусихме и пихме водичка от чешмата.
Отговорих, че за мене ще бъде голямо удоволствие да вървим заедно, само трябва да изчакам една сестра, с която имам уговорка да ходим двете. Почакахме я на спирката, откъдето тръгват автобусите за Симеоново, минаха два автобуса, но тя не дойде. Тръгнахме с брат Томалевски двамата. Когато пристигнахме в Симеоново и тръгнахме към планината, аз му взех чантата и палтото, за да не му тежи нищо. Тогава Томалевски беше на над 80 години, вървяхме много бавно, на всяка пейка си почивахме. Когато стигнахме до Сребърната чешма, седнахме на една полянка, закусихме и пихме водичка от чешмата. Учителя е препоръчвал да се пие от тази вода, да си носим и вкъщи - много е полезна, защото минава през сребърен пласт руда. Брат Томалевски си отпочина добре, а след това ми каза, ако искам да отида на беседа, да тръгна, защото той няма да може да стигне догоре. Аз му отговорих: „Днес беседата сте ми вие, щастлива съм, че мога да бъда с Вас! Колко много неща имам да ви питам! " - „Да ви кажа, сестра Радка, сутринта като тръгнах, помислих: „Учителю, тръгвам самичък в планината, прати ми някого, да не съм сам!
към текста >>

Като стигнахме на поляната, имаше много хора и деца, беше много шумно, брат Томалевски предложи да повървим още малко, стигнахме до Сухата чешма и там вече седнахме.
" - „Аз също благодаря на вас и Учителя! Днешният ден ще бъде щастлив и за мене! " - казах аз. Попитах го тука ли иска да останем или ще повървим още малко нагоре, той пожела да отидем на голямата поляна при беседката. По пътя не говорехме, за да не се изморява. Като стигнахме на поляната, имаше много хора и деца, беше много шумно, брат Томалевски предложи да повървим още малко, стигнахме до Сухата чешма и там вече седнахме. Мястото беше хубаво, имаше хубава полянка, имаше и сянка, а хората само минаваха там, без да се заседават. Брат Томалевски ми разказа толкова много неща за Учителя, за младите си години, че и пишеща машина да имах със себе си, нямаше да успея да ги запиша. Аз бях най-щастливият човек през този ден! Ще ви разкажа най-впечатляващите.
към текста >>

46. 72. За вселяването - Радка Левордашка (1920-2014)

Помолих брат Томалевски да ми обясни какво точно се очаква да се случи през 1975 година, защото най-възрастната сестра - баба Марийка, която всички познаваха, повтаряше все това: „Искам да доживея до 1975 година и след това да си замина." Това беше бабата, която ме посрещна на чешмата със сърничката, пред портата на братския двор.
ЗА ВСЕЛЯВАНЕТО Сега ще ви разкажа още нещо, което мене много ме вълнуваше. Помолих брат Томалевски да ми обясни какво точно се очаква да се случи през 1975 година, защото най-възрастната сестра - баба Марийка, която всички познаваха, повтаряше все това: „Искам да доживея до 1975 година и след това да си замина." Това беше бабата, която ме посрещна на чешмата със сърничката, пред портата на братския двор. Оттам всички си взимаха вода за пиене, тя беше каптирана от Витоша. Аз в началото съм описала как намерих Учителя и Школата и съм споменала за баба Марийка, тя доживя до 1980 година. Брат Томалевски ми даде следния отговор: „Това, за което ме питате, беше събитие от голям мащаб. През 1975 година от невидимия свят свалиха много напреднали души, които вселиха в хора, които управляват държавите или са на високи постове. Вселиха напредналите души за по три, четири, пет, шест и седем години, с които се направи Перестройката.
към текста >>

47. 77. Георги Йорданов - Радка Левордашка (1920-2014)

- „В село Тополица ни заставиха да свалим зодиаците от една много голяма чешма, която каптирахме край селото още по времето на Учителя.
Един ден ми се обади по телефона Георги Йорданов: „Сестра, голяма грижа имаме, която не мога сам да разреша. Мисля да потърся твоята помощ, но това не може да се направи по телефона". Отговорих: „Заповядай, чакам те." Георги пристигна наистина омъчнен и каза: „Сестра, ние сме централно ръководство на Братството, отговаряме и за проблемите в провинцията. Когато при нас се случи нещо, с което ние не можем да се справим, помагат ни братята от провинцията, защото ние сме едно цяло общество" - „Кажи сега какво те затруднява? ". - попитах аз. - „В село Тополица ни заставиха да свалим зодиаците от една много голяма чешма, която каптирахме край селото още по времето на Учителя. Преди на това място имаше изворна вода, която се разливаше и създаваше блатище. Учителят ни нареди да каптираме водата и да направим голяма чешма, за да спасим селото от това непроходимо място. Сега там са лозята, вода има за пиене и за добитъка, който пасе наоколо. Чешмата има много чучури и отгоре сложихме бронзови зодиаци със слънцето и с надписи. Един кмет, който се чудеше какво зло да ни направи, ни застави да свалим зодиаците.
към текста >>

Учителят ни нареди да каптираме водата и да направим голяма чешма, за да спасим селото от това непроходимо място.
Отговорих: „Заповядай, чакам те." Георги пристигна наистина омъчнен и каза: „Сестра, ние сме централно ръководство на Братството, отговаряме и за проблемите в провинцията. Когато при нас се случи нещо, с което ние не можем да се справим, помагат ни братята от провинцията, защото ние сме едно цяло общество" - „Кажи сега какво те затруднява? ". - попитах аз. - „В село Тополица ни заставиха да свалим зодиаците от една много голяма чешма, която каптирахме край селото още по времето на Учителя. Преди на това място имаше изворна вода, която се разливаше и създаваше блатище. Учителят ни нареди да каптираме водата и да направим голяма чешма, за да спасим селото от това непроходимо място. Сега там са лозята, вода има за пиене и за добитъка, който пасе наоколо. Чешмата има много чучури и отгоре сложихме бронзови зодиаци със слънцето и с надписи. Един кмет, който се чудеше какво зло да ни направи, ни застави да свалим зодиаците. В това село имаше способни и талантливи братя, оттам е и брат Камбуров, който написа толкова хубави песни, които се пеят от всички. Същият има и много талантливи деца - музиканти.
към текста >>

Чешмата има много чучури и отгоре сложихме бронзови зодиаци със слънцето и с надписи.
". - попитах аз. - „В село Тополица ни заставиха да свалим зодиаците от една много голяма чешма, която каптирахме край селото още по времето на Учителя. Преди на това място имаше изворна вода, която се разливаше и създаваше блатище. Учителят ни нареди да каптираме водата и да направим голяма чешма, за да спасим селото от това непроходимо място. Сега там са лозята, вода има за пиене и за добитъка, който пасе наоколо. Чешмата има много чучури и отгоре сложихме бронзови зодиаци със слънцето и с надписи. Един кмет, който се чудеше какво зло да ни направи, ни застави да свалим зодиаците. В това село имаше способни и талантливи братя, оттам е и брат Камбуров, който написа толкова хубави песни, които се пеят от всички. Същият има и много талантливи деца - музиканти. Оттогава се смениха много кметове, всички си мълчаха по този въпрос. Един ден, като бях в Тополица, срещнах кмета и той ми каза: „Чичо Георги, добре дошъл!
към текста >>

48. 22 март - Теофана Савова

Досега си вземамехме вода от чешмата на разсадника, но Учителя откри извор в полето.
Но хубаво е, че Учителя има вече къде да влезе, да си отпочине. Има къде да приема посетители. * Имаме си вече и чешмичка. Тя е на юг от Изгрева, в полето, на около стотина метра зад боровата гора. Досега си вземамехме вода от чешмата на разсадника, но Учителя откри извор в полето. И започна работа около извора. Всеки ден или почти всеки ден отивахме с Учителя на мястото. Разчистихме извора и мястото се разхубави. Коритцето му направихме открито, та водата, преди да изтече от чучура, да се понагрее от слънцето. А в полето няма нищо - ни къща, ни човек.
към текста >>

49. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

Ние сме на чешмата, която е в полето на юг от Изгрева, само на няколко метра от края на боровата гора.
На групи ранобудните братя и сестри напуснаха красивата поляна. С радост те ще работят и в днешния ден. С радост ще се подготвят за утрешния празник. * Неуморим е нашият Учител. Ние сме на чешмата, която е в полето на юг от Изгрева, само на няколко метра от края на боровата гора. От известно време тя ни дава от своите бистри води и ние сме благодарни. Но единствено Учителя знае да благодари. Той разхубави мястото наоколо. Ние го почистихме, а пък самата чешмичка със слънчево коритце направиха братята. То беше празник!
към текста >>

50. 20 април 1928 г., петък - Теофана Савова

Разчистихме около коритцето на чешмата.
Зарадвах се, затворих книгата и ето ме пред Учителя. - Може ли - ме запита Учителя - да дойдете с нас на чешмичката? Той е така любезен и деликатен! - Да, Учителю, мога, - отговорих смутен и зарадван. Взех инструменти и тръгнахме. Разчистихме около коритцето на чешмата. Пролетните дъждове всякога развалят украсата. Колко сила ни дава Учителя, когато работим. Само защото е с нас и защото ни гледа, радост изпълва сърцето и полита душата. А и обича да се шегува. С какво майсторство ни развеселява."
към текста >>

51. ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ - Теофана Савова

Красива е малката чешма в Присоите, красива е групата елхи, скалистите възвишения над нас и червените ягоди между тревите.
Днес е неделя. От вчера следобед на малки групи от София пристигат приятели, за да чуят тук беседата на Учителя. Срещите ни в тази красива местност са вълнуващи. Учителя ни показа красотата на Мусала, на Седемте рилски езера и на много още местности, одухотвори я у нас в шеметните й висини. И сега ние я виждаме навсякъде, не бе необходимо да я търсим далече. Красива е малката чешма в Присоите, красива е групата елхи, скалистите възвишения над нас и червените ягоди между тревите. Около чешмите е оживено. Най-напред почистихме големия извор на изток от лагера. След това дойде ред на малката чешма, която направихме миналата година. Близо до нея направихме нова чешма, а между двете -проект за трета. Интересът ни към това строителство, към чистенето на извори и изграждането на чешми, е жив.
към текста >>

След това дойде ред на малката чешма, която направихме миналата година.
Учителя ни показа красотата на Мусала, на Седемте рилски езера и на много още местности, одухотвори я у нас в шеметните й висини. И сега ние я виждаме навсякъде, не бе необходимо да я търсим далече. Красива е малката чешма в Присоите, красива е групата елхи, скалистите възвишения над нас и червените ягоди между тревите. Около чешмите е оживено. Най-напред почистихме големия извор на изток от лагера. След това дойде ред на малката чешма, която направихме миналата година. Близо до нея направихме нова чешма, а между двете -проект за трета. Интересът ни към това строителство, към чистенето на извори и изграждането на чешми, е жив. Чрез тази дейност Учителя ни учи да сме добри и непрестанно да се чистим. Знае той как и къде да насочи интереса ни към полезна дейност, за да имаме будно съзнание и така, чрез жив опит, по-добре да изпитаме благотворното действие на природата. И пак имаме време за екскурзии, за четене и за размисъл.
към текста >>

Близо до нея направихме нова чешма, а между двете -проект за трета.
И сега ние я виждаме навсякъде, не бе необходимо да я търсим далече. Красива е малката чешма в Присоите, красива е групата елхи, скалистите възвишения над нас и червените ягоди между тревите. Около чешмите е оживено. Най-напред почистихме големия извор на изток от лагера. След това дойде ред на малката чешма, която направихме миналата година. Близо до нея направихме нова чешма, а между двете -проект за трета. Интересът ни към това строителство, към чистенето на извори и изграждането на чешми, е жив. Чрез тази дейност Учителя ни учи да сме добри и непрестанно да се чистим. Знае той как и къде да насочи интереса ни към полезна дейност, за да имаме будно съзнание и така, чрез жив опит, по-добре да изпитаме благотворното действие на природата. И пак имаме време за екскурзии, за четене и за размисъл. Тук всеки преживява различни опитности - когато носи вода, когато се разхожда или се уединява, за да размисли онова, което е получил от словото на Учителя.
към текста >>

52. ДЕНЯТ НА ВЕЧНОТО СЛОВО - Теофана Савова

Ю - чешма, през която изтича водата;
После написа с едри букви думата "ЛЮБОВЪ" и започна да обяснява значението на всяка буква в тази дума. - Учителю - запитаха някои - възможно ли е всяка буква в думите да има специално значение. - Да, всяка буква има своя смисъл и значение. И обясни: Л—това е висок връх, където се топят снеговете; Ю - чешма, през която изтича водата; Б - дръвче край извора. - Учетелю, - изненада се една сестра - имат ли отношение буквите към смисъла и съдържанието на думата, която образуват? - Подразбира се, че имат отношение. - отговори той и продължи. О - плодът на дръвчето;
към текста >>

53. 5.4 Връзката с невидимия свят на ангелите - Светозар Няголов ( -2013)

В това време покрай чешмата се разхожда Димитрий Стоянов.
да намалят вибрациите си до степента на вашите и тогава ще можете спокойно да се срещнете с тях. За тях това е падение, а за вас е благословение." Във втори том от поредицата „Заветът на любовта" се казва: „Не пей „Заплакала е гората". Кажи „Зарадвала се е гората, като видяла Стояна." Ние сме светии и ангели и като ни види гората, радва се." (50, с. 23) Някои приятели питат Учителя има ли ангели в братството. В това време покрай чешмата се разхожда Димитрий Стоянов. Учителя казва: „Ето ви един ангел, който минава сега пред вас." Друг брат моли: „Учителю, покажи ни един ангел в братството." Учителя отговаря: „Ето, Боев е ангел в панталони." При друг случай, когато питат Учителя за някой ангел в братството, той им посочва Георги Сотиров, който по това време свири на китарата си и пее братски песни в салона. При разговор Учителя обяснява, че архангелите, които управляват Земята, се сменят на всеки 300 години, през което време дежурят. Те работят усилено върху развитието на жлезите с вътрешна секреция и образуването и развиването на новите органи в човека. Сега дежурен, отговорен за Земята, е архангел Михаил. Учителя организира Изгрева като център на мир, хармония и разбирателство, от който като по радиостанция по целия свят да се разнасят вълни да хармонират човечеството.
към текста >>

54. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Приятелите, възхитени от хубавата и обилна вода, започват да изграждат чешма, като най-напред правят корито от бял опушен кварц и отпред две ръце, издялани от камък, от които изтича водата.
Навсякъде в лагерите по планините Учителя търси и намира вода — символ на живота. При една от редовните обиколки около второто езеро Учителя спира при скалата на юг от езерото, почуква с бастуна си и казва, че отдолу има вода. Приятелите започват да копаят и скоро тя извира. Учителя обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където се затопля. Минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, възхитени от хубавата и обилна вода, започват да изграждат чешма, като най-напред правят корито от бял опушен кварц и отпред две ръце, издялани от камък, от които изтича водата. На 25 юли 1930 г., петък, чешмата започва да дава своите чисти води за приятелите от братството и всички приходящи. На камъка изчукват котва с петолиние, символ на надеждата и на неразривната връзка на душите с Бога, надпис към посетителите на извора и знаците на Божествения, ангелския и физическия свят. Пред чешмата на голям камък рисуват знака на Слънцето. На северната страна на езерото, под ръководството на Учителя се започва зидария с камъни. Един брат пита Учителя: „Учителю, какво правим?
към текста >>

На 25 юли 1930 г., петък, чешмата започва да дава своите чисти води за приятелите от братството и всички приходящи.
При една от редовните обиколки около второто езеро Учителя спира при скалата на юг от езерото, почуква с бастуна си и казва, че отдолу има вода. Приятелите започват да копаят и скоро тя извира. Учителя обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където се затопля. Минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, възхитени от хубавата и обилна вода, започват да изграждат чешма, като най-напред правят корито от бял опушен кварц и отпред две ръце, издялани от камък, от които изтича водата. На 25 юли 1930 г., петък, чешмата започва да дава своите чисти води за приятелите от братството и всички приходящи. На камъка изчукват котва с петолиние, символ на надеждата и на неразривната връзка на душите с Бога, надпис към посетителите на извора и знаците на Божествения, ангелския и физическия свят. Пред чешмата на голям камък рисуват знака на Слънцето. На северната страна на езерото, под ръководството на Учителя се започва зидария с камъни. Един брат пита Учителя: „Учителю, какво правим? " Той слага показалеца на устните си и казва: „Тихо!
към текста >>

Пред чешмата на голям камък рисуват знака на Слънцето.
Учителя обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където се затопля. Минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, възхитени от хубавата и обилна вода, започват да изграждат чешма, като най-напред правят корито от бял опушен кварц и отпред две ръце, издялани от камък, от които изтича водата. На 25 юли 1930 г., петък, чешмата започва да дава своите чисти води за приятелите от братството и всички приходящи. На камъка изчукват котва с петолиние, символ на надеждата и на неразривната връзка на душите с Бога, надпис към посетителите на извора и знаците на Божествения, ангелския и физическия свят. Пред чешмата на голям камък рисуват знака на Слънцето. На северната страна на езерото, под ръководството на Учителя се започва зидария с камъни. Един брат пита Учителя: „Учителю, какво правим? " Той слага показалеца на устните си и казва: „Тихо! " Същевременно над върха Харамията се събират черни облаци, започва да святка и гърми - наближава буря. Започват да работят още по-интензивно, завършват зидовете, слагат греди за покрив и покриват с плочи.
към текста >>

55. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

При голямата чешма с надписите Милка среща Борис Николов и Мария Тодорова, които току-що се завръщат от някаква екскурзия в планината, и им казва за положението на Учителя.
След полунощ Учителя се обръща към нея и я пита: „Милке, утре коя дата сме? " Тя отговаря: „25 декемри, Учителю, понеделник". Учителя мълчи известно време и добавя: „Скоро ще се съберат много братя и сестри и голям изпит ще имате всички." След това пита за Гради Минчев, Темелко Стефанов, Пеньо Ганев, баба Мария Минчева, Боян Златарев — хората, които след няколко дена приготвят мястото за полагане на тялото му при лозницата в братската градина. Учителя диша тежко, състоянието му се влошава. Милка и Кръстю излизат да кажат на приятелите, че Учителя е в много тежко състояние. При голямата чешма с надписите Милка среща Борис Николов и Мария Тодорова, които току-що се завръщат от някаква екскурзия в планината, и им казва за положението на Учителя. Борис и Мария влизат в приемната. Милка разбира, че Учителя ще си замине, и отива при Анка Шишкова, където двете плачат дълго. Сутринта Милка почуква на вратата. Излиза Мария Тодорова и казва, че Учителя е по-добре, има лекари при него и не е удобно да влезе. Лекарите са: Радка Бонева Борова, Стефан Станчев Кадиев и Дафина Петрова Сеат.
към текста >>

56. 7.34 Катя Грива - Светозар Няголов ( -2013)

Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където й става лошо.
Правят официален годеж. Сватбената бяла рокля е готова и Катя с трепет очаква деня на сватбата. В това време Учителя й променя съдбата. Ангел Янушев се влюбва в друга жена и се оженва за нея. Той отива официално облечен при Катя и й казва, че разваля годежа. Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където й става лошо. Една сестра я взима под ръка и я завежда в дома й. След това тя отива и разказва всичко случило се на Учителя. Той я изслушва загрижен, взима цигулката и за няколко часа създава една песен. И извиква Катя, на която я изсвирва и изпява, като й казва, че благодарение на нейното тежко преживяване се е родила една нова песен — „Бурята" на 15 декември 1935 г.. Катя я изпява и състоянието й се променя. През есента на 1936 г.
към текста >>

57. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.
Навсякъде Учителя намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителя спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и отпод скалата започва да тече буйна вода. Учителя обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма. Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през които да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най-отпред слагат един голям камък, за който Учителя казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно (след 16 юни 1937 г.) и един по-малък, представляващ сина им. Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г„ в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава совите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място.
към текста >>

Оттогава чешмата започва да функционира - да дава совите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място.
Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма. Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през които да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най-отпред слагат един голям камък, за който Учителя казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно (след 16 юни 1937 г.) и един по-малък, представляващ сина им. Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г„ в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава совите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място. На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога. От южната страна е изсечен следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор." Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето (кръг с точка в средата)и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е надолу, а десният нагоре, на долната линия - обратно: левият нагоре, а десният надолу. Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник. Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят.
към текста >>

58. Публикуване на тема в: Мраморна чешма, две повести – 1976 г. - Георги Томалевски (1897-1988)

Мраморната чешма- Томалевски - 1976 Category: Георги Томалевски (1897-1988)
Мраморната чешма- Томалевски - 1976 Category: Георги Томалевски (1897-1988)
към текста >>

59. Теменужките - Георги Томалевски (1897-1988)

Те сами го намираха така, както жадният пътник в зноя на летния ден търси и намира чешмата с планинската вода или самия извор в дебрите на планината.
Безграничната свобода, която Учителят даваше на своите ученици, ставаше понякога причина неулегнали и неутвърдени в идеите „последователи“ да правят неправилни стъпки, които невежествената тълпа прехвърля дори върху чистия и светъл образ на Учителя. Много непросветени граждани, не проучили и не разбрали нищо от окултната наука, незапознати с школите от изток и от запад, не чули нищо за Хермес, Питагор, Платон, както и за тайната наука на Изтока, неосведомени за теософията, антропософията и розенкройцерите, недокоснали се още до принципите на парапсихологията, не могат да разберат, че Учителят на Бялото Братство е един от тези, които продължават започнатото от векове и хилядолетия дело, насочено към духовното повдигане на човечеството. Учителят на Бялото Братство не обичаше агитация с идеите на Божественото учение. Той считаше такъв вид проповядване на люде, у които не е пробудена свещената жажда, за недостойно. Хората, които идваха при него, не бяха събрани от стъгдите с агитационни речи. Те сами го намираха така, както жадният пътник в зноя на летния ден търси и намира чешмата с планинската вода или самия извор в дебрите на планината. Един показателен пример за това е разговорът на брат М. 3. възторжен и предан брат, с Учителя. Това стана на Изгрева през един хубав ден през лятото. Понесъл в себе си радостта на човек, намерил своя път в живота и нахранил душата си със зрънца от Божественото знание, М. 3. почукал на вратата на скромната приемна стая на Учителя.
към текста >>

60. Из спомените на сестра М. П. - Георги Томалевски (1897-1988)

Обиколих полянката и пих вода от хубавата изгревска чешма.
„Това се случи на 12 септември 1933 г. В инспекцията бяха обявени последните списъци с назначения за детски учителки в София. Моето име не фигурираше там. Предстоеше ми да се върна във Варна и да продължа там да учителствувам. Унила тръгнах към „Изгрева“, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата изгревска чешма. Чудните багри на есента красеха превалящия ден, по алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня една метла и почнах да ги мета. - Е, ти метеш! Добре правиш, Милке! - Чух гласа на Учителя, който незабелязано се беше приближил до мен.
към текста >>

Чудните багри на есента красеха превалящия ден, по алеята около чешмата бяха нападали сухи листа.
В инспекцията бяха обявени последните списъци с назначения за детски учителки в София. Моето име не фигурираше там. Предстоеше ми да се върна във Варна и да продължа там да учителствувам. Унила тръгнах към „Изгрева“, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата изгревска чешма. Чудните багри на есента красеха превалящия ден, по алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня една метла и почнах да ги мета. - Е, ти метеш! Добре правиш, Милке! - Чух гласа на Учителя, който незабелязано се беше приближил до мен. Сепнах се и се изправих.
към текста >>

61. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Чешмата, която ти дава вода, дошла от преизобилието на планината, не дава своята вода.
Ще останат пораженията им, които други трябва да поправят. Ако управляват богатите, силните и първенците без любов, светът ще стане свят на мъченик. Управляват ли бедните, нисшите и гладните без любов, с нищо не ще подобрят света. Той пак ще си остане ад, защото ад е онова място, от което отсъствува любовта. * Чешмата, която ти дава вода, дошла от преизобилието на планината, не дава своята вода. И в този случай любовта на Бога към теб се проявява чрез материалната форма, чрез водата, която утолява твоята жажда. Материалното битие е Божествена идея. Храната, която приемаме, е драговолна жертва на природата, направена от любов. Когато някой махне ключа от петолинието, цигуларят не може да свири правилно. Ключът, който осмисля петолинието на живота и без който замлъква цигулката и на най-добрия цигулар, се нарича любов.
към текста >>

62. 15. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ (УЧИТЕЛЯТ) - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Според Божественото съзнание човек може да бъде чешма, от която постоянно да тече вода, обаче тя ще тече само тогава, когато е свързана с Великия извор на живота.
Щом дойде в съприкосновение с тях, веднага у него се заражда един вътрешен подтик да се обърне към Бога. В него се заражда един велик импулс към самоотричане от всички материални блага и желание да служи от любов към Бога, да носи навсякъде радост и веселие. Цялата съвременна бяла раса днес е в положението на блудния син. Християнството дойде в света, за да покаже пътя, по който бялата раса трябва да върви, да я научи на закона на жертвата, чрез който може да се върне към Бога. Чрез страданията разумните същества от невидимия свят казват на хората: "Не е този пътят, по който трябва да вървите." Според Божественото съзнание човек може да бъде чешма, от която постоянно да тече вода, обаче тя ще тече само тогава, когато е свързана с Великия извор на живота. Цената на човека се определя от великия живот, който протича през него. Денем Бог твори, а нощем, когато спи, Той образува новите светове в себе си. В Бога има постоянен, вечен процес на творчество. Също така и ние трябва да създадем в себе си нов свят. Съвременните хора търсят своето спасение отвън.
към текста >>

63. Мечката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

След като се нахранихме, Той попита нещо брат Христо, но в това време се зададе от пътеката към чешмата един мечкар с мечката си, водейки я с халка за носа.
Всички сестри и братя се хранеха на дългите маси пред салона. Беше дежурна сестра Граблашева. Като ни видя, веднага се разпореди и ни покани да седнем срещу Учителя. Хранехме се мълчаливо. От време, на време Учителят ни поглеждаше. След като се нахранихме, Той попита нещо брат Христо, но в това време се зададе от пътеката към чешмата един мечкар с мечката си, водейки я с халка за носа. Застана точно срещу Учителя, значи до мене и до брат Христо, започна да пее и да думка на едно дайре, като от време навреме грубо разтърсваше тежкия синджир. Аз изтръпнах от ужас и гледах кръвясалите очи на животното, конто като че ли имаха човешки поглед. След като мечката достатъчно си поигра и сестрите му дадоха нещо, мечкарят си отиде. Учителят каза: — В тази мечка виждам, че е затворен духът на един владика, който изкупува по този начин грешките си и престъпленията, конто е извършил в името Божие.
към текста >>

64. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той зави пред чешмата на поляната в дясно.
Движенията на певеца трябва да бъдат искрени. Учителят заключи стаята си и слезе по стълбата заедно с нас. Долу, пред прозореца на салона ме чакаха мама и татко. Отидох при тях и им казах, че Учителят ме кани да остана и те си отидаха в града. Учителят тръгна пред нас и ние след него. Той зави пред чешмата на поляната в дясно. Спря се пред къщичката на сестра Савка и чукна три пъти с пръста си. Прозореца веднага се отвори, показа се сестра Савка и учудено извика: "О, Учителю! " Той ѝ каза: — Рекох да влезе сестрата и братът. И аз сега ще дойда!
към текста >>

Из пътя на Изгрева, като стигнахме до чешмата на доброто, брат Гали каза:
Учителят стана и се ръкува с нас. След неговото излизане, сестра Савка възкликна: — Колко е свободна сестрата и как на всички нейни въпроси Учителят с такова разположение и търпение отговаря! Аз не бих посмяла да му задам такива въпроси. Брат Христо и брат Гали ме изпратиха до къщи в града. Из пътя на Изгрева, като стигнахме до чешмата на доброто, брат Гали каза: — Действително е сестра, че Вие сте работили в миналото с Учителя. Когато влязох в стаята си, вече беше полунощ. До един часа написах всичко. През цялото време имах чувството, че Учителят е пред мен и ми говори. На 25-ти вечерта, имах радио-концерт.
към текста >>

65. Приемът - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Срещнахме го при чешмата на Изгрева.
Приемът 21.05.1943 година – Изгрева – София. Сутринта с брат Христо се запътихме при Учителя. Срещнахме го при чешмата на Изгрева. Отиваше към градината. Аз му разказах: – Учителю, снощи имаше голям прием, по случай гостуването на Хамбургската опера у нас, и аз получих покана, и присъствах на този прием. Като се изкачих на горния етаж, в салоните на зала България, видях, че много артисти бяха заобиколили един дебел и едър човек, облечен с черен фрак. Помислих, че той е съдържателя на ресторанта "България" и като се приближих при него, аз се ръкувах и го попитах пред всички: "Вие ли сте съдържателя на ресторант "България"?
към текста >>

66. Новото Битие — Шести Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Брат Христо се отдалечи към посока на чешмата, а аз останах права пред вратата на салона.
20 и 21.07.1943 година – Изгрева – София. Днес след обяд, брат Христо ме доведе на "Изгрева", с едно малко куфарче багаж. Застанахме пред салона. Учителят слезе отгоре със засмяно лице. Извади от джоба си един жълт ключ, подаде го на брат Христо, като му обясни нещо и го изпрати да отключи стаята, в която ще живея на Изгрева. Брат Христо се отдалечи към посока на чешмата, а аз останах права пред вратата на салона. Пред мен, на стълбата, която води за стаята на Учителя, бързо се струпаха много сестри. Учителят се изкачи 4-5 стъпала нагоре, а те му задаваха различни въпроси. Една го попита нещо за беседата, друга за времето, трета за здравето си и т.н. Учителят усмихнат, спокойно им отговаряше. Погледът му често се отправяше към мене.
към текста >>

67. Пристигане на семейство Янкови от Берлин - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Те сега ме чакат пред чешмата, заедно с брат Христо, защото ще слезем в града.
Влязох пак при Учителя. Той седеше пак на същото кресло, на което го оставих, преди да изляза. Попита ме: – Ти видя ли се с братя Янкови? – Да, Учителю! Те сега ме чакат пред чешмата, заедно с брат Христо, защото ще слезем в града. Утре рано те заминават, за десет дена, на почивка в Рила. Учителят взе от масата един неразпечатан плик и ми го подаде. – Дайте го на Венцислав. – Добре, Учителю! Веднага ще му го предам.
към текста >>

Отидох при чешмата и най-напред прошепнах на ухото на брат Христо, защо ме повика Учителя и му подадох синия плик.
Утре рано те заминават, за десет дена, на почивка в Рила. Учителят взе от масата един неразпечатан плик и ми го подаде. – Дайте го на Венцислав. – Добре, Учителю! Веднага ще му го предам. Отидох при чешмата и най-напред прошепнах на ухото на брат Христо, защо ме повика Учителя и му подадох синия плик. Брат Христо поднесе плика на Венцислав. Той го отвори и отвътре изпадаха по земята банкноти. Като видя парите, Венцислав затича надолу по пътя, викайки: – Не съм свирил за пари! Брат Христо го догони и го спря, като му обясни, че това е благословение на Учителя и той ги прие.
към текста >>

68. Трите съня - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Една голяма, висока чешма.
Ще изстине! Нали го боли? " Внесоха Ви в салона. След този сън, Учителю, аз пак се събудих и пак заспах. Сънувах трети сън. Една голяма, висока чешма. От крана ѝ изобилно течеше вода. Тази чешма беше построена на третия етаж, във фоайето на операта, там където е стаята на директора, на диригентите и режисьорите. Учителят внимателно изслуша сънищата ми и каза: – Чешмата е хубаво нещо! За първия сън каза: "Хубаво!
към текста >>

Тази чешма беше построена на третия етаж, във фоайето на операта, там където е стаята на директора, на диригентите и режисьорите.
" Внесоха Ви в салона. След този сън, Учителю, аз пак се събудих и пак заспах. Сънувах трети сън. Една голяма, висока чешма. От крана ѝ изобилно течеше вода. Тази чешма беше построена на третия етаж, във фоайето на операта, там където е стаята на директора, на диригентите и режисьорите. Учителят внимателно изслуша сънищата ми и каза: – Чешмата е хубаво нещо! За първия сън каза: "Хубаво! Хубаво! "
към текста >>

– Чешмата е хубаво нещо!
Сънувах трети сън. Една голяма, висока чешма. От крана ѝ изобилно течеше вода. Тази чешма беше построена на третия етаж, във фоайето на операта, там където е стаята на директора, на диригентите и режисьорите. Учителят внимателно изслуша сънищата ми и каза: – Чешмата е хубаво нещо! За първия сън каза: "Хубаво! Хубаво! " За втория сън той нищо не каза. Видях само как си затвори очите и дълго време остана така.
към текста >>

69. САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ - Борис Николов

В долния край на поляната имаше чешма, над нея – вековен дрян.
Растителността беше млада, буйна и чудното беше това, че тук се срещаха дръвчета и храсти от всички видове, които растяха в Балкана. Това не беше станало без участието на човешка ръка – някой беше работил тук. В горната част на поляната, в меките варовици, имаше изсечена килия. Някога тук е живял отшелник, свят човек. Народните предания разказват за него. В долния край на поляната имаше чешма, над нея – вековен дрян. По дряна бяха навързани цветни парцалчета и конци. Онези, които се бяха излекували, оставяха тук болестта – защото водата беше лековита. На Самодивските поляни си бяха дали среща цветята от целия Балкан. Месец след месец те бележеха с цъфтежа си годишния календар – като се почне от кокичето и божиката, че до клашнѝка – есенния минзухар, който посреща зимата. Този път Скитника излезе на поляните по обед.
към текста >>

70. МАНАСТИРЧЕТО „СВЕТИ СПАС“ - Борис Николов

Чешмата беше на отсрещната страна на двора, в една пещера.
“ Казвам ѝ: „Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има? “ Сестрата казва: „Пуснали са кучетата вече, две големи кучета вълча порода! Толкова са зли, че никой не смее да излезе нощем на двора.“ Казвам ѝ: „Дай ми съдовете.“ „Моля те, недей отива, те са зверове! “ Чешмата беше на отсрещната страна на двора, в една пещера. Взех стомната и чайника и тръгнах. Сестрата с безпокойство пооткрехна вратата, за да види какво ще стане. Като излязох на двора, спрях се за малко; за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал: като призове Доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточен, с отмерена, спокойна стъпка, тиха, но не дебнеща.
към текста >>

71. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Но където и да се намираше, Никѝфор се ориентираше по гласа на манастирската чешма – насред двора имаше чешма с осем чучура обилна вода.
Един от лекарите поясни: „Това е последица от затрупването.“ През войните Никѝфор беше на два пъти затрупван от бомби и последния път го изровиха едвам жив. Калугерките от женския манастир го взеха под своите грижи. Добре го гледаха – беше винаги чист, спретнат, добре облечен, килийката му грееше от чистота. Като изживя кризата и свикна с новото си положение, Никѝфор пак се залови за работата си. Водеше го малкото кученце Пухчето: той държеше връвчицата и то го довеждаше до звънарницата. Но където и да се намираше, Никѝфор се ориентираше по гласа на манастирската чешма – насред двора имаше чешма с осем чучура обилна вода. Тя се чуваше навсякъде. По нея Никѝфор знаеше всякога къде се намира и накъде трябва да върви. Той се отдаде на работата си с цялата си душа. Измисляше все нови и нови ритми и песни. Неговият звън никога не се повтаряше, всякога беше различен.
към текста >>

72. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Дънов в надписа на една малка чешма, построена под негово ръководство: "Божието благо е благо за всичкиТой изтъква: "Има един велик закон в природата, който регулира нещата.
Всички блага, които идат от Разумната Природа, са за всички. Ето защо върховната справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички. Така говори законът на справедливостта. " Тази идея на изгряващата Нова Култура е изразена от Учителя П. Дънов в надписа на една малка чешма, построена под негово ръководство: "Божието благо е благо за всичкиТой изтъква: "Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържи благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия.
към текста >>

73. Рилският живот - Крум Въжаров (1908- 1991)

И всеки един от вас да си направи вътре такава красива чешма, както тази, която направихме.“[90]
Тук се изучава свещената наука на всички времена - езика на Вечния.“[87] „Та като се събираме навсякъде, както сега тук, на планината, ние имаме за цел да се събуди Божественото в нас или ние да се събудим за Божественото — да Го оценяваме.“[88] „Ние сме дошли на планината, за да разберем волята Божия и да я изпълним.“[89] „Искам да станете така чисти, както тези езера. Да станете така хубави, както тези места. И всеки един от вас да си направи вътре такава красива чешма, както тази, която направихме.“[90] [85] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 40-41 с. [86] Учителят.
към текста >>

74. 13. Пътуване преди Великден - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

В единия ъгъл имаше гара с градинка, с ограда от картон, със стрелка за влаковете, с чешма изградена от дървени тухлички и в средата стомна за вода, с каса за билети, перон, канцелария, пред гарата звънец и железопътна линия, начертана с тебешир, а по нея се движеха вагоните — столчета, вързани с въжета и обвити с боядисана черна хартия; машината имаше специален строеж от две масички с комин, с парен котел и пр.
Избрахме началник, подначалник, машинисти, кантонери и др. Всеки ден играта ставаше по-интересна, строежът растеше и всяко дете отговорно вършеше своята служба. Момиченцата, и те заинтересувани от общата игра, оживено се готвеха да пътуват с куклите. Неколко от тях уреждаха вагон-ресторант във влака, където отиваха всички да закусват в нова обстановка. Ето как неусетно, само за 5—6 дни, цялата стая беше преобразена. В единия ъгъл имаше гара с градинка, с ограда от картон, със стрелка за влаковете, с чешма изградена от дървени тухлички и в средата стомна за вода, с каса за билети, перон, канцелария, пред гарата звънец и железопътна линия, начертана с тебешир, а по нея се движеха вагоните — столчета, вързани с въжета и обвити с боядисана черна хартия; машината имаше специален строеж от две масички с комин, с парен котел и пр. Изобщо, за малко време децата можаха да научат много нови неща. Научихме нова песен „Железница", играхме също така и „Влак". Разказахме си няколко приказки и случки из живота. Всичко беше свързано около създадения интерес — пътуване. Антончо знаеше да пише И пожела Да напише на черната дъска разписание на влаковете.
към текста >>

75. Благословените орехи. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Аз мислех, — думало си то — че благословията е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе! Стигнало една чешма, навело се и се напило хубаво. Огладняло.
— Даде ми ги един турчин. Другите двама избухнали: — Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха — три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от турчина, инак да не си посмял да се върнеш в бащината къща — развикал се най-старият брат. Момчето се нажалило и тръгнало назад. Тежко му било на душата. — Аз мислех, — думало си то — че благословията е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе! Стигнало една чешма, навело се и се напило хубаво. Огладняло. Бръкнало в торбата си — няма троха хляб. „Я да счупя орехите, че да залъжа глада си I — помислило си гладното момче. Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех пораствал, станал голям колкото бъчва, и от черупката почнали да излизат овце, овни, с звънци, млади агнета —цяло стадо излязло от ореха.
към текста >>

76. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

По него време на километър и нещо на изток от селото дошлият от Италия мозайкаджия Бертоли строи голяма камення чешма.
Ще се появи „Лозето“ като едно от обичаните братски места за събиране. Ще се разпръсне Учението за всемирната любов в селата наоколо. (След време айтозлии именно ще изградят незабравимия салон и кухнята на „Изгрева“ четвърт вековното сърце на българския дъновизъм.) Оттук се заражда и разкошът на Тополница! Авторски блик Мътен сън беше Тополница. Едно облещено под слънцето село на десетина километра от Айтос, където хората работеха в Химкомбината и после се изселиха. Само че в ония години 75% от жителите му са дъновисти. По него време на километър и нещо на изток от селото дошлият от Италия мозайкаджия Бертоли строи голяма камення чешма. Това е един от учениците на Петър Дънов, които идват от Запад, за да живеят с него. С Бертоли работи помощникът му Борис Николов - биологът, който зарязва академичната си кариера, заради живота на Изгрева. С тях са дъновистите на селото, а с дъновистите и цялото останало село. Мъкнат камъни, каптират водата, бъркат разтвор за коритата и зидарията. По пладне си казват молитвата в един глас и сядат в сянката на братски обяд, сготвен от жените.
към текста >>

Тази чешма е оцеляла, тя е поддържана, никой не е откраднал бронза на дъновистките символи, въпреки че е извън селото, въпреки че в Тополница вече кажи речи няма дъновисти.
Това е един от учениците на Петър Дънов, които идват от Запад, за да живеят с него. С Бертоли работи помощникът му Борис Николов - биологът, който зарязва академичната си кариера, заради живота на Изгрева. С тях са дъновистите на селото, а с дъновистите и цялото останало село. Мъкнат камъни, каптират водата, бъркат разтвор за коритата и зидарията. По пладне си казват молитвата в един глас и сядат в сянката на братски обяд, сготвен от жените. Тази чешма е оцеляла, тя е поддържана, никой не е откраднал бронза на дъновистките символи, въпреки че е извън селото, въпреки че в Тополница вече кажи речи няма дъновисти. Вековният дъб е мъртъв, увиснал на клоните си като корени от небето. Духът му е жив! През онова лято преди осемдесет години Борис Николов се покатерва в короната, присажда няколко ябълкови калема на върха, и един от тях се хваща. Трийсет метра висок вековен дъб - на пролет с две китки бели ябълкови цветове. Вървите из селото и титаничната тишина ви изпълва гърдите, и се ядосвате на глупавите сълзи, които напират. На пиринчената ръкохватка на Лъвската чешма до училището виси чаша да отпиете, и никой не я е откраднал.
към текста >>

На пиринчената ръкохватка на Лъвската чешма до училището виси чаша да отпиете, и никой не я е откраднал.
Тази чешма е оцеляла, тя е поддържана, никой не е откраднал бронза на дъновистките символи, въпреки че е извън селото, въпреки че в Тополница вече кажи речи няма дъновисти. Вековният дъб е мъртъв, увиснал на клоните си като корени от небето. Духът му е жив! През онова лято преди осемдесет години Борис Николов се покатерва в короната, присажда няколко ябълкови калема на върха, и един от тях се хваща. Трийсет метра висок вековен дъб - на пролет с две китки бели ябълкови цветове. Вървите из селото и титаничната тишина ви изпълва гърдите, и се ядосвате на глупавите сълзи, които напират. На пиринчената ръкохватка на Лъвската чешма до училището виси чаша да отпиете, и никой не я е откраднал. Училищния двор е като цар Фердинандовата ботаническа градина: вековни дъбове, тополи, смърчове, ели, чемшири. Дъновистите, които са садили и строили всичко това, ги няма. Селото е населено с турци и помаци от Родопите. Но няма защо да се чуди човек. България е.
към текста >>

„Чешмата“ на птиците, дето няма чешма, а всеки 20 минути гьолчетата на изворите изригват ледено студена кристално чиста вода под непрогледния покров на шумата на стогодишните буки на Сините Камъни.
Но няма защо да се чуди човек. България е. Когато в селото ти кацне доброто и любовта, те не са ни християнски, ни мохамедански, ни есперантистки. Корените им са в общото ни Небе и сума ти време ще висят над главите ни и ще чакат да ги подемем и извисим, щом се събудим. Време е и за Куш Бунар. „Чешмата“ на птиците, дето няма чешма, а всеки 20 минути гьолчетата на изворите изригват ледено студена кристално чиста вода под непрогледния покров на шумата на стогодишните буки на Сините Камъни. Над Сливен. Отдето толкова години се е спускал вечерния горняк над къщите на Миркович, на Узунови... Тук от първи до четвърти юни се разгръща най-стария планински лагер на Бялото братство. Пристрастие, което след седем десетилетия ще се увенчае в световно известното лагеруване на Седемте Рилски езера. Тези лагери сред природата! Тези комуни извън големите градове, където хората, и магаретата, и гроздовите чепки натежали със слънце, и орехите натежали със сянка се обичат като братя и сестри! Какво време е дошло! Като пролетни минзухари избиват комуните из стоплената пръст, къпят се за пръв път в усещането за възторга на пролетното слънце; като кокичета, като макове... Какво ли надига неудържимо бучиците на чернозема на всемирната любов, на красотата, на пробуждането след зимния парализиращ сън? Няма спиране! Множат се братствата... А кога ще се свият в зимен сън не зная и не ме интересува.
към текста >>

77. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

Както казахме вече през 1929 година двамата построяват братската чешма край Тополица.
Трябва да отворя скоба на това място за да подсетя, че именно бай Ради позира на Лазар Николов за изработването на прочутия паметник на Патриарх Евтимий на кръстовището на „Граф Игнатиев“ и „Патриарх Евтимий“ в София. Роден в Кюстендилско, Ради си проправя пътя до Изгрева и постепенно поема грижата за всички овощни, зеленчукови градини, и лозя на братството, с по-младите си помощници. Абсолютно неуморно! Цели три десетилетия! Между другото по време на строежа на Салона, Учителят казва, че той е прероденият патриарх Евтимий, въпреки че не го съзнава. Бай Ради не е първият постоянен жител на Изгрева. Честта се пада на дипломирания биолог Борис Николов през 1928, който се присъединява към Братството като помощник на прочутия италиански мозайкаджия Бертоли. Както казахме вече през 1929 година двамата построяват братската чешма край Тополица. След завършването на строежа Изгревът бързо се модернизира. Изгражда се прочутата братска сграда „Параходът“ в края на Поляната, където след време се изпълнява Паневритмията. В нея се настаняват най-близките помощници и помощнички на Учителя. Дружество „Орион“ още на другата година електрифицира братското селище. (Водопроводната мрежа се прокарва едва през 1934 г.) Защо изобщо го споменавам?
към текста >>

78. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

На юг от него беше Поляната, където се играеше сутрешната Паневритмия, на изток - Кухнята, след това чешмата декорирана със символични окултни избражения, розовата градина и пр.
Както казахме най-големият от тях - „Изгрева“, - беше разположен юго-източно от София в слънчевите склонове на Долни Лозенец, и такова разположение беше предпочитано за изграждането на повечето от лагерите на Братството. „Изгревът“ се простираше по склона във формата на триъгълник, очертан на запад от Борисовата градина („Парка на свободата“), на североизток от Дървенишкото шосе (сега булевард „Драган Цанков“) и на юг от железопътната линия, която съединяваше тези две очертания от юг и югозапад. Всички, които живееха в границите на лагера бяха членове на братството с изключение на живущите на „Дървенишко шосе“ номер 2 и номер 8. Това бяха пасторът на софийската адвентистка църква (младежкият му прякор беше Лули), и най-известният представител на „Форд“ в столицата - Савитски. Там където днес се издига руското (бившето съветско) посолство се намираше Салонът на братството, в който Учителят изнасяше своите беседи три пъти седмично. На юг от него беше Поляната, където се играеше сутрешната Паневритмия, на изток - Кухнята, след това чешмата декорирана със символични окултни избражения, розовата градина и пр. Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила. След конфискуването й от комунистите стана резиденция на техния лидер Васил Коларов. Нищо в лагера не беше регулирано по какъвто и да било начин. Лагерът не беше комуна. Всеки беше собственик на къщите си, или на самостоятелно построени бараки върху терени отстъпени от симпатизанти на братството без документи за собственост, или каквито и да било задължения.
към текста >>

На излизане от комплекса на Кухнята, Салона и Поляната, под клоните на боровете, се белееше както я наричаха „Чешмата“ на Изгрева.
И като говорим за общуване там, извън времето, когато се играеше паневритмията, трябва да споменем, че в центъра на поляната имаше внушителен стълб с осветление висок волтаж, което се палеше при нужда, по което и да било време. Сладките приказки вечер не бяха забранени. На изхода на Поляната, салона и кухнята имаше дълъг ред от пейки наредени в кръг, където всеки гост на Изгрева можеше да седне да си побъбри преди беседа, или след Паневритмия, или когато и да е. Учителят често сядаше тук между братята, или гостите да побъбри с тях. Беше винаги усмихнат, любопитен, въоръжен с остроумни хрумвания свързани с разговора, който се води. На излизане от комплекса на Кухнята, Салона и Поляната, под клоните на боровете, се белееше както я наричаха „Чешмата“ на Изгрева. Съвършено изградена от майсторите на Бертоли! С релефи на фигура, която държи глобус; орел, който строи гнездо; и пасяща сърна в планините под изгряващо слънце. Всички знаеха наизуст надписа над бароковите извивки на върха й: „Мисли добре, работи добре, храни се добре!“ Надолу по сенчестата алея към Дианабад, срещу овощните градини и лозето на бай Ради, следваха бараката на Боян Боев хроникьорът на Братството. Беше много малка, защото както обясних Боев беше нисък и по-голяма не му трябваше. Зад неговата барака по посока на Борисовата градина беше къщата пак построена в стила на дъсчените бараки на американските трансцеденталисти на нашумелия софийски издател Атанасов. Поредицата му от томове за най-големите философи на времето беше фурор на книжния пазар в България.
към текста >>

Гигантът Гради Минчев, брат му Атанас, Игнат Котаров и още някой там, само че като стигнаха до чешмата с орлицата, алеята ставаше тясна и не можеше да се сместят да носят беседката надолу към вилата на Лулчев, дето щеше да живее Ангел.
Говорим тук за това какво се крие под простотата и неафектираността на Белите братя. Говорим за това дали Иван Антонов може да каже на фелдфебела, че не е дирек, за да му отдава чест, и дали това може да ме задави от смях, и да накара мъчителния ми първи ден на Изгрева да просветне. Винаги нещо живо, „различно“ напираше в тях! Каквото и да е. Май споменах за носенето на вилите на царските съветници, ама не съм казал за какво става дума. Младите братя по онова време, дето работеха по парковете на София, бяха сменили една стара беседка от Борисовата градина, и я докараха на Изгрева за виолиста Ангел Янушев, че беше се задомил с една от сестрите. Гигантът Гради Минчев, брат му Атанас, Игнат Котаров и още някой там, само че като стигнаха до чешмата с орлицата, алеята ставаше тясна и не можеше да се сместят да носят беседката надолу към вилата на Лулчев, дето щеше да живее Ангел. Нямаше как да я хванат четиримата. И Игнат се пъхна и клекна под нея, и го овързаха с въжета, и се напъна и я дигна сам цялата, и лангур-лангур, насам-натам, дотътри я, ни жив ни умрял до дъното! Заживя си там Ангел с жена си. Роди им се прочутия най-голям бас саксофонист на българския джаз! Точно така! Янушев... Е! И аз слизам от чешмата с орлицата надолу към лозето, и лисва проливен, направо апокалиптичен летен дъжд. Горещо е, небето отгоре над Витоша е небесно синьо и кристално ясно, но дъждът пердаши, и шиба, и аз се скривам за миг под една черница да поотмине... И ето, че надолу по пътеката след бараката на Васил Иванов, срещу Янушеви, изскача един мускулест мъж на средна възраст; съвсем гол от кръста нагоре. В ръката си държи цигулка! Вдига я под брадата си и започва да пердаши със умопомрачаващо форте фортисимо в четири четвърти такт: „Светъл лъч отгоре слиза малките цветя да озари.
към текста >>

Роди им се прочутия най-голям бас саксофонист на българския джаз! Точно така! Янушев... Е! И аз слизам от чешмата с орлицата надолу към лозето, и лисва проливен, направо апокалиптичен летен дъжд.
Май споменах за носенето на вилите на царските съветници, ама не съм казал за какво става дума. Младите братя по онова време, дето работеха по парковете на София, бяха сменили една стара беседка от Борисовата градина, и я докараха на Изгрева за виолиста Ангел Янушев, че беше се задомил с една от сестрите. Гигантът Гради Минчев, брат му Атанас, Игнат Котаров и още някой там, само че като стигнаха до чешмата с орлицата, алеята ставаше тясна и не можеше да се сместят да носят беседката надолу към вилата на Лулчев, дето щеше да живее Ангел. Нямаше как да я хванат четиримата. И Игнат се пъхна и клекна под нея, и го овързаха с въжета, и се напъна и я дигна сам цялата, и лангур-лангур, насам-натам, дотътри я, ни жив ни умрял до дъното! Заживя си там Ангел с жена си. Роди им се прочутия най-голям бас саксофонист на българския джаз! Точно така! Янушев... Е! И аз слизам от чешмата с орлицата надолу към лозето, и лисва проливен, направо апокалиптичен летен дъжд. Горещо е, небето отгоре над Витоша е небесно синьо и кристално ясно, но дъждът пердаши, и шиба, и аз се скривам за миг под една черница да поотмине... И ето, че надолу по пътеката след бараката на Васил Иванов, срещу Янушеви, изскача един мускулест мъж на средна възраст; съвсем гол от кръста нагоре. В ръката си държи цигулка! Вдига я под брадата си и започва да пердаши със умопомрачаващо форте фортисимо в четири четвърти такт: „Светъл лъч отгоре слиза малките цветя да озари. Близо изворче извира, Леко блика, шушне шумули... И цветята весели, весели, весели...“ И спря, и набързо си прибра цигулката, че тя горката направо щеше да цъфне като мокър цървул, и хукна да се скрие! Този епизод от преди седемдесет години блясва в главата ми всеки път, когато съм се сгромолясвал по очи в калта. И ставам! И се хиля! Иван Антонов беше най-големият ми прятел на Изгрева. Учеше ме да садя картофи.
към текста >>

79. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Тя е отворила вратата и отново се е простряла около Салона, Поляната, Чешмата...! Кухнята на „Изгрева“ е залята със събрания за сформиране на новите политически организации: Отечествения фронт! Разните младежки и ученически дружества! Без да се разбере как става всичко това, нищо на Изгрева вече не е изгревско! Промяната идва без конфликти.
На 17 юли 1944 например Учителят води разговор за Съединените Щати. Скоро след това темата, която Дънов засяга, е състоянието на руския дух и утрешната му съдба. Няма как. Съдбата чука на вратата! На 19 октомври Учителят се завръща на Изгрева. Разбира се, като казвам „съдбата чука на вратата“ малко поетизирам. Тя е отворила вратата и отново се е простряла около Салона, Поляната, Чешмата...! Кухнята на „Изгрева“ е залята със събрания за сформиране на новите политически организации: Отечествения фронт! Разните младежки и ученически дружества! Без да се разбере как става всичко това, нищо на Изгрева вече не е изгревско! Промяната идва без конфликти. Голямо число от дъновистите, като Иван Антонов, влизат в ръководствата на тези нови организации, въпреки че само след седмица-две, най-много до месец, разбират за какво става дума, и отвратени започват да ги напускат. Салонът трещи от публични мероприятия. Вътре ОФето вкарва прожекционна камера, опънат е бял чаршаф за екран, и оръдейните канонади на Източния фронт и американските и английски самолети от Запад превръщат софийските бомбардировки над териториите на Райха на древна история. Ясно си спомням една случка от това време, която никога няма да забравя. ОФето пускаше филми за децата в Салона, за да бъдат впечатлени от идващото време на върховна радост.
към текста >>

80. Заключение - Атанас Славов

Кухнята, поляната, където се играеше Паневритмията, и братската чешма, и масите за братските обяди пред Салона бяха там.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Учителят си отиде. А Изгревът? Салонът беше там. Кухнята, поляната, където се играеше Паневритмията, и братската чешма, и масите за братските обяди пред Салона бяха там. Братята и сестрите и те се върнаха по алеите между къщичките си. Учителят беше заместен от братски съвет, за да може нещата да продължат както винаги. Салонът беше там физически, това е така! Но Салонът такъв какъвто беше изграден десетилетия назад, беше мястото, където Учителят осъществяваше своята духовна дейност, и братята и сестрите сега трябваше да съхранят духът му на чист и непокварен молитвен дом! Беше място, където човек да има желанието да влезе в досег с извисеното му над ежедневието смирение, благоговение и почитание. За обикновени, делнични изяви тук нямаше място. Такива прояви съвсем очевидно щяха да разстроят и принизят атмосферата, за който беше предназначен.
към текста >>

81. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Спаска става да мие чиниите на външната чешма, която е забита с пирони в ореха над стаичките.
С лимонадка; докато Диди и Спаска пият по ракийка. Ръжен хляб. Оризец. Две камби. Слънце. Ветрец. Спаска вижда едно червено конче сред конете през пътя; преди де ли е било! Диди отива да сади доматите. Спаска става да мие чиниите на външната чешма, която е забита с пирони в ореха над стаичките. Каква чешма само - маркучите й изкарват вода до варела в клоните му. Аз се връщам до печката. Планът ми е прост. Реших още в Ню Йорк, че тъй като имам да доизчиствам и досъбирам някои източници за живота на Дънов, най-добре ще е да тръгна по пътя му и докато събирам, да седя на всяко място, дето се развива всяка глава от живота му, хронологически да се потапям в атмосферата на мястото, в материалите и снимките, и в пейзажа, да ловя вибрациите на отминалото и да пиша, докато вървя по стъпките му. И сега съм във Варна и Варненско, и започвам първата - така да се каже - предглава на живота му.
към текста >>

Каква чешма само - маркучите й изкарват вода до варела в клоните му.
Ръжен хляб. Оризец. Две камби. Слънце. Ветрец. Спаска вижда едно червено конче сред конете през пътя; преди де ли е било! Диди отива да сади доматите. Спаска става да мие чиниите на външната чешма, която е забита с пирони в ореха над стаичките. Каква чешма само - маркучите й изкарват вода до варела в клоните му. Аз се връщам до печката. Планът ми е прост. Реших още в Ню Йорк, че тъй като имам да доизчиствам и досъбирам някои източници за живота на Дънов, най-добре ще е да тръгна по пътя му и докато събирам, да седя на всяко място, дето се развива всяка глава от живота му, хронологически да се потапям в атмосферата на мястото, в материалите и снимките, и в пейзажа, да ловя вибрациите на отминалото и да пиша, докато вървя по стъпките му. И сега съм във Варна и Варненско, и започвам първата - така да се каже - предглава на живота му. Защото книгата за него не започва с неговия живот.
към текста >>

Вуйчото на Константин (така се казваше момчето) с удоволствие прие поканата на турчина да хапнат заедно в крайпътните дървета, дето имаше чешма с корита за поене на впряга на пътниците и два-три дънера, подпрени на камъни и одялани като седалки.
Опънал лъка си в изящна огнена арка - влюбен глас, търсещ глас, молещ глас за сливане, за отпускане на тетивата, за отправяне „словото“, съобщението и депешата на живота, което стрелкащото се негово съществование носи, и колкото и първобитно да звучи гласът му, душата ми откликва на неговия зов и аз го разбирам и съм близо до него и словото му потича по електронната ми страница в същия изблик на търсене на читател, или магаричка - все то. И това е повече от добре, защото ето това е абсолютно същият пролетен зов, който е звучал точно на този баир оня пролетен ден преди точно сто и петдесет години, когато младият Константин от Устово е пердашил към Варна и вуйчовата си бакърджийница, и насреща магарето на турчина пощръкляло се е въртяло в кръг, ревнало за любов, и турчинът се е мъчил да не се изсули на земята за едната срама пред прашасалото момче, а то пък е бързало да отмине, да не се разсмее и да яде пердаха. Но после се връща, и „Чокш чокшчокшчокш!!!...“ успява да хване синджира, дето служи за юлар, и поукротява магарето, колкото турчинът да може да скочи здрав и читав на земята и да перне дългоушника си през където трябва, за да се успокои. И да седнат на разговор под едно мешово дръвче. * Оставаха още четири часа път до Варна и почивката беше добре дошла. Вуйчото на Константин (така се казваше момчето) с удоволствие прие поканата на турчина да хапнат заедно в крайпътните дървета, дето имаше чешма с корита за поене на впряга на пътниците и два-три дънера, подпрени на камъни и одялани като седалки. Небето бе оловено, но не бе кой знае колко студено. Това да не ги лъже само че, каза турчинът, като нареждаше на покрития с кърпа дънер питка, пестил, пастърма. Морето било много бурно от дни и хубаво, че не се излъгали да вземат гемия от Бургас, защото не се знаело какво е могло да стане. Лошо, лошо било таз зима и утре щели да правят молебен варненци на скелите с владиката да се смили Бог, че лошо. Константин бързо хвърли поглед към вуйчо си, който също нареждаше на тях каквото им беше останало - студена варена кокошка и още по- студена баница.
към текста >>

Иска, когато придворният му поет Айни съчини възхвалната си поема за строежа и тя се изсече на колоната над новата чешма на площада, дето сега е Варненският народен театър, да бъдат изсечени думи, които ще останат да светят до края на дните: „...Под царстването на този владетел се тури всичко в ред и в добро състояние... Великият господар, пред когото идат да се покланят всичките владетели на земното кълбо.
Българският пропагандист, който не знае друго освен да хленчи, ще нарече това „теглото на ангарията“. Осем години се строи започнатото от султан Махмуд чудо в тоя край: нови крепости във Варна – Еникале - казарми, военни складове, болници, чешми и водохранилища, джамии за инженери и работници, украсени, величествени. Само че в народните песни от онова време няма жалейки за това събитие, а обратното - има нотки на нещо ведро - на движение, събуждане. Цели сто годиш по-късно в Търкклисе пеят за тези събития: Дошле са турци горненци, горненци, мале, варненци, че си събират момците, момците и младоженците, да ги във Варна закарат, кале да правят... Още от 1832 година и чак до края на десетилетието от цялата империя тук започнали да се стичат строители - българи и турци - под надзора на инженер Пепе Мехмед Паша. Махмуд Втори има амбицията да остави дълбока следа в историята, иска делото му тук да създаде непробиваема преграда во веки веков, пълна с великолепие, да осигури ред и добро състояние на всички народности, събрани от кол и въже около Варна. Иска, когато придворният му поет Айни съчини възхвалната си поема за строежа и тя се изсече на колоната над новата чешма на площада, дето сега е Варненският народен театър, да бъдат изсечени думи, които ще останат да светят до края на дните: „...Под царстването на този владетел се тури всичко в ред и в добро състояние... Великият господар, пред когото идат да се покланят всичките владетели на земното кълбо. Елате да видите какво е направил този султан, на когото великолепието и величието се равняват с онези на Дария и Александра Велики. “ И - щем не щем - трябва да му свалим шапка, защото го постига! Дълбочината и мощта на тази отбрана е такава, че когато започва руският напор, отворил Кримската война, ударът на русите срещу Силистра - колкото и мощен и внезапен - не успява да се стабилизира в трайна победа, изтласкват ги, изгонват ги от Добруджа. А това е двадесет години по-късно, при ново оръжие,, при нова по-добра военна стратегия. Дори още двадесет години по-късно, по време на нашата освободителна война, русите не смеят да рискуват пробив през гранитния четириъгълник на Махмуд и само диверсионно се спускат в Добруджа, за да отклонят вниманието от прекосяването си на Дунава при Свищов. Нека добавя.
към текста >>

82. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

На самия връх стърчи римската кула с римските развалини и катакомби наоколо, а над зъберите на стените и дванадесетте им ъглови табии (укрепени кули с подземни входове и етажи, настлани с каменни плочи от стари римски и български гробове) се стрелкат към небето минаретата на четиринадесет джамии, една часовникова кула и поразителният украсен каменен обелиск на чешмата на султан Махмуд Втори.
Останалите са 1000 арменци, 30 евреи, 150 местни гърци и придошли йонийски търговци и накрая над 6000 православни християни - повечето от които са гагаузи - което ще рече тюркски говорящи православни. Българите? Към петдесет семейства, или 250 души. Варна е оградена с внушителна крепостна стена. Тя се е белнала на височината над пристанището и предава неотразим антично-ориенталски вид на града. Ако приближите откъм морето или дори по трите моста, които се събират пред Ибрахимовата порта „Пипи-капу“, отдето са се прибирали от паша животните, ще имате чувството, че сте някъде около Багдад или Дамаск. На самия връх стърчи римската кула с римските развалини и катакомби наоколо, а над зъберите на стените и дванадесетте им ъглови табии (укрепени кули с подземни входове и етажи, настлани с каменни плочи от стари римски и български гробове) се стрелкат към небето минаретата на четиринадесет джамии, една часовникова кула и поразителният украсен каменен обелиск на чешмата на султан Махмуд Втори. Името Божие е добре поменавано в града. Освен джамии мюсюлманите имат четири мечети - молитвени домове без минарета, за изграждането на които не се иска султански ферман. Добавете към това куполите на петте внушителни тюрбета - мавзолеи на местни турски светии и герои, на които се закачат подаръци и се палят свещи. Добавете кубетата и камбанариите на седемте православни църкви - едната от които е именно българската „Архангел Михаил“, откъдето Петър започва тупуркането си. И ако тръгнете от „Архангел Михаил“ в която и да е посока, ще ви обгърне космополитната църковна среда на черноморската столица.
към текста >>

Тръгнете ли на запад към Махмудовата чешма и часовниковата кула - на триста крачки се пада протестантската църква с острата си евангелистка кула.
Добавете към това куполите на петте внушителни тюрбета - мавзолеи на местни турски светии и герои, на които се закачат подаръци и се палят свещи. Добавете кубетата и камбанариите на седемте православни църкви - едната от които е именно българската „Архангел Михаил“, откъдето Петър започва тупуркането си. И ако тръгнете от „Архангел Михаил“ в която и да е посока, ще ви обгърне космополитната църковна среда на черноморската столица. Освен всички споменати дотук храмове, ако поемете надолу към пристанището, след сто крачки само е слънчевата арменска църква „Св. Саркиз“ с кокетното здание на църковното настоятелство в двора. Тръгнете ли на запад към Махмудовата чешма и часовниковата кула - на триста крачки се пада протестантската църква с острата си евангелистка кула. Пак на триста крачки на югозапад налитате на нова остра кула и нова сграда на църковното настоятелство в двора - но това тука е тежка работа, това са ти цветни стъкла, това ти е желязна ограда и стъпала към входните дъбови врати на храма. Католическата църква. А има-няма двеста крачки оттам, където е кантората на австрийския консул Тедеско, старата дъсчена еврейска хавра е станала синагога. Махмудовата чешма и градският часовник, Варна Във всички посоки е както ти падне: де неравен калдъръм, де пясъци, де камъни и калища. Тук-там по някое консулство и някоя кантора в австрийски стил, останалото - паянтови къщи от кирпич, стъпили направо на пръста и захлупени с керемидени покриви, с огромни надвиснали сачаци, сякаш са нахлупили на бате си капата.
към текста >>

Махмудовата чешма и градският часовник, Варна Във всички посоки е както ти падне: де неравен калдъръм, де пясъци, де камъни и калища.
Саркиз“ с кокетното здание на църковното настоятелство в двора. Тръгнете ли на запад към Махмудовата чешма и часовниковата кула - на триста крачки се пада протестантската църква с острата си евангелистка кула. Пак на триста крачки на югозапад налитате на нова остра кула и нова сграда на църковното настоятелство в двора - но това тука е тежка работа, това са ти цветни стъкла, това ти е желязна ограда и стъпала към входните дъбови врати на храма. Католическата църква. А има-няма двеста крачки оттам, където е кантората на австрийския консул Тедеско, старата дъсчена еврейска хавра е станала синагога. Махмудовата чешма и градският часовник, Варна Във всички посоки е както ти падне: де неравен калдъръм, де пясъци, де камъни и калища. Тук-там по някое консулство и някоя кантора в австрийски стил, останалото - паянтови къщи от кирпич, стъпили направо на пръста и захлупени с керемидени покриви, с огромни надвиснали сачаци, сякаш са нахлупили на бате си капата. Около тях са оградените с високи дувари дворове, през портите на които - когато са отворени - надничат криви плочници, цветя и декоративни храсти и полутропични дървета, които никога не вървят както трябва, и всичко е накриво и кипи от ярки цветове и веселотия. И пак във всички посоки се срещат чешми от дялан камък; украсени и изписани. Богатите турци обичали да дават пари за такива градски строежи - и не да отписват разноските от данъците си, а да им се запомни и споменава името като на добри варненци. Махалата на малкия Петър - както казахме - се казва Ченгене махлеси, с прочутия някога Ченгене пазар, на който е било училището.
към текста >>

А по средата - кал, и в калта камъни да се стъпва, защото все някъде трябва да стъпиш, за да се приближиш с дамаджана да налееш целебна вода от чешмата на топлите извори.
Шумна работа. Пълно с кръчми, дето разпасаните, весели, замашисти гагаузи гуляят, радват се на живота и се ръгат с ками. Наистина не си поплюват. Шибнат конете на файтоните среднощ и файтоните се кривят и кикерчат по калдъръмите, а по каприте им и в седалките самите те реват песни, размахват дамаджани; а файтоните са по два - в предния пиячите, в задния двама-трима небръснати цигани надуват зурните и кларнетите. През деня насред пазарчето идват да пазарят - сергии има с какво ли не - от плодове до локуми, пестили и детски залъгалки. А по средата - кал, и в калта камъни да се стъпва, защото все някъде трябва да стъпиш, за да се приближиш с дамаджана да налееш целебна вода от чешмата на топлите извори. Лекува всичко тази вода: бъбреци, далак, туберкулоза, френгя, гъби между пръстите на краката - всичко. С изключение на мехури в мозъка, разбира се. И още една работа. Не можеш се разбра тука, ако не знаеш поне три езика. Градът е такъв шарен горе на високото и оттам долу до пристанището, че здраве му кажи! На изток крепостната стена, както я е дигнад Махмуд, огражда още сума ти място, само че там не е баш да го кажеш град.
към текста >>

Колко издънена е Варна! Чешмата с трите чучура и обелиска я няма.
Не знае, че англичаните, понеже ги е страх от руското влияние на Черно море, искат да се освободи западната й част, че настояват шопите и макетата да са България, а по Черно море да си е Турция. Не знае, че точно по същите съображения русите удрят юмрук на масата и завъртат картата на другата страна - Македония да си е Турция, а гагаузите и гърците по пристанищата, и руските рибари липовани по Камчия и делтата на Дунав, и немците и молоканите в Тулча да са България. Кой ти разбира от военна музика! Не може! Не бе, може! Не! Да! Не... Искаме Варна и русенската железница! Тогава Пловдив остава под Цариград! Хм! Русенската железница на англичаните ли да се ремонтира, или немската железница на австрийците през Пловдив да се довърши? И варненската крепост да се събори, че много е силна Варна военно... Хм!... Майната му! Само по едно са съгласни - макета и шопи или странджанци и гагаузи ще са България, не е толкова важно в края на краищата, важното е само който може да поведе съдбините на този народ към независимост да се отсече. Князът - какъвто и да е - ще носи селски калпак като на хайдутите, дето сме им плащали в брой, а не европейска царска корона или космополитична бомбайка! Да си стоят изолирани от света и да си знаят, че са балкански овчари тези балкански овчари! И започва рушенето! Та - за тези дневни ли, вечерни ли прощални разходки на Петър Дънов. Колко издънена е Варна! Чешмата с трите чучура и обелиска я няма. Това градено чудо на чудесата. Ташкюпрю го няма (все едно моста на Мостар да събориш - остава ли град там!). Белите, лъснали над залива крепостни стени, кулите, табиите - дето, като си в морето по натежало време, под нагрочени облаци, и всичко тъмно, и вълните - черни и рошави, и ръмжи глухо наоколо, и като погледнеш към римската кула, не се вижда, но около върха е опасано като пола - като селска риза се белее сред черното вечна Варна. И светне светкавица, и тогава виждаш как са се стрелнали към бога четиринадесетте минарета... Няма го вече това. Сринато е.
към текста >>

83. Съдържание - Георги Христов

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

84. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

85. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Случва се понякога, когато сме на чешмата за вода, да долети някой камък изневиделица.
Някои от тях ни гледат вече с лошо око. Но има селяни, които ни обичат. Без да ни познават, когато ни срещат, те се усмихват дружелюбно. Много от тях почват да идват в неделните дни при нас. Когато някой от братята се случи да заговори с ония, които се боят, че заради нас може да падне градушка, и ги запита защо миналата година, когато ни е нямало, в селото е паднала голяма градушка, селяните мрачно отговарят: - Миналата година падна, но гледайте и тази година да не падне. Случва се понякога, когато сме на чешмата за вода, да долети някой камък изневиделица. Ние, разбира се, не отговаряме на тия „поздрави“ с подобни, защото сме, дошли макар и мълчаливо, да покажем на хората как се живее по-добре.“ ______________________________________ 95 Твърди образувания по кожата поради продължително триене, мазоли.
към текста >>

86. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Така стигнахме до една чешма.
Единственото, на което разчитахме, е това, че животните сами си знаят пътя. Възседнахме конете и момчето на Жечо ни подаде нещата. Закрачиха конете в горещината един след друг по пътеките. Аз нося в едната си ръка котлето с фасула, което е доста тежко и още топло, а в другата - хляба - един солиден самун, който трябва здраво да притисна към себе си, за да не падне. След мен язди Кръстю, който държи стомната в една ръка, а бъкела, подпрян на коляното, придържа в другата. Така стигнахме до една чешма. Кръстю успя да слезе и да напълни стомната и бъкела. Качи се на коня и помоли един случайно минаващ оттам селянин да му ги подаде на коня. Ожаднелите коне се спряха, пиха вода, колкото си искаха, и пак неохотно тръгнаха към нивите. За да ги подкарваме да побързат, ние ги пришпорваме с босите си крака, но техните дебели кожи не усещат твърде чувствително това подканяне. Не е без значение да припомним, че тия клети животни бяха поставяни от Жечо на сериозен режим, който се състоеше главно в две неща: максимум работа, минимум храна.
към текста >>

87. Георги Томалевски - Георги Христов

В този час пред лампеното огледало оправдах тия, дето хвърляха камъни към чешмата, когато точех вода, както и втренчения поглед на селяните по пътищата, когато правехме с Кръстю своите пътешествия.
Лицето ми бе обрасло с една страхотна брада с цвета на тъмен бакър и с твърдостта на зъбна четка. Мустаците ми бяха по-руси и облагородяваха някак тая свирепа растителност. Косите ми бяха дълги, прашни, на едри кичури и накрая избелили от слънцето. Приличах на кукла от куклен театър, която трябва да изобрази разбойник. Като поразгледах по-внимателно брадата си, с тъга си спомних немската пословица: „Роте харе, гот беваре“116. В този час пред лампеното огледало оправдах тия, дето хвърляха камъни към чешмата, когато точех вода, както и втренчения поглед на селяните по пътищата, когато правехме с Кръстю своите пътешествия. Все пак благодаря на Господа, че не ме утрепаха някъде, защото тогава, по времето на земеделското правителство на Стамболийски, имаше заповед до всички стражари, военни, горски и други власти по разбойниците да се стреля без предупреждение. Разглеждах се дълго и открих, че само в очите си бях запазил нещо човешко. Все пак въпреки всички тия неща хората бързо се отпущаха пред нас и ни гледаха с доверие. Имаше нещо, за което те дори ни обикваха. В Ачларската комуна аз жънех, връзвах снопи, месех хляб, когато дойдеше моето дежурство, борех се с телето и се радвах на добри физически сили.
към текста >>

88. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Един ден на чешмата срещаме един от анархистите, с когото не бяхме се виждали.
Стопаните ръководители са доволни от нас. Бурята ни научи как трябва хората да се предпазват от нея. Така и всяка беда в живота на човека го учи на ум и разум. Затова ние не се борим със злото, а се учим от него. Учителя Беинса казва, че злото е сила, която трябва да впрегнем да тегли нашето рало. Един ден на чешмата срещаме един от анархистите, с когото не бяхме се виждали. Той направи на нашите хора голямо впечатление. Има черни очи и горящ поглед. От малкото думи, които разменяме, проличава, че той е необикновено начетен човек. Има голяма култура и приказва оригинално. Решаваме, че той ще е някой от техните теоретици.
към текста >>

На другия ден Петър Камбуров ми казва, че единият от тях, този когото срещнахме на чешмата, е Георги Шейтанов141 - виден анархист и най- необорим техен теоретик.
Те имат китара и пеят свои песни. И ние запяваме някои от нашите песни. Те ги слушат с внимание. Ние разбираме копнежа по свободата на тези обгорели мъже, които пеят с меки баритони. Знаем и това, което ни разделя от тях, но сега в тази тиха и спокойна вечер, мислим повече за това, което ни сближава. На другия ден Петър Камбуров ми казва, че единият от тях, този когото срещнахме на чешмата, е Георги Шейтанов141 - виден анархист и най- необорим техен теоретик. Другарите му го наричаха с друго име, защото той е в нелегалност. Дори Петър ми казва, че не всички от другарите му знаят кой е той. Само брат му Иван и няколко от най- приближените знаят самоличността му. С Георги Шейтанов аз се видях по-късно при по-други обстоятелства, за които ще спомена по-надолу. Спомням си, че и в Бургас веднъж срещнахме група комунари - толстоисти142.
към текста >>

89. На работа в София като каруцар - Георги Христов

Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата.
Беше вече средата на септември. Пътувах пак 6 дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на Колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто души по-свободни (пенсионери и др.) бяха останали начело с Учителя като на курорт. Минах през портата на Бостанджиевата колиба и, като навлязох в двора на братската колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство“. Всички ме поздравиха с „добре дошъл“. Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и той ме запита: „Е, Петро, кажи сега колко изкара в София? “ Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София. Учителя усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата!“ Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят“. Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешение на задачата, струва повече от обикновени пари.
към текста >>

90. V. Комуната на Изгрева - Георги Христов

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

91. Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева - Георги Христов

Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега и там направихме една малка чешма.
Отвън беше сух, но като разчистихме и като разкопахме и отсякохме по-навътре пласта, оказа се, че е мокър. Тогава ние каптирахме едно разстояние може би 20 м, направихме улейче, а под пясъка имаше глина и в глината направихме един каптаж. И действително в глината започна да се събира малко водичка от синия пясък. От този син пясък започна да излиза мъничко водица. Като каптирахме хубаво и изчистихме, то в глинения пласт направихме каптаж, по който водичката да се оттича, и се получи една тънка струйка вода, колкото един пръст дебела. Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега и там направихме една малка чешма. Ние, които бяхме строители, защото аз работих по строежите заедно с Бертоли, то каквито плочи имахме и камъни, направихме с тях чешмата. Мисля, че имаме снимки от нея. От Изгрева приятелите, които живееха там и които си бяха построили, било дървени барачки, било палатки, идваха тук и взимаха вода от тази водичка и чешмичка. Оказа се, че е много ценна и хубава вода. „Радиоактивна вода“, я нарече Учителя.
към текста >>

Ние, които бяхме строители, защото аз работих по строежите заедно с Бертоли, то каквито плочи имахме и камъни, направихме с тях чешмата.
Тогава ние каптирахме едно разстояние може би 20 м, направихме улейче, а под пясъка имаше глина и в глината направихме един каптаж. И действително в глината започна да се събира малко водичка от синия пясък. От този син пясък започна да излиза мъничко водица. Като каптирахме хубаво и изчистихме, то в глинения пласт направихме каптаж, по който водичката да се оттича, и се получи една тънка струйка вода, колкото един пръст дебела. Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега и там направихме една малка чешма. Ние, които бяхме строители, защото аз работих по строежите заедно с Бертоли, то каквито плочи имахме и камъни, направихме с тях чешмата. Мисля, че имаме снимки от нея. От Изгрева приятелите, които живееха там и които си бяха построили, било дървени барачки, било палатки, идваха тук и взимаха вода от тази водичка и чешмичка. Оказа се, че е много ценна и хубава вода. „Радиоактивна вода“, я нарече Учителя. То действително е така, защото сините пясъци се дължаха на минерала „голконит“, който е радиоактивен минерал.
към текста >>

И действително, и на Витоша, на нашия бивак, който Учителя нарече „Ел Шадай“, там намерихме вода, изворът аз го каптирах и направихме чешма.
Значи, отиди и налей си вода от извора, после иди и се качи горе на Изгрева, възвари си водата, изпий 45 чаши гореща вода и изпоти се обилно и накрая се преоблечи. След това упражнение се обновяваха приятелите. Които имаха разни неразположения, било болки тук и там, било хрема, било настинка, излекуваха се с туй упражнение с водата. На водата Учителя отдаваше много голямо значение. Където и да отиваха с приятелите, първото нещо бе Учителя да потърси вода. И действително, и на Витоша, на нашия бивак, който Учителя нарече „Ел Шадай“, там намерихме вода, изворът аз го каптирах и направихме чешма. По каптажите аз съм майстор. Направих една чешма, отведохме водата с една тръба отпред и тази чешма и досега съществува под белите брези. Така Учителя създаде чешми, където и да отидеше сам или с приятелите. А водата от чешмичката на Дианабад бе чиста вода, пивка, вкусна и бе една от най-хубавите води на Изгрева.
към текста >>

Направих една чешма, отведохме водата с една тръба отпред и тази чешма и досега съществува под белите брези.
Които имаха разни неразположения, било болки тук и там, било хрема, било настинка, излекуваха се с туй упражнение с водата. На водата Учителя отдаваше много голямо значение. Където и да отиваха с приятелите, първото нещо бе Учителя да потърси вода. И действително, и на Витоша, на нашия бивак, който Учителя нарече „Ел Шадай“, там намерихме вода, изворът аз го каптирах и направихме чешма. По каптажите аз съм майстор. Направих една чешма, отведохме водата с една тръба отпред и тази чешма и досега съществува под белите брези. Така Учителя създаде чешми, където и да отидеше сам или с приятелите. А водата от чешмичката на Дианабад бе чиста вода, пивка, вкусна и бе една от най-хубавите води на Изгрева.
към текста >>

92. Двете чешми на Изгрева – „Яйцето' и чешмата с фигурите-символи - Георги Христов

Двете чешми на Изгрева – „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Дойде време и ни пуснаха от градския водопровод разклонение към Изгрева.
Двете чешми на Изгрева – „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Дойде време и ни пуснаха от градския водопровод разклонение към Изгрева. Докато нямахме вода на Изгрева, носехме си със стомнички от извора на Дианабад за пиене. Носехме вода също от разсадника, бяхме направили едно буре на две колелета, което събираше около 200 литра. Тогава младите братя, които бяхме ние, здрави и силни, бутаме бурето с двете колелета. Отидем на разсадника, напълним го с вода и докараме бурето до кухнята, където готвеха сестрите и, където трябваше много вода. После прекарахме водопровод за Изгрева.
към текста >>

Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева.
Тогава младите братя, които бяхме ние, здрави и силни, бутаме бурето с двете колелета. Отидем на разсадника, напълним го с вода и докараме бурето до кухнята, където готвеха сестрите и, където трябваше много вода. После прекарахме водопровод за Изгрева. Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето“, защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли.
към текста >>

Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг.
После прекарахме водопровод за Изгрева. Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето“, защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме и подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата.
към текста >>

Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето“, защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма.
Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето“, защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме и подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата. Отначало мислехме да моделираме групата „Пеещите ангели от Лука де ла Робия“.
към текста >>

А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли.
Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето“, защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме и подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата. Отначало мислехме да моделираме групата „Пеещите ангели от Лука де ла Робия“. Художничката Щилянова, която ги бе изработила на скици, ни ги предаде, а ние ги изработихме от мозайка и ги моделирахме. Обаче Учителя не беше доволен от това.
към текста >>

Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата.
Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето“, защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме и подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата. Отначало мислехме да моделираме групата „Пеещите ангели от Лука де ла Робия“. Художничката Щилянова, която ги бе изработила на скици, ни ги предаде, а ние ги изработихме от мозайка и ги моделирахме. Обаче Учителя не беше доволен от това. Тогава ние потърсихме други картини от художници. И тях не одобри.
към текста >>

Така завършихме тази чешма и Учителя беше много доволен.
Защо Учителя свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас. Отговорът ще намерите в Словото Му. Орелът лети нависоко, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините. Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот. След като даде тези идеи художничката Цветана Щилянова ги нарисува, после аз моделирах самите фигури. Така завършихме тази чешма и Учителя беше много доволен. Тя е правена към 1934 г. Тази чешма ни служи дълго време, докато съществуваше Изгрева. От нея има направени много снимки. После дойде 1972 г. и Изгрева бе разрушен.
към текста >>

Тази чешма ни служи дълго време, докато съществуваше Изгрева.
Орелът лети нависоко, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините. Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот. След като даде тези идеи художничката Цветана Щилянова ги нарисува, после аз моделирах самите фигури. Така завършихме тази чешма и Учителя беше много доволен. Тя е правена към 1934 г. Тази чешма ни служи дълго време, докато съществуваше Изгрева. От нея има направени много снимки. После дойде 1972 г. и Изгрева бе разрушен.
към текста >>

93. Горницата (стаята на Учителя) и солариумът - Георги Христов

Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителя си миеше лицето и ръцете.
Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 м край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителя прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше неговата горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителя си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя. Една малка библиотечка, в която се слагаха най- важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка от скромна, по-скромна и от бедна победна. Но се поддържаше чисто от сестрите, които се грижеха за обходата на Учителя.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27639412879944