Търсене в текстове за 'Чешма'

Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте!
Всеки ден тя му подаваше едно тефтерче и Той с молива, с ръката, която не можеше да движи, с мъка отбелязваше по една чертичка. Тази отбелязана с молива на савкиното тефтерче чертичка показва различни посоки. След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите. Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов". Този ден Учителят оздравя. Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте! " - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана ръка: "Бог е Любов". Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя! Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея.
към текста >>

2. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода.
Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално изпълнение на пианото. Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика. Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна. Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода. Някой беше завъртял крана над мен - изведнъж секна всичко и всичко замря в мен. Талантът ми се отне! По това време аз вече изнасях концерти на приеми в заможните семейства и висшето съсловие. Получавах похвали, за най-голяма радост на майка ми. Но талантът ми се отне.
към текста >>

3. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Стои, не мърда, не шава.- Постепенно се измъква от бараката, излиза навън и се дотътря до чешмата.
Дотук няма нищо лошо. Само че Катя, която за какви ли не дребни неща ходеше при Учителя да Го пита, не посмя да отиде и да Го пита дали одобрява настоящия й брак с Ангел Янушев. Тя реши, че това е личен проблем и че може да го реши сама в името на великата си любов. Но един хубав ден тя се събужда - пристига Ангел, облечен в официален костюм и казва, че не може да се ожени за нея, връща й годежа и си заминава така, както е дошъл. Катя я залива нещо като вряла вода. Стои, не мърда, не шава.- Постепенно се измъква от бараката, излиза навън и се дотътря до чешмата. Няма сили да плаче, няма сили да проговори. Среща я една сестра, повдига я и я завежда в своята барака. Катя разказва всичко. Сестрата става, отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят слуша, мълчи и нищо не казва.
към текста >>

4. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

А тя се движи на две педи над живия плет, който обграждаше една от алеите, водещи от чешмата към поляната.
Няма що, зададохме на Учителя въпроса дали е възможна материализация на "Изгрева" на същества и ето, в същия миг ние виждаме една човешка глава да се движи във въздуха. Значи Учителят ни демонстрира материализация. Някой пита: "Сестра, къде точно е тази глава? " И тя посочва и обяснява. Ние наблюдаваме движещата се глава. А тя се движи на две педи над живия плет, който обграждаше една от алеите, водещи от чешмата към поляната. Тази глава се движеше над храстите, които бяха на височина човешки ръст. Учителят мълчи и също наблюдава движещата се глава. Чуваме неговите думи: "Тази глава е глава на високо идеен човек! " Ние ахваме отново от изненада. Значи материализираната глава не е глава на обикновено същество, материализирано тук на "Изгрева", а е глава на високо идеен човек.
към текста >>

5. 3_74 Политически събития

Оформи се улей и корито, направи се преградна стена, донесоха се камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават".
Но знам това, че Той каза: "В бъдеще комунистите ще се коригират." Аз може да не го дочакам, но едно следващо поколение ще го завари и ще се убеди в думите на Учителя. А как ще се коригират, никой не знае! Само Бог знае. През 1930 година бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформи се улей и корито, направи се преградна стена, донесоха се камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават". Един брат изчука ръце на човек като улей, през който изтичаше водата. Отпред приятелите донесоха и поставиха големи камъни от бял мрамор от много далече. Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят". После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата".
към текста >>

Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата.
През 1930 година бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформи се улей и корито, направи се преградна стена, донесоха се камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават". Един брат изчука ръце на човек като улей, през който изтичаше водата. Отпред приятелите донесоха и поставиха големи камъни от бял мрамор от много далече. Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят". После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата". Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът". Ние смятахме, че Учителят поставяйки камъните, говори символично и се чудехме какво ли означава това. Но когато се върнахме в София, измина не много време и чухме, че царят си довел царица и ще се жени.
към текста >>

6. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре, храни се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури.
След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа. След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му. Но тя прояви и послушание към него, защото остави сина си тук и, връщайки се заради него в България, си спести ужасите от края на войната в Германия, а може би и по такъв начин беше спасила и собствения си живот. След тези събития, тя остана в България, а за нас остана като пример на проявено послушание към Учителя. Сестра Ярмила беше оформила една група от братски деца на "Изгрева" и ги учеше да играят балет. Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре, храни се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури. На Ярмила Учителят беше казал за някои песни, когато се пеят да се съпровождат с движения, които да отговарят на текста. Беше казал кои песни да се дадат с подходящи движения. Но това за съжаление не се записа. В салона бе поставена черна дъска, на която, по текст даден от Учителя, музикантите бяха записали някои песни. Фотографите направиха снимки на тези песни и ние притежаваме две такива.
към текста >>

7. 5_34 Къде е Изгревът?

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

От чешмата от време на време идват приятели, след като са утолили жаждата си със студената вода.
"Къде е "Изгревът"? " Седим на пейката до чешмичката и разговаряме с Учителя. Наоколо - дървета, които хвърлят приятна сянка. Навън е топло, а прохладно. От чешмата от време на време идват приятели, след като са утолили жаждата си със студената вода. Времето е тихо, а въздухът трепти от слънчевите лъчи. Чистота е наоколо - и на поляната, и във въздуха. Изведнъж се чу говор, той се засили и се превърна в караница. Две сестри се караха за оградата, която делеше мястото им, където бяха техните бараки. Карат се, че пушек се вдигна.
към текста >>

8. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

През 1929 година, когато лагерувахме на Седемте рилски езера, беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце изкусно направени, през които течеше водата.
Но едновременно с това изскочиха и онези тъмни сили, които Му се противопоставяха. Тогава Учителя т каза: На Бялото Братство не трябва да му се пречи и противодействува, защото ще има тежки последствия, както за управляващите, така и за народа. Това изпита Фердинанд, това ще изпита и синът му Борис, ако върви по стъпките на баща си." Учителят не обичаше Кобургите и неведнъж бе изказвал това пред нас: "Кобургите имат много тежка европейска карма. И вместо да си седят в Европа и там да си я разрешават, дойдоха в България, че заангажираха и Бялото Братство и за тяхното непослушание и вироглавство трябваше да плаща и ще плаща българският народ." Ни е кат о представител и на този народ опитахме всичко това на гърба си. Разбрахме какво значи тежка европейска карма. През 1929 година, когато лагерувахме на Седемте рилски езера, беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце изкусно направени, през които течеше водата. Бяхме направили каптаж, донесохме камъни от бял мрамор и оградихме каптажа. Учителят взе един голям камък, сложи го отгоре и каза: "Това е Царят." После взе друг, по-малък, и каза: "Това е Царицата." Взе трети, още по-малък, сложи го при другите два камъка и каза: "Това е престолонаследникът." На следващата, 1930 година, царят си доведе царица от Италия и след време се роди и престолонаследникът Симеон, след сестра си Мария Луиза. Така Учителят разреши този въпрос пред нас горе на Рила. Какво стана по-нататък. Майката на цар Борис 111 се казва Мария Луиза.
към текста >>

9. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която четиридесет и пет години след заминаването на Учителя още работи.
Бяхме смутени и объркани. А Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, газещи до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната с един скалист връх. "Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която четиридесет и пет години след заминаването на Учителя още работи. А сестра Мария Тодорова посади тогава няколко борчета, които сега са високи дървета. До една скала Учителят се облягаше. За да се запазим от вятъра, защото тук бе доста ветровито, решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме каменна стена - дувар - във вид на дъга, дълга около тридесет- четиридесет метра. Тази ограда ни пазеше от вятъра и така бяхме на завет.
към текста >>

Властите приеха, че чешмата която бе построена е нещо разумно и полезно за туристите.
Тогава властите видяха в тази землянка място, където се събират дъновисти, място, където не могат да ги контролират, затова взеха едно неочаквано решение. Докараха войници-трудоваци, наредиха им и те за часове разтуриха землянката, "катакомбата", "лисичата дупка", пренесоха всички камъни на петдесет-шестдесет метра, като ги захвърлиха надолу по склона. Освен това те разградиха онзи дувар, който ние бяхме направили през време на Школата, за да ни пази от вятъра. Всички камъни бяха пренесени от войнишките ръце на българските синове, родени от "българска майка юнашка" и бяха захвърлени на петдесет-шестдесет метра надолу по склона. Така дуварът също бе разрушен. Властите приеха, че чешмата която бе построена е нещо разумно и полезно за туристите. Ние бяхме разгонени оттам. Кои "ние"? Онези, които влизаха в лисичата дупка. А за нас какво остана? За нас остана да се движим по пътеките на Витоша, да бродим по ливадите и склоновете й да се качваме по върховете, да дишаме свободно въздуха и да дочакваме изгрева на слънцето там, където желаехме и можехме да отидем.
към текста >>

След време те пак започнаха да посещават Бивака, но вече палеха огън навън, стояха на открито, както през първите години с Учителя и всеки можеше да пие вода от онази чешма, която бе направена преди.
Та кой изпълни Волята на Учителя? Ето това е най-важното. След това приятелите се прехвърлиха на други места по Витоша. Бяха освободени от онази катакомба и лисича дупка. А кой ги освободи? След време те пак започнаха да посещават Бивака, но вече палеха огън навън, стояха на открито, както през първите години с Учителя и всеки можеше да пие вода от онази чешма, която бе направена преди. Така се върнаха не по собствена воля към първоизточника. Върнаха се чрез друго решение, чрез друга власт, която бе упражнена върху тях. Това също е интересно да се запомни, да се сравни и да му се отдаде заслуженото. Тук, на този Бивак, имахме много срещи с Учителя, много разговори и много случки за разказване. Стенографите стояха до Учителя и записваха.
към текста >>

10. 8_01 Песните на Учителя

Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода.
Но когато си припомняхме по какъв начин е дадена, тогава разбирахме какво значи извор, от който непрекъснато извира Жива вода за душите ни. Това беше едно качество на Учителя - скромност - да не се самоизтъква при създаването на песните. Ние хората, обратно, изтъкваме себе си, даже и за несъществени неща. Учителят никога не казваше, че е музикант. Да, никога! Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода. Има извор - има вода, има наклон, има чучур- и водата изтича. Това е образен начин да се опише как Учителят даваше песните Си. А прехвърлете този извор от физическото поле в Духовния свят и оттам - в Божествения свят и тогава ще имате представа за Божествения извор, от който излизаше Живата вода, която слизаше надолу като Слово и песен и поеше душите ни. Това бе Божественият извор. А Божественият чучур бе Учителят.
към текста >>

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>

Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева".
Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми.
към текста >>

Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен.
Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
към текста >>

Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра.
На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка.
към текста >>

Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената.
към текста >>

От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва". Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят. Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа" Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела.
към текста >>

11. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

В лявата страна, там, където сега е чешмата, имаше много вода и почти не можеше да се прескочи.
Ние така и направихме, пръснахме се и започнахме да търсим. Бяхме в дъното на езерото. Аз смятах, че Учителят ще открие извора сам и ми беше интересно да видя това, затова се въртях около Него. Не се отделях от Него, а бях на един-два метра разстояние. Когато минахме езерото по пътеката и отидохме в дъното в горния му край, ние крачехме по пътечката, която отиваше към Третото езеро. В лявата страна, там, където сега е чешмата, имаше много вода и почти не можеше да се прескочи. Един брат от провинцията, не знам как се казваше, който беше минал оттатък към водата, дойде насам, и се провикна през водата: "Тук има едно изворче под канарата". Аз го чух и предадох веднага думите на Учителя. Казвам Му: "Учителю, братът казва, че под канарата, ей там, има едно изворче". Учителят премина по камъните оттатък при брата. Всички прескочихме и отидохме при брата.
към текста >>

Беше изсечен надпис, който трябваше да покаже кога е построена чешмата.
След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можаха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения, изсечени с длето от Владо Николов - руснака и от брат Борис Николов. След това, те бяха боядисани, за да личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени лично от Учителя. От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. Беше изсечен надпис, който трябваше да покаже кога е построена чешмата. На няколко метра от чешмата имаше голям объл камък, който се клатеше. Учителят го поклащаше с един пръст. Аз виждах, че и другите братя го клатят с пръст. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас.
към текста >>

На няколко метра от чешмата имаше голям объл камък, който се клатеше.
Направиха други ръце, но те не можаха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения, изсечени с длето от Владо Николов - руснака и от брат Борис Николов. След това, те бяха боядисани, за да личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени лично от Учителя. От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. Беше изсечен надпис, който трябваше да покаже кога е построена чешмата. На няколко метра от чешмата имаше голям объл камък, който се клатеше. Учителят го поклащаше с един пръст. Аз виждах, че и другите братя го клатят с пръст. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. Бяха изминали десетилетия след заминаването Му.
към текста >>

Той бе казал, че тук има извор и един от братята го намери, а ние направихме с общи усилия чешмата.
Това бе постоянна задача за нас. Бяха изминали десетилетия след заминаването Му. Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една възрастна сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил скалата и произнесъл някакви магически думи, под скалата веднага потекъл извор. Е, това е една голяма лъжа и едно голямо заблуждение от страна на лица, които искаха и търсеха непрекъснато чудеса около Учителя. Но чудесата около Него и около нас ставаха по съвсем друг начин. Той бе казал, че тук има извор и един от братята го намери, а ние направихме с общи усилия чешмата. Ето, това е чудото, защото преди това тук бе само вода. От този извор ние носехме вода за кухнята. Отначало, тя се носеше на ръце от дежурните. По-късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят добави: "Защо ви трябва сал, когато това може да стане с лодка?
към текста >>

12. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Учителят слезе долу на чешмата.
" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата. Там приятелите изпяха по тоя случай много песни. Паневритмия тази година не се проведе нито една. На 13 август приготвихме всичко и опаковахме багажа. На 14 слязохме от езерата. Тогава беше дошла една група гости от Латвия.
към текста >>

13. 8_13 Построяване на Изгрева

А по-късно нашите братя издействуваха и изкараха чешма на шосето до разсадника.
И дойдоха братята от Айтоския край с белите ризи, червените пояси и черните потури. Те бяха майстори - зидари. Започнаха да строят сградата. Вода на "Изгрева" нямахме и носехме от Танушев, където беше бирарията. Там имаше вода. А по-късно нашите братя издействуваха и изкараха чешма на шосето до разсадника. Оттам с бурета, кофи и стомни се пренасяше вода. Здрави, яки мъже бяха тези братя, които носеха по двадесет литра вода на ръце или на кобилица с кофи. Имахме две бурета по сто литра. Бяхме ги сложили на две колелета и ги бутахме. Аз докарах веднъж сама едно буре, но беше много тежко.
към текста >>

14. СЪДЪРЖАНИЕ

Чешмата и изворът на Диана Бад 56.
Овощната градина на Изгрева 51. Лозето 52. Пчелинът 53. Приемната на Учителя и събора през 1926 г. 54. Общата кухня 55. Чешмата и изворът на Диана Бад 56. Чешмата със сърничката 57. Задачи с водата 58. Метеорологичната клетка на Изгрева 59. Как да се устрои Изгрева 60. Салонът на Изгрева 61.
към текста >>

Чешмата със сърничката 57.
Лозето 52. Пчелинът 53. Приемната на Учителя и събора през 1926 г. 54. Общата кухня 55. Чешмата и изворът на Диана Бад 56. Чешмата със сърничката 57. Задачи с водата 58. Метеорологичната клетка на Изгрева 59. Как да се устрои Изгрева 60. Салонът на Изгрева 61. Стаичката на Учителя – Горницата 62.
към текста >>

Чешмата 146.
Изгревът 141. Кокошата кълка 142. Конфедерацията 143. Силата на Евангелието 144. Господната вечеря 145. Чешмата 146. Държавният преврат на 19 май 1934 г. 147. Истинският държавник СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК, ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС И КОРЕКТУРА Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР И СТРАНИРАНЕ Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1995
към текста >>

15. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

После той направи една хубава чешма.
Всеки посетител идваше и носеше нещо без никой да го кара или да го задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул. „Опълченска" 66 до 1926-27 г., когато след построяването на салона на Изгрева се прехвърли да живее там. Дворът около къщата се наложи да се благоустрои. Направиха се плочките на двора, направи се мозайка на стъпалата и тази работа свърши Бертоли. После той направи една хубава чешма. Преди това тук имаше една дървена чешма. И със своя сънародник италианеца и скулптор Джовани Лонго, негов приятел, те създадоха един модел на чешма, изработиха я от мрамор с хубаво мраморно корито, което беше прилично и се открояваше и отговаряше на обстановката на двора и къщата. Учителят я харесваше много. Сега тази чешма я има само на снимка. Майсторска снимка на още по-майсторски изработена чешма.
към текста >>

Преди това тук имаше една дървена чешма.
Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: „Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня." Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул. „Опълченска" 66 до 1926-27 г., когато след построяването на салона на Изгрева се прехвърли да живее там. Дворът около къщата се наложи да се благоустрои. Направиха се плочките на двора, направи се мозайка на стъпалата и тази работа свърши Бертоли. После той направи една хубава чешма. Преди това тук имаше една дървена чешма. И със своя сънародник италианеца и скулптор Джовани Лонго, негов приятел, те създадоха един модел на чешма, изработиха я от мрамор с хубаво мраморно корито, което беше прилично и се открояваше и отговаряше на обстановката на двора и къщата. Учителят я харесваше много. Сега тази чешма я има само на снимка. Майсторска снимка на още по-майсторски изработена чешма. Снимката е на фотографа Васко Искренов, а изработката на чешмата от Бертоли.
към текста >>

И със своя сънародник италианеца и скулптор Джовани Лонго, негов приятел, те създадоха един модел на чешма, изработиха я от мрамор с хубаво мраморно корито, което беше прилично и се открояваше и отговаряше на обстановката на двора и къщата.
„Опълченска" 66 до 1926-27 г., когато след построяването на салона на Изгрева се прехвърли да живее там. Дворът около къщата се наложи да се благоустрои. Направиха се плочките на двора, направи се мозайка на стъпалата и тази работа свърши Бертоли. После той направи една хубава чешма. Преди това тук имаше една дървена чешма. И със своя сънародник италианеца и скулптор Джовани Лонго, негов приятел, те създадоха един модел на чешма, изработиха я от мрамор с хубаво мраморно корито, което беше прилично и се открояваше и отговаряше на обстановката на двора и къщата. Учителят я харесваше много. Сега тази чешма я има само на снимка. Майсторска снимка на още по-майсторски изработена чешма. Снимката е на фотографа Васко Искренов, а изработката на чешмата от Бертоли. На двора имаше една каменна маса, където сядаха около нея на столове приятели за разговори.
към текста >>

Сега тази чешма я има само на снимка.
Направиха се плочките на двора, направи се мозайка на стъпалата и тази работа свърши Бертоли. После той направи една хубава чешма. Преди това тук имаше една дървена чешма. И със своя сънародник италианеца и скулптор Джовани Лонго, негов приятел, те създадоха един модел на чешма, изработиха я от мрамор с хубаво мраморно корито, което беше прилично и се открояваше и отговаряше на обстановката на двора и къщата. Учителят я харесваше много. Сега тази чешма я има само на снимка. Майсторска снимка на още по-майсторски изработена чешма. Снимката е на фотографа Васко Искренов, а изработката на чешмата от Бертоли. На двора имаше една каменна маса, където сядаха около нея на столове приятели за разговори. Имаше и пейка. Дворът се разделяше от съседния двор с една ограда от сковани дъски, а историята на тази дървена ограда аз съм я разказвал и вие я знаете.
към текста >>

Майсторска снимка на още по-майсторски изработена чешма.
После той направи една хубава чешма. Преди това тук имаше една дървена чешма. И със своя сънародник италианеца и скулптор Джовани Лонго, негов приятел, те създадоха един модел на чешма, изработиха я от мрамор с хубаво мраморно корито, което беше прилично и се открояваше и отговаряше на обстановката на двора и къщата. Учителят я харесваше много. Сега тази чешма я има само на снимка. Майсторска снимка на още по-майсторски изработена чешма. Снимката е на фотографа Васко Искренов, а изработката на чешмата от Бертоли. На двора имаше една каменна маса, където сядаха около нея на столове приятели за разговори. Имаше и пейка. Дворът се разделяше от съседния двор с една ограда от сковани дъски, а историята на тази дървена ограда аз съм я разказвал и вие я знаете. Цялата обстановка бе от скромна по-скромна.
към текста >>

Снимката е на фотографа Васко Искренов, а изработката на чешмата от Бертоли.
Преди това тук имаше една дървена чешма. И със своя сънародник италианеца и скулптор Джовани Лонго, негов приятел, те създадоха един модел на чешма, изработиха я от мрамор с хубаво мраморно корито, което беше прилично и се открояваше и отговаряше на обстановката на двора и къщата. Учителят я харесваше много. Сега тази чешма я има само на снимка. Майсторска снимка на още по-майсторски изработена чешма. Снимката е на фотографа Васко Искренов, а изработката на чешмата от Бертоли. На двора имаше една каменна маса, където сядаха около нея на столове приятели за разговори. Имаше и пейка. Дворът се разделяше от съседния двор с една ограда от сковани дъски, а историята на тази дървена ограда аз съм я разказвал и вие я знаете. Цялата обстановка бе от скромна по-скромна. След заминаването на Учителя аз помолих фотографа Васко Искренов и ние с една група приятели отидохме в стария дом на ул.
към текста >>

16. 55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД

55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД Когато Учителят дойде на Изгрева, първата работа, която ни постави бе да намерим вода.
55. ЧЕШМАТА И ИЗВОРЪТ НА ДИАНА БАД Когато Учителят дойде на Изгрева, първата работа, която ни постави бе да намерим вода. Там горе се очерта селище, за което трябваше вода. Тогава ние слязохме от Изгрева на юг, към Витоша, към долината където течеше малка рекичка в местността Диана Бад. И там дълго време търсихме вода. От рекичката не можеше да се вземе вода за пиене. Бяха открити ниви.
към текста >>

Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега и там направихме една малка чешма.
Отвън беше сух, но като разчистихме и като разкопахме и отсякохме по-навътре пласта, оказа се, че е мокър. Тогава ние каптирахме едно разстояние може би 20 м, направихме улейче, а под пясъка имаше глина и в глината направихме един каптаж. И действително в глината започна да се събира малко водичка от синия пясък. От този син пясък започна да излиза мъничко водица. Като каптирахме хубаво и изчистихме, то в глинения пласт направихме каптаж, по който водичката да се оттича и се получи една тънка струйка вода, колкото един пръст дебела. Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега и там направихме една малка чешма. Ние които бяхме строители, защото аз работих по строежите заедно с Бертоли, то каквито плочи имахме и камъни, направихме с тях чешмата. Мисля че имаме снимки от нея. От Изгрева приятелите, които живееха там и които си бяха построили било дървени барачки, било палатки, идваха тук и взимаха вода от тази водичка и чешмичка. Оказа се, че е много ценна и хубава вода. „Радиоактивна вода", я нарече Учителят.
към текста >>

Ние които бяхме строители, защото аз работих по строежите заедно с Бертоли, то каквито плочи имахме и камъни, направихме с тях чешмата.
Тогава ние каптирахме едно разстояние може би 20 м, направихме улейче, а под пясъка имаше глина и в глината направихме един каптаж. И действително в глината започна да се събира малко водичка от синия пясък. От този син пясък започна да излиза мъничко водица. Като каптирахме хубаво и изчистихме, то в глинения пласт направихме каптаж, по който водичката да се оттича и се получи една тънка струйка вода, колкото един пръст дебела. Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега и там направихме една малка чешма. Ние които бяхме строители, защото аз работих по строежите заедно с Бертоли, то каквито плочи имахме и камъни, направихме с тях чешмата. Мисля че имаме снимки от нея. От Изгрева приятелите, които живееха там и които си бяха построили било дървени барачки, било палатки, идваха тук и взимаха вода от тази водичка и чешмичка. Оказа се, че е много ценна и хубава вода. „Радиоактивна вода", я нарече Учителят. То действително е така, защото сините пясъци се дължаха на минерала „голконит", който е радиоактивен минерал.
към текста >>

И действително и на Витоша, на нашия бивак, който Учителят нарече „Ел Шадай", там намерихме вода, извора аз го каптирах и направихме чешма.
Значи отиди и налей си вода от извора, после иди и се качи горе на Изгрева, възвари си водата, изпий 4-5 чаши гореща вода и изпоти се обилно и накрая се преоблечи. След това упражнение се обновяваха приятелите. Които имаха разни неразположения, било болки тук и там, било хрема, било настинка, излекуваха се с туй упражнение с водата. На водата Учителят отдаваше много голямо значение. Където и да отиваха с приятелите първото нещо бе, Учителят да потърси вода. И действително и на Витоша, на нашия бивак, който Учителят нарече „Ел Шадай", там намерихме вода, извора аз го каптирах и направихме чешма. По каптажите аз съм майстор. Направих една чешма, отведохме водата с една тръба отпред и тази чешма и до сега съществува под белите брези. Така Учителят създаде чешми, където и да отидеше сам или с приятелите. А водата от чешмичката на Диана бад бе чиста вода, пивка, вкусна и бе една от най-хубавите води на Изгрева.
към текста >>

Направих една чешма, отведохме водата с една тръба отпред и тази чешма и до сега съществува под белите брези.
Които имаха разни неразположения, било болки тук и там, било хрема, било настинка, излекуваха се с туй упражнение с водата. На водата Учителят отдаваше много голямо значение. Където и да отиваха с приятелите първото нещо бе, Учителят да потърси вода. И действително и на Витоша, на нашия бивак, който Учителят нарече „Ел Шадай", там намерихме вода, извора аз го каптирах и направихме чешма. По каптажите аз съм майстор. Направих една чешма, отведохме водата с една тръба отпред и тази чешма и до сега съществува под белите брези. Така Учителят създаде чешми, където и да отидеше сам или с приятелите. А водата от чешмичката на Диана бад бе чиста вода, пивка, вкусна и бе една от най-хубавите води на Изгрева.
към текста >>

17. 56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА

56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА Дойде време и ни пуснаха от градския водопровод разклонение към Изгрева.
56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА Дойде време и ни пуснаха от градския водопровод разклонение към Изгрева. Докато нямахме вода на Изгрева, носехме си със стомнички от извора на Диана бад за пиене. Носехме вода също от разсадника, бяхме направили едно буре на две колелета, което събираше около 200 литра. Тогава младите братя, които бяхме ние, здрави и силни, бутаме бурето с двете колелета. Отидем на разсадника, напълним го с вода и докараме бурето до кухнята, където готвеха сестрите и където трябваше много вода. После прекарахме водопровод за Изгрева.
към текста >>

Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева.
Тогава младите братя, които бяхме ние, здрави и силни, бутаме бурето с двете колелета. Отидем на разсадника, напълним го с вода и докараме бурето до кухнята, където готвеха сестрите и където трябваше много вода. После прекарахме водопровод за Изгрева. Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли.
към текста >>

Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг.
После прекарахме водопровод за Изгрева. Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме й подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата.
към текста >>

Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма.
Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме й подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата. Отначало мислехме да моделираме групата „Пеещите ангели от Лука де ла Робия".
към текста >>

А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли.
Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме й подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата. Отначало мислехме да моделираме групата „Пеещите ангели от Лука де ла Робия". Художничката Щилянова, която ги бе изработила на скици ни ги предаде, а ние ги изработихме от мозайка и ги моделирахме. Обаче Учителят не беше доволен от това.
към текста >>

Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата.
Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме й подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата. Отначало мислехме да моделираме групата „Пеещите ангели от Лука де ла Робия". Художничката Щилянова, която ги бе изработила на скици ни ги предаде, а ние ги изработихме от мозайка и ги моделирахме. Обаче Учителят не беше доволен от това. Тогава ние потърсихме други картини от художници. И тях не одобри.
към текста >>

Така завършихме тази чешма и Учителят беше много доволен.
Защо Учителят свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас. Отговора ще намерите в Словото Му. Орелът лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините. Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот. След като даде тези идеи художничката Цветана Щилянова ги нарисува, после аз моделирах самите фигури. Така завършихме тази чешма и Учителят беше много доволен. Тя е правена към 1934 г. Тази чешма ни служи дълго време, докато съществуваше Изгрева. От нея има направени много снимки. После дойде 1972 г. и Изгрева бе разрушен.
към текста >>

Тази чешма ни служи дълго време, докато съществуваше Изгрева.
Орелът лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините. Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот. След като даде тези идеи художничката Цветана Щилянова ги нарисува, после аз моделирах самите фигури. Така завършихме тази чешма и Учителят беше много доволен. Тя е правена към 1934 г. Тази чешма ни служи дълго време, докато съществуваше Изгрева. От нея има направени много снимки. После дойде 1972 г. и Изгрева бе разрушен. Но един приятел мина с фотоапарат и така както бе разбита чешмата, оградена с бодлива тел я засне и тя сега представлява един документ, за да се провери какво означават идеите от Словото на Учителя, как ние ги реализирахме и какво от тях направи комунистическата власт чрез българи. Създадоха едно разрушение, обградено с бодлива тел.
към текста >>

Но един приятел мина с фотоапарат и така както бе разбита чешмата, оградена с бодлива тел я засне и тя сега представлява един документ, за да се провери какво означават идеите от Словото на Учителя, как ние ги реализирахме и какво от тях направи комунистическата власт чрез българи.
Тя е правена към 1934 г. Тази чешма ни служи дълго време, докато съществуваше Изгрева. От нея има направени много снимки. После дойде 1972 г. и Изгрева бе разрушен. Но един приятел мина с фотоапарат и така както бе разбита чешмата, оградена с бодлива тел я засне и тя сега представлява един документ, за да се провери какво означават идеите от Словото на Учителя, как ние ги реализирахме и какво от тях направи комунистическата власт чрез българи. Създадоха едно разрушение, обградено с бодлива тел. Това можаха и това направиха. А историците след време ще оценяват и сравняват. Но този, който разруши Изгрева и представителите на този народ също ще понесат последствията си.
към текста >>

18. 57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА

57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА Първата задача, която Учителят постави бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е и с тях да си носят вода от чешмата на Диана бад.
57. ЗАДАЧИ С ВОДАТА Първата задача, която Учителят постави бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е и с тях да си носят вода от чешмата на Диана бад. Носенето на водата действува здравословно, защото човек приема магнетизма от водата. Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно, време, когато трябваше да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Тази задача описах, но тук ще добавим, че като си отидат в бараките отвън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода.
към текста >>

19. 61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА

Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете.
Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя. Една малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка от скромна, по-скромна и от бедна по-бедна. Но се поддържаше чисто от сестрите,които се грижеха за обходата на Учителя.
към текста >>

20. 77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Когато правехме чешмата на Изгрева работихме с Цветана Щилянова наедно.
По време на процеса всички картини и обстановката на салона беше описана, така че има списък какви картини е имало в салона и какви в трапезарията и от кои художници. Ако това ви интересува ще ви цитираме. На Изгрева имаше художници завършили художествената академия. Такива бяха Цветана Симеонова по баща Гатева, Цветана Щилянова и др. Учителят насърчаваше хората на изкуството, даваше им идеи и те работеха съгласно учението. Когато правехме чешмата на Изгрева работихме с Цветана Щилянова наедно. Тя нарисува картините, а ние изработихме релефите. Аз издялах отгоре надписите. В туй време тя пожела да нарисува Учителя. За учудване на приятелите Той се съгласи, защото Той не обичаше да се подлага на позиране, за да Го рисуват. Кой знае как и защо, но Той се съгласи.
към текста >>

21. 78. ПОРТРЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Това стана по времето, когато ние с Бертоли правехме чешмата.
78. ПОРТРЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ Художничката Цветана Щилянова бе помолила Учителя да й позира, за да Го рисува. Това стана по времето, когато ние с Бертоли правехме чешмата. Докато аз моделирах и правех рисунките на чешмата, то Щилянова рисуваше Учителя. Главно аз направих чешмата, а Бертоли идваше и наглеждаше обекта и даваше съвети, които Учителят не винаги одобряваше. Но това не му попречи после да му се препише, че той е построил чешмата. Аз си замълчах. Нали онези, които живееха на Изгрева знаеха кой я е построил?
към текста >>

Докато аз моделирах и правех рисунките на чешмата, то Щилянова рисуваше Учителя.
78. ПОРТРЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ Художничката Цветана Щилянова бе помолила Учителя да й позира, за да Го рисува. Това стана по времето, когато ние с Бертоли правехме чешмата. Докато аз моделирах и правех рисунките на чешмата, то Щилянова рисуваше Учителя. Главно аз направих чешмата, а Бертоли идваше и наглеждаше обекта и даваше съвети, които Учителят не винаги одобряваше. Но това не му попречи после да му се препише, че той е построил чешмата. Аз си замълчах. Нали онези, които живееха на Изгрева знаеха кой я е построил? Пък и Учителят знаеше.
към текста >>

Главно аз направих чешмата, а Бертоли идваше и наглеждаше обекта и даваше съвети, които Учителят не винаги одобряваше.
78. ПОРТРЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ Художничката Цветана Щилянова бе помолила Учителя да й позира, за да Го рисува. Това стана по времето, когато ние с Бертоли правехме чешмата. Докато аз моделирах и правех рисунките на чешмата, то Щилянова рисуваше Учителя. Главно аз направих чешмата, а Бертоли идваше и наглеждаше обекта и даваше съвети, които Учителят не винаги одобряваше. Но това не му попречи после да му се препише, че той е построил чешмата. Аз си замълчах. Нали онези, които живееха на Изгрева знаеха кой я е построил? Пък и Учителят знаеше. Другото не беше важно.
към текста >>

Но това не му попречи после да му се препише, че той е построил чешмата.
78. ПОРТРЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ Художничката Цветана Щилянова бе помолила Учителя да й позира, за да Го рисува. Това стана по времето, когато ние с Бертоли правехме чешмата. Докато аз моделирах и правех рисунките на чешмата, то Щилянова рисуваше Учителя. Главно аз направих чешмата, а Бертоли идваше и наглеждаше обекта и даваше съвети, които Учителят не винаги одобряваше. Но това не му попречи после да му се препише, че той е построил чешмата. Аз си замълчах. Нали онези, които живееха на Изгрева знаеха кой я е построил? Пък и Учителят знаеше. Другото не беше важно. Но години след това, когато слушах как Бертоли бил направил чешмата, тогава разбрах защо майсторите, когато направят чешма, оставят един знак, който е само техен, за да се знае чий е майсторлъка.
към текста >>

Но години след това, когато слушах как Бертоли бил направил чешмата, тогава разбрах защо майсторите, когато направят чешма, оставят един знак, който е само техен, за да се знае чий е майсторлъка.
Но това не му попречи после да му се препише, че той е построил чешмата. Аз си замълчах. Нали онези, които живееха на Изгрева знаеха кой я е построил? Пък и Учителят знаеше. Другото не беше важно. Но години след това, когато слушах как Бертоли бил направил чешмата, тогава разбрах защо майсторите, когато направят чешма, оставят един знак, който е само техен, за да се знае чий е майсторлъка. Прави са старите български майстори. Щилянова нарисува изключителен портрет на Учителя. След това с Неделчо Попов отидохме и направихме цветна репродукция. Тя стана сполучлива и я сложихме на книгата „Учителят". По-късно Щилянова нарисува още няколко такива копия на оригинала.
към текста >>

22. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Младите братя носеха вода от далече от една чешма в лозята, която беше далеч може би на километър.
За тях се направиха дълги маси под брястовете в лозята и беше много приятно и удобно. Обзаведе се кухня, където сестрите дежуреха на смени. Поставиха се казани на удобни и подходящи места. Изобщо се създаде обстановка за общ братски живот, много приятна и много хубава. Помощници имаше винаги за чистене на зарзавата. Младите братя носеха вода от далече от една чешма в лозята, която беше далеч може би на километър. Но вода се носеше на гръб. Винаги имаше доброволци и имаше изобилно вода. Така се организира братския живот. Повечето от приятелите си бяха опънали палатки в лозята и там живееха. Други си бяха наели стаи в по-далечните вили за приспиване.
към текста >>

23. 113. ПРИЯТЕЛСТВОТО

Веднъж Учителят среща Мария до чешмата и я спрял.
Чудна работа, ще ме критикуват те мене, че от мене по-голям критик има ли? Че ти знаеш ли нещо за мен, имаш ли моето съзнание, имаш ли моят ум, имаш ли моето знание? Как ще ме критикуваш тогава? В Младежкия Клас бяхме около 60 човека братя и сестри. Ние дружехме с Мария, а всички се питаха какво ли търсим още там? Веднъж Учителят среща Мария до чешмата и я спрял. Бил строг и казал: „Аз от вашето приятелство с Борис съм много доволен. Ще се радвам ако има и други такива приятелства в Братството." Ето така Учителят разреши въпроса.
към текста >>

24. 168. РАЗХОДКА ВЪВ ВЪЗДУХА

По това време сестрата заедно с една приятелка стоят пред чешмата и разговарят.
След това играехме шестте гимнастически упражнения и после Паневритмия. Следваше закуска. След това почивахме, защото от 10 часа започваше неделна беседа. Значи програмата беше наситена и следваха една след друга онези точки от нашият неделен наряд. В един промеждутък от 15 минути Учителят е в своята стая и почива. По това време сестрата заедно с една приятелка стоят пред чешмата и разговарят. Едната от тях вижда как Учителят излиза от стаята си и се движи на половин метър от земята във въздуха, отива до поляната, обикаля я и по същия начин се връща като се усмихва на сестрата и накрая се завръща в стаята Си. Ето, така разказва сестрата тази опитност. И ние всички я възприемаме, че това наистина е опитност с Учителя, така както ни е разказала. Обаче пред мен е един млад брат, който има за задача да запише историята на Братството и всички случки и примери с Учителя. Той е добре запознат с много неща и задава следния въпрос: „Сестра, този пример с Учителя за мен е верен, но трябва едно допълнение от Ваша страна и да се уточни.
към текста >>

25. 15. ПЪТЯТ Е ОТВОРЕН

А по пътеките чешма, по-ниско.
А има случаи когато някои са загивали от глад или от разбойници. А ти непознат по-тези места, как ще се оправиш? " „Решил съм и ще вървя". Един селянин на около 35-годишна възраст, с приятна външност му казва: „Ела с мене! " Извежда го вън от селото, показва му планината: „Като излезеш на върха ще видиш три пътеки. А по пътеките чешма, по-ниско. Ще слезеш на чешмата да пиеш вода и да се измиеш, но при чешмата ще видиш други три пътеки, които ще вземеш за горните. Гледай да не сториш това. Вземеш ли ги, ще се загубиш. Те са горски пътеки. Ти остави тояжката си при горните пътеки.
към текста >>

Ще слезеш на чешмата да пиеш вода и да се измиеш, но при чешмата ще видиш други три пътеки, които ще вземеш за горните.
А ти непознат по-тези места, как ще се оправиш? " „Решил съм и ще вървя". Един селянин на около 35-годишна възраст, с приятна външност му казва: „Ела с мене! " Извежда го вън от селото, показва му планината: „Като излезеш на върха ще видиш три пътеки. А по пътеките чешма, по-ниско. Ще слезеш на чешмата да пиеш вода и да се измиеш, но при чешмата ще видиш други три пътеки, които ще вземеш за горните. Гледай да не сториш това. Вземеш ли ги, ще се загубиш. Те са горски пътеки. Ти остави тояжката си при горните пътеки. Като се измиеш на чешмата, излез пак горе и вземи дясната пътека".
към текста >>

Като се измиеш на чешмата, излез пак горе и вземи дясната пътека".
Ще слезеш на чешмата да пиеш вода и да се измиеш, но при чешмата ще видиш други три пътеки, които ще вземеш за горните. Гледай да не сториш това. Вземеш ли ги, ще се загубиш. Те са горски пътеки. Ти остави тояжката си при горните пътеки. Като се измиеш на чешмата, излез пак горе и вземи дясната пътека". Докато разговарят още, задава се талига празна. Селянинът пита каруцаря: „За къде отиваш? " „Отивам за ябълки и круши по селата! " „Може ли да вземеш в колата и това момче? " „Може, да се качва".
към текста >>

На другата сутрин рано брат Тодорчо се прощава със селянина, взема пътя към върха, стига горе, вижда чешмата.
А кучета, кучета, толкова много и толкова зли, че брат Тодорчо изтръпва като си помисли как би минал сам и пеша през тези села. Вечерта стигат до селото под самия връх. Тука ще се нощува. Селянинът оставя брат Тодорчо да спи в колата, а той спи под колата. Нощта прекарват хубаво. На другата сутрин рано брат Тодорчо се прощава със селянина, взема пътя към върха, стига горе, вижда чешмата. Помни съветите на селянина. Оставя тояжката си, слиза до чешмата, измива се, пийва от водата и пак се връща горе за тояжката. Взема дясната пътечка. Благополучно преминава планината и стига в Айтос. Ако не беше този добър селянин, какво щеше да прави?
към текста >>

Оставя тояжката си, слиза до чешмата, измива се, пийва от водата и пак се връща горе за тояжката.
Тука ще се нощува. Селянинът оставя брат Тодорчо да спи в колата, а той спи под колата. Нощта прекарват хубаво. На другата сутрин рано брат Тодорчо се прощава със селянина, взема пътя към върха, стига горе, вижда чешмата. Помни съветите на селянина. Оставя тояжката си, слиза до чешмата, измива се, пийва от водата и пак се връща горе за тояжката. Взема дясната пътечка. Благополучно преминава планината и стига в Айтос. Ако не беше този добър селянин, какво щеше да прави? „Благият Божий промисъл ме спаси! ", казва брат Тодорчо.
към текста >>

26. 16. КОГАТО ТОЙ ПРИСЪСТВУВА

Сестрата поздравява, отива при чешмата да си налее вода, но като стъпва на един от камъните подхлъзва се и пада тъй, че главата й се насочва към друг остър камък.
16. Когато той присъствува Рила, езерата. Отива една сестра на чешмичката „Ръцете, които дават" рано сутринта да си налее вода и да се измие. За голяма своя изненада сварва Учителя там. Чисти извора, измива камъните, подрежда, размества камънчетата и при това Учителят е много сериозен. Сестрата застава отстрани и се чуди защо Учителят реди камъните. Сестрата поздравява, отива при чешмата да си налее вода, но като стъпва на един от камъните подхлъзва се и пада тъй, че главата й се насочва към друг остър камък. Ако се беше ударила в него, щеше да си разбие главата, ала някак инстинктивно подлага ръката си, главата й се удари на меко. Пострада малко ръката й, но си спаси главата. Учителят й казва: „Стани! Те бяха замислили по-лошо за тебе, но благодари, че с това се отърва! " Сега сестрата разбра защо Учителят редеше камъчетата, чистеше чешмата и присъстваше точно в това време и на това място.
към текста >>

" Сега сестрата разбра защо Учителят редеше камъчетата, чистеше чешмата и присъстваше точно в това време и на това място.
Сестрата поздравява, отива при чешмата да си налее вода, но като стъпва на един от камъните подхлъзва се и пада тъй, че главата й се насочва към друг остър камък. Ако се беше ударила в него, щеше да си разбие главата, ала някак инстинктивно подлага ръката си, главата й се удари на меко. Пострада малко ръката й, но си спаси главата. Учителят й казва: „Стани! Те бяха замислили по-лошо за тебе, но благодари, че с това се отърва! " Сега сестрата разбра защо Учителят редеше камъчетата, чистеше чешмата и присъстваше точно в това време и на това място. Има съотношение в живота на човека. За да потечеш като извор трябва да се изчистиш отвътре, да се отпушиш, да изтече мътилката събрана от векове. Първо е чистенето, след това отпушването, след това изтичането и накрая да се подготвиш и в теб да се втече от чистата вода на Божествения извор на Духа.
към текста >>

27. 145. ЧЕШМАТА

145. ЧЕШМАТА Сестра Милка Периклиева идва от Варна, а с нея и цялото й семейство.
145. ЧЕШМАТА Сестра Милка Периклиева идва от Варна, а с нея и цялото й семейство. Баща й търговец, фалирал, семейството в беда. Милка търси работа из София, не я назначават никъде, местата са вече заети, закъсняла е. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: „Какво правиш? " „Учителю, чистя чешмата." „Е, какво, намери ли си работа?
към текста >>

Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма.
145. ЧЕШМАТА Сестра Милка Периклиева идва от Варна, а с нея и цялото й семейство. Баща й търговец, фалирал, семейството в беда. Милка търси работа из София, не я назначават никъде, местата са вече заети, закъсняла е. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: „Какво правиш? " „Учителю, чистя чешмата." „Е, какво, намери ли си работа? " „Не, закъсняла съм. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: „Иди веднага в Министерството на просветата! " Милка казва: „Но, Учителю, днес е късно, часът е вече пет, а докато отида там, всички ще са вече излезли." „Иди още сега!
към текста >>

" „Учителю, чистя чешмата." „Е, какво, намери ли си работа?
145. ЧЕШМАТА Сестра Милка Периклиева идва от Варна, а с нея и цялото й семейство. Баща й търговец, фалирал, семейството в беда. Милка търси работа из София, не я назначават никъде, местата са вече заети, закъсняла е. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: „Какво правиш? " „Учителю, чистя чешмата." „Е, какво, намери ли си работа? " „Не, закъсняла съм. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: „Иди веднага в Министерството на просветата! " Милка казва: „Но, Учителю, днес е късно, часът е вече пет, а докато отида там, всички ще са вече излезли." „Иди още сега! " Милка отива. Влиза в зданието, ходи из коридорите, в това време от една стая излиза човек, неин познат, журналист.
към текста >>

Ако не беше изчистила чешмата нямаше да се уреди и нейната работа.
Я чакай малко. Влиза той в една стая, във втора, след малко идва с формуляр, подпиши го! " Пак влиза тук и там и след малко се явява със заповед за назначение. Милка не вярва на очите си, а заповедта си е заповед и Милка остана в София. Вижте сега колко просто е казано тук за онези, които познават окултните закон.и. Ако не беше изчистила чешмата нямаше да се уреди и нейната работа. Животът е неразривно свързан помежду си. Трябваше да изчистиш нещо отвън, което е свързано със същото, което е в теб задръстено и е запушило извора на живота да тече в теб. Това са съотношения. Чистенето започва отвън, че после отвътре и накрая идва отпушването. Тъй е просто за обяснение.
към текста >>

28. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Чешмата в село Тополица - 52 42.
Георги Куртев - 45 37. Песента „Идилията" и брат Георги Куртев - 48 38. Георги Куртев и файтона на Мустафа - 48 39. Георги Куртев и спиритизма в Айтос - 50 40. Брат Георги Куртев и холерната болест - 50 41. Чешмата в село Тополица - 52 42. Василка Иванова - 56 43. Необикновената почерпушка - 57 44. Любете враговете си. Методи Константинов (1902-1979) - 58 45. Заканата - 59 46.
към текста >>

29. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

Когато аз ръководех и направих чешмата в Тополица заедно с братята от Тополица, той също вземаше участие в тоя строеж.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ С брат Георги Куртев се познавах много добре. Когато аз ръководех и направих чешмата в Тополица заедно с братята от Тополица, той също вземаше участие в тоя строеж. Плана на чешмата беше разработен от брат Бер-толи и брат Борис. През 1928 г. строежът бе приключен. Тази чешма бе една символика на братския живот и тя изигра своята роля в онези години. Не само като чешма, а като образец на едно братско начинание, защото там ние почнахме от руините на един римски извор и направихме една прекрасна чешма.
към текста >>

Плана на чешмата беше разработен от брат Бер-толи и брат Борис.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ С брат Георги Куртев се познавах много добре. Когато аз ръководех и направих чешмата в Тополица заедно с братята от Тополица, той също вземаше участие в тоя строеж. Плана на чешмата беше разработен от брат Бер-толи и брат Борис. През 1928 г. строежът бе приключен. Тази чешма бе една символика на братския живот и тя изигра своята роля в онези години. Не само като чешма, а като образец на едно братско начинание, защото там ние почнахме от руините на един римски извор и направихме една прекрасна чешма. Снимките от това време направени от фотографа Васко Искренов най-добре ще ви заведат в онези години.
към текста >>

Тази чешма бе една символика на братския живот и тя изигра своята роля в онези години.
36. ГЕОРГИ КУРТЕВ С брат Георги Куртев се познавах много добре. Когато аз ръководех и направих чешмата в Тополица заедно с братята от Тополица, той също вземаше участие в тоя строеж. Плана на чешмата беше разработен от брат Бер-толи и брат Борис. През 1928 г. строежът бе приключен. Тази чешма бе една символика на братския живот и тя изигра своята роля в онези години. Не само като чешма, а като образец на едно братско начинание, защото там ние почнахме от руините на един римски извор и направихме една прекрасна чешма. Снимките от това време направени от фотографа Васко Искренов най-добре ще ви заведат в онези години. С брат Георги Куртев съм се виждал много пъти. Той разказваше своите опитности от първите години с Учителя през време на двете войни - Балканската и Европейската, просто и увлекателно. Аз исках да ги запиша, но той се смущаваше, когато виждаше, че аз изваждам молив, за да стенографирам.
към текста >>

Не само като чешма, а като образец на едно братско начинание, защото там ние почнахме от руините на един римски извор и направихме една прекрасна чешма.
Когато аз ръководех и направих чешмата в Тополица заедно с братята от Тополица, той също вземаше участие в тоя строеж. Плана на чешмата беше разработен от брат Бер-толи и брат Борис. През 1928 г. строежът бе приключен. Тази чешма бе една символика на братския живот и тя изигра своята роля в онези години. Не само като чешма, а като образец на едно братско начинание, защото там ние почнахме от руините на един римски извор и направихме една прекрасна чешма. Снимките от това време направени от фотографа Васко Искренов най-добре ще ви заведат в онези години. С брат Георги Куртев съм се виждал много пъти. Той разказваше своите опитности от първите години с Учителя през време на двете войни - Балканската и Европейската, просто и увлекателно. Аз исках да ги запиша, но той се смущаваше, когато виждаше, че аз изваждам молив, за да стенографирам. Той млъкваше и прехвърляше разговора на друга тема.
към текста >>

Когато стигат до една чешма, виждат как Петко Епитропов идва след тях с един фенер.
„Дъжд, не дъжд, отиваме. Един път ни е дошъл Учителят тук, че ние да останем и да не отидем с Него на върха! " И бабите не искат да чуят и знаят за дъжда. Като вървят нагоре дъждът изведнъж спира. Тръгват към Караманица, която после наричат Петровия връх. Когато стигат до една чешма, виждат как Петко Епитропов идва след тях с един фенер. Учителят се усмихва. А на върха дошли братя и сестри с талиги от селата. Че като наклали едни огньове, че като турили едни казани и се дига пара от тях, всичко приготвено за празника. Времето се оправя. На изток се освобождава небето от облаците, появява се слънцето, има чуден изгрев.
към текста >>

30. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица.
Където и да го повикат даже и нощем, когато го повикат, даже и неделя, лете и зиме, ставаше и тръгваше. Той имаше голям опит и си служеше повече с билки и природолечение. Прилагаше и официалната медицина. В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет. Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше. Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си.
към текста >>

Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата.
Той имаше голям опит и си служеше повече с билки и природолечение. Прилагаше и официалната медицина. В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет. Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше. Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя?
към текста >>

Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото.
Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше. Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света.
към текста >>

31. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА– разказва Борис Николов За чешмата в Тополица само аз мога да ви разкажа, защото аз бях този, който я построи.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА– разказва Борис Николов За чешмата в Тополица само аз мога да ви разкажа, защото аз бях този, който я построи. Мога да ви покажа хубави снимки от тази чешма. Те ме връщат десетки години назад и възвръщат спомените ми. Ето, на снимката виждаме чешмата. На туй място имаше едно блато. В туй блато се беше удавил един катър, защото мястото беше тресавище.
към текста >>

Мога да ви покажа хубави снимки от тази чешма.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА– разказва Борис Николов За чешмата в Тополица само аз мога да ви разкажа, защото аз бях този, който я построи. Мога да ви покажа хубави снимки от тази чешма. Те ме връщат десетки години назад и възвръщат спомените ми. Ето, на снимката виждаме чешмата. На туй място имаше едно блато. В туй блато се беше удавил един катър, защото мястото беше тресавище. В село Тополица тогава нямаха вода.
към текста >>

Ето, на снимката виждаме чешмата.
41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА– разказва Борис Николов За чешмата в Тополица само аз мога да ви разкажа, защото аз бях този, който я построи. Мога да ви покажа хубави снимки от тази чешма. Те ме връщат десетки години назад и възвръщат спомените ми. Ето, на снимката виждаме чешмата. На туй място имаше едно блато. В туй блато се беше удавил един катър, защото мястото беше тресавище. В село Тополица тогава нямаха вода. Имаха 2-3 кладенеца в ниската част на селото, водата излизаше навън и се замърсяваше и затова селото често страдаше от тифус, особено през лятото. Тогава приятелите от селото, които бяха от Бялото Братство, а те бяха около 90-100 човека, решиха да направят чешма за селото, за да има чиста вода.
към текста >>

Тогава приятелите от селото, които бяха от Бялото Братство, а те бяха около 90-100 човека, решиха да направят чешма за селото, за да има чиста вода.
Ето, на снимката виждаме чешмата. На туй място имаше едно блато. В туй блато се беше удавил един катър, защото мястото беше тресавище. В село Тополица тогава нямаха вода. Имаха 2-3 кладенеца в ниската част на селото, водата излизаше навън и се замърсяваше и затова селото често страдаше от тифус, особено през лятото. Тогава приятелите от селото, които бяха от Бялото Братство, а те бяха около 90-100 човека, решиха да направят чешма за селото, за да има чиста вода. В селото имаше Братство благодарение на Георги Куртев от Айтос. Тогава попът на селото водеше пропаганда срещу Братството с огън и жупел. Кръчмарят също му пригласяше. А селото е разделено на две. Половината са с Братството, а другата половина с попа, който воюва срещу нашите приятели.
към текста >>

Тогава нашите братя решиха да направят чешма на селото и се обръщат към нас с Бертоли да дадем проект за чешмата и да изпратим човек, който да ръководи работата.
В селото имаше Братство благодарение на Георги Куртев от Айтос. Тогава попът на селото водеше пропаганда срещу Братството с огън и жупел. Кръчмарят също му пригласяше. А селото е разделено на две. Половината са с Братството, а другата половина с попа, който воюва срещу нашите приятели. Тогава нашите братя решиха да направят чешма на селото и се обръщат към нас с Бертоли да дадем проект за чешмата и да изпратим човек, който да ръководи работата. А там си имат работници, имат строители. И Бертоли кого да изпрати? Изпрати мен да ръководя работата. Отидох в село Тополица и най-напред разбира се проучих околността, за да видя от къде идва тази вода в блатото и прави тресавището. Тогава като проучих околните баири, наклона на пластовете, скалите как вървят, видях, че действително има два наклона.
към текста >>

Каптирането беше най-тежката работа на чешмата.
И намерихме най-сетне самия здрав камък, от където извираше водата. Значи стигнахме до двата здрави пласта камъни наредени един към друг, там където се срещат, от там излиза водата. Имаше една глава от здрав камък. Тук нямаше тиня, нямаше нищо. А наоколо пък пясък останал от римските строежи. Каптирането беше най-тежката работа на чешмата. Работници имаше винаги - здрави, силни се-.ляни, яки, които работеха с голяма готовност и ентусиазъм. А цялото село гледа сеир отстрани. Гледа и чака. Ще има ли вода или няма да има. След като слезнахме долу и открихме главата на извора, всички се зарадвахме.
към текста >>

Но селото чака да види дали ще има вода, за да излезе нагоре от този трап три метра дълбок, защото първо трябва трапа да се напълни с вода и след това водата да потече навън от трапа и тогава може да се прави чешма.
Работници имаше винаги - здрави, силни се-.ляни, яки, които работеха с голяма готовност и ентусиазъм. А цялото село гледа сеир отстрани. Гледа и чака. Ще има ли вода или няма да има. След като слезнахме долу и открихме главата на извора, всички се зарадвахме. Но селото чака да види дали ще има вода, за да излезе нагоре от този трап три метра дълбок, защото първо трябва трапа да се напълни с вода и след това водата да потече навън от трапа и тогава може да се прави чешма. И сега селото чака да види ще има ли чешма или от всичко това ще остане само едно блато. Кръчмарят разбира се е против нас. Воденичарят отдолу с воденичката е против нас. Той вдига врява, че сме му заприщили малката вадичка, която излизаше и изтичаше от тресавището и му движеше двата камъка на воденичката, за да му мели брашно. Аз го успокоявам, че водата не може да се загуби.
към текста >>

И сега селото чака да види ще има ли чешма или от всичко това ще остане само едно блато.
А цялото село гледа сеир отстрани. Гледа и чака. Ще има ли вода или няма да има. След като слезнахме долу и открихме главата на извора, всички се зарадвахме. Но селото чака да види дали ще има вода, за да излезе нагоре от този трап три метра дълбок, защото първо трябва трапа да се напълни с вода и след това водата да потече навън от трапа и тогава може да се прави чешма. И сега селото чака да види ще има ли чешма или от всичко това ще остане само едно блато. Кръчмарят разбира се е против нас. Воденичарят отдолу с воденичката е против нас. Той вдига врява, че сме му заприщили малката вадичка, която излизаше и изтичаше от тресавището и му движеше двата камъка на воденичката, за да му мели брашно. Аз го успокоявам, че водата не може да се загуби. Но той не вярва и ми казва, че съм затрил воденицата, а цялото село си мели брашното на тази воденица.
към текста >>

Проблемът бе като каптирахме водата и като се напълни този басейн, ще има ли напрежение и налягане на водата, да се издигне и да излезе на височината, че да се направи чешма.
И така каптирахме водата. Издигнахме на два метра зид от тежки камъни. Получи се един голям трап, дълъг 6 м, широк 4 м и висок към 3 м. От главата на самия извор изтичаше вода, която напълни този трап и се получи басейн. Зарадвахме се, че се напълни, значи имаше достатъчно вода. Проблемът бе като каптирахме водата и като се напълни този басейн, ще има ли напрежение и налягане на водата, да се издигне и да излезе на височината, че да се направи чешма. За да проверим това, ние иззидахме зида на височина, която ни трябва. И от там турихме един пробен чучур, за да видим ще се издигне ли водата до нивото, което ни трябва. Ще има ли налягане? Водата беше почти напълнила басейна, но ще има ли напрежение да се качи водата до пробния чучур? Това беше най-драматичния момент от работата ми.
към текста >>

Другите селяни, противници на чешмата се събират начело с кръчмаря и попа в кръчмата.
Но срещу неговата кръчма нашите приятели бяха направили кафе-ненце. В туй кафененце можеш да пиеш кафе, да пиеш чай от липа или чиста гореща вода. Поднасяха локум с клечка в чинийка. Голямо удоволствие е да ядеш локум на клечка, но тогавашния, а не днешния, който се прави. Ние като работим през деня, вечерта се съберем в кафененцето. Другите селяни, противници на чешмата се събират начело с кръчмаря и попа в кръчмата. Те не смеят да ни пречат наяве, защото ние сме 90 човека, яки селяни и можем да бием цялото село ако искаме. Във всеки случай беше много драматична тази нощ, когато очаквахме да видим ще излезе ли водата на височината на чучура, за да стане на чешма. Ще може ли да стане чешма или няма да може. Сутринта рано, рано, съмва се и цялото село отива да види какво е станало. Ние работната група също сме там.
към текста >>

Във всеки случай беше много драматична тази нощ, когато очаквахме да видим ще излезе ли водата на височината на чучура, за да стане на чешма.
Поднасяха локум с клечка в чинийка. Голямо удоволствие е да ядеш локум на клечка, но тогавашния, а не днешния, който се прави. Ние като работим през деня, вечерта се съберем в кафененцето. Другите селяни, противници на чешмата се събират начело с кръчмаря и попа в кръчмата. Те не смеят да ни пречат наяве, защото ние сме 90 човека, яки селяни и можем да бием цялото село ако искаме. Във всеки случай беше много драматична тази нощ, когато очаквахме да видим ще излезе ли водата на височината на чучура, за да стане на чешма. Ще може ли да стане чешма или няма да може. Сутринта рано, рано, съмва се и цялото село отива да види какво е станало. Ние работната група също сме там. А през нощта бяхме оставили двама братя да пазят при запален огън, да не дойде някой и да направи поразия и да развали това, което сме направили. Какво виждаме.
към текста >>

Ще може ли да стане чешма или няма да може.
Голямо удоволствие е да ядеш локум на клечка, но тогавашния, а не днешния, който се прави. Ние като работим през деня, вечерта се съберем в кафененцето. Другите селяни, противници на чешмата се събират начело с кръчмаря и попа в кръчмата. Те не смеят да ни пречат наяве, защото ние сме 90 човека, яки селяни и можем да бием цялото село ако искаме. Във всеки случай беше много драматична тази нощ, когато очаквахме да видим ще излезе ли водата на височината на чучура, за да стане на чешма. Ще може ли да стане чешма или няма да може. Сутринта рано, рано, съмва се и цялото село отива да види какво е станало. Ние работната група също сме там. А през нощта бяхме оставили двама братя да пазят при запален огън, да не дойде някой и да направи поразия и да развали това, което сме направили. Какво виждаме. Първо, водата е напълнила целия басейн и второ от чучура излиза вода и то изобилно, и то толкова много, колкото две шепи на ръцете ни.
към текста >>

Противниците на чешмата дойдоха и видяха с очите си.
Това нещо се учи по физика в училищата. Затова аз бях спокоен, но селяните не вярваха. И ето сега водата бе излязла. Цялото село седи, радват се, кръстят се, плачат, целуват се, голяма радост. Отидоха и разказаха на онези, които не вярваха. Противниците на чешмата дойдоха и видяха с очите си. Някои се зарадваха, а други стоят и мълчат. Тогава ние каптирахме хубаво водата. Стана въпрос как да се запълни каптажа, как да се закрие, защото водата отгоре е открита. Тогава аз предложих следната идея. Самият басейн, т. е.
към текста >>

Ама цялото село се възрадва когато видя, че водата излиза през чучура и може да стане чешма.
Тази хума свързахме с околната хума. Тъй че каптажа остана с обгърната от неп-роникваем пласт хума. Тя не пуща никаква вода. Така получихме един здрав и хубав каптаж. Над него насипахме пръст и подравнихме така че не се знаеше и вече не се виждаше къде е каптажа. Ама цялото село се възрадва когато видя, че водата излиза през чучура и може да стане чешма. Тогава дойдоха и от другият лагер на противниците ни и поискаха да ни помагат. Особено имаше двама старци, които седяха непрекъснато под дъба от ранна сутрин до късна вечер. Към обед и привечер идваха и им носеха храна. Те бяха се врекли да ни гледат и да ни следят. Те не вярваха, че ние ще направим чешма.
към текста >>

Те не вярваха, че ние ще направим чешма.
Ама цялото село се възрадва когато видя, че водата излиза през чучура и може да стане чешма. Тогава дойдоха и от другият лагер на противниците ни и поискаха да ни помагат. Особено имаше двама старци, които седяха непрекъснато под дъба от ранна сутрин до късна вечер. Към обед и привечер идваха и им носеха храна. Те бяха се врекли да ни гледат и да ни следят. Те не вярваха, че ние ще направим чешма. Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под дъба. А той е вековен дъб и ако трябва да се копае злато, точно тук му е мястото. А така като видяха, че накрая излезе водата в чучура и като се убедиха, че правим чешма, тогава съобщиха на всички и дойдоха други двама старци, които бяха най-богатите хора в селото. Дойде при мен единият от тях и каза: „Майсторе, приеми ме да ти помагам! " „Ела, ние за работа приемаме всички!
към текста >>

А така като видяха, че накрая излезе водата в чучура и като се убедиха, че правим чешма, тогава съобщиха на всички и дойдоха други двама старци, които бяха най-богатите хора в селото.
Към обед и привечер идваха и им носеха храна. Те бяха се врекли да ни гледат и да ни следят. Те не вярваха, че ние ще направим чешма. Те мислеха, че ние търсим имане, злато и то под дъба. А той е вековен дъб и ако трябва да се копае злато, точно тук му е мястото. А така като видяха, че накрая излезе водата в чучура и като се убедиха, че правим чешма, тогава съобщиха на всички и дойдоха други двама старци, които бяха най-богатите хора в селото. Дойде при мен единият от тях и каза: „Майсторе, приеми ме да ти помагам! " „Ела, ние за работа приемаме всички! " И другият старец дойде и се помоли. „Елате при нас, работа имаме за всички." Дойдоха и станаха най-добрите ни помощници. Освен че помагат, но те са и най-богатите хора на селото.
към текста >>

И тъкмо по туй време започнаха да зреят лозята, които се намираха от чешмата нататък.
Като започнаха да носят снахите им сутрин кобилици с торби пълни с хляб. Изпекли цяла фурна с хляб и го носят. Те поеха грижата за нашата прехрана тогава, макар че ние си имахме. Защото зад нас стояха 90 души братя и сестри, които ни носеха за ядене. Та като започнаха снахите на богатите старци да носят - баници, гозби, то изобилие, което не съм виждал през живота си. И тъкмо по туй време започнаха да зреят лозята, които се намираха от чешмата нататък. Като идват селяни с коли, брали грозде, дойдат, че напълнят с грозде коритата на чешмата, които ние бяхме вече направили. Разделихме чешмата на две: едната да бъде само за хора, да могат да си точат вода и добитък да не влиза. И тук направихме 6 корита. Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане. Тук направихме централно корито, хубаво закръглено.
към текста >>

Като идват селяни с коли, брали грозде, дойдат, че напълнят с грозде коритата на чешмата, които ние бяхме вече направили.
Изпекли цяла фурна с хляб и го носят. Те поеха грижата за нашата прехрана тогава, макар че ние си имахме. Защото зад нас стояха 90 души братя и сестри, които ни носеха за ядене. Та като започнаха снахите на богатите старци да носят - баници, гозби, то изобилие, което не съм виждал през живота си. И тъкмо по туй време започнаха да зреят лозята, които се намираха от чешмата нататък. Като идват селяни с коли, брали грозде, дойдат, че напълнят с грозде коритата на чешмата, които ние бяхме вече направили. Разделихме чешмата на две: едната да бъде само за хора, да могат да си точат вода и добитък да не влиза. И тук направихме 6 корита. Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане. Тук направихме централно корито, хубаво закръглено. А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце.
към текста >>

Разделихме чешмата на две: едната да бъде само за хора, да могат да си точат вода и добитък да не влиза.
Те поеха грижата за нашата прехрана тогава, макар че ние си имахме. Защото зад нас стояха 90 души братя и сестри, които ни носеха за ядене. Та като започнаха снахите на богатите старци да носят - баници, гозби, то изобилие, което не съм виждал през живота си. И тъкмо по туй време започнаха да зреят лозята, които се намираха от чешмата нататък. Като идват селяни с коли, брали грозде, дойдат, че напълнят с грозде коритата на чешмата, които ние бяхме вече направили. Разделихме чешмата на две: едната да бъде само за хора, да могат да си точат вода и добитък да не влиза. И тук направихме 6 корита. Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане. Тук направихме централно корито, хубаво закръглено. А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце. На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма.
към текста >>

А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце.
Като идват селяни с коли, брали грозде, дойдат, че напълнят с грозде коритата на чешмата, които ние бяхме вече направили. Разделихме чешмата на две: едната да бъде само за хора, да могат да си точат вода и добитък да не влиза. И тук направихме 6 корита. Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане. Тук направихме централно корито, хубаво закръглено. А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце. На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма. Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни. Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове.
към текста >>

На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма.
Разделихме чешмата на две: едната да бъде само за хора, да могат да си точат вода и добитък да не влиза. И тук направихме 6 корита. Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане. Тук направихме централно корито, хубаво закръглено. А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце. На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма. Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни. Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове. И всичкото това пространство ние го побихме с камъни.
към текста >>

Тази чешма спаси селото, което често боледуваше от тифус.
Водата, която извира от извора излиза от големия чучур, пада върху кръглото корито и от там се разпределя в ляво и в дясно като преминава през трите корита в ляво и дясно, които се използваха за пране. От тук водата продължава в следващите шест корита в ляво и в дясно за животните където се пояха. Беше есен, идваха селяните с колите от гроздобер, пълнят коритата с грозде, напоят си добитъка и продължават. Идват жените със стомни, с кобилици и си носят вода. А водата от хубава, по-хубава и в изобилие. Тази чешма спаси селото, което често боледуваше от тифус. Главен фактор за построяването на тази чешма бе брат Георги Куртев от Айтос, който организираше снабдяването ни с материали, с работна ръка и с продоволствие. А моята заслуга беше, че аз ръководех работата по строежа. А самото село си построи чешмата със собствените си ръце. Тя изигра голяма роля в онези години. Тя бе построена през 1928 г.
към текста >>

Главен фактор за построяването на тази чешма бе брат Георги Куртев от Айтос, който организираше снабдяването ни с материали, с работна ръка и с продоволствие.
От тук водата продължава в следващите шест корита в ляво и в дясно за животните където се пояха. Беше есен, идваха селяните с колите от гроздобер, пълнят коритата с грозде, напоят си добитъка и продължават. Идват жените със стомни, с кобилици и си носят вода. А водата от хубава, по-хубава и в изобилие. Тази чешма спаси селото, което често боледуваше от тифус. Главен фактор за построяването на тази чешма бе брат Георги Куртев от Айтос, който организираше снабдяването ни с материали, с работна ръка и с продоволствие. А моята заслуга беше, че аз ръководех работата по строежа. А самото село си построи чешмата със собствените си ръце. Тя изигра голяма роля в онези години. Тя бе построена през 1928 г. Освен чешмата за пиене на вода, тя бе пример за братска работа и пример, какво значи вяра и как се реализира тя.
към текста >>

А самото село си построи чешмата със собствените си ръце.
Идват жените със стомни, с кобилици и си носят вода. А водата от хубава, по-хубава и в изобилие. Тази чешма спаси селото, което често боледуваше от тифус. Главен фактор за построяването на тази чешма бе брат Георги Куртев от Айтос, който организираше снабдяването ни с материали, с работна ръка и с продоволствие. А моята заслуга беше, че аз ръководех работата по строежа. А самото село си построи чешмата със собствените си ръце. Тя изигра голяма роля в онези години. Тя бе построена през 1928 г. Освен чешмата за пиене на вода, тя бе пример за братска работа и пример, какво значи вяра и как се реализира тя. Тя бе урок и за противниците на Братството. С брат Георги Куртев се познавах още от самото начало, когато дойдох в Братството.
към текста >>

Освен чешмата за пиене на вода, тя бе пример за братска работа и пример, какво значи вяра и как се реализира тя.
Главен фактор за построяването на тази чешма бе брат Георги Куртев от Айтос, който организираше снабдяването ни с материали, с работна ръка и с продоволствие. А моята заслуга беше, че аз ръководех работата по строежа. А самото село си построи чешмата със собствените си ръце. Тя изигра голяма роля в онези години. Тя бе построена през 1928 г. Освен чешмата за пиене на вода, тя бе пример за братска работа и пример, какво значи вяра и как се реализира тя. Тя бе урок и за противниците на Братството. С брат Георги Куртев се познавах още от самото начало, когато дойдох в Братството. Той беше ръководител на Айтоското Братство. Още от първите събори ние се виждахме всяка година. Станахме приятели.
към текста >>

Без негова помощ тази чешма нямаше да се построи.
С брат Георги Куртев се познавах още от самото начало, когато дойдох в Братството. Той беше ръководител на Айтоското Братство. Още от първите събори ние се виждахме всяка година. Станахме приятели. Аз у тях бях като у дома си. Без негова помощ тази чешма нямаше да се построи. А тя служи на селото от 1928 г. близо 50 години. След това по-късно в Тополица се откриха много води - минерални и топли. Но първата чешма бе нашата. Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце.
към текста >>

Но първата чешма бе нашата.
Аз у тях бях като у дома си. Без негова помощ тази чешма нямаше да се построи. А тя служи на селото от 1928 г. близо 50 години. След това по-късно в Тополица се откриха много води - минерални и топли. Но първата чешма бе нашата. Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце. Противниците на чешмата замлъкнаха, както попа, така и кръчма-ря. А воденичаря дойде да благодари, защото водата за воденицата му се увеличи стократно. Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или чукнато, да я поправиме. Дойдохме и направихме един ремонт на чешмата.
към текста >>

Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце.
Без негова помощ тази чешма нямаше да се построи. А тя служи на селото от 1928 г. близо 50 години. След това по-късно в Тополица се откриха много води - минерални и топли. Но първата чешма бе нашата. Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце. Противниците на чешмата замлъкнаха, както попа, така и кръчма-ря. А воденичаря дойде да благодари, защото водата за воденицата му се увеличи стократно. Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или чукнато, да я поправиме. Дойдохме и направихме един ремонт на чешмата. Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години.
към текста >>

Противниците на чешмата замлъкнаха, както попа, така и кръчма-ря.
А тя служи на селото от 1928 г. близо 50 години. След това по-късно в Тополица се откриха много води - минерални и топли. Но първата чешма бе нашата. Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце. Противниците на чешмата замлъкнаха, както попа, така и кръчма-ря. А воденичаря дойде да благодари, защото водата за воденицата му се увеличи стократно. Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или чукнато, да я поправиме. Дойдохме и направихме един ремонт на чешмата. Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години. В туй време направиха и други чешми и въпросът за водата се разреши.
към текста >>

Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или чукнато, да я поправиме.
След това по-късно в Тополица се откриха много води - минерални и топли. Но първата чешма бе нашата. Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце. Противниците на чешмата замлъкнаха, както попа, така и кръчма-ря. А воденичаря дойде да благодари, защото водата за воденицата му се увеличи стократно. Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или чукнато, да я поправиме. Дойдохме и направихме един ремонт на чешмата. Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години. В туй време направиха и други чешми и въпросът за водата се разреши. Но ние помогнахме тогава много на селото. А как се набавиха средства за покупката на нашите материали?
към текста >>

Дойдохме и направихме един ремонт на чешмата.
Но първата чешма бе нашата. Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце. Противниците на чешмата замлъкнаха, както попа, така и кръчма-ря. А воденичаря дойде да благодари, защото водата за воденицата му се увеличи стократно. Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или чукнато, да я поправиме. Дойдохме и направихме един ремонт на чешмата. Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години. В туй време направиха и други чешми и въпросът за водата се разреши. Но ние помогнахме тогава много на селото. А как се набавиха средства за покупката на нашите материали? Един наш брат от селото имаше 60 декара нива.
към текста >>

Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години.
Приятелите подържаха чешмата винаги чиста и като дойдеш, видиш как чешмата грее като слънце. Противниците на чешмата замлъкнаха, както попа, така и кръчма-ря. А воденичаря дойде да благодари, защото водата за воденицата му се увеличи стократно. Когато изминаха десет години брат Георги Куртев помоли мене и брат Бертоли да дойдем пак в село Тополица и да прегледаме чешмата и ако има нещо повредено или чукнато, да я поправиме. Дойдохме и направихме един ремонт на чешмата. Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години. В туй време направиха и други чешми и въпросът за водата се разреши. Но ние помогнахме тогава много на селото. А как се набавиха средства за покупката на нашите материали? Един наш брат от селото имаше 60 декара нива. Каза: „Тази нива я давам тази година за чешмата." Дойдоха братята - десет души с воловете и с ралата я изорават и посяват с овес.
към текста >>

Каза: „Тази нива я давам тази година за чешмата." Дойдоха братята - десет души с воловете и с ралата я изорават и посяват с овес.
Така че от тогава чешмата работеше и служеше добре на селото цели 50 години. В туй време направиха и други чешми и въпросът за водата се разреши. Но ние помогнахме тогава много на селото. А как се набавиха средства за покупката на нашите материали? Един наш брат от селото имаше 60 декара нива. Каза: „Тази нива я давам тази година за чешмата." Дойдоха братята - десет души с воловете и с ралата я изорават и посяват с овес. Нея година овеса стана висок и напълни голям клас. Пожънват овеса, продават го и от него получават 60 000 лв. Тогава овеса се търсеше много, защото конете се хранеха само с него. Конете представляваха главната сила, с която се ореше, вършееше, возеше се, с тях се караха колите, с тях се ходеше на война. Имаш ли кон, ти си нещо.
към текста >>

Получените пари от овеса, послужиха за закупуване на материали: било цимент, било желязо, дървен материал във връзка с построяването на чешмата.
Тогава овеса се търсеше много, защото конете се хранеха само с него. Конете представляваха главната сила, с която се ореше, вършееше, возеше се, с тях се караха колите, с тях се ходеше на война. Имаш ли кон, ти си нещо. Имаш ли коне, ти си истински селянин. Нямаш ли коне, ти си вързан селянин. Получените пари от овеса, послужиха за закупуване на материали: било цимент, било желязо, дървен материал във връзка с построяването на чешмата. А това не беше чешмичка, не беше само чешма, а беше нещо повече. Беше голям извор с изтичаща вода, пригоден за наливане на вода за хората, с корита за пране за жените и с корита за водопой на добитъка. Едва ли в България има построена такава чешма. А направените снимки от тогава на чешмата не са само документ, а жива история за Братството в Тополица и в Айтос. Ето сега към 1980 г.
към текста >>

А това не беше чешмичка, не беше само чешма, а беше нещо повече.
Конете представляваха главната сила, с която се ореше, вършееше, возеше се, с тях се караха колите, с тях се ходеше на война. Имаш ли кон, ти си нещо. Имаш ли коне, ти си истински селянин. Нямаш ли коне, ти си вързан селянин. Получените пари от овеса, послужиха за закупуване на материали: било цимент, било желязо, дървен материал във връзка с построяването на чешмата. А това не беше чешмичка, не беше само чешма, а беше нещо повече. Беше голям извор с изтичаща вода, пригоден за наливане на вода за хората, с корита за пране за жените и с корита за водопой на добитъка. Едва ли в България има построена такава чешма. А направените снимки от тогава на чешмата не са само документ, а жива история за Братството в Тополица и в Айтос. Ето сега към 1980 г. се намери един наш калпазанин, дори бих казал враг на Братството, който уж заради Братството реши да поправя чешмата.
към текста >>

Едва ли в България има построена такава чешма.
Имаш ли коне, ти си истински селянин. Нямаш ли коне, ти си вързан селянин. Получените пари от овеса, послужиха за закупуване на материали: било цимент, било желязо, дървен материал във връзка с построяването на чешмата. А това не беше чешмичка, не беше само чешма, а беше нещо повече. Беше голям извор с изтичаща вода, пригоден за наливане на вода за хората, с корита за пране за жените и с корита за водопой на добитъка. Едва ли в България има построена такава чешма. А направените снимки от тогава на чешмата не са само документ, а жива история за Братството в Тополица и в Айтос. Ето сега към 1980 г. се намери един наш калпазанин, дори бих казал враг на Братството, който уж заради Братството реши да поправя чешмата. Искаше да я ремонтира. Свалиха знаците на зодиака, правиха-струваха и развалиха чешмата.
към текста >>

А направените снимки от тогава на чешмата не са само документ, а жива история за Братството в Тополица и в Айтос.
Нямаш ли коне, ти си вързан селянин. Получените пари от овеса, послужиха за закупуване на материали: било цимент, било желязо, дървен материал във връзка с построяването на чешмата. А това не беше чешмичка, не беше само чешма, а беше нещо повече. Беше голям извор с изтичаща вода, пригоден за наливане на вода за хората, с корита за пране за жените и с корита за водопой на добитъка. Едва ли в България има построена такава чешма. А направените снимки от тогава на чешмата не са само документ, а жива история за Братството в Тополица и в Айтос. Ето сега към 1980 г. се намери един наш калпазанин, дори бих казал враг на Братството, който уж заради Братството реши да поправя чешмата. Искаше да я ремонтира. Свалиха знаците на зодиака, правиха-струваха и развалиха чешмата. Няма да казвам името му.
към текста >>

се намери един наш калпазанин, дори бих казал враг на Братството, който уж заради Братството реши да поправя чешмата.
А това не беше чешмичка, не беше само чешма, а беше нещо повече. Беше голям извор с изтичаща вода, пригоден за наливане на вода за хората, с корита за пране за жените и с корита за водопой на добитъка. Едва ли в България има построена такава чешма. А направените снимки от тогава на чешмата не са само документ, а жива история за Братството в Тополица и в Айтос. Ето сега към 1980 г. се намери един наш калпазанин, дори бих казал враг на Братството, който уж заради Братството реши да поправя чешмата. Искаше да я ремонтира. Свалиха знаците на зодиака, правиха-струваха и развалиха чешмата. Няма да казвам името му. Уж щеше да я поправя, уж друг вид да й даде и накрая развалиха това, което ние бяхме направили и което 50 години бе останало неразрушено. Е, питам сега, кой ще оправи тази работа?
към текста >>

Свалиха знаците на зодиака, правиха-струваха и развалиха чешмата.
Едва ли в България има построена такава чешма. А направените снимки от тогава на чешмата не са само документ, а жива история за Братството в Тополица и в Айтос. Ето сега към 1980 г. се намери един наш калпазанин, дори бих казал враг на Братството, който уж заради Братството реши да поправя чешмата. Искаше да я ремонтира. Свалиха знаците на зодиака, правиха-струваха и развалиха чешмата. Няма да казвам името му. Уж щеше да я поправя, уж друг вид да й даде и накрая развалиха това, което ние бяхме направили и което 50 години бе останало неразрушено. Е, питам сега, кой ще оправи тази работа? Намерете си хора, вземете снимките, че си ги увеличете и по тях възстановете оригинала на чешмата, която ние направихме през 1928 г. Тя не е само чешма, но тя е и братски паметник от онова време.
към текста >>

Намерете си хора, вземете снимките, че си ги увеличете и по тях възстановете оригинала на чешмата, която ние направихме през 1928 г.
Искаше да я ремонтира. Свалиха знаците на зодиака, правиха-струваха и развалиха чешмата. Няма да казвам името му. Уж щеше да я поправя, уж друг вид да й даде и накрая развалиха това, което ние бяхме направили и което 50 години бе останало неразрушено. Е, питам сега, кой ще оправи тази работа? Намерете си хора, вземете снимките, че си ги увеличете и по тях възстановете оригинала на чешмата, която ние направихме през 1928 г. Тя не е само чешма, но тя е и братски паметник от онова време. А каква вяра имаше в тези хора, че тук ще има вода, че ще стане чешма и ще бъде едно добро за цялото село. И това добро бе осъществено от мишците и ръцете на братята от село Тополица.
към текста >>

Тя не е само чешма, но тя е и братски паметник от онова време.
Свалиха знаците на зодиака, правиха-струваха и развалиха чешмата. Няма да казвам името му. Уж щеше да я поправя, уж друг вид да й даде и накрая развалиха това, което ние бяхме направили и което 50 години бе останало неразрушено. Е, питам сега, кой ще оправи тази работа? Намерете си хора, вземете снимките, че си ги увеличете и по тях възстановете оригинала на чешмата, която ние направихме през 1928 г. Тя не е само чешма, но тя е и братски паметник от онова време. А каква вяра имаше в тези хора, че тук ще има вода, че ще стане чешма и ще бъде едно добро за цялото село. И това добро бе осъществено от мишците и ръцете на братята от село Тополица.
към текста >>

А каква вяра имаше в тези хора, че тук ще има вода, че ще стане чешма и ще бъде едно добро за цялото село.
Няма да казвам името му. Уж щеше да я поправя, уж друг вид да й даде и накрая развалиха това, което ние бяхме направили и което 50 години бе останало неразрушено. Е, питам сега, кой ще оправи тази работа? Намерете си хора, вземете снимките, че си ги увеличете и по тях възстановете оригинала на чешмата, която ние направихме през 1928 г. Тя не е само чешма, но тя е и братски паметник от онова време. А каква вяра имаше в тези хора, че тук ще има вода, че ще стане чешма и ще бъде едно добро за цялото село. И това добро бе осъществено от мишците и ръцете на братята от село Тополица.
към текста >>

32. 57. СТЕФАН КАМБУРОВ.

Чува се шум на чешма.
Изпратен съм със задача на разсъмване да достигна Демир-Хисар, помогни ми." След няколко минути, отпуснал юздата, кончето пристъпва от крак на крак, клати глава насам, нататък и по едно време тръгва. Върви, върви, върви, цапа из бари и локви, пресича рекички и потоци, изкачва се все по-нагоре и по-нагоре. По едно време копитата започват да удрят в каманъци - калдаръм. Провиждат се и къщурки в тъмнината, но никъде светлинка. Стигат до високи зидове. Чува се шум на чешма. Войникът слиза да пие вода, и като се качва на кончето, зад зида се чува нещо като песен или под-викване някакво дивашко. Вървят край зида. Достигат голяма порта - чукат. След малко се вижда светлинка, портата се разтваря се и пред тях застава войник с фенер: „Кои сте? " „Войници сме, загубихме пътя." Влизат в двора -наоколо ниски постройки, в една от тях свети.
към текста >>

33. 79. ПОБОЙНИЦИТЕ И БРАТ РАДИ

Ние отиваме да се мием на чешмата.
Накрая едната си подава задника: „На, удари го , щом ти се иска." Брат Ради ги завежда до вратника и онази, която му се издупи я удря по задника и я освобождава. Другите като виждат това как ще бъдат освободени, една след друга се натрътват. Показват си трътките и брат Ради ги налага по задника и ги освобождава. През това време мъжете са хванати и с извити ръце се изгонват през вратника. Те си заминаха. Ние отиваме да се мием на чешмата. Целият Изгрев е в тревога. Някои са наблюдавали боя. Излиза Учителя, идва и казва: „Нека видят и знаят как Белите братя могат да бият". Всички се успокоихме след тези думи и се прибрахме. На следващият ден сестрите питаха брат Ради как се казвали хватките, които приложи на мъжете.
към текста >>

34. С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ ЕКСКУРЗИИТЕ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ЧЕТВЪРТО - летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЦИГОВСКИЯ ЧАРК

Намерили са хубава вода и извор и са направили чудна чешма, която и до днес стои.
Учителят сваля превръзката, изважда една чиста кърпичка от джоба си, повдига клепача на окото и внимателно изважда клечи-цата навън. Учителят дава съвет какво да се сложи на окото, болката му преминава и окото му оздравява за два дни. Не станало нужда да слизат в града и да загубят сума дни. От тогава бащата се разполага към Учителя и оказва всичкото си съдействие на приятелите докато са там. Те са прекарали повече от 25 дни на Циговският Чарк. Намерили са хубава вода и извор и са направили чудна чешма, която и до днес стои. Не съм ходил отдавна там. Това е било 1919 г. в Баташкият карлък. Чешмата още стои в Циговския чарк.
към текста >>

Чешмата още стои в Циговския чарк.
Те са прекарали повече от 25 дни на Циговският Чарк. Намерили са хубава вода и извор и са направили чудна чешма, която и до днес стои. Не съм ходил отдавна там. Това е било 1919 г. в Баташкият карлък. Чешмата още стои в Циговския чарк.
към текста >>

35. 16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ

В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи на всички.
Добитъкът ги прекарваше. Но ние бяхме благодарни на тях и излизахме доста добре и удобно. Направихме бивак и от тогава „Ел Шадай" стана наше любимо място. Там излизахме с Учителя почти всяка седмица - може и делничен ден, може неделен ден, така както прецени Учителят. ' Това е една голяма поляна. В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи на всички. Имаше една скала, на която Учителя си облягаше гърба. Учителят отиваше на Бивака с голямо разположение. Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот.
към текста >>

36. 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

По идея на Учителя там се направи една чешма.
Това е към Бистришката част. Там има чудесни поляни, има големи витошки гори, запазени вековни гори. И там, на тези поляни се разположиха приятелите и прекарвахме летата на 1932 и 1933 г. Опънаха палатките, направиха лагер и прекарваха чудни вечери покрай огньовете. Учителят държа ред беседи там. По идея на Учителя там се направи една чешма. Още сега седи тази чешмич-ка направена на „Яворови пресои". Вие пили ли сте от тази вода? Знаете ли къде е този лагер? Минете, разгледайте и пийте от хубавата вода. След туй оттам Учителят ни извеждаше към „Големия резен", на една голяма поляна под Резена и на тази поляна сме правили ред упражнения, почивали сме и сме слушали беседи на Учителя.
към текста >>

37. 19. ЗАКАНАТА

В долната част на поляната след като открихме извор, аз направих чешма, турихме един хубав чучур, но някакви злосторници го откраднаха и го унищожиха.
Трето: Почиваше се винаги на слънчеви места огряни от слънце. Сядахме и обръщахме гърбовете си, да бъдат огрявани от слънчевите лъчи. Екскурзиите ги правехме през всички времена на годината. Когато излезнахме на Бивака, тази местност се наричаше от народа „Железните врата". На времето там е имало крепост и имало желязна порта на крепостта. В долната част на поляната след като открихме извор, аз направих чешма, турихме един хубав чучур, но някакви злосторници го откраднаха и го унищожиха. Тогава сложихме яка железна тръба, която никого няма да съблазнява и нищо не можеше да я счупи. Тази тръба стои до сега вече 50 години. До нея засадихме бели брези. Това е чешмичката на белите брези, която сега си тече спокойно и е приветлива и радва приятелите. Всеки си налива вода и си носи в раницата за София от нея.
към текста >>

Приятелите си налеят вода от чешмата, която бе съградена от тежки камъни, за да не могат да я развалят.
Тогава сложихме яка железна тръба, която никого няма да съблазнява и нищо не можеше да я счупи. Тази тръба стои до сега вече 50 години. До нея засадихме бели брези. Това е чешмичката на белите брези, която сега си тече спокойно и е приветлива и радва приятелите. Всеки си налива вода и си носи в раницата за София от нея. Приятелите си налеят вода от чешмата, която бе съградена от тежки камъни, за да не могат да я развалят. Учителят считаше тази вода за най-хубавата вода на Витоша. Тук на поляната имаше една скала обраснала с мъх, на която Учителят обичаше да се облегне, седнал до нея. Това се вижда днес на направени снимки от онова време. А по средата беше огнището. На поляната се правеха гимнастически упражнения и играехме Паневритмия.
към текста >>

38. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата.
За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро.
към текста >>

Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават".
Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много.
към текста >>

И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене.
Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата.
към текста >>

Чешмата стана наше любимо място.
Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят".
към текста >>

Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро.
Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде".
към текста >>

Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата.
И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника".
към текста >>

Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа.
Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри. Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед. Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга.
към текста >>

До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка.
Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки.
към текста >>

39. II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

Преди години ме извикаха в село Тополица да каптирам извор - древен от далечните времена и да направя чешма.
Които черпят от Вечния Извор на всекиго могат да помогнат. 9. Чистотата. Най-голямата грижа на апостол Павел е била да запази чистотата на Христовото Учение и да не допусне примеси. Като се дойде до Главата на Извора, на най-дълбоката Му част, първата задача е да се запази Извора от примесите и повърхностните води. Това нещо го проверих и практически. Преди години ме извикаха в село Тополица да каптирам извор - древен от далечните времена и да направя чешма. Най-трудната част бе да се запази извора чист след като го открихме. Направихме чешма за чудо и приказ. Подобно и днес, след хиляди религиозни представи и заблуждения, лични амбиции, всичко протяга ръце към Божественото Учение на Учителя, за да Го заглуши. Най-важното е да запазим Божественото Учение, да опазим Неговата чистота, да Го предадем тъй както Учителят ни Го е предал. 10. Учителят и идеите.
към текста >>

Направихме чешма за чудо и приказ.
Най-голямата грижа на апостол Павел е била да запази чистотата на Христовото Учение и да не допусне примеси. Като се дойде до Главата на Извора, на най-дълбоката Му част, първата задача е да се запази Извора от примесите и повърхностните води. Това нещо го проверих и практически. Преди години ме извикаха в село Тополица да каптирам извор - древен от далечните времена и да направя чешма. Най-трудната част бе да се запази извора чист след като го открихме. Направихме чешма за чудо и приказ. Подобно и днес, след хиляди религиозни представи и заблуждения, лични амбиции, всичко протяга ръце към Божественото Учение на Учителя, за да Го заглуши. Най-важното е да запазим Божественото Учение, да опазим Неговата чистота, да Го предадем тъй както Учителят ни Го е предал. 10. Учителят и идеите. Учителят внесе Божественото Учение за живота. Идеите са семенцата, а почвата са готовите човешки души.
към текста >>

40. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

Заварих УЧИТЕЛЯ сам, на пейката под боровете, до чешмата със зодиакалните знаци.
Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове. Разменени бяха уговорки за проведените досега лечебни процедури, доктора се вслуша в съветите на УЧИТЕЛЯ и пое ангажимента за евентуална медицинска помощ. Така делово приключи нашата неочаквана среща с УЧИТЕЛЯ. Всеки един от нас двамата тръгна по своя път. Наскоро след този разговор случаят ни събра наново тримата. Заварих УЧИТЕЛЯ сам, на пейката под боровете, до чешмата със зодиакалните знаци. Ранният следобеден час бе спокоен за Него. Изгревяни почиваха в топлия летен ден. Поляната бе безлюдна. УЧИТЕЛЯТ ме покани да седна до Него. Разговаряхме по текущите събития на седмицата.
към текста >>

41. 5.19. Савка Керемидчиева и Ученикът Аверуни

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Веднъж се бяха събрали сестрите, при чешмата на Изгрева със зодиаците.
„Бяхме на астралната Мусала! " Учителят от астралната Мусала откъснал едно синьо цвете и го дал на Савка. Така тя донесе едно синьо цвете и го държеше в ръцете си. Къде е тая астрална Мусала, никой не можа да разбере. Но всички видяха, как Учителят и Савка изчезнаха и после пак се появиха пред тях, а Савка държеше в ръцете си едно синьо цвете. Веднъж се бяха събрали сестрите, при чешмата на Изгрева със зодиаците. Пред тях е Савка и се карат с нея, и я упрекват, защо Учителят диктува на нея „Свещените думи на Учителя", защо я допуска най-близо до себе Си, защо, защо... Сестрите ревнуват, защо Учителят споделя само с нея. Не само ревнуват, но се карат с нея, а Савка плаче. Като вижда това, Учителят отива при тях и им казва: „Ще си замина и ще взема Савка с мене." А те отговарят: „Е, ще отиде Учителят в Америка и ще вземе Савка със себе си." Така смятаха сестрите. Това беше през 1943 година. Дойде това време и Учителят си замина на 27.ХII.1944 г.
към текста >>

Вместо да тълкуват събитието, сестрите отново се бяха събрали пред същата чешма и разговарят: „Ето, Учителят си взе Савка, а нас остави!
Не само ревнуват, но се карат с нея, а Савка плаче. Като вижда това, Учителят отива при тях и им казва: „Ще си замина и ще взема Савка с мене." А те отговарят: „Е, ще отиде Учителят в Америка и ще вземе Савка със себе си." Така смятаха сестрите. Това беше през 1943 година. Дойде това време и Учителят си замина на 27.ХII.1944 г. А на 5 май 1945 година си замина и Савка. Вместо да тълкуват събитието, сестрите отново се бяха събрали пред същата чешма и разговарят: „Ето, Учителят си взе Савка, а нас остави! " Беше ги яд, че Учителят си я взел. Беше ги яд, че Савка е умряла и че си е заминала, понеже Учителят си я взел. Предпочитаха да е жива, но да бъде при тях. Ревнуваха Савка от Учителя, когато беше жива, и когато беше си заминала от този свят. Ревността е голяма работа.
към текста >>

42. 5.24. Стопанката на бивака

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете.
24. Стопанката на бивака Бяхме на екскурзия с Учителя на Бивака. Беше 6 април, на празник Благовещение, по стар стил. За пръв път излизаме на Бивака тази година. Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете. Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво цвете има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите. Оглеждат го и виждат, че е змия, навита на колело. Аз не я различих, защото за мен беше един кръг от краски, наподобяващи на цвете. Учителят пристъпи към нея и тя си вдигна главата. Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха.
към текста >>

Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво цвете има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите.
24. Стопанката на бивака Бяхме на екскурзия с Учителя на Бивака. Беше 6 април, на празник Благовещение, по стар стил. За пръв път излизаме на Бивака тази година. Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете. Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво цвете има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите. Оглеждат го и виждат, че е змия, навита на колело. Аз не я различих, защото за мен беше един кръг от краски, наподобяващи на цвете. Учителят пристъпи към нея и тя си вдигна главата. Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха. Идва брат Цеко с тояга, а другите братя взеха камъни и искаха да я убиват.
към текста >>

После змията наведе глава, разви се от кълбото и се свлече от чешмата и тръгна надолу.
Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха. Идва брат Цеко с тояга, а другите братя взеха камъни и искаха да я убиват. Учителят ги спря: „Това е стопанката на мястото. Това е стопанката на Бивака. Няма да я убивате." Учителят се наведе към змията и така, змията и Учителят, се гледаха доста време. После змията наведе глава, разви се от кълбото и се свлече от чешмата и тръгна надолу. А беше дълга змията към два метра. Учителят ме пита: „Уплаши ли се? " „Не, аз я мислех за някакво цвете. Но после, като си вдигна главата разбрах, че е змия и се уплаших." И оттогава не съм се срещала със змия. Много пъти съм била с учениците на екскурзия.
към текста >>

43. 5.44. ВРЕМЕНА И ШКОЛА ЗА МЪЛЧАНИЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

А там имаше една чешма, която е текла непрекъснато.
Аз бях благодарна и за това. Имах вече заплата. А сестра ми Цвета беше вече болна. Навремето я заболя крак - от карцера. Не я сложиха горе при мене, а я натикаха долу в мазето. А там имаше една чешма, която е текла непрекъснато. От водата и мокрите крака я заболя крак и тя остана вкъщи, защото не можеше да се движи. А аз отидох на работа. До тогава сестра ми Люба бе вкъщи. А ние с Цвета бяхме учителки и издържахме домът ни. След занималнята ме назначиха учителка в 40-то училище „Сава Раковски" на ул.
към текста >>

44. 6.08. КОТВАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тук, на тази чешма, Учителят каза: „Тази чешма ще съществува 200 години".
Вторият знак е квадрат. Той символизира четвъртото измерение. Третият знак означава разчупения кръг и символизира безкрайността, т.е. слизането на живота от Невидимия във видимия свят. Тези знаци, това са символи, които дават указание за една Космогония на един свят, който действително се строи и съгражда. Тук, на тази чешма, Учителят каза: „Тази чешма ще съществува 200 години". Това означава, че Той я прави за 200 години. Може би това е златният период, в който българският народ ще кредитира другите народи. След туй може би, както Той бе казал не еднократно, този кредит ще мине в руския народ, който ще разработи тази голяма култура, защото това Учение действително изисква по-голяма територия, пространство, повече духовни простори и повече хора. Всяка култура, която се развива, има своя смисъл. Древните култури се развиха при Хималаите.
към текста >>

Тази емблема бе дадена още когато се правеше самата чешма.
Ключът сол означава основният тон на Новата култура. Там има на петолиние поставени три ноти - До, Ми, Сол. Всяка нота има свой цвят и е свързана с известни души. Това е гамата До Мажор. Това е една много важна гама, защото дава ритъма на новата история. Тази емблема бе дадена още когато се правеше самата чешма. По-късно я сложихме на книгата „Учителят". В духа на тези разсъждения Котвата се очерта в центъра на зелената поляна с хубавите ухаещи цветя. В този период на моите занимания, една от науките, която силно ме вдъхновяваше, беше астрономията, звездният свят със своята мълчалива тайнственост, със своята неизказана красота, с милионите разнобагрени Слънца. Тази наука ме привличаше както цветето, когато обръща своя цвят към слънцето. Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди.
към текста >>

45. 7.12. НИКОЛА НАНКОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Отивам при чешмата в двора да се измия, понеже беше много топло.
На следващи- я ден пристигнах в София, отивам в дома му и го търся. Излиза жена му и ми казва, че той е в провинцията и го няма в София. Аз се изненадах. Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление. Стоя и се учудвам, как може да бъде така. Отивам при чешмата в двора да се измия, понеже беше много топло. По едно време Цветанка ме извика: „Ти нали събираше разни неща от Учителя и ги преснемаше? " Отговорих, че това понякога го правя. Помоли ме да почакам. След малко носи една шоколадова кутия с бонбони и ми я поднася. Смятах, че ще ме черпи с бонбони на изпроводяк.
към текста >>

46. 12. НИКОЛА НАНКОВ

Отивам при чешмата в двора да се измия, понеже беше много топло.
На следващия ден пристигнах в София, отивам в дома му и го търся. Излиза жена му и ми казва, че той е в провинцията и го няма в София. Аз се изненадах. Сънят за мене беше много жив и още бях под негово впечатление. Стоя и се учудвам, как може да бъде така. Отивам при чешмата в двора да се измия, понеже беше много топло. По едно време Цветанка ме извика: „Ти нали събираше разни неща от Учителя и ги преснемаше? " Отговорих, че това понякога го правя. Помоли ме да почакам. След малко носи една шоколадова кутия с бонбони и ми я поднася. Смятах, че ще ме черпи с бонбони на изпроводяк.
към текста >>

47. СЪДЪРЖАНИЕ

Бертоли и чешмата на Изгрева 225.
Георги Радев и дипломата 220. Георги Радев и отклонението 221. Мария Радева и ключът на мъдростта 222. Бертоли. Окултният ученик плаща в троен размер 223. Бертоли. Нападение по въздух 224. Бертоли и чешмата на Изгрева 225. Пиеса срещу Учителя Дънов, играна в “Модерния театър” – София 226. Отклонението в Школата 227. Савов – образ на имитаторът 228. Богатството на богатите 229. Катя Грива 230.
към текста >>

48. 36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА

На Изгрева нямаше вода, Тогава се принуждавахме да ходим за вода в разсадника при една доста отдалечена чешма.
В близост до него се намираше разсадника на Борисовата градина, където служеше за разсад на горското стопанство. Тук се кръстосваха алеи и беше понякога за нас доста трудно да се придвижим от града до Изгрева ако хванем някоя погрешна алея. Бяхме жени и сами понякога се придвижвахме с голям страх и готови всякога за изненада. Не липсваха случаи, когато по кръчмите на града разни пияници правеха планове да ни нападнат през гората. Имаше такива случаи, но те винаги се осуетяваха в последния момент с помощта на Учителя, оставаше само горчивата опитност на някоя разплакана сестра. На Изгрева нямаше вода, Тогава се принуждавахме да ходим за вода в разсадника при една доста отдалечена чешма. За да се донесе вода оттам не бе лесна работа и тя се носеше в кофи от братята, после наливаха бурета с вода и тътреха количката до Изгрева. После намериха каруца, слагаха буре в нея и така водата бе докарвана на Изгрева за кухнята. Веднъж бяхме се събрали три-четири сестри и работехме в кухнята, приготовлявахме продукти за братския обед. Да се нахранят гладните и бедните не бе лесна работа. Продуктите на Изгрева идваха по различен начин, някои братя и сестри от провинцията ги изпращаха, а други ги закупуваха от града, или пък се купуваха от селяните, които ги изнасяха на пазара.
към текста >>

49. 37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД

Ето това е смисълът на всеки един извор, който се намираше, каптираше и се правеше на чешма.
И ние търсехме и някой от братята извикваше радостно и Учителят се насочваше към него. Затова при нашите екскурзии ние сме направили и каптирали стотици извори, както по Витоша, така и по Рила. В това се състоеше един сим-вол-верую на извора, който тече и който дава вода и напоява жадните. Този символ бе една велика идея, вложена в Словото на Учителя, което излизаше от Бога, слизаше чрез Божествения Дух, за да се облече в Словото на Истината. А да се влее в човешката душа човек трябва да направи връзка с Бога, а това предполага, че човек трябва да оправи своята връзка с първопричината, с извора, да изчисти в себе си всички затлачени места, за да може да потече в него Словото на Учителя като извор. Ето това е смисълът на всеки един извор, който се намираше, каптираше и се правеше на чешма. Така водата не проповядва, която излиза от извора - тя напоява жадните, защото те нямат нужда от проповед, а имат нужда от вода, от живата вода от Словото на Учителя. Запомнете едно - това Учение не е за света, това Учение е за онези, които жадуват за живата вода от Словото на Учителя. С годините това нещо го проверихме. Никакви проповеди, никакви проповедници не могат да направят връзка между човешката душа и Бога. Тази връзка се осъществява чрез методите на извора.
към текста >>

50. 39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА

Като че ли това общо настроение срещу нас се материализира и се стигна до разрушението на тази чешма.
Не, тя явно трябваше да бъде унищожена и оградата трябваше да мине точно върху нея и да бъде разрушена. Така се извърши едно злодеяние. И не само това. Показа се едно друго нещо. Това беше преди 9.1Х.1944 г., това беше при другия строй и режим, когато всички -хвърляха огън и жупел върху Учителя и ние бяхме гонени и прокуждани от всякъде. Като че ли това общо настроение срещу нас се материализира и се стигна до разрушението на тази чешма. Разрушиха я, за да няма помен. Разруши се да не напомня на никой. Разруши се да не бъде средище за упражнения и за Знания. Разруши се. Но от кого?
към текста >>

Ето, ние намерихме този извор чрез Учителя, той бе каптиран, направен на чешма и течеше вода, която ползвахме.
Но това никога не е ставало, това го има и в Библията, а в човешката история има безброй такива примери. А, че българският народ, който има много заложби, но той борави с много разрушителни сили и тези сили той ги използува върху това място построено за задачи на Школата. Няколко пъти Учителят е споменавал, че българският народ трябва да се справи с тази разрушителна енергия, която тече в него, която да трансформира за строеж и за градеж първо в себе си и после да я проектира навън от себе си. Иначе тя разрушава личният му живот, разрушава обществото, в което живее и държавата. Ние бяхме свидетели на това разрушение, което дойде отвътре и толкова много събития преминаха през този народ през време на Школата и минаха три войни, а те бяха насочени от сили отвън, които искаха да попречат на българският народ и да го отклонят от Школата на Учителя. Ето, ние намерихме този извор чрез Учителя, той бе каптиран, направен на чешма и течеше вода, която ползвахме. Това беше една символика. Тук чешмата течеше чрез своят чучур, а на Изгрева Словото протичаше чрез Учителя. Българският народ разруши чешмата, а дойде време, когато посегна и върху Изгрева и го разруши до основи. Това случайно ли беше? Случайно ли беше, че мина онази ограда върху този извор?
към текста >>

Тук чешмата течеше чрез своят чучур, а на Изгрева Словото протичаше чрез Учителя.
Няколко пъти Учителят е споменавал, че българският народ трябва да се справи с тази разрушителна енергия, която тече в него, която да трансформира за строеж и за градеж първо в себе си и после да я проектира навън от себе си. Иначе тя разрушава личният му живот, разрушава обществото, в което живее и държавата. Ние бяхме свидетели на това разрушение, което дойде отвътре и толкова много събития преминаха през този народ през време на Школата и минаха три войни, а те бяха насочени от сили отвън, които искаха да попречат на българският народ и да го отклонят от Школата на Учителя. Ето, ние намерихме този извор чрез Учителя, той бе каптиран, направен на чешма и течеше вода, която ползвахме. Това беше една символика. Тук чешмата течеше чрез своят чучур, а на Изгрева Словото протичаше чрез Учителя. Българският народ разруши чешмата, а дойде време, когато посегна и върху Изгрева и го разруши до основи. Това случайно ли беше? Случайно ли беше, че мина онази ограда върху този извор? Не беше случайно. Отидете днес горе на Изгрева и ще видите как днес също минава една каменна ограда висока три метра през Изгрева.
към текста >>

Българският народ разруши чешмата, а дойде време, когато посегна и върху Изгрева и го разруши до основи.
Иначе тя разрушава личният му живот, разрушава обществото, в което живее и държавата. Ние бяхме свидетели на това разрушение, което дойде отвътре и толкова много събития преминаха през този народ през време на Школата и минаха три войни, а те бяха насочени от сили отвън, които искаха да попречат на българският народ и да го отклонят от Школата на Учителя. Ето, ние намерихме този извор чрез Учителя, той бе каптиран, направен на чешма и течеше вода, която ползвахме. Това беше една символика. Тук чешмата течеше чрез своят чучур, а на Изгрева Словото протичаше чрез Учителя. Българският народ разруши чешмата, а дойде време, когато посегна и върху Изгрева и го разруши до основи. Това случайно ли беше? Случайно ли беше, че мина онази ограда върху този извор? Не беше случайно. Отидете днес горе на Изгрева и ще видите как днес също минава една каменна ограда висока три метра през Изгрева. Онази ограда, която премина през извора на чешмата на Диана Бад дойде и се прехвърли на Изгрева.
към текста >>

Онази ограда, която премина през извора на чешмата на Диана Бад дойде и се прехвърли на Изгрева.
Българският народ разруши чешмата, а дойде време, когато посегна и върху Изгрева и го разруши до основи. Това случайно ли беше? Случайно ли беше, че мина онази ограда върху този извор? Не беше случайно. Отидете днес горе на Изгрева и ще видите как днес също минава една каменна ограда висока три метра през Изгрева. Онази ограда, която премина през извора на чешмата на Диана Бад дойде и се прехвърли на Изгрева. Тази ограда днес съществува и ще напомня на следващите поколения за опорочението. Така българският народ насочи тази разрушителна сила първо към себе си, после извън себе си и има опасност да разруши и държавата. Ето това е един пример, за да видите как когато някой посегне на Божественото, как когато реши да разруши Божественият подтик то разрушителните сили се насочват впоследствие към него и той трябва да ги изтърпи. Така българският народ вече в разстояние на трийсет години преминава през комунизма, за да научи своят урок. Този урок ние го научихме навремето с упражнението с празните стомнички - към първоизвора се върви и отива с празни стомнички.
към текста >>

51. 40. СЪС СТОМНИЧКА ЗА ВОДА ДО БИВАКА НА ВИТОША

Учителят ни даде задача да направим символично упражнението с водата и трябваше да донесем по една стомничка вода от чешмата на нашият витошки бивак.
Това не бе случайно. Ученикът работеше с едни форми на земята, формите и условията се променят и когато формата се изчерпва като поле на действие, тя или се разрушава или остава ненужна и в нея остава една празнота. Това е кухата и празна форма и черупка без съдържание. Тогава идва друга форма, която носи други условия и тогава трябва да се работи при новите условия. Тук има нова форма по съдържание и нова идея вложена в духовния свят. Учителят ни даде задача да направим символично упражнението с водата и трябваше да донесем по една стомничка вода от чешмата на нашият витошки бивак. Този бивак беше открит от Учителят при първите наши изкачвания на Витоша. То бе едно слънчево място, една хубава леко наклонена поляна и там се намери един извор, който се каптира и се направи една хубава чешма. Обикновено в четвъртък ние се изкачвахме на Бивака. Ставахме рано, тръгвахме пеша и дочаквахме изгрева на слънцето на Бивака. Тръгвахме много рано, за да стигнем там на видело.
към текста >>

То бе едно слънчево място, една хубава леко наклонена поляна и там се намери един извор, който се каптира и се направи една хубава чешма.
Това е кухата и празна форма и черупка без съдържание. Тогава идва друга форма, която носи други условия и тогава трябва да се работи при новите условия. Тук има нова форма по съдържание и нова идея вложена в духовния свят. Учителят ни даде задача да направим символично упражнението с водата и трябваше да донесем по една стомничка вода от чешмата на нашият витошки бивак. Този бивак беше открит от Учителят при първите наши изкачвания на Витоша. То бе едно слънчево място, една хубава леко наклонена поляна и там се намери един извор, който се каптира и се направи една хубава чешма. Обикновено в четвъртък ние се изкачвахме на Бивака. Ставахме рано, тръгвахме пеша и дочаквахме изгрева на слънцето на Бивака. Тръгвахме много рано, за да стигнем там на видело. Друга задача, която Учителят даде е да се отиде на Бивака сутрин рано, като се тръгне през нощта. Това отиване трябваше да се направи посред нощ като всеки трябваше да носи една празна стомна в ръцете си.
към текста >>

52. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

„Представи си, че аз съм чешма, може да е и мраморна чешмата.
Така завърши тази история за бялата кокошка, която идваше всяка сутрин да снесе по едно яйце на Учителя. Та така понякога дойде Божественото у нас и ни накара да снесем яйцето на доброто, но после дойде друг и каже да се махнем от пътя на доброто и ние вземем, че го послушаме и се отдръпнем. Така започва пътят на отклонението. И той има право да съществува. Аз съм на разговор пред Учителя. „Представи си, че аз съм чешма, може да е и мраморна чешмата. Хората идват при чешмата да пият: радват й се, прегръщат я. Но същественото в чешмата ли е или във водата? Във водата. А водата може и да не бъде канализирана, може сама да си изтича по естествен път. Значи важно е през теб да мине живота, а по кой начин това е второстепенно нещо.
към текста >>

Хората идват при чешмата да пият: радват й се, прегръщат я.
Та така понякога дойде Божественото у нас и ни накара да снесем яйцето на доброто, но после дойде друг и каже да се махнем от пътя на доброто и ние вземем, че го послушаме и се отдръпнем. Така започва пътят на отклонението. И той има право да съществува. Аз съм на разговор пред Учителя. „Представи си, че аз съм чешма, може да е и мраморна чешмата. Хората идват при чешмата да пият: радват й се, прегръщат я. Но същественото в чешмата ли е или във водата? Във водата. А водата може и да не бъде канализирана, може сама да си изтича по естествен път. Значи важно е през теб да мине живота, а по кой начин това е второстепенно нещо. Пък и да прегръщат и да цапат тази чешма някои хора дъждът като вали той накрая я измива.
към текста >>

Но същественото в чешмата ли е или във водата?
Така започва пътят на отклонението. И той има право да съществува. Аз съм на разговор пред Учителя. „Представи си, че аз съм чешма, може да е и мраморна чешмата. Хората идват при чешмата да пият: радват й се, прегръщат я. Но същественото в чешмата ли е или във водата? Във водата. А водата може и да не бъде канализирана, може сама да си изтича по естествен път. Значи важно е през теб да мине живота, а по кой начин това е второстепенно нещо. Пък и да прегръщат и да цапат тази чешма някои хора дъждът като вали той накрая я измива. Така че не само водата в нея е чиста, но и тя от вън пак остава чиста.
към текста >>

Пък и да прегръщат и да цапат тази чешма някои хора дъждът като вали той накрая я измива.
Хората идват при чешмата да пият: радват й се, прегръщат я. Но същественото в чешмата ли е или във водата? Във водата. А водата може и да не бъде канализирана, може сама да си изтича по естествен път. Значи важно е през теб да мине живота, а по кой начин това е второстепенно нещо. Пък и да прегръщат и да цапат тази чешма някои хора дъждът като вали той накрая я измива. Така че не само водата в нея е чиста, но и тя от вън пак остава чиста. Ето защо човек трябва да бъде от вътре и от вън чист, за да премине в него живата вода на живота. Тя е, която управлява живота."
към текста >>

53. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

След известно време към полунощ от към чешмата се задала една светлина от електрическо фенерче.
Учителят се усмихва: „Ето виждаш ли как хармонията е безгранична и безконечна, когато се движи и създава от Духа на Битието". Спомням си и друг случай когато една наша позната сестра беше нав-влезнала в лабиринт от неразрешени лични въпроси и където се намираха спънки и противоречия предизвикани от близки и познати роднини. Бе решила да избяга от вкъщи, беше дошла на Изгрева и седнала под навеса на полянката. Било вечер, а тя измъчена, била изоставена от всички, от самотна" по-самотна и смятала, че животът й няма смисъл и че тя е оставена така на течението, което я носи към пропастта. Може би престояла повече от час, от време на време си поплаквала. След известно време към полунощ от към чешмата се задала една светлина от електрическо фенерче. Тя знаела, че по онова време Учителят вечерно време е излизал с фенерче на разходка, но тя също знаела, че и други са имали такива фенерчета. Светлината полека-по-лека пристъпвала към нея и чуват се стъпки. Когато светлината на фенерчето се приближила по земята на един метър до нея изведнъж снопа от светлината се вдига и този, който държи фенерчето я осветява. След това фенерчето осветява и онзи, който го носи. Изведнъж тя вижда, че пред нея стои Учителя, Без да продума, без да каже нито дума той се обърнал и заминал.
към текста >>

54. 117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

Ако чешмата се дигне по-нагоре други кюнци и тръби ще дойдат на мястото на първата тръба.
„Представи си един голям кюнец с вода, който се излива в много други по-малки кюнци. Водата, която минава през първия кюнец, за да отиде да се излее в другите кюнци изменя ли се. Не, тя остава все същата. Значи все същата вода във всичките кюнци присъствува. А нареждането на кюнците това са отношения. Ако чешмата се дигне по-нагоре други кюнци и тръби ще дойдат на мястото на първата тръба. Ако тя слезе по-надолу първия ще стане последен, това са само отношения. В тебе винаги трябва да има една вътрешна радост, то е Божественото, тя е връзката, която трябва да пазиш, а останалото са съотношения. Ученикът трябва да изучава съотношенията, за да се ориентира в истинският вътрешен път."
към текста >>

55. 121. БРАКЪТ

Когато една чешма тече човек трябва да отиде да си налее вода колкото му трябва и после да си отиде и остави и другите да си налеят.
„Учителю, аз искам да ми дадете преживяване за доброто, светлината, истината, та да ги имам като живи, а да не са само понятия." „То е хубаво, но ако човек има тези преживявания и няма хора, на които да даде тогава е по-добре да е беден и да живее в общество. Това са крайните положения. Ако ти предложиш мед хората не само да си взимат от меда, за да се нахранят, но ще искат да вземат меда и го занесат вкъщи - ще искат да крадат. Ти тепърва ще имаш преживявания. Ще имаш такива хубави преживявания, че всички косми ще ти потреперят. Когато една чешма тече човек трябва да отиде да си налее вода колкото му трябва и после да си отиде и остави и другите да си налеят. Водата в чешмата се не свършва. На нея й е приятно колкото повече наливат. Но някой иска да вземе чешмата и я занесе вкъщи - това е кражба. После не трябва човек да е ненаситен. Идеш един път с колата за дърва, няма защо да ходиш пак ако тези, които си взел ти са достатъчни.
към текста >>

Водата в чешмата се не свършва.
Това са крайните положения. Ако ти предложиш мед хората не само да си взимат от меда, за да се нахранят, но ще искат да вземат меда и го занесат вкъщи - ще искат да крадат. Ти тепърва ще имаш преживявания. Ще имаш такива хубави преживявания, че всички косми ще ти потреперят. Когато една чешма тече човек трябва да отиде да си налее вода колкото му трябва и после да си отиде и остави и другите да си налеят. Водата в чешмата се не свършва. На нея й е приятно колкото повече наливат. Но някой иска да вземе чешмата и я занесе вкъщи - това е кражба. После не трябва човек да е ненаситен. Идеш един път с колата за дърва, няма защо да ходиш пак ако тези, които си взел ти са достатъчни. Ако тръгнеш повторно може времето да се развали, да духне вятър, да стане зима и може да загубиш това, което си придобил.
към текста >>

Но някой иска да вземе чешмата и я занесе вкъщи - това е кражба.
Ти тепърва ще имаш преживявания. Ще имаш такива хубави преживявания, че всички косми ще ти потреперят. Когато една чешма тече човек трябва да отиде да си налее вода колкото му трябва и после да си отиде и остави и другите да си налеят. Водата в чешмата се не свършва. На нея й е приятно колкото повече наливат. Но някой иска да вземе чешмата и я занесе вкъщи - това е кражба. После не трябва човек да е ненаситен. Идеш един път с колата за дърва, няма защо да ходиш пак ако тези, които си взел ти са достатъчни. Ако тръгнеш повторно може времето да се развали, да духне вятър, да стане зима и може да загубиш това, което си придобил. Малкото е, което ощастливя-ва и малкото е, с което се благославя."
към текста >>

56. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

В сегашните къщи както са направени можеш ли да пуснеш водата от чешмата та постоянно да тече в стаята?
Първом е Словото, а след това идат обещанията и деянията Господни. Аз съм на разговор пред Учителя. „На физическият свят Любовта не може да се прояви, тя се проявява в Духовния свят. Тука може да се прояви само микроскопичната любов. Пример, може да ти направя едно добро и да си замина нататък. В сегашните къщи както са направени можеш ли да пуснеш водата от чешмата та постоянно да тече в стаята? Какво ще стане със стаята? Всичко ще се потопи. Значи на физическото поле Любовта не може да е непреривна, тя ще има прекъсване. То прекъсването зависи от човешкото съзнание - ако то е будно няма прекъсване между физически свят и Невидимия свят, но днес човек още няма будност в съзнанието си. От Невидимият мир съществата, които помагат не искат да ги знаят, защото те са интелигентни и ценят свободата на всекиго.
към текста >>

57. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

Ти не гледай, че шишето е стояло дълго време на чешмата под чучура.
Толкова са слаби и несигурни връзките на земята между хората. После, имаме две сестри, които обичат някого. Ако той даде на едната повече, то другата се сърди. Но те така се заблуждават. Той всъщност дава и на двете еднакво. Ти не гледай, че шишето е стояло дълго време на чешмата под чучура. То повече от половин кило не може да събере, колкото и да тече върху него водата. Другото се излива навън. Важното е колко събира шишето. Ако ти вътре в себе си имаш голяма вместимост, то ще събереш и ще получиш много от първоизвора. Павел казва за Любовта, че тя не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобраствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, а радва се на Истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надява и всичко търпи.
към текста >>

58. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да свещенодействуват при всеки обелен картоф.
Отново тръгнахме, пристигнахме на Бивака, Учителят се отстрани и поиска от нас ризи и долно бельо да се преоблече, защото беше изпотен. Той препоръчваше на всички, когато сме изпотени в планината след преход винаги да си сменяваме потните ризи на гърба и да пием топла вода. С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече. През това време братята палеха огън на огнището. Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни. Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да свещенодействуват при всеки обелен картоф. Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня. Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея.
към текста >>

59. 184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Веднъж отивам на чешмата в Диана бад да си налея една стомна с вода.
Аз не му давам и той се разсърди. Щом е за пиене, пари не давам. А виж готови сме на драго сърце да услужим когато някой иска да прочете някоя книга ще му я купим, за да я прочете. В този случай тук е същото. Кредит не може да се дава на човек, който пръска парите си, образно казано, за кръчми". Веднъж отивам на чешмата в Диана бад да си налея една стомна с вода. По това време ние правехме опити с носене на вода. Толев беше също там и започваше да ме ухажва отново. Накрая аз не изтърпях и му казах: „Жалко, че нито един лъч от Словото на Учителя не е проникнал у вас". Това му подейства нещо повече от плесница. Ако му бях ударила плесница щеше да я приеме като подарък от мене.
към текста >>

60. 224. БЕРТОЛИ И ЧЕШМАТА НА ИЗГРЕВА

224. БЕРТОЛИ И ЧЕШМАТА НА ИЗГРЕВА След като се прокара водопровода на Изгрева и водата дойде всички си отдъхнахме.
224. БЕРТОЛИ И ЧЕШМАТА НА ИЗГРЕВА След като се прокара водопровода на Изгрева и водата дойде всички си отдъхнахме. Вече имахме вода в изобилие. Братята бяха направили изкопите, сложиха тръбите внимателно, те бяха включени в градския водопровод и водата потече на Изгрева. Имаше вода и за кухнята, и за нашите бараки. Всички си направиха отклонения и всеки си прокара чешма в двора. Вече имахме и електрическо осветление, имахме и вода.
към текста >>

Всички си направиха отклонения и всеки си прокара чешма в двора.
224. БЕРТОЛИ И ЧЕШМАТА НА ИЗГРЕВА След като се прокара водопровода на Изгрева и водата дойде всички си отдъхнахме. Вече имахме вода в изобилие. Братята бяха направили изкопите, сложиха тръбите внимателно, те бяха включени в градския водопровод и водата потече на Изгрева. Имаше вода и за кухнята, и за нашите бараки. Всички си направиха отклонения и всеки си прокара чешма в двора. Вече имахме и електрическо осветление, имахме и вода. Учителят приветст-вува идването на водата, беше одобрил идеята на братята и накрая остана да се направят чешми на Изгрева за общо ползване. Онези братя, които разбираха от чешми и от този занаят се наеха да ги направят. Беше дадена идея да се направи една голяма чешма с няколко чучура, за да могат да си точат вода едновременно няколко човека и да пият вода от нея. Борис Николов се нае да направи чешмата на Изгрева.
към текста >>

Беше дадена идея да се направи една голяма чешма с няколко чучура, за да могат да си точат вода едновременно няколко човека и да пият вода от нея.
Имаше вода и за кухнята, и за нашите бараки. Всички си направиха отклонения и всеки си прокара чешма в двора. Вече имахме и електрическо осветление, имахме и вода. Учителят приветст-вува идването на водата, беше одобрил идеята на братята и накрая остана да се направят чешми на Изгрева за общо ползване. Онези братя, които разбираха от чешми и от този занаят се наеха да ги направят. Беше дадена идея да се направи една голяма чешма с няколко чучура, за да могат да си точат вода едновременно няколко човека и да пият вода от нея. Борис Николов се нае да направи чешмата на Изгрева. Направиха коритото, направиха чешмата, бяха отлети няколко фигури, отговарящи на идеи от Словото на Учителя. Беше сложен надпис отгоре „Работи добре, мисли добре, храни се добре". Чешмата беше наистина едно скулптурно произведение, в което участваха художничката Цветана Щилянова, като идеята беше на Учителя за фигурите, а изпълнението бе от Борис Николов. Той направи почти всичко.
към текста >>

Борис Николов се нае да направи чешмата на Изгрева.
Всички си направиха отклонения и всеки си прокара чешма в двора. Вече имахме и електрическо осветление, имахме и вода. Учителят приветст-вува идването на водата, беше одобрил идеята на братята и накрая остана да се направят чешми на Изгрева за общо ползване. Онези братя, които разбираха от чешми и от този занаят се наеха да ги направят. Беше дадена идея да се направи една голяма чешма с няколко чучура, за да могат да си точат вода едновременно няколко човека и да пият вода от нея. Борис Николов се нае да направи чешмата на Изгрева. Направиха коритото, направиха чешмата, бяха отлети няколко фигури, отговарящи на идеи от Словото на Учителя. Беше сложен надпис отгоре „Работи добре, мисли добре, храни се добре". Чешмата беше наистина едно скулптурно произведение, в което участваха художничката Цветана Щилянова, като идеята беше на Учителя за фигурите, а изпълнението бе от Борис Николов. Той направи почти всичко. А Бертоли се мотаеше около него облечен в официален костюм и с връзка и аз лично видях и чух как Бертоли започна да се хвали, че той е построил чешмата.
към текста >>

Направиха коритото, направиха чешмата, бяха отлети няколко фигури, отговарящи на идеи от Словото на Учителя.
Вече имахме и електрическо осветление, имахме и вода. Учителят приветст-вува идването на водата, беше одобрил идеята на братята и накрая остана да се направят чешми на Изгрева за общо ползване. Онези братя, които разбираха от чешми и от този занаят се наеха да ги направят. Беше дадена идея да се направи една голяма чешма с няколко чучура, за да могат да си точат вода едновременно няколко човека и да пият вода от нея. Борис Николов се нае да направи чешмата на Изгрева. Направиха коритото, направиха чешмата, бяха отлети няколко фигури, отговарящи на идеи от Словото на Учителя. Беше сложен надпис отгоре „Работи добре, мисли добре, храни се добре". Чешмата беше наистина едно скулптурно произведение, в което участваха художничката Цветана Щилянова, като идеята беше на Учителя за фигурите, а изпълнението бе от Борис Николов. Той направи почти всичко. А Бертоли се мотаеше около него облечен в официален костюм и с връзка и аз лично видях и чух как Бертоли започна да се хвали, че той е построил чешмата. Тогава Бертоли беше предприемач, взимаше някаква постройка, за да се направи мозайката, наемаше работници, които правеха всичко, след това заплащаше на работниците надниците, а печалбата задържаше за себе си и беше свикнал да казва „На тази постройка мозайката съм я правил аз".
към текста >>

Чешмата беше наистина едно скулптурно произведение, в което участваха художничката Цветана Щилянова, като идеята беше на Учителя за фигурите, а изпълнението бе от Борис Николов.
Онези братя, които разбираха от чешми и от този занаят се наеха да ги направят. Беше дадена идея да се направи една голяма чешма с няколко чучура, за да могат да си точат вода едновременно няколко човека и да пият вода от нея. Борис Николов се нае да направи чешмата на Изгрева. Направиха коритото, направиха чешмата, бяха отлети няколко фигури, отговарящи на идеи от Словото на Учителя. Беше сложен надпис отгоре „Работи добре, мисли добре, храни се добре". Чешмата беше наистина едно скулптурно произведение, в което участваха художничката Цветана Щилянова, като идеята беше на Учителя за фигурите, а изпълнението бе от Борис Николов. Той направи почти всичко. А Бертоли се мотаеше около него облечен в официален костюм и с връзка и аз лично видях и чух как Бертоли започна да се хвали, че той е построил чешмата. Тогава Бертоли беше предприемач, взимаше някаква постройка, за да се направи мозайката, наемаше работници, които правеха всичко, след това заплащаше на работниците надниците, а печалбата задържаше за себе си и беше свикнал да казва „На тази постройка мозайката съм я правил аз". Та и тук на Изгрева той смяташе, че е също предприемач и понеже Борис беше доста често в самото начало в неговата бригада затова той смяташе, че тази чешма я прави той лично както беше свикнал това да разказва за наетите строежи в града като предприемач. Но той тук не беше предприемач, тук не се заплащаше, а като работиш, работиш го по любов за Учителя и за делото му.
към текста >>

А Бертоли се мотаеше около него облечен в официален костюм и с връзка и аз лично видях и чух как Бертоли започна да се хвали, че той е построил чешмата.
Борис Николов се нае да направи чешмата на Изгрева. Направиха коритото, направиха чешмата, бяха отлети няколко фигури, отговарящи на идеи от Словото на Учителя. Беше сложен надпис отгоре „Работи добре, мисли добре, храни се добре". Чешмата беше наистина едно скулптурно произведение, в което участваха художничката Цветана Щилянова, като идеята беше на Учителя за фигурите, а изпълнението бе от Борис Николов. Той направи почти всичко. А Бертоли се мотаеше около него облечен в официален костюм и с връзка и аз лично видях и чух как Бертоли започна да се хвали, че той е построил чешмата. Тогава Бертоли беше предприемач, взимаше някаква постройка, за да се направи мозайката, наемаше работници, които правеха всичко, след това заплащаше на работниците надниците, а печалбата задържаше за себе си и беше свикнал да казва „На тази постройка мозайката съм я правил аз". Та и тук на Изгрева той смяташе, че е също предприемач и понеже Борис беше доста често в самото начало в неговата бригада затова той смяташе, че тази чешма я прави той лично както беше свикнал това да разказва за наетите строежи в града като предприемач. Но той тук не беше предприемач, тук не се заплащаше, а като работиш, работиш го по любов за Учителя и за делото му. И когато направиш нещо за Бога ти го правиш лично. Тук нещата бяха поставени по съвсем друг начин.
към текста >>

Та и тук на Изгрева той смяташе, че е също предприемач и понеже Борис беше доста често в самото начало в неговата бригада затова той смяташе, че тази чешма я прави той лично както беше свикнал това да разказва за наетите строежи в града като предприемач.
Беше сложен надпис отгоре „Работи добре, мисли добре, храни се добре". Чешмата беше наистина едно скулптурно произведение, в което участваха художничката Цветана Щилянова, като идеята беше на Учителя за фигурите, а изпълнението бе от Борис Николов. Той направи почти всичко. А Бертоли се мотаеше около него облечен в официален костюм и с връзка и аз лично видях и чух как Бертоли започна да се хвали, че той е построил чешмата. Тогава Бертоли беше предприемач, взимаше някаква постройка, за да се направи мозайката, наемаше работници, които правеха всичко, след това заплащаше на работниците надниците, а печалбата задържаше за себе си и беше свикнал да казва „На тази постройка мозайката съм я правил аз". Та и тук на Изгрева той смяташе, че е също предприемач и понеже Борис беше доста често в самото начало в неговата бригада затова той смяташе, че тази чешма я прави той лично както беше свикнал това да разказва за наетите строежи в града като предприемач. Но той тук не беше предприемач, тук не се заплащаше, а като работиш, работиш го по любов за Учителя и за делото му. И когато направиш нещо за Бога ти го правиш лично. Тук нещата бяха поставени по съвсем друг начин. И ето сега Бертоли се хвали наляво и надясно и аз не изтърпях и отивам нарочно при Учителя, защото ме хвана много яд на Бертоли. Та тук не е като в света, как ще говориш нещо, когато не е вярно и е чиста лъжа, и не се докоснал поне да направи нещо на тази чешма.
към текста >>

Та тук не е като в света, как ще говориш нещо, когато не е вярно и е чиста лъжа, и не се докоснал поне да направи нещо на тази чешма.
Та и тук на Изгрева той смяташе, че е също предприемач и понеже Борис беше доста често в самото начало в неговата бригада затова той смяташе, че тази чешма я прави той лично както беше свикнал това да разказва за наетите строежи в града като предприемач. Но той тук не беше предприемач, тук не се заплащаше, а като работиш, работиш го по любов за Учителя и за делото му. И когато направиш нещо за Бога ти го правиш лично. Тук нещата бяха поставени по съвсем друг начин. И ето сега Бертоли се хвали наляво и надясно и аз не изтърпях и отивам нарочно при Учителя, защото ме хвана много яд на Бертоли. Та тук не е като в света, как ще говориш нещо, когато не е вярно и е чиста лъжа, и не се докоснал поне да направи нещо на тази чешма. Попитах Учителя: „Учителю, когато ни попитат кой е направил чешмата, какво да им кажем? " Учителят ме изгледа и каза: „Бертоли". Аз подскочих и извиках: „Ами, Учителю". Учителят пак отсечено изрече: „Рекох, Бертоли". Аз се осъзнах само за миг и казах: „Добре, Учителю, да бъде Бертоли".
към текста >>

Попитах Учителя: „Учителю, когато ни попитат кой е направил чешмата, какво да им кажем?
Но той тук не беше предприемач, тук не се заплащаше, а като работиш, работиш го по любов за Учителя и за делото му. И когато направиш нещо за Бога ти го правиш лично. Тук нещата бяха поставени по съвсем друг начин. И ето сега Бертоли се хвали наляво и надясно и аз не изтърпях и отивам нарочно при Учителя, защото ме хвана много яд на Бертоли. Та тук не е като в света, как ще говориш нещо, когато не е вярно и е чиста лъжа, и не се докоснал поне да направи нещо на тази чешма. Попитах Учителя: „Учителю, когато ни попитат кой е направил чешмата, какво да им кажем? " Учителят ме изгледа и каза: „Бертоли". Аз подскочих и извиках: „Ами, Учителю". Учителят пак отсечено изрече: „Рекох, Бертоли". Аз се осъзнах само за миг и казах: „Добре, Учителю, да бъде Бертоли". Чак тогава разбрах, че тук Учителят прокара метод подходящ за Бертоли.
към текста >>

Та случаят с Бертоли и чешмата, която той не направи, а му бе приписана, че е направил, бе един от тези методи на Учителя.
Аз се осъзнах само за миг и казах: „Добре, Учителю, да бъде Бертоли". Чак тогава разбрах, че тук Учителят прокара метод подходящ за Бертоли. Аз бях минава вече през такива състояния на съзнанието ми, когато е по-лесно да задоволиш изискванията на личността, отколкото да понесеш упоритостта и амбицията на някаква личност. Този метод Учителят го употребяваше в различни модификации и при различни случаи. Така той задоволяваше личностите им, за да може той да работи със съзнанията им, защото личностите се успокояваха и биваха доволни, че са зачитани и задоволени собствените им персони. Та случаят с Бертоли и чешмата, която той не направи, а му бе приписана, че е направил, бе един от тези методи на Учителя. Аз наистина не бях доволна от цялата тази история, защото видях случая, присъствувала съм и зная кой я построи. Но чух мнението на Учителя, разбрах метода му, знаех причините, но все пак не останах доволна от всичко това. Защо ли? Бях съгласна със всичко, но не бях съгласна да живеят някои на гърба на другите. Един работеше, а други търсят похвали и привилегии.
към текста >>

Макар че знаех, че за Небето всичко е ясно и те знаеха, че чешмата е направена от Борис, но когато след време идваха гости от града и посетители и когато пиеха от чешмата и след това запитваха кой я е измайсторил, то приятелите след като виждаха, че аз също присъствувам и слушам, за да ми покажат какво значи смирението и какво значи унижението, отговаряха така: „Бертоли.
Аз наистина не бях доволна от цялата тази история, защото видях случая, присъствувала съм и зная кой я построи. Но чух мнението на Учителя, разбрах метода му, знаех причините, но все пак не останах доволна от всичко това. Защо ли? Бях съгласна със всичко, но не бях съгласна да живеят някои на гърба на другите. Един работеше, а други търсят похвали и привилегии. Макар че знаех, че за Небето всичко е ясно и те знаеха, че чешмата е направена от Борис, но когато след време идваха гости от града и посетители и когато пиеха от чешмата и след това запитваха кой я е измайсторил, то приятелите след като виждаха, че аз също присъствувам и слушам, за да ми покажат какво значи смирението и какво значи унижението, отговаряха така: „Бертоли. Той е италиански майстор, специално дошъл в България, за да я построи на Изгрева". Всички цъкаха с език и казваха: „Брей, каква майстория, италианска майстория. Наш човек да си съдере гащите не може да я направи". Та като слушах такива приказки идваше ми да хвана едно дърво, че като млатна онзи там по главата дето говори лъжи и глупости, който много добре знаеше и беше видял кой я беше направил. Пък да млатна и онзи през устата дето се възхищава от италианци и от не знам какви си чуждоземни творения.
към текста >>

Та случаят с Бертоли и с чешмата бе случай на търпимост от моя страна и от страна на Учителя.
Пък да млатна и онзи през устата дето се възхищава от италианци и от не знам какви си чуждоземни творения. Но в живота на човека има и такива положения: щеш не щеш ще се смириш. Та в живота си научих много неща на търпимост към хората. Веднъж казах на Учителя: „Учителю, искам да се науча да ги търпя". Учителят се усмихна и рече: „Да, Марийке, да се научим да ги търпим". Та случаят с Бертоли и с чешмата бе случай на търпимост от моя страна и от страна на Учителя. Търпимостта е голяма мистерия, защото крие в себе си невероятна сила. След време тя излиза и може да се превърне в човешки добродетели.
към текста >>

61. 9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

След тях влезе в антрето, където имаше чешма бързо и безшумно и Учителят, изми си ръцете и влезе при нас.
Ще дойдат и всички, които са на двора. „И ние ще вечеряме тука, заедно с Него? ", уплашено извиках аз. „Не, не, не". Но докато се бунтувах всички влязоха бързо и безшумно и аз млъкнах. След тях влезе в антрето, където имаше чешма бързо и безшумно и Учителят, изми си ръцете и влезе при нас. Всички станаха и Го посрещнаха радостно и почтително. Аз стоях смутена, объркана, сериозна. Той се приближи право при нас. Сестра Василка ни представи: „Учителки, Учителю, от Стара Загора, вегетарианки, дошли да Ви видят." Това научи преди малко от нас, това Му каза. Той ни подаде ръка и после каза: „Заповядайте, рекох, седнете, да пием чай." Лице на светия, не, на нещо повече, на какво?
към текста >>

62. 10. НАЙ-ХУБАВАТА ПРОФЕСИЯ

По-късно се направиха пейки, които го обградиха елипсовидно пак и чешмата с 12-те зодиакални знаци.
Той отговаряше. Разбира се от този разговор не помня нищо. Помня само картината, която беше трогателно мила и невиждана до сега. Бяха насядали всички околовръст в „яйцето". Яйцето беше едно елипсовидно кътче в началото на полянката, заградено също с млади борчета. По-късно се направиха пейки, които го обградиха елипсовидно пак и чешмата с 12-те зодиакални знаци. Сега бяха насядали на земята. Пред всички имаше бели кърпи с остатъци от яденето. До едно борче беше седнал Учителят. Борчетата бяха ниски и не можеха да хвърлят сянка, а августовското слънце жареше. Всички бяха с бели кърпи на главата.
към текста >>

63. 40. ДЕСЯТЪК ЗА ГОСПОДА

Стигнахме до чешмата, ъгловатата чешма.
Вземам го, отиваме на Изгрева, качваме се по стълбите. Той излезе сериозен, замислен и малко строг. Каза, че е зает и не може да ни приеме. „Да", помислих си аз, „ние не следваме учението Му, той може, но не иска да ни помогне". И умъчнена, и отчаяна си тръгнахме. Стигнахме до чешмата, ъгловатата чешма. Изведнъж племенникът ми се развика радостно: „Но какво става с мене, лельо, какво става? Аз съм здрав, съвършено здрав! " Обръща ме се, Учителят стои горе на отворения прозорец с вдигната ръка и мило, и нежно ни се усмихва. Дигнахме и ние ръка, поклонихме Му се и си тръгнахме. Момчето оздравя.
към текста >>

64. 43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША

Намерих на чешмата една консервена кутия и почнах да ги поливам с нея.
Минаха се няколко години. Един летен обед отидох на Изгрева. Учителят си беше горе, нямаше никой из двора. Аз се разхождах край градинките и забелязах, че от силното слънце някои цветя бяха посърнали. Нямах никакъв съд да ги полея. Намерих на чешмата една консервена кутия и почнах да ги поливам с нея. По едно време Учителят слезе, приближи се до мене и ме заговори. После рече: „Можете ли да ми донесете да пия малко вода? " „Учителю", засуетих се аз, „но нямам чаша. Да отида някъде, от стенографките да поискам чаша? " „Не, не, рекох.
към текста >>

65. 52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА

52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА В селото, в което учителствувах по едно време бяха открили резервоара на единствената чешма, за да го нещо поправят - имало пукнати тръби.
52. ЗАМЪРСЕНАТА ВОДА И ВЯРАТА В селото, в което учителствувах по едно време бяха открили резервоара на единствената чешма, за да го нещо поправят - имало пукнати тръби. И след като го поправиха от нехайство и невежество го държали открит дълго време. Минавал добитък край него, кучета и т.н. и водата се замърсявала. Без да зная аз съм пила от тази вода доста време. Мнозина заболяха в селото.
към текста >>

66. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Ще я облечем цялата чешма в бяло.
Ние след Него. Боже, сякаш от там, от долу е видял цяла канара от бял, млечен кварц. Блестят белите камъни на слънцето със синкави жилки - същински мрамор. Братята чукат с чуковете и откъртват едри отломъци, които натоварени на тарги ги понасят надолу. Сестрите пълнят раници, торби, мрежи, кърпи, кой каквото е донесъл, с по-едри и по-дребни късове и почти търчим от радост надолу. Ще я облечем цялата чешма в бяло. Ще я настелем с бели плочки и ще я украсим с бели дребни камъчета. Приказка! Наистина, че е приказка! На чело стоят два големи камъка с особено красиви форми. По-големият е царят, по-малкият - царицата. Край тях -няколко по-дребни късове - царският антураж.
към текста >>

67. 28. ВАРТА В ОКОТО МИ

Мария Райчева

" „Студен." „Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата.
По едно време Учителят излезе от къщата и тръгна да прекоси двора. Като ме видя още от далеч, отби се при мене и ме попита какво ми е. Пита ме не съм ли го промивала с чай. Казах, че съм го промивала. „С какъв чай - топъл или студен? " „Студен." „Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата. Окото не търпи нито студена, нито гореща вода. Водата трябва да има температурата на тялото". Той поиска да Му дадат топъл чай от кухнята, нагласи топлината му и ме накара да промия окото. После поиска да Му дадат зехтин и намаза с него клепача, като обясни, че това се прави, за да не настине окото след промиването. Поръча ми да го промивам така и вкъщи.
към текста >>

68. 24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ

Петър Камбуров

Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата.
Пътувах пак 6 дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на Колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто души по-свободни (пенсионери и др.) бяха останали начело с Учителя като на курорт. Минах през портата на Бостанджиевата колиба и, като навлязох в двора на братската колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство". Всички ме поздравиха с „добре дошъл". Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и той ме запита: „Е, Петро, кажи сега колко изкара в София? " Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София. Учителят усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата! " Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят".
към текста >>

69. 29. НА КОНЦЕРТ

Петър Камбуров

Моята задача бе да направя ограда от бодлив тел на южната страна на поляната, дето се играеше Паневритмията, от чешмата със символите до квартирата на брат Боев.
29. НА КОНЦЕРТ 1928 година. През пролетта на 1928 година бях в София. По това време се устройваше Изгрева. Моята задача бе да направя ограда от бодлив тел на южната страна на поляната, дето се играеше Паневритмията, от чешмата със символите до квартирата на брат Боев. Изкопах дупките, обелих и обгорих коловете и когато почнах да ги поставям в дупките и затягам с камъни, Учителят беше през всичкото време и наблюдаваше работата. Измерваше с око, за да се получи идеално права линия. От време на време казваше за някой кол да се понаклони малко нагоре или надолу. Така под ръководството на Учителя оградата стана идеално права. След няколко дни реших да си отпътувам за Арбанаси.
към текста >>

70. 36. ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА, ЧОВЕШКИЯТ РАЙ И УЧИТЕЛЯТ

Цанка Екимова

Работихме седмица наред и направихме чешмата.
Присъствуваха същества и сили, които бяха сътворили една минала цивилизация на земята. Хеопсовата пирамида още съществува, но онази цивилизация отдавна я няма. Нашата кухня и навес по-късно бе разрушена от злосторници, а ние бяхме възрастни и днес описваме този живот с Учителя за една епоха на бъдещата цивилизация. На горният край на второто езеро в скалите Учителят откри извор. Той каза, че водите на този извор идват откъм езерото на „Чистотата". Работихме седмица наред и направихме чешмата. Поставихме чучур от мрамор - две ръце, които щедро дават вода. Пред изворчето имаше естествена плоча, върху която много ясно от бял мрамор бе очертано числото десет. Учителят го изгледа и каза." Този знак показва, че тук обитават ангели, тъй като числото десет е число на ангелите". На няколко метра срещу чешмичката имаше голяма скала. Учителят изглади върха на скалата, за да може да сяда на нея.
към текста >>

71. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Водата на тая чешма е лековита.
Окултните ученици са в един период, когато минават през растителното царство. И те не трябва да се спират по пътя, а само в движение да прекарват. Инак се спира тяхната еволюция. Сега установили, че Мусала е 3005 метра. Всъщност тя е над 3033 метра. Водата на тая чешма е лековита. Ако искахме, бихме могли да направим да напуснат болните всички клиники и да дойдат. Тая вода има свойството да изкарва на повърхността на тялото, гнилощните вещества на тялото. Когато човек почне да употребява тази вода, става изринване като от сипаница и брусница. Изхвърля навън чуждите вещества като кълчища. Нарочен поздрав до брат Екимов, родителите ви, леля ви, Стефан, Тотка Кочева и майка й, Пенкови, Стойчеви, Илия Ставрев, Илия Рашков, Коцеви, Дечеви, с.
към текста >>

Тук Учителят даде едно много важно упражнение: Да се отиде до чешмата 4 пъти на ден (преди обед) с 2 стомни за вода.
Пратете ги обаче непременно на бр. Стефан Тошев. Разбира се можете да ги пратите на някои приятели. Дано има екскурзия и след събора, та да можете и вие да отидете до Мусала. Нарочен поздрав от Николай. Тук Учителят даде едно много важно упражнение: Да се отиде до чешмата 4 пъти на ден (преди обед) с 2 стомни за вода. След отиване 2 пъти, да се изпият 2 чаши гореща вода. Тогаз пот руква от цялото тяло. Да се преоблече тогаз човек. След отиване още 2 пъти, да се изпият още 2 чаши гореща вода, да се направи обливане на цялото тяло с топла вода (със слънчева вода само или смесена с малко загрята на огъня вода) и след това преобличане. Тъй че на ден 4 отивания до чешмата, 4 чаши гореща вода, 2 преобличания и едно обливане.
към текста >>

Тъй че на ден 4 отивания до чешмата, 4 чаши гореща вода, 2 преобличания и едно обливане.
Тук Учителят даде едно много важно упражнение: Да се отиде до чешмата 4 пъти на ден (преди обед) с 2 стомни за вода. След отиване 2 пъти, да се изпият 2 чаши гореща вода. Тогаз пот руква от цялото тяло. Да се преоблече тогаз човек. След отиване още 2 пъти, да се изпият още 2 чаши гореща вода, да се направи обливане на цялото тяло с топла вода (със слънчева вода само или смесена с малко загрята на огъня вода) и след това преобличане. Тъй че на ден 4 отивания до чешмата, 4 чаши гореща вода, 2 преобличания и едно обливане. Съблечените ризи да се проперат. Това упражнение да се прави 10 дена. Десет дена образуват един цикъл. След почивка 5 ^ 6 дена да се повтори цикъла, след това може да се потрети. Тъй че хубаво е за едно лято да се направят тези упражнения около 30 дена.
към текста >>

72. 3. ЛОДКАТА

Крум Въжаров

беше направена онази чешма наречена „Ръцете".
3. ЛОДКАТА През 1930 г. беше направена онази чешма наречена „Ръцете". Обикновено от нея носехме на кобилица вода за казаните. Докато бяхме около 50 души се справяхме що-годе, но беше трудно. Като станахме много хора изведнъж изникна този проблем за водата. И тогава аз като стар моряк пребивавал няколко години на брега на Бяло море и виждал толкова много лодки, то реших, че проблема с водата ще го разрешим с една лодка. Да, ама тук в планината нямаше лодки.
към текста >>

73. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Бяха направили до главната чешма тунели, по които можеха да отиват да си донасят вода.
Над него имаше направен още в миналото един насип и мост. Но сега, когато беше навалял снега не можеше да намерят къде е точно моста, за да разкопаят и го открият. 40 души мъже излезли с кирки и лопати, но напразно отишъл трудът им. Един от тях починал и другите захвърлили всичко и се отказали да търсят моста, като казали, че ще изкарат с компюрища (картофи). Така изкарали до пролетта без брашно и без хляб, с картофи. Бяха направили до главната чешма тунели, по които можеха да отиват да си донасят вода. Също и Минко отиваше така за вода от чешмата. И понеже там нямаше лекар, нямаше аптека, нямаше кой да ми помогне, нямаше снабдяване и никаква връзка с други населени места, пощата също не работеше освен телеграфа. Тогава Минко изпрати телеграма до майка ми и баща ми: „Станка е тежко болна, какво да правим? " Майка ми, след получаване на телеграмата отива при Учителя и Му казва: „Учителю, Станка е в Югославия и е много болна". Учителят си затворил очите и стоял така известно време като че ли спял.
към текста >>

Също и Минко отиваше така за вода от чешмата.
Но сега, когато беше навалял снега не можеше да намерят къде е точно моста, за да разкопаят и го открият. 40 души мъже излезли с кирки и лопати, но напразно отишъл трудът им. Един от тях починал и другите захвърлили всичко и се отказали да търсят моста, като казали, че ще изкарат с компюрища (картофи). Така изкарали до пролетта без брашно и без хляб, с картофи. Бяха направили до главната чешма тунели, по които можеха да отиват да си донасят вода. Също и Минко отиваше така за вода от чешмата. И понеже там нямаше лекар, нямаше аптека, нямаше кой да ми помогне, нямаше снабдяване и никаква връзка с други населени места, пощата също не работеше освен телеграфа. Тогава Минко изпрати телеграма до майка ми и баща ми: „Станка е тежко болна, какво да правим? " Майка ми, след получаване на телеграмата отива при Учителя и Му казва: „Учителю, Станка е в Югославия и е много болна". Учителят си затворил очите и стоял така известно време като че ли спял. И майка ми си помислила: детето ми е болно, а Учителят си спи... Това било в 6 ч. вечерта.
към текста >>

Минко в същото време взема съд за вода и отиде на чешмата.
Направо духът ми беше убит. Ето какво прочетох в колоната на в-к „Братство". Не се отчайвай и всичко, което пожелаеш ще ти се даде десет пъти повече. Бъди само с Духа! " И аз бях много болна, макар че почувствувах някакво подобрение, оставих вестника и пак си затворих очите. Минко в същото време взема съд за вода и отиде на чешмата. Там го вижда една жена, която живеела накрая на махалата, която ние не познавахме. Тя имала двуетажна къща. Като срещнала Минко тя му казала: „Даскале, чух, че жена ти е болна, затова вземи това шишенце с рициново, дай й го да й помогне". И тъй, това, което Учителят е казал на майка ми, непознатата жена го дала на Минко. И Минко идва и ми казва: „Станке, една жена, която живее на края на махалата ми даде това шишенце рициново масло".
към текста >>

74. 22. АДЕПТ НА „ЕЛ ШАДАЙ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Били са до брезата, до чешмата седнали на пейка.
Боян е бил куц с единия си крак и трудно се движел. Но тръгнал с Учителя полека-лека и за около четири часа са горе на Бивака, а там е сняг. Учителят му казал: „Тук ще имаме една среща с един адепт, който ще ходи в Европа, за да свърши една работа. Да предотврати големите страдания, които идват в Европа." Това е една реална действителност, а като ми говореше това нещо Боян Боев, смятах че е фантастика. Те седнали горе, а Учителят е бил обърнат с гърба си на север към Драгалевци. Били са до брезата, до чешмата седнали на пейка. Отгоре през гората се задала една фигура. Вървял 40-годишен хубав мъж, облечен в самоковски дрехи. Идва и се отправя към Учителя, който си седял спокойно. Спира се, пред Учителя и вдига дясната си ръка за поздрав. Казва едно изречение от думи символични, а Учителят му вдига също ръка и му отговаря с друга символика.
към текста >>

75. 1. ПРИДВИЖВАМЕ НА РОДА КЪМ СОФИЯ

Там имало една голяма грамадна къща на Печеникови и до нея голяма чешма.
Името Печеников произлиза от една игра, която са играли край огъня. Първоначално били Ефремови и като играели казали, като се печем на огнището защо да не се наричаме Печеникови. И от тогава започнали да се наричат Печеникови. Дядото на дядо ми е бил златар. Другият дядо ми е бил търговец на платове, копринени платове и чаршията се наричала Печеникова чаршия. Там имало една голяма грамадна къща на Печеникови и до нея голяма чешма. Те са били много заможни. На времето бил дошъл от Англия един лорд и станало въпрос къде да отседне и всички казали, ами в печениковата къща. Пристигнал лордът и баба ми София била се развълнувала и се чудела къде и как да го посрещне, а лордът рекъл: „Не, не, искам само пуста, празна стая" и баба ми просто се поболяла как ще даде на лорд гола стая. А лордът бил дошъл с няколко куфара и като наизвадил и розови хубави перденца и столчета надувни и т. н. и като влязла баба ми всичко било наредено.
към текста >>

76. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

Чешмата, че едни такива хубави снежанки, че розите бяха цъфнали, цялата чешма, поляната, боровете, къщичката, масата, всичкото потънало в рози.
Абе гледаме го ние един тъй скромен Боянчо. Чакай да отидем да видим, аз съм слушала значи от баща ми. Чакай да отидем да видим какви са тия дъновисти. И с нея тък, тък, тък, хоп идваме на Изгрева двечките. И то беше пролет. Чешмата, че едни такива хубави снежанки, че розите бяха цъфнали, цялата чешма, поляната, боровете, къщичката, масата, всичкото потънало в рози. Била съм значи на 15 - 16 години, а тя по-малка от мене една година. Хванали сме се с ръце и хоп полекичка, полекичка така, то красиво място, полекичка отидохме там, малко до края на масата гдето се хранят. И ние така седим и гледаме към Горницата. Излезе Учителят и каза: „Рекох, елате! " А ние като се хванахме за ръце и бяг да ни няма. Избягахме.
към текста >>

77. 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева

Марийка Великова Марашлиева

Учителят излиза от стаята си и отива към чешмата със зодиаците и ние го посрещаме и Го питаме: „Учителю, казаха ни, че няма да има беседа".
Всичко това, крещяха, вряскаха и си заминаха. Сега разнесе се слух из Изгрева, че в неделя няма да има беседа, ще отидат на Витоша. А ние чакаме за беседа. Тъкмо си говорим със съпруга ми, ако няма беседа ние по-добре да си заминем още тая вечер. Видяхме Учителя, целунахме Му ръка. Учителят излиза от стаята си и отива към чешмата със зодиаците и ние го посрещаме и Го питаме: „Учителю, казаха ни, че няма да има беседа". „Рекох, ще останете и за беседата" и ние останахме. Дойде неделя сутринта, в целия Изгрев е чисто, хубаво, красиво, пеят „Росна капко, свят лазурен" и толкова красиво беше, на мен такова хубаво впечатление ми направи. И отидохме на беседа, започна беседата. До към половината от беседата пристига една грамадна жена, много грамадна, с табела на гърба „Жертва на Дънов" и влиза и вика и кряска: „Какво го слушате тоя магесник, той такъв, онакъв" въобще говори такива думи, че не искам да ги казвам думите. Братя излязоха и искаха с добро така, та й казват: „Моля ви се чакайте да свърши беседата.
към текста >>

78. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

От това време е останала „Марашлиевата чешма".
ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ Родена съм в гр. Русе на 14.11.1922 г. Баща ми, Велико Великов Марашлиев е роден в с. Горна Чамурлия, околия Бабадаг, Тулчанско - северна Добруджа в 1892 г. Родът на баща ми са живели първоначално в село Равна, Провадийско до Кримската война. От това време е останала „Марашлиевата чешма". Моят дядо Велико на път за Божи гроб, до където не стигнал, а ходил само до Света гора та на минаване ремонтирал чешмата. Тя била построена на удобно място и била голяма с корита за добитъка. Построяването на чешмите навремето е било цяло посвещение. След Кримската война (1853 - 1856 г) нашите родственици се изселват в Бесарабия с отстъпващите руски войски, но там не им било много удобно поради това, че трябвало да узаконяват строителството си на жилище, обор, хамбар и др, а те не искали да се подчиняват. От друга страна турски емисари ги обикаляли и увещавали да се върнат назад по родните места като им казвали, че има обявена амнистия за тях, че на правителството му са необходими данъци както и жито.
към текста >>

Моят дядо Велико на път за Божи гроб, до където не стигнал, а ходил само до Света гора та на минаване ремонтирал чешмата.
Русе на 14.11.1922 г. Баща ми, Велико Великов Марашлиев е роден в с. Горна Чамурлия, околия Бабадаг, Тулчанско - северна Добруджа в 1892 г. Родът на баща ми са живели първоначално в село Равна, Провадийско до Кримската война. От това време е останала „Марашлиевата чешма". Моят дядо Велико на път за Божи гроб, до където не стигнал, а ходил само до Света гора та на минаване ремонтирал чешмата. Тя била построена на удобно място и била голяма с корита за добитъка. Построяването на чешмите навремето е било цяло посвещение. След Кримската война (1853 - 1856 г) нашите родственици се изселват в Бесарабия с отстъпващите руски войски, но там не им било много удобно поради това, че трябвало да узаконяват строителството си на жилище, обор, хамбар и др, а те не искали да се подчиняват. От друга страна турски емисари ги обикаляли и увещавали да се върнат назад по родните места като им казвали, че има обявена амнистия за тях, че на правителството му са необходими данъци както и жито. Така, че земите трябва да се обработват.
към текста >>

Дворът му беше с две порти, през които минаваха постоянно съседи с кофи и котли и отиваха за вода, защото чешмата беше на отсрещния ъгъл пред къщата му и дюкяна.
Едното от момченцата умира още като дете, а другите две тя ги изглежда. По-големият Димитър и по-малкият Боян, който завършва столарско училище в Русе. Леля ми Руска се била разболяла и майка ми дошла от Търговище да й поеме домакинството. Свако ми беше бакалин в турската махала. Имаше голям двор с три малки къщици от по две стаи и антре и четвърта, която беше масивна и по-хубава, на улицата „Мария, Луиза" № 39, в която се намираше и бакалницата му. Дворът му беше с две порти, през които минаваха постоянно съседи с кофи и котли и отиваха за вода, защото чешмата беше на отсрещния ъгъл пред къщата му и дюкяна. Те идваха, също и да пазаруват от дюкяна му. Но през зимата Димка Попова са имали малко гориво или са го свършил, та идвали често вечерно време хем да се постоплят, хем да си поприказват с Тодор и Руска, да се видят. А Димка Попова беше приказлива жена. Като идват с майка си, баща й бил починал, се запознали с майка ми, която била дошла от Търговище. Но нали пък баща ми отивал у Димка, така че и той бил отишъл у Тодор Ковачев с тях.
към текста >>

79. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

В тая местност има и сега една каменна чешма с корита, от които да може да пие вода добитъка.
Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си. Има едно изказване на брат Йордан Новаков (предадено ми от Таню Танев наш съмишленик, който гостуваше често на Новаков, а той беше ръководител на братството в Русе в последните години). Иван Вълчанов Явашев бил подарил на братството 180 декара ниви. По това време имало в Русе хора, които имали желание да живеят комунален живот и брат Иванчо бил склонен да даде имота си за тая цел. Неговото място, където живееше както и нивите му се намираха в местността „Свирчовица" край град Русе. В тая местност има и сега една каменна чешма с корита, от които да може да пие вода добитъка. За тази чешма казваха, че е изворна и че водата идва откъм Образцовия чифлик на една малка жп спирка до Русе - Батмишка вода. Водата беше много хубава и студена, казваха също, че била лековита и мнозина ходеха да си наливат вода от нея специално за пиене и лекуване. На едно разстояние от 500 м брат Иван Явашев имаше къща, а под нея дам за конете. Имаше и каруца. С помощта на конете той обработваше нивите си и сееше разни земеделски култури.
към текста >>

За тази чешма казваха, че е изворна и че водата идва откъм Образцовия чифлик на една малка жп спирка до Русе - Батмишка вода.
Има едно изказване на брат Йордан Новаков (предадено ми от Таню Танев наш съмишленик, който гостуваше често на Новаков, а той беше ръководител на братството в Русе в последните години). Иван Вълчанов Явашев бил подарил на братството 180 декара ниви. По това време имало в Русе хора, които имали желание да живеят комунален живот и брат Иванчо бил склонен да даде имота си за тая цел. Неговото място, където живееше както и нивите му се намираха в местността „Свирчовица" край град Русе. В тая местност има и сега една каменна чешма с корита, от които да може да пие вода добитъка. За тази чешма казваха, че е изворна и че водата идва откъм Образцовия чифлик на една малка жп спирка до Русе - Батмишка вода. Водата беше много хубава и студена, казваха също, че била лековита и мнозина ходеха да си наливат вода от нея специално за пиене и лекуване. На едно разстояние от 500 м брат Иван Явашев имаше къща, а под нея дам за конете. Имаше и каруца. С помощта на конете той обработваше нивите си и сееше разни земеделски култури. Като се запознал с новите идеи на Учителя той пожелал да подари имота си на братството тъй като те са нямали деца.
към текста >>

Днес още помня първото стихотворение, на което ме беше научила майка ми и което декларимах: „Райка" „Тича Райка към чешмата, тича мило внуче, за водица бистра, хладна, с малкото бърдуче.
Съпругата му Величка Ватева беше починала и той правеше връзка с нея. Тя му е диктувала назидателни писма, които по-късно бяха събрани и напечатани на пишеща машина, На вечерята брат Ватев заедно с другите братя и сестри правеха молитва, а след това всички сядаха, а брат Ватев разчупваше голям хляб изпечен за случая, благославяше го като произнасяше разни формули и отчупваше всекиму по парче хляб, което внасяше една особена тържественост на вечерята. Трябва да отбележа, че колкото и приятели да присъствуват на вечерята накрая винаги оставаше по едно голямо парче хляб. Как ставаше тая работа, вероятно се досещате за принципа на множението на Христовия Дух. Уреждаха и малка литературно-музикална програма, при която и ние децата вземахме участие. Днес още помня първото стихотворение, на което ме беше научила майка ми и което декларимах: „Райка" „Тича Райка към чешмата, тича мило внуче, за водица бистра, хладна, с малкото бърдуче. Ала други я преварят, слагат си котлите. Тихо Райка се замоли мило на момите: „Дайте мене ред, ма каки, първа да налея, мене стомничката малка, колко е от нея! Че дома ме дядо чака, капнал от умора." Вси се дръпват. Райка слага малкото бърдуче. Пък и кой ли не ще да отстъпи на туй мило внуче!
към текста >>

В същия двор имаше някаква малка къща, в която живееше брат Ватев известно време, докато построят две стаи за него и една работилница за консерви в близост до чешмата „Свирчовица".
Пред кухнята имаше площадка с маси и пейки за сядане. Там също се събираха често братя и сестри. Братя Маркови посрещаха приятели и гости от града или от други краища на България, както и от София. Но къщата на брат Никола Ватев на ул. „Видин", където се събирахме бе съборена, за да построят нова. В същия двор имаше някаква малка къща, в която живееше брат Ватев известно време, докато построят две стаи за него и една работилница за консерви в близост до чешмата „Свирчовица". Известно време приятелите от Русе се събирахме по домовете, тъй като нямаше салон за събрания, което нещо не беше удачно, та след време братя Маркови решиха да се събираме у тях, в ъгловата стая над магазина, която беше голяма и светла. В нея имаше 2 - 3 легла, но все пак имаше достатъчно място за столове, така че се събираха около 10 --15 или 20 човека, не зная точно. До тая стая имаше голяма кухня и още 2 - 3 стаи. Къщата не беше собственост на братя Маркови, а на някакъв турчин, на който плащаха наем. Та там се събирахме известно време.
към текста >>

А неговата къщичка беше на 200 м от чешмата Свирчовица.
Само веднъж е идвал, влязъл в салона, преминал го и излязъл, без да каже нито дума. Имал е желание да изнесе беседа, но Му било забранено от властта. Брат Ватев може би, защото живееше вън от града на Свирчовица, не идваше в салона. Чак към края на живота си, когато се беше разболял и брат Петър Филипов и брат Гради Минчев от София бяха ходили при него, бяха му правили бани, че го лекували, той дойде в града и в салона с файтон. В салона правихме молитва за него и след това (защото след това се коментираше по тоя въпрос), той се почувствал толкова добре, че дори си отишъл пеш на Свирчовица, където живееше. А неговата къщичка беше на 200 м от чешмата Свирчовица. До къщичката му имаше един голям и дълъг навес, който беше работилница за консерви. Да, той беше се заел да произвежда зеленчукови консерви. От една страна му носеха зеленчуци, които се преработваха (миеха, чистеха, режеха, подреждаха). Поставяха се в тенекиени кутии, затваряха се и след това се изваряваха в големи казани. Тая цялата манипулация се извършваше от работници от близките села Липник и Гагаля (по това време имаше евтина работна ръка).
към текста >>

80. 24. Ясновидците и школата на Учителя

Георги Йорданов Добрев

Когато работих чешмата идваха много приятели както от Габрово, така и от много градове и села при сестра Стойка, особено по празници и да чуят какво тя ще каже.
Г.Д.: Ами сестра Стойка като медиум се е проявявала и е силно нейното чувство, че тя действително мисли, че Учителят говори чрез нея. Стояла на Изгрева при Учителя, не е седяла много при Учителя, а пък иска много да знае. Времето, в което тя е работила в тази насока като медиум не е много важен, но е имало много съмишленици и е станала много популярна. Но имам една опитност с нея, ще използвам случая да я кажа сега. Сетих се. Когато работих чешмата идваха много приятели както от Габрово, така и от много градове и села при сестра Стойка, особено по празници и да чуят какво тя ще каже. Какво Учителят чрез нея ще каже. Един случай имах такъв, че сестра Стойка имаше така гости в този ден и сестра Стойка имаше така добро настроение и чух я да казва: „Тук казва има един софиянец“. В.К.: За теб става въпрос. Г.Д.: „Който, казва, е говорил за мене, че Учителят не говори чрез мене“. Вярно е, сестра Стойке.
към текста >>

81. 25. Реставрация на чешмата в Тополица

Георги Йорданов Добрев

25. РЕСТАВРАЦИЯ НА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА В.К.: Сега изигра ли Стойка някаква отрицателна роля при ремонтирането на чешмата в Тополица?
25. РЕСТАВРАЦИЯ НА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА В.К.: Сега изигра ли Стойка някаква отрицателна роля при ремонтирането на чешмата в Тополица? Г.Д.: При ремонтирането на чешмата, когато отидох, то мен беше ме избрал Борис Николов и затова не ме пратиха, защото те канеха Борис. И аз също исках: „Хайде, брат Борис да отидем заедно там“. „Аз, казва, не мога“. И след години Георги Драганов от Ямбол отишъл при Борис и казал: „Борисе, хайде, казва, да отидем в Тополица там на чешмата, аз ще ти помагам“, а пък Борис му казал: „Аз не мога, стар съм, ще изпратя Георги Йорданов“. Той казал и пред други: „Ще изпратя Георги Йорданов“.
към текста >>

Г.Д.: При ремонтирането на чешмата, когато отидох, то мен беше ме избрал Борис Николов и затова не ме пратиха, защото те канеха Борис.
25. РЕСТАВРАЦИЯ НА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА В.К.: Сега изигра ли Стойка някаква отрицателна роля при ремонтирането на чешмата в Тополица? Г.Д.: При ремонтирането на чешмата, когато отидох, то мен беше ме избрал Борис Николов и затова не ме пратиха, защото те канеха Борис. И аз също исках: „Хайде, брат Борис да отидем заедно там“. „Аз, казва, не мога“. И след години Георги Драганов от Ямбол отишъл при Борис и казал: „Борисе, хайде, казва, да отидем в Тополица там на чешмата, аз ще ти помагам“, а пък Борис му казал: „Аз не мога, стар съм, ще изпратя Георги Йорданов“. Той казал и пред други: „Ще изпратя Георги Йорданов“. Аз преди да замина имах разговор с Борис.
към текста >>

И след години Георги Драганов от Ямбол отишъл при Борис и казал: „Борисе, хайде, казва, да отидем в Тополица там на чешмата, аз ще ти помагам“, а пък Борис му казал: „Аз не мога, стар съм, ще изпратя Георги Йорданов“.
25. РЕСТАВРАЦИЯ НА ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА В.К.: Сега изигра ли Стойка някаква отрицателна роля при ремонтирането на чешмата в Тополица? Г.Д.: При ремонтирането на чешмата, когато отидох, то мен беше ме избрал Борис Николов и затова не ме пратиха, защото те канеха Борис. И аз също исках: „Хайде, брат Борис да отидем заедно там“. „Аз, казва, не мога“. И след години Георги Драганов от Ямбол отишъл при Борис и казал: „Борисе, хайде, казва, да отидем в Тополица там на чешмата, аз ще ти помагам“, а пък Борис му казал: „Аз не мога, стар съм, ще изпратя Георги Йорданов“. Той казал и пред други: „Ще изпратя Георги Йорданов“. Аз преди да замина имах разговор с Борис. Питам го как се е работила чешмата, защото той я е работил 1928 г. Аз тогава не ходих там. Бях тука.
към текста >>

Питам го как се е работила чешмата, защото той я е работил 1928 г.
И аз също исках: „Хайде, брат Борис да отидем заедно там“. „Аз, казва, не мога“. И след години Георги Драганов от Ямбол отишъл при Борис и казал: „Борисе, хайде, казва, да отидем в Тополица там на чешмата, аз ще ти помагам“, а пък Борис му казал: „Аз не мога, стар съм, ще изпратя Георги Йорданов“. Той казал и пред други: „Ще изпратя Георги Йорданов“. Аз преди да замина имах разговор с Борис. Питам го как се е работила чешмата, защото той я е работил 1928 г. Аз тогава не ходих там. Бях тука. А как е работено, как е правена и с брат Бертоли също съм говорил. Учителят е възложил на брат Бертоли направата на чешмата, като Георги Куртев идвал тука, за да каже, че тополчани искат да направят там чешма и Учителят направил един малък чертеж. В него е описал човекът, който представлявал символично чешмата.
към текста >>

Учителят е възложил на брат Бертоли направата на чешмата, като Георги Куртев идвал тука, за да каже, че тополчани искат да направят там чешма и Учителят направил един малък чертеж.
Аз преди да замина имах разговор с Борис. Питам го как се е работила чешмата, защото той я е работил 1928 г. Аз тогава не ходих там. Бях тука. А как е работено, как е правена и с брат Бертоли също съм говорил. Учителят е възложил на брат Бертоли направата на чешмата, като Георги Куртев идвал тука, за да каже, че тополчани искат да направят там чешма и Учителят направил един малък чертеж. В него е описал човекът, който представлявал символично чешмата. Туй представлява човекът, гдето тече водата, то извора е главата. Тези са раменете, т.е. стените, а долу вървят едни корита вода гдето върви. В чертежа това са краката.
към текста >>

В него е описал човекът, който представлявал символично чешмата.
Питам го как се е работила чешмата, защото той я е работил 1928 г. Аз тогава не ходих там. Бях тука. А как е работено, как е правена и с брат Бертоли също съм говорил. Учителят е възложил на брат Бертоли направата на чешмата, като Георги Куртев идвал тука, за да каже, че тополчани искат да направят там чешма и Учителят направил един малък чертеж. В него е описал човекът, който представлявал символично чешмата. Туй представлява човекът, гдето тече водата, то извора е главата. Тези са раменете, т.е. стените, а долу вървят едни корита вода гдето върви. В чертежа това са краката. В.К.: Това не го знаех.
към текста >>

Бертоли начертал така план за чешмата: тука вода, тука чучурите, коритата и т.н.
стените, а долу вървят едни корита вода гдето върви. В чертежа това са краката. В.К.: Това не го знаех. Г.Д.: Това са краката. Значи все едно, че човекът е пентаграма. Бертоли начертал така план за чешмата: тука вода, тука чучурите, коритата и т.н. При Бертоли тогава работеше един скулптор, имаше работилница към Павлово и той взема него да направи зодиаците там на място от цимент, много сполучливо, също чучурите там, това онова. Водолея го направил с главички. Променил го. Водолея с гърнето и коритата също. Борис е направил едни балустри.
към текста >>

Така, делеше чешмата, която е за пиене с едно корито и другите корита, които са за животни да пият вода.
При Бертоли тогава работеше един скулптор, имаше работилница към Павлово и той взема него да направи зодиаците там на място от цимент, много сполучливо, също чучурите там, това онова. Водолея го направил с главички. Променил го. Водолея с гърнето и коритата също. Борис е направил едни балустри. Така, делеше чешмата, която е за пиене с едно корито и другите корита, които са за животни да пият вода. А Борис е направил каптажа, понеже каптажа, той е бил един стар извор, долу от земята извирала мека минерална вода, гдето се събирали там жени да перат, да си вземат вода още от турско робство. Над чешмата непосредствено има един голям дъб и там са ставали схватки, когато отивали наши жени там на чешмата за вода, турците ги нападали и затова наши комити са се укривали там някъде из храстите и ги издебвали. Като отиват да правят зло, залавяли ги и ги изтребвали. В.К.: Това не го знаех. Г.Д.: И тази чешма от тогава, от там датира.
към текста >>

Над чешмата непосредствено има един голям дъб и там са ставали схватки, когато отивали наши жени там на чешмата за вода, турците ги нападали и затова наши комити са се укривали там някъде из храстите и ги издебвали.
Променил го. Водолея с гърнето и коритата също. Борис е направил едни балустри. Така, делеше чешмата, която е за пиене с едно корито и другите корита, които са за животни да пият вода. А Борис е направил каптажа, понеже каптажа, той е бил един стар извор, долу от земята извирала мека минерална вода, гдето се събирали там жени да перат, да си вземат вода още от турско робство. Над чешмата непосредствено има един голям дъб и там са ставали схватки, когато отивали наши жени там на чешмата за вода, турците ги нападали и затова наши комити са се укривали там някъде из храстите и ги издебвали. Като отиват да правят зло, залавяли ги и ги изтребвали. В.К.: Това не го знаех. Г.Д.: И тази чешма от тогава, от там датира. Сега, значи водата е била в ниско и за да се издигне по-високо, да стане чешма трябвало да се слагат плочи, камъни, да се вдигне нивото на водата нагоре и като се вдигне, тогава направили и чешмата излиза на земята на такова разстояние тука и така пада в коритце и оттам се разпределя на едно, на две, на три места, да върви към краката, а другата по ръцете според чертежа на Учителя, да върви тази вода. Тези стени бяха разрушени до такава степен, че просто и зодиаците не личаха, особено Водолея и като стъпиш долу се плъзгаш от жабуняк, от треви и т.н.
към текста >>

Г.Д.: И тази чешма от тогава, от там датира.
Така, делеше чешмата, която е за пиене с едно корито и другите корита, които са за животни да пият вода. А Борис е направил каптажа, понеже каптажа, той е бил един стар извор, долу от земята извирала мека минерална вода, гдето се събирали там жени да перат, да си вземат вода още от турско робство. Над чешмата непосредствено има един голям дъб и там са ставали схватки, когато отивали наши жени там на чешмата за вода, турците ги нападали и затова наши комити са се укривали там някъде из храстите и ги издебвали. Като отиват да правят зло, залавяли ги и ги изтребвали. В.К.: Това не го знаех. Г.Д.: И тази чешма от тогава, от там датира. Сега, значи водата е била в ниско и за да се издигне по-високо, да стане чешма трябвало да се слагат плочи, камъни, да се вдигне нивото на водата нагоре и като се вдигне, тогава направили и чешмата излиза на земята на такова разстояние тука и така пада в коритце и оттам се разпределя на едно, на две, на три места, да върви към краката, а другата по ръцете според чертежа на Учителя, да върви тази вода. Тези стени бяха разрушени до такава степен, че просто и зодиаците не личаха, особено Водолея и като стъпиш долу се плъзгаш от жабуняк, от треви и т.н. Ние един път я почистихме, втори път пожелаха да се реставрира или да се реши да се събори цялата и да се направи изново и те го решиха. Но аз когато стъпих в Тополица да работя казах им така на сестра Стойка, брат Ангел и други там няколко души. Съберете се тук от Братството всичките и решете взаимно, без да има противоречие, да се направи чешмата и как да се направи, за да нямате после неприятности.
към текста >>

Сега, значи водата е била в ниско и за да се издигне по-високо, да стане чешма трябвало да се слагат плочи, камъни, да се вдигне нивото на водата нагоре и като се вдигне, тогава направили и чешмата излиза на земята на такова разстояние тука и така пада в коритце и оттам се разпределя на едно, на две, на три места, да върви към краката, а другата по ръцете според чертежа на Учителя, да върви тази вода.
А Борис е направил каптажа, понеже каптажа, той е бил един стар извор, долу от земята извирала мека минерална вода, гдето се събирали там жени да перат, да си вземат вода още от турско робство. Над чешмата непосредствено има един голям дъб и там са ставали схватки, когато отивали наши жени там на чешмата за вода, турците ги нападали и затова наши комити са се укривали там някъде из храстите и ги издебвали. Като отиват да правят зло, залавяли ги и ги изтребвали. В.К.: Това не го знаех. Г.Д.: И тази чешма от тогава, от там датира. Сега, значи водата е била в ниско и за да се издигне по-високо, да стане чешма трябвало да се слагат плочи, камъни, да се вдигне нивото на водата нагоре и като се вдигне, тогава направили и чешмата излиза на земята на такова разстояние тука и така пада в коритце и оттам се разпределя на едно, на две, на три места, да върви към краката, а другата по ръцете според чертежа на Учителя, да върви тази вода. Тези стени бяха разрушени до такава степен, че просто и зодиаците не личаха, особено Водолея и като стъпиш долу се плъзгаш от жабуняк, от треви и т.н. Ние един път я почистихме, втори път пожелаха да се реставрира или да се реши да се събори цялата и да се направи изново и те го решиха. Но аз когато стъпих в Тополица да работя казах им така на сестра Стойка, брат Ангел и други там няколко души. Съберете се тук от Братството всичките и решете взаимно, без да има противоречие, да се направи чешмата и как да се направи, за да нямате после неприятности. Едни знаят, а други не знаят, едни искат, други не искат.
към текста >>

Съберете се тук от Братството всичките и решете взаимно, без да има противоречие, да се направи чешмата и как да се направи, за да нямате после неприятности.
Г.Д.: И тази чешма от тогава, от там датира. Сега, значи водата е била в ниско и за да се издигне по-високо, да стане чешма трябвало да се слагат плочи, камъни, да се вдигне нивото на водата нагоре и като се вдигне, тогава направили и чешмата излиза на земята на такова разстояние тука и така пада в коритце и оттам се разпределя на едно, на две, на три места, да върви към краката, а другата по ръцете според чертежа на Учителя, да върви тази вода. Тези стени бяха разрушени до такава степен, че просто и зодиаците не личаха, особено Водолея и като стъпиш долу се плъзгаш от жабуняк, от треви и т.н. Ние един път я почистихме, втори път пожелаха да се реставрира или да се реши да се събори цялата и да се направи изново и те го решиха. Но аз когато стъпих в Тополица да работя казах им така на сестра Стойка, брат Ангел и други там няколко души. Съберете се тук от Братството всичките и решете взаимно, без да има противоречие, да се направи чешмата и как да се направи, за да нямате после неприятности. Едни знаят, а други не знаят, едни искат, други не искат. И се замислиха. След известно време казва сестра Стойка; „Георге, няма да викаме никого, ние които сме тука 5-6 души, ние ще правим чешмата, финансираме“. „Викам, добре, ама не е хубаво така. Вие сте един колектив тука, Братство, трябва да знаят всички.“ „Добре, няма какво да чакаме“.
към текста >>

След известно време казва сестра Стойка; „Георге, няма да викаме никого, ние които сме тука 5-6 души, ние ще правим чешмата, финансираме“.
Ние един път я почистихме, втори път пожелаха да се реставрира или да се реши да се събори цялата и да се направи изново и те го решиха. Но аз когато стъпих в Тополица да работя казах им така на сестра Стойка, брат Ангел и други там няколко души. Съберете се тук от Братството всичките и решете взаимно, без да има противоречие, да се направи чешмата и как да се направи, за да нямате после неприятности. Едни знаят, а други не знаят, едни искат, други не искат. И се замислиха. След известно време казва сестра Стойка; „Георге, няма да викаме никого, ние които сме тука 5-6 души, ние ще правим чешмата, финансираме“. „Викам, добре, ама не е хубаво така. Вие сте един колектив тука, Братство, трябва да знаят всички.“ „Добре, няма какво да чакаме“. И почнаха, обаче един Топалов имаше, той човърка и така, така, така явиха се противоречия и вече, понеже аз отидох с голяма активност, с голяма сила, с голяма енергия, бързам какъвто винаги в работата си бях, организирах работата и с кмета. Кметът на моя страна, дори даде най-добрата кариера от новата да извадят камък, няма кой да го вади и говорихме с един брат Иван Джоджев, който беше ръководител, там един яшар да вади камъка. Добре, но дойдох си тука, той се отказал да вади камъка.
към текста >>

Те са на смени и полека, лека той почна да вади хубав камък и така вади камък той, прераздава го кмета, слагаме го при чешмата.
Пише ми: „Ела, щото няма кой да вади камъка“. Той от там не може да намери човек, вика ме аз да отида там да намеря човек. Ха сега де? В.К.: Противоречия и противодействие. Г.Д.: Отивам аз втори път, намерихме един млад мъж, който по железниците работи по линията и има свободни дни. Те са на смени и полека, лека той почна да вади хубав камък и така вади камък той, прераздава го кмета, слагаме го при чешмата. Аз вземам участие при размерването и донасянето като горе го товарят други и остана там една голяма поляна от камък. Ставаше въпрос сега как да я направим. Зодиаците са разрушени, трябва отново да се направят. Аз тогава отидох да преговарям с един скулптор Гачев и почна той да ги работи и леяр да ги отлива. Аз едновременно там започвам от леглото на чешмата, правя и ред други работи и там глася камъка.
към текста >>

Аз едновременно там започвам от леглото на чешмата, правя и ред други работи и там глася камъка.
Те са на смени и полека, лека той почна да вади хубав камък и така вади камък той, прераздава го кмета, слагаме го при чешмата. Аз вземам участие при размерването и донасянето като горе го товарят други и остана там една голяма поляна от камък. Ставаше въпрос сега как да я направим. Зодиаците са разрушени, трябва отново да се направят. Аз тогава отидох да преговарям с един скулптор Гачев и почна той да ги работи и леяр да ги отлива. Аз едновременно там започвам от леглото на чешмата, правя и ред други работи и там глася камъка. Като стана камъка, трябваше ми един майстор поне зидар. Добре, ама не можем да намерим, най-после говорих с един бургазлия, който е майстор и може да реди камък, обаче той се уплаши от толкова голям камък, пенсионер е вече с 2-3 години по-малък от мене. Макар че обеща, не дойде, на уговорката не дойде, тогава ние почнахме с един друг. Турихме конеца, теглихме от центъра, това-онова и видяхме, че едната страна е с 60- 70 см е по-малка, по.-къса от другата от центъра, от чешмата изхождаме, но решихме да направим така, че да замажем, малко да отстъпим, малко да остане така, иначе трябваше много да се мести, а те не бяха съгласни, пък аз исках като правим на ново да бъде както трябва. Както и да е един малък спор, но го уредихме.
към текста >>

Турихме конеца, теглихме от центъра, това-онова и видяхме, че едната страна е с 60- 70 см е по-малка, по.-къса от другата от центъра, от чешмата изхождаме, но решихме да направим така, че да замажем, малко да отстъпим, малко да остане така, иначе трябваше много да се мести, а те не бяха съгласни, пък аз исках като правим на ново да бъде както трябва.
Аз тогава отидох да преговарям с един скулптор Гачев и почна той да ги работи и леяр да ги отлива. Аз едновременно там започвам от леглото на чешмата, правя и ред други работи и там глася камъка. Като стана камъка, трябваше ми един майстор поне зидар. Добре, ама не можем да намерим, най-после говорих с един бургазлия, който е майстор и може да реди камък, обаче той се уплаши от толкова голям камък, пенсионер е вече с 2-3 години по-малък от мене. Макар че обеща, не дойде, на уговорката не дойде, тогава ние почнахме с един друг. Турихме конеца, теглихме от центъра, това-онова и видяхме, че едната страна е с 60- 70 см е по-малка, по.-къса от другата от центъра, от чешмата изхождаме, но решихме да направим така, че да замажем, малко да отстъпим, малко да остане така, иначе трябваше много да се мести, а те не бяха съгласни, пък аз исках като правим на ново да бъде както трябва. Както и да е един малък спор, но го уредихме. Аз се съгласих с тях и отстъпих. И почнахме обаче почнахме с един друг, пак от Братството, но той пък се разболя. До обед работи и след обед взема мотора и си отиде в Бургас. Другият ден вземах аз двама души от ТКЗС-то обикновени зидари.
към текста >>

Там има също едно голямо място около чешмата и дъба, което са го определили за парк на селото парк, за градина.
И със стълбички и там да наливат вода, а пък балустрите, които разделят водата, тази която е за пиене водата и тази, която е за животните - тя е съборена вече. Пък ние я направихме така, всичко едно, защото сега няма животни да пият вода. Животните са на съвсем друго място. В.К.: Големи противоречия. Г.Д.: Имах предложение, че после действувах там, исках да направим с наши хора и парка. Там има също едно голямо място около чешмата и дъба, което са го определили за парк на селото парк, за градина. Щях да уредя и да направим парка, но тъй като станаха тия бъркотии не разрешиха и не можа да се направи и друго. Исках да го дадем на "Паметници на културата“ тук в София, направих молба, приеха ми предложението да го предоставим на техните служби на разположение. В.К.: Чешмата на Тополица? Г.Д.: Да, тука. Директора и счетоводителя на Тополица направиха молбата.
към текста >>

В.К.: Чешмата на Тополица?
В.К.: Големи противоречия. Г.Д.: Имах предложение, че после действувах там, исках да направим с наши хора и парка. Там има също едно голямо място около чешмата и дъба, което са го определили за парк на селото парк, за градина. Щях да уредя и да направим парка, но тъй като станаха тия бъркотии не разрешиха и не можа да се направи и друго. Исках да го дадем на "Паметници на културата“ тук в София, направих молба, приеха ми предложението да го предоставим на техните служби на разположение. В.К.: Чешмата на Тополица? Г.Д.: Да, тука. Директора и счетоводителя на Тополица направиха молбата. Направи казва молба, пратили са я до Бургас и там отговарят, че милицията не разрешава. Пак аз работа имал съм вече с тях. И остана така за в бъдеще да се уреди.
към текста >>

Г.Д.: И около чешмата има работа още да се направи така да се каже по проекта на Пенчо, защото той е озеленител и предложи там как трябва да се направи водата там долу, с такива цветя.
И остана така за в бъдеще да се уреди. Зодиаците са готови, всичко, корнизи да се направят и да се монтират зодиаците. В.К.: А къде се намират? Г.Д.: Там в селото. В.К.: Да, само че трябва да се поставят. Г.Д.: И около чешмата има работа още да се направи така да се каже по проекта на Пенчо, защото той е озеленител и предложи там как трябва да се направи водата там долу, с такива цветя. В.К.: Ясно, да. Значи това е един по-дълъг процес. Значи, като приключихме с Тополица и със Стойка и с чешмата, накрая какво остана? Г.Д.: Остана за в бъдеще да се уреди въпроса с чешмата, да се постави всичко, да се украси, да се направи парка и да стане едно красиво място за отдих, за благородни и за добри хора, защото сега при туй положение общината трябва да вземе мерки, за да се огради мястото с чешмата, да не влиза добитък, да не перат там, да не сушат ТКЗС-то разни семена и да правят зомлуци, да си остане свято нещо, чисто нещо, именно като влезеш да почувствуваш, че тук преобладава нещо чисто, нещо възвишено. ПРОТОКОЛ Днес, 22 март 1987 г., ръководството на Верска общност „Бяло Братство“ в гр.
към текста >>

Значи, като приключихме с Тополица и със Стойка и с чешмата, накрая какво остана?
Г.Д.: Там в селото. В.К.: Да, само че трябва да се поставят. Г.Д.: И около чешмата има работа още да се направи така да се каже по проекта на Пенчо, защото той е озеленител и предложи там как трябва да се направи водата там долу, с такива цветя. В.К.: Ясно, да. Значи това е един по-дълъг процес. Значи, като приключихме с Тополица и със Стойка и с чешмата, накрая какво остана? Г.Д.: Остана за в бъдеще да се уреди въпроса с чешмата, да се постави всичко, да се украси, да се направи парка и да стане едно красиво място за отдих, за благородни и за добри хора, защото сега при туй положение общината трябва да вземе мерки, за да се огради мястото с чешмата, да не влиза добитък, да не перат там, да не сушат ТКЗС-то разни семена и да правят зомлуци, да си остане свято нещо, чисто нещо, именно като влезеш да почувствуваш, че тук преобладава нещо чисто, нещо възвишено. ПРОТОКОЛ Днес, 22 март 1987 г., ръководството на Верска общност „Бяло Братство“ в гр. София се събра на кратко съвещание, за да разгледа предложението на общинския народен съвет в с. Тополица, Бургаски окръг за завършване на ремонта на старинната селска чешма (още от турско време), наново изградена през 1928 г. от софийското „Бяло Братство“ и с отпочнат ремонт през 1974 г., но още незавършен.
към текста >>

Г.Д.: Остана за в бъдеще да се уреди въпроса с чешмата, да се постави всичко, да се украси, да се направи парка и да стане едно красиво място за отдих, за благородни и за добри хора, защото сега при туй положение общината трябва да вземе мерки, за да се огради мястото с чешмата, да не влиза добитък, да не перат там, да не сушат ТКЗС-то разни семена и да правят зомлуци, да си остане свято нещо, чисто нещо, именно като влезеш да почувствуваш, че тук преобладава нещо чисто, нещо възвишено.
В.К.: Да, само че трябва да се поставят. Г.Д.: И около чешмата има работа още да се направи така да се каже по проекта на Пенчо, защото той е озеленител и предложи там как трябва да се направи водата там долу, с такива цветя. В.К.: Ясно, да. Значи това е един по-дълъг процес. Значи, като приключихме с Тополица и със Стойка и с чешмата, накрая какво остана? Г.Д.: Остана за в бъдеще да се уреди въпроса с чешмата, да се постави всичко, да се украси, да се направи парка и да стане едно красиво място за отдих, за благородни и за добри хора, защото сега при туй положение общината трябва да вземе мерки, за да се огради мястото с чешмата, да не влиза добитък, да не перат там, да не сушат ТКЗС-то разни семена и да правят зомлуци, да си остане свято нещо, чисто нещо, именно като влезеш да почувствуваш, че тук преобладава нещо чисто, нещо възвишено. ПРОТОКОЛ Днес, 22 март 1987 г., ръководството на Верска общност „Бяло Братство“ в гр. София се събра на кратко съвещание, за да разгледа предложението на общинския народен съвет в с. Тополица, Бургаски окръг за завършване на ремонта на старинната селска чешма (още от турско време), наново изградена през 1928 г. от софийското „Бяло Братство“ и с отпочнат ремонт през 1974 г., но още незавършен. Съветът на братството реши: 1.
към текста >>

Тополица, Бургаски окръг за завършване на ремонта на старинната селска чешма (още от турско време), наново изградена през 1928 г.
Значи това е един по-дълъг процес. Значи, като приключихме с Тополица и със Стойка и с чешмата, накрая какво остана? Г.Д.: Остана за в бъдеще да се уреди въпроса с чешмата, да се постави всичко, да се украси, да се направи парка и да стане едно красиво място за отдих, за благородни и за добри хора, защото сега при туй положение общината трябва да вземе мерки, за да се огради мястото с чешмата, да не влиза добитък, да не перат там, да не сушат ТКЗС-то разни семена и да правят зомлуци, да си остане свято нещо, чисто нещо, именно като влезеш да почувствуваш, че тук преобладава нещо чисто, нещо възвишено. ПРОТОКОЛ Днес, 22 март 1987 г., ръководството на Верска общност „Бяло Братство“ в гр. София се събра на кратко съвещание, за да разгледа предложението на общинския народен съвет в с. Тополица, Бургаски окръг за завършване на ремонта на старинната селска чешма (още от турско време), наново изградена през 1928 г. от софийското „Бяло Братство“ и с отпочнат ремонт през 1974 г., но още незавършен. Съветът на братството реши: 1. Приема предложението на общинския съвет в с. Тополица да завърши окончателно ремонта на чешмата със свои собствени средства и със съдействието на селсъвета. 2. Определя размера на разхода да не надвишава 2500 лв. 3.
към текста >>

Тополица да завърши окончателно ремонта на чешмата със свои собствени средства и със съдействието на селсъвета. 2.
София се събра на кратко съвещание, за да разгледа предложението на общинския народен съвет в с. Тополица, Бургаски окръг за завършване на ремонта на старинната селска чешма (още от турско време), наново изградена през 1928 г. от софийското „Бяло Братство“ и с отпочнат ремонт през 1974 г., но още незавършен. Съветът на братството реши: 1. Приема предложението на общинския съвет в с. Тополица да завърши окончателно ремонта на чешмата със свои собствени средства и със съдействието на селсъвета. 2. Определя размера на разхода да не надвишава 2500 лв. 3. Упълномощава Драга Михайлова Иванова - ръководител на братството да изтегли от влога на В.О. „Бяло Братство“ в ДСК сумата от 2000 лв. и със съдействието на Георги Йорданов Добрев да организират и отпочнат ремонта на чешмата. Братски съвет: 1.
към текста >>

и със съдействието на Георги Йорданов Добрев да организират и отпочнат ремонта на чешмата.
Приема предложението на общинския съвет в с. Тополица да завърши окончателно ремонта на чешмата със свои собствени средства и със съдействието на селсъвета. 2. Определя размера на разхода да не надвишава 2500 лв. 3. Упълномощава Драга Михайлова Иванова - ръководител на братството да изтегли от влога на В.О. „Бяло Братство“ в ДСК сумата от 2000 лв. и със съдействието на Георги Йорданов Добрев да организират и отпочнат ремонта на чешмата. Братски съвет: 1. Драга Михайлова, 2. Георги Йорданов, 3. Кирил Стоянов, 4. Андрей Тодоров
към текста >>

82. 44. Трудовите навици и методи на Учителя

Георги Йорданов Добрев

44. ТРУДОВИТЕ НАВИЦИ И МЕТОДИ НА УЧИТЕЛЯ В.К.: Как се ликвидира тая чешма на Диана бад?
44. ТРУДОВИТЕ НАВИЦИ И МЕТОДИ НА УЧИТЕЛЯ В.К.: Как се ликвидира тая чешма на Диана бад? Защо я взеха? Нали Братството я построява, нали вие построявате тази чешмичка на Диана бад. Отивате със стомните, правите опити за носене на вода. Впоследствие взе я Ловния парк. Г.Д.: Ловният парк закупи мястото там и го огради и го ликвидира.
към текста >>

Ти няма да ядеш.“ Чешмата на Диана бад беше открит извор, беше каптирана и там идваха нашите приятели братя и сестри да вземат вода от долу от чешмичката и така се лекували айтослии, които с дамаджанки носеха вода от там.
А Учителят казва: „Не само на един ще занесете храна“. „Ама двама са там.“ „Не, на един ще занесете само. Те са двама, но единия работи, а другия не работи“. Разбираш. И отива и той казва: „Учителят дава, праща храна на еди кой си брат, който е работил днеска.“ „Ама и аз съм бил.“ „Ти си седял, ама не си работил. Учителят каза, не си работил. Ти няма да ядеш.“ Чешмата на Диана бад беше открит извор, беше каптирана и там идваха нашите приятели братя и сестри да вземат вода от долу от чешмичката и така се лекували айтослии, които с дамаджанки носеха вода от там. И след години Учителят искаше да купят туй място там на Диана бад, да направи градина, то имаше много вода от реката обаче нашите приятели не вземаха нито мястото, нито направиха нещо. После го отчуждиха, вземаха го други. Непослушание. Това е факт. Друг път, когато на Паневритмия играем на Изгрева, пред салона там и обрастваше много трева пролет и брат Ради с косата изкосява, обръща я, изсушава я. И сега там някои братя са обръщали тревата с вили да съхне и после я събирали.
към текста >>

83. 25. Песента Поздрав на Учителя

Драган Петков

Брат Владо-руснака още при откриването на чешмата беше издялал от мрамор две красиви човешки ръце събрани в шепа, през които изтичаше водата от извора под форма на чучур.
25. ПЕСЕНТА „ПОЗДРАВ НА УЧИТЕЛЯ“ Една година бяхме на Рила и Учителят беше с една групичка при чешмичката „Ръцете, които дават“. Брат Владо-руснака още при откриването на чешмата беше издялал от мрамор две красиви човешки ръце събрани в шепа, през които изтичаше водата от извора под форма на чучур. Имаме снимки на тези ръце. Всеки, който ги разгледа днес ще види едно творчество, което се доближава до съвършенство. Злосторници счупиха тези ръце. Това е характерно за българския народ, в който е акумулирана изключителна разрушителна сила. Учителят много пъти е говорил, че тази разрушителна сила у българина трябва да се насочи по възходящ път, за да се прояви най-малкото добро.
към текста >>

84. 27. Лагерът при Яворовите присои на Витоша

Драган Петков

При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в посока юг към гората около 50 метра.
При моите издирвания, единствено останалия жив от това поколение Драган Петков можеше да покаже мястото на лагеруване в „Яворови присои“. И така на 27.IX.1990 г., ден четвъртък, в 9 ч. сутринта група в състав от Драган Петков, Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев се изкачиха с автобуса от Хладилника до хижа „Алеко“. По пътя следвахме следния маршрут, който отбелязваме подробно за упътване за следващите поколения. 1. От хижа „Алеко“ се върви по алеята в посока отбелязана на показателя, че алеята е посока Бистрица, Железница, Академик и се върви в посока изток и за пет минути пешком се стига до Мечата поляна. 2. При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в посока юг към гората около 50 метра. Влизаме в гората, преминаваме я и стигаме до една табелка-указател, за пет минути пешком, на която табелка пише посока Бистрица. Пътеката водеща надолу е посока юго-изток и слизаме надолу и стигаме до голямата морена. 3. Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути. След което излизаме от гората. 4. Излиза се от гората и се намираме пред едно малко езерце - изкуствено направено, а зад него се простира поляна дълга 100 м, пресичаме поляната посока юг и намираме пътеката между боровете, която се намира в долния край на поляната и започваме да вървим надолу по пътеката, като стигаме до една морена в гората. 5.
към текста >>

85. 1. Как строяхме Изгрева?

Боян Атанасов Златарев

Беше направена чешма на Изгрева с релефни изображения на сърна, жена и орел.
През това време Той слушаше онзи, който Му говореше, но лекичко ни наблюдаваше как вършим тая обща братска работа. Трябва да се запомни това. А кое? Винаги и където се правеше нещо, там където се работеше от братята, там винаги бе Той - неотлъчно. Постепенно Изгревът се устройваше. Беше направена чешма на Изгрева с релефни изображения на сърна, жена и орел. Тя бе построена от Борис и Бертоли. Сестра Бахчеванова се занимаваше с цветята на Изгрева. А какви цветя имаше само на Изгрева. Всеки, който види някое хубаво цвете, то следващата година носеше семе, за да се засади на Изгрева. В приемната на Учителя се приемаше - долу само външни хора.
към текста >>

86. 4. Връзката с Живия Господ

Стоянка Цанева Драгнева

И така тази мисъл дълго време работи в него и преди да си отиде в село сънува сън: Отива в село и отива при чешмата да се измие и когато се мие вижда, че е гол до кръста.
А „няма мое, няма твое“. Така той получава едно разочарование и той решава да дойде тука в София да се бори с Учителя, че в Негово име нови заблуждения се създават. Да се бори в София срещу Учителя, защо се създават тези заблуждения. Срещу тия заблуждения да дойде да се бори. Обаче преди да дойде в София трябвало да отиде в село да остави някакъв багаж. И така тази мисъл дълго време работи в него и преди да си отиде в село сънува сън: Отива в село и отива при чешмата да се измие и когато се мие вижда, че е гол до кръста. Тогава идва една девойка на чешмата и й казва: „Иди кажи на майка ми да ми донесе дрехи да се облека! “ Той не смее да се върне вкъщи, защото е гол. Тя отива, донася му дрехи, облича се и отива вкъщи и изказва своето негодувание. Обаче в туй време идва брат Боев и му казва: „Аз съм дошъл за тебе, да те водя в София“. А това е сън.
към текста >>

Тогава идва една девойка на чешмата и й казва: „Иди кажи на майка ми да ми донесе дрехи да се облека!
Така той получава едно разочарование и той решава да дойде тука в София да се бори с Учителя, че в Негово име нови заблуждения се създават. Да се бори в София срещу Учителя, защо се създават тези заблуждения. Срещу тия заблуждения да дойде да се бори. Обаче преди да дойде в София трябвало да отиде в село да остави някакъв багаж. И така тази мисъл дълго време работи в него и преди да си отиде в село сънува сън: Отива в село и отива при чешмата да се измие и когато се мие вижда, че е гол до кръста. Тогава идва една девойка на чешмата и й казва: „Иди кажи на майка ми да ми донесе дрехи да се облека! “ Той не смее да се върне вкъщи, защото е гол. Тя отива, донася му дрехи, облича се и отива вкъщи и изказва своето негодувание. Обаче в туй време идва брат Боев и му казва: „Аз съм дошъл за тебе, да те водя в София“. А това е сън. Това е сън, който ми разказа.
към текста >>

87. 1. Сирак и чирак

Оня момък имаше баща, беше от по-богато семейство, а чешмата беше далеч.
Като станах по-голям, 7-8-годишен от Анхиало дойде един грък на име Ставри. Той стана мандраджия на село. Мене ме взе през лятото за чираче както и още едно момче. Трябваше да се носи вода за мандрата. Но главно аз носех вода. Оня момък имаше баща, беше от по-богато семейство, а чешмата беше далеч. Най-напред Ставри беше обещал, че ще нося вода с коня с каручка и бъчва. За мандрата трябваше много вода. По цял ден съм носил тенекиите с вода. Чешмата ни беше доста далеч от селото. От време, на време гъркът ще отиде в Анхиало, ще вземе няколко тенекии.
към текста >>

Чешмата ни беше доста далеч от селото.
Но главно аз носех вода. Оня момък имаше баща, беше от по-богато семейство, а чешмата беше далеч. Най-напред Ставри беше обещал, че ще нося вода с коня с каручка и бъчва. За мандрата трябваше много вода. По цял ден съм носил тенекиите с вода. Чешмата ни беше доста далеч от селото. От време, на време гъркът ще отиде в Анхиало, ще вземе няколко тенекии. После имаше една ситна риба, казваха и „цаца“. Та той купуваше от нея и освен това ни пращаше по другите села да продаваме цаца. Добре, но той мене ме правеше като касиер. Аз мерех и теглех рибата и аз взимах парите, а другото момче само ми помагаше.
към текста >>

88. 3. Янко-комуниста и Пею-цанковиста

Нали имахме чешма на село и до нея едно деренце пълно с вода и юрдечките отиват там.
3. ЯНКО-КОМУНИСТА И ПЕЮ-ЦАНКОВИСТА Като тръгнах в първо отделение, какво да кажа, първото отделение ми тръгна много, хареса ми много, та на всичко отгоре останах. Повтарях първото отделение, после почнах второ. По това време имахме един учител Янко Андонов, който беше голям комунист. Те го убиха после. Той идва една вечер и вика: „Како Маро, казаха ми, че вашите деца са ми убили юрдечките“. Нали имахме чешма на село и до нея едно деренце пълно с вода и юрдечките отиват там. Мама гледа и му вика: „Янко, аз ще проверя, ако наистина са направили такова нещо, аз ще дойда да ти жъна или да ти копая, ще ти се отплатя“. В това време се обръща към мен и ме пита, дали има нещо вярно. Викам й: „Мамо, няма нищо вярно“. Добре, но минаха няколко дни и се разбра, че чорбаджийските деца се събрали и понеже други мишени няма за убиване с камъни, ами юрдечките станали мишени. Така че и през тоя изпит минах.
към текста >>

89. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

През 1928 г., нали бях завършил трети клас, тръгнахме майстор Васил, свако Слави и брат Гради за Тополица да строим чешма.
Тогава за пръв път видях как мама се притесни и ядоса, че не я слушам, та ми каза: „Аз трябваше да се омъжа, а че да видиш как щеше да слушаш тогава. А сега не слушаш“. И аз не знам, но като че ли разбрах нещо и тъй както ми каза тя, останах на едно място и те продължиха пътя за с. Бата. Тогава за пръв път видях мама така разтревожена и ми каза това, за да ме засрами пред всички. А това послужи да се спра и да не тръгна с тях. През 1928 г., нали бях завършил трети клас, тръгнахме майстор Васил, свако Слави и брат Гради за Тополица да строим чешма. В Тополица заварихме и други майстори, дошли от селата. Имаше един брат Пеню Вълев от Ходжамар, сега Рудник. Син на ръководителя брат Вълев от Ходжамар, брат Димитър Петров от с. Карагеоргиево до Айтос и други. Най-голямо впечатление ми направи това, че и брат Борис Николов от София беше дошъл.
към текста >>

От него момент, докато завършим чешмата, бях помощник на брат Борис.
Започнахме да работим. В това време брат Борис ме извика да му помагам. Като минаха един-два деня ли какво, той ми вика: „Ако искаш ела да ми станеш помощник“, защото имаше работа около него. Отговорих му: „Трябва да питаме майстор Васил, ако той разреши може“. Попитахме брат Васил и той ме предаде тъй да се каже на брат Борис. От него момент, докато завършим чешмата, бях помощник на брат Борис. Между другото брат Борис пишеше всеки ден писмо на сестра Мария Тодорова и влака като почне да пухти от Айтос, то се чува в дефилето, а брат Борис имаше едни гуменки, летни, за екскурзия, които ми даваше и аз като ги обуя, с тях се чувствувах най-добре. Хлапак нали 15-16-годишен, тичам до спирката, чакам влака и като дойде, пусна писмото и пак се върна. Няма да забравя, като работехме на чешмата в Тополица, че имаше един чорбаджия, който беше противник на братството и минаваше често там. Аз не го познавах, но другите работници ми казваха. Добре, но какво стана, като излязоха дините, гледаме веднъж една кола натоварена с дини.
към текста >>

Няма да забравя, като работехме на чешмата в Тополица, че имаше един чорбаджия, който беше противник на братството и минаваше често там.
Отговорих му: „Трябва да питаме майстор Васил, ако той разреши може“. Попитахме брат Васил и той ме предаде тъй да се каже на брат Борис. От него момент, докато завършим чешмата, бях помощник на брат Борис. Между другото брат Борис пишеше всеки ден писмо на сестра Мария Тодорова и влака като почне да пухти от Айтос, то се чува в дефилето, а брат Борис имаше едни гуменки, летни, за екскурзия, които ми даваше и аз като ги обуя, с тях се чувствувах най-добре. Хлапак нали 15-16-годишен, тичам до спирката, чакам влака и като дойде, пусна писмото и пак се върна. Няма да забравя, като работехме на чешмата в Тополица, че имаше един чорбаджия, който беше противник на братството и минаваше често там. Аз не го познавах, но другите работници ми казваха. Добре, но какво стана, като излязоха дините, гледаме веднъж една кола натоварена с дини. А пътя минаваше на няколко метра от чешмата. Същият тоя чорбаджия спря колата и я даде на полянката където имаше един дъб, повика всичките майстори и каза: „Тези дини са за майсторите и работниците, които работят на чешмата“. Даже по едно време беше изпекъл една фурна хляб и ни донесе хляба на работното място.
към текста >>

А пътя минаваше на няколко метра от чешмата.
Между другото брат Борис пишеше всеки ден писмо на сестра Мария Тодорова и влака като почне да пухти от Айтос, то се чува в дефилето, а брат Борис имаше едни гуменки, летни, за екскурзия, които ми даваше и аз като ги обуя, с тях се чувствувах най-добре. Хлапак нали 15-16-годишен, тичам до спирката, чакам влака и като дойде, пусна писмото и пак се върна. Няма да забравя, като работехме на чешмата в Тополица, че имаше един чорбаджия, който беше противник на братството и минаваше често там. Аз не го познавах, но другите работници ми казваха. Добре, но какво стана, като излязоха дините, гледаме веднъж една кола натоварена с дини. А пътя минаваше на няколко метра от чешмата. Същият тоя чорбаджия спря колата и я даде на полянката където имаше един дъб, повика всичките майстори и каза: „Тези дини са за майсторите и работниците, които работят на чешмата“. Даже по едно време беше изпекъл една фурна хляб и ни донесе хляба на работното място. Същият този човек стана значи приятел поради чешмата. Като привършихме работата си брат Борис ми обеща, нали му бях помощник, че като си отиде в София, ще ми купи едни такива гуменки като неговите и ще ми ги прати. Взема ми и адреса и дори ми казваше, че ще ме вземат в София, на Изгрева.
към текста >>

Същият тоя чорбаджия спря колата и я даде на полянката където имаше един дъб, повика всичките майстори и каза: „Тези дини са за майсторите и работниците, които работят на чешмата“.
Хлапак нали 15-16-годишен, тичам до спирката, чакам влака и като дойде, пусна писмото и пак се върна. Няма да забравя, като работехме на чешмата в Тополица, че имаше един чорбаджия, който беше противник на братството и минаваше често там. Аз не го познавах, но другите работници ми казваха. Добре, но какво стана, като излязоха дините, гледаме веднъж една кола натоварена с дини. А пътя минаваше на няколко метра от чешмата. Същият тоя чорбаджия спря колата и я даде на полянката където имаше един дъб, повика всичките майстори и каза: „Тези дини са за майсторите и работниците, които работят на чешмата“. Даже по едно време беше изпекъл една фурна хляб и ни донесе хляба на работното място. Същият този човек стана значи приятел поради чешмата. Като привършихме работата си брат Борис ми обеща, нали му бях помощник, че като си отиде в София, ще ми купи едни такива гуменки като неговите и ще ми ги прати. Взема ми и адреса и дори ми казваше, че ще ме вземат в София, на Изгрева. Аз много се зарадват на това.
към текста >>

Същият този човек стана значи приятел поради чешмата.
Аз не го познавах, но другите работници ми казваха. Добре, но какво стана, като излязоха дините, гледаме веднъж една кола натоварена с дини. А пътя минаваше на няколко метра от чешмата. Същият тоя чорбаджия спря колата и я даде на полянката където имаше един дъб, повика всичките майстори и каза: „Тези дини са за майсторите и работниците, които работят на чешмата“. Даже по едно време беше изпекъл една фурна хляб и ни донесе хляба на работното място. Същият този човек стана значи приятел поради чешмата. Като привършихме работата си брат Борис ми обеща, нали му бях помощник, че като си отиде в София, ще ми купи едни такива гуменки като неговите и ще ми ги прати. Взема ми и адреса и дори ми казваше, че ще ме вземат в София, на Изгрева. Аз много се зарадват на това. През времето когато работихме чешмата на няколко пъти брат Бертоли и брат Лулчев идваха в Тополица. Брат Бертоли беше главният майстор на чешмата.
към текста >>

През времето когато работихме чешмата на няколко пъти брат Бертоли и брат Лулчев идваха в Тополица.
Даже по едно време беше изпекъл една фурна хляб и ни донесе хляба на работното място. Същият този човек стана значи приятел поради чешмата. Като привършихме работата си брат Борис ми обеща, нали му бях помощник, че като си отиде в София, ще ми купи едни такива гуменки като неговите и ще ми ги прати. Взема ми и адреса и дори ми казваше, че ще ме вземат в София, на Изгрева. Аз много се зарадват на това. През времето когато работихме чешмата на няколко пъти брат Бертоли и брат Лулчев идваха в Тополица. Брат Бертоли беше главният майстор на чешмата. След привършване работата по чешмата в Тополица направихме братска вечеря. Мина известно време и всички се разделихме. Гради, разбира се чака обещаните гуменки. Ходи 4-5 пъти, може би и повече до гр.
към текста >>

Брат Бертоли беше главният майстор на чешмата.
Същият този човек стана значи приятел поради чешмата. Като привършихме работата си брат Борис ми обеща, нали му бях помощник, че като си отиде в София, ще ми купи едни такива гуменки като неговите и ще ми ги прати. Взема ми и адреса и дори ми казваше, че ще ме вземат в София, на Изгрева. Аз много се зарадват на това. През времето когато работихме чешмата на няколко пъти брат Бертоли и брат Лулчев идваха в Тополица. Брат Бертоли беше главният майстор на чешмата. След привършване работата по чешмата в Тополица направихме братска вечеря. Мина известно време и всички се разделихме. Гради, разбира се чака обещаните гуменки. Ходи 4-5 пъти, може би и повече до гр. Каблешково (преди това Даутлий) да си получи гуменките, обаче уви... остана само спомена как е тичал с гуменките на брат Борис до влака,за да пусне писмото за сестра Мария Тодорова.
към текста >>

След привършване работата по чешмата в Тополица направихме братска вечеря.
Като привършихме работата си брат Борис ми обеща, нали му бях помощник, че като си отиде в София, ще ми купи едни такива гуменки като неговите и ще ми ги прати. Взема ми и адреса и дори ми казваше, че ще ме вземат в София, на Изгрева. Аз много се зарадват на това. През времето когато работихме чешмата на няколко пъти брат Бертоли и брат Лулчев идваха в Тополица. Брат Бертоли беше главният майстор на чешмата. След привършване работата по чешмата в Тополица направихме братска вечеря. Мина известно време и всички се разделихме. Гради, разбира се чака обещаните гуменки. Ходи 4-5 пъти, може би и повече до гр. Каблешково (преди това Даутлий) да си получи гуменките, обаче уви... остана само спомена как е тичал с гуменките на брат Борис до влака,за да пусне писмото за сестра Мария Тодорова. А пък брат Бертоли, когото очаквах да ме повика на работа, той пък фалирал и станал някакъв издател, мисля, че с брат Лулчев.
към текста >>

Още нещо във връзка с чешмата.
Ще кажа нещо за брат Борис. Той обичаше да язди едно магаренце. Добре, но веднъж той се качи на него без самар, без нищо. Но не зная какво му стана на магаренцето, че като ритна със задните си крака и като се надигна - бам брат Борис падна на земята. Смяхме се всички. Още нещо във връзка с чешмата. Веднъж разговарях със сестра Невянка Неделчева. Понеже брат Лулчев идваше при правенето на чешмата, тя се произнесе, че брат Лулчев бил открил водата за чешмата. Казвам й: „Абе, сестра Невянке, тази вода от край време си извира там, само че беше едно блато и от блатото водата течеше и караше една воденица. Трябваше да се изчисти почвата и да се направи чешмата“. „А, не“, отговаря тя.
към текста >>

Понеже брат Лулчев идваше при правенето на чешмата, тя се произнесе, че брат Лулчев бил открил водата за чешмата.
Добре, но веднъж той се качи на него без самар, без нищо. Но не зная какво му стана на магаренцето, че като ритна със задните си крака и като се надигна - бам брат Борис падна на земята. Смяхме се всички. Още нещо във връзка с чешмата. Веднъж разговарях със сестра Невянка Неделчева. Понеже брат Лулчев идваше при правенето на чешмата, тя се произнесе, че брат Лулчев бил открил водата за чешмата. Казвам й: „Абе, сестра Невянке, тази вода от край време си извира там, само че беше едно блато и от блатото водата течеше и караше една воденица. Трябваше да се изчисти почвата и да се направи чешмата“. „А, не“, отговаря тя. „Брат Лулчев ходи и той намери водата“. И до днес даже, колкото пъти стане въпрос, тя не може да разбере, че не е права, а аз толкова пъти съм ходил в с.
към текста >>

Трябваше да се изчисти почвата и да се направи чешмата“.
Смяхме се всички. Още нещо във връзка с чешмата. Веднъж разговарях със сестра Невянка Неделчева. Понеже брат Лулчев идваше при правенето на чешмата, тя се произнесе, че брат Лулчев бил открил водата за чешмата. Казвам й: „Абе, сестра Невянке, тази вода от край време си извира там, само че беше едно блато и от блатото водата течеше и караше една воденица. Трябваше да се изчисти почвата и да се направи чешмата“. „А, не“, отговаря тя. „Брат Лулчев ходи и той намери водата“. И до днес даже, колкото пъти стане въпрос, тя не може да разбере, че не е права, а аз толкова пъти съм ходил в с. Кавак махала (старото име на Тополица) и никъде не съм виждал такава буйна вода. В селото, на няколко места извират големи извори, направени на чешми или пък нещо забранено да отива добитъка да пие вода и т.н.
към текста >>

За него и приближените му имаше една голяма бяла палатка където се прибираха и вода им се носеше от някаква чешма, а за работниците не беше направено необходимото, за да пият чиста вода.
Там бяхме доста народ, нали вършеем. Добре, но това нещо не стана. Като започнахме да вършеем, с кофата от кладенеца почнахме да пълним едно буре, а имаше една циганка и то като беше много горещо, тя даже нарочно правеше, като вземе кофата вместо да я излее в бурето, ще се полее отгоре, за да се разхлади, а тая вода влиза в кладенеца и в това време ние пък жадни няма накъде и пиехме от тая вода. Как не се разболяхме от някоя болест - Господ ни опази. Та брат Сотиров се отнесе много нехайно към моето искане. За него и приближените му имаше една голяма бяла палатка където се прибираха и вода им се носеше от някаква чешма, а за работниците не беше направено необходимото, за да пият чиста вода. Като го гледах как постъпва правех сравнение между свако ми Слави Тодоров и брат Сотиров и намирах, че постъпките му не са както трябва да бъдат в братството. Иначе брат Сотиров беше добър брат. Той беше от Бургас и в неговия двор беше построен салона на братството където се събираха, събират се и сега братя и сестри, четяха беседи и се подвизаваха духовно. Сестра Нейчева беше ездач на коне. Някой път се качи на някой кон и обикаляше чифлика, той беше 12 000 декара земя.
към текста >>

90. 11. Барака за дом

Тръгнах надолу от чешмата, където беше бараката на брат Борис Николов и срещам брат Влаевски.
Останалите ще дадем на братството. Аз отидох при Учителя и Му казах това нещо, да построя за мене барака. Той ме погледна и каза: „Рекох, там няма да може да си построиш барака“. Викам: „Учителю, ами какво ще правя сега? “ „Ще попиташ някой брат, понеже там има братя, които имат места“. Тръгнах надолу от чешмата, където беше бараката на брат Борис Николов и срещам брат Влаевски. Казвам му: „Брат Влаевски, искам да си построя барака. Може ли на твоето място да си построя? “ Брат Влаевски имаше къща горе и си живееше в къщичката, а мястото му беше празно. И той каза: „Добре“. Заведе ме и ми даде мястото, точно където минава ул.
към текста >>

91. 33. Духовно подвизаване на Изгрева

Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна.
Така клозетите останаха непоправени и разнебитени. Веднъж казах на Учителя: „Учителю, да вземем да изкопаем тука някои канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая? Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива .защото се измъчихте! “ И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от Горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме и слуша, погледна ме и каза:“ Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нищо“. За сведение, отначало Учителят е ползвал общите тоалетни, а много по-късно, когато бива построен „парахода“, където живееха стенографките, та след това бива построена тоалетна и баня. А първите тоалетни са били чак долу, където е ул. „Жолио Кюри“.
към текста >>

92. 43. Летуване на Рила с Учителя

Учителят препоръчваше водата от чешмата с двете ръце, долу до езерото“.
Поради това, че помогнахме с направата на мозайката на хижата три години ни даваха да ползваме един килер горе, в който слагахме колци, брезенти и други някои работи. Веднъж играехме Паневритмия на поляната над езерото на „Чистотата“ и гледам няколко братя и сестри отиват да си налеят вода от чешмичката над езерото на „Съзерцанието“ където си строеше палатки брат Петър Филипов. Питам сестрите: „Защо носите от там вода? “ „Ами сестра Стойка от Тополица,която била ясновидка била казала, че тая вода била свещена“, казват те. Викам им: „Да, свещена, откак започна да грее слънцето по-силно, овцете и козите пладнуват в снега, с извинение акат и пишат и всичко това като се топи снега отива в извора. Учителят препоръчваше водата от чешмата с двете ръце, долу до езерото“. „А не“, казват, „сестра Стойка ни я препоръчва“. Та искам да ви обърна внимание как се изопачават нещата. Та пиеха напикана вода от овцете. Веднъж реших да отида на Рила на 21.май. Приготвих си раницата, облякох се подходящо за едно такова пътуване, отидох в Самоков и после на Гюлечица където преспах.
към текста >>

93. 44. Неволи от лъжебратя

Първата беседа, която трябва да посетим, отидох до чешмата където беше портичката, през която минавахме, за да отидем в салона и зачаках, нали сутрин беседите започвах в пет часа.
Веднъж последния като не бил съгласен с някакво решение на братския съвет отива у брат Боев. По това време брат Боев не беше здравословно добре и беше на легло. Брат Антов като няма на кого да си изкара яда, започнал да бие брат Боев. Това нещо се разчу, разтревожи ни и мина някое време и трябваше да започне новата учебна година. Аз мислих много по тоя въпрос във връзка с брат Антов и измислих. Първата беседа, която трябва да посетим, отидох до чешмата където беше портичката, през която минавахме, за да отидем в салона и зачаках, нали сутрин беседите започвах в пет часа. По едно време идва брат Антов с жена си до портичката където седя аз. Казах му: „Брат Антов, сестрата може да отиде на беседа, обаче вие, който се показахте като голям герой, вземахте и бихте един брат, който е на легло, искам да ви видя гърба. Както виждате аз нямам нито бастун, нито тояга в ръка, но искам да се върнете обратно. Няма да ви пусна да отидете на беседа.“ Той в това време тупа с бастуна така и вика: „Аз утре ще ти дам да се разбереш! “ Викам: „Утре, (а наблизо имаше електрически стълб) на тоя стълб може да ме обесите, обаче сега искам да ви видя гърба“.
към текста >>

94. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Помня, че чешмата беше далеч някъде на 500 м от нас.
Та като съм чувал това нещо и когато е нямало никой на село и нямам с какво да се нахраня съм отивал на гроба на дядо Минчо, той беше вече починал, пък и от други гробове съм вземал остатъка от свещите и съм дъвкал восък. Освен, че съм дъвкал, но аз съм гълтал и самата свещ. Веднъж помня, че мама се връща вкъщи и като ни няма отива и ни намира заспали на гроба на дядо ми. Повече мене, защото бях по-малък. Гради като по-голям намираше начин да се устрои. Помня, че чешмата беше далеч някъде на 500 м от нас. Аз ходех редовно за вода и чувствувах как като пия и се измивам водата ми даваше живот. Не помня дори Гради да е ходил за вода. Мама ходеше с две менци, а аз с две стомни. Янко Андонов каза на мама: „Маро, тези деца имат заложби български, в Бургас откриват пансион за сирачета от войната, децата ти имат право да постъпят там“. Обаче Гради се разплака, хвана се за роклята на мама и не искаше да замине.
към текста >>

Там има чешма на Диана ад.
Но тази жена беше втора майка за мене. Пита ме какво да яда. На двора имаше легло. Така легнах, починах си, успокоих се и гледам една двуколка и на нея един голям бидон, каца, около стотина литра. „Видях, че си много работлив, виж там ония тополи и ми посочи към ловния парк. Там има чешма на Диана ад. Ако отидеш и донесеш едно бъчве тука ще направиш една голяма услуга и ще ти се плати.“ Викам: „Майко, аз ще отида без да ми се плаща. Ти ме облече и нахрани, какво повече от това.“ Отивам аз надолу и тичам, нагоре дърпам на нея най-напред, после на други бараки и така 15 пъти се върнах. Много се изморих. Лягам, даже не вечерях от умора. Сутринта, а аз спях навън, намирам на леглото си един плик пълен с пари.
към текста >>

95. 2. Хвърковати деца

Атанас Минчев

чешмата в Тополица решихме с мама да отидем от Габерово в Тополица да видим Учителя.
2. ХВЪРКОВАТИ ДЕЦА Когато започнаха да строят през 1928 г. чешмата в Тополица решихме с мама да отидем от Габерово в Тополица да видим Учителя. Обаче ние не видяхме Учителя тогава. Видяхме Борис Николов, Бертоли, италианеца, който пътува от Италия до Турция и Гърция и идва в България и започва да работи мозайките. Там започнаха да правят чешма на извора където ходим често. И всички почнахме да ходим там и да правим бригада. Аз понеже съм зодия Лъв и съм много нервен почвам веднага с кофата.
към текста >>

Там започнаха да правят чешма на извора където ходим често.
2. ХВЪРКОВАТИ ДЕЦА Когато започнаха да строят през 1928 г. чешмата в Тополица решихме с мама да отидем от Габерово в Тополица да видим Учителя. Обаче ние не видяхме Учителя тогава. Видяхме Борис Николов, Бертоли, италианеца, който пътува от Италия до Турция и Гърция и идва в България и започва да работи мозайките. Там започнаха да правят чешма на извора където ходим често. И всички почнахме да ходим там и да правим бригада. Аз понеже съм зодия Лъв и съм много нервен почвам веднага с кофата. Борис ми казва: „Дете, там донеси пясък“ и аз тичам. Всичко става светкавично бързо и още през обедната почивка Борис се заинтересува. Сега Гради твърди, че и той е бил в тази компания, но възможно и да е бил, но аз главно бях инициатора.
към текста >>

96. 4. Пари за таксата на отхвърления студент

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Нали така гласеше надписа на чешмата?
Цялото Братство е на Рила и аз няма от кого да взема пари. Вървя и се спрях при чешмичката с надписа: „Мисли добре, храни се добре, работи добре! “ Чета тоя надпис и преди да помисля, реших да изпия една студена вода. Там имаше едно канче, налях го и на бавни глътки го изпих. Сега оставаше да помисля, какво да правя. Нали така гласеше надписа на чешмата? Ами какво да мисля? И изведнъж си казвам: Ако Учителят е тука, имам куража да искам от Него пари! Да, но сега всички са на Рила! Щом са на Рила, значи Учителят е с тях, на Рила. Продължавам да мисля, че само Учителят може да ми помогне.
към текста >>

С такива мисли се върнах горе на Изгрева и ето ме отново съм застанал пред чешмата, за да утоля жаждата си през този августовски ден.
Но ето дойде време да нямам пари да платя тази минимална такса. Тичам веднага, записвам се като редовен студент и така си спасих следването, защото моят настойник проф. Цанко Цанков щеше да ме изключи и то, че му направих забележка и той да купи веднъж кифли на децата със своята голяма заплата. Така, че аз сам си направих всичко и сам си докарах тази драматична развръзка. Сам си бях виновен за всичко. С такива мисли се върнах горе на Изгрева и ето ме отново съм застанал пред чешмата, за да утоля жаждата си през този августовски ден. Изпивам от канчето няколко глътки и погледа отново ми се вторачва в надписа на чешмата. А там, на стената на чешмата имаше барелеф с фигури: сърничка, която пасе, девойка, която чете и орел, слизащ от висините. Загледах се в орела, с разперени криле, който каца и тутакси си спомних, че този орел е слезнал от Рила, за кацне на Изгрева и дойде и се вгради в тази чешма. И изведнъж ми просветна нещо в главата. Нали Братството беше на Рила и Учителят беше на Рила?
към текста >>

Изпивам от канчето няколко глътки и погледа отново ми се вторачва в надписа на чешмата.
Тичам веднага, записвам се като редовен студент и така си спасих следването, защото моят настойник проф. Цанко Цанков щеше да ме изключи и то, че му направих забележка и той да купи веднъж кифли на децата със своята голяма заплата. Така, че аз сам си направих всичко и сам си докарах тази драматична развръзка. Сам си бях виновен за всичко. С такива мисли се върнах горе на Изгрева и ето ме отново съм застанал пред чешмата, за да утоля жаждата си през този августовски ден. Изпивам от канчето няколко глътки и погледа отново ми се вторачва в надписа на чешмата. А там, на стената на чешмата имаше барелеф с фигури: сърничка, която пасе, девойка, която чете и орел, слизащ от висините. Загледах се в орела, с разперени криле, който каца и тутакси си спомних, че този орел е слезнал от Рила, за кацне на Изгрева и дойде и се вгради в тази чешма. И изведнъж ми просветна нещо в главата. Нали Братството беше на Рила и Учителят беше на Рила? Откъде се взе Учителят и как пристигна, за да ми помогне и предаде плика с парите?
към текста >>

А там, на стената на чешмата имаше барелеф с фигури: сърничка, която пасе, девойка, която чете и орел, слизащ от висините.
Цанко Цанков щеше да ме изключи и то, че му направих забележка и той да купи веднъж кифли на децата със своята голяма заплата. Така, че аз сам си направих всичко и сам си докарах тази драматична развръзка. Сам си бях виновен за всичко. С такива мисли се върнах горе на Изгрева и ето ме отново съм застанал пред чешмата, за да утоля жаждата си през този августовски ден. Изпивам от канчето няколко глътки и погледа отново ми се вторачва в надписа на чешмата. А там, на стената на чешмата имаше барелеф с фигури: сърничка, която пасе, девойка, която чете и орел, слизащ от висините. Загледах се в орела, с разперени криле, който каца и тутакси си спомних, че този орел е слезнал от Рила, за кацне на Изгрева и дойде и се вгради в тази чешма. И изведнъж ми просветна нещо в главата. Нали Братството беше на Рила и Учителят беше на Рила? Откъде се взе Учителят и как пристигна, за да ми помогне и предаде плика с парите? Отидох и се разпитах насам, натам.
към текста >>

Загледах се в орела, с разперени криле, който каца и тутакси си спомних, че този орел е слезнал от Рила, за кацне на Изгрева и дойде и се вгради в тази чешма.
Така, че аз сам си направих всичко и сам си докарах тази драматична развръзка. Сам си бях виновен за всичко. С такива мисли се върнах горе на Изгрева и ето ме отново съм застанал пред чешмата, за да утоля жаждата си през този августовски ден. Изпивам от канчето няколко глътки и погледа отново ми се вторачва в надписа на чешмата. А там, на стената на чешмата имаше барелеф с фигури: сърничка, която пасе, девойка, която чете и орел, слизащ от висините. Загледах се в орела, с разперени криле, който каца и тутакси си спомних, че този орел е слезнал от Рила, за кацне на Изгрева и дойде и се вгради в тази чешма. И изведнъж ми просветна нещо в главата. Нали Братството беше на Рила и Учителят беше на Рила? Откъде се взе Учителят и как пристигна, за да ми помогне и предаде плика с парите? Отидох и се разпитах насам, натам. Никой не бе виждал Учителя.
към текста >>

Дали Той прелетя с крилата на онзи орел, който бе изписан на чешмата, аз не мога да кажа.
Това бяха онези случаи, които бяха за нас чудновати и ги разказвахме само на верни приятели. Защото щяха да ни се смеят и подиграват. Затова аз започнах да разказвам този случай на приятелите и той стана известен като случая с таксата, която е трябвало да бъде платена и заради която Учителят с мисълта си и с вътрешния си взор е видял моята нужда и се е притекъл в най-подходящ момент. Но другото не смеех да го разказа, за да не ми се смеят. А това бе, че през това време, в този ден и час Учителят бе на Рила с Братството. Дали Той прелетя с крилата на онзи орел, който бе изписан на чешмата, аз не мога да кажа. Това знание е още недостъпно за нас. Учителят казва, че когато усвоим знанието, което е дадено в Словото Му, ще минем в четвърто посвещение, а това означава, че небето ще отвори своите врати и знанието небесно ще се втече в нас. Чак тогава можем да преценим и да кажем: „Ето така и по такъв начин Учителят се е пренесъл от Рила, за да дойде в онзи миг и да връчи плика с парите на Атанас Минчев, за да си плати таксата за редовен студент“. За мен, онова което не бе чудо, ме невидимата ръка на Учителя, който ми помагаше и която напътваше онзи „другиго“, който да се намесва в подходящ момент, за да ме насочи в новият ми път.
към текста >>

97. 9. Конят при Диана Бад

9. КОНЯТ ПРИ ДИАНА БАД Сега искам да кажа за случката при чешмата в Диана бад.
9. КОНЯТ ПРИ ДИАНА БАД Сега искам да кажа за случката при чешмата в Диана бад. На Изгрева се установяват нашите приятели постепенно от 1926 година. През 1927 г. се построява на Изгрева само тая стаичка, която после е била приемна на Учителя. Тая година построяват тая стаичка и Учителят живее там. Заедно с Учителя - 1926 г.
към текста >>

Но решават, а Учителят подсказал идеята, че долу в Диана бад, някъде, където е сега гарата, в околностите долу около линията може да се направи чешма.
И така започва живота на Изгрева. Но няма вода, няма електричество, няма нищо. Вода са си носели от така наречения „разсадник“ в парка в Борисовата градина, където са сега тенис-кортовете, там близо до Телевизионната кула от долната страна. Там е имало разсадник и до там имало прекарана вода. От там с бъчва са носели вода. Но решават, а Учителят подсказал идеята, че долу в Диана бад, някъде, където е сега гарата, в околностите долу около линията може да се направи чешма. Има извор и може да се направи чешма. И нашите приятели започват да работят, за да се направи тая чешмичка. Между тях е и бай Иван. Един ден, от всички, които до тогава са вземали участие в работата никой не е отишъл. Отива да работи само бай Иван.
към текста >>

Има извор и може да се направи чешма.
Но няма вода, няма електричество, няма нищо. Вода са си носели от така наречения „разсадник“ в парка в Борисовата градина, където са сега тенис-кортовете, там близо до Телевизионната кула от долната страна. Там е имало разсадник и до там имало прекарана вода. От там с бъчва са носели вода. Но решават, а Учителят подсказал идеята, че долу в Диана бад, някъде, където е сега гарата, в околностите долу около линията може да се направи чешма. Има извор и може да се направи чешма. И нашите приятели започват да работят, за да се направи тая чешмичка. Между тях е и бай Иван. Един ден, от всички, които до тогава са вземали участие в работата никой не е отишъл. Отива да работи само бай Иван. А Учителят, знам от бай Иван, винаги когато е имало общо мероприятие, Той е бил там.
към текста >>

98. 6. Бащинска грижа

Стефка Няголова

Сега това изворче е известната чешма на второто езеро с двете мраморни ръце, чиято вода, според думите на Учителя, е лековита.
6. БАЩИНСКА ГРИЖА Аз бях младо момиче и една година заедно с Учителя и братството през лятото отидохме на Рила, на второто езеро. Учителят, заедно с група братя и сестри бяха открили едно изворче, недалеч от нашия бивак. Учителят казал, че то не е било открито от 3000 години. Тогава всеки ден Учителят с братя и сестри отиваше да работят над извора, като братята носеха мраморни камъни отдалеч и украсяваха изворчето под ръководството на Учителя. Той сам взимаше пряко участие в изграждането на чешмичката, както и във всички останали работи около извора. Сега това изворче е известната чешма на второто езеро с двете мраморни ръце, чиято вода, според думите на Учителя, е лековита. Така един ден Учителят с братя и сестри бяха на изворчето и работеха както винаги. А аз реших да отида на „Езерото на чистотата“, да се измия и тръгнах от бивака сама, минах покрай чешмата, там беше Учителят и братята, работеха изворчето с Него. Аз минах покрай Учителя и Го поздравих, но ги отминах и тръгнах нагоре покрай Харамията. Забелязах, че Учителят ме следеше с очи докато аз вървях нагоре сама. От там отидох на „Езерото на чистотата“.
към текста >>

А аз реших да отида на „Езерото на чистотата“, да се измия и тръгнах от бивака сама, минах покрай чешмата, там беше Учителят и братята, работеха изворчето с Него.
Учителят казал, че то не е било открито от 3000 години. Тогава всеки ден Учителят с братя и сестри отиваше да работят над извора, като братята носеха мраморни камъни отдалеч и украсяваха изворчето под ръководството на Учителя. Той сам взимаше пряко участие в изграждането на чешмичката, както и във всички останали работи около извора. Сега това изворче е известната чешма на второто езеро с двете мраморни ръце, чиято вода, според думите на Учителя, е лековита. Така един ден Учителят с братя и сестри бяха на изворчето и работеха както винаги. А аз реших да отида на „Езерото на чистотата“, да се измия и тръгнах от бивака сама, минах покрай чешмата, там беше Учителят и братята, работеха изворчето с Него. Аз минах покрай Учителя и Го поздравих, но ги отминах и тръгнах нагоре покрай Харамията. Забелязах, че Учителят ме следеше с очи докато аз вървях нагоре сама. От там отидох на „Езерото на чистотата“. Там нямаше никой. Имаше облаци и слънцето се показваше между тях.
към текста >>

Като слязох долу, тръгнах за чешмата и видях, че Учителят беше още там.
Забелязах, че Учителят ме следеше с очи докато аз вървях нагоре сама. От там отидох на „Езерото на чистотата“. Там нямаше никой. Имаше облаци и слънцето се показваше между тях. Едно птиченце само чуруликаше. Като слязох долу, тръгнах за чешмата и видях, че Учителят беше още там. Щом ме видя, че идвам, веднага напусна чешмичката и си тръгна за Бивака. Това беше по обед, към един часа. Значи Учителят е бил там, с мисъл бащинска ме е пазил, докато бях на езерото и се завърнах благополучно. А планината крие много изненади - приятни и неприятни.
към текста >>

99. 9. Най-бедния човек на Изгрева

Йотка Василева Младенова

И на десетия ден вече, в последния миг, така сега като че ли гледам двора как беше, имаше една чешма със зодиака, със зодиите и една кръгла пейка.
И казва тя, разбира се, че задачата я е изпълнява. Но мина първи, втори, трети, четвърти, деветия ден минава. Всичките познати ги преброява на пръсти, но те не й казват, кой е най-бедния. Кой е най-бедния? Не може да намери най-бедния. И на десетия ден вече, в последния миг, така сега като че ли гледам двора как беше, имаше една чешма със зодиака, със зодиите и една кръгла пейка. Там е Учителят, тя Му казва: „Учителю, така плахо, Учителю, днеска е десетия ден, аз все още не мога задачата си да изпълня. Преброявам ги на пръсти всички, не мога да намеря кой е най-нуждаещият да дам моите пари, които съм ги събрала“. Учителят като ме погледна изпитателно: „Рекох, не си ли ти най-нуждающата се? “ Значи сам Той й ги е дал на нея тези пари от задачата. Учителят им даваше на стенографките в един плик пари колкото за хляба.
към текста >>

100. 18. Царят и царицата

Ангел Вълков