Търсене в текстове за 'Чешма'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 62 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В двора влизат двата коня, откарани на чешмата, на единия язди най-пъргавият от нас, развял къдрави коси, пее си някаква юнашка песен.
Един от комунарите го хванал за главата, друг го бута отзад, мъчат се да го вкарат в обора, а то като изтегнало крака не се помръдва. И изведнъж като се извие настрана, освободи се и налети на майка си. Смут, викове, тичания. Който дои кравата, бърза да избяга с котлето, за да го не разсипе. Най-после немирникът е хванат здраво и затворен в обора. В двора влизат двата коня, откарани на чешмата, на единия язди най-пъргавият от нас, развял къдрави коси, пее си някаква юнашка песен. Кухнята, която наричаме пещник светлее, огряна от огъня на огнището. Там най-възрастният от нас, вари млечната каша. Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин. Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата. Вътре едва се побират четири стола.
към текста >>

2. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Сигурно някой на тая образна аналогия ще ми отговори така : Ще пуснем чешмата отведнъж и ще я напълним.
И ония даже, които никога не са помисляли за причините, които ни въведоха в тоя затворен, тъмен път, се сещат при даден случай веднага да възразят, че себеиздигането, личната контрола и съвършенство е нещо бавно, скучно. „Кога ще дойде добруването на земята, ако ние чакаме човеците един по един да се издигнат? " – казват някои. Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде? Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна? Сигурно някой на тая образна аналогия ще ми отговори така : Ще пуснем чешмата отведнъж и ще я напълним. Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена.
към текста >>

Коя чешма?
„Кога ще дойде добруването на земята, ако ние чакаме човеците един по един да се издигнат? " – казват някои. Кога ще дойде това добруване – питаме ние, ако никой не работи над себе си, а само пита кога ще дойде? Кога е по-голяма вероятността да се напълни една стомна с вода, когато пускаме в нея капка по капка пречистена вода, или когато нищо не наливаме, а гледаме само и умуваме, че тя е все още празна? Сигурно някой на тая образна аналогия ще ми отговори така : Ще пуснем чешмата отведнъж и ще я напълним. Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение.
към текста >>

3. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съвпадения През миналия месец мъжът на една наша позната отива сутринтта на чешмата в двора да измие челюстите на изкуствените си зъби.
Съвпадения През миналия месец мъжът на една наша позната отива сутринтта на чешмата в двора да измие челюстите на изкуствените си зъби. Обаче при измиването, една от челюстите пада от ръцете му на плочитe и се счупва на две. Същия ден към обяд той излиза от дома си, за да направи редовната си разходка и слънчева баня близо до линията (София – Горна Баня). Товарен влак минава и го прегазва наполовина. * * * През лятото на хиляда деветстотин двадесет и втора година един мелничар живял до това време в с. Тракиец, Хасковско, дето експлоатирал една тамошна мелница, ми разказа следния случай, който ни представя ясна картина за прераждането.
към текста >>

4. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Пред нас изникна чешма в съвсем нов стил!
Задачата ни беше да вложим, да въплътим в него реално, конкретно новите идеи. Събирахме от близки и по-далечни околности бели кварцови скали, съперничещи с първокласния белоснежен мрамор. Изчистихме извора и наредихме белите камъни по дъното и бреговете му. И след неколкодневна работа радост изпълни душите ни. Всичко беше преобразено! Пред нас изникна чешма в съвсем нов стил! Колко са красиви фигурите, образувани от нареждането на белите скали! Водните струи, които бликат от извора, минават по украсено дъно и се изливат чрез мраморни ръце! Какъв красив символ са тези ръце! Това са ръцете, които дават! Те ти казват: „Влез в живота на даването!
към текста >>

5. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

След Словото на Учителя отиваме при самата чешма.
Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното. Сега тя става способна да долови неподозираната дотогаз красота на живота. Езерата изглеждат по-сини, небето - по-усмихнато, цветята по-благоуханни, хорските лица - по-красиви! Онзи свят е тук! Чувствуваш в този миг, че онзи свят и този свят са едно! След Словото на Учителя отиваме при самата чешма. Тя не е още довършена. Пак всички сме на работа около нея: едни отиват за красиви скали, други я чистят, а трети нареждат скалите. Всички са радостни, но съсредоточени: искат да въплътят най-красивото от себе си в тая чешма. Тя има особен стил. Всяка от трите чешми тук има своя оригинална архитектура, въплътява, особена идея.
към текста >>

Всички са радостни, но съсредоточени: искат да въплътят най-красивото от себе си в тая чешма.
Онзи свят е тук! Чувствуваш в този миг, че онзи свят и този свят са едно! След Словото на Учителя отиваме при самата чешма. Тя не е още довършена. Пак всички сме на работа около нея: едни отиват за красиви скали, други я чистят, а трети нареждат скалите. Всички са радостни, но съсредоточени: искат да въплътят най-красивото от себе си в тая чешма. Тя има особен стил. Всяка от трите чешми тук има своя оригинална архитектура, въплътява, особена идея. * * * Нека сега да отидем към "Сърцето". Няколко дена вече не сме го виждали. А колко има то да ни разправи за преживяното през това време?
към текста >>

6. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

С какъв копнеж очакваме и момента, когато ще зърнем и известната вече чешма в Тополица!
От северната страна се протака Балканската верига, пълна с тайни и красоти. Пътници по разните гари и спирки слизат и се качват, но ние не обръщаме толкова внимание на това. Ние отиваме към Тополица и говорим само за нея. Радостно предчувствие ни изпълва за това, което ще видим и преживеем там. Каква вътрешна красота има една среща на хора, които искат да работят за новото! С какъв копнеж очакваме и момента, когато ще зърнем и известната вече чешма в Тополица! Но ето, влакът спира на очакваната спирка. Бързаме да слезем, защото той тук престоява само 1-2 минути. Колко много посрещачи на спирката! Всичко е организирано! Преди още да пристигнем, определено е вече, кой къде ще бъде като желан гост!
към текста >>

Нека тогава да отидем при любимата ни чешма!
Още не са пристигнали всички. Ще има гости от много айтоски села, от близкия Айтос, после от бургаски и поморски села. Едни ще дойдат с влака, други пеш, а някои семейства ще дойдат с каруци. Най-важната работа е срещата ни довечера. Но има още време. Нека тогава да отидем при любимата ни чешма! Минаваме през няколко улици и излизаме вън от селото. Ето, отдалеч се познава мястото й по грамадния дъб! Наближаваме с страхопочитание, със свещен трепет. Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг. Каква красота в зодиакалните знакове!
към текста >>

Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане!
Това е пътят на свободата и творчеството. Придобитото от тия ниви ще бъде употребено на първо време за постройка на нов салон. Обиколката ни в околностите на селото е много разнообразна. По пътя ни разправят поетични легенди и предания за някои местности, край които минаваме. Мога ли да напусна Тополица, без да видя още веднъж най-скъпата творба тук? Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане! " Колко късо ми се вижда стоенето при нея! До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"! Ти с мощен език говориш за творческите сили, дремещи в този народ! Благодаря ти за кристалните води, които тъй щедро ни даряваш! Вслушвам се в музиката на твоите води, за да доловя, какво искаш да ни кажеш.
към текста >>

7. СТИХОВЕ - Д. А-ва, S Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тук са поставени подобни снимки, поради лошото качество на оригиналните) Общ братски обед на Изгрева Чешма на Изгрева.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Моментни снимки (снимките публикувани в списанието, могат да се видят в PDF-а. Тук са поставени подобни снимки, поради лошото качество на оригиналните) Общ братски обед на Изгрева Чешма на Изгрева. Художествена скулптурна работа, изобразяваща пробудения човек, за когото природата става отворена жива книга. Той я чете, той мисли, той твори. И всичко се събужда за нов живот. Великото Слънце на живота приветствува тоя нов свят на радост и творчество.
към текста >>

8. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Малките камъчета. Чешмата.
Усмивката на Рила. Рилският лагер от далече. Моята палатка. Клекът. Огънят. Кухнята. Седемте езера. Малките камъчета. Чешмата. На върха. Гимнастиките. Песента. Учителят. Малкото глухарче или пътят на ученика. Поетите. Чужденката. Слънцето на планината.
към текста >>

9. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Не се спъна, не се спря - като чешма кога я пуснат, така течаха думите от устата му.
Така ще се спаси и твоят дом! – Тъй отче, тъй!... Говори поп Грую цели два часа. Говори гладко, възторжено и пламенно. Думите му излизаха от устата, сякаш някой му ги подсказваше. Не се спъна, не се спря - като чешма кога я пуснат, така течаха думите от устата му. Говори ту меко и пламенно, ту твърдо и строго. Той вложи в тая двучасова реч толкова жар, сякаш пред себе си имаше пасомите на цялата околия. – Ти също, какъвто и да си, трябва да работиш за идва нето на Царството Божие на земята. Да бъдеш готов за оня час, защото никой не знае в кой ден и час ще дойде женихът. Трябва да се покаеш, да простиш на всичките хора, да ги възлюбиш в сърцето си!
към текста >>

10. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление.
ГЕОРГИ РАДЕВ Георг Нордман Колко е трудно да се обхване с погледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме връхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където, в същност, протича истинското съществуване. Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществуване. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 год., в един прекрасен двор на град Търново, двор сияйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах, колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонираха все по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука – астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проницаемост на неговата остра като стрела мисъл.
към текста >>

11. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Сухата чешма, до която се приближи, ще протече.
Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в лабиринта на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, от който иде. Гласът му ще бъде като музика на многострунен инструмент. През дето мине, пустинните пясъци ще се превърнат в китни цветни и плодни градини. Изсъхналото дърво, до което се приближи, ще се раззелени, ще се покрие изобилно с цветове и ще завърже. Сухата чешма, до която се приближи, ще протече. В тая ранна сутрин тези мисли са тъй живи в мен! Днес е Нова година. Новогодишната лекция на Учителя е свършена. В нея той ни изведе до високи планински върхове и ни показа дивни изгледи, които се откриват от там. Идеите на лекцията трептят в душите ни като акорди на свещена музика.
към текста >>

12. ИЗ ЕТО ЧОВЕКЪТ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма, безразлично тя голяма ли е или малка.
Вън от тия качества аз не виждам как можете да видите и познаете Христа. Българският народ не е имал такова благословение както сега. Христос ще изведе този кораб на България. Христос е на този кораб, и няма защо да се плашим. Аз ви проповядвам един Христос, който е между вас, слушате гласа му, но не Го виждате. Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма, безразлично тя голяма ли е или малка. Вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум. Аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но какви ще ви намери?
към текста >>

Вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата.
Българският народ не е имал такова благословение както сега. Христос ще изведе този кораб на България. Христос е на този кораб, и няма защо да се плашим. Аз ви проповядвам един Христос, който е между вас, слушате гласа му, но не Го виждате. Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма, безразлично тя голяма ли е или малка. Вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум. Аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но какви ще ви намери? Аз казвам, и ще продължавам да казвам, че говоря това, което ми диктува този, който ме е пратил, без да гледам, кой какво щял да мисли и какво щял да каже.
към текста >>

13. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” - Сестрата каза: “Пуснали са кучетата, толкова са зли, че никой не смее да излезе на двора.” - Казвам на сестрата: “Дай ми съдовете.” - Сестрата казва: “Моля те, недей отива, те са зверове.” Чешмата беше на отсрещната страна на двора в една пещера.
За наш късмет случи се , че тук летуваха няколко семейства наши приятели. Те ни приеха радушно, топло, като че посрещаха родни синове. Дадоха ни топла вода да се измием, нахраниха ни, починахме си, и увлечени в разговор не видяхме как се свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: “Забравила съм да налея вода, какво ще правим сега? ” - Казвам на сестрата: “Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има? ” - Сестрата каза: “Пуснали са кучетата, толкова са зли, че никой не смее да излезе на двора.” - Казвам на сестрата: “Дай ми съдовете.” - Сестрата казва: “Моля те, недей отива, те са зверове.” Чешмата беше на отсрещната страна на двора в една пещера. Вземах стомната и чайника и тръгнах. Като излязох на двора, спрях се за малко - за такава среща човек трябва да се подготви. Много пъти съм опитвал - като призове доброто, човек няма от какво да се бои. Тръгнах съсредоточено, с отмерена, спокойна стъпка - тиха, но не дебнеща. Едното куче беше легнало посред двора - минах край него, то само повдигна главата си, но не мръдна.
към текста >>

14. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ядох четири дена сух хляб от Чехия, намокрен на чешмата, подсладен с малко захар.
С една крона не можеш да си купиш дори един сандвич. Вземи десет крони, ще ми ги върнеш, когато можеш.“ Вече имах единадесет крони. Единственият препоръчан ми българин се срещна с мене и ме попита: - „Имаш ли пари? “ - „Имам единадесет крони.“ - Вземи десет крони, ще ми ги върнеш един ден.“ Вече имах двадесет и една крони. Можах да пренощувам. Ядох четири дена сух хляб от Чехия, намокрен на чешмата, подсладен с малко захар. Пазех парите за неизвестното. Веднага намерих работа в една работилница за ръчни произведения. За малко време спечелих повече от шефа на работилницата. Облякох се, обух се, пратих и храна на майка ми. В Швеция за мене нямаше условия за живеене: Студ, липса на слънце, влага и т.н.
към текста >>

15. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Драги читателю, иди във Рила,— в сърцето на Рила, — в оная божествено прекрасна местност, наречена „Седемте езера“ и там, при едно от тия езера, — където това лято бе разположен лагера на Бялото Братство, — ти ще намериш един чист планински извор, превърнат в чешма, изградена и обградена с малки и големи недялани мраморни камъни, донесени из околността.
Обединението трябва да се започне отдолу, от народа. Тогава то ще се изгради върху гранит-на основа, ще се наложи стъпка по стъпка на целокупния живот, ще обедини целия свет в едно икономическо и духовно цяло. Тогава ще пресъхнат сълзите на страдащите и ще има радост и доволство за всички хора на земята. Зовът на Бялото Братство към българския народ и към цялото човечество. „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! “ Драги читателю, иди във Рила,— в сърцето на Рила, — в оная божествено прекрасна местност, наречена „Седемте езера“ и там, при едно от тия езера, — където това лято бе разположен лагера на Бялото Братство, — ти ще намериш един чист планински извор, превърнат в чешма, изградена и обградена с малки и големи недялани мраморни камъни, донесени из околността. Озърни се наоколо и близо до нея ти ще видиш да се издига един мощен гранитен блок, върху когото с длетото на каменоделеца са недялани следните прости и ясни, но възвишени и свещени думи, които са зова, който днес Небето отправя към българския народ и към цялото човечество: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор! - - - - - - - Прочетете го. Прочетете го пак. Прочетете го още веднъж! Повтаряйте тези думи докато те се запечатат с огнени букви във вашата душа, докато те направят във вас онзи преврат, на който те са способни!
към текста >>

16. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отидохме при чешмата, от където ще ги изпратим.
Tе търсеха Предтечата, най-яркия изразител на настъпващата нова Славянска култура. И намериха Го. След няколко минути те бяxa насядали около Учителя и жадно поглъщаха — накъсо, просто и ясно изказани слова за новия живот ... Беседата се свърши. Късото мълчание се наруши от ръкостискане и „Братство — Единство“. Ето няколко часа незабелязано се минаха. Отидохме при чешмата, от където ще ги изпратим. Академиците са във възторг от хубавата обстановка. Правиха снимки. И пак песни непрестанно се пееха. Час на раздяла. Не им се тръгваше.
към текста >>

17. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При тая хубава вода, дето имате — да направите една чешма, за чудо и за приказ.
Таман сме хора за тая работа“. А на селяните рекли: „Хубава ви е земята, хубава и плодородна, много да ва, па и вие сте народ работен, ала при толкова добрини, не знаете да добрувате. Като добитък живеете. Гледаме ви, гледаме, та чак жал ни става. Туй къщи ли са като къщи, улици ли като улици? При тая хубава вода, дето имате — да направите една чешма, за чудо и за приказ. Не тия прости чучури. Гледаме и водениците ви. Туй воденици ли са? Ний да ви направим воденици — та мило и голямо да се чуди. От близо и далеч да се извървява народа, при вас брашно да мели.
към текста >>

18. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

1) Който има развален стомах, да си купи две стомни, да носи вода от чешмата и да полива най-малко 30 дървета на ден.
И ако разбирате законите на водата, ще имате правилно кръвообращение. Въздухът и вятърът имат отношение към дишането, а електричеството и магнетизмът имат отношение към мозъка и мисълта. Сегашните учени не могат да намерят тази връзка между процесите в Природата и тези в човека. Те не подозират, че тези четири елемента в Природата са свързани с четирите главни системи в човека. Във връзка с тези закони ще ви дам няколко правила, които може да се видят смешни на днешните „учени“, но нека, когато направят редица опити с тях, тогава да ги критикуват. 1) Който има развален стомах, да си купи две стомни, да носи вода от чешмата и да полива най-малко 30 дървета на ден. Който прави това упражнение 1-2 години, ще има отличен стомах. 2) Когато кръвообращението ви е слабо и имате сърцебиене, ходете по планините и въобще там, където има извори, и ги изчиствайте хубаво, за да могат да текат нормално и изобилно. Сърцебиенето ви ще се прекрати и ще имате отлично кръвообращение. 3) Ако дишането ви е слабо и дробовете ви са заразени от охтика, качвайте се по високите върхове и когато духа силен вятър, правете си гимнастически упражнения там, без да се плашите от вятъра. Сегашните хора се страхуват от вятъра - и те простиват от страх, а не от вятъра.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Долу на чешмата всяко лято слагам кипчета, но със синджирите ги вземат.
— подзема дядо Тихол. Като че ли не са раждани от една майко, сукали от едно гръд и расли под една стряха. Земята ли се е свършила, та да проливат братска кръв. Хората пилето жалят, пък той брата си не пожалил! Нямат грях, нямат срам ни от Бога, ни от хората … Лъжат, крадат и мислят, че няма кой да ги види. Долу на чешмата всяко лято слагам кипчета, но със синджирите ги вземат. — Тихоле, какви времена дочакахме! Туй, младите, за нищо не мислят. Общото не тачат, не го ценят за нищо. Моста се продънил, изгнил, страх до те съвземе кога минеш, пък синковецът вади гредите, катраносва ги за диреци и опъва телта по тях. Дели земята и вика: моя е!
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“.
че той ме бе молил да не гледам назад! Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск. Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла. Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние. Аз успях постепенно и отворих изморените си и натегнали очи. за да видя моята стая празна, без да има някой в нея. Послушникът ме беше напуснал, но уви!
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чешмата в Тополица (Боян Боев) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 143 - год. VIII. Севлиево, 15 декември, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Нов път - нови дела (М.) Оръжие (стих. от Олга Славчева) Скритите сили в народа. Чешмата в Тополица (Боян Боев) Словото на Учителя. Законът на плътта. (Резюме на неделната беседа „Роденото от плътта“, 10. XI. 1935 г. от Влад Пашов) Белият лотос (продължение от брой 143 - Мейбъл Колинз) Сврака и Кокошка (басня – Дядо Благо) Хора-магнити Из науката и живота (М. И. С.) Послушанието (Г. С.
към текста >>

Олга Славчева Боян Боев СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА Чешмата в Тополица Китното село Тополица, недалече от Айтос, е разположено в живописните поли на Стара планина.
И всичко що е най-добро и свято, Любов! Ти само знайш да проявиш. Аз вярвам само, само във Доброто! — Оръжие едничко на света! Което, знам, ще ограничи злото Оръжие свещено — Любовта! Олга Славчева Боян Боев СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА Чешмата в Тополица Китното село Тополица, недалече от Айтос, е разположено в живописните поли на Стара планина. При селото планината се прорязва от тясна клисура, от която понякога духат силни ветрове. Почвата тук е плодородна — повечето е благословеният чернозем, скъп дар на майката земя — приготвена от нея с любов преди стотици хиляди години за бедното население на тия места. Селото често през деня се оглася от свирката на локомотива, понеже линията е близо. То си има и спирка. Няколко пъти съм посещавал това село.
към текста >>

Посещават между другото и прочутата чешма край селото.
То си има и спирка. Няколко пъти съм посещавал това село. Правило ми е впечатление оная доброта, духовно развитие, интелигентност, работоспособност и идеализъм на неговите жители. Веднъж длъжностни лица от постоянната комисия посещават селото. Това било преди няколко Години. Посещават между другото и прочутата чешма край селото. Останали учудени. понеже такава чешма не били виждали не само в България, но и в чужбина, дето са ходили. Попитали кой е построил чешмата. Отговорили им: „Набожните“. Кои са тия „набожни“?
към текста >>

понеже такава чешма не били виждали не само в България, но и в чужбина, дето са ходили.
Правило ми е впечатление оная доброта, духовно развитие, интелигентност, работоспособност и идеализъм на неговите жители. Веднъж длъжностни лица от постоянната комисия посещават селото. Това било преди няколко Години. Посещават между другото и прочутата чешма край селото. Останали учудени. понеже такава чешма не били виждали не само в България, но и в чужбина, дето са ходили. Попитали кой е построил чешмата. Отговорили им: „Набожните“. Кои са тия „набожни“? Това са учениците на Всемирното Братство в селото. В селото някой ги наричали така.
към текста >>

Попитали кой е построил чешмата.
Веднъж длъжностни лица от постоянната комисия посещават селото. Това било преди няколко Години. Посещават между другото и прочутата чешма край селото. Останали учудени. понеже такава чешма не били виждали не само в България, но и в чужбина, дето са ходили. Попитали кой е построил чешмата. Отговорили им: „Набожните“. Кои са тия „набожни“? Това са учениците на Всемирното Братство в селото. В селото някой ги наричали така. Нека кажа няколко думи за тая чешма.
към текста >>

Нека кажа няколко думи за тая чешма.
Попитали кой е построил чешмата. Отговорили им: „Набожните“. Кои са тия „набожни“? Това са учениците на Всемирното Братство в селото. В селото някой ги наричали така. Нека кажа няколко думи за тая чешма. Преди 7 — 8 години източно от селото, не по далече от един километър, се намирали мочурища, с дълбока кал, и само биволите ги навестявали сегиз-тогиз. Бива ли тия мочурища да стоят в това положение? Какво може да се направи? Тая мисъл работи у „набожните“, те искат да творят! Искат да дадат реален израз на възвишените идеи, които ги вдъхновяват.. И ето, веднага пристъпват към дело.
към текста >>

И при все това отиват около 50.000 лева за изграждането на чешмата, При разкопаването намират следи от стара чешма — може би от римско време.
Тя им дава крила! Трябват средства за материали. Всички дават доброволно. вдъхновени от любовта. Трудът изобщо е безвъзмезден. И при все това отиват около 50.000 лева за изграждането на чешмата, При разкопаването намират следи от стара чешма — може би от римско време. Намират и тухли. Близката могила също загатва за следи от римско или даже от древнотракийско време. При работата най-важният момент е бил каптажът. Той дълбоко е скрит под земята. Там има цял басейн с размери 4 м.
към текста >>

И чешмата не се размътва при най-големи дъждове.
Там има цял басейн с размери 4 м. на 6. Страните на басейна са циментирани, а дъното му е с чакъл. Той е напълнен целия с едър чакъл. Отгоре върху му има плоча, а върху последната камъни и глина, за да не се втичат дъждовните води в басейна. И чешмата не се размътва при най-големи дъждове. Най съдбоносният момент е бил, когато се каптирала водата. Пуснали водата и искали да знаят, дали тя ще се издигне на нужната височина, а имено на един метър повече от старото й ниво. И ето, водата се изкачва на желаната височина. Колко голяма е била радостта! Увенчан бил с успех усиленият труд!
към текста >>

Най-сетне, след триседмична усилена работа чешмата е готова.
Колите са предимно на лица от братството. И всичко това безплатно! Или се казва, че за другия ден ще трябват 50 души. Сутринта те са на поста си! Едни копаят, други изхвърлят изкопаното, трети зидат или приготовляват коритата и барелефите. Най-сетне, след триседмична усилена работа чешмата е готова. Единствена е по своята архитектура в целия балкански полуостров. Тя е тъй красива, че като отидеш при нея, ще искаш дълго да я съзерцаваш. В централното корито се вливат изобилните бистри води на два чучура. От двете му страни се намират по едно корито за белене на платна. Освен това, от всяка страна са разположени още по 6 корита.
към текста >>

Близо до чешмата, малко на заден план, се издига мощен вековен дъб — остатък от древната гора, която в доисторично време е покривала цялото Тракийско поле.
Тая стена е украсена с барелефите на зодиакалните знакове в грамадни размери: всеки с височина до един метър. Те са символ на ония космични разумни сили, които стоят зад всички явления на природата и ги направляват! Барелефът при централното корито, разбира се. е Водолей. Всички барелефи са високо художествени. Близо до чешмата, малко на заден план, се издига мощен вековен дъб — остатък от древната гора, която в доисторично време е покривала цялото Тракийско поле. Той тъй добре допълва красотата на местността! Сега има дежурство в братството. Всека седмица идват братя и сестри, за да чистят чешмата и цялата околност. Всички сърца са спечелени. Никой не говори против „набожните“.
към текста >>

Всека седмица идват братя и сестри, за да чистят чешмата и цялата околност.
е Водолей. Всички барелефи са високо художествени. Близо до чешмата, малко на заден план, се издига мощен вековен дъб — остатък от древната гора, която в доисторично време е покривала цялото Тракийско поле. Той тъй добре допълва красотата на местността! Сега има дежурство в братството. Всека седмица идват братя и сестри, за да чистят чешмата и цялата околност. Всички сърца са спечелени. Никой не говори против „набожните“. Даже кметството иска да залеси около чешмата, да неправи парк. Когато съзерцаваш водите, които бликат шумно из чучурите, пълнят коритата и се разливат по-долу в един поток, ти се потопяваш в един красив мир. Като че ли се докосваш до вечните творчески сили в природата, чувстваш успокоение, сила и вяра в Доброто, вяра в Разумното, което живее в цялата природа и в тебе.
към текста >>

Даже кметството иска да залеси около чешмата, да неправи парк.
Той тъй добре допълва красотата на местността! Сега има дежурство в братството. Всека седмица идват братя и сестри, за да чистят чешмата и цялата околност. Всички сърца са спечелени. Никой не говори против „набожните“. Даже кметството иска да залеси около чешмата, да неправи парк. Когато съзерцаваш водите, които бликат шумно из чучурите, пълнят коритата и се разливат по-долу в един поток, ти се потопяваш в един красив мир. Като че ли се докосваш до вечните творчески сили в природата, чувстваш успокоение, сила и вяра в Доброто, вяра в Разумното, което живее в цялата природа и в тебе. Една нова светлина те озарява, много нови идеи проблясват в тебе. Почваш да чувстваш олтаря, великото и красивото, което крие всяко човешко сърце! Като че ли проникваш великите пътища на безграничния!
към текста >>

Стоя пред чешмата, гледам, как бликат кристалните й струи.
И после, когато се отдалечиш от там. тая неземна картина, която си съзерцавал, постоянно изпъква пред тебе! И нещо повече! Когато искаш да издигнеш съзнанието си в по-високи сфери, извикваш пред умствения си взор цялата тая картина, и веднага се променяш! Изпълваш се с радост, с мир! Стоя пред чешмата, гледам, как бликат кристалните й струи. Дълго стоя и се вслушвам в техния говор. Те ми нашепват: „Ние носим радост на треви, цветя, дървета, хора, на всека жива твар! Животът е музика! Животът е красота! Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те подтиква към висините!
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

После се спря на чешмата, която шуртеше отдясно.
Случайно минах край вашето училище . . . — Седнете — покани Учителя. Церят седна на пейката. Погледа му обходи градината. После се спря на чешмата, която шуртеше отдясно. И там прочете следните изречения, издълбани в камъка: „Само обичта е източник на живот и щастие. Само чрез обичта света ще се избави от всички скърби и страдания. Само чрез обичта хората ще дойдат до пълнете радост и свобода, до истинското благо в живота." — Чудя се, как е възможно да не зная нищо за науката на обичта — каза царят, гледайки Учителя. Толкова науки ми са познати и тъй много съм направил за тяхното разпространение и приложение в живота. — Нищо чудно, царю — отговори Учителя.
към текста >>

Ако правилно, съгласно законите, свържем една лампа с динамото, тогава ще имаме светлината, око свържем правилно една чешма с извора, тогава г и водата ще тече.
И всички, когато гледаме нещата, сръбва да ги виждаме с широкия поглед на майката, която в немощното, цапащо се дете, постоянно тревожещо я със своите викове и крясъци, вижда бъдещия человек, който носи или може да донесе Божествена идея в света. Когато гледаме на един человек или на себе си в едно огледало, тая трябва да бъде мисълта, която ще ни постови в едно правилно отношение с нещата: — до гледаме на тях, тъй както природата гледа. И само тогава можем да имаме известни блага от подобна наука. Защото един закон, какъвто и да е психически или физически, регулира правилните отношения. И само ако се спази, можем да получим ония блага, които чакаме. Ако правилно, съгласно законите, свържем една лампа с динамото, тогава ще имаме светлината, око свържем правилно една чешма с извора, тогава г и водата ще тече. Същото е и с мисълта на човека. Ако тя има правилно отношение с резервоара на природата, чрез една мисъл може да се получи много знание, както през една тръба протича много вода. Такава мисъл Учителя нарича жива, права мисъл. Правата мисъл винаги предполага едно любещо същество, което гледа на другите като на себе си. Разглеждането характера на човека трябва де става винаги от тия предпоставки — без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй че животът не е произлязъл от една малка клетка, но клетката е само проводник на живота, както чучурът на чешмата е проводник на водата.
Това вътрешно богатство се изявява, когато почне да действа вторият принцип, който организира нещата и ги прави красиви. Тогава вие ще попитате: — какъв е произхода на живота? Първичните клетки са само проводници на живота, но животът е произлязъл от Великото. Животът произтича от Безграничността, която няма начало, няма и край. Сам по себе си, животът произтича от една същина, но не от малкото, а от голямото. Тъй че животът не е произлязъл от една малка клетка, но клетката е само проводник на живота, както чучурът на чешмата е проводник на водата. Клетките сами по себе си не са толкова прости както мнозина си ги представят. Те имат много сложен живот. Те имат особени специалности, каквито ние не можем да си представим. Тези малки клетчици съставят целия човешки организъм. Едни от тях устройват мозъка, други — стомаха, трети — белите дробове, четвърти — нервната система и т. н.
към текста >>

24. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Ей сега дядовото, да спрем до чешмата и ще видиотиш!
Сви се страхливо и се помъчи да заспи. Беше горещ следобед. Един от ония редки пролетни следобеди, които пролетта майсторски си пооткрадва от лятото. Дядо Грую подкарваше стадото си на водопой и пладнуване. По пътя Митко си спомни снощния разговор. — Ей сега дядовото, да спрем до чешмата и ще видиотиш! И детето видя, видяха и други, които гледаха отдалеч, видя и Драгойчо, който беше наблизо,—млад черноок овчар. Дядо Грую извади кобура си, насочи го право към небето и гръмна един, два, три пъти. — Де го Господа, видя ли, хлапе? Умерих ли го, а? Шумът от оръжието изплаши овцете и всички до една хукнаха нататък.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не, като се намерите пред мъчнотията си, която представя пресъхнала чешма, опитайте се да прекарате от водата на другите чешми в нея.
Всички други работи са произлезли все от тия четири сили в човека. Това са ценности, които ние трябва да проучваме. Докато вие не проучвате ценностите на вашето сърце, ум, душа и дух, вие никога не можете да намерите ценното. И петдесет пъти на ден да се молите, вие можете само да се самоизлъгвате, но щастието никога няма да намерите. Вие искате да бъдете щастливи, но като се намерите пред една мъчнотия, веднага я избелвате. Не, като се намерите пред мъчнотията си, която представя пресъхнала чешма, опитайте се да прекарате от водата на другите чешми в нея. Успеете ли да направите това, да потече и пресъхналата чешма, вие сте се справили с вашата мъчнотия. Че ако вие не можете да прекарате вода във вашата пресъхнала чешма, де е знанието ви? Де е вярата ви? Де е вашата любов? Не искам да ви навеждам механизиране на нещата.
към текста >>

Успеете ли да направите това, да потече и пресъхналата чешма, вие сте се справили с вашата мъчнотия.
Това са ценности, които ние трябва да проучваме. Докато вие не проучвате ценностите на вашето сърце, ум, душа и дух, вие никога не можете да намерите ценното. И петдесет пъти на ден да се молите, вие можете само да се самоизлъгвате, но щастието никога няма да намерите. Вие искате да бъдете щастливи, но като се намерите пред една мъчнотия, веднага я избелвате. Не, като се намерите пред мъчнотията си, която представя пресъхнала чешма, опитайте се да прекарате от водата на другите чешми в нея. Успеете ли да направите това, да потече и пресъхналата чешма, вие сте се справили с вашата мъчнотия. Че ако вие не можете да прекарате вода във вашата пресъхнала чешма, де е знанието ви? Де е вярата ви? Де е вашата любов? Не искам да ви навеждам механизиране на нещата. Често вие искате да ви се даде нещо, но трябва да знаете, че може да ви даде нещо само онзи, който ви обича.
към текста >>

Че ако вие не можете да прекарате вода във вашата пресъхнала чешма, де е знанието ви?
Докато вие не проучвате ценностите на вашето сърце, ум, душа и дух, вие никога не можете да намерите ценното. И петдесет пъти на ден да се молите, вие можете само да се самоизлъгвате, но щастието никога няма да намерите. Вие искате да бъдете щастливи, но като се намерите пред една мъчнотия, веднага я избелвате. Не, като се намерите пред мъчнотията си, която представя пресъхнала чешма, опитайте се да прекарате от водата на другите чешми в нея. Успеете ли да направите това, да потече и пресъхналата чешма, вие сте се справили с вашата мъчнотия. Че ако вие не можете да прекарате вода във вашата пресъхнала чешма, де е знанието ви? Де е вярата ви? Де е вашата любов? Не искам да ви навеждам механизиране на нещата. Често вие искате да ви се даде нещо, но трябва да знаете, че може да ви даде нещо само онзи, който ви обича. Никой нищо не може да даде без Любов.
към текста >>

И чрез лесковата пръчка „багетката“ те са открили подпочвена вода и са направили хубава чешма.
— И аз ще дойда при вас, горе на Изгрева, казала жената. От 1 до 15 VI. т. г. група приятели около 10-12 души са посетили по свой почин чифлика на В. Нейчев — Карнобатско. И чрез лесковата пръчка „багетката“ те са открили подпочвена вода и са направили хубава чешма. Желателно е да се образуват повече подобни групи и с помощта на радиостезията, лесковата пръчка или махалото да се търси подпочвена вода в сухите области. Има цели селища, които страдат от липса на вода. Такива групи ще събудят в селищата. които посещават висок идеал, безкористен стремеж и чувство на взаимопомощ. * ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Невидимите Лъчи Сега вече учените са сполучили да установят напълно, че всичките живи същества и даже неодушевените предмети излъчват собствени лъчи, които се различа-ват едни от други по бързината на трептенията.
към текста >>

26. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На всеки ти не можеш да даваш, както не ти ще нахраниш целия свят, така и една чешма няма да напои целия град.
Колко често ние търсим „смисълът в недовършения живот н; едно или друго лице или в своя собствен? * Най-напред се учат хората да дават. То е любовта. И ако грешно дадеш, къде то не трябва, други, които вървят след тебе поправят нещата. * Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта — тя те учи на кого да даваш. На всеки ти не можеш да даваш, както не ти ще нахраниш целия свят, така и една чешма няма да напои целия град. * Когато се научиш кому да даваш, иде Истината и тя ще те научи как да даваш: — Както Бог дава — тъй че никой да не сети или види ръката, която дава. * Който доказва, че е силен, не е силен. * Ако не слушаш съдията вътре в себе си, ще го слушаш отвън. * Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствие от победата на силния над по-слабия — макар и само в един диспут е едно, и ако ти се бориш с любов и желание да освободиш от невежество противника си — това е съвсем друго. * Целта на живота не може да бъде вън от самия живот.
към текста >>

27. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На другата страна на езерото, при което е разположен лагерът, е изградена от Учителя и учениците хубава чешма, направена от бели и разноцветни мраморни камъни.
Най-горното езеро е главата. На всяко от тези езера Учителят е дал и друго мистично наименование. Освен тези седем езера, аз видях още други две езера, от друга система. Това са „Езерото на чистотата“ и „Езерото на съзерцанието“. Последното е заобиколено отвсякъде с извънредно стръмни скали и отиването до него е много трудно. На другата страна на езерото, при което е разположен лагерът, е изградена от Учителя и учениците хубава чешма, направена от бели и разноцветни мраморни камъни. На скалата, която е до самата чешма, има написани мистически знаци, под които стои надписа: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живото, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ Организацията в лагера на Рилските езера беше отлична. Веднага след молитвата и лекцията на „Молитвения връх“ се слиза долу в лагера за гимнастиките на „Паневритмията“, които се извършват на голяма поляна всред лагера. Вземайки участие в гимнастиката, аз забелязах, че тя наистина е много полезна и влияе отлично на самочувствието на човека. Тя успокоява нервите, освежава мозъка, засилва мисълта и изобщо поставя организма в отлична хармония. Едно от тия упражнения представя символически разкъсване оковите на материята.
към текста >>

На скалата, която е до самата чешма, има написани мистически знаци, под които стои надписа: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живото, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ Организацията в лагера на Рилските езера беше отлична.
На всяко от тези езера Учителят е дал и друго мистично наименование. Освен тези седем езера, аз видях още други две езера, от друга система. Това са „Езерото на чистотата“ и „Езерото на съзерцанието“. Последното е заобиколено отвсякъде с извънредно стръмни скали и отиването до него е много трудно. На другата страна на езерото, при което е разположен лагерът, е изградена от Учителя и учениците хубава чешма, направена от бели и разноцветни мраморни камъни. На скалата, която е до самата чешма, има написани мистически знаци, под които стои надписа: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живото, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ Организацията в лагера на Рилските езера беше отлична. Веднага след молитвата и лекцията на „Молитвения връх“ се слиза долу в лагера за гимнастиките на „Паневритмията“, които се извършват на голяма поляна всред лагера. Вземайки участие в гимнастиката, аз забелязах, че тя наистина е много полезна и влияе отлично на самочувствието на човека. Тя успокоява нервите, освежава мозъка, засилва мисълта и изобщо поставя организма в отлична хармония. Едно от тия упражнения представя символически разкъсване оковите на материята. Също така и всички други упражнения имат своя дълбок смисъл и произвеждат силен ефект.
към текста >>

Направена бе също и лодка, с която се носеше вода от чешмата стояща на другата страна на езерото, а през другото време служеше за разходки по езерото.
Хубавата, възвишената музика притежава в себе си силата на космичния ритъм и съединява хората с духовния свят. Но в школата на Учителя понятието „музикалност“ има и друго значение— това е пълната вътрешна хармония и душевна мекота, а не само музиката като професия и като изкуство. В една голяма палатка се намираше магазина на лагера, от гдето можеше да се вземе всичко което е необходимо. Продуктите се доставяха на коне. В лагера имаше също и баня, с топла и студена вода, направена в една палатка. Направена бе също и лодка, с която се носеше вода от чешмата стояща на другата страна на езерото, а през другото време служеше за разходки по езерото. На едно място в центъра на лагера имаше сандъче за намерените предмети. Тук се поставяше всичко, което някой е изгубил или забравил някъде и е било намерено от друг. Едно от най-хубавите неща тук бяха вечерните събрания около огъня в центъра на лагера. Вечер, след запалването на огъня, всички се събираха там, насядали около него на дълги пейки и прекарваха така вечерта в песни и разговори. Често някой от братята и сестрите свиреха, четоха свои литературни произведения или разказваха нещо интересно.
към текста >>

28. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако чешмата е отворена и непрекъснато тече, кой колкото и да си налива от нея, всички ще се радват.
За да не се обезвериш, за да не се озлобиш, също така трябва да бъдеш много предвидлив. Какво ли няма да дойде до главата на човека. Ако някой човек има шише вода и ти пиеш от него без позволение, непременно ще породиш недоволство в него. Този човек ще те пита: Защо пи без мое позволение? Къде се ражда противоречието сега? Ако чешмата е отворена и непрекъснато тече, кой колкото и да си налива от нея, всички ще се радват. Тъй щото Божествените работи всякога произвеждат радост, а човешките — спор. Там, дето има най-малкия спор, порядъкът е човешки. Щом спорът престане, там Божественото започва. Дотогава, докато ти имаш най-малкото смущение, ти имаш човешки порядък, в теб функционира човешкото. Не е важно дали ти съзнаваш или не съзнаваш това.
към текста >>

29. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(из извънредната беседа – 1 януари 1939 г.) При чешмата.
(стих.) – S. Искри – Г. Тахчиев. Духовните импулси и задачите на новото време. III. Християнството и древната мъдрост – Влад Пашов Словото на Учителя. Малкият брат. (из извънредната беседа – 1 януари 1939 г.) При чешмата. (стих.) – И. Догдето ти скала не станеш. (стих.) – Д. Нужна е истинска наука за човека – Ал. Карел Астрология.
към текста >>

обед, София — Изгрев ПРИ ЧЕШМАТА Бях жадна, тъжна, морна и печална, край твоя дом преминах аз.
За тях ще се заколи най-угоеното теле и ще им се даде угощение. Всички, които присъстват на Божествената трапеза, ще бъдат благодарни за онова, което им е дадено. Дръжте в ума си мисълта: Пътят на Божията любов е осеян с всички възможности и условия за постижение. Из беседата, държана от Учителя на 1 януари 1939 год. 10 ч. пр. обед, София — Изгрев ПРИ ЧЕШМАТА Бях жадна, тъжна, морна и печална, край твоя дом преминах аз. Седеше ти при балата чешмичка, бе летен ден, бе златен, летен час. * Погледнах те, погледна ме, зачаках. Ти свойта шепа приближи. Разбрах тогава аз, отворих крана и бликнаха прохладните струи. * И пи тогава Ти и аз след Тебе.
към текста >>

30. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не, свий ръката си в юмрук и кажи: Господи, искам да бъда една чешма, да имам мекотата на водата.
Съвременна хора искат да се налагат, да стават нещата по тяхна воля. В това отношение те мязат на своенравни деца. Те казват: Защо светът е създаден така? Защо нещата стават така? и пр. Не, свий ръката си в юмрук и кажи: Господи, искам да бъда една чешма, да имам мекотата на водата. Всичко хубаво и красиво седи в мекотата. Който има мекота, е по-силен и от най-грубия човек. Водата е по-силна и от твърдите канари. Тя и тях изкопава. В света няма по-мощна сила от водата; в света няма по-мощна сила от топлината; в света няма по-мощна сила от светлината; в света няма по-мощна сила от любовта Та казвам: не вярвайте в онези заблуждения, с които досега сте живели, да мислите, че сте роби на греха, че нищо нямате в себе си и тепърва трябва да ви освобождават.
към текста >>

31. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Направи хубава голяма чешма и на нея написа: — „Промисли за ближния си, за да промисли Бог за тебе.“ Н.
Имаше Някой, Който познаваше неговите овци, ниви, лозя, и удряше тях, само тях ... а наоколо всичко друго оставаше невредимо. И за една нощ той разбра, много разбра. И на другия ден осъмна друг, нов човек. Отиде в града, повика майстори. Изкопаха отново водата от затрупания кладенец. Направи хубава голяма чешма и на нея написа: — „Промисли за ближния си, за да промисли Бог за тебе.“ Н. Неделчева ПРИЗНАТЕЛНОСТТА Много качества са потребни на човека до като достигне пълно съвършенство, но колко точно, трудно е да се каже. Обаче несъмнено е, че признателността е едно от най-важните. Можем ли да си представим духовен процес без това качество? Признателността е не само знак на добро възпитание, но е белег на вродена интелигентност и благородство. За нея някои философи-моралисти казват, че е най-важен израз на онова положителното и красивото, което човек е възприел и асимилирал.
към текста >>

32. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А човек без душа е като слънце без топлина, като чешма без вода, като храна без вкус, като цвете без аромат.
Хората имат много радости и забави, много удоволствия и развлечения, но те са нещастни и измъчени. Защо е това тъй? Защото те хранят, поят и удоволствуват само тялото. A душите им остават гладни и жадни: душите им са измъчени и тъжни. Душите им отслабват, изнемогват, замират. А човек без душа е като слънце без топлина, като чешма без вода, като храна без вкус, като цвете без аромат. Има в Градината на живота едно дърво. То ражда плодовете на обичта. Тия плодове са храна за душата. Всички, които ядат от тях, винаги са сити. доволни, винаги са млади и силни, винаги са радостни и щастливи.
към текста >>

33. -

Чешмата бликаща, от извора с цветя послан, със струя мощно животворна!
. . * Велик си Ти, о, Творче всемогъщи, навред и винаги един и същи; свещен за мен ще бъде онзи ден и час в който Те почувствах и възлюбих аз В. В. НА ПЛАНИНАТА Вървим в планински път, изгубващ във висината! С възхитени очи, усмихват се полята; ручеят ромоли; брези сребристи наредени, като пазители на тайните световни, вдълбочени! * Ето скалата, птичките всред шубрака разстлан, полянката свежо зелена, названа Ел Шадай! Чешмата бликаща, от извора с цветя послан, със струя мощно животворна! Пий и Бога познай! * Пламти огнището, извива пушек с дъх на клей! Планинският нектар от чайниците врящи се лей за отдих и почивка там сме наредени; пием с благословение, в тиха радост душата пей! * Край нас мъдрецът е! О, мигове блажени От мирове небесни, очи сияйно вдъхновени греят с любов Божествена, дълбоко озарени!
към текста >>

34. -

А когато ги питам, не знаят ли че водата на чешмата иде от извора — те се усмихват: — да, това те знаят.
О, колко е тежко за слепи те в тоя свят, но колко още по тежко е на тия, които мислят че виждат! А сега те са на всяка крачка . . . И често те питат: — Знаеш ли отгде иде живота? И ако им кажа че зная, те не вярват. А когато ги питам, не знаят ли че водата на чешмата иде от извора — те се усмихват: — да, това те знаят. Но извора на живота кой е? Има ли такъв? И те, които живеят, питат — има ли животът извор?. . . Но аз ги разбирам — те живеят с отраженията на живота.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така, хазяйката, млада и жизнерадостна госпожа, пое: „Не мога и на чешмата в двора си вода да налея.
. . Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка. Надойдоха същевременно и жената, която бе ни повикала, слугинята на аптекаря и двама старци, мъж и жена. И всички изедно викнаха: „избавете ни от тоя глас, стига що ни е безпокоил и плашил“, като един подир друг се изредиха да откриват случаите, при които гласът им се е откривал. Така, хазяйката, млада и жизнерадостна госпожа, пое: „Не мога и на чешмата в двора си вода да налея. Щом се доближа до чешмата, започне да свири, пее македонски, зияфетчийски песни, да вика подир мене и ми говори не прилични приказки, че съм била хубавелка, гиздава и колко ще.то да му бъде приятно да ме има“. — въобще приказки, които ме беше срам да разправя мъжу си. Бре в черква ходих, свещи палих, парастаси плащах, дано този глас се махне, но ето още ни тревожи. И важното е, че така силно вика, че и съседите го чуят, та вече ме е срам от хората. Да не би пък някой човек да ви е задявал от негде скрит в двора, госпожо, без да го видите?
към текста >>

Щом се доближа до чешмата, започне да свири, пее македонски, зияфетчийски песни, да вика подир мене и ми говори не прилични приказки, че съм била хубавелка, гиздава и колко ще.то да му бъде приятно да ме има“.
Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка. Надойдоха същевременно и жената, която бе ни повикала, слугинята на аптекаря и двама старци, мъж и жена. И всички изедно викнаха: „избавете ни от тоя глас, стига що ни е безпокоил и плашил“, като един подир друг се изредиха да откриват случаите, при които гласът им се е откривал. Така, хазяйката, млада и жизнерадостна госпожа, пое: „Не мога и на чешмата в двора си вода да налея. Щом се доближа до чешмата, започне да свири, пее македонски, зияфетчийски песни, да вика подир мене и ми говори не прилични приказки, че съм била хубавелка, гиздава и колко ще.то да му бъде приятно да ме има“. — въобще приказки, които ме беше срам да разправя мъжу си. Бре в черква ходих, свещи палих, парастаси плащах, дано този глас се махне, но ето още ни тревожи. И важното е, че така силно вика, че и съседите го чуят, та вече ме е срам от хората. Да не би пък някой човек да ви е задявал от негде скрит в двора, госпожо, без да го видите? — запитахме я ние.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По открития мегдан от китните върхове на върбите, наредени покрай чешмата, слизаха множество врабчета, които подскачаха, несмущавани от никого.
Възземай се по вълни звездите, В звездното там море Диамант блести, За тоз там блесък са гърдите, Там търси го Блаженството на твоите мечти. То и Тя и Ти !... Горнякът Глухота и странна тишина изпълваше, както всякога, и тоя ден малкото полско селце. В това време всички хора бяха излезли на работа в полето. На много места, през съборените огради, се виждаше натрупано сено на големи купища, от което се носеше прасна и сладка миризма. По открития мегдан от китните върхове на върбите, наредени покрай чешмата, слизаха множество врабчета, които подскачаха, несмущавани от никого. Кръчмарят, попът и Горнякът — така викаха едного от селяните — бяха живите души само, останали през тоя хубав слънчев ден в селото. Като прекараха дълго време в кръчмата, дето Горнякът пропи последното си петаче, след като заложи новата си коса, с която се готвеше да отиде на ливадата, и шарения си пояс, изтъкан наскоро от жена му, добрите приятели станаха да се разотиват. Горнякът, със замъглен поглед, с големи и смешни зигзаци, се запъти към дома си; попът отиде да лови,.'риба из реката, а кръчмарят — в града за вино и ракия. Вън от кръчмата Горнякът направи няколко несигурни крачки, стъписа се някак изведнъж, поспре се за малко, като че гледаше нещо блуждаещ, залюля се и — падна на земята. Той помисли, че някой го дърпа отзад, та промърмори сърдито: „я недей се закача!
към текста >>

Боязливо и смешно извили глави към страната, дето лежеше той, бела и дълга редица гъски минаха покрай него, като че дефилираха, и слязоха долу в кривата вада, образувана от чешмата.
Те бяха първите, които се връщаха от работа. — Хе-хе! стани бре, Горняк! Ще те изпасат гъските ... — шегуваха се те. Но той хъркаше дълбоко и не мърдаше никак. Боязливо и смешно извили глави към страната, дето лежеше той, бела и дълга редица гъски минаха покрай него, като че дефилираха, и слязоха долу в кривата вада, образувана от чешмата. — Похаби се тоя човек: няма да се поправи сякаш, — каза първият съсед на втория. Другият загърна наметнатия си ямурлук, без да проговори нещо. Скоро· те се скриха зад дъсчения стобор на църковния двор. В тоя момент тичешком с изваден език, с боязливо подвита опашка, дотърча през отворения вратник из двора старо сиво куче, високо и кокалесто, както самия Горняк. Като видя, че пред него, на земята, лежи човек и, като разбра, че това е неговият стопанин, то се втренчи в него, подвоуми се малко, така сепнато, позамисли се сякаш, като да искаше да каже — какво ли пак ще е направил моят добър господар; после това се приближи любопитно към него, наведе глава и си турна муцуната право в лицето му: то като че искаше да узнае нещо.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41354417800903