Търсене в текстове за 'Чешма'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 72 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му.
От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г. Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула. Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор". А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен. Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му. За подробности за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г. В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността. Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ. Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние человек. Още едно нещо - в нашия род са били всички много религиозни хора, дори и до бащите ни.
към текста >>

2. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

Вечер се прибираше, миеше се на дворната чешма на съседите, свиреше на цигулка непознати за мен мелодии и точно в 10 ч.
В нашия заден двор растяха метли. Те израстваха гъсти и високи, по-високи от човешки ръст. Между тях се криех да уча уроците си, защото в нашата скромна къщичка бяхме много хора и винаги беше шумно. Наближаваше Великден. У нашите съседи на втория етаж се настани един млад квартирант - архитект. Вечер се прибираше, миеше се на дворната чешма на съседите, свиреше на цигулка непознати за мен мелодии и точно в 10 ч. си лягаше. Дните минаваха. Аз се гушех между нашите дворни метли, в моята зелена колибка и учех. Бях вече ученичка в гимназията. От прозореца на стаята, дето живееше квартирантът, се виждаше нашият заден двор.
към текста >>

Оттогава, когато слизаше да се мие на чешмата, ме поздравяваше.
Бях вече ученичка в гимназията. От прозореца на стаята, дето живееше квартирантът, се виждаше нашият заден двор. Един ден кръгче от бяла светлина започна да шари из метлите. Разбрах, че той държеше огледалце срещу слънцето и го насочваше към моето скривалище. „Прави си шеги", помислих си. Оттогава, когато слизаше да се мие на чешмата, ме поздравяваше. А оградата между нашия и съседния двор не беше по-висока от половин метър. Ние я прескачахме, когато играехме с децата на съседите. Времето минаваше. Наближаваше Великден. Овошките цъфнаха.
към текста >>

3. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е, или малка; а вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата.
Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря, и тези думи не са мои, а са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, който е между вас - слушате гласа Му, но Го не видите. И аз искам, както желязото [и огънят], да се познаете, че сте били с Христа. Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е, или малка; а вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум, и аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но как ще ви намери вас? Между нас не може да има противоречия, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината. Една планина можеш да гледаш от разни страни и можеш да имаш разни възгледи за нея.
към текста >>

4. Спомени на Елена Иларионова -1905

После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата.
Сега освен Бог никой няма да ни помогне”. Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни на тия хора”. С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас. „За тия, които чуват и виждат, няма разстояние”. И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя.
към текста >>

5. Спомени на Елена Иларионова - 1906

Купихме си над Мармарлийската чешма място с малка колибка ― стая и кухня.
Трябваше да решим къде да се установим.* Посъветвахме се с Учителя и Той ни каза, че отгоре ни определят Търново, а ние да си решим къде. На мене не ми беше обичен тоя град. Поплаках си, но се завърнахме в него. Благодарение, че двамата ми братя бяха там, скоро свикнах и се примирих. Купихме си над Мармарлийската чешма място с малка колибка ― стая и кухня. Костадин насади лозе и се занимаваше с него. Учителя ни посещаваше често и по някой път престояваше по-дълго време. *В края на 1905 г. Костадин се уволнява. (Бел. Състав.)
към текста >>

6. ОРГАНИЗАЦИЯТА

* Вода за пиене в пръстени стомни са носили всички участници от чешмата, която се намираше на Софийското шосе на 200-300 метра от вилата.
аз будя нетленни следи и пея за дивната сладост, що носят ни тъмни беди... Учителя много е харесвал това стихотворение. ---- * Вода за пиене в пръстени стомни са носили всички участници от чешмата, която се намираше на Софийското шосе на 200-300 метра от вилата. (Бел. състав.)
към текста >>

7. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е или малка.
Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря и тези думи не са мои, а са Христови и ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас – слушате гласа My, но Го не видите. И аэ искам, както желязото, да се познаете, че сте били с Христа. Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговий ум и аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но как ще вас да намери? Между нас не може да има противоречия, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината.
към текста >>

А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата.
Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря и тези думи не са мои, а са Христови и ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас – слушате гласа My, но Го не видите. И аэ искам, както желязото, да се познаете, че сте били с Христа. Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговий ум и аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но как ще вас да намери? Между нас не може да има противоречия, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината. Една планина можеш да гледаш от разни страни и можеш да имаш разни възгледи за нея.
към текста >>

8. 1920_4 Спомени на Марин Камбуров

По онова време градът изпитвал остър недостиг от вода и Каишев направил план за строежа на щерна и чешма.
СПОМЕНИ НА БРАТ МАРИН КАМБУРОВ Той (Кольо Каишев, строителен инженер, който живеел по това врещ Арбанаси при сестра си Мария Каишева. — бел. състав.) отговаряше за основи ремонт и за новите постройки. По онова време градът изпитвал остър недостиг от вода и Каишев направил план за строежа на щерна и чешма. Най-много подобрения са направени в периода между 1919-1922 г. — тротоари около цялата вила, стъпала, четири тоалетни на 100-150 м. от вилата. През 1920 г. била построена голямата щерна за вода на северната страна и беседка с отведена от щерната чешма — на южната.
към текста >>

била построена голямата щерна за вода на северната страна и беседка с отведена от щерната чешма — на южната.
По онова време градът изпитвал остър недостиг от вода и Каишев направил план за строежа на щерна и чешма. Най-много подобрения са направени в периода между 1919-1922 г. — тротоари около цялата вила, стъпала, четири тоалетни на 100-150 м. от вилата. През 1920 г. била построена голямата щерна за вода на северната страна и беседка с отведена от щерната чешма — на южната. От Бургас би изписани два вагона циментови тухли. Дворът бил заравнен, а с останалите циментови тухли били направени малки дуварчета. Били докарани и два чувала морски миди. Много братя и сестри вложили своя безплатен труд, за да превърнат това свещено място в райски кът. Не останали по-назад и братските деца, които се заели с украсата на вилата и залепили събраните морски мидички на подходящи за целта места.
към текста >>

9. 1921_4 Спомени на Николай Дойнов

Братята, уредници на събора, бяха наредили да се пазят входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата.
СПОМЕНИ НА НИКОЛАЙ ДОЙНОВ Много неочаквано се бях озовал на събора, ръководен от Учителя през месец август в гр. В.Търново, където прекарах незабравими дни на светлина и подем. Там Учителя държеше беседи и аз го слушах с голямо внимание. От това мое посещение, освен със светлината, с която бях пропит, имах и две по-изразителни преживявания. Братята, уредници на събора, бяха наредили да се пазят входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите на постройките. Такъв грамаден резервоар имаше и нашата вила. От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да изпратят някои злосторници, да направят пакости, включително и да източат резервоара. Една нощ и мене пратиха да пазя чешмата пред вилата.
към текста >>

От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето лозе.
Там Учителя държеше беседи и аз го слушах с голямо внимание. От това мое посещение, освен със светлината, с която бях пропит, имах и две по-изразителни преживявания. Братята, уредници на събора, бяха наредили да се пазят входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите на постройките. Такъв грамаден резервоар имаше и нашата вила. От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да изпратят някои злосторници, да направят пакости, включително и да източат резервоара. Една нощ и мене пратиха да пазя чешмата пред вилата. Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал. По едно време отворих очи – беше започнало да се разсъмва – и видях пред мене Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето „акуратно" пазене и потънах от почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна.
към текста >>

Една нощ и мене пратиха да пазя чешмата пред вилата.
Братята, уредници на събора, бяха наредили да се пазят входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите на постройките. Такъв грамаден резервоар имаше и нашата вила. От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да изпратят някои злосторници, да направят пакости, включително и да източат резервоара. Една нощ и мене пратиха да пазя чешмата пред вилата. Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал. По едно време отворих очи – беше започнало да се разсъмва – и видях пред мене Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето „акуратно" пазене и потънах от почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна. Второто особено преживяване беше влизането ми във вилата. Тя беше на два етажа.
към текста >>

10. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

Посетете една чешма, ще видите – някой дошъл, ударил с брадвата си.
За събитията В България трябва да се създадат по-добри условия, защото те сега са много дисхармонични. В България силите, които действат, са повече разрушителни, отколкото творчески. Който иска да разрушава, нека дойде в България, тук творчество няма. Посетете горите, ще видите дърветата изсечени. Посетете една чешма, ще видите – някой дошъл, ударил с брадвата си. Тук надделява разрушаващият елемент над творческия. Този народ е като една стихия, която постоянно руши. Затова европейските държави му слагат букаи, окови. Господ казва: „На това малко дете, наречено България, ще му сложите два вида букаи". А то, като не се е научило, казва: „Много ми са тези букаи".
към текста >>

11. 1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата.
Пътувах пак шест дни и най-сетне благополучно пристигнах в Търново на колибата. Каква беше изненадата ми, когато видях, че съборът още продължаваше! Може би повече от сто свободни братя (пенсионери и пр.) бяха останали, начело с Учителя, като на курорт. Минах през портата на Бостанджиевата колиба, пуснах юздите на конете, извадих цигулката и засвирих „Братство, единство". Всички ме поздравиха с „добре дошъл". Отдалеч още видях Учителя, изправен до чешмата пред колибата. Отидох най-напред при него. Поздравих го, целунах му ръка и Той ме запита: „Е, Петре, кажи сега, как изкара в София? " Разказах му подробно всички перипетии, през които минах в продължение на един месец, като каруцар в София. Учителя усмихнат ме слушаше и накрая каза: „Отлично си изпълнил задачата! " Рекох: „Учителю, пари не можах да спечеля, но поне изживях моменти, които добре ме ориентираха в суровия живот, които с пари не могат да се купят." Учителя каза, че това, което съм спечелил от сполучливото разрешаване на задачата, струва повече от обикновени пари.
към текста >>

12. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна.
" Веднъж казах на Учителя: "Учителю, да вземем да изкопаем тука канавки и да прекараме водопровод от кухнята до Вашата стая. Ще направим една малка шахтичка за водата, която се разлива, защото се измъчихте! " И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме изслуша, погледна ме и каза: "Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нещо". Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, из- вънчовешко знание и власт, а бе с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Гради Минчев, Ангел Вълков, Елена Андреева, Борис Николов
към текста >>

13. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете.
Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая. Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка бе от скромна, по- скромна и бедна но се поддържаше чисто от сестрите. Над стаичката на Учителя Бертоли направи солариум, за да може Учителят да се пече на слънцето без да бъде притесняван. Това беше една слънчева веранда, където можеше да се правят слънчеви бани - едно интересно приспособление, макар че не беше архитектурно подходящо към сградата.
към текста >>

14. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни Учителя.
Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода". Обед е и приятелите се хранят. Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни Учителя. Той се изправя, обръща се към него и му казва: "Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството решава да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които били черноборсаджии. Два дни след прекарването на въглищата, Николай отива в Габрово и сутринта рано в голям камион натоварва всичката си стока от склада си и я експедира за София.
към текста >>

15. СПИРИТИЗЪМ

Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на Учителя, когато Той бил в София.
За нарушение на окултните закони мнозина платиха с живота си. Борис Николов Сега, като чета и преписвам тези спомени, дойде ми на ум и аз да прибавя някои опитности от себе си, които съм чул от някои братя и сестри, и моя личен опит, който имах, да го спомена накратко: Това беше преди няколко години, в село Тополица, Бургаско.Имаше медиумка, сестра Стойка, чрез която говореше духът на Учителя - така той ни се представяше, и ние така го знаехме: че е Учителят. Затова от най-различни градове и села, макар и отдалече, ние ходехме там да слушаме беседите. Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на Учителя, когато Той бил в София. Той дал тогава разрешение и благословение и чешмата с усилен труд била завършена, с най-различни зодиаци и формули. Представяше нещо музейно и митично, свещено, много ценно, за спомен на Бялото Братство в България. Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма. След това разбрахме, че ние вместо добро, сме направили най-голямото зло на Бога - съборихме Божия храм на мястото, на някогашните там Богомили. Сега, като чета това писмо, дето Учителят казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други подобни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога, Учителя, Христа и пред Цялото Всемирно Бяло Братство.
към текста >>

Той дал тогава разрешение и благословение и чешмата с усилен труд била завършена, с най-различни зодиаци и формули.
Борис Николов Сега, като чета и преписвам тези спомени, дойде ми на ум и аз да прибавя някои опитности от себе си, които съм чул от някои братя и сестри, и моя личен опит, който имах, да го спомена накратко: Това беше преди няколко години, в село Тополица, Бургаско.Имаше медиумка, сестра Стойка, чрез която говореше духът на Учителя - така той ни се представяше, и ние така го знаехме: че е Учителят. Затова от най-различни градове и села, макар и отдалече, ние ходехме там да слушаме беседите. Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на Учителя, когато Той бил в София. Той дал тогава разрешение и благословение и чешмата с усилен труд била завършена, с най-различни зодиаци и формули. Представяше нещо музейно и митично, свещено, много ценно, за спомен на Бялото Братство в България. Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма. След това разбрахме, че ние вместо добро, сме направили най-голямото зло на Бога - съборихме Божия храм на мястото, на някогашните там Богомили. Сега, като чета това писмо, дето Учителят казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други подобни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога, Учителя, Христа и пред Цялото Всемирно Бяло Братство. Разкайвам се от дъното на душата си и съжалявам за този голям грях и престъпление, което сторих, без да съм знаел; като мислех, че добро правя на Бога, а аз съм направил най-голямото зло.
към текста >>

Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма.
Това беше преди няколко години, в село Тополица, Бургаско.Имаше медиумка, сестра Стойка, чрез която говореше духът на Учителя - така той ни се представяше, и ние така го знаехме: че е Учителят. Затова от най-различни градове и села, макар и отдалече, ние ходехме там да слушаме беседите. Каза ни се да съборим братската чешма в същото село, която бе построена колективно от братята и сестрите от цяла България, по времето още на Учителя, когато Той бил в София. Той дал тогава разрешение и благословение и чешмата с усилен труд била завършена, с най-различни зодиаци и формули. Представяше нещо музейно и митично, свещено, много ценно, за спомен на Бялото Братство в България. Обаче ние, няколко братя и сестри, без да се замисляме много, я съборихме и започнахме да правим нова чешма, но не можахме да я доизкараме и направим такава, каквато беше старата чешма. След това разбрахме, че ние вместо добро, сме направили най-голямото зло на Бога - съборихме Божия храм на мястото, на някогашните там Богомили. Сега, като чета това писмо, дето Учителят казва да не се занимаваме с медиуми, разбирам, че Той не се е обаждал никога чрез медиуми и други подобни, а някои други обикновени духове са се обаждали от Негово име и са ни заблуждавали, докато извършим този голям грях и престъпление пред лицето на Бога, Учителя, Христа и пред Цялото Всемирно Бяло Братство. Разкайвам се от дъното на душата си и съжалявам за този голям грях и престъпление, което сторих, без да съм знаел; като мислех, че добро правя на Бога, а аз съм направил най-голямото зло. Признавам се за виновен пред цялото Небе. Това го пиша за пример и за поука на всички, че който не слуша Учителя, Който ни говори в беседите и лекциите, ще пострада като мене.
към текста >>

16. ВОДА И ИЗВОРИ

Там ние, които бяхме строители, направихме една малка чешма.
"В този пясък има вода." Като разчистихме пясъка с лопати, оказа се, че е мокър. Тогава ние каптирахме едно разстояние около 20 м, направихме улейче, а под пясъка имаше глина и в глината направихме един каптаж. И действително, в глината започна да се събира малко вода от синия пясък. Тънката струйка вода прерастна в струя, дебела колкото пръст. Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега. Там ние, които бяхме строители, направихме една малка чешма. Аз работех при Бертоли и с него използвахме каквито камъни и плочи има. Приятелите, които живееха на Изгрева в палатки и бараки, идваха тук и си вземаха вода от чешмичката. Оказа се, че е много хубава и ценна. "Радиоактивна вода", я нарече Учителят. Така е, защото сините пясъци се дължаха на минерала голконит, който е радиоактивен минерал.
към текста >>

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
Затова първата Му грижа бе да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията и песента бе научена от нас. Веднъж Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 г. На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>

Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева".
Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията и песента бе научена от нас. Веднъж Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 г. На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми.
към текста >>

Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен.
Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 г. На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
към текста >>

Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра.
на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка.
към текста >>

Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре".
На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона. Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана.
към текста >>

Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана.
Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона. Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана. Отначало на Рила за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителят не беше много доволен от това разрешение. В един много хубав слънчев ден след беседа, Учителят каза: "Тук трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим". После добави: "Пръснете се във вид на верига и тръгнете да търсите извора в околността над езерото".
към текста >>

17. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Първата задача, която Учителят постави, бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е, и с тях да си носят вода от чешмата на Дианабад.
ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА Спомени на ученици Учителят имаше едно особено, пълно с уважение и благоговение отношение към изворите и към водата. Той казва: "Аз не познавам по-голямо лекарство от водата". Първата задача, която Учителят постави, бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е, и с тях да си носят вода от чешмата на Дианабад. Носенето на водата действа здравословно, защото човек приема магнетизма от водата. Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно време, когато трябваше братята и сестрите да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Ще добавим, че като си отидат в бараките, вън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат. Трето: След като починат, ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода.
към текста >>

" - "Студен." - "Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата.
По едно време Учителят излезе от къщата и тръгна да прекоси двора. Като ме видя още отдалеч, се отби при мен и ме попита какво ми е. Пита ме не съм ли го промивала с чай. Казах, че съм го промивала. "С какъв чай - топъл или студен? " - "Студен." - "Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата. Окото не търпи нито студена, нито гореща вода. Водата трябва да има температурата на тялото". Той поиска да му дадат топъл чай от кухнята, нагласи топлината му и ме накара да промия окото. После поиска да Му дадат зехтин и намаза с него клепача, като обясни, че това се прави, за да не настине окото след промиването. Поръча ми да го промивам така и вкъщи.
към текста >>

Нека постои пред чешмата 5-10-15 минути и да не пие вода.
Ако някой страда от коремоболие, нека направи следния опит: сутрин да пие по 10 глътки гореща вода, на всеки 5 минути. Като правите това няколко пъти, коремоболието ще изчезне. Забелязвам, много от вас кашляте. Защо? - Пили сте студена вода. Когато човек ожаднее, трябва да се въздържа да не бърза да пие студена вода. Нека постои пред чешмата 5-10-15 минути и да не пие вода. Това е начин за възпитание на волята. Ще имате предвид като свещено правило - колкото и да ти се пие вода, постой най-малко 10 минути пред чешмата, погледай как тече водата и след това пий! Като си налееш вода в чашата, вкуси само няколко глътки, после пий още няколко глътки, докато изпиеш всичката вода. Нека изпиването на една чаша ви отнеме най-малко 15 минути. Мнозина от вас ще кажат: Лесно се дават правила, но мъчно се изпълняват.
към текста >>

Ще имате предвид като свещено правило - колкото и да ти се пие вода, постой най-малко 10 минути пред чешмата, погледай как тече водата и след това пий!
Забелязвам, много от вас кашляте. Защо? - Пили сте студена вода. Когато човек ожаднее, трябва да се въздържа да не бърза да пие студена вода. Нека постои пред чешмата 5-10-15 минути и да не пие вода. Това е начин за възпитание на волята. Ще имате предвид като свещено правило - колкото и да ти се пие вода, постой най-малко 10 минути пред чешмата, погледай как тече водата и след това пий! Като си налееш вода в чашата, вкуси само няколко глътки, после пий още няколко глътки, докато изпиеш всичката вода. Нека изпиването на една чаша ви отнеме най-малко 15 минути. Мнозина от вас ще кажат: Лесно се дават правила, но мъчно се изпълняват. Онези, които мъчно или никак не изпълняват законите, в гробищата ги изпращат. Онези, които изпълняват законите, тях поп не ги опява.
към текста >>

18. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на Учителя още работи.
Бяхме смутени и объркани. Учителят и няколко братя тръгнаха през снега, като газеха до коляно на юг от Драгалевския манастир, минаха хоризонтално, пресякоха една долина с рекичка, преминаха от другата страна на една горичка и така стигнаха до поляната на един скалист връх. "Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която 45 години след заминаването на Учителя още работи. Сестра Мария Стоянова посади няколко борчета, които сега са високи дървета. Учителят се облягаше до една скала. Тук беше много ветровито. Да се предпазим от вятъра решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме зид във вид на дъга, дълъг около четиридесет метра.
към текста >>

Втората чешма ще я наричаме Извор "Махабур".
Седмото нарече "Шем - Хаа", което преведено означава "Главата на Мъдростта". Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро по източния склон на върха "Харамията", нарече "Езерото на чистотата". "Върха Харамия ще го наречем с името "Харно ми е". Но този израз има две значения. Първото: "Добре ми е", а второто значение: "Добре мие". Втората чешма ще я наричаме Извор "Махабур". Маха значи голям, а "Бур" - си- лен."(5 езеро) От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с Учителя към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид. От дясно се открояваха Урдините езера. Когато за пръв път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица, видяхме камъни, набити, които отдалеч приличаха на човешки силуети, застинали пред мълчаливата аудитория на природата. Учителят ги нарече "Салоните".
към текста >>

19. ПОСТ

И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода.
- каза - Първия месец ще изкараш един ден. Втория месец - два дни, третия - три, ...десетия - десет." Аз почнах от септември и през март казвам: "Учителю, ще постя осем дни." Не се пие никаква течност. "А, не - казва - няма да постиш сега. Сега е март, сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости. Паша е изкарала един пост три дни през лятото, но не знае как да отпости. И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода. Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави. Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение.
към текста >>

20. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Извор има на горния край на селото, който е каптиран в чешма, но стомни не можах да намеря, защото вече никой не си служи с тях.
Забави ми се храносмилането, появи се тяжест в стомаха и липса на апетит. Чел съм много литература за природосъобразен живот и реших, че трябва да приложа нещо от знанията, които имам. Но се оказа, че не мога да намеря лечебен метод за моя случай. Започнах да търся какво дава в беседите Учителят за стомах и намерих, че препоръчва да се носи вода с две стомни от някой извор. Веднага се заех да изпълня задачата. Извор има на горния край на селото, който е каптиран в чешма, но стомни не можах да намеря, защото вече никой не си служи с тях. Взех две туби по 10 литра и се запътих към чешмата. Напълних ги и тръгнах обратно. Докато носех водата, вътрешното ми състояние се промени. Какво точно става, не можех да си обясня. Някакви енергии се задействаха.
към текста >>

Взех две туби по 10 литра и се запътих към чешмата.
Чел съм много литература за природосъобразен живот и реших, че трябва да приложа нещо от знанията, които имам. Но се оказа, че не мога да намеря лечебен метод за моя случай. Започнах да търся какво дава в беседите Учителят за стомах и намерих, че препоръчва да се носи вода с две стомни от някой извор. Веднага се заех да изпълня задачата. Извор има на горния край на селото, който е каптиран в чешма, но стомни не можах да намеря, защото вече никой не си служи с тях. Взех две туби по 10 литра и се запътих към чешмата. Напълних ги и тръгнах обратно. Докато носех водата, вътрешното ми състояние се промени. Какво точно става, не можех да си обясня. Някакви енергии се задействаха. Прибрах се и след половин час се получи раздвижване в стомаха.
към текста >>

21. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от факта, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: "Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха.
В това време горе вратата се отвори и Учителят слезе, мина край нас, без да ни каже нищо. Отиде на поляната, гдето беше дървената, малка барака, в която живееше Веса Козарева, и започна да гледа на изток. Така стоя няколко минути, същото направи към север и запад. След това тръгна да се връща. Аз през всичкото време Го наблюдавах. Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от факта, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: "Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха. Гледах и не можех да повярвам на очите си. Учителят се приближи на около две крачки от мене, все така плаващ из въздуха, и ми рече: - Видя ли кой съм... Но ти не знаеш коя си. После възви към салона. Когато стигна до първото стъпало на стълбището, Той стъпи и се качи, както обикновено се качваше горе.
към текста >>

"Мога, Учителю." Грабнах чайника и полетях към чешмата. Тичам.
Най-после остана да внеса една пухена възглавница, но толкова бях изморена и такива болки чувствах от дясната си страна, че някак много ми домъчня, захлупих се на възглавницата и тихичко се разплаках. В това време чувам: "Можете ли, рекох, да ми донесете един чайник вода? " Подигнах си главата, гледам - Учителят, бащински мил и нежен, надвесил се над мен и държи трилитров чайник в ръка. Скочих за миг. Забравих, че съм болна. "Мога, Учителю." Грабнах чайника и полетях към чешмата. Тичам. Не ходя, а тичам. Никаква болка. Никаква умора. Никакво задъхване. Никаква скръб и отчаяние.
към текста >>

Учителят каза: "За тия, които чуват и виждат, няма разстояния и прегради." После Той прати войника да донесе прясна вода от чешмата.
Аз ще ви помогна." Написахме, че сме съгласни и вместо отговор, пристигна сам Учителят. Може да си представите радостта и изненадата ми. "Господ ме прати - каза Той - да ви помогна. Когато размествахте и нагласявахте леглото, госпожата каза на болния: "Направи усилие да станеш, сега освен Бог няма кой да ни помогне." Тогава Бог ми нареди: "Иди помогни на тези хора". С голямо удивление Го запитахме как е чул разговора ни, като е бил толкова далече от нас. Учителят каза: "За тия, които чуват и виждат, няма разстояния и прегради." После Той прати войника да донесе прясна вода от чешмата. Налях от нея една чаша и Той с малка лъжичка подаде на Костадин да пие. След половин час му помогна да стане от леглото, а малко по-късно болният се поразходи из стаята. Костадин се почувства здрав, но беше още много слаб. Учителят го насърчи, че вече може да отиде в казармата, но Костадин не се решаваше. На другия ден Той го изведе на разходка до един много висок връх.
към текста >>

22. ЧУДОТВОРСТВО

До чешмата на Рила, встрани, има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма, закрепен в една точка.
Това било отговора на писмото, което било още в джоба му непуснато. Баща ми приложил съветите на Учителя, които Той давал в телеграмата и състоянието на майка ми се подобрило и тя оздравяла. Сам Той казва: "Когато имате трудна задача за решаване или някакво голямо изпитание и желаете да получите Моя съвет и съдействие, достатъчно е да ми напишете кратко писмо от няколко реда и след това оставете писмото на масата, без да го пращате и бъдете сигурни, че Аз ще получа това писмо. Ще намеря начин да ви отговоря и укажа своето съдействие и помощ, независимо къде се намирам Аз". Стефка Няголова До чешмата на Рила, встрани, има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма, закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст - с показалеца на дясната ръка, го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. "Хайде, поклатете го и вие с един пръст, да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки.
към текста >>

23. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

На връщане при чешмата ме срещна Учителят и ми каза: "Ти си дошла за стока в София и понеже не ти стигат 4000 лв, аз ще ти ги дам и след шест дни ще ми ги върнеш." Съгласих се, защото бях ангажирала стока точно за толкова пари.
Единият занесла на Учителя, за да благодари за помощта Му, а другия занесла на сестра Енчева. Тодорка Стоянова Бях в София да купувам стока за амбулантната си търговия. Една сутрин отидох рано на Изгрева, на полянката за Паневритмия, но нямаше още никой. Повъртях се и тръгнах да си отивам. На връщане при чешмата ме срещна Учителят и ми каза: "Ти си дошла за стока в София и понеже не ти стигат 4000 лв, аз ще ти ги дам и след шест дни ще ми ги върнеш." Съгласих се, защото бях ангажирала стока точно за толкова пари. Платих я и заминах за някакъв панаир. За три-четири дни продадох всичко и направих оборот за около 100 000 лева, какъвто не съм правила през цялата си търговия дотогава и след това. Успях да изплатя дълговете, които имах, и да върна навреме парите на Учителя. Разбрах, че с даването на парите, Той ми е дал и своята благословия за търговията." Славка Кайрекова
към текста >>

Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма.
Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всеки един от нас. Мария Тодорова Сестра Милка Периклиева идва от Варна с цялото си семейство. Баща й фалирал търговец и семейството е в беда. Милка търси работа из София като учителка, но е закъсняла, местата са вече заети. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: "Какво правиш? " - "Чистя чешмата." - "Е, какво, намери ли си работа? " - "Не, закъсняла съм, Учителю. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: "Иди веднага в Министерството на просветата! " Милка обяснява: "Но, Учителю, часът е вече пет, докато отида там, всички ще са вече излезли." - "Иди още сега!
към текста >>

" - "Чистя чешмата." - "Е, какво, намери ли си работа?
Сестра Милка Периклиева идва от Варна с цялото си семейство. Баща й фалирал търговец и семейството е в беда. Милка търси работа из София като учителка, но е закъсняла, местата са вече заети. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: "Какво правиш? " - "Чистя чешмата." - "Е, какво, намери ли си работа? " - "Не, закъсняла съм, Учителю. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: "Иди веднага в Министерството на просветата! " Милка обяснява: "Но, Учителю, часът е вече пет, докато отида там, всички ще са вече излезли." - "Иди още сега! " Милка отива, в това време от една стая излиза неин познат, журналист. "Какво правиш тук?
към текста >>

Ако не беше изчистила чешмата, нямаше да се уреди и нейната работа.
" - "Търся работа, но всички места са вече раздадени." - "Тъй ли! Я чакай." Влиза той в една стая, във втора, след малко идва с формуляр. "Подпиши го! " Пак влиза тук и там и след малко се явява със заповед за назначение. Милка не вярва на очите си, а заповедта си е заповед и Милка остана в София. Ако не беше изчистила чешмата, нямаше да се уреди и нейната работа. Животът е неразривно свързан. Трябва да изчистиш нещо отвън, което е свързано със същото, което е в теб задръстено и е запушило извора на живота да тече в теб. Това са съотношения. Чистенето започва отвън, после отвътре и накрая идва отпушването. Борис Николов
към текста >>

24. КРИТИКА

Прекарате ли го десет пъти върху себе си, вие ще се шлифовате, както онзи майстор, който прави хубава мраморна чешма.
Завладейте вашите мисли, вашите чувства в най-малките им проявления! Ако вие не можете да обуздавате коня си още когато е малък, то като придобие големи сили, той ще ви повали. Ако сте слаби да обуздавате вашите най-малки подтици, как ще обуздавате големите? Следователно, човек се изпитва и проверява при най-малкото зло, а не при голямото. Дойде ли ви на ума да кажете за някого, че е малко дърдорко, кажете си: "Той е отличен брат." Това значи, че сте взели един камък, с който се полировате. Прекарате ли го десет пъти върху себе си, вие ще се шлифовате, както онзи майстор, който прави хубава мраморна чешма. Като погледнете тази чешма, отдалече лъщи тя. Вие ще кажете: "Учителю, за всичко говорете, но за полировка недейте ни говори! " Наистина, лошо нещо е да те полироват другите хора. Кажете ли добро за някого, вие себе си полировате, И тъй, най-опасното нещо е да полироваш другите. Полировайте сами себе си!
към текста >>

Като погледнете тази чешма, отдалече лъщи тя.
Ако вие не можете да обуздавате коня си още когато е малък, то като придобие големи сили, той ще ви повали. Ако сте слаби да обуздавате вашите най-малки подтици, как ще обуздавате големите? Следователно, човек се изпитва и проверява при най-малкото зло, а не при голямото. Дойде ли ви на ума да кажете за някого, че е малко дърдорко, кажете си: "Той е отличен брат." Това значи, че сте взели един камък, с който се полировате. Прекарате ли го десет пъти върху себе си, вие ще се шлифовате, както онзи майстор, който прави хубава мраморна чешма. Като погледнете тази чешма, отдалече лъщи тя. Вие ще кажете: "Учителю, за всичко говорете, но за полировка недейте ни говори! " Наистина, лошо нещо е да те полироват другите хора. Кажете ли добро за някого, вие себе си полировате, И тъй, най-опасното нещо е да полироваш другите. Полировайте сами себе си! Приложите ли полироването над другите, ще си създадете такава беля, че десетки години не ще можете да се освободите.
към текста >>

25. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Оформихме улей и корито, направихме преградна стена, донесохме камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават." Един брат изчука ръце като улей, през които изтичаше водата.
Ето как се разреши правителствената криза в България! Ангел Вълков През 1930 г. бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил. Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма скала. Оформихме улей и корито, направихме преградна стена, донесохме камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават." Един брат изчука ръце като улей, през които изтичаше водата. Приятелите донесоха от много далече големи камъни от бял мрамор и ги поставиха отпред. Учителят наблюдаваше и даваше съвети при строежа. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят! " После донесоха по-малък камък до него и за него рече: "Това е царицата! " Сложиха един още по-малък и за него рече: "Това е престолонаследникът!
към текста >>

26. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката до чешмата.
Как стана всичко това, не мога да кажа. За мен това е тайна. Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната си походка! Всичко, което видях, е онова, за което народът казва: "С нож отсече! " Изведнъж стана, като че ли нищо не е имало. Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по пътеката до чешмата. Елена Андреева Всички бяхме весели, радостни, щастливи! Цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост. Всички запяхме песни - то бе веселие, сякаш камъните и скалите около нас също пееха! На извора приятелите направиха много снимки.
към текста >>

27. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

При чешмата на Зодиака видях петима мъже, които не бяха наши приятели.
На 6.XII.1957 г. в 5 ч. сутринта на Изгрева дойдоха повече от 50 души тайна милиция със заповед да ни изземат литературата. Денят беше петък. Аз отивах на Младежкия клас. При чешмата на Зодиака видях петима мъже, които не бяха наши приятели. Като минах покрай тях, попитаха ме дали аз съм Елена Андреева. Казаха ми да се върна, защото ще ми правят обиск. Един от тях показа картата си и обясни, че идват по нареждане на Министерския съвет да ни изземат литературата, защото е инкриминирана. Те влязоха в стаята ми. Аз имах в един голям сандък непечатани беседи, оригинали и напечатани.
към текста >>

28. ЕЛ-ШАДАЙ

На долния край, под бялата бреза има чешма с обилна вода, направена от тежки груби камъни.
Малки храсти обличат скалите. Горе са върховете. Ароматният дъх на смриката иде от горните поляни. Ограда от големи камъни в полукръг пази от северния вятър. Много пъти тук са горели весели огньове и кипящи чайници са разливали живителна влага. На долния край, под бялата бреза има чешма с обилна вода, направена от тежки груби камъни. Когато Учителя обгърне нещо с Любовта Си, то се отваря и красотата на един отвъден свят струи през него. Тъй и Ел-Шадай се отвори. Той влезе в нашето ученичество. Редица задачи и упражнения за планината са свързани с него. Тук беше нашият постоянен бивак.
към текста >>

29. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

На горния му край, където потокът се влива в него, ще намерите чешма, направена от бял, млечен кварц.
Всичко се слива в една единна вечна хармония. Животът на Цялото изпълва всичко. Трябва да ви запознаем с всички езера. Второто езеро се нарича Елбур. Това име му даде Учителя. На горния му край, където потокът се влива в него, ще намерите чешма, направена от бял, млечен кварц. Такава чешма няма никъде. Тя има формата на котва. Водата изтича от две ръце. Изворът е открит от нашия обичен Учител. Под голямата скала имаше само мочури.
към текста >>

Такава чешма няма никъде.
Животът на Цялото изпълва всичко. Трябва да ви запознаем с всички езера. Второто езеро се нарича Елбур. Това име му даде Учителя. На горния му край, където потокът се влива в него, ще намерите чешма, направена от бял, млечен кварц. Такава чешма няма никъде. Тя има формата на котва. Водата изтича от две ръце. Изворът е открит от нашия обичен Учител. Под голямата скала имаше само мочури. Когато ги разчистихме и разкопахме, открихме водата.
към текста >>

Това е любимата ни чешма.
Тя има формата на котва. Водата изтича от две ръце. Изворът е открит от нашия обичен Учител. Под голямата скала имаше само мочури. Когато ги разчистихме и разкопахме, открихме водата. Това е любимата ни чешма. С много Любов е направена, както Учителя умееше да работи с Любов и да ни учи. На скалата е гравирана котва – символ на връзката на човешката душа с Бога. И надпис има там, изрязан в скалата, даден от нашия Учител. Той гласи: Братя и сестри,
към текста >>

Тази чешма е щастлива.
учители и ученици, слуги и господари, всички вие, служители на Живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор. Тази чешма е щастлива. Тя е била свидетел на красиви неща. Всички скали наоколо са живи, душа има в тях. Тук е големият кръгъл камък, който се опира само на една точка. Учителя обичаше да го поклаща с пръст, макар и да тежи хиляди килограми. Ако вървите нагоре по долината, красотата ще изпълни душата ви, както ароматът изпълва току-що цъфналия цвят.
към текста >>

Преди да дойдете до него, може би ще намерите една малка чешма във формата на сърце.
Учителя го нарече Махабур. Много светлина и радост има във водите му. Обширни поляни се простират около него, далечни простори се разкриват. И тук трепетът на хубав живот се носи над тях. Щастливи хора тук са пели песни и са играли под звуците на музиката своите ритмични игри. Преди да дойдете до него, може би ще намерите една малка чешма във формата на сърце. И в нея ще познаете светлата обич на Учителя към изворите. От голямото и светло езеро Махабур пътеката се изправя стръмно нагоре. Ще ви посрещне шумът на водопади и потокът приказлив ще ви разправи много неща, а горе ви очаква изненада. Най-красивото езеро ще видите тук – Сърцето. Дълбоко, чисто, тихо и прекрасно, замечтано езеро.
към текста >>

30. КАКВИТО СА ТВОИТЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ ВЕЧНОТО РАЗУМНО НАЧАЛО, ТАКИВА ЩЕ БЪДАТ И ОТНОШЕНИЯТА НА ХОРАТА КЪМ ТЕБ

Ако чешмата ти тече капка по капка, тогава кой ще дойде да пие вода?
Любовта се чувства. Който има Любов, към него се привързват всички, обичат го и хората, и животните. Когато любиш, ти си богат. При богатия човек всеки ще иде. Ако си богат извор, всеки ще дойде да пие вода. Ако чешмата ти тече капка по капка, тогава кой ще дойде да пие вода? Учителя формулира този закон и по следния начин: Колкото човек е по-близо до Бога, толкова повече хората ще го обичат. Когато приближаваме метал до един център на топлината, температурата му се повишава и става светещ. Когато обичаме Бога, ние сме близо до Него. Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни и хората започват да ни обичат.
към текста >>

31. ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

На горния край на езерото Елбур имаше чешма, която наричаме „Ръцете, които дават.“ Водната струя е кристално чиста.
ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА * На горния край на езерото Елбур имаше чешма, която наричаме „Ръцете, които дават.“ Водната струя е кристално чиста. Тя изтича от две ръце, издялани от камък. Чешмата има форма на полегнала котва. Изградена е от бял млечен кварц. Късовете са подбрани и наредени грижливо. Някои от тях са донесени от твърде далеч.
към текста >>

Чешмата има форма на полегнала котва.
ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА * На горния край на езерото Елбур имаше чешма, която наричаме „Ръцете, които дават.“ Водната струя е кристално чиста. Тя изтича от две ръце, издялани от камък. Чешмата има форма на полегнала котва. Изградена е от бял млечен кварц. Късовете са подбрани и наредени грижливо. Някои от тях са донесени от твърде далеч. Водата извира в подножието на голяма скала, оттам в открито корито тече до самите ръце. Тъй водата е изложена на слънчевите лъчи.
към текста >>

Цялата чешма отразява светлата обич на Учителя и учениците към изворите.
Късовете са подбрани и наредени грижливо. Някои от тях са донесени от твърде далеч. Водата извира в подножието на голяма скала, оттам в открито корито тече до самите ръце. Тъй водата е изложена на слънчевите лъчи. Коритото е постлано и оградено с бели камъни. Цялата чешма отразява светлата обич на Учителя и учениците към изворите. Съграждането на чешмичката беше радост за всички ни, както всяка работа, която вършехме с Учителя. Тук ние идвахме често, защото черпехме вода само от „Ръцете, които дават.“ На скалата над извора има гравирана котва и надпис, даден от Учителя: „Братя и сестри, майки и бащи, учители и ученици, слуги и господари, всички вие служители на живота,
към текста >>

32. УЧЕНИКЪТ

И всеки един от вас да си направи вътре такава красива чешма както тази, която направихме.
Имайте здрава мисъл. Имайте чистота в мисли, думи и действия. Да няма никакъв фалш. Искам да станете така чисти, както тези езера. Да станете така хубави, както тези места. И всеки един от вас да си направи вътре такава красива чешма както тази, която направихме. И на края на живота си да останете млади! И като се приближите вече до крайния предел за земния си живот, пак да имате желание да се учите. И даже като умираш, пак да имаш желание да дигнеш ръка, за да помогнеш на някого, а не да му кажеш: „Отивам при Господа. С тези работи не се занимавам.“
към текста >>

33. МОЛИТВА, РАЗМИШЛЕНИЕ И СЪЗЕРЦАНИЕ

Оправихме пътя на водата надолу, постлахме с камъни пред чешмата.
Тогава се заловихме да го изчистим, работата се разшири, възникнаха нови идеи и същия момент станаха дело. Донесохме красиви камъни от околността, разширихме басейна и той взе формата на сърце. Постлахме го с бели камъни, облицовахме и стените с тях. Сега водата, която извира от скалата, се събира в малкия чист басейн, обилно огряван от слънцето. Оттам тя минава под мост от тежки камъни и пада в кристална струя от малък каменен чучур. Оправихме пътя на водата надолу, постлахме с камъни пред чешмата. Тук-там наоколо поставихме избрани хубави камъни. Сам Учителят участваше в работата с любов и внимание, каквито само Той умееше да влага и които предаваше и на нас. Като привършихме, бяхме доволни, защото всичко беше добре направено. Тогава приседнахме на малката полянка до чешмата и Учителят почна да говори: – Чистете изворите в планините.
към текста >>

Тогава приседнахме на малката полянка до чешмата и Учителят почна да говори:
Оттам тя минава под мост от тежки камъни и пада в кристална струя от малък каменен чучур. Оправихме пътя на водата надолу, постлахме с камъни пред чешмата. Тук-там наоколо поставихме избрани хубави камъни. Сам Учителят участваше в работата с любов и внимание, каквито само Той умееше да влага и които предаваше и на нас. Като привършихме, бяхме доволни, защото всичко беше добре направено. Тогава приседнахме на малката полянка до чешмата и Учителят почна да говори: – Чистете изворите в планините. Има закон: Каквото направите отвън, ще стане и вътре във вас. Като чистите изворите вън, ще се отворят и изворите вътре във вас. Като наредите нещата вън, ще се наредят и вашите мисли. От друга страна, каквото направите около вас, това ще се отрази върху цялото човечество.
към текста >>

От Езерото на Чистотата водата минава под Земята и извира в чешмата при второто езеро.
Дето има нужда от пътеки, ще ги направим. Като дойде човек, да познае, че тези хора имат нова идея. Работете така, като че Господ ще дойде на гости. Всички да се научите да бъдете весели. Днешният ден съдържа всички Божии блага. От Езерото на Чистотата водата минава под Земята и извира в чешмата при второто езеро. И понеже Езерото на Чистотата е изложено на слънце и приема много слънчева енергия, затова водата на чешмичката при второто езеро е богата с нея. Тези камъни тук на планината повидимому са разхвърляни, но в същност са поставени на местата от разумни сили. Тази работа не е още довършена. След кратка почивка отиваме пак при чешмата. Коригираме някои работи.
към текста >>

След кратка почивка отиваме пак при чешмата.
Днешният ден съдържа всички Божии блага. От Езерото на Чистотата водата минава под Земята и извира в чешмата при второто езеро. И понеже Езерото на Чистотата е изложено на слънце и приема много слънчева енергия, затова водата на чешмичката при второто езеро е богата с нея. Тези камъни тук на планината повидимому са разхвърляни, но в същност са поставени на местата от разумни сили. Тази работа не е още довършена. След кратка почивка отиваме пак при чешмата. Коригираме някои работи. Донасяме още камъни за попълване на някои празнини. След това със съдове изгребваме всичката вода от басейна, измиваме всички камъни. Чешмата е окончателно готова. Обменят се мисли за работата, която ще предприемем утре, определя се с направата на кои пътеки за почнем и постепенно разговорът преминава към духовни въпроси и специално за значението на молитвата.
към текста >>

Чешмата е окончателно готова.
Тази работа не е още довършена. След кратка почивка отиваме пак при чешмата. Коригираме някои работи. Донасяме още камъни за попълване на някои празнини. След това със съдове изгребваме всичката вода от басейна, измиваме всички камъни. Чешмата е окончателно готова. Обменят се мисли за работата, която ще предприемем утре, определя се с направата на кои пътеки за почнем и постепенно разговорът преминава към духовни въпроси и специално за значението на молитвата. Учителят почва да говори: В молитвата „Отче наш“ като казваме „насъщния хляб“, се разбира не само физически хляб, но и това, от което постоянно имат нужда човешкият ум и сърце. В същата молитва се говори за прощаването. Как да простим на своя враг?
към текста >>

34. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Божественият човек знае, че благото на едного е благо на всички, и той се проявява като чешма, която постоянно тече.
Достатъчно е да се приближи до леглото на болния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее. Как е станало това и той не знае. Всеки човек, в когото Божественото живее, счита, че е естествено хората да бъдат здрави. Той отдава всичко на Бога и не се спира върху себе си. Важното е, че Божествените прояви на човека се дължат на проявлението на Бога в него. Божественият човек знае, че благото на едного е благо на всички, и той се проявява като чешма, която постоянно тече. Човек има дух, от който изтича неговата сила. В него има душа, от която иде любовта. Той има ум, отдето иде светлината. Светлината на човека, човешкият ум е свързан с човешкото сърце и с човешката воля. Душата е свързана с висши същества, с ангелите, а пък човешкият дух е свързан с Бога.
към текста >>

И всеки един от вас да си направи вътре такава красива чешма като тази, която направихме.
Когато човек влиза в духовния свят, всички негови мисли и чувства се реализират. Те са много силни. Затова човек трябва да бъде много внимателен. Искам да станете така чисти, както тези езера (става въпрос за 7-те рилски езера). Да станете така хубави, както тези места. И всеки един от вас да си направи вътре такава красива чешма като тази, която направихме. Планът на сегашния ваш живот е предвиден преди милиони години. И всички ваши съвременни нещастия, несполуки, неразбирания, се дължат на това, че вие си правите все нови и нови планове за живота. Престанете да правите това. Схемата на сегашния ви план на живота седи в добродетелта, която ще се прояви чрез физическия ви живот. Работете с мировата любов.
към текста >>

35. Шеста част

Те, след като се съединят, ще прекарат сегашния човек през 7 живи огъня и тогава той така ще се префини, че ще се трансформира неговата материя, и ще придобие ново тяло, в което грехът няма да намери място... Отвътре трябва да дойде Любовта: изворът отвътре тече като чешмата, за да може да вкусим от този живот.
И мъжът казва: "Като моята жена няма тук." Не, не, твоята жена не е тук, а "горе". А "горе" какво е? Неопетненото. Опетнил ли си святото у себе си, чакай, докато станеш чист. Защо трябва да се очистим? Горният мъж и горната жена представляват Божествената Мъдрост и Любов. Те, след като се съединят, ще прекарат сегашния човек през 7 живи огъня и тогава той така ще се префини, че ще се трансформира неговата материя, и ще придобие ново тяло, в което грехът няма да намери място... Отвътре трябва да дойде Любовта: изворът отвътре тече като чешмата, за да може да вкусим от този живот. Ще ме извините, но женитбата, както сега се разбира и практикува, е един позор спрямо първоначалния закон на Божествения Дух, на Божествената любов, на Божествената мъдрост, истина, правда и добродетел. Съвременният брак е един позор! Хората не се раждат по Божествения закон на Любовта, а се раждат от похот и затова не идват хора отгоре, а от Земята. Ето защо светът сега е пълен само с престъпници. Затова старото трябва да си замине, нищо повече.
към текста >>

36. 113. Не ли думах (тема №4)

Да не ходи вечер, мамо, на чешмата, на момците пълни стомни да поднася, росни китки да им обещава, а на болни вечер из селото нека тя вода разнася.
113. Не ли думах (тема №4) музика: Учителя текст: Учителя Не ли думах, мила мамо, не ли казвах, да не седи наша Донка край огнище, вкъщи само да се гуши, а да иде, мамо, вече на школото, да започне да се учи. Наша Донка, мила мамо, е родена мома умна, даровита, та е време от школото за живота нещо добро да научи. Да не ходи вечер, мамо, на чешмата, на момците пълни стомни да поднася, росни китки да им обещава, а на болни вечер из селото нека тя вода разнася. Наша Донка, мила мамо, по душа е блага, кротка, милостива, но сърце си трябва да научи, мамо, момците да не посмива. Сутрин рано на чешмата да отива, в бели менци, мамо, вода да налива бодра, весела, засмяна, с чиста, бяла риза, с хубава премяна. Та за пример тя да стане. Кой я види как работи из селото, как на всекиму помага, да обикне и да прояви доброто като тая душа блага. Дадена на 27.10.1943 г.
към текста >>

Сутрин рано на чешмата да отива, в бели менци, мамо, вода да налива бодра, весела, засмяна, с чиста, бяла риза, с хубава премяна.
113. Не ли думах (тема №4) музика: Учителя текст: Учителя Не ли думах, мила мамо, не ли казвах, да не седи наша Донка край огнище, вкъщи само да се гуши, а да иде, мамо, вече на школото, да започне да се учи. Наша Донка, мила мамо, е родена мома умна, даровита, та е време от школото за живота нещо добро да научи. Да не ходи вечер, мамо, на чешмата, на момците пълни стомни да поднася, росни китки да им обещава, а на болни вечер из селото нека тя вода разнася. Наша Донка, мила мамо, по душа е блага, кротка, милостива, но сърце си трябва да научи, мамо, момците да не посмива. Сутрин рано на чешмата да отива, в бели менци, мамо, вода да налива бодра, весела, засмяна, с чиста, бяла риза, с хубава премяна. Та за пример тя да стане. Кой я види как работи из селото, как на всекиму помага, да обикне и да прояви доброто като тая душа блага. Дадена на 27.10.1943 г. за сестра Донка Стоянова от с. Водица
към текста >>

НАГОРЕ

0.15384697914124