Търсене в текстове за 'Чешма'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 307 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата.
Сега освен Бог никой няма да ни помогне”. Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни на тия хора”. С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас. „За тия, които чуват и виждат, няма разстояние”. И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя.
към текста >>

2. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата.
Сега освен Бог никой няма да ни помогне”. Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни на тия хора”. С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас. „За тия, които чуват и виждат, няма разстояние”. И многото случки, които той ни каза, ни убедиха, че всичко е открито пред него. После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата. Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка на Костадина да пие. След половин час той сам го подкрепи да седне в леглото. После слезе, поразходи се из стаята. Пречисти се стомахът му и се почувствува добре, но доста слаб. „Сега може да отидете в казармата” — му каза Учителя.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично е дали тя е голяма или малка.
Те искат да им целувам ръката, но нека да изпъдят от себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, който ви говоря. Тия думи не са мои, но са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще.Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас, слушате гласа Му, но не Го виждате. И аз искам както желязото да се познаете, че сте били с Христа. Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично е дали тя е голяма или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чашата. Нека излезе някой да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум, и аз съм готов десетократно да заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще ви се яви, но вас как ще намери? Между вас не може да има противоречие, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината.
към текста >>

4. Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни

Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица.
Където и да го повикат даже и нощем, когато го повикат, даже и неделя, лете и зиме, ставаше и тръгваше. Той имаше голям опит и си служеше повече с билки и природолечение. Прилагаше и официалната медицина. В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет. Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше. Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си.
към текста >>

Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата.
Той имаше голям опит и си служеше повече с билки и природолечение. Прилагаше и официалната медицина. В селата се ползваше с най-хубаво име и с най-голям авторитет. Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше. Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя?
към текста >>

Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото.
Каквото кажеше брат Георги никой не му противоречеше и не му препятстваше. Поради това той имаше пълно ръководство при организирането на работната ръка когато правихме чешмата в село Тополица. Благодарение на неговата организаторска дейност и на здравите ръце на селяните успяхме да завършим напълно чешмата. Попът млъкна, кръчмарят се загуби, а воденичарят благодареше, че водата му се е увеличила. А тези трима бунтуваха селото и воюваха срещу нас и Братството. Но чешмата стана, водата потече и утоли жаждата на всяка жива твар в селото. Било човеци, било добитък, а и враговете започнаха да пият от тази вода и утоляваха жаждата си. Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света.
към текста >>

5. Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата

Наричали я още лозарската чешма.
При слизането от върха се спазвал известен ред. Най-първо тръгвали тия, които са дошли от най-далече, после които ще пътуват с влака и най-после айтозлии. Само след няколко часа на върха се възцарила отново тишина, мир и покой. А там долу, по пътеките, веселата глъчка се сливала с шума на каруците и с песните на приятелите. Когато по-голяма част от приятелите се оттеглили от върха, Учителят и брат Куртев тръгнали по една странична пътека към Балар-чешме. Наричали я още лозарската чешма. Вървели мълчаливо, вглъбени в себе си. Откъм върха се чували възторжените песни на останалите най-накрая ученици. От този ден преименували Паспалата на Петров връх. Този събор в Айтос остава единственият с личното участие на Учителя. 02 - 09.
към текста >>

6. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи на всички.
Добитъкът ги прекарваше. Но ние бяхме благодарни на тях и излизахме доста добре и удобно. Направихме бивак и от тогава „Ел Шадай" стана наше любимо място. Там излизахме с Учителя почти всяка седмица - може и делничен ден, може неделен ден, така както прецени Учителят. ' Това е една голяма поляна. В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи на всички. Имаше една скала, на която Учителя си облягаше гърба. Учителят отиваше на Бивака с голямо разположение. Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот.
към текста >>

Седнах там над първата чешма да си отдъхна, че сега почва стръмното нагоре.
В.К.: И на всеки обясняваш. Е.А.: Е, не казвам аз, на един казвах, зависи, според хората. Като ми каза Учителят така, задачата ми се реши. Той ми помогна в решението. Аз бързах много и без почивка отгоре до Изгрева, обратно, без почивка. Седнах там над първата чешма да си отдъхна, че сега почва стръмното нагоре. И идва Савка и казва: „Еленке, Учителят те чака". И аз скочих веднага, викам си днес не е разрешена почивка и се изкачих горе, дадох ключа на Учителя, благодарих Му и после останах аз по-дълго време, за да си почина. И се върнах, и вечерта си отидох, защото бях учителка в това време, но вечерта си отидох със стомничката пълна с вода. Това беше 1932 год. В.К.: Други задачи давал ли е?
към текста >>

7. Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите

През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.
1. Записки на Боян Боев - Летуване и екскурзии на планината (Писма на Боян Боев -Том 2) Конкретно за това летуване: През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. 2. Записки на Боян Боев - Единството в света (Акордиране на човешката душа - т. 1) Записки на Боян Боев ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ НА ПЛАНИНАТА Изгрев, 15 ноември 1950 г. Любезни брат,
към текста >>

През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.
Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала. През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината на Бели и Черни Искър. Местността, на която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“.
към текста >>

На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Първата работа на Учителя след построяването на палатките беше намирането на извори. Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията.
към текста >>

При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид.
Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията. В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания.
към текста >>

По време на това летуване построихме една хубава чешма в околността.
в Стара планина; опнаха се палатки на Сините камъни, присъстваха предимно братя и сестри от гр. Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, предимно от София, в с. Ракитово – в един живописен кът на Родопите, всред иглолистни гори, в т. нар. Цигов чарк. По време на това летуване построихме една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар. Горско училище. През време на летуването Учителя организираше излети из околността, особено до красивата поляна Шумнатица, а често и до връх Мусала. През 1924 г.
към текста >>

След няколко дни на мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Симеоново, направо през х. Алеко. Ангажирахме бистришките каракачански коне за багажа. Първата работа на Учителя след построяване на палатките беше намиране на извори. Той откри добър извор близо до Бивака, но всред мочурища и кал, така че разчистихме местността. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни на мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. Учителя посочи една полянка над Бивака, като място за Паневритмия. С общи усилия я изравнихме. И след няколко дни на полянката се очерта ясния кръг на Паневритмията. В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме Слънчевия изгрев с молитви и песни.
към текста >>

8. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

По време на това летуване построихме една хубава чешма в околността.
в Стара планина; опнаха се палатки на Сините камъни, присъстваха предимно братя и сестри от гр. Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, предимно от София, в с. Ракитово – в един живописен кът на Родопите, всред иглолистни гори, в т. нар. Цигов чарк. По време на това летуване построихме една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар. Горско училище. През време на летуването Учителя организираше излети из околността, особено до красивата поляна Шумнатица, а често и до връх Мусала. През 1924 г.
към текста >>

След няколко дни на мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Симеоново, направо през х. Алеко. Ангажирахме бистришките каракачански коне за багажа. Първата работа на Учителя след построяване на палатките беше намиране на извори. Той откри добър извор близо до Бивака, но всред мочурища и кал, така че разчистихме местността. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни на мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. Учителя посочи една полянка над Бивака, като място за Паневритмия. С общи усилия я изравнихме. И след няколко дни на полянката се очерта ясния кръг на Паневритмията. В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме Слънчевия изгрев с молитви и песни.
към текста >>

9. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици

Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма.
Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище да занесат на гражданите прясно млечице.Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост.Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак.Ето го селото. Селяните се разшавали - повечето празнично пременени - сякаш готови за сбор. Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма. От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци. Снабден е с пещичка, която подварява непрекъснато цели 8 килограма вода.- Не е възможно, такова нещо, обажда се някой възмутено. - На гръб носи ли се гореща пещ...- Носи се, как да не се носи, отговаря същия глас. Чайникът е сложен върху азбестова плоча и пречи на високата температура да изгори гърба.След малко някой извика: - Ето го чайника! Пристига Цеко - червендалест юначага - сложил на гърба си чудния предмет.
към текста >>

10. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар

с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар Спомени на Олга Славчева 2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша] Планините са най-хубавото нещо на природата.
към текста >>

2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар Спомени на Олга Славчева 2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша] Планините са най-хубавото нещо на природата. Те са чистилището на земята. Погрешно Данте вкарва грешните в сърцето на земята, за да ги пречисти.
към текста >>

От ръка на ръка, за един час до чешмата натрупахме голяма камара.
Чува се удар на търнокоп. Юнаци пренасят на гръб циментови торби и дълга желязна тръба. Що ли ще стане? Около извора няколко чифта ръце копаят дълбок трап...Дава се команда. Нареждаме се дълга редица по един от извора към уломъците скали в долината. От ръка на ръка, за един час до чешмата натрупахме голяма камара. В трапа влязоха двама души и от подадените камъни бърже изградиха резервоар, като го замазваха с цимент. Поставят и желязната тръба. Сетне затварят трапа, замазаха отпред дулото и оставят да се напълни резервоара с вода.Смрачава се. Никой не си тръгва. Задонасяме дърва за огнището.
към текста >>

И така, нашата бойна верига мина храстите и мочурите, и навлезе по равна широка поляна.В гостната чешмата протече - чакаше ни чай и почивка.
Гъстите ми тъмни тежки сплитки се плискаха по гърба ми рошави и разскубани; тук-таме по ръцете и лицето драскотини, негде роклята дерната до невъзможност. Но аз изваждам скритата игла с конец и бързо я позашивам. Не ме пуща май лещака. Едвам ме остави да вляза, но като ме хвана вътре, че наникъде - просто пленница-коза. - Но и лещака си видя от мене я. И така, нашата бойна верига мина храстите и мочурите, и навлезе по равна широка поляна.В гостната чешмата протече - чакаше ни чай и почивка. След закуска си тръгваме. Като златолюспа змия се проточва нашата чудна дълга колона към селото.Лицата горят. Сърцата пламтят.Ах, градът! Как ще слезем в него, що отдалече ни лъхна със своя лош въздух, ще ни парне с автомобилните си прахоляци! Сега се връщаме през Симеоново.
към текста >>

Ел Ше-дар. Чешма.
Нечиста краска е потопила всички творби на природата.Кой си ти нов Паисий, който ще викнеш с мощен глас и ще изведеш притиснатото човечество отново към своите чисти животворни недра? Този Паисий вече е дошел. Той ни води, а след нас - ето ги и всичките човеци.А Цеко е турил на гръб големия бакърен чайник. Коминчето още дими - зер топла вода за пиене трябва за жедните и при връщането. Изгревът - Том 262.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]
към текста >>

11. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Чувалът може да сравни с чешма, с коритото й.
Чували имаш, но те са празни. С житце трябва да напълниш чувалите. В сърцето, ума, душата и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния. Това е основното Учение, което трябва да влезе сега във вашето съзнание. Ще правите опити. Чувалът може да сравни с чешма, с коритото й. Ако тя даваше вода от това корито, коритото няма да се изпразни. От чешмата ще иде нова вода, но ако не даваш, водата може да се застои. Ако ти даваш никога няма да осиромашееш. Ако затвориш крана, понеже има прииждане ще се пукнат кюнците и ще стане изливане в дома ти. Ще станат нещастия: Божествената Любов ще те разсипе.Ще направите първия опит.
към текста >>

От чешмата ще иде нова вода, но ако не даваш, водата може да се застои.
В сърцето, ума, душата и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния. Това е основното Учение, което трябва да влезе сега във вашето съзнание. Ще правите опити. Чувалът може да сравни с чешма, с коритото й. Ако тя даваше вода от това корито, коритото няма да се изпразни. От чешмата ще иде нова вода, но ако не даваш, водата може да се застои. Ако ти даваш никога няма да осиромашееш. Ако затвориш крана, понеже има прииждане ще се пукнат кюнците и ще стане изливане в дома ти. Ще станат нещастия: Божествената Любов ще те разсипе.Ще направите първия опит. Но кога дойде да правите този опит ще бъдете абсолютно искрени към себе си. Всеки един от вас когато прави опита ще отдели 1000 лева настрана.
към текста >>

12. Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас

Щом си изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете си вашите кърпи и се избършете.
Разбирате ли? По един грозд, по една круша, по една ябълка, по едно парче хляб – и ще си приказваме сладко, както в „Сладко,медено“. И мърдане няма да има, нито търкане на вилици... Без шум ще мине. И кърпи няма да ви дам. Защо? Знаете ли, няма да ви дам кърпи. Щом си изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете си вашите кърпи и се избършете. Туй е един идеал на съзнателния живот. Например много богати хора има, които са взискателни към храната, но те в морално отношение, в умствено отношение нямат такъв идеал. Аз харесвам един богат човек. Той е много внимателен към хляба, към яденето, но в друго отношение – като открадне – не е тъй внимателен. Казвам: добре започваш, зле свършваш.
към текста >>

13. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.
Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала. През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината на Бели и Черни Искър. Местността, на която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“.
към текста >>

На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Първата работа на Учителя след построяването на палатките беше намирането на извори. Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията.
към текста >>

При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид.
Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията. В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания.
към текста >>

14. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.
Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала. През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината на Бели и Черни Искър. Местността, на която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“.
към текста >>

На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Първата работа на Учителя след построяването на палатките беше намирането на извори. Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията.
към текста >>

При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид.
Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията. В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания.
към текста >>

15. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.
Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала. През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината на Бели и Черни Искър. Местността, на която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“.
към текста >>

На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Първата работа на Учителя след построяването на палатките беше намирането на извори. Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията.
към текста >>

При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид.
Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията. В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания.
към текста >>

16. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.
Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала. През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината на Бели и Черни Искър. Местността, на която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“.
към текста >>

На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Първата работа на Учителя след построяването на палатките беше намирането на извори. Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията.
към текста >>

При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид.
Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията. В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания.
към текста >>

17. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември

Кое те заставя да се спреш при една чешма, коритото или чучурът?
Богатството е възнаграждение на труда. След като работи получава плода. На всичко трябва да се даде духовен характер. Те са като една потреба парите - да си наемеш или купиш потребните необходимости в живота. За в бъдеще, в новия живот, ще се работи по закона на Любовта. Кое те заставя да се спреш при една чешма, коритото или чучурът? - Нали водата! Само със силата на Любовта може да се подобри всичко. Тя е вътрешен процес, сила. Трябва да се стремите това, което придобивате да се осветява, иначе носят разсипвание. По-добре малко, но благословено, отколкото много, но не благословено!
към текста >>

Чешмата, която дава вода, не я задържай за себе си.
От тях поука ще почерпите. Много от нашите братя трябва да минат през сепията и дисциплината на света и тогава да дойде при нас да го лекуваме. Направо като идват при нас, омързеляват се. Като влезат първом в света ще придобият опитност, която ще ги ползува като дойдат при нас.Ще работите вие, всичко онова между братята, което е здраво, морално, а материалното, по-настрани. Дойд е ли да употребим Божественото за себе си, загубен и сме. Чешмата, която дава вода, не я задържай за себе си. Доброто, което правите, да не се знае от никой. Пари със светски човек пратете, но вие да не изпъквате на лице.Ще си изработвате временни методи за изпълнение на доброто, на чисто ще бъдете. Имате лозе - работите го вие - град го убива две години, тая година не го уби - чужди хора го работиха. Показва, че по-рано е внесено нещо егоистично. Работата между народа е същата, както и$на градина.
към текста >>

18. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Едни пеят кацнали върху сграмадените скали, други току що пристигат, трети изследват съдържанието на раниците си.Имаме вече истинска чешма.
И тука ни чака Урс - и тук няколко глътки гореща водица вливат бодрост в жилите ни.Бивака. Точно 10 часа. Чака ни грамаден огън и много чайници с вряла вода. Тичаме по завет да се преоблечем със сухи дрехи и после край огъня пием бавни глътки ароматичен руски чай с много захар и много лимон. Налягаме по сгорещените камъни и си почиваме като стадо овци. Едни пеят кацнали върху сграмадените скали, други току що пристигат, трети изследват съдържанието на раниците си.Имаме вече истинска чешма. Върху нея тежи могила от сняг. Тя тече обилно и огласява долчинката с бодър глас. Желязното дуло е събрало силната струя, която сега вече знае своя път по долината.Но чудо на чудесата! Каква е тази грамадна каменна ограда около нашето огнище. Кой и кога е идвал тука и е направил този прекрасен щит от вятъра?
към текста >>

19. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие.
Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей. Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие. Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва.Наблизо овчар разположил рудо стадо. Грамадни псета от беда го пазят и към нас въртят рунтави опашки за някой къшей. Овците са натежали от вълна. Някъде те са я вече погубили на фъндъци по драките. Скоро ножицата ще играе и видиш - отънели те, а чувала на стопанина пълен с мека вълница за здрава абица.Овчарят - с овчедушен израз, посвирва на кавала си лека, игрива песенчица.
към текста >>

20. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Целувам твоята изкусна ръка, що може тия нежни звуци да изплита и разнася.Стара селянка седи до чешмата и срича в буквар... Тя иска да стане грамотна, за да може да чете прекрасните „Беседи” на Учителя - иска да се просвещава.
Но, уви! Друга е земната действителност. Хубаво, хубаво! Свири още, ти незнайни свирецо! Колко ти се радвам! Целувам твоята изкусна ръка, що може тия нежни звуци да изплита и разнася.Стара селянка седи до чешмата и срича в буквар... Тя иска да стане грамотна, за да може да чете прекрасните „Беседи” на Учителя - иска да се просвещава. Забрадена е косата й с чумбер [чумбер (чембер) - забрадка], лицето, кое ли й се вижда. Сочи с пръст по едрите редки отпечатъци -срича, срича, бавно шават устните й - бавно се носи костеливият й показалец по букварчето. Очите й са тъй вглъбени; за нея като че ли нищо друго не съществува в този миг, освен това, което е пред очите й.Децата припкат по поляната със сияющи лица. Техните весели крясъчета се носят свободно над простора.Нареждаме се в два кръга - големия - външен сестрински, вътре в кръга братята. Учителят от средата изкомандва да седнем.
към текста >>

Но преди да сте протекли, както една чешма, чакайте.
Упражнявайте го сутрин, на обед и вечер. Тези упражнения ще ги пазите за вас си. Те съставляват една наука. Ако ги погрешите, ще затворите ключа. Най-първо ще опитате вие тези неща, тъй че като забогатеете, тогава давайте на всички. Но преди да сте протекли, както една чешма, чакайте. Когато природата ни направи съпричастни в своите блага, тогава можем да даваме. Те са хубави неща. Могат да се прилагат. Ще ви дам и едно упражнение с цветовете. Отначало ще получите цветовете чрез призма.
към текста >>

21. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Ще се омият на извора, чешмата и ще си носи самичък вода.
Иска се режим спартански. То е инертно състояние, търсят сянка, лениви са, мнителни са. Метод за лекувание: Всяка сутрин да ходи с две стомни вода на един километър разстояние. Това усилие, опнати ръце е гимнастика и дава сила на дробовете. Водата е добър проводник на електричеството и слънчевата енергия, и дава сила на организма. Ще се омият на извора, чешмата и ще си носи самичък вода. Втори метод: Болният от туберкулоза трябва да прави топли промивки - топла вода сутрин 5-6 чаши да изпие и измие вътрешностите си, да разшири дробовете си и получи свободно дишание, да се изпоти и да прави разходки. Вечер също 5-6 чаши топла вода. А те пият студена вода. Воля трябва на гърдоболния, а те губят волята си, затова им трябва водач. Топлата вода разлага серума на микробите, които се развъждат в дробовете.
към текста >>

22. Построяване на Салона на Изгрева

Вода нямахме прекарана още на Изгрева, но по наша молба изкараха една чешма на Дървенишкото шосе на напречната алея от разсадника, когато започна самата работа за салона бяха останали две седмици до събора.
„Оборище" 14 беше загубен. Тогава още повече инвентар от търновските събори се пренесе в София за уреждане на събора. Решението за построяването на салона се взе късно през пролетта и не си спомням точно кога, но оставаше сравнително малко време. Един брат инженер от Стара Загора, инж. Николов направи плана, който одобриха, започнаха да закупуват материали за строежа, дойдоха братя зидари от провинцията, които и сега виждам с белите ризи и червените пояси. Вода нямахме прекарана още на Изгрева, но по наша молба изкараха една чешма на Дървенишкото шосе на напречната алея от разсадника, когато започна самата работа за салона бяха останали две седмици до събора. Мисълта, че ще имаме салон на Изгрева се прие с ентусиазъм от всички сестри и братя от София и се спуснаха да помагат кой с каквото може. Всички бяха радостни. Всичко ставаше с радост и възторг. Не си спомням друг случай, нещо общо братско да се е построило с по-голяма радост. Дойдоха сестри от София да приготвят храна за работниците-строители.
към текста >>

23. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

Майка послала бяла кърпа, закусва с детето си под широката сянка покрай чешмата.
Младежи си правят снимки. Жадни хора чакат за ред да наквасят гърлата си от тънкия бистър чучур, насядали около новата чешмичка. А там доскоро дълбоки кални блата едвам се изгазваха. Сега тук е красиво - няма кал, няма мътно блато,а гладки червени и бели циментови плочи по които можеш безгрижно да стъпваш. Някоя мила ръка е турила на подставката саксия с кичест розов карамфил... Наблизо младо момче замислено над отворена книга. Майка послала бяла кърпа, закусва с детето си под широката сянка покрай чешмата. Но, но, поповете се мусят. Заканили се, че „ще очистят” от тука тия „глупости” (тъй казват някои тук). Ядосват се хората, но кой ги пита. Силни са днеска те, много са силни и омразата им към Учителя няма край. Изгревът - Том 26
към текста >>

24. Учителя присъства на събора, 1927 - София. Трети ден - 21 август

над масата Учителя и срещу него чучур на чешма, тече бистра вода, широка около 5 см.
* * * Закуска /от Бургас всички бяхме на масата на Учителя/. Добрата молитва.През време на закуската аз, Минчо Сотиров от Бургас, видях на 30 см. над масата Учителя и срещу него чучур на чешма, тече бистра вода, широка около 5 см. в диаметър, и околовръст златисто жълт диск. /ясновидение/След закуска - формулата: „Само Божията Любов носи пълния живот" - три пъти.В 7 часа и половина Учителят изрече: Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Да бъде името Му благословено /три пъти/
към текста >>

25. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април

Всред него гори грамаден огън: там врят чайници, пълни с изворна вода, взета от оная мила чешма, що преди 5 години десетки чифтове ръце за 1 час съградиха.
Нека си ръси. С нас е Учителя. Тогава що ни е грижа от него? Ел Шедар. Клоните му са още голи. Всред него гори грамаден огън: там врят чайници, пълни с изворна вода, взета от оная мила чешма, що преди 5 години десетки чифтове ръце за 1 час съградиха. Хвърлям раницата и кожуха и се затичвам първо с нея да се здрависам. Измивам пламналото си лице, разхлаждам ръцете си. Боже, колко е хубаво! Как весело и буйно клокочат обилните й води. Колко е хубав сега тъй събран под толкоз камъни, събран в този голям стоманен чучур!
към текста >>

В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма.
Боже, колко е хубаво! Как весело и буйно клокочат обилните й води. Колко е хубав сега тъй събран под толкоз камъни, събран в този голям стоманен чучур! Покрай този извор още колко други изчистихме и подредихме! Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор. В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма. Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните.Такива пет извора има и на „Куш бунар” - в Балкана. Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе.Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва. Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда...Колко са хубави! И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”. Спомням си този дядо Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата.
към текста >>

Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните.Такива пет извора има и на „Куш бунар” - в Балкана.
Как весело и буйно клокочат обилните й води. Колко е хубав сега тъй събран под толкоз камъни, събран в този голям стоманен чучур! Покрай този извор още колко други изчистихме и подредихме! Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор. В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма. Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните.Такива пет извора има и на „Куш бунар” - в Балкана. Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе.Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва. Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда...Колко са хубави! И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”. Спомням си този дядо Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата. Неволно си помислих: Не сме ли и ние „бунтовници” - носители на ново освобождение на човечеството, вковано в ноктите на невежеството и леността.
към текста >>

И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”.
Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор. В Родопите, на „Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха на ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма. Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните.Такива пет извора има и на „Куш бунар” - в Балкана. Там природата от пет водни гнезда е дала началото си на изобилно планинско поточе.Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет на брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва. Изворите отстоят един от друг във форма на върховете на петолъчна звезда...Колко са хубави! И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди на Сливенския балкан, облъхната от песента на Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”. Спомням си този дядо Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата. Неволно си помислих: Не сме ли и ние „бунтовници” - носители на ново освобождение на човечеството, вковано в ноктите на невежеството и леността. А не е ли мързелът, алчността, недоверието по-страшен враг и от читак-турчин! Не, наистина ние сме опасни бунтовници, които не на шега, чрез тия излети обявяваме война на предразсъдъка, че „всред природата е опасно”, че има „течение”, че може да се простудим и пр. пр. И този враг не е далеч.
към текста >>

26. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

Чешмата разлива обилни струи, пее, пее, радва се и се весели.
Дали ще усетят нещо клетките им от този ефимерен допир до природата? Но, тяхна си работа. Изглежда това бяха богати евреи, които много не се грижеха за по-вече кислород в кръвта си, за повече преживявания всред майка природа.Ел-Ше-дар. Огньове. Накацали по скалите, някои от изпреварилите вече се провикват към нас: Ехо! Ехо! Чешмата разлива обилни струи, пее, пее, радва се и се весели. И тук цветя, и тук животворна хубост. Около огъня, върху камъни тук и там, насядали или полегнали, някои от нашите вкусват едемско блаженство, топлени от приятната грейка на разгорената жар. Време на закуска. Всички дъвчат усърдно.Ел-Ше-дар се радва на своите гости. Дръвчетата се раззеленили, тревата с множество пъстри цветя е всекиму послала с мека постеля.
към текста >>

27. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли

Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма.
Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си! ”Така, бавейки се неволно, изкачваме храсталаците с лъкатушения и се озоваваме на поляната срещу Ели Шедар. Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина. От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас. Пристигаме и ние. Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма. Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна. Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички. Покрай нея нацъфтели безброй жълтурчета, здравец и къдрава свежа папрат. Но тия хладни усои крият за нас и скрита опасност. Затова бързаме да сменим потните си дрехи със сухи, чисти.
към текста >>

28. Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли

Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма.
Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си! ”Така, бавейки се неволно, изкачваме храсталаците с лъкатушения и се озоваваме на поляната срещу Ели Шедар. Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина. От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас. Пристигаме и ние. Вниманието ни най-напред е привлечено от шума на бликащата чешма. Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна. Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички. Покрай нея нацъфтели безброй жълтурчета, здравец и къдрава свежа папрат. Но тия хладни усои крият за нас и скрита опасност. Затова бързаме да сменим потните си дрехи със сухи, чисти.
към текста >>

29. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Там, не далеч тече бистрата вода на една малка чешма, що крепки ръце чучур й направиха.
” О, мой хубав зелен здравец, мое вечно родно цвете, що кичиш ухото на младите подевки, що момци на капите си кичат, що моми и невести садят под прозорците си и вечер, и сутрин поливат. О, мой нивга неувяхващ здравец, мой зелен здравец -ти благоуханна китко! Наистина, ти си най-верния страж из горите, които показват, че макар и скрит зад облаци, все пак има слънце, има живот.Шумоление. Нежен ромол - поточе наблизо песен ронлива излива: „По мене, по мене нагоре върви пътнико, аз ще ти кажа где да отидеш. Там горе, на Ели-Шедар ще те заведа аз. Там, не далеч тече бистрата вода на една малка чешма, що крепки ръце чучур й направиха. Жадни люде и морни животни да пои, в гърдите им сила да влива. Тук спира станът ни, многолюден, многошумен, бодрогласен. Стреля слънцето върху ни благодетелните си лъчи, стопля измореното тяло, приютява за почивка. Високите върхове, като че се люшнаха на възбог, издигнаха ръце нагоре да приемат слънчевата прегръдка.Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон. Развързват се раниците.
към текста >>

30. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”.
Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода. Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея.
към текста >>

Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура.
Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”.
към текста >>

Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата.
С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце. От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”.
към текста >>

Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея.
От тях изтичаше водата, затова чешмата нарекохме „Ръцете, които дават”. Около нея работехме с голяма любов всички. Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина, чешмата стана красива със своята специфична архитектура. Дълго време още братята и сестрите, като намереха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяването на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и мястото около нея. Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”. И наистина, това събитие стана скоро, не след много време.
към текста >>

И брат Бертоли, правят чешмата тогава, Борис Николов е в Тополица и правят чешмата и Учителят праща Бертоли да види как върви постройката и казва: „Ще кажеш на брат Куртев да прати това, това, това на Надежда.
Първи път наливам водата, втори път както отида вече една чаша гореща вода изпивам, трети път, четвърти път, и така 10 чаши вода изпивам. Един ден четоха в салона, че на еди-коя дата Учителят ще изведе учениците на Рила, на лагер. Аз там бях в Салона, че е хубаво. Говорят, че такъв екип трябва, това трябва и за първи път тогава ни води, аз си мълчах. Въобще не помислих даже че аз може да отида. И брат Бертоли, правят чешмата тогава, Борис Николов е в Тополица и правят чешмата и Учителят праща Бертоли да види как върви постройката и казва: „Ще кажеш на брат Куртев да прати това, това, това на Надежда. Аз ще я взема на Рила. И малко орехи и мед." Такова нещо, Вълнени чорапи вече, мое палто. Една вечер излязохме навън, на поляната. Учителят получава тази пратка от баща ми и вика: „Надежда! " Аз скочих.
към текста >>

В това време, вече тъкмо ще се сварява, идва Лулчев с двете издялани ръце, дето на чешмата на извора ще слагат.
Слагахме камъни, правехме големи огньове. И заранта виждам Учителя. Рекох: „Учителю, аз искам да ви направя едно кафе." Той каза: „Ама аз обичам чисто кафе." - „Баща ми ме подсети и ме помоли да ви направя едно кафе. Аз нося чисто кафе." Той каза: „Знай, че аз пия чисто кафе." Застана прав тъй, че ми е мъчно, че нямаше някой едно апаратче, да ни направи една снимчица. Аз варя кафето, Учителят отгоре ме гледа и аз съм си вдигнала така погледа и пак наглеждам кафето да не изкипи. В това време, вече тъкмо ще се сварява, идва Лулчев с двете издялани ръце, дето на чешмата на извора ще слагат. Там нали мраморни ръце ще слагат. Там в раницата му са ръцете и застана като войник пред Учителя. Аз поднасям кафето на Учителя, викам: „Учителю, на брат Лулчев? " - „Той - каза - друг път ще пие." И отидоха те да слагат ръцете за чучур на чешмата. След няколко дни, аз ти разправях, че жито варих един ден, компот от сливи варих и занесох на Учителя там при него.
към текста >>

" - „Той - каза - друг път ще пие." И отидоха те да слагат ръцете за чучур на чешмата.
Аз варя кафето, Учителят отгоре ме гледа и аз съм си вдигнала така погледа и пак наглеждам кафето да не изкипи. В това време, вече тъкмо ще се сварява, идва Лулчев с двете издялани ръце, дето на чешмата на извора ще слагат. Там нали мраморни ръце ще слагат. Там в раницата му са ръцете и застана като войник пред Учителя. Аз поднасям кафето на Учителя, викам: „Учителю, на брат Лулчев? " - „Той - каза - друг път ще пие." И отидоха те да слагат ръцете за чучур на чешмата. След няколко дни, аз ти разправях, че жито варих един ден, компот от сливи варих и занесох на Учителя там при него. Горе беседка направиха втората година. Вече ме поканват с тях да излизам до 7-то езеро чак и нагоре до връх Дамга са ходили. В.К.: Отивате на Дамга на върха. Надка: Да.
към текста >>

31. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Чешмата блика с буйните си води и ги успива.
Отминавам Го с богоговение и тичам към храстите да сменя потните си дрехи. После сядам на припек до разшумилите се габери и пия чай.Огньовете горят. Не се види кой натрупва дърва, а купчината невидимо расте, като „грамадата на Цека”. Всички си почиват. Налягали върху постланите си палта, сложили глава върху раницата, унасят се в сладък сън. Чешмата блика с буйните си води и ги успива. При нея вече боднати за освежаване салати и рапончета.Но, Учителят е вече станал, сгънал грижливо отстрана моето щастливо кожухче и зове за гимнастика. После пеем, разговаряме се, четем нещо и - неусетно време за обяд дошло, и пак правим търкало на поляната. Под звуците на флейта и цигулка унищожаваме припасите си.Но и този ден не мина без дъжд. Много не му се боим - априлски - майски дъжд, но хубаво ни накваси. Решихме с песни да го спрем (Г. Радев).
към текста >>

32. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение

Чешмата приглася на песните ни.
Нареждаме се в два кръга, като заедно с песента се придвижваме назад и напред. Ръцете под такт са ту върху гърдите, ту отстрани, доле и горе. Това ни отмори още повече.Няколко цигулки. Засвириха, запяхме. Около нас - разкошна зеленина, над нас - лазур и слънце. Чешмата приглася на песните ни. Учителят пее задно с нас. Сякаш светъл ореол огражда вдъхновеното му лице.После брат Симеонов чете страници от 6-та серия беседи. Учителят каза, всеки от нас да си избере по една страница, какво ще му се падне. Този, който си избра 1-ва страница му се падна за Надеждата - това, което има да бъде; на 2-ра страница - методите, с които да си служим; трета страница - материалът, който имаме да обработим и т.н. От всички страници, макар и посочвани не по ред, можеше да се сглоби цяла беседа, която да се нарече Възнесенска беседа.След това, Учителят ни каза да се разделим на групи по двама-трима, да обходим гората и се насладим от пресния земен магнетизъм, сиреч, да си поспим... Някои отлично изпълниха това нареждане, други продължиха четенето на 6-та серия беседи, трети плъзнаха нагоре към новопосадените борчета, които вече почнаха ярко да се зеленеят отсреща.По едно време се чу мощният глас на Симеонов: На обяд!
към текста >>

33. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли

С каква радост и с колко много песни разхубавяваме нашата Рилска чешма!
Без нас тук са станували черда коне, та доста работа ни се отвори. Но, стотици чифта ръце не са малко, зад които грее едно общо сърце, пълно с обич и признателност към Учителя.Коренно преобразование и на Белия Извор. Сега вместо дървен чучур, е донесен мраморен - във вид на две съединени шъпи, от които пада изобилната струя. Всички „садива” покрай него са отстранени, а млечно бели късове кварц отвред се сипят към него, които Учителят майсторски и грижовно нарежда покрай бистрите му води. Наистина, така с камъните е по-хубаво, а иначе ще се завъди жабуняк. С каква радост и с колко много песни разхубавяваме нашата Рилска чешма! Всяко камъче е одухотворено с едно име, или с една идея. Под „Царските особи” е Народното събрание - сиви големи гранитни късове, в които се събира вода от дъжда и са тъй удобни за сядане. Плочите околовръст и ситните камъчета що ги запълват - народа.Колко е чисто и подредено! При него слушаме от Учителя милите му думи, нежните песни на солисти братя и сестри - певци, стиховете на Бодлера и трио от цигулка.Учителят е на горния бивак, а ние сме отсам. Като голяма бяла птица е красивата му палатка, кацнала до високите кичести клекове.
към текста >>

34. Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'

Чешмата " Ръцете,които дават"Светозар Няголов
Учителя участва в приключване на работата по извора "Ръцете, които дават" Учителя участва в работата по извора. За това може да се прочете в следните спомени:1. Чешмата " Ръцете,които дават"Светозар Няголов 2. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"Борис Николов 2. Чешмата „Ръцете, които дават" Навсякъде Учителят намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителят спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода.
към текста >>

2. Чешмата „Ръцете, които дават"
"Ръцете, които дават" Учителя участва в работата по извора. За това може да се прочете в следните спомени:1. Чешмата " Ръцете,които дават"Светозар Няголов 2. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"Борис Николов 2. Чешмата „Ръцете, които дават" Навсякъде Учителят намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителят спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и под скалата започва да тече буйна вода. Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене.
към текста >>

Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.*Вж Изгревът, т.
Навсякъде Учителят намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителят спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и под скалата започва да тече буйна вода. Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.*Вж Изгревът, т. XVI, с. 74, N60, сн, N22-23Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през който да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най- отпред слагат един голям камък, за който Учителят казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно /след 16 юни 1937 г./ и един малък, представляващ сина им.Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г., в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава своите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място.На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога.От южната страна е изсечен следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."*Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето /кръг с точка в средата/ и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е нагоре, а десният надолу, на долната линия - обратно: левият надолу, а десният нагоре.
към текста >>

Оттогава чешмата започва да функционира - да дава своите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място.На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога.От южната страна е изсечен следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."*Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето /кръг с точка в средата/ и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е нагоре, а десният надолу, на долната линия - обратно: левият надолу, а десният нагоре.
Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.*Вж Изгревът, т. XVI, с. 74, N60, сн, N22-23Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през който да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най- отпред слагат един голям камък, за който Учителят казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно /след 16 юни 1937 г./ и един малък, представляващ сина им.Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г., в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава своите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място.На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога.От южната страна е изсечен следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."*Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето /кръг с точка в средата/ и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е нагоре, а десният надолу, на долната линия - обратно: левият надолу, а десният нагоре. Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник. Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят. Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят. Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита.На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения.
към текста >>

Чешмата " Ръцете,които дават"
24; т. IX, с. 47-48, с. 381-382 Изгревът - Том 22 Глава: 2. Чешмата " Ръцете,които дават" Светозар Няголов 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" В първите години, в самото начало сестрите започнаха да вземат вода от езерото за готвене. Но Учителят не беше доволен от това. От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари.
към текста >>

Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата.
За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро.
към текста >>

Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават".
Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много.
към текста >>

И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене.
Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата.
към текста >>

Чешмата стана наше любимо място.
Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят".
към текста >>

Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро.
Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде".
към текста >>

Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата.
И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника".
към текста >>

Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа.
отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри. Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч. по обед. Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга.
към текста >>

До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка.
Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки.
към текста >>

35. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли

Построяване на чешмата „Ръцете” в снимки виж в „Изгревът”, т.
XIV, с. 439-440.10. За символиката по Емблемата с котвата виж в приложения лист, и в „Изгревът”, т. II, с. 178-181; т. IV, с. 589-590.11. Построяване на чешмата „Ръцете” в снимки виж в „Изгревът”, т. XX, сн. № 29-32; общият вид на чешмата - сн. № 33-35;Учителят пред чешмата - сн. № 36-37;Учителят пред котвата и чучура - сн. № 38.Каменар дълбае върху едната страна на „Кораба” следните слова: „Братя и сестри, [майки и бащи,]приятели и странници,учители и ученици,слуги и господари,Вий, служители на живота,отворете сърцата си за Добротои бъдете като този извор.”Отдолу следните белези;...................................................................а отстрани на ръкописа следните геометрически чертежи:...................................................................Пее длетото и чука на каменаря, прекрасния Бориса, грее слънцето над доволни и радостни човеци и природа.
към текста >>

№ 29-32; общият вид на чешмата - сн.
II, с. 178-181; т. IV, с. 589-590.11. Построяване на чешмата „Ръцете” в снимки виж в „Изгревът”, т. XX, сн. № 29-32; общият вид на чешмата - сн. № 33-35;Учителят пред чешмата - сн. № 36-37;Учителят пред котвата и чучура - сн. № 38.Каменар дълбае върху едната страна на „Кораба” следните слова: „Братя и сестри, [майки и бащи,]приятели и странници,учители и ученици,слуги и господари,Вий, служители на живота,отворете сърцата си за Добротои бъдете като този извор.”Отдолу следните белези;...................................................................а отстрани на ръкописа следните геометрически чертежи:...................................................................Пее длетото и чука на каменаря, прекрасния Бориса, грее слънцето над доволни и радостни човеци и природа. Тих ветрец подухва и леко набърчква огледалната повърхност на езерата. Приижда тиха привечер и ние полека лека се приютяваме за всекидневния празник при огнището.
към текста >>

№ 33-35;Учителят пред чешмата - сн.
178-181; т. IV, с. 589-590.11. Построяване на чешмата „Ръцете” в снимки виж в „Изгревът”, т. XX, сн. № 29-32; общият вид на чешмата - сн. № 33-35;Учителят пред чешмата - сн. № 36-37;Учителят пред котвата и чучура - сн. № 38.Каменар дълбае върху едната страна на „Кораба” следните слова: „Братя и сестри, [майки и бащи,]приятели и странници,учители и ученици,слуги и господари,Вий, служители на живота,отворете сърцата си за Добротои бъдете като този извор.”Отдолу следните белези;...................................................................а отстрани на ръкописа следните геометрически чертежи:...................................................................Пее длетото и чука на каменаря, прекрасния Бориса, грее слънцето над доволни и радостни човеци и природа. Тих ветрец подухва и леко набърчква огледалната повърхност на езерата. Приижда тиха привечер и ние полека лека се приютяваме за всекидневния празник при огнището. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
към текста >>

36. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли

Заставаме на верига (както на Витошката чешма), подаваме си камъни един на друг, и така в скоро време, пътят е готов.
То иде и носи живот на света, и ние ставаме и го посрещаме с песни.После - пак трудова. Слизаме в долината, гдето добичетата ни се изпотрепваха. Носим камъни и правим пътища и своеобразни мостове по тресавищата. Грамадни камъни се търкалят и носят от силни мишци, очукват се грижливо и се поставят на място. Между тях засипваме с дребни камъчета. Заставаме на верига (както на Витошката чешма), подаваме си камъни един на друг, и така в скоро време, пътят е готов. Учителят неотстъпно е с нас. Той отново преглежда клатещите се камъни, които могат да подхлъзнат и пътници, и добичета. Ръцете ни са кални, олющени, но лицата ни греят от доволство. Той е с нас. От снощната буря ни следа.
към текста >>

37. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

Какво необикновено щастие е да дишаш този въздух и да пиеш от кристално чистия извор на Бялата царствена чешма!
Хе, далече - едвам се забелязва Стара планина, а по-насам - Витоша се синее. Вече съм студентка и със себе си мъкна коли... Не ми остава време да ги погледна. Падащите води шумят, сякаш се радват, че ще слезнат към долината да служат на човека. В чиста ведрина и покой диша планинският Дух и пръска от своята сила из въздух и потоци, и крепи света. Колко е хубаво, хубаво тук! Какво необикновено щастие е да дишаш този въздух и да пиеш от кристално чистия извор на Бялата царствена чешма! Какво неописуемо щастие е да сме с Учителя, при чието присъствие и най-трудната задача става леко разрешима.Слагам главата си върху възглавница от летни теменуги. Тялото ми почива върху разкошна постеля от мащерка. Пак змия! Колко е отвратителна! С дълбока погнуса и ужас я гледам как се гърчи и изправя върху отсрещната скала и се спуща в своята дупка.
към текста >>

38. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Всред селото, оная благодатна голяма чешма, която може да пои 100 села.Карай водениците днес е тихо - не мелят брашно.
Зная, че небето бе синьо, синьо, като листовцете на полския синчец. За награда на моята самота, колко петли ми изкукуригаха от Драгалевци! Колко малки дечица, на които дадох по шекер, ме изпратиха, хе, чак до към водениците и тъй босички, полуголи още, хванати за ръце се върнаха в селото. Срещам и по-големки момчета и момиченца - пременейки в нови дрешки, нанизали колаче на ръка, подкарали пъстри крави през селото. Навярно туй са селски воловари, които получават сега по един дар. Всред селото, оная благодатна голяма чешма, която може да пои 100 села.Карай водениците днес е тихо - не мелят брашно. Водата буйно тече от улея и облива още нестопените ледни висулки. Земята е заледена. Млада подкарала тревица, чака само един слънчев лъч, за да се изправи.Минавам над Монастиря. Изневиделица ме лавнаха няколко псета, но чудо! Едно по едно замлъкват и се разбягват на вси страни.
към текста >>

39. Снимки на Учителя при извора „Махабур' с група от Братството, 13 август

На екскурзия до новата чешма - изворът Махабур, с фон второто и третото езера.
Снимки на Учителя при извора „Махабур" с група от Братството 13 август 1931 г. Снимка 18. При извора „Махабур" с Учителя, на фона на второто и третото езеро - Пеню Ганев до Учителя - 13.VIII.1931 год. На екскурзия до новата чешма - изворът Махабур, с фон второто и третото езера. Дата: 13.VIII.1931 год. Първи ред седнали: 1...; 2...; 3. Тодор Абаджиев. Втори ред седнали: 4...; 5. Боян Боев; 6...; 7...; Прави: 8...; 9...; 10.
към текста >>

Учителят нарежда хубавите бели камъни в басейна (коритото) на новата чешма.
Пеню Ганев; 11. Учителят, 12...; 13...; Последен ред: 14...; 15...; 16...; 17. Елена Хаджи Григорова; 18. Иван Кисьов. 19... Снимка № 34: С Учителя при извора Махабур. Учителят нарежда хубавите бели камъни в басейна (коритото) на новата чешма. Денят е 13.VIII.1931 г., 11 ч преди обед. Над Учителя е Олга Славчева, с бялата шапка. Снимка № 35: С Учителя след работа при чешмичката - 13.VIII.1931 г. по обед. Първи ред седнали отляво надясно: 1.... 2.
към текста >>

Мария (Мичето) Златева - налива си вода при чучура на чешмата.
Михаил Иванов. 5. ... 6. Учителят. 7. Елена Хаджи Григорова. 8. ... 9. Мария (Мичето) Златева - налива си вода при чучура на чешмата. Седнали втори ред: 10. Боян Боев. 11 Иван Кисьов. 12. Димитър Звездински. 13.... 14.
към текста >>

40. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април

Чешмата пее наблизо и огласява околността с вечно веселата си песен.
Говори още, че 3 неща ни трябва да знаем:Да знаем, че Бог ни обичаДа знаем, че ближните ни обичатДа знаем, че ние обичаме ближните си.Накачулени около него, представлявахме една рядко хубаво картина.Обядът в кръг, също даде не по-лош изглед, достоен за една мощна киноснимачка. Всеки е извадил пред себе си бяла кърпа, върху която наредил какво ли не! Халва, кюфтета от зарзават, ориз с мляко, маслини, сирене, кашкавал, мед, орехи, ябълки, лешници, бадеми. Има ли нещо у едного, то сигурно ще премине и у съседа и т.н. До 234 души - цяла хайдушка дружина, не, Априлско въстание.Полянката-трапезария е чиста, свежа ливада, по която сега тече бистър поток. Чешмата пее наблизо и огласява околността с вечно веселата си песен. Ето, от група на група, мили ръце разнасят кой какво си няма. С щастлива усмивка на лице, всеки сякаш се надпреваря да надмине ближния си в правене добро. Пред Учителя калифорнийско изобилие. Но той яде прясна коприва, а всичко друго, по чевръсти пратеници, раздаде по най-отдалечените краища. После трапезата се раздигна, почисти се ливадата, по която не оставяме ни най-малка следа от гощавката.
към текста >>

41. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

42. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

43. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

44. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

45. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

46. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

47. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 23 юли

Втората чешма ще я наричаме Извор Махабур.
6. Извор Махабур, 23.VII.1932 г., 9 ч сутринта Разговор с Учителя Върха Харамия ще го наречем с името „Харно ми е". Но този израз има две значения. Първото значение е: „Добре ми е". А второто значение: „Добре измива" („Харно мие"). Втората чешма ще я наричаме Извор Махабур. „Маха" значи голям, „бур" значи силен. „Махабур" значи голям и силен (5-то езеро). Бивакът на Витоша се нарича Ел-Шадай. „Ел" значи силният, значи Бог. „Ел-Шадай" значи място на Бога.
към текста >>

48. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

49. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

50. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

51. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

52. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

53. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

54. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

55. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

56. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

57. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

58. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

59. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

60. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

61. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

62. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

63. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

64. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

65. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

66. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

67. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

68. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

69. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

70. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

71. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август

Стигнах на Крайната чешма.
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност. И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат. Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
към текста >>

Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Стоя аз на нивата и една сутрин рано потеглих за дома. Из пътя срещах много орачи и се заговарвах с тях. Те ме запитваха какво правя тук, в село, где съм учител и т. н. Стигнах на Крайната чешма. Там имаше жени, които си пълнеха съдовете с вода. Аз започнах да се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват. Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам. Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой.
към текста >>

Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Вземах сънлайта и се умих хубаво. Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна. Избърсах се и тя се измокри много. Сега трябваше да си продължа за дома, но ми се искаше да простра кърпата да изсъхне, пък ме достраша да не я вземе някой. Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
към текста >>

Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
към текста >>

72. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Когато в Тополица решават да построят чешмата, брат Георги Куртев пише писмо да Учителя, който го съветва да викнат Лулчев да им покаже течението на водата.
Той казвал пред наши приятели: „Аз съм чиракът, а Учителят е майсторът.” На много места го викат да намира подпочвени води. До град Карнобат има една спирка „Нейчево”, по името на госпожа Нейчева, която имала там 5000 декара чифлик. Тя научила, че Лулчев е радиостезист и го поканва да открие вода, каквато е имало в турско, за да напоява голямото си имение. Лулчев с лескова пръчка намира голяма студена вода на 16.06.1937 г. - денят, в който се ражда Симеон - престолонаследникът. Когато в Тополица решават да построят чешмата, брат Георги Куртев пише писмо да Учителя, който го съветва да викнат Лулчев да им покаже течението на водата. Той идва и им показва къде тече водата и до края на месеца чешмата е готова - 30 август 1929 г.‡ По това време, след 1927 г. Лулчев организира група, наречена „Упанишади” от десетина души, на които да обяснява беседите на Учителя. Със своята силна мисъл Лулчев привлича много приятели и стенографките да се събират преди беседата на Учителя, да им говори. Веднъж Учителят влиза в салона за беседа, а вътре няма никой.
към текста >>

Той идва и им показва къде тече водата и до края на месеца чешмата е готова - 30 август 1929 г.‡
До град Карнобат има една спирка „Нейчево”, по името на госпожа Нейчева, която имала там 5000 декара чифлик. Тя научила, че Лулчев е радиостезист и го поканва да открие вода, каквато е имало в турско, за да напоява голямото си имение. Лулчев с лескова пръчка намира голяма студена вода на 16.06.1937 г. - денят, в който се ражда Симеон - престолонаследникът. Когато в Тополица решават да построят чешмата, брат Георги Куртев пише писмо да Учителя, който го съветва да викнат Лулчев да им покаже течението на водата. Той идва и им показва къде тече водата и до края на месеца чешмата е готова - 30 август 1929 г.‡ По това време, след 1927 г. Лулчев организира група, наречена „Упанишади” от десетина души, на които да обяснява беседите на Учителя. Със своята силна мисъл Лулчев привлича много приятели и стенографките да се събират преди беседата на Учителя, да им говори. Веднъж Учителят влиза в салона за беседа, а вътре няма никой. Минава брат Ради и отива към Лулчев.
към текста >>

73. Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
Конкретно за песента в спомена на Елена Андреева: Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>

Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева".
Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми.
към текста >>

Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен.
Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
към текста >>

Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра.
На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка.
към текста >>

Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>

От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва". Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят.Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа"Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>

Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода.
Но когато си припомняхме по какъв начин е дадена, тогава разбирахме какво значи извор, от който непрекъснато извира Жива вода за душите ни. Това беше едно качество на Учителя - скромност - да не се самоизтъква при създаването на песните. Ние хората, обратно, изтъкваме себе си, даже и за несъществени неща. Учителят никога не казваше, че е музикант. Да, никога! Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода. Има извор - има вода, има наклон, има чучур- и водата изтича. Това е образен начин да се опише как Учителят даваше песните Си. А прехвърлете този извор от физическото поле в Духовния свят и оттам - в Божествения свят и тогава ще имате представа за Божествения извор, от който излизаше Живата вода, която слизаше надолу като Слово и песен и поеше душите ни. Това бе Божественият извор. А Божественият чучур бе Учителят.
към текста >>

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>

Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева".
Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми.
към текста >>

Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен.
Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
към текста >>

Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра.
На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка.
към текста >>

Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>

От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва". Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят.Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа"Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>

74. Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'

По идея на Учителя там се направи една чешма.
Това е към Бистришката част. Там има чудесни поляни, има големи витошки гори, запазени вековни гори. И там, на тези поляни се разположиха приятелите и прекарвахме летата на 1932 и 1933 г. Опънаха палатките, направиха лагер и прекарваха чудни вечери покрай огньовете. Учителят държа ред беседи там. По идея на Учителя там се направи една чешма. Още сега седи тази чешмичка направена на „Яворови пресои". Вие пили ли сте от тази вода? Знаете ли къде е този лагер? Минете, разгледайте и пийте от хубавата вода. Спомен на Теофана Савова
към текста >>

Красива е малката чешма в Присоите, красива е групата елхи, скалистите възвишения над нас и червените ягоди между тревите.Около чешмите е оживено.
Летуването ни на Яворово присое се оживи.Където е Учителя, там е животът. Без него не знаем дори да се забавляваме.Летуваме на Витоша, но копнеем по Рила.12 август, Яворово присоеДнес е неделя. От вчера следобед на малки групи от София пристигат приятели, за да чуят тук беседата на Учителя. Срещите ни в тази красива местност са вълнуващи.Учителя ни показа красотата на Мусала, на Седемте рилски езера и на много още местности, одухотвори я у нас в шеметните й висини. И сега ние я виждаме навсякъде, не бе необходимо да я търсим далече. Красива е малката чешма в Присоите, красива е групата елхи, скалистите възвишения над нас и червените ягоди между тревите.Около чешмите е оживено. Най-напред почистихме големия извор на изток от лагера. След това дойде ред на малката чешма, която направихме миналата година. Близо до нея направихме нова чешма, а между двете -проект за трета. Интересът ни към това строителство, към чистенето на извори и изграждането на чешми, е жив. Чрез тази дейност Учителя ни учи да сме добри и непрестанно да се чистим.
към текста >>

След това дойде ред на малката чешма, която направихме миналата година.
От вчера следобед на малки групи от София пристигат приятели, за да чуят тук беседата на Учителя. Срещите ни в тази красива местност са вълнуващи.Учителя ни показа красотата на Мусала, на Седемте рилски езера и на много още местности, одухотвори я у нас в шеметните й висини. И сега ние я виждаме навсякъде, не бе необходимо да я търсим далече. Красива е малката чешма в Присоите, красива е групата елхи, скалистите възвишения над нас и червените ягоди между тревите.Около чешмите е оживено. Най-напред почистихме големия извор на изток от лагера. След това дойде ред на малката чешма, която направихме миналата година. Близо до нея направихме нова чешма, а между двете -проект за трета. Интересът ни към това строителство, към чистенето на извори и изграждането на чешми, е жив. Чрез тази дейност Учителя ни учи да сме добри и непрестанно да се чистим. Знае той как и къде да насочи интереса ни към полезна дейност, за да имаме будно съзнание и така, чрез жив опит, по-добре да изпитаме благотворното действие на природата.И пак имаме време за екскурзии, за четене и за размисъл. Тук всеки преживява различни опитности - когато носи вода, когато се разхожда или се уединява, за да размисли онова, което е получил от словото на Учителя.
към текста >>

Близо до нея направихме нова чешма, а между двете -проект за трета.
Срещите ни в тази красива местност са вълнуващи.Учителя ни показа красотата на Мусала, на Седемте рилски езера и на много още местности, одухотвори я у нас в шеметните й висини. И сега ние я виждаме навсякъде, не бе необходимо да я търсим далече. Красива е малката чешма в Присоите, красива е групата елхи, скалистите възвишения над нас и червените ягоди между тревите.Около чешмите е оживено. Най-напред почистихме големия извор на изток от лагера. След това дойде ред на малката чешма, която направихме миналата година. Близо до нея направихме нова чешма, а между двете -проект за трета. Интересът ни към това строителство, към чистенето на извори и изграждането на чешми, е жив. Чрез тази дейност Учителя ни учи да сме добри и непрестанно да се чистим. Знае той как и къде да насочи интереса ни към полезна дейност, за да имаме будно съзнание и така, чрез жив опит, по-добре да изпитаме благотворното действие на природата.И пак имаме време за екскурзии, за четене и за размисъл. Тук всеки преживява различни опитности - когато носи вода, когато се разхожда или се уединява, за да размисли онова, което е получил от словото на Учителя. С всеки изминат ден то ни се разкрива в нова светлина.В най-ранни зори тръгваме към Резньовите.
към текста >>

2. При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в посока юг към гората около 50 метра.
При моите издирвания, единствено останалия жив от това поколение Драган Петков можеше да покаже мястото на лагеруване в „Яворови присои“. И така на 27.IX.1990 г., ден четвъртък, в 9 ч. сутринта група в състав от Драган Петков, Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев се изкачиха с автобуса от Хладилника до хижа „Алеко“. По пътя следвахме следния маршрут, който отбелязваме подробно за упътване за следващите поколения. 1. От хижа „Алеко“ се върви по алеята в посока отбелязана на показателя, че алеята е посока Бистрица, Железница, Академик и се върви в посока изток и за пет минути пешком се стига до Мечата поляна. 2. При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в посока юг към гората около 50 метра. Влизаме в гората, преминаваме я и стигаме до една табелка-указател, за пет минути пешком, на която табелка пише посока Бистрица. Пътеката водеща надолу е посока юго-изток и слизаме надолу и стигаме до голямата морена. 3. Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути. След което излизаме от гората. 4. Излиза се от гората и се намираме пред едно малко езерце - изкуствено направено, а зад него се простира поляна дълга 100 м, пресичаме поляната посока юг и намираме пътеката между боровете, която се намира в долния край на поляната и започваме да вървим надолу по пътеката, като стигаме до една морена в гората.
към текста >>

По идея на Учителя там се направи една чешма.
Това е към Бистришката част. Там има чудесни поляни, има големи витошки гори, запазени вековни гори. И там, на тези поляни се разположиха приятелите и прекарвахме летата на 1932 и 1933 г. Опънаха палатките, направиха лагер и прекарваха чудни вечери покрай огньовете. Учителят държа ред беседи там. По идея на Учителя там се направи една чешма. Още сега седи тази чешмич-ка направена на „Яворови пресои". Вие пили ли сте от тази вода? Знаете ли къде е този лагер? Минете, разгледайте и пийте от хубавата вода. След туй оттам Учителят ни извеждаше към „Големия резен", на една голяма поляна под Резена и на тази поляна сме правили ред упражнения, почивали сме и сме слушали беседи на Учителя.
към текста >>

75. Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')

Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода.
Но когато си припомняхме по какъв начин е дадена, тогава разбирахме какво значи извор, от който непрекъснато извира Жива вода за душите ни. Това беше едно качество на Учителя - скромност - да не се самоизтъква при създаването на песните. Ние хората, обратно, изтъкваме себе си, даже и за несъществени неща. Учителят никога не казваше, че е музикант. Да, никога! Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода. Има извор - има вода, има наклон, има чучур- и водата изтича. Това е образен начин да се опише как Учителят даваше песните Си. А прехвърлете този извор от физическото поле в Духовния свят и оттам - в Божествения свят и тогава ще имате представа за Божествения извор, от който излизаше Живата вода, която слизаше надолу като Слово и песен и поеше душите ни. Това бе Божественият извор. А Божественият чучур бе Учителят.
към текста >>

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>

Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева".
Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми.
към текста >>

Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен.
Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
към текста >>

Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра.
На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка.
към текста >>

Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>

От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва". Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят.Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа"Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>

76. На 'Изгрева' е прокаран водопровод

Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен.
"Вода и извори" - Спомени на учениците Конкретно за това събитие: На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
към текста >>

Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра.
на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка.
към текста >>

Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре".
На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона. Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана.
към текста >>

Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана.
Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона. Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана. ВОДА И ИЗВОРИ Спомени на ученици Когато Учителят дойде на Изгрева, първата работа, която ни постави, бе да намерим вода. Там горе се очерта селище, за което трябваше вода. Тогава ние слязохме от Изгрева на юг към Витоша, към долината, където течеше малка рекичка в местността Дианабад и там дълго време търсихме вода.
към текста >>

Там ние, които бяхме строители, направихме една малка чешма.
"В този пясък има вода." Като разчистихме пясъка с лопати, оказа се, че е мокър. Тогава ние каптирахме едно разстояние около 20 м, направихме улейче, а под пясъка имаше глина и в глината направихме един каптаж. И действително, в глината започна да се събира малко вода от синия пясък. Тънката струйка вода прерастна в струя, дебела колкото пръст. Тази водичка ние отведохме в по-ниската част на брега. Там ние, които бяхме строители, направихме една малка чешма. Аз работех при Бертоли и с него използвахме каквито камъни и плочи има. Приятелите, които живееха на Изгрева в палатки и бараки, идваха тук и си вземаха вода от чешмичката. Оказа се, че е много хубава и ценна. "Радиоактивна вода", я нарече Учителят. Така е, защото сините пясъци се дължаха на минерала голконит, който е радиоактивен минерал.
към текста >>

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
Затова първата Му грижа бе да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията и песента бе научена от нас. Веднъж Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 г. На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>

Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева".
Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията и песента бе научена от нас. Веднъж Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 г. На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми.
към текста >>

Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен.
Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 г. На 6 май 1934 г. на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
към текста >>

Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра.
на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно решение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка.
към текста >>

Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре".
На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона. Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана.
към текста >>

Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана.
Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре". Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за салона. Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана. Отначало на Рила за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителят не беше много доволен от това разрешение. В един много хубав слънчев ден след беседа, Учителят каза: "Тук трябва да има един извор. Ние трябва да го намерим". После добави: "Пръснете се във вид на верига и тръгнете да търсите извора в околността над езерото".
към текста >>

77. Разговор с Учителя. 8 юли. Записал Боян Боев. София

След това отидохме с Учителя при един извор, който бяхме почиствали няколко дни, за да поставим основите на една чешма, която беше готова до края на престоя ни.
Трябва да се срещнеш с онези хора, на които ще бъдеш полезен. Затова се извършва промяна на професията, за да се срещне човек с онези, с които трябва да се срещне. Другояче не би се срещнал с тях. Някой привежда примери из живота на някого, но каквото ще се случи в твоя живот, няма да се случи по същия начин, както в примера, а ще се случи по такъв начин, какъвто не си сънувал. И така трябва да бъде. След това отидохме с Учителя при един извор, който бяхме почиствали няколко дни, за да поставим основите на една чешма, която беше готова до края на престоя ни. При извора поработихме известно време и след това Учителя каза: Като очистим този извор, то очистваме и отваряме един извор вътре в нас; такъв е законът. Като очистиш мочурляка тук, то се очиства мочурлякът вътре в теб. Каквото правиш вън, същото нещо става и вътре. Някой казва: „Защо работиш при този извор?
към текста >>

“ Той не знае закона и ще каже: „Държавата трябва да чисти чешмата“.
При извора поработихме известно време и след това Учителя каза: Като очистим този извор, то очистваме и отваряме един извор вътре в нас; такъв е законът. Като очистиш мочурляка тук, то се очиства мочурлякът вътре в теб. Каквото правиш вън, същото нещо става и вътре. Някой казва: „Защо работиш при този извор? “ Той не знае закона и ще каже: „Държавата трябва да чисти чешмата“. Ние сме държавата. Земята е Господня. Ще дадеш път на водата да върви. Не само трябва да направиш това, но като го направиш, трябва да се роди в теб една нова мисъл. Има злато, заровено в България.
към текста >>

78. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои (началото на август)

През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.
Учителя започна летуването на планината с Братството в 1920 г. През тази година той летува на Сините камъни над Сливен (Стара планина), на палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен. През 1921 г. Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар. Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала. През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината на Бели и Черни Искър. Местността, на която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“.
към текста >>

На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Първата работа на Учителя след построяването на палатките беше намирането на извори. Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията.
към текста >>

При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид.
Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал. Предстоеше голяма работа, за да се разчисти тази местност. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни местността се преобрази. На мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид. Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака. С общи усилия това място беше изравнено. Там всеки ден се изпълняваха паневритмичните игри. След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг на паневритмията. В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания.
към текста >>

79. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август

Впоследствие там направихме чешма.
Това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден животът, и законите, които управляват живота. Един възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на земята, да помага по свой почин или по почина на великия закон, да дойде с някоя мисия да помага. Тогава ще опита противоречието на живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. След обяд отидохме с Учителя на извора, който бяхме почиствали няколко дена. Впоследствие там направихме чешма. Поработихме известно време, за да завършим почистването. След това Учителя каза: Като очистим този извор, то очистваме и отваряме един извор вътре в нас. Такъв е законът. Като очистиш мочурляка тук, то се очиства мочурлякьт вътре в тебе.
към текста >>

Сега ще кажат: „Държавата трябва да чисти чешмата.
Такъв е законът. Като очистиш мочурляка тук, то се очиства мочурлякьт вътре в тебе. Каквото правиш вън, същото става и вътре. Някой казва: „Защо работиш при този извор? “ Той не знае закона. Сега ще кажат: „Държавата трябва да чисти чешмата. " Държавата сме ние. Земята е Господня. Ще дадеш път на водата да върви. Не само да направиш това, но като го направиш, да се роди в тебе една нова мисъл. Има злато, заровено в България.
към текста >>

80. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

при чешмата Махабур
Информация за някои от дните на планината и разговори с Учителя могат да се намерят в дневника на Елена Хаджи Григорова, а също и в записките и писмата й, които е водела. Тези материали са поместени от д-р Вергилий Кръстев в 17-ти том от поредицата "Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее". 1. Спомен на Елена Хаджи Григорова: Зазоряване на Молитвения връх 2. Спомен на Елена Хаджи Григорова: Писмо от езерото Елбур 3. Записки на Елена Хаджи Григорова: Разговор с Учителя на, 12.VIII.1935 г. при чешмата Махабур Спомен на Елена Хаджи Григорова 13. Зазоряване на Молитвения връх Рила, езеро Ел-бур, 12. VIII. 1935 г. Тази сутрин станах рано, много рано.
към текста >>

при чешмата Махабур
Разлика между дух и душа. Изгревът - Том 17 31. Писмо от езерото Елбур Записки на Елена Хаджи Григорова 29. [Разговор с Учителя на] 12.VIII.1935 г. при чешмата Махабур 12.VIII.1935 г., при чешмата Махабур Какво значи велик човек. Обяснение ще ви дам. Разликата е тази: умният ражда живо, а глупавият - мъртво, а болките са еднакви и на двамата. Не говорете: „Аз служа на Бога." Мълчете си, а като дойде някой при тебе, направи му услуга.
към текста >>

12.VIII.1935 г., при чешмата Махабур
Изгревът - Том 17 31. Писмо от езерото Елбур Записки на Елена Хаджи Григорова 29. [Разговор с Учителя на] 12.VIII.1935 г. при чешмата Махабур 12.VIII.1935 г., при чешмата Махабур Какво значи велик човек. Обяснение ще ви дам. Разликата е тази: умният ражда живо, а глупавият - мъртво, а болките са еднакви и на двамата. Не говорете: „Аз служа на Бога." Мълчете си, а като дойде някой при тебе, направи му услуга. Има християни, които са свършили християнството без матура, а има и такива, които имат матура.
към текста >>

при чешмата Махабур
Който има любов, той е освободен. Между четенето и приложението има съотношение. Не само да прочетете, но и да приложите прочетеното. Изгревът - Том 17 29. [Разговор с Учителя на] 12.VIII.1935 г. при чешмата Махабур
към текста >>

81. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември

Виждам чешма.
Аз съм засегнал любовта от всички страни. Тя е всепроницающа, прониква навсякъде. Тя е великата среда, в която сме потопени. И в най-дребните същества, и в атомите, и в силите, навсякъде се вижда нейното влияние в една или друга форма. Любовта аз виждам навсякъде. Виждам чешма. Аз виждам любовта там. Този човек е мислил доброто на хората, като е направил чешмата. Виждам един извор. Аз го наричам това любов. Някое разумно същество е направило този извор.
към текста >>

Този човек е мислил доброто на хората, като е направил чешмата.
Тя е великата среда, в която сме потопени. И в най-дребните същества, и в атомите, и в силите, навсякъде се вижда нейното влияние в една или друга форма. Любовта аз виждам навсякъде. Виждам чешма. Аз виждам любовта там. Този човек е мислил доброто на хората, като е направил чешмата. Виждам един извор. Аз го наричам това любов. Някое разумно същество е направило този извор. Виждам слънцето, че изгрява. Това е любов, понеже някое същество издига това светило.
към текста >>

82. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември

Виждам чешма.
Аз съм засегнал любовта от всички страни. Тя е всепроницающа, прониква навсякъде. Тя е великата среда, в която сме потопени. И в най-дребните същества, и в атомите, и в силите, навсякъде се вижда нейното влияние в една или друга форма. Любовта аз виждам навсякъде. Виждам чешма. Аз виждам любовта там. Този човек е мислил доброто на хората, като е направил чешмата. Виждам един извор. Аз го наричам това любов. Някое разумно същество е направило този извор.
към текста >>

Този човек е мислил доброто на хората, като е направил чешмата.
Тя е великата среда, в която сме потопени. И в най-дребните същества, и в атомите, и в силите, навсякъде се вижда нейното влияние в една или друга форма. Любовта аз виждам навсякъде. Виждам чешма. Аз виждам любовта там. Този човек е мислил доброто на хората, като е направил чешмата. Виждам един извор. Аз го наричам това любов. Някое разумно същество е направило този извор. Виждам слънцето, че изгрява. Това е любов, понеже някое същество издига това светило.
към текста >>

83. Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември

Виждам чешма.
Аз съм засегнал любовта от всички страни. Тя е всепроницающа, прониква навсякъде. Тя е великата среда, в която сме потопени. И в най-дребните същества, и в атомите, и в силите, навсякъде се вижда нейното влияние в една или друга форма. Любовта аз виждам навсякъде. Виждам чешма. Аз виждам любовта там. Този човек е мислил доброто на хората, като е направил чешмата. Виждам един извор. Аз го наричам това любов. Някое разумно същество е направило този извор.
към текста >>

Този човек е мислил доброто на хората, като е направил чешмата.
Тя е великата среда, в която сме потопени. И в най-дребните същества, и в атомите, и в силите, навсякъде се вижда нейното влияние в една или друга форма. Любовта аз виждам навсякъде. Виждам чешма. Аз виждам любовта там. Този човек е мислил доброто на хората, като е направил чешмата. Виждам един извор. Аз го наричам това любов. Някое разумно същество е направило този извор. Виждам слънцето, че изгрява. Това е любов, понеже някое същество издига това светило.
към текста >>

84. Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември

Стои, не мърда, не шава.- Постепенно се измъква от бараката, излиза навън и се дотътря до чешмата.
Дотук няма нищо лошо. Само че Катя, която за какви ли не дребни неща ходеше при Учителя да Го пита, не посмя да отиде и да Го пита дали одобрява настоящия й брак с Ангел Янушев. Тя реши, че това е личен проблем и че може да го реши сама в името на великата си любов. Но един хубав ден тя се събужда - пристига Ангел, облечен в официален костюм и казва, че не може да се ожени за нея, връща й годежа и си заминава така, както е дошъл. Катя я залива нещо като вряла вода. Стои, не мърда, не шава.- Постепенно се измъква от бараката, излиза навън и се дотътря до чешмата. Няма сили да плаче, няма сили да проговори. Среща я една сестра, повдига я и я завежда в своята барака. Катя разказва всичко. Сестрата става, отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят слуша, мълчи и нищо не казва.
към текста >>

Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където и става лошо.
Правят официален годеж. Сватбената бяла рокля е готова и Катя с трепет очаква деня на сватбата. В това време Учителят и променя съдбата. Ангел Янушев се влюбва в друга жена и се оженва за нея. Той отива официално облечен при Катя и и казва, че разваля годежа. Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където и става лошо. Една сестра я взима под ръка и я завежда в дома й. След това тя отива и разказва всичко случило се на Учителя. Той я изслушва загрижен, взима цигулката и за няколко часа създава една песен. И извиква Катя, на която я изсвирва и изпява, като й казва, че благодарение на нейното тежко преживяване се е родила една нова песен - „Бурята" на 15 декември 1935 г. Катя я изпява и състоянието й се променя.
към текста >>

85. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Учителят слезе долу на чешмата.
" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата. Там приятелите изпяха по тоя случай много песни. Паневритмия тази година не се проведе нито една. На 13 август приготвихме всичко и опаковахме багажа. На 14 слязохме от езерата. Тогава беше дошла една група гости от Латвия.
към текста >>

86. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне.
После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период. Аз и друг път съм Му прала дрехи. После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося. В.К.: Всеки човек си я носи.Това беше на кой май? Е.А.: Аз в паметта имам 4 май. А може да е и друга дата. Кой ден беше?
към текста >>

Учителят слезе долу на чешмата.
" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата. Там приятелите изпяха по тоя случай много песни. Паневритмия тази година не се проведе нито една. На 13 август приготвихме всичко и опаковахме багажа. На 14 слязохме от езерата. Тогава беше дошла една група гости от Латвия.
към текста >>

87. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

Учителят слезе долу на чешмата.
" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата. Там приятелите изпяха по тоя случай много песни. Паневритмия тази година не се проведе нито една. На 13 август приготвихме всичко и опаковахме багажа. На 14 слязохме от езерата. Тогава беше дошла една група гости от Латвия.
към текста >>

88. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

А ние, току-що се връщаме с Учителя от „Даващите ръце”, гдето правихме снимки до чешмата, пихме, михме се всички - голямо множество, отново с Учителя!
Те горяха така, чак до върха, като движущи се звезди.На другия ден ни дойдоха гости - Виенски студенти. Те щяха да обиколят „Ориента”. Голи като диваци - къси, тънки гащи, тънки фланелки, гладни, мокри и помръзнали. Носят тежки раници, но що има у тях? Минават покрай лагера предпазливо и плахо - тъкмо що тръбата засвири за обяд. А ние, току-що се връщаме с Учителя от „Даващите ръце”, гдето правихме снимки до чешмата, пихме, михме се всички - голямо множество, отново с Учителя! Нареждаме се за обяд. Каним и тях. С радост приеха. Четиримата немски юнака се нареждат на „линия”. Извадиха дълбоките си елипсовидни котелки, що пък ние напълнихме с прясна, топла гозба.
към текста >>

89. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда.
И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята. Разказа ми дядо Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам.
към текста >>

Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата.
околия Манчев каза на мен и на други колеги и колежки да не бързаме с разпределението, защото има да последва някаква друга наредба, че тогава. Пуснаха ни за обед. Като че ли сме в някакъв учителски летен курс. Излизайки, с мен тръгна някаква госпожица, която аз по име не знам, но по физиономия лятос запознах в Банки, когато ходих лятос при Панайот Христов, началник на пощите при дирекцията на пощите. Тази госпожица била казала пред свои близки, че ме обичала толкова, щото каквото бих поискал от нея, всичко би ми дала, каквото и да било. Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата. Той се позасрами, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан. Тая госпожица върви с мен и мълчи. Но по всичко личи, че тя иска да се запознае с мен и да ми се обясни и изяви, че ме обича. Понеже е обед, та отиваме тримата някъде на полето или другаде, да обядваме.18.Х.1936 год., неделяСън: Сънувам на присъмване, че се намираме на Изгрева, обаче при съвсем друга обстановка, не такъв, какъвто е сега. Всеки брат и сестра си имат бели малки къщички, все еднакви, на еднакво разстояние една от друга.
към текста >>

90. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда.
И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята. Разказа ми дядо Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам.
към текста >>

Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата.
околия Манчев каза на мен и на други колеги и колежки да не бързаме с разпределението, защото има да последва някаква друга наредба, че тогава. Пуснаха ни за обед. Като че ли сме в някакъв учителски летен курс. Излизайки, с мен тръгна някаква госпожица, която аз по име не знам, но по физиономия лятос запознах в Банки, когато ходих лятос при Панайот Христов, началник на пощите при дирекцията на пощите. Тази госпожица била казала пред свои близки, че ме обичала толкова, щото каквото бих поискал от нея, всичко би ми дала, каквото и да било. Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата. Той се позасрами, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан. Тая госпожица върви с мен и мълчи. Но по всичко личи, че тя иска да се запознае с мен и да ми се обясни и изяви, че ме обича. Понеже е обед, та отиваме тримата някъде на полето или другаде, да обядваме.18.Х.1936 год., неделяСън: Сънувам на присъмване, че се намираме на Изгрева, обаче при съвсем друга обстановка, не такъв, какъвто е сега. Всеки брат и сестра си имат бели малки къщички, все еднакви, на еднакво разстояние една от друга.
към текста >>

91. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда.
И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята. Разказа ми дядо Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам.
към текста >>

Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата.
околия Манчев каза на мен и на други колеги и колежки да не бързаме с разпределението, защото има да последва някаква друга наредба, че тогава. Пуснаха ни за обед. Като че ли сме в някакъв учителски летен курс. Излизайки, с мен тръгна някаква госпожица, която аз по име не знам, но по физиономия лятос запознах в Банки, когато ходих лятос при Панайот Христов, началник на пощите при дирекцията на пощите. Тази госпожица била казала пред свои близки, че ме обичала толкова, щото каквото бих поискал от нея, всичко би ми дала, каквото и да било. Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата. Той се позасрами, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан. Тая госпожица върви с мен и мълчи. Но по всичко личи, че тя иска да се запознае с мен и да ми се обясни и изяви, че ме обича. Понеже е обед, та отиваме тримата някъде на полето или другаде, да обядваме.18.Х.1936 год., неделяСън: Сънувам на присъмване, че се намираме на Изгрева, обаче при съвсем друга обстановка, не такъв, какъвто е сега. Всеки брат и сестра си имат бели малки къщички, все еднакви, на еднакво разстояние една от друга.
към текста >>

92. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

Учителят слезе долу на чешмата.
" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата. Там приятелите изпяха по тоя случай много песни. Паневритмия тази година не се проведе нито една. На 13 август приготвихме всичко и опаковахме багажа. На 14 слязохме от езерата. Тогава беше дошла една група гости от Латвия.
към текста >>

93. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Учителят слезе долу на чешмата.
" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата. Там приятелите изпяха по тоя случай много песни. Паневритмия тази година не се проведе нито една. На 13 август приготвихме всичко и опаковахме багажа. На 14 слязохме от езерата. Тогава беше дошла една група гости от Латвия.
към текста >>

Учителят слезе долу на чешмата.
" "Ами, за да вземете с лимончето рициновото масло" - отговаря Паша. "Няма нужда, няма нужда." И на Учителя Паша сипва една лъжица от рициновото масло и Той го изпива. Сипва Му втора лъжица - и нея изпива, ама не мръдва нито мускул от лицето Му. Като че ли не е нещо неприятно. А който е пил рициново масло, знае как се пие. Учителят слезе долу на чешмата. Там приятелите изпяха по тоя случай много песни. Паневритмия тази година не се проведе нито една. На 13 август приготвихме всичко и опаковахме багажа. На 14 слязохме от езерата. Тогава беше дошла една група гости от Латвия.
към текста >>

Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда.
И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви! След това му казали: „Иди кажи на Негово Величество Цар Борис III да търси столицата на България, старата столица в центъра на Земята. Разказа ми дядо Истатко тоя сън и ме пита да му го изтълкувам.
към текста >>

Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата.
околия Манчев каза на мен и на други колеги и колежки да не бързаме с разпределението, защото има да последва някаква друга наредба, че тогава. Пуснаха ни за обед. Като че ли сме в някакъв учителски летен курс. Излизайки, с мен тръгна някаква госпожица, която аз по име не знам, но по физиономия лятос запознах в Банки, когато ходих лятос при Панайот Христов, началник на пощите при дирекцията на пощите. Тази госпожица била казала пред свои близки, че ме обичала толкова, щото каквото бих поискал от нея, всичко би ми дала, каквото и да било. Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата. Той се позасрами, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан. Тая госпожица върви с мен и мълчи. Но по всичко личи, че тя иска да се запознае с мен и да ми се обясни и изяви, че ме обича. Понеже е обед, та отиваме тримата някъде на полето или другаде, да обядваме.18.Х.1936 год., неделяСън: Сънувам на присъмване, че се намираме на Изгрева, обаче при съвсем друга обстановка, не такъв, какъвто е сега. Всеки брат и сестра си имат бели малки къщички, все еднакви, на еднакво разстояние една от друга.
към текста >>

После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне.
После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период. Аз и друг път съм Му прала дрехи. После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося. В.К.: Всеки човек си я носи.Това беше на кой май? Е.А.: Аз в паметта имам 4 май. А може да е и друга дата. Кой ден беше?
към текста >>

94. Учителя организира събора, 1936 г.

После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне.
После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период. Аз и друг път съм Му прала дрехи. После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося. В.К.: Всеки човек си я носи.Това беше на кой май? Е.А.: Аз в паметта имам 4 май. А може да е и друга дата. Кой ден беше?
към текста >>

95. Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата

Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където и става лошо.
Правят официален годеж. Сватбената бяла рокля е готова и Катя с трепет очаква деня на сватбата. В това време Учителят и променя съдбата. Ангел Янушев се влюбва в друга жена и се оженва за нея. Той отива официално облечен при Катя и и казва, че разваля годежа. Тя излиза от бараката си и отива на чешмата, където и става лошо. Една сестра я взима под ръка и я завежда в дома й. След това тя отива и разказва всичко случило се на Учителя. Той я изслушва загрижен, взима цигулката и за няколко часа създава една песен. И извиква Катя, на която я изсвирва и изпява, като й казва, че благодарение на нейното тежко преживяване се е родила една нова песен - „Бурята" на 15 декември 1935 г. Катя я изпява и състоянието й се променя.
към текста >>

Стои, не мърда, не шава.- Постепенно се измъква от бараката, излиза навън и се дотътря до чешмата.
Дотук няма нищо лошо. Само че Катя, която за какви ли не дребни неща ходеше при Учителя да Го пита, не посмя да отиде и да Го пита дали одобрява настоящия й брак с Ангел Янушев. Тя реши, че това е личен проблем и че може да го реши сама в името на великата си любов. Но един хубав ден тя се събужда - пристига Ангел, облечен в официален костюм и казва, че не може да се ожени за нея, връща й годежа и си заминава така, както е дошъл. Катя я залива нещо като вряла вода. Стои, не мърда, не шава.- Постепенно се измъква от бараката, излиза навън и се дотътря до чешмата. Няма сили да плаче, няма сили да проговори. Среща я една сестра, повдига я и я завежда в своята барака. Катя разказва всичко. Сестрата става, отива при Учителя и Му разказва всичко. Учителят слуша, мълчи и нищо не казва.
към текста >>

96. Учителя дава песента 'Зов на планината'

Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода.
Но когато си припомняхме по какъв начин е дадена, тогава разбирахме какво значи извор, от който непрекъснато извира Жива вода за душите ни. Това беше едно качество на Учителя - скромност - да не се самоизтъква при създаването на песните. Ние хората, обратно, изтъкваме себе си, даже и за несъществени неща. Учителят никога не казваше, че е музикант. Да, никога! Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода. Има извор - има вода, има наклон, има чучур- и водата изтича. Това е образен начин да се опише как Учителят даваше песните Си. А прехвърлете този извор от физическото поле в Духовния свят и оттам - в Божествения свят и тогава ще имате представа за Божествения извор, от който излизаше Живата вода, която слизаше надолу като Слово и песен и поеше душите ни. Това бе Божественият извор. А Божественият чучур бе Учителят.
към текста >>

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>

Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева".
Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми.
към текста >>

Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен.
Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
към текста >>

Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра.
На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка.
към текста >>

Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>

От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва". Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят.Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа"Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>

97. Учителя дава песента 'Там далече'

Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода.
Но когато си припомняхме по какъв начин е дадена, тогава разбирахме какво значи извор, от който непрекъснато извира Жива вода за душите ни. Това беше едно качество на Учителя - скромност - да не се самоизтъква при създаването на песните. Ние хората, обратно, изтъкваме себе си, даже и за несъществени неща. Учителят никога не казваше, че е музикант. Да, никога! Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода. Има извор - има вода, има наклон, има чучур- и водата изтича. Това е образен начин да се опише как Учителят даваше песните Си. А прехвърлете този извор от физическото поле в Духовния свят и оттам - в Божествения свят и тогава ще имате представа за Божествения извор, от който излизаше Живата вода, която слизаше надолу като Слово и песен и поеше душите ни. Това бе Божественият извор. А Божественият чучур бе Учителят.
към текста >>

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".
От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод.
към текста >>

Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева".
Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята". Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента". Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на "Изгрева". Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми.
към текста >>

Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен.
Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година. На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената.
към текста >>

Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра.
На 6 май 1934 година на "Изгрева" бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента. Беше намерено архитектурно разрешение на горната част на стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт. Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра. Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената. На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка.
към текста >>

Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
На панорамната стена бяха изработени по рисунките на Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно на стената. Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>

От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва". Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят.Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа"Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко.
към текста >>

98. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 22 април

Чешма с каменна курна отговаря на сърцето.
Те убиват всичко благородно и възвишено у него. Езикът е копие, с него да извоюваме свободата си. Юмрукът е чукът - с него да се организира органическата и неорганическа материя, да образува здрава солидна [...] около себе си. Чаша - съответствува на сърцето. Светилник със свещ отговаря на мозъка. Чешма с каменна курна отговаря на сърцето. Книга - най-важна е, за духовно повдигане. Да е извор, който постоянно тече - и хора, и животни ще го посещават. Да дава от себе си безкористно и животът му ще се изправи. За 10 години да продължите носа си макар с 1 мм, за да постигнете много нещо в умствено отношение. Изгревът - Том 17
към текста >>

Чешма с каменна курна отговаря на сърцето.
Те убиват всичко благородно и възвишено у него. Езикът е копие - с него да извоюваме свободата си. Юмрукът е чукът, с него да се организира органическата и неорганическата материя и тъй да образува здрава и солидна ограда около себе си. Чаша - съответствува на сърцето. Светилник със свещ отговаря на мозъка. Чешма с каменна курна отговаря на сърцето. Книга - най-важна е за духовното повдигане. Човек да е извор, който постоянно тече. Тогава и хора, и животни ще го посещават. Да дава от себе си безкористно и животът му ще се изправи. За 10 години да продължите носа си макар с 1 мм, за да постигнете много нещо в умствено отношение.
към текста >>

99. Снимка на Кинчето Мариус и Веска Панайотова пред чешмата на Изгрева

пред чешмата на Изгрева
Снимка на Кинчето Мариус и Веска Панайотова пред чешмата на Изгрева Снимка 35. Кинчето Мариус и Веска Панайотовиа пред чешмата със сърничката на Изгрева, 15 април 1939 г.
към текста >>

Кинчето Мариус и Веска Панайотовиа пред чешмата със сърничката на Изгрева, 15 април 1939 г.
Снимка на Кинчето Мариус и Веска Панайотова пред чешмата на Изгрева Снимка 35. Кинчето Мариус и Веска Панайотовиа пред чешмата със сърничката на Изгрева, 15 април 1939 г.
към текста >>

100. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 26 септември

Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят.
Радвай се на онзи момент, който ти е донесъл скръбта или радостта. Ти си пратен да работиш. Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото. Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете млякото! Не използвайте чуждия труд! Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят. Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира. Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Господа, че иначе ще дойде красивата мома и стършелът. Хората приказват примерите, но не ги турят на място. Тайната в живота е да си благодарен на малкото зло, да не доведе голямо зло, и да си благодарен на малкото добро, да не ти се отнеме. Бъди благодарен на малкото зло и на голямото добро.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14234590530396