Търсене в текстове за 'Тържество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 63 резултата в 53 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

8. Пляскане: Това е тържество на Свободата.
Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода. Това е зов за излизане от затворите – излез от живота на вечния залез и влез в Живота на вечния изгрев или остави веригите на смъртта и приеми Свободата на Вечния живот. И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват. С тези движения се обрисува радостта на душата, която е добила освобождение. Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. 9. Чистене: Ръцете се събират пред устата и се движат настрани с леко духане.
към текста >>

12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота.
Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек.
към текста >>

2. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа?
Но ето показва се вече слънчевият диск. От тая височина, над всички тия върхове и пропасти, над облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Това са от най-ценните моменти в живота на човека. Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по- изобилният живот. Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по- интимен допир с живота. Ти по-живо чувствуваш тук реалната ù същина, непобедимата ù мощ. Лъчите, които идат от изток, ти говорят: „Научи говора ни и тогаз ще разбереш, че ние крием словото на любовта в себе си.
към текста >>

3. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество!
Преди слизането, изгасването на една култура поникват вече първите ранни цветя на едно ново откровение на човешкия дух! В храсталаците от земята се показват младите, свити още листенца на кукуряка! Неописуема радост ни изпълни, когато видяхме поникналия вече кукуряк! Той ни спомни много работи. Разкри ни цял един свят! Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество! Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен. Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди!
към текста >>

4. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта.
36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ Ранна пролет – 11 април. Навсякъде по Изгревските градини са се явили вече първите пролетни цветя; иглика, теменуга, нарцис, минзухар. Люляците са готови вече всеки миг да се разлистят. Млада трева покрива полянката. Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила тая книжка в тях. Придружава ги един от Братството, техен добър приятел. Всички са млади, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, за дейност.
към текста >>

5. 022 СВОБОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

''Учителят дълго гледа картината пред нас, радваше се на тържеството на светлината, вдъхваше'' ''свежия въздух като че вкусваше самия Живот, после погледна към нас и рече:''
Лек ветрец пощипваше и правеше най-нежния'' ''електрически масаж. Кръвта се носеше леко, свободно, с тиха песен. Като стигнахме на връхчето'' ''над извора, събрахме се около Учителя. Тогава един брат запита:'' ''Учителю, кажете ни нещо за свободата.'' ''Учителят дълго гледа картината пред нас, радваше се на тържеството на светлината, вдъхваше'' ''свежия въздух като че вкусваше самия Живот, после погледна към нас и рече:'' “Свобода има само там, където е Бог. Ако човек мисли, както Бог мисли, той е свободен. Само съвършеният е свободен. Единственото съвършено същество е Бог. В абсолютен смисъл на думата, свободен е само Бог.
към текста >>

6. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

При тържеството и църквата на първородните, които са написани на небесата, и при Бога, Съдник на всичките, и при духовете на праведните, които са стигнали съвършенство. “
Това е една от службите на пирамидите. Агарта има два клона в Европа: в Рила и.в Алпите. Там висшите същества живеят в етерни тела. Който иска да знае повече по този въпрос, нека чете Посланието към евреите, гл. 12, стихове 22, 24: „Но пристъпихте до гората Сион и до гората на живия Бог, Небесния Йерусалим и до безчетни ангели. При тържеството и църквата на първородните, които са написани на небесата, и при Бога, Съдник на всичките, и при духовете на праведните, които са стигнали съвършенство. “ България е избрана за център, понеже е близо до Рила. Запитах Учителя: Защо не бе избрана Швейцария, която е близо до Алпите. Той ми отговори: „Защото България едновременно е славянска страна, а Небето е решило да възложи на славянството велика мисия - изграждането на новата култура. “ Трябва да се каже, че първият, който е говорил подробно за мисията на славянството, е Учителя. Вярно е, че и Достоевски, и Соловьов и др.
към текста >>

7. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всичко на трапезата беше приготвено само от месо, така изискваше тържеството.
Бях чел вече литература, засягаща въпроса за вегетарианството и въздържанието. Една среща, която имах в габровския манастир с група толстоисти, начело с известния Стефан Андрейчин, утвърди окончателно у мен мисълта да стана вегетарианец. На една тържествена вечеря, каквато всеки род си устройва в началото на постите, определени от православната църква, бях седнал и аз на масата, заедно с всички роднини. Пред мен беше богато наредена трапеза, с най-различни безупречно направени яденета. А моята майка и жените от нашия род бяха общопризнати майсторки в кулинарното изкуство. Всичко на трапезата беше приготвено само от месо, така изискваше тържеството. Баща ми беше нещо като церемониалмайстор. Нареди да се прикади и тържествено да се прочете молитвата за този случай. Тъкмо да започне яденето, аз станах и пред всички заявих, че няма вече да ям месо. Това дойде като гръм, близките ми останаха безкрайно изненадани, което засенчи тържествената атмосфера. Баща ми строго ме изгледа, скара ми се и ме изпъди.
към текста >>

8. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша.
Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики. Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа". Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица – не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй вейте Му милости. Не забравяй вейте Му благости.
към текста >>

Все таки, с думата "Аумен" се свърши утринното молитвено тържество.
"Зун Мезун...бином ту мето..." "Аумен! " Дали това са части от същия химн, какво е значението и езика на последните два реда, не зная. Предполагам, че са санскритски. Все таки, с думата "Аумен" се свърши утринното молитвено тържество. Аз имах случая, доколкото е възможно за един ден, да се запозная с членовете на това загадъчно братско движение. От гледище религиозно, те произхождат от толстоистки, от протестантски среди, ала най-много са измежду православието. От гледище народностно, както и самият им Учител, те са чисти българи. Има по един или двама от други народности – евреи, руси, един италианец, една американка, но подавляющото мнозинство са българи, от всички части на България, Тракия и Македония. От гледище съсловно и обществено, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни.
към текста >>

9. 68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където по това време Кришнамурти се разхождал.
Някои приятели казват съвсем категорично, че и Лулчев, който не се стесняваше и не се колебаеше да си каже думата, намерил за нужно да пише на Кришнамурти. И изпратил две писма, в които му обръща внимание, че не е Миров Учител, но само един ученик. И вярно е, че и сега има Миров Учител, и той е в България. Също тъй, му е подчертал, че да си присвои човек звание Миров Учител, е голяма отговорност и е свързано с тежка карма. Лулчев трябва да е писал такива писма и да ги е пратил на Кришнамурти. В навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където по това време Кришнамурти се разхождал. Като я зърва, той започва да се отдръпва назад към стаите, а тя го настига и му казва на безупречен английски език: „Аха, ти бягаш от жените! Не, не си като Нашия Учител“. Като чува, че става въпрос за Учител, той се спира и изслушва нейните обяснения за Учителя Петър Дънов и за Неговото Учение. Явно, че не е бил съвсем чужд на това събитие. Накрая Магдалина му подала портрет на Учителя.
към текста >>

10. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

Също говори за Всемирното тържество на християнството.
Щял да претърпи мъченическа смърт, ако не е било едно чудо да го спаси. Първите шест глави от книгата му покрай символизма си имат и исторически характер, а останалите са пророчески. Книгата му е била писана 534-та година преди Христа. Чудесата, които се разказват в нея са поразителни. Той предсказва времето на Христа, раждането Му, смъртта и възкресението. Също говори за Всемирното тържество на християнството. Езикът на книгата е прост и ясен, и много от пророчествата са изразени толкова точно, щото някои отчитат, че са писани след като са станали. Според Нютон, Данаил е най- ясният и най-разбраният от всички пророци. Понеже Данаил е един голям пророк, един голям Посветен, постигнал да стане началник на ордена на хал- дейските маги. Той е притежавал Мъдростта както на еврейските стари школи, така и Мъдростта на халдейците и персите. Затова с право някои окултисти го наричат Великия Учител Данаил.
към текста >>

11. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това тържество на Християнството било постигнато преди всичко с морални средства и висок дух.
Но в 313-та година Максимин бил свален от Лициний и Максентий загинал в бой с Константин в 312-та година. След това за християните от цялата империя настанали спокойни времена. Така се завършила почти триста годишната борба на Християнството с езичеството. В тази борба против Християнството се съюзили всички тъмни сили на езичеството: предразсъдъци и суеверия, долните инстинкти на тълпата и могъществото на държавната власт. Но всичко това християните победили със силата на своето вътрешно убеждение. Това тържество на Християнството било постигнато преди всичко с морални средства и висок дух. Но зад всичко е стоял Христовият Дух, цялото Небе, което е вдъхновявало последователите. Този ентусиазъм, това вдъхновение, което имали първите християни, които отивали с радост към смъртта показва, че те са имали съзнателна връзка с Невидимия свят и със светлите Същества, и са знаели от реална опитност, че човек не е тяло, а една жива Душа и един мощен Дух, който е способен да превъзмогне всички пречки, които се поставят на пътя му. Победата на Християнството е победа на Духа над инстинктите на низшата човешка природа. Говорейки за окултните причини при гонението на християните, Учителят казва, че главната причина, поради която християните бяха гонени, е неприложението на Учението от тяхна страна. Общоизвестно е в Окултната Наука, че всяка идея, която слиза от висшите светове, носи със себе си големи енергии и сили.
към текста >>

12. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта.
И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта. И понеже всички следващи последователи не са видели Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали. По такъв начин вярата във въплътения във физическо тяло Бог е втората основна черта на Християнството. И затова апостолите казват някъде: Господи, придай ни Вяра. Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване. Защото Вярата е едно качество на човешкия ум.
към текста >>

13. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Обаче героичното, волево победно тържество, което иначе изпъква в цялото Евангелие на Марко, тук.
Както започва с Кръщението в реката Йордан, така Евангелието на Марко завършва с едно кратко показване на Възнесението. Така се образува рамката, в която е изложено цялото Евангелие. Евангелието на Марко изпъква със своята първична, собствена особеност в разказа за Възнесението. Този разказ не е изложен богато и подробно. Отново и тук имаме точно обратното. Обаче героичното, волево победно тържество, което иначе изпъква в цялото Евангелие на Марко, тук. в краткия разказ за Възнесението достига до своя последен връх. Победата на Христа над смъртта се състои в това. че точно сега Той се свързва със земното битие, като Семе на една нова Вселена. Това е, което Евангелието на Марко се стреми да опише. Евангелието на Марко е проникнато от още една Тайна - Тайната на Йоан Кръстител.
към текста >>

14. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

При отварянето на шестия Печат виждаме тържеството на борците за Словото Божие, което показва, че Християнският мир е единствения мир.
При снемането на четвъртия Печат се вижда този, чието име е Смърт и адът го следва. Този конник е религиозната справедливост. При снемането на Петия печат се явяват душите, които вече са действали в Християнски смисъл. Великата мисъл на Творението, въплътена в Християнството, се явява тук изцяло. Но Християнството, за което се говори тук, означава още само първата Християнска община, тленна, както всички форми на Творението. При отварянето на шестия Печат виждаме тържеството на борците за Словото Божие, което показва, че Християнският мир е единствения мир. Той е осветен чрез собственото си създаване. Тези 144 000 са тези, които са съзерцавали Вечния преди да се появи Християнството. След отварянето на седмия Печат ни се показва какво в действителност трябва да стане Християнството в еволюцията на нашия свят. Явяват се 7-те Ангела, които стоят пред Бога. Тези 7 Ангели са Великите Даймони, Духовете-Ръководители на Древните Мистерии.
към текста >>

15. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен.
Едновременно с изучаването трябва да подложим тялото на дисциплината на хранителен режим и въздържание от полови отношения. Човешката душа трябва да бъде съвършено освободена от душата на животните, т.е. трябва да е в сила да се развие в сферата на доброто, като даде път на възвишените човешки стремежи. Животинските качества и апетити, вместо да бъдат свързани и укротени като диви зверове, както учат някои източни окултисти, трябва постепенно да бъдат развивани и преобразявани в човешки качества. Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен. Повтарям, че човек е сложно същество и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната мислеща практика на аскетизъм, безбрачие и пр. осакатяват и свързват животинската душа, вместо да я преобразяват по пътя на развитието в полезен, послушен и твърде важен фактор в седморната природа на човека. Що се отнася до режима, необходимо е преди всичко постепенно, но възможно по-скоро да се освободи от всяко желание за месна храна. В месото на животните частиците на растителната материя съвършено са поляризирани към душата на животното и затова, когато те влязат във човешката система, стремят се да поддържат и укрепват животинската душа, която искаме да развием и пресъздадем. Рибата е доста отдалечена от човека и затова може да бъде позволено на на-чинающите, но по пътя.
към текста >>

16. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

От тази жива опитност е произтичал техният висок идеал и непреклонна воля за подвиг и борба, за тържеството на идеята за любовта и братството между хората и народите.
Но човешките души все по-малко и по-малко са били в състояние да предложат дом на Словото, което трябва да живее в плътта, което трябва да живее на Земята. Това е било доминиращото чувство всред тези души, когато са живели в духовния свят между седмото и деветото столетие. Те, които са били дамгосани като еретици през земния си живот, това чувство оставало у тях и през време на пребиваването им в духовния свят след смъртта на тялото и тези човешки души виждали от духовния свят, че на земята е бил загубен...* ( * в оригинала не се чете ) Дух." От всичко гореказано можем да заключим, че още преди появата на Богомилството в България имало готови души, които са имали съзнателна връзка с духовния свят и когато се явява импулсът на Богомилството, те с готовност посрещат новото послание, което се праща от Слънцето. На това се дължи онзи силен устрем и готовност за жертва, който са имали богомилите. От тази жива опитност е произтичал техният висок идеал и непреклонна воля за подвиг и борба, за тържеството на идеята за любовта и братството между хората и народите. В тези редове ни е показано, какво е било тяхното душевно състояние, както когато са били в плът, така и когато са напускали при смъртта тялото си и са живели в духовния свят.
към текста >>

17. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Приготовленията и самото тържество на празника идват като приятно вдъхновение за хората.
Истинският прогресивен учител знае, че детето расте и живее в играта и радостта. Но той знае и да му даде нуждното без лъжа и фантастични заблуждения. Не е място тук да изброяваме значението на всичките празници, но не можем да не кажем по няколко думи специално за Коледа и Великден, които свързват децата от детската градина с много дейности и много радост. Коледа ни довежда до спомена за рождението и живота на Христа' учителят на мира и правдата. При този спомен ние повишаваме съзнанието си, освежаваме духа си по пътя на духовното растене. Приготовленията и самото тържество на празника идват като приятно вдъхновение за хората. Приведен до езика на децата, тоя празник се изразява в посрещане на дядо Коледа. Червената му дреха говори за жизнената радост, която ни носи той. Бялата му брада е израз на мъдростта, а коша с играчки — това е наградата, която получават добрите деца. Дългият път и далечната страна, откъдето пристига дядо Коледа, достатъчно, ясно ни разкриват символичния му образ. Елхата, най-трайното и издръжливо дърво, украсено с блестящи играчки, ни разказва за трайната радост и красота, която ни носи доброто.
към текста >>

18. Родителски срещи - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При подобни случаи може да се създаде приятелска атмосфера между родителите и децата, тук може да се използуват и по-свободните родители при общата организаторска работа и ще ни бъдат помощници за общия успех на тържеството.
Също така бихме могли да поканим групово или по единично майки в училище. При подобни беседи ще се запознаем с условията, при които живеят отделните деца и с близките им. Едно подобно внимание от страна на учителката Много трогва родителите и последните са готови на много жертви и услуги за общото благо на всички деца. На свой ред ще имаме пред вид и разните видове чайове, концерти и забави. Последните не е нужно да бъдат много официални, по-приятно е да бъдат по-чести и по-интимни. При подобни случаи може да се създаде приятелска атмосфера между родителите и децата, тук може да се използуват и по-свободните родители при общата организаторска работа и ще ни бъдат помощници за общия успех на тържеството. При приятна обстановка се създава задушевна атмосфера между родители и учители, което е от голямо значение за общата възпитателна и просветна работа, както за децата, така и за родителите. При родителските събрания може да се даде много просвета на майките и бащите. Още една възможност за връзка между родители и учителка се явяват и екскурзиите. На последните можем да каним и майките, с които общо да наблюдаваме и беседваме върху волните игри на децата. С голямо удоволствие и радост малките .ученици обичат да правят специални покани за родителите си и да готвят специални номера за тях.
към текста >>

19. Добро - Георги Радев (1900–1940)

голямо тържество.
това добро, то е един благороден акт, за който всички от Небето стават на крака, понеже в Доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно Добро в света, когато извърши един разумен акт, в Невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на Небето, той подразбира Доброто. Съкровището – това е Доброто, което човек е извършил на Земята. Да направиш Добро – това ще рече да призовеш Бога да действа чрез теб.
към текста >>

20. 09 Петровден в Ирина Кисьова - Радка Левордашка (1920-2014)

На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден.
В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи. Ние започнахме да му се радваме. Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе. В този момент влезе синът ми, аз му подадох чинията с баницата и казах: „Бягай, настигни Учителя! “ Той взе чинията и тръгна, след миг и аз тръгнах след него, когато двамата излязохме навън, видяхме как Учителя изчезна. На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден. Всеки от нас носеше по нещо за почерпка и след това бързо се разотивахме по домовете си. Това ставаше поради страх от властта, затова се събирахме на малки групи по домовете, където можеше. Аз се прибрах вкъщи, приготвих рулото, взех баницата и тръгнах към дома на Ирина Кисьова. Наредихме приказна маса. Пак направихме молитва и преди да седнем на масата да ядем, се почука на вратата.
към текста >>

21. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Молитвено тържество преди изгрев слънце.
Още по-чудно е, че Дънов е постигнал този чуден патриархат и продължава да го владее без оръжие и стражари, без шарилки и дрънкалки, без анатема и подкупи. Светия или магесник, пророк или манияк, това е човек със свръхчовешки постижения през първата четвъртина на XX век. Такъв човек не заслужава ли да се посети и изслуша? * Молитвено тържество преди изгрев слънце. „Господи Боже, ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за тебе жадува душата ми, за тебе чезне плътта ми в земя пуста, суха и безводна."
към текста >>

Никаква тържествена литургия не може да се сравни за минута с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша.
В същата минута гласът на брат С. (когото нека наречем повторителя) гръмогласно, за да се чуе от цялата фаланга, повтори произнесените от Учителя думи: - Благославяй, душе моя, Господа! Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един архангел. Дължим, може би, на ранното утро, на горската обстановка под небесния свод, на тисящогласният хор от клеветени и угрозявани люде - не зная на какво се дължи, но ефектът на изпетия псалом бе за мене несравним, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни за минута с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг, с ръце издигнати над главите си, песента се поде от 1000 гърла с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки неатрофиран духовно човек. А думите, които тържествено се пееха, бяха следните: „Благославяй, душо моя, Господа! Не забравяй всичките Му милости, Не забравяй всичките Му благости,
към текста >>

Все пак с думата аумен - (амин вероятно) се свърши утринното молитвено тържество, бдение и упражнение.
} 4 Зум ме зум, зум ме зум, Бином то мето. Аумен." Дали това са части от същия химн и какво е значението на езика на последните два реда, аз не зная. Предполагам, че са санскритски. Все пак с думата аумен - (амин вероятно) се свърши утринното молитвено тържество, бдение и упражнение. * Аз имах случай, доколкото е възможно за един ден, да се запозная е членовете на това загадъчно братствено движение. От гледище религиозно те произхождат от толстоистки и протестантски среди, ала най-много измежду православните. От гледище народностно, както и самият им Учител, те са чисти българи. Има по един или двама от други народности: евреи, руси, един италианец, една американка, но подавляещото мнозинство са българи от всички части на България, от Тракия и Македония.
към текста >>

22. ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

И сега ги погали с тържеството на първия си лъч.
Когато го намери, застанала пред него смирена и щастлива, тя е удивена от обаянието, което гой излъчва. Сърцето тръпне от възторг, докоснато от Любовта на един велик дух. Всички са обърнали лице на изток в очакване на изгрева. Абсолютна тишина предшества раждането на новия ден. Слънцето наистина ги „почака". И сега ги погали с тържеството на първия си лъч. После сноп от лъчи го последваха и заиграха по треви и цветя. Слънчевият диск бавно се издигна над хоризонта и показа цялото си великолепие. Това събитие, избликът на светлината, която носи радост и живот, бе ознаменувано с песен. - Молитва! - каза тихо Учителя.
към текста >>

23. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

Когато Учителя е сред нас, преживяването взема други измерения, празникът се превръща в тържество на духа.
Приливът на живот е накарал малката буболечица да тръгне нагоре по стъблото и отвисоко да излети в простора, за да търси нови светове. Всички живи същества, заедно с природните духове около нас, ни канят да честваме в планината празника на пролетта. 22 март Празникът на пролетта Природата празнува, възражда се от прилива на нови сили, а и ние, децата на „Изгрева", споделяме нейната радост. Когато Учителя е сред нас, преживяването взема други измерения, празникът се превръща в тържество на духа. В такива случаи той е образ на Любовта, която раздава блага преизобилно. Това радва не само нас, но и гостите, дошли отдалече, за да чуят словото му и да получат благословението за първйя пролетен ден. В пет часа Учителя изнесе беседа. Словото му е живо. То е във въздуха на „Изгрева", пробужда душите, подсказва хората да отворят широко прозорците на домовете си и да приемат даровете на природата.
към текста >>

Всеки се старае да допринесе с нещо за празника и все пак тържеството в този ден ще ни даде Учителя.
Срещата е тържествена и вълнуваща. Ако преодолеем бариерите, които неизвестна ръка е поставила между нас, ще има повече щастие и радост и за българи, и за югославяни - братя и сестри, родени от една любяща майка. * 12 юли Петровден Всеки се старае да допринесе с нещо за празника и все пак тържеството в този ден ще ни даде Учителя. Мнозина му поднасят подаръци, най-вече плодове и сладки. След студената и дъждовна нощ слънцето се усмихна приятно. То направи чудесен подарък на Учителя - изобилие от светлина. В един букет от слънчеви лъчи се съдържат всичките блага на живота. Големият подарък, който ни поднесе, бе беседата му - вдъхновено слово, с което се обърна към нас и към югославянските братя.
към текста >>

24. ПЪРВИЯТ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ - Теофана Савова

По това време Кокошката прибираше пилците си, Коларят бе тръгнал към своя дом, а Орион сияеше ярко в небесната авансцена - съвършена картина на тържество и радост.
Изпратил е последните си гости и само аз, както често се случва, все още съм наблизо, за да го придружа с поглед и да се прибера едва когато се е качил в горницата. „ Звездата на Изгрева" видя всичко това, очаквайки с търпение следващите събития. Тя трепна, когато Учителя отново излезе на двора с телескоп в ръце и реши за уместно да го последва. Той насочи уреда към небето, което в този час бе обсипано със звезди. Отначало извърши наблюдения на изток, после на юг и на запад, където небето беше най-интересно. По това време Кокошката прибираше пилците си, Коларят бе тръгнал към своя дом, а Орион сияеше ярко в небесната авансцена - съвършена картина на тържество и радост. Учителя насочи телескопа към това съзвездие, задържа го по-дълго в него, след което ми го повери, за да видя по-отблизо звездния пейзаж. - Това е най-хубавата небула - каза той. Аз насочих телескопа към съзвездието и трепнах от възторг, когато то влезе в зрителното ми поле. Орион наистина беше най-величественото и най-жизнерадостно съзвездие на звездното небе. Тогава за първи път почувствах красотата на живота в пространството и за миг осъзнах, че съм свободна и съм част от един значително по-голям свят.
към текста >>

25. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили че всички на Изгрева са будни и имат някакво тържество.
Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона. Към 22 ч., Учителя слиза от горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за паневритмия дълго време. След 1 ч. Учителя освобождава Цеко, който отива да спи. Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили че всички на Изгрева са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият. Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева.
към текста >>

26. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Мълчаливо тържество изпълни душите им.
След това четиримата разгледаха града, пазара, големите маази, пристанището и решиха да запалят по една свещица в църквата „Свети Димитрий" - Солунския светец, и да благодарят за това, че оцеляха след голямото премеждие. Църквата „Свети Димитрий" е прочута и великолепно украсена. Тя е гордост на град Солун и най-мило прибежище на верующите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град. Денят, в който четиримата приятели, тръгнали да стават монаси, влязоха в църквата, наречена Кассъма джамиси, беше велики петък. Влязоха те във величествения църковен кораб и останаха слисани от дълбоката тишина преди вечернята, а също и от красотата и въздействието, което имаше върху тях неговият изглед. Мълчаливо тържество изпълни душите им. Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтаря, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше погребение Христово. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата. Младежите приближиха до пангаря1, купиха си по една свещица и ги запалиха на свещника пред разпятието. - Господи, Исусе Христе, Богородице майчице, и ти, свети Димитре, благодаря ви за това, че ми подарихте живот. Сега ви моля да ми помогнете да сторя туй, което съм намислил и не само ради спасението на моята душа, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги.
към текста >>

27. Момчето Петър - Георги Томалевски (1897-1988)

Наследил ума, борческата и непримирима душевност на бащата, който умее да преодолява препятствия и да дири чрез християнското си благочестие пътя за тържеството на своя народ, взел от другата страна кроткият нрав и благородство на майка си, потомка на един просветен и властен баща, какъвто е бил чорбаджи Атанас, младият Петър е прибавил и нещо друго, донесено със своето раждане.
Ти няма да се омъжиш за този човек, когото са ти избрали. - И защото наистина така стана, както предрече малкият Петър, домашните взеха да се взират в държанието му и да се вслушват в неговата дума. Хората обикновено трудно свикват да се вглеждат в постъпките и думите на малките деца. Ако те - родителите и близките, бяха придобили това изкуство, тогава те щяха да разчитат по тези откъслечно казани неща и спонтанно извършени постъпки цялата картина на един следващ по-нататък развой на младия живот. В къщи, в училището, при играта със своите другарчета, по някои привички, които се повтарят периодично възрастните стига да имат изработена наблюдателност, биха узнали много неща за съдържанието, което се крие в мълчаливата детска природа и биха научили безпогрешните пътища, по които трябва да се насочи един живот. Наследил ума, борческата и непримирима душевност на бащата, който умее да преодолява препятствия и да дири чрез християнското си благочестие пътя за тържеството на своя народ, взел от другата страна кроткият нрав и благородство на майка си, потомка на един просветен и властен баща, какъвто е бил чорбаджи Атанас, младият Петър е прибавил и нещо друго, донесено със своето раждане. Една превишаваща годините му мъдрост, която е учудвала от време домашните му и една съзерцателност, която е била характерна черта още от най-ранните му години. Ако бащата или кой да е друг възрастен и разумен човек би влизъл по-често в разговор с това необикновено дете, те (особено бащата) много по-лесно щяха да си обяснят в онези по-късни години, защо възмъжаващият и просветен млад човек търси и избира пътища, които изненадват хората, привикнали да живеят в установени конвенционални форми. Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хатърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови Пазар, с него отиде и Петър. В Хатърджа - в оня край на черквицата, където беше оставено отделно място за училище, Петър започна своето образование. Там научи да чете буквите на черковнославянското писмо и да срича нещо от Псалтира.
към текста >>

28. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Ортодоксалните християнски дейци заклеймиха богомилството като ерес и разкол, но след едно хилядолетие всички сериозни и обективни историци оцениха това движение като един от най-ранните и мощни тласъци в развитието и тържеството на реформацията в Европа.
За да не стигна дотам, искам да привърша своето писмо. Ще ти кажа накрая, че само личният контакт с него и със словото му може да ти донесе истинско запознанство с него и неговото дело. Сърдечно твой Д. К.“ Друг слушател на Учителя и последовател на Учението на Бялото Братство пише следното: „Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „Бъдещето хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък имаме не по-малко основания да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България. Ортодоксалните християнски дейци заклеймиха богомилството като ерес и разкол, но след едно хилядолетие всички сериозни и обективни историци оцениха това движение като един от най-ранните и мощни тласъци в развитието и тържеството на реформацията в Европа. Разбира се, подобни сложни въпроси из областта на философията и духовната история на народите не могат да се третират нито с прости и евтини аналогии, нито с леки шаблонни прогнози. Ако смелостта на Шпенглер се крие в познанието и оценката, която дава на Достоевската диалектика, нашата увереност е в големия духовен зрителен обсег на Учителя на Бялото Братство както в широчината, така и във философската задълбоченост. Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно дело, е само щриховане както на делото, така и на образа на този, който го е създал. То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила. Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите към един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно.
към текста >>

29. Цигулката - Георги Томалевски (1897-1988)

От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество.
„През годините - пише този брат - когато столицата беше домакин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя. Той особено високо ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно начина, по който те представяха автора композитор, за което след концерта той даваше своето мнение. Наред със сигурното ритмично чувство, с усета за мярка, чистота и красота на тона, той търсеше артиста, родения инструменталист или певец. Голямо значение даваше той на онова изпълнение, което можеше да привлече като слушател и вдъхновител и самия автор. Колкото това твърдение да изглежда невероятно и вън от възможните неща в нашето триизмерно пространство, то е една истина за тези, които имат отворени очи. От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е бил неговият преподавател и го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка ние не знаем. Но в разговори и в някои лекции Учителят с увлечение разказваше за добрия педагог, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката свирел със сериозно вглъбяване пред него, невръстния още ученик. По всяка вероятност този педагог - някакъв чужденец, дошъл в България след Освобождението, е бил талантлив музикант.
към текста >>

30. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Тогава поради някаква неясна причина душата ми се изпълни с едно необикновено тържество, в което имаше и неземна радост и мрачно земно страдание.
Това, което едничко ме свързваше с нея, беше моята стигнала до обожаване любов и онзи необясним свещен страх какво ще стане с нея. Веднъж, когато бях останала самичка в къщи, аз застанах при прозореца, отправих поглед към небето и се провикнах с глас: - Господи! Открий ми тайната, поради която ми изпрати това дете и защо така безмерната ми обич е потопена в страх за него? Кой ми го повери да го вардя като украса, осеяна със скъпоценни камъни и дали не ще ми го поискат обратно? Тогава поради някаква неясна причина душата ми се изпълни с едно необикновено тържество, в което имаше и неземна радост и мрачно земно страдание. Някакъв далечен глас, който звучеше и в самата мен, повтаряше думата съдба, съдба! * Един ден ми домъчня да седя у дома. Взех две от децата си - Лили и момчето ми Христо, и реших да ги заведа на гости при мой роднина, който имаше ресторант към „Дианабат“. Исках момчето ми да подиша чист въздух.
към текста >>

31. 63. ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

На Разпети петък, един ден преди тържеството, Христос бе свален от кръста.
Ведро синьо небе, ярко слънце, цъфнали ябълки. От пространството се разнася тихо, звучно пеене от невидими музиканти: "Майко Богородице, цъфнала ябълко". Слушам в прехлас ангелското пеене. Учителят стои на пътечката с бяла панамена шапка. Велик празник на небето. На Разпети петък, един ден преди тържеството, Христос бе свален от кръста. На мястото на кръста, изкован в скалата, бликнаха едри, бистри водни капки. Предвещаха възкресението. Пътят до това Рождество бе трънлив и тежък. Петдесет години Учителят вървя през тресавища и джунгли. Проправяше път за тези, които трябваше да тръгнат по "възходящия път на Незнайната Любов".
към текста >>

32. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

То беше едно рядко тържество.
Учудихме се, като видяхме, че Учителят е седнал по средата на първия балкон, на първия ред, на местата на тримата хитлеристи. От двете му страни бяха седнали двама братя... Хитлеристите заболели от разстройство на храносмилането и не могли да дойдат на концерта... Най-напред свири Венцислав Янков, като в края изсвири собствената си каденца. Цяла седмица преди концерта, всеки ден радиото съобщаваше, че на този концерт Венцислав Янков ще свири своя собствена каденца. Учителят се произнесе след концерта за каденцата на Венцислав Янков, че е по-хубава от Бетховеновата. Във втората част на концерта, на сцената се появи Любомир, държейки в ръка цигулката на Учителя. То беше едно рядко тържество. Тоновете на Учителовата цигулка зазвучаха от Небето. Ние с брата поглеждахме от време навреме към балкона. Учителят слушаше цигулката си и сияеше от радост. Успехът беше голям. И двамата виртуози бяха поздравени от целия оркестър многократно, със ставане на крака и чукане на лъковете в цигулките.
към текста >>

33. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Тържество!
Неговият звън никога не се повтаряше, всякога беше различен. На два празника той не звънеше еднакво, всеки път измисляше нов звън – според празника, според духа на празника беше и звънът. Какво беше за Великден? Радост! А какво беше за Коледа? Тържество! Всяка неделя имаше нов звън. Той идеше непосредствено от душата му, от преживяването на празника. Отец Йероним, който служеше, разбираше този порив на душата му и макар някой път Никѝфор да се увличаше и да звънеше дълго, никога не му правеше забележка. Никѝфор пееше и в манастирската черква. Неговият дълбок бас тъй се схождаше с гласа на отец Йероним, че двата гласа се прегръщаха и изпълваха храма с благоговение – като че ли ангели Божии слизаха на Земята!
към текста >>

34. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

За броени десетилетия превръщат Съединените щати в люлка на прогреса, в държава - мечта, прицелна точка за въжделенията на съвременниците, образец за тържеството на разума и целесъобразността над хаоса.
Естествено - Новият свят е в центъра на събитията. В САЩ току-що е завършила Гражданската война. Американската цивилизация набира огромно ускорение във всички области на обществения живот. Към страната се отправят потоци емигранти - свежа кръв, свеж интелектуален заряд, подкрепяни от неустоимото стремление да докажат себе си и да построят нещо действително ново. И те успяват. За броени десетилетия превръщат Съединените щати в люлка на прогреса, в държава - мечта, прицелна точка за въжделенията на съвременниците, образец за тържеството на разума и целесъобразността над хаоса. През тези седем години на американска земя П. Дънов се докосва до всичко това. Запознава се на място с новите учения, които разтърсват основите на познанието и започват да изграждат мирогледа на епохата: спиритизъм, теософия, интуитивизъм, феноменология, различни форми на идеализма. Положено е грандиозното начало на изграждане на нова научно-философска картина на света - процес, който продължава и до днес и на чието могъщо разгръщане самите ние сме свидетели. А някои от нас - и участници.
към текста >>

35. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Ала не за нея се борят те, а за тържеството на Светлината над Мрака.
Ала измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство. Измежду тях именно се формира онзи кръг от последователи, които впоследствие съзряват за готовността да разнесат факела на Божественото учение навред по света. Някои от тях израстват в Духа по-бързо, друго - по-бавно. Но това, което ги обединява, е безпримерната преданост към свещеното наследство на техния Учител. И той, и те рано или късно получават справедливата, безпристрастна оценка на безсмъртния съдник - Времето. Ала не за нея се борят те, а за тържеството на Светлината над Мрака. Може би най-достоверно звучат оценките на свидетелите. Затова и в следващите редове предлагаме спомени на съвременници на Учителя П. Дънов, които са имали възможността да общуват лично с него. Не споменаваме имена, тъй като не е нужно. Един от неговите ученици разказва: "Познавам го от 1930 година, но преди това съм слушал много за него - и не от други, но от хора на моето семейство.
към текста >>

36. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

И така тържеството на дълбоката и осмислена вяра се превръща в химн на съзиданието, в благозвучна песен на човешката душа, възхваляваща Този, Който ў е вдъхнал живот, за да поеме на предългия път през пространства и измерения към вечната цел – Съвършенството.
Щом изгубиш вярата, знанието си заминава, богатството, здравето, всичко си заминава.“ Очевидно въздействието на вярата върху нашето физическо, емоционално и духовно здраве е пряко и недвусмислено. Ако добавим към вярата и чиста, Божествена Любов, то и интензивността на това въздействие нараства неимоверно: „Силата, която регулира нашите чувства и нашето здраве, е вярата. В каквото и положение да се намираме, щом имаме вяра, ще се измъкнем от него. И на дъното на ада да сме, вярата ще ни извади оттам. Любовта и вярата ще ни помогнат“ (Учителят П. Дънов). И така тържеството на дълбоката и осмислена вяра се превръща в химн на съзиданието, в благозвучна песен на човешката душа, възхваляваща Този, Който ў е вдъхнал живот, за да поеме на предългия път през пространства и измерения към вечната цел – Съвършенството. Понеже вярата в Бога освен всичко останало е и извечна увереност в онзи най-древен импулс на глъбинната човешка природа, който неизменно ни води към самоосъществяване в безсмъртието, вечността и единението с Абсолюта.
към текста >>

37. СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ - Павел Желязков

Поради това след всяко тържество на грубата физическа сила, упражнена без любов и без морал, тя загубва своя смисъл.
Все още никой обаче не е помислил сериозно да организира състезание по благородство, доброта, милосърдие и пожертвувателност в интерес на обществото. Ако днес това стане, подвластни на силните лични чувства, тези добродетели вероятно ще се обезсмислят за много хора. Няма никакво благородство в жеста, с който боксьорът оставя безжизнен на подиума своя съперник. Въпреки това този брутален жест предизвиква екстаза на публиката. Достойнство ли е да си физически силен, ако морално си толкова слаб, че не си способен да протегнеш ръка на падналия? Поради това след всяко тържество на грубата физическа сила, упражнена без любов и без морал, тя загубва своя смисъл. При любовта няма състезание. Ако добрите хора се състезават в добродетелност, никой няма да забележи съперничество. Който има по-голяма морална сила, ще постъпи благородно като отстъпи незабелязано, за да не унижи партньора си. Учителя казва: „Животът, любовта носят всичко в себе си.
към текста >>

38. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това събитие е ярък пример, с който се потвърждават принципите и тържеството на Небесната механика.
НЕПТУН Следващата след Уран планета е Нептун, със символичен знак //. Откриването на тази Планета е едно забележително събитие в историята на астрономията. Това събитие е ярък пример, с който се потвърждават принципите и тържеството на Небесната механика. В 1846 година великият френски астроном Леверие приел, че наблюдаваните смущения в орбитата на Уран се дължат на присъствието зад нея на Планта с голяма маса. Когато Леверие завършил изчисленията за положението на тази неизвестна Планета и бил уверен в тяхната правота и точност, поради по-добрите възможности, които съществували в Берлин, за наблюдение на Небесната сфера, той изпратил своите изчисления на младия френски астроном Гале. След като Гале ги получил, още следващата нощ открил точно на посоченото място (с едно отклонение от около един градус) неизвестното Небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на тази Планета е станало с върха на перото. Тази планета нарекли на името на древноримския бог на моретата Нептун.
към текста >>

39. От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

На 22 септември — първият ден на есента, ще си създадем приятно тържество.
След майка и татко ще спрем вниманието си върху взаимната помощ в природата. „Слънцето дава живота. То прави да растат горите, житата и цветята и със същото внимание то пренася дъждовната капка", Да бъдем всички така работливи и да помагаме със смирение на другите. Нека научим децата да живеят с благодарност и да вярват в силата на доброто и труда. Един смислен лозунг или съдържателна песен, преди започване на занятия, би вдъхновила малките. На 22 септември — първият ден на есента, ще си създадем приятно тържество. Ще посрещнем царица Есен — дете със специална рокля, украсено с плодове и листа; ще отидем в градината да наблюдаваме есенната красота; ще си разнообразим заниманията и с полезните упражнения на Монтесори за вкусване при затворени очи и др. Стаята ни ще бъде отражение на есенните радости. Запознати с реда и обстановката, свикнали с играчките и игрите за нареждане (матадори, мозайки и др.), освен песни и приказки, игри и разходки, малките търсят още нещо, в което да вложат повече свое творчество. Започваме и ръчна работа. Особено днес, когато трудът се осъзнава като мощен двигател в живота, вниманието ни трябва да бъде специално отправено върху него.
към текста >>

40. От 16 януари до 28 февр.: Зима и пролет. Социални теми. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Каним майките на мартенско тържество за обща радост.
Минаваме заговезни и карнавал с весели игри. Почваме приготовления за баба Марта. Тя е сестра на баба Зима и живее в страната на годишните времена. Всяка година я каним с писмо да ни гостува. Украсяваме си стаята, готвим подаръци и мартеници за близки другарчета и домашните. Каним майките на мартенско тържество за обща радост. Дали баба Марта или Мартичка ще бъде другарче измежду нас или по-голямо такова ще решим общо, но радостта, ще я дадем. Много полезни дейности бихме могли да развием две, три седмици преди първи март. Как ще дойдем до тях, най-добре ще ни научат децата, стига дв се вслушваме в техните интереси.
към текста >>

41. 7. Игра на пазар - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Имаше тържество, на което се гощаваха с най-различни изкуствени или естествени, направени или донесени от децата зеленчуци и плодове.
Взехме марша „Българио". Осми ден. Всеки нов ден децата носеха по нещо ново от къщи и играта се развиваше все по-интересно и по-разнообразно. Имаше интерес, имаше Творчество и дейност. Днес нашият пазар се разви в своята кулминационна точка. Имаше тържество, на което се гощаваха с най-различни изкуствени или естествени, направени или донесени от децата зеленчуци и плодове. Беше много весело и разнообразно. От тук, съвсем естествено, търговците започнаха да товарят стоките си на параходи и да ги изпращат в други държави. Девети ден. Неусетно общият интерес премина към пристанище. Започнахме да организирваме флота, параходи, пристанища и т. н.
към текста >>

42. 10. Около Коледа - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Тържеството започна.
По тавана трептяха златни звездици. По стените имаше елхови вейки със свещици и камбанки, силуети, джудженца и какво ли не. А в средата на стаята блестеше елховото дърво, Отрупано с украшения7. Около него, в кръг на столчетата с усмихнати лица и трепкащи сърца седяха децата. Зад тях, на столове седяха родителите, дошли да споделят радостта на рожбите си. Тържеството започна. Поздравих родителите и децата с няколко думи. Започна програмата. Всичко беше мило, наивно и трогателно. В края дочуха се звънчетата на шейната на дядо Коледа. С кош на гърба влезе белобрадият старец.
към текста >>

В деня след тържеството децата дойдоха в училище, взеха си изработените украшения и подаръци, за да продължат радостта си и през ваканцията.
Нямаше нужда да наблюдават дали е истинска брадата му и дали идва от далечен път. Те всички живееха само с радостта, защото знаеха истината предварително. Знаеха те, че дядо Коледа идва за радост при добрите деца, тъй както някога Исус Христос е дошъл на земята за радост на добрите хора. Христос е учил хората да бъдат добри и дядо Коледа ни учи с примера си да бъдем добри и да радваме нашите близки. Знаехме много приказки за дядо Коледа; къде живее, какво нрави през цялата година; знаехме и това, че дядо Коледа помага, и още какво ли не, но че всичко това са само приказки. В деня след тържеството децата дойдоха в училище, взеха си изработените украшения и подаръци, за да продължат радостта си и през ваканцията. На третия ден на Коледа всички посетихме един фабричен детски дом и една детска клиника. Облякохме един батко за дядо Коледа, а всички станахме джудженца. Радостта ни беше голяма. Уверена съм, че всяко от децата всяка година ще си спомня този тържествен, трогателен момент и няма да прескочи Коледа, без да зарадва някого с подарък.
към текста >>

43. 17. Последният ден - забава - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Днес ние ви поканихме на скромно тържество, за да чуете и видите най-любимите песни и игри, заучени през годината от вашите деца.
Пред Вас стоят рожбите ви, очакващи с трепет и радост да търкулнат последния час на първата учебна година за тях. Десет месеци, с игри и песни те учиха как да станат по-добри, по-послушни, по-внимателни и по-прилежни. Писани дипломи и бележници на книга нямаме. Знанията, получени в детската градина, остават написани само в сърцата и душите на малките живи цветя — вашите деца. Тук в детската градина се работи върху детския характер, върху детската способност и възпитание. Днес ние ви поканихме на скромно тържество, за да чуете и видите най-любимите песни и игри, заучени през годината от вашите деца. След номерата, децата ще получат своите специални свидетелства, а утре в 10 часа сутринта ще дойдат да получат предметите, които виждате да красят стаята и са плод; на детската творческа мисъл. Моля вашето внимание. . . Представихме по-характерните игри, песни и стихотворения. Даде се възможност на всяко дете да вземе участие.
към текста >>

44. Видение на Ездра - Николай Райнов

Десет седалища: Венец, Мъдрост, Ум, Милост, Съд, Великолепие, Тържество, Величие, Основание, Царство.
Пурпурно е лицето му, като царска одежда — и смел е погледът му, като блясък на сребърно копие. И гласът му е глас на колесници бранни, които препускат. Защото чак тогава ще се свърши страшната бран, що се води отвеки между Бялата Десница и Черната Левица — бранта за власт над земята. И тогава чак ще се реши чий да бъде светът. Десет седалища има Денят. Десет седалища: Венец, Мъдрост, Ум, Милост, Съд, Великолепие, Тържество, Величие, Основание, Царство. Десет седалища има денят. Десет седалища — но горко на тези, които дирят седалище в онези дни! Те ще подирят седалище в Царството. И що ще намеря взорът им? — Ще видят празен престола, който е плашил векове враговете си. И змии ще видят, че се увиват около златния жезъл, и прилепи — че летят под пурпурния балдахин.
към текста >>

И ще изрекат с болка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Тържеството.
И ще промълвят с тъга устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище във Величието. И ще видят жълти черепи на мъртъвци, по които расте мокра плесен и никнат дребни гъбички. И ще видят още книги от кожа и дълги свитъци от пергамент, разяждани от червеи. И ще видят още изящни мраморни стълпове — рухнали, като крехка паяжина, разсипани из дребен бял прах, станали едно с пръстта па градските стъгди. И ще заридае в отчаяние душата им до мъртвото величие на племена, градове и люде — и ще видят сянката на това величие — станала едно с огромната сянка на Смъртта. И ще изрекат с болка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Тържеството. И ще видят сенките на славни царе, носени на златни колесници от дванадесет бели коня. Но сенките ще им кажат: — Меч ни уби, отрова ни покоси живота, измяна разби начъртанията на славната ни десница: недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — Ще видят после призраци на мъже и жени, обсипани с цветя, засмени, със светли лица — като небесна дъга, но призраците ще им рекат: — Това, що запали в сърцата ни Нощта, Денят го угаси! Недей вярва това, което виждаш, защото и ние го сами не вярваме! — И тези призраци ще се слеят с огромния призрак на Смъртта. И ще продумат с горчива скръб устата им тогава: Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище във Великолепието. И ще минат отново там, дето са слушали измамния глас на бляскави копринени дипли, сладкия шъпот на скъп среброцветен висон, гордата реч на едри златни пръстени, светената молитва на прозрачни изумрудни кадилници, потайните вопли на свенливи бисерни огърлици, блудната измама на тежки рубинови накити. И ще видят само бледен прах с кисела миризма на отрова — сива пепел с дъх на разорение, — тънка паяжина, по която снове и пее лъжата на света.
към текста >>

И те ще се разтреперят — и с ридание ще изхълцат устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Десет седалища има Денят: Царство, Основание, Величие, Тържество, Великолепие, Съд, Милост, Ум, Мъдрост, Венец.
Към Небето ще обърнат взор — дано чуят от звездите поучение, — но черно беззвездно небе ще ги срещне. И към Земята ще наведат в смирение поглед — дано видят в Земята личба, — но пламъци ще изригне Земята — и ще ослепи погледа им. А обърнат ли се настрана, ще видят край себе си тъмната сянка на Смъртта. И ще проронят с безсилен стон устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище най-сетне във Венеца. Но венец ще стане цялото Небе над тях — огромен кървав венец от многозъби пламъци — и над тях ще стане горещо, като в пещ, — и над главите им ще пламне целият въздух, а под тях Земята ще блъвне силни огньове, за да се слее Небе със Земя в кървав огнен Брак. И те ще се разтреперят — и с ридание ще изхълцат устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Десет седалища има Денят: Царство, Основание, Величие, Тържество, Великолепие, Съд, Милост, Ум, Мъдрост, Венец. Десет седалища има Денят, но горко на тези, които дирят седалище в онези дни!“ „…Ето ви нова личба, братя мои, че иде Денят — Сетният Ден: през вечния покров на нещата Съдбата ще разгърне книга от снежночист пергамент — и върху белите страници ще впише всеки по една мисъл. И тази мисъл трябва да обгръща копнежите на целия му живот — и да набелязва до един греховете на душата му. И мисъл с мисъл не трябва да се схожда! Защото на изкласила нива ще се уподоби тогава светът. Наистина, светът ще бъде изкласила нива. И нощта е близо, братя мои.
към текста >>

Иде Денят — Сетният Ден! Не Ден на Гняв — а ден на Тържество и Правда.
Десет седалища има Денят, но горко на тези, които дирят седалище в онези дни!“ „…Ето ви нова личба, братя мои, че иде Денят — Сетният Ден: през вечния покров на нещата Съдбата ще разгърне книга от снежночист пергамент — и върху белите страници ще впише всеки по една мисъл. И тази мисъл трябва да обгръща копнежите на целия му живот — и да набелязва до един греховете на душата му. И мисъл с мисъл не трябва да се схожда! Защото на изкласила нива ще се уподоби тогава светът. Наистина, светът ще бъде изкласила нива. И нощта е близо, братя мои. Иде Денят — Сетният Ден! Не Ден на Гняв — а ден на Тържество и Правда. …Аз, Ездра, бях служител на Всевишния. И видях: и ето, раздра глас тъмнината — глас, подобен на писък в пустинята нощем. И кървави стъпки се отбелязаха в небесното пространство. И записах аз словата на това, което има да стане. Защото — близо е Денят!“ „И стигна глас до мене — и прободе до дъно сърцето ми тоя глас — гласът на Оногова, Който иде.
към текста >>

45. Сватбата на Царския Син - Николай Райнов

В очите им грееше тържество, но в скованите им членове зъзнеше скръб.
Сватбата на Царския Син Може сърцето да знае какво ще донесе животът. Видях едно време исполински изваяния, възправени всред пустинята — каменни изваяния видях, които пеят при изгрев. Беше ранна сутрин — светла заран в пустинята. Слънцето обливаше каменните човеци с портокалов блясък, а върху пясъка огромните им тела отхвърляха далечни модри сенки. В очите им грееше тържество, но в скованите им членове зъзнеше скръб. Те пееха за Сватбата на Царския Син. И аз ги слушах. То бе музика на богове — и тъмни, звънтящи слова на сфинкс. И аз ги слушах. Може сърцето да знае какво ще донесе животът.
към текста >>

46. Книга на загадките - Николай Райнов

Небето се смее над земя и море — и с тържество разкрехва сините двери, към които води светлата стълба на дъгата: там ще мине надвечер Човекът.
Кой ще оре и сее нейните черни недра? Корабът се губи там, дето трепка далечната ивица, що дели море от небе. Тъй, както сутринта Човекът сложи крак на корабната стълба, за да мине от земята в морето, — надвечер негли ще сложи той крак върху синята стълба, що води от море — към небе. За кого гради земята своя зелен дворец? За кого везе морето своите бели шевици? Небето се смее над земя и море — и с тържество разкрехва сините двери, към които води светлата стълба на дъгата: там ще мине надвечер Човекът. *** Земята ме откърми, Морето ме облече и нагизди, а Небето всели в душата ми своите песни. Когато умра, ще върна на Земята веригите, в които ме скова, ще дам.на Морето накита на душата си, а на Небето ще пратя в дар безсмъртното, което откърмих: своята песен. Аз пях за Небето; Морето ми дари своята реч; Земята — своите образи. Но моите песни останаха посветени на Небето. Размернат реч на вълните свързваше волността на моите замисли, а ясните образи на гори, полета и пещери отнемаха тайнствената загадъчност на моите блянове.
към текста >>

47. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Цялото тържество става под звуците на тази песен.
Това беше един от най-големите празници. 24 май си го спомням като ученик. Градът беше озвучен с песни. Стихотворението на Cт. Михайловски. „Върви, народе възродени“ звучеше навсякъде. Цялото тържество става под звуците на тази песен. Те някак си се носят и във въздуха даже. Защото трептят тези вибрации навсякъде. Сава Калименов и авторът * * * Разказът на Сава Калименов (1901-1990) остана недовършен. Изтънялата нишка на живота му се прекъсна само дни след последните записани думи, изречени с угасващите сили на едно дълго и плодотворно земно пребиваване. Безкористна преданост към приетите от него идеи, но и широк поглед към съвременните му житейски, социални и философски проблеми му позволиха да надмогне някои свои ранни увлечения и да тръгне нагоре по тесния и неравен път на духа. С.К.
към текста >>

48. Предговор - Велко Петрушев

Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисията на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева- Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално пихитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на 3емон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисията на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева- Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познавание висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба с съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем в века на нравствено разтлене.
към текста >>

Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествената Любов над нашите страсти.
драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално пихитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочвание дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на 3емон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисията на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева- Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познавание висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба с съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем в века на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия.
към текста >>

49. Действие първо. - Велко Петрушев

Д е в о р Можах да използувам славния момент, когато слънчевите синове бяха събрани в звездния храм на велико тържество и разказваха за много интересни преживявания из безчетните царства на Вселената.
А р и я н а. Кой ти е казал за това ? Д е в о р Какъв призрак си ти ? А р и я н а. Аз съм царицата на нощта. Д е в о р Можах да използувам славния момент, когато слънчевите синове бяха събрани в звездния храм на велико тържество и разказваха за много интересни преживявания из безчетните царства на Вселената. Ала най-интересен бе разказът на един от слънчевите синове — Исаян, за царството на ненаситните желания. Там, разправя той, безгранична е свободата на желанията; техният девиз е: „опитай и знай“. Имало много прелести, ароматична природа, сърдечни приключения, душевни вълнения и пълно излияние на чувствата. Когато той разказваше за това, сякаш е вълшебно царство. От очите му се отрониха горещи сълзи и дълбока скръб развълнува сърцето му.
към текста >>

50. Епилог. - Велко Петрушев

Исаян, жреца на светящите, свиква велико тържество в звездния храм и провъзгласява безсмъртна прокламация за коронясване на хероите на новия ден и великия идеал.
Светящата колесница лети из пространството на двубоя! Пламъците на жреца все повече се разпространяват и обхващат целия свет на 3 е м о н а! Гори той! И се топи върху собственото си огнище. Буен ураган на северния вятър. Страшно реве и отнася в бездънен гроб праха му! А царя на смъртта заспа вечен сън и черната катафалка го отнесе по дългия път на забравата!. . . Девите на слънцето събират цветя от градината на звездите и сплитат от тях венец на лазура, за да накитят достойно невестата и жениха, които идат от царството на голямото страдание и дълбоката скръб. Исаян, жреца на светящите, свиква велико тържество в звездния храм и провъзгласява безсмъртна прокламация за коронясване на хероите на новия ден и великия идеал. Светящите се покланят и казват: амин. Защото идат достойни дворяни, в чиито гърди гори свещенния огън, а от очите им се излива блясъкът на вечния живот! А жрецът Ханан не престава да пали все нови факли за нова мисъл, нов живот и необятна любов! Край.
към текста >>

51. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша.
Той идва точно на време, излизащ измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринна дрезгавина стройни борики. Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел. Дължимо може би на ранното утро, на горският под небето свод, обстановка на тисячогласният хор от клеветени и угрозявани (.заплашвани) лица, не зная на какво се дължи, но ефектът от изпятия псалом бе за мене несравняем освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана. Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг с ръце издигнати над главите си, песента се поде от хиляди и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и Душата на всеки неатрофиран духовен човек. А думите които тъй тържествено се пееха бяха следните: „Благослови, душе моя, Господа! Не забравяй вейте му милости Не забравяй вейте му благости Не забравяй всичките му добрини Не забравяй милостта му Не забравяй благостта му; Не забравяй обичта му.“ Последните четири реда се повтаряха три пъти, първият път силно, вторият път по-тихо, третият път много тихо. След това почнаха седемтях физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения, с главата, ръцете и краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам с чудесна ловкост за възрастта му правеше едновременно същите движения. Понякога коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и в пълна тишина. А преди всичко с тези упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно упражнение с изречение.
към текста >>

52. Борис Николов - Георги Христов

Искам да запомня Борис с тоя чист устрем в любовта към нашия идеал, със замаха, който придружава всяка негова работа, а после неговия предан и кротък вид в тишината на молитвения час, когато тия яки ръце са прибрани смирено под мълчаливото тържество на звездния купол.
И така, в очите на Жечо, Борис вече е достигнал съвършения модел на селски работник. Още повече сега, когато със своето майсторство по сандалите той го освобождава от тежката мисъл, че трябва да купи осем чифта сандали от карнобатския пазар. Жечо често го сочи като пример за подражание и възхвалява идеите на Бялото Братство, само ако са изявени по този начин. Смешна, но мила и самодоволна е неговата физиономия в тия часове.“ Днес, когато описвам Борис, иска ми се той и ние всякога да сме както тогава в Ачларе. Иска ми се всякога да гледам широкия жест на ръцете му, равния му спокоен вървеж, детската му усмивка и оня трепет в неговия израз, който винаги ми е напомнял неговата готовност да служи на великото и безкрайно начало, което ни събра тук, в това село. Искам да запомня Борис с тоя чист устрем в любовта към нашия идеал, със замаха, който придружава всяка негова работа, а после неговия предан и кротък вид в тишината на молитвения час, когато тия яки ръце са прибрани смирено под мълчаливото тържество на звездния купол. „В тези чудесни и незабравими вечери гласовете на осем братя от Ачларската комуна, слели се в прекрасен акорд, с молитва и благодарност отпращат отминалия работен ден. Редят се нови дни. Аз все виждам между нас едрата фигура на Борис, размахал косата и в неделните дни, защото Жечо счете, че това освен „почивка“ е и предпочитание, чест. Виждам Борис усмихнат, готов на всичко, приветлив и силен. Пред очите ми са и дългите бразди на ачларските ниви и неговата фигура, приведена за свободен братски труд.“
към текста >>

53. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

На практика десностранната парализа е следствие на „изместване" на Етерното тяло наляво спрямо физическото, а пълното възстановяване от парализата буквално е тържество на Етерното тяло и негово ново оживяване.
Според спомени на редица очевидци, самият Учител Беинса Дуно нарекъл събитията от 1936 г. Нова Голгота. По всяка вероятност става дума за микрокосмично отражение наважно свръхсешвно събитие в макрокосмичния живот на Христовото същество. Видимите му прояви наподобяват Голгота, но явно това е мистерия, в която кръвта се излива не навън към Земята, а вътре към мозъка (по-точно в лявото му полукълбо), т.е. там, където според антропософската наука е точката на приложение на Етерното тяло. На практика десностранната парализа е следствие на „изместване" на Етерното тяло наляво спрямо физическото, а пълното възстановяване от парализата буквално е тържество на Етерното тяло и негово ново оживяване. Период 1938-1944. Седмият, последен, подпериод може да бъде условно наречен завръщане в Ложата на Бодхисатвите. Исторически той се разгръща върху драматичния фон на събитията от Втората световна война. През 1942 г. излиза книгата на Боян Боев Учителят за дишането -великолепен сборник от всички принципи и духовни практики, дадени в Школата на Учителя Беинса Дуно за дишането като фундаментален метод за овладяване на Етерното тяло24.
към текста >>

НАГОРЕ

0.31735420227051