НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
40
резултата в
34
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...
, 5.07.1900 г.
Там, в това общо
тържество
на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата ми, която съм имал преди създанието на мира.
Аз ще огладя и ще изгладя всичките ти пътища. Ще ходиш отнине винаги в моето присътствие и ще благоволявам в теб всякой ден, и всичките ти дела ще прозябнат като дървета, насети при водните утоки. Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб. Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Негова милост.
Там, в това общо
тържество
на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата ми, която съм имал преди създанието на мира.
Там, в моето присъствие, ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на Любов. Този е Той, Единия и истинен Бог на Живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. Те са думи на Живот и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 20.09.1904 г.
Когато един ден вашите душевни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви чакат, каква радост, какво
тържество
, какво общение, каква пълнота!
Помнете, че многото желания изтощават душата. Този е същият закон, който работи навсякъде. Количеството на плодовете много пъти разваля качествата им. Помнете, душата и тя има нужда от почивка. А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир.
Когато един ден вашите душевни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви чакат, каква радост, какво
тържество
, какво общение, каква пълнота!
Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много: един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният вода, а ситият почивка. При другото, зная, че ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята на нашия Небесен Баща. Ако вий бъдете верни докрай, ще ви се въздаде стократно.
към текста >>
3.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1910 г.
След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно
тържество
.
А за подиробедното бдение да помните, че до 6 часа сте свободни, с изключение на тия, на които е ред да влизат за бдение, а в 6 часа довечера всички да са тук. Засега, понеже часът е девет, а нашите приятели от Горе ще дойдат в десет, то дотогава, до 10 часа, сте свободни.В този свободен един час — между 9 и 10 часа — между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 часа следобед. На мене се падна бдение от ... подир пладне. Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват.
След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно
тържество
.
Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш“, г-н Дънов дойде при нас, зае мястото с и на масата и между другото каза: — Имате поздравление от приятелите, които сега присъствуват и тяхното присъствие ние усещаме по времето и израза на днешния ден. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими са ни високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи, а всичко това става с Божествената сила.
към текста >>
4.
Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'
, 9.03.1914 г.
Горе става официално присъствие на
тържеството
, откъдето всички приятели ви поздравяват.
Който каже, че не може да търпи това си положение, лъже се. Искайте и ще можете. В живота си нито да лъжем, нито да допускаме да ни излъжат. И тогава Господ ще ни даде виделина. Тоя ден е велик духовен ден.
Горе става официално присъствие на
тържеството
, откъдето всички приятели ви поздравяват.
Ако някой не вярва в това, скоро ще е денят, в който всеки лично ще провери това и ще се убеди е истинността на думите ми. Който има болна душа, от всичко се страхува и във всичко вижда опасност. Христос дойде да ни избави от злото. Хората на земята са вечно недоволни, и в небето, когато говорят за човека казват недоволните на земята. Господ желае всякога от недоволните да направи доволни.
към текста >>
5.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Било е голямо
тържество
.
В първите години, за първите ученици г-н Петър Дънов е един учен човек, един голям окултист и един голям проводник чрез когото се проявяват висши същества. Но много по-късно той, Пеню разбира кой е Петър Дънов и пред него е вече Учителят на Бялото Братство. През 1918 г. Пеню Киров си заминава. Погребват го с венци.
Било е голямо
тържество
.
Има една запазена снимка, където той е положен в ковчег, а около него тържествено са застанали онези, които тъгуват за него и които скърбят. А в средата е жена му Ерифели. След неговото заминаване, хубавата гъркиня Ерифели разбира кой е бил Пеню Киров и съжалява много, че не е оценила неговото присъствие приживе. Тогава лично пред Тодор Стоименов, който е един от тримата първи ученици на Учителя казва: „Сега разбрах, че Бог бе изпратил при мен един от своите ангели". Учителят му бе дал неговото духовно име: Четверовластник Перуил, дошел от най - възвишената планета „феташ".
към текста >>
6.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...
Тържеството
на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и
тържеството
на варварските народи".
Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...
Тържеството
на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и
тържеството
на варварските народи".
Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота".
към текста >>
„Повече от половин милион млади българи и българки", които сега стъпват в живота, никога няма да изпитат радостта и победата, възторга и
тържеството
, които XX в.
Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си. В статията си „Народно самоубийство", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици. Да, не е. По самата природа на нещата тя не би могла да бъде такава и Маркъм, ако бе искрен приятел, трябваше да каже причината за това, а не само да я петни и окайва. Но най-отвратителното в тази статия е отчаятелният тон, който този чужденец държи по отношение на младежта.
„Повече от половин милион млади българи и българки", които сега стъпват в живота, никога няма да изпитат радостта и победата, възторга и
тържеството
, които XX в.
дава на младите в други страни". Такава мрачна картина никой истински приятел на България не може да начертае, когато знае миналото на този народ. Не, г. Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни.
към текста >>
22. Едно
тържество
на Истината и правдата
Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание. - Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни? И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти? На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета. Могат ли те избегна съдбата си, когато сам Христос - въплощение на вселюбов - не я избегна?
22. Едно
тържество
на Истината и правдата
Иван Толев във „Всемирна летопис" год. IV, кн. 9 (IX.1926), с. 211216 описва последователно опитите да бъде спряно списанието. Описани са всички имена и лицата, които са взели участие.
към текста >>
ЕДНО
ТЪРЖЕСТВО
НА ИСТИНАТА И ПРАВДАТА
когато дойдоха комунистите на власт се преобърна и стана мистик, религиозен и спиритист. О, ирония на съдбата! Нищо подобно. Ето затова прочетете последователно, кой иска да спре списанието. И кои са силите на Разрушението.
ЕДНО
ТЪРЖЕСТВО
НА ИСТИНАТА И ПРАВДАТА
„Всемирна летопис", Г. IV, кн. 9 (X. 1926), с. 211-216 • рубрика „Вести"
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Търново
, 8.09.1919 г.
Сега изпити и страдания, после радост и
тържество
на духа.
Вий всякога ще имате моето съдействие словом и делом. За мен само времето може да ви говори. Човек трябва да се опита и познае. Опитвайте и доброто дръжте. Сега е още мръчкаво, после ще бъде ясно и светло.
Сега изпити и страдания, после радост и
тържество
на духа.
Живейте, мислете, действувайте, според свободата на вашата душа. Истината да бъде ваш спътник в живота. Беседите, като ги приготвите, може да ги изпратите по определените места. Моя привет вам и на близките вам. В. В.
към текста >>
8.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Лицата неподвижни, устните сковани, а очите озарени от небивало
тържество
.
Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж. Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ.
Лицата неподвижни, устните сковани, а очите озарени от небивало
тържество
.
Около нас вълнующ се облачен океан. Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас! По-смело по стъпките му, сигурно към Бог и Слава! Слизаме. Още след 100 - 200 метра температурата се променя. Лъхва ни топлина и размразява снега и леда.
към текста >>
9.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Лицата неподвижни, устните сковани, а очите озарени от небивало
тържество
.
Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж. Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ.
Лицата неподвижни, устните сковани, а очите озарени от небивало
тържество
.
Около нас вълнующ се облачен океан. Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас! По-смело по стъпките му, сигурно към Бог и Слава! Слизаме. Още след 100 - 200 метра температурата се променя. Лъхва ни топлина и размразява снега и леда.
към текста >>
10.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Лицата неподвижни, устните сковани, а очите озарени от небивало
тържество
.
Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж. Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ.
Лицата неподвижни, устните сковани, а очите озарени от небивало
тържество
.
Около нас вълнующ се облачен океан. Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас! По-смело по стъпките му, сигурно към Бог и Слава! Слизаме. Още след 100 - 200 метра температурата се променя. Лъхва ни топлина и размразява снега и леда.
към текста >>
11.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Лицата неподвижни, устните сковани, а очите озарени от небивало
тържество
.
Как чудно се носи тя сега! Учителят е всред нас. Тихо възторжено сияние блести в благия му поглед. Около него пърхат невидимите криле на Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж. Ръцете ни вкочанени, нозете вдървени от всепронизващ студ.
Лицата неподвижни, устните сковани, а очите озарени от небивало
тържество
.
Около нас вълнующ се облачен океан. Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас! По-смело по стъпките му, сигурно към Бог и Слава! Слизаме. Още след 100 - 200 метра температурата се променя. Лъхва ни топлина и размразява снега и леда.
към текста >>
12.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай
, 4.03.1926 г.
Обзе ни неземно
тържество
.
Някой ни брои: 120-130-140-150-160... Правим гимнастика. Обтягаме ръце, нозе - вляво, вдясно. Напред, назад, кпякаме, ставаме. Учителят е с нас. Горния, сестринския и долния, братския край на кръга - изпяваме три пъти: Аум, Аум, Аум, придружени с нежни, плавни движения.
Обзе ни неземно
тържество
.
Като че ли се намираме всред рая и сам Бог е с нас. Аум - Бог - Сила - това не са само думи, а живи сили, които се вливат у нас - Магични Слова! Не, не, небето е тук на земята, и раят е тук.С нас е и руски казак с червено дъно на шапката си. Довел е и жена си. Какво съвпадение!
към текста >>
13.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
Не бихме сменили нашето
тържество
и победа в планината за всичкия им рахатлък.
Сега пак гойни стада на паша ще излязат.- Какво от това, че пострадахме - казва Учителят, щом всичко наоколо ни се съживи и зарадва! Ние се качихме тук да повикаме дъжда. Заслужава си да претърпим всичко, като знаем, че животът наоколо пак се обновява.Чамкорийци! Как съжалително ни гледаха с лачените си чепичета. Но, Бог с тях.
Не бихме сменили нашето
тържество
и победа в планината за всичкия им рахатлък.
Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и дъжд докарват.Но кой ги слуша. Сърцата ни са пълни с толкоз възторг, с толкоз радост, че готови сме да минем и „през строя”.Камионите ни чакат. Качваме се като същински завоеватели. След малко ето ни пред Самоков. Купуваме си круши, пресен хляб, ябълки.
към текста >>
Всички трудности от пътя се преобърнаха в
тържество
.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор. На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ.
Всички трудности от пътя се преобърнаха в
тържество
.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост. Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”. А ония на „Песъко” просто заслужаваха съжаление със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети. Този двор тук не бе ничий, но всички се разпореждаха вътре, като да беше всекиму бащин... Всеки можеше да поработи, да се погрее, да попее, да си почине. Всеки се надваряше да услужи повече, да се жертвува по-много от другите.И до сега се чудим и се маем кой накара нашите от „Изгрев” да ни посрещнат с разпалени огнища!
към текста >>
14.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
Не бихме сменили нашето
тържество
и победа в планината за всичкия им рахатлък.
Сега пак гойни стада на паша ще излязат.- Какво от това, че пострадахме - казва Учителят, щом всичко наоколо ни се съживи и зарадва! Ние се качихме тук да повикаме дъжда. Заслужава си да претърпим всичко, като знаем, че животът наоколо пак се обновява.Чамкорийци! Как съжалително ни гледаха с лачените си чепичета. Но, Бог с тях.
Не бихме сменили нашето
тържество
и победа в планината за всичкия им рахатлък.
Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване.- Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и дъжд докарват.Но кой ги слуша. Сърцата ни са пълни с толкоз възторг, с толкоз радост, че готови сме да минем и „през строя”.Камионите ни чакат. Качваме се като същински завоеватели. След малко ето ни пред Самоков. Купуваме си круши, пресен хляб, ябълки.
към текста >>
Всички трудности от пътя се преобърнаха в
тържество
.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор. На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ.
Всички трудности от пътя се преобърнаха в
тържество
.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост. Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”. А ония на „Песъко” просто заслужаваха съжаление със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети. Този двор тук не бе ничий, но всички се разпореждаха вътре, като да беше всекиму бащин... Всеки можеше да поработи, да се погрее, да попее, да си почине. Всеки се надваряше да услужи повече, да се жертвува по-много от другите.И до сега се чудим и се маем кой накара нашите от „Изгрев” да ни посрещнат с разпалени огнища!
към текста >>
15.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Може ли някой да влезе в моето
тържество
, ако не е бил с Учителя там горе при цветята и изворите, и чистия въздух, ако щастлив и радостен не е газил хлебородната кал, от която всичко расте, цъфти и зрее.Лека нощ!
Неусетно изгазваме Симеоновската кал.Ето вече топлото жилище - печката гори. Водата е стоплена за обливане, чай готов за пиене и мекото одеяло вика за почивка. Пламнала от милувките на дъжда и топлата баня, слагам на коленете си чиста хартия и се опитвам да запиша що годе това, което преживяхме на днешния Благовест. Но що мога да кажа за това? Може ли да разбере моята радост този, който като мен не е изкачвал планината под такъв дъжд.
Може ли някой да влезе в моето
тържество
, ако не е бил с Учителя там горе при цветята и изворите, и чистия въздух, ако щастлив и радостен не е газил хлебородната кал, от която всичко расте, цъфти и зрее.Лека нощ!
Утре рано ще стана и днес решените задачи по алгебра на преподавателя си ще покажа. Знанията брат Боев ще ми да провери -нови задачи да ми предаде. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
към текста >>
16.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
Тържество
пълни гърдите й.
Развълнувана тя припва, покатерва се към една равна бяла скала, простира ръце и подпира върху гърдите си тежък товар. Крепко снема кошница, висока тежка камара, покрита с бяла кърпа. Носи го, допрела яко товара о себе си, бавно тежко стъпя да не падне. Очакват я с притаен дъх. Правят й път да мине.
Тържество
пълни гърдите й.
Колко радостна е тя! Какво доволство грее върху лицето й! Вчера тя цял ден, запретнала ръкави е точила сладки млинове. Колко? Два, та 4, та 6. Шест тави.
към текста >>
17.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Летни теменуги, жълтурче и чубрика миризлива навред присъствуват на това природно
тържество
.
Кървавите им хълбоци красноречиво говорят за безчислените дупчения от острата клечка на безжалостните им стопани. И те мълчаливо търпят всичко и му слугуват с трогателна покорност...Сочна ливада. Из нея зрели боровинки и ягоди. Отстрани извисени борове и ели. Китен здравец из камъняци и шубраки се подава.
Летни теменуги, жълтурче и чубрика миризлива навред присъствуват на това природно
тържество
.
Сърненки и масленки, едри и сочни те викат да ги откъснеш и върху жарава със солчица да ги опечеш. Незнайни горски певци се обаждат скрити из гъстите клони. Студени, бистри извори привличат погледа и пълнят душата с възхищение, с преклонение. Навеждам се, играя си със студената струя... Дълги и къси борови шишарки като злато посипали земята, на дълбоки залежи така си и остават. Никому не нужни... Небето още повече посинява.
към текста >>
18.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
С
тържество
в душите си, озарени от радостта на Новото „Царство”, се връщаме на бивака.
Ние останахме да доукрасяваме чудесното изворче, като неуморно работехме под вдъхновението на една чудна идея, да го направим приказно хубаво. Десетки чифтове ръце за едно късо време от тая широко разлята вода и кал направихме вълшебно кътче за отдих, за беседи, па дори и за някой весел обяд.След доста време, ето, поставена върху носило от клек, пристигна и Царицата. Братята я намерили близо до „езерото на Чистотата” (Горния „Чанак”). Първо я омиха хубаво от пръстта, после по Учителево указание я поставиха до Царя.Времето се разведри. Мъглите се скриха и облаците изчезнаха до един.
С
тържество
в душите си, озарени от радостта на Новото „Царство”, се връщаме на бивака.
Заварваме грамаден куп сухи дърва, братята ги сграмадяваха върху огнището. „Хайдушки” огън. След приятната вечеря обикаляме огнището. Учителят е между нас. Музикантите се отличиха тази вечер.
към текста >>
19.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
С
тържество
в душите си, озарени от радостта на Новото „Царство”, се връщаме на бивака.
Ние останахме да доукрасяваме чудесното изворче, като неуморно работехме под вдъхновението на една чудна идея, да го направим приказно хубаво. Десетки чифтове ръце за едно късо време от тая широко разлята вода и кал направихме вълшебно кътче за отдих, за беседи, па дори и за някой весел обяд.След доста време, ето, поставена върху носило от клек, пристигна и Царицата. Братята я намерили близо до „езерото на Чистотата” (Горния „Чанак”). Първо я омиха хубаво от пръстта, после по Учителево указание я поставиха до Царя.Времето се разведри. Мъглите се скриха и облаците изчезнаха до един.
С
тържество
в душите си, озарени от радостта на Новото „Царство”, се връщаме на бивака.
Заварваме грамаден куп сухи дърва, братята ги сграмадяваха върху огнището. „Хайдушки” огън. След приятната вечеря обикаляме огнището. Учителят е между нас. Музикантите се отличиха тази вечер.
към текста >>
20.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август
, 16.08.1929 г.
Като че ли ми се стори, че така ще е и при човешката молитва: Каквото отправиш нагоре, това ти отвръща и Небето.Дълго още стоим пред Махабур - Бъбрека и му отправяме разни въпроси, хвалебства, привети.Връщаме се със светло
тържество
в гърдите си.
Тогава по идея на Учителя, шестима мощни гласа взимаме акорд с основните тонове. Тържествено ни отвръща планината. Със същите тонове изпяваме първо „Любов”. С богати обертонове заехтява гиганта. „Благост”, - „Благост” отвръща планината със сладък упойващ химн.
Като че ли ми се стори, че така ще е и при човешката молитва: Каквото отправиш нагоре, това ти отвръща и Небето.Дълго още стоим пред Махабур - Бъбрека и му отправяме разни въпроси, хвалебства, привети.Връщаме се със светло
тържество
в гърдите си.
Сякаш сме чули гласа на Бога. Сякаш сме присъствували на богослужение в най-величествената катедрала на света. При най-голямото кандило - Слънцето.Сега пък се заемаме с другото изворче под Махабур [виж “Изгревът, т. XVI, сн. 19-20]. Колко много работа падна и тука!
към текста >>
Като че ли ми се стори, че така ще е и при човешката молитва: Каквото отправиш нагоре, това ти отвръща и Небето.Дълго още стоим пред Махабур - Бъбрека и му отправяме разни въпроси, хвалебства, привети.Връщаме се със светло
тържество
в гърдите си.
Тогава по идея на Учителя, шестима мощни гласа взимаме акорд с основните тонове. Тържествено ни отвръща планината. Със същите тонове изпяваме първо „Любов”. С богати обертонове заехтява гиганта. „Благост”, - „Благост” отвръща планината със сладък упойващ химн.
Като че ли ми се стори, че така ще е и при човешката молитва: Каквото отправиш нагоре, това ти отвръща и Небето.Дълго още стоим пред Махабур - Бъбрека и му отправяме разни въпроси, хвалебства, привети.Връщаме се със светло
тържество
в гърдите си.
Сякаш сме чули гласа на Бога. Сякаш сме присъствували на богослужение в най-величествената катедрала на света. При най-голямото кандило - Слънцето.Сега пък се заемаме с другото изворче под Махабур [виж “Изгревът, т. XVI, сн. 19-20]. Колко много работа падна и тука!
към текста >>
21.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение
, 29.05.1930 г.
Тя прилича на нежен цветец, излеко полюляван от вълните на Тартини, Бах, Шуберт.Колко
тържество
този ден!
Какво изобилие! Никому не се оказа липса от храна. Има за всички.След това, върху висока скала, свири ни Ана Желязова. Лъкът й прилича на вълшебна пръчица. Ах, как майсторски свири тя!
Тя прилича на нежен цветец, излеко полюляван от вълните на Тартини, Бах, Шуберт.Колко
тържество
този ден!
Райско блаженство къпе сърцата ни, сякаш милвани от Самаго Бога.Към 5 ч. сме вече на път. За миг се прибират шапки, тояги, чайници, прострените дрехи, раници. Тишина. Гологлави братята застават до сестрите, близо до Учителя. Молитва. След това бързо се спускаме надолу.
към текста >>
22.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух
, 9.06.1930 г.
Слънцето още не е изгряло, а цялата природа вече предвкусва това
тържество
.
Горката Витоша! Тогава пак ще се върнат хилядите птички, ще бликнат нови извори и буйна паша ще порасте. Множество дупки зеят вече върху земята, чакат благодатното садиво...Развиделява се. Градът заплува в сини вълни, измежду които като сребро се точи Бели Искър. Още едно възвишение и ето ни у нас.
Слънцето още не е изгряло, а цялата природа вече предвкусва това
тържество
.
И дървета, и цветя, и храсти, и човек, и птички, и мушици очакват Царят на живота.Чудно! Преди нас още повече подранили; тръгнали още към 10-11 ч. Прегорили са вече няколко огньове и на Ел Шадар е уютно и хубаво. Някои са вече накацали по дясното крило на Железните врата и чакат изгрев слънце. Защо я наричат тъй?
към текста >>
23.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли
, 27.07.1930 г.
Душата ми е пълна с чудно
тържество
!
Цялата планина изчезна пред очите ми. Нищо се не вижда! Само ръката ми, сложена върху бялата хартия. А белият дракон все по-тясно ме обгръща, сякаш иска да ме задуши с хладните си ръце. Сякаш светът се свършва, изчезва завинаги и минало, и настояще, и бъдеще... А то мъгла, само мъгла, която може би след малко ще се пръсне и няма да остане от нея нито следа.Слизам - где, не зная.
Душата ми е пълна с чудно
тържество
!
Не, аз, душата, съм вечно жива и нищо не може да ме унищожи... Може само временно да ме отдели, но, аз не умирам... Изпълва ме величието на Бога. Стъпките ми не се виждат. Опират до вода - езерото. Гъсти млечни мъгли го покриват и то не се види. Сядам до него.
към текста >>
24.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Но, сега почва неговото
тържество
.
Пия, пия. Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец. С остро ножче си режа голямо търкало лимон, стисвам го с пръсти и го спущам в чашата си. Там се топят захарните квадратчета: 1, 2, 3, 4, 5... Жадна съм, тъй съм жадна! Гърлото ми лепне от сухота.
Но, сега почва неговото
тържество
.
Сега, ти, миличко мое, песнопевно гърло, ще разнесеш вредом по тялото ми живителната влага. Какво е амброзията на Олимпийските богове в сравнение с чай на планината. Колко още лимонови търкалца се спуснаха, колко още захарни квадратчета се стопиха, не зная. Сега пък - глад. Ха сега питка и кашкавал, и пресен чеснов лук!
към текста >>
25.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво
тържество
.
Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за Паневритмия дълго време. След 1 ч. Учителят освобождава Цеко, който отива да спи.
Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво
тържество
.
Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият. Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева.
към текста >>
26.
Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли
, 1.07.1936 г.
Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво
тържество
.
Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за Паневритмия дълго време. След 1 ч. Учителят освобождава Цеко, който отива да спи.
Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво
тържество
.
Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият. Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева.
към текста >>
27.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво
тържество
.
Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за Паневритмия дълго време. След 1 ч. Учителят освобождава Цеко, който отива да спи.
Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво
тържество
.
Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият. Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева.
към текста >>
28.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Затова, именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение Лицата на други мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял
тържество
в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство.
Това значи: ние живеем и се движим в светлината и топлината. Там е нашето място. От светлината произтича знанието. Няма ли светлина, няма и знание. Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мяза по лице на блудния синъ, който се е върнал при баща си разкаян и смирен.
Затова, именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение Лицата на други мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял
тържество
в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство.
Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне? Тази година изисква от всички хора да изправят мнението и възгледите си, които имат за Баща си. Не дръжте в ума си мслите на големия син, който не оценява живота, който се отегчава от работата си и казва, че животът му е дотегнал.
към текста >>
29.
Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'
, 22.03.1939 г.
Идването Му е като песента на утринната зора, като
тържеството
на изгряващото слънце.
ТОЙ ИДЕ Вслушай се в тихата светлина на звездите. Те говорят тъй ясно за Оня, Който иде и носи вълната на Любовта. Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор. ТОЙ ИДЕ!
Идването Му е като песента на утринната зора, като
тържеството
на изгряващото слънце.
Отворете с радост душите си за Него! Запалете светилниците си! Облечете се със светлите дрехи на чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете. Той носи ценни дарове. Приемете ги, и огнени струи ще потекат пред вас.
към текста >>
30.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за
тържеството
на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто.
Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати, като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил.
В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за
тържеството
на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто.
Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание.
към текста >>
31.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за
тържеството
на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто.
Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати, като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил.
В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за
тържеството
на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто.
Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание.
към текста >>
32.
Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя
, 13.07.1868 г.
Било е голямо
тържество
.
В първите години, за първите ученици г-н Петър Дънов е един учен човек, един голям окултист и един голям проводник чрез когото се проявяват висши същества. Но много по-късно той, Пеню разбира кой е Петър Дънов и пред него е вече Учителят на Бялото Братство. През 1918 г. Пеню Киров си заминава. Погребват го с венци.
Било е голямо
тържество
.
Има една запазена снимка, където той е положен в ковчег, а около него тържествено са застанали онези, които тъгуват за него и които скърбят. А в средата е жена му Ерифели. След неговото заминаване, хубавата гъркиня Ерифели разбира кой е бил Пеню Киров и съжалява много, че не е оценила неговото присъствие приживе. Тогава лично пред Тодор Стоименов, който е един от тримата първи ученици на Учителя казва: „Сега разбрах, че Бог бе изпратил при мен един от своите ангели". Учителят му бе дал неговото духовно име: Четверовластник Перуил, дошел от най - възвишената планета „феташ".
към текста >>
33.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо
тържество
в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство.
На 29.1Х.1905 г. той си заминава. Д-р Миркович е възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диарбекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България подготвил почвата за идване на „Вожда на Светлината", за да се сбъдне и това пророчество. Бележка на редактора: Д-р Миркович е съосновател на Българския Червен Кръст в България, основател на благотворителната дейност в България и през 1990 г. беше подготвен благотворителен концерт и се чествува д-р Георги Миркович като съосновател на Червен Кръст и благотворителността в България.
Като един от първите трима ученика на Учителя, той бе зачетен с подходящо
тържество
в Дома на юристите в София, като на концерта бе изпълнена музика на Учителя Петър Дънов от софийски музиканти, членове на общество Бяло Братство.
Това бе първия концерт след промените в България от 10 ноември 1989 г. след което се изнесоха досега над десет концерти в София по Слово и музика на Учителя Петър Дънов. Той бе предтеча. Източник: 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМАБОРИС НИКОЛОВ
към текста >>
34.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
Но, явяването им на бял свят отпечатани, бе
тържество
за душите ни.
Братята обаче, считаха, че влизат в приятен дълг да си ги набавят. Малко по-късно 1915 г. на тази просветна витринка и полици се появиха и първите напечатани беседи на Учителя. Онези брошурки със сини корици – „Ето човекът”, „Житното зърно”, „Сънищата на Йосифа” и др. Някой от тях си бяхме прeписали на ръка от по-рано.
Но, явяването им на бял свят отпечатани, бе
тържество
за душите ни.
Имашех още един пункт, където се срещахме. Това беше дрогерията на брат Илия Зурков. Той винаги имаше два-три стола за приятели. Отбиваха се там – Паскалев, Матей Попов, Щерев, позволявах си и аз да се отзова там, тъй като често се водеха интерестни обществени разговори. Когато Учителят е бил в Бургас, често е наминавал там.
към текста >>
НАГОРЕ