Търсене в текстове за 'Тържество'

89. 18. КОЙТО ВЛИЗА Неделна беседа от Учителя, държана на 8.VІ.1930 г., София - Изгрев. - В: Делата БожииСила и Живот: Неделни беседи, серия XIII, т. III

ТОМ 21

– „Искам да съградя и тук храм на Бога Иеова.” Силно изплашени и разтревожени, духовете се събрали и взели решение да устроят голямо тържество на Соломона, за да го изкарат вън от ада.
Като чули, че Соломон пристига в ада, духовете - жители на ада, му устроили тържествено посрещане, с музика и песни, с венци и цветя, да го предразположат към себе си. Те се страхували от Соломона, защото имал способността да връзва духовете. Те си казвали: „Да отдадем всички почести на Соломона, да ни остави свободни.” Обаче един ден те видели, че Соломон се разхожда из ада й прави някакви измервания. – „Какао мериш? ” - го запитал един от жителите на ада. – „Искам да съградя и тук храм на Бога Иеова.” Силно изплашени и разтревожени, духовете се събрали и взели решение да устроят голямо тържество на Соломона, за да го изкарат вън от ада. Решението им дало добър резултат: наистина, успели да изкарат Соломона вън от тяхното царство. Те си говорели: „Ние не се нуждаем от никакви храмове. Не вярваме в никакъв Бог и няма защо да строим черкви, да Му се кланяме.” Жителите на ада вярват само в себе си. Следователно, докато човек вярва само в себе си и живее само за себе си, наричаме го безверник. Той живее в личния егоизъм и отрича съществуването на Бога.
към текста >>

90. 30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 21.V.1931 г.)

ТОМ 21

И помнете: онзи, който туря вериги на един человек или на един народ, трябва винаги да знае, че заедно с това подготвя едно бъдещо тържество: момента, когато в името на справедливостта тия вериги ще бъдат свалени!
Иде то! И всяко изворче малка песен е, малка дума на тази песен, на вечната песен: Не гинат народи, които имат идеали! Затова крепете своите идеали! И знайте: силата на днешния ден не е утрешният! Но има сила, която е силна през всичките времена - нея търсете! И помнете: онзи, който туря вериги на един человек или на един народ, трябва винаги да знае, че заедно с това подготвя едно бъдещо тържество: момента, когато в името на справедливостта тия вериги ще бъдат свалени! Защото дните се менят, и времето тече. И тия, които пият в кръчмата на живота, пили са вече твърде много. И не е вече въпросът за пиенето, а за плащането... защото всичко е писано в сметката на кръчмаря - а това е страшно! Но още по-лошо има - то е да чакаш това страшно всеки ден... Ако и вие не внесете мир и обич в живота - и вие сте като другите. И ако вие желаете богатствата на богатите - тия, които ги имат, ще бъдат ваши господари.
към текста >>

91. 1. ТРИ РЕЧИ ОТ АНДРО ХРИСТОВ ЛУЛЧЕВ

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

ТОМ 21

Това е вярата в успеха на изоставените, вярата в тържеството на правдата и в непрекъснатите усилия на един наш боен другар, които най- после допринасят съществено за реализиране на нашите надежди.
ТРИ РЕЧИ ОТ АНДРО ХРИСТОВ ЛУЛЧЕВ, Военноинвалид, народен представител Плевен, 1942 г. Издават бойните му другари, пострадали от войните ВМЕСТО ПРЕДГОВОР С отпечатването на тия речи, произнесени в три различни случая, засягащи пострадалите от войните, ний мислим преди всичко, че услужваме и допринасяме за правилното отбелязване историческото развитие на този въпрос. Две епохи, разделяни почти с четвърт век помежду си, са достатъчно добре охарактеризирани, макар само в тесните рамки натри публични речи. Неволно изпъква грамадната разлика в отношенията на държавата - някога и сега - към пострадалите от войните. При това се налага и една друга идея на читателя. Това е вярата в успеха на изоставените, вярата в тържеството на правдата и в непрекъснатите усилия на един наш боен другар, които най- после допринасят съществено за реализиране на нашите надежди. Но в случая нас ни радват не толкова материалните придобивки, колкото повишената нравствена оценка на нашите някогашни дела. Тази почит и уважение, които ни засвидетелствува днешната Българска държава, тази висока стойност, която тя дава на нашите някогашни подвизи и жертви, е само един верен показалец за правия път, който тя следва. Той наистина минава през страшна Голгота, но затова води към безсмъртието и величието на Отечеството - Олтар, пред който ний винаги сме се прекланяли. София, 1.V.1942 г. От бойните му другари, пострадали от войните Забележка: Горните речи са произнесени както следва: Първата - на 4 юний 1920 г.
към текста >>

92. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Всички върхове са безмълвни и участвуват в тържеството.
Развиделява се на изток! Чудни цветове се преплитат в неземната картина, рисувана от даровит художник! Вижда се цялата долина надолу, чак до село Говедарци и до града Самоков, който свети, осветен с лампи. Надясно, в дъното, е мощният купол на Мусала и тя е свидетел на Великия ден, когато тука, на тебе, Рила, и върха, бе Учителят! Насреща - веригата на Великана - Рупите, Мальовица, а близо насреща - Салоните, долу с Мечата долина. Всички върхове са безмълвни и участвуват в тържеството. Отзад Харамията ни пази, на запад - Купена, Остреца, Дамга! Върхове велики, святи! И всички очакват този тържествен миг - Изгрева на Слънцето! Върхът е препълнен с народ! Че и долу, по скалите, по клека!
към текста >>

93. 11. ПОБОЯТ НАНЕСЕН НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 22

Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво тържество.
Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята. Отива и извиква Цеко Етугов и започват да обикалят полянката за Паневритмия дълго време. След 1 ч. Учителят освобождава Цеко, който отива да спи. Нападателите, виждайки че салонът свети, лампата на поляната е запалена и двама души непрекъснато обикалят, предположили, че всички на Изгрева са будни и имат някакво тържество. Отказват се от плана си и на разсъмване прибират тенекиите с газ и бензин и отиват в близката кръчма на Танушев, където ги оставят и започват да пият. Под действието на виното те разказват на кръчмаря какво са искали да направят. На следващия ден кръчмарят повиква някои от нашите приятели и им предлага да им продаде газ за фенерите, които се използват по това време. Той им казва за голямата опасност, която грози Изгрева. Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева.
към текста >>

94. 74.Петър Костадинов Христов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Пеел много хубаво и в училището го карали при всяко тържество да се проявява.
Така зиме изкарвал по някой лев. Той бил и хореограф и учел младите как да играят хоро, защото, ако някой не знаел да играе хоро, не можел да се ожени - да се хване до момата, която обича. Свирел и пеел хубаво народни песни по седенките. Петър от малък започнал да пасе тяхната крава и още 5-6 чужди, за да изкара някой лев. От 3 години взел да свири на окарина. Пеел много хубаво и в училището го карали при всяко тържество да се проявява. - „Под нашата стреха лястовичка в гнездо си живее и всяка сутрин слушам аз как чурулика - пее." В минал живот е бил голям оперен певец в Италия и носи музикалните си качества и ги проявява и в този си живот. Вуйчо му Петър Киров Николов по-късно ръководител на Братството в с. Мърчаево е юрганджия и живеел в двора на малка барака на ул. „Опълченска" 66 при Учителя. Там работил и шиел.
към текста >>

95. III. Упражненията на Паневритмията 1. Упражнения - носители на енергиите от Божествения свят

ТОМ 22

Това е тържество на нашата свобода.
Движенията се повтарят до края на мелодия № 6 - 41 такта. След това направо преминаваме към следващото упражнение - „Пляскане". Левият крак остава напред. 8. „ПЛЯСКАНЕ " След като сме се освободили от недостатъците си, нашата душа се радва и ние изразяваме тази радост с леко пляскане на ръцете. Това показва,че ние съединяваме Любовта и Мъдростта в едно (лявата и дясната ръка), за да създадем нещо хубаво в живота си. Това е тържество на нашата свобода. Двете ръце са на гърдите със свити юмруци. Погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред, като едновременно двете ръце се разтварят настрани с длани нагоре на височината на раменете. Правим крачка с левия крак напред и ръцете се връщат по същия път до височината на лицето и леко пляскат, като след пляскането се отварят малко една от друга. Тези движения на ръцете и краката се повтарят 41 такта до края на мелодия № 6.
към текста >>

96. I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Да, това е тържеството на предателите.
Според хората, които са отсреща. 71. Говори се за снимките. Та кой ви каза за тези снимки, че съществуват? Нали това бях аз, а не някой друг. Излъгаха ме, изиграха ме, обраха ме, и сега тържествуват чрез това издание. Да, това е тържеството на предателите. А имената им са посочени в изданието. Ето затова е такъв моят език. По друг начин не може. Убедихте ли се? Та, аз сега трябва да ги съдя за тези снимки, защото те нямат право на публикация върху тях.
към текста >>

97. VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Да воюваш, наистина, това е високо призвание, но да изтръгнеш победата, това е тържество на вечната правда и справедливост.
Възвишете се с мисъл и дело, гледайте да бъдете достойни синове на своята земя: бъдете герои на духа на меча, герои на подвига, на жертвата. Историческият път на българския народ минава по стъпките на мъчениците и героите. Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и доблестта дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието. Нашият народ, както всички възвишени народи, се прекланя пред подвига; в него той чувствува своето безсмъртие. Гледайте да не превиете врат под натиска на злочестината вървете смело в живота, когато сте обладани от най-чистите и възвишени пориви на своята душа. Да воюваш, наистина, това е високо призвание, но да изтръгнеш победата, това е тържество на вечната правда и справедливост. Вие трябва да се подготвите за победи. Не спирайте в усилията си, вярвайте в своето призвание. Особено сега, в нашите дни, пълни с толкова подвизи, с толкова устреми към един нов свят. Да не се мамим: времето е толкова велико и тревожно, че ще бъде престъпление, ако не схванем неговата заповед, ако не я изпълним с цялата мощ на своето същество; с твърда воля и висок дух, над страдания и изпитания, да вървим само към една цел победа докрай, пълна, безгранична. Няма нищо по-велико от това един народ да мине през огъня на мъките, за да достигне върха на величието.Ударил е часът не за униние и колебание, а за твърдост и решителност.
към текста >>

98. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 24

Молитвено тържество пред изгрев слънце 3.
38, 39 и 41 от 1926 г. Част 2. Коментар 1. Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на "Изгрева" 2. Молитвено тържество пред изгрев слънце 3. Дънов Част 3. Уводни и други статии Статия 1. Няма да осъмне добре / Н. Ив. Цаков. // Зорница, Г.
към текста >>

Молитвено тържество пред изгрев слънце 3.
38, 39 и 41 от 1926 г. Част 2. Коментар 1. Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на "Изгрева" 2. Молитвено тържество пред изгрев слънце 3. Дънов Част 3. Уводни и други статии Статия 1. Няма да осъмне добре / Н. Ив. Цаков. // Зорница, Г.
към текста >>

99. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

ТОМ 24

За него Господнята трапеза е само паметно тържество по повод Христовото страдание и смърт, а хлябът и виното са само символи на Христовото тяло и кръв. М.
Идеите на М. Лютер получават широка популярност не само в Германия, но и в Англия, Швеция, Унгария, Холандия и Франция. Неговите последователи получават наименованието лютерани. В Швейцария Цвингли реформира католическите църкви и търси обединение с М. Лютер. Той обаче, не приема, че хората взели участие в Господнята трапеза, получават истинското тяло и кръв на Христа. За него Господнята трапеза е само паметно тържество по повод Христовото страдание и смърт, а хлябът и виното са само символи на Христовото тяло и кръв. М. Лютер отговаря: ".. . Цвингли, Вие стъпквате Божието ясно Слово, защото не можете да си го обясните и разберете. Христос казва: "Това е моето тяло". Понеже Христос го казва, аз го вярвам, независимо от факта, че не мога да разбера как е възможно това..." През 1529 г. императорът Карл V свиква сесия на парламента в гр.
към текста >>

100. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

ТОМ 24

Като християнин, вярата му в Бога и в тържеството на истината беше непоколебима, беше фанатик за истината, усърден в молитва, верен до край.
Неговата вещина в български и отличния стил на перото му, познаването му на чужди езици, а най-вече неговата духовност и преживяване Словото Божие го правеха фактически шеф на ревизионната комисия. Несъмнено, ако сам пишеше своята биография, той би посочил на тази като най-важната работа в живота си. Като човек пастир Сечанов беше любвеобилен, всякога засмян и благ, съчувствителен и щедър, винаги готов за всяко добро дело и отличен приятел и другар. В дома си той беше любезен съпруг и баща и гостолюбив и грижлив домакин. Като патриот той беше голям отечестволюбец, който себеотвержено работеше за преуспяването на родината и издигането на народа материално, морално, а най-вече духовно. Като християнин, вярата му в Бога и в тържеството на истината беше непоколебима, беше фанатик за истината, усърден в молитва, верен до край. Като проповедник беше сладкодумен оратор, силен в логично изложение на мислите си и верен тълкувател на божествените истини, чиито проповеди са трогвали хиляди сърца и са водили грешници да се каят за греховете си. Като пастир, той се стараеше всякога да води пасомите си на залени пасища и при тихите води и затова във всичките църкви, на които е служил, е оставил отлични спомени. Неговото влияние и след смъртта му ще се чувствува за дълго време от българския евангелизъм. Неговият беше блестящ като слънце живот. Смъртта му е бляскаво залязване на това слънце.
към текста >>

Уместно е казано в семейния некролог и аз не мога да намеря по- подходящи думи, с които да завърша този къс очерк от този пасаж: "Сгряван и поддържан от гореща и непоколебима вяра в Бога и в тържеството на Христовата правда, която проповядва цели десетилетия; закърмен в идеалите на епохата на националните борби и взел непосредствено живо участие в тях като учител, пастир и общественик, той живя и служи неуморно, безкористно, доблестно за Бога и родината, която беззаветно обичаше и в чиято "звезда" твърдо вярваше." Пастир М. Н.
Неговото влияние и след смъртта му ще се чувствува за дълго време от българския евангелизъм. Неговият беше блестящ като слънце живот. Смъртта му е бляскаво залязване на това слънце. Но със залязването си слънцето не се изгубва. То само преминава в други хоризонти да дава своята животворна светлина и топлина. Уместно е казано в семейния некролог и аз не мога да намеря по- подходящи думи, с които да завърша този къс очерк от този пасаж: "Сгряван и поддържан от гореща и непоколебима вяра в Бога и в тържеството на Христовата правда, която проповядва цели десетилетия; закърмен в идеалите на епохата на националните борби и взел непосредствено живо участие в тях като учител, пастир и общественик, той живя и служи неуморно, безкористно, доблестно за Бога и родината, която беззаветно обичаше и в чиято "звезда" твърдо вярваше." Пастир М. Н. Попов Б) Евангелски пастир и обществен будител. Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска Евангелска Църква, София, 7.XI.1928 г. Духовна обнова, Г. VII, бр. 9 (XI.
към текста >>

НАГОРЕ

0.98264098167419