Търсене в текстове за 'Тържество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 135 резултата в 94 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено. Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията. В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи.
към текста >>

2. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

– Тържество е разбуждането на селото през работните топли дни... Дебела роса е натегнала по огънатите високи треви.
Това е сенник, построен до плевнята за сушина на каруцата. Тя има дебел трънен покрив, на който отгоре се е засяла вече ръж. Отстрани ние го изградихме с трънен плет, а вътре настлахме с ръжена слама. Там са наредени нашит осем легла. Били ли сте някое лято на село ? – Тържество е разбуждането на селото през работните топли дни... Дебела роса е натегнала по огънатите високи треви. Летен утринен хлад се таи във въздуха. Влаги се носят и застилат по низините. Селото е цяло задиплено със зеленина, само тук там се продират завъси и се червенеят керемидените покриви. Над тях се извиват тънки плетеници сиво-син дим. Зорницата примигва високо.
към текста >>

Една две минути всички мълчат, някакво тържество разперва криле.
Всички почернели от слънцето с дълги коси и наболи бради, като че някой художник си играл най-капризно със своята четка по лицата ни. Едному висят под ушите две черни петна – напомня на Пушкин, друг издигнал няколко стръкова брадичка, а други изцяло зацапани с черни кафяни или кестеняви бои. Една хубост личи във всички лица, една приятна здравина и сила. Едно котле с млечна каша и два големи селски хляба. Кашата се разсипва и хлябът начупва. Една две минути всички мълчат, някакво тържество разперва криле. Толкова устни повтарят думи на най-върховното в живота... Очите светлеят, ръцете поднасят храна, естествени усмивки огряват по лицата. Слънцето е вече хубаво изгряло. Селяните отиват към полето. Кривим из селските улици, оградени с плетове от тръни. Близо към мегдана срещаме една от учителките в селото.
към текста >>

3. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество?
Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора. които да знаят да се вслушват и разбират своята душа? Музиката е приказка за една страна, в която има такава светлина, че всички наши земни дни черпят от нея своят блясък. Тя е приказка за страната, в която ураганите отиват да си отпочиват и където най-тъмната омраза приема вид на една тиха усмивка. Страна на хармония, страна на вечна радост! Музика, как може човек да отпразнува твоето тържество? Как да се опишат ония сватове в които отвеждаш душата на своите крила? Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като стрела запокитена в висинето. Ще може ли човекът да престане да бъде роб, ако ти не си да го подемеш и да го окрилиш, та да може той да разкъса веригите на своето робство? Кой ще покаже колко дълбочина, колко тайнственост има в живота, ако не си ти. Кой ще убие мъртвилото и пустошта на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички... Музиката е първото слово в предвечността.
към текста >>

4. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá.
В Мексико в царството Тезкуко съществува един съвет, който има права на „съд на интелектуалната инквизиция". На тоя съд е възложено да следи за проявата на изкуството и религията. В Сиам музиката е страст. Сиамците навсякъде пеят. Според Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни... Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие. В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá. Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение". Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство.
към текста >>

5. МИГ ОТ ПРИРОДАТА - К-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният.
Необятна ширина, простор и свобода възкръснаха у мене в тоя величав момент. Морето, царството на необятността ми спомни за Твоята свобода, с която си ни надарил, о Вечний. Вслушах се в песента на птичките, които прелитаха към лазурното небе. Тяхната радост отекна в сърцето ми и разбрах, че Ти си радост. В спотайна нощ видях звездите на Твоето небе и занемях в нейното мълчание. Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният. Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия. Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний. За Огънят О, Агнис - Свещен Огън!... Ведите В огън се зачна моето Аз - в свещения огън на Неговата велика замисъл. Огнена виделина зари пътя на моята мисъл и светливо пламъче ме вика в дъното на моя път.
към текста >>

6. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество.
И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство. И когато тя наближава до своята любима звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество. Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година. Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток.
към текста >>

7. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път.
След скромната вечеря, те стояха още малко време до ръмливия водоскок и после се разделиха за сън. На странника бе отредено да спи на меко, хубаво легло навън в градината. Той си легна, но въпреки, че беше уморен, сънят отлетя от очите му. Той нивга не бе спал под открито небе. В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи. Чарът на земята, отвличаше неговият поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето. Той не знаеше и не можеше да си представи, че има красота, която той да не би могъл да има в своите палати, или най-малко да се докосне до нея. А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи. Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник.
към текста >>

А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи.
В душата му затрепка някаква непозната радост и му бе приятно, че се намира в тоя тих кът на Абар. Небето се обсипа с милиони звезди, които трепкаха в някакво тайнствено тържество и пътуваха в своя вечен път. Странникът никога не бе се вглеждал в небето, защото вечерите на неговия живот бяха всякога заети с пиршествата, които ставаха в богатите му зали, осветени с разноцветни лампи. Чарът на земята, отвличаше неговият поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето. Той не знаеше и не можеше да си представи, че има красота, която той да не би могъл да има в своите палати, или най-малко да се докосне до нея. А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи. Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник. Абар тогава донесе отвътре един кафез, в който бе затворено птиче. Мъдрецът сигурно бе разбрал от по-рано въпросите, които богатия чужденец щеше да му зададе и затова още отрано той отиде и купи от момчетата на градския площад тоя малък затвор. – На, рече Абар, и подаде му кафеза. Размишлявай днес, гледайки тая малка птичка и тя ще ти отговори сама.
към текста >>

8. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството.
В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище. Двама селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове.
към текста >>

9. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него.
Аз виждам ги пред мене. В тях чета един въпрос Те ме гледат непрестанно в нощта, като че вслушани в полярното мълчание. Ти си от Либан, аз от студения север. IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност. Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете?
към текста >>

10. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Европа, задрямала в изпаренията на своето нощно тържество, когато се пробуди, по нашите места вече ще да е наченала зората на идващия ден.
Планината, морето и степта ще родят като три майки-стихии по един дар. Ние, малките народи чакаме да се пробуди „майката" - западната култура. Сърцата ни са вече сити с онова, което досега ни праща тя. Тя ни мисли некултурни, но не знае, колко много прелест има в нашите скромни семейства и в нашия обичай. Те не знаят, че в тия страни, които цивилизована Европа познава само по географските карти има кътища, които могат да станат гостоприемници за Светлия Гостенин. Европа, задрямала в изпаренията на своето нощно тържество, когато се пробуди, по нашите места вече ще да е наченала зората на идващия ден. Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за неговата виделина. Европа, захласната в стоманения трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили. Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят. Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена.
към текста >>

11. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи.
Слънцето ме стопля приятно, леко. От нийде глас се не дочува. Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл. Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа.
към текста >>

Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина!
Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество. В теб няма покоя на мъртъвците, но трепета на размисъл! ....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест. Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората.
към текста >>

Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество.
Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество. В теб няма покоя на мъртъвците, но трепета на размисъл! ....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест. Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората. В нея нещо се ражда под неспирния размисъл на Вечно Будния.
към текста >>

В нея невидима ръка ни облича в доспехи за прииждащото тържество на Любовта... ІІ СПОМЕН Аз пазя моя спомен за тебе не при множеството изоставени спомени на моите дни.
В теб няма покоя на мъртъвците, но трепета на размисъл! ....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест. Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората. В нея нещо се ражда под неспирния размисъл на Вечно Будния. В нея невидима ръка ни облича в доспехи за прииждащото тържество на Любовта... ІІ СПОМЕН Аз пазя моя спомен за тебе не при множеството изоставени спомени на моите дни. Не ще оставя да падне праха на забравата върху блясъка на тия часове. Те са като бисерни зърна, които не ще примеся във вехтата съкровищница, където стоят изоставените накити на миналото време. Не, вечно бляскави ще бъдат тия перли и ще греят в нощите ми както греят звездите по небето. Нямам нищо, което да ми спомня зарад теб. Не взех нито зърно от твоите накити.
към текста >>

12. В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За празника на радостта пеят птиците в гъстия шумак, за празника на радостта звънтят крилцата на пчелите и звездите, наредени по купола на Твоя дом, готвят безмълвно тържество пак за празника на Твоята радост.
Между сенките на измамата, сред риданието и страшния вой от мъките, ухото на чистия пак дочува тихата, неземната песен на радостта, която нивга не е секвала от памти векове. Кога ще стане и нашето ухо будно за вечната, неотминаваща радост? В радост зачена Той Своето творение. Печат на радост има делото на ръката Му, но ние в дългия си път припознахме сенките за истина и дирим в сенките загубената, забравената радост! Светът е украсен като за празник. За празника на радостта пеят птиците в гъстия шумак, за празника на радостта звънтят крилцата на пчелите и звездите, наредени по купола на Твоя дом, готвят безмълвно тържество пак за празника на Твоята радост. Ти си радост, Господи! Сами ние сътворихме воплите на мъката, защото загубихме радостта, търсейки измамата в тъмната долина на сенките. Ти си радост. Направи да се върнем при Тебе, да дойде тя гостенка у нас, за да я открием на всяка стъпка. Псалом седемнадесети: СЛЪНЦЕ Как мога да разкажа с думи любовта, що имам към тебе, мое слънце!
към текста >>

13. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той я обгърнал с демонично тържество в своята черна мантия и през отвора на Звездните сфери изскочил навън, яхнал врания си кон и я отнесъл в Царството на Исполините на Черния Лик.
В главата ù сякаш станало празно. Мрак я обкръжил. Страх я обзел. И само като две искрящи кълба светели очите на черния царски син. Сърцето на Далвира затуптяло лихо и тя се хвърлила в отворените му обятия. Той я обгърнал с демонично тържество в своята черна мантия и през отвора на Звездните сфери изскочил навън, яхнал врания си кон и я отнесъл в Царството на Исполините на Черния Лик. Когато Ем-Руха слязъл по своя Вечен Кръг, намерил замъка на Далвира пуст. И той отминал по Предвечния си Кръг. Аз няма да ви разказвам за живота на Далвира в царството на Салмон-Ра, защото вие всинца го знаете. Нали сте нейно семе? Няма да ви казвам, как Исполините на Черния Лик завладяха заедно с Далвира и царството на Вел-мура, и как се оттеглиха Служителите на Ем-Руха.
към текста >>

14. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едно безмълвно тържество има на небето.
От градината долитат сетните въздишки от заспиващите цветя, напоени с аромат. Пред мене е голямата книгата на мъдреците и аз се разговарям с това, що те са написали преведи векове. Велика е Мъдростта, велики са тайните на света! Душата ми се препълва с благоговение сред тишината на настъпилата нощ. Аз поглеждам небето, опасано с пояс от звезди. Едно безмълвно тържество има на небето. Там виждам с очите си това, което няма в книгата на мъдреците. Със сърцето си го виждам. Сърцето пее тих псалом за Вечния - Последният псалом на отминалия ден. Утре отново ще изгрее слънцето, ще литнат огнени стрели, земята ще вдигне синия воал на утрото и росата ще блести като елмази. Ще начене нов ден във великото безкрайно колело на дните.
към текста >>

15. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Войната е тържество на силата, не на правото.
Тази книга е преведена на много езици, а също и на есперанто. Нещо повече - тя създаде цяло движение - и подбуди много писатели да опишат войната от различни страни такава, каквато си е, а не както я представят заинтересуваните. Войната е зло. Войната е престъпление. Войната е неправда. Войната е тържество на силата, не на правото. Следователно, човекът на новата култура, ученикът на Любовта и братството не може да убива своите братя. „Един е вашият баща, и всички вие братя сте". „Няма грък нито юдей, мъж нито жена, а всички вие сте едно в Христа". Христос учи за царството Божие на земята, че той не е дошъл да основава национални църкви, които да си враждуват и да благославят войните. Ученикът на Христа воюва, но против злото и греха в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина.
към текста >>

Най-великата победа е победата над себе си, над нисшата животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало.
Следователно, човекът на новата култура, ученикът на Любовта и братството не може да убива своите братя. „Един е вашият баща, и всички вие братя сте". „Няма грък нито юдей, мъж нито жена, а всички вие сте едно в Христа". Христос учи за царството Божие на земята, че той не е дошъл да основава национални църкви, които да си враждуват и да благославят войните. Ученикът на Христа воюва, но против злото и греха в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина. Най-великата победа е победата над себе си, над нисшата животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало. И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек. Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си. По-добре е да умре за Истината, отколкото за лъжата. Книгата „Земята в кърви" - описвайки бъдещата война и героите на духа, които с любов и светлина ще възвестят новата култура - е едно прекрасно начало. Тя ни вдъхва надежда и радост.
към текста >>

16. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото.
Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема. Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото. Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал. „Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото.
към текста >>

17. СТЪПКИ - Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

G. Nordman СЪРЦЕТО Аз нося в гърдите си едно сърце и чувствам, че то иска да пее заедно с музиката на ранната утрин, да приглася на слънцето, да тръпне в мълчаливото тържество на звездната нощ.
G. Nordman СЪРЦЕТО Аз нося в гърдите си едно сърце и чувствам, че то иска да пее заедно с музиката на ранната утрин, да приглася на слънцето, да тръпне в мълчаливото тържество на звездната нощ. Когато върша своята дневна работа, сърдцето ми мълчи, защото тя е чужда нему. Аз винаги страдам, когато трябва да върша друго от онова, по което копнее моето сърце. То има свой език, свои песни, свой път. То ме вика след себе си и ми говори в часовете, когато съм самотен. Колчем съм се опитвал да извикам из неговите струни други песни, извън тия, които то желае, аз съм страдал, плакал съм и през тия дни синевината на небето не ми се е усмихвала.
към текста >>

18. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство.
Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа).
към текста >>

19. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто.
Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres – това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat., вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхоф, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги – „Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице – аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция – между миротворците – по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание.
към текста >>

20. ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Днес е Твоето посещение - моето велико тържество и моята радост и покой.
Искам да се облека за Теб в светли одежди. Днес моята радост издава пеещи лъчи, които карат моята лира непобутната с ръка да звучи... Защото, това е Твоят ден - великата дата, в която Ти си ме посетил. Този ден блести измежду скалите на времето като диамант. Той не прилича на другите дни. О, много от тях си ми дал, и те са скъпата огърлица на Твоята Вечна Любов. Днес е Твоето посещение - моето велико тържество и моята радост и покой.
към текста >>

21. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те като че ли първи искат да поздравят настъпването на великото тържество, наречено ден!
Но какво значи природосъобразен живот. Някои го разбират много външно! В същност то е нещо по-дълбоко, отколкото го мислят. Изток става постепенно все по-бледен, после розов, и после все по-ярко червен. Чучулиги се издигат над нас и пеят. Те като че ли първи искат да поздравят настъпването на великото тържество, наречено ден! Като станеш сутринта, обикни деня, който ти се разкрива с всичкото си великолепие! Какви нови възможности ти дава той! Обикни го: той ти разкрива новата, сегашната мисъл на Онзи, когото обичаш. Наистина, всеки ден от сутринта до вечерта не е ли приказна симфония, каквато не се е повтаряла и няма да се повтори през цялата вечност, симфония пълна с нови откровения, слизащи от света на Абсолютното? Всеки ден е вълшебна музика, велик празник!
към текста >>

22. Към езерото на Чистотата - Боян Боев Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество.
те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тия два полюса. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто. Съкровището - това е великото добро, което човек е извършил на земята. Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе. А щом Бог действува, Той не действува по лицеприятие - Той действува за всички. Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие.
към текста >>

23. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа?
Но ето показва се вече слънчевият диск. От тая височина, над всички тия върхове и пропасти, над облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот. Това са от най-ценните моменти в живота на човека. Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по-изобилният живот. Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по-интимен допир с живота. Ти по-живо чувствуваш тук реалната й същина, непобедимата й мощ. Лъчите, които идат от изток, ти говорят: „Научи говора ни и тогаз ще разбереш, че ние крием словото на любовта в себе си. Ние крием една тайна: потърси и това, което е зад нас и което ни праща при вас.
към текста >>

24. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество!
Преди слизането, изгасването на една култура поникват вече първите ранни цветя на едно ново откровение на човешкия дух! В храсталаците от земята се показват младите, свити още листенца на кукуряка! Неописуема радост ни изпълни, когато видяхме поникналия вече кукуряк! Той ни спомни много работи. Разкри ни цял един свят! Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество! Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен. Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди!
към текста >>

25. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски).
Материалистите не ги разбират, понеже те възвестяват „Царството Божие". Клерикалите мълчат за тях, или където това е невъзможно - както е случая с Мицкевич, Словацки - представят това за случайна грешка. Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези духовни съкровища. Да воюва открито е неудобно. И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на съзнанието са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици. Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски). Товянски не е учил на вяра - а на живот, нов живот. Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония. Той е показал, че учението на Христа е осъществимо и че като ученици на Христа - всички християни могат да се обединят. Товянски е имал огромно влияние и много ученици — освен поляци, още французи, италианци и др. Последните години на своя живот е живял в Швейцария - където и умира.
към текста >>

26. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него.
Без съмнение, той е изпълнен с рядък драматизъм. При това, централно място в тия произведения на изкуството заема Саломе, дъщерята на Иродиада. Тя е главна героиня на едноименната драма от Оскар Уайлд, около нейния образ се върти действието в операта Саломе от Рихард Щраус, тя е една от главните фигури в Зудермановия Йоханес. Как е нарисувана Саломе в евангелието? Както винаги — много просто, с няколко щриха. В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него. Ала тя е играла твърде пленително, за да изтръгне от устата на тетрарха думите: "Искай от мене, каквото щеш, и ще ти го дам" Дори той ù се заклева: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината царство". За да даде такова тържествено обещание пред своите първенци и да го скрепи с клетва, Ирод не ще да е бил опиянен само от виното и блясъка на пира, а и от прелъстителната игра на Саломе. Ясно е, че Саломе не е била обикновена танцьорка, обикновена балерина, за да употребим една съвременна дума. В нейното изкуство е имало нещо магично, за да може да очарова толкова зрители, да ги държи прехласнати със своята игра, да отвори погледът им и сърцата им за нея. В своя възторг, навярно всички са почувствували готовност да й се отплатят, и тази тяхна готовност щедро да я одарят за насладата, що им е дала със своето изкуство, с чаровете на своето тяло, изливащо се в жива, пленителна игра, намира ярък и единодушен израз в щедрото обещание на Ирод, скрепено с царска клетва: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината царство".
към текста >>

27. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това е тържеството на свободата.
Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта". Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души. 8. Пляскане. Това е тържеството на свободата. Тия движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки. Те показват границите на свободата, показват, от де започва тя; те говорят, че вече е добита тя. Както вълните, които плискат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпилеят. Тия движения - това е радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула.
към текста >>

Туй е тържество, че любовта и мъдростта се прилагат в живота.
А пък движението напред, което последва всяко обръщане в ляво и дясно - туй е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. Към Великата Реалност, която лежи в основите на цялото битие. Движението напред - туй е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия прогрес изобщо. 12. Скачане. Туй е тържество, че любовта и мъдростта се прилагат в живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу - покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което последва - туй е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане. Туй движение изразява органическият процес в природата. То изразява работата на съграждащия процес в нея. Нали между северния и южния полюс на земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма?
към текста >>

28. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - ЕДИН СЛУЧАЙ НА ПРЕРАЖДАНЕ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тържеството се свърши.
Защо беше дошъл принцът? Истинската причина никой не знаеше. Би трябвало да се напише със златни слова, за да си спомнят народите този миг в историята на човешкото възлизане. Срещата на младия принц с дъщерите на Неру-Ра има важно историческо значение не само за неговата държава, но и за всички народи по онова време. Принцът Сатия-Ра, след петдневно престояване в двореца на Неру-Ра, се готвеше да отпътува обратно за своята страна. Тържеството се свърши. Музикантите прибраха своите инструменти. Дворецът утихваше и вземаше своя всекидневен вид. И какво се случи? Прозираше ли нещо Неру-Ра? Щастие или нещастие се надвисваше над неговата страна?
към текста >>

29. ПОСЛЕДНОТО ПОСВЕЩЕНИЕ НА САВАОТ-БЕН-АБУ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Нито една песен за това безмълвно тържество!
Когато сме млади и безгрижни, ние изпяваме песните на сърцето си пред очите на своята любима. Като запратени стрели изминаваме своя път, и животът ни отлита като утринните часове, когато малките облачета се къпят в радостта на изгряващия ден. Отлитат дните, отлитат бисерите на душата ни, отлитат изпетите песни. Какво ще подарим на Великата Обич, когато тя ще ни подири с тихите си стъпки? Нито едно бисерче не ни е останало за тоя час. Нито една песен за това безмълвно тържество! Но тогава Той ще протегне ръка и ще вземе, вместо драгоценен бисер, сълзата, която ще отроним от окото си. Той ще я приеме като дар от едно сърце, в което са останали само мълчаливи жалби. За Великата Обич, която ще ни посети, тая сълза на огорченото сърце е най-скъпия дар! ОЧИТЕ Понякога светът изчезва в зениците на две очи, които носят обич. Тая нощ е имало гръмотевици и планината е потръпвала от страшния грохот на бурята, но аз не разбрах това, защото пред мене стоеше споменът за две очи, които ме погледнаха с небесна обич.
към текста >>

30. Магелан – покорителят на моретата – Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И в тях ще стане просветление, едно вътрешно озарение, ще възприемат една нова светлина и ще посветят всичките си сили за нейното тържество в света.
Това ще бъдат светли лъчи, които ще излизат от хиляди души и ще напълнят земята, ще я обгърнат от вси страни, ще я препашат във всички посоки, ще създадат нова вълна, нов подтик, нови усилия в по-будните души, ще събудят светли надежди и ще удесеторят силите на борците за новия ден. Те ще ускорят и реализирането му! И милиони души, пръснати по цялата земя, обезверени, обезнадеждени, изгубили всяка вяра в бъдещето на човечеството - наблюдавайки това, което става днес в света - ще просветнат, окрилени с нови надежди, с нови сили! Тези светли струи, пратени по делата земя, ще посетят милиони души, които са. били в тъмнина и ще им занесат една радостна вест! И в тях ще стане просветление, едно вътрешно озарение, ще възприемат една нова светлина и ще посветят всичките си сили за нейното тържество в света. Констатира се, че при Всяка мисъл човешкият мозък изпраща във всички посоки мислителни радиовълни с бързина по-голяма от обикновените радиовълни и много по-къси. А знае се, че по-късите вълни са по-бързи, с по-голяма прониквателна сила и с по-мощно действие. Тия мислителни радиовълни препасват делата земя няколко пъти за по-малко от една секунда! И когато човек всеки ден подхранва и изпраща от себе си идеите на международно братство, той праща в пространството възродителни сили, които няма да останат без резултат! Така ние можем да ускорим оня процес на предстоящото велико възраждане и събуждане на съзнанието, на красивото тържество и освобождение на Духа от всички вериги, които са го спъвали през вековете!
към текста >>

Така ние можем да ускорим оня процес на предстоящото велико възраждане и събуждане на съзнанието, на красивото тържество и освобождение на Духа от всички вериги, които са го спъвали през вековете!
И в тях ще стане просветление, едно вътрешно озарение, ще възприемат една нова светлина и ще посветят всичките си сили за нейното тържество в света. Констатира се, че при Всяка мисъл човешкият мозък изпраща във всички посоки мислителни радиовълни с бързина по-голяма от обикновените радиовълни и много по-къси. А знае се, че по-късите вълни са по-бързи, с по-голяма прониквателна сила и с по-мощно действие. Тия мислителни радиовълни препасват делата земя няколко пъти за по-малко от една секунда! И когато човек всеки ден подхранва и изпраща от себе си идеите на международно братство, той праща в пространството възродителни сили, които няма да останат без резултат! Така ние можем да ускорим оня процес на предстоящото велико възраждане и събуждане на съзнанието, на красивото тържество и освобождение на Духа от всички вериги, които са го спъвали през вековете! И чрез работата на хиляди и хиляди такива лъчезарни дейни центрове на пробудени души се образуват възродителни струи, които се сливат в едно мощно, светло течение, което ще ръководи духовната атмосфера на човечеството, ще премахне всички останки от старите криви схващания и методи, ще внесе смекчение на положението, едно хармонизиране и ще подготви пътя за новата светеща раса на любовта! И ония народи, които първи подемат инициативата за побратимяване на народите, за взаимно сътрудничество, те ще бъдат начело на новата култура, която иде - ще бъдат авангард на общочовешкото семейство. Каквито и събития да има, каквито и тъмни облаци да надвиснат на небосклона, каквито и вихрушки да се извият над многострадалната земя, нека всички, които живеят с новите идеи в душите си, чиито души копнеят за един светъл ден, да бъдат бодри, пълни със светли надежди! Нека да не губят вяра в красивото, чистото, което грее като вътрешно слънце с неугасима светлина в човешките души и което ще ги изведе до жадуваните върхове! Новото ще дойде по същите неотменими закони, които действат в делата разумна природа!
към текста >>

31. Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И напролет природата се съживява и възкръсва с голямо тържество, с велика радост за едно ново изявление на вечно младия живот.
Защото една култура, за да се избави от признаците на упадъка, трябва да запази в себе си оная пластичност, чрез която ще може да изменя своите форми под напора на новите сили, които се раждат в общочовешкия организъм и които трябва да намерят външен израз в културата. Трябва да се знаят великите закони, по които се развиват както отделният индивид, тъй и цели общества, народи, култури или раси. Можем даже да прокараме известна аналогия между процесите в разните природни царства. Напр. когато листата пожълтеят и окапят, някой може да помисли, че всичко е свършено. Обаче пъпките за идната пролет са готови по клоните. И напролет природата се съживява и възкръсва с голямо тържество, с велика радост за едно ново изявление на вечно младия живот. Когато ледът скове реките и езерата, като че ли всичко е свършено, като че ли те са осъдени за този скован, втвърден живот. Обаче, когато през идната пролет слънцето се засили, ледената им покривка се стопява и отново небето, слънцето и планината се оглеждат в тях. Когато човек минава през тъмна долина, през тунел, когато се строши чашата, която държи в ръцете си, когато след дълги борби, търсения, копнежи, надежди, той намери само шепа пепел в ръцете си, той може да мисли, че всичко е свършено. След това велико разочарование у него се пробужда една вътрешна светлина, чрез която разбира, че това, което той е търсил досега, е малоценно, нетрайно, илюзорно и всред мъки и страдания в душата му се ражда едно ново очарование, нови върхове се очертават пред погледа му, животът му се разкрива в съвсем нов вид, в нова красива дреха. Но ако не беше строшена чашата в ръцете му, той не би се освободил от илюзиите на живота, не би преживял онова красиво вътрешно прозрение за реалните ценности на живота.
към текста >>

32. Du Maitre: La loi du rajeunissement Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Авторът на този добре обоснован труд прави някои доста любопитни проучвания и догадки относно възраждането на балканските славяни, тяхната роля на Балканите, тяхната общност, тяхната мисия за продължение на елинския космополитизъм и за тържеството на славянството.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Професор Будимир за мисията на славянството Писателят Дим. Бабев печата във в. "Утро" статия, в която пише между другото: "Напоследък белградският професор по класическа филология М. Будимир е обнародвал в "Родина" един обширен труд за "Древността и балканско-славянското възраждане". Авторът на този добре обоснован труд прави някои доста любопитни проучвания и догадки относно възраждането на балканските славяни, тяхната роля на Балканите, тяхната общност, тяхната мисия за продължение на елинския космополитизъм и за тържеството на славянството. Гледището на г. Будимир надхвърля балканските интереси на балканските славяни и отива по-далеч - славянството да изиграе оная благотворна човечна роля, която по своята етичност и космополитичност се явява като главна цел на новото възраждане. Като посочва, че балканските славяни в миналото са били в непосредствена връзка с древната цивилизация и в голяма близост с елинизма, проф. Будимир е на мнение, че балканско-славянската цивилизация се явява като непосредствено продължение на античността, дошла при славяните не по косвен път, както от латинските страни това е станало при западните народи, но направо от самия източен извор. След ред исторически данни, посочени относно напора на западните народи за проникване на Изток, проф.
към текста >>

33. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота любовта – този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото.
Завзело е всяко място в човешкото общество. От люлката до гроба, злото се шири спокойно в живота на човека. Най-голямата своя опора, то намира в самата нужда от материално, физическо съществувание. От него се ражда егоизмът. Като гъба, която разпростира своите хифи в тялото на дървото, прониква злото навсякъде в живота, където се проявява нуждата от лично съществувание, от подържане на егото. И тъкмо в тази светлина за тържеството на злото, просветеният може да забележи пътя, по който прониква в живота любовта – този принцип на жертвата от личното благо в името на цялото. Погледнато дълбоко, злото и егоизмът, които са възможни при едно материално съществувание, идват да подчертаят съществуването на любовта като творчески принцип в живота. Ако егоизмът и злото са факторите, които разрушават живота, то тогава коя е онази сила, която го създава, която го поддържа в единство, която го тика към съвършенство и развитие? Тази интимна сила, залегнала дълбоко в естеството на всичко, мъдреците от векове са нарекли Любов. Тя ражда живота и го подържа в творческо единство, казва Учителят. Естествоизпитателите са установили, че най-сюблимният фактор в развитието и зараждането на видовете на земята е любовта.
към текста >>

34. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ[1] Ранна пролет – 11 април. Навсякъде по Изгревските градини са се явили вече първите пролетни цветя; иглика, теменуга, нарцис, минзухар. Люляците са готови вече всеки миг да се разлистят. Млада трева покрива полянката. Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила тая книжка в тях. Придружава ги един от Братството, техен добър приятел. Всички са млади, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, за дейност.
към текста >>

35. ЧОВЕКЪТ - БУЧА БЕХАР Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Както посрещнахме в мълчаливо тържество пролетта на годината, така ще срещнем и утрото на дълго чаканата пролът, която ще ни роди отново!
Ще дойде пролетта, чакана от хиляди столетия, ще цъфнат белите цветове на вишните, ще ни събуди утрото с бодър вик, а орачът ще поведе из топлата угар воловете, бели като преспи сняг. Ще се стопят ледовете, ще паднат зидовете на занданите, ще тръгнат, отначало плахо, а после свободно и с широка стъпка, заключенниците. От очите им ще побегне бледата печал и ще блеснат там сълзи на радост. Ще пеят багрите на светлината, ще звънят секундите, ще екнат часовете, ще танцуват годините и ще размърдат тежка снага хилядолетията. През всички времена ще пробегне радост и бялата стъпка на обичта. Както посрещнахме в мълчаливо тържество пролетта на годината, така ще срещнем и утрото на дълго чаканата пролът, която ще ни роди отново!
към текста >>

36. ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Велико е било тържеството на небето.
" „Каква вина имам аз – рожба на Всевишния който ме е създал. Какво ти причиних, с какво заслужих твоята омраза? " Страхотният смях на Луцифер еква в пространството. ................................................................................................. Бе никога, когато Творецът създал земята, – един от безкрайните светове, които красят небесната шир. Тогава на небето се събрали представители на всичките светове на вселената, за да видят последното творение на Бога. Велико е било тържеството на небето. Земята блестяла като диамантно зърно, окъпана в слънчев дъжд. Творецът показвал на всички хубостта на новия свят. Ръката на Господа е била над земята и Неговият Дух се носел над нея, Луцифер също бил поканен. И той, заедно с всички други, разглеждал творението на Бога. Гордо той се движел заедно с всички.
към текста >>

37. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тържеството на машината е тържество на техниката и науката!
Това е невъзможно. Постижимо е следното: с по-малка сила може да се извърши дадена работа, но за сметка на по-дълго употребеното време, при което сумата от извършените движения пак ще бъде равна на постигнатите резултати. Човекът, изправен пред облика на невъзможното, е предпочел по дълго време, за да дочака „победа" над онова, което е непобедимо в кратко време. В един или друг случай, машината не е победител над законите, а само трансформатор на енергията. Появата и развитието на машината има своя история, която не бихме смогнали да проследим в настоящето. Тържеството на машината е тържество на техниката и науката! Пътят от кремъчния нож до телевизионния апарат, извървян от човечеството, е оставил дълбоки следи в човешката душа. Усилията, борбата с несгоди и невежество, създават в генерациите на човешкия род чувство на уважение към изобретателите, към тия, които изваждат из недрата на природата непознатите сили и ги впрягат на работа за подобрение съдбата на човешкия живот във външно техническо отношение и освобождават човека от неудобствата на първобитността. Тая адмирация се превърна на култ и, както имахме възможност на друго място да изразим това, от човешко изобретение машината се превърна в идол и тиранин. Механичното взе връх и то стана религия на много хора в продължение на повече от две столетия. Днес трудно бихме срещнали човек, който да не живее с чувство на върховно почитание към механизма.
към текста >>

38. ПРОЛЕТ - Н. ПОПОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Какво величаво безшумно тържество на живота I Представих си дните на адските страдания.
Животът побеждава! — помислих си в тая минута. Ето, преминала е вече бурята. Земята е попила тъмната кръв, полето е притихнало, отминали са болките, пресъхнали са някъде сълзите, и пролетта тихо, на пръсти сякаш, е пристигнала със своите бели цветове, с ромона на ручеите, с възторжената песен на славея. Каква тиха, прекрасна и неминуема победа! Какво величаво безшумно тържество на живота I Представих си дните на адските страдания. Над полята и долините кънти шумът на битката. Очите мрачни и помътени се взират в далечината, откъдето никога не ще дойде надежда. Свири вятърът, бучат барабаните и от едни младежки гърди бавно слизат тежки кървави капки. Жени, забрадени в черни забрадки, със сподавен плач палят свещи по черквите и пламъчетата се люлеят като полъхнати от вятъра минзухари. После, в дългите черни нощи се чува вой на псета и бедните къщурки, потънали в мрачината, крият безмерна скръб.
към текста >>

39. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За вяра в красивия възход на целия човешки род, за вяра в Доброто и в неговото тържество.
Че моята душа е пъпчица сега, сънува пролетта и чака своя ден, честит, благословен, да се разцъфне в красота. Ек. М-ва. БРАТЯ МОИ! Братя мои! Сред този кървав вeк на разпра, злоба и раздори, аз зов отправям ви за вяра, в слънчеви простори. За вяра в красивия възход на целия човешки род, за вяра в Доброто и в неговото тържество. Братя мои, зова ви за борба със злото, но не с меч и громко слово, зова ви за борба, на злото — с добро, с велики жертвени дела. О, ДАЙ МИ ТИ! О, дай ми Ти крилата на орела, и волний бяг на вятъра ми дай, и мощний устрем на върха планински и вечното движение на водата. О, дай ми Ти на полските цветя пленителните краски, аромата и погледа на малкото дете, да видя всичко, всичко да обгърна; земя, небе и тайните, що крият те. О.вечен порив, света, неизменна обич, о, светия си порив, Ти ми дай.
към текста >>

40. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Други пък, по вглъбени души, съзиращи в нея големите богатства и заложби, биват обладани от творческия импулс, да извадят образа на една по-благородна природа: във възторженото вдъхновение на поета тя заживява в своето висше тържество, а при светото благоволение на издигнати души, които се прекланят пред Божествения й образ, тя бива претворена в храм.
поради ранната смърт на поета, колкото поради необятността на онзи свят, в който ни увежда, този роман се налага с неотменни качества на една гениална творба. Той запленява мисълта ни, въображението ни със своята дълбока културфилософска мисъл, която, обагрена в поетични видения, разкрива отношенията между онези кардинално съществуващи величини, загадки за всяко мислещо съзнание: природата и човекът. Възправя се пред нас величаво природата със своята единосъщност, следваща неизменно своите закони и вечен ритъм, природата с обилието на своите творчески сили, гдето преливайки се от форма във форма, животът тържествува в необозримо многообразие. Край нея води своето странно съществувание другата догадка — човекът, който пречупвайки по особен начин нейния образ през съзнанието си, застава в най-различни отношения спрямо нея. Така едни човешки същества, виждайки в нея щедрата дарителка на обилни обеди, с детско веселие се наслаждават на пищната й трапеза; ето естествоизпитателят и той пристъпва към нея със своите инструменти: той прави вивисекция над нея, в резултат на което в ръцете му остават живи, потръпващи в конвулсии части и все пак, не разбрал същината й, той остава пред нея със своите безбройни въпроси. Други пък, по вглъбени души, съзиращи в нея големите богатства и заложби, биват обладани от творческия импулс, да извадят образа на една по-благородна природа: във възторженото вдъхновение на поета тя заживява в своето висше тържество, а при светото благоволение на издигнати души, които се прекланят пред Божествения й образ, тя бива претворена в храм. Човек стои към природата в така непонятно различни отношения, както и към човеците; и както тя се изявява на детето детска и се приспособява към неговото детско съзнание, така тя се изявява на Бога божествена и е в унисон с Неговия възвишен дух — казва поетът. Но човек не само пирува на обилната трапеза на природата. Не само съзерцава непреходната й красота, не само прави вивисекция над нея, но той се стреми към едно по висше отношение, копнее да проникне в нейната Светая Светих, да стане съучастник в светото й тайнство, той копнее по-висше откровение на нейната прасъщина, той иска да стане неин тълкувател. Тези стремления се събуждат в избрано малцинство човешки съзнания, които в името на Вечната Истина напущат пътеките на дребнавите усилия. Този стремеж към Вечната Истина прави от човека, какъвто и да е той, ученик.
към текста >>

41. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника.
Др Ел. Р. К. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ! От две хиляди години християнският свят празнува всяка година Възкресение Христово и по дългогодишен навик то е станало едно външно, приятно тържество, в което не взима голямо участие съзнанието и не се търси смисъла на празника. Празнуват верующи и неверующи, бедни и богати, учени и прости. Всички се поздравяват с Христовото възкресение, ала то си остава само един външен по-здрав. Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите.
към текста >>

42. МАГИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ У НЕМСКИТЕ РОМАНТИЦИ В. В. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Слави Камбуров от Нова Загора, който скоро се пресели отвъд, се отличава със своя идеализъм, с горещата си вяра в тържеството на правдата и доброто в света и с неизтощимата си енергия.
Впрочем, подобни опити може да направи всеки изследовател на тая област. Телепатията, от друга страна, иде да потвърди по най-убедителен начин твърдението на окултизма, че ние възприемаме мислите и мислим с умственото си тяло, а не с физическия си мозък. И така, окултната наука по опитен път доказва, че ние чувствуваме не с физическото си тяло, а с тялото-желание (астралното) и мислим не с физическия си мозък, а с умственото си или ментално тяло. Физическото тяло в случая служи като проводник, който чрез нервната система пренася външните дразнения върху нашето астрално и ментално тяло и то чрез чувствената и умствена силоматерия на мозъчната клетка, която се освобождава вследствие ни физиологичните процеси, които стават в главния мозък. Бел. редакцията. Слави Камбуров от Нова Загора, който скоро се пресели отвъд, се отличава със своя идеализъм, с горещата си вяра в тържеството на правдата и доброто в света и с неизтощимата си енергия. Натура активна и творческа, той с жар вложи всички свои сили в работа за светлото бъдеще на човечеството, за великия Божествен идеал, който винаги го вдъхновяваше. Написал е доста обемистата книга "Записки на стария маг" – художествено изложение на новите идеи. Редактирал е и "Висша психична библиотека", от която излязоха няколко номера, написани от самия него: "Окултна наука", "Естеството на човека", "Осъзнаването на човека" и пр.. Той беше пратил за "Житно Зърно" няколко статии, от които тук печатаме първата, а другите ще излязат в следващите броеве.
към текста >>

43. ИЗ КНИГАТА НА ЖИВАТА ПРИРОДА - S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Едно дълговечно, жадувано тържество се разлива в мен — Твоето малко дете.
Така бе, докато чух Твоите думи, Учителю! Колкото по-тихо изричаше Ти Словото Си, толкова по-мощно То удряше върху раните в сърцето ми. Уплаших ли се от Силата Ти, та толкова се вълнувах и тръпнех, като Те слушах... А потайният глас в душата ми пак зазвуча с властна радост: — Говори,говори,Учителю!... В Словото Ти диша и милва топлина, която стапя скърбите и възкресява радостта и Божествената чистота на душата. Ето защо със стъпки на свето доверие аз правя крачка след крачка към Тебе... В сърцето ми се заражда песен и разтопява мъката от раздвоеност, а мрачните мисли са подгонени като облаци от пролетен вятър на ранина: — Говори,говори,Учителю!... Едно дълговечно, жадувано тържество се разлива в мен — Твоето малко дете. То не е вече така слабо между други в света. И не пита за смисъла. Мистичната Сила на кроткото Ти Слово постоянно ме подканя, обновява и вдъхновява, Твоето нестихващо Слово на Любовта. В Нейно име Ти стоиш над нас като светъл Водач, раздаваш щедро благослова Си, за да ни слееш с Пътя, Истината и живота. — Говори,говори,Учителю!...
към текста >>

44. КРАСОТА - Д-Р С.Д. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Не ти ли устроих тържество?
Когато последният отзвук долитна до мен, аз исках да чуя последната й дума; жадна бях да уловя последния й лъч. Тя беше чиста и лъчезарна като сияйно утро и блестеше като диамантена роса. Попитах я: — Доволна ли си от моя прием? — Не съм, — едва чуто ми отговори тя. — Защо?... Не ти ли устроих тържество? Не облякох ли най-хубавата си дреха? Не окичих ли се с най-скъпото огърлие? Не изпях ли най-хубавата си песен? — Сама бях. Защо не повика другарките си?
към текста >>

Ах, моите другарки, защо не се сетих за тях в светлия час, защо не ги поканих на моето тържество?
Аз приличам на пълноводна ръка и се разливам по безбрежни полета. Защо ме заключи в твоя мъничък чертог? Защо не повика другарките си? — Ах, защо не ми каза? Аз не знаех, — тъжно отговорих аз и топли сълзи се отрониха от моите очи. Ах, моите другарки, защо не се сетих за тях в светлия час, защо не ги поканих на моето тържество? Изнизаха се много дни. Пред моя праг се спря скръбта. Приех я. Отворих портите на моя дом и страданието се всели в моите покои, скръбта се загнезди в моето сърце. Но що от това?
към текста >>

45. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ние не се съмняваме нито за миг, че това време ще съвпадне с тържеството на новата космическа „раса", която ще изостави след печалните опити на злото всички досегашни методи и ще приеме за основен закон любовта, която в преизобилието на своя цъфтеж ще гледа с мъдра снизходителност на нашето време.
Някога там топликът на благодатното слънце не е бил достатъчен, за да сгрее и възрадва пазвите на плодоносната земя. Само суровият вой на бурите криел в своя неразгадан език тайната на световете, както и мъдростта на ръката, която чертае съдбините. Последното космично равноденствие се е случило в 5644 година преди Христа — време, което съвпада с потопа, описан в Библията. Тогава са руквали гигантските пробудени води на тая космическа пролет и земята, пробудена от тежкия сън, е сякаш проплакала от радост, и сълзите й са залели долини, поля и континенти. Великото космично лято ще се падне през 2,295 година след Христа — с други думи 352 години от днешния ден, когато по същият тия места, където е властвувала хладната сянка на космичната зима, където после са бушували ураганите и водната стихия е мятала своите талази, ще цъфти и ликува една необикновена растителна, климатична и духовна красота. Ние не се съмняваме нито за миг, че това време ще съвпадне с тържеството на новата космическа „раса", която ще изостави след печалните опити на злото всички досегашни методи и ще приеме за основен закон любовта, която в преизобилието на своя цъфтеж ще гледа с мъдра снизходителност на нашето време. И ще протекат нови хилядолетия и в 10,234 година след Христа, ще почне новата космическа есен. Ще пламне земята в багрите на тоя тъжен космичен сезон и сред огромните неизчерпаеми богатства, цъфнали през пролетта и узрели в лятото, ще се промъкне печалният повей на идещата нова зима. И ето пак ледниковата епоха, пак вечният мраз и както се изразява един от интерпретаторите на тая теория за космичната година, Европа със своя Лондон и Париж в 18,137 година, ще се превърне в ледена пустиня, където северният елен ще хрупти оскъдната растителност на тия места. Астрономът Брадлей е изчислил отклонението на северния и еклиптичния полюс за епохата на космичните равноденствия и намерил, че това отклонение е 29°58'53", В годината на великата космична есен и пролет, хората живущи в тая географска ширина на земята, ще видят слънцето да кулминира в зенита, точно над центъра на Хеопсовата пирамида, тъй като тя, както споменахме вече, лежи на паралела 29°58'51": Не е ли това едно прекрасно, дори смайващо обстоятелство за неизмеримите висини на познанието, с което разполагали просветените в древния Египет? Велики тайни!
към текста >>

46. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната.
стремежа им към знание може да ги направи свободни от властта на материята. Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот. Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане. Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също. И човечеството бавно, мъчително, с много трудности и противоречия, но и с много вяра и големи жертви, пое този път. Постепенно то прорастваше духовно и развиваше своите душевни сили, благодарение на Всемирния принцип на Любовта, изявен чрез Светлия Христов Дух. Но както в едно училище учениците минават от един клас в по-горен, така и човешките души, усвоили вече знанието на Християнската епоха, с духа си започнаха да търсят и очакват едно ново знание. За тях периодът от 2000 години бе един завършен клас.
към текста >>

47. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Безшумно тържество изпълни душите им.
НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА "СВ. ДИМИТЪР" Църквата “Св. Димитър” е прочута и великолепно украсена.Тя е гордост в град Солун, най-мило прибежище на вярващите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град. Денят, в който четиримата приятели, тръгнали да стават монаси, влязоха в църквата,наречена “Касъма джамиси”, беше велики петък. Влязоха те във величествения църковен кораб и останах слисани от дълбоката тишина преди вечернята, а също от красотата и въздействието, което имаше върху тях неговият изглед. Безшумно тържество изпълни душите им. Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтара, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше “Погребение Христово”. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата. Младежите приближиха до пангара, купиха си по една свещица и ги запалиха на свещника пред разпятието. - Господи, Иисусе Христе, Богородице Майчице и ти, свети Димитре, благодаря ви за това, че ми подарихте живота. Сега ви моля да ми помогнете да сторя това, което съм намислил, и не само ради спасението на моята душа, но и за народа наш български - поробен и вързан с вериги.
към текста >>

48. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Бялото Братство работи за тържеството на Правдата.
Моралното разложение е голямо. Спасението е в Учението на Учителя. Един държавник трябва да разбира това. Защо трябва да се преследва Братството? Георги Куртев - Металопластика: "Учителят помага да скъсаме веригите, които ни държат здраво за земята, за да продължим по тесния път на върха, където гори Божият огън." Братството ще издържи на всички изпитания и гонения, но това не е хубаво за онези, които го гонят и за българския народ. Бялото Братство работи за тържеството на Правдата. Следователно, работата ни продължава. Лъжата всичко разваля. Затова в Бялото Братство всичко може да се прости, само лъжата не се прощава. Нашите братя ние познаваме, където и да ги срещнем по Земята, сред народи и общества, през всички времена и епохи. Те са носители на Истината, борци за Правдата, Герои, Мъченици, Светии и Учители.
към текста >>

49. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто.
Русо и учителка на един клас за ненормални деца. С ненормални деца тя имаше резултати, като че с нормални деца. Тук аз видях великата сила на беззаветната, чистата любов. Alice Decoeudres - това е образец на любов и светлина, на един ангел, слязъл на земята само да слугува, на една доброта и благост, които знаят само да дават и да помагат, на едно сияние неуморно и постоянно. Вън от града, в една хубава вила посред разкошна градина, аз бях като у дома си, при сестра си, с която не бях се срещал с векове, а бях тъй близък, като че вчера съм се разделил. В Женева аз се срещнах и с Д-р Edmond Privat, вдъхновеният водител днес на есперантското движение, наследникът на Д-р Заменхов, пламенният оратор в Женевския университет, който безспирно работи за тържеството на мира, за свещена хармония между народите, за разпространение на есперанто. Бях чел неговите книги - “Животът на Заменхоф” и бях почувствал живия огън на неговото слово. Голяма бе моята радост, когато можах лично да се запозная, да поговоря с него, да ме облъхне нещо от неговия оптимизъм, от неговата вечна усмивка и жизнерадост. Като че ли в неговото лице - аз се свързах със световното есперантско движение. Още повече, че аз пътувах за Южна Франция - между миротворците - по негова покана. И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание.
към текста >>

50. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето.
Един такъв естествен, разумен, пълен с смисъл празник е 22 Март, — празника на пролетта, празника на всичко живо, — на растения, животни и хора. Празника, който носи радост, сила и живот за всички. От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца. Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца. Вие ще видите, че наистина в този момент „всяко дихание слави Господа". Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето. И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат. И защо? — Защото не може да се служи едновременно и Богу и Мамону! Защото този, който нощем до късно прави своите препълнени със съблазни увеселения, забавления и тържества, чиято задача е да изсмучат и последните негови духовни сили — той не може, той няма възможност да се яви на чистото утринно тържество, чиято истина и красота ще пробуди непоносима болка в неговото опетнено съзнание. Съвременната култура е култура на мрака!
към текста >>

И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат.
Празника, който носи радост, сила и живот за всички. От 22 март — деня на пролетното равноденствие, слънцето навлиза в периода на своето всекидневно усилващо се действие и растения и животни — почувствали лъхът на пролетта, почувствали новия живот, който слънцето събужда в тях, — надигат глави опивайки се от неговите пълни с живот лъчи и тяхното радостно ликуване е великото славословие, което живата природа отправя към Твореца, в изпълнение думите на Писанието: „Всяко дихание да слави Господа.“ И наистина, излезте сутрин рано всред засмените полета, идете при току що напъпилите дървета, изкачете се по високите, обрасли само с шубраци чуки, и в тишината на все повече и повече просветващата предутрин вие ще чуете великата, тайнствена симфония, съставена от хиляди и милиони различни гласове, които се издигат и спадат, усилват се и затихват, и отново пак се надигат до непонятни висини, губейки се в нозете на Отца. Излезте сутрин, захвърляйки мръсната дреха на обикновените низки желания, чувства и мисли; с чисто сърце и буден ум, с отворена за доброто и красотата душа влезте в великия храм на природата, и ако вие съумеете да снемете от очите си превръзката на човешкия предразсъдък, да се освободите от измамата на отделеността, вие ще се почувствате едно с целокупния живот, който се разлива вредом, изпълвайки безграничните пространства, и който, чрез всеки храст, чрез всяко клонче и пъпка, чрез всяка бубулечка, която лази по земята — въздава хвала на Твореца. Вие ще видите, че наистина в този момент „всяко дихание слави Господа". Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето. И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат. И защо? — Защото не може да се служи едновременно и Богу и Мамону! Защото този, който нощем до късно прави своите препълнени със съблазни увеселения, забавления и тържества, чиято задача е да изсмучат и последните негови духовни сили — той не може, той няма възможност да се яви на чистото утринно тържество, чиято истина и красота ще пробуди непоносима болка в неговото опетнено съзнание. Съвременната култура е култура на мрака! Ето защо нейните увеселения и забавления се извършват предимно вечер и нощем!
към текста >>

Защото този, който нощем до късно прави своите препълнени със съблазни увеселения, забавления и тържества, чиято задача е да изсмучат и последните негови духовни сили — той не може, той няма възможност да се яви на чистото утринно тържество, чиято истина и красота ще пробуди непоносима болка в неговото опетнено съзнание.
Вие ще видите, че наистина в този момент „всяко дихание слави Господа". Истинския, неопетнен, неразрушим и вечен Божи Храм — това е природата, а величественото, тайнственото Богослужение, в което вземат еднакво участие ангели и арахангели, растения и животни и което наистина има силата на приобщаване към Светия Дух, силата на истинско, всеочистващо Божие тайнство, това е предутринното тържество на зазоряването, което достига своята кулминационна точка при изгрева — появата на слънцето. И от това всеобщо тържество, което има предназначение да храни душата човешка с небесния хляб на Божията благодат, само един — човекът — е дезертирал, само той не заема местото си заедно с всички по-висши и по-нисши от него същества, и само той не получава дяла си от обилната трапеза на щедро разливаната над всички Божия Благодат. И защо? — Защото не може да се служи едновременно и Богу и Мамону! Защото този, който нощем до късно прави своите препълнени със съблазни увеселения, забавления и тържества, чиято задача е да изсмучат и последните негови духовни сили — той не може, той няма възможност да се яви на чистото утринно тържество, чиято истина и красота ще пробуди непоносима болка в неговото опетнено съзнание. Съвременната култура е култура на мрака! Ето защо нейните увеселения и забавления се извършват предимно вечер и нощем! Ето защо хората тъй много обичат именно „вечерните разходки", ето защо те чакат да залезе слънцето, та тогава на тълпи да изпълнят улици, булеварди и градини. Това съвсем не е случайно съвпадение, както на някои може да се стори. — Общия преобладаваш характер на човешките настроения, чувства и мисли, с една дума, духовното състояние на човеко, определя и времето в денонощието, в което човек се чувства най-активен.
към текста >>

51. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... Да виждам — Вий сте намерили вече истинския смисъл на живота: да се работи за тържеството на любовта, за братството в света.
И този път е обсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мрак е тяхното дихание. Но пред тези, в душите на които гори вечния огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипалия с тръни път се превръща в песен. В ледения мраз на заледените върхове те се чувствуват като в рай, а болките на изранените им нозе са за тях най-висшето щастие. Защото любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от студа, по-силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко! “ Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота ... И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и, озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот? ... Да виждам — Вий сте намерили вече истинския смисъл на живота: да се работи за тържеството на любовта, за братството в света. И сте тръгнали по новия път. Нека, прочие, бъдат благословени усилията и дейността ви, нека Бог Ви дари здраве и все такъв пламенен дух, за да устоявате и преодолявате всичките ония пречки и несгоди, с които така щедро изобилства нашата сурова и печална действителност! Нека крепне, нека стане по-голям и да излиза по-често „Братство", нека той стане най-любимия и най-разпространения вестник у нас. Защото тогава, когато — у нас — вестници като него бъдат най-много търсените и четените, и само тогава — ний ще можем да се надяваме, че ще настъпят по благатки и по-щастливи дни за нашето племе ... Стоил Стефанов Центр. затвор — София,
към текста >>

52. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Стела) Едно духовно тържество.
В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Клевета и истина! Пророк не е признат в отечеството си! (Стела) Едно духовно тържество. (П.) Духът. (Орионо) Покана за записване абонати за списание Житно Зърно, 6 година. Книжнина Клевета и истина! Свидетели сме от десетина и повече години насам, на една ожесточена и отвратителна кампания от хули и клевети, насочена срещу окултното общество „Бяло Братство" и частно срещу неговия основател и водител — Петър Дънов. Първите вдъхновители и подбудители на тази клеветническа кампания, които са също и нейните постоянни и ревностни досегашни крепители, произлизат из средите на българското православно духовенство.
към текста >>

Стела Едно духовно тържество.
И ако днес в нашето малко отечество се издигне човек с мисията да донесе добро на това малко отечество. да му покаже истини, които ще го избавят от грешки, които могат да имат лоши последици, да му посочи един прав път, по който ако тръгне ще дочака много красив и много светъл ден, няма да ни трепне окото да махнем пренебрежително ръка и на него и на учението му: „Абе, що го слушате! “ и да изтърсим куп глупости по негов адрес - Ала нека вземем урок от миналото. Нека си припомним думите: „Пророк не е признат в отечеството си“, и ги перифразираме; Пророкът трябва да се признае в отечеството си! — Там да се признае, да се разбере от неговите съотечественици, да обикнат и прегърнат истината, която носи, да опитат ефектите й първо те и те да я покажат на света като тяхна, рожба на техен син, рожба на самите тях — на техния национален гений! Стела Едно духовно тържество. „Чрез славяните ще дойде Новата култура" Учителят Има тържества външни, парадни, където се дразни външното, суетното у човека. Има и такива, обаче, — истински празненства на Духа, където се засягат по-дълбоките струни ма човешката душа. В такова мило тържество се превърна срещата ни, която „случайно“ имахме в един от най-красивите кътове на Рила, с група студенти от Чехословакия, 10 август. Около десетина и повече млади — енергични студенти, славяни, предвождани от завършил в Бърно младеж из Радомир, спряха уморени при нашия лагер. Студена депресия бе обхванала величествените върхове на Рила.
към текста >>

В такова мило тържество се превърна срещата ни, която „случайно“ имахме в един от най-красивите кътове на Рила, с група студенти от Чехословакия, 10 август.
Нека си припомним думите: „Пророк не е признат в отечеството си“, и ги перифразираме; Пророкът трябва да се признае в отечеството си! — Там да се признае, да се разбере от неговите съотечественици, да обикнат и прегърнат истината, която носи, да опитат ефектите й първо те и те да я покажат на света като тяхна, рожба на техен син, рожба на самите тях — на техния национален гений! Стела Едно духовно тържество. „Чрез славяните ще дойде Новата култура" Учителят Има тържества външни, парадни, където се дразни външното, суетното у човека. Има и такива, обаче, — истински празненства на Духа, където се засягат по-дълбоките струни ма човешката душа. В такова мило тържество се превърна срещата ни, която „случайно“ имахме в един от най-красивите кътове на Рила, с група студенти от Чехословакия, 10 август. Около десетина и повече млади — енергични студенти, славяни, предвождани от завършил в Бърно младеж из Радомир, спряха уморени при нашия лагер. Студена депресия бе обхванала величествените върхове на Рила. Поканихме всички край буйния огън. Сервирахме им чай, който чевръсто бе приготвен от някои братя и сестри. В това време всички от лагера ги наобиколихме.
към текста >>

53. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нищо не може да спре тържеството на една идея, чието време е вече дошло.
Не проповеди и молби! Но противене, най-енергичен отказ да воюваме, да убиваме! из сп. „Миротворец“ Есперанто Всяко движение има своето противодействие и всяка идея — своите противници. Но когато потокът на живота влече със своята стихия, тя прави от противодействията и от преодолените пречки километрически знаци на победния си ход. Нищо не може да спре тържеството на една идея, чието време е вече дошло. Би трябвало да се види международния есперантски конгрес, да се преживее ентусиазма, с който се работи в него, да се срасне с реализираното братско международно семейство, за да се разбере силата, която движи есперантизма. Който схваща в есперанто само „леко заучими 16 правила" е негов лош представител. Вярно, от към техника есперанто има всички предимства на европейските езици, без да има техните недостатъци и техния баласт. Но, ако е ценна машината сама за себе си. колко е по-ценна тя когато се свърже с ентусиазма на нейния творец и с перспективите, които й се разкриват по отношение живота на човечеството!
към текста >>

54. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка сутрин ние сме призовани на това велико тържество, което хиляди същества очакват с трепет.
Ако ние искаме да се наречен предвестници на една велика култура, която вече иде на земята, то ний трябва да разберем слънцето и да се учим да използваме съзнателно силите, които то така изобилно разлива чрез милиарди лъчи. Велико нещо е да разберем мистичната страна на всекидневните изгреви. Каква мистерия е скрита в тях, каква неизказана хубост и необятна любов! Ние сме така осиромашели, ние сме изгубили толкова много, и ето, из недрата на Всемира се издига пламтящото Сърце, от което се излива животворящия елексир. Ние виждаме всяка сутрин, как Неговата десница се простира и заповядва на слънцето да грее на всички твари. Всяка сутрин ние сме призовани на това велико тържество, което хиляди същества очакват с трепет. Всяка сутрин Изток сияе в ослепителен блясък; розовите багри се преливат; небето добива своя Божествен цвят, сякаш в него е проектирана вълшебната музика на хиляди същества. Цялата природа тръпнеща чака огнената колесница. богато натоварена, за да вземе всяка твар своя дял. А ние, умните човеци? Ние стискаме ръце и се отказваме от тия блага, които утринните изгреви ни носят.
към текста >>

55. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

19 век беше епоха на тържеството на здравия смисъл в науката, почиваща на наблюдение и опит.
Някога религията не представляваше система от предписания за извършване на треби и служби, a беше хранилище на наука и философия, ключът на които се поверяваше само на тогова, който даде доказателства за непорочност, алтруизъм, честност и силна воля. Ако нямаше този ценз, ученият, можеше да използва за користна цел предадените му знания. Днес на сцената се явява едно ново течение, това на математическия символизъм, в който полумистичната интерпретация на формулите като че ли почва да измества досегашното сухо, схоластични, бездушно физико-математическо тълкуване. Забелязва се силен елемент от романтичност в новото поколение от учени, които не се задоволяват само с тълкуванията, които имаха нашите прадеди за дадени явления, а доблестно отхвърля техните предразсъдъци и дирят обясненията им там, дето досега никой учен не искаше да надникне — в окултизма, древната наука на Индия, Египет н т. н. Генерал Смитс изтъкнал различието между научно-философската концепция на 19 век, механическата и днешната, месията на която се явява Айнщан. 19 век беше епоха на тържеството на здравия смисъл в науката, почиваща на наблюдение и опит. Тогава се възприе атомната теория и четвъртото състояние на материята — етерното: материята престана да съществува за науката, защото се установи, че тя не е нищо друго, освен кондензирана енергия, както е напр. случая с динамита: формулираха се нови закони за движението, за съхранението, на електромагнетизма. Но дойде 20 век, който направи прелом в редица от схващанията на хората на науката. Новият випуск от учени се убеди, че освен непосредственото наблюдение, трябва да се възприеме и метода за интуитивно схващане на положенията. Така напр.
към текста >>

56. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тържество (Т.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 88 - год. VI. Севлиево, 25 март, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Да посрещнем слънцето! Тържество (Т. Ч.) Слънце и здраве (Д-р Стефан) Покана за записване абонати за книгата „Наука за дишането“ Основите на Братската задруга (Продължение от брой 86) Сава Калименов Пътя на човечеството (Н. Неделчева) За ледената планина (Любомил) Една братска среща на идейните вегетарианци в София (А. Изворски) Словото на Учителя. Раждането на новия свят (По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г.) Красотата ще спаси света (Т. Ч.) Хроника.
към текста >>

Кой религиозен обред, коя церемония и тържество може да изпълни душата ни с такова благоговение?
Кой гениален музикант може да подражава с успех на свещената музика, която чуткото ухо долавя в мълчанието на предутринта? А сладките песни на птичките, невнятия шепот на тихия ветрец, ромола на поточето, шепота на гората? Коя човешка драма може да се мери по дълбочина, величие и сила с тая. която всяко утро Бог представя, чупейки веригите на тъмнината, и разливайки навред потоци светлина? Кой проповедник, кой оратор може да ни даде онова чисто чувство, оня чист потик към възвишеното, красивото, светото? Кой религиозен обред, коя церемония и тържество може да изпълни душата ни с такова благоговение? Нищо. нищо човешко не може да се сравни с издигащата, пречистващата. обновяваща и възраждаща ни сила на утринното тържество — свещенодействие в истинския необятен храм на Бога — Природата. Нищо. което човешки ум може да измисли и което човешка ръка може да направи, не може поне малко да наподоби величието на истинския Божи Храм и на утринната Божествена Мистерия, която се извършва в него и в която вземат участие велики светли духове, ангели и хора. цветя, треви и всичко съществуващо. И когато човек дойде и с отворена душа пие от тоя извор на светлината, — неочаквано бремето му ще олекне, живота ще му се етери друг, пречките и трудностите, които той среща на пътя си, ще приемат други вид — няма вече да му се видят тъй страшни, тъй непреодолими.
към текста >>

обновяваща и възраждаща ни сила на утринното тържество — свещенодействие в истинския необятен храм на Бога — Природата. Нищо.
Коя човешка драма може да се мери по дълбочина, величие и сила с тая. която всяко утро Бог представя, чупейки веригите на тъмнината, и разливайки навред потоци светлина? Кой проповедник, кой оратор може да ни даде онова чисто чувство, оня чист потик към възвишеното, красивото, светото? Кой религиозен обред, коя церемония и тържество може да изпълни душата ни с такова благоговение? Нищо. нищо човешко не може да се сравни с издигащата, пречистващата. обновяваща и възраждаща ни сила на утринното тържество — свещенодействие в истинския необятен храм на Бога — Природата. Нищо. което човешки ум може да измисли и което човешка ръка може да направи, не може поне малко да наподоби величието на истинския Божи Храм и на утринната Божествена Мистерия, която се извършва в него и в която вземат участие велики светли духове, ангели и хора. цветя, треви и всичко съществуващо. И когато човек дойде и с отворена душа пие от тоя извор на светлината, — неочаквано бремето му ще олекне, живота ще му се етери друг, пречките и трудностите, които той среща на пътя си, ще приемат други вид — няма вече да му се видят тъй страшни, тъй непреодолими. Прекъснатата връзка на частта с цялото, на човека с Бога, се възстановява, през него наново протича струята на целокупния Божествен живот, той се чувства едно с всичко — и той е вече силен. богат и щастлив.
към текста >>

ТЪРЖЕСТВО Рано утро през месец март.
да се отдаде в жертва за другите, за да възкръсне в нов живот. Да посрещнем слънцето, защото то ни дава живота! Да го посрещнем, защото само то може да ни изпълни със сила, д ни даде красота и щастие. Да го посрещнем, защото иначе ще останем гладни и жадни, далеч от Божествения пир, който всяко утро то устройва. Да посрещнем слънцето! ТЪРЖЕСТВО Рано утро през месец март. Топъл ветрец лъха и носи вест, че зимата си отива, че пролет и лято идат. Зората се усмихва на изток, а мрака на нощта бледнее и отстъпва на запад. Птичките, цяла зима мълчаливи и тъжни, се обаждат една на друга. Сякаш това е оркестър, който настройва своите инструменти и се готви за велико тържество. Белите кокичета и сините теменужки, първите вестители на пролетта и новия живот, показват тук-там своите усмихнати лица и пълнят утринния въздух с цветен аромат.
към текста >>

Сякаш това е оркестър, който настройва своите инструменти и се готви за велико тържество.
Да посрещнем слънцето! ТЪРЖЕСТВО Рано утро през месец март. Топъл ветрец лъха и носи вест, че зимата си отива, че пролет и лято идат. Зората се усмихва на изток, а мрака на нощта бледнее и отстъпва на запад. Птичките, цяла зима мълчаливи и тъжни, се обаждат една на друга. Сякаш това е оркестър, който настройва своите инструменти и се готви за велико тържество. Белите кокичета и сините теменужки, първите вестители на пролетта и новия живот, показват тук-там своите усмихнати лица и пълнят утринния въздух с цветен аромат. Сякаш цялата природа е велик храм, който се приготвя за тържествено богослужение. Слънцето се надига от изток и засмяно поглежда към запад. Птичките, отправили очарован поглед към това небесно светило, което носи живот и радост на земята, пеят унесено и благославят Твореца. Всичко живо е устремило поглед към изгряващото слънце и приема неговите първи лъчи, както се приемат милувките на любима ръка, както се приемат най-скъпи в живота дарове.
към текста >>

Това е велико тържество, устройвано в чест и хвала на Оня, който праща слънцето.
Сякаш цялата природа е велик храм, който се приготвя за тържествено богослужение. Слънцето се надига от изток и засмяно поглежда към запад. Птичките, отправили очарован поглед към това небесно светило, което носи живот и радост на земята, пеят унесено и благославят Твореца. Всичко живо е устремило поглед към изгряващото слънце и приема неговите първи лъчи, както се приемат милувките на любима ръка, както се приемат най-скъпи в живота дарове. Всичко с радост посреща изгрева на слънцето: птички, животни, растения — всичко. Това е велико тържество, устройвано в чест и хвала на Оня, който праща слънцето. Който дарява живот и радост на цялата земя. Това е тържество. устройвано всяко пролетно утро във великия храм Божий с небесния свод отгоре. Това е тържество, чрез което всяко пролетно утро се посреща изгрева на слънцето и се отпразнува началото на денят. Това е весел празник на новия живот, който започва в началото на всеки пролетен ден.
към текста >>

Това е тържество.
Птичките, отправили очарован поглед към това небесно светило, което носи живот и радост на земята, пеят унесено и благославят Твореца. Всичко живо е устремило поглед към изгряващото слънце и приема неговите първи лъчи, както се приемат милувките на любима ръка, както се приемат най-скъпи в живота дарове. Всичко с радост посреща изгрева на слънцето: птички, животни, растения — всичко. Това е велико тържество, устройвано в чест и хвала на Оня, който праща слънцето. Който дарява живот и радост на цялата земя. Това е тържество. устройвано всяко пролетно утро във великия храм Божий с небесния свод отгоре. Това е тържество, чрез което всяко пролетно утро се посреща изгрева на слънцето и се отпразнува началото на денят. Това е весел празник на новия живот, който започва в началото на всеки пролетен ден. Само човека не се вижда във великия Божи храм: едничък той не взема участие във великото тържество Нещастния човек! Той с изнурен да устройва тържества на себе си, той е сломен от грижи и тревоги по своя отделен, мъничък живот, и сега когато слънцето щедро поднася даровете на великия Божи живот, сега той спи в леглото, затворен в прашката и задушена стая на своя дом, подобно престъпник, осъден на вечен тъмничен живот.
към текста >>

Това е тържество, чрез което всяко пролетно утро се посреща изгрева на слънцето и се отпразнува началото на денят.
Всичко с радост посреща изгрева на слънцето: птички, животни, растения — всичко. Това е велико тържество, устройвано в чест и хвала на Оня, който праща слънцето. Който дарява живот и радост на цялата земя. Това е тържество. устройвано всяко пролетно утро във великия храм Божий с небесния свод отгоре. Това е тържество, чрез което всяко пролетно утро се посреща изгрева на слънцето и се отпразнува началото на денят. Това е весел празник на новия живот, който започва в началото на всеки пролетен ден. Само човека не се вижда във великия Божи храм: едничък той не взема участие във великото тържество Нещастния човек! Той с изнурен да устройва тържества на себе си, той е сломен от грижи и тревоги по своя отделен, мъничък живот, и сега когато слънцето щедро поднася даровете на великия Божи живот, сега той спи в леглото, затворен в прашката и задушена стая на своя дом, подобно престъпник, осъден на вечен тъмничен живот. Бедният човек! Само той липсва на богатата трапеза, на великия пир, на великото тържество, което става всяко пролетно утро при изгрев слънце.
към текста >>

Само човека не се вижда във великия Божи храм: едничък той не взема участие във великото тържество Нещастния човек!
Който дарява живот и радост на цялата земя. Това е тържество. устройвано всяко пролетно утро във великия храм Божий с небесния свод отгоре. Това е тържество, чрез което всяко пролетно утро се посреща изгрева на слънцето и се отпразнува началото на денят. Това е весел празник на новия живот, който започва в началото на всеки пролетен ден. Само човека не се вижда във великия Божи храм: едничък той не взема участие във великото тържество Нещастния човек! Той с изнурен да устройва тържества на себе си, той е сломен от грижи и тревоги по своя отделен, мъничък живот, и сега когато слънцето щедро поднася даровете на великия Божи живот, сега той спи в леглото, затворен в прашката и задушена стая на своя дом, подобно престъпник, осъден на вечен тъмничен живот. Бедният човек! Само той липсва на богатата трапеза, на великия пир, на великото тържество, което става всяко пролетно утро при изгрев слънце. Нещастният човек! До кога ли ще живее със своите дребни, фалшиви радости и големи скърби и страдания, в същото това време, когато край самия него се шири безкрайният живот Божи, който е чиста радост и велико благо!
към текста >>

Само той липсва на богатата трапеза, на великия пир, на великото тържество, което става всяко пролетно утро при изгрев слънце.
Това е тържество, чрез което всяко пролетно утро се посреща изгрева на слънцето и се отпразнува началото на денят. Това е весел празник на новия живот, който започва в началото на всеки пролетен ден. Само човека не се вижда във великия Божи храм: едничък той не взема участие във великото тържество Нещастния човек! Той с изнурен да устройва тържества на себе си, той е сломен от грижи и тревоги по своя отделен, мъничък живот, и сега когато слънцето щедро поднася даровете на великия Божи живот, сега той спи в леглото, затворен в прашката и задушена стая на своя дом, подобно престъпник, осъден на вечен тъмничен живот. Бедният човек! Само той липсва на богатата трапеза, на великия пир, на великото тържество, което става всяко пролетно утро при изгрев слънце. Нещастният човек! До кога ли ще живее със своите дребни, фалшиви радости и големи скърби и страдания, в същото това време, когато край самия него се шири безкрайният живот Божи, който е чиста радост и велико благо! Т. Ч. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ Нещата си съществуват в природата. Когато се сблъскаме с тях провикваме се: „Открихме новото”!
към текста >>

57. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. П. Списаревски.
към текста >>

Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти.
драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. П. Списаревски. Драмата „Девор“ за четене онлайн в сайта.
към текста >>

58. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Окултни Лекции“ из „The Temple Artisan“ Из „Интервю с един Учител“ ... Длъжен съм да ви кажа истината, но аз също желая да държите постоянно, в ума си знанието, вярата, че, зад скърбите, болките и нещастията на секта, и над тях, грее светлината на духовното упование, на любовта, смелостта и търпението, и, най-после, след всичко това идва тържеството на Духа.
Силата на подозрението, която вий първом сте подхранили, е посята в ума на лицето; формата, която сте създали, е отразена в неговото съзнание. Внушението събужда желанието, подозрението — подозрение, и така, същото нещо, в което сте обвинявали някой друг, същото подозрение, се връща към вас с увеличена сила чрез някого, когото най-много обичате.Този е начинът на действие — кармичното въздействие, безразлично на добрите или зли мисли и думи. И злото е по-активно, поради естеството на тая сфера, в която обикновено се движим и действаме … Ако сте верни на свое то висше „Аз“, вие веднага ще се обърнете и ще кажете: „Ако това е вярно, ти би трябвало да го повториш пред лицето за което се отнася. Ако то не е вярно, нека изчезне от където е дошло“. Вий нямате друг начин на действие като ученици на Бялата Ложа. „Окултни Лекции“ из „The Temple Artisan“ Из „Интервю с един Учител“ ... Длъжен съм да ви кажа истината, но аз също желая да държите постоянно, в ума си знанието, вярата, че, зад скърбите, болките и нещастията на секта, и над тях, грее светлината на духовното упование, на любовта, смелостта и търпението, и, най-после, след всичко това идва тържеството на Духа. Следователно, колкото много и да ви се струва, че сте в безпътица, колкото и удари да ви се струва, че врагът сипе върху вас и наоколо ви, или колкото и често да ви идва мисълта, че вашето Дело е на път да пропадне, помнете, казвам ви, че това няма да стане. Делото ви няма да пропадне. Всяка частица любов и смелост, която сте вложили в него, ще ви се възвърне хилядократно. Помнете, аз ви обещавам това. Желая да чувствате, да съзнавате, когато се намирате в тъмнината, моята ръка, която аз държа протегната към вас.
към текста >>

59. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тържество в светлината на Новия Ден.
Армагедон, за който говори Откровението, по своята същност, е преди всичко една вътрешна, духовна борба, между силите на доброто и тия на злото, която се извършва върху арената на човешката душа. Да ! — Човешката душа .е онова бойно поле, в което днес бушуват сили много по-страшни и по-опасни за човека отколкото всички сили и средства за физическо разрушение, притежавани в такова изобилие от днешните армии. И, настъпил е вече важният, съдбоносен момент, когато върху това вътрешно бойно поле се развива при най-голямо ожесточение и свръхнапрежение великата борба, която ще реши съдбата ни. Победа — или поражение за човека и човечеството. Тържество в светлината на Новия Ден. който ще ни води към Новата Култура на братството, единството и любовта. Или пък триумф на тъмните сили, които ще оковат с нови и по-тежки вериги човешката душа и ще задържат, ще спрат за дълъг период от време еволюцията на човечеството. За да стане по-ясно на читателя фактическото положение на нещата, ние ще се поясним. Досега човечеството, и специално това от нашата пета раса, е живяло и учило при един обикновен ред на нещата, при един по-спокоен темп, своите уроци във великото училище, което представлява за нас земята. Това е като една учебна година, или като един курс на обучение, в края на който се преценяват постигнатите от учениците резултати — държат се изпити от всеки един ученик.
към текста >>

60. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Много, много години той ще забавя тържеството на Есперанто.
Ратувайки за Есперанто да не се мъчим да потуляме и потушаваме огъня му — идеята. Ние сме задължени да я сеем, а не пренебрегваме. Трябва да разпространяваме по света не само езика Есперанто но и това, за което е сътворен — международното сближение и зачитане. И ние в никой случай не бива да се уморяваме или обезсърчаваме в тая борба, тъй като тя е борба за нас на живот или смърт. Горко на нашето дело, ако кървавият кошмар се върне. Много, много години той ще забавя тържеството на Есперанто. Да наченем от самите нас. Не можем да внушим чувства и вяра у други, ако не ги притежаваме ние. В собствените ни редове войната пося заблуда и превратност. Шовинистични попълзновения прозират понякога дори и у есперантистите. Случва се понякога, че есперантският форум е игрище, гдето се състезават национални амбиции!
към текста >>

61. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кат' фанели пламтящи нови засвяткали в сърца готови пред бъдно тържество.
В красиви форми херувими изляха го. А серафими подели сладък химн — Монарха славят във висинит/. Той в първий лъч на светлината родил е своя Син. Синът — Артист на битието, запалил огън във сърцето на страдни същества. Разраснал се свещений пламък на тез души в съсъда малък и смело за Христа навлезли верните Му чада на страсти в пламналата клада, всред злобно пиршество. Кат' фанели пламтящи нови засвяткали в сърца готови пред бъдно тържество. Ликувал горе свят незримий за тез сърцати пилигрими, принесли се във дар, в световна, страшна огнежетва, кат свята, мирна себежертва на кървавий олтар. Архангел крепък, белокрили долитнал за душите мили на таз светяща рат. Докоснал ги небесний бдител, напущат грешната обител на Каиновий брат. Излеко ангела благати се носил с тез души благати безспирно все нагор, по чистите прозрачни сфери. Из райски там кристални двери се носел нежен хор.
към текста >>

62. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пречките и несгодите, с които то трябваше да се справи през последната година и успешното им преодоляване, за да израсне още по-крепко, сплотено и осъзнало своята обществена мисия, го издигат от друга страна като първостепенно борческо движение и свидетелстват за неизчерпаемият ентусиазъм и енергия на неговите дейци, и за живота и несломима вяра в тържеството на истината, правдата и трезвостта!
и засилване санкциите с максимални глоби на всички съдържатели на кина, в които бъдат заловени малолетни зрители на филми неразрешени за тях; ефикасни мерки за борба срещу порнографската литература и пр. През настоящата година Българската въздържателна федерация, съвместно с всички културни организации в страната, ще организира и проведе повсеместни акции и постъпки пред респективните официални места за пълното реализиране на така набелязаните първи искания на въздържателното движение. Въздържателно движение против войната. Българската въздържателна федерация в последния си общ федерален конгрес единодушно е приела резолюция, с която се присъединява към писмото-апел на лекарите-психиатри от всички страни, отправено до държавните мъже на всички държави, с което се изтъкват застрашаващите перспективи на една бъдеща нова война. Българското въздържателно движение днес С всяка измината година то възмъжава, оформява се и израства като едно от първите и истински обществени движения у нас, програмите, акциите и дейността на което добиват все по-широко обществено влияние. Пречките и несгодите, с които то трябваше да се справи през последната година и успешното им преодоляване, за да израсне още по-крепко, сплотено и осъзнало своята обществена мисия, го издигат от друга страна като първостепенно борческо движение и свидетелстват за неизчерпаемият ентусиазъм и енергия на неговите дейци, и за живота и несломима вяра в тържеството на истината, правдата и трезвостта! А извършваната огромна пропагандна работа чрез хиляди сказки, събрания, разпространени десетки хиляди екземпляри вестници, книжнина, афиши, плакати й. пр. бавно но сигурно чертаят светлия път към нашето трезво утре! I. Общ състав. Днес българското въздържателно движение се състои и представлява от следните организации: 1. Ученически неутрален въздържателен съюз — при средните учебни заведения — обединяващ 80 клона с 5000 члена; 2.
към текста >>

63. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вярвай в тържеството на свободата, на мира и светлината!
Вярвай й съществуванието на всичко най-възвишено и благородно, посято в душата ти от Първата Причина! Дай му потик и простор за проявление! Вярвай в изгряващото слънце на новия живот, който носи всички блага за твоя дух! Вярвай в безграничната мирова любов — начало й ритъм на всяко дихание! Вярвай в съвършената хармония, във Великата Разумност и в необятните възможности на живота! Вярвай в тържеството на свободата, на мира и светлината! Вярвай във вечната пролет, във вечната младост, във вечния непреривен изгрев на живота I Вярвай в Бога, в Живия Бог на любовта, мъдростта и истината! В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата система (продължение от бр. 180) 5. Християнството като принцип на мисленето —като субективизъм и дуализъм.
към текста >>

64. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още преди няколко дни преди тържеството в Бургас започнеха да пристигат на групи разни чужденци и наши учени, които от тук с автомобил се отправиха за селото.
Паничарево Как мина тази година празника. Над 1000 души присъстваха на игрите. Подробности върху огнения танц. Празникът на нестинарките в с. Н. Паничарево мина под знака на голямо оживление. Още преди няколко дни преди тържеството в Бургас започнеха да пристигат на групи разни чужденци и наши учени, които от тук с автомобил се отправиха за селото. В деня на празненството в селото вече имаше към 1,000 души. Както е известно, в това село играе само нестинарката Кера Йорданова, 30 годишна, майка на 5 деца. Огненият танец на нестинарката започна в 5 ч. 30 м. след пладне в деня на Св. св.
към текста >>

65. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Полският месианизъм в лицето на Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Трентовски и особено най-типичния — Тйежковски, още преди сто години е прозрял близкото тържество на Христовия идеал за Царството Божие.
Доставя редакция „Братство“. * * * Открива се подписка за абонати на епохалното съчинение на полския философ-месианист ABГУСТ ТЙЕЖКОВСКИ ОТЧЕ НАШ „Отче наш“, това е заветът на Христа, съкратено евангелие, социални програма на бъдещата епоха на Духа, която настъпва вече, която се ражда в кървавите страдания на човечеството. И сега, когато народите търсят път, изход от всеобщата и дълбока криза, вдъхновените слова на гениалния полски философ, звучат пророчески и действително носят откровението на Духа, за новата епоха на Духа Святий! „Отче наш“ трябва да бъде настолна книга за всеки който иска да схване смисъла на историческото развитие на човечеството, защото това е цяла философия на историята. Славянството възхожда към изпълнение на своята велика мисия. Полският месианизъм в лицето на Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Трентовски и особено най-типичния — Тйежковски, още преди сто години е прозрял близкото тържество на Христовия идеал за Царството Божие. И днес, когато всички търсят програма за социалния живот, за справедливост и мир, пред нас е вдъхновената книга на Август Тйежковски, където е разкрита дивната програма на Христа, дадена в молитвата „Отче наш“ и запечатана досега със седем печата! Седемте печати са разпечатани, седемте просби са разтълкувани, и познатата на всички ни молитва „Отче наш“ ни се разкрива в съвършено нова светлина, като залог на великото и славно бъдеще, което ще донесе братство, свобода и мир за всички люде и народи. На полски книгата е в 4 тома — 1000 стр. На български, преводът е съкратен, обаче е предадена същината и характерния стил на автора. Книгата ще излезе в 9 коли и ще струва за абонати 15 лева.
към текста >>

66. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Над временното тържество на човешкото безумие и самомнение, стои вечното тържество на Божия закон!
И затова ние казваме: Нека спре отровната напаст на вярата в грубата сила, разпространявана от подобни водачи! Нека спре тя поне пред границите на нашата малка България, която има нужда от сили за творчество и няма да спечели нищо от разрушението. Ние проповядваме Ново Учение—учението на Любовта, което е едновременно учение на върховната Правда и на върховната Мъдрост: Прави добро, живей с мирни намерения, стремежи и постъпки, и нищо не ще може да те засегне. Защото над силата на човека, стои силата на Бога! Над с йогата на оръжието стои силата на Правдата! Над временното тържество на човешкото безумие и самомнение, стои вечното тържество на Божия закон! Когато човек види нещата в тяхното истинско осветление, когато узнае техния смисъл и каузалната им връзка, той идва до непоколебимото убеждение, че Любовта е единствената сила, която може да ни издигне и да ни запази от всяко зло и че не грубата сила, не насилието, а Божествената Правда царува и управлява живота- и света. С. Калименов Молитва При Твоите нозе, о, Татко, коленича, че моето сърце синовно Те обича. * Ти чуй го как страдай с болежите човешки! Смили се, Татко! Дай, дай лек за тез болежки!
към текста >>

67. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новата общосветска война ще бъде всеобщо изтребление, ще бъде тържество на всички адски сили, ще бъде триумф на разрушението.
Срамота е днес, при съвременното състояние на техниката да има гладни и голи люде без дом, без работа и без прехрана! Ако има милиарди за въоръжения, защо да няма за бедни и нещастни да им се помогне? Защо е това лудо въоръжаване? Защо е това идолопоклонство на Марса и на грубата сила? Днес всички съзнаваме, че човечеството е пред пропаст. Новата общосветска война ще бъде всеобщо изтребление, ще бъде тържество на всички адски сили, ще бъде триумф на разрушението. Това ли е венецът на християнската култура? Къде е влиянието на християнските църкви? Къде е силата на Христовите идеи? Нима те с безсилни? Царството Божие е Мир.
към текста >>

68. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние искаме тържеството на великата идея за любовта и човещината- в индивидуалния и колективния живот.
“ Не! Всичко зависи от нас! Ако нашите умове са будни, ако нашите воли са крепки, ако направим усилия — всичко ще бъде така, както ние искаме. А ние искаме мир и братство между хората и народите. Ние искаме спокойно разви шие на всички стопански и духовни сили на народа. Ние искаме тържеството на великата идея за любовта и човещината- в индивидуалния и колективния живот. Има един велик План за доброто на човечеството като цяло и на всеки човек поотделно, който не е човешки, а е Божествен План. Има духовни Водачи, — пратеници на Небето — които ни водят по пътя към реализирането на този План. Нека ги намерим и тръгнем след тях, защото само така ще разрешим всичките си неразрешени до сега индивидуални и колективни задачи. Има една велика светлина, има една Божествена, небесна светлина, пред която всичките знания, всичката светлина на нашите учени и философи, изглеждат като тъмнина. Да потърсим тази светлина, да я намерим и да не преставаме да черпим от нея!
към текста >>

69. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво тържество е това?
Когато смъртта хване недоволния, тя го туря в земята, взема му всичко и го пита: Ще слушаш ли сега Баща си? Като го държи 30-40-50 години гладен в гроба, най-после недоволният се обръща към Баща си: Мили татко, дотегна ми вече да седя в този гроб. От толкова години съм гладен няма нищо за ядене. Тогава Господ праща да го извадят от там и го питат: Втори път ще бъдеш ли недоволен? Казват за някого, че като умрял, тържествено го погребали. Какво тържество е това? Той ще види в гроба такова нещо, каквото никога не е виждал. Тържествено погребение и изпращане разбирам, когато този човек може съзнателно да се прости с всички и да занесе писмо на близките им, да каже, че те са добре. А тъй, никакво писмо не носи от тях, нищо не може да им каже, сам не разбира какво е станало с него, в това няма никаква тържественост. „Словото Божие е опитано.“ Дойде някой при мене и ми казва, че е закъсал нещо, болен бил. — Какво значи думата „закъсал“ ?
към текста >>

След това голямо културно тържество беше концерта на хора на българските железничари, даден в Коларчевия университет в Белград, който даде много добро изпълнение на български песни Въодушевлението беше голямо и успехът заслужен.
— 5. XII. Тази изложба, макар че не беше пълна, беше прекрасно начало за взаимно опознаване най-важните прояви на народния творчески дух — проявена в периодични издания. На тази изложба бяха изложени и в. „Братство“, „Frateco“ и сп. „Житно Зърно“. След това голямо културно тържество беше концерта на хора на българските железничари, даден в Коларчевия университет в Белград, който даде много добро изпълнение на български песни Въодушевлението беше голямо и успехът заслужен. Трогателни слова за братство и обич бяха разменени. Вместо топове и пушки да се слушат между братски народи, нека родната песен да ни свързва, вдъхновява, облагородява. Най-после — в неделя на 12 декември беше открита изложбата на българските жени — художнички, в която вземат участие 50 наши художнички. Изложбата беше открита от г. Б. Петрович, началник на културното отделение при Министерството на Просветата с топли приветствени слова.
към текста >>

70. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Молитвено тържество пред изгрев.
В тази малка книжка, (печатана първом като три последователни статии във в. Зорница), извисявайки се временно до истинско пророческо прозрение, покойният Ст. Ватралски ни сочи с огнени слова в кое именно се състои истинското величие на България в миналото и сега. Книгата съдържа: 1. Моето гостуване у белите братя. 2. Молитвено тържество пред изгрев. 3. Дънов. Религиозно-философския мироглед на П. Дънов, от Ангел Томов. Отворено писмо до архимандрид Евтимия, от група ученици на окултизма. Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството (по най-новите изследвания), от Боян Боев.
към текста >>

71. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тържество велико загръща цялото небе.
Краски, песни и благоухания се леят като безкрайни водопади в изобилието на радостта. Земята разтвори обятия и жадно поглъща топлите лъчи и нежните напоителни капки на твоята роса — нейния живот. Този живот, тоя тъй сладък и хубав живот, кои то безспирно се люшка като кораб всред океана — в приливи и отливи. Тоя същия живот, който през праха на земята се промъква в тъй многото стебла на тревите и шумно прилива в цветята и листата. От докосването на тоя живот тялото ни става лъчезарно, гордост облива душата ни и стремеж безспирен обхваща духът, стремеж, който ничия сила не може спре. Тържество велико загръща цялото небе. Въздуха трепти в божествен звук, и ние виждаме, че векове минават в това и че и ние като тебе, о, пролет — всемогъща царице, ту се скриваме, ту се откриваме. Мария ЗА КНИГАТА „ПРОБЛЕМИТЕ НА ХРАНЕНЕТО“ Настоящата книга се издава по желанието на много приятели, които са чули сказките ми за проблемата на храненето и са чели и таблицата за храните, печатана по-рано от нас, и които искат да се изнесе нещо по-пълно за храненето във връзка с новите научни и духовни разбирания за един по-разумен живот. Затова ние се отнесохме в поканата във в. „Братство" с молба, които желаят да я получат, нека съобщят имената си в редакцията, за да се поместят и в самата книжка, защото вземат участие — и морално и материално за напечатването й. Така става и една пряка и приятна връзка между авторът и читателите.
към текста >>

72. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— рождената му дата е станало голямо литературно музикално тържество под патронажа на краля и на много видни и учени шведи.
И свещен остана за винаги мигът в живота на ученика, когато Учителят му отвори очите, и той видя Бога във всичко и във всички. Benitta 250-годишнината на Сведенборг В спомен на великия швед, син на човечеството, Емануил Сведенбор по случай 250 годишнината от рождението му, е издадена на чешки език съчинението му „Нови Ерусалим и неговата небесна наука“ И един много луксозен албум на англйски език от - Swedenborg society, London“. Съчиненията на Сведенборг, които са доста много до сега са издадени всички или част от тях на следните езици: Чешки, Английски, Фински, Френски, Италиански, Японки, Китайски, Латински, Унгарски, Немски, Hopвежски, Полски, Румънски, Руски, Сръбски, Испански и др. Желателно е съчиненията на Сведенборг да се преведат и издадат на български език. В Швеция на 20 януари т. г. — рождената му дата е станало голямо литературно музикално тържество под патронажа на краля и на много видни и учени шведи. Умеят народите да ценят своите велики синове и те никога не приличат на нашият, българският народ, който е готов по скоро да хвърли хула и кал в лицето на оня, който работи най много и искрено за неговото добро и издигане, посочвайки правият път към напредък и истинска работа. След много столетия, навярно и нашият народ ще се издигне културно и ще почне да цени добрите си синове и да ги уважава, но днес за днес, сме в плачевно състояние.
към текста >>

73. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно свещено чувство Едно свещено чувство към живота, към всяко живо същество, от мравчицата до човека, (венец красив и тържество * На земния живот всестранен, в душата с блян за красота) едно свещено чувство ти да имаш към всичко живо на света.
„Кажи само реч! “ — Всички вие ще станете красиви хора. Всички вие един ден ще изправите всичките си погрешки. Тогава ще се обичате без погрешки. София – Изгрева, 1938 г. Едно свещено чувство Едно свещено чувство към живота, към всяко живо същество, от мравчицата до човека, (венец красив и тържество * На земния живот всестранен, в душата с блян за красота) едно свещено чувство ти да имаш към всичко живо на света. * С една свещена вяра ти да вярваш когато зимната мъгла докосне сгушените пъпки, за път готовите крила. * Една надежда да те води през всички бури на света. един светилник да ти свети през мрака на нощта. * Една любов да имаш светла, излъчваща лъчи, безбройни златни и трептящи, о, слънце да си ти! Д. Антонова * * * КРИСТАЛИ На масата си имам камъни от Рила, отломени от святата й гръд.
към текста >>

74. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лицата на другите мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство.
Светлинната и топлината, това е изявление на Божията любов. Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога“. Това значи: ние живеем и се движим в светлинната и топлината. Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мязат по лице на блудния син, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение. Лицата на другите мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство. Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне? Тази година изисква от всички хора да изправят мнението и възгледа си, които имат за Баща си. Не дръжте в ума си мислите на големия син, който не оценява живота, който се отчайва от работата си и казва, че животът му е дотегнал.
към текста >>

75. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес приемам целият свят на светло тържество.
Защото измени на целта, за която му бяха дадени тия дарби. Изгуби и светлата радост, която имаше в живота си. Т. Ч. МОЯТ ПРАЗНИК Сега е велик празник за мен. Защото на гости ми е Любовта. Днес приемам целият свят на светло тържество. Приемам всички хора и всичко живо. Приемам и водите, тревите, цветята, дърветата и камъните. Приемам цялата земя. Приемам слънцето, месецът и звездите. Приемам цялата вселена.
към текста >>

Каня и приемам всички и всичко на велико и светло тържество.
Приемам всички хора и всичко живо. Приемам и водите, тревите, цветята, дърветата и камъните. Приемам цялата земя. Приемам слънцето, месецът и звездите. Приемам цялата вселена. Каня и приемам всички и всичко на велико и светло тържество. Защото днес на гости ми е Любовта. Защото днешният ден за мен е един от великите и светли празници. Всички дни и часове, когато Любовта ми е на гости, са велики и светли празници за мен. През тия дни и часове аз съм най-богатият и най-щастливият човек на земята. Затова тогава каня и приемам на велико и светло тържество всички хора н всичко живо.
към текста >>

Затова тогава каня и приемам на велико и светло тържество всички хора н всичко живо.
Каня и приемам всички и всичко на велико и светло тържество. Защото днес на гости ми е Любовта. Защото днешният ден за мен е един от великите и светли празници. Всички дни и часове, когато Любовта ми е на гости, са велики и светли празници за мен. През тия дни и часове аз съм най-богатият и най-щастливият човек на земята. Затова тогава каня и приемам на велико и светло тържество всички хора н всичко живо. Защото Любовта ме сближава и свързва с всички и всичко. Тъгите и страданията ще оставя за делничните дни, когато Любовта няма да бъде при мен. А днес ще се веселя и ще пирувам. Защото съм поканил на велико и светло тържество цялата земя и цялата вселена. Защото ми е на гости Любовта — най-светлата небесна жителка.
към текста >>

Защото съм поканил на велико и светло тържество цялата земя и цялата вселена.
През тия дни и часове аз съм най-богатият и най-щастливият човек на земята. Затова тогава каня и приемам на велико и светло тържество всички хора н всичко живо. Защото Любовта ме сближава и свързва с всички и всичко. Тъгите и страданията ще оставя за делничните дни, когато Любовта няма да бъде при мен. А днес ще се веселя и ще пирувам. Защото съм поканил на велико и светло тържество цялата земя и цялата вселена. Защото ми е на гости Любовта — най-светлата небесна жителка. Т. Ч. ЩАСТИЕТО Да те грее слънцето от ясното небе и ти да чувстваш неговата милувка, да чувстваш топлата му прегръдка — жива, близка, своя, да потапяш душата си в кристалната чистота на небето, надзъртаща между атлазено-белите дипли на облачетата, да чуваш трепета на небесната синина във всичките гънки на душата си, ти знаеш вече що е Бог и — що те свързва с Него. Да се радваш на планината, на скалите, на дърветата, на всички случайно срещнати братя — човеци, да милваш с душата си всичко, що те заобикаля — ти чувстваш как си станал самият част от Него — Негов образ и Негово подобие. Орион В.
към текста >>

76. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това велико по своята сила и по своя смисъл утринно тържество ни говори за мировите тайни, значението на които днешните хора са забравили и изгубили, за вечната сила и слава на Бога, за неизчерпаемите сили, съдържащи се в природата, в организма и в душата на човека.
Това е стройна система, завършена и съвършена, красива и пластична във всичките си прояви. Всяко движение от нея има своя скрит смисъл и всички заедно представлявали символически пътят за посвещение на душата в мистериите на великата любов. Паневритмичните упражнения започвали на 22 март, началото на астрономическата година, когато слънцето влиза в първия знак на зодиака. Тогава на широката поляна на „Изгрева“ слънчевия град на Всемирното братство, се отпразнува тържествено, в ранни зори. всред живописната природа, първия ден на пролетта. Това велико по своята сила и по своя смисъл утринно тържество ни говори за мировите тайни, значението на които днешните хора са забравили и изгубили, за вечната сила и слава на Бога, за неизчерпаемите сили, съдържащи се в природата, в организма и в душата на човека. Вечното обновление, както природата се обновява всека година, вечното усъвършенстване, вечният стремеж напред, към правдата. към светлината и към Бога, възкресението в Христа — това е значението на Паневритмията. (следва) В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 235) Техният поглед е обърнат навътре, в самите тях.
към текста >>

77. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И днес, о, чуйте Моя тръбен глас: Днес пак съм буден страж и по-стихийно проявен, Аз ида светла и победна власт да дам на всеки Мой слуга, от Моя пламък вдъхновен I * Веч крайно време е за Мойто въздаяние; Вас, верните на Моя зов очаква близък час на светло тържество.
Понесъл лампа — Слънце, Аз вървя пред вас. Следете Мойте стъпки! Към слънчева обител отвеждат те, где дивни химни пее Моя кратък глас. * Велико беше вашето страдание, но Аз не ви оставях! В минути на подем аз бях, който пращах вам послание: лъчи-стрели и в мрака палех ден! * И днес, о, чуйте Моя тръбен глас: Днес пак съм буден страж и по-стихийно проявен, Аз ида светла и победна власт да дам на всеки Мой слуга, от Моя пламък вдъхновен I * Веч крайно време е за Мойто въздаяние; Вас, верните на Моя зов очаква близък час на светло тържество. Туй скъпо обещание о, чуйте! Чуйте Моя тръбен глас! В. С. Недев СЛЪНЧЕВИ БАНИ След една много дълга пауза, култът към баните, под техните най-различни форми, започва отново да бъде тачен от хората. Голямото внимание, което им се обръща, е окуражителен признак, който ни говори за постепенното възвръщане на човечеството към един по-естествен живот.
към текста >>

78. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Недев Великото тържество на пролетта – Неделчо Словото на Учителя.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 257 - год. XII. Севлиево, 22 март 1940 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Химн на слънцето – Пламен Трите храни Химн на слънцето (стих.) – Елвилюри На прага на пролетта (стих.) – В. Недев Великото тържество на пролетта – Неделчо Словото на Учителя. Това, което знаем. (из неделната беседа – 3 декември 1939 г.) Пролетна вечеря (стих.) – К. Величков Живот за цялото Пролетно утро на белия връх – Г. К. Царя на живота – Сл. П Камбуров За българите в чужбина Редки явления на звездното небе – М.
към текста >>

В. Недев ВЕЛИКОТО ТЪРЖЕСТВО НА ПРОЛЕТТА Идването на пролетта е истинско голямо тържество, в което взема живо участие цялата природа.
* Навън борба! Там зимата за още дни воюва! А кротки и смирени пъпчици-души на глухи и на слепи се преструват до като злото само се разруши. * Тогава те във дивни форми ще излеят живота си божествен и пълен със нектар, божествената Слава ще възпеят! Ще бъде Вечна Слава на Вечний Господар! В. Недев ВЕЛИКОТО ТЪРЖЕСТВО НА ПРОЛЕТТА Идването на пролетта е истинско голямо тържество, в което взема живо участие цялата природа. Главния герой на това Велико тържество е слънцето. Очакването на тоя любим цар на живота буди у всички, жива вяра и надежда за по-светли бъднини. Аз не зная дали има някой да е безучастен към животворната пролет. Не зная дали има сърце, което да се не възрадва на топлото слънце. Не зная дали има душа, която да не благодари на Бога за неговата безгранична Мъдрост и Любов.
към текста >>

Главния герой на това Велико тържество е слънцето.
Там зимата за още дни воюва! А кротки и смирени пъпчици-души на глухи и на слепи се преструват до като злото само се разруши. * Тогава те във дивни форми ще излеят живота си божествен и пълен със нектар, божествената Слава ще възпеят! Ще бъде Вечна Слава на Вечний Господар! В. Недев ВЕЛИКОТО ТЪРЖЕСТВО НА ПРОЛЕТТА Идването на пролетта е истинско голямо тържество, в което взема живо участие цялата природа. Главния герой на това Велико тържество е слънцето. Очакването на тоя любим цар на живота буди у всички, жива вяра и надежда за по-светли бъднини. Аз не зная дали има някой да е безучастен към животворната пролет. Не зная дали има сърце, което да се не възрадва на топлото слънце. Не зная дали има душа, която да не благодари на Бога за неговата безгранична Мъдрост и Любов. Земята се пробужда и запява щом пролетното слънце я озари.
към текста >>

В великото тържество на пролетта са призовани да участват доброволно всички, които имат любящи сърца и светли умове.
Тогава аз виждам човечеството като Велико братство със слънце главатар. Виждам, че хората са братя, забравили това, на които едно им само не достига — Слънцето на Любовта. Но тъй както не може да дойде пролетта, ако зимата си не замине, така и новият живот не може да се влее в нас, ако от старият се не откажем. „На старото не може да се разчита“. И тоя шум, и тоя бунт на човешките души е приготвяне пътя за новия човек на любовта. В великото тържество на пролетта са призовани да участват доброволно всички, които имат любящи сърца и светли умове. Души, които копнеят за царството Божие,което се въдворява на земята. Небето и земята ще се целунат и ще бъде мир. Привет на всички, които участват в Великото Тържество на пролетта. Привет на всичко което се ражда изново за слава Божия в света. Неделчо СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Това, което знаем (из неделната беседа „Което знаем“ – 3. XII.
към текста >>

Привет на всички, които участват в Великото Тържество на пролетта.
„На старото не може да се разчита“. И тоя шум, и тоя бунт на човешките души е приготвяне пътя за новия човек на любовта. В великото тържество на пролетта са призовани да участват доброволно всички, които имат любящи сърца и светли умове. Души, които копнеят за царството Божие,което се въдворява на земята. Небето и земята ще се целунат и ще бъде мир. Привет на всички, които участват в Великото Тържество на пролетта. Привет на всичко което се ражда изново за слава Божия в света. Неделчо СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Това, което знаем (из неделната беседа „Което знаем“ – 3. XII. 1939 г.) „Иде време и сега е, когато истинните поклонници се покланят Отцу с дух и истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си“ Йоана 4; 23 Човек трябва да се върне към първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл или да намери онова, което е изгубил. Учените хора в света търсят онази изгубена дума, която, когато е царувала, всичко е ставало много лесно на земята. Откак тази дума е изгубена, всички работи стават много мъчно.
към текста >>

79. -

Това е спасението на човечеството по пътя на осъществяването на по пълната и по-висшата красота или по пътя на неизбежното тържество на закона за красотата — най-мощното и най-непреодолимото във вселената.
Тая последната е вече належаща нужда за човека, нацията и човечеството. Незадоволяването на тая все по-въпиеща и належаща нужда или недостатъчното й задоволяване — ето причината на цялото бедствено състояние на днешното човечество. За тази по-висша красота се надигат динамизираните от противоречията, дисхармонията и неправдите, страдащите социални сили; надигат се онеправданите, потиснатите нации, държави, обществени класи, като носители на новия по съвършен, по-хармоничен, по прекрасен живот. Остротата на социалната криза, размерът на страданието, величавият и грандиозен устрем на новите творчески сили, величавият размах на социалните конфликти, стълкновения и борби, степента на възпламеняване и ентусиазъм на масите от близкия и далечни идеали или от образа на бленувания по-щастлив и по-прекрасен живот — всичко това говори преди всичко за великата необходимост за човешкия дух и социалния живот от по-висша хармония и красота; всичко това говори за действието на великия основен закон, говори ни за вселенския жизнен порядък и за върховната воля, проявяваща се в този закон и този порядък. Ала всичко това не по-малко красноречиво говори и за създадените и създаващи се възможности да бъде осъществена тая по-висша и по-съвършена хармония и красота и да бъде тласнато човечеството решително напред към по-пълно и истинско щастие или към онова „спасение“, за което говори Достоевски — към едно състояние на по-високо съзнание и знание, на по-висока морална чистота и сила, на по-съвършена волева и духовна мощ, към едно състояние на по-пълно проявление на божественото и висшето в живота. Това е спасението на човечеството по пътя на осъществяването на по пълната и по-висшата красота или по пътя на неизбежното тържество на закона за красотата — най-мощното и най-непреодолимото във вселената. Под натиска на най-великата необходимост, налагана чрез всички страдания на днешното време, а същевременно и чрез гласа на разума, на душата, на изострилия се усет към правда, хармония, човечеството. както и отделната нация, трябва да осъществят една нова и решителна стъпка към съвършенство и красота. Тая красота трябва да засегне всестранно живота. Тя трябва да изпълни със своите оживителни и радостни сияния селската хижа, и малката работилница, и модерната фабрика, и всяко човешко жилище, и всяка човешка душа. Тя трябва да означава всестранен подем и разцвет на духовните и творчески сили на човека, нацията и човечеството; тя трябва да означава по съвършено здраве, телесно и духовно, повече съзнание, повече обич към другите, по-голяма морална сила, по-будна социална съвест; тя трябва да означава повече човечност и правда в отношенията на хората, на социалните групи и народите; тя трябва да означава разцвет на най-висшите и благородни пориви на душата на човека, по-голяма възможност и необходимост за него да живее съзнателно с великото творческо дело на нацията и човечеството; тя трябва да означава осъществяването на духовно издигнатото и щастливото човешко същество, на духовно израсналото и щастливото национално и общочовешко цяло, тя трябва да означава ново възродено човечество и нова могъща стъпка в еволюцията и тържеството на духа.
към текста >>

Тя трябва да означава всестранен подем и разцвет на духовните и творчески сили на човека, нацията и човечеството; тя трябва да означава по съвършено здраве, телесно и духовно, повече съзнание, повече обич към другите, по-голяма морална сила, по-будна социална съвест; тя трябва да означава повече човечност и правда в отношенията на хората, на социалните групи и народите; тя трябва да означава разцвет на най-висшите и благородни пориви на душата на човека, по-голяма възможност и необходимост за него да живее съзнателно с великото творческо дело на нацията и човечеството; тя трябва да означава осъществяването на духовно издигнатото и щастливото човешко същество, на духовно израсналото и щастливото национално и общочовешко цяло, тя трябва да означава ново възродено човечество и нова могъща стъпка в еволюцията и тържеството на духа.
Това е спасението на човечеството по пътя на осъществяването на по пълната и по-висшата красота или по пътя на неизбежното тържество на закона за красотата — най-мощното и най-непреодолимото във вселената. Под натиска на най-великата необходимост, налагана чрез всички страдания на днешното време, а същевременно и чрез гласа на разума, на душата, на изострилия се усет към правда, хармония, човечеството. както и отделната нация, трябва да осъществят една нова и решителна стъпка към съвършенство и красота. Тая красота трябва да засегне всестранно живота. Тя трябва да изпълни със своите оживителни и радостни сияния селската хижа, и малката работилница, и модерната фабрика, и всяко човешко жилище, и всяка човешка душа. Тя трябва да означава всестранен подем и разцвет на духовните и творчески сили на човека, нацията и човечеството; тя трябва да означава по съвършено здраве, телесно и духовно, повече съзнание, повече обич към другите, по-голяма морална сила, по-будна социална съвест; тя трябва да означава повече човечност и правда в отношенията на хората, на социалните групи и народите; тя трябва да означава разцвет на най-висшите и благородни пориви на душата на човека, по-голяма възможност и необходимост за него да живее съзнателно с великото творческо дело на нацията и човечеството; тя трябва да означава осъществяването на духовно издигнатото и щастливото човешко същество, на духовно израсналото и щастливото национално и общочовешко цяло, тя трябва да означава ново възродено човечество и нова могъща стъпка в еволюцията и тържеството на духа. Само осъществявайки тая решителна стъпка към по висшата красота, може да бъде премахнато царуващото болезнено състояние, което се превръща все повече в едно велико все човешко бедствие, като се премине към едно състояние на нормално и хармонично растене и развитие. Днешната гигантска и величава „борба за жизнено пространство“, която бушува по всички краища па земята и все повече се изостря и разраства, не е по същина нищо друго, освен един истински и крайно съдбоносен по своите последици конкурс за жизнена, морална и -творческа мощ или един конкурс за по-съвършена красота в душите, в отношенията между хората, в националната и социална организация. Живота отрича и ще отрече ония, които недостатъчно са служили и служат на основния вселенски закон и върховната воля, като дава и ще даде предимства на ония, които по-добре му служат и които са в състояние да задоволяват в по-съвършени размери неговите велики изисквания. Това, което се извършва днес пред нашите очи, сред гигантските стълкновения и борби, то е „съдът на историята“, съдът на „съдбата“, то не може да означава друго освен тържество на силите, които са носители на оная по-висша красота, от която живота вече се нуждае, или на ония, които по-съвършено въплътяват тая красота в себе си, в нацията, в живота изобщо. И тъй, ние дойдохме не само да потвърдим, но и да обосновем интуицията на Достоевски за красотата и живота.
към текста >>

Това, което се извършва днес пред нашите очи, сред гигантските стълкновения и борби, то е „съдът на историята“, съдът на „съдбата“, то не може да означава друго освен тържество на силите, които са носители на оная по-висша красота, от която живота вече се нуждае, или на ония, които по-съвършено въплътяват тая красота в себе си, в нацията, в живота изобщо.
Тя трябва да изпълни със своите оживителни и радостни сияния селската хижа, и малката работилница, и модерната фабрика, и всяко човешко жилище, и всяка човешка душа. Тя трябва да означава всестранен подем и разцвет на духовните и творчески сили на човека, нацията и човечеството; тя трябва да означава по съвършено здраве, телесно и духовно, повече съзнание, повече обич към другите, по-голяма морална сила, по-будна социална съвест; тя трябва да означава повече човечност и правда в отношенията на хората, на социалните групи и народите; тя трябва да означава разцвет на най-висшите и благородни пориви на душата на човека, по-голяма възможност и необходимост за него да живее съзнателно с великото творческо дело на нацията и човечеството; тя трябва да означава осъществяването на духовно издигнатото и щастливото човешко същество, на духовно израсналото и щастливото национално и общочовешко цяло, тя трябва да означава ново възродено човечество и нова могъща стъпка в еволюцията и тържеството на духа. Само осъществявайки тая решителна стъпка към по висшата красота, може да бъде премахнато царуващото болезнено състояние, което се превръща все повече в едно велико все човешко бедствие, като се премине към едно състояние на нормално и хармонично растене и развитие. Днешната гигантска и величава „борба за жизнено пространство“, която бушува по всички краища па земята и все повече се изостря и разраства, не е по същина нищо друго, освен един истински и крайно съдбоносен по своите последици конкурс за жизнена, морална и -творческа мощ или един конкурс за по-съвършена красота в душите, в отношенията между хората, в националната и социална организация. Живота отрича и ще отрече ония, които недостатъчно са служили и служат на основния вселенски закон и върховната воля, като дава и ще даде предимства на ония, които по-добре му служат и които са в състояние да задоволяват в по-съвършени размери неговите велики изисквания. Това, което се извършва днес пред нашите очи, сред гигантските стълкновения и борби, то е „съдът на историята“, съдът на „съдбата“, то не може да означава друго освен тържество на силите, които са носители на оная по-висша красота, от която живота вече се нуждае, или на ония, които по-съвършено въплътяват тая красота в себе си, в нацията, в живота изобщо. И тъй, ние дойдохме не само да потвърдим, но и да обосновем интуицията на Достоевски за красотата и живота. Да, красотата ще спаси света! Защото тя е най-великата необходимост на живота, изразена в основния и универсален закон, във вселенския творчески процес, обгръща щ човешкия живот; защото тя е най-великата необходимост на духовно израстващото човешко същество; защото тая необходимост се налага на човечеството чрез всички страдания и разрастващи се бедствия, а също така от будната съвест, от съзнанието и разума, от великия жизнен интерес и несломимата воля към живот, развитие и щастие на новите, все по-мощните творчески сили на живота; защото тя означава тържеството на най-великото и най-мощното в живота — вселенското творческо начало и неговата върховна воля. Да живеем с осъществяващата се в душите и живота висша красота, с великото и божественото, което се ражда, с великите творчески пориви на нацията и човечеството. Това е пътя към величие и щастие или пътя към спасението, за което говори великия син на една велика нация.
към текста >>

Защото тя е най-великата необходимост на живота, изразена в основния и универсален закон, във вселенския творчески процес, обгръща щ човешкия живот; защото тя е най-великата необходимост на духовно израстващото човешко същество; защото тая необходимост се налага на човечеството чрез всички страдания и разрастващи се бедствия, а също така от будната съвест, от съзнанието и разума, от великия жизнен интерес и несломимата воля към живот, развитие и щастие на новите, все по-мощните творчески сили на живота; защото тя означава тържеството на най-великото и най-мощното в живота — вселенското творческо начало и неговата върховна воля.
Днешната гигантска и величава „борба за жизнено пространство“, която бушува по всички краища па земята и все повече се изостря и разраства, не е по същина нищо друго, освен един истински и крайно съдбоносен по своите последици конкурс за жизнена, морална и -творческа мощ или един конкурс за по-съвършена красота в душите, в отношенията между хората, в националната и социална организация. Живота отрича и ще отрече ония, които недостатъчно са служили и служат на основния вселенски закон и върховната воля, като дава и ще даде предимства на ония, които по-добре му служат и които са в състояние да задоволяват в по-съвършени размери неговите велики изисквания. Това, което се извършва днес пред нашите очи, сред гигантските стълкновения и борби, то е „съдът на историята“, съдът на „съдбата“, то не може да означава друго освен тържество на силите, които са носители на оная по-висша красота, от която живота вече се нуждае, или на ония, които по-съвършено въплътяват тая красота в себе си, в нацията, в живота изобщо. И тъй, ние дойдохме не само да потвърдим, но и да обосновем интуицията на Достоевски за красотата и живота. Да, красотата ще спаси света! Защото тя е най-великата необходимост на живота, изразена в основния и универсален закон, във вселенския творчески процес, обгръща щ човешкия живот; защото тя е най-великата необходимост на духовно израстващото човешко същество; защото тая необходимост се налага на човечеството чрез всички страдания и разрастващи се бедствия, а също така от будната съвест, от съзнанието и разума, от великия жизнен интерес и несломимата воля към живот, развитие и щастие на новите, все по-мощните творчески сили на живота; защото тя означава тържеството на най-великото и най-мощното в живота — вселенското творческо начало и неговата върховна воля. Да живеем с осъществяващата се в душите и живота висша красота, с великото и божественото, което се ражда, с великите творчески пориви на нацията и човечеството. Това е пътя към величие и щастие или пътя към спасението, за което говори великия син на една велика нация. ПРОЛЕТЕН ЗВЪН Колко дълго си се маял в тези сънни пелени! Не лени се, хайде ставай и към слънчев връх тръгни! * Семето, посято в есен, минало през зимен сън, нежно пролетната песен го събужда със своя звън; * Веч е пролет за душите — ставай, край на твоя сън!
към текста >>

80. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едно тържество на истината и правдата, и др.
VII). 14. АЛХИМИЯ. Извадка от съчинението, „Светлината на Египет“. III. РАЗНИ 15. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 16. ВЕСТИ. Едно тържество на истината и правдата, и др. Година 4, Брой 10 (октомври 1926 г. - март 1927 г.) I. ОБЩ ОТДЕЛ 1. СЪОБЩЕНИЕ ОТ РЕДАКЦИЯТА. 2. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той заявяваше, че демокрацията никак не се грижела за култура, а искала да смъкне всекиго долу, ма едно общо, и то най-долното, равнище: че тя желаела закон, с който да ограби и ограничи богатия, без сама да се подчинява на закона; че тя нямала схващане за „свобода под закон“ (която е единствената истинска свобода), а желаела тържеството на пълното беззаконие, при което себелюбието само би могло да управлява, и че само тези биха били ограничени, които биха желали да живеят и да работят като свободни хора.
Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това? Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“. Ние поддържахме, че също и и и е обичаме закона и реда, науката и културата. но ние желаехме същевременно да имаме и свобода и прогрес. Князът като че ли не е имал подобни идеи. Той заявяваше, че демокрацията никак не се грижела за култура, а искала да смъкне всекиго долу, ма едно общо, и то най-долното, равнище: че тя желаела закон, с който да ограби и ограничи богатия, без сама да се подчинява на закона; че тя нямала схващане за „свобода под закон“ (която е единствената истинска свобода), а желаела тържеството на пълното беззаконие, при което себелюбието само би могло да управлява, и че само тези биха били ограничени, които биха желали да живеят и да работят като свободни хора. После той каза, че ако самите ние служим на истинското вътрешно Правителство на света, ние трябва да знаем, че то, именно, е противно на всички демократически теории, и че следователно, Германия, а не Англия, е която се бори за идеалите на Йерархическото Правителство. „Кой“, попита той „е по-близо до истинския идеал за един Владетел. — нашият Кайзер ли, който държи своята власт от Самия Бог или вашият Крал Георг, които един ред но може самостоятелно да напише и на когото всяко действие е толкова ограничено от неговите министри и парламента му, че не може да направи никакво реално добро? А френският Президент, какво друго е, освен пяна, за момент изхвърлена на върха на една кипяща маса от корупция? “ Ние бидохме най-силно възмутени от такава една обида към нашите храбри съюзници: но не можехме да не допуснем, че имаше една частичка от истина в някои от неговите по-раншни бележки.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта!
И стана сам той сила, както силите вън от него; и издаваше като тях всичките краски на божествените цветове. И пред него нищо не можеше да се укрие вече, защото той живееше в истината и истината в него. И позна той всичките тайни на мъдростта, защото сам той стана тайна, като нея. И мъдростта му се сля с мъдростта на вековете! . . . И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта! И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии. И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел.
към текста >>

В Армения посоляването на децата е придружено от едно особено тържество.
Във Франция обичаят да се посипват децата със сол до кръщението им траял до 1408 г. До скоро и в Холандия посипвали люлките па новородените със сол (Джонс дава едно съобщение от 1889 г.). Според много източници, посоляването на децата и до днес . се практикува в руска Армения и в някои планински племена в Мала Азия. При последните даже новороденото трябвало да стои посолено 24 часа! В Армения посоляването на децата е придружено от едно особено тържество. Новороденото дете добре се натърква с чиста сол и се оставя да стои така пет часа, като през това време околните му пеят и гуляят. Децата, които остават непосолени, според арменските вярвания през целия си живот биват преследвани от нещастия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Загадъчни истини Един ден, през миналата есен, влиза в двора на къщата ми една простичка, угрижена женица, с обща незавидна външност и ме попита: „вие ли сте, които разбирате от духове? “ И продължи: „Посочи ми домът Ви един протестантин, който ми каза, че в тая къща имало хора, които разбирали от такива работи“. — Какви работи?
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз идвам едвам в седмия час, когато тържеството на твоето посрещане се е вече свършило. Закъснях.
Бащата има много синове, но само малцина от тях обичат често да спират погледа си върху неговото лице и да му благодарят. Те не го виждат, защото тяхната къща е тъмна. Нека искат светлина от баща си ! Прогърмя твоята огнена колесница по гигантския двор на мировия храм с азурени колони и с азурени накити, и ти си готов да погледнеш милостиво на ония, които са побързали да ти донеса даровете си. Най-напред ти благодарят птичките, като се надпреварват да ти пеят от всяко клонче. Аз идвам едвам в седмия час, когато тържеството на твоето посрещане се е вече свършило. Закъснях. Работната пчела вече ухажва цъфналата китка, а аз едвам сега разтварям вратата на храма си! Пак ли носиш дарове? Благослови ония, които дръзват да ги приемат, но благослови еднакво и ония, които ги приемат, без да ги виждат, без да знаят какво приемат, а само ги намират призори пред леглото си. Слепци, нещастни мои братя ! Прие ли жертвата ми, Отче?
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Великото тържество, Твоето и моето, е обхванало цялото небе.
А това отделено аз е в мене. Горчива песен, подобна на ехо, се разнесе по небето, като многоцветни сълзи и усмивки, тревоги и надежди; вълните се дигат и спадат, сънищата изчезват и отново се зараждат. Твоето собствено поражение е в мене. Четката на деня и нощта нарисува безбройни изображения по стената, която въздигна Ти. А зад нея е твоя престол от тайнствени криви линии, дето няма ни една права. Великото тържество, Твоето и моето, е обхванало цялото небе. От звуците, Твои и мои, трепери въздуха и времето минава в това, че ние ту се скриваме, ту се откриваме един другиму. 72. Това е Той, най-съкровеният, който пробужда моето същество със своите дълбоки, скрити допирания. Това е Той, който очарова очите и свири на струните на моето сърце, като сменява по ред сладостта с горчивината. Това е Той, който вплита в тъканта на майя променливи оттенъци от злато и сребро, лазур и зеленина, и в гънките се виждат неговите нозе, а аз се забравям, когато се докосна до тях. Минават дни, минават векове, и всякога, под много имена, под много видове, в много пориви на радост и тъга, Той царува над моето сърце. 73.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В такъв случай ние не се съмняваме в тържеството на вашата душа за царящата в нея идея за прекрасното.
Тези два непримирими врага на вашата личност имат свой индивидуален начин на проява. Вашия съсед има успех в живота си и вие се измъчвате от завист. Съчинявате интрига против него, за да му напакостите. Това значи, че скритото ваше Себе е роб на една ваша страст; че то е безсилно да надвие вашето външно Себе. И обратно: вие срещате съседа си и искрено му изразявате своята радост за неговия успех. В такъв случай ние не се съмняваме в тържеството на вашата душа за царящата в нея идея за прекрасното. Друг пример. Някой си господин посетил нашата гора и набрал от нея цветя за подарък на децата. Вие всички, пропити от негодувание и омраза към този господин, като представител на хората, решавате да се нахвърлите най-яростно върху му и да му изкълвете очите. Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли? — Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и кучета и почне да ни изтребва?
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли несправедливите удари на съдбовната сила.
Легендата на Кришна, предадена от Бхагавата, е същинско евангелие, като нашето, но по-наивно и бляскаво. Въплътяваният на Вишна се наброяват до десет, както сефиротите на Кабалата, и те са едно откровение по-пълно от християнското. Озирис, умъртвен от Тифона и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му. Тиваида е най-великата религиозна епопея, която трябва да се постави наред със символа на Прометея. Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария. Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли несправедливите удари на съдбовната сила. Даже обредите са символически и се предават от една религия на друга. Тиарите, митрите и одеянията принадлежат на всичките главни религии. Истината е тази, че религията прогресира едновременно с развитието на човечеството, но остава същата, като се преобразува постоянно. У египтяните Исус Христос се наричал Озирис, а в Скандинавия Озирис се наричал Балдур. Той бил убит от вълка Жйорис и бил възкресен от Водан или Один, а валкириите на Валгала наливат в чашата му хидромел.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Спиритизмът, неблагодарен, в смисъл на бърза сполука, за ония, които му се вдават, обещава при зее туй на човечеството, при окончателното си тържество, върховно освобождение и спасение!
Страстните противници на окултните науки са длъжни да си спомнят твърдението на Декарт, че „за да се домогнем до истината, трябва да се откажем от досегашните си мнения“. Нещо повече: би трябвало да пренебрегнем, по начина на Клод Бернар, изкуствените ровове, които отделят така наречените позитивистски или учени умове от ония, които окачествяват, със презрение, спиритуалисти или идеалисти. Понеже от момента, когато издирването детерминизма на явленията е прието като единствена цел на експерименталния метод, всичко онова, което наричаме спиритуализъм, материализъм, груба или жива материя, изчезва пред общата и изключителна категория на естествените явления, условията на които трябва да се изследват и определят. Това е и въжделението на хората, които се смятат най-големи поддръжници на материалистическия скептицизъм и на положителната наука. Нека поздравим, прочее, автора, за дето е сполучил да събере з една внушителна свезка многобройните факти, за да докаже тъждествеността на духовете и нека му пожелаем да продължи със успех трудовете си з тоя ред на мисли. Спиритизмът, неблагодарен, в смисъл на бърза сполука, за ония, които му се вдават, обещава при зее туй на човечеството, при окончателното си тържество, върховно освобождение и спасение! V. Има един специален мотив, който говори в полза на окултните науки пред литературата, тъй като тяхното фатално разпространение ще въздейства върху интелектуалното движение по цялото земно кълбо. От всякъде се отбелязва появяването на романи, поетически произведения, трактати по морала и по философия, пропити от окултните идеи й придобивки. Учени като Ладж, Крукс и др. и романисти като Конан Дойл не са вече изключение. Легиони мислители и литератори правят със тях цяло шествие.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сестра Елисавета с мъка скрила усмивката на тържеството си и весело си отишла у дома.
— Не, не, първият месец вие сте съвсем свободна. Ще беседваме, когато желаете. Мене ми е скъпо само вашето присъствие у дома. — Твърде странно, но да избирам сега, не мога. Днес, привечер, ще дойда у вас. Сестра Елисавета с мъка скрила усмивката на тържеството си и весело си отишла у дома. Тя тутакси повикала своята стара слугиня, Джен. — Знаеш ли, Джен, днес ще пристигне у дома една твърде скъпа гостенка, мис Елтон. Тя ще гостува в моята стая. Аз искам да се чувства добре в къщи, тя е прекарала тежък живот и трябва сега да си почине малко. Ти ще ми помогнеш да й дадем възможност да прекарва добре у нас.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неотдавна в Лондон е било отпразднувано тържеството за така наречения „неизвестен войник“, загинал през последната общоевропейска война.
Анри Дюраил, директор на французкото окултно списание Psychic Magazine, има любезността да ни изпрати своя отчет за работите на третия международен конгрес по експерименталната психология, придружен от най-новите му книги: Vers la Sagesse и Voici la Lumiere. В идещата книжка ние ще поместим получените интересни сведения за тоя конгрес, с портретите на някой от членовете на комитета по организацията му, в това число и на делегата на французкото правителство, г. Мартел, както и една илюстрация на станалите изследвания за узнаване пола на яйцето. Присъствието на заминалите. Чуждият печат съобщава многобройни интересни факти на духовни манифестации. Неотдавна в Лондон е било отпразднувано тържеството за така наречения „неизвестен войник“, загинал през последната общоевропейска война. В време на церемонията, дъщерята на удавилия се с океанския параход „Титаник“ писател Стейд е имала идеята да фотографира цялото шествие на тълпата. И за голямо учудване, на снимката са се проявили много образи на заминали хора, които присъствали на тържеството, заедно с живите. Подобно явление за пръв път сега е било констатирано по такъв очевиден начин. Починал деец по психическите изследвания. На 1 септ.
към текста >>

И за голямо учудване, на снимката са се проявили много образи на заминали хора, които присъствали на тържеството, заедно с живите.
Мартел, както и една илюстрация на станалите изследвания за узнаване пола на яйцето. Присъствието на заминалите. Чуждият печат съобщава многобройни интересни факти на духовни манифестации. Неотдавна в Лондон е било отпразднувано тържеството за така наречения „неизвестен войник“, загинал през последната общоевропейска война. В време на церемонията, дъщерята на удавилия се с океанския параход „Титаник“ писател Стейд е имала идеята да фотографира цялото шествие на тълпата. И за голямо учудване, на снимката са се проявили много образи на заминали хора, които присъствали на тържеството, заедно с живите. Подобно явление за пръв път сега е било констатирано по такъв очевиден начин. Починал деец по психическите изследвания. На 1 септ. т. г. се е поминал в Монморанси, на 75 год.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е денят, в който няма вече нощ; това е пребъдване на една неизменност, в която се менят само частите през призмата на Космоса; това е всезнание без издирване; това е всемогъщество, без усилие; това е индивидът, който е намерил тържеството си в най-пълно себеотдаване; това е вечна хармония, винаги съща и винаги нова; това е чар от блаженство, което се увеличава съразмерно с тайнственото преливане с всички други блаженства; това е царството на вечно новия възторг; това е състояние на най-върховна молитва, дето молещия се отпада и немей, това е безспирен полет, който няма начало, няма и край — полет от шеметна любов — най-висша, пред нищо неспираща се и всемогъща.
Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване. Слели се с всички и живеещи само по върховете на най-големите движения· мисъл, те виждат самите тях си и живеят като единното в множеството и множеството в единното. 22. II. 1924. София. Sedir. Мистична алхимия Откъслеци Вечният живот Той няма родство със света, нито с наследството на нескончаемите прераждания. Това е да бъдеш. Това е денят, в който няма вече нощ; това е пребъдване на една неизменност, в която се менят само частите през призмата на Космоса; това е всезнание без издирване; това е всемогъщество, без усилие; това е индивидът, който е намерил тържеството си в най-пълно себеотдаване; това е вечна хармония, винаги съща и винаги нова; това е чар от блаженство, което се увеличава съразмерно с тайнственото преливане с всички други блаженства; това е царството на вечно новия възторг; това е състояние на най-върховна молитва, дето молещия се отпада и немей, това е безспирен полет, който няма начало, няма и край — полет от шеметна любов — най-висша, пред нищо неспираща се и всемогъща. Това е Словото! . . . Когато един сеяч сее, той знае само земята и зърната. Но ако неговите очи бяха отворени, той би видял общността на динамичните явления, които произлизат от действието на колективния дух на растението, индивидуалния дух на семената и духът на майката — Земя, която ги приема; и като въздейства върху всяко от тия невидими същности, той би могъл да измени съвсем физическия вид на растението, което обработва. В тоя ред на мисли, човек би могъл да прозре метода, по който Мойсей материализира субстанцията на манната, с която той храни народа си.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не сте ли забелязали, как тъкмо пред изгрев внезапно птичия хор изпълва пространството със своя концерт, в който се долавя нещо като ликуване, тържество?
Слънцето ,Изгрява слънцето, праща светлина, Носи радост за живота тя: сила жива, изворна, течуща . . .“ Ок. песен Защо всичко най-радостно, най-празнично в живота се сравнява със слънчевия изгрев? Наблюдавали ли сте природата тъкмо пред изгрев? Наблюдавали ли сте онова оживление на всички организми пред изгрев? Не сте ли забелязали, как тъкмо пред изгрев внезапно птичия хор изпълва пространството със своя концерт, в който се долавя нещо като ликуване, тържество? В какво настроение сте, когато ви милват слънчевите лъчи? В какво настроение сте, когато небето е синьо и слънцето сипе изобилно своите лъчи върху земята? И как се изменя настроението ви, когато облаци закрият слънцето? Всички тези факти не са случайни. Вече подобни наблюдения са достатъчни, за да схване човек, че слънцето е животворен източник, велик фактор за поддържане на живота върху земята.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едно тържество на истината и правдата, и др.
VII). 14. АЛХИМИЯ. Извадка от съчинението, „Светлината на Египет“. III. РАЗНИ 15. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 16. ВЕСТИ. Едно тържество на истината и правдата, и др. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ Досегашният политически фалит - Новото държавничество Политиката е едновременно наука и изкуство. Тя е наука, защото се основава на солидни знания за живота на личността и обществото, и изкуство, защото в приложението на нейните принципи политическите дейци избират такива методи и средства, които съответствуват наддадени условия, с оглед на предоставената цел. Обаче, според досегашната практика в политическата дейност у нас - пък и в много други държави - от резултатите й е безспорно, че знанията за индивидуалния и колективния живот са съвсем оскъдни, да не кажем никакви. Почти никой от политиците не е вникнал дълбоко в законите, които регулират тоя живот, не е изучил основно психологическото устройство на човешкото същество, неговите физиологически и духовни функции, неговите стремежи и цели, и не е извадил, за своя поука, ония заключения за заложбите и недостатъците в човешката душа, които са необходими за неговото ръководство. Никой от българските държавници не е минал теоретическия и практически курс на окултната наука, която дава потребните знания за човека, обществото, вселената и Бога, а са се задоволили само с повърхните сведения на съвременната университетска наука, пропита от погрешния материалистичен мироглед.
към текста >>

Тълкуването на преходните стихове ни показва мъчителните борби, завършени с възстановяването на светилищата, чрез тържеството на синтеза.
К а б а л а Ключът на книгата,,3о-ар“ (Продължение от VII) 24. И в края на Суетата и пустотата и тъмнината, и ще бъде превъзнесен Йодхеваухе сам в оня ден. Тълкувание Това е пророческото предизвестие на Царството Божие. Суетата, пустотата, тъмнината са свойствата на хаоса. Те се проявяват във всичките ери на падението, във всичките същества под изпит и мъки. Тълкуването на преходните стихове ни показва мъчителните борби, завършени с възстановяването на светилищата, чрез тържеството на синтеза. 24-ият стих ни открива божественото естество, достигната с това тържество. Но Царството Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава. Хаосът и Царството Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини. Хаосът е злото, а Царството Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му. Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран свят, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното.
към текста >>

24-ият стих ни открива божественото естество, достигната с това тържество.
И в края на Суетата и пустотата и тъмнината, и ще бъде превъзнесен Йодхеваухе сам в оня ден. Тълкувание Това е пророческото предизвестие на Царството Божие. Суетата, пустотата, тъмнината са свойствата на хаоса. Те се проявяват във всичките ери на падението, във всичките същества под изпит и мъки. Тълкуването на преходните стихове ни показва мъчителните борби, завършени с възстановяването на светилищата, чрез тържеството на синтеза. 24-ият стих ни открива божественото естество, достигната с това тържество. Но Царството Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава. Хаосът и Царството Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини. Хаосът е злото, а Царството Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му. Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран свят, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното. Царството Божие има различни значения.
към текста >>

По-долното значение на Царството Божие, но все пак обширно като първото, е следното: Царството Божие е тържеството на Доброто в безкрайното творение, което обгръща всички частични и последователни създания.
В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е. Тия значения на Царството Божие са извън областта на времето, недокосвани от сътворените неща. 24-ият стих не ги засега, понеже той противопоставя хаосът, който изчезва, на възхода на Бога, а в отвъдната област няма нито възход, нито хаос. Там Бог възлязва в един безкраен и вечен екстаз. Това е необятна и недостижима бездна. По-долното значение на Царството Божие, но все пак обширно като първото, е следното: Царството Божие е тържеството на Доброто в безкрайното творение, което обгръща всички частични и последователни създания. Нашата планета Земята заема твърде малко място в пространството. Тя има начало, ще има и край. Тя е, следов., едно от последователните създания, които се раждат и умират в течение на големия цикъл на времето. И слънчевата система, в която се съдържа земята, е също така частично създание, ограничено в пространството, едно от последователните създания, чието раждане и смърт отбелязват ритъмът на времето. И гигантският Млечен път, който обхваща всичките звезди, всичките слънчеви системи, всички мъглявости пред погледа ни, също тъй съставлява едно частично и малотрайно създание, една бела пяна в пространството, с неопределено съществуване.
към текста >>

ВЕСТИ Едно тържество на истината и правдата.
Майка й тогава я запитала: „защо излезе от болницата? “ А дъщеря й отговорила; „изпъдиха ме, мамо, от болницата“. Баща й тогава погледнал часовника си и записан часа и минутата, когато се събудила майка й. Сутринта, на другия ден, съобщили им по телефона от болницата на „Червен Кръст“, че дъщеря им Зорка се е поминала в същия час и минута, когато майка й се събудила от сън, изплашена, и извикала с плач: „Зорка умря! “ Съобщава: А. Динова. ВЕСТИ Едно тържество на истината и правдата. Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т. Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII. 1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис“, дадени с окръжно N 30006 от 13.XII. 1919 г. и забраниха за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е тържеството на Нешама.
И праведникът е умален рай, монограма на Царството Божие. Тъй ще се изпълнят думите на Христа: Царството Божие е вътре във вас. И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога. Христос, върховният посветен, Магът на магите, ни даде Словото и живота си, за да ни открие това общение. С него ние трябва да възлезем към първопричината на волята ни: трябва малкото Царство да се издигне до великолепието на Великото и да се влее в него като една светла вълна и най-после да се слее в лъчезарното покривало, в което се отразява слънцето. Това е тържеството на Нешама. (По-нататък Сифра Дзениута довършва тълкуванието на I-та глава — за „Змията, която е ухапала опашката си“, т. е. за Злото във всичкитЬ му проявления — както и на останалитв -глави. Те са, обаче, много специални и недостъпни за нашите четци). Алхимия (Продължение от кн. IX и край) За истинския алхимик не може да има тайни в околните чудесни феномени, описани в горецитираните съчинения, като извличанията на растенията от почвата и въздуха, тъй явно различни, като например смъртоносните отрови, целителните балсами и приятните аромати.
към текста >>

Едно тържество на истината и правдата, и др.
Амин, ключът на вселената — буквите и тяхното значение. От Леонард Босман (продължение). Кабала. Ключът на книгата „Зо-ар“ (продължение). Алхимия. Извадка от съчинението „Светлината на Египет“. Духовна опитност. Вести. Едно тържество на истината и правдата, и др. Книжка X. Съобщение от редакцията. Търсете Царството! Съвременният материализъм — Истинският живот. Химни на една душа.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така те ще привлекат върху земята влиянието, тържеството и царството на Христа на славата, за да се осъществи кабалистическия обет: „Месия ще дойде на свеma поради заслугата на Зо-ар“.
Може да се твърди с увереност, че мистериите на психизма са открити за избраните, които четат в Великата книга на живота така, както простосмъртните четат обикновените книги. С помощта на Зо-ар, християните могат да изучат най-сигурно окултната наука, която се съдържа в Стария Завет. Но и евреите, чрез изследванията на Кабалата и съотношението на тайните й към християнските догми, могат да научат, че тия догми нямат оная идолопоклонска стойност, която им се приписва. Троицата е Единият Бог, а проявлението Му в Христа е спасението на човечеството от същия Бог. Затуй и евреите, и християните, заедно, трябва да издигнат молитвите си към Христа, който витае във вечността и чака тяхното примирение, за да прояви славата си на света. Така те ще привлекат върху земята влиянието, тържеството и царството на Христа на славата, за да се осъществи кабалистическия обет: „Месия ще дойде на свеma поради заслугата на Зо-ар“. Сифра Дзениута I. 1. — Предание: Книгата на Тайната описва колебанията на Везните. 2. — Предание: Преди да бъдат везните, Лицето не гледаше Лицето. 3. — И първите царе умряха; и припасите им се свършиха; и земята стана пуста. 4. — До тогава, докато Главата, възжелана от всемирното желание, биде приготвена и облечена в почетна мантия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.74894189834595