Търсене в текстове за 'Тържество'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата Ми, която съм имал преди създанието на мира.
Аз ще угладя и ще изгладя всичките ти пътища. Ще ходиш отнине винаги в моето присъствие и ще благоволявам в теб всякой ден и всичките ти дела ще прозябнат като дървета, насяти при водните утоки. Ето Божията Мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб. Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Неговата милост. Там, в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата Ми, която съм имал преди създанието на мира. Там, в Моето присъствие ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на любов. Този е Той Единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. Те са думи на живот, и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога.
към текста >>

2. 07.РАЗГОВОР ЧЕТВЪРТИ

Там в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии ще видиш славата ми, която съм имал преди създаването на всемира.
Ще изгладя всичките ти пътища. Ще ходиш от нине винаги в моето присъствие и ще благославям в теб всеки ден всичките ти дела, ще прозябнат като дървета, посадени при водните оттоци. Ето Божията мъдрост, ето Божиите дела, които възвещават Неговата слава. Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в небето за теб. Там, в този живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната негова милост. Там в това общо тържество на всичките синове и дъщери Божии ще видиш славата ми, която съм имал преди създаването на всемира. Там в моето присъствие ще бъдеш развеселен, както всички мои избраници. Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към тебе, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да опознаеш него самия, който те е привлякъл с нишки на любов. Този е той, единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благодатта на Духът си. И всичките негови слова са жива храна. Те са думи на живот.
към текста >>

3. 109 ПИСМО

Когато един ден вашите душевни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви чакат, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота!
Помнете, че многото желания изтощават душата. Този е същият закон, който работи навсякъде. Количеството на плодовете много пъти разваля качествата им. Помнете, душата и тя има нужда от почивка. А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир. Когато един ден вашите душевни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви чакат, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота! Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много: един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният вода, а ситият почивка. При другото, зная, че ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята на нашия Небесен Баща. Ако вий бъдете верни докрай, ще ви се въздаде стократно.
към текста >>

4. ***

Идването Му е като песента на утринната зора, като тържеството на изгряващото слънце.
ТОЙ ИДЕ Вслушай се в тихата светлина на звездите. Те говорят тъй ясно за Оня, Който иде и носи вълната на Любовта. Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор. ТОЙ ИДЕ! Идването Му е като песента на утринната зора, като тържеството на изгряващото слънце. Отворете с радост душите си за Него! Запалете светилниците си! Облечете се със светлите дрехи на чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете. Той носи ценни дарове. Приемете ги, и огнени струи ще потекат пред вас.
към текста >>

5. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
Петър Списаревски В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене.
към текста >>

Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти.
В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.)
към текста >>

Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили.
Изисква се, по-не отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше есте-ство. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене.
към текста >>

Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти.
Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на въз-растващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. *Веселин Петрушев - псевдоним на Велко Петрушев (бел. състав.) В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти. Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне отчасти, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество. Много е желателно да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувствува нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм. Нека погледнем на възрастващата младеж, на нейния краен упадък, поради липса на критерий за разумност и висша красота на духа, за да се уверим, че живеем във век на нравствено разтлене. Думата ни не е за философския материализъм, нито за историческия или икономическия. Не!
към текста >>

6. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

И след настаналата тишина и внимание на колене изслушахме молитвата „Отче наш", която се изпя на чист български по думите, с които е отбелязана в Евангелието от Матея 6:9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество.
подир пладне. Точно в 10 ч. г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, та да можем добре да чуем и запомним начина и гласа114, по който приятелите Отгоре ще изпеят „Отче наш", щом дойдат да присъстват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен грядий во име Господне" 115. И след настаналата тишина и внимание на колене изслушахме молитвата „Отче наш", която се изпя на чист български по думите, с които е отбелязана в Евангелието от Матея 6:9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш", г-н Дънов дойде при нас, зае мястото си на масата и между другото каза: Имате поздравление от Приятелите, които сега присъстват, и тяхното присъствие ние усещаме от изражението на днешния ден. Времето днес е навсякъде ясно, никъде облак не се забелязва, без вятър, съвсем тихо и слънчевият пек е поносим, даже желателен. Въобще всичко в атмосферата е приятно.
към текста >>

7. Писма до Мария Казакова - 1904

Когато един ден вашите духовни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви очакват, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота.
Помнете, че многото желания изтощават душата. Той е същият закон, който работи навсякъде. Количеството на плодовете много пъти развалят качеството им. Помнете, душата и тя има нужда от почивка. А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир. Когато един ден вашите духовни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви очакват, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота. Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много - един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният - вода, а ситият - почивка. При другото, зная, Ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без Волята на Вашия Небесен Баща. Ако и вий бъдете верни до край, ще ви се въздаде стократно.
към текста >>

8. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество.
Засега, понеже часът е девет, а нашите приятели от Горе ще дойдат в десет, то дотогава, до 10 часа, сте свободни. В този свободен един час — между 9 и 10 часа — между другите разговори се разпределиха минутите, през които всякой един от нас ще влиза пред олтара за бдение от 3 часа следобед. На мене се падна бдение от ... подир пладне. Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара. След като се изпя „Отче наш“, г-н Дънов дойде при нас, зае мястото с и на масата и между другото каза: — Имате поздравление от приятелите, които сега присъствуват и тяхното присъствие ние усещаме по времето и израза на днешния ден. Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими са ни високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи, а всичко това става с Божествената сила.
към текста >>

9. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал.
Около 1933 г. теософското общество бе в най-голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джи- нараджаса по ясновидски път установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, Който се очакваше, съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна- мурти. Водачите на обществото го лансираха като новия Мирови Учител. Но те намираха, че неговото пълно утвърждаване и популяризиране като такъв, трябва да стане с подходящо тържество и церемониал. За тази цел свикват Всемирен теософски събор в Холандия при едно имение в замъка Ерде. Учителят изпрати Магдалена с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Тя пристига, иска да се срещне с него, но не я пущат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичке-и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там. Влиза в градината и се среща с Кришнамурти, където той се е разхождал.
към текста >>

10. МУЗИКА

А осветлението, облеклото подсказват тържество... прием!
Поогледа небето, поогледа земята и се прибра. Помислих си - може би е поканен на вечеря. Той е готов и очаква тези, които ще Го придружат! Почаках. Никой не дойде! Странно! А осветлението, облеклото подсказват тържество... прием! Пристъпих към салона. Нямаше жива душа. Ето че долетяха тоновете на квинти! Пръстите Му леко опипваха струните. Учителят настройваше цигулката си.
към текста >>

11. ПРЕДСКАЗАНИЯ

Аз приготвих обеда, дойдоха много братя и сестри и тържеството за помирението беше мило и сърдечно.
Един ден, когато дежурях в кухнята, дойде Учителят и ме повика да отида в Неговата стаичка, където приемаше посетителите. За моя изненада там беше брат Епитропов. Като го видях, сърцето ми трепна смутено. Но Учителят застана между нас и ни помири. По случай това помирение Учителят каза, че ще направим общ обед и Той даде всички необходими продукти и пари за 20 топли хляба. Аз приготвих обеда, дойдоха много братя и сестри и тържеството за помирението беше мило и сърдечно. Брат Епитропов завърши къщата, с която подсигури децата си. Един ден Учителят дойде към нас и като обиколи из двора, потропа на едно място с бастуна си и каза: "На това място ще построите голяма къща, в която ще отсядат приятелите, а тази (и Учителят посочи къщата на брат Епитропов), в нея няма да живее нито той с жена си, нито децата му". Както каза Учителят така и стана. Семейството се пръсна, брат Епитропов замина за другия свят, а къщата я продадоха на чужди хора. Никой не живя в нея.
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Българите не са избраните, но хромите, сакатите, които са поканени на вечерята, на тържеството.
Няма човек, който да не е в Израил. Значи, всички сте извън Рая и отсега нататък трябва да влезете в Рая, да станете "българи". Засега, първи вкарват в Рая българите. Как ги вкарват? - С камшик! Българите не са избраните, но хромите, сакатите, които са поканени на вечерята, на тържеството. Вие сте повиканите от улицата, радвайте се, че сте поканени на вечерята, на агнето. Казано е в Писанието: "Ако баща ви и майка ви забравят за вас, Аз ще си спомня." На друго място е казано: "Написах ви на дланта си." Като погледне към дланта си, Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: "Тук са те." Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи, да бъдеш под зоркото око на Любовта. Аз съм ви написал на дланта си, възлюбил съм ви в душата си и съм ви въздигнал в Духа си.
към текста >>

13. НОВИЯТ ЧОВЕК

Тогава ще дойдат всички светии, адепти, Учители от памтивека, ще дойдат всички, които са заминали и на Земята ще има едно велико тържество!
Тези братя са на разстояние от нас само 100 духовни метра. Когато дойде Божественият Дух, ние ще започнем с Великата Божествена наука и очите на всинца ни ще се отворят. Затова се казва в Писанието: "И отвори умовете им, да разберат Писанието." Аз казвам: "Бог ще отвори умовете ви, за да разберете тази велика написана книга, в която от всеки лист ще можете да четете написани велики слова." По всеки лист, по всяко клонче на дървото, по всяка мушица ще четете и ще ви се даде възможност да разберете великите тайни, които досега не сте разбрали. Това е великата Божествена книга, която Духът ще ви открие, за да станете радостни и щастливи, че можете да четете по нея. Ще влезете в Новата епоха, ще чуете гласа на ангелите, техните песни, тяхната музика, тяхната култура. Тогава ще дойдат всички светии, адепти, Учители от памтивека, ще дойдат всички, които са заминали и на Земята ще има едно велико тържество!
към текста >>

14. Дял първи Животопис и творчество

В областта на науката човек достигна до границите на материалния свят, изучи го и със своето точно, ясно и систематично знание създаде условия за тържеството на материализма – един завършен резултат на стария живот.
Днес човечеството изживява тази криза. Изправено е пред този изпит. Във всички области на живота настава едно поляризиране на силите. Очертават се тези две течения – старото и новото. В областта на науката, изкуството, религията, социалния живот – навсякъде старото е в борба с новото. В областта на науката човек достигна до границите на материалния свят, изучи го и със своето точно, ясно и систематично знание създаде условия за тържеството на материализма – един завършен резултат на стария живот. Едновременно с това човек се докосна и до друг един свят, отвъд границите на материалното – до Невидимия, Духовния свят. Това разколеба вярата му в материализма – това е новото. Химията, физиката, математиката, биологията плахо и несигурно прекрачиха границите на един непознат за тях свят. Днес видни математици се занимават с проблема за четвъртото измерение, животът отвъд смъртта е предмет на научни изследвания; новите изследвания върху невидимия човек, шестото чувство привличат вниманието на учените; превръщането на елементите един в друг, разпадането на материята е постигнато и намира приложение. Нови, необозрими възможности стоят пред човека.
към текста >>

15. СТРАДАНИЕТО

Любовта е път към вечното тържество, но за да не злоупотреби с нея, човек трябва да мине по пътя на скърбите и страданията.
От две хиляди години насам страданията на човечеството все повече се увеличават, понеже Земята е влязла в нова фаза – приближава се епохата на Любовта. В страданието не е смисълът на Живота. То е само едно временно явление в човешкия живот. Само в известни области на Природата човек минава през страдания. Има области на Живота, където няма страдания. Любовта е път към вечното тържество, но за да не злоупотреби с нея, човек трябва да мине по пътя на скърбите и страданията.
към текста >>

16. 8. Пляскане

Обяснение: Това е тържество на свободата.
Изходно положение: Последното положение на предишното упражнение, като се минава без прекъсване. Ход на движенията: 1-ви такт - 1-во време - стъпка напред с десния крак; в първото време двете ръце пляскат леко на височина на гърдите, при 2-ро и 3-то време се отделят, като отскачат (пред лицето) и вземат положение на отворен цвят с длани, полуобърнати нагоре (Фиг. 8.1 и 8.2). 2-ритакт 1-во време - стъпка напред с левия крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се разтварят хоризонтално встрани, като описват леки дъги (Фиг. 8.3). Тези движения се повтарят до края на музика №° 8, като в края на този такт ръцете се поставят пред лицето. Обяснение: Това е тържество на свободата. Тези движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стесняващи го връзки. Те показват границите на свободата, те показват още къде започва тя. Те говорят, че тя е вече добита. Тъй както вълните, които пляскат на брега и показват, че са достигнали до границата, са свободни вече да се разпилеят. Тези движения - това е радостта на душата, която е добила освобождение.
към текста >>

17. 12. Скачане

(След последния скок ръцете се свалят с длани надолу от двете страни на тялото.) Обяснение: Това е тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в живота.
2-ри такт - при 1-во време, тялото продължава да се навежда напред и надолу, ръцете се изнасят назад до хоризонтално положение (Фиг. 12.2). При второ време коленете се свиват, прикляква се леко. При 3-то време се прави лек скок на място, ръцете се издигат (напред) над главата с леко пляскане. 3-ти такт - стъпване на земята, ръцете са издигнати нагоре с длани напред, както в изходното положение (Фиг. 12.3). Всичките движения се повтарят пет пъти до края на музиката „Скачане“. (След последния скок ръцете се свалят с длани надолу от двете страни на тялото.) Обяснение: Това е тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу - покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света. Скачането, което следва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света.
към текста >>

18. II. Слънчеви лъчи - Принципи

Това е онуй тържество, което виждаме и в Деветата симфония на Бетховен - когато след дълги, мъчителни борби, страдания и разочарования, у човека идва светлина, проблясък за неговото място в живота.
Днес е епохата, когато това предстои като колективен процес в човечеството. Пробуденият човек разбира своето естество, предназначение, мисия и работа в света. Той излиза от света на терзанията, ограниченията и сълзите, влиза в един музикален свят и радостно пее: „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да бъда, добре да мисля, добре да любя. Туй живота е на рая“. Това е светлият празник, който очаква и за който копнее човешката душа през вековете. Това е онуй тържество, което виждаме и в Деветата симфония на Бетховен - когато след дълги, мъчителни борби, страдания и разочарования, у човека идва светлина, проблясък за неговото място в живота. Упражненията „Слънчеви лъчи“ - това е великата драма в пътя на човека и човечеството. И тия ритмични упражнения имат в себе си силата да тласнат напред този процес, да съдействат за преминаването от сферите на затворения кръг в радостта на освобождението! И кой е моментът, когато човек скъсва веригите на затворения кръг и влиза в широкия свят на свободата? Когато в него проблесне първият лъч на любовта! След дълги борби, външни и вътрешни, прозвучава тържествената песен на освободения от веригите на миналото.
към текста >>

19. Слънчеви лъчи 1942г.

Това е онуй тържество, което виждаме и въ деветата симфония на Бетховенъ — когато следъ дълги, мѫчителни борби, страдания и разочарования, у човѣка идва свѣтлина, проблѣсъкъ за неговото мѣсто въ живота.
Днесъ е епохата, когато това предстои като колективенъ процесъ въ човѣчеството. Пробудениятъ човѣкъ разбира своето естество, предназначение, мисия и работа въ свѣта. Той излиза отъ свѣта на терзанията, ограниченията и сълзитѣ, влиза въ единъ музикаленъ свѣтъ и радостно пѣе: „Ти си ме, мамо, човѣкъ красивъ родила, уменъ да бѫда, добре да мисля, добре да любя. Туй живота е на рая“. Това е свѣтлиятъ праздникъ, който очаква и за който копнѣе човѣшката душа презъ вѣковетѣ. Това е онуй тържество, което виждаме и въ деветата симфония на Бетховенъ — когато следъ дълги, мѫчителни борби, страдания и разочарования, у човѣка идва свѣтлина, проблѣсъкъ за неговото мѣсто въ живота. Упражненията „Слънчеви лѫчи“ — това е великата драма въ пѫтя на човѣка и човѣчеството. И тия ритмични упражнения иматъ въ себе си силата, да тласнатъ напредъ този процесъ, да съдействуватъ за преминаването отъ сферитѣ на затворения крѫгъ въ радостьта на освобождението! И кой е моментътъ, когато човѣкъ скѫсва веригитѣ на затворения крѫгъ и влиза въ широкия свѣтъ на свободата? Когато въ него проблесне първиятъ лѫчъ на любовьта! Следъ дълги борби, външни, и вѫтрешни, прозвучава тържествената пѣсень на освободения отъ веригитѣ на миналото.
към текста >>

20. Паневритмия 1938

Това е тържеството на свободата.
Този зовъ ни казва: „Излѣзъ отъ живота на вѣчния залѣзъ и влѣзъ въ живота на вѣчния изгрѣвъ. Остави веригитѣ на смъртьта и влѣзъ въ свободата на живота. Излѣзъ отъ тъмнитѣ подземия на безлюбието и влѣзъ въ радостьта на любовьта“. Чрезъ това упражнение този импулсъ се праща и въ свѣта, за да работи въ съзнанието на колективното човѣчество. 8. ПЛѢСКАНЕ. Това е тържеството на свободата. Тия движения означаватъ, че човѣкъ се е освободилъ отъ всички неестествени, стѣснителни връзки. Тѣ показватъ границитѣ на свободата, показватъ, отъ де започва тя; тѣ говорятъ, че вече е добита тя. Както вълнитѣ, които плѣскатъ на брѣга, показватъ, че сѫ достигнали до границата и сѫ свободни вече да се разпилѣятъ. Тия движения — това е радостьта на душата, която е добила освобождение. Това е радостьта на пеперудата, която е излетѣла отъ пашкула.
към текста >>

Туй е тържество, че любовьта и мѫдростьта се прилагатъ въ живота.
А пъкъ движението напредъ, което последва всѣко обръщане въ лѣво и дѣсно, — туй е движение къмъ Истината. Значи приложението на Любовьта и Мѫдростьта въ живота ни води къмъ Истината, т. е. къмъ Великата Реалность, която лежи въ основитѣ на цѣлото битие. Движението напредъ — туй е подтикване на нашия растежъ, на умствения и цѣлия прогресъ изобщо. 12. СКАЧАНЕ. Туй е тържество, че любовьта и мѫдростьта се прилагатъ въ живота. При скачането най-напредъ се навеждаме надолу — покланяме се предъ Великото, Вѣчното, Божественото, което работи въ свѣта; скачането, което последва, — туй е поднасяне на нашата радость къмъ Великото въ свѣта. 13. ТЪКАНЕ. Туй движение изразява органическия процесъ въ природата. То изразява съграждащия процесъ въ нея. Нали между северния и южния полюси на земята става крѫгообращение на електричеството и магнетизма?
към текста >>

21. Съдържание

МОЛИТВА ЗА ТЪРЖЕСТВОТО НА ДУХА НА ЦАРСТВОТО 76.
МОЛИТВА КЪМ ВЕЛИКОТО СЪЗНАНИЕ 71. МОЛИТВА ОБЕЩАНИЕ 72. МОЛИТВА КЪМ ГОСПОДА 73. МОЛИТВА ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ 74. МОЛИТВА НА ВРЕМЕНАТА 75. МОЛИТВА ЗА ТЪРЖЕСТВОТО НА ДУХА НА ЦАРСТВОТО 76. МОЛИТВА ЗА БЛАГОВЕСТИЕ 77. МОЛИТВА ЗА СЛОВОСЛОВИЕТО 78. МОЛИТВА ПОМОГНИ НА СТРАДАЩИТЕ 79. МОЛИТВА ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ 80. МОЛИТВА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК 81.
към текста >>

22. 75. МОЛИТВА ЗА ТЪРЖЕСТВОТО НА ДУХА НА ЦАРСТВОТО

75. МОЛИТВА ЗА ТЪРЖЕСТВОТО НА ДУХА НА ЦАРСТВОТО Благодаря Ти, Господи Боже мой, загдето Си ми позволил да слезна на Земята да страдам и да се трудя за своето повдигане.
75. МОЛИТВА ЗА ТЪРЖЕСТВОТО НА ДУХА НА ЦАРСТВОТО Благодаря Ти, Господи Боже мой, загдето Си ми позволил да слезна на Земята да страдам и да се трудя за своето повдигане. Боже мой, на Тебе поверявам сърцето си, в което е скрито всичкото ми богатство и Те моля, опази и очисти го от лоши желания и го озари с Твоята Божествена Любов. Господи Боже мой, да възтържествува Твоята Добродетел. Да възтържествува Твоята Правда. Да възтържествува Твоята Любов и да се прослави тя в света. Да възтържествува, Господи Боже, Твоята Мъдрост и да се прославиш Ти в своите дела.
към текста >>

0.13381004333496