Търсене в текстове за 'Срам'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 122 резултата в 93 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_12 ) Аз и Отец ми ще направим жилище във вас - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се говори за Любовта, някой изпитва срам, понеже неговата любов има примеси.
АЗ И ОТЕЦ МИ ЩЕ НАПРАВИМ ЖИЛИЩЕ ВЪВ ВАС В частен разговор с един брат Учителя каза: У много хора има нещо, напластено от миналото. Ако има ревност, подозрение, съмнение, не може да се образува братство. Това не е онова Божественото, което сплотява хората. Когато се говори за Любовта, някой изпитва срам, понеже неговата любов има примеси. Затова човек трябва да има чисти мисли и желания и Любовта, като минава през тази чиста среда, не ще добива никакви примеси. Когато съзнанието ти е нечисто, не може да се повдигне в по-горна област. Божествената Любов ще дойде да обнови света. Двама души, които се обичат, трябва да знаят каква дистанция да поставят помежду си. Тя не трябва да бъде нито много голяма, нито много малка; Разумността ще ви каже каква точно да бъде тя.
към текста >>

2. 2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава, като видим хората, които сме мразили, ще се засрамим, защото ще ни е знайно, че трябва да ги обичаме.
Вторият: когато обичате хората, това е Любовта на Бога към тях. Когато Божествената Любов е в теб, ти обичаш всички. Човек трябва да се преобрази, докато стане проводник на Бога. Това не може да стане с един удар. Когато се събудим вътрешно, ще видим, че всички хора са едно с нас, че те съставляват единството на един велик организъм и тогава ще ни станат мили. И тогава, като видим хората, които сме мразили, ще се засрамим, защото ще ни е знайно, че трябва да ги обичаме. Новата форма на съзнание е да усетиш, че животът на другите хора е твой живот. По-рано, като не си съзнавал това, ти не си бил готов да направиш нещо за тях, но щом съзнаеш това, готов си да направиш доста неща. Истината може да се открие пред хората, но трябва да има Любов. В дадения случай обичай всички, докъдето се простира твоето съзнание. Обичай всички, с които се срещаш.
към текста >>

3. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Дошъл умрелият и казал на брат си: „Иди, кажи на племенника си да направи параклиса, срамно е.“
Благодарение на заминалите в другия свят се поддържа интензивен живот на Земята. Благодарение на тяхната дейност, ние издържаме, иначе бихме се обезсърчили при лошите условия. Те постоянно ни насърчават и казват: „Няма нищо.“ Заминалите ни правят много повече добрини, отколкото когато бяха тук. Някои заминали не се явяват след заминаването си, понеже много са заети там с работа. На д-р Миркович умрял по-големият брат и оставил 20 000 лева за параклис, а синът му ги употребил за себе си. Дошъл умрелият и казал на брат си: „Иди, кажи на племенника си да направи параклиса, срамно е.“ Причината за умирането не е една и съща. Определено е от Бога кой колко да живее, но понеже хората не изпълняват, не вървят по Божия път, то малко хора остават да живеят колкото им е определено. По някой път Бог допуща да те дигнат от Земята, за да не правиш повече прегрешения. Псалмопевецът казва: „Да не ме вземеш в половината на дните ми.“ Учителя се обърна към една сестра и ѝ каза:
към текста >>

4. 15) Голямото Eвангелие - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега хората нямат срам и страх от греха.
Най-разбраното Същество е Бог. Ако майка ти и баща ти те обичат, то Бог е, който те обича чрез тях. Той е Първото Същество, което обича. Бог кара малката птичка да помага на пиленцата си, да им носи храна; Бог е, Който се грижи за тях. И като познаем Бога като Любов, ще имаме благоговение към Бога. Сега хората нямат срам и страх от греха. И ако имаха Любов, не щяха да воюват. Но навсякъде – и в Япония, и в Италия, и във Франция, има наши приятели, съпричастници на идеите на Бялото Братство. Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори. Каквото е говорил, трябва да го приложим. В Стария Завет е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си като себе си.“ Христос казва: „Върху тези два закона почива всичко.“ Ние нямаме Любов към себе си, ние сме несправедливи към себе си.
към текста >>

5. 27) Епоха на обнова - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов.
И Той говори, че като дойде Любовта, ще внесе единение. Слънцето дава пример как трябва да живее човек. Всичко се движи около Слънцето, защото дава. И човек трябва да има едно слънце, около което да се движи. Дошло е време, когато всеки трябва да каже: „По Бога трябва да живеем! “ Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов. Апостолите имаха Любов, радваха се, че са се удостоили да страдат, и казваха: „Кой ще ни отдалечи от Любовта Христова? “ Любовта е новото. Някой ще заяви, че и досега нали е имал любов. Аз говоря за тази Любов, която разтопява всички препятствия и отваря сърцата. Ако обичаш едно животно, то не те напада.
към текста >>

6. 103) Щастието - Боян Боев (1883 – 1963)

Човекът се позасрами, а Учителя отвори въпрос за щастието.
ЩАСТИЕТО Един човек от града бе дошъл на посещение. Когато почна да говори против православните, Учителя заяви: Тук не искам да се говори против другите! Човекът се позасрами, а Учителя отвори въпрос за щастието. Като мислиш, че си щастлив, щастлив си. Като не мислиш, че си щастлив, не си щастлив. Ти казваш, че си щастлив, обаче трябва да знаеш, че след щастието иде нещастието и след нещастието – щастието. Да, след радостта ще има страдание. Например запалил си печката, но след 4-5 часа огънят угасва и ти става неприятно, туриш ли още дърва, пак ти става приятно и т.н.
към текста >>

7. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Срамува се и се радва.Децата й казват, че я обичат и винаги ще я обичат.
Често отиват при него и го молят да им разправя. Цялото село узнава, че децата обичат Мария и се изплашват. Селяните забраняват на децата да ходят при нея, но те скришно отиват и й носят подаръци, а понякога просто отиват да я поздравят, да й кажат, че я обичат, и след това се затичват назад. Мария едва не се побърква от такова голямо щастие. Това даже и на сън не й било идвало. Срамува се и се радва.Децата й казват, че я обичат и винаги ще я обичат. След това отиват при княза и всичко му разказват. Носят й чорапи, долни дрехи и някои храни. Когато князът ги пита, те мълчат и радостно се смеят. Мария от ден на ден става по-болна и най-сетне ляга. Децата често я посещават и й носят храна.
към текста >>

За него е вече голям срам да се яви неподготвен по който и да е предмет.
Един негов ученик Николай идва без желание в училище и всичко му омръзва. Стоянов открива в него случайно един талант, насърчава го в тая област. Николайчо се почувства поласкан и се заема да оправдае оказаното му доверие. Погледът му, който бил по-рано блуждаещ сега става сериозен. Променя се и цялото му държание и учение. За него е вече голям срам да се яви неподготвен по който и да е предмет. Пита се, откъде взеха тези деца тия възвишени сили, които проявиха при своето възраждане? Защо в горните примери тия наглед непоправими, улични похабени деца се преобразяват, когато любовта и доверието на околните ги докосне? Това произтича от факта, че те притежават в глъбините си едно непохабено свещено естество. Тия възвишени сили са били дълбоко заровени в тях. Те са били затрупани с придобити и наследени отрицателни навици, склонности и пр.
към текста >>

8. Любовта в новата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой човек го е срам от Любовта.
Любовта в новата епоха В частен разговор с един брат, Учителя каза: - У много религиозни хора има напластени неща от миналото, например ревност, подозрение, съмнение и когато тези работи ги има, не може да се образува братство. То не е онова Божественото, което сплотява хората. Някой човек го е срам от Любовта. То е, понеже неговата любов има примеси. Затова човек трябва да има чисти мисли и желания и любовта, като минава през тази чиста среда, не добива примеси. Когато твоето съзнание е нечисто, не може да се повдигне в по-горна област. Божествената Любов иде да обнови света. В Божествената Любов има растеж.
към текста >>

9. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Дошло е време, когато всички трябва да кажат: „По Бога трябва да живеем." Срамота е за един културен, просветен човек да живее без Божията любов.
Душевна сплотеност трябва да има. Всички вярващи в света трябва да се сплотят. Всички трябва да се сплотят. Всички трябва да се съгласят в един принцип: от каквото и верую да са, да турят любовта като основа, да се съгласят, че трябва да има любов и братство. Това е общата основа. Дошло е време, когато всички трябва да кажат: „По Бога трябва да живеем." Срамота е за един културен, просветен човек да живее без Божията любов. Апостолите имаха любов и се радваха, че са се удостоили да страдат. Те казват: „Кой ще ни отдалечи от любовта Христова? " Любовта е новото. Някой ще каже: „Ние досега не сме ли имали любов?
към текста >>

10. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне).
Божественото учение се явява винаги, когато има нужда от него и като дойде моментът, ученикът трябва да знае при изпитанията как да постъпи, за да еволюира. Човек трябва да работи, за да се прослави Бог и Бог ще го повдигне тогава, щом Той и Небето е с Него. Да познава човек Бога, все повече и повече и да расте съвършен, това е постоянен многократен процес. Само Любовта ще спаси света — приложението и, защото снега (студът, омразата) никой не може да го вдигне с каруца, а само като дойде слънцето ще го стопи... Слънцето е, което ни показва как трябва да живее човек, то дава, значи. И срамота е вече за един културен, просветен човек да живее без истинската Божествена Любов, която отваря всички сърца (като обичате едно животно, то няма да те нападне). Знайте, в светът доброто, любовта, правдата, светлината ще победят. Това е само въпрос на време. Това идва на земята, но трябва ни само душевна сплотеност и съгласие, за да сложим любовта и братството като една обща основа в живота на хората. Идва вече в света новия човек с новата мисъл и ние всички трябва да мислим като него. Доброто идва, идете и работете, условията и възможностите се подобряват.
към текста >>

11. Новият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов.
Като дойде любовта, ще внесе единение. Слънцето показва как трябва да живее човек. Всичко се движи около Слънцето, защото дава. Човек да има едно слънце, около което да се движи. Дошло е време, когато всички трябва да кажат: По Бога трябва да живеем. Срамота е за един културен и просветен човек да живее без Божията Любов. Апостолите имаха любов и се радваха, че са се удостоили да страдат. И те казват: „Кой ще ни отдалечи от Любовта Христова? “ Любовта е новото. Някой ще каже: „Ние досега не сме ли имали любов?
към текста >>

12. Да си самата Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

И тогава, като видим тези хора, които сме мразили, ще се засрамим, защото ще видим, че е трябвало да ги обичаме.
Когато Божествената Любов е към тебе, ти обичаш всички хора. Като престане да тече Божествената Любов към тебе, тогава не обичаш всички. Човек трябва да се преобрази, докато стане проводник на Бога. Това не може да стане с един удар. Когато се събудим вътрешно, ще видим, че всички хора са едно с нас, че те съставляват единството на един велик организъм и тогава ще ни станат мили. И тогава, като видим тези хора, които сме мразили, ще се засрамим, защото ще видим, че е трябвало да ги обичаме. Новата форма на съзнанието да усетиш, че животът на другите е твой живот. По-рано не си съзнавал това, но сега си готов да направиш много за тях. Ако човек живее в стария живот, ще обича само едного, ако дойде в новия живот, ще обича всички. И тогава ще бъде радостен и честит. Всички да обичаш, това е Божественото.
към текста >>

13. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето "акуратно" пазене и потънах в почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна.
За прясна и чиста вода ходехме да носим със съдове от чешма, някъде в едно дере, доста далеч от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да пратят злосторници, за да направят някоя пакост, включително и да отворят крановете на резервоара. Една нощ и мен пратиха да пазя чешмата пред вилата, намираща се на 50-60 метра от нея. Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал. По едно време отворих очи - беше започнало да се разсъмва и видях пред мен Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето "акуратно" пазене и потънах в почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна. Второто особено преживяване беше влизането ми във вилата. Тя се издигаше на два етажа. На горния имаше една по-голяма стая, в която бяха наредени столове и малка катедра за беседите при дъждовно време, иначе те се държаха навън. През този събор времето беше все хубаво. Друга, по-малка стая беше определена като стая за молитви.
към текста >>

14. 86 ТОМЧЕТО 'ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но още преди да отвори уста, Учителя го поглежда строго и му казва: „Аз на кола, получена с лъжа не се качвам.“ С наведена глава, засрамен, Борис се връща при милиционерския началник, който дал разрешението и му казал точната истина, че Учителя Петър Дънов иска да отиде с кола до Чам Кория.
По онова време можеше да се наемат частни коли, но трябваше разрешение за бензин, а това ставаше трудно. Трябваше да има сериозни оправдания за разхода му. Какви причини да посочи Борис? Притиснат от необходимостта, той казал една не дотам вярна причина. И щом получава разрешение, връща се на Изгрева доволен, за да каже, че всичко е уредено. Но още преди да отвори уста, Учителя го поглежда строго и му казва: „Аз на кола, получена с лъжа не се качвам.“ С наведена глава, засрамен, Борис се връща при милиционерския началник, който дал разрешението и му казал точната истина, че Учителя Петър Дънов иска да отиде с кола до Чам Кория. Началникът без възражение разрешил. „Така уредено ние тръгнахме с леките коли към Чам Кория. После пешком нагоре, с багажите на гърба, нямаше нито коне, нито магарета, които да наемем. Бавно, с често спиране и почивки, стигнахме до хижата. На другия ден по същия начин до върха.
към текста >>

15. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи и се засрамиха.
Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят. Така че Адам живее на северния полюс, умствения свят, а Ева живее на южния полюс, астралния свят. Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. За първия Адам е казано, че е създаден от Бога по образ и подобие Божие. А работите на Бога са величествени, а не като човешките.
към текста >>

16. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

и се засрамиха.
Така той подписа нов договор и стана еднополов. Оттук започва началото на човешката карма, когато човек се е поляризирал и се е почнала борба за надмощие и власт между двата полюса." „Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинско знание, да придобият безсмъртие. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи. и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото." „За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. А работите на Бога са величествени, а не като човешките.
към текста >>

17. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Но като го принудиха толкоз щото се посрами, рече: Изпратете.
И премина Елисей. И като видяха синовете на пророците, които бяха в Йерихон отсреща, рекоха: Илиевият дух почива на Елисея. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земи. И рекоха му: Ето сега има 50 силни мъже с рабите ти, нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не го е дигнал Духът Господен и го е хвърлил в някоя гора или някой дол. И рече: Не изпращайте. Но като го принудиха толкоз щото се посрами, рече: Изпратете. Изпратиха, прочее, 50 мъже, та търсиха три дни, но не го намериха. И когато се върнаха при него, защото той остана в Йерихон, рече им: Не рекох ли ви, не отивайте? И рекоха градските мъже Елисею: Ето сега положението на града е добро, както господарят ни вижда, но водите са лоши и земята е безплодна. Рече: Донесете ми ново блюдо и турете сол в него. Донесоха му.
към текста >>

18. Пророк Исайя - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето, всички, що са разгневени на тебе, ще се постидят и посрамят, скъперниците ти ще станат като нищо и ще погинат." (9-11 стих)
за Неговата Сила и Мъдрост, за Неговия Разум и Слово и казва: „Неговият Разум е неизследим. Той дава крепост на отслабналите и увеличава силата на немощните... Които чакат Господа ще под- повят силата си, ще възлезат с крила като орли, ще тичат и не ще се трудят, ще ходят и не ще отслабнат." (29-31 стих) В 41-ва глава Бог се обръща към всичката земя и към всички народи и казва: „Аз съм първи и последни съм Аз." После казва, че ще помогне на Израил, семето Авраамово, „когото аз взех от краищата на земята и те повиках от последните страни и ти казах: Ти си мой роб, Аз те избрах и не те отхвърлих. Не бой се, защото Аз съм с тебе, не трепери, защото Аз съм Бог твой, ще те укрепя, ей, ще ти помогна. Ей, ще те подпра с десницата на правдата Си. Ето, всички, що са разгневени на тебе, ще се постидят и посрамят, скъперниците ти ще станат като нищо и ще погинат." (9-11 стих) Тук Бог говори за своите избраници между человеците от всички народи, учениците на Бялото Братство. И по-нататък казва: "И когато сиромаси и нищи искат вода и няма, Аз, Господ, ще ги послушам." В 42-ра глава още от началото говори за Месия и казва: "Ето Моя раб, когото подкрепям, избрания Мой, в когото душата Ми благоволи. Тури духа си на него. Той ще изнесе съд на народите, няма да викне, нито да въззове, нито ще направи гласа си да се чуе навън.
към текста >>

19. Пророк Михей - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогаз ще се постидят гледачите и ще се засрамят чародеите, и ще покрият устните си всички тези, защото няма ответ от Бога.
В 3-та глава се обръща към началниците на Израилевите синове, които мразят доброто и обичат злото, и казва: „И Господ не ще ви слуша, когато викат към Него, и даже ще скрие лицето Си от тях, защото се докараха зле в делата си." От 5-ти до 10-ти стих говори против лъжепророците, гледачите и чародеите. Казано е: „Така говори Господ, заради пророците, които заблуждават людете ми. които хапят със зъбите си и викат: Мир! И ако не тури някой в устата им нещо, прогласяват бой против него. Затова, нощ ще бъде у вас вместо видение, и тъмнина у вас, вместо пророчество, и денят ще се смрачи върху тях. Тогаз ще се постидят гледачите и ще се засрамят чародеите, и ще покрият устните си всички тези, защото няма ответ от Бога. Но аз, наистина съм пълен със сила от Дух Господен и със съдба, и с крепост, за да изява на Якова престъпленията му и на Израил греха му." И по-нататък казва: „Началниците му седят за дарове и свещениците му учат за заплата, и пророците му чародействуват за сребро и се облягат на Господа и казват: Не е ли Господ сред нас? Зло няма да дойде върху нас. Затова Сион заради вас ще се изоре като нива, и Ерусалим ще стане грамади и гората на Дома Господен като високи места на дъбрава." В четвърта глава говори за Новата епоха, когато хората и народите ще се побратимят и казва: „И ще изковат ножовете за палешници и копията си за сърпове, народ връх народ не ще вдигне нож, нито ще учат вече бран. И ще седи всеки под лозата си и смоковницата си, и не ще има кой да ги плаши, защото устата на Господа Саваота говореха... И Господ ще царува над тях в гората Сион от нине и до века."
към текста >>

20. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Започва с думите: „На Тебе, Господи, уповавах, да не се посрамя във век, спаси ме с правдата си.
„Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания. Псаломът започва с думите: „Ще Те превъзнасям, Господи, защото си ме избавил и не си оставил враговете ми да се радват над мене. Господи, Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада душата ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова." Тридесет и първи псалом е псалом на надеждата в Господа. Започва с думите: „На Тебе, Господи, уповавах, да не се посрамя във век, спаси ме с правдата си. В ръцете предавам духа си. Ти си ме избавил. Господи Боже на Истината... Колко голяма е Твоята благост, която си съхранил за онези: които Ти се боят, и която си направил на онези, които се на- деят на Тебе." В 32-ри псалом описва състоянието на онзи човек, на когото е простено престъплението. Казва се: „Блажен е онзи человек, на когото Господ не вменява беззаконие и на когото в духа няма лъст... Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си, и Ти си простил беззаконията на греха ми." За да се простят прегрешенията на човека, той трябва да се изповяда пред Господа и да не скрива греховете си.
към текста >>

Да се пое- тидят и да се посрамят онези, които искат да погубят душата ми.
Лицето Господне е против онези, които правят зло, за да изтреби от земята помена им." В 35-ти псалом са дадени ред магически формули за ограждане от всякакви злини и беди, и за призоваване Божието благословение. Псаломът започва така: „Съди. Господи, съперниците ми, ратувай против онези, които ратуват против мене. Вземи оръжие и щит и стани ми на помощ. Да се пое- тидят и да се посрамят онези, които искат да погубят душата ми. Да се върнат назад и да се постидят онези, които мислят зло. Да бъдат като прах от плява пред вятъра и ангел Господен да ги гони." В 36-ти псалом първо се описва състоянието на беззакон- ния човек, който прави зло и не прави добро. След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните. И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение.
към текста >>

21. Притчи Соломонови - Влад Пашов (1902- 1974)

„Дойде ли гордост, дохожда и срам, а Мъдростта е със смирените."
„Страхът на нечестивия ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни." „Надеждата на праведните ще е радост. Ожиданието на нечестивите ще погине." и т.н. В 11 -та глава пак продължава да описва двата пътя на живота - пътят на правдата и доброто и пътят на нечестието и злото. Ще приведа няколко такива паралелни мисли: „Дойде ли гордост, дохожда и срам, а Мъдростта е със смирените." „Милостивият человек благотвори на душата си, а жестокият смущава плътта си." „Както правдата е близо до живота, така човек, който се стреми към злото, близо е до смъртта." „Както е златната обеца на носа на свиня, така е хубава жена без разсъждение." „Който има усърдие за доброто, ще придобие благоволение, но който иска злото, то ще дойде връх него." „Плодът на праведния е дърво на живот.
към текста >>

22. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, със следните думи, отправени към неговия ученик император Константин: "Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек".
Разбрана в този смисъл, случката във Витания е едно възкресение в духовен смисъл. Достатъчно е да характеризираме случката с думите на посветените в Мистериите и веднага ще разберем смисъла на случилото се. Плутарх, говорейки за Мистериите, казва, че те имат за цел да отделят душата от тялото и да я съединят с боговете. Ето как описва немският философ Шелинг впечатленията на един посветен: "Чрез Посвещението посветеният ставаше член на магическата верига, става Кабир (Кабир е името, което си даваха посветените в Мистериите на Самотраки). Той беше приет в един неразрушим организъм и както се изразяваха старите, участник във войската на висшите богове (Това казва Шелинг в своята книга "Философия на Откровението"). А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, със следните думи, отправени към неговия ученик император Константин: "Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек". Целият разказ за възкресението на Лазар е обвит в едно тайнствено було. Това лесно се вижда от следната мисъл, изказана в самия разказ. Ако трябва да разбираме разказа буквално, как ще разберем думите "тази болест не е смъртоносна"? Тя е болест, за да се изяви Славата Божия, за да се прослави чрез нея Синът Божий. И какво да се каже за думите "Аз съм Възкресение и Живот.
към текста >>

23. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост".
Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост. Това, което може да направи човека производителен, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране. Наставленията на Христа за молитвата крие в себе си дълбок смисъл. Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото съзнание, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос. Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в гръцкия текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в гръцкия език. В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта. Това са неща, които трябва да бъдат преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли. Страхът Божий изпълва душата на този, който се чувства като раб, слуга на Бога. Но Евангелието на Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля на Бога". Това е човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от изживяването на непреодолимото разстояние между него и Бога е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта.
към текста >>

24. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

"Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е поканил за него някой по-почтен от тебе и дойде този, който е поканил и тебе и него, и рече: отстъпи това място на този човек и тогаз ще почнеш със срам да вземаш последното място.
А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда. Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исака и Якова, и всичките пророци в Божието Царство, а себе си изпъдени навън. И ще дойдат от изток и от запад, от север и от юг, и ще седят в Божието Царство. И ето, последните ще бъдат първи и първите ще бъдат последни." (13; 28-31) "Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е поканил за него някой по-почтен от тебе и дойде този, който е поканил и тебе и него, и рече: отстъпи това място на този човек и тогаз ще почнеш със срам да вземаш последното място. Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил и ти рече: Приятелю, мини по-горе, тогаз ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (14;7-11) "Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде платено. Но когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи. И ще бъдеш блажен, защото те няма с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните." (14;12-14)
към текста >>

25. 4. КОЙ СЪМ АЗ? - Влад Пашов (1902- 1974)

А който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси... Защото ако се срамува някой заради Мене и поради думите Ми в този блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Славата на Отца Си и пред светите ангели".
Той е дошъл на Земята да даде един нов подтик на човешкото развитие, да обърне нова страница в световната история, а Петър Го съветва да не прави това. Това показва, че той не разбира мисията на своя Учител. Той не схваща дълбоката мисъл на Учителя си, че е дошло ново време в света, когато това, което по-рано ставаше в храмовете на Мистериите, сега трябва да стане на историческата сцена, за да даде подтик на цялото човечество, на всички души да се укрепят и да се новородят за нов живот. След това Христос казва знаменитите Си думи, които са като Завет за онези, които искат да бъдат Негови ученици: "Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби. А който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси... Защото ако се срамува някой заради Мене и поради думите Ми в този блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Славата на Отца Си и пред светите ангели". Случката с Петър ни показва, че във всеки човек и в ученика, който може да има откровение на Божествените Тайни, живеят две същества - едно, което го тегли нагоре към Божественото и друго, което го тегли надолу към Земята, към човешкото. И затова Христос казва, че който се повлияе от човешкото, не може да бъде Негов ученик, не може да Го следва. Това е казано с думите " който иска да спаси живота си, той ще го изгуби". Защото Животът е Божественото и когато човек е готов да се пожертва за Божественото, То ще го възкреси, ще го избави от смъртта.
към текста >>

26. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието."
"Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога." "Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието." "Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство. Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.
към текста >>

И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух."
"Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот.
към текста >>

27. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/.
Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е.
към текста >>

Защото Писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами." Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.
" /8;28-31/. В тези няколко стиха Навел в забулена форма ни разкрива Пътя на окултните ученици, които са предопределени и призвани. По-нататък Павел пак подема темата за спасението чрез вярата, която на много места подхваща. Той казва: "Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава; и с уста прави изповед и се спасява. Защото Писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами." Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. Защото "всеки, който призове Господното Име, ще се спаси" /10;9-13/... "И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото Слово." /10;17/. В 9-та глава, 6-ти стих казва: "Защото не всички ония са Израил, които са от Израиля.", т.е. избран народ. В 11-та глава пак се връща на този въпрос и казва: "Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравяха даже до днес." /11;7/. Следователно, навсякъде в Писанието, където се говори за Израил като избран народ, се подразбират окултните ученици, учениците на Бялото Братство, които са живели между всички древни народи.
към текста >>

28. 19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя;
И поставил си го над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му."/2;6-8/. "А като му е подчинил всичко, не е оставил нищо непод- чинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено." /2;8/. "Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-до- лен от ангелите, че е увенчан със слава и чест, поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт е Божията благодат, за всеки човек."/2;9/. "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение." /2;10/. "Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя; казвайки: - "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието"; и пак: - "Аз на Него ще уповавам".
към текста >>

29. 7. Послание до Лаодикийската Църква -Седмата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

То, съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бяли дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.
Седмата културна епоха, която ще дойде след шестата, е представена в Апокалипсиса от Лаодикийеката Църква и е характеризирана по следния начин: "До Ангела на Лаодикийеката Църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си нито студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол. То, съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бяли дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой Гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя Престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия Престол. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към Църквите." /3;14-22/. Така казва Амин, това е едно от имената на Христа като Проявен Бог, Верният и Истинският Начинател на всичко, което Бог е създал.
към текста >>

30. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Стражата засрамена се оттеглила.
Но на вътрешната врата човек с покривало го спрял и му забранил да влезе вътре. На въпроса, защо се крият, ако не са престъпници, човекът не му отговорил нищо, само го отстранил и затворил вратата след него. Обиден, презвитерът се явил пред патриарха и го упрекнал, че позволява да се обръщат манастирите на нечестиви сборища, дето забулени хора разпътстват, сквернодействат и кощунстват със светите места. Патриарх Данаил поискал от цар Петър стражи и ги изпратил в манастира с нареждане да арестуват хората, които намерят там. Но на вратата излиза самият Боян, снема си покривалото и заявява, че този манастир му е даден още от патриарх Стефан за лично усамотение и там няма право никой да влиза без негово разрешение. Стражата засрамена се оттеглила. Патриарх Данаил разбрал, че сам Боян закриля еретиците, но не смеел да настоява за повече и млъкнал. Тези събития дали на Козма много подозрения. Той не можел да отиде при Боян и да му иска обяснение по това, защото сам Боян при един предишен спор му е забранил да се среща с него или да иска свиждане. И тогава, именно, почнали острите нападки срещу богомилите и Богомилството — такива, каквито ги знаем от Изобличителните слова на Козма: Важността на тези Изобличения лежи в това, че дворът знае вече кой е духовният родоначалник на еретиците, и че в покоите на Боян се събират нощем ония, които въстават срещу властта и църквата.
към текста >>

31. 25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя не се срамува от грешните и грозните.
А къде е Христос сега? - Христос е там, в света, където има любов. Навсякъде където има любов между двама души, там е Христос. Любовта се проявява навсякъде в природата и живота. Любовта се проявява и там, където не я очакваме. Тя не се срамува от грешните и грозните. Тя при всичките отива и всички стимулира и обнадеждава. Сега ни е потребна една наука, да ни научи как да обичаме. И няма по-мъчна наука от тая, да се научим, как да обичаме хората. Трябва да знаеш как да предадеш своята любов, за да предизвикаш любов и в другите, защото някой път може да предизвикаш омраза със своята любов. Във всяка епоха природата внася нещо ново в живота.
към текста >>

32. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но като влязъл се смутил и се срамувал да извади листчето и да го
„Защо трепна така? " Казах му за думите на Учителя. Един брат се интересувал от някакъв въпрос, записал го на листче и отишъл на „Опълченска" 66 при Учителя с намерението да му го прочете и да иска отговор. Но като влязъл се смутил и се срамувал да извади листчето и да го прочете пред Учителя. Братът разказва: „Аз мълчах и Учителят също, никакъв разговор не водехме. Но докато стоях пред него, всички въпроси, които ме интересуваха, ми станаха ясни - беше ми отговорено мислено на тях.
към текста >>

33. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Как ще му кажа, мен ме е срам?
Затова ти иди при него и му кажи да го сгодим за нашата дъщеря." - „Какво думаш, мари жено? - ù рекох аз. - Момчето с нищо не е дало повод за такова нещо. Как ще му кажа, мен ме е срам? Не, не мога да му кажа, макар че и аз желая от сърце да стане това." От този момент бабата не ми даваше мира. Щом останехме сами и навива: „Дърто, ти не си добър баща, не мислиш за децата си.
към текста >>

нервен. Един ден ù викам: „Разбери, не мога, срам ме е, но и не мога да търпя
мислиш за децата си. Ето че изтърваваш това прекрасно момче, де ще намериш като него? " И това се повтаряше всеки ден и нощ. Аз изгубих търпение, станах нервен. Един ден ù викам: „Разбери, не мога, срам ме е, но и не мога да търпя повече твоите упреци, затова обещавам от днес нататък да търся момент да се реша да му кажа." Почнах често да посещавам стаята му, опитвах се да отворя разговор на желаната тема, а той - дали се сещаше или нарочно го правеше - все отклоняваше към друго. Създаде се една тежка, напрегната атмосфера.
към текста >>

34. БРАТСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

сърдит. Засрамих се от мислите си и пожелах да си взема урок завинаги.
Учителят ни изгледа и започна: „Тези глупаци, тези идиоти не се говори така за братята! " Той разтърси неодобрително главата си. Тонът му беше сериозен, строг, но не сърдит. Засрамих се от мислите си и пожелах да си взема урок завинаги. Аз бях може би единствената в салона, която разбра защо Учителят започна беседата си с тези думи." Сестра Куна П. Христова е запомнила един разговор с Учителя: „Един
към текста >>

35. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз се срамувах и се криех
изслушах и помислих: „Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат? " Господ ми каза: „Щом аз съм го пратил при тебе, ти го приеми." Кой съм аз да не го приема? " След това Учителят продължи беседата. Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно и весело, че съм приет в школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мене и почнаха да ме прегръщат." Един брат направил малко прегрешение и всички го укорили - това било
към текста >>

След известно време ме пуснаха и сега ме е срам
Той я оставил половин час да поплаче и като се успокоила я попитал: „Какво има, защо плачеш? " Тя обяснила: „Бях нещо разстроена, заведоха ме в болницата и лекарите ме обявиха за луда. След известно време ме пуснаха и сега ме е срам от хората, защото ще ми кажат, че съм луда, а аз не съм! '' Учителят ù рекъл: „Не се безпокой, всички хора, които са вън от рая, са луди. Ако ти каже някой, че си луда, ти му отговори: „И ти си като мен!
към текста >>

пропаднат. Тогава Учителят ù рече: „Аз ще ти ги платя." Тя се засрами и се
смутени и натъжени. Зачудени го попитахме защо се връща, влак ли няма? Той ни отговори: „Не, но вие се смутихте, че сестрата си иска парите." На сутринта сестрата дойде и каза, че сме задлъжнели и на банката и парите ù може да пропаднат. Тогава Учителят ù рече: „Аз ще ти ги платя." Тя се засрами и се отказа да иска парите сега. След няколко дни Илия Стойчев повика Костадин да работи в Русе и с първата заплата върнахме дълга си преди срока." Сестра Славка Кайрекова си спомня:„Бях в София да купувам стока за амбулантната си търговия.
към текста >>

36. СКЕПТИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

земята от срам.
" Понеже Учителят минавал от въпрос на въпрос, думите му се сторили шарлатанство. Учителят го погледнал право в очите и казал на всеослушание: „Аз не съм шарлатанин и мошеник, а отговарям на въпросите на присъстващите." Човекът, който си помислил това, потънал в земята от срам. Той сам ми е разправял този случай. Един брат от провинцията, който не бил виждал Учителя, много искал да го срещне, но нямал пари, за да дойде в София. Той имал богат съсед, чието момче се разболяло тежко и според лекарите било обречено на умиране.
към текста >>

37. За силата на Любовта - Влад Пашов (1902- 1974)

В това отношение именно вие трябва да бъдете като децата, да се не срамувате.
След като заминеш за другия свят, това чувство и там ще те последва. Тя съществува с хиляди години. Другите работи са временни, преходни. Един скъпоценен камък, колкото и да го обичаш, няма да дойде в другия свят с тебе; парите няма да дойдат с теб; дрехите няма да дойдат с тебе. Но едно хубаво, едно нежно чувство, като го повикаш, ще дойде с теб. В това отношение именно вие трябва да бъдете като децата, да се не срамувате. Някой път се срамувате от вашите чувства, криете се да не ви познаят хората, че Любовта е почнала да се проявява у вас. Щом Любовта те напусне, ти вече мязаш на един варосан гроб, мъртъв човек си. Всички ще се стремите да имате за Любовта най-възвишено чувство. Когато дойде Любовта в нас, започват да се проявяват ред чувства от положителен и отрицателен характер: ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилно проявление на чувствата в нас. Най-първо чувствата трябва да ви радват.
към текста >>

Някой път се срамувате от вашите чувства, криете се да не ви познаят хората, че Любовта е почнала да се проявява у вас.
Тя съществува с хиляди години. Другите работи са временни, преходни. Един скъпоценен камък, колкото и да го обичаш, няма да дойде в другия свят с тебе; парите няма да дойдат с теб; дрехите няма да дойдат с тебе. Но едно хубаво, едно нежно чувство, като го повикаш, ще дойде с теб. В това отношение именно вие трябва да бъдете като децата, да се не срамувате. Някой път се срамувате от вашите чувства, криете се да не ви познаят хората, че Любовта е почнала да се проявява у вас. Щом Любовта те напусне, ти вече мязаш на един варосан гроб, мъртъв човек си. Всички ще се стремите да имате за Любовта най-възвишено чувство. Когато дойде Любовта в нас, започват да се проявяват ред чувства от положителен и отрицателен характер: ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилно проявление на чувствата в нас. Най-първо чувствата трябва да ви радват. Щом проникне това Божествено чувство във вас, вие с радост ще го подхранвате в себе си.
към текста >>

38. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна.
Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави, делови, променливи, предприемчиви, способни за работа и обичащи труда, склонни към многобройни връзки и отношения. Това са хора, жадни за знание и винаги добре осведомени за нещата, изобретателни, остроумни, подвижни. ВЕНЕРА. В древността са я познавали като богиня на любовта. Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр. Във великия небесен човек Венера се явява елемента любов в неговата душа. Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна. В тялото управлява гърлото, врата, бъбреците, брадата, слабините, гърдите, устата, вътрешните полови органи. Тя е планета на любовта, изкуството и красотата, предразполага към музика, поезия и рисуване. Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр. Тя представя живота на чувствата във всичките му вариации.
към текста >>

Не познават що е срам и страх.
Дава усещане за независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта. Управлява между другото и половата възпроизводителна система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти. Те са медиуми на родовата воля на природата. Не познават що е срам и страх. В организма управлява мускулите, жлъчката, бъбреците, главата, носа, лявото ухо, външните полови органи. Болестите на Марс произтичат от възпаление на органите и повечето са заразителни. Шарките, острите циреи, треските и прочие са негови болести. Марс предразполага към технически занаяти, в които се борави с желязо и стоманени сечива. Под неговото влияние са хирургията, зъболекарството, войниците, търговците на желязо, на оръжие, касапите, инженерите, механиците.
към текста >>

39. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И вие, като деца в духовно отношение, не се срамувайте да пъплите в морално отношение.
С всичко ще се занимавате, но по закона на Истината. Няма да бързате. Сега, ако ви дам като задача постигането на великия идеал, как ще го решите? - Ще започнете от малкото. И в духовния път човек почва да пъпли, както малкото дете, когато се учи да ходи. И вие, като деца в духовно отношение, не се срамувайте да пъплите в морално отношение. Днес ще пъплиш, ще се умориш, ще плачеш. Утре ще се изправиш, за стената ще се държиш и така, докато укрепнеш и ходиш свободно. 121. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Някой път вие изпадате в малодушие и казвате, че не му е времето за новите идеи.
към текста >>

40. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Помислете си добре и тогава елате, но не от срам, но ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина, елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте.
10. Които искат да бъдат Ученици на Окултната Школа, които искат да следват в класовете трябва да се запишат. Тази работа е сериозна, и затова трябва да я обмислите добре и тогава да решавате. В Школата ние ще следим за изпълнението на правилата и законите, за да видим резултата. Който реши да влезе в Школата добре, но трябва да знае, че като поеме ангажимент, трябва да го изпълни. Ние ще приложим на опит Учението, за да видим резултата. Помислете си добре и тогава елате, но не от срам, но ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина, елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте. Там, където има страх и тъмнина, нищо не става. В живота на Ученика всичко, каквото става, трябва да става без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина. Това е едно Божествено правило за Ученика. Мотото "Без страх и без тъмнина" е пропуск на Ученика на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен.
към текста >>

41. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

От никаква работа човек не трябва да се срамува.
Ще преминете през ред изпитания, ще дойдете най-после до Божественото око, ще ви се даде една задача и ако я решите, ще влезете в Царството Божие. За Ученика остаряване няма. Във вечния живот има вечно подмладяване. 428. Ученикът и работата. На земята можете да работите каквото ви се даде. От никаква работа човек не трябва да се срамува. Всеки ден каквото и да намерите, някоя малка работа, направете я. Някой търси специална работа, за светии само. Не, каквато работа и да ви се даде свършете я, не избирайте работата. Каквато работа и да е, тя ще се облагороди от вас. Не трябва да се срамуваме от работата, която Бог ни е дал.
към текста >>

Не трябва да се срамуваме от работата, която Бог ни е дал.
От никаква работа човек не трябва да се срамува. Всеки ден каквото и да намерите, някоя малка работа, направете я. Някой търси специална работа, за светии само. Не, каквато работа и да ви се даде свършете я, не избирайте работата. Каквато работа и да е, тя ще се облагороди от вас. Не трябва да се срамуваме от работата, която Бог ни е дал. Щом една работа ни е определена от невидимия свят, бъдете благодарни от нея. Започнете и ще я свършите. Кой каквато работа върши, да се радва. То е важно. Бог има за вас разни длъжности.
към текста >>

42. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Аз се засрамих, изчервих се, казвайки им, че не съм успяла да питам Учителя.
Той е Учител, философ, мъдрец, но да вижда отвъд и да разправя какво правят заминалите! ... Това не можех да си представя. Върнах се във Варна. Още през първия учебен час разсилният ме повика да отида в канцеларията. Майката и бащата с трепет очакваха да чуят спасителните думи. Аз се засрамих, изчервих се, казвайки им, че не съм успяла да питам Учителя. Сълзи се стичаха от очите на двамата. Стана ми съвестно, жално. - Е, нищо! Нали ще ходиш и за Великден. Дано тогава ти каже нещо - събра сили да продума г-н П., за да утеши жена си.
към текста >>

Прехапах си устните, не знаех де да се дена от срам и едва чуто повтарях:
Да и пращат хубави мисли, да не плачат. Ако искат да я сънуват, да раздадат някои от нейните дрехи. Стига ли толкова? - завърши Учителя. Като чух да разказва подробности, които знаеше само по вътрешен път, и като разбрах, че прочете и моето безверие, цялата изтръпнах. Прехапах си устните, не знаех де да се дена от срам и едва чуто повтарях: - Да, Учителю, така е Учителю ... Така разбрах, че Учителя вижда и в отвъдния свят. Този път, като се върнах във Варна, имаше какво да разкажа на скърбящите родители.
към текста >>

43. ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Малко засрамена, благодарих и го изядох с удоволствие.
Не всяка приятна храна е полезна. Храненето е важен процес, при който трябва много да се внимава. Ти обичаш ли крем карамел? -весело ме попита той. И като отряза едно голямо парче, поля го обилно със сироп и ми го подаде. Малко засрамена, благодарих и го изядох с удоволствие. А Учителя вечеря от картофената супа, която сам си бе приготвил. - Подбирай чиста и прясна храна - продължи той наставленията си за храненето. - Пий вода от чист извор, меси хляб от прясно жито и приемай узрели и пресни плодове само от добри хора. Храненето трансформира състоянието на човека в положителни или отрицателни енергии. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш дори с малко от нея.
към текста >>

44. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Досрамя ме и реших да опитам да прибера каквото успея да намеря.
След една седмица се върнах обратно в село, но през февруари отново дойдох в София. И всеки път, когато отивах в Мърчаево да видя Учителя, той ме питаше дали съм събрала частите на пианото. Обикалях училището, но пиано нямаше - само развалини. Когато дойдох за трети път в София, през март, стоях повече дни и срещах по-често Учителя, и дори преспах веднаж в Мърчаево. - Рекох, прибери частите на пианото - ми каза той неколко-кратно, все така спокойно. Досрамя ме и реших да опитам да прибера каквото успея да намеря. Отидох до училището и, за мое учудване, намерих извадени от развалините клавиатурата и педалите на пианото. След два дни отидох отново и намерих и задната му част, с лирата и няколко дъски. Дело на отбраната. Наех кола, натоварихме всички намерени части и ги откарах у дома, както Учителя ми бе казал преди две години. Преди да се върна в село, казах на Учителя за стореното.
към текста >>

45. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

От жените премине и на мъжете, също като шугата, да прощавате, па се уловят на̀, така… за срам и за резил на хората.
А той му отговорил: лесна работа бърже се върши… Една ока има 400 драма… 10 гроша правят 400 пари; що се дава 10 гроша оката, драмът му е една пара, петдесет гроша оката — драмът 5 пари… 150 гроша оката — драмът чини 15 пари… 40 драма са 600 пари, санким шест юзлука… три бешлика… 15 гроша. И устабашията, и купувачът го гледаха, па се чудеха и маеха. Чорбаджи Ницул и чорбаджи Игнат беха тридесет и две години ортаци. Па им мине заек път, та се случи да се скарат един ден, както си е адет у нас. Хем да беше барем за нещо, да го речем да има защо, та пак ще речеш, ех, има си крушка опашка, а оно — за женски мунафъклъци. От жените премине и на мъжете, също като шугата, да прощавате, па се уловят на̀, така… за срам и за резил на хората. Не можеше се другояче, нали дойде до дележ. Друг колай асли и нема. Нейсе, дележ, дележ, ама как да се дели така? … Не от вчера или от година, или от две… минало се цели 32 години, па и търговията им не е била малка работа… къде, къде… кой можеше да прехесапи сермията на чорбаджи Ницула и на чорбаджи Игната? … Тук иска ракам, тука се иска глава… на, шиник да е, па пак зор!
към текста >>

Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк.
Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст! … Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк. Посчука от стари дъски, събрани оттук-оттам, една дупка, нещо като кокошарник, като кучник, дотътра я до кьошето на Распорчаршия и стана кърпачин. От млади години му беше останало нещо малко знание да попрочита и да позаписва по старовремски, но и това тогава не му чинеше ни за пет пари: какво с него, така и без него. Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек. Освен пиянството, което му остана като най-верното наследство от аркадашите му, той беше станал извънмерно начумерен, подозрителен и недоверчив. Никому не верваше за нищо.
към текста >>

… Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини!
… Дето съм дал 200 гроша на сиротицата баба Гота, та си ожени дъщерята; дето съм карал слугите да хранят сиромасите с това, що останало от зайфетите, що съм давал софра на моите аркадаши; дето извадих из кладенеца момиченцето на Пена Вълковица, та се не удави; дето закърпих бадева обущата на Тошо затворника, що го беха набедили, че убил кьор Сали заптията… Все такива дребни работи… трици и коприва… А кам, где е написано, че съм дал на Добридолския манастир един сребърен кръст, една икона и едно епитафие? … Где са, написани серафимите, що ги заръчах на Цеко куюмджнята, та ги прави за църквата? Де е записано големото сребърно кандило, що го подарих за олтара? Па двете икони, що ги писа Томо Зографина, па големите свещи, що ги палех всеки празник в черква, когато бех богат; па цванците и бешлиците, що ги хвърлях на дискусите в черква; па задушниците, парастасите, помениците, литургиите, гдето давах пари да се служат, па колко още други работи има, дека хич не са нито споменати в тая книга! …“ Ангелът му отговори: „Тия добрини, каже, не си ги правил, за да направиш добро, ами само да се похвалиш, да се гордееш пред хората, че си бил богат, имотен! … Да ги засрамиш, че са бедни, да ги заплашиш, да ги стреснеш… да си ти каймак отгоре над тех, а они да са притиснати, да са отдолу… Ето защо си вършил това, а не за да правиш добрини! …“ Иго се позамисли малко и си каза: — „Истина, що е право — право… така си мислех тогава, каквото ти казваш. Ама пак, каже, па и греховете, дето са написани, и те са май болджа! Писано е, че съм се напивал… ех, напивал съм се, истина, ама с мои пари съм пил — не съм украднал я! Писано е, че съм лъгал… хелбете, какво ще сторя, като всичките хора ме лъжеха, и аз ги лъгах! Писано е, че съм хортувал лошо за хората, че съм ги продумвал, че в лицето им съм говорил едно, а зад гърба им друго — това е така, ама и за мене така са говорили хората.
към текста >>

Ти избираше всичките ония турци, които имаха хубави ханъмки, и ги правеше ази, аги, мюдюри, кятипи, кадии… само и само да изюдиш жените им… да съсипеш къщите им… Колко къщи си осрамил, колко жени си разставил, колко сълзи си пролел и пак не би ти доста!
Раята измъчи с беглици, с ангария, с вергии, със своите сеймени, със своите зулуми… пропищеха, до бога викаха „аман“ от тебе… и дете в майка прорева, а ти се радваше на хорските патила… Хвалеше се, че си силен забитин… че ножът ти е остър… Сълзите на сиромасите не те покъртиха… не те смилиха! Втори хабер ти се изпрати оттука — умре ти любимата ханъмка, втората ти жена. Тя умре с рожбата си в сърцето. Ти загуби и любовницата си, и детето си и пак не се стресна! … Харемът ти беше пълен с жени, една от друга по-хубави, но ти не пожали чуждата челяд! Ти избираше всичките ония турци, които имаха хубави ханъмки, и ги правеше ази, аги, мюдюри, кятипи, кадии… само и само да изюдиш жените им… да съсипеш къщите им… Колко къщи си осрамил, колко жени си разставил, колко сълзи си пролел и пак не би ти доста! И трети хабер ти се прати… Архангел Гавраил престана да чете, защото пашата се строполиса на земята, като че гръм го удари. Той едва можа да измърмори думите: „Доста… доста! “ — и го грабнаха, та го закараха къде едно тъмно кьоше и след малко замириса на катран! … Докато беше жив, целият му конак миришеше на гюл-яй, на миск и на какви ли не хубавила, а там го хвърлиха в катрана!
към текста >>

46. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

срамно да го повтаряме, защото другите не ни вярваха и всеки сам искаше
" "Рекох, махнете тези трици и този боклук оттук! " Сестрата - стресната, но няма какво да направи друго, освен да ги изнесе навън. Имаше и други истории с тези експозета, което е срамно да го повтаряме, защото другите не ни вярваха и всеки сам искаше да чуе от Учителя мнението Му за дейността на Михаил. Те го получиха, но мълчаха, защото не им изнасяше. И то особено в онзи ¡момент, когато се дойде до фаталната развръзка.
към текста >>

47. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А аз изнасям сега законите като действително съм призван да ги изнеса на човечеството." Беше написал такива глупости, че като го прочетоха писмото, онези които бяха негови поддръжници се засрамиха и не желаеха повече да имат нещо общо с него.
Така се свързахме. Един ден идва при мене и ми чете едно писмо до Михаил. Аз го накарах да го коригира, Това писмо стана причина да излезе Михаил от кожата си и да напише едно писмо до София, което го компрометира и хора, които го уважаваха се отдръпнаха. Беше написал: „Христос е дал принципите. Учителят е дал методите. А аз изнасям сега законите като действително съм призван да ги изнеса на човечеството." Беше написал такива глупости, че като го прочетоха писмото, онези които бяха негови поддръжници се засрамиха и не желаеха повече да имат нещо общо с него. Стоицев написа писмото с хубаво чувство. Но аз успях да туря друг елемент в писмото, който го предизвика и написа онова, което го компрометира. Един ден пристигна една книга на Михаил, където е написан предговор на някой си Маха Чохан. Тогава Михаил направи едно изявление, че Маха Чо-хан държи печата на Агарта и че му дал паспорт да ходи по целия свят. Този Маха Чохан е бил в Тибет като пълномощен министър на Белгия.
към текста >>

48. ЯСНОВИДКАТА ВАНГА И МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

И всеки път тя казва: „Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси.
После ослепя и външното зрение й се замени с вътрешно зрение. Да ама след тази втора среща с Учителя, постепенно тя изгуби духовното си зрение. Преди да изгуби духовното си зрение аз често бях при нея. Приятелите често ми изпращаха бучки захар, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа носех тези бучки на Ванга, тя ги взимаше и ги гледаше на онзи, чиято бе бучката. Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо. И всеки път тя казва: „Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси. Имате такъв Велик Учител, оставил ви е толкова книги. Вие имате по-голямо знание от мен." Иначе признава Учителя за Велик Учител. Веднъж преди години тя ми каза: „Круме, сега благословията се дига от София и отива във Варна, Бургаско и още на други места! " но не каза точно къде. Та вече 20 години аз ги търся тези места и обикалям от место на място, но никъде не съм видял и съм срещнал такова място или пък някого, където благословението да се е изсипало.
към текста >>

49. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Всъщност са били просто принудени да влезат в лъжите на този Михаил, което е срам и позор за България.
Искам да кажа, че българите трябва да разберат тяхната велика роля в света, тяхната роля да приемат това Божествено Учение, което се сне на българска земя, на българска реч от Великия Миров Учител Беинса Дуно и което Учение се даде всъщност да бъде прието от българския народ и задачата на този народ е да го разпространи между другите народи. Тази задача България трябва да извърши с чест, за да може да се подобри и нейното материално и социално положение. Аз считам поклонението на българите пред този Михаил с откраднатия образ на Великия Учител Петър Дънов за продажна работа. И всъщност българите там са видели променения ритъм на песните и на Паневритмията и са гледали безпомощни изопаченията и са навеждали глава, защото са поканени там. Всъщност са били просто принудени да влезат в лъжите на този Михаил, което е срам и позор за България. Но има някакъв малък прогрес, те все пак са показали ритъма и особено за тези народните мелодии и някои от представителите на Михаил са се заинтересували да разберат как е точния ритъм. Всъщност там не е за бедни хора, защото членския внос е много скъп и е задължителен и картата е задължителна. Само тези, които са имотни могат да отиват. Лятно време там се събират най-малко по хиляда души от различни страни, богати хора. Можах да видя Истината каква е, за да може да свидетелствам и след като се върнах от този център Бон Фен написах писмо на Учителя, в което всичко Му изясних както сега тука на вас изяснявам нещата.
към текста >>

50. 16. В Мърчаево с Йорданка - Радка Левордашка (1920-2014)

Ще се срамувате, че тука се е родил Великият Учител и бяха написани толкова хиляди беседи.
Учителя е казал: В беседите има есенции - много силни неща, научавайте ги за себе си, но не от тях да правите книги! Защото скъпо ще платят такива, които ще се опитат да правят каша от моите беседи, с цел печалба! Моите думи и изречения са много силни магнетично и като ги разместите и прибавите ваши мисли, ще си навредите - и на себе си, и на тези, на които ги давате. Аз съм дал учението така, че да го възприемат и най-учените, и най-невежите, да е достъпно за езика и възможностите на всеки човек и да има полза от беседите. Ако изпуснете „юздите" и почне всеки да си драска, да прави каквото му хрумне, всичко ще мине и ще замине. Ще се срамувате, че тука се е родил Великият Учител и бяха написани толкова хиляди беседи. Четете и разбирайте правилно учението. Йорданка продължи разказа си: Учителя ни откри свещени неща и начини, как да живеем, показа ни святи места, на които има силен магнетизъм, и ако някой болен прекара само десет дена в тези места с молитва и беседа в ръце, всяка болест ще избяга от него. Сега ще ти разкажа за едно такова място. Една вечер, когато бяхме в Мърчаево, Учителя ми каза: „Йорданке, утре в 4 часа сутринта имаме задача с тебе. Приготви си дрехите до леглото и като отворя сутринта вратата, веднага да станеш и да се приготвиш." На сутринта той наистина ме събуди в 4 часа, грабнах си дрехите и излязох в антрето да се дооблека.
към текста >>

51. 43. Разместените книги - Радка Левордашка (1920-2014)

" Аз много плаках и се засрамих от моята постъпка, а Гради... дойде, размести книгите и после - дим да го няма!
" После другият в мене ми говори: „Недей да ходиш! " Така се мъчих целия ден и накрая решавам да отида да му се извиня. Влязох при Учителя, а той така ми се зарадва и пръв ми иска извинение. Аз се разплаках: „Не, Учителю, как може един Велик Учител да иска извинение от една шепа човек? ". - „Не, прощавай, Йорданке, аз те огорчих! " Аз много плаках и се засрамих от моята постъпка, а Гради... дойде, размести книгите и после - дим да го няма!
към текста >>

52. 65. Разказът на брат Темелко - Радка Левордашка (1920-2014)

Тя наведе глава и ни упрекна: „Не ме слушате, но ще видите как ще се срамувате!
Скоро след този случай Симо ни заведе в София и се запознахме с Братството. Донесохме книжките, които ни подари Учителя. Аз поставих снимката му до един наш портрет. Косена видя снимката му и каза: „Тате, откъде взе тази картичка? Това е дядото, който идва всяка вечер у нас." Попитах я, сигурна ли е, че е той, тя потвърди: „И пак каза, че ще дойде да живее у нас." Спогледахме се с жената, но не казахме нищо, не обърнахме внимание на нейните приказки. Тя наведе глава и ни упрекна: „Не ме слушате, но ще видите как ще се срамувате! " Ние имахме други грижи и не й обръщахме внимание. Малкият ми син беше войник, хванали го, когато пренасяли оръжие на партизаните, и го убиха. Докараха ни го в ковчега и казаха, че се е убил по любовни причини. Аз отидох при Учителя - да го попитам какво да правим. Той ми каза: „Нищо не правете, не го разковавайте, той ще дойде много скоро и ще ви разкаже всичко." Върнах се вкъщи и видях, че са разковали ковчега - разбрали са, че е разстрелян.
към текста >>

Косена каза: „Сега ще се срамите, аз като ви казвах, вие не ме чувахте!
Положението ставаше все по-зле, започнаха бомбардировките над София. Народът започна да се евакуира от столицата в цялата страна. През октомври Учителя с една група братя и сестри пристигна у нас. Ние точно обядвахме, големият ми син видял Учителя с групата, която се запътва по улицата към нас, дотича при нас и каза: „Тате, ставайте, Учителя ти води гости от София и е на нашата улица! " Ние скочихме, затичахме из къщи да разтребваме, грабнахме метлата да метем и чистим. Косена каза: „Сега ще се срамите, аз като ви казвах, вие не ме чувахте! " Те влязоха в двора, ние излязохме да ги посрещнем, поканихме Учителя с групата в голямата стая. Почистихме и подредихме за него малката стая - тогава той влезе в нея да си отпочине. Оттогава, сестра, Учителя прекара с нас десет месеца. Намерихме квартири на част от сестрите и братята, някои останаха при нас. Ние се преместихме в старата къща за спане, тесничко и не много удобно ни беше на всички, но в душите ни беше весело.
към текста >>

53. 68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“ - Радка Левордашка (1920-2014)

Ако не направите това, ще се срамувате, че Бог посети България, но не го разбрахте, а моето учение ще се приложи другаде по света!
" Искам да ви предам още нещо, което е казал Учителя: „След 60 години, броено от 1944-а, ще дойдат по-добри години за Братството, затова направете това, което казах на братята, които бяха при мене, но не го направиха. Направете голям салон, за да има къде да се събирате, защото ще дойдат много нови хора. Въведете десятъка и така ще съберете достатъчно средства сами да го построите. С това ще помогнете и на България, и на поколенията, които идват! Ако не направите това, ще се срамувате, че Бог посети България, но не го разбрахте, а моето учение ще се приложи другаде по света! Евреите съществуват от сътворението на света, защото са давали десятъка за Бога и са се подпомагали, подпомагат се и сега."
към текста >>

54. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

" Щом каже тези думи, той изпитва срам, стеснение в себе си. Защо?
Някой поет пише: „О, водице, красива моя другарко в живота." - Това е мисъл, поетично изказана, без да изразява истината. Водата не може да бъде другарка на човека, понеже не върви с него. Като стигне до някой извор, човек се навижда, пие от него, налива си едно шише и заминава - нито водата го следва, нито той върви с нея. Някой казва: „Миличка, много те обичам! " Щом каже тези думи, той изпитва срам, стеснение в себе си. Защо? Разбира, че е пресилил факта. Той казал нещо, което не е абсолютна истина. Природата не обича лъжата. Когато човек каже нещо, което не е вярно, той изпитва известно стеснение, недоволство. Думата „обич" включва в себе си три качества: съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие.
към текста >>

55. УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Нещо по-срамно.
- Не, нито един от тези. Най-великият българин е бил и е поп Богомил. Той единствен между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение, е внесъл ценен принос в съкровищницата на световната кулутура. Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, Йоан Кръстител на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее. От своя народ, благодарение на лошото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен и забравен. Нещо по-срамно. Англосаксонци величаят Уиклифа, а Швейцария слави Калвина. Германия се горее е Лютера, Чехия, макар католишка, милее и слави Ян Хуса. А България - както еврейството по отношение на Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор поп Богомил. Господа български историци и патриоти, поп Богомил трябва да се възкреси от забвението. Той трябва един ден да има паметник, по-висок от тоя на цар Освободителя.
към текста >>

А България - както еврейството по отношение на Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор поп Богомил.
Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, Йоан Кръстител на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее. От своя народ, благодарение на лошото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен и забравен. Нещо по-срамно. Англосаксонци величаят Уиклифа, а Швейцария слави Калвина. Германия се горее е Лютера, Чехия, макар католишка, милее и слави Ян Хуса. А България - както еврейството по отношение на Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор поп Богомил. Господа български историци и патриоти, поп Богомил трябва да се възкреси от забвението. Той трябва един ден да има паметник, по-висок от тоя на цар Освободителя. Защото поп Богомил, тоя наш Ян Хус, изгорен върху кладата на византийските клевети, е чест и слава на българското име. * Най-чудното и най-интересното у белите братя е техният Учител Дънов - основател, глава, душа и живот на това загадъчно и интересно движение.
към текста >>

56. НА ВРЪХ МУСАЛА - Теофана Савова

Братът се засрамва за своето „знание", отива на Изгрева и се извинява на Учителя.
Беше Петровден, именният ден на Учителя. 1 .Веднаж при разговор Учителя казва: „Върхът Мусала е по-висок от 3000 м." Един от присъстващите, учен брат, възразява, че Мусала не надвишава 3000 м надморска височина. При друг разговор в присъствието на същия брат Учителя пак твърди, че Мусала е висок над 3000 м. Същият брат отново опонира. Но наскоро се случва следното: Братът чете в един вестник, че научна група е минала през България и според нейните изследвания връх Мусала е висок 3080 м. Братът се засрамва за своето „знание", отива на Изгрева и се извинява на Учителя. Случваше се някой брат да вземе думата от устата на Учителя и да започне да „обяснява". Учителя скромно ще го изслушва, после по някакъв начин ще хвърли светлина върху проблема, след което „знаещият" се коригира. Отпразнувахме именния ден на Учителя на най-високия връх на нашата родина, на Мусала - Божии връх. Изкачваме се смели, решителни, като опитни алпинисти, а то повечето от нас не са се качвали дори на Витоша. Върхът е още наполовина скрит под снежната си покривка и ние се изкачваме по стръмен снежен склон.
към текста >>

57. 2. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ - Светозар Няголов ( -2013)

Събудете се, мои деца, да не виждате страшни сънища, да не се срами небето от вашите думи и дела." (27, с. 128)
Приемете моята любов. Турете моя закон. Внесете братството навсякъде. Турете насилието настрана. Ни помен от лъжата! Събудете се, мои деца, да не виждате страшни сънища, да не се срами небето от вашите думи и дела." (27, с. 128) Този светъл лъч е Духът на Истината — Учителя Петър Дънов, известен с духовното си име Беинса Дуно. Защо този лъч дойде в България? България е малка страна на Балканския полуостров, но заема важно стратегическо положение. Този полуостров е средище, кръстопът между Изтока и Запада. Това е място, белязано от много борби, войни, но и дало развитие на значими духовни култури.
към текста >>

58. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си.
Първият, които преподавателското тяло избира, е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестантското учение. През август 1888 г. той пристига в Америка и постъпва в семинар по теология във факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски и основите на теологията. Той научава отлично английския език. В университета Петър често изнася концерти на своите състуденти с цигулката си и не се срамува от никаква трудна работа, за да изкарва и прехраната си. Понякога му се налага да носи товари по складовете, да мие чинии в гостилници и дори да чисти комини. Това е неговият външен живот, коренно различен от богатия му духовен живот, в който е постоянно потопен. Често посещава околните планини и сред природата медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г.
към текста >>

59. 4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г. - Светозар Няголов ( -2013)

Засрамете се." Всички изтръпват на местата си и спорът престава веднага.
Когато той отговаря, че не е посещавал тамошните медиуми, сеансът се прекратява и тогава става спречкване между приятелите. Един от тях казва: „Има думата господин Дънов", който по време на разправията мълчи. Изведнъж лицето му се изменя, светва и той строго казва: „Тук няма никакъв Дънов. Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, където се намирате, е свято. Засрамете се." Всички изтръпват на местата си и спорът престава веднага. През този период Петър Дънов обикаля България и прави френологически изследвания на българите. Той посещава всеки град, село и паланка, от единия до другия край на България. И най-лошите кучета не го лаят, а стопаните се чудят какъв е този човек. За тези посещения по домовете на българите в разговор Учителя казва: „Първо, аз обработвах характера на българина. Второ, подготвях домовете и родителите, където ще се родят бъдещите ми ученици." Тази негова дейност продължава до Балканската война през 1912 г.
към текста >>

60. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

" Ванга скача и ръкомаха срещу него: „Как не те е срам, бе, лонгур с лонгур.
Влиза Михаил, облечен в бели дрехи, с бяла брада и коса и жезъл в ръка, издокаран като образа на Учителя и казва: „Аз съм Мирови учител, Петър не е нищо пред мен. Той е самозванец. Аз съм Мировият учител." Ванга е в недоумение и веднага го прекъсва: „Кой си ти, бре, и що сакаш? " „Аз съм Михаил Иванов и съм ръководител на Великото Бяло братство. Дошъл съм да те питам как мога да се подмладя и да живея вечно? " Ванга скача и ръкомаха срещу него: „Как не те е срам, бе, лонгур с лонгур. Ами той, Петър Дънов, ти е дал акъл в главата. Той ти е дал книги да четеш. Той ти е дал песни да пееш. А ти не му споменаваш името дори и му викаш Петър, като че ли е най-долният простак. Ама простак си ти и я ми се махни от главата.
към текста >>

61. 7.8 Георги Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Георги не изпълнява тази заръка на Учителя под предлог, че го е срам да носи вода със стомни: „Какво ще кажат хората, като ме видят — такъв интелигентен човек, постоянно да носи вода?
Учителя харесва много тази книга — образец на правилно третиране на Словото, и по-късно казва: „Заради тази книга, аз откупих Георги Радев от черната ложа на голяма цена." Резултатите от тази грешка на Георги Радев не закъсняват — разболява се от туберкулоза. Той разглежда основно своя хороскоп, посещава Учителя и му казва за аспектите и тежката карма, която има да плаща. Учителя го поглежда, усмихва се и отговаря: „Над астрологията стои Бог." Той иска да му помогне и му дава метод за лекуване — да носи по 3 пъти на ден вода с две десетлитрови стомни от изворчето в Дианабад. Водата е носител на живота. По този начин се предизвиква обилно изпотяване, чрез което гърдите се изчистват и болестта минава. Георги не изпълнява тази заръка на Учителя под предлог, че го е срам да носи вода със стомни: „Какво ще кажат хората, като ме видят — такъв интелигентен човек, постоянно да носи вода? " Последствията от това негово непослушание идват скоро. Болестта се развива бързо и той си заминава в село Куртово — в Родопите, както сам си е предсказал, на 22 юли 1940 година. Сестра Мария Тодорова отива при Учителя и му съобщава, че Жорж е много болен. Учителя отговаря: „И тук, на Земята, се работи, и горе се работи." Той му подава ръка, но гордостта и непослушанието го спъват. Вечерта преди неговото заминаване Учителя с група братя и сестри — 50-60 души, посещава Мусала и преспива на хижата.
към текста >>

62. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

" Така няколко пъти Учителя я пита, Милка я досрамява и си казва: „Ще отида да ги събера." Отива при развалините на училището, намира капака, свещниците и на очистеното от войниците място вижда лирата и клавишите.
Милка разбира, че има и по-големи страдания, отколкото загубата на нейното пиано. След като настанява майка си, тя се връща в София, отива при училището и вижда, че всичко е разрушено. Съзира само един свещник от пианото, паднал на земята. След това отива в Мърчаево при Учителя и му казва: „Учителю, ако бях ви послушала, нямаше да пострада пианото ми." Учителя й отговаря: „Милке, чак сега ли разбра това? Рекох, съберете частите му." Тя си казва наум: „Учителя не знае какво е положението и затова говори така." Втори път, като се вижда с Учителя, той я пита: „Рекох, събрахте ли частите на пианото? " Така няколко пъти Учителя я пита, Милка я досрамява и си казва: „Ще отида да ги събера." Отива при развалините на училището, намира капака, свещниците и на очистеното от войниците място вижда лирата и клавишите. Намира дърводелец, който евтино й ремонтира дървената част, но като опъва струните, се спуква лирата. Тогава Митко Костов я заварява и пианото добива първоначалния си вид, с хубав мек тон. „Да бих те слушала, Учителю! " Учителя поканва Милка Переклиева да отиде на разговор при него в 3 ч. следобед.
към текста >>

63. 7.69 Косена Темелкова - Светозар Няголов ( -2013)

Той ще се засрами от него, че не му е подготвил стаята за живеене.
Косена Темелкова През 1943 г. малката дъщеря на Темелко — Косена, започва често да го предупреждава да опразни южната стая на къщата си, защото в нея ще дойде да живее Учителя. Темелко й възразява, че това е невъзможно — Учителя да живее в тяхната стара къща: „Втори път да не съм те чул да казваш такова нещо. Ние не сме достойни хора да посрещнем един велик Учител." Косена настоява на своето, като казва да очисти и подготви стаята, защото, когато дойде Учителя, ще му се наложи набързо да я опразва и приготвя пред него. Той ще се засрами от него, че не му е подготвил стаята за живеене.
към текста >>

64. 7.76 Михаил Иванов, Кръстьо Христов - Светозар Няголов ( -2013)

" Ванга скача и ръкомаха срещу него: „Как не те е срам, бе, лонгур с лонгур.
Влиза Михаил, облечен в бели дрехи, с бяла брада и коса и жезъл в ръка, издокаран като образа на Учителя и казва: „Аз съм Мирови учител, Петър не е нищо пред мен. Той е самозванец. Аз съм Мировият учител." Ванга е в недоумение и веднага го прекъсва: „Кой си ти, бре, и що сакаш? " „Аз съм Михаил Иванов и съм ръководител на Великото Бяло братство. Дошъл съм да те питам как мога да се подмладя и да живея вечно? " Ванга скача и ръкомаха срещу него: „Как не те е срам, бе, лонгур с лонгур. Ами той, Петър Дънов, ти е дал акъл в главата. Той ти е дал книги да четеш. Той ти е дал песни да пееш. А ти не му споменаваш името дори и му викаш Петър, като че ли е най-долният простак. Ама простак си ти и я ми се махни от главата.
към текста >>

65. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Срамота е на Рила да се хвърлят продукти поради небрежност, защото за тях е платена цената плюс два превоза.
Средната беше пак по същия път, но слизането по 7-те езера или по лифта покрай Харамията и Бивака. Малката Паневритмия е пo езерата със слизане покрай езерото на Чистотата. След няколко свободни дни дойдоха при мене и ме помолиха да отида пак в магазина. Там подреждах всичките продукти - чушки, домати, моркови, зеле, картофи, плодове и др. и всички, които започваха да се развалят, ги давах на дежурните да ги готвят веднага. Срамота е на Рила да се хвърлят продукти поради небрежност, защото за тях е платена цената плюс два превоза. Работата в кухнята тръгна пак нормално. Брат Влад Пашов ми беше дал да чета беседа в петък, когато аз постех, но един „брат" ме атакува и аз едва я прочетох. Повече тази личност не дойде в лагера. Брат Влад ми се скара строго, че съм постил и затова не съм могъл да прочета добре беседата. Следващата година, като търсихме скрития братски инвентар в камъните под молитвения връх, открихме 3 кутии от халва (по 5 кг), пълни с паниран кашкавал, приготвен от приятеля С., за да го използва следващата година.
към текста >>

66. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Сега наближаваше времето да стане учител на тези добри, верни, но още непросветени селски люде, които ще научат от него онова, което им трябва и да не се срамуват, че са българи.
Когато мръкнеше и Константин се прибереше в своята стаичка, отредена за него на горния кат, той четеше, молеше се и размишляваше за това, което му предстоеше да извърши в живота си. Струваше му се, че някаква написана с огнени букви съдба го направляваше в неговия път. Още от Устово почна всичко това, когато се зае да учи младежите на славяно-българско писмо. В утринните часове, когато и хората, и планината бяха още в сън, той говореше за тежката съдба на народа и как солунските свети братя Кирил и Методий дадоха писмо, на което сега можем да четем словото Божие. От тогава ние станахме народ наравно с всички писмени народи и наследници на Христовото Благовестие. Сега наближаваше времето да стане учител на тези добри, верни, но още непросветени селски люде, които ще научат от него онова, което им трябва и да не се срамуват, че са българи. А как ще отговори той на гръцките духовници и даскали, когато му рекат, че той няма право да върши това? Тогава той ще им каже: „Не е ли речено в Свещеното Писание, че Христос ще прибере около Себе Си повярвалите в него юдеи, а след това ония жадни души на разсеяните по света синове божии". Атанас Георгиев Чорбаджи пазарява младия Константин за 500 гроша годишно и храна. След това е трябвало да се намери помещение. И на това находчивият Атанас Георгиев Чорбаджи намира леснината.
към текста >>

67. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

„Свещеникът на параклиса Константин Дъновски действува твърде безсрамно и скандалвозно и предизвиква общо разбунтуване на духовете против съществуващия ред в църквата и против нас."
Той живееше с мисълта, че е настъпило времето да изпълни всичко това, което му предрече старият монах в Солун и правеше всичко, за да се осъществи пълното откъсване на българското училище и църква от влиянието на Цариградската патриархия. Докладите на митрополит Йоаким до Цариград вървяха един след друг, но и победите на българщината във Варна следваха една след друга. В един от тези доклади се казваше: „... Десет дни преди пристигането ми тук, българите превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Константин от село, по произход българин, вече свещенодействуваше..." А в друг следващ доклад: „Свещеникът Константин, за когото писах преди една година, е вече глава на тукашните българи и тия от околиите." По-долу стои текстът: „Свещеникът на параклиса Константин Дъновски действува твърде безсрамно и скандалвозно и предизвиква общо разбунтуване на духовете против съществуващия ред в църквата и против нас." Своето безпокойство от дейността на протойерея Констанди, както го наричат тогава гърците, владиката изказва с думите: „Двама монаси от Св. Кутулмушкия манастир в Света Гора дошли във Варна да събират помощи. По това време протойерей Констанди освещавал българския параклис и светогорските монаси участвували в това освещение." Накрай, за да охарактеризира като много опасна дейността на тоя размирен свещеник, митрополит Йоаким пише: „Откритата тук църква в българското училище, която съществува беззаконно, е станала огнище на ония, които тласкат към възбунтуване цялата епархия."
към текста >>

68. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Аз много се засрамих пред Учителя от тези твои думи, но той се обърна към теб и каза:
Седях така мълчалива, унесена в размисъл и чаках тебе, майко, да дойдеш и да ме видиш. В един момент ти отвори вратата на тази чудесна бяла стаичка и влезе вътре. „Къде ли не те търсих, Ани, мое момиче! Обиколих всички места, където мислех, че може да бъдеш. Посетих разни роднини и приятели, а ти си дошла тук, в тази непозната за мен стаичка.“ Аз много се засрамих пред Учителя от тези твои думи, но той се обърна към теб и каза: „Вземи я вече със себе си. Тя е здрава.“ Отидохме си в къщи. Аз чувствувах, че с мене се извърши нещо много важно за моя живот. Отново в душата ми се загнезди необяснимият дълбоко скрит в душата ми страх за любимото ми дете Ани.
към текста >>

69. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Те бяха толкова скъсани и лепени, че се срамувах да ги показвам...
— Какво носи, рекох, сестрата? — стана ми драго, че ме нарече "сестра". Вместо брат Христо да отговори, аз избързах и казах, че нося "Виланелла" — песен от Дел Аква, с текст за птичките, на френски език, която поставих върху нозете му. Той дълго време разглежда нотите и каза: — Те много са работили и много са пътували! — Те бяха толкова скъсани и лепени, че се срамувах да ги показвам... Днес след като поговорихме за нашия личен живот и работата ни, Учителят помълча малко и каза: — Сценичното изкуство трябва да черпи идеи и жестове от самата жива природа. Например, има ли нещо по-красиво от играта на пеперудката върху цветята? Колко грациозно тя излага на показ крилцата си! А когато кацне на някое местенце, тя така умело го прави, че както и да го обръща вятъра, тя не може да се измокри от дъждовните капчици, което значи смърт за нея...
към текста >>

70. 'Господи, колко те обичам' и 'Серенада' от Шуберт - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Момата не се срамува да каже на възлюбения си, че го обича, а се срамува да каже на Господа, че го обича...
Учителят каза: – Няма светска и духовна музика. Музиката е една. Само преводите ѝ са различни. Тази мелодия иде от духовния Свят, но думите ѝ са негативни. Момата не се срамува да каже на възлюбения си, че го обича, а се срамува да каже на Господа, че го обича... Брат Христо попита Учителя за един болен, как да му помогне. Учителят му каза едно лекарство. Брат Христо записа всичко в тефтерчето си. Настана мълчание. След като дълго време свири със затворени очи, различни мелодии в български стил, Учителят изсвири на цигулката си една нова песен.
към текста >>

71. 'Моето слънце днес ще изгрее' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Обзе ме срам за моите малки болки, пред страданията на тези мъченици.
На сцената сега ти пееш ролите, които си ги живяла в миналите си животи на Земята. Така ти бързо ликвидираш кармата си и заедно с това, там ти ще извършиш една Божествена работа! Сега в Германия, в Полша и другаде много виртуози останаха без ръце, много деца останаха без родители, много видни музиканти, професори загубиха ръцете си, нозете си и живота си. Едни ослепяха, други оглушаха! Сълзи изпълниха очите ми. Обзе ме срам за моите малки болки, пред страданията на тези мъченици. Учителят продължи: – Днес цяла Европа гори! Ние трябва да се молим, да им помогнем с молитвите си. До мен непрекъснато достигат воплите на страдащите! – Учителю – изплаках аз – простете ми, че Ви занимавам със себе си!
към текста >>

72. СКВОРЧЕТО - Борис Николов

Изведнаж се опомняше и като че се засрамваше – скриваше се в къщичката си, но след малко пак излизаше.
То си седи на пръчицата и пее благодарствена песен; доволно влиза, излиза – пази си къщичката! И между скворците има различни характери и темпераменти: някои са по-интелигентни, други са по-сърдечни, но всички се привързват и сприятеляват бързо. Между петдесетината скворчета в моята градина имах един приятел – възторжена птичка, истински артист! Ако беше в къщичката си или на дървото между другите, скворчето идваше, щом му се обадех. Кацваше на близко клонче и започваше да пее от сърце – крилцата трепкаха, гушката вибрираше, то се изливаше в песен, като забравяше всичко. Изведнаж се опомняше и като че се засрамваше – скриваше се в къщичката си, но след малко пак излизаше. Достатъчно беше да му кажа: „Пей, пиленце! Изпей една песен! “ – и песента почваше без втора покана. Естествено , скворчето не разбираше думите ми, но много добре знаеше какво искам от него. Песенчицата идеше направо от сърцето, както блика малкото изворче в планината.
към текста >>

73. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

И баба Неда ще го смушка: „Обуздай го малко, от него не се чуват другите.“ Никифор срамежливо ще задържи гласа си, но след малко пак се увлече…
Отец Матей беше стар, грохнал, звънеше с една камбанка – вяло, анемично, само съобщаваше, че службата започва или свършва. Никифор не можеше да се задоволи с такова нещо. Той беше живял дълго всред гърмежи и викове, движение и напрежения. Беше слушал военна музика и сам пееше хубаво. Само че, когато пееше с други, като се позабравеше и отпуснеше гласа си, заглушаваше всички останали. И баба Неда ще го смушка: „Обуздай го малко, от него не се чуват другите.“ Никифор срамежливо ще задържи гласа си, но след малко пак се увлече… Звънарницата се намираше в един открит павилион, над самата пропаст и гласът отиваше безпрепятствено далеч в пространството.Никѝфор я поправи и я укрепи, подреди я по свой вкус. – Една камбанка – какво е това?! Той слезе в селото до Къню. Къню беше майстор на камбани, звънци и всякакви инструменти. При него идваха от далечни градове и села.
към текста >>

74. Горделивият петел. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

А той това не знаел, затуй всяка сутрин, още слънцето неизгряло, той се качвал на най-високото дърво и от там викал с всичкия си глас: — Ку-ку-ригу, ставайте, хора, ку-ку-ригу, ставайте да ме видите, аз съм най-хубавият петел на земята! Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и всеки ден все туй му казвала: — Че си хубав, хубав си, но туй не е най-важното и недей, моля ти се, го казва всеки ден, че хората ще разберат, че си глупав.
Гребенът му бил хубав, голям, червен, перата му били лъскави, а опашката му. . . за чудо и приказ — дълга, лъскава, с какви ли не пера по нея: жълти, зелени, сини, червени, бели, черни — всякакви цветове. Петелът толкоз много Се харесвал, че започнал да се мисли за най-хубав на земята. И вярно, че бил хубав, но бил глупав. А той това не знаел, затуй всяка сутрин, още слънцето неизгряло, той се качвал на най-високото дърво и от там викал с всичкия си глас: — Ку-ку-ригу, ставайте, хора, ку-ку-ригу, ставайте да ме видите, аз съм най-хубавият петел на земята! Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и всеки ден все туй му казвала: — Че си хубав, хубав си, но туй не е най-важното и недей, моля ти се, го казва всеки ден, че хората ще разберат, че си глупав. .Умните хора не се гордеят и не се хвалят сами, а оставят другите де ги хвалят. Петелът не искал и да слуша такива думи, а продължавал всяка сутрин да буди хората не да стават да работят, а да стават да го гледат, че бил най-красивият петел на земята. Един ден, през пролетта, петелът и кокошката отишли на разходка в полето. Там намерили ягоди, но още не били узрели. Горделивият петел, като ги видял, нахвърлил се и почнал да кълве.
към текста >>

А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ?
Всичко живо измокрило, реки по- потекли, а горделивия петел под дървото. . . да го не познаеш, мокър до кости. Перушината му мокра, от опашката му вода течела, целия треперел от студ. Едва, едва се прибрал в курника.- Като го видели другите петли и кокошки, почнали да му се смеят: — Ха, ха, ха, я го вижте, я го вижте от него по-хубав няма ха, ха, ха. А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? Пак същото: — Ку-ку-ригу, ставайте, бе хора, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. Другите петли и кокошки като чули песента му се изсмели г един глас: — Хубав си, ха, ха, ха, но си глупав. Скочил петела, сборичкал се с петлите, изкълвал кокошките, заплашил ги всичките — за него лошо да не се приказва. А горката кокошка, от срам от курника не излязла през целия ден. Минало доста време, дошла есента и ей наближавала зимата.
към текста >>

А горката кокошка, от срам от курника не излязла през целия ден.
Едва, едва се прибрал в курника.- Като го видели другите петли и кокошки, почнали да му се смеят: — Ха, ха, ха, я го вижте, я го вижте от него по-хубав няма ха, ха, ха. А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? Пак същото: — Ку-ку-ригу, ставайте, бе хора, да видите, че съм най-хубавия петел на земята. Другите петли и кокошки като чули песента му се изсмели г един глас: — Хубав си, ха, ха, ха, но си глупав. Скочил петела, сборичкал се с петлите, изкълвал кокошките, заплашил ги всичките — за него лошо да не се приказва. А горката кокошка, от срам от курника не излязла през целия ден. Минало доста време, дошла есента и ей наближавала зимата. Един ден петела и кокошката пак отишли на разходка в полето. Вървели, вървели, стигнали до една река, а по нея едва, едва се замразило и се образувал тънък лед. — Я, я, — разскачал се петелът. — Я, сега ще се попързалям, — и още не изрекъл това, скочил на тънкия лед и се запързалял.
към текста >>

75. Снежната царица и първото кокиче - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Подали се срамежливите зелени дръжчици, облекла ги с белите коронки царицата и сладко им прошепнала: — Бели кокиченца бъдете! Ранна пролет вий вестете! Щастливо звънтели в гората белите звънчета на първите кокиченца- А вечерта, когато луната изгряла отново, лъчистата колесница понесла Снежната царица и снежинките към планината в кристалния дворец.
— отговорили луковичните под земята. Като чули шум и глъчка, снежинките наскачали. Съжалили те луковичните и се замислили, как да им помогнат. Трепнала радостно най- малката снежинка и извикала: — Сестрички, да им дадем от нашата бяла премяна! — Да, да, да им дадем от нашия бял цвят! — завикали дружно всичките снежинки. Тогава Снежната царица взела по една бяла прашинка от всяка снежинка и направила снежнобели коронки. Подали се срамежливите зелени дръжчици, облекла ги с белите коронки царицата и сладко им прошепнала: — Бели кокиченца бъдете! Ранна пролет вий вестете! Щастливо звънтели в гората белите звънчета на първите кокиченца- А вечерта, когато луната изгряла отново, лъчистата колесница понесла Снежната царица и снежинките към планината в кристалния дворец.
към текста >>

76. Нашето семейство. Шарко. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Слушай, срамота е, ще те види мама! Никой не се храни на света с измама.
НАШЕТО СЕМЕЙСТВО Както нашите ръчички имат пръстенца и длани, тъй сме в къщи ние всички, всякога в едно събрани; Татко първи разпорежда Мама къщата нарежда, Батко винаги помага, кака масата пък слага. Мен ме смятат за мъничка, а пък аз съм ученичка. Храня се добре и спя, като тях да порастна. ШAPKO Шарко, тъй не бива, тъй не ти прилича и такова куче, никой не обича. Гледаш да ми грабнеш хляба от ръцете, крадешката, хитро, без да те усетя. Слушай, срамота е, ще те види мама! Никой не се храни на света с измама. Дора Габе
към текста >>

77. Железничар. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Стой! Контра-пара! Спирачка! Сега е момента: един зарад всички! И ако от врата ми главата отхвръкне, ще загина спокойно без срам — защото аз знам, че съм длъжен дори и живота си жертва ла дам; така мисли и знай един малък юнак Превел: Гео Милев
ЖЕЛЕЗНИЧАР Аз мога да стана и железничар, локомотива ще карам далече, Представете си: аз—едно малко човече- да управлявам такава машина, що кат вихър лети.,. И живот,а на хиляди хора е оставен във мойта ръка, Ден и нощ, през мъгла и през мрак, бурно през лес и поле и река; назад! Вика мойта машина, Назад — но що свири там в мрака ? И що трака ? Не е туй играчка! Откъде, накъде ? И напред ли, наш ли ? Стой! Контра-пара! Спирачка! Сега е момента: един зарад всички! И ако от врата ми главата отхвръкне, ще загина спокойно без срам — защото аз знам, че съм длъжен дори и живота си жертва ла дам; така мисли и знай един малък юнак Превел: Гео Милев
към текста >>

78. Вавилонска кула - Николай Райнов

И с позор зацапаха сърцето си, като изпаднаха в противоестествен грях — а върху лицето си метнаха плащаница на безсрамие.
А като отиваха синовете Хетови при дъщерите на Каина, раждаха се исполини. И град основаха исполините: името му Адма. А основаха го при стълпа. Но безумие изпълни душата на исполините, та грях извършиха — грях, от който затрепери земята, от край до край затрепери. Мъртви извикваха те, бесове питаха — и в неестествено съитие влизаха с дъщерите Каинови, защото неутолима сласт пърлеше душата на исполините — и душата на жените им. И с позор зацапаха сърцето си, като изпаднаха в противоестествен грях — а върху лицето си метнаха плащаница на безсрамие. И забравиха те словата на Алтотаса, който огради стълпа, че това е стълп на Слънцето — и път на силния към Себе си. И зарида земята от свян. И разтърсиха се от гняв планини и хълмове. Страшно беше. Но исполините не се плашеха.
към текста >>

79. Соломон и Балкиза - Николай Райнов

И запита я засрамено Соломон, защо се смее.
„И — докле заглъхне песента на рибарите, червените макове отлитат, а остават само семената. „Мак е жената. — „Тъй съм чул аз. — — “ *** И когато свърши, Соломон погледна с изпитлива усмивка Балкиза. А тя се тихо смаеше. И запита я засрамено Соломон, защо се смее. А тя го прониза с тънък поглед под замрежени клепачи, па промълви весело: „Разгатна ти добре гатанката, царьо! Ха, ха... Мъдрец на притчи с притчи отговаря... Но притчи знае мъдростта, а не сърцето... Няма е неговата реч, но жилят понякога думите му. Та що би казал ти, ако първите думи на устата ми бяxa не слова на мъдрост, а — думи на сърцето? “ И засмя се втори път Балкиза — и погледна царя. А Соломон смутено обори глава. ... И за пръв път се замисли.
към текста >>

80. Книга на загадките - Николай Райнов

Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен?
Милувката обръща често жената на разпътница; защото душата й привиква и не може без милувки, но пък мъжът става без кротостта на милувките звяр или палач. Свянът е най-скъп накит за жената, но в мъжката душа се всажда много мъчно: повечето мъже не знаят, що е свян. Как ще живееш в душата на сина си, царице, ако не можеш всади там кълна на върховния свян? “ Тогава царица Маат-Ка-Ре каза тихо: „Да. Аз съм била до сега мъртва, защото не съм живяла в душата на своето дете. Но как ще всадя, наистина, в душата на сина си зърното на свяна, когато всеки мъж е безсрамен? А нима има добродетел без свян? Та нали всяка добродетел е свенлива!“ Старият гадател прибра краищата на мантията си и тръгна да си върви, но на прага се извърна към царица Маат-Ка-Ре и шепотом й каза: „Как ще го научиш на свян ли? Като му не приказваш никога за свян...“ И в потайния шепот на тълмача царицата чу изново божествения смях на Озириса, когато я пращаше отново на земята. *** Чия ли ръка разклати листата на тамариска? — Ръката на един влюбен разклати листата на тамариска.
към текста >>

Засрамено се гушат цветята.
Пред него минават моми и мъже — и всеки мълчаливо слага на ледната плоча своя венец. Колко венци! Колко мирис! Колко пъстри, росни, усмихнати цветя! Железният олтар се губи, окичен цял с венци. Железният олтар прилича на пирамида от цветя. Венците извехнаха. Листата се сгърчиха. Засрамено се гушат цветята. Голямата пирамида се слегва, за да се открие железният олтар, подаден изпод сгърчени мъртви венци. Колко скръбни жилки! Колко посърнали венчета! Колко бледи, сухи, пожълтели коронки! Железният олтар прилича на потъмнял череп с извехнал венец. *** Що чакаш тук, момиченце? — Чакам да мине пътник, за да го напоя с кратунката си и да го накича с китката си. Що чакаш тук, момиче?
към текста >>

А всяка гиздост се срамува да носи дрехи.
“ *** Безсмъртната Ищар, богиня на Любовта и Блуда, веднъж се оглеждаше в реката Тигър. Видя я Нергал, бог на Смъртта и Забравата. — Защо си гола? — попита я той. — Гола съм, защото съм хубава. А всяка гиздост се срамува да носи дрехи. — Ти съблазняваш, — каза Нергал, — сърцата на младите с голотата си и те пожелават жени. — Защо да не пожелават? — отвърна Ищар. — Хубостта е родена за любов и наслада. Грях ли е да се нахрани гладен и да се напои жаден ?
към текста >>

А тя видя, че душата й се свива от срам и гняв, защото Мъжът я е похитил — и се надменно обърна.
А тя бе засмяна и пред нея грееше бляскав Ден. Но когато той чу думите на Жената, сърцето му се преобрази и нозете му трепнаха, като нозе на божествен хороводец. И той се обърна. Очите му срещнаха лъчезарната светлина на златен Ден и стъпките му се понесоха по пътеката на сиянието. Тогава той забрави Жената и Сянката й. А тя видя, че душата й се свива от срам и гняв, защото Мъжът я е похитил — и се надменно обърна. Но погледът й замръзна пред уплахата от непрогледна Нощ и стъпките й гузно замряxa — като стъпки на убиец, когото чака нож. Тя викна по име Мъжа, но в светлата песен на Деня викът й се изгуби. Ничий глас й не отговори. Тогава тя се обърна и тръгна по пътеката, дето бе изчезнал той. *** Ахуни който обходи земята, ми каза един ден: „Много люде срещнах.
към текста >>

Но земята не е още родила човек, който би изрекъл цялата истина за жената: не, земята не би понесла такъв голям безсрамник... *** Царят на Арам, Гар Хадад, син Азаельов, владетел на сребърната корона, се върна от бран в далечни страни.
Но те не пеят за жената, а за душата си: що е за певеца дъгата, да нямаше той очи? Що е — бурята, да нямаше уши? Що е женската лъжа и невеpa, да нямаше душа ? Певецът не пее за жената, а — за себе си. Знам, че се раждат понякога и певци, които изричат жестоки истини за жената: те са истинските истини. Но земята не е още родила човек, който би изрекъл цялата истина за жената: не, земята не би понесла такъв голям безсрамник... *** Царят на Арам, Гар Хадад, син Азаельов, владетел на сребърната корона, се върна от бран в далечни страни. Той доведе три хиляди моми, които бешe пленил. Искаше да ги направи робини и да ги подари на царицата. Но още при вратите на града го срещна старата му майка, cпря коня му и с плач каза, че младата царица избягала с един царедворец. Царят на Арам, Гар Хадад, син Азаельов, слезе от коня си, развърза момите и поръча на своите войводи да ги отведат в земята, отдето ги бe довел. И те обърнаха коне.
към текста >>

Гар Хадад вървеше с наведена глава и не смееше от срам да погледне данниците си Когато стигна до вратите на двореца, царят разседла коня и го пусна низ улиците.
Но още при вратите на града го срещна старата му майка, cпря коня му и с плач каза, че младата царица избягала с един царедворец. Царят на Арам, Гар Хадад, син Азаельов, слезе от коня си, развърза момите и поръча на своите войводи да ги отведат в земята, отдето ги бe довел. И те обърнаха коне. А царят сне бранните накити, с които бe накичил коня си, поведе го и тръгна след майка си. Народът се смееше на царя, защото знаеше, че жена му го е измамила. Гар Хадад вървеше с наведена глава и не смееше от срам да погледне данниците си Когато стигна до вратите на двореца, царят разседла коня и го пусна низ улиците. „Нека върви“, — рече той на майка си: — „нека върви поврага конят, що ми донесе толкова победи през дните, когато царицата ми е изменяла!“ А конят извърна глава, изгледа жално стопанина си и с тъга начена да цвили. Стражите чуха думите на царя и прогониха коня надалек. Вън от града го заловиха скитници, отвлякоха го, та го продадоха на чуждо тържище. Купи го човекът, който бe склонил царицата да избяга с него. Момите, що бe взел плячка царят на Арам, Гар Хадад, син Азаельов, се върнаха при бащите си и разказаха за своето избавяне.
към текста >>

81. Богъ на живитѣ - Георги Радев (1900–1940)

Съвременнитѣ хора ги е срамъ да казватъ, че вѣрватъ въ Бога.
Ако хората не учатъ на земята, мигаръ на небето ще учатъ? Тази философия не издържа критика. Нима една муха, като влѣзе въ единъ човѣшки университетъ, отъ това ще стане учена? Кой университетъ не е пъленъ съ мухи! Една отъ най-голѣмитѣ заблуди въ наше време е твърдението, че за Бога не можемъ да имаме опредѣлено понятие. Не, за Бога можемъ да имаме едно понятие — Свѣтлина безъ сѣнки, Животъ безъ прекѫсваване, Любовъ безъ промѣни и измѣни, Знание безъ погрѣшки, Свобода безъ ограничения. Съвременнитѣ хора ги е срамъ да казватъ, че вѣрватъ въ Бога. Ала да те е срамъ, че вѣрвашъ въ Бога, това е престъпление. Дойде ли до Бога, разумниятъ, живиятъ човѣкъ казва: „Азъ зная Бога, за Него имамъ само едно мнение. Азъ Го познавамъ, защото живѣя, а Богъ е животъ. Туй е най-силното доказателство. Когато умра, азъ ще престана да вѣрвамъ въ Бога, но докле живѣя — животътъ, това е Богъ.
към текста >>

Ала да те е срамъ, че вѣрвашъ въ Бога, това е престъпление.
Тази философия не издържа критика. Нима една муха, като влѣзе въ единъ човѣшки университетъ, отъ това ще стане учена? Кой университетъ не е пъленъ съ мухи! Една отъ най-голѣмитѣ заблуди въ наше време е твърдението, че за Бога не можемъ да имаме опредѣлено понятие. Не, за Бога можемъ да имаме едно понятие — Свѣтлина безъ сѣнки, Животъ безъ прекѫсваване, Любовъ безъ промѣни и измѣни, Знание безъ погрѣшки, Свобода безъ ограничения. Съвременнитѣ хора ги е срамъ да казватъ, че вѣрватъ въ Бога. Ала да те е срамъ, че вѣрвашъ въ Бога, това е престъпление. Дойде ли до Бога, разумниятъ, живиятъ човѣкъ казва: „Азъ зная Бога, за Него имамъ само едно мнение. Азъ Го познавамъ, защото живѣя, а Богъ е животъ. Туй е най-силното доказателство. Когато умра, азъ ще престана да вѣрвамъ въ Бога, но докле живѣя — животътъ, това е Богъ. И колкото по- силно се проявява, толкова повече Го познавамъ“.
към текста >>

82. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

Не считайте между вас за унижение това, че някоя сестра е бедна и се срамува да работи, да очаква подаяние.
За да бъде човек духовен, не трябва да се страхува, а ако е духовен и се страхува, той не е голям герой. Можеш ли да се молиш на Господа когато те бият? Такива хора са малцина. Вземете малкото дете - като го бие майка му, то казва: „Моля ти се, мамо, не ме бий!“ Първото ви задължение е да се постараете да оправите работите си на физическото поле. Ще създадете работа за всички - ако някоя от сестрите няма работа, ще є създадете. Не считайте между вас за унижение това, че някоя сестра е бедна и се срамува да работи, да очаква подаяние. Ние ще вършим всичко от любов - някоя сестра е бедна, ще отиде при друга сестра, която е състоятелна и ще є каже: „Сестро, ще дойда днес от любов да ти опера.“ А другата ще отговори: „Сестро, и аз от любов ще ти помогна.“ От любов ще ти опере дрехите и ти от любов ще отвориш кесията си. А сега ще дойде при тебе, ще започне: „Бедна съм, мъжът ми това-онова“ - оплаква се. Такова учение у нас няма, то е от лукаваго. Някой мой брат е беден, няма работа - ще отиде у брата си: „Братко, дай да ти помогна в дюкяна!“ А другият, като си затваря дюкяна вечерта, казва: „Братко, аз от любов ще ти дам нещо от това, което съм припечелил.“ По този начин ще се стараем да приложим на практика Христовото учение. Малко ще се поизпотите, но ако го приложите по този начин, Господ ще каже: „Понеже вие осветявате Моето Име, Аз ще ви благословя, Аз ще тръгна с вас.“ И тогава няма да има жена, чийто мъж да е лош, няма да има мъж, чиято жена да не е замесила тестото за хляба си, да не е изпрала дрехите си - и всичко ще върви добре и ще се благославя.
към текста >>

83. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Срам! Хората гледат.
Православните софиянци се тълпяха в тази църква по големите празници да го слушат! Всичко вървеше по мед и масло, докато един ден вестниците гръмнаха и не спряха няколко дена. Отец Арнаудов по време на великденската служба запраща кандилницата си в стената, хвърля си църковните одежди и разтриса най-акустичната ни софийска църква с мъжествения си тенор, че не може повече да служи на този фалш, на това духовно безплодие изградено на преструвки! Беше неудържим! Телескопичен блик Най-бурният порой сред хора, животни и природни бедствия, за които си спомням пише в спомените си внукът му. Личната му история започваше от казаното пред мен, от борбата му с мечката в центъра на Търново. „Ударихме рамо в рамо“ ми разказа. — „Бутаме се, но усещам, че почват да ми омекват колената. Срам! Хората гледат. Погъделичках я тогава. Погъделичках я по пъпа - казваше. - И се предаде...“ Беше завършил Семинарията под синьо-коравия поглед на баща си, протоерей Григорий. Нещата явно бяха стигнали до „манастирът тесен за мойта душа е“ (Става дума за скандала в „Св. Седмочисленици“)... Важен е драматичния жест, а при него жестове и гейзери колкото щеш... Пренася се на Изгрева.
към текста >>

84. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Втрещих се! Абсолютно не ми беше минало на ума, че стаята му е точно над Салона, и че сигурно се тресе от нашите писъци! Потънах в земята от срам.
Към осем часа вечерта, когато работният ден вече беше напълно отминал, прожектираха какво ли не! Имаше, разбира се, и изчезнали преди три четири години анимационни филми на Уолт Дисни. Аз бях неизбежно там. Отново с върховните си приятели, които винаги са осмисляли живота ми: Мики Маус, Доналд Дък, Гуфи... Те крещяха, куткудякаха, квакаха, а ние ревяхме от смях с изскочили от орбитите очи. И ето че една вечер вратата на Салона се отвори, и влезе брат Симеон. Каза, че ще прекъсне прожекцията, защото Учителят не може да спи. Втрещих се! Абсолютно не ми беше минало на ума, че стаята му е точно над Салона, и че сигурно се тресе от нашите писъци! Потънах в земята от срам. Бяхме напълно забравили, че Учителят изобщо живее в таванската стая над нас. Беше абсолютно, абсолютно, абсолютно друг свят! Всичко беше свършено! С настъпването на коледното стопяване на дните, Учителят вече лежеше на смъртно легло. Братята идваха при него. Записваха какво казва. Чудеха се как да го спасят.
към текста >>

85. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И това е повече от добре, защото ето това е абсолютно същият пролетен зов, който е звучал точно на този баир оня пролетен ден преди точно сто и петдесет години, когато младият Константин от Устово е пердашил към Варна и вуйчовата си бакърджийница, и насреща магарето на турчина пощръкляло се е въртяло в кръг, ревнало за любов, и турчинът се е мъчил да не се изсули на земята за едната срама пред прашасалото момче, а то пък е бързало да отмине, да не се разсмее и да яде пердаха.
Седнах до печката и отворих наколенния си компютър. Варненска печка и варненски мешови цепеници. Батерията, казах, бе поизчерпана и я включих в мрежата да се презареди. И болярският гласоподавател си пусна гласа за магаричка по вятъра. Опънал лъка си в изящна огнена арка - влюбен глас, търсещ глас, молещ глас за сливане, за отпускане на тетивата, за отправяне „словото“, съобщението и депешата на живота, което стрелкащото се негово съществование носи, и колкото и първобитно да звучи гласът му, душата ми откликва на неговия зов и аз го разбирам и съм близо до него и словото му потича по електронната ми страница в същия изблик на търсене на читател, или магаричка - все то. И това е повече от добре, защото ето това е абсолютно същият пролетен зов, който е звучал точно на този баир оня пролетен ден преди точно сто и петдесет години, когато младият Константин от Устово е пердашил към Варна и вуйчовата си бакърджийница, и насреща магарето на турчина пощръкляло се е въртяло в кръг, ревнало за любов, и турчинът се е мъчил да не се изсули на земята за едната срама пред прашасалото момче, а то пък е бързало да отмине, да не се разсмее и да яде пердаха. Но после се връща, и „Чокш чокшчокшчокш!!!...“ успява да хване синджира, дето служи за юлар, и поукротява магарето, колкото турчинът да може да скочи здрав и читав на земята и да перне дългоушника си през където трябва, за да се успокои. И да седнат на разговор под едно мешово дръвче. * Оставаха още четири часа път до Варна и почивката беше добре дошла. Вуйчото на Константин (така се казваше момчето) с удоволствие прие поканата на турчина да хапнат заедно в крайпътните дървета, дето имаше чешма с корита за поене на впряга на пътниците и два-три дънера, подпрени на камъни и одялани като седалки. Небето бе оловено, но не бе кой знае колко студено.
към текста >>

Още преди Коледа се домъкнаха трима-четирима в дома му да повъртят капи в ръка, без да казват какво има, додето най-старият не изтърси: - Ами, направо да си кажем, чорбаджи Атанасе, сгрешихме, че не тръгнахме с теб за училището, и таквоз; ако не си се разколебал заради нас, дай да направим едно истинско училище, да не се врат децата в килера, че тъмно, и срамота! - Училище да е! - протегна две ръце чорбаджи Атанас, а очите му се смееха.
В една област, в която те самите винаги бяха мечтали да навлязат, без да могат, сега отроците им проникваха напред като нажежен нож в прясно масло. Идваха намусени уж да видят как върви, показваха глави във вратата, слушаха как звънтят гласчетата на сополанковците им - измити, в чисти дрешки нагласени - пеят, четат, смятат. И колкото и да се стискаха да останат сдържани и намусени, додето стигнат до мегданчето долу до извора, дето се събираха, като не са на полето, вече се хилеха до уши и клатеха глави. - Абе тъй тя, чорбаджи Атанас май прав излезе. Глупави селяни сме си, ей! Чорбаджията ги остави първи те да му кажат каквото имат да казват. Още преди Коледа се домъкнаха трима-четирима в дома му да повъртят капи в ръка, без да казват какво има, додето най-старият не изтърси: - Ами, направо да си кажем, чорбаджи Атанасе, сгрешихме, че не тръгнахме с теб за училището, и таквоз; ако не си се разколебал заради нас, дай да направим едно истинско училище, да не се врат децата в килера, че тъмно, и срамота! - Училище да е! - протегна две ръце чорбаджи Атанас, а очите му се смееха. - Само че училище беше есенес, сега ще стиснем ръце за училище и църква! Огледаха се като втрещени селяните. Тоз човек не мирясва ли? - Ами - старият не дигаше очи от протегнатата към него ръка на Атанас, - че то нашите варненски българи нямат църква, че ние... - Варненци си е тяхна работа - проби път един едряга отзад и сграбчи ръката на чорбаджията с две ръце. - Училище и църква да е! - Варненци си е тяхна работа - повтори чорбаджи Атанас и стисна и той ръцете му с две ръце, а после взе да изрежда ръкостискания с останалите. Но наум си каза: „Сега тук, после и във Върна ще дигнем.
към текста >>

86. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Тълпи ще се носят един ден след Петко Славейков и ще се изписват нови учебници в училищата, за да получат той и приятелите му мястото си (народните им пенсии са срамно високи в сравнение с мизерните стотинки на старите даскали).
И затова свободна България идва с недозряло национално съзнание, идва с вакуум в националната стратегия. Идеологията й, политическите й цели се формулират според интересите на един или друг покровител. Водачите й биват смлени и оплюти като народни изедници; повеждат я даскалите и чиновниците - дребната сган, зависеща от министерствата, в които мнозинството от министрите (независимо от това дали го съзнават или не) са чужди агенти, ако не са направо чужденци и чужди поданици. И когато тази сган измисля политици, когато си измисля учени, бойни юнаци с гол в ръката нож, писатели и поети, тя няма зряла скала на национални ценности, която във всяка от тези области да разположи България твърдо в геополитическата карта на света. Естествено започне ли заемането на писателските места, зад всеки, който изглежда, че ще има сили да стане „литературен единак“ сред културните котерии на деня, се нарежда лъскаща със зъби глутница, която е готова да ръфа живо месо, за да осигури напредването на кумира си и получаването от него на привилегии и позиции и назначения за вярната си служба. Тълпи ще се носят един ден след Петко Славейков и ще се изписват нови учебници в училищата, за да получат той и приятелите му мястото си (народните им пенсии са срамно високи в сравнение с мизерните стотинки на старите даскали). След това ще се пишат нови учебници в този дух за Вазов и Величков. След това за Пенчо Славейков и доктор Кръстев (Кой беше този ли? Не е важно - един с очилца, разбира се!) И ще се смеят на онези, които трябва да им разчистят място, като поетите Стамболов и Шишков... И точно насам водя аргумента си. Синът на поп Константин, който сега се пържи, без да разбере как са изместени приятелите на баща му от църковните и училищни работи, не може да се изпише в една или друга котерия. Синът на природно отлетия устовец не знае как да деформира мисленето си, за да повярва, че този или онзи литературен единак на деня е по-добър, истински български, народен, че той точно заслужава шопския калпак над руските генералски еполети върху стройните германски крака.
към текста >>

87. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение.
Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше. Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба. Долу имаше стотици хора, които се мъчеха да се оправят както могат на мижавата светлина на валчестите прозорчета. Легла, прилични по- скоро на гнезда, се нагласяха сред торби и бохчи - направо на земята; в много случаи главите сешени с краката. Повечето пътници бяха мъже. Италианците обикновено пътуваха сами, защото се мъчеха първо да намерят работа и да посъберат малко пари, преди да прехвърлят жена и деца през океана.
към текста >>

Ще настъпиш лъв и аспид, ще премажеш млад лъв и ламя.3 Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език: - Я да видим кой се е спрял при нас! Семинарист, който си знае светото писание на старославянски?
„В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му. Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на Давидовия псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия. ... Той е мое убежище, на Него ще се надявам. ... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те подигнат да не препънеш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще премажеш млад лъв и ламя.3 Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език: - Я да видим кой се е спрял при нас! Семинарист, който си знае светото писание на старославянски? Откъде си, млади момко? - От Методисткото епископално училище за наука и теология в Свищов! - Петър отговори на английски и се изчерви. - Ще ни простиш - каза свещеникът, - но въпреки че се надяваме да направим Америка наш втор дом, не сме изпипали английския език до никъде. В Свищов ли каза, че си учил? - Къде е това?
към текста >>

88. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Петър го окуражаваше да се хване и той, тъй като именно Граблашев му беше главният спътник в разходките, но Величко се срамуваше от черната работа и се мъчеше да върже двата края, като дава уроци на децата на заможни семейства.
Гледаш неща, вървиш сред неща, които са точно както трябва да са, но както ходиш в тях, знаеш, че си и ще останеш вън от тях! В природата никога не си вън! В природата си вътре. В природата ти влизаш вътре в нея и тогава тя се влива в теб и ти я обхващаш с медитацията си, и тя започва да се движи, да ходи вътре, да живее в теб. * За да може да си освободи малко повече време за разходки вън от Бостън, Петър реши да хване по-високоплатена работа. Българският студент, с когото другаруваше по това време - Граблашев - му завиждаше на силата и решителността, когато се хвана като хамалин на пристанището. Товареше и разтоварваше, носеше куфари около пътническите кораби и получаваше наистина много пари за кратко време. Петър го окуражаваше да се хване и той, тъй като именно Граблашев му беше главният спътник в разходките, но Величко се срамуваше от черната работа и се мъчеше да върже двата края, като дава уроци на децата на заможни семейства. През есента Петър се нагърби с голямото чистене на комини из града в подготовка за зимата, което беше чудесно заплатено и при това според него подхождаше и за приятеля му Величко, тъй като горе на покривите нямаше кой да го види, че да се срамува. Но Гръблашев не можеше да преодолее съпротивата си срещу грубата работа и така си останаха - Петър хванал нуждата за рогата с две ръце, а Величко Граблашев с раиран панталон и сукняно сако по-бавничко, но без да си губи достойнството, подир него. Именно затова местата за излетите им заедно и дори едно-двете неколкодневни пътувания бяха винаги посочвани от. Петър; той имаше повече време да открие къде да заведе приятеля си. * От високия борун на созополския залив Курекя морето беше три различни морета едновременно, и брегът и планините му, и носовете, вклинени във вълните, и заливите и лиманите, и долу Змийският остров, и горите и лозята бяха по три вида брегове и планини, три вида носове и боруни, три вида острови, гори и лозя.
към текста >>

През есента Петър се нагърби с голямото чистене на комини из града в подготовка за зимата, което беше чудесно заплатено и при това според него подхождаше и за приятеля му Величко, тъй като горе на покривите нямаше кой да го види, че да се срамува.
В природата ти влизаш вътре в нея и тогава тя се влива в теб и ти я обхващаш с медитацията си, и тя започва да се движи, да ходи вътре, да живее в теб. * За да може да си освободи малко повече време за разходки вън от Бостън, Петър реши да хване по-високоплатена работа. Българският студент, с когото другаруваше по това време - Граблашев - му завиждаше на силата и решителността, когато се хвана като хамалин на пристанището. Товареше и разтоварваше, носеше куфари около пътническите кораби и получаваше наистина много пари за кратко време. Петър го окуражаваше да се хване и той, тъй като именно Граблашев му беше главният спътник в разходките, но Величко се срамуваше от черната работа и се мъчеше да върже двата края, като дава уроци на децата на заможни семейства. През есента Петър се нагърби с голямото чистене на комини из града в подготовка за зимата, което беше чудесно заплатено и при това според него подхождаше и за приятеля му Величко, тъй като горе на покривите нямаше кой да го види, че да се срамува. Но Гръблашев не можеше да преодолее съпротивата си срещу грубата работа и така си останаха - Петър хванал нуждата за рогата с две ръце, а Величко Граблашев с раиран панталон и сукняно сако по-бавничко, но без да си губи достойнството, подир него. Именно затова местата за излетите им заедно и дори едно-двете неколкодневни пътувания бяха винаги посочвани от. Петър; той имаше повече време да открие къде да заведе приятеля си. * От високия борун на созополския залив Курекя морето беше три различни морета едновременно, и брегът и планините му, и носовете, вклинени във вълните, и заливите и лиманите, и долу Змийският остров, и горите и лозята бяха по три вида брегове и планини, три вида носове и боруни, три вида острови, гори и лозя. Първо долу, дето се решеха канарите, кипеше - море, дето ей сега в този миг, ако те бухне на една страна с лодката ти - няма излизане.
към текста >>

89. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Четем „Отче наш, Който си на небето“... В никой народ не трябва да има бедни хора, срамота е днес да има бедни хора! В никой народ не трябва да има бедни вдовици.
- Да. - Значи, ти трябва да ми си брат? С тези думи детето искало да каже: „Ти си един проповедник, спиш на меко, хубаво се храниш, а мене, братко, виждаш ме - треперя от студ, гладен лягам“. Проповедникът разбрал положението си... Та сега и ние. Христос дошъл да спаси света. Четем „Отче наш, Който си на небето“... В никой народ не трябва да има бедни хора, срамота е днес да има бедни хора! В никой народ не трябва да има бедни вдовици. Срамота е днес наши сестри и братя да продават своята чест за хляб! Хиляди наши сестри и братя са днес в блудните домове продават своята чест. И ние казваме: „В църквата, на Небето има Бог, има Христос“. Да, този Христос дойде за тези блудници - да ги спаси, а не дойде за праведните. Следователно, ние трябва да имаме днес доблестта да изправим нашите грешки от миналото. Трябва да ги поправим по който и да е начин.
към текста >>

Срамота е днес наши сестри и братя да продават своята чест за хляб! Хиляди наши сестри и братя са днес в блудните домове продават своята чест.
- Значи, ти трябва да ми си брат? С тези думи детето искало да каже: „Ти си един проповедник, спиш на меко, хубаво се храниш, а мене, братко, виждаш ме - треперя от студ, гладен лягам“. Проповедникът разбрал положението си... Та сега и ние. Христос дошъл да спаси света. Четем „Отче наш, Който си на небето“... В никой народ не трябва да има бедни хора, срамота е днес да има бедни хора! В никой народ не трябва да има бедни вдовици. Срамота е днес наши сестри и братя да продават своята чест за хляб! Хиляди наши сестри и братя са днес в блудните домове продават своята чест. И ние казваме: „В църквата, на Небето има Бог, има Христос“. Да, този Христос дойде за тези блудници - да ги спаси, а не дойде за праведните. Следователно, ние трябва да имаме днес доблестта да изправим нашите грешки от миналото. Трябва да ги поправим по който и да е начин. Ние трябва да подадем ръката си на нашите сестри и братя, които са паднали.
към текста >>

90. 1.1. Съвет на физическия труд - Георги Христов

Ще създадете работа за всички: • Ако някоя от сестрите няма работа, ще и създадете! Не считайте между вас за унижение това, че някоя сестра е бедна, та се срамува да работи и да очаква подаяние.
Ние ще започнем с физическите работи. Ако има някоя сестра, която се безпокои за своята прехрана, тя не може да служи на Господа, не може да бъде духовна. За да бъде човек духовен, не трябва да се страхува. А ако е духовен и се страхува, той не е голям герой. Първото ви задължение е да се постараете да оправите работите си на физическото поле. Ще създадете работа за всички: • Ако някоя от сестрите няма работа, ще и създадете! Не считайте между вас за унижение това, че някоя сестра е бедна, та се срамува да работи и да очаква подаяние. Ние ще вършим всичко от Любов. • Някоя сестра е бедна, ще отиде при друга сестра, която е състоятелна, и ще и каже: „Сестро, ще дойда днес от Любов да ти опера.“ А другата ще отговори: „Сестро, и аз от Любов ще ти помогна.“ От Любов ще ти опере дрехите и ти от Любов ще отвориш кесията си. А сега ще дойде при тебе, ще започне: „Бедна съм, мъжът ми това-онова“ - оплаква се. Такова учение у нас няма, то е от лукаваго. • Някой мой брат е беден, няма работа - ще отиде у брата си: „Братко, дай да ти помогна в дюкяна!“ А другият като си затваря дюкяна вечерта, казва: „Братко, аз от Любов ще ти дам нещо от това, което съм припечелил.“ По този начин ще се стара ем да приложим на практика Христовото учение.
към текста >>

91. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Той се засрамва от това и бавно напредва.
Убеди се и в това, че любовта ще обедини човеците по-бързо от всяка организация. Селянинът, при когото работим, се казва бай Жечо. Той е наш приятел по идеи, но ние употребяваме доста усилия да смирим у него собственическото чувство. В идеите си е доста напреднал, но у нега има вкоренени навици. Понякога дори се опитва да хитрува, но ние го улавяме и го изобличаваме кротко. Той се засрамва от това и бавно напредва. Не е лесно да откъснеш един човек от навиците му. Откъснеш ли го насила, той се ожесточава. Мисли, че си му взел всичко. В душата му остава омраза и мъст. Направиш ли така, че сам да отрече лошите неща, тогава той няма ожесточение и не се готви за отмъщение срещу похитителите на неговите ценности.
към текста >>

92. Георги Томалевски - Георги Христов

Приемаш ли този срам?
Стана ни мъчно, че той не се стряска за живота на един човек, който му е работил без пари цял сезон - от март до края на август. Усещам гневни тръпки. Разбира се, сдържах се. - Жечо, - казвам му сериозно - щом не даваш конете и колата, ние ще поискаме кола от наши познати в селото и ще им разкажем защо е станало така. Мисля, че хората няма да те похвалят, като научат, че не искаш да дадеш конете да отведем болния. Приемаш ли този срам? Съвсем пламва лицето му. Хем, от една страна, не му се дават конете, хем пък го е срам от селяните, особено от тези, които идваха на нашите неделни събрания. Тогава той почна да тича напред и назад из двора, да мърмори и най-после се обръща към нас и казва, че само бели сме му правили и не сме му вършили никаква работа. Маститият ни „шеф“ забравя, че хамбарят е вече пълен с жито и че всичко, от ранна пролет до късно лято, е минало през нашите ръце. Щом чуваме това, ние с Кръстю като по даден знак хвърляме лопатите и отиваме да си стегнем багажа.
към текста >>

Хем, от една страна, не му се дават конете, хем пък го е срам от селяните, особено от тези, които идваха на нашите неделни събрания.
Разбира се, сдържах се. - Жечо, - казвам му сериозно - щом не даваш конете и колата, ние ще поискаме кола от наши познати в селото и ще им разкажем защо е станало така. Мисля, че хората няма да те похвалят, като научат, че не искаш да дадеш конете да отведем болния. Приемаш ли този срам? Съвсем пламва лицето му. Хем, от една страна, не му се дават конете, хем пък го е срам от селяните, особено от тези, които идваха на нашите неделни събрания. Тогава той почна да тича напред и назад из двора, да мърмори и най-после се обръща към нас и казва, че само бели сме му правили и не сме му вършили никаква работа. Маститият ни „шеф“ забравя, че хамбарят е вече пълен с жито и че всичко, от ранна пролет до късно лято, е минало през нашите ръце. Щом чуваме това, ние с Кръстю като по даден знак хвърляме лопатите и отиваме да си стегнем багажа. Решението ни веднага да напуснем Ачларе е непоколебимо. Жечо мънка, подканя ни да останем, но нашите ръце вече стягат вързопите.
към текста >>

93. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Не трябва да му се разрешава да събира тези знания от съмнителни източници, само защото родителите бягат от отговорността да му обяснят, заради погрешно разбрано чувство за срамежливост.
На детето трябва да му бъде разрешено да следва собствените си наклонности в това отношение. Способностите му за наблюдение трябва да бъдат подобрени и трябва да му бъдат показани живи примери. Нека да види пияницата и до какво зло го е довело пиенето: покажете му също добрия човек и му поставете високи идеали. Учете го да приема всичко, което му казвате с авторитет и да се стреми да бъде такъв, че да може да уважава ролята ви като родители и учители. По това време детето трябва да бъде подготвено да усвои силата, която сега се събужда в него и която ще му даде възможност да продължи своя род в края на втория период от седем години. Не трябва да му се разрешава да събира тези знания от съмнителни източници, само защото родителите бягат от отговорността да му обяснят, заради погрешно разбрано чувство за срамежливост. Едно цвете може да бъде взето като предмет за урок, откъдето всички деца - от най-малкото до най-голямото - могат да получат най-доброто познание под формата на приказка. Те могат да научат как цветята са като семейства, без да ги затрудняваме с разни ботанически термини, макар че е добре родителите да познават до известна степен елементарната ботаника. Покажете на децата няколко цветя. Кажете им: “Ето това цвете е от семейство, където има само момчета (тичинков цвят) и ето друго цвете, където има само момичета (плодников цвят). А ето едно, където са и двете - момчета и момичета (цвят, където има и тичинки, и плодници)." Покажете им тази част, която съдържа прашеца.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3564760684967