НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
114
резултата в
70
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е
срамувал
от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства.
Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи. Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите.
27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е
срамувал
от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства.
28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т. I, с. 248-251. 29. Величко Граблашев се завръща в България и развива активна дейност, започва да превежда, от английски на български език, окултна литература.
към текста >>
2.
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет
, 12.10.1892 г.
Не се
срамува
да върши каквато и да е работа, за да припечели прехраната си.
Студентите трябва да умеят да свирят на пиано, за да разучават песните, съпровождащи проповедта. Именно там Петър Дънов се научава да свири и на пиано. По-късно, когато е построен Изгревът, той свири понякога на пианото в салона. По-късно Петър Дънов разказва пред свои ученици, че студентите в Америка работели какво ли не, за да си изкарват прехраната. Самият той като студент се издържа сам - помощник в заведения за хранене, чистач, хамалин на пристанището и др.
Не се
срамува
да върши каквато и да е работа, за да припечели прехраната си.
Веднъж с току-що спечелените пари си купува нов костюм. Близо до жилището си вижда просяк в доста окаян вид. Спира се и подхваща разговор с него, после го поканва да го нахрани. Преди да се разделят, му подарява и новия си костюм. Петър Дънов има дневник от следването си в Америка, но през 1944 г.
към текста >>
3.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 3.01.1899 г.
Той ще извади всичко наяве, за да се
посрамят
всички от себе си.
Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро. Онзи, който ви е създал, знае вашето минало. Неговото око не се лъже. Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са нему известни. Най-дълбоките ви помисли са нему явни.
Той ще извади всичко наяве, за да се
посрамят
всички от себе си.
Не се обленявайте затова. Работете усърдно с вера, която ви се диктува от самого Бога. Слушайте Негова глас, който вече говори. Негова дух, който тича по лицето на земята, за да подготвя всички за великия и славен ден на правдата. Не бойте се, вам ще ви се даде помощ и то скоро от Господа.
към текста >>
4.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се
посрами
и млъкна.
Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно.
Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се
посрами
и млъкна.
Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест...
към текста >>
5.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се
посрами
и млъкна.
Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно.
Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се
посрами
и млъкна.
Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест...
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 5.07.1901 г.
Тези, които отстъпят от Него, ще се
посрамят
в своите пътища.
Бог изпитва твоята вяра. По-близо до Него. Отец наш е благоволил да ни даде Царство. Ний сме овци на Неговото паство. Бог е откъм наша страна.
Тези, които отстъпят от Него, ще се
посрамят
в своите пътища.
Нашият брат Тодор при един най-малък изпит се оказа слаб във вярата. Той може да принуди Господа да му отговори само чрез Духа на усърдната молитва и живата вяра, и неотменната Любов. Той трябва да каже като Якова: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." [Бит. 32:16] Той трябва да ходи пред лицето на Нашия Небесен Баща с Духа на Господа Исуса. „Искайте - казва Господ - и ще ви се даде.
към текста >>
7.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.
, 22.08.1904 г.
Това са те, добрите желания Те са неговата красота "А устата на нечестивия неправда ще покрие." Това са те, прищевките на човешките своеволия, на които заплатата са
срам
, позор. Ев.
Ако дълго търпя, то е за вашето добро, за да дойдете всички в познанието на истината. Не злоупотребявайте с тая моя добродетел, понеже за всяко злоупотребление ще понесете заслуженото. Не се старайте с вашата свобода да изнасилите моята. Вашите желания ще бъдат винаги задоволени, но вашите прищевки – винаги наказвани. "Добрите желания са от Божията воля, а прищевките са от человеческата" Притчи 10:11 "Устата на праведния са източник на живот."
Това са те, добрите желания Те са неговата красота "А устата на нечестивия неправда ще покрие." Това са те, прищевките на човешките своеволия, на които заплатата са
срам
, позор. Ев.
Йоана 16:16. "Още малко, и няма да Ме виждате, и пак малко, и ще Ме видите." "Още малко" – това е временният живот на плътта, който ви препятствува да ме виждате, да сте в прямо общение с мене. Такива минути на живота ви всеки е опитал. Те са били минути на общо помрачение, духовно падение и скърби. "Още малко" – това е повдигането на вашия дух, освобождението от плътската връзка, себеотричането и съзнанието на доброто и любовта към Бога.
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 11.02.1905 г.
Ако ви се явеше, вий щяхте да се
засрамите
всички от себе си, от своето невежество и от своето малодушие.
Труден е Божият път. Да любиш враговете си - това не е человеческо - това е Божествено. Търпение, всичко ще се уреди. Не сте опитвали още какво нещо е Божията сила. Вий желаете да ви се яви Господ, но може ли Той да се яви там, гдето няма готовност?
Ако ви се явеше, вий щяхте да се
засрамите
всички от себе си, от своето невежество и от своето малодушие.
Знаете ли каква благост е Той, каква милост, какво низхождение, какво величие от добродетели? Той, на Когото лицето осветлява и съживява всичкото създание, Който въздига и подкрепя своите твари, на Когото без волята не пада нито една птичка, нито един косъм от главата. Да, Той гледа много низходително към вази и вашите грешки - щади ви както никой друг. Вий живеете даром в Него, всеки ден приемате хилядите Му благословения, които праща, и при все това още не можете да Го познаете. С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человеческото естество.
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 28.01.1906 г.
Никога няма да се
посрамят
уповаващите на Него.
В тъмнината създава виделина; в хаоса порядък; в ада спасение. Той е Господ, благословен от веки. Мъртви възкресява, грешни спасява, болни изцелява. На слепите дава знание, на хромите крака. Които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.
Никога няма да се
посрамят
уповаващите на Него.
Само Той е вседостатъчен да задоволи гладните и жадните. Само Той е, Който просвещава человеческите умове и сърца. Прочие, бъдете съвършени както е Отец ваш. Животът има свое велико предназначение. Бъдете и служители, и творители на Истината.
към текста >>
10.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден
, 11.08.1906 г.
Засрамете
се."5.
„Все" - значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас.(Справка:„Изгревът", томIV, стр. 36-39.)4. Учителят Петър Дънов казва на 14. VIII. 1906 г.: „Тук няма думата Дънов, а Аз, Господ, Който се проявявам чрез Неговата Душа. Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято.
Засрамете
се."5.
На 15. VIII. 1906 г. Господ чрез Учителя Петър Дънов отправя следното напътствие:„Аз съм, Който ще обърна и смекча сърцето на тоя народ. Вече ще имате Моето присъствие през тази година и ще благословя всичките ви работи. Приемайте благословението на Отец мой сега и всякога. Амин."
към текста >>
11.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - втори ден
, 13.08.1906 г.
Засрамете
се."5.
„Все" - значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас.(Справка:„Изгревът", томIV, стр. 36-39.)4. Учителят Петър Дънов казва на 14. VIII. 1906 г.: „Тук няма думата Дънов, а Аз, Господ, Който се проявявам чрез Неговата Душа. Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято.
Засрамете
се."5.
На 15. VIII. 1906 г. Господ чрез Учителя Петър Дънов отправя следното напътствие:„Аз съм, Който ще обърна и смекча сърцето на тоя народ. Вече ще имате Моето присъствие през тази година и ще благословя всичките ви работи. Приемайте благословението на Отец мой сега и всякога. Амин."
към текста >>
12.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - трети ден
, 14.08.1906 г.
Засрамете
се!
Дънов, който мълчеше. Лицето на г-н Дънов взе друг израз. Той избухна и каза: Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, Който се проявявам чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято.
Засрамете
се!
Всички замръзнахме на местата си. Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г. От книгата "Учителя във Варна" НАРЯД за събора 1906 година
към текста >>
Засрамете
се."5.
„Все" - значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас.(Справка:„Изгревът", томIV, стр. 36-39.)4. Учителят Петър Дънов казва на 14. VIII. 1906 г.: „Тук няма думата Дънов, а Аз, Господ, Който се проявявам чрез Неговата Душа. Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято.
Засрамете
се."5.
На 15. VIII. 1906 г. Господ чрез Учителя Петър Дънов отправя следното напътствие:„Аз съм, Който ще обърна и смекча сърцето на тоя народ. Вече ще имате Моето присъствие през тази година и ще благословя всичките ви работи. Приемайте благословението на Отец мой сега и всякога. Амин."
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - четвърти ден
, 15.08.1906 г.
Засрамете
се."5.
„Все" - значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас.(Справка:„Изгревът", томIV, стр. 36-39.)4. Учителят Петър Дънов казва на 14. VIII. 1906 г.: „Тук няма думата Дънов, а Аз, Господ, Който се проявявам чрез Неговата Душа. Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято.
Засрамете
се."5.
На 15. VIII. 1906 г. Господ чрез Учителя Петър Дънов отправя следното напътствие:„Аз съм, Който ще обърна и смекча сърцето на тоя народ. Вече ще имате Моето присъствие през тази година и ще благословя всичките ви работи. Приемайте благословението на Отец мой сега и всякога. Амин."
към текста >>
14.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишното дете, което, като стане двайсетгодишна мома,
срамува
се да носи своите кукли.
Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото, Божественото развитие на цялото човечество.Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място ние желаем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да завземем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие.Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мене? Като виждам тялото си, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога никога да ги взема със себе си. Желанията също, и тях не мога да взема.
Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишното дете, което, като стане двайсетгодишна мома,
срамува
се да носи своите кукли.
Моите кукли са оставени, моите надежди са разрушени.Надежда! За какво човек може да има надежда! Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви.Тази надежда може да се породи само в оногова, който търпи всичко.А можем ли да знаем каква е Неговата воля? Да, можем. Тя е ясна.
към текста >>
Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома,
срамува
се да носи своите кукли.
Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема.
Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома,
срамува
се да носи своите кукли.
Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда! В какво човек може да има надежда? Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви. Тази надежда може да се породи в Оногова, който търпи всичко.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 18.07.1913 г.
Които слугуват Нему, никога няма да се
посрамят
.
Числата сега са ясни и разбираеми с останалите пояснения. В числата имахте определена годината, месеца, деня и часа, когато ще стане казаното. Това събитие беше отбелязано отдавна в Аналите на природата. И то иде навреме. Вие опитахте сега Господа и видяхте, че е благ и че Той е в сила, посред най-тежките условия в живота, да ви избави в безопасност.
Които слугуват Нему, никога няма да се
посрамят
.
Имайте вяра жива, защото тя е носителка на живота. Научете се да се не грижите за много неща. Сега опитвате, че малко е потребно на човека. Научете се да сте винаги благодарни. Аз сега ви излекувах от много недъзи и това беше моето желание: да опитате и видите това, което никога не бяхте видели.
към текста >>
16.
Писмо на Учителя до Георги Куртев, Варна
, 17.03.1917 г.
Любовта, Вярата, Надеждата не
посрамят
, Господ, който ръководи всичко в тоя свят, е същия, който е бил през всичките времена на миналото, той е същия и в настоящето.
Любезни Георги и Боян, Пращам ви редът за 9.22. Март. Изпълнете го на 9 и на първия ден на Великден. Предайте го на всички наши братия и приятели по Дух. Бог благославя своето дело в тоя свят.
Любовта, Вярата, Надеждата не
посрамят
, Господ, който ръководи всичко в тоя свят, е същия, който е бил през всичките времена на миналото, той е същия и в настоящето.
Той ще бъде същия и в бъдещето. Всичко става за добро. Тъмнината дава място на светлината; лъжата на Истината; омразата на Любовта. Злото на доброто; смъртта на Живота. „Аз съм Животът и Възкресението.
към текста >>
17.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността - надежда, а надеждата не
посрамява
, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата чрез даденаго Духа Светаго.
В. Т. И.Х. С. Б. /Винаги Твой Исус Христос Син Божий/ Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават, и да изпълни сърдцата ми със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, което е Христос.
И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността - надежда, а надеждата не
посрамява
, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата чрез даденаго Духа Светаго.
Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешна духовна свобода, пътя на Новия Живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си, чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце - целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички Ви в Господа. Ваш Верен П.К.
към текста >>
18.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (До всички приятели), Варна
, 2.09.1917 г.
А надеждата не
посрамя
, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез дадена го нам Дух Святиго.
В.Т.И.Х.С.Б. (Велик Тържествуващ Исус Христос Син Божий) Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, Което е Христос. И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда.
А надеждата не
посрамя
, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез дадена го нам Дух Святиго.
Това е Моя поздрав на всички, които вървят в пътя Христов. Правия път на Божествената Любов. Път на вътрешна душевна свобода, път на Новия живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа ида бъдете всички с един ум и едно сърдце целомъдрени във всичката пълнота.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (До всички приятели), Варна
, 2.09.1917 г.
И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда - "А надеждата не
посрамя
, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго."
До всички приятели. В. Т. И. X. С. Б. Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце го търсят. Да им даде от Христовия Дух да го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със своята обилна Любов. Дръжте истината изложена в Неговото живо Слово, Което е Христос.
И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда - "А надеждата не
посрамя
, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго."
Това е моя поздрав на всички, които вървят в правия Христов път. Пътя на Божествената Любов, пътят на новия живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърдце целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа.
към текста >>
20.
Писмо на Учителя до приятели, Варна
, 2.09.1917 г.
И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда, а надеждата не
посрамява
, защото Любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго Духа Светаго.
До всички приятели. В. Т. И. X. С. Б. Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърцата им със своята обилна Любов. Дръжте Истината, изложена в Неговото живо Слово, което е Христос.
И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда, а надеждата не
посрамява
, защото Любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго Духа Светаго.
Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешна душевна свобода, пътя на Новия Живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце - целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви в Господа. Ваш верен П.К. Дънов
към текста >>
21.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Варна
, 14.09.1917 г.
„А надеждата не
посрамя
, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Имайте вяра, имайте Любов помежду си.
За Мене Истината сега е ясна. Господ е с Мен. Аз ходя в пътищата Му, върша Волята Му, слушам гласа Му, Духът Му пребъдва в Моята Душа и Аз пребъдвам в Него. Велико е и Славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му. „Аз Го познавам", казва Христос.
„А надеждата не
посрамя
, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Имайте вяра, имайте Любов помежду си.
Аз ви запознах с Живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и много милостив, и благоутробен. „Опитайте и вижте, че Аз съм Благ", казва Господ. «Потърсете Ме в ден скърбен и ще Ви помогна и ще Ме прославите." „Дерзайте, Аз съм с Вас." Христовият Баща от горе ще ви благослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. Мир ви давам Аз, Мир и радост нося Аз на всички, които приемат живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода, събрана от вековете.
към текста >>
22.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и
безсрамно
измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат.
XXXII, бр. 7776 (1. VI. 1926), с. 3 България е една от най-свободолюбивите, най-толерантните и най- гостоприемните страни на земното кълбо и българският народ е най- търпеливият. Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза.
Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и
безсрамно
измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат.
Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното. И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец. Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода.
към текста >>
Та може ли да се говори по-невярно и по-
безсрамно
за Христа?!
Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец. Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име. Христос е бил враг на науката и на масите на народите!
Та може ли да се говори по-невярно и по-
безсрамно
за Христа?!
Той е именно най-големият приятел на масите на народите, той е емблемът за свободата и на най-последния бедняк. Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст.
към текста >>
23.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Аз, специално, се почувствувах като оголен и крайно
засрамен
.
Аз говорих цели два часа на Учителя и то така убедително, категорично, на такъв висок, академичен език, че сам изпитвах удоволствие от това, което говорих. Другите двама братя ме слушаха с внимание и одобрение. Мислех си, че съм толкова изчерпателен и убедителен, че към речта ми не би могло нито една дума да се отнеме или прибави. Учителят ме изслуша с голямо внимание и с необикновено търпение, защото наистина аз бях много дълъг. След това ни каза само една дума, която няма да кажем на никого, и с тази единствена дума в един миг събори моята реч.
Аз, специално, се почувствувах като оголен и крайно
засрамен
.
Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но и ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас. - Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви. - Готови сме, Учителю - отговорихме и тримата в един глас. - Слушайте тогава; първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира Божественото.
към текста >>
24.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично
безсрамие
, но това е тема за друго изследване.
Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България.
Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично
безсрамие
, но това е тема за друго изследване.
Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942).
към текста >>
25.
Учителя организира екскурзия до връх Мусала
, 12.07.1922 г.
Братът се
засрамва
за своето „знание", отива на Изгрева и се извинява на Учителя.Случваше се някой брат да вземе думата от устата на Учителя и да започне да „обяснява".
Беше Петровден, именният ден на Учителя. 1 .Веднаж при разговор Учителя казва: „Върхът Мусала е по-висок от 3000 м." Един от присъстващите, учен брат, възразява, че Мусала не надвишава 3000 м надморска височина. При друг разговор в присъствието на същия брат Учителя пак твърди, че Мусала е висок над 3000 м. Същият брат отново опонира. Но наскоро се случва следното: Братът чете в един вестник, че научна група е минала през България и според нейните изследвания връх Мусала е висок 3080 м.
Братът се
засрамва
за своето „знание", отива на Изгрева и се извинява на Учителя.Случваше се някой брат да вземе думата от устата на Учителя и да започне да „обяснява".
Учителя скромно ще го изслушва, после по някакъв начин ще хвърли светлина върху проблема, след което „знаещият" се коригира.Отпразнувахме именния ден на Учителя на най-високия връх на нашата родина, на Мусала - Божии връх.Изкачваме се смели, решителни, като опитни алпинисти, а то повечето от нас не са се качвали дори на Витоша. Върхът е още наполовина скрит под снежната си покривка и ние се изкачваме по стръмен снежен склон. Чувстваме се повече от алпинисти, нали сме с Учителя! Носят ни крилата на Любовта! Имахме хубав слънчев изгрев и след кратък престой се върнахме.Паметно беше отиването ни през лятото на 1922 г.
към текста >>
26.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Ако те е
срам
, ще си създадеш друга работа.
Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете, за пример, един брат предложи тъй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час – трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазара, ще видиш някой богаташ купува едно-друго, ще му носиш нещата. Ще чакаш там (общ смях).
Ако те е
срам
, ще си създадеш друга работа.
Сега, слушайте, онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан; ще отидат да ги продават един час и процентите ще им се дават. Онези, които работят за Господа, ще получават възнаграждение 50 %, а другите – 25 %. Така ще се създаде работа на онези, които нямат такава. (364 стр.) Най-първо образувайте един комитет от 10 души.
към текста >>
Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение... Сега, ако ви е
срам
от общественото мнение, ще идете с белите дрехи.
(105 стр.) Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене (бел. ред. – за публичната беседа на 19.08). Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидете? Питам всички братя: как ще кажете?
Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение... Сега, ако ви е
срам
от общественото мнение, ще идете с белите дрехи.
Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. Ако имате страх – с белите си дрехи; ако имате Любов – с обикновените си дрехи. Ако имате страх, идете с белите дрехи и страхът ще изчезне. Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата.
към текста >>
27.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично
безсрамие
, но това е тема за друго изследване.
Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България.
Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично
безсрамие
, но това е тема за друго изследване.
Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942).
към текста >>
28.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са
засрамени
. Защо?
Съдържанието на писмото е от три изречения. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете трите изречения:"Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина.
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са
засрамени
. Защо?
Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот.
към текста >>
29.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
„Това не е
срамота
", казвате вие.
Ще прекъснеш, 15 минути ще правиш наряд, после пак ще почнеш работата и т.н. Това е изпит за самовъзпитание. Не само сутринта може да се прави наряд. Сутрин има, кога има Божествено настроение и по обед е сутрин, и вечер е сутрин, когато си в Божествено настроение. И в това време всякога можеш да изпълниш своето задължение към Бога.Вие досеге сте се подчинявали на хората - на бойното поле сте стреляли, защото са ви заповядвали хората.
„Това не е
срамота
", казвате вие.
Даже се считате герои. Сега и аз ще ви туря в сражение. Онова беше 400 пъти по-мъчно. Това, което аз ви казвам е по-лесно. Големи духовни богатства ще придобиете.
към текста >>
30.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Ти го наплюваш и казваш: Не те е
срам
!
Тя е преривна. Казваш: Едно време аз го обичах, имах любов, но сега никого не обичам и любовта ти е превърната. Тя е преривна. Казваш: Едно време аз го обичах, имах любов, но сега вече никого не обичам. Като седите при някой извор, ще видите, че той ще постъпи по- добре от вас.
Ти го наплюваш и казваш: Не те е
срам
!
Той след два-три часа пак ще ти даде вода. След десет деня пак ще тече, няма да се премести на друго място. Пак го наплюете, но той си върви, прави си същото, дава ви вода. - Да, непреривен е този извор. Той носи само любов и казва: Аз никому не се сърдя.
към текста >>
31.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Срамно
бягство от природата!
Не, това е милост, само милост.Кога ще стигнем върха? Ще видим ли горе слънцето? Ще ни стопли ли то? Защо е тъй мрачно и тъмно? Я, някои се връщат!
Срамно
бягство от природата!
Не, не, само напред! Че щом Учителя е с нас, може ли да има нещо страшно! Той познава природните закони и винаги, когато нещо не е по силите ни, пазил ни е като зеницата на окото си.Но още едно чудо! Я слушайте! Я слушайте - предава се от човек на човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по гърба в миг застава.
към текста >>
32.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Срамно
бягство от природата!
Не, това е милост, само милост.Кога ще стигнем върха? Ще видим ли горе слънцето? Ще ни стопли ли то? Защо е тъй мрачно и тъмно? Я, някои се връщат!
Срамно
бягство от природата!
Не, не, само напред! Че щом Учителя е с нас, може ли да има нещо страшно! Той познава природните закони и винаги, когато нещо не е по силите ни, пазил ни е като зеницата на окото си.Но още едно чудо! Я слушайте! Я слушайте - предава се от човек на човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по гърба в миг застава.
към текста >>
33.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Срамно
бягство от природата!
Не, това е милост, само милост.Кога ще стигнем върха? Ще видим ли горе слънцето? Ще ни стопли ли то? Защо е тъй мрачно и тъмно? Я, някои се връщат!
Срамно
бягство от природата!
Не, не, само напред! Че щом Учителя е с нас, може ли да има нещо страшно! Той познава природните закони и винаги, когато нещо не е по силите ни, пазил ни е като зеницата на окото си.Но още едно чудо! Я слушайте! Я слушайте - предава се от човек на човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по гърба в миг застава.
към текста >>
34.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Срамно
бягство от природата!
Не, това е милост, само милост.Кога ще стигнем върха? Ще видим ли горе слънцето? Ще ни стопли ли то? Защо е тъй мрачно и тъмно? Я, някои се връщат!
Срамно
бягство от природата!
Не, не, само напред! Че щом Учителя е с нас, може ли да има нещо страшно! Той познава природните закони и винаги, когато нещо не е по силите ни, пазил ни е като зеницата на окото си.Но още едно чудо! Я слушайте! Я слушайте - предава се от човек на човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по гърба в миг застава.
към текста >>
35.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са
засрамени
. Защо?
Съдържанието на писмото е от три изречения. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете трите изречения:"Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина.
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са
засрамени
. Защо?
Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот.
към текста >>
36.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от
срам
при своя вид.
Как е вперил поглед той, очакващ бъдното велико време за ново щастие и благоденствие.Кристално бистри извори бликат навред. Те са многобройните чада на гориста Рила. В дъното на бистрите им басейни се броят пъстри камъчета. Като че ли всяко едно от тях, измити от животворната струя са целебни талисмани, които човек би трябвало да дойде и тук да ги потърси.Срещаме голямо стадо овци. Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите на самите езера.
О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от
срам
при своя вид.
Едри кучета, също тъй чисти и пухкави ги придружават и почтително се отстраняват от пътя ни с махане на дългите си пухкави опашки.Колкото се изкачваме нагоре, толкова гората оредява и се обръща в нисък жилав клек. Също и цветята се сбогуват с нас. Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива. Върховете на Рила са още снежни. Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи на родната земя.
към текста >>
37.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от
срам
при своя вид.
Как е вперил поглед той, очакващ бъдното велико време за ново щастие и благоденствие.Кристално бистри извори бликат навред. Те са многобройните чада на гориста Рила. В дъното на бистрите им басейни се броят пъстри камъчета. Като че ли всяко едно от тях, измити от животворната струя са целебни талисмани, които човек би трябвало да дойде и тук да ги потърси.Срещаме голямо стадо овци. Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите на самите езера.
О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от
срам
при своя вид.
Едри кучета, също тъй чисти и пухкави ги придружават и почтително се отстраняват от пътя ни с махане на дългите си пухкави опашки.Колкото се изкачваме нагоре, толкова гората оредява и се обръща в нисък жилав клек. Също и цветята се сбогуват с нас. Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива. Върховете на Рила са още снежни. Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи на родната земя.
към текста >>
38.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от
срам
при своя вид.
Как е вперил поглед той, очакващ бъдното велико време за ново щастие и благоденствие.Кристално бистри извори бликат навред. Те са многобройните чада на гориста Рила. В дъното на бистрите им басейни се броят пъстри камъчета. Като че ли всяко едно от тях, измити от животворната струя са целебни талисмани, които човек би трябвало да дойде и тук да ги потърси.Срещаме голямо стадо овци. Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите на самите езера.
О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от
срам
при своя вид.
Едри кучета, също тъй чисти и пухкави ги придружават и почтително се отстраняват от пътя ни с махане на дългите си пухкави опашки.Колкото се изкачваме нагоре, толкова гората оредява и се обръща в нисък жилав клек. Също и цветята се сбогуват с нас. Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива. Върховете на Рила са още снежни. Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи на родната земя.
към текста >>
39.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
Засрами
се малко, не плаши тия люде.
Бели букети бързо напостилят пътя ни с разкошен мек килим. Нозете ни потъват безшумно в него и ние очаровани от рядката хубава картина, като че ли преставаме да зъзнем.Чудно! Какво ще ни мами и плаши Април. Ето кукуряк, ето и морав, и жълт минзухар, теменужка се синей из под шубрачките. Те се показват за миг, като че ли се опират на снега: - Снежко бе, снежко, не ти ли стига цяла зима да валиш и трупаш преспи, ами и сега?
Засрами
се малко, не плаши тия люде.
Искаш да ни закриеш от техните очи. Цяла зима ний се готвихме за този ден, блага вест на човеците да кажем, а ти ни затрупваш. Махни се, де! Чуваме как и той й отговаря: - Не бойте се, няма да ви затрупам, аз само ви галя, милички. Ето аз съм мекичък и пухкав; проврете главиците си бодро и смело, и не бойте се от мен.
към текста >>
40.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Моята тетрадка, защото Боже, прости ми, аз написах цяла тетрадка,
посрамена
остана върху гърдите ми под блузата... О, моя „Асавита”!
След него Мара Белчева, подобно жрица, красива и пременена почна с тържествен глас. Всяка думичка в чудесната й дикция придобиваше магичен смисъл. Гласът й трепти, замира, тихо се издига и замлъква в многозначителни паузи. Сама прекрасна, та „изпя” на слово своите възторзи към дневното светило.Завърши поетесата; Учителят стана и ние - по него. Съжалително ме изгледаха всички останали, а гордите лавроносци на този ден събираха обилни похвали, щедро дарени от нашата пъстра публика.
Моята тетрадка, защото Боже, прости ми, аз написах цяла тетрадка,
посрамена
остана върху гърдите ми под блузата... О, моя „Асавита”!
Горе заварихме всичко готово. Слава Богу. Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш.- Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи. Всеки с благодарност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички.Обаждат се певци. Няма умора; бурята е забравена, сега тука само се пее и волен смях се чува навред.
към текста >>
Може би щях да припадна от изненада и
срам
, защото макар и готова, аз се
срамувам
да „отварям” устата си пред такива познати, известни творци като признатата поетеса.Но, машинално измъквам прегънатата вече тетрадка и под отправения поглед на 200 души, почвам да чета.
Насядаха амфитеатрално. Аз заставам накрая и жално гледам наоколо. Сега Той ще почне да говори. Ето, отваря уста, усмихнато казва: - Но ето слънцето вече грее, а где е ....Смъртно заби сърцето ми, като чух името си. Трябва да съм побледняла.
Може би щях да припадна от изненада и
срам
, защото макар и готова, аз се
срамувам
да „отварям” устата си пред такива познати, известни творци като признатата поетеса.Но, машинално измъквам прегънатата вече тетрадка и под отправения поглед на 200 души, почвам да чета.
Слънцето не мръдна отгоре, като хвърляше радостни пръски, които не приличаха на никакъв дъжд, а някакви шеги.Колко време четох, не зная. Колко дълго слънцето стоя като свидетел над нас, не зная. Зная само, че като свърших, чуваха се ридания. Някой се спусна и ме зацелува. Избягах към скалите и се скрих в храсталака.
към текста >>
41.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден
, 12.07.1927 г.
За мой
срам
го казвам, уплаших се и аз за първи път, и не тръгнах след Учителя.
Тя често се буди от заешкия си сън с нежните думи: „Чедо, ами гледай да не изстинеш.” И наистина, ако не помръзнах съвсем тази нощ, то се дължи на нежните й ръчици които слагаше по гърба ми и милите й грижовни думи. Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии.Небето отдавна пак потъмняло скриваше звездичките, които поне мамеха погледа ни със своя чаровен блясък. Вятърът вее, свисти, охка, стене, като че ли го наказва някой. Гората се огъва като под удара на милион бичове. Бързо се движеха облаците, което показваше, че дъжд няма да има и, че „всяко чудо за 3 дена”.Към 3 часа, тия що хубавичко облечени сладко се наспаха край огъня, потеглиха към самодивската поляна.
За мой
срам
го казвам, уплаших се и аз за първи път, и не тръгнах след Учителя.
Вятърът тъй безгрижно ревеше и блъскаше, тъй размяташе и леки и тежки облекла, че ме обзема някаква безкрайна жалост пред моето нищожество. Но това се отнасяше само до мене. Лицата на другите показваха друго преживяване. Малко по-героично от моето...Дремещи останахме някои да „пазим” раниците, а другите, заедно с Водача изчезнаха в тъмнината.Неусетно съм заспала. Когато се събудих, зората се пукваше, върховете се обливаха в светлина; слънцето ни погледна с присмех -цели уваляни в пепел, изпоцапани и дряхли... Вятърът престана.
към текста >>
Милата, носи ми едно стръкче, което аз
срамежливо
и гузно поемам...Пак чай, пак закуска.
Побързахме да се измием и турим в ред безпорядъка на облеклото си от нашето мъченичество. Топлият чай и приятната закуска изгладиха от съзнанието ни преживяната мъка.Героите почнаха да се връщат. Лицата им сияеха, очите им горяха - от висините те са видели слънчев изгрев за който ние, „мързеливите” и „маловерите”, не бяхме достойни. Ето я, пристига и моята 70-годишна кака Мария. Тя е забола здравчец на ухото си до бялата си забрадка (тя смъкна вече черната забрадка, откакто стана ученичка на Учителя).
Милата, носи ми едно стръкче, което аз
срамежливо
и гузно поемам...Пак чай, пак закуска.
Раниците изваждаха неоценими съкровища. Ето - млади краставички, червени домати, малки чушчици, къдрава свежа салата. С каква обилна щедрост природата е надарила човека, а той и при най-малкия й наставнически пръст се обезверява... Колко засрамена се чувствувах. Не смеех да погледна Учителя в очите. Той видя сякаш това и много изкусно, много незабелязано ми прати от трапезата си буца халва и няколко ореха и една ябълка.Мили, мили Учителю!
към текста >>
С каква обилна щедрост природата е надарила човека, а той и при най-малкия й наставнически пръст се обезверява... Колко
засрамена
се чувствувах.
Ето я, пристига и моята 70-годишна кака Мария. Тя е забола здравчец на ухото си до бялата си забрадка (тя смъкна вече черната забрадка, откакто стана ученичка на Учителя). Милата, носи ми едно стръкче, което аз срамежливо и гузно поемам...Пак чай, пак закуска. Раниците изваждаха неоценими съкровища. Ето - млади краставички, червени домати, малки чушчици, къдрава свежа салата.
С каква обилна щедрост природата е надарила човека, а той и при най-малкия й наставнически пръст се обезверява... Колко
засрамена
се чувствувах.
Не смеех да погледна Учителя в очите. Той видя сякаш това и много изкусно, много незабелязано ми прати от трапезата си буца халва и няколко ореха и една ябълка.Мили, мили Учителю! Никога вече няма да изоставам назад при каквато ще природна стихия. Никога! Изядох халвата, давена от щастливи сълзи, целувайки румената ябълка.Снощната буря сега се обърна в приятен зефир, що нежно замилва и природа, и нас. Червени ягодички надничат узрели и канят към себе си.
към текста >>
42.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Той има своята важна задача, която иска навреме да извърши, за да не се
посрами
пред лицето на Май.Към 3 часа се готвим за път.
Учителят раздава на тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието на едните премина върху нищетата на другите и така благата се изравняват този ден, както и дъжда, както и Словото на Учителя навсякъде проникна.Застанали около огъня пяхме песни. Пара се вдига от мокрите ни дрехи и радост от гърдите ни. Няколко пъти слънцето се опита да надникне,но не можа. Целият ден, дъждът не спря своята тържествующа песен. Него го чакаха милиарди посеви, семенца, коренчета, тревички и цветя.
Той има своята важна задача, която иска навреме да извърши, за да не се
посрами
пред лицето на Май.Към 3 часа се готвим за път.
Заставаме на обща молитва. Минзухарите и кукурякът ни изпращат, сякаш се извиняват за дъжда. Обладани от непозната енергия ние просто летим към долината. Неусетно изгазваме Симеоновската кал.Ето вече топлото жилище - печката гори. Водата е стоплена за обливане, чай готов за пиене и мекото одеяло вика за почивка.
към текста >>
43.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
Но, тук-таме някое малко фенерче светне и освети за миг някое мостче, локва или валога.Сякаш
засрамени
, облаците се разкъсаха и се оттеглят нанякъде.
Тръгнахме едновременно, рано, това е то! На „Изгрев” някаква камбанка зазвъня още в 3 часа, преди зори; завари ни ококорени, всички почти готови за път.Няма нито луна, нито звезди. Гъсти облаци закриват небесното чело. Вчера Учителевият барометър се качи, тъй че, днес очакваме хубаво време, въпреки всичко. Пътуваме като сенки - не можеш да различиш в мрачината кой е до тебе; тъмно като в рог.
Но, тук-таме някое малко фенерче светне и освети за миг някое мостче, локва или валога.Сякаш
засрамени
, облаците се разкъсаха и се оттеглят нанякъде.
Над нас блесна звездният океан. Орион замрежен над мъгла ни гледа отдалече с тихи очи. А Сириус, подобно прекрасна синя птица, трепка с тюркоазените си криле към нас, сякаш да ни поведе по своя път. Като че ли той пее, нещо разказва, шепне, доверява. Може да се гледа с часове в него, без да омръзва, без ни миг да губи красотата си.
към текста >>
44.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември
, 8.11.1930 г.
Дори и оголелите клонки на дърветата му се радват, застанали
срамежливо
над купища пъстри листа.Подобно свиреп хищник всред небето се яви тъмен облак.
Етоя, слънчевата колесница пристига. Върховете на планините му кимат с розов воал. Цялата природа сякаш на пръсти се надига, за да го посрещне. Росата му пее в дивни обертонове. Потоците се надпреварят да го приветствуват с „добре дошел”.
Дори и оголелите клонки на дърветата му се радват, застанали
срамежливо
над купища пъстри листа.Подобно свиреп хищник всред небето се яви тъмен облак.
Небето изчезна от внезапен дъжд. Огньовете се борят с него, съскат с пламенни езици, възправят се с огнени стълбове. Дъждът продължава. Дрехите ни тежат от вода. Чаят ни спасява от замръзване.
към текста >>
45.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
Ние казваме, че човек трябва да се
срамува
.
Има много работи, от които човек трябва да знае да се освободи. Онзи, който прави добро, той продава вещите на небето. Човек е роден за всичко онова, което е добро. Ще го носи на гърба си и ще го продава. Викай и продавай всичко!
Ние казваме, че човек трябва да се
срамува
.
Но има неща, дето човек не трябва да се срамува никак. Срамът в света е една голяма преграда за греха, но праведният, чистият, светлият човек не трябва да има никакъв срам. Хубаво е да имаш срам. То е една преграда за греха. Но трябва да се повдигнеш над своя срам.
към текста >>
Но има неща, дето човек не трябва да се
срамува
никак.
Онзи, който прави добро, той продава вещите на небето. Човек е роден за всичко онова, което е добро. Ще го носи на гърба си и ще го продава. Викай и продавай всичко! Ние казваме, че човек трябва да се срамува.
Но има неща, дето човек не трябва да се
срамува
никак.
Срамът в света е една голяма преграда за греха, но праведният, чистият, светлият човек не трябва да има никакъв срам. Хубаво е да имаш срам. То е една преграда за греха. Но трябва да се повдигнеш над своя срам. Срамежливият човек, за да се освободи от срама, трябва да бъде крайно благочестив.
към текста >>
Срамът
в света е една голяма преграда за греха, но праведният, чистият, светлият човек не трябва да има никакъв
срам
.
Човек е роден за всичко онова, което е добро. Ще го носи на гърба си и ще го продава. Викай и продавай всичко! Ние казваме, че човек трябва да се срамува. Но има неща, дето човек не трябва да се срамува никак.
Срамът
в света е една голяма преграда за греха, но праведният, чистият, светлият човек не трябва да има никакъв
срам
.
Хубаво е да имаш срам. То е една преграда за греха. Но трябва да се повдигнеш над своя срам. Срамежливият човек, за да се освободи от срама, трябва да бъде крайно благочестив. Иначе ще си създадеш голямо нещастие и ще станеш безочлив.
към текста >>
Хубаво е да имаш
срам
.
Ще го носи на гърба си и ще го продава. Викай и продавай всичко! Ние казваме, че човек трябва да се срамува. Но има неща, дето човек не трябва да се срамува никак. Срамът в света е една голяма преграда за греха, но праведният, чистият, светлият човек не трябва да има никакъв срам.
Хубаво е да имаш
срам
.
То е една преграда за греха. Но трябва да се повдигнеш над своя срам. Срамежливият човек, за да се освободи от срама, трябва да бъде крайно благочестив. Иначе ще си създадеш голямо нещастие и ще станеш безочлив. Защото и крадецът може да стане без срам.
към текста >>
Но трябва да се повдигнеш над своя
срам
.
Ние казваме, че човек трябва да се срамува. Но има неща, дето човек не трябва да се срамува никак. Срамът в света е една голяма преграда за греха, но праведният, чистият, светлият човек не трябва да има никакъв срам. Хубаво е да имаш срам. То е една преграда за греха.
Но трябва да се повдигнеш над своя
срам
.
Срамежливият човек, за да се освободи от срама, трябва да бъде крайно благочестив. Иначе ще си създадеш голямо нещастие и ще станеш безочлив. Защото и крадецът може да стане без срам. Ние още сме под влиянието на личния характер, на общественото мнение. Казваме: какво ще кажат хората, как ще ни видят, как сме облечени?
към текста >>
Срамежливият
човек, за да се освободи от
срама
, трябва да бъде крайно благочестив.
Но има неща, дето човек не трябва да се срамува никак. Срамът в света е една голяма преграда за греха, но праведният, чистият, светлият човек не трябва да има никакъв срам. Хубаво е да имаш срам. То е една преграда за греха. Но трябва да се повдигнеш над своя срам.
Срамежливият
човек, за да се освободи от
срама
, трябва да бъде крайно благочестив.
Иначе ще си създадеш голямо нещастие и ще станеш безочлив. Защото и крадецът може да стане без срам. Ние още сме под влиянието на личния характер, на общественото мнение. Казваме: какво ще кажат хората, как ще ни видят, как сме облечени? Хората за Господа много малко мислят.
към текста >>
Защото и крадецът може да стане без
срам
.
Хубаво е да имаш срам. То е една преграда за греха. Но трябва да се повдигнеш над своя срам. Срамежливият човек, за да се освободи от срама, трябва да бъде крайно благочестив. Иначе ще си създадеш голямо нещастие и ще станеш безочлив.
Защото и крадецът може да стане без
срам
.
Ние още сме под влиянието на личния характер, на общественото мнение. Казваме: какво ще кажат хората, как ще ни видят, как сме облечени? Хората за Господа много малко мислят. А за себе си много мислим ние. Досега хиляди години ние сме мислили само за хората и за себе си, а пък за Бога едвам сега започваме.
към текста >>
46.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
Па и от децата
срам
да те хване.
Колко много помощ ни оказаха! Тези камъни що бяха наблизо, те пренесоха заедно с милите си майки и татковци, но взеха да мъкнат и отдалече... Запъхтени, със зачервени, потни личица, те носят скалния уломък и слагат на купа. А големите пък, не питай - при титулуваните работници: Димитър, Драганчо, Боянчо, Гради, Пеньо, Борис, два чифта Георгиовци - математици, брат Върбан от Орхание, двамата Мирчовци, лекари, прависти (Д-р Гарванов, Д-р Паскалев), адвокати и др. Дойдоха и милионери - онези с меките длани, що умеят само пари да броят, но до сръчност дойде ли, няма ги никакви. Но примерът е нещо заразяващо.
Па и от децата
срам
да те хване.
Само онази литовката все мисли и все мисли, и не й омръзва да мижи. Не мижи само когато се храни.Дежурните чистят зарзават - два казана ще пълнят. Много свят надойде, много ядене трябва да се сготви. А братята опъват канапи, забиват колчета и почват да копаят основите. Когато 10 души държат търнокопи, основата бърже се очертава.
към текста >>
47.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се
засрамих
и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край.
Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук. Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение.
Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се
засрамих
и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край.
Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен.
към текста >>
Малко ми е
срамно
, че не съм облечен както трябва.
Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село. Аз им казах, че съм Водичанин - учител и пр. Но те се държаха резервно, даже безинтересен бях аз за тях. След особния обред, на който присъствувах, фигуративното извършване не разбрах, но смисленото разбрах - че тоя е окултният обред, на който душите, явяващи се във физическото поле, още с явяването, от горе им определят мисията и връзката с Братството, Стоях до стълби широки, калени, добре изработени, като на някое учреждение, и съм на горния им край, в салона. На бос крак съм по сандали.
Малко ми е
срамно
, че не съм облечен както трябва.
До мен стои брат Епитропов с хубава, бяла, чисто омита и разчесана брада, също облечен с много хубави дрехи.Какво стана в края на краищата, не помня, но аз се намерих в една къща - моя къща, уж във Водица, в Генчовата градина. Хубава къща. Стоя в стаята си, но неподредена добре, малко разхвърляна. Еленка била там, обаче била с братя или сестри някъде, не знам где, по-право: не помня къде е мръднала. По едно време погледнах до себе си - моя бюст.
към текста >>
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се
срамува
да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук? " Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се
срамува
да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро.
към текста >>
Той се
позасрами
, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан.
Пуснаха ни за обед. Като че ли сме в някакъв учителски летен курс. Излизайки, с мен тръгна някаква госпожица, която аз по име не знам, но по физиономия лятос запознах в Банки, когато ходих лятос при Панайот Христов, началник на пощите при дирекцията на пощите. Тази госпожица била казала пред свои близки, че ме обичала толкова, щото каквото бих поискал от нея, всичко би ми дала, каквото и да било. Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата.
Той се
позасрами
, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан.
Тая госпожица върви с мен и мълчи. Но по всичко личи, че тя иска да се запознае с мен и да ми се обясни и изяви, че ме обича. Понеже е обед, та отиваме тримата някъде на полето или другаде, да обядваме.18.Х.1936 год., неделяСън: Сънувам на присъмване, че се намираме на Изгрева, обаче при съвсем друга обстановка, не такъв, какъвто е сега. Всеки брат и сестра си имат бели малки къщички, все еднакви, на еднакво разстояние една от друга. Там, където е моята къща, познавам обстановката и съседите си, такива и даже същите, които са сега на Изгрева, а от отвъдния квартал не съм бил влизал и ми е непознато.Сънувах после, че там има голямо здание, но от почернели греди и опушени стени и тавани.
към текста >>
Олга Славчева нещо ме упрекна силно, като каза, че не ме било
срам
от Учителя и друго едно негодувание против мен.
Сам себе си осъждам и си думам: ето значението на сестрите, че те поне, кога са покрай Учителя, Му прислужват. Ето, надойдоха стенографките и други сестри. И аз, и те насядахме около Учителя. Не знам защо, Паша ми даде да облека една нейна бяла рокля. Аз я бях надянал и я закачих с една топлийка, но се изнищи нещо от коланя и роклята падна надолу, но аз я подвзех с ръка.
Олга Славчева нещо ме упрекна силно, като каза, че не ме било
срам
от Учителя и друго едно негодувание против мен.
Аз кипнах и нетърпението и не контролирането ми ме вбесиха и избухнах в злъчна караница и й надумах лоши думи. Учителят слуша, но не дума нищо. Аз й се заканих още повече, като й казах, че ще се разправям с нея. После ми дойде на ума, че с това си каране аз оскърбих много Учителя. Мъчно ми стана, че постъпих така и че не се сдържах.
към текста >>
Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме
досрамя
, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената.
Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя".
Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме
досрамя
, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената.
Имаше и много учители и учителки. Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се засрамя.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни. Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали.
към текста >>
Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се
засрамя
.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни.
Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя". Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки.
Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се
засрамя
.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни.
Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали. Разговарях и с Учителя. *
към текста >>
48.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се
засрамих
и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край.
Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук. Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение.
Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се
засрамих
и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край.
Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен.
към текста >>
Малко ми е
срамно
, че не съм облечен както трябва.
Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село. Аз им казах, че съм Водичанин - учител и пр. Но те се държаха резервно, даже безинтересен бях аз за тях. След особния обред, на който присъствувах, фигуративното извършване не разбрах, но смисленото разбрах - че тоя е окултният обред, на който душите, явяващи се във физическото поле, още с явяването, от горе им определят мисията и връзката с Братството, Стоях до стълби широки, калени, добре изработени, като на някое учреждение, и съм на горния им край, в салона. На бос крак съм по сандали.
Малко ми е
срамно
, че не съм облечен както трябва.
До мен стои брат Епитропов с хубава, бяла, чисто омита и разчесана брада, също облечен с много хубави дрехи.Какво стана в края на краищата, не помня, но аз се намерих в една къща - моя къща, уж във Водица, в Генчовата градина. Хубава къща. Стоя в стаята си, но неподредена добре, малко разхвърляна. Еленка била там, обаче била с братя или сестри някъде, не знам где, по-право: не помня къде е мръднала. По едно време погледнах до себе си - моя бюст.
към текста >>
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се
срамува
да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук? " Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се
срамува
да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро.
към текста >>
Той се
позасрами
, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан.
Пуснаха ни за обед. Като че ли сме в някакъв учителски летен курс. Излизайки, с мен тръгна някаква госпожица, която аз по име не знам, но по физиономия лятос запознах в Банки, когато ходих лятос при Панайот Христов, началник на пощите при дирекцията на пощите. Тази госпожица била казала пред свои близки, че ме обичала толкова, щото каквото бих поискал от нея, всичко би ми дала, каквото и да било. Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата.
Той се
позасрами
, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан.
Тая госпожица върви с мен и мълчи. Но по всичко личи, че тя иска да се запознае с мен и да ми се обясни и изяви, че ме обича. Понеже е обед, та отиваме тримата някъде на полето или другаде, да обядваме.18.Х.1936 год., неделяСън: Сънувам на присъмване, че се намираме на Изгрева, обаче при съвсем друга обстановка, не такъв, какъвто е сега. Всеки брат и сестра си имат бели малки къщички, все еднакви, на еднакво разстояние една от друга. Там, където е моята къща, познавам обстановката и съседите си, такива и даже същите, които са сега на Изгрева, а от отвъдния квартал не съм бил влизал и ми е непознато.Сънувах после, че там има голямо здание, но от почернели греди и опушени стени и тавани.
към текста >>
Олга Славчева нещо ме упрекна силно, като каза, че не ме било
срам
от Учителя и друго едно негодувание против мен.
Сам себе си осъждам и си думам: ето значението на сестрите, че те поне, кога са покрай Учителя, Му прислужват. Ето, надойдоха стенографките и други сестри. И аз, и те насядахме около Учителя. Не знам защо, Паша ми даде да облека една нейна бяла рокля. Аз я бях надянал и я закачих с една топлийка, но се изнищи нещо от коланя и роклята падна надолу, но аз я подвзех с ръка.
Олга Славчева нещо ме упрекна силно, като каза, че не ме било
срам
от Учителя и друго едно негодувание против мен.
Аз кипнах и нетърпението и не контролирането ми ме вбесиха и избухнах в злъчна караница и й надумах лоши думи. Учителят слуша, но не дума нищо. Аз й се заканих още повече, като й казах, че ще се разправям с нея. После ми дойде на ума, че с това си каране аз оскърбих много Учителя. Мъчно ми стана, че постъпих така и че не се сдържах.
към текста >>
Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме
досрамя
, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената.
Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя".
Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме
досрамя
, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената.
Имаше и много учители и учителки. Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се засрамя.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни. Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали.
към текста >>
Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се
засрамя
.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни.
Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя". Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки.
Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се
засрамя
.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни.
Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали. Разговарях и с Учителя. *
към текста >>
49.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се
засрамих
и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край.
Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук. Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение.
Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се
засрамих
и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край.
Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен.
към текста >>
Малко ми е
срамно
, че не съм облечен както трябва.
Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село. Аз им казах, че съм Водичанин - учител и пр. Но те се държаха резервно, даже безинтересен бях аз за тях. След особния обред, на който присъствувах, фигуративното извършване не разбрах, но смисленото разбрах - че тоя е окултният обред, на който душите, явяващи се във физическото поле, още с явяването, от горе им определят мисията и връзката с Братството, Стоях до стълби широки, калени, добре изработени, като на някое учреждение, и съм на горния им край, в салона. На бос крак съм по сандали.
Малко ми е
срамно
, че не съм облечен както трябва.
До мен стои брат Епитропов с хубава, бяла, чисто омита и разчесана брада, също облечен с много хубави дрехи.Какво стана в края на краищата, не помня, но аз се намерих в една къща - моя къща, уж във Водица, в Генчовата градина. Хубава къща. Стоя в стаята си, но неподредена добре, малко разхвърляна. Еленка била там, обаче била с братя или сестри някъде, не знам где, по-право: не помня къде е мръднала. По едно време погледнах до себе си - моя бюст.
към текста >>
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се
срамува
да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук? " Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се
срамува
да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро.
към текста >>
Той се
позасрами
, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан.
Пуснаха ни за обед. Като че ли сме в някакъв учителски летен курс. Излизайки, с мен тръгна някаква госпожица, която аз по име не знам, но по физиономия лятос запознах в Банки, когато ходих лятос при Панайот Христов, началник на пощите при дирекцията на пощите. Тази госпожица била казала пред свои близки, че ме обичала толкова, щото каквото бих поискал от нея, всичко би ми дала, каквото и да било. Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата.
Той се
позасрами
, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан.
Тая госпожица върви с мен и мълчи. Но по всичко личи, че тя иска да се запознае с мен и да ми се обясни и изяви, че ме обича. Понеже е обед, та отиваме тримата някъде на полето или другаде, да обядваме.18.Х.1936 год., неделяСън: Сънувам на присъмване, че се намираме на Изгрева, обаче при съвсем друга обстановка, не такъв, какъвто е сега. Всеки брат и сестра си имат бели малки къщички, все еднакви, на еднакво разстояние една от друга. Там, където е моята къща, познавам обстановката и съседите си, такива и даже същите, които са сега на Изгрева, а от отвъдния квартал не съм бил влизал и ми е непознато.Сънувах после, че там има голямо здание, но от почернели греди и опушени стени и тавани.
към текста >>
Олга Славчева нещо ме упрекна силно, като каза, че не ме било
срам
от Учителя и друго едно негодувание против мен.
Сам себе си осъждам и си думам: ето значението на сестрите, че те поне, кога са покрай Учителя, Му прислужват. Ето, надойдоха стенографките и други сестри. И аз, и те насядахме около Учителя. Не знам защо, Паша ми даде да облека една нейна бяла рокля. Аз я бях надянал и я закачих с една топлийка, но се изнищи нещо от коланя и роклята падна надолу, но аз я подвзех с ръка.
Олга Славчева нещо ме упрекна силно, като каза, че не ме било
срам
от Учителя и друго едно негодувание против мен.
Аз кипнах и нетърпението и не контролирането ми ме вбесиха и избухнах в злъчна караница и й надумах лоши думи. Учителят слуша, но не дума нищо. Аз й се заканих още повече, като й казах, че ще се разправям с нея. После ми дойде на ума, че с това си каране аз оскърбих много Учителя. Мъчно ми стана, че постъпих така и че не се сдържах.
към текста >>
Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме
досрамя
, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената.
Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя".
Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме
досрамя
, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената.
Имаше и много учители и учителки. Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се засрамя.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни. Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали.
към текста >>
Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се
засрамя
.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни.
Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя". Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки.
Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се
засрамя
.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни.
Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали. Разговарях и с Учителя. *
към текста >>
50.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се
засрамих
и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край.
Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук. Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение.
Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се
засрамих
и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.31.III.1936 г., вторникСън: Намирам се някъде в чужди край.
Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.След тая картина се намерих някъде на работа - жътва. Работеха хора, но не помня добре кои бяха, помня само дядо Недю от Цар Асен.
към текста >>
Малко ми е
срамно
, че не съм облечен както трябва.
Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село. Аз им казах, че съм Водичанин - учител и пр. Но те се държаха резервно, даже безинтересен бях аз за тях. След особния обред, на който присъствувах, фигуративното извършване не разбрах, но смисленото разбрах - че тоя е окултният обред, на който душите, явяващи се във физическото поле, още с явяването, от горе им определят мисията и връзката с Братството, Стоях до стълби широки, калени, добре изработени, като на някое учреждение, и съм на горния им край, в салона. На бос крак съм по сандали.
Малко ми е
срамно
, че не съм облечен както трябва.
До мен стои брат Епитропов с хубава, бяла, чисто омита и разчесана брада, също облечен с много хубави дрехи.Какво стана в края на краищата, не помня, но аз се намерих в една къща - моя къща, уж във Водица, в Генчовата градина. Хубава къща. Стоя в стаята си, но неподредена добре, малко разхвърляна. Еленка била там, обаче била с братя или сестри някъде, не знам где, по-право: не помня къде е мръднала. По едно време погледнах до себе си - моя бюст.
към текста >>
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се
срамува
да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
Изненадана, че аз съм в канцеларията, тя влезе с думите: „Чудно, как вие сте тук? " Очите й пламнаха, бузите се зачервиха. Тя гореше от желание за мене. По всичко се четеше всеотдайността на младото шестнадесетгодишното влюбено момиче в мене. Аз се овладях и не отговорих със същите чувства.
Постепенно тя се овладя и започнахме да говорим на разни теми, които можеха да занимават едно момиче - мома пред нейния бивш учител, когото тя някога уважаваше, а сега и нещо повече -желаеше, но се
срамува
да подеме въпрос, пък и аз с нищо не й дадох повод на младежки увличания, още повече познавайки психологията на момичета от тази възраст.
В нейната душа настана отчаяние, че аз не дадох повод за ласки, прегръдки и пр., но аз заговорих съвсем на тема, която да й даде урок, че я разбирам по тези младежки състояния, които са временни, и че тя трябва да бъде умна и разумна и предпазлива. Най-накрая раздялата бе за мен с много приятно настроение, че можах да се овладея и дам един хубав урок на едно младо момиче, и най-вече, че аз за 5 години учителствуване, въпреки многократни случаи от разни лица от женския пол да са ми давали повод за блудство, аз съм се овладявал и не съм дал лош пример на човек използвач на младите момичета, в които тук пробудената жена дири полово сношение в лицето на своите любимци. Момичетата си отиваха разочаровани.6.VI.1936 год., съботаЯсен пролетен ден. Приятно хладно време. Направих с учениците генерална репетиция за годишното утро.
към текста >>
Той се
позасрами
, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан.
Пуснаха ни за обед. Като че ли сме в някакъв учителски летен курс. Излизайки, с мен тръгна някаква госпожица, която аз по име не знам, но по физиономия лятос запознах в Банки, когато ходих лятос при Панайот Христов, началник на пощите при дирекцията на пощите. Тази госпожица била казала пред свои близки, че ме обичала толкова, щото каквото бих поискал от нея, всичко би ми дала, каквото и да било. Тръгвайки с мен и още някоя моя приятелка, ли, или само позната, минахме покрай една чешма, гледаме: инспекторът Манчев, с изцапани от вар Дрехи, се мие на чешмата.
Той се
позасрами
, защото не подозирал, че учители ще минат тамо да го видят, че си работел къща и че е изцапан.
Тая госпожица върви с мен и мълчи. Но по всичко личи, че тя иска да се запознае с мен и да ми се обясни и изяви, че ме обича. Понеже е обед, та отиваме тримата някъде на полето или другаде, да обядваме.18.Х.1936 год., неделяСън: Сънувам на присъмване, че се намираме на Изгрева, обаче при съвсем друга обстановка, не такъв, какъвто е сега. Всеки брат и сестра си имат бели малки къщички, все еднакви, на еднакво разстояние една от друга. Там, където е моята къща, познавам обстановката и съседите си, такива и даже същите, които са сега на Изгрева, а от отвъдния квартал не съм бил влизал и ми е непознато.Сънувах после, че там има голямо здание, но от почернели греди и опушени стени и тавани.
към текста >>
Олга Славчева нещо ме упрекна силно, като каза, че не ме било
срам
от Учителя и друго едно негодувание против мен.
Сам себе си осъждам и си думам: ето значението на сестрите, че те поне, кога са покрай Учителя, Му прислужват. Ето, надойдоха стенографките и други сестри. И аз, и те насядахме около Учителя. Не знам защо, Паша ми даде да облека една нейна бяла рокля. Аз я бях надянал и я закачих с една топлийка, но се изнищи нещо от коланя и роклята падна надолу, но аз я подвзех с ръка.
Олга Славчева нещо ме упрекна силно, като каза, че не ме било
срам
от Учителя и друго едно негодувание против мен.
Аз кипнах и нетърпението и не контролирането ми ме вбесиха и избухнах в злъчна караница и й надумах лоши думи. Учителят слуша, но не дума нищо. Аз й се заканих още повече, като й казах, че ще се разправям с нея. После ми дойде на ума, че с това си каране аз оскърбих много Учителя. Мъчно ми стана, че постъпих така и че не се сдържах.
към текста >>
Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме
досрамя
, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената.
Рила, Родопите, Витоша ясно се виждат, Не е студено. Четох от общия клас „Озлобяваме, мъка, скръб".Сън: Сънувам, че съм в едно голямо училище. Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя".
Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме
досрамя
, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената.
Имаше и много учители и учителки. Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се засрамя.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни. Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали.
към текста >>
Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се
засрамя
.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни.
Аз с моите ученици ще открия събрание някакво си, в което участвуват офицери, строени на редици, и ще присъствува Н. В. Царят, Аз си правя маневри, изобщо как ще изпеят учениците ми химна „Шуми Марица" и химна на Н. В. „Царя". Искаше ми се децата тихо да мога да си направя репетиция, обаче ме досрамя, да не би [да] чуят това офицерите, които вече са на сцената. Имаше и много учители и учителки.
Но аз знаех, че учениците хубаво ще изпеят двата химна и не ще се
засрамя
.Много хубави ясни есенни дни са тия дни, особено днешният и вчерашният дни.
Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко.15.ХI.1936 год., неделяСън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали. Разговарях и с Учителя. *
към текста >>
51.
Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември
, 15.11.1936 г.
Защото ме беше
срам
и ми беше мъчно за положението, в което изпадаме.
Но те смятаха, че ние като работим, работим за всички, затуй трябва да имаме по-добри условия. И така стана кавгата. Намесиха се всички, почна и Симеонов, той нещо да говори. Стана направо един скандал, обадиха се хора, които бяха така далеч от братския живот, но като стане скандал нали знаете често най-неосведомените се намесват в тая работа и даже аз не можах да се стърпя и тогава плаках. Знам, че Учителят ме гледаше.
Защото ме беше
срам
и ми беше мъчно за положението, в което изпадаме.
Защото Учителят беше казал, никакви скандали да не стават, пък ние ставаме повод за скандали. Много ми беше мъчно. И така по едно време още часът не беше минал, цял час, Учителят стана и не помня, пяхме ли песен или не пяхме, но си излезе. Сега, Учителят беше дал няколко правила за класа, че никога Не трябва да става скандал никакъв и когато стане скандал, някой от тези, които са причина, може да си замине. Но Учителят след това, за да не пострада никой от учениците пак е поел сам отговорността, Той плати и Той заболя от страшна ангина.
към текста >>
52.
Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев
, 15.01.1937 г.
Невена Капитанова и много приятелки, съвсем голи, се срещаме в реката и важното е, че не се
срамуваме
от голотата си.
Аз хванах няколко риби и дадох на приятели от тях. Както ги хванах и започнах още живи, сурови да ги ям. Викам си: „Нали съм вегетарианец, как така ще ям аз риба? " Но изядох около 3. Потърсваха ми се, но ги ядох.
Невена Капитанова и много приятелки, съвсем голи, се срещаме в реката и важното е, че не се
срамуваме
от голотата си.
Излязох от реката и се облякох, но съм бос. Знам, че покрай брега има змии. И хубаво гледам да не стъпча някоя, да ме клъвне.Съглеждам една усойница, която се закриви из краката ми, аз отбягнах. Завиках на другаряси, който бе с тояга, да удря, но тя избяга. Не помня кой бе тоя с тоягата.
към текста >>
Ето, като ме видяха разни турци, млади момчета и момичета, които сега са вече моми и момци, и се затекоха да ме поздравяват, без да се
срамуват
, особено това момичетата.
Точно в 3 ч си легнах в леглото, но бях много изморен от тежките си обувки.*"На дне" (рус.) - „На дъното". (Бел. М.И.)10.III.1937 год., срядаСън: Отивам в село Крепча. Отседнах в една одая. Докато гледах огъня, поизлязох за малко, като оставих като че ли брата си Ивана, или забравих кой бе с мен, оставих го да наглежда огъня. Отидох да видя селото, до други одаи.
Ето, като ме видяха разни турци, млади момчета и момичета, които сега са вече моми и момци, и се затекоха да ме поздравяват, без да се
срамуват
, особено това момичетата.
Правейки здрасти, те се разплакоха, заплаках и аз от радост, от умиление. Едно особено чувство ме обзе, значи тези хора, и те са ме обичали. Заприказва ме един турски учител, сега който ги учи. Пита ме где съм учител. Отговорих, му че съм сега в Кърджалийско.
към текста >>
53.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, февруари
, 02.1937 г.
Съвременните хора се
срамуват
от духовното, да не изгубят своето достойнство.
Спомен на Ана Шишкова 130. Злото и доброто II. 1937г. Злото се търпи заради голямото добро, което ще се придобие. Ако го няма злото, няма да съществува този живот на Земята, след който ще дойде голямото добро.
Съвременните хора се
срамуват
от духовното, да не изгубят своето достойнство.
Ще дойдат при извора на Доброто. Истината работи с най-слабите средства и пак постига. Лъжата работи с най-силните средства. Злото в ръцете на Бога е едно благо, като ножа в ръцете на хирурга. Разпръска листата, а на дървото кръвообращението се подобрява.
към текста >>
54.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Например той казваше: „
Срамотно
е жена да носи панталон".
Изгревът - Том 22 ДЯДО БЛАГО (Спомен на Елена Андреева) Дядо Благо, и той беше писател, детски писател. Симпатично старче, много симпатично, но знаете ли, той беше малко от морала на по-старите поколения.
Например той казваше: „
Срамотно
е жена да носи панталон".
И когато някои сестри слагаха панталон на екскурзия, за него това беше нередно нещо. Виждате ли в какъв смисъл казвам, от тези порядки. Когато например Учителят видял Мария Тодорова, с панталон я видял и Той казал: „Много хубаво каза й стои панталон". Виждате ли сега, гледане и гледане. Учителят не казва че не й стои хубаво.
към текста >>
55.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 27 април
, 27.04.1938 г.
Срамът
не е лошо.
А като работиш 7-8 часа и едвам после се зарадваш, то е материално. Драмата да е идеална. Първият миг, което почувствуваш, то е идеалното. Цялата роля изиграна е материалното. Момичето, слънцето да светне, въздухът да се раздвижи.
Срамът
не е лошо.
Има срам, че си направил престъпление, а други срам има, че не си направил. Нашият живот на Земята е забавление, представление за невидимия мир. Като умрем, отиваме в реалния живот, напущаме сценичния. Каквото се случи на човека, все е добре. Каквото става вкъщи, заминалите гледат и направят примирение и другите се заизвиняват.
към текста >>
Има
срам
, че си направил престъпление, а други
срам
има, че не си направил.
Драмата да е идеална. Първият миг, което почувствуваш, то е идеалното. Цялата роля изиграна е материалното. Момичето, слънцето да светне, въздухът да се раздвижи. Срамът не е лошо.
Има
срам
, че си направил престъпление, а други
срам
има, че не си направил.
Нашият живот на Земята е забавление, представление за невидимия мир. Като умрем, отиваме в реалния живот, напущаме сценичния. Каквото се случи на човека, все е добре. Каквото става вкъщи, заминалите гледат и направят примирение и другите се заизвиняват. Низшия дух, ще го хванеш!
към текста >>
56.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август
, 27.08.1939 г.
Срам
и позор за учениците.
Това беше един от последните събори 1939 год. преди войната. Изгревът е препълнен с посетители. Имаме празник. И точно тогава започна да се издига голям дим от кебапчийницата и да се разстила върху съборяните.
Срам
и позор за учениците.
Тогава Учителя посочи пивницата и каза: „Там е големият пушек и дим, а при нас е свещения огън". И тогава на 27 август 1939 год. - събота, държа беседата „Свещеният огън". Ние я стенографирахме, дешифрирахме и се направи резюме на тази беседа, която ще включиме тук. Нали от едната страна е Черната ложа, а от другата е Бялата ложа.
към текста >>
Срам
и позор за учениците.
Това беше един от последните събори 1939 год. преди войната. Изгревът е препълнен с посетители. Имаме празник. И точно тогава започна да се издига голям дим от кебапчийницата и да се разстила върху съборяните.
Срам
и позор за учениците.
Тогава Учителя посочи пивницата и каза: „Там е големият пушек и дим, а при нас е свещения огън". И тогава на 27 август 1939 год. - събота, държа беседата „Свещеният огън". Ние я стенографирахме, дешифрирахме и се направи резюме на тази беседа, която ще включиме тук. Нали от едната страна е Черната ложа, а от другата е Бялата ложа.
към текста >>
57.
Формула
, 20.12.1944 г.
Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се
срамувах
, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям
срам
,
срам
за себе си,
срам
за приятелите и велик
срам
за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване.
Обичайте се един други. Поставете на първо място Божественото! " Учителят чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Светляево. Кога бяха изпратени, с какво заминаха за там и как щяха да се върнат, аз не знаех, но това не беше малко разстояние да се мине пешком.
Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се
срамувах
, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям
срам
,
срам
за себе си,
срам
за приятелите и велик
срам
за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване.
Този срам не може да се измие с нищо! В стаята влезнаха още две сестри: сестра Савка Керемедчиева и сестра Балтова. Учителят гледаше устремено нагоре и по едно време каза: "Неописуема красота! Да посрещнем светлите воини! " Лицето му се озари от онова, което само Той виждаше.
към текста >>
Този
срам
не може да се измие с нищо!
Поставете на първо място Божественото! " Учителят чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Светляево. Кога бяха изпратени, с какво заминаха за там и как щяха да се върнат, аз не знаех, но това не беше малко разстояние да се мине пешком. Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване.
Този
срам
не може да се измие с нищо!
В стаята влезнаха още две сестри: сестра Савка Керемедчиева и сестра Балтова. Учителят гледаше устремено нагоре и по едно време каза: "Неописуема красота! Да посрещнем светлите воини! " Лицето му се озари от онова, което само Той виждаше. Аз стоях неподвижно до него.
към текста >>
58.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №14
, 01.03.1899 г.
Тодор на един от конете", защото за мен ме беше
срам
да помоля, при всичко че за мен желаех това.
Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч. сутринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня. Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр.
Тодор на един от конете", защото за мен ме беше
срам
да помоля, при всичко че за мен желаех това.
[Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах. В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо.
към текста >>
59.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №67
, 25.11.1902 г.
Но те, както се заключава от думите им, от себелюбие, от
срам
от присъстващите, записали за по 5 години да внасят известна сума.
Там като попели, поповдигнали духовете им с някои и други разкази, станал Пачеджиев и им казал, че който е християнин, да си дигне ръката, и после, който иска Царството Небесно, пак да си дигне ръката. Тогава се обяснява защо ставало това и им се поднася да запишат по една сума на един лист, която ще изплащат в срок [от] 5 години – за да купят църквата им. Това събрание правиха по такъв начин 2 пъти. Аз предупредих нашите приятели, че те има къде да помогнат по-рано. Тъй че, ако имат повече, тогава навсякъде да помогнат.
Но те, както се заключава от думите им, от себелюбие, от
срам
от присъстващите, записали за по 5 години да внасят известна сума.
Аз им казвам: аз не съм против това им благородно дело на протестантите, но против този низък, измамлив начин, с който [са] си послужили. Те можеха от амвона да направят това. А на приятелите казвам, че „вие още това, което имате да дължите на Бога, не сте издължили“, за което им прочетох Исайя, 44. При горните причини е една и таз, че не благоволяват да се събираме и като напред. Един ако намеря, двама няма.
към текста >>
60.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Ако те е
срам
, ще си създадеш друга работа.
Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете например един брат предложи тъй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час – трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазара, ще видиш някой богаташ да купува едно-друго, ще му носиш нещата. Ще чакаш там (общ смях).
Ако те е
срам
, ще си създадеш друга работа.
Сега слушайте: за онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан – ще отидат да ги продават един час и процентите ще им се дават. Онези, които работят за Господа, ще получават възнаграждение петдесет на сто, а другите – двадесет и пет на сто. Така ще се създаде работа на онези, които нямат такава. Труд, труд! Ако пък сами могат да си създадат работа, още по-добре.
към текста >>
61.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
И ако някой бил узнал това, то от
срам
би потънал в земята.
Това е изключено. Та кога е забременяла тази ученичка, това никой не знае. Само Пампоров знае. Но тя не е могла да разреши този въпрос в себе си. Да забременее ученичка и то от своя учител е нещо, което едва ли тогава се е случвало в България.
И ако някой бил узнал това, то от
срам
би потънал в земята.
Бременността напредва и тайната вече не е тайна, а става явен скандал. Ученичката взима, че се хвърля от моста на река Янтра в реката. Тя извършва самоубийство. Разчуло се по целия град. Всеки знае причината за самоубийството.
към текста >>
62.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
И ако някой бил узнал това, то от
срам
би потънал в земята.
Това е изключено. Та кога е забременяла тази ученичка, това никой не знае. Само Пампоров знае. Но тя не е могла да разреши този въпрос в себе си. Да забременее ученичка и то от своя учител е нещо, което едва ли тогава се е случвало в България.
И ако някой бил узнал това, то от
срам
би потънал в земята.
Бременността напредва и тайната вече не е тайна, а става явен скандал. Ученичката взима, че се хвърля от моста на река Янтра в реката. Тя извършва самоубийство. Разчуло се по целия град. Всеки знае причината за самоубийството.
към текста >>
63.
Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя
, 18.02.1865 г.
Например той казваше: „
Срамотно
е жена да носи панталон".
Изгревът - Том 22 ДЯДО БЛАГО (Спомен на Елена Андреева) Дядо Благо, и той беше писател, детски писател. Симпатично старче, много симпатично, но знаете ли, той беше малко от морала на по-старите поколения.
Например той казваше: „
Срамотно
е жена да носи панталон".
И когато някои сестри слагаха панталон на екскурзия, за него това беше нередно нещо. Виждате ли в какъв смисъл казвам, от тези порядки. Когато например Учителят видял Мария Тодорова, с панталон я видял и Той казал: „Много хубаво каза й стои панталон". Виждате ли сега, гледане и гледане. Учителят не казва че не й стои хубаво.
към текста >>
64.
Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 17.05.1872 г.
Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се
посрами
и млъкна.
Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно.
Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се
посрами
и млъкна.
Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест...
към текста >>
65.
Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя
, 21.09.1898 г.
Идват като попарени от
срам
, взимат я, занасят я в Москва.
Борис Рогев сяда на масата, започва да решава икономическата задача на съветската икономическа империя. Работи цяла седмица. Решението му е изпълнено с формули и разяснено. Решението на задачата е дадено и тя е изпълнена. Съобщава, че задачата е решена.
Идват като попарени от
срам
, взимат я, занасят я в Москва.
След един месец отиват при Борис Рогев и му казват, че решението на задачата му е прието. И благодарят за решението. Но го помолват да мълчи, защото е военна и икономическа тайна на Съветския съюз. И той мълчи.Ако беше комунист, ако беше комунистически учен и комунистически офицер, щяха да затръбят вестници, радио и какво ли не още. А тогава всички замълчаха.
към текста >>
66.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 12.09.1900 г.
Георги не изпълнява тази заръка на Учителя под предлог, че го е
срам
да носи вода със стомни: „Какво ще кажат хората, като ме видят - такъв интелигентен човек, постоянно да носи вода?
Учителят харесва много тази книга - образец на правилно третиране на Словото, и по-късно казва: „Заради тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната ложа на голяма цена." Резултатите от тази грешка на Георги Радев не закъсняват - разболява се от туберкулоза. Той разглежда основно своя хороскоп, посещава Учителя и му казва за аспектите и тежката карма, която има да плаща. Учителят го поглежда, усмихва се и отговаря: „Над астрологията стои Бог." Той иска да му помогне и му дава метод за лекуване - да носи по 3 пъти на ден вода с две десетлитрови стомни от изворчето в Дианабад. Водата е носител на живота. По този начин се предизвиква обилно изпотяване, чрез което гърдите се изчистват и болестта минава.
Георги не изпълнява тази заръка на Учителя под предлог, че го е
срам
да носи вода със стомни: „Какво ще кажат хората, като ме видят - такъв интелигентен човек, постоянно да носи вода?
" На разговора с Учителя присъства брат Генчо Алексиев, наш съсед художник, болен също от туберкулоза. Веднага грабва две големи стомни и започва да носи по 3 и повече пъти вода от чешмичката в Дианабад. След повече от един месец той се излекува от туберкулозата и живя до към 1956 г., когато си заминава в гр. Пловдив. Той нарисува красивите картини, които украсяват сега салона в градината на гр. Айтос и говорят за живота в невидимия свят и връзката ни с него.
към текста >>
Беше го
срам
, че ще му се смеят.
Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани, те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко други младежи. Учителят му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях.
Беше го
срам
, че ще му се смеят.
А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Дианабад до Изгрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: "Ами сега, като си болен, не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят, когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен. Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена.
към текста >>
Беше го
срам
, че ще му се смеят.
Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко души младежи. Учителят му беше дал метода как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях.
Беше го
срам
, че ще му се смеят.
А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Диана Бад до Игрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: „Ами сега като си болен не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, по понеже е влезнал в Школата, то затова живота му е продължен. Ние останалите се споглеждаме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена.
към текста >>
67.
Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.
, 16.01.1938 г.
Например той казваше: „
Срамотно
е жена да носи панталон".
Изгревът - Том 22 ДЯДО БЛАГО (Спомен на Елена Андреева) Дядо Благо, и той беше писател, детски писател. Симпатично старче, много симпатично, но знаете ли, той беше малко от морала на по-старите поколения.
Например той казваше: „
Срамотно
е жена да носи панталон".
И когато някои сестри слагаха панталон на екскурзия, за него това беше нередно нещо. Виждате ли в какъв смисъл казвам, от тези порядки. Когато например Учителят видял Мария Тодорова, с панталон я видял и Той казал: „Много хубаво каза й стои панталон". Виждате ли сега, гледане и гледане. Учителят не казва че не й стои хубаво.
към текста >>
68.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Аз не се
срамувам
от вас." Ние сме голи във водата.
И отидохме тогава там.На това място направихме по-напред една грешка. Отидохме веднъж много рано аз, Владо, Колю Драгнев и много други наши приятели. Рекохме да се окъпем. Съблякохме се вече и една жена иде и иска да пере. Казахме й: „Постой малко настрани, ние ей-сега ще освободим, но сега се къпем." - „Няма - казва -да седя.
Аз не се
срамувам
от вас." Ние сме голи във водата.
А тя не се срамувала и дохожда и почва да пере, „Абе - викам, - разбери се, то е срамота! " Викнах й и я сблъсках. Рекох: „Да се махаш оттука! " Изхвърлих дрехите навънка и я изблъсках. И тя си отиде у дома да каже на мъжа си, че сме я изблъскали оттам.
към текста >>
А тя не се
срамувала
и дохожда и почва да пере, „Абе - викам, - разбери се, то е
срамота
!
Отидохме веднъж много рано аз, Владо, Колю Драгнев и много други наши приятели. Рекохме да се окъпем. Съблякохме се вече и една жена иде и иска да пере. Казахме й: „Постой малко настрани, ние ей-сега ще освободим, но сега се къпем." - „Няма - казва -да седя. Аз не се срамувам от вас." Ние сме голи във водата.
А тя не се
срамувала
и дохожда и почва да пере, „Абе - викам, - разбери се, то е
срамота
!
" Викнах й и я сблъсках. Рекох: „Да се махаш оттука! " Изхвърлих дрехите навънка и я изблъсках. И тя си отиде у дома да каже на мъжа си, че сме я изблъскали оттам. Рекох си: Сега ще дойде мъжът й, ще трябва да се разправяме с него.
към текста >>
69.
Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 20.07.1874 г.
След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се
засрамват
.
Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: „Усра се! " Останалите не могат да повярват, че Учителят е способен да каже такава дума, защото те знаят, че се усират само малките деца и старите хора, но при особени случаи. А тук тази дума не върви след такава дълга реч и пред такава делегация.
След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се
засрамват
.
Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост! " Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада. След това Учителят продължава: „Ученикът няма право да коригира Божественото. И понеже Вие си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи: единият от вас още тази година ще си замине. Вторият от вас ще изгуби богатството си и ще остане последен бедняк, а третият от вас ще остане сам, самичък и никой няма да го погледне."
към текста >>
70.
Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя
, 16.10.1923 г.
След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се
засрамват
.
Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: „Усра се! " Останалите не могат да повярват, че Учителят е способен да каже такава дума, защото те знаят, че се усират само малките деца и старите хора, но при особени случаи. А тук тази дума не върви след такава дълга реч и пред такава делегация.
След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се
засрамват
.
Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост! " Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада. След това Учителят продължава: „Ученикът няма право да коригира Божественото. И понеже Вие си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи: единият от вас още тази година ще си замине. Вторият от вас ще изгуби богатството си и ще остане последен бедняк, а третият от вас ще остане сам, самичък и никой няма да го погледне."
към текста >>
НАГОРЕ