Търсене в текстове за 'Срам'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 139 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло.
Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт. Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто. Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата. Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло. Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения път. Превод от немски
към текста >>

2. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има мрак в който да се скрие.
Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?... Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно. Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни. Ще дойдат те, защото друг ги праща. Не ще да се убои от звънтежа на тежките копия Оня, които издига слънцето над нашия хоризонт. Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има мрак в който да се скрие. Навред ще бъде светло... Бог нивга не забравя своите, когато върху тях се простре тежък облак. Ще пусне ветрове и ще развее кошмара над човешките глави. Но после пак ще ги остави сами, за да станат достойни за своето призвание. Човек става достоен сам, със собствен труд. Така е нареден животът, щото всеки да върши онова, което повелява нему самият живот и после да сравни това с верния глас в своята душа и да се учи.
към текста >>

3. НАШИТЕ ЗАДАЧИ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие!
Не ще ли се скрие утре той в тая земя и червеите не ще ли обходят неговият кух череп? А вие, които се борите срещу невежия и наричате вашата борба свещена борба за хляб, като влезете в трена на оня, що владее, не ще ли насочите другите срещу вас, щом като във вашето сърце живее червеят на личния свещен егоизъм? Вечна борба. От памтивека подклаждана от злия дух на користта, който се укрива зад пъстрите, „свещени" имена, зад маршовете, зад блясъка, зад крясъците на оратора, зад стиховете и песните на купени певци. Душа, душа се иска. Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие! Живеем дни на срам. Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен егоизъм, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция. Не само отделните народи, не царете само, а и класите враждуват днес. Учителите народни, ораторите, книжнината, възпитават човешкото сърце – храма на най-великото слово в една наука на убийство, на мъст. Те купуват душите на тия млади, крехки деца, а телата им пращат срещу ножовете и пушечния огън на пияната тълпа, която е поставила в своя джоб цената на кръвта, която ще пролее – кръвта на своите братя!
към текста >>

Живеем дни на срам.
А вие, които се борите срещу невежия и наричате вашата борба свещена борба за хляб, като влезете в трена на оня, що владее, не ще ли насочите другите срещу вас, щом като във вашето сърце живее червеят на личния свещен егоизъм? Вечна борба. От памтивека подклаждана от злия дух на користта, който се укрива зад пъстрите, „свещени" имена, зад маршовете, зад блясъка, зад крясъците на оратора, зад стиховете и песните на купени певци. Душа, душа се иска. Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие! Живеем дни на срам. Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен егоизъм, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция. Не само отделните народи, не царете само, а и класите враждуват днес. Учителите народни, ораторите, книжнината, възпитават човешкото сърце – храма на най-великото слово в една наука на убийство, на мъст. Те купуват душите на тия млади, крехки деца, а телата им пращат срещу ножовете и пушечния огън на пияната тълпа, която е поставила в своя джоб цената на кръвта, която ще пролее – кръвта на своите братя! Всички мислят, че това отминава мимоходом.
към текста >>

Срамота е да се държат роби, срамота е да се крещи за хляб, когато всички го ядем в дар.
Знаете ли, че когато настъпи отрезвяването, няма да има по-нещастни от вас! Да носите тежкото бреме на живота ще ви се види хиляди пъти по-светло и по-красиво от оня час, когато пробудилата се душа види кръвта и когато от всяка нейна капка се повдига сянката на загинал брат! Враждуващи, спрете с кървите! Не можете да ги умиете с хиляди години. Не си създавайте изкуствени прегради и различия, защото сте мънички и жалки пред вечната правда. Срамота е да се държат роби, срамота е да се крещи за хляб, когато всички го ядем в дар. И слънцето, и влагата, и здравето в мишците на орача, всичко е в дар от Вечния, който търпи и чака да премине нашето безумие. Ако имаше светлина в нашите души, не щеше да има робство, всички щяхме да работим, всеки със своя дар. С ралото, с перото, с лъка на цигулката и един за други щяхме да сме толкова необходими, колкото удовете (органите) един за друг в едно тяло. Ако имаше светлина, нямаше да се издигат в святост нашите измислени идоли пред святостта на обичта, която трябва да имаме. Хора, човеци трябват днес.
към текста >>

4. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза.
Светлината и растенията В 1880 г. Сименс показа, че продължителното осветление на оранжерии с арка от лампи, спомага за по-бързото поникване на цветя и узряване на плодовете. Извънредно бързото поникване на зарзавата в полярните области, където има продължителни светли нощи, е също предмет на оживени спорове напоследък. В Швеция и Норвегия, дето лятото е само два месеца, кукурузът все пак узрява твърде скоро под лъчите на слънцето. Днес с положителност се констатира, че има разлика в това отношение между дневната слънчева светлина и изкуствената такава. Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза. Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро. Това е също и за бялата светлина. С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите лъчи помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти. Ултравиолетовите лъчи убиват растенията. Съюз за духовни науки Под това название се е образувало в Хамбург едно дружество, чиято първа цел била да се направят допитвания между членовете за всички по-забележителни практични наблюдения из тази област, за да се подготви материал за методичните научни изследвания на окултните проблеми, каквито напоследък почнали тамошните университети под ръководството на професорите Driesch и Osterreich.
към текста >>

5. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната личност, но и на цялото село.
Понеже неговото отиване там не съвпаднало с празника св. Константин и Елена, той не е могъл лично да наблюдава тия игри и се задоволил да разпита мастното население и множество очевидци и от тях събрал необходимите данни. Той се е срещнал с някои нестинарки, обаче някакви особени сведения от тях не е могъл да вземе, защото те се отнасят недружелюбно към чужденците, особено, когато се касае до техния нестинарски обичай и вярвания. Според проф. Арнаудов както местното население, така и нестинарите изпитвали две чувства, които ги заставяли да крият своите религиозни обичаи от външни хора. От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната личност, но и на цялото село. В с. Бродилово проф. Арнаудов посетил изоставения конак на главния нестинар Георги Глигор. Тук пред неговата къща са ставали и самите игри в огъня. Играели са обикновено 2-4 души мъже и жени, като играейки са викали „Уф, уф!
към текста >>

но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня.
Ургари главни нестинари са били дядо Енчо и баба Нана, а в с. Кости дядо Константин Савелят, умрял вече... Лошо да стане на нестинарите не се е чувало. Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с. Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи. Когато се оженила, вече искала да играе на мегдана. но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня. Но жената напоследък полудяла. Все същият кмет, познавал и други двама братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни. В такъв случай им поднасяли на керемида огън с много тамян, който те жадно поглъщали, викайки „уф! уф! " Колкото повече пушек гълтали, толкова повече се успокоявали.
към текста >>

6. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е." И нашите лица ще бъдат светли и красиви.
Животът ще дойде само с любовта. Следователно вие не живеете, вие сте мъртви в Бога. Вие живеете в гробища, не се лъжете". „И аз. каквото моята любов ми казва, ще го направя. Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е." И нашите лица ще бъдат светли и красиви. „Служене трябва само на Бога. Служенето на Бога включва служене на човечеството и природата. Само по този начин човек ще стане силен, крепък в духа си и ще добие онази морална стабилност, онези морални устои. Служенето на Бога трябва да стане една идея, която да ви причинява най-голяма радост." Дънов Живот в истинска хармония със законите на живата природа може да има, само когато животът е служене на Бога, понеже животът на цялата природа произтича от Бога. Когато човек люби Бога, тогаз той ще обикне и цветята, и тревите, и дърветата, и буболечките, и птиците, и всички същества, понеже навсякъде ще чувствува божествения живот в различна степен на проява, той ще обича божественото, което работи в тях.
към текста >>

7. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание.
3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата. Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога.
към текста >>

Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш.
Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията. Комплектната Сила е съставена от осем сили – т.е. подвижност, спокойствие, решителност, сгъстяемост, разтегливост, устойчивост, еластичност. Комплектната сила се ражда от съчетанието на комплектната Душа и комплектното тяло. Божиите заповеди: За живота в себе си спазвай пет заповеди: Да се себеконтролираш, да се срамуваш, да се страхуваш от Бога, да го почиташ и да се самоосъзнаваш. За живота в себе си – три: 1) Строго изпълнявай съпружеския си дълг – имай само една жена. 2) Обожавай Бога, уважавай по-старите и по-високо стоящите, обичай всичко и всички. 3) Не отвръщай на злото с зло, не завиждай, не клевети, не лъжи, не кради, не убивай и т.н. ЧИНКОН – КИШИH Церемонията и методата на Чинкон Кишин е една от най-важните светини за човечеството. Употребяват я за лекуване и очистване на душата.
към текста >>

8. За живата вода - Д. Стоянов Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Съвременните хора ги е срам да казват, че вярват в Бога.
Тази философия не издържа критика. Нима една муха, като влезе в един човешки университет, от това ще стане учена? Кой университет не е пълен с мухи! Една от най-големите заблуди в наше време, е твърдението, че за Бога не можем да имаме определено понятие. Не, за Бога можем да имаме едно понятие – Светлина без сенки – Живот без ограничения – Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. Съвременните хора ги е срам да казват, че вярват в Бога. Ала да те е срам, че вярваш в Бога – това е престъпление. Дойде ли до Бога, разумният, живият човек казва: „аз зная Бога. за Него имам само едно мнение. Аз го познавам, защото живея, а Бог е живот. Туй е най-силното доказателство.
към текста >>

Ала да те е срам, че вярваш в Бога – това е престъпление.
Нима една муха, като влезе в един човешки университет, от това ще стане учена? Кой университет не е пълен с мухи! Една от най-големите заблуди в наше време, е твърдението, че за Бога не можем да имаме определено понятие. Не, за Бога можем да имаме едно понятие – Светлина без сенки – Живот без ограничения – Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. Съвременните хора ги е срам да казват, че вярват в Бога. Ала да те е срам, че вярваш в Бога – това е престъпление. Дойде ли до Бога, разумният, живият човек казва: „аз зная Бога. за Него имам само едно мнение. Аз го познавам, защото живея, а Бог е живот. Туй е най-силното доказателство. Когато умра, аз ще престана да вярвам в Бога, но докато живея – животът, това е Бог.
към текста >>

9. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Че всички около мене бяха здрави умом, и че аз само срамех умните люде.
Аз виждам Него и никого другиго. Или: О братко, кога и аз се заблуждавах, истинският Учител ми показа пътя. Тогава аз напуснах обреди и церемонии. Не се къпах вече в осветените води. Разбрах, че само аз бях безумен. Че всички около мене бяха здрави умом, и че аз само срамех умните люде. Оттогава насам, аз не се валям вече из праха в знак на покорност. Не бия вече камбаната на храма' Не слагам кумира на неговия престол. Не турям вече цветя пред образите в знак на обожаваме. Не суровия живот и не изтезанията на плътта се нравят Богу. Ти не ще му станеш благоприятен като съблечеш дрехите си и притъпиш усетите си.
към текста >>

10. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Засрами се – отговори фараонът – в палата на египетските фараони да говориш такива отвратителни работи.
Господарят, лежейки със затворени очи, чу кървавия съвет и мърморенията на придворните и когато един от лекарите несмело попита Херхор, дали могат да се ангажират с търсенето на годни деца, фараонът се съвзе. Той фиксира погледа си върху присъствуващите и каза: – Крокодилът не яде своите деца, чакалът и хиената дават своя живот, за да запазят децата си, а аз да пия кръвта на египетските деца, които са мои деца?... Наистина, никога аз не бих предположил, че някой ще ме съветва с такива зли съвети!... Жрецът на злия Бог падна по лицето си, пояснявайки, че детска кръв никой още не е пил в Египет, но че вътрешните сили могат по такъв начин да върнат здравето. Такова средство едвам се употребява във Фениция и Асирия. – Засрами се – отговори фараонът – в палата на египетските фараони да говориш такива отвратителни работи. Дали ти не знаеш, че феницианите и асиряните са глупави варвари. Но у нас дори и най-тъпият селяк не ще повярва, че несправедливо проляна кръв може да бъде полезна никому. Така говореше равният на Боговете. Придворните покриха лицата си, червени от срам и главният жрец на Сет мълчаливо излезе от стаята. Тогава Херхор, за да спаси угасващия живот на монарха, употреби последното средство и каза на фараона: – В един от храмовете на Тебите се крие Халдееца Бероез, най-мъдрият жрец на Вавилон и най-могъщият чудотворец.
към текста >>

Придворните покриха лицата си, червени от срам и главният жрец на Сет мълчаливо излезе от стаята.
Такова средство едвам се употребява във Фениция и Асирия. – Засрами се – отговори фараонът – в палата на египетските фараони да говориш такива отвратителни работи. Дали ти не знаеш, че феницианите и асиряните са глупави варвари. Но у нас дори и най-тъпият селяк не ще повярва, че несправедливо проляна кръв може да бъде полезна никому. Така говореше равният на Боговете. Придворните покриха лицата си, червени от срам и главният жрец на Сет мълчаливо излезе от стаята. Тогава Херхор, за да спаси угасващия живот на монарха, употреби последното средство и каза на фараона: – В един от храмовете на Тебите се крие Халдееца Бероез, най-мъдрият жрец на Вавилон и най-могъщият чудотворец. – За Ваша Светлост – каза Херхор, – той е чужд човек и няма право да дава такива важни съвети на нашия господар, но разрешете царю само да ви погледне, защото аз съм сигурен, че той ще намери средство против Вашата болест. И в никой случай не ще оскърби вашето благочестие чрез празни думи. Също и този път фараонът отстъпи на желанието на своя верен служител. И след два дена, извикан по таен начин, дойде в Мемфис Бероез.
към текста >>

11. МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

срамежливата мимоза, мухоловката, росянката и пр.
Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тази задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябва, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стеблото. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото место на стеблото, за да се заловят за гранитната скала. Знае се, колко са чувствителни някои растения, напр. срамежливата мимоза, мухоловката, росянката и пр. Те са вече преминали тайнствената и без съмнение въображаема граница, която разделя растителното царство от животинското. Но няма нужда да се отива толкоз далеч. Толкоз ум и собствени движения се намират и в другия край на растителното царство. Това е приказният мир на споровите растения, много от които могат да се изучат само под микроскоп. Напр. играта на спорите у хвощовете е с една безподобна изобретателност и гениалност.
към текста >>

12. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

С каква нежност предлагаше своята помощ на срамежливите и скромните, колко беше търпелив с досадливите, с претенциозните недоучени и с жалкото стадо на посредствените!
Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта. Всичко, изхождащо от него, беше едно гениално и нежно подбуждане, щото бедните мъже и жени да се окуражат за нови усилия и да получат облекчение и подобрение. Както художникът гледа природата, и както музикантът слуша, тъй и той живееше в Любовта и за Любовта, поради Любовта и чрез Любовта. * * * Той никога не говореше за тоя възхитителен огън, криеше своето знание и своето замайващо всемогъщество под една много обикновена външност на живота. Той прикриваше своите добродетели и превъзходства, както ние прикриваме нашите пороци, и трябваше да бъде следван по цялата дължина на неговите продължителни ходения из гъсто населените предградия, за да се открие безмерната негова мъдрост. С каква нежност предлагаше своята помощ на срамежливите и скромните, колко беше търпелив с досадливите, с претенциозните недоучени и с жалкото стадо на посредствените! Нашето сърце, което едвам е започнало да става човешко, може само да предчувствува неуловимите тайни на едно сърце, тъй свръхчовешко. Безбройните жестове на неговата благосклонност, на неговата неизчерпаема и всякога разумна благодетелност извираха от едно чувство, непонятно за нас: от убеждението за своето собствено нищожество. Един ден някой си поиска от тая загадъчна личност едно духовна помощ, а той отговори, след като една минута по-рано бе спасил един неизлечим: „Защо искаш това нещо от мене? Ти добре знаеш, че аз не струвам даже колкото пода, по който ходим". На всички изрази на признателност или възхищение, той отговаряше еднакво: .„Аз не съм нищо, аз не мога нищо.
към текста >>

13. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат.
Георги Капитанов I ЕДЕЛВЛВАЙС Затъгувало за свежест малко цвете във полето, затъгувало за прелест, да е близо до небето. И очички то тогава във молба сърдечна свело, молило се във забрава да е горе, нежно, бело. И дочул го тоя, който дава място на молбите и цветенцата обича... посадил го в стръмнините еделвайс да се нарича. ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат. Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят. Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността. III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха. Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете.
към текста >>

14. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Страхливите и срамливи хора ходят все край стените.
Предприемчивите, самоуверени и решителни люде ходят право, като удрят силно с пети по земята. Хитрите, лукави хора, дипломатите описват, вървейки, вълнообразни линии. Обезсърчените, меланхоличните влачат краката си, кога ходят – те се тътрят. Енергичните изопват силно прасците си. Ленивите се клатушкат. Страхливите и срамливи хора ходят все край стените. Вървежът е дал повод да се създадат някои и други изрази, които са наистина прави. Казват запример: Ходи като вълк предпазливо и безшумно. Ходи като костенурка – сиреч, много мудно. Ходи като че ли си брои крачките: важно и тържествено. Ходи като гладна кокошка: много бързо.
към текста >>

15. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Стеснителен, срамежлив, много чувствителен, сам се подценява.
„Златната Ера" и „Театрална Хроника", а в 1868 г. е вече издател на „Stockton Gasette". През всички тия години, обаче, той не забогатява. Като сътрудник на „Демократ" печели по 75 цента на ден, а някога и по-малко и прекарва по собственото си признание само с една стара пушка, едно седло, две вълнени одеяла и много скромни дрехи. Рицар на Духа, достатъчно е обаче за него да вземе перото в ръка и да се почувства като Крез. Стеснителен, срамежлив, много чувствителен, сам се подценява. Той не се поддава на чуждо влияние. В това време се запознава с някои от великите хора на американската литература, като Брет Харт, Марк Твен и др. Болен, с разстроени нерви, съвсем зле материално, в 1872 год. го изпращат търговците на златоносните мини като пропагандатор в Англия, където обикаля градовете и селата по цялата страна, за да разгласява великолепието на Калифорния. Една година по-късно посещава Виенската изложба като кореспондент на „San Frаnciskо Bulletin" и се връща наново в Америка като свободен журналист и проповедник.
към текста >>

16. БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз се срамувах от тях, но те ме извикаха и ме заведоха в една пещера.
Сън Майко, защо ме събуди? Аз тъкмо сънувах, че мога да хвърча. Някой, не помня кой, ми каза една дума и когато я изговорех, разпервах ръце и политвах без усилие. Така преминах над реката, зад рида и слязох на една поляна сред гъста гора. Там имаше и други деца, които си играеха с една сърничка. Аз се срамувах от тях, но те ме извикаха и ме заведоха в една пещера. – Ето, гледай – каза ми едно – тука живеят всички приказки. Тука е Мара Пепеляшка, царският син, тука е златокосата царкиня с лебедите, а също и майката със златното сърце. Аз ги видях, мамо. Там бяха всички приказки, които ти ми разказваше, а майката със златното сърце толкова приличаше на тебе! Аз припнах към нея, тя ми се усмихна и тъкмо се наведе да ми каже нещо, ти ме събуди!
към текста >>

17. МЪДРЕЦИТЕ И ДЕЦАТА. ПЛАНИНАТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Пред тези малки буболечици и мушици той ще се засрами от своето безволие или слаба воля, от своето малодушие в живота.
Умът му ще бъде проникнат с нови идеи и нови разбирания за живота. Вред в природата намираме и малката буболечица, която има надежда и се радва на живота, защото той ù е даден от Твореца и Създателя на всичко! Когато ученикът се почувствува много паднал и излишен на земята, нека погледне под краката си онази, най-малката буболечица, която остава да живее и след като той я е настъпил. Нека я погледне под микроскопа как тя се движи, бърза, хвърка, а може би и мисли, радва се и благодари. Лесно ще схване той тогава, че и тя засвидетелствува разумността и необходимостта и от нейното съществувание в Битието! Пред тези малки буболечици и мушици той ще се засрами от своето безволие или слаба воля, от своето малодушие в живота. И у него ще се зароди силно желание и воля и той да оправдае живота, който му е даден и да изяви Великото в Битието. Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш към Великото – засвидетелствува ученикът.
към текста >>

18. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Други физиогномисти считат, че очите от магарешки тип са израз на безсрамие и дуращина – глупост.
Гласът е гърлесто сдавен. Хората от този тип са тежки в движенията, ръцете им са като лапи и твърди, пръстите им възлести и къси. Те са тежки и в душата – велики инатчии. Мързеливи, злопаметни, мудни. Аристотел счита дългите уши от магарешки тип като признак на голяма животинщина. Други физиогномисти считат, че очите от магарешки тип са израз на безсрамие и дуращина – глупост. Физиолозите виждат връзка на подобни очи с хидроцефалията в мозъка, което се отразява дегенеративно на мозъчните центрове. Коза (Козел). Хора със среден ръст, сухи, с четвъртито очертание на туловището. Главата е въздълга, с много характерна заострена брадичка. Челото и носът, който също завършва със заострен връх, представят една почти непрекъсната права линия.
към текста >>

твърд, безсрамен.
Много от видните гръцки философи са белязани от този тип. Гарван. Хората от този тип веднага правят впечатление с широкия, гърбав и заострен, досущ без ноздри, нос. Лицето се стеснява надолу като конус; телесно слаби, сухи. Чело – по средата изпъкнало. Очи – изпъкнали, черни, кестеняви, светло-кафяви, сиви; поглед – остър. твърд, безсрамен. Уста – голяма, с тънки, сякаш изрязани устни. Кожа – черна или много червена. Коса – предимно блестящо черна. Ръце дебели, груби, твърди; пръсти къси, възлести, с извити твърди нокти. Подвижни, но не грациозни и несигурни в движения и жестове.
към текста >>

19. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние.
Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество. Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието, светлината на дълбокото разбиране на живота. Тук има и друго едно обстоятелство. Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир? Една от причините е обитаването в по-нисши сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот. Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях. И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна. Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната светлина, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт.
към текста >>

20. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

” И гласчето ù, което беше толкова гласовито, караше клетата майка да трепка от смут и срам.
" Вечер срещу събота е това, не е шега. Велик празник,по-голям от петък, та нали тогава можело да се пържат мекици, а в събота не? Тя знаеше че у всички ей там, които бяха заможни, се готвеше като за сватба. „Стига вече майко, стига! " Няма ли да станеш, кога ще готвиш. Кога? ” И гласчето ù, което беше толкова гласовито, караше клетата майка да трепка от смут и срам. „Рано е още миличка, погледни, слънцето още не е залязло. Има време! " Но един петъчен ден след много игра тя се върна гладна, уморена и сърдита. „Мамо, искам да ям, дай ми хляб". Майката наведе глава още по-ниско над работата си, обременена сякаш от отговора, който требваше да даде.
към текста >>

21. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

променливи настроения, сантименталност, изобилие на любовна сила, женственост, стеснителност, срамежливост.
Непостоянен, без ред и порядък. Това са крайно медиумични и възприемчиви към чужди влияния и внушения. Лесно се обезличават, лесно се вдъхновяват и живеят с илюзии и преувеличения. Понеже в тях често са развити склонностите към удоволствия, слабата им воля не е в състояние да устои на тия влечения и те стават играчка на своите чувства. Влажната ръка: преобладаване на водния елемент, сърдечност, влюбчивост, непостоянство,. променливи настроения, сантименталност, изобилие на любовна сила, женственост, стеснителност, срамежливост. Сухата ръка: нервност, сприхавост, замисленост, напрегнатост на нервната система, егоизъм, честолюбие, язвителност, саркастичност (ако е много суха) и скъперничество. Топлата ръка показва човек, в който процесите стават по интензивно на физическото поле; той има по-голямо горене и кръвообращение, значи повече живот в чувствата. Тези лица се. отличават със своя насилнически характер, даже са и жестоки. Това са хора гневни, буйни, сприхави, но също разпръснати, щедри и разточителни.
към текста >>

22. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Венериният хълм - съществено чувствената, болезнената любов; сърдечната линия - най-вече любовта на разположението на духа ; венериният пояс — безсрамната, невъзпитана, извратена проява на любовта.
Така хората вървят от усамотяването към общедружбата, чието най-нисшо стъпало (в своята пълнота: най-висше) е двудружбата. Всичко, което цели към хармония и изравнение, попада под влиянието на Венера. Изкуство, музика, поезия стоят под нейно покровителство. На ръката влиянието на Венера е разпределено върху повече символни групи: Венериния хълм, сърдечната линия и венериния пояс. Всяка една от тези подгрупи представя един друг вид на действие на венерината сила. Венериният хълм - съществено чувствената, болезнената любов; сърдечната линия - най-вече любовта на разположението на духа ; венериният пояс — безсрамната, невъзпитана, извратена проява на любовта. Марс е мъжкият антипод на изключително женствената Венера. Той и в ръката не напразно заема место точно срещу нея. В известен смисъл той е нейно допълнение. Към повечето пасивен характер на Венера, Марс ù противопоставя своя напълно активен характер. Марс е средоточието на положителната сила на раждането, на похотите и нагоните.
към текста >>

23. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце.
изказва между другото следните мнения: „Без творчески личности, мислещи и съдещи независимо, развитието на обществото в смисъла на прогреса е така невъобразимо, както и развитието на личността без хранителното тяло на обществото. Едно здраво общество, следователно, държи също така добре за независимостта на личностите, както и на тяхната взаимна интимна обществена връзка. Личността в днешния свят е погазена. Затова са се родили диктатори. Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо. Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце. Само примерът на големите и чисти личности може да води към благородни съждения и благородни действия. Среброто (парите) събужда само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи. Можем ли си представи Мойсей, Христос или Ганди въоръжени с кесията на Карнегий? " Във връзка с възпитанието четем по-нататък следните мисли: „Дано братският съюз на народите всеки ден стане за хората все по-дълбоко въжделение. Аз живея с надеждата, че идващите генерации ще карат да се черви от срам нашето днешно поколение.
към текста >>

Аз живея с надеждата, че идващите генерации ще карат да се черви от срам нашето днешно поколение.
Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце. Само примерът на големите и чисти личности може да води към благородни съждения и благородни действия. Среброто (парите) събужда само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи. Можем ли си представи Мойсей, Христос или Ганди въоръжени с кесията на Карнегий? " Във връзка с възпитанието четем по-нататък следните мисли: „Дано братският съюз на народите всеки ден стане за хората все по-дълбоко въжделение. Аз живея с надеждата, че идващите генерации ще карат да се черви от срам нашето днешно поколение. Всичко, което днес ни учудва, обръща се А. към децата, е дело на много и много поколения, създадено в различни страни на земята с цената на големи мъки и търпеливи усилия. По този начин, ние смъртните ставаме безсмъртни в тия неща, които създаваме взаимно, допринасяйки за дела, които не се губят. Ако мислите всеки ден върху това, ще намерите един смисъл в живота и в усилията за постигане на нещата. По този начин ще придобиете едно вярно мнение по отношение на другите народи и на другите епохи и времена".
към текста >>

За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация.
С право един съвременен автор казва, че в нашата материалистическа епоха, сериозните учени са единствените дълбоко религиозни хора. При тази религиозност се събужда един толкова виеш разум, че ако му се противопостави всеки смисъл, който хората имат в своята мисъл, няма да остане абсолютно никакво отражение от него. Това чувствуване е основния мотив на живота и на усилията на истинския учен в онзи размер, при който той може да се издигне над робството на своите егоистични желания." В засегнатия отдел от книгата, Айнщайн се спира много надълго върху въпросите на пацифизма и политиката. Не ни е възможно в тия къси страници да се спрем подробно с цитати върху тях. Ще кажем, че Айнщайн е отявлен антимилитарист. За него войната е най-големият срам в съвременната цивилизация. Той счита, че политиците от днешно време не са смогнали и не ще смогнат да разрешат въпросите за мира и братството между хората. Затова предлага в света да се образува един международен свят от истински учени, които да контролират делата на политиците. Тези последните трябва безусловно да се подчинят на първите, за да може да има мир на земята. Във връзка с проблема за обезоръжаването, А. казва, че за да има мир, трябва безусловно всички страни да сложат напълно оръжията долу.
към текста >>

24. ВИД И ПОСОКА НА РЕДОВЕТЕ ПРИ ПИСАНЕ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И станали почти богове, ние бихме се срамували от това, което сме били и бихме дирили само да го забравим.
Как бихте желали да се излее над нас благодат и милост? Те ще паднат около нас като стрели, които нямат повече цел. Безсмъртни, ако останем такива каквито сме, никоя адска мъка не би била по-жестока. При все това, тъкмо туй е което ние желаем. От друга страна, ако ние бихме еволюирали не бихме били вече ние. И станали почти богове, ние бихме се срамували от това, което сме били и бихме дирили само да го забравим. На всеки случай, това което изглежда днес същността на нашето естество, би се радвало много по-малко на това безсмъртие, отколкото ние го очакваме. Ние би трябвало, от време навреме, подобно на Еней, в шестата книга на Енеидите, да слизаме при нашите мъртви. Аз не съм виждал много мъртви, но аз познавам много живи, които ги няма вече и които ме очакват - не в свещения лес на Аверн, нито по Елисейскитe полета, но в глъбините на самия мене, където няма вече нито небе, нито ад, но спомени, пречистени чрез живота, който продължава в съзнанието, в паметта. Там чувам, самият аз, вика на старата анхуза: Venisti tandem, tuaque expectata parenti Vicit iter durum pietas. Datur ora tueri, Nate, tua, et notas audire et reddere voces.
към текста >>

25. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта!
И едрите бели или розови чашки на ябълка с тънък аромат, оставят в душата ти вечен спомен за пролетта. Шипка, цъфнала китно с развети клонки и отворени цветове, разнася своя аромат, примесен с аромат от трънка, из гладкия и тежък гръб на планински склон. И буйни потоци вода се блъскат и пенят по изгладените от времето блокове на планинските ручеи и реки. И шумно отеква техния рев по скалния бряг. Години наред следях бавните пристъпи на пролетта. От разтапящия се сняг и появяването на малката бяла драба по полянките, и минзухарите около снежните петна, и кокичетата, и игликите, и срамежливо наведените цветове на подбела, и анемоните, и лютичетата, и жълтата водна калта, и златистото слънце на планинските долини, и омайниците и песните на славеите и птиците, следях и виждах победния, слънчев и радостен път на пролетта! И в душите, и сърцата на хората, обременени от тежкото бреме на живота, настъпва нова радост, нови надежди и смисъл. Пролет - ти си слънце, ти си здраве, наш копнеж и вечно нов смисъл в живота! Ние те обичаме от душа, защото си китна и красива и пълна с живот. — Пролет вечна ! Е.
към текста >>

26. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и свят живот.
Религията за него е била извор и вдъхновение на живота, жива и творческа сила, която има мощ да преобразява душите и живота на хората. След усилена вътрешна работа и вътрешно просветление той се почувствувал призван да обяви волята Божия на своите сънародници и да започне делото Божие. Напуска семейството и родното си място, заминава за Париж - център тогава на полската емиграция - за да вдъхнови и окрили всички чакащи светло бъдеще. И той е имал такава духовна сила и светлина - такова влияние и обаяние у всички, с които се е срещал, че действително е запалвал душите и „давал щастие и радост на много сърца". - Очарованието, което е обладавал, се дължало на пълното единство и хармония между идеи и живот; у него вярата е била жива. Жертвата и Любовта - въплътени, животът наистина християнски - тъй че даже неговите противници „се срамували" за себе си, като виждали неговата вяра и неговият чист и свят живот. И Товянски наистина е станал за мнозина наставник, вдъхновител, учител - и в това число на гениалните поети — Мицкевич и Словацки. Неизмеримо е неговото влияние върху полския народ именно чрез творчеството на тези двама народни поети. Затова Товянски-учителят си остава най-светлата и мощна фигура в полската история - именно, като характер, като мощ, като хармония в живота, като вдъхновение. - Той не е създал философска система като Вронски, Тиежковски, Трентовски... Той не е писал поеми като Мицкевич, Красински, Словацки. Но неговият живот е бил красива поема, която е вдъхновявала поети и писатели.
към текста >>

27. ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Най-лошото обаче бе това, че стана вулгарна и безсрамна.
Аз повиках пастор Грейвс, който стоеше на едно от предните места да ги прочете публично. Последният прочете следното: „Черепът, който предлагаме за изследване, принадлежи на една девойка, която бе забележително надарена във всяко отношение и притежаваше отлични способности докъм 14½ години. Тя беше много добра ученичка, със силни музикални дарби. След една силна простуда, обаче, последвана от мозъчно възпаление, тя загуби своите умствени способности, с изключение на музикалната и, макар че живее шест години като идиот, пееше като истински славей. Тя стана буйна по нрав, превръщайки се в страшилище за своите близки. Най-лошото обаче бе това, че стана вулгарна и безсрамна. Тя бе моя пациентка, така че аз познавам много добре цялата ù история". Аудиторията изслуша след това прочита и на моята преценка, и като свърших, избухна в неудържими ръкопляскания. Тогава докторът се качи на платформата. Стисна ми ръката и каза: „С това се отмахва едничкия камък на препъване, който ми пречеше да призная френологията като наука, Аз си помислих, че една така добре оформена глава ще ви заблуди, ала вие не само описахте девойката такава, каквато бе преди болестта, но и такава, каквато тя стана след нея – нещо, което смятах за съвсем невъзможно". След тия му думи, аз поисках от публиката да гласува, да се състои ли сказката или не.
към текста >>

28. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци.
Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото възвишено слово. Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина. Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ. Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич. Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя първоизточник, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето. Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет.
към текста >>

29. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност.
А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения. Добивате сили. Зад вас остава едно минало, което никога вече няма да се върне.
към текста >>

30. СТИХОВЕ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Розовите карамфилчета поглеждаха срамежливо и питаха: А нас, а нас, познаваш ли?
Тя тръгна по брега. Така всичко ù беше познато. Всичко я радваше. Пред една мъничка полянка тя спря. Сините камбанки като че ли я викаха. Розовите карамфилчета поглеждаха срамежливо и питаха: А нас, а нас, познаваш ли? Инка се спря. Имаше толкова красота в този малък кът, ограден от един храст, една продълговата скала и няколко камъчета! И вместо благодарност за любезната покана на полянката и на красивите ù обитатели, тя каза: Аз не мога да те нарисувам, не мога и да те опиша толкова си хубава, полянке, но аз мога да седна при тебе и да ти се порадвам. Сините ти камбанки – звънят. И аз чувам безмълвната им песен.
към текста >>

31. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако ние знаехме стойността на онова, което се прави за нас от живите сили на битието, ние бихме се срамували от себе си и от делата, с които отвръщаме на тоя дар.
Ако всеки господар, владетел, военно-началник, учен или богат знаеха това през всички моменти на живота си, тогава животът на цялото би потекъл в чудна хармония, прилична на оная, която протича в невидимите пътища на вселенския живот. Всеки от нас, в ръцете на когото се намира за миг участта на едно множество, би взел във внимание, че той е оная тънка нишка, през която протича мировата воля и ще изпълни задачата си така, както е достойно за общия план на развитието. При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена. А ние сме храненици. Едва ли някой от нас може да изплати онова богатство, което получава даром от природата. Ако ние знаехме стойността на онова, което се прави за нас от живите сили на битието, ние бихме се срамували от себе си и от делата, с които отвръщаме на тоя дар. Тогава едва ли бихме имали кураж да произнесем думата аз без стеснение. Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка". Няма сила вън от оная, която се получава чрез общението с великата душа на света. Как мислите, няма ли световен дух? Нима е възможно да има дъждовни капчици, а да няма океан, от който те са дошли, от който те са част?
към текста >>

Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка".
При такова съзнание не би съществувала оная страшна бездна на отчужденост между хората, породена от греха, за който споменахме в началото — грехът на собствеността, произлязъл от мига, когато е бил заграден първия правоъгълник земя, и който грях здраво внедрен в кръвта ни, е станал господар на живота за всички времена. А ние сме храненици. Едва ли някой от нас може да изплати онова богатство, което получава даром от природата. Ако ние знаехме стойността на онова, което се прави за нас от живите сили на битието, ние бихме се срамували от себе си и от делата, с които отвръщаме на тоя дар. Тогава едва ли бихме имали кураж да произнесем думата аз без стеснение. Вземете аналите на човешката история и вие ще видите как говорят за себе си наистина великите представители на човешкия род и как многократно надуто, дори безсрамно говорят за своето аз самовлюбените в себе си, за които един от най-дълбоките и дейни апостоли на Христа казва, че са „мед, що звънти, и кимвал, що дрънка". Няма сила вън от оная, която се получава чрез общението с великата душа на света. Как мислите, няма ли световен дух? Нима е възможно да има дъждовни капчици, а да няма океан, от който те са дошли, от който те са част? Светът е организирано единство, в което всяко същество се ползува от обилието и обичта на по-горните, където всеки трябва да дава на следващия след него. Така се разбира думата „равенство", защото всяко друго измислено равенство е безсмислие.
към текста >>

32. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Днес хората се срамуват от любовта.
Всеки, който обича, има подтик от Бога. Ако е верен на тоя подтик, той се благославя. Когато възприема любовта, то е пак подтик от Бога. Любовта се изявява по два начина: или човек обича, или го обичат. Ако не обича и не приема любовта, нищо не може да направи, нито да се ползува. Днес хората се срамуват от любовта. Срам ги е да кажат, че обичат. Мислят, че с любовта трябва да се занимават само младите. Има философи, които отричат дори нейното съществуване. Казват, че няма любов в света. Любовта има разни прояви.
към текста >>

Срам ги е да кажат, че обичат.
Ако е верен на тоя подтик, той се благославя. Когато възприема любовта, то е пак подтик от Бога. Любовта се изявява по два начина: или човек обича, или го обичат. Ако не обича и не приема любовта, нищо не може да направи, нито да се ползува. Днес хората се срамуват от любовта. Срам ги е да кажат, че обичат. Мислят, че с любовта трябва да се занимават само младите. Има философи, които отричат дори нейното съществуване. Казват, че няма любов в света. Любовта има разни прояви. Първата проява на любовта е пробуждане на човешкия ум, пробуждане на човешкото сърце и пробуждане на телесната деятелност на човека.
към текста >>

33. НА РИЛА - Д. СТОЯНОВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Потънах в срам.
Приеми благодарността на сърцето ни. Към Тебе, Когото никой в света не е видял, Който оставаш в самота и живееш в дълбините на всяко същество, към Тебе простирам своите жадуващи ръце! Изпълни сърцето ми с милостта си, за да позная кроткото и безмълвно тайнство на Твоята Любов Гледах птичките, как плахо се спускаха върху трохичките, които им бях хвърлила. С какъв страх погледът им се спираше върху мен. Аз се попитах: Повелителю мой, откъде това голямо недоверие в това малко сърце? Потънах в срам. И през склопените ресни на очите, видях далеч през вековете опнатия лък и стрели в ръцете на човек, в моите ръце аз видях лъка и стрелите, насочени върху невинното сърце на пееща птичка! О, мое сърце! Сега зная, кой прокуди птичките из моята градина, за да не мога да се радвам на веселите им песни – звънът от веригите на жестокостта. Съкруши ги! Съкруши бедността на моето слабо сърце.
към текста >>

34. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Дори е срамно да се хленчи, че са ти отнели любовта и щастието, защото в часа на това "отнемане" любовта е липсвала.
" – се питат тревожно всеки ден. Кой може да ти отнеме това щастие, ако притегателните сили на твоя дух го държат властно до себе си? Никой и никаква сила от сътворението на света до днес не е могла да раздели две любещи се същества. Случи ли се такова нещо, тогава любовта е отсъствувала, връзките са били прекъснати и дружбата е била само едно механично съществувание, поддържано от страх, от скука или от навик. Не може да се разлъчат две същества, ако се обичат. Дори е срамно да се хленчи, че са ти отнели любовта и щастието, защото в часа на това "отнемане" любовта е липсвала. Човекът, който ме изоставя, не ме обича. Да искам да го задържа насила, ще рече да му покажа своето безсилие пред него и пред другите. Оставя ли ме някой, трябва да ми бъде ясно, че моята задача в живота му е свършена и че е време да насоча кормилото на живота си в други пътища. Може ли някой да отнеме земята от царствените и властни обятия на слънцето? Тая земя и всички твари по нея съществуват и се хранят с любовта на това слънце.
към текста >>

35. МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това.
Нещо подобно ще бъде бъдещата физика. С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото. Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него. Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние. Цялото ни тяло е способно да бъде приведено от духа в движение. Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това. Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно съзнателно волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото. Тогава всеки ще стане лекар на себе си и ще се сдобие с едно пълно, вярно и точно чувство за тялото си. Може би тогава ще бъде в сила дори да възобновява загубени части на тялото. Може би тогава само от него ще зависи да одухотворява материята. Ще може да си създаде такова тяло, каквото той иска.
към текста >>

36. LE MAITRE - LA VOIE ASCENDANTE Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И може би тогава сълзи на засрамване ще напълнят очите му.
Красиви са световете, които ни очакват и безкрайни—радостите, които ни предстоят. Человекът сега е навлязъл в света като разбойник, въоръжен само със своя личен ум. Предстоят му пътищата на душата и духа. Тогава той ще знае, че слънцето живее само на 8 минути далечина; че майка му е земята, която му е дала тялото и всичко, което го обикаля, а в самия него има капчица от извора на безсмъртния живот. Само тогава ще може човек с по-голямо внимание да се огледа около себе си, да разбере, че живее в един велик, разумен свет, в който той дълго време е бил само палаво, непослушно дете, което е направило много пакости и разрушения. И може би тогава сълзи на засрамване ще напълнят очите му. И от тях, капнали върху земята, ще пораснат най-хубавите плодове на братската обич и отношения между хората! " Няколко думи за витализма В Юбилейния сборник в чест на проф, Д-р Михаил Герасков, издаден напоследък, е поместена статия: „Предпоставки на виталистичната психология" от Райна Станчева Андреева. Тук привеждаме следните редове върху витализма из тая статия: Една немеханическа теория за обяснение живота на живите същества, на организмите, носи името витализъм Това учение е бивало подлагано на критика и присмехи и често е отстъпвало място на механическите теории. В последно време, обаче, витализма се възражда, получава ново съдържание и започва да нанася удари на механическото учение за живота. Витализмът не отрича физико-химическите деятели в строежа на организма и на неговия живот, но като немеханическа теория допуща, че организмът не е само натрупване (агрегат) от кислородни атоми, азот, сяра и др.
към текста >>

37. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Повелителю мой, аз не мога да изброя прегрешенията си, нито да измеря времето, прекарано далеч от Тебе, истинският извор на щастие; не мога да изкажа, какъв срам е изгарял сърцето ми, когато познах своята заблуда!
* * * ПОЕМИ I Другарки мои, безбрежен океан е светът и аз бях недобър плувец в него, защото желанията ми бяха много и техните повели насочваха моя живот. Как пленително, с омайващ глас те всички ми обещаваха щастие! Те така заглушително викаха всички, че аз престанах да чувам тихия зов на моята душа. И щом гласът на някое от тях смогнеше да се извиси над гласовете на другите, то започваше да властвува над всичките ми сили и време. О, колко пъти веригите на измамните им гласове като дълбоки вечерни сенки обгръщаха тялото и духа ми! Повелителю мой, аз не мога да изброя прегрешенията си, нито да измеря времето, прекарано далеч от Тебе, истинският извор на щастие; не мога да изкажа, какъв срам е изгарял сърцето ми, когато познах своята заблуда! Как можех да не затуля очите си от свян пред Тебе, Който пребъдваш във всичко, когато видях себе си овладяна от желанието да обсъждам пътеките, по които бродят людските сърца! По нивите на другите се опитвах аз да изкореня израствалите бурени, а моята нива стоеше непосята и неизорана! Но дойде ден, и аз чух отново тихия зов на моята душа. Тогава, в безмълвния нощен мрак поведох тежка борба с моите желания. Жестоко страдах, когато се опитах да разкъсам веригите, с които те ме бяха оковали!
към текста >>

38. Два разговора с Учителя за музиката Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Някои се срамуват да пеят, да не им се смеят близките, че не пеят добре.
И без твоето пеене животът се развива. При това, ти днес си неразположен, няма защо да пееш, да губиш силите си. Ти се вслушваш в това нашепване и преставаш да пееш. Днес не пееш, утре не пееш, докато изгубиш мекотата си, почваш да оерубяваш. Кръвта слиза в задната част на мозъка и музикалният център пресъхва. Някои се срамуват да пеят, да не им се смеят близките, че не пеят добре. Няма защо да се срамувате. Всеки ще пее за себе си. Не мислете, че много певици или певци има в света. Истинските певци са малко. Всички останали певци и музиканти са посредствени.
към текста >>

Няма защо да се срамувате.
При това, ти днес си неразположен, няма защо да пееш, да губиш силите си. Ти се вслушваш в това нашепване и преставаш да пееш. Днес не пееш, утре не пееш, докато изгубиш мекотата си, почваш да оерубяваш. Кръвта слиза в задната част на мозъка и музикалният център пресъхва. Някои се срамуват да пеят, да не им се смеят близките, че не пеят добре. Няма защо да се срамувате. Всеки ще пее за себе си. Не мислете, че много певици или певци има в света. Истинските певци са малко. Всички останали певци и музиканти са посредствени. Музикалността е естествено чувство в човека, в което трябва да взима участие не само ума и сърцето, но и душата.
към текста >>

39. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако 2000 години след Христа кажем, че не можем да живеем един чист християнски живот, това е срам за нас!
Щом знаем, защо да не можем да приложим? Можем да приложим! И тъй, всички, без изключение, можете да приложите. Ние имаме добрите навици, имаме разумно сърце. Бог се е ограничил и живее в нас. Ако 2000 години след Христа кажем, че не можем да живеем един чист християнски живот, това е срам за нас! Аз ви слушах преди лекцията, един брат каза: “Братя, да се помолим! ” Аз бих желал само един от вас да се помоли, а не всички. Един от вас би свършил цялата работа. Един трен колко души машинисти изисква? - Един.
към текста >>

40. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

В Америка, и специално тук, за да забогатее човек трябва да е безсрамно същество: да лъже, да краде, да мами.
Съвсем нова книга. 15 ноември 1995 Продължавам преводите за да издадем нови брошури. Тука се отбори печатница Лазер и ще ни даде условия да печатаме книжките. Бях писал, че книжките струват 1 /3 от един малък сладолед, но когато кажем цената едва се решават да купят няколко книжки. 18 март 1996 Някои братя в България мислят, че съм кой знае какъв фабрикант. В Америка, и специално тук, за да забогатее човек трябва да е безсрамно същество: да лъже, да краде, да мами. Ако няма тези "качества" ще работи до 14 часа всеки ден, цялата седмица, неделен ден и празнични дни. Чак тогава за 48 години ще има една къща и един най-евтин автомобил... Един ден, когато се отпуснах малко за отдих, погледнах се в огледалото и видях един човек, когото едва познавам. Като че ли съм минал един 48 годишен сън! Имам ли право да помисля малко за себе си, или трябва да работя и след 80-та си година! За работата си не сме получили никога от никъде парична подкрепа.
към текста >>

41. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То прибираше срамежливо украсените си с дантела долни крилца.
А самите му идоли в очите на Природата нямат тая стойност, каквато им се дава — от там фалшивият живот, който уж все за добро и щастие се бори, а в края на краищата иде все смъртта и разрушението ... Ето защо трябва да се намерят ценностите, които са ценности на самата природа и следователно имат значение и стойност при всички времена и условия. Това търсят будните души, знаят учителите и води към него Учителят. Л. Л. Ти! Видях Те, приел вида на малко бръмбарче. То имаше солидни криле, които свличаше на гърба си, както стопанинът стоваря от колата тежките ритли, когато се връща от тежка работа. То прибираше срамежливо украсените си с дантела долни крилца. Гръбчето му беше издадено назад — може би, между хората то щеше да мине за гърбаво. Но какво значат човешките мерки за Тебе? Видях Те, когато в ранни зори озари със светлина едно облаче. То беше уединено, самотно — пурпурът вече застилаше хоризонта; беше тъмно мораво, като че натъжено. Може би някой тъжен спомен го гнетеше?
към текста >>

42. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще се срамувам от себе си, ако някога богатство.
И когато докрай останем само ней верни, само ней близки и мили. само тогава ще бъдем безкрайно щастливи, безкрайно свободни, радостни и спокойни в живота. Ние сме изворчета на любовта. И щом схванем своята единна същност по цялата земя и съзнаем своето велико предназначение — да оросяваме, да поим полята плодородни с своя мирен и разумен труд — тогава ще престанат диви, кървави борби, ще изчезне завинаги под слънцето всяко робство и навред ще бъдат пръснати все едни и същи хора братя, деца на все един и същ баща — Бог. Т. Ч. Шепот. Ще се срамувам от себе си, ако някога богатство. приласкае душата ми и направи да потъмнее взора ми към Вечната Истина. Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата. Ще се срамувам за себе си, ако слава или по-чест или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още от сега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен. Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като построена, винаги готова да засвири арфа.
към текста >>

Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата.
Ние сме изворчета на любовта. И щом схванем своята единна същност по цялата земя и съзнаем своето велико предназначение — да оросяваме, да поим полята плодородни с своя мирен и разумен труд — тогава ще престанат диви, кървави борби, ще изчезне завинаги под слънцето всяко робство и навред ще бъдат пръснати все едни и същи хора братя, деца на все един и същ баща — Бог. Т. Ч. Шепот. Ще се срамувам от себе си, ако някога богатство. приласкае душата ми и направи да потъмнее взора ми към Вечната Истина. Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата. Ще се срамувам за себе си, ако слава или по-чест или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още от сега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен. Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като построена, винаги готова да засвири арфа. Да бъде чист и благороден всеки негов порив. Всеобятна да бъде неговата прегръдка.
към текста >>

Ще се срамувам за себе си, ако слава или по-чест или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още от сега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен.
И щом схванем своята единна същност по цялата земя и съзнаем своето велико предназначение — да оросяваме, да поим полята плодородни с своя мирен и разумен труд — тогава ще престанат диви, кървави борби, ще изчезне завинаги под слънцето всяко робство и навред ще бъдат пръснати все едни и същи хора братя, деца на все един и същ баща — Бог. Т. Ч. Шепот. Ще се срамувам от себе си, ако някога богатство. приласкае душата ми и направи да потъмнее взора ми към Вечната Истина. Ще се червя от срам, ако съблазън на жена помрачи погледа ми и ме направи да не виждам в нея душата и сестрата. Ще се срамувам за себе си, ако слава или по-чест или обществено положение биха ме направили горд и жесток: още от сега аз моля съдбата да ме освободи от тяхното бреме и ме остави по-добре последен, непризнат и отхвърлен. Аз бих желал да закрепне в сърцето ми само един идеал: служенето на Великото Добро. Сърцето ми да бъде обнажено за възвишени трепети, за любов и милосърдие, като построена, винаги готова да засвири арфа. Да бъде чист и благороден всеки негов порив. Всеобятна да бъде неговата прегръдка. Да се приютява в него вселената, от мъничката звезда, надзърваща смирено из безкрая, от слънцето, ласкаещо, радващо, оживотворяващо, от замечтаната по вечно несбъднат блян луна, до напъпилата кайсия под прозореца ми, до залисаната вечно сериозна, трудолюбива мравка между тревичките.
към текста >>

43. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес, когато това учение е прехвърлило границите на България, когато редица просветени чужденци му отдават вниманието, което то заслужава и го определят като най-голямата ценност, която България дава на света, срамно е, бихме казали ние, за един български интелигент да не го познава или да се задоволява само с „речено-казано“ от този или онзи, без да потърси автентични източници за сформиране на своето мнение и отношение към него.
Книжнина Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, от Ангел Томов. Този очерк, печатан за пръв път в списанието „Философски Преглед", кн. 1. год II. (1929) е един от най-сериозните и сполучливи опити да се предаде в сбита форма учението и мирогледа на основателя на Всемирното Бяло Братство — Петър Дънов, да се намери неговото место и връзка в общата верига на мощната спиритуалистична вълна, която залива целия свет и да се посочи неговата роля в бъдещето. Ние го препоръчваме на всички, а особено на тия, които недостатъчно познават това учение или пък го познават според „хорски приказки" или вестникарски съобщения, инспирирани и разпространявани от противниците му. Днес, когато това учение е прехвърлило границите на България, когато редица просветени чужденци му отдават вниманието, което то заслужава и го определят като най-голямата ценност, която България дава на света, срамно е, бихме казали ние, за един български интелигент да не го познава или да се задоволява само с „речено-казано“ от този или онзи, без да потърси автентични източници за сформиране на своето мнение и отношение към него. Не ще съмнение, предлагания очерк не е достатъчен да даде пълна и ясна във всяко отношение представа за едно учение, чието всестранно изложение би изисквало десетици томове, но той прекрасно може да послужи като един увод, като един предговор към по-сериозното му и детайлно проучване. Поради това, ние намираме че неговото прочитане е необходимо за всекиго, който мисли, че трябва да познава духовния живот в България. Цената на книгата е 8 лв. Доставя се от автора: Анг. Томов, ул. „Регентска".
към текста >>

44. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител.
Те първи чрез своите писания и речи, във вестници и брошури, през устата на 2500 български свещеници, от амвоните на 2500 български църкви, по нареждане „от горе" дадоха мощния тласък на клеветата, която от ден на ден все продължаваше да расте и расте, да изпълня и най-затънтените кътчета па страната ни, за удоволствие и радост на съчинителите й. Пусната по такъв начин всред обществото клеветата, тя скоро намери своите волни и неволни, заинтересувани и незаинтересувани, платени и безплатни проводници, разпространители и крепители. И трябва да подчертаем, че най-ревностните, най-ожесточените от тях, най-верните съюзници на православното духовенство в задачата му да очерни колкото се може повече едно неприятно нему учение, това бяxa и са жълтата преса, — помийната яма на нашия обществен живот и всички патентовани лъжеродолюбци, за които светлината е като трън в очите. — Те бяxa и са, които най-охотно разпространяват всички плитко скроени измислици, всички обвинения и хули. Tе бяxa и а, които ръка за ръка с духовенството, инспирират гонения и преследвания, раздухват дремещото в тълпите чувство на сляп фанатизъм, настояват, изискват от властта да разтури и преследва Бялото Братство. За голямо съжаление, — за срам, бихме казали ние, на българското общество, последното, в по-голямата си част, се подаде на козните на духовенството, то прие с отворени обятия и безкритичен ум клеветите, стана им проводник и носител. Изобщо, черта на българина е, а донякъде и на всеки човек, да не подлага на преценка достоверността на клеветата, на злото, което чуе за другите. На клеветниците не се искат доказателства. „Еди кой си чул", „еди кой си видял", „вестниците писали" — това са всичките им доказателства. Това, което клеветниците кажат, се приема за чиста монета, надува се до неузнаваемост и се предава по-нататък! И, възползвани от това, че Бялото Братство и неговите истински ученици никога не се обръщат към човешкия, земния съд да защити той интересите им, да ги запази от обиди и клевети, защото знаят че има един вечен Съдия, който всичко вижда и само на Него уповават, — възползвани, казвам, от това — клеветниците продължиха своето ниско дело.
към текста >>

45. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие вършите спекулация чрез религията: не ви ли е срам?
След един момент, изненадан от голям шум, аз се обърнах. Ето, двама свещеници, които бяxa в горния етаж, с всичка сила тичат по стълбите, като че ли падат, и разтварят портата. И те, един през други тичаха към американците, — разбира се, за да получат пари, понеже американците навсякъде пръскат долари. Аз се ядосах, повърнах се назад към свещениците и казах: „Още не са се минали повече от 2 минути и вие свършихте ли вече обеда си? Вие хляб ли ядете или долари? Вие вършите спекулация чрез религията: не ви ли е срам? “ Бидейки син на християнин, аз още от малък бях чувал много разкази за Палестина и за това най-благочестиво посетих свещените места, вървейки пеш. На американците, които имат пари, свещениците веднага отвориха портата, даже забравяйки за яденето, и обратно, на мене. който бях вървял пеш, те отказаха, мислейки, че съм беден. Аз много им наговорих за това и те слушаха, без да кажат нещо, обаче и без признак, че се срамуват. Но американците, които разбраха моите думи, понеже аз говорих на френски, се засрамиха, и, без да влязат в църквата, се върнаха назад с автомобила.
към текста >>

Аз много им наговорих за това и те слушаха, без да кажат нещо, обаче и без признак, че се срамуват.
Вие хляб ли ядете или долари? Вие вършите спекулация чрез религията: не ви ли е срам? “ Бидейки син на християнин, аз още от малък бях чувал много разкази за Палестина и за това най-благочестиво посетих свещените места, вървейки пеш. На американците, които имат пари, свещениците веднага отвориха портата, даже забравяйки за яденето, и обратно, на мене. който бях вървял пеш, те отказаха, мислейки, че съм беден. Аз много им наговорих за това и те слушаха, без да кажат нещо, обаче и без признак, че се срамуват. Но американците, които разбраха моите думи, понеже аз говорих на френски, се засрамиха, и, без да влязат в църквата, се върнаха назад с автомобила. Свещеното място е затворено за юдеите. Докато те не приеха мене, американците, които може би бяха и евреи, те приеха, забравяйки даже да обядват, — за да получат пари. Аз ги силно упрекнах. Обаче когато американците си отидоха, свещениците се много разгневиха и повикаха полиция.
към текста >>

Но американците, които разбраха моите думи, понеже аз говорих на френски, се засрамиха, и, без да влязат в църквата, се върнаха назад с автомобила.
Вие вършите спекулация чрез религията: не ви ли е срам? “ Бидейки син на християнин, аз още от малък бях чувал много разкази за Палестина и за това най-благочестиво посетих свещените места, вървейки пеш. На американците, които имат пари, свещениците веднага отвориха портата, даже забравяйки за яденето, и обратно, на мене. който бях вървял пеш, те отказаха, мислейки, че съм беден. Аз много им наговорих за това и те слушаха, без да кажат нещо, обаче и без признак, че се срамуват. Но американците, които разбраха моите думи, понеже аз говорих на френски, се засрамиха, и, без да влязат в църквата, се върнаха назад с автомобила. Свещеното място е затворено за юдеите. Докато те не приеха мене, американците, които може би бяха и евреи, те приеха, забравяйки даже да обядват, — за да получат пари. Аз ги силно упрекнах. Обаче когато американците си отидоха, свещениците се много разгневиха и повикаха полиция. Аз бях заведен в полицейския участък, където съставиха протокол, че аз съм направил зло на църквата.
към текста >>

Аз разбрах от неговото лице, че той, макар и сам да пишеше протокола, се срамува за злината на свещениците.
Докато те не приеха мене, американците, които може би бяха и евреи, те приеха, забравяйки даже да обядват, — за да получат пари. Аз ги силно упрекнах. Обаче когато американците си отидоха, свещениците се много разгневиха и повикаха полиция. Аз бях заведен в полицейския участък, където съставиха протокол, че аз съм направил зло на църквата. Полицая, който писа протокола, бе мохамеданин. Аз разбрах от неговото лице, че той, макар и сам да пишеше протокола, се срамува за злината на свещениците. Те обаче имат голямо влияние и аз бях наказан. Тъй като подобни факти, като току що разказаните от мене, се повтарят твърде често в Палестина, то мнозина които отиват там със силна вяpa, се връщат без вяра. Аз имам един познат, който е българин, но живее в Палестина. Той служи там като преводач за българите-посетители, понеже знае арабски език. Веднъж този българин ми разказа един случай, в който сам той е взел участие.
към текста >>

46. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Срам и позор обаче за ония възрастни — генерали, адвокати и други, които с думи и писания възбуждат дивашки, кръвожаден шовинизъм, раздухват омразата, раздухват огъня на бъдещи братоубийства.
Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото. Като видяха, че с това не постигнаха целта си, те още веднъж се опитаха да смутят събранието със счупване на прозорци и с викове „Пожар, пожар", но и този път не им се удаде. Всичко това се върши от младежи хлапетии, които сами не знаят какво правят, когато се опитват да заглушат повика за мир и братство между народите и затова те заслужават само съжаление. Срам и позор обаче за ония възрастни — генерали, адвокати и други, които с думи и писания възбуждат дивашки, кръвожаден шовинизъм, раздухват омразата, раздухват огъня на бъдещи братоубийства. В своето безумие те сеят днес тръне и бодили, но ветрове и бури ще пожънат утре. И огъня, с който те искат да запалят цел народ, ще падне първом на техните глави.
към текста >>

47. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво безсрамие, какво нахалство, — да излизаш да протестираш против отнемането правата на твоите сънародници и, същевременно, под маската на борец против „румънската пропаганда“, да насъскваш за отнемането на тия права на чуждите малцинства у нас!
С други думи: да отнемем на румънците в България техните училища и църкви, доколкото ги имат, да им наложим българи за учители и свещеници, да ги заставим да говорят български, да ги побългарим и ... от това ще цъфнем и ще завържем, ще „запазим нашето национално единство". Ето един свещеник, който явно ни кара да правим зло, — това. което румънците и сърбите правят на нашите сънародници в Добруджа и Македония, той ни съветва да го правим тук на техните сънародници. „Румънска пропаганда“ било. Разединение на българщината!? Какво безсрамие, какво нахалство, — да излизаш да протестираш против отнемането правата на твоите сънародници и, същевременно, под маската на борец против „румънската пропаганда“, да насъскваш за отнемането на тия права на чуждите малцинства у нас! И каква недораслост и неразбиране на християнския идеал, за да проповядваш шовинизъм. Цялата реч на поп Стефан, комуто изобщо не липсва патос и ораторско изкуство, беше напълно издържана все в същия шовинистически дух. Той похвали „родозащитниците“ и ги посочи за пример на всички като едва ли не единствени „добри българи“. Накрая той със силен акцент завърши своята реч, като заяви тържествено пред всички — да не се чудят много на тези негови думи, защото той се чувствал „преди всичко българин, та тогава свещеник“. И ние не се чудим.
към текста >>

48. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Заплати, които един истински честен човек би се срамувал да получава, защото тия пари са откъснати от залъка на брата му.
Не трябва да се допуска и мисъл дори за нови заеми. По този въпрос нашето гледище е не нови заеми, не и отлагания, а съкращение държавния бюджет на половина. Невъзможно е, ще кажат тия, от които зависи това, За тези, конто искат, е възможно. И днес държавата представлява едно разсипничество, вършено но широка нога със средствата, обирани от оголелия народ. И днес има заплати, чиито цифри звучат като подигравка с приказките за „икономии". Заплати, които един истински честен човек би се срамувал да получава, защото тия пари са откъснати от залъка на брата му. Но да са само заплатите. Харчат се стотици милиони за излишни работи. Изобщо, държавния механизъм е извънредно много усложнен украсен, станал е прекалено скъп за падналите сили на народа. Той е изгубил своята естествена форма, своето зависимо положение, а се е превърнал в един чудовищен зловреден нарастък върху тялото на народа, който изсмуква сетните му сили и заплашва да го погуби. Ето защо.
към текста >>

49. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те не ще считат нито за срам, нито за грях да станат сутрин рано, да посрещнат всред природата възхода не дневното светило и да почерпят от него здраве, бодрост, енергия и духовна светлина.
Ето защо. хората на новата култура ще си възвърнат природния начин — рано да лягат и рано да стават, който ще бъде за тях извори на сила и здраве, на приятно самочувствие, на материално и духовно благоденствие. И когато учениците на Бялото Братство, ръководени от познанието на природните закони, знаещи силата и влиянието на утринните слънчеви лъчи, особено през пролетта, стават рано, и правят своите разходки всред природата, посрещайки изгрева на слънцето всред чистата атмосфера на разцъфтялата природа, при тържествените песни на птичките, те много добре знаят какво правят и защо го правят. и затова достойни за смях и за съжаление са не те, а тези, които им се присмиват, които ги обиждат и ги наричат „идолопоклонници“ за тия им постъпки. Хората на новата култура ще са именно такива „идолопоклонници ". Те не ще считат нито за срам, нито за грях да станат сутрин рано, да посрещнат всред природата възхода не дневното светило и да почерпят от него здраве, бодрост, енергия и духовна светлина. Китните полета и хълмове на майката-земя ще се огласят сутрин рано от тържествените песни на хората, влезли в съзнателна връзка и разумни отношения с космичния живот, влезли в хармония с всичко живо и цялата природа ще затрептява в тържествен химн, възвестявайки че нов живот, се ражда, нов ден започва. Друго едно „златно правило", което днешните хора са забравили и не изпълняват и което ще стане втора природа не хората на новата култура, е възвръщането към естествената храна на човека, състояща се от плодове и зеленчуци, които съдържат в себе си всичко необходимо за изграждането на човешкия организъм, за неговото поддържане и стимулиране. В природата има такова голямо разнообразие от растителна храна за човека. че просто чудовищни са оплакванията на ония месоядци, които казват, че не можели да оставят месото, защото нямало с какао да се хранят. Не липса на подходяща, задоволителна по качество и количество растителна храна с причината за месоядството, а грамадното извращение на човека, привикнал към вкуса не сготвената животинска плът.
към текста >>

50. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е ли срам за нас, окръжени тъй щедро от даровете На благодатнита земя, нашата майка — кърмачка Страстно със зъби жестоки да късаме и порим с наслада Раздрани трупове, като люти диви зверове?
Само свирепите хищници—лютите тигрове. Жестоките лъвове, алчните вълци и мечки Обичат кръв да проливат. Какъв престъпен обичай! Каква ужасна гадост: черво черва да поглъща! Че как можем с месо и кръв на твари нам подобни Алчното си тяло да гоим и с убийство на други Живи създания да подкрепяме живота си? Не е ли срам за нас, окръжени тъй щедро от даровете На благодатнита земя, нашата майка — кърмачка Страстно със зъби жестоки да късаме и порим с наслада Раздрани трупове, като люти диви зверове? Не можете ли без месна храна да насищате. Хора, вашия вълчи глад и алчност ненаситна? Бил — казва преданието — Златен Век, не напразно Така назван: живели са хората щастливо, кротко, Доволни и сити били само от земни плодове; С кръв уста си не сквернили. Тогаз и птиците свободно Широм въздуха цепили, а страшливи зайци Безстрашно в поле тичали; на вждица риба Не висяла жертва на доверието, нямало Хитри примки и капани; страх, измама, злоба що е Никой нито знаел. И навред царувал мир, а сега?
към текста >>

51. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще дойде ден, в който не ще има ни армии, ни войни, в който човекът ще се срамува, виждайки че работи само да храни полкове, в който Франция, Европа, целият свят освободен.
Абонирайте всички познати вам есперантисти. Абонирайте свои кореспонденти есперантисти в странство за него (за странство се плаша 20 лв.) Дайте обявление за кореспондиране в него. Разпространявайте го неуморно, за да може да расте по тираж и обем, да излиза по-често и така да изиграе предназначената си роля. Абонирането става чрез в. Братство — гр. Севлиево. Ще дойде ден, в който не ще има ни армии, ни войни, в който човекът ще се срамува, виждайки че работи само да храни полкове, в който Франция, Европа, целият свят освободен. ще диша свободно, отърсвайки и хвърляйки на боклука тая мантия от проказа, глупост и безчестие, която се нарича военен бюджет. Камил Фламарион Словото на Учителя Пробуждане на космичното съзнание Когато говорим за Бога, разбираме едно Свръхсъзнание, което прониква и обгръща целия космос. И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие. Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени.
към текста >>

52. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато интелигенцията на един народ падне в калта на живота, когато гледа с радост падението на жената, когато бурно аплодира и вика „бис“ на безсрамната голота, тогава тежко и горко на оня народ от недрата на който излиза.
Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор. Театърът чувствайки духовната нищета на българската интелигенция, поощрен от бурните й аплодисменти, представи оперети без всяка морална стойност, даде кълчения на голи жени, пиянски танци на болни мъже и с това усили интереса към долното и мръсното в живота. Интелигенцията — светлината на народа, надеждата на народа, започва да губи най-хубавото от себе си. Губи своите високонравствени схващания за живота и за голямата роля, която трябва да изиграе при издигането на един нещастен народ. Тя тръгва по пътя на разврата, по пътя на Рим, който някога искаше „Хляб и зрелища“. Когато интелигенцията на един народ падне в калта на живота, когато гледа с радост падението на жената, когато бурно аплодира и вика „бис“ на безсрамната голота, тогава тежко и горко на оня народ от недрата на който излиза. Учители, на нашия измъчен народ стреснете се от вашите постъпки, помислете къде отива вашата духовна сила, взрете се в нещастията на народа ни, помогнете му, ако не с пари, то поне с някой друг благ и полезен съвет. Той ви е създал, за да му бъдете полезни, а не да го водите към гибел, към падение. Не давайте своята било материална или духовна подкрепа на онова, което руши морала, достойнството в човека. Обявете бойкот на всичко, което носи развала и заживейте с възвишени идеали за нравствена и телесна чистота. Знайте, че само по красивия път на чистотата ще се достигне до спасителния бряг, до брега на любовта между всички хора.
към текста >>

53. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Срамота е!
Защото тия и подобни тям прояви, като сродните сцени с Хозе Мохика, детинското въодушевление при посрещането на Раб. Тагор, шума около гостуването но Евелина Холт и т. н. съвсем не са неща маловажни. Напротив, те издават един голям наш национален недостатък: липсата на чувство за собствено достойнство, лекомислие, липса на такт и мярка за нещата. А като се вземе пред вид че в последните посрещания са участвували, навярно с ръководни роли, и настоящи български министри, то тогава толкова по-печално става заключението, до което по необходимият трябва да дойдем. Срамота е! Ние изпаднахме досущ в положението на посрещачите от Гоголевия „Ревизор“, които вземат обикновения пройдоха и пияница Хлестаков за ревизор. Хората ни изпращат с хитро замаскирана спекулативна цел своите агенти или се разхождат за свое удоволствие, а ние пощуряваме и изпадаме в телешки възторг пред тях. Повече достойнство, господа! Срамота е! Всяко нещо има мярка.
към текста >>

Срамота е!
А като се вземе пред вид че в последните посрещания са участвували, навярно с ръководни роли, и настоящи български министри, то тогава толкова по-печално става заключението, до което по необходимият трябва да дойдем. Срамота е! Ние изпаднахме досущ в положението на посрещачите от Гоголевия „Ревизор“, които вземат обикновения пройдоха и пияница Хлестаков за ревизор. Хората ни изпращат с хитро замаскирана спекулативна цел своите агенти или се разхождат за свое удоволствие, а ние пощуряваме и изпадаме в телешки възторг пред тях. Повече достойнство, господа! Срамота е! Всяко нещо има мярка. Стига ненужни унижения! С. К. За причините на световната стопанска криза Както е известно, в началото на м. юни заседава във Виена конгреса на международните търговски камери.
към текста >>

54. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дано се засрамите от себе си и не вземате и не прахосвате тъй безумно последните левове на бедните и отрудени селяни и граждани, които все повече изнемогват, страдат и умират, под тежестта на вашето охолство.
Да видите как живеят тия, чийто труд е обилен източник за вашите блага. Да видите какво става в техните сърца и души. Де видите как мизерията и теглото, причинени им от вашето убийствено равнодушие, от вашия безумен и престъпен егоизъм, будят в тях злоба, ненавист и ги карат да поглеждат към вас със стиснати юмруци. Да видите как нещо тъмно се надига в тях, което може след време да се изрази в страшна, гибелна за вас и за тях, в унищожителна буря ... Елате да ни видите, та дано тогава се ужасите от своето престъпно себелюбие. Дано трепне, дано се пробуди във вас малко милост и обич. Дано се засрамите от себе си и не вземате и не прахосвате тъй безумно последните левове на бедните и отрудени селяни и граждани, които все повече изнемогват, страдат и умират, под тежестта на вашето охолство. Дано се надигне, дано оживее във вас човека-брат, който не желае повече да прави на другите това, което не желае и нему да правят. Всички вие, заслепени от власт и величие, що заемате високи постове, вслушайте се в гласът, който иде от низините и ви предупреждава за страшната буря, която се надига едва забелязано и застрашава да унищожи човешкия живот! Т. Ч. Да се борим против войната! Страшната политическа комедия, която се разиграва, възмущава будната и чиста съвест на цялото миролюбиво човечество.
към текста >>

55. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя не се срамува от грешните и грозните.
А къде е Христос сега? - Христос е там, в света, където има любов. Навсякъде където има любов между двама души, там е Христос. Любовта се проявява навсякъде в природата и живота. Любовта се проявява и там, където не я очакваме. Тя не се срамува от грешните и грозните. Тя при всичките отива и всички стимулира и обнадеждава. Сега ни е потребна една наука, да ни научи как да обичаме. И няма по-мъчна наука от тая, да се научим, как да обичаме хората. Трябва да знаеш как да предадеш своята любов, за да предизвикаш любов и в другите, защото някой път може да предизвикаш омраза със своята любов. Във всяка епоха природата внася нещо ново в живота.
към текста >>

56. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И понеже последните не могат да покажат истинския си лик без да предизвикат бунта, не само на масите но и на духовния елит, тези тъмни сили на реакцията изправят пред себе си (за да се прикрият зад техните гърбове) всевъзможни демагози, надарени с красноречие и енергия, разни Мусолиновци и Хитлеровци, които заявяват, че действат в името на народа и имат безсрамието да се олицетворят с него, за да го погубят и поробят отсетне.
Няма по-смъртен неприятел от него за достойнството независимостта и свободния ход на един народ към напредъка. Той се скрива под лъжливи маски, които нагодява към лицето на всеки народ. Той знае много добре да свири но всички корди не себелюбието и на лъжливия идеализъм, на възбуждането срещу чуждото. Той се дори осмелява понякога да застава като борец за подтиснатите маси. В действителност, навсякъде той е демагожко оръдие на капиталистическата и военна реакции, на тъмните и удушваши сили на миналото. И понеже последните не могат да покажат истинския си лик без да предизвикат бунта, не само на масите но и на духовния елит, тези тъмни сили на реакцията изправят пред себе си (за да се прикрият зад техните гърбове) всевъзможни демагози, надарени с красноречие и енергия, разни Мусолиновци и Хитлеровци, които заявяват, че действат в името на народа и имат безсрамието да се олицетворят с него, за да го погубят и поробят отсетне. И затова аз надавам вик: Тревога! ... Защото зная с какви парични средства, печат, софизми, официална и полуофициална дипломация тяхната ловка и безсрамна пропаганда разполага, за да опие младежта и да измами заслепените народи. Вие не знаете вие не виждате, както ние на Запад виждаме, на какао отвратително насилие и на какви престъпления се крепи в Европа тяхната власт. Отворете очите си, бдете над дремещите, будете заспалите! Защитете се!
към текста >>

... Защото зная с какви парични средства, печат, софизми, официална и полуофициална дипломация тяхната ловка и безсрамна пропаганда разполага, за да опие младежта и да измами заслепените народи.
Той знае много добре да свири но всички корди не себелюбието и на лъжливия идеализъм, на възбуждането срещу чуждото. Той се дори осмелява понякога да застава като борец за подтиснатите маси. В действителност, навсякъде той е демагожко оръдие на капиталистическата и военна реакции, на тъмните и удушваши сили на миналото. И понеже последните не могат да покажат истинския си лик без да предизвикат бунта, не само на масите но и на духовния елит, тези тъмни сили на реакцията изправят пред себе си (за да се прикрият зад техните гърбове) всевъзможни демагози, надарени с красноречие и енергия, разни Мусолиновци и Хитлеровци, които заявяват, че действат в името на народа и имат безсрамието да се олицетворят с него, за да го погубят и поробят отсетне. И затова аз надавам вик: Тревога! ... Защото зная с какви парични средства, печат, софизми, официална и полуофициална дипломация тяхната ловка и безсрамна пропаганда разполага, за да опие младежта и да измами заслепените народи. Вие не знаете вие не виждате, както ние на Запад виждаме, на какао отвратително насилие и на какви престъпления се крепи в Европа тяхната власт. Отворете очите си, бдете над дремещите, будете заспалите! Защитете се! Мрежата на империалистическата диктатура в тоя час е надвиснала над народите в света. Нека застрашените народи си подадат ръка.
към текста >>

57. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не виждат, че мнозина изнемогват от непосилен труд и неволи, от мизерия, и без срам, без упреци на съвестта, получават и прахосват по стотици левове дневно, събирани от бедния и гладен народ.
Това се вижда ясно. И смело може да се каже, че това не са никакви народни служители, никакви управници, в точно обратното: те са гибелни за народа егоисти, заслепени себелюбци, които служат на свои лични амбиции, гонят своя лична слава, осигуряват свои лични материални облаги. Чрез данъци, чрез глоби, чрез разни налози тия народни служители му отнемат народния труд. вземат насила народните пари, за да имат за себе си големи заплати, за да трупат богатства и живеят в разкош. Те са толкова далеч от народа, те са толкова отчуждени от него, щото никога не виждат неговото истинско положение. Не виждат, че мнозина изнемогват от непосилен труд и неволи, от мизерия, и без срам, без упреци на съвестта, получават и прахосват по стотици левове дневно, събирани от бедния и гладен народ. Получават големи заплати, та по тоя начин, за народа, който им дава всичко, не остава и малко, не остава нищо и той слабее и умира бавно, притискан и задушван от своите служители и управници. Такива са днешните народни служители, Нови служители, нови управници и духовни ръководители на народа са нужни. Те трябва да обичат народа и да му служат не за заплати, не за материални блага, а защото са част от него, защото народното щастие и свобода са и техни, защото народния напредък е и техен напредък. Те трябва да служат на народа с целия си живот, с всичките си сили, способности и средства; те трябва да бъдат готови дори и живота си да жертват, щом това е нужно за народното благо. Народните служители и духовни ръководители трябва да бъдат такива, какъвто беше Христос, каквито бяха апостолите, каквито са били малцина измежду светиите и учените.
към текста >>

58. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неотдавна, един ученик ми се похвали, че един от техните учители им заявил в клас, че него го било срам да помисли дори, че един интелигентен човек може да вярва в подобни глупости.
Но то се казва по-умно — по заобиколен начин. „Душата“ там е „сбор от психични функции“. Вярата, религията на човека е произлязла „от страха пред могъществото на природните явления“. Основните истини на живота, така както са формирани в съзнанието на религиозния човек, с „басни, суеверия, предразсъдъци, наследени от миналото“. А всичко, което не е казано, което се чете между редовете, се допълва при всеки удобен случай от учителите материалисти. Неотдавна, един ученик ми се похвали, че един от техните учители им заявил в клас, че него го било срам да помисли дори, че един интелигентен човек може да вярва в подобни глупости. Материалистичната интелигенция, сама отровена и обезверена от един не почиващ на реална основа мироглед, продължава да влива тази отрова и в съзнанието на подрастващите поколения, Освен тези три главни недостатъци на днешното училище, има още един, който е в зависимост от тях, бидейки тяхно следствие. Това е свръхпроизводството на негодна за самостоятелен творчески живот интелигенция, без кормило и компас в живота, пред очите на която стои една най-важна цел — да се добере до държавна служба, за да си осигури живота. Тази именно лъже-интелигенция, доброволна плячка на партизанщината, е която доскоро пълнеше кадрите на партиите, преливайки се от една в друга и изпълвайки духовната атмосфера с дъх на нравствено разложение. И ние ще подчертаем, че за тия нейни отрицателни качества и действия е виновна не само тя, но и училищната система, която я формира и я изхвърля в живота негодна за самостоятелен творчески живот. Но какво трябва да бъде новото училище?
към текста >>

повтаряйки се най-безсрамно все повече и повече това физическо и морално упадане, което бичува човечеството и което расте с напредъка на цивилизацията.
Тази, а не друга, трябва да бъде върховната цел на Духът. Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви. А и в Евангелието на св. Матея (гл.12 — ст.7) е казано: „Аз искам милосърдие, а не жертви“. Милосърдието обаче остана един мит, докато моралът на жертвоприношението, който води началото си от тъмните времена, продължава да дели човечеството на 2 категории: покорени и господстващи. повтаряйки се най-безсрамно все повече и повече това физическо и морално упадане, което бичува човечеството и което расте с напредъка на цивилизацията. Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно. Остава да се възхищава от тъмните сили и да аплодира по публичните мегдани тези, които с по-модерни средства успяват до убиват ближният си в името на фалшиви идеали. Така че, в тази тъй наречена „модерна цивилизация“, нищо модерно няма, освен средства за постигане цели, подобни ония през времето на каменния век. Истинските идеали не се стремят към смъртта и разрушението, а към мир и благоденствие, без които не е възможна оная хармония, към която всеки спиритуалист се стреми. Че това е в желанието на много, съм напълно съгласен, но … с добри намерения е послан в ада.
към текста >>

59. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зер прости сме, с кърпи и сукмани ходим, та белки ще го посрамим.
Пари без труд да печеля. Чиновник да бъда. — Как се е усетил да ти пише. Толкова ни е забравил, та не ни познава даже. Кога отида в града срещна го пък той се обърне, като че ли не ме вижда. Зер прости сме, с кърпи и сукмани ходим, та белки ще го посрамим. Да не дава Господ тая работа Да става! В града да идеш та после като лелин ти Гроздан да правиш. За гдето леля ти забравила да му оглади яката посегнал на майка си, та цялата махла събрал. И това ми било уж гражданин! ... Голям срам, сине!
към текста >>

... Голям срам, сине!
Зер прости сме, с кърпи и сукмани ходим, та белки ще го посрамим. Да не дава Господ тая работа Да става! В града да идеш та после като лелин ти Гроздан да правиш. За гдето леля ти забравила да му оглади яката посегнал на майка си, та цялата махла събрал. И това ми било уж гражданин! ... Голям срам, сине! ... — Мале, защо ми хортуваш тия приказки. Та аз тръгнал ли съм за града. — Абе нали знаеш майка. Все мисли и добро и зло. Хей! … Заприказвахме се, та питата истина.
към текста >>

60. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Срамежлива, като годеница, тя влезе.
И ще ми бъдеш като ангел-хранител, ще ме пазиш като Бог в живота. Бях зрящ, но не виждах Бога, не търсих водач в житейския си път! А колко тежко се живее без Него! … Жена му приготви тоалета си, искаше да го изненада. Нали повече от година не са се виждали! Срамежлива, като годеница, тя влезе. — Най-после, Коля, ти дойде! Ами доктората взе ли? Защо толкова време не ни писа? —- Ето го! Взех го.
към текста >>

61. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наистина, не е ли срамно, хората, които искат да бъдат истински християни да се преследват и осъждат в християнски страни, всред християнски народи?
Свободната църква, която по принцип не желае подкрепата на държавата, се издържа от Доброволни приноси, разполага с големи средства и издържа няколко мисии в Азия и Африка. които работят съвсем безкористно. На това духовно и религиозно събуждане се дължи голямата чувствителност и отзивчивост на обществената съвест и общественото мнение в Швеция. Доказателство за това е напр. закона, според който всички младежи, които по съвест, по религиозни и нравствени мотиви, отказват да служат военна служба, вместо наказание, както е в другите страни в Швеция се освобождават и им се дава друга работа, полезна за обществото, която те охотно извършват. Наистина, не е ли срамно, хората, които искат да бъдат истински християни да се преследват и осъждат в християнски страни, всред християнски народи? Всички хора са братя, всички хора са мои ближни, дори и животните, и ако трябва да обичам ближния, очевидно не мога и нямам право да убивам. Ако това съзнание се култивираше от църквите във всички християнски народи, никакви войни и никакво убийства дори не биха съществували. И в това отношение църквите в Швеция, в лицето на своите най-добри представители, далеч са изпреварили напр. балканските църкви. Изобщо, това.
към текста >>

62. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нямат грях, нямат срам ни от Бога, ни от хората … Лъжат, крадат и мислят, че няма кой да ги види.
И туй ми било братя! — подзема дядо Тихол. Като че ли не са раждани от една майко, сукали от едно гръд и расли под една стряха. Земята ли се е свършила, та да проливат братска кръв. Хората пилето жалят, пък той брата си не пожалил! Нямат грях, нямат срам ни от Бога, ни от хората … Лъжат, крадат и мислят, че няма кой да ги види. Долу на чешмата всяко лято слагам кипчета, но със синджирите ги вземат. — Тихоле, какви времена дочакахме! Туй, младите, за нищо не мислят. Общото не тачат, не го ценят за нищо. Моста се продънил, изгнил, страх до те съвземе кога минеш, пък синковецът вади гредите, катраносва ги за диреци и опъва телта по тях.
към текста >>

От затвор не ме е страх, но ме е срам от тебе.
Заминават те и при мен идат, а твоята воденица е по-голяма, по-хубава, с циментен бент. Но не можеш да ги посрещнеш, не можеш да спечелиш сърцата им с добро. Завидя ми и искаше зло да ми сториш. — Ще ми простиш ли, дядо Тихоле? промълви Горан. От затвор не ме е страх, но ме е срам от тебе. Ти си тъй добър, пък аз! Защо не стана като теб? ... — Ще станеш! Всеки има божествената искра на доброто в себе си. В едни тя гори с буен плам и топли не само тях, но и околните.
към текста >>

Лошите качества са: безсрамие кокетство, лекомислие, непостоянство, леност, разврат.
Отсъствието на лунното влияние, се изразява в липса на мисъл и поезия, сърдечна коравина, безчувственост. Венера е богиня на любовта. Чрез нея идва живота. Нейната област, венериния хълм заема основата на големия пръст. Добрите качества на венериното влияние са: красота, грация, милосърдие, нежност, любезност и потребност да се обича. Лошите качества са: безсрамие кокетство, лекомислие, непостоянство, леност, разврат. Отсъствие на Венерините влияния означава егоизъм, студенина, липса на чувствителност. (следва) Глиган и нива Нивата беше посадена с картофи. Пред нея излезе из гората стар глиган. Погледна надясно, наляво, помириса, па въздъхна и рече: — От година на година — по лошо! Ето пък сега картофи родила моята нива!
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Срам ме е да ги покажа.
— Мя-у! повторил Паунът. Всичко каквото каза, напето девойче. е тъкмо така. Но я виж краката ми, какви са черни и грозни, като че не са мои. Срам ме е да ги покажа. А като ги види някой — в земята потъвам от срам. Те ми са голяма тъга! — Краката ти, драги Паунчо, не са за тъга, а за работа. За работа и за услуги на твоите ближни. Да търчиш и да помагаш на всички, които имат нужда.
към текста >>

А като ги види някой — в земята потъвам от срам.
повторил Паунът. Всичко каквото каза, напето девойче. е тъкмо така. Но я виж краката ми, какви са черни и грозни, като че не са мои. Срам ме е да ги покажа. А като ги види някой — в земята потъвам от срам. Те ми са голяма тъга! — Краката ти, драги Паунчо, не са за тъга, а за работа. За работа и за услуги на твоите ближни. Да търчиш и да помагаш на всички, които имат нужда. „Само добродетелта прави бели, пълни, красиви и здрави краката.“ Така пише в старите книги.
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Смутила се, засрамила се и решила от студенството да се откаже, с внезапния си отказ с децата си да позамаже.
Само такса за записването ще платите. — Е, като е тъй. ще дам от себе си едно перце. — О, не, любезна Златоперке, ще дадеш това, което под перцата носиш. Но кокошката комай че не разбрала точно що е длъжна да плати. Смутила се, засрамила се и решила от студенството да се откаже, с внезапния си отказ с децата си да позамаже. — Господин Професоре, рекла, няма аз да следвам. Току имам десет здрави пъргави дечица, пък и умнички са, тях да ви изпратя. Само че не зная, могат ли децата хитрина да учат? — О. разбира се, разбира се.
към текста >>

65. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че е срамота слугата господаря си да изневерва.
И родил се Господ мравка в най почтено мравчино семейство. И родил се и за време възрастил се. И тогава по мегдани, черкови и читалища започнал да ги учи и да проповядва, че причината за гдето не успяват е лъжата, че от нея страдат и ще страдат. Че лъжата е пред Бога мерзост, сатанинско дело. Че е грехота бащата майката да лъже, майката — бащата, а синът — и двама. Че е срамота слугата господаря си да изневерва. Че е недостойно отвратително дори, началникът с лъжа да среща и изпраща подчинените си, както и високо благородните и първи граждани на мравчиното племе Че тъй ако продължават, ще заслужат укор и презрение — Изхвърлете, казвал, из сърцата си лъжата, да ви се засели мир в душите и да ви огрее светлина челата! Мравките, обаче, като се намерили виновни, не рачили грешката си да изправят, а решили да се защищават. И, понеже туй пък било невъзможно, наговорили се да убият новият учител, като го нарекли „невменяем“, „пакостен размирник“ „неправеден изобличител“, който щял да разврати народа. И, когато той отишъл на разходка по полето, те се вдигнали по него, всички мъже въоръжени със всякакво оръжие, там да свършат престъплението си ужасно. Господ, като видял глупавия поход, литнал пред тях като че уж бяга, и потънал във небесния лазур.
към текста >>

66. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Последната се обиди и засрами защо така явно и публично й каза, защото тя през това време не била бременна.
След войната се заселих в Айтос, тук се сбъдна и третото предсказание. Ожених се и в късо време изгубих жена си и се ожених за втора. Ето три предсказания, които се сбъднаха точно така както ги предсказа тази наглед проста циганка. Нека добавя още, че тази съща ща циганка тогава предсказа и на една от съседките ни в селото, които от любопитство бяха се събрали в двора ни. Тя. й каза следното: „Булка ти ще родиш две деца близнаци. Последната се обиди и засрами защо така явно и публично й каза, защото тя през това време не била бременна. Но след една година стан точно така: същата роди два близнака. Всичко това ме кара да вярвам, че предсказанията са верни. Съобщава Я. С. гр. Айтос Анкета за духовни опитности, предсказания и различни прояви на невидимия свят.
към текста >>

67. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-подир, когато двора се из-пълнил все с изцапани съдини, най-голямата от тях — една прекрасна и надута бъчва — се обърнала към всички, изгледала ги съжалително и рекла: — Вместо каци и варели и красиви бъчви, по-добре би било да сме връчви някакви ей-там, за да ни не стига тоз нечуван срам!
Пък че били без папур. кой ще види, кой ще се досети! И, наистина, за кратко време спуснали се купувачи и накупили си от прекрасните съдини на бъчваря, но за проклетия, всъде и пред всеки все едно и също чудо се повтаря: Хубавите каци, бурета и бъчви вода не задържат, работа не вършат! ... Киснали ги, лепили ги, мазали ги — непоправило се злото, не излязла Кина на хорото. И започнали обратно да се връщат в двора на кацаря, гдето сам той рекъл, всеки недоволник там съда си да стоваря. Най-подир, когато двора се из-пълнил все с изцапани съдини, най-голямата от тях — една прекрасна и надута бъчва — се обърнала към всички, изгледала ги съжалително и рекла: — Вместо каци и варели и красиви бъчви, по-добре би било да сме връчви някакви ей-там, за да ни не стига тоз нечуван срам! — Но признай, сестрице, отговорила й една стара каца, че си имате голям кусур! — Вие, милинка, сте без папур! * * * А тез варели, каци, бъчви, Са днешните народи клети, От всички хубаво си имат — Любов в сърцата им не свети Дядо Благо Животът е музика Животът е музика. Той върви в три направления: в мажорна, миньорна и хроматическа гами. Това са трите велики методи, които регулират живота.
към текста >>

68. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Жабата се засрамила и избягала.
Ако можеш да теглиш колата, аз тутакси ще те повикам да те подкова. — Не, припряла се жабата, аз сега не мога да тегля, но като ме подковеш, сигурна съм, че ще се засиля. В това време незабелязано ковачът взел един остен и боднал жабата по крака. Тя се стреснала, болезнено изохкала и отскочила на страна. — Видя ли, казал й ковачът, ти не можа да изтърпиш едно бодване, а как би изтърпяла да забия пирони в краката ти? Жабата се засрамила и избягала. * * * Първо прецени, после пожелай, за да се не срамиш на самия край. Дядо Благо Книжнина Новое посланiе солнца. Рига, 1935 г. Приятелите на Всемирното Братство в Рига са издали на руски език горната книга за запознаване на интересуващите се с учението и живота на Братството. Същите издадоха по-рано „Трите основи на живота“, а сега наскоро ще излезе „Новата Ева“, също на руски език.
към текста >>

* * * Първо прецени, после пожелай, за да се не срамиш на самия край.
— Не, припряла се жабата, аз сега не мога да тегля, но като ме подковеш, сигурна съм, че ще се засиля. В това време незабелязано ковачът взел един остен и боднал жабата по крака. Тя се стреснала, болезнено изохкала и отскочила на страна. — Видя ли, казал й ковачът, ти не можа да изтърпиш едно бодване, а как би изтърпяла да забия пирони в краката ти? Жабата се засрамила и избягала. * * * Първо прецени, после пожелай, за да се не срамиш на самия край. Дядо Благо Книжнина Новое посланiе солнца. Рига, 1935 г. Приятелите на Всемирното Братство в Рига са издали на руски език горната книга за запознаване на интересуващите се с учението и живота на Братството. Същите издадоха по-рано „Трите основи на живота“, а сега наскоро ще излезе „Новата Ева“, също на руски език. Изобщо, групата в Рига работи енергично и резултатно.
към текста >>

69. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората се стесняват, срамуват се да проявят доброто, Божественото в живота си.
А всички нещастия, всички катастрофи и живота на човечеството — държави, общества, семейства, индивиди се дължат на бързането, на заблудата ни в ламтежа и егоизма. Ламтежа и егоизма идват от бързането ни да превъзмогнем другите, да станем по-щастливи, по-велики от тях, а това е невъзможно, затова Учителя ни казва да не желаем невъзможните неща, да не желаем да сме по-щастливи, нито по-нещастни от другите. Да бъдем нещастни и щастливи поне колкото другите хора. Да не желаем невъзможните за нас неща, да не се стремим да имаме изведнъж грандиозни постижения, а да градим постепенно в себе си Божествения живот и да го изявим кой както може, без да го подпушва, да дадем простор и свобода на висшето на благородното в себе си. ако искаме да растем и да се развиваме правилно. Хората се стесняват, срамуват се да проявят доброто, Божественото в живота си. Няма защо да избягваме от него. Това е истинската ни среда, в която трябва да живеем постоянно. Ако има нещо, от което трябва да се стесняваме и срамуваме, ако има среда, която трябва да напуснем и от която трябва да излезем. това е оная порочна среда на падение, неморални отношения и гнилота, която ни носи ограничения и смърт, която ограничава и най-ценното в нас — Божествения живот. А смисъла на живота ни е да носим и изявяваме Божественото.
към текста >>

Ако има нещо, от което трябва да се стесняваме и срамуваме, ако има среда, която трябва да напуснем и от която трябва да излезем.
Да не желаем невъзможните за нас неща, да не се стремим да имаме изведнъж грандиозни постижения, а да градим постепенно в себе си Божествения живот и да го изявим кой както може, без да го подпушва, да дадем простор и свобода на висшето на благородното в себе си. ако искаме да растем и да се развиваме правилно. Хората се стесняват, срамуват се да проявят доброто, Божественото в живота си. Няма защо да избягваме от него. Това е истинската ни среда, в която трябва да живеем постоянно. Ако има нещо, от което трябва да се стесняваме и срамуваме, ако има среда, която трябва да напуснем и от която трябва да излезем. това е оная порочна среда на падение, неморални отношения и гнилота, която ни носи ограничения и смърт, която ограничава и най-ценното в нас — Божествения живот. А смисъла на живота ни е да носим и изявяваме Божественото. Разумният човек не гради на гнила и неустойчива почва: той гради на здрава почва, на канара и при това с доброкачествени материали. Да сме доволни и да благодарим на Бога с цялото си същество, че ни е озарил пътеката. която води към разумния живот, към чистотата, към Истината.
към текста >>

70. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дигни очите си, дете, не се страхувай.“ Окуражен така, аз подигнах очите си и срещнах погледа на жреца, Очите му, забелязах го още тогава, въпреки моята срамежливост, бяха с променлив цвят — син и кестеняв, но.
Вървях от страни на моя водач, с очи отправени към земята. Когато той се спря, спрях се и аз и погледа ми падна по краищата на бялата тога на жреца; тя беше деликатно бродирана със златни букви, това бе достатъчно за да погълне вниманието ми и да ма изпълни, за момент, с възхищение. „Един нов послушник? “ Чух един тих и приятен глас. „Добре, заведете го в школите, той е още юноша. Дигни очите си, дете, не се страхувай.“ Окуражен така, аз подигнах очите си и срещнах погледа на жреца, Очите му, забелязах го още тогава, въпреки моята срамежливост, бяха с променлив цвят — син и кестеняв, но. въпреки техния нежен оттенък, те не ми дадоха това окуражаване, което почувствах в гласа. Те бяха спокойни, пълни с проницателност, но ме накараха да се разтреперя. Той ни освободи с един жест. И продължи своята еднообразна разходка към края на широката алея, докато аз, треперейки както никога до тогава, следвах мълчаливо моя мълчалив водач. Влязохме през голямата главна врата на храма, чиито страни бяха образувани от грамадни блокова недялан камък.
към текста >>

71. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако в нас, които се наричаме християни, има поне малко искреност и уважение към себе си и към Христа, трябва да се срамуваме от това езическо и материалистическо празнуване, отличаващо се само с ядене и пиене, само с плътски удоволствия.
Lumiere Рождество Христово Раждането на Христа, което е станало преди около две хиляди години, за нас има тоя смисъл, че тогава се е родила и проявила най-великата Любов, че тогава е изгряла и озарила света най-светлата Истина. Раждането на Христа за това се отличава от раждането на другите хора, защото чрез Него се прояви в живота Любовта и Истината. За това и празнуваме денят на Христовото раждане като ден велик и светъл, като ден, който само веднъж , изгрева в историята на човешкият живот. Любов, Братство и взаимопомощ, Истина, Свобода и мир. това е светлия и красив знак, поставен от Христа върху тоя далечен ден, който блести върху хоризонта на нашето тъмно и кърваво минало. Ако в нас, които се наричаме християни, има поне малко искреност и уважение към себе си и към Христа, трябва да се срамуваме от това езическо и материалистическо празнуване, отличаващо се само с ядене и пиене, само с плътски удоволствия. През такъв светъл ден, през такъв велик празник, какъвто е Рождество Христово, трябва в нас да се роди стремеж към високият Христов идеал: трябва в сърцата ни да бликне Неговата Любов, трябва в душите ни да засияе Неговата истина. Само така ние ще засвидетелстваме, че вървим по посоченият от Христа път, че заслужено носим Неговото име и че има смисъл нашето празнуване. Хиляда деветстотин тридесет и пет години откак се е родил Христос. И всяка година от тогава празнуваме Неговото рождение. А в действителност живота ни не представлява ли само едно продължение от живота на езичниците, които преследваха, осъдиха и разпнаха Христа върху кръста на Голгота?
към текста >>

72. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Не отговорих, защото бях срамежлив.
Това бе една целувка върху моите устни. Отворих очи. До мене, върху водната повърхност, беше моята царица — царицата на Лотоса. Аз извиках от радост... Тя бе тук, моята царица, моята върховна приятелка, и когато тя бе при мен, за мен не съществуваше нищо друго на света. „Дете, ти пак дойде при мен, но скоро ще ме напуснеш и как аз ще мога да ти помагам, когато ме забравяш напълно? “ Не отговорих, защото бях срамежлив. Мъчно бих могъл да повярвам, че съм я забравил, обаче, това бе наистина така. „Водата, в която ти се намираш сега, каза тя, идва от местото, гдето моите цветя, цветята на лотоса, цъфтят във всичката си красота. Ти би умрял, ако стоеше така във водата, в която растат те. Но тази вода, която идва от там, съдържа само малко от техния живот и тя им е дала от своя собствен живот. Когато ти ще можеш да се потопиш във водата на басейна на лотоса, ти ще станеш силен като орел и свеж като живота на новородения.
към текста >>

От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един младеж, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб.
Моят живот беше обречен на хора, които ме държаха в робство физически и духовно; тежки вериги спъваха моята душа. Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе! Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха. Когато станах възрастен, моята душа беше пълна с отвращение, но тези думи, които светеха като звезда в душата ми, пръскаха чудна светлина в моя беден живот. Когато моя дух израсна, аз разбрах какво бях станал и една тежка, смъртна скръб, скръбта на отчаянието, направи да изчезне пред мен всичката красота на света. От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един младеж, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб. Понякога, разхождайки се из градината, аз спирах погледа си върху басейна на лотоса и се молех да видя видението. Но тя не идваше вече Аз бях изгубил невинността на детството и не бях още завладял силата на мъжа. (следва) Трима пътника (басня) Глух и сляп се сдругарили и решили с всички сили в тежкия си жизнен път със злато да се снабдят, като просят по света. Чуждите сърца злодейски, зли, еврейски, фарисейски, тук ги хокали със яд, там им дали книжен плат, там изтъркан, чер петак. Но един ден, след година, някой минал и заминал покрай тях, като на сън — и им хвърлил цял алтън, който паднал с меден звън.
към текста >>

73. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първият лъч прониза свежия утринен въздух и огря мраморно бялото лице на учителката; тя засия, заеме се, стана, пристъпи срамежливо напред, подаде си ръката на някой невидимо дошъл, ръкува се, взе нещо от него, направи движение, че връзва невидимо въже за ябълката и после си седна на мястото с вид като че ли до нея седна невидимия гостенин и почна да и говори, а тя, с втренчен в него поглед, внимателно слушаше.
Набързо се облякох и тръгнах след нея, но тя беше се вече скрила зад баира. Когато и аз се изкачих отгоре на баира, там се откриваше една хубава полянка, всред която беше разположено селското гробище, обградено с трънен плет. Малко настрана от гробищата имаше едно хубаво ябълково дърво, обкичено с червени плодове, до него една малка скамейка за двама души, а пред нея няколко красиви лехи с разнообагрени карамфили. Учителката седеше на левия край на скамейката и гледаше към далечните огнени езера на изтока, от конто щеше да изплува лъчезарният Феб. Слънцето изгря. Първият лъч прониза свежия утринен въздух и огря мраморно бялото лице на учителката; тя засия, заеме се, стана, пристъпи срамежливо напред, подаде си ръката на някой невидимо дошъл, ръкува се, взе нещо от него, направи движение, че връзва невидимо въже за ябълката и после си седна на мястото с вид като че ли до нея седна невидимия гостенин и почна да и говори, а тя, с втренчен в него поглед, внимателно слушаше. Помислих си: или аз сънувана, или тя е луда. Горката, може би е полудяла от тъга по любимия си. С бързи крачки заобиколих гробищата и се приближих само на две крачки от учителката. Тя не ме виждаше, унесена в това, което й говореше невидимия й събеседник, седнал до нея. Очите й бяха сини, бистри като рилски езера, над които се издига високо чело, като кварцовите скалисти брегове, а вълнисто златистите й коси бяха заливани от слънчевите лъчи.
към текста >>

74. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да не те знам как му свързваш двата крея, ами се мъчиш да се отсрамиш.
Друг счита, че, като близък приятел на младоженеца, трябва да се ползва с по-голямо лично внимание, а че е останал незабелязан от никого в някой ъгъл. Трети забелязва, че подарената от невестата риза не е от първокачествен поплин, а от обикновена панама. — „Толкова ме зачитат те мене! “ си казва обиден той и му е страшно мъчно. Четвърти от сърце протестира за гдето го даруват: — Да облечеш света ти нама да можеш, братко, а само гдето, си правил луди разноски. Да не те знам как му свързваш двата крея, ами се мъчиш да се отсрамиш. Пети съвсем не е и дарен. Той се радва, че приятелят му взема добра и даровита домакиня, че народът е весел, че времето се е случило хубаво, че родителите и на двете страни са доволни, че всички се чувстват щастливи. Колкото различни хора живеят по земята, толкова различни пречупвателни призми има. И при едни и същи страдания, едни се самоубиват, други изпадат в тежка меланхолия, трети забравят, а четвърти — подсвирват и отминават с усмивка. Ето тая елементарна истина трябва да се разбере.
към текста >>

75. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че моята мъжественост е дошла не в моята слава, но в моя срам.
Самият Агмад ми се стори странен и неузнаваем. Нима, наистина, аз съм станал по стар? На можех да кажа това, защото не намирах огледало, където да видя лицето си, нито приятел, когото да запитан. Знаех само едно, а това е, че, в сравнение с младежта, която тичаше към храма, жадна за приключения и зрелища, аз бях един възрастен човек. И аз знаех. че моята мъжественост е дошла не в моята слава, но в моя срам. Аз бях роб. Дълбока тъга заседна в душата ми, когато влязохме в храма. Лодката бе докарана до широките стъпала от бял мрамор, които се намираха отвътре стените на храма и под неговия покрив. Аз не знаех досега, че голямата река бе тъй близко. Когато достигнахме върха на стълбата, Агмад отпори една врага: ние бяхме пред входа на Светая Светих.
към текста >>

76. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той не се срамуваше да спори: — Лъжете се, господа, че става някакво слънцепоклонение или никакво идолопоклонство.
Разкърших се. надишах се дълбоко и главата, която всеки ден ме боли, вчера не ме боля. Тая заран се събудих рано, въртях се в леглото и реших пак да дойда. Ще почваш ли гимнастиките? Тая година до „лудия“ застана един малко по свестен от него. Той не се срамуваше да спори: — Лъжете се, господа, че става някакво слънцепоклонение или никакво идолопоклонство. Вие, изглежда, не сте чели какво става всяка заран в Германия. Хората в града са отровени — големия град се нуждае от въздух. А нали всички лекари препоръчват да се правят слънчеви бани? А вие не сте говорили с него. Всичко, което той прави, е твърде смислено и много разумно.
към текста >>

Третата година десет души вече на се срамуваха, че ще ги нарекат сектанти.
— Виж колко-е потаен! — И това не знам. Но ми е истинска радост да отида при него и да се разхождам по Хисаря. — А дали ще можем да дойдем и ние? Втората година още дойдоха шест души. Третата година десет души вече на се срамуваха, че ще ги нарекат сектанти. Единият беше боледувал от охтика и едва се беше закрепил. Лекарите го бяха отписали от живите. Но се съвзе. Тук имаше чист въздух. А разходката му възвърна апетита.
към текста >>

77. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най после срамно е ние, европейски народи, които се кичим с името на Христа, носител на общочовешката Любов, да се бием като зверове, още повече, че Той изрично подчерта „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чеда“.
И все пак . . . намират се още хора, които като хипнотизирани повтарят горните думи, нищо повече, подготвят се съзнателно за нови войни. Войната, като средство за запазване своето, е изчезнала в семейния, обществения и националния живот —защо да не бъде изхвърлена и от интернационалния? Не е ли по-разумно да се смирят всички пред едни закони, задължителни за всички? Най после срамно е ние, европейски народи, които се кичим с името на Христа, носител на общочовешката Любов, да се бием като зверове, още повече, че Той изрично подчерта „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чеда“. И тъй, няма избор. Дошло е време или с Христа, с Любов та, да бъдем Божии чеда или против Него . . . с тъмнината, омразата, съсипията. Който иска мир да, приготвя Миротворци!
към текста >>

Нямаше нито един мъж, нито една жена, които да нямаха някое желание, за което срамът завинаги им беше забранил да говорят дори на един изповедник.
Аз виждах във всяко сърце кое бе неговото горещо желание и знаех, че мога да го задоволя. В продължение на дълго време аз останах видим, след това напуснах моите избрани служители. Заповядах им да се приближете към брега, защото сега, когато вече не бях длъжен да бъда видим за слабите очи на хората, аз можех да говоря на тези, на които исках и да ги приближавам. Мощният живот на младия жрец бе достатъчен, за да поддържа за известно време лампата на психичната сила, ако не го употребявах извънредно бързо. Аз слязох на земята и се отправих всред тълпете, нашепвайки на ухото на всеки тайната на неговото сърце, нещо повече, казвайки му как да постигне това, за което той мислеше само в тишината. Нямаше нито един мъж, нито една жена, които да нямаха някое желание, за което срамът завинаги им беше забранил да говорят дори на един изповедник. Но аз виждах това желание и правех щото да не изглежда вече че в него има нещо срамно и посочвах колко малко усилие; на волята, колко малко знание бяха необходими, за да се направи първата стъпка по пътя на реализирането му. Аз минах на дръж и на шир през тази тълпа и когато я пребродих напълно, аз оставих след себе си същества, които бяха плячка на безумието и страстта. След това, опиянението, което произвеждаше моето присъствие, на можеше повече да се сдържа. С един глас тълпата избухна в една дива песен, която направи да пламне моята кръв и да гори в мене. Не бях ли чувал тази песен под други небеса, пяна от гласовете и езиците на други народи?
към текста >>

Но аз виждах това желание и правех щото да не изглежда вече че в него има нещо срамно и посочвах колко малко усилие; на волята, колко малко знание бяха необходими, за да се направи първата стъпка по пътя на реализирането му.
В продължение на дълго време аз останах видим, след това напуснах моите избрани служители. Заповядах им да се приближете към брега, защото сега, когато вече не бях длъжен да бъда видим за слабите очи на хората, аз можех да говоря на тези, на които исках и да ги приближавам. Мощният живот на младия жрец бе достатъчен, за да поддържа за известно време лампата на психичната сила, ако не го употребявах извънредно бързо. Аз слязох на земята и се отправих всред тълпете, нашепвайки на ухото на всеки тайната на неговото сърце, нещо повече, казвайки му как да постигне това, за което той мислеше само в тишината. Нямаше нито един мъж, нито една жена, които да нямаха някое желание, за което срамът завинаги им беше забранил да говорят дори на един изповедник. Но аз виждах това желание и правех щото да не изглежда вече че в него има нещо срамно и посочвах колко малко усилие; на волята, колко малко знание бяха необходими, за да се направи първата стъпка по пътя на реализирането му. Аз минах на дръж и на шир през тази тълпа и когато я пребродих напълно, аз оставих след себе си същества, които бяха плячка на безумието и страстта. След това, опиянението, което произвеждаше моето присъствие, на можеше повече да се сдържа. С един глас тълпата избухна в една дива песен, която направи да пламне моята кръв и да гори в мене. Не бях ли чувал тази песен под други небеса, пяна от гласовете и езиците на други народи? Не бях ли я чувал да се пее от народите, които вече отдавна бяха изчезнали и са вече забравени?
към текста >>

Когато тя излезе от гърлото на множеството, срамът вече не съществува, тогава това е вече една мистерия.
Не бях ли я чувал да се пее от народите, които вече отдавна бяха изчезнали и са вече забравени? Не ще ли го чувам да се пее пак от народите, за които местата, гдето ще обитават, не са още създадени? Това бе моята песен! Тя ми даде живота! Прошепната в тишината от едно сърце, това бе вика на ненаситната страст, скритата лудост в са шествате. Когато тя излезе от гърлото на множеството, срамът вече не съществува, тогава това е вече една мистерия. Тогава то е бушуващия израз на похотта, фанатичния вик на удоволствието. Моята задача бе свършена. Аз бях запали.т един огромен пожар, който беснееше като огън в запалена гора. Тогава аз се върнах към мястото, гдето ме очакваше свещения кораб. При моите избрани служители!
към текста >>

78. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вий, които имате на устните си буйните думи и песни на нечестието, в сърцата си безсрамни мисли и които сте готови да минете винаги към дела?
Защото истина има само в мъдростта. Слушайте, и аз ще ви кажа думите, които бяха произнесени в светилището, прошепнати от светлия дух на нашата царица, на нашата майка. Знайте, че само в правдата, в чистите мисли, в чистите постъпки, вий ще намерите мира. Нима тази мрачна оргия е нещо, което подхожда на богинята на истината? Нейни поклонници ли сте вие, които сте пияни от ви но и от страст, тук, под светлинната на небето? Вий, които имате на устните си буйните думи и песни на нечестието, в сърцата си безсрамни мисли и които сте готови да минете винаги към дела? He! На колене, повдигнете ръцете си към небето и молете се на този дух на доброто, на нашата Царица на мъдростта, която простира върху вас крилете на своята любов, да ви прости вашето безсрамие и да ви подпомогне в нашите нови усилия към доброто. Слушайте ме. Аз ще я моля, защото я виждам във всичкото й величие. Повтаряйте думите, които аз ще произнеса, и тя сигурно ще ви чуе, защото тя ви обича, въпреки вашите обиди.“ Звуците на една мелодия, песента на голямо число мощни гласове задуши моя глас.
към текста >>

На колене, повдигнете ръцете си към небето и молете се на този дух на доброто, на нашата Царица на мъдростта, която простира върху вас крилете на своята любов, да ви прости вашето безсрамие и да ви подпомогне в нашите нови усилия към доброто.
Знайте, че само в правдата, в чистите мисли, в чистите постъпки, вий ще намерите мира. Нима тази мрачна оргия е нещо, което подхожда на богинята на истината? Нейни поклонници ли сте вие, които сте пияни от ви но и от страст, тук, под светлинната на небето? Вий, които имате на устните си буйните думи и песни на нечестието, в сърцата си безсрамни мисли и които сте готови да минете винаги към дела? He! На колене, повдигнете ръцете си към небето и молете се на този дух на доброто, на нашата Царица на мъдростта, която простира върху вас крилете на своята любов, да ви прости вашето безсрамие и да ви подпомогне в нашите нови усилия към доброто. Слушайте ме. Аз ще я моля, защото я виждам във всичкото й величие. Повтаряйте думите, които аз ще произнеса, и тя сигурно ще ви чуе, защото тя ви обича, въпреки вашите обиди.“ Звуците на една мелодия, песента на голямо число мощни гласове задуши моя глас. Жреците запяха една песен. която имаше характера на химн.
към текста >>

79. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората в празник отиват на Бога да се помолят, а в дедо Генови грабнали вили, тояги, налитат едни на други, и цяло село ще се събере да ги разтърва, за срам и позор.
Кой пищов тъкмеше, кой забил нож в пояса си, като най-върли врагове се гледаха помежду си едни срещу други. Нивите пустееха, лозята се оронваха необрани, овощните презряваха по дърветата — никой не ги поглеждаше. Омразата бе се вгнездила в сърцата им, заслепила бе очите им и не виждаха друго, освен как един на друг да се нагрубят и напакостят. — Ще се случи нещо в тоя дом — казваха старите жени — не излиза на добро, кога дявола размъти главите на един род. До като не заровят някого, няма да се укротят дедо Геновите синове и снахи. Хората в празник отиват на Бога да се помолят, а в дедо Генови грабнали вили, тояги, налитат едни на други, и цяло село ще се събере да ги разтърва, за срам и позор. Язък за такъв род, който бе за пример и показ на селото по-рано. И за какво вдигаха тия крамоли? Гдето се казва за нищо и никакви. Някоя от снахите ритнала чехлите на старата, друга лиснала вода та напръскала някого и от дума на дума стигнаха до клетви и бой. — Дяволът си няма работа, шепнеха си жените, само търси да скарва хората.
към текста >>

Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път!
Това, обаче, е добрата страна. В действителност ние виждаме, че докле се оженят двама млади, има обещания, наклонност, симпатизиране. Оженят ли се обаче, благородството на единия отстъпва пред личния егоизъм; чистият разум - пред ината, честността - пред нечестието. Ето защо, не след дълго време се почва тормозът против въздържание, против вегетарианство, против духовен живот, особено за молитва. И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили!
към текста >>

Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път!
И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“ Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще направят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“ А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради положителното. В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината.
към текста >>

80. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те си служат с най-срамното и грубо средство: насилието.
Техните страдания са нескончаеми, техния живот е въплътен ужас. Те ще ви рисуват картини, пред които бледнеят тия от ада. Те ще ви кажат много сериозно: Адът е тук! Те ще ви кажат: По-страшно и по-жестоко същество от човека не познаваме! Те ни убиват безмилостно и без право, те проливат невинна кръв и нарушават един велик закон. Те си служат с най-срамното и грубо средство: насилието. Хората са лоши и лошо живеят! Попитайте птиците, те ще ви разкажат същото. Растенията, дърветата, земята — свидетелката на всички човешки престъпления. И тя ще ви разкаже потресающи работи. Това е факт.
към текста >>

81. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някой става вегетарианец без никаква идея в себе си, и като му замирише на кокошчица или на свинско, пожелава да си хапне малко, но срам го е от окръжаващите, които знаят, че не яде месо.
Не само зъбите им ще опадат, но и главите им ще оголея г от много ядене на месо. Падането на зъбите, оголяването на главите, хлътване на гърдите води към израждане на човека. Това израждане се дължи на отровите в месото, с което хората се хранят. Като знае това човек, трябва да стане вегетарианец по идея. съзнателно, а не по подражание. Някой става вегетарианец без никаква идея в себе си, и като му замирише на кокошчица или на свинско, пожелава да си хапне малко, но срам го е от окръжаващите, които знаят, че не яде месо. Той съжалява в себе си, че е станал вегетарианец. Някой вегетарианец си купил 1—2 скумрии, опекъл ги, полял ги с лимон и започва да яде, но се озърта да не го види някой. Защо се страхува да не го видят? За хората ли е станал вегетарианец? Когато се определя в себе си да стане ли вегетарианец или не, човек трябва да запита Бога в себе си, какво Той ще го посъветва.
към текста >>

82. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Току гледаш в някой вестник открита „окултна“ страница — прегледаш — да те е срам да кажеш, че си последовател на окултизма.
Общи бележки Едва ли има понятие, тъй неразбрано, и с което да се спекулира тъй-много, както с понятието „окултизъм“. Днес ще срещнете хиляди „окултисти“, които все за „велики тайни“ и за „велики работи“ говорят. Книжния пазар често се пълни с никому ненужни издания — книги, списания и вестници. Но ако ги анализирате в светлината на научната мисъл, ще намерите в тях само преповтаряне на стари и несвързани „мъдрости“, които са имали своя цена на времето си, но сега са без стойност. Това е и в Европа и у нас. Току гледаш в някой вестник открита „окултна“ страница — прегледаш — да те е срам да кажеш, че си последовател на окултизма. Всички тези хора се представят пред обществото за носители и разпространители на окултната наука, на идеите на окултизма, без да имат ясна представа какво нещо е окултна наука; и не бих преувеличил. ако кажа, че голяма част от тази литература, която претендира за окултна, няма нищо общо с окултизма. Затова истинските окултисти в днешно време почти избягват да употребяват това понятие, за да не бъдат отъждествени с различните шарлатани и фокусници, каквито има не малко. В лъжеокултните съчинения, под громки заглавия, вие никога не ще намерите това, което търсите. А неизбежно човек ще попадне на такава литература, но за да не изпадне под нейното влияние и въздействие, той трябва да познава истинската природа на окултната наука и философия.
към текста >>

Засрамих се съвсем.
Един ден една от гостенките ми каза — „Како Софийке, аз да те заведа тебе гдето ходя на едно място. Ти си тъкмо за там.“ Аз се съгласих и един ден тя ме заведе в една сестра, където се събираха за молитва, а след някое време ми предложи да мс заведе и при Учителя. И какво да ви кажа, чада, като влязох в стаята и тъй си останах като гръмната. Пред мене стоеше същият старец, когото аз видях в съня си преди толкова години. Той ме погледна и се усмихна, а аз в същия миг почувствах една голяма сила, която ми взе ръката и почна да пише във въздуха кой е този, който виждах пред себе си. Засрамих се съвсем. Хванах си ръката и я стисках, но тя пак с голяма сила се изтегляше и почваше да пише кой е този при кого то ме бяха завели. И аз вече знаех кой е Той, без да ми казва някой отвън. От тогава почнах да ходя на беседи и тая сила, която аз много ясно усещах, почна да ме лекува за чудо и на самата мен. Коремът ми, който от тумора бе страшно голям, бавно и незабелязано се смаляваше и болките почнаха да престават, докато се изгубиха съвсем. Имах син лекар, той гледаше и не можеше да повярва странното ми излекуване.
към текста >>

83. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не срамуваш ли се, като плашиш, че красното ни слънце ще заместиш?
Зиме-лете ще ви светя в непривността на вековете! . . . — Чакай, чакай малко дръзка самохвалко! — Забучал отгоре Севернякът. — Ти ли си която ще разсееш мракът? Не срамуваш ли се, като плашиш, че красното ни слънце ще заместиш? Па надул сърдито буза и задухал ранно и студено, та чак и морето се видело посребрено. Скоро се разпръснала мъглата, а светулката замръзнала в тревата. И огряло пак величествено слънцето гората и полето, заблестяло като драгоценен камък пак небето. __________________________ Бездарникът когато С величие се накичи Нечакана стихия Съвсем ще го заличи Дядо Благо Разни Проява на новата мисъл (писмо от Сев. Америка) Известна ли ви е книгата на англичанина А.
към текста >>

84. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съвременните хора се срамуват да се молят, Да се молиш, това значи да учиш езика на природата.
Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си. Затова определете си на ден по десет минути, не повече, — сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва — мислете за най-същественото, а не за друго нещо. Турете същественото в ума си. Тогава ще придобиете вярата на малките деца. Като не разбирате някой въпрос, отправете мисълта си към великите разумни същества и те ще ви отговорят. Съвременните хора се срамуват да се молят, Да се молиш, това значи да учиш езика на природата. Това е единствения най-добър начин за изучаване езика на природата. Като говоря за молитвата, не разбирам молитвата на съвременните религиозни хора, но онази съзнателна връзка на мисълта с ума на съвършените същества, които по този път ще ви предадат великото знание на Словото, изявено в цялата природа и във всички същества. Съвременните хора са закъснели в духовно отношение. Затова трябва да работят в това направление. Размишлявайте всеки ден по 10 минути да станете по милостиви, да имате повече любов към Бога, повече любов към ближните си, да обичате повече бедните, децата, растенията, животните, да обичате светлината, въздуха — цялата природа.
към текста >>

85. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всекичастно се клатушкал и намествал; шавал и преместял, докато избутал из гнездото всичките си братя и сестрици, та останал сам, за майката безчестие и срам.
Семо зяпало насреща и протягало червена шия, да помислиш, че припада от гладия. А Кадънката със тежка грижа литнала по тръни и ливади, като луда, само да улови муха, бръмбар, или пеперуда, с мисълта че храни истински велможа. А велможа да се храни как да е не може. Уви! Със толкоз труд и грижи тъкменият за велможа и дори за нещо по високо ако може: нямал ни осанка, ни обхода, ни забави благородни. А напротив, всякак проявявал тъпоумие, жестокост и постъпки безподобни. Всекичастно се клатушкал и намествал; шавал и преместял, докато избутал из гнездото всичките си братя и сестрици, та останал сам, за майката безчестие и срам. Но един прекрасен ден, любопитна кака Сврака кацнала на кривоклонестия дрян, па високо се изсмяла, колкото й глас държал: Ха ха-ха ! Мари хубава Кадънке, твоят син е Кукувче несретно! Ти си се заблудила, горкичка, неусетно. Мътила кукувичино яйце. Ха ха-ха !
към текста >>

86. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото срамота е да се купуват на пазаря ябълки по 20 и дори по 50 лв., (в София) когато при нашите условия те могат да бъдат по 5 лева и по-долу дори, и пак производителя да бъде богато възнаграден.
И само ако нещо остане излишно, чак тогава може да се изнесе. Но днес България няма достатъчно плодове! В нея, сега, няма дори и една стотна част от това, което е нужно, за да се задоволят истинските нужди на народа. В България няма още плодове за износ, и всичко това, което се изнася, е откраднато от устата, от залъка на народа. Износът на плодове от България трябва да се забрани. Защото срамота е да се купуват на пазаря ябълки по 20 и дори по 50 лв., (в София) когато при нашите условия те могат да бъдат по 5 лева и по-долу дори, и пак производителя да бъде богато възнаграден. Един истински баща, преди да нахрани децата си, не може да изнася навън. Държавата, ако иска да изнасяме плодове, нека преди всичко нареди да се насеят плодни дървета в такова количество, че да могат да задоволят всичките ни нужди и да остане за износ. Престъпление е да се изнася, когато българските деца почти не виждат плодове. А ние имаме всичката възможност да направим земята си райска градина. България в това отношение е благословена страна.
към текста >>

87. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е срамота човек да бъде ученик.
Те казват: ние трябва да пресметнем много добре как-наклони и какъв завой трябва да направи железницата по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще стане катастрофа. А християните си казват: Господ е добър; Той промишлява нас; какъвто наклон и да направим, все едно е. А като се катурнат колата, казват: „Не ни вървят работите! “ Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпвате — влакът се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване законите на железните линии. Ето защо, в някой случаи духовните хора ще трябва да вземат поука от светските хора, да им станат ученици. Не е срамота човек да бъде ученик. А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици. Всякъде не можете да бъдете учители — някъде ще бъдете учители, някъде ученици. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно: всички събития, от какъвто характер и да са те — физически, психически и обществени — се ръководят и направляват от едно висше същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън. но някой път по-малко.
към текста >>

88. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще дойде ден, когато хората със срам ще си спомнят, че някога са били толкова невежи, — да отричат истински реалното, да се надсмиват над истината, да преследват и хулят тия, които им сочат пътя към нея.
А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота! Истинската наука и окултизмът са едно и също нещо: последният е естествено продължение на боравещата с общопознатите средства наука, в една друга област, за която са нужни други, по-съвършени средства за изследване, а именно, развиването на шестото сетиво, ясновидството, проникването зад видимата страна на нещата. Окултизмът е онази велика, безгранична, божествена наука, която обгръща целия живот, за която няма прегради и тайни, и която едничка може да ориентира правилно човека в живота, да му разкрие неговия смисъл, защото знае великите и вечни истини на живота и, по същина и произход, е дар от небето, а не дело на земята Мнозина я отричат и клеймят, мнозина спекулират с нея, като дават своите ограничени и хаотични познания за истински окултизъм, но всичко това не може да засенчи безсмъртния блясък на богинята на истинското знание. Калта, която заблудени хора хвърлят върху нея, пада по самите тях. Ще дойде ден, и той е вече близко, когато заблужденията и суеверията, разпространявани в името на науката, ще от-паднат от скования и хипнотизиран от материализма човешки ум и последният ще придобие своята първа свобода, ще подири и ще намери истината! Ще дойде ден, когато хората със срам ще си спомнят, че някога са били толкова невежи, — да отричат истински реалното, да се надсмиват над истината, да преследват и хулят тия, които им сочат пътя към нея. Ще дойде ден, когато безсмъртното чело на великата наука за великия живот, окултизмът, ще бъде увенчано с венеца на всеобщото признание и човекът тогава няма да бъде загубен кораб всред вълните на бурното житейско море, а ще знае ясно своя път, своята цел и смисъла на живота си. И само тогава ще можем да кажем, че има истинска наука на земята. За тия, които виждат, този ден е вече близко. П л а м е н СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ По образ и подобие (из неделната беседа „По образ и подобие“– 26.09.1937 г.) Който чете Библията по обикновен начин, той ще знае само първата глава и ще спори как трябва да се разбира. Първата глава е един малък извод, едно малко, но велико откровение — как се е създал света.
към текста >>

89. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вий още се срамувате от своя „роден език“, съмнявате се и отричате духовното призвание, което ви е дадено, хулите и преследвате неговите носители — вестителите, за България и за света, на новото духовно възраждане!
Нещо повече — вие отричате, хулите и клеймите най-великата и най-светла проява на народния дух и с това се отказвате от великото духовно наследство, оставено ни от миналото. Българският дух е велик и мощен не със силата на своето въоръжено войнство! Българският дух е непобедим и несъкрушим не поради военната храброст и издръжливост на българина, а поради обилно посетите семена на творческа вяра и свободолюбив устрем в народната душа. Поради това, че той е носил и носи за света съкровищницата на духовното знание — ключа на тайните на живота, разрешението на „не разрешимите“ въпроси и основния, първоначалният тласък, който ще доведе до реализирането на Царството Божие на земята. И вий, българи, не знаете това! Вий още се срамувате от своя „роден език“, съмнявате се и отричате духовното призвание, което ви е дадено, хулите и преследвате неговите носители — вестителите, за България и за света, на новото духовно възраждане! Българи! До кога ще робувате на този духовен мрак, и кога ще отворите очите си за великото и светлото, което Бог ни е дал в миналото, което сега отново ни дава, и което, се разлива вече като нова духовна вълна на всякъде по света? И само ние ли, които се намираме най-близко до източника, който храни, оплодява и тласка към нов възход секта. само ние ли, които тъпчем земята по която са минали и минават неговите стъпки — стъпките на Носителя на новата духовна светлина,—само ние ли ще откажем да я приемем, и ще изсъхнем като безплодната евангелска смоковница? Да не бъде това!
към текста >>

Срамота е днес, при съвременното състояние на техниката да има гладни и голи люде без дом, без работа и без прехрана!
Например светлината,. въздуха, водата са общодостъпни и безплатни в природата. Но земята е разпределена неправилно и именно заграбването на земята е основа на социалната несправедливост. Справедливост за всички люде и народи! Минимум блага за всички същества — хляб и жилище за всички! Срамота е днес, при съвременното състояние на техниката да има гладни и голи люде без дом, без работа и без прехрана! Ако има милиарди за въоръжения, защо да няма за бедни и нещастни да им се помогне? Защо е това лудо въоръжаване? Защо е това идолопоклонство на Марса и на грубата сила? Днес всички съзнаваме, че човечеството е пред пропаст. Новата общосветска война ще бъде всеобщо изтребление, ще бъде тържество на всички адски сили, ще бъде триумф на разрушението.
към текста >>

90. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е срамно да се признае, че употребата на хартия при пречистването на организма, е признак, именно, на разстроено храносмилане.
То е и много по евтино. Затова житото може да замени напълно хляба. Днес, градското население, което има повече седящ живот и се храни с бял хляб в по-голямата си част има разстроено храносмилане. Рядко са щастливците с напълно правилна дейност на всичките си органи. Разбира се за това са допринесли и много други фактори. Не е срамно да се признае, че употребата на хартия при пречистването на организма, е признак, именно, на разстроено храносмилане. Защото виждаме, че животните нямат нужда от подобни „културни придобивки“, тъй като техните извержения са сухи, твърди и не ги зацапват, освен при някои заболявания. А до сегашното си положение човек е стигнал съзнателно. Нещо повече, той е създал грамадни и скъпи мелници, които имат за цел: да отнемат една много важна част на житото — люспата, т. е. да отнемат една от възможностите на човека за здрав живот. Стремежа трябва да бъде — житото да замени хляба.
към текста >>

91. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз презирам дълбоко тия, които изпитват удоволствие да вървят на редици, по команда, след една музика: би трябвало колкото се може по-скоро да изчезне този срам за човечеството.
Знам добре, че за да може да се организира добре едно дело, от какъвто и да било характер, необходимо е преди всичко един отделен човек да мисли, да предприема действия и да понася отговорностите за това. Но аз мисля също така, че болшинството, което е ръководено, не трябва да бъде потискано, а да бъде оставено свободно да избира водача си. Това, което има истинска ценност, е индивида, а не държа вата. Затова той трябва да бъде свободен. В връзка с това, най-лошото, което аз намирам че съществува, това са въоръжените маси. Аз презирам дълбоко тия, които изпитват удоволствие да вървят на редици, по команда, след една музика: би трябвало колкото се може по-скоро да изчезне този срам за човечеството. Геройството по команда, фалшивия национализъм, войната — всичко това е неблагородно и достойно за презрение. Бих предпочел да се оставя да бъда насечен на части, но не и да взема участие в подобни действия. И аз мисля, че този атавизъм би отдавна изчезнал в човечеството, ако не беше систематично насаждан, чрез пресата и училището, от заинтересуваните. Най-хубавото нещо, което ние можем да изпитаме, това е съзерцанието на тайнствена та скрита страна на живота. Това е са щото, което се намира и в основата на изкуството и на истинската наука.
към текста >>

92. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има още хора, които считат за особена привилегия, когато имат месо на софрата си, нещо от което след време ще се срамуват.
Месото е храна на хора с извратени вкусове. Не трябва да се забравя, че най-големия враг на човека е неговият стомах, а „със зъбите човек сам си копае гроба“ казва една поговорка. „Разумният човек сам се ограничава от разни излишества и удоволствия, а неразумния — яде всичко, говори всичко, и на края носи последствията за всичко. . .“ В живота мълчаливо се очертават две категории хора: едните са защитници на месоядството, а другите — на вегетарианството. Докато месоядците гледат с насмешка на вегетарианците то вегетарианците гледат със съжаление на месоядците, виждайки ги с каква охота, с какъв вълчи апетит ядат месо, без всяко стеснение ядат онова, от което утре ще се отвращават. Има още хора, които считат за особена привилегия, когато имат месо на софрата си, нещо от което след време ще се срамуват. Какво заслепяване! . . . Месоядството спада към оная категория лоши навици, които имат много повече усърдни защитници, от колкото убедени противница. Бъдещето е на онези, които служат на една по-пълна и по-велика истина, истина, която топли сърцата, която грее в душите и която прави духът мощен и непоколебим. Г. С ЛОЗЯ-ГРАДИНИ В старите лозя често се срещат големи овощни дървета, в повечето случаи саморасли, които дават изобилно плод.
към текста >>

93. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Но за да се освободи душата и да завоюва своето велико божествено наследство, потребни са елементарни условия, екзистенц-минимум; за едно семе му са потребни топлина и светлина, за да расте А са-що и за всеки човек потребни са знания и добродетели-Срамота е днес да има гладни, голи, безработни!
Без свобода, човек престава да бъде човек. Свещена е свободата! Но за да има свобода, трябва светлина и чистота, светлина в ума и чистота в сърцето. Свободата е синтеза и всеки сам трябва да се освободи от греха и злото. „Хлябът наш насъщни, дай го нам днес! “ Но за да се освободи душата и да завоюва своето велико божествено наследство, потребни са елементарни условия, екзистенц-минимум; за едно семе му са потребни топлина и светлина, за да расте А са-що и за всеки човек потребни са знания и добродетели-Срамота е днес да има гладни, голи, безработни! Срамота е да има неграмотни, невежи, престъпници, бедни! А за да премахнем това, което е срамотно, науката, възпитанието благата на истинската култура трябва да бъдат общодостъпни и безплатни. Повече просвета за всички. Безплатно образование и възпитание за всички до университета включително, но всеки, съобразно своите способности, да работи за цялото, а не за свои лични користни цели „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници! “ Всеобща амнистия, всеопрощение едни другиму, изправяне постоянно своите грешки и непрестанно творчество.
към текста >>

Срамота е да има неграмотни, невежи, престъпници, бедни!
Свещена е свободата! Но за да има свобода, трябва светлина и чистота, светлина в ума и чистота в сърцето. Свободата е синтеза и всеки сам трябва да се освободи от греха и злото. „Хлябът наш насъщни, дай го нам днес! “ Но за да се освободи душата и да завоюва своето велико божествено наследство, потребни са елементарни условия, екзистенц-минимум; за едно семе му са потребни топлина и светлина, за да расте А са-що и за всеки човек потребни са знания и добродетели-Срамота е днес да има гладни, голи, безработни! Срамота е да има неграмотни, невежи, престъпници, бедни! А за да премахнем това, което е срамотно, науката, възпитанието благата на истинската култура трябва да бъдат общодостъпни и безплатни. Повече просвета за всички. Безплатно образование и възпитание за всички до университета включително, но всеки, съобразно своите способности, да работи за цялото, а не за свои лични користни цели „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници! “ Всеобща амнистия, всеопрощение едни другиму, изправяне постоянно своите грешки и непрестанно творчество. Побеждаваме отрицателното, негативното чрез положителното.
към текста >>

А за да премахнем това, което е срамотно, науката, възпитанието благата на истинската култура трябва да бъдат общодостъпни и безплатни.
Но за да има свобода, трябва светлина и чистота, светлина в ума и чистота в сърцето. Свободата е синтеза и всеки сам трябва да се освободи от греха и злото. „Хлябът наш насъщни, дай го нам днес! “ Но за да се освободи душата и да завоюва своето велико божествено наследство, потребни са елементарни условия, екзистенц-минимум; за едно семе му са потребни топлина и светлина, за да расте А са-що и за всеки човек потребни са знания и добродетели-Срамота е днес да има гладни, голи, безработни! Срамота е да има неграмотни, невежи, престъпници, бедни! А за да премахнем това, което е срамотно, науката, възпитанието благата на истинската култура трябва да бъдат общодостъпни и безплатни. Повече просвета за всички. Безплатно образование и възпитание за всички до университета включително, но всеки, съобразно своите способности, да работи за цялото, а не за свои лични користни цели „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници! “ Всеобща амнистия, всеопрощение едни другиму, изправяне постоянно своите грешки и непрестанно творчество. Побеждаваме отрицателното, негативното чрез положителното. Само Любовта побеждава егоизма, само мъдростта и светлината побеждават невежеството и тъмнината, само истината побеждава лъжата, само доброто побеждава злото.
към текста >>

94. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ту в зимника, ту в килера, ту в гостната — същата гостна, с низък диван, с под, постлан с черги, с твърди, дълги, бродирани възглавници, за подпиране на гостите, гостната — гдето и двете някога поднасяха сладко и ракия, почервеняваха от срам и се спъваха.
— Огледа ли избата? — Голямата каца, нямам къде да я туря. Нашият килер не ще може да я побере. — Ние пък нямаме толкова грозде, се усмихваше Пенка. После пак зашетаха из стаите. Ту в зимника, ту в килера, ту в гостната — същата гостна, с низък диван, с под, постлан с черги, с твърди, дълги, бродирани възглавници, за подпиране на гостите, гостната — гдето и двете някога поднасяха сладко и ракия, почервеняваха от срам и се спъваха. Нотариусът и свидетелите изпушваха вече третата си цигара. Любопитните съседки за трети път проверяваха оставените на огнищата гозби. Наследничките влизаха от стая в стая, оглеждаха предметите, в зимника, в килера, в избата, в гостната и в кухнята, пипаха ги, като че искаха да се простят със спомените от тяхното детинство, но по нищо още не личеше, че ще има обикновената, роднинска, поделбена кавга. Най после и двете сестри се умориха и седнеха до нотариуса. —Направеният опис на предметите в бащината ни къща отговаря на самата действителност, каза Пенка, като сочеше с ръка, правейки полукръг около себе си.
към текста >>

95. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане гръб на фактите, кара днешните учени и интелигентни да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат.
За щото това съвсем не показва, че тези факти не съществуват. Наистина, не са само българските учени, които ги отричат и неглижират. И в странство има много учени, които държат същото поведение. И затова професор Лодж с право казва: „Науката още не е добила своята свобода. Все още съществуват области на изследване, които не са популярни, все още съществуват предмети, за които е забранено да се говори.“ Това неестествено и противно на всякакъв разум, на всякаква логика държане на голям брой съвременни учени или само образовани хора, ние не можем да наречем другояче, освен страх от истината Да, това е чисто и просто страх пред истината — да не разруши техните любими кумири, техните близки до сърцето им схващания, техния вкостенял мироглед, с които те са живели десетки години, с които са се сраснали и с които не искат и като че ли не могат да се разделят. Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане гръб на фактите, кара днешните учени и интелигентни да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат. Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен“ и „интелигент“ да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото! Това било област за фантазьорите и шарлатаните! . . Свещена простота! Простота, която изпълва сърцата и умовете на учените и интелигентните повече, отколкото тия на „простия“ народ!
към текста >>

Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен“ и „интелигент“ да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото!
Наистина, не са само българските учени, които ги отричат и неглижират. И в странство има много учени, които държат същото поведение. И затова професор Лодж с право казва: „Науката още не е добила своята свобода. Все още съществуват области на изследване, които не са популярни, все още съществуват предмети, за които е забранено да се говори.“ Това неестествено и противно на всякакъв разум, на всякаква логика държане на голям брой съвременни учени или само образовани хора, ние не можем да наречем другояче, освен страх от истината Да, това е чисто и просто страх пред истината — да не разруши техните любими кумири, техните близки до сърцето им схващания, техния вкостенял мироглед, с които те са живели десетки години, с които са се сраснали и с които не искат и като че ли не могат да се разделят. Този именно подсъзнателен страх от истината, който се проявява в едно презрително и пренебрежително обръщане гръб на фактите, кара днешните учени и интелигентни да считат, че има области на живота, в които е срамно и унизително за тях да навлизат. Срамно, унизително и недостойно е за днешния „учен“ и „интелигент“ да се занимава сериозно с въпроса за безсмъртието на човешката индивидуалност, с въпроса за съществуването на душа, независима от тялото! Това било област за фантазьорите и шарлатаните! . . Свещена простота! Простота, която изпълва сърцата и умовете на учените и интелигентните повече, отколкото тия на „простия“ народ! Ние видяхме, обаче, макар и в няколко кратки примери, че истинските учени и истинската наука никога не са дохождали до това фалшиво положение, да отрекат сами себе си, като се откажат, чисто и просто, да се занимават, да изследват и проечават една обширна област на живота, едно безкрайно количество от факти, само затова, защото тия факти влизат в противоречие с установените схващания.
към текста >>

96. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не се срамувайте от работата и от труд.
ВЯРА В СЕБЕ СИ, СМЕЛОСТ В ЖИВОТА Мнозина преди известни години обвиняваха движението на Всемирното Братство, че развращавало, народа предимно младежта и се опитаха да турят прегради с това, да отклонят ония младежи, които носят кристални души, да не би да се запознаят и влязат в контакт с оня Извор на вечни истини, който блика и дава вярна посока на живота. Някой от разпространителите на тая клевета отдавна разбраха грешката си и млъкнаха. А за ония, които още не са разбрали и живеят в заблудата си превеждаме тука долу няколко примера от една беседа на Учителя държана на 3. XI. 1929 год. за да видят как бащински той съветва младежите и ги подтиква към работа, към учене към усъвършенстване: „Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата. Не се срамувайте от работата и от труд. Няма по-почтено нещо от работата и от труда. „Два случая зная в България, които заслужават подражание. Един млад момък свършил гимназия с отличие, но нямал средства да следва университет. За тази цял, той тръгнал да търси някаква служба. След като обиколил всички учреждения, отгдето се надявал да получи служба, видял, че освен неизпълнени обещания, нищо друго няма да получи.
към текста >>

97. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Все трябва да се намерят от едната и другата страна, които да дадат добър пример и да накарат другите да се засрамят.
Но знаят ли те, че има бедни български селяни, които работят по 12 часа дневно и са много по лошо нахранени и облечени от тях? Помирението и разбирателството ще се постигне пак чрез силата на Любовта. „Мек ответ утешава ярост“. Блага дума железни врата отваря. Доброто и Любовта разрешават всичко противоречия. Все трябва да се намерят от едната и другата страна, които да дадат добър пример и да накарат другите да се засрамят. Много търпение и Любов са необходими, докато се отворят железните сърца на ония които мислят само за себе си. Държавната власт не е в сила да се наложи във всичко. Има неща, които все пак ще се решават по съвест. Доволните, съзнателните и благодарни работници изкарват много повече и по-добра работа, отколкото ония, които мислят, че не са платени добре и са недоволни и озлобени. Съединението на работниците трябва да става в името на Любовта и Братството, на чистата просвета, която ще им донесе истинска и трайна полза, особено ако прегърнат и въздържанието.
към текста >>

98. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Срамота е за мене да изневерявам на Този, който, е имал такова доверие в мене, каквото никой друг.
Достойнството на човека седи в това, да бъде честен към себе си. Всеки трябва да има сила в себе си да си каже: Аз искам да изпълня волята Божия. Не е достатъчно човек само да си каже, но като си каже, той трябва да изпълни казаното. Човек трябва да си каже: Господ е имал такова голямо доверие в ме не, всичко ми е дал. Следователно, и аз не искам да Му изневерявам. Срамота е за мене да изневерявам на Този, който, е имал такова доверие в мене, каквото никой друг. Сега аз искам да ви покажа ценността на този живот, през който сега минавате. Някой път вие сте недоволни от земния си живот. По-добър, по-красив живот от сегашния ви няма. Казвам ви: Не бързайте да отидете на небето. Сега земята е небе за вас.
към текста >>

99. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Засрамено зад облак се слънцето засени и леден дъх попари крайпътните брези. А.
Блестяха росни капки по свежите треви. * Внезапно гръм далечен разтърси тишината и някъде в леса се разреден дим изви. * Побягна из гъстака ранената кошута, но нещо в нея трепна и върна се назад. * Инстинктът й показа че трябва да залута ловците в път обратен на нейните деца. * Но падна безпомощна, в очите й налени тъга по свидни рожби се тихо отрази. * Засрамено зад облак се слънцето засени и леден дъх попари крайпътните брези. А. Чергарски СЪН СРЕД ДЖУНГЛАТА (Разказ) — Каквото щете мислете, — каза д-р Виржев на една вечеря у дома му — но има една дълбока неизвестност, една област, където разума спира и захваща действието на необяснимото. Дали ви се е случило някога да осъзнаете съня си, да минете оная област на човешкото подсъзнание, отвъд която се заражда зората на съзнанието? Е добре, веднъж през живота си аз преживях едно странно и необяснимо приключение. което и днес не мога да разбера. Всички привлякохме столовете си към доктора.
към текста >>

100. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя е много срамежлива и не смее да се приближи.
Щом чуя, че скоро ще дойдеш в нашите краища, аз побързвам от юг първа да те поздравя. — Нека твоето сърце бъде винаги вярно, благослови я пролетта. Изведнъж вниманието на пролетта привлякоха сините крила на една от трите тревици и тя за пита: — А коя е онази тревица там край чима? — Някоя безимена тревица, — отговори пакостницата оса. — Това е тревицата, която живее в брестовия храст със своите две приятелки. Тя е много срамежлива и не смее да се приближи. — рече врабеца. Ала когато пролетта я повика, тревицата със сините крила дойде по-близо. — Отсега нататък ще се наричаш теменужка, — кръсти я пролетта. Тогава дойдоха и нейните две другарки, и пролетта назова онази тревица със звезда на главата иглика, а тази другата с розов околовратник — кокиче. Няколко околни пръчици й се поклониха до земята, тя ги помилва, и те веднага станаха зелени.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27487206459045