Търсене в текстове за 'Срам'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 148 резултата в 86 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Писмо № 3

Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от себе си.
Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро. Онзи, който ви е създал, знае вашето минало. Неговото око не се лъже. Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са нему известни. Най-дълбоките ви помисли са нему явни. Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от себе си. Не се обленявайте затова. Работете усърдно с вера, която ви се диктува от самого Бога. Слушайте Негова глас, който вече говори. Негова дух, който тича по лицето на земята, за да подготвя всички за великия и славен ден на правдата. Не бойте се, вам ще ви се даде помощ и то скоро от Господа.
към текста >>

2. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

13 Да се посрамят всички, които служат на истуканите, които се хвалят с идолите: поклонете Му се всички Богове.
93 пса[лом] с. 2 И това най-първо да знаете, че никое пророчество от писанието не бива от собственото разяснение на този, които пророчествува. Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Святаго движими, говориха светите человеци Божи. Втор[о] Пет[рово] пос[лание] 1;20, 21 13 Да се посрамят всички, които служат на истуканите, които се хвалят с идолите: поклонете Му се всички Богове. 15 И колкото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни человеци, които да са способни и други да научат. II п[ослание к] Тимот[ею] 2;2 И мнозина ще последват техните развращения; поради които пътят на Истината ще се похули. И от любостяжание ще ви употребят като търговия с престорени думи; тяхното осъждение отколе приготвено не ся забавя, и тяхната погибел не дреме. II Петрово 2;2, 3
към текста >>

Всички ще се посрамят, които уповават на свойте сили и на свойта мъдрост].
когато ти сам ще опиташ и видиш, че неговите обещания и неговите слова са верни. [2 авг[уст] Трета книга на царете 2;3, 4. Словото Господне, което биде към мене. Господ ми говори заради своята милост и ми показа величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на любовта си. Станал ми е защитник, за да ме избави от враговете, които ме ненавидят и приследват душата ми. Всички ще се посрамят, които уповават на свойте сили и на свойта мъдрост]. Трябва и ние, както и нашия Господ Исуса да понесем своя кръст като пожертвуваме своя живот за царството Божие. Да се отречем с.75 от себе си за Неговата любов. Каквото и има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение.
към текста >>

3. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

13. „Да се посрамят всички, които служат на изтуканите, които се хвалят с идолите: поклонете Му се всички богове."
9. „Господ е виделина моя и спасение мое" (Псалом 27). 12. „Господ царува. Облечен е във великолепие" (Псалом 93). „И това най-първо да знаете, че никое пророчество от Писанието не бива от собствено разяснение на този, който пророчествува. Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Светаго движими говореха светите човеци Божии" (II Петър 1:20-21). 13. „Да се посрамят всички, които служат на изтуканите, които се хвалят с идолите: поклонете Му се всички богове." 15. „И колкото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни человеци, които да са способни и други да научат" (II Тимотей 2/2). „И мнозина ще последват техните развращения, поради което пътят на Истината ще се похули. И от любостяжение ще ни употребяват като търговия с престорени думи, тяхното осъждение отколе приготвено не се забавя и тяхната погибел не дреме" (II Петър 2:2-9). 16. Ето обещанието е вярно. Словото на Господа Бога великаго ще пристигне скоро.
към текста >>

Всички ще се посрамят, които уповават на своите сили и на своята мъдрост.
2 август. Трета книга на царете 2, 3, 4. Словото Господне, което биде към мене. Господ ми говори заради своята милост и ми показва величието на своята слава, възвисил ме е заради името си и величието на любовта си. Станал ми е защитник, за да ме избавят от враговете, които ме ненавиждат и преследват душата ми. Всички ще се посрамят, които уповават на своите сили и на своята мъдрост. Трябва и ние, както и нашият Господ Исус да понесем своя кръст, като пожертвуваме своя живот за царството Божие. Да се отречем от себе си за Неговата любов. Каквото има да ни се случи, то е наша участ, която трябва да посрещнем с християнско търпение. Не само това, но и да се радваме в сърцето си, че сме се сподобили за да участваме в страданията заедно с него. Що имаме ние да очакваме от тоя развратен и разтленен свят, който убива и смазва всичко благородно в нашата душа?
към текста >>

4. 02.РАЗМИШЛЕНИЯ

Посрамиха света на бедния, но Господ е нему прибежище.
Светът се е отбил от пътя на правдата. Няма кой да прави добро. Нямат ли разум всички, които правят беззаконие? Които изпояждат чадата ми, като че ядат хляб. Господа не призваха, тогази нападна по тях страх голям, защо Бог е в реда на праведните. Посрамиха света на бедния, но Господ е нему прибежище. Но аз се уповавам на милостта му. Сърцето ми се радва на спасението ти. Ще пея Господу, защото ми стори добро благодеяние. Иде ден, в който ще има написано върху звънците на конете светиня Господу. Блажен е денят, когато се напише името Господне на сърцата ни и ние станем съпричастници на неговата слава.
към текста >>

5. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Със сърце вярва някой за оправдание и с уста бива изповядването за спасение, защото казва Писанието: „Всеки, който вярва в Бога, няма да се посрами.
Сега да допуснем, че известни неприятности в живота те сполетяват. Що е една неприятност, освен едно незадоволство от видимата наредба на нещата. Ти съзираш един предмет или една вещ и ти се нрави и ти искаш да я присвоиш, но случаят не ти дава, ти се дразниш от несполуката. Сега да допуснем, че ти сполучваш да задоволиш желанието си, но един ден ние, което е нейната храна. Тук се явява потреба от вярата. Със сърце вярва някой за оправдание и с уста бива изповядването за спасение, защото казва Писанието: „Всеки, който вярва в Бога, няма да се посрами. „Много пъти като се отвлича человек от истината и забравя пътя, посочен му от Господа, сам си създава нещастията и страданията. Телата, които страдат в тоя свят, са онези, които са слабо организирани или нямат сила да се противят на външните влияния на природата. Така и душата, която е далеч от живота, е слаба да се противи на влиянията на злото, нея в такъв случай я увличат поривите на временните побуждения, най-малките причини стават понякога носители на големи нещастия. Какво накара Адама да вкусва от забраненото дърво? Едно просто на вид желание да си похапне и от забраненото ястие, в което му се струваше, че ще има някаква тайна облага или сила да придаде нещо на духа му.
към текста >>

Чакай го с най-голямо търпение, и не ще бъдеш посрамен.
В твоя дом ще стоим и ще ти служим, с теб наедно ще се веселим. Слава на Господа, хвала на неговото велико име. Свят, свят Господ. 12. Възложи надеждата си на Господа и уповавай на него с всичкото си сърце. Той знае всичките твои желания и промисля най-добрия път за тяхното осъществяване. Чакай го с най-голямо търпение, и не ще бъдеш посрамен. Той ще изпълни бедната ти душа с живот, сърцето ти с любов, умът ти с мъдрост. Господ сам ще те научи, ще даде знание на ума ти, което ще бъде светилник на душата. Твоят ум, колкото и беден да е, Господ е силен да го просвети и обогати. За Бога всичко е възможно да стори и той го сторва, когато желае. Съобразявай се винаги според неговата воля и всичко ще ти бъде, що просиш.
към текста >>

6. 12.Кожено тефтерче

Който събира лятно време, той е син разумен, а който спи по жътва, той е син, който донася срам (Притчи 10).
6 юни 1913. Господ ни помена в своята милост и неговият Дух внесе мира на утешението. Слава на тебе, Господи Боже мой. Благословен Господ Бог мой. 20 януари 1914 г. Който събира лятно време, той е син разумен, а който спи по жътва, той е син, който донася срам (Притчи 10). 28 юли. В твоята мъдрост, истина и любов, в твоята сила. - В твоята правда и доброта е прогресът на човешката душа. 27 октомври — 1915 г. Всичко, каквото дойде, трябва да се понесе на радо сърце: добро или зло, скърби, страдания и радости.
към текста >>

7. 13.Червено тефтерче

Ето, пред всички аз се изповядвам, и не се срамя да те наричам мой Отец.
Но ти, Отче мой благий, ето, моето дело се заплашва и всичко, което съм посял, съдбата иска да изкорени. Но ти си, който можеш да спасиш бъдещето ми, надеждата ми, да оплодотвориш бъдещата ми вяра. Погледни и виж колко съм беден, едвам преживявам. Немотия и оскъдност навсякъде владее в пределите на моята страдающа душа. О, Благи ми Баща, ти, който никога и никого от твоите чада не си измамил, стани ми защитник чрез благия си Дух, подкрепи ме, насърчи ме, освети ме, съживи вярата ми, освежи духа ми и подай ми ръката си за помощ, сега през време на моя изпит, с който искаш да ме изпиташ да видиш верността на моето сърце, постоянството на моя ум, силата на моя дух. Ето, пред всички аз се изповядвам, и не се срамя да те наричам мой Отец. Ти знаеш, че в сърцето си пазя твоето име над всичко най-свято, приеми днес моята молба, колкото и да е слаба и немощна, чуй моя детински глас, който възлиза към тебе. Аз ти се моля да ме чуеш и да ме послушаш. На тебе мога да кажа неща, които никому другиму не мога да кажа, освен на теб. Ти знаеш, ти си ми го казал от начало. О, Господи, желая да гледам твоето лице, както всички, желая да ти слугувам.
към текста >>

8. Пеню Киров - №14

Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това.
Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч. сутринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня. Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах. В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо.
към текста >>

9. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това.
Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч. сутринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня. Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах. В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути продължава да ми говори на лявото ухо.
към текста >>

10. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна.
Ще обясним. Руско-японската война изненада света и причини тъга на славянските народи. Всички разтвориха сърцата си за молитва към Бога, всички развързаха кесиите си за ранените руси. С такава цел се събраха и бургаските граждани на 7 март в църквата. Във време на молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно. Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна. Тодор Стоянов излиза след това с пасквилчето „Ти победи! ". Нека каже сега Тодор Стоянов, като е чиновник, като е евангелист, а ругае властта, която го храни, не му ли шепне нещо съвестта? На, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква. Протестантин и съвест...
към текста >>

11. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

Свеня се - срамувам се, стеснявам се.
Разправям (диал.) - уреждам, разпореждам се с нещо. Разтленен - разложен, гнил. Разумение (ост.) - разбиране, проумяване. Ревност, ревнувам (ост.) - голямо залягане над работа; усърдие, грижливост. Рикая (книж.) - надавам животински вик, рева. Свеня се - срамувам се, стеснявам се. Свише (цсл.) - отгоре, от небесните висини, от Бога. Сеанс (фр.) - 1. спектакъл; 2. определено време, в което се извършва нещо; 3. събиране, заседание.
към текста >>

12. №59 /Петър Дънов/

Тези, които отстъпят от Него, ще се посрамят в своите пътища.
Бог изпитва твоята вяра. По-близо до Него. Отец наш е благоволил да ни даде Царство. Ний сме овци на Неговото паство. Бог е откъм наша страна. Тези, които отстъпят от Него, ще се посрамят в своите пътища. Нашият брат Тодор при един най-малък изпит се оказа слаб във вярата. Той може да принуди Господа да му отговори само чрез Духа на усърдната молитва и живата вяра, и неотменната Любов. Той трябва да каже като Якова: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." [Бит. 32:16] Той трябва да ходи пред лицето на Нашия Небесен Баща с Духа на Господа Исуса. „Искайте - казва Господ - и ще ви се даде.
към текста >>

13. № 67 (Пеню Киров)

Но те, както се заключава от думите им, от себелюбие, от срам от присъстващите, записали за по 5 години да внасят известна сума.
Там като попели, поповдигнали духовете им с някои и други разкази, станал Пачеджиев и им казал, че който е християнин, да си дигне ръката, и после, който иска Царството Небесно, пак да си дигне ръката. Тогава се обяснява защо ставало това и им се поднася да запишат по една сума на един лист, която ще изплащат в срок [от] 5 години – за да купят църквата им. Това събрание правиха по такъв начин 2 пъти. Аз предупредих нашите приятели, че те има къде да помогнат по-рано. Тъй че, ако имат повече, тогава навсякъде да помогнат. Но те, както се заключава от думите им, от себелюбие, от срам от присъстващите, записали за по 5 години да внасят известна сума. Аз им казвам: аз не съм против това им благородно дело на протестантите, но против този низък, измамлив начин, с който [са] си послужили. Те можеха от амвона да направят това. А на приятелите казвам, че „вие още това, което имате да дължите на Бога, не сте издължили“, за което им прочетох Исайя, 44. При горните причини е една и таз, че не благоволяват да се събираме и като напред. Един ако намеря, двама няма.
към текста >>

14. Речник на остарели и чужди думи

свеня се срамувам се, стеснявам се.
разправям (диал.) уреждам, разпореждам се с нещо. разтлян (ост.) разложен, изгнил, развален. разумение (ост.) разбиране, проумяване. ревност, ревнувам (ост.) голямо залягане на работа; усърдие, грижливост. рикая (книж.) надавам животински вик, рева. свеня се срамувам се, стеснявам се. свише (цсл.) Отгоре, от небесните висини, от Бога. сеанс (фр.) 1. Спектакъл; 2. Определено време, в което се извършва нещо; 3. Събиране, заседание.
към текста >>

стидно ми е (рус.) срамувам се.
снизхождение (рус.) отстъпчивост към чужди грешки или недостатъци. сподобявам (ост.) удостоявам. спиритуализъм (лат.), спиритус „дух“; Спиритуализъм е събирателно понятие, обозначаващо всички учения и практики, с които се влиза във връзка с духовете, както и с мъртвите. стидно ми е (рус.) срамувам се. стрепет (диал.) спънка. строптиливост (книж. ост.) упорит, своенравен, опърничав. съизволявам (ост.) позволявам, съгласявам се, благоволявам. сюрек (тур.) голямо стадо добитък.
към текста >>

15. 46 ПИСМО

Тези, които отстъпват от Него, ще се посрамят в своите пътища.
Бог изпитва твоята вяра. По-близо до Него. Отец наш е благоволил да ни да де Царство. Ний сме овци на Неговото паство. Бог е от към наша страна. Тези, които отстъпват от Него, ще се посрамят в своите пътища. Нашият брат Тодор при едиь най-малък изпит се оказа слаб във вярата. Той може да принуди Господа да му отговори само чрез Духа на усърдната молитва и живата вяра и неотменна Любов. Той трябва да каже като Якова: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш". Той трябва да ходи пред лицето на На шия Небесен Баща с Духа на Господа Исуса. „Искайте -казва Господ - и ще ви се даде.
към текста >>

16. 118 ПИСМО

Ако ви се явеше, вий щяхте да се засрамите всички от себе си, от своето невежество и от своето малодушие.
Труден е Божият път. Да любиш враговете си - това не е человеческо - това е Божествено. Търпение, всичко ще се уреди. Не сте опитвали още какво нещо е Божията сила. Вий желаете да ви се яви Господ, но може ли Той да се яви там, гдето няма готовност? Ако ви се явеше, вий щяхте да се засрамите всички от себе си, от своето невежество и от своето малодушие. Знаете ли каква благост е Той, каква милост, какво низхождение, какво величие от добродетели? Той, на Когото лицето осветлява и съживява всичкото създание, Който въздига и подкрепя своите твари, на Когото без волята не пада нито една птичка, нито един косъм от главата. Да, Той гледа много низходително към вази и вашите грешки - щади ви както никой друг. Вий живеете даром в Него, всеки ден приемате хилядите Му благословения, които праща, и при все това още не можете да Го познаете. С това не ви осъждам, понеже зная слабостите на человеческото естество.
към текста >>

17. 128 ПИСМО

Никога няма да се посрамят уповаващите на Него.
В тъмнината създава виделина; в хаоса порядък; в ада спасение. Той е Господ, благословен от веки. Мъртви възкресява, грешни спасява, болни изцелява. На слепите дава знание, на хромите крака. Които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови. Никога няма да се посрамят уповаващите на Него. Само Той е вседостатъчен да задоволи гладните и жадните. Само Той е, Който просвещава человеческите умове и сърца. Прочие, бъдете съвършени както е Отец ваш. Животът има свое велико предназначение. Бъдете и служители, и творители на Истината.
към текста >>

18. 177 ПИСМО

Които слугуват Нему, никога няма да се посрамят.
Числата сега са ясни и разбираеми с останалите пояснения. В числата имахте определена годината, месеца, деня и часа, когато ще стане казаното. Това събитие беше отбелязано отдавна в Аналите на природата. И то иде навреме. Вие опитахте сега Господа и видяхте, че е благ и че Той е в сила, посред най-тежките условия в живота, да ви избави в безопасност. Които слугуват Нему, никога няма да се посрамят. Имайте вяра жива, защото тя е носителка на живота. Научете се да се не грижите за много неща. Сега опитвате, че малко е потребно на човека. Научете се да сте винаги благодарни. Аз сега ви излекувах от много недъзи и това беше моето желание: да опитате и видите това, което никога не бяхте видели.
към текста >>

19. 201 ПИСМО

„А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Имайте вяра, имайте Любов помежду си.
За Мене Истината сега е ясна. Господ е с Мен. Аз ходя в пътищата Му, върша Волята Му, слушам гласа Му, Духът Му пребъдва в Моята Душа и Аз пребъдвам в Него. Велико е и Славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му. „Аз Го познавам", казва Христос. „А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Имайте вяра, имайте Любов помежду си. Аз ви запознах с Живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и много милостив, и благоутробен. „Опитайте и вижте, че Аз съм Благ", казва Господ. «Потърсете Ме в ден скърбен и ще Ви помогна и ще Ме прославите." „Дерзайте, Аз съм с Вас." Христовият Баща от горе ще ви благослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. Мир ви давам Аз, Мир и радост нося Аз на всички, които приемат живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода, събрана от вековете.
към текста >>

20. 282 ПИСМО

И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго Духа Светаго.
До всички приятели. В. Т. И. X. С. Б. Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърцата им със своята обилна Любов. Дръжте Истината, изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго Духа Светаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешна душевна свобода, пътя на Новия Живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце - целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви в Господа. Ваш верен П.К. Дънов
към текста >>

21. 250–300

Пред тия малки мушички той ще се засрами от своето безволие и у него ще се зароди силно желание и той да оправдае живота, който му е даден.
268 Малката буболечица. Когато ученикът се почувствува много отпаднал и излишен на земята, нека погледне под нозете си ония малки мушички, които остават да живеят и след като ги е настъпил някой. Нека ги погледне с микроскопа, как те се движат, бързат, хвръкват и пак застават, а може би и мислят! И ще види как те засвидетелствуват разумността и необходимостта и от тяхното съществуване в битието. Пред тия малки мушички той ще се засрами от своето безволие и у него ще се зароди силно желание и той да оправдае живота, който му е даден. – И той да изяви Великото в Битието! 269 Приложение. Божественото трябва да се изпитва и прилага всякога. Когато един избави някого от водата – и единият, и другият имат силно преживяване.
към текста >>

22. 350–400

Има две крайности в Любовта: срам и безсрамие.
Умът в Любовта е необходим. 360 Любов. Любовта е нещо Божествено! Ученикът трябва да прояви Любовта свободно. Има две крайности в Любовта: срам и безсрамие. И едното, и другото произтичат от неправилното разбиране на Любовта. Но от двете срамът е за предпочитане. 361 Любовта. В Любовта трябва да изчезне всяка форма, а да остане само смисълът на нещата.
към текста >>

Но от двете срамът е за предпочитане.
Любов. Любовта е нещо Божествено! Ученикът трябва да прояви Любовта свободно. Има две крайности в Любовта: срам и безсрамие. И едното, и другото произтичат от неправилното разбиране на Любовта. Но от двете срамът е за предпочитане. 361 Любовта. В Любовта трябва да изчезне всяка форма, а да остане само смисълът на нещата. Ако ученикът търси форма в Любовта, той ще падне. В Любовта трябва да изчезне всяка форма!
към текста >>

23. МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБНОВЛЕНИЕ НА СЪРЦЕТО, ДУШАТА И УМА

И след всичко туй да се проявят чрез нас благите плодове на Духа Ти във всичката си пълнота, та като ни видят противниците ни, да се засрамят и да се прослави чрез нас името Ти пред человеците на Земята.
Ти, в Когото всичко е възможно. В името на Господа нашего Иисуса Христа, чрез Което име Ти си благоволил да Те призоваваме, ние, твоите чеда, идем тази сутрин при Тебе, припадаме пред Твоите нозе и сърдечно просим Твоята милост. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш от всички ухищрения на лукавия, да укрепиш и утвърдиш в пътя на Истината, да просветиш умовете, да осветиш сърцата, да повдигнеш душите на моите братя и сестри. О, Господи, Боже наш, молбата ни, която отправяме към Тебе тази заран, е да включиш още и сърдечните ни желания, Ти сам да застанеш сред нас с Духа Си завинаги; да се вселиш в нашите сърца, в нашите души, в нашите умове и да подействуваш с крепката Си сила за пробуждане на пълното съзнание в нас, за да можем да определим своите отношения и задължения спрямо Тебе, спрямо хората и здраво да застанем на мястото, което Ти си ни отредил. О, Господи, Боже наш, още Ти се молим - създай и нужните условия в нашия живот за правилното и навременното прилагане в живота добрите желания на сърцата ни, според благата Ти Воля; за проникване и възрастване на Твоето Божествено Слово в нашите сърца, в нашите души и в нашите умове, за да можем да станем проводници на Твоята Божествена светлина и Словото Ти да проникне и да озари душите на всички онези около нас, които Ти си благоволил. И след всичко туй да се проявят чрез нас благите плодове на Духа Ти във всичката си пълнота, та като ни видят противниците ни, да се засрамят и да се прослави чрез нас името Ти пред человеците на Земята. Молбата си завършваме, Господи, със сърдечно желание Ти да излееш изобилно благословението Си върху нашите души и да ни научиш да Ти служим с радост и веселие, според както е благата Ти Воля, за да не губим Твоето благословение през всичките векове на бъдещето. Амин. Този пост е редактиран от Albena: 09 август 2011 - 21:42
към текста >>

24. ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ

А надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго нам Духа Святаго.
2 септември 1917г., Варна Ваш Господ Иисус Христос, Син Божий Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърцата и душите им със Своята обилна Любов. Дръжте Истината, изложена в Неговото живо Слово, което е Христос, и както знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението - опитност, а опитността - надежда. А надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго нам Духа Святаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия път Христов - пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешната душевна свобода, пътя на новия живот и възкресението във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие. Придобийте Божественото знание и го съхранявайте в сърцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърце. Целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа.
към текста >>

25. ПСАЛОМ 44 - Петък

и посрамил си онези, които ни мразят.
чрез името Ти ще стъпчем онези, които ся подигат против нас. 6. Защото няма да ся надея на лъка си, нито мечът ми ще ме избави. 7. Защото Ти ни избави от враговете ни, и посрамил си онези, които ни мразят. 8. В Бога ще ся хвалим всякой ден, и името Ти во век ще песнословим. 9. Но Ти си отхвърлил и посрамил си нас и не излазяш вече с нашите войнства. 10. Направил си ни да ся върнем назад пред врага
към текста >>

9. Но Ти си отхвърлил и посрамил си нас
нито мечът ми ще ме избави. 7. Защото Ти ни избави от враговете ни, и посрамил си онези, които ни мразят. 8. В Бога ще ся хвалим всякой ден, и името Ти во век ще песнословим. 9. Но Ти си отхвърлил и посрамил си нас и не излазяш вече с нашите войнства. 10. Направил си ни да ся върнем назад пред врага и мразящите ни разграбят имота ни за себе си. 11. Предал си ни като овци за ястие, и разпръснал си ни между езичниците.
към текста >>

и срамът на лицето ми ме покри
13. Направил си ни укор на съседите ни, присмех и поругание на онези, които са около нас. 14. Направил си ни притча между езичниците, киванне между народите. 15. Всякой ден бесчестието ми е пред мене, и срамът на лицето ми ме покри 16. От гласа на оногози, който хули и укорява, от лицето на врага и отмъстителя. 17. Всичко това дойде върху нас, обаче ний не Те забравихме и не станахме неверни на Завета Ти.
към текста >>

26. ПСАЛМИ 25 и 132 - Събота

да ся не посрамя,
ПСАЛОМ 25 Псалом Давидов 1. Към Тебе, Господи, възвисих душата си. 2. Боже мой, на Тебе уповах: да ся не посрамя, да ся не зарадват враговете ми заради мене. 3. Ей, всички, които чакат Тебе, да ся не посрамят. Да ся посрамят които правят престъпления без причина. 4. Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи мя на стъпките Си.
към текста >>

3. Ей, всички, които чакат Тебе, да ся не посрамят.
Псалом Давидов 1. Към Тебе, Господи, възвисих душата си. 2. Боже мой, на Тебе уповах: да ся не посрамя, да ся не зарадват враговете ми заради мене. 3. Ей, всички, които чакат Тебе, да ся не посрамят. Да ся посрамят които правят престъпления без причина. 4. Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи мя на стъпките Си. 5. Води мя в пътя на Истината Си и научи мя, защото Ти си Бог на спасението ми.
към текста >>

Да ся посрамят които правят престъпления без причина.
1. Към Тебе, Господи, възвисих душата си. 2. Боже мой, на Тебе уповах: да ся не посрамя, да ся не зарадват враговете ми заради мене. 3. Ей, всички, които чакат Тебе, да ся не посрамят. Да ся посрамят които правят престъпления без причина. 4. Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи мя на стъпките Си. 5. Води мя в пътя на Истината Си и научи мя, защото Ти си Бог на спасението ми. Тебе чакам весь ден.
към текста >>

Да ся не посрамя, защото на Тебе уповах.
18. Виж угнетението ми и труда ми, и прости всичките ми грехове. 19. Виж враговете ми, че ся умножиха и със жестока ненавист мя възненавидеха. 20. Упази душата ми и избави мя: Да ся не посрамя, защото на Тебе уповах. 21. Незлобие и правота да мя съхраняват, защото Тебе чакам. 22. Избави, Боже, Израиля, от всичките му скърби. ПСАЛОМ 132
към текста >>

18. Неприятелите му ще облека в срам
сиромасите Му ще наситя с хляб. 16. И свещенниците Му ще облека в спасение, а преподобните му ще ся радват с възклицание. 17. Там ще направя да изникне рог Давиду: Приготвих светилник за помазаника Си. 18. Неприятелите му ще облека в срам и на него ще цъфти венецът му. *** СЪБОТА - под управлението на Сатурн 1. Песен "Бог е Любов" 2. "Малката молитва"
към текста >>

27. Молитва за благословение и обновление на сърцето, душата и ума

Та, като ни видят противниците ни, да се засрамят и да се прослави чрез нас името Ти пред человеците на земята.
Да се вселиш в нашите сърца, в нашите души, в нашите умове и да подействаш с крепката Си сила за пробуждане на пълното съзнание в нас, за да можем да определим своите отношения и задължения спрямо Тебе, спрямо хората и здраво да застанем на мястото, което Ти си ни отредил. О, Господи, Боже наш, още Ти се молим — създай и нужните условия в нашия живот за правилното и навременното прилагане в живота добрите желания на сърцата ни, според благата Ти воля, за проникване и възрастване на Твоето Божествено слово в нашите сърца, в нашите души и в нашите умове. За да можем да станем проводници на Твоята Божествена светлина и словото Ти да проникне и да озари душите на всички онези около нас, които Ти си благоволил. И след всичко туй да се проявят чрез нас благите плодове на Духа Ти във всичката си пълнота. Та, като ни видят противниците ни, да се засрамят и да се прослави чрез нас името Ти пред человеците на земята. Молбата си завършваме, Господи, със сърдечно желание Ти да излееш изобилно благословението Си върху нашите души и да ни научиш да Ти служим с радост и веселие, според както е благата Ти воля, за да не губим Твоето благословение през всичките векове на бъдещето. Амин. ____________________ *ухищрения(остар.) - хитрувания, хитрини
към текста >>

28. До всички приятели

А надеждата не посрамява, защото любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго нам Духа Святаго.
2 септември 1917 г.. Варна Ваш Господ Исус Христос, Син Божий Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце го търсят. Да им даде от Христовия Дух да го познават и да изпълни сърцата и душите им със своята обилна любов. Дръжте истината, изложена в Неговото живо слово, което е Христос, и като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението - опитност, а опитността - надежда. А надеждата не посрамява, защото любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго нам Духа Святаго. Това е моят поздрав към всички, които вървят в правия път Христов - пътя на Божествената любов, пътя на вътрешната душевна свобода, пътя на новия живот и възкресението във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие. Придобийте Божественото знание и го съхранявайте в сърцата си чрез любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърце. Целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа.
към текста >>

29. Псалом 44

7 Защото Ти ни избави от враговете ни, и посрамил си онези, които ни мразят.
3 Защото не наследиха земята с меча си и мишцата им не ги спаси, но Твоята десница и мишцата Ти, и виделината на лицето Ти, защото Ти имаше благоволение към тях. 4 Ти си Цар мой, Боже, заповядай избавления за Якова. 5 Чрез Тебе ще низложим враговете си, чрез името Ти ще стъпчем онези, които се подигат против нас. 6 Защото няма да се надея на лъка си, нито мечът ми ще ме избави. 7 Защото Ти ни избави от враговете ни, и посрамил си онези, които ни мразят. 8 В Бога ще се хвалим всякой ден, и името Ти во век ще песнословим. 9 Но Ти си отхвърлил и посрамил си нас и не излизаш вече с нашите войнства. 10 Направил си ни да се върнем назад пред врага и мразещите ни разграбят имота ни за себе. 11 Предал си ни като овци за ястие, и разпръснал си ни между езичниците. 12 Продал си своите люде за нищо, и не си имал печалба от цената им.
към текста >>

9 Но Ти си отхвърлил и посрамил си нас и не излизаш вече с нашите войнства.
4 Ти си Цар мой, Боже, заповядай избавления за Якова. 5 Чрез Тебе ще низложим враговете си, чрез името Ти ще стъпчем онези, които се подигат против нас. 6 Защото няма да се надея на лъка си, нито мечът ми ще ме избави. 7 Защото Ти ни избави от враговете ни, и посрамил си онези, които ни мразят. 8 В Бога ще се хвалим всякой ден, и името Ти во век ще песнословим. 9 Но Ти си отхвърлил и посрамил си нас и не излизаш вече с нашите войнства. 10 Направил си ни да се върнем назад пред врага и мразещите ни разграбят имота ни за себе. 11 Предал си ни като овци за ястие, и разпръснал си ни между езичниците. 12 Продал си своите люде за нищо, и не си имал печалба от цената им. 13 Направил си ни укор на съседите ни, присмех и поругание на онези, които са около нас. 14 Направил си ни притча между езичниците, кивание между народите.
към текста >>

15 Всякой ден безчестието ми е пред мене, и срамът на лицето ми ме покри
10 Направил си ни да се върнем назад пред врага и мразещите ни разграбят имота ни за себе. 11 Предал си ни като овци за ястие, и разпръснал си ни между езичниците. 12 Продал си своите люде за нищо, и не си имал печалба от цената им. 13 Направил си ни укор на съседите ни, присмех и поругание на онези, които са около нас. 14 Направил си ни притча между езичниците, кивание между народите. 15 Всякой ден безчестието ми е пред мене, и срамът на лицето ми ме покри 16 от гласа на оногози, който хули и укорява, от лицето на врага и отмъстителя. 17 Всичко това дойде върху нас, обаче ний не Те забравихме и не станахме неверни на завета Ти. 18 Сърцето ни не се върна назад, нито се уклониха стъпките ни от Твоя път, 19 ако и да си ни съкрушил на мястото на чакалите и покрил си ни със сянка смъртна. 20 Ако сме забравили името на Бога нашего и простирали ръцете си към чужд бог,
към текста >>

30. Псалом 25

2 Да се не посрамя, да се не зарадват враговете ми заради мене.
Псалом 25 1 Към Тебе, Господи, Възвисих душата си. Боже мой, на Тебе уповах: 2 Да се не посрамя, да се не зарадват враговете ми заради мене. 3 Ей, Всички, които чакат Тебе, да се не посрамят. Да се посрамят които правят престъпления без причина. 4 Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си. 5 Води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти си Бог на спасението ми. Тебе чакам вес ден.
към текста >>

3 Ей, Всички, които чакат Тебе, да се не посрамят.
Псалом 25 1 Към Тебе, Господи, Възвисих душата си. Боже мой, на Тебе уповах: 2 Да се не посрамя, да се не зарадват враговете ми заради мене. 3 Ей, Всички, които чакат Тебе, да се не посрамят. Да се посрамят които правят престъпления без причина. 4 Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си. 5 Води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти си Бог на спасението ми. Тебе чакам вес ден. 6 Помени, Господи, милосердията Си, и милостите Си, защото са от века.
към текста >>

Да се посрамят които правят престъпления без причина.
Псалом 25 1 Към Тебе, Господи, Възвисих душата си. Боже мой, на Тебе уповах: 2 Да се не посрамя, да се не зарадват враговете ми заради мене. 3 Ей, Всички, които чакат Тебе, да се не посрамят. Да се посрамят които правят престъпления без причина. 4 Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си. 5 Води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти си Бог на спасението ми. Тебе чакам вес ден. 6 Помени, Господи, милосердията Си, и милостите Си, защото са от века. 7 Греховете на младостта ми и престъпленията ми да не поменеш.
към текста >>

20 Упази душата ми и избави ме: Да се не посрамя, защото на Тебе уповах.
16 Погледни към мене и помилуй ме, защото останах сам и угнетен съм. 17 Скърбите на сърцето ми се умножиха. Изведи ме из утесненията ми. 18 Виж угнетението ми и труда ми, и прости всичките ми грехове. 19 Виж враговете ми, че се умножиха и със жестока ненавист ме възненавидяха. 20 Упази душата ми и избави ме: Да се не посрамя, защото на Тебе уповах. 21 Незлобие и правота да ме съхраняват, защото Тебе чакам. 22 Избави, Боже, Израиля, от всичките му скърби.
към текста >>

31. Псалом 132

18 Неприятелите му ще облека в срам и на него ще цъфти венецът му.
Благоволи да живее в него. 14 Той ми е покой во век: Тук ще живея, защото го възлюбих. 15 Ще благословя с благословение храната му, сиромасите му ще наситя с хляб. 16 И свещениците му ще облека в спасение, а преподобните му ще се радват с възклицание. 17 Там ще направя да изникне рог Давиду: Приготвих светилник за помазаника Си. 18 Неприятелите му ще облека в срам и на него ще цъфти венецът му.
към текста >>

32. ВАРНА, 22 АВГУСТ 1904 ГОДИНА

Това са те прищевките и човеш-ките своеволия, на които заплатата е срам и позор
Притчи, X гл., 11 стих: „ Устата на праведния са източник на живот". Това са те добрите желания. Те са неговата красота. „А устата на нечестивите неправда ще покрие." Това са те прищевките и човеш-ките своеволия, на които заплатата е срам и позор Евангелие от Йоана, XVI гл., 16 стих: „ Още малко, и няма да ме виждате, и пак малко, и ще ме видите ". „Още малко" - това е временният живот на плътта, който ви препятства да Ме виждате - да сте в пряко общение с Мен. Такива минути на живота ви всеки от вас е опитал. Те са били минути на общо поучение, духовно падение и скръб.
към текста >>

33. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА

Засрамете се!
Дънов, който мълчеше. Лицето на г-н Дънов взе друг израз. Той избухна и каза: Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, Който се проявявам чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято. Засрамете се! Всички замръзнахме на местата си. ЧЕТВЪРТО СЪБРАНИЕ 15 август 1906 г. След молитва и четене на Светото Писание, Господ чрез г-н Дънов ни отправи последните свои съвети и напътствания. През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха.
към текста >>

34. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Моето положение е такова, каквото е положението на шест годишно дете, което като стане двадесет годишна мома, срамува се да носи своите кукли.
Но това схващане бива по един особен начин - схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото человечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновение на индивидуално развитие. На първо място ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на развитие. Обаче, питам се аз сега какво е останало от всичко това в мене, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шест годишно дете, което като стане двадесет годишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда! В какво човек може да има надежда? Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви. Тази надежда може да се породи в
към текста >>

35. ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918

Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от себе си.
Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро. Онзи, който ви е създал, знае вашето минало. Неговото око не се лъже. Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са Нему известни. Най-дълбоките ви помисли са Нему явни. Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от себе си. Не се обленявай-те* затова. Работете усърдно с вяра, която ви се диктува от самого Бога. Слушайте Негова глас, който вече говори. Негова Дух, който тича по лицето на земята, за да подготвя всички за великия и славен ден на правдата. Не бойте се, вам ще ви се даде помощ, и то скоро, от Господа.
към текста >>

Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от себе си.
Ще бъдете грухани като жито и то за вашето добро. Онзи, който ви е създал, знае вашето минало. Неговото око не се лъже. Всичките ви пътища, всичките ви желания и постъпки са Нему известни. Най-дълбоките ви помисли са Нему явни. Той ще извади всичко наяве, за да се посрамят всички от себе си. Не се обленявайте* затова. Работете усърдно с вяра, която ви се диктува от самого Бога. Слушайте Негова глас, който вече говори. Негова Дух, който тича по лицето на земята, за да подготвя всички за великия и славен ден на правдата. Не бойте се, вам ще ви се даде помощ, и то скоро, от Господа.
към текста >>

36. ПИСМА ОТ ХОТЕЛ „ЛОНДОН'

А надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденото нам от Духа Святаго.
В. Т. И. X. С. Б.* Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце го търсят. Да Ви даде от Христовия Дух, да го познаете и да изпълни сърцето Ви и душите Ви със Своята обична Любов. Дръжте Истината, изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението - опитност, а опитността - надежда. А надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденото нам от Духа Святаго. Това е Моят поздрав на всички, които вървят в пътя Христов. Правия път на Божествената Любов. Път на вътрешна духовна Свобода, път на Новия Живот и Възкресението. Във всяка вътрешна Доброта Божия, във всяка Радост и Веселие придобивайте Божественото знание и го съхранявайте в сърцето си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце, целомъдрени във всичката Пълнота.
към текста >>

„А надеждата не посрамя, защото Любовта
За мене истината сега е ясна. Господ е с мене. Аз ходя в пътищата Му, върша Волята Му, слушам Гласа Му, духът Му пребъдва в моята душа и аз пребъдвам в Него. Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му. „Аз Го познавам", казва Христос. „А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Имайте вяра, имайте Любов помежду си. Аз ви запознах с Живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и многомилостив, и благоутробен. „Опитайте и вижте, че Аз съм благ", казва Господ. „Потърсете Ме в ден скърбен и ще ви помогна и ще Ме прославите".
към текста >>

37. Годишна среща на Веригата - Варна, 1906

Засрамете се!
ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г н Дънов взе друг израз, той избухна и каза: Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, който се проявявам чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято. Засрамете се! Всички замръзнахме на местата си. Четвърто събрание, 15 август След молитва и четене на Светото Писание Господ чрез г-н Дънов ни отправи последните свои съвети и напътствания. През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха. Г-н Дънов, като слушаше птичето пеене, каза следното:
към текста >>

Засрамете се!
ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г н Дънов взе друг израз, той избухна и каза: Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, който се проявявам чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято. Засрамете се! Всички замръзнахме на местата си. Четвърто събрание, 15 август След молитва и четене на Светото Писание Господ чрез г-н Дънов ни отправи последните свои съвети и напътствания. През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха. Г-н Дънов, като слушаше птичето пеене, каза следното:
към текста >>

38. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли.
Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място, ние можем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да заемем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие64. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мен, като виждам тялото, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога да ги взема със себе си; желанията също така не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишно дете, което, като стане двадесетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите земни надежди са разрушени. Надежда! В какво човек може да има надежда? Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви. Тази надежда може да се породи в Оногова, който търпи всичко.
към текста >>

39. Писма до Мария Казакова - 1905

Ако ви се явеше, вий щяхте да се засрамите всички от себе си, от своето невежество и от своето малодушие.
Труден е Божият път. Да любиш враговете си — това не е человеческо, това е Божествено. Търпение, всичко ще се уреди. Не сте опитвали още какво нещо е Божията сила. Вие Желаете да ви се яви Господ, но може ли Той да се яви там, гдето няма готовност. Ако ви се явеше, вий щяхте да се засрамите всички от себе си, от своето невежество и от своето малодушие. Знаете ли каква благост е Той, каква милост, какво снисхождение, какво величие от добродетели? Той, на Когото Лицето осветлява и съживява всичкото създание, Който въздига и подкрепя своите твари, на Когото не пада без Волята нито една птичка, нито един косъм от главата. Да, Той гледа много снисходително към вази и вашите грешки. Щади Ви, както никой друг. Вий живеете даром в Него, Всякой ден приемате хилядите Му благословения, които праща, и при Все това още не можете да Го познаете.
към текста >>

40. Писма до Мария Казакова - 1906

Никога няма да се посрамят уповающите на Него.
В хаоса — порядък, в ада — спасение. Той е Господ, благословен от всеки. Мъртви въскресява, грешни спасява, болни изцелява. На слепите дава зрение, на хромите — крака. Които чакат Господ, тяхната сила ще се възобнови. Никога няма да се посрамят уповающите на Него. Само Той е вседостатъчен да Велика мелодия. Тогава щяхте да забравите дреболиите на тоя живот, грижите, тревогите, които постоянно ви спъват. Тогава не щяхте да забранявате на децата да идват при техния Учител. Може ли задоволи гладните и жадните. Само Той е, Който просвещава человешките умове и сърца.
към текста >>

41. 1917_3 ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ

„А Надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Имайте вяра, имайте любов помежду си.
За мен, Истината сега е ясна. Господ е с мен. Аз ходя в пътищата Му, върша волята Му, слушам гласа Му, Духът Му пребъдва в Моята Душа и Аз пребъдвам в Него. Велико е, и славно е, да служи човек на Бога, и да пребъдва в Любовта Му. „Аз Го познавам", Казва Христос. „А Надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Имайте вяра, имайте любов помежду си. Аз ви запознах с Живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и Многомилостив, и благоутробен. „Опитайте и вижте, че Аз съм благ, казва Господ. Потърсете ме в ден скръбен и ще ви помогна, и ще ме прославите." Дерзайте, Аз съм с вас. Христовият Баща отгоре ще ви благослови всички, Които с чисто сърце търсите Господа. Мир ви давам Аз, мир и радост нося Аз на всички, които приемат Живото учение на Христа.
към текста >>

А надеждата не посрамява, защото ЛюбоВта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго нам Духа Святаго.
До всичи приятели. Ваш Господ Исус Христос Син Божий. Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърцата и душите им със своята обилна любов. Дръжте истината, изложена в Неговото Живо слово, което е Христос, и както знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението - опитност, а опитността - надежда. А надеждата не посрамява, защото ЛюбоВта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго нам Духа Святаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия път Христов - пътя на Божествената любов, пътя на вътрешната душевна свобода, пътя на новия живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие. Придобивайте Божественото знание и го съхранявайте в сърцата си чрез любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички с един ум и едно сърце. Целомъдрени във всичката пълнота.
към текста >>

42. 1919_6 Спомени на Елена Иларионова

Засрамих се, че не го послушах да раздам всичката риба.*
Като мислеха, че Учителя е зает, те поискаха да ядат риба. В тоя момент Учителя влезе да им иска нещо и те скриха рибата. Като си излезе, пак почнаха да ядат, а котката се изправи на един стол и ги гледаше. Учителя пак дойде и им каза: „И котката иска малко риба! " И си излезе. Засрамих се, че не го послушах да раздам всичката риба.* * След тази случка в Бялото Братство риба не се яде (бел. състав.)
към текста >>

43. 1921_4 Спомени на Николай Дойнов

Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето „акуратно" пазене и потънах от почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна.
От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето лозе. Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да изпратят някои злосторници, да направят пакости, включително и да източат резервоара. Една нощ и мене пратиха да пазя чешмата пред вилата. Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал. По едно време отворих очи – беше започнало да се разсъмва – и видях пред мене Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето „акуратно" пазене и потънах от почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна. Второто особено преживяване беше влизането ми във вилата. Тя беше на два етажа. Горният имаше една стая, в която бяха наредени столове и малка катедра, за беседи при дъждовно време. При хубаво време беседите се държаха навън. Друга, по-малка стая беше определена като стая за молитви.
към текста >>

44. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

Ще кажете: "Срам ме е, как да го гледам толкова време в очите?
Погледът да бъде сериозен. И тогава, дай му ръката си и му кажи: „Хайде, на добър ти час". И ще си тръгнете. Щом главата ни е на мястото си, тогава и сърцето ни ще бъде на мястото си, защото Бог е глава на Истината. В такъв случай ще се стараем да бъдем естествени. Ще кажете: "Срам ме е, как да го гледам толкова време в очите? " Не го гледай много, погледни го с любов 10 секунди и кажи: „Братко, моята глава е на мястото си, изпращам ти половината от любовта, която Бог ми е дал". И той ще ти каже тъй: „Братко, и моята глава е на мястото си, изпращам ти и аз половината от Любовта, която Бог ми е дал." Втория, третия ден като се срещате, все така ще се поздравлявате, ще разделяте тази Божествена Любов и хармонията ще започне. (102-103 стр.) И тъй, сега като ви срещна, ще ви погледна 10 секунди и така ще ви поздравя. Като ви погледна, някои си навеждат очите.
към текста >>

45. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване.
Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942).
към текста >>

46. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Ако те е срам, ще си създадеш друга работа.
Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете, за пример, един брат предложи тъй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час – трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазара, ще видиш някой богаташ купува едно-друго, ще му носиш нещата. Ще чакаш там (общ смях). Ако те е срам, ще си създадеш друга работа. Сега, слушайте, онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан; ще отидат да ги продават един час и процентите ще им се дават. Онези, които работят за Господа, ще получават възнаграждение 50 %, а другите – 25 %. Така ще се създаде работа на онези, които нямат такава. (364 стр.) Най-първо образувайте един комитет от 10 души.
към текста >>

Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение... Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи.
(105 стр.) Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене (бел. ред. – за публичната беседа на 19.08). Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидете? Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение... Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи. Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. Ако имате страх – с белите си дрехи; ако имате Любов – с обикновените си дрехи. Ако имате страх, идете с белите дрехи и страхът ще изчезне. Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата.
към текста >>

47. 1925_6 Спомени на Михаил Иванов

Аз се срамувах, но вътрешно ми беше радостно и весело, че съм приет в Школата на Учителя.
В беседата се разказваше за ученика, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чакал да чуе думата на професора. Учителя започна: „Вчера дойде един млад брат от Варна и ми каза: „Учителю, искам да уча, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: „Чакай да видя какво ще рече Господ за тоя брат! " Господ ми каза: „Щом съм го пратил при тебе, ти го приеми! " Кой съм аз, да не го приема." Аз се срамувах, но вътрешно ми беше радостно и весело, че съм приет в Школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мен, да ме прегръщат.
към текста >>

48. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

В най-тежките моменти за християните, когато апостол Петър бяга от Рим, за да се спаси от гибел, посреща го Духът Христов и с мек глас му заговаря: “Щом ти напускаш тоя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпънат втори път”.28 И апостолът засрамен се връща обратно, за да поеме изпълнението на мисията си докрай.
Насочилият се към Света гора Константин Дъновски е имал намерение да се посвети на монашество, та чрез молитви да угоди Богу и да получи благоволението на Небето за освобождението на българския народ. Отклонявайки това му намерение, старият свещеник настоява да се върне там, където го е определил Божият промисъл. Той го съветва да не бяга от света, а да се включи всеотдайно в служба на народа, като за пример посочва жертвоготовността на Авраам и апостол Петър. Чрез водения разговор старият свещеник недвусмислено внушава на младия Константин, че Небето му възлага месианска задача, която той трябва да поеме с готовност и себеотрицание. От срещата между Константин Дъновски и стария свещеник възниква асоциацията за гонението на християните от Рим по времето на Нерон. В най-тежките моменти за християните, когато апостол Петър бяга от Рим, за да се спаси от гибел, посреща го Духът Христов и с мек глас му заговаря: “Щом ти напускаш тоя народ, аз отивам в Рим, за да бъда разпънат втори път”.28 И апостолът засрамен се връща обратно, за да поеме изпълнението на мисията си докрай. Така постъпва и младият Константин Дъновски. Няма нужда да се ровим с хилядолетия назад, за да търсим някаква аналогия между срещата в църквата “Св. Димитрий” и подобието с други житейски случаи. Нима той не се е запитвал дали в корабокрушението, станало два-три дни преди тази среща, не се крие някаква поличба, чрез която Небето е искало да му покаже неправилното му решение за бягство от живота? Човек няма възможност да установи дали има и до каква степен съществува детерминираност, и откъде започва проявлението на неговата свободна воля.
към текста >>

49. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

Отец Константин в своето “Откровение” говори за “срамното престъпване от страна на християнските народи на дадена клетва”, за “умножение на греховете им”, за “препълване чашата на търпението и изливане на Божия гняв върху измамниците”.
Ние няма да описваме този необикновено жесток бой, което е сторено от цяла редица турски хронисти, систематизирани в сборника “Варна 1444 година”.34 Разстроената османска армия бързо се съвзема и се хвърля в атака. Обратът на битката е толкова неочакван за османците, че техните хронисти единодушно го обясняват с вмешателството на Аллаха и Божието възмездие за безчестно потъпкания току-що сключен мирен договор, подписан при особено тържественост, между Владислав ІІІ Ягело и султан Мурад ІІ. Разказаното около битката край Варна получава една и съща нравствена оценка както от страна на османците, и по-специално от султан Мурад ІІ, така и от отец Константина. В съзнанието на мюсюлманите поражението на обединените християнски сили през 1444 г. е преплетено с представата за Божие възмездие, поради грубо потъпкване на тържествено дадената клетва. Отец Константин в своето “Откровение” говори за “срамното престъпване от страна на християнските народи на дадена клетва”, за “умножение на греховете им”, за “препълване чашата на търпението и изливане на Божия гняв върху измамниците”. Въпреки че походът на Владислав ІІІ Ягело срещу османците е бил вдъхновяван от най-добри чувства и възвишени цели за освобождаване на Божи гроб от чуждо иго, всички виждат в разгрома на християните възмездие срещу клетвопрестъпничеството. Коварството и непочтеността, като средство за изправление на каквито и да било деяния, не могат да бъдат оправдани с нищо. Не е достатъчно да сме въодушевени само от добри подбуди и цели. Едновременно с тях е необходимо да се подберат и подходящи средства за тяхното осъществяване. Изобщо каквото и да е деяние, не е ли положено на почтени основи, не може да разчита на траен успех.
към текста >>

50. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

свещеник Константин Дъновски) действа твърде безсрамно и скандалиозно и докарва общо разбунтуване на духовете на едни против реда в църквата, а на другите – против нас.”21
а.) управлява целия клир на неподчиняващите се села, църкви, училища и всичко обществено на тези християни. Той назначава и размества свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, дава позволителни за брак, падахурси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за което бе свикал през лятото т.г. едно общо събрание от свещениците и първенците на българските села...”21 В доклада си от 13 април 1865 г. същият митрополит пише: “Свещеникът на параклиса (т.е. свещеник Константин Дъновски) действа твърде безсрамно и скандалиозно и докарва общо разбунтуване на духовете на едни против реда в църквата, а на другите – против нас.”21 В друг доклад от 7 ноември 1866 г. същият митрополит пише: “Към средата на август тукашните първенци българи поканиха и събраха общ събор от свещениците на своите села и от чорбаджиите, на които след разис-квания се приело уреждането на свещеническите права, преместването им от едно село в друго и прочее... От началото на септември т.г. свещеник Костандий, предстоятел на българската църква, ...събирал пари, които щял да употреби за уреждането на тукашното си незначително училище и кой знае за какво друго...”21 Каква роля е играел по това време отец Константин се вижда и от други документи. Така например пър-венците на с.
към текста >>

51. УЧИТЕЛЯТ

Него го било срам да носи багаж като хамалин, да мие чинии в гостилниците и затова ставал или учител, или занимавал в определени часове децата на богатите американци.
Ходел е да мие чинии в гостилниците, чистил е комините на къщите и е бил хамалин на пристанището. Чакал пътници, помагал при пренасянето на багажа им. Те го питали колко струва, а той отговарял: "Колкото обичате". Те му давали едри банкноти и така той прекарвал няколко месеца. По това време негов състудент е Величко Гръблашев. Него го било срам да носи багаж като хамалин, да мие чинии в гостилниците и затова ставал или учител, или занимавал в определени часове децата на богатите американци. Един спомен от студентските години на Петър Дънов разказва сестра Райна Каназирева: "Един ден през 1922г. при мене дойде известният старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: "Госпожо, Вие сте били от последователите на Петър Дънов, вярно ли е? " - "Да" - отговорих аз. Той ми рече: "Аз го познавам добре, с него бяхме студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българи общувахме всеки ден." Аз живо се заинтересувах от думите му: "Моля, Ви Господин Желязков, разкажете ми нещо от неговата младост, какво е вашето мнение за него?
към текста >>

52. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа.
Тази лепта беше давана в бял плик, съобразно възможностите на приносителя, а понякога се поднасяха в натура - донасяха се продукти и Учителят ги насочваше към трапезарията. Ето как се издържаше този дом, който бе дом на Бога и рогът на изобилието се изливаше по съвсем обикновен начин - всеки посетител носеше нещо без някой да го кара или задължава. Поднасяха го на Учителя, Той приемаше дара с усмивка и уважение и после казваше на приносителя: "Рекох, занесете го долу в трапезарията за общата кухня". Ето така Учителят живя и работи в малкия дом на ул."Опълченска"66 до 1926-1927 г, когато след построяването на Изгрева, се прехвърли да живее там. На Изгрева Учителят живееше при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха от много неща, не приготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си?
към текста >>

53. УЧЕНИЦИ

Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно, че съм приет в школата на Учителя.
Чака да чуе думата на професора, приет ли е или не е приет." Това беше първата беседа от "Свещения огън". Учителят започна: "Вчера дойде един млад брат от Варна и ме пита: "Учителю, искам да уча при тебе, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: "Чакай да видя какво ще рече Господ за този брат? " Господ ми каза: "Щом аз съм го пратил при тебе, ти го приеми. Кой съм аз да не го приема? " След това Учителят продължи беседата. Аз се срамувах и се криех зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно, че съм приет в школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мене и почнаха да ме прегръщат." Михаил Ангелов Идва един брат при Учителя и Му казва: "Тези 30 000 лв. подарявам на Вас, използвайте ги, както намерите за добре." Учителят му отговаря: "Аз по-добър касиер от Вас нямам и когато ми потрябват ще ги поискам." Братът взема парите и си отива. След време той се помина.
към текста >>

На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството.
Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите с гозбите, хлябът - трябваше да се пренесат от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират до двадесет литра храна. И така вървим ние през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството. Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха. В момента, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила. И понякога една сламена шапка, дори върху главата на Учителя, може да преобърне света в нас и около нас.
към текста >>

Другите приятели виждат това и за тях е голям грях и голям срам да целуне едно момиче.
Особено неделята бе много тържествена. В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, в него се повдигат хубави чувства и развълнуван, прегръща едно момиченце на 10 години и го целува. Чичо Петко е женен, но няма деца. А да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки. Другите приятели виждат това и за тях е голям грях и голям срам да целуне едно момиче. А той в градината пред всички го прегръща и целува. Тогава тези неща не се допущаха. Моралът бе много строг. Други бяха времената. След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство.
към текста >>

Аз, специално, се почувствах като оголен и крайно засрамен.
Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: "Усра се! " Радославов разказва на Паша Теодорова: "С тази единствена дума в един миг Учителят събори моята реч. Аз, специално, се почувствах като оголен и крайно засрамен. Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас. - "Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви." - "Готови сме, Учителю" - отговорихме и тримата в един глас. - "Слушайте тогава. Първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира Божественото.
към текста >>

Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме.
Веднъж на една от пейките бяха насядали възрастните братя и сестри, ние тогава бяхме младежи. Седяха много важно, беше някакъв празник и си бяха облекли новите дрехи. Те бяха окупирали пейката. Мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителят отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя. Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителят и разговаря с тях. По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака. Учителят стоеше прав.
към текста >>

54. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Тогава той се засрамил и си отишъл.
Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори на Учителя за разни исторически личности. Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят? " и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него. Мария Тодорова Една вечер се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода.
към текста >>

По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си.
Поради това, че е историк, познавал много добре материята, дори е знаел наизуст много цитати и се славел с отлична памет. А какво е било учудването му, когато Учителят започнал да дава характеристика на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел. Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радослвов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва, дава факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува от тази среща с Учителя, за невежеството и нахалството си. Понякога казваше пред мен: "Какво нещо е Учителят? " и вдигаше и двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около него и над него. Мария Тодорова Една вечер се връщаме с Учителя от чешмичката, гледаме пред нас върви възрастна сестра и носи тежка стомна с вода. Едва я носи.
към текста >>

Нечистите мисли, които излизат от главити им, са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние се засрамихме, а туристите засмени и доволни се разделиха с Учителя.
Обаче тези туристи се обидиха, отидоха при Учителя, запознаха се с Него и Му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него. Нечистите мисли, които излизат от главити им, са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние се засрамихме, а туристите засмени и доволни се разделиха с Учителя. До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара. Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли! " Ние слушаме и мълчим. Галилей Величков Учителят имаше един уред, много чувствителен.
към текста >>

55. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

И всеки път тя казва: "Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси.
Значи е вярно, това що казва Ванга. Преди да изгуби духовното си зрение, аз често бях при нея. Приятелите редовно ми изпращаха бучки захар, като предварително бяха преспали върху нея и така аз, за да им услужа, носех тези бучки на Ванга. Тя ги взимаше и гледаше на онзи, чиято бе бучката. Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо. И всеки път тя казва: "Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси. Имате Велик Учител, оставил е толкова книги. Вие имате по-голямо знание от мен." Крум Божинов Бях студентка и имах възможност да видя едно голямо професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, учен.
към текста >>

Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество.
Мария Тодорова След 9 септември наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка е била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония. Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки на разни хора и се зачудил като видял между тях портрета на Учителя. Като запитал японеца, какво търси този портрет между другите снимки, японецът отговорил: "Светът ще се оправи само тогава, когато хората започнат да живеят според Неговите думи". А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала. Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чувал името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българският народ, а и цялото човечество. Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а да не го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас. Мария Райчева Един ден Георги Димитров срещнал Учителя на улицата и го заговаря: "Г-н Дънов, и ние, и вие се борим все за една кауза, за общо добруване на човечеството. Кога ще стане това? " - "След 660 години", отговорил Учителят.
към текста >>

56. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Засрамих се и повече не помислих да търся помийните ями на безпътието в света.
Скитах из София една вечер, без абсолютно никакви приключения и към два или три часа след полунощ се прибрах на Изгрева, където живеех с няколко братя в дървената къщичка, която сами си бяхме направили. На един завой, близо до къщичката, гледам в тъмнината Учителят пред мене: "Къде ходиш? ", с мек бащински тон ме запита Той. От тези малко думи разбрах толкова много, че мъчно бих могъл да го изразя. Разбрах по интонацията, с която бяха произнесени, голямата грижа, мъката, да бъде запазена една душа и голямото съжаление, ако тя бъде загубена. Засрамих се и повече не помислих да търся помийните ями на безпътието в света. По обед в един горещ летен ден се прибирам вкъщи. Гледам в съд с вода, поставен на слънцето, да се дави една оса. Исках да й помогна и за да я извадя бързо, си послужих с първия предмет, който ми попадна в ръка - малко кръгло огледалце. Поставих огледалцето пред осата. Тя бързо мина по него и още по-бързо ме ожили по палеца.
към текста >>

Изненадах се, стана ми неудобно, засрамих се, че се стига дотам, Учителят да ме съветва да не допусна това в стопанската си дейност.
Разбрах, че иска нещо да ми каже. Отидох при Него, видях, че беше много измъчен. "Слушай - каза ми Той - изпълнявай човешките закони." Беше по време, когато имаше много ограничения и закон- чета в стопанския живот. "Изпълнявай ги! " - повтори Той, с тих умолителен, бащински тон. Изненадах се, стана ми неудобно, засрамих се, че се стига дотам, Учителят да ме съветва да не допусна това в стопанската си дейност. Трепнах, защото току-що бях преминал през много сериозни изпитания. Той ме беше спасил от въжето. Та трябваше ли пак да Му създавам, такива грижи около мен и то за чисто материални неща. "Пак ли ще мина по такъв път" - изстенах аз. "А, не, не, този път само ще те пооскубят" - отговори Той.
към текста >>

57. АСЕН АРНАУДОВ

Другите биха се срамували да направят това.
Асен ми разказа, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не.
към текста >>

58. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Магдалена беше малко екзалтирана, безсрамна.
Той се наведе към нея и с много благ глас й каза: "Станете, идете си на мястото". Тя постоя така малко. Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото. След това дойде в Братството. Тя беше с висше образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена. Магдалена беше малко екзалтирана, безсрамна. Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение. Даже един път Учителят в клас й удари шамар за безцеремонното говорене. Дори си спомням, че един брат се съблазни от този шамар и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни. Магдалена беше толкова нахална и с поведението си дразнеше много братя и сестри.
към текста >>

Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение.
Тя постоя така малко. Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото. След това дойде в Братството. Тя беше с висше образование, учителка по немски език в гимназията, интелигентна жена. Магдалена беше малко екзалтирана, безсрамна. Аз съм я слушала да говори на Учителя безсрамно, нахално, без никакво уважение. Даже един път Учителят в клас й удари шамар за безцеремонното говорене. Дори си спомням, че един брат се съблазни от този шамар и оттогава не дойде на беседа. Напусна ни. Магдалена беше толкова нахална и с поведението си дразнеше много братя и сестри. Искаха да я изгонят, предлагаха на Учителя да я изгонят, даже имаше случай, когато искаха да я пратят в Пловдив, откъдето беше дошла, но Учителят каза: "Ако нея изгоните, друг ще дойде на нейно място.
към текста >>

59. СТАРАТА ПОПОВА

Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове.
Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия салон. Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона. Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева. Учителят го изгледа и каза: "Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Започнаха да идват любознателни граждани в салона, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно. Любопитните граждани, дошли да чуят Учителя, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя. Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които изобщо не разбираха и си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, бяхме студенти, някои работеха в града, имахме познати и роднини.
към текста >>

Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път Учителя.
Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Започнаха да идват любознателни граждани в салона, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно. Любопитните граждани, дошли да чуят Учителя, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя. Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които изобщо не разбираха и си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, бяхме студенти, някои работеха в града, имахме познати и роднини. Там пред тях ние говорехме за Новото учение, за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, в салона попадаха на старата Попова, която, станала, си движеше ръцете в различни посоки. После те ни се усмихваха подигравателно. Мария Тодорова Старата Попова беше болна и Учителят я изцели.
към текста >>

60. ГЕОРГИ РАДЕВ

Беше го срам, че ще му се смеят.
Белият дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани, те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко други младежи. Учителят му беше дал методи как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Дианабад до Изгрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: "Ами сега, като си болен, не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят, когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, но понеже е влезнал в Школата, то затова животът му е продължен. Ние останалите се спогледахме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена.
към текста >>

61. МИХАИЛ ИВАНОВ

Дошъл съм да те питам как мога да се подмладя и да живея вечно." Ванга скача на крака и ръкомаха срещу него: "Как не те е срам, бе лунгур с лунгур.
Той е самозванец. Аз съм Мировият Учител." Ванга е свикнала като дойде някой при нея, да дойде смирено и тя да води разговора. Люба през това време слуша и е цяла настръхнала, защото знае, че ще се случи нещо - тя познава сестра си как реагира на такива бабаити. Ванга го пресича: "Кой си ти, бре, и що сакаш? " - "Аз съм Михаил Айванов и съм ръководител на Великото Бяло Братство. Дошъл съм да те питам как мога да се подмладя и да живея вечно." Ванга скача на крака и ръкомаха срещу него: "Как не те е срам, бе лунгур с лунгур. Ами Той Петър Дънов ти е дал акъла в главата. Той ти е дал книги да четеш. Той ти е дал песни да пееш. А ти не Му споменуваш името дори и Му викаш Петър, като че ли е най-долният простак. Ама простак си ти и я ми се махни от главата.
към текста >>

" - "Верно е, ама не ми споменувай името на този Михаил, че по-голяма срамотия не съм видяла и по-голяма простотия не съм срещала." Така този "Миров Учител" от Франция дойде да пита една гледачка как да се подмлади и как да живее вечно.
Ама простак си ти и я ми се махни от главата. Що народ е минал през мене, а ти си най- големият лъжец, що съм видяла. Ти не си Миров Учител, а си Миров Лъжец. Това да знаеш от мен." И Ванга го изгонила. Като чух това от Люба, отидох при Ванга и я питам: "Верно ли е това, дето ми каза Люба? " - "Верно е, ама не ми споменувай името на този Михаил, че по-голяма срамотия не съм видяла и по-голяма простотия не съм срещала." Така този "Миров Учител" от Франция дойде да пита една гледачка как да се подмлади и как да живее вечно. После тръгнах по цяла България да разказвам тази случка, за да се знае кога Михаил е идвал в България и как е ругал Учителя по най-долен начин. Онези, които го познаваха от времето на Учителя, казаха: "Ние го познаваме какъв беше по-рано, такъв си остана и сега. Но другите не го знаят и се подвеждат." Някой ще попита какво значи лунгур. По нашия край това е най-долната и най-мръсна дума, която може да се каже за един човек - скитник, безделник, непрокопсаник.
към текста >>

62. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Скача той зарадван да се похвали на Учителя, че Мусала е над 3000м, обаче изведнъж се засрамил пред себе си.
Учителят се усмихва и казва: "Мусала е над 3000 метра". Лулчев пита: "А Вие как измервате? " - "Има известни магнетични течения, които се чувстват само над три хиляди метра". Магнетични течения има, които ги чувства Учителят, но Лулчев не ги чувства. Веднъж Лулчев седи в едно кафене и чете в сутрешния вестник, че германски учени измерили връх Мусала и бил 3009м. Скача той зарадван да се похвали на Учителя, че Мусала е над 3000м, обаче изведнъж се засрамил пред себе си. Лулчев ми разказа: "Учителят, който никога не ми е казвал една лъжа, който толкова пъти ми е спасявал живота - аз искам по едно място да си ида, а Той ме пращаше по друго място, което е безопасно за мене. Но аз не му повярвах, повярвах на жълтата преса". Не се смирил пред знанието на Учителя, но решил да му се похвали с новината от вестника. Неверни Тома. Такива бяхме всички отначало.
към текста >>

63. СПИРИТИЗЪМ

Аз се смутих и засрамих и обещах да поправя грешката си.
- Ама, Учителю, не сте ли Вие, който ме накарахте да ги заведа и който ни говорите вторник вечер същото, което говорите и в сряда сутринта? - Не, не съм аз! Зная го аз кой е! Той е мой враг, който работеше чрез Стойчев, сега чрез Лулчев, чрез Маркова. Той ми краде Словото и учениците. Аз се смутих и засрамих и обещах да поправя грешката си. И почнах пак от брат на брат и от сестра на сестра да казвам думите на Учителя. Салонът се напълни веднага пак и "висшата школа" се затвори. Да не вярвате на медиумите! Те са врата, през която много пакостливи духове влизат и могат да заблудят човека и да му напакостят. Спомням си, когато веднъж в беседа Учителят каза:"3абранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и сами те да се занимават с медиумство."
към текста >>

64. ЖЕНИТБА

Не посмяла да отиде при Учителя от срам.
Качила се на Изгрева, но пресрещнал я този и онзи, разприказвала се, повикали я на гости и на сладки приказки и тя забравила за какво отишла. Като се върнала у дома, чак тогава се сетила, че е ходила на Изгрева да пита Учителя. Тогава решила да хвърли жребий и на който се падне, той да бъде жених. Така и направила. След женитбата започнали големите й страдания. Не посмяла да отиде при Учителя от срам. Изпратила една своя близка при Него. А Той казал: "Тя не трябваше да се жени нито за него, нито за другия". Получила отговора и решила да си носи страданието. И до днес го носи. Мария Райчева
към текста >>

Надя я хваща срам, че е чакала пред приемната.
Искат да се женят и да вършат глупости, без да мислят какво ще направят. Аз не се занимавам с такива. Не се интересувам от такива." Учителят говори на себе си и се разхожда пред нея. Не я поглежда и не говори с нея. После си влиза в стаята. Надя я хваща срам, че е чакала пред приемната. Връща се у дома и ни казва: "Учителят така и така ми каза. Значи не е съгласен да се женя." А Учителят беше казал за нея на Кръстю Христов, че от минал живот е била духовно много издигната и че ако не се омъжи сега, ще продължи духовния си път нагоре. Това Го каза пред мене, а аз й го написах в писмо. Но в Скопие онзи там кондуктор продължава да настоява и тя се омъжва за него. Не послуша Учителя и се ожени за кондуктор и то 16 години по-млад от нея.
към текста >>

Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева".
Понеже тогава се пътуваше съвсем свободно, стига да имаш парични средства за това, решихме да направим сватбено пътешествие и да обиколим Европа. Взехме паспорти и билети и тръгнахме: София, Белград, Будапеща, Прага, Виена, Берлин. Стигнахме до Берлин и там се разделихме. Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети. Разделихме се в Берлин и се върнахме в София - кой както знае и както може, но не заедно. Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева". Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо. Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен. От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете?
към текста >>

Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо.
Взехме паспорти и билети и тръгнахме: София, Белград, Будапеща, Прага, Виена, Берлин. Стигнахме до Берлин и там се разделихме. Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети. Разделихме се в Берлин и се върнахме в София - кой както знае и както може, но не заедно. Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева". Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо. Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен. От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете? "- "Учителю, разделихме се." - "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш?
към текста >>

Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен.
Стигнахме до Берлин и там се разделихме. Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети. Разделихме се в Берлин и се върнахме в София - кой както знае и както може, но не заедно. Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева". Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо. Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен. От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете? "- "Учителю, разделихме се." - "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш? " Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята.
към текста >>

От срам не знаех къде да гледам.
Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети. Разделихме се в Берлин и се върнахме в София - кой както знае и както може, но не заедно. Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева". Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо. Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен. От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете? "- "Учителю, разделихме се." - "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш? " Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята. Учителят ме попита: "Как се разделихте и къде?
към текста >>

" Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята.
Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен. От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете? "- "Учителю, разделихме се." - "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш? " Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята. Учителят ме попита: "Как се разделихте и къде? " "Разделихме се в Берлин и се върнахме кой където види и където свари."Учителят продължи: "Не си направила добре. Трябваше да се разделите по взаимно споразумение." Учителят се обърна и не искаше повече да говори с мен. И аз, срам не срам, потърсих Асен Вапурджиев. Общувахме така известно време от куртоазия и се разделихме накрая по взаимно споразумение.
към текста >>

И аз, срам не срам, потърсих Асен Вапурджиев.
"- "Учителю, разделихме се." - "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш? " Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята. Учителят ме попита: "Как се разделихте и къде? " "Разделихме се в Берлин и се върнахме кой където види и където свари."Учителят продължи: "Не си направила добре. Трябваше да се разделите по взаимно споразумение." Учителят се обърна и не искаше повече да говори с мен. И аз, срам не срам, потърсих Асен Вапурджиев. Общувахме така известно време от куртоазия и се разделихме накрая по взаимно споразумение. Затова споделих с вас, брат Нестор, моя случай. Радвайте се, че сте решили да не се жените в този живот." Аз мълчах, слушах и се съгласих. Какво значи да се раздвам?
към текста >>

Един ден го подхваща: "Не те е срам.
Той насила ме взе навремето. Той не заслужаваше нито мене, нито нея. И какво става? Тя започна да идва по-често, да ме наблюдава, да ме изучава. Хареса ме и тя и се сприятелихме. Един ден го подхваща: "Не те е срам. Да имаш такава красива, добра, благородна и възпитана жена и да ме лъжеш, че била грозна, лоша и не знам още каква. Да се махнеш и да вървиш при жена си и при децата си." Наталия Накова Идва при Учителя една сестра и Му се оплаква: "Омъжих се по любов. Ала сега отношенията ни са невъзможни.
към текста >>

65. НЕПОСЛУШАНИЕ

Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя.
Аз плаках за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов.
към текста >>

Срамни истории пред Учителя.
Както вие сте ми брат, така и брат Жеков ми е брат. Недейте ме кара да пиша заявление! " Погледна ме и промълви: "Сестра, разбирам това". И ме остави. И сестри се съдеха за един метър за неправилно поставена телена ограда. Срамни истории пред Учителя. А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там.
към текста >>

Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си.
А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител".
към текста >>

Те не се поддържаха добре и понякога представляваха срамна картина.
Не беше представително селището на "Изгрева". Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия. Но частните къщи и бараки не бяха представителни. Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища. А всички, които бяха бедни, си бяха построили бараки. Те не се поддържаха добре и понякога представляваха срамна картина. През 1926 г, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки два до три метра. Приятелите идваха от града и преспиваха тук. След 1928 г. дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната.
към текста >>

Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба.
Неговият брат, който бил вече женен, му казал, че не трябва да се жени за бедна жена, защото и той е беден и когато се съберат двама бедни, от беднотия няма да се отърват цял живот. А той, както е красив, левент, як и здрав, може да си намери богата мома. Нашият влюбен момък не скланял, но нали бил беден, харесало му предложението на неговия брат, та като се ожени за богатата жена, да му премине животът като по калдаръм. Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори. Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави.
към текста >>

Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за Учителя!
Бяха откачени. Полека-лека започнаха да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща. Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство - единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше урок за всички. При друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение. "Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева". Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи.
към текста >>

Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред, организация и ръководство, са засрамени. Защо?
"Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. В салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред, организация и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика".
към текста >>

Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди.
Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Срам го е да мине покрай приемната на Учителя и тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя.
към текста >>

Срам го е да мине покрай приемната на Учителя и тръгва зад лешниците.
Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Срам го е да мине покрай приемната на Учителя и тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя. "Е, какво ти каза брат Стоименов?
към текста >>

Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам.
Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Срам го е да мине покрай приемната на Учителя и тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Брат ми минава зад тях - не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая, вижда го и го извиква. Брат ми отива при Учителя. "Е, какво ти каза брат Стоименов? " - "Каза ми - Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш.
към текста >>

66. МУЗИКА

Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение.
Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на Учителя. Тя в бъдеще ще бъде оценена. Първо човек трябва да се срещне със Словото на Учителя и след това с музиката Му. Словото и музиката на Учителя вървяха заедно, но първо бе Словото. За идването на Великия Учител, Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници. Мария Тодорова Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента.
към текста >>

67. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

Трябва да вярвате в ония Божествени закони, които съществуват, и да не ви е срам от никаква работа, която носи здраве.
Казвам: Ще носиш и ти вода. - "Но как - казва - Учителю, аз, старата жена, как ще нося вода! " - Ще носиш вода, ако искаш да се подмладиш. Най-първо с една стомна, после с две стомни ще носиш. Вижда се смешно на хората, но то е закон. Трябва да вярвате в ония Божествени закони, които съществуват, и да не ви е срам от никаква работа, която носи здраве. Всяко нещо, което носи здраве на човека, всяко нещо, което придава на неговата сила; което освежава в малка степен неговия ум и сърце, те са Божествени работи - няма какво да ни е срам.
към текста >>

Всяко нещо, което носи здраве на човека, всяко нещо, което придава на неговата сила; което освежава в малка степен неговия ум и сърце, те са Божествени работи - няма какво да ни е срам.
- "Но как - казва - Учителю, аз, старата жена, как ще нося вода! " - Ще носиш вода, ако искаш да се подмладиш. Най-първо с една стомна, после с две стомни ще носиш. Вижда се смешно на хората, но то е закон. Трябва да вярвате в ония Божествени закони, които съществуват, и да не ви е срам от никаква работа, която носи здраве. Всяко нещо, което носи здраве на човека, всяко нещо, което придава на неговата сила; което освежава в малка степен неговия ум и сърце, те са Божествени работи - няма какво да ни е срам.
към текста >>

68. ЯСНОВИДСТВО

Дожаля ми и досрамя ме да Го безпокоя.
Стискам листчето и чакам. А студ 22 градуса под нулата. Вечерта се върнаха премръзнали, изморени. Нямаше тогава превозни средства. Косата Му, брадата Му, веждите Му, целите заскрежени. Дожаля ми и досрамя ме да Го безпокоя. Останах да пренощувам у сестра Динова, защото на другия ден, петък - имахме клас. От класа трябваше право да бързам за гарата. Нямаше възможност да ме приеме и сутринта. Цялата нощ не можах да заспя от мисъл и мъка защо не ме прие Учителят - в какво съм се провинила, какво съм съгрешила. Ровя, търся, анализирам себе си цяла нощ.
към текста >>

Това обаче ми стигаше да потъна в земята от срам и да си взема веднъж завинаги урок от думите Му.
Тези идиоти! Не се говори така! " При тези думи Той поклати леко неодобрително главата си. Тонът му беше сериозен, почти строг, но без да бъде сърдит. Това обаче ми стигаше да потъна в земята от срам и да си взема веднъж завинаги урок от думите Му. Естествено, аз бях единствената в салона, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи. Мария Райчева Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората.
към текста >>

Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: "Вземи буркана, ето ти и лъжица." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това, но и драго му било, едно смесено състояние на чувствата му.
Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева. Ядяло му се сладко, но не е споделил с никого това свое желание. Следващия ден Учителят държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред салона. Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: "Вземи буркана, ето ти и лъжица." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това, но и драго му било, едно смесено състояние на чувствата му. Изял сладкото с удоволствие и продължил работата си. Нестор Илиев Приятелка на сестра Димитринка от Изгрева през една лятна ваканция отишла на Изгрева. Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя. Ето защо много й се искало да я запознае с Учителя.
към текста >>

Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала.
Научи се и сестра Радева и взе да се приготовлява, за да отиде и да Го поздрави, като знаеше, че все ще научи нещо ново и поучително. Да, Учителят беше жива книга. Само да можеш да четеш и да разбираш. Сестра Радева не искала да отиде при Учителя с празни ръце, ето защо слязла в мазето, за да вземе някое бурканче със сладко. Посегнала да вземе едно, но то й се видяло голямо и се поколебала, но после пак него взела и Му го занесла. Като Му го дала, Учителят й благодарил и казал: "Ти, сестра, като го вземаше, ти се досвидя." Сестрата, като чула това, изчервила се от срам и нищо не казала. Когато вземала бурканчето, никой нямало при нея и тя на никого не бе казала, Учителят отгде знаеше? Това тя само бе го помислила. Разказала сестра Радева на Ал. Петров Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в Айтос по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от Чортленския извор. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата.
към текста >>

Хората слязоха от влака и всеки разтворил чантата си и се хранеше, а аз нямам нищо, а ме е срам да си поискам.
След още няколко часа реших да пътувам и пак отидох да се обадя на Учителя. Тогава Той ми каза: "Вземете си хляб за три дни". Сбогувах се и си мислих: "Защо ми е хляб за три дни, ще взема за два дни". Но ето какво се случи: На 15 километра от Добрич влакът спря и не тръгна. Изядох храната, която си носех за два дни и на третия останах без храна. Хората слязоха от влака и всеки разтворил чантата си и се хранеше, а аз нямам нищо, а ме е срам да си поискам. Вече ми премаляваше от глад, когато дойде при мене млад, интелигентен човек, който носеше куфарче с храна. Спря се при мене, разтвори куфарчето и каза: "Сега ние с вас ще хапнем". Но тъй като аз се стеснявах да взема, той ми отдели от всичко, което носеше: хляб, сирене, баница, кашкавал, варени яйца и ми каза: "Заповядайте! " Това, което той ми остави, бе не само за едно ядене, а за цял ден, дори и за два, толкова бе изобилно. След като се нахранихме, той си прибра куфарчето и под предлог, че има бърза работа, замина и вече не го видях.
към текста >>

69. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Аз бях смутен, засрамен, почувствах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости, обаче аз почувствах, че това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше.
Той горе, а аз долу! Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър. Баща нежен и любещ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас се обърна към мене и каза: "Какво има, рекох, за бащата на учителката ли? " Аз бях смутен, засрамен, почувствах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости, обаче аз почувствах, че това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше. За това говореше Неговият поглед и цялата Му външност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужи в такъв момент като този, в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: "Идете си, рекох, и му кажете, че ще му мине! " След три-четири дни Учителят напусна физическия свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още пет- шест месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят.
към текста >>

70. ЧУДОТВОРСТВО

Прибрах се малко засрамен и твърде развълнуван, легнах пак, но не можах да заспя.
Аз извиках, скочих ужасен и изхвръкнах от палатката. Обърнах се да видя гони ли ме, но за голяма изненада нямаше никой. Приближих се до палатката, ослушах се - вътре никакъв шум. Окуражих се, повдигнах плата, който служеше за врата - палатката беше празна. Чак тогава разбрах, че съм имал посещение от астралец. Прибрах се малко засрамен и твърде развълнуван, легнах пак, но не можах да заспя. От време на време поглеждах към вратата - разбира се, никакъв турчин не се яви. Когато мина времето за почивка и като чух, че другите братя са станали, станах и аз. Току-що излязох от палатката и гледам - срещу мене на десетина крачки стои Учителят, гледа ме и се пуши от смях. Приближих го, Той ме пита: "Е, почина ли си, добре ли спа, не сънува ли някой лош сън? И ти си един от недоволните, че нищо не съм ви показал досега, не съм ви направил някое чудо, а само съм приказвал.
към текста >>

71. ДАВАНЕ

" Пчеларят мълчи, навел глава засрамено и леко, леко се отдалечил от Учителя.
Стоял като попарен и пребит. Отишъл при Учителя да провери каква е тази работа и защо кошерите са измрели. С плач проговорил: "Учителю, кошерите измряха." - "Онези, които работеха за Бога и те ли измряха? " - "И те измряха, Учителю." - "Какво направи с меда? " - "Продадох го като си казах, че Господ не яде мед." Учителят го запитал: "Ти как мислиш вече, Господ яде ли мед? " Пчеларят мълчи, навел глава засрамено и леко, леко се отдалечил от Учителя. На следващия ден Учителят ни разказа този случай и спомена, че той се подчинява на закона на десятъка за Бога. А този закон е закон за окултния ученик и за него не веднъж сме говорили. Георги Събев, Мария Тодорова Един ден отивам у свои роднини. Заварвам мъжа, който беше някакъв висш чиновник, внезапно заболял много тежко.
към текста >>

72. КРИТИКА

Приятелите си вземат бележка от думите му и малко засрамени замълчават.
КРИТИКА Спомени на ученици Един брат прави бележка на приятелите в салона преди беседа. Намира че много говорят, вдигат шум, разсейват атмосферата. Той прави тази забележка спокойно, внимателно. Приятелите си вземат бележка от думите му и малко засрамени замълчават. Братът направи това от ревност, от най-хубави подбуди. След беседата сестрите разправят на Учителя какво е направил и как се опомниха приятелите. Очакваха, че Учителят ще го похвали. Но Учителят като взе повод от случката, каза: "Този маниер е маниер на света. Не е маниер на Окултната школа, не е метод на ученика.
към текста >>

73. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците.
Вие сте повиканите от улицата, радвайте се, че сте поканени на вечерята, на агнето. Казано е в Писанието: "Ако баща ви и майка ви забравят за вас, Аз ще си спомня." На друго място е казано: "Написах ви на дланта си." Като погледне към дланта си, Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: "Тук са те." Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи, да бъдеш под зоркото око на Любовта. Аз съм ви написал на дланта си, възлюбил съм ви в душата си и съм ви въздигнал в Духа си. Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, аз даже в кухнята си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници!) Знам всички езици, но не искам да цапам устата си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята. Христос ми каза: "Иди да помогнеш на тоя народ, да разгледаш всичките недоразумения и крамоли и да разнебитиш всичките препятстващи духове."
към текста >>

Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите.
Казано е в Писанието: "Ако баща ви и майка ви забравят за вас, Аз ще си спомня." На друго място е казано: "Написах ви на дланта си." Като погледне към дланта си, Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: "Тук са те." Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи, да бъдеш под зоркото око на Любовта. Аз съм ви написал на дланта си, възлюбил съм ви в душата си и съм ви въздигнал в Духа си. Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, аз даже в кухнята си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници!) Знам всички езици, но не искам да цапам устата си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята. Христос ми каза: "Иди да помогнеш на тоя народ, да разгледаш всичките недоразумения и крамоли и да разнебитиш всичките препятстващи духове." Затова дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам Знание и Мъдрост, да ви утеша като взема част от мъката ви и ви предам радостта да чуете Божието живо Слово.
към текста >>

74. ТЪРПЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Синът му страдаше от клептомания и го срамеше.
Говореше Му на "ти". Казваше Му: "Ти си Христос." - и това пред външни хора в същото време Му противоречеше, караше се с Него като казваше нахално пред външни хора: "Нали си Учител, ще ме търпиш." Той я търпеше. Само че бързаше да се заключи, за да не й позволи да се намърда в стаята Му, отгдето не можеше да я изпъди. Една от първите сестри, които заварихме при Учителя, бе Мара Граблашева. Граблашев имаше от нея син и две дъщери. Синът му страдаше от клептомания и го срамеше. Един ден той каза: "Аз знам, че в него са въплътени моите собствени престъпления и грешки." Взе го и замина за Америка Там той влезе във връзка с теософски и други духовни общества и допринесе доста за разпространението на идеите на Учителя в Америка. Остана там със сина си. Изоставената съпруга реши, че може да стане нещо като жена на Учителя. Вие я помните - влачеше се като сянка след Него, когато идваше на беседа. Когато си отиваше, навираше се в спалнята Му.
към текста >>

Аз ти се чудя - откъде е у тебе тази сила, че да си го разказваш сама, без да се срамуваш?
" Или да излезе с бастуна си и да я наложи. А пък и така да го направи, ние ще кажем - има право. Но Той не достига човешкото, Той изявява своята святост и чистота и с това стъписва тези нагли духове. Мене ме потресе, когато ми разказа този случай. "Как си могла, сестра, това да направиш? Аз ти се чудя - откъде е у тебе тази сила, че да си го разказваш сама, без да се срамуваш? " А тя искаше да се изчисти от мръсотията. Елена Андреева Аз ще разкажа един случай с мене. Една вечер късно, в 12 часа, отивам при Учителя като жена. Говореха, че Учителят приема тази, онази, не знам какви сестри.
към текста >>

75. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Изпитва срам от своята постъпка, че е следила Учителя.
Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното небе. Бил обърнат с гръб към вратата, зад която се скрила Елена. Както е бил с гръб към нея, по едно време тя чува гласа Му: "Еленке, ела тук при Мене! " Тя се стреснала, уплашила се, че Учителят открил по някакъв Свой начин, че тя Го наблюдава скришно. Тя стои и се чуди какво да прави. Изпитва срам от своята постъпка, че е следила Учителя. Той отново я приканва да иде при Него. Няма как, престрашава се, отива до Него и виновно навежда глава. Учителят се обръща към нея и казва: "Еленке, извиках те, за да ти съобщя нещо. Сега внимавай какво ще кажа. Вдигни главата си и ме гледай." Елена си вдига главата и поглежда Учителя.
към текста >>

76. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

Срещу Него свещеници говореха от амвоните си, вестниците пишеха безсрамно хули и непроверени неща.
повечето студенти, които се интересувахме от духовните въпроси. По това време българското духовенство не отлъчи направо Учителя от църквата, а Го обяви за самоотлъчил се. В същото време в обществото се носеха най- различни слухове за поведението на Учителя. Българската общественост се отнесе враждебно към Него. Върху името Му се сипеха поток от хули, мръсотии и клевети, както върху личността Му, така и върху Делото и Учението Му. Срещу Него свещеници говореха от амвоните си, вестниците пишеха безсрамно хули и непроверени неща. Някой си Ласков излезе с една брошура, в която показа своето невежество и неразбиране. Присмех, подигравки и хули се отправяха и към последователите Му. Дори правеха опит да Го изправят пред съдебните власти. Завеждаха се следствия, всички от които се прекратяваха, поради липса на доказателства. Оставаше само мълвата да се носи и цапа умовете на тия, които й вярваха.
към текста >>

77. ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ

Казва Писанието: "Праведните ще бъдат грабнати и вдигнати във въздуха да видят Господа, а Земята отдолу ще се тресе." И грешните ще кажат на планините: "Закрийте ни от лицето на Този, Който иде." Както виждате, Любовта има страшни последствия, ще изпъкнат всички престъпления, говоря за онези най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на Любовта са извършили тия престъпления.
Няма да давам подробности по това, но четете Евангелието, там е писано, че Слънцето ще изгасне, че небесните светила ще потъмнеят. Казват: "Това са заплашвания." Когато стане, ще видим дали това са заплашвания, или не! Сега нас не ни е страх дали Земята ще се отвори, дали ще има землетресения. Тия неща за нас са маловажни. Когато стане землетресение, нашите крака няма да се разтърсват, ние няма да бъдем на Земята. Казва Писанието: "Праведните ще бъдат грабнати и вдигнати във въздуха да видят Господа, а Земята отдолу ще се тресе." И грешните ще кажат на планините: "Закрийте ни от лицето на Този, Който иде." Както виждате, Любовта има страшни последствия, ще изпъкнат всички престъпления, говоря за онези най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на Любовта са извършили тия престъпления. Не светът ще бъде съден, светът ще си замине! Ще бъдат съдени духовните хора! Грешните хора на съд няма да бъдат викани. И някои казват: "Е, не е близо това време." Всички трябва да се молят да се отстрани тази част. Божият ден е страшен!
към текста >>

78. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА

Аз бях много срамежлива и Учителя не смеех да Го доближа, да Го запитам, но имам една опитност от 1943 г.
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА Аз бях много срамежлива и Учителя не смеех да Го доближа, да Го запитам, но имам една опитност от 1943 г. Обичах много да ходя на Витоша, но работех, а в неделя Учителят държеше беседи. Беше юли месец, хубаво време и тъй ми се искаше да ходя на Витоша, но Учителят държеше беседа и в 10.00 часа. Помня, стоях права до вратата, гледам нагоре: "Хубаво небе, колко е хубаво да ида на Витоша, но защо Учителят не ни пуща? ", ми минава през главата. Учителят ми отговаря - нали чете мисли: "Бързам, рекох." Това беше 1943 г., началото на юли.
към текста >>

79. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

"Срамота е, тези книги струват 2 милиона лева, а вие ги унищожихте!
Но и тоз народ ще провери, защото българи ги унищожиха! На следствието казвам на прокурора Руменов:"Какво правите вие? Това е престъпление! " Той се усмихва: "Ние излишните книги, които се залежаваха по вашите складове, ги претопихме на каша и фабриката ни даде 50 000 лв." А това бе голяма сума по онова време. Един двустаен апартамент струваше 50 000 лв. "Срамота е, тези книги струват 2 милиона лева, а вие ги унищожихте! Това в историята ще се пише като ваше най- голямо престъпление пред българския народ и пред човечеството." Той подскача, че аз така говоря и оттогава ме намрази много. Казвам му: "Това не е залежала стока. Това са складове. Ако ние знаехме, че вие така ще постъпите, ние щяхме да ги подарим на всички българи и щяхме да ги разпръснем между българския народ." Руменов отговаря: "В това е нашата сила, че никой не знае какво ние мислим и как мислим, и какво ще направим." - "Да, вие сте прав. В това е вашата сила." И добавям: "А нашата сила е в Бога!
към текста >>

80. ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА

И млади, и стари постъпвате така, че аз се срамувам от вашето поведение.
Онзи, Който ме е учил, Онзи, Който живее в мен, върху Него аз не искам да прехвърлям никакви укори. Аз може да нося, но заради Него, щом дойде до Неговото Име, аз съм готов да жертвам всичко. Между вас и мен трябва да се разчистят всички въпроси. Нищо повече! За в бъдеще оня, който не постъпва тъй, аз ще ви кажа, ще му обърна гръб и няма да го погледна повече. И млади, и стари постъпвате така, че аз се срамувам от вашето поведение. Досега не съм срещал нито един от вас, комуто като се каже нещо, да се замисли поне няколко часа, да поседи на едно място и да помисли върху това, което съм му говорил. Той казва: "Аз вярвам в Бога." Какво вярва в Бога? Вие сте между българския народ и трябва да повдигнете акциите на този народ. Повдигането на българския народ зависи изключително от вас. Ако вие работите, и той ще се повдига.
към текста >>

Понякога аз се срамувам от вас и някога се срамувам от себе си, че съм Учител на такива ученици.
Аз засягам онази поквара, че вие под булото на Новото Учение сте в една поквара вътре в себе си. Пред себе си вие не сте чисти. В дадения случай, когато направите една погрешка, пред себе си не казвате, че това е погрешка. И след време ще видите тази погрешка към какви резултати води. Пък тази погрешка може да стане причина за хиляди други хора да страдат. Понякога аз се срамувам от вас и някога се срамувам от себе си, че съм Учител на такива ученици. Казвам си: Ако знаех, че са толкова неспособни, кракът ми не би стъпвал тук. От мое гледище, след като съм ви учил 10-30 години и нищо не съм ви научил, какво сте придобили вие, какво съм придобил аз? Вие сега се занимавате с въпроси, които не трябва да ви занимават: Отгде е дошъл Учителят, каква е Неговата задача... Аз съм се жертвал за вас и вие сега трябва да се отречете от себе си. Вие взехте тези места, за идея дойдохте да живеете около мене.
към текста >>

81. ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ

Тогава той изпитва срам.
Ако човек върши зло, формата е строшена и съдържанието е разсипано. Целта на злото е да лиши човека от някое Божествено благо. Най-малкото лишение – това е най-малкото зло. Целта на доброто е да даде възможност на човека да се ползва от Божественото благо. Когато човек направи зло, събличат го, остава гол. Тогава той изпитва срам. А когато направи добро, обличат го в хубави дрехи. Тогава той се усеща радостен. По-добре е калта да бъде отвън, а пък златото отвътре, отколкото златото отвън, а калта отвътре. Вие казвате, че се познавате, но не се познавате. Сегашните народи живеят без Любов, действат без Любов, и затова всичко, което вършат, ще загине.
към текста >>

82. Единадесета част

Няма да казвам: "Ти си длъжен, обеща ми, срамота е", а в името на Любовта всичко ще направя.
Говоря ви на вашия език, че трябва да имате ум, изпълнен със светлина, гъвкав, пластичен и схватлив ум, който изведнъж да схваща истината. Да притежавате такова чисто сърце, че всеки в него да може да се огледа. Да имате душа, в която абсолютно никаква лъжа да не съществува. И когато Истината дойде в нашите души, няма да има залъгване и няма да ви казват: "Ти ми обеща, трябва да го направиш." А ще кажа: "Братко, ако обичаш, ако твоята Любов, в която живееш, ти позволява, каквото искаш да направиш, направи го." Това ще е закон. И аз, каквото моята Любов ме учи, ще го направя. Няма да казвам: "Ти си длъжен, обеща ми, срамота е", а в името на Любовта всичко ще направя. Тогава ще имаме един прекрасен свят и лицата ни ще бъдат светли и красиви. Мъжът няма да разчита на проповедник за изясняване на истината, както сега прави, казвайки: "Посплаши малко жена ми в една твоя беседа." Пристигне и жена му и тя ми казва, че същото иска да направя по отношение на мъжа й. Това се повтаря и с бащата, и с майката, които искат да проповядвам пред техните деца... Но оставете вашия благороден син и вашата благородна дъщеря, в които умът им е на място, сърцето и душата им също оставете ги да вървят, както Бог ги ръководи. Тогава мъжът ще обича жена си като себе си и жената мъжа по същия начин... И когато дойде Божият ден, и ние сме подготвени за него, ще видим лицето на Господа усмихнато, а Той ще ни каже: "Елате вие, благословени от Отца, които повярвахте, и наследете новото Небе и новата Земя, живейте в мир и радост!
към текста >>

83. 89. МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБНОВЛЕНИЕ НА ЗДРАВЕ И ЕДИНСТВО

За да могат да се проявяват чрез него (нея) благите плодове на Духа във всичката си пълнота, като ги видят, противниците ни да се засрамят и да се прослави и освети чрез нас Името Ти пред человеците на Земята.
89. МОЛИТВА ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБНОВЛЕНИЕ НА ЗДРАВЕ И ЕДИНСТВО Господи, Боже на Силите, Отче на Небето и на Земята, Ти, в Когото всичко е възможно, в Името на Господа нашего Исуса Христа, чрез Което Име Ти Си благоволил да Те призоваваме. Ние, твоите чада, идем тази утрин при Теб, припадаме пред Твоите нозе и сърдечно просим Твоята милост! Молбата ни, Господи, е: да благословиш и опазиш от всичките ухищрения на лукавия, да подкрепиш и утвърдиш в пътя на Истината, да просветиш ума, да осветиш сърцето и да повдигнеш душата на нашия брат (сестра)... О! Господи Боже наш, молбата ни, която отправяме към Теб тази заран, включва още и сърдечните ни желания - Ти Сам да застанеш с Духа Си сред нас, да се вселиш в сърцето, да подействуваш с крепката Си Сила за опомнюване, за отрезняване, за съвземание, за пробуждане на пълното съзнание, за всаждане, за възникване и за възрастяване на Твоето Божествено Слово, в сърцето, душата и ума на брата (сестрата)... Та да можем всички ние да станем проводници на Твоята Божествена Светлина, Словото Ти, за да може то да заседне, да проникне, да озари и душите на всички онези от града ни, в който Ти Си благоволил. О! Господи, още Ти се молим: създай и нужните условия в неговия (нейния) живот за изпълнение и прилагане всичките добри желания на сърцето му (й) според Святата Ти Воля. За да могат да се проявяват чрез него (нея) благите плодове на Духа във всичката си пълнота, като ги видят, противниците ни да се засрамят и да се прослави и освети чрез нас Името Ти пред человеците на Земята. Молбата си завършваме, Господи, със сърдечното желание Ти да излееш в изобилие Благословението Си върху нашите души и ни научиш да Ти служим с радост и веселие според както е Волята Ти, за да не губим Твоето Благоволение през всичките дни на бъдещето! Амин
към текста >>

84. К. ПСАЛОМ 44

Защото Ти ни избави от враговете ни и посрамил Си онези, които ни мразят. 8.
Ти Си Цар мой, Боже. Заповядай избавление за Якова. 5. Чрез Тебе ще низложим враговете си. Чрез Името Ти ще стъпчем онези, които се подигат против нас. 6. Защото няма да се надея на лъка си, нито мечът ми ще ме избави. 7. Защото Ти ни избави от враговете ни и посрамил Си онези, които ни мразят. 8. С Бога ще се хвалим всеки ден и Името Ти във век ще песнословим. 9. Но Ти Си отхвърлил и посрамил Си нас. И не излазяш вече с нашите войнства. 10. Направил Си ни да се върнем назад пред врага. И мразещите ни разграбят имота ни за себе си. 11.
към текста >>

Но Ти Си отхвърлил и посрамил Си нас.
Чрез Тебе ще низложим враговете си. Чрез Името Ти ще стъпчем онези, които се подигат против нас. 6. Защото няма да се надея на лъка си, нито мечът ми ще ме избави. 7. Защото Ти ни избави от враговете ни и посрамил Си онези, които ни мразят. 8. С Бога ще се хвалим всеки ден и Името Ти във век ще песнословим. 9. Но Ти Си отхвърлил и посрамил Си нас. И не излазяш вече с нашите войнства. 10. Направил Си ни да се върнем назад пред врага. И мразещите ни разграбят имота ни за себе си. 11. Предал Си ни като овци за ястие и разпръснал Си ни между езичниците. 12. Продал Си своите люде за нищо и не Си имал печалба от цената им. 13.
към текста >>

Всеки ден безчестието ми е пред мене и срамът на лицето ми ме покри, 16.
Предал Си ни като овци за ястие и разпръснал Си ни между езичниците. 12. Продал Си своите люде за нищо и не Си имал печалба от цената им. 13. Направил Си ни укор на съседите ни. Присмех и поругание на онези, които са около нас. 14. Направил Си ни притча между езичниците, киване между народите. 15. Всеки ден безчестието ми е пред мене и срамът на лицето ми ме покри, 16. От гласа на оногози, който хули и укорява, от лицето на врага и отмъстителя. 17. Всичко това дойде върху нас, обаче ние не те забравихме и не станахме неверни на завета Ти. 18. Сърцето ни не се върна назад, нито се уклониха стъпките ни от Твоя път. 19. Ако и да Си ни съкрушил на мястото на чакалите и покрил Си ни със сянка смъртна. 20. Ако сме забравили Името на Бога нашего и прострели ръцете си към чужд Бог. 21.
към текста >>

85. Л. ПСАЛОМ 25

Да се не посрамя.
Л. ПСАЛОМ 25 1. Към Тебе, Господи, възвисих душата си. 2. Боже мой, на Тебе уповах. Да се не посрамя. Да се не зарадват враговете ми заради мене. 3. Ей всички, които чакат Тебе, да се не посрамят. Да се посрамят, които правят престъпления без причина. 4. Покажи ми, Господи, пътищата Си. Научи ме на стъпките Си. 5.
към текста >>

Ей всички, които чакат Тебе, да се не посрамят.
Л. ПСАЛОМ 25 1. Към Тебе, Господи, възвисих душата си. 2. Боже мой, на Тебе уповах. Да се не посрамя. Да се не зарадват враговете ми заради мене. 3. Ей всички, които чакат Тебе, да се не посрамят. Да се посрамят, които правят престъпления без причина. 4. Покажи ми, Господи, пътищата Си. Научи ме на стъпките Си. 5. Води ме в пътя на Истината Си. и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми.
към текста >>

Да се посрамят, които правят престъпления без причина. 4.
Към Тебе, Господи, възвисих душата си. 2. Боже мой, на Тебе уповах. Да се не посрамя. Да се не зарадват враговете ми заради мене. 3. Ей всички, които чакат Тебе, да се не посрамят. Да се посрамят, които правят престъпления без причина. 4. Покажи ми, Господи, пътищата Си. Научи ме на стъпките Си. 5. Води ме в пътя на Истината Си. и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми. Тебе чакам вее ден. 6.
към текста >>

Опази душата ми и избави ме, да се не посрамя, защото на Тебе уповах. 21.
Погледни към мене и помилвай ме, защото останах сам и угнетен съм. 17. Скърбите на сърцето ми се умножиха. Изведи ме из утесненията ми. 18. Виж угнетението ми и труда ми, и прости всичките ми грехове. 19. Виж враговете ми, че се умножиха и с жестока ненавист ме възненави-дяха. 20. Опази душата ми и избави ме, да се не посрамя, защото на Тебе уповах. 21. Незлобие и правота да ме съхраняват, защото Тебе чакам. 22. Избави, Боже, Израиля, от всичките му скърби.
към текста >>

86. 4. Aз съм Бялото кокиче

4. Aз съм Бялото кокиче музика: Христо Дързев текст: ученик Аз съм бяло кокиче Всред тревите горски, срамежливо кат' момиче от погледи хорски (2 пъти) Зла ме мащеха събуди със снега, ветровете.
4. Aз съм Бялото кокиче музика: Христо Дързев текст: ученик Аз съм бяло кокиче Всред тревите горски, срамежливо кат' момиче от погледи хорски (2 пъти) Зла ме мащеха събуди със снега, ветровете. Всичко живо да се чуди, че съм ранно цвете. (2 пъти) Радост нова ви показвам с чашка ранобудна и за пролетта разказвам приказчица чудна. (2 пъти) Че след мене теменужка у вас ще гостува, че със тая мила дружка славей ще се чува. Че агънца ще заблеят в ливади зелени, че орачи ще засеят ниви наторени.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27055096626282