Търсене в текстове за 'Срам'

А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам".
Бях безпомощен. А те имаха метод да се справят с разни проповедници, които идваха често тук при тях. Но това нещо аз не го знаех. Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен. Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда? А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам". "Каква дарба? " "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество? " "Не, нямам такава дарба - сърдито отговарям аз. - Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве! Но твоето свирене наистина ни хареса много.
към текста >>

Тогава видях и усетих какво значи големият мой срам пред Учителя.
Помолих я да предаде писмото на Учителя. Савка получава писмото, отива и го прочита на Учителя. След като я изслушва, Учителят отсича: "Пиши му: "Много искаш! ". Получих аз отговор на писмото си от Савка, чета го и студена пот ме облива. Отвътре огън ме гори, а отвън студена пот тече от мене. Тогава видях и усетих какво значи големият мой срам пред Учителя. Срам не срам, трябваше да го преживея. Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот. Но сега така размишлявам. А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество. Този друг можеше да бъде само Учителят и никой друг.
към текста >>

Срам не срам, трябваше да го преживея.
Савка получава писмото, отива и го прочита на Учителя. След като я изслушва, Учителят отсича: "Пиши му: "Много искаш! ". Получих аз отговор на писмото си от Савка, чета го и студена пот ме облива. Отвътре огън ме гори, а отвън студена пот тече от мене. Тогава видях и усетих какво значи големият мой срам пред Учителя. Срам не срам, трябваше да го преживея. Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот. Но сега така размишлявам. А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество. Този друг можеше да бъде само Учителят и никой друг. Та колкото по-голямо и по-високо бе въодушевлението на приятелите от моето цигулково изпълнение, толкова по- ниско паднах на земята и с това изкушение влязох вдън земи.
към текста >>

Срам не срам, гузен не гузен - отивам при Учителя.
Но сега така размишлявам. А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество. Този друг можеше да бъде само Учителят и никой друг. Та колкото по-голямо и по-високо бе въодушевлението на приятелите от моето цигулково изпълнение, толкова по- ниско паднах на земята и с това изкушение влязох вдън земи. Върнах се на "Изгрева". Срам не срам, гузен не гузен - отивам при Учителя. Аз нищо не проговарям, а Той ме посреща усмихнат и ме пита: "Е, как прекарахте там, в Айтос? Останаха ли доволни братята там от вас? " Аз горчиво се усмихвам и казвам: "Харесаха ми само музиката и цигулката". Млъквам и навеждам виновно глава. Учителят слага десницата на рамото ми и тихо-тихо бащински нарежда: "Е, това не е малко.
към текста >>

2. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Беше ме срам, че отказах.
Учителят ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа. Учителят не изнасилваше нещата. Само тихо продума: "С нея съм свирил в Америка". Изтръпнах. Не можех вече да се повърна. Нямах сили да Му я поискам. Беше ме срам, че отказах. Защо отказах? Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на цигулката, с която Учителят свиреше. Да, ама това бе сега, в 1940 година. А по-преди Той е свирел с нея, задоволявал се е с нея. И кой знае колко десетки години е свирил на нея.
към текста >>

Досрамя ме да се повърна.
Защо отказах? Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на цигулката, с която Учителят свиреше. Да, ама това бе сега, в 1940 година. А по-преди Той е свирел с нея, задоволявал се е с нея. И кой знае колко десетки години е свирил на нея. Досрамя ме да се повърна. После много, много съжалявах. Къде отиде тази цигулка, никой не можа да разбере. Вероятно другите цигулари не се интересуваха от нея, понеже беше стар модел и защото на нея по-трудно се свиреше. А аз знаех много неща за нея от самия Учител. И трябваше да я прибера при себе си.
към текста >>

3. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ.
Всички ръководители на тази държава по онова време не бяха българи. Да не говорим, че цар Борис III бе германец. Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия Учител. И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци. Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях. Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ. И нещастие за този народ! Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите. Защо ли? Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му.
към текста >>

4. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Срам не срам, отивам и толкоз.
Но трябваше да послушам Учителя. И аз Го послушах - останах си чиновник. Измина и втората година в тормоз и голямо унижение от пренебрежението на останалите младежи към мен, с което трябваше да се справям. Но положението ставаше все по-нетърпимо. Беше изминала половината от третата година и накрая, като не издържах, реших да отида отново при Учителя. Срам не срам, отивам и толкоз. Долу стоях пред прозореца Му с часове и не смеех да се кача. Накрая се престраших и се качих. Почуках на вратата, чух гласа Му и влязох в стаята Му. Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си ръка ме повика да отида при Него. Той седеше пред масичката Си.
към текста >>

5. 2_34 Отклонението от Школата

За тях това бе излишно.. Така смятаха мнозина, включително и аз самият, за мой голям срам сега.
Защо да ги купуват, когато си имаха тук, на живо, Учителя - тук, на "Изгрева", всеки ден? Имаха ли нужда от нещо, отиваха при Учителя. Искаха да питат нещо - получаваха отговор. Искаха помощ - получаваха я. Защо да купуват беседите? За тях това бе излишно.. Така смятаха мнозина, включително и аз самият, за мой голям срам сега. Бях си купил една книга на Бо Ин Ра, за мъжа и жената. Знаех, че е превод на Георги Радев, редактора на "Житно зърно". Смятах, че щом той е преводачът и тя е издадена от наши братя - значи трябва да се купи. С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил. Казах Му и Му показах книгата.
към текста >>

6. 2_36 Чистотата на идеите

Нечистите мисли, които излизат от главите им са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние ахнахме и се засрамихме, а туристите бяха засмени и доволни се разделиха с Учителя.
Обаче тези туристи се обидиха, отишли при Учителя и макар че не Го познаваха, запознаха се с Него и му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук. Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно. По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него. Нечистите мисли, които излизат от главите им са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние ахнахме и се засрамихме, а туристите бяха засмени и доволни се разделиха с Учителя. До края на пребиваването си те не запалиха нито една цигара. Казаха: "Защо да палим цигари, когато тук и без това е опушено и не може да се диша от вашите мисли! " Ние слушаме, мълчим и само гледаме. А наоколо и встрани от нас трепти чистият въздух, виждат се чистите води на езерата и светлината на слънцето ни огрява. Всичко, което е около нас, лъха на чистота и тя трябва да влезе в нас и да ни очисти, за да направи умовете и мислите ни чисти и едно със светлината на слънцето.
към текста >>

7. 2_42 Общение на човешките души

Изпитвам срам от голотата си и навеждам глава към пода.
И ако го няма този контакт на душите, те не могат да правят обмен помежду си и обмен с Невидимия свят." Аз стоя със зяпнала уста. Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред Учителя. Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "Учителю, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата? " Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата. Пооглеждам себе си и виждам, че съм гол пред Учителя и че задавам най-важния въпрос, който може да се зададе. Изпитвам срам от голотата си и навеждам глава към пода. След малко Учителят проговорва: "Вдигни глава и запомни! Контактът на душите от учениците в "Школата може да става само чрез Словото на Великия Учител, защото това е Божественият хляб, слязъл от Божествения свят и предназначен за идното човечество от Шестата раса. Контактът на душите на учениците в Школата може да става на всяко място, по всяко време, но само чрез Словото на Великия Учител. Словото на Великия Учител слиза само там и пребивава само там, където е Светът на Чистотата - Чистота в мисли, чистота в чувства и Чистота в постъпките. Само чрез изявената и проявена Чистота на учениците може да слезе Словото на Бога в тях и те да направят общение със Словото на Бога.
към текста >>

8. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

Те вече знаят, че ние знаем кой ги изважда и вече се срамуват.
Така, полека-лека се оформи идеята, че трябва да се живее горе на "Изгрева" и да се направи селище там. Приятелите отново закупуват и засаждат дръвчета. От петдесет дръвчета половината отново са извадени и откраднати. Съобщават новината на Учителя. Той казва: "Имаме успех с 50% - половината са извадени, половината са оставени. Те вече знаят, че ние знаем кой ги изважда и вече се срамуват. Затова ще засадим и останалите дупки." Засаждат се нови дръвчета. Селяните вече не ги пипат. Това разказваха възрастните приятели за началото на "Изгрева". Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение. Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас.
към текста >>

Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради.
Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради. Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал." "Ами Учителю, какво ще стане с всичко това? - и аз посочих с ръка целия "Изгрев". Учителят продължи: "Ако го построим, ще ни завидят и ще ни го вземат и дори ще ни изгонят оттук. Така ще загубим благоприятните години и няма да можем да си свършим работата. Затова ще му откажем." Учителят прибра на руло проекта на архитекта и го остави в ъгъла на стаята.
към текста >>

9. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни сцени.
Бяха откачени. Полека-полека започваха да си прокарват самостоятелно осветление, плащаха на крушки, а след това трябваше да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща и да си държи сметка за какво харчи и колко харчи. Никой не одобряваше метода на Учителя. Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство-единство". А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгревяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни сцени. И обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше един урок за всички. При един друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение. "Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в салона и на "Изгрева".
към текста >>

10. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение.
Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. И страх! И срам! Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници - това в бъдеще ще бъде предмет на специално изследване от историците, за да видят как представителите на българската интелигенция воюваха с лъжи и клевети срещу Учителя. Техните имена са записани по вестниците, но са записани и горе, на Небето, и те ще отговарят за това. По този повод Учителят веднъж заяви: "В бъдеще църквата ще бъде ограничена от държавата заради гонението срещу Бялото Братство".
към текста >>

И срам!
Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. И страх! И срам! Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници - това в бъдеще ще бъде предмет на специално изследване от историците, за да видят как представителите на българската интелигенция воюваха с лъжи и клевети срещу Учителя. Техните имена са записани по вестниците, но са записани и горе, на Небето, и те ще отговарят за това. По този повод Учителят веднъж заяви: "В бъдеще църквата ще бъде ограничена от държавата заради гонението срещу Бялото Братство". Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати. И тя плати.
към текста >>

Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия свят именно за това - да присъствуват в Школата.
Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници - това в бъдеще ще бъде предмет на специално изследване от историците, за да видят как представителите на българската интелигенция воюваха с лъжи и клевети срещу Учителя. Техните имена са записани по вестниците, но са записани и горе, на Небето, и те ще отговарят за това. По този повод Учителят веднъж заяви: "В бъдеще църквата ще бъде ограничена от държавата заради гонението срещу Бялото Братство". Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати. И тя плати. Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия свят именно за това - да присъствуват в Школата. Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени. А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради невежество. Все имаше някаква причина, която ние не долавяхме. Останалите около Учителя се стараехме, но бяхме несъвършени и като музиканти, и като ученици. По този повод Учителят заяви: "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика".
към текста >>

11. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Приятелите мигат, мигат, срамуват се, но нито се смеят, нито плачат, защото не смеят да кажат нищо, а камо ли да направят бележка на Учителя.
Учителят е приел поканата, а приятелите, облечени с официални тъмни костюми за случая, с лъснати и блестящи обувки и с шапки в ръцете си, чакат да слезе Учителя от стаичката Си. Учителят слиза и държи в ръцете Си шапка, както винаги в такива случаи. Изведнъж, като застава пред тях, Той я слага на главата Си и всички виждат, че това е сламена шапка срещу слънце, подходяща да се разхожда Учителя на "Изгрева" в градината, а не е за града, а камо ли за концерт, където се отива строго официално облечен. Учителят е облечен строго официално със сив костюм, отгоре е сложил пардесю според сезона, защото е късна есен и като капак отгоре - наложил е сламена шапка. Да се смееш ли или да плачеш! Приятелите мигат, мигат, срамуват се, но нито се смеят, нито плачат, защото не смеят да кажат нищо, а камо ли да направят бележка на Учителя. Това би било кощунство и те го знаят добре. Те бяха от онези братя-интелектуалци, които държаха много на общественото мнение и бяха много зависими от него. Те искаха, като поканят Учителя на концерт, всички от "Изгрева" да ги видят, че ето те, по-особените, отиват с Учителя на концерт. И ние ги видяхме: всички бяха наложили меките си шапки върху умните си глави, издокарани, а до тях Учителят стърчи със сламена шапка. Приятелите се усмихват, побутват се и вътрешно се заливат от смях към издокараните с нови меки европейски шапки, с голямо старание сложени под ъгъл, така, както бе прието да се слагат.
към текста >>

След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка.
Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града. След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва. Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-официални.
към текста >>

12. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Срамна, недостойна сцена за ученици пред Учителя, включая тук и мен, и Симеон Симеонов.
Аз спрях, обърнах се към него и казах: "Като не можеш да свириш, да не се качваш на подиума! " Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи. Стана скандал. И то - преди беседа на Учителя. Салонът е пълен с приятели, те гледат нашата разправия и чакат тя да спре, за да почнат да пеят отново. Срамна, недостойна сцена за ученици пред Учителя, включая тук и мен, и Симеон Симеонов. Симеонов побеснява и изхвръква навън, като непрекъснато бълва хули към мен. Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме. Той се приближава и иска да му дам тон, за да си настрои цигулката. Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен. Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата.
към текста >>

13. 3_31 Истинската работа

Засрамих се, че не можах да разбера до този момент нищо, сведох глава надолу и сълзите ми течаха от очите.
На следващия ден пак седнах да свиря, но нищо не излезе, отново се хванах за беседата и цял ден четох. На третия ден привечер отивам при Учителя, след като съм чела цял ден. Той ми отваря вратата, посреща ме весело, любезно, посочва ми стола и казва: "Ех, Марийке, Марийке, накрая се научи добре да работиш". Чак тогава нещо щракна в ума ми, някаква светлина огря съзнанието ми пред Него. Аз разбрах. Засрамих се, че не можах да разбера до този момент нищо, сведох глава надолу и сълзите ми течаха от очите. А Учителят бе весел, засмян, подава ми ябълка, изпраща ме и казва: "Ученикът е ученик, когато учи, проучва и прилага Словото на Бога". Тогава аз разбрах, че Небето се интересува от вътрешната духовна работа на човека. Външната работа не е толкова важна. Тя служи за съвсем други неща и цели. Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти.
към текста >>

14. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя.
И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал. Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви! Аз вярвам единствено в този млад брат, който се е заел с това да ги накара да си напишат спомените и опитностите от тази епоха през време на Школата. Ако стане това - ще бъде цяло чудо за Небесата и за Школата. До сега никой нищо не е записал, включително и аз. Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя. Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно. Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме. Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя. Ако го имахме това, ние щяхме да реализираме много неща. Но благодарете, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини.
към текста >>

15. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена, съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала.
Тогава ще видим какво знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки." Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри- стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена, съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми бе казал Учителят. Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава ценз? " Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен.
към текста >>

Аз се срамувах и плачех.
Такова нещо го няма никъде по света. Нито е по учението на г-н Дънов. Това ви го заявявам аз оттук, като прокурор, от тази катедра! Аз имам лична кореспонденция с г-н Дънов и знам как стоят нещата. И знам какво да говоря." Нашите приятели - подсъдими, свидетели и зрители от съдебната зала, се смееха самодоволно, пъчеха се и се тупаха геройски по гърдите. Аз се срамувах и плачех. Всичко бях изстрадала, защото знаех откъде започна отклонението в Школата. Това отклонение ни доведе на този процес. И след процеса ни отведе по-нататък - в безизходица за нашето поколение. А вие, следващото поколение, пазете се от невежеството и простотията, защото то е голяма сила и помита всичко пред себе си. За тях няма закон и няма правила!
към текста >>

16. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

Направо някакво безумие бе обхванало някои от нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата на Учителя.
На "Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко. Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо до Базел.
към текста >>

17. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Накрая се върнал посрамен обратно.
Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно. Вероятно, според Гръблашева, това са били розенкройцери. Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле. Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле. Това е едното обяснение. Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него.
към текста >>

18. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

А сега ще ви разкажа и един срамен случай как учениците на Школата, след заминаването на Учителя, целуваха ръце на йогите.
Това не е вярно. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е една и тя за пръв път се откри на земята и във Вселената, и то на "Изгрева", в София - в страна България. Неин Учител е Великият Учител Беинса Дуно. А че на изток и на запад има Школи - това са човешки изобретения. Ние - учениците от Школата- не се занимавахме с тях. А сега ще ви разкажа и един срамен случай как учениците на Школата, след заминаването на Учителя, целуваха ръце на йогите. След 1962 година в България от властите бяха допуснати да преминат през един промеждутък от три-четири години няколко пътешестващи йоги. Те бяха допуснати да покажат своето умение и изкуство в цирковете, като техният номер беше последен. Ние, които бяхме чели като млади литература за йогите и които бяхме преминали Школата на Учителя, се решихме и отидохме да посетим представленията на цирковете и да видим тяхното умение. Тяхното умение и изкуство беше зашеметяващо и поразяващо за човешките очи. Ние се усмихнахме и казахме, че това е вярно, но е за едно друго човечество от преди няколко хиляди години преди Христа.
към текста >>

Срам и позор за всички ни.
А в града по-заможни приятели ги канеха на гости, че провеждаха духовни разговори и по този начин даваха пример на по-младите за отклонение от Школата. Всички тези през време на Школата бяха на "Изгрева", слушаха Учителя и Му целуваха ръка. А да целунеш ръка на Великия Учител, това значи,че правиш общение с Бога и че правиш Завет с Бога и с Неговото Слово. Този Завет бе Заветът на Словото Му, което бе Третият Завет на Бога за днешното и идното човечество. А тези приятели тръгнаха подир йогите. Срам и позор за всички ни. След години дойдоха други йоги. Пак същото се случи. Дори се увлякоха много други млади българи. И те, вместо да дойдат при нас, защото бяха с духовна нагласа, отклониха се и тръгнаха след йогите. А след време отклонението бе заплатено с жестока цена.
към текста >>

19. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Беше срамно да се слуша.
Това имаше много лоши последици срещу Бялото Братство. Започнаха гоненията срещу Братството от страна на властта, от страна на църквата и от страна на обществеността. Магдалена отключи вратата на ада, отвори този ад и чрез нея се изля срещу Учителя, върху "Изгрева", цялата кал, която съществуваше в света. Дълго време поповете я водеха по разни църковни амвони да говори срещу Учителя и срещу Братството. И да говори всичко, което съществуваше в света, защото светът минаваше през нея и чрез устата си тя го избълваше на хули и клевети срещу Учителя. Беше срамно да се слуша. Дори и онези, които бяха противници на Учителя, като я слушаха, си запушваха ушите и се отдалечаваха да не я гледат, защото тя беше преминала всички норми на благоприличието и всички граници. Тя бе преминала през човешката бариера и цялата преизподня се изливаше през нея срещу Учителя. Тя отвори вратата на Злото срещу Бялото Братство и то се нахвърли срещу нас. Тези гонения продължават дори тридесет години след заминаването на Учителя. Цялото това Зло трябваше да се излее чрез някого и в дадена посока.
към текста >>

20. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя.
А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите. Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци. Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя. И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук. Вероятно някой ги беше нахранил и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева". Друго обяснение не можеше да има. По това време Борис се завръща от работа на обекта и си отива на "Изгрева" в бараката ни. Той излиза, понеже чува врявата и не ги пуща да влезнат.
към текста >>

По времето на Школата какви ли не срамни сцени и скандали се предизвикваха от подкупени и настроени срещу Братството лица, които ги изпращаха по различно време.
И ако оживееше, то се дължеше на собствените сили на организма. Така бяха нещата тогава. Когато отидох при Учителя да Го питам дали мога да сляза в София, Той също беше много напрегнат, знаеше случая по свой път, беше вероятно лично участвувал в тази развръзка по Неговите невидими пътища и беше запазил живота на Борис. С Борис ходехме редовно на превръзка и така той не можа да се качи на Рила това лято. А аз останах в София на "Изгрева" с него. По времето на Школата какви ли не срамни сцени и скандали се предизвикваха от подкупени и настроени срещу Братството лица, които ги изпращаха по различно време. Най-вече обект за нападение бяха сестрите. Учителят им беше дал различни правила и методи, за да се запазят. Освен чрез молитва, освен че трябваше да държат непрекъсната връзка с Небето и Учителя, когато минаваха през гората, на някои препоръчваше да носят в малка торбичка в джоба си червен лют пипер и да го хвърлят в очите на нападателите. Някои носеха, но не съм чувала да са го употребили. Понякога Учителят изпращаше някой брат да пресрещне и доведе закъсняла по пътя за "Изгрева" сестра.
към текста >>

21. 3_68 Самозванецът

Имаше и други истории с тези експозета, което е срамно да го повтаряме, защото другите не ни вярваха и всеки сам искаше да чуе от Учителя мнението Му за дейността на Михаил.
Отново Му занасят от тези експозета - от следващите броеве. Учителят ги захвърля на пода до стената и се обръща към една от сестрите, която се грижеше да почиства стаята Му, с думите: "Махнете този боклук от тук! " "Ама, Учителю,това са експозетата на Михаил от Франция! " "Рекох, махнете тези трици и този боклук оттук! " Сестрата - стресната, но няма какво да направи друго, освен да ги изнесе навън. Имаше и други истории с тези експозета, което е срамно да го повтаряме, защото другите не ни вярваха и всеки сам искаше да чуе от Учителя мнението Му за дейността на Михаил. Те го получиха, но мълчаха, защото не им изнасяше. И то особено в онзи ¡момент, когато се дойде до фаталната развръзка. Няколко години след като си замина Учителят, онзи хубавец Михаил се провъзгласи за Учител на Бялото Братство и тръбеше, че Духът на Учителя работи в него и чрез него. Продължи да развива дейността си и за по-голяма правдоподобност, че е Учител, се дегизира и прие образа на Учителя, Когото ние познавахме. Изпрати ни снимки в профил, анфас - така, както се снимат артистите след някоя премиера.
към текста >>

22. 3_76 Болшевиките и Всемировият Учител

Изпитва срам от своята постъпка, че е следила без разрешение Учителя, че е следила личния Му живот.
Учителят стоял на двора с вдигната нагоре глава и разглеждал звездното Небе. Бил обърнат с гръб към онази врата, зад която се скривала Елена Казанлъклиева. Както е бил с гръб към нея, по едно време тя чува гласът Му: "Еленке, ела тук при Мене! " Тя се стресва, след това се уплашва,че Учителят е открил по някакъв Негов начин, че тя Го наблюдава скришно. Тя стои и се чуди какво да прави. Изпитва срам от своята постъпка, че е следила без разрешение Учителя, че е следила личния Му живот. Отново чува гласа на Учителя, който я приканва да отиде при Него. Няма как, престрашава се, прекрачва през прага на вратата, полека-полека застава пред Него и виновно навежда глава. Учителят се обръща към нея и казва: "Еленке, извиках те, за да ти съобщя нещо. Сега внимавай какво ще кажа. Вдигни главата си и ме гледай." Елена си вдига главата и поглежда Учителя.
към текста >>

23. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Ние останахме посрамени от урока, който, без да ни говори, ни предаде.
Тя е свалена отгоре." Спомням си нещо от времето, когато Учителят даде първите шест упражнения по гимнастика. Когато ги учехме, брояхме по шест за навеждане и шест за изправяне, съпроводени с дишане и то бавно. По-късно започнахме постепенно да избързваме. Една сутрин, след беседа, пак излязохме както обикновено на поляната - наредихме се за гимнастика. Зададе се Учителят, застана пред нас и почна много набързо да играе упражненията, обърна се и си отиде. Ние останахме посрамени от урока, който, без да ни говори, ни предаде. За упражнението "Пентаграм" от Паневритмията Учителят се обърна към оркестрантите и каза, че музикантите трябва да свирят ритмично, за да могат и ритмично да се вдигат и свалят ръцете, когато се играе упражнението. Обърна внимание и каза за края на последното упражнение, когато с ръцете се прави кръг, да подчертаваме ритъма, за да правим, кръга едновременно. При "Ето" - ръцете се движат нагоре, при "веч" - надолу, при "идем" - нагоре и така нататък. При "Лъчите", накрая при "летенето", когато се пее: "Туй"- ръцете летят надолу, а при "Рай' - нагоре: всички едновременно. И според музиката да се движат ръцете.
към текста >>

24. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Аз възкликнах в себе си: "Ох, аз толкова искам да Го питам, а ме е срам!
Не се смущавахме от Учителя. Имахме Неговото одобрение и подкрепа. Даже след един концерт каза: "Имаше присъствие! " Имах за това някои опитности, които ми даваха сила да превъзмогна всички препятствия. Веднъж Учителят в клас каза: "Никой от вас досега не е дошъл да ме пита за духовния си път". Аз възкликнах в себе си: "Ох, аз толкова искам да Го питам, а ме е срам! " Веднага реших да отида при Него и да се възползувам от поканата, отправена към всички. На другия ден отидох при Него, седнах на стола в стаята Му и Той ме запита: "Е, какво има, рекох? " "Ами, Учителю, което казахте в беседата, че никой от нас не е дошъл да Ви пита за духовния път на ученика... За това дойдох при Вас." "Е, какво искате, рекох? " Тогаз ми се замъгли главата и не знаех - не се сещах какво да питам. Той дълго мълча.
към текста >>

25. 5_10 Музикални мигове в Пътя на ученика.

" След малко Руси пристига облечен в новите си дрехи и както е стеснителен, срамежлив и несигурен, не смее да се приближи.
"Ама мене ли ме кани? " "Тебе, тебе кани." Руси пак мига, не се доверява. "Ама наистина ли мен кани Учителят? " Сестрите казват: "Тебе кани да Го придружиш. Стягай се по-бързо, че няма много време! " След малко Руси пристига облечен в новите си дрехи и както е стеснителен, срамежлив и несигурен, не смее да се приближи. Може ли Учителят тъкмо него да покани? Но Учителят му кимва с глава, усмихва се и казва: "Да вървим! " Файтонът чака. Сядат и отпътуват. Сестрите гледат след тях, очите им се наливат със сълзи.
към текста >>

26. 5_22 Сламената шапка и общественот о мнение

На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството.
Но яденето - тенджерите, гозбите, хляба - трябваше да се пренесе от "Опълченска" 66, където се готвеше, до дома на този брат. Тази работа я извършвахме обикновено ние младите. Напълнят тенджерите с яденето от "Опълченска" 66, ние ги хванем за дръжките, а те - големи тенджери, събират от десет до двадесет литра храна.И така вървим ние един след друг през града. Няма къде да се скриеш. Всички ни оглеждат, усмихват се и накрая ни се подиграват. На първо време много ни беше срам, едвам издържахме - що подигравки бяха само от гражданството. Но постепенно привикнахме, особено след като тези тържествени обеди за Учителя се учестиха. В момента, когато свикнахме с общественото мнение, когато привикнахме на смеха и подигравките и ни стана безразлично какво носим в ръцете си, за какво го носим и през какви улици минаваме - случи се най-неочакваното: че Учителят изведнъж преустанови да ходи на обеди по братските къщи. Ние си отдъхнахме. Вероятно бяхме си научили урока за общественото мнение. Общественото мнение е голяма сила.
към текста >>

27. 5_25 Таксата

Те бяха скромнички, стеснителни, срамежливи.
"Таксата" От далечната провинция дойдоха двама братя - млади. Те бяха скромнички, стеснителни, срамежливи. От село, изведнъж попаднаха в столична среда. Единият от братята имаше голямо желание да постъпи в Музикалната академия. Подаде документи, приеха го. Но трябваше да внесе таксата, а той нямаше пари. Срокът наближаваше, той от никъде не виждаше възможност да намери.
към текста >>

28. 5_31 Своеволия на Изгрева

Тези срамни сцени продължиха и след заминаването на Учителя, докато дойде онова време, когато целият "Изгрев" беше разрушен и пометен заедно с онази кръчма.
Цяла дандания. Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са изпълнили думата на Учителя. Те се оправдаваха. После се направиха опити да се закупи мястото, но собствениците не го продаваха, защото печелеха повече от наема, а плюс това и поповете им даваха допълнително възнаграждение за кръчмата, за да бъде точно на това място. Така те си отмъщаваха на Учителя и воюваха срещу Братството. Тези срамни сцени продължиха и след заминаването на Учителя, докато дойде онова време, когато целият "Изгрев" беше разрушен и пометен заедно с онази кръчма. Там, на гърба на салона се развъждаха животни, свине, кокошки, лаеха кучета, които се изхранваха от храната, останала от пивницата. Беше голяма ужасия. И то бе последица от непослушанието на учениците към думите на Учителя. Имаше една кокошка, която се промъкваше през тарабите на оградата, качваше се по стъпалата, които водеха до стаята на Учителя и снасяше по едно яйце пред вратата Му. Така тази кокошка снесе четиридесет и три яйца за един сезон.
към текста >>

29. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

А срамота е, че не го знаем какво проповядва и защо толкова се трупат при него бедни и богати." Отишъл главатарят при светията.
Една разбойническа банда научила за това и започнала да причаква на връщане и да залавя богатите хора, които отивали при него и ги обирала до шушка. Така работата на разбойниците вървяла добре. Те даже започнали да забогатяват от обирите на богатите поклонници. Веднъж главатарят на бандата казал на разбойниците: "Ще отида да послушам този свят човек. Толкова време живеем около него и забогатяхме от онези, които отиват при него. А срамота е, че не го знаем какво проповядва и защо толкова се трупат при него бедни и богати." Отишъл главатарят при светията. Слушал ден, два, три. Накрая се приближил при него и му казал: "Чух твоите проповеди. Искам да отида в света да опитам твоето учение, право ли е, че носи богатство за душата и мир на духа. Но на кого да оставя бандата? Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам.
към текста >>

30. 7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?

Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо?
Той отваря плика. Съдържанието на писмото е от три изречения. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете трите изречения: "Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот.
към текста >>

31. 7_05 Бракосъчетание на музиканти

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева".
Понеже тогава се пътуваше съвсем свободно, стига да имаш парични средства за това,решихме да направим сватбено пътешествие и да обиколим Европа. Взехме паспорти и билети и тръгнахме: София, Белград, Будапеща, Прага, Виена, Берлин. Стигнахме до Берлин и там се разделихме. Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети. Разделихме се в Берлин и се върнахме в София така - кой както знае и както може, но не заедно. Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева". Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо. Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и наистина, какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен. От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете?
към текста >>

Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо.
Взехме паспорти и билети и тръгнахме: София, Белград, Будапеща, Прага, Виена, Берлин. Стигнахме до Берлин и там се разделихме. Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети. Разделихме се в Берлин и се върнахме в София така - кой както знае и както може, но не заедно. Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева". Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо. Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и наистина, какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен. От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете? " "Учителю, разделихме се." "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш?
към текста >>

Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и наистина, какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен.
Стигнахме до Берлин и там се разделихме. Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети. Разделихме се в Берлин и се върнахме в София така - кой както знае и както може, но не заедно. Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева". Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо. Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и наистина, какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен. От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете? " "Учителю, разделихме се." "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш? " Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята.
към текста >>

От срам не знаех къде да гледам.
Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети. Разделихме се в Берлин и се върнахме в София така - кой както знае и както може, но не заедно. Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева". Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо. Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и наистина, какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен. От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете? " "Учителю, разделихме се." "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш? " Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята. Учителят ме попита: "Как се разделихте и къде?
към текста >>

" Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята.
Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и наистина, какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред салона, като че ли чакаше мен. От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете? " "Учителю, разделихме се." "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш? " Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята. Учителят ме попита: "Как се разделихте и къде? " "Разделихме се в Берлин и се върнахме кой където види и където свари." Учителят продължи: "Не си направила добре. Трябваше да се разделите по взаимно споразумение". Учителят се обърна и не искаше повече да говори с мен. И аз, срам не срам, потърсих Асен Вапурджиев.
към текста >>

И аз, срам не срам, потърсих Асен Вапурджиев.
" Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята. Учителят ме попита: "Как се разделихте и къде? " "Разделихме се в Берлин и се върнахме кой където види и където свари." Учителят продължи: "Не си направила добре. Трябваше да се разделите по взаимно споразумение". Учителят се обърна и не искаше повече да говори с мен. И аз, срам не срам, потърсих Асен Вапурджиев. Общувахме така известно време от куртоазия и се разделихме накрая по взаимно споразумение. Затова споделих с вас, брат Нестор, моя случай. Радвайте се, че сте решили да не се оженвате в този живот". Аз мълчах, слушах и се съгласявах. Какво значи да се радвам?
към текста >>

32. 8_04 Музиканти при Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Другите биха се срамували да направят това.
Асен ми е разказвал, че при всичките си запознанства и отношения с момичета, с които е поддържал връзки, винаги е споделял с Учителя. Аз го гледах изненадано. За мен това беше нахалство и дори му го казах. Той разказваше как е споделял с Учителя за различните момичета и как веднъж Му казал, че ще доведе едно момиче пред балкона Му, за да може Учителят, като излезе на балкона, да го види и да му даде подходящ съвет за това момиче. Това говореше за едно искрено и отворено отношение към Учителя, като на син към Бога. Другите биха се срамували да направят това. Веднъж, Асен споделил с Учителя, че иска да се жени. Той му казал: "Добре! " и му дал подходящ съвет. Асен ми разказваше как лично е чел пред Учителя свои писма, които са били написани за някое от момичетата. След като го прочитал, той питал дали да изпрати това писмо или не.
към текста >>

Накрая изпълняваха за кумова срама някоя и друга песен от Учителя.
Но след това се отдели от нас и отиде в света. Петър Камбуров беше слухар-музикант. Но беше истински виртуоз. А брат му, Марин Камбуров, сам започна да пише песнички. Което е най- интересното, Братството в село Прослав, Пловдивско, където живееше той, започна да пее неговите песни, а изостави песните на Учителя. Накрая изпълняваха за кумова срама някоя и друга песен от Учителя. Събират се на братско събрание, а пеят песните на Марин. След това четат беседа от Учителя и изпяват някоя и друга песен от Учителя. Това какво означава? Неразбиране на това какво представляват песните на Учителя или отклонение от Школата? За мен е отклонение!
към текста >>

33. 8_13 Построяване на Изгрева

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя.
Аз плаках дори за тази работа. Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде на "парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на връх Ивановден, когато бе именният ден на доктор Жеков. Доктор Жеков отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов.
към текста >>

Срамни истории пред Учителя!
Ще ме обвини, че злоупотребявам с братската машина и с братската идея. Не можех да го направя. И ако бях го направила, тежко щях да го понеса. Накрая Учителят лично ни извика, за да отпразнуваме тяхното помирение. А и сестри се съдеха за един метър от местата за неправилно поставена телена ограда. Срамни истории пред Учителя! А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, беше дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там.
към текста >>

Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си.
А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, беше дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител".
към текста >>

Те не се поддържаха добре и понякога представляваха срамна картина.
Не беше представително селището на "Изгрева". Представителни бяха само салонът и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия. Но частните къщи и бараки не бяха представителни. Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища, но дори и те бяха без архитект и план. А всички, които бяха бедни, си бяха построили без вкус бараки. Те не се поддържаха добре и понякога представляваха срамна картина. През 1926 година, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки дв а до три метра. Приятелите идваха от града и преспиваха тук. След 1928 година дойде електрическият ток - прекарахме го от "Орион". Когато прекараха тока, сложиха един голям стълб с голяма крушка на поляната. Учителят не е искал на средата да има електрически ток и лампа, защото на тази поляна се играеше Паневритмията и електричеството щеше да пречи със своите силови линии и полета на онези същества, които ни посещаваха при игра на Паневритмия.
към текста >>

34. 9_05 Кой бе Учителят?

"Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците.
Имаше изобилно блага, които Му идваха по закона на Свободата и Любовта. Веднъж Той каза: "Аз имам много уста", тоест Той имаше много хора, на които помагаше. Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята". За българите Учителят бе казал много неща.
към текста >>

Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите.
Веднъж Той каза: "Аз имам много уста", тоест Той имаше много хора, на които помагаше. Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята". За българите Учителят бе казал много неща. Ще ги намерите в Словото Му.
към текста >>

35. 64. КРЪЧМАТА

Срам и позор.
Учителят често негодуваше и веднъж каза: „Те поповете отвориха тази кръчма, но тази кръчма ще отиде у тях и жестоко ще съжаляват за това." Минаха много години, дойдоха комунистите на власт и точно в тяхната сграда на площад „Баба Неделя" изхвърлиха тяхната книжарница и там направиха гостилница, а отзад имаше ресторант и кръчма. Така че ние проверихме как им се връщаше след 35 години това. Направиха свинарник, за да. използват храната,която оставаше и хранеха свинете. Грухтяха свине,разнасяше се воня. Срам и позор. И това всичко на гърба на самия салон. Този кръчмар се оказа един груб човек, скандалджия, всякога готов да прави скандали и да се бие. Освен това той развъждаше и породисти кучета и ги продаваше. Много неприятно съседство за нас и причината беше непослушанието към думите на Учителя. Веднъж бяха станали някакви скандали, побоища, дойде полицията и затвори временно кръчмата.
към текста >>

36. 76. ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА

Беше го срам да спре пред голата жена.
Забавен е следния случай. На една изложба върви Учителят и редом с Него Боян Боев. Учителят понякога се спре повече пред някоя картина, а брат Боев замине напред. Обаче стигнаха до една картина, която представляваше гола жена на един диван разположена. Брат Боян, който е свенлив като девойка, обърна главата си на другата страна и отмина картината и не се спря пред нея. Беше го срам да спре пред голата жена. Учителят върви по-назад, но като дойде до тази картина се спря точно пред нея и дълго време я разглежда. А брат Боян се притеснява, той избягва напред от картината и вижда Учителят е застанал пред нея и казва нещо на мене и на Мария, които сме до Него. Учителят ни говори, а ние слушаме. А Боян трябва да запише това, което Учителят казва, а не може да се върне. А ние не записваме, а само слушаме, макар че и двамата сме стенографи, а той не може да чуе нищо.
към текста >>

Но главното бе, че Учителят подчерта, че няма защо да се страхуваме от голото тяло, нито да се срамуваме от него.
А Боян трябва да запише това, което Учителят казва, а не може да се върне. А ние не записваме, а само слушаме, макар че и двамата сме стенографи, а той не може да чуе нищо. Ще не ще Боян се върна при картината с голата жена и чак тогава Учителят направи най-съществената бележка за картината и художника. И Боян тогава успя да го стенографира. Беше бележка за изпълнението, за позата, за пропорциите на тялото, за светлините, за сенките, за боите, които използва художника. Но главното бе, че Учителят подчерта, че няма защо да се страхуваме от голото тяло, нито да се срамуваме от него. И така ни даде един много живописен и хубав пример. Боян си взе бележка от това. Но въпреки всичко Боян при такива картини минаваше по-бързо отколкото при другите. А за художниците на Изгрева, всички без изключение Учителят ги насърчаваше, помагаше им и им даваше съвети, особено когато творчеството им е идейно. Някои от тях се оформиха като големи художници.
към текста >>

37. 103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?

Него го е било срам да носи багаж като хамалин или да мие чинии в гостилници и затова е отивал та е ставал или учител или е гледал като е занимавал в определени часове децата на богати американци.
Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те Го питали, колко струва, а Той казвал: „Колкото обичате." Те са пъхали едри банкноти в джобовете Му и така с тях е прекарвал по някой месец. По това време негов състудент е и Величко Гръблашев. Него го е било срам да носи багаж като хамалин или да мие чинии в гостилници и затова е отивал та е ставал или учител или е гледал като е занимавал в определени часове децата на богати американци. Това по-късно Величко Гръблашев ми го разказваше. Учителят имаше един дневник от следването си в САЩ и след това, но Той в Мърчаево го изгори заедно с други Негови тефтерчета. Този случай е вече разказан и аз няма да се спирам на него. В София като идва, още не е имал познати и затова е прекарвал в една страноприемница на ул. „Леге" на протестантите.
към текста >>

38. 111. МАРИЯ ТОДОРОВА. ВРЪЗКАТА

Бях млад и се срамувах.
Но ние няколко човека понеже нямахме познати около Тях, останахме накрая и решихме да се обадим на Учителя. Обикновено възрастните приятели бяха много строги към нас, големи моралисти и за тях едно такова движение за млади хора насам натам не беше безобидна работа при положение, че имаше около нас и сестри. Говореше се за Новото учение, за любовта, но ние бяхме още старите хора със старите привички и мераци. Учителят прие и изслуша желанието на групата около 20 човека да посетят Арбанаси. Аз стоях настрана и най-накрая, понеже не обичам да изпъквам и да бъда пръв. Бях млад и се срамувах. А и не познавах никого. Тогава Учителят се обърна към мене, вдигна ръка и посочи с показалеца си Мария Тодорова, която стоеше наблизо и рече: „На тебе я поверявам." Всички наоколо останаха учудени, защото Учителят посочи мен и Мария. По такъв начин Учителят направи връзка между мен и нея. Така започна нашето запознанство, нашата дружба, която остана до края на живота ни. Това беше един живот - минало, настояще и бъдеще.
към текста >>

39. 141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме.
Седяха много важно, беше някакъв празник и си бяха облекли новите дрехи. А те целите светят, с нови дрехи са и слънцето ги осветява и още по-силно отразява светлината. Имах усещането, че се намират на.някакъв кораб, че някакъв морски вятър надува платната на кораба и техните дрехи. Те бяха окупирали пейката и мястото около Учителя бе заето и искаха цялото внимание на Учителя да бъде само към тях, защото те ни ревнуваха, че Учителя отделя повече внимание на младите. А причината бе много проста. Ние отивахме по всяко време и за всяка наша нужда Го питахме и не се срамувахме да Го питаме. И по този начин бяхме непрекъснато около Него. А те възрастните бяха много важни, понякога надути спрямо нас, защото бяха още от първите години на Братството с Учителя. Седяха на пейката, а по средата е седнал Учителя и разговаря с тях. По едно време се чу трясък от пейката и всички пременени, възрастни братя и сестри бяха паднали на земята с вдигнати нагоре крака, панталони и рокли. А Учителят стоеше прав.
към текста >>

40. 22. МОРАЛИЗИРАНЕ

Приятелите си вземат бележка от думите му и малко засрамени замълчават.
22. Морализиране Един брат прави бележка на приятелите в салона преди беседа. Намира че много говорят, вдигат шум, разсейват атмосферата. Той прави тази забележка спокойно, внимателно. Приятелите си вземат бележка от думите му и малко засрамени замълчават. Братът направи това от ревност, от най-хубави подбуди. След беседата сестрите разправят на Учителя какво е направил и как се опомниха приятелите. Очакваха, че Учителят ще го похвали. Но Учителят като взема повод от случката каза: „Този маниер е маниер на света. Не е маниер на Окултната Школа, не е метод на ученика.
към текста >>

41. 77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ

Пред нас казваше: „Като си помисля, че исках да изпитвам Учителя - срам, срам ме обзема.
А когато следваше в Прага и извърши това престъпление? - Аз те турих на този изпит." И Учителят му изброява всички изпитания, през които е минал до сегашното и казва: „И това изпитание Аз ти го поставих". Тогава братът разбира какво нещо е Учител и ученик и че Учителят има грижата за ученика си от най-ранната му възраст, през целия му живот ученикът е под неговите грижи и ръководство. Така се смири ученикът, който искаше да изпитва своят Учител. Този брат бе Иван Радославов - учител по история. Пред нас казваше: „Като си помисля, че исках да изпитвам Учителя - срам, срам ме обзема. Невиждан и нечуван срам."
към текста >>

Невиждан и нечуван срам."
- Аз те турих на този изпит." И Учителят му изброява всички изпитания, през които е минал до сегашното и казва: „И това изпитание Аз ти го поставих". Тогава братът разбира какво нещо е Учител и ученик и че Учителят има грижата за ученика си от най-ранната му възраст, през целия му живот ученикът е под неговите грижи и ръководство. Така се смири ученикът, който искаше да изпитва своят Учител. Този брат бе Иван Радославов - учител по история. Пред нас казваше: „Като си помисля, че исках да изпитвам Учителя - срам, срам ме обзема. Невиждан и нечуван срам."
към текста >>

42. 108. РАЗДЯЛАТА

" Сестрите си отидоха смутени и засрамени.
Поставят на Учителя да реши въпроса, или да ги накара да се оженят, или да ги изгони от Изгрева. Значи те са решили въпроса и поставят на Учителя дилемата да избира едно от техните решения. Учителят ги изслушва, ала след това им държи едно Слово, от което те си отиват като попарени. „Добре", завършва Учителят „ако ги разделя, един от тях ще си замине. Поемате ли отговорността за неговата смърт? " Сестрите си отидоха смутени и засрамени. После това приятелство беше пример за младите, едно правилно разрешение на една от най-трудните задачи. Въпреки цялото противодействие, което срещаха, приятелството издържа на всички пречки. След няколко години Учителят среща младата сестра, която критикуваха и й казва: „Аз от вашето приятелство съм много доволен и бих желал на Изгрева да има още много такива двойки като вас." Тази сестра беше Мария Тодорова, а другият беше моя милост. Ако бяха ни разделили един от нас щеше да си замине. А това бях аз.
към текста >>

43. 116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА

В туй време както вървят Учителят вижда една сребърна петолевка на пътя и казва на брат Абаджиев: „Вземи я, това е за нашият обед." Навежда се, взима я, изправя се, а в очите му сълзи от умиление, че е прескочил срама от необикновеното положение, в което сам е изпаднал.
Разбира, че е забравил парите си в хотела в другите си дрехи. Толкова се притеснява, че не знае какво да прави. Да остави Учителя, да изтича до хотела, неудобно, да заложи нещо в гостилницата, неприлично. От притеснение чак се изпотява. Пот студена избива на челото му. В туй време както вървят Учителят вижда една сребърна петолевка на пътя и казва на брат Абаджиев: „Вземи я, това е за нашият обед." Навежда се, взима я, изправя се, а в очите му сълзи от умиление, че е прескочил срама от необикновеното положение, в което сам е изпаднал. Поръчва обяд и монетата точно заплаща сметката. Всичко е изчислено от точно по-точно.
към текста >>

44. 12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ

Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща?
Въпроси засягащи духовния живот на човека. През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му на-думвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник.
към текста >>

45. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

Другите приятели виждат това и за тях това е голям грях и голям срам да целуне едно момиче.
За нашите приятели неделята също беше Божи ден. В двора на чичо Петко бе пълно с народ. Един ден като вижда толкова много хора в градината, кой знае как се повдигат в него хубави чувства и развълнуван прегръща едно малко момиченце на 10 годинки и го целува. А чичо Петко е женен, но няма деца. Но да целунеш чужди деца пред толкова народ не е разрешено по тогавашните порядки. Другите приятели виждат това и за тях това е голям грях и голям срам да целуне едно момиче. А той в градината пред всички прегръща го и го целува. Тогава тези неща не се допущаха. Моралът бе друг, много строг. Да се видят прегърнати млади по улиците и да вървят както това сега се прави и че дори се целуват, тогава такова нещо бе изключено. Други бяха времената.
към текста >>

46. 16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!

След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се засрамват.
Става чак неудобно. Братята се чувстват неловко. Накрая се обръща към Радославов и му казва само една дума: „Усра се! " Останалите не могат да повярват, че Учителят е способен да каже такава дума, защото те знаят, че се усират само малките деца и старите хора, но при особени случаи. А тук тази дума не върви след такава дълга реч и пред такава делегация. След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се засрамват. Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост! " Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада. След това Учителят продължава: „Ученикът няма право да коригира Божественото. И понеже Вие си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи: единият от вас още тази година ще си замине. Вторият от вас ще изгуби богатството си и ще остане последен бедняк, а третият от вас ще остане сам, самичък и никой няма да го погледне." Братята си отиват като попарени още същия ден.
към текста >>

47. 51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА

Срам го е.
Не му е до болката, а за това, че е предал молитвата на враговете на Братството, които я изкористяват за хули и подигравки срещу него. Учителят го повдига: „Е, сега можеш да станеш. А болката, и тя ще замине". Захари целува ръка, благодари и си тръгва. С никого не разговаря. Срам го е. Пристига в Казанлък, отива у дома си и през нощта болката минава. На следващият ден Захари е здрав и читав, но вече има обица на ухото си. Има опитност, вече знае закона и след това разказваше всичко, което му се случи, за да бъде поука на следващото поколение. Учителят е говорил много неща за молитвата. Молитвите от Него са за учениците на Бялото Братство.
към текста >>

48. 67. НЕРАЗУМНОТО ОБЕЩАНИЕ НА ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Споделя с приятелите, но го е срам да отиде при Учителя и да Го пита.
А той имал с нея само един разговор от два часа. Едно ръкостискане и един разговор от два часа и никакви други връзки. „Обещал си, трябва да изпълниш обещанието си." Братът е поставен на тясно. Той е в Учението и знае, че не бива да лъже, трябва да бъде честен човек и да изпълни всяко поето обещание. Ами сега? Споделя с приятелите, но го е срам да отиде при Учителя и да Го пита. Срам го е, а срамът не е малко нещо. Голямо нещо е срамът. Но вече на Изгрева се е разчуло и сестрите отиват и разказват всичко на Учителя. Те са обезпокоени много. Как така да изчезне един такъв симпатичен брат и някоя външна госпожица да го награби.
към текста >>

Срам го е, а срамът не е малко нещо.
Едно ръкостискане и един разговор от два часа и никакви други връзки. „Обещал си, трябва да изпълниш обещанието си." Братът е поставен на тясно. Той е в Учението и знае, че не бива да лъже, трябва да бъде честен човек и да изпълни всяко поето обещание. Ами сега? Споделя с приятелите, но го е срам да отиде при Учителя и да Го пита. Срам го е, а срамът не е малко нещо. Голямо нещо е срамът. Но вече на Изгрева се е разчуло и сестрите отиват и разказват всичко на Учителя. Те са обезпокоени много. Как така да изчезне един такъв симпатичен брат и някоя външна госпожица да го награби. Първата привилегия е тяхна, нали са в един Младежки Окултен Клас.
към текста >>

Голямо нещо е срамът.
„Обещал си, трябва да изпълниш обещанието си." Братът е поставен на тясно. Той е в Учението и знае, че не бива да лъже, трябва да бъде честен човек и да изпълни всяко поето обещание. Ами сега? Споделя с приятелите, но го е срам да отиде при Учителя и да Го пита. Срам го е, а срамът не е малко нещо. Голямо нещо е срамът. Но вече на Изгрева се е разчуло и сестрите отиват и разказват всичко на Учителя. Те са обезпокоени много. Как така да изчезне един такъв симпатичен брат и някоя външна госпожица да го награби. Първата привилегия е тяхна, нали са в един Младежки Окултен Клас. Учителят се усмихва и казва: „Човек не бива да изпълнява неразумни обещания." А една сестра негодува: „Учителю, как така го откраднаха!
към текста >>

49. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Беше го срам, че ще му се смеят.
Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко души младежи. Учителят му беше дал метода как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят. А трябваше три пъти на ден с две стомни да носи вода от изворчето на Диана Бад до Игрева, но не рачи. Отива отново при Учителя: „Ами сега като си болен не ти ли се смеят? Кое е по-хубаво, да ти се смеят, когато си здрав или да ти се смеят когато си болен". Жорж мълчи, после изважда хороскопа си и почва да показва и да доказва на Учителя, че има еди какъв си фатален астрологически аспект и доказва, че трябвало десет години по-рано да си замине, по понеже е влезнал в Школата, то затова живота му е продължен. Ние останалите се споглеждаме, защото знаем думите на Учителя, че Жорж е откупен с голяма цена.
към текста >>

50. 24. С КАКЪВ ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ?[/

Това е срамота.
Кой музикант е създал толкова песни? А нашите музиканти, професори мълчат. Нека мълчат. Учителят даде Паневритмия с музика, която се играе на открито, която е едно хореографско творчество. При туй огромно творчество на Учителя, той българският прокурор Руменов, прокурор на български съд ме пита с какво се е занимавал г-н Дънов. Това е срамота. Срам за всички българи, срам за този народ и за неговите управници от днес до веки веков. Амин!
към текста >>

Срам за всички българи, срам за този народ и за неговите управници от днес до веки веков. Амин!
А нашите музиканти, професори мълчат. Нека мълчат. Учителят даде Паневритмия с музика, която се играе на открито, която е едно хореографско творчество. При туй огромно творчество на Учителя, той българският прокурор Руменов, прокурор на български съд ме пита с какво се е занимавал г-н Дънов. Това е срамота. Срам за всички българи, срам за този народ и за неговите управници от днес до веки веков. Амин!
към текста >>

51. 51. БЕСЕДИТЕ СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ПРЕТОПЯВАТ

„Срамота е, тези книги струват 2 милиона лева, а Вие ги унищожихте.
Това е престъпление". А той се усмихва." Ние, тези излишни книги, които се залежаваха по вашите складове ги прибрахме, за да ги предадем за претопяване. Претопихме ги на каша и за тази каша фабриката ни даде 50 000 лв." А това бе голяма сума по онова време. Един двустаен апартамент струваше 50 000 лв. А за претопените 180 000 книги те бяха получили 50 000 лв., което означаваше един апартамент. „Срамота е, тези книги струват 2 милиона лева, а Вие ги унищожихте. Това в историята ще се пише като Ваше най-голямо престъпление пред българския народ и пред човечеството." Той подскача, че аз така говоря. И оттогава ме намрази много, защото се карах с него по принципни въпроси. Казвам му: „Това не е залежала стока. Това са складове. У нас е така - кой каквото му трябва идва и си го купува на парче.
към текста >>

52. 53. ГОЛЯМАТА САМОИЗМАМА

Но това решение бе направено от кумова срама, за да покажат, че все пак са Върховен съд, който трябва да раздава правосъдие от последна инстанция.
вече двадесет години ежегодно се правят обиски по донесение на доброжелатели и се изземват тук там останала някоя и друга беседа. Прибират се и ни лишават от Словото на Учителя. Случайно да са изпълнили решението на Върховния съд? А той е техен, политически и законодателен орган. Той е инструмент на тяхната власт. Но това решение бе направено от кумова срама, за да покажат, че все пак са Върховен съд, който трябва да раздава правосъдие от последна инстанция. Но според мен правосъдието се раздава наистина от последната инстанция, но само че тази последна инстанция е на друго място. Тя е в Невидимия свят. Вие ще дочакате какво ще бъде решението на тази Невидима инстанция спрямо онези, които чрез властта си, която имаха унищожаваха Словото на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО. Непременно ще го проверите.
към текста >>

53. 61. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Неудобно ми е и ме е срам да Го безпокоя за един сън, макар че е жив и че е още в мене.
Но сънят е от жив по-жив. По едно време идват италианци, нападат разбойниците и ме освобождават. Събуждат ме, а сънят е от жив по жив и го виждам пред себе си, че е още жив и че живее в мене. Отивам на Изгрева. Приближавам се до Учителя и мълча не смея да споделя с Него. Неудобно ми е и ме е срам да Го безпокоя за един сън, макар че е жив и че е още в мене. Той ме изгледа и каза: „Да си помниш сънят и да почиташ освободителите си! " Запомних го. Но го разбрах, когато излезнах от затвора. Бях пленен, окован във вериги. Но дойдоха италианците и ме освободиха.
към текста >>

54. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Галилей Величков

За мнозина това бе срамна постъпка.
Той не съзираше, че между желанието му да бъде знаменит цигулар и възможностите му има огромна пропаст. Ето, че слабата му култура и възпитание не удържаха бурния порив и най-неочаквано, през време на беседата, пред препълнен салон, грубо и дръзко се провикна: - Стига си дрънкал! Но покажи, че можеш от мен да направиш цигулар?! Репликата прозвуча като гръм от ясно небе! УЧИТЕЛЯТ изчака да премине настъпилото смущение в салона и продължи беседата си. За мнозина това бе срамна постъпка. Но Игнат не спря до тук! Той причака УЧИТЕЛЯ след беседата, когато слизаше от Горницата и с увличащо нахалство продължаваше да сипе укори и подигравки. Сериозен и много замислен, УЧИТЕЛЯТ изчака ерупцията на изригналия вулкан от устата на Игнат и бащински проговори: - Да, Игнате, с тебе не е възможно да направя този опит. Твоят път и твоята съдба не са отредени за цигулковото изкуство. За мен твоят път през този живот е истина.
към текста >>

55. ІІІ.44. ГАРАНЦИЯ

Мен ме е срам заради теб.
" Това бе метод на Учителя. Ще го намерите в Словото Му. Но си спомням един случай, когато един приятел се караше на свой познат с думите: „Аз те заведох при Учителя и гарантирах за теб, а ти се отметна. Как сега ще отида при Учителя? Какво да Му кажа? Мен ме е срам заради теб. Аз отговарям за теб пред Бога. Ти знаеш ли какво означава да отговаряш за другиго пред Бога? Та на мен сили не ми остават за мене си, да отговарям за себе си пред Бога. А сега трябва да се разправям с тебе и да отговарям за теб. Каква беда ме сполетя." Този приятел оплакваше с висок глас бедата си.
към текста >>

Така аз имах своят гарант в лицето на Тодор Стоименов и не го посрамих, и не злоупотребих с него до края на живота си.
Беше отишъл да пилее кредита, който друг му го бе отпуснал и с подписа си бе подписал полица пред Небето. Разбира се, като пропилее и свърши с кредита и го похарчи - тогава ще дойде времето, че трябва да плаща и той самият. Така е в живота. Имаш ли кредит - то работиш, нямаш ли кредит - ти си фалирал. А колко повече важи това за една Окултна Школа. Така аз имах своят гарант в лицето на Тодор Стоименов и не го посрамих, и не злоупотребих с него до края на живота си. Аз останах верен на Школата.
към текста >>

56. ІІІ.50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ

Срам не срам, разказах Му всичко.
Когато се спирах и се отказвах, тя се приближаваше към мене. Разстоянието оставаше винаги едно и също между нас двамата. Разстоянието бе точно отмерено и изчислено с някаква вътрешна мярка и аршин, който аз не познавах, но в който се убедих. Така преминаха цели три години. Накрая не издържах, отидох при Учителя и Му разказах всичко най-подробно. Срам не срам, разказах Му всичко. А Той много внимателно ме погледна и каза: „Аз съм причината. Аз съм тази преграда, която застава между теб и нея. Аз съм този, който е определил какво да бъде разстоянието между теб и нея. Това разстояние е за обсега на душите,които са на земята, когато искат да правят контакт помежду си." Аз го гледам учудено, с широко отворени очи. Устата ми е отворена в почуда и захлас.
към текста >>

57. ІІІ.64. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА

Аз съм дошъл за вас, а не за тях." Сконфузих се, сведох глава, засрамен, аз отидох и казах на журналиста.
Отивам аз веднъж при Учителя и Му казвам: „Учителю, един журналист иска да се срещне с Вас и да Ви зададе няколко въпроса." Учителят смръщи вежди и каза: „Оставете ме на мира". Но аз повторих молбата на журналиста. „Не искам да се срещам с никакви журналисти. Аз нямам време, а те ми губят времето, преиначават думите Ми и така отклоняват този народ от пътя му. Оставете ме на мира. Аз съм дошъл за вас, а не за тях." Сконфузих се, сведох глава, засрамен, аз отидох и казах на журналиста. „Но защо не желае? ", пита ме той. Аз не се стърпях и казах направо: „Защото всички журналисти досега, дошли на Изгрева, преиначават думите Му, пишат неща, които не е казал и настройват българското общество срещу Бялото Братство". Журналистът замълча, наведе глава и си замина. Разбра всичко много добре.
към текста >>

58. ІІІ.78. ЧИСТОТАТА НА РИЛА И ЧОВЕШКИТЕ ПАЛАТКИ

Измъкнаха се посрамени.
А децата се раждат от жени. Отидоха приятелите при тях и им предадоха нареждането на Учителя. Те се спогледаха. Ангел я поглежда и казва: „Аз какво ти казах." Тодора също го поглежда и отговаря: „И аз това ти го казах! " Те си опаковат багажа, дадоха им коне, с които си смъкнаха багажа. Измъкнаха се посрамени. Това подейства като студен душ за всички ни. И беше урок за всички. Беше голям резил да ги изгони Учителят от лагера, понеже са съжителствали плътски в палатката. Не искахме да си спомняме за това. Беше ни срам всички от Учителя.
към текста >>

Беше ни срам всички от Учителя.
Измъкнаха се посрамени. Това подейства като студен душ за всички ни. И беше урок за всички. Беше голям резил да ги изгони Учителят от лагера, понеже са съжителствали плътски в палатката. Не искахме да си спомняме за това. Беше ни срам всички от Учителя. И спазвахме това правило години наред. Но когато се връщахме на Изгрева, приятелите там имаха семейства, жените там зачеваха и се раждаха деца. Дали на Изгрева трябваше да има семейства? Въпросът е много точен и отговорът трябва да бъде много точен. Изгревът бе място за Школата на Учителя.
към текста >>

59. ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА

След това се срамувах, че измъчих Учителя.
Това стана на 7 януари 1939 година и на 4 февруари 1939 година. Веднъж Учителят пред мен изсвири една мелодия. Попита ме: „Ще можеш ли да я запишеш? " Казах: „Ще се опитам." И тогава накарах Учителя да ми я изсвирва по пасажи. Накарах Го 15 пъти да ми я изсвири, докато я запиша. След това се срамувах, че измъчих Учителя. Казах Му: „Учителю, срамувам се, че Ви накарах толкова пъти да повторите песента." Той се усмихна: „Е, нали я записа точно! Това е важното". Това е мелодия 31, записана от мен на 4 ноември 1943 година. Много пъти сме се запитвали кога и как Учителят се е научил да свири на цигулка. Веднъж стенографката Савка ми подаде една беседа от Учителя и ми каза: „Ето, припиши си това, защото знам, че го търсиш от дълго време".
към текста >>

Казах Му: „Учителю, срамувам се, че Ви накарах толкова пъти да повторите песента." Той се усмихна: „Е, нали я записа точно!
Веднъж Учителят пред мен изсвири една мелодия. Попита ме: „Ще можеш ли да я запишеш? " Казах: „Ще се опитам." И тогава накарах Учителя да ми я изсвирва по пасажи. Накарах Го 15 пъти да ми я изсвири, докато я запиша. След това се срамувах, че измъчих Учителя. Казах Му: „Учителю, срамувам се, че Ви накарах толкова пъти да повторите песента." Той се усмихна: „Е, нали я записа точно! Това е важното". Това е мелодия 31, записана от мен на 4 ноември 1943 година. Много пъти сме се запитвали кога и как Учителят се е научил да свири на цигулка. Веднъж стенографката Савка ми подаде една беседа от Учителя и ми каза: „Ето, припиши си това, защото знам, че го търсиш от дълго време". Преписах ги и сега ви го поднасям: „Аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжаващите ми не гледаха добре на това.
към текста >>

60. 3.14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта?

По време на II-та Световна война, ще ви разкажа един много интересен случай, как Учителят съдейства да останат евреите в България и да не бъдат евакуирани и изселени от страната, както бе с много други страни, окупирани от германците и изпращани по лагерите в Полша, Освиенцим, Требленка, и по другите лагери, за съжаление и за срам на Европа по това време.
14. Кой спаси евреите от лагерите на смъртта? По време на II-та Световна война, ще ви разкажа един много интересен случай, как Учителят съдейства да останат евреите в България и да не бъдат евакуирани и изселени от страната, както бе с много други страни, окупирани от германците и изпращани по лагерите в Полша, Освиенцим, Требленка, и по другите лагери, за съжаление и за срам на Европа по това време. Макар че България е малка страна, бе окупирана от германците, разбира се, пак "доброволно", имайки предвид мощта и силата на Германия. Така съществувахме ние, българският народ, но по едно време, както евреите от Гърция, Македония, Югославия, така и от другите окупирани от германците страни, бяха изпращани в тези лагери в Полша. След известни разисквания тука, в Народното събрание и от опозиционните народни представители, пледираха от нашата страна да не бъдат изселвани евреите, а да си останат тук, тъй като ние, по принцип, нашият българският народ е толерантен към всякакви, всички националности, независимо какви са. Особено като виждахме последиците от изпращането им в тези, не искам да кажа грозната дума - в тези „лагери на смъртта" в окупираната Полша. Но след голямо давление, и то категорично, от германските власти върху цар Борис, цар Борис се принуждава и прави декрет, според който да бъдат изселени евреите от България в Полша.
към текста >>

61. 3.15. Дърводелец и сладко

И като Панталей отишъл пред салона, Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: „Вземи буркана, ето ти и лъжицата, върви тука в горичката, изсърбай го." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това нещо.
" Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило на него по време, когато е работил. Помислил, без да сподели с никого. Ядяло му се сладко. Сладко му се яде. Следващият ден Учителят държи един буркан в едната ръка и една супена лъжица в другата и му дава със знак с ръката да отиде при Него, пред салона. И като Панталей отишъл пред салона, Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: „Вземи буркана, ето ти и лъжицата, върви тука в горичката, изсърбай го." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това нещо. Разбира се драго му било, едно смесено състояние на чувствата му. Особено при това положение. Изяжда сладкото с удоволствие. Продължил работата си. Човек работи и с мисълта си.
към текста >>

62. 3.24. Пистолетът

" „И понеже аз като знаех, че имам пистолет, засрамих се.
Въобще Той нито е погледнал, нито Го видял физически, скритият брат Тодор Бошков. Качва се на катедрата Учителят, правят молитва всички в салона и накрая сядат. И Учителят сяда. Необичайно става един по-продължителен интервал между молитвата и започването на беседата. И преди да започне беседата, Учителят казва: „Когато тръгваш при Господа, не взимай оръжие! " „И понеже аз като знаех, че имам пистолет, засрамих се. Той нито визираше - кого, но Той знае -кой какво има. Така разбрах за многократен път, че Учителят знае, не само какво имам, но и какво мисля. Ще продължа пак за Него със следния случай, когато Той разбрал, че не само когато прави изявление, а и когато мисли, Учителят дешифрира неговите мисли. Мен ме пенсионираха като полковник. Бях На Изгрева и си мисля: „Е, да, полковник съм, не ме направиха генерал".
към текста >>

63. 3.55. Ненадейни срещи

Сега, когато мина половин век; навремето... ако знаех, че той вижда и чува далече, щеше да ме бъде срам, стеснителност, да стоя пред салона и да гледам към жилището Му... тъй като в дните, когато имаха беседи... аз бях там.
Пред салона имаше маси с пейки, боядисани в бяло. Лятно време и при хубаво зимно време се сервираха обеди там. Аз седна на една пейка и гледам към балкона на Учителя и разбира се ми е драго, но не минат няколко минути и след малко се отваря вратата, и Учителят слиза по стълбата и аз разбира се ставам, поздравявам се с Учителя и вървя с Него, и разговаряме. Така, но не съм се задържал (дълго) много, защото не съм знаел, че Той има време. Сигурно си е слезнал, си мисля аз, някъде по посока към стенографките, или там, към поляната и затова пак се връщам в града доволен, радостен, че видях Учителя, че разговаряхме и така доста пъти. Сега, когато мина половин век; навремето... ако знаех, че той вижда и чува далече, щеше да ме бъде срам, стеснителност, да стоя пред салона и да гледам към жилището Му... тъй като в дните, когато имаха беседи... аз бях там. Аз, гледайки към стаята, съм Го извикал с мисълта си, без аз да зная. Учителят често повтаряше нали, този израз: „Доста наши братя и приятели не идват при мен, смятайки, че ме безпокоят. А те не знаят, че Аз тъкмо затова съм дошъл тук на земята." „Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се основава бъдещия строй. Това учение се крепи върху Разумните закони на природата. Божественото Учение не е ново.
към текста >>

64. 4.21. Петиция срещу Учителя в град Велико Търново

ИЛИЯ УЗУНОВ

Поповете бяха посрамени.
във Велико Търново. Владиците се опитаха да попречат на събора, но не успяха. Отначало всички пееха песента „Братство - Единство", а след това Учителят започна да говори и те не можаха да го апострофират, защото всички заспаха на столовете. Накрая се разбудиха, поискаха диспут в два часа следобед, но Учителят ги предупреди, че в два часа не може да има диспут. Точно в два часа се изля буря и проливен дъжд, и никой не можа да излезе от домовете си. Поповете бяха посрамени. Но те не се отказаха. През следващата година, 1923 г., те започнаха подготовката отдалеч. Поповете тръгнаха от къща на къща и събираха подписи и да правят „Петиция" до властта срещу Учителя, за да не се позволи следващия събор в Търново. Така събраха подписите на мнозинството граждани от град Велико Търново. Представиха ги на Правителството и то забрани събора през 1923 г.
към текста >>

65. 5.04. Мълчаливият разговор

Аз казвам: „Учителю, понеже баща ми не може хубаво да говори след удара, затова го е срам и мълчи." Учителят си вдига ръката и си слага пръст пред устата и ми показва с този жест, че трябва да мълча и да не говоря.
" Учителят пристъпи към баща ми и се прегърна с него и всички влезнахме в стаичката, в приемната. Седим и мълчим. Баща ми мълчи. Учителят мълчи и всички мълчим. Мълчим и се гледаме. Аз казвам: „Учителю, понеже баща ми не може хубаво да говори след удара, затова го е срам и мълчи." Учителят си вдига ръката и си слага пръст пред устата и ми показва с този жест, че трябва да мълча и да не говоря. Продължаваме да мълчим. След известно време Учителят каза: „Ако знаехте какъв разговор водехме с баща ви. Ако го бяхте чули, щяхте да се стъписате. А кой още присъстваше тука? Ако това знаехте само?
към текста >>

66. 5.07. Кой и как си търси белята

Надя я хваща срам, че е чакала пред приемната.
Искат да се женят и да вършат глупости, без да мислят какво ще направят. Аз не се занимавам с такива. Не се интересувам от такива." Учителят говори на себе си и се разхожда пред нея. Не я поглежда и не говори с нея. После си влиза в стаята. Надя я хваща срам, че е чакала пред приемната. Връща се у дома и ни казва: „Учителят така и така ми каза. Значи не е съгласен да се женя." А Учителят беше казал за нея на Кръстю Христов, че от минал живот е била духовно много издигната, и че ако не се омъжи сега, ще продължи духовния си път нагоре. Това Го каза пред мене, а аз й го написах в писмо. Но в Скопие, онзи там кондуктор продължавал да настоява, и тя се омъжва за него. Не послуша Учителя и се ожени за кондуктор, и то, 16 години по-млад от нея.
към текста >>

67. 5.14. Лепта за Господа

„Не, срамота е, грехота е.
А тук братята и сестрите грабят. Тук братята и сестрите идват и взимат, без да питат, от парите, оставени за Господа. А виж каква скромност и каква честност от тези две сестри. Аз знам, че нямат, но не поискаха. Кажи им, ако искат, то аз ще им дам." Йорданка Жекова тича след нас и ни разказа всичко. „Не, срамота е, грехота е. Вместо ние да дадем, то да вземаме от Учителя - не можем това да сторим." Не се върнахме. Отидохме си у дома. А тогава идваха богати евреи, търсеха помощ от Учителя и в знак на благодарност оставяха хилядарки по масите на двора. Отгоре поставяха някое камъче, върху банкнотите, за да не ги отвее вятъра. Имаше и богати братя и богати българи, които бяха спасени от бомбардировките, благодарение помощта от Учителя.
към текста >>

68. 5.16. Кошница, пълна с кайсии

Не го е срам, да удари момчето.
" „Не ви видях, господин капитан. Съобщиха ми, че майка ми е починала и съм се затъжил и замислил за нея. Прощавайте, господин капитан! " И като чух това, и като видях това, избягах от него. Всички се възмутиха, на гарата, от Ганчо. Не го е срам, да удари момчето. Майка му умряла, а той удари момчето. Аз се качих на влака последна с кошницата в претъпкания влак. Отказах се от мястото, което той ми беше запазил. Бях възмутена от него. Какъв брат е той?
към текста >>

69. 5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството

Засрамен си тръгва и не може да проумее, как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди.
Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш от тука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее, как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Тръгва си и срам го е да мине покрай приемната на Учителя. А тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Затова брат ми минава зад тях. Не иска никой да го види, защото го е срам.
към текста >>

Тръгва си и срам го е да мине покрай приемната на Учителя.
Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш от тука." Скарва му се доста яко. Брат ми е млад тогава. Засрамен си тръгва и не може да проумее, как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Тръгва си и срам го е да мине покрай приемната на Учителя. А тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Затова брат ми минава зад тях. Не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая.
към текста >>

Не иска никой да го види, защото го е срам.
Засрамен си тръгва и не може да проумее, как става така, че Учителят го праща при него, а той го пъди. Тръгва си и срам го е да мине покрай приемната на Учителя. А тръгва зад лешниците. В двора имаше дълги маси, на които обядвахме, а зад тях бяха посадени лешници и се бяха издигнали големи храсти. Затова брат ми минава зад тях. Не иска никой да го види, защото го е срам. Но Учителят стои пред вратата на приемната стая. Като го вижда, извиква: „Брат Иване, брат Иване, ела, ела." Брат ми отива при Учителя. „Е, какво ти каза брат Стоименов? " „Каза ми - я да си вървиш ти. Вчера си дошъл в Братството и сега ще командваш.
към текста >>

70. 5.39. Молитва за дъжд

Ние се молихме, а сега, да бягаме от дъжда, ще е срамота." А училището е на края на селото и учениците решиха да не бягат, а да вървят под дъжда.
Пороища се стичат отвсякъде. Ученичките се стъписаха: „Сега какво искате, ученици? Да бягаме ли от дъжда! Ще обидим Бога. Нали измолихме от Него дъжд? Ние се молихме, а сега, да бягаме от дъжда, ще е срамота." А училището е на края на селото и учениците решиха да не бягат, а да вървят под дъжда. Вървим така по главната улица. Вървят и пеят. Хората излизат и викат: „Как не те е срам, ти си учителка, защо не прибереш учениците си от дъжда? Ще изстинат децата, ще се разболеят! " „Няма да изстинат, който иска - да бяга." Прибрахме се мокри.
към текста >>

Хората излизат и викат: „Как не те е срам, ти си учителка, защо не прибереш учениците си от дъжда?
Ще обидим Бога. Нали измолихме от Него дъжд? Ние се молихме, а сега, да бягаме от дъжда, ще е срамота." А училището е на края на селото и учениците решиха да не бягат, а да вървят под дъжда. Вървим така по главната улица. Вървят и пеят. Хората излизат и викат: „Как не те е срам, ти си учителка, защо не прибереш учениците си от дъжда? Ще изстинат децата, ще се разболеят! " „Няма да изстинат, който иска - да бяга." Прибрахме се мокри. Като си отиват вкъщи, казват: „Майко, другарката учителка е светица. Помолихме се за дъжд и той заваля." А това е цял клас. Над 30 ученички.
към текста >>

71. 5.42. На разпятие заради Христа

Те се засрамиха.
Когато дойде брат ми на свиждане, допуснаха да се срещнем в тяхно присъствие. „Братко, майка ни жива ли е, или е умряла? " „Здрава е, читава е." „Тия ми казаха, че майка ми е болна, и че ще умре". „Излъгали са те. Лъжат те." И той ги огледа. Те се засрамиха. Решиха да ме пуснат. Дадох 10 000 лв. гаранция, колкото една учителска заплата. С брат ми заминахме за София при родителите. Изминаха пет дни и една сутрин идват в пет часа, арестуват ме и ме закарват в комендантството.
към текста >>

"Вървете по единия тротоар, а аз ще вървя по другия, за да не ви е срам от мене." С този милиционер си взехме дрехи от дома и от комендантството ни закараха в затвора в град Враца.
Разпитват ме за чужд шпионаж. Освен мен арестуваха и сестра ми Цветанка. Като тръгнах с тях казах, че ми трябват дрехи. Казаха ми, че където отиваме, нямаме нужда от дрехи. Милиционерът ни придружаваше. "Вървете по единия тротоар, а аз ще вървя по другия, за да не ви е срам от мене." С този милиционер си взехме дрехи от дома и от комендантството ни закараха в затвора в град Враца. Брат ми след 2 - 3 дни донесе беседи от Учителя и Евангелието. Това беше женски затвор. В една стая имаше 18 жени. Бяха всички криминални престъпници и убийци. Една майка с две дъщери убили брата на мъжа си.
към текста >>

72. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

И като пример попът дава една случка, когато той е присъствал на беседа на Дънов, Който дал следния пример: „Един Учител се влюбил в една учителка в гимназията, написал любовно писмо и понеже го е било срам, го дал на един ученик да го занесе на учителката, но наместо в учителя, който е написал любовното писмо, учителката се влюбва в ученика, понеже всяка седмица той й поднасял по едно такова любовно писмо.
Интересно бе, че този поп беше се добрал до същината на нещата. Той разказва, че мнозина мислят, че господин Дънов говори легенди и приказки. Нищо подобно. Когато Той каже една мисъл и я проектира, Той раздрусва Светата църква. Той проектира друга мисъл към обществото и раздрусва всички обществени устои на обществото. И като пример попът дава една случка, когато той е присъствал на беседа на Дънов, Който дал следния пример: „Един Учител се влюбил в една учителка в гимназията, написал любовно писмо и понеже го е било срам, го дал на един ученик да го занесе на учителката, но наместо в учителя, който е написал любовното писмо, учителката се влюбва в ученика, понеже всяка седмица той й поднасял по едно такова любовно писмо. А на писмото нямало подател и учителката помислила, че писмото е написано от ученика. Какъв е изводът? Не ви трябват никакви посредници между любовта и човека. За какво говори господин Дънов? Говори за Светата църква.
към текста >>

73. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

А аз изнасям сега законите като действително съм призван да ги изнеса на човечеството." Беше написал такива глупости, че като го прочетоха писмото, онези, които бяха негови поддръжници се засрамиха и не желаеха повече да имат нещо общо с него.
Един ден идва при мене и ми чете едно писмо до Михаил. Аз го накарах да го коригира. Това писмо стана причина да излезе Михаил от кожата си и да напише едно писмо до София, което го компрометира и хора, които го уважаваха, се отдръпнаха. Беше написал: „Христос е дал принципите. Учителят е дал методите. А аз изнасям сега законите като действително съм призван да ги изнеса на човечеството." Беше написал такива глупости, че като го прочетоха писмото, онези, които бяха негови поддръжници се засрамиха и не желаеха повече да имат нещо общо с него. Стоицев написа писмото с хубаво чувство. Но аз успях да туря друг елемент в писмото, който го предизвика и написа онова, което го компрометира. Един ден пристигна една книга на Михаил, където е написан предговор на някой си Маха Чохан. Тогава Михаил направи едно изявление, че Маха Чо-хан държи печата на Агарта, и че му дал паспорт да ходи по целия свят. Този Маха Чохан е бил в Тибет като пълномощен министър на Белгия.
към текста >>

74. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Вече дърпаха завесата, за да прикрият срама си.
Освен това в преддверието бяха накачени портретите на партийни водачи, които бяха представители на новата власт, но те бяха всички бивши партийни комунистически величия с партийни постове, титли и баш комунисти. Поставени бяха в салона портретите на президент, вицепрезидент, а в преддверието бяха окачени табла по стените със снимки на Демократическата партия. В салона се четяха беседи, правеха се молитви, пееха се песни пред портретите на президента и вицепрезидента, бивши комунисти. А портретът на Учителя го нямаше. По-късно дойде един човек - германец, от хиляди километри, видя цялото посмешище и опорочение и закупи едно платно със собствени средства, което да служи като завеса, за да се закриват партийните водачи, когато четат Словото на Учителя и когато се молят. Вече дърпаха завесата, за да прикрият срама си. А по-късно някой се сещаше и донасяше портрета на Учителя, за да бъде сложен вместо този, на президента. Но по-късно остана само платното. Да, но този клуб е едновременно и партиен клуб и там се събира друга политическа група. Онова, което се създава и се сваля от Невидимия свят чрез Словото на Учителя и музиката Му, след това остава в Салона и идват другите представители на политическата партия, които го поемат и работят с него. Питам, кой бе този, който ги натика в този клуб?
към текста >>

75. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях?
Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение. С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро?
към текста >>

76. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

На времето пък и сега, когато някой умре по селата, когото никой от рода му не го обича, за да се отсрамят от съселяните намират жени „оплаквачки", плащат им и те през цялото време жалостиво със сълзи на очи оплакват умрелия.
И други я знаят тази опитност. Тя трябва да се изнесе, за да знаят хората, че има „Духовен Изгрев", който се съгражда от Словото на Учителя Дънов, а има и „Тресавище" за деянията на человеците. 7. Вие споменавате също за Димитър Грива. Какво знаете за него? Аз съм му бил изповедник/Вие плачете за него, че той бил унижен от мен. На времето пък и сега, когато някой умре по селата, когото никой от рода му не го обича, за да се отсрамят от съселяните намират жени „оплаквачки", плащат им и те през цялото време жалостиво със сълзи на очи оплакват умрелия. Така са изкусни в занаята си, че като ги слуша човек, идва му да заплаче с три реда сълзи. Тук случаят е същият. А аз на Грива съм му издигнал паметник като съм му записал опитностите. А вие, които оплаквате Димитър Грива направете нещо в негово име. Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър.
към текста >>

77. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях?
Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката. В случая, на издадените от д-р Кръстев книги, за съжаление се натъкваме на нещо много повече от едно несполучливо редакторство - става дума за едно СКРИТО СЪАВТОРСТВО, чиято цел вероятно най-добре е известна на д-р Кръстев, но това съавторство намалява изключително много стойността на публикуваните материали, като принизява четивото до равнището на клюката и непроверения слух... Вярно е, че „Истината не се нуждае от защита" (мисъл от Учителя), но не носим ли отговорност пред младото поколение, което сега идва в Братството и което никога не е чувало имена като Елена Андреева, Борис Николов и Петър Димков? Какво мнение ще си състави то за тях, като прочете написаното в тези книги и повярва в него? А какво да кажем за паметта на тези светли братя и сестри, които всички обичахме, почитахме и дълбоко уважавахме? Не е ли срамно да търпим в Братството да се разпространяват такива писания за тях? Такава ли ще бъде нашата благодарност за тях, за това че те посветиха живота си в служба на другите? Не е без значение и фактът, че в очите на българската общественост и по-специално по-будната в духовно отношение интелигенция, към Братството и към идеите на Учителя има едно преобладаващо позитивно отношение. С книгите на д-р Кръстев, поради специфичния за него начин да предава иначе толкова интересна информация, Братството определено се компрометира в очите на българската общественост и ние справедливо си задаваме въпроса: Дали пък това не е една от целите на д-р Кръстев? И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро?
към текста >>

78. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

На времето пък и сега, когато някой умре по селата, когото никой от рода му не го обича, за да се отсрамят от съселяните намират жени „оплаквачки", плащат им и те през цялото време жалостиво със сълзи на очи оплакват умрелия.
Тя трябва да се изнесе, за да знаят хората, че има „Духовен Изгрев", който се съгражда от Словото на Учителя Дънов, а има и „Тресавище" за деянията на человеците. 7. Вие споменавате също за Димитър Грива. Какво знаете за него? Аз съм му бил изповедник. Вие плачете за него, че той бил унижен от мен. На времето пък и сега, когато някой умре по селата, когото никой от рода му не го обича, за да се отсрамят от съселяните намират жени „оплаквачки", плащат им и те през цялото време жалостиво със сълзи на очи оплакват умрелия. Така са изкусни в занаята си, че като ги слуша човек, идва му да заплаче с три реда сълзи. Тук случаят е същият. А аз на Грива съм му издигнал паметник като съм му записал опитностите. А вие, които оплаквате Димитър Грива направете нещо в негово име. Той има подготвени партитурите на Паневритмията за оркестър.
към текста >>

79. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство!
А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос.
към текста >>

80. СЪДЪРЖАНИЕ

Срамежливост и кавги 5.
нов стил 1898 г., гр. Дупница – 1976 г.) ШКОЛАТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ПЪТЯТ НА ЕДНА ДУША 1. Частната ученичка 2. Влизане в Школата 3. Лична покана за събора 4. Срамежливост и кавги 5. На събор в Търново през 1921 г. 6. Битка за живот и за Школа 7. И враг на човеку са неговите домашни 8. Старата фанела 9. Роклите на градската госпожица 10.
към текста >>

81. 4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ

МАРИЯ ТОДОРОВА

4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ Споменах, че бях родена в град Дупница, а сега Станке Димитров.
4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ Споменах, че бях родена в град Дупница, а сега Станке Димитров. Там баща ми беше чиновник, работеше в градската адвокатска кантора. Когато съм била на две години сме се пренесли в Стара Загора и там отраснах до девет години,когато баща ми купи къща в София и се преселихме в столицата. Бях първолаче, ученичка в първо отделение и ме запитаха от къде съм родена. Отговорих, че съм родена в Дупница, а учениците като чуха това всички се смяха. Те не знаеха, че има такъв смешен град с име на дупка, видя им се толкова смешно и много забавно.
към текста >>

Учителката също се засмя заедно с тях, а аз се засрамих много.
Там баща ми беше чиновник, работеше в градската адвокатска кантора. Когато съм била на две години сме се пренесли в Стара Загора и там отраснах до девет години,когато баща ми купи къща в София и се преселихме в столицата. Бях първолаче, ученичка в първо отделение и ме запитаха от къде съм родена. Отговорих, че съм родена в Дупница, а учениците като чуха това всички се смяха. Те не знаеха, че има такъв смешен град с име на дупка, видя им се толкова смешно и много забавно. Учителката също се засмя заедно с тях, а аз се засрамих много. Бях докачлива и тогава за пръв път се срещнах с това чувство в мене - срамежливостта и докачливост. То ме завладя и не ме пусна до края на живота ми, през всичките години изпитвах го като някакво въже, което ме бе вързало от рождението ми та чак до старостта ми. Беше много интересно, но бе факт, с който не можах да се справя. В Стара Загора отивайки на училище по пътя паднах в една локва, след което станах бях цялата измокрена, но се смутих, че ще закъснея и че учителката ще ми се скара, затова се оправих малко, поотьрсих се оттук оттам и отидох на края в час. А беше есен, студена есен.
към текста >>

Бях докачлива и тогава за пръв път се срещнах с това чувство в мене - срамежливостта и докачливост.
Когато съм била на две години сме се пренесли в Стара Загора и там отраснах до девет години,когато баща ми купи къща в София и се преселихме в столицата. Бях първолаче, ученичка в първо отделение и ме запитаха от къде съм родена. Отговорих, че съм родена в Дупница, а учениците като чуха това всички се смяха. Те не знаеха, че има такъв смешен град с име на дупка, видя им се толкова смешно и много забавно. Учителката също се засмя заедно с тях, а аз се засрамих много. Бях докачлива и тогава за пръв път се срещнах с това чувство в мене - срамежливостта и докачливост. То ме завладя и не ме пусна до края на живота ми, през всичките години изпитвах го като някакво въже, което ме бе вързало от рождението ми та чак до старостта ми. Беше много интересно, но бе факт, с който не можах да се справя. В Стара Загора отивайки на училище по пътя паднах в една локва, след което станах бях цялата измокрена, но се смутих, че ще закъснея и че учителката ще ми се скара, затова се оправих малко, поотьрсих се оттук оттам и отидох на края в час. А беше есен, студена есен. Разболях се от бронхопневмония и лежах близо два месеца у дома.
към текста >>

Отговорих: „Беше ме срам".
А беше есен, студена есен. Разболях се от бронхопневмония и лежах близо два месеца у дома. А на времето в началото на века да се разболее едно дете от бронхопневмония не винаги оживяваше - тогава ме лекуваха със сиропи, със синапени лапи, налагаха върху гърдите ми вендузи, такова беше лечението. За температура се даваше хинин. У дома ме попитаха защо не съм казала на учителката. Отговорих: „Беше ме срам". Имах особено чувство на стеснителност, когато оздравях и ме заведоха в училище учителката ме представи отново пред класа и обясни, че съм била болна, понеже съм паднала в една локва със студена вода. Децата отново започнаха да се смеят, а едно дете скочи на крака и извика: „Учителко, тя не е паднала в локвата, а в една дупка понеже е родена в град, където има голяма дупка - родена е в Дупница". Всички се смяха, а аз се разплаках. Учителката отиде и издърпа ушите на този приказливец, но вече беше много късно, аз потънах от срам в земята и то пред целия клас. А тя искаше да обясни, че ако някой друг случайно се намокри да не се укрива, че да бъде после болен, но да съобщава веднага.
към текста >>

Учителката отиде и издърпа ушите на този приказливец, но вече беше много късно, аз потънах от срам в земята и то пред целия клас.
У дома ме попитаха защо не съм казала на учителката. Отговорих: „Беше ме срам". Имах особено чувство на стеснителност, когато оздравях и ме заведоха в училище учителката ме представи отново пред класа и обясни, че съм била болна, понеже съм паднала в една локва със студена вода. Децата отново започнаха да се смеят, а едно дете скочи на крака и извика: „Учителко, тя не е паднала в локвата, а в една дупка понеже е родена в град, където има голяма дупка - родена е в Дупница". Всички се смяха, а аз се разплаках. Учителката отиде и издърпа ушите на този приказливец, но вече беше много късно, аз потънах от срам в земята и то пред целия клас. А тя искаше да обясни, че ако някой друг случайно се намокри да не се укрива, че да бъде после болен, но да съобщава веднага. Но общия смях провали нейното намерение. После у дома се коментира дълго време този случай, че всички които са родени в Дупница падат в дупки. Смяха се, но на мен не ми беше смешно, а аз се притеснявах много и плаках дълго. С голяма радост посрещнах вестта, че ще се преместим в София, за да не ме закачат децата с тази Дупница.
към текста >>

Аз се засрамих.
Аз бях се вече подготвила какво да отговоря ако ме попитат отново за родното ми място. Така че в моите детски спомени остана оня пренебрежителен смях към моята особа и месторождението ми. По-късно там където живеехме имаше една тераса, където си играехме като деца. Спомням си бяха дошли гости насядали на столовете и разговарят, а аз и едно малко момченце играехме на кукли и аз съм се увлякла в играта и казвам с висок глас, имитирайки без да искам гласа на посетителите: „Госпожо, моето дете е болно". Всички гости се обърнаха към мен и се изсмяха. Аз се засрамих. Впечатлителност ли беше това, какво ли беше не знам, но смеха им ми подейства като присмех и като че ли ми се подиграват. Каква ли енергия се излъчи от този смях не зная, но ме порази много и аз бях много дълго време затворена и изобщо не поглеждах куклите и не исках да се доближа до тях. Опасявах се да не би някой у дома да ми се присмее отново. Този присмех го преживях много дълбоко и болезнено. В София в къщата, която закупи баща ми преминах през много болезнени за мен състояния.
към текста >>

82. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

След две години време бях поканена на сватба, женеше се моя приятелка и да не откажа взех, че топнах с хляб в гозбата направена с месо от кумова срама.
Така като член на това дружество ме Пуснаха родителите ми на вегетарианския конгрес в Търново, който бе едновременно със събора на Бялото Братство. Аз тръгнах на вегетарианския конгрес, а отивах при Учителя. Да се добере човек до идея на вегетарианството не бе лесна работа както тогава, така и днес. Учителят веднъж каза: „Идеята за вегетарианството се намира на три километра височина". Да ти се изкачи съзнанието до три хиляди метра височина над земята също не беше лесна работа. След две години време бях поканена на сватба, женеше се моя приятелка и да не откажа взех, че топнах с хляб в гозбата направена с месо от кумова срама. Два дена след това имах разстройство. Едвам се справих с него. И след това никога не направих подобен опит за нечий хатър - останах си вегетарианка. Идеята за вегетарианството бе турена доста високо и затова по-късно в Школата на Учителя, когато той беше недоволен от живота на възрастните приятели, той сподели с мен така за тях: „Ако не друго, то поне в този живот те станаха вегетарианци. А това не е малко.
към текста >>

83. 9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА

И като ме вижда майка ми направо й прилоша от срам, а баща ми се разплака от жалост.
Връщам се у дома с твърдото решение, че и гола ще излеза от вкъщи, Но няма да ме спрат да ходя при Учителя. А в мене бе залегнало твърдо убеждението, че да работя за Бога трябваше да ходя на беседите на Учителя и да изучавам Словото му. Аз вече бях научила от него, че не трябва да правя разлика между Учителя и Бога. Така си мислех и влизам у дома, а там са седнали на масата всички и ме очакват да влезна. Аз влизам дрипава и окъсана. И като ме вижда майка ми направо й прилоша от срам, а баща ми се разплака от жалост. Един плач от срам, а друг плач е от жалост, а братята ми се изпокриха. Поглеждам се аз в огледалото и се виждам, че съм нещо повече от окаяно положение - дрипа съм и чак отгоре - парцал съм. Тогава си спомних усмивката на Учителя, когато ме запита какво имало да каже градската госпожица, та тогава бях в онзи миг в онзи другия полюс, където бях преминала - полюс на отрицанието. Майка ми нарежда и плаче, че е вече доживяла пълен срам и че следващият път аз съм щяла да излеза гола от вкъщи та да бъде още по-голям резила и срама й. А баща ми плаче и повтаря: „Абе ние нямаме ли пари, няма ли това дете дрехи, че е тръгнало така?
към текста >>

Един плач от срам, а друг плач е от жалост, а братята ми се изпокриха.
А в мене бе залегнало твърдо убеждението, че да работя за Бога трябваше да ходя на беседите на Учителя и да изучавам Словото му. Аз вече бях научила от него, че не трябва да правя разлика между Учителя и Бога. Така си мислех и влизам у дома, а там са седнали на масата всички и ме очакват да влезна. Аз влизам дрипава и окъсана. И като ме вижда майка ми направо й прилоша от срам, а баща ми се разплака от жалост. Един плач от срам, а друг плач е от жалост, а братята ми се изпокриха. Поглеждам се аз в огледалото и се виждам, че съм нещо повече от окаяно положение - дрипа съм и чак отгоре - парцал съм. Тогава си спомних усмивката на Учителя, когато ме запита какво имало да каже градската госпожица, та тогава бях в онзи миг в онзи другия полюс, където бях преминала - полюс на отрицанието. Майка ми нарежда и плаче, че е вече доживяла пълен срам и че следващият път аз съм щяла да излеза гола от вкъщи та да бъде още по-голям резила и срама й. А баща ми плаче и повтаря: „Абе ние нямаме ли пари, няма ли това дете дрехи, че е тръгнало така? ". А майка ми отговаря „Има, но аз ги скрих да не ходи при Дънов".
към текста >>

Майка ми нарежда и плаче, че е вече доживяла пълен срам и че следващият път аз съм щяла да излеза гола от вкъщи та да бъде още по-голям резила и срама й.
Аз влизам дрипава и окъсана. И като ме вижда майка ми направо й прилоша от срам, а баща ми се разплака от жалост. Един плач от срам, а друг плач е от жалост, а братята ми се изпокриха. Поглеждам се аз в огледалото и се виждам, че съм нещо повече от окаяно положение - дрипа съм и чак отгоре - парцал съм. Тогава си спомних усмивката на Учителя, когато ме запита какво имало да каже градската госпожица, та тогава бях в онзи миг в онзи другия полюс, където бях преминала - полюс на отрицанието. Майка ми нарежда и плаче, че е вече доживяла пълен срам и че следващият път аз съм щяла да излеза гола от вкъщи та да бъде още по-голям резила и срама й. А баща ми плаче и повтаря: „Абе ние нямаме ли пари, няма ли това дете дрехи, че е тръгнало така? ". А майка ми отговаря „Има, но аз ги скрих да не ходи при Дънов". „По-хубаво да ходи при Дънов облечена като госпожица, отколкото да тръгне като посмешище по града та всички да ни се смеят и подиграват. Ще й даваш и дрехи, и храни, и малко пари, за да не ни излага повече. Та аз съм учител в гимназията и всички ученици ме познават и половиният град ме познава".
към текста >>

А тя отговорила: „Бях я наказала и заключила дрехите й, ама като видях, че ни срами и се облича с парцали, отключих ги и си казах „Ако ни срами, поне да ни срами облечена, та да не кажат хората, че баща и майка й не са я облекли, нито са я нахранили, нито са я изучили, нито пък се грижат за нея", Майка ми се разплаква, а с нея всички плачат и оплакват себе си, че са майки на такива дъщери.
Щом човек среща мъчнотии и трудности знак е, че Небето се интересува и работи върху тебе." И наистина следващите дни напрегнатата атмосфера у дома се разля и разнесе, нещата се промениха. Аз излизах вече пак облечена както преди и отново бях градска госпожица. Познатите на родителите ми отново ме срещат облечена както трябва по модата и пак ме оглеждат. Запитват майка ми: „Ами защо я срещнахме по некое време облечена като слугиня? " Бяха намерили най-мекия израз, за да не обидят майка ми. А тя отговорила: „Бях я наказала и заключила дрехите й, ама като видях, че ни срами и се облича с парцали, отключих ги и си казах „Ако ни срами, поне да ни срами облечена, та да не кажат хората, че баща и майка й не са я облекли, нито са я нахранили, нито са я изучили, нито пък се грижат за нея", Майка ми се разплаква, а с нея всички плачат и оплакват себе си, че са майки на такива дъщери. По този начин майка ми излезна от това неудобно положение, а мен ме освободи Небето за онази работа, за която бях определена - да бъда в Школата на Учителя.
към текста >>

84. 20. ПОЗДРАВЪТ

Казват, че тези бараки ни посрамват.
Ами зимата какво правят в тези бараки? " Други посетители се учудваха: „Гледай ги тези, та те са бедни като църковни мишки, а защо ли ги гонят поповете и църквата? " Много такива изказвания чувахме не само зад гърба ни, но и споделяха пред нас. Някои от нас отговаряха, други обясняваха, но без никакъв ефект. Тогава отидох при Учителя и му казах: „Учителю, онези от града, които идват не ни одобряват и не ни харесват бараките. Казват, че тези бараки ни посрамват. Срамът нас и Учението". Учителят се усмихна: „Тези бараки ни пазят. Като дойдат и ни видят голите бараки кажат „Тук всичко е голо и няма нищо интересно". Така не идват любопитните, а идват учениците. Ако дойдат всички любопитни от града и се заселят тук и направят триетажни къщи за вас няма да има място и Изгрев няма да има.
към текста >>

Срамът нас и Учението".
" Други посетители се учудваха: „Гледай ги тези, та те са бедни като църковни мишки, а защо ли ги гонят поповете и църквата? " Много такива изказвания чувахме не само зад гърба ни, но и споделяха пред нас. Някои от нас отговаряха, други обясняваха, но без никакъв ефект. Тогава отидох при Учителя и му казах: „Учителю, онези от града, които идват не ни одобряват и не ни харесват бараките. Казват, че тези бараки ни посрамват. Срамът нас и Учението". Учителят се усмихна: „Тези бараки ни пазят. Като дойдат и ни видят голите бараки кажат „Тук всичко е голо и няма нищо интересно". Така не идват любопитните, а идват учениците. Ако дойдат всички любопитни от града и се заселят тук и направят триетажни къщи за вас няма да има място и Изгрев няма да има. Така е по-добре." Разбрах, че тези бараки несръчно построени ни пазеха от много голяма завист.
към текста >>

85. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Не се срамувай от чувствата си.
Трябва да знаеш, защо си дошла на земята. Човек е дошъл на земята, за да се учи. Човек преминава през различни състояния и се сблъсква с различни неща. През човекът преминават много космически енергии както и земни енергии. Не всички енергии човек може сам да трансформира. Не се срамувай от чувствата си. Срамът е следствие на изкривени разбирания. Винаги давай ход на всяко божествено чувство, защото инак човек се подпушва." „Учителю, дайте ми конкретна картина за моето подпушване". „Подпушването става, когато ти си имала едно желание, 'на което не е даден пълен отговор. Или пък роди се у тебе чувство и ти го възпираш, не го проявиш. После съм забелязал, че аз като кажа некому някой недостатък и той след това се стресне.
към текста >>

Срамът е следствие на изкривени разбирания.
Човек е дошъл на земята, за да се учи. Човек преминава през различни състояния и се сблъсква с различни неща. През човекът преминават много космически енергии както и земни енергии. Не всички енергии човек може сам да трансформира. Не се срамувай от чувствата си. Срамът е следствие на изкривени разбирания. Винаги давай ход на всяко божествено чувство, защото инак човек се подпушва." „Учителю, дайте ми конкретна картина за моето подпушване". „Подпушването става, когато ти си имала едно желание, 'на което не е даден пълен отговор. Или пък роди се у тебе чувство и ти го възпираш, не го проявиш. После съм забелязал, че аз като кажа некому някой недостатък и той след това се стресне. С това стрескане той си вреди.
към текста >>

86. 32. РАНИЦАТА

Сестрата се засрамва, ние останалите слушаме и се усмихваме, понеже познаваме целият този случай и техните взаимоотношения от години.
Сестрите изваждат от раниците си онова, което са приготвили за екскурзията. Учителят изчаква да се качат всички, както и въпросната сестра и брат, които се дотътрят накрая. Братът мълчи, не смее да погледне Учителят, а сестрата отива при него да му благодари, че й помогнал да се изкачи на планината. Учителят се усмихва, клати с глава и казва: „Сестра, не аз, а братът те извлече дотук. Отиди и благодари на него". Сестрата се засрамва, ние останалите слушаме и се усмихваме, понеже познаваме целият този случай и техните взаимоотношения от години. Знаеме тяхната разправия на Изгрева от начало до край. Сестрата отива при братът и му казва: „Учителят ми нареди да ти благодаря и аз ти благодаря, че ме извлече дотук". Сестрата не се предава, а братът също мълчи и той не отстъпва. Братът се отделя в страни, пие чай, мълчи и не знае как да излезне от това особено положение. След малко сестрата след като си е отпочинала отваря раницата дето бе донесена с гърба на брата, изважда разни сладкиши и занася на Учителя.
към текста >>

87. 33. ПЕЛЕРИНАТА

Беше я срам да се яви пред всички така, за да я видят, че е почти гола, а това означаваше немарливост към себе си и груба грешка в случая.
А той имаше едно изискване - всичко да върви по пътя на доброволността и свободата. И ето накрая стигнахме до същата екскурзия и за този случай, който изникна изведнъж изневиделица само за един миг. На тази екскурзия сте-нографката Савка Керемидчиева беше леко облечена и студеното време и дъжда я завари горе направо гола за планината. Беше само по една рокля и една жилетка. Тя се бе свила, зъзнеше и трепереше встрани от общата група. Беше я срам да се яви пред всички така, за да я видят, че е почти гола, а това означаваше немарливост към себе си и груба грешка в случая. Това тя знаеше и затова стоеше настрана, беше й неудобно и бе приела да мръзне, обаче да не се покаже пред другите, че е направила погрешка. Как се случи така, че Борис Николов я зърна, стана, приближи се до нея и я наметна със собствената си пелерина, а тя бе голяма, тя беше направена, изтъкана от чиста вълна и бе дебела един пръст и половина. Борис я зави като пашкул. Тя седи под пелерината, увита е, дъждът не я брули, вятърът не я отнася, а Борис стои под дъжда, а аз гледам, гледам и нещо като ураган мина през мене и ме проряза. Ядосах се.
към текста >>

Беше го срам да се вмъкне вътре целият.
След това остана под нея. А нашите пелерини тогава ги правехме дълги до земята и много, много широки, за да могат при случай в тях да се вместят двама човека и включително под тях на гърба ни да бъдат и пълните ни раници. Имахме специални кройки за тях. Дъждът продължаваше и вятърът духаше. Учителят ме погледна, а Борис се беше свил на топло под пелерината и само главата му стърчеше навън. Беше го срам да се вмъкне вътре целият. Учителят се обърна към другите: „Ето ви още един пример за една хубава обхода". И оттогава тази дума „обхода" винаги я свързвам с този случай. Дотогава тази дума беше мъртва за мен, а сега е жива, защото чрез нея ми се даде един урок чрез Учителя. На следващият ден съм при Учителя. „Когато Бог се проявява всички същества са щастливи, а когато човек се проявява то половината са щастливи, а половината са нещастни.
към текста >>

88. 41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА[

Той изпадна в много неловко положение, защото се срамуваше, че това го прави герой, а той не беше свикнал на такива неща.
Изкачи две стомни пълни с вода и ги сложи пред нозете на Учителя. Учителят се обърна с поглед и посочи на един брат да вземе от водата и да направи чай от двете стомни. Така и стана, използва се печката на пазача на наблюдателницата и завряхме чай, който после се разля и всички пиеха топъл чай, сърбаха и казваха: „Ама, Учителю, бива си го този чай". Учителят се усмихваше и отговаряше: „Ще благодарите на брата". Ние минахме в редица един след друг и му благодарихме. Той изпадна в много неловко положение, защото се срамуваше, че това го прави герой, а той не беше свикнал на такива неща. Чудеше се, че защо е такава и толкова голяма тази благодарност. Отиде при Учителя цял почервенял от смущение и от срам: „Ама, Учителю, аз не за това донесох вода, за да ми благодарят. Аз донесох вода, за да изпълня тази задача, която ми възложихте," Учителят се усмихна и каза: „Знам, знам. Има случаи, когато учениците не могат да стигнат до Божественото, защото нямат условия в себе си и вън от себе си. Тогава може да се свърши работата само един човек, който може да стори това.
към текста >>

Отиде при Учителя цял почервенял от смущение и от срам: „Ама, Учителю, аз не за това донесох вода, за да ми благодарят.
Така и стана, използва се печката на пазача на наблюдателницата и завряхме чай, който после се разля и всички пиеха топъл чай, сърбаха и казваха: „Ама, Учителю, бива си го този чай". Учителят се усмихваше и отговаряше: „Ще благодарите на брата". Ние минахме в редица един след друг и му благодарихме. Той изпадна в много неловко положение, защото се срамуваше, че това го прави герой, а той не беше свикнал на такива неща. Чудеше се, че защо е такава и толкова голяма тази благодарност. Отиде при Учителя цял почервенял от смущение и от срам: „Ама, Учителю, аз не за това донесох вода, за да ми благодарят. Аз донесох вода, за да изпълня тази задача, която ми възложихте," Учителят се усмихна и каза: „Знам, знам. Има случаи, когато учениците не могат да стигнат до Божественото, защото нямат условия в себе си и вън от себе си. Тогава може да се свърши работата само един човек, който може да стори това. Но той трябва да я свърши, да донесе от извора, да им го даде, а те от своя страна да благодарят, за да има пълен обмен и да се затвори кръга. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, но само при условие, че ученикът го прави за Школата, т.е.
към текста >>

Та ние гледахме ту брата почервенял като божур от срам и смущение, ту поглеждаме Учителят, който даде обяснение на задачата, за да спести смущението на брата и да ни даде един метод за работа.
Ето това е връзката. Ето това е упражнението и задачата, която ти направи. Донесе вода и пиха всички и след това благодариха. Кръгът се затвори. Законът се изпълни". Та ние гледахме ту брата почервенял като божур от срам и смущение, ту поглеждаме Учителят, който даде обяснение на задачата, за да спести смущението на брата и да ни даде един метод за работа. Минаха много години, видях много неща, срещах много хора, но срещах много такива случаи, когато единици идваха, нагърбяха се с някаква непосилна работа и задача и я свършваха за Учителя. Другите вкупом дори да бяха се събрали не можеха да я направят или нямаха вътрешни, или нямаха външни условия, или нямаха възможности, все нещо не достигаше и не можеше задачата да се свърши. Но се намираше един, който не блестеше с нещо друго, но взимаше двете стомни и слизаше долу и ги наливаше с вода и ги изкачваше. Ето това бе най-важното. Много случки имаше в такива случаи едни изпълняваха задачата, пробиваха път и другите трябваше да тръгнат по тази пътека и да се възползват от решението на задачата.
към текста >>

89. 43. ВЯРАТА НА ПРОСТИТЕ И ВЯРАТА НА УЧЕНИТЕ

" Пчеларят мълчи, навел глава засрамено и леко, леко се отдалечил от Учителя.
С плач проговаря: „Учителю, кошерите измряха". „Ами онези, които работеха за Бога и те ли измряха? " „И те измряха, Учителю". „Ами какво направи с меда? " „Продадох го като си казах, че Господ не яде мед." Учителят го запитал: „Ти се как мислиш вече, Господ яде ли мед? " Пчеларят мълчи, навел глава засрамено и леко, леко се отдалечил от Учителя. На следващият ден Учителят ни разказа този случай и спомена, че той се подчинява на закона на десятъка за Бога. А този закон е закон за окултният ученик и за него неведнъж сме говорили. Но имах и други неразрешени въпроси. Ами защо учените не вярват в Бога, не вярват в учението, но вярват в разни ясновидци, врачувания и не знам какви си още неща. В Бога не вярват, но в такива неща вярват.
към текста >>

90. 44. ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

Сега се срамувам, че тогава така сме мислили.
Но отначало всичко тръгна наопаки, всичко се обърка, като че ли някой ни вплиташе в някакво платно и кросното се навиваше с изтъканото платно, а отгоре нишките, както и отдолу нишките, че по средата совалката хвърчеше от едната и от другата страна и ние се втъкавахме в платното и имахме усещането, че някой вътре у нас тъче на стан. А се оказа, че ние получаваме знания за някои неща и освен това, че имаме познание за други дошли от миналото, които ни объркаха и затрудниха. Тогава не знаехме, че със влизането ни в окултната школа положението ни няма да се подобри, а ще се влоши, защото трябваше да се справим с привички и недъзи, които носехме с миналото и освобождаването ни от тях бе труден процес. Оказа се, че това не беше една тънка нишка, а едно дебело въже, което въже ни бе завързало от стотици прераждания. Учителят започна да дава общо задачи в Школата, които на глед бяха много обикновени, а понякога ни се струваше, че са прости. Сега се срамувам, че тогава така сме мислили. А какво се оказа, че онези прости задачи не можахме да ги изпълним. Започвахме и все нещо не достигаше, за да ги направим така както трябва. Част от тези задачи ще ги намерите в беседите. Ние искахме тогава нещо по-голямо да ни се даде, та хем да го направим, хем да се види, че сме направили нещо, а другите около нас да видят, че сме вече израснали много в духовното поприще. Освен общите задачи имахме и индивидуални задачи на ученика.
към текста >>

91. 50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

Разбрах цялата си безпомощност и си казах: „Марийке, язък ти за ученичеството при Учителя, язък ти за всичко и ти си грешна и в грех те зачна майка ти и ти си такава, че ме е срам да те гледам, че стоиш пред Учителя с такива грехове" и заплаках.
Ама нищо. А дали смеех да го направя това беше друго нещо. Понякога съм пожелавала това или онова, но съм могла да направя и някоя грешка. Но този път след голямо умуване не можах да открия къде е вината. Разбрах, че аз нося някаква вина, защото не може така без вина Учителят да не ми обърне внимание. Разбрах цялата си безпомощност и си казах: „Марийке, язък ти за ученичеството при Учителя, язък ти за всичко и ти си грешна и в грех те зачна майка ти и ти си такава, че ме е срам да те гледам, че стоиш пред Учителя с такива грехове" и заплаках. Сълзите ми се стичаха надолу една след друга, така че щяха да направят ва-дичка под мен. Плаче нещо в мен, плаче отвън и плаче отвътре. Но стоя и не си тръгвам. По едно време Учителят излиза минава покрай мене, обръща глава към мене и казва: „Марийке, Марийке". Сълзите премрежват погледа ми, аз правя опит да ги избърша с двете си ръце и виждам образа на Учителя да ми се прояснява през насълзените очи.
към текста >>

92. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

Сега ме е срам и болно.
Аз стоя като втрещена и не мога да се опомня какво става с мен. Накрая си тръгнах. Този случай с години го разказваха на Изгрева, че съм тропала с крак пред Учителя и съм изисквала нещо, на което той не е бил съгласен. Аз не помня друг на Изгрева да е тро-тал с крак пред Учителя. Останах само аз, единствената. Сега ме е срам и болно. Това по-късно се разказваше подробно с различни украшения и всички ме гледаха и знаеха, че и аз съм като другите и не правя изключение от всички. А аз понякога се смятах, че малко съм повече от тях, може би с един. сантиметър да ги надвишавам. А какво излезе? Пълен провал.
към текста >>

Мен ме е срам да дойда при вас и не знам как да се извиня и да искам прошка".
А аз понякога се смятах, че малко съм повече от тях, може би с един. сантиметър да ги надвишавам. А какво излезе? Пълен провал. След няколко дни отивам при Учителя и го питам: „Учителю, как ли ме търпите? Мен ме е срам да дойда при вас и не знам как да се извиня и да искам прошка". „О-о-о", каза той, но това го изказа и го провлече доста дълго. После продължи: „В сравнение с другите ти си ми цвете". Аз се учудих. Аз да съм цвете? Невъзможно е.
към текста >>

Беше ме срам пред Учителя.
„О-о-о", каза той, но това го изказа и го провлече доста дълго. После продължи: „В сравнение с другите ти си ми цвете". Аз се учудих. Аз да съм цвете? Невъзможно е. Беше ме срам пред Учителя. „Учителю, аз съм лоша, лоша съм и такава като мене няма никъде по света". Учителят продължи: „Ти си от добрите". Това беше отговорът му. Какво ли означава това? Истина ли бе това или бе един негов метод да ме освободи от моята погрешка?
към текста >>

93. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха много неща не подготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа.
През 1927 г. бе построен салона и на събора през август Учителят държа своето Слово при зейналите отвори на прозорците понеже още не бяха поставени самите прозорци. Те бяха сложени през следващата година. След като се направи салона за Учителя се направи горе една малка стаичка, като дървени стъпала извити водеха към нея. Учителят живееше там при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха много неща не подготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези дейни братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, може би тези неща съвпадаха. А може би не се и досещаха.
към текста >>

94. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Голям скандал, големи разправии и срам, голям срам.
И така тази сестра Тодора ден след ден имаше скандали с мъжа си и накрая го напусна и го остави с четирите деца. Ето, че се яви един наш брат от младежкият клас, казваше се Ангел и как се случи и защо се случи не зная, но той се свърза с тази Тодора, тя се прилепи към него, остави мъжа си и децата си и заживяха заедно. Забъркаха се много каши с много неприятности и разправии, както на Тодора с мъжа й, -ака и на Тошо с Учителя. Започнаха разправии. Тошо беше дори подал молба до съда, че Учителят му откраднал жената и я дал на свой Ученик. Голям скандал, големи разправии и срам, голям срам. А в града чакаха най-малкото, което да се направи на Изгрева, за да се разтръби по вестниците. А това беше голям скандал. Спира ме веднъж Учителят и казва по този случай: "Не разбирам как така ученик от специалният клас да отнеме жената на един мъж с четири деца". Помълча малко и каза: „Това е престъпление". Аз стоя пред него и целият този казан с вряла вода се изсипва върху мен, гори ме отвътре, изгаря ме отвън.
към текста >>

95. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

Хайде да не споменавам имената им, защото те имат деца и ще се срамуват за бащите и майките си.
Томалевски имаше един приятел лика и прилика с него. Приличаше досущ на него. С него бяха неразделни приятели. Та този приятел също беше женен, но така се случи, че се залюби с жената на друг, който живееше на Изгрева. Създаде се връзка между този приятел, който беше в града и жената на онзи, който беше на Изгрева. Хайде да не споменавам имената им, защото те имат деца и ще се срамуват за бащите и майките си. Това не бе тайна за никого и бяха явни любовници. Единият търсеше утеха на друго място. Учителят вижда това и мълчи. Накрая аз отивам, не се стърпявам и казвам: „Учителю, това е вече безобразие и на нищо не прилича. Едни други да си крадат жените и мъжете".
към текста >>

96. 66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ

Тогава се засрамих за себе си и за другите, за нашето невежество, че оскърбяваме по този начин Учителя.
Стоях винаги пред Учителя както пред Бога - да не скрия нещо, да не го излъжа, защото за мен това бе престъпление. Мислех си, че всички се държат с него по същия начин и че всички към него имаха една и съща мярка на чистота, смирение и послушание. Но по-късно лично видях, че това не е така. Учудена и възмутена вътрешно му казвам: „Учителю, ами не казват ли ви всичко те пред вас? " Той въздъхна и каза с огорчение: „Е-е, казват, казват..." и махна с ръка като показа жест, когато едно дете е убедено, че е излъгало баща си. Тогава се засрамих за себе си и за другите, за нашето невежество, че оскърбяваме по този начин Учителя. Друг един случай с подобна история. При Учителя се намира Михаил Иванов и след като излиза, влиза една сестра и започва да говори пред Учителя. Учителят седи и я слуша, а тя разправя ли разправя подробно. Накрая си тръгва. А аз не знам защо присъствам на целият разговор.
към текста >>

97. 68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

Пфу не те е срам" и я заплюва.
Как така, ето така с човешка плюнка, плюе по земята. Знаете ли как се прави това по селата - това укорява. Селяните казват: „Направих я на бъзе и на коприва". Защото бъзето като го откъснеш миризмата му е много лоша, а копривата като я откъснеш направо те жили. Обикновено, когато някой трябваше да укори някоя друга пристъпваше и почваше да я гълчи и да казва: „Ти си такава, онакава, всякаква си. Пфу не те е срам" и я заплюва. Изпраща плюнката в нозете й. После продължава: „Ти си онакава, онакава, онакава. Пфу, не те е срам" и я заплюва. „Ти си всякаква си, дето те няма по света" и отново я заплюва. Това се прави по селата и особено тука при шопите в Софийско.
към текста >>

Пфу, не те е срам" и я заплюва.
Защото бъзето като го откъснеш миризмата му е много лоша, а копривата като я откъснеш направо те жили. Обикновено, когато някой трябваше да укори някоя друга пристъпваше и почваше да я гълчи и да казва: „Ти си такава, онакава, всякаква си. Пфу не те е срам" и я заплюва. Изпраща плюнката в нозете й. После продължава: „Ти си онакава, онакава, онакава. Пфу, не те е срам" и я заплюва. „Ти си всякаква си, дето те няма по света" и отново я заплюва. Това се прави по селата и особено тука при шопите в Софийско. Та нещо такова ми се случи на мен и аз бях в едно чудно състояние, а тя на всяко изречение ме заплюваше и заплашваше. Аз бях много чувствителна изобщо към мислите и чувствата на хората и реагирах точно и бързо. Но в случая всичко това не ме засегна, като че ли не се отнасяше за мен.
към текста >>

98. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

Аз се засрамих, подвих си опашката и си отидох засрамена.
Учителят ме прие, започнах да му разказвам клюките от разни хора на Изгрева. От къде дойдоха толкова клюки в устата ми - не знам, а по начало не бях клюкарка, защото едвам се справях със себе си и с моите проблеми, че не оставаше време да ходя и да се занимавам с чужди неразбории. Та всичко, което бе събрано в Изгрева като клюки, клевети, обиждания, недоразумения и прочие му ги казах. След като свърших в мене нещо се освободи като че ли се освободих от някакво голямо напрежение. След като Учителят ме изслуша, каза: „Сега ти тук на земята - и той ми посочи с пръст пред мен долу в краката ми - изхвърли едно голямо лайно и още по-голямо извержение". Аз се засрамих, подвих си опашката и си отидох засрамена. И не се смеех да се приближа дълго време при него, стоях все встрани. Всички се чудеха на какво се дължи тази промяна. А мен ме беше срам, че бях оставила пред него едно лайно. Тези дребни човешки сплетни по някой път бяха много хубаво обрисувани от Учителя в беседите. Като видя, че аз наистина се срамувам и не смея да се доближа до него, той ме спря и каза: „Марийке, тук на Изгрева е много груба средата около тебе".
към текста >>

А мен ме беше срам, че бях оставила пред него едно лайно.
След като свърших в мене нещо се освободи като че ли се освободих от някакво голямо напрежение. След като Учителят ме изслуша, каза: „Сега ти тук на земята - и той ми посочи с пръст пред мен долу в краката ми - изхвърли едно голямо лайно и още по-голямо извержение". Аз се засрамих, подвих си опашката и си отидох засрамена. И не се смеех да се приближа дълго време при него, стоях все встрани. Всички се чудеха на какво се дължи тази промяна. А мен ме беше срам, че бях оставила пред него едно лайно. Тези дребни човешки сплетни по някой път бяха много хубаво обрисувани от Учителя в беседите. Като видя, че аз наистина се срамувам и не смея да се доближа до него, той ме спря и каза: „Марийке, тук на Изгрева е много груба средата около тебе". Аз се изненадах, че той се доближи до мен, не очаквах, че ще ми каже такова нещо и освен това ме освободи от срама, който носех, който беше чужд, а не мой, но го бях поела, за да го нося. Това ме накара да се замисля как да избегна тази груба среда около мен и накрая така се подреди, че купихме една къщичка в гората, влезнах там и се родих за втори път. Там живях до края на годините си.
към текста >>

Като видя, че аз наистина се срамувам и не смея да се доближа до него, той ме спря и каза: „Марийке, тук на Изгрева е много груба средата около тебе".
Аз се засрамих, подвих си опашката и си отидох засрамена. И не се смеех да се приближа дълго време при него, стоях все встрани. Всички се чудеха на какво се дължи тази промяна. А мен ме беше срам, че бях оставила пред него едно лайно. Тези дребни човешки сплетни по някой път бяха много хубаво обрисувани от Учителя в беседите. Като видя, че аз наистина се срамувам и не смея да се доближа до него, той ме спря и каза: „Марийке, тук на Изгрева е много груба средата около тебе". Аз се изненадах, че той се доближи до мен, не очаквах, че ще ми каже такова нещо и освен това ме освободи от срама, който носех, който беше чужд, а не мой, но го бях поела, за да го нося. Това ме накара да се замисля как да избегна тази груба среда около мен и накрая така се подреди, че купихме една къщичка в гората, влезнах там и се родих за втори път. Там живях до края на годините си. След онази случка с извержението и след като ме освободи от нея, аз отидох да му се извиня и да го моля да прошка. Изслуша ме и каза: „Ученикът няма право да мрази, няма право да осъжда, да съди, няма право да критикува.
към текста >>

Аз се изненадах, че той се доближи до мен, не очаквах, че ще ми каже такова нещо и освен това ме освободи от срама, който носех, който беше чужд, а не мой, но го бях поела, за да го нося.
И не се смеех да се приближа дълго време при него, стоях все встрани. Всички се чудеха на какво се дължи тази промяна. А мен ме беше срам, че бях оставила пред него едно лайно. Тези дребни човешки сплетни по някой път бяха много хубаво обрисувани от Учителя в беседите. Като видя, че аз наистина се срамувам и не смея да се доближа до него, той ме спря и каза: „Марийке, тук на Изгрева е много груба средата около тебе". Аз се изненадах, че той се доближи до мен, не очаквах, че ще ми каже такова нещо и освен това ме освободи от срама, който носех, който беше чужд, а не мой, но го бях поела, за да го нося. Това ме накара да се замисля как да избегна тази груба среда около мен и накрая така се подреди, че купихме една къщичка в гората, влезнах там и се родих за втори път. Там живях до края на годините си. След онази случка с извержението и след като ме освободи от нея, аз отидох да му се извиня и да го моля да прошка. Изслуша ме и каза: „Ученикът няма право да мрази, няма право да осъжда, да съди, няма право да критикува. Ученикът трябва да вижда всичко и да знае причината и последствията им.
към текста >>

Ето аз се връщам у дома и се питам успях ли да изтрия онзи срам пред Учителя.
Изслуша ме и каза: „Ученикът няма право да мрази, няма право да осъжда, да съди, няма право да критикува. Ученикът трябва да вижда всичко и да знае причината и последствията им. Но трябва да бъде снизходителен към всичко. А това ще постигне като вижда всичко и ще мълчи. Ученикът има право само да учи себе си и другите на послушание към Бога". Ето аз се връщам у дома и се питам успях ли да изтрия онзи срам пред Учителя. Не можах да си простя, че как се случи та да направя такава глупост. Много време не можах да се освободя от това недоволство спрямо себе си. Аз още не можех да разреша този въпрос, а разреших само въпроса с грубата среда и се преместих да живея на друго място, като предварително исках мнението на Учителя. Но за клюките и одумванията още не можах да го разреша как попаднах под тяхното влияние. Исках да ми бъде разрешен този въпрос.
към текста >>

99. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Казах й: „Е, ти трябва да се радваш и гордееш, а не да се срамуваш от мене".
И аз избрах Учителя и Школата. Ако бях избрала светът щяха да ме задигнат много млада и майка ми щеше да се облече и почерни в черен 209 4. Изгревът... , т. 5 траур. А майка ми по-късно разказваше, че откакто съм станала дъновистка съм я почернила. Казах й: „Е, ти трябва да се радваш и гордееш, а не да се срамуваш от мене". Но благодаря на Бога, че тръгнах по този път и преминах дълги години. И в една такава среща в онези години, когато се определих Е духовния път, Учителят ми каза: „Много животи сме били заедно и много животи ще бъдем занапред заедно". Тогава аз бях млада и го приех като че ли Учителят ми дава храброст и кураж. Но сега след 50 години от тогава виждам, че освен храброст Учителят запали в съзнанието ми една малка светлинка, за да освети моят път от миналото ми, за да видя, че този процес е непреривен за онзи, който се стреми към духовно познание и към Бога. Аз съм на разговор при Учителя.
към текста >>

100. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ