Търсене в текстове за 'Румънски'

Нито един румънски крак няма да стъпи тук.

Сестра Елена си спомня времето на Първата световна война: „Когато румънците навлизаха в България, Драган Попов дойде у нас изплашен: „Учителю, румънците са влезли в Ловеч и нощес може би ще бъдат в Търново. Да изпратим Здравка и Еленка в Беброво." Учителят спокойно му казал: „Няма защо да ги пращаме в Беброво. Нито един румънски крак няма да стъпи тук. Отгоре не им е позволено. Те всички ще си отидат и за това навлизане ще платят скъпо." Действително румънските войници не дойдоха в Търново, а след няколко дни напуснаха България." Преди да стане голямото земетресение в Търново, при Учителя оттам
към текста >>

скъпо." Действително румънските войници не дойдоха в Търново, а след няколко

Да изпратим Здравка и Еленка в Беброво." Учителят спокойно му казал: „Няма защо да ги пращаме в Беброво. Нито един румънски крак няма да стъпи тук. Отгоре не им е позволено. Те всички ще си отидат и за това навлизане ще платят скъпо." Действително румънските войници не дойдоха в Търново, а след няколко дни напуснаха България." Преди да стане голямото земетресение в Търново, при Учителя оттам дошла една сестра и му казала, че иска да остане няколко дни в София. Още с посрещането Учителят настоял: „Ти веднага трябва да се върнеш, да си отидеш
към текста >>

Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка.

Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка.
На другия ден Мърфи получава телеграма от Белия дом със същото съдържание, което Учителя му предава чрез Баучер. Учителя казва: „Един човек със своята силна и светла мисъл може да спре цяла армия." (64) „Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора... Добрата мисъл твори чудеса." (26, с. 88) Румънците, необезпокоявани от българските войски, каквито не е имало на северната ни граница, нахлуват в България и достигат до село Враждебна. Учителя се качва на една лека кола и се отправя към тях. Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка. Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещки мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима Добруджа, Турция — Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия. На 15 юли 1915 г. избухва Първата световна война. Учителя предупреждава Фердинанд България да остане неутрална, защото, ако воюва, ще загуби войната. Фердинанд отговаря, че не слуша ясновидци, и на 1 октомври 1915 г.
към текста >>

- А - подвикна пак човекът и се наклони към Константин - забравих да ти кажа, че чорбаджи Атанас знае турски, гръцки и румънски.

- А - подвикна пак човекът и се наклони към Константин - забравих да ти кажа, че чорбаджи Атанас знае турски, гръцки и румънски.
- Наприказвахме се - отвърна Константин. - Разправи ми човекът за всичко. - Не само му разправих - обади се сухичкото старче, но съм сигурен, че работата ще стане. - Дано! - отвърна чорбаджи Атанас. - А - подвикна пак човекът и се наклони към Константин - забравих да ти кажа, че чорбаджи Атанас знае турски, гръцки и румънски. През онова мурабе1 , което водеха турците с руснаците, той беше като преводач на руските войски. Те без него не можеха да се справят. Казвам ти, да знаеш с какъв човек имаш работа. Докато се прибираше в своя хан, Константин все мислеше за това, което чу от тези люде. Та нали и той говореше в Устово за тези неща?
към текста >>

Със стипендията на другия румънски милионер Селимински Миркович учи в Киевската духовна семинария с Филаретов и Драган Цанков.

Веригата, разбира се, не е ограничено българско начинание. В него намират мотивация за духовните си усилия представители на всякакви етнически групи в тогавашна България, и в тази връзка ще споменем един от първите сподвижници за изграждането на Веригата международния търговец арменеца Милкон Портомиян, който след време напуска България. Ето и колосът на нашето възраждане д-р Георги Миркович. Той е брат на сливенския милионер Русчо Миркович, който му осигурява от млади години дялът му в наследствения бизнес на баща им. Образованието му? Със стипендията на другия румънски милионер Селимински Миркович учи в Киевската духовна семинария с Филаретов и Драган Цанков. После идва гръцката семинария на Куру-чешме в Цариград. Върхът на образованието му обаче е следването му на медицина във Франция, където става дипломиран доктор, като при завършването си получава специална награда от Наполеон Трети. Става лекар в България. Пише научни, окултни, и духовни трудове. С Драган Цанков се включва в униатското движение, чиято цел е да освободи българската църква от парализиращото духовно господство на гръцката патриаршия.
към текста >>

Летните пасбища на балканджиите и пристанищата за износ на вълна са на север, където се говори румънски, и това беше четвъртият му език.

Помитащият всичко „лъв“ (доктор Стронг беше роден на 14 август) беше срещнал стоманорогия „овен“ (студентът беше роден на 29 март). Записването на Йордан Икономов в университета Дрю, Медисън Новият студент, също като проповедника него ден, беше българин - Стефан Томов. Доктор Стронг беше във възторг, че такъв млад човек знае повече съвременни езици от него и Томов обясни някак съвсем просто кое как е. Беше роден някъде в Балкана, каза той, в род на овчари и търговци на вълна. Майчиният му език е български, официалният език на Османската империя е турски, а добрите училища, в които българите получават начално образование, са гръцки. Летните пасбища на балканджиите и пристанищата за износ на вълна са на север, където се говори румънски, и това беше четвъртият му език. На дванадесет години го изпратили да учи на остров Малта, отдето идвали италианският и арабският му, както и английският, който усъвършенствал в Робърт колеж в столицата Цариград. В колежа научил и осмия си език, на който четели почти всички интелигентни българи в столицата - руския. Казваха за доктор Стронг, че е „човек, който знае всичко за това, на което се е посветил, и по нещичко за всичко останало“ и може би точно това наистина го въодушеви, защото пътят му тук пресичаше нещо съвсем ново: излизаше, че на земята има места, където не е въпрос на преднамерено зубрене, за да може Бог да се слави на различни езици; неговата космополитична мечта за Дрю вече бе осъществена нейде из Балкана и Източното Средиземноморие и не беше довела до кошмара на Вавилон, а до светлината и простора на многообразието. * Стронг се случи дежурен в приемната на Мийд Хол по време на регистрирането на няколкото нови студенти. Между тях беше и Томов и докторът хвърляше косо поглед да види как ще се справи младият полиглот.
към текста >>

И не е надвечер, а рано преди разсъмване, и калето и бъзаците тънат в мъгла, но той се качва на стената и гледа - едва се виждат върбите като тънка тъмна ивичка край румънския бряг - другото е сива непрозрима маса - нищо че е ясно къде долу е реката, къде горе-долу е той, къде завива тя и къде е брегът на Преображенската махала, и къде светлее небето.

И не е надвечер, а рано преди разсъмване, и калето и бъзаците тънат в мъгла, но той се качва на стената и гледа - едва се виждат върбите като тънка тъмна ивичка край румънския бряг - другото е сива непрозрима маса - нищо че е ясно къде долу е реката, къде горе-долу е той, къде завива тя и къде е брегът на Преображенската махала, и къде светлее небето.
* Всяка нощ сънува, че е в Свищов и че не е идвал в Хотанца. Там си е. С приятелите, или не - все то. С Точо понякога. И е горе на кулата, и обикаля около нея из бъзаците и гледа изгорелите от стар пожар черчевета на прозорците, и отдолу откъм часовника и чаршията вече са взели да пият еснафите, защото идва глъчка, надвечер е, едно дете вика: „Тате, тате, върни се, моля ти се, обичам те!“ И мъж гълчи, и жена вика пискливо и плаче, и детето повтаря: „Тате, върни се...“ И е девети юни 1887 - два дни преди да им дадат дипломите - и той чака да ги извикат, да им ги дадат. И не е надвечер, а рано преди разсъмване, и калето и бъзаците тънат в мъгла, но той се качва на стената и гледа - едва се виждат върбите като тънка тъмна ивичка край румънския бряг - другото е сива непрозрима маса - нищо че е ясно къде долу е реката, къде горе-долу е той, къде завива тя и къде е брегът на Преображенската махала, и къде светлее небето. И Точо казва - до него е седнал на камъните, гладко обръснат както винаги, с едрата букла на челото, с широки рибарски гащи - и пак не е ясно кога ходи за риба тоз човек, и дали просто не ходи по цял ден да се шляе и да приказва: - Така е! - казва. - Църквата е борба за сила. Кой да води верското чувство на човека, дето издърпаш ли корена му от душата на човека, няма човек. Дали ще са католици (като нашата тук папищашка църква), или православни, или гърци, ако е православна църквата, или гагаузи, или дали от джамията ще водят хората за носа, за това е борбата. Важно е проповедта, евангелието е важно, защото то е божието слово, най-първата и най-чистата проповед.
към текста >>

Островът, брегът отсреща, слънцето в гърба му се усеща - топи се тя - и грандиозният завой на реката се ширва до края на света, и ниският румънски бряг се очертава, и възвишеният бряг зад дупката в краката му откъм българската страна изплува зад останалата част на града.

Островът, брегът отсреща, слънцето в гърба му се усеща - топи се тя - и грандиозният завой на реката се ширва до края на света, и ниският румънски бряг се очертава, и възвишеният бряг зад дупката в краката му откъм българската страна изплува зад останалата част на града.
Или цялата работа е точно в това, което учим, и ако съм го научил, ще ми дадат свидетелството като сляза долу в училище. Но работата може би е точно във вярата. Да знаем, че е там в сърцето ни и без окото да Го види, без да съгрешаваме като Тома Неверни. Да е в сърцето ни с цялата ни вяра, без да Го видим с външното си око! Но и защо да н« Го видя, ако е там, ако изчакам. Ако се моля...“ И взрян така - мъглата пълни душата му; и взрян, мъглата тънее, свети отвътре, вдига се. Островът, брегът отсреща, слънцето в гърба му се усеща - топи се тя - и грандиозният завой на реката се ширва до края на света, и ниският румънски бряг се очертава, и възвишеният бряг зад дупката в краката му откъм българската страна изплува зад останалата част на града. И грандиозният мир на Бога, духът му, който е и тялото му, се въздига във видимото му поле, расте, разстила се. „Боже, с този свят твой, дето ми го даваш, и с него ми даваш това, което искам от Теб; с него, с красотата на света си, влизаш в мен, през очите ми и в душата ми влизаш...“ ______________________________ * Сега го виждаш, сега не го виждаш.
към текста >>

И виж върбите, дето се оглеждат във водите откъм румънския бряг.

- Винаги казваш, че си вярващ, а ги приказваш като богохулник! - О, само че съм! Наистина вярвам в Него! - Очите на чичо Точо уловиха погледа на Петър и той почувствува както винаги в такъв случай, че потъва в бездънната им синева; и това беше още по-странно поради това, че старият салджия бе измежду най-тъмнокожите брюнети в града. И той знаеше, че когато тези сини очи го задърпаха навътре, вече се започваше; идеше излиянието на тези чудни негови изречения, за които всички на пристанището му се радваха: - Вярвам в Него, само че Той никога не ми е говорил с мрънкането на гръцки поп от онова време, нито пък с думите на старобългарското евангелие, от които дума не разбирам, нито пък от бабешките химни на твоите учители. Бог не е градски билюкбашия да маршируваш пред него с думкане на даули и надуване на зурли! Чувствам го в костите си - цялото му свещено мълчание - мойто момче! Той ми говори... - И какво ти каза? - Казва: Точо, мой човек, виж сутрешното слънце как се плъзга над Дунава, колко красиво съм го направил да му се радваш! Не защото си го заслужил, мой човек, но защото съм Създателя и обичам работата, дето съм си я избрал за себе си, и я върша с кеф, с любов и споделяне - безплатно, и не чакам бакшиш ни от теб, ни от когото и да било за това, което правя. И виж птиците в небето. И виж върбите, дето се оглеждат във водите откъм румънския бряг. И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта. Чичо Точо беше замлъкнал, очите му се топяха в сребърнооловната повърхност на реката, светли и празни, сякаш бе ослепял, а Петър бе продължил да гледа тази безмерна красота на Реката от малкото площадче пред Чифте кафене, а сърцето му биеше като птиче в клетка: „О, просто да можех да се науча как да споделям какво ми е в сърцето за Него, както Точо умее, о, само да можех да се науча как!“ Но тихо сега! Слушай и гледай и учи как да разбереш цялата работа. А проповядването само ще дойде след всичко това. Дай Боже! * През дните, последваш произшествието с лимона, тримата говориха много помежду си: Петър, отец Куцак и Гаврило. Оказа се, че Петър има много общи теми с отец Куцак, и едно от нещата, за които бе най- любопитен, бе защо униатският свещеник е оставил църквата си, за да върви в Америка, където се искаха предимно работници.
към текста >>

Учителя Петър Дънов разгръща широка дейност в планината Витоша и в Рилския планински масив, които са на територията на България, а не сред румънските планински масиви, известни с името Карпати.

Според някои то е доказателство, че Петър Дънов има локална и национална мисия и от тази гледна точка едва ли има смисъл дейността му да се изучава сериозно, още по-малко да се изтъква тезата, че чрез него да се е проявил Бодхисатва Майтрея. Други виждат в изказването на Рудолф ГЦайнер интересен подтекст и спекулират върху твърдението му, че Учителя Исус работи през XX век някъде сред балканските планински масиви Карпати92. Това дава повод на антропософски събрания в България съвсем конкретно да се заявява, че Петър Дънов вероятно е Учителя Исус. Според нас няма никакъв смисъл дори да се коментира идеята за отъждествяването на Учителя Петър Дънов с Учителя Исус. Все пак не трябва да се забравя, че Рудолф Щайнер е имал прекрасни познания по география и не е могъл да сбърка един народ или един планински масив с други. Учителя Петър Дънов разгръща широка дейност в планината Витоша и в Рилския планински масив, които са на територията на България, а не сред румънските планински масиви, известни с името Карпати. От друга страна, твърде е опасно от изказването на Рудолф Щайнер за Петър Дънов да се извличат подценяващи изводи, базирани на термина локалност, чрез сравнение с явно нелокалната, общоевропейска дейност на Рудолф Щайнер през първите десетилетия на XX век. Точно обратното, изказването на Рудолф Щайнер може да се интерпретира като един вид косвена насока за бодхисатвения аспект в проявата на Учителя Беинса Дуно. Става въпрос за това, че един Бодхисатва силно провежда архангелски импулс и от такава позиция, преди да е станал Буда, той е силно свързан и, така да се каже, служи на Духа на един народ. От тази гледна точка, ако приемем, че именно Учителя Беинса Дуно е конкретната историческа проява на Бодхисатва Майтрея в XX век, естествено е мисията му да бъде силно свързана с един народ или с цяла група народи, конкретно - с българския народ и/или с цялото славянско семейство от народи. За да се види друг намек за подобна народностна локалност, но при друг Бодхисатва, може да се изследва примера, който дава Рудолф Щайнер, описвайки мисията на Бодхисатва Аполон чрез Орфей.
към текста >>