Търсене в текстове за 'Румънски'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Международна анкета за мира Румънският писател Е.
А есперантското списание „Inter ni", което работи за вътрешната идея на есперанто, дава редовни сведения за всички свободни духовни движения в света, които работят за новата култура. Напр в год. 3 кн. 4 - 5 (1929 г.) са поместени мисли от Учителя, а кн. 6 съдържа една негова статия: „Съвременното положение на човечеството" (из „Силите на живата природа"). Международна анкета за мира Румънският писател Е. Релжис, водител на хуманитарното движение в Румъния, е предприел международна анкета по въпроса за мира. Разпратени са били кратки въпросници до много учени, професори, поети, писатели, общественици с молба да изкажат своето мнение относно войната и мира и необходим ли е един интернационал на мира. Досега са били получени мненията на много видни хора, между които на Р. Ролан, Раб. Тагор, Проф.
към текста >>

2. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Кратко изложение съдържанието на тази книга от талантливия румънски писател Е.
IX, броеве 1-15. Абонамент 60 лева годишно, ул. Любен Каравелов, № 34, Бургас. 9. Eugen Relgis - Една книга на мира - „Биология на войната” от Проф. Георг Николай - наречена Евангелие на мира. Кратко изложение съдържанието на тази книга от талантливия румънски писател Е. Релжис, ученик на Николай, водител на хуманитарното движение в Румъния. Професор Николай едничък през европейската война протестира против това безумие, както и Р. Ролан, поради което изгуби професорската си катедра и трябваше да бяга от Германия, за да не бъде убит. Той се отказа от участие във войната и само благодарение личните връзки с император Вилхелм, е можал да избегне смъртната присъда. Приятели негови го пренасят с аероплан в Белгия.
към текста >>

3. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ.
Същата библиотека е започнала втората година, в която ще издаде делата първа серия от беседите на Учителя с приложение: „Трите основи на живота." Основната причина за интереса в чужбина към тези идеи се дължи на онази фаза, в която се намира сега човечеството. То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г. заседаваше в София 17 конгрес на българските есперантисти. Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ. Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция. Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун. Работите на конгреса протекоха при небивал ентусиазъм и пълно разбирателство. Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто. Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика.
към текста >>

4. DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Учителят в румънски превод В румънския вестник „Tribuna olteniel!
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Учителят в румънски превод В румънския вестник „Tribuna olteniel! " от 29 май т.г., който излиза в Крайова, е поместен превод на статията от Учителя „Съвършеният човек", взета от сп. „Житно зърно", бр. 3 от. т.г. Преводачът се е ползувал от френския превод на статията в „Житно зърно". Посещение на един мистичен център в Тибет Д-р Лао Дзин е напечатал книга: „Страната на Боговете".
към текста >>

5. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не трябвало да имат румънци учители и свещеници, не трябвало да говорят румънски.
Да се самоосъзнаем като българи. Да потъпчем чуждия елемент у нас, защото той задушавал нашия живот. Ний, българите, сме давали много свобода и от това идело злото. Дълго говори против „румънската пропаганда“ във Видинския край. В същност, обяви се с най-голяма ярост против правата на тия чужди малцинства у нас. Не трябвало да имат румънци учители и свещеници, не трябвало да говорят румънски. Свещеното право на едно малцинство, населяващо нашия крайдунавски бряг, да говори своя матерен език, искането му да има учители и свещеници измежду своята среда — това било „румънска пропаганда“, която румънизирала този край и подкопавала българското национално единство. С други думи: да отнемем на румънците в България техните училища и църкви, доколкото ги имат, да им наложим българи за учители и свещеници, да ги заставим да говорят български, да ги побългарим и ... от това ще цъфнем и ще завържем, ще „запазим нашето национално единство". Ето един свещеник, който явно ни кара да правим зло, — това. което румънците и сърбите правят на нашите сънародници в Добруджа и Македония, той ни съветва да го правим тук на техните сънародници. „Румънска пропаганда“ било.
към текста >>

6. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Bulgaria nekunoskuta, (Непозната България), от румънския писател и борец за мир Евг.
кутия 229, София. Frateco, есперантски вестник зз братски живог. Излязоха 1 и 2 броеве. Абонамент 10 лева за година. Абониране чрез редакция „Братство". Bulgaria nekunoskuta, (Непозната България), от румънския писател и борец за мир Евг. Релджис, който по миналата година посети България. Din istoria literaturii bulgare (Из историята на българската литература) от Дим. Н. Минчев
към текста >>

7. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съчиненията на Сведенборг, които са доста много до сега са издадени всички или част от тях на следните езици: Чешки, Английски, Фински, Френски, Италиански, Японки, Китайски, Латински, Унгарски, Немски, Hopвежски, Полски, Румънски, Руски, Сръбски, Испански и др.
Когато обикнеш всичко това, ти си обикнал Бога. Да обикнеш Бога във всички и във всичко — защото Той е навсякъде ... И до като ученикът слушаше думите на Учителя си — незнайни врати се разтвориха в душата му, из които струеше чудна светлина. И тази светлина проникна в цялото му същество. И свещен остана за винаги мигът в живота на ученика, когато Учителят му отвори очите, и той видя Бога във всичко и във всички. Benitta 250-годишнината на Сведенборг В спомен на великия швед, син на човечеството, Емануил Сведенбор по случай 250 годишнината от рождението му, е издадена на чешки език съчинението му „Нови Ерусалим и неговата небесна наука“ И един много луксозен албум на англйски език от - Swedenborg society, London“. Съчиненията на Сведенборг, които са доста много до сега са издадени всички или част от тях на следните езици: Чешки, Английски, Фински, Френски, Италиански, Японки, Китайски, Латински, Унгарски, Немски, Hopвежски, Полски, Румънски, Руски, Сръбски, Испански и др. Желателно е съчиненията на Сведенборг да се преведат и издадат на български език. В Швеция на 20 януари т. г. — рождената му дата е станало голямо литературно музикално тържество под патронажа на краля и на много видни и учени шведи. Умеят народите да ценят своите велики синове и те никога не приличат на нашият, българският народ, който е готов по скоро да хвърли хула и кал в лицето на оня, който работи най много и искрено за неговото добро и издигане, посочвайки правият път към напредък и истинска работа. След много столетия, навярно и нашият народ ще се издигне културно и ще почне да цени добрите си синове и да ги уважава, но днес за днес, сме в плачевно състояние.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

г., я оставих у дома, заедно със сестричките й Пенка и Марийка, когато мен и жена ми, заедно с 3 годишната Златка, румънските власти ни откараха в Молдова, за да бъдат на 28 ноември с.
Митю (братчето й) се търкаляше по земята, като да беше ранен. . .“ и, като затули очите си с две ръце, каза: „лош, много лош беше сънят ми, оставете, не ме питайте“. А пък аз, като оглупял, макар да вярвах в босилека, който дадох на детето си, за да види какво ще сънува, не се замислих върху този сън ни най-малко. Три месеца подир това — на 13 март 1916 г., сгодих дъщеря си и на 24 април с. г. я задомих, а на 14 август с. г., я оставих у дома, заедно със сестричките й Пенка и Марийка, когато мен и жена ми, заедно с 3 годишната Златка, румънските власти ни откараха в Молдова, за да бъдат на 28 ноември с. г., н. с. децата ми убити у дома, от румънски снаряд и то 3 месеца след падането на гр. Тутракан, 3 часа след пристигането на син ми Митю от гр. Ловеч, за да се сбъдне напълно сънят на дъщеря ми Райна — да види Пенка и Марийка затрупани и убити, а братчето си Митю, да се търкаля ранен тежко, да ги остави мъртви в разбитата къща и тя сама, тежко ранена, да умре в Разградската държавна болница на 5 декем. н. с- 1916 год.
към текста >>

децата ми убити у дома, от румънски снаряд и то 3 месеца след падането на гр.
А пък аз, като оглупял, макар да вярвах в босилека, който дадох на детето си, за да види какво ще сънува, не се замислих върху този сън ни най-малко. Три месеца подир това — на 13 март 1916 г., сгодих дъщеря си и на 24 април с. г. я задомих, а на 14 август с. г., я оставих у дома, заедно със сестричките й Пенка и Марийка, когато мен и жена ми, заедно с 3 годишната Златка, румънските власти ни откараха в Молдова, за да бъдат на 28 ноември с. г., н. с. децата ми убити у дома, от румънски снаряд и то 3 месеца след падането на гр. Тутракан, 3 часа след пристигането на син ми Митю от гр. Ловеч, за да се сбъдне напълно сънят на дъщеря ми Райна — да види Пенка и Марийка затрупани и убити, а братчето си Митю, да се търкаля ранен тежко, да ги остави мъртви в разбитата къща и тя сама, тежко ранена, да умре в Разградската държавна болница на 5 декем. н. с- 1916 год. А пък аз в това време, далеч неколко стотин километра—в мушията „Морцун“, община Екимени, околия Савени, окръг Дорохой, опечален за милите ми рожби, за които нищо не знаех, постоянно се молех Богу, да ги запази от зло. Помня добре, една вечер, около една седмица след Архангеловден, 1916 г.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него.
Аз й намерих, след това, място и тя слезе там, държейки на ръце спящото ни дете. Казах й да го остави, но тя ми отговори: „нека да го подържа още малко“... А още при влизането ни в парахода, детето каза на майка си: „мамо, добре да ме държиш“... След малко в мен се появи силно желание да изляза горе, на палубата на парахода, макар че нямах там никакъв познат и никаква причина не ме караше да сторя това. А като казах на жена си за това свое желание, тя ми отговори: „иди, но върни се скоро“. Изкачих се при пилота на параходчето и той ми обади веднага, че срещу нас иде друг параход. Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода. В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него. Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха. Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред. Поуката от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания.
към текста >>

Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха.
Казах й да го остави, но тя ми отговори: „нека да го подържа още малко“... А още при влизането ни в парахода, детето каза на майка си: „мамо, добре да ме държиш“... След малко в мен се появи силно желание да изляза горе, на палубата на парахода, макар че нямах там никакъв познат и никаква причина не ме караше да сторя това. А като казах на жена си за това свое желание, тя ми отговори: „иди, но върни се скоро“. Изкачих се при пилота на параходчето и той ми обади веднага, че срещу нас иде друг параход. Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода. В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него. Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха. Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред. Поуката от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания. Колкото даден субект е по-напреднал духовно, толкова тия предупреждения — в будно или сънно състояние — са по-ясни и по-категорични.
към текста >>

0.41216802597046