Търсене в текстове за 'Румънски'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 101 резултата в 61 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_09 Песни и танци на слънцето

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения.
Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор.
към текста >>

2. 6.38. Следването ми в чужбина

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Другите народи, които непосредствено имах възможност да наблюдавам, като румънския, югославския, чехския, унгарския, германския, в сравнение с полския народ, последният се отличаваше с една голяма мекота, с едни прекрасни отношения в семейството и обществото.
Познан, при един много известен на Запад негов колега, професор - Винярски, завършили заедно в Париж - Сорбоната. Понеже езикът ми беше непознат, затова на първо време останах във Варшава, като записах една висша журналистическа академия, за да мога по този начин да вляза във връзка с интелигенцията и специално да изуча полски език. Полският народ, който в своята история е минал през много критични завои, подобно на българския народ, ми оказа доста силно влияние. Голяма разлика съществуваше между двата славянски народа. Докато българският народ е сериозен, мълчалив, трудолюбив, с един твърд характер, напротив -полският народ е много приветлив, крайно общителен, с добро възпитание и силно развито чувство на самоуважение. Другите народи, които непосредствено имах възможност да наблюдавам, като румънския, югославския, чехския, унгарския, германския, в сравнение с полския народ, последният се отличаваше с една голяма мекота, с едни прекрасни отношения в семейството и обществото. Жената там е поставена на едно високо положение. В това отношение другите народи са изостанали доста назад. Специално Варшава беше населена с много чужденци. Там руското влияние най-силно се чувстваше по отношение на архитектурата и битовите условия. Докато по на запад от Варшава, като Познан, Катовица и пр.
към текста >>

3. 6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

германските и румънските войски нахлуха в Бесарабия.
Защото наближаваше времето България да направи този исторически завой след 9.IХ. 1944 г., за да се излезе от този магически кръг, в който беше влезнала сама. Учителят остави нещата да следват своя логичен кармичен път. Германия все повече и повече навлизаше в политическия и стопански живот в България. На 22 юни 1941 г. германските и румънските войски нахлуха в Бесарабия. Войната срещу Русия беше обявена без формалности. В този момент Учителят предсказа разгрома на Германия. Всичко, което ставаше в България, се следеше от Съветския съюз и той реагира на 11 септември с една нота. Когато Германия нападна СССР - Русия на 22.VI.1941г., за пръв научих новината, защото работех в Дирекцията на пропагандата и аз я занесох на Учителя пръв на Изгрева. Тогава Учителят лично ми каза следното: „Интересно е, че Хитлер винаги почва своите политически ходове и военни действия при нова луна - при пълнене на луната.
към текста >>

4. 8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА

ТОМ 6

Слязох от коня и викам на войниците: „Момчета, идвах при вас за по-дълго време, но сега-трябва веднага да се върна, затова сега само ще се разпиша в книгата и се връщам..." Войниците много ме обичаха и винаги ме очакваха с радостни и нетърпение, понеже си приказвахме за различни неща, носех им новини, те ми се оплакваха за нещо, изобщо радваха се много когато отивах на поста, в противовес на румънските граничари, които със страх и трепет посрещаха своите началници, понеже те ги строяваха, ругаеха, биеха ги, за да си спечелели „авторитет" пред тях.
8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА Веднъж, през лятото на 1926 година както отивах към 8-ми поста, чувам глас, който ми казва: „Тръгни веднага за Варна! " Конят вървеше ходом и аз си тананиках в момента нещо от нашите песни. Щом чух гласа, веднага се треснах, пришпорих коня и останалите 3 километра до 8-ми пост ги взех много скоро. Слязох от коня и викам на войниците: „Момчета, идвах при вас за по-дълго време, но сега-трябва веднага да се върна, затова сега само ще се разпиша в книгата и се връщам..." Войниците много ме обичаха и винаги ме очакваха с радостни и нетърпение, понеже си приказвахме за различни неща, носех им новини, те ми се оплакваха за нещо, изобщо радваха се много когато отивах на поста, в противовес на румънските граничари, които със страх и трепет посрещаха своите началници, понеже те ги строяваха, ругаеха, биеха ги, за да си спечелели „авторитет" пред тях. Капитан Ене, например, командир на румънската гранична рота се отнасяше така зле с войниците, че веднъж взе пушката, насочи я срещу един войник (в мое присъствие) и му вика: „Сега ще те застрелям! " Оня рабски хленчи: „Домну ле капитан" и се оправдаваше за нещо на румънски пред капитана. Върнах се от поста в щаба и веднага по телефона помолих началника на участъка да иска разрешение от началника на сектора да отида до Варна да си ушия косткш. Той ми каза: „Няма какво да го питам, защото той ми е казал за тебе. Гръблев е подивял в Делиормана, гледай сегиз-тогиз да идва към Варна, Шумен, да се среща с хора, пущай го без да ме питаш".
към текста >>

" Оня рабски хленчи: „Домну ле капитан" и се оправдаваше за нещо на румънски пред капитана.
8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА Веднъж, през лятото на 1926 година както отивах към 8-ми поста, чувам глас, който ми казва: „Тръгни веднага за Варна! " Конят вървеше ходом и аз си тананиках в момента нещо от нашите песни. Щом чух гласа, веднага се треснах, пришпорих коня и останалите 3 километра до 8-ми пост ги взех много скоро. Слязох от коня и викам на войниците: „Момчета, идвах при вас за по-дълго време, но сега-трябва веднага да се върна, затова сега само ще се разпиша в книгата и се връщам..." Войниците много ме обичаха и винаги ме очакваха с радостни и нетърпение, понеже си приказвахме за различни неща, носех им новини, те ми се оплакваха за нещо, изобщо радваха се много когато отивах на поста, в противовес на румънските граничари, които със страх и трепет посрещаха своите началници, понеже те ги строяваха, ругаеха, биеха ги, за да си спечелели „авторитет" пред тях. Капитан Ене, например, командир на румънската гранична рота се отнасяше така зле с войниците, че веднъж взе пушката, насочи я срещу един войник (в мое присъствие) и му вика: „Сега ще те застрелям! " Оня рабски хленчи: „Домну ле капитан" и се оправдаваше за нещо на румънски пред капитана. Върнах се от поста в щаба и веднага по телефона помолих началника на участъка да иска разрешение от началника на сектора да отида до Варна да си ушия косткш. Той ми каза: „Няма какво да го питам, защото той ми е казал за тебе. Гръблев е подивял в Делиормана, гледай сегиз-тогиз да идва към Варна, Шумен, да се среща с хора, пущай го без да ме питаш". Аз това и чаках. Веднага дадох заповед да впрегнат каруцата и почти без багаж тръгнах за Каспичан да взема нощния влак и сутринта към 6 часа ще бъда във Варна, което и направих Като минах през площад „Мусала" във Варна, отбих се при една будка, продавач, в която беше наш брат.
към текста >>

5. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Баща ми бил непредпазлив и бил говорил тук и там по нещо заради, което можел да отиде в затвора съгласно румънските закони.
Там се ражда баща ми в семейството на дядо ми Велико и баба ми Марийка. Те първоначално са нямали деца, та баща ми казваше, че е носил обица (в старо време е имало обичай да носят обица, за да се задържи детето). След това баща ми е имал един брат Иван и сестра Кръстина. Баща ми е учил до 4 отделение, после чиракувал при търговци в Тулча докато постъпи войник в румънската армия. По това време румънците притеснявали българите по отношение на езика им в църквите и училищата. Баща ми бил непредпазлив и бил говорил тук и там по нещо заради, което можел да отиде в затвора съгласно румънските закони. Той обаче научава това нещо и без да е подготвен избягва от казармата на едни австрийски кораб, с който идва в България. В Силистра имал познати роднини. Бащата на Димка Попова, наша братовчедка му дава панталони и риза, за да може да се движи безпрепятствено, иначе той бил с военна униформа. А по това време се обявяват Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Той е вземал участие и на руския фронт в Румъния, от където ги препращат и в Албания на южния фронт.
към текста >>

6. 29. В Русе и по Дунава

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

То беше около обед и си рекох, чакай да обядвам и после ще отида да видя там разни румънски дворци.
Той беше възрастен човек и каза: „Грехът да бъде мой“. Аз му казвам, че не ям месо, не че ще направя грях, но чисто и просто, че не искам да ям месо. Станах и си излязох. А пък някой път като пътувам с парахода, вярно че много често си носех някоя консерва от брат Ватев и не оставах гладен, но някой път гладен съм и си взема една-две риби там печени или пържени и се нахраня. Добре, но веднъж се върнах от Рила и после отидох във Варна, а после в Балчик. То беше около обед и си рекох, чакай да обядвам и после ще отида да видя там разни румънски дворци. И като влязох в един от най-хубавите ресторанти на площада гледам на масата като напържили едни попчета, пълно с попчета и витрината пълна с попчета. А пък аз много ги обичах тия пържени попчета. Но като ги видях, тоя път вътрешния ми глас заговори: „Гради, ако сега не ядеш риба, значи няма да ядеш вече риба“. Добре, но като седнах на масата гледам в листа, няма нищо постно. Викам си на ума, щеш не щеше пак ще ядеш риба.
към текста >>

7. 16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА

ТОМ 8

Събраха много хубави неща, но една от литургиите беше на румънски композитор на църковнославянски език.
Една линия като тръгне - край няма. И което е най-лошото, нашата духовна музика спря с Добри Христов. Ако и следващото поколение както Панчо Владигеров, Петко Стайнов биха работили върху църковната музика знаеш ли какви неща щяха да направят? Защото Добри Христов нямаше много възможности, но направи много хубави неща. Аз помня когато държавният глава Тодор Живков искаше преди много години да се направи един запис за българите в Америка от църковна музика. Събраха много хубави неща, но една от литургиите беше на румънски композитор на църковнославянски език. И ако втората генерация композитори беше работила, щеше да станат чудеса. В: Да, но те се родиха в друго време... Д: Да, ние бързо хвърляме камък назад. Там е цялата работа. А сега се връщаме да видим какво нещо е. Не можем без традиции.
към текста >>

8. 16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ

ТОМ 8

За нас румънските военни имаха грижа и при обиколката ни снабдяваха изобилно с храна.
войната преди две години свършила, а населението гладува. Разбрахме, че през зимата на 1946-1947 г. по източната граница румънци са умирали от студ и глад. Руските войски са иззели всичките им хранителни резерви. Полето около големия център "Яш" беше осеяно не с жито или царевица, а с разбити танкове и оръдия, които стърчаха като разнебитени гробища. За нас румънските военни имаха грижа и при обиколката ни снабдяваха изобилно с храна. При пътуването ни към Темешвар, влака спираше на някои спирки. Край вагоните ни се тълпяха млади и стари и умолително викаха: "Пъйне, гтьйне", т.е. "хляб, хляб". Набързо се организирахме, особено нашата изгревска група, събирахме от колеги и наш хляб и им подавахме през прозорците. А те, милите със сълзи на очи ни целуваха ръцете с благодарност.
към текста >>

9. 08 - 24. ПОКРОВИТЕЛСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Вече казвали го Пиетро брат, по румънски.
Аз го виждам, пък вие дали ще го видите? " - „Попитай го дали може да го видим и да го фотографираме." И то се изправило така и те го снели както е така момчето и в профил, и пред него бил един човек с дълга бяла брада, целият бял и във въздуха, бос. Тази снимка я бях пратил на приятелите от Варна да си я превадят, да си я преснемат и ми я върнаха след два месеца. Получих я в препоръчано писмо. Писмото, разкъсано с пръст, неразлепено и вътре протокол от пощата с думите: „Така го получихме от Варна." Сега туй момче пораства, оженило се и деца му се родили и един приятел, който ходил към Видин, успял да влезе в някаква връзка и даже аз притежавам снимка на семейството му. Вече казвали го Пиетро брат, по румънски. Сега ще ви разкажа за гражданина Протогеров и Учителя. Протогеров живееше в Княжево и се занимавал със спиритизъм, т.е. с извикване на духове. Той бил близък на Учителя, затова Учителят знаел за неговия спиритизъм. Ето защо той го съветвал да не си губи времето да се занимава със спиритизъм, но Протогеров все още продължавал да се занимава с извикване на духове.
към текста >>

10. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тамошните боляри желаят обединението на двете княжества в една силна държава, особено след като се разбира за латинския произход на румънския народ, макар че пишат на кирилица.
Част от предишната византийска аристокрация, която има достъп до високи постове в османското управление живеят в квартал фанар в Истамбул и затова са наричани фанариоти. Те са част от османската дипломация, някои са с политическа власт, други са лихвари, едри търговци. Те дължат благосъстоянието си на турската държава и я поддържат, като са против всякакви промени. За тях най-важното е личното забогатяване. Селяните отвъд Дунава са закрепостени. Тамошните боляри желаят обединението на двете княжества в една силна държава, особено след като се разбира за латинския произход на румънския народ, макар че пишат на кирилица. Тудор Владимиреску е син на свободен селянин, става изразител на антифеодалните настроения между селячеството. На 15.1.1821 г. умира влашкия княз Александър Суцо. От Букурещ апостолите на етерията изпращат Владимиреску в западните части на страната да вдигне въстание, като по този начин облекчи преминаването на Ипсиланти през река Прут. Владимиреску подписва с етеристите договор през 1821 г.
към текста >>

Румънските селяни, дребни боляри се оттеглят от борбата.
На 1 март 1821 г. турските войски нахлуват през Дунава във Влашко и Молдовия. Владимиреску се обръща така: „Братя пандури, сърби, българи, мои спътници и жители на това княжество" и обяснява, че въстанието е срещу едрите боляри и фанариотските управници, а не срещу турците. Недоволството на етеристите във войската му растяло от неговата връзка с турските власти. Бива арестуван и предаден на Ипсиланти, който му припомня клетвата, която е дал и подписал на етеристите и поради това бил осъден на смърт. Румънските селяни, дребни боляри се оттеглят от борбата. А основна движеща сила са били селяните. Един от първите помощници на Владимиреску е бил Сава Бинбаши, българин от град Сливен. Той не е бил съгласен с Ипсиланти да възкресява византийската империя, а е бил за каузата на християните срещу турците. След като Ипсиланти не е приел да се съедини с българите с поход на юг от Дунава, за да се пренесе въстанието в България, то той се отказал от него и започнал да работи самостоятелно. Сава отначало е бил началник на княжеска армия на фанариотските князе, която е брояла към 1000 човека.
към текста >>

11. І.03.25. САМАРСКОТО ЗНАМЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

(стар стил) в околностите на румънския град Плоещ е връчено знаме за опълчението, изработено в руския град Самара на 3-та дружина.
руският император АлександърІІ подписва в гр. Кишинев манифест за обявяването на Руско-турската освободителна война. На 17 април 1877 г. главнокомандващият руската армия, великият княз Николай Николаевич, рожден брат на императора, издава заповед за сформиране на Българското опълчение. На 6 май 1877 г. (стар стил) в околностите на румънския град Плоещ е връчено знаме за опълчението, изработено в руския град Самара на 3-та дружина. На 7 май 1877 г. Българското опълчение полага клетва пред знамето. Ето каква е историята на Самарското знаме: След обявяването на войната на извънредно заседание на Самарската градска дума на 17 април, неделя 1877 г. по предложение на Петър Алабин решава да връчи на главнокомандващия на южната армия поздравление за успех в това велико дело за Свята Русия. А заедно с това да му поднесе знаме, изработено от град Самара и предназначено за българския народ още през 1876 г.
към текста >>

12. I.03.27. САМАРСКОТО ЗНАМЕ ШЕСТВУВА СЪС СИЛИТЕ НЕБЕСНИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

пристигат в румънския град Плоещ и съобщават за пристигането на знамето.
На 1 май 1877 г. знамето пристига в момента, когато главнокомандващият тръгва към войските си, намиращи се зад руската граница. На 2 май 1877 г. знамето с делегацията следва главнокомандващия. На 4 май 1877 г. пристигат в румънския град Плоещ и съобщават за пристигането на знамето. На 5 май 1877 г. знамето било разположено върху маса в приемната зала с дръжката и прикрепеното към него копие. В 12 часа било прието от Великия княз Николай Николаевич. Когато разбрал, че със същото знаме са били покрити мощите на Се. Алексей, митрополит Московски, и че десницата на императора всерусийски се допирала до него, то той извиква командира на българското опълчение ген.
към текста >>

13. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

вселенският патриарх Кирил се оттеглил и патриаршеския престол заел неговият покровител, Йоаким II, Иаоким напуснал австрийската столица и се явил в Цариград, гдето - подготвен добре, снабден със знанието на три езика-немски, турски и румънски, и надарен*сдар на словото, му се откривали перспективи да напредне.
Георги", като помощник на предстоятеля, архимандрит Коз-ма. Във Виена той прекарал три години, научил се немски и посещавал университета, а след едно кратко посещение на родното си място, в 1857 г. през Св. Гора, Атина и Триест, се върнал пак във Виена и останал там още три години. Когато в 1860 г. вселенският патриарх Кирил се оттеглил и патриаршеския престол заел неговият покровител, Йоаким II, Иаоким напуснал австрийската столица и се явил в Цариград, гдето - подготвен добре, снабден със знанието на три езика-немски, турски и румънски, и надарен*сдар на словото, му се откривали перспективи да напредне. Той бива назначен за втори дякон, а после на 29 март 1863 г. за велик протосингел при патриаршията. Но скоро, когато неговият покровител бил свален от патриаршеството, сам той бил на 18 юлий 1863 г. също отстранен от патриаршията и една година останал без работа. Подир смъртта на Варненския митрополит Порфирия, Йоаким бил ръкоположен и назначен на 11 декемврий 1864 г., при патриархуването на патриарха Софрония II, послешен Александрийски патриарх, за Варненски гръцки митрополит, какъвто той останал десет години.
към текста >>

14. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Гена Папазова

ТОМ 13

Оттам научил немски и влашки, румънски.
В.К.: Не, понеже искаме да свържем, нали разказа за теб и рода ти. Г.П.: Моят баща беше сираче от 12 години, кръгъл сирак. И на тази годишна възраст поема да гледа две деца по-малки от него. Ходи по градините като работник. Такива градини - и в Русия, в Румъния. Оттам научил немски и влашки, румънски. Като много добър градинар израстна и после започна да се занимава със селекция и със семепроизводство на зеленчукови култури. И нас ни беше опънал всички на работа. Всичко у нас, всичко на работа, работа, работа. Друго не съществуваше. В.К.: И той, кога си заминава баща ви?
към текста >>

15. 4. НА ГОСТИ ПРИ ЛЕЛЯ В БУКУРЕЩ

Милка Говедева

ТОМ 13

Оглежда ме и каза: „Ама тя сестрата никак не прилича на брат си." - „Ама те са от две майки деца, затова са така." - Леля ми веднага зализа, но той се усъмни и спря влака и каза: „Мадам Поп - тя се казва леля ми тъй по фамилия - навярно прекарва някакво слугинче свое" - кумбикуц на румънски.
А в първа класа случайно пътуваше един от полцията - румънската, големец. А друг полицай - Жогата се казваше, който, щото той пускаше леля ми така, той я ухажваше де, и тя казваше: Имам сестра в Русе, довечера ще се върна." А тя не се върна вечерта, а се върна след няколко дена, когато уреди паспорта за мен. И казва: „Ами тука, казва, тези хора аз не го познавам, вземах ги също така във втора класа при мен. Помолиха ме, казаха, че не знаят езика. Той заминава, казва за Париж със сестра си, аз минах за негова сестра, тя ще учи пиано, (аз пиано не бях виждала), да следва пиано там, а той стоматология." Но той с един нос голям, грамаден. Оглежда ме и каза: „Ама тя сестрата никак не прилича на брат си." - „Ама те са от две майки деца, затова са така." - Леля ми веднага зализа, но той се усъмни и спря влака и каза: „Мадам Поп - тя се казва леля ми тъй по фамилия - навярно прекарва някакво слугинче свое" - кумбикуц на румънски. И спират влака и търсят сега, коя е тая шпионка, която минава границата така без никакъв документ. То беше много интересно тогава. Леля ми, натоварена с грозде за Букурещ от Русе, такива хубави, отива с един голям грозд и кокетира с оня полицая, големеца, в съседното купе на първа класа. Изведнъж идва Жогата и казва: „Мадам Поп - защото той я познава, тя няколко пъти пътува - какви са тия хора при вас? " - „Ах, казва, не ги познавам.
към текста >>

А в това време ми взеха учителка за румънски език и аз научих езика, но малко с акцент и когато идваха те, ме разпитваха: „Ама тя не е моя, тя е племенница на мъжа ми от Трансилвания.
Там научих именно, че във влака тогава, че шест души от това са дошли с дядо ми с Батенберг, шест семейства. Но леля ми остана, вечерта се връща и казва: „Къде е приятелката ти? " - „Ами остави се, хвана се с един там, сигурно утре ще дойде." И тъй мина. Но искам друго да кажа, че когато стигнахме в Букурещ, тогава след няколко дена идваха полицаи да питат: „Вие, г-жа Поп, сте си довели конвикуца от България", т.е. слугинче. Казва: „Нищо подобно, няма такова нещо при мене." Много години наред идваха да проверяват. А в това време ми взеха учителка за румънски език и аз научих езика, но малко с акцент и когато идваха те, ме разпитваха: „Ама тя не е моя, тя е племенница на мъжа ми от Трансилвания. Те говорят с такъв акцент." Докато науча добре езика. И така минавах аз за това... Най-напред за конвикуца, после за племенница на свако ми и най-после... Но живеех с четири фалшиви имена. Едното беше Иванова, на тоя, как се казваше той, забравих му името, Любомир, какъв беше, другото беше моето - Георгиева, третото беше Говедева и четвъртото, не помня на кого. И когато идваха и търсеха някое едно от тия имена, се казваше: „Тука тази, но не е тази. Тука е онази, ама не е ..." Така живеех аз с фалшивите имена, докато се върнах пак по тоя именно начин.
към текста >>

16. 11. КОМУНИСТКАТА В ЗАТВОРА

Милка Говедева

ТОМ 13

И когато дойде тя - Калъпов се казваше директорът - пред него с нея говорихме на румънски и преводач, който превеждаше на него, на директора.
Да научиш нещо оттам. И все пак аз бях нещо понаучила и гадаех по ръцете и т.н. На онези, нашите затворници, които държаха на това. Там, в затвора дойде на свиждане леля ми и дойде на свиждане тази мадам Кеяри, която случая тогава с този с полицая, тя дойде, и с преводач пред директора, на свободно свиждане. Ние по налъми, така се ходи там и когато дойде там и когато обесиха Войков, канонада от налъми правехме ние за това нещо. И когато дойде тя - Калъпов се казваше директорът - пред него с нея говорихме на румънски и преводач, който превеждаше на него, на директора. А тя идва с мъжа си и ми носи сухи пасти от Савоя и скъпи неща. И казва: „Навярно някаква грешка с вас е станало." - „Не, госпожо, аз съм убедена комунистка." А пък тя казва: „От каква идея фикс страда това дете, идея фикс има." Така казваше тя за мене. Не беше убедена, че аз съм убедена комунистка. Но идва леля ми. И там двойни решетки така, на разстояние.
към текста >>

17. 3. ПИСМО НА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА ДО УЧИТЕЛЯ

Цветана Симеонова

ТОМ 13

Само пожълтелите върби, надвесени над Румънския бряг, напомнят късната есен.
Дунава е тих и бял, както го описва и поета. Повърхността му отражава леко небето. Бих казала с право, че тя е от чист седеф. Трептят отраженията на разноцветните шлепове, спряли на пристанището. Слънчевите лъчи по своя блясък и топлина не отстъпват на тия от лятото. Само пожълтелите върби, надвесени над Румънския бряг, напомнят късната есен. На левия хоризонт се очертава голям параход, комините на който са изпъстрени с бели пояси; след себе си той тегли 5-6 шлепа, червени, сини, бели. Интересен е кръга, който прави, за да остави натоварените шлепове, а след това бързо и свободно се плъзна към пристанището. Образа на обикновения ежедневен живот се среща във всички същества, които сноват из улицата и пристанището. Сега добре разбирам защо този образ не ми е правил впечатление, тъй като той и мен е поглъщал в себе си. Може да се видят нещата правилно, само когато сме вън от тях или когато сме далеч от тях.
към текста >>

18. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Брат Драган Попов: Тогава може да се помогне на румънския крал.
Може и магнетическо лекувание чрез паси: от главата надолу, покрай краката. Главата е свързана със слънцето, стомахът със земята, а с пасите течението от слънцето прекарвате през центъра на земята и после от центъра на земята прекарвате течението към центъра на слънцето. Но който прави паси ще почувствува в своите дробове болките на болния, но да не се съмнява и да си измие ръцете, и вътрешно съмнение да не остава. Който лекува и той се изтощава. Както болните от туберкулоза са сухи и слаби, изтощени, и трябва да бъдете много внимателни. Брат Драган Попов: Тогава може да се помогне на румънския крал. Учителят: Румънският крал трябва да си замине, за да се оправи положението. Ние можем да го излекуваме, но да повърне Добруджа на българите и Трансилвания на Австрия, но не ще я даде, а ще иска да ни даде 100,000 лева за лечението му, но те не ни трябват. За доброто на политиката той трябва да си отиде. Трябва да имате успокоение, вие трябва да бъдете спокойни. Вие сте на кораба ще излезете на брега, но кораба ще си отиде, па и всичко ваше материално ще си отиде с кораба.
към текста >>

Учителят: Румънският крал трябва да си замине, за да се оправи положението.
Главата е свързана със слънцето, стомахът със земята, а с пасите течението от слънцето прекарвате през центъра на земята и после от центъра на земята прекарвате течението към центъра на слънцето. Но който прави паси ще почувствува в своите дробове болките на болния, но да не се съмнява и да си измие ръцете, и вътрешно съмнение да не остава. Който лекува и той се изтощава. Както болните от туберкулоза са сухи и слаби, изтощени, и трябва да бъдете много внимателни. Брат Драган Попов: Тогава може да се помогне на румънския крал. Учителят: Румънският крал трябва да си замине, за да се оправи положението. Ние можем да го излекуваме, но да повърне Добруджа на българите и Трансилвания на Австрия, но не ще я даде, а ще иска да ни даде 100,000 лева за лечението му, но те не ни трябват. За доброто на политиката той трябва да си отиде. Трябва да имате успокоение, вие трябва да бъдете спокойни. Вие сте на кораба ще излезете на брега, но кораба ще си отиде, па и всичко ваше материално ще си отиде с кораба. Ще преминете в нов живот.
към текста >>

19. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Михаил ни отведе на своето място „Изгрев", То е хубаво място над Дунава, откъдето се открива хубава гледка над гладките дунавски води и румънския бряг, обраснал с върби, над който далеч на изток от румънска земя изгря Слънцето с величествена тържественост и блясък.
Вся се едно оживление и веселост. Запознанство с разните лица. В Оряхово ни срещнаха на гарата есперантисти и със знамената ни посрещнаха и приветствуваха. Отведоха ни в есперантския клуб и оттам разквартируваха в разни места, а ние отидохме у Михаил Краев. 22.VII.1934 год., неделя Станахме рано за наряд. Михаил ни отведе на своето място „Изгрев", То е хубаво място над Дунава, откъдето се открива хубава гледка над гладките дунавски води и румънския бряг, обраснал с върби, над който далеч на изток от румънска земя изгря Слънцето с величествена тържественост и блясък. Много приятна утрина. След наряда прочетохме от XII серия беседата „Даде плод". За пръв път с такава тържественост, красота и бодрост на духа четохме тая хубава и поучителна беседа. Отидохме си в града и в 9 ч бяхме на откриване конгреса. Откри се от военната музика с „Шуми Марица" и „Espera".
към текста >>

20. II. БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ

ТОМ 20

Нейни деца са: румънският Крал Карол; югославската Кралица-майка Мария и бившата гръцка Кралица Елисавета.
Освен посочените по-горе родства на българската царска династия, не е безинтересно да се посочи и едно родство по сватовство. Така с втората женитба на Н. В. Цар Фердинанд I династията ни се сроди и с голямата австрийска княжеска фамилия Ройс-Кьостриц, чиято потомка е о'Бозе почившата Царица Елеонора. Също така нашата династия се родее и с династията на съседните ни държави. Починалата напоследък румънска Кралица Мария е внучка на английската Кралица Виктория и на Принца-съпруг Алфред Сакс-Кобург-Гота, който пък е брат, както споменахме, на Цар Фердинандовия дядо. Нейни деца са: румънският Крал Карол; югославската Кралица-майка Мария и бившата гръцка Кралица Елисавета. От друга страна, същата румънска Кралица Мария е внучка и на Цар Освободителя, откъдето следователно нашето царско семейство се родее и с руската императорска династия на Романовците. Потомците на тия благородни родове са Негово Величество Цар Борис III (род. на 18 януари 1894 г., стар стил); Неговият брат Негово Царско Височество Княз Кирил и Техни Царски Височества Княгините Евдокия и Надежда. На 2 февруари 1896 г. продължителността на нашата царска династия, Негово Величество Цар Борис III, приемайки тайнството миропомазване, бе приятен в лоното на народната ни православна църква.
към текста >>

21. (44) Среща с царя на 5.V.1939 г. при Евдокия

ТОМ 20

Заговорихме тогава за Павел290, който Емануил го предупредил, че е неискрен, а тоя път и царят разбрал, че те са си нещо плюли в устата с румънския, защото друг път Павел му се е подигравал, а тоя път - не.
И Вашата болест е резултатът от стари ядове, които сега излизат. - Имам си ишиас и подагра. - Е, това са Франция и Германия, заедно те ядат.289 Той почна да се смее. Пак се върнахме на семейни подробности за царицата, която много го ядосала и заплашила, че ще пише вкъщи. Казах му да не [я] предизвиква, защото няма смисъл. Заговорихме тогава за Павел290, който Емануил го предупредил, че е неискрен, а тоя път и царят разбрал, че те са си нещо плюли в устата с румънския, защото друг път Павел му се е подигравал, а тоя път - не. Това обърнало внимание на царя. Разговорът минаваше на разни теми. Генчев не може да прости на «моторизирания» (Стойчо), загдето му измени за Шебека (Спас Ганев). - Генчев е като лупа - каза царят, - наблизо се вижда добре, а надалеч не може. - Той е питал Севов дали съм говорил за него нещо, но каквото имаше, аз си го казах навремето и в очите му.
към текста >>

22. (48) Срещи с Учителя и царя на 14.VI.1939 г.

ТОМ 20

Христова324 от Ангора, в който рапортуваше за срещата си с Гафенко325 румънски, който го подсетил и на когото той казал, че балканско споразумение без Добруджа е немислимо, на което Гафенко отговорил с отказ.
Страхът им помага за егоизма.» Среща с царя от 9 и 30 до 12 и 40 ч на 14.VI. 1939 г. в Стоянови Обект на разговора бяха рапортите на пълномощните министри от Рим: Поменов322 за разговора му с граф Чано323 и неговото настояване България да се определи към Оста и да отиде царят пак към Рим по причина на сватбата; като поменал, че нашата войска, и малко въоръжена, но ще ѝ бъде дадено оръжие от Германия и че сега я делят само 200 км от Охрид до Бъл[гария] и щели да минат през «свои» земи?! и пр. Рапортът на Т. Христова324 от Ангора, в който рапортуваше за срещата си с Гафенко325 румънски, който го подсетил и на когото той казал, че балканско споразумение без Добруджа е немислимо, на което Гафенко отговорил с отказ. Рапортът на Драганов Пръвчо от Берлин, в който се описва разговорът му със сръбския пълномощен министър в Берлин по повод посещението на Павел там; между другото пишеше за трите разочарования на Хитлер според един негов приближен: в Англия, в религията и в Полша. По тоя повод царят ми каза: - Това е вярно. Като говорих с него, видях това, което виждах някога в някои земледелци, които ме търпяха и уж обичаха, а не можеха да ми простят, че съм по-учен от тях, и скърцаха със зъби. Та, и Хитлер, когато му говорех, че Англия отначало е можела да губи война, но в края винаги ги е печелила - това ни учи историята, той се съгласяваше с това, а после избухваше и казваше, че той няма намерение никога да воюва с нея, и тупаше с юмрук: «Моята авиация ще разгроми Лондона в един час» и пр. Същото - и за религията; тоя човек иска да воюва срещу духовното с механически средства - то е все едно да иска да реже въздух с нож, но той, изглежда, това не може да схване, като че ли има нещо, което му пречи за това.
към текста >>

23. (72) Среща с царя на 11.II.1940 г.,

ТОМ 20

А прочетете и какво прави румънският крал - среща се с най-върлия си противник.
Каза, че говорил на Кьосето, и нямало какво да ме отегчава, но като му казах, че имам време и искам да чуя по-подробно, той ми каза, че като отивал в Белград, запитал Кьос[ето] колко българи имало в Добруджа и той му казал: 200 000, а после, като запитал Гафенко, той му казал: 150 000, но като настоял, той му казал: може да са 200 000, та от това вадел заключение, че можело нещо да се постигне, но маджарите били виновни, защото и те искали и пр. - Прави турчин пезевевниклик [пезевенлък], но дали за това няма да хвръкне Дервишката могила? - каза ми царят загрижен.491 - Ами видяхте ли и Метаксас492 какви ги приказвал вчера? - запитах го аз. - Да - каза той, - това иде още по-дебело да подчертае, че нещата са съвсем несигурни. А прочетете и какво прави румънският крал - среща се с най-върлия си противник. Царят го прочете на глас. Тогава му казах: - Какво има да чакате от такива несигурни правителства и хора? Не е ли по-добре да минете на друга линия? Нашето положение не е по силата на един балкански пакт, а на европейски. Имаме щастливия случай, че и двете воюющи страни са съгласни върху това, че ние трябва да сме неутрални.
към текста >>

24. (79) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 25.V.1940 г.

ТОМ 20

От Германия са дошли наставления в известни среди за едно представление «а ла Карол Румънски» у нас; подробности - устно. 6.
Пигменте от похвали не стават гиганти, нито великаните - джуджета от клеветите. Животът е, който проверява и дава истинската стойност на личностите и обществата. Принципите освобождават, законите задължават, а фактите принуждават. 4. В Момчилградско в някои села мъжкото население е било събирано и му било «внушавано» да се носи по нашенски, жените да хвърлят яшмаците и пр. работи, на които сега никак не им е времето... (това от военни е право). 5. От Германия са дошли наставления в известни среди за едно представление «а ла Карол Румънски» у нас; подробности - устно. 6. Едно оригинално «окръжно» за Филов. 7. Едно резюме, което щях да Ви изпратя за именния ден на Ваше Величество, но нямах подходящ куриер. И сега, вярвам, ако го прочетете с внимание, ще намерите поне една мисъл, която да Ви допадне. (Описанията на министрите прилагам също при настоящото.) С искрена почит: [подпис:] Любомир Лулчев 25.V.1940 г., София, Изгрева Ако обичате, сторете нещо за Георги Бочев (ул. Чаталджа № 6) [...не се чете].
към текста >>

25. (86) Среща с царя на 19.VIII.1940 г., дворец Враня, от 5 до 8 и 10 следобед

ТОМ 20

Румънският министър [на] външните [работи и нашият] да се срещнат на Дунава, да обменят мисли.
В туй време са се развивали някои действия, които той ми разправи най-подробно, но ще запиша съкратено. Идвал един румънец, който искал да сондира. Казали му, че по всичко друго може да говорим, но по териториите - не, понеже това е въпрос, [по] който не може да става никакъв спор - границите от 1912 година. Той си отишел. След това се явява предложението. Румънският министър [на] външните [работи и нашият] да се срещнат на Дунава, да обменят мисли. Нашият министър казва, че ако ще се говори за територията, той няма да иде, понеже ние сме казали нашето и той там трябва да мълчи, а ако ще се говори за друго, той е съгласен и на драго сърце ще иде. Това се предава изопачено, че изобщо не се приема предложението, и румънците се докачат. Това се донася от букурещкия наш пълномощен министър. Телеграфира му се да разясни, че отказът се отнася само до третиране на териториалните въпроси, понеже по тях сме казали последната си дума, а по други въпроси с радост ще приемем една среща. След това вече последва явяването [на] филоти553 с една «про мемория» от 15 страници пред министъра на външните работи, а след туй - и пред царя (той искал предварително да се срещне с царя, но понеже отсъствал, се срещнал с министъра, от което царят се възползвал и се приготвил, защото действително бил на легло и можал да стане в събота?
към текста >>

Колкото за това, че румънският крал не взел Варна, [и] то заради Евксиноград, това той направи, защото той чувстваше целия този поход като крайно несправедливо нещо, което той не понесе и умря на другата година, като при това той върна и войските си от Враждебна чак на Еркене.554 Ние не сме варвари и гробът ще се зачита.
Царят го оставил да свърши и тогава почнал да възразява. Преди всичко му казал, че много добре разбира краля им, защото, ако има коронован глава в света, който да държи рекорд по мъчните положения, в което е сега техният крал, това е самият той, цар Борис, но положението е сега такова, че той не може да направи никаква отстъпка териториална. Ако бяха искали да се пазарят, те биха искали границите на Сан-Стефанска България или тия, които румъните бяха подписали в 1918 година с нас и германците - до Кюстенджа, а ние си искаме това, което е било дадено от време - минималното - и за което дума не може да става. - Друг беше въпросът, ако когато бях канен от краля ви в 1931 година, когато загатнах на... и не се чуха думите ми, когато ме каниха втори път и казах на Татареску и той не чу, и когато ми казаха, че през Дунава е замръзнал и не може да се минува (като са искали да го накарат да мине през Добруджа), но аз казах, че там ще мина, когато се уредят работите, а сега ще мине през тук -и тогава не ме чуха и не ме разбраха. Тогава, ако бяхте направили жест, можеше да се отстъпва нещо, но сега, когато нашите права са признати от Англия, Германия, Русия и от вас самите, нямам възможност да отстъпя нещо, защото това ще се обърне на една стара гангрена, която ще влоши отношенията ни отново и с която ще си служат в нас и във вас да влошават трети сили, положението и по този начин няма да дойде този мир, който се чака и трябва да се установи между нас. Колкото за това, че румънският крал не взел Варна, [и] то заради Евксиноград, това той направи, защото той чувстваше целия този поход като крайно несправедливо нещо, което той не понесе и умря на другата година, като при това той върна и войските си от Враждебна чак на Еркене.554 Ние не сме варвари и гробът ще се зачита. Колкото затова, че нашата граница морска ще стане повече от вашата, това е географското положение и това не може да служи за нещо, така, както Германия и Русия са по-големи от Англия, а тя има по-големи морски граници от тях. После той е говорил за другите три-четири точки, за населението и пр., като е казал, че подробностите ще се уговорят от съответните министри. - По всичко друго ние ще искаме да им покажем нашето разположение, защото имаме желание те да намерят своите верни приятели завинаги от тая страна на Дунава. Изобщо, царят е говорил много хубаво, вдъхновено и отлично аргументирано, което, разбира се, аз не мога да репродуцирам тук, защото изобщо не мога да запомням текстуално. Похвалил е филоти, като е казал, че и той, ако беше на негово място, щеше да защищава така народа си и каузата; че той разбира много добре и краля и с радост би сторил всичко да облекчи неговото положение, което той сам, като държавен глава, е преживявал, та го знае много добре, но че няма тая възможност по главния въпрос, а по всичко друго е готов да стори така, че да няма изстъпления и да се зачетат правата на малцинствата там и пр.
към текста >>

26. (89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня

ТОМ 20

Ами ако бяхте се били, бяха паднали стотици хиляди, ако сега свиквахте коронни съвети, като Карол Румънски, тогава?
Това малодушие ме възмути. - Ама това е срамота! - казах. - Вас Ви поднесоха на тепсия Добруджа и Вие пак сте недоволен. Ама то е грехота вече! Ами ако бяхте се били, бяха паднали стотици хиляди, ако сега свиквахте коронни съвети, като Карол Румънски, тогава? - Благодарен съм, Лулчев, на Бога - така е, но и мен е тежко - няма кой да ми помага. Не мога повече да издържам. Нали видя как мислят [и какво] правят. Тогава му заговорих за Божилов и Габровски, че и двамата не са си на мястото. Че единият е кабинетен, не знае да работи със сърцата на хората, както Недев и Казанлиев може да не са умни хора и Недев го доказа, като изтърва това, което му дадохте в ръката, но въпреки това те са хора, които разбират хората.
към текста >>

27. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в Добруджа.
в Лондон се сключва мирен договор, с който се слага край на Балканската война. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция подписват таен военен договор, насочен срещу България. На 16 юни 1913 г. Фердинанд дава заповед за настъпление на българската армия срещу Сърбия и Гърция. На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в Добруджа. На 30 юни 1913 г. турската армия преминава граничната линия Мидия-Енос и заграбва Източна Тракия. На 10 юли 1913 г. румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София. И там биват спрени от един западен посланик.
към текста >>

румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София.
Фердинанд дава заповед за настъпление на българската армия срещу Сърбия и Гърция. На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в Добруджа. На 30 юни 1913 г. турската армия преминава граничната линия Мидия-Енос и заграбва Източна Тракия. На 10 юли 1913 г. румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София. И там биват спрени от един западен посланик. На 18 юли 1913 г. започват преговори за мир. На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна Добруджа, а Турция - Източна Тракия с Одрин. Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива.
към текста >>

Според Учителя Божият план е бил такъв, че се изпращат румънските войски да навлязат в България и да усмирят духовете, които са обсебили Фердинанд и приближените му и да турят ред.
Където е стъпил и отишел, никой не е прокопсал. Не прокопса България чрез Първата и Втората национални катастрофи. След абдикацията му през 1918 г. той заминава в Австрия и после -в Германия. Той е причината за развитието там на разрушителните идеи, които носи в себе си. 195. Според Учителя Божият план е бил такъв, че се изпращат румънските войски да навлязат в България и да усмирят духовете, които са обсебили Фердинанд и приближените му и да турят ред. Когато румънските войски са пред София, тогава Фердинанд се опомня. Но правят грешка, че взимат Добруджа, за което бяха разцепени от Хитлер. На 28 юни 1940 г. Румъния отстъпва Бесарабия и Буковина на СССР. На Унгария се връща Трансилвания.
към текста >>

Когато румънските войски са пред София, тогава Фердинанд се опомня.
Не прокопса България чрез Първата и Втората национални катастрофи. След абдикацията му през 1918 г. той заминава в Австрия и после -в Германия. Той е причината за развитието там на разрушителните идеи, които носи в себе си. 195. Според Учителя Божият план е бил такъв, че се изпращат румънските войски да навлязат в България и да усмирят духовете, които са обсебили Фердинанд и приближените му и да турят ред. Когато румънските войски са пред София, тогава Фердинанд се опомня. Но правят грешка, че взимат Добруджа, за което бяха разцепени от Хитлер. На 28 юни 1940 г. Румъния отстъпва Бесарабия и Буковина на СССР. На Унгария се връща Трансилвания. А на 20, 23 и 24 септември 1940 г.
към текста >>

И накрая румънските войски са изпратени да воюват срещу СССР, след като Хитлер напада СССР на 22 юни 1941 г. 196.
На 28 юни 1940 г. Румъния отстъпва Бесарабия и Буковина на СССР. На Унгария се връща Трансилвания. А на 20, 23 и 24 септември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват Унгария, Румъния и Словашко. И накрая румънските войски са изпратени да воюват срещу СССР, след като Хитлер напада СССР на 22 юни 1941 г. 196. На 20 април 1939 г., по случай 50-годишнината на Хитлер, бива поканен председателят на Народното събрание Стойчо Мошанов начело на българска делегация в Берлин. На срещата на Мошанов с външния министър на Германия фон Рибентроп за първи път се поставя въпросът за връщането на Добруджа. На 12 май 1939 г. е публикувана англо-турска декларация за помощ. След доклада на Мошанов за посещението в Берлин, цар Борис е изразил отрицателното си мнение срещу Хитлер, че е разрушил Мюнхенското споразумение, понеже той също е взел участие в подготовката на тази конференция.
към текста >>

Принц Павел е син на румънския крал Карол, той е далечен роднина на цар Борис по линия на румънската кралица Мария и дядото на цар Фердинанд. 291.
Същото е и тук. 289. Бащата на цар Борис е Фердинанд Кобург-Гота, роден във Виена от баща княз Август Сакс-Кобург-Готски, по народност немец. А майка му - Клементина Орлеанска, е дъщеря на френския крал Луи-Филип Орлеански. Та, цар Борис изплаща родовата карма на французите с ишиаса, а тази на германците - с подаграта. Освен това майка му Мария-Луиза Бурбон-Пармска е с кръвна връзка с френската кралска фамилия - Бурбоните. 290. Принц Павел е син на румънския крал Карол, той е далечен роднина на цар Борис по линия на румънската кралица Мария и дядото на цар Фердинанд. 291. Понякога Лулчев дава малки брошурки със Словото на Учителя Дънов на цар Борис, да ги прочете. Но той не ги чете, защото, както е признавал по-късно, изобщо не е разбирал за какво говори Дънов. 292. По внушение на църквата, на Синода и на други военни, полковник Радойков нарежда на капитан Харлаков с войници да разгони събора на Бялото Братство в гр. Търново през 1915 г. Виж «Изгревът», том XI, стр. 617-618.
към текста >>

Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г.
А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа. 2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция. Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява. Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война. Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г. Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският. 385.1) Цар Борис посещава Англия и има среща с английския крал Джордж VI от 12 до 14 септември 1938 г., като гостува на английското кралско семейство в Болморал. На 14 септември 1938 г. се среща с министьр-предсе-дателя Чембърлейн. На 25 септември 1938 г, се среща с Хитлер.
към текста >>

В подкрепа на румънските части пристигат руски части.
На 16 октомври 1915 г. Англия, Франция обявяват война на България, а няколко дни по-късно обявява и Русия. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Българските войски превземат Добрич и Тутракан. В подкрепа на румънските части пристигат руски части. Българските войски ги разбиват и отхвърлят. И най-интересното е, че българската конница разбива казаците и те обръщат да бягат със своите коне. Това го слушах непрекъснато от онези, които бяха от тази българска конница. Гордееха се. А за казаците е било голямо унижение и посмешище по онова време. 541.
към текста >>

Евгени Филоти, румънски пълномощен министър в България (1939 -1941 г.) 554.
На 6 ноември 1945 г., след 22-годишно изгнание, се завръща в България. През 1946 г. Великото Народно събрание го избира за министър-председател до 1949 г. На 22 юли 1949 г. умира в санаториум край Москва. 553. Евгени Филоти, румънски пълномощен министър в България (1939 -1941 г.) 554. На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България. На 28 юни 1913 г. румънските войски минават българските граници в Добруджа и стигат до линията Русе-Варна. На 2 юли 1913 г.
към текста >>

румънските войски минават българските граници в Добруджа и стигат до линията Русе-Варна.
умира в санаториум край Москва. 553. Евгени Филоти, румънски пълномощен министър в България (1939 -1941 г.) 554. На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България. На 28 юни 1913 г. румънските войски минават българските граници в Добруджа и стигат до линията Русе-Варна. На 2 юли 1913 г. румънски войски преминават Дунава при Оряхово и напредват в посока Враца и София. На 10 юли 1913 г. навлизат в Софийското поле и стигат до село Враждебна. 555. Лулчев съветва, че Добруджа трябва да се получи със съгласието на всички - Германия, Англия и СССР, за да няма впоследствие спорове.
към текста >>

румънски войски преминават Дунава при Оряхово и напредват в посока Враца и София.
На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България. На 28 юни 1913 г. румънските войски минават българските граници в Добруджа и стигат до линията Русе-Варна. На 2 юли 1913 г. румънски войски преминават Дунава при Оряхово и напредват в посока Враца и София. На 10 юли 1913 г. навлизат в Софийското поле и стигат до село Враждебна. 555. Лулчев съветва, че Добруджа трябва да се получи със съгласието на всички - Германия, Англия и СССР, за да няма впоследствие спорове. И наистина, на мирната конференция след Втората световна война в Париж на 10 февруари 1947 г. Южна Добруджа остана в границите на България. 556.
към текста >>

Властта на румънските чукои (феодали) е премахната.
На 7 септември 1940 г. в Крайова е подписан договорът между Румъния и България за възвръщане на Южна Добруджа. На 21 септември 1940 г. българската войска навлиза в Добруджа. Посрещнати са от местното население с венци и икони. Властта на румънските чукои (феодали) е премахната. А кой истински го подписа - виж «Изгревът», том VII, стр. 71. 559. Идеята за пълен неутралитет на България е дадена от Учителя. Царят възприема идеята, понеже няма друго какво да прави. Идеята за получаване на Южна Добруджа по мирен начин е също на Учителя.
към текста >>

28. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в Добруджа.
в Лондон се сключва мирен договор, с който се слага край на Балканската война. На 19 май 1913 г. Сърбия и Гърция подписват таен военен договор, насочен срещу България. На 16 юни 1913 г. Фердинанд дава заповед за настъпление на българската армия срещу Сърбия и Гърция. На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в Добруджа. На 30 юни 1913 г. турската армия преминава граничната линия Мидия-Енос и заграбва Източна Тракия. На 10 юли 1913 г. румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София. И там биват спрени от един западен посланик.
към текста >>

румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София.
Фердинанд дава заповед за настъпление на българската армия срещу Сърбия и Гърция. На 27 юни Румъния обявява война на България, като на 28 юни румънските войски навлизат в Добруджа. На 30 юни 1913 г. турската армия преминава граничната линия Мидия-Енос и заграбва Източна Тракия. На 10 юли 1913 г. румънските войски навлизат в Софийското поле, като стигат до София. И там биват спрени от един западен посланик. На 18 юли 1913 г. започват преговори за мир. На 28 юли е сключен Букурещкият мирен договор, според който Сърбия завзема Вардарска Македония, Гърция - Южна и Югоизточна Македония, Румъния взима Южна Добруджа, а Турция - Източна Тракия с Одрин. Учителят Дънов споменава, че румънците са изпълнили Волята Божия да умиротворят бесовете на Фердинанд, като дойдат до София без всякаква съпротива.
към текста >>

Според Учителя Божият план е бил такъв, че се изпращат румънските войски да навлязат в България и да усмирят духовете, които са обсебили Фердинанд и приближените му и да турят ред.
Където е стъпил и отишел, никой не е прокопсал. Не прокопса България чрез Първата и Втората национални катастрофи. След абдикацията му през 1918 г. той заминава в Австрия и после -в Германия. Той е причината за развитието там на разрушителните идеи, които носи в себе си. 195. Според Учителя Божият план е бил такъв, че се изпращат румънските войски да навлязат в България и да усмирят духовете, които са обсебили Фердинанд и приближените му и да турят ред. Когато румънските войски са пред София, тогава Фердинанд се опомня. Но правят грешка, че взимат Добруджа, за което бяха разцепени от Хитлер. На 28 юни 1940 г. Румъния отстъпва Бесарабия и Буковина на СССР. На Унгария се връща Трансилвания.
към текста >>

Когато румънските войски са пред София, тогава Фердинанд се опомня.
Не прокопса България чрез Първата и Втората национални катастрофи. След абдикацията му през 1918 г. той заминава в Австрия и после -в Германия. Той е причината за развитието там на разрушителните идеи, които носи в себе си. 195. Според Учителя Божият план е бил такъв, че се изпращат румънските войски да навлязат в България и да усмирят духовете, които са обсебили Фердинанд и приближените му и да турят ред. Когато румънските войски са пред София, тогава Фердинанд се опомня. Но правят грешка, че взимат Добруджа, за което бяха разцепени от Хитлер. На 28 юни 1940 г. Румъния отстъпва Бесарабия и Буковина на СССР. На Унгария се връща Трансилвания. А на 20, 23 и 24 септември 1940 г.
към текста >>

И накрая румънските войски са изпратени да воюват срещу СССР, след като Хитлер напада СССР на 22 юни 1941 г. 196.
На 28 юни 1940 г. Румъния отстъпва Бесарабия и Буковина на СССР. На Унгария се връща Трансилвания. А на 20, 23 и 24 септември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват Унгария, Румъния и Словашко. И накрая румънските войски са изпратени да воюват срещу СССР, след като Хитлер напада СССР на 22 юни 1941 г. 196. На 20 април 1939 г., по случай 50-годишнината на Хитлер, бива поканен председателят на Народното събрание Стойчо Мошанов начело на българска делегация в Берлин. На срещата на Мошанов с външния министър на Германия фон Рибентроп за първи път се поставя въпросът за връщането на Добруджа. На 12 май 1939 г. е публикувана англо-турска декларация за помощ. След доклада на Мошанов за посещението в Берлин, цар Борис е изразил отрицателното си мнение срещу Хитлер, че е разрушил Мюнхенското споразумение, понеже той също е взел участие в подготовката на тази конференция.
към текста >>

Принц Павел е син на румънския крал Карол, той е далечен роднина на цар Борис по линия на румънската кралица Мария и дядото на цар Фердинанд. 291.
Същото е и тук. 289. Бащата на цар Борис е Фердинанд Кобург-Гота, роден във Виена от баща княз Август Сакс-Кобург-Готски, по народност немец. А майка му - Клементина Орлеанска, е дъщеря на френския крал Луи-Филип Орлеански. Та, цар Борис изплаща родовата карма на французите с ишиаса, а тази на германците - с подаграта. Освен това майка му Мария-Луиза Бурбон-Пармска е с кръвна връзка с френската кралска фамилия - Бурбоните. 290. Принц Павел е син на румънския крал Карол, той е далечен роднина на цар Борис по линия на румънската кралица Мария и дядото на цар Фердинанд. 291. Понякога Лулчев дава малки брошурки със Словото на Учителя Дънов на цар Борис, да ги прочете. Но той не ги чете, защото, както е признавал по-късно, изобщо не е разбирал за какво говори Дънов. 292. По внушение на църквата, на Синода и на други военни, полковник Радойков нарежда на капитан Харлаков с войници да разгони събора на Бялото Братство в гр. Търново през 1915 г. Виж «Изгревът», том XI, стр. 617-618.
към текста >>

Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г.
А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа. 2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция. Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява. Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война. Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г. Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският. 385.1) Цар Борис посещава Англия и има среща с английския крал Джордж VI от 12 до 14 септември 1938 г., като гостува на английското кралско семейство в Болморал. На 14 септември 1938 г. се среща с министьр-предсе-дателя Чембърлейн. На 25 септември 1938 г, се среща с Хитлер.
към текста >>

В подкрепа на румънските части пристигат руски части.
На 16 октомври 1915 г. Англия, Франция обявяват война на България, а няколко дни по-късно обявява и Русия. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния. Българските войски превземат Добрич и Тутракан. В подкрепа на румънските части пристигат руски части. Българските войски ги разбиват и отхвърлят. И най-интересното е, че българската конница разбива казаците и те обръщат да бягат със своите коне. Това го слушах непрекъснато от онези, които бяха от тази българска конница. Гордееха се. А за казаците е било голямо унижение и посмешище по онова време. 541.
към текста >>

Евгени Филоти, румънски пълномощен министър в България (1939 -1941 г.) 554.
На 6 ноември 1945 г., след 22-годишно изгнание, се завръща в България. През 1946 г. Великото Народно събрание го избира за министър-председател до 1949 г. На 22 юли 1949 г. умира в санаториум край Москва. 553. Евгени Филоти, румънски пълномощен министър в България (1939 -1941 г.) 554. На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България. На 28 юни 1913 г. румънските войски минават българските граници в Добруджа и стигат до линията Русе-Варна. На 2 юли 1913 г.
към текста >>

румънските войски минават българските граници в Добруджа и стигат до линията Русе-Варна.
умира в санаториум край Москва. 553. Евгени Филоти, румънски пълномощен министър в България (1939 -1941 г.) 554. На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България. На 28 юни 1913 г. румънските войски минават българските граници в Добруджа и стигат до линията Русе-Варна. На 2 юли 1913 г. румънски войски преминават Дунава при Оряхово и напредват в посока Враца и София. На 10 юли 1913 г. навлизат в Софийското поле и стигат до село Враждебна. 555. Лулчев съветва, че Добруджа трябва да се получи със съгласието на всички - Германия, Англия и СССР, за да няма впоследствие спорове.
към текста >>

румънски войски преминават Дунава при Оряхово и напредват в посока Враца и София.
На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България. На 28 юни 1913 г. румънските войски минават българските граници в Добруджа и стигат до линията Русе-Варна. На 2 юли 1913 г. румънски войски преминават Дунава при Оряхово и напредват в посока Враца и София. На 10 юли 1913 г. навлизат в Софийското поле и стигат до село Враждебна. 555. Лулчев съветва, че Добруджа трябва да се получи със съгласието на всички - Германия, Англия и СССР, за да няма впоследствие спорове. И наистина, на мирната конференция след Втората световна война в Париж на 10 февруари 1947 г. Южна Добруджа остана в границите на България. 556.
към текста >>

Властта на румънските чукои (феодали) е премахната.
На 7 септември 1940 г. в Крайова е подписан договорът между Румъния и България за възвръщане на Южна Добруджа. На 21 септември 1940 г. българската войска навлиза в Добруджа. Посрещнати са от местното население с венци и икони. Властта на румънските чукои (феодали) е премахната. А кой истински го подписа - виж «Изгревът», том VII, стр. 71. 559. Идеята за пълен неутралитет на България е дадена от Учителя. Царят възприема идеята, понеже няма друго какво да прави. Идеята за получаване на Южна Добруджа по мирен начин е също на Учителя.
към текста >>

29. 1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите

ТОМ 21

Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна Добруджа и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта... Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин.
1019, стр. 2, 4) Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите от войните. Господа народни представители, Огънят, който пламна в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин Камък, Шипка, Шейново и бе подет от българската майка и предаван от поколение на поколение като скъп дар. Този свещен огън окриляше нашите борци в най-тежките дни на борби, които води племето ни за обединението си. Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна Добруджа и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта... Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин. Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив. Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-достойните синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските, добруджанските, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб. Други творци на тия славни дни се завърнаха здрави и читави при своите близки и се заловиха за своите мирновременни трудове. Близо 37 000 души оставиха по бойните поля части от телата си и се завърнаха с дървени краища, стъклени очи, изхабени нерви. Като деца в един труден и тежък живот, никому непотребни, никому ненужни, всекиму в тежест дори и на най-близките си.
към текста >>

30. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

ТОМ 21

Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г.
Той отвори вратата и аз излязох. Този портокал остана у нас до 12.01.1944 г., когато го изядохме, преди да се евакуираме от София. Така завърши нашият мълчалив разговор, който даде голям резултат. (Отрицателните сили са слухари и като чуят нещо, веднага го развалят. В духовния и в по-горните светове всички разговори са с телепатия.) На другия ден баща ми го изпращат с бригадата да трасират път от Силистра до някое село, до което има път от Русе. Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г. няма път от Русе до Силистра. За първи път тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война. Баща ми замина в командировка в неговия роден град, обади се с писмо и доста се забави. Зимата рано ни зави с белия си юрган. Направихме си шейни с кормило и се пързаляхме покрай гората и квартала.
към текста >>

31. VI. Случки и събития в България, свързани с дейността на Учителя

1. Политически събития

ТОМ 22

Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка.
Учителят казва: „Един човек със своята силна и светла мисъл може да спре цяла армия." (64) „Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора... Добрата мисъл твори чудеса. (26, с. 88) Румънците, необезпокоявани от българските войски, каквито не е имало на северната ни граница, нахлуват в България и достигат до село Враждебна. Учителят се качва на една лека кола и се отправя към тях. Той насочва мощната си мисъл към главнокомандващия румънските войски и техния крал: „Войските да се върнат веднага в Румъния." Румънците тръгват обратно и си отиват, без да пукне дори и една пушка. Цялата тази авантюра на Фердинанд завършва с позорния Букурещк и мирен договор от 28 юли 1913 г., по силата на който Румъния взима Добруджа, Турция - Одрин и Тракия, а Гърция и Сърбия поделят Беломорска Тракия. На 15 юли 1915 г. избухва Първата световна война. Учителят предупреждава Фердинанд България да остане неутрална, защото, ако воюва, ще загуби войната. Фердинанд отговаря, че не слуша ясновидци, и на 1 октомври 1915 г.
към текста >>

32. 8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Тая съкратена процедура на методата на Луи Куне привлича по целия сват едно мнозинство последователи и книгата му претърпява 121 издания, а е преведена на английски, френски, испански, португалски, холандски, италиански, руски, датски, шведски, норвежки, румънски, турски, малайски и на няколко индийски наречия, а също и на унгарски, полски, чехски, сръбски, български и гръцки езици.
Пълна слънчева баня. 2. Частична слънчева баня. В) Обтривни бани 1. Коремно-обтривна баня. 2. Обтривно-седяща баня. Тая съкратена процедура на методата на Луи Куне привлича по целия сват едно мнозинство последователи и книгата му претърпява 121 издания, а е преведена на английски, френски, испански, португалски, холандски, италиански, руски, датски, шведски, норвежки, румънски, турски, малайски и на няколко индийски наречия, а също и на унгарски, полски, чехски, сръбски, български и гръцки езици. Ясно е, че не ми бе възможно дори пространно с мои думи да предам методите и на двамата природолечители, с които си служа в моята практика, а още повече - да пратя проби и лекарства, понеже в повечето случаи си служа с природните агенти - слънцето, водата и въздуха. А в билколечението толкова са разнообразни лекарствата, че те не могат да се сведат до единствено лекарство, комбинирано - рецепта за дадена болест. И двамата природолечители си служат със строгата диета на вегетарианската храна, която в моята практика се уверих, че е и едно лечебно средство. Мога смело да потвърдя, че в лекуването с билки най-същественото условие за излекуване на всяка болест е строгата вегетарианска диета, така че и най-сполучливата комбинация на билки по качество и количество за дадена болест без такава диета е невъзможно да се излекува основно, и особено - хроническите болести. В заключение ще прибавя, че в нас е крещяща нуждата от една водолечебница, в която в два отдела да се прилагат тия методи.
към текста >>

33. 37. ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР

Сава Симеонов

ТОМ 23

Там се сблъсква с румънските чокойски синове, които са били богати и са унижавали българите.
37. ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР Баща му го изпраща да учи в Букурещ ветеринарна медицина. Там се сблъсква с румънските чокойски синове, които са били богати и са унижавали българите. А в Румъния по това време има много българи, които са останали още от турско време и не са се преселили в България. Студентът Иван често им гостува, вижда онеправданото им състояние - че са роби на румънските чо- кои, и се опитва да се бори срещу тях. Влиза в дрязги със синовете на чокоите. И напуска Букурещ и се връща в България. После баща му го изпраща в гр.
към текста >>

Студентът Иван често им гостува, вижда онеправданото им състояние - че са роби на румънските чо- кои, и се опитва да се бори срещу тях.
37. ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР Баща му го изпраща да учи в Букурещ ветеринарна медицина. Там се сблъсква с румънските чокойски синове, които са били богати и са унижавали българите. А в Румъния по това време има много българи, които са останали още от турско време и не са се преселили в България. Студентът Иван често им гостува, вижда онеправданото им състояние - че са роби на румънските чо- кои, и се опитва да се бори срещу тях. Влиза в дрязги със синовете на чокоите. И напуска Букурещ и се връща в България. После баща му го изпраща в гр. Парма, в Италия, и той там завършва. Връща се в България.
към текста >>

34. В) Портрет на Петър Василев Иванов

ТОМ 24

Всички мълчали, когато той не само на български, но и на румънски и английски се молел, казвайки: "Господи дай ми мира Си!
На Бога трябва да уповаваш! " На посочения ден от пастор Василев, 18 март (по нов стил 31 март) четвъртък, г-жа Василева е последно с него. Тогава той кръстосал ръце и започнал да се моли, като гласа му ставал все по-силен. Събрали се болните край него и от другите стаи. Гласът му се носел по коридора. Всички мълчали, когато той не само на български, но и на румънски и английски се молел, казвайки: "Господи дай ми мира Си! . . . Мир искам сега! . . . Прости ми, Господи! ... Аз съм най- големия грешник.. .
към текста >>

Пастор Василев се молил за тези край него, за румънския народ, за всички в града, които живеели, но не искали да познаят Бога.
Сега, Господи, спаси душата ми!... Прости и на всичките ми приятели! Аз прощавам на всички и ако има нещо което съм забравил и не мога да си го спомня сега, нека и него, Господи, да ми простиш! Аз прощавам на всички. Домът ми, Господи, децата ми имат голяма нужда от Тебе. . Пастор Василев се молил за тези край него, за румънския народ, за всички в града, които живеели, но не искали да познаят Бога. Той казал: "Отвори им очите, Господи, да те познаят и прости им този грях." Когато бил в молитва, той бил с поглед, отправен към небето (нагоре) след това той се обърнал към съпругата си с думите: "Аз си отивам, отивам си вече". Тя му отговорила: "И аз ще дойда с тебе..." А той отговорил: "Не можеш да дойдеш с мене, защото не е мое да ти дам: ти имаш работа, да-гледаш дома си още малко и тогава ще дойдеш при мене. Сбогом!... Сбогом! " Тогава той замълчал. Лицето му придобило особена красота ... като че било озарено от някаква светлина и с усмивка на уста издъхнал.
към текста >>

35. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

ТОМ 24

пладне яхтата потегли към Бекет, на отсрещния румънски бряг, но отведнъж зави и тръгна нагоре по Дунава към Лом и Видин.
Реверендите бяха у пастор Кох, дал им doner, вино не пили. Теохаров, който опонирал, беше министър на Правосъдието, дошел наскоро от Русия, надъхан с нетолерантни възгледи на руското духовенство спрямо мисионерското дело в България". Прелиствам още много страници и се спирам на мястото, гдето става въпрос за заминаването на княз Батенберг от България: "На 10 август, все същата 1886 г., бях в крайдунавския град Оряхово. Рано сутринта, на другия ден, видях на скелята яхтата "Александър I", дошла от Русе да отведе през нощта княз Александър Батенберг. По обяд със закрит файтон, пристигна в града князът, слезе с файтона долу на скелята, влезе в яхтата с придружаващите го лица и към 4 часа сл. пладне яхтата потегли към Бекет, на отсрещния румънски бряг, но отведнъж зави и тръгна нагоре по Дунава към Лом и Видин. Отпосле се узна, че яхтата се пак извила и потеглила надолу по Дунава за Рени, където бил изведен княз Александър и отправен към австрийската граница". По-нататък се дават подробности по замислянето и издигането на Свищовското евангелско училище. Намирам и следите редове за първото посещение през м. май 1888 г. в Свищов на княз Фердинанда, придружен от министър-председателя Стамболов и отседнал в дома на г. Ангелова.
към текста >>

36. 4.3.2. Федерация на Балканските държави

ТОМ 24

Освен славянските: български, сръбски и хърватски, които макар и близки, сам.и донейде се различават; имаме и съвсем различаващи се от другите: албански, гръцки и румънски.
Три от Балканските държави: България, Сърбия и Романия имат династични или наследствени държавни глави. Те мъчно ще се приспособят към Федерацията, та ще трябва да се отстранят. Ала ако откажат да се оттеглят доброволно, какво би трябвало да се прави? В такъв случай, стига народа и държавниците да бъдат убедени, че туй е необходимо; ние знаем от много примери в историята, как държавни глави могат се отстрани от власт хуманно и легално, без каквото и да би сътресение или кръвопролитие. 2. Пречка на езиковото различие. Освен славянските: български, сръбски и хърватски, които макар и близки, сам.и донейде се различават; имаме и съвсем различаващи се от другите: албански, гръцки и румънски. Това е сериозна пречка, ала не и фатална. Канада, Южна Африка и най-вече Швейцария са разрешили тоя езиков проблем. Трите равноправни езика: немски, френски и италиански, никак не пречат на Швейцарската федерация да бъде може би най-щастливата в Европа страна. Което накратко значи: стига да имаме воля, намери ще се и начин. 3. Пречка от държавници, по-право от дребните хора, политиканствующи - тая напаст от партизани, които под булото на патриотизъм днес разядат всички балкански страни.
към текста >>

37. 7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ

ТОМ 24

Качвайки се, неочаквано за него, той е заобиколен от няколко крадци, които, разбирайки, че той не знае румънски език, започват да се уговарят и нареждат на файтонджията да кара.
Тази нейна силна вяра й давала винаги сили за смели решения. Драгомир пристига късно през нощта на букурещката гара. Виелица, полутъмно. Гарата бързо остава безлюдна. Драгомир, с двете патерици и торбичка успява да намери файтон. Качвайки се, неочаквано за него, той е заобиколен от няколко крадци, които, разбирайки, че той не знае румънски език, започват да се уговарят и нареждат на файтонджията да кара. Тези крадци водят оживен разговор помежду си и само един от тях го е подпитвал на български език какво носи и къде отива. При тръгването си за Румъния, Драгомир е бил научил малко румънски език и в този опасен момент той се обърнал към файтонджията да го закара до един хан. Крадците, уплашени, че намеренията им са разкрити, избягали. В хана Драгомир попада в една стая с един богат българин, дошъл от Америка. В разговор станало ясно, че този българин на младини е бил лекуван и спасен в Русе от вуйчото на Драгомир, д-р Михайловски, брат на майка му Този човек харесал и обикнал Драгомир и предложил да го вземе в Америка.
към текста >>

При тръгването си за Румъния, Драгомир е бил научил малко румънски език и в този опасен момент той се обърнал към файтонджията да го закара до един хан.
Виелица, полутъмно. Гарата бързо остава безлюдна. Драгомир, с двете патерици и торбичка успява да намери файтон. Качвайки се, неочаквано за него, той е заобиколен от няколко крадци, които, разбирайки, че той не знае румънски език, започват да се уговарят и нареждат на файтонджията да кара. Тези крадци водят оживен разговор помежду си и само един от тях го е подпитвал на български език какво носи и къде отива. При тръгването си за Румъния, Драгомир е бил научил малко румънски език и в този опасен момент той се обърнал към файтонджията да го закара до един хан. Крадците, уплашени, че намеренията им са разкрити, избягали. В хана Драгомир попада в една стая с един богат българин, дошъл от Америка. В разговор станало ясно, че този българин на младини е бил лекуван и спасен в Русе от вуйчото на Драгомир, д-р Михайловски, брат на майка му Този човек харесал и обикнал Драгомир и предложил да го вземе в Америка. Драгомир съзнавал, че все пак майка му и сестричките му се нуждаят от неговата подкрепа и отказал. Този българин се заел и водил Драгомир по всички големи лекари, които предлагали отрязване на крака.
към текста >>

38. 14. Религиозните общности

ТОМ 24

Те се установяват в града покрай търговията им с храни - били са посредници на румънски търговски къщи в Браила и Галац, закупували са храни в града и ги изпращали по Дунав.
Кирил и Методий", "Свето Възнесение", Съборната църква "Света Троица" и манастирската църква "Света Богородица". Нейните свещенослужители са били опозиционно настроени към мисията и прокарали в общината местни нареждания според които всеки, който провежда каквато и да е било публична проява, трябва да получава специално разрешение, а чиновниците просто не ги издават. [3-142]. Малка част от населението посещава Римокатолическата църква. Това са главно търговци римокатолици, които били поданици на западно европейски държави и имали привилегировано положение в Турската империя, както и 5-6 семейства от местното население. Юдаизма е изповядван сред придошлите от Румъния в Свищов 15-20 израелски семейства, които за религиозните си нужди имали хавра и свещенослужител при нея. Те се установяват в града покрай търговията им с храни - били са посредници на румънски търговски къщи в Браила и Галац, закупували са храни в града и ги изпращали по Дунав. Многобройното турско население посещава мюсюлманските джамии - храмовете на Исляма и си има своите свещенослужители - ходжите и своя свещена книга - Корана. [5-74] Промяната на света, която носи Петър Дънов в Свищов ще направи след години, негови последователи протестантския пастор Петър Тихчев, който ще вземе участие в първите срещи на Синархическата верига. Тази промяна ще накара да чете Словото от беседите православен свещеник, ще заинтересова да посещава молитвените събрания на свищовската група един ходжа - зетя на дядо Юсуф от махала Чифте кафене, а един равин в София ще проучва, прилага и занесе Словото от беседите на Учителя в Израел.
към текста >>

39. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

ТОМ 25

За тази цел даже тя позволява на румънците в Бесарабия да си служат в църква на румънски език.
България е победителка. България е силна, прославена, в устата на всичкия свят. Но когато е вече изтощена, ето какви работи се занареждат. Неспазилата обещания неутралитет Румъния, вместо да очаква наказание за своята подлост, иска компенсация "за спазване.неутралитет"! Франкфуртер Цайтунг, и други добре информирани вестници, съобщават, че Русия сама предложила да даде това възнаграждение на Румъния, за да я откъсне от Тройния съюз и привърже към Тройния Антант. За тази цел даже тя позволява на румънците в Бесарабия да си служат в църква на румънски език. Че това е дело на Русия се виждаше и по това обстоятелство, че попитана Румъния где иска да се третира въпроса за компенсацията, тя избира Петербург. Държава от Тройния съюз, подир неспазване неутралитет към държава близка до Тройния Антант, иска награда за своето престъпление в държава от противния ней лагер! Сърбия, подписала договор, се окопава в непринадлежащи ней по този договор земи и иска ревизия на договора, като декларира, че няма да отстъпи нито педя от завзетата земя. Това прави Сърбия не само въпреки подписа на краля си и тоя на отговорния министър, но, главното, въпреки гаранцията на руския император. Как смее Сърбия да помисли даже това, когато, освен гдето се знае опасността за нея от развалянето на съюза, за който тя толкова беше молила, но е известно и това обстоятелство, че за да бъде признат от Русия на сръбския престол, зает след убийство, и след Русия от всички държави, крал Петър е дал два пъти клетва, с ръка на Евангелие, пред руския император за послушание.
към текста >>

България не е кюп мед всеки да бърка в него." И правителството не обръща внимание на румънските представления.
Румъния повдига нови претенции. Официално Русия отговаря на Румъния, че няма да й се бърка в работата по това дело. Д-р Данев се съветва у Неклюдова и този го успокоява. "Русия няма да позволи. На Румъния й стига Силистра. България не е кюп мед всеки да бърка в него." И правителството не обръща внимание на румънските представления. Трябва да се обърне много голямо внимание, за разрешение зададената ни проблема за виновността на погрома, на факта, че д-р Данев съобщава абсолютно всичко вършено от правителството рускому посланику, прилагайки точно и чистосърдечно своята политика на открити карти с Русия. Българското правителство има точни и обширни сведения за несъюзнишкото поведение на Сърбия в окупираната от нея Македония. Още в медените за съюза месеци ноември и декември комитетът на М.-О. организация представлява в министерството на Вънкашните работи рапорти с многобройни факти (само единият рапорт е съдържал 150) за лошото поведение на сърбите. Всичко това съобщавано на Русия, като гарантка на съюза, в отговор иде успокоение.
към текста >>

Кой спре румънските войски да не вземат София и главно да не прекъснат ж.
Казват, всичките европейски дипломати викали на турците да не правят това, само Гирс им викал: "Да не минавате Марица! " което означава, "Идете до Марица". Руските държавници не скриват задоволството си от вземането на Тракия назад от Турция; кореспондента на Новое Время бе заведен от Цариград в Одрин със специален трен и му устроиха военни тържества, както преди няколко време на Пиер Поти. Разбира се, от признателност за дадения им дар. Румъния стига до София. Кой спре румънските войски да не вземат София и главно да не прекъснат ж. п. съобщения? Защото ако това бе сторено ние не можехме си представи какво бихме били сега. Ако ж. п. съобщения бяха прекъснати I-ва армия нямаше да може да отиде на помощ на II-ра, гърците безпрепятствено щяха да дойдат в София, гдето щяха да се срещнат и четирите армии и... Да, кой спря румънците на няколко километра от София? - Там е спасението на България.
към текста >>

Царят, освободен от "протекторската" опека на руския агент чрез д-р Данева, бърза да изрази готовността си да отстъпи на румънските искания, и крал Карол достигнал желанието си издава заповед до войските си да спрат.
п. съобщения? Защото ако това бе сторено ние не можехме си представи какво бихме били сега. Ако ж. п. съобщения бяха прекъснати I-ва армия нямаше да може да отиде на помощ на II-ра, гърците безпрепятствено щяха да дойдат в София, гдето щяха да се срещнат и четирите армии и... Да, кой спря румънците на няколко километра от София? - Там е спасението на България. Царят, освободен от "протекторската" опека на руския агент чрез д-р Данева, бърза да изрази готовността си да отстъпи на румънските искания, и крал Карол достигнал желанието си издава заповед до войските си да спрат. Сигурно, някои наши, още не освободени от русофилската хипноза, ще кажат, че това е сторила Русия, но защо със спирането на Румъния не спряха и послушните на Русия, Сърбия и Гърция? Тези напъваха с всички сили и напразно нашите делегати чакат в Ниш за преговори. На Калиманското поле сърбите правят свръхчовешки усилия да отблъснат 7-та наша дивизия, за да се съединят с гърците; това сторено, II-ра армия щеше да бъде окончателно унищожена, централната ни армия оградена и може би в Кюстендилското поле щеше да намери своя вечен гроб. На 5 юни 8 дивизия и Опълчението се хвърлиха към "Говедарник". Изморените и вече доста отпаднали духом войски на 6 юли вземат тази висота и застрашават Кочане и Щип.
към текста >>

40. III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

Софроний Ников

ТОМ 25

Защо, когато нашата флота, при приближаването на румънските войски до Варна, избяга да се скрие в руското пристанище Ялта, защо е била посрещната с необяснима злоба и без да й се даде въглища й било заповядано до пет часа вечерта да излезе от руските води посред Черно море без въглища и на произвола на румънска и турска флота?
Не се ли натрапва мисълта, че съвсем друго се е готвело със съюза и неочаквания обрат е извикал изненада и озлобление?... 18. Тържеството на Балканския съюз е тържество и на създателката Русия. Народната маса в Русия инстинктивно чувствуваше това и успехът на съюзното оръжие из Тракия извикваше у нея несдържан изблик от радост, както беше в случаите на падането [на] Одрин, пристигането на Радко Димитриев в Петербург и пр. Защо руското правителство, ако имаше присърце съюзното дело, беше смутено от тази всенародна радост и заповяда да заиграят камшиците по гърбовете на събралия се на 14 март народ по улиците на Петербург, събрал се да се радва? Защо се направи мъмрене на Думата и почти с едно махване на ръка възхитената дотогава от нас руска преса изведнъж се опълчи против нас? Защо, когато нашата флота, при приближаването на румънските войски до Варна, избяга да се скрие в руското пристанище Ялта, защо е била посрещната с необяснима злоба и без да й се даде въглища й било заповядано до пет часа вечерта да излезе от руските води посред Черно море без въглища и на произвола на румънска и турска флота? И когато после я оставят да остане, обезоръжават параходите, като вземат затворите на оръдията и известни части от парахода и миноноските, за да не могат те вече да плуват? Защо през всичко време екипажа не е бил пущан навътре от една определена граница? Защо се третират като разбойници дошли при "майка си" за покров? О, Русия, как ще обясниш това доверие синовно на България, която, според твоите дипломати, уж ти била изневерила, а тича сама под твоя покров в момент на опасност? Защо, защо това по заповед опълчване целия руски народ против България?
към текста >>

41. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

ТОМ 25

Бобчева от 26 юни, беше предоставил спирането на румънците на Русия и тази не стори това, та ако Д-р Данев все още останеше министър и след и пристигането на румънските войски до София, то те щяха да влязат в столицата ни и България щеше да бъде изличена от картата на Европа.
нам предстоеше война с Турция. След обявяване независимост ние щяхме да се бием с Турция вече като равни, когато преди нашата борба щеше да бъде погледната, юридически, като бунт, като въстание против суверен. Те са дребни работи, би рекъл някой, но в същност те тежат твърде много пред един европейски свят, който е отрасъл в законност. 9. Последна и най-велика заслуга на цар Фердинанд. Понеже д-р Данев, с телеграмата си до С. Бобчева от 26 юни, беше предоставил спирането на румънците на Русия и тази не стори това, та ако Д-р Данев все още останеше министър и след и пристигането на румънските войски до София, то те щяха да влязат в столицата ни и България щеше да бъде изличена от картата на Европа. Влезли в София, ж. п. движение щеше да бъде спряно, ген. Кутинчев нямаше да може да бъде пренесен бързо до Баня-Костенец, отгдето той през Родопите пристигна в Неврокоп и там заплаши гърците, и тъй ги принуди на 16 юли да искат примирие; едва държаща се 2-а армия щеше да бъде отблъсната и разпиляна, 4 и 5 армии заградени в Кюстендилско поле и изклани до един, и съюзниците щяха да се съберат в София да делят България. Но румънците спряха, железницата бе свободна и помощта от 2-а армия дойде навреме, за да може да се успее да се спре гръцката армия и днес да сме още живи като нация. Кой спря румънците и тъй България днес е жива?
към текста >>

Самият румънски крал ни го каза, че той заповядал да се спре войската от жал към Кобурговия дом.
движение щеше да бъде спряно, ген. Кутинчев нямаше да може да бъде пренесен бързо до Баня-Костенец, отгдето той през Родопите пристигна в Неврокоп и там заплаши гърците, и тъй ги принуди на 16 юли да искат примирие; едва държаща се 2-а армия щеше да бъде отблъсната и разпиляна, 4 и 5 армии заградени в Кюстендилско поле и изклани до един, и съюзниците щяха да се съберат в София да делят България. Но румънците спряха, железницата бе свободна и помощта от 2-а армия дойде навреме, за да може да се успее да се спре гръцката армия и днес да сме още живи като нация. Кой спря румънците и тъй България днес е жива? Оранжевата книга казва, че румънците на 4 юли решават да спрат; тази дата е два дена след падането на д-р Данев и млъкването на зловещото руско агентство. Самият румънски крал ни го каза, че той заповядал да се спре войската от жал към Кобурговия дом. Па и казват, че Франц-Йосиф телеграфирал Карелю, че „Ти влизаш в София, но там унищожаваш дом на Кобурга". Тежко ни, ако на нашия престол имахме татарската династия на Мингрели, натрапвана ни от Русия, или някоя наша домородна династия, или един неизвестен Батенберг! Тежко ни, ако нашата династия не беше свързана с роднински връзки с всички царски дворове и самата тя нямаше множество лични достойнства. Днес вместо България щеше да има Румъния, Сърбия и Гърция на Балканите. И ако ние днес все сме една свободна нация, а не тъпкани и малтретирани от румъни, сърби и гърци, ако все още можем свободно да си говорим на нашата българска реч, ако днес се радваме на политическа свобода, а не сме тъпкани от „културни" румъни, от пияни сърби и зверове гърци, това ние дължим на нашата династия, която като спря румънците даде възможност пак на народът-армия да спре гърци и сърби.
към текста >>

42. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

ТОМ 25

Румънският крал сам го каза, че спрял от съжаление към Кобурга, като си припомнил службата на Наполеона III.
- Когато пада човекът с доверие към Русия, с когото водителите на руската политика си играеха най-недостойно, когато млъква зловещото руско агентство, и новото правителство се отнася направо към Румъния на 4 юли. Русия ли спря румънците? Това, преди всичко, не се вижда от никой документ, па и ако можеше тя да спре Румъния, защо не спря Сърбия и Гърция? Или ще каже някой, че не са искали да слушат? Тогава, защо още досега тя ги държи в топлата си пазва и не дава прашец да падне върху им? Румънският крал сам го каза, че спрял от съжаление към Кобурга, като си припомнил службата на Наполеона III. Тежко ни, ако имахме на нашия престол татарска фамилия, давана ни от Русия, Мингрели или някоя домородна династия, па даже и един никому неизвестен Батенберг. Румъния щеше да влезе в София; ж. п. линия щеше да бъде взета и движението спряно; ген. Кутинчев нямаше да може да отиде през Баня- Костенец, Родопите, в Неврокоп, гдето той застраши флага на Гърция и я принуди да иска примирие. Напротив едва-държаща се 2-а армия щеше да бъде окончателно разпиляна, гърците навлезли в Дупница - Радомир; 4-а и 5-а армии заобиколени и изклани в Кюстендилско поле и тримата съюзници щяха да се съберат тържествено в София да делят България... Русия не само изостави, но и спъна България, като прие и задържа дадения й мандат, без да го приложи.
към текста >>

43. VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?

Софроний Ников

ТОМ 25

Румънският народ, масата, има абсолютна нужда от свобода от робството и от просвета.
Преди всичко това ще изиска много време, докато тя заеме и изпълни тези нови места със свои хора и стока. В това време, силно прогресирующа България сама ще достигне това също цветущо състояние и Австрия, като не ще вижда в България една нова колония да си пласира стоките, не ще иска да я присъединява към своята и без това доста разноцветна империя. Да, ние сме сигурни от Австрия и Русия, а така също и от Германия, ако само бъдем благоразумни да не й пречим. Остават сега само ближните наши съседи. Едва ли обаче трябва да се боим от тях; напротив те трябва по-скоро да се боят от нас. Румънският народ, масата, има абсолютна нужда от свобода от робството и от просвета. Тази нужда е закон, и този закон трябва да се реализира. Ако с вътрешни реформи Румъния не даде това, което историята иска, щото всички народи да го имат - благоденствието и просветата - то Румъния ще трябва да падне под друга държава, която би могла да даде горните работи. Румъния не може да бъде експансивна държава; тя няма войска; тя може само да използува условията, за да краде. Да, но и на това му идва края. Нали е тя заплашвана от вътрешни бури?
към текста >>

Тогава, като се сблъскат Русия и Австрия, те ще се срещнат на румънските полета, и естествено, Румъния ще бъде омаломощена, за да може да ни пречи да си вземем откраднатото през 1913 г.
Като говорим за - трябва ли да се боим за бъдещето, ние не трябва да пропуснем да кажем нещо за всеобщата война, която постоянно заплашва Европа. Ако Балканският съюз беше запазен, понеже той беше и руски съюз, ние щяхме да бъдем вкарани във всеобщия бой. Днес, обаче, ние сме сигурни да не вземем участие. Разбира се, тази война ще извика у нас само мобилизиране и стоене на щрек, освен ако не ни се падне да използуваме нещо. Румъния иска да играе велика роля и сега не иска да отива с никоя от великите сили. Тогава, като се сблъскат Русия и Австрия, те ще се срещнат на румънските полета, и естествено, Румъния ще бъде омаломощена, за да може да ни пречи да си вземем откраднатото през 1913 г. Австрия, преди да започне голямата война, ще иска да си осигури гърба от към страна на Сърбия. Ние ще бъдем безумни да не използуваме нейното желание, което трябва да бъде и наше желание. Наистина, няма място на Балканския полуостров за Сърбия и България. Имаше, ако Сърбия останеше честна на дадената си дума на съюз с нас на братство и приятелство. Но сега не, и хиляди пъти не.
към текста >>

44. 142. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 28 март 1927 г., Бургас

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Тръгването ми де бъде вероятно на 4 април, понеделник през Варна, когато разчитам ще има параход и от там по трена през пограничния пункт "Оборище" ще се доказва правото на собственост и владение пред румънските власти и в зависимост това, прилагаме закона за експлоатацията на имотите.
ул, "Цар Симеон" 27 Учителю, Предстои ми да замина за Румъния по наследственото дело - наследниците на х. Петър, х. Матеев, което е насрочено за 14 април т.г. в Добрич (Базарджик). Ще отида и до Кюстендил за 1 ден (10 април) за прибиране наема за 6-месечието - април-октомври 1927 г. Тръгването ми де бъде вероятно на 4 април, понеделник през Варна, когато разчитам ще има параход и от там по трена през пограничния пункт "Оборище" ще се доказва правото на собственост и владение пред румънските власти и в зависимост това, прилагаме закона за експлоатацията на имотите. Завръщането ми разчитам да стане на 15 или 16 април през Варна и ако е волята Божия да мина през София или пък направо Бургас. Моля Вашето благословение да бъде отиването ми и успеха на процеса за Славата Божия. Вашето съдействие да бъде и в насока за разнасяние Словото на Истината по пътя на движението ми. Целувам Десницата Ви Учителю! Ваш всякога верен, предан, послушен ученик М. Сотиров
към текста >>

45. Съдържание

ТОМ 30

Румънските арести и лагери 13.
Анархистична група в Севлиево 8. „Пряма акция" 9. Собствена революция 10. Бягството от затвора 11. Прехвърляне през Дунава в Румъния 12. Румънските арести и лагери 13. Опити за бягство от Румъния 14. Бягството 15. Във Варна бой до припадък 16. В затвора в Севлиево 17. Запознаване с толстоизма 18.
към текста >>

46. I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев направен през 1982 г. във вилата на Сава Калименов, Софийско, Горна баня

ТОМ 30

Румънските арести и лагери 13.
Анархистична група в Севлиево 8. „Пряма акция" 9. Собствена революция 10. Бягството от затвора 11. Прехвърляне през Дунава в Румъния 12. Румънските арести и лагери 13. Опити за бягство от Румъния 14. Бягството 15. Във Варна бой до припадък 16. В затвора в Севлиево 17. Запознаване с толстоизма 18.
към текста >>

47. 10. Бягството от затвора

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

А като бях в Румъния бях взел неговото име и се наричах пред румънските власти Пенчо Тодоров.
Той после обясняваше, че някъде са го задържали, че бил дал подкуп да го освободят. А той това си го измисли. А пък си ги задържа за себе си. Казваше се Пенчо Тодоров. А лично на мен той ми харесваше по външност и обноски. А като бях в Румъния бях взел неговото име и се наричах пред румънските власти Пенчо Тодоров. Другите двама се казваха по собствените си имена без второто и третото. Така Христо се казваше Христо Николов, вместо Христо Стоименов, а Стефан се казваше вместо Стефан Табаков някакво друго име, което сега забравих.
към текста >>

48. 11. Прехвърляне през Дунава в Румъния

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Другите дадоха ли му нещо не зная, обаче той благоволи да ни изкара на румънския бряг през нощта и ний така някакви, какво да ти кажа, може би цяла нощ като сме бодърствували така сме заспали още там на брега в смисъл, гледай, нашите брегове са високи и Свищов, само Видин е нисък.
А ний пари май нямахме или почти нямахме, защото нали те в Румъния, не мога да си спомня пари дали сме имали, хич не мога да си спомня. Другите, ако са имали, аз за мене не съм имал. И като ни спря той там и под заплахата, че ще ни остави на туй островче, разбираш ли, аз не знам дали другите дадоха нещо, обаче аз понеже носех револверчето на баща си, което чрез Иванка, след избягването, тя ми го пратила пак. Аз го исках, но чрез Петра пак си го придобих туй револверче, то беше малко така и го носех, от немай къде, пък и то по някое съображение, че ако ни хванат в Румъния да нямам оръжие. Дадох му тоя револвер. Другите дадоха ли му нещо не зная, обаче той благоволи да ни изкара на румънския бряг през нощта и ний така някакви, какво да ти кажа, може би цяла нощ като сме бодърствували така сме заспали още там на брега в смисъл, гледай, нашите брегове са високи и Свищов, само Видин е нисък. В Русе също е висок, а отсреща е ниско и то там Дунава го залива пролетно време, значи те са места, които не се работят, а те се заливат. Само някои дървета така, като върби ли какви са били, растат там, но иначе друга растителност почти няма, защото може би доста месеци са наводнени. А ний не сме съобразявали, не сме могли да съобразим, че пък и тъмна нощ, не знаеш къде си, що си, виждаш така, ама да ти кажа, аз на сутринта ще му търся посоката. И сме заспали там някъде близко до Дунава сравнително, можем да кажем един километър напред, обаче сутринта, както ставаме и размърдваме, румънските граничари ни забелязват, разбираш ли. Идват до нас, приближават тихо до нас.
към текста >>

И сме заспали там някъде близко до Дунава сравнително, можем да кажем един километър напред, обаче сутринта, както ставаме и размърдваме, румънските граничари ни забелязват, разбираш ли.
Дадох му тоя револвер. Другите дадоха ли му нещо не зная, обаче той благоволи да ни изкара на румънския бряг през нощта и ний така някакви, какво да ти кажа, може би цяла нощ като сме бодърствували така сме заспали още там на брега в смисъл, гледай, нашите брегове са високи и Свищов, само Видин е нисък. В Русе също е висок, а отсреща е ниско и то там Дунава го залива пролетно време, значи те са места, които не се работят, а те се заливат. Само някои дървета така, като върби ли какви са били, растат там, но иначе друга растителност почти няма, защото може би доста месеци са наводнени. А ний не сме съобразявали, не сме могли да съобразим, че пък и тъмна нощ, не знаеш къде си, що си, виждаш така, ама да ти кажа, аз на сутринта ще му търся посоката. И сме заспали там някъде близко до Дунава сравнително, можем да кажем един километър напред, обаче сутринта, както ставаме и размърдваме, румънските граничари ни забелязват, разбираш ли. Идват до нас, приближават тихо до нас. Та граничната служба забелязват и ни прибират още сутринта на разсъмване. Прибират ни. В.К.: И какво става по-нататък? Хващат ви.
към текста >>

49. 12. Румънските арести и лагери

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

12. РУМЪНСКИТЕ АРЕСТИ И ЛАГЕРИ Така аз спомени от там имам един, че ний там едновременно се срещнахме в тая стая, арестантската, която беше голяма.
12. РУМЪНСКИТЕ АРЕСТИ И ЛАГЕРИ Така аз спомени от там имам един, че ний там едновременно се срещнахме в тая стая, арестантската, която беше голяма. Но имаше един, който беше от тогаз тъкмо що беше разбита Съветска Унгария в 1918— 1919 г., аз не знам, кога точно властта се установи в Унгария, Съветска Унгария, но водача на комунистите беше Бела Кун, те го наричаха Кун Бейла. След като ни нападнаха там румънци, Чехословакия, Полша и Сърбия май взе участие и ги сринаха там, Съветска Унгария, та един от тези унгарски комунисти беше при нас. Той беше особен тип, така нежно лице, едно птичелице, заострен нос, обаче много фанатичен беше, предан на идеята си и просто очите му горяха като говори, какво е било, що е било, как с тръбите в ръце нападали така, с интернационала свирели. Как се разбирахме - по руски май като че ли, щото той може да е руски пленник, по руски се разбирахме с него. И други някои.
към текста >>

50. 13. Опити за бягство от Румъния

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Кой знае защо още при слизането на гарата, още в първите часове току ни задържаха румънските власти, въоръжени пазачи, дето са на пристанището.
Да се връщаме, защото в България революция става, ний какво ще правим тука. И направихме един опит. От Букурещ тръгнахме, спряхме в Олтеница. Срещу Гюргево е Русе, а срещу Олтеница е Тутракан. Та смятахме да се прехвърлим от тази Олтеница и слязохме там от влака, обаче кой знае как що, още при слизането ни, ний мислехме да търсим начин да се прехвърлим през Дунава да отидем в българска Добружда насреща. Кой знае защо още при слизането на гарата, още в първите часове току ни задържаха румънските власти, въоръжени пазачи, дето са на пристанището. С какво сме им обърнали внимание, как защо, обаче в първите часове още ни прибраха. Прибраха ни, къде сте, що сте? Ний мисля имахме някакви билети така, имахме, не си спомням, например изглежда, че сме имали. Както и да е, върнаха ни обратно откъдето сме дошли. В.К.: Къде ви върнаха?
към текста >>

51. 14. Бягството

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Много лозя, обаче то имаше румънски чокои, те имаха по сто декара и повече, или по-малко големи лозя, не са тъй на дребно по 2-3 декара.
Те са ме търсили, разбира се, и сигурно този, който ме пазеше ще са го мъмрили и може да са му направили нещо, обаче аз избягах. Без да съм имал спрямо румънците някакво провинение не съм се провинил с нищо, обаче избягах, щото аз исках в България да бягам. Избягах и се завърнах пак в същото туй място - лозарството. То е само лозя там. Казва се местността „Сарика”, близо до Тулча и все е лозя. Много лозя, обаче то имаше румънски чокои, те имаха по сто декара и повече, или по-малко големи лозя, не са тъй на дребно по 2-3 декара. Върнах се, а именно, май, че тогаз аз се услових за пазач на лозето на този, на чокоя. И си спомням такъв случай, че по едно време в лозето дойдоха някакви въоръжени хора, изглежда, че войници бяха, не бяха стражари и де да знам, може хич да не са се интересували, но аз се уплаших, като смятах, че може би са дошли мен да търсят, може би по нареждане. Затова като още отдалеч преди да са приближили, аз избягах и се скрих. Нали тъй мислех, че дошли са за мене и реших да избягам. Те после се смеели и ми се присмиваха и румънците, които бяха там, че много страхлив съм бил, като съм ги видял, съм избягал.
към текста >>

Значи слязох далеч от българската граница, защото бях забелязал, че в Добрич вече имаше съзаклятие, щото там имаше революционно българи, български добружанци, които са против румънския режим.
Нали тъй мислех, че дошли са за мене и реших да избягам. Те после се смеели и ми се присмиваха и румънците, които бяха там, че много страхлив съм бил, като съм ги видял, съм избягал. Пък аз понеже имах известна вина, нали бях избягал от тях вече, когато ме пратиха за вода, втория път, избягах и заради туй исках да кажа, които не са съществени тия работи. Обаче за да се завърна после в България, тогаз именно работих десетина дена в една кожарска фабрика в Тулча преди да отида и там взех малко парици така и викам, отивам вече. Този път се качих пак на влака, обаче слязох, не съм слязъл в Добрич, а слязох много по-рано, там дето прекръстосва линията от Букурещ, какво беше Черна вода май беше, се казваше гарата. Значи слязох далеч от българската граница, защото бях забелязал, че в Добрич вече имаше съзаклятие, щото там имаше революционно българи, български добружанци, които са против румънския режим. Може би за туй са следили. И от там тръгнах пеш. Полека лека тръгнах пеш от село на село, движа се право на юг към България. И нали не съм отивал в много големи селища или съм ги заобикалял, гледал съм да си имам хлебец, колкото да се поддържам и за два дена ли какво наближих така границата. Аз попитвам за селата, пък имах някаква карта и знаех горе-долу кои села са там, наближавах границата.
към текста >>

52. 15. Във Варна бой до припадък

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

- „От джин сато” - Черна, по румънския им говоря, бях свикнал да говоря румънски.
И си спомням като на сън най-подир този на когото съм поверен, там един пази, на пост, казва им, не го давам вече, ще го убийте и аз отговорям, не го давам и престана тоя бой. После като ме изпращаха, те изглежда са влезли направо във връзка със Севлиево. Веднага са разбрали кой е, какъв е, от там са наредили веднага да го пращат, тъй че нищо не са ме разпитвали във Варна, освен да речем през време на боя каквото и аз им признавам, щото те ме питат. Отначало отказвах. „Откъде си”? - „От джин сато” - Черна, по румънския им говоря, бях свикнал да говоря румънски. А пък те много от тях стражари бяха от северна Добруджа. В.К.: Знаеха румънски. С.К.: Знаят румънски и нали така изобличиха ме, като вземат да ме питат, аз казвам, че съм от село Черна и те кажи тогаз онзи, аз не зная. Село Черна зная, ама някой познат не зная. До тук свърши, в смисъл, че от там нататък никой не е посегнал на мене.
към текста >>

В.К.: Знаеха румънски.
Веднага са разбрали кой е, какъв е, от там са наредили веднага да го пращат, тъй че нищо не са ме разпитвали във Варна, освен да речем през време на боя каквото и аз им признавам, щото те ме питат. Отначало отказвах. „Откъде си”? - „От джин сато” - Черна, по румънския им говоря, бях свикнал да говоря румънски. А пък те много от тях стражари бяха от северна Добруджа. В.К.: Знаеха румънски. С.К.: Знаят румънски и нали така изобличиха ме, като вземат да ме питат, аз казвам, че съм от село Черна и те кажи тогаз онзи, аз не зная. Село Черна зная, ама някой познат не зная. До тук свърши, в смисъл, че от там нататък никой не е посегнал на мене. С тоз бой си изплатих бая грехове така. Множко бой беше и върнаха ме към нашия край пак с онзи приятел същия.
към текста >>

С.К.: Знаят румънски и нали така изобличиха ме, като вземат да ме питат, аз казвам, че съм от село Черна и те кажи тогаз онзи, аз не зная.
Отначало отказвах. „Откъде си”? - „От джин сато” - Черна, по румънския им говоря, бях свикнал да говоря румънски. А пък те много от тях стражари бяха от северна Добруджа. В.К.: Знаеха румънски. С.К.: Знаят румънски и нали така изобличиха ме, като вземат да ме питат, аз казвам, че съм от село Черна и те кажи тогаз онзи, аз не зная. Село Черна зная, ама някой познат не зная. До тук свърши, в смисъл, че от там нататък никой не е посегнал на мене. С тоз бой си изплатих бая грехове така. Множко бой беше и върнаха ме към нашия край пак с онзи приятел същия. Така във влака бяхме заедно, но той ми каза: „Аз, кай, щом се върна, ще избягам, ще драсна”, защото към него не зная какво беше провинението му, като анархист.
към текста >>

53. 43. Бащинското крило на Учителя Дънов - без жертви за България

II. На улица „Опълченска' 66

ТОМ 33

Български войски не бяха пратени против Русия, както румънски и унгарски.
и за ролята на Учителя в тях и целокупния живот на България, както и върху живота на Христов, като негов проводник, защото за политическата работа на Учителя знаем само от Христов. Когато цял свят вреше и кипеше, когато ураганът бучеше, когато нажежената лава се разливаше по цяла Европа, а европейските държави даваха стотици хиляди, милиони жертви и разрушения за милиарди, когато всички се гърчеха в агония под тежкия агресивен германски ботуш, само България, единствена в Европа, понеже се намираше под бащинското крило на Учителя и Неговата десница - Христов, не даде почти никакви жертви до 9 септември 1944 г. И евреите бяха под крилото на Учителя. В България те минаха с най-малките възможни страдания. През целия период на войната, България не скъса дипломатическите си връзки със СССР. Български войски не бяха пратени против Русия, както румънски и унгарски. България получи без война Добруджа и я запази и след войната. Тези крупни добрини и още много неща, се дължаха на Учителя и Неговата дясна ръка - Христов. Благодарение на един закон в природата, който сполучливо се използва от археолозите, те могат да възстановят цели организми на изчезнали животни от минали епохи само по една единствена кост, да възстановят цели събития по една само находка. Подобно на тях и аз, по малкото запазени впечатления от тези събития, когато после на много пъти бивах поставен в положението на Христов и имах неговите преживявания и ми станаха ясни много събития и случаи в целокупния живот на България и живота на Христов, можах да вляза в духа на този живот, и от там да черпя мъдрост и вдъхновение и да ги възстановя и изясня, като хвърлям светлина върху тях.
към текста >>

54. Съдържание

ТОМ 35

Няколко думи до румънските българи.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 533. 6.12.5. Няколко думи до румънските българи. „Какво добро може да очаква нашия народ от Доротей? “ „Злото не може да се изкорени с решението на Българския черковен въпрос“ / Българския революционен комитет. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 25, 30 април 1870, с.
към текста >>

55. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

ТОМ 35

За да се подържат българските училища е трябвало парични средства и д-р Миркович отива в Букурещ, Браила и други румънски градове между родолюбивите сливенски богаташи и сполучва да събере 600 минца помощи.
(За режима изобщо при здраво и болно състояние), издържана публично на 30 юний и която очудва със своите здрави и проникновени мисли и с голямата ерудиция. В последните дни на студенчеството той взема живо участие с другарите си при върлуващата тогава холерна епидемия във Франция, да обикаля селата, за да лекува и дава съвети за предпазване. За тая си заслуга е награден от Наполеон III със златен медал. Завършил науките си, връща се в Сливен и става волнопрактикуващ лекар през 1857-8 г. В родния град борбата против гърцизма, начело с учителя Добри Чинтулов, е била в пълна сила. За да се подържат българските училища е трябвало парични средства и д-р Миркович отива в Букурещ, Браила и други румънски градове между родолюбивите сливенски богаташи и сполучва да събере 600 минца помощи. През 1858-9 г. е градски лекар в Стара-Загора, престоява една година и към втората половина на 1859 заминава за Цариград. Борбата около църковния въпрос е в разгара си, обаче нищо решително не се предприема и турското правителство се колебае между патриаршията и искането на българския народ за черковна независимост. За да се тури край на това неопределено положение се поражда идеята за Унията. Ето как д-р Миркович описва в своята брошурка „Униатското движение по черковния въпрос” създаването на Унията: „Изискваше се да излезе някой измежду нази, който като е разбрал и изучил достатъчно българския въпрос, да е още вникнал и схватил добре турската политика него време, за да може да предизвика в наша полза намесването на някоя силна покровителка.
към текста >>

В тях ще се подчертава, че движението, което се подклажда от българския революционен комитет в Букурещ е от чист български състав, без никаква външна подкрепа и подбуждение; че то има агенти из всичките главни румънски градове, които освен грижата да улесняват във всяко отношение българските емигранти, още и събират помощи за подготовката на една голяма революция в България, в случай, че черковният въпрос не се разреши до една година, или ако Портата не благоволи да постави тоя многочислен народ в нейната империя под едно привилегировано управление, за да влезе и той в рода на народностите.
Сега е време да преобърнем силата, която е против нас, да бъде за нас. Стига да има двама или най-много трима да работят в един дух, в едно направление, със сърдечна любов и искреност, нищо повече. Аз взимам тука всичката грижа и отговорност, стига да имам поне един верен и достоен човек във Влашко, който от време на време да ни рапортира, според което предварително се съгласим и споразумеем.” Миркович възразил, че това е една много рискована игра, която може да им костува главите. Но в името на родолюбието и за да се бие турската държава с нейните собствени камъни по главата, Манол убедил доктора да се възприеме без колебание тоя проект, като главната отговорност поема Манол, понеже е на топа на устата. Най-после Миркович се съгласява да се наеме със съставянето и изпращането на скроени рапорти из разните градове на Ромъния. В тях ще се подчертава, че движението, което се подклажда от българския революционен комитет в Букурещ е от чист български състав, без никаква външна подкрепа и подбуждение; че то има агенти из всичките главни румънски градове, които освен грижата да улесняват във всяко отношение българските емигранти, още и събират помощи за подготовката на една голяма революция в България, в случай, че черковният въпрос не се разреши до една година, или ако Портата не благоволи да постави тоя многочислен народ в нейната империя под едно привилегировано управление, за да влезе и той в рода на народностите. За да изпълни свободно тая си задача Миркович поискал само да бъде снабден с едно официално писмо от турската власт, да не му се пречи от полицията да се свижда и среща с разни и всякакви личности, за да проучва и докладва. Поисква и получава разрешение за градски лекар в Русчук, за да бъде близо до Ромъния. Така подготвен Миркович заминава за Влашко, отгдето изпраща до Манола исканите съчинени рапорти за брожението на българския народ и подготовката на революционния комитет за изпращане чети и организиране на възстания, ако не се разреши час по-скоро българския черковен въпрос и дадат правдини на народа, и то били тъй умело преувеличено изтъкнати, че до голяма степен тия рапорти са допринесли, между всички други стекли се обстоятелства, за по-скорошното издаване на фермана от 1870 год. за създаването на Българската екзархия. С това Миркович счел мисията си свършена.
към текста >>

56. 2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията

ТОМ 35

Преводач от гръцки, руски, френски, турски и румънски езици.
______________________________________________ 132) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Иларион Макариополски (1812— 1875), Иларион, епископ Макариополски, със светско име Стоян Стоянов Михайловски 133) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Иван Найденов (1834-1910) - педагог, публицист 134) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Хаджи Мина Иванов Пашев (1838-1881) - общественик, родолюбец и дарител за развитието на училищното и образователно дело в Сливен. И до днес част от наследството му се предоставя за подпомагане на културата и образованието, като е учредена и годишна степендия за талантливи деца. Преводач от гръцки, руски, френски, турски и румънски езици. Защитник на българщината, той е един от основателите на българското читалище в Цариград и е избран за пръв негов председател. През 1869 г. става един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила и председател на заседанията при изработване на устава му. 135) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Патер (остар) - католически свещеник.
към текста >>

57. 6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)

ТОМ 35

Няколко думи до румънските българи.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 533. 6.12.5. Няколко думи до румънските българи. „Какво добро може да очаква нашия народ от Доротей? “ „Злото не може да се изкорени с решението на Българския черковен въпрос“ / Българския революционен комитет. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 25, 30 април 1870, с.
към текста >>

58. 6.6.2. Празникът на Славянските просветители Кирил и Методи в Болградското училище, дописка.

ТОМ 35

Ангелова-Пенкова: Пандели (Пантелей) Хаджигеоргиев Кисимов (1832-1905) - журналист, писател, преводач от гръцки, румънски език.
505) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Димитър Панайотов Греков (1847-1901) - юрист, политик, дипломат. 506) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Неусипен, неусипни (рус.: неусыпный) - неуморен, неуморни; незаспиващ. 507) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Пандели (Пантелей) Хаджигеоргиев Кисимов (1832-1905) - журналист, писател, преводач от гръцки, румънски език.
към текста >>

59. 6.12.5. Няколко думи до румънските българи.

ТОМ 35

6.12.5. НЯКОЛКО ДУМИ ДО РУМЪНСКИТЕ БЪЛГАРИ „Какво добро може да очаква нашия народ от Доротей?
6.12.5. НЯКОЛКО ДУМИ ДО РУМЪНСКИТЕ БЪЛГАРИ „Какво добро може да очаква нашия народ от Доротей? “ „Злото не може да се изкорени с решението на Българския черковен въпрос“ В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 25, 30 април 1870, с. 194. ... Нима българският черковен въпрос не щеше да бъде решен още преди двайсет години, ако да не бяха турците? Нима българите не решиха тоя въпрос още в онзи ден, в койро се решиха да изгонят гръцките кесиджие и да съставят свой народен синод?
към текста >>

60. 6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.

ТОМ 35

Ангелова-Пенкова: Цинцарин - представител на малочислено балканско племе, пръснато главно из Макединия, с език близък до румънския; скъперник.
Сичкото това е подействовало твърде неприятно на турците, които в последните няколко години се бяха уверили, че Россия и Австрия са станали техни телохранители и че генерал Игнатиев е приготвил няколко полка казаци за тяхното спокойствие. Да ви разкажа и една твърде чудна комедия. Когато един от нашите българи помолил Министърът на вънкашните дела да разгледа процесът на Др. [доктор] Мирковича и да се погрижи за неговото нещастно положение, то тоя господарствений мъж му отговорил, че ако бъде оправдан Миркович, то треба да се оправдаят и други няколко лица, а това не може да бъде при днешното правителство. ___________________________________ 568) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Цинцарин - представител на малочислено балканско племе, пръснато главно из Макединия, с език близък до румънския; скъперник. 569) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Създаването на Българската екзархия се извършва на църковно-народен събор, свикан по силата на султански ферман през 1870 година, на който Българската екзархия е призната за официален представител на българската народност в Османската империя. На 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.
към текста >>

61. Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова

ТОМ 35

Хесап - вж Есап Хъз (тур.: hiz) - сила, устрем Ц Цинцарин - представител на малочислено балканско племе, пръснато главно из Македония, с език близък до румънския; скъперник Ч Чевердисвам (от тур.: cevirmek) - гледам си работата.
Издаден е в навечерието на Парижката конференция от 1856 г. след приключването на Кримската война. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на християните спрямо мюсюлманите в Османската империя. Премахва изтезанията и цели реформа на затворите. Хатихумаюнът гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината й, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си. Хесап - вж Есап Хъз (тур.: hiz) - сила, устрем Ц Цинцарин - представител на малочислено балканско племе, пръснато главно из Македония, с език близък до румънския; скъперник Ч Чевердисвам (от тур.: cevirmek) - гледам си работата. Чепрашик, чепераст - разклонено Чолак (тур.: çolak) - който е с откъсната ръка или някой пръст на ръката. Ш Шахат, -ин (ае.-тур.: şаhit) - свидетел, очевидец. Шудрав - рядък, проскубен Щ Щетно - напразно, безплодно, безрезултатно. Ю Юрнек (тур.: öпек) - образец, модел Я Янлъш (тур.: yanliş) - лъжлив Ясакчия (тур.: yasakçi) - човек, който охранява някого на път; пазач. I In partibus (лат.) - в някои части Е. Ангелова-Пенкова
към текста >>

НАГОРЕ

0.99838805198669