Търсене в текстове за 'Румънски'

Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения.

Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор.
към текста >>

Както болните от туберкулоза са сухи и слаби, изтощени, и трябва да бъдете много внимателни.Брат Драган Попов: Тогава може да се помогне на румънския крал.Учителят: Румънският крал трябва да си замине, за да се оправи положението.

Както болните от туберкулоза са сухи и слаби, изтощени, и трябва да бъдете много внимателни.Брат Драган Попов: Тогава може да се помогне на румънския крал.Учителят: Румънският крал трябва да си замине, за да се оправи положението.
Най-добрият серум против туберкулозният микроб е водата. Може и магнетическо лекувание чрез паси: от главата надолу, покрай краката. Главата е свързана със слънцето, стомахът със земята, а с пасите течението от слънцето прекарвате през центъра на земята и после от центъра на земята прекарвате течението към центъра на слънцето. Но който прави паси ще почувствува в своите дробове болките на болния, но да не се съмнява и да си измие ръцете, и вътрешно съмнение да не остава. Който лекува и той се изтощава. Както болните от туберкулоза са сухи и слаби, изтощени, и трябва да бъдете много внимателни.Брат Драган Попов: Тогава може да се помогне на румънския крал.Учителят: Румънският крал трябва да си замине, за да се оправи положението. Ние можем да го излекуваме, но да повърне Добруджа на българите и Трансилвания на Австрия, но не ще я даде, а ще иска да ни даде 100,000 лева за лечението му, но те не ни трябват. За доброто на политиката той трябва да си отиде. Трябва да имате успокоение, вие трябва да бъдете спокойни. Вие сте на кораба ще излезете на брега, но кораба ще си отиде, па и всичко ваше материално ще си отиде с кораба. Ще преминете в нов живот.
към текста >>

А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност.

Съновидение на 13-и срещу 14-и декемврий 1904 г., към 2 часа след полунощ. Пътувах в разни местности като каменисти, долинисти, пустинни и др., докато най-подир, след дългата тази умора, рекох да се помоля на Бога, та излях сърцето си тъй добре, та и наяве надали бих могъл така прочувствено да се помоля. След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми. В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре. Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо. Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни. А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час.
към текста >>

Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му.

Пътувах в разни местности като каменисти, долинисти, пустинни и др., докато най-подир, след дългата тази умора, рекох да се помоля на Бога, та излях сърцето си тъй добре, та и наяве надали бих могъл така прочувствено да се помоля. След това пак продължих пътя си, като в същото време пеех и някои църковни славословия и псалми. В това време гледам: един симидчия от града ни, доста набожен младеж, върви подире ми и като се възхищава от моето пеене, казва: „Слава Тебе, Боже мой, слава Тебе“. В пътя, по който вървях, от страните му тук-таме се случваха групи человеци, които ме подиграваха и [ми се] присмиваха, но аз не обръщах никакво внимание на тях. А симидчията, понеже и него [в]зеха да подиграват, каза на една група нещо по румънски, от което аз разбрах, че им казва, че работата си е работа и набожността си е набожност. Та потвърдих думите му, като казах тоже по румънски: „бине, бине“, което значи „добре“, и с което исках да кажа, че разбирах думите му. В пътищата, по които вървях, па и наоколо, всичко бе потънало в мрак, та едвам можеше да се гледа добре. Този мрак за всички се считаше като обикновено нещо. Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни. А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час. След не много вървене стигам при едно малко село, зад което се губеше из зеленината и един град.
към текста >>