Търсене в текстове за 'Публика'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 134 резултата в 78 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мен.
В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани и само който ги е преживял, ги възприема. Четенето на Евангелието, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение. Всяко нещо, което четеш, трябва да обмислиш и да го приложиш. Някои мои беседи са чисто хирургически – чистя раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мен. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи и образи съм дал за възпитание на децата, на големите, на философите, на поетите и пр. Образите, с които си служа, са извадени от Природата. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години друго беше.
към текста >>

2. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж, когато обикалях провинцията, държах сказка, след която по-голямата част от публиката се разотиде, останаха само около петнадесет души от интелигенцията.
Къде съм, какво ме очаква? Нашата къща е на същата улица „Опълченска“ и е точно срещу Вашата, и понеже знам, че Вие сте мъдрец, дойдох да искам съвет от Вас.“ След тези нейни думи дълго ѝ говорих – около цял час – за новия живот, който ѝ предстои. Казах ѝ, че трябва да има връзка с Бога, да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя, които ще я упътват и подкрепят. Заедно изговорихме Отче наш. С течение на разговора постепенно аурата ѝ ставаше все по-светла и тя си отиде насърчена. Веднъж, когато обикалях провинцията, държах сказка, след която по-голямата част от публиката се разотиде, останаха само около петнадесет души от интелигенцията. Един от младите учители се обърна към мен: „Науката със своите последни изследвания доказва материализма и затова аз не вярвам в духове.“ Тогава му предложих да направим опит. „Опит не приемам – отвърна ми той, – защото ако приема, следва, че аз не съм убеден напълно в материализма, а аз съм.“ Казах му: „Ти приеми опита, защото ако той излезе в твоя полза, ще си още по-сигурен в материализма.“ – “Добре, приемам.“ – „Опитът ще бъде през тази нощ.“ На другия ден той ме намери там, където бях на квартира, и ми разправи какво се е случило през нощта: „Убедих се, че има духове, но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя. По едно време креватът ми почна да се люлее. Уплаших се и се завих с одеалото през глава. След това креватът ми почна да се издига към тавана и като го достигна, направи няколко обиколки и бавно се спусна на друго място.
към текста >>

Импровизирал пред самата публика в момента като излязъл на сцената и изсвирил „Песента на блудния син“.
Един българин, който в Америка следвал в един и същ университет с Учителя, ни разказа, че студентите често правили екскурзии из околността, разговаряйки за обикновени работи, а Учителя казвал: „Вижте, колко красива е Природата! “ Студентите забелязали, че по някое време Петър Дънов се изгубвай нейде. Веднъж след дълго търсене, го намерили на една полянка всред гората, дето прекарвал в молитва и размишление. Веднъж Учителя беше при пианото в големия салон и дълго свири. След това ни разказа, че когато бил студент, един професор го поканил да изсвири нещо на цигулката си. Импровизирал пред самата публика в момента като излязъл на сцената и изсвирил „Песента на блудния син“. Свирил в абсолютна тишина как синът се разделя от баща си, после как се връща... И когато свършил, публиката продължавала да мълчи. Чак като се опомнила, започнала да ръкопляска. После поискали партитурата на „Песента на блудния син“, но Учителя никога не я е нотирал. Подарил я на сърцата им така, внезапно съчинена на сцената. ***
към текста >>

Свирил в абсолютна тишина как синът се разделя от баща си, после как се връща... И когато свършил, публиката продължавала да мълчи.
“ Студентите забелязали, че по някое време Петър Дънов се изгубвай нейде. Веднъж след дълго търсене, го намерили на една полянка всред гората, дето прекарвал в молитва и размишление. Веднъж Учителя беше при пианото в големия салон и дълго свири. След това ни разказа, че когато бил студент, един професор го поканил да изсвири нещо на цигулката си. Импровизирал пред самата публика в момента като излязъл на сцената и изсвирил „Песента на блудния син“. Свирил в абсолютна тишина как синът се разделя от баща си, после как се връща... И когато свършил, публиката продължавала да мълчи. Чак като се опомнила, започнала да ръкопляска. После поискали партитурата на „Песента на блудния син“, но Учителя никога не я е нотирал. Подарил я на сърцата им така, внезапно съчинена на сцената. *** Всеки има своя път към Учителя.
към текста >>

3. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж когато обикалях провинцията държах сказка след което по голяма част от публиката се разотиде останаха само петнадесет души от интелигенцията.
Един ден както си стоях в града в моя кабинет през стената влезе една мома.Тя беше много отчаяна и плачеше. Запитах я какво има и тя пи отговори че преди петнадесет минути приятелят и я е убил който мислел че и изневерява.- Сега какво ще правя. Къде съм какво ме очаква. Нашата къща е на улица ;Опълченска; точно срещу Вашата и понеже знам че Вие сте Мъдрец дойдох да искам съвет от Вас.След тези нейни думи дълго и говорих-около цял час-за новия живот който и предстои Казах и че трябва да има връзка с бога да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя който ще я упътват и подкрепят. Заедно изговорихме Отче наш.С течение на разговора аурата и стана по светла и тя си отиде насърчена. Веднъж когато обикалях провинцията държах сказка след което по голяма част от публиката се разотиде останаха само петнадесет души от интелигенцията. Един от младите учители се обърна към мен Науката със своите последни изследвания доказва материализма и затова аз не вярвам в духове. Тогава аз му предложих да направим опит. Опит не приемам-отвърна ми той-защо ако приема следва че аз не съм убеден в материализма; а аз съм. ;Казах му: ти приеми опита защото ако той излезе в твоя полза ще си още-по сигурен в материализма."Добре приемам." "Опитът ще бъде през тази нощ"На другия ден той ме намери там където бях на квартира и ми разпра- ви какво се е случило през нощта:"Убедих се че има духове но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя По едно време креватът ми започна да се люлее. Уплаших се и се завих с одеялото през глава.
към текста >>

4. 7) В Твоята Любов намирам аз покой - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато публиката е хармонизирана с певеца, той пее много хубаво.
Човек най-първо трябва да стане господар на своя двойник. И когато ще свири, двойникът му да излезе и да влезе в ръката му и в дръжката на цигулката, а когато пее, да извади двойника си и да го тури в гърлото си. Иначе ще има механическо пеене. След като изпее песента, трябва веднага да влезе в себе си и да възстанови двойника си. Затова след пеене или свирене музикантът трябва да се изолира известно време, а не да се залиса с думите и овациите, които получава. Когато публиката е хармонизирана с певеца, той пее много хубаво. На този, когото обичаш, няма да му казваш, че го обичаш, но ще извършиш нещо, от което той има нужда, или ще му кажеш нещо ценно, с което ще му помогнеш или ще го насърчиш. Представете си, че някой посочва някого между сто души и казва: „Обичам те“. Другите не знаят кого цели той, мислят, че този, когото обича, е в първата редица. Те никога няма да познаят кой кого обича. Той обича Бога и Ангела в теб.
към текста >>

5. 9) Видни музиканти - Боян Боев (1883 – 1963)

И двамата свирят хубаво, няма какво да ги критикуваме, но ако на Пшихода му се даде музикална публика, ще свири десет пъти по-добре.
Замах, творчество има у него. Хуберман7 и Пшихода8 може да ги проследиш как са свирили едно време в Индия със своите инструменти, после – със своите арфи и пр. Тогава не са били много видни музиканти. На Хуберман са му дали едно препятствие в очите, за да не го съблазни светът. Музикантите са изложени на големи изкушения. И двамата свирят хубаво, няма какво да ги критикуваме, но ако на Пшихода му се даде музикална публика, ще свири десет пъти по-добре. Чиампи, този италиански виртуоз, е бил роден при много добри условия. Цигулката на Чиампи е от 1709 година и струва около пет милиона лева. Чиампи свири всеки ден по четири-пет часа. Да се снемат тоновете от Горе на физическото поле не е лесна работа. Така ще се подобрят съобщенията между този и онзи свят.
към текста >>

Музикантът си има вътрешна публика, на която външната публика е само отражение.
В бъдеще Чиампи ще свири два пъти по-добре. Чиампи има много чувствителни ръце. Някои музиканти свирят на дълги вълни, Чиампи свири на къси вълни. Да се свири на къси вълни е по-хубаво. При късите вълни няма никакъв дисонанс в музиката. Музикантът си има вътрешна публика, на която външната публика е само отражение. Публиката изчерпва много музиканти, но когато музикантът дойде до мощната страна на музиката, тя го възобновява. Чиампи казва, че в музикално отношение зала „България“ е една от най-добрите в България. Стана дума за югославския цигулар Балокович9. От Невидимия свят пращат тези артисти. Балокович си е почивал някъде горе, но го пращат да свири на тези деца.
към текста >>

Публиката изчерпва много музиканти, но когато музикантът дойде до мощната страна на музиката, тя го възобновява.
Чиампи има много чувствителни ръце. Някои музиканти свирят на дълги вълни, Чиампи свири на къси вълни. Да се свири на къси вълни е по-хубаво. При късите вълни няма никакъв дисонанс в музиката. Музикантът си има вътрешна публика, на която външната публика е само отражение. Публиката изчерпва много музиканти, но когато музикантът дойде до мощната страна на музиката, тя го възобновява. Чиампи казва, че в музикално отношение зала „България“ е една от най-добрите в България. Стана дума за югославския цигулар Балокович9. От Невидимия свят пращат тези артисти. Балокович си е почивал някъде горе, но го пращат да свири на тези деца. Листата на дърветата в Божествения свят свирят по-добре, отколкото най-големият цигулар тук.
към текста >>

6. 41) На фокуса на музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Пианото е по-механичен инструмент и да дадеш израз при него е по-мъчно и се изисква по-голямо усилие, за да се дойде до хармония с публиката.
Някой път нямаш никаква причина да си скръбен, а скърбиш: това е някое ненапреднало същество, чиято скръб приемаш. Музикантът е чувствителен и когато слезе от сцената, възприема мислите на тези, които са доволни, и на другите, които не са: тогава изпитва чувството, като че го режат. На младата музикантка Учителя каза: Вие трябва да свирите според трептенията на своя организъм. Професорът също трябва да се съобразява с ритъма на ученика. Пианото е по-механичен инструмент и да дадеш израз при него е по-мъчно и се изисква по-голямо усилие, за да се дойде до хармония с публиката. Един цигулар свири добре на цигулка, когато неговият двойник излезе из него и влезе в цигулката, но когато свърши, трябва да го извади оттам и пак да го тури в себе си. Затова именно не трябва да дава цигулката си на друг да я пипа и ако тя нещо пострада, видният цигулар чувства страдание, понеже двойникът му е бил в нея. Същото е, когато някой е привързан към някоя вещ и тази вещ пострада. Учителя пак се обърна към младата музикантка: Вие свирете така, както разбирате, както ви учат гениите отвътре.
към текста >>

7. 51) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Противник на абсолютната монархия, носител на републикански възгледи и привърженик на либерализма.
13 Лев Николаевич Толстой (1828–1910) – Знаменит руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, в основата на което е залегнала идеята за несъпротивление на злото. Автор е на романите „Война и мир“, „Ана Каренина“, „Възкресение“ и др. 14 Уилям Шекспир (1564–1616) – Знаменит английски драматург и поет от епохата на Ренесанса. Автор на ненадминати по художествено майсторство трагедии, комедии и сонети като „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Макбет“ и др. 15 Джон Милтън (1608–1674) – Английски поет, известен с епическата си поема „Изгубеният рай“. Противник на абсолютната монархия, носител на републикански възгледи и привърженик на либерализма. 16 Омир (8–7 в пр. Хр.) – Легендарен древногръцки епически поет и рапсод, на когото се приписва авторството на поемите „Илиада“ и „Одисея“, на сборници с химни и други творби за Троянската война. 17 „Илиада“ – Епическа поема от Омир за Троянската война. 18 „Веди“ ( от веда, което на санскритски означава знание) – Свещени текстове, смятани за основни писмени паметници, разкриващи философията на индуизма. Смята се, че са създадени между 1800–1200 год.
към текста >>

8. 58) Песента „Красив е животът” - Боян Боев (1883 – 1963)

В една публика, на която свириш, има няколко души, които те радват и са кураж, вдъхновение за теб, а другите са като нещо допълнително.
Трябва да изведем напред от Изгрева някоя голяма певица, някой голям музикант. Има много работи да ви казвам, но по малко. Езиците са добри за говорене, но за пеене не са така музикални. Има дълбоко в душата един друг музикален език за пеене, който сме подпушили, и като че ли сме с вързани устата, не можем да говорим. Онези, които искат да пеят, трябва да приемат особена храна, да повтарят известни думи, които усилват гласа, да се пазят от думи, които отслабват гласа, и от някои песни, които никой не трябва да пее. В една публика, на която свириш, има няколко души, които те радват и са кураж, вдъхновение за теб, а другите са като нещо допълнително. Когато ти дойде наум някоя нова мелодия отвътре, запиши я веднага, защото после не ще можеш да я намериш и възпроизведеш. Трябва да се записва всичко, което ти иде отвътре. Който и да е от вас, ако го поставим в магнетичен сън, ще пее хубаво, както никоя певица не е пяла. Това показва, че има спящи музикални заложби в човека. Никога не казвай, че не можеш да пееш.
към текста >>

“ Наслада е, когато слушаш един концерт, премахнал личния елемент и участващ в общата работа; тогава цигуларят, който свири, и публиката, която слуша, са доволни.
Казваш: „Защо да свиря? “ Проводник си, тези хора пред теб ще ти се радват. Всички цигулари не може да бъдете, но всички може да пеете, понеже имате по един инструмент и нищо не може да ви извини. Ако почнат да пеят всички, светът ще се оправи. Не обезсърчавай цигуларя, не му казвай: „Какво си се раздрънкал? “ Наслада е, когато слушаш един концерт, премахнал личния елемент и участващ в общата работа; тогава цигуларят, който свири, и публиката, която слуша, са доволни. Най-първо пейте умствено, после ще дойде физическото. Където и да сте, навсякъде си пейте мислено, така ще се подготвите да пеете и гласно. Може да пееш криво-ляво, но пей и се вслушвай в тези, които пеят; в бъдеще ще си разработиш талантите. Някои от вас трябва да имат глас три и половина, четири октави. Може първо да пеете на дърветата в гората и тогава ще бъдете свободни, няма да се смущавате от никого.
към текста >>

9. 14) Вярата е едно истинско положение - Боян Боев (1883 – 1963)

Журналистът: Тази публика, на която ще говорите, в своята по-голяма част представлява културни, интелигентни хора, нашата учаща се младеж, студентите и голяма част от нашето чиновничество.
Знам, че нищо не се губи, но Природата не обича големите съпротивления. Сега тя върви по пътя на най-малките съпротивления и онзи, който търси приключения, винаги пада. Един журналист: Г-н Дънов, Вие трябва да излезете в София с една беседа за онези, които не знаят и които не са посветени във Вашето Учение, или които знаят, но са заблудени, та да се изяснят нещата. Сега може да изляза да държа беседа пред най-просветените българи – да приложат методите, които ще им дам. На най-просветените българи ще дам методи, а на другите ще им говоря по друг начин. Журналистът: Тази публика, на която ще говорите, в своята по-голяма част представлява културни, интелигентни хора, нашата учаща се младеж, студентите и голяма част от нашето чиновничество. Всички те са в неведение, нямат никакви познания или имат неверни понятия. Интересът ще е голям. Може да се нареди полека-лека. Журналистът: Кажете ни кога ще бъде за Вас най-удобно. Може да се изнесе в аудитория № 45.
към текста >>

10. 78) Професор Ханс Дриш и науката парапсихология - Боян Боев (1883 – 1963)

Лондонското общество за психични изследвания от дълги години изследва явленията на парапсихологията по научен начин и издава редица публикации.
Дриш посочва целта на книгата си: тя да послужи като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията, и то както при събирането на фактите, така и за теоретичното им обяснение. Той заявява, че мнозина мислят, че знаят какво съществува и какво не съществува в Природата, и при това отричат някои факти, като дължат своите знания единствено на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра дадена статия, тя не е достатъчна, защото какво би било положението на един човек, ако той се изказва върху химията само въз основа на вестникарски данни и пренебрегва работата на химиците – същото важи и за парапсихологията. Чрез изграждането на тази нова наука се извършва промяна в мирогледа на човечеството, защото чрез нея се установява научно Невидимия свят. Проф. Дриш изтъква, че парапсихологията е наука, също както всяка друга наука, например химията или геологията, и работи индуктивно, с методите на всички положителни науки. Лондонското общество за психични изследвания от дълги години изследва явленията на парапсихологията по научен начин и издава редица публикации. Главен труд за тяхната дейност е „Рhantasms of he living“. Особено интересни са научните опити на това общество върху телепатията. Влиянието му се е разраснало сред научните среди в европейските страни, в Германия излиза от ред години списание върху парапсихологията. Психологията изучава психичните явления, които са свързани с обикновеното човешко съзнание. За разлика от нея парапсихологията изучава вътрешните сили на човешкото естество, чрез което идва до ново разбиране на човека и Природата.
към текста >>

11. Изгрев, 25 септември, 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз свирих импровизация пред самата публика песента на блудния син как се разделя с баща си и после как се връща.
Животът е носител на Любовта и на магнетизма.” Веднъж Учителя с много братя и сестри беше на пианото. Той свиреше на пианото. Почна разговор за музиката. Учителя между другото в този разговор каза: „Като бях студент даде се на студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка. Аз свирих импровизация пред самата публика песента на блудния син как се разделя с баща си и после как се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента. Като почнах да свиря - абсолютна тишина. Никакъв шум. И когато свърших парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни почна да ръкопляска.
към текста >>

Това беше импровизирано пред самата публика в момента.
Веднъж Учителя с много братя и сестри беше на пианото. Той свиреше на пианото. Почна разговор за музиката. Учителя между другото в този разговор каза: „Като бях студент даде се на студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка. Аз свирих импровизация пред самата публика песента на блудния син как се разделя с баща си и после как се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента. Като почнах да свиря - абсолютна тишина. Никакъв шум. И когато свърших парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни почна да ръкопляска. После почнаха да идват при мене и ми казваха: „Дайте това парче и ние да го имаме.” А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на сцената.”
към текста >>

И когато свърших парчето, публиката продължаваше да мълчи.
Учителя между другото в този разговор каза: „Като бях студент даде се на студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка. Аз свирих импровизация пред самата публика песента на блудния син как се разделя с баща си и после как се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента. Като почнах да свиря - абсолютна тишина. Никакъв шум. И когато свърших парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни почна да ръкопляска. После почнаха да идват при мене и ми казваха: „Дайте това парче и ние да го имаме.” А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на сцената.” След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на сцената импровизирана работа на цигулка.” Преди 15 години през време на една школска лекция в сряда в големия салон Учителя изсвири на цигулка „Песента на блудния син”. Тази песен не е нотирана.
към текста >>

12. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея.
Също така ще затрептят и струните, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Обаче, господстващият тон, който ще се чуе от пианото в отговор, ще бъде „ла”. Този закон има приложение в много области на живота. Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област. От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик. Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях. При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа.
към текста >>

13. Екскурзия на Витоша на 23 юли 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Публиката трябва да е много хармонизирана с онзи, който пее, за да може той да пее хубаво.
И когато ще свири, двойникът му да излезе от него и да влезе в ръката му, и в дръжката на цигулката. А когато пееш, ще извадиш двойника си и ще го туриш в гърлото си. Иначе ще имаш механично пеене. И след като си пял, трябва да влезеш веднага в себе си и да възстановиш двойника си. Затова трябва да се изолираш след пеене или свирене известно време, а не да се залисваш с другите, които ти казват: „Ти много хубаво пееш" и пр. Публиката трябва да е много хармонизирана с онзи, който пее, за да може той да пее хубаво. На песента ще туриш думи, които имат само един смисъл; да няма двусмислие, иначе се раздвоява умът. На този, когото обичаш, няма да казваш, че го обичаш, но ще му направиш нещо, от което той има нужда или ще му кажеш нещо, което ще му помогне. Например ще му кажеш: „Оправят ти се работите. Ще издържиш изпита си! Ще спечелиш!
към текста >>

14. 51. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако един музикант има музикална публика, той ще изпълнява музиката по- добре.
Да изпеете нещо добре, това значи, да живеете в света на музиката. А живеете ли в света на музиката, това не може да не се отрази и върху вашето лице. — Кои са външните и вътрешните условия за постижения в музиката? — За да пее човек добре, трябва да е умствено разположен, мисълта му да бъде чиста, чувствата му – топли и да няма нищо, което да го смущава. Трябва човек да почувствува музиката, преди да я свири или пее. Ако един музикант има музикална публика, той ще изпълнява музиката по- добре. Музикантът по-добре може да прояви своята музикалност пред хора, които обичат музиката, макар и те да са само двама души. Като искаме да пеем на Господа, ще отидем при цветенцата и ще им изпеем една песен. Като извършим това, на Господа сме пели, понеже Той е в тях! Децата в училище сутринта трябва да изпяват няколко песни и след това да почват учебните занятия. Хармонията на сферите, мировата музика носи любов, мир, радост и Божествена мисъл.
към текста >>

15. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Здравейте .Запознах се с публикацията в тази тема .Много бих искала да прочета целите беседи ,от които са извадени горните мисли.Но за съжаление не е посочен източник.Моля за съдействие.Датата също леко ме обърква -20.12.1947 година.Знаем,че на 20.12.1944 година Учителят изнася своята последна беседа ,преди да си замине.Тези мисли обаче не са от тази беседа.Ще се радвам да уточним детйла -от къде точно са горните мисли-беседи,година и т.н.
Това състояние на Велика Мирова Любов, когато го имаш, тогава посети болния, докосни се до него и след 2-3 дни ще чуеш, че той оздравял. Трябва да знаеш, че тази Школа на Великото Бяло Братство, която Учителят е основал, е на Любовта. От Любовта се започва. Този е пътят на ученика. 20.12.1947 г. Здравейте .Запознах се с публикацията в тази тема .Много бих искала да прочета целите беседи ,от които са извадени горните мисли.Но за съжаление не е посочен източник.Моля за съдействие.Датата също леко ме обърква -20.12.1947 година.Знаем,че на 20.12.1944 година Учителят изнася своята последна беседа ,преди да си замине.Тези мисли обаче не са от тази беседа.Ще се радвам да уточним детйла -от къде точно са горните мисли-беседи,година и т.н. Благодаря предварително.
към текста >>

16. 013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика.
Новата раса, която иде, ще даде нов подтик на музиката. Някой иска да направи нещо лошо. Свири му и той ще се откаже. Събуди Божественото в човека и той ще се подчини на неговия глас. У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете – да има някой да ви слуша. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика. Когато почнете да пеете, цялото Небе ви слуша. Отгоре имате най-хубавата преценка. Не се страхувайте, че горе няма кой да ви слуша. Има публика, която ще оцени пеенето ви. Някой път не можете да се примирите със своя ближен.
към текста >>

Има публика, която ще оцени пеенето ви.
У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете – да има някой да ви слуша. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика. Когато почнете да пеете, цялото Небе ви слуша. Отгоре имате най-хубавата преценка. Не се страхувайте, че горе няма кой да ви слуша. Има публика, която ще оцени пеенето ви. Някой път не можете да се примирите със своя ближен. Като запеете една песен, у вас ще се появи готовност да се примирите. Това е силата на музиката. Защо човек трябва да пее? За да не изгуби това, което има.
към текста >>

При пеенето трябва да мислите за вътрешната публика.
За музиката трябва да имате просветен ум, просветено сърце, просветена душа. Да нямате два морала! Един идеал трябва да имате – да служите на Господа. Какво ще кажат хората за вас? Нека си говорят, каквото си искат. При пеенето трябва да мислите за вътрешната публика. Сега хората нямат представа, какво нещо е музиката. Гениалният музикант е проводник на Божествената енергия, а онези, които го слушат, ще приемат тази енергия. Добрият музикант трябва да бъде добър проводник на Божественото – да дава. Човек трябва да пее с вдъхновение. Като пее хубаво, ще възприеме красиви мисли и чувства.
към текста >>

17. 076 ВСЕОБЕМАЩАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Който свири или пее, било пред публика, било пред един човек, той трябва да бъде обичан от тях.
Тя може да подобри здравето, да просвети ума, да разшири сърцето, да даде подтик на духа. Към която и партия да принадлежиш, от който и народ да излизаш, използвай това Учение. Като видя един човек, не искам да знам за него подробности от миналото. Това не ме интересува. Защо ще внасям отрицателното в себе си? Който свири или пее, било пред публика, било пред един човек, той трябва да бъде обичан от тях. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него. Такъв човек може да стане и певец, и музикант, и художник, и учен -каквото пожелае може да стане. Тогава можем да си представим какъв разцвет, каква Висша Култура ще има на земята, като дойде Любовта на всички към всички.
към текста >>

18. 116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, искаха си цар.
На българите ще кажа: „Ако слушате Господа, нивите ви ще раждат 10 пъти повече, отколкото досега. Лозята ви ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере.” Желая в българите да се роди Новият Човек. Това е възможно, защото българинът има добро сърце. В България има много ясновидци. Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, искаха си цар. А пък българите ще вървят по обратен път, те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република.
към текста >>

А пък българите ще вървят по обратен път, те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република.
Лозята ви ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере.” Желая в българите да се роди Новият Човек. Това е възможно, защото българинът има добро сърце. В България има много ясновидци. Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, искаха си цар. А пък българите ще вървят по обратен път, те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република.
към текста >>

19. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато пее или свири, между него и публиката трябва да има обмяна.
Трябва да мисли като свири. Музикантите имат ръководство отгоре. Всички музиканти се смущават, когато излизат на сцената. Спъват се от мисълта, че ще ги критикуват. Музикантът трябва да бъде напълно свободен. Когато пее или свири, между него и публиката трябва да има обмяна. Човек, като излезе пред публиката, кое ще му помогне да пее хубаво? Трябва да обича публиката. Музикантът трябва да преживее душата на народа. Има основен ритъм за цялото човечество - общ ритъм, а за отделните народи има специални нюанси. В някои песни на съвременната музика думите не отговарят на мелодията.
към текста >>

Човек, като излезе пред публиката, кое ще му помогне да пее хубаво?
Музикантите имат ръководство отгоре. Всички музиканти се смущават, когато излизат на сцената. Спъват се от мисълта, че ще ги критикуват. Музикантът трябва да бъде напълно свободен. Когато пее или свири, между него и публиката трябва да има обмяна. Човек, като излезе пред публиката, кое ще му помогне да пее хубаво? Трябва да обича публиката. Музикантът трябва да преживее душата на народа. Има основен ритъм за цялото човечество - общ ритъм, а за отделните народи има специални нюанси. В някои песни на съвременната музика думите не отговарят на мелодията. Например думата може да е възходяща, а мелодията - низходяща и обратно.
към текста >>

Трябва да обича публиката.
Всички музиканти се смущават, когато излизат на сцената. Спъват се от мисълта, че ще ги критикуват. Музикантът трябва да бъде напълно свободен. Когато пее или свири, между него и публиката трябва да има обмяна. Човек, като излезе пред публиката, кое ще му помогне да пее хубаво? Трябва да обича публиката. Музикантът трябва да преживее душата на народа. Има основен ритъм за цялото човечество - общ ритъм, а за отделните народи има специални нюанси. В някои песни на съвременната музика думите не отговарят на мелодията. Например думата може да е възходяща, а мелодията - низходяща и обратно. А трябва да има съгласие.
към текста >>

20. За магнетизма - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз свирих импровизация пред самата публика.
Веднъж Учителя с много братя и сестри беше при пианото. Той свиреше. Почна разговор за музиката. Учителя между другото в този разговор каза: Като бях студент, даде се от студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка. Аз свирих импровизация пред самата публика. Песента на блудния син: Как се разделя от баща си и после пак се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента. Като излязох на сцената, всички бяха в очакване. Като започнах да свиря, абсолютна тишина. Никакъв шум.
към текста >>

Това беше импровизирано пред самата публика в момента.
Почна разговор за музиката. Учителя между другото в този разговор каза: Като бях студент, даде се от студентите концерт и един професор ме покани да изсвиря нещо на цигулка. Аз свирих импровизация пред самата публика. Песента на блудния син: Как се разделя от баща си и после пак се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента. Като излязох на сцената, всички бяха в очакване. Като започнах да свиря, абсолютна тишина. Никакъв шум. И когато свирих парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни, започна да ръкопляска.
към текста >>

И когато свирих парчето, публиката продължаваше да мълчи.
Песента на блудния син: Как се разделя от баща си и после пак се връща. Това беше импровизирано пред самата публика в момента. Като излязох на сцената, всички бяха в очакване. Като започнах да свиря, абсолютна тишина. Никакъв шум. И когато свирих парчето, публиката продължаваше да мълчи. И чак като се опомни, започна да ръкопляска. После започнаха да идват при мен и да ми казват: „Дайте това парче и ние да го имаме. “ А пък аз го нямах написано на ноти, понеже го съчиних на сцената. След тези думи на Учителя един брат каза: „Това е гениално, да свириш на сцената импровизирана работа на цигулка.“ Преди 15 години, през време на една школна лекция в сряда, в големият салон, Учителя изсвири на цигулка „Песента на блудния син“.
към текста >>

21. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е при мене.
Има известни правила, които ще заучиш. Нещата в природата логически ли са наредени? Звездите не са наредени по величина в пространството. Някои беседи са чисто хирургически. Чистя раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е при мене. Най-новото, което е сега в природата, него превеждам. Преди 2000 години беше друго. Казват: „Едно време Христос е казал това.“ Но Христос е казал: „Сега не можете да разберете някои неща и после ще ги разберете.“ Та сега има нови неща. И след 2000 години ще има още по-нови неща. Музиката прониква беседите.
към текста >>

22. 53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Салонът беше препълнен от публика.
Зачакахме пристигането на Учителя, с хорови песни, най-вече пеехме песента "Братство, единство". Точно в уреченото време, 10 часа, Учителя пристигна. Всички утихнаха. Той зае мястото си на поставеното бюро, всред салона и след като ни погледна, ни подкани да отстъпим местата си на гостите - свещеници, владици и много граждани, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът беше препълнен от публика. Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че са дошли с намерение да развият битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. А Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят, това е животът.
към текста >>

Само един от владиците се изправи и се обърна към публиката: "Господа, моля следобед в 2 ч.
Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди две хиляди години евреите, като отхвърлиха учението на Христа. Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме. А вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова е по-добре за вас." С тези думи Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и се обърна към публиката: "Господа, моля следобед в 2 ч. всички да заповядат отново в салона, за да чуят словото на Архимандрит Евтимий, което ще бъде критика и отговор на Г-н Дънов." На това апел Учителя отговори: "Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който е тук, ще може да излезне. Който иска в това време да бъде тук, нека не си отива, а да изчака." Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подигравателно: "А-а, чувате ли?!
към текста >>

23. ХАНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

видният мексикански астроном и математик Хасино Амор в своя публикация твърди, че зад Плутон се намира Планета със значителна маса, отстояща от Слънцето на около 60 астрономически единици, която той нарече Хано.
Видният германски астроном Критцингер, изследвайки сериозните смущения в орбитите на Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици зад Плутон, се намира Планета, не по-малка по маса и размер от Юпитер, която обикаля около Слънцето за около 450 земни години. През 1951 г. видният американски астроном Джон Бреди, наблюдавайки по това време приближаващата Халеева комета, констатирал сериозни смущения в нейния път, които не могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма Планета зад Плутон. Той изчислил, че планетата се намира на около 78 астрономически единици от Слънцето и, че обикаля около него за около 480 години. През 1971 г. видният мексикански астроном и математик Хасино Амор в своя публикация твърди, че зад Плутон се намира Планета със значителна маса, отстояща от Слънцето на около 60 астрономически единици, която той нарече Хано. Ние също приемаме това име. Данните на всички тези видни астрономи са напълно приемливи и съвпадат с изводите на астрологията за съществуването на Дванадесета (последна) планета от Слънчевото семейство. В създаването и оформянето на тази най-отдалечена планета са взели участие Небесните образувания от Зодиакалното съзвездие Бик (Телец). В ясна и безлунна нощ в него с невъоръжено око могат да се видят около 130 звезди и два ясно изразени Звездни купа - Плеяди и Хаиди. В Плеядите с просто око могат да се видят около 6-7 звезди, но броят на по-ярките от 17 звездна величина е около 500.
към текста >>

24. Слънце - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При съвпад и благоприятни аспекти се изживява успех в интелектуалната сфера (вземане на изпити, добри търговски сделки); при секстил се наблюдава морално и материално възнаграждение в професионално отношение, а при писателски талант - възможност за успешна публикация.
Слънце С Луна. При съвпад и благоприятни аспекти (30°, 60°, 72° и 120° ) се създава добро здраве и приятни събития в социален аспект, пътувания и женитба. При неблагоприятни аспекти (45°, 90° и 180°) се явява здравно неразположение или одумки на работното място. С Меркурий. При съвпад и благоприятни аспекти се изживява успех в интелектуалната сфера (вземане на изпити, добри търговски сделки); при секстил се наблюдава морално и материално възнаграждение в професионално отношение, а при писателски талант - възможност за успешна публикация. При неблагоприятни аспекти се създават интелектуални сътресения и неуспехи. С Венера. При благоприятни аспекти се създават изключително благоприятни случки и събития (особено при съвпад), като успешни пътувания, влюбване, голямо материално задоволяване, приятни връзки с хората, успешни сделки и добри изяви в изкуството. При неблагоприятни аспекти настъпват леки неприятни преживявания, свързани с емоционалната природа на човека. С Марс.
към текста >>

25. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Императорът бил склонен да му предостави един град, в който той възнамерявал да приложи принципите на платоновата република.
Но походът завършил безуспешно и Плотин не осъществил намерението си и едва се спасил. На 40 годишна възраст заминал за Рим и останал там 26 години до смъртта си. В Рим той живял съгласно древния питагорейски обичай, въздържал се от месно ядене, бил вегетарианец, често си налагал пост и ходел облечен в древни питагорейски дрехи. Той държал публични беседи в Рим и си спечелил голяма популярност и почит всред всички съсловия. Бил спечелил приятелството на императора и даже се ползувал с голямо уважение от него и от съпругата му. Императорът бил склонен да му предостави един град, в който той възнамерявал да приложи принципите на платоновата република. Но министрите осуетили това намерение. Плотин умрял в Рим на 66 годишна възраст през 270 година след Христа. Той бил Посветен в мистериите и бил известен като чудотворец. Бил запознат добре с науката за числата. Неговите съчинения възникнали предимно като отговор на въпроси, поставени му от слушатели.
към текста >>

26. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Маймонид, еврейски кабалист казва по този въпрос следното: „Онзи, който разкрие истинския смисъл на книгата Битие, трябва много да внимава да не го прави достояние на широката публика.
Първото ни разкрива във формата на легенда развитието на човечеството и света: второто ни разкрива пораждането и развитието на космоса от лоното на Бога, като космичното строителство се извършва с помощта на боговете, които са като проявление или органи на Бога и най-после мистичното или окултното ни разкрива дълбоката мистерия на битието и човека, които се разкриват само при Посвещение. Само в тази Светлина трябва да се разглежда Петокнижието на Мойсей, за да бъде правилно разбрано. Ако се вземе само буквалният превод, то действително е една детска приказка с много противоречия. Но разгледана по-дълбоко ще се види, че това е една много дълбока книга, която ни разкрива както еволюцията на човека и човечеството, така и образуването на Космоса и развитието на човешката душа. И всички малко или много Посветени в окултната наука са схващали въпроса по този начин. Маймонид, еврейски кабалист казва по този въпрос следното: „Онзи, който разкрие истинския смисъл на книгата Битие, трябва много да внимава да не го прави достояние на широката публика. Това е Истина, която всички наши Мъдреци ни повтарят, особено що се отнася до делото на шестте дни. Ако някой открие истинския смисъл сам, или с помощта на други, длъжен е да мълчи или ако говори, трябва да го направи с тъмни образи и загадки, както аз го правя, като остави на онзи, който е способен да разбере, да направи останалото." Ориген, един християнски мистик от 3-4 век казва: „Ако държим на буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е написано в Библията, по начина на евреите и на хората от общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е дал този закон, защото законите на човеците тогаз изглеждат по-добри от тези, които приписват на Бога." Той казва още: „Кой смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден на творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро, когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и небе. Кой човек е такъв идиот да допусне, че Бог насажда дървета в рая, в Едем, сякаш е градинар и пр. Аз съм на мнение, че хората трябва да разглеждат тези неща като образи, в които е скри по-дълбок смисъл."
към текста >>

27. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

От този мисловен елемент, който придава сигурност на отделната личност, е произлязла и републиканската държавна форма на римляните.
Затова първото нещо, което отличава първичното Християнство, било неговата всеобгръщаща широта и топлота. То сближавало хората и народите, и ги правило да се чувстват братя, близки, деца на един Баща, човеци с общи интереси. Затова виждаме, че първоначалното Християнство започва с братски общежития, първата и най-естествена форма, в която се излива общия живот на първите християни. В Римския свят се борят две течения - пробудилата се човешка мисъл и култът на цезарите. Умственият елемент на човека, който по това време се заражда и укрепва, създава гордостта на личността, която живее в римляните. От този мисловен елемент, който придава сигурност на отделната личност, е произлязла и републиканската държавна форма на римляните. Култът на цезарите, който се противопоставя на това течение, е бил продължение на култа на царете-посветени. Цезарите минавали през едно декаденско посвещение, през едно изродено посвещение, което продължавало като се започне от наследниците на Александър Македонски - Селвекили и Птомеидите и се стигне до Юлий Цезар, след когото се изреждат цяла плеяда римски цезари, които задушавали свободната и прогресивна човешка мисъл. Този цезаров култ, както вече казах, се състоял в това, че чрез едно извратено посвещение те влизали във връзка с демоничните същества на света, които се проявявали като богове пред хората, и цезарите искали да бъдат обожавани като богове. Този култ е съществувал и между юдейските царе, които вървели по линията на Селвекилите, наследниците на Александър Македонски. Такива са различните Иродовци, за които се споменава в Евангелието и Деянията на апостолите.
към текста >>

28. 13. Свобода, братство, човещина, 26 февруари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Не мислете, че вие сте само публика в света.
Като нямаш разумност, ти нямаш граници на свободата и тогава много хора ще се намесят в твоята свобода и ще те ограничат. И съвременните хора не са свободни нито в морално, нито в научно, нито в обществено отношение. Само когато спят са свободни. Но ние живеем сега в една епоха, когато сме пред великото разрешение на всичките тези въпроси. И всички разумни хора трябва да вземат участие. Не мислете, че вие сте само публика в света. Всички трябва да вземете участие в разрешение на проблемите, отнасящи се до вашия личен живот и до колективния живот, в който вие вземате участие. Но затова трябва да бъдем носители на една велика идея, която да се стремим да въплътим в живота си. За да даде правилно разрешение на въпросите, човек трябва да знае преди всичко, за какво е роден. - Човек се е родил в света, за да познае Истината ши казано на друг език, човек се е родил в света, за да стане свободен. А кой човек е свободен?
към текста >>

29. СКЕПТИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

На една друга беседа, докато Учителят говорел, човек от публиката си
Помислила си: „Това е някаква халюцинация." В този миг Учителят погледнал право към нея и леко се усмихнал. Когато сестра Веселка отишла при него и му разказала преживяването си, той се засмял: „Още ли си неверни Тома? " На една друга беседа, докато Учителят говорел, човек от публиката си помислил: „Ама че шарлатанин, а! " Понеже Учителят минавал от въпрос на въпрос, думите му се сторили шарлатанство. Учителят го погледнал право в очите и казал на всеослушание: „Аз не съм шарлатанин и мошеник, а отговарям
към текста >>

вдигна ръцете, публиката се умири и той продължи.
„Господин Дънов, тези теории ги проповядвайте в Патагония, а не между нас! " Друг се обади за друго, подвикнаха трети и четвърти, в салона се вдигна голяма врява. Учителят стоеше на сцената и спокойно слушаше. По едно време си вдигна ръцете, публиката се умири и той продължи. Беше вече към края на беседата. В един момент се чу глас откъм задната врата на салона - беше същият мъж, когото Христос изпъди. Той извика: ,,Господа, ако ние приемем и приложим учението на този човек, на този Учител, светът и животът на Земята в
към текста >>

30. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито.
Само в такъв случай тя ще въздействува върху мисълта, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор. Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито. За сюжети при драматизацията биха ни послужили: приказките, песните, игрите, природните явления, сезоните, моменти от живота на растителното и животинско царство, празници и народни обичаи, народни сценки и др. При какви случаи и защо ще употребим драматизацията: 1) създаване добри навици, (здравни, социални, трудови, хуманни и др.); 2) развитие на говор и дикция; 3) свободно изразяване в присъствие на други; 4) запаметяване и съсредоточаване; 5) развитие на естетика, маниер и ритмика: 6) развитие на ума и въображението, волята и чувствата; 7) другарство, взаимно уважение, благородно съревнование, със силите на другите, различни сръчности и дейности около подготовката; 8) оформени представи, придобити чрез лично изживяване, или при наблюдение на артистични души с благородна амбиция. Но повърхностното отнасяне от страна на учителя към работата, безсистемно проведената драматизация би осакатила детските характери и би дала отрицателни резултати. Една наложена драматична игра би отнела свободата и творческия полет на децата. Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати.
към текста >>

31. Извънредни събития - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Естествено е, първите да бъдат по-издържани, с по-изискана програма и изпълнение, изнесени в по-голям салон, пред по-специална публика, за което следва да направим и известно предпочитание на по-способните деца.
Всички деца обичат забавите, празниците, тържествата и изложбите. Последните внасят разнообразие, което освежава духа и настроението. При всяко извънредно събитие бихме могли да свържем приятното с полезното, играта с радостта и труда, изкуството с децата. Ето защо, не е излишно да знаем възможните случаи за извънредни събития, каквито са: забавите, изложбите, различните празници, тържества и народни обичаи. Забавите — биват официални и семейни. Естествено е, първите да бъдат по-издържани, с по-изискана програма и изпълнение, изнесени в по-голям салон, пред по-специална публика, за което следва да направим и известно предпочитание на по-способните деца. Подобни забави се дават на някой патронен празник с известна благотворителна цел, където имаме амбицията да задоволим публиката, да оправдаем входа и да покажем възможностите на детското изкуство. Друг е въпросът с втория вид — семейните забави. Те се уреждат, обикновено, при родителски срещи или чайове, за Коледа, Нова-година, първи март, Великден, някой друг празник или за края на учебната година. Подобни забави се изнасят в учебната стая или в училищния салон, пред по-тесен кръг хора — родителите и близките на децата. Програмата бива по-обикновена и вземат участие всички деца.
към текста >>

Подобни забави се дават на някой патронен празник с известна благотворителна цел, където имаме амбицията да задоволим публиката, да оправдаем входа и да покажем възможностите на детското изкуство.
Последните внасят разнообразие, което освежава духа и настроението. При всяко извънредно събитие бихме могли да свържем приятното с полезното, играта с радостта и труда, изкуството с децата. Ето защо, не е излишно да знаем възможните случаи за извънредни събития, каквито са: забавите, изложбите, различните празници, тържества и народни обичаи. Забавите — биват официални и семейни. Естествено е, първите да бъдат по-издържани, с по-изискана програма и изпълнение, изнесени в по-голям салон, пред по-специална публика, за което следва да направим и известно предпочитание на по-способните деца. Подобни забави се дават на някой патронен празник с известна благотворителна цел, където имаме амбицията да задоволим публиката, да оправдаем входа и да покажем възможностите на детското изкуство. Друг е въпросът с втория вид — семейните забави. Те се уреждат, обикновено, при родителски срещи или чайове, за Коледа, Нова-година, първи март, Великден, някой друг празник или за края на учебната година. Подобни забави се изнасят в учебната стая или в училищния салон, пред по-тесен кръг хора — родителите и близките на децата. Програмата бива по-обикновена и вземат участие всички деца. Семейните забави се изнасят по-естествено и са голяма радост за родители и деца.
към текста >>

32. ТРИТЕ ЦЕНТЪРА - Методи Константинов (1902-1979)

Третият център - Космичният - е неизвестен на широката публика.
Третият център - Космичният - има за седалище Центъра на Галактиката, около който кръжат слънчевите системи. Учителят нарече този център Алфиола - Начало на началата - или, метафорично: Звезда на Звездите. Този център разполага с плановете за еволюцията на народите и човечеството. Той дава директиви на другите два центъра, които в опозиция помежду си осъществяват тези планове. За първите два центъра - Левия и Десния - съществува огромна литература, която през вековете е разпространявала философски и мистични идеи. Третият център - Космичният - е неизвестен на широката публика. Дори Великите Посветени не говорят за него, освен е притчи, легенди и откровения. Първата Ложа - Лявата - борави е фактите. Втората - Дясната - с духовните нишки, съединяващи фактите и явленията. Третата съдържа смисъла на нещата и явленията. Първите два Центъра имат свои адепти и йерархии във всички области на човешката материална и духовна култура.
към текста >>

33. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Той отишъл да слуша един проповедник, който взел да доказва на публиката си, че една риба може да погълне Йона.
И каза: „Господи, избави ме още веднъж, моля ти се. Избави ме оттук и ще видиш колко съм смел." И Господ рече пак да го опита. Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде в Ниневия да проповядва 40 дни. Та казвам: Мнозина от вас питате, дали Йона го е поглъщала рибата. Американският проповедник Муди пише една смешка. Той отишъл да слуша един проповедник, който взел да доказва на публиката си, че една риба може да погълне Йона. И Муди казва: „Тоя проповедник измъчи Йона един час, додето го вкара в кита." Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не." Мнозина пък се намирате в утробата на кита. Когато се обезсърчите и искате да се самоубиете, не сте ли в утробата на тоя кит? - Когато се уплашите. Имате убеждение и казвате: „Тая работа е празна.
към текста >>

34. ОКУЛТНАТА МУЗИКА И УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Двама братя влязоха и тихо се приобщиха към публиката.
Бяхме в салона и си приказвахме за щяло и нещяло с една сестра, когато Учителя дойде. Приятно изненадани, ние го поздравихме. Тази вечер обаче той беше в особено настроение. Без да се бави, седна пред пианото и започна да свири и пее: „Работи прилежно, учи усърдно, ставай рано, говори ти сладко, мисли право." Привлечени от мелодията някои се спират отвън и слушат изпълнението. Двама братя влязоха и тихо се приобщиха към публиката. Учителя ни погледна, усмихна се сърдечно и продължи да пее: „Нивата ми тази година роди много. Ще се наблагодаря на Бога, че имаме една щастлива година. Хамбарът е пълен, децата ми са облечени -слава на Бога." Колко е мил той в тия вечери, колко е естествен и силен в тези мигове на вдъхновение.
към текста >>

35. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

И ще има само едно царство на Земята, царство, а не република.
Новата епоха и идването на шестата раса „Денят господен е на нашия праг. Братя, първият звънец е ударил, остават още два! И като ударят последните два звънеца, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото братство. И ще има само едно царство на Земята, царство, а не република. Царство ще има! Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. Тия са великите мисли, великите идеи, които бъдещето носи в себе си." (31, с.43 - б. 30) „Отде ще дойде новото? Новото ще дойде от Бога.
към текста >>

Такива братя и сестри, такава публика, на които главите, очите, ушите, устата, сърцата и мозъците светят, са всякога добре дошли.
Това е идеалът на човешката душа." (10, с. 23) „Приятно е на човека да срещне хора, на които главите, лицата и сърцата светят. Това значи култура! Аз бих желал и вие така да светите. Щом светите, няма да имате нужда от никаква лампа. Такива братя и сестри, такава публика, на които главите, очите, ушите, устата, сърцата и мозъците светят, са всякога добре дошли. Това значи хора на новата култура! Не е достатъчно само да се говори за новата култура, но трябва да се знае, че хората на новата култура светят. Когато всички хора придобият тази светлина, те ще си подадат ръка и всички заедно ще светят, ше показват пътя на ония, които са се отклонили от него. Само по този начин ще се създаде Великото братство в света." (13, с. 132) „Вие нямате представа какво велико бъдеще ви чака!
към текста >>

36. Крушовската република 1981г. - Георги Томалевски (1897-1988)

Крушовската република - Георги Томалевски 1981г.
Крушовската република - Георги Томалевски 1981г. Category: Георги Томалевски (1897-1988)
към текста >>

37. БЕЛЕЖКИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ - Георги Томалевски (1897-1988)

Освен школските беседи той изнасяше беседи и за по-широка публика - така наречените неделни беседи.
Тогава, когато ще е отминала отчасти врявата на една разгневена философия, учението на Беинса Дуно – най-съвършеното и най-приложимото в живота тълкуване на Христовото Слово, ще се яви като обилен благодатен извор, от водата на който ще утолят жаждата си всички, които търсят смисъл и утеха в своя живот. Беседите на Учителя ще бъдат първите пшеничени хлябове и първите освежителни глътки вода. Считам за необходимо да кажа на читателя още нещо. Макар че някъде в текста съм споменал с няколко думи за начина, по който Учителят изнасяше своите беседи, ще засегна този въпрос още сега. Учителят не правеше риторическо изкуство. Освен школските беседи той изнасяше беседи и за по-широка публика - така наречените неделни беседи. При тях той често отговаряше на въпроси, които са му били задавани от някои ученици или граждани, потърсили от него съвет за свои неразрешени въпроси. Тях той не обясняваше открито, но ги вмъкваше по един особен начин в словото си. Често той хвърляше светлина и върху събития, които вълнуваха обществото, или пък деликатно оправяше пътищата на такива, които, понаучили нещо от Божественото учение, прибързваха да се считат за наставници и учители. Преизобилното богатство, което остави Учителят Беинса Дуно може и трябва да се предава по начин, който ще позволи на хората да го разберат. Ако трябва да се въведат в учението обикновени, малко образовани хора, на тях ще се приказва на езика на всекидневието - простичко и чистосърдечно.
към текста >>

38. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Минава време, затворен в една скромно мобилирана стая, Учителят готви няколко публикации по френология.
Изгони този дявол на ревността от сърцето си. Тази омраза не е твоя. Един тъмен дух ти пречи, за да не се изяви твоята дарба и за да не тръгнеш по Божиите пътища. Жената си отива хем озарена от тази среща, хем учудена как така този човек надникна и видя що има в сърцето й. Измерванията стават все повече и хората вече знаят, че някакъв учен човек ходи по градове и села и с мерките, които взема от главата, определя характера на човека и предсказва бъдещето му. Минава време, затворен в една скромно мобилирана стая, Учителят готви няколко публикации по френология. - Да има какво да прочетат хората по този въпрос - казва той. Данни от френологическите изследвания на Учителя в България Готови са пет статии, които публикува последователно в списание „Родина", г. 3, броеве 1, 3, 6, 7 и в година четвърта, бр. 2 и 3.
към текста >>

39. Познаваме се отпреди 7000 години - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Ти, рекох, като излезеш на сцената, трябва да имаш такова държание, че публиката да не очаква предварително, че ти ще пееш хубаво.
— Ние, много отдавна се познаваме, от преди седем хиляди години. Ти си пяла в миналото като весталка, като жрица в древните храмове, в моите школи. — Учителю, ние оттам ли се познаваме? — той се усмихна и пак повтори: — Ние отдавна се познаваме!... Ти, рекох, като излезеш на сцената, трябва да имаш такова държание, че публиката да не очаква предварително, че ти ще пееш хубаво. И като запееш, малко по малко да ги завладееш! — Учителю, какво трябва да бъде облеклото на окултния певец? — Облеклото на окултния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето и да няма претрупаност и много украшения, за да не се разсейва вниманието на слушателите. Може да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете. Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума.
към текста >>

40. Акордът на лалетата - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато певецът пее, не трябва да се занимава с мисълта: какво ще каже публиката; но да пее за себе си, за Бога.
– Ще пееш с Любов! Когато Любовта посети човека, той пее с топлина, светлина и сила. Тоновете са меки и се преливат във вълнообразни линии, както тези линии са естествени между долините и височините в Природата. И най-големите височини на гласа трябва да бъдат меки. Божествената Любов е тази, която дава безкористно, без да взема. Когато певецът пее, не трябва да се занимава с мисълта: какво ще каже публиката; но да пее за себе си, за Бога. Бог вижда нашите погрешки, но не ни упреква, нито ни критикува, но търпеливо чака с Любов да се изправим. Този, който само говори, че обича, това са празни думи. Истинската, Божествената Любов, само мълчи и дава на дело, безкористно. Когато държим правилна връзка с Бога, с Любовта, ние сме радостни, свободни, доволни, работите ни се нареждат много добре и лесно. Тогава ние не се мъчим, не се трудим, но работим, творим.
към текста >>

41. Словото и музиката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Може да правите така: На репетициите да има диригент, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра.
Когато окултните певци достигнат съвършенството на ангелите, те ще пеят без дирижиране. Бог ще ги дирижира! Диригентът трябва да бъде чист и съвършен. Той трябва да бъде малко по-долу от ангелите. Само такъв човек може да бъде диригент. Може да правите така: На репетициите да има диригент, а на концерта той да седне в публиката и с мисълта си да дирижира хора и оркестъра. Това наричам аз диригент! — Учителю, словото ли се е родило по-рано, или музиката? — Първичното слово, това е музиката. Първите букви на музиката, първите слова на музиката са седемте тона на гамата, конто са излезли от устата на Бога, възприети са от ангелите и са въплътени в човешкия глас. Пеенето е тясно свързано с мисълта, едно проявление на мисълта.
към текста >>

42. Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Ако пееш пред публика, която ти праща лоши мисли, ти след пеенето ще се чувстваш тъжна, незадоволена, изпразнена.
Всъщност издържането зависи от етера. Птичките имат малък обем въздух, а изпяват дълги вариации без прекъсвания. Човек диша и с порите си и с ума си, и с мозъка си, и със сърцето си, и с волята си, и с душата си, и с духа си. Колкото по-високо изкачваш съзнанието си, толкова повече въздух приемаш, задържаш и изпускаш от дробовете си. Ти приемаш Божествената прана и я изпускаш в музикални тонове. Ако пееш пред публика, която ти праща лоши мисли, ти след пеенето ще се чувстваш тъжна, незадоволена, изпразнена. За това ти трябва да се ограждаш с един, два, три и повече магически кръга. Така ще се избавиш от тези влияния. Учителят ми каза няколко формули за ограждане. — Обратно! Ако пееш пред публика, която те обича и стои на висок духовен уровен, ти ще почувстваш радост и разширение след пеенето си.
към текста >>

Ако пееш пред публика, която те обича и стои на висок духовен уровен, ти ще почувстваш радост и разширение след пеенето си.
Ако пееш пред публика, която ти праща лоши мисли, ти след пеенето ще се чувстваш тъжна, незадоволена, изпразнена. За това ти трябва да се ограждаш с един, два, три и повече магически кръга. Така ще се избавиш от тези влияния. Учителят ми каза няколко формули за ограждане. — Обратно! Ако пееш пред публика, която те обича и стои на висок духовен уровен, ти ще почувстваш радост и разширение след пеенето си. Въздухът във високите апартаменти, кооперации, обществени заведения е напоен с нисшите мисли, чувства и желания на грешни хора. Ти ще произнасяш тези формули (които ми даде). Мислено ще чертаеш окръжности и мислено ще свържеш горната част на главата си (Учителят посочи горната част на моята глава, за което аз станах права) със Слънцето. Оттам ще потекат възходящи енергии и светли влияния. Най-чистите места за образуване на духовна връзка с напредналите същества, с ангелите, са планинските върхове.
към текста >>

43. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Например те поднасят пълна крина с жито на публиката, но някои все ги критикуват и все са недоволни.
Така Бог избра и Дева Мария, за да слезе и Исус Христос. Брат Гали непрекъснато записваше. Сестра Савка заговори на Учителя за сутрешната беседа, където той уподоби любовта на брашно, от което всичко можеш да направиш. Учителят каза: — На артистите не е лека работата им. Например те поднасят пълна крина с жито на публиката, но някои все ги критикуват и все са недоволни. Или крината не била много пълна, или пък крината била много препълнена. Брат Христо пак заговори за сутрешната Беседа: — Учителю, вие казахте, че ако има десет души в света, които истински да обичат Бога, то войните, болестите и нещастията на човечеството ще престанат. Всички, които бяхме около Учителя го попитахме: — Кои са тези души и колко на брой са сега?
към текста >>

44. Новото Битие — Трети Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Преди няколко дена ме разплака на една генерална репетиция с публика, защото не бях сложила по-силен грим на лицето си.
Всичко ще се оправи! Ти да не се влияеш от думите на този режисьор. Който е висок връх, винаги има и силна сянка, но, за това пък и най-силно се огрява от Слънцето! – Учителю, той пожела да дойде в дома ми, там да ми покаже, как да играя ролята си... Когато се опита да ме целуне, аз му дадох беседата, както Вие ми казахте. Той побледня и много се разсърди. Преди няколко дена ме разплака на една генерална репетиция с публика, защото не бях сложила по-силен грим на лицето си. Учителят стана много строг и каза: – Ние ще го насолим! Той няма право да те тревожи преди излизането ти пред публиката. Те там, в операта, приличат на дупки. Те всичко прибират, защото са тъмни и влажни.
към текста >>

Той няма право да те тревожи преди излизането ти пред публиката.
– Учителю, той пожела да дойде в дома ми, там да ми покаже, как да играя ролята си... Когато се опита да ме целуне, аз му дадох беседата, както Вие ми казахте. Той побледня и много се разсърди. Преди няколко дена ме разплака на една генерална репетиция с публика, защото не бях сложила по-силен грим на лицето си. Учителят стана много строг и каза: – Ние ще го насолим! Той няма право да те тревожи преди излизането ти пред публиката. Те там, в операта, приличат на дупки. Те всичко прибират, защото са тъмни и влажни. Той, режисьорът, се оглежда в тебе. В тебе вижда себе си и себе си нацапа. Светлината е желана от хора, които я ожидат*, но има хора, които не я искат, те предпочитат тъмнината.
към текста >>

Ангелите и невидимият свят са моята публика.
Чрез него се проявяват нисши духове. Той става проводник. – Учителю, Вие като сте Велик Учител, бихте ли играли на сцената като артист? Той започна да се смее продължително и каза: – И аз играя роля. Ангелите и невидимият свят са моята публика. Не ми е позволено да направя ни най-малката погрешка. – Учителю, какво да правя през зимата с гълъбчетата? Да ги пусна ли на свобода? – Не. Сложи ги в една къщичка и ги пускай от време на време в стаята си, да хвърчат.
към текста >>

– Учителю, кога ще ги изпея пред публика?
И стана вечер и стана утро, трети ден." Ние тихо пригласяхме. Една небесна сила ми помагаше бързо да заучавам новите мелодии, за които, при друг случай, бих се затруднила повече. Никога няма да забравя тези мигове, които ще носи душата ми. Изпяхме няколко пъти Третия ден. Попитах: – Учителю, кога ще ги изпея пред публика? – Когато му дойде времето. Станах права и изпях Първия ден от "Битието", след което изпях Втория и Третия ден. Учителят беше радостен. Когато си отивахме с брат Христо, вън, пред вратата, ни спря сестра Думанова и развълнувано ни каза: – Идвайте по-често, защото Учителят се радва. Учителят ни каза още:
към текста >>

45. Внушението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Бях свидетел на предсценичните трепети на една артистка, която за първи път излизаше пред публика.
Днес отидохме през гората с брат Христо при светлият Учител. При него имаше посетители. Влязохме в салона и почакахме малко. Учителят ни прие. — Учителю – казах аз, – присъствах на една генерална репетиция в операта зад кулисите на сцената. Бях свидетел на предсценичните трепети на една артистка, която за първи път излизаше пред публика. Тя си внуши, че не може да пее и да издаде никакъв звук от ларинкса си. Стоеше неподвижно и гледаше втренчено пред себе си. Театралният лекар каза, че тя е абсолютно здрава? — Внушението играе важна роля при пеенето. Това внушение може да се предаде отвън или отвътре.
към текста >>

Бях свидетел на предсценичните трепети на една артистка, която за първи път излизаше пред публика.
Днес отидохме през гората с брат Христо при светлият Учител. При него имаше посетители. Влязохме в салона и по-чакахме малко. Учителят ни прие. — Учителю – казах аз, – присъствах на една генерална репетиция в операта зад кулисите на сцената. Бях свидетел на предсценичните трепети на една артистка, която за първи път излизаше пред публика. Тя си внуши, че не може да пее и да издаде никакъв звук от ларинкса си. Стоеше неподвижно и гледаше втренчено пред себе си. Театралният лекар каза, че тя е абсолютно здрава? — Внушението играе важна роля при пеенето. Това внушение може да се предаде отвън или отвътре.
към текста >>

46. Деветата симфония на Бетховен - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Публиката не стихваше ръкоплясканията.
Брат Христо не можеше да дойде при мен и погладувах малко. Вечерта на премиерното изнасяне на концерта, всички солисти ме изгледаха с изненада, като се явих в синя рокля. Солистите бяха облечени в черно. Нали Вие, Учителю, ми казахте, да не се обличам в черна рокля? Сестра Стойна ми уши по Вашето указание рокля от синьо кадифе със син воал. Публиката не стихваше ръкоплясканията. Непрекъснато извикваше солистите, заедно с Карл Бьом. Въпреки, че аз се криех зад другите, на всяко излизане, той ме хващаше за ръката и ни повеждаше всички на сцената. Пях чисто и леко, въпреки че ме обиждаха за синия ми тоалет. – Когато те критикуват за цвета на роклята, ти ще им кажеш: „Преди 120 години Бетховен сам дирижираше своята Девета симфония, облечен в стар, избелял от времето, зелен фрак! "
към текста >>

47. Приемът - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Учителю – попитах аз – как да се покланям на сцената, когато публиката ме извика пред завесата?
Това сърце се отваряше. В него бях сложила косъм от главата на Учителя, който си поисках от него преди известно време и едно малко портретче. Той взе сърцето в ръцете си, дълго време го разглежда и каза да го позлатя. Неизразима радост ме обзе, докато Учителят държеше в ръцете си пентаграмата и сърцето. Обърнах се към брат Христо, за да споделя радостта си и видях, че той също сияеше от радост и се молеше. – Учителю – попитах аз – как да се покланям на сцената, когато публиката ме извика пред завесата? – Ти се покланяй така, както житото се люлее от вятъра. Скромно се покланяй. Навеждай се само до кръста, но не много. Като че ли тих зефир те наклонява, а не, както при силна буря. Тогава растенията силно се огъват!
към текста >>

48. Кажи ми светли Божи лъч - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Публиката нестихващо аплодираше.
И както си говорехме, видяхме, че той слиза по стълбата при нас. Аз много се зарадвах. Благодарихме му, че ни прие. Настана кратко мълчание. Аз казах: – Учителю, благодаря Ви, че ми помогнахте да пея блестящо на 22 април този месец, в "Севилският бръснар" от Росини. Публиката нестихващо аплодираше. Арията на Розина, от второ действие, беше прекъсната по средата от бурни аплодисменти. През това време и оркестрантите ме поздравиха, като чукаха с лъковете си по долната дъска на цигулките си. Като спуснаха завесата, след привършването на операта, аз пъргаво изтичах в стаята си и започнах да свалям грима си. Тъкмо се намазах с дегримьор и един от дежурните прислужници влезе да ми каже, че ме викат на сцената. Част от публиката не си отивала.
към текста >>

Част от публиката не си отивала.
Публиката нестихващо аплодираше. Арията на Розина, от второ действие, беше прекъсната по средата от бурни аплодисменти. През това време и оркестрантите ме поздравиха, като чукаха с лъковете си по долната дъска на цигулките си. Като спуснаха завесата, след привършването на операта, аз пъргаво изтичах в стаята си и започнах да свалям грима си. Тъкмо се намазах с дегримьор и един от дежурните прислужници влезе да ми каже, че ме викат на сцената. Част от публиката не си отивала. Непрестанно ръкопляскали и колегите едва тогава се сетили, че мен ме няма. След появяването ми при завесата, всички разбраха, че за мен било. На другата сутрин имахме репетиции и една от певиците каза пред всички: "Тя прави магии и омагьосва публиката. Тя напълва салона със свои "Дъновисти" и за това ѝ ръкопляскат." Всички ме изгледаха особено... – Ти не им обръщай внимание!
към текста >>

На другата сутрин имахме репетиции и една от певиците каза пред всички: "Тя прави магии и омагьосва публиката.
Като спуснаха завесата, след привършването на операта, аз пъргаво изтичах в стаята си и започнах да свалям грима си. Тъкмо се намазах с дегримьор и един от дежурните прислужници влезе да ми каже, че ме викат на сцената. Част от публиката не си отивала. Непрестанно ръкопляскали и колегите едва тогава се сетили, че мен ме няма. След появяването ми при завесата, всички разбраха, че за мен било. На другата сутрин имахме репетиции и една от певиците каза пред всички: "Тя прави магии и омагьосва публиката. Тя напълва салона със свои "Дъновисти" и за това ѝ ръкопляскат." Всички ме изгледаха особено... – Ти не им обръщай внимание! Злото е като мравчената киселина. То ще разяде този, който го произвежда и допуща при себе си! – Учителю, разучавам няколко български песни от Добри Христов, за концертно изпълнение.
към текста >>

– Когато ти пееш на сцената и отправиш погледа си към публиката, ти непременно трябва да спреш погледа си на едно лице, което ти харесва.
"Един евреин влязъл в Рая. Съществата на Небето пожелали да го изпитат, дали е достоен да бъде там. Те му казали: Долу на Земята има една работа, от която ще има голям "гешефт". Евреинът подскочил от радост и веднага слязъл на Земята – сам напуснал Рая." После Учителят продължи: – Когато ти пееш на сцената и отправиш погледа си към публиката, ти непременно трябва да спреш погледа си на едно лице, което ти харесва. Между тебе и това лице ще се образува течение на сили, на даване и приемане. При друго излизане на сцената, да пееш, лицето ще бъде друго. Окултният певец не трябва да си служи с грубо блъскане на въздуха, при образуване тоновете в ларингса! Окултният певец се стреми да оцвети тоновете си, които се образуват в неговия ларингс, с един и същ цвят. Гласните букви а, е, и, о, у, ю, да не се оцветяват различно.
към текста >>

49. Новото Битие — Седми Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Всичките души, които слушат в публиката, ще дойдат след години тук, при нас.
Продължих: – Учителю, искам често да идвам при Вас, да посещавам сутрешните Ви беседи, но освен репетициите за премиерата, имам и много спектакли. Невъзможно ми е да измия гримовете си. Учителю, омръзна ми вече тая сцена! – Ти и там пееш за Господа! Всичките души, които слушат в публиката, ще дойдат след години тук, при нас. Ти там посяваш в душите им новото! – Учителю, след месец-два ще започнат ансамбловите репетиции. – Хубаво! Хубаво!... Почакайте! Учителят стана и се изкачи до стаята си.
към текста >>

50. Най-хубавата цигулка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той много я хареса и искаше, най-малко три месеца, да свири на нея, за да свикне и тогава да се яви пред публиката.
В събота вечерта дойдоха при мен майката и бащата на братя Янкови. Казаха ми, че Любчо има покана от Софийската филхармония да изнесе "Брамс – концерт", който ще се състои след три месеца, в зала "България". Те ме помолиха да поискам от Учителя най-хубавата му цигулка (на руския княз), която Любчо много харесал. Обръщат се към мен, защото се надявали, че Учителя няма да ми откаже, поради особеното му разположение към моето изкуство и към моята душа. Откакто Любчо опита пред Учителя тази цигулка, непрестанно говореше за нея. Той много я хареса и искаше, най-малко три месеца, да свири на нея, за да свикне и тогава да се яви пред публиката. Тази сутрин брат Христо ме придружи и заедно се изкачихме до Изгрева. Семейство Янкови бяха вече дошли и ни чакаха. Ние попитахме, къде е Учителя, защото го нямаше нито горе, нито в приемната. Казаха ни, че е при сестра Савка. Всички заедно се запътихме при нея.
към текста >>

51. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Публиката не си отиваше.
Тоновете на Учителовата цигулка зазвучаха от Небето. Ние с брата поглеждахме от време навреме към балкона. Учителят слушаше цигулката си и сияеше от радост. Успехът беше голям. И двамата виртуози бяха поздравени от целия оркестър многократно, със ставане на крака и чукане на лъковете в цигулките. Публиката не си отиваше. Много пъти ги повикаха на бис. Времето застудя и наваля сняг. Четирдесет дни подред, преди бомбардировката на София, Учителят всяка сутрин напускаше Изгрева и отиваше, заедно със сестрите и братята, над горичката при село Симеоново. През това време, няколко пъти брат Христо, а веднъж и Венцислав, придружили Учителя, заедно със сестрите и братята. Вечер Учителят се завръщаше на Изгрева.
към текста >>

52. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене." На друго място той обобщава: "Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание.
Затова четенето на свещените Писания въобще, както и на Учителевите беседи и лекции, трябва да става с разбиране и прилагане на онова, за което е писано. "При четене трябва да се мисли и да се прилага" (П. Дънов). За това, какви задачи си поставя в някои от своите беседи, Учителят П. Дънов казва следното: "Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене." На друго място той обобщава: "Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание. Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н." Прилагането на Новото учение в ежедневния живот и в малките, и в големите неща е главният акцент в Словото на Учителя. Безброй пъти той подчертава непомръкващата актуалност на това водещо начало в предлаганото от него знание. Често пъти П. Дънов съчетава в поясненията си необходимостта от приложение с разкриването същността на това преобразуващо познание за живота: "Сега трябва да се приложи Новото учение.
към текста >>

53. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

от основаното от Симеон Сакскобургготски Национално движение "Симеон II" (НДСВ) той стана поредният министър-председател на Република България, след като се закле в Народното събрание пред Конституцията на републиката.
Може би са го приели за информация, без да го осмислят напълно. По онова време цели две години са делили съвременниците на думите на Учителя П. Дънов от II световна война и девет - от падането на монархията у нас след фалшифицирания от комунистите референдум през 1946 г. Затова пък ние, хората, живеещи в началото на XXI век и на третото хилядолетие, вече сме в състояние да отдадем заслуженото на удивителната прозорливост на българския духовен Учител. След спечелването на парламентарните избори през 2001 г. от основаното от Симеон Сакскобургготски Национално движение "Симеон II" (НДСВ) той стана поредният министър-председател на Република България, след като се закле в Народното събрание пред Конституцията на републиката. Този официален акт на встъпване в длъжност на министър- председателя с царско потекло се превърна едновременно де факто и в признаване от негова страна на републиканската форма на управление в България, и в отказ от претенции за възстановяване на монархията. Тоест - изпълни се стопроцентово пророчеството на Учителя П. Дънов, че Симеон, първородният син на цар Борис III, никога няма да седне на българския престол!
към текста >>

Този официален акт на встъпване в длъжност на министър- председателя с царско потекло се превърна едновременно де факто и в признаване от негова страна на републиканската форма на управление в България, и в отказ от претенции за възстановяване на монархията.
По онова време цели две години са делили съвременниците на думите на Учителя П. Дънов от II световна война и девет - от падането на монархията у нас след фалшифицирания от комунистите референдум през 1946 г. Затова пък ние, хората, живеещи в началото на XXI век и на третото хилядолетие, вече сме в състояние да отдадем заслуженото на удивителната прозорливост на българския духовен Учител. След спечелването на парламентарните избори през 2001 г. от основаното от Симеон Сакскобургготски Национално движение "Симеон II" (НДСВ) той стана поредният министър-председател на Република България, след като се закле в Народното събрание пред Конституцията на републиката. Този официален акт на встъпване в длъжност на министър- председателя с царско потекло се превърна едновременно де факто и в признаване от негова страна на републиканската форма на управление в България, и в отказ от претенции за възстановяване на монархията. Тоест - изпълни се стопроцентово пророчеството на Учителя П. Дънов, че Симеон, първородният син на цар Борис III, никога няма да седне на българския престол!
към текста >>

54. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

насам книжният пазар у нас не би могъл да се оплаче от липса на публикации от и за Учителя П.
Разбира се, дейността му бе сведена до минимум, а организационната работа вътре в него бе осъществявана в полулегални условия. Така то посрещна зората на демократичните преобразувания в България през 1989 г. - лишено от всякаква материална база и поддръжка от страна на държавните органи, ала със съхранена структура и опазено духовно-културно наследство от своя Учител и основател. (По-подробно на тези проблеми ще се спрем по-нататък в рамките на обособена тема от този лекционен курс.) От 1990 г. насам книжният пазар у нас не би могъл да се оплаче от липса на публикации от и за Учителя П. Дънов и ББ. Напротив, неговият духовно-езотеричен раздел буквално е наводнен с този род литература. Издателствата, които отпечатват книги и периодични издания с такова съдържание, отдавна надхвърлят първата десетица от числовия ред. Ала от гледна точка на изследваната тук тема по-важно е какво казват другите, т. е. външните за ББ личности и организации, за белите братя и сестри и техния духовен Учител Петър Дънов.
към текста >>

Дънов в САЩ - 1888-1895 г.: получаването на докторска титла по богословие с дисертационния труд "Науката и възпитанието" (неговата първа авторска публикация).
Обретенов речта на Учителя П. Дънов е "проста и разбрана, без външни ефекти". Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си на себичността, егоизма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П. Дънов) иска да възстанови у българите, в ръцете му приема образа на "хляба, с който се храним, без да правим химически анализ на съдържанието му". Б. Обретенов в своето кратко изследване изнася и обстоятелство от периода на следването на П. Дънов в САЩ - 1888-1895 г.: получаването на докторска титла по богословие с дисертационния труд "Науката и възпитанието" (неговата първа авторска публикация). Дванадесетте години, които Учителят на ББ прекарва в обиколки из България, посветени на изнасяне на лекции и сказки и изучаване психологическия портрет на неговите сънародници, дават основание на автора да го определи като "един от най-верните и точни народопсихолози". И да достигне до безспорно вярната констатация: "Той (Учителят П. Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава смисъл на живота на народа, на нацията. Вижда безсилието и краха на националните идеали, рисковете и опасностите, които крият социалните движения и идеи. И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот."
към текста >>

55. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Дънов е представен в тази публикация като "красива фигура, дишаща доброта".
Малко са Учителите на човечеството! " През 1929 г. излизащият в Германия вестник "Reformblatt" отпечатва статия под заглавие "Предвестници на новата култура". В нея е отделено място и за българското ББ, за което се казва: "Истинската стойност на това движение не е само в неговите идеи, но и в непоколебимата му сила да се реализират тези идеи в живота." Учителят П. Дънов е представен в тази публикация като "красива фигура, дишаща доброта". И други немски вестници - "Das Wort" и "Das Neue Licht" - предлагат на читателите си информация и коментари за българския духовен Учител и основаното от него духовно общество ББ. Извънредно благоприятна почва намират идеите на Учителя П. Дънов и в Италия. Излизащият в Палермо вестник "Алфа", орган на сдружението за психически експериментални науки, нарича П. Дънов "мистичен апостол на християнството, в своята пълнота, сила и величие".
към текста >>

в чужбина продължават публикациите за Учителя П.
В навечерието на II световна война в Латвия са отпечатани няколко сборника с беседи на българския духовен Учител. След 1940 г. в Швеция, Румъния и Югославия постепенно биват образувани групи от хора, които организирано изучават беседите на Учителя П. Дънов и практикуват Паневритмия. След 1944 г. в чужбина продължават публикациите за Учителя П. Дънов и създаденото от него Духовно общество "Бяло братство", но връзката с България е прекъсната поради цензурата на тоталитарния режим, наложила възбрана върху издания с духовно-иде- алистическо съдържание, чуждо на атеистичния мироглед. Независимо от това редица българи в емиграция, които изповядват идеите на Новото учение, продължават да работят за популяризирането и разпространението им. Такива личности са, например, Виола Бауман и Ернестина Сталева в САЩ, Георги Куртев в Аржентина, д-р М. Христов във Франция. През същия период от време бележи чувствителен ръст и дейността на Михаил Иванов във Франция, който създава над 30 клона на ББ в различни градове на страната, както и подобни структури в над 30 страни по света: Австрия, Белгия, Боливия, Канада, Колумбия, Конго, Испания, Австралия, Швейцария, Германия, Великобритания, Гърция, САЩ, Русия, Норвегия.
към текста >>

56. СТАРИ И НОВИ ПОХВАТИ - Павел Желязков

Въпреки това този брутален жест предизвиква екстаза на публиката.
Съществен принцип, който мотивира неговите цели и действия във връзка с борбата за утвърждаването му в социален аспект, е приемането на състезанието и на резултата от него като основен критерий за узаконяване на успеха и на печалбата. Както в миналото, така и днес, състезания се провеждат навсякъде по света и по най-различни поводи. Все още никой обаче не е помислил сериозно да организира състезание по благородство, доброта, милосърдие и пожертвувателност в интерес на обществото. Ако днес това стане, подвластни на силните лични чувства, тези добродетели вероятно ще се обезсмислят за много хора. Няма никакво благородство в жеста, с който боксьорът оставя безжизнен на подиума своя съперник. Въпреки това този брутален жест предизвиква екстаза на публиката. Достойнство ли е да си физически силен, ако морално си толкова слаб, че не си способен да протегнеш ръка на падналия? Поради това след всяко тържество на грубата физическа сила, упражнена без любов и без морал, тя загубва своя смисъл. При любовта няма състезание. Ако добрите хора се състезават в добродетелност, никой няма да забележи съперничество. Който има по-голяма морална сила, ще постъпи благородно като отстъпи незабелязано, за да не унижи партньора си.
към текста >>

57. АСТРАЛНИ МЪГЛИ И ЕКРАНИ НА ВНУШЕНИЕТО - Павел Желязков

Той е интимно и свещено преживяване, което творческата личност пази ревностно и никога не го излага на показ заради любопитството на публиката.
Това е общоприета и често наблюдавана практика. По аналогия, когато подрежда мислите си, човек вижда излишното, негодното за употреба и прави всичко възможно, за да се освободи от него. Този процес се извършва по време на размисъл и най-вече по време на сън, когато се стига до парадоксалната му фаза. Когато запитате един писател или поет какво изпитва, когато твори, той ще ви отговори, че преживява състояние на радост и на вътрешно удовлетворение. Защото творческият мисловен процес е и чистене, усещането от което е винаги приятно. Той е интимно и свещено преживяване, което творческата личност пази ревностно и никога не го излага на показ заради любопитството на публиката. Талантливите писатели, които имат много любов и изтънчена мисловност, в моменти на вдъхновение са така погълнати от това трепетно състояние, че публиката и материалната изгода абсолютно не ги вълнуват. Тогава извисяването на съзнанието е и процес на чистене. Днес ние сме атакувани от агресивния информационен бум, който ни залива с мътни води на психологически и философски неизчистени познания. Много малко време ни остава за самостоятелно мислене в една чиста обстановка, която в окултните науки се нарича „вътрешната стая". Онова, което ни сервират психически обременени автори писатели, кинорежисьори, коментатори на културни или политически събития обикновено е продукт на неизчистена и доста повърхностна мисъл.
към текста >>

Талантливите писатели, които имат много любов и изтънчена мисловност, в моменти на вдъхновение са така погълнати от това трепетно състояние, че публиката и материалната изгода абсолютно не ги вълнуват.
По аналогия, когато подрежда мислите си, човек вижда излишното, негодното за употреба и прави всичко възможно, за да се освободи от него. Този процес се извършва по време на размисъл и най-вече по време на сън, когато се стига до парадоксалната му фаза. Когато запитате един писател или поет какво изпитва, когато твори, той ще ви отговори, че преживява състояние на радост и на вътрешно удовлетворение. Защото творческият мисловен процес е и чистене, усещането от което е винаги приятно. Той е интимно и свещено преживяване, което творческата личност пази ревностно и никога не го излага на показ заради любопитството на публиката. Талантливите писатели, които имат много любов и изтънчена мисловност, в моменти на вдъхновение са така погълнати от това трепетно състояние, че публиката и материалната изгода абсолютно не ги вълнуват. Тогава извисяването на съзнанието е и процес на чистене. Днес ние сме атакувани от агресивния информационен бум, който ни залива с мътни води на психологически и философски неизчистени познания. Много малко време ни остава за самостоятелно мислене в една чиста обстановка, която в окултните науки се нарича „вътрешната стая". Онова, което ни сервират психически обременени автори писатели, кинорежисьори, коментатори на културни или политически събития обикновено е продукт на неизчистена и доста повърхностна мисъл. В процеса на творческата си дейност тези автори чистят авгиевите обори на обремененото си съзнание и продуктът от тази дейност, гарниран с външни ефекти, се предлага на публиката като изкуство.
към текста >>

В процеса на творческата си дейност тези автори чистят авгиевите обори на обремененото си съзнание и продуктът от тази дейност, гарниран с външни ефекти, се предлага на публиката като изкуство.
Талантливите писатели, които имат много любов и изтънчена мисловност, в моменти на вдъхновение са така погълнати от това трепетно състояние, че публиката и материалната изгода абсолютно не ги вълнуват. Тогава извисяването на съзнанието е и процес на чистене. Днес ние сме атакувани от агресивния информационен бум, който ни залива с мътни води на психологически и философски неизчистени познания. Много малко време ни остава за самостоятелно мислене в една чиста обстановка, която в окултните науки се нарича „вътрешната стая". Онова, което ни сервират психически обременени автори писатели, кинорежисьори, коментатори на културни или политически събития обикновено е продукт на неизчистена и доста повърхностна мисъл. В процеса на творческата си дейност тези автори чистят авгиевите обори на обремененото си съзнание и продуктът от тази дейност, гарниран с външни ефекти, се предлага на публиката като изкуство. Това е едната страна на проблема. По-съществено е обаче нашето отношение към него. Естествено и логично е да се запитаме какви промени претърпява съзнанието ни, когато сме пред екрана на телевизора. Най-същественото в ситуацията на телевизионния зрител е, че той е в състояние на пасивен консуматор. Ако будността на съзнанието ни е по-голяма, тя е сила, която се противопоставя на влиянията и внушенията, които идват от екрана.
към текста >>

58. ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ - Павел Желязков

Публиката плаче за недействителните страдания на актьорите, а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии."
Каквото да им говорим, не можем да ги разчувстваме, да заплачат. Коя е причината за това? Актьорът отговорил: - Причината е в това, че ние представяме лъжата като истина, а вие проповядвате истината като лъжа. Следователно, докато човек обръща повече внимание на външния живот, той е в нереалността на нещата. Публиката плаче за недействителните страдания на актьорите, а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии." Приятно поднесената лъжа най-често се нрави. Ако носителите на тази зараза са артисти, които носят в ума и в сърцето си бацила на фалша, то те определено са душевно болни личности и най-често свършват в психиатричните клиники. Някои от тях стигат до там, че започват да вярват в собствените си лъжи. Колективната мисъл в обикновените случаи очевидно има по-голяма сила на внушение от една изолирана мисъл на средно развит човек. Затова, когато една лъжа се приеме като откровение на святостта, тя може да добие значителна сила и да увлече множеството.
към текста >>

59. СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА - Павел Желязков

Казахме вече, че целта, която се преследва с манипулацията, е да се деформира истината, да бъде тя компрометирана и, когато съмнението на публиката в нея е достатъчно силно, незабелязано да се подмени с лъжата.
Спомнете си онази сцена, в която известният комик Стен Лаурел поставя небрежно ръка върху една лъскава лимузина, за да внуши на младите дами, че може да им предложи една приятна разходка, като ги покани в „собствената" си кола. В този момент действителният собственик подкарва колата, а Стен, загубил опората и обаянието на преуспяващия мъж, става смешен в лицето на възмутените дами. Забележете какъв е ефектът, когато някой се опира върху рамото на известна личност. Известността на именитата личност започва да преминава върху извършителя на този класически жест като свидетелство за взаимност и близост. След това, всички шепнат: „Той е много вътре в нещата, той е изключителен." Ако се случи пък да падне в праха, всички единодушно му обръщат гръб. Казахме вече, че целта, която се преследва с манипулацията, е да се деформира истината, да бъде тя компрометирана и, когато съмнението на публиката в нея е достатъчно силно, незабелязано да се подмени с лъжата. За да се прикрие истинският лик на лъжата, се търси привлекателна форма, в която да се поднесе и предложи за консумация, без да предизвика и сянка от съмнение. Както манипулаторът се прикрива зад благопристойна маска, така и измамата се поднася във възможно най-приятната за сетивата и чувствата форма. Ценностната система, системата от морално-етични норми и принципи на обществото могат по този начин да бъдат деформирани и подменени. Например идеята, че с честен труд и постоянство човек може да подобри материалните условия на живота си, може да бъде изместена от друга идея да забогатее бързо чрез лотарията, като опита късмета си в игралните домове или като получи заем от кредитната банка. Естествените норми и правила на поведение претърпяват деформация, когато се засили формалната им страна или едностранчиво се преувеличи значението им.
към текста >>

60. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Докато съвременният танц не служи за друго, освен да забавлява публиката.
Съвременният танц е загубил контакта си с невидимите сили - с Бога, и оттам идва това падане в материята. Първоначално истинската цел на танца е била една молитва, една благодарност към Бога. „Танцът на примитивния човек добива сила до степента да стане разумно средство за разумно съучастие със силите на природата, които отвъд човешката сила ще определят съдбата. Божественият танц става саможертва, молитва, магическо Действие. Той призовава на борба природните сили, лекува болестите, свързва покойниците отвъд смъртта с веригата на техните потомци, той осигурява реколтата, щастливия лов и победата; той създава, той поддържа, нарежда и предпазва.“ (Курт Саш) Докато съвременният танц не служи за друго, освен да забавлява публиката. За да създава удоволствие, той трябва да слезе до нивото на тази публика, която, бидейки невежа и недостатъчно образована, го деградира и принизява. Крайно време е да се отдаде необходимото значение на истинския танц и това време ще дойде. Даже ако публиката не е привикнала или не е възпитана, за да вижда танца по този начин, тя ще го почувства. Тя ще го почувства само когато танцьорът е достатъчно силен, за да накара своята публика да почувства мистериите, които той е разбрал. Един танцьор не може да бъде силен, ако не е истинен, завършен и чист и ако не знае да прави някои жертви на своята човешка личност.
към текста >>

За да създава удоволствие, той трябва да слезе до нивото на тази публика, която, бидейки невежа и недостатъчно образована, го деградира и принизява.
Първоначално истинската цел на танца е била една молитва, една благодарност към Бога. „Танцът на примитивния човек добива сила до степента да стане разумно средство за разумно съучастие със силите на природата, които отвъд човешката сила ще определят съдбата. Божественият танц става саможертва, молитва, магическо Действие. Той призовава на борба природните сили, лекува болестите, свързва покойниците отвъд смъртта с веригата на техните потомци, той осигурява реколтата, щастливия лов и победата; той създава, той поддържа, нарежда и предпазва.“ (Курт Саш) Докато съвременният танц не служи за друго, освен да забавлява публиката. За да създава удоволствие, той трябва да слезе до нивото на тази публика, която, бидейки невежа и недостатъчно образована, го деградира и принизява. Крайно време е да се отдаде необходимото значение на истинския танц и това време ще дойде. Даже ако публиката не е привикнала или не е възпитана, за да вижда танца по този начин, тя ще го почувства. Тя ще го почувства само когато танцьорът е достатъчно силен, за да накара своята публика да почувства мистериите, които той е разбрал. Един танцьор не може да бъде силен, ако не е истинен, завършен и чист и ако не знае да прави някои жертви на своята човешка личност. Според моето виждане изкуството на танца трябва да бъде средство за възпитание на обществото, още повече и на артиста.
към текста >>

Даже ако публиката не е привикнала или не е възпитана, за да вижда танца по този начин, тя ще го почувства.
Божественият танц става саможертва, молитва, магическо Действие. Той призовава на борба природните сили, лекува болестите, свързва покойниците отвъд смъртта с веригата на техните потомци, той осигурява реколтата, щастливия лов и победата; той създава, той поддържа, нарежда и предпазва.“ (Курт Саш) Докато съвременният танц не служи за друго, освен да забавлява публиката. За да създава удоволствие, той трябва да слезе до нивото на тази публика, която, бидейки невежа и недостатъчно образована, го деградира и принизява. Крайно време е да се отдаде необходимото значение на истинския танц и това време ще дойде. Даже ако публиката не е привикнала или не е възпитана, за да вижда танца по този начин, тя ще го почувства. Тя ще го почувства само когато танцьорът е достатъчно силен, за да накара своята публика да почувства мистериите, които той е разбрал. Един танцьор не може да бъде силен, ако не е истинен, завършен и чист и ако не знае да прави някои жертви на своята човешка личност. Според моето виждане изкуството на танца трябва да бъде средство за възпитание на обществото, още повече и на артиста. Така разбрано и практикувано, изкуството на танца ще престане да бъде повод за удоволствие, за да стане в цялата си пълнота средство за възпитание, за извисяване и обновяване. Целта на танца е да говори дълбоко в душата на човека.
към текста >>

Тя ще го почувства само когато танцьорът е достатъчно силен, за да накара своята публика да почувства мистериите, които той е разбрал.
Той призовава на борба природните сили, лекува болестите, свързва покойниците отвъд смъртта с веригата на техните потомци, той осигурява реколтата, щастливия лов и победата; той създава, той поддържа, нарежда и предпазва.“ (Курт Саш) Докато съвременният танц не служи за друго, освен да забавлява публиката. За да създава удоволствие, той трябва да слезе до нивото на тази публика, която, бидейки невежа и недостатъчно образована, го деградира и принизява. Крайно време е да се отдаде необходимото значение на истинския танц и това време ще дойде. Даже ако публиката не е привикнала или не е възпитана, за да вижда танца по този начин, тя ще го почувства. Тя ще го почувства само когато танцьорът е достатъчно силен, за да накара своята публика да почувства мистериите, които той е разбрал. Един танцьор не може да бъде силен, ако не е истинен, завършен и чист и ако не знае да прави някои жертви на своята човешка личност. Според моето виждане изкуството на танца трябва да бъде средство за възпитание на обществото, още повече и на артиста. Така разбрано и практикувано, изкуството на танца ще престане да бъде повод за удоволствие, за да стане в цялата си пълнота средство за възпитание, за извисяване и обновяване. Целта на танца е да говори дълбоко в душата на човека. Танцът трябва да се освободи от всякакъв сенсуализъм, като се проникне от присъщия му свещен характер, чрез който човекът трябва да се издигне до познанието на Божествените извори, от които извират истината и чистата красота.
към текста >>

61. Планетата зад Плутон – Хано - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В една научна публикация се съобщи, че посредством радиоактивния изотоп „Калий 40“ е могло да се установи, че преди 6-7 милиарда години на мястото на Слънчевата система е станал космически взрив - една звезда се е разпаднала на силови ядра, които са дали началото на небесните образувания в сегашната Слънчева система.
Общо взето, двата звездни купа (както вече отбелязахме за Зодиакалните съзвездия, които имат звездни купове), придават със своите влияния освен това, което отбелязахме, но още и една мекота, топлота майчински чувства и ясно изразено отношение към красотата. В съзвездието Бик се намира и един от най-мощните радиоизточници - т.нар. Ракообразна мъглявина Тази светла мъглявина е подобна на онази, която има в съзвездието Водолей и за която вече отбелязахме, че е създадена от звезда, преминаваща в нов етап на своя еволюционен път чрез разпад на силови ядра, от които ще се създадат звездите на нова галактика. Тези силови ядра се разлитат по всички направления със скорост от хиляда километра в секунда. Потвърждение на факта, че достигайки до известен стадий на своето развитие в еволюционния си път, звездите започват да се разпадат на силови ядра, е и тази Ракообразна мъглявина. В една научна публикация се съобщи, че посредством радиоактивния изотоп „Калий 40“ е могло да се установи, че преди 6-7 милиарда години на мястото на Слънчевата система е станал космически взрив - една звезда се е разпаднала на силови ядра, които са дали началото на небесните образувания в сегашната Слънчева система. По същия начин за тази Ракообразна мъглявина се приема, че началото на нейното образуване е започнало в историческо време с избухването на свръхнова звезда. Цялото това богатство на Небесни образувания в съзвездието Бик ни дава основание да приемем и да твърдим, че Планетата зад Плутон, която има отношение към това, е не само голяма, но е и със силни, интензивни влияния върху Земята, живота на нея и върху човека. Приемаме също, че всяко Зодиакално според Астрологията има отношение към дадена част или орган от човешкото тяло. За Зодиакалното съзвездие Бик е определено, че има отношение към шията. Там се намира една от най- важните жлези с вътрешна секреция -т.нар.
към текста >>

62. Ноктите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хора с къси нокти не могат да имат успех в работите, при които е необходим контакт с публика, тъй като те лесно стават неучтиви и неприветливи благодарение на свойствената им критичност и склонност към възбуда и възразяване.
Напречни набраздявания на ноктите, особено ако те са твърди, показват склероза (втвърдяване) на кръвоносните съдове. Затъмнения, ямички, точки, петна, неправилен растеж също и различни нюанси, отличаващи се от цвета на ноктите, показват известни нарушения в здравето на човека. Квадратните нокти показват хора практични, уравновесени, обичащи реда и точното изпълнение на всяка поставена задача. Ако ноктите са твърде дълги и значително широки, означават мудност във всяка работа, недоверие, скритост в действията, а също така стеснителност и отстъпчивост при агресия. Дължината на ноктите се измерва до мястото, където те повече не могат да се подрязват. Хора с къси нокти не могат да имат успех в работите, при които е необходим контакт с публика, тъй като те лесно стават неучтиви и неприветливи благодарение на свойствената им критичност и склонност към възбуда и възразяване. Но в работите, където се изисква бързо реагиране, те успяват, защото са по-чевръсти на думи и дела. Нокти с конична форма показват стремеж към красотата; такива хора лесно се възхищават. Ако ноктите имат триъгълна форма, показват голяма чувствителност, впечатлителност, хора, които лесно менят настроенията си от една крайност в друга - от тъга в радост. Нокти с форма на маслинови костилки показват хора с лесна възбуда и непостоянство. Нокти с форма на бадеми говорят за чувствителни, признателни, щедри, великодушни, префинени хора, които имат чувствителни бели дробове.
към текста >>

63. 11. Игра на театър - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Това е салонът за публиката, а тука е сцената, където ще играят артистите.
— Рашко, ти имаш много добри помагачи! По-добри са и от теб, виж, колко тихо нареждат столчетата! — И аз мога така, — отговори с амбиция Рашко и започна да ги реди тихо. — Е, къде е театърът ? — запита Рашко, когато всичките столчета бяха наредени. — Сега ще го видиш-— отговорих аз, като дадох знак на пианото за всички деца, да приберат играчките си и да седнат на столчетата, тъй както последните са наредени в успоредни редици. — Деца, няколко ваши другарчета наредиха столчетата така и вие всички сте като в театър. Това е салонът за публиката, а тука е сцената, където ще играят артистите. — Кой ще играе? — запита Цецка. — Всеки, който пожелае! — отговорих аз, следейки общия интерес. — Аз ще късам билетите! — Аз пък ще ги продавам! Аз ще играя балет! — и т. и. всеки намери своето място в новата игра.
към текста >>

64. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Унгария след Първата световна война обяви съветска република под владичеството на комуниста Бела Кун.
Да не се разкрият другите участници и най-вече тайната поща, защото нашето освобождаване имаше една доста дълга процедура. Една нощ ни прекараха през Русе и отидохме в Румъния. И още сутринта ни хванаха, защото там е свободно поле; срещу Русе - Гюргево - тъй като сме заспали и като ставаме, те ни виждат и Веднага ни завеждат в жандармерията. Спахме там една нощ в кауш и след туй ни изпратиха в Букурещ. От там бяхме изпратени в пленническите лагери, където бяха задържани пленниците от войната срещу Съветска Унгария. Унгария след Първата световна война обяви съветска република под владичеството на комуниста Бела Кун. Обяви Унгария за съветска благодарение на това, че голяма част унгарци бяха прекарали в Съветския съюз като пленници и от там бяха възприели тази идея. Завръщайки се в Унгария, те бяха именно тази основна маса, с която Бела Кун изгради партията и взеха властта. То беше за кратко време. Ние се представихме като дезертьори от българската войска. Не можаха да ни разберат.
към текста >>

65. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия.
Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия. Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н. С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват.
към текста >>

66. Предговор - Георги Радев (1900–1940)

Понятно е тогава, дето в някои пасажи вибрира нескривано негодувание срещу ония нелепи измислици, които систематически се внушаваха на широката публика.
ПРЕДГОВОР Настоящата сказка, която излиза сега във второ издание, биде държана в едно време, когато, в жълтата преса и в разни брошури, срещу учениците на В. В. Братство се беше дигнала страшна врява, чиято цел бе да внуши на обществото, че те са някакви „слънцепоклонци“. Понятно е тогава, дето в някои пасажи вибрира нескривано негодувание срещу ония нелепи измислици, които систематически се внушаваха на широката публика. Не ще и дума, че тия „лирични отклонения“ нямат нищо общо със самото съдържание на сказката, която си беше поставила за цел да отбележи някои от последните научни изводи и хипотези за слънцето и неговата дейност — изводи, които водят неизбежно към оня източник на познание и опит, от който произлиза страната на пръв поглед практика у учениците на В. В. Братство да използуват енергията на слънцето предимно сутрин, на ранина, и през пролетния сезон. Тук му е мястото да спомена, че първото издание на сказката, от 1927 г., биде отпечатано в един провинциален град, по желанието на един добър приятел и на негови разноски. Но тъй като то не се отпечата под мой непосредствен наглед, допуснаха се за съжаление сума печатни погрешки, които и до днес ми тежат на съвестта. Ползувам се от случая сега да поискам извинение от ония читатели, които притежават първото издание на „Живите сили на слънцето“.
към текста >>

67. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Като привежда в подкрепа на своите, схващания някои гениални публикации, както той ги нарича, изхождащи от модерни физиолози на растителния живот, според които в ритъма и периодичността на процесите, що съпровождат растежа на растителните организми, могат да се прозрат прояви на съзнание и интелигентност, той заключава, че „най-сетне и широката публика е вече в състояние да схване, че цялата природа е жива и одушевена.
Електромагнитният характер на слънчевите петна става особено явен от влиянието, което слънчевата дейност упражнява върху интензитета на земния магнетизъм, особено върху така наречените магнитни бури, върху северните сияния и сродните тям явления. Както виждате, има достатъчно факти, които подкрепят възгледа за електро-магнитния характер на слънчевите петна. Но въпросът е, кои са причините за възникване на тия електро-магнитни вихри и то тъй правилно, тъй ритмично? „Как може, пита немския писател Suryа, горещата газообразна маса на слънцето да проявява от само себе си дейност? Ритмична дейност може, според мене, да изхожда от един механичен апарат, или от един жив, повече или по-малко интелигентен организъм, или от някое живо, но невидимо същество“. Като привежда в подкрепа на своите, схващания някои гениални публикации, както той ги нарича, изхождащи от модерни физиолози на растителния живот, според които в ритъма и периодичността на процесите, що съпровождат растежа на растителните организми, могат да се прозрат прояви на съзнание и интелигентност, той заключава, че „най-сетне и широката публика е вече в състояние да схване, че цялата природа е жива и одушевена. Тя може, следователно, да се отърси от тесногръдото гледище на един празен материализъм или от бездушното „енергетично мировъзрение“. „По-дълбоко виждащи научни кръгове, продължава Suryа, колкото и малко да са засяга, защото всяко епохално откритие е изхождало винаги от малцина, схващат вече атома като жив и съзнателен силов център. Защо тогава и светилата трябва да се кръжат в пространството безжизнени и бездушни като трупове? До аналогични изводи идват и мнозина други учени като Willy Pastor, Lutoslawski и др., за да не цитирам сума още имена. С една реч, очертава се един нов — за съвременните люде поне нов — чисто биологично-психологичен възглед за света.
към текста >>

68. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Учителят изнасяше беседите си няколко пъти на седмица: в понеделник за вътрешният кръг на братята и сестрите, в сряда преди изгрев слънце провеждаше Младежкия клас, и в десет часа сутринта в Неделя идваше беседата за общата публика.
Подходящо е на това място да припомня, че Дънов започва като учен, който обикаля България, за да прави антропологически изследвания на черепите на българите. За да може да се издържа по време на тези обиколки, той изнася лекции базирани върху ученето си в САЩ. Има огромен успех с тези лекции, и издаването на първите му научни книги се посреща добре, но това което истински радва сърцето му е непосредствената близост с последователите си при изнасянето на беседите си, и това стимулира учителят в него да надделее над ученият. Така или иначе неговото влечение към систематичен анализ никога не го напуска напълно. През последните десетилетия на живота си той редовно следи от малката обсерватория над Салона слънчевите петна и изригвания, които нанася в ежедневните астрономически дневници, изписвани от Британското астрономическо дружество, и пр. Учителят изнасяше беседите си няколко пъти на седмица: в понеделник за вътрешният кръг на братята и сестрите, в сряда преди изгрев слънце провеждаше Младежкия клас, и в десет часа сутринта в Неделя идваше беседата за общата публика. Въпреки че салонът имаше сцена за концертни изпълнения, дървеният стол на Учителя беше разположен в средата на залата с лице към източната остъклена стена. Братята и сестрите седяха в полукръг около него, и между учителят и учениците нямаше никакво изкуствено разстояние. Това беше просто форум, в който чувствата на учениците се сливаха с чувствата на Учителя в общите им усилия да обхванат дадена тема. Беседите сами по себе си не бяха интелектуални в обикновения смисъл на думата. Те бяха по-скоро поетични, мистични, внезапно озарени от анекдоти и истории, или споделяха основни духовни формули, които се очакваше да бъдат запомнени от учениците, за да живеят според тях.
към текста >>

Точно както Неделните беседи бяха отворени за широката публика, така беше и с танцуването на Поляната по изгрев слънце, и всеки можеше да се присъедини към него, тъй като целта му беше точно това, което целеше братството, т.е.
Имено затова казаното от Учителя се наричаше „беседи“, а не „лекции“. Няколко братя и сестри стенографираха всяка беседа под ръководството на Боян Боев, и по-късно те се издаваха от издателството на Калименов в Севлиево. Преди Бялото братство да бъде официално разтурено - бяха публикувани около сто тома с беседи. За Учителят важното беше „живото слово“, но той не обезкуражаваше учениците си да публикуват тези текстове, тъй като те растяха в този процес. Заедно с беседите, изпълняването на Паневритмията беше втората по важност дейност, която правеше Бялото братство, това което е. Точно както Неделните беседи бяха отворени за широката публика, така беше и с танцуването на Поляната по изгрев слънце, и всеки можеше да се присъедини към него, тъй като целта му беше точно това, което целеше братството, т.е. да обедини духа на всеки човек на тази земя с положителните сили на Вселената. На Изгрева Паневритмията се провеждаше всяка сутрин от изгрев слънце от пролетното до есенното равноденствие. Отначало Паневритмията се е играела на бос крак, но през тридесетте години и Втората световна война, това вече не се правеше. Група ученици свиреха в центъра на поляната. Обикновено имаше няколко цигулки, виола, чело, китара, кларинет и флейта.
към текста >>

69. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли.
Въпреки че бяха докладвани някои обнадеждаващи неща, когато откривахме новите мисии, останахме с впечатлението, че българите са съвсем други от това, което изглеждаше, че са преди седем-осем години...“ (1863) „В Лом Магдалена Илиева не може да си намери стая за живеене. Суеверията на хората й се препречват; те напълно вярват в магии и заклинания. Сестра Магдалена не може да се настани никъде, защото не й се ще да се съгласи с попа да идва да ръси стаята й със света вода, за да прогони от нея злите духове, както им е обичаят да правят на всяко първо число на месеца... Поповете заплашват хората, че ще ги оставят на произвола на вампирите и караконджолите, ако не си вземат децата от протестантските училища...“ (1877) „Италианците и австрийците напълно свободно могат да изповядват католицизма, турците мохамеданството, израелтяните юдейството или германците лутеранството, обаче за българите е ерес да имат каквото и да било друго вероизповедание, ако не са под православната църква. Докато както на чужденците, и на българите се гарантира според конституцията да водят каквато и да било пропаганда, първите ще срещнат фанатична съпротива от църковната йерархия; и българите католици и протестанти трябва да са готови да бъдат заклеймени от общественото мнение като отцепници или дори предатели." (1891) Този влак е истинска смърт и погребение! Някъде си през седемдесетте години на миналия век един италианец пътува с него и изпитва такъв ужас, че публикува специален пътепис за цялата история; после го превеждат в едно руско списание в Петербург и като го четеш, все едно че е предложение на сценарий за филм на ужасите. В този вид филми, както знаете, модите скачат от едно на друго, но в последните няколко варианта на един от вечните хитове на жанра, за граф Дракула, който живее от човешка кръв в двореца си в Карпатите, се въвежда един посредник от Лондон. Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли. Като засилване на кулминацията на страхотиите! Като сгъстяване на боите! Влака го има и в един по-стар черно-бял филм на царя на ужасите Хичкок: в полумрака на тесни купета български войници с разкопчани шинели и изпити очи, разбити след някаква балканска война, пеят на три гласа войнишки български песни - и след миг, разбира се, започват убийствата в първа класа. Както и да е! Нищо с тази железопътна линия не върви, колкото и средства да се хвърлят, нищо не става от нея и никога няма да стане - даже след сто години, даже през 2000-та година. Отначалото турското правителство поръчва 30 локомотива и 500 вагона, от които триста са товарни, а двеста - за пътници от трите класи. И още един специален вагон за султана. Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара.
към текста >>

70. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май.
Този гигантски град в новите концертни зали и салони вече е тръгнал по пътя да стане една от музикалните столици не само на Америка, но и на света. Заменил дъбовата гора на Дрю с каменната гора на метрополията, на Дънов му липсват разходките сред природата, които е толкова лесно да предприемеш с приятелите си в Медисън, и той ги заменя сега с музиката на Ню Йорк. Предстоящото откриване на великолепната концертна зала Карнеги Хол съвпада с шокиращите новини за глада в Русия и усилията на благотворителна протестантска Америка да намери начин да помогне. Чайковски е поканен на голямо диригентско турне и началото му се решава да бъде ознаменувано с не по-малко забележителното откриване на Карнеги Хол, където той ще започне турнето си с първото махане на диригентската си палка. Методистката църква, която също подпомага контрибуциите, има билети за концерта, някои от които отиват за отличилите се бъдещи пастори от Нюйоркските мисии. Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май. Ученичката на Франц Лист - Одел Аустерохе - помита партитурата. Чайковски вече е стъпил на краката си и след концерта казва: „Не съм постигал такъв възторжен от- глас на работата си дори в Русия.“ Става дума -уви! - само за отзвука на публиката към този концерт. Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче. А това е отдавна, отдавна минало и той е много, много тъжен и самотен. ...Отзвукът е невъобразим.
към текста >>

Чайковски вече е стъпил на краката си и след концерта казва: „Не съм постигал такъв възторжен от- глас на работата си дори в Русия.“ Става дума -уви! - само за отзвука на публиката към този концерт.
Предстоящото откриване на великолепната концертна зала Карнеги Хол съвпада с шокиращите новини за глада в Русия и усилията на благотворителна протестантска Америка да намери начин да помогне. Чайковски е поканен на голямо диригентско турне и началото му се решава да бъде ознаменувано с не по-малко забележителното откриване на Карнеги Хол, където той ще започне турнето си с първото махане на диригентската си палка. Методистката църква, която също подпомага контрибуциите, има билети за концерта, някои от които отиват за отличилите се бъдещи пастори от Нюйоркските мисии. Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май. Ученичката на Франц Лист - Одел Аустерохе - помита партитурата. Чайковски вече е стъпил на краката си и след концерта казва: „Не съм постигал такъв възторжен от- глас на работата си дори в Русия.“ Става дума -уви! - само за отзвука на публиката към този концерт. Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче. А това е отдавна, отдавна минало и той е много, много тъжен и самотен. ...Отзвукът е невъобразим. Чисто музикалното майсторство далече надраства вълнението от светското значение на събитието. Петър Дънов, който е виждал отрупани с декорации руски княжески и графски, и генералски величия под златния кошер на медалите си да водят бъдещия български княз за ръката, преди да го сгромолясат има-няма след пет години, тук се среща с божествената чистота на руския дух - най-романтичната музика на романтичния век, най-поразителната оркестровка на един гений - „Третата сюита“.
към текста >>

Красив, тембрист, с голям регистър, където всичко е божествено изравнено, глас с хипнотично въздействие върху публиката при всички условия и при всички обстоятелства.
Но споменът за тези гигантски брези в гората на Дрю, за деликатните им провиснали пера, парнати от първите лъчи на зимното слънце... те са само в Чайковски; необясними, изумителни, пълни със сладкия въздух в гърдите ти, спуснал се неведомо откъде. Идва шестата коренна раса; издига се от страданията на славянството! На сбогуването на нюйоркския музикален свят с любимата му Аделина Пати Петър вече със сигурност присъства. Разказва за нея в беседите си. За гласа й. Никога не е имало такъв глас. Красив, тембрист, с голям регистър, където всичко е божествено изравнено, глас с хипнотично въздействие върху публиката при всички условия и при всички обстоятелства. И - както се промъква някъде между редовете на положителните отзиви, артистката при оперните си участия не съвсем достига нивото на този глас. Ето ви един добър, най-висок пример в бъдещите дни на беседите, за един творец - пришълката от Италия - избран за проводник от Висшите сили. Чрез нея пее Съвършенството, Дух, Отвъдна сила, която дава мистична небесна красота на човечеството. Самата Аделина е великолепна личност, но гласът й е дар, дошъл отвън. Той не е продукт на цялостното й същество, не идва от нейните опитности, от нейните творчески възможности, от нейните усилия.
към текста >>

71. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

Така идва публикацията на иконом Иван Радов, без който нямаше да се запомни чорбаджи Атанас; след години го цитират Ников, Мирски - всички историци на варненското възраждане.
Но миналото не се връща! България ще трябва да извърви огромен път напред в кривата си линия, преди да се издигне наново на прилично духовно ниво, и дотогава баща му и дядо му ще бъдат забравени. Едно от стимулиращите му усилия успява обаче. В шуменското списание „Памятник“ негови издатели, също забравени титани на Българското възраждане, получават писмо запитване за съдбата на Атанас чорбаджи - съратника на Иларион Макариополски. Последва публично обръщение към читателите от главния редактор; като го четеш, сякаш го виждаш да се пляска по челото: „Как забравихме наистина чорбаджи Атанас? “ Моли някой, който го познава отблизо, да напише нещо за него. Така идва публикацията на иконом Иван Радов, без който нямаше да се запомни чорбаджи Атанас; след години го цитират Ников, Мирски - всички историци на варненското възраждане. История! Няма, няма да стане отново реалност. Още не е дошло времето да се свържат двата края на скъсаната нишка в националния живот на българите и да се направи отново крачка напред. И наистина, когато се завръща на тридесет и една годишна възраст, Петър Дънов определено е човек, на когото още не му е дошло времето. То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на тридесет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път.
към текста >>

72. 3. Статия трета - Георги Христов

3. Статия трета Окултна социология - Системата на Сент- Ив д ‘Алвейдър - Правителствата на съвременните народи - Република, монархия, теокрация „Всемирна летопис“, Г.
3. Статия трета Окултна социология - Системата на Сент- Ив д ‘Алвейдър - Правителствата на съвременните народи - Република, монархия, теокрация „Всемирна летопис“, Г. I, кн. 3 (1. VI. 1919), с.12-14 В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент-Ив д‘Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки.
към текста >>

Ще цитираме направо от I-та глава на съчинението му „Mission des Souvereains“: „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона57 до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит.
3 (1. VI. 1919), с.12-14 В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент-Ив д‘Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д‘Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от I-та глава на съчинението му „Mission des Souvereains“: „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона57 до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им.
към текста >>

Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползват за реализирането им. Република.
Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д‘Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от I-та глава на съчинението му „Mission des Souvereains“: „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона57 до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм58.
към текста >>

Принципът на чистата република е народната воля.
Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д‘Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от I-та глава на съчинението му „Mission des Souvereains“: „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона57 до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм58. Атина представлява в старо време чистият тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея59, на делфийските60 и елевзинските61 тайнства , на обредите на Амфиктиона62 и пр.
към текста >>

Атина представлява в старо време чистият тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея59, на делфийските60 и елевзинските61 тайнства , на обредите на Амфиктиона62 и пр.
Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм58. Атина представлява в старо време чистият тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея59, на делфийските60 и елевзинските61 тайнства , на обредите на Амфиктиона62 и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65.
към текста >>

Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство.
Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм58. Атина представлява в старо време чистият тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея59, на делфийските60 и елевзинските61 тайнства , на обредите на Амфиктиона62 и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания.
към текста >>

Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол.
Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм58. Атина представлява в старо време чистият тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея59, на делфийските60 и елевзинските61 тайнства , на обредите на Амфиктиона62 и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание.
към текста >>

Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска.
Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм58. Атина представлява в старо време чистият тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея59, на делфийските60 и елевзинските61 тайнства , на обредите на Амфиктиона62 и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.
към текста >>

По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания.
Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете.
към текста >>

За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи.
Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха63, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците64 е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието.
към текста >>

Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия.
Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия65. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха.
към текста >>

Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете.
По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и, които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползвал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма66, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината67 стана отечество на Сула68, и Юлий Цезар69 решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците- римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа70 , а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескьо71 казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използва това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията.
към текста >>

Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
към текста >>

Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление.
За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна, и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги повдигне и обедини под знамето си.
към текста >>

Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите и.
Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материка, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего“ ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите“ ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите и. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения“. От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония.
към текста >>

Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е.
Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего“ ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите“ ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите и. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения“. От горното изложение на Сент-Ив д‘Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването и против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите“ се явява като преграда на тая евентуална опасност. ________________________________________________________ 57 Платон (370 г.пр.н.е.-347 г.пр.н.е.) е древногръцки философ, математик, ученик на Сократ, автор на философски диалози и основател на Атинската академия, която е първата институция за висше образование в Западния свят.
към текста >>

Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.
138 пр.н.е.-78 пр.н.е.) е римски държавник и военачалник. Избран е за диктатор през 82 пр.н.е. и за консул през 88 и 80 пр.н.е. 69 Гай Юлий Цезар (100 пр.н.е. или 102 пр.н.е.-44 пр.н.е.) е римски пълководец, политически лидер и писател, и една от най-влиятелните личности в световната история. Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат. 70 Вероятно от emporium (средн. лат. от др.гр. emporos „търговец) - управление на търговското съсловие. 71 Шарл дьо Монтескьо е френски писател, юрист, социолог. Макар и успял романист, Монтескьо преди всичко е известен в историята като историк - философ и държавен мислител.
към текста >>

73. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент; 2.
Поради войните, които разклатиха издъно основите на държавния живот във всички страни, обществени дейци и политици предприемат всевъзможни експерименти, за да усъвършенстват формите и методите на управлението, та по тоя начин да създадат по-добри условия за съществуване и напредък на народните маси. Обаче, всичките тия опити един след друг пропадат, като затрупват под развалините на политическите кули безбройни народни ценности и блага. Построенията на съвременния социологически емпиризъм не издържат и най-малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: 1. Демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент; 2. Социална демокрация, в също такава форма [като горната]; 3. Комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата.
към текста >>

Комунизъм, във форма на съветска република.
Построенията на съвременния социологически емпиризъм не издържат и най-малкия напор на живота. Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: 1. Демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент; 2. Социална демокрация, в също такава форма [като горната]; 3. Комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим настрана неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата?
към текста >>

Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес77 се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината)78 - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбърпарти“79 не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетарията от всички страни или така наречените „интернационали“ - първият, вторият и две и половиният - фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха Великата европейска война (Първата световна война, бел. ред.) от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес77 се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината)78 - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбърпарти“79 не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси80 и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство - комунизма - колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми81 закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание82 сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията.
към текста >>

74. Христо Койчев - Георги Христов

106 Има публикации на стихове в сп.
Когато Изавела се заканила да убие Илия, пророкът се спасил, като се оттеглил именно в Аравийската пустиня. 102 Нефуд е обширна пустинна област в Арабския полуостров. 103 Танганика, известно още с името Танганайка, е голямо езеро в Централна Африка, открито от европейците през 1858 г. 104 Тимбукту е град в областта Тимбукту в западноафриканска- та държава Мали. 105 Еридия е име, дадено на Соломон при раждането му, от пророк Натан - Цар. 12:25. 106 Има публикации на стихове в сп. „Житно зърно“ (вж. бр. 1 от 1924 г.) под псевдонима „Еридия“.
към текста >>

75. Публична сказка пред обществеността на селото - Георги Христов

От публиката се чуха радостни възклицания и видях весели лица.
Всички протягаха ръце да вземат. Последна остана една песнопойка, която пожела да вземе една учителка. Но преди да я предам, аз казах: „Приятели, това са песни на Бялото Братство, желаете ли да ви изпея една от тях? “ Всички единодушно приеха и отново насядаха по столовете си. Тогава аз извадих от един шкаф цигулката си, която предварително бях поставил там. От публиката се чуха радостни възклицания и видях весели лица. Отворих песнопойката и се падна песента „Събуди се, братко, мили“. Изсвирих я, после втора, трета... та едва ли не изнесох цял концерт. Всички останаха доволни. Събранието продължи до късно. Този случай описах в писмо на сестра Гена Папазова, която отишла при Учителя и му прочела писмото ми.
към текста >>

76. Предисловие - Филип Филипов

Едва тогава авторите на тази книга се почувстваха достатъчно готови, за да споделят идеята пред публика.
Тази методология, детайлно описана в бележките към първа част на настоящата книга, може най-общо да бъде формулирана така: мащабно търсене в духовно-научно обосновани езотерични текстове, придружено с духовно-научен анализ и съпоставяне на данни; изграждане на работни хипотези и тези, прилагайки принципа на съответствие и аналогия в средата на свободни имагинативни размишления и имагинативно-инспиративни откровения; сравнителен анализ на ново формираните идеи, основан на модела Христос-Луцифер-Ариман; критичен анализ и проверка на всяка хипотеза/теза в работна група; причинноследствено наблюдение на живота, реализиран чрез духовната среда, изградена от всяка нова идея. Първите импулси на изложената в тази книга нова теза датират от пролетта и лятото на 1994 г. По-късно, в продължение на седем години, идеята беше бавно и методично изследвана, а през 2001 г. получи първи публични изяви сред по-широки антропософски среди. През този период на седемгодишно узряване бяха проучени много източници както от материално, така и от духовно естество. Едва тогава авторите на тази книга се почувстваха достатъчно готови, за да споделят идеята пред публика. Така през декември 2002 г. те изнесоха първата публична лектория, в която обосноваха своите нови идеи. Не закъсняха, разбира се, трудностите и противоречията, които винаги съпътстват всеки новаторски импулс. Поради духовния и обществен мащаб на идеята в българските среди, имащи отношение към въпроса, се появиха хора, които приеха импулса като лично притежание и се впуснаха в агресивна кампания за налагането му сред аудиторията. В стремежа си да получат бърз и сензационен ефекг те разчитаха на атавистично-медиумични източници и се опитаха да компрометират същността на идеята.
към текста >>

77. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

За да се види подобна ситуация, читателят може да прочете две лекции, държани от Адриана Коулиас пред антропософска публика през август 2003 г.
and the Bodhisattva of the Twentieth Century), Freiburg 1980. 49. Виж края на 10-та сказка от цикъла „Евангелието от Матея", GA 123, 10.09.1910. 50. The Bodhisattva Question, Т.Н. Meyer, две лекции от Е. Vreede, 9 и 11.07.1930. 51. За да се види подобна ситуация, читателят може да прочете две лекции, държани от Адриана Коулиас пред антропософска публика през август 2003 г. с заглавие: „Розенкройцерството и Майтрея Бдаа. Бодхисатвата - бъдещият Майтрея Бзда" на интернет адрес: http://www.anthroposophy.org.au/articles.htm. „Rosicracianism and the Maitreya Buddha. The Bodhisattva - the future Maitreya Buddha". 52. Тук също може да се използва терминът инкорпорира или още по-добре: ще обхване духовните структури и ще промени личността. 53.
към текста >>

78. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в книжовни публикации едва в началото на 30-те години на XX век.
(на 33-годишна възраст) Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна Общество за повдигание религиозния дух на българский народ, в който членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил". Събитията от 1897 г. го поставят в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в Санархическа Верига (1906 г.) и общество Всемирно Бяло Братство (1920 г.), а самият него утвърждават като индивидуалност с прозвище Учителя. На практика след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в книжовни публикации едва в началото на 30-те години на XX век. Етимологията на името Беинса Дуно е с протосанскритски корени и се превежда като Тоз, който носи Доброто чрез Слово. През 1898 г. записва и произнася пред Варненското спиритическо дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми", която е апел към социално-духовно самоутвърждаване. На следващата година записва „Десетте свидетелства Господни" и „Божието обещание". От 1899 г.
към текста >>

учението на Учителя Петър Дънов придобива световна популярност чрез редица публикации във вестници, списания и книги.
Толстой, великият руски мислител и писател непосредствено преди смъртта си (1910) напуска Ясна Поляна с желание да отпътува за България и да се срещне с Учителя Петър Дънов. Кардинал Джузепе Ронкали, посланик на Ватикана ив България преди Втората световна война, по-късно избран за папа Йоан XXIII, казва: „В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." По повод смъртта на Алберт Айнщайн (1955) Френското национално радио излъчва предаване с негови изказвания, между които е и следното: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България." Рудолф Щайнер, основател на Антропософията, в разговор с Боян Боев (Мюнхен, 1910), един от най-приближените ученици на Учителя Беинса Дуно, казва: „На славянството е определено велика мисия. То, и в частност България, ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Върнете се в България, там има мощно духовно движение, начело на което стои велик духовен Посветен." Парамаханса Йогананда, посещавайки Гърция и запитан за намеренията му относно основаване на ашрам в България, заявява: „Аз съм дотук, там действа Духът на Истината." Джуди Кришнамурти, лидер на Теософското движение, отхвърля идеята да бъде провъзгласен за Майтрея и Христос и споделя пред участници в световен теософски конгрес в Холандия, че Мировият учител е в България. Онисабуро Дегучи, водач на японското духовно движение Оомото, споделя: „Аз съм един мъдрец, Учителят е в България." Алфред Лемоние, професор от Тулузкия университет, Франция, при посещението си в България се обръща към Учителя Беинса Дуно с думите: „Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всички си дух, също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, физическа, морална и интелектуална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото." След 1925 г. учението на Учителя Петър Дънов придобива световна популярност чрез редица публикации във вестници, списания и книги. В Италия Алдо Лавини публикува в сп. „II Messagero della salute" (1927) обширна биография и проучване за дейността на Учителя Петър Дънов. Излизащият в Палермо вестник „Alpha", орган на Сдружението за психически експериментални науки, нарича Учителя Петър Дънов мистичен апостол на християнството в своята пълнота и величие. В Локарно издателство „Yoga" подготвя и издава девет избрани беседи в превод на поетесата Мара Белчева и уводни думи на проф. Джино Сордели.
към текста >>

НАГОРЕ

0.59330701828003