Търсене в текстове за 'Публика'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 50 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех.
Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение. На 12 октомври 1892 г. той се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава. Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън. От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех. Там той се е представял със свои оригинални, импровизирани композиции. Предпочитаният преподавателски метод в Теологическия факултет е Сократовият. Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите. Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред. Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози.
към текста >>

Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика.
Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание. Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както книгата бе напечатана, със стария правопис и езика на XІX в., когато я чете един учен или професор, който работи с ума си, той мъчно може да разбере написаното. Преработена по този начин, тя вероятно щеше да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език.” Предлаганото ново издание продължава тази линия на осъвременяване на текста и представянето му пред по-широка читателска публика. Една от целите ни е да представим този текст на вниманието на научната общественост, съзнавайки необходимостта от по-задълбочено проучване както на тази първа книга на Учителя Дънов, така и на цялото му последващо слово, което имаме на български като неоценимо духовно наследство. Едно такова по-задълбочено научно изследване на Науката и възпитанието ще спомогне за общото духовно пробуждане на българския народ – в обществен и в личен план. Разглеждането на книгата от страна на специалисти от различни области на науката ще спомогне да се оцени съдържащото се в текста непреходно знание, актуално и днес – едно „заровено съкровище”, което чака да бъде открито и представено на широката българска общественост, за да покълне в българската душа и да даде своя плод. С всичко това се надяваме настоящото издание да привлече вниманието както на познавачите на словото на Учителя Дънов, така и на радетелите за едно ново общество, изградено върху основата на най-висшите духовни идеали и общочовешки ценности. Настоящото преработено издание е сложна амалгама от първите две издания.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Пише публицистични книги и памфлети в защита на английския народ и републиката на Кромуел.
№ 38. [111] За вътрешното възпитание се загатна в дял втори – І.6:16. Вж. също дял втори – ІІІ.3. [112] Липсващото звено е между човекоподобните маймуни и човека. [113] Джон Милтън (9.12.1608–8.11.1674) – английски поет и публицист, автор на сонети, лирични стихотворения и епични поеми. Пише публицистични книги и памфлети в защита на английския народ и републиката на Кромуел. През 1652 г. ослепява. След възстановяване на монархията (1660) Милтън преживява най-тежките дни от своя живот, изолиран е от обществото и живее в нищета. През това време създава най-силните си поетични произведения – поемите „Изгубеният рай” (1667) и „Възвърнатият рай” (1671). Учителят за Милтън: „Питам: Милтън беше ли, когато се изгуби раят? Възможно е да е бил син на Адам, тъй щото да си спомня.
към текста >>

3. УВОД

Дънов", изготвен въз основа на най-новите публикации в електронни и книжни издания.
Признавам, че темата бе нова за мен, но работих с интерес и удоволствие. Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен. След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов. За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов", изготвен въз основа на най-новите публикации в електронни и книжни издания. Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и дейността на Учителя П. Дънов. Изказвам сърдечна благодарност на колегата от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София, Людмила Т. Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде факт. Ст. н.с.
към текста >>

4. №62 (Петър Дънов)

Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика.
На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската] църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е. В неделя на обяд бях на Д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре.
към текста >>

5. №60 (Пеню Киров)

Тогава ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям салон, и така държаха се 3 сказки и една проповед, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това.
И освен него интересува се и цялото му семейство. През м. февруари т.г. беше дошъл един съботянин68. Протестантите не го допуснаха да проповядва в техния молитвен дом. Тогава ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям салон, и така държаха се 3 сказки и една проповед, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това. Протестантите останаха като попарени. Те не мислеха нещо да извършим ний. Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират. При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раздвижени.
към текста >>

6. №70 (Петър Дънов) [отворена карта]

Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай.
Шумен, 22 април 1902 г. Л. б. Киров, Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен и тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден70 . Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в Духа на Истината. Растете в знание и Мъдрост, благодат и търпение.
към текста >>

7. 47 ПИСМО

Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика.
На 20 того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нови пазар. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Ст. Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев. Църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е. В неделя на обяд бях на д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре.
към текста >>

8. 53 ПИСМО

Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай.
Л. б. Киров, Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен. Тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден. Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе". Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в духа на Истината.
към текста >>

9. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Включен е и предговорът към драмата на Велко Петрушев „Девор " в публикацията и от 1934 г.
Не е отмината без специално внимание спорната личност на варненеца Михаил Иванов, който след 1937 г. под името Омраам Микаел Айванхов създава френското Бяло братство. За пръв път се публикуват мемоарните бележки на Велко Петрушев и Люба Стойкова. В тях от специфичен ъгъл е представен варненският социален декор на Учителовото Слово от 1912 г. почти до наши дни. Включен е и предговорът към драмата на Велко Петрушев „Девор " в публикацията и от 1934 г. Написан е от варненския интелектуалец Петър Списаревски и е опит за въведение към оригинален жанр в българската драматургия, който може да бъде наречен мистерийна драма. Безспорно последната, трета, част на книгата е документална хроника, която постоянно може да се дописва. Тя в сравнение с останалите две части е като че ли най-непосредственото усещане за историята като битие на култура, родена от незрим духовен импулс. За да се предпази читателят от всякакви предубеждения, накрая е необходимо да се отбележи, че уводните бележки към „Учителя във Варна" не са преднамерено тълкуване на представените исторически документи, а по-скоро намек, че героите на книгата са двама - Словото на Учителя Беинса Дуно и градът Варна. На 16 август ст.ст.
към текста >>

10. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.)
Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му. *Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.) Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с. Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г. в София (бел. състав.)
към текста >>

11. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова.
И единствените неща, които са задължителни, са законите, които ви се дадоха. Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение. Тя може да се уподоби и на една флейта. И действително, че Животът е една флейта. Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт. Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова. Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети - бас и прочее - четирите основни гласове. Друго: в тази Пръчка вие имате и седемте краски. Тя е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия. Но фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска се стори добро на тоя народ. Господ се интересува за всичките работи на България - и в политическо, и в икономическо, и в материално отношение.
към текста >>

12. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова.
И единствените неща, които са задължителни, са законите, които ви се дадоха. Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение. Тя може да се уподоби и на една флейта. И действително, че Животът е една флейта. Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт. Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова. Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети – бас, и прочее – четирите основни гласа. Друго – в тази Пръчка вие имате и седемте краски. Тя е продиктувана Отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия. Но фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да се стори добро на тоя народ. Господ се интересува за всичките работи на България – и в политическо, и в икономическо, и в материално отношение.
към текста >>

13. 1917_2 СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ

Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков.
Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П. Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна.
към текста >>

14. 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'

Само един от владиците се изправи и каза на публиката:
Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? " Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и каза на публиката: – Господа, моля следобед в 2 ч. всички да заповядат в този салон, да чуят словото на Архимандрит Евтимия, което ще бъде критика и отговор на г-н Дънов. На този апел Учителя отговори: – Не, това не може да стане. В 2 ч.
към текста >>

15. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).
Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка).
към текста >>

16. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу!
Някои ще кажат за мене, че вчера (бел. ред. – 19, събота), там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, където комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу! " Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш! " Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят! " И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме". Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така?
към текста >>

17. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

От публиката се чуха радостни възклицания и видях весели лица.
Всички протягаха ръце да вземат. Последна остана една песнопойка, която пожела да вземе една учителка. Но преди да я предам, аз казах: „Приятели, това са песни на Бялото Братство: желаете ли да ви изпея една от тях? " Всички единодушно приеха и отново насядаха по столовете си. Тогава аз извадих от един шкаф цигулката си, която предварително бях поставил там. От публиката се чуха радостни възклицания и видях весели лица. Отворих песнопойката и се падна „Събуди се, братко мили". Изсвирих я. После втора, трета..., та едва ли не изнесох цял концерт. Всички останаха доволни. Събранието продължи до късно.
към текста >>

18. 002. Увод

Преживяното става история, когато бъде описано като печатна публикация, когато се възпее като епос, когато се включи в някои мемоари или се опише като хроника.
002. Увод Преживяното става история, когато бъде описано като печатна публикация, когато се възпее като епос, когато се включи в някои мемоари или се опише като хроника. Ахил става герой от Троянската война, след като Омир възпя неговите подвизи. Животът на Христа на земята ни е известен от Евангелията на четиримата апостоли. Световната литература е наводнена от мемоари, хроники, романизирани биографии и пр., в които героите са влезли в историята. Прави впечатление, че колкото е по-значителен духовният ръст на личността, обект на мемоари или хроники, толкова по-късно става нейното “откриване” за света. Така например никой от историците и хронистите, които са живели по времето на Христа, не споменават нищо за Него.
към текста >>

19. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

В акцията по похода са привлечени сръбският деспот Георги Бранкович, Венецианската република, Дубровнишката република, като впоследствие се присъединяват босненци, сърби, власи, албанци.33
За да си изясним за какво клетвопрестъпничество става дума и в каква недобросъвестност е обвиняван крал Владислав ІІІ Ягело, налага се една историческа справка. Ако въпросният поход срещу османците би завършил благоприятно за християните, би следвало да се очаква предотвратяване на османското нашествие на Балканския полуостров и прогонването им в Мала Азия, респективно българският народ не щеше да преживее османско робство. След навлизането на османците в пределите на полуострова и надвисналата угроза от падането на византийската столица Константинопол в мюсюлмански ръце папа Евгений ІV сключва на 28 юли 1442 г. уния с Византия и организира кръстоносен поход срещу османското нашествие. Начело на този поход застава младият току-що встъпил на престола двадесетгодишен полски крал Владислав ІІІ Ягело, съвместно с увенчания с бойни победи унгарски воин Ян Хуниади. В акцията по похода са привлечени сръбският деспот Георги Бранкович, Венецианската република, Дубровнишката република, като впоследствие се присъединяват босненци, сърби, власи, албанци.33 В решителното сражение на 3 ноември 1443 г. войските на обединените християнски народи разбиват османските отряди при Ниш. Скоро след това пада в християнски ръце и София. Победоносно войските на християните се отправят към Ихтиманските теснини, които били завардени здраво от османските войски. След остри схватки и под напора на лютата зима, въпреки поражението на османските войски при София на 5 януари 1444 г., обединените християнски войски започват изтегляне обратно, като през Ниш напускат полуострова, понесли със себе си много плячка и пленници.
към текста >>

20. УЧИТЕЛЯТ

Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика, след което прави замервания на тези, които искат да бъдат измерени черепите им.
Учителят започва със селищата, където има малки религиозни общества с духовен интерес. Първо на тях говори. Учителят говори общи сказки. Изначало това главно бяха сказки по френология. В тези сказки Той демонстрираше как по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика, след което прави замервания на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. След всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Във френологичните карти бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Картите съдържат повече от 40 способности. За всеки център Учителят дава оценка от 1 до 6. Например, ако е много добре развит, слага отлична оценка; ако не е развит, пише му 2, ако никак го няма, му слага 1.
към текста >>

Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика.
Съвпадат бележките, които имат учениците с това, което казва Учителят. Това така смайва учителите, че някой са повярвали. Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека. Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин. Представи ни го - г-н Петър Дънов, френолог, който изучава и проверява своите знания и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие. Извикахме ученици, способни и посредствени.
към текста >>

21. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика,която е пред мене.
Само който ги е преживял, може да ги възприеме. Затова четенето на Писанията, беседите и лекциите трябва да става с разбиране на онова, за което е писано. При четене трябва да се мисли и да се прилага. Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика,която е пред мене. Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание. Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н. По стила на беседите ще кажа: и едно дете може да говори много логично, като заучи някои стихотворения. Да говори човек логично не е голямо изкуство. Има известни правила, които ще заучи.
към текста >>

22. НЕПОСЛУШАНИЕ

Имаше всякакви хора на "Изгрева" - анархисти, комунисти, социалисти, републиканци.
Но никой не дава. Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща от братската каса. А в тази братска каса те не бяха внесли нищо. Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях, само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство. Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева" - анархисти, комунисти, социалисти, републиканци. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерстваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева".
към текста >>

23. МУЗИКА

А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше.
Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България". А около Него имаше винаги по двама-трима приятели. Почти целият Изгрев беше в залата. Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни. А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си. Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева".
към текста >>

Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя.
За тях Той бе музикант, а за нас -Учител. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева. Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които се изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалният концерт бе в града в зала "България". Райна Стефанова; Симеон Арнаудов Любими композитори на Учителя бяха Бетовен, Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини.
към текста >>

24. РЕЦЕПТИ И НАПЪТСТВИЯ

Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили.
Очите ви не трябва да се местят. Ако очите ви се движат много, изтриват се. От какво ослепяват хората? От това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Какво ще разглеждаш другите? Публиката и ти сте едно и също нещо. Важното нещо е актьорът. Актьорите може да са 10-15. Гледайте тях и очите ви няма да се развалят.
към текста >>

Публиката и ти сте едно и също нещо.
От какво ослепяват хората? От това, че искат да виждат всичко. Аз наблюдавам хората в театъра или в някой концерт. Уж отишли за театър или за концерта, но насочили своя бинокъл към публиката и гледат натук-натам, а като се върнат дома си, очите им се изтрили. Какво ще разглеждаш другите? Публиката и ти сте едно и също нещо. Важното нещо е актьорът. Актьорите може да са 10-15. Гледайте тях и очите ви няма да се развалят. Окапването на косата се дължи на безпокойства, страхове, смущения. Човек какви ли средства не е опитвал, за да възвърне косите си.
към текста >>

25. ЯСНОВИДСТВО

Обърна се към едно лице от публиката и каза: "Някои са дошли да слушат беседа, но като не разбират смисъла, изопачават думите ми.
Пристигна Учителят. Изпяха се няколко песни и беседата започна, както винаги върху стих от Евангелието. До известно време Словото течеше бавно и със спокоен тон. Продължаваха да прииждат нови слушатели, някои от които, току-що дошли, бързаха да си вадят бележници и да си вземат бележки от беседата. Отведнъж Учителят стана строг. Обърна се към едно лице от публиката и каза: "Някои са дошли да слушат беседа, но като не разбират смисъла, изопачават думите ми. Но те нека добре знаят, че аз съм най-големият детектив на земята, изпратен от Небето, и съдбата на българския народ зависи от това какъв доклад ще дам Аз за него. Това добре да се разбере. Разбирате ли? " След тези думи Учителят погледна в друга посока и продължи беседата си със спокоен тон. По всичко личеше, че Учителят в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно да изопачават думите му, за да го уязвят.
към текста >>

Учителят свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо?
Сестрите ги поканили да седнат. Учителят бил вече на катедрата. Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т.н. до седмия въпрос. Отговорите били не само изчерпателни - Учителят говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: "Е, господа професори, нали снощи, когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж. Ето, аз съм готов да отговоря, чакам".
към текста >>

26. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

" И за чудо на смаяната публика и двата трамвая успели да спрат едва на няколко крачки от него.
Отгоре и отдолу идвали трамваи и той по средата. Трамваите идвали с голяма скорост. Време за бягане нямало. Бил пред катастрофа, пред неминуема смърт. Братът успял да извика само: "Учителю! " И за чудо на смаяната публика и двата трамвая успели да спрат едва на няколко крачки от него. Братът остава жив и здрав и продължил пътя си към Изгрева, а публиката още се чудела какъв Учител призовава тоя старец. За тях, за случайните зрители, било чудно, но братът, на когото животът бил спасен, знае кого призовава и кой му помогна. След тази опитност братът още по-добре опозна кой бе Учителят. Ив.Гарвалов В първите години Учителят бе дал задача на учениците всеки сам да се качи на Витоша.
към текста >>

Братът остава жив и здрав и продължил пътя си към Изгрева, а публиката още се чудела какъв Учител призовава тоя старец.
Трамваите идвали с голяма скорост. Време за бягане нямало. Бил пред катастрофа, пред неминуема смърт. Братът успял да извика само: "Учителю! " И за чудо на смаяната публика и двата трамвая успели да спрат едва на няколко крачки от него. Братът остава жив и здрав и продължил пътя си към Изгрева, а публиката още се чудела какъв Учител призовава тоя старец. За тях, за случайните зрители, било чудно, но братът, на когото животът бил спасен, знае кого призовава и кой му помогна. След тази опитност братът още по-добре опозна кой бе Учителят. Ив.Гарвалов В първите години Учителят бе дал задача на учениците всеки сам да се качи на Витоша. Този опит бе направен от мнозина.
към текста >>

27. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

Затова има решение на Небето: България вече ще бъде република."
Симеон не ще бъде на неговия престол. Той няма да царува. България повече няма да има царе и няма да бъде царство. Това е последното царство. Последните двама царе - Фердинанд и Борис, не послушаха думите на Великия Учител и провалиха условията на този народ, за да работи в него Великият Учител. Затова има решение на Небето: България вече ще бъде република." Учителят прекрати разговора на тази тема. Подпрян на бастуна, Той се вгледа към шипковите храсти, откъдето се задаваха на групи приятелите и заемаха удобни места за почивка. Позволих си да използвам този момент и поставих въпрос на Учителя: - След като младенецът Симеон няма да царува, значи ли, че българският народ няма да изживее втория паралел - златен век, за който наново ре говори тези дни? - България продължава да изживява дните на своя златен век.
към текста >>

Той почина през 1943 г., а след войната се стигна до референдум за република.
И чрез Паневритмията този народ ще се развие. Ако Паневритмията се приложи в училищата, ще остане в историята на човечеството, че по време на неговото царуване - цар Борис, е приложена. Иначе, ако не се приложи по негово време, ще се затрие, както той, така и династията му." Тези думи бяха предадени на Борис III, но не бяха изпълнени. Ние бяхме свидетели, че той затри, както себе си, така и династията си. Той почина през 1943 г., а след войната се стигна до референдум за република. Нашите бащи, които бяха воювали през войните от 1912 г. до 1918 г. и бяха преживели две национални катастрофи заради Кобургите, гласуваха за република. Бащите ни бяха воювали, гладували, умирали за една идея, за обединението на този народ, а Кобургите провалиха всичко. Ние, синовете на този народ, преживяхме царуването на цар Борис и също гласувахме за република.
към текста >>

и бяха преживели две национални катастрофи заради Кобургите, гласуваха за република.
Тези думи бяха предадени на Борис III, но не бяха изпълнени. Ние бяхме свидетели, че той затри, както себе си, така и династията си. Той почина през 1943 г., а след войната се стигна до референдум за република. Нашите бащи, които бяха воювали през войните от 1912 г. до 1918 г. и бяха преживели две национални катастрофи заради Кобургите, гласуваха за република. Бащите ни бяха воювали, гладували, умирали за една идея, за обединението на този народ, а Кобургите провалиха всичко. Ние, синовете на този народ, преживяхме царуването на цар Борис и също гласувахме за република. Всички въздъхнаха, че се отърваха от династията на Кобургите. Царското семейство с престолонаследника бяха изпроводени вън от България. Учителят беше казал: "Кобургите имат тежка европейска карма.
към текста >>

Ние, синовете на този народ, преживяхме царуването на цар Борис и също гласувахме за република.
Той почина през 1943 г., а след войната се стигна до референдум за република. Нашите бащи, които бяха воювали през войните от 1912 г. до 1918 г. и бяха преживели две национални катастрофи заради Кобургите, гласуваха за република. Бащите ни бяха воювали, гладували, умирали за една идея, за обединението на този народ, а Кобургите провалиха всичко. Ние, синовете на този народ, преживяхме царуването на цар Борис и също гласувахме за република. Всички въздъхнаха, че се отърваха от династията на Кобургите. Царското семейство с престолонаследника бяха изпроводени вън от България. Учителят беше казал: "Кобургите имат тежка европейска карма. Те дойдоха в България, за да я разрешат и смекчат при нозете на Великия Учител. Но поради неизпълнение думите на Великия Учител, тяхната карма не само че не се смекчи, но се и задълбочи и те ще плащат за това."
към текста >>

Това са думи на Учителя, които изнасяме и които българският народ трябва да знае, защото сега България е република.
Всички въздъхнаха, че се отърваха от династията на Кобургите. Царското семейство с престолонаследника бяха изпроводени вън от България. Учителят беше казал: "Кобургите имат тежка европейска карма. Те дойдоха в България, за да я разрешат и смекчат при нозете на Великия Учител. Но поради неизпълнение думите на Великия Учител, тяхната карма не само че не се смекчи, но се и задълбочи и те ще плащат за това." Това са думи на Учителя, които изнасяме и които българският народ трябва да знае, защото сега България е република. И ако някой български политик и умник реши да докарва наследниците на Кобургите отново тук за царе, то трябва да знае, че тяхната карма е жестока и предварително определена. Тя е определена, поради непослушанието към Великия Учител, което доведе до драматични развръзки в историята на този народ. Техните деяния бяха насочени към Бялото Братство и срещу бъдещето на този народ И тяхното бъдеще е предопределено. България никога вече не трябва да се свързва с Кобургите. Ако нямате послушание за това, което разказваме, ще го проверите и ще го изпитате на гърба си чрез страдание.
към текста >>

Затова бащи и синове гласувахме на референдума за република.
Техните деяния бяха насочени към Бялото Братство и срещу бъдещето на този народ И тяхното бъдеще е предопределено. България никога вече не трябва да се свързва с Кобургите. Ако нямате послушание за това, което разказваме, ще го проверите и ще го изпитате на гърба си чрез страдание. Нашите бащи го провериха. Ние, техните синове, също проверихме колко струват Кобургите. Затова бащи и синове гласувахме на референдума за република. Борис Николов От 1940 г. започнаха изпитанията на Европа, на България, пък и на Братството. Границите се затвориха и гости от чужбина не ни посетиха. Започнаха оскъдни, гладни, мъчителни години в очакване да се свърши войната.
към текста >>

28. ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС И ВЪДВОРЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

И ще има само едно царство на Земята, царство, а не република.
Апостолите, които живееха преди 2000 години, казваха: "Близо е денят Господен! " А това беше преди 2000 години. Какво търпение имаха те! А сега ние казваме: "Денят Господен е на нашия праг." Братя, първият звънец е ударил, остават още два! И като ударят последните два звънеца, всичките царства на Земята ще бъдат царства на Бялото Братство. И ще има само едно царство на Земята, царство, а не република. Царство ще има! Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога. Любовта иде да въдвори своето Царство на Земята. Туй е 101% вярно. Бъдещето царство ще бъде Царство на Любовта, Царство на Мъдростта и Царство на Истината.
към текста >>

29. ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА

Беше заклет враг на монархията и на трона и се бе обявил за република, за което бе хвърлен в затвора от цар Борис III.
" След 9.IX.1944 г. това се сбъдна. Марийка Марашлиева Стоил Стефанов бе секретар на Ал. Стамболийски и идеен земеделец. Беше заклет враг на монархията и на трона и се бе обявил за република, за което бе хвърлен в затвора от цар Борис III. Там лежа 10 години без да е продумал нито една дума. Голям характер и голяма сила се изисква за това! Боян Боев му е приятел и бе му изпращал беседи от Учителя в затвора. В онези времена се позволяваше там да се изпраща литература, която не е насочена срещу властта. Той започнал да чете беседи и в затвора приема Учението.
към текста >>

Като земеделец и републиканец бе хвърлен в затвора и бе пуснат, чак когато умря цар Борис и управлението бе от трима регенти на невръстния цар Симеон.
Той ги написа, а те после ги прибраха, за да си проверят как са били нещата по онези години, които бяха забравили нарочно. Та Учителят веднъж спаси евреите, втори път спаси комунистите, които бяха излезли като шумкари по горите. Така седят нещата. Това е Истината. Стоил Стефанов беше политик до мозъка на костите си. Като земеделец и републиканец бе хвърлен в затвора и бе пуснат, чак когато умря цар Борис и управлението бе от трима регенти на невръстния цар Симеон. Той имаше връзки с военните кръгове, с политически лидери. Притежаваше власт в себе си и над другите и имаше възможности да извърши политическа промяна още през 1943 г. Обаче Учителят го спря. Дойде при Учителя, изложи Му плана си, като каза, че войската е с него и искаше само една дума от Учителя, за да свали регентството и правителството за една нощ. Искаше да свали царската власт и да направи от България република.
към текста >>

Искаше да свали царската власт и да направи от България република.
Като земеделец и републиканец бе хвърлен в затвора и бе пуснат, чак когато умря цар Борис и управлението бе от трима регенти на невръстния цар Симеон. Той имаше връзки с военните кръгове, с политически лидери. Притежаваше власт в себе си и над другите и имаше възможности да извърши политическа промяна още през 1943 г. Обаче Учителят го спря. Дойде при Учителя, изложи Му плана си, като каза, че войската е с него и искаше само една дума от Учителя, за да свали регентството и правителството за една нощ. Искаше да свали царската власт и да направи от България република. Но Учителят му каза: "Не! Слугите ще направят това. Оставете слугите да направят това! " И слугите го направиха, след като дойдоха на власт. Учителят нарече комунистите "слуги".
към текста >>

30. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Ние не съдим Учението Му, а ние съдим хора, които са нарушили законите на републиката."
Ето защо Небето се беше погрижило и този член 18 бе премахнат преди една година. Съдебният процес е започнал. В залата са допуснати журналисти, присъстват приятели и врагове на Братството. Някои протестират, че това е политически процес. Прокурорът Руменов се провиква: "Ние не съдим Петър Дънов. Ние не съдим Учението Му, а ние съдим хора, които са нарушили законите на републиката." Ние за тях бяхме нарушители на закона. На кой закон? Ето ще ви разкажа един пример. Той доказва всичко и отговаря на всички въпроси днес и утре. Задават ми следния въпрос в съда: "Защо издавате в такъв голям тираж книгите на Петър Дънов?
към текста >>

31. БАРОМЕТЪРЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЪРЦЕ

Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, имаха си цар.
България трябва да си поправи грешката. Да не се бие с Русия. В Русия ще стане духовна промяна. Те ще приемат новите идеи. Русия ще изпълни своята духовна мисия. Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, имаха си цар. А пък българите ще вървят по обратния път: те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република. Какво трябва да правят българите? - Трябва да се върнат назад. А какво значи това? - Да се свържат с Русия!
към текста >>

А пък българите ще вървят по обратния път: те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република.
Да не се бие с Русия. В Русия ще стане духовна промяна. Те ще приемат новите идеи. Русия ще изпълни своята духовна мисия. Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, имаха си цар. А пък българите ще вървят по обратния път: те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република. Какво трябва да правят българите? - Трябва да се върнат назад. А какво значи това? - Да се свържат с Русия! Велико е Божието търпение към ония, които не вършат Божията Воля, а своята воля.
към текста >>

32. КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ

Има федерация на Съединените щати, Швейцарски федеративен съюз, Съветска федеративна република и прочее.
Такива са например телефонът, телеграфът, радиото и прочее. Днес едно събитие, станало в една част от земното кълбо, още същия ден благодарение на радиото става достояние на цялото човечество. Така все повече човечеството започва да се чувства като едно голямо семейство с общи интереси, с общ живот. И отделните народи по този начин все повече започват да се считат като удове на общочовешкия организъм. Друг признак, който говори за пробуждане на Колективното съзнание днес, е постепенният стремеж към федериране. Има федерация на Съединените щати, Швейцарски федеративен съюз, Съветска федеративна република и прочее. Тенденцията за федериране продължава да действа – говори се за Балканска федерация, за общоевропейска или Паневропа. Самото появяване на Обществото на народите след Първата световна война и на Организацията на обединените нации след Втората световна война показва, че Колективното съзнание се събужда в човечеството. Даже днес се подема идеята за всемирна, световна федерация на всички народи. Това е пак един симптом за процес, който става в глъбините на човешкото съзнание. Човек трябва да умее да чете по разните симптоми за тенденциите на развитието, за силите, които работят в епохата.
към текста >>

33. ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА

Тук има публика, която ви гледа.
Учителят каза: Тук обстановката е чиста. Човек трябва да бъде чист, за да види, каква е обстановката. Тук виждате драпировката, маскирано е всичко. Хубавите неща са маскирани, драпирани, за да не идват всички тук. Тук има публика, която ви гледа. Тя се интересува от вас. Вие сте актьорите. Балканският полуостров има много интересна история. Няколко пъти той е потъвал под водата и няколко пъти се е повдигал. Само Мусала е останал над морето.
към текста >>

Сега публиката е насреща.
Например, ти си тръгнал; трябва да намериш средства, за да си здрав и пр. В днешния ден, за да излезем тук, трябваше времето да бъде хубаво. Интересно е, че ние при чудесата търсим други чудеса. При големите чудеса търсим малките чудеса. За да се намерим тук на това място, докато това място се приготви, колко трусове е имало тук! Сега публиката е насреща. Наредени са на срещния бряг. Тях фотография не ги хваща. Това е цял роман. Има неща, които се казват преувеличено за развиване на фантазията. Но за вас говоря реалността.
към текста >>

34. Предисловие

Работи върху психологията на движенията и има публикации по тази тема.
КРУМ ВЪЖАРОВ (1908-1991) Първоначално завършва Трета мъжка гимназия в София. Още като младеж се увлича от спиритуализма и западния окултизъм. През 1928 г. заминава да учи в Атина (Гърция) във Висшия институт, в отдел „Социални грижи“. След завършването на втората година се завръща в България и завършва психология в Софийския университет, както и английска филология. Работи върху психологията на движенията и има публикации по тази тема. Той е един от основателите на Института за стопанска рационализация, където завежда отдел „Професионално напътствие и подбор“. Бил е три години и председател на Централната комисия по трудови норми. През 1927 г. се среща за първи път с Учителя и този първи кратък разговор променя коренно живота му. След завръщането си в България, в духовен план той поема пътя на ученика в Школата на Учителя, като един от учениците в Младежкия окултен клас.
към текста >>

Между прочем отпечатването в тази книга на първите 28 упражнения, както са описани от горепосочения екип от сестри, има за цел да документира техния труд, да го направи достъпен, описано от „сестрите, и нещо повече - да спомогне на всички да намерят истината относно някои различия в описанията на движенията, дадени в различни публикации за Паневртимията.
Той се погрижи да ни я остави в „жив вид“, като лично обучи тези няколко сестри, които впоследствие обучаваха и нас, по-младите. А именно тези сестри и ни оставиха това безценно описание на първите 28 упражнения, което, макар и „несъвършено“, но точно и вярно отразява движенията в Паневритмията. То трябва да се има предвид и да послужи за прекрасна основа на бъдещи издания. Описанието на „сестрите“ и допълненията към него са извършени в периода 19461955 година, но поради смяната на политическия строй в България тогава не е могло да бъде издадено като книга. Ако тогава би могла да бъде отпечатана тази книга, не биха възникнали противоречия относно някои упражнения у новите хора, дошли в Братството през последните години. Между прочем отпечатването в тази книга на първите 28 упражнения, както са описани от горепосочения екип от сестри, има за цел да документира техния труд, да го направи достъпен, описано от „сестрите, и нещо повече - да спомогне на всички да намерят истината относно някои различия в описанията на движенията, дадени в различни публикации за Паневртимията. С това изразяваме и благодарност на тези сестри за добре изпълнения дълг пред нашия любим Учител. Нека накратко отбележим, че Учителя дава на Братството малко след първите 28 упражнения и „Пентаграма“, а през 1941 година и „Слънчеви лъчи“. Всъщност първата част на „Лъчите“ е дадена в навечерието на Петровден през 1938 година. Нека се надяваме, че всички приятели на Паневритмията ще оценят по достойнство този труд и той ще им послужи като фенер за намиране на вярната посока и правилните отговори. И накрая държим да отбележим, че всъщност цялото Братство играеше Паневритмията до 1990 година точно така, както е описано от „сестрите“, и между отделните изпълнители не е имало разногласия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1614089012146