Търсене в текстове за 'Публика'

Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.
към текста >>

Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител.
Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища! Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната".
към текста >>

2. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение.
За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон. Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф. От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен". Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви.
към текста >>

А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента.
Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви. Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола. Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци. Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали. А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти. Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя. Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.
към текста >>

Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика.
Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола. Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци. Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали. А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти. Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя. Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота. В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички.
към текста >>

3. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Имаше анархисти, комунисти, социалисти, републиканци - имаше идеи от различни политически течения, които витаеха във въздуха и от този въздух те навлизаха в главите им.
Но никой не дава.Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща общо от братската каса. А в тази братска каса те не бяха внесли нищо. Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство. Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева". Имаше анархисти, комунисти, социалисти, републиканци - имаше идеи от различни политически течения, които витаеха във въздуха и от този въздух те навлизаха в главите им. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерствуваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева".
към текста >>

4. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България.
В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга. Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр. 8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България. Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева". Книгата е дадена за печат на 5 март 1992 година. До тази дата Духовно общество "Бяло Братство" не беше признато като юридическа личност. От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл. 16 на Закона на изповеданията, а на 7 ноември 1990 година бе утвърден уставът му с писмо 04-02-172.
към текста >>

5. 3_02 Чужди по дух хора

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

След свършването на беседата, всички отидоха да поздравят Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика.
Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място. Това не беше лесно да се разбере, защото Учителят оставяше всеки да се определи свободно дали иска да учи. Говедаров започна да свири, за него това не беше никакъв проблем, загледа нотите и започна да хармонизира от прима виста. Той беше школуван музикант и добър изпълнител. Учителят влезна в клас, направи се, че не забелязва кой е на органа, направи знак с ръка, че започва беседата и всички се умириха. След свършването на беседата, всички отидоха да поздравят Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика. Учителят ме извика при Себе Си чрез една сестра, която ме заведе при него, защото аз стоях като замаяна от целия този случай. Застанах пред него, а Учителят ме изгледа строго и каза: "Друг път няма да му даваш да свири! " Аз стоях като закована, но едва промълвих: "Учителю, аз не се съгласявах, но братята и сестрите от салона ме накараха насила и ми се наложиха! ". "Те какво искат, той да докара всички католически духове тук в Школата ли? Те знаят ли, че ние с поповете едва държим фронта, а тия ще ни ударят в гръб и ще ни унищожат!
към текста >>

6. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

Публиката е преобладаващо мъжка, защото всеки се натиска да види балета и танца на изкушението, рекламиран във вестниците.
Гледат и си казват, че изкушенията за тях са играчка и не стигат до плачка, защото са окултни ученици, а окултният ученик е превъзмогнал всяко изкушение. Така смятат те, така разсъждават шепнешком. Но по едно време излиза солистката на балета, а тя пък е почти съвсем гола, облечена е с много тънко трико, защото представлява Ева в представлението - Ева от райската градина - и тя танцува сега танца на изкушението. Всички изтръпват в залата. Чуват се охкане, въздишки и какви ли не още работи. Публиката е преобладаващо мъжка, защото всеки се натиска да види балета и танца на изкушението, рекламиран във вестниците. По едно време брат Боян Боев се сепва, подскача от стола, обръща се към Жечо Панайотов и му вика: "Жечо, жми! Жми, Жечо! " Жечо е седнал до Боян Боев, а той го е довел на оперета и това, което му каже, трябва да го прави: "Затова, Жечо, жми! " Затваря си очите. Стиска ги.
към текста >>

7. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Казано направо, тя си търсеше аудитория - публика, която да я слуша с отворени уста, а след това да стане на крака, да ръкопляска, да вика "браво" и да я отрупва с цветя.
Учителят я насочваше за много неща, за което тя си водеше записки. Ето, двадесет и пет години от заминаването на Учителя, тези записки и разговори с Учителя по музикални въпроси не станаха достояние, понеже тя ревниво ги пазеше. Смяташе, че щом са дадени на нея, това значи, че лично й принадлежат и може Да ги дава и показва само на онзи, комуто тя желае. Но никой досега не беше ги чел. А тя обичаше да разказва и да обяснява на своите приближени. Казано направо, тя си търсеше аудитория - публика, която да я слуша с отворени уста, а след това да стане на крака, да ръкопляска, да вика "браво" и да я отрупва с цветя. А на следващия ден тя трябваше да бъде примадона и откъдето мине, всички или да свеждат глава пред нея, или да вдигат глава и да викат "браво". Или, казано по-точно, тя искаше на "Изгрева" да намери театрална публика и зрители, които да й ръкопляскат, да я аплодират и да я отрупват с цветя. Да се прехвърлят театралните духове от града на "Изгрева" не беше трудна работа. Но нещата не се развиха така, защото на "Изгрева" имаше Школа и тук беше Учителят. Тук навсякъде вреше и кипеше и всеки си имаше своята задача за разрешаване - кой колкото може и както може.
към текста >>

Или, казано по-точно, тя искаше на "Изгрева" да намери театрална публика и зрители, които да й ръкопляскат, да я аплодират и да я отрупват с цветя.
Смяташе, че щом са дадени на нея, това значи, че лично й принадлежат и може Да ги дава и показва само на онзи, комуто тя желае. Но никой досега не беше ги чел. А тя обичаше да разказва и да обяснява на своите приближени. Казано направо, тя си търсеше аудитория - публика, която да я слуша с отворени уста, а след това да стане на крака, да ръкопляска, да вика "браво" и да я отрупва с цветя. А на следващия ден тя трябваше да бъде примадона и откъдето мине, всички или да свеждат глава пред нея, или да вдигат глава и да викат "браво". Или, казано по-точно, тя искаше на "Изгрева" да намери театрална публика и зрители, които да й ръкопляскат, да я аплодират и да я отрупват с цветя. Да се прехвърлят театралните духове от града на "Изгрева" не беше трудна работа. Но нещата не се развиха така, защото на "Изгрева" имаше Школа и тук беше Учителят. Тук навсякъде вреше и кипеше и всеки си имаше своята задача за разрешаване - кой колкото може и както може. През този период, когато Учителят беше на "Изгрева", започна едно сътрудничество. Учителят й даваше песни, които тя заучаваше като певица, отличаваща се с музикален талант и добро чувство за изпълнение.
към текста >>

8. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Има ли и публикации върху музиката на Учителя?
През време на Учителя той разработи "Идилия за цигулка и пиано" по мотиви на Учителя и тя бе издадена в София през 1941 година. Оттогава досега - 1970 година - той не е направил нищо - нито е написал нещо, нито е разказал нещо, нито е отпечатал разработки по музика на Учителя или е написал спомени за Школата. А той има какво да разкаже и какво да напише. Проверете след двадесет години дали е написал нещо за Школата и за Учителя, и за музиката на Учителя. Проверете през 1990 година дали има публикувани музикални разработки на песните на Учителя. Има ли и публикации върху музиката на Учителя? А той можеше да направи всичко това. Досега не го е направил. И след това няма да го направи. А защо ли? Отговорете си сами.
към текста >>

А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми.
Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст. Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас. Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя. Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал. Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви! Аз вярвам единствено в този млад брат, който се е заел с това да ги накара да си напишат спомените и опитностите от тази епоха през време на Школата. Ако стане това - ще бъде цяло чудо за Небесата и за Школата.
към текста >>

" Забележк а на редактора: До 1992 година нито един член на тази комисия няма публикация на спомени и материали за музиката и песните на Учителя.
Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя. Ако го имахме това, ние щяхме да реализираме много неща. Но благодарете, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини. Законът е такъв - трябва да се яви един, който да свърши работата на останалите. Чак тогава ще се реализира Христовият закон, който се носи от Христовия Дух: "Един за всички и всички за един! " Забележк а на редактора: До 1992 година нито един член на тази комисия няма публикация на спомени и материали за музиката и песните на Учителя. Материали на Галилей Величков, Мария Тодорова и Мария Златева се публикуват за пръв път, записани лично от автора на този труд.
към текста >>

9. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект.
Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички. Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис" една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини. Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия.
към текста >>

10. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше.
Той изглеждаше като млад момък. И докато ахна от учудване, Той се преобрази - стана пак такъв, какъвто Го знаехме. Обърна се към мен и се усмихна. Видях как нагледно Учителят ми показа подмладяването - точно и ясно, чрез окултния език, който ние сега всички учехме. Учителят ходеше на всички по-добри концерти в града. Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше. Върнали се след концертите, ние се събирахме пред вратата Му и дълго коментирахме върху музиката и нейното изпълнение. Приятно ни беше да слушаме впечатленията и обясненията на Учителя. Той често ни черпеше.
към текста >>

11. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

А след войната се дойде и до референдум за република.
И чрез Паневритмията този народ ще се развие. Ако Паневритмията се приложи в училищата, ще остане в историята на човечеството, че по време на неговото царуване - на Борис III - е приложена. Иначе, ако не се приложи по негово време, ще се затрие както той, така и династията му." Тези дум и бяха предадени на Борис III, но не бяха изпълнени. Ние бяхме свидетели, че той затри както себе си, така и династията си. Той почина през 1943 година. А след войната се дойде и до референдум за република. Нашите бащи, които бяха воювали през войните от 1912-1918 година и бяха преживели две национални катастрофи заради Кобургите, гласуваха за република. Бащите ни бяха воювали, гладували, умирали за една идея, за обединението на този народ, а Кобургите провалиха всичко. Ние, синовете на този народ, преживяхме царуването на цар Борис III и също гласувахме за република. Всички въздъхнаха, че се отърваха от династията на Кобургите. Царското семейство с престолонаследника бяха изпроводени вън от България.
към текста >>

Нашите бащи, които бяха воювали през войните от 1912-1918 година и бяха преживели две национални катастрофи заради Кобургите, гласуваха за република.
Ако Паневритмията се приложи в училищата, ще остане в историята на човечеството, че по време на неговото царуване - на Борис III - е приложена. Иначе, ако не се приложи по негово време, ще се затрие както той, така и династията му." Тези дум и бяха предадени на Борис III, но не бяха изпълнени. Ние бяхме свидетели, че той затри както себе си, така и династията си. Той почина през 1943 година. А след войната се дойде и до референдум за република. Нашите бащи, които бяха воювали през войните от 1912-1918 година и бяха преживели две национални катастрофи заради Кобургите, гласуваха за република. Бащите ни бяха воювали, гладували, умирали за една идея, за обединението на този народ, а Кобургите провалиха всичко. Ние, синовете на този народ, преживяхме царуването на цар Борис III и също гласувахме за република. Всички въздъхнаха, че се отърваха от династията на Кобургите. Царското семейство с престолонаследника бяха изпроводени вън от България. Тук в България при нозете на Всемировия Учител беше дошло най-голямото зло на Европа.
към текста >>

Ние, синовете на този народ, преживяхме царуването на цар Борис III и също гласувахме за република.
Ние бяхме свидетели, че той затри както себе си, така и династията си. Той почина през 1943 година. А след войната се дойде и до референдум за република. Нашите бащи, които бяха воювали през войните от 1912-1918 година и бяха преживели две национални катастрофи заради Кобургите, гласуваха за република. Бащите ни бяха воювали, гладували, умирали за една идея, за обединението на този народ, а Кобургите провалиха всичко. Ние, синовете на този народ, преживяхме царуването на цар Борис III и също гласувахме за република. Всички въздъхнаха, че се отърваха от династията на Кобургите. Царското семейство с престолонаследника бяха изпроводени вън от България. Тук в България при нозете на Всемировия Учител беше дошло най-голямото зло на Европа. Тук бе и най-голямото добро, идващо чрез Бялото Братство . Учителя т казва : "Злото и доброто са в едно дърво.
към текста >>

" Това са думи на Учителя, които изнасяме и които българският народ трябва да знае, защото сега България е република.
Трябва да знаете също и за силите, които противодействуваха и за онези проводници от личности, които чрез делата си провеждаха разрушителните сили сред този народ. Учителят не обичаше Кобургите. Беше казал: "Кобургите имат тежка европейска карма. Те дойдоха в България, за да я разрешат и смекчат при нозете на Великия Учител. Но поради неизпълнение на думите на Великия Учител, тяхната карма не само, че не се смекчи, а се задълбочи и те ще плащат за това! " Това са думи на Учителя, които изнасяме и които българският народ трябва да знае, защото сега България е република. И ако някой български политик и умник реши да докарва отново тук наследниците на Кобургите за царе, то трябва да знае, че тяхната карма е жестока и предварително определена. Тя е предопределена поради непослушанието към Великия Учител, което доведе до драматични развръзки в историята на този народ. Техните деяния бяха насочени срещу Бялото Братство и срещу бъдещето на този народ. И тяхното бъдеще е предопределено. България никога повече не трябва да се свързва с Кобургите.
към текста >>

Затова бащи и синове гласувахме на референдума за република.
И тяхното бъдеще е предопределено. България никога повече не трябва да се свързва с Кобургите. Ако нямате послушание за това, което разказваме, ще го проверите и ще го изпитате на гърба си чрез мъчение и страдание. Нашите бащи го провериха. Ние, техните синове, също проверихме, колко струват Кобургите. Затова бащи и синове гласувахме на референдума за република. А вие имате право да проверите това по два начина: или чрез послушание към нашите опитности и думите на Учителя, или да проверите колко струва вашето вироглавство. Ние проверихме всичко с главите си, чрез ръцете си и чрез гърбовете си, преминахме през няколко поколения българи и доживяхме да го опишем така, както е. А вие ще си прецените сами с умовете си, които носите в българските си глави. Дано умът, сърцето и волята ви са на място и защитавате българската кауза, за да станете съработници на Бога.
към текста >>

12. 5_11 Блудният син

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време.
"Блудният син" В някои от Своите беседи Учителят разказва следния спомен: "Когато бях студент в Америка, студентите решиха да дадат концерт. Поканиха и мене да изсвиря нещо с цигулката. Изсвирих им импровизация в момента "Блудният син". Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време. След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха салона. Студентите идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче? Откъде го вземахте? Дайте ни го да го препишем, да го имаме и ние." Аз им казвам: "То не е записано още. Импровизирах го сега, в момента." Учителят ни е свирил тази мелодия два-три пъти в клас.
към текста >>

13. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Някои бяха дошли като комунисти, други - като социалисти, трети - като анархисти, четвърти - като републиканци, пети- като земеделци.
"Как и защо бе дадена песента "Писмото" Когато Учителят отвори Школата през 1922 година и се откриха класовете, в младежкия окултен клас пристигнаха младежи, дошли от всички краища на страната. Освен това, те бяха минали през различни идейни, окултни и политически течения. Някои бяха дошли като комунисти, други - като социалисти, трети - като анархисти, четвърти - като републиканци, пети- като земеделци. И всеки един от тях застъпваше онова, което бе научил там, откъдето бе дошъл. Тези младежи пожелаха да се открият младежки събори и на всеки един от тях излизаха с реферати. Всеки един от тях, като представител на онези сили и партии, от които бе дошъл, желаеше да се вмести в Школата на Учителя. Имаше такива реферати: "Анархизмът и Новото учение", "Комунизмът и Новото учение". Всички се стремяха да покажат, че техните политически възгледи пасват и влизат в Учението на Учителя.
към текста >>

14. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

Аз съдя отделни лица, които са нарушили финансовите закони на Републиката".
Но други го охарчиха до грош. Дойде процесът. Братята Борис Николов и Жечо Панайотов бяха осъдени по на дванадесет години затвор и Братството трябваше да плати голяма сума за финансови нарушения. За самия съдебен процес - това е тема на друго изложение. Тогава прокурорът Руменов заяви следното: "Аз не съдя Петър Дънов, не съдя и неговото учение, не съдя и Бялото Братство. Аз съдя отделни лица, които са нарушили финансовите закони на Републиката". Това бе много интересно за нашите уши и бе много скоро забравено от ония, на които не им изнасяше. По това време - девет години преди това - братският салон бе отчужден по закона на едрата градска собственост и ние плащахме наем, за да го ползуваме. Когато на процеса стана въпрос, че си искаме салона, прокурорът Руменов заяви: "Аз имам лична кореспонденция с господин Дънов. И аз знам как са нещата, и какво да върша и правя. И за вас салон в бъдеще ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие!
към текста >>

15. 10_02 ПРОТОКОЛ

Всички ония, които са работили по теми, ще бъдат привлечени, като ще бъдат издадени техните публикации в отделен том.
от Паневритмията, ще бъдат в бъдеще уточнявани от групата музиканти и групата отговорници по движенията и базирайки се на документацията, и запазвайки хармоничната атмосфера на групата. 7. Целта на работната група, обозначена в протокола, е да документира визуално на филм, видеофилм, фотографски снимки образцовото изпълнение на групата, като бъдат привлечени професионалисти, които да заснемат Паневритмията. Музикалният съпровод на Паневритмията ще бъде предварително записан също от професионалисти, като музикантите ще определят начина, по който ще стане това. 8. Ще се определи трета група, която ще работи по теоретичните постановки за духовната страна на Паневритмията. За това ще бъдат привлечени всички музиканти, които са работили върху теоретичните постановки на окултната музика на Учителя, като са ползували материал от Словото. Всички ония, които са работили по теми, ще бъдат привлечени, като ще бъдат издадени техните публикации в отделен том. Освен музикантите професионалисти, в тази група ще бъдат привлечени и всички ония, които са работили върху духовната страна и окултното значение на Паневритмията. Това е един дълъг творчески процес и вратата за работа е отворена за всички, но при всички условия ще се спазват оригиналността на Словото на Учителя, дадено в песните и Паневритмията. 9. Като заключителен етап на работната група ще бъде начинанието за създаване на ръководство по Паневритмия - изучаване, приложение и разпространение, базирайки се на цитираната документация и на опита, който ще придобият в процеса на подготовка. В това ръководство ще се направи опит да се предаде изцяло Паневритмията, включително "Лъчите" и "Пентаграмът", като за случая бъде придружено с фигури, скици, чертежи, диаграми и т.н. По този начин тази работна група се явява като един от етапите от веригата на Бялото Братство, според която се спазва принципът на съхраняване на Словото на Учителя и приемствеността на едно поколение от друго.
към текста >>

16. 106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ

Борис Николов

ТОМ 2

Като се каже: „Г-н Дънов държи беседа на един каква си тема", и читалищните салони се пълнят с публика.
Съвпадат бележките, които имат за учениците с това, което казва Учителят. И това така смайва учителите. И те повярваха, френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: „Г-н Дънов държи беседа на един каква си тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиромантия, засяга въпроси с живота на човека. Така Той 11 години пътува из България, повечето пешком. Използваше понякога влакове, понякога конски каруци, както и селски коли теглени от волове и така посещаваше приятелите. Създаде малки групи в градовете и в селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България.
към текста >>

17. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Стоил Стефанов и републиката - 90 75.
Душа на девойка и дух на войн (1900-1940) - 81 70. Георги Радев и цената на откупа - 85 71. Дафинка върви стъпка по стъпка като бубулечка - 86 72. Нива за посев и историята за крината жито на Изгрева - 88 73. Стоил Стефанов и слугите - 89 74. Стоил Стефанов и републиката - 90 75. Стоил Стефанов и шумкарите - 91 76. Стоил Стефанов и неговата молитва - 92 77. Александър Кръстников - 93 78. Брат Ради и парите - 94 79. Побойиците и брат Ради - 95 80.
към текста >>

18. 23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА

Стоил беше един честен човек, който е бил хвърлен в затвора от цар Борис, защото бе републиканец.
Но под влияние на Боян Боев той се промени и мина към духовния мироглед и след това те споделяха като родни братя. Идваха често у нас на гости и беше мило да се гледат как двамата разговарят. Боян привлече и Стоил Стефанов, който беше секретар на Стамболийски. Стоил си купи място на Изгрева, построи си къщичка, но не живя в нея. Идваше често на разговор с Учителя и понеже беше личен приятел с Боян винаги се отбиваше при него. Стоил беше един честен човек, който е бил хвърлен в затвора от цар Борис, защото бе републиканец. В затвора прекарал около 10 години и не е искал да разговаря с цар Борис. Но Боян е имал съученик -началник на затвора и го помолва да раздаде беседи от Учителя на затворниците. Отиват наши братя и разнасят беседи по килиите. Така Стоил попада на беседа от Учителя и след това се свързва с Боян Боев. След като излезе от затвора дойде при Боян Боев и се свърза с Учителя.
към текста >>

19. 52 . КОЛЮ КАИШЕВ И ВЛАДИКАТА

Тогава в салона се вдига една ръка, излиза един човек скромно облечен, качва се на сцената, доближава се до владиката, по-луобърнат към публиката и с висок глас, че да го чуят онези от последните редици извикал: „Аз имам нещо да кажа".
Салонът този ден е откупен, сказката е разгласена е между гражданството, входът е свободен, ораторът начетен, има сан на владика и всичко е готово. Идва денят, салонът е препълнен от граждани и владиката Ефтимий е на трибуната и държи своята реч като разбива на пух и прах учението на Петър Дънов с неопровержими доказателства. И както бил разпален в умълчаната аудитория се обръща към нея и пита: „Има ли някой тук нещо да каже в допълнение на това, което аз сега казах? " - и погледнал победоносно залата. Защото с този въпрос той счита, че вече окончателно е сразил Петър Дънов. Тогава в салона се вдига една ръка, излиза един човек скромно облечен, качва се на сцената, доближава се до владиката, по-луобърнат към публиката и с висок глас, че да го чуят онези от последните редици извикал: „Аз имам нещо да кажа". Замълчава за миг и извиква силно и го посочва с пръст: „Ти лъжеш! " Изведнъж цялата зала онемява, после зашумя-ва и започва да се смее. Владиката отначало се стресва, после започва да ръкомаха с ръце, да вика и крещи без да се разбере какво произнася устата му. А от нея излизат пръски и пяна. Накрая успял да изкрещи само едно разбираемо изречение: „Ти си дъновист!
към текста >>

" Публиката вече се смее на жестикулацията на владиката и на неразбираемите викове и крясъци.
Замълчава за миг и извиква силно и го посочва с пръст: „Ти лъжеш! " Изведнъж цялата зала онемява, после зашумя-ва и започва да се смее. Владиката отначало се стресва, после започва да ръкомаха с ръце, да вика и крещи без да се разбере какво произнася устата му. А от нея излизат пръски и пяна. Накрая успял да изкрещи само едно разбираемо изречение: „Ти си дъновист! " Публиката вече се смее на жестикулацията на владиката и на неразбираемите викове и крясъци. Целият ефект от речта на владиката изчезва. Слушателите напускат салона развеселени. Всички имат чувството, че са били на комедиен филм. Тогава филмите, които се прожектираха бяха неми филми. И това, което гледахме на екрана беше движения, жестикулации, ръкомахания и смехът идваше от неприличните и неочаквани развръзки на движещите се фигури.
към текста >>

Публиката излиза, заобикаля този скромен човек и всеки иска да се ръкува с него, а някои го потупват по рамото.
Всички имат чувството, че са били на комедиен филм. Тогава филмите, които се прожектираха бяха неми филми. И това, което гледахме на екрана беше движения, жестикулации, ръкомахания и смехът идваше от неприличните и неочаквани развръзки на движещите се фигури. Тогава тези филми бяха много популярни и народът се тръшкаше от смях като ги гледаше. Така става и сега след речта на владиката и след финала на тази сказка. Публиката излиза, заобикаля този скромен човек и всеки иска да се ръкува с него, а някои го потупват по рамото. Казват му: „Ама ти си бил окумущ човек! " Този скромен човек се казваше Колю Каишев. А владиката си тръгнал без никой да го поздрави, ядосан, качва се на файтона и запрашва към Метрополията, за да търси разтуха от неразбраните пасоми.
към текста >>

20. 73. СТОИЛ СТЕФАНОВ И СЛУГИТЕ

Той бе земеделец и републиканец и затова бе изпратен от цар Борис в затвора.
73. СТОИЛ СТЕФАНОВ И СЛУГИТЕ Боян Боев бе направил връзка с него по особен начин. Той бе земеделец и републиканец и затова бе изпратен от цар Борис в затвора. Там по някакъв начин научава за Учителя и потърсил беседи. Изпращат му. Тогава тези неща бяха позволени и той почва да ги чете в затвора. След като излиза от затвора се среща с Учителя и Му благодари за помощта. Той беше политик, волеви и имаше връзка с военните.
към текста >>

Стоил изпраща лично Методи Константинов да предаде думите му на Учителя, че е готов: „Довечера ще арестуваме тримата регенти и всички генерали и ще вземем властта и ще се обявим за република".
Изпращат му. Тогава тези неща бяха позволени и той почва да ги чете в затвора. След като излиза от затвора се среща с Учителя и Му благодари за помощта. Той беше политик, волеви и имаше връзка с военните. Искаше да направи преврат след смъртта на цар Борис III, но иска разрешение от Учителя. Стоил изпраща лично Методи Константинов да предаде думите му на Учителя, че е готов: „Довечера ще арестуваме тримата регенти и всички генерали и ще вземем властта и ще се обявим за република". Учителят изслушва Методи и му нарежда: „Оставете слугите да направят това! " Стоил Стефанов послушва Учителят и в последния момент отменя заповедта за преврата. През цялото време се чуди кои са тези слуги, за които споменава Учителят. Но ето дойде 9.1Х. 1944 г., дойдоха бол-шевиките-руснаците и те направиха това, което искаше да стори на времето Стоил.
към текста >>

21. 74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА

74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА Имаше братя, които се намираха между политиката от една страна и света от друга, но бяха по дух от Братството и присъствуваха на Изгрева.
74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА Имаше братя, които се намираха между политиката от една страна и света от друга, но бяха по дух от Братството и присъствуваха на Изгрева. Това беше непосилно да се носи от един простосмъртен човек, затова Учителят беше забранил на учениците си да се занимават с политика. Някои се освободиха от политиката, послушаха Учителя и Той им помогна и те смекчиха своята карма, а някои дори се освободиха от нея. Но други не послушаха и заплатиха с живота си поради своето непослушание към Учителя, изразяващо се в думи и дела. Такъв пример бе и Любомир Лулчев. А един, който не можа да се освободи от политиката бе Стоил Стефанов.
към текста >>

Така се бяха сложили нещата при него, че като земеделец и републиканец бе хвърлен в затвора и след това бе пуснат чак когато умря цар Борис и управлението бе поето трима регенти на невръстният цар Симеон 11.Той имаше връзки с военните кръгове, с политически лидери.
Някои се освободиха от политиката, послушаха Учителя и Той им помогна и те смекчиха своята карма, а някои дори се освободиха от нея. Но други не послушаха и заплатиха с живота си поради своето непослушание към Учителя, изразяващо се в думи и дела. Такъв пример бе и Любомир Лулчев. А един, който не можа да се освободи от политиката бе Стоил Стефанов. Беше политик до мозъка на костите си. Така се бяха сложили нещата при него, че като земеделец и републиканец бе хвърлен в затвора и след това бе пуснат чак когато умря цар Борис и управлението бе поето трима регенти на невръстният цар Симеон 11.Той имаше връзки с военните кръгове, с политически лидери. Притежаваше власт в себе си и над другите и имаше воля, за да извърши политическа промяна още през 1943 г. обаче Учителят го спря. Дойде при Учителя, изложи му плана си, като каза, че войската е с него и искаше само една дума от Учителя, за да свали регентството и правителството за една нощ. Искаше да свали царската власт, да премахне царската династия и да направи от България република. Но Учителят му каза: „Не!
към текста >>

Искаше да свали царската власт, да премахне царската династия и да направи от България република.
Беше политик до мозъка на костите си. Така се бяха сложили нещата при него, че като земеделец и републиканец бе хвърлен в затвора и след това бе пуснат чак когато умря цар Борис и управлението бе поето трима регенти на невръстният цар Симеон 11.Той имаше връзки с военните кръгове, с политически лидери. Притежаваше власт в себе си и над другите и имаше воля, за да извърши политическа промяна още през 1943 г. обаче Учителят го спря. Дойде при Учителя, изложи му плана си, като каза, че войската е с него и искаше само една дума от Учителя, за да свали регентството и правителството за една нощ. Искаше да свали царската власт, да премахне царската династия и да направи от България република. Но Учителят му каза: „Не! Слугите ще направят това. Оставете слугите да направят това! " И слугите го направиха след като дойдоха на власт. Учителят нарече комунистите слуги.
към текста >>

22. 76. СТОИЛ СТЕФАНОВ И НЕГОВАТА МОЛИТВА

Беше заклет враг на монархията и на трона и се бе обявил за република, за което бе хвърлен в затвора от цар Борис III.Там пролежа 10 години без да е продумал нито една дума.
76. СТОИЛ СТЕФАНОВ И НЕГОВАТА МОЛИТВА Той бе секретар на Ал. Стамболийски и идеен земеделец. Беше заклет враг на монархията и на трона и се бе обявил за република, за което бе хвърлен в затвора от цар Борис III.Там пролежа 10 години без да е продумал нито една дума. Голям характер и голяма сила се изисква за това. Боян Боев му е приятел и бе му изпращал беседи от Учителя в затвора. В онези времена се позволяваше да се изпраща литература в затвора, която да не е насочена срещу властта. Той започна да чете беседи и приема там, в затвора Учението. Поддържал е връзка с Боян Боев чрез писма.
към текста >>

23. 33. СПИРАЛАТА

ръководството на Комунистическата партия, която управляваше страната начело с Тодор Живков бе взело тайно решение и без да се допита до народа бе предложило на СССР -Съветска Русия, България да се присъедини към Съветския съюз като 17-та република.
Той каза тогава: „Докато съществува този камък ще съществува и България." Затова ние го скрихме. Ако бяха го взривили с барут с България бе свършено. Как така? Ето как. През 1963 г. ръководството на Комунистическата партия, която управляваше страната начело с Тодор Живков бе взело тайно решение и без да се допита до народа бе предложило на СССР -Съветска Русия, България да се присъедини към Съветския съюз като 17-та република. По този начин България щеше да се заличи като самостоятелна държава и щеше да влезне в състава на СССР. Но това не стана понеже руснаците поради стратегически съображения отказаха на българските комунисти това предложение. Те го отказаха, защото ние бяхме укрили камъка. Ако беше разрушен камъка, тогава щяха да имат други стратегически съображения и България щеше да престане да съществува като държава. Сега бихте ли ми казали чия е заслугата България да съществува като държава?
към текста >>

24. 52. НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС И НАЙ-ВАЖНИЯТ ОТГОВОР

Ние не съдим Учението Му, а ние съдим хора, които са нарушили законите на републиката." Ние за тях бяхме нарушители на закона.
52. НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС И НАЙ-ВАЖНИЯТ ОТГОВОР Съдебният процес е започнал. В залата са допуснати журналисти, присъствуват приятели и врагове на Братството. В залата на съда се е събрал Светът да съди нас и Бялото Братство. Някои протестират, че това е политически процес. Прокурорът Руменов се провиква: „Ние не съдим Петър Дънов. Ние не съдим Учението Му, а ние съдим хора, които са нарушили законите на републиката." Ние за тях бяхме нарушители на закона. На кой закон? Ето ще ви разкажа един пример. Той доказва всичко и отговаря на всички въпроси днес и утре. Задават ми следния въпрос в съда: „Защо издавате в такъв голям тираж книгите на Петър Дънов? Кой ще ги чете тези излишни и никому ненужни книги?
към текста >>

25. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, имаха си цар.
„Българският народ е приготовляван от 5400 години насам от Невидимия свят, за да може в днешния век да извърши задачата, която му се възлага. България сега е в своя златен век, а Русия е в края на своя железен век. В 21 век България ще влезе в своя сребърен век, а Русия в своя златен век. За сега единственият народ, който живее в златния век е България. Мисията на Учителя е подготовление на Славянството и приготовление за идването на Шестата раса, която ще е в разцвет след няколко хиляди години. Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, имаха си цар. А пък българите ще вървят по обратния път: Те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република. Какво трябва да правят българите? Трябва да се върнат назад. А какво значи това? Да се свържат с Русия!
към текста >>

А пък българите ще вървят по обратния път: Те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република.
България сега е в своя златен век, а Русия е в края на своя железен век. В 21 век България ще влезе в своя сребърен век, а Русия в своя златен век. За сега единственият народ, който живее в златния век е България. Мисията на Учителя е подготовление на Славянството и приготовление за идването на Шестата раса, която ще е в разцвет след няколко хиляди години. Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, имаха си цар. А пък българите ще вървят по обратния път: Те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република. Какво трябва да правят българите? Трябва да се върнат назад. А какво значи това? Да се свържат с Русия! България направи погрешка, че имаше неприятни отношения с Русия.
към текста >>

26. 3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?

Подготвен и отпечатан е устав на Верска общност „Бяло Братство" в Народна Република България, приет на 26 април 1949 г.
Те се управляват от Словото на Учителя, защото това Духовно общество се ръководи от друго място. И така, кой изпълни волята на Учителя? Учениците или властта на Кесаря, който не разреши регистрация? Преди това на 10 април 1950 г. се иска от Братството удостоверение, че е предало своят устав и е спазило всички наставления на закона на Верите. Подготвен и отпечатан е устав на Верска общност „Бяло Братство" в Народна Република България, приет на 26 април 1949 г. в гр. Айтос. Днес, този устав съществува като документ за пътя, по който е минало предишното поколение. На 24 ноември 1951 г. се получава писмо N 705-23 от директора на Вероизповеданията, като се иска точното наименование на централния ръководен орган и имената на членовете му. Отговаря се, че името му е Върховен съвет, състоящ се от ръководителите на Братствата в България плюс Братския съвет от София, състоящ се от седем члена.
към текста >>

27. 7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева.
С неговият подпис на 30.ХII.1944 г. с писмо на официален лист от Министерството на вътрешните работи се разрешава погребението да се извърши на Изгрева. 5. Мястото, където е положено тялото на Петър Дънов впоследствие се оформя. Поставя се одходяща елипса, която огражда гроба и една кръгла плоча с издълбан Пентаграм. Около гроба е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов. 6. На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева. При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята.
към текста >>

28. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

се изпращат протестни писма до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове и до Главния прокурор на Републиката, с което се протестира за изземването на имотите и предоставянето им за занималия на ученици.
въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г. на М.К.С.Б./Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. 11. След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г. пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро. На 17 и 18 октомври 1958 г. се изпращат протестни писма до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове и до Главния прокурор на Републиката, с което се протестира за изземването на имотите и предоставянето им за занималия на ученици. На 6 декември 1958 г. отново се пишат изложения, но с предложение имотите да бъдат оставени срещу наем, да се ползват от общество „Бяло Братство", до започване строежа на Телевизионния център. Но това се отхвърля. 12. На 15 декември 1958 г. цялата сграда на Салона се предава на 56 основно училище „Васил Коларов", кв.
към текста >>

29. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

Мнозина от музикантите излизаха с мнението, че песните на Учителя не са за концертен подиум, за сцена и за салон, както и за публика.
Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова. За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи концертна деятелност. Тогава се яви един проблем. Мнозина от музикантите излизаха с мнението, че песните на Учителя не са за концертен подиум, за сцена и за салон, както и за публика. Те били само за индивидуално изпълнение в специално предразполагаща обстановка и в подходящо хармонично съчетание на душите. Като принцип - да. Но тези музиканти не познаваха историята на музикалния живот по време на Школата и бяха подведени от Сили, които воюваха срещу Учителя. Благодарение на това, че имаше готови музиканти, които можеха да излезнат на концертен подиум, се направи първи пробив. Това бяха музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова.
към текста >>

„Евлоги Георгиев" 169 бе изнесен концерт пред 400 души публика, в който концерт участвуваха Ина Дойнова - ел.
До сега това не е изпълнено. Есента на 1993 г. аз дадох идеята за чествуване на 130 години от рождението на Учителя (1864-1994), както и 50 години от заминаването Му (1944-1994). Започнах подготовка за чествуването и организирането на концерта. На 20.II.1994 г., неделя, от 11 часа в дома на Българо-Руската дружба на бул. „Евлоги Георгиев" 169 бе изнесен концерт пред 400 души публика, в който концерт участвуваха Ина Дойнова - ел. орган и вокал, Искра Добрева - сопран, Добрина Стеврева - сопран, Йоанна Стратева - цигулка, която подготви инструментален състав - квартет, които поднесоха песни на Учителя. Беше устроена изложба от фотоси от времето на Школата на Учителя и имаше щанд за книги от Учителя. Това бе първият концерт, който се изнесе, за да ознаменува годишнината на Учителя, финансирането на концерта бе осъществен от мен, брат ми, Марийка Марашлиева, Добринка Ставрева. Концертът бе успешен. По това време идеята за чествуването годишнината на Учителя се поде от хора, които искаха да я опорочат.
към текста >>

в Драматичния театър „София" бе осъществен реци-тал-концерт върху оригиналния текст на Учителя „Призвание към народа Ми -български синове на семейство Славянско" пред 400 души публика.
Ето, това е методът на Учителя. Около една идея могат да се организират души в името на един Висок идеал и всеки реализира онази част от идеята, която може и за която има талант и умение. Това е пътят. Друг път няма. На 22 май 1994 г. в Драматичния театър „София" бе осъществен реци-тал-концерт върху оригиналния текст на Учителя „Призвание към народа Ми -български синове на семейство Славянско" пред 400 души публика. За пръв път бе осъществено публично оповестяване на „Призванието" по случай 130 години от рождението на Учителя. То бе публикувано. А Наталия Иванова от гр, Търговище сама подготви в разноцветни краски листовки „България - ключ за духовно единство на света." Раздаде към 300 броя безплатно. По случай рождения ден на Учителя 12.VII.1994 г. бе публикуван „Вечният Завет на Духа" оригинален текст, което е Приветствие на Учителя към учениците Му.
към текста >>

Публика има, салони има, на лице са онези, които ще финансират.
„Раковски" 108 бе организиран концерт-рецитал „Мисията на Славянството". Бе посетен от над 300 човека. С този концерт се приключва първия етап от музикалния живот след 1990 г. Следващият период е изнасянето на индивидуални концерти от музиканти-певци и инструменталисти. Всеки трябва да се докаже, да се подготви и да се реализира на сцената като музикант. Публика има, салони има, на лице са онези, които ще финансират. Имат думата музикантите. Ние ги очакваме на концертния подиум. След като преминат рециталите идва и последният етап. Трябва да се изнесе голям гала-концерт в голямата зала „България". За нея имаме сили и музиканти.
към текста >>

Те не са посмяли и се страхували от музикалната публика в София.
Трябва да се изнесе голям гала-концерт в голямата зала „България". За нея имаме сили и музиканти. Но трябва подготовка. На времето Учителят нееднократно подканял музикантите на Изгрева да изнесат концерт в зала „България". Имало е и певци и инструменталисти и много добър Братски хор. Те не са посмяли и се страхували от музикалната публика в София. Учителят се усмихнал. Тогава дигнал двете си ръце и казал: „Рекох, излезте на сцената, застанете на сцената и започнете да пеете тъй, както пеете тук на Изгрева. Не се страхувайте, ние ще ви помогнем отгоре и помощта ще дойде от Небето". Тогава Учителят повдигнал главата си леко нагоре, усмихнал се лъчезарно. Музикантите около Него проследили с поглед накъде гледа Учителят.
към текста >>

30. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

се провежда Референдум за Република.
за промяна на правописа се узаконява от Регенството от името на цар Симеон II. Според чл. 25 и 26 от Търновската конституция, монархическата власт се упражнява от Регентството, при смъртта на царя и при малолетен престолонаследник. В името на Симеон II, цар на българите, е сменен стария ръкопис с новия ръкопис, където е изхвърлено двойното е (ят). На 8 септември 1946 г. се провежда Референдум за Република. На 15 септември 1946 г. България е обявена за Народна Република. Цар Симеон II е царувал от 28 септември 1943 г. до 15 септември 1946 г., чрез 3 регенти. Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България.
към текста >>

България е обявена за Народна Република.
25 и 26 от Търновската конституция, монархическата власт се упражнява от Регентството, при смъртта на царя и при малолетен престолонаследник. В името на Симеон II, цар на българите, е сменен стария ръкопис с новия ръкопис, където е изхвърлено двойното е (ят). На 8 септември 1946 г. се провежда Референдум за Република. На 15 септември 1946 г. България е обявена за Народна Република. Цар Симеон II е царувал от 28 септември 1943 г. до 15 септември 1946 г., чрез 3 регенти. Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България. България става парламентарна Република. Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития.
към текста >>

България става парламентарна Република.
На 15 септември 1946 г. България е обявена за Народна Република. Цар Симеон II е царувал от 28 септември 1943 г. до 15 септември 1946 г., чрез 3 регенти. Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България. България става парламентарна Република. Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития. България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко пъти е застрашена да загуби своята национална зависимост и държавност. Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро. Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172. Какъв е изводът?
към текста >>

31. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

От дълги години имах в себе си идеята да се прочете публично „Призванието" пред публика, в официален театрален салон, като бъдат включени и музиканти, които да изсвирят и изпеят подходящи песни на Учителя.
ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ ЕЛОХИЛ - АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН ОПОВЕСТЯВАНЕ НА "ПРИЗВАНИЕТО" За първи път през 1898 г. Учителят Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми български, синове на семейството Славянско". По случай 130-годишнината от рождението на Учителя Дънов, по моя идея, бяха направени няколко чествания. От дълги години имах в себе си идеята да се прочете публично „Призванието" пред публика, в официален театрален салон, като бъдат включени и музиканти, които да изсвирят и изпеят подходящи песни на Учителя. Случи се така, че бях на посещение в дома на Ина Дойнова. Там се срещнах с народната артистка Виолета Гиндева, която беше станала последователка на Учителя Дънов. Тя беше отишла там да получи хороскопа на сина си, който бе направен от бащата на Ина - Николай Дойнов. Започнахме разговор и споделих с нея моята идея и тя я одобри, като направи забележка, че всичко трябва да бъде изпипано професионално. Следващата среща с Виолета Гиндева бе в една сладкарница.
към текста >>

32. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Галилей Величков

за Република гласуват 91, 63%, а за монархията 4,57%.
до 28 август 1943 г. Симеон II - роден 16 юни 1937 г., цар от 28 август 1943 г. - до 15 септември 1946 г. Монархическата власт се упражнява от 3-ма регенти: Филов, Михов, принц Кирил. След Референдума на 8 септември 1946 г. за Република гласуват 91, 63%, а за монархията 4,57%. От 15 септември 1946 г. България е република.
към текста >>

България е република.
- до 15 септември 1946 г. Монархическата власт се упражнява от 3-ма регенти: Филов, Михов, принц Кирил. След Референдума на 8 септември 1946 г. за Република гласуват 91, 63%, а за монархията 4,57%. От 15 септември 1946 г. България е република.
към текста >>

33. 34. ЛУНЕН ХИМН

Галилей Величков

Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.
34. ЛУНЕН ХИМН Имахме добър повод, привечер да се съберем в салона на Изгрева, да споделим известни впечатления и да чуем мнението на УЧИТЕЛЯ за един филм, озаглавен „Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата Лунна соната от световно известният полски пианист Игнат Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече, от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с УЧИТЕЛЯ, как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на УЧИТЕЛЯ, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните, или децимите. На филма, операторите нарочно се спираха да снемат, както углъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не да се стоварват с цялата си тежест, както правеха много от пианистите. Един по един, за кратко време, ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. УЧИТЕЛЯТ бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.
към текста >>

Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител.
- Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори брата. Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор. Не само авторът, но заедно с него трябва да присъстват и онези невидими същества, които са съдействали за „сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действа непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища! Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата на Бетовен - Лунна соната.
към текста >>

34. ІІІ.75. НАРОДИ И ЛИЧНОСТИ ОТ ИСТОРИЯТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Летопис Вергилий Кръстев

България ще бъде вече република." Думите на Учителя бяха изречени и бяха записани от мен.
Човек, когато закъснее с раждането си, пропуска благоприятните условия на живота. Така се получи и с него - той закъсня." „България повече няма да има царе и няма да бъде царство. Това е последното царство. Последните два царя - Фердинанд и Борис не послушаха думите на Великия Учител и провалиха условията на този народ, за да работи в него Великият Учител. Затова има решение на Небето. България ще бъде вече република." Думите на Учителя бяха изречени и бяха записани от мен. Аз ги пазех като съкровена тайна. Имах възможност да ги проверя 40 години след заминаването на Учителя. Досега се оказаха верни. А вие ще ги проверите в бъдеще.
към текста >>

35. ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА

Летопис Вергилий Кръстев

Аз бях неговата публика, а той ми свиреше.
При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре. Аз имах търпението да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отидох при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той взимаше цигулката и през всичко време ми свиреше. Аз бях неговата публика, а той ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше ушите си и излизаше навън. Той беше венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска пред ученика, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири.
към текста >>

36. ІІІ.110. ДВЕ НЕОБИКНОВЕНИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Тези сведения ги предавам на д-р Вергилий Кръстев за публикация.
Лулчев е осъден от Народен съд на смърт. Елена Андреева остана десетки години след него и като стенографка работи над беседите на Учителя. По времето на Христа тя беше се застъпила за Него, а по времето на Учителя, тя работи за Словото на Учителя. Стенографира го и после го дешифрира и после го подготви за печат. Тези сведения ги бяхме чули от Учителя и сега ги предавам за следващите поколения. Тези сведения ги предавам на д-р Вергилий Кръстев за публикация. София, 7 май 1995 г. / Веска Величкова - рождена сестра на Галилей Величков / подпис Свидетел: Марийка Марашлиева
към текста >>

37. 3.60. Декларация

НЕСТОР ИЛИЕВ

Единствено д-р Вергилий Кръстев има право на публикация на записаните от него спомени, които аз съм разказал. 4.
По настояване на д-р Вергилий Кръстев през 1986 г. разказах спомените си и опитностите, които съм имал по времето на Школата на Учителя Петър Дънов. Тези спомени той лично записа на магнетофонна лента, а Марийка Марашлиева ги прехвърли от записите на машинописен текст. Обработката и подготовката на материалите бяха извършени от д-р Вергилий Кръстев. 2. Подготвеният материал за печат бе прегледан от мен и аз напълно одобрявам с подписа си, че този материал е мой и може да се публикува в този вид, в който ми бе поднесен. 3. Единствено д-р Вергилий Кръстев има право на публикация на записаните от него спомени, които аз съм разказал. 4. В излезналия том I на книгата „Изгревът", през 1993 г., е публикуван материал от Нестор Илиев от стр. 511-519. Отпечатаният материал е лично мой и той е записван също от д-р Вергилий Кръстев през 1986 г. и прехвърлен съответно на машинописен текст от Марийка Марашлиева. Същият материал предварително ми бе поднесен да се запозная с него и аз одобрих да се отпечата в същия вид. 5. Правата за отпечатване на моя материал - моите спомени предоставям на д-р Вергилий Кръстев, който има добрината да финансира лично и да ги отпечата в поредицата на „Изгревът".
към текста >>

38. 5.52. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Той започва с устави, с регистрации, с официални писма, които не можахме да публикуваме, понеже ги укриха, но винаги завършват с подобна телеграма, която бе любезна Драга Михайлова да ни предаде за публикация от 24.12.1976 г.
Не се ли познава, ще се направи същата грешка и всички ще бъдат отново спряни в пътя си. А кой е този път? Пътят е в Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Словото Му съгражда Духовната Школа. Но има и друг път. Той започва с устави, с регистрации, с официални писма, които не можахме да публикуваме, понеже ги укриха, но винаги завършват с подобна телеграма, която бе любезна Драга Михайлова да ни предаде за публикация от 24.12.1976 г. на Бъдни вечер срещу Коледа! ТЕЛЕГРАМА 59 София Ц 1747 53 24/12 1610 До Бяло Братство сестри Михайлови ж.к. Дружба, блок 118, вх. А, ап. 12, стая НР гр.
към текста >>

39. 6.51. ЦАР БОРИС И УЧИТЕЛЯТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

А тази форма е републиката - парламентарната република.
Като излязохме от залата Го питам: „Учителю, защо цар Борис Ви фиксираше с поглед? " „Питаше Ме дали царчето ще царува? Пък Аз му казвам, че няма да царува." Изобщо Учителят към тази царска институция имаше отрицателно становище. Сам Учителят веднъж ми каза: „Монарсите и монархическите режими ще изчезнат". Може някои да са играли някаква роля, но когато просветата на народите се увеличи, когато съзнанието им се разшири и дойде светлина в съзнанието им, ще разберат, че колективната форма на управление е по-добра. А тази форма е републиката - парламентарната република. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка на Изгрева и като такава тя често контактуваше с Учителя, понеже Му беше ушила един-два костюма. Освен това, тя поднасяше на Учителя понякога модни журнали и Го разпитваше за различните модели в списанието и Той си казваше мнението за тях. Тя изпълняваше това, което Той бе й казал и ушиваше някои от тези модели на сестрите от Изгрева. Един ден с моделите поднася на Учителя снимка на престолонаследника на цар Борис III - т.е. синът му Симеон като малко дете.
към текста >>

По-късно, чрез референдум, България бе обявена за република и царското семейство абдикира в чужбина.
Тя изпълняваше това, което Той бе й казал и ушиваше някои от тези модели на сестрите от Изгрева. Един ден с моделите поднася на Учителя снимка на престолонаследника на цар Борис III - т.е. синът му Симеон като малко дете. Учителят погледнал снимката и казал: „Рекох, той ще бъде полезен за народа си! " Само това и нищо повече. По-късно, чрез референдум, България бе обявена за република и царското семейство абдикира в чужбина. По-късно Симеон се засели в Испания и мнозина чакат сега той да се върне. Но те не знаят какво е казал Учителят за него. Е, от Испания той също може да бъде полезен за народа си. Но оттам, а не оттук. Ето, това е важното.
към текста >>

40. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

Тя била вече тяхна и те имали право на публикация, понеже са наследници на Пеню Ганев.
През многото години, които минаха, запитвах жена му и Пеню: „Запазена ли е тетрадката? " Усмихваха се и казваха: „На сигурно място е." Вероятно я бяха дали на съхранение при голямата им дъщеря Елена, която живееше в същата сграда. Дойде време, Пеню си замина от този свят и в един хубав ден ми се съобщава, че тетрадката е намерена. Отивам при синът му Петърчо, но при него има вече съпруга - Божанка. Исках да я прибера, но те не ми я дадоха. Тя била вече тяхна и те имали право на публикация, понеже са наследници на Пеню Ганев. Аз направо онемях. Казах им, че името на Пеню Ганев ще стои като автор, но накрая ще бъде написано, че аз съм направил записа и че аз съм свършил тази работа, и че това е моя идея, която съм финансирал лично. Не се съгласиха с мен. До този момент Петърчо не беше такъв. Но беше попаднал под влиянието на жена си Божанка.
към текста >>

41. 7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

А за да потвърдим това аз се надявам, че дъщерята на Сава Калименов - Стефка ще предаде писмото на Амалия Вайланд за публикация в следващия том на „Изгревът", като ни го изпрати на ксерокс.
Тази литература работи срещу Русия и Славянството. И затова дълг е на последователите на Учителя Дънов в България да изнесат Истината. Защото, ако не се изнесе Истината, то ще се сбъднат думите на Учителя, които е казал през 1943 г.: „Русия я очаква още по-страшна и по-голяма революция от тази, която премина и която беше през 1917г." А ние не искаме това. Учението на Учителя Дънов е Новото Евангелие и Новия Завет на Русия и цялото Славянство. Затова Русия трябва да остане непокътната, защото тя ще бъде приемница на Учението на Учителя Беинса Дуно. А за да потвърдим това аз се надявам, че дъщерята на Сава Калименов - Стефка ще предаде писмото на Амалия Вайланд за публикация в следващия том на „Изгревът", като ни го изпрати на ксерокс. По този начин ще помогне на баща си, на Русия и на Славянството, защото никой не е писал такива възторжени статии и стихове за Русия и за Славянството, освен баща й. Той бе истински славянофил - чист и идеен. Беше русофил - от началото до край! С уважение към неговия житейски път. Вергилий Кръстев
към текста >>

42. 7.10. ДИМИТЪР ГРИВА

Материалът е готов за евентуална публикация.
Като пристигнал в новата си квартира, всичко било изхвърчало. А той имаше дълъг творчески път като композитор. Около 1983 г. работихме отново с Димитър Грива и успях да запиша много от неговите възпоменания от епохата на Школата. По-късно този материал бе предаден на Марийка Марашлиева, която го извади на машинописен текст. Материалът е готов за евентуална публикация. Чака времето си. След като излезна том I на „Изгревът" през 1993 г. Димитър Грива реагира остро срещу тази книга, защото Мария Тодорова на стр. 225-228 бе разказала неща, които са верни, но които не изнасяха на Димитър Грива. Аз сега само давам някои обяснения.
към текста >>

43. 7.12. НИКОЛА НАНКОВ

Но Периклиев по това време е професор по икономика и знае много добре какво значи публикация.
Проследяваше няколко столетия назад придвижването на родовете, за да дойдат в България и чрез тях да се роди Петър Константинов. Той бе ми разказвал за много събития. Аз слушах прехласнат. А той обеща да ги напише. Но един ден при него отива Александър Периклиев, брат на Милка Периклиева и Никола разказва същото. Но Периклиев по това време е професор по икономика и знае много добре какво значи публикация. Запитват го откъде има тези материали и къде се намират. Никола му ги съобщава под секрет. Понеже той като професор има право на достъп до различни архиви, отива, намира ги, подрежда ги и решава да напише книга за тях. През 1972 г. аз летувах на Рила над 7-те Рилски езера в областта „Салоните", заедно с Борис Николов и Мария Тодорова.
към текста >>

44. 7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал.
А тя можеше да има изключителна кариера, да има дом, голяма пенсия и да бъде материално добре обезпечена. Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия. Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които аз не пожелах да извадя, защото имах друг план. Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал. Веднъж, в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов, Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечата разговорите на Цветана с Учителя. Обясних му, че съм работил с нея шест месеца, че това е един огромен материал и че трябват най-малко три години, да се прехвърлят на машинописен текст магнетофонните й записи и да се обработи нейния материал. Той се изненада и ме попита, не могат ли да се издадат само нейните разговори. Отговорих, че ще се осакати и провали цялата работа. Обясних му, че на този етап аз не мога да издам нейните неща, защото имам друг план с нея.
към текста >>

45. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Залата бе препълнена от 1200 човека публика.
от 8 до 16 юли, след поканата на Благовест Жеков, в България гостува една група от 120 души от центъра на Михаил във Франция. Беше организиран един грандиозен концерт по всички правила. Беше задействана реклама по радио и телевизия, по линията на различни франкофони с плакати, устни покани. Организацията бе безупречна, защото се финансираше от французите и се заплащаше във валута. Изскочиха всички Михайловис-ти и възхваляваха до небесата Михаил Иванов. Залата бе препълнена от 1200 човека публика. Хорът на французите бе идеално подготвен. Явиха се с изключителна сценична подготовка, със съответна подходяща режисура, хористите бяха облечени с вкус и блясък от разкошни цветове, наподобяващи цветовете на дъгата. Изключителна подготовка на гласове, обиграни, знаещи своя репертоар, с изключително музициране, направлявани вещо от трима диригенти. Всички останаха замаяни и зашеметени от необикновената гледка и невероятното музикално изпълнение на песните, граничещо с висок професионализъм. Концертът завърши с нестихващи овации, с бис, съпроводен от възторга на 1200 зрители и слушатели.
към текста >>

46. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Тя искаше да докаже с публикацията му, че това, което тя е публикувала в „Житно зърно" не е същото с онова, което аз публикувам в том 1.на „Изгревът" и по този начин да бъда обвинен в лъжа.
придружено с писмо, в което обясняваше, че тя нарочно на стр. 9 помества един материал на Елена Андреева, за да може да се противопостави на онзи материал, който аз публикувам и който тя познаваше добре, понеже й беше даден за корекция. Такова нещо не е допустимо нито в света, нито в Черната, нито в Бялата Ложа. Там има също правила. И което е най-важното тя бе запозната най-подробно с протокола и завещанието на Елена Андреева и нямаше право да публикува този материал. Тя искаше да докаже с публикацията му, че това, което тя е публикувала в „Житно зърно" не е същото с онова, което аз публикувам в том 1.на „Изгревът" и по този начин да бъда обвинен в лъжа. И от там започна тезата за така наречената „достоверност" и за „скритото съавторство", за което се говори в това отворено писмо. Единствено Елена Николова знаеше как са нещата, но тя организира другите и ги подведе. Аз публикувам протокола на Елена Андреева и там много ясно и точно е отбелязано всичко. Така че не може да има въпроси за „достоверност" и „за скрито съавторство", защото аз съм човекът, който е работил с Елена Андреева, аз съм нейния приемник, аз съм свършил нейната работа и аз съм упълномощен да публикувам нейните спомени. А как да бъдат дадени то в протокола е отбелязано много точно и под каква форма ще бъдат дадени, това зависи от мен, а не от онези, които са се подписали под това писмо, защото те нямат нищо общо с Елена Андреева.
към текста >>

Дами и господа, вие нямате нищо общо с тези лица, защото този, който е работил с тях съм аз и освен това аз имам пълномощно и от двете лица за публикация на техните спомени.
Така че те знаеха много добре всичко. Но решиха да ме отстранят чрез методи на действие, които нямат нищо общо с методите на Бялото Братство, а с методи на работа на Черната Ложа, която присъствува на Изгрева. Защото според Учителя на едно и също място съществува „Изгревът" и „Тресавището". Всеки сам избира пътя си и къде да бъде и на къде да отиде. 4. В писмото се споменава за някакви „изключителни парадокси" и се цитират имената на Елена Андреева и Борис Николов. Дами и господа, вие нямате нищо общо с тези лица, защото този, който е работил с тях съм аз и освен това аз имам пълномощно и от двете лица за публикация на техните спомени. Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучвате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том! , II.и III.вие не знаехте нищо за историята на Братското и сега не знаете понеже съм сигурен, че не сте ги чели понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците".
към текста >>

А тя бе прочела предварително целия материал за публикация.
Аз съм най-големия Светия на небето, но тук на земята съм взел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята. Аз съм Бащата, а Христос преди 2000 години бе Синът. Днес Бащата е на Изгрева и Всемировия учител е тук". За този пасаж Йоанна Стратева ме обвиняваше, че съм я подвел, защото и тя участваше при финансирането на 1.том с една сума. Беше ми заявила, че ако е знаела, че това ще се публикува, нямало да финансира. А тя бе прочела предварително целия материал за публикация. След шест месеца аз й върнах цялата сума заедно с лихвите за шест месеца както се плаща от банката. Но тя под чуждо внушение се обяви срещу този пасаж. И дори днес ми съобщи, че се е подписала в „Отвореното писмо" заради този пасаж. Но това никъде не е отбелязано в „Отвореното писмо"? А това, което съм изнесъл е Светая Светих, но то се отнася за учениците по Дух в Словото на Учителя.
към текста >>

47. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

фактите са налице както и публикацията на тази книжка от Димитър Костов.
А разсъдъка й бе запазен и можеше да се чуят от нея много изповеди. И те бяха чути и записани. Те са изнесени в „Изгревът", том I, стр. 494-507. Другото нарушение на Милка Периклиева се състои в тези спиритически сеанси, които тя разпространи и по този начин застана на страната на онези, които искат да подменят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно с писаници на спиритисти и на тяхните сеанси, където нисши духове ги заблуждават, за да изпълнят волята на тяхния Велик Господар - Духът на Заблуждението. Те стават проводници на онези Сили, които работят срещу Словото на Учителя Дънов и Школата Му. фактите са налице както и публикацията на тази книжка от Димитър Костов. Дами и господа от „Отворено писмо", вие защо не напишете писмо срещу Димитър Костов заради тази книга, която е отпечатана и я разпространява безплатно? Това не можете да го направите, защото вие, заедно с него сте закачени за същата верига. И Господар на тази верига е онзи, който беше господар на „Упанишадите" и на Любомир Лулчев. Името на този Господар ако не го знаете трябва да си прочетете добре в представения Ви цитат от Учителя. Защото Господаря Ви работи срещу Словото на Учителя - Беинса Дуно. 21.
към текста >>

48. 7.31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV. НА „ИЗГРЕВЪТ

Всички снимки са получени лично от съавторите на „Изгревът", том (-IV с право на публикация, за да се документира присъствието им.
Ето какво значи саможертва на другите в името на един Висок идеал. Ние не работим за себе си, а за Школата на Учителя Дънов. Съставител и редактор на том IV на „Изгревът". Вергилий Кръстев ОБЯСНЕНИЕ 1. Всички декларации с техните оригинални подписи се съхраняват и не ги публикуваме, за да може на тяхно място да отпечатим снимков материал. 2. Всички снимки са получени лично от съавторите на „Изгревът", том (-IV с право на публикация, за да се документира присъствието им. ЕДНО МАЛКО СЪОБЩЕНИЕ Онези, които желаят със своя принос да участвуват в издаването на следващия том V на „Изгревът" ще бъдат приети радушно. Сумите, които ще връчат, могат да бъдат върнати до 3 месеца след излизането от печат на книгата, след като се продадат необходимите книги за възстановяване на сумите. Онези, които желят за връчените суми могат да получат съответно книги, които могат да подаряват или продават по свой избор. За целта предварително е необходимо уточняване. В момента пари не се приемат.
към текста >>

49. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

Оригиналът се пази днес в дъщеря му, която не иска да го предаде за публикация, за да не се компрометира баща й.
Ако приемем, че Учителят Петър Дънов е Учител на Бялото Братство, то обратното на това следва, че Мория е Учител на Черното Братство. Нещата са от ясни по-ясни. По-късно Амалия Вайланд изпраща лично писмо до Сава Калименов и цитира думите на Учителя, Сава Калименов разбира съвсем накрая каква е работата и превежда писмото на Амалия Вайланд и започва да го разпространява, с цел да се коригира. Но това не го прави във в-к „Братство", който излиза и през 1944 г. Разпространява ръкописно това писмо. Оригиналът се пази днес в дъщеря му, която не иска да го предаде за публикация, за да не се компрометира баща й. Оттук според Сава Калименов излиза, че освен Учителят Петър Дънов, който говори за Мисията на Славянството, има и друг Учител Мория, който работи с руския народ. Да, но Неговото Учение се явява като враг на руския народ и на Славянството. Не случайно Сталин и болшевиците от СССР - Съветска Русия бяха забранили тази литература. За него Калименов, тези две движения и Учения са едно и също нещо. А фактически това са две ралични неща - на Бялото и на Черното Братство.
към текста >>

50. 12. НИКОЛА НАНКОВ

Но Периклиев по това време е професор по икономика и знае много добре какво значи публикация.
Проследяваше няколко столетия назад придвижването на родовете, за да дойдат в България и чрез тях да се роди Петър Константинов. Той бе ми разказвал за много събития. Аз слушах прехласнат. А той обеща да ги напише. Но един ден при него отива Александър Периклиев, брат на Милка Периклиева и Никола разказва същото. Но Периклиев по това време е професор по икономика и знае много добре какво значи публикация. Запитват го откъде има тези материали и къде се намират. Никола му ги съобщава под секрет. Понеже той като професор има право на достъп до различни архиви, отива, намира ги, подрежда ги и решава да напише книга за тях. През 1972 г. аз летувах на Рила над 7-те Рилски езера в областта „Салоните", заедно с Борис Николов и Мария Тодорова.
към текста >>

51. 18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал.
А тя можеше да има изключителна кариера, да има дом, голяма пенсия и да бъде материално добре обезпечена. Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия. Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които аз не пожелах да извадя, защото имах друг план. Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал. Веднъж, в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов, Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечата разговорите на Цветана с Учителя. Обясних му, че съм работил с нея шест месеца, че това е един огромен материал и че трябват най-малко три години, да се прехвърлят на машинописен текст магнетофонните й записи и да се обработи нейния материал. Той се изненада и ме попита, не могат ли да се издадат само нейните разговори. Отговорих, че ще се осакати и провали цялата работа. Обясних му, че на този етап аз не мога да издам нейните неща, защото имам друг план с нея.
към текста >>

52. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Залата бе препълнена от 1200 човека публика.
от 8 до 16 юли, след поканата на Благовест Жеков, в България гостува една група от 120 души от центъра на Михаил във Франция. Беше организиран един грандиозен концерт по всички правила. Беше задействана реклама по радио и телевизия, по линията на различни франкофони с плакати, устни покани. Организацията бе безупречна, защото се финансираше от французите и се заплащаше във валута. Изскочиха всички Михайловисти и възхваляваха до небесата Михаил Иванов. Залата бе препълнена от 1200 човека публика. Хорът на французите бе идеално подготвен. Явиха се с изключителна сценична подготовка, със съответна подходяща режисура, хористите бяха облечени с вкус и блясък от разкошни цветове, наподобяващи цветовете на дъгата. Изключителна подготовка на гласове, обиграни, знаещи своя репертоар, с изключително музициране, направлявани вещо от трима диригенти. Всички останаха замаяни и зашеметени от необикновената гледка и невероятното музикално изпълнение на песните, граничещо с висок професионализъм. Концертът завърши с нестихващи овации, с бис, съпроводен от възторга на 1200 зрители и слушатели.
към текста >>

53. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Тя искаше да докаже с публикацията му, че това, което тя е публикувала в „Житно зърно" не е същото с онова, което аз публикувам в том І на „Изгревът" и по този начин да бъда обвинен в лъжа.
придружено с писмо, в което обясняваше, че тя нарочно на стр. 9 помества един материал на Елена Андреева, за да може да се противопостави на онзи материал, който аз публикувам и който тя познаваше добре, понеже й беше даден за корекция. Такова нещо не е допустимо нито в света, нито в Черната, нито в Бялата Ложа. Там има също правила. И което е най-важното тя бе запозната най- подробно с протокола и завещанието на Елена Андреева и нямаше право да публикува този материал. Тя искаше да докаже с публикацията му, че това, което тя е публикувала в „Житно зърно" не е същото с онова, което аз публикувам в том І на „Изгревът" и по този начин да бъда обвинен в лъжа. И от там започна тезата за така наречената „достоверност" и за „скритото съавторство", за което се говори в това отворено писмо. Единствено Елена Николова знаеше как са нещата, но тя организира другите и ги подведе. Аз публикувам протокола на Елена Андреева и там много ясно и точно е отбелязано всичко. Така че не може да има въпроси за „достоверност" и „за скрито съавторство", защото аз съм човекът, който е работил с Елена Андреева, аз съм нейния приемник, аз съм свършил нейната работа и аз съм упълномощен да публикувам нейните спомени. А как да бъдат дадени то в протокола е отбелязано много точно и под каква форма ще бъдат дадени, това зависи от мен, а не от онези, които са се подписали под това писмо, защото те нямат нищо общо с Елена Андреева.
към текста >>

Дами и господа, вие нямате нищо общо с тези лица, защото този, който е работил с тях съм аз и освен това аз имам пълномощно и от двете лица за публикация на техните спомени.
Така че те знаеха много добре всичко. Но решиха да ме отстранят чрез методи на действие, които нямат нищо общо с методите на Бялото Братство, а с методи на работа на Черната Ложа, която присъствува на Изгрева. Защото според Учителя на едно и също място съществува „Изгревът" и „Тресавището". Всеки сам избира пътя си и къде да бъде и на къде да отиде. 4. В писмото се споменава за някакви „изключителни парадокси" и се цитират имената на Елена Андреева и Борис Николов. Дами и господа, вие нямате нищо общо с тези лица, защото този, който е работил с тях съм аз и освен това аз имам пълномощно и от двете лица за публикация на техните спомени. Вие сте от друго поколение и вие носите вината, че не осъществихте приемствеността с предишните поколения. Освен това аз изнасям факти, които вие трябва да изучавате, да ги проучавате и да се обучавате. Преди излизането на „Изгревът" том І, ІІ и ІІІ вие не знаехте нищо за историята на Братството и сега не знаете, понеже съм сигурен, че не сте ги чели, понеже ги отхвърлихте по нареждане на михайловистите. Като пример ще преведа, че вие цитирате в кавички една дума „нечестивците". Дами и господа, вие ставате лъжци, такава дума няма в спомените на Елена Андреева както нито в преносен, мито в буквален смисъл и вие нарочно я помествате, за да защитите нещо, което не познавате и не знаете. 5.
към текста >>

А тя бе прочела предварително целия материал за публикация.
Аз съм най-големия Светия на небето, но тук на земята съм взел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята. Аз съм Бащата, а Христос преди 2000 години бе Синът. Днес Бащата е на Изгрева и Всемировия учител е тук". За този пасаж Йоанна Стратева ме обвиняваше, че съм я подвел, защото и тя участваше при финансирането на І том с една сума. Беше ми заявила, че ако е знаела, че това ще се публикува, нямало да финансира. А тя бе прочела предварително целия материал за публикация. След шест месеца аз й върнах цялата сума заедно с лихвите за шест месеца както се плаща от банката. Но тя под чуждо внушение се обяви срещу този пасаж. И дори днес ми съобщи, че се е подписала в „Отвореното писмо" заради този пасаж. Но това никъде не е отбелязано в „Отвореното писмо"? А това, което съм изнесъл е Светая Светих, но то се отнася за учениците по Дух в Словото на Учителя.
към текста >>

54. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116)

Фактите са налице както и публикацията на тази книжка от Димитър Костов.
И те бяха чути и записани. Те са изнесени в „Изгревът", том І, стр. 494 ÷ 507. Другото нарушение на Милка Периклиева се състои в тези спиритически сеанси, които тя разпространи и по този начин застана на страната на онези, които искат да подменят Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно с писаници на спиритисти и на техните сеанси, където нисши духове ги заблуждават, за да изпълнят волята на техния Велик Господар - Духът на Заблуждението. Те стават проводници на онези Сили, които работят срещу Словото на Учителя Дънов и Школата Му. Фактите са налице както и публикацията на тази книжка от Димитър Костов. Дами и господа от „Отворено писмо", вие защо не напишете писмо срещу Димитър Костов заради тази книга, която е отпечатана и я разпространява безплатно? Това не можете да го направите, защото вие, заедно с него сте закачени за същата верига. И Господар на тази верига е онзи, който беше господар на „Упанишадите" и на Любомир Лулчев. Името на този Господар ако не го знаете трябва да си прочетете добре в представения Ви цитат от Учителя. Защото Господаря Ви работи срещу Словото на Учителя - Беинса Дуно. 21.
към текста >>

55. ОБЯСНЕНИЕ

Всички снимки са получени лично от съавторите на „Изгревът", томове І ÷ IV с право на публикация, за да се документира присъствието им.
ОБЯСНЕНИЕ 1. Всички декларации с техните оригинални подписи се съхраняват и не ги публикуваме, за да може на тяхно място да отпечатим снимков материал. 2. Всички снимки са получени лично от съавторите на „Изгревът", томове І ÷ IV с право на публикация, за да се документира присъствието им.
към текста >>

56. 12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

Дойде моят ред да свиря, филмът бе комедия с бърз ритъм и аз свирих леко, бързо, публиката бушуваше, смееше се и всичко се разливаше като морски вълни една след друга.
Имаше към 400 човека. Започнах да се задушавам. Какво да правя? Досетих се един съвет на Учителя и незабелязано от всички започнах да се моля и шепнешком да произнасям 91 псалом. Постепенно ми олекна и ми просветна на очите. Дойде моят ред да свиря, филмът бе комедия с бърз ритъм и аз свирих леко, бързо, публиката бушуваше, смееше се и всичко се разливаше като морски вълни една след друга. След като свърши филма публиката не искаше да напуска салона И викаше „Искаме още". Тогава съдържателят на салона излезна и каза: „Заповядайте всички утре вечер по същото време със същите билети". Публиката нададе вой, беше предоволна. А това беше своеобразна реклама на съдържателя на салона. Публиката се разотиде, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво.
към текста >>

След като свърши филма публиката не искаше да напуска салона И викаше „Искаме още".
Започнах да се задушавам. Какво да правя? Досетих се един съвет на Учителя и незабелязано от всички започнах да се моля и шепнешком да произнасям 91 псалом. Постепенно ми олекна и ми просветна на очите. Дойде моят ред да свиря, филмът бе комедия с бърз ритъм и аз свирих леко, бързо, публиката бушуваше, смееше се и всичко се разливаше като морски вълни една след друга. След като свърши филма публиката не искаше да напуска салона И викаше „Искаме още". Тогава съдържателят на салона излезна и каза: „Заповядайте всички утре вечер по същото време със същите билети". Публиката нададе вой, беше предоволна. А това беше своеобразна реклама на съдържателя на салона. Публиката се разотиде, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво. Той свърза успеха на филма и разположението на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката.
към текста >>

Публиката нададе вой, беше предоволна.
Досетих се един съвет на Учителя и незабелязано от всички започнах да се моля и шепнешком да произнасям 91 псалом. Постепенно ми олекна и ми просветна на очите. Дойде моят ред да свиря, филмът бе комедия с бърз ритъм и аз свирих леко, бързо, публиката бушуваше, смееше се и всичко се разливаше като морски вълни една след друга. След като свърши филма публиката не искаше да напуска салона И викаше „Искаме още". Тогава съдържателят на салона излезна и каза: „Заповядайте всички утре вечер по същото време със същите билети". Публиката нададе вой, беше предоволна. А това беше своеобразна реклама на съдържателя на салона. Публиката се разотиде, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво. Той свърза успеха на филма и разположението на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката. А този филм той го въртеше вече една седмица. И днешното представление бе единственото, което се разви по такъв необикновен начин - с бурни възторзи и ръкопляскания.
към текста >>

Публиката се разотиде, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво.
Дойде моят ред да свиря, филмът бе комедия с бърз ритъм и аз свирих леко, бързо, публиката бушуваше, смееше се и всичко се разливаше като морски вълни една след друга. След като свърши филма публиката не искаше да напуска салона И викаше „Искаме още". Тогава съдържателят на салона излезна и каза: „Заповядайте всички утре вечер по същото време със същите билети". Публиката нададе вой, беше предоволна. А това беше своеобразна реклама на съдържателя на салона. Публиката се разотиде, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво. Той свърза успеха на филма и разположението на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката. А този филм той го въртеше вече една седмица. И днешното представление бе единственото, което се разви по такъв необикновен начин - с бурни възторзи и ръкопляскания. Отивам аз при Учителя и му разправям всичко. Изгледа ме, усмихна се и каза: „С молитвата, която си направила си сменила състоянието на целия салон".
към текста >>

Той свърза успеха на филма и разположението на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката.
След като свърши филма публиката не искаше да напуска салона И викаше „Искаме още". Тогава съдържателят на салона излезна и каза: „Заповядайте всички утре вечер по същото време със същите билети". Публиката нададе вой, беше предоволна. А това беше своеобразна реклама на съдържателя на салона. Публиката се разотиде, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво. Той свърза успеха на филма и разположението на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката. А този филм той го въртеше вече една седмица. И днешното представление бе единственото, което се разви по такъв необикновен начин - с бурни възторзи и ръкопляскания. Отивам аз при Учителя и му разправям всичко. Изгледа ме, усмихна се и каза: „С молитвата, която си направила си сменила състоянието на целия салон". Аз бях отворила очи и не можах да повярвам, че моята молитва, която бе предназначена само за мене е могла да смени психическото състояние на 400 човека и да го постави в друго поле по-възходяща линия да смени състоянието им, че накрая възторжено да посрещнат финала на комедията с възторзи, викове и ръкопляскания.
към текста >>

Когато си спомня за състава на публиката, той бе разнороден и единствено ни обединяваше тяхното желание да възпроизведат в себе си всички онези любовни сцени и да преживеят в себе си всичко онова видяно и проектирано на екрана.
Изгледа ме, усмихна се и каза: „С молитвата, която си направила си сменила състоянието на целия салон". Аз бях отворила очи и не можах да повярвам, че моята молитва, която бе предназначена само за мене е могла да смени психическото състояние на 400 човека и да го постави в друго поле по-възходяща линия да смени състоянието им, че накрая възторжено да посрещнат финала на комедията с възторзи, викове и ръкопляскания. „А твоите ръце и музиката помогнаха на съдържателя да напълни салона си следващия път и това е неговата оценка за теб като добър музикант", продължи Учителят. По-късно в друг разговор Той ми каза: „Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре работи и да вярваш без да се разколебаваш". Това бе една необикновена опитност. Когато си спомня за състава на публиката, той бе разнороден и единствено ни обединяваше тяхното желание да възпроизведат в себе си всички онези любовни сцени и да преживеят в себе си всичко онова видяно и проектирано на екрана. Във връзка с това Учителят сподели: „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни към своя уровен". Това го усетих така остро в този салон събрал желанията и страстите на 400 човека. Много пъти по-късно споделях с Учителя и се оплаквах, че ми е трудно да се откъсна от средата, в която съм потопена и да се откъсна от влиянията им и да бъда свободна в мислите си. А той ми каза: „Нали искаш да бъдеш независима? Как така се оставяш да бъдеш зависима от една мисъл?
към текста >>

57. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

А да не говорим за това, че много приятели залитнаха по разни политически течения - едни бяха социалисти, други комунисти, републиканци и какви ли не още.
Друга част от учениците се завлякоха по разни окултни течения дошли от Изтока и от Запада, които съм споменавала по-рано. Тук отклонението бе идеологически и те прокарваха чужди влияния и постановки в Школата. Освен това изведнъж се пръкнаха и израснаха личности, които искаха да стават ръководители на разни групи и отклоняваха ученици от Школата на Учителя. За тези групи в Школата съм говорила, те бяха спиритисти, бяха силни личности, които отклоняваха учениците по различни посоки. Така че атаката срещу Школата беше както отвън, така и от вътре. А да не говорим за това, че много приятели залитнаха по разни политически течения - едни бяха социалисти, други комунисти, републиканци и какви ли не още. А Учителят бе казал: „На окултният ученик не му е позволено в Школата да се занимава с политика". А се занимаваха и то още как. Казваха, че всеки от нас трябваше да откликва на промените в света, защото са част от него. Беше тяхно обяснение, но беше непослушание към думите на Учителя. Ето сега един пример.
към текста >>

58. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

Гледа ни така както една театрална публика наблюдава на сцената как играят артистите.
" „Няма, Учителю", отговорихме ние. Учителят се оглежда наляво и надясно и какво вижда. Там, в страни, до началото на гората и края на полянката, до едно дърво стои Борис, облегнал се на него и наблюдава. Беше играл Паневритмия, но не беше се наредил, за да си чака реда. Стои там и ни гледа. Гледа ни така както една театрална публика наблюдава на сцената как играят артистите. Учителят го изгледа, после прекоси поляната с бързи крачки и отиде при него. Борис стои на същото място и се усмихва. Учителят свива в юмрук десницата си, подава му я, леко изправена нагоре, защото Борис беше висок, а Учителят нисък на ръст и му казва: „На, вземи, дръж, целувай". Борис мига и не знае какво това означава и отново не мърда. „Рекох, на вземи ръката ми и я целувай".
към текста >>

59. 190. РУЖА ИВАНОВИЧ

Дънов държа продължителна реч в смисъл и по съдържание, както е написана в книгата „Словесното млеко"; след свършването на речта се изпяха няколко песни и публиката се разотиде, а някои от дамите и госпожиците останаха, като се приближаваха редом при Дънов да му целуват ръка и запитваха по нещо.
И, от 10 т., както следва: Разпитан Станчев, чиновник при градоначалството, показа: Вчера 10 т., неделя, преди обед бех в зданието, където се помещава ателието на г-жа Ружа Иванович, дето имаше насъбрало се народ повече от 150 души, между които се забелязваха видни дами, госпожици, учители, офицери и др., които пееха божествени песни. Къде 9 и половина часа дойде и г. Дънов и с неговото влизане всички станаха на крака, след това се изпя „Иже херувим" и няколко божествени песни. С пристигането на г. Дънов някои от старите негови посетителки, г-жи и госпожици, наложиха на главите си дълги бели копринени кърпи, след това г. Дънов държа продължителна реч в смисъл и по съдържание, както е написана в книгата „Словесното млеко"; след свършването на речта се изпяха няколко песни и публиката се разотиде, а някои от дамите и госпожиците останаха, като се приближаваха редом при Дънов да му целуват ръка и запитваха по нещо. (п.) М. Станчев Показанията написани саморъчно, („Духовна култура", ст. 37, кн. 11-12 , 1922 г,). Ето един пример как онези сили, които воюваха срещу Учителя могат да бъдат полезни и изпълниха Божията воля, защото благодарение на тях и на проведеното разследване срещу Учителя днес ние имаме показания на онези очевидци.
към текста >>

60. 195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?

По между посетителите познавам адвоката Толев, обаче, слушам, че приказват, че между тази публика идела и г-жата на ген.
„Велю Танушев от София, съдържател на бирарията зад Борисовата градина, 49-годишен, българин и пр. Като съдържател на бирарията зад Борисовата градина от известно време, от м. май насам, всяка сутрин рано преди изгрев слънце, забелязвам множество народ: жени, деца, войници и др., пръснати из нивите, гората и полето с погледи обърнати към изгрев слънце. След това се събират на групи и почват да пеят на разни гласове божествени песни и народни, по някой път дохождат и в моята бирария да пият мляко и, като идва един брадат, рошав човек с изпито, плаво лице, всички надошли там хора, било жени, деца, войници и др., стават по мирно и му целуват ръка, като на свещеник. Сам той просто нищо не приказва, а само стои умислен. По между посетителите познавам адвоката Толев, обаче, слушам, че приказват, че между тази публика идела и г-жата на ген. Стоянов, която обаче аз не познавам. След като пият мляко, публиката заедно с техния обожател вкупом си отиват." (п.) В. Танушев Ето така първите приятели посрещаха изгрева на слънцето. Ето това е един нагледен пример как Злото става слуга на Доброто в Новата епоха на Водолея. Ако не беше това вие нямаше днес да имате тези исторически данни за първите години за съмишлениците на Учителя.
към текста >>

След като пият мляко, публиката заедно с техния обожател вкупом си отиват." (п.) В.
май насам, всяка сутрин рано преди изгрев слънце, забелязвам множество народ: жени, деца, войници и др., пръснати из нивите, гората и полето с погледи обърнати към изгрев слънце. След това се събират на групи и почват да пеят на разни гласове божествени песни и народни, по някой път дохождат и в моята бирария да пият мляко и, като идва един брадат, рошав човек с изпито, плаво лице, всички надошли там хора, било жени, деца, войници и др., стават по мирно и му целуват ръка, като на свещеник. Сам той просто нищо не приказва, а само стои умислен. По между посетителите познавам адвоката Толев, обаче, слушам, че приказват, че между тази публика идела и г-жата на ген. Стоянов, която обаче аз не познавам. След като пият мляко, публиката заедно с техния обожател вкупом си отиват." (п.) В. Танушев Ето така първите приятели посрещаха изгрева на слънцето. Ето това е един нагледен пример как Злото става слуга на Доброто в Новата епоха на Водолея. Ако не беше това вие нямаше днес да имате тези исторически данни за първите години за съмишлениците на Учителя.
към текста >>

61. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

По същото време излизат и няколко публикации в книжки като автори са: Калнев, Ласков, видинския митрополит Неофит, Н.
През 1917 г. Петър Дънов е интерниран във Варна. Намират се журналисти, на които след като им се заплаща добре започват да пишат статии срещу Учителя по вестниците. Започват редовно да се пишат статии в „Църковен вестник" срещу П. Дънов. Освен това им пригласят и българските вестници „Зора", „Утро", „Ново време" където са поместени предварително заплатени статии срещу Дънов. По същото време излизат и няколко публикации в книжки като автори са: Калнев, Ласков, видинския митрополит Неофит, Н. Православов (Любозар Чолаков), Христо Денев, професор Димитър Михалчев и др. В лицето на държавните органи Светия синод намира подкрепа от градоначалниците на София, Велико Търново, както и правителството на Радославов и дори цар Фердинанд. В „Църковен вестник" в броевете 22 и 23 от 30 септември 1922 г. е публикувано „Послание от православните български архиереи събрани на събор през 1922 г." и оповестяват, че Петър Дънов се е самоотлъчил от българската православна църква. Сподвижници на Учителя също дават отпор на атаките.
към текста >>

62. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата.
търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри, търговски граждани! Бялото Братство - (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бяло Братство неправилно се кръщава „Дъновисти", както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан език и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата. Това беше преди четири-пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: „Дънов конспиратор". С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи.
към текста >>

63. 205. ДИМИТЪР ГОЛОВ

От много години покрай своите френологически изучавания държи и известни беседи с чисто религиозно съдържание, които се посещават от широка публика: учители, офицери, чиновници, търговци и др., между които има хора с голямо обществено положение.
11-12 от 1922 г., стр. 38. Разпитан, Д. Голов, казва: „Личността на г. П. Дънов ми е позната от много години. Той е човек с висше образование, а специално се занимава с френология, философия и теология. От много години покрай своите френологически изучавания държи и известни беседи с чисто религиозно съдържание, които се посещават от широка публика: учители, офицери, чиновници, търговци и др., между които има хора с голямо обществено положение. В беседите на г. Дънов досега не съм намерил или чул нещо противохристянско или да противоречи на православната църква. Тълкува св. Писание в неговия истински смисъл, според моето разбиране, което никакъв разкол или ерес не би внесло в православната църква. Относително излизането на някои негови слушатели вън от града, то е следствие на неговите наставления, че който иска да бъде здрав през годината, през м.
към текста >>

64. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

„Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените.
Нещо по-лошо. Вместо да се замислят сериозно върху назрялата нужда на обществото от духовна храна, пригодена за съвременния придир-чив ум, те губят време и средства в безполезна борба с „ереси" и „секти" като да се намираме в тъмните векове. И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби. Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К.
към текста >>

И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва".
И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби. Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне.
към текста >>

65. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

А душите имат отношение към Духът, а пък публиката и зрителите имат отношение към артистите и към техните маски.
След тях дойде Михаил Иванов във Франция, който се обяви за Учител на Всемирното Бяло Братство и се дегизира и прие образа на Учителя Дънов. Но ако видите неговите снимки ще разберете, че при него изкуството да имитира образът на Учителят е на по-голямо ниво понеже той беше артист и изпечен мошеник, докато Савов бе един обикновен циркаджия. Та след Савов вероятно ще дойдат и други. Човек не може да проповядва нещо, което не знае, не може и не умее да върши. Аудиторията за Словото на Учителя се отнася за човешките души. А душите имат отношение към Духът, а пък публиката и зрителите имат отношение към артистите и към техните маски. За да може човек да гради в себе си трябва да постави за основа физическия си живот като го е опознал и превъзмогнал и тогава ще гради духовният свят. А като изгради духовният свят у себе си той неминуемо ще преобрази и външният образ на човешкото лице и човешкото тяло. А този метод на Савов бе метод на една отречена цивилизация. Но Учителят го остави свободен, за да го има и да бъде за предметно учение на останалите. Учителят върна всички ученици до там, където се бяха спрели, за да обработват своите градини и своите души и чак тогава можеха да се връщат в света, за да прилагат това, което са научили чрез своят живот и да помагат на останалите.
към текста >>

66. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Обаче, за съжаление, никой от неговите другари, които чуха не си взеха бележка от това, не се трогнаха, не се умилостивиха, да се застъпят за този салон изграден с такава любов от бедни и прости хорица из народа на майка република България.
Преди 10-15 години, когато Изгревът не беше още похитен от властта, но може би беше вече нарочен от нашите недоброжелатели, в малкия салон-трапезария на Братството, на едно О.ф. събрание стана един непознат на мене човек - военен, партиец и се изказа неочаквано, много интересно и в защита на Изгрева, на салона. Даде ни за пример на присъстващите техни хора. По онова време, когато се е строял салонът той е минавал от тука, може би е имал място наблизо и се заинтересувал и наблюдавал как се е изградил набързо салона с общи усилия. Направило му неизгладимо впечатление, той разказа на всички това, което е видял и го разказа с възторг и възхищение. Обаче, за съжаление, никой от неговите другари, които чуха не си взеха бележка от това, не се трогнаха, не се умилостивиха, да се застъпят за този салон изграден с такава любов от бедни и прости хорица из народа на майка република България. На 19Л/Ш.1927 г. - Преображение в 5 ч. сутринта всички сме изпълнили новия бял и светнал салон, насядали по пода, понеже нямахме още столове. С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на Учителя, което се излива като поток, като река сутринта в 5 часа и в 10 ч. преди обед и в 4 часа след обед щедро, щедро по 2-3 часа непрекъснато, което е събрано в томчето „Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г.
към текста >>

67. 1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)

МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ

За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.
През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др. През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона. За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др. Тук ще отбележа първата ми опитност, преживяна на тази сказка. Тогава бях на 11 години. Чувал бях от тати и от брат Ковачев, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето също бяха родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали действително Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: „Учителю, салонът е препълнен, не е ли вече време да започнеш сказката?
към текста >>

68. 23. СКАЗКАТА

Петър Камбуров

От публиката се чуха радостни възклицания и видях весели лица.
Всички протягаха ръце да вземат. Последна остана една песнопойка, която пожела да вземе една Учителю. Но преди да я предам, аз казах: „Приятели, това са песни на Бялото Братство, желаете ли да ви изпея една от тях? " Всички единодушно приеха и отново насядаха по столовете си. Тогава аз извадих от един шкаф цигулката си, която предварително бях поставил там. От публиката се чуха радостни възклицания и видях весели лица. Отворих песнопойката и се падна песента „Събуди се, братко, мили". Изсвирих я, после втора, трета... та едва ли не изнесох цял концерт. Всички останаха доволни. Събранието продължи до късно. Този случай описах в писмо на сестра Гена Папазова, която отишла при Учителя и му прочела писмото ми.
към текста >>

69. 29. НА КОНЦЕРТ

Петър Камбуров

Публиката чуваше едновременно две различни мелодии, изпълнявани като че ли от флейта и цигулка.
Още четири дни поработиха Изгрева. Работа имаше много. В четвъртък вечерта отидохме на концерта с Учителя и 10-15 души братя и сестри от Изгрева. Чухме едно наистина „музикално чудо". Цигуларят, освен феноменалната техника и галещия мек, кадифен тон, който изтръгваше от цигулката, в един момент направи да се чуват две различни мелодии: в най-горната позиция близо до магаренцето от струните ми се чуваха флажолети наподобяващи флейта, а от струна - ми цигулка. Публиката чуваше едновременно две различни мелодии, изпълнявани като че ли от флейта и цигулка. Изпълнението беше толкова сполучливо, че публиката неволно поглеждаше зад цигуларя, да не би някъде отзад да свири някой с флейта. след концерта тръгнахме си обратно за Изгрева пеш. Всички очаквахме Учителят да каже нещо във връзка с концерта, но той вървеше и мълчеше. По едно време брат Ал. Стрезов попита Учителя: „Учителю, искаме да чуем Вашето мнение за този голям виртуоз".
към текста >>

Изпълнението беше толкова сполучливо, че публиката неволно поглеждаше зад цигуларя, да не би някъде отзад да свири някой с флейта.
Работа имаше много. В четвъртък вечерта отидохме на концерта с Учителя и 10-15 души братя и сестри от Изгрева. Чухме едно наистина „музикално чудо". Цигуларят, освен феноменалната техника и галещия мек, кадифен тон, който изтръгваше от цигулката, в един момент направи да се чуват две различни мелодии: в най-горната позиция близо до магаренцето от струните ми се чуваха флажолети наподобяващи флейта, а от струна - ми цигулка. Публиката чуваше едновременно две различни мелодии, изпълнявани като че ли от флейта и цигулка. Изпълнението беше толкова сполучливо, че публиката неволно поглеждаше зад цигуларя, да не би някъде отзад да свири някой с флейта. след концерта тръгнахме си обратно за Изгрева пеш. Всички очаквахме Учителят да каже нещо във връзка с концерта, но той вървеше и мълчеше. По едно време брат Ал. Стрезов попита Учителя: „Учителю, искаме да чуем Вашето мнение за този голям виртуоз". Тогава Учителят каза: „Той свиреше с будно съзнание.
към текста >>

70. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

В музиката има известни гами, които ги свири музиканта, то публиката става щедра.
Певеца, който го е страх, не е певец. Има един нормален тон на здравето. Щом има понижение болестта ще дойде. Всяко едно правило в природата е в зависимост от друго правило. Дисхармония в природата няма, тя изкуствено се е създала. В музиката има известни гами, които ги свири музиканта, то публиката става щедра. На себе си ще пееш. Ти си неразположен, публиката ти е вътре в тебе - твоето неразположение, на него ще пееш. Музиканта трябва да мине от състоянието на волята в чувствата в мисълта. То е един цял кръг. Музикантина е един маг.
към текста >>

Ти си неразположен, публиката ти е вътре в тебе - твоето неразположение, на него ще пееш.
Щом има понижение болестта ще дойде. Всяко едно правило в природата е в зависимост от друго правило. Дисхармония в природата няма, тя изкуствено се е създала. В музиката има известни гами, които ги свири музиканта, то публиката става щедра. На себе си ще пееш. Ти си неразположен, публиката ти е вътре в тебе - твоето неразположение, на него ще пееш. Музиканта трябва да мине от състоянието на волята в чувствата в мисълта. То е един цял кръг. Музикантина е един маг. Като слушаш един музикант, ти като се върнеш дома си, си разположен, всички в дома са разположени, работите ти се оправят. Това е магията на музиката.
към текста >>

71. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Работех върху психология на движенията и там имах публикации върху тази тема.
Сега ще ви разкажа подробно, как стои въпросът. След 9.IX.1944 г. аз съм един от основателите на Института за стопанска рационализация. Завеждах отдел професионално напътствие и подбор. Бях завършил психология в Софийския университет както и английска филология. Работех върху психология на движенията и там имах публикации върху тази тема. През 1946 г. при новата власт трябваше да се въведат трудови норми и викаха специалисти от всякъде. От нашия Институт мене ме изпратиха. Още на първото заседание ме направиха председател на Централната комисия по трудови норми в цяла България. Три години аз стоях на тоя пост и ме знаеха от цяла България.
към текста >>

72. 8. УНИКАЛЕН СЛУЧАЙ

Крум Въжаров

По-късно разказваха, че руснаците са дошли, за да ни окупират, за да ни направят 16-та република на тяхната империя.
Учителят и аз като представител на този народ. Ето това ви го съобщавам, за да знаете как са нещата. А нашите хора посрещнаха руснаците с радост. Те бяха ни обявили война според международните правила и чак тогава влезнаха в България. Но нашите ги посрещнаха официално като освободители. По-късно разказваха, че руснаците са дошли, за да ни окупират, за да ни направят 16-та република на тяхната империя. Това политически може би е така. И в това вярваха много хора след като бе установен комунистическия режим и строй в България. След време историците ще се произнесат другояче. Но едно е вярно, че Учителят одобри пред мене влизането на руснаците. А много преди това, пред другите приятели Той бе заявил, излизайки на балкона на дома Темелков в Мърчаево: „Ние решихме да пуснем руснаците в България!
към текста >>

73. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Те знаеха, че тук има музиканти, имаше музикална публика, която пълнеше салона и музикална среда, пред която свиреха.
Не само искаше, но и много държеше на това. Подпомагаше ме, насърчаваше ме и насочваше. А това не беше малко. И най- малкото, което се искаше от мен не го изпълних. А тук на Изгрева след беседите идваха от София много светски музиканти на разговор с Учителя, Генералните репетиции на тези музиканти ставаха на Изгрева. Те знаеха, че тук има музиканти, имаше музикална публика, която пълнеше салона и музикална среда, пред която свиреха. Те оценяваха много добре това. Учителят беше в салона и слушаше. След всеки такъв концерт накрая музикантите идваха при Учителя и Той казваше своето мнение и даваше съвети и напътствия. За тях това беше празник и беше благословение. Мнозина от тези музиканти след това се оформяха с добра кариера, както в София, така и в чужбина.
към текста >>

74. 30. КАТЯ ГРИВА И ГЕНЕРАЛНАТА РЕПЕТИЦИЯ

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя.
Написала им, че има друг път. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да се изпробват и да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше, а ние ги слушахме. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева. Те знаеха, че публиката тук бе музикална и искаха при това да получат благословение от Учителя. По това време Него го уважаваха като голям музикант, а Той винаги им даваше съвети, които те изпълняваха и след това идваха, за да благодарят. За сметка на изгревяни, които не благодаряха и не оценяваха помощта на Учителя за музикалното им образование, то музикантите от града оценяваха всичко по достойнство. Но генералните репетиции ги провеждаха на Изгрева, а официалния концерт бе в града в зала „България". Катя Грива дойде на Изгрева и нейната генерална репетиция продължи десетилетия на Изгрева. И моята генерална репетиция продължи десетилетия, но не можах да пропея на сцена.
към текста >>

75. 12. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА

Надежда Георгиева Кьосева

И публика си имахме.
По времето на Учителя хорът изпълняваше песни по разработки на Кирил Икономов, на Ирина Кисьова и на Митко Грива. Имаше понякога много сполучливи опити. Даваха се концерти по братските празници. Учителят винаги присъствуваше и след това даваше оценка на песните и нашето изпълнение. Имаше хубав, пълен живот. И публика си имахме. Салонът бе винаги пълен. Най-големи заслуги имаше Симеон Симеонов, който дирижираше и движеше организацията по музикалния живот на Изгрева. Тази епоха премина, останаха спомените.
към текста >>

76. 12. КОНКУРС ЗА БАЛЕРИНА

Бях в казашко косткомче, с червени ботушки и половин час военна музика ми е свирила и половин час клякам долу, шпагати правя, публиката стана на крака и баща ми беше на седмо небе, целувки, подаръци и толкова.
" Така стана и край, повече не стъпих поради моята наивност, както и при тоя случай. Значи нямах късмет и за балета и тук. Веднъж имаше вечеринка в „Славянска беседа". И баща ми пощуря и каза: „Ти ще отидеш там да играеш казачок! " Отидох разбира се. Бях в казашко косткомче, с червени ботушки и половин час военна музика ми е свирила и половин час клякам долу, шпагати правя, публиката стана на крака и баща ми беше на седмо небе, целувки, подаръци и толкова. Това беше блясъкът на моята балетна кариера.
към текста >>

77. 6. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА

Георги Сотиров

имахме републиканско състезание в гр.
6. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МАЛЦИНСТВАТА На 24 април 1974 г. имахме републиканско състезание в гр. Плевен с нашият битов оркестър, състоящ се от 12 души. Състезанието беше в големия градски салон, участвуваха колективи от много градове из цяла България. Ние изпълнихме пет народни песни и хора, с голяма вещина и така добре се представихме, че получихме награда златен медал. След концерта, който беше преди обяд, отидохме заедно да се нахраним в ресторанта. Там предварително беше уговорено, че ще се храним.
към текста >>

78. 13. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА НА СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРА

Люба Стойкова

Учителят свършил беседата и залитал публиката: „Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо?
Сестрите ги поканили да седнат. Учителят бил вече на катедрата. Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т. н. до седмия въпрос. Професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и залитал публиката: „Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: „Е, господа професори, нали снощи когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж. Ето, аз съм готов да отговаря, чакам".
към текста >>

79. 19. БЕЛЕЖКИ НА ГЛАВНИЯ СЪТРУДНИК

Люба Стойкова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Бяхме взели разрешение за публикация.
Записала: Марийка Марашлиева Бележки на редактора. Люба Стойкова поддържа дълга кореспонденция с Марийка Марашлиева. Чрез нея успяхме да получим един свитък от записани опитности на Люба Стойкова. При прочета на тези материали бяха извадени онези, които са в обсега на Школата на Учителя. Прибавени бяха други от писмата на Люба до Марийка. Бяхме взели разрешение за публикация. Понеже ние пишем за Школата на Учителя и за опитностите на неговите ученици то взехме за публикация една част от тях. Публикувания материал показва, че у Люба Стойкова е прекарана връзката между реалния и Невидимия свят. А чрез тази връзка тя получава тези опитности. Отначало тя не възприемаше факта, че е започнала да излиза поредицата от Изгрева. Беше против това да се изложат факти и събития.
към текста >>

Понеже ние пишем за Школата на Учителя и за опитностите на неговите ученици то взехме за публикация една част от тях.
Люба Стойкова поддържа дълга кореспонденция с Марийка Марашлиева. Чрез нея успяхме да получим един свитък от записани опитности на Люба Стойкова. При прочета на тези материали бяха извадени онези, които са в обсега на Школата на Учителя. Прибавени бяха други от писмата на Люба до Марийка. Бяхме взели разрешение за публикация. Понеже ние пишем за Школата на Учителя и за опитностите на неговите ученици то взехме за публикация една част от тях. Публикувания материал показва, че у Люба Стойкова е прекарана връзката между реалния и Невидимия свят. А чрез тази връзка тя получава тези опитности. Отначало тя не възприемаше факта, че е започнала да излиза поредицата от Изгрева. Беше против това да се изложат факти и събития. Но вероятно се коригира, защото ни предостави своя материал за печат.
към текста >>

80. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Човекът с лъвската кожа като вижда това настръхва и се готви до побегне, но в това време другият лъв се доближил и се навел та му прошепнал на ухото да не чуе публиката: „Не се страхувай и аз съм като теб“.
Всички се надуват и сами се правят велики, а всъщност нищо не са, защото като види насреща си по-голям лъв от него, готов е да бяга, макар че и другият лъв е като него. В един цирк разигравали лъвове. Случило се един ден умрели, а представлението било обявено. Склонили един да го облекчат в лъвска кожа да излезе да играе на арената. Във време на игрането на ринга, от друга една врата излиза още един по-голям от него лъв. Човекът с лъвската кожа като вижда това настръхва и се готви до побегне, но в това време другият лъв се доближил и се навел та му прошепнал на ухото да не чуе публиката: „Не се страхувай и аз съм като теб“. Това са силните. Силният е докато види насреща лъва. Германците трябваше досега да намерят начин да свършат войната. Те трябва да се откажат от идеята „Германия над всичко“. Старото християнство (допреди революцията) в Русия сега няма място, сега там е ново християнство.
към текста >>

81. 48. Полковник Тодор Божков

Георги Йорданов Добрев

Станахме република.
Това за Царя се отнася. Че Царя вече като зъба си отива. И Учителят дори е казал, че този Цар за България ще бъде последен Цар. И наистина си отиде от този свят. Нали след туй вече дойде нова демократична България. Станахме република. Друг път като отива при Учителя, си показва езика, ама езика Му червен като че ли боядисан, силно червен. И си го вади, вади си езика така, знаеш ли, да го види. Туй иска да каже, че идва червената, червената власт. Комунистите идват, червените идват. И така с Учителя по тези въпроси.
към текста >>

82. 21. Бележки

Стефка Няголова

В нашия план трябваше да се дадат опитностите на Крум Няголов, на Стефка Няголова, така също и на Величка Стойчева и да се опише нейната просветителска дейност в Бургас и да се проследят нейните публикации и стагии във вестници и списания в онази епоха.
Така аз ходих няколко пъти и записвах на магнетофон разговора със Стефка. Ако това беше направено преди 20 години материалът щеше да бъде по-обемист и по-подробен. Остана нашата надежда, че Светозар в следващия етап на нашата работа би могъл да допълни и даде онова, което майка му не е разказала. Освен това знаехме, че той си водил бележки и може би в бъдеще тези неща ще бъдат разказани по-подробно. Ние сложихме началото. В нашия план трябваше да се дадат опитностите на Крум Няголов, на Стефка Няголова, така също и на Величка Стойчева и да се опише нейната просветителска дейност в Бургас и да се проследят нейните публикации и стагии във вестници и списания в онази епоха. Но се оказа, че в течение на времето много неща бяха избледнели от съзнанието на Стефка Няголова и тя не би могла да каже повече от това, което сме записали. Темата за Величка Стойчева е една голяма тема и изисква задълбочена, настойчива работа за няколко години. Вероятно това ще направят следващите поколения. Например, в списание „Виделина“ от д-р Миркович от Сливен има статия от Величка Стойчева. Снимковият материал на Величка Стойчева от първите години на кръжока в Бургас са много ценни.
към текста >>

83. 9. Заветната мечта

Мариета Бертоли

Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)

Тогава между другото Влади Симеонов каза: „С нищо не може да се сравни онова преживяване, когато цялата публика станала на крака бисира половин час представителите на децата на България от детско-юношеския оркестър.
Беше диригент на детско-юношески оркестър, с който обиколи света и получи своето признание като диригент. Това стана с помощта на Учителя. Снимката на Влади с Учителя направена на Рила, когато Учителят му казал да се качи на камъка, а Той, Учителят ще стои отдолу, беше пророческа снимка. Той наистина беше на върха на своята професионална изява. И накрая бе поканен да даде интервю по телевизията в едно от най-гледаните предавания тогава - „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян. Тогава между другото Влади Симеонов каза: „С нищо не може да се сравни онова преживяване, когато цялата публика станала на крака бисира половин час представителите на децата на България от детско-юношеския оркестър. Тези концерти в Италия бяха върхът на днешната човешка цивилизация“. Ех, сбъднаха му се мечтите. Остана да се сбъднат и моите - да запазим, макар и малко от неговите записи като диригент за следващите поколения родени в България. IN MEMORIAM ЕТ IN HONOREM На 16 януари 1990 г. почина именитият български диригент проф.
към текста >>

Влади Симеонов е два пъти носител на ордените „Георги Димитров“ и „Кирил и Методий“ - първа степен, на ордена „Народна република България - първа степен и други високи награди и отличия.
Димитров“ в София, на който отдава безрезервно своя талант и енергия, донесли му широка международна известност и признание. Творческото дело на проф. Влади Симеонов е ценен влог в развитието на професионалната музикална култура на съвременна България. Значителен е приносът му като преподавател в Българската държавна консерватория за подготовката на редица талантливи диригенти. Големи са неговите заслуги за музикалното естетическо възпитание на младежта. Влади Симеонов е два пъти носител на ордените „Георги Димитров“ и „Кирил и Методий“ - първа степен, на ордена „Народна република България - първа степен и други високи награди и отличия. Два пъти е лауреат на Димитровска награда. Комунист и гражданин с активна обществена позиция, Влади Симеонов отдаде целия си живот в служба на музикалното изкуство, за възхода на социалистическата ни култура. Поклон пред светлата му памет. (Българска телеграфна агенция)
към текста >>

84. 11. Възпоминание

от книгата „Изгревът“ като той единствен има право на публикация. 3.
лично в дома на Марийка Марашлиева разказах моите опитности от времето на Школата на Учителя Петър Дънов на Вергилий Николов Кръстев, които той лично записа на магнетофон. 2. Магнетофонният запис бе прехвърлен на машинописен текст от Марийка Марашлиева. В последствие този тест бе подреден и подготвен от Вергилий Кръстев, който ми го предостави в окончателен вид. Аз го прегледах и съм съгласен да се публикува. Упълномощавам Вергилий Кръстев да го публикува в том IV. от книгата „Изгревът“ като той единствен има право на публикация. 3. Цялостният материал представлява моя изповед, която е точна, вярна и истинна. Петрич 10.Х. 1995 г. Декларатор: Крум Божинов Подпис: ........................... Свидетел: Марийка Марашлиева
към текста >>

85. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

Един музикант винаги между композицията и автора и публиката стои изпълнителя и когато гръмне и се изсвири, това е раждането на творбата.
" "След като платя на диригента, който чака вънка, имам 12 000 франка." "Виж какво, приемам при едно условие, че ти давам на разположение цялата филхармония." И на другия ден започнахме. Това беше голямо преживяване. Защото виж какво, едно произведение музикално се ражда не когато се напише, но когато се чуе. Един писател може да си напише книгата и тя вече е излязла. Може да четат хората, може да не четат, но тя е излязла. Един музикант винаги между композицията и автора и публиката стои изпълнителя и когато гръмне и се изсвири, това е раждането на творбата. До тоя момент мога да ти кажа, че на един автор в главата му винаги стои написаното произведение и не се е отървал от него докато не го чуе. Трябва да се материализира, да се изсвири, тогава може да се каже: Ето го произведението. И записахме го, разбира се, но нямахме добри условия, а лоши, защото тогава Онасис беше награбил градът и имаше строежи страшни. Те го изгониха после. И имаше такъв шум денонощен, че в операта, където ставаше записът не можеше да става в офиса.
към текста >>

86. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

Там има една зала Плеал, в която всеки един голям музикант френски трябва поне един концерт да даде на годината, да се представи на френската публика.
Д: На Юри Буков лекарите и казват, че ако не се оперират той ще се парализира. Ние не сме спали няколко нощи от тревога. Такъв хубав, грамаден човек и му правят операцията. В: Къде това? Д: В Париж. Там има една зала Плеал, в която всеки един голям музикант френски трябва поне един концерт да даде на годината, да се представи на френската публика. Това е във всички столици, както и у нас, музикалната публика е една и съща, която ще я видиш по концертите. И дава концерт Вайсенберг и както е залата пълна, няколко 2-3 минути преди да излезе Вайсенберг, отстрани се отваря вратата и с едни дълги патерици до тука влиза Юри Буков. Публиката настръхна. Никой не знае сега какво става и тап, тап, тап, на десети ред помня и си седна. И концерта завърши.
към текста >>

Това е във всички столици, както и у нас, музикалната публика е една и съща, която ще я видиш по концертите.
Ние не сме спали няколко нощи от тревога. Такъв хубав, грамаден човек и му правят операцията. В: Къде това? Д: В Париж. Там има една зала Плеал, в която всеки един голям музикант френски трябва поне един концерт да даде на годината, да се представи на френската публика. Това е във всички столици, както и у нас, музикалната публика е една и съща, която ще я видиш по концертите. И дава концерт Вайсенберг и както е залата пълна, няколко 2-3 минути преди да излезе Вайсенберг, отстрани се отваря вратата и с едни дълги патерици до тука влиза Юри Буков. Публиката настръхна. Никой не знае сега какво става и тап, тап, тап, на десети ред помня и си седна. И концерта завърши. С патериците тап, тап, тап отиде отзад зад кулисите, поздрави Вайсенберг и се прибра.
към текста >>

Публиката настръхна.
В: Къде това? Д: В Париж. Там има една зала Плеал, в която всеки един голям музикант френски трябва поне един концерт да даде на годината, да се представи на френската публика. Това е във всички столици, както и у нас, музикалната публика е една и съща, която ще я видиш по концертите. И дава концерт Вайсенберг и както е залата пълна, няколко 2-3 минути преди да излезе Вайсенберг, отстрани се отваря вратата и с едни дълги патерици до тука влиза Юри Буков. Публиката настръхна. Никой не знае сега какво става и тап, тап, тап, на десети ред помня и си седна. И концерта завърши. С патериците тап, тап, тап отиде отзад зад кулисите, поздрави Вайсенберг и се прибра. След три месеца Юри Буков хвърли патериците и дава концерт в Плеал, претъпкана залата. Това е.
към текста >>

87. 25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА

"Каква беше тая публика, муха да бръмне, салона пълен", се чуди Арабов.
Д: "Пътят на Плеадите." Те са на 29 градуса в Телеца - най-далечните съзвездия и Георги написа едно есе. Аз който ми е направил нещо не мога да не му благодаря и на тази вечер на есето той чете накрая това есе. И както завършва есето от горе прожекцията спуска на екрана златната завеса, тя се разтваря и минава филма. И така завършва. Беше много хубаво. "Каква беше тая публика, муха да бръмне, салона пълен", се чуди Арабов. И много хубава вечер беше, не можа да се повтори, защото те са го обвинили после, че си бил направил клуб в центъра на София, но нали мина, те ме знаят мене какъв съм. В: Мина и замина. Д: Мина и замина, да. Та аз ти казвам за Георги, той има един Юпитер именно в 9.дом, малко е традиционалист. И тук се допълвахме ние.
към текста >>

88. 35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Всъщност, книгите му, мога да кажа, че Георги си имаше една своя публика.
Той я завърши за девет месеца 1972 г. В: Искам да ми кажете за онова тържество, което организира за писателя Георги Томалевски. Д: А, да бе, в сатиричния театър. Виж какво, Георги, по едно време изпадна в едно униние. Първо, казва никой не се интересува от мене, никой не ми чете книгите. Всъщност, книгите му, мога да кажа, че Георги си имаше една своя публика. Всяка книга,която излизаше се изчерпваше. Това беше вярно. От друга страна по онова време, когато преди да бъде вестник "Новини", беше в-к "Изгрев". Та имаше една статия за културни проблеми, в които Георги активно участваше и нашата общественост го познаваше от тези статии. Това беше един отдушник за Георги донякъде.
към текста >>

Предупредихме публиката да не ръкопляска между отделните есета, казах на Арабов: "Това няма какво да се учи наизуст.
"И ако искате да видите какво ще се прочете там". "Не, казва Джагаров, ние имаме доверие, не съм никаква цензура". И така получихме разрешение и направихме това. Беше препълнен салона. Аз написах музиката. Предупредихме публиката да не ръкопляска между отделните есета, казах на Арабов: "Това няма какво да се учи наизуст. Това е литература, трябва да се чете". Това сцената пред златната завеса имаше един лампион, една малка масичка и там четеше той есетата. И когато свърши есето, той се разхождаше по сцената, а музиката някакси подготвяше атмосферата за следващото есе. В: А музиката изпълняваше оркестъра. Д: Не, тя беше писана и се пускаше по уредбата.
към текста >>

Той беше тогава само комичен актьор и питаше: "Каква е тая публика бе, муха да бръмне ще се чуе".
Д: Не, тя беше писана и се пускаше по уредбата. В: Да. Д: Всички слушаха и ефекта беше голям. Помня, че на първия ред беше седнал този Калоянчев. После вика: "Е-ех, такива работи да се правят". Той беше тогава само комичен актьор и питаше: "Каква е тая публика бе, муха да бръмне ще се чуе". Създаде се много хубава атмосфера и накрая когато той прочете есето за Плеадите, завесата се дръпна, върху завесата по право започва филма, горе картината, дръпва се завесата и се прожектира филма за Плеадите и така завърши. В: филмът вие го бяхте правили. Д: Той си е авторски филм с режисура и музика, като в Триест взема наградата, която така зарадва много Васил Иванов. И тогава те предложиха на самия фестивал, на следващата година да направят една изложба от негови картини, която не стана заради това, че не го допуснаха него и т.н. едни времена, всякакви изненади можеше да дойдат и Георги се съживи обаче от това нещо.
към текста >>

Имахме една хубава публика, остана едно хубаво впечатление.
И Арабов него го чете прав. Всеки в живота си има един стрелочник. Есето почва така: Аз пътувам с влака, поглеждам през прозорчето, стрелочникът е на мястото, аз съм спокоен. Те се питат, ами кой е стрелочникът? Ами за едни може да е Сталин, за друг може да е Христос, всякой си има един стрелочник, но така или иначе вечерта бе за есето. Имахме една хубава публика, остана едно хубаво впечатление. От друга страна тя беше едно изключение в онова време около 1969 г.
към текста >>

89. 50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА

Разбира се там имаше една публика, която избухна след като чу когато един баритон, много хубаво пя, не помня точно какво беше.
В: Конферансие необходимо ли е? То е едно концертно изпълнение. Д: Виж какво, зависи. Ако е например, когато хорът, камерният "Кукузел" даде концерт във Вен Сен при препълнена Базилика, аз помолих конферансието да каже да не се ръкопляска между отделните песни. Тази музика не е за ръкопляскане и ефекта беше много поразителен. Разбира се там имаше една публика, която избухна след като чу когато един баритон, много хубаво пя, не помня точно какво беше. И виж какво сега, концертът изнасян за духовна музика е много особена атмосферата, тя е неповторима. Например, един и същи артист по различни начини и различни състояния ще преживее и ще създаде при различни случаи нови нюанси в своите изпълнения. Той не може да се повтори. И друго нещо, зависи какъв е контакта, зависи от публиката. Една публика може да въодушеви един артист.
към текста >>

И друго нещо, зависи какъв е контакта, зависи от публиката.
Тази музика не е за ръкопляскане и ефекта беше много поразителен. Разбира се там имаше една публика, която избухна след като чу когато един баритон, много хубаво пя, не помня точно какво беше. И виж какво сега, концертът изнасян за духовна музика е много особена атмосферата, тя е неповторима. Например, един и същи артист по различни начини и различни състояния ще преживее и ще създаде при различни случаи нови нюанси в своите изпълнения. Той не може да се повтори. И друго нещо, зависи какъв е контакта, зависи от публиката. Една публика може да въодушеви един артист. Ако създаде контакта, може да стане една такава хубава работа, че неповторима да бъде. Някой път може да не се получи, това е много нормално за всякой един концерт. Но за концертно изпълнение трябва да се подберат песните, не всички стават. Но ако трябва да се събираме така в името на Учителя, то е вече съвсем друго.
към текста >>

Една публика може да въодушеви един артист.
Разбира се там имаше една публика, която избухна след като чу когато един баритон, много хубаво пя, не помня точно какво беше. И виж какво сега, концертът изнасян за духовна музика е много особена атмосферата, тя е неповторима. Например, един и същи артист по различни начини и различни състояния ще преживее и ще създаде при различни случаи нови нюанси в своите изпълнения. Той не може да се повтори. И друго нещо, зависи какъв е контакта, зависи от публиката. Една публика може да въодушеви един артист. Ако създаде контакта, може да стане една такава хубава работа, че неповторима да бъде. Някой път може да не се получи, това е много нормално за всякой един концерт. Но за концертно изпълнение трябва да се подберат песните, не всички стават. Но ако трябва да се събираме така в името на Учителя, то е вече съвсем друго. Там ние сами без да решаваме, без програма запяваме и почваме всичките и това нещо е много хубаво.
към текста >>

90. 3. СРЕЩАТА С ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ

На следващата неделя, аз решително се запътих за Изгрева, където г-н Дънов държеше своите беседи за широката публика.
Отговорът на Лулчев бе: „Не сте още готова". Един след обяд, когато отидох да върна беседите на Лулчев, седяща спокойна на стола, изведнъж той ме попита: „Вие не се ли страхувате, че може нещо лошо да ви се случи? " Отговорих му: „Аз съм дошла тук само за добро." Той скочи от своя стол, запъти се към вратата, отключи я. А аз като стрела изхвръкнах навън, и никога вече не стъпих там. След това обаче, през много нощи, аз трябваше да отблъсквам неговите настойчиви внушения да го посетя. На следващата неделя, аз решително се запътих за Изгрева, където г-н Дънов държеше своите беседи за широката публика. Когато влезнах в салона към 10 часа, салонът беше вече препълнен с хора, пеещи духовни песни. Наскоро г-н Дънов влезе в салона с бодри стъпки и се отправи към катедрата. След молитва от всички присъствуващи г-н Дънов прочете някакъв пасаж от Библията, след което започна своята беседа. Той говореше спокойно с ясен, топъл глас, без ораторски афектации т.е. с желание да наложи своите разбирания.
към текста >>

91. 6. СКАЗКА ЗА ЧИСТОТАТА

Действително публиката бе около сто души.
Поради тази сказка трябваше да отида при Учителя няколко пъти. Той искаше да чуе какво съм написала. Насърчаваше ме и често добавяше: „Рекох, чистота, чистота". След като Учителят одобри завършената статия, озаглавена: „Новият образ на днешното младо момиче", отидох при директора на Музикалната академия, г-н Брашеванов, който веднага ми позволи да държа сказката в салона на Академията. Изнесох сказката на уречения ден. Действително публиката бе около сто души. Имах извънреден успех. Даже директорът на радио - София ме поздрави и ме помоли да съкратя сказката, за да се предаде по радиото. Учителят не позволи. Опитът беше вече направен. Друг опит.
към текста >>

92. 12. ПОВЕЛЯТА НА УЧИТЕЛЯ

През юни 1946 година пях на „малката сцена" в присъствието на всички оперни диригенти и примадони, вторият изпит бе на оперната сцена отворена за публиката.
В този момент Гради влезе да ме заведе на Гроба на Учителя до Японското консулство. След заминаването на Учителя от този свят на 27 декември 1944 г. аз се отдадох напълно на моята певческа кариера. Работих денонощно, всеотдайно. Неочаквано направих такъв голям прогрес, че г-жа Прокопова настоя да се явя на конкурсния изпит в операта. През юни 1946 година пях на „малката сцена" в присъствието на всички оперни диригенти и примадони, вторият изпит бе на оперната сцена отворена за публиката. Аз бях първа в списъка на издържалите кандидати. Назначиха ме във Варненската опера. Обаче, след този най-голям за мен успех, само след няколко дни пристигна агентът от „Балкантурист". Часът бе три след обед. „Г-це Йорданова, днес Руската комисия Ви даде разрешение да напуснете България.
към текста >>

93. 17. ОТВОРЕНО ПИСМО

Цитат: „Това издание се подготвя за издателство Бяло Братство и езотерични публикации респективно в София и Калифорния".Тези две копия са разпратени на музиканти и преподаватели на Паневритмия за инспекция със следната забележка: „Вашите поправки и корекции ще бъдат взети под внимание".
17. ОТВОРЕНО ПИСМО ВИОЛА ЙОРДАНОВА Драги съмишленици, в началото на месец август 1997 год получих писмо от Барнаби Браун, който не познавам лично. Писмото бе придружено от следващите две копия: 1. Музикален текст на Паневритмията от Беинса Дуно. 2. Въведение. Паневритмична поезия за английски говорещите. Цитат: „Това издание се подготвя за издателство Бяло Братство и езотерични публикации респективно в София и Калифорния".Тези две копия са разпратени на музиканти и преподаватели на Паневритмия за инспекция със следната забележка: „Вашите поправки и корекции ще бъдат взети под внимание". Въз основа на горната забележка, аз включвам в това писмо моята преценка на тази нова Паневритмия, в която Браун коригира музиката на Беинса Дуно и замества лириката на Олга Славчева. Браун насърчен от книгоиздателството „Бяло Братство" и с нейно съдействие прави радикални корекции на Паневритмията издадена от Боян Боев през 1936 г. одобрена лично от Учителя. Изглежда, че Браун не е бил достатъчно уведомен или сам убеден, че Учителят прилага нови начини при композиране и нотиране в своето музикално творчество. Тези негови нововъведения откриват за бъдещите композитори много по-богати и широки възможности, които ще изразят новите идеи, мисли и чувства на следващите поколения.
към текста >>

94. 18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - ВАРМАВУ - тУ - 1997

СЕДМО: Името Петър Дънов е рожденото име на Учителя, но Той не го употребяваше - БЕИНСА ДУНО - за целите на печата „международни публикации, представляващи колективни творби".
Транспонирането на някои песни, за да бъдат пригодени за голяма група хора е възможно. За соло-изпълнения певецът би могъл да подбере онези песни, които са подходящи за неговия глас-бас, колоратура и т.н. ШЕСТО: Когато Паневритмията се изпълнява многократно съгласно директивите дадени от Учителя, играещите изпитват благотворното влияние на всяко едно от движенията, които предизвикват постепенно духовно развитие което води до по-високо съзнание. Този процес на духовно развитие беше грижливо преаранжиран от педагогичния гений на Учителя. В този смисъл съществува единство между всички различни движения на Паневритмията и първият и вторият том на Паневритмията представляват едно цяло. СЕДМО: Името Петър Дънов е рожденото име на Учителя, но Той не го употребяваше - БЕИНСА ДУНО - за целите на печата „международни публикации, представляващи колективни творби". Името БЕИНСА ДУНО е било дадено при духовното Му посвещение, когато Божественият Дух е слязъл в човека Петър Дънов. Подобно ИСУС е бил наименован ХРИСТОС, когато Божественият Дух се е вселил в Него. ОСМО: Колективни творби ли са музикалните композиции на Учителя? Учителят не пишеше своите лекции. Това вършеха неговите стенографи-учители.
към текста >>

95. 19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА

19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - ВАРМАВУ - тУ - 1997 Тази публикация обединява работата и вдъхновението на много индивидуалности не в най-малка степен на Весела Несторова.
19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - ВАРМАВУ - тУ - 1997 Тази публикация обединява работата и вдъхновението на много индивидуалности не в най-малка степен на Весела Несторова. Нейните английски поетични стихове бяха фактически по същество написани в 1941 г. и служат като врата към Паневритмията за английски говорещите. Една подаваща се на обработка част на българския текст беше съхранена за да подготви по-посветени изпълнители на Паневритмията с цел, да се заучава оригиналния поетичен текст, който е на лице в няколко тиража. Указания за движенията също са предвидени за удобна справка. В номера 14-16 и 28, и дял 7-10 на „Слънчевите лъчи" оригиналният текст е от Беинса Дуно, Петър Дънов.
към текста >>

96. 22. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И С КОГО Е ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО?

Публикацията на тези писма е необходима, за да се види от всички къде е Истината и от къде започва Лъжата.
Трябва да се съгласим, че и Духът на Заблуждението е допуснат да работи и той трябва да има нещо на лице. Той не стои празен. А това са Неговите деяния. Ето защо аз реших да публикувам всички писма, които бях изпратил до семейство Гобо чрез Величка Няголова, която живее във Франция и която своевременно ги преведе на френски и им ги изпрати. Тя бе упълномощена от мене да прибере целия архив на Анина Бертоли при себе си и след това щяхме да го докараме в България чрез мое доверено лице. Публикацията на тези писма е необходима, за да се види от всички къде е Истината и от къде започва Лъжата. И всеки ще се определи в коя посока да тръгне, съобразно своят господар, комуто е слуга. Духът на Истината има ученици. А Духът на Заблуждението има слуги. По това се различават едните от другите. Семейство Гобо още в самото начало се свързват с Михаил Иванов от Франция.
към текста >>

97. 26. КЛОПКАТА

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

А могат и лично да ми ги изпратят за публикация, за да се види кой какво е мислил и писал за неща, които няма право да има мнение за събития, които не познава.
Тези десет човека не знаят нищо за този архив, няма от къде да знаят и понеже не четат "Изгревът" не знаят каква е историята с издаването на Словото на Учителя. И с неговото съхранение! 9. Ето как действа Духът на Заблуждението. След като получат отговора на тези десет човека, то семейство Гобо ще се опита да се оправдае с тях и чрез тях, за своето самостоятелно решение направено преди това. След време те ще изпратят на ксерокс-копие техните писма, за да се оправдаят. А могат и лично да ми ги изпратят за публикация, за да се види кой какво е мислил и писал за неща, които няма право да има мнение за събития, които не познава. А да не говорим за някакви решения. Ето това е клопката. Тя е поставена и вече действа. И в нея ще паднат тези десет човека със своите писма до семейство Гобо. И тогава ще задействат окултните закони от Словото на Учителя, които управляват Школата на Бялото Братство.
към текста >>

98. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

Там намерихме голям салон, в който Учителят Дънов изнасяше беседа пред многобройна публика.
Остана ни свободно време. Решихме да се поразходим след обидата из Борисовата градина. Тръгнахме и вървим нагоре из гората. Знаехме, че над Семинарията се намира селището на Петър Дънов. Решихме да го споходим. Там намерихме голям салон, в който Учителят Дънов изнасяше беседа пред многобройна публика. Влязохме вътре - никой не ни спря. Застанахме накрая и насядахме на няколко свободни места. Заслушахме се с известно напрежение. Учителят Дънов говореше за отношението на обиколката на палеца към обиколката на китката на ръката и тяхното съотношение към човешкия врат. Усмихнахме се, видяхме, че това е несериозна работа за нас и повече не слушахме.
към текста >>

На мене ми каза, че ще изненадам приятелите си в музиката, ще се изявя пред многобройна публика.
Това беше Любомир Лулчев. Така влязохме във връзка за първи път с Лулчев. Той пожела да ни види ръцете и на двамата. Той владееше хиромантията много добре. Това нещо разбрахме не след дълго. На мене ми каза, че ще изненадам приятелите си в музиката, ще се изявя пред многобройна публика. А на моя приятел Ангел каза, че ще се изяви като писател, но ще има един критичен момент в живота си и да внимава много около 33-годишната си възраст. Ако премине критичния момент ще се прочуе като писател и ще забогатее. А такива бяха мечтите на времето на всички млади хора. Много ни заинтригува това, което ни каза Лулчев и особено обясненията върху беседата на Учителя Дънов (Учител Го наричаха всички), която слушахме в салона, но ни се струваше малко несвързана. От този ден ние с Ангел чакахме с нетърпение следващата неделя, за да чуем Учителя, а след това и Лулчев.
към текста >>

99. 2. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ

Едно от най-хубавите ми изпълнения пред публика беше разработката на песента "Бершитба" от брат Митко Грива за солист и пиано.
Не знаех на какво да се радвам повече, за това ли, че се излекувах сам съгласно съветите на Учителя без да Го безпокоя или за онова вътрешно препятствие, което изникна пред мен, но което успях да преодолея и накрая да се явя в салона и да пея пред Учителя. И двата изпита успях да издържа успешно. А приятелите казаха: "Не пя лошо". За мене това беше голям изпит, но само аз знаех цената му. Каква борба водих през тази нощ и с каква вяра превъзмогнах всичко, за да се явя да пея пред Учителя. Едно от най-хубавите ми изпълнения пред публика беше разработката на песента "Бершитба" от брат Митко Грива за солист и пиано. Изпях песента в големия салон на Изгрева при препълнена зала и когато завърших песента в пианисимо в салона беше тъй тихо, като че ли нямаше никой. Изпитах едно особено чувство на разширение у мен, душата ми се отвори и обхвана всички в салона и като че и целия свят. Бях частица от безкрая на космоса и една всеобхватна чистота и светлина бе ме поела и аз бях потънал в блаженство на духът и душата. Това състояние продължи толкова, колкото продължи тишината в салона. После се разнесоха аплодисменти и аз се върнах на земята от това блаженство и се навеждах да приема поздравленията.
към текста >>

100. 3. ПЕВЕЦ В РУСЕНСКАТА ОПЕРА