Търсене в текстове за 'Публика'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 86 резултата в 52 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел.
Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.)Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с. Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г. в София (бел. състав.)
към текста >>

2. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Публикация в „Християнски защитник“ (Christian Advocate) от13 декември 1888 г.
е построена протестантска църква – хубава каменна постройка, която още от далеч привлича погледа. Това е най-красивата сграда в селото и в нейното изграждане е имал дял всеки от евангелистите. Намира се в центъра,където е най-подходящото място за това огнище на благотворна просветна и духовна дейност. Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи,религиозни вечеринки са част от дейността на методистката църква в селото. Службите винаги са придружени с хорово пеене. Публикация в „Християнски защитник“ (Christian Advocate) от13 декември 1888 г. споменава за ежегодна среща на българската Методистка мисия, проведена в Русе от 20 до 24 септември 1888 г.Автор на статията е преподобният Стефан Томов: „Срещата беше открита в четвъртък, 20 септември, 9 ч.сутринта, с изпълнение на молитви, след което епископ Willard F.Mallalieu [1828-1911] отправи към събранието много интересно уводно обръщение, което беше преведено от автора на този текст. Той каза, чесе радва да види толкова много български лица. Също така изказа надеждата си за успеха на тази среща, както и увереността, че това щебъде така, ако у всички нас има стремеж да се молим с необходимата сериозност на Бог. След това той направи кратко, но образно изложение на проведените от него конференции в Швейцария,Германия, Дания, Швеция и Норвегия.
към текста >>

3. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

той вече е познат на публиката.
Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се!
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

той вече е познат на публиката.
Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се!
към текста >>

5. Учителя държи сказка и проповед в Сливен

Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика.
На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската] църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е. В неделя на обяд бях на Д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора

Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика.
На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската] църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е. В неделя на обяд бях на Д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре.
към текста >>

7. Учителя държи сказка в Шумен

Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай.
За тази сказка, Учителя пише в писмото си до Пеню Киров, Шумен, 22 април 1902 г. Освен тази сказка, Учителя е изнесъл още две за които пише в писмо до Пеню Киров на 15 май 1902 г.от Русе. От второто писмо става ясно, че сказките са изнесени в читалище "Архангел Михаил". Шумен. 1. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Шумен, 22 април 1902 г. Конкретно за сказката в писмото: Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. 2. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г. Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна.
към текста >>

Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай.
[отворена карта] Л. б. Киров, Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен и тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден70 . Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в Духа на Истината. Растете в знание и Мъдрост, благодат и търпение.
към текста >>

8. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Шумен

Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай.
[отворена карта] Л. б. Киров,Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен и тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден70 . Завчера държах тук първата сказка в градския салон, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай. С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в Духа на Истината. Растете в знание и Мъдрост, благодат и търпение.
към текста >>

9. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика.
издава една малка книжица „Хио-Ели-Мели-Месаил". В 1898 год. изнася във Варна „Призванието към българския народ". В 1900 година живее известно време при баща си, пак по това време Учителят започва едно продължително изследване на черепа на българите, изследва дарбите и способностите, които българинът носи. Паралелно с това Той изнася сказки, посещава села и градове в цяла България. Държи своите сказки в училища пред ученици, в салони пред публика. След което прави измерения на тези, които искат да бъдат измерени черепите им. И след всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Картите съдържат повече от 40 способности. За всяка се дава оценка с цифра от едно до шест. Всяка карта се попълва и се дава на всяко изследвано лице.
към текста >>

10. Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев

На определеното време публиката почна да се събира.
За посещението на Учителя в Севлиево (юли, 1906 г.) и за първата си среща с нещо има спомен на Стефан Тошев в "Изгревът - Том 13" Спомен на Стефан Тошев - Запознаването ми с Учителя 2. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИ С УЧИТЕЛЯ Това беше през месец юли 1906 г. Учителят, (тогава г-н Дънов) дойде в Севлиево и обяви чрез „барабана", че ще държи сказка по френология след обед в театралния салон. На определеното време публиката почна да се събира. Дойде и г-н Дънов. Домакинът на салона му поиска 20 лева такса. Г-н Дънов му каза: „Сказките, които държа в цяла България, са научни и никъде не ми взимат такса за салона." Домакинът му заяви, че той иска такса, съгласно правилника на дружество „Развитие" (читалището), чийто е салонът. И че само председателят може да отпусне салона без такса. Г-н Дънов запита къде може да се срещне с този председател, но домакинът не отговори нищо.
към текста >>

11. В Бургас се създава първата духовна група

„Републиканска” №44.
Налагаше се един по солиден ремонт, тъй като постройката беше стара и се рушеше. Единодушното решение на Братството, по предприемчива инициатива на някои смели братя, се извърши основен, коренен ремонт и през м. октомври 1954 г. стана новата постройка, във вида познат ни днес. Така завършена, тя е използвана за салон и молитвен дом на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас, преименувана по-късно на ул. „Републиканска” №44. Верската общност „Бяло Братство” в България е призната по силата на чл. 78 от Конституцията и със Закона за изповеданията от 26.02.1048 г., обнародван с Указ 0 238 от 1.03.1949 г. в Държавен вестник бр. 48 и с удостоверение №27526-40-V от 11.06.1948 г. от министерството на Външните работи отдел за Вероизповеданията – Общество „Бяло Братство” е признато за Верска общност и се ползва с правата на свободна дейност по смисъла на този член от конституцията.
към текста >>

„Републиканска” №44 е и принадлежи на Всемирното Бяло Братство – клон Бургас.
48 и с удостоверение №27526-40-V от 11.06.1948 г. от министерството на Външните работи отдел за Вероизповеданията – Общество „Бяло Братство” е признато за Верска общност и се ползва с правата на свободна дейност по смисъла на този член от конституцията. През 1949 г. когато се декларираха недвижимите имоти по закона за едрата градска собственост, зданието-жилището, в което се помещаваше Молитвения дом на Братството – клон Бургас, вписано в регистъра на Бургаски градски народен съвет на стр. (…) на името на Минчо Сотиров Господинов по нотариален акт № (…) от (…) е декларирано както следва: Братският молитвен дом на ул. „Републиканска” №44 е и принадлежи на Всемирното Бяло Братство – клон Бургас. Братството е регистрирано в Бургаския народен съвет със заявление от ръководителя (М. Сотиров) на 28.03.1949 г. в архивна стая №10 и после в стая №47 Ще завърша със следните пояснения и допълнения. Сега идва светлината на Изгряващото слънце на свободата, на мира, на братството и единството, на равенството пред законите.
към текста >>

„Републиканска” №44.
Ние вярваме, че това ще бъде и окрилени от тази вяра, ние сме готови да се жертваме всецяло в името на общото човешко добруване – спасение. АУМ. Тази кратка история, оставена от брат Минчо Сотиров, ръководител на Великото Всемирно Бяло Братство – клон Бургас – съставена през м. ноември 1954 г. (няколко дни преди преселението му във Висшите небесни селения, с желание да я прочете при откриване на новопостроения Молитвен дом в гр. Бургас, ул. „Републиканска” №44. Не успя! Оставена недовършена тази биография е предадена тук. Молитвеният дом се откри след неговото внезапно заминаване, което бе на 10.12.1954 г., петък, сутринта. Крали Кралев "Приятели на дъгата"
към текста >>

12. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова.
И единствените неща, които са задължителни, са законите, които ви се дадоха. Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение. Тя може да се уподоби и на една флейта. И действително, че Животът е една флейта. Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт. Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова. Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети – бас, и прочее – четирите основни гласа. Друго – в тази Пръчка вие имате и седемте краски. Тя е продиктувана Отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия. Но фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да се стори добро на тоя народ. Господ се интересува за всичките работи на България – и в политическо, и в икономическо, и в материално отношение.
към текста >>

13. Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...

Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков.
Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П. Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д.Ласков) в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която, във вземането на принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д.Т.Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата на църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна.
към текста >>

14. Димитър Голов завършва земния си път.

От много години покрай своите френологически изучавания държи и известни беседи с чисто религиозно съдържание, които се посещават от широка публика: учители, офицери, чиновници, търговци и др., между които има хора с голямо обществено положение.
„Духовна култура“. Разпитаният Д. Голов, казва: „Личността на г. П. Дънов ми е позната от много години. Той е човек с висше образование, а специално се занимава с френология, философия и теология. От много години покрай своите френологически изучавания държи и известни беседи с чисто религиозно съдържание, които се посещават от широка публика: учители, офицери, чиновници, търговци и др., между които има хора с голямо обществено положение. В беседите на г. Дънов досега не съм намерил или чул нещо противохристянско или да противоречи на православната църква. Тълкува св. Писание в неговия истински смисъл, според моето разбиране, което никакъв разкол или ерес не би внесло в православната църква. Относително излизането на някои негови слушатели вън от града, то е следствие на неговите наставления, че който иска да бъде здрав през годината, през м.
към текста >>

15. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).
Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка).
към текста >>

16. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу!
Някои ще кажат за мене, че вчера (бел. ред. – 19, събота), там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, където комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу! " Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш! " Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят! " И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме". Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така?
към текста >>

17. Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново

Само един от владиците се изправи и каза на публиката:
Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива си, изтърва го и вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? " Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и каза на публиката: – Господа, моля следобед в 2 ч. всички да заповядат в този салон, да чуят словото на Архимандрит Евтимия, което ще бъде критика и отговор на г-н Дънов. На този апел Учителя отговори: – Не, това не може да стане. В 2 ч.
към текста >>

Салонът беше препълнен от публика.
Зачакахме пристигането на Учителя, с хорови песни, най-вече пеехме песента "Братство, единство". Точно в уреченото време, 10 часа, Учителя пристигна. Всички утихнаха. Той зае мястото си на поставеното бюро, всред салона и след като ни погледна, ни подкани да отстъпим местата си на гостите - свещеници, владици и много граждани, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът беше препълнен от публика. Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че са дошли с намерение да развият битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. А Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят, това е животът.
към текста >>

Само един от владиците се изправи и се обърна към публиката: "Господа, моля следобед в 2 ч.
Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди две хиляди години евреите, като отхвърлиха учението на Христа. Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме. А вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова е по-добре за вас." С тези думи Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и се обърна към публиката: "Господа, моля следобед в 2 ч. всички да заповядат отново в салона, за да чуят словото на Архимандрит Евтимий, което ще бъде критика и отговор на Г-н Дънов." На това апел Учителя отговори: "Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който е тук, ще може да излезне. Който иска в това време да бъде тук, нека не си отива, а да изчака." Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подигравателно: "А-а, чувате ли?!
към текста >>

18. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).
Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка).
към текста >>

19. Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'

Някои бяха дошли като комунисти, други - като социалисти, трети - като анархисти, четвърти - като републиканци, пети- като земеделци.
Бележка: Годината на даване на "Писмото" и събитието, предизвикало това писмо, не може да бъде 1926, тъй като в снимката на писмото се вижда ясно написана дата: 14 януари 1923 г. ? Спомен на Елена Андреева "Как и защо бе дадена песента "Писмото" Когато Учителят отвори Школата през 1922 година и се откриха класовете, в младежкия окултен клас пристигнаха младежи, дошли от всички краища на страната. Освен това, те бяха минали през различни идейни, окултни и политически течения. Някои бяха дошли като комунисти, други - като социалисти, трети - като анархисти, четвърти - като републиканци, пети- като земеделци. И всеки един от тях застъпваше онова, което бе научил там, откъдето бе дошъл. Тези младежи пожелаха да се открият младежки събори и на всеки един от тях излизаха с реферати. Всеки един от тях, като представител на онези сили и партии, от които бе дошъл, желаеше да се вмести в Школата на Учителя. Имаше такива реферати: "Анархизмът и Новото учение", "Комунизмът и Новото учение". Всички се стремяха да покажат, че техните политически възгледи пасват и влизат в Учението на Учителя.
към текста >>

20. Учителя дава музиката на песента 'Писмото'

Някои бяха дошли като комунисти, други - като социалисти, трети - като анархисти, четвърти - като републиканци, пети- като земеделци.
Бележка: Годината на даване на "Писмото" и събитието, предизвикало това писмо, не може да бъде 1926, тъй като в снимката на писмото се вижда ясно написана дата: 14 януари 1923 г. ? Спомен на Елена Андреева "Как и защо бе дадена песента "Писмото" Когато Учителят отвори Школата през 1922 година и се откриха класовете, в младежкия окултен клас пристигнаха младежи, дошли от всички краища на страната. Освен това, те бяха минали през различни идейни, окултни и политически течения. Някои бяха дошли като комунисти, други - като социалисти, трети - като анархисти, четвърти - като републиканци, пети- като земеделци. И всеки един от тях застъпваше онова, което бе научил там, откъдето бе дошъл. Тези младежи пожелаха да се открият младежки събори и на всеки един от тях излизаха с реферати. Всеки един от тях, като представител на онези сили и партии, от които бе дошъл, желаеше да се вмести в Школата на Учителя. Имаше такива реферати: "Анархизмът и Новото учение", "Комунизмът и Новото учение". Всички се стремяха да покажат, че техните политически възгледи пасват и влизат в Учението на Учителя.
към текста >>

21. Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София

Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната публика, която е в самите вас.
Когато дойдете до паузите в една песен, те винаги изразяват едно засилване. Паузата засилва съдържанието на песента. Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе. Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната публика, която е в самите вас. Ще пеете на себе си, докато сами бъдете доволни. Ще накарам да я изпее някой от вас, който пее хубаво, и друг, който пее слабо, който не минава за певец, да видим кой как ще я изпее. Всеки трябва да бъде свободен да пее, макар и да му се смеят. Музиката, пението са необходими за човека. Бъдещият говор ще бъде музикален, отмерен.
към текста >>

22. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

Съжалително ме изгледаха всички останали, а гордите лавроносци на този ден събираха обилни похвали, щедро дарени от нашата пъстра публика.
Бялата му коса и брада, розовото му почти младежко лице сияе от задоволство, защото се счу тих възглас: - Хубаво, хубаво! След него Мара Белчева, подобно жрица, красива и пременена почна с тържествен глас. Всяка думичка в чудесната й дикция придобиваше магичен смисъл. Гласът й трепти, замира, тихо се издига и замлъква в многозначителни паузи. Сама прекрасна, та „изпя” на слово своите възторзи към дневното светило.Завърши поетесата; Учителят стана и ние - по него. Съжалително ме изгледаха всички останали, а гордите лавроносци на този ден събираха обилни похвали, щедро дарени от нашата пъстра публика. Моята тетрадка, защото Боже, прости ми, аз написах цяла тетрадка, посрамена остана върху гърдите ми под блузата... О, моя „Асавита”! Горе заварихме всичко готово. Слава Богу. Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш.- Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи. Всеки с благодарност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички.Обаждат се певци.
към текста >>

23. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

„Тук, на земята, вие сте облечени като водолази в скафандри, но като отидете горе и се видите какви сте, горко ще плачете, че не сте се обичали и помагали в трудностите, по-леко да решите трудните си задачи.” Петдесет години по-късно - през 1994 г., в нашата република присъдата на Народния съд бе призната за невалидна и осъдените - за невинни.
Това беше най-активният и всеотдаен брат, който искаше да помогне на този измъчен български народ. Учителят му казва, че при тези желания, които има, може да му хвръкне главата. Той изпълни волята Божия и се пожертва за великата идея, която носеше в душата си. Кой от учениците разбра Учителя и работата, която извърши за земята и човечеството? Неразбран остана и брат Лулчев, но горе всеки отива в егрегорията си и проявява качествата си. „Тук, на земята, вие сте облечени като водолази в скафандри, но като отидете горе и се видите какви сте, горко ще плачете, че не сте се обичали и помагали в трудностите, по-леко да решите трудните си задачи.” Петдесет години по-късно - през 1994 г., в нашата република присъдата на Народния съд бе призната за невалидна и осъдените - за невинни. И ние трябва да приемем всички ученици на Учителя такива, каквито са и да им благодарим, че са участвали в този велик живот пред лицето на Бога на земята и са си разрешавали вековните си карми. Лулчев като Соломон е бил благословен от Бога и втори път предупреден от Него за лошите последствия, които ще дойдат в живота му. Същият сценарий той изигра и пред лицето на Учителя, но сега не завърши с падение, а с пълно изпълнение Волята Божия и свобода за развитие в Духовния свят. Той се освободи от голямата еврейска карма, която го задържаше на земята и стана свободен дух - това, което желаеше, но под ръководството на Бога. В братството всеки има специфична задача, която изпълнява, за да може Школата да озарява умовете на готовите души и да ги подготви за новия живот, който идва на земята.
към текста >>

24. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 23 август

Когато публиката е хармонизирана с певеца, той пее много хубаво.
Човек най-първо трябва да стане господар на своя двойник. И когато ще свири, двойникът му да излезе и да влезе в ръката му и в дръжката на цигулката, а когато пее, да извади двойника си и да го тури в гърлото си. Иначе ще има механическо пеене. След като изпее песента, трябва веднага да влезе в себе си и да възстанови двойника си. Затова след пеене или свирене музикантът трябва да се изолира известно време, а не да се залиса с думите и овациите, които получава. Когато публиката е хармонизирана с певеца, той пее много хубаво. На този, когото обичаш, няма да му казваш, че го обичаш, но ще извършиш нещо, от което той има нужда, или ще му кажеш нещо ценно, с което ще му помогнеш или ще го насърчиш. Представете си, че някой посочва някого между сто души и казва: „Обичам те“. Другите не знаят кого цели той, мислят, че този, когото обича, е в първата редица. Те никога няма да познаят кой кого обича. Той обича Бога и Ангела в теб.
към текста >>

25. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

Трендафилов образуват републиканска група във Военния съюз и установяват връзка с Българската комунистическа партия.
Генерал лейтенант, член на Военния съюз от 1932 г. През 1935 г. е уволнен от армията заради противомонархическа дейност. Заедно с Т. Тошев и Ст. Трендафилов образуват републиканска група във Военния съюз и установяват връзка с Българската комунистическа партия. За антифашистка дейност нееднократно е задържан от полицията и интерниран. Участва в свалянето на монархическия режим на 9 септември 1944 г. От 1944 г. до 1947 г. е помощник-министър на отбраната.
към текста >>

Застава начело на въстанието и основава Радомирската република.
1908-1923 г. -депутат. През 1915 г. е осъден на доживотен затвор за обида на цар Фердинанд, понеже се бори срещу войната. През 1918-1919 г. е освободен от затвора, за да спре разбунтувалите се войски след пробива на Добро поле. Застава начело на въстанието и основава Радомирската република. В правителството на Т. Теодоров е назначен за министър на благоустройството през 1918-1919 г. От 1919 г. до 1923 г. е министър-председател.
към текста >>

51. Стоил Стефанов - земеделец, секретар на Стамболийски, републиканец антимонархист, за което е бил в затвора по времето на цар Борис III.
проектира разширенията на различни дворци. От 1938 г. поема политически поръчки, след като е предложен за съветник на царя от Лулчев и Иван Багрянов. След това става съветник на царя. Осъден на смърт от Народния съд. 51. Стоил Стефанов - земеделец, секретар на Стамболийски, републиканец антимонархист, за което е бил в затвора по времето на цар Борис III. По времето на комунистите след 9 септември 1944 г. също е в затвора, този път -защото се обявява срещу комунистическата диктатура. Накрая работи с Иван Багрянов като негов съветник. Единственият политик, който е чел беседите на Учителя, когато е бил в затвора. Освен това се е срещал няколко пъти с Учителя Петър Дънов. Вж.
към текста >>

започва Втората чехословашка република, просъществувала 4 месеца.
Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония е сключен на 27 септември 1940 г. в Берлин. А подготовката започва на Мюнхенската конференция на 28 и 29 септември 1938 г., където Германия получава от Чехословакия Судетската област, населена с немци. Веднага Словакия се обявява за автономна област с правителство на кардинал Йосиф Тисо. От 30 ноември 1938 г. започва Втората чехословашка република, просъществувала 4 месеца. А защо? На 15 март 1939 г. Германия окупира Чехословакия. Гражданската война между комунисти и монархисти в Испания завършва с това, че на 28 март 1938 г. генерал Франко превзема Мадрид.
към текста >>

Понеже генерал Франко е атакуван с четири военни колони и с четири удара, то «петата» колона са били онези, които отвътре са подкопавали републиканската власт.
На 15 март 1939 г. Германия окупира Чехословакия. Гражданската война между комунисти и монархисти в Испания завършва с това, че на 28 март 1938 г. генерал Франко превзема Мадрид. Това става с военната помощ на Германия и Италия и «петата» колона. Понеже генерал Франко е атакуван с четири военни колони и с четири удара, то «петата» колона са били онези, които отвътре са подкопавали републиканската власт. Затова генерал франко заявява тогава, че напада с пет колони. На 7 април 1939 г. Италия окупира Албания и иска Македония, дори и Солун. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, след като Франция и Англия обявяват война на Германия.
към текста >>

е освободен от немски парашутисти и прехвърлен в окупираната от хитлеристите Северна Италия, където възглавява правителство на Италианската социалистическа република.
Накрая Мусолини е свален на 25 юли 1943 г., арестуван, за да бъде съден. А преди това се прави десант на остров Сицилия на 10 юли 1943 г. от войските на САЩ, Англия и Франция и с това се прави пробивът на юг и оформянето на Южния фронт. Мусолини е арестуван от правителството на Бадолио и е интерниран в планината Гран Сасо. На 12 септември 1943 г. е освободен от немски парашутисти и прехвърлен в окупираната от хитлеристите Северна Италия, където възглавява правителство на Италианската социалистическа република. При отстъплението на немските войски прави опит да избяга в Швейцария, но е заловен от партизаните и убит на 27 април 1944 г. Това е нестабилното съединение. И нещо много важно, което се забравя: Чърчил е искал да се открие Южният фронт на Балканите. Ако това беше станало, то България щеше да бъде разрушена, народът - избит и страната щеше да бъде окончателно окупирана от Турция и Гърция. Но Учителят отклонява този план на Чърчил.
към текста >>

26. Чужденци на Рила - палатката на французите

Като отива там започва да изпраща на френски негови публикации.
Михаил може да бъде само ученик на Учителя той е обикновен човек. Учителят казва открито не може човек в един живот да стане Учител. Пък това, което казва Учителят, аз го смятам за истина и затуй това не мога да го приема. Пък виж да ти кажа Михаил такъв какъвто го познавам, ех не можеше да бъде Учител. В.К.: Той е обикновен човек. Като отива там започва да изпраща на френски негови публикации. Е.А.: Във Франция когато отива той държи конферанс. И в началото е говорил много повече за Учителя. Описвал е живота на Изгрева, описвал е живота на езерата на хората от братството, говорил е за отделни лица, но е говорил само за онези които са имали добро отношение към него. Всички, които бяхме сдържани към него за тях дума не е обелвал. Сега това нито ме засяга, но не е обективен.
към текста >>

27. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Сравнете двете публикации.
6. Защо се провали курсът по Паневритмия и въвеждането й в българските училища - е описано много добре в «Изгревът», том I, стр. 506-507; том XV, стр. 343-344. 7. В «Изгревът», том XV, стр. 336-344, е публикуван материалът на Николай Дойнов «Паневритмията на Учителя и българският народ», въз основа на текста от 1978 г. и допълнения от магнетофонен запис. Сравнете двете публикации. 8. В последния ден от курса за учителите Весела Несторова отива при Учителя да вземат нотите и текстовете по Паневритмия, като малката «Паневритмия»с музикалния текст и думите е издадена през 1941 г. и я имат на склад на «Изгрева». «Определеното време за Паневритмията изтече» - е била последната дума на Учителя. Времето изтече и българските училища се разминаха с Паневритмията. И Учителят не е дал готовите отпечатани книжки по Паневритмия за учителите курсисти от Дианабад.
към текста >>

28. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №60

Тогава ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям салон, и така държаха се 3 сказки и една проповед, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това.
И освен него интересува се и цялото му семейство. През м. февруари т.г. беше дошъл един съботянин68. Протестантите не го допуснаха да проповядва в техния молитвен дом. Тогава ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям салон, и така държаха се 3 сказки и една проповед, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това. Протестантите останаха като попарени. Те не мислеха нещо да извършим ний. Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират. При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раздвижени.
към текста >>

29. Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна

Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел.
Това се вижда от протоколите на съборите, които могат да ни покажат самата истина. Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя. А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи. В тях е истината. Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.)Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с. Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г. в София (бел. състав.)
към текста >>

30. Учителя Петър Дънов е отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1902 г

той вече е познат на публиката.
Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се!
към текста >>

31. Учителя държи сказка по френология във Варна

той вече е познат на публиката.
Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се!
към текста >>

32. Учителя държи сказка по френология във Варна

той вече е познат на публиката.
Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се!
към текста >>

33. Учителя държи сказка по френология във Варна, хотел 'Централ'

той вече е познат на публиката.
Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се!
към текста >>

34. Учителя изнася публична сказка по френология в София

той вече е познат на публиката.
Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година
към текста >>

той вече е познат на публиката.
Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди. И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката. И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой на сп. “Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П. К. Дънов. И точно този подпис е в основата и на следващата блага изненада, която ви готвя. Е, първо тя мен споходи, разбира се!
към текста >>

35. Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

По-известно е изображението на цветен Пентаграм, показано в публикацията на Петър Вангелов (Фиг.3).
През годините картината е грижливо съхранявана навита на руло. Отворена е отново след промените у нас през 1990 г. и легитимирането на Братството. Сега е поставена в стаята на Учителя в културно-просветния Център на Общество „Бяло Братство” в София. Снимката на този Пентаграм може да се види върху корицата на второто издание на брошурата „Пентаграмът“ на издателство „Бяло Братство“ (София, 2013). По-известно е изображението на цветен Пентаграм, показано в публикацията на Петър Вангелов (Фиг.3). Използвано е на много места – може да се види днес в редица книги, както и като фотокартичка. Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно копие на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък. Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г. Това художествено копие е с по-малки размери. Цв. Щилиянова не е поставила подписа си.
към текста >>

Такава е версията и в публикацията на П.Вангелов „Мистериозна картина”.
Фиг.5 – УВЕЛИЧЕН подписа от Фиг.2 – „Ф. ШЛАМБОРА, 19/VІІІ 1922” Версията за художник на Пентаграма с име Ф. Шлятер, изказана за първи път от Боян Боев през педесетте години, се среща в редица съвременни книги, издадени през последните десетилетия. Тя може да се намери и в различни сайтове в Интернет, отнасящи се до Учителя Беинса Дуно и Бялото Братство. Такава е версията и в публикацията на П.Вангелов „Мистериозна картина”. Легендата за „ученик на Учителя, славянин, живеещ в Америка, който е следвал указанията на Учителя и е нарисувал образа му в Пентаграма във видение”, се поражда при свързването на неправилно разчетения подпис на художника с беседа на Учителя Петър Дънов от 28 юни 1923г., озаглавена „Божественото и човешкото” („Окултни лекции”, ООК, ІІ година). В нея Учителя разказва за личността на обущар на име Шлятер и неговата лечителска работа в Западна Америка. За лечителя Шлятер е отпечатана статия „Величайше чудо“ още през далечната 1905 година в кн. 6-а на сп. „Виделина” на д-р Г. Миркович.
към текста >>

От направените сравнения на публикациите през 1905, 1919 и 1923 година, става ясно, че окончателно можем да изоставим версията за Шлятер като автор на голямото цветно изображение на Пентаграма от 1922 година.
Учителя е разказал случката за обущаря-лечител Шлятер в тази беседа само като „отличен пример на послушание.” Фиг. 6. ИЗВЕСТИЕ за сказка на Петър К. Дънов на 5 ноември 1895 г. във Варна От направените сравнения на публикациите през 1905, 1919 и 1923 година, става ясно, че окончателно можем да изоставим версията за Шлятер като автор на голямото цветно изображение на Пентаграма от 1922 година. Потвърждение, че цветният Пентаграм не е нарисуван от Ф.Шлятер, а от Ф.Шламбора, намираме още в Опис на вещите на Учителя. Там е записано, че художникът на Пентаграма е Ф. Шламбора. Вещите от този Опис са били оставени в Заложна къща, за да бъдат продавани на търг през 1958 година. Тогава Бялото Братство е било разтурено от властите, а членовете му са били преследвани. (Вж. Забележка на стр.
към текста >>

36. Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя

За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.
Посетиха и нашия дом. От това първо посещение на Учителя у нас, спомням си само онова, което Ковачев след отпътуването на Учителя .казал на тати, какво казал Учителят за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове".През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове-семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Николови, Иван Котарови и др.През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона. За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен изнесените от канцелариите на Общинското управление 30-40 стола, наредени в две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др. Тук ще отбележа първата ми опитност, преживяна на тази сказка. Тогава бях на 11 години. Чувал бях от тати и от брат Ковачев, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето също бяха родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали действително Учителят може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: „Учителю, салонът е препълнен, не е ли вече време да започнеш сказката?
към текста >>

37. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

В този си вид се явявах пред публиката и започвах своя малък разказ за България, разнообразен с народни песни: “Недей ме пита”, Стоян, мами думаше”, “Луковитски моми” и други стари български песни.
“Започнах да пея сола в църквата на стария Търнър неделя сутрин. Пасомите, възрастни хора ме харесаха и се заинтересуваха от мен. “Какво интересно българско момиче” - казаха те и ме оглеждаха внимателно и любопитно. “Разкажи ни нещо за България” П аз започнах своята лекторска дейност в малкия град Кантон, която щеше да става все по-интензивна с времето. Обличах сукмана, слагах престилката с пафтите и обувах коравите кафяви цървулки. В този си вид се явявах пред публиката и започвах своя малък разказ за България, разнообразен с народни песни: “Недей ме пита”, Стоян, мами думаше”, “Луковитски моми” и други стари български песни. Пеех на вслушаната публика, която явно изразяваше възхищението си. А навсякъде в Америка има безброй клубове и общества, които търсят интересни сказчици и веднъж да не се прочуеш! Не слизах от вестницитe! ”... “Kaтo вас ли са българките? ”, ме питаха някои.
към текста >>

Пеех на вслушаната публика, която явно изразяваше възхищението си.
Пасомите, възрастни хора ме харесаха и се заинтересуваха от мен. “Какво интересно българско момиче” - казаха те и ме оглеждаха внимателно и любопитно. “Разкажи ни нещо за България” П аз започнах своята лекторска дейност в малкия град Кантон, която щеше да става все по-интензивна с времето. Обличах сукмана, слагах престилката с пафтите и обувах коравите кафяви цървулки. В този си вид се явявах пред публиката и започвах своя малък разказ за България, разнообразен с народни песни: “Недей ме пита”, Стоян, мами думаше”, “Луковитски моми” и други стари български песни. Пеех на вслушаната публика, която явно изразяваше възхищението си. А навсякъде в Америка има безброй клубове и общества, които търсят интересни сказчици и веднъж да не се прочуеш! Не слизах от вестницитe! ”... “Kaтo вас ли са българките? ”, ме питаха някои. - “Много пo-културни и издигнати от мен” - им отговарях.
към текста >>

38. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Но публиката си беше отишла.
Изпратиха го малцина. По негово желание. И той заживя в душите им по силата на великия закон на веригата. И Епилогът свърши. Запалиха се светлините в залата. Но публиката си беше отишла. Останал бе само един. Авторът на Мировата Драма. Учителят! Невидимият! Пътник в Големия Живот на Духа
към текста >>

39. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

Д-р Методи Константинов е автор на множество публикации на български и френски език, които го утвърждават като задълбочен изследовател с твърде широк спектър на научни търсения и му носят международно признание.
Един от най-ерудираните и образовани последователи на Учителя Петър Дънов. Методи Константинов следва философия в София и международно право в Полша, защитава докторат в Познанския университет. След завръщането си в България работи в Министерство на вътрешните работи и Министерство на финансите. Като директор на дирекция Пропаганда през 1943 г. е запознат с плана за депортиране на българските евреи до лагерите на смъртта и изиграва важна роля в спасяването им. Д-р Методи Константинов е автор на множество публикации на български и френски език, които го утвърждават като задълбочен изследовател с твърде широк спектър на научни търсения и му носят международно признание. Сред тях изпъкват съчинения с научен и езотеричен характер (“Световна астросоциология”, “Новата култура в ерата на Водолея” и др.). На 22 март 1922 г. Методи Константинов разпъва палатка на Баучеровата поляна и става първият заселник в селището на Бялото братство на „Изгрева”.източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г
към текста >>

40. Заминаване на Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя, 10 февруари 1979 г.

Д-р Методи Константинов е автор на множество публикации на български и френски език, които го утвърждават като задълбочен изследовател с твърде широк спектър на научни търсения и му носят международно признание.
Един от най-ерудираните и образовани последователи на Учителя Петър Дънов. Методи Константинов следва философия в София и международно право в Полша, защитава докторат в Познанския университет. След завръщането си в България работи в Министерство на вътрешните работи и Министерство на финансите. Като директор на дирекция Пропаганда през 1943 г. е запознат с плана за депортиране на българските евреи до лагерите на смъртта и изиграва важна роля в спасяването им. Д-р Методи Константинов е автор на множество публикации на български и френски език, които го утвърждават като задълбочен изследовател с твърде широк спектър на научни търсения и му носят международно признание. Сред тях изпъкват съчинения с научен и езотеричен характер (“Световна астросоциология”, “Новата култура в ерата на Водолея” и др.). На 22 март 1922 г. Методи Константинов разпъва палатка на Баучеровата поляна и става първият заселник в селището на Бялото братство на „Изгрева”.източник: из мултимедийния диск Духовният Учител Петър Дънов изд. Бяло Братство, 2009 г
към текста >>

41. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

От дома на неговите родители е обявено Илинденското въстание (1903) за освобождение на македонските българи от турско иго и е оповестена Крушовската република.
Развигор и листопад, есеистични фрагменти – 1984 г., Човешкото и над човешкото, есета – 1975 г. Прикачени миниатюри Георги Томалевски Георги Томалевски е роден в Крушово. От дома на неговите родители е обявено Илинденското въстание (1903) за освобождение на македонските българи от турско иго и е оповестена Крушовската република. Майка му леела куршуми, брат му Наум бил избран за кмет на Крушово в Първата световна война… Днес този дом е музей на Илинден и освободителната борба в Македония. Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в трудовете му „Душата на Македония”, „Крушовската република”, „Огнена земя” и др. След разгрома на въстанието, семейството му се преселва в София. Там младежът учи в Техническото училище и пише първите любовни и политически стихове и реплики срещу „господарите на деня”. Георги Томалевски завършва физико-математическия факултет на Софийския университет „Св.
към текста >>

Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в трудовете му „Душата на Македония”, „Крушовската република”, „Огнена земя” и др.
Прикачени миниатюри Георги Томалевски Георги Томалевски е роден в Крушово. От дома на неговите родители е обявено Илинденското въстание (1903) за освобождение на македонските българи от турско иго и е оповестена Крушовската република. Майка му леела куршуми, брат му Наум бил избран за кмет на Крушово в Първата световна война… Днес този дом е музей на Илинден и освободителната борба в Македония. Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в трудовете му „Душата на Македония”, „Крушовската република”, „Огнена земя” и др. След разгрома на въстанието, семейството му се преселва в София. Там младежът учи в Техническото училище и пише първите любовни и политически стихове и реплики срещу „господарите на деня”. Георги Томалевски завършва физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалности физика, астрономия, метеорология, математика… Плод на това обучение са „Астрономия за народа” с илюсрации от приятеля му проф. Илия Бешков, „Нашето звездно небе” съвмесно с проф.
към текста >>

Броят на публикациите в периодичния печат надхвърля 500.
Климент Охридски” със специалности физика, астрономия, метеорология, математика… Плод на това обучение са „Астрономия за народа” с илюсрации от приятеля му проф. Илия Бешков, „Нашето звездно небе” съвмесно с проф. Андрейчин, научно-популярен филм „Човекът и Вселената” в съавторство с композитора Димитър Грива, натурфилософските есета „Всекидневните чудеса”, от които в “Сказания за Новата Епоха” отпечатваме последните три: „Отделното в Цялото”, „Неравенството” и „Геометрия в мисълта”… В „Литературен глас”, „Вестник на жената”, „Мир”… се явяват отрано негови произведения, подписани с десетина псевдонима. Творческият му талант се изявява почти 7 десетилетия, като издава над 25 творби – есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки и др. Броят на публикациите в периодичния печат надхвърля 500. Майсторски той разкрива битието на българина, неговото родолюбие и здрав мироглед в: „Майстор Стоян Везенков”, „Воденските майстори”, „Мраморната чешма”, „Капитан Петко войвода – Кирияков”, „Вълшебен свят” (приказки) и др. Търсенето на тайните на живота довежда през 1922 година студента Томалевски в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно. Това поставя на преоценка целия му научно-философски мироглед и се отразява и върху творчеството му. Плод на тази трансформация са езотеричните книги: „По свещената пътека – отломки от часове на размисъл” (1926); „Псалми за живия Бог” (1929) – поеми в проза, посветени „На малцината, които поне веднъж са усетили ритъма на Неговото велико сърце”; „Човек, природа и Бог” (1934); „Вечната приказка” – повест (1937); „Безсмъртната” – роман (1939); „Сигнали” – есета, с които надниква „В лабиринта на човешката душа” (1940); „Всекидневните чудеса” – натурфилософски есета, водещи ни „в глъбините на вселената, на веществото, на мисълта”(1941); „Зодиак” – астрологични поеми (1943) и др. Томалевски е автор със широк спектър жанрове, но е с водеща позиция в есеистиката.
към текста >>

Той е извикан при тези, които тогава диктуват реда в Народна Република България, като е притиснат да сложи в услуга на комунистическия режим своя творчество.
Бруно, Шели, Кирил и Методи, както и с тези на „Човекът – Безсмъртният странник” и мн. др. Творческият гений на писател и проникновен учен издигат бързо Георги Томалевски по социалната стълба. Той работи като учител, директор на гимназия, директор на Висшето образование и културните институти в Министерството на просветата. После изведнъж е смъкнат от служебната йерархия, остава без работа, книгите му трудно се издават и то – с най-ниски хонорари. Какво се е случило? Той е извикан при тези, които тогава диктуват реда в Народна Република България, като е притиснат да сложи в услуга на комунистическия режим своя творчество. “Моите трудове са резултат на вдъхновение, което идва от по-високо от всяка земна власт и контрол. Затова ми е невъзможно да пиша книги по поръчение” – е категоричният отговор на писателя. Оттогава Георги Томалевски е обявен за опасен автор, отнети са му катедрите и средствата за изява, книгите му са спрени и стъпките му – следени. Това е духовна смърт за всеки творец. Но той не се предава.
към текста >>

Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в книгите му: “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Огнена земя” и др.
Крушево, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание (1903 г.). След потушаването на въстанието семейството му се пренася в София. През 1923 г. Георги Томалевски става активист на Крушевското братство на младежката организация на ВМРО. Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в книгите му: “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Огнена земя” и др. През 1925 г. той завършва физико-математическия факултет в Софийския университет “Климент Охридски”, но познанията си в тази област обогатява през целия си живот и това проличава най-вече от съдържанието на много от неговите есета. Но непосредствен резултат на университетското му образование са книгите: “Астрономия за народа”, с илюстрации от проф. Илия Бешков; “Нашето звездно небе”, съвместно с проф. Андрейчин и научно-популярният филм “Човекът и Вселената”, в съавторство с композитора Димитър Грива.
към текста >>

Случва се понякога заради идейните си и нравствени убеждения да остане без работа, да спрат публикация на негова книга или статия; но това не го пречупва, дори усмихнат се обръща към близките си с думите: “Загубих нещо от онова, което наричат земни придобивки, но пък спечелих малко духовен капитал.”
той завършва физико-математическия факултет в Софийския университет “Климент Охридски”, но познанията си в тази област обогатява през целия си живот и това проличава най-вече от съдържанието на много от неговите есета. Но непосредствен резултат на университетското му образование са книгите: “Астрономия за народа”, с илюстрации от проф. Илия Бешков; “Нашето звездно небе”, съвместно с проф. Андрейчин и научно-популярният филм “Човекът и Вселената”, в съавторство с композитора Димитър Грива. През живота си Георги Томалевски работи предимно по специалността си като учител по физика, за известно време е директор на гимназия, а също и директор на Отдела за висше образование и култура към Министерството на просветата. Случва се понякога заради идейните си и нравствени убеждения да остане без работа, да спрат публикация на негова книга или статия; но това не го пречупва, дори усмихнат се обръща към близките си с думите: “Загубих нещо от онова, което наричат земни придобивки, но пък спечелих малко духовен капитал.” Освен в сферата на природо-математическите науки, интересите на Георги Томалевски се простират и в света на литературата. Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на творчеството му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”. През 1922 г. Георги Томалевски се запознава с Учителя Петър Дънов, приет е като ученик в Младежкия окултен клас на Бялото Братство. Книгата му “Ачларската и русенската комуна”, също и романите: “Един съвременен Одисей”; “Един от учениците, Богомил Еремиев”, пресъздават конкретни случки, събития и типажи от живота на Бялото Братство на Изгрева и на първите комуни по онова време в България.
към текста >>

Въпреки всички препятствия, творческият талант на този писател се изявява пълноценно по времето на седем десетилетия, през които той издава над 25 книги с есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки, а броят на публикациите му в периодичния печат надхвърля 500.
Така той създава множество белетристични творби, като водещо място в жанровото разнообразие на творчеството му заемат есетата, част от които той определя като “научни с литературен вкус”. През 1922 г. Георги Томалевски се запознава с Учителя Петър Дънов, приет е като ученик в Младежкия окултен клас на Бялото Братство. Книгата му “Ачларската и русенската комуна”, също и романите: “Един съвременен Одисей”; “Един от учениците, Богомил Еремиев”, пресъздават конкретни случки, събития и типажи от живота на Бялото Братство на Изгрева и на първите комуни по онова време в България. Георги Томалевски е и един от основателите на списание “Житно зърно” през 1924 година. Въпреки всички препятствия, творческият талант на този писател се изявява пълноценно по времето на седем десетилетия, през които той издава над 25 книги с есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки, а броят на публикациите му в периодичния печат надхвърля 500. В творчеството си, богато на теми и проблеми, Томалевски се вглежда и в битието на българина, разкрива неговото родолюбие, мъдрия му поглед към света, здравата му нравственост. Георги Томалевски си заминава си от този свят на 91-годишна възраст, като оставя след себе си един богат и смислен житейски и творчески път. ___________________________ Източник: Вестник Братски живот бр.85) Когато радостта и мъдростта се докоснат
към текста >>

“По свещената пътека”, “(Цветя сред тръни”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред тръни”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др.
Г. Томалевски Из “всекидневните чудеса” Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик. Те са убедени, че неговите произведения ще вдъхновяват нови поколения читатели и всякога ще ги учат на добро, на любов, на красота. Г. Томалевски е издал е 19 белетристични и есеистични книги. “По свещената пътека”, “(Цветя сред тръни”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред тръни”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др. Г. Томалевски се роди и живя като космополит. Той се чувстваше през целия си живот като гражданин на света. Знаеше откъде идва и какво търси тук на Земята. Но не бе от нея. Подсказа ни го в една от своите поеми:“От слънцето дойдохме и слънчевата радост дирим...” Само в тази слънчева радост можеше да се осъществи един оригинален творец, един певец на словото, какъвто беше Георги Томалевски.
към текста >>

42. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Разбира се там имаше една публика, която избухна след като чу когато един баритон, много хубаво пя, не помня точно какво беше.
В: Конферансие необходимо ли е? То е едно концертно изпълнение. Д: Виж какво, зависи. Ако е например, когато хорът, камерният "Кукузел" даде концерт във Вен Сен при препълнена Базилика, аз помолих конферансието да каже да не се ръкопляска между отделните песни. Тази музика не е за ръкопляскане и ефекта беше много поразителен. Разбира се там имаше една публика, която избухна след като чу когато един баритон, много хубаво пя, не помня точно какво беше. И виж какво сега, концертът изнасян за духовна музика е много особена атмосферата, тя е неповторима. Например, един и същи артист по различни начини и различни състояния ще преживее и ще създаде при различни случаи нови нюанси в своите изпълнения. Той не може да се повтори. И друго нещо, зависи какъв е контакта, зависи от публиката. Една публика може да въодушеви един артист.
към текста >>

И друго нещо, зависи какъв е контакта, зависи от публиката.
Тази музика не е за ръкопляскане и ефекта беше много поразителен. Разбира се там имаше една публика, която избухна след като чу когато един баритон, много хубаво пя, не помня точно какво беше. И виж какво сега, концертът изнасян за духовна музика е много особена атмосферата, тя е неповторима. Например, един и същи артист по различни начини и различни състояния ще преживее и ще създаде при различни случаи нови нюанси в своите изпълнения. Той не може да се повтори. И друго нещо, зависи какъв е контакта, зависи от публиката. Една публика може да въодушеви един артист. Ако създаде контакта, може да стане една такава хубава работа, че неповторима да бъде. Някой път може да не се получи, това е много нормално за всякой един концерт. Но за концертно изпълнение трябва да се подберат песните, не всички стават. Но ако трябва да се събираме така в името на Учителя, то е вече съвсем друго.
към текста >>

Една публика може да въодушеви един артист.
Разбира се там имаше една публика, която избухна след като чу когато един баритон, много хубаво пя, не помня точно какво беше. И виж какво сега, концертът изнасян за духовна музика е много особена атмосферата, тя е неповторима. Например, един и същи артист по различни начини и различни състояния ще преживее и ще създаде при различни случаи нови нюанси в своите изпълнения. Той не може да се повтори. И друго нещо, зависи какъв е контакта, зависи от публиката. Една публика може да въодушеви един артист. Ако създаде контакта, може да стане една такава хубава работа, че неповторима да бъде. Някой път може да не се получи, това е много нормално за всякой един концерт. Но за концертно изпълнение трябва да се подберат песните, не всички стават. Но ако трябва да се събираме така в името на Учителя, то е вече съвсем друго. Там ние сами без да решаваме, без програма запяваме и почваме всичките и това нещо е много хубаво.
към текста >>

43. Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя

Ангелите и невидимият свят са моята публика.
Музиката е една, само че е различно преведена. - Учителю, Словото ли се е родило по-рано, или музиката? - Първичното слово, това е музиката. - Учителю, вие като сте велик Учител, бихте ли играли на сцената като артист? - И аз играя роля. Ангелите и невидимият свят са моята публика. Не ми е позволено да направя ни най-малката погрешка. - Учителю, кое изкуство е по-старо, вокалното ли, или инструменталното? - Вокалното изкуство, пеенето е играло важна роля още от дълбока древност. Вокалната музика е много по-стара от инструменталната. - Учителю, кои са първите качества на ученика?
към текста >>

Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал.
А тя можеше да има изключителна кариера, да има дом, голяма пенсия и да бъде материално добре обезпечена. Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия. Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които аз не пожелах да извадя, защото имах друг план. Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал. Веднъж, в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов, Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечата разговорите на Цветана с Учителя. Обясних му, че съм работил с нея шест месеца, че това е един огромен материал и че трябват най-малко три години, да се прехвърлят на машинописен текст магнетофонните й записи и да се обработи нейния материал. Той се изненада и ме попита, не могат ли да се издадат само нейните разговори. Отговорих, че ще се осакати и провали цялата работа. Обясних му, че на този етап аз не мога да издам нейните неща, защото имам друг план с нея.
към текста >>

44. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

"Борис Георгиев е искал публиката да възприема картините му и чрез неговото слово.
Акцент в изкуството му са човекът и природата, духовният растеж, далеч от всяка агресия и деформация. Приятелството му с Николай Рьорих, скулптора Андрей Николов, кардинал Мери дел Вал, Алберт Айнщайн, Борис Христов, Петър Дънов, Владимир Димитров-Майстора, Стефан Митов, семейство Владигерови, Ромен Ролан, Махатма Ганди и други представители на духовната култура е увековечено в поредица от портрети, подписани с „Борис Георгиев от Варна" (Boris Georgiev di Varna). “Портретите на Борис Георгиев се доближават до естетиката на италианския ренесанс и неслучайно се намира сходство между неговите съвършени рисунки и изкуството на Леонардо да Винчи," смята изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева. "Борис Георгиев е искал публиката да възприема картините му и чрез неговото слово. Той е виждал в изкуството си изповед, книга на живота си. Бил е своеборазен посланик на доброто, изпълнен с идеализъм. Той е бил харизматична личност, скромен, състрадателен, артистичен и най-малко егоистичният човек, както го определят италианците”, допълва г-жа Рачева. Харизмата на художника витае и в картините му. Идеализъм, който не пасва на техничния и агресивен 21 век.
към текста >>

45. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

Но тази публикация остана скрита от българите, понеже беше на френски и лично той си я беше превел.
И на Него ще се молиш и ще търсиш от Него подкрепа.- Той ме гледа учудено:- Откъде това знаеш, ти си млад за тези откровения.- Млад съм, но това го знам още от памтивека.Той се усмихва, става и ме тупа по рамото. И наистина му публикуваха статията на френски език в една поредица на БАН (Българска академия на науките), в кн. 3 на академичното издание «Etudes balcaniques» от 1969 г. Аз я имам тази статия на френски език, като документ от неговите борби.3. Борис Рогев беше много щастлив, че може да пробие тази Бастилия, наречена БАН. Но тази публикация остана скрита от българите, понеже беше на френски и лично той си я беше превел. Започна нова борба, за да може да се публикува неговата монография на български език. Отново се срещаме. Казвам му:- Беше направен първият пробив.- Така ли смяташ? - Не смятам аз, но решението е вече взето и се чака времето да се изпълни.- Чие решението? - На Този, на Когото вечер изпращаш своите молитви.Идва насълзен и ме тупа по рамото.
към текста >>

После създадоха икономическа империя СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ), която обединяваше СССР, България, Румъния, Полша, Чехословакия, Унгария и ГДР (половината територия на Германия, окупирана от войските на СССР, на която бе създадена Германската Демократична република, управлявана от комунистите).
А трябваше на обикновен език да обясни по-подробно, за да ни стане толкова ясно, както на древните българи, които са боравели с юртите по знание, дадено за тях от посветените! 12. А сега ще ви дам най-голямото доказателство какво е представлявал Борис Рогев като математик и учен. По времето на социализма 1945-1990 г. действуваше империята на СССР. Те бяха създали своя военна империя. После създадоха икономическа империя СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ), която обединяваше СССР, България, Румъния, Полша, Чехословакия, Унгария и ГДР (половината територия на Германия, окупирана от войските на СССР, на която бе създадена Германската Демократична република, управлявана от комунистите). И тази икономическа империя има свои проблеми и задачи за разрешаване. За да се управлява, трябват знания, трябват изчисления и още много неща. Тогава правителството на СССР задава една икономическа задача на съветската Академия, да я разреши. Умуват, решават математически, но нищо не излиза. Тогава решават да потърсят други математици.
към текста >>

Как се е добрала до идеята да събере всички публикации, отнасящи се до тази монография -т я си знае.
Аз бях и последният, десетият човек, който реализира неговата идея. А сега ще говорим за другите, които са в тази верига. Без тях нямаше да се осъществи нищо. Не трябва и не бива да ги пропуснем.17. Този човек, който подготви този материал, беше Видка Николова. Как се е добрала до идеята да събере всички публикации, отнасящи се до тази монография -т я си знае. Преминала е през много етапи на невероятно съпротивление от онези сили, които бяха срещу тази книга. Тези сили и днес съществуват. Тя употреби много усилия да убеди сина и дъщерята на Борис Рогев да дадат разрешение да се направи второ издание на тази монография с подготвения материал лично от него за българската юрта. Но те защищаваха своите авторски права. Но тази книга е издадена от БАН и авторските права принадлежат на БАН.
към текста >>

Ето защо настоящата публикация е точно на времето си.
Но те защищаваха своите авторски права. Но тази книга е издадена от БАН и авторските права принадлежат на БАН. А за да се издаде, трябва да се финансира. И после, няма да има българин, който да иска да си я купи. А да я прочете, това е изключено в настоящото време на днешните българи.18. Ето защо настоящата публикация е точно на времето си. Тя ще въведе читателите на «Изгревът» за всички статии, излезли навремето за монографията на Борис Рогев. Този материал, лично подготвен с голямо старание от Видка Николова, ми беше предаден преди 3 години, беше опакован и чакаше времето си да влезе в някой от томовете на «Изгревът». Понякога с ръцете си взимах опакования материал за онзи том от «Изгревът», който подготвях, и виждах как опакованият пакет на Борис Рогев се подхвърля насам-натам. Навеждах се, взимах го, поставях го на строго определено място в един кашон. Когато по-късно отварях този кашон, чувах как някой стене и въздиша от него.
към текста >>

И ето тях предлагаме за публикация.21 .
Беше се жертвал за делото на Учителя чрез издаването на Песнарката песните на Учителя Дънов.20. През месец август 2006 г. бях приет от Добромир, сина на Борис Рогев, в техния дом. Обясних му и му показах чрез «Изгревът» том XXII за какво ми трябват снимките на Рогев. Любезната съпруга на Добромир ми гласува доверие дадоха ми възможност да си избера подходящи снимки. И ето тях предлагаме за публикация.21 . Този материал изобщо не бях го поглеждал от 1974 г., когато излезе книжката на Рогев. Тогава нищо не разбрах. Ето сега, на 16,17,18 март 2006 г. прегледах публикацията, подготвена от Видка Николова. Всичко беше заключено с големи катинари и бе невъзможно да се влезе и разбере за какво става дума.
към текста >>

прегледах публикацията, подготвена от Видка Николова.
Любезната съпруга на Добромир ми гласува доверие дадоха ми възможност да си избера подходящи снимки. И ето тях предлагаме за публикация.21 . Този материал изобщо не бях го поглеждал от 1974 г., когато излезе книжката на Рогев. Тогава нищо не разбрах. Ето сега, на 16,17,18 март 2006 г. прегледах публикацията, подготвена от Видка Николова. Всичко беше заключено с големи катинари и бе невъзможно да се влезе и разбере за какво става дума. Постепенно се отвори съзнанието ми, дойде Светлина в него и с други очи започнах да го чета. Прегледах всички статии. Не съм променил нито ред. Единствено сложих заглавията на всяка отделна публикация, номерирах ги и трябваше да ги закача за веригата на «Изгревът».
към текста >>

Единствено сложих заглавията на всяка отделна публикация, номерирах ги и трябваше да ги закача за веригата на «Изгревът».
прегледах публикацията, подготвена от Видка Николова. Всичко беше заключено с големи катинари и бе невъзможно да се влезе и разбере за какво става дума. Постепенно се отвори съзнанието ми, дойде Светлина в него и с други очи започнах да го чета. Прегледах всички статии. Не съм променил нито ред. Единствено сложих заглавията на всяка отделна публикация, номерирах ги и трябваше да ги закача за веригата на «Изгревът». Всяка статия представляваше построена къща, наредени една до друга, но бяха тъмни, защото бяха без електрически ток. Тогава взех една стълба, поставих електрически стълб пред всяка къща, свързах ги с жиците на електрическата система на «Изгревът». После пуснах космическия електрически ток на «Изгревът», той премина през всички къщи и статии, и те светнаха. Бяха осветени от духовната светлина на «Изгревът». Е, сега могат да се четат тези статии с отворени очи.
към текста >>

И когато бе закачена тази публикация на Видка Николова за космическия ток на «Изгревът», тя не само се освети, но тя ми проговори.
Тогава взех една стълба, поставих електрически стълб пред всяка къща, свързах ги с жиците на електрическата система на «Изгревът». После пуснах космическия електрически ток на «Изгревът», той премина през всички къщи и статии, и те светнаха. Бяха осветени от духовната светлина на «Изгревът». Е, сега могат да се четат тези статии с отворени очи. И то от онези, които имат такива очи.22. И когато бе закачена тази публикация на Видка Николова за космическия ток на «Изгревът», тя не само се освети, но тя ми проговори. Разбира се, говореше онзи, който ръководеше «Изгревът» от Невидимия свят. «А сега направи и напиши своите бележки, за да се разбере за какво става дума.» И аз седнах и ги написах. Представям ги.23. Видка Николова ми гласува доверие и ми предаде целия си труд за публикация в «Изгревът». На друго място той няма къде да се публикува.
към текста >>

Видка Николова ми гласува доверие и ми предаде целия си труд за публикация в «Изгревът».
И то от онези, които имат такива очи.22. И когато бе закачена тази публикация на Видка Николова за космическия ток на «Изгревът», тя не само се освети, но тя ми проговори. Разбира се, говореше онзи, който ръководеше «Изгревът» от Невидимия свят. «А сега направи и напиши своите бележки, за да се разбере за какво става дума.» И аз седнах и ги написах. Представям ги.23. Видка Николова ми гласува доверие и ми предаде целия си труд за публикация в «Изгревът». На друго място той няма къде да се публикува. И няма кой да го чете. А тук е вече осветен от друга светлина и който желае, ще може да го чете. А Видка Николова съхранява тази монография, на която лично Борис Рогев си е правил допълнителни бележки. Ето това трябва да се фотографира или да се сканира и да се издаде.
към текста >>

46. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

В началото на 1934 обаче изведнъж откриваме колко много е пораснало самочувствието му на критик; горе-долу по това време той започва да подписва спорадичните си публикации в периодичния печат с помпозния псевдоним Боян Магът.
И докато в първите няколко години обръщенията към нея: „Майче“, „Мило майче“, крият отчетлив елемент на двусмисленост, откъм края на 1932 г. образът на майката-закрилница става все по-буквален в писмата на Бони. Започват и метаморфозите в поведението на младия мъж. Отначало той възприема М. Белчева като безусловен авторитет в поетическото изкуство, като желан възпитател на собствените му опити в словото. В началото на 1934 обаче изведнъж откриваме колко много е пораснало самочувствието му на критик; горе-долу по това време той започва да подписва спорадичните си публикации в периодичния печат с помпозния псевдоним Боян Магът. Самата М. Белчева (която едва ли се е чувствала комфортно в ролята на учител) бързо се плъзва в познатата роля на ученик. Тя очевидно е започнала да изпраща собствените си новонаписани стихотворения за инспекция от младия мъж, защото в негово писмо от 25 февруари 1934 г. вече можем да прочетем: „Син божи“ е без настроение, много мислена и римата боде.
към текста >>

47. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

В началото на 1934 обаче изведнъж откриваме колко много е пораснало самочувствието му на критик; горе-долу по това време той започва да подписва спорадичните си публикации в периодичния печат с помпозния псевдоним Боян Магът.
И докато в първите няколко години обръщенията към нея: „Майче“, „Мило майче“, крият отчетлив елемент на двусмисленост, откъм края на 1932 г. образът на майката-закрилница става все по-буквален в писмата на Бони. Започват и метаморфозите в поведението на младия мъж. Отначало той възприема М. Белчева като безусловен авторитет в поетическото изкуство, като желан възпитател на собствените му опити в словото. В началото на 1934 обаче изведнъж откриваме колко много е пораснало самочувствието му на критик; горе-долу по това време той започва да подписва спорадичните си публикации в периодичния печат с помпозния псевдоним Боян Магът. Самата М. Белчева (която едва ли се е чувствала комфортно в ролята на учител) бързо се плъзва в познатата роля на ученик. Тя очевидно е започнала да изпраща собствените си новонаписани стихотворения за инспекция от младия мъж, защото в негово писмо от 25 февруари 1934 г. вече можем да прочетем: „Син божи“ е без настроение, много мислена и римата боде.
към текста >>

48. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Още в първата си самостоятелна публикация – малка брошура върху „Живите сили на Слънцето“ (1926 г.), проличава както неговата научна подготовка, така и блестящите му полемични качества.
Изгревът - Том 22 Георги Радев - ученият Георги Радев ще остане в душите и сърцата на поколенията с безпределната си всеотдайност и работа по списание „Житно Зърно“ като негов главен редактор. Една част от статиите му там, третиращи най-различни проблеми в окултна светлина, са издадени в сборника „Пътят на звездата“. Математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани, тези статии ще бъдат образец на език и стил на бъдещето и ще държат автора им на едно от първите места между българските есеисти. Още в първата си самостоятелна публикация – малка брошура върху „Живите сили на Слънцето“ (1926 г.), проличава както неговата научна подготовка, така и блестящите му полемични качества. По късно тези статии са издадени под името „В царството на живата Природа“. С книгите си „Учителят говори“ и „Живот за Цялото“ Георги Радев пръв на наша почва посочва два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Той опитва един метод за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списание „Житно Зърно“ материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии именно по-късно се ражда „Живот за Цялото“. Част от неговите характерологични проучвания са издадени под заглавие „Лица и Души“, една твърде интересна работа, която му донася ласкав отзив на проф.
към текста >>

49. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Ролан и др.Същевременно той преминава и към оригинално творчество.Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор.
От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си.Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия, религия и изкуство.Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си. Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология" от Сефариал, „Хирология" от Вреде, „Четене на характера" от Дюрвил, „Занони" от Б. Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др.Същевременно той преминава и към оригинално творчество.Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувстваше в своята стихия. Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита.Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно" заедно с главната тежест на техническата работа около него.И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно" е минавало за едно от най-сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно место на качествата на главния му редактор.Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно Зърно" е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае.
към текста >>

50. Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм

По-известно е изображението на цветен Пентаграм, показано в публикацията на Петър Вангелов (Фиг.3).
През годините картината е грижливо съхранявана навита на руло. Отворена е отново след промените у нас през 1990 г. и легитимирането на Братството. Сега е поставена в стаята на Учителя в културно-просветния Център на Общество „Бяло Братство” в София. Снимката на този Пентаграм може да се види върху корицата на второто издание на брошурата „Пентаграмът“ на издателство „Бяло Братство“ (София, 2013). По-известно е изображението на цветен Пентаграм, показано в публикацията на Петър Вангелов (Фиг.3). Използвано е на много места – може да се види днес в редица книги, както и като фотокартичка. Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно копие на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък. Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г. Това художествено копие е с по-малки размери. Цв. Щилиянова не е поставила подписа си.
към текста >>

Такава е версията и в публикацията на П.Вангелов „Мистериозна картина”.
Фиг.5 – УВЕЛИЧЕН подписа от Фиг.2 – „Ф. ШЛАМБОРА, 19/VІІІ 1922” Версията за художник на Пентаграма с име Ф. Шлятер, изказана за първи път от Боян Боев през педесетте години, се среща в редица съвременни книги, издадени през последните десетилетия. Тя може да се намери и в различни сайтове в Интернет, отнасящи се до Учителя Беинса Дуно и Бялото Братство. Такава е версията и в публикацията на П.Вангелов „Мистериозна картина”. Легендата за „ученик на Учителя, славянин, живеещ в Америка, който е следвал указанията на Учителя и е нарисувал образа му в Пентаграма във видение”, се поражда при свързването на неправилно разчетения подпис на художника с беседа на Учителя Петър Дънов от 28 юни 1923г., озаглавена „Божественото и човешкото” („Окултни лекции”, ООК, ІІ година). В нея Учителя разказва за личността на обущар на име Шлятер и неговата лечителска работа в Западна Америка. За лечителя Шлятер е отпечатана статия „Величайше чудо“ още през далечната 1905 година в кн. 6-а на сп. „Виделина” на д-р Г. Миркович.
към текста >>

От направените сравнения на публикациите през 1905, 1919 и 1923 година, става ясно, че окончателно можем да изоставим версията за Шлятер като автор на голямото цветно изображение на Пентаграма от 1922 година.
Учителя е разказал случката за обущаря-лечител Шлятер в тази беседа само като „отличен пример на послушание.” Фиг. 6. ИЗВЕСТИЕ за сказка на Петър К. Дънов на 5 ноември 1895 г. във Варна От направените сравнения на публикациите през 1905, 1919 и 1923 година, става ясно, че окончателно можем да изоставим версията за Шлятер като автор на голямото цветно изображение на Пентаграма от 1922 година. Потвърждение, че цветният Пентаграм не е нарисуван от Ф.Шлятер, а от Ф.Шламбора, намираме още в Опис на вещите на Учителя. Там е записано, че художникът на Пентаграма е Ф. Шламбора. Вещите от този Опис са били оставени в Заложна къща, за да бъдат продавани на търг през 1958 година. Тогава Бялото Братство е било разтурено от властите, а членовете му са били преследвани. (Вж. Забележка на стр.
към текста >>

51. Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя

Концертът завърши с песента “Братство, единство”, изпълнена вдъхновено от всички участници в концерта и от публиката.
Той израства и оформя своя мироглед и укрепва духовно в светлината на идеите на Бялото Братство, които Учителя започва да разпространява в България в началото на 20-и век. Песните на Марин Камбуров са вдъхновени от Словото на Учителя. Тематиката им е разнообразна, но основно се очертават няколко направления: песни за Бога, песни, посветени на Учителя, песни молитви, песни за Природата, песни – послания към слушателите. Посланията са житейски мъдрости, философски прозрения, от които всеки може да намери нещо за себе си. В концерта участваха приятели – почитатели на песните на Марин Камбуров: Добринка Ставрева, Петър Ганев, вокална група от Сливен с ръководител Благовеста Кирилова; хор “Дъга” от Пловдив с ръководител Надежда Табакова; Вяра Блажева – студентка от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, специалност “Народно пеене”; Иво Бонев – музикален редактор на песенния сборник “Един живот с песен”; семейството на автора: Стефка Делкинова – дъщеря, Бояна Андреева – внучка, и Даниела Делкинова – правнучка. Концертът завърши с песента “Братство, единство”, изпълнена вдъхновено от всички участници в концерта и от публиката. Атмосферата на братство и сърдечност достави радост на всички. Стефка Делкинова Източник: Вестник Братски живот бр.70
към текста >>

52. Упражнение за работа с мислите, дадено от Учителя в лекцията 'Живот и радост'

Онези отвън ще бъдат публика, които няма да вземат участие.
Тогава спасението на света е дошло вече.Ще ви дам една задача за една седмица; за ЕДНА СЕДМИЦА, всяка сутрин като се събудите да определите каква мисъл имате? – За какво сте помислили? Онези, които ще вземат участие, да си вдигнат ръката. А който няма да вземе участие, да не си вдига ръката. Това ще направим, за да не се къса конецът, веригата. Онези отвън ще бъдат публика, които няма да вземат участие. Щом станете сутринта, най-точно ще опишете за какво сте помислили. Ако сте помислили за едно, няма да помислите за друго; ако сте помислили за дъгата, ще пишете, че сте помислили за нея. Ще пишете точно това, за което сте мислил. Ще видим на колцина от вас е дошла мисълта за Бога. Във вас се засягат личните чувства.
към текста >>

НАГОРЕ

0.1506130695343