Търсене в текстове за 'Публика'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 169 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр.
За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни. Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото. Хендел почнал да пее, преди да почне да говори.
към текста >>

2. Списанието PDF Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение).
Но и в единия и в другия случай, и общите и местните условия, налагат една задружна и координирана работа на всички ратници за новото. Да се говори за пълно обединение и сливане на всички нови разбирания е очевидно абсурд. Това, което може да се направи обаче, мислим че е по-голяма взаимна толерантност, сближение и опознаване и то не на почвата на различията, а на онова, което е общо за всички. В тоя дух се получи и в редакцията един „Позив за свободно сдружение на духовните течения", подписан от известни наши и чужди общественици и ратници за Новото. По липса на място, тук предаваме само края на позива, който съдържа пет по-конкретни предложения. 1. Уреждат се в София и в други градове и села, където се образуват клонове от Свободното сдружение на духовните течения, клубове за непосредствено сближение на представителите на различните духовни и религиозни течения и за общение, при което реда на събранията в тези клубове се набелязва по следния начин: в началото сказка, реферат или беседа от представител на някое определено течение; след сказката – въпроси от публиката и отговори от сказчика, като се изключват всякакви спорове; в заключителната част – изпълнение на произведения от всесветското религиозно изкуство (художествено четене, музика, пение). При това не се предрешава въпросът за събрания от друг тип, който може да бъде предложен било от сдружението изцяло, било от организаторите на събранието от тази или онази отделна група. 2. Уреждане религиозно-философска библиотека за членовете на сдружението, с отдели по всички области на религията и въобще на духовното знание. 3. Издаване бюлетин или печатан орган на сдружението, който да се разпраща на всички, встъпили в него организации и лица, със сведения за духовно-религиозното движение във всички страни и хроника на сдружението. 4. Свикване на събори от представители на разните духовни и религиозни течения, отначало в повече или по-малко широк мащаб, а после и международни. 5. Обединение на всички встъпили в Сдружението организации и лица в някои дела, които представят от себе си практическо осъществяване на върховния закон на любовта.
към текста >>

3. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика.
Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета.
към текста >>

Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката.
Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката. Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една върху друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре. 3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел. 5.Да се разпознаят монетите и тяхното взаимно положение, турени на края на телта и далеч от нея 30 см., вътре в кутията. 6.
към текста >>

4. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън.
Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св. Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян. Може да стане същото и с нестинарите, макар те да не са се хванали на хорото. Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня. „Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън. Гайдите свирят, тъпаните гърмят и нестинарите скачат по такт из огъня. Ако иска да предскаже нещо, смахва с ръка да спрат гайдите и тъпаните". Нестинарят играе докато лицето му почне да добива обикновеното си изражение и „почне да му припаря". Тогава, според Русев, той тайно излизал от огъня и нагазвал калта с разлятата вода. През целия м.
към текста >>

5. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Може би техните произведения ще се харесат на жадната за сензации публика, но ще имат ли те по-голяма стойност, ще бъдат ли завещани на бъдещите векове като откровение от един по-виеш свят, като разкриване на висши истини?
Нека вземем един пример: художественото творчество. Казаното по-горе се отнася и за художественото творчество. Мнозина, които боравят с изкуството, не подозират това. Напр. има „художници", „поети", които живеят обикновен живот, с обикновените си мисли и желания и искат да творят! Да, те творят, но какви произведения! Може би техните произведения ще се харесат на жадната за сензации публика, но ще имат ли те по-голяма стойност, ще бъдат ли завещани на бъдещите векове като откровение от един по-виеш свят, като разкриване на висши истини? Колко от днешните художествени произведения, било в областта на музиката, било в областта на живописта, скулптурата, поезията ще бъдат завещани на бъдещите векове? Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов! " Само така те ще могат да творят! Любовта към Бога включва любовта към всички същества. Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си.
към текста >>

6. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно.
Както показва заглавието и признава сам авторът, тази книга е само началото на бъдещето по-обстойно проучване учението и историята на богомилството. Книгата е съставена от увод, в който се прави кратко изложение на учението и мястото на богомилството в другите верски системи – в две части. Първата част разглежда богомилските книги, а втората – дуалистичните български народни легенди. Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно. То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”. Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно. Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна. Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на увода на книгата. „Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама!
към текста >>

7. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

След като извади ножа от раната, той може да попречи на кръвта да тече, или пък по желанието на публиката, да ускори кръвотечението.
Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград. Там той подробно изучава факирската доктрина, като същевременно готви докторат по медицина, която бляскаво завършва. Той може, чрез силата на волята си, да овладее нервите си до такава степен, че става безчувствен към всека болка. Тара бей показва това, като набожда с игли, с нож, със стъкла ръцете си, краката си, врата си. След като извади ножа от раната, той може да попречи на кръвта да тече, или пък по желанието на публиката, да ускори кръвотечението. По негова воля също, пулсът му може да прави от 50 до 180 туптения, все тъй равномерно и ритмично. Тара бей се поставя в състоянието на каталепсия. Тогава той се оставя да бъде погребан и да го държат така толкова, колкото желаят. През 1923 год. в Турция, той е стоял така заровен цял месец, В Рим полицията не е позволила експериментът да продължава повече от половин час.
към текста >>

След като ме наблюдава известно време, казва ми, че винаги журналистите са го представлявали твърде зле на публиката - третирали го като един обикновен фокусник, който се старае само да изненадва и учудва тълпата.
Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе. Тара бей не е индус, а е египтянин. Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин. Двама секретари, млади като него го придружават. Разговора се води леко на френски. След като ме наблюдава известно време, казва ми, че винаги журналистите са го представлявали твърде зле на публиката - третирали го като един обикновен фокусник, който се старае само да изненадва и учудва тълпата. — Аз съвсем не съм окултист. Аз съм само един учен, или най-малко старая се да стана такъв, чрез една наука, която е още в пелените си, - наука за духовните сили; отношението на физиката към морала, на материята към духа, този е проблемът, който аз искам да сложа пред учените на запада. Аз за себе си още не съм разрешил този вечен проблем; аз го излагам само чрез феномените, които съм успял да наблюдавам върху своя собствен физически организъм. „Но вярно ли е, че вие се наранявате и по ваше собствено желание спирате кръвотечението, и даже моментално от раните ви остават само белезите? ” „Да, аз правя това.
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Известен е на публиката интересът към изследванията на руския биолог Гурвич върху така наречените „жизнени лъчи".
В Е С Т И МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ, опити на италианския професор Кауцамали. Резултатите от тези опити са изложени в една статия от италианското списание „Метапсихически преглед". Известен е на публиката интересът към изследванията на руския биолог Гурвич върху така наречените „жизнени лъчи". Той открил, че живите клетки отделят лъчи от порядъка на ултравиолетовите лъчи в спектъра. Макар и твърде мъчно уловими поради своята малка сила, Гурвич успял да установи въздействието на тия нови лъчи върху други клетки. Не по-малък е обаче интересът, който предизвиква откритието на Кауцамали. Той е правил опитите си с нервно болни индивиди и то в моменти на припадъци и халюцинации, защото тогава дейността на нервната система е най-усилена. Поставял ги е в специална, по възможност пълно изолирана металична стая, предпазена от електромагнитни влияния.
към текста >>

Каслан — опити върху научна астрология; Пол Шоаснард (Фламбарт) — Дефиниция и основа на научната астрология; Патрис Женти — Мирова астрология; Мажи Орелиус — Часова астрология; Д-р Веронес — Медицинска астрология; Марк — Председателите на Френската република пред Астрологията.
Вероятно, когато последните се разболеят, те полагат всички усилия и се стараят по-скоро да ги излекуват. ФРАНЦУЗКОТО СПИСННИЕ „Льо Воал д'Изис” е посветило последните си два броя специално на Астрологията. Най-видните астролози в Франция, ала и някои чуждестранни астролози са дали ред интересни статии, заглавията на някои от които даваме тук: Силв. Раебюк — Астролозите през вековете; Г. Рамос — Съвременното състояние на астрологията; Е. Каслан — опити върху научна астрология; Пол Шоаснард (Фламбарт) — Дефиниция и основа на научната астрология; Патрис Женти — Мирова астрология; Мажи Орелиус — Часова астрология; Д-р Веронес — Медицинска астрология; Марк — Председателите на Френската република пред Астрологията. Бъдещето на Думерг, Д-р Ф. И. Кронстром — Звездното влияние според Тихо Брахе. Радостно е да се констатира, че едни учени, които са минали през строгата школа на френската политехника и могат да се изкачват по най-високите върхове на съвременната научна мисъл работят с такава трезва енергия в полето на научната астрология. Като чете човек редовете на тия просветени мъже, вижда как властно и неотразимо със силата на изгряващия ден ще се наложи стройната наука на звездите, за да помогне на ослепялото човечество да намери своя път, начертан тъй вещо в звездното Небе. ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ НА НЕМСКИ.
към текста >>

9. Уводни думи към окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Върху него привличам и непрестанно ще привличам вниманието на нашите съмишленици на публиката и на авторитетите на тази страна.
Не съм аз, който ще си губя времето да им противореча, нито да ги чета, защото опитах посредствеността на суетните им речи... Това. което е важно в случая, то е фактът. с който г. Кастло формулира теориите си. Фактът е, който подкрепя и ще подкрепя читателите на „Химическа революция". Върху него привличам и непрестанно ще привличам вниманието на нашите съмишленици на публиката и на авторитетите на тази страна. И на едните и на другите аз казвам, че не е възможно те да търпят по-дълго учените на Сорбоната и Академията да останат глухи на зова, който им пращаме не в полза на г. Кастло който нищо не иска и който няма нужда от нищо, но в полза на едно откритие, което има вече месеци стои пред вратата на техните лаборатории (които са и наши) и виждаме тази врата да остава упорито затворена. Нашите съмишленици, публиката, авторитетите на тази страна могат, ако искат, да принудят хората на Сорбоната и Академията, да отворят вратата за това откритие и да го изследват. Пред една такава действителност тези господа се прекланят. Те са, няма защо да се сърдят, служители на страната.
към текста >>

Нашите съмишленици, публиката, авторитетите на тази страна могат, ако искат, да принудят хората на Сорбоната и Академията, да отворят вратата за това откритие и да го изследват.
Кастло формулира теориите си. Фактът е, който подкрепя и ще подкрепя читателите на „Химическа революция". Върху него привличам и непрестанно ще привличам вниманието на нашите съмишленици на публиката и на авторитетите на тази страна. И на едните и на другите аз казвам, че не е възможно те да търпят по-дълго учените на Сорбоната и Академията да останат глухи на зова, който им пращаме не в полза на г. Кастло който нищо не иска и който няма нужда от нищо, но в полза на едно откритие, което има вече месеци стои пред вратата на техните лаборатории (които са и наши) и виждаме тази врата да остава упорито затворена. Нашите съмишленици, публиката, авторитетите на тази страна могат, ако искат, да принудят хората на Сорбоната и Академията, да отворят вратата за това откритие и да го изследват. Пред една такава действителност тези господа се прекланят. Те са, няма защо да се сърдят, служители на страната. Тъй като науката се състои от факти, които се нареждат и остават, а не от системи, които са маловажни и си отиват заедно с модата. Необходимо е, щото официалните учени в служба на народа и заплащани от него да контролират фактите, които им се предлагат, даже ако тези факти ги стесняват. Веднъж са приели товара да се произнасят авторитетно в името на науката.
към текста >>

10. Книжнина Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ето и текста на самото изложение, с което учителският съюз в Силезия кани за конференцията: „Почитаема публика, (Р.
В някои градове вече са устроени специални конференции за проучване тоя опит. Такава е и конференцията, която ще се състои в Бреслау от 3 до 6 януари 1927 г. по инициативата на учителския съюз в Силезия. Темата на конференцията е: Импулсът, който Рудолф Щайнер даде на възпитанието. В тези четири дена ще се прочетат около 15 реферата, в които учителите от Валдорфското училище ще изложат принципите и методите на Щайнеровата педагогика, придружени с демонстрации и изложби. Ето и текста на самото изложение, с което учителският съюз в Силезия кани за конференцията: „Почитаема публика, (Р. Р.) С настоящето си позволяваме да привлечем вниманието ви върху конференцията на Свободното Валдорфско училище, която ще стане от 3 до 6 януари, ]927. г. в Gewerkschafthause. От приложената програма се вижда следното. Свободното Валдорфско училище, което е основно и средно, е едно след войната възникнало реформаторско училище, което от малки наченки се разви в едно голямо заведение с около 1000 наши и чуждестранни наши деца и 60 учители. Числото на посетителите, които се интересуват от педадогия и посещават неговите годишни конгреси по възпитанието, е винаги над хиляда.
към текста >>

11. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение.
Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени. Едното е несъмнено основа, върху която всеки ум, свикнал към систематическо наблюдение и умозаключение, може да извлече едно или друго свое тълкувание - другото са мнения на хора просветени, но все пак хора работещи по законите на човешката мисъл, която постоянно разширява своето поле, и следователно, днешното обяснение и „истина" се явява утре демодирана „теория", която се туря в архивата[2]. Даже нещо повече, често пъти квалифицирани - па и цели научни институти са заставали на една погрешна страна, на която ние днес бихме се изсмели през глава[3]. С това не искаме да обезценим тяхното мнение и значение, но само да изтъкнем, че погрешките са свойствени на човешкия ум, даже и когато носителят му е накичен с достатъчно титли... И, наистина, ако днес се заговори на обезвереното человечество за самата истина на човешкото постижение - хората биха се отчаяли. В съвременната наука още няма начини обективно да се докаже съществуването на „реалното".
към текста >>

12. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си.
Всичко ново ги смущава и им задава страх, защото преди всичко те се стремят към наслаждения, без никакви сериозни грижи. Техният егоизъм се крие под маската на филантропия. Не обичат да се задава тяхното благородство. Изпитват ужас пред всяко кръвопролитие. Уважават много човешката личност и придават голямо значение на честта и общественото мнение. Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си. Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства.
към текста >>

13. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини.
Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини. Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие.
към текста >>

Така се произвеждат и землетресенията, Учителят ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] С такова повърхностно отношение към съществените въпроси на живота особено се отличи един софийски професор, който свободно шеташе из подписниците на ежедневниците по най-разнообразни въпроси и то все с „компетентост"... Така той не се замисля да очертае и теософския (?!) окултизъм и дъновизъм по собствено свое схващане - нямащо почти нищо общо с действителността - и след това сам си оборва тия измислени от него учения - и с това храни „почитаемата публика".
Този род явления обединява и материалните и духовните явления в себе си. * * * Причината на землетресенията, в коя и да е част на земното кълбо, са всички живи същества. Те създават землетресенията. Отрицателните мисли, чувства, и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, като турят под някоя канара, тя се разрушава. Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества и всичко над тях хвръква из въздуха. Така се произвеждат и землетресенията, Учителят ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] С такова повърхностно отношение към съществените въпроси на живота особено се отличи един софийски професор, който свободно шеташе из подписниците на ежедневниците по най-разнообразни въпроси и то все с „компетентост"... Така той не се замисля да очертае и теософския (?!) окултизъм и дъновизъм по собствено свое схващане - нямащо почти нищо общо с действителността - и след това сам си оборва тия измислени от него учения - и с това храни „почитаемата публика". Хвала на такава просветителна работа! [2] По тези въпроси, кой да е курс по физика писан след 1920 година дава достатъчни данни. [3] също [4] За целта работят и специални обсерватории; някои в Андите, напр. тая на Mont Wilson други в Буг [5] Явлението за „електрически венец", с който може да се изгаси свещ е описан в кое и да е ръководство по физика. Заменете тока на статическата машина с тока на земята, теленото острие с един планински връх - и явлението ще стане обикновен вятър или буря.
към текста >>

14. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

След сказката си г-жа Оланд направи няколко опити за вътрешно чувствуване със субекти, доброволно заявили от публиката.
Преди сказката един стар сух господин с вид на учител по музика изсвири нещо на пияно. Речта на г-жа Оланд беше проникната от самоувереност. Тя говори на тема: „Човешкият жизнен ритъм и тоновете." Покрай темата, резюме от която даваме по-долу, тя изказа и редица странични мисли върху душевните способности на разните народи и за връзката между човешките чувства, човешкия говор и тоновете на музиката. Г-жа Оланд със своята беседа искаше да обясни, че в човека има такива центрове, с които може да се чувствува настроението или болестта на даден индивид, върху когото е насочена мисълта. Тя каза: — Аз не искам да бъда ясновидка, но искам да чувствувам тоновете, които идват отвътре, мислите и мъдростите, което идат отгоре. След сказката си г-жа Оланд направи няколко опити за вътрешно чувствуване със субекти, доброволно заявили от публиката. Тя предложи на слушателите си, които имат някоя болест или душевна мъка, да им направи диагноза, без те да казват от какво страдат и без да се допира до тях. И наистина, мнозина се обадиха от местата си като я запитваха да определи, от какво страдат. Госпожата, изправена на сцената, на всяко запитване се концентрира в себе си и веднага отговаряше, като определяше болестта или разстройството, къде и от какво страда запитвачът. И след това с няколко думи даваше съвети, как да се лекуват. Когато някои от слушателите я запитваха за диагноза, тя концентрирайки мисълта си върху субекта, веднага почваше да чувствува в себе си болките, страданията или ненормалностите на запитвача, които тя, след като ги анализира за момент, веднага отблъскваше.
към текста >>

15. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В един от най-големите салони в София, препълнен от отбрана публика умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата.
Любомир Лулчев. Сказката бе интересна, защото разглеждаше важния въпрос: Разпознаване характера по лицето, ръцете, почерка и пр. - с други думи това бе сказка в защита на окултните науки: френология, физиогномия, астрология, хиромантия и графология - науки, и твърде стари и с огромна литература на чужди езици. Особено у нас тези научни дисциплини не са известни. Ето затуй именно сказката на Лулчев беше интересна, навременна и важна. В един от най-големите салони в София, препълнен от отбрана публика умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата. Сказката беше знаменателна от друга страна затуй, че тя се явява като начало на редица подобни сказки в София и в провинцията, които ознаменуват едно ново отнасяне към окултните науки. Пред чисто научните доказателства и логически, и математически, и нагледни (с много картини), голямата аудитория бе завладяна и спечелена за каузата на окултните науки - за което свидетелствува извънредно големия интерес и единодушното желание да се отворят курсове по тези научни дисциплини. Непосредствено след самата сказка, сказчикът беше блокиран от любознателни и интересуващи се студенти, студентки и граждани, които му задаваха въпроси, а след това, в дома на сказчика постоянно се стичаха хора, да се записват за курсовете и да го питат - до такава степен сказката беше нова, интересна и аргументира научно. Отрадно впечатление направи, че младежта и то академичната младеж, се интересува вече живо от тези въпроси. По съдържание сказката беше ясна, жива, увлекателна; с много сполучливи образи и примри бяха илюстрирани отвлечените идеи и нещо особено важно - това беше сказка, издържана в всяко отношение от педагогическо гледище.
към текста >>

16. ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката".
Там излиза и списанието „Eclexi” за философски, научни и практични учения. В Милано излиза „Списание на дружеството за психични издирвания". Голяма възпитателна и морална дейност развива в Рим дружеството „Pensiero e azione" (Мисъл и действие). То има за задача да разпространи, колкото е възможно повече съчиненията и учението на Джиузепе Мацини, който е оставил много ценни произведения. Адвокатът Г. Б. Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката". Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически. Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo". В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце.
към текста >>

17. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Истина е, че чудесата интересуват публиката и водят към бърза знаменитост, обаче онова, което увлича религиозните души, то е не толкова формата на чудесата, колкото душата.
Той упражняваше същото могъщество и върху животните, растенията, произшествията, елементите. Да говоря ли още и за други дарове, всякога спонтанни, неочаквани и благодетелни? Миналото, бъдещето, пространството бяха за него прозрачни. Той казваше тъй лесно на един запитвач: „Твоят приятел прави в тоя момент на еди кое място това и това", както на другиго: „Еди кой ден, еди коя година ти помисли еди какво си." В добавка, анекдотите, които бих могъл да ви разкажа, тъй много надминават всяка вероятност, че предпочитам да не се спирам върху тях. Действително, един подвиг показва в духовно отношение стойността на неговия автор. Истина е, че чудесата интересуват публиката и водят към бърза знаменитост, обаче онова, което увлича религиозните души, то е не толкова формата на чудесата, колкото душата. Аз бих искал следователно да ви заинтересувам единствено с душата на моя герой, да ви дам възможност да я видите такава, каквато тя ми се представи в моята младост - свръхчовешка, напълно божествена, като една звезда - сестра на оная, която се издигна над земния мрак преди двадесет столетия. Ако, слушайки ме, вие подирите друго нещо освен небето, целият мой разказ става безполезен и неуместен. Да бъде човек свидетел на чудеса не е голяма рядкост; да прави човек чудеса, истински чудеса, не е много трудно. Но да мисли, да обича, да чувствува, да работи, да се възпламенява, да иска постоянно хармония с Вечната Светлина, това е подвиг. Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от тифусна треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив.
към текста >>

18. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство.
Никога в един сравнително къс период от време, какъвто представлява първата четвъртина на настоящето столетие, не са се разгръщали пред човешкия взор такива дълбоки и обхватни промени. Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения.
към текста >>

Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики.
Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия. Засилването на световната криза, която е още в своето начало, ще отслабва вътрешно враговете на Съв. държави и ще разстройва от друга страна действието на отдавна сглобяваната коалиция против тия държави, като тласка все по-решително Германия и Италия в лагера на Съв. съюз. Това разединение на държавите в Европа е, наред с острата свтовна криза, непосредствена причина, поради която противоречията между Съв.
към текста >>

19. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

След това се печатат, за да бъдат достояние на широката публика.
Стените са облепени с книга. Стаята е почти кръгла. Навсякъде е еднакво – няма място за предпочитане. Ние поседяхме в стаята, докато започне беседата. Беседите на „Учителя" се стенографират от трима стенографи и се превеждат на чужди езици. След това се печатат, за да бъдат достояние на широката публика. Докато водехме този приятен разговор, времето бързо мина и почнаха да се събират последователи на учението. Ние отидохме в салона да чуем беседата. В салона има черна дъска и геометрически помагала. Всички се събраха в салона и след като изпяха една песен, един от старите братя почна да чете от беседите на „Учителя". Всичко трая около един час.
към текста >>

20. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Случаи които озадачават Навик ми е да ги наричам така, понеже те действително озадачават широката четяща публика.
Случаи които озадачават Навик ми е да ги наричам така, понеже те действително озадачават широката четяща публика. По-надолу ще ви приведа един интересен случай, станал неотдавна в Ямбол. Андон Георгиев, член на евангелската петдесятна църква, секретар и дякон при същата, имаше добрината да ми съобщи следния случай, преживян от неговата сестра и проверен от няколко лица. По време на сън тя чува, че нейната приятелка я вика: – Стефанке, Стефанке ма, излез, че заминавам... Събудена внезапно Стефанка скача, пооглежда се, няма никой. Излиза на двора – също! Майка ù се събужда, търсят – няма никой.
към текста >>

21. ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато слушаме запример някой велик майстор-виртуоз, тогава цялата публика забравя да ръкопляска, забравя да вика „бис" и пр., неща които днес се считат за израз на въодушевление и възторг.
Когато човек желае да работи вътрешно, над себе си, мълчанието става една естествена потребност, то става среда, а говоренето се явява като нещо изключително. Човек докато учи, трябва да мълчи, да слуша, да възприема, затова мълчанието се е практикувало като приемен изпит в древните окултни школи на Египет, Индия и др., в които се е следвало златното правило: „Знай, смей, искай, мълчи". Според окултизма мълчанието е един от най-добрите методи за завладяване на мисълта и превръщането ù в послушно оръдие, с което ученикът най-много си служи. Същевременно то спомага за развиване на търпението, без което качество човек не може да запази придобивките от своята работа. Има минути в живота, когато човек не може да не мълчи. Когато слушаме запример някой велик майстор-виртуоз, тогава цялата публика забравя да ръкопляска, забравя да вика „бис" и пр., неща които днес се считат за израз на въодушевление и възторг. Тогава всички мълчат със затаен дъх, като вкаменени и онемели. В такива моменти всички чувствуват, че залата е превърната в храм на свещенодействие, в който душата на слушателя влиза в общение с душата на изпълнителя. Мълчанието е едно от ония блага, които само разумният човек разбира и достойно оценява. Само разумният, мъдрият и добрият могат да се ползуват от него като неизчерпаем извор, като език на душата.
към текста >>

22. ОПИТ ЗА ОЧЕРТАВАНЕ ПЪТЯ НА НОВАТА МУЗИКА-АС. А. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Като председател на републиката, той предприе редица финансови опити от голямо значение за заздравяване на икономическото положение на Щатите.
Страдал е от голяма инфантилна парализа. Това го подтиква към големи благодетелни дела след пълното му оздравяване. Преди да стане председател на Съед. Щати, бил е председател на щата Ню Йорк и се е проявил като един от най-вдъхновените политически мъже. В своя трънен път Рузвелт е побеждавал с необикновения си кураж и настойчивост. Като председател на републиката, той предприе редица финансови опити от голямо значение за заздравяване на икономическото положение на Щатите. Реналд дава в ръката на Рузвелт като най-характерна линията на ненадминатия кураж и неустрашимост. Той я свързва с дебелата Сатурнова линия, която се свързва със сърдечната, образуваща върху юпитеровия хълм характерен ъгъл. Силното отклонение на линията на съдбата (сатурновата линия) към юпитеровия хълм говори за славата, която е достигнал Рузвелт. Въздългото лице, носът, брадата и енергичният поглед ни говорят за един двигателен натюрел, застанал на едно върховно ръководно място, поради своя ненадминат кураж, постоянство и ум. Джон Дависон Рокфелер Това е старият финансист и един от най-големите.
към текста >>

23. LE MAITRE PARLE. LE NOYAU DE I^ENSENIGNEMENT DIVIN Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Република Панама пък, го ратифицира в същото време.
Като резултат от Брюгския конгрес, на 17 ноември 1933 год. под председателството на Луи Хорш, управител на Рьориховия музей в Ню-Йорк, във Вашингтон се сбрал ІІІ-я международен конгрес за „Рьориховия пакт на мира". Тридесет и четири държави са взели участие в този конгрес. Едногласно се е взело решение, да се въведат в законодателствата на всички страни постановленията на пакта. Още тогава решава панамериканския съюз, в който влизат всички държави на Америка, да одобрят принципиално пакта. Република Панама пък, го ратифицира в същото време. През време на конгреса във Вашингтон, в Япония, най-милитаристичната и агресивна страна в света, е било издигнато над всички културни учреждения „Знамето на мира". Това начинание на Рьорих е без съмнение дело на неговите дълбоки окултни убеждения. Известно е, че той е под ръководството на Учителя Мория. Като художник, цялото му дело е пропито дълбоко с духа на окултизма. И като обществен деец, той води нагоре към върховете на красотата и духа.[1] Не може да се оспори че „пактът на Рьорих" е от голямо културно значение за човечеството.
към текста >>

24. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия.
Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия. Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н. С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват.
към текста >>

25. РЪЦЕТЕ НА ОЛИВЕР ЛОДЖ И ХЕНРИХ ФОРД Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

За конгреса е била издадена твърде обемиста публикация.
инженери, физици, лекари и др., чийто брой в края на 1932 г., е надминал 750 члена. В него са застъпени всичките слоеве на висшата интелигенция и техните редове постоянно растат. То централизира днес всичките известни специалисти във Франция и чужбина от всичките части на света, свиква често сбрания и занимава с лекции и беседи интересуващите се лица, придружени и с практически упражнения. През 1932 г. е свикан международен конгрес в Авиньон за съучастниците - интересуващи се членове, с такава богата програма, че конгресът е трябвало да се продължи с два дни, а някои секции трябвало да имат и дълго траещо през нощта разискване. За конгреса е била издадена твърде обемиста публикация. Освен това, издадени са били до края на годината няколко броя свой вестник; в него запознават своите членове с всичките новости и успехи в това направление. Днес всички членове на това дружество - учени във франция, вземат живо участие и дават план и насока в тази нова, обяснена вече, област. В Италия съществува почетното научно дружество „Geo-Rabdico italiano", което развива голяма дейност в тая област за полза на културната техника. От дневниците на международния конгрес на рабдомантите и геофизиците във Верона през 1932 г., в който са участвували неколкостотин теоретици и практици, лесно може да се установи до какво съвършенство са дошли отделните специалисти - влагащи - на основание своите теоретични познания и досегашната практическа опитност - своите рабдомантични способности. Постигнатите успехи са уверили и тия, които досега са гледали скептично на тия явления.
към текста >>

26. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕЩЕНИЯ ОГЪН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДЕРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Ръката на Игнац Падеревски Игнац Падеревски е първият председател на свободната полска република.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДЕРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Ръката на Игнац Падеревски Игнац Падеревски е първият председател на свободната полска република. Човек с голям, дори пословичен патриотичен дух. Знаменит е неговият отговор на руския император, когато той го поздравил след един негов бляскав концерт с думите, че му е драго да види пред себе си един велик русин. Падеревски му отговорил, че той е поляк. Тогава Полша не беше още свободна. Кому не е известен още гениалният менует от Падеревски.
към текста >>

27. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вие често сте наблюдавали образи с черти, подобни на тези на големия природоизследовател Свен Хедин, на големия композитор Вагнер, на Хинденбург, големия военачалник и дългогодишен председател на германската република.
У тях няма да видите голяма самостоятелност. И тия, които са способни да дадат заповед, са хора все пак на установените норми и положения на живота. Тяхното заповедничество е заучено. Ако им отнемеш тази „заученост", този навик, те трудно биха могли да се справят с живота. в пътя на живота не се върви всякога с бруталност, заповеди и рязкост. Вие често сте наблюдавали образи с черти, подобни на тези на големия природоизследовател Свен Хедин, на големия композитор Вагнер, на Хинденбург, големия военачалник и дългогодишен председател на германската република. Първото впечатление, което ще ви направят те, това е тяхната голяма енергия и работоспособност, която изобилно и мощно се излъчва от тяхното лице, фигура, стойка, държание и жестове. Главата име въздълга, но и достатъчно широка. Челото им, а и всички останали черти следват повечето паралелепипедни форми. Носът им, по-често прав, но не рядко и орлов, е доста широк основата - те са с добра дихателна система и имат дълбоко вътрешно спокойствие и търпение да до изчакват и доизпитват нещата. Брадата - тяхната брада е характерна.
към текста >>

28. НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Например Платон преди 2500 години приемаше робството като нещо естествено, необходимо и даже при описанието на идеалния строй в книгата си „Република" той пак предвижда и робството.
От всяка издигаща се култура е прозвучавало ново слово, неизричано до тогава. Така една след друга са пламвали и след това изгасвали цивилизациите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Древна Гърция, Рим. Римската култура предаде факела на западна Европа, чиято култура сега господствува в целия свят. Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно младият живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност. Например днес въпреки големите дисхармонии, страдания, неправди, насилия и пр., които виждаме около нас по цялото земно кълбо, все пак в известно отношение човешкото съзнание е надраснало някои работи. Например Платон преди 2500 години приемаше робството като нещо естествено, необходимо и даже при описанието на идеалния строй в книгата си „Република" той пак предвижда и робството. Обаче днешното съзнание вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма. Като казваме, че ги е надраснало, не разбираме всички, а само най-будните умове на човечеството. Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре съзнанието на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в долините. Върховете на планините това са по-будните, по-съзнателните души. Една нова идея най-първо засяга тях и след това става понятна за всички.
към текста >>

29. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. МОМЕНТ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО-БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Там привлича вниманието на публиката и на магнатите на филма и бива ангажирана с договор в Холивуд.
РЪЦЕТЕ НА ЖОАНА КРАУФОРД И НА ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ Ръката на Жоана Крауфорд Тя е най-темпераментната кинозвезда в Холивуд. Кариерата си е започнала като танцьорка в Чикаго, откъдето отива във Винтер Гартен в Ню Йорк. Там привлича вниманието на публиката и на магнатите на филма и бива ангажирана с договор в Холивуд. Кръгът, който намираме в основата на ръката, на лунната издигнатина, сведочи явно за нейния темперамент. Хубаво очертаните линии на ръцете говорят за онази вътрешна интелигентност, благородство на сърцето и жизненост, които са вродени във всяка високо чувствителна натура. Вгледайте се в лицето на Люсил Ле Сюер - това е рожденото име на Жоана Крауфорд, в нейните магнетични очи, в нейното изящно измоделирано чело и в красиво падащата ù в плавни къдри коса и вие ще видите един желан тип на жена, и вие ще разберете къде се крият нейните артистични дарби и сензитивност. Ръката на генерал Джон Пиршинг Ние противопоставяме на сензитивния натюрел на Жоана Крауфорд, образа на известния американски генерал Пиршинг, с неговите динамични черти, строг поглед и въобще, полъха на твърдата воля, що е изписана по цялото му лице. Квадратните очертания на лицето и неговата широка брада, която говори, че понякога проявата на генерала може да се изрази и в грубост, са най-ярки изразители на неговата офицерска твърдост и характер.
към текста >>

30. ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

След като направихме своите заключения, аз повиках едно лице от публиката да запише това, което щях да кажа, за да бъде сравнено с биографските сведения на доктора.
Сложихме една запалена свещ в него и видяхме, че светлината прозираше само през задната му част и околоушните области, дето са локализирани виталните и самосъхранителни нагони. Коронната част на черепа - областта на висшите морални чувства и челото - областта на интелекта, бяха съвсем тъмни и непрозрачни. Само в онова място от челото, което отговаря на центъра на тона, музиката, светеше едно петно, голямо колкото монета от ¼ долар. Туй същото място бе силно изтънено, като хартия. Ние забелязахме, че черепът, по своята форма, изглеждаше женски - костите на лицето бяха доста тънки, а освен това и костта на целия череп беше изобщо доста деликатна Зъбите бяха зъби на млад човек. След като направихме своите заключения, аз повиках едно лице от публиката да запише това, което щях да кажа, за да бъде сравнено с биографските сведения на доктора. При пълно затишие всред аудиторията, аз произнесох бавно следното: „Това е черепът на една жена, на възраст около 20 години. Тя е имала доста равномерно оформен череп и също такъв характер до към 14 годишна възраст. Била е интелигентна, учила се е добре, амбициозна, енергична и добра. Ала по туй време се е случило нещо, което е повредило ума и той изпада в пълно бездействие. Един¬ствено активна остава музикалната способност.
към текста >>

Аз се обръщам към публиката и моля господина, който стои близо до вратата да не допусне доктора да отнесе със себе си своите биографични сведения.
Аз му отвърнах: „Г-н докторе, вие сам донесохте този череп, като искахте да ни подложите на изпит. Заявихте при това, че носите биографичните бележки в джоба си, тъй като сте познавали много добре лицето, на което принадлежи тоя череп. А сега се мъчите да омаловажите нашата преценка и да ни обиждате, подхвърляйки, че и да сме описали донейде характера, това било „гадателска работа". Този начин на постъпване е крайно неучтив и неблагопристоен. Освен това, той не подобава на професията ви като лекар. Аз се обръщам към публиката и моля господина, който стои близо до вратата да не допусне доктора да отнесе със себе си своите биографични сведения. Той ги дължи на слушателите, той ги дължи на нас, той ги дължи на докторската си чест и на истината. Ние настояваме да бъдат те сравнени с нашето описание." Тогава присъствуващите започнаха да викат и да ги искат, така че докторът беше принуден да ги изпрати. Аз повиках пастор Грейвс, който стоеше на едно от предните места да ги прочете публично. Последният прочете следното: „Черепът, който предлагаме за изследване, принадлежи на една девойка, която бе забележително надарена във всяко отношение и притежаваше отлични способности докъм 14½ години. Тя беше много добра ученичка, със силни музикални дарби.
към текста >>

След тия му думи, аз поисках от публиката да гласува, да се състои ли сказката или не.
Най-лошото обаче бе това, че стана вулгарна и безсрамна. Тя бе моя пациентка, така че аз познавам много добре цялата ù история". Аудиторията изслуша след това прочита и на моята преценка, и като свърших, избухна в неудържими ръкопляскания. Тогава докторът се качи на платформата. Стисна ми ръката и каза: „С това се отмахва едничкия камък на препъване, който ми пречеше да призная френологията като наука, Аз си помислих, че една така добре оформена глава ще ви заблуди, ала вие не само описахте девойката такава, каквато бе преди болестта, но и такава, каквато тя стана след нея – нещо, което смятах за съвсем невъзможно". След тия му думи, аз поисках от публиката да гласува, да се състои ли сказката или не. Спомням си, че Д-р А., който зае едно от предните места, гласува за сказката, а докато пребивавахме в града, той стори всичко възможно, за да направи престояването ни приятно и полезно. Из един стар брой на списанието „The phrenological Journal and Science of Health". (Май, 1893).
към текста >>

31. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение.
Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия. За всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието. Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята любов към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение. На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се "обуржоазяват", стават по-тежки, по-мъчно-подвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности.
към текста >>

32. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Например, публиката бива убеждавана, че белият хляб е по-ценен от черния.
Последните живеят в тях с удоволствие, защото радвайки се на удобството и лукса, те не забелязват, че им е отнето най-необходимото. Модерният град се състои от чудовищни жилища и тъмни улици, пълни с въздух, замърсен от пушеците, праховете, бензиновите пари и продуктите на горението, оглушени от трясъка на камионите и трамваите и непрекъснато задръстени от голяма тълпа. ясно е, че той не е бил построен за доброто на неговите обитатели. * * * Животът ни е повлиян в твърде голяма степен от вестниците. Вестникарството се създаде в интереса на производителите, но в никакъв случай не на потребителите. Например, публиката бива убеждавана, че белият хляб е по-ценен от черния. Брашното се пресява по все по-съвършен начин и така се лишава от най-ценните си съставни части. Но така то се по-добре запазва и хлябът се по-лесно приготвя. Мелничарите и хлебарите печелят повече пари. Консуматорите ядат, без да подозират това, един долнокачествен продукт. И във всичките страни, където хлябът е най-важната част от храната, населението се изражда.
към текста >>

33. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Все пак не ще е безинтересно да изтъкна за ония, които са запознати с астрологията, че като се вземе хороскопа на Маркс за основа и се суперпозират хороскопите на Енгелс, Ленин, Троцки, Сталин, Съветската република и Третия интернационал (по липса на точни данни в момента, ограничил съм се с тия хороскопи), ще се окаже, че най-голямо натрупване на астрологични фактори (слънце, луна, планети и асцендент или възходен знак) имаме в знаците Телец и Стрелец.
Пак един интересен астрологичен символ, който бележи момента, в който една доктрина, една политико-социална идеология започва да се излива във формите на един държавен строй. Връщайки се към началото на комунистическото движение, ще отбележим, че не по-малко интересни са астрологичните данни за момента, когато Маркс и Енгелс издават своя прочут манифест (близо 2 години след откриване на Нептун, по същото време, когато се появи и спиритизмът). Както са интересни и хороскопите на Първия интернационал, на Третия интернационал и пр. Ала един по-дробен астрологичен етюд на комунизма, в лицето на неговите създатели и дейци, би представял един значителен том. Тук аз само набелязвам твърде бегло известни конфигурации на Нептун. Все пак не ще е безинтересно да изтъкна за ония, които са запознати с астрологията, че като се вземе хороскопа на Маркс за основа и се суперпозират хороскопите на Енгелс, Ленин, Троцки, Сталин, Съветската република и Третия интернационал (по липса на точни данни в момента, ограничил съм се с тия хороскопи), ще се окаже, че най-голямо натрупване на астрологични фактори (слънце, луна, планети и асцендент или възходен знак) имаме в знаците Телец и Стрелец. На второ место идват Риби - пак Юпитеров знак, какъвто е и Стрелец, а на трето - Марсовите знаци Овен и Скорпион. При това в Телец се намират Слънцето и Луната на Маркса - астрологичното ядро на движението, около което се струпват Слънцето, Меркурий, Юпитер и Плутон на Ленин, съвпадът на Марс с Нептун на Сталин и неговия Плутон, както и двойният съвпад на Марс с Нептун и Плутон у Троцки. Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените "направления" на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия. В тия бегли бележки относно знака Телец - типичен знак на производителните сили в природата—ние искахме да посочим, че той особено ярко очертава характера на комунистичното движение, което е не само политико-социално, но и религиозно в края на краищата. Разбира се, тук религията достига своя най-материален израз.
към текста >>

34. СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА! ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА! - ЕЛИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави.
Те са били свързани с по-горните йерархии на Великото Всемирно Братство. Ето защо, Божественият Съвет, Главата на социалния организъм е можел всеки миг да направлява неговия живот съгласно законите на мировия ред. Вторият съвет, така нареченият Съвет на Боговете, състоящ се от посветените предимно в малките мистерии, е бил свързан с функциите на „гърдите" в социалния организъм – с целия изпълнителен съдебно-административен апарат във всичките му разклонения. От този Съвет на Боговете са изхождали и царете, чиято власт тогава не е била наследствена. Царете, следователно са били посветени, избрани за такива, след като са издържали успешно всички изпити на посвещението. Висш арбитър на всичките им действия е бил Божественият Съвет, представител на върховния Авторитет, а не на онази принудителна власт, която е отличавала всички монархични, олигархични или републикански режими на древността, която отличава и съвременните държави. Най-голямото нещастие на днешните държави е, че те нямат живи глави, върховни арбитри, звена, които да свързват живота на народите с мировия живот, държавния строй – с великия строй на Мировата държава, управляващите – с ония йерархии от разумни същества, които се занимават с управата на целия космос. Затова животът на съвременните държави, възглавявани от непосветени хора, без връзка с космичния свят, издигащи понякога личната си воля над всеки авторитет, често идва в разрез с мировия живот и неговите закони. Ролята на върховен авторитет, арбитър или поне регулатор на социалния живот не може да бъде играна от религията, която в наши дни е дошла до пълен упадък, който се изразява в разпадането на единната Църква на отделни национални църкви – едно чисто езическо състояние, когато отделните племена са имали свои племенни богове. Идването на великите Учители на човечеството, без да споменаваме работата на пророците, религиозните и социални реформатори, които само подготвят пътя на Учителите, е именно едно велико духовно предприятие на Невидимия Свят, целящо да свърже отново хората с Бога, с космичното Съзнание, с великия миров ред на така нареченото от Христа „Царство Божие". Затова те създават нови епохи, нови култури.
към текста >>

35. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Нестинарите минаха край огъня, всеки с икона в ръка, обиколиха зад публиката и се изгубиха някъде.
Гледаме огъня и живата жарава. По всичко се виждаше, че това е огън, който е запален от преди 4-5 часа. Но ето, точно в пет часа от параклисчето излезе първата нестинарка, с иконата на светците, чийто е празникът, с някакви стъпки напред и назад, а след нея старецът и младото момче. Веднага тъпанът и гайдата влязоха в ролята си. Засвири гайдата и заби тъпанът, не нещо мистично, не и нещо познато, а по-скоро, можем да кажем, монотонни звуци на тъпан и гайда. Нестинарите минаха край огъня, всеки с икона в ръка, обиколиха зад публиката и се изгубиха някъде. Някои от интересуващите ги последваха. Звуковете на тъпана и гайдата се отдалечаваха и заглъхваха. Нестинарите в бързи стъпки, няколко напред и няколко назад, минаха край някакво аязмо, направиха кратка молитва и започнаха да се връщат към огъня, дето всички ги очаквахме с нетърпение. В 5 ч. 30 м.
към текста >>

36. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор.
Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология" от Сефариал, „Хирология" от Вреде, „Четене на характера" от Дюрвил, „Занони" от Б. Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др. Същевременно той преминава и към оригинално творчество. Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувстваше в своята стихия. Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита. Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно" заедно с главната тежест на техническата работа около него. И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно" е минавало за едно от най-сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно место на качествата на главния му редактор.
към текста >>

37. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Луна – Майка, сестра, приятелка, съпруга, вдовица, дъщеря, леля, слугиня, неприятелка, публика – изобщо възрастни жени.
АСТРОЛОГИЯ Главни значения и аналогии на планетите Роднински връзки и социални отношения Главно според Морен Слънце – Баща, мъж, водач – изобщо възрастни хора. Луна – Майка, сестра, приятелка, съпруга, вдовица, дъщеря, леля, слугиня, неприятелка, публика – изобщо възрастни жени. Меркурий – По-млади братя, другари, слуги – изобщо млади хора. Венера – Майка, сестра, любовница, съпруга, дъщеря – изобщо млади жени. Марс – По-стари братя, мъжът, героят, кавалерът, открити врагове – изобщо хора на средна възраст. Юпитер – Началници, учители, приятели, понякога деца – изобщо хора на зряла възраст. Сатурн – Предци, дядото, бащата, по-стари братя, слуги, самотници, селяни, просяци, бедните народни слоеве, тайни врагове – изобщо стари хора.
към текста >>

Така, ако Луната се намира в първи дом на тоя хороскоп, тя ще характеризира преди всичко самия индивид, неговата личност, в 3 дом – сестрата, в 4 – майката, в 5 – дъщерята, в 6 – слугинята или публиката, в 7 дом – съпругата, в 11 – приятелката, а в 12 – неприятелката на индивида.
Ето защо, би било добре, планетните характеристики да се усвоят по дух и да се прилагат по смисъл. Много естествено, всички изброени значения на дадена планета няма да се използуват едновременно. Кои именно от тях ще дойдат под съображение в конкретния случай, ще трябва да се види от другите астрологични фактори – домове, знаци, аспекти. Нека вземем за пример значенията на Луната от таблицата за роднински връзки. От само себе си се разбира, че в един и същи хороскоп тя няма да представлява и майката, и съпругата,и дъщерята и пр., а само една или друга от тях. Така, ако Луната се намира в първи дом на тоя хороскоп, тя ще характеризира преди всичко самия индивид, неговата личност, в 3 дом – сестрата, в 4 – майката, в 5 – дъщерята, в 6 – слугинята или публиката, в 7 дом – съпругата, в 11 – приятелката, а в 12 – неприятелката на индивида.
към текста >>

38. ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако окултните науки са били по-рано възприети и практикувани по некомпетентен начин от част несведующа публика, когато хората на науката гледаха на тях с недоверие, днес, когато истинските хора на науката се заеха да проучват тия проблеми, намират се още учени, които гледат на тях със същото по-раншно недоверие.
По случай оттеглянето си, поради напреднала възраст, от катедрата по физиология, която е заемал при медицинския факултет в Париж, именитият физиолог Шарл Рише е държал прощална лекция за една нова наука, която той пръв е наименувал Метапсихика. В лекцията, която ще резюмираме по-долу, Шарл Рише казва всичко, което се знае досега за новата наука. Наименованието й е дадено от Ш. Рише, но самата наука е била създадена от прочутия английски физик Вилям Крукс, когото Рише смята като един от най-великите учени на нашето време. Метапсихиката обхваща групата науки, именувани по-рано окултни. Ако окултните науки са били по-рано възприети и практикувани по некомпетентен начин от част несведующа публика, когато хората на науката гледаха на тях с недоверие, днес, когато истинските хора на науката се заеха да проучват тия проблеми, намират се още учени, които гледат на тях със същото по-раншно недоверие. За обикновения изследовател, за истинския човек на науката, недоверчивостта или враждебното мнение, на когото и да било, не е спънка. Единственият критерий, в който се вслушва той, е опитът. Когато един сполучлив опит, воден със строга точност, потвърди и докаже съществуването на един факт, никакво друго мнение, колкото и властно да е то, не може да го замъгли. Ръководно начало в природните науки е опитът, а в много метапсихични явления опитът е потвърдил цяла редица произшествия. Такива прояви на недоверие и отрицание са срещали и други науки.
към текста >>

39. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Така Платон твърди, че астрономията и музиката са сестри: „Изглежда, че както очите са били създадени за астрономията, така ушите са били сътворени за хармоничните движения, обаче, както твърдят и питагорейците, тези две науки са сестри — с което и ние сме съгласни... Музикантите вършат онова, което вършат и астрономите: те дирят числа в акордите, които стигат до ушите им" (Платон, Република, т, VII, § 530 и 531).
Тоновите образи, цялата звукова геометрия, с която компонистите ни обайват — не са ли това само смътни спомени от онази универсална, космична музика, която движи вселените и която трепти в цялото наше материално и духовно битие? Наистина, трудно може да се допусне, че инвенциите и фугите на Йох. Себ. Бах или симфониите на Бетовен са се родили ех nihilo. Много по-логично е да се мисли, че техните ритмични, мелодични и хармонични схеми и първообрази са били снети от някои по-висши сфери на космопсихични прояви, Подобни идеи не са били чужди на древните народи. Напротив, изглежда, че цялата музикална теория на елините, (а така също на египтяните и на вавилонците) е била основана върху предпоставката за космичния характер на тоновото изкуство. Така Платон твърди, че астрономията и музиката са сестри: „Изглежда, че както очите са били създадени за астрономията, така ушите са били сътворени за хармоничните движения, обаче, както твърдят и питагорейците, тези две науки са сестри — с което и ние сме съгласни... Музикантите вършат онова, което вършат и астрономите: те дирят числа в акордите, които стигат до ушите им" (Платон, Република, т, VII, § 530 и 531). Същите идеи са лежали в основата и на питагорейското учение, което е главният извор за историята на гръцката музикална теория. Именно питагорейците визира Аристотел, когато казва: „Има философи, които поддържат, че, естествено, движението на тела с такава голяма маса, каквито са звездите, сигурно произвежда някакъв звук, щом като телата, които се движат по земята и които имат много по-малка маса и много по-малка скорост, все пак са способни да звучат. Невъзможно е, прочее, звездите, чийто брой е толкова голям, чиято маса така грамадна, и които са понесени в простора с такава чудовищна бързина, да не произвеждат и те никакъв звук. И понеже откриват известна зависимост между мелодичните съотношения, скоростите на движението на телата и техните разстояния, тия философи заключават, че кръговите движения на звездите произвеждат някаква звукова хармония" (Аристотел, De Coel, II. - 9).
към текста >>

40. ФИЗИОЛОГИЯ НА ПОСТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Обстоятелството, че е бил и в свитата на бившия председател на френската република — Милеран, говори, че първият дешифратор на центуриите е ценен не само от представители на научната мисъл, но и от хора на „реалната политика".
Неговата книга — „Мистерията на Нострадамус" (1926 г.) — е едно солидно научно изследване, но то още не носи разрешение на проблема. Трябвало е, изглежда, един човек, който се чувствува у дома си както в областта на официалната наука, така и на окултна почва, за да ни доближи до разяснението на тая вековна загадка. Честта се падна на П. В. Пиоб. Пиоб, подпредседател на конгреса по експериментална психология през 1910 год., председател на „Дружеството за древните науки" в Париж, е писал редица трудове на научни и окултни теми. Обстоятелството, че е бил и в свитата на бившия председател на френската република — Милеран, говори, че първият дешифратор на центуриите е ценен не само от представители на научната мисъл, но и от хора на „реалната политика". Една година след Д-р Вьолнер Пиоб публикува книгата си „Тайната на Нострадамус", която хвърля макар и непълна, все пак, обаче, задоволителна светлина върху въпроса. Ние ще се опитаме да предадем в следващите статии по-същественото от тоя труд. Тук ни се налага да отбележим, обаче, едно обстоятелство. Докато в други съчинения на Пиоб не липсва нито системност, нито ясно, изложението в „Тайната на Нострадамус" се отличава с несистематичност, откъслечност и дори загадъчност. Би рекъл човек, че и Пиоб е сторил достатъчно, за да направи по възможност по-трудно едно резюме на неговите проучвания.
към текста >>

41. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год.
Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция. Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ. Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год. Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос. Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя. Това е ориентацията в пространството (сравни фиг.
към текста >>

42. БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА-Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Право казано, публиката не би могла да схване цялото истинско значение, освен чрез бързо налагане на последователните рисунки – т.е.
Ориентацията му във времето би го представила наклонен към парижкия меридиан (който разделя по една права, перпендикулярна на екватора, пространството, ограничено от кръга "Flordm patere ") Наистина, Орелът се формира през епохата на консулството – малко по малко от 1796 г., за да се установи след 1799 и 18. Брюмер. Но въртенията на линиите и техните изменения, продължава коментаторът са крайно сложни. Те са предизвикани от едно тройно движение: това на кръга на епохите, което е функция на прецесията на равноденствените точки, това на кръга на годините, по силата на което се изминават 30° за 9 години (вж. "Ж. 3.", кн. 142 г.) и движението на кръга на годишния календар, което брои дните (и за което съвсем не съм държал сметка, за да опростя чертежите). Право казано, публиката не би могла да схване цялото истинско значение, освен чрез бързо налагане на последователните рисунки – т.е. чрез филм. Аз не се съмнявам, че ако би се реализирал тоя начин на проектиране на чертежите, той би дал изненадващи резултати. във всеки случай, числото на необходимите рисунки е твърде голямо. За да се продължат разсъжденията, трябва, прочее, да се предположи, че символът на Орела е стабилизиран по меридиана на Франция: това е моментът, когато историята ще каже, че наполеоновият режим се е установил (вж. фиг. 1.).
към текста >>

43. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

„Живота спасява, след малко излиза" (шестостишие 20), Втората република е твърде кратка: Ще бъдат съгласни, Naples Leon Sicile (I, 11).
Но той счита безполезно да възстановява една серия от събития, които разкрива всяко ръководство по история. Важно е, казва той по-нататък, да се свърже веригата на управлението на „големия Philippique" (IX, 30) според израза на Нострадамус и да се изостави настрана това, което се залавя върху тая верига, „помощта Gaddes", т.е. събитията относно испанската конституция от 1837 г., които трябва да се намерят чрез спомагателната конструкция на Gaddes. „Чумата" от 1848 г. е широка, тъй като тя трябва да бъде изучавана за цяла Европа, която понася тогава противоудара на тая нова революция, от която, впрочем, Луи Филип се отървава. „Живота спасява, след малко излиза" (шестостишие 20), Втората република е твърде кратка: Ще бъдат съгласни, Naples Leon Sicile (I, 11). Има едно съгласие и виждаме да се показва личността, чието име е означено с Naples Leon Sicile, т.е. на гръцки: Neapolis Leon Trinacria" и като се възстановят обръщанията, които посочва маневрата: „is Napol leon Trin acria", иначе казано, Той, Наполеон III връх". Бонапартовците, проучени отделно, имат своя край и връх с Наполеон III. И непосредствено, продължава Пиоб, изпъква стихът, който характеризира новия суверен: „Поради военен шум ще бъде опозорен", което показва, преди дори още да е установена втората империя със специална конструкция, състоянието на духовете във Франция през 1870 г. след поражението на Наполеон III при Седан.
към текста >>

44. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тогава следват необходимите указания, за да се започне твърде сложната маневра на Третата Република.
2) Градът превзет, врагът многоброен (III, 79). Столицата е превзета, като е принудена да капитулира поради многочислеността на неприятелите. 3) Градът без горе и долу (Шестостишие 3.) Това е Парижката комуна. 4) Кръв ще се лее par absolution (III, 60). Кръвта ще се пролее, щом войната бъде свършена (ab solution), тъй като трябва да се разделят думите): превземането на Париж от Версайците и масовите разстрелвания на привържениците на Комуната. Тогава следват необходимите указания, за да се започне твърде сложната маневра на Третата Република. И преди всичко 2 стиха, които се прилагат едновременно както към хронологията на събитията, така и към самите детерминации на съчиненията на Нострадамус. 5) Държавата сменена; ще правят шум des os (VI, 50). Политическото положение (status) е наистина сменено и в тоя момент циркулират слухове, основани върху предсказания (ossа на гръцки има според коментатора тоя смисъл). И наистина, твърденията на абата Торне, който мислел, че е видял в съчиненията на Нострадамус, че се открива ерата на един голям монарх, са поддържали поне от 1870 до 1875 год. огъня на много легитимисти.
към текста >>

6) Никой няма да бъде това, за което претендира („Предсказ." 41) – прибавя, обаче, Нострадамус, като с това указва първо, че конституцията от 1875 г., след като е била редактирана в монархичен дух, свършва като републиканска – и, освен това, че тълкуванията на предсказанията от страна на легитимистите се оказаха неверни.
И преди всичко 2 стиха, които се прилагат едновременно както към хронологията на събитията, така и към самите детерминации на съчиненията на Нострадамус. 5) Държавата сменена; ще правят шум des os (VI, 50). Политическото положение (status) е наистина сменено и в тоя момент циркулират слухове, основани върху предсказания (ossа на гръцки има според коментатора тоя смисъл). И наистина, твърденията на абата Торне, който мислел, че е видял в съчиненията на Нострадамус, че се открива ерата на един голям монарх, са поддържали поне от 1870 до 1875 год. огъня на много легитимисти. 6) Никой няма да бъде това, за което претендира („Предсказ." 41) – прибавя, обаче, Нострадамус, като с това указва първо, че конституцията от 1875 г., след като е била редактирана в монархичен дух, свършва като републиканска – и, освен това, че тълкуванията на предсказанията от страна на легитимистите се оказаха неверни. При тоя шести стих на веригата, последната не е достигнала една „крайна точка”, казва Пиоб, а продължава, тъй като революцията от 4. септ. 1870 г. става в разгара на войната и тая промяна дава само един промеждутъчен режим до 1875 год., наречен от историята „моралният ред". Но тъй като е обичай – логично – де считаме новия режим от тая историческа дата, трябва да прекъснем тук разрешението на проблема, завършва коментаторът.
към текста >>

45. ТЪЙ, КАКТО ИДВА ПРОЛЕТТА - ЕК.М-ВА Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ако един музикант има музикална публика, той ще изпълнява музиката по-добре.
Да изпеете нещо добре, това значи, да живеете в света на музиката. А живеете ли в света на музиката, това не може да не се отрази и върху вашето лице. — Кои са външните и вътрешните условия за постижения в музиката? — За да пее човек добре, трябва да е умствено разположен, мисълта му да бъде чиста, чувствата му – топли и да няма нищо, което да го смущава. трябва човек да почувствува музиката, преди да я свири или пее. Ако един музикант има музикална публика, той ще изпълнява музиката по-добре. Музикантът по-добре може да прояви своята музикалност пред хора, които обичат музиката, макар и те да са само двама души. Като искаме да пеем на Господа, ще отидем при цветенцата и ще им изпеем една песен. Като извършим това, на Господа сме пели, понеже Той е в тях! Децата в училище сутринта трябва да изпяват няколко песни и след това да почват учебните занятия. Хармонията на сферите, мировата музика носи любов, мир, радост и Божествена мисъл.
към текста >>

46. НА ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

П. М-в МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС Символът на републиката, който се трасира, казва Пиоб, представлява буквите Р. F.
П. М-в МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС Символът на републиката, който се трасира, казва Пиоб, представлява буквите Р. F. (République Francaise), отделени от ликторския сноп. Но той се ражда през 1870 г. и следователно, е наклонен върху картата на Франция; по такъв начин, за да се представят върху фигурата разните положения на ликторския сноп според кръга на времето, бяхме принудени да трасираме стрелите, върховете на които показват посоката на тоя ликторски сноп. Това дава фиг. 1. През 1906 г.
към текста >>

Това е моментът, когато политическата агитация е сведена до минимум: републиканските идеи са вече общоприети в страната – поне по принцип – и Франция се радва на пълно благоденствие.
Но той се ражда през 1870 г. и следователно, е наклонен върху картата на Франция; по такъв начин, за да се представят върху фигурата разните положения на ликторския сноп според кръга на времето, бяхме принудени да трасираме стрелите, върховете на които показват посоката на тоя ликторски сноп. Това дава фиг. 1. През 1906 г. символът се представя изправен върху картата и неговата ос съвпада с меридиана на Париж (както показва една стрелка във фиг. 1.). Това е моментът, когато политическата агитация е сведена до минимум: републиканските идеи са вече общоприети в страната – поне по принцип – и Франция се радва на пълно благоденствие. За да се проучи с полза световната война (от 1914 г.), продължава коментаторът, трябва да се вземе пред вид не само Франция, а цяла Европа. От договора в Cateau Cambrésis, казва коментаторът, до тоя от Версай – от 1559 г. до 1914 г. и от Хенрих II до Поанкаре и Клемансо – цялата история е свързана; може смело да се каже, че вторият факт е последица на първия и че цялата френска външна политика от 1559 г. насам бе диктувана от тоя нещастен договор, който Хенрих II беше принуден да подпише.
към текста >>

47. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ето едно от тия места: "Човек би могъл, обаче, да се учуди, като вижда, че председателят на републиката се означава в последните цитирани стихове по различен начин: най-големият, le monarque d`Hadrie, rex.
П. М. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА И по-рано имахме случай да изтъкнем, че Пиоб е много сдържан, когато говори за функционирането на Нострадамусовата система. Той се задоволява обикновено с оскъдни бележки, които на времето се опитахме да систематизираме в една от уводните статии. Достигнал епохата след войната, коментаторът се спира по-обстойно върху тоя въпрос и то на две места, без обаче и тоя път да разкрие, каквото и да е, което би било от съществено значение. Ето едно от тия места: "Човек би могъл, обаче, да се учуди, като вижда, че председателят на републиката се означава в последните цитирани стихове по различен начин: най-големият, le monarque d`Hadrie, rex. Впрочем, не би могло да се познае, че тия изрази се прилагат за личности, които изпълняват по същия начин изпълнителната власт, ако нямахме за сигурен водач веригата, съставена от числата, и ако тия последните не караха да се въртят специалните конструкции, които установяват казаната верига по начин, щото върховете на многоъгълниците да дохождат от една страна върху стиха, който трябва да бъде взет, и от друга страна върху точките на кръга на времето, дето са отбелязани всяка година и всеки ден. Системата е наредена съвършено и ако пресметвачът не направи някоя погрешка по невнимание, не би трябвало да има никаква заблуда. Но, различните названия, които се прилагат върху аналогични или идентични личности, са от естество да породят съмнения. За да не се учудваме върху това, трябва да си спомним, че 4,680 те стиха на съчинението съставят един диск на теодолит и че един и същи стих може да служи повече пъти не само в пространството (други народи освен френския), но и във времето (други епохи освен сегашната). Авторът се е стремил очевидно да им даде един вид безличен характер, но той е бил обвързан от задължението, щото буквите, съставящи всеки стих (след като бъде възстановен латинският текст), да послужат за съставяне името на една личност, която не е никога, или по-точно, не е всякога тая, към която се отнася смисълът на стиха.
към текста >>

48. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Управлява се, пояснява Пиоб, чрез председателството на републиката и чрез разните министерства — чрез изпълнителната власт и законодателната власт, разделени, както се следва.
П. М. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ПАРИЖ МАШИНАТА ЗА УПРАВЛЯВАНЕ Но, в действителност, как се управлява и каква е „машината за управляване", с която разполагат тия, които по силата на играта на сегашната конституция, са призвани да дирижират? Управлява се, пояснява Пиоб, чрез председателството на републиката и чрез разните министерства — чрез изпълнителната власт и законодателната власт, разделени, както се следва. Има една троичност от институции, която се установи, без да са я имали точно предвид законите на конституцията от 1875. Тия закони не предвиждаха, в действителност, ролята на министър - председателя, а последният малко по малко се затвърди толкова, че стана най-меродавното колело на парламентарната република. Да се смени министър -председателят, това значи да се смени управлението: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год. Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите. Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж.
към текста >>

Тия закони не предвиждаха, в действителност, ролята на министър - председателя, а последният малко по малко се затвърди толкова, че стана най-меродавното колело на парламентарната република.
П. М. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ПАРИЖ МАШИНАТА ЗА УПРАВЛЯВАНЕ Но, в действителност, как се управлява и каква е „машината за управляване", с която разполагат тия, които по силата на играта на сегашната конституция, са призвани да дирижират? Управлява се, пояснява Пиоб, чрез председателството на републиката и чрез разните министерства — чрез изпълнителната власт и законодателната власт, разделени, както се следва. Има една троичност от институции, която се установи, без да са я имали точно предвид законите на конституцията от 1875. Тия закони не предвиждаха, в действителност, ролята на министър - председателя, а последният малко по малко се затвърди толкова, че стана най-меродавното колело на парламентарната република. Да се смени министър -председателят, това значи да се смени управлението: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год. Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите. Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж. Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите.
към текста >>

Да се смени министър -председателят, това значи да се смени управлението: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год.
П. М. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ПАРИЖ МАШИНАТА ЗА УПРАВЛЯВАНЕ Но, в действителност, как се управлява и каква е „машината за управляване", с която разполагат тия, които по силата на играта на сегашната конституция, са призвани да дирижират? Управлява се, пояснява Пиоб, чрез председателството на републиката и чрез разните министерства — чрез изпълнителната власт и законодателната власт, разделени, както се следва. Има една троичност от институции, която се установи, без да са я имали точно предвид законите на конституцията от 1875. Тия закони не предвиждаха, в действителност, ролята на министър - председателя, а последният малко по малко се затвърди толкова, че стана най-меродавното колело на парламентарната република. Да се смени министър -председателят, това значи да се смени управлението: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год. Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите. Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж. Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета.
към текста >>

Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите.
ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ПАРИЖ МАШИНАТА ЗА УПРАВЛЯВАНЕ Но, в действителност, как се управлява и каква е „машината за управляване", с която разполагат тия, които по силата на играта на сегашната конституция, са призвани да дирижират? Управлява се, пояснява Пиоб, чрез председателството на републиката и чрез разните министерства — чрез изпълнителната власт и законодателната власт, разделени, както се следва. Има една троичност от институции, която се установи, без да са я имали точно предвид законите на конституцията от 1875. Тия закони не предвиждаха, в действителност, ролята на министър - председателя, а последният малко по малко се затвърди толкова, че стана най-меродавното колело на парламентарната република. Да се смени министър -председателят, това значи да се смени управлението: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год. Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите. Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж. Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета".
към текста >>

Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за управление на Третата република.
Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж. Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета". Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за управление на Третата република. Върху тая окръжност, чийто център е Rond Point на Елисейските полета, се намира, прочее, Камарата на депутатите и Министерството на външните работи, което е близко до нея. Самият Елисейски дворец, дето живее председателят на републиката, заедно с неговия непосредствен съсед — Министерството на вътрешните работи, е разположен върху друга една по-малка окръжност, чийто център е идентичен. Вие разбирате сега, продължава Пиоб, как функционира това „разположение": изпълнителната власт (Председателството на републиката) е свързана с изпълняващата (М-вото на вътрешните работи); надзорът на финансовите интереси (Финансите), тоя на териториалната сигурност (Войната) и тоя върху начина на произвеждане (Трудът) произхождат от същото кръгово движение; поддържането на средствата за съобщение (Обществени работи), на умствените способности (Народна просвета), на размяната на стоки (Търговия), на производителните сили на земята (Земледелие) и допълнението, което доставят към последните прибавените територии (Колонии) имат един общ подтик върху същата окръжност. И движението на надзора и това на поддържането е произлязло от люлеенето на махалото, чийто център се намира между Камарата и Сената —- седалища на законодателния подтик. Ще се забележи —- любопитно нещо, —че правосъдието остава настрана, като че ли, произлизайки от по-високи идеи и оставайки чуждо на политическите колебания, то трябваше да бъде повлияно само от правото: нещо, което произлиза, в действителност, от самите принципи на конституцията.
към текста >>

Самият Елисейски дворец, дето живее председателят на републиката, заедно с неговия непосредствен съсед — Министерството на вътрешните работи, е разположен върху друга една по-малка окръжност, чийто център е идентичен.
Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета". Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за управление на Третата република. Върху тая окръжност, чийто център е Rond Point на Елисейските полета, се намира, прочее, Камарата на депутатите и Министерството на външните работи, което е близко до нея. Самият Елисейски дворец, дето живее председателят на републиката, заедно с неговия непосредствен съсед — Министерството на вътрешните работи, е разположен върху друга една по-малка окръжност, чийто център е идентичен. Вие разбирате сега, продължава Пиоб, как функционира това „разположение": изпълнителната власт (Председателството на републиката) е свързана с изпълняващата (М-вото на вътрешните работи); надзорът на финансовите интереси (Финансите), тоя на териториалната сигурност (Войната) и тоя върху начина на произвеждане (Трудът) произхождат от същото кръгово движение; поддържането на средствата за съобщение (Обществени работи), на умствените способности (Народна просвета), на размяната на стоки (Търговия), на производителните сили на земята (Земледелие) и допълнението, което доставят към последните прибавените територии (Колонии) имат един общ подтик върху същата окръжност. И движението на надзора и това на поддържането е произлязло от люлеенето на махалото, чийто център се намира между Камарата и Сената —- седалища на законодателния подтик. Ще се забележи —- любопитно нещо, —че правосъдието остава настрана, като че ли, произлизайки от по-високи идеи и оставайки чуждо на политическите колебания, то трябваше да бъде повлияно само от правото: нещо, което произлиза, в действителност, от самите принципи на конституцията. Ще се забележи също, че М-вото на външните работи е малко на страна — впрочем, понеже няма пряко влияние върху страната, тъй като то е в края на краищата държавен секретариат за отношенията на френското правителство с разните чужди правителства. Най-после ще се констатира, че флотите, преди всичко търговската, стоят отдалечени от кръговите движения, които въодушевяват надзора и поддържането.
към текста >>

Вие разбирате сега, продължава Пиоб, как функционира това „разположение": изпълнителната власт (Председателството на републиката) е свързана с изпълняващата (М-вото на вътрешните работи); надзорът на финансовите интереси (Финансите), тоя на териториалната сигурност (Войната) и тоя върху начина на произвеждане (Трудът) произхождат от същото кръгово движение; поддържането на средствата за съобщение (Обществени работи), на умствените способности (Народна просвета), на размяната на стоки (Търговия), на производителните сили на земята (Земледелие) и допълнението, което доставят към последните прибавените територии (Колонии) имат един общ подтик върху същата окръжност.
Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета". Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за управление на Третата република. Върху тая окръжност, чийто център е Rond Point на Елисейските полета, се намира, прочее, Камарата на депутатите и Министерството на външните работи, което е близко до нея. Самият Елисейски дворец, дето живее председателят на републиката, заедно с неговия непосредствен съсед — Министерството на вътрешните работи, е разположен върху друга една по-малка окръжност, чийто център е идентичен. Вие разбирате сега, продължава Пиоб, как функционира това „разположение": изпълнителната власт (Председателството на републиката) е свързана с изпълняващата (М-вото на вътрешните работи); надзорът на финансовите интереси (Финансите), тоя на териториалната сигурност (Войната) и тоя върху начина на произвеждане (Трудът) произхождат от същото кръгово движение; поддържането на средствата за съобщение (Обществени работи), на умствените способности (Народна просвета), на размяната на стоки (Търговия), на производителните сили на земята (Земледелие) и допълнението, което доставят към последните прибавените територии (Колонии) имат един общ подтик върху същата окръжност. И движението на надзора и това на поддържането е произлязло от люлеенето на махалото, чийто център се намира между Камарата и Сената —- седалища на законодателния подтик. Ще се забележи —- любопитно нещо, —че правосъдието остава настрана, като че ли, произлизайки от по-високи идеи и оставайки чуждо на политическите колебания, то трябваше да бъде повлияно само от правото: нещо, което произлиза, в действителност, от самите принципи на конституцията. Ще се забележи също, че М-вото на външните работи е малко на страна — впрочем, понеже няма пряко влияние върху страната, тъй като то е в края на краищата държавен секретариат за отношенията на френското правителство с разните чужди правителства. Най-после ще се констатира, че флотите, преди всичко търговската, стоят отдалечени от кръговите движения, които въодушевяват надзора и поддържането. Франция има, между това, пояснява коментаторът, повече от 3 хиляди км брегове първо за отбрана и после за използуване; но бойната флота винаги е била една „бедна роднина" във войните; и факт е, че французите не разбират нищо от въпросите на търговската флота.
към текста >>

49. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

242 г.), но който не представлява за публиката същия символичен интерес, Нострадамус дава за щастие указания, продължава коментаторът, без които човек не би могъл да направи нищо.
Разглеждайки смяната на 5 финансови министри в 8 месеца, която е била предсказана от Нострадамус, коментаторът дава следните пояснения: „За да се узнае състава на един кабинет, трябва да се отнесем към принципа, показан в следния стих от четиристишието III 26: „Augurez creuz, elevez aruspices" Касае се да се направи едно визиране с теодолит според „кръста" по географска дължина и ширина върху картата. С една дума, да се определи точката на всеки титуляр на портфейл. То дълга и деликатна работа. Така се съставя тогава един чертеж, аналогичен на оня, който означава простора на действие на Наполеон I (вж. „Ж.3." бр. 242 г.), но който не представлява за публиката същия символичен интерес, Нострадамус дава за щастие указания, продължава коментаторът, без които човек не би могъл да направи нищо. Тия топографски указания не са твърде загадъчни; те изискват във всеки случай много размишление: те се прилагат направи, които трябва да се трасират върху картата на Франция, тръгвайки от самата точка, дето се намира върху плана на Париж седалището на разглежданото министерство (вж. фиг. „Машината за управляване" в бр. 143 на „Ж.3."). Но, би могло да се процедира с приблизителност за един цял кабинет, като се вземе целият Париж за централна точка върху една намалена карта. Може да се направи и обратното при конституирането на едно правителство: познавайки парламентаристите, които го съставят и избирателните окръзи, които те представляват, трябва да се съедини избирателното седалище на тия последните със самия Париж, за да се състави една фигура, която после се проучва.
към текста >>

50. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - Любомили Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Обществото на „Новия век" според израза на шестостишие 1., трябва да бъде поставено в течение." Може би, статиите, които приключваме, са имали още и тая задача по отношение на българската публика.
С това ние привършваме нашето резюме на двете книги на Пиоб: „Тайната на Нострадамус" и „Съдбата на Европа" и пр. Въпреки практикувания от коментатора маниер да не изяснява тъкмо най-важните въпроси, надяваме се, че все пак читателите са получили известна представа за разглеждания необикновено сложен проблем. Покрай това, те може би имат вече понятие и за възможностите на една истинска окултна наука, както и за трудностите, които се срещат по пътя към нея. Тук може би идва под съображение още един момент, който не сме имали пред вид, когато започнахме настоящата серия. В предговора към първата си книга Пиоб казва между друго и следното: „Във всеки случай, ако изложих словесно, ако излагам тук и ако развия още веднъж по-късно елементите на тайната на Нострадамус, които могат да бъдат разкрити (нещо, което той направи с гореспоменатата втора своя книга), то е, защото трябва да го направя. Обществото на „Новия век" според израза на шестостишие 1., трябва да бъде поставено в течение." Може би, статиите, които приключваме, са имали още и тая задача по отношение на българската публика.
към текста >>

51. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

С оглед на това, да се смесва ясновидство с измамничество, ще рече волно или неволно да се дообъркват и така обърканите представи, които има широката публика върху разглежданата материя.
П. М-в ЯСНОВИДСТВОТО Както всяко необикновено явление ясновидството е било предмет на разни обяснения. Нищо чудно, че в повечето случаи те са били погрешни — знае се, че най-често предсказването се счита като синоним на измама. Безспорно, с ясновидството се е злоупотребявало твърде често, един факт, за който окултистите съжаляват най-много. Но, както е известно, може да се спекулира и с всяка друга наука, с всеки занаят. Упрекът за злоупотреба засяга, следователно, не знанието или способността, а техните носители. С оглед на това, да се смесва ясновидство с измамничество, ще рече волно или неволно да се дообъркват и така обърканите представи, които има широката публика върху разглежданата материя. Ние нямаме никакво основание да защищаваме каузата на професионалните гадатели, а още по-малко мошениците в тая област и то по простата причина, че истинският окултист не използува своите езотерични познания за материални облаги. Но, в интереса на истината ще трябва да кажем няколко думи върху спорната проблема. Преди всичко нека напомним, че отричането не доказва абсолютно нищо в случая — обстоятелството, че амебата или мравката нямат представа за човешкия свят, сигурно не пречи на последния да съществува. Кой допускаше до преди няколко десетилетия наличността на оня океан от етерни вълни, в който сме били потопени, и които едва радиото и други приемници ни разкриха? Впрочем и сега могат да го констатират и използуват само ония, които имат на разположение един такъв апарат.
към текста >>

52. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Един предсказателен сън на Ян Падаревски, бащата на великия композитор В своята автобиография прочутият пианист-виртуоз Игнац Падаревски, който впоследствие стана председател на Полската република, разправя за един сън на неговия баща, който стана причина да бъде спасен от голямо бедствие.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Един предсказателен сън на Ян Падаревски, бащата на великия композитор В своята автобиография прочутият пианист-виртуоз Игнац Падаревски, който впоследствие стана председател на Полската република, разправя за един сън на неговия баща, който стана причина да бъде спасен от голямо бедствие. Това било на млади години, били най-тежките дни, които Игнац Падаревски — още съвсем неизвестен, е изживял. Бил в Петербург и бил страшно закъсал. Багажът му бил откраднат. Една случайност го запознава с един нещастник, който живеел в една тъмна и влажна изба. Той го прибрал при себе си.
към текста >>

53. РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. РУСИ НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Република III.
ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА Платон Не се ли възлага най-важният дял при възпитанието на музиката, понеже ритъмът и мелодията много силно проникват в душата и най-силно се запечатват в нея, като правят човека истински добър и много възпитан. Република III. Умните хора казват, че музиката, водена от философията, успокоява чувствата и е едно от най-хубавите неща, които небето ни е дало. Закони III. Астрономията и музиката си приличат и са еднакво силни. Ушите възприемат звуковите вълни и хармоничните движения, както очите — движението на звездите. Република VII.
към текста >>

Република VII.
Република III. Умните хора казват, че музиката, водена от философията, успокоява чувствата и е едно от най-хубавите неща, които небето ни е дало. Закони III. Астрономията и музиката си приличат и са еднакво силни. Ушите възприемат звуковите вълни и хармоничните движения, както очите — движението на звездите. Република VII. През старото управление в древността, народът у нас е трябвало да се изкаже преди всичко, дали е доволен от законите, които се отнасят до музиката. Закони III Голяма душевна наслада е музикантът да ни свири с инструмента си, следван от гласа си. Република III Сократ казва: „Наистина, Ион, аз често ви завиждах, вам, на рапсодите, за вашето изкуство, което иска от вас да се явявате в хубав спретнат вид и най-вече да имате постоянно работа с големите поети. Рапсодът е тълкувател на мислите на поета". Из „Ион (или за Илиадата).
към текста >>

Република III Сократ казва: „Наистина, Ион, аз често ви завиждах, вам, на рапсодите, за вашето изкуство, което иска от вас да се явявате в хубав спретнат вид и най-вече да имате постоянно работа с големите поети.
Астрономията и музиката си приличат и са еднакво силни. Ушите възприемат звуковите вълни и хармоничните движения, както очите — движението на звездите. Република VII. През старото управление в древността, народът у нас е трябвало да се изкаже преди всичко, дали е доволен от законите, които се отнасят до музиката. Закони III Голяма душевна наслада е музикантът да ни свири с инструмента си, следван от гласа си. Република III Сократ казва: „Наистина, Ион, аз често ви завиждах, вам, на рапсодите, за вашето изкуство, което иска от вас да се явявате в хубав спретнат вид и най-вече да имате постоянно работа с големите поети. Рапсодът е тълкувател на мислите на поета". Из „Ион (или за Илиадата). Аристотел Музиката не е просто удоволствие. Тя действува на сърцата и на душите и създава голяма морална сила. Република V, 5.
към текста >>

Република V, 5.
Република III Сократ казва: „Наистина, Ион, аз често ви завиждах, вам, на рапсодите, за вашето изкуство, което иска от вас да се явявате в хубав спретнат вид и най-вече да имате постоянно работа с големите поети. Рапсодът е тълкувател на мислите на поета". Из „Ион (или за Илиадата). Аристотел Музиката не е просто удоволствие. Тя действува на сърцата и на душите и създава голяма морална сила. Република V, 5. Преведе: А. А.
към текста >>

54. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като изиграете ролята си ще слезете от сцената, други ще продължат ролите ви, а вие ще станете публика.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
условие за проява. Когато ние се проявяваме, в Бога се заражда ново начало. С други думи казано: Нашият край е ново начало на Божиите прояви. Ето защо, когато човек започне да мисли, че няма какво да прави, иде новото начало. Вие сте изпратени на земята, като артисти, да представите Божиите интереси. Като изиграете ролята си ще слезете от сцената, други ще продължат ролите ви, а вие ще станете публика.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

55. АРЖЕНТИНА. Що е Паневритмия - Аида Куртеф Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

АНГЛИЯ ВЕЛИК ДАР ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО Паневритмия в Англия От четири години използваме различни методи от учението на Петър Дънов, и най-вече Паневритмията, в различни духовни срещи и семинари, които The Francis Bakon Research Trust организира за широката публика.
В настоящият момент Паневритмията се практикува постоянно във Франция, Англия, Швейцария, Съединените щати, Аржентина, Белгия, и вероятно на още много други места. Жизнената сила, вложена в нея е един своеобразен мост между народите. Свидетели сме, как в наше време тя действително помага да се установят красивите отношения на хармония и братство между хората. Приятели, където и да сте, по цялото земно кълбо, ние с вас сме едно цяло, защото очертахме Живия кръг на Паневритмията. С вас ние изпитахме Братството като една Реалност, в която душите могат да Живеят и да се разбират с езика на Паневритмията. АНГЛИЯ ВЕЛИК ДАР ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО Паневритмия в Англия От четири години използваме различни методи от учението на Петър Дънов, и най-вече Паневритмията, в различни духовни срещи и семинари, които The Francis Bakon Research Trust организира за широката публика. По подобен начин ние използваме Паневритмията и в работата на Gatekeeper Trust, на конференциите и при посещенията ни на свети места. Правим го, защото открихме, че Паневритмията е един отличен метод за релаксация и упражнение на тялото и на ума. Чрез нея те са способни да стигнат до по-големи прозрения и постижения, които ни помагат в ежедневието. Ние открихме, че серията паневритмични упражнения са извънредно лесно усвоими и едно от тяхните чудесни свойства е, че хора от всички възрасти могат да вземат участие в тях. Движенията са дълбоко смислени и изучаването им, за да станеш техен добър познавач вероятно е вечен процес.
към текста >>

56. Георги Томалевски (1897-1988) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ангелите и невидимият свят са моята публика.
Музиката е една, само че е различно преведена. - Учителю, Словото ли се е родило по-рано, или музиката? - Първичното слово, това е музиката. - Учителю, вие като сте велик Учител, бихте ли играли на сцената като артист? - И аз играя роля. Ангелите и невидимият свят са моята публика. Не ми е позволено да направя ни най-малката погрешка. - Учителю, кое изкуство е по-старо, вокалното ли, или инструменталното? - Вокалното изкуство, пеенето е играло важна роля още от дълбока древност. Вокалната музика е много по-стара от инструменталната. - Учителю, кои са първите качества на ученика?
към текста >>

57. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

“По свещената пътека”, “(Цветя сред тръни”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред тръни”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др. Г.
Вслушайте се в шума на буйната планинска река, която слиза в долините, потънете в тая песен наводните снопове, вие ще чуете многогласната музика на вековете, прилична на хвалебствен химн. В тоя бумтящ глас ще чуете родената от памтивека приказка за света, която единствено водата и вятърът – тия най-стари свидетели на развитието, разказват сред дълбокото и замечтано мълчание на природата. Г. Томалевски Из “всекидневните чудеса” Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик. Те са убедени, че неговите произведения ще вдъхновяват нови поколения читатели и всякога ще ги учат на добро, на любов, на красота. Г. Томалевски е издал е 19 белетристични и есеистични книги. “По свещената пътека”, “(Цветя сред тръни”, Шепа плодове”, “През зеницата на есето”, “Майстор Стоян Везенков", “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Воденските майстори”, “Цветя сред тръни”, “Слънце след буря”, “Зодияк”, “Безсмъртната", “Всекидневни чудеса”, “Псалми за живия Бог“, “Вечната приказка”, “Сигнали”, “Човек, природа и Бог“ и др. Г. Томалевски се роди и живя като космополит. Той се чувстваше през целия си живот като гражданин на света. Знаеше откъде идва и какво търси тук на Земята. Но не бе от нея. Подсказа ни го в една от своите поеми:“От слънцето дойдохме и слънчевата радост дирим...” Само в тази слънчева радост можеше да се осъществи един оригинален творец, един певец на словото, какъвто беше Георги Томалевски.
към текста >>

58. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В този си вид се явявах пред публиката и започвах своя малък разказ за България, разнообразен с народни песни: “Недей ме пита”, Стоян, мами думаше”, “Луковитски моми” и други стари български песни.
Един спомен от живота й в Америка ни показва отново жизнената й, вечно креативна природа, а също и любовта й към България, към нейните духовни корени: “Започнах да пея сола в църквата на стария Търнър неделя сутрин. Пасомите, възрастни хора ме харесаха и се заинтересуваха от мен. “Какво интересно българско момиче” - казаха те и ме оглеждаха внимателно и любопитно. “Разкажи ни нещо за България” П аз започнах своята лекторска дейност в малкия град Кантон, която щеше да става все по-интензивна с времето. Обличах сукмана, слагах престилката с пафтите и обувах коравите кафяви цървулки. В този си вид се явявах пред публиката и започвах своя малък разказ за България, разнообразен с народни песни: “Недей ме пита”, Стоян, мами думаше”, “Луковитски моми” и други стари български песни. Пеех на вслушаната публика, която явно изразяваше възхищението си. А навсякъде в Америка има безброй клубове и общества, които търсят интересни сказчици и веднъж да не се прочуеш! Не слизах от вестницитe! ”... “Kaтo вас ли са българките? ”, ме питаха някои.
към текста >>

Пеех на вслушаната публика, която явно изразяваше възхищението си.
Пасомите, възрастни хора ме харесаха и се заинтересуваха от мен. “Какво интересно българско момиче” - казаха те и ме оглеждаха внимателно и любопитно. “Разкажи ни нещо за България” П аз започнах своята лекторска дейност в малкия град Кантон, която щеше да става все по-интензивна с времето. Обличах сукмана, слагах престилката с пафтите и обувах коравите кафяви цървулки. В този си вид се явявах пред публиката и започвах своя малък разказ за България, разнообразен с народни песни: “Недей ме пита”, Стоян, мами думаше”, “Луковитски моми” и други стари български песни. Пеех на вслушаната публика, която явно изразяваше възхищението си. А навсякъде в Америка има безброй клубове и общества, които търсят интересни сказчици и веднъж да не се прочуеш! Не слизах от вестницитe! ”... “Kaтo вас ли са българките? ”, ме питаха някои. - “Много пo-културни и издигнати от мен” - им отговарях.
към текста >>

59. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но публиката си беше отишла.
Изпратиха го малцина. По негово желание. И той заживя в душите им по силата на великия закон на веригата. И Епилогът свърши. Запалиха се светлините в залата. Но публиката си беше отишла. Останал бе само един. Авторът на Мировата Драма. Учителят! Невидимият! Пътник в Големия Живот на Духа --------------------------------------- * касиер на Братството тогава ** Из “Необикновения живот на Учителя Петър Дънов”
към текста >>

60. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тогава стана едно голямо сблъскване с милицията: задължиха ме да освободя салона под пред- текст, че ще се прави референдум - република или монархия, макар че другата галерия беше празна.
Спечелих пари за да живея една година и да следвам. Нямах моторче за полиране. Борис ми зае едно от своите. Работата успяваше. След дванадесет месеца направих третата си изложба и спечелих тройно. Тогава стана едно голямо сблъскване с милицията: задължиха ме да освободя салона под пред- текст, че ще се прави референдум - република или монархия, макар че другата галерия беше празна. Като свърши гласуването поставих един голям надпис - „Изложбата продължава“. На Изгрева се свързах с Б.Боев, Мария Тодорова, Томалевски, Стоименов, Невена Неделчева, Арнаудови и Неделчо - администратора. Общувах най вече с Невена Неделчева, Борис, Боян, малко с Томалевски, с Каназирева и Арнаудови. Много ме безпокояха „другарите“. Слабеех. От години желаех да пътувам по света, но нямах пари.
към текста >>

61. Идея за Музей на Новата Ера Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ще използвам случая да предтавя за първи път нещо за публиката събрана отблизо и далеч.
Ще си замина от тоя свят с добър капитал в душата. 24 януари 1995 Мисля за друга творба. Тази творба ще се нарича „Как се излиза от тъмнината за да влезеш в света на светлината". Още е в главата ми - търся текста. Предлагат ми да представя една колекция от мои творби по случай годишнината на един поет. Ще използвам случая да предтавя за първи път нещо за публиката събрана отблизо и далеч. Това ще е на 4 февруари. 1 февруари 1995 В тази среда също може да се научи нещо. Моля се не да ми отнемат страданието, а да ми се даде сила и издържливост, за да използвам добре страданието и да извлека максимална поука. За съдбата на моето творчество оставям да разполагат Белите Братя. 7 септември 1995 Ние сме работниците от последното време.
към текста >>

62. За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Бях писал до Председателя на Републиката за това.
Аз предложих90 творби като подарък на народа, исках да ги обявя за тяхна собственост, да ги предадат на новото поколение. Обаче средата е потопена в несравнимо невежество и завист! Мисля, че с този втори опит въпросът се изчерпва! Свършва ми се търпението. 1 май 1993 За музея още няма новина. Бях писал до Председателя на Републиката за това. Отговори ми директорът на националните музеи, че нямат пари! За Световната купа по футбол през 1978 година се похарчиха 720 милиона долара. Предупредих ги, че ще изнеса творбите от страната. За старозагорци съм определил 30 творби. 4 юни 1993 От Стара Загора получих писмо.
към текста >>

63. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Рашев, пътуващ лектор, държа в Севлиево редица сказки по френология, хиромантия и физиогномия, придружени с експерименти — определяне характера, положителните и отрицателни качества на лица от публиката.
Сугарев Сказките на г. Рашо Г. Рашев В края на ноември, м. год. г. Рашо Г. Рашев, пътуващ лектор, държа в Севлиево редица сказки по френология, хиромантия и физиогномия, придружени с експерименти — определяне характера, положителните и отрицателни качества на лица от публиката. Феноменалната памет и основната научна подготовка, придружени с един тънък усет, с дали възможност на г. Рашев да овладее отлично тия специални окултни дисциплини и чрез езика на външните форми да чете в човешката душа като в разтворена книга. Всеки непредубеден слушател можа да разбере, че линиите и формите на човешкото тяло, а особено тези на ръката, лицето и черепа, представляват езика на живата природа, и че няма нищо скрито за тогова, който владее този език. Днес за днес в нашето т. н. интелигентно общество съществува пълно невежество по тези въпроси, нещо повече, голяма част от него има едно определено отрицателно отношение, основано на закостенели предразсъдъци.
към текста >>

64. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

*** Изборите за председатели на републиката в Германия, макар и да бе избран Хиндербург, представител на умереното течение в Германия, и противник по настояще на авантюрите, все пак отбелязаха голямо засилване на войнствения дух, което се изрази в подадените 13 милиона гласа за Хитлер.
Поуката, която извличаме от спирането на японските военни действия в Китай е тази. че когато всички останали държави са против войната, не много трудно да се наложи, на този, който я е почнал, да я спре. Днес икономическият живот има такова първенствующо значение навсякъде, та достатъчно е да се обяви един пълен бойкот на една държава от страна на другите, за да бъде тя веднага принудена да отстъпи. Тия които желаят мира, имат в ръцете си много силно оръжие и трябва да го използват когато стане нужда. Но, няма ли единство, разделят ли се държавите на групи, едни за, други против държавата, която напада, тогава това средство вече почва да губи силата си. *** Изборите за председатели на републиката в Германия, макар и да бе избран Хиндербург, представител на умереното течение в Германия, и противник по настояще на авантюрите, все пак отбелязаха голямо засилване на войнствения дух, което се изрази в подадените 13 милиона гласа за Хитлер. Бисмартизма и кейзеризма. е тяхната днешна проява, хитлеризма. са все още силни в Германия. Те именно счупиха главата на Германия, и от първостепенна световна сила я докараха до днешното окаяно положение, и, както виждаме, и днес съществуват. Разбира се.
към текста >>

65. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Във Франция един руски емигрант уби председателя на републиката Пол Думер.
Според някои вестници, готвело се установяване на военна диктатура. * В Япония военните убиха министър-предсевателя Имукаи, защото не водел сериозна външна политика и бил отстъпчив по въпроса за Манджурия. Военните били против спирането на военните действия в Китай и намирали, че изхода от кризата, която е обхванала Япония, ще бъде в заемането на нови области на Азиатския континент. Да видим какво ще забъркат за света тия военни. Според някои съобщения, били сме в навечерието на руско-японска война. * Във Франция един руски емигрант уби председателя на републиката Пол Думер. Нови книги С Христа, повест за народа, от Л. Лулчев Книга за Живия Бог, от Бо Йин-Ра Книга за човека, от Бо-Йин-Ра Озарения връх, песни и стихотворения от Еделвайс Новата Ева, беседи от Петър Дънов Вехтото премина, сборник беседи от Петър Дънов Дванадесет баби, стихотворения от, Олга Славчева Защо вярвам в безсмъртието на човека, научни доказателства за безсмъртието, от Сър Оливър Лодж Човек и Бог, опит за кратко изложение основните принципи на окултизма и учението на Бялото Братство Въведение в асоционизма, от Д-р К. Паскалев Паневропа и обединението на южните славяни, от Д-р Н, Ханджиев В хармония с Безкрайното, от Р. У. Трайк Росна китка, сборник приказки, сценки, стихове и др. за деца и възрастни, № 1, 2.
към текста >>

66. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каним всички партии — без разлика на убежденията им: социалисти, комунисти, анархисти, радикали, републиканци, свободомислещи, християни, безпартийни, всички пасифистически организации, всички здравомислещи, всички независими индивидуалисти, всички които, както във Франция, така и във всички останали страни, твърдо са решили с всички средства да попречат на войната.
Нека всички да действат. Край но препирните, които ни разделят. До се съединим всички против общия неприятел! Долу войната! Ние ви каним на един голям конгрес, който ще бъде една внушителна манифестация от всички партии против войната. Каним всички партии — без разлика на убежденията им: социалисти, комунисти, анархисти, радикали, републиканци, свободомислещи, християни, безпартийни, всички пасифистически организации, всички здравомислещи, всички независими индивидуалисти, всички които, както във Франция, така и във всички останали страни, твърдо са решили с всички средства да попречат на войната. Ние ги каним да изпратят свои представители в организационния комитет на световния конгрес, който в най-късо време ще фиксира мястото и датата на конгреса и другите подробности. Нямаме никак време за губене. Ние няма да определяме план на действие предварително. Това би значило да се наложим на свободата на тия, които призоваваме. Те в конгреса ще изложат свободно своите различни планове и в последствие ще потърсят помежду си общо съгласие за план на действие.
към текста >>

67. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не мислете, че вие сте само публика в света.
Като нямаш разумност, ти нямаш граници на свободата и тогава много хора ще се намесят в твоята свобода и ще те ограничат. И съвременните хора не са свободни нито в морално, нито в научно, нито в обществено отношение. Само когато спят са свободни. Но ние живеем сега в една епоха, когато сме пред великото разрешение на всичките тези въпроси. И всички разумни хора трябва да вземат участие. Не мислете, че вие сте само публика в света. Всички трябва да вземете участие в разрешение на проблемите, отнасящи се до вашия личен живот и до колективния живот, в който вие вземате участие. Но затова трябва да бъдем носители на една велика идея, която да се стремим да въплътим в живота си. За да даде правилно разрешение на въпросите, човек трябва да знае преди всичко, за какво е роден. - Човек се е родил в света, за да познае Истината ши казано на друг език, човек се е родил в света, за да стане свободен. А кой човек е свободен?
към текста >>

68. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Старият девиз на Швейцария.. който тя прилагаше само за своята републиката, требва да се простре за целия свят: „Един за всички и всички за един!
Не забравяйте никога, че независимостта на вашата страна не може да се отдели от независимостта на другите страни. Те са свързани. Борбата, която днес се води. не е на един народ, но на всички на роди. Всички борби занапред са на между народен план. Старият девиз на Швейцария.. който тя прилагаше само за своята републиката, требва да се простре за целия свят: „Един за всички и всички за един! " Всички от нас, всеки от нашите народи. — за всички подтиснати хора! Народи и експлоатирани класи обединете се! На вас, младежи, които сте техния авангард. предстои да ги обедините срещу пристъпа на империализма и фашизма !
към текста >>

69. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 88 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лечебното действие на цветовете Лечебното действие на светлинните лъчи е отдавна доказано, и днес то се използва широко от лекари и публика за ликуване на болести и укрепване на здравето.
Пресищане, излишества и разкош от една страна, глад и мизерия от друга — не ще съществуват. Насилия и тормоз, безпрекословно подчинение и диктатура няма да има. В новата държава ще управлява разумността, за благото, на всички съставляващи я индивиди, като се изключат всички класови различия, и се създадат добри условия за живот и развитие на всички. Новата, истинската държава няма да се създаде чрез закони, отгоре, а ще се изгради бавно, естествено и свободно отдолу, в недрата на самия народ, чрез трудовите братски задруги, които постепенно ще обгърнат целия живот. На работа за изграждане на Братските Задруги, които ще създадат новата Божествена Държава, в която насилия и класови различия не ще съществуват. Лечебното действие на цветовете Лечебното действие на светлинните лъчи е отдавна доказано, и днес то се използва широко от лекари и публика за ликуване на болести и укрепване на здравето. Това им действие лежи и в основата на природолечението — като едно негово мощно средство. Слънчеви бани! Колко просто звучи вече това природно лекарство, когато преди 30—40 г, било е смешно да се мисли за подобно лекуване. И тогавашните природни лекари, като професор Шьоненбергер, д-р Леаман и др. са били усмивани и подигравани, защото са проповядвали слънчева култура.
към текста >>

70. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Прага, столицата на Чехословашката република, се намира най-голямата на света всеславянска библиотека „Slovanska knihovna“.
Теглиш рало като хала, като стоиш на мегданя, мязаш на професор в голяма зала! “ Но каква ще бъде ползата ни от такива ласки и хвалби? Ще достигнат белки чак до господарските уши и току ще се намериш сам запрегнат в плуга, а на моя гръб да метнат някоя торба и друга * * * С хвалби се качества не придобиват. Най-хвалените най-напред фалират. Дядо Благо Българската книга в Чехословашко. В Прага, столицата на Чехословашката република, се намира най-голямата на света всеславянска библиотека „Slovanska knihovna“. Уредник на българския й отдел, който през 1929 год. беше с около 303, а сега с около 7000 броя книги, които постоянно се увеличават, е Георги Бакърджиев — библиолог, музиколог, редактор на Bibljolheka „Musica slavica“ и секретар на Чехословашко-българско взаимност в Прага. Предвид на това, че българските въпроси, особено напоследък, много занимаваха чехословашкото общество, а още повече, както се знае, в C-S-R има много лица, работили в и за България и продължават още де работят, държат много на нейното добро име, то считаме за нужно да уведомим българското общество, че изпращането на каквито и да са български издания — книги, списания и пр. като дар ще бъде един ценен принос за заякчаване българо-чехословашките културни връзки. Отзовалите се лица, нека се обадя т на адрес: Pan Georgi Bacardjiev „Slovanska knihovna“ m.
към текста >>

71. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

са храна, поради тяхната обща употребимост, е всекиму известно, но че съдържат ценни лечебни вещества, е непознато на широката публика.
която до сега е озарила човешкия ум. Голяма помощ в работата ни върху нас, за да се отървем от известни недъзи и пороци, които ни пречат да проявим положителното на нашия живот и да тръгнем в пътя на развитието са тъй наречените Тайни науки: Астрология, Френология, Хиромантия, Физиономия и др. С тяхна помощ ние ще открием много атавизми, които сме наследили от нашите деди и от които, като хора поели пътя на еволюцията и възхода трябва да се освободим и на тяхно място да развием други чисти, благородни, слънчеви черти. N. Д-р Хр. Драганов Плодовете като храна и лекарство Че гроздето, дините, пъпешите ябълките, крушите и пр. са храна, поради тяхната обща употребимост, е всекиму известно, но че съдържат ценни лечебни вещества, е непознато на широката публика. Нещо повече — мнозина ги смятат за първоизточник на тежки заболявания — заблуда, която, за съжаление, се подхранва и от някои лекари, които забраняват често, без особено основание, да се яде диня, пъпеш, грозде и т. н., а позволяват да се сръбва с „мярка“ малко вино, ракийка, конячец, например при инфлуенца и др. или да се изпушват по няколко цигари все с лечебна цел. Върху последните изброени „лечебни“, „усилвателни“ средства истинската наука е произнесла тежката си дума не в тяхна полза. За някой от плодовете, напр.
към текста >>

72. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато я поставили на пиедестал и открили пред публиката, множество минувачи се спирали пред нея за дълги часове.
Мнозина пред тебе ще се спират, красотата ти да гледат. Ще те съзерцават и пред миловидността ти ще благоговеят. След година време казаното от Ваятеля се осъществило. Изваял той от блока великолепна статуя: майка с детенце на ръце, в ангелска премяна. А красива, нежна, деликатна и с поглед толкова мил и любещ, щото пленявал всеки, който знаел да гледа. Когато я поставили на пиедестал и открили пред публиката, множество минувачи се спирали пред нея за дълги часове. Гледали я, възхищавали се, славили художника-ваятел и от негата й — нега в себе си садили. Но след всичко туй, нещастие голямо се случило. Еднъж пред множество зрители, когато и художникът — ваятел стоял до статуята си, станало някакво сътресение. Хубавата статуя се наклонила, паднала и се разбила. Лакътят на мраморната майка паднал тъкмо въз крака на собствения си създател, на когото цялото стъпало се спитило.
към текста >>

Детската главичка като отрязана се търколила далече и малките две ръчички отхвръкнали пред слисаната публика.
Гледали я, възхищавали се, славили художника-ваятел и от негата й — нега в себе си садили. Но след всичко туй, нещастие голямо се случило. Еднъж пред множество зрители, когато и художникът — ваятел стоял до статуята си, станало някакво сътресение. Хубавата статуя се наклонила, паднала и се разбила. Лакътят на мраморната майка паднал тъкмо въз крака на собствения си създател, на когото цялото стъпало се спитило. Детската главичка като отрязана се търколила далече и малките две ръчички отхвръкнали пред слисаната публика. Ала нежната тази майка се не смутила, ни погледа, ни негата си изменила. Ваятелят-художник я погледнал и с ужасна болка извикал: — Нещастен мраморе, аз ти дадох човешка форма и божествен израз, ти какво направи! Чак тогава мраморът отговорил: Много нещо ми даде, но всичко вънкашно. В сърцето ми ти нищо не вля! Тази басня се отнася към всички, които възпитават деца.
към текста >>

73. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден.
И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството? Тук, именно, психиката, разбирането и схващането на човека трябва да растат и да се развиват заедно с еволюцията на общия живот. Иначе, ако не се развиваме всестранно, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите деди и прадеди, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора. А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега. Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда. Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден. И това ново не е нищо друго освен онова, което може да подтикне раждането на човешкото в човека, разширява възгледите на хорото и ги кара да разберат, че битието представлява една голяма загадка, която постепенно се разкрива на човечеството дотолкова, доколкото то е израсло, за да може да разбере и използва това, което му се дава. Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали. Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи! Това е една пречка на прага на новия живот. Напр, има хора, които още не могат да допуснат в себе си че пушенето и пиенето е пагубно, че месоядството е вредно и т. н.
към текста >>

74. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Описвайки с всички примамки половата любов, те забавляват и увличат своите четци; описвайки с всички подробности престъпни истории, те държат в напрегнато състояние жадната за приключения публика; рисувайки действителността по-черна, отколкото е, те предизвикват и затвърдяват в хората мисълта: ние сме достатъчно дабри, щом има хора способни на такива лоши деяния.
24 — кн. 7; сп. Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Братски срещи Двамата братя (приказка - Н. Неделчева) РОЛЯТА НА ПИСАТЕЛИТЕ Съвсем малко са писателите, които знаят своята роля в живота и съзнателно я, изпълняват. Мнозинството пишат за пари или за слава, без да държат сметка, дали са вредни или полезни със своите книги. Описвайки с всички примамки половата любов, те забавляват и увличат своите четци; описвайки с всички подробности престъпни истории, те държат в напрегнато състояние жадната за приключения публика; рисувайки действителността по-черна, отколкото е, те предизвикват и затвърдяват в хората мисълта: ние сме достатъчно дабри, щом има хора способни на такива лоши деяния. Тека, вместо да смутят и събудят упрек в душите и свестите на своите четци, те ги успокояват. И така хората спокойно следват своя лош път в живота: отиват от лошо към по-лошо. И така човечеството е стигнало до това падение, до това лошо положение, при което живота става невъзможен, защото скърбите и страданията, болестите и нещастията (последица от извършвани грешки и престъпления) вземат надмощие и правят живота тежък, непоносим. Друга би била ролята на писателите, ако те познаваха добре лошото и доброто и ако знаеха какви резултати дава едното и другото в живота. Тогава в своите книги, романи и разкази, биха обрисували лошото тъй, че то да буди отвращение, а доброто — да примамва и увлича.
към текста >>

Те могат само да забавляват, но не и да напътстват в живота; Те изпълняват приблизително такава роля, каквато играят палячовците в цирковете; те вземат комичното или трагичното в живота, изнасят го пред публиката, като по тоя начин разсмиват или трогват.
Друга би била ролята на писателите, ако те познаваха добре лошото и доброто и ако знаеха какви резултати дава едното и другото в живота. Тогава в своите книги, романи и разкази, биха обрисували лошото тъй, че то да буди отвращение, а доброто — да примамва и увлича. Но лошото е там, че самите писатели не познават лошото и доброто. Техните разбирания за живота са тъй смътни, тъй мъгливи, тъй грубо материалистични, каквито са и тия на тълпите. Какво може тогава да се очаква от такива писатели? Те могат само да забавляват, но не и да напътстват в живота; Те изпълняват приблизително такава роля, каквато играят палячовците в цирковете; те вземат комичното или трагичното в живота, изнасят го пред публиката, като по тоя начин разсмиват или трогват. И публиката ръкопляска, благодари им, възхвалява ги, плаща им. Това е всичко. А в живота и писатели и публика отиват надолу, израждат се, боледуват, страдат, умират, преди да са живели. Писателите трябва да бъдат като компас, като пътеводител в живота. Те трябва добре да познават големите учители на човечеството и да влагат частица от истините, от мъдростта на тия учители в своите книги.
към текста >>

И публиката ръкопляска, благодари им, възхвалява ги, плаща им.
Тогава в своите книги, романи и разкази, биха обрисували лошото тъй, че то да буди отвращение, а доброто — да примамва и увлича. Но лошото е там, че самите писатели не познават лошото и доброто. Техните разбирания за живота са тъй смътни, тъй мъгливи, тъй грубо материалистични, каквито са и тия на тълпите. Какво може тогава да се очаква от такива писатели? Те могат само да забавляват, но не и да напътстват в живота; Те изпълняват приблизително такава роля, каквато играят палячовците в цирковете; те вземат комичното или трагичното в живота, изнасят го пред публиката, като по тоя начин разсмиват или трогват. И публиката ръкопляска, благодари им, възхвалява ги, плаща им. Това е всичко. А в живота и писатели и публика отиват надолу, израждат се, боледуват, страдат, умират, преди да са живели. Писателите трябва да бъдат като компас, като пътеводител в живота. Те трябва добре да познават големите учители на човечеството и да влагат частица от истините, от мъдростта на тия учители в своите книги. Така четците, а и човечеството, ще вървят от лошо към добро, от добро към по-добро.
към текста >>

А в живота и писатели и публика отиват надолу, израждат се, боледуват, страдат, умират, преди да са живели.
Техните разбирания за живота са тъй смътни, тъй мъгливи, тъй грубо материалистични, каквито са и тия на тълпите. Какво може тогава да се очаква от такива писатели? Те могат само да забавляват, но не и да напътстват в живота; Те изпълняват приблизително такава роля, каквато играят палячовците в цирковете; те вземат комичното или трагичното в живота, изнасят го пред публиката, като по тоя начин разсмиват или трогват. И публиката ръкопляска, благодари им, възхвалява ги, плаща им. Това е всичко. А в живота и писатели и публика отиват надолу, израждат се, боледуват, страдат, умират, преди да са живели. Писателите трябва да бъдат като компас, като пътеводител в живота. Те трябва добре да познават големите учители на човечеството и да влагат частица от истините, от мъдростта на тия учители в своите книги. Така четците, а и човечеството, ще вървят от лошо към добро, от добро към по-добро. И така постепенно ще се избегнат всички скърби и страдания, всички болести и нещастия; така ще се дойде до пълната радост, до истинското благо в живота. Христос — ето най-големият учител на човечеството.
към текста >>

75. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От друга страна не може да се обвиняват само ръководителите на вестниците и кинопредприятията, защото те се нагаждат към вкуса на публиката — дават това, което се търси.
Така укрепва духовно човек и придобива нови сили, за на може да работи на обществената нива. Да работи за благото на семейството, за благото на народа си, а тъй също и за благото на всички народи. В заключение ще кажем, че ако искаме да живеем с духът на новото време, вестникът и киното трябва да поднасят само онова, което е проявление само на Красивото, Великото и Вечното. Г. С ъ б е в Б. Ред. За голямо съжаление не по малко от 90% от това, което ни поднася днес киното и общо разпространения вестник, има повече или по-малко отрицателно, вредно влияние върху читателя и затова смело можем да кажем, че днес киното и ежедневният вестник играят отрицателна роля в живота — явяват се като опасни разсадници на поквара, израждане и разложение. От друга страна не може да се обвиняват само ръководителите на вестниците и кинопредприятията, защото те се нагаждат към вкуса на публиката — дават това, което се търси. За да могат вестника и киното да играят творческа, положителна роля в живота, да станат двигатели на истински прогрес, нужно е общо повдигаше на културното и моралното ниво на обществото. * * * Христос ще дойде само тогава, когато всички хора отворят сърцата си и Го приемат отвътре, а не отвън. Словото на Учителя В какво седи силата на човека За обикновените хора някои неща в света са интересни, а други не са интересни. Но за гениалните хора и за светиите всички неща в света са интересни, защото те мислят и намират смисъла на всяко нещо. А обикновения човек, който не мисли, а живее със своите чувствания.
към текста >>

76. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На страната на правителството са републиканци, социалисти, комунисти и анархисти, както и националистите баски и каталонци.
А да бъдем добре духовно, това не значи да чакаме някой да ни спусне отгоре това, от което имаме нужда, а да се вслушваме в гласа на истината и да живеем по Божествените закони на живота, при което всеки труд, от какъвто характер и да е той, ще бъде за нас радост. И тъкмо този труд е най-плодоносният във всяко отношение. Вести Испания. Жестока братоубийствена война се води понастоящем в Испания, има вече близо два месеца и края и изхода й се още не вижда. От едната страна е правителството, което за сега е господар на половината от страната, включваща двата главни града — Мадрид и Барселона. На страната на правителството са републиканци, социалисти, комунисти и анархисти, както и националистите баски и каталонци. От друга страна са монархистите, водени от генералите Франко и Моле, които владеят Мароко, останалата половина от Испания и Балеарските острови. Двете страни са почти еднакво силни и затова войната е извънредно жестока и трудна. Като че ли успеха на едната или другата страна ще зависи от помощта. което им идва отвън. Изхода от тази борба ще има голямо значение за политическия живот в цяла Европа и дори в цял свят.
към текста >>

77. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Борбата в Испания между монархисти и републиканци се води с променлив и неясен ход, но досега монархистите са имали по вече успехи и малко по-малко завземат нови територии от противниците си.
Защото той с един замах намалява стойността на големите парични капитали, без юридически да отнема някаква част от тях, и същевременно дава възможност ма всички длъжници да се наплатят на кредиторите си при много по-добри условия. Освен това, обезценяването на франка ще предизвика голямо засилване на френския износ. и но покупките вътре в страната, което ще донесе оживление в производството, и търговията, създаване на работа за много безработни. След Франция, веднага, почти едновременно, и Швейцария намали стойността на своя франк. Факта, че първите финансови сили в света, като Съединените Щати, Англия, а сега и Франция, гдето нещата винаги биват зряло обсъждани, намират изход от стопанския застой в изкуственото обезценяване на националната монета, показва, че добре разпраният национален интерес се напълно схожда с интересите на огромното болшинство от народа и че материалните интереси на едно малцинство може и трябва да бъдат пожертвани заради интересите на цялата страна, на множеството. Борбата в Испания между монархисти и републиканци се води с променлив и неясен ход, но досега монархистите са имали по вече успехи и малко по-малко завземат нови територии от противниците си. Въпреки съглашенията за ненамеса, и двете страни са подпомагани от чужди държави. Но като че ли помощта, която се дева на испанското правителство, идва много късно. Бунтовниците вече почти навсякъде почват да вземат надмощие. У нас през този месец се очакват избори, но никой не знае точно какви и кога ще бъдат. Вести Да се подвизава човек в духовния път и да почне да работи върху себе си се иска готовност, назрялост, а още по голяма готовност и назрелост се иска от човека да работи за разпространението на новите идеи на духовния мироглед; неотдавна получихме писмо от Аржентина с което проф.
към текста >>

78. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

както си въобразяват днес, само изкуство да се комбинират звуците или способност да се възпроизвеждат по начин да бъдат най-приятни за ухото: това със само нейната външна страна, от която произхождат временни форми, повече или по-малко блестящи, според времето и мястото, според вкуса и каприза на публиката, които ги правят да варират по хиляди начини.
Благата, способностите, които се крият във вас, могат да се развият само по този начин — да вдъхне Бог във вас, чрез вашите уши, новия живот. И които чуят, това са хората, които няма да се раждат, но ще възкръснат. Защото, когато Бог вдъхна на хората дихание през носа, те станаха живи души, а тия, на които Бог вдъхне дихание през ушите, те ще възкръснат. И сега Бог казва: „Аз ще проговоря на тези хора чрез Истината и всички ще познаят светлината.“ ИДЕИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ЗА МУЗИКАТА От Фабр Д‘Оливе Аз ще разгледам музиката като изкуство, и ще се постарая да извлека от това изследване една теоретична и практична система, основана върху природата и съединяваща принципите, познати на древните, със знанията, който притежаваме днес в областта на музиката. Това изследване и неговите резултати ще бъдат много по-важни, отколкото може да се предполага; защото музиката не е. както си въобразяват днес, само изкуство да се комбинират звуците или способност да се възпроизвеждат по начин да бъдат най-приятни за ухото: това със само нейната външна страна, от която произхождат временни форми, повече или по-малко блестящи, според времето и мястото, според вкуса и каприза на публиката, които ги правят да варират по хиляди начини. Музиката, разглеждана от нейната вътрешна страна, е, както я определяха древните, познанието за реда на всички неща, науката за хармоничните отношения във вселената; тя почива върху ненарушими принципи, които не търпят никаква промяна. Когато съвременните учени четат, в съчиненията на древността, блестящите похвали, които се отправят в тях към музиката, и чудесата, които й се приписват, те не могат да ги разберат. И понеже в теорията и практиката на това изкуство, тъй неустановено в техните очи, те не виждат нищо, което да оправдае тези похвали и да удостовери тези чудеса, те третират авторите на въпросните древни съчинения като увлечени от фантазията си или ги обвиняват в лъжа, без да мислят, че тези писатели, които те така обиждат, са най-разумните, най-мъдрите, най-учените и най-добродетелните хора на своето време. Самите музиканти, силно затруднени да достигнат, посредством модерната музика, за която те мислят, че е стигнала до последната степен на съвършенство, удивителните въздействия, приписвани на древната музика, се задоволяват с това да обясняват възможността на такива въздействия било с новостта на изкуството, било със силата на поезията, която е била съединена с музиката, било с предполагаемата грубост на народите. Бюрет, най-малко извинимия в този случай, защото неговите познания трябваше да го направят по-справедлив, претендира, че чудесата, които се разправят за музиката на древните гърци съвсем не доказват нейното превъзходство над нашата, и че Орфей, Демодокус, Фемиус и Терпандър не са правили нищо повече от това, което, в наши дни, биха могли да правят най-лошите селски свирачи, ако биха намерили подобни слушатели.
към текста >>

79. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И в тоя миг чул един глас: — Син на републиката, погледни и научи!
— запитал той развълнувано. Тя не отговорила нищо, а само кимнала с глава. И в тоя миг се случва странното. Генералът изпаднал в едно странно състояние на духа, изгубил волята си и не виждал нищо друго пред себе си, освен красивото лице на непознатата и нейните хубави, проницателни очи. Неочаквано пред него се разляла една ослепителна светлина той видял онези картини, които се запечатали в мисълта му. И в тоя миг чул един глас: — Син на републиката, погледни и научи! Той се обърнал около себе си и видял, как една бяла пара се спуснала около него, — вдигнала се бавно и той видял една чудна сцена. Пред него се разстлали в един план всички страни на земята. В този миг един чудно хубав ангел се явил пред Вашингтон и му показал една карта на градове и села, които като по чудо излизали от Атлантически и Тихия океани. Ангела обърнал лице към юг и му посочил един страшен призрак, който летял над вселената, и сипвал жупел върху земята, от който хората бягали в панически бяг. Видял кърви и разрушения.
към текста >>

80. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Публиката стои като прикована цели 2-3 часа, слуша с интерес за страната на розите.
Хил и в Хелсингфорс (Хелзинки) г. Куусинен, като че се надпреварват в услугите си. Както по уреждането на сказките ми за България, на които и присъстват често със семейството и секретарите си, така и в развеждането ми из града и околностите дори на десетки километри. Свръх това и дирекциите на печата при Външните министерства ме обсипват щедро с любезности, безплатни железници, театри, опери, дори турят на разположението ми автомобилите си и ме развеждат на стотици километри из страната си да ми покажат красотата й и ми дават десетки книги и снимки, за да пиша и говоря за тях когато се завърна в България. Сказките ми, които най-често стават в народни университети с превод на местния език, накараха да заговори цялата преса за нас и в Литва и в Латвия и в Естония и във Финландия не само в столицата, но и в провинцията. Публиката стои като прикована цели 2-3 часа, слуша с интерес за страната на розите. Говоря най-вече на международния език, с превод на техния или на немски и руски, които в балтийските държави почти всички знаят. Есперанто като мощен фактор в услуга на малките народи е на особена почит. И есперантските дружества се субсидират, например в Хелсингфорс са предвидени ежегодно в бюджета 12,000 ф. марки 24,000 б. лева. В есперантския институт на много места са издадени есперанто литературни сборници и пътеводни книжки за страни, градове, университети.
към текста >>

81. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато един тенор вземе горно С, най-високият тон, всичката публика ръкопляска.
Музиката е едно изражение на Божията истина Тя едно външно изражение на трите сили, които със свързани с трите света. Ако така разбираме, тогава можем да пеем. Имаш една мъчнотия, тя е поставена на една мажорна гама, започва с С, най-низкия тон, който едва можеш да вземеш. Ще й пееш. Ако пееш на болестта, и ако можеш да подигнеш гласа си на три октави, болестта ще изчезне. Когато един тенор вземе горно С, най-високият тон, всичката публика ръкопляска. Казват: голям талант е. В нашите усилия да направим едно велико дело — това е най-високият тон, това е музика. Всяко велико дело е музика лен тон. Да проявим най-великата добродетел, то е най високия тон, който можем да вземем. Да проявим онази мощната любов в света, най-високият тон, до който нашата душа може да се подигне.
към текста >>

и тогава ще се образува един трепет около нас, който ще бъде благотворен заради самите нас и за публиката.
Казват: голям талант е. В нашите усилия да направим едно велико дело — това е най-високият тон, това е музика. Всяко велико дело е музика лен тон. Да проявим най-великата добродетел, то е най високия тон, който можем да вземем. Да проявим онази мощната любов в света, най-високият тон, до който нашата душа може да се подигне. и тогава ще се образува един трепет около нас, който ще бъде благотворен заради самите нас и за публиката. Казвам: вярата без музика не може да се реализира. Любовта без музика не може да се реализира. Богатството без музика не може да се реализира. Всичките ония работи, в които музиката не влиза като фактор, те изчезват. Там дето е музиката, всичко е постоянно, то е един непреривен процес в природата.
към текста >>

82. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Започва разстилането на жарта, разгорена от повече от два кубика дърва и цялата публика, която до сега се смееше, подвеждана от странични закачки, като че ли замря.
В семейството си нямаме нестинарки. Разделихме се с нестинарката и пак се върнахме на огъня, при параклисчето. Скоро някой дойде и извика гайдата и даула (тъпана) взема с тях двама ергени, единият от които трябвало да носи иконата на Св. св. Константин и Елена, а другият — една кадилница с тамян. Любопитството у всички е голямо. Започва разстилането на жарта, разгорена от повече от два кубика дърва и цялата публика, която до сега се смееше, подвеждана от странични закачки, като че ли замря. Гробно мълчание зацари. Не минаха и пет минути и ето откъм жилището на нестинарката се зададе религиозното шествие. Най-напред вървяха: нестинарката Кера, носеща в ръцете си иконата Св. св. Константин и Елена, след нея момък държащ кадилница с тамян, а след тях гайдаря и тъпана. Гайдата свири особена мелодия, а тъпана приглася.
към текста >>

83. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава нямаше достатъчно широка аудитория за тая публика и Учителят седеше на прозореца на „Шестдесета и шест“1).
Душата на един голям организъм, почувствал с всичките нишки на мозъчните си клетки красотата и величието на Светлината. Големият сборен организъм. който при несгодите на планината, и при нейното сурово величие, закалява своите мишци за достойна служба на една велика идея — идването на Всемирното Братство на земята. Учителят Беше зимен ден, когато отидох при него. Навалелият от преди няколко дни снегът беше отъпкан от нозете на стотината посетители и бе скован от студа. Тогава нямаше достатъчно широка аудитория за тая публика и Учителят седеше на прозореца на „Шестдесета и шест“1). Той говореше от него своята „беседа“. Слушателите бяха вън на двора. Само малцина имаха столове и седяха. Останалите бяха, като мене, правостоящи. Беше студено и трябваше да се подскача от крак на крак, за да не се измръзне.
към текста >>

84. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“.
А друг един добре известен професор по биология доста отдавна се мъчи да убеди българската интелигенция и народ, че нито етичните, нито научните основи на вегетарианството са състоятелни. Макар че експериментите които той прави в своята лаборатория, да доказват, че вегетарианският режим е извор на здрав живот, на сила и енергия, той пак, макар и много учен, нашите уважения към него, не може да се освободи от предразсъдъка си, които си е съставил, и в последната книга на сп. „Природа и наука“ се сили на ново да доказва несъстоятелността на вегетарианския режим. Ето що казва за предразсъдъка Д-р Спатарис, виден лекар в Атина: „Предразсъдъка е мнение, без предварително изследване и анализиране, то не се подкрепя от никаква опитност. И когато се говори за някой човек с предразсъдък, чиито живот и професия го заставят да остане в своя тесен кръг и сряда, тогава вредата, която може да нанесе един такъв човешки порок, е обикновено ограничена. Но когато такава лоша склонност притежават хора, като например публицисти, които с публикуването на своите пълни с предразсъдък идеи, си позволяват да ги направят известни на публиката, тогава, вместо да услужат на четците, каквато длъжност имат, напротив те ги отклоняват от пътя със своите публикувани статии, пълни с измама и неизвиним фалш“. Към този човешки вид ни се струва, че принадлежат всички противници на окултизма и вегетарианството. По нататък Д-р Спатарис продължава: „Обаче, вместо да коментираме фалшивите твърдения на хората с предразсъдъци, ние предпочитаме да се ограничим днес с кратко обяснение на думата „Мезонеизъм“, „Мезо-неизма“*) е ужасно отвращение, което изпитват някои хора и животни поради силна антипатия към всяко ново нещо и смяна. Той ги сюрпризира и уплашва, и го считат за обида за нещо насочено против тях. Например, забелязва се при кучетата неимоверен консерватизъм и фанатизъм. Те лаят и упорито беснеят против минаващия влак, автомобил, велосипед, даже и музика, когато ги срещат за пръв път.
към текста >>

85. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва да се съжалява, обаче, че в много от тях широката публика е тъй да се каже заплашвана, че слънчевите бани са едно лечебно средство, което може да се предписва и взема само с разрешение и под контрола на лекарите.
Много опити са показали, че хора, а също така и животни, които се намират в непосредствен досег със слънчевата енергия, могат да се задоволяват с много по-малко по количество и питателност храна, отколкото тези, които са лишени от слънце. Явно е, следователно, че слънчевите лъчи в известен смисъл, носят направо храна за нашето тяло. Затова нека не пропускаме никога удобните случаи да вземаме нашите слънчеви „обеди“ и „закуски“, като се излагаме на неговите лъчи. Разбира се, процеса на действието на слънчевите лъчи върху организма не ни е напълно познат. Досега са издадени много съчинения, често твърде интересни, по този въпрос. Трябва да се съжалява, обаче, че в много от тях широката публика е тъй да се каже заплашвана, че слънчевите бани са едно лечебно средство, което може да се предписва и взема само с разрешение и под контрола на лекарите. В същност, нищо опасно няма в слънчевите бани, при условие, че ще се спазва едно правило, което трябва да бъде ръководната нишка при правене на слънчевите бани: Слънчевите бани трябва да се правят сутрин — най-късно до обед, в зависимост от силата на слънцето. Но във всеки случай, колкото по-рано през деня се прави слънчевата баня, толкова по-добре е. Във връзка с това ще трябва да отбележим, че ефикасността на слънчевите бани не зависи ни най-малко от високата температура, от силното нагряване на тялото, което обикновено се практикува и което може да се нарече буквално пържене на голото човешко тяло, изложено непосредствено на палещите слънчеви лъчи. Фактически, коефициента на ползата от слънчевите бани лежи в съвсем друга плоскост. Нека се изясним.
към текста >>

86. -

Заедно с неговите статии из списанията и лекциите му в Колеж дьо Франс и другаде, те направиха за кратко време името му известно не само в академическите кръгове, но и между широката образована публика не само във Франция, но и в целия свят.
Последното голямо съчинение на Бергсона се появи в 1932 година под заглавие Двата извора на морала и на религията. Плод на размишления в продължение на двадесет и пет години, то съдържа възгледите на Бергсон по етичните и религиозни въпроси, неговите последни заключения по най-важните проблеми. От по-малките работи на философа най-известен е етюдът му върху Смеха, който бе публикуван в 1901 година. Статиите на Бергсон, публикувани в резни списания, бяха събрани от самия него и издадени в два тома, единият озаглавен Духовна енергия (1919) другият — Мисълта и движещото се (1934). * Съчиненията но Бергсон са написани на много хубав език. Заедно с неговите статии из списанията и лекциите му в Колеж дьо Франс и другаде, те направиха за кратко време името му известно не само в академическите кръгове, но и между широката образована публика не само във Франция, но и в целия свят. Успехът, който Бергсон има като автор и като сказчик, няма равен на себе си в историята на най-новата философия; той напомня успеха на преподаванията, пак в Париж, на приблизително същото място, на прочутия Абелар, в дванадесетия век. На лекциите му в Колеж дьо Франс се стичаха хиляди слушатели от всички страни, само малък брой от които успяваха да намерят място в залата, където философът излагаше своето учение Бергсон държеше лекциите си в петък, след обед, от 5 до 6 часа. Дълго време преди започването на лекцията амфитеатърът се изпилваше с разнообразие публика, студенти от Сорбоната, професори, учени с известности, поети, художници, светски дами. В паметта си виждам ясно и сега цялото това множество, очакващо с вълнение влизането на философа. Всеки се приготвя да слуша, да запомни всяка дума.
към текста >>

Дълго време преди започването на лекцията амфитеатърът се изпилваше с разнообразие публика, студенти от Сорбоната, професори, учени с известности, поети, художници, светски дами.
Статиите на Бергсон, публикувани в резни списания, бяха събрани от самия него и издадени в два тома, единият озаглавен Духовна енергия (1919) другият — Мисълта и движещото се (1934). * Съчиненията но Бергсон са написани на много хубав език. Заедно с неговите статии из списанията и лекциите му в Колеж дьо Франс и другаде, те направиха за кратко време името му известно не само в академическите кръгове, но и между широката образована публика не само във Франция, но и в целия свят. Успехът, който Бергсон има като автор и като сказчик, няма равен на себе си в историята на най-новата философия; той напомня успеха на преподаванията, пак в Париж, на приблизително същото място, на прочутия Абелар, в дванадесетия век. На лекциите му в Колеж дьо Франс се стичаха хиляди слушатели от всички страни, само малък брой от които успяваха да намерят място в залата, където философът излагаше своето учение Бергсон държеше лекциите си в петък, след обед, от 5 до 6 часа. Дълго време преди започването на лекцията амфитеатърът се изпилваше с разнообразие публика, студенти от Сорбоната, професори, учени с известности, поети, художници, светски дами. В паметта си виждам ясно и сега цялото това множество, очакващо с вълнение влизането на философа. Всеки се приготвя да слуша, да запомни всяка дума. Даже студентите разговарят по тихо, отколкото в амфитеатрите на Сорбоната. Когато малката врата в дъното на естрадата се отваря и Бергсон се появява, той бива посрещнати с ръкопляскания, които траят само няколко секунди и настъпва в залата религиозно мълчание. Бергсон е облечен в черен рединготи, с права затворена яко, с широко вратовръзка.
към текста >>

87. -

Събрала се голяма публика.
Хубаво е да ви въодушевяват, но при вас някой път трябва да се спре някой музикант. Като минава покрай една улица Паганини вижда един стар цигулар. Поспрял се малко. Цигулката му паднала. Паганини взел цигулката и започнал да свири. Събрала се голяма публика. Гаванката на стария цигулар се напълнила. Всички хвърляли в нея. Старият цигулар казва: синко, защо не дойде по-рано, защо си толкова закъснял? Паганини казал: Благодари сега. Туй наричам гениалност.
към текста >>

88. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Правителствата на съвременните народи — Република, монархия, теокрация.
„Мило дете, аз те обичам“. 7. „Теория за безсмъртните....“. Карл Нисса 8. Кабала. — Предмет на Кабалата — Еврейската азбука и значението на 22-те й букви (с таблица). 9. Ив. Толев. Синархия. — Правителствата на съвременните народи — Република, монархия, теокрация. 10. Сам. Р. Уелс. Физиогномия — Строеж на човешкото тяло (с 8 фигури) прев. от англ. Вл. Каназирев. 11. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия — Тълкуване на линиите (продълж.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее.
И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на Израил — Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър . . . Ив. Грозев. Д. Н. Фурнаджиев ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес. Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най- просветената и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее. Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят.
към текста >>

Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели.
Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род.
към текста >>

Ние, обаче, възнамеряваме да дадем на българската четяща публика редица теоретически очерци по тая наука, както и характеристики на разни случаи из нашия и чуждия живот, за да могат четците ни да проследят, с полза за себе си, развитието на френологията, нейните методи на изследване и приложението им върху всеки отделен случай.
Една от най-интересните за изучване области на човека е неговият ум. Но за тая наука за човешкия ум у нас са популяризирани твърде малко знания. До колкото ни е известно, на български е преведено до сега само краткото съчинение на Хенри С. Дрейтън и Дж. Мак-Нейл: Принципи на френологията, една твърде полезна книга. Ние, обаче, възнамеряваме да дадем на българската четяща публика редица теоретически очерци по тая наука, както и характеристики на разни случаи из нашия и чуждия живот, за да могат четците ни да проследят, с полза за себе си, развитието на френологията, нейните методи на изследване и приложението им върху всеки отделен случай. Тая наука, освен това, открива нови хоризонти за най-целесходната уредба на просветата и възпитанието в нашите училища и допринася за урегулиране на обществения живот. За сега, ще се задоволим да дадем известната твърде занимателна френологическа карта на Фаулъра със съответните разяснения. Тя ще ни послужи за илюстрация на по-нататъшните статии по тоя предмет. Същата карта, при първа възможности — щом се подобрят международните сношения — ще се опитаме да предадем цветна, както е в оригинала, и в по-голям формат, като премия на предплатилите абонати на списанието. ФРЕНОЛОГИЧЕСКА КАРТА от Л.
към текста >>

„Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“.
Един път като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо, мамо ма, аз помня, когато беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което беше ми направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачавате по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов. „Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“. Както винаги и навсякъде, и тук се намерили суеверни хора, които избягвали певеца. Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се въодушевлявате от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му демонско качество, бленували за него. Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато певецът отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля. Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване. В един такъв момент, когато Масол свършил арията, бурните аплодисменти внезапно се прекъсват: от горе, от високото, където бил отправен погледа на Масола, пада един беден машинист на сцената и бива отнесен мъртъв.
към текста >>

Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване.
Съобщава: Рачо Г. Даскалов. „Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“. Както винаги и навсякъде, и тук се намерили суеверни хора, които избягвали певеца. Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се въодушевлявате от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му демонско качество, бленували за него. Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато певецът отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля. Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване. В един такъв момент, когато Масол свършил арията, бурните аплодисменти внезапно се прекъсват: от горе, от високото, където бил отправен погледа на Масола, пада един беден машинист на сцената и бива отнесен мъртъв. Мъчителното впечатление, предизвикано от тази случка, станало причина да се изостави поменатата опера за известно време. Най-сетне пак я поставили на сцената и Масол, който още добре си спомнял печалната случка, при проклинането отправил погледа си не вече на горе, а в страни към местата на музикантите. Едва прозвучал последният тон от арията и капел-майсторът Хабенек, един елзасец, се почувствувал неразположен, отишъл си в къщи и на третия ден умрял. Сега вече слухът за лошите очи на Масола се явява наново и най-разумните хора гребало да замлъкнат пред неоспоримите факти.
към текста >>

Когато операта се дала за трети път, публиката не могла да се побере и мнозина се върнали.
В един такъв момент, когато Масол свършил арията, бурните аплодисменти внезапно се прекъсват: от горе, от високото, където бил отправен погледа на Масола, пада един беден машинист на сцената и бива отнесен мъртъв. Мъчителното впечатление, предизвикано от тази случка, станало причина да се изостави поменатата опера за известно време. Най-сетне пак я поставили на сцената и Масол, който още добре си спомнял печалната случка, при проклинането отправил погледа си не вече на горе, а в страни към местата на музикантите. Едва прозвучал последният тон от арията и капел-майсторът Хабенек, един елзасец, се почувствувал неразположен, отишъл си в къщи и на третия ден умрял. Сега вече слухът за лошите очи на Масола се явява наново и най-разумните хора гребало да замлъкнат пред неоспоримите факти. Когато операта се дала за трети път, публиката не могла да се побере и мнозина се върнали. Всички горели от любопитство да видят, дали проклеването и този път ще иска жертва. Не без вътрешно вълнение, но все пак тъй трогателно за публиката пял Масол, отправяйки погледа си към единствената празна ложа. Тази ложа била абонирана от един богат търговец, който се приготовлявал сега за далечен път, та не можал да дойде в операта на време. Едва по-сетне той се явил в ложата и след свършване на акта пак я напуснал. Той не завършил пътуването си: в едно гранично градче умрял внезапно от разрив на сърцето.
към текста >>

Не без вътрешно вълнение, но все пак тъй трогателно за публиката пял Масол, отправяйки погледа си към единствената празна ложа.
Най-сетне пак я поставили на сцената и Масол, който още добре си спомнял печалната случка, при проклинането отправил погледа си не вече на горе, а в страни към местата на музикантите. Едва прозвучал последният тон от арията и капел-майсторът Хабенек, един елзасец, се почувствувал неразположен, отишъл си в къщи и на третия ден умрял. Сега вече слухът за лошите очи на Масола се явява наново и най-разумните хора гребало да замлъкнат пред неоспоримите факти. Когато операта се дала за трети път, публиката не могла да се побере и мнозина се върнали. Всички горели от любопитство да видят, дали проклеването и този път ще иска жертва. Не без вътрешно вълнение, но все пак тъй трогателно за публиката пял Масол, отправяйки погледа си към единствената празна ложа. Тази ложа била абонирана от един богат търговец, който се приготовлявал сега за далечен път, та не можал да дойде в операта на време. Едва по-сетне той се явил в ложата и след свършване на акта пак я напуснал. Той не завършил пътуването си: в едно гранично градче умрял внезапно от разрив на сърцето. Масол след това вече не пял проклинанието. Недоволен от сцената, той решил да се оттегли.
към текста >>

искал да се сбогува с парижката публика.
Едва по-сетне той се явил в ложата и след свършване на акта пак я напуснал. Той не завършил пътуването си: в едно гранично градче умрял внезапно от разрив на сърцето. Масол след това вече не пял проклинанието. Недоволен от сцената, той решил да се оттегли. На 14 януарий 1858 год. искал да се сбогува с парижката публика. Театърът бил препълнен с отбрана публика, която искала да чуе още един път певеца, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини. Когато, обаче, императорът, който заедно с императрицата искал също да чуе за последен път певеца, потеглил за операта, извършил се атентата, насочен против живота на Наполеона. Последният не пострадал, обаче, жертвите които паднаха наоколо, били големи. Императорът и императрицата, ако и слабо ранени, запазили хладнокръвие и стояли до края на представлението, през което време властите арестували виновниците и прибрали жертвите. Пророчество. — Още през 1909г.
към текста >>

Театърът бил препълнен с отбрана публика, която искала да чуе още един път певеца, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини.
Той не завършил пътуването си: в едно гранично градче умрял внезапно от разрив на сърцето. Масол след това вече не пял проклинанието. Недоволен от сцената, той решил да се оттегли. На 14 януарий 1858 год. искал да се сбогува с парижката публика. Театърът бил препълнен с отбрана публика, която искала да чуе още един път певеца, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини. Когато, обаче, императорът, който заедно с императрицата искал също да чуе за последен път певеца, потеглил за операта, извършил се атентата, насочен против живота на Наполеона. Последният не пострадал, обаче, жертвите които паднаха наоколо, били големи. Императорът и императрицата, ако и слабо ранени, запазили хладнокръвие и стояли до края на представлението, през което време властите арестували виновниците и прибрали жертвите. Пророчество. — Още през 1909г. предчувствувах, че от 1911 или 1912 г.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г.
За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия. Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г. на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение. Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи.
към текста >>

Издателството „Златолира“ е турило тази книга под печат и в скоро време тя ще бъде поднесена на вниманието на българската публика Този малък кавал от тръстика Ти носиш по хълмове и долини и свириш на него мелодии вечно нови.
Този бренен съсъд Ти изпразваш непрестанно и отново напълняш със нов живот. 1) Рабиндранат Тагор е най-великият съвременен индуски поет. На бенгалски „Гитанджали“ е писана в стихове, но самият автор я е превел вече на английски в проза, от който текст се правят преводите на другите европейски езици. Преди шест години P. Т. получи за „Гитанджали“ Нобелевата премия по литература. Издателството „Златолира“ е турило тази книга под печат и в скоро време тя ще бъде поднесена на вниманието на българската публика Този малък кавал от тръстика Ти носиш по хълмове и долини и свириш на него мелодии вечно нови. От безсмъртното допиране на Твоите ръце моето слабо сърце се препълня от радост и ражда слова неизречени. Своите безчислени дарове Ти изпращаш само върху тези мънички, мънички ръце. Векове отлитат, но Ти все ги изпращаш, и все пак за тях има място. 2. Когато Ти ми заповядваш да пея, струва ми се, че сърцето ми ще се пръсне от гордост. Аз гледам Твоето лице и сълзи бликват в моите очи.
към текста >>

Тази система, обаче, никога не е дадена на публиката напълно.
За негово нещастие е, че той не може да различи или разпознае отделните органи за отделните способности — че той не може да локализира индивидуалните функции на ума, и ние не ще се спираме тук да спорим за недостатъците му. Намираме, обаче, много в книгата му, което можем да препоръчаме, но и толкоз много, което не можем да поддържаме. Нека четецът сам сравни и тури на най-строга критика неговите възгледи и нашите. Д-р Дж. У. Ридфилд, от Ню-Йорк, е автор на една физиогномическа система, която е много по-разширена, пълна и изложена с всички подробности, които не се срещат у неговите предшественици. Тази система, обаче, никога не е дадена на публиката напълно. Книгата му „Скица на една нова физиогномическа система“ — както показва и заглавието й, е посветена само на практическата илюстрация на някои от по-важните белези на характера. Тя не ни дава краят на теорията му. Книгата му „Дванадесет качества“ едва ли е нещо повече от едно въведение на системата му. Ако и да не подчертаваме последната като цяла, признаваме ценността на Д-р Ридфилдовия труд и правотата на много от неговите заключения. Сравнителна физиогномия Като прибавка на върховните си и отличително човешки способности и чувства, човекът има и всички наклонности и инстинкти на животното.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Правителствата на съвременните народи — Република, монархия, теокрация.
„Мило дете, аз те обичам“. 7. „Теория за безсмъртните....“. Карл Нисса 8. Кабала. — Предмет на Кабалата — Еврейската азбука и значението на 22-те й букви (с таблица). 9. Ив. Толев. Синархия. — Правителствата на съвременните народи — Република, монархия, теокрация. 10. Сам. Р. Уелс. Физиогномия — Строеж на човешкото тяло (с 8 фигури) прев. от англ. Вл. Каназирев. 11. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия — Тълкуване на линиите (продълж.
към текста >>

СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи – Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението.
_________________________________ 1) В еврейския език числата над хиляда нямат имена. 2) Адептите на Кабалата, между които се наброявал мнозина християнски мистици, като Раймонд Люли, Пик де ла Мирандол, Г. Постел, Хенри Мор, гледат на нея като на божествено предание толкова старо, колкото е стар и човешкия род (Franck: „Dictionnaire philosophique“). 3) Съчиненията на Спиноза доказват дълбоките му знания по Кабала. 4) Лайбниц бил посветен в Кабалата от сина на знаменития алхимик Меркури Ван-Хелмонт, който сам е бил велик кабалист. СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи – Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те.
към текста >>

Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит.
4) Лайбниц бил посветен в Кабалата от сина на знаменития алхимик Меркури Ван-Хелмонт, който сам е бил велик кабалист. СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните народи – Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението. Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им.
към текста >>

Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република.
Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм.
към текста >>

Принципът на чистата република е народната воля.
Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те. Формите на управлението, историческият характер на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република. Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр.
към текста >>

Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр.
Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия.
към текста >>

Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство.
Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания.
към текста >>

Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол.
Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание.
към текста >>

Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска.
Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм. Атина представлява в старо време чистия тип на такава република и не трябва да се забравя, че Атина дължи славата си не толкова на тоя начин на управление, колкото на учрежденията, заети от другите държавици на Гърция, Финикия и главно от Египет - на тайното учение на Орфея, на делфийските и елевзинските тайнства, на обредите на Амфиктиона и пр. Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.
към текста >>

По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания.
Свободата на гражданите на тази република се обезпечавала с робство и никой не е бил гарантиран от възможността сам да попадне в робство. Така например, ако Ницер не би откупил Платона, то този популяризатор на Питагора би бил принуден, при всичката дълбочина на своите метафизически разсъждения за републиката, да ограничи дейността си с точно изпълнение на робската длъжност, под заплахата на камшика, мъчението му и набиване на кол. Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете.
към текста >>

За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи.
Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието.
към текста >>

Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия.
Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха.
към текста >>

Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете.
По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието. Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използува това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията.
към текста >>

Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
към текста >>

Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление.
За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги подигне и обедини под знамето си.
към текста >>

Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите й.
Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материци, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего" ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите" ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите й. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония.
към текста >>

Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е.
Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего" ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите" ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите й. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив. Толев Самуел Р. Уелс.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Също така той не дава значение и на опитите чрез пипане, а се ограничава с това, да избира из самата публика подходящи психометри, които по неговата метода сполучват доста правилно да посочат и характера на автора на писмото.
Сам Бъканън нарича съчиненията на Дентона чудни, със смела концепция и високо философски; в тези думи се съдържа и похвала и укор. В следните редове ще скицирам по-нататъшното психометрическо развитие у Бъканън. Следвайки неговото изложение (в Manual of Psychometry), аз ще се старая да посочвам винаги нишката на простата психометрия, колкото и сложни да изглеждат понякога обстоятелствата. Тук ще се ограничи повече в методът, излизайки от мисълта, че, като живеем в съвременната култура, ние сме длъжни да се справим на първо м4сто и с владеещите схващания. Професор Бъканън рядко прави в публични събрания психометрически експерименти с писма. Също така той не дава значение и на опитите чрез пипане, а се ограничава с това, да избира из самата публика подходящи психометри, които по неговата метода сполучват доста правилно да посочат и характера на автора на писмото. Изглежда, че той не цени много този начин на доказване, понеже така не се достига до безупречни резултати. Противникът винаги ще намери основания да опорочи психометрическит изследвания, понеже не познава начина на изследването. Освен това в многоглавия мислов кръг има твърде много елементи, които влияят върху точността и чистотата на резултатите. Трябва, обаче, да се знае, че при такива изследвания той пак е можал да открие две дами отлични психометри. Едната е госпожа Д р Б.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Работете“, каза Волтер, най-популярният от писателите, „работете за малката публика!
И колко безнадеждно съвременният свет е заблуждаван в своите схващания, че някога и някъде демокрацията е държала властта в действителност! Фактически, мнозинствата не са управлявали никога и не са желали да управляват, те само са търсели някой силен мъж, който да ги води. Имало ли някъде стадо от овце, което да не е следвало водача си? Срещаме понякога някой властен ум, който — за добро или зло — води множеството или, ако не го води, то най-малко посочва пътя, по който другите ще вървят. Виждаме заедно с него, как множеството се увлича или се води. „Работете“, каза Волтер, най-популярният от писателите, „работете за малката публика! „ Волтер знаеше, както са знаели всички велики водители, които живяха преди и след него, че „малката публика“ винаги доминира положението. „Малкото парче квас заквасва цялото тесто“. „Възлюбено зрелище на боговете е да гледаш как един добър човек се бори с несполуките си“, казвали старите. Но не е ли още по-хубава гледката, когато един мощен човек се бори със силите на правоверието и отказва да отстъпи от гледището си? От този тип хора беше Филип Бомбаст, от Хоенхайм, повече известен под името Парацелзус.
към текста >>

„ Волтер знаеше, както са знаели всички велики водители, които живяха преди и след него, че „малката публика“ винаги доминира положението.
Фактически, мнозинствата не са управлявали никога и не са желали да управляват, те само са търсели някой силен мъж, който да ги води. Имало ли някъде стадо от овце, което да не е следвало водача си? Срещаме понякога някой властен ум, който — за добро или зло — води множеството или, ако не го води, то най-малко посочва пътя, по който другите ще вървят. Виждаме заедно с него, как множеството се увлича или се води. „Работете“, каза Волтер, най-популярният от писателите, „работете за малката публика! „ Волтер знаеше, както са знаели всички велики водители, които живяха преди и след него, че „малката публика“ винаги доминира положението. „Малкото парче квас заквасва цялото тесто“. „Възлюбено зрелище на боговете е да гледаш как един добър човек се бори с несполуките си“, казвали старите. Но не е ли още по-хубава гледката, когато един мощен човек се бори със силите на правоверието и отказва да отстъпи от гледището си? От този тип хора беше Филип Бомбаст, от Хоенхайм, повече известен под името Парацелзус. Не е имало, друг, към когото тъй абсолютно да могат да се приложат прочутите думи на Шели: The sun comes out and many reptiles spawn1), както към Парацелзус.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако вие почнете да наблюдавате действието на тази музика върху публиката, вие ще видите, че всякога някакво възбуждане начева да вълнува кръвта, страните горят, очите блестят, у мнозина се появяват тръпки.
Вие, може би, сте чели патетическата история, станала през южно-африканската война, когато шестнадесет годишно момче, тежко ранено, с пребити нозе, молило своите другари да го прислонят към скалата и в предсмъртна агония под звуковете на своята боева гайда изпращало своя полк към победа. Тези гайди възбуждат у шотландските планинци най-неудържима храброст —толкова могъщо е влиянието на тази музика върху техните страсти. Но да оставим военната музика и да преминем за минута към влиянието на музиката върху друга страст, половата, която в своята висша форма, изтънчена до емоция, минава в любов между мъжа и жената. Както бива неудържима лудостта във време на сражение, така също са несложни, широки, масивни тези могъщи избухвания на животинската страст. В много опери на Запад, музиката се явява изразителна и вдъхновителка на тази страст; във всяка от тях се срещат песни на любовта, едни по-груби, други по-тънки, но всички възбуждат страст, а не емоция. Ако вие почнете да наблюдавате действието на тази музика върху публиката, вие ще видите, че всякога някакво възбуждане начева да вълнува кръвта, страните горят, очите блестят, у мнозина се появяват тръпки. Съвсем вярно мислят тези, които считат, че е неразумно да се води младежта на опера, която така силно възбужда страстите, без знанието и волята на тези, които я слушат. Благоразумните бащи и майки опазват юношите и младите момичета от опери, в които се третира любовта като страст, защото такава музика, като пробужда страстната природа, може да събуди преждевременното развитие на половия живот. Но има опери, темата на които не е животинската страст, а човешката любов в нейната най-висша и най-благородна форма, любов, която се разцъфтява в самопожертване, защото самопожертването се явява като естествен цвят, който израства от корена на любовта. Музиката на една от оперите на Вагнер в ранния период на творчеството му: „Хвърчащия Холандец“ (Моряк Скиталец) изразява именно такава любов. Фабулата на тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в тялото си цели векове.
към текста >>

По този въпрос в книгата: „Учебното дело в руската съветска република“ е писано: „При картонажната работа необходимо е измерване, изчисление и чертане: така децата получават първите уроци по геометрия.
В противен случай, ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и за това безполезен. Със смятане и геометрия трябва да се занимават учениците и преди 14 година. Обаче, тези предмети трябва да се преподават по такъв начин, че да се развиват повече интуитивните способности на учениците. Детето да разбира формите и числата, без да се кара изкуствено да се губи в логически операции. В това отношение Песталоци е постъпвал правилно. По този въпрос в книгата: „Учебното дело в руската съветска република“ е писано: „При картонажната работа необходимо е измерване, изчисление и чертане: така децата получават първите уроци по геометрия. Не е нужно да добавим, какво децата при тази си работа сами още не знаят, че така те изучват аритметика и геометрия или изобщо математика, и че въпросите: що е число, що е прав ъгъл и пр. съвсем нямат място. Да се изисква от децата отговор на подобни въпроси, значи да се изисква повече от онова, което не може да даде всеки възрастен човек, а практически това изискване се свежда до заучаване на непонятни фрази“. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година. Естетичното възпитание на децата Има тясна връзка между моралното и естетичното възпитания.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Почти винаги, един знак, поставен на едно видно място, има своя съответстващ и находящ се на едно, обикновено скрито от очите на публиката, място.
(Следва). LACINIUS. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части на тялото и на лицето. По някога, тези белези са покрити с влакна и в този случай те престават да бъдат украшение, но, когато са от средна големина, съвършено голи, с тъмнокестеняв цвят и съвсем валчести, те придават на физиономията прелест и привлекателност, особено когато се намират близо до окото, при ъгъла на устата, било отгоре, било отдолу. Модата на изкуствените бенки идва само да престори тези естествени знаци, и сега много жени лесно придобиват бенки, за да представят блясъка на очите си и белината на техния цвят. Ако има нещо странно, то е, че рядко човек има само един белег. Почти винаги, един знак, поставен на едно видно място, има своя съответстващ и находящ се на едно, обикновено скрито от очите на публиката, място. Учението за бенките е още доста непълно. Тук ние ще дадем всичките обяснения, които можахме да съберем, като оставим всекиму грижата да ги допълни с личните си наблюдения. Един белег, който се намира на дясно и на върха на челото, предсказва, че благородните наклонности, които дадено лице има, ще бъдат удовлетворени; почестите и богатствата ще бъдат делът на щастливия притежател на тази бенка. Поставен на ляво, същият белег предсказва измамени желания, понижена гордост чрез мизерия. Ако той се намира в средата на челото, лицето ще постигне една приятна охолност, внимание и благоволение на окръжаващите го, но никога едно високо положение.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но това, което още не се знае, то е, че сближението между руската империя и французката република се дължи на един спиритистически сеанс, на който бил извикан духа на Александра 11.
През това време Александър II умрял, убит от бомбата на един революционер, на 14. март 1881 г., до Катеринския канал, в Петроград. Барон Лангсдорф престоял няколко време в Женева, отдето бил извикан в Русия от цар Александър III, който ревностно се занимавал със спиритизма. Медиумът имал тогава чести сеанси частно с императора и жена му, княгиня Дагмар от Дания. Нека кажем по тоя случай, че на тази последната приписват изобщо сключването на франко-руския съюз. Но това, което още не се знае, то е, че сближението между руската империя и французката република се дължи на един спиритистически сеанс, на който бил извикан духа на Александра 11. Медиумът говорел в състояние на транс, но по-често това ставало посредством един психограф — малък инструмент, мо- делът на който е показан от духовете. Обществото, което контролирало медиума, било означавано под името „Дабо“. Медиумът бил приет дори в министерския съвет, но министрите дали клетва да не казват нищо за него, под страх да бъдат заточени в Сибир. Още три последващи години медиумът останал в двореца, на квартира в императорския дворец. Спиритистическите занятия били почти всекидневни и траели три до четири часа.
към текста >>

председателят на републиката ще направи това?
Царицата не могла да се убеди. Възползуване от пътуването си в Франция, когато руските владетели пристигнаха в Компиен, тя запитала една вечер, след обеда-гала, Валдек-Русо, тогава председател на министерския съвет, дали не му е възможно да нареди да се даде един диплом за доктор на медицината на „учения“ Филип. Валдек-Русо останал за минута смутен: той не очаквал подобно искане. Итребало да обясни на царицата, че не е в неговата власт да направи исканата услуга, понеже докторския диплом се добива в Франция след специално учение и след успешно минати мъчни изпити. — Може-би, казала царицата, г. председателят на републиката ще направи това? Валдек-Русо, обаче, изтъкнал на царицата, в тоя ред на мисли, че и г. Лубе не би могъл да стори абсолютно нищо. Само един комитет от видни лекари би могъл, и то пак след изпит, да даде титлата доктор на медицината. — Но г. Филип е виден лекар, възразила царицата, и напуснала Валдека, силно ядосана.
към текста >>

От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека заповед, била тя права или косвена.
Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста. Опитността ми доказва, че това не може да стане. Даже при първите стадии на опита, когато субектът приема всичко за вярно и действа при някое абсурдно внушение - като напр. опитът да изяде една свещ под влияние на внушението, че това не е свещ, а захар — само разумът на субекта е послушен, а не и моралните му усети, каквито и да са те. Ако се каже на някого, който е в транс, да си свали палтото и жилетката, той не би могъл да се не покори, но ако се каже на някоя жена да си свали косата, тя би могла да се покори само като модел на не кой артист, а иначе това действие би било против чувството за съобразяване на нещата и тя без мъчнотия би отказала и вероятно би се събудила със стряскане. От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека заповед, била тя права или косвена. Също може някой, който се колебае да извърши известно действие от съмнителна моралност, при едно хипнотическо внушение да реши въпроса. Но обикновено решението му ще зависи от моралната му чувствителност. (следва) ПСИХОГРАФИЯ или фотография на мислите От Фридрих Феерхов. I. Понятие и същност на психогона Ако прегледаме разделението на съществителните имена в някоя от остарелите граматики, каквито още често се употребяват в училищното обучение, ще намерим там едно чистичко деление на две категории: конкретни и абстрактни. Дефиницията на това деление гласи: конкретно се нарича това, което действително съществува, напр.
към текста >>

Д-р Радван възприемаше, даже без допиране (контакт) с медиума, точно мислите на желаещите от публиката и ги откриваше чрез действията си.
Този сполучлив опит разколеба недоверието на всички присъстващи вестникари. На 11. и 12 същ. мес. Д-р Радван устрои още два сеанси в помещението на офицерското събрание. Една комисия, съставена от известни професори, лекари, офицери и др., контролираше всички негови действия, за да се отстрани всяко съмнение в истинността на опитите. Д-р Радван възприемаше, даже без допиране (контакт) с медиума, точно мислите на желаещите от публиката и ги откриваше чрез действията си. По тоя начин той доказа на всички посетители на сеансите му, че телепатията, като една от окултните науки, почива на точни знания за тайните закони, които действат в живота на хората. Д-р Радван откри в едно импровизирано убийство самия „убиец“, скрит в един ъгъл, „трупът“ на жертвата (едно момче, скрито под сцената), съучастниците на убиеца, оръдието (една карфица) и местото, дето е била нанесена раната върху тялото на жертвата (одраскването на врата на момчето). Д-р Радван Д-р Радван, портретът на когото предаваме, след устроените телепатически сеанси в столицата, замина за Цариград. КНИЖНИНА 1. Окултно-мистична библиотека.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние цитираме тука следния твърде интересен откъслек от тия публикации: „Не всеки, който е вече преминал в нашия свят, е способен да разбере елементарната истина, която е в реда на развоя ни да знаем, че и тук Бог видимо не присъства, както и във физическия свят.
— В ред броеве на „Weekly Dispatsck“ през януари и февруари месец м. г. са публикувани медиумичните му записки, в които духът описва живота зад гроба. Почтеното име на тоя проповедник е гаранция за достоверността на писаното. Сам той излиза да публикува ръкописите си със своето име. Той е писал тия задгробни съобщения обикновено след вечерна молитва в своята църква. Ние цитираме тука следния твърде интересен откъслек от тия публикации: „Не всеки, който е вече преминал в нашия свят, е способен да разбере елементарната истина, която е в реда на развоя ни да знаем, че и тук Бог видимо не присъства, както и във физическия свят. От време на време се манифестира божественото присъствие при особени случаи и за особена цел. За едно такова присъствие ще ти разкажа. Повикаха ни да отидем в страна, дето се стичаше голямо множество от различни вероизповедания и народности. Когато стигнахме там, намерихме, че група мисионери-духове се бяха завърнали от възложената им мисия в едно от царствата на земната сфера. Като се събираха постепенно от всички страни наедно, чухме звучен музикален привет, който като да ни подканваше всички да се обединим във велико множество — в една голяма фамилия.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пфлюгер Айнщайновият принцип на релативността Известието, че принципът за релативността, прокламиран от Айнщайна, се потвърдява, едно известие, което недавна се празнува като един от най-големите научни триумфи на новото време, подбуди и в по-широката публика желанието, да се запознае с това откритие от всесветско значение, ценено до сега само в тесния кръг на физици и математици.
Голяма детска ръка, с длан от средна големина всякога означава дух, който достига известна съвършеност и изключителност. Подобни деца имат преди всичко склонност към изящното, отколкото към грандиозното; поради това, без да се гледа на големите им ръце, те са твърде пригодни за тънки ръчни работи и вършат големи работи в механичните науки и в художествената индустрия. Бъде ли тази ръка свързана с артистичния тип, това означава сигурен признак, че детето, към което тя се отнася, в случай че се посвети на изкуството, ще се прочуе посредством способността си подробно да разработва. Подобни деца излизат добри художници на цветя, животни и добри стилисти, както и могат да изпълняват нещо изящно в пластичната орнаментика. (Следва). А. Пфлюгер Айнщайновият принцип на релативността Известието, че принципът за релативността, прокламиран от Айнщайна, се потвърдява, едно известие, което недавна се празнува като един от най-големите научни триумфи на новото време, подбуди и в по-широката публика желанието, да се запознае с това откритие от всесветско значение, ценено до сега само в тесния кръг на физици и математици. За жалост, това желание е само отчасти изпълнимо. Точното разбиране на този принцип (RP) изисква много по-големи познания по физика и математика, отколкото могат да се искат тука. На късо казано: Айнщайн събаря досегашното физическо понятие за времето. На мястото на „абсолютното“ време той поставя „релативното“ време. Какво значи това?
към текста >>

— Глупав въпрос, отговаря публиката, това нали знае всеки; а учените цитират няколко изречения от Канта.
Можем да си представим революцията, която е предизвикало в главите на човечеството това обяснение, язвителните закачки за понятията горе и долу, додето най-сетне всички са разбрали, че в пространството няма „абсолютно направление горе, нито долу“, а всичките направления в пространството имат еднаква стойност и че „горе и долу“ са релативни понятия, зависещи от положението на наблюдателя на земята. Днес това се разбира от само себе си и ние се чудим, защо тогава хората не са искали да разберат това „просто нещо“. Също така хората след няколко стотин години ще се забавляват с безпомощността, която сега проявяваме спрямо понятието за релативността на времето. Защото и това е също така „едно просто нещо“. „Що е време“ или „абсолютно време“, както казват физиците? — Глупав въпрос, отговаря публиката, това нали знае всеки; а учените цитират няколко изречения от Канта. Точно така, както преди 500 години всяка слугиня „знаеше“, що е горе и долу. „Що е едновременност на две събития ? “ питаме ние настоятелно. — Още по-глупав въпрос, казва публиката. Ако двама души точно в 12 часа, единият в Берлин, другият в Кьолн, ударят на масата, това са две едновременни събития.
към текста >>

— Още по-глупав въпрос, казва публиката.
„Що е време“ или „абсолютно време“, както казват физиците? — Глупав въпрос, отговаря публиката, това нали знае всеки; а учените цитират няколко изречения от Канта. Точно така, както преди 500 години всяка слугиня „знаеше“, що е горе и долу. „Що е едновременност на две събития ? “ питаме ние настоятелно. — Още по-глупав въпрос, казва публиката. Ако двама души точно в 12 часа, единият в Берлин, другият в Кьолн, ударят на масата, това са две едновременни събития. „Ако имахме един голям цепелин, който да хвърчи по посока на запад, да бъде толкова дълъг, че предната му част да бъде над Кьолн, а задната над Берлин, и ако двама души седнали, единият отпред, другият отзад, във време на хвърчането биха видели двамата мъже, които чукат на масата, те по положението на своите часовници щяха ли да отбележат двете събития като едновременни? Разбира се, отговаря публиката. Ако часовниците им са верни, те независимо от къде гледат, дали от цепелин, от слънцето или от луната, ще кажат, че двете събития са едновременни. Публиката има право.
към текста >>

Разбира се, отговаря публиката.
„Що е едновременност на две събития ? “ питаме ние настоятелно. — Още по-глупав въпрос, казва публиката. Ако двама души точно в 12 часа, единият в Берлин, другият в Кьолн, ударят на масата, това са две едновременни събития. „Ако имахме един голям цепелин, който да хвърчи по посока на запад, да бъде толкова дълъг, че предната му част да бъде над Кьолн, а задната над Берлин, и ако двама души седнали, единият отпред, другият отзад, във време на хвърчането биха видели двамата мъже, които чукат на масата, те по положението на своите часовници щяха ли да отбележат двете събития като едновременни? Разбира се, отговаря публиката. Ако часовниците им са верни, те независимо от къде гледат, дали от цепелин, от слънцето или от луната, ще кажат, че двете събития са едновременни. Публиката има право. Това е понятието за „абсолютното време“, което по цел свет си тече равномерно и което дава основа на тези отговори. При все това, тези отговори са фалшиви. Айнщайн показва, че хората в въздушния кораб по необходимост ще трябва да дойдат до друго заключение, именно, че поменатите събития не са едновременни: хората чукат на масата един след други.
към текста >>

Публиката има право.
— Още по-глупав въпрос, казва публиката. Ако двама души точно в 12 часа, единият в Берлин, другият в Кьолн, ударят на масата, това са две едновременни събития. „Ако имахме един голям цепелин, който да хвърчи по посока на запад, да бъде толкова дълъг, че предната му част да бъде над Кьолн, а задната над Берлин, и ако двама души седнали, единият отпред, другият отзад, във време на хвърчането биха видели двамата мъже, които чукат на масата, те по положението на своите часовници щяха ли да отбележат двете събития като едновременни? Разбира се, отговаря публиката. Ако часовниците им са верни, те независимо от къде гледат, дали от цепелин, от слънцето или от луната, ще кажат, че двете събития са едновременни. Публиката има право. Това е понятието за „абсолютното време“, което по цел свет си тече равномерно и което дава основа на тези отговори. При все това, тези отговори са фалшиви. Айнщайн показва, че хората в въздушния кораб по необходимост ще трябва да дойдат до друго заключение, именно, че поменатите събития не са едновременни: хората чукат на масата един след други. Защото, както при понятието за пространствените горе и долу, тъй и при понятието за временната последователност зависи от положението на наблюдателя. Че физиците едва сега откриват това, причината е, че се касае за много незначителни различия,, които до сега не са играли никаква роля в практическите въпроси.
към текста >>

Германия чрез революция ще стане република.
Числото 142857 е забележително. Ако го умножим на 2, 3, 4, 5 или 6, получават се числа все със същите цифри, само различно наредени: Същото число, умножено на 7, дава 999,999, а умножено на 8, дава 1,142,856. Ако в последното число вземем милионната цифра и я съберем с единиците, получаваме първоначалното число 142 857. Интересни са и следните примери: Мистицизтьм на числата. В статията „предсказания за 1913 год.“ (в списанието Zentralblatt fur Okkultismus) се казваше, че през 1913 год. Германия чрез революция ще стане република. Това събитие, смятано от неокултистите за невъзможно, не настъпи тогава, но известно е. че това стана през 1918 г. Ние още много малко сме проникнали в техниката на числовата магия, за да можем да съдим, защо е закъсняло да се изпълни предсказанието след пет години. Можем, обаче, да направим следното изчисление за 1918 година; сборът на цифрите от 1913 = 14 сборът на цифрите от 14 = 5 Към 1913 като прибавите 5, получава се годината 1918, т. е. годината на германската революция и република.
към текста >>

годината на германската революция и република.
Германия чрез революция ще стане република. Това събитие, смятано от неокултистите за невъзможно, не настъпи тогава, но известно е. че това стана през 1918 г. Ние още много малко сме проникнали в техниката на числовата магия, за да можем да съдим, защо е закъсняло да се изпълни предсказанието след пет години. Можем, обаче, да направим следното изчисление за 1918 година; сборът на цифрите от 1913 = 14 сборът на цифрите от 14 = 5 Към 1913 като прибавите 5, получава се годината 1918, т. е. годината на германската революция и република. Уилсон и числото 13. В-к „Excelsior“ бе съобщил, че откриването на междусъюзническата конференция е определено за 13 януари, понеже председателят Уилсон държал много за тази дата. Вместо да се страхува от числото 13 и да го избягва, той, напротив, считал това число за благоприятно. Тринадесети е бил за него винаги щастлив ден. И затова Уилсон искал тъкмо на този щастлив за него ден да.
към текста >>

Това е накарало да се предприемат изследвания въз основа на публикациите на пруския геодезическия институт в Потсдам.
Обаче, последствията от конференцията и пропадането на 14 точки показаха, че Уилсоновото вярване за числото 13 не е право. Луната и земетресението. От десетина години е установено като безспорно, че под влиянието на луната се явяват периодически промени и на твърдата земна кора, които имат формата на морските приливи и отливи. Нещо повече: забелязва се чудно съвпадение на дневните и годишни периоди на вятъра с малките тресения на земната кора. Поради това, изглежда основателно предположението, че, макар земетресенията да са много често предшествани от промени във вътрешността на земята, настъпването им обикновено се изразява в силни извивания на земната кора, каквито без съмнение причинява и лунното движение. Това е накарало да се предприемат изследвания въз основа на публикациите на пруския геодезическия институт в Потсдам. Всичките изследвания сочат на едно съотношение между земетресението и движенията на луната. И заключението не може да не бъде това, че повечето пъти земетресението се явява във връзка с движението на луната. Който знае нещо добро, трябва да го съобщи на другите. След войната, у нас върлуваше много испанската треска. Тя е една от епидемиите, които неминуемо се явяват подир войните.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— от миналата година е почнал публикацията на тритомното си капитално съчинение, озаглавено „Смъртта и нейната тайнственост“.
Но къде? И как? Под каква форма? — ето към какво са насочени най-новите му изучавания. За тая цел, след като издаде известните си вече трудове — „Тайнственото и психичните проблеми“, „Непознатите естествени сили“, „Урания“, „Стела“, „Люмен“, „Въображаеми и реални светове“, „Множествеността на населените светове“ и ин. др. — от миналата година е почнал публикацията на тритомното си капитално съчинение, озаглавено „Смъртта и нейната тайнственост“. I-ият том е посветен върху изследването на явленията, които стават преди момента на смъртта, а II-ият — във време на смъртта. Тия два тома са вече в продажба, а третият том, кой го е под печат, ще бъде озаглавен: „След смъртта“ и ще съдържа сбор и коментари на факти. За манифестации и явявания на умрелите и за душата след смъртта. В края на I-ия том, самият Фламарион ето как определя целта на съчинението си: „Единствената цел на тоя труд, единствената амбиция на автора му, е, този сборник на засвидетелствани, по един безспорен начин, събития да донесе, доколкото е възможно, при сегашното състояние на положителната наука, желаното удовлетворение на толкова легитимни стремежи към познанието на истината. Този пръв том от едно твърде сложно съчинение доказва съществуването на човешката душа, независима от телесния организъм.. В това се състои, струва ми се, един спечелен вече факт от най-голяма важност за цялата философска доктрина.“ Бихме желали да дадем по-подробни извадки от двата излезли тома, с цитати на много интересни факти и на заключенията, които прави Фламарион, но колоните на Всемирна Летопис, при все че то е, както се вижда, най-обемистото българско списание (32 страници, голям формат, с дребен шрифт!), ще се окажат тесни да поберат това резюме.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

някаква си „полуинтелигентна публика“!
Жан Фино, е предговор, написан от тоя виден френски писател и убеден спиритуалист, към новоизлязлата книга на. г. Бурникел: Послесмъртните свидетели — сборник от опити и документарни доказателства за живота след смъртта.— Б. Р. 2) А професорът при софийския университет, г. М. Арнаудов: не се посвени да пише в една театрална бележка във в. „Мир“, че в България се занимавала с окултизъм, френология и пр. някаква си „полуинтелигентна публика“! (вж.кн. V. от „Всемирна Летопис“ стр. 131-132. за списанието „La Connaissance“) 3) Само българският професор при софийския университет, г-н М. Арнаудов, мисли другояче. Той счита, вероятно, и Рише и Фламарион, и мн.
към текста >>

други велики съвременни учени и писатели за „полуинтелигентна публика“!
(вж.кн. V. от „Всемирна Летопис“ стр. 131-132. за списанието „La Connaissance“) 3) Само българският професор при софийския университет, г-н М. Арнаудов, мисли другояче. Той счита, вероятно, и Рише и Фламарион, и мн. други велики съвременни учени и писатели за „полуинтелигентна публика“! ... Б. Р. Смъртта и нейната тайнственост От Камил Фламарион ГЛАВА I Решена ли е вече най-великата проблема? „То be or not to be“. (Да бъдеш или не). Аз се реших да представя днес на вниманието на мислещите хора едно съчинение, което съм започнал преди повече от половин век, макар и да не съм още напълно доволен от него.
към текста >>

Напразно е и суетно изглежда, да се излезе пред публиката, но и мъчно е понякога да се въздържите от това, и понеже би трябвало да се отговори особено на болките на наранените сърца, затова аз следвах тези плодовити издирвания й, струва им се, най-логичният предговор на тази книга би бил заместен от някой из между безбройните поверителни съобщения които получавах от преди половин век, за да искат с тъга разрешаването на тая мистерия.
Не може ли да опитаме, да потърсим, дали известни факти, коректно и скрупульозно наблюдавани, са достъпни за научен анализ, за да бъдат приети като реални от най-строгата критика? Ние не желаем вече фрази и метафизика. Факти, факти! Касае се за нашата участ, за съдбата ни, за личната ни бъднина, за съществуването ни. И не е само хладният разсъдък който запитва, или само духат, а запитва също и чувството, сърцето. Напразно е и суетно изглежда, да се излезе пред публиката, но и мъчно е понякога да се въздържите от това, и понеже би трябвало да се отговори особено на болките на наранените сърца, затова аз следвах тези плодовити издирвания й, струва им се, най-логичният предговор на тази книга би бил заместен от някой из между безбройните поверителни съобщения които получавах от преди половин век, за да искат с тъга разрешаването на тая мистерия. Ония, които не са видели да умре едно обожавано от тях същество, не познават тая болка, не са падали в бездната на отчаянието, не са се натъквали на затворената гробна врата. Искат да знаят всички, но една непроницаема стена се издига неумолимо пред ужаса. Аз съм получил стотици заклевания, на които бих желал да мога да отговоря. Но трябва ли да направя да се узнаят тия тайни?... Дълго време се колебах ... Но те са толкова многобройни и представляват толкова лоялно напрегнатото желание да се стигне до едно решение, понеже тук се касае за общ интерес, че моя дълг е начертан.
към текста >>

Тайнствени символи за широката публика, те откриват силите на човека и на природата на учениците по мистицизма, които могат да четат в тях окултните истини.
Жетвата е приемането й. Ако сеем страх, ние не можем да пожънем никаква радост. Понятието за придобиването и е духовно превъзходство, а духовното превъзходство строшава всички вериги, които пречат на напредъка. Превела от немски: г-ца Е. Р-ва Ричард Ингалезе Цветовете на мисловните трептения (Лекция) Ние видяхме1) в първата глава, че много храмове в Индия са украсени със цветни фигури и символи, които играят важна роля в окултната история на тая нация. Тайнствени символи за широката публика, те откриват силите на човека и на природата на учениците по мистицизма, които могат да четат в тях окултните истини. Човекът, представен в тия индуски храмове, излъчва различни краски, но в очите на мнозинството хора те са само игри на въображението,лишени от точно значение. Старите европейци много малко са познавали цвета. Гръцката история не ни говори нищо за него: гръцкото развитие се е извършвало особено от гледището на скулптурата и архитектурата и, по-скоро в употребата, отколкото в науката на цвета, гърците нямаха даже никакви познания за естеството на трептенията (вибрациите). Също и у римляните липсваха сведения за цвета. Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни.
към текста >>

Ако би бил разбран кабализмът на книгата Битие, популярното схващане на творението никога не би добило такова широко разпространение, нито пък то би се задържало в своята буквална форма за една по-добре образована публика.
Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма. Кабалистите са забулвали идеите за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества. И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката. Ако би бил разбран кабализмът на книгата Битие, популярното схващане на творението никога не би добило такова широко разпространение, нито пък то би се задържало в своята буквална форма за една по-добре образована публика. Ако по-нататък разгледаме вселената като символ, ние ще намерим, че тя е изразена в числа, сиреч в количествени отношения. Ето защо тя може да бъде изразена с цифри, и оттам ние можем да гледаме на цифрите като на изрази на творческия ум. Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата. Защото материята е последният израз на Духа, както формата е последният израз на Силата; и оттук следва, че за всяка духовна сила има съответна материална форма. Ето защо въплътената вселена означава в края на краищата само един израз на духовната вселена и в това отношение тя е чисто и просто един символ.
към текста >>

НАГОРЕ

0.84163284301758