Търсене в текстове за 'Подарък'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 83 резултата в 59 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_08 ) Акордиране на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато молитвата е успешна, винаги Бог се изявява и ти дава един малък подарък.
“ Човек да отправя ума си към Бога или към Христа. Нали Христос казва: „Молете се на Господаря на жетвата да прати работници.“ Като се молиш на Бога, придобиваш сила. А хората мислят, че силата е отвън. Ще ви дам едно правило: след всяка молитва оставайте известно време в мълчание и във възприемателно състояние, за да видите какво благо Бог ще ви даде. Когато молитвата е успешна, винаги Бог се изявява и ти дава един малък подарък. Обаче ние, веднага щом свършим молитвата, не чакаме, а почваме друга работа. Всякога, когато завършваш молитвата си, накрая кажи следната заключителна формула: „Господи, всичко това да бъде за Твоя слава и за благото на моята душа.“ Единственото нещо, при което ученикът има резултат, това е молитвата. Там са резултатите. Те се добиват чрез молитва.
към текста >>

2. 2_16 ) Любов към врага – това е една школа - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой ти е говорил половин час и ти е казвал обидни думи, дай му един подарък.
Хлябът ще ти помогне повече, отколкото камъните. Трябва да покажем, че в нас има нещо Божествено. На врага ще гледаш да му направиш едно добро. Чрез това добро ще се парализира неговата сила, с която иска да ти направи пакост. Така ще го обезвредиш и той ще хвърли оръжието. Когато някой ти е говорил половин час и ти е казвал обидни думи, дай му един подарък. Кажи му: „Аз никога не съм слушал такава хубава реч. Заповядай две английски лири.“ Говоря символично. Това значи да му направиш една услуга, когато има нужда. Умен човек е този, който може да превърне своя неприятел в приятел. А глупав е този, който може да превърне своя приятел в неприятел.
към текста >>

3. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази мисъл ти е подарък.
до 4 ч. и 30 мин., или между 3 и 4 ч. Някои искат да се запознаят с Ангелите и това е добро, ала трябва да бъдем едно с тях, да се учим от тях, да работим с тях. Но понеже хората ги критикуват, затова Ангелите са далеч от тях и не могат да се запознаят. Когато дойде светла мисъл в теб, едно Висше същество те е посетило и ти е оставило едно благословение. Тази мисъл ти е подарък. Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл са все дар от тези Същества и от Бога. Ако обръщаме внимание на тези мисли и чувства, то вече ние правим връзка с тях. Най-добрият път за да се свържем с Разумните същества е свързване с Бога – да мислим за тях и да ги съзнаваме като Същества, чрез които се изявява Бог. Трябва да се изучава Природата. Всички нейни прояви са все резултат от дейността на Разумните същества.
към текста >>

4. 7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато една сестра е тъжна, нека друга да отиде да ѝ попее, да ѝ занесе подарък.
При радостите ние се намираме вече в един уреден свят. Някоя опечена пита е сложена пред теб; питай я през какви страдания е минала, за да дойде на трапезата. Всички несгоди в живота са все за опознаване на хората, другояче не биха се сближили. Някой падне и си счупи крака; ти минаваш, помагаш му и се сближаваш. При скръбта става разтоварване на парахода, разтоварва се ден, два, три. Когато една сестра е тъжна, нека друга да отиде да ѝ попее, да ѝ занесе подарък. После да я посети втора, трета, десет сестри и тя ще се промени. Така ще стане едно сближаване. Който страда е много силен човек. Само силният може да страда. Аз говоря за съзнателното страдание – носиш страданието и не падаш духом.
към текста >>

5. 11) Всички образи един след друг - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък; ако втори път я нагрубява, да направи същото.
Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, когато се оженя за нея? “ Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато самата тя е нещастна? Как може нещастният да направи другия щастлив? “ Вие, жените, сами сте виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък; ако втори път я нагрубява, да направи същото. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: сънувала, че седи в стаята си и покойната ѝ майка вдигнала стомната, храснала я върху главата ѝ и си отишла. Счупила се стомната, но когато жената станала сутринта, видяла, че има нова светлина в ума си. Майка ѝ, недоволна от нея, извършила цял преврат в съзнанието ѝ. Майка ѝ искала да каже: „Като ти пукнем главата, та да ти дойде умът! “ Това значело, че сегашните мисли на дъщеря ѝ не трябвало да седят в главата ѝ.
към текста >>

6. 38) Музиката е свещенодействие - Боян Боев (1883 – 1963)

при мен дойде някой с подарък –
– Ти, мила моя сестрице, що благо ми носиш отгоре, от небето? След това Учителя отиде при пианото, изсвири и едновременно изпя следната песен: Беше прекрасна сутрин, при мен дойде някой с подарък – с портокалена окраска тропически плод. Аз казах: „Имам една книжка, колко хубави в нея са мислите. Ще ти прочета нещо оттам. Колко хубави в нея са мислите!
към текста >>

7. 78) Хор за подмладяване - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако обикнете музикалния свят, всеки един музикален гений ще ви даде по един подарък; много подаръци не ви трябват, не ще можете да ги носите.
Първо дръжте това пеене, което е за вас, и после пеенето, което е за другите. Днес хората не искат да пеят, понеже се отвлича вниманието им. Те турят в пеенето чувства, а предимно мисълта трябва да се тури в него. Когато дойде при мен някой, който знае да пее, предава ми пеене, отваря ми се гърлото, виждам, че по радиото гърлото ми е приело нещо от него и казвам: „Добър певец е този“. Когато се науча да пея, първо ще видя мога ли да пея даром: пееш ли даром, значи служиш на Господа, а щом вземаш пари за пеенето, живееш за себе си. Ако обикнете музикалния свят, всеки един музикален гений ще ви даде по един подарък; много подаръци не ви трябват, не ще можете да ги носите. Певецът, който иска да бъде добър певец, да не се влюбва. Под „влюбване“ разбирам човешката любов. Любовта е естествен процес, а влюбването е пресищане. Щом имаш влюбване, ще дойдат обезсърчения, недоразумения и пр. Да се прави разлика между Любов и влюбване.
към текста >>

8. 30) И най-малката грубост я препятства - Боян Боев (1883 – 1963)

Възвишеното убеждение, което има човек, му се дава от Божествения свят като подарък.
Тя ще нагости твоя ум със светли мисли, сърцето ти – с топли чувства, а на душата ти ще даде простор и свобода. А грехът прилича на наводнение, което завлича всичко в тинята. В Новата култура няма да има хора, които да завиждат, понеже всичко ще имат. Хората ще повярват в новото. Глухите ще чуят, слепите ще прогледнат. Възвишеното убеждение, което има човек, му се дава от Божествения свят като подарък. И се дава на човека, в когото Бог има вече доверие. Дава му се едно убеждение, което не може да бъде съкрушено. Ние трябва да говорим на хората за неща, които са достъпни за техния ум. Сега трябва да ги угощаваме с Новото учение, а то гощава хората с първокачествени материали. За влизане на хората в Новото пречи техният страх, личните чувства, старите убеждения и старозаветният закон.
към текста >>

9. 7.II.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Този ден доби още по-тържествен характер, когато сутринта след беседата Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя”.
На другия ден рано сутринта преди изгрев слънце бяхме на върха. Там Учителя държа беседата „Разбрана и неразбрана любов” („Заветът на Любовта”, том I). Тук на хижата прекарахме два дена, като правихме излети из красивите околности. Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде. Този ден доби още по-тържествен характер, когато сутринта след беседата Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя”. Наближи края на август. На 24.VIII. всички братя и сестри, които бяха в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец”. Там прекарахме два дни. И всяка сутрин при изгрев слънце Учителя държеше беседа на върха.
към текста >>

10. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Благодарим на Бога за красивия подарък!
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване на онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие - гори, полянки, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия Учител! Със сърдечен, братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

11. Изгрев, 19.ХII.1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато молитвата е успешна винаги Бог го изявява и ти дава един малък подарък.
Обаче човек освен с мислене за Бога, за да развие хилядолистника, може като спомагателно средство да си служи с движение на ръцете си, при което да допира с ръце горната част на главата, дето е хилядолистникът, като прави движения на обливане. Има и други секретни методи за развиване на хилядолистника, но засега човек да се задоволява с малко. За всяко нещо Бог е приготвил специфично време и условия. Ще ви дам едно правило. След всяка молитва оставайте известно време в мълчание и във възприемателно състояние, за да видите какво благо ще ви даде Бог. Когато молитвата е успешна винаги Бог го изявява и ти дава един малък подарък. Ще ти се даде нещо. Обаче често ние не знаем това и веднага, щом свърши молитвата, без да прекараме известно време в мълчание, почваме друга работа. За една година всеки ден, да не пропущате в същия час да изказвате една и съща молитва, и вижте какъв ще е резултатът. Аз направих опит и резултата няма да ви го кажа. Много хубав резултат имах.
към текста >>

12. 12. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Той иска да прати един подарък на тези хора, които аз обичам." Какво цели Бог с това?
Ще дойдат възвишени същества, ще те възлюбят и ще ти помагат отгоре. Чудеса ще станат в твоя живот. Когато обичаш, ти си богат. Но не считай, че ти обичаш, бъди смирен, недей се възгордява, че си способен да проявиш любовта. Кажи така: „Бог ме е посетил, Любовта е на Бога, Който чрез мене обича. Той иска да прати един подарък на тези хора, които аз обичам." Какво цели Бог с това? Чрез твоята любов, чрез този подарък, Той иска да повдигне тези хора. Затова ги обича чрез теб. Бог иска да ги повдигне, за да почнат онези хора да помагат на човечеството, на Божието дело. Аз миналия път казах, че Любовта лекува, но при какви условия? Как ще можеш да лекуваш болни хора?
към текста >>

Чрез твоята любов, чрез този подарък, Той иска да повдигне тези хора.
Чудеса ще станат в твоя живот. Когато обичаш, ти си богат. Но не считай, че ти обичаш, бъди смирен, недей се възгордява, че си способен да проявиш любовта. Кажи така: „Бог ме е посетил, Любовта е на Бога, Който чрез мене обича. Той иска да прати един подарък на тези хора, които аз обичам." Какво цели Бог с това? Чрез твоята любов, чрез този подарък, Той иска да повдигне тези хора. Затова ги обича чрез теб. Бог иска да ги повдигне, за да почнат онези хора да помагат на човечеството, на Божието дело. Аз миналия път казах, че Любовта лекува, но при какви условия? Как ще можеш да лекуваш болни хора? Ако ти изпратиш струя любов към някой болен човек, той ще оздравее.
към текста >>

13. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото любовта е най-висшето, най-разумното, най-безкористното, и когато този, който има любов, ти направи едно добро, ти няма да се усетиш, защото той няма да ти купи един подарък и като върви подире ти да казва: „Кажи де, че този подарък аз го купих"...
Тя ще създаде новия свят и тогава всичко ще се преобрази. Всичко в света трябва да става чрез закона на любовта. Черната ложа, след като е узнала, че иде законът на любовта, 2000 години се е старала да отмени това, да отмени любовта, да омаловажи и изопачи всичко, свързано с тази идея, да я подмени навсякъде с една изопачена идея, че това е каша, че даже и не заслужава да се говори за любовта, че това е за глупавите хора, че децата се занимават с нея, да мислят хората, че любов се нарича това, което е всъщност упадък, разврат. И казват: „Оставете се от тази любов, ние от нея страдаме! " На хората трябва да се покаже, че това, което те са опитали, не е любов. Защото любовта е най-висшето, най-разумното, най-безкористното, и когато този, който има любов, ти направи едно добро, ти няма да се усетиш, защото той няма да ти купи един подарък и като върви подире ти да казва: „Кажи де, че този подарък аз го купих"... Някои от Черната ложа минават в Бялото Братство, стават ученици, очистват се. Мнозина от тях минават и вследствие на това Черната ложа губи силата си. От този полюс, който те съставляват, всичко отива към Бялото Братство. Никаква сила не е в състояние да противодейства на течението на Бялото Братство. Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител.
към текста >>

14. Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък, ако втори път я нагрубява, да направи същото и така нататък.
- Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, като се оженя за нея? " Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато тя е нещастна? Как може нещастният да направи други щастливи? " И обратното казвам. Вие жените сами сте си виновни за вашите нещастия. Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав подарък, ако втори път я нагрубява, да направи същото и така нататък. Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: „Сънувам, казва, че една вечер седя в стаята и покойната ми майка дойде, вдигна стомната, храсна я върху главата ми и си отиде. Счупи се стомната. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си." Майка й, недоволна от нея, направила това и цял преврат станал с нея. Майка й искала да каже: „Като ти пукнем главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти."
към текста >>

15. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Благодарим на Бога за красивия подарък!
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни, пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха предчувствие за великата нова култура, която иде на Земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за живота, който ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане на вас, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с обичния ни Учител!
към текста >>

16. 28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Хубави часове за тази цел са от 2 до 5 часа сутринта, тогава висшите Същества ни посещават и ни остават своите светли мисли, като подарък от Бога и хубавите чувства също.
Те търсят общото благо, мислете за тяхната интелигентност, чистота и идеи. Когато човек има много големи противоречия, тогава ангелите отиват на земята да му помагат и тези, които му се притичват на помощ, се запознават с ангела, който е отишъл там. Тъй че големите мъчнотии са мястото, където става запознаването с ангелите. Трябва да се молите, значи, да размишлявате и да се просветите отвътре. А за тази цел са добри нощните часове, когато хората спят, защото, щом има голям шум отвън, тогава вие нищо не можете да разберете, какво ви говори Духът. Хубави часове за тази цел са от 2 до 5 часа сутринта, тогава висшите Същества ни посещават и ни остават своите светли мисли, като подарък от Бога и хубавите чувства също. Чрез тях Бог се изявява. Молете се, работете, побеждавайте мъчнотиите си, за да можете да минете напред и примирявайте противоречията на живота си — очистете се. Трябва да нямате лични пречки и да водите идеен живот. Да се примирите с всичко в природата и с хората, и с всичко друго. Да нямате ни най-малка лоша мисъл и чувство, към когото и да било.
към текста >>

17. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр.
Вие не трябва да морализирате хората, а трябва да проповядвате законите и принципите, които управляват живота. Възвишените духове слизат на земята да помагат по свой почин, Великия закон и като опитат противоречията на живота, ще носят тогава нещо светло в себе си и ще бъдат свободни. Човек не трябва да се ограничава само с молитва и размишление, но трябва да върши и външна разнообразна работа. Но всякога е най-важно да върши Волята Божия в мисли, чувства и постъпки. Например, като изпраща добри, мощни мисли към човечеството в духа на новите идеи; любов към другите и да събуди хората за новото. Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр. Този, които е радостен, има изобилие и трябва да даде на този, които страда. Трябва да влизате в положението един на друг и да си помагате. Като мислиш за лошите черти на някого, ти усилваш лошото у него и обратно. Това е закон. Любовта е най-лесния път.
към текста >>

18. Любовта освобождава - Боян Боев (1883 – 1963)

Той иска да прати един подарък на тези хора, които аз обичам.” Какво цели Бог с това?
Ще дойдат възвишени същества, ще те възлюбят и ще ти помагат отгоре. Чудеса ще станат в твоя живот. Когато обичаш, ти си богат. Но не считай, че ти обичаш, бъди смирен, недей се възгордява, че си способен да проявиш любовта. Кажи така: „Бог ме е посетил, Любовта е на Бога, Който чрез мене обича. Той иска да прати един подарък на тези хора, които аз обичам.” Какво цели Бог с това? Чрез твоята любов, чрез този подарък, Той иска да повдигне тези хора. Затова ги обича чрез теб. Бог иска да ги повдигне, за да почнат онези хора да помагат на човечеството, на Божието дело. Аз миналия път казах, че Любовта лекува, но при какви условия? Как ще можеш да лекуваш болни хора?
към текста >>

Чрез твоята любов, чрез този подарък, Той иска да повдигне тези хора.
Чудеса ще станат в твоя живот. Когато обичаш, ти си богат. Но не считай, че ти обичаш, бъди смирен, недей се възгордява, че си способен да проявиш любовта. Кажи така: „Бог ме е посетил, Любовта е на Бога, Който чрез мене обича. Той иска да прати един подарък на тези хора, които аз обичам.” Какво цели Бог с това? Чрез твоята любов, чрез този подарък, Той иска да повдигне тези хора. Затова ги обича чрез теб. Бог иска да ги повдигне, за да почнат онези хора да помагат на човечеството, на Божието дело. Аз миналия път казах, че Любовта лекува, но при какви условия? Как ще можеш да лекуваш болни хора? Ако ти изпратиш струя любов към някой болен човек, той ще оздравее.
към текста >>

19. В село Мърчаево - Боян Боев (1883 – 1963)

Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
На другия ден, рано сутринта, преди изгрев слънце, бяхме на върха. Там Учителя изнесе беседата „Разбрана и неразбрана любов“ („Заветът на любовта“, том I). Тук, на хижата, прекарахме два дена, като правехме излети из красивите околности. Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде. Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“. Наближи краят на август. На 24 август всички братя и сестри, които бяхме в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец“. Там прекарахме два дена и всяка сутрин, на върха, при изгрев слънце, Учителя държеше беседа. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена. На 28 август се върнахме в селото.
към текста >>

20. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Благодарим на Бога за красивия подарък!
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев
към текста >>

21. За дишането - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато молитвата е успешна, винаги Бог се изявява и ти дава един малък подарък.
Хилядолистникът се събужда, като мисли човек за Бога. Обаче човек освен с мислене за Бога, за да развие хилядолистника, може като спомагателно средство да си служи с движение на ръцете си, при което да допира с ръце горната част на главата, дето е хилядолистникъ, като прави движение на обливане. Има и други секретни методи за развиване на хилядолистника, но засега човек да се задоволи с малко. За всяко нещо Бог е приготвил специфично време и условия. Ще ви дам едно правило: След всяка молитва оставайте известно време в мълчание и във възприемателно състояние, за да видите какви блага ще ви даде Бог. Когато молитвата е успешна, винаги Бог се изявява и ти дава един малък подарък. Ще ти се даде нещо. Обаче често ние не знаем това и веднага щом свърши молитвата, без да прекараме известно време в мълчание, почваме друга работа. За една година, всеки ден, да не пропущате в същия час да казвате една и съща молитва и вижте какъв ще е резултатът. Аз направих опит и резултата няма да ви го кажа. Много хубав резултат имах.
към текста >>

22. Мистични разговори - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази мисъл ти е подарък от него.
Но човек да не ходи да ги критикува какво правят. Тогава не можеш да имаш никакво запознанство с тях. И понеже хората ще ги критикуват, затова ангелите са далеч от хората, не могат да се запознаят с тях. Да бъдем едно с тях, да се учим от тях и да работим с тях. Когато дойде светла мисъл в тебе, ето едно висше същество те е посетило и ти е оставило едно благословение. Тази мисъл ти е подарък от него. То е оставило тази мисъл в тебе и си е заминало. Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл в тебе са все дар от тези същества и от Бога. За да се свържем с напредналите същества, трябва да внимаваме на всички добри, възвишени мисли, които ни идат, понеже те ни идат от тях. Ако обръщаме внимание на тези мисли, ние правим вече връзка с тях. Най-добрият път, за да се свържем с разумните същества, е свързването с Бога.
към текста >>

23. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава всички бяхме радостни и щастливи и от беседата, и от подаръка, и от величествената обстановка около нас: красиви езера и върхове, надолу пропасти.
Като ученици на Бялото братство сте били във връзка с мене през миналите векове и сте работили за културата на разни държави и народи. На Мусала през 1925 г., като слязохме долу при хижата, Учителя държа една беседа. Основната мисъл беше: „Служенето на Бога е велика наука“. За да се запомни този ден, Учителя откъсна един сноп трева и на всеки даде по един стрък. М затова беседата носи името „Малкият стрък“. Тогава всички бяхме радостни и щастливи и от беседата, и от подаръка, и от величествената обстановка около нас: красиви езера и върхове, надолу пропасти. Една сестра каза: „Учителю, така сме радостни и щастливи сега, че желаем винаги през вековете да бъдем с вас.“ Тия думи, които каза той тогава, отговарят на думите от 1912 г.: „И през хилядолетията съм бил с вас." През 1930 г. една сестра в София даде братска вечеря, като покани и Учителя. Той между другото каза: Какво нещо е любовта?
към текста >>

24. 27 СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Изненадващо за мен, моят работодател изчака активния период на търговия със стоки от този род около Коледните празници, Нова година и на първи януари 1938 година, като новогодишен подарък, аз бях освободен от работа.
Не мина много време след тази случка и съвсем набързо, необмислено и неподготвено се задомих. Жената, с която се събрах имаше брат, който започна често да идва в магазина, където работех. Това направи лошо впечатление на моя работодател. Той го познаваше, сега вече мой роднина, но виждаше в него един не дотам благонадежден човек, способен да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с имуществото в магазина, който ми беше поверил. Виждах, как безпокойството и подозрението постоянно нарастваха, но не намерих начин да ги отстраня. Изненадващо за мен, моят работодател изчака активния период на търговия със стоки от този род около Коледните празници, Нова година и на първи януари 1938 година, като новогодишен подарък, аз бях освободен от работа. Посред зима, младоженец, без работа и пари. Още на другия ден почнах с най-голямо усилие да търся каквато и да е работа, но беше зима, мъртъв сезон. Тогава, още с почването на зимата, строежите се преустановяваха, а друга работа не можех да намеря. Два месеца подред бях в мъчително напрежение, немотия и оскъдица, непрекъснато от сутрин до вечер ходех да хлопам, да търся работа, за да мога за изкарам някой лев за най-насъщни нужди. Тогава се сетих и разбрах това, което Учителя ми беше казал: "Спестявай по някой лев." Ако бях Го послушал, нямаше да преживея така тежко този мъчителен за мен период.
към текста >>

25. Метод за трансформиране на състоянията - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще ви дам един специален подарък.
Щом станете сутрин, ще си кажете: “Аз трябва да имам поведението на един Ангел”. Малко си разтревожен, ще си кажеш: “Аз трябва да имам поведението на един Ангел”. Ще си казвате тези думи всеки ден – като спите и като ядете, и като работите. Ще си казвате: “Моята мисъл трябва да бъде като поведението на Слънцето, моите чувства трябва да бъдат като поведението на един извор”. Ако изпълнявате това правило, за всинца ви имам приготвено нещо много хубаво. Ще ви дам един специален подарък. Няма да мине много време и всеки ще получи този подарък.
към текста >>

Няма да мине много време и всеки ще получи този подарък.
Малко си разтревожен, ще си кажеш: “Аз трябва да имам поведението на един Ангел”. Ще си казвате тези думи всеки ден – като спите и като ядете, и като работите. Ще си казвате: “Моята мисъл трябва да бъде като поведението на Слънцето, моите чувства трябва да бъдат като поведението на един извор”. Ако изпълнявате това правило, за всинца ви имам приготвено нещо много хубаво. Ще ви дам един специален подарък. Няма да мине много време и всеки ще получи този подарък.
към текста >>

26. ЕЛЕГАНТНАТА МАСИЧКА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

- Благодаря ти много за подаръка.
Нося Ви една масичка. Усмихнат, Учителя отвори цялата врата и ме покани в антрето. Там нагласих двете стъкла и показах, как може да се вози масичката. Радвах се, че ще го зарадвам и му обясних как ще му бъде по-удобно да се храни на нея, вместо на неговата. Учителя спокойно прие моята радост и нежно ми каза: - Благодаря ти много за подаръка. Тази масичка наистина е много хубава и ще бъде най-добре да се сервира на гостите с нея. И за болни тя е също много удобна. Не си спомням другите подробности, но двамата с Учителя свалихме масичката долу, в стаята за гости. Поставихме я зад един параван. - Тук ще стои, на почетно място, за гости - каза той.
към текста >>

27. 1. Видове материали за работа с децата и от где могат да се набавят те - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Така приготвените сакове са отличен подарък за мама.
— естествени или боядисани, поставени в специално чекмедже, ще бъдат полезно приложение към ръчната работа на малките. Най-често самите деца си намират най-сполучливи комбинации, стига да имат избор. От филмовите ленти ще си направим чантички и сакове, като ги измием и после ушием по дупчиците с цветни дебели конци. Ще сложим за по-здраво и ефектно цветна платнена подплата. За улеснение ще изрежем най-напред кройка от хартия; По нея ще нарежем лентите на парчета; ще ги наложим по кройката и след това ще почнем нашиването. Така приготвените сакове са отличен подарък за мама. (По тоя начин, когато децата имат на разположение разнообразен материал, лесно стават изобретателни, практични, сръчни и съобразителни). Дървен материал. — Особено приятно на малките момченца е да чукат, да режат и сглобяват. Ето защо, ако имаме удобно помещение до учебната стая, бихме могли да обзаведем дърводелска работилница с тезгях, чукчета, трион и т. н. Дървен материал ще си набавим от изрезки, летви и дъски, купени от склад или дърводелница.
към текста >>

28. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Това беше подарък за Учителя.
Не търсят в него Божественото и Космическият дух, който пребивава в това лице, а търсят идола, на който да се кланят. Ето така бяха нещата тогава, такива са и днес. А Духът на Истината съществува вечно. През 1939 г. французите дойдоха и донесоха на Рила една много хубава палатка за Учителя. Това беше подарък за Учителя. Но Учителя не пожела да влезе във френската палатка, защото каза, че е дошъл за българите, а не за французите. Словото на Учителя бе дадено на български език и за българския народ. Всеки народ представлява уд в световния организъм. И чрез този уд става обединението на цялото човечество. През 1956 г.
към текста >>

29. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Когато българите там са отишли са им дали по една малка книжка подарък още първия ден и са ги настанили в техния хубав хотел.
А пък българите, които бяха там казваха Учителят за нашият Учител Беинса Дуно и казваха "Михаил Иванов" за другия. Нали смешна работа. Те са чували за Петър Дънов и затова като ги попитхме от кого е Паневритмията, нарочно зададохме този въпрос, жената ми отговори, тя е написана от Петър Дънов. Също така и за песните е означено, че са от Петър Дънов. Така, че Михаил Иванов тука не може да скрие Истината и е принуден да напише поне името на Петър Дънов. Когато българите там са отишли са им дали по една малка книжка подарък още първия ден и са ги настанили в техния хубав хотел. В тази книжка отпред е дадена кратка биография на Учителя Петър Дънов, а отзад е написана кратка биография на учителя Михаил Иванов. И в тази малка книжка той споменал, че е ученик на Учителя Петър Дънов от България и дава известни биографични данни за Него и за себе си. Всъщност това е може би една от единствените книги където споменава нещо за Учителя Петър Дънов, която в първите години е била издадена от Михаил, като той е казвал, че неговият Учител е в България и е Петър Дънов. Но по-късно той престава дори да Му споменава името и се провъзгласява за миров учител на великото всемирно бяло братство и украсява титлата си с тези велики, големи символи, които бил получил като посвещение в Индия. Всъщност защо бяха раздадени тези книжки на българската група?
към текста >>

30. 15. Запознанството ми с братята в Мърчаево - Радка Левордашка (1920-2014)

Даде ми ги подарък, предложих й пари, но тя отказа: „Не, от мене са, нали заедно ще ходим през зимата." И така беше, носех й цигулката, защото тя свиреше в Мърчаево.
Йорданка каза, че през летните дни често Учителя ги е водил по този път и провеждали беседи на открито. Навсякъде, където са сядали, ми е показала местата, та по-късно съм ходила там и с други сестри. Аз обикнах Мърчаево и след като си замина сестра Йорданка, ходех там с Мичето Златева - станахме много добри приятелки с нея. През зимата ходехме почти всяка неделя, когато времето беше по-хубаво. Мичето бе купила „котки" за обувките ни през зимата, когато ходим в Мърчаево. Даде ми ги подарък, предложих й пари, но тя отказа: „Не, от мене са, нали заедно ще ходим през зимата." И така беше, носех й цигулката, защото тя свиреше в Мърчаево. Сестра Търса много ни се радваше, като ходехме, и все казваше: „Идвайте, докато можете, че нали виждате как един по един си заминаваме." Сестра Търса и брат Пешо бяха рождени брат и сестра. През един хубав пролетен ден пак отидохме в Мърчаево, след беседата и обеда ние, които сме от София, решихме да се поразходим по пътя към Рударци. Брат Пешо също дойде с нас, да ни придружи. Стигнахме до един много голям камък на една малка полянка.
към текста >>

31. 42. Чаршафите - Радка Левордашка (1920-2014)

" Само че това той казваше само на мене и освен мене, никой не разбираше как Учителя е приел подаръка.
Аз слагах други чаршафи, а тези отиваха за пране. От всички сестри не приемаше храна. Някои от тях приготвяха нещо в къщи и го донасяха за Учителя. Той познаваше винаги кой с каква любов го е направил и с какви помисли и подбуди. Някои работи приемаше за себе си и ни почерпваше с тях, а онова, което не приемаше, за него казваше: „Дай го на животните! " Само че това той казваше само на мене и освен мене, никой не разбираше как Учителя е приел подаръка. Той не огорчаваше никого с нищо. Тогава не всички разбираха, че той всичко знае за нас, за нашите помисли - ние бяхме отворена книга за него."
към текста >>

32. 60. Скъпоценният камък - Радка Левордашка (1920-2014)

Този подарък от Учителя запазих, а и на вас разказвам историята му.
Радостна се прибрах, съобщих му новината и тогава ми каза: „Не пери вече с него! Пази го! Това е един светъл дух, вграден в камъка. Това е скъпоценен камък! " Този подарък от Учителя запазих, а и на вас разказвам историята му.
към текста >>

33. МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Затова и първият подарък, който България получи с неговото идване е освобождението й.
дух. Тук може някой да запита: Каква нужда има знаещия от знание? Учителя е учил през цялото време на своето престояване на земята, защото е искал и със своите земни органи да изследва, да провери и да оправи развитието на човека, като внесе към неговите постижения дотук онова, което е носил в себе си - повече светлина, повече Любов и повече сила. И устройвайки живота на своите ученици и последователи, той не изпуща своята цел, по развива своето учение до един велик план и един велик метод. Затова и първият подарък, който България получи с неговото идване е освобождението й. България е освободена след петвековно робство! Велико събитие! И велик подарък! Учителя знае. Трябват условия на човека, за да може да обърне поглед навътре, към себе си.
към текста >>

И велик подарък!
на човека, като внесе към неговите постижения дотук онова, което е носил в себе си - повече светлина, повече Любов и повече сила. И устройвайки живота на своите ученици и последователи, той не изпуща своята цел, по развива своето учение до един велик план и един велик метод. Затова и първият подарък, който България получи с неговото идване е освобождението й. България е освободена след петвековно робство! Велико събитие! И велик подарък! Учителя знае. Трябват условия на човека, за да може да обърне поглед навътре, към себе си. Знае също, че тази именно задача предстои на човека в XX век. Той е пратеникът, великият пратеник на небето, който ще постави своя лост и ще помогне на човечеството да направи този завой.
към текста >>

34. ВТОРИЯТ ПОДАРЪК НА УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

ВТОРИЯТ ПОДАРЪК НА УЧИТЕЛЯ
ВТОРИЯТ ПОДАРЪК НА УЧИТЕЛЯ Една духовна вълна се разраства в България и обхваща всички по-големи градове и села. Теософия, спиритизъм, ясновидство и др., на пръв поглед, като че ли не много съществени, но те са изиграли важна, благотворна роля - заинтересували са обществото от един по-висш свят, от по-висши способности и е започнало едно боготърсачество. Търсене на истината. В това време и
към текста >>

35. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е - Теофана Савова

Вторият подарък на Учителя 37
Пътят към Изгрева 8 Съборът във Велико Търново, 1922 г 18 1923 г., Изгрев 26 За морето 30 Мисията на Учителя 34 Вторият подарък на Учителя 37 С поглед към Изгрева 38 Младежки събор 45 Реферат от брат Георги Радев 48 1926 г., Велико Търново 89 Гимнастически упражнения 119
към текста >>

36. На път за Мусала - Теофана Савова

при петото езеро получихме подарък от Учителя - прекрасната беседа „Абсолютна чистота".
Питахме се: „На Мусала ли е по-хубаво или на Езерата? " Бяхме със същия екип, т. е. без екип. Направихме малки заслони от клек и се чувствахме чудесно около постоянно горящия огън. На 21 август 1929 г. при петото езеро получихме подарък от Учителя - прекрасната беседа „Абсолютна чистота". В същия ден по пътя за езерото се роди и хубавата песен „Весел ти бъди". Тя като че ли се изля из сърцето на нашия любим Учител и се вля в сърцата на учениците. Когато навлязохме в голямата поляна, песента прозвуча като чудна симфония, която изпълняват водите и скалите над езерото, като песен на тревите и цветята, радостен изблик в сърцата ни.
към текста >>

37. ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ' - Теофана Савова

Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
Един затоплен камък е благодат. Времето е променливо, но остава студено. 18 август Много групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените". Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли? След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:
към текста >>

38. ДУХЪТ МИ ШЕПНЕ - Теофана Савова

Тази песен е подарък за мене.
19 януари Нова песен: „Духът ми шепне това". Денят е Богоявление, моят имен ден. По време на лекцията, Учителя отвори кутията, извади цигулката и започна да свири. И даде този хубав мотив. Тази песен е подарък за мене. Аз така разбрах. Учителя е много внимателен. Всеки имен или рожден ден на неговите близки, той ознаменува със специално внимание. Или прием ще има, или менюто на обяда ще бъде по-специално. Все нещо ще направи.
към текста >>

39. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Като отидеш някъде, ти трябва да занесеш някой подарък.
И само чрез този Живот, който Той ти посочва, ти можеш да отидеш при Бога. Нито един човек не може да познае Бога, ако той не живее. Нито един човек не може да познае Бога, ако той не намери Истината. Пътят - това е човешкият ум. Истината е светлината на пътя, по който вървиш, а животът - това са ония подаръци, чрез които човек може да отиде при Бога. Като отидеш някъде, ти трябва да занесеш някой подарък. Бог, когато ни се изявява, Той ни дава живот. А как ние ще се изявим в Бога? Ако ние отидем при Бога със своите грехове и недъзи, какво ще Му допринесем? Той може от всичките ни грехове и недъзи да създаде най-хубавите работи, обаче това ще бъде щастие за Него, но ще бъде нещастие за нас, за самите нас. Ако ние не живеем както Бог живее, ние не можем да бъдем щастливи.
към текста >>

40. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

Подарък:
1932 г. 9 октомври Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на единния, вечния Бог на живота. 1933 г. март Подарък: Учителя извади това смачкано листче от джоба си, оправи го и ми го даде. „Напиши - каза - една поема на него." 1 Листът и текстът на него са запазени от издателя (б. p.). 8 август Песен, дадена от Учителя на Витоша: „Запали се огънят"
към текста >>

41. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

Днес сме радостни, защото получихме най-хубавия пролетен подарък - един добър въпрос.
Защото „ който мисли, нещастието не идва при него." Който е дошъл при Учителя, не се оплаква от съдбата си? Словото ни казва: „Бог, който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по неговия път на съвършенство, няма какво да се оплакваме. Но понеже ние не мислим, както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия." Ние следваме Учителя, изучаваме словото му и живеем като братя и сестри в едно голямо семейство, в което има място за всички. Днес сме радостни, защото получихме най-хубавия пролетен подарък - един добър въпрос. „Ако Господ е нашият баща, може ли да бъдем сиромаси? " Приехме с вълнение и радост този подарък загадка. После си помислихме защо ли Учителя го е обвил в хубава хартия, защо го е стегнал и завързал толкова добре? И започваме да развързваме възела, да търсим отговора на въпроса.
към текста >>

Приехме с вълнение и радост този подарък загадка.
Но понеже ние не мислим, както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия." Ние следваме Учителя, изучаваме словото му и живеем като братя и сестри в едно голямо семейство, в което има място за всички. Днес сме радостни, защото получихме най-хубавия пролетен подарък - един добър въпрос. „Ако Господ е нашият баща, може ли да бъдем сиромаси? " Приехме с вълнение и радост този подарък загадка. После си помислихме защо ли Учителя го е обвил в хубава хартия, защо го е стегнал и завързал толкова добре? И започваме да развързваме възела, да търсим отговора на въпроса. Но днес, понеже е първа пролет, ние получихме като подарък и отговора на загадката. „Ако Господ е нашият баща, може ли да бъдем сиромаси? И ако сме сиромаси, значи, че не е станал още наш баща."
към текста >>

Но днес, понеже е първа пролет, ние получихме като подарък и отговора на загадката.
„Ако Господ е нашият баща, може ли да бъдем сиромаси? " Приехме с вълнение и радост този подарък загадка. После си помислихме защо ли Учителя го е обвил в хубава хартия, защо го е стегнал и завързал толкова добре? И започваме да развързваме възела, да търсим отговора на въпроса. Но днес, понеже е първа пролет, ние получихме като подарък и отговора на загадката. „Ако Господ е нашият баща, може ли да бъдем сиромаси? И ако сме сиромаси, значи, че не е станал още наш баща." С Учителя, който непрестанно дава с любов, ние сме при извора на живота, в дома на нашия Баща. Има ли по-голямо богатство в света от това да бъдеш при извора на живота, който непрестанно дава и никога не пресъхва? Празникът на пролетта започна някъде далече в планината, край бистрите езера на Рила, в които се отразяват високи върхове и непристъпни скали.
към текста >>

То направи чудесен подарък на Учителя - изобилие от светлина.
12 юли Петровден Всеки се старае да допринесе с нещо за празника и все пак тържеството в този ден ще ни даде Учителя. Мнозина му поднасят подаръци, най-вече плодове и сладки. След студената и дъждовна нощ слънцето се усмихна приятно. То направи чудесен подарък на Учителя - изобилие от светлина. В един букет от слънчеви лъчи се съдържат всичките блага на живота. Големият подарък, който ни поднесе, бе беседата му - вдъхновено слово, с което се обърна към нас и към югославянските братя. Между другото той каза и следното: „ Сега хората се делят на българи, на югославяни, на французи и т. н. Според мене, който обича, който върши Волята Божия, той е българин; който обича, който върши Волята Божия, той е югославянин; който обича, който върши Волята Божия, той е французин."
към текста >>

Големият подарък, който ни поднесе, бе беседата му - вдъхновено слово, с което се обърна към нас и към югославянските братя.
Всеки се старае да допринесе с нещо за празника и все пак тържеството в този ден ще ни даде Учителя. Мнозина му поднасят подаръци, най-вече плодове и сладки. След студената и дъждовна нощ слънцето се усмихна приятно. То направи чудесен подарък на Учителя - изобилие от светлина. В един букет от слънчеви лъчи се съдържат всичките блага на живота. Големият подарък, който ни поднесе, бе беседата му - вдъхновено слово, с което се обърна към нас и към югославянските братя. Между другото той каза и следното: „ Сега хората се делят на българи, на югославяни, на французи и т. н. Според мене, който обича, който върши Волята Божия, той е българин; който обича, който върши Волята Божия, той е югославянин; който обича, който върши Волята Божия, той е французин." Празникът завърши в двадесет и три часа с голяма вечеря и концерт.
към текста >>

42. ЕПИЛОГ - Теофана Савова

И тогава, в този тъй хубав момент, получих най-скъпия ми подарък - моята поезия.
По този път сме водили много интересни разговори с Учителя, при които много често получавахме отговор на вълнуващите ни въпроси. Бяхме тръгнали за Ел Шадай. Вървях близо до Учителя, когато той ме запита: - А ти каква искаш да станеш? - Искам да стана поет философ, Учителю! И тогава, в този тъй хубав момент, получих най-скъпия ми подарък - моята поезия. Учителя беше казал: „Аз не искам да ви направя монаси. Аз искам да станете поети, музиканти, скулптори, да станете хора на изкуството." При една почивка по пътя един от братята каза: - Учителю, тази сестра е цял философ - само мълчи и слуша. Отговорът бе неочакван:
към текста >>

Подарък от Учителя
Отговорът бе неочакван: - Само да си позволи някой да влезе в гостната с обувки, тогава я гледай! Богат и съдържателен бе животът ни, път на учение и духовен подем, за който Учителя бе казал: „Задачата на Школата е да освободи човека от неговите страдания и несрети, в които той се е оплел." 11 март 1949 година Подарък от Учителя Днес получих подарък от Учителя. Бях тръгнала да си купя бележник, но преди това се отбих до бялата сграда, нашия братски дом. Погледнах нагоре и видях брат Иванов, който току-що бе измел предверието пред стаята на Учителя. Купих бележника и отново се върнах пред братския дом. Някаква сила неудържимо ме влечеше към това масто.
към текста >>

Днес получих подарък от Учителя.
- Само да си позволи някой да влезе в гостната с обувки, тогава я гледай! Богат и съдържателен бе животът ни, път на учение и духовен подем, за който Учителя бе казал: „Задачата на Школата е да освободи човека от неговите страдания и несрети, в които той се е оплел." 11 март 1949 година Подарък от Учителя Днес получих подарък от Учителя. Бях тръгнала да си купя бележник, но преди това се отбих до бялата сграда, нашия братски дом. Погледнах нагоре и видях брат Иванов, който току-що бе измел предверието пред стаята на Учителя. Купих бележника и отново се върнах пред братския дом. Някаква сила неудържимо ме влечеше към това масто. И веднага запитах:
към текста >>

В двадесет и два часа вечерта получих подарък от Учителя - сънувах, че казвам на сестра Паша:
- Може, заповядайте! Събух обувките си и се качих по стълбището. Горе, в стаята, беше брат Абрашев. Аз се порадвах на любимите неща на Учителя, с който са свързани толкова вълнуващи спомени. С каква любов Учителят ни благ се е докосвал до тях. В двадесет и два часа вечерта получих подарък от Учителя - сънувах, че казвам на сестра Паша: „Вие знаете ли какво представляваме? - Ние сме една чаша, от която който пие, оздравява." Аз моля Бога и вас, Учителю, когато се срещнем следния път на земята, да бъда с по-будно съзнание, за да мога по-лесно да ви разбера и по-усърдно да ви служа.
към текста >>

43. 5.12 Свещените думи на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

— Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя — книжката „Свещени думи на Учителя".
Това, което трябваше да го предам на тях, ще го предам на тебе. Ела с тетрадката си в 22 ч. при мен." Тя отива при Учителя и записва мислите, които той й диктува. От този ден тя започва работа върху създаването на книжката „Свещени думи на Учителя". На 12 юли 1924 г. — Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя — книжката „Свещени думи на Учителя". Учителя не приема този подарък и не разрешава да се отпечата. Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащинския жест на Учителя, че той я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото на Учителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той й диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година.
към текста >>

Учителя не приема този подарък и не разрешава да се отпечата.
Ела с тетрадката си в 22 ч. при мен." Тя отива при Учителя и записва мислите, които той й диктува. От този ден тя започва работа върху създаването на книжката „Свещени думи на Учителя". На 12 юли 1924 г. — Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя — книжката „Свещени думи на Учителя". Учителя не приема този подарък и не разрешава да се отпечата. Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащинския жест на Учителя, че той я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото на Учителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той й диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година. След побоя, нанесен на Учителя, Савка отива при него и иска да му целуне ръка, но той е много строг, дръпва си ръката.
към текста >>

44. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя дава наряд — до края на духовната година — 22 март 1940 г., всеки ученик да поднесе по три подаръка на Господа: Истината, Любовта и Правдата.
Учителя казва на приятелите: „Засега няма да имате условия да ходите на Рила, но по-нататък ще продължавате да изпълнявате тази традиция и през 1999 г. ще се съберете пак от цял свят на езерата." През 1940 г. Учителя прави последните малки екскурзии до езерата и връх Мусала. В беседите, изнесени на планината, събрани в томчето „Божествен и човешки свят", той дава отговор на множество въпроси, вълнуващи братята и сестрите, възникнали от създалото се военно положение. Учителя дава наряд — до края на духовната година — 22 март 1940 г., всеки ученик да поднесе по три подаръка на Господа: Истината, Любовта и Правдата. Тези добродетели не могат да изпълнят съзнанието ни и задачата, дадена ни от Учителя, не е изпълнена. Идват непредвидени за нас последствия. Учителя изпраща Любомир Лулчев да предаде на цар Борис, чрез Мария Стоянова, България да обяви пълен неутралитет. Германците влизат в Румъния и Учителя казва: „Ако България обяви неутралитет и не пусне германците да минат през нея, тя ще бъде най-облагодетелстваната страна в света след войната и благата ще идват отвсякъде." На този зов на Учителя царят отговоря . чрез Мария Стоянова: „Не мога да направя това, госпожо, защото германците ще ме убият." Той не послуша Учителя и след 2 години си замина от този свят.
към текста >>

45. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Благодатта не е подарък, който може да получи както заслужилият, така и незаслужилият.
Благодатта не е за ленивците, които чакат всичко да падне наготово в ръцете им. Небето и да е определило нещо, което трябва да получите, вие трябва да направите усилие, за да го извоювате по заслуга. На ленивия никой не ще турне в ръцете това, което му е потребно. Ако някъде ти откажат да ти дадат това, което си поискал, тогава опитай се още на двадесет и девет места, докато го получиш. Ученикът: Ще рече, че все пак всичко зависи от нас. Благодатта не е подарък, който може да получи както заслужилият, така и незаслужилият. Учителят: Така е. Благодатта и истината са у самия човек. Ако успеем да излезем от пътя на илюзиите и примамките на този свят примамки, които ни лишават от възможностите да виждаме всичко в яснота, ние ще пробудим заспалите сили в себе си, които сили са най-големият наш дар. В човека чака много голяма и неподозирана сила, която стои неизползувана. Пробуди ли се тази могъща сила, неразбраното става разбрано и привидно непостижимото става постижимо.
към текста >>

46. Мечката - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той извади една книжка, на която пишеше "Паневритмия", и една нова песнопойка и ми ги поднесе като подарък.
В три часа, без четвърт, аз седях на пейките пред салона, а брат Христо говореше с една сестра. Точно в три часа Учителят слезе отгоре по стълбата и ни покани вътре. Влязохме и седнахме. — Ти имаш ли песнопойките и братските песни? — Само едната имам, Учителю. Той извади една книжка, на която пишеше "Паневритмия", и една нова песнопойка и ми ги поднесе като подарък. Започнах внимателно да ги разлиствам и казах: — Учителю, преди известно време репетирах с композитора Любомир Пипков един Моцартов концерт, в дома му. В паузата, той извади една от тези песнопойки. Извади я от етажерката си и каза: "Чудя се какво сте намерили в тези прости и наивни песни, че чак, както научих, в радиото сте ги пяла! " Учителю, аз му казах: "Тези песни наглед изглеждат наивни, за такъв голям композитор като вас, но в тях има една скрита сила, особено, когато се пеят общо от всички сестри и братя.
към текста >>

47. Подаръкът - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Подаръкът
Подаръкът 03.06.1943 година – Изгрева – София. След като получих заплатата си, пожелах да купя малък подарък на сестра Савка. Заедно с брат Христо избрахме един красив копринен шал за глава, във венециански стил. Към 5 часа следобяд, отидохме на Изгрева. Учителят беше седнал на пейката, по средата на поляната.
към текста >>

След като получих заплатата си, пожелах да купя малък подарък на сестра Савка.
Подаръкът 03.06.1943 година – Изгрева – София. След като получих заплатата си, пожелах да купя малък подарък на сестра Савка. Заедно с брат Христо избрахме един красив копринен шал за глава, във венециански стил. Към 5 часа следобяд, отидохме на Изгрева. Учителят беше седнал на пейката, по средата на поляната. Брат Боев за малко беше при него и си отиде. Аз казах:
към текста >>

– Учителю, искам да поднеса един скромен подарък на сестра Савка.
Върнах се на поляната и казах: – Няма я, Учителю! – Тогава потърси я при майка ѝ! Отидох при майка ѝ, но и там я нямаше. Пак се върнах при Учителя и му казах: – Учителю, искам да поднеса един скромен подарък на сестра Савка. Ако обичате, Вие ѝ го предайте! – Хубаво! – каза той и го взе от ръцете ми. На другия ден – неделя, с брат Христо бързахме да дойдем за беседата в 10 часа. Пред салона, сестра Савка излезе насреща ми засмяна, прегърна ме, целуна ме и каза:
към текста >>

– Много се радвам за това, че през ръката на Учителя ми поднесохте подаръка.
Ако обичате, Вие ѝ го предайте! – Хубаво! – каза той и го взе от ръцете ми. На другия ден – неделя, с брат Христо бързахме да дойдем за беседата в 10 часа. Пред салона, сестра Савка излезе насреща ми засмяна, прегърна ме, целуна ме и каза: – Много се радвам за това, че през ръката на Учителя ми поднесохте подаръка. Благодаря Ви, много е хубав! Благодарим Ви, с бати Ради, за билетите. Слушахме Ви в операта "Фиделио" от Бетховен, миналата вечер. Колко хубаво пяхте и колко е хубава ролята Ви! Време беше вече за беседите.
към текста >>

48. Пристигане на семейство Янкови от Берлин - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

След приема при Учителя Венцислав ми поднесе подарък – три албума песни от Ханс Фитцнер.
" След беседата, Учителят, за първи път в неделя, изпя с голямо вдъхновение една музикална фраза, но никой не я записа. Едва когато тръгнах към изхода, разбрах защо съм искала да се обърна назад. Пред вратата на салона бяха застанали прави брат Христо, двамата братя Янкови и баща им, пристигнали със сутрешния влак от Берлин и направо дошли на беседата, като изпратили майка си с багажа. След беседата Учителят ни прие всички заедно в приемната. Радостта ни беше голяма. След приема при Учителя Венцислав ми поднесе подарък – три албума песни от Ханс Фитцнер. Той пожела да ми изсвири една от тези песни, същата, която била изпълнена от една прочута певица в Берлин, на един голям концерт. Качи се на сцената в салона и засвири... – Вие – каза ми той – ще я научите, нали!? След това ми подаде дълги написани листчета с различни немски думи и значението им на български и каза: – По-скоро да научите немски език, че ще дойдете на гости у нас, в Берлин.
към текста >>

С брат Христо разаказахме на Учителя и му разправихме за подаръка.
Минаха няколко часа и дойдоха. Венцислав носеше най-красивия кафез, боядисан със златен бронз и вътре в него подскачаше един първокласен певец – канарче. По ъглите висяха звънци и вътре имаше ваничка за къпане. Ние единодушно решихме да го наименуваме Венцислав. На сутринта двамата братя заминаха за Рила. С брат Христо разаказахме на Учителя и му разправихме за подаръка. Много се учудих, когато Учителя каза, че желае да види канарчето. През един от следващите дни донесохме канарчето, заедно с красивата му къщичка и Учителят го видя. Канарчето хвръкна из стаята, после кацна на върха на къщичката си и започна да пее своите трели. По-късно уших калъф от плат, за да увия къщичката му и всички мислеха, че носим радиоарапат. След десет дни Венцислав и Любомир се завърнаха от Рила.
към текста >>

49. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Преписах на чисто нотите на "Първи ден" и реших, когато отида при Учителя, да му го поднеса като подарък и да видя, дали ще ме упрекне, че съм го нотирала.
Хазаинът на вилата беше болен. Имаше кръвоизлив на стомаха. Брат Христо го излекува и той му даде една стая в горния етаж. Когато мъчителните турнета престанаха и репетициите се преустановиха, аз отивах в стаите на театъра и си свирех на пианото "Новото битие". Въпреки че Учителят не ми позволяваше да го нотирам, вече бях записала: "Първи ден", "Втори ден" и "Трети ден". Преписах на чисто нотите на "Първи ден" и реших, когато отида при Учителя, да му го поднеса като подарък и да видя, дали ще ме упрекне, че съм го нотирала. Най-после ние се приготвихме да отидем при Учителя. Брат Христо спазари един файтон, да ни отведе на гарата и оттам, с влака, да отидем в Мърчаево. През зимата и през ранната пролет той два пъти ходи сам при Учителя и ми беше донесъл черешки и написани думи, продиктувани от Учителя за мен. На едно от тези листчета пишеше: "Сестрата, рекох, да не дава всеки ден по едно агне на вълците! " Брат Христо ми обясни, че даже и само като им се усмихна, им "давам по едно агънце".
към текста >>

50. СВОБОДАТА - Борис Николов

Пита той жена си: „Какъв подарък да ти донеса?
Но най-много се привърза към папагалчето търговецът. Той му поръча кафез – голям, златен, с разни хранилки, пръчици и люлчици, имаше и басейнче с вода, и фонтанче. Сам търговецът идваше сутрин и вечер при кафеза и разговаряше с папагалчето. И то скоро се научи да говори. Дойде време търговецът да отиде по своята работа в далечните южни страни. Пита той жена си: „Какъв подарък да ти донеса? “ Пита момиченцата си – всички искат нещо от хубаво по-хубаво, от скъпо по-скъпо. Търговецът си взема бележка, прощава се вече със семейството си; като идва до клетката на папагалчето, пита и него: – А ти, мое папагалче, какво искаш да ти донеса от далечните южни страни? Папагалчето казва: – Господарю, като идеш в южните земи, потърси царството Вак.
към текста >>

51. 9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Всяко дете си избра по другарче и с ентусиазъм се залови да му приготвя подарък, в ролята на джудженце, за 'да го занесе на Коледа като дядо Коледа.
„Споделената мъка се понася по-леко, елате пак, деца" — поканиха ни па тръгване войниците. На следния ден, в училище, разказахме впечатленията си и решихме да отиваме всяка седмица при бойците или при болните деца в Софийската детска клиника (първото ни подсети за второто), където има депа болни, изпратени от разните краища на България. Решихме по възможност подаръците да са приготвени от самите нас, като: папки за писма, пепелници, чашки вода, салфетки, солници от глина, вази, цвят и пр. Живеейки с идеята за ранените, сетихме се и за бедните деца. Веднъж отидохме в един работнически детски дом, сприятелихме се с бедните другарчета, играхме весело и на тръгване им взехме адресите да им отидем за Коледа на гости. Всяко дете си избра по другарче и с ентусиазъм се залови да му приготвя подарък, в ролята на джудженце, за 'да го занесе на Коледа като дядо Коледа. Атмосферата в училище стана весела, възторжена и изпълнена с трудещи се творпи, които работеха за да зарадват другите. Ако всеки от нас има навика от детинство да направи по едно добро в седмицата на нуждаещите се около него, несъмнено че днес не би имало толкова много нещастни.
към текста >>

52. 10. Около Коледа - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Николинка, заета с работа около куклата, която щеше да подари на децата от клиниката, днес подхвърли: „Нали, госпожице, тази кукла може да я подарим на болните деца и да им кажем, че е подарък от дядо Коледа?
10. Около Коледа Бяхме погълнати от работа. Всеки бързаше да приготви повече подаръци за болните войници или деца. Всяка седмица по веднъж ходехме в детската клиника, в болницата при войниците или в някой детски дом. Но ето че наближаваше Коледа — празник на доброто и радостта. Очаквах от децата да заговорят за него или след два-три дни аз щях да намеря начин да ги заинтересувам. Николинка, заета с работа около куклата, която щеше да подари на децата от клиниката, днес подхвърли: „Нали, госпожице, тази кукла може да я подарим на болните деца и да им кажем, че е подарък от дядо Коледа? Мама каза, че наближава Рождество." — Разбира се, Николинке, кажи това пред всички деца. И на кръга, при оценката на изработеното, Николинка повтори казаното по-рано на мене. Поде се общ разговор за дядо Коледа и решихме от утре всеки да си направи бяла брада и червена шапка, имитирайки джудженцата на дядо Коледа. Започнахме усилено да приготовляваме подаръци за децата и близките им. Решихме на самата Коледа да облечем няколко деца от нас (по-големките) и да отидем да ги занесем на послушните деца и на ранените войници.
към текста >>

Уверена съм, че всяко от децата всяка година ще си спомня този тържествен, трогателен момент и няма да прескочи Коледа, без да зарадва някого с подарък.
Знаехме много приказки за дядо Коледа; къде живее, какво нрави през цялата година; знаехме и това, че дядо Коледа помага, и още какво ли не, но че всичко това са само приказки. В деня след тържеството децата дойдоха в училище, взеха си изработените украшения и подаръци, за да продължат радостта си и през ваканцията. На третия ден на Коледа всички посетихме един фабричен детски дом и една детска клиника. Облякохме един батко за дядо Коледа, а всички станахме джудженца. Радостта ни беше голяма. Уверена съм, че всяко от децата всяка година ще си спомня този тържествен, трогателен момент и няма да прескочи Коледа, без да зарадва някого с подарък.
към текста >>

53. Чудните камбани. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Чудни били затова, че биели само на Бъдни вечер, и то ако някой донесе в черквата подарък от сърце.
ЧУДНИТЕ КАМБАНКИ В една далечна страна, близо до един град, имало черква, която била прочута със своите камбани. Чудни били затова, че биели само на Бъдни вечер, и то ако някой донесе в черквата подарък от сърце. Много години били минали и въпреки че много хора носели подаръци на Бъдни вечер, камбаните не биели. — Ах, кой знае, — си казвали хората — кой знае дали и тази година ще чуем хубавата песен на чудните камбани! Дошъл Бъдни вечер и всички се запътили към черквата с чудните камбани. Всеки носел по някакъв подарък и отрано почнали да се изреждат хората и да оставят подаръците си на олтара, но камбаните не биели. По едно време дошъл един селянин с голям сноп жито, едро, жълто, като злато жито, каквото никой до тогава не бил виждал, и затова всички се умълчали, като мислели, че сега камбаните ще забият. Но селянинът оставил житния сноп, а камбаните не забили.
към текста >>

Всеки носел по някакъв подарък и отрано почнали да се изреждат хората и да оставят подаръците си на олтара, но камбаните не биели.
ЧУДНИТЕ КАМБАНКИ В една далечна страна, близо до един град, имало черква, която била прочута със своите камбани. Чудни били затова, че биели само на Бъдни вечер, и то ако някой донесе в черквата подарък от сърце. Много години били минали и въпреки че много хора носели подаръци на Бъдни вечер, камбаните не биели. — Ах, кой знае, — си казвали хората — кой знае дали и тази година ще чуем хубавата песен на чудните камбани! Дошъл Бъдни вечер и всички се запътили към черквата с чудните камбани. Всеки носел по някакъв подарък и отрано почнали да се изреждат хората и да оставят подаръците си на олтара, но камбаните не биели. По едно време дошъл един селянин с голям сноп жито, едро, жълто, като злато жито, каквото никой до тогава не бил виждал, и затова всички се умълчали, като мислели, че сега камбаните ще забият. Но селянинът оставил житния сноп, а камбаните не забили. — Ох, няма, няма и тази година да чуем чудните камбани! — си казвали хората: р Ей след малко дошла една хубава мома, която носела кошница с хубави, сочни плодове. Тъй хубаво ги била запазила тя, че те изглеждали като да били ей сега брани. Сложила момата хубавите плодове на олтара, но камбаните не забили.
към текста >>

И то бързало към черквата, за да занесе своя подарък — десетте стотинки, но когато вече наближило до черквата, там край пътя в тъмнината се чул някакъв жалък глас.
Та има ли нещо по-скъпо от царската корона ? . . Но камбаните пак не забили. В това време по пътя за черквата бързало едно момченце. То стискало в ръката си 10 стотинки, които с голям труд било спечелило през цялата година. И то бързало към черквата, за да занесе своя подарък — десетте стотинки, но когато вече наближило до черквата, там край пътя в тъмнината се чул някакъв жалък глас. Спряло се момченцето, услушало се, чуло пак същия глас, а когато се навело — що да види — едно кученце със счупен крак. — Горкото кученце, — си казало момченцето — то ще измръзне, ако стои тука цялата нощ! Ще ида да го занеса у дома, но пък ще закъснея за черква. . . Нищо, хайде ще тичам бързо — и като казало това, прегърнало кученцето и се затичало с всички сили назад към града. Тичало, тичало и най-сетне стигнало вкъщи.
към текста >>

— Бързам да ида в черквата, да занеса своя подарък, бабо! — отговорило момченцето.
Тичало, тичало и най-сетне стигнало вкъщи. Бързо привързало кученцето, сложило му топло млекце да си лока и го оставило наблизо до бодната си майка да го наглежда. Затичало се пак момченцето към черквата, но точно когато стигнало до сред пътя, спряла го една стара жена, която носела куп дърва. — Синко, — рекла тя — помогни ми да отнеса дървата вкъщи. Стара съм и не мога вече една крачка повече да направя. — Бързам да ида в черквата, да занеса своя подарък, бабо! — отговорило момченцето. — А. само 10 минути остават до полунощ, страх ме е, че ще закъснея, но . . . хайде, ще ти помогна. Къде живееш, аз ще избързам, кажи ми къде живееш ?
към текста >>

— Моля ви се, добри хора, моля ви се, направете ми път да мина! Пуснете ме да оставя и аз своя подарък има още две секунди време — викало момченцето.
Къде живееш, аз ще избързам, кажи ми къде живееш ? Грабнало момченцето вързопа с дървата и хукнало надолу към града. Намерило къщата на бабата, стоварило дървата и бързо се запътило към черквата. Тичало, тичало, тичало и точно когато дошло до вратата на черквата, градският часовник започнал да бие дванадесет. Отчаяни, хората вече излизали от черквата и задръстили вратата. — Моля ви се, добри хора, моля ви се, направете ми път да мина! Пуснете ме да оставя и аз своя подарък има още две секунди време — викало момченцето. — Ах, — усмихнали се хората — какво ли от това, че ще оставиш подаръка си на време? Какво може едно дете да даде? Тази година такива скъпи подаръци се оставиха, 'дори царят короната си остави, и пак не забиха камбаните, че подаръкът на това дете ли ще ги разклати ? Но момченцето не искало да слуша ; то с всичка сила си пробило път между народа и точно когато часовникът удрял последния си удар на 12, момченцето сложило 10-те стотинки пред олтара на църквата. — Бим-бам-бум, бим-бам-бум, бим-бам-бум 1 — се разнесла по целия свят сладката песен на чудните камбани.
към текста >>

— Ах, — усмихнали се хората — какво ли от това, че ще оставиш подаръка си на време?
Грабнало момченцето вързопа с дървата и хукнало надолу към града. Намерило къщата на бабата, стоварило дървата и бързо се запътило към черквата. Тичало, тичало, тичало и точно когато дошло до вратата на черквата, градският часовник започнал да бие дванадесет. Отчаяни, хората вече излизали от черквата и задръстили вратата. — Моля ви се, добри хора, моля ви се, направете ми път да мина! Пуснете ме да оставя и аз своя подарък има още две секунди време — викало момченцето. — Ах, — усмихнали се хората — какво ли от това, че ще оставиш подаръка си на време? Какво може едно дете да даде? Тази година такива скъпи подаръци се оставиха, 'дори царят короната си остави, и пак не забиха камбаните, че подаръкът на това дете ли ще ги разклати ? Но момченцето не искало да слуша ; то с всичка сила си пробило път между народа и точно когато часовникът удрял последния си удар на 12, момченцето сложило 10-те стотинки пред олтара на църквата. — Бим-бам-бум, бим-бам-бум, бим-бам-бум 1 — се разнесла по целия свят сладката песен на чудните камбани. Всички хора замръзнали на местата си от радост, че чуват най- после песента на камбаните. Заплакали.
към текста >>

Тази година такива скъпи подаръци се оставиха, 'дори царят короната си остави, и пак не забиха камбаните, че подаръкът на това дете ли ще ги разклати ?
Тичало, тичало, тичало и точно когато дошло до вратата на черквата, градският часовник започнал да бие дванадесет. Отчаяни, хората вече излизали от черквата и задръстили вратата. — Моля ви се, добри хора, моля ви се, направете ми път да мина! Пуснете ме да оставя и аз своя подарък има още две секунди време — викало момченцето. — Ах, — усмихнали се хората — какво ли от това, че ще оставиш подаръка си на време? Какво може едно дете да даде? Тази година такива скъпи подаръци се оставиха, 'дори царят короната си остави, и пак не забиха камбаните, че подаръкът на това дете ли ще ги разклати ? Но момченцето не искало да слуша ; то с всичка сила си пробило път между народа и точно когато часовникът удрял последния си удар на 12, момченцето сложило 10-те стотинки пред олтара на църквата. — Бим-бам-бум, бим-бам-бум, бим-бам-бум 1 — се разнесла по целия свят сладката песен на чудните камбани. Всички хора замръзнали на местата си от радост, че чуват най- после песента на камбаните. Заплакали. Заплакала и болната майка на малкото момченце; заплакала и старата жена, на която момченцето занесло дървата в къщи. — Кой, кой остави най-после подарък, какъвто трябва, че забиха камбаните?
към текста >>

— Кой, кой остави най-после подарък, какъвто трябва, че забиха камбаните?
Тази година такива скъпи подаръци се оставиха, 'дори царят короната си остави, и пак не забиха камбаните, че подаръкът на това дете ли ще ги разклати ? Но момченцето не искало да слуша ; то с всичка сила си пробило път между народа и точно когато часовникът удрял последния си удар на 12, момченцето сложило 10-те стотинки пред олтара на църквата. — Бим-бам-бум, бим-бам-бум, бим-бам-бум 1 — се разнесла по целия свят сладката песен на чудните камбани. Всички хора замръзнали на местата си от радост, че чуват най- после песента на камбаните. Заплакали. Заплакала и болната майка на малкото момченце; заплакала и старата жена, на която момченцето занесло дървата в къщи. — Кой, кой остави най-после подарък, какъвто трябва, че забиха камбаните? — запитал царят. — Детето, детето! — завикали хората и понесли малкото момченце на ръце. — Добро детенце, — казал царят — нито скъпите подаръци на хората, нито дори моята златна корона струват нещо пред твоето добро сърце. От толкова години народът чака да чуе песента на чудните камбааи! Днес ти зарадва всички ни. Иди вземи майка си и елате да живеете при мен в двореца! Преразказа: П е н к а К а с а б о в а
към текста >>

54. Аз обичам. За мама. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Подарък на мама я тайно заричам, че нея от всички най-много обичам.
A3 ОБИЧАМ Аз обичам мама, татко, братчета сестрички, дяда, баба — цяло село, на земята всички! И желая да са всички кротки, тихи, благи, Всичките да се обичат, да са мили, драги. Всичките да си помагат, да се спре теглото. Всички да са милостиви, да се свърши злото. ЗА МАМА Да стана голяма, да стигна тавана, и още нагоре — какво ли да сторя? Да стигна небето, желай ми сърцето да взема с ръчичка една сал звездичка. Подарък на мама я тайно заричам, че нея от всички най-много обичам. Дар Дарина
към текста >>

55. В топлите страни. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Но как ли дечицата там си правят пързалки — не знам с подарък за всяко дете?
В ТОПЛИТЕ СТРАНИ В далечните топли страни, разправят, че сняг не вали, , че слънцето грее без спир, по цял ден на длъж и на шир. Но как ли дечицата там си правят пързалки — не знам с подарък за всяко дете? и Коледа имат ли те, Щом нямат те печка, комин, и в тях ни огън, ни дим, любимото старче отгде ще мине при тях да се спре? Дар Дарина
към текста >>

56. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Както сам разправя, след три дни, в първия ден на пролетта на 22 март, тя кацва на „Изгрева.“ Палатката е подарък от италианецът, член на братството Бертоли, за когото вече стана дума.
След приятните и полезни разговори, които имахме, стана късно и той ме покани да нощувам там. В ранни зори тръгнахме заедно. Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора... където за пръв път минавах. Славеите разнасяха своята чудна песен, въздухът беше чист и ароматен от горски и полски цветя и ухание на борова смола. Гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие... Той ми каза: „Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме слънцето.“ На поляната вече имаше много мъже и жени... които помежду си се наричаха братя и сестри.“ Пращящ от младост и пълен с енергия Методи Константинов решава да си опъне тук палатка и да остане да живее в нея. Както сам разправя, след три дни, в първия ден на пролетта на 22 март, тя кацва на „Изгрева.“ Палатката е подарък от италианецът, член на братството Бертоли, за когото вече стана дума. Методи живее в нея до месец ноември, когато една силна буря през нощта я разкъсва. На сутринта го приютяват на „Опълченска“ 66. Както казах, братството в София непрекъснато трябва да сменя салоните, в които Учителят изнася беседите си. При това се появяват и нови групи, които имат нужда от свой терен. Школите на братята и сестрите, младежките школи и пр.
към текста >>

57. Заключение - Атанас Славов

Именно Комитетът най-накрая изпраща искане до Братския съвет имотите на Изгрева да се поднесат на тепсия като подарък за постройката на посолство.
Същото става с имотите в Търново. С лозето на Картала. Имотите в Айтоско... Колко просто е всъщност! Ако Антовският братски съвет легално не съществуваше, „раздаването“ на братските имоти нямаше да може да се осъществи. Идва момента на крайната цел на тази шарада. Имотите са подарени, но никой не ги пипа поради необходимостта в цялата игра да се включи така наречения държавен Комитет за Вероизповеданията. Именно Комитетът най-накрая изпраща искане до Братския съвет имотите на Изгрева да се поднесат на тепсия като подарък за постройката на посолство. Всъщност това абсолютно не е нужно, тъй като имотите са си държавни. Но в такъв случай пред очите на света щеше да стане ясно, че новите български власти унищожават една огромна, авторитетна, напълно аполитична верска общност. А така формално погледнато самата общност подарява с угодническа усмивка имотите, за които става дума, за построяването на Съветско посолство. Отделни членове на братския съвет, заедно със стотици братя и сестри подписват декларация, в която категорично изразяват своето несъгласие: „Изгревът е вече заето място в историята. Там години наред е било център, в който учителят Петър Дънов проведе своето велико дело... и създаде духовното общество на Бялото братство.
към текста >>

58. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Да знаят, че им е приел подаръка.
Посочи горе над портата изчуканите изтънко-изтънко арабски букви в елипсовидния каменен щит: - Така пише горе, от самия Айни стихове: „Всеки, който влиза и излиза през тези порти, да чете следующия надпис: „Тези порти на пуйките са направени с помощта на Всевишния.“ А Ибрахим умираше да се смее; малко трябва да е взел-дал старецът, си мислеше Иван, като го гледаше изпод гуглата: - Аз пазаческата си дума няма да наруша заради вас бре, хайванчетата ми. Портата се казва Пипи-капу - „врата на пуйките“ и нали затова ви пущам - защото сте пуяци! И умираше да се смее! Вкараха колите. Затвориха вратата. Взема баницата Ибрахим, сръбнаха по глътка чай да подпечатат приятелството и той подаде на всеки по едно парче, и за него - стария турчин - остана само едно. Най- голямото. Да знаят, че им е приел подаръка. Добичета нещастни и те, какво се мъчат, какво се бъхтят - си мислеше Ибрахим - християнски препирни и глупости, ама какво да се прави, млади са. Нека! Църквата „Св. Архангел Михаил“ На сутринта тълпата в двора на училището беше огромна. Всички българи бяха тук, всички първенци, селяни от Хадърча, от Гьондогду, от Чатма. Всичките ученици и те тук - на брой 120.
към текста >>

59. Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. - Георги Христов

Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене!“ Но не му занесох, защото наистина житото не стана.
Затова, наложи се да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко, готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка. А нашите славни трапези! Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица или от Лясковец. Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които ни посещаваха, оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене!“ Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам. Отидох в Горна Оряховица.
към текста >>

НАГОРЕ

0.24599504470825