НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
56
резултата в
43
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)
, 30.10.1899 г.
12 глава Римляном ви пращам като поздрав и
подарък
.
Съобщете ми всичко под ръка. Аз ви поздравлявам сърдечно. Делото напредва, Духът работи, Истината се въдворява, Добродетелта възкръсва, Правдата иде, Любовта се възцарява. Словото на Господа няма [да] се върне празно, докато не стори Неговата добра воля. Моят адрес е тоя засега.
12 глава Римляном ви пращам като поздрав и
подарък
.
Ваш верен: П. К. Дънов Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.) ....................... * Писмото е без обръщение.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 20.01.1900 г.
Киров,Писмото ви, заедно с
подаръка
, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви.
Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г. Люб. бр.
Киров,Писмото ви, заедно с
подаръка
, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви.
Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), София
, 14.01.1913 г.
Аз ви пращам един
подарък
91 Псалом.
Люб. М. Сотиров, Получих писмата ви. Да расте и се развива вашата вяра и да се повдига вашето сърдце, вашия ум и душа към Господа, Който царува във всичко, извора на всички блага. Сега в тия минути на вашия живот имате случай да опитате Господа и намерите от опит, че Той е всякога благ към тези, които Го призовават. За 1913 г.
Аз ви пращам един
подарък
91 Псалом.
Четете го вечер и сутрин, имайте го като една скъпоценност от Господа. Изпращам ви благословенията си на вас и на всички ратници на бойното поле. Мир на Небето и радост на Земята. Поздрави Д. Македонски. Ваш верен
към текста >>
4.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Дънов за него: „Един мой добър приятел, Голов, намислил да ме посети и турил в Библията 10 хиляди лева като
подарък
.
„Витошка“ за опелото в църквата „Св. Седмочисленици“. През този период Учителя П. Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест. Отговорът е запазен, в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“ (4) Ето какво казва в свои беседи и лекции Учителя П.
Дънов за него: „Един мой добър приятел, Голов, намислил да ме посети и турил в Библията 10 хиляди лева като
подарък
.
Но умира човекът и след много години ми донесоха тая Библия, но срокът на банкнотите беше изтекъл вече. Това беше 1917 година, когато бях във Варна. Отварям Библията и намирам в нея 10 хиляди лева, но с изтекъл срок. Голов е от посветените. Дядо П.
към текста >>
5.
Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14
, 04.1923 г.
Оказа се, че слугата на журналиста Ваучер, който се казваше Иван, беше наследил като
подарък
за своята служба една нива от пет декара.
Имаше пазачи, които викаха стражарите, а те от своя страна глобяваха и пъдеха. Клоните бяха гъсти до земята и едвам се минаваше, но по-късно, с годините, те се вдигнаха - израснаха дърветата и гората стана достъпна за всички. Тогава не можехме да минаваме навсякъде и това много ни затрудняваше. Тогава някой каза, че трябва да си купим едно място, където да се събираме и да бъдем свободни от стражарите и пазачите.
Оказа се, че слугата на журналиста Ваучер, който се казваше Иван, беше наследил като
подарък
за своята служба една нива от пет декара.
Това е мястото, където бе по-късно полянката, заедно с горичката. През 1921-22 година са го купили. Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим.
към текста >>
6.
Група ученици от Братството образуват комуната Арбанаси
, 09.1923 г.
Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито
подарък
от мене!
Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица или от Лясковец. Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които посещаваха оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно.През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито.
Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито
подарък
от мене!
" Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам.Отидох в Горна Оряховица.
към текста >>
7.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Това е характер в тях.Избираш една книга за своя приятел– ще му избереш по възможност най-хубавата книга и ще му я дадеш за
подарък
.
Мъжът отива да купи плат за своята жена. Не да вземе една басма и да каже: „Скъпи времена са, да я позалъжа малко.“ Това не е мъж. Той трябва да преброди целия град и да купи най-хубавия плат, да няма подобен на него. Това е идеал в него! Него ден Природата записва за жената и за мъжа, че те са направили най-добрия избор.
Това е характер в тях.Избираш една книга за своя приятел– ще му избереш по възможност най-хубавата книга и ще му я дадеш за
подарък
.
Да те помни! Даде ти някой своя албум да му напишеш за спомен няколко реда. Ти седнеш и казваш: „Хайде, нещо от Петко Славейков: Парице, парице, всесилна царице,...“ – Така ти ще идеш на дъното на тази изба. Това не е идеал. Ти ще избереш най-хубавото, каквото има – ще му го напишеш, че като прочете той тия думи, да се забрави.
към текста >>
8.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли
, 12.07.1924 г.
- Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя
подарък
на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя".
4. Изгревът - Том 22 Глава: 2. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ Св. Няголов На 12 юли 1924 г.
- Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя
подарък
на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя".
Учителят не приема този подарък и не разрешава да се отпечата. Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащинския жест на Учителя, че то й я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото на Учителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той и диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година.
към текста >>
Учителят не приема този
подарък
и не разрешава да се отпечата.
Глава: 2. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ Св. Няголов На 12 юли 1924 г. - Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя".
Учителят не приема този
подарък
и не разрешава да се отпечата.
Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащинския жест на Учителя, че то й я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото на Учителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той и диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година. СИЛАТА НА БЕЗГРАНИЧНИЯ
към текста >>
9.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Подаръкът
на Савка
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли.
Подаръкът
на Савка
На 12 юли (Петровден - стар стил), по време на екскурзията до Мусала, стенографката Савка Керемидчиева, която тогава е на 23 години поднася на Учителя книжката "Свещени думи на Учителя". Книжката съдържа отговори от Учителя, дадени на нейни въпроси. Подаръкът е отказан. За това събитие, както и за самата Савка маже да се прочете в следните източници: 1. Савка Керемидчиева (1901-1945)
към текста >>
Подаръкът
е отказан.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка На 12 юли (Петровден - стар стил), по време на екскурзията до Мусала, стенографката Савка Керемидчиева, която тогава е на 23 години поднася на Учителя книжката "Свещени думи на Учителя". Книжката съдържа отговори от Учителя, дадени на нейни въпроси.
Подаръкът
е отказан.
За това събитие, както и за самата Савка маже да се прочете в следните източници: 1. Савка Керемидчиева (1901-1945) На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”. Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата.
към текста >>
На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой
подарък
: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”.
На 12 юли (Петровден - стар стил), по време на екскурзията до Мусала, стенографката Савка Керемидчиева, която тогава е на 23 години поднася на Учителя книжката "Свещени думи на Учителя". Книжката съдържа отговори от Учителя, дадени на нейни въпроси. Подаръкът е отказан. За това събитие, както и за самата Савка маже да се прочете в следните източници: 1. Савка Керемидчиева (1901-1945)
На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой
подарък
: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”.
Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата. Обхванало я дълбоко отчаяние. Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката. Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от ревността на окръжаващите.
към текста >>
На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой
подарък
: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”.
8) За пиене - само вода, никакви соди, лимонади и пр. 9) Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце. 10) Никакви къси ръкави, а дълги и широки, също и роклите да бъдат дълги. 11) От никого нищо да не вземам, абсолютно нищо /нито за ядене, нито друго за пиене или обличане/. 12) Нищо мое да не давам на другиго /особено за обличане/.
На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой
подарък
: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”.
Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата. Обхванало я дълбоко отчаяние. Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката. Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от ревността на окръжаващите.
към текста >>
- Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя
подарък
на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя".
Учителят й казва: „Никой не дойде на срещата. Това, което трябваше да го предам на тях, ще го предам на тебе.* Ела с тетрадката си в 22 ч. при мен." Тя отива при Учителя и записва мислите, които той й диктува. От този ден тя започва работа върху създаването на книжката „Свещени думи на Учителя". На 12 юли 1924 г.
- Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя
подарък
на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя".
Учителят не приема този подарък и не разрешава да се отпечата. Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащински я жес т на Учителя, че то й я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото наУчителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той и диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година.
към текста >>
Учителят не приема този
подарък
и не разрешава да се отпечата.
Това, което трябваше да го предам на тях, ще го предам на тебе.* Ела с тетрадката си в 22 ч. при мен." Тя отива при Учителя и записва мислите, които той й диктува. От този ден тя започва работа върху създаването на книжката „Свещени думи на Учителя". На 12 юли 1924 г. - Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя".
Учителят не приема този
подарък
и не разрешава да се отпечата.
Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащински я жес т на Учителя, че то й я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото наУчителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той и диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година. ** След побоя, нанесен на Учителя, Савка отива при него и иска да му целуне ръка, но то й е мног о строг, дръпва си ръката.
към текста >>
10.
Упражнение от Учителя, (упражнение за дишането)
, 24.04.1927 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Хигиенични правила / Великденският
подарък
"24 април 1927 г., Младежки Окултен Клас, Извънредни беседи, София.
Упражнение от Учителя, (упражнение за дишането)
Упражнението е дадено в лекцията "Хигиенични правила / Великденският
подарък
"24 април 1927 г., Младежки Окултен Клас, Извънредни беседи, София.
Упражнение за дишане. Ръцете се изнасят напред, нагоре, кръгообразно, през което време дълбоко поемате въздух. Бавно сваляне на ръцете настрана, надолу и бавно издишане. Упражнението се прави три пъти. Изнасяне десният крак напред, дълбоко поемане на въздух и бавно клякане.
към текста >>
11.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
при петото езеро получихме
подарък
от Учителя - прекрасната беседа „Абсолютна чистота".
Останахме при рилските езера десетина дни. Питахме се: „На Мусала ли е по-хубаво или на Езерата? " Бяхме със същия екип, т. е. без екип. Направихме малки заслони от клек и се чувствахме чудесно около постоянно горящия огън.На 21 август 1929 г.
при петото езеро получихме
подарък
от Учителя - прекрасната беседа „Абсолютна чистота".
В същия ден по пътя за езерото се роди и хубавата песен „Весел ти бъди". Тя като че ли се изля из сърцето на нашия любим Учител и се вля в сърцата на учениците. Когато навлязохме в голямата поляна, песента прозвуча като чудна симфония, която изпълняват водите и скалите над езерото, като песен на тревите и цветята, радостен изблик в сърцата ни. Какъв ритъм! Всичко тук пееше и импровизираше.
към текста >>
12.
Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август
, 15.08.1929 г.
” Всички сърдечно ми честитяват великия „
подарък
”, а пък аз недоумявам и гледам като замаяна.Всички езера са свързани помежду си посредством буйни потоци, които после поемат надоле и дават началото си на Черни Искър.Седмото езеро е също тъй хубаво.
Тъмно синьо мастилено. Из него късове лед-сякаш плаващи лебеди. Отвред е обковано от снежни преспи. Наистина то прилича на едно огромно сърце. Учителят се обърна към мене и за общо смайване и мое ми каза: „Подарявам ти това сърце!
” Всички сърдечно ми честитяват великия „
подарък
”, а пък аз недоумявам и гледам като замаяна.Всички езера са свързани помежду си посредством буйни потоци, които после поемат надоле и дават началото си на Черни Искър.Седмото езеро е също тъй хубаво.
Изглежда плитко, защото се види дъното му с бели камъчета, но я да нагази този, които не умее да плава и ще види че никак не е плитко...Лицата ни са вече напукани и подути. Това са Рилските целувки, трябва да свикнем. Устните ни са само кръв. Не смеем да се усмихнем, защото болят. Ръцете ни също се напукват от слънцето и вятъра, но кой ти гледа, щом като сме в самото сърце на Рила, при Еди-Гьол - сапфирените езера на Рила.Учителят с групата отива към Дамка, аз оставам да съзерцавам езерата.
към текста >>
13.
Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....
, 15.08.1929 г.
” Всички сърдечно ми честитяват великия „
подарък
”, а пък аз недоумявам и гледам като замаяна.Всички езера са свързани помежду си посредством буйни потоци, които после поемат надоле и дават началото си на Черни Искър.Седмото езеро е също тъй хубаво.
Тъмно синьо мастилено. Из него късове лед-сякаш плаващи лебеди. Отвред е обковано от снежни преспи. Наистина то прилича на едно огромно сърце. Учителят се обърна към мене и за общо смайване и мое ми каза: „Подарявам ти това сърце!
” Всички сърдечно ми честитяват великия „
подарък
”, а пък аз недоумявам и гледам като замаяна.Всички езера са свързани помежду си посредством буйни потоци, които после поемат надоле и дават началото си на Черни Искър.Седмото езеро е също тъй хубаво.
Изглежда плитко, защото се види дъното му с бели камъчета, но я да нагази този, които не умее да плава и ще види че никак не е плитко...Лицата ни са вече напукани и подути. Това са Рилските целувки, трябва да свикнем. Устните ни са само кръв. Не смеем да се усмихнем, защото болят. Ръцете ни също се напукват от слънцето и вятъра, но кой ти гледа, щом като сме в самото сърце на Рила, при Еди-Гьол - сапфирените езера на Рила.Учителят с групата отива към Дамка, аз оставам да съзерцавам езерата.
към текста >>
14.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 3 август
, 3.08.1930 г.
Подаръкът
за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София.
Подаръкът
за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли? След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:Името Ти е Любов!
към текста >>
15.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 4 август
, 4.08.1930 г.
Подаръкът
за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София.
Подаръкът
за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли? След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:Името Ти е Любов!
към текста >>
16.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 18 август
, 18.08.1930 г.
Подаръкът
за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София.
Подаръкът
за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
Другата ми радост е пълната тетрадка с поеми. А когато си мисля за Кръстю, все ми става мъчно, че не дойде на планината. Защо ли? След всичко преживяно чувствувам, че любовта ми към Учителя и към Великото расте. В тетрадката си пиша:Името Ти е Любов!
към текста >>
17.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
„Бил съм съветник на царя, а живея в една барака 3 на 4 метра и тя ми е
подарък
от Учителя.” Вечерта преди прочитането на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни.
От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде освободен и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал на царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор. КГБ разкрива виновника. Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една килия с Тимеви - убийците на жена му и за „благодарност”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В своята последна дума пред съда Лулчеа заявява: „Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек, на който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност. Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в душата на всеки човек, включително и на най-падналия.” Той е единственият от подсъдимите, който не иска милост от съда.
„Бил съм съветник на царя, а живея в една барака 3 на 4 метра и тя ми е
подарък
от Учителя.” Вечерта преди прочитането на присъдата, Лулчев казва на брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото Той му нареди, това ще изпълни.
Срещата става в 0 часа и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си, и да не идва повече на земята. Главната му задача е да поддържа духа на обвиняемите, за да се пробудят за духовния свят. Ако остане още да живее, ще трябва дълго време да се преражда, за да плати кармата си. На 1.02.1945 г. е произнесена присъдата срещу регентите: Кирил Преславски, Богдан Филов, генерал Михов и други 104 души, между които и Любомир Лулчев.
към текста >>
18.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
Тази песен е
подарък
за мене.
ДУХЪТ МИ ШЕПНЕ 19 януариНова песен: „Духът ми шепне това". Денят е Богоявление, моят имен ден. По време на лекцията, Учителя отвори кутията, извади цигулката и започна да свири. И даде този хубав мотив.
Тази песен е
подарък
за мене.
Аз така разбрах.Учителя е много внимателен. Всеки имен или рожден ден на неговите близки, той ознаменува със специално внимание. Или прием ще има, или менюто на обяда ще бъде по-специално. Все нещо ще направи. Но така тайно, незабележимо.
към текста >>
19.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Милват белите камъчета, що им носим
подарък
от божествената планина.
Кожухът - повлечен... Зад Люлин ален залез - сякаш широката жарава от Рилското ни огнище. Разсеяният стан на София. Къщите, като че махат с бели кърпички и викат: ,Добре дошли, Рилски гости! ”Нашият „кораб” спира. Посрещачите се възхищават от изгорелите ни образи [и] ръце.
Милват белите камъчета, що им носим
подарък
от божествената планина.
Изгрев е красив - той е една малка утеха за ония ненагледни красоти, които оставихме там горе.С дни се нижат отпосле пътници и багаж от Рила. Всички се прибират. Срещаме ги с казани гореща вода за миене и картофена супа с лимон и чер пипер... Колко много картофи обелихме, и колко пълни кошници пресен магданоз за супата! Дългите лакирани маси на Изгрева напослани със снежно бели покривки. По тях - съдове, хляб, лъжици.
към текста >>
20.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша. Спомен на Боян Боев - 17 май
, 17.05.1937 г.
Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав
подарък
; ако втори път я нагрубява, да направи същото.
Един момък ме попита за една мома: „Ще бъда ли щастлив, когато се оженя за нея? “ Казах му: „Как ще искаш тя да те направи щастлив, когато самата тя е нещастна? Как може нещастният да направи другия щастлив? “ Вие, жените, сами сте виновни за вашите нещастия.
Ако една жена е нагрубявана от мъжа си, да му даде един хубав
подарък
; ако втори път я нагрубява, да направи същото.
Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: сънувала, че седи в стаята си и покойната ѝ майка вдигнала стомната, храснала я върху главата ѝ и си отишла. Счупила се стомната, но когато жената станала сутринта, видяла, че има нова светлина в ума си. Майка ѝ, недоволна от нея, извършила цял преврат в съзнанието ѝ. Майка ѝ искала да каже: „Като ти пукнем главата, та да ти дойде умът! “ Това значело, че сегашните мисли на дъщеря ѝ не трябвало да седят в главата ѝ.
към текста >>
21.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
- Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя
подарък
на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя".
Учителят й казва: „Никой не дойде на срещата. Това, което трябваше да го предам на тях, ще го предам на тебе.* Ела с тетрадката си в 22 ч. при мен." Тя отива при Учителя и записва мислите, които той й диктува. От този ден тя започва работа върху създаването на книжката „Свещени думи на Учителя". На 12 юли 1924 г.
- Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя
подарък
на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя".
Учителят не приема този подарък и не разрешава да се отпечата. Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащински я жес т на Учителя, че то й я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото наУчителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той и диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година.
към текста >>
Учителят не приема този
подарък
и не разрешава да се отпечата.
Това, което трябваше да го предам на тях, ще го предам на тебе.* Ела с тетрадката си в 22 ч. при мен." Тя отива при Учителя и записва мислите, които той й диктува. От този ден тя започва работа върху създаването на книжката „Свещени думи на Учителя". На 12 юли 1924 г. - Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя".
Учителят не приема този
подарък
и не разрешава да се отпечата.
Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащински я жес т на Учителя, че то й я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото наУчителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той и диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година. ** След побоя, нанесен на Учителя, Савка отива при него и иска да му целуне ръка, но то й е мног о строг, дръпва си ръката.
към текста >>
22.
Учителя дава песента 'Да бих Те слушал'
, 14.03.1940 г.
Той знаеше всичко, без да Му говоря за моята мъка, която не се върна никога вече и в резултат на която аз имах като
подарък
тази хубава песен".
Свири и пее, пея и аз. Най-после стана, подаде ми ръката си и каза: „Може, рекох, да я нотирате вкъщи." Аз благодарих и си отидох. Повече нищо. Разбрах, че това беше за мене.
Той знаеше всичко, без да Му говоря за моята мъка, която не се върна никога вече и в резултат на която аз имах като
подарък
тази хубава песен".
Изгревът - Том 6 44. ДА БИХ ТЕ СЛУШАЛ
към текста >>
23.
Учителя взема решение за последна екскурзия до Черни връх. 12 септември
, 12.09.1943 г.
На времето заради мен те положиха живота си и затова реших да ги поканя на тази екскурзия като
подарък
от мен.
Те бяха научили къде е Учителя и групата ни се увеличи. Но те идват, носят и продукти, тъй че нямаше никаква оскъдица. Прекарахме много хубаво. На тази хижа прекарахме 5-6 дни. Като дойдоха и другите приятели от София и групата се увеличи Учителят спомена: „На тази екскурзия Аз нарочно поканих няколко човека, за да им поблагодаря.
На времето заради мен те положиха живота си и затова реших да ги поканя на тази екскурзия като
подарък
от мен.
Но взеха, че дойдоха след това и други, които не само, че не са се жертвували за мене като другите, но дори са работили винаги срещу мене, дори и сега." Това, което каза Учителят ние си го записахме. Но другите като че ли не го чуха. След време, след заминаването на Учителя, ние проверихме, че и тези думи на Учителя се сбъднаха. Много от тези хора, които дойдоха горе на хижа „Алеко" впослествие се опълчиха срещу Братството. Пророчеството от Учителя, което се осъществи в определеното му време.
към текста >>
24.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 20 ноември
, 20.11.1943 г.
Благодарим на Бога за красивия
подарък
!
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни!
Благодарим на Бога за красивия
подарък
!
Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с Учителя
към текста >>
25.
Учителя на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 21 ноември
, 21.11.1943 г.
Благодарим на Бога за красивия
подарък
!
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни!
Благодарим на Бога за красивия
подарък
!
Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с Учителя
към текста >>
26.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември
, 22.11.1943 г.
Благодарим на Бога за красивия
подарък
!
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни!
Благодарим на Бога за красивия
подарък
!
Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с Учителя
към текста >>
27.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 23 ноември
, 23.11.1943 г.
Благодарим на Бога за красивия
подарък
!
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни!
Благодарим на Бога за красивия
подарък
!
Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: На екскурзия с Учителя
към текста >>
28.
Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево
, 14.01.1944 г.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
На другия ден, рано сутринта, преди изгрев слънце, бяхме на върха. Там Учителя изнесе беседата „Разбрана и неразбрана любов“ („Заветът на любовта“, том I). Тук, на хижата, прекарахме два дена, като правехме излети из красивите околности. Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
Наближи краят на август. На 24 август всички братя и сестри, които бяхме в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец“. Там прекарахме два дена и всяка сутрин, на върха, при изгрев слънце, Учителя държеше беседа. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена. На 28 август се върнахме в селото.
към текста >>
29.
Учителя и Братството празнуват празникът на пролетта - 22 март. Мърчаево
, 22.03.1944 г.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
На другия ден, рано сутринта, преди изгрев слънце, бяхме на върха. Там Учителя изнесе беседата „Разбрана и неразбрана любов“ („Заветът на любовта“, том I). Тук, на хижата, прекарахме два дена, като правехме излети из красивите околности. Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
Наближи краят на август. На 24 август всички братя и сестри, които бяхме в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец“. Там прекарахме два дена и всяка сутрин, на върха, при изгрев слънце, Учителя държеше беседа. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена. На 28 август се върнахме в селото.
към текста >>
30.
Учителя и Братството празнуват празника на лятното слънцестоене - 22 юни. Мърчаево. Екскурзия до връх Острица
, 22.06.1944 г.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
На другия ден, рано сутринта, преди изгрев слънце, бяхме на върха. Там Учителя изнесе беседата „Разбрана и неразбрана любов“ („Заветът на любовта“, том I). Тук, на хижата, прекарахме два дена, като правехме излети из красивите околности. Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
Наближи краят на август. На 24 август всички братя и сестри, които бяхме в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец“. Там прекарахме два дена и всяка сутрин, на върха, при изгрев слънце, Учителя държеше беседа. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена. На 28 август се върнахме в селото.
към текста >>
31.
Учителя и Братството празнуват Петровден - 12 юли. Мърчаево
, 12.07.1944 г.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
Спомен за това има в писмото на Боян Боев: 1. Писма на Боян Боев: В село Мърчаево Конкретно за това събитие в писмото: Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
Писма на Боян Боев В СЕЛО МЪРЧАЕВО Изгрев, 7 февруари 1951 г. Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.
към текста >>
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
На другия ден, рано сутринта, преди изгрев слънце, бяхме на върха. Там Учителя изнесе беседата „Разбрана и неразбрана любов“ („Заветът на любовта“, том I). Тук, на хижата, прекарахме два дена, като правехме излети из красивите околности. Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
Наближи краят на август. На 24 август всички братя и сестри, които бяхме в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец“. Там прекарахме два дена и всяка сутрин, на върха, при изгрев слънце, Учителя държеше беседа. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена. На 28 август се върнахме в селото.
към текста >>
32.
Учителя с група ученици провежда четиридневна екскурзия на Витоша. Първи ден - 24 август. Мърчаево
, 24.08.1944 г.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
На другия ден, рано сутринта, преди изгрев слънце, бяхме на върха. Там Учителя изнесе беседата „Разбрана и неразбрана любов“ („Заветът на любовта“, том I). Тук, на хижата, прекарахме два дена, като правехме излети из красивите околности. Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
Наближи краят на август. На 24 август всички братя и сестри, които бяхме в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец“. Там прекарахме два дена и всяка сутрин, на върха, при изгрев слънце, Учителя държеше беседа. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена. На 28 август се върнахме в селото.
към текста >>
33.
Учителя провежда събора, 1944 г. Мърчаево - 24 септември
, 24.09.1944 г.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
На другия ден, рано сутринта, преди изгрев слънце, бяхме на върха. Там Учителя изнесе беседата „Разбрана и неразбрана любов“ („Заветът на любовта“, том I). Тук, на хижата, прекарахме два дена, като правехме излети из красивите околности. Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
Наближи краят на август. На 24 август всички братя и сестри, които бяхме в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец“. Там прекарахме два дена и всяка сутрин, на върха, при изгрев слънце, Учителя държеше беседа. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена. На 28 август се върнахме в селото.
към текста >>
34.
Учителя се връща от Мърчаево на Изгрева - София - 19 октомври
, 19.10.1944 г.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
На другия ден, рано сутринта, преди изгрев слънце, бяхме на върха. Там Учителя изнесе беседата „Разбрана и неразбрана любов“ („Заветът на любовта“, том I). Тук, на хижата, прекарахме два дена, като правехме излети из красивите околности. Особено тържествено се отпразнува 12 юли, Петровден. Имаше много гости отвсякъде.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като
подарък
новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“.
Наближи краят на август. На 24 август всички братя и сестри, които бяхме в Мърчаево, заедно с Учителя потеглихме към хижа „Острец“. Там прекарахме два дена и всяка сутрин, на върха, при изгрев слънце, Учителя държеше беседа. На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена. На 28 август се върнахме в селото.
към текста >>
35.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №40
, 15.08.1900 г.
Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един
подарък
за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка.
На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене. Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога. И сега и да мисля не мога вече за такива страхове.
Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един
подарък
за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка.
Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъзнателно ми давала това, от що съм имал нужда. На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143. Мъдрувайте що е Волята Божия, да сте препасани като възлюблени чада Божии. Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно.
към текста >>
36.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №89
, 14.12.1904 г.
Всички тези бяха
подарък
за онзи свят.
Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме. Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал. В една от тях имаше вързано разни скъпоценни камъни от разни шарове.
Всички тези бяха
подарък
за онзи свят.
Забравих да кажа, че в тази къща, според казванието ти, никой нямал право да влезе, освен нас. Помежду ни първенството заемаше майка ми Петра, но управлението пак в твоите ръце бе. А всичко се приготовлявало за мен, защото такава била Волята Божия. Съветът помежду ни, за който бяхме събрани, се свърши и аз оттам насетне вече не помня що стана. Части от този сън се повториха и когато се събудих, аз видях един человек като силует, но не го познах кой бе, понеже си обърна гърба.
към текста >>
37.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Работех върху “Пътя на ученика”, която Учителят не ми бе поръчал, но я приготвях като
подарък
за именния му ден - Петровден.
За времето прекарано там тя си спомня: “В Сирищник чувствах тежка атмосфера и вътрешни атаки, които не малко ме смущаваха. Но там работех усилено върху преводи на беседи от Учителя на английски език. Почти цялото си свободно време посвещавах на тази благодатна работа. Бях вече превела няколко книги поръчани ми от Учителя: “в царството на живата природа”, “Бъдещото верую на човечеството”, “Новата Ева”, “Свещени думи на Учителя” и др.
Работех върху “Пътя на ученика”, която Учителят не ми бе поръчал, но я приготвях като
подарък
за именния му ден - Петровден.
Представях си я подвързана спретнато в бяла корица със златен надпис и всеки ден гледах да преведа най- малко три страници.” В Сирищник В. Несторова прекарва една година. Трудностите, създадени от средата и постоянната самота там не са й попречили в работата с децата. Напротив, тя постига рядко срещани резултати с тях, защото истински ги обича и умее да разговаря с душите им.
към текста >>
38.
Упражнение (задача) с молитвата 'Отче наш'
, 03.01.1940 г.
КАКТО Й НИЕ ПРОЩАВАМЕ - НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИИ НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕНО ИЗБАВИ НАС ОТ ЛУКАВАГОЗАЩОТО Е ТВОЕ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ АМИН.* * *ТРИТЕ
ПОДАРЪКАВ
неделя, на 31.12.1939 г.
ДА ДОЙДЕ ЦАРСТВОТО ТИ ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ КАКТО НА НЕБЕТО ТЪЙ И НА ЗЕМЯТА ХЛЯБЪТ НАШ НАСЪЩНИЙ ДАЙ ГО НАМ ДНЕС И ПРОСТИ ДЪЛГОВЕТЕ НАШИ
КАКТО Й НИЕ ПРОЩАВАМЕ - НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИИ НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕНО ИЗБАВИ НАС ОТ ЛУКАВАГОЗАЩОТО Е ТВОЕ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ АМИН.* * *ТРИТЕ
ПОДАРЪКАВ
неделя, на 31.12.1939 г.
в 10 ч. Учителят каза в беседата: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа трите наши подаръци: ИСТИНАТА, ЛЮБОВТА И ПРАВДАТА.Още три месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март.Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил за онези, които Го любят."Изпълнявайте горната задача върху „Отче наш" до 22 март. Едновременно да се мисли и за тия три подаръка." * * *ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯна 28 януари 1940 г.
към текста >>
Всички пригответе тия три
подаръка
, за да се пратят на 22 март.Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил за онези, които Го любят."Изпълнявайте горната задача върху „Отче наш" до 22 март.
ХЛЯБЪТ НАШ НАСЪЩНИЙ ДАЙ ГО НАМ ДНЕС И ПРОСТИ ДЪЛГОВЕТЕ НАШИ КАКТО Й НИЕ ПРОЩАВАМЕ - НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИИ НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕНО ИЗБАВИ НАС ОТ ЛУКАВАГОЗАЩОТО Е ТВОЕ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ АМИН.* * *ТРИТЕ ПОДАРЪКАВ неделя, на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза в беседата: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа трите наши подаръци: ИСТИНАТА, ЛЮБОВТА И ПРАВДАТА.Още три месеца остават.
Всички пригответе тия три
подаръка
, за да се пратят на 22 март.Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил за онези, които Го любят."Изпълнявайте горната задача върху „Отче наш" до 22 март.
Едновременно да се мисли и за тия три подаръка." * * *ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯна 28 януари 1940 г. за през цялата година.В неделното утринно слово на 28 т. м. 1940 г. Учителят даде следната задача:Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично: с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр.
към текста >>
Едновременно да се мисли и за тия три
подаръка
."
И ПРОСТИ ДЪЛГОВЕТЕ НАШИ КАКТО Й НИЕ ПРОЩАВАМЕ - НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИИ НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕНО ИЗБАВИ НАС ОТ ЛУКАВАГОЗАЩОТО Е ТВОЕ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ АМИН.* * *ТРИТЕ ПОДАРЪКАВ неделя, на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза в беседата: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа трите наши подаръци: ИСТИНАТА, ЛЮБОВТА И ПРАВДАТА.Още три месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март.Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил за онези, които Го любят."Изпълнявайте горната задача върху „Отче наш" до 22 март.
Едновременно да се мисли и за тия три
подаръка
."
* * *ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯна 28 януари 1940 г. за през цялата година.В неделното утринно слово на 28 т. м. 1940 г. Учителят даде следната задача:Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично: с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично.Най-хубави обуща на краката означава добродетелта;най-хубави ръкавици на ръцете означава правдата;най-хубава шапка на главата означава мъдростта и пр.Този ден да бъдете пълни с радост, чистота, любов, музика, светлина, свобода, мир, като че ли сте през този ден в рая като ангели.Ще имате през този ден най-хармонични вътрешни и външни отношения към всички същества и към всичко.През този ден и физически ще бъдете чисти.
към текста >>
* * *ТРИТЕ
ПОДАРЪКАВ
неделя на 31.12.1939 г.
В този ден ще познаете какво нещо е възкресението! В такъв ден всички нисши същества си събират партушините и се отдалечават от тебе и те заобикалят само ангели, светии.Само те се движат около тебе.През този ден, ако направите задачата хубаво, вие не ще бъдете на земята.Ако искате да влезете в новия живот, трябва да си приготвите съвършени тела - духовни тела.Един ден на месеца да мислите защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това тяло.Целия ден да размишлявате и да сте във връзка с цялото Битие.И вечерта да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята! Един ден на месеца да благодариш на Бога, че ни е надарил с хиляди дарби.Тогава да се сбъдне стиха: „Всичко, което се случва с тия, които любят Бога, Бог го превръща за тяхно добро."Та всичко, което се случва с нас Бог да го превърне в наше добро.Така да се прослави Бог! През тази година не се позволява да биеш. Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш гримаса с устата си, или пък с очите си, през тая година не се позволява да гледаш накриво някого.В първите дни на всеки месец ще избереш един ден за тая задача, а понеже януарий ,вече на изтичане, то в януарий можете да изберете или днешния ден (28) или сряда (31 януарий).Пригответе се за 31 януарий и аз ще се приготвя за този ден!
* * *ТРИТЕ
ПОДАРЪКАВ
неделя на 31.12.1939 г.
в 10 ч. Учителят каза:„На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА.Още два месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март.Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които Го любят."Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три подаръка! Източник: 91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТАБорис Николов
към текста >>
Учителят каза:„На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа три
подаръка
: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА.Още два месеца остават.
Един ден на месеца да благодариш на Бога, че ни е надарил с хиляди дарби.Тогава да се сбъдне стиха: „Всичко, което се случва с тия, които любят Бога, Бог го превръща за тяхно добро."Та всичко, което се случва с нас Бог да го превърне в наше добро.Така да се прослави Бог! През тази година не се позволява да биеш. Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш гримаса с устата си, или пък с очите си, през тая година не се позволява да гледаш накриво някого.В първите дни на всеки месец ще избереш един ден за тая задача, а понеже януарий ,вече на изтичане, то в януарий можете да изберете или днешния ден (28) или сряда (31 януарий).Пригответе се за 31 януарий и аз ще се приготвя за този ден! * * *ТРИТЕ ПОДАРЪКАВ неделя на 31.12.1939 г. в 10 ч.
Учителят каза:„На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа три
подаръка
: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА.Още два месеца остават.
Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март.Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които Го любят."Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три подаръка! Източник: 91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТАБорис Николов Изгревът - Том 2
към текста >>
Всички пригответе тия три
подаръка
, за да се пратят на 22 март.Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които Го любят."Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три
подаръка
!
През тази година не се позволява да биеш. Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш гримаса с устата си, или пък с очите си, през тая година не се позволява да гледаш накриво някого.В първите дни на всеки месец ще избереш един ден за тая задача, а понеже януарий ,вече на изтичане, то в януарий можете да изберете или днешния ден (28) или сряда (31 януарий).Пригответе се за 31 януарий и аз ще се приготвя за този ден! * * *ТРИТЕ ПОДАРЪКАВ неделя на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза:„На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА.Още два месеца остават.
Всички пригответе тия три
подаръка
, за да се пратят на 22 март.Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които Го любят."Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три
подаръка
!
Източник: 91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТАБорис Николов Изгревът - Том 2
към текста >>
39.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
Когато получаваше някакъв
подарък
, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден
подаръкът
красеше някакъв чужд гръб.
Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб.
Когато получаваше някакъв
подарък
, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден
подаръкът
красеше някакъв чужд гръб.
Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал. Своите скромни средства делеше на три: една трета даваше на своите ближни, другата - за някаква общочовешка идея и само една трета задържаше за себе си. Той нямаше склад, макар че пак от близки и приятели той получаваше кошници с плодове и други продукти; още след ден два кошниците се изпразваха. Той знаеше максимата, че благата растат и се увеличават, когато се споделят с братя и близки.
към текста >>
40.
Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 21.07.1963 г.
Когато получаваше някакъв
подарък
, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден
подаръкът
красеше някакъв чужд гръб.
Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб.
Когато получаваше някакъв
подарък
, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден
подаръкът
красеше някакъв чужд гръб.
Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал. Своите скромни средства делеше на три: една трета даваше на своите ближни, другата - за някаква общочовешка идея и само една трета задържаше за себе си. Той нямаше склад, макар че пак от близки и приятели той получаваше кошници с плодове и други продукти; още след ден два кошниците се изпразваха. Той знаеше максимата, че благата растат и се увеличават, когато се споделят с братя и близки.
към текста >>
41.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя
, 01.11.1888 г.
Трогнатият от
подаръка
Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба от творби на Борис Георгиев в галерията “Шулте” в Берлин.
Следва и в Мюнхенската художествена академия. Занимава се с обущарство, шивачество, строителство, земеделие, свири отлично на пиано, балалайка и други инструменти. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври, и пътува из цяла Европа, Индия и Бразилия. През 1929 г. рисува портрет на Айнщайн и му го подарява.
Трогнатият от
подаръка
Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба от творби на Борис Георгиев в галерията “Шулте” в Берлин.
Тази изложба става причина не само за издигане на популярността на художника, но и за изричане на паметните думи “художник на душата” от критика Ханс Розенхаген, превърнали се във визитна картичка на световноизвестния българин. Автор на портрети и на други велики личности: Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Учителя Петър Дънов (чийто последовател остава до края на живота си), Джавахарлал Неру и други. В стила му се преплитат в хармонично единство реализъм, романтизъм и класицизъм. Картините му са били излагани по цял свят и представляват неоценим принос към световната културна съкровищница. Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си.
към текста >>
42.
Заминава си Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя, 9 април 1962 г. Рим
, 09.04.1962 г.
Трогнатият от
подаръка
Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба от творби на Борис Георгиев в галерията “Шулте” в Берлин.
Следва и в Мюнхенската художествена академия. Занимава се с обущарство, шивачество, строителство, земеделие, свири отлично на пиано, балалайка и други инструменти. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври, и пътува из цяла Европа, Индия и Бразилия. През 1929 г. рисува портрет на Айнщайн и му го подарява.
Трогнатият от
подаръка
Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба от творби на Борис Георгиев в галерията “Шулте” в Берлин.
Тази изложба става причина не само за издигане на популярността на художника, но и за изричане на паметните думи “художник на душата” от критика Ханс Розенхаген, превърнали се във визитна картичка на световноизвестния българин. Автор на портрети и на други велики личности: Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Учителя Петър Дънов (чийто последовател остава до края на живота си), Джавахарлал Неру и други. В стила му се преплитат в хармонично единство реализъм, романтизъм и класицизъм. Картините му са били излагани по цял свят и представляват неоценим принос към световната културна съкровищница. Съхранява самосъзнанието си на българин до края на живота си.
към текста >>
43.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
Той се изненада, категорично отказваше да получи този
подарък
; дълго увещаваше сестрата да не му ги дава, но и тя настояваше.
През този именно период, се засилиха връзките между брат Сотиров и брат Пеню Киров, приобщих се и аз към тях. Един път, през 1914 или 1915 година, направихме една разходка с кабриолета на полка, до село Лъджакьой /Бургаските минерални бани/. В това село вече имаше братски кръжок, основан от брат Георги Куртев от Айтос. Посетихме семейството на ръководителя им - брат Мильо - гдето имахме приятелски разговори. За мен остана поучителен пример, как когато тръгнахме да си отиваме, качихме се на кабриолета, сестрата домакиня, изнесе малка кошничка с яйца и ги поднесе на брат Пеню Киров.
Той се изненада, категорично отказваше да получи този
подарък
; дълго увещаваше сестрата да не му ги дава, но и тя настояваше.
Най-после, за да не я наскърбява, прие тези яйца и благодари. Когато пристигнахме в Бургас, остави ги на брат Сотиров. В семейството на брат Сотиров бях често гостенин през 1914-1916 год., като съм оставал на вечеря или на закуска у тях. Изглежда, че брат Пеню, като знаеше за помощта, която оказвам на семейството ни в Сливен, че аз самият прекарвам доста скромно, е препоръчал на брат Сотиров, да ме поканва у тях. Даже, при един разговор с брат Пеню, казах му че ми е съвестно да се храня с тях, но той ми каза да не мисля така, защото това не им струва нищо, те са състоятелни.
към текста >>
НАГОРЕ