Търсене в текстове за 'Подарък'

Галилей Величков (1911-1985)

Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните.
Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често. Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна.
към текста >>

2. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта.
"Кога твоята любов е божествена? " През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса. После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно. На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта. А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.
към текста >>

3. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък".
Така не се събираха никъде, всеки си четеше сам както може и колкото може. По-късно се разруши салонът на "Изгрева" и там започнаха да се строят легации. Бяхме минали в една друга епоха. Ние не бяхме устроени, не бяхме подготвени за тази нова епоха. Защото новата епоха бе друга, тя бе за други хора, а не за нашето поколение. Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък". След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка. Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата благодарност. По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник! Представяте ли си? Всемировият Учител да остави свой заместник.
към текста >>

4. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни я показваше, като потвърждение на разказа си.
Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа." Гостът изтръпва. Накрая целува ръка на Учителя и си тръгва бързешком, без да се обръща назад. След време той ни разказваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни я показваше, като потвърждение на разказа си. Спомням си, че след някои трудни моменти в моето семейство и в рода ми, накрая ми отпуснаха като наследница една сума. Тогава родът ми се бореше срещу мен и не одобряваше, че аз отивам на "Изгрева" при Учителя. Аз се чудех какво да направя с тези пари и после седнах да размишлявам. Да я взема ли тази сума или да я не взема? Ако не я взема, щяха да се усложнят още повече нещата у дома.
към текста >>

5. 8_03 Симеон Симеонов

Ето, аз му давам сега една ябълка като подарък.
Тези думи ги споменах, за да може по-ясно да изложа следния случай. На една беседа Учителят каза за Симеон Симеонов: "Ето, този брат вече двадесет и пет години ви свири и е неотклонно на своя пост като цигулар. Вие отблагодарихте ли му се? Той редовно ви свиреше. Вие какво му дадохте в замяна на неговото старание? Ето, аз му давам сега една ябълка като подарък. И вие също му дайте нещо, за да изпълните една задача". Тази задача я приехме за разрешаване. Всеки от нас отиде при Симеон и му даде някакъв подарък. Смятахме, че с това сме приключили. Мина известно време и когато дешифрирах беседите от Учителя, намерих едно място, където Учителят говореше за него.
към текста >>

Всеки от нас отиде при Симеон и му даде някакъв подарък.
Той редовно ви свиреше. Вие какво му дадохте в замяна на неговото старание? Ето, аз му давам сега една ябълка като подарък. И вие също му дайте нещо, за да изпълните една задача". Тази задача я приехме за разрешаване. Всеки от нас отиде при Симеон и му даде някакъв подарък. Смятахме, че с това сме приключили. Мина известно време и когато дешифрирах беседите от Учителя, намерих едно място, където Учителят говореше за него. Беше написано следното: "Този брат много пъти е влизал в Школата, но винаги я е напускал. Аз на този брат искам да помогна". Аз срещнах Симеон и му разказах какво съм дешифрирала от беседата на Учителя.
към текста >>

Ето, това беше задачата, която Учителят ни даде като направим подарък на Симеон.
Но Учителят го похвали за неговата ревност. Симеон остана много недоволен от стенографите, защото не сме поместили онова, което той държеше в ума си. А това е много просто за всеки един ученик от Школата. Школата има един Учител, този Учител е безсмъртен и не може да бъде заместен от никого! Дори ако всички братя и сестри се съединят в едно, пак не можем да дадем идеалния ученик! Ето, това беше задачата, която Учителят ни даде като направим подарък на Симеон. Тоест всички ние трябваше да имаме по една изработена добродетел и като се съберяха всички добродетели в едно, те щяха дадат образа на идеалния ученик. Това нещо тогава не го разбрахме. Разбрахме го по-късно, когато Симеон започна да претендира, че с този жест на Учителя, с ябълката, която е получил, е бил определен за Негов заместник. Ето ви една нелепост. И една поука!
към текста >>

6. 8_12 Братските салони и Изгревът

Оказа се, че слугата на журналиста Ваучер, който се казваше Иван, беше наследил като подарък за своята служба една нива от пет декара.
Тогава тя беше засадена с млади фиданки и минаването за пешеходци и добитък беше забранено. Имаше пазачи, които викаха стражарите, а те от своя страна глобяваха и пъдеха. Клоните бяха гъсти до земята и едвам се минаваше, но по-късно, с годините, те се вдигнаха - израснаха дърветата и гората стана достъпна за всички. Тогава не можехме да минаваме навсякъде и това много ни затрудняваше. Тогава някой каза, че трябва да си купим едно място, където да се събираме и да бъдем свободни от стражарите и пазачите. Оказа се, че слугата на журналиста Ваучер, който се казваше Иван, беше наследил като подарък за своята служба една нива от пет декара. Това е мястото, където бе по-късно полянката, заедно с горичката. През 1921-22 година са го купили. Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим.
към текста >>

7. 48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ

Баучер заради някакви заслуги я получава като подарък от правителството.
48. КАК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ Старите братя се заеха да откупват нивите на слатинските селяни, за да се оформи братското селище като около 40 декара бяха откупени с братски средства. Най-напред купиха една нива от 8 декара, която принадлежеше на английския журналист Баучер. Баучер заради някакви заслуги я получава като подарък от правителството. А той от своя страна я подарява на слугата си за вярна служба. Джеймс Баучер (1850-1920 г.) е английски кореспондент на лондонския вестник „Таймс" на Балканите от 1892-1915 г. и живее в София. С много статии в английската преса той подкрепя каузата на България. Осъжда несправедливите клаузи на Букурещкия мирен договор през 1913 г., подкрепя България по време на Парижката конференция 1919-1920 г., когато страната е отрязана с територии и трябва да плаща репарации като загубила войната заедно с Германия.
към текста >>

8. 85. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

А пък вие от своя страна също правите един малък подарък за това, което сте получили." Това беше около 1930 г.
На следващата година по~време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета. Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата. Докладваха на Учителя и Той каза: „Задачата е изпълнена. Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи. Ние не ви продаваме беседите, но ви ги подаряваме. А пък вие от своя страна също правите един малък подарък за това, което сте получили." Това беше около 1930 г. Тази задача започна да дава добри резултати. Събираха се пари, с които можеха да се отпечатват редовно томчетата. Боян Боев беше този, който се занимаваше с изпращането на книгите, което бе много трудно. Да се опаковат книги, че да се изпращат по влака, да се държи точна сметка, кой какво е дал и какво е получил. Преди това приятелите непрекъснато изпращаха писма до провинцията и умоляваха онези, които не са се издължили за предишни томчета да сторят това, но сега нещата се канализираха.
към текста >>

9. 91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА

* * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя, на 31.12.1939 г.
В следващите три дни се размишлява върху думите „Който си" и т. н. докато се завърши цялата молитва до 22 март. Всеки ден ще се почва молитвата от началото и като се дойде до определената част, ще се спрем и ще размишляваме върху тая част. А ако в някои градове това упражнение се получи по-късно, то ще се размишлява не по три дни, а по един или два дни, за да може цялата молитва да се завърши до определения срок. ОТЧЕ НАШ КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА ДА СЕ СВЕТИ ИМЕТО ТИ ДА ДОЙДЕ ЦАРСТВОТО ТИ ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ КАКТО НА НЕБЕТО ТЪЙ И НА ЗЕМЯТА ХЛЯБЪТ НАШ НАСЪЩНИЙ ДАЙ ГО НАМ ДНЕС И ПРОСТИ ДЪЛГОВЕТЕ НАШИ КАКТО Й НИЕ ПРОЩАВАМЕ - НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИ И НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕ НО ИЗБАВИ НАС ОТ ЛУКАВАГО ЗАЩОТО Е ТВОЕ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ АМИН. * * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя, на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза в беседата: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа трите наши подаръци: ИСТИНАТА, ЛЮБОВТА И ПРАВДАТА. Още три месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Изпълнявайте горната задача върху „Отче наш" до 22 март.
към текста >>

Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март.
ОТЧЕ НАШ КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА ДА СЕ СВЕТИ ИМЕТО ТИ ДА ДОЙДЕ ЦАРСТВОТО ТИ ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ КАКТО НА НЕБЕТО ТЪЙ И НА ЗЕМЯТА ХЛЯБЪТ НАШ НАСЪЩНИЙ ДАЙ ГО НАМ ДНЕС И ПРОСТИ ДЪЛГОВЕТЕ НАШИ КАКТО Й НИЕ ПРОЩАВАМЕ - НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИ И НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕ НО ИЗБАВИ НАС ОТ ЛУКАВАГО ЗАЩОТО Е ТВОЕ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ АМИН. * * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя, на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза в беседата: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа трите наши подаръци: ИСТИНАТА, ЛЮБОВТА И ПРАВДАТА. Още три месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Изпълнявайте горната задача върху „Отче наш" до 22 март. Едновременно да се мисли и за тия три подаръка." * * * ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ на 28 януари 1940 г. за през цялата година. В неделното утринно слово на 28 т. м. 1940 г.
към текста >>

Едновременно да се мисли и за тия три подаръка." * * * ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ на 28 януари 1940 г.
в 10 ч. Учителят каза в беседата: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа трите наши подаръци: ИСТИНАТА, ЛЮБОВТА И ПРАВДАТА. Още три месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Изпълнявайте горната задача върху „Отче наш" до 22 март. Едновременно да се мисли и за тия три подаръка." * * * ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ на 28 януари 1940 г. за през цялата година. В неделното утринно слово на 28 т. м. 1940 г. Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично: с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично.
към текста >>

* * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя на 31.12.1939 г.
Така да се прослави Бог! През тази година не се позволява да биеш. Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш гримаса с устата си, или пък с очите си, през тая година не се позволява да гледаш накриво някого. В първите дни на всеки месец ще избереш един ден за тая задача, а понеже януарий ,вече на изтичане, то в януарий можете да изберете или днешния ден (28) или сряда (31 януарий). Пригответе се за 31 януарий и аз ще се приготвя за този ден! * * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА. Още два месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които Го любят." Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три подаръка!
към текста >>

Учителят каза: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА.
Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш гримаса с устата си, или пък с очите си, през тая година не се позволява да гледаш накриво някого. В първите дни на всеки месец ще избереш един ден за тая задача, а понеже януарий ,вече на изтичане, то в януарий можете да изберете или днешния ден (28) или сряда (31 януарий). Пригответе се за 31 януарий и аз ще се приготвя за този ден! * * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА. Още два месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които Го любят." Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три подаръка!
към текста >>

Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март.
Пригответе се за 31 януарий и аз ще се приготвя за този ден! * * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА. Още два месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които Го любят." Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три подаръка!
към текста >>

Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които Го любят." Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три подаръка!
* * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА. Още два месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които Го любят." Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три подаръка!
към текста >>

10. 164. ВОЙНИШКАТА ШАПКА

" Жечо се усмихва и отговаря: „Имам я от едно място и ми е подарък от един човек".
Връща се и носи хляб. А Жечо му казва: „Дай ми шапката" и после я подава на другия си приятел: „Иди с моята шапка да си получиш дневната дажба". Отива нахлупил шапката на Жечо и получава също дневна дажба хляб. Връщат се при Жечо и му викат: „Абе, каква е тази вълшебна шапка? И откъде я имаш? " Жечо се усмихва и отговаря: „Имам я от едно място и ми е подарък от един човек". Тримата ядат огладнели хляба получен чрез вълшебната шапка на Жечо.
към текста >>

11. 141. КОКОШАТА КЪЛКА

За него това беше подарък за Учителя.
След съборните дни Учителят оставаше с няколко братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя, приятелите изтръпват. Как, месо? Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителят се освободи от нея, освободи и нас, а селянина бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учението и че ние сме вегетарианци. Ако Учителят не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре. Но сега го прие и пътят му бе отворен за Школата. Зависеше от него дали ще влезне в Школата или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг.
към текста >>

12. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

И ангели с Него слизат Служители на Любовта И на земята вече от близо подарък носят радостта.
Не виждате ли го, че иде на борда светлия капитан станете всички да го видим как слиза вече на пристан. 4. Повервахте ли че спасява повервахте ли, че е Той. Кой раните ви изцелява и радост дава и покой. 5. А всички тези що довежда непобедими от сега. В сърца им радост и надежда Възлизат вече на брега. 6. И ангели с Него слизат Служители на Любовта И на земята вече от близо подарък носят радостта. ДВАДЕСЕТИ ВЕК Велик двадесети век В него буди се човек приспан от хиляди години приспан така, че да погине. Но мъртвия незван се вдига троши разпятие и вериги И никоя световна сила Не би го вече умъртвила. Че той възкръсва вече нов За Правда, Истина, Любов Бе време туй бе за един-За человеческия син. Но днес милиони вече стават Съдбата си сами решават Насилието не ще ги спре Готов е всеки да умре За истината скъпоценна Сама в душата му родена Отново се коват вериги И трупат се огромни диги Да пречи на свободата Коя напира на земята. Веригите ще разпилее Ще вземе всичко в ръце С Любовв в своите ръце.
към текста >>

13. 21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

На времето заради мен те положиха живота си и затова реших да ги поканя на тази екскурзия като подарък от мен.
Те бяха научили къде е Учителя и групата ни се увеличи. Но те идват, носят и продукти, тъй че нямаше никаква оскъдица. Прекарахме много хубаво. На тази хижа прекарахме 5-6 дни. Като дойдоха и другите приятели от София и групата се увеличи Учителят спомена: „На тази екскурзия Аз нарочно поканих няколко човека, за да им поблагодаря. На времето заради мен те положиха живота си и затова реших да ги поканя на тази екскурзия като подарък от мен. Но взеха, че дойдоха след това и други, които не само, че не са се жертвували за мене като другите, но дори са работили винаги срещу мене, дори и сега." Това, което каза Учителят ние си го записахме. Но другите като че ли не го чуха. След време, след заминаването на Учителя, ние проверихме, че и тези думи на Учителя се сбъднаха. Много от тези хора, които дойдоха горе на хижа „Алеко" впослествие се опълчиха срещу Братството. Пророчеството от Учителя, което се осъществи в определеното му време.
към текста >>

14. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Те имат подарък - социална пенсия от държавата.
И никой не е умрял от глад. И никой няма право да проси и да излага себе си и Учението на Учителя. А онези, които мързелуваха, лентяйствуваха и се подвизаваха да работят уж „духовно", а не работеха, накрая пак получиха милост от държавата т. н. социална пенсия. А че нямат нормални пенсии - това е тяхна грешка. Те имат подарък - социална пенсия от държавата. Днес има такива около 10 човека. Сега се явяват други, които да ги подкупят с пари, помощи от Франция. А защо? За да застъпват методите на михайловистите, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. Ето това е техния план.
към текста >>

15. 34. ЛУНЕН ХИМН

Галилей Величков

Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните.
Чухме прочутата пиеса на Дебюси - Лунна светлина, а прозвуча и Лунната соната на Бетовен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място, до катедрата, бе УЧИТЕЛЯТ. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле. Концертът задоволи изгревяни, задоволи и УЧИТЕЛЯ. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде много зарадвана, с подарък - новоиздаденият сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - УЧИТЕЛЯТ бе доволен от музиката на Бетовен, Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концерта щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на Изгрева имаше много често. Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна.
към текста >>

16. ІІІ.54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

Дали е било чуждо това одеало, дали е спал с него някой друг, или при подаръка е вложен някакъв умисъл - това не знаем.
На всекиго раздаваше заслуженото, дори и незаслуженото, така както Той преценяваше, с Неговите мерки. Така един път Гръблашева се събужда с една мисъл, че трябва да подари нещо на Учителя, за да Му припомни, че тя съществува и да покаже уважението си към Него. Умува, решава и намира едно одеало, и го занася на Учителя. Но Той не го е приел. Защо не го приема, това не знаем. Дали е било чуждо това одеало, дали е спал с него някой друг, или при подаръка е вложен някакъв умисъл - това не знаем. Можем само да предполагаме. Но Учителят отказва втори и трети път. Накрая тя така силно се докачила и възмутила от Учителя, че поискала и тя да Му покаже какво знае и може. Взела одеалото, наклала огън насред Изгрева и пред всички го изгорила, като казала: „Щом Учителят не приема одеалото от мен - аз ще го изгоря, за да го няма." След като изгорила одеалото, Учителят слезнал от стаята, движил се бастуна, приближил се до нея и я наложил с бастуна по гърба и задника много пъти. Тя викала и охкала.
към текста >>

17. 3.46. Гуменки за рожден ден

НЕСТОР ИЛИЕВ

Само сестрите, направили подаръка, гледали, не вярвали на очите си и плакали от умиление, че Учителят зачел тяхния труд и уважил подаръка им.
Решили също, че докато ги правят, ще пеят непрекъснато песни от Учителя. Гуменките били готови, завили ги в пакет и Ана Шишкова ги поднесла на Учителя за рождения му ден от името на цялата група. Учителят ги приел. Благодарил. На самият ден - Петровден, Учителят е облечен строго официално, със светъл костюм, но за изненада на всички, бил обут с бели гуменки, а не с официалните си обувки. Всички се чудели. Само сестрите, направили подаръка, гледали, не вярвали на очите си и плакали от умиление, че Учителят зачел тяхния труд и уважил подаръка им. Да уважиш най-скромните, да зачетеш най-малките, да повдигнеш нуждаещите се - това само Учителят можеше да направи. А ние го видяхме -и в делник, и на празник. Учителят винаги е Един и Същ и Въздесъщ.
към текста >>

18. 4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

А онова, което видяха очите ми за няколко минути, това бе един подарък, направен от Учителя за мен, за да видя, че младостта на Учителя и старостта на Учителя са само миг от вечността на Духа.
Останах известно време в стаята около няколко минути и не можех да схвана и разбера това, което видяха очите ми и онова, което искаше Учителят да ми покаже. След малко излезнах и видях Учителят пред салона да разговаря с приятели. Той отново беше възрастен, с побеляла коса и такъв, какъвто Го знаехме. А онова, което не знаехме, трябваше да го изучаваме от Словото Му. А Словото Му бе проекция на Вечния Дух, който бе слязъл на земята и се втичаше чрез Слово в Учителя. А онова, което видяха очите ми за няколко минути, това бе един подарък, направен от Учителя за мен, за да видя, че младостта на Учителя и старостта на Учителя са само миг от вечността на Духа. А онова, което ги разделя, това е времето, чрез което слиза Словото и пространството, в което това Слово трябва да се изяви чрез Учителя, и да се прояви чрез Вечния дух в Сила и Живот чрез Неговото Слово.
към текста >>

19. 6.18. Едностранно действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие.
18. Едностранно действие Както бяхме подчертали в горните страници, в онзи важен интимен разговор, когато Учителят скицира етапите на моето настоящо прераждане, така се бях вдъхновил, беше ме обладал мистичният огън на първите християни. Като следствие на това, раздадох почти всичките си дрехи и си въобразих, че с торбичката на рамо ще тръгна от село на село, от град на град, да проповядвам новите идеи на учението. Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници. Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и философа на земята.
към текста >>

20. 6.24. Пред прага на мъдростта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Аз ги слушах внимателно, без да взема подаръка, като ги помолих да дам отговор на предложението им на следния ден.
Тя, в присъствието на двама ни, ни говори цял час да се примирим, като ни внушаваше, че някога, в далечното минало в Египет -ние двамата сме били нейни синове. Също така ни увещаваше, че някакъв вътрешен глас й нашепва за нашата голяма мисия, която ни предстои, че ние двамата, след заминаването на Учителя от физическия свят, ще разнесем Неговото учение по целия свят. Буквално тя ни каза, че Учителят ще ни остави материални блага и духовните Си ценности, като по този начин ни отвори пътя по целия свят, да разнесем Неговите идеи. Даже те двамата ми предложиха, като знак на примирение, едни галоши. Както винаги, моята критичност и моят реализъм и в този случай не ме напуснаха. Аз ги слушах внимателно, без да взема подаръка, като ги помолих да дам отговор на предложението им на следния ден. Спиридонова предложи Михаил и аз да отидем и да живеем заедно с тях. Още същият ден аз отидох при Учителя и Му разказах всичко. След като ме изслуша, Той със свити вежди ми даде следния лаконичен отговор: „На теб не ти трябва подарък, нека той отиде да живее при нея, а ти ела при Мен да живееш". От този ден действително започна новата линия в моя живот. Там, при Учителя, след два-три дни, както преди с Магдалина, Той направи връзката ми със сестра Гръблашева.
към текста >>

След като ме изслуша, Той със свити вежди ми даде следния лаконичен отговор: „На теб не ти трябва подарък, нека той отиде да живее при нея, а ти ела при Мен да живееш".
Даже те двамата ми предложиха, като знак на примирение, едни галоши. Както винаги, моята критичност и моят реализъм и в този случай не ме напуснаха. Аз ги слушах внимателно, без да взема подаръка, като ги помолих да дам отговор на предложението им на следния ден. Спиридонова предложи Михаил и аз да отидем и да живеем заедно с тях. Още същият ден аз отидох при Учителя и Му разказах всичко. След като ме изслуша, Той със свити вежди ми даде следния лаконичен отговор: „На теб не ти трябва подарък, нека той отиде да живее при нея, а ти ела при Мен да живееш". От този ден действително започна новата линия в моя живот. Там, при Учителя, след два-три дни, както преди с Магдалина, Той направи връзката ми със сестра Гръблашева. Аз в този момент разбрах, че тази е втората артистка, която започва своята роля във второто действие в Школата на Учителя. Напущането ми на Изгрева и отиването ми да живея при сестра Гръблашева ме постави в положението на една съвсем друга обстановка, диаметрално противоположна на изгревската. Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше.
към текста >>

21. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Това беше подарък за Учителя.
Не търсят в него Божественото и Космическия дух, който пребивава в това лице, а търсят идола, на който да се кланят. Ето така бяха нещата тогава, такива са и днес. А Духът на Истината съществува вечно. През 1939 г. французите дойдоха и донесоха на Рила една много хубава палатка за Учителя. Това беше подарък за Учителя. Но Учителят не пожела да влезе във френската палатка, защото каза, че е дошъл за българите, а не за французите. Словото на Учителя бе дадено на български език и за българския народ. Всеки народ представлява уд в световния организъм. И чрез този уд става обединението на цялото човечество. През 1956 г.
към текста >>

22. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък.
Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единият полюс, то на другият полюс стои жертвата". Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна. А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен. Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва. Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко. Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата. Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите.
към текста >>

23. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

Това го знам лично от Учителя затова отиди при него и си направи своят подарък.
А шивачът клати с глава: „Така не може. Отиди подари плата на Учителя, а той ще каже от кой плат да му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто му плат попадне и от всеки, който му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя затова отиди при него и си направи своят подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителя". През зимните месеци Учителят се отопляваше с печка. Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много студено. Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит. През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката.
към текста >>

24. 56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Някой отиде и види някоя книга и реши, че тя е много интересна и независимо дали е чел или не - това е без значение, понякога чул нещо за нея, купува я и я носи подарък на Учителя.
А той даваше своето Слово ежедневно и ежечасно. Има ли човек, който може в един живот да прочете всичко, което той е казал? Едва ли. Отивам аз в библиотеката на Изгрева, където се намираха подарени книги от приятелите на Учителя. Уточнявам, че в тази библиотека имаше книги от най-различни автори и това не бе по избор на Учителя, нито по негово настояване, нито по негово изискване. Някой отиде и види някоя книга и реши, че тя е много интересна и независимо дали е чел или не - това е без значение, понякога чул нещо за нея, купува я и я носи подарък на Учителя. Учителят с пръст посочва да я остави на масата, а след това сестрата, която чисти стаята го пита какво да прави с тази книга. Той отронва само една дума: „В библиотеката". Хем да не обижда приятелите, хем да не бъде при Учителя тази книга отива при другите и се нарежда на рафта. Така тази библиотека се напълни с доста книги и с литература като беше повечето от частни лица, които я закупуваха без дори да са я чели. И забележете сега най-интересното.
към текста >>

25. 184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Ако му бях ударила плесница щеше да я приеме като подарък от мене.
Веднъж отивам на чешмата в Диана бад да си налея една стомна с вода. По това време ние правехме опити с носене на вода. Толев беше също там и започваше да ме ухажва отново. Накрая аз не изтърпях и му казах: „Жалко, че нито един лъч от Словото на Учителя не е проникнал у вас". Това му подейства нещо повече от плесница. Ако му бях ударила плесница щеше да я приеме като подарък от мене. Аз си тръгнах, а той след мен размаха ръце, размаха юмруци и започна да вика: „Аз ще дам да се разберете, аз ще ви дам да се разберете". Това беше закана срещу всички ни и така той се опълчи срещу Учителя и Братството. Скоро време той се обяви официално срещу Учителя и стана най-големия му враг. Но преди да се обяви официално за негов враг веднъж срещам Учителя, а с него и Толев. Учителят беше особено любезен с него, коткаше го, защото отлично знаеше какво представляваше този дух Толев, Но той като ме видя разпери ръце ужким да ме прегърне.
към текста >>

26. 246. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ И СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА УЧЕНИКА

Беше ги подредила, подвързала и когато бяхме на Рила на лагер при 7-те езера в присъствието на останалите тя най-благочестиво поднася това тефтерче с мисли на Учителя като подарък за Учителя, като знак за нейното трудолюбие и прилежност.
Второто име на ученика е Амриха, което означава Духовният ученик. Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име Аверуни. Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик можеше да добие името Аверуни ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата му, в Делото му чрез собствения си живот. Савка беше извадила мислите, които й бе дал Учителя в едно тефтерче, продълговато като тетрадка. Беше ги подредила, подвързала и когато бяхме на Рила на лагер при 7-те езера в присъствието на останалите тя най-благочестиво поднася това тефтерче с мисли на Учителя като подарък за Учителя, като знак за нейното трудолюбие и прилежност. Учителят погледна тефтерчето, отказа да го приеме и каза: „Ти не можеш да ми правиш подарък с моите мисли. Ти не можеш да ми подаряваш моите собствени мисли. Такъв подарък не приемам". И с категоричен жест я изгони и се обърна към останалите: „Аз съм й дал мисли да работи върху тях и да ги предаде на останалите ученици, а тя ми ги връща обратно. Знае ли тя какво означа това?
към текста >>

Учителят погледна тефтерчето, отказа да го приеме и каза: „Ти не можеш да ми правиш подарък с моите мисли.
Третото име е Ил-Рах и представлява Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога. Това знание, което ни даде Учителят, изненада всички и обърна наопаки цялата постановка на Савка, че тя е единствена, която е кръстена с това име Аверуни. Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик можеше да добие името Аверуни ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата му, в Делото му чрез собствения си живот. Савка беше извадила мислите, които й бе дал Учителя в едно тефтерче, продълговато като тетрадка. Беше ги подредила, подвързала и когато бяхме на Рила на лагер при 7-те езера в присъствието на останалите тя най-благочестиво поднася това тефтерче с мисли на Учителя като подарък за Учителя, като знак за нейното трудолюбие и прилежност. Учителят погледна тефтерчето, отказа да го приеме и каза: „Ти не можеш да ми правиш подарък с моите мисли. Ти не можеш да ми подаряваш моите собствени мисли. Такъв подарък не приемам". И с категоричен жест я изгони и се обърна към останалите: „Аз съм й дал мисли да работи върху тях и да ги предаде на останалите ученици, а тя ми ги връща обратно. Знае ли тя какво означа това? Това означава, че ученикът не иска да учи и да прилага, А щом няма такъв ученик Учителят си вдига куфарите и си заминава".
към текста >>

Такъв подарък не приемам".
Тя преглътна един горчив хап, защото всеки ученик можеше да добие името Аверуни ако с делата си докаже вярност към Словото на Учителя, вярност към Школата му, в Делото му чрез собствения си живот. Савка беше извадила мислите, които й бе дал Учителя в едно тефтерче, продълговато като тетрадка. Беше ги подредила, подвързала и когато бяхме на Рила на лагер при 7-те езера в присъствието на останалите тя най-благочестиво поднася това тефтерче с мисли на Учителя като подарък за Учителя, като знак за нейното трудолюбие и прилежност. Учителят погледна тефтерчето, отказа да го приеме и каза: „Ти не можеш да ми правиш подарък с моите мисли. Ти не можеш да ми подаряваш моите собствени мисли. Такъв подарък не приемам". И с категоричен жест я изгони и се обърна към останалите: „Аз съм й дал мисли да работи върху тях и да ги предаде на останалите ученици, а тя ми ги връща обратно. Знае ли тя какво означа това? Това означава, че ученикът не иска да учи и да прилага, А щом няма такъв ученик Учителят си вдига куфарите и си заминава". По-късно разбрахме и видяхме как Учителят си вдигна куфарите и си замина от този свят. Той беше крайно недоволен, защото Савка направи една груба грешка, пристъпи един окултен закон, че когато Словото на Бога се изявява и проявява, ти не трябва да го възпираш в себе си и около себе си за себични цели, а да го предадеш на другите ученици.
към текста >>

След като Учителят не прие подаръка и я изгони пред всичките, то Савка преживя тежко този момент, напусна лагера и се отдалечи.
Спреш ли, то спираш в себе си онзи Божествен ток и се подпуш-ваш и ставаш пречка на Божественото да се втече от теб в другите. Това бе една груба грешка на Савка, грешка, която дойде от нейната слабост да се изтъква и да парадира с мислите на Учителя, които той й диктуваше. Тя не можа да схване, че тези мисли се дават на ученика, на онзи ученик, който заема онова място най-близо до Учителя, за да запише Словото ту и да го предаде на другите. Тук се даваше на ученика специална задача да свърши строго определена работа. А тя се подхлъзна, повлия се от майка си, сметна, че те се дават на Савка, на личността Савка за нейната привилегия и заслуга. След като Учителят не прие подаръка и я изгони пред всичките, то Савка преживя тежко този момент, напусна лагера и се отдалечи. Беше казала на приятелката си Милка Аламанчева, че отива да се удави в езерото, защото не може да понесе този позор, че Учителят е отхвърлил нейният подарък и я изгонил. Тя прие, че Учителят я отхвърля от себе си. Учителят не отхвърли нея, но отхвърли онези изопачени неща у нея. Тя не можа да разбере до края на живота си, че бе нарушила един окултен закон. Именно за това, че тя върна тефтерчето с мислите на Учителя и наруши закона на Словото, че то се предава от Учителя, приема се от ученика и се предава на останалите ученици чрез Сила и Живот, Ето защо тя не можа да си свърши работата.
към текста >>

Беше казала на приятелката си Милка Аламанчева, че отива да се удави в езерото, защото не може да понесе този позор, че Учителят е отхвърлил нейният подарък и я изгонил.
Това бе една груба грешка на Савка, грешка, която дойде от нейната слабост да се изтъква и да парадира с мислите на Учителя, които той й диктуваше. Тя не можа да схване, че тези мисли се дават на ученика, на онзи ученик, който заема онова място най-близо до Учителя, за да запише Словото ту и да го предаде на другите. Тук се даваше на ученика специална задача да свърши строго определена работа. А тя се подхлъзна, повлия се от майка си, сметна, че те се дават на Савка, на личността Савка за нейната привилегия и заслуга. След като Учителят не прие подаръка и я изгони пред всичките, то Савка преживя тежко този момент, напусна лагера и се отдалечи. Беше казала на приятелката си Милка Аламанчева, че отива да се удави в езерото, защото не може да понесе този позор, че Учителят е отхвърлил нейният подарък и я изгонил. Тя прие, че Учителят я отхвърля от себе си. Учителят не отхвърли нея, но отхвърли онези изопачени неща у нея. Тя не можа да разбере до края на живота си, че бе нарушила един окултен закон. Именно за това, че тя върна тефтерчето с мислите на Учителя и наруши закона на Словото, че то се предава от Учителя, приема се от ученика и се предава на останалите ученици чрез Сила и Живот, Ето защо тя не можа да си свърши работата. И може би ще минат десетки години още докато се свърши нейната работа както трябва.
към текста >>

27. 265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА

След време тя извади изреченията на Учителя, написа ги в една хубава тетрадка с хубав почерк, подреди ги както тя умееше да прави добре и веднъж както бяхме на Рила тя пристъпи при Учителя и бе решила да му направи подарък: „Учителю, ето подарявам ви Свещените думи, които ми дадохте".
Отново съм пред Учителя и той споделя с огорчение: „Савка има материал да работи три години, а се обленява и не работи. Само Паша работи" И той го каза с такава болка и с такова велико огорчение, че на мен тутакси ми се прииска да стана, да отида и да свърша работата на Савка. Това беше само подтик, но знаех, че това нещо нито може да стане сега, нито после, защото моето място бе друго, а мястото на Савка бе да стои и да записва свещените думи на Учителя. Това бе нейното място и нейната работа, за която бе дошла в Школата. Това бе идеалът на нейната душа и това бе нейното свещено начало в живота й. След време тя извади изреченията на Учителя, написа ги в една хубава тетрадка с хубав почерк, подреди ги както тя умееше да прави добре и веднъж както бяхме на Рила тя пристъпи при Учителя и бе решила да му направи подарък: „Учителю, ето подарявам ви Свещените думи, които ми дадохте". Протегна ръка и поднася подвързана тетрадка. Учителят я изгледа строго, скара се и я изпъди. А на мен, която бях до него, каза: „Това, което е мое няма защо да ми го подарява обратно". Тук имаше упрек, имаше обида и огорчение от непознаването на окултния закон. Савка възприе това като голяма трагедия и срам, защото бе изказано пред други свидетели.
към текста >>

28. 44. ДА БИХ ТЕ СЛУШАЛ

Той знаеше всичко, без да Му говоря за моята мъка, която не се върна никога вече и в резултат на която аз имах като подарък тази хубава песен".
Той свири и пее, пея и аз. Свири и пее, пея и аз. Най-после стана, подаде ми ръката си и каза: „Може, рекох, да я нотирате вкъщи." Аз благодарих и си отидох. Повече нищо. Разбрах, че това беше за мене. Той знаеше всичко, без да Му говоря за моята мъка, която не се върна никога вече и в резултат на която аз имах като подарък тази хубава песен".
към текста >>

29. 79. В МЪРЧАЕВО

Той се усмихна някак немощно, но топло и бащински, пое подаръка, който носех и ми подари новоизлязлата Песнарка, Н-ра част.
Защо е тъй тъжен... тъжен... Къде е този дълбок поглед, в който потъвахме и се губехме от щастие? Къде е тази усмивка, която ни заливаше като вълна и ни отнасяше някъде в надзвездните простори? Къде е тази мощна, могъща ръка, която ни вдъхваше кураж и упование? Потръпнах! Все пак радостно и топло Му целунах ръката. Той се усмихна някак немощно, но топло и бащински, пое подаръка, който носех и ми подари новоизлязлата Песнарка, Н-ра част. Бях на квартира при сестра Еленка Андреева, която квартируваше в плевнята на брат Симо. Плевня - настояща плевня - широка, просторна, но ниска, изпразнена и изметена от плявата, пода измазан с глина, без прозорец, с врата, която зее и с хиляди пролуки отстрани от където ни влизаше въздух и светлина. Добре, че беше лятно време, че я държахме все отворена. Но нали бях там, близо до Него! Абсолютно не страдах от това, че бях в плевня.
към текста >>

30. 20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ

Петър Камбуров

Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене!
Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които посещаваха оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене! " Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам.
към текста >>

31. 35. СНИМКАТА НА ЕСПЕРАНТИСТИ ОТ РИГА - ЛАТВИЯ

Петър Камбуров

Един ден получих от Париж подарък една книга на френски език с писмо от някоя Емил Борел - водачка на френското движение за мир във Франция.
Тя пък от своя страна започнала да ги преписва с индиго и ги изпращала в 17 държави. Всяка седмица изпращах по едно дебело писмо и получавах от нея също такова писмо, тъй като тя всякога прибавяше по един от копираните от нея екземпляри. По този начин се създаде една непринудена и системна работа. Тя можеше да продължи дълго време, ако не бе се случило нещо, което долу ще разкажа. Така нашата кореспонденция продължи около две години. Един ден получих от Париж подарък една книга на френски език с писмо от някоя Емил Борел - водачка на френското движение за мир във Франция. Тя изказваше благодарност за тези хубави резюмета, които получаваше от Рига. Снимката, която получих от брат Пампоров, както казах, представяше ръководения от него курс по есперанто в Рига. Тя беше номерирана от Емилия Вилумсон, за да ми обърне вниманието, че N 11 и 12 са сестри от Братството в Рига: 11 - Анна Мазурс, N 12 - Амалия Вайланд, а N 13 е самата тя - Емилия Вилумсон, моята кореспондентка. През август на 1931 година, когато Братството лагеруваше при Седемте рилски езера, аз се обадих на моя шеф, че искам да отсъствувам два дни и през Рилския манастир, Дамка се озовах на лагера. Времето беше хубаво, слънчево.
към текста >>

32. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

А за изпълнението на „Идилията" от Учителя, за нас това беше най-висшия подарък, който можеше да бъде направен.
Само ония,които са имали подобно изживяване могат да разберат какво значи общение на душите чрез Словото и в Словото на Учителя. По-късно чрез него получих една хубава цигулка и отидох лично в Казанлък да я получа и там се запознах с неговите родители и брат му Марин Камбуров тази среща остави трайна следа в моето съзнание. Следващите години контактите с Петър Камбуров продължиха и той в определен момент беше в Русе на работа в бригадата на Борис Николов, който правеше мозайките на гарата. Следващите години контактите ни продължиха чрез писма и чрез братски срещи. Той беше умел музикант, майстор на цигулковото изпълнение и с удоволствие слушахме неговия дар слово. А за изпълнението на „Идилията" от Учителя, за нас това беше най-висшия подарък, който можеше да бъде направен. Аз произхождах от братско семейство и това улесняваше контакта ни с цялото семейство Камбурови. Когато за пръв път прочетох неговите спомени, за мен беше едно откровение и имах усещането, че и аз съм минала по същия път. За онези, които не познаваха Петър Камбуров, тези спомени ще бъдат една обикновена история, но за мен, това не беше история, а нещо живо, което идваше от миналото, развиваше се в настоящето и оставаше за бъдните поколения една изповед на една човешка душа през времето на Школата на Учителя. Много по-късно през 1986 г. с д-р Вергилий Кръстев започнахме една работа по строго определена програма, развита 9Т него и аз трябваше да бъда изпълнител и реализатор на тази програма.
към текста >>

33. 19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

Така че моят подарък щеше да бъде на място.
19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА Един интересен случай ще разкажа: Преди да тръгна за Изгрева в София, бях с баща ми на екскурзия към връх Бузлуджа и Бедеците. Когато минавахме през мандрата купих две малки питки кашкавал, за да мога да ги нося в раницата. Едната я нарекох, че ще бъде за Учителя, когато ще пристигна в София, а другата ще бъде за приятелите, когато ще се съберем тържествено за братска трапеза и вечеря, та да я използваме общо. А тогава бяха военни години и всичко беше в оскъдица. Така че моят подарък щеше да бъде на място. Когато пристигахме на Изгрева ние от провинцията изваждахме от торбите си продукти, които военните години ги бяха отнели от София. Пристигнах в София на Изгрева и в същия ден се срещнах с Учителя и Му предадох питката кашкавал, която бе определена за Него. А другата питка я задържах - нали бе определена за братска трапеза. Аз се настаних в бараката на моят голям рожден брат Борис Николов . На другият ден, може би след два дни дойде от вилата си приятелката на брат ми, който бе купил къщичка на два километра от Изгрева на Симеоновското шосе.
към текста >>

34. 20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ

Цанка Екимова

Ако не си изработиш подаръка, не можеш да го връчиш.
По онова време жените на фабрикантите в Габрово имаха джоб-пари, за да поддържат своето самочувствие, реномето и авторитета на преуспяващите си мъже-фабриканти. Само аз правех изключение. Оправдаваха ме всички заради моите убеждения, които не криех и които свободно изнасях пред тях. Обикновено жените на фабрикантите ми даваха своите поръчки за шев на рокли, за бродерия, за приготовляване на различни подаръци за техни семейни празници. Тогава беше така. Ако не си изработиш подаръка, не можеш да го връчиш. А имаше много тържества, годежи, сватби, кръщенета и именни дни. Тогава аз получавах поръчки от тях, изработвах ги и те ме възнаграждаваха богато. За тях това бе мое идейно увлечение. За други бе „слободия" и че съм се самозабравила поради голямото „имане" на мъжа си и че съм побояла и съм избила на съвсем друга страна. А мъжът ми ме наказваше и искаше да ме ограничава заради идеите ми и не ми даваше нито един лев, нито пукната пара.
към текста >>

35. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Боев Пращам ви подарък един астрономичен календар.
Имаше гости и от провинцията. Чувствуваше се едно неземно присъствие, присъствието на Учителя. За лечебните методи на Учителя ще ви кажа следното: По-нататък ще ги напиша на пишеща машина и ще ги имаш. Поздрав от Борис, Николай и другите, нарочен поздрав до брат Йордан, сестра Пенка Николова и другите братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Пращам ви подарък един астрономичен календар. Той е полезен за определяне на лунните фази. Изгрев, 30.I.1957 г. Любезна сестра, Тук имаме разрешение от властта за четене на беседите в салона. Попитахме ги: „Ами нали ни взехте беседите? " те ни казаха: „От много частни домове не са взети беседите.
към текста >>

36. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Направих си такъв подарък.
Добре, ама ние бяхме в движение и записът от парите не можеше да ме настигне и чак в София ме настигна. Получих си парите, поглеждам ги и си казвам, че тия пари така не случайно ме преследват и затова ще си купя билет от лотарията с тях. Не знам защо, но купих само четвъртинка билет от лотарията. Можех да купя цял, можех да купя десет и сто билета. Но купих само четвъртинка. Направих си такъв подарък. И с тази четвъртинка спечелих четвърт милион. Ако бях взел цял билет, щях да спечеля 1 000 000. Но все пак 250 000 лв. не бяха малко пари. И понеже аз бях забравил за билета, с вестника търсеха печелившият билет с щастливия човек, накрая аз проверих и разбрах, че съм печеливш.
към текста >>

37. БЕЛЕЖКИ

Станка Иванова Тотева

Златка Георгиева (Вачева)

Ако не е така, то той няма да възприеме помощта отгоре, а ще смята, че се дава като подарък и няма да види намесата на невидимата спасителна ръка.
От разказа научаваме, че той се връща от Русия и вместо да бъде богат с припечелените пари, остава бедняк. Човек, който трябва да се запознае с Учението на Учителя, не му се дава от Небето да живее на кредит получен от чуждо място, т. е. от Русия, а трябва сам в България да се справи с противоречията. Това е предметно обучение за човешкия дух. Бива прекаран през немотията, за да му се покаже, че в най-големите затруднения трябва да му се протегне ръка от Небето, която да го изведе на чист път. Ако не е така, то той няма да възприеме помощта отгоре, а ще смята, че се дава като подарък и няма да види намесата на невидимата спасителна ръка. Срещата му с Ватев е среща, която не е случайна, нему му е определено да направи връзка с Учителя и тази връзка трябва да се осъществи чрез някого и този някой е Ватев. Една от задачите на първите приятели е била и тази, да бъдат връзка между онези души, които се пробуждат и търсят Учителя, а за да го намерят е необходимо в някои случаи посредник, който да ги свърже. Случайности тук няма. Много приятели през време на Школата напускат своята професия и търсят де се подвизават на Изгрева, без да работят, като по този начин за прехраната им трябва да се грижи Учителят. Така Иван каруцаря решава да напусне каруцарството си, но Учителят го запитва дали има предвид друга някаква работа.
към текста >>

38. 1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ

Там е купил къщата на майка ми като подарък, където живеехме.
Дядо ми се е занимавал с търговия на шарлан и е бил добре материално щом като го е пратил да учи в Солун. Дядо ми се е наричал дядо Мицо, по рода на баща ми. По рода на майка ми, дядо ми е поп-свещеник, който се наричал Велико, поп Велико. Той е от село Ряхово, Русенско и е бил поп в църквата „Св. Георги" в Русе. Там е купил къщата на майка ми като подарък, където живеехме. След това отива в Добруджа в село Старо село. Там дядо поп купува много земи към 1200 декара, нещо като чифлик, от който сега ще наследим 150 декара. Сега получих протокола. Той е имал първата вършачка в селото. Като бях съвсем малка аз често посещавах църквата, защото ме оставяха на село да живея.
към текста >>

39. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Това беше подарък от Учителя за баща ми.
Когато трябваше да се акумулира и напълня със сила отивах в природата и черпех от нея. Така, че онова, което каза Учителят първата ми среща с Него се оказа точно и вярно, само че аз нищо не изпълних от това. Още на събора в Търново Петър Камбуров представи мен и баща ми на Учителя. Приятелите бяха слушали преди няколко дни неговата беседа за толстоизма и бяха разположени към него. На следващия ден Учителят изпрати по Петър Камбуров три негови книги: „Сила и Живот", „Мировата Любов и Космичната обич" и още една друга книга. Това беше подарък от Учителя за баща ми. Баща ми по-късно след Арбанаси стана свещеник в Търново. Баща ми бе единственият свещеник от източно православната църква, който бе убеден толстоист, вегетарианец и смяташе, че учението на Толстой е велико духовно учение и че то няма нищо общо с църквата. Това той изповядваше, а мен ме записа да следвам в духовната семинария в Пловдив при архимандрит Ефтимий. Понеже рода ми до трето поколение назад бяха все попове, затова рода ми ме върза за църквата. Родът смяташе - интуитивно, че аз имам да играя някаква роля в църквата за благото на всички родови духове, но аз това не осъзнавах.
към текста >>

40. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Жоро пък за един мой рожден ден ми направи огромен подарък - взе ми пиано.
Знаеш ли какво нещо беше? Идва изведнъж един бял кон, до Жоро застава и седи и гледа. И както дойде, така спокойно си отиде към гората. Какво беше това нещо не знам. Гриша беше около шест годишен когато започна уроци по пиано. Жоро пък за един мой рожден ден ми направи огромен подарък - взе ми пиано. Пиано - голямо, хубаво, с много хубав тон. И шест души го изкачиха през балкона с греди, защото стълбата ни беше тясна. Той не можеше нищо да ми откаже. Такъв кавалер беше. Може би мислеше, че ще свиря, но нямаше време вече за това.
към текста >>

41. 4. СЛУГИНЯТА

Донка Илиева

Викам: „Голям дар и подарък й направиха и я пратиха в гроба".
Та тя отишла в сряда и като не ни видяла там оставила един букет и една кутия локум на гроба. А на гроба имаше сложен паметник поръчан специално и пише: „Кина П. Антова 1906 - 1974. Даром от съпруга й". Смеят се хората. Викам: „Голям дар и подарък й направиха и я пратиха в гроба". Млада беше още. Мария като ходила на гробищата и се върнала, та разправила на баща си, че не сме били на гробищата. И той има ми карез вече и ми пише едно писмо: „Проклятие, проклятие, проклятие и т. н." Аз го изгорих и казвам: „Правдата ще възтържествува". Тя я уби и сега ще й чете молитва!
към текста >>

42. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

Маргарита Рангелова Стратева

В първата редица видях пиано, след пианото, във втората - роял, след рояла в третата хармониум, след хармониума: започнах да разсъждавам - инструментите, кажи- речи са повече от хората, те всички ли свирят и всички да свирят пак не им трябват толкоз инструменти, значи, не са ги купували, а им са подарък.
Седнахме на последния ред. Разглеждах хората, вслушвах се в песните, които пееха. От беседата запомних, че идвала нова, шест раса, която ще има едно око между веждите, че вече имало такива хора, че най-много били в Канада. Аз си ги представях циклопи, грозни, а щом има вече такива хора, защо не ги фотографират, че и ние да ги видим, по горите ли се крият? Внезапно забелязах, че зад Учителя няма стена, а едно голямо пространство пълно с пианистични инструменти. В първата редица видях пиано, след пианото, във втората - роял, след рояла в третата хармониум, след хармониума: започнах да разсъждавам - инструментите, кажи- речи са повече от хората, те всички ли свирят и всички да свирят пак не им трябват толкоз инструменти, значи, не са ги купували, а им са подарък. Ay, ay, хората ги ценят, подаряват им скъпи инструменти, а аз не ги познавам. После си рекох една 300-хилядна София (толкоз бяхме по онова време) не може да даде толкова инструменти. Следва да са от провинцията; и пак ay, ay хората и в провинцията ги познават, а аз не ги познавам. Но и тази мисъл не ме задоволи, защото ми се натрапи мисълта, че българинът не е пианист, а цигулар, китарист, гъдулар, а централна Европа е родината на пианото. И пак ay, ay и в Европа ги познават, ценят и им изпращат такива скъпи подаръци, а аз не ги познавам.
към текста >>

43. 10. РУСНАЦИ НА ИЗГРЕВА

От него имам подарък един немско-руски речник продупчен от шрапнели - бил изхвърлен от някоя библиотека при бомбардировките.
Тя беше приятелка на капитана. След време тя беше изтеглена в СССР, където роди дете. Кина: Аз четях за изпити и понеже при Гита беше много тясно и шумно кап. Шпак ми даваше ключа от стаята си у Стефови, за да мога да чета там. Понякога той ми даваше по малко захар и казваше: „За децата". От него имам подарък един немско-руски речник продупчен от шрапнели - бил изхвърлен от някоя библиотека при бомбардировките. Йоанна: Ние знаем за една Варя, която е отседнала при нас и тоя кап. Шпак, за когато аз имам някакви далечни спомени, че той много ме обичаше и ми викаше „кнопка", което значи габърче или не зная какво и не харесваше другите. Той казваше, че ще вземе една клечка кибрит и ще запали целия Изгрев, но ще остави само „Кнопката". Но той отишъл веднъж при Учителя и като се върнал е казал това: „Ваший Учитель, самий мудрий на земном шаре". Той си е занесъл от тука един-два куфара с беседи.
към текста >>

44. 3. В БРАТСТВОТО

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

Новогодишен подарък бях.
С Влад бяхме превели една хиромантия и нея му я вземаха при обиск. Авторът бе Кейро, една много голяма. Родена съм през 1908 година на 31.XII. в 6.40 ч. Баща ми е записвал. Новогодишен подарък бях. Баща ми е бил при строежа на източните железници от барон Хирш, който е строил тези железници по Искърското дефиле. Там е бил по Своге и другите гари. Майка ми никога не е работила държавна работа. Била е домакиня. Ами шест деца е родила, да не е лесно да се отгледат.
към текста >>

45. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Високо свети моят факел ярък Ей, ида, ида, Отче мой желани Сърцето си поднасям Ти подарък Подобно плод красив, благоуханен.
Но моят дивен факел още свети И грее над разпенени талази, Когато мъка пълни ми сьрцето И няма никой близо да ме пази. 5. Когато превъзмогвам над вълните Светилника държаща в ръцете Съзирам нявга ликът на звездите И зная, туй от Бога мен привет е. 6. Тогава пак ме сила осиява Сърце ми крепне вече вдъхновено И слънцето отново ме съгрява Небето ме приветствува засмяно. 7. Тогаз ръка ми смело се издига С факела горящи към небето Като че ли Великий трон достига И мерва се на Бога пред лицето. 8. И силна става моята десница Готова съм да страдам и живея И мощна ставам, смела кат орлица И към Голгота да погледна смея. 9. Високо свети моят факел ярък Ей, ида, ида, Отче мой желани Сърцето си поднасям Ти подарък Подобно плод красив, благоуханен. Олга Славчева
към текста >>

46. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя.
Гостилницата става средище на въздържателите и есперантистите. През 1929 и 1930 г. участвува в съборите в София и в изкачването на Рилските езера. През 1929 г. при първото изчакване на Рилските езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня. На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя. Кристала е датиран - месец септември 1929 г. Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов. Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо уважение и умиление. В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя. По същия начин се държеше и в семейството.
към текста >>

47. 5. АСТРАЛНИ ЦВЕТЯ

Геновева Жекова

Зависи с каква сила на чувствата и мисълта поднасяш един подарък".
Накрая отишла встрани и започнала да плаче до скъсване. Видели това сестрите и съобщават на Учителя: „Милка много плаче безутешно! " Учителят ги изгледал: „Дошла да ми донася астрални цветове! Човек трябва да знае цветовете на всяка една форма в природата. Човек се свързва с тях. Зависи с каква сила на чувствата и мисълта поднасяш един подарък". Отиват сестрите, съобщават думите на Учителя и чак тогава сестрите виждат какъв е подаръкът: Един софийски хляб, увит с хартия с отпечатани астрални цветове. Милка Аламанчева с една група отиват на Рила. Били на хижа „Вада". Един външен човек, турист започнал да я оглежда, приближил се до нея и започнал да й подхвърля цинични приказки, защото я бил харесал. Сещате се какви могат да бъдат тези приказки.
към текста >>

Отиват сестрите, съобщават думите на Учителя и чак тогава сестрите виждат какъв е подаръкът: Един софийски хляб, увит с хартия с отпечатани астрални цветове.
Видели това сестрите и съобщават на Учителя: „Милка много плаче безутешно! " Учителят ги изгледал: „Дошла да ми донася астрални цветове! Човек трябва да знае цветовете на всяка една форма в природата. Човек се свързва с тях. Зависи с каква сила на чувствата и мисълта поднасяш един подарък". Отиват сестрите, съобщават думите на Учителя и чак тогава сестрите виждат какъв е подаръкът: Един софийски хляб, увит с хартия с отпечатани астрални цветове. Милка Аламанчева с една група отиват на Рила. Били на хижа „Вада". Един външен човек, турист започнал да я оглежда, приближил се до нея и започнал да й подхвърля цинични приказки, защото я бил харесал. Сещате се какви могат да бъдат тези приказки. Милка с групата се качва на 7-те Рилски езера, престоява там няколко дни и надолу пак се връщат на хижа „Вада".
към текста >>

48. 9. СВЕТОВНИ МУЗИКАНТИ

Геновева Жекова

А това бе скъп подарък навремето си и означаваше, че по достойнство се оценява нейното изкуство.
9. СВЕТОВНИ МУЗИКАНТИ Веднъж една година бяха дошли чужди музиканти и изнесоха концерти в София. Наши приятели ги бяха поканили на гости. Обикновено чужденците се канеха в къщата на Коста Русев, която беше голяма и вътре имаше музикален салон. Домакините се бяха престарали, а стопанката се казваше Зорница, която беше също музикантка-пианистка и няколко пъти бе свирила на Учителя класически пиеси. При един такъв случай Учителят й бе подарил златна гривна. А това бе скъп подарък навремето си и означаваше, че по достойнство се оценява нейното изкуство. Бяха се престарали и масите бяха отрупани с вегетариански ястия. Идват поканените гости. Накрая идва и Учителя и сяда на определеното място от домакинята. До Него от двете Му страни двата стола са свободни. Започват вечерята.
към текста >>

49. 27. Заетият съпруг

Лиляна Младенова

Е, по-голям сватбен подарък едва ли съществува по света.
Чак по едно време се усетихме за предсказанието на кака Еленка Казанлъклиева, че беше се сбъднало. Дойде и това време да бъде освободен от предишната си жена, та да попадне на моя милост. През цялото това време в съзнанието ми беше останало само спомена, че нещо е казано от кака Еленка, което щеше да се случи в далечно бъдеще. И когато то дойде, ние бяхме забравили вече за него. Сетихме се на следващия ден, след като сключихме брак със Здравко Димов. Е, по-голям сватбен подарък едва ли съществува по света. А какво преживях в този брак само аз си знам. За него да не говоря. Разказах ви само за заетия съпруг. (Магнетофонен запис през 1972 г. от Вергилий Кръстев)
към текста >>

50. 15. Мобилизираният войник се освобождава

Георги Йорданов Добрев

Сега като отидох в Цариброд, отидох при капитан Астарджиев, нося му подаръка, той се зарадва.
Той се смее. Тогава пак трябваше да отида в Цариброд и вече като се чудя, като се разговарях при Него в стаичката Му и Той ми разправя нещо там. На едно мое тефтерче беше записал там нещо от Него. Де е сега не мога да го намеря. Както и да е, де. Сега като отидох в Цариброд, отидох при капитан Астарджиев, нося му подаръка, той се зарадва. Но най-интересното сега е друго. Идва петъка, а в петък става пазар там, пазарче. На туй пазарче отидох да си купя пъпешчета. Туй беше през лятото - круши, плодове. Пък там знаят, че аз не ям месо и дори ходихме веднъж при полковника да разреши да ми дават някакви млечни продукти: сирене, кашкавал... И като се връщам от пазара виждам, че майора седи.
към текста >>

51. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Гради Колев Минчв

„Милчо“, каза тя, „на никого не прати подарък от Америка, обаче на брат Гради изпрати тоя пуловер“.
Тя ми каза: „Гради, отвори гардероба! “ Отворих го. „Виж, там има един пакет за тебе, вземи го“. Взех го и го отворих. В него имаше един много хубав пуловер с дълги ръкави. „Милчо“, каза тя, „на никого не прати подарък от Америка, обаче на брат Гради изпрати тоя пуловер“. Даже още го имам тоя спомен. А чифлика в с. Нейково след 9.IX.1944 г. с 12 000 декара бе отчужден в полза на държавата. Веднъж като ходехме да вършеем по селата се повреди машината.
към текста >>

52. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

Като стигнахме до тях й казвам: „Елена, всичко това, което съм ти купил“, пък аз й бях купил много работи, бях я облякъл от главата до краката, „оставям ти ги подарък.
Тя се обади на началника си и ние излязохме. На улицата тя ме попита: „Не получи ли писмо от мен? “ „Не съм получил“, отговорих аз. „Мен ме викат войник и аз реших да мина, да ти се обадя.“ „Ами аз ти съобщавам, че ти връщам годежа и мисля, че си получил писмото“, казва тя. Отговорих, че не съм го получил и вървим към къщи. Като стигнахме до тях й казвам: „Елена, всичко това, което съм ти купил“, пък аз й бях купил много работи, бях я облякъл от главата до краката, „оставям ти ги подарък. Само те моля, да ми върнеш пръстена“. Така мисля, че бях чувал, мисля от Учителя, че пръстена е най-важен. Тя ме гледа така и си вади пръстена и вместо да ми го подаде така с ръка, тя го хвърли на земята. Той се търкулна някъде и тогава аз й казах: „Аз за сведение ти вземах ръката и ти сложих пръстена на пръста, а ти сега ще ми го хвърляш! “ „Ами, свали твоя“, казва тя.
към текста >>

53. 42. Човешкото и Божественото тяло на Учителя

Ангел Вълков

Това беше подарък от Учителя за концерта даден от музикантите.
Накрая устроихме нещо като прощален концерт и салонът беше пълен с хора. До Учителя имаше сложена маса, на която на долния край при краката долу на масата имаше дъски, които представляваха също маса, все едно, че е първия етаж. На тази маса долу, която определихме като първи етаж беше сложена една хубава фруктиера с ябълки. В момента музикантите свиреха песни на Учителя. След като те си изпълниха музикалните номера от фруктиерата една след друга се търколиха толкова ябълки колкото бяха музикантите. Това беше подарък от Учителя за концерта даден от музикантите. На 31 .XII.1944 г. ковчегът с Учителя бе вдигнат на ръце, обиколиха с него полянката и се запътиха към градината, там където беше изкопан гроб за тялото Му и където бе положен. Присъствуваха много братя и сестри от цяла България. Славчо Печеников държа подходящо Слово и след това тялото Му бе погребано. След малко всички се разотидоха.
към текста >>

54. 53. Разводното писмо

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

В една от следващите беседи по този повод Учителят добави: „Тая работа отдавна щеше да се оправи ако всеки от вас отидеше при тях и им занесете и им дадете по един подарък като им говорите помирително.
Отивам и разказвам всичко на Тодора, а тя веднага отива при Него за разяснение. „Абе, Учителю, на тази работа Вие дадохте ход. Значи този ход е Божествен. Защо тези нашите хора на Изгрева много реагират против нас? “ А Той разяснява: „Защото тук повечето разсъждават по човешки“. В една от следващите беседи по този повод Учителят добави: „Тая работа отдавна щеше да се оправи ако всеки от вас отидеше при тях и им занесете и им дадете по един подарък като им говорите помирително. А те освен, че не правят това, ами раздухват и наливат масло в огъня“. След тези думи постепенно настроението на Изгрева срещу нас утихваше. Но огъня не беше угаснал, жаравата тлееше и беше достатъчно някой брат или сестра да мине покрай огъня, който тлееше и да хвърли няколко съчки, те веднага пламваха и огъня отново се разгаряше. А това ставаше много лесно, като някой брат или сестра минеше покрай мъжът й Тодор и каже нещо,което е видял и чул. Оня скачаше, защото отново огъня в него бе разпален и той тръгваше да го гаси.
към текста >>

55. 18. Чаршафите

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

“ Но това го казваше на мен и освен мен никой не разбираше как е приел Учителят подаръка.
Аз слагах други чаршафи, а тези които съм свалила, отиваха за пране. От всички сестри не приемаше храна. Някои от тях приготвили нещо вкъщи и го донасяха за Учителя. Той познаваше винаги кой с каква любов го е направи с какви помисли и подбуди и тогава някои работи ги приемаше за себе си и ни почерпваше с тях. А онова, което не приемаше, за него казваше: „Дай го на животните! “ Но това го казваше на мен и освен мен никой не разбираше как е приел Учителят подаръка. Той не огорчаваше никога никой с нищо. Тогава не всички разбираха, че Той всичко знаеше за нас, за нашите помисли и ние бяхме една отворена книга за Него.
към текста >>

56. 36. Скъпоценният камък

Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък.
Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: „Не пери повече с него! Пази го! Това е един светъл дух вграден в камъка. Това е скъпоценен камък“. Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък.
към текста >>

57. 3. Първата среща с Учителя

Любка Хаджиева

Подадох Му подаръка, който носех от Варненското Братство.
Колко месеци ожидах за тази среща. Каква чистота и святост лъхаше от Него, какво величие. Думите бледнеят. Погледна ме топло. „Вие сте от Варна, от Варненското Братство“, рече светлия. Подадох Му подаръка, който носех от Варненското Братство. „Да, Учителю“, рекох на свой ред. Учителя пое подаръка. Първия ми въпрос към Него беше: „Учителю, как да работа в живота си? Как да постъпвам разумно, според Учението на Бялото Братство? “ Рече светлия кротко, тихо, благо: „Внесете светлина във вашия ум, топлина във вашето сърце и калете волята си.
към текста >>

Учителя пое подаръка.
Думите бледнеят. Погледна ме топло. „Вие сте от Варна, от Варненското Братство“, рече светлия. Подадох Му подаръка, който носех от Варненското Братство. „Да, Учителю“, рекох на свой ред. Учителя пое подаръка. Първия ми въпрос към Него беше: „Учителю, как да работа в живота си? Как да постъпвам разумно, според Учението на Бялото Братство? “ Рече светлия кротко, тихо, благо: „Внесете светлина във вашия ум, топлина във вашето сърце и калете волята си. Рекох, калете волята си! “ А гласът Му звучеше като хилядострунна арфа, неземна музика.
към текста >>

58. 4. На екскурзия до Черни връх

Любка Хаджиева

Такъв подарък, през цялото време във влака си го държах на ръка и му се радвах.
Глас, като хилядострунна арфа. Пренесе ме във вековете. Гласът Му мек и тих, погледа лъчезарен, усмивката блага, бащинска, всичко красиво и идеално в Него. На Изгрева 2-3 пъти бях на беседа и когато дойде време да си отивам пак във Варна, Учителят дал на сестра Савка едно лимонче от Неговите лимони да ми го поднесе дар от Учителя. Зарадвах се много. Такъв подарък, през цялото време във влака си го държах на ръка и му се радвах. След като се върнах във Варна почнах работа и редовно посещавах беседите във Варненското Братство и започнах да получавам писма от Боян Боев.
към текста >>

59. 6. На среща с Учителя

Любка Хаджиева

„Идвам от Варна, от Варненското братство и Ви нося един подарък.
Той също се изправи, погледна ме дружелюбно и започна да говори. Сюблимен момент, върховни мигове. Това спокойствие, това държане, които имаше Учителя към мен се вля в мен и ми се струваше, че съм при стар човек. Погледна ме топло и рече: „Вие сте от Варна, от Варненското братство“. „Да, Учителю“, рекох аз. „Идвам от Варна, от Варненското братство и Ви нося един подарък. Учителят прие подаръка. А ученикът прие благословението.
към текста >>

Учителят прие подаръка.
Сюблимен момент, върховни мигове. Това спокойствие, това държане, които имаше Учителя към мен се вля в мен и ми се струваше, че съм при стар човек. Погледна ме топло и рече: „Вие сте от Варна, от Варненското братство“. „Да, Учителю“, рекох аз. „Идвам от Варна, от Варненското братство и Ви нося един подарък. Учителят прие подаръка. А ученикът прие благословението.
към текста >>

60. Съдържание

Подарък 71.
Неделя на Изгрева 66. Степени на съзнанието 67. Учение и работа 68. Песента на славея 69. Седемте Рилски езера 70. Подарък 71. Салонът е пълен 72. Слънцето 73. Някога с Учителя на Витоша 74. Някога с Учителя на Рила 75. На Рила през 1949-того лято 76.
към текста >>

Най-добрият подарък 38.
Задръстеният път 33. Изчистената вътрешна пътека 34. Хлябът и Словото 35. Ще работиш – 36. Страданието е път на ученика 37. Най-добрият подарък 38. Взаимопомощта 39. Как и кому се пише поезия 40. Безлюбието от човека, когото обичах 41. Периодичност в живота 42. Любовта в живота 43.
към текста >>

61. 3. ПЛАХИ СТЪПКИ

Когато излязох от стаята, първата ми работа беше да отбележа в малкото тефтерче, получено наскоро като скъп подарък, датата 16.!
Виждах и не виждах. Чувах и не чувах. Но Учителят всичко виждаше, чуваше и разбираше. Той знаеше, че моето вълнение ще заличи до голяма степен чутото и когато дойде до положението да цитира стиха от Евангелието: "И който устои до край, той ще се облече в бели дрехи", Той изговори първите две думи, позапре, като че ли прави усилие да си спомни следващите, после, по същият начин изговори и тях, и аз, досетила се за кой стих се говори, изговорих, като че ли да Му подскажа няколко. Милият, Великият Учител повтори, оформи целия стих и продължи разговора. Когато излязох от стаята, първата ми работа беше да отбележа в малкото тефтерче, получено наскоро като скъп подарък, датата 16.! Х.1927 г., на този още по-скъп разговор и стиха: "И който устои до край, той ще се облече в бели дрехи".
към текста >>

62. 4. КРИЛЦАТА

Разказах му за моята среща с Господа и за подаръка, който получих и той, уж ми повярва, уж не ми повярва, но погледна двете торби, с които се беше натоварил и каза: "Дай торбата".
Бях из света на приказките от "1001 нощ". Чудо. И ето насреща един добър мой приятел. "Какво е станало? Защо си така радостен? ", ме пита още отдалеч. Разказах му за моята среща с Господа и за подаръка, който получих и той, уж ми повярва, уж не ми повярва, но погледна двете торби, с които се беше натоварил и каза: "Дай торбата". И докато аз измъкна торбата от джоба (нали сега всички носят торби), той ми изсипа цял куп от приказки: че тази вечер жена му била дежурна да донесе провизии за дома, че без да се досети той накупил още и че тъкмо се безпокоял как ще се справят с тези двойни дози, ето ме, аз насреща. И раз-гънал-неразгънал своята торба, той започна да слага от неговия багаж. Почти го изсипа: два бели хляба, че масло, че сирене, че зеленчучи и консерви... затежа ми. "Стига", казвам, "и за тебе да остане". А една такава приятна тежест изпитвам.
към текста >>

И като направи движение, като че слага крилца и на своите рамене, добави: "И тези крилца са ми подарък от твоя Господ.
Почти го изсипа: два бели хляба, че масло, че сирене, че зеленчучи и консерви... затежа ми. "Стига", казвам, "и за тебе да остане". А една такава приятна тежест изпитвам. А той доизтърси едната от двете торби и като се изправи, много доволен, каза: "Олекна ми. Твоят Господ хубави крилца ти подарил". И като направи движение, като че слага крилца и на своите рамене, добави: "И тези крилца са ми подарък от твоя Господ. Признавам Го вече и за мой. И тръгвам да подарявам крилца и на другите хора". Двамата приятели бяха радостни. Една неописуема радост ги изпълваше и те се въодушевяваха, без да разбират причините на това тяхно преживяване. Но полетяха всеки към своя дом.
към текста >>

63. 39. БЕЛЕЖКИТЕ

Моят подарък, кибритената кутия, ще оцените, когато попаднете в лошите условия.
Ако не е внимателен, той ще стане роб на тези условия. Затова трябва да се знаят законите, по които си управляват окръжаващата среда, за да се освобождаваме. Детето се освобождава от пелените си, като расте. У сегашните хора трябва да настане промяна в съзнанието. Ако всеки разбира закона: че каквото мислим, то ще се върне при нас, всички хора щяха да мислят се хубаво. Моят подарък, кибритената кутия, ще оцените, когато попаднете в лошите условия. Из лекцията: Трите живота Има три вида животи в света: материалистичен, когато хората обичат да имат овце, говеда, кради, кокошки, къщи, ниви; II фаза: когато човек преситен да служи на това богатство започва да продава; и III - Божествения живот. Според ! -вия начин, ние мислим кой какво има - различаваме; при втория - пак различавам, но щом дойдеш до служиш на Бога, там няма различаване, там има само един метод. В първата фаза са оглашените - те са материалистите; във втората фаза - религиозните, те са верующи, те вярват в свещения егоизъм. Учениците са в Божественото учение.
към текста >>

64. 56. ВЕГЕТАРИАНСТВО И ПОСТ

Учителят прие този подарък от майка ми.
56. ВЕГЕТАРИАНСТВО И ПОСТ В моят дом майка ми много трудно стана вегетарианка. Споделих мъката си с Учителя. "Ще стане, ще стане." Когато си замина от този свят брат ми Петър-Асен, тя трудно преживя тази загуба и тогава стана вегетарианка. После майка ми отива при Учителя и му казва: "Учителю, този мой син, който си замина ви го давам. Не само него, но и двете си дъщери - Мара и Теофана, ви давам". Учителят прие този подарък от майка ми. А веднъж му казах така: "Учителю, ако този мой брат е мой, то аз ви го давам". Той се усмихна. А защо? Защото преди това бе казал така: "Ако е една клетка и тя е Божествена то трябва да привлича и другите". Исках брат ми да се приобщи към Божественото.
към текста >>

65. 71. ПОДАРЪК

71. ПОДАРЪК 14.VIII.1942 г., петък Утрото разкрива своята хубост.
71. ПОДАРЪК 14.VIII.1942 г., петък Утрото разкрива своята хубост. Красивите съзвездия бледнееха пред светлия лик на изгряващото слънце. "Добро утро. Само Божията Любов е Любов", поздрави някой. И докато се обърна, хубава книжка ми поднесе: "Божествените условия" - лекции от Младежкия окултен клас, дадени от Учителя през 1928-1929 г., току-що излез-ла от печат. Учителят: "Няма по-велика поезия в живота на човека от тази, да може той да благодари".
към текста >>

66. 81. А ДНЕС КАКВО ОСТАНА ОТ ОНАЗИ ЕПОХА НА УЧИТЕЛЯ

Беседите седем хиляди са песен, подарък преценен със обич донесен, 8.
със светлата мисъл, получена щедро от слънчево утро, даряващо ведро. 3. Учителят благи е пръв по билата, нагледно отгръща методът - делата 4. и знание дава внезапно, спонтанно, и ясно го прави в този миг и нагледно. 5. Билата понасят децата с крилата, посяват ги с обич, с Любов в синевата 6. и песен запяват с отворени взори: Елате ги вижте по слънчеви двори. 7. Беседите седем хиляди са песен, подарък преценен със обич донесен, 8. от Миров Учител прекрасен и мъдър, и истинен, хубав, над всичко и щедър. 9. Преля у главите Той чудното знание, изправи ги смело пред чудно познание, 10. отвори прозорец - шести, седми, осми -хоризонтът светна, пое нови друми. 11.0, знание ново! Прекрасно и свежо.
към текста >>

67. 46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН

Когато той живееше в една барака така, много неугледна, в доста ограничени условия както живеехме всички на Изгрева и дойде един от Париж, изпратили на Методий подарък една риза и т.н.
Много хора са ги имали, имаше ги помня Тахчиев, който като млад студент идва и Учителят му дава от ул. "Опълченска" 66 две кофи с кисело зеле да ги пренесе до дома на Гръблашева до турската легация, като мине точно по средата на "Цар Освободител". То ще бъде, когато излизат студентите и той му е било доста неприятно, но няма как, ха-ха, минал. А на Методи Константинов той си имаше доста така труден път, който написа една хубава книга за Водолея, която имаше някакво издание в Париж, има голям успех. Много хора казаха, че за Учението са научили повече от книгата за Водолея. Когато той живееше в една барака така, много неугледна, в доста ограничени условия както живеехме всички на Изгрева и дойде един от Париж, изпратили на Методий подарък една риза и т.н. да го посети едни французин и питали там съседа къде е. Пък ето го тука. В това време той си мие дъските и се разхвърлял багажа му навънка, Методи останал в едно конфузно положение. На другия ден разбира се си определя среща с него в отдела, но Методи го преживя много тежко така. Той беше винаги с връзката, с бомбето, нали.
към текста >>

68. 7. ИЗДЪЛБАНАТА ДИНЯ

За шега, той затварял отвора с динено парче и така празната диня давал да я занесат на сестра Стоянка Илиева, за да се посмеят, че е подарък от Учителя.
7. ИЗДЪЛБАНАТА ДИНЯ Както знаем, Учителят е бил много весел и много хубаво се е смеел, дори до сълзи. Той е обичал дините, но не е разрешавал да ги "колят", както правят хората. Той правел малък отвор някъде по средата и с лъжица издъл-бавал вътрешността, а цялата кора оставала незасегната и обла. За шега, той затварял отвора с динено парче и така празната диня давал да я занесат на сестра Стоянка Илиева, за да се посмеят, че е подарък от Учителя. Значи ученикът да се пази от външната страна на живота.
към текста >>

69. 43. НАЙ ДОБРИЯТ ПОДАРЪК

43. НАЙ-ДОБРИЯТ ПОДАРЪК 1.Х.
43. НАЙ-ДОБРИЯТ ПОДАРЪК 1.Х. При Учителя: "Ти си от влюбчивите натури. После пък си и честолюбива. Когато обичаш, не казвай! Остави го! Едно цвете ще го полееш и ще мълчиш.
към текста >>

И вий като казахте, че най-хубавия подарък за този, когото обичаме е Библията, насърчих се." "Не бързай, на времето трябва да стане.
Аз онези твои книги не съм ги предал. Те седят при мене. Той сега ще заминава да учи арфа в Берлин." "Ще заминава? Асен Арнаудов ще заминава? " "Да, и се тревожи сега." "Ами, Учителю, аз бях намислила да му подаря една Библия от по-рано още. И вий като казахте, че най-хубавия подарък за този, когото обичаме е Библията, насърчих се." "Не бързай, на времето трябва да стане. Всяко нещо нито по-рано, нито по-късно."
към текста >>

70. 67. СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ НА РИЛА

Но аз трябваше много да се зарадвам, да изпитам свещен трепет от този "подарък", но поех камъка без благодарност и без усмивка.
Катерим се само по скалите. Брат Цеко е намерил в скалите един минерал наречен "Гранати". Отиде при Учителя, съобщи Му и Го заведе да ги види. Разбиха камъните и Учителя раздава късове с "Гранати". Учителят дава на Цеко, дава и на мене, като ме поглежда. Но аз трябваше много да се зарадвам, да изпитам свещен трепет от този "подарък", но поех камъка без благодарност и без усмивка. Защото "Гранатите" в Цековия камък бяха по-едри и се бях разсърдила като дете. На следващия ден се връщам от езерото на Чистотата по познатата пътека. Като се изкачвам, за да изляза на полянката в тревата виждам едно камъче. Гледам, не е обикновено камъче. На него са написани букви от стара азбука, но познавам и гръцки букви.
към текста >>

71. 22. ДВАТА ОТЕЧЕСТВЕНИ ФРОНТА

Бях им купила сватбен подарък и спокойно се отправих към вилата им.
22. ДВАТА ОТЕЧЕСТВЕНИ ФРОНТА И един такъв ден, 9.септември 1944 г. още преди обед се отправих към полите на Витоша, за да посетя моя леля и да поздравя сина й за сключване на брак. Бях им купила сватбен подарък и спокойно се отправих към вилата им. Там преседях почти целия ден и преди залез слънце си тръгнах. В разговорите, които водехме леля ми ми каза, че чула за някакви нападения извършвани от някакви младежи. И когато се озовах в село Княжево, край София видях много млади, буйни, ликуващи хора на големи групи в камиони, които пееха и създаваха една наелектризирана атмосфера. Качих се в трамвая и когато пристигнах в къщата където се беше евакуирала, една моя съседка ми обясни, че у нас, в нашата България има революция и че комунистите са взели властта. Но Учителят се прибра през октомври вече на Изгрева и редовно си посещавахме беседите и си спомням, че една беседа в неделя в 10 часа Учителят каза: "Сега в България се учреди един Отечествен фронт, но трябва да се знае, че и горе се учреди също един Отечествен фронт".
към текста >>

72. 38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ

Веска: Той е много хубаво направен и изпраща подарък един екземпляр с посвещение на брат ми и на мене, като на добри приятели.
Трябва да я реша, и безспорно не минаха две години и тя каза: Аз съм готова с Паневритмията", която беше издала в Америка с нотния текст и тя на един много хубав английски език, спазвайки всичките образи, мотивите поетичните и образите, тя прави един разкошен превод на английски език на текста на Паневритмията. В: Вие сте го прегледали. Веска: Имаме го. Тя го е превела. В: Вие го прегледахте? Веска: Той е много хубаво направен и изпраща подарък един екземпляр с посвещение на брат ми и на мене, като на добри приятели. Брат ми, който обаче беше много стриктен и много строг във всичко, което се вършеше в Школата и което трябва да бъде оставено като достояние на бъдните поколения, държеше много за прецизна работа и се нае такт по такт да провери напечатаната Паневритмия, нотната част и откри много грешки в тактовете, неспазване на тактове, мелодична форма. В: На какво се дължат тези грешки, на редакторите? Веска: Грешка на редакторите. Виола се е доверила на тях и изглежда не е следяла работата отблизо, за да им напомня за направените грешки. И така отпечата работата с грешки.
към текста >>

73. 5. Дарджелинг, 21.III.1961 г.

Моята майка ви изпраща най-топли благопожелания и благодарности за подаръка от вашата страна.
5. Дарджелинг, 21.III.1961 г. „Мила Весела Величкова, От името на моя баща ви пиша, за да ви осведомя, че ние сме много щастливи да получим вашето писмо и красивите картички с мартеницата в тях. Аз съм сигурна, че моят баща ще бъде много зарадван да ги види когато се върне от Хималаите. Ние сме много радостни, че вие и вашите домашни цените подвига на моя баща. Моята майка ви изпраща най-топли благопожелания и благодарности за подаръка от вашата страна. Съжалявам, че той сега не е вкъщи и не може да ви пише писмо и да ви изпрати исканият подпис. Но когато той се върне, аз ще ви изпратя неговия подпис. Ваша искрена: Нима" Това е малката му дъщеря Нима. Той има две дъщери, едната от които е женена. Веска: Другите писма имат интимен характер.
към текста >>

74. 6. До Нима Тенцинг Норгей

8 април 1961 г.

И сега, мила Нима, позволете ми да имам удоволствието да ви приложа към настоящето две носни кърпички с оригинална българска национална бродерия, която аз ви изпращам като подарък за вас и на вашата сестра Пен Пен.
6. До Нима Тенцинг Норгей 8 април 1961 г. „Мила Нима Норгей, Много мило беше да получа писмо от дъщерята на г-н Тенцинг, докато баща й изпълнява негова любима задача в планината. Вашето писмо от 1.март ми донесе голяма радост и аз ви пиша това писмо, за да изразя моята признателна благодарност за вашата хубава идея да ми пишете от името на вашият баща. И тъй вече знаейки къде той се намира, аз ще бъда в състояние да го достигна с моята мисъл, когато се моля за моите приятели по целия свят. Бог да благослови неговите пътеки в планината и неговото завръщане у дома. И сега, мила Нима, позволете ми да имам удоволствието да ви приложа към настоящето две носни кърпички с оригинална българска национална бродерия, която аз ви изпращам като подарък за вас и на вашата сестра Пен Пен. Моля предайте моите поздрави на вашата уважаема майка и я целунете като й пожелаете добро щастие. Надявам се да получа подписа на вашия баща с по няколко реда с оригинални мисли и още веднъж ви благодаря за вашата любезност и ви пожелавам здраве и успех в живота и оставам ваша, мила Нима." Искрено ваша: Весела Величкова
към текста >>

75. 11. Писмо от Джон Хънт, написано на 29.май 1963 г.

Много съм ви признателен за вашия мил подарък".
11. Писмо от Джон Хънт, написано на 29.май 1963 г. Уважаема Весела Величкова, Много благодаря за вашето мило писмо по случай десетгодишнината от първото изкачване на Еверест през 1953 г. Беше трогателно да получа толкова много писма от хора, от най-различни страни и най-далечни части на света. И аз продължавам да се учудвам на чувствата, които са събудени у хората от едно такова единствено постижение в една планина. С топли поздрави: Ваш Джон Хънт П.С. Много съм ви признателен за вашия мил подарък". (Помня някакво тефтерче с кожена подвързия и с изгледи на София.) В: Това са писмата от Джон Хънт. Веска: Това са писмата от Джон Хънт. Прочетохме ги и ги преведохме. А сега следват писмата до шерпа Норгей.
към текста >>

76. 4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Никога в живота си не бях получавала такъв голям и хубав подарък.
Пеехме и свирехме и прекарвахме много хубаво при него. Брат Петър Филипов беше си създал и някои песни и понякога ги пееше. Правили сме и различни духовни опити, като например при изпълнението на песента "Вътрешния глас на Бога" от Учителя и "Вену Баар" от него, какво всеки ще може да види и да почувства и до кое ниво ще може да отиде, за да види от къде Учителят е снел тази песен. Изобщо работата ни беше не само теоретична, но и практическа и много усилена и много пъти той се опасяваше от милицията и особено сутрин рано в 5 часа оглеждаше пред къщата, да не би да има някой милиционер, който да следи отиването ни при него. Брат Петър беше един прекрасен сладкар по професия и аз си спомням за един мой имен ден, на Великден, той организира празник и беше приготвил една разкошна торта, много голяма, квадратна, разкошно украсена и на нея беше сложил петолиние, имаше и ноти. Никога в живота си не бях получавала такъв голям и хубав подарък. Това беше за моя имен ден от брат Петър, което никога не мога да забравя. Досега никой в моя живот не беше ми правил такъв прекрасен подарък и с толкова много любов, за което аз безкрайно и винаги благодаря на брат Петър Филипов. Моят брат Светозар, там при брат Петър се сближи много с Еленка, която по-късно стана негова съпруга. Брат Петър Филипов одобряваше тази дружба и просто ги подкрепяше двамата и им създаваше един вид условия, за да може тази тяхна връзка да се развие и да даде някакъв резултат. Брат Петър ми е правил много добрини.
към текста >>

Досега никой в моя живот не беше ми правил такъв прекрасен подарък и с толкова много любов, за което аз безкрайно и винаги благодаря на брат Петър Филипов.
Правили сме и различни духовни опити, като например при изпълнението на песента "Вътрешния глас на Бога" от Учителя и "Вену Баар" от него, какво всеки ще може да види и да почувства и до кое ниво ще може да отиде, за да види от къде Учителят е снел тази песен. Изобщо работата ни беше не само теоретична, но и практическа и много усилена и много пъти той се опасяваше от милицията и особено сутрин рано в 5 часа оглеждаше пред къщата, да не би да има някой милиционер, който да следи отиването ни при него. Брат Петър беше един прекрасен сладкар по професия и аз си спомням за един мой имен ден, на Великден, той организира празник и беше приготвил една разкошна торта, много голяма, квадратна, разкошно украсена и на нея беше сложил петолиние, имаше и ноти. Никога в живота си не бях получавала такъв голям и хубав подарък. Това беше за моя имен ден от брат Петър, което никога не мога да забравя. Досега никой в моя живот не беше ми правил такъв прекрасен подарък и с толкова много любов, за което аз безкрайно и винаги благодаря на брат Петър Филипов. Моят брат Светозар, там при брат Петър се сближи много с Еленка, която по-късно стана негова съпруга. Брат Петър Филипов одобряваше тази дружба и просто ги подкрепяше двамата и им създаваше един вид условия, за да може тази тяхна връзка да се развие и да даде някакъв резултат. Брат Петър ми е правил много добрини. В случай на нужда просто е тичал с мене, за да ми помага, защото аз като трябваше да завърша, да се дипломирам в университета, в крайна сметка един от професорите, който беше голям комунист, разбра че съм от Братството и реши да не получа диплом. И така на няколко пъти се явявах и той все така не ми позволяваше да си взема изпита и да получа диплома.
към текста >>

77. 7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Когато ги изправили пред разстрела-,той извадил часовника си и го подал на войника, който бил насреща и казал: "Ето, заповядай този подарък, но добре да свършиш работата си, да не трепери ръката ти, гледай да ме улучиш добре".
В затвора, доколкото аз съм чувала, затова има също други примери, които ще покажат точно как стои въпроса, но от това, което аз съм чувала, в последната вечер преди да ги изведат на разстрела, Учителят се явява пред брат Лулчев и му казва да се подготвя, защото тази нощ ще ги изведат на разстрела. И тогава брат Лулчев подготвя цялата група преди всичко да не се страхуват от смъртта. Когато ги извеждат, в коридорите някой го дръпва него, той е имал много големи връзки, пък е бил и невинен в цялата тази история на правителството. И някой го дърпа в един коридори и са искали един вид да го спасят от тази насилствена смърт, но той казал: "А не, не, не, аз съм с групата! " И друго, което съм чула, надявам се да е вярно, това си го спомням от много разкази, които съм чувала за брат Любомир Лулчев. Когато ги изправили пред разстрела-,той извадил часовника си и го подал на войника, който бил насреща и казал: "Ето, заповядай този подарък, но добре да свършиш работата си, да не трепери ръката ти, гледай да ме улучиш добре". И след това казал на цялата група преди смъртта: "Не бойте се, братя, ето сега сме тук и само след един миг аз ще ви водя горе! " Това е било, той, с неговия велик дух, да помогне на всички, които си заминават в тази нощ от насилствена смърт. И сега ние всички трябва да разберем, че в Невидимия свят брат Лулчев сега е един от прекрасните, истински ученици на Учителя Велик. Нашето семейство е било много близко с този брат. Били сме и съседи, комшии с него.
към текста >>

78. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА

Когато българите там са отишли са им дали по една малка книжка подарък още първия ден и са ги настанили в техния хубав хотел.
А пък българите, които бяха там казваха Учителят за нашият Учител Беинса Дуно и казваха "Михаил Иванов" за другия. Нали смешна работа. Те са чували за Петър Дънов и затова като ги попитхме от кого е Паневритмията, нарочно зададохме този въпрос, жената ми отговори, тя е написана от Петър Дънов. Също така и за песните е означено, че са от Петър Дънов. Така, че Михаил Иванов тука не може да скрие Истината и е принуден да напише поне името на Петър Дънов. Когато българите там са отишли са им дали по една малка книжка подарък още първия ден и са ги настанили в техния хубав хотел. В тази книжка отпред е дадена кратка биография на Учителя Петър Дънов, а отзад е написана кратка биография на учителя Михаил Иванов. И в тази малка книжка той споменал, че е ученик на Учителя Петър Дънов от България и дава известни биографични данни за Него и за себе си. Всъщност това е може би една от единствените книги където споменава нещо за Учителя Петър Дънов, която в първите години е била издадена от Михаил, като той е казвал, че неговият Учител е в България и е Петър Дънов. Но по-късно той престава дори да Му споменава името и се провъзгласява за миров учител на великото всемирно бяло братство и украсява титлата си с тези велики, големи символи, които бил получил като посвещение в Индия. Всъщност защо бяха раздадени тези книжки на българската група?
към текста >>

79. ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4. VIII.1969)

За пръв път имахме такъв случай и си задавахме въпроса кому дължим за такъв подарък - на Данко или на нея.
Данко беше оставил в библиотеката си подвързани томчета от Словото на Учителя, като тя ни предаде тези беседи. Аз работих с д-р Вергилий Кръстев по една определена програма за събиране и подреждане на опитностите на учениците от Школата. Споделих с него за тези останали беседи и предложени ми беседи, които той реши да откупи, като сумата равняваща се на една лекарска заплата, той я връчи на мен, а аз от своя страна трябваше да я предам на втората съпруга на Данко -Надка. Смятахме, че постъпваме честно и почтено. Но какво беше учудването ни, когато тя най-категорично отказа да приеме тази сума като каза, че не може да търгува с нещата на Данко, които са останали от времето на Школата. За пръв път имахме такъв случай и си задавахме въпроса кому дължим за такъв подарък - на Данко или на нея. Вероятно и на двамата. След това се реши със същите пари да закупим хартия, с която да работим при обработване материалите на заминалите приятели. Хартията бе закупена, нещата се успокоиха и чак тогава тя ни разказа онези данни, които вие може да прочетете. По този начин Данко продължи да работи след своето заминаване не само чрез съпругата си Надка, но и чрез нас, той взима живо участие в нашата работа сега или утре, защото ние пишем на закупена от него хартия. Това е пример за онези, които са дали обещание пред Учителя, че ще работят и долу на земята и горе на небето в Школата.
към текста >>

80. 21. МУЗИКАЛНИЯТ ЖИВОТ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗЯВИ

Имам монографии за музиката на Учителя, напечатана в 20 екземпляра на пишеща машина и изпратена подарък в провинцията.
Музикантите бяха възнаградени. Само солистите ми: Йоанна Стратева, нашата най-добра цигуларка, Добринка Ставрева, добра певица и Тодор Маринчевски, отличния наш баритон, ми бяха солистите. Ала записите, които направихме преди много години, това беше 1972 г. пак с камерен оркестър или камерен оркестър и солисти, певци ми бяха: Весела Несторова, Росица Янчева и Виолета Младенова, дъщеря на сестра Йотка. Тези записи ще чуете след втората лекция. Имам монографии за музиката на Учителя, напечатана в 20 екземпляра на пишеща машина и изпратена подарък в провинцията. Имам само един екземпляр от нея. Това е истинска история на музиката и музикантите около Учителя. Известният български скулптор Владимир Гиновски, не е наш брат, като прочете монографията ми ми каза: "Ти си написал истинска история върху музиката на Учителя". На 7.1.1991 г. беше организиран публичен концерт за мен в салона ни по случай моята 83-година възраст.
към текста >>

81. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че той е останал особено доволен от нашето участие в концерта." В заключение ще кажа, че не претендирам да съм изчерпил основно темата "Музиката на Учителя и ние".
Влади Симеонов нямаше нищо общо с Бялото Братство и Учителя. След един хубаво изнесен концерт Учителят награди външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ни, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лв. и едно листче с една хубава мисъл във връзка с музиката. На моето листче пишеше: "Ученикът трябва да се стреми да долови музиката, която прониква в цялата Вселена". Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че той е останал особено доволен от нашето участие в концерта." В заключение ще кажа, че не претендирам да съм изчерпил основно темата "Музиката на Учителя и ние". Това е една много обширна и отговорна тема. Аз по-скоро повдигам ред отговорни въпроси, които ще ви подтикнат към размисъл. А може би вие вече сте мислили или имате оформено становище по част от разгледаните въпроси и ще бъде лесно в бъдещи срещи да обменим мнение по тях. Позволете ми да завърша музикални я си доклад с някои мисли от Учителя за музиката. "Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества.
към текста >>

82. 56. БИБЛИЯТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

По вътрешно чувство ще бъде, защото едно че ми е подарък от Учителя и друго ми е дадена така някак, аз мисля, че все пак ми е за живота в „Парахода".
И което много ме е зарадвало. И да Ви кажа, всякога си го спомням този миг с много радост, всякога. И затова тази Библия ми е много мила, даже сега си казвам: На кого да я оставя? Разбирате ли? Ще видя сега, да. По вътрешно чувство ще бъде, защото едно че ми е подарък от Учителя и друго ми е дадена така някак, аз мисля, че все пак ми е за живота в „Парахода". От вътрешно чувство, защото като че ли там нещичко съм издържала. Въпреки че съм правила грешки. Нали въпреки. Но нещо съм издържала. Едно ще Ви кажа, че когато ходеха по комуни, когато ходеха тези приятели, аз казах: „Това го знам, няма какво да уча".
към текста >>

83. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

Все такива неща, те са скъпи нали, те се ценят и то от някой император, от руския ли му била подарък при някакъв случай.
" Пък аз какво мога да му кажа затова нали? Но и двамата чакаха с надежда, че той синът ще се върне. Казаха ми, че той синът им Борис носел всичките скъпоценности на семейството. А те имаха много скъпоценности, защото царете подаряват украшения на жените, на мъжете. Например, той като генерал една табакера златна със скъпоценни камъни е имал. Все такива неща, те са скъпи нали, те се ценят и то от някой император, от руския ли му била подарък при някакъв случай. Дошъл тука и като на адютант и на него подарил или там някъде те са ходили, това не зная къде е било, но затова съм чувала. После и за нея е имало много подаръци. После дъщерите му бяха придворни дами на цар Борис, тъй че те са имали много нещо. И всичко това синът му Борис той го е взел със себе си. Естествено, че изчезва синът им, то не се знае къде е отишло.
към текста >>

84. 100. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя на 31.12.1939 год.
Така да се прослави Бог! През тази година не се позволява да биеш. Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш гримаса, с устата си, или пък с очите си; през тая година не се позволява да гледаш накриво никого. В първите дни на всеки месец ще избереш един ден за тая задача, а понеже януарий е вече на изтичане, то в януарий можете да изберете или днешния ден /28/ или сряда / 31 януарий/. Пригответе се за 31 януарий и аз ще се приготвя за този ден! ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя на 31.12.1939 год. в 10 ч.с., Учителят каза: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесете на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА Още два месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които го любят". Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три подаръка!
към текста >>

в 10 ч.с., Учителят каза: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесете на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА Още два месеца остават.
През тази година не се позволява да биеш. Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш гримаса, с устата си, или пък с очите си; през тая година не се позволява да гледаш накриво никого. В първите дни на всеки месец ще избереш един ден за тая задача, а понеже януарий е вече на изтичане, то в януарий можете да изберете или днешния ден /28/ или сряда / 31 януарий/. Пригответе се за 31 януарий и аз ще се приготвя за този ден! ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя на 31.12.1939 год. в 10 ч.с., Учителят каза: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесете на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА Още два месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които го любят". Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три подаръка!
към текста >>

Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март.
Не се позволява да си изкривиш устата - да направиш гримаса, с устата си, или пък с очите си; през тая година не се позволява да гледаш накриво никого. В първите дни на всеки месец ще избереш един ден за тая задача, а понеже януарий е вече на изтичане, то в януарий можете да изберете или днешния ден /28/ или сряда / 31 януарий/. Пригответе се за 31 януарий и аз ще се приготвя за този ден! ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя на 31.12.1939 год. в 10 ч.с., Учителят каза: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесете на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА Още два месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които го любят". Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три подаръка!
към текста >>

Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три подаръка!
Пригответе се за 31 януарий и аз ще се приготвя за този ден! ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя на 31.12.1939 год. в 10 ч.с., Учителят каза: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесете на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА Още два месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които го любят". Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се мисли и за тия три подаръка!
към текста >>

85. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

Когато на един Петровден получи само пет ризи горни подарък.
Да ви кажа сестрите така повече за тези неща по се сещаха. Да, братята някак не се сещаха много. Даваше да Му кърпим чорапи, много рядко, но Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда де се кърпи. Много нещо имаше. И всеки Му подаряваше. Когато на един Петровден получи само пет ризи горни подарък. Или съвет му е бил даден, или бил е излекуван и всеки се чувстваше да даде нещо на Учителя. И всички, които са били по-състоятелни носеха Му, даваха Му. Имаха хората, даваха. То беше хубаво. Учителят имаше часовник, който беше хронометър.
към текста >>

86. 141. ПАРИТЕ ЗА ПЕЧАТ

Сега по какъв случай и защо, и за какво не зная, но така дава подарък на Учителя за братството 30 000 лв.
Но нека да разкажа първо това: Понеже бяха се напечатили томчетата от Съборни беседи, лекции „Общия клас", а само „Младежкия клас" беше останал назад и Паша от желание да печата нещо повечко прави томбола да спечели пари. В това време аз бях учителка и не зная други подробности, но като дойдох ми каза Паша, че е правила томбола за отпечатване на Младежкия клас. Даже не си спомням дали я питах колко пари е спечелила и какво е спечелила. Ще ви кажа сега тази опитност, която Учителят ми разказа. Учителят ми каза веднъж, че един брат от Казанлък дошъл при Него и Му казал: „Учителю, аз за Господа давам 30 000 лв". Сега по какъв случай и защо, и за какво не зная, но така дава подарък на Учителя за братството 30 000 лв. Учителят му казва: „Аз по-добър касиер от тебе не намирам. Затова задръж парите ти. Пък когато имаме нужда ще ти ги поискаме". Случва се така, че този брат си заминава. И нищо нали, случило се.
към текста >>

87. 172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА

„Ами да му дадем поне един подарък, ние се ползвахме от неговия труд!
Десет минути преди класа най-малко, а някога и по-рано е идвал за да свири. Много акуратен беше и даже Учителят, в една от последните срещи с Учителя на беседа, Учителят каза: „Този брат през цялото време ви е свирил. Какво направихте за него? Помислихте ли нещо да му дадете? " Разбираш ли, Той ни обърна вниманието. „Ами да му дадем поне един подарък, ние се ползвахме от неговия труд! " И тогава като каза, повечето му занесоха по нещичко. А иначе никой не мислеше за Симеонов. В.К.: А след време той какво е казал? Той го е изтълкувал другояче това нещо? Е.А.: Да.
към текста >>

88. 178. ПЪРВАТА ЕКСКУРЗИЯ

Той беше някакъв подарък за нас.
В.К.: Не ви ли направиха забележка? Е.А.: Кой? В.К.: Учителят? Е.А.: Като дойде горе, засмян, весел, жизнерадостен, ама като че ли: геройство сме направили. Ама такава радост целия ден сме имали, толкова хубаво беше с Него, че незабравим ден ние. Той беше някакъв подарък за нас. В.К.: Той идва специално за вас, понеже вече знае, че сте там. Е.А.: Аз не бях казала нищо. В.К.: Не сте казали, но. Е.А.: Савка, непременно. Савка всичко казваше на Учителя.
към текста >>

89. 18.Когато идвах в свободните дни

Сънувах, че съм имала един подарък от Учителя.
Още първата учебна година на края уволниха Невена. Любомир й гостувал, спал при нея и затова я уволнили. В началото още на дружбата ни, той ми беше казал, че аз съм имала в духовния свят големи богатства, от които той е копаел като от мина. Аз не разбрах, нито знаех какви богатства съм имала, нито знаех какво той е вземал и копал. По това време аз имах един сън. Сънувах, че съм имала един подарък от Учителя. Един много красив бюфет изработен изящно в резба. В съня го видях, че той е изгорял, но целият както е изгорял е запазил формата си, но всичко е обърнато в пепел. За този сън си помислих, че страданията, които имах с него нещо у мене се е опепелило, изгубила съм нещо, което не може да се оправи. Така аз изтълкувах съня си. Този сън го сънувах и втори път.
към текста >>

90. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

То е един твърде малък подарък, но знай, че съм ги плела с най-хубавите си чувства и разположения по тебе.
Познавам ги в разни форми и степени. Особено много ме зарадва поръчката ти. При първия удобен случай ще отида, но знай едно, че може да позакъснея малко. За именния ти ден бях ти уплела едни ръкавици. Тия дни ще ти ги пратя, заедно с друго нещо. То е един твърде малък подарък, но знай, че съм ги плела с най-хубавите си чувства и разположения по тебе. Те и сами ще ти кажат. Не са такива каквито исках, но тук само с това разполагах. Ако сме живи и здрави занапред ще бъде по-добре, зер нали съм и аз учителка, кесията вярвам няма да бъде толкоз празна. Радвам се много, че макар и на село ще мога да направя нещо за тебе. Някои пасажи от писмото ти ме натъжават и ми се ще да ги считам „литература".
към текста >>

91. 09 - 337. И ГОСПОД ДА СЛЕЗЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София - Изгрева, да му го поднесем.
Лекарите казаха своята тежка дума, че и Господ да слезе от небето, пак не може да й помогне, ето защо я изписаха от болницата. Тогава писах писмо на Учителя, като му изложих състоянието на жена ми, казах му и мнението на лекарите. С писмо Учителят ми даде метод как да я лекуваме. Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичк което бе придружено с формула. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно. По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София - Изгрева, да му го поднесем. Когато пристигнахме на Изгрева, беше събота, в който ден Учителят не приема никого. Помирихме се, но още стоим пред стълбището до стаята му. Учителят слезе отгоре и ми прие в гостната, като веднага след нас заключи вратата. Ние паднахме на колене пред него и му благодарихме за излекуването на жена ми. Тогава Учителят каза, че било определено тя да си замине и всичко било готово, но Бог, който е любов, я кредитирал с 20 години.
към текста >>

92. 09 - 343. ЗАЯВЛЕНИЕ ДО ГОСПОДА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Дома, в който ни канеха, имаше радост, защото нашият близък си бе намерил другарка и ние отивахме да им поднесем нашите благопожелания и скромен подарък.
343. ЗАЯВЛЕНИЕ ДО ГОСПОДА Това беше около 1951 година, когато братчето ми, Михаил, пожела да се ожени, да има свой дом и семейство. Казах му, че този въпрос е много важен и трябва да се отнесем до най-главното място. И така направихме. Заключихме се в стаята си и се помолихме като на баща, като на най-близък, като му казахме нашето желание: „Господи, ако това е предвидено в твоя план, нека да бъде." И наистина, не се минаха две-три седмици от деня, в който се помолихме, поканиха ни в едно семейство в Айтос, където бе намерила убежище една мома, която домашните й искали да оженят не по волята й за човек, когато не обичала. Дома, в който ни канеха, имаше радост, защото нашият близък си бе намерил другарка и ние отивахме да им поднесем нашите благопожелания и скромен подарък. Посрещна ни момата, без да я знаем и познаваме. По случай втората сватба на домакините изпяхме им една от нашите песни. Там имаше един студент, и той пожела една песен. Изпяхме му. Сега и момата гостенка, и тя пожела песен.
към текста >>

93. 11 - 3. НА ГРАДИНАТА В АЙТОС

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Имаше от една сестра, Василка Иванова, подарък беше местото.
Верка: Цялата околност, Айтос, Анхиало, Бургас, Айтос, градината до Ченге, имаше едно място, там свърталище на змии беше. Аз обаче като станах, застанах на втория прозорец на Салона и поглеждам един дъб. Рекох: „Сега, ще дойде време, след много време тук ще бъде цял град. Така ще бъде построен." Само ний, Братството там се събираме. То е 24 декара място. Имаше от една сестра, Василка Иванова, подарък беше местото. В.К.: Как подариха това място? Верка: Кака Василка. Имаше наша сестра, която го подари на Братството и така с труда на 500 души създаде градината. Най-напред беше една колибка, после построихме тази къща. И сега, именно от там дойде моето заболяване.
към текста >>

94. 11 - 6. ГЕОРГИ РАДЕВ СИ ЗАМИНАВА

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

Беше сложено кепето му, едно одеало, едно кепе имаше, и тефтерче, в което държеше някаква писалка, нямаше химикалки, но със златен писец една хубава писалка, подарък му беше.
Оттам слизаме, намерихме една кола - Жоро Кьосев, аз, Борис и Славчо - четиримата бяхме и отиваме вече на мястото. Най-напред видях една сграда. Най-напред отидох, видях палатката, в която той е бил - Жорж, сам сред планината, но ще кажа, знаете ли, което Учителят ми каза. Аз казах на Учителя нещо, което е много ценно. Единствен брат, който си е заминал по тоя начин. Беше сложено кепето му, едно одеало, едно кепе имаше, и тефтерче, в което държеше някаква писалка, нямаше химикалки, но със златен писец една хубава писалка, подарък му беше. Той я беше подарил на мен, обаче взема си я. Да, тези работи за мене никак не са важни. И отивам, и го заварих така. Сложил си едната ръка на тревичката, другата така и с поглед нагоре. Аз го оправих в нормално положение.
към текста >>

95. 20 - 9. ПИСМА НА ЙОРДАНКА ПОПОВА ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Съжалявам, че не се сетих да го задържа за новия салон в Айтос - те заслужават такъв подарък.
А нашите, ако бяха по-умни, щяха да имат салон с цигулка, пиано и мебели. А сега се завираме в една стая на три пейки и няколко стола, три от които съм взела аз от есперантския клуб. Купих хармониум с общи пари. но понеже аз го нося, казаха, че свири грубо и силно и го отхвърлиха. Продадох го на сливенци и те веднага го грабнаха. Съжалявам, че не се сетих да го задържа за новия салон в Айтос - те заслужават такъв подарък. И понеже съм си доста директна, за което често съжалявам, им казах, че не са сестри, не за приятелки, но и за познати не стават. Това е! Още веднъж Ви желая всичко добро! Със сестрински поздрав: Й. Попова * * * 05.05.1999г., гр. Ямбол.
към текста >>

96. 23 - 6. КЪДЕ СЕ НАМИРА ВЯРАТА