Търсене в текстове за 'Подарък'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 28 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Петър Дънов - №25

12 глава Римляном ви пращам като поздрав и подарък.
Съобщете ми всичко под ръка. Аз ви поздравлявам сърдечно. Делото напредва, Духът работи, Истината се въдворява, Добродетелта възкръсва, Правдата иде, Любовта се възцарява. Словото на Господа няма [да] се върне празно, докато не стори Неговата добра воля. Моят адрес е тоя засега. 12 глава Римляном ви пращам като поздрав и подарък. Ваш верен: П. К. Дънов ....................... * Писмото е без обръщение. 101. В Нови пазар П.
към текста >>

2. Петър Дънов - №30

Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви.
№30 Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил.
към текста >>

3. Пеню Киров - №40

Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка.
На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене. Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога. И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка. Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъзнателно ми давала това, от що съм имал нужда. На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143. Мъдрувайте що е Волята Божия, да сте препасани като възлюблени чада Божии. Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно.
към текста >>

4. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

12 глава Римляном ви пращам като поздрав и подарък.
Съобщете ми всичко под ръка. Аз ви поздравлявам сърдечно. Делото напредва, Духът работи, Истината се въдворява, Добродетелта възкръсва, Правдата иде, Любовта се възцарява. Словото на Господа няма [да] се върне празно, докато не стори Неговата добра воля. Моят адрес е тоя засега. 12 глава Римляном ви пращам като поздрав и подарък. Ваш верен: П. К. Дънов ....................... * Писмото е без обръщение. 101. В Нови пазар П.
към текста >>

5. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви.
(У., № 29, 01.01.1900 г.) 110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.) №30 Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил.
към текста >>

Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка.
На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене. Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога. И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка. Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъзнателно ми давала това, от що съм имал нужда. На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143. Мъдрувайте що е Волята Божия, да сте препасани като възлюблени чада Божии. Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно.
към текста >>

6. №89 (Пеню Киров)

Всички тези бяха подарък за онзи свят.
Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме. Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал. В една от тях имаше вързано разни скъпоценни камъни от разни шарове. Всички тези бяха подарък за онзи свят. Забравих да кажа, че в тази къща, според казванието ти, никой нямал право да влезе, освен нас. Помежду ни първенството заемаше майка ми Петра, но управлението пак в твоите ръце бе. А всичко се приготовлявало за мен, защото такава била Волята Божия. Съветът помежду ни, за който бяхме събрани, се свърши и аз оттам насетне вече не помня що стана. Части от този сън се повториха и когато се събудих, аз видях един человек като силует, но не го познах кой бе, понеже си обърна гърба.
към текста >>

7. 19 ПИСМО

Римляном ви пращам като поздрав и подарък.
Делото напредва, Духът работи, Истината се въдворява. Добродетелта възкръсва, Правдата сади, Любовта се възцарява. Словото на Господа няма да се върне празно, докато не стори Неговата добра Воля. Моят адрес е тоя засега. 12 гл. Римляном ви пращам като поздрав и подарък. Ваш верен П. К. Дънов
към текста >>

8. 23 ПИСМО

Писмото ви заедно с подаръка приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви.
Нови пазар, 20. I. 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви заедно с подаръка приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит, както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото, съобразно с Волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, Аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това, което Духът Господен ми е внушил.
към текста >>

9. 501 - 550

Животът е първият подарък, който Бог ни е дал.
В силата трябва да има благост. Пеенето е израз на една малка придобивка. Човек пее, защото живее. Човек пее, понеже чувства, понеже мисли. Който пее, той е здрав. Животът е първият подарък, който Бог ни е дал. Пейте и благодарете. Музиката е много добър метод, който, ако приложите, ще мислите правилно, ще оправите мислите си. Пейте за себе си, вглъбете се и благодарете за подаръка, който Бог ви е дал. 520 Възходящият път.
към текста >>

Пейте за себе си, вглъбете се и благодарете за подаръка, който Бог ви е дал.
Човек пее, понеже чувства, понеже мисли. Който пее, той е здрав. Животът е първият подарък, който Бог ни е дал. Пейте и благодарете. Музиката е много добър метод, който, ако приложите, ще мислите правилно, ще оправите мислите си. Пейте за себе си, вглъбете се и благодарете за подаръка, който Бог ви е дал. 520 Възходящият път. Водата извира - тече, край нея всичко расте. Свещта гори - свети - край нея се чете. Очите гледат, виждат, с тях по пътя се ходи.
към текста >>

10. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, обещах на бившия собственик: "Дай Боже да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала хубаво жито, като подарък от мене!
Славно нещо бил комуналният живот! Всички, които ни посещаваха, оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола. А онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, обещах на бившия собственик: "Дай Боже да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала хубаво жито, като подарък от мене! " Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съдеше ме Пейо за 1000 лв., т.е. за стойността на двата чувала жито, което съм се задължил, по пазарлък, да му дам.
към текста >>

11. 1925_15 Спомени за търновските събори

За него това беше подарък за Учителя.
Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя. Приятелите изтръпват. Как, месо! Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителя се освободи от нея, освободи и нас, а селянинът бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учителя и че ние сме вегетарианци. Ако Учителя не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре, но сега го прие и пътят му е отворен за Школата. Зависеше от него, дали ще влезе в Школата, или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг. ПЕСТЕЛИВОСТТА
към текста >>

12. БИТА НА УЧИТЕЛЯ

Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък.
Понякога някой брат купи плат за костюм на Учителя, занесе го на шивача и му каже: "Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го." А шивачът клати глава: "Така не може. Отиди, подари плата на Учителя, а Той ще каже от кой плат да Му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто плат му попадне и от всеки, който Му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя, затова отиди при Него и си си направи своя подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителят". Учителят се обличаше чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Вратовръзка не ползваше.
към текста >>

На един Петровден получи пет ризи подарък.
Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя - на бял лист очертано с молив ходилото Му. Обущата Му бяха грижливо и хубаво направени. По обувките Му не можеше да се види прах, нито кал, както лете, така и зиме. Даваше да Му кърпим чорапи много рядко, Той толкова много дрехи имаше, такова изобилие, че нямаше нужда да се кърпи. Много имаше - всеки Му подаряваше. На един Петровден получи пет ризи подарък. Учителят много често си сменяше дрехите. Той се потеше. Когато сме ходили на екскурзия, три пъти се е изпотявал винаги. На половината път веднъж се преоблича. Горе на Бивака като пристигне, втори път се преоблича и на връщане - трети път.
към текста >>

13. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

А пък вие от своя страна също правите един малък подарък за това, което сте получили".
На следващата година по време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета. Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата. Докладваха на Учителя и Той каза: "Задачата е изпълнена. Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи. Ние не ви продаваме беседите, но ви ги подаряваме. А пък вие от своя страна също правите един малък подарък за това, което сте получили". Това беше около 1930 година. Тази задача започна да дава добри резултати. Събираха се пари, с които можеха да се отпечатват редовно томчетата. Боян Боев беше този, който се занимаваше с изпращането на книгите, което бе много трудно - да се опаковат книги, да се изпращат по влака, да се държи точна сметка кой какво е дал и какво е получил. Преди това приятелите непрекъснато изпращаха писма до провинцията и умоляваха онези, които не са се издължили за предишни томчета да сторят това, но сега нещата се канализираха.
към текста >>

14. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Оказа се, че слугата на журналиста Баучер, който се казваше Иван, беше наследил като подарък за своята служба една нива от пет декара.
Това ставаше много често - ако се случеха по-малко, ще ни даде по половин геврек. В онези години стражарите ни гонеха от гората, понеже сме тъпчели младите дървесни насаждения. Тогава тя беше засадена с млади фиданки и минаването за пешеходци и добитък беше забранено. Имаше пазачи, които викаха стражарите, а те от своя страна глобяваха и пъдеха. Тогава някой каза, че трябва да си купим едно място, където да се събираме и да бъдем свободни от стражарите и пазачите. Оказа се, че слугата на журналиста Баучер, който се казваше Иван, беше наследил като подарък за своята служба една нива от пет декара. През 1921-22 г. са го купили. Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим.
към текста >>

15. УЧЕНИЦИ

Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си.
Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа." Гостът целува ръка на Учителя и си тръгва. След време той ни разказ- ваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни показваше, като потвърждение на разказа си. Мария Тодорова Една група софиянци посетили Братството в Айтос с цигулки и песни. Завърнаха се след десет дни и веднага отидоха при Учителя, за да разкажат какво са видели и чули. Обикновено всеки, който отиваше в провинцията, се обаждаше на Учителя и смяташе за свое задължение при завръщането си отново да Го посети. Идват приятелите и споделят с Учителя, че това са най- прилежните ученици в провинцията, което бе вярно според мен.
към текста >>

16. МУЗИКА

Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта.
През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава. След един хубаво изнесен концерт Учителят възнагради външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение. Галилей разказваше: "На другия ден всички ние, изгревските цигулари, получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лева и листче с една хубава мисъл във връзка с музиката, която прониква цялата Вселена. Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че Той е останал особено доволен от нашето участие в концерта. Филип Стоицев Учителят е давал Свои идеи за някои песни в думи. На други е давал мелодия. Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба. Например, Учителят е давал на дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.
към текста >>

17. ЯСНОВИДСТВО

Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък.
Бръкнах с ръка и си го взех. Радостна се прибрах, съобщих Му новината и тогава ми каза: "Не пери повече с него! Пази го! Това е един светъл дух, вграден в камъка. Това е скъпоценен камък". Този подарък от Учителя го запазих, а на вас разказвам историята на скъпоценния камък. Юрданка Жекова Ще ви разкажа един случай. В началато на века Учителят е пътувал от село на село, от град на град и правел своите френологически изследвания, измервал е главите на българите, проверявал е техните възможности и качества и е вършел Своята работа, за която ние днес едва можем да се догаждаме. Една година Той е бил в село Койнаре, Белослатинско, при един свой почитател, преспал там и на следващия ден излезнал по улицата да се разходи. По едно време отпред се задава свещеникът на селото.
към текста >>

18. ПРЕДСКАЗАНИЯ

Направих си такъв подарък.
Добре, ама ние бяхме в движение и записът от парите не можеше да ме настигне и чак в София ме настигна. Получих си парите, поглеждам ги и си казвам, че тия пари така не случайно ме преследват и затова ще си купя билет от лотарията с тях. Не знам защо, но купих само четвъртинка билет от лотарията. Можех да купя цял, можех да купя десет и сто билета. Но купих само четвъртинка. Направих си такъв подарък. И с тази четвъртинка спечелих четвърт милион. Ако бях взел цял билет, щях да спечеля 1 000 000. Но все пак 250 000 лева не бяха малко пари. И понеже аз бях забравил за билета, с вестника търсеха печелившия билет с щастливия човек. Накрая аз проверих и разбрах, че съм печеливш.
към текста >>

19. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София, да Му го поднесем.
Тогава писах писмо на Учителя, като Му изложих състоянието на жена ми, казах Му и мнението на лекарите. С писмо Учителят ми даде метод как да я лекувам. Методът предвиждаше мазане със зехтин и пиене по една лъжичка, което бе придружено с формула. Освен това, Учителят каза да намеря лекаря и да му кажа, че Господ слезе на земята и казва, че жена ми ще оздравее. Само за четиридесет дни тя оздравя напълно. По тоя случай приготвихме подарък за Учителя и заминахме за София, да Му го поднесем. Когато пристигнахме на Изгрева, беше събота, в който ден Учителят не приема никого. Примирихме се, но стоим пред стълбището до стаята Му. Учителят слезе отгоре и ни прие в гостната, като веднага след нас заключи вратата. Ние паднахме на колене пред Него и Му благодарихме за излекуването на жена ми.
към текста >>

20. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ

Само сестрите, направили подаръка, гледали, не вярвали на очите си и плакали от умиление, че Учителят зачел техния труд и уважил подаръка им.
Решили също, че докато ги правят, ще пеят непрекъснато песни от Учителя. Гуменките били готови, завили ги в пакет и Ана Шишкова ги поднесла на Учителя за рождения Му ден от името на цялата група. Учи- телят благодарил. На самия ден - Петровден, Учителят е бил облечен строго официално - със светъл костюм, но за изненада на всички, бил обут с бели гуменки, а не с официалните си обувки. Всички се чудели. Само сестрите, направили подаръка, гледали, не вярвали на очите си и плакали от умиление, че Учителят зачел техния труд и уважил подаръка им. Да уважиш най-скромните, да зачетеш най-малките, да повдигнеш нуждаещите се - това само Учителят можеше да направи! А ние го виждахме - и в делник, и на празник. Учителят винаги е Един и Същ и Въздесъщ! Нестор Илиев Аз бях малка, никому неизвестна жена.
към текста >>

21. ЗАМИНАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ

Навремето заради мен те положиха живота си и затова реших да ги поканя на тази екскурзия като подарък от мен.
Те бяха научили къде е Учителят и групата ни се увеличи. Но те идват и носят продукти, тъй че нямаше никаква оскъдица. Прекарахме много хубаво. На тази хижа прекарахме 5-6 дни. Когато дойдоха и другите приятели и групата ни се увеличи, Учителят спомена: "На тази екскурзия аз нарочно поканих няколко човека, за да им благодаря. Навремето заради мен те положиха живота си и затова реших да ги поканя на тази екскурзия като подарък от мен. Но взеха, че дойдоха след това и други, които не само, че не са се жертвали за мене като другите, но дори са работили винаги срещу мене, дори и сега." Това, което каза Учителят, ние си го записахме. Но другите, като че ли не го чуха. След време, след заминаването на Учителя, ние проверихме, че и тези думи на Учителя се сбъднаха. Много от тези хора, които дойдоха на хижа "Алеко", впоследствие се опълчиха срещу Братството. Пророчеството от Учителя се осъществи.
към текста >>

22. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ

Царският син много се зарадвал на подаръка.
Тя не очертава нещата ярко, но оставя всеки да почерпи, което му е необходимо. Много от тези легенди и приказки остават като едни от най-хубавите образци от този род творчество. Някъде Учителя дава малката легенда за царския син на адитите, който пожелал да има вечно горяща свещ. Тогава един от мъдреците на баща му му подарил такава. За целта той превърнал в свещ любещата душа на една млада овчарка. Царският син много се зарадвал на подаръка. Само едно нещо той на могъл да си обясни – защо, когато гледал свещта, очите му се пълнели със сълзи. Като чуете тази легенда, пред вас застават редица неразрешени въпроси. Наистина коя е връзката между Знанието и Любовта? Защо царският син плаче? Когато излезе от утробата на майка си, малкото дете заплаква.
към текста >>

23. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

За всекиго Той носеше по един подарък, по една блага вест от неговата родина.
Когато човек достигне да слуша Духа си, той има най-хубавата опитност. Дошло е време човек да познава Бога. Учителя обгръщаше всяко нещо с Любов и Светлина. Всички се чувстваха добре при Него – и растения, и животни, и хора. Всички тях Той познаваше от онзи, великия, реалния, неизменния свят, от който беше дошъл. За всекиго Той носеше по един подарък, по една блага вест от неговата родина. Заставали ли сте пред някой обилен извор? Потапяли ли сте погледа си в неговите чисти, кристални води, които сега излизат на светлината? Какви чувства изпитвате? Една радост, една благодарност, едно желание да пиете от неговите води – не само вие, но всички. У вас няма да се роди желание да обсебите това богатство.
към текста >>

24. ПРAВИЛA HA ЛЮБОВТА

– Когато някой е говорил за тебе лошо, ти три пъти мини по това място, додето го срещнеш, за да му дадеш един подарък.
По този случай Учителят каза: – За 19 август – съборния ден – ще се приготвите като за Великден. Ще се измиете, ще се облечете с най-хубавите си дрехи – бяло палто и бяла шапка. Един брат запита Учителя във връзка с една идея от днешната беседа на Молитвения връх. Учителят каза: – Когато някой е говорил за тебе лошо, ти три пъти мини по това място, додето го срещнеш, за да му дадеш един подарък. И не му говори нищо. Тогава онзи вече ще каже: „Лошо говорят за този човек, но той не е лош! “ Трябва трезва мисъл. За много работи трябва да разсъждавате широко:
към текста >>

25. ОЦЕНЯВАЙТЕ МАЛКИТЕ БЛАГА

Тогава подаръкът, който ще дадеш, нищо не струва, ти го покваряваш.
да се разтвори. И човек трябва да се разтвори от какви ли не безпокойства. Той се безпокои, че шапката му не била хубава, че хълбокът го боли, че изгубил един милион, че вестникът зле писал за него, че жена му не била такава, каквато искал, че приятелите му не били такива, каквито той искал, че днес има кал, дъжд. От всичко това човек трябва да се освободи. Ако ти носиш плодове на един приятел, за да му ги дадеш и си изпълнен с тревоги, все едно, че туряш кал върху тия плодове. Тогава подаръкът, който ще дадеш, нищо не струва, ти го покваряваш. Някой път човек се обезсърчава. Това са негови мисли. По-невежи от него са дошли да го учат. Този по-невежият като дойде, казва: „Тази работа няма да я бъде, остави я.“ Такава мисъл не е от Бога. Бог никога не изкушава.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22473311424255