Търсене в текстове за 'Подарък'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 45 резултата в 41 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ала весело, когато очаквате едно приятно съобщение: една екскурзия, една игра, един подарък, някоя особена печалба, или посещението на някого, който ще ви зарадва?
И премерете с мерки вашата любов, всичко, каквото сте направили в пълна самозабрава. Сравнете двата резултата. Кажете ми, ще ме обвините ли в лъжа, ако твърдя, че целият ви живот ми се вижда дребнав. Как започвате вие деня си заран? Твърде лениво, нали, когато се касае за отиване на вашия дюкян или чиновнишка работа? Ала весело, когато очаквате едно приятно съобщение: една екскурзия, една игра, един подарък, някоя особена печалба, или посещението на някого, който ще ви зарадва? Поздравявали ли сте някога радушно утрото, изпълнени с мисълта, какво можете да направите за другите този ден? Да утолите скръб, да пръснете щастие, да помогнете с всички средства, с които разполагате - не само с всичко, що имате, но с всичко, което можете да бъдете? Тъй всички мои деца ще стават: изпълнени от всяка най-чиста радост на самозабрава. Ако ли имате други подбудителни причини, то те са дребнави.
към текста >>

2. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И там, дето се практикува, то става със скрита надежда за отплащане с някакъв подарък.
Старайте се да бъдете - помагайте на другите да бъдат, поддържайте ги в усилията им да придобият вечните добродетели, защото те са едничките неща, които никога не ще се изгубят. Тогава ще ускорите идването на новата раса. Днешната раса гледа да взема; новата ще живее, за да дава. Големи приходи, високо положение, трупане на много частни имоти, лично задоволство - това са неща, които днес всеки дири. Да даваш се смята за жертва, за „себеотрицание". И там, дето се практикува, то става със скрита надежда за отплащане с някакъв подарък. В моята нова раса „даването" ще бъде общия израз на себеотрицанието на човеците, тяхната най-голяма радост. Девизът на днешната раса е състезаване в печалбата, а тая на новата ще бъде: взаимопомощ . Още в училищата възпитанието е насочено тъй, че единият да превъзхожда своите съученици по знание и физическа сила. Старай се да засениш другите! Тая система се подържа през целия живот.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Желателно е всички, които имат връзки с есперантисти, особено в чужбина, да им изпратят един подарък.
- Прекрасната статия на А. Томов - печатана в сп. „Философски преглед", год. II кн. 1 и издадена в отделна книжка, сега се явява и в превод на есперанто. Желателно е всички, които имат връзки с есперантисти, особено в чужбина, да им изпратят един подарък. Дано в скоро време тази книжка се преведе и на англ., френски и немски. Под печат е книгата: „ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ и НАУКАТА" — от Анг. Томов. Издание на „ВОДОЛЕЙ."
към текста >>

4. РЕАЛНО ИЛИ ВИДИМО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Подарък – Хелмира Пътят на душата – Аверуни Стъпки – Теофана В памет на Густав Майринк – Д-р Е. К.
Съдържание на 4 бр. Реалното или видимото Едно от най-великите дела – Ели Двете изключения – Г. За физиогномичната прилика между животните и човека – Д-р Ели Рафаилова Богомилството на Запад Учителят говори – Истината Вестител. Подарък – Хелмира Пътят на душата – Аверуни Стъпки – Теофана В памет на Густав Майринк – Д-р Е. К. Вести и книгопис L'Influence de l'énergie solaire - Suite Получени в редакцията книги и списания
към текста >>

5. ПЪТЯТ НА ДУШАТА - АВЕРУНИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

18.1.1933 Подарък Повярвайте ми, дружки мои, че аз съм щастлива.
Като пратеник идеш, а като възлюбен ми се изявяваш. От Твоето слово аз ставам и се възправям. Твоят поглед дава сила на моите оклюмали криле. Ти отново укрепяваш мишците ми и върху бранните одежди, с които ме обличаш – запасваш остър меч на бедрото ми. Ето аз тръгвам с Твоите светли легиони. 18.1.1933 Подарък Повярвайте ми, дружки мои, че аз съм щастлива. Аз станах тайнствено щастлива. Подариха ми богатството на всемира. Когато вървя, подтичвам от радост. Струва ми се, че въздухът цял е мой и виждам, как ми кима слънцето. Даже когато е тъмна нощта и няма звезди, мога да ходя със затворени очи, – не бих се препънала, защото душата ми излъчва светлина и щастието ме носи на ръце.
към текста >>

6. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско село.
Като казал това, ангелът се възнесъл към небето и изчезнал отпред погледа на светията. Оборил той глава и дълбоко се замислил. "Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него". И той се запътил към старата си постница. ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско село. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон. Цяла година селяните хранели редовно слона, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50-60 кг. ориз. Чудели се какво да правят с туй грамадно животно - много скъпо им струвало.
към текста >>

От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон.
"Туй дето моя брат прескочи дупката, си рекъл той накрай, наистина струва повече от всичките добрини, що сторих на хората. Онази дупка беше един капан на дявола: другарят ми го прескочи, а аз паднах в него". И той се запътил към старата си постница. ПОДАРЪКЪТ НА ПАШАТА В турско време един от турските паши посетил едно българско село. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село като подарък един слон. Цяла година селяните хранели редовно слона, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50-60 кг. ориз. Чудели се какво да правят с туй грамадно животно - много скъпо им струвало. Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? - Доволни сме.
към текста >>

7. DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Подвързана, тя би могла да бъде най-добрия и най-разумният подарък.
Всяка лоша мисъл е един психичен трън. Ученикът трябва да го намери и извади. Така той ще трансформира енергията на лошата мисъл и ще я използува за Добро". (Трансформиране – 254) Книгата има красив изглед и се харесва по външност, макар че колите не са пришити. Аз лично я препоръчвам на всички, защото тя е божествена книга. Подвързана, тя би могла да бъде най-добрия и най-разумният подарък. Тя е книга за всички, а не само за идеалисти; тя е за учители, ученици и работници. България трябва да бъде горда заради такива достойни за учудване съчинения и писатели, които са апостоли на доброто". Правилни оценки на богомилството В. „Нова вечер" от 16. септ. т.г.
към текста >>

8. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Подарък от небето за тебе имаме аз: ухание и радост, и капчици елмаз.
ДУШАТА ТИ Душата ти е арфа златострунна, докосната от вечната Любов. Душата ти мелодия е светла, и радост е, и вечен ден, и зов. Душата ти е арфа седмострунна. Великият, засвирил векове, към себе си, към вечната вселена, душата ти безсмъртна Той зове. ЦВЕТЕ От горе дар ти нося, ела го приеми: над мен сведи се леко и нежно ти вдъхни. Подарък от небето за тебе имаме аз: ухание и радост, и капчици елмаз.
към текста >>

9. КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ - S. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Утре тя че получи скъп подарък.
Суани-Ом изслуша своя царедворец. Пътят към щастието ù беше открит. Животът на затворника беше помилван с царска заповед. През нощта Суани - Ом слушаше рева на морето, О Хен пътуваше с царски кораб. Тая нощ Суани-Ом ще сънува чудни сънища, пламнали огньове и много цветя. Утре тя че получи скъп подарък. Ръката на възлюбления ще почива в нейната. Колко чудна ще изглежда земята, тя ще блести вълшебно под небесния купол. Но защо сега, в мълчанието на светлата нощ, тя си спомня думите на царедвореца: — Истинска жена, със сърце на майка на деца. Не съм срещал такава жена. Тя го обича истински.
към текста >>

10. Необикновено в обикновеното - Паша Тодорова Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

На 23 годишна възраст тя поднася на Учителя един подарък - своя книжка "Свещените думи на Учителя към ученика".
Като го разтвориш за първи път,ще си сложиш пръста на някой стих и ще следиш какво ще ти се падне". И когато тя разтворила Евангелието, пада се стиха: "Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъде в Любовта му". Минават. две години и Савка пак отива при Учителя. Той и подава двете си ръце и я посреща с думите: "Добре дошла при мене мой добри и верен Аверуни! " Редица години Савка посещава училището и през същото време посещава частно и Учителя, който й преподава духовното знание. На 23 годишна възраст тя поднася на Учителя един подарък - своя книжка "Свещените думи на Учителя към ученика". Това са разговори на Учителя с Аверуни и на Аверуни с Учителя, където Учителят отговаря на зададени от нея въпроси. Теофана Савова ИЗ "СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ" Чистота Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа. Пътят на ученика Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на вечната Светлина - носителка на Любовта. Душа Схващай себе си само като душа!
към текста >>

11. За Лъчите Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

По-късно, когато на Изгрева са се създали условия, паневритмичните упражнения, дадени от Учителя са били възприети бързо и лесно от всички, като отдавна очакван подарък за душите.
ИДЕЯТА... ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА Всякога, когато нещо ново се явява, то първо се ражда като идея, и след това, ако има условия - физически и психически, се реализира. Така е било и с Паневритмията. Още в първите години на Школата, Учителят е изказвал свои мисли за необходимостта от упражнения, и за силното им въздействие, ако са съчетани с музика и мисъл. Така проектът за Паневритмията е бил споделен с учениците много, преди тя да им се даде и да започне редовното й практикуване. Идеята за нея е била посята като семенце в съзнанието на онези, които са дошли тук да следват пътя на духовното усъвършенстване. По-късно, когато на Изгрева са се създали условия, паневритмичните упражнения, дадени от Учителя са били възприети бързо и лесно от всички, като отдавна очакван подарък за душите. НИЕ ЩЕ НАПРАВИМ един музикален опит, да видим какво може да направи музиката. Ще опитаме силата на музиката. Бил желал, когато излизате в природата, да се вслушвате в нея. Вие не сте се вслушали в течащите избори. Каква приятна музика има между малките камъчета!
към текста >>

12. БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тази мисъл ти е подарък от него.
Но човек да не ходи да ги критикува, какво правят. Тогава не можеш да имаш никакво запознанство с тях. И понеже хората ще ги критикуват, затова ангелите са далеч от хората и хората не могат да се запознаят с тях. Да бъдем едно с тях, да се учим от тях и да работим с тях. Когато дойде една светла мисъл в тебе, ето едно висше Същество те е посетило и ти е оставило едно благословение. Тази мисъл ти е подарък от него. То е оставило тази мисъл в тебе и си е заминало. Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл в тебе са все дар от тези същества и от Бога. За да се свържем с напредналите Същества, трябва да внимаваме на всички добри, възвишени мисли, които ни идат, понеже те ни идат от тях. Ако обръщаме внимание на тези мисли, ние правим вече връзка с тях. Най-добрият път за да се свържем с Разумните Същества е свързването с Бога.
към текста >>

13. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”.
I-то езеро/ 8) За пиене - само вода, никакви соди, лимонади и пр. 9) Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце. 10) Никакви къси ръкави, а дълги и широки, също и роклите да бъдат дълги. 11) От никого нищо да не вземам, абсолютно нищо /нито за ядене, нито друго за пиене или обличане/. 12) Нищо мое да не давам на другиго /особено за обличане/. На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”. Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата. Обхванало я дълбоко отчаяние. Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката. Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от ревността на окръжаващите.
към текста >>

14. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб.
Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб. Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб. Той се радваше, че може да даде, да сподели своето благо. Той нямаше капитал. Своите скромни средства делеше на три: една трета даваше на своите ближни, другата - за някаква общочовешка идея и само една трета задържаше за себе си. Той нямаше склад, макар че пак от близки и приятели той получаваше кошници с плодове и други продукти; още след ден два кошниците се изпразваха. Той знаеше максимата, че благата растат и се увеличават, когато се споделят с братя и близки.
към текста >>

15. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Работех върху “Пътя на ученика”, която Учителят не ми бе поръчал, но я приготвях като подарък за именния му ден - Петровден.
Сирищник, Радомирско. За времето прекарано там тя си спомня: “В Сирищник чувствах тежка атмосфера и вътрешни атаки, които не малко ме смущаваха. Но там работех усилено върху преводи на беседи от Учителя на английски език. Почти цялото си свободно време посвещавах на тази благодатна работа. Бях вече превела няколко книги поръчани ми от Учителя: “в царството на живата природа”, “Бъдещото верую на човечеството”, “Новата Ева”, “Свещени думи на Учителя” и др. Работех върху “Пътя на ученика”, която Учителят не ми бе поръчал, но я приготвях като подарък за именния му ден - Петровден. Представях си я подвързана спретнато в бяла корица със златен надпис и всеки ден гледах да преведа най- малко три страници.” В Сирищник В. Несторова прекарва една година. Трудностите, създадени от средата и постоянната самота там не са й попречили в работата с децата. Напротив, тя постига рядко срещани резултати с тях, защото истински ги обича и умее да разговаря с душите им. Като морална награда за нея прозвучават думите на Учителя след връщането й от там: “вие първа приложихте новите методи!
към текста >>

16. Общуване през пространството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя е една чиста душа, подарък отгоре за нас.
Казва се Джисела. Тя ни посети през лятото и говорихме 2-3 часа. Очарована е от Учителя. Пише, че оттогава си е изменила живота и ако понякога плаче, то е от радост, че са ни свързали. Когато тя ми описа живота си, видяхме не е от света. Тя е една чиста душа, подарък отгоре за нас. Тя ни обича и ние я обичаме. Какво повече мога да желая, ако мога да помогна за повдигането на една душа? Тя е единственото момиче до чието сърце достигна изкуството ми. За 45 години не можах да срещна друга душа като нейната. Дано да се утвърди в тесния път.
към текста >>

17. За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз предложих90 творби като подарък на народа, исках да ги обявя за тяхна собственост, да ги предадат на новото поколение.
Преди да предложа творбите си за такъв музей всички спяха. Сега се събудиха и започнаха да фабрикуват интриги: че музеят щял да бъде реклама за мене и за моя слава, че и другите имали право на музея. А всъщност, никой от тукашните художници няма достатъчно количество творби за музей. Освен това, повечето от тях са модернисти, а за мен това изкуство е израз на моралното падение. Казват, че съм правил музея за себе си. Аз предложих90 творби като подарък на народа, исках да ги обявя за тяхна собственост, да ги предадат на новото поколение. Обаче средата е потопена в несравнимо невежество и завист! Мисля, че с този втори опит въпросът се изчерпва! Свършва ми се търпението. 1 май 1993 За музея още няма новина. Бях писал до Председателя на Републиката за това.
към текста >>

20 юли 1993 Старозагорци са получили подарък.
За Световната купа по футбол през 1978 година се похарчиха 720 милиона долара. Предупредих ги, че ще изнеса творбите от страната. За старозагорци съм определил 30 творби. 4 юни 1993 От Стара Загора получих писмо. Георги Стойчев е ходил при главния архитект, говорили са любезно, но без резултат! 20 юли 1993 Старозагорци са получили подарък. Един възрастен брат подарил къщата си за братството. Трябва да я ремонтират, засега тя ще е „Домът на новата култура“. Каква радост за тях и за мене. 20 октомври 1993 По въпроса за музея мога да ти кажа, че засега е една мистерия. Ще чакам още малко и ще им напиша едно кратко писмо: по липса на интерес подаряването на творбите няма да се реализира.
към текста >>

18. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно сърце ме чака, което тупти едвам — да му дам топлинка и живот; хиляди цветя — да ги помилвам; птички — да ги поздравя — И едно малко детенце, което не може да става от своето легло, което се бори със смъртта — подарък скъп — живот нов!
... * * * Светъл лъч на изгряващото слънце се косва до морската повърхност — розов лъч озарява и отлита... — Постой! Тук е тъй красиво! Аз песен ще ти попея, дивната песен на вечната борба, на далечно минало, морски легенди за незнайни царе и красиви сирени! — шепне му вълната. — Чакат ме други — едни ясни очи ме чакат, да им занеса надежда за утрешния ден, сила за днешния. Едно сърце ме чака, което тупти едвам — да му дам топлинка и живот; хиляди цветя — да ги помилвам; птички — да ги поздравя — И едно малко детенце, което не може да става от своето легло, което се бори със смъртта — подарък скъп — живот нов! Ела и ти с мен — ела да видиш това, което никога не си виждала — засмени очи, радостни усмивки, трептящи от очакване сърца. — Ех, ако можех.... КНИЖНИНА Nova Kulturo, есперантска библиотека, в която се издават на серии от по 10 номера беседите на Учителя. Абонамент за една серия 40 лв., отделна книжка 5 лв. Адрес: Ат. Николов, ул.
към текста >>

19. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще приемем ли Неговия подарък?
... Ще чуем ли гласа Му? Днес Бог ни подава своите ръце и иска да ни изведе из бездните на ада, в който е потънало греховното, обладано от престъпен егоизъм човечество. Той иска да ни издигне и, пречистени и новородени, като малки деца да ни въведе в отдавна изгубения и отново намерен Рай! — Ще Го последваме ли? Днес Бог иска да ни даде нови сърца и души, да ни направи да бъдем „като този извор“—от нас непрестанно да изтича Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина! Ще приемем ли Неговия подарък? Ще приемем ли Божия дар? - - - - - - - Какво иска Бог от нас? — Да предадем сърцата си Нему. Да се отдадем в Неговите ръце. Да се изпълним с безгранична вяpa в Него и да чувстваме и съзнаваме всеки момент и на всяко място Неговото присъствие.
към текста >>

20. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хелмира — Вестител. Подарък.
Д-р Е. Рафаилов — За физиогномич. прилика между човека и животните. *** — Богомилството на Запад. Учителят говори — Истината. Хелмира — Вестител. Подарък. Аверуни — Пътят на душата. L’ influence de l’еnergie solaire и пр. Годишен абонамент 80 лв. Адрес: пощ. кутия 271; София.
към текста >>

21. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съобщения Най-добрия подарък на вашите близки и познати по-случай празниците е един абонамент на в.
Това свято влечение е Бог в човека. Но Бог не е само това. Той е много, много повече. Той се шири и проявява напълно отвъд досега на нашата ограничена мисъл, отвъд възможностите на машите повърхностни разсъждения и понятия. Т. Ч. Съобщения Най-добрия подарък на вашите близки и познати по-случай празниците е един абонамент на в. Братство, защото той ще им даде здрава духовна храна и потик към правда и любов към всичко живо. МОЛИМ нашите софийски абонати да внесат абонамента си на Жечо Панайотов, живущ на „Изгрева". Мнозина от нашите абонати из провинцията се оплакват че някои броеве от вестника им се губели по пощата. Обръщаме вниманието не г-да началниците на т. п. станции, да направят нужното, за да не се повтарят тия нежелателни случаи.
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сърцето си поднасям ти подарък Кат плод узрелий и благоуханний.
Тогаз ръка ми смело се издига със факела горящи към небето. — Като че ли Великий трон достига и мярва се на Бога пред лицето. И силна става моята десница. готова съм да страдам и живея и мощна ставам, смела кат орлица и към Голгота да погледна смея. Високо свети моят факел ярък Ей ида, ида, Отче мой желани! Сърцето си поднасям ти подарък Кат плод узрелий и благоуханний. Олга Славчева АГНИ ЙОГА Агни Йога, Париж, 1929 г. стр. 333, (на руски език), Изданието е напълно изчерпано. В пътя на своята еволюция, в зависимост от степента на която се е намирало, в зависимост от историческия период, който е преживявало, на човечеството, са давани, през различните минали епохи до ден днешен, различни методи, които да способстват, да напътват и подтикват напред неговия духовен растеж. И винаги неговите Духовни Ръководители, по един или друг начин, са му давали тъкмо това, което от гледището на съвършената Божествена Мъдрост е било най-подходящо, най-необходимо, най-съответстващо на тогавашните условия и нужди. На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А неизказано голяма е радостта ни, когато, освен присъствието й, ний имаме и по някой подарък от невидимия свят, както се изразяваме помежду си, — като ни каже нещо от горе, което й казват за нас.
защото те ни откриват една непознато за обикновените хора страна на живота. При нея ходят много, едни за съвет, други да търсят лек за болест, която лекарите безуспешно са лекували и тя приема всички и помага на тия, за които й казват от Горе. Тя пита, и от невидимия свят й казват може ли да се излекува и как. И случаите и благодарностите за излекуване на душевни и телени болки са толкова много, че мъчно могат да се изброят. Но тя винаги казва, — „не аз, а Бог ги излекува.“ Наистина, за нас е твърде голямо щастие, че сме близко при нея и винаги можем да имаме нейното присъствие, което от само себе си носи спокойствие, мир и вътрешна радост, даже и когато нищо не говори. А неизказано голяма е радостта ни, когато, освен присъствието й, ний имаме и по някой подарък от невидимия свят, както се изразяваме помежду си, — като ни каже нещо от горе, което й казват за нас. Пожелавам от сърце на всички тая радост. Н. Неделчева Движението на Всемирното Братство Движението на Всемирното Братство се разпростира нашироко по света. В много държави като напр. Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените Щати и др., Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение. Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползват от беседи.е на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те му донесоха подаръци: злато, смирна и ливан — един подарък за Неговия ум, един подарък за Неговото сърце, и един подарък за Неговата воля.
Късметът на човека е в неговият положите-лен ум и в неговото положително сърце- Според мен, късметът на човека седи и в друго нещо. Късметлия е онзи човек, за когото са заинтересувани много разумни хора. Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва да бъдат заинтересувани от него, за да бъде този човек късметлия. Когато Христос дойде на земята, от него се заинтересуваха трима от ней великите мъдреци на тогавашния свят, и дойдоха да го поздравят. Те казваха: Този човек е късметлия, той носи нещо велико в света. Те му донесоха подаръци: злато, смирна и ливан — един подарък за Неговия ум, един подарък за Неговото сърце, и един подарък за Неговата воля. Тъй щото, ако и вие искате да бъдете късметлии, от вас трябва да се заинтересуват умни хора. а не глупави. Ако от тебе се заинтересуват глупави хора, и ти глупав ще станеш. Ако се заинтересуват лоши хора и ти лош ще станеш. Късметът на човека се заключава в това, какви хора ще се заинтересуват в него.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Абонамент 165 лв., платим и на части с право на трите подаръка: готварска книга, тишлайфер и албум с гоблени, парите се изпращат по пощенска чекове сметка № 975 на адрес: Списание „Домакиня и майка“ — София, Алабинска 50.
До края на месеца ще бъде готова. Подписката й се продължава, събирайте абонати. Домакиня и майка. В редакцията се получи брой 43, съдържащ последните модели за дамско и детско облекло, модели за най-модерни ръкоделия, статии съвети, рецепти и много други. Със същия брой се получиха и пет безплатни приложения. Абонамент 165 лв., платим и на части с право на трите подаръка: готварска книга, тишлайфер и албум с гоблени, парите се изпращат по пощенска чекове сметка № 975 на адрес: Списание „Домакиня и майка“ — София, Алабинска 50. Записванията продължават. Избрани ръкоделия. В редакцията ни се получи брой 19 съдържаш множество модели за най-модерни ръкоделия, дамско и детско облекло, готварство, козметика, съвети, рецепти и др., 1 приложение с увеличени модели и 1 в-к „Семейна беседа“. Абонамент 80 лв., платим и на два пъти по 40 лв., с право на два подаръка. Парите се изпращат по пощенска чекова сметка 2,300 на адрес: Списание „Избрани ръкоделия“ — София, Алабинска 50.
към текста >>

Абонамент 80 лв., платим и на два пъти по 40 лв., с право на два подаръка.
Със същия брой се получиха и пет безплатни приложения. Абонамент 165 лв., платим и на части с право на трите подаръка: готварска книга, тишлайфер и албум с гоблени, парите се изпращат по пощенска чекове сметка № 975 на адрес: Списание „Домакиня и майка“ — София, Алабинска 50. Записванията продължават. Избрани ръкоделия. В редакцията ни се получи брой 19 съдържаш множество модели за най-модерни ръкоделия, дамско и детско облекло, готварство, козметика, съвети, рецепти и др., 1 приложение с увеличени модели и 1 в-к „Семейна беседа“. Абонамент 80 лв., платим и на два пъти по 40 лв., с право на два подаръка. Парите се изпращат по пощенска чекова сметка 2,300 на адрес: Списание „Избрани ръкоделия“ — София, Алабинска 50. Записванията продължават. в. Здравец, бр. 2. год. 5-та. е едно превъзходно здравно-просветно детско вестниче, което прави отлично впечатление с разнообразното си съдържание и много красиви картинки.
към текста >>

26. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

занеса му някой подарък, кажа му сладка дума, разполага се туй същество.
20, 100, 1000 километра дошло. Дето е по-близо, иди дойди, справям се по-лесно, но тези на хиляда километра! Проверявам, намирам едно упорито същество, което не иска да учи. Аз искам да се занимавам с нещо, то вътре в мене казва; не искам да уча. Ида, намеря го. занеса му някой подарък, кажа му сладка дума, разполага се туй същество. Върна се, и аз съм разположени Като изменя неговото състояние отвън, ще се измени и моето състояние. Всички ще се стремите, всеки един да измени състоянието на едно същество, което му препятства. Помоли се на Господа да се измени, защото ако не се измени неговото състояние, нищо не можеш да придобиеш. Музиката е вътрешното изражение на любовта. Музиката е едно изражение на Божията мъдрост.
към текста >>

27. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Три подаръка за всяка абонатка: Един ковьор бълг.
професор в Парижкия университет, цена 20 лева. Доставя редакция „Братство“. * Домакиня и майка. Получи се в редакцията първия брой от новата VI-та годишнина на най-голямото в България семейно-домакинско списание „Домакиня и майка“, което прави отлично впечатление с 8-те си цветни страници и богатия разнообразен материал от разкошни ръкоделия, последните есенни и зимни модели за манта, костюми и рокли, множество модели за плетени блузи, разнообразния прочетен и полезен за всяка жена материал и др. Петте безплатни приложения към всеки брой: Един роман, един вестник „Семейна беседа“, едно детско списание „Градинка“, едно приложение с кройки и едно приложение с увеличени модели. Три подаръка за всяка абонатка: Един ковьор бълг. мотив от сив плат, 50 — 70 см., една книга „5 минути козметика“ и един албум за цветна бродерия. Год. абонамент до 5 октомври 155 лв. и 5 лв. пощ. разноски за изпращане подаръците в провинцията. Поискайте първия брой за преглед.
към текста >>

28. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз наричам червения цвят първия подарък, който природата дава на човека.
И мозъкът знае, как да изпрати тази енергия по цялото тяло. Ако стомахът свърши работата си много добре, а мозъкът не свърши своята работа, както трябва, тогава се ражда известна болест на недоимък. Щом кръвта не приижда към главата, кръвообращението става неправилно, и тогава по посинелите пръсти и устни на човека лекарите констатират известна болест и препоръчват различни средства за лекуването й. Устните на човека трябва да имат свеж, червен цвят, а не да бъдат сини, до черни. Червеният цвят е цвят на живота. Аз наричам червения цвят първия подарък, който природата дава на човека. Белият цвят или светлината е дар, даден от небето. Всички останали цветове — синият, жълтият, виолетовият, тъмно синият, зеленият, са подаръци, които природата ни изпраща. И ако хората знаеха как да употребят тия подаръци, всички щяха да бъдат здрави, умни При тона положение между хората щеше да има пъпна хармония. Хората днес носят червения цвят без да знаят защо го носят. Като отиват на война, те носят червено знаме, без да знаят защо Червения цвят прави хората смели.
към текста >>

29. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И вече сгрял се, бавно се оттегля и пламва чудно възхитен, от скъпия подарък на живота, от Странника, донесъл светъл ден!
И запад тих и замечтан. Движение на облаци, разнищени и чисти, и връх от първите проблясъци огрян. * Последната звезда усмихната отплува. Там изток пък жаравата пилей. Грамаден облак спира се наблизко, от нощний студ измръзнал да се сгрей. * И вече сгрял се, бавно се оттегля и пламва чудно възхитен, от скъпия подарък на живота, от Странника, донесъл светъл ден! * Ти, взор пробуден и отворен, във вечен блян за красота, ти нивга няма да забравиш мига на утринта, * когато малката длета заплува из утринния чист ефир, на златно облаче, донесло приветствие от светъл мир! Д. Трепети на душата Трепти в душата вечен пламък За слънце, висини, простор. Трепти копнеж да служи в храма На красота, пленила взор. * Трепти в душата вечна песен, Като молитва в ранина, За величавото в живота, За светла, светла бъднина. * Трепти и благодарност нежна, Като уханна пролет — Обилни тук блага разлива Една любов безбрежна. S.
към текста >>

30. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако някой човек ви даде един подарък, вие трябва да му отговорите.
Тези хора не искат да дойдат на земята, за да не остаряват. Съвременните хора се занимават с мисълта да имат одобрението на обществото. Добра е тази идея, но какво печелите, ако хората ви обичат? Ако хората ви обичат, а вие не отговаряте на тази любов, знаете ли какво нещастие може да ви сполети? Вие мислите, че ще минете така, без да дадете нещо от себе си. Ако някой човек ви даде един подарък, вие трябва да му отговорите. Това е Божествено. Ако мислите, че като ви подарят хората нещо, вие не се задължавате, а само те са длъжни, ще се намерите трудно положение. За всяка добра мисъл, за всяко добро чувство, за всяко добро слово, вие непременно трябва да отговорите. Това е Божествено. И ако не отговорите, вие ще се спънете сами.
към текста >>

31. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка абонатка получава два разкошни подаръка; една книга — енциклопедия с отдели за домашна култура, готварство, ръкоделие и шев.
Адрес: Редакция .Свят и Наука“, бул. Тотлебен 2, София VI. Чекова сметка № 741. Домакиня и майка, бр. 61,год. VII. Всяка абонатка получава два разкошни подаръка; една книга — енциклопедия с отдели за домашна култура, готварство, ръкоделие и шев. 320 стр. с 150 илюстрации, и една възглавница с екзотичен мотив, готово напечатана на кремав плат, с размери 45 — 50 см. Абонаментът на списанието е 165 лв. отделно се прибавят 5 лв. пощенски разноски за изпращане на подаръците.
към текста >>

32. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На всички хора, при които е ходил да ги лекува, ще им даде по едно Евангелие подарък.
Но като отидеш при болния, няма изведнъж да му дадеш, но ще почакаш да се помъчи малко, че тогава ще му дадеш от лекарството, да прецени какво си направил за него. Щом е богат, той ще ти плати добре. Като казвам така на този човек, той не ми вярва, мисли, че искам да се освободя от него. Нека направи опит и тогава да говори. Но едно нещо още трябва да направи. На всички хора, при които е ходил да ги лекува, ще им даде по едно Евангелие подарък. Ако не им подарите по едно Евангелие, всички болести ще се върнат към тебе. Като им дадеш Евангелието, ще кажеш: Ще четете това Евангелие и каквото е писано в него, ще го прилагате, както разбирате. Повече няма да им говориш. Питам: Не е ли лайкучката която ви е церила досега? Горчива е лайкучката, но лекува.
към текста >>

33. -

Ако някой слуга е донесъл един подарък за вас, то слугата не е причина.
Да кажем, имате една река като резултат на много изворчета. Тази река се отбива в градините — то е друг резултат. Казват, че реката е причина. Но тя е второстепенна причина. Главната причина вие не знаете къде се намира. Ако някой слуга е донесъл един подарък за вас, то слугата не е причина. Той е само едно условие. Зад слугата седи онзи, който се е погрижил заради вас. Ние в света виждаме само слугите. Онзи, който изпраща всичката благословия, не Го виждаме. Той е причината, истинската причина, а ние казваме: Баща ми направи туй заради мене, приятелят ми направи това и т. н.
към текста >>

34. -

На края се поднесе на лектора един малък и скромен подарък от благодарност, за спомен на неговия неуморим труд и идеал да помага на човеците. М.
Аз отивам да служа! Нека всички да тръгнем и всички на всички да служимъ! Не с ли това едни мили, красиви и омайни мисли като идеал не само на есперантиста, но и на всека човешка душа? Да! С този курс Пловдивското есперантско дружеството зарегистрира един голям актив, като е успяло да измоли и дойде от вън лектор и се открие курса от негово име. На края се поднесе на лектора един малък и скромен подарък от благодарност, за спомен на неговия неуморим труд и идеал да помага на човеците. М. Стоицев зъболекар Колективно съзнание Всеки малко много наблюдателен човек лесно може да види, че днес е времето на осъзнатите колективи. Че все повече личният интерес започва да отстъпва на колективния интерес, че все повече и по-настойчиво единичното, личното, се жертва заради общото. Все повече се чувства противоречието между егоистичното и повелите на цялостното. Все по-често понятието „мое“ започва да отстъпва на понятието „наше“. И това, което е много интересно, името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм“, „национал социализъм“, „расизъм“, „болшевизъм“ и какъв още не „изъм“.
към текста >>

35. -

Като помощник на баща си, усвоил грънчарство ( та дори лично изработил три произведения от глина, подарък на трима египетски жреци, с които общувал.
е. „мъдрец“. Това е сторил от скромност. Не се знае точно месторождението му. Вероятно е от о-в Самос. Неговият баща е бил грънчар. Като помощник на баща си, усвоил грънчарство ( та дори лично изработил три произведения от глина, подарък на трима египетски жреци, с които общувал. Станал първо поклонник на именития старогръцки философ Фекид. Тяхната дружба била пословична по предаността си. След смъртта на непрежалимия си просветител, Питагор прекарал известно време в Самос при владетеля Хермодам. Увлечен от научен устрем, той тръгнал де странства. Искал да проучи и строя, естеството на човешките общества.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз седя и се чудя — защо ми е Твоя подарък?
Ни цвете, ни благоухания, ни съсъд с миризми. Остана само един мощен меч, бляскав като пламък и тежък като удар от гръм. Младата утринна светлина озарява през прозореца моето легло. Утринните птички чуруликат и питат: „Жено, какво остана за тебе? “ Да, ни цвете, ни благоухания, ни съсъд с миризми: Твоя ужасен меч. Аз седя и се чудя — защо ми е Твоя подарък? Нямам къде да го скрия. Аз съм слаба — срам ме е да го нося и боли ме, когато го притисна към гърдите си. И все пак с гордост ще нося аз в сърцето си този Твой подарък — бреме на мъченията. Отсега страхът не ще ме владее в този свят — Ти ще бъдеш победител във всяка моя битка. Ти ми изпрати смъртта за спътник и с нея ще увенчая аз своя живот.
към текста >>

И все пак с гордост ще нося аз в сърцето си този Твой подарък — бреме на мъченията.
Утринните птички чуруликат и питат: „Жено, какво остана за тебе? “ Да, ни цвете, ни благоухания, ни съсъд с миризми: Твоя ужасен меч. Аз седя и се чудя — защо ми е Твоя подарък? Нямам къде да го скрия. Аз съм слаба — срам ме е да го нося и боли ме, когато го притисна към гърдите си. И все пак с гордост ще нося аз в сърцето си този Твой подарък — бреме на мъченията. Отсега страхът не ще ме владее в този свят — Ти ще бъдеш победител във всяка моя битка. Ти ми изпрати смъртта за спътник и с нея ще увенчая аз своя живот. Твоят меч е с мене, той може да разкъса моите окови и няма вече в света страх за мене. Отсега аз ще хвърля всички украшения. Господарю на моето сърце, аз вече не съм срамежливо, нежно момиче, аз вече н!
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На получателя се изпраща един лош ток от мисли, на който той отговаря по същия начин, понеже съзнанието за изтръгнат, изнуден подарък не изпълня хората с гореща благодарност, а с нещо съвсем друго.
Пожеланието, нуждаещият се да се сдобие със сили, за да може да се освободи от просия и зависимост , е жива помощ за постигане такива сили в действителност. У нуждаещия се посажда се семе на мисъл, което семе може да хване корен, за да поникне през некой период на физическия или духовен живот. Който дава скъпернически, без воля, само под натиска на общественото или частно мнение, защото се очаква това От него, или защото и други дават, той прави сравнително малко, па бил този, комуто се дава, баща, брат или син; той смекчава само материалната нужда и то само за известно време. Той облича и храни тялото, но не и душата, която обитава в тялото, додето мисълта, която придружава дарението, не се свързва с добра воля и дълбока радост, че може да се помогне. Скъперническото чувство, което само търпи бездомника, не посреща с отворени обятия, помага на сродника, който и да бил той, само под гнета на общественото мнение, и е много вредно както за дарителя, така и за надарения, получателя. На получателя се изпраща един лош ток от мисли, на който той отговаря по същия начин, понеже съзнанието за изтръгнат, изнуден подарък не изпълня хората с гореща благодарност, а с нещо съвсем друго. Ще ни попитат: „не е ли наша длъжност да обличаме, да храним и поддържаме нашите близки роднини, когато на стари години станат безпомощни? “ Да извършиш нещо по „дълг“, още не значи, че действаш от любов към някого. И така с това се постига много малко, ако се задоволяват временно само материалните потребности, но не и духовните! Докато духовната част на съществото се намира в оскъдност, помощта на физическата част е нетрайна и празна. Родители, които в напреднала възраст биват поддържани от децата си само от чувство на дълг, често имат гладуващи и наранени души, наранени, защото се чувстват търпени, оскъдни, понеже услугата, която получават от децата си, не се придружава от никаква любов.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От подарък, получаван или даван, от постъпка, предстояща да се свърши, времето изпива всичкия .аромат, ако се забави извършването им.
Живей във всички лъчи, с които сияе дъгата, и ти ще познаеш цялата светлина. На ярко украсено цвете без миризма са подобни умните речи на този, който не живее в съгласие с тях. Да чувстваш своето незнание, значи да бъдеш мъдър; да чувстваш своята мъдрост, значи да бъдеш глупец. Не рядко, като масло, изплава правдата на повърхността на лъжата. Като чиста вода пребивава нерядко правдата в дълбочината на измамата. От подарък, получаван или даван, от постъпка, предстояща да се свърши, времето изпива всичкия .аромат, ако се забави извършването им. Кой е висшият човек? — Този, който е по-силен от всичко в търпение. Правдата е по-светла от слънце: правдата е слънчевият ден на разума, а лъжата — черната нощ на сърцето. Само чистият може в светлината на познанието да види чистото Божество. Злото дело не кипва изведнъж като мляко, то е подобно на огън, тлеещ под пепелта и бавно изгарящ немъдрия човек.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Някой си господин посетил нашата гора и набрал от нея цветя за подарък на децата.
Съчинявате интрига против него, за да му напакостите. Това значи, че скритото ваше Себе е роб на една ваша страст; че то е безсилно да надвие вашето външно Себе. И обратно: вие срещате съседа си и искрено му изразявате своята радост за неговия успех. В такъв случай ние не се съмняваме в тържеството на вашата душа за царящата в нея идея за прекрасното. Друг пример. Някой си господин посетил нашата гора и набрал от нея цветя за подарък на децата. Вие всички, пропити от негодувание и омраза към този господин, като представител на хората, решавате да се нахвърлите най-яростно върху му и да му изкълвете очите. Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли? — Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и кучета и почне да ни изтребва? с треперлив глас извикала гургулицата. Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното?
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена.
На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е. родено от целия космос. Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена. Затова обнова на ваятелното изкуство трябва да търсим в съзнателно съединение на художника с творческите сили на целия всемир. За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни. В човешкото тяло лежат всички тайни на битието. Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първите му думи бяха: „Ако не бях чул предварително от вас, че за работата си нищо не вземате, че дори никой не се съгласява да ви предложи нещо за отплата или като подарък,аз бих ви заплатил лекарски хонорар, какъвто до сега никой университетски професор не е получавал“.
„Ако ме избавите от него, вие ще направите чудо; имам и разстройство на сърцето, ама с него не се занимавайте, то е ненеизлечимо“. Поставих ръката си върху сърцето му, той се хваща да трие ръката и вика: „то е действително чудо, махнала се е сърдечната ми болка. И сега дано Бог ви помогне да ме избавите и от най-голямата ми болест, която е толкова страшна, че не бих я желал нито на най-върлия си неприятел“. След третия час той се оплакваше от големи болки и аз от опитност го уверявах, че тъкмо това е добро, защото знаех, че това е реакция. Болката престана, пациентът беше здрав. Първите му думи бяха: „Ако не бях чул предварително от вас, че за работата си нищо не вземате, че дори никой не се съгласява да ви предложи нещо за отплата или като подарък,аз бих ви заплатил лекарски хонорар, какъвто до сега никой университетски професор не е получавал“. Бях повикан при жената на един банков директор: имала от 20 години свити ръце и с краката си не могла да ходи. Тя прочела в „Народни листи“ за моята дейност, и ми писаха да отида при нея. Тя е далечна роднина на моята жена, та затова бездруго трябваше да ида. Когато отидох трети път, тя отведнъж си простря ръката, и първото нещо, което направи с нея, беше, че се прекръсти. „Мене ми е тъй добре, аз ще дойда да ви изпратя“, каза тя и сама стана и мина през цялото жилище и през готварницата, за да ме изпрати чак до пътната врата и ме замоли да й направя още две визити.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43819499015808