Търсене в текстове за 'Печка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 108 резултата в 71 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание.
Някой пита: „Накъде да си обърна лицето във време на молитва? “ Това са неща външни. Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток. Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения. И в най-дребните работи има една Разумност, която не е механическа. Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание. Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
към текста >>

2. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж тяхната прислужничка видяла, че на същата улица има отрупани дърва пред една чужда къща и взела да запали печката.
Като вижда Учителя, веднага познава, че това е онзи Мъдрец, за когото му е говорено. Учителя му даде упътвания и му каза да дойде след една година, за да му даде нови методи. *** В Нови пазар Учителя е пребивал като младеж, когато баща му е бил там свещеник. Учителя често излизал извън града и прекарвал в размишление. Веднъж тяхната прислужничка видяла, че на същата улица има отрупани дърва пред една чужда къща и взела да запали печката. Учителя се върнал, за да извади дървата от печката, казал ѝ да ги занесе на мястото, откъдето ги е взела, и пак излязъл. *** Един българин, който в Америка следвал в един и същ университет с Учителя, ни разказа, че студентите често правили екскурзии из околността, разговаряйки за обикновени работи, а Учителя казвал: „Вижте, колко красива е Природата! “ Студентите забелязали, че по някое време Петър Дънов се изгубвай нейде. Веднъж след дълго търсене, го намерили на една полянка всред гората, дето прекарвал в молитва и размишление.
към текста >>

Учителя се върнал, за да извади дървата от печката, казал ѝ да ги занесе на мястото, откъдето ги е взела, и пак излязъл.
Учителя му даде упътвания и му каза да дойде след една година, за да му даде нови методи. *** В Нови пазар Учителя е пребивал като младеж, когато баща му е бил там свещеник. Учителя често излизал извън града и прекарвал в размишление. Веднъж тяхната прислужничка видяла, че на същата улица има отрупани дърва пред една чужда къща и взела да запали печката. Учителя се върнал, за да извади дървата от печката, казал ѝ да ги занесе на мястото, откъдето ги е взела, и пак излязъл. *** Един българин, който в Америка следвал в един и същ университет с Учителя, ни разказа, че студентите често правили екскурзии из околността, разговаряйки за обикновени работи, а Учителя казвал: „Вижте, колко красива е Природата! “ Студентите забелязали, че по някое време Петър Дънов се изгубвай нейде. Веднъж след дълго търсене, го намерили на една полянка всред гората, дето прекарвал в молитва и размишление. Веднъж Учителя беше при пианото в големия салон и дълго свири.
към текста >>

3. 7_09 ) Страданията пречистват и развиват добродетелите - Боян Боев (1883 – 1963)

Навсякъде в Природата има страдания: птичките нямат нито печка, нито юрган; растенията са забучени с главата си в пръста.
Една сестра попита: „Учителю, кой е пътят за пречистване на човешката душа? “ Един от пътищата е страданието. Страданията причиняват едно голямо благо, понеже без тях човек много ще пострада. Без страдание човек може да ръждяса. Навсякъде в Природата има страдания: птичките нямат нито печка, нито юрган; растенията са забучени с главата си в пръста. Вижте: Радостта е признак, че си чист, а скръбта показва, че си я изгубил. Понеже човек е слязъл да работи, станал е нечист, окалял се е. И като излезе от работа, ще се очисти, както някой, който излиза от рудника, понеже там е почернял от въглищния прах. Като си болен, зарадвай се на болестта. Толстой казвал, че след всяко боледуване имал просветление, нова светлина идвала в него.
към текста >>

4. 28) Житна диета и пост - Боян Боев (1883 – 1963)

След това, като се свали от силния огън, ще се тури на слаб, например в горния край на печката, за да прекара така 2-3 часа.
За начало на диетата изберете ден, когато Луната се пълни. Преди да се започне с житната диета, необходимо е да се направят две изпотявания. При всяко от тях ще се изпиват по три-четири чаши гореща вода в затоплена стая, облечени доста дебело, за да се предизвика ускорено изпотяване. Необходимо е преобличане и отново пиене на чаша топла вода с лимон. Всеки ден ще заливате едно канче жито с четири канчета вряла вода, след което да ври 10-15 минути. След това, като се свали от силния огън, ще се тури на слаб, например в горния край на печката, за да прекара така 2-3 часа. Тогава всички житни зърна ще се пропият с вода, ще набъбнат и ще цъфнат. В житото, докато ври, не трябва да се слага сол, защото иначе не може да стане меко, но при ядене може да си го подсолите. Три пъти на ден ще се яде по едно канче жито или колкото човек обича, без никакъв хляб. През време на диетата може да се ядат портокали или да се пие чай със захар и лимон, но житото ще се яде без захар. Тази диета е за духовно повдигане и може да се практикува няколко седмици.
към текста >>

5. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

Заехме една стая, а хижарят ни предостави за печката един голям пън.
На Ел-Шадай се спряхме за малка почивка и продължихме нагоре. По склоновете на планината започнаха да се вият мъгли. Минахме първия заслон, а мъглите растяха и ту забулваха, ту пак разкриваха Резньовете. Величествена картина! Надвечер пристигнахме на хижата. Заехме една стая, а хижарят ни предостави за печката един голям пън. През тези четири дни бяхме в непрестанно общение с Учителя. Всяка дума, казана от Него по какъвто и да е повод, всякога беше за нас важна и ние съзирахме дълбочините, откъдето извира. По време на нашия престой на хижа „Алеко“ се наблюдаваше как Учителя беше в непрестанна молитва. От време на време долавяхме само началото на молитвата или „Господи, благослови! “ При Учителя непрестанната молитва беше непрестанна мисъл за Бога и мислите му се разнасяха като молитвен покров над света.
към текста >>

6. 1) Ангел хранител - Боян Боев (1883 – 1963)

Като запалиш печката в своята стая, можеш ли да скриеш топлината?
Когато учителят люби учениците, те винаги учат. Когато учителят не ги обича, те не учат толкова неговия предмет. Една сестра, по професия учителка, се обади: Някои ученици са по естество лениви. Вие не сте ги обикнали още, щом виждате погрешките им. Всички, които се занимават с Любовта, нищо не са изгубили. Като запалиш печката в своята стая, можеш ли да скриеш топлината? Когато обичате някой човек, в неговото царство вземете последно място и да ви е приятно, че то ви е отредено. Любовта е на степени. Любовта на Земята е една, а горе, в Невидимия свят, е друга. Любовта на Стария Завет се отличава от Любовта на Новия Завет. Има хора, които живеят още в Любовта на Стария Завет.
към текста >>

Тази печка тук гори и казваме, че ни обича.
Щом не помагаш, това не е Любов. Съществата горе мислят как да избавят човешката душа – това е Любов. А човешките души ценят тази Любов на Съществата – това е обич. Вие считате, че някой ви обича повече, а друг – по-малко. Това е привидно. Тази печка тук гори и казваме, че ни обича. Но можем ли да кажем, че другите печки, които също горят, не ни обичат? Не че не ни обичат, но сме далеч от тях. По-добре е да вярвате, че ви обичат, отколкото да вярвате, че не ви обичат. Ако вярвате, че ви обичат, вие печелите. Някой ходил и си напълнил стомната от извора.
към текста >>

7. 19) Да съградим мост на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Все едно да не можете да познаете дали една печка гори, или не.
Вечното благо, което хората търсят, е извън доброто и злото. Що е вечно благо? Да се научиш да обичаш хората, без да им заявяваш това. Вечното благо е в Любовта! Как ще познаете дали някой човек ви обича, или не? Все едно да не можете да познаете дали една печка гори, или не. Слънцето има милиони отражения, то се отразява в хиляди и хиляди извори, но това не са различни слънчица, а едно и също слънце. Когато забележиш, че някой те обича по-малко, ти се радвай, защото той обича някой друг. После ще те обича, но много повече. В Любовта човек се подмладява. Тя дава подтик и трябва да се влезе в Школата на Любовта.
към текста >>

8. 73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив - Боян Боев (1883 – 1963)

По следния начин: влизам в една къща, в която всички треперят от студ, но запалвам печката.
Когато думите от Писанието: „Ще дойда и ще се вселя в тях и ще направя жилище в тях“ се сбъднат, тогава за всички ще има. Тогава хората ще бъдат разумни, всички ще работят, всичко ще бъде общо и на всички ще се дава, и от всички ще се взема. Даване и вземане едновременно, без никаква разлика, за да не остане някой, който да не е дал, и да не остане някой, който да не е взел. Всеки ще носи повече, отколкото му трябва. Пита ме някой как ще се оправи светът. По следния начин: влизам в една къща, в която всички треперят от студ, но запалвам печката. Тогава и аз ще се стопля, и околните ще се стоплят. Царството на тъмните сили си отива, властта от техните ръце минава в други. Астралният свят е вече очистен, тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под Земята. И Земята ще се очисти. Благодарете на Бога, че за събуждане и приемане на Новото съзнание сега сте по-близко, отколкото преди 2000 години.
към текста >>

9. 103) Щастието - Боян Боев (1883 – 1963)

Например запалил си печката, но след 4-5 часа огънят угасва и ти става неприятно, туриш ли още дърва, пак ти става приятно и т.н.
Човекът се позасрами, а Учителя отвори въпрос за щастието. Като мислиш, че си щастлив, щастлив си. Като не мислиш, че си щастлив, не си щастлив. Ти казваш, че си щастлив, обаче трябва да знаеш, че след щастието иде нещастието и след нещастието – щастието. Да, след радостта ще има страдание. Например запалил си печката, но след 4-5 часа огънят угасва и ти става неприятно, туриш ли още дърва, пак ти става приятно и т.н. Но щастието не е нещо външно. Щастието съществува във Вечността, а на Земята то е една задача, която трябва да се разреши. Щастливият човек трябва да се загради с големи нещастия, за да се запази от разбойници. Нека човек да задържи щастието, не да умира, а да остане. Умира ли, тогава той върви по един грешен път.
към текста >>

10. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

От него ние богато се снабдяваме с дърва за печката през целия ни престой там.
Мъглите растат и ту забулват Резньовете, ту пак ги разкриват. Величествена картина. Надвечер пристигаме на хижата. Вземаме една стая с легла. Пазачът ни предоставя един голям легнал пън. От него ние богато се снабдяваме с дърва за печката през целия ни престой там. Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и в свободното време прекарвахме в разговор и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези 4 дни бяхме в непрекъснато общение с Учителя а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене как аз живея, правете така и вие и това е достатъчно.” Един пример.
към текста >>

11. 28. V. 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път вие искате печката да бъде бяла, или да има хубава форма.
Или друг някой е пял заради него. Златото иде от Слънцето. Там има най-хубавата музика. На някой от вас, който не знае да пее, майка му много малко му е пяла. На онези, които трябва да пеят добре, майките им са пяли много. Някой път вие искате печката да бъде бяла, или да има хубава форма. Хубаво е, но и черна да е, може да се нагорещи вътре. Та не е в чернотата или в белотата, но в онова, което е вътре. Та ние искаме някой път правила при пеенето. А пък то може и без правила. Едно време сте пели хубаво и сега трябва да възстановите хубавото пеене.
към текста >>

12. Изгрев, 25 септември, 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Магнетичният човек като го погледнеш е като запалена печка, а немагнетичният е като студена печка.
Питай: „Там ли е Господ? Днес дойде ли Господ при банкера? ” Ако ти каже: „Там е.” - тогава отивай. Там, дето го няма Господ, не отивай. Когато дойде Божественото в човека, то Господ е изгрял в него, слънцето е изгряло в него. Магнетичният човек като го погледнеш е като запалена печка, а немагнетичният е като студена печка. Магнетичната сила в човека е в статично положение, понеже магнетизмът идва и изчезва. Затова трябва да работите, да станете магнетични. Всеки ден да бъдете разположени. Най-първо да не се докачаш, да не се обиждаш.” Един брат попита: „Кои храни дават повече магнетизъм?
към текста >>

13. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Запаля печката.
Когато нещо се прави без любов, то е престъпление. Като обичаме един човек, работим за него. Например, аз съм странник. Пристигам в един дом. Хората ги няма там. Запаля печката. Измия дъските, донеса вода, омеся и опека хляб. Като дойдат хората, няма ли да бъда желан гост? Дето и да сте, винаги гледайте какво можете да направите. Разберете нуждите на другите и ги задоволете. Как ще проявите любовта към едного, когото обичате?
към текста >>

14. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето как: Влизам в една къща, където всички треперят от студ, казвам им: „Дайте да запаля печката!
" Господ казва: „Послушайте Моята Воля и ще бъдете щастливи". Писано е: „Ще дойда и ще се Вселя В тях, и ще направя жилище В тях". Тогава за всички ще има, всички ще работят, всички ще ядат, общо ще бъде всичко, разумни ще бъдат. Тогава на всички ще се дава. Пита ме някой, как ще се оправи светът. Ето как: Влизам в една къща, където всички треперят от студ, казвам им: „Дайте да запаля печката! ", запалвам я и аз се стоплям, и ти се стопляш, и околните се стоплят. Ще се оправи светът. Той си е оправен, но хората ще се оправят, ще им се изправят гърбиците. Някой път човек има намерение да направи нещо лошо, но отвътре нещо го кара да се откаже. Кое го кара да се откаже?
към текста >>

15. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Пазачът на хижата ни предостави един голям пън за печката.
Минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньове-те, ту пак ги разкриват. Величествена картина! Надвечер пристигнахме на хижата. Взехме една стая с легла. Пазачът на хижата ни предостави един голям пън за печката. Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и в свободното време прекарвахме в разговори и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири деня бяхме в непрестанно общение с Учителя. А помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мен, правете така и това е достатъчно".
към текста >>

16. 04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО' - Боян Боев (1883 – 1963)

Пазачът ни даде един голям пън и от него се снабдихме богато с дърва за печката през целия ни престой (4 дни).
На 20.XI. 1943 г. потеглихме в ранна сутрин от Изгрева с тежки раници около 7-8 души. Минахме през с.Симеоново, спряхме на Бивака — Ел-Шадай, за кратка почивка и потеглихме нагоре, минахме първия заслон и надвечер, пристигнахме на хижата. Взехме стая с кревати. Пазачът ни даде един голям пън и от него се снабдихме богато с дърва за печката през целия ни престой (4 дни). Бяхме в една стая с Учителя и в непрекъснато общуване с Него. Между другото, Той ни каза: "Гледайте мене, как аз живея, правете така и вие. Това ви е достатъчно. През целия ден на свободното си време ние наблюдавахме, че Учителят си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва. От време на време чувахме само началото на молитвата: "Господи, Господи, благослови!
към текста >>

17. 29. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз запаля печката, измия дъските, донеса вода.
Щастието е резултат на служенето - служене от любов. Ако не знаете добре да слугувате, не можете да имате постижения. Например, аз съм странник. Пристигам в един дом. Хората ги няма там. Аз запаля печката, измия дъските, донеса вода. Омеся и опека хляб. Като дойдат хората, няма ли да им бъда желан гост? Дето и да сте, винаги гледайте какво можете да направите. Разберете нуждите им и направете им нещо. Най-първо сутрин ще призовеш Великата Разумност, ще отидеш при Нея и ще кажеш: "Каквато работа желаеш, ще я извърша".
към текста >>

18. 119 МАЛКИТЕ БРАТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се запали печката, ако котката се обърне с гръб към нея, значи времето ще се развали.
Седя край някой кошер и виждам, че излизат повече пчели навън, а по-малко се връщат. Значи времето ще се развали, но в момента е добро. Броя, в течение на десет минути, колко влизат и колко излизат и вадя заключение. Пчелите са добри метеоролози. Котката е отличен барометър. Като се запали печката, ако котката се обърне с гръб към нея, значи времето ще се развали. Идва студ, макар в момента времето да е добро. И според разстоянието до печката може да се съди за степента на застудяването, което иде. И паяците разбират от времето. Когато времето ще бъде хубаво, паякът застава в центъра на паяжината. А когато се разваля, скрива се някъде настрана.
към текста >>

И според разстоянието до печката може да се съди за степента на застудяването, което иде.
Броя, в течение на десет минути, колко влизат и колко излизат и вадя заключение. Пчелите са добри метеоролози. Котката е отличен барометър. Като се запали печката, ако котката се обърне с гръб към нея, значи времето ще се развали. Идва студ, макар в момента времето да е добро. И според разстоянието до печката може да се съди за степента на застудяването, което иде. И паяците разбират от времето. Когато времето ще бъде хубаво, паякът застава в центъра на паяжината. А когато се разваля, скрива се някъде настрана. Правил съм опити и с растенията, и с животните. Има някои паяци много упорити.
към текста >>

19. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

От него ние богато се снабдихме с дърва за печката за целия ни престой там.
Мъглите растат и ту забулват Резньовете, ту ги пак разкриват. Величествена картина. Надвечер пристигаме на хижата. Вземаме една стая с кревати. Пазачът ни предостави един голям легнал пън. От него ние богато се снабдихме с дърва за печката за целия ни престой там. Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и свободното време прекарвахме в разговор и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири дена бяхме в непрекъснато общение с Учителя, а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене аз как живея, правете така и това е достатъчно.“ Един пример. По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва.
към текста >>

20. Учителя за музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път ние искаме печката да бъде бяла, или да има хубава форма.
Или други някой е пял заради него. Златото иде със слънцето. Там има най-хубавата музика. На някои от вас, които не знаете да пеете, майка ви много малко е пяла. На онези, които трябва да пеят добре, майките им са пели много. Някой път ние искаме печката да бъде бяла, или да има хубава форма. Хубаво е, но и черна да е, може да се нагорещи вътре. Та ние искаме някой път правила при пеенето. А то може без правила. Едно време сте пели хубаво и сега трябва да възстановите хубавото пеене. Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота.
към текста >>

21. За магнетизма - Боян Боев (1883 – 1963)

Магнетичният човек, като го погледнеш, е като запалена печка, а немагнетичният е като студена печка.
Питай: „Там ли е Господ? Днес дойде ли Господ при банкера? “ Ако ти каже: „Там е“ тогава отивай. Там дето Го няма Господ, не отивай. Когато дойде Божественото в човека, то Господ е изгрял в него, слънцето е изгряло в него. Магнетичният човек, като го погледнеш, е като запалена печка, а немагнетичният е като студена печка. Магнетическата сила в човека не е в статично положение, понеже магнетизмът идва и изчезва. Затова трябва да работите, да станете магнетични. Всеки ден да бъдете разположени. Най-първо, да не се докачаш, да не се обиждаш. Един брат попита кои храни дават повече магнетизъм?
към текста >>

22. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но неговата изненада няма предел, когато съзира върху широката си готварска печка нашите чайници, нашите лъскави гюмчета, котлета... Остана със зяпнала уста и увиснали ръце.
Ще оставим манастира встрани и отгоре, нагоре, право при нея. Догде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща, ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си, сега тия ще извадят солени закуски, мезета, ще падне едно пиене... И той вече аха-аха, мислено вижда празното си буренце с гроздовица или сливовица. Но неговата изненада няма предел, когато съзира върху широката си готварска печка нашите чайници, нашите лъскави гюмчета, котлета... Остана със зяпнала уста и увиснали ръце. Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха всред снежната виелица навън. Где е чул той такива хубави песни от 150 гърла, топли гласове да пеят в хор? Где е видял той такова чисто веселие? Платихме му топлата вода, за дръвцата, с които я приготви за нас, за да се напием с чай. Все пак доволен, извика след нас - Елате, елате пак!
към текста >>

23. 15 ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На печката в кухнята ври фасулът, гъст, едва една трета от тенджерата, до нея неизменно двата грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода.
Един обяд, тъкмо се бяхме нахранили, една сестра дойде при мен и каза: "Беше много приятно на обеда, имаше чудесна хармония. Хайде без да даваме гласност да приготвим за вечеря голяма тенджера фасул. Ей така, само за тесен кръг изгревчани, няма да каним, само който дойде. А Учителя ще поканим чак вечерта. Имам много хубав, градински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне са налице, ще ида да ги донеса." Привечер всичко беше готово. На печката в кухнята ври фасулът, гъст, едва една трета от тенджерата, до нея неизменно двата грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода. Тъкмо да почнем да нареждаме масите за ядене и споделяме със сестрата как и кой да покани Учителя, гледам Той влиза в кухнята и право при мен. Погледна ме и каза: "Прибавете към фасула и кипящата вода от големия чайник." Погледнах го изненадан. От къде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само със сестрата и не сме споделяли с никого за нашата идея, пък и времето беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук гости от града. И си мисля, толкова много супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой.
към текста >>

24. 30 ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Старшият брат, домоначалникът, докара една голяма печка от този тип и кюнци, а ние младите трябваше да я поставим.
ВСЯКА РАБОТА ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА Големият салон на Изгрева, в който Учителя щеше да държи своите беседи, беше готов към края на лятото на 1927 година. Дойде и есента, и първите признаци на идващата зима бяха налице. Трябваше да се помисли за отоплението на салона. По това време ползвахме печки тип "Перник", които горяха само с дърва и въглища, друг начин нямаше. Старшият брат, домоначалникът, докара една голяма печка от този тип и кюнци, а ние младите трябваше да я поставим. Точно в този момент ми се наложи да отида в града по важна и неотложна работа и затова помолих други да ме заместят. Върнах се едва привечер. Гледам печката и кюнците поставени и наредени, но братята бяха посърнали. Те бяха приклекнали пред слона, унили и с наведени глави. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката?
към текста >>

Гледам печката и кюнците поставени и наредени, но братята бяха посърнали.
Трябваше да се помисли за отоплението на салона. По това време ползвахме печки тип "Перник", които горяха само с дърва и въглища, друг начин нямаше. Старшият брат, домоначалникът, докара една голяма печка от този тип и кюнци, а ние младите трябваше да я поставим. Точно в този момент ми се наложи да отида в града по важна и неотложна работа и затова помолих други да ме заместят. Върнах се едва привечер. Гледам печката и кюнците поставени и наредени, но братята бяха посърнали. Те бяха приклекнали пред слона, унили и с наведени глави. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката? " - запитах ги бързо аз. Най-после един от тях, хленчейки ми каза: "Ах, поставяхме я цял ден. Но Учителя идваше и все беше недоволен от нас." От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, съм разбирал, че Той държи всичко да се свърши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски - по всичките правила да бъде - както Той често обичаше да казва.
към текста >>

"Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката?
Старшият брат, домоначалникът, докара една голяма печка от този тип и кюнци, а ние младите трябваше да я поставим. Точно в този момент ми се наложи да отида в града по важна и неотложна работа и затова помолих други да ме заместят. Върнах се едва привечер. Гледам печката и кюнците поставени и наредени, но братята бяха посърнали. Те бяха приклекнали пред слона, унили и с наведени глави. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката? " - запитах ги бързо аз. Най-после един от тях, хленчейки ми каза: "Ах, поставяхме я цял ден. Но Учителя идваше и все беше недоволен от нас." От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, съм разбирал, че Той държи всичко да се свърши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски - по всичките правила да бъде - както Той често обичаше да казва. Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от тях е поставен неправилно. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна и мъчно уловима, за това отново са ги поставяли с тази грешка.
към текста >>

Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от тях е поставен неправилно.
Те бяха приклекнали пред слона, унили и с наведени глави. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката? " - запитах ги бързо аз. Най-после един от тях, хленчейки ми каза: "Ах, поставяхме я цял ден. Но Учителя идваше и все беше недоволен от нас." От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, съм разбирал, че Той държи всичко да се свърши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски - по всичките правила да бъде - както Той често обичаше да казва. Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от тях е поставен неправилно. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна и мъчно уловима, за това отново са ги поставяли с тази грешка. "Дайте да свалим кюнците! " - им казах аз. Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителя влезна в салона. Изправих се пред Него и зачаках спокойно.
към текста >>

25. 51 ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така при запалена печка, даже и тогава, когато беше твърде студено, вътре ставаше приятно и уютно.
Къщичката се състоеше от две стаички - по-малка от около десетина квадратни метра и по-голяма от около четиринадесет. В по-малката се настаниха Димитрий и Никола, а в другата - останалите трима. От задната страна имаше малко килерче за багажите, а отпред, на южната страна, една верандичка допълваше нейния образ. Онези братя и сестри, които имаха голям житейски опит, като гледаха къщичката, изградена от тънките двусантиметрови дъски, клатеха глава и казваха: "Докато е топло ще бъде добре, а през зимата как ще се живее в нея? " Като наближи зимата, облицовахме я отвътре с дебела амбалажна хартия. Така при запалена печка, даже и тогава, когато беше твърде студено, вътре ставаше приятно и уютно. Така, без особени трудности, прекарахме студените и дълги зими през 1928 и 1929 година. Явиха се приятели, които обясниха чудото, като напомниха, че в Сибир се строят къщи предимно от дърво и уточниха, че една дебела дъска от три сантиметра, пази не по-малко от зид, дебел тридесет сантиметра. Тази малка къщичка, стана център на интензивен братски живот. Идваха братя и сестри от София и провинцията, споделяха се и се разискваха въпроси от най-различно естество, с идеи предимно от духовен характер. Животът в нея беше част от общия братски живот в салона на улица "Оборище" №14, а след това в салона на Изгрева.
към текста >>

26. 84 ХИЖА ОСТРИЦА, ХИЖА ЕДЕЛВАЙС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Вечерта запалихме печката, стана топло и уютно.
Явно беше нещо измъчен, нямаше и апетит, а сестрите се чудеха какво да приготвят, за да бъде приятно и вкусно за Него. Когато стигнахме хижа „Острица“, слънцето вече клонеше на запад. Хижата беше празна, само пазачът се мярна и изчезна. Останахме сами, пълни господари на хижата. Разположихме се добре и турихме в ред разхвърляното домакинство. Вечерта запалихме печката, стана топло и уютно. На другата сутрин, както ни е обичаят, излязохме на връх „Острица“ да посрещнем слънцето. Пяхме песни, направихме гимнастическите упражнения и Учителя държа кратка беседа. Небето се отвори над нас и пак се затвори. Така прекарахме пет-шест дни в друг свят. Шестият ден, привечер бяхме определили за слизане.
към текста >>

27. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи.
Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото. Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре. Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях.
към текста >>

28. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

печката за готвене и чешмата.
И в този случай той само се усмихнал, без да каже дума. Още една история в същата квартира на Учителя в София. В сутерена на къщата, срещу кухнята имаше друга стая. Разделяше ги коридор, в който бяха печката за готвене и чешмата. В стаичката срещу кухнята живееше сестра Василка. Една вечер при нея дошла сестра от провинцията и дълго си приказвали за учението и за Учителя. Увлечени, не усещали как времето тече. Ненадейно пред тях застанал Учителят, който живееше в стая на горния етаж.
към текста >>

29. ИДЕИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Питагор." А веднъж сред младежкия клас, в разговор около печката, също за
Учителят ми показа картината на жена, облечена в слънце и ми рече: „Вземи тази, тя е хубава, само като се прерисува, да се огради със зодиакалния кръг, като Водолей бъде на зенита." По тази картина направихме клише и го използвахме за корицата на списанието." В един разговор в Мърчево с братя и сестри станало дума за Щайнер и Учителят казал: „Той е прероден Питагор." А веднъж сред младежкия клас, в разговор около печката, също за Щайнер, Учителят отбелязал: „Той беше тук, на лекцията и даже водихме разговор с него. Между другото той ме попита с учудване: „Удивлявам се, Учителю, че в такива прости слова изразяваш толкова велики идеи и истини." Разказа ми една сестра: „Бях седнала на елипсовидната пейка в гората
към текста >>

долната стая, запалил печката, за да спи тя там.
Една сестра, учителка, се връщала от провинцията и пристигнала на Изгрева към 12-1 часа през нощта. Приближила салона и видяла, че лампите на долната и горната стая на Учителя светят. Той слязъл отгоре, поканил я в долната стая, запалил печката, за да спи тя там. Пожелал лека нощ и се качил обратно. Сестрата не била вечеряла и била гладна. В стаята на Учителя имало много неща за ядене, но тя не посмяла да си вземе нищо. На другия ден
към текста >>

30. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз седнах на едно малко столче до печката,
Учителят се прибра в стаята си, а аз останах да спя на една кушетка в сутерена. В кухнята една възрастна сестра миеше съдовете от вечерята и тананикаше някаква мелодия от Идилията на Учителя. Аз седнах на едно малко столче до печката, взех в ръката си кюмюрената лопата и машата и си представих, че свиря на цигулка. Казах на сестрата: „Ако имах цигулка, щях да изсвиря това, което тананикаш." В това време се чуха стъпки от стаята на Учителя и той заслиза по стълбата. Аз съобразих, че може да влезе при нас и хвърлих лопатката и машата в кофата за кюмюр, за да не ме свари с тях в ръце.
към текста >>

31. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

седи до горящата печка и пламнал, от което кожата му обгоряла.
Времето беше студено. Когато се върнахме в София, бяхме настинали и някой беше препоръчал на приятеля ми да се намаже с бензин, за да сгрее тялото си. Той се натрил, но не съобразил, че седи до горящата печка и пламнал, от което кожата му обгоряла. Извикаха най- видните лекари от София, но в края на краищата те казаха, че положението е безнадеждно, и че в най-скоро време може да умре. Тогава приятелят ми изпратил друг брат при Учителя да го запознае със случая и да го пита какво да
към текста >>

32. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

печката и ги изгорил.
Заспал отново. Учителят дошъл трети път, смушкал го толкова силно, че братът усетил дори болка, и с много строг глас заповядал: „Ставай веднага, казах ти, изгори тези книжа! " Тогава братът се вдигнал, събрал листовете с протоколите, натурял ги в печката и ги изгорил. Щом свършил това и тъкмо си легнал да спи, на вратата се чули силни удари, а отвън - шум и гласове. Била полицията. Полицаите влезли и му казали, че имат съобщение за проведено нелегално събрание и нареждане за
към текста >>

33. ТОЙ РАБОТЕШЕ И ПРЕЗ НОЩТА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Печката не гореше.
ТОЙ РАБОТЕШЕ И ПРЕЗ НОЩТА Зимна нощ. Студът свободно нахлуваше през процепите в дървените стени на стаичката. Печката не гореше. От студ не заспивах. Когато стрелките на часовника показваха 2 ч. след полунощ, реших да отида в салона на топло. Това правех често, когато преспивах на Изгрева срещу беседа. За няколко минути се приготвих и тръгнах.
към текста >>

Разпалената печка ме посрещна радушно и аз седнах съвсем близо до нея.
Когато стрелките на часовника показваха 2 ч. след полунощ, реших да отида в салона на топло. Това правех често, когато преспивах на Изгрева срещу беседа. За няколко минути се приготвих и тръгнах. На пръсти преминах преметената пред салона площадка и влязох вътре. Разпалената печка ме посрещна радушно и аз седнах съвсем близо до нея. Стоплих се, поотпуснах се и започнах да си мисля. Винаги, когато идвам насам нощем, всички лампи на полилея на Учителя светят. На светло ли спи, или? ... В този момент нещо тропна горе в стаята му, която беше точно над салона.
към текста >>

„Навярно е станал да слага дърва в печката", продължавах да разсъждавам.
В този момент нещо тропна горе в стаята му, която беше точно над салона. „На каква силна синя светлина спи! Защо ли не си оставя само нощната лампа? " - продължавах да разсъждавам аз. В този момент повторно, по съвсем същия начин, горе в стаята на Учителя се тропна. „Навярно е станал да слага дърва в печката", продължавах да разсъждавам. Но ето че, за голямо мое учудване, за трети път се тропна по съвсем същия начин, както предишните два пъти. Стреснах се, престанах да мисля и се огледах наоколо. Салонът беше тъмен, проблясваха само светлинки от горящата печка. От време на време се чуваха леки стъпки и едва чуто прелистване на книга Разбрах, че не случайно светеха десеттях крушки на полилея му.
към текста >>

Салонът беше тъмен, проблясваха само светлинки от горящата печка.
" - продължавах да разсъждавам аз. В този момент повторно, по съвсем същия начин, горе в стаята на Учителя се тропна. „Навярно е станал да слага дърва в печката", продължавах да разсъждавам. Но ето че, за голямо мое учудване, за трети път се тропна по съвсем същия начин, както предишните два пъти. Стреснах се, престанах да мисля и се огледах наоколо. Салонът беше тъмен, проблясваха само светлинки от горящата печка. От време на време се чуваха леки стъпки и едва чуто прелистване на книга Разбрах, че не случайно светеха десеттях крушки на полилея му. Учителя работеше и през нощта.
към текста >>

34. АНГЕЛСКИЯТ ХОР - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Влязох в салона и седнах до печката.
Горе, в стаята на Учителя беше светло и около балкона му се носеше чудна музика. Прекрасна песен от нежни ангелски гласове ... неописуема хармония от стотици гласове ... Слушах в захлас няколко минути, без покана и без позволение. Ангелски хор около стаята на Учителя! Каква нощ! Влязох в салона и седнах до печката. Оттук не чувах нищо, но в съзнанието ми продължи да звучи ангелският хор около балкона на Учителя. Минаха години. Летувах на Рилските езера. Един следобед отидох на разходка към вътрешния Близнак. Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост.
към текста >>

35. ЧУДНО КАТО СЪН - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Както през много други нощи, влязох тихичко и седнах край горящата печка.
ЧУДНО КАТО СЪН Към един часа след полунощ превъртях ключа на дървената стаичка и тръгнах по пътеката към салона. След няколко минути синята светлина от стаята на Учителя ясно открояваше приме-тените от вечерта снежни пътеки около салона. Както през много други нощи, влязох тихичко и седнах край горящата печка. Имаше време до беседата и аз бих могла да подремя малко. Червени пламъчета изскачаха от дупчиците на вратата на печката. Те пръскаха игриви светлинки по столовете в тъмния салон и като невидими същества тайнствено говореха в нощта. Беше ми топло и приятно, но след няколко минути, а може би и час, не зная точно, стана и чудно. Вратата на салона се отвори и Учителя, с цигулка в ръка, премина между двата реда столове и се качи на подиума.
към текста >>

Червени пламъчета изскачаха от дупчиците на вратата на печката.
ЧУДНО КАТО СЪН Към един часа след полунощ превъртях ключа на дървената стаичка и тръгнах по пътеката към салона. След няколко минути синята светлина от стаята на Учителя ясно открояваше приме-тените от вечерта снежни пътеки около салона. Както през много други нощи, влязох тихичко и седнах край горящата печка. Имаше време до беседата и аз бих могла да подремя малко. Червени пламъчета изскачаха от дупчиците на вратата на печката. Те пръскаха игриви светлинки по столовете в тъмния салон и като невидими същества тайнствено говореха в нощта. Беше ми топло и приятно, но след няколко минути, а може би и час, не зная точно, стана и чудно. Вратата на салона се отвори и Учителя, с цигулка в ръка, премина между двата реда столове и се качи на подиума. Той запали лампата, седна пред пианото и настрои цигулката си. Стреснах се при мисълта, че ще ме види и мигновено клекнах зад печката.
към текста >>

Стреснах се при мисълта, че ще ме види и мигновено клекнах зад печката.
Червени пламъчета изскачаха от дупчиците на вратата на печката. Те пръскаха игриви светлинки по столовете в тъмния салон и като невидими същества тайнствено говореха в нощта. Беше ми топло и приятно, но след няколко минути, а може би и час, не зная точно, стана и чудно. Вратата на салона се отвори и Учителя, с цигулка в ръка, премина между двата реда столове и се качи на подиума. Той запали лампата, седна пред пианото и настрои цигулката си. Стреснах се при мисълта, че ще ме види и мигновено клекнах зад печката. Той започна да свири на цигулката. Свиреше чудно, прекрасно, неземно. Всеки тон звучеше живо, сочно, магически. Гледах, слушах и не вярвах на ушите си. Извадих една топлийка от ревера си и убодох пръста си.
към текста >>

През това време, клекнала, обикалях около печката, за да не ме види.
Гледах, слушах и не вярвах на ушите си. Извадих една топлийка от ревера си и убодох пръста си. Заболя ме. Не сънувах: цялото това чудо беше реалност, чудна като сън! Накрая Учителя взе няколко акорда на пианото, затвори го, загаси светлината и излезе. През това време, клекнала, обикалях около печката, за да не ме види. И за мое спокойствие, този, който виждаше от разстояние, се направи, че не ме вижда. Когато вратата се затвори и останах сама, седнах отново на стола. Чудните тонове на неговата цигулка продължаваха да звучат и да вълнуват душата ми. Не задрямах до сутринта. На беседата Учителя дойде с цигулка в ръка и ни говори за музиката, за магията на тоновете, за техните цветове.
към текста >>

36. ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

- „Само Божията Любов" - поздравих с вдигане на ръка и веднага добавих: - Учителю, да Ви запаля ли печката в приемната, за да слезете на топло?
- Ела утре в осем часа. -Добре, Учителю, благодаря Ви! Този път Учителя беше сериозен и замислен. На следната суприн, точно в осем, почуках на вратата му. Отвори ми сестра Савка, а след нея се появи и Учителя в сивата си пелерина, със снежно бяло шалче на врата, с бяла шапка на главата. - „Само Божията Любов" - поздравих с вдигане на ръка и веднага добавих: - Учителю, да Ви запаля ли печката в приемната, за да слезете на топло? Но без да ми отговори, той леко заслиза по стълбата и аз го последвах. Учителя отключи. Взехме от антрето дърва и борина и влязохме в приемната. Приклекнах до него с желание да му помогна. - Ти, Милке, знаеш ли да палиш огън?
към текста >>

37. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Ако не внимаваш и допреш ръката си до горяща печка, ти ще се изгориш.
Той започва да се гневи, да търси причината вън от себе си и казва, че светът е неразумен. Светът е създаден разумно, но хората не постъпват разумно. За да живее правилно, да няма мъчнотии, човек трябва да бъде разумен. Като не постъпва правилно, без да иска човек привлича страданието към себе си. В този смисъл страданието е налягане или депресия. Ако не внимаваш и допреш ръката си до горяща печка, ти ще се изгориш. Изгарянето не е нищо друго, освен налягане, при което човек получава нещо отвън, а същевременно дава нещо от себе си. Той дава повече, а взима по-малко. Понеже обмяната е неправилна, непременно ще дойде страданието в каква да е форма. Иска ли да не страда, човек трябва да спазва закона на обмяната: колкото даваш, толкова ще получиш. Ако даваш много, ще получиш много.
към текста >>

38. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си.
този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му. Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си. И винаги в такива случаи имаше и такива свидетели, които не одобряваха дейността на Михаил и които го познаваха много добре. Това бе втората група от приятели, които разбраха по-категорично мнението на Учителя за лекциите на Михаил и за
към текста >>

39. 61. Владиката - Радка Левордашка (1920-2014)

Една сутрин влизам в стаята на Учителя да почистя печката.
Аз често му приготвях, а сестрите ми помагаха. Братята бяха сковали дълга маса на двора и при хубаво време се хранехме навън. В Мърчаево до къщата на Темелко Учителя откри два извора. И двата са лековити. Единият от тях пресъхна. Една сутрин влизам в стаята на Учителя да почистя печката. Той ми казва: „Йорданке, ела да видиш какъв трудолюбив гостенин имах. Цяла нощ работи, докато изкопа тази дупка, за да ме види и да се поразговори с мене. Каза ми, че ме търсил през вековете да се видим. Разбрал, че съм тука. Така внимателно работи, че и една прашинка не падна върху мене.
към текста >>

40. 62. Белият облак - Радка Левордашка (1920-2014)

Сутрин аз трябваше да почиствам печката в стаята на Учителя и да я запалвам с дърва.
БЕЛИЯТ ОБЛАК Сутрин аз трябваше да почиствам печката в стаята на Учителя и да я запалвам с дърва. Случвало се е, той да лежи все още, докато аз върша това. В един такъв ден почистих печката и поглеждам към леглото, Учителя още не е станал. Изведнъж виждам как леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителя не се вижда вече. Останах като закована и не можех да си откъсна очите от този бял облак! Това трая няколко минути.
към текста >>

В един такъв ден почистих печката и поглеждам към леглото, Учителя още не е станал.
БЕЛИЯТ ОБЛАК Сутрин аз трябваше да почиствам печката в стаята на Учителя и да я запалвам с дърва. Случвало се е, той да лежи все още, докато аз върша това. В един такъв ден почистих печката и поглеждам към леглото, Учителя още не е станал. Изведнъж виждам как леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителя не се вижда вече. Останах като закована и не можех да си откъсна очите от този бял облак! Това трая няколко минути. Постепенно облакът изчезна и леглото заедно с Учителя се появи отново! Мина известно време и той като че се върна в тялото си и ми каза: „Това, което видя, не го разказвай никому!
към текста >>

41. 66. Последният... - Радка Левордашка (1920-2014)

Сутринта той ми напълни печката с дърва, даде ми чай, хапнах малко, даде ми и лекарствата и каза: „Аз на обед ще се върна от работа и пак ще те изправя." Уви ме в чергата и отиде на работа.
Миче Златева ми се обади: „Раде, болен е брат Темелко, нека да отидем да го видим и направим молитва." Отидохме в неделя двете в Мърчаево. Влязохме в стаята на Темелко, той седеше на стол до масата, усмихна се, като ни видя. Казах му: „Брат, ти си по-добре, щом си седнал на стол." - „Ами, добре съм, щом Учителя дойде и ми каза да ставам, защото днес трябва да си посрещна гостите" - отвърна Темелко. Седнахме на столове и той ни разказа колко зле е бил: „Не можех да си помръдна ни крак, ни ръка, като че ли бях някакъв труп. Велин, синът ми, едва ме вдигаше и крепеше. Сутринта той ми напълни печката с дърва, даде ми чай, хапнах малко, даде ми и лекарствата и каза: „Аз на обед ще се върна от работа и пак ще те изправя." Уви ме в чергата и отиде на работа. Не се мина и час от тръгването на Велин и влиза при мен Учителя. Идва до леглото ми и казва: „Темелко, стани, стани, стани! " - Аз му отговарям: „Не мога, Учителю! " - „Ти имаш още работа тука, стани и посрещай гостите си! " Като си отиде Учителя, аз си мисля: „Какво, Господи, да направя?
към текста >>

42. ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

И седнали около масата или по-късно около печката, с интерес слушахме разказа на сестра ми за Учителя.
хора, които ражда Учителя с Великото си учение. Сестра ми беше учителка в с. Ачларе, Карнобатска околия, а ние, цялото семейство, живеехме в нашия роден град Карнобат. Баща ни беше чиновник, майка ни домакиня, а ние, децата, едно след друго завършихме образованието си и ги освободихме от грижи. И седнали около масата или по-късно около печката, с интерес слушахме разказа на сестра ми за Учителя. А той беше дълъг, безкраен и крайно интересен, и то още преди моята сестра да види Учителя. Моята сестра, тази, която за първи път заговори за Учителя, се казва Мара. Тя е първородната в дома. Втората съм аз - Теофана, а нашият брат - най-малкият - се казва Петър-Асен. Майка ми - доста чист юпитеров тип - се казва Тодорка, а моят баща - Сава.
към текста >>

43. 26 февруари 1927 г. - Теофана Савова

Топлата печка в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.
Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар." Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха, каза да върнат конете. Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки. Ние се порадвахме на хубавия ден, на слънцето и на всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория. И там беше хубаво. Топлата печка в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни. Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя. На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта. Учителя говори с голяма любов пред учениците, които го бяха чакали. Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден. Когато слязохме от автобуса, брат Борис плати на шофьора и повдигна леко плика, в който бяха парите.
към текста >>

44. 22 март 1928 г - Теофана Савова

Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава и кюнците на печката няма да се запушват.
Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов и любовта от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, осветляват, отопляват за малко време и после изгасват. Искате ли да поддържате тази любов, наново купувате дърва и въглища. Ако мислите да прекарате живота си с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва да ги чистите. Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава и кюнците на печката няма да се запушват. Аз желая на всинца ви да няма дим и пушек из стаите ви, стените ви да бъдат чисти, кюнците ви отпушени и горенето в печката да бъде пълно. В бъдеще, когато науката дойде до положението да превръща непълното горене в пълно, без никакъв дим и пепел, животът на хората ще се подобри. Днес всички анормалности в света произтичат от дима. Като наблюдавате човека с неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори. Слънцето вече изгря!
към текста >>

Аз желая на всинца ви да няма дим и пушек из стаите ви, стените ви да бъдат чисти, кюнците ви отпушени и горенето в печката да бъде пълно.
И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, осветляват, отопляват за малко време и после изгасват. Искате ли да поддържате тази любов, наново купувате дърва и въглища. Ако мислите да прекарате живота си с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва да ги чистите. Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава и кюнците на печката няма да се запушват. Аз желая на всинца ви да няма дим и пушек из стаите ви, стените ви да бъдат чисти, кюнците ви отпушени и горенето в печката да бъде пълно. В бъдеще, когато науката дойде до положението да превръща непълното горене в пълно, без никакъв дим и пепел, животът на хората ще се подобри. Днес всички анормалности в света произтичат от дима. Като наблюдавате човека с неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори. Слънцето вече изгря! То преподава сега своите уроци.
към текста >>

45. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

Ние правим нашите гимнастически упражнения, след което се връщаме в салона при топлата печка.
Новогодишна беседа. Беседата се слива с редовното неделно слово от 5 часа, което наричаме утринно слово. Следват шестте упражнения. Нищо, че е студено, че поляната е покрита със сняг. Витоша е бяла и с току-що зарозовяла диадема. Ние правим нашите гимнастически упражнения, след което се връщаме в салона при топлата печка. Честитим си Новата година и отправяме най-хубави послания към света. После идва ред да се зададат въпроси върху чутото. Учителя е мил и празничен. Ще запитате може би какво значи празничен? - Трябва да се види.
към текста >>

46. 5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Той й казва, че е закъсняла и понеже не намира на кого да даде в България тези свещени знания, той ги изгаря заедно с френологичните записки в печката.
Комунистите конфискуват тези жълтйци и поемат задължението да изплатят кармата на българския народ. Учителя има дневник със своите разговори с Бога и възвишените същества и няколко тетрадки от 11-годишните френологични изследвания върху главите на българите. Един ден той вика сестра Йорданка Жекова при себе си, понеже не намира никой друг в дома на Темелко. Заета с готвенето, тя си казва наум, че Учителя може да я почака малко. След като си свършва работата, почуква на вратата и влиза в стаята на Учителя. Той й казва, че е закъсняла и понеже не намира на кого да даде в България тези свещени знания, той ги изгаря заедно с френологичните записки в печката. Учителя допълва: „Този народ не заслужава това знание." След това нарежда на Йорданка да събере пепелта от изгорените тефтерчета и да я зарови на скрито място в двора, като й обяснява, че има ясновидци и сензитивни души, които, ако знаят къде е заровена пепелта, могат да извлекат скритите в нея знания. Йорданка изпълнява нареждането на Учителя и на никого не казва къде е заровила пепелта. В тия най-трудни времена за България Учителя провежда последния събор на братството на Витоша, на хижа „Острец" и хижа „Еделвайс". Никой не предполага, че това е последният събор с Учителя. Голяма група братя и сестри на 24 август отиват на хижа „Острец", където преспиват.
към текста >>

47. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Идва обмяната на парите и Тодор Стоименов, заедно с няколко братя и сестри, цял ден ги гори в печката на брат Ради Танчев.
Това е поредното и най-голямо непослушание към Бога, което нашите братя и сестри правят, последствията от което и сега носим. Какви са резултатите от това грубо непослушание? Парите, събрани с любов от братята и сестрите, остават неизползвани за целите на Бялото братство. В тях са вложени любовта и доброто желание на братята и сестрите в България, да преуспее делото Божие на Земята, като се създаде едно хармонично братство. След заминаването на Учителя парите стават спънка за братския живот и главна причина за всички разправии и борби на Изгрева. Идва обмяната на парите и Тодор Стоименов, заедно с няколко братя и сестри, цял ден ги гори в печката на брат Ради Танчев. По същото време има много закъсали братя и сестри. Някои искат от Тодор Стоименов по малко средства, като например Кирил Стоянов, печатар в братската печатница, да си купи жилище, но получава груб отказ. Могло е тези наши ръководители да повикат ръководителите на братствата от провинцията, да им дадат по един милион лева, които чрез хората в братствата да ги обменят в банката. Тогава се обменят по 10 000 лева от човек. Така е могло средствата да се запазят и да отидат там, откъдето са дошли — у братята и сестрите.
към текста >>

48. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Обикновено зимно време, след беседа, братята и сестрите остават в салона при печката, за да пеят и учат новите братски песни.
Учителя извиква един възрастен брат, ръководител, и му казва: „Днес трябва да извърша едно добро дело, но съм зает и ти трябва да го направиш! " Братът отговаря: „Добре, щом аз мога да го направя, но кажи ми какво трябва да сторя, Учителю? " „Иди на гробищата и там ще разбереш." Този брат тръгва бавно и полека-лека стига на гробищата. При входната врата чува гласа на Учителя, който му нарежда да отиде на гроба на еди-коя си сестра, която ще го чака там, седнала на гроба, за да й даде виза направо за ангелския свят. Той изпълнява задачата, дадена от Учителя, и се прибира на Изгрева. Обикновено зимно време, след беседа, братята и сестрите остават в салона при печката, за да пеят и учат новите братски песни. Между приятелите са Сийка Динова, Верка Куртева, Ирина Кисьова и други. Един брат остава да пее в салона и както пеят общо, той се озовава в една светла стая, пълна с красиви и изящни същества. Те го гледат мило, любовно и с едно от тях той провежда следния разговор: „Време е вече да си вървиш." „Къде да си вървя? " „Там, откъдето си дошъл." „Как съм дошъл тук, при вас? " „По лъча на песента, която пеете сега в салона." „А къде се намирам сега?
към текста >>

49. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Накрая им съобщава, че няма печка, и те й купуват нова нафтова печка.
Отвързва девойката, освобождава я и си тръгва. Момичето благодари и иска адреса й. Баща й е посланик в Япония. След няколко дена той и дъщеря му отиват при Йорданка, поканват я да замине с тях, но тя не иска. Предлагат да й дадат много неща, но и тях отказва. Накрая им съобщава, че няма печка, и те й купуват нова нафтова печка. На 27 декември 1971 г., сутринта, Станка Тотева, като се моли, вижда пред себе си образа на Учителя от кръста нагоре в бяла светлина. Той й казва: „Хубаво е, че се приготвяте в мое име да празнувате, но идете при сестра Йорданка д-р Жекова и й кажете да повика на празника и Симо от Мърчаево. Всички ще дойдат на вечерята с краката си, а Симеон ще дойде с главата си. Всички, които дойдат, ще бъдат благословени, дори и ония, които дойдат само за молитвата и си отидат по работата си, но ако не дойде брат Симо, никой няма да бъде благословен." Образът на Учителя се изгубва и Станка Тотева отива при Йорданка Жекова да предаде поръчението на Учителя. Заварва я да готви усилено и приготовлява необходимото за вечерята: боб, тиква, сарми със зеле, баници и други.
към текста >>

50. 7.34 Катя Грива - Светозар Няголов ( -2013)

Понеже е неопитна за практичния живот, Учителя отива няколко пъти да й запали печката, за да се стопли.
Изпитала голям страх. При едно преминаване през гората сяда на една пейка и изведнъж се излъчва и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си. Помолва Учителя да я освободи от това духовно качество, за което още не е готова. Учителя й казва, че е хубаво човек да се разхожда и лети, където желае. Прави й няколко паси и я освобождава от това състояние. Понеже е неопитна за практичния живот, Учителя отива няколко пъти да й запали печката, за да се стопли. Започва да работи в операта, но скоро я напуска. Няма работа и средства. Става много близка с Паша, при която постоянно пребивава. Храни се в братския стол. Един ден, вдъхновена, тя мете и мие салона, като пее братски песни.
към текста >>

51. 7.45 Савка Керемедчиева - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя й прави много строга забележка: „Махнете тези астрални цветя." Савка отива в дома си, съблича я и я слага в горящата печка.
Така тя излиза от това тежко състояние и зрението й става нормално. Савка има много опитности с Учителя. Веднъж облича панталон и се явява пред него. Той й се скарва и казва да не слага никога панталон, за да не разваля формата си. Друг път тя облича копринена рокля, малко къса, над коленете, със зашити на нея цветя. Учителя й прави много строга забележка: „Махнете тези астрални цветя." Савка отива в дома си, съблича я и я слага в горящата печка. След известно време отваря вратата на печката и вижда, че роклята й стои цяла, а огънят е изгорил само цветята. Тя я изважда от печката, размисля, разбира, че не е виновна роклята и затова не е изгоряла, а причината е вътре в нея и я отстранява. Савка постоянно се грижи за бита и облеклото на Учителя. Той й нарежда да прочете цялото Слово. На нейното възражение, че няма време, Учителя й казва, че в другия живот може да не попадне в условия, в които да учи Словото и затова сега трябва да има една здрава основа, от която да се ползва и в бъдеще.
към текста >>

След известно време отваря вратата на печката и вижда, че роклята й стои цяла, а огънят е изгорил само цветята.
Савка има много опитности с Учителя. Веднъж облича панталон и се явява пред него. Той й се скарва и казва да не слага никога панталон, за да не разваля формата си. Друг път тя облича копринена рокля, малко къса, над коленете, със зашити на нея цветя. Учителя й прави много строга забележка: „Махнете тези астрални цветя." Савка отива в дома си, съблича я и я слага в горящата печка. След известно време отваря вратата на печката и вижда, че роклята й стои цяла, а огънят е изгорил само цветята. Тя я изважда от печката, размисля, разбира, че не е виновна роклята и затова не е изгоряла, а причината е вътре в нея и я отстранява. Савка постоянно се грижи за бита и облеклото на Учителя. Той й нарежда да прочете цялото Слово. На нейното възражение, че няма време, Учителя й казва, че в другия живот може да не попадне в условия, в които да учи Словото и затова сега трябва да има една здрава основа, от която да се ползва и в бъдеще. Той намалява кармата й, но в другия живот ще трябва да я плаща.
към текста >>

Тя я изважда от печката, размисля, разбира, че не е виновна роклята и затова не е изгоряла, а причината е вътре в нея и я отстранява.
Веднъж облича панталон и се явява пред него. Той й се скарва и казва да не слага никога панталон, за да не разваля формата си. Друг път тя облича копринена рокля, малко къса, над коленете, със зашити на нея цветя. Учителя й прави много строга забележка: „Махнете тези астрални цветя." Савка отива в дома си, съблича я и я слага в горящата печка. След известно време отваря вратата на печката и вижда, че роклята й стои цяла, а огънят е изгорил само цветята. Тя я изважда от печката, размисля, разбира, че не е виновна роклята и затова не е изгоряла, а причината е вътре в нея и я отстранява. Савка постоянно се грижи за бита и облеклото на Учителя. Той й нарежда да прочете цялото Слово. На нейното възражение, че няма време, Учителя й казва, че в другия живот може да не попадне в условия, в които да учи Словото и затова сега трябва да има една здрава основа, от която да се ползва и в бъдеще. Той намалява кармата й, но в другия живот ще трябва да я плаща. Участва в почти всички екскурзии, които той прави, и винаги е в негова услуга.
към текста >>

52. 7.70 Велин Темелков - Светозар Няголов ( -2013)

Изхвърлят старото легло и печката през прозореца, поставят хубаво легло, нова малка печка и подреждат стаята.
Ама какви гости ви идват? " „Какви гости, бе? " „Вашият Учител иде и по него има върволица от 50 души." Темелко се стряска и скача. В това време Учителя вече слиза по стълбата, заедно с придружаващите го приятели, влиза в голямата стая и сяда на стол. Темелко и жена му Софиянка отиват в южната стая и започват да я разтребват. Изхвърлят старото легло и печката през прозореца, поставят хубаво легло, нова малка печка и подреждат стаята. Когато свършват работата си, Учителя става и без да го поканят, сам влиза в готовата стая. В разговор в Мърчаево, в присъствието на Йорданка Жекова, Учителя открива, че Темелко е същият онзи евреин, който преди 2000 години дава своята горница на Христос, за да направи в нея Тайната вечеря. Тогава Темелко дава дома си за една вечер, а сега за повече от девет месеца. Много от опитностите, които приятелите имат в Мърчаево, са описани. Темелко участва активно в живота на братската група и след отиването на Учителя в София събранията на мърчаевските братя и сестри се провеждат в стаята, в която е пребивавал Учителя.
към текста >>

53. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Това правило се изпълняваше много точно от учениците, понеже във всяка екскурзия двама-трима по-здрави братя носеха на гърбовете си самовари, които имат отдолу малка печка, която гори и водата се затопля и завира.
Учителя ни учи, че най-важната задача при всяка екскурзия е да се изпотим, като изхвърлим по този начин всички отрови от организма си, т.е. да отпушим седемте милиона пори на кожата, запушени от отрови и мърсотии, които има в града. Чрез порите диша душата. По този начин - като се изпотяваме, ние облекчаваме отделителната си система и помагаме на бъбреците си в непосилната им работа. Така ще избегнем много болестни състояния на бъбреците. Това правило се изпълняваше много точно от учениците, понеже във всяка екскурзия двама-трима по-здрави братя носеха на гърбовете си самовари, които имат отдолу малка печка, която гори и водата се затопля и завира. Отгоре на самовара има свирка, която при завирането на водата започва да свири. Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият. По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри. Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката.
към текста >>

Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
Духът беше освободен. Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отида на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз й отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимото място за отдих и духовна работа.
към текста >>

Заслонът беше отлично оборудван с печка, дърва, шейна, ски, чайник и др.
Почукахме, но Мария - жената на Захари, и Станка на Ильо (метеоролози на Мусала) не ни познаваха и не ни отвориха. Наложи се да слезем обратно до заслона. Аз добре знаех, че ако го удари такава кълбовидна мълния, човек може да изгори. Без много премеждия между мълниите слязохме на заслона. Знаех къде е скрит ключът, отворих и влязохме вътре. Заслонът беше отлично оборудван с печка, дърва, шейна, ски, чайник и др. принадлежности на Планинската спасителна служба. Подадох чайника на Любомир да донесе вода от езерото, да я стоплим на печката, която запалихме. Като излезе пред заслона, пред него гръмнаха две кълбовидни мълнии, той се уплаши и не пожела да излезе повече навън. Това бяха последните мълнии, които гръмнаха. Снегът спря.
към текста >>

Подадох чайника на Любомир да донесе вода от езерото, да я стоплим на печката, която запалихме.
Аз добре знаех, че ако го удари такава кълбовидна мълния, човек може да изгори. Без много премеждия между мълниите слязохме на заслона. Знаех къде е скрит ключът, отворих и влязохме вътре. Заслонът беше отлично оборудван с печка, дърва, шейна, ски, чайник и др. принадлежности на Планинската спасителна служба. Подадох чайника на Любомир да донесе вода от езерото, да я стоплим на печката, която запалихме. Като излезе пред заслона, пред него гръмнаха две кълбовидни мълнии, той се уплаши и не пожела да излезе повече навън. Това бяха последните мълнии, които гръмнаха. Снегът спря. Налях вода и я стоплихме на печката. Изсушихме дрехите си и спахме като къпани.
към текста >>

Налях вода и я стоплихме на печката.
принадлежности на Планинската спасителна служба. Подадох чайника на Любомир да донесе вода от езерото, да я стоплим на печката, която запалихме. Като излезе пред заслона, пред него гръмнаха две кълбовидни мълнии, той се уплаши и не пожела да излезе повече навън. Това бяха последните мълнии, които гръмнаха. Снегът спря. Налях вода и я стоплихме на печката. Изсушихме дрехите си и спахме като къпани. Сутринта станахме рано, взехме си раниците, качихме се на върха и посрещнахме хубавия изгрев на слънцето. Закусихме и се срещнахме с Мария и Станка, които се извиниха, че не ни приеха в бурята, защото не ни познали, а били сами. Решихме да отидем до Маричините езера. Слязохме надолу, отклонихме се наляво от пътеката за „Грънчар" и по стръмнината отидохме при долното Маричино езеро.
към текста >>

Дълги години ходихме на Мусала, като използвахме стария заслон, в който имаше печка, и до него много дърва.
Той казва, че Учителя е с него и от нищо не го е страх." Преоблякох се, напих се с гореща вода и закусих. На Ильо му беше минала кризата и нямаше болки. След като си поотпочинах, се сбогувах с домакините и заслизах надолу, към хижата. Срещнах тримата спасители и им казах: „Защо не се качихте веднага да помогнете на Ильо, човекът можеше да умре, но сега е добре и няма да има нужда да го сваляте надолу." При Палеца срещнах тримата братя, които отиваха към Мусала, и им пожелах приятно прекарване на деня. Слязох в Боровец и се прибрах в София. Дълги години ходихме на Мусала, като използвахме стария заслон, в който имаше печка, и до него много дърва. В зимните условия, които се случваха, ние бяхме на топло и сутрин отивахме на върха и посрещахме изгрева. Срещахме се с групата от Казанлък на Крил Господинов, Гергана и двете им деца и мн. др. Някой път се събирахме до 40 души и изкарвахме нощта прави един до друг. Дори и след построяването на заслона „Еверест" ние пак използвахме стария заслон за преспиване. Обикновено спяхме в хижата и сутрин рано тръгвахме за върха.
към текста >>

Хижарката от благодарност към нас, че благополучно стигнахме хижата, ни даде най- топлата стая до печката.
Бурята се усили и след третия влек видимостта стана до един метър. Водеше ни хижарката, но скоро обърка пътя и аз предложих да водя групата. По интуиция намерих стълбовете и бавно във виелицата, късно следобед се озовахме на дървената хижа. Тя беше пълна с туристи, които стояха прави в приемната. Нямаше места за спане. Хижарката от благодарност към нас, че благополучно стигнахме хижата, ни даде най- топлата стая до печката. Соня взе Павел и стопли премръзналите му ръце, като ги сложи в пазвата си. Преспахме добре, но на сутринта продължаваше да вали едър мокър сняг, който се беше натрупал повече от 1 метър. Отказахме да се качваме на Мусала и се върнахме в Боровец и София. Имам само два случая да не мога да се кача на върха поради лошо време. За 22 юни 1987 г.
към текста >>

Влезе в кухнята и седна на стол до печката, на която имаше голяма тенджера с гореща вода и цяла нощ пи от нея и дойде в нормално състояние.
Зимният път беше добре отъпкан от траката. Бях си взел руски големи котки, с които добре преминах въжето, макар че снегът беше станал на лед. След 15 часа се настанихме в метеорологичната станция. Навън вятърът се усили и температурата беше -30°С. По тъмно на върха дойде със ските си моя баджанак Димитър Кутев от Казанлък, замръзнал от бурята. Влезе в кухнята и седна на стол до печката, на която имаше голяма тенджера с гореща вода и цяла нощ пи от нея и дойде в нормално състояние. На 21.03.1999 г. посрещнахме пролетта в 3 часа и 46 минути и като се съмна си тръгнахме надолу. Нямаше лифт, понеже духаше силен вятър и имаше мъгла. Стигнахме хижата, където се преоблякохме. Казах на сестрите да се обърнат с лице към стената и така се преоблякоха.
към текста >>

Пихме чай и отидохме да спим горе, в спалнята, където Величка беше сложила печка за дърва, но не гореше и беше студено.
И да викам, нищо не се чува от бурята. Накарах да го спрат, защото бяхме при езерото. Обърнах ги право на север и и тръгнахме напред и се спряхме пред югозападния ръб на. заслона. Минахме покрай него и на входа на заслона вятърът събори няколко души. Станахме и си помогнахме да влезем пълзешком в заслона, в столовата, където гореше калорифер и беше топло. Пихме чай и отидохме да спим горе, в спалнята, където Величка беше сложила печка за дърва, но не гореше и беше студено. Аз я разпалих и забумтя. Легнахме и преспахме. Сутринта станахме, закусихме и се приготвихме за слизането надуло. Едно момиче ме помоли да заведа групата им до Мусала. Казах й, че сега мисля как ще слезем надолу в бурята, понеже няма и лифт.
към текста >>

В приемната беше запалена печката, а и нямаше хора.
И аз предложих на Емилия да се върнем назад и да минем по следите на ските, които отиваха направо надолу. По следите на ските ние малко затъвахме в снега и скоро стигнахме на пътя, утъпкан от траката за хижата. Двама души бяха направили стъпки по заснежения път на траката. Понеже нямаше утъпкана хубава пътека, ние решихме да останем на хижата и там за преспим. В 13 часа бяхме на хижата. В приемната беше запалена печката, а и нямаше хора. Ние се преоблякохме, простряхме дрехите на въжетата над печката да изсъхнат. След това се наобядвахме добре. Говорих с хижаря Марио, дали ще е удобно да спим в хижата. Той ми отговори, че за нас винаги има място в хижата, но-скоро очаква да дойдат две групи по 40 души, едната от Стара Загора, а другата от Варна. Скоро групата от Стара Загора дойде и запълни приемната.
към текста >>

Ние се преоблякохме, простряхме дрехите на въжетата над печката да изсъхнат.
По следите на ските ние малко затъвахме в снега и скоро стигнахме на пътя, утъпкан от траката за хижата. Двама души бяха направили стъпки по заснежения път на траката. Понеже нямаше утъпкана хубава пътека, ние решихме да останем на хижата и там за преспим. В 13 часа бяхме на хижата. В приемната беше запалена печката, а и нямаше хора. Ние се преоблякохме, простряхме дрехите на въжетата над печката да изсъхнат. След това се наобядвахме добре. Говорих с хижаря Марио, дали ще е удобно да спим в хижата. Той ми отговори, че за нас винаги има място в хижата, но-скоро очаква да дойдат две групи по 40 души, едната от Стара Загора, а другата от Варна. Скоро групата от Стара Загора дойде и запълни приемната. Разговарях с тях и те ми казаха, че веднага ще тръгнат за заслона Хималай.
към текста >>

54. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Ние запалихме печката и си направихме супа.
Димитър Костов, Стефан Дойнов, Крум Въжаров и аз тръгнахме със ски за езерата през село Сапарева баня. София ни изпрати със силен дъжд. От селото купихме няколко кг картофи и тръгнахме нагоре, като вечерта стигнахме на х. „Скакавица" - една дървена стая. Нямаше хижар, а хижата беше изгоряла през 1951 г. Ние запалихме печката и си направихме супа. Взехме да цепим дърва, но брадвата изчезна някъде и не можахме да я намерим. Сутринта станахме рано, в 6 часа, и тръгнахме към езерата. Времето беше студено, снегът - дълбок 2 метра, падна гъста мъгла и духаше вятър. Сложихме въжета на ските и потеглихме един след друг. Аз вървях последен и на едно място под мен имало борче и хлътнах, като раницата ми падна в дупката, образувана от борче- то, а аз на гръб - със ските на краката.
към текста >>

Влязох вътре - печката беше пълна с дърва, отгоре й - кибрит, и до нея - шише с газ.
Докато разисквахме, изведнъж мъглата се разсея, огря слънцето и под нас се видя нещо като голяма скала, обвита в сняг. Бяхме на Молитвения връх и аз свалих въжетата и се спуснах надолу. Камъкът, който видяхме, се оказа хижата. Вратата беше затрупана със сняг. Свалих ските и с едната ска изчистих снега. Влязох вътре - печката беше пълна с дърва, отгоре й - кибрит, и до нея - шише с газ. Веднага запалих огън. Покривът на хижата беше вдигнат от вятъра и само в стаята на хижаря, който отсъстваше, можеше да се преспи. Навсякъде другаде беше мокро. Преспахме и на сутринта, като станах, видях стъпки, които водеха направо отвесно към първото езеро. Почудих се кой ли е минал по това стръмно място.
към текста >>

Печката гореше силно и ние се подсушихме и прекарахме там 3 дни, докато времето се подобри.
Попитах брат Борис дали имат нужда от нещо, а той ми отговори, че всичко имат. Понеже го познавам добре, аз се обърнах към сестра Мария и тя ми каза, че спиртът им свършва, нямат хляб и захар. Излязох от палатката, отидох до лагера ни и взех необходимите неща. Решихме да слезем до хижата и тръгнахме вляво в гъста мъгла, за да не паднем в езерото на Съзерцанието. Достигнахме колците покрай Харамията и по маркировката стигнахме в хижата, която беше пълна с измокрени хора. Печката гореше силно и ние се подсушихме и прекарахме там 3 дни, докато времето се подобри. Отидохме в лагера, събрахме си багажа и на части го пренесохме при хижата, откъдето коняpитe го свалиха надолу и ние се прибрахме в София. По времето на Учителя в Братството имаше двама милионери, които организираха Рилския лагер. Това са Славчо Печеников и Николай Дойнов. Николай се занимаваше с покупката и транспортирането на покупките, а Славчо - със сметките и парите в магазина и в кухнята. Въпреки това всяко летуване до 1939 г.
към текста >>

55. Концертът - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

В антренцето гореше голяма печка.
- Изгрева - София. Още в седем часа вечерта ние с брат Христо дойдохме на Изгрева с такси. Салонът вече беше препълнен. Учителят слезе по стълбичката усмихнат. Тъй като още беше рано и акомпаняторите не бяха дошли, той ни покани горе в стаята си. В антренцето гореше голяма печка. Брат Христо попита: — Учителю, може ли сестрата да види стаята Ви? Учителят отвори широко вратата и не я затвори, докато бяхме при него. Аз не пожелах да вляза вътре в стаята му, защото бях обута с ботушки, но застанах на прага на вратата и внимателно я разгледах. На полилея видях да горят дванадесет сини лампи, макар че беше още светло.
към текста >>

56. Предстои ти изпит - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Учителят ни посочи печката в стаята и каза:
Той се засмя, погледна брат Христо и ми отговори: – Те пазят гърлото си да не изстине! И като поглеждат нагоре, благодарят на Господа за водата. Те първо си стоплят водата в гърлото и после я гълтат. Сега на тебе ти предстои един доста труден изпит с диригента... Тук ще те изпитат - дали си силна или си слаба. Учителят ни посочи печката в стаята и каза: – Желязото го каляват при висока температура, за да не се дращи после и да не се пука... – Учителю, Мария Магдалена била ли е сестра на Лазара и на Марта? – Да, тя е била тяхна Сестра. Брат Христо каза: – Учителю, вестниците много пишат за излизанията ѝ на оперната сцена.
към текста >>

57. Новото Битие — Втори Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Изведнъж изпърка нещо в печката.
– Учителю, благословете ме, моля Ви! Пипнете с ръката си гърлото ми! Аз бях вече седнала на стола си. Той стана прав, дойде при мен и сложи Божествените си пръсти върху мястото на шията ми, където е гърлото, където е щитовидната жлеза! Затвори очите си и задържа така известно време ръката си. Изведнъж изпърка нещо в печката. Учителят бързо отвори вратичката и оттам излезе едно птиченце, врабченце, цялото очернено от саждите. – То е паднало от комина – каза Учителят – дълъг път е пътувало. Птиченцето хвръкна и правеше дълги кръгове из стаята, като търсеше прозореца. Учителят вдигна ръцете си нагоре, за да го насочи към горните криле на прозореца, които бяха отворени. Брат Христо и аз станахме прави и махахме с ръце, също като Учителя, и врабчето най-после изхвръкна навън.
към текста >>

58. Кученцето на Христина Морфова - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Като влязохме в стаята, аз го сложих върху печката.
Научих се от брата, че от известно време Учителят никого не приема. Най-много за по няколко минути пред вратата си. Не слизал и да се храни. Интересното беше, че той веднага ни прие. Аз носех едно бяло гълъбче с червени очички и краченца, и розова човчица. Като влязохме в стаята, аз го сложих върху печката. То започна да гука и да се покланя много често, като тропаше на едно място с крачетата си. Учителят му говореше и то му отговаряше с по три пъти „гу, гу, гу". Учителят ми каза: — То казва сега: „Да, вярно е, всичко което говориш за мене! " Някое същество те посещава чрез него!
към текста >>

59. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Докато се свари чаят на голямата печка, Венцислав все излизаше навън.
Венцислав все пишеше нещо, на една от по-отдалечените маси. Не казваше какво пише и не искаше никой да го безпокои. Чак когато свърши писането, ме повика един ден и ми показа, какво е писал. Той превел цялата Паневритмия на немски език и я изпрати по-късно по пощата, в Берлин, на прочутия доктор Шмид, който в момента беше в затвора за антихитлеристка дейност. Сутрин рано четиримата – братя Янкови, брат Христо и аз се уединявахме в една малка, празна стаичка на горния стаж и се молехме. Докато се свари чаят на голямата печка, Венцислав все излизаше навън. След закуска, пак тръгваше сам по снега и за да му намерим следите, с брат Христо му казахме – да ни пише по снега. На 50, 100 крачки четяхме по снега имената: Моцарт, Бетховен, Бах и пр. Най-сетне го намирахме и играехме тримата заедно Паневритмия, на някое по-широко място, между боровете. Веднъж, всички, които бяха в хижата, решиха – всеки ден мъжете да събират дърва от гората и да ги нацепват. Ние с госпожа Янкова казахме: "Братя Янкови са виртуози, трябва да си пазят ръцете!
към текста >>

60. Последна среща - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Седнахме до горящата печка.
Учителят промълви: – Сега иде процесът на чистенето!... След кратко мълчание, добави много, много тихо: – При лошите условия мъчно се проявява доброто!... Аз и брат Христо излязохме от стаята и влязохме в столовата. Седнахме до горящата печка. След известно време, сестра Весела Несторова приближи до нас и каза: – Аз влизах при Учителя. Той ми каза: "Много говорите тук. Влизате като в хотел... Някой влизат при мен, за да им върви, защото ще се женят..."
към текста >>

61. САМОДИВСКИТЕ ПОЛЯНИ - Борис Николов

Капаните на Лисицата бяха това: половин кюнец от печка, заровен в земята, с няколко гнили крушки или друга примамка на дъното; животните надушват примамката, пъхват си главата в кюнеца, спускат се до долу и вече не могат да излязат.
Скитника разваляше капаните и примките му, където и да ги срещнеше. Сега той хвана първата опашка и я измъкна. Уловената златка беше в ужас. Когато я пусна, тя избяга с големи скокове нагоре. Той изтегли за опашката и второто уловено зверче. Капаните на Лисицата бяха това: половин кюнец от печка, заровен в земята, с няколко гнили крушки или друга примамка на дъното; животните надушват примамката, пъхват си главата в кюнеца, спускат се до долу и вече не могат да излязат. Скитника обходи поляните и намери още два капана, но празни. Измъкна кюнците, смачка ги и ги скри в камънаците. Пое дълбоко дъх. Погледът му потъна в синьото небе. Божият Мир го изпълни.
към текста >>

62. ИДИ ТАМ – НЕ ЗНАЯ КЪДЕ, ДОНЕСИ ОНОВА – НЕ ЗНАЯ КОЕ - Борис Николов

Влизам в стаята – сестрите се разположили, бумти печка, топло!
Обиколих всички помещения – никакъв човек. Връщам се при сестрите – няма ги. Къде може да са? Оставаше двуетажната къща в двора. Като я приближих, чувам – горе се пеят песни на Братството. Влизам в стаята – сестрите се разположили, бумти печка, топло! Оказа се, че мината е на наша сестра, а тя самата е дошла преди два дни да си почине. Радостта беше голяма. Направихме си традиционната картофена супичка. Сложи се братска вечеря. От сутринта не бяхме се хранили!
към текста >>

63. ГОРИЛАТА - Борис Николов

– Ако може да наредите да ми се сваряват няколко картофа на печката в кухнята, ще бъде добре.
Идва един ден при мене началникът и ми казва: – Майсторе, виждам, че не вземаш от общото ядене. Казвам: – Месо не ям, а мас не употребявам. – Можем ли с нещо да те улесним? – Ако може да наредите да ми се сваряват няколко картофа на печката в кухнята, ще бъде добре. – Може, разбира се, ела с мене! Заведе ме в кухнята, извика главния готвач: – Ще туряш канчето му на печката, да се сваряват картофите! Готвачът ме гледа навъсено. Той е голям, едър, лицето му е грозно, страшно, погледът му свиреп.
към текста >>

– Ще туряш канчето му на печката, да се сваряват картофите!
– Месо не ям, а мас не употребявам. – Можем ли с нещо да те улесним? – Ако може да наредите да ми се сваряват няколко картофа на печката в кухнята, ще бъде добре. – Може, разбира се, ела с мене! Заведе ме в кухнята, извика главния готвач: – Ще туряш канчето му на печката, да се сваряват картофите! Готвачът ме гледа навъсено. Той е голям, едър, лицето му е грозно, страшно, погледът му свиреп. Той беше избухлив, нервен, сприхав, невъздържан на думи – всички се страхуваха от него. Беше с едно ухо. Веднъж разливал храна, а един му се оплакал: „Ти пък на мене не тури мръвка.“ Горилата грабнал ножа, отрязал ухото си и го хвърлил в канчето: „Нà ти мръвка!
към текста >>

След 5–6 дена развалиха се фурните на голямата печка в кухнята.
На началника не казах. Взех си канчето и си отидох. Картофите хвърлих – лошите чувства са като отрова, хората не подозират какво зло си причиняват с тях. Много болести се дължат на лоши чувства. Оттогава не се мярнах в кухнята. След 5–6 дена развалиха се фурните на голямата печка в кухнята. Настана голяма суматоха – не ще могат да пекат гювечи, а те бяха любимата храна и най-лесно се приготовляваха. Идва началникът при мене: – Майсторе, фурните се развалиха, можеш ли да ги поправиш? – Мога. – Какво ти трябва?
към текста >>

Поправих и печката.
– Мога. – Какво ти трябва? – Материали и трима помощници. – Имаш всичко на разположение! Почнах работата; съборих старите фурни, иззидах ги наново, разширих пътя на огъня, смених изгорелите тръби, наредих ги според правилата, облякох фурната отвън с фаянсови плочки. Поправих и печката. Като запалиха фурната, тя печеше по-хубаво от първата. Прибирах си инструментите вече, когато Горилата дойде, бутна ме с лакът и каза: – Носи си канчето тук. Не казах нищо, приех го естествено и почнах да си нося канчето редовно. Картофите ми бяха винаги сварени, запазени горещи, при това – един чайник гореща вода имаше на мое разположение.
към текста >>

64. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Отоплението му се състои от електрическа печка с два реотана.
Тогава възниква друга беда. Сестрата, при която е сега на квартира, има семейни проблеми и той трябва да напусне жилището. Изглежда че след всичките изпитания, които не сломяват духа му, съдбата вече ще отстъпи пред волята му за живот и дейност. Крум намира една малка дървена къщурка изоставена дъсчена барака на улица „Жолио Кюри". Той я облицова отвътре с картони от кашони, покрива ги с тапети, а в малкото антре успява да импровизира мивка и дрешник. Отоплението му се състои от електрическа печка с два реотана. В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи. Тук идваха млади хора за съвет, студенти и аспиранти, за да изучават английски език, и приятели на Вено. Зад тази сива дървена къщурка бе вече по-богатата барачка, в която е живял ненадминатият интелектуалец на Братството Георги Радев. В този дом временно се помещавах аз. Привечер пресичах улицата, за да отида при сестра Верка Куртева.
към текста >>

65. В топлите страни. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

и Коледа имат ли те, Щом нямат те печка, комин, и в тях ни огън, ни дим, любимото старче отгде ще мине при тях да се спре?
В ТОПЛИТЕ СТРАНИ В далечните топли страни, разправят, че сняг не вали, , че слънцето грее без спир, по цял ден на длъж и на шир. Но как ли дечицата там си правят пързалки — не знам с подарък за всяко дете? и Коледа имат ли те, Щом нямат те печка, комин, и в тях ни огън, ни дим, любимото старче отгде ще мине при тях да се спре? Дар Дарина
към текста >>

66. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Батерията на пауър-бука не беше заредена и я включих в контакта да се зареди, преди да седна на работната маса, и докато чаках, търкулих се на миндерчето, и печката в краката ми бумка с едни цепеници от двора, и таваните ниски, и топло, и заспах.
А читателят ми е възпитан с представата, че турците са лоши, а българите - добри. Ами тогава? Ами като знам, че днес българите не са лошите и циганите не са добрите, как и за кого пиша! Не ми се пише. Блажена тишина. Насила си отворих очите, защото щях да се чувствам виновен, че съм такъв лентяй. Батерията на пауър-бука не беше заредена и я включих в контакта да се зареди, преди да седна на работната маса, и докато чаках, търкулих се на миндерчето, и печката в краката ми бумка с едни цепеници от двора, и таваните ниски, и топло, и заспах. Не мога да се събудя. Додето едно магаре не си пусна гласа. В гласоподавателните урни на небитието: „Гласувам за стегната магаричка.“ И пак: „С трепкав къч.“ И пак: „Със светли бърнички.“ И пак „С черни очи катранени навлажнени за магаре като мен.“ Четири пъти си пусна гласа, никой няма да подаде контестация до никаква комисия; магаричките им щръкват ушите само, виждам го аз с вътрешния си поглед - „Реви, братко, мисля си и аз за стегнатите им къчове и те разбирам.” Цигани, българи - какво ме интересува. Магарета... Пеперуди. Ставам. Ям таратор.
към текста >>

Аз се връщам до печката.
Две камби. Слънце. Ветрец. Спаска вижда едно червено конче сред конете през пътя; преди де ли е било! Диди отива да сади доматите. Спаска става да мие чиниите на външната чешма, която е забита с пирони в ореха над стаичките. Каква чешма само - маркучите й изкарват вода до варела в клоните му. Аз се връщам до печката. Планът ми е прост. Реших още в Ню Йорк, че тъй като имам да доизчиствам и досъбирам някои източници за живота на Дънов, най-добре ще е да тръгна по пътя му и докато събирам, да седя на всяко място, дето се развива всяка глава от живота му, хронологически да се потапям в атмосферата на мястото, в материалите и снимките, и в пейзажа, да ловя вибрациите на отминалото и да пиша, докато вървя по стъпките му. И сега съм във Варна и Варненско, и започвам първата - така да се каже - предглава на живота му. Защото книгата за него не започва с неговия живот. Не започва с родното му село Хадърча (сега Николаевка).
към текста >>

Седнах до печката и отворих наколенния си компютър.
Умира „Барната“ във Варна. А тази гледаща към миналото книга е книга за бъдещето и така няма да стане. Затова дойдох днес с Диди на ранчото му в Болярци, горе на юг, из варненските стари баири, и ето че сред развалини от държавни и кооперативни стопанства вятърът развява миналогодишни канапи, с които са вързвани пръчките на лозите по теловете, роши окачени за сушене парцали и червени листа по розови храсти. Варненска бахча и варненско лозе. Полях бахчата, както ми казаха Спаска и Диди, докато те копаеха. Седнах до печката и отворих наколенния си компютър. Варненска печка и варненски мешови цепеници. Батерията, казах, бе поизчерпана и я включих в мрежата да се презареди. И болярският гласоподавател си пусна гласа за магаричка по вятъра. Опънал лъка си в изящна огнена арка - влюбен глас, търсещ глас, молещ глас за сливане, за отпускане на тетивата, за отправяне „словото“, съобщението и депешата на живота, което стрелкащото се негово съществование носи, и колкото и първобитно да звучи гласът му, душата ми откликва на неговия зов и аз го разбирам и съм близо до него и словото му потича по електронната ми страница в същия изблик на търсене на читател, или магаричка - все то. И това е повече от добре, защото ето това е абсолютно същият пролетен зов, който е звучал точно на този баир оня пролетен ден преди точно сто и петдесет години, когато младият Константин от Устово е пердашил към Варна и вуйчовата си бакърджийница, и насреща магарето на турчина пощръкляло се е въртяло в кръг, ревнало за любов, и турчинът се е мъчил да не се изсули на земята за едната срама пред прашасалото момче, а то пък е бързало да отмине, да не се разсмее и да яде пердаха.
към текста >>

Варненска печка и варненски мешови цепеници.
А тази гледаща към миналото книга е книга за бъдещето и така няма да стане. Затова дойдох днес с Диди на ранчото му в Болярци, горе на юг, из варненските стари баири, и ето че сред развалини от държавни и кооперативни стопанства вятърът развява миналогодишни канапи, с които са вързвани пръчките на лозите по теловете, роши окачени за сушене парцали и червени листа по розови храсти. Варненска бахча и варненско лозе. Полях бахчата, както ми казаха Спаска и Диди, докато те копаеха. Седнах до печката и отворих наколенния си компютър. Варненска печка и варненски мешови цепеници. Батерията, казах, бе поизчерпана и я включих в мрежата да се презареди. И болярският гласоподавател си пусна гласа за магаричка по вятъра. Опънал лъка си в изящна огнена арка - влюбен глас, търсещ глас, молещ глас за сливане, за отпускане на тетивата, за отправяне „словото“, съобщението и депешата на живота, което стрелкащото се негово съществование носи, и колкото и първобитно да звучи гласът му, душата ми откликва на неговия зов и аз го разбирам и съм близо до него и словото му потича по електронната ми страница в същия изблик на търсене на читател, или магаричка - все то. И това е повече от добре, защото ето това е абсолютно същият пролетен зов, който е звучал точно на този баир оня пролетен ден преди точно сто и петдесет години, когато младият Константин от Устово е пердашил към Варна и вуйчовата си бакърджийница, и насреща магарето на турчина пощръкляло се е въртяло в кръг, ревнало за любов, и турчинът се е мъчил да не се изсули на земята за едната срама пред прашасалото момче, а то пък е бързало да отмине, да не се разсмее и да яде пердаха. Но после се връща, и „Чокш чокшчокшчокш!!!...“ успява да хване синджира, дето служи за юлар, и поукротява магарето, колкото турчинът да може да скочи здрав и читав на земята и да перне дългоушника си през където трябва, за да се успокои.
към текста >>

Оня, дето чорбата му винаги клока на печката.
Хубаво е тук да се разбере, че чорбаджи Атанас е чорбаджия не защото е „народен изедник“, както е в много объркани в името на чужди интереси български глави. Чорбаджия - това е турско прозвище, което по-скоро е титла. Чорбаджията не е кмет на селото, няма административна длъжност, но все пак всяко по-голямо и важно селище е трябвало да има чорбаджия. За нуждите на империята (между другото, империя, организирана с желязна логика, затова е владяла половината цивилизован свят толкова векове) - та за нуждите на империята на всяко място, където се пътува, където се спира, където се пренощува, е трябвало да има дом, в който пътници, бирници, търговци, пратеници на Султана и на вилаета могат да отседнат, да преспят и да получат нещо за ядене. Не става дума за хан, не става дума за кмет - става дума просто за един заможен, стабилен човек със сигурна къща, където може да намериш легло и една паница супа. Чорбаджия. Оня, дето чорбата му винаги клока на печката. Такъв в Хадърча е бил Атанас Георгиев. И като такъв отива във Варна. И говори с турските чиновници и първенци на чист турски. И като са го питали отде го знае толкова добре - той им е казвал и сега знаят - учил го е при месемврийския молла като малък. И им обяснява, че кой е по-верен поданик на султана, тоя, дето иска да просвети съселяните си, за да му служат по-добре ли, или тези, дето искат да водят всички училища и всички църкви на свой език, след като са се били с оръжие срещу султана и сега имат своя държава и искат всички православни да се гърчеят и да ги слушат като че ли са гърци.
към текста >>

67. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш.
Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили евангелската църква, пансиона и училището. Но докато турците се изтеглят, минава време. Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа. Но да виждаш е по-друго. И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш. Обикновено този е мигът, в който вдигаш филджанчето и сърбаш звучно (макар и тихичко) глътката кафе да чуе вечерта, че си провидял... и въздишаш блажено след глътката, и посягаш, и хапваш локума на клечка от чинийката пред себе си, защото трябва да се върнеш тук долу - не трябва да се прекалява. Атестат на Петър Дънов за завършване на Богословското училище, Свищов Има десетки свищовски скици от това време, които се примъкват на опразнените от тежките турци столове. Сетне малко по малко започват да идват и други свищовлии. Тук, по времето на Петровото учене, се случва да хапнат по локумче и учениците от методисткото духовно училище и да чуят какво имат да кажат местните философи: Точо, Мавруди Гойо... Чешити, но чешити ли само наистина? Може би - донякъде - залутани души като тези, за които пишем, дето никога не успяват да разберат защо не могат да лъжат себе си, защо не им се говорят неверни неща, защо виждат всичко толкова ясно, че не им се скача в боричкането за чиновнически места, и хапането, и дращенето, и наместването с рамена и къч по-напред в глутницата.
към текста >>

68. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Точно в центъра на вагона пукаше печка, натъпкана с антрацит, така че бе нажежена до червено.
Ние сме за Лоуел и гоним „Конкорд джънкшън“ с тези, които са описали друсащото удоволствие като Торо и Чарлз Дикенс - и това е път не по-малко незабравим от ужаса на линията Варна-Русе. Нямаше първа и втора класа, а вагон за господа (където се пуши) и вагон за дами (където не се пуши и има и мъже, и жени). Слава Богу, негърския вагон отпреди гражданската война, който приличаше на щайга на колела, вече го бяха махнали. Имаше много лашкане, много шум, много стени и малко прозорци, локомотив, креслив вик и камбана. Седалките бяха напряко по за двама души с пътека помежду им и врати на двата края. Точно в центъра на вагона пукаше печка, натъпкана с антрацит, така че бе нажежена до червено. Не се траеше до нея и можеше да видиш как топлият въздух трепери между теб и каквото и да погледнеш. Във вагона за жени имаше самотни пътнички и те можеха да прекосят Америка от единия до другия край, без който и да било да ги закача - мъжете бяха повече от учтиви с тях; отстъпваха места, сваляха шапки и вадеха вестници (макар че не ги четяха). Оттам нататък все едно, че си в България. Всички приказват на всички. Кондукторът няма униформа и се разхожда нагоре-надолу из вагоните, както му падне, влиза и излиза, обляга се на вратата с ръце в джобовете и дърдори с пътниците до себе си.
към текста >>

69. Поява на първите дървени бараки на Изгрева - Георги Христов

Отвътре беше обшито с дебели, яки картони и можеше да се отоплява като се тури една печка.
Но ние се прочухме с нея и се появи първият кандидат, който поиска да му построим също една такава. Така на д- р Иван Жеков построихме дървена къща и тя стана като модел и всички я оглеждаха и прецениха, че ние можем да строим. Тя беше построена до горичката. Салон още нямаше. Докато дойде зимата ние успяхме да обзаведем нашето жилище. Отвътре беше обшито с дебели, яки картони и можеше да се отоплява като се тури една печка. Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г. Следващата година -1928, беше една от най-лошите зими, която сме запомнили. Снегове големи, студ до минус 20 градуса. А пък ние тогава нямахме дърва. А нямахме и пари за дърва, защото работехме и учехме.
към текста >>

70. Приемната на Учителя - Георги Христов

Учителя я хареса и още през есента нареди да се постави печка.
След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителя спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло.“ Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителя излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителя отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителя я хареса и още през есента нареди да се постави печка. И Учителя остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. На следващата година -1927, Учителя повечето време преспиваше тук. Беседи изнасяше на ул. „Оборище“ 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул.
към текста >>

71. Горницата (стаята на Учителя) и солариумът - Георги Христов

Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва.
Нямаше много мебели. Обстановката, в която живееше Учителя, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 м край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителя прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше неговата горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителя си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя. Една малка библиотечка, в която се слагаха най- важните неща. На стената висеше огледало.
към текста >>

Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителя прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше неговата горница.
Обстановката, в която живееше Учителя, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 м край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителя прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше неговата горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителя си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя. Една малка библиотечка, в която се слагаха най- важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка от скромна, по-скромна и от бедна победна.
към текста >>

НАГОРЕ

0.2663848400116