Търсене в текстове за 'Печка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 43 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Зимно време ако стои все около печката, ще има голям студ.
Ако преплита нишките на паяжината си с нови нишки, ще има вятър. При това, ако бързо работи - вятърът ще бъде още същия ден. Ако той стои в средата на паяжината си и при това вали -скоро ще се оправи времето. Ако паякът отива в ъгъла на паяжината си и при това къса нишките на паяжината си, то ще има буря, силен вятър или голям дъжд. И то към страната, откъдето ще духа вятъра, откъм тая страна той къса нишките. Зимно време ако стои все около печката, ще има голям студ. Времето ще омекне, ако той почне да си прави мрежа до прозореца. Ако той стои с подигната глава трябва да се очаква лошо време и то толкова по скоро, колкото по-високо си дига главата. Ако само си е навел главата ниско, ще вали и ще има мъгли. Лошо време предсказва и когато паякът си събира в запас мухи и ги обвива в мрежи. Ако развали цялата си мрежа - предсказанието е за вихрушка.
към текста >>

2. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат периодически известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот.
Казахме, че зад физичната страна на природата има и друга една разумна, психична страна. И който отива с това съзнание на планината, там ще получи много повече, отколкото онзи, който ще отиде по механичен начин, без да се стреми да се свърже с вътрешния живот на планината, с тези разумни сили, които текат там във вътрешната лаборатория на природата. * * * „Разумният живот ражда светлината. Следователно от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. И слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпрашат своята разумност във вид на светлина.” „Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат периодически известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот. ” Учителят Има един окултен закон, според който човек възприема от околността само според степента, с която участвува в процеса на възприемането неговото съзнание. Това важи за храненето, за дишането, за възприемането на светлината и пр. Напр. ако смяташ храненето като механически процес, то от хляба, плодовете и пр. ще извлечеш главно механическите енергии, а ако ги приемеш със съзнание, че в тях се крият и по-високи сили и поставиш съзнанието си в хармония с тези последните, то ти ще ги приемеш в себе си. Също така, ако смяташ, че въздухът е само механическа смес от азот, кислород, въгледвуокис и пр.
към текста >>

3. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Дори и двете котки, които винаги лениво се излежаваха край печката и непрекъснато мъркаха, бяха така чисти и бели.
Тя живееше до голямата фурна. Малка спретната къщичка. Колко слънчево беше у тях. Тихо, приятно, приветливо. Всичко у тях светеше от чистота. Дори и двете котки, които винаги лениво се излежаваха край печката и непрекъснато мъркаха, бяха така чисти и бели. Без свян тя ù рече направо. „Дойдох за пресен хляб." Засмя се баба Симка до уши и скоро в стаята се разнесе аромата на пресен хляб Топъл с хубаво кафяво-червена кора, сякаш го хрускаше в устата. Отчупи ù едно голямо парче. Нора протегна ръце, взе го и се втурна към вратата. „Чакай, чакай да дам и за майка".
към текста >>

4. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши.
Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка. Узнал, че аз се интересувам от подобен род факти и явления, един ден той ме повика в дома си, за да поиска моя съвет и моите услуги, за да се избави дома му от тая напаст. Отидох. Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство. Между камъните имаше късове на тежина до 1-2 кг. Заведе ме най-напред в кухнята. Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши. Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата. Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода. Друг път решили с жена си да дежурят в спалнята си и да наблюдават, що ще се случи. - Към полунощ, казва той, облечен, аз се възлегнах на леглото и съм задрямал за малко. Жена ми беше будна.
към текста >>

Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода.
Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство. Между камъните имаше късове на тежина до 1-2 кг. Заведе ме най-напред в кухнята. Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши. Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата. Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода. Друг път решили с жена си да дежурят в спалнята си и да наблюдават, що ще се случи. - Към полунощ, казва той, облечен, аз се възлегнах на леглото и съм задрямал за малко. Жена ми беше будна. Едно силно иззвънтяване ме принуди да скоча. Виждам, че телта, опъната над печката, върху която сушим детските пеленки, се люлее и аз го хващам с ръката си и спирам люлеенето му.
към текста >>

Виждам, че телта, опъната над печката, върху която сушим детските пеленки, се люлее и аз го хващам с ръката си и спирам люлеенето му.
Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода. Друг път решили с жена си да дежурят в спалнята си и да наблюдават, що ще се случи. - Към полунощ, казва той, облечен, аз се възлегнах на леглото и съм задрямал за малко. Жена ми беше будна. Едно силно иззвънтяване ме принуди да скоча. Виждам, че телта, опъната над печката, върху която сушим детските пеленки, се люлее и аз го хващам с ръката си и спирам люлеенето му. А ординарецт му, който спял на двора, събуден и той от силното иззвънтяване на телта, почнал да вика - „Какво се случи, г-н полковник? " Вратите на спалнята му и на салона са били заключени. След горните факти и той се убедил, че камъните не се хвърлят от злосторници-съседи, които той изпърво подозирал, а имат по-друг произход и че нещо „загадъчно и необяснимо" има във всичката тая работа. * * * Приятелят ми Г. Г-в през 1899 г.
към текста >>

5. СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ние запалваме печката и изгаряме в нея 25 килограма каменни въглища.
Изобщо превръщането на коя да е енергия в топлина е лесен, естествен и прав процес, но превръщането на топлината в каква да е друга енергия, е трудно. То съставлява един неестествен, обратен процес. Ето как топлината се явява като граница на енергетичните превръщания, каквито представляват всички процеси в природата. Ще видим и друго нещо, а именно, че топлината е врата и към разсейването на енергията, за което споменахме в началото. Да вземем следния пример: В стаята е студено. Ние запалваме печката и изгаряме в нея 25 килограма каменни въглища. Въздухът се затопля, защото запазената енергия в въглищата при горенето се освобождава под формата на топлина. От къде са взели каменните въглища тая енергия? Ние трябва да си представим някаква геологична епоха, отдалечена от нас на милиони години. Тогава по земята са расли грамадни дървета. Те са имали своите корени дълбоко и крепко сраснали с богатата почва на още младата земя, а буйните им корени са черпили енергията на слънцето, която знаем много добре, чрез дишането и асимилацията, се превръща в най-съществения градивен елемент на материята.
към текста >>

6. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Аз запаля печката, измия дъските, донеса вода.
Щастието е резултат на служенето - служене от любов. Ако не знаете добре да слугувате, не можете да имате постижения. Например, аз съм странник. Пристигам в един дом. Хората ги няма там. Аз запаля печката, измия дъските, донеса вода. Омеся и опека хляб. Като дойдат хората, няма ли да им бъда желан гост? Дето и да сте, винаги гледайте какво можете да направите. Разберете нуждите им и направете им нещо. Най-първо сутрин ще призовеш Великата Разумност, ще отидеш при Нея и ще кажеш: "Каквато работа желаеш, ще я извърша".
към текста >>

7. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл.
Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива свята. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: Да го наречем „Житно зърно". То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава. И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служенето, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувства, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен.
към текста >>

8. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

е бил болен — отровен от газовете, отделящи се вследствие непълното горене на печката, лампите и моторите, с които си служил.
Не можем да се спрем на целия живот на Б. на „Предния пост" — на всекидневните му занимания, трудности и страдания. Те са много. Може да кажем с езика на окултизма, че Бърд в своето усамотение на Южния полюс е минал през посвещение и се е добрал до истини, които само дълбоко посветените знаят като истински реалности. Последните три месеци Б. е бил болен — отровен от газовете, отделящи се вследствие непълното горене на печката, лампите и моторите, с които си служил. През това дълго и мъчително време, той се е борил със смъртта, без да прекрати своите редовни наблюдения и без да съобщи за болестта на другарите си, заседнали на стан на 200 км. северно от „Предния пост" в Малка Америка. В тази борба със смъртта, той идва до заключението: „Открих още нещо — как човек може да се приближи до смъртта и да не умре — да не отстъпи пред смъртта. Това преживяване, което беше само мое, ми даде най-добра представа за относителността в живота; странно е как с приближаване на крайната развръзка, човек ясно разбира, колко малко неща действително съществуват, в колко малко неща трябва да се вярва." Потънал в усамотението си, в научните си наблюдения, в борба със стихиите — студа, снега, вятъра, в борба със смъртта; унесен в абсолютната тишина на полюса през тихо време, смущавана навремени от пукота на леда на „Границата" (границата между сушата и Росовото ледено море), унесен в съзерцание на вълшебното южно звездно полунебе и в пъстрите замайващи по форма и разнообразие полярни сияния, Бърд идва до установяване, до изживяване на върховните, но прости истини за живота, за неговата същност, за хармонията във вселената, за единството между всичко, за върховния Разум, за доброто и правилната преценка на ценностите и благата на нашия живот. в следващите редове ще изнесем неговите най-важни заключения по тия въпроси.
към текста >>

9. АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Преди съзнанието да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка.
Сама едната е една половина; едва двете образуват една хераклитова хармония от противоположности," казва д-р Бир. Действително, ако се взрем в средата и условията, при които живее човекът-тяло и душа, ние намираме и виждаме само противоположности. Мъчно бихме схванали състоянието и положението на човека всред този голям природен организъм, ако не бихме вникнали в мъдростта на Хераклит: „Противоположностите се свързват (помиряват, допълнят) в хармонията". Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и клетки? Кой не е изпитал рефлекторните функции на организма си? Преди съзнанието да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка. (Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето съзнание и воля, т.е. автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем съзнателно под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това. в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и съзнание; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните. в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа. И това става, макар че кръвоносните съдове на този орган с напълно запазени.
към текста >>

автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем съзнателно под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това.
Мъчно бихме схванали състоянието и положението на човека всред този голям природен организъм, ако не бихме вникнали в мъдростта на Хераклит: „Противоположностите се свързват (помиряват, допълнят) в хармонията". Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и клетки? Кой не е изпитал рефлекторните функции на организма си? Преди съзнанието да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка. (Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето съзнание и воля, т.е. автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем съзнателно под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това. в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и съзнание; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните. в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа. И това става, макар че кръвоносните съдове на този орган с напълно запазени. Такива случаи .могат да се наблюдават много и то навсякъде в организма. От тях става ясно, че нервите с проводници на една енергия, която е не само проводник на волево-съзнателни действия, но и на чисто местни областни функции.
към текста >>

10. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

То Значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим.
В Любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите, това е закона. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят! То Значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използуват и други. Ние, които следваме Исуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега, аз ви оставям този Човек ще Го приемете ли или разпнете, ще Го пуснете ли или ще кажете: "Не Го искаме" - този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: "Пуснете Го, Той е наш Господ", вие сте разрешили въпросът и ще дойде благословението. И тогава ще се изпълнят думите на Писанието: "Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас".
към текста >>

11. Марин Камбуров (1902-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти.
Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори. Учителят застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка се обърна весело към мене и ме попита: "Искаш ли цигулка?
към текста >>

12. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе!
Нейната духовна същност е така организирана, че музиката и поезията просто извират във всяка нейна дейност. Годините прекарани с Учителя са за нея постоянен източник на нови и нови творчески постижения. Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре. От ранно детство нейният вътрешен живот е пълен с поезия и музика. И въпреки, че външната обстановка на живота й е скромна и бедна, малката Весела извиква в съзнанието си онова, от което душата й чувства нужда. В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов! ” Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и радостни моменти. Музиката е една необходимост, един свят от който идват нови сили. За тези блажени минути В. Несторова пише: “В малкия двор имаше единствено дърво - стара ябълка.
към текста >>

Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка печка.” От 1 ноември 1941 в.
Учете и превеждайте! ” През юни 1940 г. напуска с. Ковачевци. След време си спомня: “Там прекарах цели две години като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия. Но часовете прекарани в тиха духовна работа, вдъхновението, което така често ме посещаваше, останаха паметни в душата ми. Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка печка.” От 1 ноември 1941 в. Несторова е назначена за прогимназиална учителка в с. Сирищник, Радомирско. За времето прекарано там тя си спомня: “В Сирищник чувствах тежка атмосфера и вътрешни атаки, които не малко ме смущаваха. Но там работех усилено върху преводи на беседи от Учителя на английски език. Почти цялото си свободно време посвещавах на тази благодатна работа.
към текста >>

13. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На няколко пъти разбутва печката и не искаше да ни пусне докато не се стоплим и разположим добре.
И озарявайте с него вашите ближни! - Дълго ни говори. Душите ни пиеха жадно красивите и топли слова пълни с сила и живот. Поднесе ни бурканче сладко. Ние, винаги ловим в думите му притчи, в делата му символи: Подсладете вашия, иначе горчив, живот с медения сот на мойто слово и сами вие услаждайте щедро живота на всички около вас! На няколко пъти разбутва печката и не искаше да ни пусне докато не се стоплим и разположим добре. — Топлина е нужна за сърцето и светлина за ума. В светлината никнат красивите мисли и желания и в топлината зреят. — И тука закона за топлината е верен: Стопленото сърце се разширява, в него има място за повече души. И обратно, студеният човек е груб и егоист. Той обича само себе си.
към текста >>

14. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато се приближаваш до печката, тя не говори че те обича, но ти приближаваш ръцетe си разумно и се топлиш.
От това се нуждае днес света. Като те погледне един човек, да знаеш че той те обича. Не той да ти казва това. Любовта, която се изявява само на думи, това не е любов. Ти трябва да я чувстваш. Когато се приближаваш до печката, тя не говори че те обича, но ти приближаваш ръцетe си разумно и се топлиш. И при закона на Любовта е същото. Днес нашите умове са пълни с противоречия. Ние сме изгубили вяpa в себе си. Изгубили сме вярата в онова Първо Начало в живота; изгубили сме вяpa и в ближните си. Ние имаме поговорка: „Човек за човека е вълк“.
към текста >>

15. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ако слънчевите лъчи действаха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие?
А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев слънце — за уякване на дихателната система, а от 9—12 часа — за уякване на стомаха т. е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обед, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един два часа след обед, когато топлината им е най- голяма. Но ако слънчевите лъчи действаха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главния лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях земята е по-възприемчива сутринта. Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обед, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обед, а за трети е залез. Тогава защо тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на земята и на организма. Аналогично нещо става и в течението на годината.
към текста >>

16. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи.
Някои вземат дявола в друг смисъл, но аз когато говоря за дявола, разбирам дух, който има особено лично мнение за порядъка на нещата. Под дявол не разбирам същество, което е създател на злото, както го разбират религиозните, защото доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да може разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще може да си свършите много полезни работи. Също и със злото. Този огън на егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко каквото му попадне. Европейските народи сега минават през третата фаза на егоизма - националния или колективен егоизъм - всеки народ се обособява и иска само той да живее добре. Следствие на индивидуалния, семейния и националния егоизъм, в хората се създават усилни времена и животът става тежък. С никакви правила, методи и начини, измисляни от хората, не може да се оправи светът, докато съществува егоизмът в тях.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ний бихме могли да поставим ръката си в горящата печка без да чувстваме болка, ръката ни може да остане там докато тя напълно обгори без ние да знаем това докато най после я извадим от там.
Преди всичко ние трябва до разберем и да запечатаме за винаги в нашата памет това, че целта на живота не е щастието, а опитността. Страданието и скръбта са нашите най-добри учители, докато пък радостите на живота са скоропреходни. Това изглежда една сурова доктрина, и сърцето уплашено вика дори при мисълта, че това може да бъде вярно. Въпреки това, то е вярно, и при едно по-подробно изследване, ще се види, че тази доктрина не е толкова жестока. Да разгледаме ползата от страданията. Ако ний бихме могли да поставим ръката си в горящата печка без да чувстваме болка, ръката ни може да остане там докато тя напълно обгори без ние да знаем това докато най после я извадим от там. Болката, именно, която се явява като следствие от допирането ни до горящата печка, е причината, която ни кара да се отдръпнем бързо, преди да е нанесена сериозна повреда на ръката ни. Вместо да изгубим ръката си, ние минаваме само с една лека рана, която бързо оздравя. Това е един пример от физическия свят. Но ние намираме, че същият принцип се прилага и в нравствения и умствения светове. Ако ние престъпваме моралния закон, угризенията на съвестта ще ни причинят страдания, които ще ни предпазват от повтаряне на същото действие, а ако ние не се вслушаме в първия урок, природата ще ни представи все по-тежки и по-тежки опитности, докато най-после в нашето съзнание остане отпечатан завинаги факта, че „пътя на грешника е тежък”.
към текста >>

Болката, именно, която се явява като следствие от допирането ни до горящата печка, е причината, която ни кара да се отдръпнем бързо, преди да е нанесена сериозна повреда на ръката ни.
Страданието и скръбта са нашите най-добри учители, докато пък радостите на живота са скоропреходни. Това изглежда една сурова доктрина, и сърцето уплашено вика дори при мисълта, че това може да бъде вярно. Въпреки това, то е вярно, и при едно по-подробно изследване, ще се види, че тази доктрина не е толкова жестока. Да разгледаме ползата от страданията. Ако ний бихме могли да поставим ръката си в горящата печка без да чувстваме болка, ръката ни може да остане там докато тя напълно обгори без ние да знаем това докато най после я извадим от там. Болката, именно, която се явява като следствие от допирането ни до горящата печка, е причината, която ни кара да се отдръпнем бързо, преди да е нанесена сериозна повреда на ръката ни. Вместо да изгубим ръката си, ние минаваме само с една лека рана, която бързо оздравя. Това е един пример от физическия свят. Но ние намираме, че същият принцип се прилага и в нравствения и умствения светове. Ако ние престъпваме моралния закон, угризенията на съвестта ще ни причинят страдания, които ще ни предпазват от повтаряне на същото действие, а ако ние не се вслушаме в първия урок, природата ще ни представи все по-тежки и по-тежки опитности, докато най-после в нашето съзнание остане отпечатан завинаги факта, че „пътя на грешника е тежък”. Това ще продължи до тогава, докато най-после ние се принудим да вземем една нова насока и да направим една стъпка нагоре, към по-добър живот.
към текста >>

18. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така топло като върху печката; ето, то цяло трепна: ах, та то било заспало!
И помисли отначало момченцето, че те са живи, а като се досети, че това с куклички — изведнъж се разсмя. Никога не е виждало то такива куклички и не е знаело, че ги има. И да плаче му се иска, но така е смешно — смешно за кукличките. Изведнъж му се стори, че някой го похвана отзад за дрешката: голямо лошо момче стоеше наблизо и изведнъж го удари по главата, свали му каскета, а само отдолу го препъна с крак. Изтъркули се момченцето на земята, завикаха наоколо, примря то, скокна и беж да тича, и изведнъж побягна, само не знае накъде, към дъската над прага, в чуждия двор — и седна зад дървото: „Тука не ще ме намерят, пък и тъмно е.“ То приклекне и се сви, не може да диша от страх, а изведнъж, съвсем изведнъж, му стана така хубаво: ръчиците и крачката изведнъж престанаха да болят, и стана топло. Така топло като върху печката; ето, то цяло трепна: ах, та то било заспало! Как добре е да се заспи тука: „Ще поседя тука и после пак ще отиде да погледам кукличките“, помисли момченцето и се усмихна, като си спомни за тях. „Съвсем живи! “ И изведнъж му се счу, че майка му запя песенчица над него. „Мамо, аз спя, ах, как хубаво е да се спи тука! “ — Ела при мене на елха, момченце — изведнъж прошепна тих глас над него.
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но ако слънчевите лъчи действаха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да за мени лечебното им действие?
А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различие: преди изгрев слънце — за подобрение на мозъчната нервно система; при изгрев слънце— за уякване на дихателната система, а от 9 - 12 часа —за уякване на стомаха т. е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обед, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един-два часа след обед, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действаха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да за мени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия) а към тях земята е по-възприемчива сутринта. Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обед, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обед, а за трети залез. Тогава защо тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприеметелна способност на земята и на организма. Аналогично нещо става и в течението на годината.
към текста >>

20. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Емна вечер, наседели край печката, слушахме един разказ, който по-голямата ми сестра четеше, за да разсее тъгата на мама и баба.
Те бяха за нас и утеха, и радост, и надежда за по-скорошно за връщане. Една седмица протече без да получим писмо. В непрекъснато очакване премина и втора. . . Страхът от неизвестното се примесваше с лошите предчувствия, загнездваше се в душите и ни заставяше често да бършем скрито една от друга насълзените очи. Емна вечер, наседели край печката, слушахме един разказ, който по-голямата ми сестра четеше, за да разсее тъгата на мама и баба. Дали слушаха, дали разбираха нещо, от това, което се четеше, беше доста съмнително, защото, вперили погледи някъде в стената, скръстили ръце, те често и дълбоко въздишаха. Вероятно, и те като мене, си представяха бойните окопи и землянките, така, както бяхме ги виждали по картините и никой друг не забелязваше там, всред пръскащите се гранати и дъжд от куршуми, освен него — бащата. В един момент всички изтръпнахме. Пътната врата леко изскърца и по двора отекнаха познати стъпки, стъпките на баща ми и ритмичното чукаме на сабята му. Наострихме уши.
към текста >>

21. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В половин чаша вода се вари половин чаша жито, после се задушава това жито в затворен съд с 1 литър вода, когато е увряло се прекарва през цедка п пак всичко с остатъка се слага на печката, прибавя се малко сол, една лъжичка мед и 1/2 литър мляко, така леко да поври, след което се цеди през кър-Това ястие замества недостигащото майчино мляко.
После се вари житото неколко часа до като набъбнат зърната. Може да поправи с лук, домати, магданоз и чесън. Една чиния от това ястие е по-хранителна от всяко друго. Децата обичат това ястие. Ястие за деца. В половин чаша вода се вари половин чаша жито, после се задушава това жито в затворен съд с 1 литър вода, когато е увряло се прекарва през цедка п пак всичко с остатъка се слага на печката, прибавя се малко сол, една лъжичка мед и 1/2 литър мляко, така леко да поври, след което се цеди през кър-Това ястие замества недостигащото майчино мляко. Хубаво е за болни. Картофите са хубава храна за деца и хора, които са физически заети. Против отравяне с киселини са отлично лечебно средство. Картофи се пекат в гореща пепел или фурна като хубаво се из-мият и после се ядат с кожата. Може хубаво измити картофи да се нарежат на колелца (с кожата) и да се пържат в зехтин с лук, ким и поправки.
към текста >>

Залей с вряла вода яйцата (на 1 яйце – 1/2 литър вода) и ги остави на края на печката 3 минути.
При епидемии да се храним главно с вкиснало кисело мляко също и мътеница, също да се яде и чесън. Сурови яйца. Раздели белтъка от жълтъка, извади зародиша, разбий всяка по-отделно с малко сол; капе се в жълтъка по малко лимон и все се бие до като се пресече на малки парченца (на 1 жълтък – 1/2 лимон). Тогава се съединяват пак жълтъка с белтъка и се ядат. Меки яйца. Залей с вряла вода яйцата (на 1 яйце – 1/2 литър вода) и ги остави на края на печката 3 минути. След това са готови за ядене. Прев. П. Димков ____________________________ *) първоизточника на стомашните язви. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Той ми е брат, сестра и майка (из неделната беседа „Той ми е и брат, и сестра, и майка“ – 5.09.1937 г.) Важното за един певец е да пее добре и да има добра основа.
към текста >>

22. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако можеше да превърне една печка в злато, тя ще направи голяма добрини на хората Това е искал да каже Христос със стиха: „Направете си приятели от богатството на неправдата.“ Това значи: превърнете желязото в злато.
Как ще си направим приятели от богатството на неправдата? Какво ще кажете желязото досега не е ли било неприятел на човека? С железни предмети хората се убиват, колят, измъчват, какви ли още злини не си причиняват. Желязото причинява хиляди злини на човека. Но какво ще стане с този неприятел, ако човек може да го превърне в злато? Ако можеше да превърне една печка в злато, тя ще направи голяма добрини на хората Това е искал да каже Христос със стиха: „Направете си приятели от богатството на неправдата.“ Това значи: превърнете желязото в злато. Това е алхимията на живота. За това, обаче, се изисква наука. „На двама господари“. В тази глава Христос изнася един личен спор между господар и слуга. От постъпката на слугата Христос казва на учениците си: „Бъдете и вие толкова умни като него, да си направите приятели от богатството на неправдата“.
към текста >>

23. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне вода и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера.
За миг песента спря. Бързи стъпки се отправиха към вратата и когато се отвори, ние тримата вдигнахме ръка и казахме: — Няма любов кат Божията любов. — А-а-а—извика изненадано младото момиче в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни. Момичето се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха! — и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече. Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне вода и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера. След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте! Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща вода от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване. Когато сърбахме след малко топлата вода с бучка захар, на вратата се почука и влязоха селяни и селянки. Всичките бяха усмихнати, радостни и ни поздравиха с „добре дошли, братя“.
към текста >>

— Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте!
— А-а-а—извика изненадано младото момиче в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни. Момичето се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха! — и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече. Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне вода и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера. След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте! Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща вода от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване. Когато сърбахме след малко топлата вода с бучка захар, на вратата се почука и влязоха селяни и селянки. Всичките бяха усмихнати, радостни и ни поздравиха с „добре дошли, братя“. Кога момичето беше изхвърчало и съобщило на първите тям близки братя и сестри, не бяхме усетили. Но не след много, малката стаица се изпълни със сестри и братя, които за първи път в живота си виждахме, но които чувствахме близки в душата и сърцата си.
към текста >>

24. -

Тя е като печка.
Той беше един от щастливите хора на земята. Но същевременно той беше и даровит човек. Щастието на Йосифа се дължи на това, че беше роден по любов. Със своите дарби той събуди ревността на своите братя. Баща му, като виждаше неговата даровитост, не можеше да скрие любовта си от другите си синове… Никой човек на земята не може да скрие любовта си. Тя е като печка. Като се запали печката, и любовта й се проявява. Йосиф имаше прозрение. Той знаеше какво може да стане в бъдеще. Затова той беше трън в очите на своите братя. Както знаете, братя го продадоха, на чужди хора.
към текста >>

Като се запали печката, и любовта й се проявява.
Но същевременно той беше и даровит човек. Щастието на Йосифа се дължи на това, че беше роден по любов. Със своите дарби той събуди ревността на своите братя. Баща му, като виждаше неговата даровитост, не можеше да скрие любовта си от другите си синове… Никой човек на земята не може да скрие любовта си. Тя е като печка. Като се запали печката, и любовта й се проявява. Йосиф имаше прозрение. Той знаеше какво може да стане в бъдеще. Затова той беше трън в очите на своите братя. Както знаете, братя го продадоха, на чужди хора. Един от братята, най-старият, каза: Да не проливаме кръвта на брата си.
към текста >>

25. -

За печка им служеше едно газена тенекия, която Цено, като техник, беше приспособил.
Каква бе изненадата ни, когато те забелязаха, че между камънаците по присоя надничаше къдроглава коприва ... — Ето, Цено, мили мой — коприва! — Аз нали ти казах, че Господ ще промисли за нас. Казано е в Писанието, че не само с хляб може да се живее. Нашата духовна храна е любовта, която замести хлебеца, който ни липсва за сега, а за напред — Господ е добър... Те набраха пълна кърпа с коприва, а в друга — малко съчки и късно вечерта, да ме ги видят съседите, се върнаха в къщи. Единственият им прибор беше едно войнишко канче, в което сипваха бозата, когато имаха пари и две лъжици, а сега това канче изпълняваше службата на тенджера, в което варяха копривата. За печка им служеше едно газена тенекия, която Цено, като техник, беше приспособил. Сварената коприва, макар без сол, тъй като нямаха дори 1 лев да си купят сол, им се стори прекрасна, пищна гозба. — Храна, изпратена от Бога — обстоятелство, което ги караше да се чувстват безкрайно щастливи. На другия ден пак излязоха с двете кърпи за коприва и съчки... Мина януари, дойде февруари и отмине, а ето че и март настъпи — Цено е все още без работа — без 1 лв. в джеба. И познати няма — от кого да поиска!
към текста >>

26. -

Една нощ, след като от дълго треперене под юргана се бях позатоплил, съм позаспал и виждам следния сън: — Идва Дядо Господ при мене и с кротък глас ми заговори: Ти, сине мой, защо не си запалиш печката да се постоплиш, ами трепериш от студ?
Имаш ли адвокат ? — Не, не ми трябва адвокат, аз сам ще се защищавам. — Говори, каза съдията. — Г-н съдия, аз зная, че да се събират дърва в гората без билет е престъпление и по никой начин нямаше да се реша да го извърша, ако не беше се случило нещо което ме застави да го направя. Както знаете зимата бе люта, мразовита, аз нямах клечка дърва, пък и пари нямах да си купя и всяка вечер си лягах в студената стая. Една нощ, след като от дълго треперене под юргана се бях позатоплил, съм позаспал и виждам следния сън: — Идва Дядо Господ при мене и с кротък глас ми заговори: Ти, сине мой, защо не си запалиш печката да се постоплиш, ами трепериш от студ? Иди веднага, набери си малко дърва от гората и се стопли! Събудих се сутринта и си казвам: Чуден сън! — Как ще отида в гората за дърва! — Нямам пари за билет! — Това е невъзможно!
към текста >>

27. -

Г-ца Шпак плачеше наведена над кухненската печка, а сълзите й падаха над горещата плоча и пращяха.
Това положение на работите трая няколко дни, нищо не се намери в това време и г-це Шпак бе в отчаяние. Тя изтича в свинарниците и прегледа коритото на свинете, за да види да не би случайно лъжиците да са паднали там. Тя влезе скрито в мансардата, дето слугините държаха дрехите си и тайничко прегледа сандъците им. Напразен труд, всичко бе безполезно и тя не знаеше вече де да търси. Тя виждаше добре, че баронесата и всички в къщи, все нея обвиняваха, чужденката, и биха я освободили без никакво съмнение. Г-ца Шпак плачеше наведена над кухненската печка, а сълзите й падаха над горещата плоча и пращяха. Изведнъж тя почувства, че трябва да се обърне. Погледна какво става зад нея и видя генерала, който изправен до стената на кухнята, сочеше с пръст една поличка, толкова висока и тъй неудобно поставена, че никому не би дошло на ум никога да остави там каквото и да било. Генералът изчезна по обичая си, щом гувернантката го забеляза, но г-ца Шпак разбра какво искаше да й каже. Тя изведи стълбичката от килерчето, опря го на нишата, протегна ръка и хвана на поличката една мръсна пачавра. Двете лъжици бяха обвити.
към текста >>

Така приготвения зеленчук, с изключение на червените домати и мерудиите, се попарва за няколко минути във вряла вода, след това веднага се облива със студена, за да се охлади, нарежда се равномерно на тави и или леси и се суши на слънце, върху готварска печка, в пещи за хляб или в сушилни.
Във формата на отвара с червено вино то се дава стомашно при хиперсекреция и киселини, оригвания и болки; при гнилостни процеси в червата; при кръвоизлияние от всякакъв род; кръвохрачене, хемороиди, дизентерия, силна менструрация и пр. После при ревматизъм, подагра, рахитизъм и малария, кожни обриви, скрофули и пясък в черния дроб; бяло течение и като афродизиак; външно като лапа при гнойни рани, циреи, компреси от отвара при възпалени очи. Д-р П. Икономов ЗАПАЗВАНЕ ЧРЕЗ СУШЕНЕ СУШЕНЕ НА ЗЕЛЕНЧУЦИ Зеленчуците предназначени за сушене предварително се измиват много добре и се изчистват излишните части. Повечето от тях се сушат нарязани на парчета, които трябва да имат еднаква големина, за де се изсушат едновременно. Така приготвения зеленчук, с изключение на червените домати и мерудиите, се попарва за няколко минути във вряла вода, след това веднага се облива със студена, за да се охлади, нарежда се равномерно на тави и или леси и се суши на слънце, върху готварска печка, в пещи за хляб или в сушилни. Сушенето на зеленчуци продължава до пълното им изсушаване. Добре изсушения зеленчук не трябва да е корав и да шуми при разбъркваме, а да бъде еластичен — при стискане между пръстите да се огъва, без да пуска вода, а не да се чупи. Изсушеният зеленчук се прибира в големи книжни кесии или торби и сандъчета, облечени отвътре с книга. Пази се на сухо и проветриво място, при постоянно по-низка температура. Често трябва до се преглежда.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От възрастните деца такава любов и почит не може да иска една майка, която се скрива в ъгъла зад печката, става нещо средно между самарянка и бона, и учи своето семейство да я използва като товарно животно в домашните нещастия, действителни и въображаеми.
Има майки, които казват: „да става с мене, каквото ще, само дебата ми да израснат добре, мисията ми тогава е изпълнена! “ Майката би трябвало много да мисли, какво ще стане и със самата нея! Ако нейното растене в мъдрост и култура бъде спънато, ще се спъне и растенето на нейните деца. Истинската майка винаги ще се стреми да бъде почитана и обичана от децата си. Обаче, на почит и респект ще се радва само онази жена, която високо, силно и свободно си извоюва в живота своето място и неуморно се стреми все напред към по нататъшни цели! От възрастните деца такава любов и почит не може да иска една майка, която се скрива в ъгъла зад печката, става нещо средно между самарянка и бона, и учи своето семейство да я използва като товарно животно в домашните нещастия, действителни и въображаеми. По тези причини много майки се гледат през рамо от своите възрастни синове и дъщери или се отритват от тях. Майки, които тъй се унижават, за да бъдат, както те погрешно мислят, полезни на децата си, по някога трябва скъпо да изплащат това си заблуждение. Който Оставя винаги други да го учат и ръководят, отказва се от своите наклонности и стремежи, за да стане чуждо ехо, живее по чужди желания, той изгубва своето право на самоопределение. Той поглъща толкова много от чуждите мисли около себе си, че става част от другите, оръдие, което се подчинява автоматично на нямата воля на околната среда. Такъв човек става като изкопаемо вещество, понижава се до безпомощна сервилност, изгубва все по-вече, физически и духовно, способността да извърши нещо, става безпомощен старец, който е повече търпян, отколкото обичан.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В Охайо, когато момичетата и момчетата останал зиме по обед в училището, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име.
означава смъртен случай. В Охайо вярват, че когато някой усеква с мокри пръсти лоена свещ и фитилът залепва на пръстите, това означава изпълнение на изказано по-рано желание. В Пенсилвания правят следното: вземал няколко косъма от мигачите на очите, слагат ги на външната страна на ръката и ги духват; ако всичките отхвръкнат на страна, изказаното желание ще се изпълни. Който седне на кола със сено, пожелае нещо и след това вече не погледна колата, получава пожеланото. Когато пожелаем нещо, не бива да поглеждаме два пъти пъстър кон, ако искаме желанието ни да се изпълни. В Охайо, когато момичетата и момчетата останал зиме по обед в училището, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име. Зърната, които се доближат, посял имената на онези, които се обичал и сетне се женят. Момиче, което може да задържи в ръка запалена кибритена клечка, додето изгори съвсем, ще има верен любовник и всеко негови желание ще се изпълни. Мома, която прекрача метлата, без да я вдигне, няма чувство за ред, тя ще се омъжи много късно или никога. Който внесе стара метла в нова къща, внася нещастието с нея. В Германия и в Австрия също така вярват, че магьосниците се крият в старите метли в ъглите.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тъй че най-после в стаята става светло за сензитивния като в полуосветена стая; той вижда всичко до най-големи подробности, с най-голяма сигурност се допира до дръжката на прозореца, до печката и до разни други предмети.
Често от този момент нататък трябва да се измине още — 1 час, за да могат да се различат пръстите. По-нататък светещият облак се изменя. Сивият облак постепенно става белезникав. Предметът като че ли е потопен в одови пламъци, обвити със светещ ореол. Появязат се пламъчета по върховете, искри; нещо като светещ дим или пари се отделя от светещите предмети и се издига във въздуха и най-после почва да се различава всичко в стаята, тъй като тъмните предмети се осветляват от светлината на светещите предмети. Тъй че най-после в стаята става светло за сензитивния като в полуосветена стая; той вижда всичко до най-големи подробности, с най-голяма сигурност се допира до дръжката на прозореца, до печката и до разни други предмети. Хората от начало биват виждани като бели призраци, по-големи от обикновените човешки размери, понеже тук играе роля одичната еманация, изпускана от тялото наоколо. Когато Райхенбах в тъмнина търсил един инструмент, сензитивът като разбрал, какво търси, веднага го намерил и му го подал. Когато един съжалил г-жа Цецилия Бауер, че стои толкоз време в тъмно, тя казала, че няма защо да я жалят. понеже тя не е в тъмно, а вижда ясно предметите, и че напротив тя съжалява другите (т. е. несензитивните), понеже те именно се намират в тъмнина.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Влезнахме веднага в спалната стая, дето имаше запалена печка, запушихме тютюн и се разговаряхме.
Момчилов в себе си. Разстоянието между двете къщи е около 5 метра. В 4 ч. и 56 м. се върнахме в старата къща, дето беше дошъл и свещеникът. Влезнахме веднага в спалната стая, дето имаше запалена печка, запушихме тютюн и се разговаряхме. В това време се извърна в един ъгъл на стаята едно шише, което беше пълно с ракия, и ние веднага предложихме да запалят лампа и затворят прозорците, които имаха дървени капаци. Лампата запалиха и затвориха прозорците и вратата. Тъкмо в 5 часа 7 минути се издигна един камък откъм прозореца и падна до крака на Д. Момчилов. Този камък беше овалян в сняг. Веднага из друг ъгъл на стаята долетя друг камък до краката на Н.
към текста >>

Стоев, и ние тримата със свещеника изтръпнахме от страх и само се доближавахме до печката.
В това време се извърна в един ъгъл на стаята едно шише, което беше пълно с ракия, и ние веднага предложихме да запалят лампа и затворят прозорците, които имаха дървени капаци. Лампата запалиха и затвориха прозорците и вратата. Тъкмо в 5 часа 7 минути се издигна един камък откъм прозореца и падна до крака на Д. Момчилов. Този камък беше овалян в сняг. Веднага из друг ъгъл на стаята долетя друг камък до краката на Н. Стоев, и ние тримата със свещеника изтръпнахме от страх и само се доближавахме до печката. Почнаха на различни страни да хвърчат камъни, дървета, црепове от подницата, сняг и др. и от страх помолихме свещеника да направи веднага водосвет. Почна се водосветът от 51/2 ч. и през това време дойде едно шарено перо на трапезата, дето стоеше паницата с водата, което идеше из един ъгъл по водоравна посока, без, обаче, да имаше течение на въздуха или каквото и да е движение. Никакво движение нямаше през време на водосвета.
към текста >>

Всички неща, които хвърчаха по стаята, ги събрахме на едно място до печката.
Никакво движение нямаше през време на водосвета. Щом свършихме водосвета, влязоха при нас в 6 часа кметът, Здравко Момчилов и фелдшера Юрдан Костадинов, които били дошли по-рано, но чакали в зимника дано видят там явлението. — Щом влезнаха те, веднага пак почнаха да хвърчат разни предмети Тогава кметът отиде до един ъгъл и почна да удря с камшика насам нататък, и разни предмети падаха по стаята. На един рафт (поличка) имаше едно счупено кандило (светило) и то дохожда и удря в срещуположната стена, без да се вижда кой хвърля, и ние всички присъстващи пазим мъртва тишина и гледаме само да видим, кой пуска предметите, но никой нищо не забеляза. Хвърлянето продължаваше до 7 часа 15 м. Всички неща, които хвърчаха по стаята, ги събрахме на едно място до печката. Те бяха предмети от различен вид: камъни, дървета, похлупаци от гърнета, 2 ножа, ябълки, мъниста колкото броеници, счупено пищовче, говежди рог, парчета от подница, сняг на топки и много други. Събраните неща бяха тъкмо 24. По време на хвърлянето не беше ударен никой от нас, а бе ударен веднъж един от синовете на домакина. В 8 часа и 15 м. отидохме да проверим запечатания ковчег и намерихме: конецът скъсан, печатът върху катанеца няма, дъсчицата, която е върху дупката на катанеца, няма, а катанецът заключен пак. Д.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но ако слънчевите лъчи действаха лечебно само чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие?
Лечебното действие на слънцето се дължи на сбора от всички тези енергии. Но защо окултизмът твърди, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обед? На пръв поглед това твърдение изглежда абсурдно по две причини: 1) Когато за нас е изгрев, за други е обед, а за трети — залез Значи, едно и също слънце в едно и също време за едни е изгряващо, за други е на зенита си,а за трети — залязващо. Тогава защо тая разлика в лъчите в разните часове на деня? 2) Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-целебни към 1—-2 часа след обед, когато топлината им е най-голяма. Но ако слънчевите лъчи действаха лечебно само чрез топлината си, тогава защо топлината от печката не може да замени лечебното им действие? Не е слънчевата топлина главния лечебен фактор, а други по-висши енергия. А към тези по-висши енергии земята е по-възприемчива сутрин. Значи, разликата в лечебното действие на слънчевите лъчи в разните часове на деня се крие във възприемателнате способност на земята. А защо сутрин земята е по- възприемчива към положителните слънчеви енергии? Този въпрос е от извънредна важност, от преголямо практическо значение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27567791938782