Търсене в текстове за 'Печка'

Галилей Величков (1911-1985)

Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения.
Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си. До този момент Учителят го наблюдава. Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си. Разговорът и случаят за Игнат е приключен. Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си. Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения. Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели. Игнат се оттегли и се запъти към бараката си, замислен и вглъбен в себе си. Измина някое и друго време и настъпи онова време за голямата развръзка на историята на кибритената клечка. В Школата на Учителя нямаше половинчати неща. След всяка опитност предстояха драматични развръзки с необикновен и неочакван финал.
към текста >>

Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и студена и набутва вътре всичко.
Освен това, той бе деен член на една комунистическа група, която се укриваше на "Изгрева", като се бяха маскирали като верни последователи на Учителя. Една вечер се събират неговите бойни другари в бараката му, които нощуват в различни нелегални квартири около София. Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко. На сбогуване, те оставят и други нелегални документи на своята нелегална група в неговата барака на съхранение, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева". След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие. Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и студена и набутва вътре всичко. Ляга да спи. По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой. Решава, че така му се е присънило и че това е един сън. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен.
към текста >>

По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой.
Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко. На сбогуване, те оставят и други нелегални документи на своята нелегална група в неговата барака на съхранение, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева". След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие. Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и студена и набутва вътре всичко. Ляга да спи. По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой. Решава, че така му се е присънило и че това е един сън. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака.
към текста >>

Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа.
Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията.
към текста >>

Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка.
За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията. Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти. Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо. През цялото време Игнат стои, мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите.
към текста >>

След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива.
Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията. Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти. Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо. През цялото време Игнат стои, мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите. Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо.
към текста >>

Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите.
Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат. Продължава Игнат да размишлява. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена. Затова нямаше улики и доказателства срещу него. Обръща се Игнат и пристъпва към масата. Поглежда и какво да види.
към текста >>

Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея.
Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат. Продължава Игнат да размишлява. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена. Затова нямаше улики и доказателства срещу него. Обръща се Игнат и пристъпва към масата. Поглежда и какво да види. Върху масата стои кибрит, а върху кибрита е сложена прегоряла наполовина кибритена клечка.
към текста >>

А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена.
А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат. Продължава Игнат да размишлява. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена. Затова нямаше улики и доказателства срещу него. Обръща се Игнат и пристъпва към масата. Поглежда и какво да види. Върху масата стои кибрит, а върху кибрита е сложена прегоряла наполовина кибритена клечка. С тази клечка той бе запалил книжата в печката.
към текста >>

С тази клечка той бе запалил книжата в печката.
А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена. Затова нямаше улики и доказателства срещу него. Обръща се Игнат и пристъпва към масата. Поглежда и какво да види. Върху масата стои кибрит, а върху кибрита е сложена прегоряла наполовина кибритена клечка. С тази клечка той бе запалил книжата в печката. Протяга ръка, взима я и я слага в дланта си. Разглежда я. Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща. Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа.
към текста >>

Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка.
"Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка, Учителю? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси. Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка. Игнат целува ръка и напуска стаята на Учителя. Минаха години. Комунистите дойдоха на власт. Но Игнат все пак остана в нашите среди. Дойде 1953 година и едно голямо събитие.
към текста >>

2. 2_42 Общение на човешките души

" Аз го попитах дали мога да си стопля вода на печката.
Влизам в селската кръчма, която беше мазе на една къща - превърнали го бяха в кръчма. В помещението имаше 10-15 маси, около които бяха насядали мъже с калпаци - потни, мръсни, кални - пият и пушат. Но беше топло, макар че едвам се дишаше. Отправих се към кръчмаря и той разбра, че съм турист. Каза ми: "Има греяна ракия и греяно вино! " Аз го попитах дали мога да си стопля вода на печката. Той ме изгледа подозрително и рече: "Я за теб сега нема да трошим дърва, че да ти греем вода! " Аз извадих една банкнота и му я подадох. "Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката." Встрани димеше едно кюмбе. Аз седнах до него. След малко донесе една тенджера вода, сложи я на кюмбето и ме остави да се грея до него.
към текста >>

"Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката." Встрани димеше едно кюмбе.
Отправих се към кръчмаря и той разбра, че съм турист. Каза ми: "Има греяна ракия и греяно вино! " Аз го попитах дали мога да си стопля вода на печката. Той ме изгледа подозрително и рече: "Я за теб сега нема да трошим дърва, че да ти греем вода! " Аз извадих една банкнота и му я подадох. "Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката." Встрани димеше едно кюмбе. Аз седнах до него. След малко донесе една тенджера вода, сложи я на кюмбето и ме остави да се грея до него. Аз събух обувките си, суших си краката, докато чаках водата да се стопли и изпих от нея към два литра. Така мина един час. Реших да се сбогувам и извадих втора банкнота, за да си платя за второ кило греяно вино, понеже бях изпил два литра топла вода.
към текста >>

Слезе в приемната и като ме видя целия мокър, драсна клечка кибрит и заредената печка изведнъж запламтя и затуптя.
А тези селяни от планината, от чистите простори, взели, че се наврели в тази кръчма и са се превърнали в живи плъхове. Значи, този народ няма бъдеще. Реших, че трябва да споделя това всичко с Учителя и застанах под прозореца Му. Беше късна есенна вечер, студено, мъгливо и ръмеше дъжд. След малко Учителят отвори прозореца и ми каза да почакам. Слезе в приемната и като ме видя целия мокър, драсна клечка кибрит и заредената печка изведнъж запламтя и затуптя. Сложи ме до печката да се стопля, да си изсуша дрехите и да пия чай. Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия. Аз пиех и сърбах чай, а Той ме наблюдаваше с внимание. Той не бързаше заникъде. Накрая, като изпих няколко чаши чай, попита: "Е какво видя нашият турист този ден?
към текста >>

Сложи ме до печката да се стопля, да си изсуша дрехите и да пия чай.
Значи, този народ няма бъдеще. Реших, че трябва да споделя това всичко с Учителя и застанах под прозореца Му. Беше късна есенна вечер, студено, мъгливо и ръмеше дъжд. След малко Учителят отвори прозореца и ми каза да почакам. Слезе в приемната и като ме видя целия мокър, драсна клечка кибрит и заредената печка изведнъж запламтя и затуптя. Сложи ме до печката да се стопля, да си изсуша дрехите и да пия чай. Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия. Аз пиех и сърбах чай, а Той ме наблюдаваше с внимание. Той не бързаше заникъде. Накрая, като изпих няколко чаши чай, попита: "Е какво видя нашият турист този ден? " Разказах Му всичко от край до край.
към текста >>

Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия.
Реших, че трябва да споделя това всичко с Учителя и застанах под прозореца Му. Беше късна есенна вечер, студено, мъгливо и ръмеше дъжд. След малко Учителят отвори прозореца и ми каза да почакам. Слезе в приемната и като ме видя целия мокър, драсна клечка кибрит и заредената печка изведнъж запламтя и затуптя. Сложи ме до печката да се стопля, да си изсуша дрехите и да пия чай. Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия. Аз пиех и сърбах чай, а Той ме наблюдаваше с внимание. Той не бързаше заникъде. Накрая, като изпих няколко чаши чай, попита: "Е какво видя нашият турист този ден? " Разказах Му всичко от край до край. Учителят след малка пауза продума: "Това, което си видял, е точно така, както го разказваш.
към текста >>

" Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата.
А кислородът е отрова за растенията, но е храна за хората. Такъв обмен става между човеците и Невидимия свят. И ако го няма този контакт на душите, те не могат да правят обмен помежду си и обмен с Невидимия свят." Аз стоя със зяпнала уста. Искам да питам нещо, но то витае във въздуха и не мога да се добера до тази мисъл, която витае над мен и която моето съзнание иска да хване, да свали в ума ми, за да мога да я поднеса пред Учителя. Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "Учителю, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата? " Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата. Пооглеждам себе си и виждам, че съм гол пред Учителя и че задавам най-важния въпрос, който може да се зададе. Изпитвам срам от голотата си и навеждам глава към пода. След малко Учителят проговорва: "Вдигни глава и запомни! Контактът на душите от учениците в "Школата може да става само чрез Словото на Великия Учител, защото това е Божественият хляб, слязъл от Божествения свят и предназначен за идното човечество от Шестата раса. Контактът на душите на учениците в Школата може да става на всяко място, по всяко време, но само чрез Словото на Великия Учител.
към текста >>

А трябваше да проумея всичко, което ми се случи този ден, в онова село и в онази кръчма и тук, в приемната на Учителя, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата.
Само чрез изявената и проявена Чистота на учениците може да слезе Словото на Бога в тях и те да направят общение със Словото на Бога. След като направят общение със Словото на Бога, те могат да направят вече общение помежду си като души. Това е пътят: първо - общение със Словото на Бога и после идва общението между душите. Защото Словото на Бога обхваща всичко, което е на Небето и което е на земята. Ето това е урокът, който се предаде днес за Школата чрез нашия турист." Учителят ме остави да се изсуша, нареди ме да преспя в приемната, защото бе късна доба и аз бях изморен. А трябваше да проумея всичко, което ми се случи този ден, в онова село и в онази кръчма и тук, в приемната на Учителя, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата. Минаха години. "Изгревът" бе разрушен. Приятелите се питаха: "Къде и как да се срещаме и как да общуваме? " Тогава им разказах тази случка. Но никой не я изслуша и никой не я проумя.
към текста >>

3. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Учителят го поглежда и му казва веднага и направо: "Можеш ли да изчистиш печката?
Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен. Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата. Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в ръка. Учителят го поглежда и му казва веднага и направо: "Можеш ли да изчистиш печката? " Асен се стъписва. Учителят никога не го е молил да Му чисти печката. Това го правеха други братя и сестри. Но сега той е облечен официално и е тръгнал на среща да покорява женско сърце, което е заключено с три катинара за него. Ами цигулката къде да я сложи?
към текста >>

Учителят никога не го е молил да Му чисти печката.
Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата. Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в ръка. Учителят го поглежда и му казва веднага и направо: "Можеш ли да изчистиш печката? " Асен се стъписва. Учителят никога не го е молил да Му чисти печката. Това го правеха други братя и сестри. Но сега той е облечен официално и е тръгнал на среща да покорява женско сърце, което е заключено с три катинара за него. Ами цигулката къде да я сложи? Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената". Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя.
към текста >>

Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената".
" Асен се стъписва. Учителят никога не го е молил да Му чисти печката. Това го правеха други братя и сестри. Но сега той е облечен официално и е тръгнал на среща да покорява женско сърце, което е заключено с три катинара за него. Ами цигулката къде да я сложи? Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената". Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя. Учителят излиза навън от стаята Си. Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг. Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути.
към текста >>

Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг.
Но сега той е облечен официално и е тръгнал на среща да покорява женско сърце, което е заключено с три катинара за него. Ами цигулката къде да я сложи? Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената". Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя. Учителят излиза навън от стаята Си. Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг. Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва.
към текста >>

Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката.
Ами цигулката къде да я сложи? Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената". Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя. Учителят излиза навън от стаята Си. Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг. Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята".
към текста >>

Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути.
Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената". Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя. Учителят излиза навън от стаята Си. Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг. Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята.
към текста >>

По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища.
Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя. Учителят излиза навън от стаята Си. Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг. Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища.
към текста >>

Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр.
Учителят излиза навън от стаята Си. Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг. Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време.
към текста >>

Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва.
Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг. Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час.
към текста >>

Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята.
Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час. Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм. Отива навън и изхвърля боклука.
към текста >>

Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм.
Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час. Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм. Отива навън и изхвърля боклука. Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена. Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно.
към текста >>

Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена.
А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час. Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм. Отива навън и изхвърля боклука. Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена. Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно. Поглежда Асен - няма частичка прах върху него. Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал.
към текста >>

Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно.
Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм. Отива навън и изхвърля боклука. Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена. Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно. Поглежда Асен - няма частичка прах върху него. Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал. Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена. А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш.
към текста >>

Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал.
Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена. Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно. Поглежда Асен - няма частичка прах върху него. Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал. Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена. А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън.
към текста >>

Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена.
Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно. Поглежда Асен - няма частичка прах върху него. Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал. Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена. А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота.
към текста >>

А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали.
Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно. Поглежда Асен - няма частичка прах върху него. Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал. Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена. А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота. С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа.
към текста >>

С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа.
А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота. С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа. Накрая Учителят му казва: "А сега извади цигулката и изсвири на огъня една песен: "Запали се огъня на огнището". Той я изсвирва, целува ръка на Учителя и се отдалечава. Беше му предал урок за чистотата.
към текста >>

4. 3_68 Самозванецът

Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си.
Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му. Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си. И винаги в такива случаи имаше и такива свидетели, които не одобряваха дейността на Михаил и които го познаваха много добре. Това бе втората група от приятели, които разбраха по-категорично мнението на Учителя за лекциите на Михаил и за дейността му. И трябваше дотук да се спре с това. Но кой да слуша? Отново Му занасят от тези експозета - от следващите броеве.
към текста >>

5. 3_71 Последните дни на Учителя

Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко.
С едно четене нищо не става, защото съзнанието на човека е така устроено, че за всеки случай и за всеки ден е различно. Както и блендата на фотоапарата е различна и през този отвор може да влезне толкова светлина върху фотографската лента, в зависимост от това доколко тя е отворена. Човек трябва да отвори по-широко тази бленда, за да може да влезне по-голям сноп от светлината на Словото върху съзнанието му и да се запечата онова Слово, към което е било насочено съзнанието при даден проблем. Преди да си замине, Учителят изпитваше понякога Жажда - искаше вода и пиеше доста жадно с големи глътки. Прибрах се у дома, бях в къщи с Борис и по едно време ми се припи нещо. Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко. Огледах се, но друго, което да е като течност, не виждах. Изведнъж чух глас: "Марийке, дай да изпия млякото." Това беше гласът на Учителя. И аз изпих на големи глътки млякото така, както Той пиеше в последните часове. После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до тялото Ми една нощ." Аз се върнах на "Изгрева" и стоях една нощ. Винаги съм чувствувала, че когато Учителят си заминава, аз ще бъда до Него.
към текста >>

6. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези откровения на Бога и Аз току що ги изгорих в печката." "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Йорданка.
Учителят през това време я чака, а тя не идва. Накрая, след като си свършва работата, тя решава да отиде при Учителя. Чука на врата и влиза. Казва Му: "Учителю, дойдох да ми предадете онези работи." Учителят е строг и мълчи. Йорданка повтаря думите си. Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези откровения на Бога и Аз току що ги изгорих в печката." "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Йорданка. "Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога. Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат изгорени и овъглени листа на тефтерчета, които са се превърнали вече на пепел. Йорданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. А аз искам да добавя следното: Йорданка не знаеше да чете и да пише. В този момент, българският народ излъчи като свой представител човека, който бе невежа, за да изпълни Волята на Всемировия Учител.
към текста >>

Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат изгорени и овъглени листа на тефтерчета, които са се превърнали вече на пепел.
Чука на врата и влиза. Казва Му: "Учителю, дойдох да ми предадете онези работи." Учителят е строг и мълчи. Йорданка повтаря думите си. Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези откровения на Бога и Аз току що ги изгорих в печката." "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Йорданка. "Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога. Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат изгорени и овъглени листа на тефтерчета, които са се превърнали вече на пепел. Йорданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. А аз искам да добавя следното: Йорданка не знаеше да чете и да пише. В този момент, българският народ излъчи като свой представител човека, който бе невежа, за да изпълни Волята на Всемировия Учител. Ето това бе трагедията на българския народ и трагедията на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима! Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността.
към текста >>

7. 5_15 Първият закон

Учителят се разшетва, разпалва печката, туря чайника.
Приближава се до вратата, вдига ръка, помахва към вратата на Учителя. Само помахва, не почуква. В това време в стаята на Учителя светва. Отваря се вътрешната врата, после и външната и Учителят застава пред него: "Влезте, влезте! " Братът едва се вдига, влиза, но не може да говори - лицето му като ледена маска. Учителят се разшетва, разпалва печката, туря чайника. Приятна топлина се разнася из стаята. Братът започва да се размразява, възвръща се способността му да говори. Чайникът завира. Учителят поставя две чашки, отрязва лимончета, изважда и хлебец и сиренце, запича филийка. Братът оживява.
към текста >>

8. 5_16 Как Учителят даде Идилията

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията. На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири.
към текста >>

Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката.
"Как Учителят даде "Идилията" След случая, който разказах, Петър Камбуров остава няколко дни да нощува на "Опълченска" 66 - долу, в трапезарията. На втората вечер Петър трябва да спи в кухнята. Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица. А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица. Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее. Обаче в този момент по стълбата слиза Учителят, бутва вратата, а Петър бързо натиква инструментите под печката. Учителят отваря вратата, подава си главата от вратата, гледа Петър и му казва: "Искаш ли да свириш на цигулка? " Сестра Янакиева казва: "Учителю, той досега свиреше с лопатата и машата! " Учителят й казва: "Ела да ти дам една цигулка за брата." Отива сестра Янакиева и се връща с цигулката. Петър от вълнение не може да говори, само подрънква струните, не смее да свири. Часът е вече десет вечерта.
към текста >>

9. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме.
Това бе първата барака, но тя бе много примитивно направена. Отвътре бе облепена с хартията от чувалите за цимент, за да не ни духа. Първите години нямахме пари за дърва. През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса. Вечер и сутрин - лед. Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме. Сутрин се събуждахме премръзнали. Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе. Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода. После сложихме печка и направихме кухня. Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър.
към текста >>

После сложихме печка и направихме кухня.
Вечер и сутрин - лед. Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме. Сутрин се събуждахме премръзнали. Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе. Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода. После сложихме печка и направихме кухня. Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър. Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме. После сложихме дюшеци пълни със слама. Когато направихме нашата барака, ние се прочухме, че можем да строим. Приятелите видяха майсторлъка ни и започнаха да ни викат да строим и на тях бараки.
към текста >>

10. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне.
Двете дъщери, Надежда и Вяра, бяха изпратени в чужбина и изучени с чужди езици - френски, немски, английски. След като завършиха, те се върнаха и постъпиха на служба в двореца. Вяра беше голяма красавица, русокоса и беше секретарка на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III. И тук станаха най-драматичните развръзки. Надежда бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не. И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне. По-късно тя заболя от ревматоиден артрит. Пръстите на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид. За нея се грижеше Донка Проданова, която бе прислужничка на семейството на генерал-адютанта Алекси Стоянов. Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и храни с лъжица. Нейният път премина през невероятни страдания.
към текста >>

11. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Последния четвъртък преди да си замине, поиска да Му изчистим кюнците на печката.
Учителят говореше така, както по-рано, но само когато идваше в клас. Никога нищо не се забеляза в говора Му или промяна в гласа Му. Ние, стенографите, познавахме гласа Му и не доловихме в него никаква промяна. Учителят чевръсто ще дойде, ще влезне в салона, ще се качи по три-четири стъпала до масичката и ще седне. Но вън от това, след беседа, съм Го виждала малко отпаднал и отпуснат. Последния четвъртък преди да си замине, поиска да Му изчистим кюнците на печката. Брат Ради дойде да ме извика - той, като ги чистел, щял да изцапа пода, та аз да го почистя и измета след това. Отидох там. Брат Ради още не бе изчистил, а Учителят ме попита: "Готово ли е горе? " "Не, Учителю, не е готово". След като брат Ради свърши и постави отново кюнците на печката, аз изчистих, изметох и измих пода.
към текста >>

След като брат Ради свърши и постави отново кюнците на печката, аз изчистих, изметох и измих пода.
Последния четвъртък преди да си замине, поиска да Му изчистим кюнците на печката. Брат Ради дойде да ме извика - той, като ги чистел, щял да изцапа пода, та аз да го почистя и измета след това. Отидох там. Брат Ради още не бе изчистил, а Учителят ме попита: "Готово ли е горе? " "Не, Учителю, не е готово". След като брат Ради свърши и постави отново кюнците на печката, аз изчистих, изметох и измих пода. Учителят се качи запъхтян до горната стая. Това не бяха малко стъпала.Тогава ми направи впечатление, че Той дойде малко запъхтян. Аз не бях Го виждала досега в това положение. И веднага седна на стола до масичката и до печката. "Ще запалите ли печката?
към текста >>

И веднага седна на стола до масичката и до печката.
" "Не, Учителю, не е готово". След като брат Ради свърши и постави отново кюнците на печката, аз изчистих, изметох и измих пода. Учителят се качи запъхтян до горната стая. Това не бяха малко стъпала.Тогава ми направи впечатление, че Той дойде малко запъхтян. Аз не бях Го виждала досега в това положение. И веднага седна на стола до масичката и до печката. "Ще запалите ли печката? " - запита Той. "Ще запаля, Учителю! " Преди това бяхме почистили стаята Му. И Савка дойде и каза, че Учителят бил недоволен, задето сме разместили книгите.
към текста >>

"Ще запалите ли печката?
След като брат Ради свърши и постави отново кюнците на печката, аз изчистих, изметох и измих пода. Учителят се качи запъхтян до горната стая. Това не бяха малко стъпала.Тогава ми направи впечатление, че Той дойде малко запъхтян. Аз не бях Го виждала досега в това положение. И веднага седна на стола до масичката и до печката. "Ще запалите ли печката? " - запита Той. "Ще запаля, Учителю! " Преди това бяхме почистили стаята Му. И Савка дойде и каза, че Учителят бил недоволен, задето сме разместили книгите. Търсили един плик, за да намерят документите на радиото и да платят таксата му.
към текста >>

Учителят седеше в килерчето до печката.
Отидох при Учителя и Му казах, че Савка не е намерила въпросния плик с документи. Попитах Го какъв е този плик. Той отговори: "Канцеларски формат". Аз влязох в стаята Му, бръкнах с ръка в библиотеката и първият плик, който хванаха пръстите ми, беше този канцеларски плик. Отворих го и видях, че документите за радиото са там. Учителят седеше в килерчето до печката. Обърнах се и Му подадох плика. "Този ли е, Учителю? " "Този е." Учителят ли не го бе намерил този плик, други ли не го бяха намерили - това не зная. Приятелите не бяха го открили, а аз без да искам го намерих. "Занесете плика на брат Дряновски!
към текста >>

И тогава, последния четвъртък, пет дни преди 27 декември, брат Ради дойде и ме повика да помогна за кюнците и печката.
При Него влизаха и излизаха братя и сестри. Аз не отидох там, защото знаех, че Паша и Савка Го посещават и ако трябваше да отида, те щяха да ми съобщят. Паша ми каза, че Учителят казал за тези непрекъснати посещения на приятелите следното: "Какво го направиха тука? Те го направиха на хан". Затова аз все повече се стеснявах да посещавам Учителя. И тогава, последния четвъртък, пет дни преди 27 декември, брат Ради дойде и ме повика да помогна за кюнците и печката. А това не бе случайно, защото Учителят искаше и аз да присъствувам лично при тези събития, защото те трябваше да бъдат описани след време от някого. Денят беше петък, 22 декември 1944 година. Рано сутринта, в пет часа, отидох в клас в салона. Учителят не дойде на беседа. После ми казаха, че се бил приготвил да дойде в клас и да държи редовната Си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече".
към текста >>

12. 8_13 Построяване на Изгрева

Отоплявахме се с печка.
И отпред имаше малко права част. А останалата част на нашата постройка беше полукръг. Това беше една скована набързо барака. Тя имаше такава форма, защото мястото, на което бе построена там бе такова. От дъски беше скована, а отвътре облепиха дъските с хартия да не ни духа и така живеехме лете и зиме. Отоплявахме се с печка. Бяхме млади и нищо не усещахме. Там трите стенографки, Паша, Савка и аз, започнахме да живеем от 1928 година. Тази барака беше построена през 1927 година, но не беше покрита. Имаше един голям прозорец горе на тавана. А покривът бе объл.
към текста >>

13. 20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66

В стаята на Учителя имаше една печка, която Той сам си палеше и не даваше на други да Му я палят.
Беше едра и много работлива жена. Значи едната стая бе за Гумнерови, до нея има друга стаичка, която се отстъпва за Учителя. А пред нея има още една стая. В тази стая, след като започнаха да идват приятели, се поставяха столове и пейки и Учителят държеше своето Слово. Когато стаята стана тясна, Учителят седна до прозореца пред една масичка и почна до говори, както на тези в стаята, така и през отворения прозорец на онези, които слушаха на двора. В стаята на Учителя имаше една печка, която Той сам си палеше и не даваше на други да Му я палят. Имаше едно бюро, един стол и един шкаф. Скромна обстановка. Учителят живееше там от 1905 до 1926 г. и приемаше гости от сутрин до вечер. Той ги приемаше в една малка стаичка, която беше два на два метра.
към текста >>

14. 49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ

Отвътре беше обшито с дебели, яки картони и можеше да се отоплява като се тури една печка.
Но ние се прочухме с нея и се появи първият кандидат, който поиска да му построим също една такава. Така на д-р Иван Жеков построихме дървена къща и тя стана като модел и всички я оглеждаха и прецениха, че ние можем да строим. Тя беше построена до горичката. Салон още нямаше. Докато дойде зимата ние успяхме да обзаведем нашето жилище. Отвътре беше обшито с дебели, яки картони и можеше да се отоплява като се тури една печка. Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г. Следващата година 1928 беше една от най-лошите зими, която сме запомнили. Снегове големи, студ до минус 20 градуса. А пък ние тогава нямахме дърва. А нямахме и пари за дърва, защото работехме и учехме.
към текста >>

15. 53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА

Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави печка.
След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави печка. И Учителят остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. На следващата година -1927, Учителят повечето време преспиваше тук. Беседи изнасяше на ул. „Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул.
към текста >>

16. 61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА

Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва.
Нямаше много мебели. Обстановката в която живееше Учителя беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя. Една малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало.
към текста >>

Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница.
Обстановката в която живееше Учителя беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя. Една малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка от скромна, по-скромна и от бедна по-бедна.
към текста >>

17. 65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ

В антрето пред стаята имаше няколко стола, едно легло и печка.
65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ През 1927 г. бе построен братския салон. Имаше стълби, които извеждаха в горната стая, където Учителят живееше. Имаше антре, а стаята Му беше молитвена стая. В антрето пред стаята имаше няколко стола, едно легло и печка. Учителят приемаше понякога и горе гости. Тази стая ние я наричахме Горницата. Казах, че отпред, пред Горницата в антретото имаше легло и Учителят спеше понякога тук, а понякога долу в приемната. Всичко беше от скромно, по-скромно. Приятелите които бяха богати и заможни решили, че обстановката на Учителя е много скромна и че има неудобства.
към текста >>

18. 70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА

Сварвам Учителя да си пали сам печката.
Ето така една голяма нива от два декара и шестотин квадрата се разцепи на седем човека. Направената двойна барака с две помещения бе половината на Стоянка Илиева, а другата част бе определена за братска барака и за посрещане на гости. В тази част, която бе определена за посрещане на гости много по-късно след заминаването на Учителя поради квартирна криза се засели сестра Янакиева, а след нея Илия Узунов. Денят когато приключихме със строежа на бараката отидох да занеса на Учителя сметката, където в една тетрадка точно записвах какви материали съм купувал и какво съм заплащал на работниците, когато трябваше. Беше началото на зимата. Сварвам Учителя да си пали сам печката. Обикновено Той сам си палеше печката с дърва. Каменни въглища не употребяваше. Аз чукам на вратата, покани ме да влезна, а аз държа тетрадката и му я подавам. „Учителю, ето сметката за разходите на бараката." И Му подавам тетрадката, в която съм водил най-подробни сметки Дори за всеки пирон. Учителят ме погледна и както беше гърбом към мене, пое тетрадката от мен и без да я погледне и разгледа тури я в печката, която вече бумтеше.
към текста >>

Обикновено Той сам си палеше печката с дърва.
Направената двойна барака с две помещения бе половината на Стоянка Илиева, а другата част бе определена за братска барака и за посрещане на гости. В тази част, която бе определена за посрещане на гости много по-късно след заминаването на Учителя поради квартирна криза се засели сестра Янакиева, а след нея Илия Узунов. Денят когато приключихме със строежа на бараката отидох да занеса на Учителя сметката, където в една тетрадка точно записвах какви материали съм купувал и какво съм заплащал на работниците, когато трябваше. Беше началото на зимата. Сварвам Учителя да си пали сам печката. Обикновено Той сам си палеше печката с дърва. Каменни въглища не употребяваше. Аз чукам на вратата, покани ме да влезна, а аз държа тетрадката и му я подавам. „Учителю, ето сметката за разходите на бараката." И Му подавам тетрадката, в която съм водил най-подробни сметки Дори за всеки пирон. Учителят ме погледна и както беше гърбом към мене, пое тетрадката от мен и без да я погледне и разгледа тури я в печката, която вече бумтеше. Така се разреши въпроса със счетоводството за строежа на тази къща.
към текста >>

Учителят ме погледна и както беше гърбом към мене, пое тетрадката от мен и без да я погледне и разгледа тури я в печката, която вече бумтеше.
Сварвам Учителя да си пали сам печката. Обикновено Той сам си палеше печката с дърва. Каменни въглища не употребяваше. Аз чукам на вратата, покани ме да влезна, а аз държа тетрадката и му я подавам. „Учителю, ето сметката за разходите на бараката." И Му подавам тетрадката, в която съм водил най-подробни сметки Дори за всеки пирон. Учителят ме погледна и както беше гърбом към мене, пое тетрадката от мен и без да я погледне и разгледа тури я в печката, която вече бумтеше. Така се разреши въпроса със счетоводството за строежа на тази къща. Той ми даде един урок: „Бъди със сметките си винаги акуратен и редовен. А доверието, то принадлежи на духовния свят." Но искаше външен ред и порядък. Така завърши строежа на тази барака. Беше доста хубава и Учителят взе лично участие в строежа й като даваше идеи за нейното архитектурно оформление.
към текста >>

19. 79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Пернишка печка с кюнци, маша и лопатка.
Хармониум - малък и голям. 3. Катедра на Учителя с размери 130/125 см с две стъпала. 4. Масичка към катедрата - 40/65 см. 5. Черна дъска, триъгълник, пергел, тебешир. 6. Столове. 7. Пернишка печка с кюнци, маша и лопатка.
към текста >>

20. 191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО

Той идваше тук, предоставяхме Му стаичка с легло, печката винаги гореше с дърва.
191. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ОТИДЕ В С. МЪРЧАЕВО Есента на 1943 г. въздушните нападения от американските и английски самолети бяха засилени. Градът бе опустошен и опожарен. Учителят често прекарваше тези тревожни дни и нощи у нас в малката ни къщичка. Той идваше тук, предоставяхме Му стаичка с легло, печката винаги гореше с дърва. Когато имаше въздушно нападение Учителят никога не излизаше и не поглеждаше нагоре към небето самолетите. Но при едно от големите нападения бяха запалени погребите на София, военните складове на София към IV километър, гледката беше ужасяваща. Самолетите пускаха от въздуха парашути, на които бяха закачени осветителни тела и осветяваха Софийското небе и градът под него. Едни самолети пускаха парашути с изкуствено осветление, а други след тях летяха и бомбардираха там, където тези лампиони осветяваха къщите на града. Учителят, който до тогава не излизаше при нощните бомбардировки, тогава излезе и ги гледа дълго време.
към текста >>

21. 107. ВАРНА-ХОТЕЛ ЛОНДОН

Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища.
107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам. Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища. Учителят ще си разпали мангалчето, ама имаше един обичай, който другите приятели не можеха да издържат. Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става. Като дойде приятел отвън и влезне в стаята и го заболи главата. Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се.
към текста >>

Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища.
1917 г., в хотел Лондон. valiamaria написа на 17 март 2011 - 05:06 : 107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам. Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища. Учителят ще си разпали мангалчето, ама имаше един обичай, който другите приятели не можеха да издържат. Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става. Като дойде приятел отвън и влезне в стаята и го заболи главата. Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се.
към текста >>

22. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Огнището на печката и топлата пита - 240 32.
Писмо на Боян Боев - 237 ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ Част втора - Окованият ангел на Изгрева 27. Голямата и широка длан - 238 28. Термус с гореща вода от слезналият ангел - 238 29. Образът на Учителя в светлина - 239 30. Хирургът, който ме оперира - 240 31. Огнището на печката и топлата пита - 240 32. На гости при циганите - 241 33. Небето над нас винаги е свободно - 243 34. Костницата - 244 35. Злите кучета - 245 36. Олтарят на църквата - 246 37.
към текста >>

23. 68. БАБА КОЦА

Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода.
68. БАБА КОЦА Имаше брат, казваше се Георги Томалевски, с него бяхме в младежкия клас на Изгрева. Той живееше с майка си, баба Коца на ул. „Веслец", до гарата. Майка му ни посрещаше нас, младежите по следния начин: баба Коца слагаше на печката пет калайдисани медени гюмчета с вода, които вряха и ние седнали около масата попеем - пък изпием по една чаша гореща вода. Гласът ни се отвори и пак продължим да пеем. А на вън е студ, мраз и сняг. Пеехме на четири гласа и то от ноти. Всички бяхме започнали да учим пеене и можехме да четем нотите. Що песни изпяхме при баба Коца и що вряла вода изпихме при нея не може да се опише.
към текста >>

24. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме.
Сприятелихме се и през следващата 1922 г. той участвува в Младежката група, която създаде комуната в с. Ачларе. За нея ще разкажа при друг случай. За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ. С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд. Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата печка, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме. Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името. А Георги Радев беше основател и редактор на това списание до края на живота си, цели 17 години. Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки. Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите.
към текста >>

25. 21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ

От тях набрах толкова много дърва, че като ги занесох в хижата, че като запалих печката, че като лумна един хубав огън, че като замириса на смола и така се разположихме царски.
Дърветата бяха сечени на един метър и 50 см над земята, така че стърчи само стъблото. А то като се напоило със смола, изсъхнало, че станало като борина. Аз започнах да сека тези дървета. Бяха сухи, напоени със смола. Сухи дънери. От тях набрах толкова много дърва, че като ги занесох в хижата, че като запалих печката, че като лумна един хубав огън, че като замириса на смола и така се разположихме царски. Създаде се едно разположение и хубаво настроение. Вечеряхме, че после пеем песни. Не съм чувал другаде, макар и на много места да сме пяли групово такова пеене. Но каквато хармония имаше там горе, не съм срещал никъде. Просто идваше една хармония от високо и се вливаше в нас.
към текста >>

26. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече кухнята работи за дежурните и за работната група.
- Десет-петнадесет дни преди започване на лагера се изпращаше една работна група от 10-15 човека, за да подготви лагера. Първо тя почистваше лагера и изхвърляше боклука оставен в заслона от пролежалите там животни. Обикновено овце или говеда. След това се подреждаше и се стъкмяваше огнището, като казаните се изнасяха от скривалищата от предната година. Първото нещо е да се подготви кухнята. Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече кухнята работи за дежурните и за работната група. Следващото нещо, което се правеше, това е банята. Опъваше се една палатка, вътре се слагаше бойлер с дърва и се нагласяваше душа с крановете му. Имаше предверие за събличане. По-късно банята я направихме така, че имаше палатка-баня за сестри и палатка-баня за братя. Всеки, който искаше да се изкъпе донасяше малко дръвца, които се намираха наоколо, насипваше се вода в казаните с маркуч.
към текста >>

27. 31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА

31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА Аз бях вече истински затворник.
31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА Аз бях вече истински затворник. Имах си вече истинска присъда и трябваше да я излежавам. Дойде време и ме извадиха от болницата на затвора. Изпратиха ме в затвора на гр. Пазарджик. Това беше затвора с най-тежък режим. Но преди да отида там се беше нещо случило.
към текста >>

Веднъж като го гледам как се мъчи с печката, която непрекъснато пушеше му казах: „Искаш ли да ти направя печката така, че да не се мъчиш?
А аз бях отслабнал и едвам се движех. Хранех се само с варени картофи и топла вода. Той ме наблюдаваше с какво се храня и смяташе, че аз не искам да му ям храната, която готвеше и по такъв начин го обиждам като готвач на затворниците. А това нещо за него бе престижна и много важна професия с голям авторитет. Всички затворници го уважаваха и му се покланяха. Веднъж като го гледам как се мъчи с печката, която непрекъснато пушеше му казах: „Искаш ли да ти направя печката така, че да не се мъчиш? Аз съм майстор, но сега съм слаб, защото съм опериран и нямам сили, но зная как да се направи и аз ще ти казвам, а ти ще ми помагаш." Той ме изгледа изненадано. Обясних му подробно моят план. Той ме слушаше внимателно. Накрая се съгласи. Той изнесе казаните навън и няколко дни затворниците се хранеха само с чорба от казаните.
към текста >>

Разтурихме печката, аз разширих огнището на печката, оправих разположението на огъня, което бе неправилно и направих по-широк отвор за изхода на дима.
Аз съм майстор, но сега съм слаб, защото съм опериран и нямам сили, но зная как да се направи и аз ще ти казвам, а ти ще ми помагаш." Той ме изгледа изненадано. Обясних му подробно моят план. Той ме слушаше внимателно. Накрая се съгласи. Той изнесе казаните навън и няколко дни затворниците се хранеха само с чорба от казаните. Разтурихме печката, аз разширих огнището на печката, оправих разположението на огъня, което бе неправилно и направих по-широк отвор за изхода на дима. Изобщо разширих печката и я направих както трябва. Накрая като се разгоря тази ми ти печка той се зарадва и само подскачаше от радост. Досега само се беше мъчил. Някой беше подшушнал на управата, че аз съм оправил печката, за да не се мъчи готвача, който беше също затворник като мен. А според управата на затвора всеки затворник трябва да се мъчи на онова място, на което е поставен да работи.
към текста >>

Изобщо разширих печката и я направих както трябва.
Обясних му подробно моят план. Той ме слушаше внимателно. Накрая се съгласи. Той изнесе казаните навън и няколко дни затворниците се хранеха само с чорба от казаните. Разтурихме печката, аз разширих огнището на печката, оправих разположението на огъня, което бе неправилно и направих по-широк отвор за изхода на дима. Изобщо разширих печката и я направих както трябва. Накрая като се разгоря тази ми ти печка той се зарадва и само подскачаше от радост. Досега само се беше мъчил. Някой беше подшушнал на управата, че аз съм оправил печката, за да не се мъчи готвача, който беше също затворник като мен. А според управата на затвора всеки затворник трябва да се мъчи на онова място, на което е поставен да работи. А сега главният готвач не се мъчеше, а подскачаше от радост около казаните и печката.
към текста >>

Накрая като се разгоря тази ми ти печка той се зарадва и само подскачаше от радост.
Той ме слушаше внимателно. Накрая се съгласи. Той изнесе казаните навън и няколко дни затворниците се хранеха само с чорба от казаните. Разтурихме печката, аз разширих огнището на печката, оправих разположението на огъня, което бе неправилно и направих по-широк отвор за изхода на дима. Изобщо разширих печката и я направих както трябва. Накрая като се разгоря тази ми ти печка той се зарадва и само подскачаше от радост. Досега само се беше мъчил. Някой беше подшушнал на управата, че аз съм оправил печката, за да не се мъчи готвача, който беше също затворник като мен. А според управата на затвора всеки затворник трябва да се мъчи на онова място, на което е поставен да работи. А сега главният готвач не се мъчеше, а подскачаше от радост около казаните и печката. Значи аз бях виновен да подскача и трябваше да бъда наказан.
към текста >>

Някой беше подшушнал на управата, че аз съм оправил печката, за да не се мъчи готвача, който беше също затворник като мен.
Той изнесе казаните навън и няколко дни затворниците се хранеха само с чорба от казаните. Разтурихме печката, аз разширих огнището на печката, оправих разположението на огъня, което бе неправилно и направих по-широк отвор за изхода на дима. Изобщо разширих печката и я направих както трябва. Накрая като се разгоря тази ми ти печка той се зарадва и само подскачаше от радост. Досега само се беше мъчил. Някой беше подшушнал на управата, че аз съм оправил печката, за да не се мъчи готвача, който беше също затворник като мен. А според управата на затвора всеки затворник трябва да се мъчи на онова място, на което е поставен да работи. А сега главният готвач не се мъчеше, а подскачаше от радост около казаните и печката. Значи аз бях виновен да подскача и трябваше да бъда наказан. Затова ме извадиха от кухнята, пратиха ме на друга работа. Но в кухнята стоях три месеца и това ме спаси, защото бях вече укрепнал.
към текста >>

А сега главният готвач не се мъчеше, а подскачаше от радост около казаните и печката.
Изобщо разширих печката и я направих както трябва. Накрая като се разгоря тази ми ти печка той се зарадва и само подскачаше от радост. Досега само се беше мъчил. Някой беше подшушнал на управата, че аз съм оправил печката, за да не се мъчи готвача, който беше също затворник като мен. А според управата на затвора всеки затворник трябва да се мъчи на онова място, на което е поставен да работи. А сега главният готвач не се мъчеше, а подскачаше от радост около казаните и печката. Значи аз бях виновен да подскача и трябваше да бъда наказан. Затова ме извадиха от кухнята, пратиха ме на друга работа. Но в кухнята стоях три месеца и това ме спаси, защото бях вече укрепнал. И когато вече тръгвах за новата си работа готвача ще се приближи към мене, ще извади от пазвата си и ще ми напъха в торбичката прясна топла питка, опечена от него специално за мен. А това ставаше всеки ден.
към текста >>

28. 40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА

Бе зима, студено и нямаше печка.
Моята килия бе на няколко етажа под земята. В ада няма въпроси, на които може да се учуди човек. Тук всичко е възможно. Поставиха го това момче при мен в килията, защо и аз не зная. А тук имаше един нар и няколко изтъркани войнишки одеала. Бе зима, студено и нямаше печка. Голям студ. Момчето трепери, зъбите му тракат. Аз го завих с моята шуба, отвън с дебел вълнен плат, а отвътре с дебела кожа. Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност. Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не студувам.
към текста >>

29. 55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА

Аз си замълчах, но след като му направих и оправих печката, той се смекчи към мене.
Отдолу печаха хляб на затворниците, а горе бе топло. Фурната бе на два етажа. Това ме спаси. Аз можех да ям само супа от картофи. Но на готвача му омръзнах и ме изруга, че съм ял храната на затворниците без да работя. Аз си замълчах, но след като му направих и оправих печката, той се смекчи към мене. Посрещаме Нова година там във фурната. На една дълга маса сме седнали шест човека - затворници, включително и готвача, който бе също затворник. Имаше един човек, който бе чиновник и бе купил 150 билета от Държавната лотария, но със служебни пари. Очаквал да спечели и след това да възстанови сумата. Не спечелил нищо.
към текста >>

30. І.5. БАНЯТА

Галилей Величков

На Рилските езера имахме баня, изпипана по всички правила на изкуството - с душ, с топла и студена вода, с печка, която отоплява и помещението така добре, че къпането е възможно и в дни, когато времето бе хладничко.
5. БАНЯТА Да! На Рилските езера имахме баня, изпипана по всички правила на изкуството - с душ, с топла и студена вода, с печка, която отоплява и помещението така добре, че къпането е възможно и в дни, когато времето бе хладничко. Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в банята, запалят печката и топлината казва своята дума. Банята има история. Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов). В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в банята, запалят печката и топлината казва своята дума.
5. БАНЯТА Да! На Рилските езера имахме баня, изпипана по всички правила на изкуството - с душ, с топла и студена вода, с печка, която отоплява и помещението така добре, че къпането е възможно и в дни, когато времето бе хладничко. Имаше и такива случаи - при понижени температури, особено когато на някого завивките не бяха достатъчни, вместо да мръзнат, отиват в банята, запалят печката и топлината казва своята дума. Банята има история. Тя не е неудачно хрумване, нито случаен опит. Създателят е този наш добър брат и опитен в тенекеджийските работи - Димитър (Стоянов). В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ. Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други.
към текста >>

Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането на рилския лагер, чуковете на Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина тялото на печката и бойлера се оформяват.
- Намерих място! Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от кухнята. - Добре си премислил! Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро! Краткият разговор е достатъчен показател за добрата оценка и Димитър се залавя за работа. Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането на рилския лагер, чуковете на Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина тялото на печката и бойлера се оформяват. Бойлерът е цилиндричен и обгръща достатъчно широк кюнец, който едновременно ще отвежда дима и ще затопля водата. Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета. Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила.
към текста >>

Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета.
- Добре си премислил! Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро! Краткият разговор е достатъчен показател за добрата оценка и Димитър се залавя за работа. Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането на рилския лагер, чуковете на Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина тялото на печката и бойлера се оформяват. Бойлерът е цилиндричен и обгръща достатъчно широк кюнец, който едновременно ще отвежда дима и ще затопля водата. Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета. Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите.
към текста >>

31. ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА

Галилей Величков

32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА Разговорите с УЧИТЕЛЯ, около топлата бумтяща печка в големия салон, след лекция и гимнастическите упражнения, винаги са били развръзка на много въпроси, повдигнати в клас, или при прочит на книги.
32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА Разговорите с УЧИТЕЛЯ, около топлата бумтяща печка в големия салон, след лекция и гимнастическите упражнения, винаги са били развръзка на много въпроси, повдигнати в клас, или при прочит на книги. Допълнителните обяснения винаги са били ценна необходимост. А понякога, не само ние поставяхме въпроси, но и Той ни запитваше за онова, което сме научили и разбрали. Ние не всякога отговаряхме както трябва, защото нито имахме познания, нито имаше откъде да се почерпят информации. А когато ни запитваше за току-що изнесената от Него лекция, поискваше да предадем основната мисъл и да споделим впечатленията си, ние отговаряхме не така, както трябва, защото едни от нас не запаметяваха точно и разбрано, а други предаваха със свои думи запаметеното, а имаше приятели добри стенографи, които прочитаха записаното и така отговорът бе достатъчно пълен. Не скривам, че имаше и сравнително добре подготвени в окултизма и религиозната тематика, те обикновено се въздържаха от отговори, но когато отговаряха, трябваше да разберат, че прочетеното в окултната литература е крайно едностранчиво и неосведомено, а пояснението на УЧИТЕЛЯ твърде различно, но истинно.
към текста >>

Между нас, около печката, бе един от нашите братя художници.
Бялата кола, посред една от китните поляни на Изгрева, бе рядкост на времето. Но още по-голяма рядкост бе изработения с вещина и майсторство портрет на УЧИТЕЛЯ. Опитното око на знаменития художник бе успяло да долови необичайната вглъбеност на Мъдреца, несрещнат нийде другаде. С прекрасната техника на съвършен портретист Борис Георгиев изработи платно, което и сега заема място в една от художествените галерии. Именно портретната живопис бе предмет на разговор. Между нас, около печката, бе един от нашите братя художници. Той поиска УЧИТЕЛЯ да му отговори, защо едвам през последните векове човечеството е създало живопис, а в по-близката и по-далечна древност е имало само рисунки с твърде скромни и оскъдни линии, подобно на детските и то, или в профил, или в анфас, студени и бездушни като маски, без израз и без цвят? Преди да отговори, УЧИТЕЛЯТ постави въпроса: - Защо детето драска, а не рисува, или ако рисува, не може да става дума за живопис? Правилно е да правите връзка между древните рисунки и детските драскотии! Ще отговоря на поставения въпрос, почвайки именно от твърде удачното сравнение! - Древните не са могли да правят живопис, защото у тях не са били развити всички центрове, така както последните са оформени при европейските знаменити художници.
към текста >>

Това бяха заключителните мисли, изказани от УЧИТЕЛЯ около затоплената печка в големия салон.
Тук е верен принципа, постиженията на едного са принос в съкровищницата на цялото човечество. Постиженията на отделните народи също така са принос към съвършенството на цялото човечество. Изкуството въобще е великолепно съединително звено и то ще принесе добър плод на земята. Ако в древността хората на изкуството считаха се посветени, пример за това е Орфей, то настоящите художници и музиканти също можем да назовем посветени. Изминат е много големият и труден път към достиженията на изкуството и когато понастоящем то е в ръцете на голямо мнозинство от добри специалисти, не е далеч времето, когато изкуството ще изиграе така ожиданата роля - да изгради хармоничната личност в хармоничното общество. Това бяха заключителните мисли, изказани от УЧИТЕЛЯ около затоплената печка в големия салон.
към текста >>

32. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

Затова ще купиш парче сланина, ще го нагрееш на печката, ще изстине и ще го сложиш отдолу на дупето, така ще го държиш през нощта и после ще го хвърлиш в реката, където има течаща вода, за да ги отнесе тези духове." Аз Го погледнах учудено.
Понякога наставаха дни, положението ми бе нетърпимо и аз стоя разкрачен като малко дете, което си е напълнило гащите и чака майка му да го почисти. Така аз веднъж тръгнах разкрачен към Изгрева и полека - полека стигнах до Учителя. Той ми беше дал преди това съвети, които изпълнявах, но без никакво подобрение. Учителят ме прие, изслуша ме и каза: „Трябва да опитаме и друг начин. Трябва да излъжем духовете. Затова ще купиш парче сланина, ще го нагрееш на печката, ще изстине и ще го сложиш отдолу на дупето, така ще го държиш през нощта и после ще го хвърлиш в реката, където има течаща вода, за да ги отнесе тези духове." Аз Го погледнах учудено. Бях вегетарианец и не се доближавах до месо. Ами как така, нали ще ми мирише на сланина. Нали ще се омърся с тази свинска сланина. Той прочете мисълта ми и каза: „Трябва да им се сложи примамка, за да се хванат духовете". Аз наведох глава и послушах.
към текста >>

33. 4.22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност

ИЛИЯ УЗУНОВ

В съседната стая печката гореше и бумтеше.
22. Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност Бях отишъл на гости на сестра Елена Иларионова от град Велико Търново. Тя беше възрастна тогава, а аз млад и търсех контакт с нея. Тя ме посрещна и настани в една стая. Беше студено. В съседната стая печката гореше и бумтеше. Тогава тя отвори вратата и така се отопляваше стаята, в която аз трябваше да спя. Беше хубава, голяма пернишка печка. Седим до печката, греем се и разговаряме. От време на време Елена слага по едно дърво, или лопатка с каменни въглища. Веднъж, като погледна жарта в печката, ми каза: „Ще ти разправя нещо, което лично Учителят ми го е разказвал пред тази печка." След това тя затвори вратичката на печката и седна на стола и започна да разказва думите на Учителя: „Еленке, знаеш ли, че веднъж ме викаха в „Обществена безопасност" в София.
към текста >>

Беше хубава, голяма пернишка печка.
Тя беше възрастна тогава, а аз млад и търсех контакт с нея. Тя ме посрещна и настани в една стая. Беше студено. В съседната стая печката гореше и бумтеше. Тогава тя отвори вратата и така се отопляваше стаята, в която аз трябваше да спя. Беше хубава, голяма пернишка печка. Седим до печката, греем се и разговаряме. От време на време Елена слага по едно дърво, или лопатка с каменни въглища. Веднъж, като погледна жарта в печката, ми каза: „Ще ти разправя нещо, което лично Учителят ми го е разказвал пред тази печка." След това тя затвори вратичката на печката и седна на стола и започна да разказва думите на Учителя: „Еленке, знаеш ли, че веднъж ме викаха в „Обществена безопасност" в София. Разпитваха ме и аз отговарях. Те записваха отговорите ми и накрая ми дадоха лист с написани въпроси, за да отговоря на тях писмено.
към текста >>

Седим до печката, греем се и разговаряме.
Тя ме посрещна и настани в една стая. Беше студено. В съседната стая печката гореше и бумтеше. Тогава тя отвори вратата и така се отопляваше стаята, в която аз трябваше да спя. Беше хубава, голяма пернишка печка. Седим до печката, греем се и разговаряме. От време на време Елена слага по едно дърво, или лопатка с каменни въглища. Веднъж, като погледна жарта в печката, ми каза: „Ще ти разправя нещо, което лично Учителят ми го е разказвал пред тази печка." След това тя затвори вратичката на печката и седна на стола и започна да разказва думите на Учителя: „Еленке, знаеш ли, че веднъж ме викаха в „Обществена безопасност" в София. Разпитваха ме и аз отговарях. Те записваха отговорите ми и накрая ми дадоха лист с написани въпроси, за да отговоря на тях писмено. Отговорих и ги написах.
към текста >>

Веднъж, като погледна жарта в печката, ми каза: „Ще ти разправя нещо, което лично Учителят ми го е разказвал пред тази печка." След това тя затвори вратичката на печката и седна на стола и започна да разказва думите на Учителя: „Еленке, знаеш ли, че веднъж ме викаха в „Обществена безопасност" в София.
В съседната стая печката гореше и бумтеше. Тогава тя отвори вратата и така се отопляваше стаята, в която аз трябваше да спя. Беше хубава, голяма пернишка печка. Седим до печката, греем се и разговаряме. От време на време Елена слага по едно дърво, или лопатка с каменни въглища. Веднъж, като погледна жарта в печката, ми каза: „Ще ти разправя нещо, което лично Учителят ми го е разказвал пред тази печка." След това тя затвори вратичката на печката и седна на стола и започна да разказва думите на Учителя: „Еленке, знаеш ли, че веднъж ме викаха в „Обществена безопасност" в София. Разпитваха ме и аз отговарях. Те записваха отговорите ми и накрая ми дадоха лист с написани въпроси, за да отговоря на тях писмено. Отговорих и ги написах. Не им харесаха отговорите. Затова ме заведоха долу в мазето до пещта и отвориха вратата.
към текста >>

А вътре такава жарата, като тази в печката, но само че там е грамадна пещ.
Разпитваха ме и аз отговарях. Те записваха отговорите ми и накрая ми дадоха лист с написани въпроси, за да отговоря на тях писмено. Отговорих и ги написах. Не им харесаха отговорите. Затова ме заведоха долу в мазето до пещта и отвориха вратата. А вътре такава жарата, като тази в печката, но само че там е грамадна пещ. И ми казват: "Виждаш ли тази пещ? Знаеш ли, ако искаме ще те вкараме вътре? " Аз поглеждам началника и казвам: „Ако е Божията Воля - може. Но виждам, че това не е Божията Воля." Онзи отново ме заведе горе. Прочете написаното на хартията от мен и ме пусна.
към текста >>

Печката пред мен се превърна изведнъж в пещ.
Знаеш ли, ако искаме ще те вкараме вътре? " Аз поглеждам началника и казвам: „Ако е Божията Воля - може. Но виждам, че това не е Божията Воля." Онзи отново ме заведе горе. Прочете написаното на хартията от мен и ме пусна. Този човек след това противниците му го убиха и го изгориха в същата тази пещ." Аз седя пред Еленка и слушам. Печката пред мен се превърна изведнъж в пещ. Отдалечавам се от нея. Отивам в леглото си. Навън е студено. Мразовита нощ. Аз не мога да заспя от страха пред пещта.
към текста >>

34. 4.29. На Рила с Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

Направихме една печка с казанче по мой патент и за минути се подгряваше водата.
Той влезна в нея и се разходихме по езерото. А фотографите направиха няколко снимки по този случай. През 1937 г. аз живеех на ул. „Опълченска" и там имаше един тенекеджия. Направихме една печка с казанче по мой патент и за минути се подгряваше водата. Среща ме Димитър Стоянов и той споделя, че за баня на Рила му трябва уред за затопляне на водата. Веднага аз занесох уреда за банята, защото на мен не ми трябваше, но за Рила потрябва. Банята бе направена и поканихме Учителя да я изпробва. Накрая каза: „И лодка имаме, и баня имаме, и кухня имаме. Имаме всичко.
към текста >>

35. 5.27. Лечение за Славата Божия

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Реших, че ще го направя този мехлем на печката.
„Нищо, мирувай". Хем стискам ръката, хем изстисквам гнойта, от нея напълних един леген с гной. Изстисках го хубаво. Чувала съм от баба, как се прави благ мехлем. Взима се восък, зехтин, бял сакъз, чам сакъз и кора от бъз. Реших, че ще го направя този мехлем на печката. Сложих му мехлема и отидох на училището. На обед пак се връщам. Влизам в къщата и що да видя - той седи вече. Вечерта и следващата сутрин отново го превързах. Таман отивам в училището и по телефона ме викат от София.
към текста >>

36. 5.42. На разпятие заради Христа

ДРАГА МИХАЙЛОВА

„Слагайте ги в печката!
До онази врата, от която навремето ни изгони от Изгрева. Когато ние бяхме в затвора, брат ми отива при Боян Боев и му казва: „Цвета и Драга са в затвора. Снимките и беседите, които си им изпратил, то тъмничарите са ги хванали." „А, така ли, подплашено извиква Боев". Вдига покривката на масата, а там са били наредени цветни репродукции от портрета на Учителя, от художничката Щилянова. Взима от тях и подава на брат ми и на сестра ми Люба. „Слагайте ги в печката! " Брат ми се възпротивил: „Не, аз не мога да горя образа на Учителя." Боян Боев взема портретите и започва да ги пъха в печката. Напъхал цели папки с портрети. Страх го е било, да не дойдат и да намерят портретите на Учителя. Изгори ги. Не мина време, после той пострада.
към текста >>

" Брат ми се възпротивил: „Не, аз не мога да горя образа на Учителя." Боян Боев взема портретите и започва да ги пъха в печката.
Когато ние бяхме в затвора, брат ми отива при Боян Боев и му казва: „Цвета и Драга са в затвора. Снимките и беседите, които си им изпратил, то тъмничарите са ги хванали." „А, така ли, подплашено извиква Боев". Вдига покривката на масата, а там са били наредени цветни репродукции от портрета на Учителя, от художничката Щилянова. Взима от тях и подава на брат ми и на сестра ми Люба. „Слагайте ги в печката! " Брат ми се възпротивил: „Не, аз не мога да горя образа на Учителя." Боян Боев взема портретите и започва да ги пъха в печката. Напъхал цели папки с портрети. Страх го е било, да не дойдат и да намерят портретите на Учителя. Изгори ги. Не мина време, после той пострада. Трябваше да се плаща.
към текста >>

37. 5.43. Кръстницата

ДРАГА МИХАЙЛОВА

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

Влизам в стаята си и се мъча да запаля печката.
А по-късно онзи вятър ни донесе некролога и ни го постави пред краката, за да го прочетем и по такъв начин да узнаем финалът на един донос. Ето как бях аз кръстница на детето на онази, която ме изпрати в затвора. Когато бях учителка в Македония, след една от бомбардировките се върнах там. В училището имаше помещение за командированите учителки. В една стая имаше четири легла за учителките. Влизам в стаята си и се мъча да запаля печката. Трите учителки не бяха още дошли. В съседната стая имаше една учителка, на която мъжът й беше войник. Дойде, помогна ми да запаля печката. А през нощта, в нейната стая се тропа. „Какво има, Вера?
към текста >>

Дойде, помогна ми да запаля печката.
В училището имаше помещение за командированите учителки. В една стая имаше четири легла за учителките. Влизам в стаята си и се мъча да запаля печката. Трите учителки не бяха още дошли. В съседната стая имаше една учителка, на която мъжът й беше войник. Дойде, помогна ми да запаля печката. А през нощта, в нейната стая се тропа. „Какво има, Вера? - се провиквам от моята стая. „Чувам глас: „Ела, ела, ела! " А тя бременна, ще има дете.
към текста >>

38. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

Методи изважда навън стол, маса, печка, креват, разни тенджери и чинии и всичко поставя извън бараката.
Методи Константинов беше издал две книги във Франция. Името му става известно. И от Франция идва някакъв професор, който минава през България, но иска да се срещне с автора на тези две книги - докторът по философско право Методи Константинов. Точно по това време Методи, който живее в една барака на Изгрева, решава да си прави пролетно почистване на бараката. А тогава най-трудното беше, след като си изкара багажа, същият багаж да се върне отново в бараката, поради големия му обем. Методи изважда навън стол, маса, печка, креват, разни тенджери и чинии и всичко поставя извън бараката. Картината е плачевна за описване, повече от грозна. Той взел една кофа и парцал и мие пода на стаята си. Излиза вън, изважда мръсния парцал, изпира го и решава да плисне мръсната вода от кофата. Точно в този момент пристига френският професор, който иска да се запознае с автора на тези две велики книги. За да дойде на Изгрева той е наел такси от града и шофьорът го довежда на посечения адрес.
към текста >>

39. 7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Пеню се е грижел да пали печката.
Поръчала да не се предава нищо на роднините й, защото не са й помагали, а сама се е издържала и учила. Имала една златна брошка, която е подарила на адвоката Василев. На Надя, кондукторката по трамваите от Изгрева завещава покъщнината си. Цигулката си предава на сина на Пеню Ганев. Когато получила мозъчен удар и била парализирана е било зима и е било много студено. Пеню се е грижел да пали печката. След смъртта й наследниците й изискват парите и Сава Калименов ги предава, и те си ги разделят. От друго не са се интересували. Олга поръчва на Пеню Ганев да предаде на Сава Калименов целия й архив. Той бил много добре опакован. Пеню Ганев ми бе издиктувал кои са най-важните неща в нейния архив: 1.
към текста >>

40. 7.09. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Няколко пъти бе разказвал на майка ми най-подробно за онези събития, когато на Изгрева са горили банкноти пари в една печка, за да укрият наличието на пари при обявената обмяна на банкнотите от държавата през 1947 г.
Така всичко идва накрая до своя завършек. От ясен по-ясен. Преди много години аз строих собствен дом. Повиках Николай да ръководи правенето на мозайките. Той дойде и беше в домът ми около месец. Няколко пъти бе разказвал на майка ми най-подробно за онези събития, когато на Изгрева са горили банкноти пари в една печка, за да укрият наличието на пари при обявената обмяна на банкнотите от държавата през 1947 г. Беше споменал имена на личности. Майка ми беше възмутена от тази история. Съжалявам, че това не го записах тогава като един документален разказ за поучение на следващите поколения. А майка ми ме предупреди: „Внимавай с тези хора. Хора, които горят пари, спечелени с труд и дадени в името на Господа, не се спират пред нищо и утре могат да изгорят живи хора, без да им мигне окото.
към текста >>

41. 7.23. ОТГОВОРЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Понеже Благовест Жеков, като достоен син на баща си, се застъпва за истината и се обявява срещу „Изгревът", то нека бъде така добър да опише подробно кои бяха лицата и как гориха братския „десятък" с милиони в печката на Ради Танчев.
Лъжата при всички случаи е лъжа. 6. Какви са били отношенията между Борис Николов и Жечо Панайотов знам само аз и никой друг, защото аз бях изповедник и на Жечо, и на Борис. Аз им записах опитностите и аз бях техния изповедник. Трябва да знаете, че онези, които изповядват, знаят много тайни и бъдете ама много, много внимателни към тях. А каква е била позицията на Борис Николов по време на съда, тя е много добре позната и описана в неговите спомени, така както и се намират в показанията му по време на съдебния процес. 7. Понеже Благовест Жеков, като достоен син на баща си, се застъпва за истината и се обявява срещу „Изгревът", то нека бъде така добър да опише подробно кои бяха лицата и как гориха братския „десятък" с милиони в печката на Ради Танчев. Той много добре знае тази история и нека я помести от името на Председателя на Управителния съвет, за да знаят следващите поколения цената на онази Истина, за която той се застъпва. Уверявам го, че той, ако не го направи, случаят ще бъде изнесен подробно от мен, за да могат следващите поколения да различават Лъжата от Истината. И Лъжата има свое лице, и Истината има свое лице. А те се проявяват чрез хората, а не летят по въздуха. 8. На стр.
към текста >>

42. 23. ОТГОВОРЪТ

Понеже Благовест Жеков, като достоен син на баща си, се застъпва за истината и се обявява срещу „Изгревът", то нека бъде така добър да опише подробно кои бяха лицата и как гориха братския „десятък" с милиони в печката на Ради Танчев.
Лъжата при всички случаи е лъжа. 6. Какви са били отношенията между Борис Николов и Жечо Панайотов знам само аз и никой друг, защото аз бях изповедник и на Жечо, и на Борис. Аз им записах опитностите и аз бях техния изповедник. Трябва да знаете, че онези, които изповядват, знаят много тайни и бъдете ама много, много внимателни към тях. А каква е била позицията на Борис Николов по време на съда, тя е много добре позната и описана в неговите спомени, така както и се намират в показанията му по време на съдебния процес. 7. Понеже Благовест Жеков, като достоен син на баща си, се застъпва за истината и се обявява срещу „Изгревът", то нека бъде така добър да опише подробно кои бяха лицата и как гориха братския „десятък" с милиони в печката на Ради Танчев. Той много добре знае тази история и нека я помести от името на Председателя на Управителния съвет, за да знаят следващите поколения цената на онази Истина, за която той се застъпва. Уверявам го, че той, ако не го направи, случаят ще бъде изнесен подробно от мен, за да могат следващите поколения да различават Лъжата от Истината. И Лъжата има свое лице, и Истината има свое лице. А те се проявяват чрез хората, а не летят по въздуха. 8. На стр.
към текста >>

43. 26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

Тогава заварих поставените от възрастните братя сестра Станка да му прислужва, да мие дъските в приемната му стая или да мете около печката.
Те ни отстраниха. Аз имах изработен навик още от времето когато бях частна ученичка на Учителя да отивам при него със строго определен въпрос, над който съм работила, за да търся и получа неговото мнение. Никога не отивах при него на празни приказки, а с ясно подготвен въпрос, който не можех да разреша. Така понякога отивах при него, сутрин ставах по-рано, за да избегна да се сблъскам на вратата с други посетители. Отивам рано, чукам, чувам неговият отговор и влизам при него в стаята. Тогава заварих поставените от възрастните братя сестра Станка да му прислужва, да мие дъските в приемната му стая или да мете около печката. Приемната стая беше малка стая. която по-късно до нея се залепи салона. Там той приемаше посетители. Щом имаше посетители при Учителя деликатността изискваше тя, Станка да побърза с работата си и да напусне стаята. Обаче тя постъпваше точно обратното.
към текста >>

44. 41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА[

Така и стана, използва се печката на пазача на наблюдателницата и завряхме чай, който после се разля и всички пиеха топъл чай, сърбаха и казваха: „Ама, Учителю, бива си го този чай".
Напълни стомните с вода и после ги изкачи. Как ги изкачи, как го направи - ние само се чудехме. Но това упражнение го направи само един брат. Изкачи две стомни пълни с вода и ги сложи пред нозете на Учителя. Учителят се обърна с поглед и посочи на един брат да вземе от водата и да направи чай от двете стомни. Така и стана, използва се печката на пазача на наблюдателницата и завряхме чай, който после се разля и всички пиеха топъл чай, сърбаха и казваха: „Ама, Учителю, бива си го този чай". Учителят се усмихваше и отговаряше: „Ще благодарите на брата". Ние минахме в редица един след друг и му благодарихме. Той изпадна в много неловко положение, защото се срамуваше, че това го прави герой, а той не беше свикнал на такива неща. Чудеше се, че защо е такава и толкова голяма тази благодарност. Отиде при Учителя цял почервенял от смущение и от срам: „Ама, Учителю, аз не за това донесох вода, за да ми благодарят.
към текста >>

45. 54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ

Тук можеше да се постави една малка масичка, едно креватче, една печка и един кюнец, който минаваше през покрива.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ Отначало живеех на Изгрева в една барака малка, скована от греди и дъски, но за мен беше дом, бях я подредила, но колкото и да подреждаш това бе една малка барака. Но за сметка на това имах покрив. Тук можеше да се постави една малка масичка, едно креватче, една печка и един кюнец, който минаваше през покрива. Такова беше разположението вътре - тесничко, но ми беше широко на душата. Минаха години и тази малка придобивка, която имах и за която мечтаех, когато бях при родителите си не ме задоволяваше. На Изгрева пристигаха много хора от града и от провинцията, всички разправяха новини, после слушаха тукашните вести и аз имах чувството, че съм попаднала в един кошер, който непрекъснато гъмжеше с думи, с чувства, с желания и с мисли. Как ли всичко това изтърпяваше Учителя? Учудвам се на неговото търпение и за цялото ни несъвършенство, и за ежедневните ни пропуски в поведението ни и в обходата ни помежду ни.
към текста >>

46. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

През зимните месеци Учителят се отопляваше с печка.
Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто му плат попадне и от всеки, който му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя затова отиди при него и си направи своят подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителя". През зимните месеци Учителят се отопляваше с печка. Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много студено. Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит. През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката. По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища.
към текста >>

Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много студено.
Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя затова отиди при него и си направи своят подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителя". През зимните месеци Учителят се отопляваше с печка. Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много студено. Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит. През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката. По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища. Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята.
към текста >>

През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката.
Това го знам лично от Учителя затова отиди при него и си направи своят подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителя". През зимните месеци Учителят се отопляваше с печка. Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много студено. Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит. През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката. По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища. Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята. Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено.
към текста >>

Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята.
Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много студено. Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит. През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката. По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища. Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята. Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено. Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава. Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката? " „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея".
към текста >>

Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа.
Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит. През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката. По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища. Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята. Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено. Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава. Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката? " „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея". Учителят мълчи малко време и след това нарежда: „Кажи на братята друг път да не палят печката ми с въглища.
към текста >>

Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено.
През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката. По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища. Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята. Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено. Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава. Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката? " „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея". Учителят мълчи малко време и след това нарежда: „Кажи на братята друг път да не палят печката ми с въглища. Не искам да освобождавам тези лемурийски духове тук, защото те действуват разрушително върху Изгрева".
към текста >>

Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава.
По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища. Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята. Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено. Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава. Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката? " „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея". Учителят мълчи малко време и след това нарежда: „Кажи на братята друг път да не палят печката ми с въглища. Не искам да освобождавам тези лемурийски духове тук, защото те действуват разрушително върху Изгрева". Сестрата веднага се затичва, казва на боатята, а онзи, който е заредил печката идва при Учителя.
към текста >>

Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката?
Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища. Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печка- та на кухнята. Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено. Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава. Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката? " „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея". Учителят мълчи малко време и след това нарежда: „Кажи на братята друг път да не палят печката ми с въглища. Не искам да освобождавам тези лемурийски духове тук, защото те действуват разрушително върху Изгрева". Сестрата веднага се затичва, казва на боатята, а онзи, който е заредил печката идва при Учителя. Но той беше вече слезнал в приемната.
към текста >>

Учителят мълчи малко време и след това нарежда: „Кажи на братята друг път да не палят печката ми с въглища.
Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено. Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава. Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката? " „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея". Учителят мълчи малко време и след това нарежда: „Кажи на братята друг път да не палят печката ми с въглища. Не искам да освобождавам тези лемурийски духове тук, защото те действуват разрушително върху Изгрева". Сестрата веднага се затичва, казва на боатята, а онзи, който е заредил печката идва при Учителя. Но той беше вече слезнал в приемната. А братът отвори прозорците на стаята, за да излезнат по-бързо тези лемурийски духове навън. Учителят не се качи този ден горе, а спа долу в приемната.
към текста >>

Сестрата веднага се затичва, казва на боатята, а онзи, който е заредил печката идва при Учителя.
Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава. Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката? " „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея". Учителят мълчи малко време и след това нарежда: „Кажи на братята друг път да не палят печката ми с въглища. Не искам да освобождавам тези лемурийски духове тук, защото те действуват разрушително върху Изгрева". Сестрата веднага се затичва, казва на боатята, а онзи, който е заредил печката идва при Учителя. Но той беше вече слезнал в приемната. А братът отвори прозорците на стаята, за да излезнат по-бързо тези лемурийски духове навън. Учителят не се качи този ден горе, а спа долу в приемната. А приятелите се шегуваха с брата и го задяваха: „Ами защо отвори прозорците? " „Да излязат тези духове по-бързо." „Ами, знаеш ли какво означават лемурийските духове?
към текста >>

На следващият ден брата изчисти печката, цъкаше с език и казваше: „Останаха им кокалите на тези лемурийци".
Какво търсеше той тук на Изгрева неук и неграмотен. Учителят беше казал за него, че е дошъл тук с празна стомничка при първоизвора да си наточи и напълни душата с Божието Слово, за да може при следващото прераждане да работи и проповядва Словото Божие. Ето така дедо Ради отвори прозорците и взе метлата, с която се ме-беше и няколко пъти с нея замаха в стаята на Учителя, така че като че ли ще измете и ще изгони духовете от стаята. За останалите бе забавно и смешно, Но поучителното остана за нас, че в спящата материя, дори и в едни каменни въглища има изостанали същества и духове от милиони години и те там са вързани и при освобождаването им те могат да въздействат разрушително. А един от методите за тяхното освобождаване е да се изгорят каменните въглища, при тях се отделя топлина, но онова, чрез което те въздействат на околните това е онова, което те носят като разрушителна сила от времето на Лемурийската епоха. На следващият ден брата изчисти печката, цъкаше с език и казваше: „Останаха им кокалите на тези лемурийци". После сложи сгурта в една кофа и отиде навън далеч от Изгрева, изкопа една дупка и там зарови „кокалите" на лемурийците, т.е. сгурта от изгорелите каменни въглища. Срещат го и го питат: „Брат Ради, къде беше? " Отговаря им: „Бях на погребение и погребах „кокалите" на лемурийците. Онези, които знаят този случай се усмихват, а други път питат и разпитват един другиго за какво става въпрос.
към текста >>

Ако сложиш едно дърво в една печка - то те отоплява.
Учителят каза: „Трябва да знаете, че целият космически мир материята, от която сегашният космос е създаден, това е изостанала енергия, неоползотворена енергия от хиляди, милиони космоси, които са съществували в миналото. Материята, която е изоставена е от съществата,ко-ито са работили тогава и вие сега влизате в тази материя, за да я използвате, но понеже в тия хиляди, милиони космоси всичките същества, които са минали са изоставили своите желания, мисли и действия вътре в тази материя, то затова като строите вашите къщи по някой път се появяват остатъците и влиянията на хилядите, милионите векове. Затова сегашната материя това са заспали духове, които трябва да се събудят. Спящи духове са те, които трябва да се пробудят, но ако ги отключим има опасност те да си послужат с разрушителните сили. Затова е необходимо знание. Пример. Ако сложиш едно дърво в една печка - то те отоплява. Но с това дърво можеш да причиниш пожар и да се запали цяло село, затова са необходими знания, а знанията ги даваме днес в Школата". Ето това бе един урок за Лемурия и за материята, в която сме потопени.
към текста >>

47. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

Така както през комина у дома му излиза пушека от печката или пък от отводния канал в дома му се източва цялата мръсотия.
Второто посвещение е пътят на радостта, който път е много по-мъчен от пътя на страданието. Да издържи човек една радост трябва да премине през девет страдания. Толкова е силна и непосилна радостта, толкова голяма сила, енергия има в нея, че може да изгори, да разруши човека от вътре. Та чрез страданията човек обработва цялата инертна материя в себе си като мисли, чувства и неправилни действия и от тази енергия чрез молитвата той я препраща нагоре към Невидимия свят. Така човек се отпушва, разтваря се и се изчиства. Така както през комина у дома му излиза пушека от печката или пък от отводния канал в дома му се източва цялата мръсотия. Това е посвещението на страданието. А после от Невидимия свят се изпраща друга по-фина енергия в отговор на тази, идва се до ново състояние, при което се възприема като радост, това е посвещението на радостта, но съотношението е 9:1, т.е. на девет страдания отговаря една радост. Енергията, вибрацията на радостта е много по-интензивна, много по-силна е тази енергия на Невидимия свят и нашите тела не са пригодени за нея и не всеки човек може да издържи дълго на трептенията на радостта, която му се изпраща от Небето. Затова Учителят бе казал още от самото начало на Школата, че първият етап е страданието и когато човек осъзнае страданието като необходим етап започва мъчението, а мъчението пък е основа на бъдещата окултна Школа.
към текста >>

48. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Затова не случайно по друг повод, когато аз ревнувах Савка от него той се спря и ми каза: „Ела тук при печката".
Ето от това чисто зърно днес ви предоставям като спомени от времето на Школата. Грамадна разлика има между вътрешната Школа на Учителя и това, което сега ни заобикаля. Животът ще отсее всичко непотребно. Така правеше и Учителя. За да се оправят отношенията на учениците към Учителя той раздухваше в самите тях съмнение към него. Затова не случайно по друг повод, когато аз ревнувах Савка от него той се спря и ми каза: „Ела тук при печката". Отвори я, а вътре имаше жарава и въглени, които светеха. „Ще можеш ли с ръка да бръкнеш вътре и да извадиш един въглен от жарта? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Виж сега как аз ще направя това". Учителят се наведе, в кофата имаше една маша и с нея бръкна в горящата печка, извади един горящ въглен и го вдигна на височината на главата ми. „Видя ли как го извадих с машата?
към текста >>

Учителят се наведе, в кофата имаше една маша и с нея бръкна в горящата печка, извади един горящ въглен и го вдигна на височината на главата ми.
За да се оправят отношенията на учениците към Учителя той раздухваше в самите тях съмнение към него. Затова не случайно по друг повод, когато аз ревнувах Савка от него той се спря и ми каза: „Ела тук при печката". Отвори я, а вътре имаше жарава и въглени, които светеха. „Ще можеш ли с ръка да бръкнеш вътре и да извадиш един въглен от жарта? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Виж сега как аз ще направя това". Учителят се наведе, в кофата имаше една маша и с нея бръкна в горящата печка, извади един горящ въглен и го вдигна на височината на главата ми. „Видя ли как го извадих с машата? " После хвърли светящият въглен отново в печката: „Ами, ако Савка е само една маша, с която разбутвам огъня ти какво има да кажеш против това? " Аз стоя безмълвна, гледам машата и гледам горящата печка. Ето така чрез отношенията си към нея Учителят разбутваше съмненията на учениците към самия него и после те си изясняваха изкривените отношения към него. Това бяха методи на Учителя, Затова учениците трябваше сами да коригират отношението си към Учителя, а отношението към Великия Учител е отношение на ученика към Бога.
към текста >>

" После хвърли светящият въглен отново в печката: „Ами, ако Савка е само една маша, с която разбутвам огъня ти какво има да кажеш против това?
Отвори я, а вътре имаше жарава и въглени, които светеха. „Ще можеш ли с ръка да бръкнеш вътре и да извадиш един въглен от жарта? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Виж сега как аз ще направя това". Учителят се наведе, в кофата имаше една маша и с нея бръкна в горящата печка, извади един горящ въглен и го вдигна на височината на главата ми. „Видя ли как го извадих с машата? " После хвърли светящият въглен отново в печката: „Ами, ако Савка е само една маша, с която разбутвам огъня ти какво има да кажеш против това? " Аз стоя безмълвна, гледам машата и гледам горящата печка. Ето така чрез отношенията си към нея Учителят разбутваше съмненията на учениците към самия него и после те си изясняваха изкривените отношения към него. Това бяха методи на Учителя, Затова учениците трябваше сами да коригират отношението си към Учителя, а отношението към Великия Учител е отношение на ученика към Бога. В Школата всичко беше предметно учение и случаите бяха създадени не да изкушават, не да изпитват изкуствено, а да създадат у ученика стимул за правилно разрешение на задачите. Учителят ще ти се усмихне ако го погледнеш с пълна чистота.
към текста >>

" Аз стоя безмълвна, гледам машата и гледам горящата печка.
„Ще можеш ли с ръка да бръкнеш вътре и да извадиш един въглен от жарта? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Виж сега как аз ще направя това". Учителят се наведе, в кофата имаше една маша и с нея бръкна в горящата печка, извади един горящ въглен и го вдигна на височината на главата ми. „Видя ли как го извадих с машата? " После хвърли светящият въглен отново в печката: „Ами, ако Савка е само една маша, с която разбутвам огъня ти какво има да кажеш против това? " Аз стоя безмълвна, гледам машата и гледам горящата печка. Ето така чрез отношенията си към нея Учителят разбутваше съмненията на учениците към самия него и после те си изясняваха изкривените отношения към него. Това бяха методи на Учителя, Затова учениците трябваше сами да коригират отношението си към Учителя, а отношението към Великия Учител е отношение на ученика към Бога. В Школата всичко беше предметно учение и случаите бяха създадени не да изкушават, не да изпитват изкуствено, а да създадат у ученика стимул за правилно разрешение на задачите. Учителят ще ти се усмихне ако го погледнеш с пълна чистота. Той ще ти се усмихне и ще видиш истинското лице на Учителя в Божествена светлина.
към текста >>

49. 117. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

Тогава у него всичко се подпушваше, вие нали сте виждали как пуши печка, когато коминът е запушен и димът излиза от кюнците и опушва всичко, в стаята е задимено и човек се задушава.
Обикновено след завършването й ние се нареждахме около Учителя и всички му целувахме ръка и тогава обикновено всеки се опитваше да запита нещо Учителя и то онзи въпрос, който го засягаше най-много и го интересуваше. Това бяха въпроси от различно естество толкова различни колкото и ние бяхме разнолики. Обикновено някой минаваше през някаква фаза в своето развитие, сблъскваше се с неразрешени въпроси и нищо не можеше да разреши в себе си. Тогава той се спираше в своето развитие, попадаше под невероятни вътрешни противоречия, които за него бяха изпит и които той трябваше да разреши. Ако не ги разрешеше не можеше да върви напред. Тогава у него всичко се подпушваше, вие нали сте виждали как пуши печка, когато коминът е запушен и димът излиза от кюнците и опушва всичко, в стаята е задимено и човек се задушава. Ето такова беше състоянието на онези, които бяха подпушени за Божественото. Тогава имаше два начина - или сами да разрешат задачата си и по този начин да тръгнат напред в своето развитие или да търсят тгомощ от вън. А тя можеше да дойде само чрез Учителя. Това бе най-естественото, най-простото за ученика да пристъпи към него и да го запита. Той получаваше отговор, който бе най-правилен в момента и който отговор беше на Учителя, който му разрешаваше задачата.
към текста >>

50. 149. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ

Станка влиза в стаята, слуша ги как се разправят, но тя носела в ръцете си дърва за печката, но ги хвърля нарочно от високо на пода, чува се трясък, те подскачат уплашено както закусват.
Бяха дошли Цанка с рождената си майка на Изгрева и стояха там два месеца. Цанка беше си довела майката, за да може да действува с последното оръжие, което има срещу мен. Аз разбрах всичко и казах на Станка да не мърда от втората стая, защото тя спеше там. Искаха да изгонят Станка и да вземат стаята. Веднъж Станка ги заварва двете, че закусват и се разправят как да се настанят в стаята. Станка влиза в стаята, слуша ги как се разправят, но тя носела в ръцете си дърва за печката, но ги хвърля нарочно от високо на пода, чува се трясък, те подскачат уплашено както закусват. Казват й да спре, а тя отговаря: „Аз имам господарка Мария и господар Борис. И правя онова, което те ми нареждат". Те я наклеветиха на Борис, а той й се кара пред мен. А аз му казвам: „Тя е единствения човек, който ми съ-чувствува". Борис наведе глава и нищо не каза.
към текста >>

51. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

Хижата беше празна, а Борис нацепи дърва и запали печката.
168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО Приятелите бяха решили да направят екскурзия до Черни връх и на връщане да преспят на хижа „Алеко". Предварително се оформи групата и тогава се разбра, че Учителят е посочил лично имената на онези, които трябва да дойдат. Съобщихме по телефона на станцията на Черни връх, че ще им гостуваме, изкачихме се през Симеоново и вечерта бяхме на хижа „Алеко". Беше много хубав ден. Влезнахме в едно общо помещение - туристическа спалня. Хижата беше празна, а Борис нацепи дърва и запали печката. Стана топло, атмосферата се промени и Учителят беше доволен от организацията на екскурзията. На следващия ден се качихме на Черни връх при Гошо-пазача. Разходихме се наоколо, преспахме една нощ горе и след това отново слезнахме на „Алеко". Хлябът се свърши и Борис предложи на Учителя да слезне в града и да донесе още хляб. Учителят му каза: „Хлябът сам ще дойде".
към текста >>

52. 210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ

Спомням си той с жена си бяха дошли у дома, беше привечер, печката беше запалена и бумтеше в хола, а на вън е зима.
210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ Моите родители бяха запознати с него, станаха близки и той често гостуваше у нас и разказваше най-невероятни истории и описания за окултизма. Тогава на мода беше спиритизма и Петко Епитропов беше много се захласнал по сеансите, които бяха неразделни спътници на първите приятели от началото на века. Петко Епитропов беше съединително звено между първите приятели и нашето поколение. Той премина цялата Школа с Учителя, но беше по-възрастен от нас и минаваше за старши брат. Спомням си той с жена си бяха дошли у дома, беше привечер, печката беше запалена и бумтеше в хола, а на вън е зима. Петко разправяше за духове, за окултни прояви и още други такива неща, а аз бях тогава ученичка и се бях свила на един стол и слушах ли, слушах. Тогава още не бях се запознала с Учителя. Беше се вече стъмнило в стаята, но ние не палехме лампата, а тогава осветлението се състоеше от газени лампи, защото електричеството в София още не беше навлезнало в къщите. Беше се стъмнило, печката бумтеше, беше топличко и ние не запалихме лампата, за да не прекъсваме разказа на Петко Епитропов, който разказваше увлекателно и завладяващо. Той говореше как духовете се изявяват, по какъв начин и как можем да се съобщаваме с тях.
към текста >>

Беше се стъмнило, печката бумтеше, беше топличко и ние не запалихме лампата, за да не прекъсваме разказа на Петко Епитропов, който разказваше увлекателно и завладяващо.
Той премина цялата Школа с Учителя, но беше по-възрастен от нас и минаваше за старши брат. Спомням си той с жена си бяха дошли у дома, беше привечер, печката беше запалена и бумтеше в хола, а на вън е зима. Петко разправяше за духове, за окултни прояви и още други такива неща, а аз бях тогава ученичка и се бях свила на един стол и слушах ли, слушах. Тогава още не бях се запознала с Учителя. Беше се вече стъмнило в стаята, но ние не палехме лампата, а тогава осветлението се състоеше от газени лампи, защото електричеството в София още не беше навлезнало в къщите. Беше се стъмнило, печката бумтеше, беше топличко и ние не запалихме лампата, за да не прекъсваме разказа на Петко Епитропов, който разказваше увлекателно и завладяващо. Той говореше как духовете се изявяват, по какъв начин и как можем да се съобщаваме с тях. По едно време аз казвам: „В стаята виждам светлина". Петко изведнъж извика: „Не мърдайте, всеки да си бъде на мястото. Къде е тази светлина? " Гласът му бе възбуден, той целият трепереше от предстоящата среща с някой от духовете.
към текста >>

„Ето там е светлината" и посочих към печката.
По едно време аз казвам: „В стаята виждам светлина". Петко изведнъж извика: „Не мърдайте, всеки да си бъде на мястото. Къде е тази светлина? " Гласът му бе възбуден, той целият трепереше от предстоящата среща с някой от духовете. Та нали той беше присъствувал не веднъж на такива сеанси. „Ето там е светлината" и посочих към печката. Всички се обърнаха към печката, която бумтеше, а от разгорелите се дърва и от пламъка прозираше светлина през капака на печката и част от тази светлина се отразяваше върху стената. Изведнъж се чу едно „О-о, ама това е светлина от печката". Петко остана много разочарован и много засрамен, изведнъж му се подби авторитета у дома на тема спиритизъм и сеанси. Аз бях тогава ученичка и той вече, когато идваше у дома разказваше всичко друго, но не за медиуми и духове, защото отваряше ли уста всички се сещаха за печката и се смееха: „Знаем ги ние тия работи, я кажи нещо друго". Когато се запознах с Учителя и дойдох в Братството вместо той да бъде най-радостен от всички, че ме познава от по-преди, че познава родителите ми и цялото семейство, той прояви ревност към мене, която се изрази в неприязън и не ме обичаше вече.
към текста >>

Всички се обърнаха към печката, която бумтеше, а от разгорелите се дърва и от пламъка прозираше светлина през капака на печката и част от тази светлина се отразяваше върху стената.
Петко изведнъж извика: „Не мърдайте, всеки да си бъде на мястото. Къде е тази светлина? " Гласът му бе възбуден, той целият трепереше от предстоящата среща с някой от духовете. Та нали той беше присъствувал не веднъж на такива сеанси. „Ето там е светлината" и посочих към печката. Всички се обърнаха към печката, която бумтеше, а от разгорелите се дърва и от пламъка прозираше светлина през капака на печката и част от тази светлина се отразяваше върху стената. Изведнъж се чу едно „О-о, ама това е светлина от печката". Петко остана много разочарован и много засрамен, изведнъж му се подби авторитета у дома на тема спиритизъм и сеанси. Аз бях тогава ученичка и той вече, когато идваше у дома разказваше всичко друго, но не за медиуми и духове, защото отваряше ли уста всички се сещаха за печката и се смееха: „Знаем ги ние тия работи, я кажи нещо друго". Когато се запознах с Учителя и дойдох в Братството вместо той да бъде най-радостен от всички, че ме познава от по-преди, че познава родителите ми и цялото семейство, той прояви ревност към мене, която се изрази в неприязън и не ме обичаше вече. Не можех да му бъда вече слушателка, защото Учителят вече беше ме приел за частна ученичка и ме държеше близо до себе си.
към текста >>

Изведнъж се чу едно „О-о, ама това е светлина от печката".
Къде е тази светлина? " Гласът му бе възбуден, той целият трепереше от предстоящата среща с някой от духовете. Та нали той беше присъствувал не веднъж на такива сеанси. „Ето там е светлината" и посочих към печката. Всички се обърнаха към печката, която бумтеше, а от разгорелите се дърва и от пламъка прозираше светлина през капака на печката и част от тази светлина се отразяваше върху стената. Изведнъж се чу едно „О-о, ама това е светлина от печката". Петко остана много разочарован и много засрамен, изведнъж му се подби авторитета у дома на тема спиритизъм и сеанси. Аз бях тогава ученичка и той вече, когато идваше у дома разказваше всичко друго, но не за медиуми и духове, защото отваряше ли уста всички се сещаха за печката и се смееха: „Знаем ги ние тия работи, я кажи нещо друго". Когато се запознах с Учителя и дойдох в Братството вместо той да бъде най-радостен от всички, че ме познава от по-преди, че познава родителите ми и цялото семейство, той прояви ревност към мене, която се изрази в неприязън и не ме обичаше вече. Не можех да му бъда вече слушателка, защото Учителят вече беше ме приел за частна ученичка и ме държеше близо до себе си. Петко ме ревнуваше и дори се правеше, че не познава.
към текста >>

Аз бях тогава ученичка и той вече, когато идваше у дома разказваше всичко друго, но не за медиуми и духове, защото отваряше ли уста всички се сещаха за печката и се смееха: „Знаем ги ние тия работи, я кажи нещо друго".
Та нали той беше присъствувал не веднъж на такива сеанси. „Ето там е светлината" и посочих към печката. Всички се обърнаха към печката, която бумтеше, а от разгорелите се дърва и от пламъка прозираше светлина през капака на печката и част от тази светлина се отразяваше върху стената. Изведнъж се чу едно „О-о, ама това е светлина от печката". Петко остана много разочарован и много засрамен, изведнъж му се подби авторитета у дома на тема спиритизъм и сеанси. Аз бях тогава ученичка и той вече, когато идваше у дома разказваше всичко друго, но не за медиуми и духове, защото отваряше ли уста всички се сещаха за печката и се смееха: „Знаем ги ние тия работи, я кажи нещо друго". Когато се запознах с Учителя и дойдох в Братството вместо той да бъде най-радостен от всички, че ме познава от по-преди, че познава родителите ми и цялото семейство, той прояви ревност към мене, която се изрази в неприязън и не ме обичаше вече. Не можех да му бъда вече слушателка, защото Учителят вече беше ме приел за частна ученичка и ме държеше близо до себе си. Петко ме ревнуваше и дори се правеше, че не познава. По-късно се случи така, че пътувахме с него във влака до Търново заедно с Учителя и тогава той с помощта на Учителя заспа в купето и аз тогава чух едно от най-големите откровения от Учителя за моето слизане на земята и за задачата си в този си живот. Петко работеше в акционерно дружество и като застрахователен агент на това дружество имаше възможност да посещава всички градове в страната и използваше този случай да посещава местните Братства.
към текста >>

53. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

Беше тъмно и блещукаше само печката.
Времената бяха такива, че човек като намери злато, то той се хвърли в търговия и накрая загубва не само което е намерил като злато, но и онова, което е имал. Та намирането на едно такова имане не беше безобидно и там имаше правила как да се борави с него. Учителят при такива случаи бе дал някои правила и бе казал, че всяко едно имане се пази от духове и че да се вземе жълтици от там първо трябва да се вземе разрешение от онези, които пазят имането, които безплътни, но духове, защото ако не се вземе разрешение от тях и ако те не са съгласни, то онези, които посягат на парите непременно заплащат дори понякога и с живота си. Но ако тези жълтици се употребят за някаква работа в името на подпомагане на бедни и гладни тогава изразходването на тези жълтици не носят такива тежки последици за иманярите. Същата вечер след като приключиха разговорите за духовете аз влизам в голямата гостна стая. Беше тъмно и блещукаше само печката. Изведнъж виждам една фигура до печката седнала с чалма. Застанах до нея и извиках със силен глас: „Кой си ти и как се казваш? " Фигурата се стресна, стана, подскочи и разтреперано чувам глас: „Ти бе, какво те прихваща? " И тогава видях, че това беше Епитропов, който се беше окъпал в нашата баня и вана и беше си завил с бяла хавлиена кърпа главата. И за да изсъхне беше застанах до печката да се топли.
към текста >>

Изведнъж виждам една фигура до печката седнала с чалма.
Та намирането на едно такова имане не беше безобидно и там имаше правила как да се борави с него. Учителят при такива случаи бе дал някои правила и бе казал, че всяко едно имане се пази от духове и че да се вземе жълтици от там първо трябва да се вземе разрешение от онези, които пазят имането, които безплътни, но духове, защото ако не се вземе разрешение от тях и ако те не са съгласни, то онези, които посягат на парите непременно заплащат дори понякога и с живота си. Но ако тези жълтици се употребят за някаква работа в името на подпомагане на бедни и гладни тогава изразходването на тези жълтици не носят такива тежки последици за иманярите. Същата вечер след като приключиха разговорите за духовете аз влизам в голямата гостна стая. Беше тъмно и блещукаше само печката. Изведнъж виждам една фигура до печката седнала с чалма. Застанах до нея и извиках със силен глас: „Кой си ти и как се казваш? " Фигурата се стресна, стана, подскочи и разтреперано чувам глас: „Ти бе, какво те прихваща? " И тогава видях, че това беше Епитропов, който се беше окъпал в нашата баня и вана и беше си завил с бяла хавлиена кърпа главата. И за да изсъхне беше застанах до печката да се топли. А аз го бях помислила и взела за дух и то за индуски дух с чалма.
към текста >>

И за да изсъхне беше застанах до печката да се топли.
Беше тъмно и блещукаше само печката. Изведнъж виждам една фигура до печката седнала с чалма. Застанах до нея и извиках със силен глас: „Кой си ти и как се казваш? " Фигурата се стресна, стана, подскочи и разтреперано чувам глас: „Ти бе, какво те прихваща? " И тогава видях, че това беше Епитропов, който се беше окъпал в нашата баня и вана и беше си завил с бяла хавлиена кърпа главата. И за да изсъхне беше застанах до печката да се топли. А аз го бях помислила и взела за дух и то за индуски дух с чалма. Излезнах си смутена от стаята, а Петко стоеше не на шега уплашен от моето извикване. Години след това може би след десетина години го разказах този случай на Лулчев и на него му се видя много забавен и той го разказа пред целия салон в присъствието на Учителя. А Учителят се смееше от сърце както и Петко така и всички останали приятели се заливаха от смях. С тези духове имаше много забавни истории, но и много трагични и много хора изгоряха с тези спиритически сеанси, разстроиха се психически, дори някои починаха.
към текста >>

54. 230. ЯНАКИЕВА

От време на време често я подпомагаше с парични средства затова тя винаги на печката си имаше една голяма тенджера, която винаги бе пълна с някакво ястие и винаги се случваше така, че сутринта тенджерата се зареждаше, на обяд бе пълна, а вечерта се изпразваше.
Правеше мекици и целият Изгрев идваше и ядеше мекици. Правеше отлична тархана със зарзават и отново целият Изгрев се източваше в нейната барака и всеки носеше по една чиния и сестра Янакиева с черпака наливаше вкусната тархана. Вие знаете ли какво значи тархана? Едва ли знаете какво представлява това ястие. Учителят препращаше обикновено гладните, които идваха на Изгрева към нейната барака. От време на време често я подпомагаше с парични средства затова тя винаги на печката си имаше една голяма тенджера, която винаги бе пълна с някакво ястие и винаги се случваше така, че сутринта тенджерата се зареждаше, на обяд бе пълна, а вечерта се изпразваше. По ония години имаше много гладни хора на Изгрева. По едно време сестра Янакиева заболя и се залежа. Зимно време стоеше в бараката си и едвам избутваше зимата и като идваше пролетта казваше: „Сестрице, я ми донесе столчето и го сложи до цветята и леко ме прикрепи, за да седна на него". Така престояваше няколко дни на това столче, но полека, полека се раздвижваше, накрая го хвърляше и с тояжката си започваше да се придвижва ту насам, ту нататък. , Беше лъчезарен човек, щедър и на нейните ръце и плещи се изнесе организацията на кухнята както навремето когато Учителят бе на ул"Опълченска" 66 така и когато съществуваше братски стол на Изгрева.
към текста >>

55. 231. МЕТОДИ ШИВАЧЕВ

Една стара жена го приютява, слага до топлата печка, той се стопля и така се спасява от замръзване.
По едно време един от присъствуващите казал на Учителя, че Методи Шивачев щял да мине по заобиколен път, Учителят се спрял, огледал ги всички и казал: „Всички на молитва за Методи". Колоната се спряла под ръководството на Учителя. Методи по това време наистина е тръгнал по заобиколния път и се загубил. По едно време вижда една малка светлина, която като светулка му показвала и сочела пътя. Той бил премръзнал вече и едвам се тътрел и по едно време вижда една малка светлина на прозорче на една къщурка. Една стара жена го приютява, слага до топлата печка, той се стопля и така се спасява от замръзване. На следващия ден той пристига и разказва за патилата си и затова, че старицата го е спасила от явна смърт. А пък приятелите му разказват за онази колективна молитва, която по нареждане на Учителя са правили за него. Веднъж Методи Шивачев пристига на Изгрева, среща се с Учителя и споделя, че от Изгрева не им изпращат редовно преписи на беседи на пишеща машина. Учителят се усмихнал и казал: „Е, те са си сложили по няколко геврека на ръката и нито ги ядат, нито ги дават на другите. Ти помниш ли навремето когато беше млад и как аз ти давах пари да купуваш гевреци, ти ги слагаше на ръцете си, носеше ги на Изгрева и ги раздавахме на всички.
към текста >>

56. 268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ

Беше сезон, когато бе запалена печката му.
А аз бях свидетелка на нейния живот от страни и не смятах това нейното положение да се дължи на нейната особа и на нейните качества. Затова отидох при Учителя с явното намерение да му се оплача от нея и съответно да му кажа, че според мен нещата не стоят така, а малко по-иначе. С една дума аз отивам при Учителя с изискванията си да се коригира той към Савка и да може малко да я отстрани, защото тази близост предизвикваше ревнос-у всички ни. А онези, които не бяха на Изгрева изпадаха в различни човешки изкушения. Учителят ме прие в стаята. Беше сезон, когато бе запалена печката му. Показа ми стола и аз седнах. После той стана, отвори вратата на печката, взе машата и разбърка и намести няколко въглена, които не бяха изгорели, а пламтяха. Той се отопляваше с дърва. После затвори печката , седна. След малко каза: „Ти можеш ли с ръка да преместиш тези въглени Е печката както аз сторих с машата?
към текста >>

После той стана, отвори вратата на печката, взе машата и разбърка и намести няколко въглена, които не бяха изгорели, а пламтяха.
С една дума аз отивам при Учителя с изискванията си да се коригира той към Савка и да може малко да я отстрани, защото тази близост предизвикваше ревнос-у всички ни. А онези, които не бяха на Изгрева изпадаха в различни човешки изкушения. Учителят ме прие в стаята. Беше сезон, когато бе запалена печката му. Показа ми стола и аз седнах. После той стана, отвори вратата на печката, взе машата и разбърка и намести няколко въглена, които не бяха изгорели, а пламтяха. Той се отопляваше с дърва. После затвори печката , седна. След малко каза: „Ти можеш ли с ръка да преместиш тези въглени Е печката както аз сторих с машата? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Ето виждаш ли, ти не можеш. Ами ако Савка е машата, с която аз вадя и разбърквам въглените в тази жарава, ти какво ще кажеш?
към текста >>

После затвори печката , седна.
Учителят ме прие в стаята. Беше сезон, когато бе запалена печката му. Показа ми стола и аз седнах. После той стана, отвори вратата на печката, взе машата и разбърка и намести няколко въглена, които не бяха изгорели, а пламтяха. Той се отопляваше с дърва. После затвори печката , седна. След малко каза: „Ти можеш ли с ръка да преместиш тези въглени Е печката както аз сторих с машата? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Ето виждаш ли, ти не можеш. Ами ако Савка е машата, с която аз вадя и разбърквам въглените в тази жарава, ти какво ще кажеш? " „Нищо, Учителю, нищ: не казвам." „Ето видя ли, а сега си отивай. Този урок с машата, с въглена и с печката вече три пъти в разстояние на десет години ти го преподавам.
към текста >>

След малко каза: „Ти можеш ли с ръка да преместиш тези въглени Е печката както аз сторих с машата?
Беше сезон, когато бе запалена печката му. Показа ми стола и аз седнах. После той стана, отвори вратата на печката, взе машата и разбърка и намести няколко въглена, които не бяха изгорели, а пламтяха. Той се отопляваше с дърва. После затвори печката , седна. След малко каза: „Ти можеш ли с ръка да преместиш тези въглени Е печката както аз сторих с машата? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Ето виждаш ли, ти не можеш. Ами ако Савка е машата, с която аз вадя и разбърквам въглените в тази жарава, ти какво ще кажеш? " „Нищо, Учителю, нищ: не казвам." „Ето видя ли, а сега си отивай. Този урок с машата, с въглена и с печката вече три пъти в разстояние на десет години ти го преподавам. Не можа ли най-сетне да го запомниш?
към текста >>

Този урок с машата, с въглена и с печката вече три пъти в разстояние на десет години ти го преподавам.
После затвори печката , седна. След малко каза: „Ти можеш ли с ръка да преместиш тези въглени Е печката както аз сторих с машата? " „Не мога, Учителю, ще се изгоря." „Ето виждаш ли, ти не можеш. Ами ако Савка е машата, с която аз вадя и разбърквам въглените в тази жарава, ти какво ще кажеш? " „Нищо, Учителю, нищ: не казвам." „Ето видя ли, а сега си отивай. Този урок с машата, с въглена и с печката вече три пъти в разстояние на десет години ти го преподавам. Не можа ли най-сетне да го запомниш? " Аз мълча. И този път задачата бе разрешена по един такъв драстичен пример, че аз се засрамих. После като наблюдавах Савка имах друго виждане за нея и за нейната служба, защото в къщата си имах печка, отоплявах се с дърва и имах и маша, с която разравях жаравата. Но това беше моята маша, за моят дом, а Учителят имаше Школа и в тази Школа всичко вреше и кипеше и всеки се печеше на някакъв огън и решаваше житейски задачи.
към текста >>

После като наблюдавах Савка имах друго виждане за нея и за нейната служба, защото в къщата си имах печка, отоплявах се с дърва и имах и маша, с която разравях жаравата.
" „Нищо, Учителю, нищ: не казвам." „Ето видя ли, а сега си отивай. Този урок с машата, с въглена и с печката вече три пъти в разстояние на десет години ти го преподавам. Не можа ли най-сетне да го запомниш? " Аз мълча. И този път задачата бе разрешена по един такъв драстичен пример, че аз се засрамих. После като наблюдавах Савка имах друго виждане за нея и за нейната служба, защото в къщата си имах печка, отоплявах се с дърва и имах и маша, с която разравях жаравата. Но това беше моята маша, за моят дом, а Учителят имаше Школа и в тази Школа всичко вреше и кипеше и всеки се печеше на някакъв огън и решаваше житейски задачи. Понякога един беше машата, друг въглена, а трети жаравата. Ролята на машата се сменяваше периодично, вероятно и аз съм била понякога тази маша, с която Учителят разравяше и преместваше въглените, за да може по-добре да гори огъня и да се опича онзи, който трябва да се опече. Нали хляба когато се замеси и се сложи във фурната трябва да се опече? В Школата на Учителя ние говорехме за Божественият хляб, който трябва да се опече.
към текста >>

57. 274. КОЙ КАКВО ОБИЧА В РЕАЛНИЯ И ИДЕАЛНИЯ СВЯТ

Трябва да се прибереш вкъщи, за да се стоплиш при печката.
Има два вида състояния - някой път човек се свързва с отрицателните сили и всичко му изглежда грозно, а някой път се свързва със светлината, добрите сили и всичко му се вижда хубаво. Ти сега си в преходно състояние, да преминеш от реалния към идеалния свят. Идеалният свят, той е същинският,„постоянният свят. Някой път има външни влияния, които предизвикват тези дисхармонични състояния и отнемат силата на човека та той трябва да се чисти после. Когато е зима като излезеш навън ще ти изстинат краката и ръцете. Трябва да се прибереш вкъщи, за да се стоплиш при печката. Така че има и благоприятни, и неблагоприятни състояния за човека. Колкото човек във вярата си е като децата, толкова е по-хубаво. Вярата е нещо, което седи над разумността." „Учителю, Как да чувствувам Бога като нещо живо, реално? " „Имаш една приятелка, която те е държала за ръката, след това тази приятелка ти пусне ръката и се малко поотдалечи. Значи ли това, че тя не ти е вече приятелка?
към текста >>

58. 288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ

Между другото беше още пресен спомена за онази мила американка на име Хаскел, която той навремето заряза, която отиде в Америка, напусна България разочарована, остави парите си на Славянски, с които той си построи къща, остави библиотеката си, чиито книги дълги години се въргаляха в килера и с тях си палеха печката и накрая с парите на Хаскел като си построи къща той смяташе, че ще живее щастливо и прещастливо в нея.
Засечката бях аз. Аз скочих на крака и се противопоставих най-енергично като викнах у дома Неделчо Попов и го накарах да отиде и да разкаже пред всички на Братския съвет какво му е наредил Учителя, когато е разбрал, че Славянски печели като търговец от Словото на Учителя. Неделчо отиде там, разказа целия случай и цитира думите на Учителя: „На Славчо да не му се дава нищо". Всички бяха много разочаровани, че не могат да изпратят Славянски с братски пари в Америка. А по-късно той с живота си потвърди, че беше от горе до долу търговец и всички онези, които не го познаваха го опознаха и казваха: „Добре, че не му дадохме пари, щеше да ги изгори, щеше да ги изкористи и да опорочи всичко". Между другото беше още пресен спомена за онази мила американка на име Хаскел, която той навремето заряза, която отиде в Америка, напусна България разочарована, остави парите си на Славянски, с които той си построи къща, остави библиотеката си, чиито книги дълги години се въргаляха в килера и с тях си палеха печката и накрая с парите на Хаскел като си построи къща той смяташе, че ще живее щастливо и прещастливо в нея. Но се случи точно обратното, защото с чужди пари взети по нечестен начин не се гради щастие и то с друга жена. Ето той трябваше да научи един окултен закон, той го учеше дълги години, а пък ние, останалите отстрани наблюдавахме и проверяхме колко са опасни чуждите пари и колко са безмилостни и строги окултните закони и то в една Школа, която трябваше да се нарича Школа на любовта.
към текста >>

59. 288. СЪДБАТА НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ

Между другото беше още пресен спомена за онази мила американка на име Хаскел, която той навремето заряза, която отиде в Америка, напусна България разочарована, остави парите си на Славянски, с които той си построи къща, остави библиотеката си, чиито книги дълги години се въргаляха в килера и с тях си палеха печката и накрая с парите на Хаскел като си построи къща той смяташе, че ще живее щастливо и прещастливов нея.
Засечката бях аз. Аз скочих на крака и се противопоставих най-енергично като викнах у дома Неделчо Попов и го накарах да отиде и да разкаже пред всички на Братския съвет какво му е наредил Учителя, когато е разбрал, че Славянски печели като търговец от Словото на Учителя. Неделчо отиде там, разказа целия случай и цитира думите на Учителя: „На Славчо да не му се дава нищо". Всички бяха много разочаровани, че не могат да изпратят Славянски с братски пари в Америка. А по-късно той с живота си потвърди, че беше от горе до долу търговец и всички онези, които не го познаваха го опознаха и казваха: „Добре, че не му дадохме пари, щеше да ги изгори, щеше да ги изкористи и да опорочи всичко". Между другото беше още пресен спомена за онази мила американка на име Хаскел, която той навремето заряза, която отиде в Америка, напусна България разочарована, остави парите си на Славянски, с които той си построи къща, остави библиотеката си, чиито книги дълги години се въргаляха в килера и с тях си палеха печката и накрая с парите на Хаскел като си построи къща той смяташе, че ще живее щастливо и прещастливов нея. Но се случи точно обратното, защото с чужди пари взети по нечестен начин не се гради щастие и то с друга жена. Ето той трябваше да научи един окултен закон, той го учеше дълги години, а пък ние, останалите отстрани наблюдавахме и проверяхме колко са опасни чуждите пари и колко са безмилостни и строги окултните закони и то в една Школа, която трябваше да се нарича Школа на любовта.
към текста >>

60. 20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА

Влезте. Седнете." Благоговейно пристъпихме в стаята и приближихме до печката, където беше поставил столовете и седнахме, без да смеем да вдигнем очи.
Благ, приятен глас и приветлива усмивка ни посрещнаха. „Защо сте толкоз закъснели? Чака ли файтонът? Изпратете го. Ще ви изпроводят. Влезте. Седнете." Благоговейно пристъпихме в стаята и приближихме до печката, където беше поставил столовете и седнахме, без да смеем да вдигнем очи. „Е, сега вие отивате пак да носите светлина", Той пръв заговори. „В това се състои смисъла на човешкия живот - да дава. Малкото семенце, което посеете ще роди много плод. Не е в многото. За гладния не са нужни никакви философии и научни теории.
към текста >>

6 „Подсладете изобилно вашия иначе горчив живот с медения сок на моето Слово и сами вие услаждайте щедро живота на всички около вас." На няколко пъти разбутваше печката и не искаше да ни пусне докато не се стоплим и разположим добре.
И одарявайте с него вашите ближни!..." Дълго ни говори и душите ни пиеха жадни слова чисти, топли, пълни със сила и живот. Поднесе ни бурканче със сладко. Ние винаги ловим в думите Му - притчи в делата Му - символи. 33 3. Изгревът..., т. 6 „Подсладете изобилно вашия иначе горчив живот с медения сок на моето Слово и сами вие услаждайте щедро живота на всички около вас." На няколко пъти разбутваше печката и не искаше да ни пусне докато не се стоплим и разположим добре. (Защото във файтона бяхме много измръзнали.) „Топлина е нужна за сърцето и светлина за ума. В светлината никнат красивите мисли и желания и в топлината зреят. И тука законът за топлината е верен: Стопленото сърце се разширява, в него има място за повече души. И обратно: Студеният човек е груб и егоист. Той обича само себе си.
към текста >>

61. 26. ТРИТЕ ПОРТОКАЛА

Наталия Чакова

Така и една коледна ваканция останала последна и сама в гостна стая, аз не си запалих печката да си сгрея вода да се напия хубаво, че ще пътувам, а скитах от салон в салон, от къща в къща да разговарям, да бъда още малко във връзка с моите обични сестри изгревянки.
26. ТРИТЕ ПОРТОКАЛА Винаги по ваканциите аз си отивах последна от всички сестри-учителки. Аз бях в най-отдалечен и затънтен край на майка България, далеч от културен център и главно от център, където има наши хора и затова винаги ми биваше мъчно като си тръгвах и гледах да използувам и най-малката възможност да остана повече на Изгрева. Така и една коледна ваканция останала последна и сама в гостна стая, аз не си запалих печката да си сгрея вода да се напия хубаво, че ще пътувам, а скитах от салон в салон, от къща в къща да разговарям, да бъда още малко във връзка с моите обични сестри изгревянки. Обядвах в стола. Но след това ожаднях, а се стеснявах да си поискам някъде вода. И когато отидох надвечер при Учителя за сбогом, бях страшно жадна. Разбира се, на Него нищо не казах. Той ме прие, както винаги накрая ме приемаше много мил и любезен и понеже нямаше вече много посетители да чакат, ме държа доста.
към текста >>

На печката ври, клокочи цял чайник от пет литра вода.
Той ме прие, както винаги накрая ме приемаше много мил и любезен и понеже нямаше вече много посетители да чакат, ме държа доста. На края ми подаде един лист - някакъв празен формуляр, който не погледнах и рече: „Занесете го, рекох, на Савка". Аз го занесох. Тя ме покани вътре. Топло и у1отно. На печката ври, клокочи цял чайник от пет литра вода. „Ах, Савке, умирам от жажда. Ще ме почерпиш ли 1-2 чаши вода? Ще пътувам цяла нощ и почти цял ден." „Разбира се. Разбира се. Ей сега.
към текста >>

62. 31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА

Печката е запалена от сутринта.
И тишина, тишина. Ни звън от трамвай, ни сирена от фабрика, ни глъч от тълпа. Душата си почива в тази тишина и белина. Сестрите ни канят в трапезарията. Там е топло и приветливо, чисто. Печката е запалена от сутринта. Макар и рано още да е за обяд в трапезарията има вече дошли с ръкоделие, с книжки, сестри и братя. Едни четат, други работят и тихо се разговарят. Привлече ни погледа една нова картина на стената. Сестра Цветана Симеонова е увековечила образа на нашата обична сестра Пенка Кънева. Нейните будни, живи, смеещи се очи гледат към даровете на майката земя, тъй богато и изобилно разположени в нейната прегръдка - зеленчуци и плодове - свежи, сочни, апетитни.
към текста >>

Нареди да се пали печката в трапезарията, да гори цял ден - от сутрин до вечер, да могат да идват тук сестри на разговор или да си четат и работят на топличко.
Разсърдили Го бяха за нещо, беше недоволен от нещо, прибра се горе и два месеца нямахме стол. Преди няколко дена ме вика и казва: „Йорданке, учителките ще си дойдат скоро за ваканция, къде ще се хранят? Да отворим, рекох, стола." „Добре, Учителю, да го отворим. Аз и Стойна ще дежурим първия месец", казах аз с 45 готовност. Той се зарадва, даде пари, даде провизии и от няколко дена имаме стол. Нареди да се пали печката в трапезарията, да гори цял ден - от сутрин до вечер, да могат да идват тук сестри на разговор или да си четат и работят на топличко. Пък и за вас, учителките. Вие сте първите, но ще дойдат и другите. Да прекарвате тука през деня на топличко. Грижлив баща. За всички мисли.
към текста >>

63. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Ще поделим дрехите, ще поддържаме печката и ще прекараме една нощ.
„Аз не поканих никого", казва Еленка, - защото имам само едно легло и дрехи за един човек. Не предполагах, че всичко ще се изпълни. Колко радостно, наистина. Нека има гости. Ето, че и за тебе се намери място. Ще поделим дрехите, ще поддържаме печката и ще прекараме една нощ. Утре софиянци ще си слязат в града и за тебе ще се отвори място." Тя нареди на земята едно легло за себе си и предложи своето на мене. Аз не приех и легнах на земята. По видимо тънко и твърдо легло, но колко топло и меко, и приятно ми се стори. Сякаш легнах в някаква мека и приятна люлка, която мигновено ме дигна и отнесе някъде високо, високо и потънах в невъобразимо блажен сън. Сякаш миг беше траяло това блаженство.
към текста >>

В стаята е вече хладно, печката е загаснала и няма никой освен нас.
" Ослушвам се. Елена Стоицева равномерно диша, спи. „Но кой ме помилва, Боже мой? " Запалвам лампата. Еленка спи. В стаята е вече хладно, печката е загаснала и няма никой освен нас. Часът е четири - време за ставане. От светлината Еленка се събуди. Бързо се приготвихме, че Изгревът и салонът отдавна, сигурно са светнали и ни очакват. 95 Салонът наистина беше светнал, както за всеки празник и препълнен, както на всеки празник. Песента нежна и вдъхновена се разливаше на вълни и ни отнасяше някъде високо, високо... На катедрата покрита с блестяща от белота покривка е сложена ябълка.
към текста >>

64. 9. КАК БЕ ДАДЕНА ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА

Петър Камбуров

Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее, казах й: „Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти.
Към 9 часа всички си разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила тази вечер да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от „Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее, казах й: „Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих Лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и" започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата.
към текста >>

65. 32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА

Цанка Екимова

Тя имаше една малка барака от една стаичка,която преди много години бе изгнила от времето и чиито дъски накрая послужиха за огрев и за печката.
Както винаги замълчах и с болка преглътнах всичко. Тя се страхуваше, че аз ще докарам заразата от болницата тук в бараката. Това можех да го разбера. Но другото не можах да разбера, че тя натърти на думите „моята мивка". А това всичко бе направено от Борис с неговия труд и тя не беше вложила нищо в тази барака и тя не беше нейна. Тя имаше една малка барака от една стаичка,която преди много години бе изгнила от времето и чиито дъски накрая послужиха за огрев и за печката. А освен това тя не работеше, бе съпруга на Борис, бе домакиня и бе на негова издръжка. А че така жестоко се отнасяше с мене това вече го разбирах, защото знаех вече мнението на Учителя за целия този случай. Затова си мълчах и търпях. След няколко дни баща ми получи емболия на болничното легло и почина, след което го погребахме. И какво стана по-нататък?
към текста >>

66. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

Велик Георгиев Константинов

Хотелиерката ни даде стаята, която и друг път ни е давала, но в стаята нямаше печка.
Съдържателката беше жена. Войничетата викаха, а после и ние, но никой не ни отвори първоначално. След доста време жената дойде цяла разтреперана и ни отвори, понеже аз започнах да викам: „Аз съм Станка, отвори! " тя каза: „Страшна работа, много е опасно тука" и разказа, че били убити двама попа и т. н." Имало размирици, бил убит комисаря. Хотелиерката ни даде стаята, която и друг път ни е давала, но в стаята нямаше печка. Ние бяхме изморени и измръзнали, а нямаше и топла вода. Освен това бяхме и изплашени. Тя ни даде една кана със студена вода и аз така както бях изморена пих от студената вода, после легнах в леглото, което също беше студено, свих се и заспах. Също и Минко. Сутринта като станахме отново тръгнахме на път до съседната махала, където живееше друг учител, с когото се познавахме.
към текста >>

67. 2. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА И ДИПЛОМИРАНЕ

Казаха ми: „Нямаме средства да палим отделна печка".
И неговата се освобождава по този начин. Тя е в съседство с тая на тримата. И отидоха, направиха го, уреди се положението и ме вземаха. Но беше зимно време. Пратиха ме в Комисарството да ми отпуснат гориво. Казаха ми: „Нямаме средства да палим отделна печка". Достатъчно е дето палят на онези. Повече нямат възможност и от Комисариатството трябва да отпуснат за мене. Отидох аз, а те ми казаха: „Не може. Вие като студент имате занималия. Щом ви е студено през деня ще отидете на занималнята".
към текста >>

68. 34. НА РАЗГОВОР ПРИ УЧИТЕЛЯ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Той запали печката, тя се разгори, стане топло и започва да ми говори.
Онези там другите чакаха. А Той дойде, вземе ме под ръка и се разхождаме. През това време ми говори. Качим се горе в стаята Му. Дядо Ради е донесъл дърва. Той запали печката, тя се разгори, стане топло и започва да ми говори. После слезе да ме изпрати. Вървим, вървим и Той все ми говори. Аз слушам, но от едното ухо влиза, а от другото излиза. Такъв бях. Помнех всичко, но после започнах да ги забравям.
към текста >>

69. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Ние имахме тогава печка с въглища, печката пушеше, не можехме да го нахраним както си е свикнал с топлина.
Да дойде от толкова далече и да не ме завари вкъщи. Но при мене спеше Пупито, на сестра му малката Калина, така че аз не бях сама. После Ленито, другата дъщеря на сестра му, понеже й се беше счупил крака, пак беше при мене и беше при мене още и Рут майката. А после дойде и тати - свекър ми у нас. Но беше трагедия. Ние имахме тогава печка с въглища, печката пушеше, не можехме да го нахраним както си е свикнал с топлина. Той можа да види и Еми, вторият ми син и му се радваше. А Колюви, другия брат на Жоро имаше вече син Любчо и Жоро направи много снимки на всичките, които бяха около нас. Правеше снимки при всички случаи, при празници, когато къпехме бебетата, на коледни елхи и всякакви случаи и всичко беше филмирано и в снимки. Когато беше Гриша малък, Жоро имаше мотор и с него сме ходили къде ли не. Аз държах и детето си на коленете си и всички ми се караха: „Детето, детето, как може да ходите така с мотор и с детето в ръце", но слава Богу нищо не се случи, защото той много добре умееше да кара.
към текста >>

70. 2. БОЛНАТА РЪКА

Донка Илиева

Когато ще идва Учителят аз естествено не можеше да го приема през бараката, а отворих другата врата, която бях заковала, за да ни е по-топло през зимата, където слагахме печката-пернишка в антрето и отоплявахме двете стаи.
Едното свалям, друго слагам на три часа. Сега не мога да си спомня, но на втория ден ли, откак се проби, на третия ли Учителят пратил Иван Антонов да ми каже като рекъл: „Хайде да идем да видим брата! " Иван идва и ми казва: „Учителят ще идва, дай да подготвим, каквото трябва, да разтребим". А нашата къщичка беше такава, от двете страни стаи и в средата едно антренце. От едната страна на антрето е входът, а от другата се излиза през барака. Когато ще идва Учителят аз естествено не можеше да го приема през бараката, а отворих другата врата, която бях заковала, за да ни е по-топло през зимата, където слагахме печката-пернишка в антрето и отоплявахме двете стаи. Имаше до вратата едно миндерче, което трябваше да махна, поразтребих, почистих и така бяхме готови да посрещнем Учителя. Бог да дава светлина на брат Антонов, той ни беше съсед и добър приятел на мъжът ми. Той помогна, за да стане всичко по-бързо. И тъй Учителят дойде придружен от Иван Антонов, брат Звездински и сестра Динова, майката на Сийка Динова и още някой, но не го помня. Кинчето Петкова беше при мене.
към текста >>

71. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

" И тя взема да приготви куфара му и в смущението си го поставя на печката, така че изгаря дъното на куфара.
На другия ден, за който Учителят казал, че ще настъпи спокойствие, синът й починал. Значи с неговата смърт отпочива домът. Другият син, който бил лекар при военните в някакво поделение към Изгрева, тъй се случило, че в поделението се заразяват с краста. Назначават него да почисти, както и да се заеме с лекуването на войниците, срещу което той помолил да бъде изпратен на специализация във Франция. И той, без да каже на майка си, подготвя цялото заминаване и я поставя пред свършен факт, че е назначен и един ден й казва: „Утре заран аз заминавам за Франция! " И тя взема да приготви куфара му и в смущението си го поставя на печката, така че изгаря дъното на куфара. А сутринта той заминава за Париж. Когато сутринта идва таксито да го вземе той казва на майка си: „Майко, никому няма да кажеш нищо докато не получиш телеграма от Париж, че съм пристигнал благополучно". Стигат на гарата, той влиза във вагона и в туй време пада термоса с кафето и се счупва. Майка му извиква: „Връщай се, Людмиле, не е на добро! " „Не, майко, злото се счупи!
към текста >>

72. 5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Марийка Великова Марашлиева

В кухнята по това време палехме печка.
Какво са говорили не зная, но след като я изпратил брат Петър дойде у нас и ми даде някои наставления как да започна лекуването. Аз нямах познания, нямах и опит. Нямах тогава никаква охота за ядене и не можех да се държа на краката си. Изкарах една седмица на череши и ягоди без никакъв хляб. През това време правех по една изпотяваща парна баня. В кухнята по това време палехме печка. Беше 31 март 1943 г. И тъй върху печката слагахме един котел с вода, която оставяхме да заври и в самата печка слагахме 2 - 3 камъка, които да се сгорещят силно. След това нареждахме малки столчета за главата и раменете и по-надолу, върху които лягах. Котела майка ми слагаше под гърба където ми бяха болките. Пускаше камъните, така, щото водата започваше да ври и дори пръскаше малко и майка ми се страхуваше да не ме изгори.
към текста >>

И тъй върху печката слагахме един котел с вода, която оставяхме да заври и в самата печка слагахме 2 - 3 камъка, които да се сгорещят силно.
Нямах тогава никаква охота за ядене и не можех да се държа на краката си. Изкарах една седмица на череши и ягоди без никакъв хляб. През това време правех по една изпотяваща парна баня. В кухнята по това време палехме печка. Беше 31 март 1943 г. И тъй върху печката слагахме един котел с вода, която оставяхме да заври и в самата печка слагахме 2 - 3 камъка, които да се сгорещят силно. След това нареждахме малки столчета за главата и раменете и по-надолу, върху които лягах. Котела майка ми слагаше под гърба където ми бяха болките. Пускаше камъните, така, щото водата започваше да ври и дори пръскаше малко и майка ми се страхуваше да не ме изгори. Така стоях 10 - 15 минути, като тя ме покриваше цяла с едно одеало. През това време аз дишах колкото мога дълбоко.
към текста >>

73. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

Марийка Великова Марашлиева

Понеже там на село той - съпругът ми си служеше с електрическа печка, започна да го дразни миризмата от печката.
Тоя приятел се казваше Колю Николов. Той беше гладувал 28 дни наскоро. Така и аз бях спокойна, че той е при човек, който има опит в тая връзка. Но минаха 28 дни. През това време аз от време на време го навестявах, носех му дрехи, връщах други. Понеже там на село той - съпругът ми си служеше с електрическа печка, започна да го дразни миризмата от печката. Тогава поискал от брат Колю да му вземе една кола и с нея и багажът, който имал да отиде в селото при родителите си - с. Тетово на 30 км от Русе. Наел му брат Колю кола, с която Иван отива там и остава на грижите на майка си. Тя му пали печка само с дърва, купила нов чайник, за да не му мирише на нещо, баща му се отказал от цигарите, защото Иван не може да понася миризмата. Всичко това добре, но той продължава да гладува въпреки писмата, които му пишех най-редовно и го подканях да започне да се храни.
към текста >>

Тя му пали печка само с дърва, купила нов чайник, за да не му мирише на нещо, баща му се отказал от цигарите, защото Иван не може да понася миризмата.
През това време аз от време на време го навестявах, носех му дрехи, връщах други. Понеже там на село той - съпругът ми си служеше с електрическа печка, започна да го дразни миризмата от печката. Тогава поискал от брат Колю да му вземе една кола и с нея и багажът, който имал да отиде в селото при родителите си - с. Тетово на 30 км от Русе. Наел му брат Колю кола, с която Иван отива там и остава на грижите на майка си. Тя му пали печка само с дърва, купила нов чайник, за да не му мирише на нещо, баща му се отказал от цигарите, защото Иван не може да понася миризмата. Всичко това добре, но той продължава да гладува въпреки писмата, които му пишех най-редовно и го подканях да започне да се храни. Той не слушаше докато един ден дойде негов приятел от Тетово и ми съобщи, че Иван е изгубил съзнание. А напоследък писмата му ставаха все по-кратки и на края започнал да не вижда и последното писмо беше написала майка му. Тръгвам аз веднага за село с приятеля му, но какво се указа. Че родителите му викали вече лекар, били му инжекции, майка му била взела една мека крушка, смачкала я и му дала да я изяде.
към текста >>

74. 13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА

изгради една малка печка, на която можеше да се готви, а до нея постави и казан, в който да се топли вода, с която му правехме бани на краката и пр.
Те имаха там крава с теленце и други животни, имаха малко лозе и нива, достатъчно грижи. На село правехме на брат Петър лапи на краката, защото той чувстваше някакво горене, някакво парене. Лапите го успокояваха. Той беше естет и искаше всичко да бъде по високия идеал. Направи, т. е. изгради една малка печка, на която можеше да се готви, а до нея постави и казан, в който да се топли вода, с която му правехме бани на краката и пр. Боядисвахме, варосвахме и вършихме още много други работи. Но той не ставаше по-добре. В Русе отивахме, в Горна Оряховица, в Търново, когато трябваше да идем на баня, а той много държеше за хигиената. Когато стана студено останахме в Русе. Последното му отиване в с.
към текста >>

75. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

В тая сграда имаше една стая определена за Учителя и други две за братята, но дали Учителят е спал някога в нея не ми е известно, както и една голяма кухня с дълга маса, мивка и готварска печка.
Стою като градинар ръководел работата по обработването на зеленчуковата градина и лозето, както и нивите. Първоначално всички били ентусиазирани, обаче скоро се явили спънки и работата в комуната не вървяла както трябва. Братята Симеон и Стою Маркови живееха на Свирчовица в съседство с къщата на Иван Явашев. Тази сграда на братя Маркови беше изработена от червени фугирани тухли. Там идваха и другите им братя: Колю, Рашко и Йордан, когато искаха и можеха. В тая сграда имаше една стая определена за Учителя и други две за братята, но дали Учителят е спал някога в нея не ми е известно, както и една голяма кухня с дълга маса, мивка и готварска печка. Пред кухнята имаше площадка с маси и пейки за сядане. Там също се събираха често братя и сестри. Братя Маркови посрещаха приятели и гости от града или от други краища на България, както и от София. Но къщата на брат Никола Ватев на ул. „Видин", където се събирахме бе съборена, за да построят нова.
към текста >>

На стените имаше още няколко картини с библейско съдържание, библиотечен шкаф, бюфет и голяма печка за отопление.
В дъното на салона имаше голям портрет на Учителя на стената, а в страна отдясно портрет на Христа. Тия два портрета бяха копия на портрети рисувани от известната художничка Цветана Щилянова. От лявата страна на стената имаше френологическа карта в рамка отпечатана от брат Никола Каишев. Салонът имаше откъм изток три трикрилни прозореца, а на юг беше вратата със стъкла, тъй че осветлението на салона беше много добро. Освен, че беше добре осветен, той беше боядисан в бяло (варосан), столовете обикновени, но удобни за сядане. На стените имаше още няколко картини с библейско съдържание, библиотечен шкаф, бюфет и голяма печка за отопление. Под портрета на Учителя имаше хубав, тапициран стол в синьо и масичка пред него. До нея се изправяше този, който четеше беседата или лекцията. В тоя край на салона имаше и хубаво пиано, на което можеше да свири тоя, който умее да свири братски или Учителски песни. Понякога се изнасяха и концерти от гости или някои братя и сестри. По време на беседи се свиреха и пееха песни от Учителя със съпровод на пиано.
към текста >>

76. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Вкарването на дървата вътре в мазата, привеждането им във вид, че те да могат да влизат в печката, изваждането от мазата и по-нататьк употребата на дървата в печката, за тая работа никой не се занимаваше с изключение на майка ми.
Зимно време към тия неща се прибавяше и отоплението. За отоплението, първо то може да се раздели на две части: едното е осигуряване материали за отопление, второто е използването на тия материали. Знам, че баща ми изключително се грижеше за доставката на горивните материали и понеже беше дърводелец, от отпадъците на обработката на дървесината една голяма част отиваше през зимата да се поддържа отоплението в салона. В интерес на истината трябва да кажа, че може би братята и сестрите са събирали пари или какво още не знам, но брат Новаков по някой път купуваше дърва. Но те пристигаха, разтоварваха ги транспортните средства на улицата пред къщата и с това свършваше грижата на нашите приятели за отоплението. Вкарването на дървата вътре в мазата, привеждането им във вид, че те да могат да влизат в печката, изваждането от мазата и по-нататьк употребата на дървата в печката, за тая работа никой не се занимаваше с изключение на майка ми. Всички растяха духовно напред и не искаха да се занимават с тази груба материя. Наистина много груба материя, много сили отнема на човека, за да се затопли салона през зимата, той беше голям, а печката беше само една. Трябваше време, зимите в Русе са солидни и дълги и студени, трябваше да се запали печката от вечерта, за да може сутринта в пет часа, когато нашите приятели пристигнат, салона да е вече приятно отоплен и те да могат спокойно да слушат беседата и да пеят песните. За да се поддържа печката, обаче трябва някой да седи до нея. Не можеш да хвърлиш дървата и да си ходиш да спиш.
към текста >>

Наистина много груба материя, много сили отнема на човека, за да се затопли салона през зимата, той беше голям, а печката беше само една.
Знам, че баща ми изключително се грижеше за доставката на горивните материали и понеже беше дърводелец, от отпадъците на обработката на дървесината една голяма част отиваше през зимата да се поддържа отоплението в салона. В интерес на истината трябва да кажа, че може би братята и сестрите са събирали пари или какво още не знам, но брат Новаков по някой път купуваше дърва. Но те пристигаха, разтоварваха ги транспортните средства на улицата пред къщата и с това свършваше грижата на нашите приятели за отоплението. Вкарването на дървата вътре в мазата, привеждането им във вид, че те да могат да влизат в печката, изваждането от мазата и по-нататьк употребата на дървата в печката, за тая работа никой не се занимаваше с изключение на майка ми. Всички растяха духовно напред и не искаха да се занимават с тази груба материя. Наистина много груба материя, много сили отнема на човека, за да се затопли салона през зимата, той беше голям, а печката беше само една. Трябваше време, зимите в Русе са солидни и дълги и студени, трябваше да се запали печката от вечерта, за да може сутринта в пет часа, когато нашите приятели пристигнат, салона да е вече приятно отоплен и те да могат спокойно да слушат беседата и да пеят песните. За да се поддържа печката, обаче трябва някой да седи до нея. Не можеш да хвърлиш дървата и да си ходиш да спиш. Отново майка ми изгубваше по няколко пъти в седмицата нощите, прекарваше ги в салона, за да поддържа непрекъснато печката, тя да е в изправност. Пък и горяща печка не може да се остави без наблюдение.
към текста >>

Трябваше време, зимите в Русе са солидни и дълги и студени, трябваше да се запали печката от вечерта, за да може сутринта в пет часа, когато нашите приятели пристигнат, салона да е вече приятно отоплен и те да могат спокойно да слушат беседата и да пеят песните.
В интерес на истината трябва да кажа, че може би братята и сестрите са събирали пари или какво още не знам, но брат Новаков по някой път купуваше дърва. Но те пристигаха, разтоварваха ги транспортните средства на улицата пред къщата и с това свършваше грижата на нашите приятели за отоплението. Вкарването на дървата вътре в мазата, привеждането им във вид, че те да могат да влизат в печката, изваждането от мазата и по-нататьк употребата на дървата в печката, за тая работа никой не се занимаваше с изключение на майка ми. Всички растяха духовно напред и не искаха да се занимават с тази груба материя. Наистина много груба материя, много сили отнема на човека, за да се затопли салона през зимата, той беше голям, а печката беше само една. Трябваше време, зимите в Русе са солидни и дълги и студени, трябваше да се запали печката от вечерта, за да може сутринта в пет часа, когато нашите приятели пристигнат, салона да е вече приятно отоплен и те да могат спокойно да слушат беседата и да пеят песните. За да се поддържа печката, обаче трябва някой да седи до нея. Не можеш да хвърлиш дървата и да си ходиш да спиш. Отново майка ми изгубваше по няколко пъти в седмицата нощите, прекарваше ги в салона, за да поддържа непрекъснато печката, тя да е в изправност. Пък и горяща печка не може да се остави без наблюдение. То е опасно и от пожар.
към текста >>

За да се поддържа печката, обаче трябва някой да седи до нея.
Но те пристигаха, разтоварваха ги транспортните средства на улицата пред къщата и с това свършваше грижата на нашите приятели за отоплението. Вкарването на дървата вътре в мазата, привеждането им във вид, че те да могат да влизат в печката, изваждането от мазата и по-нататьк употребата на дървата в печката, за тая работа никой не се занимаваше с изключение на майка ми. Всички растяха духовно напред и не искаха да се занимават с тази груба материя. Наистина много груба материя, много сили отнема на човека, за да се затопли салона през зимата, той беше голям, а печката беше само една. Трябваше време, зимите в Русе са солидни и дълги и студени, трябваше да се запали печката от вечерта, за да може сутринта в пет часа, когато нашите приятели пристигнат, салона да е вече приятно отоплен и те да могат спокойно да слушат беседата и да пеят песните. За да се поддържа печката, обаче трябва някой да седи до нея. Не можеш да хвърлиш дървата и да си ходиш да спиш. Отново майка ми изгубваше по няколко пъти в седмицата нощите, прекарваше ги в салона, за да поддържа непрекъснато печката, тя да е в изправност. Пък и горяща печка не може да се остави без наблюдение. То е опасно и от пожар. Всичко се случва.
към текста >>

Отново майка ми изгубваше по няколко пъти в седмицата нощите, прекарваше ги в салона, за да поддържа непрекъснато печката, тя да е в изправност.
Всички растяха духовно напред и не искаха да се занимават с тази груба материя. Наистина много груба материя, много сили отнема на човека, за да се затопли салона през зимата, той беше голям, а печката беше само една. Трябваше време, зимите в Русе са солидни и дълги и студени, трябваше да се запали печката от вечерта, за да може сутринта в пет часа, когато нашите приятели пристигнат, салона да е вече приятно отоплен и те да могат спокойно да слушат беседата и да пеят песните. За да се поддържа печката, обаче трябва някой да седи до нея. Не можеш да хвърлиш дървата и да си ходиш да спиш. Отново майка ми изгубваше по няколко пъти в седмицата нощите, прекарваше ги в салона, за да поддържа непрекъснато печката, тя да е в изправност. Пък и горяща печка не може да се остави без наблюдение. То е опасно и от пожар. Всичко се случва. Трябваше някой да стои и тя стоеше. Баща ми беше зает с професията си и не можеше да се занимава с това, а майка ми като домакиня беше поела и тази част, грижата за отоплението на салона.
към текста >>

Пък и горяща печка не може да се остави без наблюдение.
Наистина много груба материя, много сили отнема на човека, за да се затопли салона през зимата, той беше голям, а печката беше само една. Трябваше време, зимите в Русе са солидни и дълги и студени, трябваше да се запали печката от вечерта, за да може сутринта в пет часа, когато нашите приятели пристигнат, салона да е вече приятно отоплен и те да могат спокойно да слушат беседата и да пеят песните. За да се поддържа печката, обаче трябва някой да седи до нея. Не можеш да хвърлиш дървата и да си ходиш да спиш. Отново майка ми изгубваше по няколко пъти в седмицата нощите, прекарваше ги в салона, за да поддържа непрекъснато печката, тя да е в изправност. Пък и горяща печка не може да се остави без наблюдение. То е опасно и от пожар. Всичко се случва. Трябваше някой да стои и тя стоеше. Баща ми беше зает с професията си и не можеше да се занимава с това, а майка ми като домакиня беше поела и тази част, грижата за отоплението на салона. И го правеше.
към текста >>

Често пъти нашите сестри я заварваха да дреме до печката.
То е опасно и от пожар. Всичко се случва. Трябваше някой да стои и тя стоеше. Баща ми беше зает с професията си и не можеше да се занимава с това, а майка ми като домакиня беше поела и тази част, грижата за отоплението на салона. И го правеше. Често пъти нашите сестри я заварваха да дреме до печката. И като виждат, че тя е доста изморена препоръчваха й да си сложи едно легло до печката и там да спи до печката, хем да поддържа отоплението на салона, хем пък и ще спи. То може би, който е много напреднал в духовно отношение може и да спи и да поддържа печка, но изостанали хора като майка ми не можеше и тя трябваше да придрямва на стола до печката. Пак го споменавам това, не за нещо друго, а защото вече чух изказването на нашите сестри, които описват живота на братството, изпускат тия моменти, а пък те са необходими за уясняване на по-нататъшните събития на живота на братството в Русе. Така вървеше живота в Русе. Братята и сестрите идваха, пееха и точно така беше както го описва Пенка Краева.
към текста >>

И като виждат, че тя е доста изморена препоръчваха й да си сложи едно легло до печката и там да спи до печката, хем да поддържа отоплението на салона, хем пък и ще спи.
Всичко се случва. Трябваше някой да стои и тя стоеше. Баща ми беше зает с професията си и не можеше да се занимава с това, а майка ми като домакиня беше поела и тази част, грижата за отоплението на салона. И го правеше. Често пъти нашите сестри я заварваха да дреме до печката. И като виждат, че тя е доста изморена препоръчваха й да си сложи едно легло до печката и там да спи до печката, хем да поддържа отоплението на салона, хем пък и ще спи. То може би, който е много напреднал в духовно отношение може и да спи и да поддържа печка, но изостанали хора като майка ми не можеше и тя трябваше да придрямва на стола до печката. Пак го споменавам това, не за нещо друго, а защото вече чух изказването на нашите сестри, които описват живота на братството, изпускат тия моменти, а пък те са необходими за уясняване на по-нататъшните събития на живота на братството в Русе. Така вървеше живота в Русе. Братята и сестрите идваха, пееха и точно така беше както го описва Пенка Краева. Идват, приятно им е, пеят си, слушат беседата, после пак пеят и си отиват.
към текста >>

То може би, който е много напреднал в духовно отношение може и да спи и да поддържа печка, но изостанали хора като майка ми не можеше и тя трябваше да придрямва на стола до печката.
Трябваше някой да стои и тя стоеше. Баща ми беше зает с професията си и не можеше да се занимава с това, а майка ми като домакиня беше поела и тази част, грижата за отоплението на салона. И го правеше. Често пъти нашите сестри я заварваха да дреме до печката. И като виждат, че тя е доста изморена препоръчваха й да си сложи едно легло до печката и там да спи до печката, хем да поддържа отоплението на салона, хем пък и ще спи. То може би, който е много напреднал в духовно отношение може и да спи и да поддържа печка, но изостанали хора като майка ми не можеше и тя трябваше да придрямва на стола до печката. Пак го споменавам това, не за нещо друго, а защото вече чух изказването на нашите сестри, които описват живота на братството, изпускат тия моменти, а пък те са необходими за уясняване на по-нататъшните събития на живота на братството в Русе. Така вървеше живота в Русе. Братята и сестрите идваха, пееха и точно така беше както го описва Пенка Краева. Идват, приятно им е, пеят си, слушат беседата, после пак пеят и си отиват. Стават вечери на 27 декември, на 22 септември, на 22 март и може би и някои други, не знам.
към текста >>

77. 5. АСТРАЛНИ ЦВЕТЯ

Геновева Жекова

Слага я в печката, полива я с газ от газената лампа и я запалва.
Но това е било трудно, понеже този, който извезал цветята е бил майстор, а цветовете са били от различна големина от пищни, по-пищни. Не могла да се справи и да разнищи избродираните цветя. Слага роклята на закачалката и така вторачено я гледа отстрани. Изведнъж разбира, че това са астрални цветя, заради което Учителят я бил изгонил. След това решава да изгори роклята. Слага я в печката, полива я с газ от газената лампа и я запалва. Затваря вратата на печката, печката бумти, а роклята гори, ли гори. Савка не могла да изтърпи всичко това и излязла навън да се разхожда. Минало време, тя се връща в стаята и се навежда към печката, за да провери да не би да е остаиало някое парченце неизгоряло от роклята. И какво вижда. Цялата рокля е целеничка в печката и не е изгоряла.
към текста >>

Затваря вратата на печката, печката бумти, а роклята гори, ли гори.
Не могла да се справи и да разнищи избродираните цветя. Слага роклята на закачалката и така вторачено я гледа отстрани. Изведнъж разбира, че това са астрални цветя, заради което Учителят я бил изгонил. След това решава да изгори роклята. Слага я в печката, полива я с газ от газената лампа и я запалва. Затваря вратата на печката, печката бумти, а роклята гори, ли гори. Савка не могла да изтърпи всичко това и излязла навън да се разхожда. Минало време, тя се връща в стаята и се навежда към печката, за да провери да не би да е остаиало някое парченце неизгоряло от роклята. И какво вижда. Цялата рокля е целеничка в печката и не е изгоряла. Изважда я и я поставя на закачалката и какво вижда: Изгорели са само цветовете, които са били избродирани на нея, а е останала цялата рокля в бяло, дори и сажди не е имало по нея.
към текста >>

Минало време, тя се връща в стаята и се навежда към печката, за да провери да не би да е остаиало някое парченце неизгоряло от роклята.
Изведнъж разбира, че това са астрални цветя, заради което Учителят я бил изгонил. След това решава да изгори роклята. Слага я в печката, полива я с газ от газената лампа и я запалва. Затваря вратата на печката, печката бумти, а роклята гори, ли гори. Савка не могла да изтърпи всичко това и излязла навън да се разхожда. Минало време, тя се връща в стаята и се навежда към печката, за да провери да не би да е остаиало някое парченце неизгоряло от роклята. И какво вижда. Цялата рокля е целеничка в печката и не е изгоряла. Изважда я и я поставя на закачалката и какво вижда: Изгорели са само цветовете, които са били избродирани на нея, а е останала цялата рокля в бяло, дори и сажди не е имало по нея. Изпрала я и я оставила на една закачалка. И вече не посмяла да я облече.
към текста >>

Цялата рокля е целеничка в печката и не е изгоряла.
Слага я в печката, полива я с газ от газената лампа и я запалва. Затваря вратата на печката, печката бумти, а роклята гори, ли гори. Савка не могла да изтърпи всичко това и излязла навън да се разхожда. Минало време, тя се връща в стаята и се навежда към печката, за да провери да не би да е остаиало някое парченце неизгоряло от роклята. И какво вижда. Цялата рокля е целеничка в печката и не е изгоряла. Изважда я и я поставя на закачалката и какво вижда: Изгорели са само цветовете, които са били избродирани на нея, а е останала цялата рокля в бяло, дори и сажди не е имало по нея. Изпрала я и я оставила на една закачалка. И вече не посмяла да я облече. След това Учителят казал на другата стенографка Паша: „Вчера идва Савка и ми поднася астрални цветя. А днес се чуди защо са изгорели астралните цветя по роклята и пак е останала цяла.
към текста >>

78. 24. Ясновидците и школата на Учителя

Георги Йорданов Добрев

Печката им оправях, изобщо много неща.
Христо Якимов още като бил при военните там е имал с него познанство и му давал беседи да чете и изобщо, наш човек. Един ден от дума на дума и стана тъй, че аз трябваше да му направя мозайка на терасата. Вземах и направих му терасата. На обед ни канеха и станахме добри познати. И сега на сбогуване казват: „Хей, Георги, като че ли Господ те е пратил тук“. Печката им оправях, изобщо много неща. Много популярни, хубави хора, народни хора. Един ден жена му казва: „Абе, Георге, едно време ние живеехме на друго място еди къде си и там у техните съседи идваше един Бандерски. Един Бандерски от Бялото Братство, ясновидец. А те вече сестрите там няма къде да го сложат, такова уважение му правили, такова уважение. Бандерски не яде такова.
към текста >>

79. 8. На път към Изгрева

В момента той й поставяше печката.
Тя беше в кръгла форма 3-3 1/2 в диаметър. На кого е разбрах, разбира се по-късно. Първия човек когото срещнах на Изгрева беше брат Деветаков. Брат Стефан Деветаков се занимаваше с малки услуги, измазване, изкърпване, някои дърводелски услуги и други. Той имаше една барака, която беше дал под наем на сестра Коньова. В момента той й поставяше печката. Беше неделен ден и аз казах на брат Деветаков, че искам да отида на беседа, да чуя Учителя като говори. Той ми каза: „Остави си багажа тук и иди“. Аз си оставих значи багажа и отидох на беседа. Сестра Коньова доколкото си спомням беше от Свищов. Беше учителка.
към текста >>

80. 16. Екскурзия със зидари

Имаше и печка, но нямаше кюнци.
И бай Гради помисли и като се дръпна една крачка от вратата и я блъсна с крак, вратата се отвори и ние влязохме в стаята. Стаята беше хубаво подредена, имаше нарове, на наровете дюшеци, одеяла, всичко. Много хубава къщичка. Тя била, после узнахме, на някакъв фабрикант, който за да бъде къщичката запазена, през зимата я давал на горския. Даже намерихме две-три пушки оставени в стаята. Имаше и печка, но нямаше кюнци. Като излизам навън, гледам над кухнята от покрива се показват кюнци. Аз махнах няколко керемиди, които бяха наредени на летви. Извиках брат Стоян Каравълев и оттам му помогнах да се спусне в кухнята през керемидите, да свали отвътре кюнците и той ми ги подаде през покрива като излезе оттам и той. Аз пак наредих керемидите на покрива и курдисах печката в стаята. От стаята имаше прозорец до вратата и една ламарина с дупка за кюнец.
към текста >>

Аз пак наредих керемидите на покрива и курдисах печката в стаята.
Даже намерихме две-три пушки оставени в стаята. Имаше и печка, но нямаше кюнци. Като излизам навън, гледам над кухнята от покрива се показват кюнци. Аз махнах няколко керемиди, които бяха наредени на летви. Извиках брат Стоян Каравълев и оттам му помогнах да се спусне в кухнята през керемидите, да свали отвътре кюнците и той ми ги подаде през покрива като излезе оттам и той. Аз пак наредих керемидите на покрива и курдисах печката в стаята. От стаята имаше прозорец до вратата и една ламарина с дупка за кюнец. Прекарах кюнеца там и като погледнах под наровете, то пълно с дърва, насечени дърва за печката. Викам: „Сега братя, ще вземем сухи дърва, хубаво да напалим печката“. Направихме си чай, после си сварихме спомням си леща за вечерта. Имаше брадва.
към текста >>

Прекарах кюнеца там и като погледнах под наровете, то пълно с дърва, насечени дърва за печката.
Като излизам навън, гледам над кухнята от покрива се показват кюнци. Аз махнах няколко керемиди, които бяха наредени на летви. Извиках брат Стоян Каравълев и оттам му помогнах да се спусне в кухнята през керемидите, да свали отвътре кюнците и той ми ги подаде през покрива като излезе оттам и той. Аз пак наредих керемидите на покрива и курдисах печката в стаята. От стаята имаше прозорец до вратата и една ламарина с дупка за кюнец. Прекарах кюнеца там и като погледнах под наровете, то пълно с дърва, насечени дърва за печката. Викам: „Сега братя, ще вземем сухи дърва, хубаво да напалим печката“. Направихме си чай, после си сварихме спомням си леща за вечерта. Имаше брадва. Отидохме, насякохме си дърва и за сведение от сухите дърва употребихме само толкова колкото да запалим печката вечерта и сутринта, а иначе си набавихме дърва, даже останаха от тях. Сутринта като станахме, от Карандиля трябваше да пътуваме за хижа „Даулите“, където щяхме да посрещнем новата година на другата вечер.
към текста >>

Викам: „Сега братя, ще вземем сухи дърва, хубаво да напалим печката“.
Аз махнах няколко керемиди, които бяха наредени на летви. Извиках брат Стоян Каравълев и оттам му помогнах да се спусне в кухнята през керемидите, да свали отвътре кюнците и той ми ги подаде през покрива като излезе оттам и той. Аз пак наредих керемидите на покрива и курдисах печката в стаята. От стаята имаше прозорец до вратата и една ламарина с дупка за кюнец. Прекарах кюнеца там и като погледнах под наровете, то пълно с дърва, насечени дърва за печката. Викам: „Сега братя, ще вземем сухи дърва, хубаво да напалим печката“. Направихме си чай, после си сварихме спомням си леща за вечерта. Имаше брадва. Отидохме, насякохме си дърва и за сведение от сухите дърва употребихме само толкова колкото да запалим печката вечерта и сутринта, а иначе си набавихме дърва, даже останаха от тях. Сутринта като станахме, от Карандиля трябваше да пътуваме за хижа „Даулите“, където щяхме да посрещнем новата година на другата вечер. И аз, нали съм строител, излязох вън, затворих кепенците хубаво, прозорците, замаскирах вратата, вземах няколко пирончета така и чудесно стана.
към текста >>

Отидохме, насякохме си дърва и за сведение от сухите дърва употребихме само толкова колкото да запалим печката вечерта и сутринта, а иначе си набавихме дърва, даже останаха от тях.
От стаята имаше прозорец до вратата и една ламарина с дупка за кюнец. Прекарах кюнеца там и като погледнах под наровете, то пълно с дърва, насечени дърва за печката. Викам: „Сега братя, ще вземем сухи дърва, хубаво да напалим печката“. Направихме си чай, после си сварихме спомням си леща за вечерта. Имаше брадва. Отидохме, насякохме си дърва и за сведение от сухите дърва употребихме само толкова колкото да запалим печката вечерта и сутринта, а иначе си набавихме дърва, даже останаха от тях. Сутринта като станахме, от Карандиля трябваше да пътуваме за хижа „Даулите“, където щяхме да посрещнем новата година на другата вечер. И аз, нали съм строител, излязох вън, затворих кепенците хубаво, прозорците, замаскирах вратата, вземах няколко пирончета така и чудесно стана. Вечерта посрещнахме Новата 1934 г. на хижа „Даулите“ и на другия ден се върнахме в Сливен и оттам отпътувах за Айтос и с. Габерово. После се върнах в София.
към текста >>

81. 33. Духовно подвизаване на Изгрева

Тя не се е отоплявала добре и Той често е сядал до печката и си е покривал нозете с одеяло.
Тя имаше комин, който излизаше от стаята и продължението беше една ламаринена тръба, от която течело. Отговорих: „Добре, Учителю“. Вземах стълба, качих се, направих всичко каквото трябваше и после слязох. И това беше може би едно от последните извиквания от Учителя да Му поправят нещо. Трябва да ви кажа, че обстановката в стаята на Учителя беше най-обикновена: легло, маса, няколко стола, гардероб и приемната,където Той прекарваше повече от времето си, също беше съвсем обикновена. Тя не се е отоплявала добре и Той често е сядал до печката и си е покривал нозете с одеяло. За сведение, Учителят изпращаше на брат Георги Куртев в AHtog по две-три дамаджани, които да напълнят с вода от „Чортленския извор“. Изпращаха от София празна дамаджана и я връщаха пълна по железницата. Добре, но веднъж брат Георги Куртев бил много зает и дал дамаджаната на брат Слави Иванов, който бил съсед на брат Георги Куртев, да напълни дамаджаната. Но водата не течала, а капела като сълза. Омръзнало на брат Слави да се бави толкова много и отишъл на минералната баня, налял от водата, занесъл дамаджаната на гарата и я предал във фургона за София.
към текста >>

82. 34. Евакуацията

Като отидох в София, брат ми разказва, а той имаше много приятели - Стефан Дойнов, Георги Сталев и други и нали бях занесъл 150 яйца в една кошница, масло, мед, събрал всички и понеже са много сложил тавата на печката и маслото, чупят яйца и ядат.
Аз му казах: „Виж какво, кръстник, кажи на кмета и на секретаря да дадат пълномощното на мен. Аз познавам София много добре. Тъкмо ще отида да видя какво става с брат ми“. Брат ми пък го нямаше като тръгвахме и аз му оставих една бележка, на която му пишех, че отиваме в село Габерово. Кръстник ми Иван се зарадва и аз докато бях там се уреди тоя въпрос с командировката, дадоха ми пълномощното и аз още на другия ден си отидох на село, казах на мама и на лелини и заминах за София. Като отидох в София, брат ми разказва, а той имаше много приятели - Стефан Дойнов, Георги Сталев и други и нали бях занесъл 150 яйца в една кошница, масло, мед, събрал всички и понеже са много сложил тавата на печката и маслото, чупят яйца и ядат. Както и да е, аз много се зарадвах, че ги видях там. После слязох в града и там първата ми работа беше да отида в Министерството където уредих въпроса с електромерите. Те ми ги дадоха в няколко кашона. А в София имах един близък, даже бяхме малко роднина, казваше се Атанас Кацаров. Когато през 1928 г.
към текста >>

83. 38. Вила под наем

Като изхвърлили целия багаж от вилата, един войник, който бил до банята и нещо удари в стената и какво става, точно където е печката, кюмбето, бойлера, всичко това от години наред е нагрявало.А там е било стаичка направена с летви.
Ама наклал той кюмбето много хубаво. А до нас имаше войскова част и те гледали, че от целия покрив на вилата излиза пушек, обаче няма пламък. В това време мама била на беседа, а брат ми смятал като се върне да изкъпе детето и после с него да идат в болницата при Юлия. Като се връща от разходка, гледа целия багаж от вилата изхвърлен вън на двора. А какво било. Като изхвърлили целия багаж от вилата, един войник, който бил до банята и нещо удари в стената и какво става, точно където е печката, кюмбето, бойлера, всичко това от години наред е нагрявало.А там е било стаичка направена с летви. Отвътре летви измазано и отвън пак летви и измазано и това никой не знае. Нито хазаите, нито ние. Години наред там е тлеело и станало като въглен и понеже брат ми бил напълнил много хубаво кюмбето, там се зачервява и се запалват летвите и почнало да кади. та и това нещо преживях. От пожара само тази стеничка пострада.
към текста >>

84. 39. Игнат Котаров

А ние вечерта имахме партийно събрание, писахме протоколи едно друго и си викам: не остава нищо друго освен, ставай Игнате и както са протоколите на масата, вземай ги и ги бутай в печката.
Събудих се, но полусънен пак заспах. След малко идва втори път, отново ме мушка в ребрата. Аз пак се събудих, обаче сънен не обърнах никакво внимание. Пак заспах и по едно време идва дядо Петър и вече не ме гали, ами като ме мушна здравата в ребрата и ми показа масата. Събудих се аз и запознах да мисля какво иска да ми каже. А ние вечерта имахме партийно събрание, писахме протоколи едно друго и си викам: не остава нищо друго освен, ставай Игнате и както са протоколите на масата, вземай ги и ги бутай в печката. Друго какво, не зная какво друго би могло да значи. Изгорих протоколите и пак си легнах. На разсъмване чувам да се чука на вратата. Като ставам, гледам полиция, няколко души полицаи. Като влязоха, мене ме дръпнаха настрани и започнаха да правят обиск вкъщи.
към текста >>

85. 4. Иван Салонски

Нали след като излязат всички от салона трябва да подредят столовете, да изчисти, да зареди печката ако е зимно време, цветя да полее, да пази и т.н.
„Оборище“ 14, някъде 1922-1923 г. Като построяват салона той се премества да живее в салона и да поддържа там реда и порядъка в салона. Така му излиза името Иван Салонски. Фактически след построяването на салона той остава там да живее на ул. „Оборище“ 14, за да поддържа салона, да се грижи за салона. Нали след като излязат всички от салона трябва да подредят столовете, да изчисти, да зареди печката ако е зимно време, цветя да полее, да пази и т.н. и там си е живеел, там е спял. Всъщност къщата на сестра Паша и салонът не са били далеч едно от друго и за него не е представлявало затруднение. Така че той продължавал да работи при сестра Паша, но голяма част от времето му е било вече за салона. Бил е като ключар, като пазач по време на беседите държани от Учителя, защото нашите приятели, които са посещавали тогава салона сутрин рано и по време на неделните беседи не са имали някакъв вътрешен порядък и са закъснявали. Това нещо Учителят е искал да се избегне някак си и всички да бъдат точно в пет часа, та Той като влезе всички да са вече там и да няма отваряне и затваряне на врати.
към текста >>

86. 6. Задачата с боровите дъски

И една печка за отопление с дърва и въглища.
В стаята наредбата му беше от една маса, три стола и едно легло. Нищо друго нямаше. Гардероб нямаше. Имаше една закачалка, на която да си закача нали нещо, зад вратата се намираше закачалката и в единия ъгъл имаше някаква етажерка, която се закриваше с едно перде, на която той си държеше бельото. Нищо друго нямаше. И една печка за отопление с дърва и въглища. На масата му имаше един радиоапарат, който слушаше доста често. Слушаше новини, музика, вечерно време имаше и класическа музика предаваха по някоя станция, по която като я намери слуша. Между другото трябва да кажа, че брат Иван беше много музикален. Наред с голямата памет за текстове, той имаше и добра музикална памет. В това аз лично съм се убедил.
към текста >>

87. 14. Ти всичко знаеш

И бай Иван наистина запалил там печката да се изсуши жената, била мокра цялата от дъжда, направил й чай, дал й да пие така, а нищо не я разпитва.
Изведнъж както вали дъжда, силен, пороен, отваря се вратата и вътре влиза една жена 40-45-годишна, мокра цялата до кости, боса. Влиза вътре и се обръща към Иван и му вика: „Ти ли си Божия човек? “ Бай Иван не може да проумее, но разбира, че се отнася за Учителя и вика: „Ами г-жа какво има? “ „Ти ли си Божия човек? “ Бай Иван й казва: „Седни сега тука да се изсушиш, да изсъхнеш, а пък аз ще те заведа при Божия човек“. И бай Иван наистина запалил там печката да се изсуши жената, била мокра цялата от дъжда, направил й чай, дал й да пие така, а нищо не я разпитва. И когато летния дъжд престанал, той я взел и тръгнали да отиват към салона. И понеже неговия двор беше непосредствено до полянката където се играеше Паневритмия, направо тръгват през полянката да отидат към салона, смятайки че там ще намерят Учителят. Но когато излизат на полянката виждат, че беседката, гдето беше направено за музикантите да свирят в лошо време на края на поляната, Учителят е там с още няколко души приятели наши. Там под беседката нещо приказват. И тогава той се насочва към Учителя.
към текста >>

88. 35. Обществената баня

Беше намерил един казан, може би с диаметър около 80 см и с дълбочина някъде също около 80 см, поставен на три крака метални, който си го държеше в бараката гдето държеше въглищата и дървата за отопление и един път минимум в седмицата сгорещяваше вода на печката, това дали ще бъде зиме или лете, няма значение.
“ И бай Иван продължи да ми разказва. „Той излезе благороден, сто пъти по-благороден от мене. Абсолютно нищо не ми направи и си отиде човека“. Но от тоя момент нататък бай Иван наистина се замисля и решава въпроса с банята. Така беше го решил, че и аз даже след като той беше ми казал това нещо съм се ползвал и от неговата баня. Беше намерил един казан, може би с диаметър около 80 см и с дълбочина някъде също около 80 см, поставен на три крака метални, който си го държеше в бараката гдето държеше въглищата и дървата за отопление и един път минимум в седмицата сгорещяваше вода на печката, това дали ще бъде зиме или лете, няма значение. Стопляше вода в тенджери и в кофи, влизаше в тоя казан, слагаше едно малко столче дървено и се къпеше в него. Така той реши въпроса с изкъпването вкъщи. А лятно време, в големите горещини опъваше навънка, на двора тел на два кола и на бараката и на тях слагаше чаршафи и вътре се къпеше пак по тоя начин. Или топлеше вода на слънцето, или ако е слънчевата топлина недостатъчна, пак на печката и извършваше тая процедура по тоя начин. Ползването на тоя казан го ползвах и аз дълго време, защото аз живях под наем и нямах други възможности.
към текста >>

Или топлеше вода на слънцето, или ако е слънчевата топлина недостатъчна, пак на печката и извършваше тая процедура по тоя начин.
Така беше го решил, че и аз даже след като той беше ми казал това нещо съм се ползвал и от неговата баня. Беше намерил един казан, може би с диаметър около 80 см и с дълбочина някъде също около 80 см, поставен на три крака метални, който си го държеше в бараката гдето държеше въглищата и дървата за отопление и един път минимум в седмицата сгорещяваше вода на печката, това дали ще бъде зиме или лете, няма значение. Стопляше вода в тенджери и в кофи, влизаше в тоя казан, слагаше едно малко столче дървено и се къпеше в него. Така той реши въпроса с изкъпването вкъщи. А лятно време, в големите горещини опъваше навънка, на двора тел на два кола и на бараката и на тях слагаше чаршафи и вътре се къпеше пак по тоя начин. Или топлеше вода на слънцето, или ако е слънчевата топлина недостатъчна, пак на печката и извършваше тая процедура по тоя начин. Ползването на тоя казан го ползвах и аз дълго време, защото аз живях под наем и нямах други възможности. Пак така, но в един леген, но в казана беше по-лесно. Аз го възприех начина от него и така ежеседмично той извършваше процедурата с банянето, после аз го извършвах, но той ми определяше час и така ползването на тоя казан продължи докато бай Иван беше жив. По тоя начин той можа да изпълни задачата, която е дал тогава Учителят и аз трябва да кажа, че покрай него и аз я изпълних и аз я имах в предвид и след като бай Иван си замина не отидох вече на обществена баня. И тук, докато не бяхме направили баня, по тоя начин извършвахме хигиенизирането.
към текста >>

89. 40. Последната екскурзия

Отивах сутрин, запаля печката, сварявам чайника с вода, сипвам му топла вода и му давам да пие.
Започна да диша много тежко, не през носа, а с отворена уста. Три дена ден и нощ той дишаше така бързо като заморен човек, който е тичал, тичал много и както диша заморен човек, така беше. И аз просто се чудя как не му изгоря тука гърлото от това усилено, тежко дишане. Вече не можеше нищо да каже. Аз бях останал вече съвсем сам, занимавах се с бай Иван. Отивах сутрин, запаля печката, сварявам чайника с вода, сипвам му топла вода и му давам да пие. Той лежи, не може да става. Пие гореща вода и така като пие малко се облекчава положението му. Стигна до там, че не можеше да пие с чашата вода, а трябваше с лъжичка да му давам от време на време по малко вода и така той изкара трите дена и вече идва четвъртъка на 29.Х.1964 г. Четвъртък е, сутринта времето е хубаво, есента беше въобще много хубава, топла, приятна, вечерите хладни, а дните хубави и топли. Четвъртъка в тоя ден на месеца беше също хубав, слънцето си изгря така хубаво и аз си отивам.
към текста >>

Отключвам, влизам вътре, запалвам печката и си стоя при него.
Четвъртък е, сутринта времето е хубаво, есента беше въобще много хубава, топла, приятна, вечерите хладни, а дните хубави и топли. Четвъртъка в тоя ден на месеца беше също хубав, слънцето си изгря така хубаво и аз си отивам. Понеже вечер заключвам бай Иван и вземам ключа със себе си, отивам си вкъщи. Стоя там до 10-11 часа, заключвам и ще отивам вкъщи. Сутринта ставам и най-късно в шест часа съм пак при него. Отключвам, влизам вътре, запалвам печката и си стоя при него. Четвъртък сутринта влизам вътре при него, гледам го, той продължава да диша тежко, но той до тогава никога не се покриваше, не се завиваше. Тая сутрин видях, че е успял да си метне одеялото отгоре си, но краката му останали така разкрачен стои и диша. И аз си викам на ума, че вече той няма да го бъде, виждам че си заминава. Така го констатирам, но не го допускам в съзнанието си. Какво да правя, взех едно столче, той имаше едно малко дървено столче, взех го, сложих го до леглото му, между леглото и печката, седнах на него и съм си подпрял така главата с ръката и чакам, какво ще стане.
към текста >>

Какво да правя, взех едно столче, той имаше едно малко дървено столче, взех го, сложих го до леглото му, между леглото и печката, седнах на него и съм си подпрял така главата с ръката и чакам, какво ще стане.
Отключвам, влизам вътре, запалвам печката и си стоя при него. Четвъртък сутринта влизам вътре при него, гледам го, той продължава да диша тежко, но той до тогава никога не се покриваше, не се завиваше. Тая сутрин видях, че е успял да си метне одеялото отгоре си, но краката му останали така разкрачен стои и диша. И аз си викам на ума, че вече той няма да го бъде, виждам че си заминава. Така го констатирам, но не го допускам в съзнанието си. Какво да правя, взех едно столче, той имаше едно малко дървено столче, взех го, сложих го до леглото му, между леглото и печката, седнах на него и съм си подпрял така главата с ръката и чакам, какво ще стане. Някъде към 9.30-10 ч. чувам, че някой похлопва. Излязох да отворя и видях навънка сестра Ружа Чернева и Стоянка Драгнева, на Колю Драгнев съпругата са навънка, чули, че бай Иван не е добре и искат да влязат да го видят. И аз ги пуснах. Те влязоха и видяха, че той е в много тежко положение и ми викат: „Ами ти нищо не правиш!
към текста >>

90. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

А това е електрическата печка, с която си затопляме стаята.
В.:Ти тогаз навремето ми разправяше, че майсторите по цял ден пеели и чуруликали. То е много трудно така да се съберат майстори и съвсем случайно да пеят всички. Ти тогава си беше насадил тези дръвчета в двора, нали? Т.: Всичко бе насадено, с всякакво дърво. Какво ли нямаше в градината. А това е електрическата печка, с която си затопляме стаята. В.: Виж тука на снимката тоя стария Епитропов. Ей, колко народ си замина и отиде. Аз ще ги оправя тези рабрти, ще ги измия тези чаши, с които закусвахме. Не е страшно, аз ще ги оправя. Спокойно. То е много трудно така да бъдеш в една епоха, да вземеш участие в нея и да минат след това 33 години.
към текста >>

91. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Имаме два пъти беседи у пет часа, у сряда ставам у три часо, приготвям стаята там, печка всичко, нагласям, дойдат хората тук от селото и посрещам ги.
И почнах да си идем на беседи като здрав и до днеска продължавам. Преди четири години бе, значи 1982 г. Това е една голяма опитност.И така. Сега ония си отидоха и аз седим. Ставам сутрин. Имаме два пъти беседи у пет часа, у сряда ставам у три часо, приготвям стаята там, печка всичко, нагласям, дойдат хората тук от селото и посрещам ги. Неделен ден пак у пет часа сабалем, у десет часа втора беседа имаме, пак дойдат софиянци, дойдат пловдивчани, отвсякъде дойдат и така си продължавам до днеска братя. Та това е.Служим колкото можем. В.: Това е голяма служба. Т.: Голяма ли е, малка ли е, това е. Не знам.
към текста >>

92. 19. Заминаването на Учителя

Стефка Няголова

Всяка вечер отивахме в големия салон край Учителя, но нали не бива да се пали печка, бе студено.
А пък навън беше студ! И лед беше сковал всичко. После Учителят Го пренесли на местото където седят стенографките, но аз не бях вече там. Аз си дойдох вкъщи, защото имам работа. Тия четири деца, това не е едно дете, имам грижи около тях. Всяка вечер отивахме в големия салон край Учителя, но нали не бива да се пали печка, бе студено. Ние насядвахме на столовете, пеехме и се молехме. Спомням си, че един брат беше дошъл от някъде и свиреше на цитра, но не го познавах. Това беше всеки ден до събота. В неделя като че се пооткри небето. Разрешението го имахме, гроба беше изкопан и оставаше погребението на тялото на Учителя.
към текста >>

93. 7. Студ и спартански живот

Ангел Вълков

Печка нямахме, нито гориво, а братята нямаха и завивки.
Нашите като разбраха, че няма да се върна на село ми изпратиха един вълнен юрган. През лятото прекарвахме с брат Иван Антонов в една братска палатка. Когато наближи зимата брат Жечо Панайотов ни предложи неговата барака, която той беше построил за летуване. Влезнахме в нея с още един младеж - Крум Няголов. Бараката беше само обкована с дъски и не беше облепена отвътре с хартия така както правехме по-късно. Печка нямахме, нито гориво, а братята нямаха и завивки. И така всички - тримата се завивахме вечер под моят юрган и така прекарахме цялата зима наедно. А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса под нулата. Морето и Дунава замръзнаха и на много борове от гората корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Значи с един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове. Нарът бе постлан с една черга.
към текста >>

Значи с един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове.
Бараката беше само обкована с дъски и не беше облепена отвътре с хартия така както правехме по-късно. Печка нямахме, нито гориво, а братята нямаха и завивки. И така всички - тримата се завивахме вечер под моят юрган и така прекарахме цялата зима наедно. А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса под нулата. Морето и Дунава замръзнаха и на много борове от гората корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Значи с един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове. Нарът бе постлан с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големия студ прекара под навеса на салона заврян в царевична шума. И на сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят гдето спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка прикрепена на стената с мощност колкото един котлон.
към текста >>

Учителят гдето спеше в стаята над салона и Той нямаше печка.
Морето и Дунава замръзнаха и на много борове от гората корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Значи с един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове. Нарът бе постлан с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големия студ прекара под навеса на салона заврян в царевична шума. И на сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят гдето спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка прикрепена на стената с мощност колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че тя не можеше да се отоплява, така че и на Учителя Му беше студено. На другата година ми купиха една барака от една наша сестра, която преместиха до трапезарията при салона отвън. И така прекарах зимата без печка. На третата година Учителят дойде и ми каза да си туря печка.
към текста >>

И така прекарах зимата без печка.
И на сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят гдето спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка прикрепена на стената с мощност колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че тя не можеше да се отоплява, така че и на Учителя Му беше студено. На другата година ми купиха една барака от една наша сестра, която преместиха до трапезарията при салона отвън. И така прекарах зимата без печка. На третата година Учителят дойде и ми каза да си туря печка. Но аз Му казах, че пак ще карам без печка. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Тия години и Учителят горе където спеше в малката стаичка над салона и Той нямаше печка. Имаше една малка електрическа грейка предполагам от 800 вата, поставена на стената, колкото да си стопли ръцете на нея.
към текста >>

На третата година Учителят дойде и ми каза да си туря печка.
Учителят гдето спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка прикрепена на стената с мощност колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че тя не можеше да се отоплява, така че и на Учителя Му беше студено. На другата година ми купиха една барака от една наша сестра, която преместиха до трапезарията при салона отвън. И така прекарах зимата без печка. На третата година Учителят дойде и ми каза да си туря печка. Но аз Му казах, че пак ще карам без печка. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Тия години и Учителят горе където спеше в малката стаичка над салона и Той нямаше печка. Имаше една малка електрическа грейка предполагам от 800 вата, поставена на стената, колкото да си стопли ръцете на нея. А пък сестра Магдалина, и тя нямаше квартира.
към текста >>

Но аз Му казах, че пак ще карам без печка.
Имаше само една грейка прикрепена на стената с мощност колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че тя не можеше да се отоплява, така че и на Учителя Му беше студено. На другата година ми купиха една барака от една наша сестра, която преместиха до трапезарията при салона отвън. И така прекарах зимата без печка. На третата година Учителят дойде и ми каза да си туря печка. Но аз Му казах, че пак ще карам без печка. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Тия години и Учителят горе където спеше в малката стаичка над салона и Той нямаше печка. Имаше една малка електрическа грейка предполагам от 800 вата, поставена на стената, колкото да си стопли ръцете на нея. А пък сестра Магдалина, и тя нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите.
към текста >>

На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката.
А стаята беше голяма пет на шест метра, така че тя не можеше да се отоплява, така че и на Учителя Му беше студено. На другата година ми купиха една барака от една наша сестра, която преместиха до трапезарията при салона отвън. И така прекарах зимата без печка. На третата година Учителят дойде и ми каза да си туря печка. Но аз Му казах, че пак ще карам без печка. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Тия години и Учителят горе където спеше в малката стаичка над салона и Той нямаше печка. Имаше една малка електрическа грейка предполагам от 800 вата, поставена на стената, колкото да си стопли ръцете на нея. А пък сестра Магдалина, и тя нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски върху гредите и върху тези дъски тя сложи една пружина и там нощуваше през цялата зима.
към текста >>

Тия години и Учителят горе където спеше в малката стаичка над салона и Той нямаше печка.
На другата година ми купиха една барака от една наша сестра, която преместиха до трапезарията при салона отвън. И така прекарах зимата без печка. На третата година Учителят дойде и ми каза да си туря печка. Но аз Му казах, че пак ще карам без печка. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Тия години и Учителят горе където спеше в малката стаичка над салона и Той нямаше печка. Имаше една малка електрическа грейка предполагам от 800 вата, поставена на стената, колкото да си стопли ръцете на нея. А пък сестра Магдалина, и тя нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски върху гредите и върху тези дъски тя сложи една пружина и там нощуваше през цялата зима. Брат Цеко продължаваше да пренощува в царевичната шума.
към текста >>

94. 10. Тръбата

Ангел Вълков

Когато започна зимата, трябваше да се пали печка за беседа и аз трябваше да я паля още в 12 часа през нощта, за да може до 5 часа салонът да се затопли.
В Морското училище аз бях тръбач на ротата. А да знаете само моряците имат най-малко 15-20 позивни с тръбата: за ставане, за закуска, за обяд, за вечеря, за тревога, за пожар, за бой, за отбой и какви ли не още. Аз им бях избрал и с тръбата свирих позивна за ставане. Събуждах ги и те отиваха на беседа. А другите идваха от града пеша. Когато започна зимата, трябваше да се пали печка за беседа и аз трябваше да я паля още в 12 часа през нощта, за да може до 5 часа салонът да се затопли. Печката беше пернишки тип, не много горлива, много пушеше и аз не бях опитен в паленето й. Първите вечери когато трябваше да я паля, Учителят ставаше от леглото си и по долни дрехи, наметнат с дългото си палто идваше при мен и заедно я зареждахме и палехме докато свикна. Научих се да я паля с горно горене и като се разгори салонът се затопляше. От време на време ставах, прихождах в салона, за да видя какво става с печката. През тези нощи нямаше никакво спане, а само будуване.
към текста >>

Печката беше пернишки тип, не много горлива, много пушеше и аз не бях опитен в паленето й.
А да знаете само моряците имат най-малко 15-20 позивни с тръбата: за ставане, за закуска, за обяд, за вечеря, за тревога, за пожар, за бой, за отбой и какви ли не още. Аз им бях избрал и с тръбата свирих позивна за ставане. Събуждах ги и те отиваха на беседа. А другите идваха от града пеша. Когато започна зимата, трябваше да се пали печка за беседа и аз трябваше да я паля още в 12 часа през нощта, за да може до 5 часа салонът да се затопли. Печката беше пернишки тип, не много горлива, много пушеше и аз не бях опитен в паленето й. Първите вечери когато трябваше да я паля, Учителят ставаше от леглото си и по долни дрехи, наметнат с дългото си палто идваше при мен и заедно я зареждахме и палехме докато свикна. Научих се да я паля с горно горене и като се разгори салонът се затопляше. От време на време ставах, прихождах в салона, за да видя какво става с печката. През тези нощи нямаше никакво спане, а само будуване. Отначало като им свирех с тръбата мнозина се мръщеха, но като влизаха в затопления салон се усмихваха и ме тупаха по рамото: „Брат, прощаваме ти за тръбата.
към текста >>

От време на време ставах, прихождах в салона, за да видя какво става с печката.
А другите идваха от града пеша. Когато започна зимата, трябваше да се пали печка за беседа и аз трябваше да я паля още в 12 часа през нощта, за да може до 5 часа салонът да се затопли. Печката беше пернишки тип, не много горлива, много пушеше и аз не бях опитен в паленето й. Първите вечери когато трябваше да я паля, Учителят ставаше от леглото си и по долни дрехи, наметнат с дългото си палто идваше при мен и заедно я зареждахме и палехме докато свикна. Научих се да я паля с горно горене и като се разгори салонът се затопляше. От време на време ставах, прихождах в салона, за да видя какво става с печката. През тези нощи нямаше никакво спане, а само будуване. Отначало като им свирех с тръбата мнозина се мръщеха, но като влизаха в затопления салон се усмихваха и ме тупаха по рамото: „Брат, прощаваме ти за тръбата. Ти не си бил само тръбач, но и запалвач на печки“. Аз вдигах рамене и мълчах. В ротата бях тръбач и тук станах тръбач на Изгрева.
към текста >>

95. 39. Момче за всичко

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Печката в стаята вътре гореше, а Учителят си беше полегнал на едно походно легло, а ние всички останали бяхме насядали около печката, защото стаичката бе малка и нямаше легла.
Трябваше да я преминавам на няколко пъти, така се виеше пътеката и пресичаше реката. На един преход имаше наредени камъни за преминаване, които се чернееха в тъмнината. Аз смело стъпвам по тях, но те от студа се бяха заледили от водата и аз като стъпвах върху тях, подхлъзнах се и паднах във водата. Чайникът отхвръкна от ръката ми, както и капака и аз се намокрих от едната страна. Станах, газих из водата и камъните докато намерих капака и след това продължих на горе стигнах чешмичката и се върнах в селото. Печката в стаята вътре гореше, а Учителят си беше полегнал на едно походно легло, а ние всички останали бяхме насядали около печката, защото стаичката бе малка и нямаше легла. Ние бяхме доволни и на това пред оная опасност от бомбите в София. Щом пристигнах, аз започнах да се завирам по-близо до печката, защото бях мокър и изстинал. Тодора като забеляза това започна да ме подпитва какво има и аз обясних, че съм паднал в реката и съм мокър. Заинтересуваха се и другите братя и се чудеха как да ми помогнат. Най-после и Учителят се обади: „Какво има?
към текста >>

Щом пристигнах, аз започнах да се завирам по-близо до печката, защото бях мокър и изстинал.
Аз смело стъпвам по тях, но те от студа се бяха заледили от водата и аз като стъпвах върху тях, подхлъзнах се и паднах във водата. Чайникът отхвръкна от ръката ми, както и капака и аз се намокрих от едната страна. Станах, газих из водата и камъните докато намерих капака и след това продължих на горе стигнах чешмичката и се върнах в селото. Печката в стаята вътре гореше, а Учителят си беше полегнал на едно походно легло, а ние всички останали бяхме насядали около печката, защото стаичката бе малка и нямаше легла. Ние бяхме доволни и на това пред оная опасност от бомбите в София. Щом пристигнах, аз започнах да се завирам по-близо до печката, защото бях мокър и изстинал. Тодора като забеляза това започна да ме подпитва какво има и аз обясних, че съм паднал в реката и съм мокър. Заинтересуваха се и другите братя и се чудеха как да ми помогнат. Най-после и Учителят се обади: „Какво има? “ Тодора му отговори и обясни всичко, че съм мокър от водата и сега се грея на печката. Учителят помълча малко и каза: „Ангел сега ще си каже, защо и аз не съм като Цеко, че да си хвана работа държавна, че да си печеля пари, а съм станал кюле тук на всички“.
към текста >>

“ Тодора му отговори и обясни всичко, че съм мокър от водата и сега се грея на печката.
Ние бяхме доволни и на това пред оная опасност от бомбите в София. Щом пристигнах, аз започнах да се завирам по-близо до печката, защото бях мокър и изстинал. Тодора като забеляза това започна да ме подпитва какво има и аз обясних, че съм паднал в реката и съм мокър. Заинтересуваха се и другите братя и се чудеха как да ми помогнат. Най-после и Учителят се обади: „Какво има? “ Тодора му отговори и обясни всичко, че съм мокър от водата и сега се грея на печката. Учителят помълча малко и каза: „Ангел сега ще си каже, защо и аз не съм като Цеко, че да си хвана работа държавна, че да си печеля пари, а съм станал кюле тук на всички“. А кюле значи работник с когото всички да разполагат безплатно. А брат Цеко беше електротехник като мене, бяхме завършили един и същ техникум по електротехника във Варна, но той беше на работа в града и получаваше всеки месец заплата. Аз работех денонощно на Изгрева, но заплата не получавах и с брат Ради се хранехме безплатно на стола като работници в Братската градина. А Тодора отговаря: „Учителю, друг може да каже това, но Ангел никога“.
към текста >>

96. 13. Изоставената колиба

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Накрая преместил празната тенджера от печката и я сложил на масата и след това си отишъл.
13. ИЗОСТАВЕНАТА КОЛИБА Един ден Учителят отишъл на колибата в Братското лозе в Търново, но там нямало никой. Тогава Той взел метлата, помел колибата, изчистил навсякъде. Накрая преместил празната тенджера от печката и я сложил на масата и след това си отишъл. След няколко дни приятелите от Търново отиват на колибата и виждат, че някой е идвал, оглеждат се насам-натам нищо не липсвало, а навсякъде е почистено. Приближили до тенджерата, вдигнали капака, а вътре тенджерата е празна. Казали си: „Е, както и да бе помел, така и да беше сготвил, та да знаеме, че е направил добро до края“. След това разказали на Учителя за празната тенджера и Го попитали какво означава празна тенджера върху масата. Учителят отговорил, че на този въпрос те сами трябва да си отговорят.
към текста >>

97. 38. Белият облак

Един ден като чистих печката, за да я запаля, поглеждам към Учителя, който си лежеше на леглото.
38. БЕЛИЯТ ОБЛАК Сутрин аз трябваше да почиствам стаята на Учителя и понякога Той оставаше в стаичката, а понякога излизаше навън и се разхождаше. Един ден като чистих печката, за да я запаля, поглеждам към Учителя, който си лежеше на леглото. Леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителят не се виждаше вече. Аз останах като закована и гледах право в леглото, което не се виждаше от белия облак. Постепенно облакът изчезна и видях пак тялото на Учителя върху леглото. Мина известно време и Той като че ли се върна в себе си и ми каза: „Това, което видя, недей казва никому. Трябваше да се оправят някои работи по света и Аз ходих там.“ Аз знаех, че Учителят се излъчва и ходи да спасява хората по света, потъващи параходи, катастрофиращи самолети, присъстваше при природните катаклизми и беше там където в момента се решаваха най-важните политически събития в света.
към текста >>

98. 2. Среща със Словото на Учителя

Любка Хаджиева