НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
39
резултата в
15
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Влиянието на Слънчевата Енергия
Но ако слънчевите лъчи действуваха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от
печката
не може да замени лечебното им действие?
А колкото наближава към пладне, същите лъчи имат влияние върху стомашната (храносмилателната) ни система. Затова лечебността на слънчевата енергия е различна: преди изгрев Слънце – за подобрение на мозъчната нервна система; при изгрев Слънце за уякчаване на дихателната система, а от 9–12 часа – за уякчаване на стомаха, т.е. през това време от деня слънчевите лъчи произвеждат целебно действие на болния стомах. А след обяд, изобщо, слънчевата енергия има малки целебни резултати. Повърхностно погледнато, би трябвало слънчевите лъчи да са най-лечебни към един–два часа след обяд, когато топлината им е най-голяма.
Но ако слънчевите лъчи действуваха лечебно чрез топлината си, тогава защо топлината от
печката
не може да замени лечебното им действие?
Не е слънчевата топлина главният лечебен фактор, а други по-високи енергии, които можем да наречем прана (жизнена енергия), а към тях Земята е по-възприемчива сутринта. Когато най-новите научни изследвания говорят, че слънчевите лъчи са най-лечебни преди обяд, то някой би могъл да възрази така: когато у нас е изгрев, то за други е обяд, а за трети е залез. Тогава защо е тази разлика в лечебното действие на лъчите в разните часове на деня? Причината за тази разлика се крие в различната възприемателна способност на Земята и на организма. Аналогично нещо става и в течението на годината.
към текста >>
2.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Някои писма хвърляше в
печката
, други слагаше в голяма пазарска чанта, която скоро се препълни.
Киряков на 6.111957 г. Заплашвали го да говори само истината, а насреща му стоял милиционер и размахвал бич. Тогава му казах, че не е изключено да направят обиск на ръководителите и го помолих да прегледа цялата си кореспонденция и някои ценни неща, запазени от години. Отидохме заедно в неговия дом. Той извади няколко папки и прегледа всичко внимателно.
Някои писма хвърляше в
печката
, други слагаше в голяма пазарска чанта, която скоро се препълни.
И понеже беше много тежка, пък и минаваше 11 ч. вечерта, той ме изпрати до входа на моя дом. На другия ден валя много сняг. Натрупа много - нещо необичайно за Варна. Шести декември 1957 г.
към текста >>
3.
1926_6 Спомени на Павлина Даскалова
Мама, от страх, хвърли в
печката
романите на Любомир Лулчев, да изгорят, но милиционерите отвориха
печката
и разбраха, че има нещо изгорено.
Лятото ходехме на Рила, но със собствени пари. Първата година аз станах слугиня у една лекарка, д-р Ганева, и със спечелените пари отидох на Рила. Братската група в Търново не беше голяма: моите родители Маринка и Никола Даскалови, Христина Александрова, д-р Андони Маринова, д-р Руска Петрова, Йовка Кирова и др. През 1951 г. у нас направиха обиск две момчета от МВР.
Мама, от страх, хвърли в
печката
романите на Любомир Лулчев, да изгорят, но милиционерите отвориха
печката
и разбраха, че има нещо изгорено.
Като не намериха обаче нищо, отидоха си. Не разбрахме каква е причината за обиска. През 1953 год. завърших института за детски учителки във В.Търново, след което ме назначиха в Габрово. Направих всичко възможно, да се върна на следващата година в Търново, заради болната си майка.
към текста >>
4.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
Печката
на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища.
Не, поради немарливост, поради неуважение, а може би не се досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си? Може би пък жените да изискваха условията. А Учителят не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно. Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга.
Печката
на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища.
Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка.
към текста >>
Учителят не обичаше да Му се пали
печката
с кюмюр.
Ами как се досещаха за удобствата на семействата и жените си? Може би пък жените да изискваха условията. А Учителят не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно. Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга. Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища.
Учителят не обичаше да Му се пали
печката
с кюмюр.
Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над един леген.
към текста >>
Веднъж Той каза: "Изпразнете
печката
и я запалете с дърва.
Може би пък жените да изискваха условията. А Учителят не изискване нищо за себе си - от скромно по-скромно, но иначе беше уютно. Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга. Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр.
Веднъж Той каза: "Изпразнете
печката
и я запалете с дърва.
Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над един леген. Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен.
към текста >>
Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и
печката
в кухнята.
Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга. Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята".
Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и
печката
в кухнята.
Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над един леген. Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен. Когато слизаше долу, си вземаше вода. Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода.
към текста >>
5.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
Учителят я хареса, есента нареди да се постави
печка
и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г.
Към лятото Учителят спомена: "Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло". Това бе сторено. Сутрин Учителят от града идваше на Изгрева и след общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, отиваше да си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства.
Учителят я хареса, есента нареди да се постави
печка
и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г.
През 1927г. Учителят повечето време преспиваше тук. Беседи изнасяше на улица "Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул. "Опълченска" 66 и преспиваше там.
към текста >>
Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка
печка
, която се палеше главно с дърва.
Горницата представляваше една стая над салона - 4 на 6 метра. В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче. Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче.
Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка
печка
, която се палеше главно с дърва.
Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая. Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка бе от скромна, по- скромна и бедна но се поддържаше чисто от сестрите.
към текста >>
Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около
печката
в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая.
В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче. Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва.
Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около
печката
в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая.
Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща. На стената висеше огледало. Цялата обстановка бе от скромна, по- скромна и бедна но се поддържаше чисто от сестрите. Над стаичката на Учителя Бертоли направи солариум, за да може Учителят да се пече на слънцето без да бъде притесняван.
към текста >>
Нямахме
печка
.
Немотия и беднотия до шия. Така направихме около дванадесет бараки. Първите години нямахме пари за дърва. През 1928 г. бе люта зима - минус 20 градуса.
Нямахме
печка
.
Сутрин се събуждахме премръзнали. Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе. Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода. После сложихме печка и направихме кухня. Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър.
към текста >>
После сложихме
печка
и направихме кухня.
бе люта зима - минус 20 градуса. Нямахме печка. Сутрин се събуждахме премръзнали. Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе. Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода.
После сложихме
печка
и направихме кухня.
Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър. Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме. После сложихме дюшеци пълни със слама. Борис Николов Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "Парахода".
към текста >>
Отоплявахме се с
печка
.
А защо "Парахода"? Северната страна на бараката беше права, а останалата част на нашата постройка беше полукръг. Това беше скована набързо барака. Тя имаше такава форма, защото мястото, на което бе построена, бе такова. От дъски беше скована, а отвътре облепиха дъските с хартия да не ни духа.
Отоплявахме се с
печка
.
Там трите стенографки, Паша, Савка и аз, започнахме да живеем от 1928 г.. Имаше един голям прозорец горе на тавана. Покривът бе объл. Паша стана кръстница на тази постройка. "Това прилича на параход, който пътува на небето" - каза Паша. Горе на правата страна имаше голям прозорец и в бараката беше много светло.
към текста >>
6.
УЧЕНИЦИ
Печка
нямахме, а братята нямаха и завивки.
Нашите ми изпратиха вълнен юрган. През лятото прекарвахме с брат Иван Антонов в една братска палатка. Когато наближи зимата, брат Жечо Панайотов ни предложи неговата барака. Влезнахме в нея с още един младеж - Крум Няголов. Бараката беше само обкована с дъски и не беше облепена отвътре с хартия.
Печка
нямахме, а братята нямаха и завивки.
И така - тримата се завивахме вечер под моя юрган и така прекарахме цялата зима. А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса. Морето и Дунав замръзнаха и на много борове корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума.
към текста >>
Един юрган, без
печка
, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга.
Бараката беше само обкована с дъски и не беше облепена отвътре с хартия. Печка нямахме, а братята нямаха и завивки. И така - тримата се завивахме вечер под моя юрган и така прекарахме цялата зима. А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса. Морето и Дунав замръзнаха и на много борове корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха.
Един юрган, без
печка
, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга.
Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено.
към текста >>
Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше
печка
.
А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса. Морето и Дунав замръзнаха и на много борове корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа.
Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше
печка
.
Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите.
към текста >>
На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме
печка
в бараката.
Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено.
На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме
печка
в бараката.
Сестра Магдалина нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски, върху тях тя сложи една пружина и там нощува в царевичната шума. Накрая Учителят една беседа завърши с думите: "Ученикът живее спартански живот! Здрав дух в здраво тяло!
към текста >>
Точно в този момент, ми се наложи да отида по неотложна работа в града и затова помолих някои братя, да поставят
печката
и кюнците.
Елена Андреева Големият салон на Изгрева, в който Учителят щеше да държи беседите, беше готов към края на лятото на 1927 г. Дойде есента. Трябваше да се помисли и за отоплението на салона. По това време за отопление на помещения се използваха печки тип "Перник", които горяха с дърва и въглища.
Точно в този момент, ми се наложи да отида по неотложна работа в града и затова помолих някои братя, да поставят
печката
и кюнците.
Върнах се едва привечер. Гледам печката поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави, приклекнали вън пред салона. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката? " Запитах ги бързо аз, защото разбрах, че нещо се е случило. Най-после един от тях, хленчейки, каза: "Абе, то я поставихме, поставяхме я цял ден.
към текста >>
Гледам
печката
поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави, приклекнали вън пред салона.
Дойде есента. Трябваше да се помисли и за отоплението на салона. По това време за отопление на помещения се използваха печки тип "Перник", които горяха с дърва и въглища. Точно в този момент, ми се наложи да отида по неотложна работа в града и затова помолих някои братя, да поставят печката и кюнците. Върнах се едва привечер.
Гледам
печката
поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави, приклекнали вън пред салона.
"Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката? " Запитах ги бързо аз, защото разбрах, че нещо се е случило. Най-после един от тях, хленчейки, каза: "Абе, то я поставихме, поставяхме я цял ден. Но Учителят идваше и все беше недоволен от поставянето й". От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва.
към текста >>
"Какво има, какво е станало, поставихте ли добре
печката
?
Трябваше да се помисли и за отоплението на салона. По това време за отопление на помещения се използваха печки тип "Перник", които горяха с дърва и въглища. Точно в този момент, ми се наложи да отида по неотложна работа в града и затова помолих някои братя, да поставят печката и кюнците. Върнах се едва привечер. Гледам печката поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави, приклекнали вън пред салона.
"Какво има, какво е станало, поставихте ли добре
печката
?
" Запитах ги бързо аз, защото разбрах, че нещо се е случило. Най-после един от тях, хленчейки, каза: "Абе, то я поставихме, поставяхме я цял ден. Но Учителят идваше и все беше недоволен от поставянето й". От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва. Разбрах, че братята са направили някакъв пропуск, без да могат да разберат това.
към текста >>
Влязох в салона, внимателно разгледах
печката
и наредените кюнци и видях, че един от кюнците е неправилно поставен - обърнат е и ще пуши оттам, щом се запали
печката
.
" Запитах ги бързо аз, защото разбрах, че нещо се е случило. Най-после един от тях, хленчейки, каза: "Абе, то я поставихме, поставяхме я цял ден. Но Учителят идваше и все беше недоволен от поставянето й". От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва. Разбрах, че братята са направили някакъв пропуск, без да могат да разберат това.
Влязох в салона, внимателно разгледах
печката
и наредените кюнци и видях, че един от кюнците е неправилно поставен - обърнат е и ще пуши оттам, щом се запали
печката
.
Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна, затова всякога са ги поставяли с тази грешка. Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителят влезе в салона. Една топла усмивка грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре". След това като посочих грешката на приятелите, които бяха вече ободрени и радостни, че този път успяхме, всички с усмихнати лица промълвиха: "Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи". За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни.
към текста >>
7.
ИГНАТ КОТАРОВ
След като си заминават приятелите му, той слага цялата документация в
печката
и ляга да спи.
Приемаше в бараката си да приспиват нелегални комунисти, които се укриваха от полицията. Той бе деен член на една комунистическа група, която се укриваше на "Изгрева", като се бяха маскирали като верни последователи на Учителя. Една вечер се събират в бараката му неговите бойни другари, които нощуват в различни нелегални квартири около София. Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко. На сбогуване те оставят на съхранение и други документи на своята нелегална група в неговата барака, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева".
След като си заминават приятелите му, той слага цялата документация в
печката
и ляга да спи.
По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой. Решава, че така му се е присънило. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята, решава, че това е само един сън и отново заспива.
към текста >>
По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали
печката
и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой.
Той бе деен член на една комунистическа група, която се укриваше на "Изгрева", като се бяха маскирали като верни последователи на Учителя. Една вечер се събират в бараката му неговите бойни другари, които нощуват в различни нелегални квартири около София. Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко. На сбогуване те оставят на съхранение и други документи на своята нелегална група в неговата барака, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева". След като си заминават приятелите му, той слага цялата документация в печката и ляга да спи.
По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали
печката
и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой.
Решава, че така му се е присънило. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята, решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака.
към текста >>
Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка и запалва набутаните в
печката
тайни книжа.
Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята, решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че това не е вече сън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и няма шега с Онзи, Който го е събудил.
Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка и запалва набутаните в
печката
тайни книжа.
Те пламват, а той с духане изгася клечката. Слага я на масата върху кибрита. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията. Запалват лампата и започват обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че в стаята му е имало нелегално комунистическо събрание на действаща бойна група комунисти.
към текста >>
След като
печката
престава да бумти, той си ляга и заспива.
За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че това не е вече сън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и няма шега с Онзи, Който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка и запалва набутаните в печката тайни книжа. Те пламват, а той с духане изгася клечката. Слага я на масата върху кибрита.
След като
печката
престава да бумти, той си ляга и заспива.
По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията. Запалват лампата и започват обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че в стаята му е имало нелегално комунистическо събрание на действаща бойна група комунисти. През цялото време Игнат мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите. Като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал.
към текста >>
Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали
печката
с документите.
През цялото време Игнат мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите. Като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че рано или късно ще открие този провокатор и ще му покаже кой е Игнат.
Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали
печката
с документите.
Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и печката бе студена, затова нямаше улики срещу него. Обръща се Игнат и вижда на масата кибрит, а върху кибрита - прегарялата наполовина клечка. С тази клечка той бе запалил книжата в печката. Взима я и я разглежда.
към текста >>
Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят
печката
и да погледнат в нея.
Като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че рано или късно ще открие този провокатор и ще му покаже кой е Игнат. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите.
Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят
печката
и да погледнат в нея.
А там всичко бе изгорено и печката бе студена, затова нямаше улики срещу него. Обръща се Игнат и вижда на масата кибрит, а върху кибрита - прегарялата наполовина клечка. С тази клечка той бе запалил книжата в печката. Взима я и я разглежда. Тя му напомня за нещо.
към текста >>
А там всичко бе изгорено и
печката
бе студена, затова нямаше улики срещу него.
Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че рано или късно ще открие този провокатор и ще му покаже кой е Игнат. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея.
А там всичко бе изгорено и
печката
бе студена, затова нямаше улики срещу него.
Обръща се Игнат и вижда на масата кибрит, а върху кибрита - прегарялата наполовина клечка. С тази клечка той бе запалил книжата в печката. Взима я и я разглежда. Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща.
към текста >>
С тази клечка той бе запалил книжата в
печката
.
Той знае, че рано или късно ще открие този провокатор и ще му покаже кой е Игнат. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и печката бе студена, затова нямаше улики срещу него. Обръща се Игнат и вижда на масата кибрит, а върху кибрита - прегарялата наполовина клечка.
С тази клечка той бе запалил книжата в
печката
.
Взима я и я разглежда. Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща. Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа. Разгъва я и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него.
към текста >>
Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И посочва с пръст втората овъглена клечка, с която Игнат бе запалил онези книжа в своята
печка
.
"Учителю, искам обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва. Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена, е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и отговаря: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси.
Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И посочва с пръст втората овъглена клечка, с която Игнат бе запалил онези книжа в своята
печка
.
Игнат целува ръка на Учителя и напуска стаята. Минаха години. Комунистите дойдоха на власт, но Игнат все пак остана в нашите среди. През 1953 г. умря Сталин.
към текста >>
8.
ИВАН АНТОНОВ
Един път минимум в седмицата стопляше вода на
печката
в тенджери и кофи.
Какво аз сега да направя? " Бай Иван отговаря: "Ами каквото искаш! " И бай Иван продължи да ми разказва: "Той излезе благороден, сто пъти по- благороден от мене. Абсолютно нищо не ми направи и си отиде човекът." Но след този случай бай Иван се замисля и решава въпроса с банята. Беше намерил един казан, с диаметър и дълбочина може би 80 см, поставен на три метални крака.
Един път минимум в седмицата стопляше вода на
печката
в тенджери и кофи.
Влизаше в тоя казан и се къпеше в него. Така той реши въпроса с къпането вкъщи. А лятно време, в големите горещини, топлеше вода на слънцето. По тоя начин той успя да изпълни задачата. Между многото, които са живели на Изгрева, е имало един, известен на всички - Любомир Лулчев.
към текста >>
9.
МУЗИКА
Аз бях седнал на едно малко столче до
печката
и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти.
Времето, прекарано при Учителя е всякога много ценно и приятно. Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мен бе приготвена една кушетка в трапезарията на "Опълченска" 66, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева се залови да мие чиниите и тихичко тананикаше един мотив от "Идилията" на Учителя.
Аз бях седнал на едно малко столче до
печката
и като я слушак как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал (възпроизвел) тази мелодия без ноти.
Аз съм слухар и ноти не ми трябват". Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата цигулка. Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата.
към текста >>
10.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
Намазал се и стоял край
печката
да се грее, но бензинът се възпламенил и тялото обгоряло.
На следващия ден тя се явила на Паневритмия със своя придружител и се включила в общия кръг, който се движел под звуците на оркестъра. Тогава разбрала какво значи, че човек трябва да се възроди чрез Духа. Ангел Вълков Един наш приятел от Търново, адвокат, пътувал някъде зиме със свой другар, но бил премръзнал. Като се върнал, някой го посъветвал да се намаже с бензин, за да си сгрее тялото.
Намазал се и стоял край
печката
да се грее, но бензинът се възпламенил и тялото обгоряло.
Лекарите го отписали и чакали да умре. Един брат писал на Учителя. Той изпратил мехлем и само след две намазвания кожата заздравяла. И така, обреченият от лекарите на смърт, бил спасен от Учителя. Боян Боев
към текста >>
11.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
И много неща тя къса и ги хвърля в
печката
за изгаряне.
Дъщерите Надежда и Вяра бяха изпратени в чужбина и изучени на чужди езици - френски, немски, английски. След като завършиха, постъпиха в двореца на служба. Вяра беше голяма красавица, русокоса, беше и секретарка на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III. Надежда бе секретарка на канцеларията му. Понякога тя трябваше да му предава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на Изгрева, но Надежда си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое да се предаде и кое - не.
И много неща тя къса и ги хвърля в
печката
за изгаряне.
По-късно заболя от ревматоиден артрит. Пръстите на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид. За нея се грижеше Донка Проданова, която бе прислужничка на семейството на генерал-адютанта Алекси Стоянов. Та онези ръце, които не предаваха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната слугиня да я обслужва и храни с лъжица. Нейният път мина през невероятни страдания.
към текста >>
12.
ИЗГРЕВА И БОМБИТЕ
Той идваше тук, предоставяхме Му стаичка с легло,
печката
винаги гореше с дърва.
Вечерта - второто, още по-голямо. А сутринта на 11 януари 1944 г. Учителят пожела да напуснем София. Градът бе опустошен и опожарен. Учителят често прекарваше тези тревожни дни и нощи у нас, в малката ни къщичка.
Той идваше тук, предоставяхме Му стаичка с легло,
печката
винаги гореше с дърва.
Когато имаше въздушно нападение, Учителят никога не излизаше и не поглеждаше нагоре към самолетите. Но при едно от големите нападения бяха запалени погребите на София, военните складове на София към IV километър, гледката беше ужасяваща. Самолетите пускаха от въздуха парашути, на които бяха закачени осветителни тела и осветяваха софийското небе и града под него. Едни самолети пускаха парашути с изкуствено осветление, а други след тях летяха и бомбардираха там, където тези лампиони осветяваха къщите на града. Учителят, Който дотогава не излизаше при нощните бомбардировки, тогава излезе и гледа дълго време.
към текста >>
13.
ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
И тогава, последния четвъртък, пет дни преди 27 декември, брат Ради дойде и ме повика да помогна за кюнците на
печката
.
Учителят слезе да спи в долната приемна стая. При Него влизаха братя и сестри. Аз не отидох там, защото знаех, че Паша и Савка Го посещават и ако трябваше да отида, те щяха да ми съобщят. Учителят казал на Паша за тези непрекъснати посещения на приятелите следното: "Какво го направиха тука? Те го направиха на хан." Затова аз все повече се стеснявах да посещавам Учителя.
И тогава, последния четвъртък, пет дни преди 27 декември, брат Ради дойде и ме повика да помогна за кюнците на
печката
.
А това не бе случайно, защото Учителят искаше и аз да присъствам на тези събития. Денят беше петък, 22 декември 1944 г. Рано сутринта в 5 часа, отидох в клас в салона. Учителят не дойде на беседа. После ми казаха, че се бил приготвил да дойде и да държи редовната си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил край Него, Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече." Тогава в салона бе прочетена една напечатана беседа.
към текста >>
14.
ЕДНА НЕИЗПЪЛНЕНА ЗАДАЧА
Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези Откровения на Бога и аз току-що ги изгорих в
печката
!
Учителят се обръща към нея: "Рекох, сестрата да дойде при мен, за да й предам едни неща." - "Идвам, Учителю" - казва Юрданка, но продължава да почиства продуктите. За нея е по-важно в този момент да приготви храната, защото наближава обед, а онова, което Учителят има да й даде, Той ще й го даде, след като тя си свърши работата - така мисли Юрданка в този момент. Учителят през това време я чака. Накрая, след като си свършва работата, Юрданка отива при Учителя и Му казва: "Учителю, дойдох да ми предадете онези работи." Учителят е строг и мълчи. Юрданка повтаря думите си.
Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези Откровения на Бога и аз току-що ги изгорих в
печката
!
" - "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Юрданка. - "Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога. Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на печката и там се виждат овъглени листа на тефтерчета. Юрданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. Ето това бе трагедията на българския народ и на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима!
към текста >>
Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на
печката
и там се виждат овъглени листа на тефтерчета.
Накрая, след като си свършва работата, Юрданка отива при Учителя и Му казва: "Учителю, дойдох да ми предадете онези работи." Учителят е строг и мълчи. Юрданка повтаря думите си. Учителят отсича: "Българският народ не заслужава тези Откровения на Бога и аз току-що ги изгорих в печката! " - "Ама аз, Учителю, исках да свърша моята работа" - оправдава се Юрданка. - "Да, българският народ иска първо да свърши своята работа и ако му остане време, тогава ще умува дали да изпълни Волята на Бога.
Затова те не заслужават и аз изгорих всичко." Учителят отваря вратичката на
печката
и там се виждат овъглени листа на тефтерчета.
Юрданка излиза и след това ни разказа какво се бе случило. Ето това бе трагедията на българския народ и на всички братя и сестри, които бяха край Учителя. Непоправима! Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността. И ако българският народ, човечеството и учениците на тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Юрданка, а в това, че в този момент българският народ, учениците изпратиха своето невежество да бъде представител пред Великия Учител. Всеки от нас правеше, каквото си иска.
към текста >>
15.
Първа част
Това означава да седим пред
печка
и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим.
И в бъдеще Той няма да дойде като гръмотевица, както някои го очакват. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания, а в Любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. Ние не обичаме, но искаме хората да ни обичат.
Това означава да седим пред
печка
и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим.
Сами трябва да имаме това гориво, което да използват и други. Ние, които следваме Иисуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва най-после да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек: Ще Го приемете ли или ще Го разпиете? Ще Го пуснете или ще кажете: "Не Го искаме. "Този е въпросът, който трябва да решите.
към текста >>
НАГОРЕ