НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
67
резултата в
49
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато
печката
пушеше, комина бе задръстен от саждите.
26. Петър Дънов е бил и коминочистач. Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи. Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч.
Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато
печката
пушеше, комина бе задръстен от саждите.
27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства. 28. Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Той е описан в "Изгревът", т. I, с. 248-251.
към текста >>
2.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
То значи да седим пред
печка
и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим.
Къде е? – В Любовта. Ако любите, Той е във вас; не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е Законът. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят.
То значи да седим пред
печка
и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим.
Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други. Ние, които следваме Христос, който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек. Ще Го приемете ли, или разпнете; ще Го пуснете ли, или ще кажете „Не Го искаме“ – този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението.
към текста >>
3.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Но неговата изненада няма предел, когато видя, че върху широката му готварска
печка
, ние сложихме нашите чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зяпнали уста и увиснали ръце.
Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея. Дорде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си сега тия ще извадят, солени закуски, мезета и ще падне едно пиене... И той вече мислено вижда изпразненото си от нас цяло буренце, гроздовица или сливовица.
Но неговата изненада няма предел, когато видя, че върху широката му готварска
печка
, ние сложихме нашите чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зяпнали уста и увиснали ръце.
Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха, всред снежната навън виелица. Где е чул той такива хубави песни от 150 гърла, топли гласове да пеят в хор. Где е видял той такова чисто веселие. Платихме му топлата вода, за дръвцата, с които я приготви, за да се напием с чай. Все пак той остана доволен и извика след нас: „Елате пак".
към текста >>
Но неговата изненада нямаше предел, когато видя, че върху широката му готварска
печка
ние сложихме нашите големи и малки чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зинали уста, увиснали ръце... Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха всред снежната виелица.
Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея! Дорде стигнем селото - снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши - още не е взел и да ни прегръща. Мисли си, ей сега тия ще извадят солени закуски - мезета и ще падне едно пиене... И той мислено вече вижда изпразнено от нас цяло буренце гроздовица, или сливовица.
Но неговата изненада нямаше предел, когато видя, че върху широката му готварска
печка
ние сложихме нашите големи и малки чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зинали уста, увиснали ръце... Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха всред снежната виелица.
Где е чул той такива хубави песни от 150 гърла топли гласове - пеят като един, пеят в хор. Где е видял той такова чисто веселие! Платихме му за топлата вода - за дръвцата с които я приготви, за да се напием с чай; все пак той остана доволен и извика: „Елате пак! ”. Потегляме по нанагорнището. Снегът престана, небето се изясни.
към текста >>
4.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Завчас слагаме чайниците си върху кръчмарската широка
печка
и - почваме песните.
Буря вее, студено е, нека си е. Напред, старо и младо, към тая Витоша, коя живот дава и грижи световни за миг изцелява.Снегът из полето се дигнал - нежна тревица е надникнала вече по угари и полета. Леко се надули крайдрумни шубрачки и тук-там пуснали копринени шумици. Чува се гласът на чучулига. Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се дъжд и ни блъска да се върнем обратно.Ето ни в селото.
Завчас слагаме чайниците си върху кръчмарската широка
печка
и - почваме песните.
Кръчмарят се ухилил до уши - радва се уж... Но буренцето му с ракийцата небутнато стои и не зная сега дали му е до песен, или до плач. Този път екнаха повече от 200 гърла. Чуди ни се той, пък и селяните дошли да видят това чудо: сватбари не са, а пеят, вино не пият и месо не ядат, а весели, весели! Чудят се и се маят на децата припнали с нас, губят ум и свяст и по тия беззъби бабички и дядовци юрнали се по планината.Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости. Хе, там, върху ракиения тезгях е опечено вече благовещенско прасенце.
към текста >>
5.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
Топлата
печка
в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта.
И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя.Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща:- Вие сте свободни, а аз! Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар."Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха, каза да върнат конете.Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки.Ние се порадвахме на хубавия ден, на слънцето и на всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория.И там беше хубаво.
Топлата
печка
в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта.
Учителя говори с голяма любов пред учениците, които го бяха чакали.Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден. Когато слязохме от автобуса, брат Борис плати на шофьора и повдигна леко плика, в който бяха парите. Забелязахме, че пликът беше празен. А когато тръгвахме, всички дадохме по свобода, кой колкото имаше и кой колкото можеше. Дадохме само за път, защото според нашата програма нямаше къде да ни трябват.
към текста >>
6.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
Топлата
печка
в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта.
И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух. А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души. Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя.Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас. Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща:- Вие сте свободни, а аз! Каза по дума на някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар."Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват на върха, каза да върнат конете.Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха на краката си котки.Ние се порадвахме на хубавия ден, на слънцето и на всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория.И там беше хубаво.
Топлата
печка
в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.На следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта.
Учителя говори с голяма любов пред учениците, които го бяха чакали.Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден. Когато слязохме от автобуса, брат Борис плати на шофьора и повдигна леко плика, в който бяха парите. Забелязахме, че пликът беше празен. А когато тръгвахме, всички дадохме по свобода, кой колкото имаше и кой колкото можеше. Дадохме само за път, защото според нашата програма нямаше къде да ни трябват.
към текста >>
7.
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”
, 27.09.1925 г.
Отоплени до
печката
те се набръчкват, като че те не са същите.
Големи комати хляб изчезваха в зиналите им уста.Влязохме в кръчмата. Посрещна ни стройна здрава селянка и бързо ни приготви чай. Развързахме раниците и тук, и на този празник, в който и ние излезнахме полупобедители спрямо ветровете, здраво се възнаградихме за днешното бедствие. Горките ни ябълки! Че те замръзнали горе!
Отоплени до
печката
те се набръчкват, като че те не са същите.
Нахранваме се хубаво. Изпиваме и по два чая и започваме да пеем. На кръчмарските гвоздеи виси ароматична луканка. Напразно ни кимаха със зачервените си лица, но никой не им обърна внимание.Часът е само 3 след пладне. Фъртуната продължава да блъска, но сега вече в гърба.
към текста >>
8.
Построяване приемна стая за Учителя на Изгрева - парцел 'Баучер'
, 08.1926 г.
Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави
печка
.
След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства.
Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави
печка
.
И Учителят остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. На следващата година -1927, Учителят повечето време преспиваше тук. Беседи изнасяше на ул. „Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул.
към текста >>
9.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август
, 22.08.1926 г.
Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави
печка
.
След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка на нивите на Изгрева. Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено. Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше на Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне на леглото. Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства.
Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави
печка
.
И Учителят остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. На следващата година -1927, Учителят повечето време преспиваше тук. Беседи изнасяше на ул. „Оборище" 14, където бе построен братският салон. Понякога отиваше в стария си дом на ул.
към текста >>
10.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение
, 7.04.1927 г.
Пия чай, топля се край
печката
и пиша... първо екскурзията, после преглеждам това, що се роди преди 3-4 месеца за дивното вечно слънце, което ми е дало толкоз щастие.Наистина, хубав ден е Благовец!
И още нещо: Покани Мара Белчева и дядо Благо, (а за мен извикаха всички останали) за Великден, когато пак дойдем тука при топло слънце, да му прочетат по една поема за слънцето...Коя ли е тя, кой ли ще му прочете най-прекрасната поема. Не съм ли аз най-малката от всичките? Що мога аз в сравнение с тая Мара Белчева, за която Пенчо Славейков толкоз песни е изпял.Дали пък моята поема не е вече написана и не чака своето време? Видя щем на Великден.Но защо Той не спомена моето име, а остави всички единодушно да вляза и аз в числото на избраните поети? Ето ме вече в моето приятно жилище.
Пия чай, топля се край
печката
и пиша... първо екскурзията, после преглеждам това, що се роди преди 3-4 месеца за дивното вечно слънце, което ми е дало толкоз щастие.Наистина, хубав ден е Благовец!
Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]
към текста >>
11.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Неусетно изгазваме Симеоновската кал.Ето вече топлото жилище -
печката
гори.
Него го чакаха милиарди посеви, семенца, коренчета, тревички и цветя. Той има своята важна задача, която иска навреме да извърши, за да не се посрами пред лицето на Май.Към 3 часа се готвим за път. Заставаме на обща молитва. Минзухарите и кукурякът ни изпращат, сякаш се извиняват за дъжда. Обладани от непозната енергия ние просто летим към долината.
Неусетно изгазваме Симеоновската кал.Ето вече топлото жилище -
печката
гори.
Водата е стоплена за обливане, чай готов за пиене и мекото одеяло вика за почивка. Пламнала от милувките на дъжда и топлата баня, слагам на коленете си чиста хартия и се опитвам да запиша що годе това, което преживяхме на днешния Благовест. Но що мога да кажа за това? Може ли да разбере моята радост този, който като мен не е изкачвал планината под такъв дъжд. Може ли някой да влезе в моето тържество, ако не е бил с Учителя там горе при цветята и изворите, и чистия въздух, ако щастлив и радостен не е газил хлебородната кал, от която всичко расте, цъфти и зрее.Лека нощ!
към текста >>
12.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.
, 16.04.1928 г.
После пламва
печката
ми за топла вода.
Лакомо и ненаситно хрупат те сочната тревица.Почиваме по детелинова ливада. Колко е хубаво! След един час сме вече на „Изгрева”. Почиваме за малко пред новоизградената Школа и - всеки поема за дома си.Омаяна от пролетния лъх на планината, от прекрасните горски цветя, чист въздух, песни, игри, почивки под благоуханните храсти, слизам през боровата гора, напоена от упоителния мирис на смола, с бодри стъпки минавам през многолюдните улици, пълни с пременени хора, завивам по „Върбица” и на №10 поставям своя ключ. Светва електрическата ламба.
После пламва
печката
ми за топла вода.
След един час всичко е свършено. Сядам в леглото си и върху коленете си бързам да запиша преживяното и да реша още някоя алгебрична задача. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
към текста >>
13.
Учителя е на екскурзия на Витоша с от 90 човека от Братството. 15 октомври
, 15.10.1931 г.
Запалвам
печката
и затоплям вода за миене и вода за чай.
поемаме надоле.- Кой знае - мислим си ние - какво още е намислила Витоша, я да си ходим по-скоро. Сега небето плаче само, ами я ако заридае, ами я ако зареве, затрещи, зачупи ръце! Ще зарони тя потоци сълзи, както си я знаем, ще ни направи на мишки...В селото нито капка. Пътят към София съвсем сух.В 3 и половина сме си на Изгрев. Учителя издига ръката си за поздрав и влиза в стаята си, а ние, що в града живеем, поемаме надоле.Дома.
Запалвам
печката
и затоплям вода за миене и вода за чай.
Дордето се приготви тя, готвя тетрадките си утре за лекция при Негенцов. А може би скоро и изпит ще имам... Има много да се чете, затова, за освежаване днес, придружих нашите на Витоша. Водата е готова. Топлите струи обливат морното тяло с освежаваща вълна. Колко е хубаво!
към текста >>
14.
Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова
, 1.01.1933 г.
Ние правим нашите гимнастически упражнения, след което се връщаме в салона при топлата
печка
.Честитим си Новата година и отправяме най-хубави послания към света.
В записките си за този ден в своята книга "Летопис на изгрева - Том 2", Теофана е записала: 1 януари, 5 ч. сутринтаНовогодишна беседа.Беседата се слива с редовното неделно слово от 5 часа, което наричаме утринно слово.Следват шестте упражнения. Нищо, че е студено, че поляната е покрита със сняг. Витоша е бяла и с току-що зарозовяла диадема.
Ние правим нашите гимнастически упражнения, след което се връщаме в салона при топлата
печка
.Честитим си Новата година и отправяме най-хубави послания към света.
После идва ред да се зададат въпроси върху чутото. Учителя е мил и празничен. Ще запитате може би какво значи празничен? - Трябва да се види.Вече минава 7,30 часа. След кратка почивка трябва да закусим и да сме готови за втората неделна беседа от 10 часа.Пристигат братя и сестри, които не са могли да присъствуват на новогодишната беседа и на утринното слово.
към текста >>
Ние правим нашите гимнастически упражнения, след което се връщаме в салона при топлата
печка
.Честитим си Новата година и отправяме най-хубави послания към света.
Видях и как в един миг Учителя ги събра наново - заради Господа. Заради Господа аз съм при цветята в страната на слънцето.Благодаря.Благодаря, Учителю благи, за великата ти милост.1 януари, 5 ч. сутринтаНовогодишна беседа.Беседата се слива с редовното неделно слово от 5 часа, което наричаме утринно слово.Следват шестте упражнения. Нищо, че е студено, че поляната е покрита със сняг. Витоша е бяла и с току-що зарозовяла диадема.
Ние правим нашите гимнастически упражнения, след което се връщаме в салона при топлата
печка
.Честитим си Новата година и отправяме най-хубави послания към света.
После идва ред да се зададат въпроси върху чутото. Учителя е мил и празничен. Ще запитате може би какво значи празничен? - Трябва да се види.Вече минава 7,30 часа. След кратка почивка трябва да закусим и да сме готови за втората неделна беседа от 10 часа.Пристигат братя и сестри, които не са могли да присъствуват на новогодишната беседа и на утринното слово.
към текста >>
15.
Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември
, 15.12.1935 г.
Понеже е неопитна за практичния живот, Учителя отива няколко пъти да и запали
печката
, за да се стопли.
228-232; том. VIIIстр. 307-346; том IX стр. 191-192. Помолва Учителя да я освободи от това духовно качество, за което още не е готова. Учителят и казва, че е хубаво човек да се разхожда и лети, където желае. Прави и няколко паси и я освобождава от това състояние.
Понеже е неопитна за практичния живот, Учителя отива няколко пъти да и запали
печката
, за да се стопли.
Започва да работи в операта, но скоро я напуска. Няма работа и средства. Става много близка с Паша, при която постоянно пребивава. Храни се в братския стол. Един ден, вдъхновена, тя мете и мие салона, като пее братски песни.
към текста >>
16.
Разговор с Учителя за музиката, записан от Боян Боев. Изгрева - София
, 32.03.1936 г.
Някой път ние искаме
печката
да бъде бяла, или да има хубава форма.
Или други някой е пял заради него. Златото иде със слънцето. Там има най-хубавата музика. На някои от вас, които не знаете да пеете, майка ви много малко е пяла. На онези, които трябва да пеят добре, майките им са пели много.
Някой път ние искаме
печката
да бъде бяла, или да има хубава форма.
Хубаво е, но и черна да е, може да се нагорещи вътре. Та ние искаме някой път правила при пеенето. А то може без правила. Едно време сте пели хубаво и сега трябва да възстановите хубавото пеене. Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота.
към текста >>
17.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
В.К.: Той се отопляваше с
печка
?
Той си носеше вода в стомничка. В.К.: Като слизаше долу си вземаше вода? Е.А.: Е взимаше или като Го видят все някой ще се втурне да Му вземе стомничката, да Му донесе. После нали там стояха повече момичетата и те щом видят, че се отвори вратата веднага тичат: „Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Имаше такова нещо.
В.К.: Той се отопляваше с
печка
?
Е.А.: С печка. В .К.: С въглища и кюмюр: Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва. Даже за икономия носеше въглища. Защо ще употребява въглища?
към текста >>
Е.А.: С
печка
.
В.К.: Като слизаше долу си вземаше вода? Е.А.: Е взимаше или като Го видят все някой ще се втурне да Му вземе стомничката, да Му донесе. После нали там стояха повече момичетата и те щом видят, че се отвори вратата веднага тичат: „Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Имаше такова нещо. В.К.: Той се отопляваше с печка?
Е.А.: С
печка
.
В .К.: С въглища и кюмюр: Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва. Даже за икономия носеше въглища. Защо ще употребява въглища? Толкова беше пестелив, че и въглища гореше.
към текста >>
18.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при
печката
и почна да кълве нещо.
И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг. Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче.
Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при
печката
и почна да кълве нещо.
Подхвръкна и дойде на стола, който стоеше празен от лявата ми страна. Кацна до лампата и я гледа. После - по тефтера, на който записвах хубавите мисли от прочетеното резюме и един разговор, който се водил на 7.II. След това - пак по пода, на стола и най-после на главата ми кацна и аз не му думах нищо. След известно време и като започна да се развиделява, хвръкна и кацна на прозореца и искаше да си излезе.
към текста >>
Турих котела на
печката
и стоплих вода.
Нехармонична среда.В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В. Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети. Може да ти помага в тежки дни само любящиятте човек. Въздухът като че ли ми бе малко, гърдите разстроени, но като прочетох писмото й, то ми вля сили.
Турих котела на
печката
и стоплих вода.
Изкъпах се, изпрах се и легнах в 11 ч поуспокоен.15.XII.1936 год., вторникСтанах в 6 ч.Сън: Сънувал съм, че съм в някакво турско село. Деца ме наобиколили, весели и засмени. Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни. Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета. Аз си хапнах да си подсладя и раздадох на децата.
към текста >>
19.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при
печката
и почна да кълве нещо.
И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг. Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче.
Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при
печката
и почна да кълве нещо.
Подхвръкна и дойде на стола, който стоеше празен от лявата ми страна. Кацна до лампата и я гледа. После - по тефтера, на който записвах хубавите мисли от прочетеното резюме и един разговор, който се водил на 7.II. След това - пак по пода, на стола и най-после на главата ми кацна и аз не му думах нищо. След известно време и като започна да се развиделява, хвръкна и кацна на прозореца и искаше да си излезе.
към текста >>
Турих котела на
печката
и стоплих вода.
Нехармонична среда.В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В. Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети. Може да ти помага в тежки дни само любящиятте човек. Въздухът като че ли ми бе малко, гърдите разстроени, но като прочетох писмото й, то ми вля сили.
Турих котела на
печката
и стоплих вода.
Изкъпах се, изпрах се и легнах в 11 ч поуспокоен.15.XII.1936 год., вторникСтанах в 6 ч.Сън: Сънувал съм, че съм в някакво турско село. Деца ме наобиколили, весели и засмени. Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни. Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета. Аз си хапнах да си подсладя и раздадох на децата.
към текста >>
20.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при
печката
и почна да кълве нещо.
И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг. Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче.
Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при
печката
и почна да кълве нещо.
Подхвръкна и дойде на стола, който стоеше празен от лявата ми страна. Кацна до лампата и я гледа. После - по тефтера, на който записвах хубавите мисли от прочетеното резюме и един разговор, който се водил на 7.II. След това - пак по пода, на стола и най-после на главата ми кацна и аз не му думах нищо. След известно време и като започна да се развиделява, хвръкна и кацна на прозореца и искаше да си излезе.
към текста >>
Турих котела на
печката
и стоплих вода.
Нехармонична среда.В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В. Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети. Може да ти помага в тежки дни само любящиятте човек. Въздухът като че ли ми бе малко, гърдите разстроени, но като прочетох писмото й, то ми вля сили.
Турих котела на
печката
и стоплих вода.
Изкъпах се, изпрах се и легнах в 11 ч поуспокоен.15.XII.1936 год., вторникСтанах в 6 ч.Сън: Сънувал съм, че съм в някакво турско село. Деца ме наобиколили, весели и засмени. Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни. Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета. Аз си хапнах да си подсладя и раздадох на децата.
към текста >>
21.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при
печката
и почна да кълве нещо.
И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция.Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца. Вънка вали силен сняг. Погледнах - ето, из отвореното горно крило на прозореца влезе едно врабче.
Без да проявява ни най-малко страх, то скочи при
печката
и почна да кълве нещо.
Подхвръкна и дойде на стола, който стоеше празен от лявата ми страна. Кацна до лампата и я гледа. После - по тефтера, на който записвах хубавите мисли от прочетеното резюме и един разговор, който се водил на 7.II. След това - пак по пода, на стола и най-после на главата ми кацна и аз не му думах нищо. След известно време и като започна да се развиделява, хвръкна и кацна на прозореца и искаше да си излезе.
към текста >>
Турих котела на
печката
и стоплих вода.
Нехармонична среда.В 5 ч изпратих на Еленка писмо и на В. Искренов а Лом. Получих класирането си във второ повишение от Софийската инспекция и получих от Еленка едно много хубаво писмо с ценно съдържание, което като че ми вля една инжекция, да забравя болката и умората, която ме гнети. Може да ти помага в тежки дни само любящиятте човек. Въздухът като че ли ми бе малко, гърдите разстроени, но като прочетох писмото й, то ми вля сили.
Турих котела на
печката
и стоплих вода.
Изкъпах се, изпрах се и легнах в 11 ч поуспокоен.15.XII.1936 год., вторникСтанах в 6 ч.Сън: Сънувал съм, че съм в някакво турско село. Деца ме наобиколили, весели и засмени. Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни. Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета. Аз си хапнах да си подсладя и раздадох на децата.
към текста >>
В.К.: Той се отопляваше с
печка
?
Той си носеше вода в стомничка. В.К.: Като слизаше долу си вземаше вода? Е.А.: Е взимаше или като Го видят все някой ще се втурне да Му вземе стомничката, да Му донесе. После нали там стояха повече момичетата и те щом видят, че се отвори вратата веднага тичат: „Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Имаше такова нещо.
В.К.: Той се отопляваше с
печка
?
Е.А.: С печка. В .К.: С въглища и кюмюр: Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва. Даже за икономия носеше въглища. Защо ще употребява въглища?
към текста >>
Е.А.: С
печка
.
В.К.: Като слизаше долу си вземаше вода? Е.А.: Е взимаше или като Го видят все някой ще се втурне да Му вземе стомничката, да Му донесе. После нали там стояха повече момичетата и те щом видят, че се отвори вратата веднага тичат: „Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Имаше такова нещо. В.К.: Той се отопляваше с печка?
Е.А.: С
печка
.
В .К.: С въглища и кюмюр: Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва. Даже за икономия носеше въглища. Защо ще употребява въглища? Толкова беше пестелив, че и въглища гореше.
към текста >>
22.
Учителя организира събора, 1936 г.
, 19.08.1936 г.
В.К.: Той се отопляваше с
печка
?
Той си носеше вода в стомничка. В.К.: Като слизаше долу си вземаше вода? Е.А.: Е взимаше или като Го видят все някой ще се втурне да Му вземе стомничката, да Му донесе. После нали там стояха повече момичетата и те щом видят, че се отвори вратата веднага тичат: „Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Имаше такова нещо.
В.К.: Той се отопляваше с
печка
?
Е.А.: С печка. В .К.: С въглища и кюмюр: Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва. Даже за икономия носеше въглища. Защо ще употребява въглища?
към текста >>
Е.А.: С
печка
.
В.К.: Като слизаше долу си вземаше вода? Е.А.: Е взимаше или като Го видят все някой ще се втурне да Му вземе стомничката, да Му донесе. После нали там стояха повече момичетата и те щом видят, че се отвори вратата веднага тичат: „Какво искате Учителю, какво да Ви услужим? " Имаше такова нещо. В.К.: Той се отопляваше с печка?
Е.А.: С
печка
.
В .К.: С въглища и кюмюр: Е.А.: И въглища, и кюмюр, и дърва. Даже за икономия носеше въглища. Защо ще употребява въглища? Толкова беше пестелив, че и въглища гореше.
към текста >>
23.
Учителя дава песента 'Да имаш вяра' - Рила, езерата
, 9.10.1936 г.
Понеже е неопитна за практичния живот, Учителя отива няколко пъти да и запали
печката
, за да се стопли.
228-232; том. VIIIстр. 307-346; том IX стр. 191-192. Помолва Учителя да я освободи от това духовно качество, за което още не е готова. Учителят и казва, че е хубаво човек да се разхожда и лети, където желае. Прави и няколко паси и я освобождава от това състояние.
Понеже е неопитна за практичния живот, Учителя отива няколко пъти да и запали
печката
, за да се стопли.
Започва да работи в операта, но скоро я напуска. Няма работа и средства. Става много близка с Паша, при която постоянно пребивава. Храни се в братския стол. Един ден, вдъхновена, тя мете и мие салона, като пее братски песни.
към текста >>
24.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 21 март
, 21.03.1937 г.
На физическия свят сте умни, ама и в духовния свят е същият закон: ще запалиш
печката
на твоето сърце - Любовта.
Във всичката ни сиромашия, това, което е в нас, струва повече от всичко. Материалното богатство е обусловено от духовното богатство. А духовното богатство е и материално. Богатите са объркали сметките си. Слугите ви са ги объркали.
На физическия свят сте умни, ама и в духовния свят е същият закон: ще запалиш
печката
на твоето сърце - Любовта.
Носете зимно време топлина - Любовта, а лятно време - хладина (умът)! Лятно време хладът е хубаво. Зефирът е хубав. Искате без ветрец, но ще сте по-нещастни, ако всичко е както вие го искате. Плати си дълга, да се освободиш от мъчнотиите.
към текста >>
25.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Това правило се изпълняваше много точно от учениците, понеже във всяка екскурзия двама- трима по-здрави братя носят на гърбовете си самовари, които имат отдолу малка
печка
, която гори и водата се затопля и завира.
Учителят ни учи, че най-важната задача при всяка екскурзия е да се изпотим, като изхвърлим по този начин всички отрови от организма си, т.е. да отпушим седемте милиона пори на кожата, запушени от отрови и мръсотии, които има в града. Чрез порите диша душата. По този начин - като се изпотяваме, ние облекчаваме отделителната система и помагаме на бъбреците си в непосилната им работа. Така ще избегнем много болестни състояния на бъбреците.
Това правило се изпълняваше много точно от учениците, понеже във всяка екскурзия двама- трима по-здрави братя носят на гърбовете си самовари, които имат отдолу малка
печка
, която гори и водата се затопля и завира.
Отгоре на самовара има свирка която при завирането на водата започва да свири. Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият. По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри.Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоанна Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др.
към текста >>
26.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври
, 5.10.1938 г.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в
печката
, но огънят няма съзнание.
Някой пита: „Накъде да си обърна лицето във време на молитва? “ Това са неща външни. Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток. Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения. И в най-дребните работи има една Разумност, която не е механическа.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в
печката
, но огънят няма съзнание.
Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
към текста >>
27.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври
, 6.10.1938 г.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в
печката
, но огънят няма съзнание.
Някой пита: „Накъде да си обърна лицето във време на молитва? “ Това са неща външни. Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток. Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения. И в най-дребните работи има една Разумност, която не е механическа.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в
печката
, но огънят няма съзнание.
Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
към текста >>
28.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври
, 7.10.1938 г.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в
печката
, но огънят няма съзнание.
Някой пита: „Накъде да си обърна лицето във време на молитва? “ Това са неща външни. Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток. Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения. И в най-дребните работи има една Разумност, която не е механическа.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в
печката
, но огънят няма съзнание.
Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
към текста >>
29.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври
, 8.10.1938 г.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в
печката
, но огънят няма съзнание.
Някой пита: „Накъде да си обърна лицето във време на молитва? “ Това са неща външни. Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток. Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения. И в най-дребните работи има една Разумност, която не е механическа.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в
печката
, но огънят няма съзнание.
Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
към текста >>
30.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври
, 9.10.1938 г.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в
печката
, но огънят няма съзнание.
Някой пита: „Накъде да си обърна лицето във време на молитва? “ Това са неща външни. Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток. Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения. И в най-дребните работи има една Разумност, която не е механическа.
Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в
печката
, но огънят няма съзнание.
Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
към текста >>
31.
Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)
, 14.07.1939 г.
Някой се натоварил пряко силите си, друг - влачи
кпечка
-клонче, но Учителят носи дълго плътно дърво, ходи изправен и никъде не почива.
Цял подвиг е това. Но, ако сами не си донесем дърва, то няма да ни ги свалят от небето, я. Учителят, както винаги, е с нас. Собствено, днес не слизаме специално за дърва. Просто там правим гимнастиката си и просто нарамваме отсечените дървета.
Някой се натоварил пряко силите си, друг - влачи
кпечка
-клонче, но Учителят носи дълго плътно дърво, ходи изправен и никъде не почива.
Как няма да се натовариш и ти! Изнасяме дървата горе и ги натрупваме на висока грамада. О, не ще ни са много - подир два, три дена, пак слизай и се нарамвай нагоре. И латвийците, и французите носят. Първите - като бели брези - високи, стройни, вторите, вторите - не мога да намеря сравнение.
към текста >>
32.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Много пъти на хижата не намирах хижаря, но
печката
беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така.
Много пъти на хижата не намирах хижаря, но
печката
беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа.
към текста >>
33.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
Много пъти на хижата не намирах хижаря, но
печката
беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така.
Много пъти на хижата не намирах хижаря, но
печката
беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа.
към текста >>
34.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
Много пъти на хижата не намирах хижаря, но
печката
беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен.Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отиде на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз и отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така.
Много пъти на хижата не намирах хижаря, но
печката
беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа.
към текста >>
35.
Разговор на Учителя с Весела Несторова
, 21.02.1942 г.
На следния ден към два и половина часа след обяд, Учителят ме помоли да запаля
печката
в долното салонче и дойде на разговор.
183. Материята мисли, че е обсебила и завладяла Духа На 21 февруари 1942 г.си дойдох за два дни от селото и измих прозорците на салона, които бяха доста замърсени. Пометох целия салон и когато метях, Учителят дойде и започна да хвърля сняг по дъските, който измитах кален и мръсен. Работехме заедно и салона се изчисти добре. Странното е, че никой не дойде да ни помага.
На следния ден към два и половина часа след обяд, Учителят ме помоли да запаля
печката
в долното салонче и дойде на разговор.
"Материята мисли, че е обсебила и завладяла Духа, но той й е създал дървета, цветя да й отвлича вниманието, да има с какво да се забавлява, та Той свободно да работи. Когато тъмните същества се опитват да те нападнат, повикай светлите същества и те ще накарат тъмните да избягат. Ти бъди тил на светлите същества, сама не се бори стъмните. Бог земята надолу с главата ще обърне, но ще тури всяко благо на своето място. Той е дал блага и сега иде да види кой как е употребил туй благо и се ядосва защо не ползваме туй благо.
към текста >>
36.
Учителя взема решение за последна екскурзия до Черни връх. 12 септември
, 12.09.1943 г.
От тях набрах толкова много дърва, че като ги занесох в хижата, че като запалих
печката
, че като лумна един хубав огън, че като замириса на смола и така се разположихме царски.
Дърветата бяха сечени на един метър и 50 см над земята, така че стърчи само стъблото. А то като се напоило със смола, изсъхнало, че станало като борина. Аз започнах да сека тези дървета. Бяха сухи, напоени със смола. Сухи дънери.
От тях набрах толкова много дърва, че като ги занесох в хижата, че като запалих
печката
, че като лумна един хубав огън, че като замириса на смола и така се разположихме царски.
Създаде се едно разположение и хубаво настроение. Вечеряхме, че после пеем песни. Не съм чувал другаде, макар и на много места да сме пяли групово такова пеене. Но каквато хармония имаше там горе, не съм срещал никъде. Просто идваше една хармония от високо и се вливаше в нас.
към текста >>
37.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 20 ноември
, 20.11.1943 г.
От него ние богато се снабдихме с дърва за
печката
за целия ни престой там.
Мъглите растат и ту забулват Резньовете, ту ги пак разкриват. Величествена картина. Надвечер пристигаме на хижата. Вземаме една стая с кревати. Пазачът ни предостави един голям легнал пън.
От него ние богато се снабдихме с дърва за
печката
за целия ни престой там.
Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и свободното време прекарвахме в разговор и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири дена бяхме в непрекъснато общение с Учителя, а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене аз как живея, правете така и това е достатъчно.“ Един пример. По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва.
към текста >>
38.
Учителя на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 21 ноември
, 21.11.1943 г.
От него ние богато се снабдихме с дърва за
печката
за целия ни престой там.
Мъглите растат и ту забулват Резньовете, ту ги пак разкриват. Величествена картина. Надвечер пристигаме на хижата. Вземаме една стая с кревати. Пазачът ни предостави един голям легнал пън.
От него ние богато се снабдихме с дърва за
печката
за целия ни престой там.
Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и свободното време прекарвахме в разговор и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири дена бяхме в непрекъснато общение с Учителя, а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене аз как живея, правете така и това е достатъчно.“ Един пример. По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва.
към текста >>
39.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември
, 22.11.1943 г.
От него ние богато се снабдихме с дърва за
печката
за целия ни престой там.
Мъглите растат и ту забулват Резньовете, ту ги пак разкриват. Величествена картина. Надвечер пристигаме на хижата. Вземаме една стая с кревати. Пазачът ни предостави един голям легнал пън.
От него ние богато се снабдихме с дърва за
печката
за целия ни престой там.
Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и свободното време прекарвахме в разговор и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири дена бяхме в непрекъснато общение с Учителя, а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене аз как живея, правете така и това е достатъчно.“ Един пример. По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва.
към текста >>
40.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 23 ноември
, 23.11.1943 г.
От него ние богато се снабдихме с дърва за
печката
за целия ни престой там.
Мъглите растат и ту забулват Резньовете, ту ги пак разкриват. Величествена картина. Надвечер пристигаме на хижата. Вземаме една стая с кревати. Пазачът ни предостави един голям легнал пън.
От него ние богато се снабдихме с дърва за
печката
за целия ни престой там.
Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и свободното време прекарвахме в разговор и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири дена бяхме в непрекъснато общение с Учителя, а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене аз как живея, правете така и това е достатъчно.“ Един пример. По време на нашия престой в хижа „Алеко“ наблюдавахме как Учителя през целия ден, в свободното си време си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва.
към текста >>
41.
Заминаването на Учителя
, 27.12.1944 г.
Всяка вечер отивахме в големия салон край Учителя, но нали не бива да се пали
печка
, бе студено.
А пък навън беше студ! И лед беше сковал всичко. После Учителят Го пренесли на местото където седят стенографките, но аз не бях вече там. Аз си дойдох вкъщи, защото имам работа. Тия четири деца, това не е едно дете, имам грижи около тях.
Всяка вечер отивахме в големия салон край Учителя, но нали не бива да се пали
печка
, бе студено.
Ние насядвахме на столовете, пеехме и се молехме. Спомням си, че един брат беше дошъл от някъде и свиреше на цитра, но не го познавах. Това беше всеки ден до събота. В неделя като че се пооткри небето. Разрешението го имахме, гроба беше изкопан и оставаше погребението на тялото на Учителя.
към текста >>
42.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
Аз бях седнал на едно малко столче до
печката
и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти.
Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от "Идилията" на Учителя.
Аз бях седнал на едно малко столче до
печката
и като я слушах как пее казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка бих хванал /възпроизвел/ тази мелодия без ноти.
Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата като цигулка, а машата в дясната ръка като лък и започнах да тегля въображаемия лък.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори.
към текста >>
43.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
“Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана
печка
, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе!
Годините прекарани с Учителя са за нея постоянен източник на нови и нови творчески постижения. Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре. От ранно детство нейният вътрешен живот е пълен с поезия и музика. И въпреки, че външната обстановка на живота й е скромна и бедна, малката Весела извиква в съзнанието си онова, от което душата й чувства нужда. В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя:
“Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана
печка
, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе!
Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов! ” Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и радостни моменти. Музиката е една необходимост, един свят от който идват нови сили. За тези блажени минути В.
към текста >>
Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка
печка
.”
През юни 1940 г. напуска с. Ковачевци. След време си спомня: “Там прекарах цели две години като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия. Но часовете прекарани в тиха духовна работа, вдъхновението, което така често ме посещаваше, останаха паметни в душата ми.
Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка
печка
.”
От 1 ноември 1941 в. Несторова е назначена за прогимназиална учителка в с. Сирищник, Радомирско. За времето прекарано там тя си спомня: “В Сирищник чувствах тежка атмосфера и вътрешни атаки, които не малко ме смущаваха.
към текста >>
Но в часовете на духовна работа и вдъхновение много от нейните стихове се раждат през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената
печка
.
След този стаж, тя вече може да заема учителска длъжност, но по това време в София за учители по език място няма. Така тя започва работа в прогимназията на село Ковачевци, Самоковско. Разстоянието от 42 км. редовно изминава пеш, за да се прибере до София и сутринта рано да е на утринното слово. Така прекарва цели две учебни години 1938/1939 и 1939/1940 – като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия.
Но в часовете на духовна работа и вдъхновение много от нейните стихове се раждат през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената
печка
.
Следващата 1940/1941 учебна година тя не е назначена на работа и по този начин има богата възможност да посещава редовно беседите и да е често при Учителя. На 1 ноември 1941 г. отново е назначена за прогимназиална учителка за една учебна година в с. Сирищник, Радомирско. Не изкарва до края, тъй като е наклеветена несправедливо и се принуждава да подаде оставка.
към текста >>
Печката
бумти, а вечерта при светлината на газената лампа текат разговори до полунощ.
Учителя разказва случая, който е описан в стихотворението „Изключение”. (следва стихотворението Изключение) На 21 ноември 1943 г. Учителя с група приятели са на Витоша на хижа „Алеко”. В. Несторова получава силен импулс и се качва сама.
Печката
бумти, а вечерта при светлината на газената лампа текат разговори до полунощ.
Учителят говори малко. Разказват се истории от братския живот. По едно време Учителят, както до момента слуша вглъбено, започва да пее песента „Ангел вопияше” – любимата песен на В. Несторова, която майка й пее като малко дете. Учителя пее с дълбоко чувство и не сваля поглед от Весела, като че ли й отделя специално внимание.
към текста >>
44.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
През тези дни Той си е подреждал всичко сам, сам си е палил
печката
, метял и пр.
Измъчвахме Го с нашите неразбирания. И при Неговата Любов и отстъпчивост, Той ни се подчиняваше и страдаше. При един случай, когато една сестра искаше да се вмъкне в стаята Му, за да направи някои услуги, за да се избегнат известни пререкания, Той отпратил всички, които са били около Него и останал сам. Аверуни не отива няколко дни при Него. На третия ден тя Го заварва сам и тъжен.
През тези дни Той си е подреждал всичко сам, сам си е палил
печката
, метял и пр.
Тя дойде при мене в общата стаичка разплакана, разбрала, че не трябва да оставя Учителя, въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителя пристигаше в стаичката на стенографките и с една радостна усмивка започваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, които той сам е откъснал. Слагаше ги на масата и казваше: „Това е от нашата градина! "
към текста >>
Обаче какво е нейното изумление, когато изважда роклята от
печката
- тя се оказала здрава, само газта изгоряла.
Учителя е следял начина, по който тя се е обличала. В Школата кокетството е било изключено. Веднъж тя била облечена с бледосиня копринена рокля. Учителя направил някакъв намек за тази дреха, при която се изтъквала нейната женственост. Тя взела роклята, поляла я с газ и я запалила.
Обаче какво е нейното изумление, когато изважда роклята от
печката
- тя се оказала здрава, само газта изгоряла.
Но повече не я облякла. При друг случай тя имала рокля с малки бродирани черни цветенца. При изказванията, които Учителя направил, тя разпаря всички цветенца с игла и роклята става чисто бяла. Учителя се противопоставя на късите ръкави, късите рокли, ярките цветове. Цветът на ученика е светлосивия - гълъбов - и белия.
към текста >>
Учителя й прави много строга забележка: „Махнете тези астрални цветя." Савка отива в дома си, съблича я и я слага в горящата
печка
.
Така тя излиза от това тежко състояние и зрението й става нормално. Савка има много опитности с Учителя. Веднъж облича панталон и се явява пред него. Той й се скарва и казва да не слага никога панталон, за да не разваля формата си. Друг път тя облича копринена рокля, малко къса, над коленете, със зашити на нея цветя.
Учителя й прави много строга забележка: „Махнете тези астрални цветя." Савка отива в дома си, съблича я и я слага в горящата
печка
.
След известно време отваря вратата на печката и вижда, че роклята й стои цяла, а огънят е изгорил само цветята. Тя я изважда от печката, размисля, разбира, че не е виновна роклята и затова не е изгоряла, а причината е вътре в нея и я отстранява. Савка постоянно се грижи за бита и облеклото на Учителя. Той й нарежда да прочете цялото Слово. На нейното възражение, че няма време, Учителя й казва, че в другия живот може да не попадне в условия, в които да учи Словото и затова сега трябва да има една здрава основа, от която да се ползва и в бъдеще.
към текста >>
След известно време отваря вратата на
печката
и вижда, че роклята й стои цяла, а огънят е изгорил само цветята.
Савка има много опитности с Учителя. Веднъж облича панталон и се явява пред него. Той й се скарва и казва да не слага никога панталон, за да не разваля формата си. Друг път тя облича копринена рокля, малко къса, над коленете, със зашити на нея цветя. Учителя й прави много строга забележка: „Махнете тези астрални цветя." Савка отива в дома си, съблича я и я слага в горящата печка.
След известно време отваря вратата на
печката
и вижда, че роклята й стои цяла, а огънят е изгорил само цветята.
Тя я изважда от печката, размисля, разбира, че не е виновна роклята и затова не е изгоряла, а причината е вътре в нея и я отстранява. Савка постоянно се грижи за бита и облеклото на Учителя. Той й нарежда да прочете цялото Слово. На нейното възражение, че няма време, Учителя й казва, че в другия живот може да не попадне в условия, в които да учи Словото и затова сега трябва да има една здрава основа, от която да се ползва и в бъдеще. Той намалява кармата й, но в другия живот ще трябва да я плаща.
към текста >>
Тя я изважда от
печката
, размисля, разбира, че не е виновна роклята и затова не е изгоряла, а причината е вътре в нея и я отстранява.
Веднъж облича панталон и се явява пред него. Той й се скарва и казва да не слага никога панталон, за да не разваля формата си. Друг път тя облича копринена рокля, малко къса, над коленете, със зашити на нея цветя. Учителя й прави много строга забележка: „Махнете тези астрални цветя." Савка отива в дома си, съблича я и я слага в горящата печка. След известно време отваря вратата на печката и вижда, че роклята й стои цяла, а огънят е изгорил само цветята.
Тя я изважда от
печката
, размисля, разбира, че не е виновна роклята и затова не е изгоряла, а причината е вътре в нея и я отстранява.
Савка постоянно се грижи за бита и облеклото на Учителя. Той й нарежда да прочете цялото Слово. На нейното възражение, че няма време, Учителя й казва, че в другия живот може да не попадне в условия, в които да учи Словото и затова сега трябва да има една здрава основа, от която да се ползва и в бъдеще. Той намалява кармата й, но в другия живот ще трябва да я плаща. Участва в почти всички екскурзии, които той прави, и винаги е в негова услуга.
към текста >>
45.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
- Една стая, пиано, стол, маса, легло и
печка
.
Година по-късно, вече студент в Музикалната академия, той отново е на Изгрева. - Искаш ли да живееш на Изгрева? – пита го Учителя - Искам, но тук няма условия. - Какво ти трябва?
- Една стая, пиано, стол, маса, легло и
печка
.
Най-необходимото, нищо повече. - Донеси си пианото, останалото аз ще го наредя. След този разговор всичко бързо се нарежда: Учителя намира за него стая в една новопостроена къща, донасят му масата на стенографките, легло, печка от Учителя, стол от салона, изпращат от Пловдив пианото му и накрая Учителя слага върху масата му една гарафа с вода. След това започва неговото ученичество – в Школата на Изгрева при Учителя и в Музикалната академия при най-добрите по онова време преподаватели: Димитър Ненов – пиано и Веселин Стоянов – композиция. Посвещението
към текста >>
След този разговор всичко бързо се нарежда: Учителя намира за него стая в една новопостроена къща, донасят му масата на стенографките, легло,
печка
от Учителя, стол от салона, изпращат от Пловдив пианото му и накрая Учителя слага върху масата му една гарафа с вода.
- Искам, но тук няма условия. - Какво ти трябва? - Една стая, пиано, стол, маса, легло и печка. Най-необходимото, нищо повече. - Донеси си пианото, останалото аз ще го наредя.
След този разговор всичко бързо се нарежда: Учителя намира за него стая в една новопостроена къща, донасят му масата на стенографките, легло,
печка
от Учителя, стол от салона, изпращат от Пловдив пианото му и накрая Учителя слага върху масата му една гарафа с вода.
След това започва неговото ученичество – в Школата на Изгрева при Учителя и в Музикалната академия при най-добрите по онова време преподаватели: Димитър Ненов – пиано и Веселин Стоянов – композиция. Посвещението Но пътят на ученика не е лишен от противоречия, съмнения, изпитания. В душата на младия човек назрява съмнението, че вместо да се отдаде напълно на изграждането си като музикант, той само “се залъгва” с идейни, философски разсъждения. “Тогава веднъж на поляната – разказва той – Учителя ми каза:
към текста >>
46.
Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 12.09.1900 г.
Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата
печка
, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме.
Сприятелихме се и през следващата 1922 г. той участвува в Младежката група, която създаде комуната в с. Ачларе. За нея ще разкажа при друг случай. За нея има какво да се разкаже, защото тя протече драматично и с много поуки за нас в Школата и оттам поуки за българския народ. С една дума ние не бяхме готови за комунален живот и после десетилетия наред българския народ също проверяваше, че не е дошло времето да се ползва от комунален труд.
Една зимна вечер бяхме насядали ние младежите около топлата
печка
, пиехме чай, а чайникът вреше и умувахме как да се нарече новото списание, което искахме да издаваме.
Георги Марков подскочи и каза: „Ще го наречем „ЖИТНО ЗЪРНО", така че той даде идея-ха за името. А Георги Радев беше основател и редактор на това списание до края на живота си, цели 17 години. Той завършва гимназия в Пловдив само с една тетрадка. А това е нещо необикновено за ония години, когато гимназистите носеха пълни чанти с учебници и тетрадки. Тогава учениците пишеха в тетрадките си какво говори учителят, после учеха уроците по учебниците си вкъщи и пишеха домашни упражнения задавани лично от учителите.
към текста >>
47.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
На
печката
ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл.
Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива свята. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща.
На
печката
ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл.
Най-после един извика: Да го наречем „Житно зърно". То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава. И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служенето, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг!
към текста >>
48.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Скромна обстановка, едностаен апартамент и бе сложила по средата на стаята си една
печка
с кюнци и се отопляваше с дърва.
А бяха се изминали 45 години от 1944 година и това бе крайният срок за кредита, който имаха комунистите да управляват, отпуснат им от Учителя. Това нещо го знаех само аз от една разчетена стенограма от Борис Николов за пророчествата, дадени от Учителя за България. Това никои не знаеше, освен мен и Борис Николов. Мълчахме и чакахме. Преди това, на 20.Х.1989 г., отивам при нея, в квартал «Люлин», където живееше.
Скромна обстановка, едностаен апартамент и бе сложила по средата на стаята си една
печка
с кюнци и се отопляваше с дърва.
Аз се изненадах, защото софиянци бяха изхвърлили печките и се отопляваха с радиатори, чрез парно отопление. Говорих с нея. Исках от нея да ми предаде дневника на Лулчев, като казах, че от 20 години зная, че е при нея. Отряза ме остро. Не искаше да го предаде.
към текста >>
49.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Отоплението му се състои от електрическа
печка
с два реотана.
Тогава възниква друга беда. Сестрата, при която е сега на квартира, има семейни проблеми и той трябва да напусне жилището. Изглежда че след всичките изпитания, които не сломяват духа му, съдбата вече ще отстъпи пред волята му за живот и дейност. Крум намира една малка дървена къщурка изоставена дъсчена барака на улица „Жолио Кюри". Той я облицова отвътре с картони от кашони, покрива ги с тапети, а в малкото антре успява да импровизира мивка и дрешник.
Отоплението му се състои от електрическа
печка
с два реотана.
В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи. Тук идваха млади хора за съвет, студенти и аспиранти, за да изучават английски език, и приятели на Вено. Зад тази сива дървена къщурка бе вече по-богатата барачка, в която е живял ненадминатият интелектуалец на Братството Георги Радев. В този дом временно се помещавах аз. Привечер пресичах улицата, за да отида при сестра Верка Куртева.
към текста >>
НАГОРЕ