Търсене в текстове за 'Параход'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 152 резултата в 75 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън. Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти.
към текста >>

Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън. Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.
към текста >>

2. 1_07 ) Общение с Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

С това писмо заповядваш на България, Франция, Америка, на параходните им дружества и всички изпълняват желанието ти, доставят писмото ти.
Всяко нещо, което искаш с ума си, което търсиш със сърцето си и за което хлопаш с волята си, то ти се дава. Молитвата е много силна, когато се апелира на Божията милост. Казано е в Писанието: „Призовете Ме в моята милост и Аз ще ви помогна.“ Когато се намирате в безизходно положение и отникъде нямате помощ, тогава кажете: „Призовавам Те, Господи, в Твоята милост.“ Или можеш да кажеш: „Господи, благодаря ти за великата милост, която имаш към мен.“ За да стигат молитвите ви горе, вложете вяра и чистота. Ако налеете нечистота в тръбата, в която тече вода, няма ли да се задръсти тръбата? Напишеш писмо, туриш марка и пощата го доставя. С това писмо заповядваш на България, Франция, Америка, на параходните им дружества и всички изпълняват желанието ти, доставят писмото ти. Силата е в марката. При молитвата тури „марката“ и ще постигнеш. „Марката“ е Божественото. Всякога ще гледате да се молите, докато дойде един малък резултат, ще постоянствате. Като се научите да се молите, придобил си най-голямото богатство, с което вече можеш да разполагаш.
към текста >>

3. 1_10 ) Реална връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали параходите имат радиопредаватели и когато се намират в трудно положение, дават сигнал за помощ.
Молитвата е нещо по-дълбоко, по-интимно, по-мистично, отколкото да изпращаме хубави мисли към света. Всички хора мислят, но всички не се молят. Чрез страданията хората ще се научат на молитва. В началото, когато човек тръгва по духовния път, нека да почне да изпраща хубави мисли към хората и после да премине към молитвата. Молитвата не е за всички. Нали параходите имат радиопредаватели и когато се намират в трудно положение, дават сигнал за помощ. Това е молитвата. Човек да се обръща към Бога, както той си знае. Едно дете се било отдалечило от майка си за десет години. То заболяло и било на умиране. Писали на майката да дойде, че синът ѝ е в безизходно положение.
към текста >>

4. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие правите едно отлично пътешествие във Вселената, пътувате гратис на един параход.
МУЗИКАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША – БЛАГОДАРНОСТ И ДОВОЛСТВО Учителя желаеше да има общи обеди на Изгрева, защото сближават, учениците се чувстват като едно семейство и така се развива едно ново съзнание. Често след храна изпявахме няколко песни и почваше разговор, който отначало се отнасяше до случайни въпроси, но после се издигаше и добиваше идеен характер. Ето какво каза Учителя на един от общите обеди: Вие правите едно отлично пътешествие във Вселената, пътувате гратис на един параход. За какво ли има да се оплаквате? Гледате небе и земя и като минете отнякъде, почват да ви поздравяват с ракети – падащи звезди. А някой път ви поздравяват със звезда, която има опашка – комета. Слънцето е изгряло за вас, също звездите изпъкват една след друга за вас. Цветята пръскат аромат за вас.
към текста >>

5. 2_28 ) Свързан с господа на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Да пишат вестниците, че еди къде са убити сто хиляди души, другаде – двеста хиляди, толкова и толкова самолета свалени, еди колко си парахода потопени.
За земя. Земята е на Бога! На човека е дадено не да я владее, а да я обработва и да бъде главно касиер на благата, които тя раздава на всички, които се нуждаят. За себе си той трябва да задържи само толкова, колкото му е потребно. За какво е това избиване на хора, за какво е война, като тази? Да пишат вестниците, че еди къде са убити сто хиляди души, другаде – двеста хиляди, толкова и толкова самолета свалени, еди колко си парахода потопени. Не ценят тези убити хора, считат го като обикновена работа, но за всичко ще дават ответ!
към текста >>

6. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Животното прилича на сал, който водата носи все надолу, а човек е параход, който отива нагоре и надолу, не го влече водата, но върви където иска.
А пък като не мислим право и искаме неща, които не са прави, тогава няма да станат. Всичко, каквото намисли Бог, ще стане. И ти каквото си намислил, ще стане, ако имаш права мисъл. Човек често се връща в своето животинско състояние и някой път прави неща без мисъл. Като не мисли, е животно, а като мисли, е човек. Животното прилича на сал, който водата носи все надолу, а човек е параход, който отива нагоре и надолу, не го влече водата, но върви където иска. Като престанете да мислите, идват всички нещастия върху вас. Когато човек направи една погрешка, той не мисли. Тези, които имат силна и добра мисъл, във всичко успяват. Тяхната мисъл е по-силна от мисълта на другите. Когато някой човек дойде при теб наежен, ако ти имаш силна, права и добра мисъл, той ще се оттегли.
към текста >>

Един човек се качвал на параход за далечно плаване; всички други имали изпращачи, а той нямал и си казал: „Няма ли брат в Господа Исуса Христа който да ме поздрави?
Някой път човек не вярва в това, което мисли, и с това се спъва. Щом повярваш, ще се яви възможност. Ти си се отчаял и мислиш, че Животът е безсмислен. И щом повярваш, че Животът има смисъл, ще се измени твоето неразположение. Твоята мисъл ще се реализира, ако е скъпоценен камък. Един човек се качвал на параход за далечно плаване; всички други имали изпращачи, а той нямал и си казал: „Няма ли брат в Господа Исуса Христа който да ме поздрави? “ И като казал така, намерил се някой. Вие трябва да мислите, за да става вливане във вас. Да мислите, това значи да се втича нещо във вас. Един плод най-първо е стипчив и горчив. После светлината и Разумните същества идват, плодът става кисел и накрая – сладък и добър за ядене.
към текста >>

7. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Или пък когато на един параход му предстои да потъне, плъховете го напущат.
Човек би помислил, че работят в тъмнина, обаче те работят в мека, астрална светлина и не пущат външна светлина, защото тя би им попречила. Те са ясновидци. Когато петелът се качи на плета да пее, то времето ще се подобри. Когато ще се развали времето, свинята лапва една пръчка и се върти с нея на кръгове; жабите крякат, пиявиците се дигат, мухите слизат по-ниско и хапят, а лястовиците хвърчат по-ниско, за да ги ловят. Така се познава, че времето ще се развали. Или пък когато на един параход му предстои да потъне, плъховете го напущат. У животните има много разумни неща, за които в бъдеще ще пишат. У коня има известно ясновидство, той има известни предчувствия. Когато човек тръгне с кон на път, дето ще има премеждие, конят се спира и не иска да върви и господарят едвам и насила ще го накара да тръгне напред. Охлювът схваща мисли: казвам му да яде долните листа, а не горните и тогава отива при долните, тях да хрупа. Някой път ние носим тъгите и скърбите на животните.
към текста >>

8. 3_26 ) Нещо за звездното небе - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние не сме баш на кувертата на Земята-параход, понеже над нас има още други същества.
От това се вижда какво голямо преобразувание е ставало. Тогава земната ос не е била в сегашното положение. Ще дойде промяна в разпределението на сушата и моретата. Морето ще нахлуе в някои страни. Това е ставало и по-рано. Ние не сме баш на кувертата на Земята-параход, понеже над нас има още други същества. Нагоре, на 12 000 км от нашата планета, се намира една прозрачна Земя. За да се отиде до нея и за да се влезе в нея, се минава през дванадесет врати. Там живеят Напреднали същества. Този свят е Раят –Горната Земя. При грехопадението са слезли първите хора долу, на сегашната Земя.
към текста >>

9. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Рибите станаха модел за параходите, а птиците – за аеропланите.
На Слънцето, на планетите този идеален порядък е въведен, а на Земята не е въведен все още в материално отношение. Всички правила ги има горе, а тук искат да правят експерименти. Усилието на Невидимия свят е да се приложи в човешкото общество това, което е вече опитано. Нали е казано: „Да бъде Волята ти както на Небето, така и на Земята.“ Нали е казано: „Да дойде Царството ти както на Небето, така и на Земята.“ А пък те искат да измислят тук някои неща, а то така не може. Сега по целия свят се приготвя Новия живот. Рибите станаха модел за параходите, а птиците – за аеропланите. А моделът за новия строй трябва да се вземе от Висшите същества, защото днешният ред на нещата е детински и трябва да се измени. Даже вече формите трябва да се изменят, тъй като днешните са неподходящи. Възвишените същества, за които е писано в Писанието, че ще дойдат, именно сега ще дойдат. Ние казваме Отче наш с идеята, че всички хора имат Един баща и че всички сме братя; светът ще се уреди, ако хората приемат тази идея. Жертвите във Втората световна война ще действат чрез хората, въплътени на Земята, за да се измени режимът, строят.
към текста >>

10. 7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства - Боян Боев (1883 – 1963)

При скръбта става разтоварване на парахода, разтоварва се ден, два, три.
Те изграждат света. При радостите ние се намираме вече в един уреден свят. Някоя опечена пита е сложена пред теб; питай я през какви страдания е минала, за да дойде на трапезата. Всички несгоди в живота са все за опознаване на хората, другояче не биха се сближили. Някой падне и си счупи крака; ти минаваш, помагаш му и се сближаваш. При скръбта става разтоварване на парахода, разтоварва се ден, два, три. Когато една сестра е тъжна, нека друга да отиде да ѝ попее, да ѝ занесе подарък. После да я посети втора, трета, десет сестри и тя ще се промени. Така ще стане едно сближаване. Който страда е много силен човек. Само силният може да страда.
към текста >>

11. 54) Орбитите им се преплитат - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега хората още разглеждат парахода, с който пътуват, а един ден, когато го изучат, ще ги интересува местността, през която минават.
В пространството Земята обхожда все нови и нови места. Това пространство, към което се приближаваме, се уголемява, и това, от което се отдалечаваме, се смалява. Ние сме в предградието на Млечния път. А някой пита какво ще прави. – Ще учиш. Сега хората още разглеждат парахода, с който пътуват, а един ден, когато го изучат, ще ги интересува местността, през която минават. На Слънцето живеят Ангели, те изпращат Светлина и плодове. Цялото Растително царство е под тяхно ведомство. Една сестра попита: „Какво значи втора смърт, за която се говори в Писанието? “. Втора смърт означава второ ограничение.
към текста >>

12. 4) Бурята иде, но Бог не е в бурята - Боян Боев (1883 – 1963)

Както например онзи разбойник, който ограбил богатия в парахода, но хвърлил парите, щом капитанът съобщил, че потъват.
Небето стяга всички народи и тези събития и страдания, които идат, ще причинят колективно събуждане на хората, а не само единично. Тогава народите и обществата ще разберат, че едничкият път е духовният и че друг няма, и тогава ще тръгнат по него. Страданията ще обърнат хората към Бога. Различни страдания ще дойдат, дори няма да ни хваща сън, няма да остане страдание, което човечеството да не изпита. И парите, и богатството – нищо няма да ни ползва при тези страдания. Както например онзи разбойник, който ограбил богатия в парахода, но хвърлил парите, щом капитанът съобщил, че потъват. Макар днес да има големи страдания и кризи, те са благоприятни в друго отношение – усилва се духовното търсене, събуждат се душите и търсят Бога. Душата на човека не е все още в тялото. Тя е извън тялото и сегиз-тогиз изпраща някоя възвишена, светла идея в обикновеното човешко съзнание. А когато човек стане готов, душата ще се прояви чрез тялото, ще се изяви във физическия свят – именно това време наближава. Братята и сестрите, за да могат да се подготвят за тези събития, за да устоят, за да издържат изпитанията, трябва да имат следното предвид: главното е връзката с Бога!
към текста >>

13. 34) Какво учение имате - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото какво ли могат да направят четири лодки, ако излязат насреща на един презокеански параход и му кажат: „Стой!
Мисълта трябва да се впрегне като мощна сила, за да бъде проводник на Божественото. Някога богомилите влязоха в ненужна борба с българските боляри и се оцапаха. Като влезем в пряка борба с лошите хора и им кажем „разбойник“ и пр., те хвърлят кал и ти хвърляш и така човек се цапа. Казвам и на другите да не влизат в бой с Бялото Братство, понеже Белите братя не са от тези, които умират и които могат да се победят. Щом им се противопоставяте, ще понесете последствията. Защото какво ли могат да направят четири лодки, ако излязат насреща на един презокеански параход и му кажат: „Стой! “ Обаче Мойсей вдигна тоягата и бурята дойде – Бялото Братство разполага със сила. Природата не е мека, досега е употребявала най-нежните, най-слабите сили, но ние не знаем какво е скрила; има нещо, което е скрила. Да ни кръщават с разни имена е едно, но какво всъщност сме ние, е съвсем друго. Не сме секта – ние сме Цялото, в което всички секти живеят. Тъй че, ако на нас ни е добре, и на тях ще им бъде добре.
към текста >>

14. 36) Когато всеки дойде на мястото си - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, като се качи на един параход, не трябва да мисли дали параходът ще пристигне в пристанището.
Ние не сме единствените фактори в света. Това, което един не може да направи, друг ще го направи след него. Светът ще се оправи, когато всеки заеме мястото си. Така както едно паве, като излезе извън мястото си, ще спъва хората, но щом го поставят на определеното му място, отново ще върши службата си. Като вървите по тази духовна пътека, ще ви дадат съдействие отгоре, ще имате едно ръководство. Човек, като се качи на един параход, не трябва да мисли дали параходът ще пристигне в пристанището. Нека се занимава със своята работа, а да остави капитана да управлява. Може да разгледа машините, но да остави механика да работи с тях. По някой път ние се безпокоим какво ще стане с целия свят. Всяка вечер можеш да си даваш отчет за това, което си правил през деня. Човешкият живот зависи от сутринта – ако започне добре, то през целия ден всичко ще бъде добре.
към текста >>

15. 48) На границата между две култури - Боян Боев (1883 – 1963)

Например някакъв параход маневрира, за да обстрелва един град на 25-о число на някой си месец, но въпреки това туй може да се отмени и да кажат: „Да не обстрелваме града!
Тези, избраните, крепят живота. Народите сега вървят по погрешен път, като гледат един друг да се отслабват. Ако не се примирят, ще станат и големи революции. Но и след като се примирят, пак ще има революции, защото няма да има правилно управление и гладът ще се чувства. Но има неща, които могат да се отложат. Например някакъв параход маневрира, за да обстрелва един град на 25-о число на някой си месец, но въпреки това туй може да се отмени и да кажат: „Да не обстрелваме града! “ Дали ще бъде във ваше време, то е друг въпрос, но един ден ще дойде такова земетресение, че ще се скача на един метьр нагоре. Адьт е отдолу под нас и ние сме отгоре над него. По-рано Средиземно море е било суша, която е потънала под море, а България е била море. Казва се в Писанието: „Луната ще потъмнее“ – това означава, че кривите схващания, които са смесени в религиозните системи, ще потъмнеят.
към текста >>

16. 67) Плодове на шестата раса – свобода и разбирателство - Боян Боев (1883 – 1963)

Бялата раса е изразител на силата: тя твори параходи, аероплани и всякаква техника, но никога досега светът не е имал и такива разрушителни сили, както при тази раса.
Голяма група от светли същества ще се всели в 1975 г., защото тогава Бялото Братство ще предприеме вече важна акция за Делото Божие. Бялото Братство ще вземе надмощие в света. Главното ядро на Шестата раса ще се състои именно от тези Бели братя, които ще дойдат отгоре. Разбира се, че ще има и от сегашните хора, които са готови. Избраните от всички народи ще преминат в Шестата раса и тогава вече ще може да се говори за братство и Любов. Бялата раса е изразител на силата: тя твори параходи, аероплани и всякаква техника, но никога досега светът не е имал и такива разрушителни сили, както при тази раса. А Шестата раса е раса на сърцето и тя постепенно приготовлява условията за побратимяване, туря основи и гради. Народите ще останат, Шестата раса ще им бъде глава, а те ще бъдат крака, ръце, стомах и пр. И в новата епоха ще има много народи, но Шестата раса ще бъде любимият син, както Йосиф бе любим син на Яков – и както Йосиф спаси Египет, така и Шестата раса ще спаси хората от погибел. Всички днешни мистични братства са центрове на Шестата раса, които остават в неизвестност, работят тайно и управляват целия свят, пръснати навсякъде по всички народи. На когото сърцето е милостиво, той е кандидат за новата раса – мекотата на сърцето е един от признаците.
към текста >>

17. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие сега сте млади, дошли сте в света и се намирате на Земята, която е един параход.
И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и справедливост, то това е новото, на което трябва да уповаваме. Новото верую е да имате Любов. Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате и всичко, каквото пожелаете, ще го и постигнете. И ако постигнете всичко, каквото пожелаете – новото е във вас; или ако не го постигнете, то новото не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен; или човек, който не е умен, справедлив и добър, той не може да бъде здрав. Вие сега сте млади, дошли сте в света и се намирате на Земята, която е един параход. Разхождате се, екскурзианти сте. А има едно пристанище, където всички ще се спрат, има една Обетована земя, в която всеки ще намери упование. Един ден хората ще се разберат и ще станат братя. Когато в света влезе Братството и ние виждаме в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена – своя сестра, тогава новото е изпълнило света. Братството и сестринството – това е новият ред на нещата в света.
към текста >>

Та сега ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил на палубата на този голям параход.
Разхождате се, екскурзианти сте. А има едно пристанище, където всички ще се спрат, има една Обетована земя, в която всеки ще намери упование. Един ден хората ще се разберат и ще станат братя. Когато в света влезе Братството и ние виждаме в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена – своя сестра, тогава новото е изпълнило света. Братството и сестринството – това е новият ред на нещата в света. Та сега ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил на палубата на този голям параход. Там има изобилно и въздух, и светлина, и вода, и хора. По някой път ви заливат и малко страдания – те са упражнения. Малко са, няма нищо от това – какво лошо има, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете му. Страданията са една по-гъста материя, откъдето трябва да се изваждат соковете.
към текста >>

Бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята.
Страданията са една по-гъста материя, откъдето трябва да се изваждат соковете. Докато радостите са Божественото, което иде отгоре. Под „Божествено“ разбирам Разумното в света, а това, което не е Разумно, не е Божествено. Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото. Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча. Бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята. Един семинарист запита: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е Любовта. Ако Слънцето не изгрява, тогава какъв смисъл ще има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл ще има животът? Когато Слънцето изгрява – това е Божественото в света, когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят – това е Божественото в света; когато хората говорят и се обичат – това е Божественото в света.
към текста >>

18. 3 април 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие сте на земята тук като на един параход и се разхождате.
Ако постигнете всичко, каквото желаете, новото е с вас. Ако не го постигнете, новото не е с вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен. Човек, който не е умен, справедлив и добър, той не може да бъде здрав. Вие сега сте млади, дошли сте в света. Вие сте на земята тук като на един параход и се разхождате. Екскурзианти сте всички. А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една Обетована земя, на която всички хора ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството - всеки да вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра - тогава новото е дошло в света. Та сега на вас ви пожелавам като се разхождате да благодарите на Бога, че ви е поставил на този параход и се разхождате.
към текста >>

Та сега на вас ви пожелавам като се разхождате да благодарите на Бога, че ви е поставил на този параход и се разхождате.
Вие сте на земята тук като на един параход и се разхождате. Екскурзианти сте всички. А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една Обетована земя, на която всички хора ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството - всеки да вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра - тогава новото е дошло в света. Та сега на вас ви пожелавам като се разхождате да благодарите на Бога, че ви е поставил на този параход и се разхождате. На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно. По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко, няма нищо от това. Какво лошо има в това, че човек страда някой път?
към текста >>

На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно.
Екскурзианти сте всички. А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една Обетована земя, на която всички хора ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството - всеки да вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра - тогава новото е дошло в света. Та сега на вас ви пожелавам като се разхождате да благодарите на Бога, че ви е поставил на този параход и се разхождате. На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно. По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко, няма нищо от това. Какво лошо има в това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота.
към текста >>

Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята.
Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хващам една кокошка, а я нахранвам и пускам да се разхожда, това е Божественото. Та сега аз ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса. Да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръча. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: - Какъв е смисълът на живота? Учителя каза: - Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът?
към текста >>

19. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

А човек е параход, който отива нагоре и надолу.
А това значи да почне да мисли. Като не мисли е животно, а като мисли е човек. Животното прилича на сал. Водата носи сала все по-надолу. Нагоре не може да пътува. А човек е параход, който отива нагоре и надолу. Не го влече вода, а върви дето иска. Като престанете да мислите идват всички нещастия върху вас. Когато човек направи една погрешка, той не мисли. Коя мисъл е права? - Всяка мисъл, която произвежда любов, е права мисъл.
към текста >>

20. Екскурзия на Витоша на 10 октомври 1940 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега хората още разглеждат парахода, в който пътуват и един ден, като изучат парахода, ще ги интересува месността, през която минават.
Това пространство, към което се приближаваме, се уголемява, а това, от което се отдалечаваме, се смалява. Ние сме в предградието на Млечния път. Има човек какво да учи. Някой пита: „Какво ще правя? " - Ще учиш! Сега хората още разглеждат парахода, в който пътуват и един ден, като изучат парахода, ще ги интересува месността, през която минават. На Слънцето живеят ангели. Те изпращат светлина, плодове и всичко останало. Цялото растително царство е под тяхно ведомство. Птиците са доста учени. Те си боядисват дрехите така, че не се избелват.
към текста >>

21. 05. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД ПЛОВДИВСКИТЕ СЕМИНАРИСТИ И ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ април, 1942 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние тука на земята всички сме като екскурзианти, като на един параход.
Сега ние трябва да почитаме Божественото в човешкия ум, Божественото в човешката доброта и справедливост. Това е Новото, на което трябва да уповаваме за в бъдеще. Божественото живее във всеки човек. Ако човек има любов, всичко, което желае, може да го постигне и в такъв случай новото е с него. Човек, който не е умен (не мисли добре), не е справедлив и добър, той не може да бъде здрав. Ние тука на земята всички сме като екскурзианти, като на един параход. Но има едно пристанище, където всички са спрели на обетованата земя. Там ще се разбираме и ще станем като братя. Когато дойде Братството в света — Новото, тогава ще виждате в лицето на всички — мъж и жена — своя брат и сестра. На земята има всичко изобилие — въздух, светлина, вода и храна. По някой път има и малко страдания, но те са малки упражнения, нищо от това.
към текста >>

22. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Земята е един голям параход.
В най-големите противоречия пак има закон, който определя, какво трябва да стане. Вие, хората, сте царски синове. Слънцето изгрява и ви пита всеки ден: "Как сте? ". Вятърът вее, водата си тече. Благодарете, че се разхождате без пари във вселената като екскурзианти. Земята е един голям параход. Сега има около 50-60 комина, върви с бързина 29 километра в секунда. Вие сте недоволни и казвате: "Защо съм в този параход? " Всеки човек трябва да се уповава само на това, което Бог му е дал, а другите хора да бъдат за него само спомагателни условия. Благословението от Бога може да дойде само по два начина: може да те благослови в началото, а може да те благослови и в края.
към текста >>

Вие сте недоволни и казвате: "Защо съм в този параход?
Слънцето изгрява и ви пита всеки ден: "Как сте? ". Вятърът вее, водата си тече. Благодарете, че се разхождате без пари във вселената като екскурзианти. Земята е един голям параход. Сега има около 50-60 комина, върви с бързина 29 километра в секунда. Вие сте недоволни и казвате: "Защо съм в този параход? " Всеки човек трябва да се уповава само на това, което Бог му е дал, а другите хора да бъдат за него само спомагателни условия. Благословението от Бога може да дойде само по два начина: може да те благослови в началото, а може да те благослови и в края. Човек има толкова благословии, дадени от Бога! На всеки човек е дадено по едно нещо на земята, но като не разбира предназначението му, той страда.
към текста >>

23. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие сте на земята тук като на един параход и се разхождате.
Ако не го постигнете, новото не е с вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен. Човек, който не е умен, справедлив и добър, той никога няма да бъде здрав. Вие сега сте млади. Дошли сте в света. Вие сте на земята тук като на един параход и се разхождате. Екскурзианти сме всички. А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света.
към текста >>

Та сега на вас ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил в този параход и се разхождате.
Екскурзианти сме всички. А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света. Та сега на вас ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил в този параход и се разхождате. На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно. По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко, няма нищо от това. Какво лошо има от това, че човек страда някой път.
към текста >>

На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно.
А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света. Та сега на вас ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил в този параход и се разхождате. На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно. По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко, няма нищо от това. Какво лошо има от това, че човек страда някой път. Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота.
към текста >>

Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята.
Под думата „Божественото“, аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хвана една кокошка, а я нахраня и я пусна да се разхожда това е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази хубава ябълка, да я препоръчва. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? “ Учителя каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрее, какъв смисъл има животът?
към текста >>

24. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

А човек е параход, който отива нагоре и надолу.
А това значи да почне да мисли. Като не мисли, е животно, като мисли, е човек. Животното прилича на сал. Водата носи сала все надолу. Нагоре не може да отива. А човек е параход, който отива нагоре и надолу. Не го влече вода, но върви дето иска. Като престанете да мислите, идват всички нещастия върху вас. Когато човек направи една погрешка, той не мисли. Коя мисъл е права? Всяка мисъл, която произвежда любов, е права мисъл.
към текста >>

25. Напътствия и методи - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек, като влезе в един параход, не трябва да мисли за парахода ще пристигне ли в пристанището.
Защото ние не сме единствените актьори в света. Това, което един не може да направи, друг ще го направи след него. Светът ще се поправи, когато всеки дойде на мястото си. Един камък в паважа, като излезе от мястото си, хората ще се спъват в него. Така, като вървите, ще ви дадат съдействие от горе, ще имате едно ръководство от горе. Човек, като влезе в един параход, не трябва да мисли за парахода ще пристигне ли в пристанището. Той да се занимава със своята работа, а да остави капитана. Може да гледа машините, но да остави механика. Ние се безпокоим по някой път какво ще стане с целия свят. Всяка вечер си давай отчет за това, какво си правил през деня. Човешкият живот зависи от сутринта.
към текста >>

26. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

На един параход пътувате гратис.
Често на общите обеди изпявахме няколко песни и започваха интересни разговори. Отначало разговорът се отнасяше до случайни въпроси, но после се издигаше и добиваше висш идеен характер. На един от общите обеди Учителя каза между другото: Вие правите едно отлично пътешествие във вселената. Какво има да се оплаквате? На един параход пътувате гратис. Гледате небето и земята. Като минавате някъде, почват да ви поздравяват с ракети: падащи звезди. А някой път ви поздравяват със звезда, която има опашка: комета. Човек в разходките си по земята има с какво да се забавлява. Работата е забавление.
към текста >>

27. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето.
Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета! ” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката. Бурята бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката. Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на параход, вързахме палатката, без да режем въжето. Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми показа, че задачата беше решена образцово. Нашето установяване на бивак в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него. Почнаха разни кроежи за направа на хижа и използването му за разни други цели. Един ден, както всякога, се бяхме събрали пак около Учителя в разговор. Изведнъж Той прекъсна течащата тема на разговора и каза: „Къде другаде можем да направим лагера?
към текста >>

28. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Заоблената форма на постройката даде основание на сестра Паша, да й даде името – нарече я "Парахода".
Цялата дейност, пък и какво ли още не, извършвахме сами, без каквото и да било заплащане. Пред салона бяхме направили дълги маси, с пейки от двете им страни, където в топли и благоприятни дни се хранехме. Край масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра сянка, но създаваха приятна за окото гледка. В единия край на поляната, където имаше млада борова гора, беше устроено кътче с пейки за сядане, където се събирахме да беседваме и разисквахме въпроси от по-духовен характер. В последствие, този кът се преустрои в една своеобразна, заоблена къщичка от едно помещение, в размер около двадесет квадратни метра, където се установиха да работят и живеят трите стенографки, наши сестри: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Заоблената форма на постройката даде основание на сестра Паша, да й даде името – нарече я "Парахода". Така всички го наричахме и с това име си остана до края. "Парахода" беше един център на интензивен живот. Трите стенографки неотлъчно и с похвално прилежание записваха всички беседи, които Учителя държеше. Всякога бяха много претрупани с работа – дешифриране, приготвяне на беседите за печат, корекции на пробите, а също и непрекъснато посрещане на гости, било от София или от провинцията. Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода".
към текста >>

"Парахода" беше един център на интензивен живот.
Край масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра сянка, но създаваха приятна за окото гледка. В единия край на поляната, където имаше млада борова гора, беше устроено кътче с пейки за сядане, където се събирахме да беседваме и разисквахме въпроси от по-духовен характер. В последствие, този кът се преустрои в една своеобразна, заоблена къщичка от едно помещение, в размер около двадесет квадратни метра, където се установиха да работят и живеят трите стенографки, наши сестри: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Заоблената форма на постройката даде основание на сестра Паша, да й даде името – нарече я "Парахода". Така всички го наричахме и с това име си остана до края. "Парахода" беше един център на интензивен живот. Трите стенографки неотлъчно и с похвално прилежание записваха всички беседи, които Учителя държеше. Всякога бяха много претрупани с работа – дешифриране, приготвяне на беседите за печат, корекции на пробите, а също и непрекъснато посрещане на гости, било от София или от провинцията. Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода". По-късно, до този "Параход" беше направена постройчица, пак от дъски, с която се създадоха по-големи удобства за трите сестри, заангажирани в тъй сериозната и отговорна работа около беседите. В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода".
към текста >>

Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода".
Заоблената форма на постройката даде основание на сестра Паша, да й даде името – нарече я "Парахода". Така всички го наричахме и с това име си остана до края. "Парахода" беше един център на интензивен живот. Трите стенографки неотлъчно и с похвално прилежание записваха всички беседи, които Учителя държеше. Всякога бяха много претрупани с работа – дешифриране, приготвяне на беседите за печат, корекции на пробите, а също и непрекъснато посрещане на гости, било от София или от провинцията. Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода". По-късно, до този "Параход" беше направена постройчица, пак от дъски, с която се създадоха по-големи удобства за трите сестри, заангажирани в тъй сериозната и отговорна работа около беседите. В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода". На самата поляна, в самия й край, бяхме направили една дъгообразна беседка, с изглед към просторното Софийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна психична и мистична среда, където човек може да намери едно рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натоварени от напрегнатия и груб живот.
към текста >>

По-късно, до този "Параход" беше направена постройчица, пак от дъски, с която се създадоха по-големи удобства за трите сестри, заангажирани в тъй сериозната и отговорна работа около беседите.
Така всички го наричахме и с това име си остана до края. "Парахода" беше един център на интензивен живот. Трите стенографки неотлъчно и с похвално прилежание записваха всички беседи, които Учителя държеше. Всякога бяха много претрупани с работа – дешифриране, приготвяне на беседите за печат, корекции на пробите, а също и непрекъснато посрещане на гости, било от София или от провинцията. Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода". По-късно, до този "Параход" беше направена постройчица, пак от дъски, с която се създадоха по-големи удобства за трите сестри, заангажирани в тъй сериозната и отговорна работа около беседите. В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода". На самата поляна, в самия й край, бяхме направили една дъгообразна беседка, с изглед към просторното Софийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна психична и мистична среда, където човек може да намери едно рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натоварени от напрегнатия и груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук.
към текста >>

В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода".
"Парахода" беше един център на интензивен живот. Трите стенографки неотлъчно и с похвално прилежание записваха всички беседи, които Учителя държеше. Всякога бяха много претрупани с работа – дешифриране, приготвяне на беседите за печат, корекции на пробите, а също и непрекъснато посрещане на гости, било от София или от провинцията. Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода". По-късно, до този "Параход" беше направена постройчица, пак от дъски, с която се създадоха по-големи удобства за трите сестри, заангажирани в тъй сериозната и отговорна работа около беседите. В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода". На самата поляна, в самия й край, бяхме направили една дъгообразна беседка, с изглед към просторното Софийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна психична и мистична среда, където човек може да намери едно рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натоварени от напрегнатия и груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук. За подобно усещане сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като общественик и писател.
към текста >>

29. 6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи и аероплани и автомобили, както сега.
Учителя нарича тази раса Светеща раса, която също ще се развие в седем последователни културни епохи. Така от Шестата културна епоха на Петата раса ще се създаде Шестата коренна раса, както Петата раса се създаде от Петата атлантска културна епоха, която е живяла в областта на днешна Ирландия. Между многото изказвания за Шестата раса, Учителя е казал и следното: "Новото Учение, Учението на бъдещето, е Учение на Любовта, Учение на Мъдростта и Учение на Истината. Това е Учението, което бъдещата култура носи на човечеството. В бъдещата култура няма да има полици, няма да се подписват платец и поръчител. Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи и аероплани и автомобили, както сега. Например, искаш да изпратиш писмо до твоя приятел. Писмото ще бъде написано на особена фина материя, което чрез силата на своя ум и воля ще изпратиш точно където трябва. То ще се пренесе през пространството и ще стигне направо до твоя приятел. Ако приятелят ти е на разстояние 1000 км. от тебе, в една минута писмото ти ще бъде на неговата маса.
към текста >>

30. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Грешните хора Бог ги праща за огняри в големия световен параход, а другите ги оставя на палубата.
Тогава тези в града ще кажат: „Господ здраве да им дава! “ И от всяко далнобойно оръдие на християните трябва да излиза нещо, от което да се радва светът. Така ще бъде в Царството на Христа. Сегашните хора поддържат, че Христос щял да прати едни в рая, а други в ада. Аз ще ви дам моето тълкувание на тази идея. Грешните хора Бог ги праща за огняри в големия световен параход, а другите ги оставя на палубата. А християните дават на този факт една тенденция, която не е вярна. Не са били съветници на Бога. Говори се за онзи свят и за ада. Никой не е ходил там. Казват,че Данте е ходил в ада, а Милтон е ходил в рая.
към текста >>

31. ЧУДОТВОРСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Купил си билет за парахода и като се качил на
настойчиво го убеждавал: „Жена ти и детето ти в България те чакат, ти трябва да се върнеш в България! " Мъжът отначало упорствал, но човекът всеки ден отивал при него и му повтарял все същото с още по-голяма настойчивост. Най-после човекът решил да си дойде. Купил си билет за парахода и като се качил на палубата, срещнал там възрастния, който го карал да се върне в страната си. И по пътя продължавал да му напомня, че жена му и детето му в родината го чакат. Когато преминали българската граница, възрастният човек се изгубил някъде и мъжът не го видял повече. Като си отишъл у дома, разказал всичко това на жена
към текста >>

32. 21-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Както параходът се люшка от вълните на една и друга страна без да се обърне, така и човек ще бъде изложен на действието на сили, които ще го разтърсват, но в края на краищата той няма да потъне, защото законите, по които е създаден, не позволяват да потъне.
След големи страдания, той пак ще се върне в пътя си. На помощ ще му дойдат добрите сили на Природата. Няма човек в света, който да не е минал и да не минава през тъмните сили на Природата. Те са механически. Колкото и да са силни, човек може да се справи с тях, като държи връзка с добрите сили на Природата. Както параходът се люшка от вълните на една и друга страна без да се обърне, така и човек ще бъде изложен на действието на сили, които ще го разтърсват, но в края на краищата той няма да потъне, защото законите, по които е създаден, не позволяват да потъне. Отклони ли се от правия път, човек трябва да знае, че е влязъл в пътя на някой от черните гении. Щом съзнае това нещо, нищо друго не му остава освен да призове светлите сили на помощ и да се върне в правия път. 49. Как говорят Разумните Същества на човека. Когато искат да говорят за Любовта, Разумните Същества отправят своята енергия към сърцето на човека, или под лъжичката, или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства.
към текста >>

33. 24-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Съзнателният Учител е подобен на опитен капитан на параход.
Разликата в предаването му се заключава само във формата. 33. Сега аз не съм се проявил още, аз даже не съм проявил една стотна част от себе си. Сега аз ви занимавам с една философия, която е още предисловие, а има нещо Велико в света, има един жив опит, един велик жив опит, който можем да направим, не след сто години, а още днес можем да го направим. 34. Някой се страхува какво ще стане с него, когато Учителят му замине за другия свят. Този страх не е на място. Съзнателният Учител е подобен на опитен капитан на параход. Той никога няма да спре парахода всред морето, щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако Учителят замине за другия свят, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен Учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях, те продължават да учат. Ако това можем да кажем за обикновения Учител, колко повече можем да кажем за Великия Учител, който представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта предава част от светлината си, и всеки, който иска, може да се ползва от нея.
към текста >>

Той никога няма да спре парахода всред морето, щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище.
33. Сега аз не съм се проявил още, аз даже не съм проявил една стотна част от себе си. Сега аз ви занимавам с една философия, която е още предисловие, а има нещо Велико в света, има един жив опит, един велик жив опит, който можем да направим, не след сто години, а още днес можем да го направим. 34. Някой се страхува какво ще стане с него, когато Учителят му замине за другия свят. Този страх не е на място. Съзнателният Учител е подобен на опитен капитан на параход. Той никога няма да спре парахода всред морето, щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако Учителят замине за другия свят, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен Учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях, те продължават да учат. Ако това можем да кажем за обикновения Учител, колко повече можем да кажем за Великия Учител, който представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта предава част от светлината си, и всеки, който иска, може да се ползва от нея. Учителят е проява на божествената светлина.
към текста >>

34. 61-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти ще влезеш в туй течение и ще вървиш спокойно, тъй както не се безпокоиш къде ще те заведе параходът или тренът, в който си влязъл.
Когато говорим за Истината, подразбираме пак едно велико течение. Когато говорим за Добродетелта, подразбираме също така едно велико течение. Когато говорим за Милосърдието, подразбираме същото. Това са символи, които означават известна среда, в която действат определени закони. Щом влезеш в тази среда, ти имаш вече всичко. Ти ще влезеш в туй течение и ще вървиш спокойно, тъй както не се безпокоиш къде ще те заведе параходът или тренът, в който си влязъл. Затова ще се стремите към познаване на законите на Природата. 483. Ученикът и старият живот. Няма да отхвърляте сегашния живот. Злото в него ви е потребно дотогава, докато придобиете новото. Вие трябва да държите стария си живот до тогава, докато опитате, че новите методи наистина дават по-добри резултати.
към текста >>

35. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

19. Пътуване с параход.
14. Първият ден след Великденската ваканция. 15. Един ден без ново. 16. края на учебната година. 17. Последният ден забава. 18. Друг случай за завършване годината. 19. Пътуване с параход. ТРЕТА ЧАСТ —МАТЕРИАЛИ 1. Приказки Лъв и мишка. Новата шапка на Дабка. Трите мечки.
към текста >>

36. 2. Приложение и успех при ръчните занимания - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не е много естествено децата в София да играят на лозарство или на параход.
Всяко селище има своя среда, свои условия и свои възможности. Ще се справим с тях и ще даваме на децата съответна работа. Например със селските деца ще се спрем по-подробно на селското стопанство — добитък, домашни животни и храна. С децата от провинциалните градове ще работим повече около местните производства; лозя, зеленчукови градини, плодове, индустрии, исторически бележитости и пр. С децата от големите градове ще се спрем по-обстойно на културните придобивки, всред които те растат. Не е много естествено децата в София да играят на лозарство или на параход. Това съвсем не е изключено, подчертаваме само, че тук интересът, ще бъде по-повърхностен и кратък, отколкото ако същите играят на трамвай, зоологическа градина — неща, които могат да се наблюдават непосредствено и са близки до извънучилищния живот на малките. И така, чрез ръчните занимания неусетно ще минем от играта към труда към живота.
към текста >>

37. АЛФИЕРИ БЕРТОЛИ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

чил се на парахода и на път за Индия спира, в Истанбул.
ри. По това време се запознава с теософска литература, според която всич- ки посветени хора, духовни хора и Учителите на света са в Индия. Ето защо той решил да отиде в Индия да учи духовни науки. Спечелил малко пари, ка- чил се на парахода и на път за Индия спира, в Истанбул. Тук се запознава с ду- ховни хора, които разпалват у него желанието за истински духовен живот. В туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя занаят, за да може да заплати пътя си до Индия. Излиза някаква работа в Од-
към текста >>

38. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

Той отговори: „При разни катастрофи на самолети, влакове или параходи.“ – „И всички ли се спасяват?
През 1978 година си замина Софка, която всеки ден беше при Йорданка Жекова, веднага след нея си замина и Йорданка, а след нея – еврейката Буча. След тях си заминаха трима братя, до края на годината заминаха още трима. Попитах един брат: „Какво става, защо така си заминават по трима? “. – „Не мога да ти отговоря, сестра, на въпроса – отвърна той. – Такава е задачата на Учителя, изглежда, че трябваме някъде.“ – Попитах го в какъв смисъл трябваме на някого. Той отговори: „При разни катастрофи на самолети, влакове или параходи.“ – „И всички ли се спасяват? “. – попитах отново. – „Не, само които са дошли с мисия и силна вяра на Земята.“ Учителя е имал една група братя, с която са се излъчвали и са помагали, спасявали са хора, които са се качили на самолет, параход, влак, автобус и други, с молитва и силна вяра. Един от тези подготвени хора е полковник, брат Гръблев – за неговите дела и подвизи, чудеса съм чувала!... *
към текста >>

Учителя е имал една група братя, с която са се излъчвали и са помагали, спасявали са хора, които са се качили на самолет, параход, влак, автобус и други, с молитва и силна вяра.
“. – „Не мога да ти отговоря, сестра, на въпроса – отвърна той. – Такава е задачата на Учителя, изглежда, че трябваме някъде.“ – Попитах го в какъв смисъл трябваме на някого. Той отговори: „При разни катастрофи на самолети, влакове или параходи.“ – „И всички ли се спасяват? “. – попитах отново. – „Не, само които са дошли с мисия и силна вяра на Земята.“ Учителя е имал една група братя, с която са се излъчвали и са помагали, спасявали са хора, които са се качили на самолет, параход, влак, автобус и други, с молитва и силна вяра. Един от тези подготвени хора е полковник, брат Гръблев – за неговите дела и подвизи, чудеса съм чувала!... * Когато занесохме портрета на Учителя на Веса Козарева, за да го види и каже какво би трябвало да се коригира, тя прегърна портрета, възкликна: „Милият Учител! Такъв беше! “ – и започна да плаче.
към текста >>

39. 22. Разказ от дневника на Учителя - Радка Левордашка (1920-2014)

". А Петър отивал на пристанището и когато пристигали параходите от Европа, пренасял багажа на пътниците, без да се пазари.
В Бостън Петър Дънов живял в една квартира с още един българин, който бил много хубав и добър човек. Разбирали се добре с него. Пари за издръжка получавали от родителите си в България. Случвало се понякога издръжката да не пристигне навреме и те оставали със седмици без пари. Неговият приятел в такива моменти се отчайвал и питал: „Петре, какво ще правим сега? ". А Петър отивал на пристанището и когато пристигали параходите от Европа, пренасял багажа на пътниците, без да се пазари. Когато го питали пътниците колко пари иска, той мълчал, а те му слагали пари в джобовете. Така вечер той се връщал с джобове, пълни с пари, и изкарвали месеца с тях. При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а те пък му напълвали джобовете с пари. При всички трудности се справял с положението. Неговият съквартирант не искал да върши такава работа, считал я за обидна, затова напуснал Учителя.
към текста >>

40. 28. Първият събор - Радка Левордашка (1920-2014)

Единият от тях, д-р Миркович, пристигнал с параход, Учителя го чакал на пристанището, облечен в бял костюм и с лента през рамото.
ПЪРВИЯТ СЪБОР Първият събор на духовната верига е станал във Варна, като Учителят Дънов е призовал на него първите си трима ученици: д-р Георги Миркович - католик от Сливен; Пеньо Киров - протестант от Бургас, и Тодор Симеонов - православен християнин от Пазарджик. Учителя ги поканил по вътрешен духовен път, като и тримата се отзовали на поканата. Той им написал да се явят във Варна на определена дата. Единият от тях, д-р Миркович, пристигнал с параход, Учителя го чакал на пристанището, облечен в бял костюм и с лента през рамото. Поздравили се, здрависали се и отишли в дома на сестрата на Учителя - Мария. Пристигнали и другите двама ученици, като единият от тях купил от пристанището една голяма жива риба, която смятали да сготвят за обяда. Учителят взел рибата, дал я на сестриното си момче и му казал: „Бързо занеси рибата в езерото и там я пусни." Момчето изпълнило заръката и пуснало рибата в езерото, а пък Учителя помолил сестра си да направи постен рибник. Тя приготвила толкова вкусен рибник, че гостите останали много доволни. Тогава Учителя им обяснил каква храна трябва да се яде и че не трябва да се употребява за храна никакво живо същество, защото има храна „чиста" и храна „мръсна".
към текста >>

41. 62. Белият облак - Радка Левордашка (1920-2014)

Аз знаех, че Учителя се излъчва и ходи да спасява хората по света: потъващи параходи, катастрофиращи самолети, присъстваше при природни катаклизми и биваше там, където се решаваха важни политически събития.
Това трая няколко минути. Постепенно облакът изчезна и леглото заедно с Учителя се появи отново! Мина известно време и той като че се върна в тялото си и ми каза: „Това, което видя, не го разказвай никому! Трябваше да се оправят някои работи по света, та аз ходих там! " Аз знаех, че Учителя се излъчва и ходи да спасява хората по света: потъващи параходи, катастрофиращи самолети, присъстваше при природни катаклизми и биваше там, където се решаваха важни политически събития. Това го знаех и от други братя. Някои от тях той е взимал със себе си. Зная за брат Гърдев и за други. Сега го видях и се убедих какво значи Учител! Учителя е не само в плът, а е и в Дух!
към текста >>

42. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

Пампоров много ентусиазирано каза: „Ние сме на парахода в океана и той гори!
След него последователно се изказаха братята А. Попов, Н. Каишев, С. Джуджев, Г. Марков. П. Пампоров много ентусиазирано каза: „Ние сме на парахода в океана и той гори! Предстоят ни два пътя: или да хвърлим всичкия си товар, да скочим от парахода и който може да плува, да се спаси, или да останем на парахода и да изгорим. Време е да се спасяваме! Духът иде и тропа на всяка душа, а най-вече върху душите на младите. Няма време за отлагане. Трябва да пристъпим към работа, към опити."
към текста >>

Предстоят ни два пътя: или да хвърлим всичкия си товар, да скочим от парахода и който може да плува, да се спаси, или да останем на парахода и да изгорим.
Попов, Н. Каишев, С. Джуджев, Г. Марков. П. Пампоров много ентусиазирано каза: „Ние сме на парахода в океана и той гори! Предстоят ни два пътя: или да хвърлим всичкия си товар, да скочим от парахода и който може да плува, да се спаси, или да останем на парахода и да изгорим. Време е да се спасяваме! Духът иде и тропа на всяка душа, а най-вече върху душите на младите. Няма време за отлагане. Трябва да пристъпим към работа, към опити." След това се изказаха С.
към текста >>

43. И ДНЕС - Теофана Савова

Намерихме го в „парахода" с друга група братя и сестри.
След обяд на същия ден Жадната душа не се насища на красотата. Тя я търси непрестанно. Не показва ли това, че душата копнее за своя дом? В 3 часа група сестри отново потърсихме Учителя. Намерихме го в „парахода" с друга група братя и сестри. Дали обстановката тук е празнична или празничното настроение се дължи на присъствието на Учителя? Всеки би могъл да надникне и в един такъв момент да провери това сам. * Празникът продължи. Върнахме се в салона и насядахме, кой където намери място.
към текста >>

44. 3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

Качват се на параход и отплуват към Атон.
С добрите си прояви той привлича вниманието на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, който учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В 1854 г. под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. „На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св. Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастен, непознат за тях свещеник със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Целуват му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват.
към текста >>

45. 5.5 Вътрешният живот на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Някъде потъва параход — оправям пътя му.
Седящ на стола, той затваря очите си и само тялото му присъства на разговора, а духът му твори. Мнозина не ценят времето му и мислят, че колкото по-дълго време стоят при него и говорят, толкова по-лесно ще решат въпросите си. Той не губи своето време, а отделя само определеното. „Аз възприемам страданията и мъките на хората. Вечер, преди да си легна, получавам телеграми от цял свят. Някъде потъва параход — оправям пътя му. Някъде момък вдигнал револвер срещу възлюблената си, иска да я убие. Казвам му, че тя го обича, и той се отказва от намерението си. Студент се оплаква, че професорът му го скъсал. Казвам на професора да не го къса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. Като отговоря на всички телеграми, тогава заспивам." (43, с. 245)
към текста >>

46. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

Ватев и Новаков съдействат пред параходството той веднага да дойде от Румъния и да прекара латвийците от другата страна на Дунава.
Щом свърши съборът, те си отиват и вие ставате такива, каквито сте, и започвате пак по стар обичай да се разправяте и карате." Учителя следи най-внимателно какво става по света. След свършване на събора поканва гостите от балтийските страни на закуска и им нарежда веднага да си тръгнат за дома. Те плачат, не искат да напуснат този земен рай, но братята и сестрите събират багажа им и ги изпращат на влака за Русе. Когато пристигат в Русе, се оказва, че няма ферибот. Ватев и Новаков съдействат пред параходството той веднага да дойде от Румъния и да прекара латвийците от другата страна на Дунава. Качват се на влака и през нощта срещу първи септември минават границите на Русия. На 1 септември се обявява Втората световна война и се затварят границите на всички страни. Латвийците в последния момент успяват да се приберат по родните си места благодарение помощта на Учителя. По-късно, когато германците навлизат в Латвия, Учителя извиква Савка и й казва: „Дай ми бързо подаръците, които латвийците ми донесоха през 1939 г. Те се намират сега в много тежко положение и трябва да им помогна." Учителя започва да облича една върху друга дадените му ризи, фланели и други дрехи.
към текста >>

При една от поредните тревоги, когато американските самолети не бомбардират София, сестрите се събират в „Парахода" да се молят.
За лошото си отношение към Бога и братството и гонението срещу Учителя Англия загуби всичките си колонии. В бъдеще ще се сбъдне всичко, което Учителя казва за нея. След войната Чърчил променя донякъде лошото си отношение към братството и когато нашият външен министър от правителството на Кимон Георгиев отива при него на разговор по въпросите на мира, той му казва, че нищо не може да каже за положението на България, но като си отиде, да поздрави Бялото братство. Понеже министърът е комунист и не може да поднесе тоя поздрав официално, изпраща сестра си на Изгрева, която да предаде поздрава от Чърчил. Това нашите приятели запазват в дълбока тайна, защото е можело да ни коства много, особено по време на процеса срещу братството. При една от поредните тревоги, когато американските самолети не бомбардират София, сестрите се събират в „Парахода" да се молят. („Параходът" е бараката, в която живеят и работят стенографките. На покрива има голямо стъкло, през което стаята се осветява естествено. Формата на тази барака е заоблена и отдалеч прилича на параход. В нея всеки може да работи много леко и удобно.) Учителя, сериозен и съсредоточен, заедно с Гавраил Величков застава в средата на поляната. Минават ята самолети и се отправят към Румъния да бомбардират.
към текста >>

(„Параходът" е бараката, в която живеят и работят стенографките.
В бъдеще ще се сбъдне всичко, което Учителя казва за нея. След войната Чърчил променя донякъде лошото си отношение към братството и когато нашият външен министър от правителството на Кимон Георгиев отива при него на разговор по въпросите на мира, той му казва, че нищо не може да каже за положението на България, но като си отиде, да поздрави Бялото братство. Понеже министърът е комунист и не може да поднесе тоя поздрав официално, изпраща сестра си на Изгрева, която да предаде поздрава от Чърчил. Това нашите приятели запазват в дълбока тайна, защото е можело да ни коства много, особено по време на процеса срещу братството. При една от поредните тревоги, когато американските самолети не бомбардират София, сестрите се събират в „Парахода" да се молят. („Параходът" е бараката, в която живеят и работят стенографките. На покрива има голямо стъкло, през което стаята се осветява естествено. Формата на тази барака е заоблена и отдалеч прилича на параход. В нея всеки може да работи много леко и удобно.) Учителя, сериозен и съсредоточен, заедно с Гавраил Величков застава в средата на поляната. Минават ята самолети и се отправят към Румъния да бомбардират. Учителя е в молитвено състояние и голямо напрежение.
към текста >>

Формата на тази барака е заоблена и отдалеч прилича на параход.
Понеже министърът е комунист и не може да поднесе тоя поздрав официално, изпраща сестра си на Изгрева, която да предаде поздрава от Чърчил. Това нашите приятели запазват в дълбока тайна, защото е можело да ни коства много, особено по време на процеса срещу братството. При една от поредните тревоги, когато американските самолети не бомбардират София, сестрите се събират в „Парахода" да се молят. („Параходът" е бараката, в която живеят и работят стенографките. На покрива има голямо стъкло, през което стаята се осветява естествено. Формата на тази барака е заоблена и отдалеч прилича на параход. В нея всеки може да работи много леко и удобно.) Учителя, сериозен и съсредоточен, заедно с Гавраил Величков застава в средата на поляната. Минават ята самолети и се отправят към Румъния да бомбардират. Учителя е в молитвено състояние и голямо напрежение. По лицето му се стичат струи пот. Тревогата трае повече от час, а Учителя остава съсредоточен на своя пост.
към текста >>

47. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

В това време Савка отива до „Парахода", а Милка и Маргарита се споглеждат, разделят яйцето на три и изяждат по един дял.
Учителя изяжда двете яйца, а едното оставя и им предлага да го разделят на три помежду си — за Милка, Маргарита и Савка. Сестрите не докосват яйцето. След известно време Учителя пита: „Разделихте ли яйцето помежду си? " Те не отговарят нищо. След малко Учителя за трети път ги пита за яйцето. В това време Савка отива до „Парахода", а Милка и Маргарита се споглеждат, разделят яйцето на три и изяждат по един дял. Не минава много време и Учителя ги пита дали са изяли яйцето. Двете сестри отговарят, че са изяли своята част. Скоро в стаята влиза Савка и Учителя я пита дали е изяла третинката от яйцето, което им е оставил. Савка му отговаря, че е ходила вкъщи и там е обядвала пържени картофи. Учителя се намръщва, става сериозен и казва: „И сега не разреши правилно задачата си." Той има хубавия обичай винаги да разделя храната си с приятелите, които присъстват около него.
към текста >>

48. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Накарва го да се разведе с американката, да си купи билет, да се качи на параход и да пътува за България.
Той я приема и тя му разказва патилата си. Учителя се замисля и казва: „В скоро време мъжът ти ще се върне." Тя го поглежда недоверчиво и му обяснява, че той се е оженил за друга. Учителя й повтаря: „Ще се върне." От този ден в Америка при мъжа й започва да се появява един старец с бяла брада, който му говори: „Кога ще си отидеш в България? Там те чакат." Мъжът отговаря, че няма да си ходи. Но този възрастен човек е крайно настойчив и всеки ден го посещава. Накарва го да се разведе с американката, да си купи билет, да се качи на параход и да пътува за България. През цялото време на пътуването му старецът е до него и го придружава даже и във влака. Когато стигат в София и мъжът слиза на гарата, непознатият се изгубва. Той отива при жена си и двете си деца, които са много доволни и благодарни на Бога. Мъжът казва на жена си: „Как можа да ми пратиш чак в Америка този стар човек да ми говори повече от месец и да ме накара да се върна в България? Той пътува с мен чак до София и тук се изгуби някъде." Жена му се сеща кой е този старец.
към текста >>

49. 7.3 Пеньо Киров - Светозар Няголов ( -2013)

Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна.
Тя е крайно взискателна и скържава, затворена в себе си и много ревнива. Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство. Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г. Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна. Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходът пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него.
към текста >>

Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души?
Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство. Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г. Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна. Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходът пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него. Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо.
към текста >>

Параходът пристига и от него слизат много хора.
Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г. Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна. Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходът пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него. Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо. Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя. От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан.
към текста >>

50. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

По време на войната французите пленяват към 2000 руснаци, но след Октомврийската революция френското командване решава да ги качи на един параход и да ги хвърли в морето да се издавят.
Той става обущар и овладява добре занаята. Свързва се с левите течения — комунистите, и много пъти им помага. В казармата следва школа и става артилерийски офицер. Участва в Първата световна война от начало до край и след свършването й е изпратен с поделението си да представлява българската страна в Солун до сключването на мирния договор. Настанени са в казарма в съседство с французите. По време на войната французите пленяват към 2000 руснаци, но след Октомврийската революция френското командване решава да ги качи на един параход и да ги хвърли в морето да се издавят. Двете казарми са оградени с високи огради, но откъм задната им страна има стръмно дере, по което, при нужда, може мъчно да се мине. Гръблев научава за плана на французите и изпраща от своите войници да предупредят руснаците за грозящата ги опасност. Отначало те не му вярват. Един ден преди датата определена за изпълнение на секретната заповед, пленниците разбират за намеренията на французите връзват всички езици — шпионите, които ги предавали, и посред нощ преминават в българската казарма за помощ. Гръблев изважда карта пред руските офицери, очертава им пътя до Румъния, а оттам за Русия.
към текста >>

51. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя и казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителя й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителя мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш?
във Варна. Тя е типичен представител на знака Козирог със своята самостоятелност, но често проявява непослушание. Отива на посещение при Учителя и иска от него позволение да следва в Америка, за да научи добре английски език. Учителя й отговаря: „Защо ще ходиш в Америка, когато тука има няколко колежа, където можеш добре да научиш английски? " „Но там ще има хора, с които ще мога да говоря." Учителя и казва: „И тука има много хора, които говорят на английски в обществото." „Но там условията за учене ще бъдат по-добри." Учителя й отговаря строго: „Тук условията за учене са най-добри, по-добри не можеш да намериш никъде." Милка продължава: „Учителю, искам непременно да отида в Америка." Учителя мълчи известно време и казва: „А знаеш ли какво ще се случи с парахода, с който ще пътуваш? Той ще потъне и ти ще се намериш на дъното на океана." Чак тогава Милка се отказва от неразумното си намерение и остава в България. Баща й е милионер, но поради някаква счетоводна грешка в банката загубва парите си, не издържа голямото напрежение и си заминава от този свят. На плещите на Милка пада тежката задача да поддържа брата и сестра си, докато се изучат. Тя често идва в салона, обича да слуша пианото и да свири. Започва да взима уроци по пиано, но пианото в салона е все заето, не може да свири.
към текста >>

52. 7.39 Георги Сотиров - Светозар Няголов ( -2013)

Параходът е вдигнал вече котва и който се е качил — добре, а който не се е качил, ще чака следващия параход.
Той купува диня и отива в двора на Темелко, където го среща Теофана Савова и му казва: „Все дини ли ще носите на Учителя? " Братът се стъписва и се чуди какво да прави. В това време на вратата се показва Учителя — усмихнат, и с любов казва: „Тази диня за мене ли е? Дайте ми я тук!." Взема динята, разрязва я и раздава по парче на всички присъстващи. След това го поканва в стаята си и му казва: „Първо, аз ще ти кажа, а след това ти ще питаш по въпросите, които те интересуват. Параходът е вдигнал вече котва и който се е качил — добре, а който не се е качил, ще чака следващия параход. Радвай се, че и ти си в парахода. Твоите родители са добре и имат достатъчно храна. Не се тревожи за тях." След заминаването на Учителя Георги редовно посещава беседите и свири на паневритмията с китара си. Остава верен на традицията на младежкия клас и не се оженва. Той живее дълго време в София, изправен е в отношенията си и услужва с каквото може на приятелите си.
към текста >>

Радвай се, че и ти си в парахода.
" Братът се стъписва и се чуди какво да прави. В това време на вратата се показва Учителя — усмихнат, и с любов казва: „Тази диня за мене ли е? Дайте ми я тук!." Взема динята, разрязва я и раздава по парче на всички присъстващи. След това го поканва в стаята си и му казва: „Първо, аз ще ти кажа, а след това ти ще питаш по въпросите, които те интересуват. Параходът е вдигнал вече котва и който се е качил — добре, а който не се е качил, ще чака следващия параход. Радвай се, че и ти си в парахода. Твоите родители са добре и имат достатъчно храна. Не се тревожи за тях." След заминаването на Учителя Георги редовно посещава беседите и свири на паневритмията с китара си. Остава верен на традицията на младежкия клас и не се оженва. Той живее дълго време в София, изправен е в отношенията си и услужва с каквото може на приятелите си. По-късно се премества в квартал „Младост- 1", където кани за съквартирант Нестор Илиев, който няма квартира.
към текста >>

53. 7.49 Райна Калпакчиева - Светозар Няголов ( -2013)

През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч.
Семейството им идва да живее на Изгрева. Там тя се запознава и се сприятелява с Найден Найденов, роден на 24 септември 1904 г. (нов стил). Той завършва Морското училище и става капитан за далечно плаване. При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с нетърпение очаква писмата му, на които отговаря. През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч. в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход. Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая. Учителя ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от студа.
към текста >>

в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход.
Там тя се запознава и се сприятелява с Найден Найденов, роден на 24 септември 1904 г. (нов стил). Той завършва Морското училище и става капитан за далечно плаване. При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с нетърпение очаква писмата му, на които отговаря. През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч. в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход. Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая. Учителя ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от студа. Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна.
към текста >>

Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия.
(нов стил). Той завършва Морското училище и става капитан за далечно плаване. При всичките негови пътувания Райна се моли за него и с нетърпение очаква писмата му, на които отговаря. През 1932 г., срещу Нова година, Найден пътува със стар български параход, който точно в 24 ч. в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход. Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая. Учителя ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от студа. Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна. Найден на никого не се обажда.
към текста >>

Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна.
в Средиземно море в мъглива нощ е ударен и разцепен на две от гръцки параход. Найден спи в каютата си, скача при удара и вижда, че гръцкият параход разцепва техния и се прехвърля на другия. Една голяма вълна го залива. Спасяват се само четирима българи, които гърците искат да убият, за да няма свидетели за случая. Учителя ги запазва и гърците ги закарват в Цариград в българското посолство, почти напълно схванати от студа. Оттам с параход ги прекарват в болницата на Варна. Найден на никого не се обажда. Райна нетърпеливо чака вест от него. Минава повече от месец, а вест няма. Отива при Учителя и го пита за Найден, но той мълчи. Втори път отива, той пак мълчи.
към текста >>

54. 7.67 Николай Дойнов - Светозар Няголов ( -2013)

Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода".
" От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища. През 1943 г. Учителя извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя. Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обяд е и всички са насядали да се хранят. Николай минава пред пейката, на която седи Учителя, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството взима решение да хване някой черноборсаджия, да го накаже най-строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които са черноборсаджии. Два дена след прекарване на въглищата Николай отива в Габрово, сутринта рано експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София.
към текста >>

55. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

„Понеже всички центрове в природата се менят всеки час, човек трябва да бъде винаги буден, готов на поста си, като капитан на своя параход, всеки ден да прави нови изчисления, всеки ден да се приготовлява за нови условия." (По Бога направени", стр. 34)
Предизвиканите от природата мъчнотии, които изникват по пътя, сплотяват нашите души. В нас се пробуждат скрити непознати възможности на тялото ни и постигаме целта си - изкачването на върха. Обикновено, когато отиваме в планината, на връх Мусала, тя ни пречиства с дъжд, с вятър, със сняг и след това ни се усмихва и ни приема благосклонно в своите красиви местности. Ние винаги трябва да бъдем нащрек, защото всеки момент времето може да се промени. Достатъчно е само е един човек с молитва или чувства да развали времето, а друг човек с молитва и хубави мисли и чувства, които носи - да оправи времето и то да стане слънчево. „Понеже всички центрове в природата се менят всеки час, човек трябва да бъде винаги буден, готов на поста си, като капитан на своя параход, всеки ден да прави нови изчисления, всеки ден да се приготовлява за нови условия." (По Бога направени", стр. 34) „Сутрин, когато наблюдавате изгрева на слънцето, а вечер звездите, пак трябва да бъдем внимателни (стават много промени в природата). Такива промени стават не само на Земята, но и в атмосферата - във въздуха." („По Бога направени", стр. 33) Учителя ни учи, че най-важната задача при всяка екскурзия е да се изпотим, като изхвърлим по този начин всички отрови от организма си, т.е. да отпушим седемте милиона пори на кожата, запушени от отрови и мърсотии, които има в града. Чрез порите диша душата.
към текста >>

56. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Седнал на дървената пейка в парахода, той мислеше, че се пробужда от някакъв невероятен сън.
Излязоха умни и корави в своето решение тези младежи. Ако е писано от Бога, те сами ще се ориентират там за всичко - помисли Константин. Дори и не поставиха открито въпроса за отказа му да продължи с тях. Сбогуваха се сърдечно и се разделиха. Константин преседя след заминаването им два дни в Солун и като намери търговски кораб, който тръгваше за Цариград, заплати пътя според това, което му поискаха и така съвсем без нищо, а само с торбичката, която успя да намери в разрушената гемия на Леонис, потегли на изток. Седнал на дървената пейка в парахода, той мислеше, че се пробужда от някакъв невероятен сън. Денят бе хубав, морето съвсем притихнало, а южното пролетно слънце изливаше над него радостно сияние. Понякога се замисляше за това дали добре стори, че се връща назад, но веднага си представяше вдъхновеното лице на стария служител и огненото сияние над главата му. Тогава отново добиваше кураж и притискаше с ръка сгънатия Антиминс в пазвата си, наблизо до сърцето. На другия ден още рано взори се очертаваха вече на хоризонта силуетите на джамиите и големите сгради на Цариград. В отоманската столица размислите върху онова, което се случи, не се промениха.
към текста >>

57. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

един млад човек стоеше на палубата на океанския параход и гледаше в далечината, където океанът докосваше неясните очертания на хоризонта.
Заминаване и следване в Америка През един августовски ден на 1888 г. един млад човек стоеше на палубата на океанския параход и гледаше в далечината, където океанът докосваше неясните очертания на хоризонта. Той беше с хубави замислени очи и с необикновена чистота в погледа. Облечен беше скромно и багажът му се състоеше само от един доста износен, но спретнато обвит с калъф куфар, който се намираше в помещението за багажа. В ръце той имаше малка ръчна чанта, в която се намираха най-необходимите подръчни вещи, две-три книги и едно евангелие на английски език, издание на Британското библейско дружество и още едно - на български език от онова време, когато рядко издаваните книги се печатаха с малко наивния и мил следосвобожденски език и правопис. Параходът на компанията за презокеански пътувания беше пълен с пътници от всякакви народности, които отиваха в Америка примамващия континент на доларите, за печалби. Може би единствен пътник в този голям параход, който бе съвършено чужд на това, което привличаше хората в задокеанския свят, бе младият българин Петър Константинов Дъновски.
към текста >>

Параходът на компанията за презокеански пътувания беше пълен с пътници от всякакви народности, които отиваха в Америка примамващия континент на доларите, за печалби.
През един августовски ден на 1888 г. един млад човек стоеше на палубата на океанския параход и гледаше в далечината, където океанът докосваше неясните очертания на хоризонта. Той беше с хубави замислени очи и с необикновена чистота в погледа. Облечен беше скромно и багажът му се състоеше само от един доста износен, но спретнато обвит с калъф куфар, който се намираше в помещението за багажа. В ръце той имаше малка ръчна чанта, в която се намираха най-необходимите подръчни вещи, две-три книги и едно евангелие на английски език, издание на Британското библейско дружество и още едно - на български език от онова време, когато рядко издаваните книги се печатаха с малко наивния и мил следосвобожденски език и правопис. Параходът на компанията за презокеански пътувания беше пълен с пътници от всякакви народности, които отиваха в Америка примамващия континент на доларите, за печалби. Може би единствен пътник в този голям параход, който бе съвършено чужд на това, което привличаше хората в задокеанския свят, бе младият българин Петър Константинов Дъновски. Неговите намерения бяха толкова различни от намеренията на другите пътници, че ако той би ги изказал пред тях, те щяха да ги посрещнат или с недоверие или с насмешка. Положението на този млад прекрасен човек беше както положението на всички, дошли на земята с мисия небесни пратеници преди него. Той трябваше да огледа, да проучи, да се осведоми за живота в своето време, да схване стремежите на хората и преди да посее семето, което ще даде плод, да разбере каква е почвата на божествената нива. Този още млад човек знаеше много неща за живота, за природата, за Бога.
към текста >>

Може би единствен пътник в този голям параход, който бе съвършено чужд на това, което привличаше хората в задокеанския свят, бе младият българин Петър Константинов Дъновски.
един млад човек стоеше на палубата на океанския параход и гледаше в далечината, където океанът докосваше неясните очертания на хоризонта. Той беше с хубави замислени очи и с необикновена чистота в погледа. Облечен беше скромно и багажът му се състоеше само от един доста износен, но спретнато обвит с калъф куфар, който се намираше в помещението за багажа. В ръце той имаше малка ръчна чанта, в която се намираха най-необходимите подръчни вещи, две-три книги и едно евангелие на английски език, издание на Британското библейско дружество и още едно - на български език от онова време, когато рядко издаваните книги се печатаха с малко наивния и мил следосвобожденски език и правопис. Параходът на компанията за презокеански пътувания беше пълен с пътници от всякакви народности, които отиваха в Америка примамващия континент на доларите, за печалби. Може би единствен пътник в този голям параход, който бе съвършено чужд на това, което привличаше хората в задокеанския свят, бе младият българин Петър Константинов Дъновски. Неговите намерения бяха толкова различни от намеренията на другите пътници, че ако той би ги изказал пред тях, те щяха да ги посрещнат или с недоверие или с насмешка. Положението на този млад прекрасен човек беше както положението на всички, дошли на земята с мисия небесни пратеници преди него. Той трябваше да огледа, да проучи, да се осведоми за живота в своето време, да схване стремежите на хората и преди да посее семето, което ще даде плод, да разбере каква е почвата на божествената нива. Този още млад човек знаеше много неща за живота, за природата, за Бога. Той носеше тези знания като дар от небесната родина, но той трябваше да ги събуди наново в този свят, където бе изпратен да хвърли обилното семе на едно учение, в което Божествената и Христова любов, мъдрост и истина трябва да се разгънат в широки рамки и да се проговори на хората на техния език.
към текста >>

58. 'Отче наш' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Ето, параходите плуват по океаните.
Целунахме му ръка. Той извади от джоба си една грамадна ябълка и ми я подаде. Чудя се откъде я извади, тъй като джобовете му бяха добре прилепнали. Учителят тихичко каза да го почакаме. Наведе се над още калната вода, която беше се събрала в едно малко коритце и каза: — Ето, параходите плуват по океаните. Върху калната вода плуваха листенца от някакво цвете. — Сега — продължи Учителят, — нови граници се чертаят в Европа. Той се поотдалечи от водата, спря се пред едно място, наподобаващо сцена, и каза: — Ето сцената! Ето полилеите!
към текста >>

59. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр."
Тези три клона могат да се нарекат клонове на Всемирното Бяло братство. В Гърция те се наричат орфеисти, в Палестина - есеи, в Египет - херметисти, в Персия - маздеисти. Маздеистите са разклонение на първия, Египетския клон. ...В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет - повече научен материал. Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр." Следователно няма нищо ново под слънцето! Всичко се повтаря и развитието няма край. Но все пак, доколкото приемаме, че еволюцията протича в символичната форма на спирала, всеки етап от вездесъщото развитие, имащ съответен аналог в миналото, се намира на един по-висок ръкав от всемирната спирала. Т. е. той е по- близо до онази велика, безкрайна и непостижима Цел на всичко съществуващо, заради която си заслужава да пребродим цялата Вечност в стремление към Абсолютното - Бога!
към текста >>

60. ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ - Павел Желязков

За да минете една дълбока река, вам е необходима лодка; за да прехвърлите океана, вам е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в друг, ви е необходим този параход, който се нарича вяра.
Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. Тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, вам е необходима лодка; за да прехвърлите океана, вам е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в друг, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания? ", който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл" и е благодарен на тях, той е умен човек.
към текста >>

61. От 1 май до 20 юни: Лято и край на учебната година. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

То идва обикновено като заключение на играта напр.: играем на параход— рибка или нимфа изважда от морското дъно бисери — свидетелства и поднася на всяко дете.
И в тази игра всяко дете избира място съответно силите си. Всеки взема участие, всеки работи, всеки живее. Трогателно е родителят да види детето си активен участник в колективна дейност, при даден социален проблем макар и изнесен във вид на игра. Играта за детето е живот и вдъхновение. Приятно е всяко дете да получи в края на годината свидетелство. То идва обикновено като заключение на играта напр.: играем на параход— рибка или нимфа изважда от морското дъно бисери — свидетелства и поднася на всяко дете. При друг случай, играем на пчелин — царицата пчела поднася на всяко дете капка медец с пожелание — свидетелство. Свидетелствата се изработват от учителката и са изненада за децата. Утрото завършва с щастливи пожелания и радостно настроение. Трагичната раздяла е излишна сантиметалност. След празника децата идват, за да си вземат изработените предмети — спомен от първото им творчество.
към текста >>

62. 7. Игра на пазар - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

От тук, съвсем естествено, търговците започнаха да товарят стоките си на параходи и да ги изпращат в други държави.
Всеки нов ден децата носеха по нещо ново от къщи и играта се развиваше все по-интересно и по-разнообразно. Имаше интерес, имаше Творчество и дейност. Днес нашият пазар се разви в своята кулминационна точка. Имаше тържество, на което се гощаваха с най-различни изкуствени или естествени, направени или донесени от децата зеленчуци и плодове. Беше много весело и разнообразно. От тук, съвсем естествено, търговците започнаха да товарят стоките си на параходи и да ги изпращат в други държави. Девети ден. Неусетно общият интерес премина към пристанище. Започнахме да организирваме флота, параходи, пристанища и т. н. Така минаха три четири дни в оживена игра на българско производство. Научихме песента „Ние сме моряци", също през тези няколко дни разказахме и по общо желание драматизирахме приказката „Чайка".
към текста >>

Започнахме да организирваме флота, параходи, пристанища и т. н.
Имаше тържество, на което се гощаваха с най-различни изкуствени или естествени, направени или донесени от децата зеленчуци и плодове. Беше много весело и разнообразно. От тук, съвсем естествено, търговците започнаха да товарят стоките си на параходи и да ги изпращат в други държави. Девети ден. Неусетно общият интерес премина към пристанище. Започнахме да организирваме флота, параходи, пристанища и т. н. Така минаха три четири дни в оживена игра на българско производство. Научихме песента „Ние сме моряци", също през тези няколко дни разказахме и по общо желание драматизирахме приказката „Чайка". Не прескочихме също така да разнообразим работата си и с ритмични илюстрации — морски вълни, рибки, параходи в буря и пр. Тясната стая, големия брой деца, и творческия ентусиазиран дух за 10—15 дни можаха да сплотят групата и да повдигнат социалния дух чувствително много. За сметка на горното, при едно отслабване на интереса имаше риск да пострада отчасти дисциплината.
към текста >>

Не прескочихме също така да разнообразим работата си и с ритмични илюстрации — морски вълни, рибки, параходи в буря и пр.
Девети ден. Неусетно общият интерес премина към пристанище. Започнахме да организирваме флота, параходи, пристанища и т. н. Така минаха три четири дни в оживена игра на българско производство. Научихме песента „Ние сме моряци", също през тези няколко дни разказахме и по общо желание драматизирахме приказката „Чайка". Не прескочихме също така да разнообразим работата си и с ритмични илюстрации — морски вълни, рибки, параходи в буря и пр. Тясната стая, големия брой деца, и творческия ентусиазиран дух за 10—15 дни можаха да сплотят групата и да повдигнат социалния дух чувствително много. За сметка на горното, при едно отслабване на интереса имаше риск да пострада отчасти дисциплината. Ето защо, след проекта, след оживлението, дойде на своя ред тиха програмна работа. При сезонни игри и песни подчертах реда и примерното държание на добрите ученици. Така завърши първия проект „Пазар", при който с голям ентусиазъм всички деца играха, работиха, пяха и научиха много нови неща, с които живяха редица дни!
към текста >>

63. 19. Пътуване с параход. Завършване учебната година с проект - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

19. Пътуване с параход Завършване учебната година с проект През първите години на моята учителска практика, завършвах учебната година с официална забава пред родителите.
19. Пътуване с параход Завършване учебната година с проект През първите години на моята учителска практика, завършвах учебната година с официална забава пред родителите. Последната коствуваше доста труд, доста нерви и притеснение от страна на деца и учителка. В последствие, годишните ми забави придобиха по-интимен характер, изнасяни в учебната стая, където децата изпяваха и изиграваха пред родителите си най-обичните игри и песни, заучени през годината. Разбира се, че аз систематизирвах предварително номерата по сезони, прибавях тук-таме по някой нов номер, но общо забавата даваше отражение на всичко по-характерно през годината, изразено в песни, игри и драматизация. Все пак анализирайки психологически казаното, можем да си зададем въпроса — песните и игрите са ли най-съществената работа с децата? Не. Последните идват да ни послужат само като средство за целта ни — създаване добри навици, социално чувство, творчески дух и изграждане на силни характери у децата.
към текста >>

Един ден Христо и Стефчо заиграха на параход.
Ще се опитам да предам една от последните годишни забави дадена в проект. Само двадесет дни ни деляха от ваканцията. Естествено заговорихме за годишната забава и за свидетелствата. Раздадох стихотворения на няколко деца и почнахме да преговаряме ученото през годината. Имах за цел, между другото да централизирам забавата около един общ интерес, за което търсех подходящ случай. Един ден Христо и Стефчо заиграха на параход. Скоро играта се поде от всички момчета. Идеята ми се видя доста навременна. След два-три дни играта ни се разрастна в проект-пътуване с параход. Всяко момче, заемаше по един пост-капитан, машинист или моряк. Момиченцата и те се разделиха, на морски феи и рибки.
към текста >>

След два-три дни играта ни се разрастна в проект-пътуване с параход.
Раздадох стихотворения на няколко деца и почнахме да преговаряме ученото през годината. Имах за цел, между другото да централизирам забавата около един общ интерес, за което търсех подходящ случай. Един ден Христо и Стефчо заиграха на параход. Скоро играта се поде от всички момчета. Идеята ми се видя доста навременна. След два-три дни играта ни се разрастна в проект-пътуване с параход. Всяко момче, заемаше по един пост-капитан, машинист или моряк. Момиченцата и те се разделиха, на морски феи и рибки. Започна се тряскава работа. Рибките и феите учеха своите балетчета, и правеха от хартия яки и шапки на моряците. А момчетата строеха парахода.
към текста >>

А момчетата строеха парахода.
След два-три дни играта ни се разрастна в проект-пътуване с параход. Всяко момче, заемаше по един пост-капитан, машинист или моряк. Момиченцата и те се разделиха, на морски феи и рибки. Започна се тряскава работа. Рибките и феите учеха своите балетчета, и правеха от хартия яки и шапки на моряците. А момчетата строеха парахода. Първо го начертаха с тебешир на пода и наредиха столчетата във вид на параход. След няколко дни, изградиха стените на парахода от картон (10 листа) боядисаха ги и заковаха долната страна на пода. Палубата беше доста голяма за да събере столчетата, мачтите, знамената, наблюдателницата. И така неусетно, с помощта на приказки и картини развихме напълно проекта си „игра на параход" без големи подробности — излишен баласт за малките. От ден на ден интересът се увеличаваше, децата идваха рано, работеха усърдно, без шум и отегчение.
към текста >>

Първо го начертаха с тебешир на пода и наредиха столчетата във вид на параход.
Всяко момче, заемаше по един пост-капитан, машинист или моряк. Момиченцата и те се разделиха, на морски феи и рибки. Започна се тряскава работа. Рибките и феите учеха своите балетчета, и правеха от хартия яки и шапки на моряците. А момчетата строеха парахода. Първо го начертаха с тебешир на пода и наредиха столчетата във вид на параход. След няколко дни, изградиха стените на парахода от картон (10 листа) боядисаха ги и заковаха долната страна на пода. Палубата беше доста голяма за да събере столчетата, мачтите, знамената, наблюдателницата. И така неусетно, с помощта на приказки и картини развихме напълно проекта си „игра на параход" без големи подробности — излишен баласт за малките. От ден на ден интересът се увеличаваше, децата идваха рано, работеха усърдно, без шум и отегчение. Всеки беше на поста си и най-акуратно изпълняваше службата си.
към текста >>

След няколко дни, изградиха стените на парахода от картон (10 листа) боядисаха ги и заковаха долната страна на пода.
Момиченцата и те се разделиха, на морски феи и рибки. Започна се тряскава работа. Рибките и феите учеха своите балетчета, и правеха от хартия яки и шапки на моряците. А момчетата строеха парахода. Първо го начертаха с тебешир на пода и наредиха столчетата във вид на параход. След няколко дни, изградиха стените на парахода от картон (10 листа) боядисаха ги и заковаха долната страна на пода. Палубата беше доста голяма за да събере столчетата, мачтите, знамената, наблюдателницата. И така неусетно, с помощта на приказки и картини развихме напълно проекта си „игра на параход" без големи подробности — излишен баласт за малките. От ден на ден интересът се увеличаваше, децата идваха рано, работеха усърдно, без шум и отегчение. Всеки беше на поста си и най-акуратно изпълняваше службата си. Не искам да преувеличавам нито да фантазирам, нека всяка колежка сама опита и се увери, колко много могат да мислят малките умове и колко много могат да работят малките ръце! И колко много дух, колко много творчество и дейност ще можем да покажем пред родителите! Ето как определих работата си за годишната забава.
към текста >>

И така неусетно, с помощта на приказки и картини развихме напълно проекта си „игра на параход" без големи подробности — излишен баласт за малките.
Рибките и феите учеха своите балетчета, и правеха от хартия яки и шапки на моряците. А момчетата строеха парахода. Първо го начертаха с тебешир на пода и наредиха столчетата във вид на параход. След няколко дни, изградиха стените на парахода от картон (10 листа) боядисаха ги и заковаха долната страна на пода. Палубата беше доста голяма за да събере столчетата, мачтите, знамената, наблюдателницата. И така неусетно, с помощта на приказки и картини развихме напълно проекта си „игра на параход" без големи подробности — излишен баласт за малките. От ден на ден интересът се увеличаваше, децата идваха рано, работеха усърдно, без шум и отегчение. Всеки беше на поста си и най-акуратно изпълняваше службата си. Не искам да преувеличавам нито да фантазирам, нека всяка колежка сама опита и се увери, колко много могат да мислят малките умове и колко много могат да работят малките ръце! И колко много дух, колко много творчество и дейност ще можем да покажем пред родителите! Ето как определих работата си за годишната забава. Естествено, че през последните три седмици взехме и нов материал, във връзка със сезона и проекта, така напр. заучихме песничките: „Ние сме моряци", „Пляс -плис", Моряци сме безстрашни", играта с песен „Веселите рибки", танца на морските феи — балетче, приказката „Чайка", „Свърши се, замина учебната година" и още няколко номера.
към текста >>

И така, неусетно, с много радост и възторг подготвихме своето пътуване, което свързахме с много ръчна работа: строеж на парахода, моряшки шапки, яки и маншети, рибки от картон и уреждане ресторант при парахода, с много песни, игри и приказки, с много творчески дух и дейност, с много живот.
Не искам да преувеличавам нито да фантазирам, нека всяка колежка сама опита и се увери, колко много могат да мислят малките умове и колко много могат да работят малките ръце! И колко много дух, колко много творчество и дейност ще можем да покажем пред родителите! Ето как определих работата си за годишната забава. Естествено, че през последните три седмици взехме и нов материал, във връзка със сезона и проекта, така напр. заучихме песничките: „Ние сме моряци", „Пляс -плис", Моряци сме безстрашни", играта с песен „Веселите рибки", танца на морските феи — балетче, приказката „Чайка", „Свърши се, замина учебната година" и още няколко номера. Решихме" да има и концерт през време на пътуването. Тук щяхме да изнесем минатия материал през годината: песни, игри и стихотворения. И така, неусетно, с много радост и възторг подготвихме своето пътуване, което свързахме с много ръчна работа: строеж на парахода, моряшки шапки, яки и маншети, рибки от картон и уреждане ресторант при парахода, с много песни, игри и приказки, с много творчески дух и дейност, с много живот. Не бих направила услуга, ако развия подробно работата през всеки ден и ако предам точно, кога сме взели всяка нова песен и игра, тъй като работата ни с депата е творческа и върви непринудено. Достатъчно е да създадем дух в играта, за да се развие последната най-правилно и най-естествено, без шаблон и без правила. Целта ми в случая е да предам самата жива линия, която развива творческата дейност у децата и изгражда характерите им, В скоро време детската стая представляваше море, пълно с живот и радост. Дните бяха кратки и много често депата обядваха в училище,, за да имат повече време за работа. Лятната жега не ни смущаваше, даже и не я чувствувахме.
към текста >>

/ч Цялата стая беше в празнична украса, От едната страна беше построен параходът „Първи май", а от другата бяха насядали майки и бащи и очакваха да видят своите рожби в играта.
Целта ми в случая е да предам самата жива линия, която развива творческата дейност у децата и изгражда характерите им, В скоро време детската стая представляваше море, пълно с живот и радост. Дните бяха кратки и много често депата обядваха в училище,, за да имат повече време за работа. Лятната жега не ни смущаваше, даже и не я чувствувахме. И така, увлечени в играта, посрещнахме последния ден. ч - Годишно утро. /ч Цялата стая беше в празнична украса, От едната страна беше построен параходът „Първи май", а от другата бяха насядали майки и бащи и очакваха да видят своите рожби в играта. При започване отправих няколко думи към родителите, подчертавайки задачите на детската градина и психологическото • значение на играта, респективно предстоящото ни пътуване. 1. Влязоха морските феи и рибките, облечени със съответни костюми и насядаха на столчетата около парахода. 2. Водени от първия капитан с марша „Ние сме моряци" влязоха в стройна редица моряците и взеха местата си в парахода. 3. При даден знак всички изпяха с движения „Пляс-плис". След това всички изправени изпяха „Добре дошли" към родителите си. 4.
към текста >>

Влязоха морските феи и рибките, облечени със съответни костюми и насядаха на столчетата около парахода. 2.
Лятната жега не ни смущаваше, даже и не я чувствувахме. И така, увлечени в играта, посрещнахме последния ден. ч - Годишно утро. /ч Цялата стая беше в празнична украса, От едната страна беше построен параходът „Първи май", а от другата бяха насядали майки и бащи и очакваха да видят своите рожби в играта. При започване отправих няколко думи към родителите, подчертавайки задачите на детската градина и психологическото • значение на играта, респективно предстоящото ни пътуване. 1. Влязоха морските феи и рибките, облечени със съответни костюми и насядаха на столчетата около парахода. 2. Водени от първия капитан с марша „Ние сме моряци" влязоха в стройна редица моряците и взеха местата си в парахода. 3. При даден знак всички изпяха с движения „Пляс-плис". След това всички изправени изпяха „Добре дошли" към родителите си. 4. Рибките изиграха с песен „Веселите рибки", След играта моряците спуснаха мрежите и ловиха риби. Последните преместиха столчетата и седнаха в парахода. 5.
към текста >>

Водени от първия капитан с марша „Ние сме моряци" влязоха в стройна редица моряците и взеха местата си в парахода. 3.
И така, увлечени в играта, посрещнахме последния ден. ч - Годишно утро. /ч Цялата стая беше в празнична украса, От едната страна беше построен параходът „Първи май", а от другата бяха насядали майки и бащи и очакваха да видят своите рожби в играта. При започване отправих няколко думи към родителите, подчертавайки задачите на детската градина и психологическото • значение на играта, респективно предстоящото ни пътуване. 1. Влязоха морските феи и рибките, облечени със съответни костюми и насядаха на столчетата около парахода. 2. Водени от първия капитан с марша „Ние сме моряци" влязоха в стройна редица моряците и взеха местата си в парахода. 3. При даден знак всички изпяха с движения „Пляс-плис". След това всички изправени изпяха „Добре дошли" към родителите си. 4. Рибките изиграха с песен „Веселите рибки", След играта моряците спуснаха мрежите и ловиха риби. Последните преместиха столчетата и седнаха в парахода. 5. Момиченцата рибки станаха млади девойки и сервираха закуски (и тук имаше какво да видят родителите). 6.
към текста >>

Последните преместиха столчетата и седнаха в парахода. 5.
Влязоха морските феи и рибките, облечени със съответни костюми и насядаха на столчетата около парахода. 2. Водени от първия капитан с марша „Ние сме моряци" влязоха в стройна редица моряците и взеха местата си в парахода. 3. При даден знак всички изпяха с движения „Пляс-плис". След това всички изправени изпяха „Добре дошли" към родителите си. 4. Рибките изиграха с песен „Веселите рибки", След играта моряците спуснаха мрежите и ловиха риби. Последните преместиха столчетата и седнаха в парахода. 5. Момиченцата рибки станаха млади девойки и сервираха закуски (и тук имаше какво да видят родителите). 6. След закуската имаше три минути тишина. 7. Започнахме концерта. Всяко дете каза по един номер: песен, стихотворение или игра. И по този начин минахме преговора на ученото през годината. 8.
към текста >>

— Сега, да се качат и феичките на парахода, за да раздам наградите за вашето послушание! — подех най-после аз, като взех кутията със свидетелствата, изненада за всички.
Всяко дете каза по един номер: песен, стихотворение или игра. И по този начин минахме преговора на ученото през годината. 8. Следваше последният номер — балет на морските феички. Грамофонът засвири валс и феичките заиграха. В последния миг една от феичките намери на морското дъно кутия пълна със скъпоценности (сложена в момента от мен) и я предаде на първия капитан, като дар на всички деца за тяхното послушание и трудолюбие през годината. — Сега, да се качат и феичките на парахода, за да раздам наградите за вашето послушание! — подех най-после аз, като взех кутията със свидетелствата, изненада за всички. — Мили деца, учебната година се свърши! Тъй както сте качени на парахода, ще ви раздам свидетелствата и ще ви пожелая добър и щастлив път в голямото море на живота, където навлизате всеки ден. Бъдете смели, борете се с трудностите и преуспявайте! Тъй като тази година завършвате всички с успех — шестица, така ви пожелавам да минавате всяка година! Бъдете здрави, весели и безгрижно плувайте в голямото море на живота! Често ще срещате в живота си бури и препятствия, но вярвайте в Бога, вярвайте в доброто, вярвайте в себе си и ще успявате всякога. — На добър ви път, мили деца! Вдигнете котвата от пристанището на детската градина! На всекиго ще дам свидетелство с шест, за да отпътувате всички с успех. (Подред раздадох свидетелствата — бонбонерка с шест бонбона). Вдигнете свидетелствата си, тъй както сте на парахода и да изпеем „Свърши се, замина учебната година"! При повишено настроение взехме си „сбогом", като напомнихме да дойдем утре след обед за ръчните работи (блокчета с рисунки, албумчета с мозаично изрязване — есен, зима, пролет и лято, картонени играчки — шейни, колички, кутийки, глинени зеленчуци, плодове и др., разни ръкоделия и цветя) и за снимките, направени от миналия ден на парахода.
към текста >>

— Мили деца, учебната година се свърши! Тъй както сте качени на парахода, ще ви раздам свидетелствата и ще ви пожелая добър и щастлив път в голямото море на живота, където навлизате всеки ден.
И по този начин минахме преговора на ученото през годината. 8. Следваше последният номер — балет на морските феички. Грамофонът засвири валс и феичките заиграха. В последния миг една от феичките намери на морското дъно кутия пълна със скъпоценности (сложена в момента от мен) и я предаде на първия капитан, като дар на всички деца за тяхното послушание и трудолюбие през годината. — Сега, да се качат и феичките на парахода, за да раздам наградите за вашето послушание! — подех най-после аз, като взех кутията със свидетелствата, изненада за всички. — Мили деца, учебната година се свърши! Тъй както сте качени на парахода, ще ви раздам свидетелствата и ще ви пожелая добър и щастлив път в голямото море на живота, където навлизате всеки ден. Бъдете смели, борете се с трудностите и преуспявайте! Тъй като тази година завършвате всички с успех — шестица, така ви пожелавам да минавате всяка година! Бъдете здрави, весели и безгрижно плувайте в голямото море на живота! Често ще срещате в живота си бури и препятствия, но вярвайте в Бога, вярвайте в доброто, вярвайте в себе си и ще успявате всякога. — На добър ви път, мили деца! Вдигнете котвата от пристанището на детската градина! На всекиго ще дам свидетелство с шест, за да отпътувате всички с успех. (Подред раздадох свидетелствата — бонбонерка с шест бонбона). Вдигнете свидетелствата си, тъй както сте на парахода и да изпеем „Свърши се, замина учебната година"! При повишено настроение взехме си „сбогом", като напомнихме да дойдем утре след обед за ръчните работи (блокчета с рисунки, албумчета с мозаично изрязване — есен, зима, пролет и лято, картонени играчки — шейни, колички, кутийки, глинени зеленчуци, плодове и др., разни ръкоделия и цветя) и за снимките, направени от миналия ден на парахода. Така завърших учебната година с децата тази година.
към текста >>

Вдигнете свидетелствата си, тъй както сте на парахода и да изпеем „Свърши се, замина учебната година"! При повишено настроение взехме си „сбогом", като напомнихме да дойдем утре след обед за ръчните работи (блокчета с рисунки, албумчета с мозаично изрязване — есен, зима, пролет и лято, картонени играчки — шейни, колички, кутийки, глинени зеленчуци, плодове и др., разни ръкоделия и цветя) и за снимките, направени от миналия ден на парахода.
— Сега, да се качат и феичките на парахода, за да раздам наградите за вашето послушание! — подех най-после аз, като взех кутията със свидетелствата, изненада за всички. — Мили деца, учебната година се свърши! Тъй както сте качени на парахода, ще ви раздам свидетелствата и ще ви пожелая добър и щастлив път в голямото море на живота, където навлизате всеки ден. Бъдете смели, борете се с трудностите и преуспявайте! Тъй като тази година завършвате всички с успех — шестица, така ви пожелавам да минавате всяка година! Бъдете здрави, весели и безгрижно плувайте в голямото море на живота! Често ще срещате в живота си бури и препятствия, но вярвайте в Бога, вярвайте в доброто, вярвайте в себе си и ще успявате всякога. — На добър ви път, мили деца! Вдигнете котвата от пристанището на детската градина! На всекиго ще дам свидетелство с шест, за да отпътувате всички с успех. (Подред раздадох свидетелствата — бонбонерка с шест бонбона). Вдигнете свидетелствата си, тъй както сте на парахода и да изпеем „Свърши се, замина учебната година"! При повишено настроение взехме си „сбогом", като напомнихме да дойдем утре след обед за ръчните работи (блокчета с рисунки, албумчета с мозаично изрязване — есен, зима, пролет и лято, картонени играчки — шейни, колички, кутийки, глинени зеленчуци, плодове и др., разни ръкоделия и цветя) и за снимките, направени от миналия ден на парахода. Така завърших учебната година с децата тази година. Резултатите бяха отлични и от тогава практикувам подобен начин при свършване.
към текста >>

64. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Вземат властта в парахода.
Аз между другото си спомням романа „Свободна земя“. Романът „Свободна земя“, доколкото си спомням, беше от Жан Граф. Навярно французин. Накратко казано, изпращат група затворници революционери, изпращат ги на заточение из Южна Америка, из островите. Те се разбунтуват по пътя. Вземат властта в парахода. Евакуират се на някакъв остров и почват да установяват своето царство на новия живот според разбирането на революционерите. Там в романа има контрасти, имало някои или други, на които повече им се лежало отколкото да им се работи. Обаче чрез превъзпитание и чрез примера на другите всичко тръгнало по мед и масло, както си го въобразявахме и ние и както нашите другари комунистите си го въобразяваха, че ще тръгне по мед и масло. Както и да е, този роман за 15-годишни юноши е чудесен. Така да ги вдъхновява и да възбужда в тях ревността да работят с всички сили за това общество на светлината, доброто, истината.
към текста >>

65. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Едно сравнение Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители.
Едно сравнение Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода.
към текста >>

Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето.
Едно сравнение Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода?
към текста >>

Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери.
Едно сравнение Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители.
към текста >>

Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода.
Едно сравнение Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир.
към текста >>

А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода?
Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби.
към текста >>

Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители.
Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца *), един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия.
към текста >>

Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца *), един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия.
Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца *), един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"?
към текста >>

Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам.
А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца *), един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"? Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека.
към текста >>

Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото.
Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца *), един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"? Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело.
към текста >>

Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони.
С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си.
към текста >>

Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде?
тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили.
към текста >>

То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници.
Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух". „Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил.
към текста >>

И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ?
Вие виждате, да речем, линията на живота? Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово? -------------------------------------------- *) Това есе е написано няколко месеца след завършването на парахода Нормандия.
към текста >>

Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ?
Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово? -------------------------------------------- *) Това есе е написано няколко месеца след завършването на парахода Нормандия.
към текста >>

Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово?
Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово? -------------------------------------------- *) Това есе е написано няколко месеца след завършването на парахода Нормандия.
към текста >>

-------------------------------------------- *) Това есе е написано няколко месеца след завършването на парахода Нормандия.
След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово? -------------------------------------------- *) Това есе е написано няколко месеца след завършването на парахода Нормандия.
към текста >>

66. Лостът на Архимеда - Георги Радев (1900–1940)

Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк.
Очевидно, това не е работа на един земен човек, чийто живот е тъй мимолетен. Даже и да би доживял Метусалемова възраст, Архимед не би могъл да повдигне земята дори на косъм. Разбира се, никой днес, в епохата на електричеството, не би възмечтал да повдига земята с такова грубо механично средство, каквото е лостът. Особено откак се откри, че и в най-дребните частици материал е скрита такава огромна енергия. Стига само да можеше да се освободи! Но и това е засега пак „архимедовска" мечта. Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк. Само с 1 кг. каменни въглища. Защото, според съвременната физика, 1 кг. каменни въглища съдържат 20,000,000,000,000,000 калории, от които днес се използуват едва 7000 калории. Това, което е вярно за неорганичните вещества, е вярно, според твърденията на окултната наука, и за органичните.
към текста >>

67. Енергията на атома - Георги Радев (1900–1940)

каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг.
Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг. каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг. каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия?
към текста >>

68. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Пеша, с кон, с кон да им носи багажа, докато пердашат пеша, с пощенски коли, с трен, с параход, с каик през придошлите реки... През сняг и студ, и побои, и просълзени прегръдки, и приютяване от стари сърдечни приятели по пътя... Видения на сън и наяве.
Трето земетресение за последните два месеца. С влак за Ихтиман, с. Ветрен, Панагюрище, Славовица, Аесичево, Юруците, Бяла, Баня, Куртово, Калофер, Доймушлари, Борисово, Голямо село, Търничево, Габарево, поемат за Казънлък през Тулово, и пр. и пр. за Стара Загора. Пеша, с кон, с кон да им носи багажа, докато пердашат пеша, с пощенски коли, с трен, с параход, с каик през придошлите реки... През сняг и студ, и побои, и просълзени прегръдки, и приютяване от стари сърдечни приятели по пътя... Видения на сън и наяве. Земетресения... За колко време бихме направили тази обиколка ние? С вас? От кореспонденцията на Дънов с членовете на Веригата личи, че по това време той вече е поел отговорността на духовен ръководител (т.е. пълен „небесен вестител“): Определено изисква какво трябва да се направи по нареждане на отвъдните сили, дава конкретни оценки на задачите, с които съратниците му трябва да се нагърбят, и сочи недостатъците на работата им. Така например намира за неправилно това, че Анастасия Желязкова се разсейва с много странични светски работи, и пише на д-р Миркович, че Господ не одобрява неговото сближване с Колесников, с който угажда повече на човешката си суета отколкото да слушат Бога.
към текста >>

69. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

Изгражда се прочутата братска сграда „Параходът“ в края на Поляната, където след време се изпълнява Паневритмията.
Абсолютно неуморно! Цели три десетилетия! Между другото по време на строежа на Салона, Учителят казва, че той е прероденият патриарх Евтимий, въпреки че не го съзнава. Бай Ради не е първият постоянен жител на Изгрева. Честта се пада на дипломирания биолог Борис Николов през 1928, който се присъединява към Братството като помощник на прочутия италиански мозайкаджия Бертоли. Както казахме вече през 1929 година двамата построяват братската чешма край Тополица. След завършването на строежа Изгревът бързо се модернизира. Изгражда се прочутата братска сграда „Параходът“ в края на Поляната, където след време се изпълнява Паневритмията. В нея се настаняват най-близките помощници и помощнички на Учителя. Дружество „Орион“ още на другата година електрифицира братското селище. (Водопроводната мрежа се прокарва едва през 1934 г.) Защо изобщо го споменавам? Защото електрическата консумация на Изгрева се заплаща по отчитането на само един общ електромер. С всичките публични услуги на Изгрева е така.
към текста >>

70. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1838 Великобритания започва редовни трансатлантически рейсове с парните кораби „Сириус“ и „Савана“, което стимулира американското платноходно корабостроене да конструира клипърите и десет години по-късно - в апогея си - клипърите развиват почти двойно по-голяма скорост от британските параходи.
Читак (сега Устово) се ражда бащата на Петър Дънов - Константин. 1831 в прерията на Уайоминг се ражда Ситинг Бул, великият вожд на индианските племена Су. 1831 в Днепропетровск, Русия, се ражда основателката на теософското движение Хелена фон Хаан, известна по-късно под името Елена Петровна Блаватска. 1832 (2 август) в Оранж, Ню Джърси, се ражда другият основател на теософското движение Хенри Стийл Олкот. 1835 (18 април) в Мидъл Смитфилд, Пенсилвания, се ражда четвъртвековният президент на духовната методистка семинария Дрю - Хенри Ансън Бъц. 1838 Великобритания започва редовни трансатлантически рейсове с парните кораби „Сириус“ и „Савана“, което стимулира американското платноходно корабостроене да конструира клипърите и десет години по-късно - в апогея си - клипърите развиват почти двойно по-голяма скорост от британските параходи. 1840-те години в българските земи на Отоманската империя започва да прониква Бел-Ланкастерската система на взаимообразователните училища, при която училищата са „частно дело на гражданите“, които ги изграждат. 1840 се ражда Чийф Джоузеф, вождът на индианците от племето Незпирс. 1840 (7 май) в Русия се ражда композиторът Петър Илич Чайковски. 1841 във Варна бива отворено първото гръцко училище, в което се преподава по Бел-Ланкастерската система. 1841 на 14 км югозападно от Бостън Джордж Рипли създава американската утопична комуна „Брук Фарм“ по модел на Фурие, в която изнасят лекции в традицията на лицеума Емерсън, Олкот, Паркър, Торо и пр.
към текста >>

Бъчваров), тласкана от връхлетелия изневиделица вятър, лети огромна военна гемия и докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря така силно, че го пробива и корабчето потъва, но по чудо всички се спасяват.
Мъгла. Смота. Така разказва историята след години Константин, че като се взреш в нея, сякаш не става дума за какво е казал и какво точно е било, а сякаш надникваш в сърцето му, като че виждаш през очите му какво е усещал и как го е виждал независимо от това така ли е било, или не е било така. Сиво. След Мраморно море вече не са всичките приятели. И не е платноходката, с която тръгват, а по-голям кораб ги е взел и на него не е вече приятелят им гъркът, не е познатият им от Варна, а други някои, дето не ги знаеш какви са и не знаеш дружелюбни ли са, или са имали проблеми с тях. Срещу тяхното корабче, според един спомен на приятеля на поп Константин (Т. Бъчваров), тласкана от връхлетелия изневиделица вятър, лети огромна военна гемия и докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря така силно, че го пробива и корабчето потъва, но по чудо всички се спасяват. Според печатния разказ на поп Константин бурята връхлита като наближават Света гора и ето че корабът, който и тъй и тъй не е в пълна изправност, а някаква развалина на Летящия холандец, или Пияния грък - бухтарабух! - прасва се, разбира се, скапва се сред вълните и с плуване, блъскане, давчене, с десетина наистина удавени - едва излизат на брега. И ето ги в Солун. На Велики петък (10 май 1854) с другарите си Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов Константин отива да се поклонят на гроба на св. Димитър в храма, който някога е бил на св.
към текста >>

Тори - австрийският параходен агент - и той дава 40 лири... Даже майор Мита Атанасович - сръбски офицер, дето забравих за какво беше се изтърсил във Варна - и той дава 50 турски лири, халал да е на школото на братята бугаре... халал вамо! На 25 юли завършеното училище във Варна, там където сега е Музеят на Възраждането на града, е открито такова, каквото е наредено да бъде според султанския ферман: с каменен долен етаж и дървен втори етаж.
На 7 декември 1861 година идва в българската обшина позволителното от Ашир бей за доизкарването на училището. До това време гага- узите от махалата, пък и всякаква паплач вече разграбват материалите за строежа, дето пустеят на мястото, но пък е хубаво, че изобщо не знаят за молбата и накъде отива работата. И пак варненската общественост демонстрира подкрепата на начинанието на Атанас. На 20 юни 1862 година постъпва помощ от 40 лири за училището от пруския консул на Варна Е. Рейзер. Фирмата „Братя Дадески“, която е.и консулство на Австрия и Франция, също дава 40 лири. Е. Тори - австрийският параходен агент - и той дава 40 лири... Даже майор Мита Атанасович - сръбски офицер, дето забравих за какво беше се изтърсил във Варна - и той дава 50 турски лири, халал да е на школото на братята бугаре... халал вамо! На 25 юли завършеното училище във Варна, там където сега е Музеят на Възраждането на града, е открито такова, каквото е наредено да бъде според султанския ферман: с каменен долен етаж и дървен втори етаж. С две огромни стаи - едната за момчетата, другата за момичетата. С наредените чинове и черни дъски, с медалите, панделките за отличия и упрек, с пясъчните сандьчета за писане на начинаещите и черните плочи за калемите на напредналите. С естрадата на учителя - нещо, дето сега бихте го нарекли издигната катедра. Осветява го сам гръцкият владика Порфирий - приятелят на Атанас. Присъстват всички големци на града.
към текста >>

71. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Робърт Фултон прави историческото си първо плуване с параход от Ню Йорк до Олбани и въпросът за транспорта по реката експлодира.
Някога това тихо, изолирано имение се е наричало от местните хора просто „Гората“. Не са общували с него, но всички са знаели историята за това как толкова далече на север от прочутата линия Мейс-Дикси, която дели Юга от Севера, е кацнало това чисто южняшко имение. Богатството на семейство Гибънс идва от огромните му памукови плантации край Савана, Джорджия, още от колониално време - много преди американската революция. В началото на деветнадесети век внушителният Томас Гибънс пристига на север да закупи имот, а с него и половината права на бреговата линия на Ню Джърси за фериботен транспорт през Хъдзън. Времето е точно улучено. Робърт Фултон прави историческото си първо плуване с параход от Ню Йорк до Олбани и въпросът за транспорта по реката експлодира. Нюйоркските акули се нахвърлят върху Гибънс, той се бори като лъв за правата си и най-сетне в 1824 година спечелва всички дела. Радостта му е кратка за жалост, тъй като умира скоро след това. Тридесет и две годишният му син Уилям наследява всичко, но и това не донася на никого много щастие. Женен е за севернячката Абигейл Луиз Тейнър от Кънектикът и колкото и богати да са, и колкото и разкошно да живеят в къщата си на Гринуич стрийт в Манхатън - не върви! Истинското богатство на Уилям идва от Юга. Там са плантациите от по десет хиляди декара за ориз и памук, там са петстотинте му негри на стойност - само негрите - от половин милион долара.
към текста >>

Параходът „Константин“ акостира.
В пълното им величие! Ще идва българският княз и как другояче и откъде другаде да пристигне в България ми кажете? Родственикът на английския вицекрал на Индия - лорд Монтбатън! Сам той най-светлият млад представител не само на немската благородническа династия Хесе, но и на Батенберг! Александър Батенберг! Пристанището е осеяно с арки, улиците със знамена! Отсам - „Да живее негова светлост Александър Първи“, оттатък - „Да живее България свободна“. Летят знамената. (Не в синьото небе, разбира се. Винаги, когато ще посреща нещо голямо, Черно море е ядосано, роши се и се мята.) И трета арка: „Дерзай, Светлий Княже, народът е с Теб.“ Надигай се на пръсти, качвай се където можеш да гледаш над главите на тълпата. Параходът „Константин“ акостира. Варненският губернатор Драган Цанков посреща светлия гост. Чиновници, съветници, български депутати чак от Одрин. Хей! Ура, да живей! Люлеят се хората; викове! Представителки от нежния пол от всички народности с шапки с големи периферии. Говорят и ахкат, и много-много български не се чува. От всичките ученици и ученички, каквито ги има; от всички училища български, арменски, гръцки, еврейски (само турските ги няма, въпреки че са най-много).
към текста >>

Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов.
Граждани всъщност! И накрая на годината кметът им даде по една тулумбаджийска униформа награда, така че хамалите на пристанището в този чуден град са в униформи. Пожарникарски! Ха сега де! Само дето насред празното място при фиданките на новия добрички път, сред касапниците и един-двата навеса за кой знае какво, започват да дигат храм, дето ще е на името на св. Богородица и, изглежда, ще излезе нещо свястно от него, другото - бърканица! Долу при липсващия мост Ташкюпрю ще трябва да слезе, да мине през липсващата крепостна стена и да хване железницата, дето я строи Хенри Баркли с брат си Тревор, че си оставиха ръцете, че даже Мидхад паша не искаше да направи тържествено откриване, да не вземат всички пътници да се избият, че да стане за смях. Връстницата му на Петър - тази русенска железница. С едно тренче колкото за едно ритниче и една каруца с две джамчета за пощата и две с по три джамчета за трета и втора класа и една пак с три, ама големи, над плюшените кушетки с дървениците, и друсане, дето червата ти ще издруса до Русе. Английски шик! И оттам ще вземе австрийския параход за Свищов. Немски шик! Църквата „Света Богородица“ в края на строежа й, Варна И ще гледа на горната палуба как дамите с букурещките капелуши дьрдорят: „Баба плетещи чорапи, буня сяра, чок селям, керацо, мехало...“ и се кискат леко, като мине някое мустакато рае, и дискретно си потриват големите очи едни в други, както се стискат подручка: „Ах, их бин хунгрих, какой красивый князь!“ Траяска Бугаряска! Тъжно е уж, а май е смешно, защото е младост и колкото и с никой нищо да не споделя Петър, и колкото и да е скрит в себе си и какво чака и търси и той не знае, Варна си остава назад добра-лоша; и в Свищов, в Свищов да видим какво ще стане! Така е. Сега идва най-мъчното. Поп Константин (поборникът за българското и православното) го изпраща да учи (той ли го изпраща?) в Американското протестантско училище в Свищов.
към текста >>

72. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара.
Посредникът предлага на Дракула да купи имот в Англия, и винаги се включва (след ужасните корабни бури и страхотии, през които англичанчето повръща, за да се подготви публиката за Двореца на Дракула), винаги се включва, казвам, пътуването му с влака Варна-Русе на сър Хенри Баркли. Като засилване на кулминацията на страхотиите! Като сгъстяване на боите! Влака го има и в един по-стар черно-бял филм на царя на ужасите Хичкок: в полумрака на тесни купета български войници с разкопчани шинели и изпити очи, разбити след някаква балканска война, пеят на три гласа войнишки български песни - и след миг, разбира се, започват убийствата в първа класа. Както и да е! Нищо с тази железопътна линия не върви, колкото и средства да се хвърлят, нищо не става от нея и никога няма да стане - даже след сто години, даже през 2000-та година. Отначалото турското правителство поръчва 30 локомотива и 500 вагона, от които триста са товарни, а двеста - за пътници от трите класи. И още един специален вагон за султана. Надеждите са за голям комерсиален успех: линията стига до дъното на варненския залив на голям кей над водата, за да могат вагоните да се товарят и разтоварват направо от параходите; отделно от пътническата гара. За съжаление още от началото връхлита една от онези кошмарни варненски бури и кеят става дармадан, а пясъците изцяло зариват под себе си железните релси. Така че остава да се ползва само линията от другата страна на канала към езерото откъм крепостната стена; т.е. пътническата линия. И понеже от началото излиза име на цялата тая работа, че е кутсузлия - просто не върви! Пътуването е обявено за безплатно, и пак кандидати няма! Най-страшни, според тези, които са си опитвали късмета, били завоите. Като тутнел тренът, че иде завой, и като започнели да се наклоняват каруците на една страна - аха-аха да паднат! - смелчаците по седалките скачаш на крака и тичали разтреперани към другата страна.
към текста >>

73. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г.
Той е пътник от първа класа. От горната палуба той редува в пътеписа си: Тъпкалото в трюма; Пъшкането и повръщането; Клатенето и кълненето, което се носи отдолу, от трета класа. Защото той е при кристалните чаши и порцелана, и сребърните съдове, закотвени на масите да устоят на пристъпите на вълненията. Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас. Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват. И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност.
към текста >>

И него като Алеко го лови тръпката на отплаването към Новия свят: с вълнението, със стегнатото гърло от това, как параходът се изсулва от тясната, уютна Европа и се продънва в океана на нищото.
Сервират ти редовно храна, и то обилна, пък и по вкуса на Георги. Харесва му. Гладен е. Яде с насладата на градски калфа, който си е поръчал, и му носят. Губи бита си, но не и самочувствието. И него като Алеко го лови тръпката на отплаването към Новия свят: с вълнението, със стегнатото гърло от това, как параходът се изсулва от тясната, уютна Европа и се продънва в океана на нищото. Отпърво Ламанша е тесен и домашен с фаровете на Кале и Дувър на двата срещуположни бряга, корабчетата и лодките от двете страни в тъмното, псувните на три езика, кой накъде да се пази; сетне бреговете се раздалечават, протокът раззива широко, псувните изчезват с лодките към Плимут и светулките на Канарските острови, и накрая - далече на север фара на Бишъп рак - последното огънче на Европа. Сетне, на разсъмване, корабът се продънва. Зинва океанът. Свежо вдъхване. Колкото и вероятно близка да е картината, рисувана от Чакалов, до прекосяването на Петър Дънов, аз все пак виждам Учителя във вътрешния си поглед като действащо лице от спомените на един украински емигрант, запазени в Музея на квартиранта в Лоуър Ийст Сайд в Манхатън.
към текста >>

Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува.
Сега щеше да види сам първоизточника им и сам да черпи от него. Баща му и учители, и роднини, и приятели помагаха да се стегне за път, уреждаха документи, билети, адреси, писма, дрехи, пари. (Само сестра му бе сдържана и сякаш ревнива като винаги, но можеше ли да я упреква с мъката, която изживя с пиещия си мъж.) Беше възбудително, но докато се купеха златни наполеони от Варна и колан с пунгия, в който да ги носи, Петър започва да усеща все по-ясно, че не е сам, както бе когато за пръв път започна да мечтае да последва и той стария си съученик Делчев в Америка. И сега помощта, която му даваха близки и познати, започваше да губи сладката си интимност. Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път. И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там. И той го знаеше, но едва когато се заготви за път, усети колко широк и отъпкан е пътят. В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния. Че е един! Че иска да е един, и ще направи всичко, за да е един, защото хората са едно и всички тези прегради, тези граници и паспорти са нищо пред светлината, която е една и съща във всяко живо същество.
към текста >>

* И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш.
Мизерните им жилища на долния Ийст Сайд щяха да се залеят с евреите на втората вълна: един милион и половина души там, където в така наречената Малка Германия бе имало 200 000 германци. Най-наблъсканото население на планетата. Двеста и петдесет души на един декар! Италианците щяха да се настанят на запад от тях, в това, което щеше да се нарича Малка Италия, а украинци, поляци, българи и пр. - като съседи от север. Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше. Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение. Въпреки че не беше емигрант, Петър трябваше да пести парите си и затова се озова в най-гъстата част на мизерията - търбуха на кораба.
към текста >>

New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред.
дори търговците, които се връщаха в България от Запад, ги караха да ходят на църква, да ги пречистяват от католическата чума - както казваха. Сякаш всичко извън православната църква бе мръсно - дори да беше християнско. А ето че униатският свещеник се придържаше към паството си, не към църквата си. Не беше слуга на камъка и кръста отгоре му, но на душата и духа на човека; той не се мъчеше да дърпа назад който и да беше решил да върви нататък, но се стремеше да го следва и да му помага в стъпките, които предприема, тъй като хората бяха неговото царство, не църковния двор. Толкова много още щеше да има да се учи! * February 8, 1996. New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред. ... Но сега ми е празно отвътре. Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам? Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо.
към текста >>

Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука.
Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам? Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо. Споделям, че има още материал тук, който не съм премандръсил, но го оставям за следващото си идване. Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост. Просто се надяваше да не го накарат за слезе от там, ако въжето щеше да трябва при акостирането. Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... - продължаваше да цепи напред носът и острият вятър пращаше от време на време по някой неочакван душ студена солена вода, и Петър усещаше сърцето си как тупа, сякаш яздеше състезателен жребец към победоносен финал, но жребецът беше от петхилядотонните, и ездачите бяха осемстотин, и финалът бе събирането на племената, дето бяха теглили на изток по протежение на веригата на Алеутските острови в канута от моржови кожи преди осем хиляди години, с племената, дето бяха теглили на запад на кон през азиатския континентален щит, и това събиране караше така от триста години вече; и той потръпна, когато нова тежка пръска го удари в лицето. Един от корабните офицери, белокос мъж на средна възраст, се показа на вратата и запали лула близо до навитото въже. Всичко нормално! .... Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... Параходът изтутка още веднъж и блъскането на носа и стичането на разбитата вълна по бордовете от двете му страни спря.
към текста >>

Всичко нормално! .... Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... Параходът изтутка още веднъж и блъскането на носа и стичането на разбитата вълна по бордовете от двете му страни спря.
Търся пощенска марка... Май параходът пак тутка, май започва оживлението, май пак се дигаме на пръсти да видим какво се открива след теснините и ще трябва да се връщам при глава трета и парцаланковците с каскетите и забрадките! Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука. Петър беше излязъл от изгрев слънце и беше един от първите, които видяха бреговата линия на западния хоризонт, и се отказа от закуска, за да може да запази добрата си позиция на върха на купа насукано въже пред вратата за капитанския мост. Просто се надяваше да не го накарат за слезе от там, ако въжето щеше да трябва при акостирането. Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... - продължаваше да цепи напред носът и острият вятър пращаше от време на време по някой неочакван душ студена солена вода, и Петър усещаше сърцето си как тупа, сякаш яздеше състезателен жребец към победоносен финал, но жребецът беше от петхилядотонните, и ездачите бяха осемстотин, и финалът бе събирането на племената, дето бяха теглили на изток по протежение на веригата на Алеутските острови в канута от моржови кожи преди осем хиляди години, с племената, дето бяха теглили на запад на кон през азиатския континентален щит, и това събиране караше така от триста години вече; и той потръпна, когато нова тежка пръска го удари в лицето. Един от корабните офицери, белокос мъж на средна възраст, се показа на вратата и запали лула близо до навитото въже. Всичко нормално! .... Хуушшш!... Хуушшш!... Хуушшш!... Параходът изтутка още веднъж и блъскането на носа и стичането на разбитата вълна по бордовете от двете му страни спря. Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините. След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив. Петър се взираше напред и въпреки че не издаде и звук, сърцето му бясно заби. Величествената гледка на залива започна да се разгъва пред него, все по-широка и по-огромна наляво, и надясно, докато корабът бързаше нататък, и точно в средата на всичко това беше Статуята на свободата, която бяха открили само преди - не миналата, а по-миналата година. И четиристишието, което Ема Лазаръс бе написала в началото на чудовищните погроми в Русия за тогавашните бежанци, му дойде наум: Дайте ми вашите уморени, и вашите бедни, вашите свити маси, мечтаещи да дишат свободно, злощастните штергнати на прелялите си брегове.
към текста >>

Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със сгради брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на път за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове.
Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините. След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив. Петър се взираше напред и въпреки че не издаде и звук, сърцето му бясно заби. Величествената гледка на залива започна да се разгъва пред него, все по-широка и по-огромна наляво, и надясно, докато корабът бързаше нататък, и точно в средата на всичко това беше Статуята на свободата, която бяха открили само преди - не миналата, а по-миналата година. И четиристишието, което Ема Лазаръс бе написала в началото на чудовищните погроми в Русия за тогавашните бежанци, му дойде наум: Дайте ми вашите уморени, и вашите бедни, вашите свити маси, мечтаещи да дишат свободно, злощастните штергнати на прелялите си брегове. Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със сгради брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на път за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове. И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните сгради на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю. Но все пак сме си само моряци, не комодори - и той посочи наляво с глава. - Виж! Зеленчуковите градини на Статън Айлънд. Холандски селяни живеят там. И някои едва се изхранват, така че едно хлапе от тях, юноша, семейството му взе, че му даде малко пари да се маха, а той купи едно евтино корито и отвори първата фериботна връзка с тоя селски остров.
към текста >>

Параходът се плъзна без машини между два кея и го привързаха, и спуснаха моста, и настъпи Вавилон ... * Хората викаха и махаха от кея, пасажери крещяха, надвесени над перилата, офицерите стърчаха като истукани и чакаха нещата да се успокоят, за да помолят тези, дето се бяха накачурили да прегръщат роднини, да слязат на брега: първо трябваше служителите от емиграция! а да проверят всичко.
- офицерът за пръв път го погледна в очите. - Аз съм пастор и идвам още да поуча. - Тъй ли? - офицерът се взря в него, без да знае какво да каже. - Е, проповедник е окей! И от проповедници има нужда. Параходът се плъзна без машини между два кея и го привързаха, и спуснаха моста, и настъпи Вавилон ... * Хората викаха и махаха от кея, пасажери крещяха, надвесени над перилата, офицерите стърчаха като истукани и чакаха нещата да се успокоят, за да помолят тези, дето се бяха накачурили да прегръщат роднини, да слязат на брега: първо трябваше служителите от емиграция! а да проверят всичко. Петър не бързаше. Искаше главата му да се прочисти от напрежението, преди да поеме нататък. Огледа внимателно всички посрещачи и се увери, че Делчев не е между тях. Нямаше защо да се безпокои, разбира се. Параходът им беше пристигнал шест часа по-рано от предвиденото и те трябваше да се срещнат в седем часа в малкия парк пред тухления форт на запад от кея - той го виждаше ясно от мястото, дето беше застанал на палубата.
към текста >>

Параходът им беше пристигнал шест часа по-рано от предвиденото и те трябваше да се срещнат в седем часа в малкия парк пред тухления форт на запад от кея - той го виждаше ясно от мястото, дето беше застанал на палубата.
Параходът се плъзна без машини между два кея и го привързаха, и спуснаха моста, и настъпи Вавилон ... * Хората викаха и махаха от кея, пасажери крещяха, надвесени над перилата, офицерите стърчаха като истукани и чакаха нещата да се успокоят, за да помолят тези, дето се бяха накачурили да прегръщат роднини, да слязат на брега: първо трябваше служителите от емиграция! а да проверят всичко. Петър не бързаше. Искаше главата му да се прочисти от напрежението, преди да поеме нататък. Огледа внимателно всички посрещачи и се увери, че Делчев не е между тях. Нямаше защо да се безпокои, разбира се. Параходът им беше пристигнал шест часа по-рано от предвиденото и те трябваше да се срещнат в седем часа в малкия парк пред тухления форт на запад от кея - той го виждаше ясно от мястото, дето беше застанал на палубата. Ако не, щяха да се видят на следващия ден на същото място. Имаше достатъчно пари да не трябва да сменя наполеони, имаше адреси на пансиони, дето даваха стаи по за една нощ, знаеше и къде да намери телеграф, да се обади на Делчев в семинарията Дрю; нямаше за какво да се безпокои и наистина не бързаше, защото можеше да остане и двайсе и четири часа тук горе, облегнат на перилата и да гледа блъсканицата и бутаницата наоколо, колите, стените на сградите, тълпите, каруците и файтоните, влаковете, малките будки с вестници и закуски пред зданието на емиграционната служба. Главата му се виеше; всичко се сливаше в общ боботещ звук; ярка, весела картина танцуваща пред очите му и той просто оставяше всичко да се уталожи и да добие отново реални очертания. Сега нищо не беше реално, тъй както го виждаше в момента, непреосмислено от спомени. След около час-два, когато вече мина паспортната проверка и се оглеждаше да види къде да хапне нещо, преди да седне в парка да чака посрещача си, някой извика името му.
към текста >>

Със собствени параходни компании.
Четири пъти по-голямо от свищовския конак. А останалите сгради в гората? Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие, библиотека, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията. Не можеше да бъде! Толкова бедни и толкова богати! Само че бедните - кажи ги като приличните българи, а богатите - десет, двайсе пъти по-богати от богатите хора в България. Със собствени, не държавни железници. Със собствени параходни компании. С мини, с не знам какво! Кога щеше да вникне във всичко това, кога щеше да го обхване и да го разбере! Как така Бог е решил да го вземе в ръцете си и да го носи напред и напред, нагоре и нагоре! Как така да му върви! Автоматични камера 1889 в Чикаго Онли Ричууд (който започва своя „вяра“ по време на Гражданската война) открива с тридесет души храм на „Ордена на Магите“, и това е трета астрологическа религия в САЩ. 1889 в Ню Йорк вестниците широко рецензират новоизлезли в началото на годината нови книги на теософката мадам Блаватска. 1890 покрай строежа на железниците на Запад изникват 60 нови града, в които скоро излизат наредби за забрана на полигамията и на заселването на китайци. 1890 (26 април) в Ню Йорк Аделина Пати дава своя прощален концерт в Метрополитен опера. 1890 в Ню Йорк бива завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън.
към текста >>

Спътницата му пропуска парахода.
Един месец преди началото на диригентското си турне в Америка Чайковски се върти в Париж., дирижира на 5 април 1891 г. своята „Трета сюита“, „Меланхолична серенада“ и „Втори пиано концерт“ със Сапелников. И двете седмици преди да тръгне за Америка, избягва в Руан уж да композира „Лешникотрошачката“, но не върви! Какво го терзае, защо тази депресия? Брат му Модест крие от него, че сестра му Саша е умряла, за да не рухне преди историческото си турне в Новия свят, но Чайковски, без да казва, се връща в Париж, отива в Кабинет де Лектюр край Операта да пие чай, както често прави, и прочита в „Новое время“ за смъртта на Саша... Не може, не, не може да замине!... Но е взел 2500 долара аванс и ги е похарчил... Трябва да замине... Боже мой! Ще се провали! Елегантният „Ле Бретон“ оптлава с него от Хавър на 17 април 1891 г. за десетдневното си прекосяване на океана и настъпва истински кошмар. Спътницата му пропуска парахода. През цялото време го мъчи морска болест. Един германец се самоубива и Чайковски се оказва единственият, който знае немски на кораба, и капитанът иска от него да прочете прощалното писмо на нещастника за смъртния протокол... „Не го извърших аз, не съм виновен! Той знае...“ Задигат му портфейла с 460 франка - последните му пари! И няма нищо, нищо, нищо, което да го държи на крака освен да съзерцава от някой ъгъл на палубата вълшебните залези на океана. В хотел „Норманди“ на Бродуей го впечатлява електрическото осветление в стаите, но... сякаш гледа на това не той, а друг човек. В деня на тържественото откриване на Карнеги Хол стои скрит в ложата си и слуша Берлиоз, който му се вижда безумно досаден. На рождения си ден на другия ден - 7 май - ни жив, ни умрял дирижира своята „Божа молитва“ от Седемте си свети етюда.
към текста >>

„...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските сгради на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите попътни облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г.
Чрез нея пее Съвършенството, Дух, Отвъдна сила, която дава мистична небесна красота на човечеството. Самата Аделина е великолепна личност, но гласът й е дар, дошъл отвън. Той не е продукт на цялостното й същество, не идва от нейните опитности, от нейните творчески възможности, от нейните усилия. Някои основни неща, които след години ще бъдат оси на беседите на Петър Дънов в школата на Бялото братство, идват оттук - от двете години опит в музикалния живот на Манхатън. * Ах, този Манхатън и неговите влюбени! Уолт Уитман, синеокият, рунтав, разгърден мъж, яхнал каприте на тролеите до кондуктора им, три десетилетия преди описаните тук събития възпяваше старото име на Ню Йорк - „Манахата“. „...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските сгради на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите попътни облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г. Уитман, далече в провинциалния Кемдън, в къщата на сестра си и мъжа й, с майка си, която не разбира особено новото издание на неговите „Стръкчета трева“, както не разбираше и досегашните, и поклаща глава озадачена, и слага ръка в неговата, и я стиска, и го гледа, сякаш иска да каже просто, че е окей, въпреки че не може да го обясни. Уолт Уитман, вече седемдесет и една годишен, търси дума и така замлъква в стола си. Рови в морето от хартия в стаята си с върха на бастуна, но забравя какво е търсил. На другия ден отваря и затваря едно джобно ножче, докато седи и слуша какво му говорят, за да не се разбере, че е потънал. Идват писатели, фотографи, художници, скулптори и му се повдига от думи: „Ако срещна човек, дето не е написал ни една книга, ще го прегърна... Всички пишат, пишат, пишат, пишат - казва той - и което е най-лошото, пишат поезия.“ Но - той също е в този кюп, той го знае.
към текста >>

74. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

И тези руски думи „баринята“, „красния лес“, сърбането на „ухата“ и препичането на скарата в собствената й „жир“, те просто го пренасяха назад, откъдето бе тръгнал, припомняха му сладките и смешни дни с пастор Куцак и украинското селянче в трюма на презокеанския параход... толкова близки, близки неща! Славяните - му припомняше всичко това - бяха близки.
Пътеписът го бе върнал неочаквано близо до миналото му, въпреки че ставаше дума за Русия, и той отново почувства близостта на славянските езици, на бита на славяните, на мисленето и психологията зад езика и обичаите на простите селяни в просторите на Източна Европа. Хепгуд употребяваше руските славянски думи, когато разказваше, описваше „талигите“, описваше непосилния труд по време на жътва, който поволжките руски селяни директно наричаха времето на страданието („сградата“), но едновременно го приемаха и като нещо едва ли не сладко. Описваше празника на св. Илия - християнският заместник на славянския Перун. Описваше „чиновниците“. И тези руски думи „баринята“, „красния лес“, сърбането на „ухата“ и препичането на скарата в собствената й „жир“, те просто го пренасяха назад, откъдето бе тръгнал, припомняха му сладките и смешни дни с пастор Куцак и украинското селянче в трюма на презокеанския параход... толкова близки, близки неща! Славяните - му припомняше всичко това - бяха близки. И най-чудното бе, че тази близост, която той прозираше под разказа на наблюдателната американка, самата тя всъщност не можеше да обхване изцяло. Виждаше ли от своя страна той с цялата си наблюдателност, под специалните си усилия, на които толкова се радваше и които бяха така големи, и в които бе постигнал толкова много, виждаше ли така ясно близостта на американския и английския дух, бита на американците, тънкостите на езика им и психологията зад езика им? Или и той като Изабел Хепгуд дори след предаването на тезата си щеше да е само добър, може би много добър - но все пак външен наблюдател? Тези дискусии в училище около чистотата на методизма и еретизма на персоналистите - обхващаше ли ги в цялата им дълбочина той наистина, колкото и да бе сигурен, че Боун и Мичел са правите? Знаеше, че ги смята за прави не само защото ги харесваше като достойни мъже и мъдри учители.
към текста >>

75. VI. Георги Радев - Братско общежитие (Комуналният братски живот) - Георги Христов

Ние сме на парахода в океана, и той гори.
Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния: 1. През кометното, когато той представя една скитаща звезда, и се движи от система в система; 2. Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса; единият представя неговата личност, другият представя Бога; 3. Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител. П. Пампоров. Ние сме на парахода в океана, и той гори. Предстоят ни два пътя: или да хвърлим всичкия си товар, да скочим от парахода, и който може да плува, да се спаси, или да останем на парахода и да изгорим. Време е да се спасяваме! Сега Духът иде, и тропа на всяка душа, а най-вече върху душите на младите. Няма време за отлагане. Трябва да пристъпим към работа, към опити! С. Симеонов. Този събор е повече за опознаване и изказване мнения върху въпроси назрели и готови за приложение.
към текста >>

Предстоят ни два пътя: или да хвърлим всичкия си товар, да скочим от парахода, и който може да плува, да се спаси, или да останем на парахода и да изгорим.
През кометното, когато той представя една скитаща звезда, и се движи от система в система; 2. Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса; единият представя неговата личност, другият представя Бога; 3. Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител. П. Пампоров. Ние сме на парахода в океана, и той гори. Предстоят ни два пътя: или да хвърлим всичкия си товар, да скочим от парахода, и който може да плува, да се спаси, или да останем на парахода и да изгорим. Време е да се спасяваме! Сега Духът иде, и тропа на всяка душа, а най-вече върху душите на младите. Няма време за отлагане. Трябва да пристъпим към работа, към опити! С. Симеонов. Този събор е повече за опознаване и изказване мнения върху въпроси назрели и готови за приложение. Особено усилено трябва да се заработи върху комуните.
към текста >>

НАГОРЕ

0.6022961139679