НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
133
резултата в
59
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Пътували с малко гръцко
параходче
и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море.
Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език. Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия. Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г. Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу.
Пътували с малко гръцко
параходче
и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море.
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят. Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине". Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия. Така тримата успяват се спасят и излязат на брега.
към текста >>
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря
параходчето
и то потъва.
Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия. Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г. Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море.
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря
параходчето
и то потъва.
Едва успяват да се спасят. Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине". Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия. Така тримата успяват се спасят и излязат на брега. След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
“През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия
параход
във Варна.
Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров:
“През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия
параход
във Варна.
Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае, но му е казано, че ще му се открие. Тръгва. Параходът е пред пристанището във Варна. Народ - посрещачи много. Той гледа и чака.
към текста >>
Параходът
е пред пристанището във Варна.
Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае, но му е казано, че ще му се открие. Тръгва.
Параходът
е пред пристанището във Варна.
Народ - посрещачи много. Той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото вижда написано със златни букви на три ленти една до друга: “Аз съм този, който бях преди 2000 години '. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват.
към текста >>
3.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта)
, 6.05.1899 г.
Д-р Миркович с днешния
параход
по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81.
Варна, 6 май 1899 г.* (отворена карта)78
Д-р Миркович с днешния
параход
по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81.
Д-рът мисли, че ще можете да се разправите с тях. Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание. Аз съм много добре.
към текста >>
4.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния
параход
за Варна.
Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т.
Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния
параход
за Варна.
В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум.
към текста >>
Киров беше отишъл напред с друг курс на
парахода
, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П.
Киров беше отишъл напред с друг курс на
парахода
, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори.
към текста >>
На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с
параход
през Бургас.
Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл.
На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с
параход
през Бургас.
Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди".
към текста >>
5.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния
параход
за Варна.
Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т.
Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния
параход
за Варна.
В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум.
към текста >>
Киров беше отишъл напред с друг курс на
парахода
, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П.
Киров беше отишъл напред с друг курс на
парахода
, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори.
към текста >>
На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с
параход
през Бургас.
Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл.
На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с
параход
през Бургас.
Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди".
към текста >>
6.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Това ми го разказва сестра Му, която живя няколко лета в нашия „
Параход
", когато ходехме на Рила.
После е учил в Свищов. Аз даже не знам какво е било това училище в Свищов. Но знам, че е било протестантско училище. Искам да бъда точна и казвам само това, което сигурно зная. Виждаме, че още като малък - момче е имал проблясъци на вътрешно виждане.
Това ми го разказва сестра Му, която живя няколко лета в нашия „
Параход
", когато ходехме на Рила.
След като учителствал 1-2 години във 1888 год. Учителят заминава в Америка. Според едни сведения Той е спестил средства за пътуването си, когато е учителствал. И като следва в същото време е работил за издръжката си. Според други сведения протестантите са Му дали стипендия за да следва в Америка.
към текста >>
7.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Това виждаме и в промените на формите на
параходите
, железниците и прочее.
С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите.
Това виждаме и в промените на формите на
параходите
, железниците и прочее.
Този, който всъщност мисли, Той е Господ, който съставлява организма на Вселената. И този, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото там е изворът. Утре ще се научите защо именно трябва да любите Господа, кои са причините, поради които трябва да любите ближните си. Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. Законът е такъв, че ако ви кажа нещо, за което не сте готови, вие ще почнете да се гордеете, че много знаете.
към текста >>
например, формите на
параходите
, железниците и пр.
С чука не можем да се спасим, но с огъня можем да се спасим; и то с огъня, който е Любовта, ще можете да стоплите сърцата на хората.В сегашния ви живот никой от вас не е беден. И мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл - това е много казано. Но аз ще ви кажа, че преди 15 години даваха 25 хиляди долара в Америка на оня, който каже някоя нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, това е изменение на формата - един нов начин на работа. Затова виждаме, че в избирането на формите, изменяват се.
например, формите на
параходите
, железниците и пр.
Този, Който всъщност мисли, Той е Господ, Който съставлява организма на Вселената и този, който иска да има нови мисли, трябва да е свързан с Бога, защото там е изворът.Утре ще се научите защо именно трябва да любите Господа, кои са причините, защо трябва да любим ближния си. Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. Законът е такъв, че ако ви се каже нещо, за което вие не сте готови, вие ще почнете да се гордеете, че много знаете. Това ще се отрази върху мене и аз ще почна да чувствувам същото, пък аз нямам нужда да мисля, че много зная. Аз не искам да бъдете напрегнати, като че ли ви съдят, а да бъдете свободни, че нещо не разбирате, защото даже подир година, две, десет, пак ще ви стане ясно.Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за ядене и пиене.
към текста >>
8.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1914 г.
Ето на, на съвременните
параходи
и железници с 20 стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмата ти от единия край на Земята до другия.
Не можем да дадем друг отговор, освен че си носил вода, нищо друго. А това вече не е работа.Съвременните хора имат много смътни понятия за рая и за онзи свят. Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не служат на Господа, Който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветяват окръжаващите същества. Това е, което подразбира Христос, Син Человечески, Който иска да се прослави в нас. Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега.
Ето на, на съвременните
параходи
и железници с 20 стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмата ти от единия край на Земята до другия.
Така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа.На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, пък аз искам от всички вас да бъдете умни. Отивайте при мъдростта и купувайте ум от нея безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спъва, ще го впрегнете на работа.Едно време при първоначалния човек не беше така, както сега е това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето пак дойде, за да тури ред и порядък в света.
към текста >>
9.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия
параход
във Варна; там ще има среща.
Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител. След две години учителства-не, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил през 1885 г. като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров: „През 1898 г.
му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия
параход
във Варна; там ще има среща.
Запитал с кого и как ще узнае, но му било казано, че ще му се открие. Тръгнал. Параходът пристигнал на пристанището във Варна. Народ, много посрещачи. Той гледал и чакал. По едно време съзрял между навалицата един човек, на гърдите на когото прочел написано със златни букви, в три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди 2000 години".
към текста >>
Параходът
пристигнал на пристанището във Варна.
като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров: „През 1898 г. му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна; там ще има среща. Запитал с кого и как ще узнае, но му било казано, че ще му се открие. Тръгнал.
Параходът
пристигнал на пристанището във Варна.
Народ, много посрещачи. Той гледал и чакал. По едно време съзрял между навалицата един човек, на гърдите на когото прочел написано със златни букви, в три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди 2000 години". Запътил се към него и тръгнали. Лентите на гърдите на човека се изгубили.
към текста >>
Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с
параход
от Варна.
Тя е крайно взискателна и скържава, затворена в себе си и много ревнива. Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство. Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г.
Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с
параход
от Варна.
Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходьт пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него.
към текста >>
Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от
парахода
ще слязат към 600 души?
Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство. Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г. Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна.
Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от
парахода
ще слязат към 600 души?
" В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходьт пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него. Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо.
към текста >>
Параходьт
пристига и от него слизат много хора.
Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г. Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна. Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея.
Параходьт
пристига и от него слизат много хора.
Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него. Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо. Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан. Пеньо идва да работи в България за делото Божие.
към текста >>
“През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия
параход
във Варна.
Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров:
“През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия
параход
във Варна.
Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае, но му е казано, че ще му се открие. Тръгва. Параходът е пред пристанището във Варна. Народ - посрещачи много. Той гледа и чака.
към текста >>
Параходът
е пред пристанището във Варна.
Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае, но му е казано, че ще му се открие. Тръгва.
Параходът
е пред пристанището във Варна.
Народ - посрещачи много. Той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото вижда написано със златни букви на три ленти една до друга: “Аз съм този, който бях преди 2000 години '. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват.
към текста >>
10.
Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920
, 22.08.1920 г.
В първата барака остана да живее Паша и това помещение го нарекоха „
парахода
".
Там живееха и там работеха трите стенографки. После стана много тясно, защото идваха и печатарите и други посетители. А те трябваше да дешифрират беседите и да ги подготвят за печат. Стана тясно и Учителят нареди да се построи отделна барака за Савка, за да се разредят малко. По-късно и на Елена направиха отделна постройка.
В първата барака остана да живее Паша и това помещение го нарекоха „
парахода
".
Работата на трите стенографки беше много напрегната, защото те не само стенографираха, дешифрираха, коригираха, но и подготвяха за печат. И всичко това се преписваше на пишеща машина.Има запазени беседи на Учителя изнесени пред „Класа на Добродетелите". Има запазени тетрадки на сестрите, които са си водили бележки. След време този материал трябва да се изнесе, като се опише историята за създаването на този клас, като се изнесе всичкия материал, който е застъпен в тетрадките на петте сестри, застъпници на петте добродетели и накрая да се поместят изнесените беседи от Учителя за този клас. Това не е малка работа и остава за следващото поколение.
към текста >>
11.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Савка Керемидчиева е живяла заедно с другите две стенографки - Елена Андреева и Паша Теодорова, в една дървена къща, наречена от Паша “
парахода
”, поради особената й форма.
Той й е давал известни задачи и е наблюдавал нейните усилия да се справи с тях. Помагал й е по много начини да създаде в себе си онези качества, които са необходими на всеки ученик в школата. Него не са го интересували слабостите й. Слабостите са присъщи на човека, върху когото той трябва да работи. Разумното и положителното е насърчавал и обработвал.
Савка Керемидчиева е живяла заедно с другите две стенографки - Елена Андреева и Паша Теодорова, в една дървена къща, наречена от Паша “
парахода
”, поради особената й форма.
Там е кипяла постоянна работа. Изнесените от Учителя беседи са се дешифрирали, проверявали от него и са се давали за печат. Това е била една отговорна работа, изискваща внимание и концентрация. Стойността на тази работа не може да се оцени. Тази дейност е била най-съществената, най-важната, и в нея Савка Керемидчиева е участвала с цялото си сърце.
към текста >>
Къщата на стенографките, наречена шеговито “
парахода
”
Мълчание. Никакъв излишен разговор. Искреност. Естественост. И съзнание на ученик./Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./
Къщата на стенографките, наречена шеговито “
парахода
”
10. X. 1925 Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш и ще благодариш, това е волята Божия. Да познаеш Бога и Учителя, това е живот вечен. (Написано от Учителя в тефтерчето на Савка)
към текста >>
12.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
в стаята на УчителяТайна молитваСега представете си, че се намирате на един
параход
.
Всеки народ има своите пипалца: българите - за към Цариград и Солун; русите - към проливите; гърците - към Цариград; сърбите - към Солун, а англичаните туриха преграда на тия аспирации, но пък завладяха Гибралтар. Испания и французите са. ангажирани в Мароко - това е английска политика, да ги ангажирва. Италия даде на Мароко оръжие. Бреговете на Африка са за производство.6 часа след пладне, 22 април 1927 г.
в стаята на УчителяТайна молитваСега представете си, че се намирате на един
параход
.
Светът е морето. Всеки пътник си е купил билет. Някои ги хваща морската болест. Всеки от парахода си има своята специална работа. Всеки матрос се занимава със своята работа или се учи, а параходът си върви тихо и спокойно.
към текста >>
Всеки от
парахода
си има своята специална работа.
Бреговете на Африка са за производство.6 часа след пладне, 22 април 1927 г. в стаята на УчителяТайна молитваСега представете си, че се намирате на един параход. Светът е морето. Всеки пътник си е купил билет. Някои ги хваща морската болест.
Всеки от
парахода
си има своята специална работа.
Всеки матрос се занимава със своята работа или се учи, а параходът си върви тихо и спокойно. Пътниците са разумни, морето и то е разумно. Щом хората почнат да живеят един неразумен живот, настъпват критически времена. Всяко течение и то си има своя път на движение. Всеки си има своята работа.
към текста >>
Всеки матрос се занимава със своята работа или се учи, а
параходът
си върви тихо и спокойно.
в стаята на УчителяТайна молитваСега представете си, че се намирате на един параход. Светът е морето. Всеки пътник си е купил билет. Някои ги хваща морската болест. Всеки от парахода си има своята специална работа.
Всеки матрос се занимава със своята работа или се учи, а
параходът
си върви тихо и спокойно.
Пътниците са разумни, морето и то е разумно. Щом хората почнат да живеят един неразумен живот, настъпват критически времена. Всяко течение и то си има своя път на движение. Всеки си има своята работа. В един университет си има разсилен, но той все си е разсилен, не свършва университета.
към текста >>
13.
Елена Андреева започва да стенографира беседите на Учителя
, 1928 г.
Трите стенографки се установяват окончателно на Изгрева в специално построена сграда, шеговито наричана "
Парахода
".
Елена Андреева започва да стенографира беседите на Учителя През 1928 година Елена Андреева (1899-1990) се присъединява към Паша Теодорова и Савка Керемидчиева в работата по стенографиране, дешифриране и публикуване на лекциите и беседите на Учителя.
Трите стенографки се установяват окончателно на Изгрева в специално построена сграда, шеговито наричана "
Парахода
".
към текста >>
14.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на
параход
, вързахме палатката, без да режем въжето.
Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета! ” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката. Бурята бушуваше и люлееше по всички възможни направления палатката.
Когато доближих до нея с желание да направя нещо за нейното укрепване, Той ми подаде едно дълго въже, което държеше в ръката си и ми каза: „Ще вържеш палатката така, че да не режеш въжето” С помощта на брат Петър Шишков, един много мил и симпатичен брат, бивш капитан на
параход
, вързахме палатката, без да режем въжето.
Една топла и приветлива усмивка по лицето на Учителя ми показа, че задачата беше решена образцово. Нашето установяване на бивак в този прелестен кът на Рила обърна вниманието на хората от света към него. Почнаха разни кроежи за направа на хижа и използването му за разни други цели. Един ден, както всякога, се бяхме събрали пак около Учителя в разговор. Изведнъж Той прекъсна течащата тема на разговора и каза: „Къде другаде можем да направим лагера?
към текста >>
15.
Разговор с Учителя пред салона на Изгрева, записан от Елена Хаджи Григорова. 18 май
, 18.05.1934 г.
Като се качиш на един
параход
, връщане няма - непременно ще отидеш на другия бряг.
4. При лягане ще казваш: „Господи, във време на спане, Ти огради тялото ми с Твойта светлина и го предпазвай." Правило за всеки ден: Да не пропуснеш ден, в който да не изговориш следната формула при ставане от леглото, за да бъдеш през целия ден в хармония с Бога и за да бъде плодотворна твоята работа през деня: „Аз живея в Бога и Бог живее в мен. "За да има формулата по-голямо действие, трябва да се придружава с пеене и движение, които човек трябва да намери интуитивно. Когато нещо пожелаеш с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си дух, с непреодолимо желание, то ще се реализира, ти ще го получиш. Както сте тръгнали по този път, щете - не щете, ще стигнете до върха.
Като се качиш на един
параход
, връщане няма - непременно ще отидеш на другия бряг.
Човек трябва да вярва и да се обърне към Бога за помощ, без никое колебание. Всичко може да стане тогаз. Стремежът ни ще покаже какво ще постигнем. Ще имаме още много постижения, които са за в бъдеще. Правило: Когато Духът ми каже нещо, аз по-рано го опитвам и като видя резултатите, че са добри, тогаз го давам и на другите.
към текста >>
Всяка година е определено колко
параходи
ще потънат, колко къщи ще изгорят и пр.
Ти казваш: „Духът ми го каза" - но кой дух ти го каза? Когато човек прави екскурзии, трябва постоянно да се моли. Казано е: „Бдете и молете се." Светът още не е напълно в безопасност. Има и неприятели. Петната на слънцето са много големи и това причинява да има много катастрофи сега.
Всяка година е определено колко
параходи
ще потънат, колко къщи ще изгорят и пр.
Изгревът - Том 17 Глава: 19. Разговор с Учителя
към текста >>
16.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "
парахода
".
Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките.
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "
парахода
".
Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо.
към текста >>
17.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "
парахода
".
Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките.
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "
парахода
".
Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо.
към текста >>
18.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "
парахода
".
Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките.
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "
парахода
".
Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо.
към текста >>
19.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Сякаш голям презокеански
параход
се връща от своята дълга експедиция.
Колко радост в тях, колко обич! В една от групите си дойде и Учителят. Дошли гости от провинцията, само за да Го посрещнат... С какво богоговение пристъпват към Него; как жадно целуват неговата десница... Всички ни завиждат на изгорялата, разцъфнала кожа на лицето ни, пипат загрубелите ни ръце. Всеки ден прииждат нови и нови екскурзианти от Рила. Разтовариха се огромните багажи: брезенти, палатки, казани, тави, въжета, кошове, сандъци, вързопи.
Сякаш голям презокеански
параход
се връща от своята дълга експедиция.
Брадви, лопати, тесли, търнокопи, триони, рендета, пили, железни лостове за вдигане камъни, чукове, дилафи, подвижни огнища, комини, чайници кой от кой по-голям, по-черен - окаден, дузини кофи, тенекии, денкове, походни легла, торби, чували, раници. Някои напълнили цели сандъци с Рилски бял кварц...Пълни сме с радост и свежа сила, здраве, бодър дух. Кръвта се плиска по жилите ни - пречистена, свободна. А дълбоко у нас ехти песента на „седмострунната арфа на Рила”. Изгревът - Том 26
към текста >>
20.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Гледаме много голям
параход
нов, най-последна дума натехниката.
Ясно утро след снощния дъжд и вапенето цялата нощ. Къде обед - полуоблачно и временно заваляване и разяснене. На стьмяване, къде 8 ч - светкавици, валежи и се утаи росене на дъжд, но небето полуясно. Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в т. п. станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие.
Гледаме много голям
параход
нов, най-последна дума натехниката.
Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
към текста >>
Той минавал с
парахода
си за 3 -^4 дни до Америка.
На стьмяване, къде 8 ч - светкавици, валежи и се утаи росене на дъжд, но небето полуясно. Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в т. п. станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името.
Той минавал с
парахода
си за 3 -^4 дни до Америка.
Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. *
към текста >>
Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където
параходът
пори водата.
Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в т. п. станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка.
Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където
параходът
пори водата.
Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран.
към текста >>
Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на
параход
.
станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата.
Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на
параход
.
Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.15.Х.1936 год.Сън: Намирам се в някакъв непознат град.
към текста >>
Затекох се да видя потеглянето на
парахода
, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход.
Затекох се да видя потеглянето на
парахода
, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.15.Х.1936 год.Сън: Намирам се в някакъв непознат град. Училищният инспектор на Свогенската уч.
към текста >>
21.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Гледаме много голям
параход
нов, най-последна дума натехниката.
Ясно утро след снощния дъжд и вапенето цялата нощ. Къде обед - полуоблачно и временно заваляване и разяснене. На стьмяване, къде 8 ч - светкавици, валежи и се утаи росене на дъжд, но небето полуясно. Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в т. п. станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие.
Гледаме много голям
параход
нов, най-последна дума натехниката.
Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
към текста >>
Той минавал с
парахода
си за 3 -^4 дни до Америка.
На стьмяване, къде 8 ч - светкавици, валежи и се утаи росене на дъжд, но небето полуясно. Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в т. п. станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името.
Той минавал с
парахода
си за 3 -^4 дни до Америка.
Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. *
към текста >>
Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където
параходът
пори водата.
Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в т. п. станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка.
Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където
параходът
пори водата.
Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран.
към текста >>
Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на
параход
.
станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата.
Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на
параход
.
Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.15.Х.1936 год.Сън: Намирам се в някакъв непознат град.
към текста >>
Затекох се да видя потеглянето на
парахода
, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход.
Затекох се да видя потеглянето на
парахода
, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.15.Х.1936 год.Сън: Намирам се в някакъв непознат град. Училищният инспектор на Свогенската уч.
към текста >>
22.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Гледаме много голям
параход
нов, най-последна дума натехниката.
Ясно утро след снощния дъжд и вапенето цялата нощ. Къде обед - полуоблачно и временно заваляване и разяснене. На стьмяване, къде 8 ч - светкавици, валежи и се утаи росене на дъжд, но небето полуясно. Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в т. п. станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие.
Гледаме много голям
параход
нов, най-последна дума натехниката.
Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
към текста >>
Той минавал с
парахода
си за 3 -^4 дни до Америка.
На стьмяване, къде 8 ч - светкавици, валежи и се утаи росене на дъжд, но небето полуясно. Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в т. п. станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името.
Той минавал с
парахода
си за 3 -^4 дни до Америка.
Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. *
към текста >>
Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където
параходът
пори водата.
Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в т. п. станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка.
Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където
параходът
пори водата.
Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран.
към текста >>
Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на
параход
.
станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата.
Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на
параход
.
Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.15.Х.1936 год.Сън: Намирам се в някакъв непознат град.
към текста >>
Затекох се да видя потеглянето на
парахода
, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход.
Затекох се да видя потеглянето на
парахода
, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.15.Х.1936 год.Сън: Намирам се в някакъв непознат град. Училищният инспектор на Свогенската уч.
към текста >>
23.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август
, 12.08.1936 г.
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "
парахода
".
Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките.
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "
парахода
".
Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо.
към текста >>
24.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "
парахода
".
Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките.
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "
парахода
".
Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо.
към текста >>
Гледаме много голям
параход
нов, най-последна дума натехниката.
Ясно утро след снощния дъжд и вапенето цялата нощ. Къде обед - полуоблачно и временно заваляване и разяснене. На стьмяване, къде 8 ч - светкавици, валежи и се утаи росене на дъжд, но небето полуясно. Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в т. п. станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие.
Гледаме много голям
параход
нов, най-последна дума натехниката.
Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
към текста >>
Той минавал с
парахода
си за 3 -^4 дни до Америка.
На стьмяване, къде 8 ч - светкавици, валежи и се утаи росене на дъжд, но небето полуясно. Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в т. п. станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името.
Той минавал с
парахода
си за 3 -^4 дни до Америка.
Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. *
към текста >>
Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където
параходът
пори водата.
Получих картичка от Георги Божилов, който е чиновник в т. п. станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка.
Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където
параходът
пори водата.
Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран.
към текста >>
Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на
параход
.
станция Нова Загора.Сън: Намирам се на голямо пристанище някъде из Великобританското крайбрежие. Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата.
Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на
параход
.
Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището. Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.15.Х.1936 год.Сън: Намирам се в някакъв непознат град.
към текста >>
Затекох се да видя потеглянето на
парахода
, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход.
Затекох се да видя потеглянето на
парахода
, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.15.Х.1936 год.Сън: Намирам се в някакъв непознат град. Училищният инспектор на Свогенската уч.
към текста >>
25.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 28 март
, 28.03.1937 г.
Докат дойде капитанинът, ще седите в
парахода
.
Човешката система трябва да се подчинява. Река Йордан - значи без съприкосновение с външния свят. Яйцата да се измътят вече. Нищо от този свят не може да мине за другия. Който дочака последния ден, всичко ще види.
Докат дойде капитанинът, ще седите в
парахода
.
Сега се строят частите на парахода, после ще се съберат и образуват парахода за пристанището. Всичко е даром, само хлябът - с пари. Вас ви питат: „С парите какво направихте? " Понеже сме в закона на парите, трябва да се търкалят. Изгревът - Том 17
към текста >>
Сега се строят частите на
парахода
, после ще се съберат и образуват
парахода
за пристанището.
Река Йордан - значи без съприкосновение с външния свят. Яйцата да се измътят вече. Нищо от този свят не може да мине за другия. Който дочака последния ден, всичко ще види. Докат дойде капитанинът, ще седите в парахода.
Сега се строят частите на
парахода
, после ще се съберат и образуват
парахода
за пристанището.
Всичко е даром, само хлябът - с пари. Вас ви питат: „С парите какво направихте? " Понеже сме в закона на парите, трябва да се търкалят. Изгревът - Том 17 120. Правилни действия
към текста >>
26.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 17 април
, 17.04.1937 г.
Които са в
парахода
, лесно ще се справите.
1937 г. (не съм записала къде е разговорът - бележка от Ана Шишкова) Новото е да отидете вие в училището. Има трудни задачи да разрешавате. Лесните работи за Бога не са лесни за нас.
Които са в
парахода
, лесно ще се справите.
Има да се справяте със смъртта. Един пехливанин ще ви хване - борба, трябва да го победите. Смъртта не обича светиите, че са като пастърма корави. В Рим апостол Павел се разтопи. При лошия човек ще станеш на вода, да не те хванат.
към текста >>
27.
Разговор с Учителя - май 1937 г.,записан от Ана Шишкова
, 05.1937 г.
Дохождат с
параход
, турят въдица и ги изваждат.
Жените образували южния полюс, мъжете - северния. 6000 км налягане върху центъра на Земята е върху твърдост, по-голяма от [тази на] диаманта. Един ден три души, кои го умират, излизат из въздуха. Въздухът е море. Излизат е друга сфера, без въздух.
Дохождат с
параход
, турят въдица и ги изваждат.
Душите отиват при близките не по плът. Един ден ще имаме устойчиво тяло, неръкотворно. Сега живеем временно в хижа. Ние няма какво да приготовляваме, но новото да не разваляме. По- добре в колиби, но очистени.
към текста >>
28.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 27 април
, 27.04.1938 г.
Едни са в
парахода
вътре, а вие - на простор, гледате.
Щом мислиш: „Господ не ме обича", то е импулс за смърт. Да благодарите за силата, че ходите. Да благодарите, че ви са дали билет, пратили на Земята. Колко искат да дойдат, но не им дават билет. Даром пътувате, нищо не сте платили.
Едни са в
парахода
вътре, а вие - на простор, гледате.
Майката, като има дете, има изложение, а мъжът - като има кон. Всички на Земята са деца. Бащата и майката са на друго място, но тук играят ролята на майки, възпитателки. Истинската майка може би 2-3 пъти през целия живот да дойде да те посети. Тя си има друга работа, няма да се занимава с играчки.
към текста >>
29.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври
, 5.10.1938 г.
Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия
параход
„Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази.
Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия
параход
„Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти.
към текста >>
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото
параходът
потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото
параходът
потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.
към текста >>
30.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври
, 6.10.1938 г.
Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия
параход
„Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази.
Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия
параход
„Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти.
към текста >>
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото
параходът
потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото
параходът
потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.
към текста >>
31.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври
, 7.10.1938 г.
Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия
параход
„Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази.
Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия
параход
„Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти.
към текста >>
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото
параходът
потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото
параходът
потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.
към текста >>
32.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври
, 8.10.1938 г.
Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия
параход
„Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази.
Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия
параход
„Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти.
към текста >>
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото
параходът
потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото
параходът
потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.
към текста >>
33.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври
, 9.10.1938 г.
Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия
параход
„Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Веднъж минавах покрай един военен пост и ме наближиха кучета, цяла глутница. Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази.
Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия
параход
„Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти.
към текста >>
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото
параходът
потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Обаче една кучка обикаляше около мен и не позволяваше на другите да ме нападнат. После войниците ги повикаха и те си отидоха. И благодарих на кучката: „Браво, много умно куче си! “ Та когато те нападнат от всякъде, все ще се намери някоя кучка, която ще те обикаля и ще те пази. Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън.
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото
параходът
потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили.
Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.
към текста >>
34.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Като стигне до духовния свят, човек получава свободен билет, качва се на
парахода
и тръгва на път.
На физическия свят плачът е на място, но не в духовния и в умствения. Като дойде професорът, започваш да учиш другите тонове — ре, ми, фа, сол, ла, си и стигаш до горно до, т. е. влизаш в духовния свят, дето плачът не се позволява. Като дойдеш до тона до на горната октава, плачът се превръща в музика. Там нещата се разрешават.
Като стигне до духовния свят, човек получава свободен билет, качва се на
парахода
и тръгва на път.
Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки. Като влезе в духовния свят, човек иска да има приятни чувства. Това е възможно, когато престане да се интересува от материалните работи. Може ли, като се мести човек от една държава в друга, да вземе със себе си къщата, имотите, мебелите си? Той ще продаде всичко, каквото има, ще го превърне в пари, в ценни книжа, които ще пренесе, запример, от българската банка в някоя чуждестранна.
към текста >>
35.
Учителя изнася утринната беседа 'Пред новата епоха' - 11 юни
, 11.06.1939 г.
И най-после, когато минаваш през този голям океан, трябва да имаш голям
параход
.
И в тези мочурлаци, като затънеш някъде, не можеш да се спасиш. Как наричат тези мочурлаци? (Тресавища.) Във време на войната нали русите бяха затънали в Мазурийските блата. И не можеш да излезеш, ще потънеш. От гората можеш да се избавиш, но оттам не можеш.
И най-после, когато минаваш през този голям океан, трябва да имаш голям
параход
.
С лодка не може. Ще направя едно сравнение. Трябва да имате нещо вътре в себе си, за да можете да минете през тези времена. С вашето настоящо вярване не може да минете. Те са малки лодки.
към текста >>
36.
Чужденци на Рила - палатката на французите
, 08.1939 г.
Понеже той никога не можа да дойде при нас, в нашия „
Параход
".
И в началото е говорил много повече за Учителя. Описвал е живота на Изгрева, описвал е живота на езерата на хората от братството, говорил е за отделни лица, но е говорил само за онези които са имали добро отношение към него. Всички, които бяхме сдържани към него за тях дума не е обелвал. Сега това нито ме засяга, но не е обективен. Това показва липса на обективност.
Понеже той никога не можа да дойде при нас, в нашия „
Параход
".
Ние бяхме като че ли дето викат „Сме си плюли в устата". Имахме еднакво отношение към него и трите, затворени, сдържани. Михаил бе казал: „Христо-бояджията да отива при тях, аз да не мога да отида". Христо-бояджията беше бояджия, но той беше един брат, който беше така без претенции и можеше да дойде при нас. При нас всеки можеше да дойде, ако и Михаил искаше да дойде.
към текста >>
37.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август
, 27.08.1939 г.
Ний като бяхме там в „
Парахода
" и нас ни безспокояха.
Е.А.: И до 12 ч., и до един, и до два часа през нощта. В.К.: И това всеки ден. Е.А.: Да. В.К.: И от кои до кои години? Е.А.: Доста време беше.
Ний като бяхме там в „
Парахода
" и нас ни безспокояха.
После някога идваха пияни. В.К.: Пияни ли? Е.А.: Да, разбира се. В.К.: Влизаха ли на Изгрева пияни? Правеха ли скандали?
към текста >>
38.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 3 октомври
, 3.10.1940 г.
- Рибите научили хората да правят
параходи
.
(Бележка: под заглавието "Законите Божии" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тема, но в различни години) Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда
- Рибите научили хората да правят
параходи
.
Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие.
към текста >>
39.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 10 октомври
, 10.10.1940 г.
Сега хората още разглеждат
парахода
, с който пътуват, а един ден, когато го изучат, ще ги интересува местността, през която минават.
В пространството Земята обхожда все нови и нови места. Това пространство, към което се приближаваме, се уголемява, и това, от което се отдалечаваме, се смалява. Ние сме в предградието на Млечния път. А някой пита какво ще прави. – Ще учиш.
Сега хората още разглеждат
парахода
, с който пътуват, а един ден, когато го изучат, ще ги интересува местността, през която минават.
На Слънцето живеят Ангели, те изпращат Светлина и плодове. Цялото Растително царство е под тяхно ведомство. Една сестра попита: „Какво значи втора смърт, за която се говори в Писанието? “. Втора смърт означава второ ограничение.
към текста >>
40.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 24 август
, 24.08.1941 г.
- Рибите научили хората да правят
параходи
.
(Бележка: под заглавието "Законите Божии" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тема, но в различни години) Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда
- Рибите научили хората да правят
параходи
.
Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие.
към текста >>
41.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 19 септември
, 19.09.1941 г.
- Рибите научили хората да правят
параходи
.
(Бележка: под заглавието "Законите Божии" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тема, но в различни години) Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда
- Рибите научили хората да правят
параходи
.
Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие.
към текста >>
42.
Учителя провежда разговор със семинаристи. Изгрева - София
, 18.04.1942 г.
Вие сте на земята тук като на един
параход
и се разхождате.
Ако не го постигнете, новото не е с вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен. Човек, който не е умен, справедлив и добър, той никога няма да бъде здрав. Вие сега сте млади. Дошли сте в света.
Вие сте на земята тук като на един
параход
и се разхождате.
Екскурзианти сме всички. А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света.
към текста >>
Та сега на вас ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил в този
параход
и се разхождате.
Екскурзианти сме всички. А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света.
Та сега на вас ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил в този
параход
и се разхождате.
На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно. По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко, няма нищо от това. Какво лошо има от това, че човек страда някой път.
към текста >>
На този
параход
има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно.
А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света. Та сега на вас ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил в този параход и се разхождате.
На този
параход
има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно.
По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко, няма нищо от това. Какво лошо има от това, че човек страда някой път. Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота.
към текста >>
Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав
параход
, какъвто е земята.
Под думата „Божественото“, аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хвана една кокошка, а я нахраня и я пусна да се разхожда това е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази хубава ябълка, да я препоръчва.
Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав
параход
, какъвто е земята.
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? “ Учителя каза:Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрее, какъв смисъл има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът?
към текста >>
43.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 10 юли
, 10.07.1942 г.
- Рибите научили хората да правят
параходи
.
(Бележка: под заглавието "Законите Божии" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тема, но в различни години) Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда
- Рибите научили хората да правят
параходи
.
Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие.
към текста >>
44.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 12 юли
, 12.07.1942 г.
- Рибите научили хората да правят
параходи
.
(Бележка: под заглавието "Законите Божии" са поставени на тази тема още няколко разговори с подобна тема, но в различни години) Спомен на Ана Шишкова 107. Законите Божии 3. Х. 1940 г., на обеда
- Рибите научили хората да правят
параходи
.
Птиците ги научили да правят аероплани. Човек, като прави погрешки и му ги поправят, стимул добива да се самоусъвършенствува. 10. VII. 1942 г., на обеда Бог е там, дето има радост и веселие.
към текста >>
45.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август
, 28.08.1942 г.
Но ако човек мяза на една застояла машина или
параход
, той не е човек.
Аз наричам неблагодарността в живота проказа. Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят.
Но ако човек мяза на една застояла машина или
параход
, той не е човек.
Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота. Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място.
към текста >>
Както
параходът
без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота.
Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек.
Както
параходът
без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота.
Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират.
към текста >>
46.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август
, 29.08.1942 г.
Но ако човек мяза на една застояла машина или
параход
, той не е човек.
Аз наричам неблагодарността в живота проказа. Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят.
Но ако човек мяза на една застояла машина или
параход
, той не е човек.
Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота. Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място.
към текста >>
Както
параходът
без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота.
Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек.
Както
параходът
без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота.
Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират.
към текста >>
47.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август
, 30.08.1942 г.
Но ако човек мяза на една застояла машина или
параход
, той не е човек.
Аз наричам неблагодарността в живота проказа. Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят.
Но ако човек мяза на една застояла машина или
параход
, той не е човек.
Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота. Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място.
към текста >>
Както
параходът
без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота.
Неблагодарните са обикновени хора, а благодарните са герои. Хората сега, като изваждат въглищата от земята за горене, освободиха вързаните духове, които са правили зло в миналото, преждевременно, преди да е дошла Любовта и те сега създадоха неблагодарността и вашите нещастия. Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек.
Както
параходът
без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота.
Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират.
към текста >>
48.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №63
, 22.06.1902 г.
Той иска да дойдете в Бургас с първия
параход
.
[до] гр. Варна Докторът е тук, онзи ден пристигна. Той иска да отхвърли станалия търг от г-н Колесников. Аз засега го спирам. Задължен от негова страна Ви пиша.
Той иска да дойдете в Бургас с първия
параход
.
Ако можете, дойдèте, ако не – отговорете с първа поща. Вашето дохождане много значение има върху тази работа, но както намерите за добре, тъй направете. С искрен братски поздрав. Твой в Христа верен: Пеню Ако се закъснее – утвърждението не ще стане, което е за 26-и того.
към текста >>
49.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, № 2
, 08.09.1898 г.
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия
параход
във Варна, където ще има среща.
....................... 4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов.
По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия
параход
във Варна, където ще има среща.
Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
към текста >>
Параходът
спира на пристанището, посрещачи много.
Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва.
Параходът
спира на пристанището, посрещачи много.
Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! ". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват". Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни факти нито в писмата, нито в дневника на П.
към текста >>
50.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
След концерта бях поканен на вечеря у сестра Паша в "
парахода
", дето бяха поканени и други братя и сестри, около 7-8 души.
Най-напред изпълних няколко народни китки, хора и ръченици, между които "Овчарската идилия", "Тежък камък", "С луковитски моми" и др. Във втората част изпълних няколко общи братски песни, които мнозина от салона придружаваха с пеене. В Третата част изпълних мистични Учителеви песни - "Идилията" на Учителя и др. Накрая завърших с "Махар Бену Аба", при която всички станаха като тихо придружаваха с пеене и завършихме с Отче наш. Целият концерт продължи около час и половина и по моя преценка и изказванията на мнозина - минал доста добре.
След концерта бях поканен на вечеря у сестра Паша в "
парахода
", дето бяха поканени и други братя и сестри, около 7-8 души.
На мене сервираха на масичката при Учителя, а всички останали се наредиха на общата голяма маса. През вечерята станаха изказвания относно моето изпълнение на народни песни, в които изобилстват четвърт тонове, които не се подават на един школуван цигулар. Учителят през всичкото време слушаше разговорите с весело изражение на лицето. Тази беше последната ми среща с Учителя! “
към текста >>
51.
Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог
, 18.12.1904 г.
Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „
Парахода
".
При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана Крез на двеста милионен народ." Учителят се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш? " От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища.През 1943 г. Учителят извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя.
Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „
Парахода
".
Обед е и всички са насядали да се хранят. Николай минава пред пейката, на която седи Учителят, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството взима решение да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които са черноборсаджии. Два дена след прекарване на въглищата Николай отива в Габрово, сутринта рано експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София.
към текста >>
52.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
Така през бунтовната 1876 година 5 души конни стражари го подкарват пеш и окован с белекчета на ръце през Орхане и Плевен в Никопол, а от там с
парахода
, придружен от двама стражари, го отвеждат за Русчук, гдето го хвърлят отново в затвора.
Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода. Вследствие на това самопризнание, турският съд го осъдил на смърт чрез о б е с в а н е. Но той апелирал тая присъда, като неоснователна, понеже не е дошъл да подбужда българите към бунт и да сваля султанското правителство, или да разрушава турската империя, а да иска по мирен начин да се приложат в изпълнение дадените на българите права, съгласно издадения ферман на султана. Обаче до преглеждането на жалбата му, тук се намесва руската дипломация, начело с граф Игнатиев. Под предлог на руското му поданство и, че уж имал някакво престъпление в Русия, успяват да го изтръгнат от турските ръце, като заставили турците да го предадат на руския генерал консул в Русчук.
Така през бунтовната 1876 година 5 души конни стражари го подкарват пеш и окован с белекчета на ръце през Орхане и Плевен в Никопол, а от там с
парахода
, придружен от двама стражари, го отвеждат за Русчук, гдето го хвърлят отново в затвора.
На другия ден бил изваден пред мизлиша (окръжния съд), дето били и драгоманите на руския консул, Карамихалев и Керемикчиев, които подали някакво писмо на валията Митхад паша, а на Славкова дали знак да излезе вън, гдето го чакали двама руски гавази. Последните го хващат под ръце и го отвеждат право в руското консулато. Там генерал-консулът Кожевников го приел и, като му съобщил начина за изтръгването му от турските ръце, заповядал на гавазите да го отведат веднага в Букурещ. Прехвърлили го в гр. Гюргево и в Букурещ, дето своевременно бил предаден на руския посланик граф Орлов.
към текста >>
53.
Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя
, 13.07.1868 г.
му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия
параход
във Варна; там ще има среща.
Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител. След две години учителства-не, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил през 1885 г. като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров: „През 1898 г.
му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия
параход
във Варна; там ще има среща.
Запитал с кого и как ще узнае, но му било казано, че ще му се открие. Тръгнал. Параходът пристигнал на пристанището във Варна. Народ, много посрещачи. Той гледал и чакал. По едно време съзрял между навалицата един човек, на гърдите на когото прочел написано със златни букви, в три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди 2000 години".
към текста >>
Параходът
пристигнал на пристанището във Варна.
като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров: „През 1898 г. му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна; там ще има среща. Запитал с кого и как ще узнае, но му било казано, че ще му се открие. Тръгнал.
Параходът
пристигнал на пристанището във Варна.
Народ, много посрещачи. Той гледал и чакал. По едно време съзрял между навалицата един човек, на гърдите на когото прочел написано със златни букви, в три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди 2000 години". Запътил се към него и тръгнали. Лентите на гърдите на човека се изгубили.
към текста >>
Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с
параход
от Варна.
Тя е крайно взискателна и скържава, затворена в себе си и много ревнива. Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство. Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г.
Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с
параход
от Варна.
Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходьт пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него.
към текста >>
Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от
парахода
ще слязат към 600 души?
Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство. Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г. Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна.
Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от
парахода
ще слязат към 600 души?
" В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходьт пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него. Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо.
към текста >>
Параходьт
пристига и от него слизат много хора.
Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г. Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна. Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души? " В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея.
Параходьт
пристига и от него слизат много хора.
Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него. Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо. Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан. Пеньо идва да работи в България за делото Божие.
към текста >>
“През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия
параход
във Варна.
Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров:
“През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия
параход
във Варна.
Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае, но му е казано, че ще му се открие. Тръгва. Параходът е пред пристанището във Варна. Народ - посрещачи много. Той гледа и чака.
към текста >>
Параходът
е пред пристанището във Варна.
Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае, но му е казано, че ще му се открие. Тръгва.
Параходът
е пред пристанището във Варна.
Народ - посрещачи много. Той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото вижда написано със златни букви на три ленти една до друга: “Аз съм този, който бях преди 2000 години '. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват.
към текста >>
54.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
заедно с архимандрит Йосиф Соколски, дякон Рафаил поп Добрев (бъдещият епископ Рафаил Попов) и Драган Цанков заминават с
параход
за Италия.
става градски лекар в Стара Загора. Между 1859 г. и 1861 г. е на свободна практика в Цариград. На 15 март 1861 г.
заедно с архимандрит Йосиф Соколски, дякон Рафаил поп Добрев (бъдещият епископ Рафаил Попов) и Драган Цанков заминават с
параход
за Италия.
На 22 март пристигат в Рим, а на 26 март са приети на аудиенция при Негово светейшество папа Пий ІХ за да възобнови българската народна и каноническа йерархия. Награден е със златен Ватикански медал. Между 1861 г. и 1863 г. е назначен за околийски лекар в Болград, Бесарабия.
към текста >>
55.
Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 17.05.1872 г.
Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния
параход
за Варна.
Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т.
Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния
параход
за Варна.
В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум.
към текста >>
Киров беше отишъл напред с друг курс на
парахода
, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П.
Киров беше отишъл напред с друг курс на
парахода
, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори.
към текста >>
На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с
параход
през Бургас.
Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл.
На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с
параход
през Бургас.
Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди".
към текста >>
56.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
От 1928 г., заедно с другите две стенографки, обитава малка постройка до салона, наричана шеговито „
Парахода
”.
Участва в целия процес – от дешифрирането през редакцията и печата. От 1916 г. до 1920 г. Паша сама стенографира и дешифрира беседите. Мести се да живее на „Изгрева”, след като Учителя започва редовните си беседи в новопостроения салон там.
От 1928 г., заедно с другите две стенографки, обитава малка постройка до салона, наричана шеговито „
Парахода
”.
Учителя често ходи и разговаря с тях върху беседите и проблемите, свързани с издаването им. Животът в „Парахода” е интензивен, кипи усилена работа. Паша, Елена и Савка активно участват в братския живот, стенографират всяка лекция и беседа, изпълняват задачите и упражненията, дадени в Школата, дешифрират стенограмите, след което Паша ги преработва, за да преведе Словото към изискванията на книжовността. После тя прочита на Учителя редактираните текстове и нанася направените от него корекции. Елена Андреева си спомня: „И така Паша си изработи един метод на работа.
към текста >>
Животът в „
Парахода
” е интензивен, кипи усилена работа.
до 1920 г. Паша сама стенографира и дешифрира беседите. Мести се да живее на „Изгрева”, след като Учителя започва редовните си беседи в новопостроения салон там. От 1928 г., заедно с другите две стенографки, обитава малка постройка до салона, наричана шеговито „Парахода”. Учителя често ходи и разговаря с тях върху беседите и проблемите, свързани с издаването им.
Животът в „
Парахода
” е интензивен, кипи усилена работа.
Паша, Елена и Савка активно участват в братския живот, стенографират всяка лекция и беседа, изпълняват задачите и упражненията, дадени в Школата, дешифрират стенограмите, след което Паша ги преработва, за да преведе Словото към изискванията на книжовността. После тя прочита на Учителя редактираните текстове и нанася направените от него корекции. Елена Андреева си спомня: „И така Паша си изработи един метод на работа. При редактирането тя правеше промени, водена от наставленията на Учителя. Освен това Паша дълги години беше слушала Словото.
към текста >>
“Живеех вече на Изгрева, в “
парахода
”.
Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.”
“Живеех вече на Изгрева, в “
парахода
”.
Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея. Седнах вън от “парахода” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля. След малко над главата ми започна да кръжи някакъв бръмбар. Погледнах го - стършел, от който изпитвах ужас. Стършелът слизаше ту близо до главата ми, като че искаше да ме ужили, ту се издигаше.
към текста >>
Седнах вън от “
парахода
” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля.
Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”. Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея.
Седнах вън от “
парахода
” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля.
След малко над главата ми започна да кръжи някакъв бръмбар. Погледнах го - стършел, от който изпитвах ужас. Стършелът слизаше ту близо до главата ми, като че искаше да ме ужили, ту се издигаше. Тръпки ме побиваха. От тези тръпки, които побиваха цялото ми тяло, от ужаса, който преживях, аз забравих лошата мисъл.
към текста >>
От 1928 година трите стенографки са се настанили малката постройка наречена шеговито “
параход
” от Паша Теодорова, поради сходството й с корабна каюта.
От тези тръпки, които побиваха цялото ми тяло, от ужаса, който преживях, аз забравих лошата мисъл. Щом усетих, че лошата мисъл я няма, стършелът отлетя далеч някъде - не чух повече бръмченето му. Аз се усмихнах, зарадвах се и си рекох: колко било лесно, с дни я носих тази мисъл, а един стършел в няколко минути ми помогна да я изправя. Благодарих му, въпреки че и днес ме е страх от него, но разбрах, че и той може да е проводник на някаква работа, дадена му отгоре.” Паша Теодорова се преместила да живее на “Изгрева” след като Учителят започнал редовните си беседи в новопостроения салон.
От 1928 година трите стенографки са се настанили малката постройка наречена шеговито “
параход
” от Паша Теодорова, поради сходството й с корабна каюта.
Учителят често ходел при тях за разговор върху беседите и проблеми, свързани с издаването им. Работата в “парахода” е била на най-високо духовно ниво. Там Словото се е обличало с дрехата на вечността. Елена Андреева си спомня за нея: “Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна.
към текста >>
Работата в “
парахода
” е била на най-високо духовно ниво.
Аз се усмихнах, зарадвах се и си рекох: колко било лесно, с дни я носих тази мисъл, а един стършел в няколко минути ми помогна да я изправя. Благодарих му, въпреки че и днес ме е страх от него, но разбрах, че и той може да е проводник на някаква работа, дадена му отгоре.” Паша Теодорова се преместила да живее на “Изгрева” след като Учителят започнал редовните си беседи в новопостроения салон. От 1928 година трите стенографки са се настанили малката постройка наречена шеговито “параход” от Паша Теодорова, поради сходството й с корабна каюта. Учителят често ходел при тях за разговор върху беседите и проблеми, свързани с издаването им.
Работата в “
парахода
” е била на най-високо духовно ниво.
Там Словото се е обличало с дрехата на вечността. Елена Андреева си спомня за нея: “Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото: “Никого не критикувай! ”
към текста >>
Параходът
. Бяхме там трите стенографки, всяка потопена в своя път и своя живот.
Да, след малко ще оставя Словото на Учителя и с моята сестра Аня ще отворим учебниците... Колко са мили тези братя! Всеки си има свой път, свой живот. Аз крача с крачката на всеки един, трептя и преодолявам мъчнотиите с него. А каква радост е, когато дойде хубавият резултат! Нали и аз участвувам в него?
Параходът
. Бяхме там трите стенографки, всяка потопена в своя път и своя живот.
Красиви моменти изживявахме често, когато Той идваше на гости при нас, като при свои деца. Колко интерес проявяваше към живота ни, колко Слово изливаше! Ние слушаме, слушаме. Аз цяла трептя. Боже, какво съм направила за Тебе, за Твоето велико Дело?
към текста >>
На Изгрева пред „
Парахода
": 1.
Учителят, а до него Паша Теодорова стенографира, облечена със сива вълнена жилетка. 20. Рила. Молитвеният връх. Учителят, а до него Паша Теодорова стенографира с наведена глава. Около 1960-1970 г.
На Изгрева пред „
Парахода
": 1.
Хилда - в шлифера, съпруга на Васко Искренов. 2. Димитрина Атанасова. 3. Паша Теодорова. 4. Елена Андреева.
към текста >>
57.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
От 1928 г., заедно с другите две стенографки, обитава малка постройка до салона, наричана шеговито „
Парахода
”.
Участва в целия процес – от дешифрирането през редакцията и печата. От 1916 г. до 1920 г. Паша сама стенографира и дешифрира беседите. Мести се да живее на „Изгрева”, след като Учителя започва редовните си беседи в новопостроения салон там.
От 1928 г., заедно с другите две стенографки, обитава малка постройка до салона, наричана шеговито „
Парахода
”.
Учителя често ходи и разговаря с тях върху беседите и проблемите, свързани с издаването им. Животът в „Парахода” е интензивен, кипи усилена работа. Паша, Елена и Савка активно участват в братския живот, стенографират всяка лекция и беседа, изпълняват задачите и упражненията, дадени в Школата, дешифрират стенограмите, след което Паша ги преработва, за да преведе Словото към изискванията на книжовността. После тя прочита на Учителя редактираните текстове и нанася направените от него корекции. Елена Андреева си спомня: „И така Паша си изработи един метод на работа.
към текста >>
Животът в „
Парахода
” е интензивен, кипи усилена работа.
до 1920 г. Паша сама стенографира и дешифрира беседите. Мести се да живее на „Изгрева”, след като Учителя започва редовните си беседи в новопостроения салон там. От 1928 г., заедно с другите две стенографки, обитава малка постройка до салона, наричана шеговито „Парахода”. Учителя често ходи и разговаря с тях върху беседите и проблемите, свързани с издаването им.
Животът в „
Парахода
” е интензивен, кипи усилена работа.
Паша, Елена и Савка активно участват в братския живот, стенографират всяка лекция и беседа, изпълняват задачите и упражненията, дадени в Школата, дешифрират стенограмите, след което Паша ги преработва, за да преведе Словото към изискванията на книжовността. После тя прочита на Учителя редактираните текстове и нанася направените от него корекции. Елена Андреева си спомня: „И така Паша си изработи един метод на работа. При редактирането тя правеше промени, водена от наставленията на Учителя. Освен това Паша дълги години беше слушала Словото.
към текста >>
“Живеех вече на Изгрева, в “
парахода
”.
Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.”
“Живеех вече на Изгрева, в “
парахода
”.
Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея. Седнах вън от “парахода” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля. След малко над главата ми започна да кръжи някакъв бръмбар. Погледнах го - стършел, от който изпитвах ужас. Стършелът слизаше ту близо до главата ми, като че искаше да ме ужили, ту се издигаше.
към текста >>
Седнах вън от “
парахода
” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля.
Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”. Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея.
Седнах вън от “
парахода
” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля.
След малко над главата ми започна да кръжи някакъв бръмбар. Погледнах го - стършел, от който изпитвах ужас. Стършелът слизаше ту близо до главата ми, като че искаше да ме ужили, ту се издигаше. Тръпки ме побиваха. От тези тръпки, които побиваха цялото ми тяло, от ужаса, който преживях, аз забравих лошата мисъл.
към текста >>
От 1928 година трите стенографки са се настанили малката постройка наречена шеговито “
параход
” от Паша Теодорова, поради сходството й с корабна каюта.
От тези тръпки, които побиваха цялото ми тяло, от ужаса, който преживях, аз забравих лошата мисъл. Щом усетих, че лошата мисъл я няма, стършелът отлетя далеч някъде - не чух повече бръмченето му. Аз се усмихнах, зарадвах се и си рекох: колко било лесно, с дни я носих тази мисъл, а един стършел в няколко минути ми помогна да я изправя. Благодарих му, въпреки че и днес ме е страх от него, но разбрах, че и той може да е проводник на някаква работа, дадена му отгоре.” Паша Теодорова се преместила да живее на “Изгрева” след като Учителят започнал редовните си беседи в новопостроения салон.
От 1928 година трите стенографки са се настанили малката постройка наречена шеговито “
параход
” от Паша Теодорова, поради сходството й с корабна каюта.
Учителят често ходел при тях за разговор върху беседите и проблеми, свързани с издаването им. Работата в “парахода” е била на най-високо духовно ниво. Там Словото се е обличало с дрехата на вечността. Елена Андреева си спомня за нея: “Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна.
към текста >>
Работата в “
парахода
” е била на най-високо духовно ниво.
Аз се усмихнах, зарадвах се и си рекох: колко било лесно, с дни я носих тази мисъл, а един стършел в няколко минути ми помогна да я изправя. Благодарих му, въпреки че и днес ме е страх от него, но разбрах, че и той може да е проводник на някаква работа, дадена му отгоре.” Паша Теодорова се преместила да живее на “Изгрева” след като Учителят започнал редовните си беседи в новопостроения салон. От 1928 година трите стенографки са се настанили малката постройка наречена шеговито “параход” от Паша Теодорова, поради сходството й с корабна каюта. Учителят често ходел при тях за разговор върху беседите и проблеми, свързани с издаването им.
Работата в “
парахода
” е била на най-високо духовно ниво.
Там Словото се е обличало с дрехата на вечността. Елена Андреева си спомня за нея: “Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото: “Никого не критикувай! ”
към текста >>
Параходът
. Бяхме там трите стенографки, всяка потопена в своя път и своя живот.
Да, след малко ще оставя Словото на Учителя и с моята сестра Аня ще отворим учебниците... Колко са мили тези братя! Всеки си има свой път, свой живот. Аз крача с крачката на всеки един, трептя и преодолявам мъчнотиите с него. А каква радост е, когато дойде хубавият резултат! Нали и аз участвувам в него?
Параходът
. Бяхме там трите стенографки, всяка потопена в своя път и своя живот.
Красиви моменти изживявахме често, когато Той идваше на гости при нас, като при свои деца. Колко интерес проявяваше към живота ни, колко Слово изливаше! Ние слушаме, слушаме. Аз цяла трептя. Боже, какво съм направила за Тебе, за Твоето велико Дело?
към текста >>
На Изгрева пред „
Парахода
": 1.
Учителят, а до него Паша Теодорова стенографира, облечена със сива вълнена жилетка. 20. Рила. Молитвеният връх. Учителят, а до него Паша Теодорова стенографира с наведена глава. Около 1960-1970 г.
На Изгрева пред „
Парахода
": 1.
Хилда - в шлифера, съпруга на Васко Искренов. 2. Димитрина Атанасова. 3. Паша Теодорова. 4. Елена Андреева.
към текста >>
58.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
За живота им в „
Парахода
” в спомените си тя пише следното:
Този свободен дух, който цареше в Школата, беше нещо ново, силно, мощно. Ръководството на Учителя, като че ли не беше на земята, но във въздуха. Здравата ръка на Учителя сме чувствали, но сме чувствали и вътрешна свобода.” През 1928 г. се мести на „Изгрева”, където живее заедно с другите две стенографки – Савка Керемидчиева и Паша Теодорова.
За живота им в „
Парахода
” в спомените си тя пише следното:
„Ние трите бяхме с различни характери, от различна обществена среда, пък дори и народностно различни, но въпреки това ние живеехме хармонично. Учителя често идваше при нас. Той поддържаше духа и на трите ни с внимание и грижа. Към всяка от нас имаше различно отношение, но беше еднакво отзивчив към нуждите ни. Животът ни в „Парахода” беше интензивен.
към текста >>
Животът ни в „
Парахода
” беше интензивен.
За живота им в „Парахода” в спомените си тя пише следното: „Ние трите бяхме с различни характери, от различна обществена среда, пък дори и народностно различни, но въпреки това ние живеехме хармонично. Учителя често идваше при нас. Той поддържаше духа и на трите ни с внимание и грижа. Към всяка от нас имаше различно отношение, но беше еднакво отзивчив към нуждите ни.
Животът ни в „
Парахода
” беше интензивен.
Самата ни работа – това, че ние записвахме Словото на Учителя, ни задължаваше да изявим това Слово в живота си. Във всяка от нас имаше усърдие, старание, всяка от нас се стремеше да прояви най-доброто от себе си.” След 1944 г., когато Учителя завършва земния си път, Елена Андреева продължава да работи със Словото и близо 10 години дешифрира стенограмите, необработени дотогава. До 1954 г. тя окомплектова неиздаденото Слово на Учителя и го предава за съхранение.
към текста >>
Животът в „
Парахода
” като Школа.
Тогава Елена Андреева е уволнена по обвинение за „противорелигиозни идеи”, а след отказа й да подпише декларация, че се отрича от убежденията си, й се отнемат учителските права. С позволение на Учителя тя се завръща на „Изгрева” и продължава работата си със Словото като стенографка и ученик. Когато Елена окончателно решава да прекъсне мъчителната си връзка с Лулчев, Учителя й дава ценния съвет: „Пази се да не го намразиш, защото ще напакостиш на себе си.” От ученическия си път, изпълнен с много изпитания, противоречия, страдания, Елена Андреева успява да придобие мъдрост, духовна сила и човечност. Това придава смисъл, значимост и непреходна цена на всичко преживяно, то създава дори в старостта й онази особена духовна атмосфера, усещана от всички около нея.
Животът в „
Парахода
” като Школа.
Когато през 1928 г. Учителя започва да държи беседите и лекциите на „Изгрева”, трите стенографки заживяват заедно в малка дървена постройка, която те наричат Парахода. „Ние трите бяхме с различни характери, от различна обществена среда, пък дори и народностно различни - пише Елена в своите спомени, - но въпреки това ние живеехме хармонично. Учителя често идваше при нас. Той поддържаше духа и на трите ни с внимание и грижа.
към текста >>
Учителя започва да държи беседите и лекциите на „Изгрева”, трите стенографки заживяват заедно в малка дървена постройка, която те наричат
Парахода
.
Когато Елена окончателно решава да прекъсне мъчителната си връзка с Лулчев, Учителя й дава ценния съвет: „Пази се да не го намразиш, защото ще напакостиш на себе си.” От ученическия си път, изпълнен с много изпитания, противоречия, страдания, Елена Андреева успява да придобие мъдрост, духовна сила и човечност. Това придава смисъл, значимост и непреходна цена на всичко преживяно, то създава дори в старостта й онази особена духовна атмосфера, усещана от всички около нея. Животът в „Парахода” като Школа. Когато през 1928 г.
Учителя започва да държи беседите и лекциите на „Изгрева”, трите стенографки заживяват заедно в малка дървена постройка, която те наричат
Парахода
.
„Ние трите бяхме с различни характери, от различна обществена среда, пък дори и народностно различни - пише Елена в своите спомени, - но въпреки това ние живеехме хармонично. Учителя често идваше при нас. Той поддържаше духа и на трите ни с внимание и грижа. Към всяка от нас имаше различно отношение, но беше еднакво отзивчив към нуждите ни. Животът ни в Парахода беше интензивен.
към текста >>
Животът ни в
Парахода
беше интензивен.
Учителя започва да държи беседите и лекциите на „Изгрева”, трите стенографки заживяват заедно в малка дървена постройка, която те наричат Парахода. „Ние трите бяхме с различни характери, от различна обществена среда, пък дори и народностно различни - пише Елена в своите спомени, - но въпреки това ние живеехме хармонично. Учителя често идваше при нас. Той поддържаше духа и на трите ни с внимание и грижа. Към всяка от нас имаше различно отношение, но беше еднакво отзивчив към нуждите ни.
Животът ни в
Парахода
беше интензивен.
При нас често идваха братя и сестри. Самата ни работа - това, че ние записвахме Словото на Учителя, ни задължаваше да изявим това Слово в живота си. Във всяка от нас имаше усърдие, старание, всяка от нас се стремеше да прояви най-доброто от себе си. Затова смело мога да кажа, че животът ни в Парахода беше школа, опитно поле.” (Из Как записвахме Словото на Учителя) След 27 декември 1944 г.
към текста >>
Затова смело мога да кажа, че животът ни в
Парахода
беше школа, опитно поле.” (Из Как записвахме Словото на Учителя)
Към всяка от нас имаше различно отношение, но беше еднакво отзивчив към нуждите ни. Животът ни в Парахода беше интензивен. При нас често идваха братя и сестри. Самата ни работа - това, че ние записвахме Словото на Учителя, ни задължаваше да изявим това Слово в живота си. Във всяка от нас имаше усърдие, старание, всяка от нас се стремеше да прояви най-доброто от себе си.
Затова смело мога да кажа, че животът ни в
Парахода
беше школа, опитно поле.” (Из Как записвахме Словото на Учителя)
След 27 декември 1944 г. След като Учителя напуска физическия свят, Елена Андреева продължава своя ученически път, но вече връзката й с Учителя е невидима - вътрешна и все по-крепка, а уроците и изпитите отвън - все по-трудни: обискът в дома й през 1957 г. и изземването на всичките й книги, тетрадки, дневници, снимки на Учителя, каталога на Словото, направен от нея;изгонването й от Изгрева през 1961 г.; липсата на собствено жилище и още множество лишения и изпитания. Тези трудности не я объркват, не я отчайват, не сломяват духа й. Тя винаги чувства подкрепата на Учителя, усеща присъствието му вътре в себе си и продължава да работи, да учи, да възраства духовно.
към текста >>
59.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
Събитията дадоха успокоение в района на Мидия, навярно с торпилирането на турският военен
параход
„Хамидие", намиращ се край нашите брегове, а също и успехът ни в сраженията при Люле-Бургас.
Често бивах у дома му, особено в неделен ден, когато идваше и брат Пеню Киров. Разговоряхме или посещавахме някои братски семейства. През Балканската война /1912 г./ брат Сотиров бе дружинен командир на опълченска дружина, с назначение да пази черноморският бряг, около град Мидия, завзет от българските войски в началото на войната. Там неговата част сполучи да отбие голямо турско нападение, с което се е целяло да застраши левият фланг на армията ни при Чаталджа. Освен всички военни качества, които тогава брата е вложил в тези сражения при Мидия, той е апелирал за помощ и по духовен път, призовавал е и Учителят да помогне.
Събитията дадоха успокоение в района на Мидия, навярно с торпилирането на турският военен
параход
„Хамидие", намиращ се край нашите брегове, а също и успехът ни в сраженията при Люле-Бургас.
След завръщането си от войната, брат Сотиров бе преместен на служба в Бургас, дето бе известно време домакин на 24 пехотен полк. Тогава си купи къща на ул. „Цар Симеон". Впоследствие, към този имот му се предаде по план части от съседни имоти, споразумя се със собственика и откупи намиращата се там малка постройка. Тази именно част, впоследствие бе подарена от брат Сотиров на бургаското братство, там се изгради хубав малък салон - „Молитвен дом" на братството.
към текста >>
НАГОРЕ
