Търсене в текстове за 'Параход'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 200 резултата в 89 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Параходът, който е тръгнал през океана, трябва да върви към своето пристанище, към целта която му е определена.
Извън земята може. Може ли човек да живее на земята без да се учи. Не може. Без учение може извън земята. Следователно, ние трябва да схващаме ония необходими положения, при които сме поставени. – Параходът, който е тръгнал през океана, трябва да върви към своето пристанище, към целта която му е определена. Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания. Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища. Човек не требва да си играе в морето на живота. На рибите това се позволява, но на хората не. И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби.
към текста >>

2. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините.
Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода. В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините. В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка.
към текста >>

3. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не тъй ли изненадваха хората бурите и ураганите едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета?
Ами ако запитате един шоп от планината, нима той би могъл да ви свърже „тичането на св. Илия с колесницата из облаците" и електричеството, което му свети? А ние имаме доказателствата на миналото, па и сегашното, отбелязани в аналните на науката на доста учени „шопи"... ? И тъй, накратко ние бихме могли да резюмираме: землетресението не е изолиран факт в природата - то има предвестници в природата: животните ги схващат понякога доста отрано, человек също може да ги схване и ако се подготви за целта, ще има неочаквани резултати. Ненадейността е само привидна, за незнаещите. Не тъй ли изненадваха хората бурите и ураганите едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета? Такива предсказания ще има человечеството в недалечно бъдеще - нещо повече - то и сега го има. (Следва) [1]Гледай „землетресенията; ще продължат ли? 1928 г. брошура от четири наши професори,32 страници, в която един от професорите е препечатал обяснение, което е дал в 1904 г, а сега пише: „Оттогава насам станаха силни землетресения у нас, какъвто е случаят в годините 1904, 1913, 1917 и тази годишните априлски, които са доста разрушителни и не отговарят на моите схващания от 1904 г. (к.м.). Твърде вероятно е сегашните му обяснения пък след пет години да бъдат отречени по същия начин... [2]Така в 1825 година, когато Баварското правителство искаше да построи железница, медицинската Мюнхенска академия излезе с едно изявление, че поради голямата бързина, с която ще се движи тренът (25 км) хората, които гледат ще падат и ще се яви заболяване от delirium foriosum.
към текста >>

4. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При едно пътуване из северните страни, като минавал с парахода покрай едни каменни пластове, той казал на приятелите си: – Ако един ден строим новото училище, ще го покрием с такива каменни плочи.
Веднага един млад господин, инженер, се постави на мое разположение и заедно се качихме към новата сграда. Тя се издига на един хълм и има по големина и масивност импозантен вид. Цялата е от железобетон. Покривът е от зелени каменни плочи, докарани от Норвегия Те са от мек камък, който може да се приковава и заместват керемидите. Този вид покрив бил избран от самия д-р Щайнер. При едно пътуване из северните страни, като минавал с парахода покрай едни каменни пластове, той казал на приятелите си: – Ако един ден строим новото училище, ще го покрием с такива каменни плочи. Строителният комитет, верен на изказаното от д-р Щайнер желание, е доставил за покрива каменни плочи чак от Норвегия, въпреки дългия им и скъп превоз. Архитектурата на новото училище, както и на другите постройки е особена; тя се стреми да избягва счупените линии и да предаде на цялото една по-пластична линия. Моят водач ми обясни, че новата архитектура иска да изрази стремежа на човешката душа към разширение и простор. Всички стълби на постройките са направени с особен вид - като че подканят с формата си минувача да се качи по тях. Това са опити за една нова архитектура, която да изразява състоянията и стремежите на вътрешния човек.
към текста >>

5. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Как параходът в морето с радио-гониаметричния си апарат се старае да определи посоката на Херцовия източник, който му изпраща електромагнитни вълни, така също и насекомите и другите животни се стараят да възприемат радиациите, изпращани от други животни и от растенията, които ги интересуват.
Съществуването им се констатира, когато се откри апарат за възприемането им. Най-голямата слава на Херц, Бранли, Маркони и множество други техници и любители е в това, че те изнамериха апарати за възприемане вълни даже и от голямо разстояние. Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радиоактивност, космични вълни - само са дигнали леко булото на тайната, която крие от сетивата ни гама от много видове вълни... Кой знае, дали не сме заобиколени с множество други радиации неизвестни нам, понеже не притежаваме апарати за възприемането им. Ако приемем, че птиците изпущат и възприемат радиации непознати нам, изразите „инстинкт" и „специално чувство" се обясняват направо и добиват по-точно значение. Тогаз чувството за ориентиране на птиците и изобщо на животните се обяснява веднага. Как параходът в морето с радио-гониаметричния си апарат се старае да определи посоката на Херцовия източник, който му изпраща електромагнитни вълни, така също и насекомите и другите животни се стараят да възприемат радиациите, изпращани от други животни и от растенията, които ги интересуват. И тогаз се насочват към откритото направление. Някой ще възрази така: Но тогаз пространството няма ли да бъде изпремрежено по всички посоки от безброй много радиации? Как ще съумеят организмите да ги различават? Отговорът е лесен: различаването се извършва лесно благодарение на различието във вълните. Всяка жива клетка дължи живота си на ядката, която изпуща радиации.
към текста >>

6. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Може би то ни съобщава, че нашият параход в житейското море се приближава към ледена планина.
Г. Тахчиев ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО Мъдрецът се учи от всяко нещо, от всяко същество, понеже той вижда, че чрез всичко се проявява великият разум на битието. Той знае, че всяко нещо, всеки човек е едно живо писмо, изпратено от Първичната Причина, без да знае често пъти приносящия на писмото, какво съдържа за нас и че то иде тъкмо на време при най-голяма нужда. Може би то ни съобщава, че нашият параход в житейското море се приближава към ледена планина. * Както физиогномистът знае да чете по мимиката и линиите на лицето и хиромантикът по линиите на ръцете в душата на човека, без да съзнават мускулите, че тя разкриват на него известна идея, така и за мъдреца всяко явление в природата е мимика, чрез която говори Бог на тези, които могат да четат. Нашите погрешки и страдания се дължат на зле прочетените писма на природата. Разумният живот ще настъпи, само когато научим езика на Бога. Едно дете дойде в дома ни, или срещнем, кой да е човек в своя път на живота: ние ще знаем, че той е изпратен от Бога, и ще се постараем да разберем, какво иска да ни научи Бог чрез него, и ние защо сме изпратени при него. Ако нашата среща подействува благотворно върху двама ни, писмото е прочетено правилно.
към текста >>

7. ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ - А. ТОМОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ние тогава бяхме се спрели върху две съществени точки: 1) Както някога бурите изненадваха хората и се смятаха за „Божия напаст", а сега се предсказват и предупреждават параходите даже в открито море, така също и земетресението, като едно сложно и грандиозно по своите последици явление, не става мигновено и незабелязано, че то има причинна връзка в повечето случаи с предхождащи явления, които могат да бъдат доловени, и следователно, самото земетресение – предсказано.
Твърди възможно е и за в бъдеще да ги имаме, като доста чести, макар и нежелателни гости. Всеки, който е виждал техните последици, които изменят изгледа на местността в няколко секунди, отнемат живота на стотици хора, в няколко мига превръщат в развалини цветущи градове и селения – разбира, от какво голямо значение е възможността да се избегне това, което най-фрапира в случая – тяхната ненадейност. Оздравяване на конструкцията в жилищните помещения, разбира се, в известни предели и възможности, за да може да се понасят поне по-слабите разтърсвания без сериозни за тях последици и най-важното, известно предупреждение на населението в дадена застрашена област за възможно земетресение, са ония необходими мерки, които тъй или инак биха спомогнали доста, за да се намали ужаса на земетръсната картина. В специална статия (гледай „Житно зърно", книжка 4, 5, 6 и 7 от 1928 год.) още преди три години ние разглеждахме този въпрос доста обширно и по начин, който постави в недоумение някои от представителите на тъй наречената „официална наука", които и до днес още продължават тук, у нас да защищават позиции, които вече на запад са напуснати в интереса на обективната истина. Доста учени в Франция, Англия, Италия, Америка, Съединените Държави в продължение на изминатите три години, благодарение на богатия и разнообразен материал, който им даде природата в това време, значително попълниха наблюденията си и промениха заключенията, като ги разшириха. Ние тогава бяхме се спрели върху две съществени точки: 1) Както някога бурите изненадваха хората и се смятаха за „Божия напаст", а сега се предсказват и предупреждават параходите даже в открито море, така също и земетресението, като едно сложно и грандиозно по своите последици явление, не става мигновено и незабелязано, че то има причинна връзка в повечето случаи с предхождащи явления, които могат да бъдат доловени, и следователно, самото земетресение – предсказано. За да допуснем това, има много причини. Преди всичко чисто логически. Нещо от нищо не става. Всякога във физическия свят се забелязва една причинност в явленията и една последователност в резултатите. Значи остава да се наблюдават и отбележат предхождащите явления, за да бъдем ориентирани и в тия, които ги последват.
към текста >>

8. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ти пътуваш с параход.
И твоето съзнание вече толкоз ще се различава от предишното ограничено съзнание, колкото светлината на едно газениче – от светлината на слънцето. Ти си тогаз вече от свободните души, които помагат. Някой би могъл да каже: „Възможно ли е приложението на това при днешните условия? " Човек не е роб на условията. Той сам ги е създал и сам може да ги измени. Ти пътуваш с параход. Ако параходът не е добър, ти ще се провалиш, но ако е добър, ти ще отидеш до предначертаната си цел. Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява. Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота! Вярвай в разумното, което лежи в основите на живота. Всички условия са дадени.
към текста >>

Ако параходът не е добър, ти ще се провалиш, но ако е добър, ти ще отидеш до предначертаната си цел.
Ти си тогаз вече от свободните души, които помагат. Някой би могъл да каже: „Възможно ли е приложението на това при днешните условия? " Човек не е роб на условията. Той сам ги е създал и сам може да ги измени. Ти пътуваш с параход. Ако параходът не е добър, ти ще се провалиш, но ако е добър, ти ще отидеш до предначертаната си цел. Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява. Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота! Вярвай в разумното, което лежи в основите на живота. Всички условия са дадени. Този живот, който сега живеем, е в началото на своето развитие.
към текста >>

Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява.
Някой би могъл да каже: „Възможно ли е приложението на това при днешните условия? " Човек не е роб на условията. Той сам ги е създал и сам може да ги измени. Ти пътуваш с параход. Ако параходът не е добър, ти ще се провалиш, но ако е добър, ти ще отидеш до предначертаната си цел. Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява. Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота! Вярвай в разумното, което лежи в основите на живота. Всички условия са дадени. Този живот, който сега живеем, е в началото на своето развитие. Животът за нас едвам сега започва.
към текста >>

Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота!
" Човек не е роб на условията. Той сам ги е създал и сам може да ги измени. Ти пътуваш с параход. Ако параходът не е добър, ти ще се провалиш, но ако е добър, ти ще отидеш до предначертаната си цел. Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява. Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота! Вярвай в разумното, което лежи в основите на живота. Всички условия са дадени. Този живот, който сега живеем, е в началото на своето развитие. Животът за нас едвам сега започва. Красивите перспективи са пред нас!
към текста >>

9. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Отначало моряк, параходен готвач, китоловец, неспособен да се задоволи от тия знания, виждаме го като златокопач в Калифорния.
ПРЕНТИС МЪЛФОРД (Кратък животопис) Роден е на 5 април 1834 год. в Саг-Харбър на Лонг Айланд. Отначало моряк, параходен готвач, китоловец, неспособен да се задоволи от тия знания, виждаме го като златокопач в Калифорния. Едва 29-годишен, той открива таланта си като писател. Една хумористична статия във в. „Union Demokrat" го направи известен и любимец на всички рудокопачи в околността Той пише под псевдонима „Догбери". В 1866 г. отива в Сан Франциско, пише във в.
към текста >>

10. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

УСТОИТЕ НА НАРОД И ДЪРЖАВА Кой да е съвременен техник ще ви каже, че за построяване на един параход, на един цепелин или за инсталиране на една обикновена електрическа мрежа се изискват точни изчисления.
УСТОИТЕ НА НАРОД И ДЪРЖАВА Кой да е съвременен техник ще ви каже, че за построяване на един параход, на един цепелин или за инсталиране на една обикновена електрическа мрежа се изискват точни изчисления. Трябва да се вземат пред вид много неща и преди всичко - съпротивление на материалите, добра изработка на съответните части и правилно съпоставяне. Не може да се избере какъв да е материал - той трябва да бъде здрав и издръжлив. Всяка част трябва да бъде целесъобразно изработена. Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това - тя трябва да бъде сложена точно на своето място.
към текста >>

11. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ЕДНО СРАВНЕНИЕ Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода.
към текста >>

Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода?
към текста >>

Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство!
към текста >>

Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните трудности и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители. Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители.
към текста >>

А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода?
Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир.
към текста >>

Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители.
Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода. А подборът на градиво и материали - от стоманата и дървения материал до най-малкото винтче - нима това не е една необикновено трудна задача, като се има пред вид, че тия материали са предназначени за параход и, следователно, трябва да се преработят така, че да отговарят на всички изисквания за безупречна сигурност и неуязвимост от огън и вода? Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца, един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници!
към текста >>

Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца, един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници!
Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца, един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството.
към текста >>

Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам.
Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца, един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"? Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения.
към текста >>

Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото.
Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца, един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"? Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека.
към текста >>

Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони.
С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека.
към текста >>

Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал!
тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план.
към текста >>

Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде?
Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни. Земята, да речем, която е един прекрасно обзаведен параход, плаващ в ефира с непостижима за никой наш апарат бързина и с безупречна точност, параход, в който пасажерите се радват на какви ли не удобства и на пълна сигурност, че не ще ги сполети корабокрушение, се смята днес за едно небесно тяло, възникнало „случайно", от никого не строено, от никого не уреждано и обзавеждано, което се движи в пространството по слепи механични закони. Един параход като Нормандия, който е жалка детска играчка в сравнение с телата на космичното пространство, си има майстори, има свой комендант и екипаж, които го направляват към една определена цел, а земята е без майстори, без комендант и ръководен персонал! Такива са фантастичните схващания на съвременните хора, които плават в ефирния океан, безпечно настанени на големия небесен параход - земята, без да знаят ни кои са го строили, ни кога, ни кой го направлява днес, ни закъде? Тям им се виждат невероятни твърденията на някои Посветени в строителното дело на живата Природа, че и земята си има своите майстори - цяла йерархия от високо-интелигентни същества, които са работили последователно и планомерно за нейното устройване. Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си.
към текста >>

То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници.
Виждат им се суеверни твърденията на тия Посветени, че тя и днес се направлява, обзавежда и устройва от разумни същества, които знаят накъде и защо я водят Като че ли съвременните вярвания, според които вселената не е нищо друго освен сбор от пусти и безжизнени механизми, не са много по-голямо и по-нелепо суеверие! Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух". „Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух.
към текста >>

И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ?
Вие виждате, да речем, линията на живота? Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово? Г.
към текста >>

Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ?
Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово? Г.
към текста >>

Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово?
Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово? Г.
към текста >>

12. ИДЕЙНИ НАСОКИ В ОБРАЗОВАНИЕТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк.
Даже и да би доживял Метусалемова възраст, Архимед не би могъл да повдигне земята дори на косъм. Разбира се, никой днес, в епохата на електричеството, не би възмечтал да повдига земята с такова грубо механично средство, каквото е лостът. Особено откак се откри, че и в най-дребните частици материал е скрита такава огромна енергия. Стига само да можеше да се освободи! Но и това е засега пак „архимедовска" мечта. Да би могла да се осъществи, колко леко и евтино би преплувал един океански параход от някое европейско пристанище до Ню-Йорк. Само с 1 кг. каменни въглища. Защото, според съвременната физика, 1 кг. каменни въглища съдържат 20,000,000,000,000,000 калории, от които днес се използуват едва 7000 калории. Това, което е вярно за неорганичните вещества, е вярно, според твърденията на окултната наука, и за органичните.
към текста >>

13. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Например, чрез наблюдение на рибите човек построи парахода.
Тяхната радост е негова! Новият тип човек чувствува, че доброто на другите е негово добро и техният напредък е негов напредък! Той казва: „Каузата на всички е моя кауза. Всички живеят в мен и аз живея във всички". Човечеството е правило открития като е подражавало на това, което в природата го има вече готово изработено. Например, чрез наблюдение на рибите човек построи парахода. Чрез наблюдение на птиците изнамери аероплана, чрез наблюдение на окото откри фотографията. От разумната природа човек трябва да копира всичко красиво и добро. Също така и за идеалния обществен ред в природата си има вече образци. Това е човешкия организъм. От друга страна имаме и друг, още по-конкретен образец.
към текста >>

14. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Обикновен параход - 11 м/сек.
Велосипед - 5м/сек. Гребец-съзтезател - 7м/сек. Кон в галоп - 8м/сек. Кораб-платноход - 9 м/сек. Човек с кънки - 11 м/сек. Обикновен параход - 11 м/сек. Бърз параход - 12 м/сек. Състезание на колело - 17м/сек. Торпедоносец - 18 м/сек. Перести облаци - 20м/сек. Бърз влак - 22 м/сек.
към текста >>

Бърз параход - 12 м/сек.
Гребец-съзтезател - 7м/сек. Кон в галоп - 8м/сек. Кораб-платноход - 9 м/сек. Човек с кънки - 11 м/сек. Обикновен параход - 11 м/сек. Бърз параход - 12 м/сек. Състезание на колело - 17м/сек. Торпедоносец - 18 м/сек. Перести облаци - 20м/сек. Бърз влак - 22 м/сек. Кон бегач - 25 м/сек.
към текста >>

15. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В Румъния трябваше да бъда постоянно нащрек, да следя постоянно за багажа си и да се погрижа да пристигна на време на границата, за да мога да заваря съответния параход.
По искането на един не особено любезен чиновник, трябваше да направя една ненужна обиколка по цялата станция, докато да заверят билета ми. Естонският ми паспорт ни най-малко не опрости процедурата. Като пристигнах в Полша, отношенията видимо се измениха. Железопътните чиновници, а също и пътниците, бяха крайно лю¬безни и внимателни към мен. Виждайки, че ми предстои дълъг път, стараеха се да настанят пътниците в други купета, отмина¬вайки моето, за да ми дадат възможност да си почина. В Румъния трябваше да бъда постоянно нащрек, да следя постоянно за багажа си и да се погрижа да пристигна на време на границата, за да мога да заваря съответния параход. Влакът зами¬нава от българската граница скоро след пристигане на парахода и ако на румънската граница забавят връщането на документите, то трябва да се отпътува със следния параход, който заминава след 20 минути. Пътникът рискува, обаче, да пристигне на българската граница едва след отпътуването на влака. Чиновниците, от които зависи заверката на документите, изглежда, че имат интерес и втория параход да не остане без пътници, затова се грижат за по¬следните дотолкова, доколкото това им се диктува от лични облаги. Така че и аз трябваше да остана да чакам следния параход. Но понеже познавам навиците на представителите на властта, опитах „познатия стар начин" и о, чудо, параходът замина 10 минути преди разписанието.
към текста >>

Влакът зами¬нава от българската граница скоро след пристигане на парахода и ако на румънската граница забавят връщането на документите, то трябва да се отпътува със следния параход, който заминава след 20 минути.
Естонският ми паспорт ни най-малко не опрости процедурата. Като пристигнах в Полша, отношенията видимо се измениха. Железопътните чиновници, а също и пътниците, бяха крайно лю¬безни и внимателни към мен. Виждайки, че ми предстои дълъг път, стараеха се да настанят пътниците в други купета, отмина¬вайки моето, за да ми дадат възможност да си почина. В Румъния трябваше да бъда постоянно нащрек, да следя постоянно за багажа си и да се погрижа да пристигна на време на границата, за да мога да заваря съответния параход. Влакът зами¬нава от българската граница скоро след пристигане на парахода и ако на румънската граница забавят връщането на документите, то трябва да се отпътува със следния параход, който заминава след 20 минути. Пътникът рискува, обаче, да пристигне на българската граница едва след отпътуването на влака. Чиновниците, от които зависи заверката на документите, изглежда, че имат интерес и втория параход да не остане без пътници, затова се грижат за по¬следните дотолкова, доколкото това им се диктува от лични облаги. Така че и аз трябваше да остана да чакам следния параход. Но понеже познавам навиците на представителите на властта, опитах „познатия стар начин" и о, чудо, параходът замина 10 минути преди разписанието. Благодарение на това, аз можах да пристигна в България няколко минути преди заминаването на влака.
към текста >>

Чиновниците, от които зависи заверката на документите, изглежда, че имат интерес и втория параход да не остане без пътници, затова се грижат за по¬следните дотолкова, доколкото това им се диктува от лични облаги.
Железопътните чиновници, а също и пътниците, бяха крайно лю¬безни и внимателни към мен. Виждайки, че ми предстои дълъг път, стараеха се да настанят пътниците в други купета, отмина¬вайки моето, за да ми дадат възможност да си почина. В Румъния трябваше да бъда постоянно нащрек, да следя постоянно за багажа си и да се погрижа да пристигна на време на границата, за да мога да заваря съответния параход. Влакът зами¬нава от българската граница скоро след пристигане на парахода и ако на румънската граница забавят връщането на документите, то трябва да се отпътува със следния параход, който заминава след 20 минути. Пътникът рискува, обаче, да пристигне на българската граница едва след отпътуването на влака. Чиновниците, от които зависи заверката на документите, изглежда, че имат интерес и втория параход да не остане без пътници, затова се грижат за по¬следните дотолкова, доколкото това им се диктува от лични облаги. Така че и аз трябваше да остана да чакам следния параход. Но понеже познавам навиците на представителите на властта, опитах „познатия стар начин" и о, чудо, параходът замина 10 минути преди разписанието. Благодарение на това, аз можах да пристигна в България няколко минути преди заминаването на влака. Преди да се кача на влака, направиха ми митническа проверка на документите. Това, обаче, стана с такава удивителна бързина и любезност, каквато не видях ни на един от другите проверочни пунктове.
към текста >>

Така че и аз трябваше да остана да чакам следния параход.
Виждайки, че ми предстои дълъг път, стараеха се да настанят пътниците в други купета, отмина¬вайки моето, за да ми дадат възможност да си почина. В Румъния трябваше да бъда постоянно нащрек, да следя постоянно за багажа си и да се погрижа да пристигна на време на границата, за да мога да заваря съответния параход. Влакът зами¬нава от българската граница скоро след пристигане на парахода и ако на румънската граница забавят връщането на документите, то трябва да се отпътува със следния параход, който заминава след 20 минути. Пътникът рискува, обаче, да пристигне на българската граница едва след отпътуването на влака. Чиновниците, от които зависи заверката на документите, изглежда, че имат интерес и втория параход да не остане без пътници, затова се грижат за по¬следните дотолкова, доколкото това им се диктува от лични облаги. Така че и аз трябваше да остана да чакам следния параход. Но понеже познавам навиците на представителите на властта, опитах „познатия стар начин" и о, чудо, параходът замина 10 минути преди разписанието. Благодарение на това, аз можах да пристигна в България няколко минути преди заминаването на влака. Преди да се кача на влака, направиха ми митническа проверка на документите. Това, обаче, стана с такава удивителна бързина и любезност, каквато не видях ни на един от другите проверочни пунктове. На българска земя аз чувствувах нещо родно.
към текста >>

Но понеже познавам навиците на представителите на властта, опитах „познатия стар начин" и о, чудо, параходът замина 10 минути преди разписанието.
В Румъния трябваше да бъда постоянно нащрек, да следя постоянно за багажа си и да се погрижа да пристигна на време на границата, за да мога да заваря съответния параход. Влакът зами¬нава от българската граница скоро след пристигане на парахода и ако на румънската граница забавят връщането на документите, то трябва да се отпътува със следния параход, който заминава след 20 минути. Пътникът рискува, обаче, да пристигне на българската граница едва след отпътуването на влака. Чиновниците, от които зависи заверката на документите, изглежда, че имат интерес и втория параход да не остане без пътници, затова се грижат за по¬следните дотолкова, доколкото това им се диктува от лични облаги. Така че и аз трябваше да остана да чакам следния параход. Но понеже познавам навиците на представителите на властта, опитах „познатия стар начин" и о, чудо, параходът замина 10 минути преди разписанието. Благодарение на това, аз можах да пристигна в България няколко минути преди заминаването на влака. Преди да се кача на влака, направиха ми митническа проверка на документите. Това, обаче, стана с такава удивителна бързина и любезност, каквато не видях ни на един от другите проверочни пунктове. На българска земя аз чувствувах нещо родно. Хората бяха приветливи, внимателни и услужливи, особено към чужденците.
към текста >>

До София трябваше да минем 28 тунела и да се люшкаме във вагона, като че ли плавахме с параход.
Това, обаче, стана с такава удивителна бързина и любезност, каквато не видях ни на един от другите проверочни пунктове. На българска земя аз чувствувах нещо родно. Хората бяха приветливи, внимателни и услужливи, особено към чужденците. Българската земя е планинска. Влакът минава на места всред високи планини. До София трябваше да минем 28 тунела и да се люшкаме във вагона, като че ли плавахме с параход. На някои деца дори им призля. В София ме посрещнаха троица братя, които знаеха за пристигането ми, но не ме познаваха лично. Като ме посрещнаха най-сърдечно, съпроводиха ме до един хотел. След като се поомих, отидохме пеш до Изгрева - поселението на учениците на В. Б. Братство.
към текста >>

16. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк!
Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота. Човек е така алчен за забогатяване! Той с почуда, но и с радост посреща твърденията на физиците, че в един грам материя се крие енергия, която е предостатъчна да издигне цели тонове тежест на височина, равна на тази на Хималаите. Разбира се, той не би се запретнал да върши засега такава празна работа, дори и да беше възможно освобождаването на интраатомната енергия, защото не е изгодна, защото не би му донесла никаква печалба. Друг е въпросът, когато съвременната физика чрез своите тъй съблазнителни изчисления му разкрие, например, следната възможност: само с 1 кг. каменни въглища да преплува един параход от 50,000 конски сили от Хамбург до Ню Йорк! Защото, според формулата, която дава Айнщайновата теория за потенциалната енергия, що се крие в едно вещество, 1 кг. каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли.
към текста >>

17. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове.
Тази трагедия на човешкия егоцентризъм, от личния живот на човка се пренася в обществения. Там е същото Ние виждаме – в живота се зарегистрира постоянно една материална култура, която, дълбоко психологически погледнато не е нищо друго освен един стремеж да се превъзмогне преходното, да се надвие нетрайното, неустойчивото, да се закрепи и задържи онова благо, що прави материалната сигурност по-голяма. Погледнете на грандиозните неща, които съвременната техника създава, и вие ще видите, че всичко това цели превъзмогването на преходното. И все пак, преходното и неустойчивото остава да господствува. Сякаш илюзорното се надсмива над човешкия гений и стремеж да го надвие. И все малки и жалки черупки в люшкащите вълни на океана остават "гигантите – параходи", които чупят рекорда за "сини ленти" иди дреднаути от тежка категория, които могат да разрушат цели градове. Какво са те за водната стихия? Какво са грамадните градски блокове за ураганите, за пожарите? Какво представя цялата човешка материална и духовна култура днес пред дулата на човешкото неведение, ожесточение и глупост – войната? – Пепел и разрушение! * Нашият живот върви под знака на много илюзии, на много преходности, неустойчивости.
към текста >>

18. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Така например то разправя: – Аз едно време бях на параход.
И аз виках: "Майко! Недей плака", а пък ти все плачеше и не ме чуваше. И после аз дойдох и станах Марийка. Освен това то разказва много подробности из живота на Иванка, който никой не ù е разказвал. Това дете говори и за други свои преживявания, из по-далечното минало, които естествено не могат да се проверят като тези, които по-горе предадохме. Така например то разправя: – Аз едно време бях на параход. Една жена ме гръмна и аз умрях. И станах Марийка.
към текста >>

19. ГОЛЕМИНА НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Затопляне в Арктика От 1919 година приблизително в Арктика се наблюдава изключително затопляне, което позволява на руските параходи да имат рейс по Ледовитото море от Мурман до Тихия океан и обратно.
Л. С. Берг ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА В НАШЕ ВРЕМЕ - ЗАТОПЛЯНЕ ПО ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО (Съкратен превод от руски - из руското списание "Природа") Знае се, че в доисторическо време климатът в Европа е бил по-сух и по-топъл. И затова, тогаз е била друга и растителността. Сравнително с оная епоха историческото време се отличава с по-влажен и по-хладен климат. Обаче в най-последно време се извършва обратен процес - едно затопляне, което рязко е изразено в последните две десетилетия, но което е забелязано още през втората половина на миналия век. Затопляне в Арктика От 1919 година приблизително в Арктика се наблюдава изключително затопляне, което позволява на руските параходи да имат рейс по Ледовитото море от Мурман до Тихия океан и обратно. На затоплянето на водите на Баренцово море пръв обърнал внимание в 1921. г. H. M. Книпович. От 1919 година насам водата на Баренцово море значително се е затоплила в сравнение с предидущите времена. За годините 1912 - 1918 средната температура на водната повърхнина на това море е била през лятото 0.7 градуса под нулата, а през годините 1919-1928 тя е била 1.1 градуса над нулата - значи затоплянето е с 1.8 градуса. Това затопляне се отнасяло не само за водната повърхност, но и за по-дълбоките водни пластове.
към текста >>

20. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява.
По-нататък се казва: "И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм". Вярата, това е едно качество на хората, а знанието – качество на ангелите. Но и да притежавате всичката вяра на хората и всичкото знание на ангелите, а нямате любов, нищо не сте. Какво представлява човек без любов? Нищо! Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява. Къде е сега допотопният мамонт? Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите. И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя. Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам".
към текста >>

И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя.
Какво представлява човек без любов? Нищо! Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява. Къде е сега допотопният мамонт? Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите. И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя. Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам". Нито тоя, който дава, нито тоя, който взема ще придобият нещо, ако даването и вземането е без любов. Какво се ползува сиромахът, който би получил вехтите дрехи на богатия? Ще получи ли нещо съществено за своя живот, ще стане ли безсмъртен?
към текста >>

21. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

... Bellerophon, mourir (VIII, 13) — една трета от стиха, която с две думи отбелязва заточението върху английския параход Bellerophon след поражението при Ватерлоо и после смъртта: това е, казва по-нататък Пиоб, което трябва да се изведе от правата, теглена в западната част на фиг.
Ще се занимава главно с разпространяване на олово (IV, 88). 6). Ще пие вода от Дунава и от Рейн (V, 68). 7). Голяма хекатомба, триумф, праздненства (II, 16). Това е един стих, който резюмира историята на първата империя. 8). После ще бъде съвсем изгонен от Галия (IV, 12). 9). ... Bellerophon, mourir (VIII, 13) — една трета от стиха, която с две думи отбелязва заточението върху английския параход Bellerophon след поражението при Ватерлоо и после смъртта: това е, казва по-нататък Пиоб, което трябва да се изведе от правата, теглена в западната част на фиг. 1. (вж. кн. 2/42 г. „Ж.3."). Тая специална част на проблема ни води да намерим геометрично точката на качването върху парахода (остров Екс) и точката на заточението („Св. Елена*”); името на пара¬хода се извежда чрез вторични конструкции, трасирани около остро Екс като център. Нека оставим тия подробности за сега: ние ще видим, как се получават те автоматично, когато ще навлезнем в „междинните бримки на една верига” — това, което Нострадамус на¬рича „канава" на тъканта, върху която впрочем може да се бродира, според Нострадамус, почти до безкрайност, като се следват строго формулите.
към текста >>

Тая специална част на проблема ни води да намерим геометрично точката на качването върху парахода (остров Екс) и точката на заточението („Св.
Това е един стих, който резюмира историята на първата империя. 8). После ще бъде съвсем изгонен от Галия (IV, 12). 9). ... Bellerophon, mourir (VIII, 13) — една трета от стиха, която с две думи отбелязва заточението върху английския параход Bellerophon след поражението при Ватерлоо и после смъртта: това е, казва по-нататък Пиоб, което трябва да се изведе от правата, теглена в западната част на фиг. 1. (вж. кн. 2/42 г. „Ж.3."). Тая специална част на проблема ни води да намерим геометрично точката на качването върху парахода (остров Екс) и точката на заточението („Св. Елена*”); името на пара¬хода се извежда чрез вторични конструкции, трасирани около остро Екс като център. Нека оставим тия подробности за сега: ние ще видим, как се получават те автоматично, когато ще навлезнем в „междинните бримки на една верига” — това, което Нострадамус на¬рича „канава" на тъканта, върху която впрочем може да се бродира, според Нострадамус, почти до безкрайност, като се следват строго формулите. Требва да се отбележи, пояснява Пиоб, че тоя 9 стих, крайна точка на Наполеоновата верига, тук е взет в неговата последна третина (вж. кн. 10/41 г. на „Ж.3.").
към текста >>

22. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Защо ти е това осигуряване, когато параходът потъва?
И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи. Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари. Новият ред ще дойде, когато човек се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите. Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса. Защо ти е това осигуряване, когато параходът потъва? Под любов разбираме спасителната лодка, която може да изведе човека на желаното пристанище. Христос казва: „Събирайте си съкровища". А съкровища се събират само чрез любовта. Нам ни трябва една наука за любовта, за да можем да из-гладим противоречията, които се намират в живота. Тя ще донесе новото знание и новата свобода.
към текста >>

23. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

в Мартон и убит от жителите на Таити, местност от него обходена, на 14 февруари 1779), намираме следните изречения: „Болестта скорбут" започва да се проявява между екипажа на „Революсион" и тогава лекарите на борда приписваха на болните ръжена извара, каквато имаха на парахода за тая цел.
Те не произлизат от страстна фантазия, а са плод на дълги изследователски проучвания на реалната наука. Тези три категории „магически области", всяко от които има едно име, притежават една всемогъща сила. Стига да се има предвид, че количествената мярка, която биологичната наука употребява, за да определи, кои са минималните количества на всяко едно от тях, необходими за правилното функциониране на нашия организъм, се обозначава с третата буква на гръцката азбука, гама, която представя милионната част на грама. Да се спрем сега върху витамините, за които днес се много говори, може би премного и произволно и да се върнем няколко крачки назад, за да видим, как стигнахме до тях. В дневника на първия корабоплавател на нашата сфера Джеймс Кук (роден на 28 октомври 1728 год. в Мартон и убит от жителите на Таити, местност от него обходена, на 14 февруари 1779), намираме следните изречения: „Болестта скорбут" започва да се проявява между екипажа на „Революсион" и тогава лекарите на борда приписваха на болните ръжена извара, каквато имаха на парахода за тая цел. Особено един от нашите моряци бе доста силно заболял. Той бе пил лимонов и портокалов сок, без да намери никакво чувствително облекчение, докато капитан Фурно ме беше уверявал, че двама моряци доста силно заразени от скорбут са били оздравили напълно, след като са употребявали това лекарство". Преди това един смел изследовател Бекщром разправяше в един дневник от 1734 г., че в дългите морски пътувания, скрофула се поражда поради липса на пресен зеленчук, и, кой знае с какво интуитивно чувство и прочутите пионери на северните морета, като Бугонвил, Банден, Отие, и др. поддържаха същата теза. Един учен, който се е занимавал с моряшките болести, Жилберт Бланк, забелязваше, че тия, които се хранеха изобилно с картофи, не страдаха от скрофули, дори и при дългите пътешествия, докато другите, лишени от картофи, се заразяваха от страшната болест.
към текста >>

24. DU MAITRE-LE CHFMIN DU SALUT Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо.
Успенски в „Tertium organum" описва преживяването на космическо съзнание от един негов приятел: „Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят. Морето беше с оловно-сребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо. Аз стоях на палубата и гледах вълните. Белите гребени на вълните отдалеч се приближаваха към нас. Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода и с рев се разсипваше под него. По едно време аз почувствувах промяна в моето съзнание. Аз станах всичко!
към текста >>

Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода и с рев се разсипваше под него.
Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят. Морето беше с оловно-сребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо. Аз стоях на палубата и гледах вълните. Белите гребени на вълните отдалеч се приближаваха към нас. Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода и с рев се разсипваше под него. По едно време аз почувствувах промяна в моето съзнание. Аз станах всичко! Вълните — това бях аз. Виолетовите планини — това бях аз. те бяха едно с мен.
към текста >>

25. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Дим. Звездински ПРИ МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ Молитвеният връх прилича на параход, пристигнал от изток.
Дим. Звездински ПРИ МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ Молитвеният връх прилича на параход, пристигнал от изток. Той е каменист и обрасъл с клекове. Осветен е от Словото на Учителя, Който всяко лято на самия връх държи беседи пред едно множество. От това място всяка сутрин с песен и молитва сме посрещали изгрева на слънцето. А Великият Учител с Божественото си Слово посочвал ни е пътя на новия живот. На това свещено място безброй души са се раждали наново и са се изпълвали с дух и истина.
към текста >>

26. DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Те градят кули, които стигат до небесата, строят параходи, в които населението на цял един град може да се побере; подводници, които се спущат в морските глъбини; железни птици, които летят из въздуха от хоризонт до хоризонт, над водата и сушата.
Всичко, което човек не може да види или помирише, да чуе, да вкуси или напипа, обявява го за несъществуващо или за непонятно или за чудо. Около този немощен свят се е образувал друг свят — на науката и на бързината: творение на една човешка раса, която вече в нищо не вярва истински и която много малко знае за собствената си душа. Те използуват слепешката краткия си престой на този свят, за да търсят непосредственото задоволяване на своите материални прищевки. Тяхното общество представлява едно съзаклятие от злодейци, едно смешение на езици, принципи и учения. Целта им е парите. Те градят кули, които стигат до небесата, строят параходи, в които населението на цял един град може да се побере; подводници, които се спущат в морските глъбини; железни птици, които летят из въздуха от хоризонт до хоризонт, над водата и сушата. Всички техни постижения са нищо, защото целите им са всецяло материалистични. Днешният човек се опитва да отбегне от съдбата си, вместо да я издири. Светът на сетивата представлява за него всичко. Оттам нататък той не търси нищо друго, освен забрава. От тази заблуда произлизат само кръвопролития и разрушения.
към текста >>

27. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Съграждането на човешкия живот може да се уподоби на построяването на един параход.
Това, което умира, не е човекът. В човека умират лошите мисли, чувства и действия. Понякога те умират, а понякога се изкореняват като дърво. Казвам: понеже вие сега съграждате своя живот, затова трябва да живеете със светли мисли, и чувства, с благородни и прави постъпки. Не спазвате ли тия пеша, вие сами създавате своето нещастие. Съграждането на човешкия живот може да се уподоби на построяването на един параход. Как се построява параходът? За да се построи един параход, както трябва, необходимо е да се вземат пред вид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука. Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат в съображение всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците. Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия.
към текста >>

Как се построява параходът?
В човека умират лошите мисли, чувства и действия. Понякога те умират, а понякога се изкореняват като дърво. Казвам: понеже вие сега съграждате своя живот, затова трябва да живеете със светли мисли, и чувства, с благородни и прави постъпки. Не спазвате ли тия пеша, вие сами създавате своето нещастие. Съграждането на човешкия живот може да се уподоби на построяването на един параход. Как се построява параходът? За да се построи един параход, както трябва, необходимо е да се вземат пред вид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука. Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат в съображение всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците. Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия. Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го строили.
към текста >>

За да се построи един параход, както трябва, необходимо е да се вземат пред вид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука.
Понякога те умират, а понякога се изкореняват като дърво. Казвам: понеже вие сега съграждате своя живот, затова трябва да живеете със светли мисли, и чувства, с благородни и прави постъпки. Не спазвате ли тия пеша, вие сами създавате своето нещастие. Съграждането на човешкия живот може да се уподоби на построяването на един параход. Как се построява параходът? За да се построи един параход, както трябва, необходимо е да се вземат пред вид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука. Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат в съображение всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците. Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия. Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го строили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства.
към текста >>

Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето.
Казвам: понеже вие сега съграждате своя живот, затова трябва да живеете със светли мисли, и чувства, с благородни и прави постъпки. Не спазвате ли тия пеша, вие сами създавате своето нещастие. Съграждането на човешкия живот може да се уподоби на построяването на един параход. Как се построява параходът? За да се построи един параход, както трябва, необходимо е да се вземат пред вид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука. Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат в съображение всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците. Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия. Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го строили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват из-вестниправила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати 3а една държава.
към текста >>

Не се ли вземат в съображение всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците.
Не спазвате ли тия пеша, вие сами създавате своето нещастие. Съграждането на човешкия живот може да се уподоби на построяването на един параход. Как се построява параходът? За да се построи един параход, както трябва, необходимо е да се вземат пред вид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука. Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат в съображение всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците. Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия. Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го строили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват из-вестниправила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати 3а една държава. Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и безкористните хора.
към текста >>

Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия.
Съграждането на човешкия живот може да се уподоби на построяването на един параход. Как се построява параходът? За да се построи един параход, както трябва, необходимо е да се вземат пред вид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука. Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат в съображение всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците. Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия. Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го строили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват из-вестниправила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати 3а една държава. Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и безкористните хора. Само така може да се говори и 3а Велика България.
към текста >>

Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го строили.
Как се построява параходът? За да се построи един параход, както трябва, необходимо е да се вземат пред вид всички технически правила и закони из областта на съвременната наука. Само по този начин параходът ще издържи на всички бури и вълнения, които стават в морето. Не се ли вземат в съображение всички правила и закони на техниката, този параход ще бъде изложен на големи опасности, а заедно с него и пътниците. Следователно, и съвременните хора се намират в такова развълнувано море -в света, и ако параходът им не е добре построен, те ще бъдат изложени на големи опасности- Ако техният кораб - тялото им, и техните мисли и чувства не са солидни, устойчиви, върху тях могат да се струпат големи нещастия. Тъй щото, когато някой параход потъне, причината не трябва да се търси само в него, но и във всички ония, които са го строили. За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват из-вестниправила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати 3а една държава. Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и безкористните хора. Само така може да се говори и 3а Велика България. Обаче, това което сега става в държавите, говори и 3а благоденствието на една държава.
към текста >>

28. Животът на П.К.Дънов - години и събития Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ще бъдеш ли спокоен, ако по своето вътрешно радио, възприемаш зова на параход, който потъва?
Привидно могат да се веселят, но вътрешно се безпокоят и смущават. Това се дължи на безпокойството на цялото човечество. И падналите души насочват умовете си към хората, искат помощ от тях. Така те им причиняват големи страдания. Хората възприемат техните мисли, като по радио, и стават скръбни. Ще бъдеш ли спокоен, ако по своето вътрешно радио, възприемаш зова на параход, който потъва? Ти си далеч от парахода, на десет километра разстояние, чуваш вика на пътниците, но не можеш да им помогнеш. Какво ще бъде твоето състояние? Днес ви говоря много неща, които трябва да прилагате, както онзи, който знае да пише и да чете. Ако ученикът, който се е научил да чете и пише, се откаже да учи, той ще спре развитието си. Не, ще четеш и ще пишеш, ще се съобщаваш с майка си и баща си, с приятеля си.
към текста >>

Ти си далеч от парахода, на десет километра разстояние, чуваш вика на пътниците, но не можеш да им помогнеш.
Това се дължи на безпокойството на цялото човечество. И падналите души насочват умовете си към хората, искат помощ от тях. Така те им причиняват големи страдания. Хората възприемат техните мисли, като по радио, и стават скръбни. Ще бъдеш ли спокоен, ако по своето вътрешно радио, възприемаш зова на параход, който потъва? Ти си далеч от парахода, на десет километра разстояние, чуваш вика на пътниците, но не можеш да им помогнеш. Какво ще бъде твоето състояние? Днес ви говоря много неща, които трябва да прилагате, както онзи, който знае да пише и да чете. Ако ученикът, който се е научил да чете и пише, се откаже да учи, той ще спре развитието си. Не, ще четеш и ще пишеш, ще се съобщаваш с майка си и баща си, с приятеля си. - Не може ли без това?
към текста >>

29. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна.
Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае, но му е казано, че ще му се открие. Тръгва. Параходът е пред пристанището във Варна. Народ - посрещачи много. Той гледа и чака.
към текста >>

Параходът е пред пристанището във Варна.
Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае, но му е казано, че ще му се открие. Тръгва. Параходът е пред пристанището във Варна. Народ - посрещачи много. Той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото вижда написано със златни букви на три ленти една до друга: “Аз съм този, който бях преди 2000 години '. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват.
към текста >>

30. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”.
За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания. Всеки там е можел да израсне за минути, ако съзнателно пожелае това, а същевременно е можел да остане абсолютно непроменен поради слаба воля за приложение. Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”. Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея. Седнах вън от “парахода” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля. След малко над главата ми започна да кръжи някакъв бръмбар. Погледнах го - стършел, от който изпитвах ужас. Стършелът слизаше ту близо до главата ми, като че искаше да ме ужили, ту се издигаше.
към текста >>

Седнах вън от “парахода” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля.
Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”. Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея. Седнах вън от “парахода” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля. След малко над главата ми започна да кръжи някакъв бръмбар. Погледнах го - стършел, от който изпитвах ужас. Стършелът слизаше ту близо до главата ми, като че искаше да ме ужили, ту се издигаше. Тръпки ме побиваха. От тези тръпки, които побиваха цялото ми тяло, от ужаса, който преживях, аз забравих лошата мисъл.
към текста >>

От 1928 година трите стенографки са се настанили малката постройка наречена шеговито “параход” от Паша Теодорова, поради сходството й с корабна каюта.
Тръпки ме побиваха. От тези тръпки, които побиваха цялото ми тяло, от ужаса, който преживях, аз забравих лошата мисъл. Щом усетих, че лошата мисъл я няма, стършелът отлетя далеч някъде - не чух повече бръмченето му. Аз се усмихнах, зарадвах се и си рекох: колко било лесно, с дни я носих тази мисъл, а един стършел в няколко минути ми помогна да я изправя. Благодарих му, въпреки че и днес ме е страх от него, но разбрах, че и той може да е проводник на някаква работа, дадена му отгоре.” Паша Теодорова се преместила да живее на “Изгрева” след като Учителят започнал редовните си беседи в новопостроения салон. От 1928 година трите стенографки са се настанили малката постройка наречена шеговито “параход” от Паша Теодорова, поради сходството й с корабна каюта. Учителят често ходел при тях за разговор върху беседите и проблеми, свързани с издаването им. Работата в “парахода” е била на най-високо духовно ниво. Там Словото се е обличало с дрехата на вечността. Елена Андреева си спомня за нея: “Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна.
към текста >>

Работата в “парахода” е била на най-високо духовно ниво.
Щом усетих, че лошата мисъл я няма, стършелът отлетя далеч някъде - не чух повече бръмченето му. Аз се усмихнах, зарадвах се и си рекох: колко било лесно, с дни я носих тази мисъл, а един стършел в няколко минути ми помогна да я изправя. Благодарих му, въпреки че и днес ме е страх от него, но разбрах, че и той може да е проводник на някаква работа, дадена му отгоре.” Паша Теодорова се преместила да живее на “Изгрева” след като Учителят започнал редовните си беседи в новопостроения салон. От 1928 година трите стенографки са се настанили малката постройка наречена шеговито “параход” от Паша Теодорова, поради сходството й с корабна каюта. Учителят често ходел при тях за разговор върху беседите и проблеми, свързани с издаването им. Работата в “парахода” е била на най-високо духовно ниво. Там Словото се е обличало с дрехата на вечността. Елена Андреева си спомня за нея: “Паша бе много умна и духовита жена. Беше принципна. Тя спазваше правилото: “Никого не критикувай! ” Ученикът не критикува!
към текста >>

31. Елена Андреева (1899-1990) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Савка Керемидчиева е живяла заедно с другите две стенографки - Елена Андреева и Паша Теодорова, в една дървена къща, наречена от Паша “парахода”, поради особената й форма.
Той й е давал известни задачи и е наблюдавал нейните усилия да се справи с тях. Помагал й е по много начини да създаде в себе си онези качества, които са необходими на всеки ученик в школата. Него не са го интересували слабостите й. Слабостите са присъщи на човека, върху когото той трябва да работи. Разумното и положителното е насърчавал и обработвал. Савка Керемидчиева е живяла заедно с другите две стенографки - Елена Андреева и Паша Теодорова, в една дървена къща, наречена от Паша “парахода”, поради особената й форма. Там е кипяла постоянна работа. Изнесените от Учителя беседи са се дешифрирали, проверявали от него и са се давали за печат. Това е била една отговорна работа, изискваща внимание и концентрация. Стойността на тази работа не може да се оцени. Тази дейност е била най-съществената, най-важната, и в нея Савка Керемидчиева е участвала с цялото си сърце.
към текста >>

/Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./ Къщата на стенографките, наречена шеговито “парахода” 10. X.
3) Пълно търпение, широко хубаво обмисляне и правилно трансформиране на запалките /в нищо няма да намеря вина у У. У. ми е добър./ Мълчание. Никакъв излишен разговор. Искреност. Естественост. И съзнание на ученик. /Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./ Къщата на стенографките, наречена шеговито “парахода” 10. X. 1925 Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш и ще благодариш, това е волята Божия. Да познаеш Бога и Учителя, това е живот вечен. (Написано от Учителя в тефтерчето на Савка) 3. II. 1927 При У.
към текста >>

32. Марин Камбуров (1902-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

След концерта бях поканен на вечеря у сестра Паша в "парахода", дето бяха поканени и други братя и сестри, около 7-8 души.
Най-напред изпълних няколко народни китки, хора и ръченици, между които "Овчарската идилия", "Тежък камък", "С луковитски моми" и др. Във втората част изпълних няколко общи братски песни, които мнозина от салона придружаваха с пеене. В Третата част изпълних мистични Учителеви песни - "Идилията" на Учителя и др. Накрая завърших с "Махар Бену Аба", при която всички станаха като тихо придружаваха с пеене и завършихме с Отче наш. Целият концерт продължи около час и половина и по моя преценка и изказванията на мнозина - минал доста добре. След концерта бях поканен на вечеря у сестра Паша в "парахода", дето бяха поканени и други братя и сестри, около 7-8 души. На мене сервираха на масичката при Учителя, а всички останали се наредиха на общата голяма маса. През вечерята станаха изказвания относно моето изпълнение на народни песни, в които изобилстват четвърт тонове, които не се подават на един школуван цигулар. Учителят през всичкото време слушаше разговорите с весело изражение на лицето. Тази беше последната ми среща с Учителя! “ Петър Камбуров беше окултен музикант.
към текста >>

33. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Отидох в Аржентинската легация да се информирам кога има параход.
Веднага намерих работа в една работилница за ръчни произведения. За малко време спечелих повече от шефа на работилницата. Облякох се, обух се, пратих и храна на майка ми. В Швеция за мене нямаше условия за живеене: Студ, липса на слънце, влага и т.н. Мислех да се прехвърля в Америка. Отидох в Аржентинската легация да се информирам кога има параход. Питах има ли товарен кораб, за да отида до Аржентина работейки като моряк. - Няма такъв! - Има ли кораб с трета класа? - Няма такъв! - Има ли кораб след два месеца?
към текста >>

Ремотирах стаята, измазах я и от нея направих една параходна кабина първа класа.
Тогава тя ми каза, че в къщата на едната й дъщеря има една малка стаичка, където ще мога да работя. Също ми каза, че другата й дъщеря имала на терасата си една малка стаичка. Нямах легло, заеха ми един стар железен креват и едно старо одеало. Веднага купих на изплащане дюшек и две нови одеала. За съжаление горе нямаше вода, нито тоалетна. Ремотирах стаята, измазах я и от нея направих една параходна кабина първа класа. Нали бях ви казал, че съдбата ме принуди да пътувам в първа класа, а аз исках товарен параход. Нов креват, нова луксозна покривка на кревата и завеса, която закрива кревата. Положението ми се подобряваше, защото започнах да работя в една постройка, бивш курник, 185 см на 205 см! Но беше условие за работа, което ми липсваше! В това време плащах месечно по 100 песи, на майката на работника аташе в легацията на Аржентина в Стокхолм, който ми даде 2000 шведски крони за да платя пътуването си до Буенос Айрес.
към текста >>

Нали бях ви казал, че съдбата ме принуди да пътувам в първа класа, а аз исках товарен параход.
Също ми каза, че другата й дъщеря имала на терасата си една малка стаичка. Нямах легло, заеха ми един стар железен креват и едно старо одеало. Веднага купих на изплащане дюшек и две нови одеала. За съжаление горе нямаше вода, нито тоалетна. Ремотирах стаята, измазах я и от нея направих една параходна кабина първа класа. Нали бях ви казал, че съдбата ме принуди да пътувам в първа класа, а аз исках товарен параход. Нов креват, нова луксозна покривка на кревата и завеса, която закрива кревата. Положението ми се подобряваше, защото започнах да работя в една постройка, бивш курник, 185 см на 205 см! Но беше условие за работа, което ми липсваше! В това време плащах месечно по 100 песи, на майката на работника аташе в легацията на Аржентина в Стокхолм, който ми даде 2000 шведски крони за да платя пътуването си до Буенос Айрес. Заключението върху всичко това беше: как Учителят е приготвил всичко, как Буча се е свързала с Магдалена, и как аз се свързах с Магдалена.
към текста >>

34. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Нали Америка, Китай, Англия и всички други държави имат параходи?
Ето какво намислих! Цяла нощ съм мислил и чаках с нетърпение да съмне за да ти го кажа! Ето че и бедните китайци са спасени и че няма защо да ядат мъничките си деца! Но, татко, още нещо ще те питам. — Какво е то, дете? — Нали Америка, Китай, Англия и всички други държави имат параходи? — Разбира се, много и много параходи имат. — Но, татко, какво чакат тогава тия параходи? Защо не натоварят житото от Америка и не го занесат на гладуващите китайчета? Или може би не знаят, че в Китай има глад и че ядат децата си? Аз това исках да те питам.
към текста >>

— Разбира се, много и много параходи имат.
Цяла нощ съм мислил и чаках с нетърпение да съмне за да ти го кажа! Ето че и бедните китайци са спасени и че няма защо да ядат мъничките си деца! Но, татко, още нещо ще те питам. — Какво е то, дете? — Нали Америка, Китай, Англия и всички други държави имат параходи? — Разбира се, много и много параходи имат. — Но, татко, какво чакат тогава тия параходи? Защо не натоварят житото от Америка и не го занесат на гладуващите китайчета? Или може би не знаят, че в Китай има глад и че ядат децата си? Аз това исках да те питам. Защо тогава да не пишем на американцитe така: „Нека не ви е мъчно, че житото ви няма пазар.
към текста >>

— Но, татко, какво чакат тогава тия параходи?
Ето че и бедните китайци са спасени и че няма защо да ядат мъничките си деца! Но, татко, още нещо ще те питам. — Какво е то, дете? — Нали Америка, Китай, Англия и всички други държави имат параходи? — Разбира се, много и много параходи имат. — Но, татко, какво чакат тогава тия параходи? Защо не натоварят житото от Америка и не го занесат на гладуващите китайчета? Или може би не знаят, че в Китай има глад и че ядат децата си? Аз това исках да те питам. Защо тогава да не пишем на американцитe така: „Нека не ви е мъчно, че житото ви няма пазар. Ето в Китай хората гладуват.
към текста >>

Натоварете колкото можете параходи и им го занесете.
Защо не натоварят житото от Америка и не го занесат на гладуващите китайчета? Или може би не знаят, че в Китай има глад и че ядат децата си? Аз това исках да те питам. Защо тогава да не пишем на американцитe така: „Нека не ви е мъчно, че житото ви няма пазар. Ето в Китай хората гладуват. Натоварете колкото можете параходи и им го занесете. Тогава те няма да ядат децата си и ще ви благодарят." Но, татко, ти защо ми се смееш? Нима е толкова смешно това? — Не е смешно, детето ми, съвсем не е смешно. Напротив. Ние сами. хората, сме смешни.
към текста >>

35. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана.
Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят. Това се дължи на факта, че човек няма органи за да възприеме светлината на този свят и затова той ще се намери в тъмнина, а не че в този свят не съществува светлина. Светът е така устроен, че има връзка и отношение между света и човека. Всяка една частица от нашия организъм си има своето място в света. И съществува една разумна сила, едно съзнание, което работи за организиране на тялото; но понеже ние сме изгубили тази наука, затова нашето тяло е станало място за развиване на бацили, понеже е под закона на разрушението и разлагането, и с това се дават условия на смъртта. И смъртта можем да я сравним с разбиването на един кораб всред морето от подводни скали, а заминаването за другия свят можем да го сравним с един параход, който тръгва от единия бряг и пристига на другия бряг на океана. Това подразбира човек да отиде с будно съзнание в тъй наречения други свят и да има органи да го възприеме. А сега хората отделят този живот от „онзи живот"! В света съществува един живот, и един свят, непреривен в своята целокупност. В днешното общество има съдилища за престъпниците и тях ги съдят и наказват — в бъдещото общество ще има съдилища за добротворците, и ще ги възнаграждават. И тогаз животът ще бъде красив.
към текста >>

36. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тогава няма да бъдат харчени милиарди за оръжия на разрушението: топове, пушки, задушливи газове, военни аероплани и параходи.
Разбраха ли те, че живота иска от тях жертви, и че ако не ги дадат, толкова по-зле за тях? Чуха ли те гласа на Правдата, който говори ясно, че всички ний сме изправени пред дилемата: щастие и живот за всички, или — страдания и смърт за всички? - - - - - - - - - Един е изхода за нас като народ, един е изхода за нас като личности, един е изхода и за цялото човечество. Това е пълното икономическо, политическо и духовно обединение, правилно, справедливо разпределение благата на живота, ликвидиране с всякакви войни и военни подготовки, мир между народите, мир и вътре в народите. Тогава няма да има експлоатация, няма да има съсипваща конкуренция, няма да има „свръхпроизводство", безработица, кризи, войни, убийства, революции. Тогава няма да бъдат харчени милиарди за оръжия на разрушението: топове, пушки, задушливи газове, военни аероплани и параходи. Тогава ще има щастие, доволство и свобода за всички. В пътя към Новото, към щастието, свободата, благоденствието, в пътя към мира и правдата, в пътя към обединението не могат всички да тръгнат едновременно. Все ще трябва някои да бъдат първи. Все ще трябва някои да дадат пример. Все ще трябва някои да понесат някакъв риск, да направят някакви жертви, които впоследствие ще бъдат възнаградени стократно.
към текста >>

37. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Край нас — като светкавица се движат автомобили, локомотиви с десетки вагони ... а там, над морето, плуват параходи — цели острови.
Но ако не са готови, не им казвам. Беседа, държана от Учителя на 25. X. 1931 г. в София. Великата нужда Над нас железни птици хвърчат, управлявани и направени от човешка ръка; над нас човеци се надхвъркват с орела. Край нас — като светкавица се движат автомобили, локомотиви с десетки вагони ... а там, над морето, плуват параходи — цели острови. Плуват над водата и под водата. Това е то движението. А ето и хилядите фабрики с вечно развените черни знамена. В тях милиони човеци напрягат сетни сили, изкарват платове, храни и много друго. А само това ли е?
към текста >>

38. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

4,050,000,000 лева Един военен параход коства 4,050,000,000 лева, Този параход носи огън и жупел, омраза, разрушение и смърт на човечеството.
Войната заплашва всички ни, и затова желателно е всички, които съзнаван своя дълг и своята отговорност, да си попадат ръка за нейното осуетяване. * * * През време на голямата световна война са паднали убити само по бойните полета 13 милиона войници. Войната е струвала толкова много, че за убиването на всеки отделен войник са изразходвани по 2.492,000 лева. Ако войната не е лудост, тогава тя е побесняване на една група от хора, които я обявяват. Тия хора трябва да бъдат вързани, за да се осигури спокойствието на другите. 4,050,000,000 лева Един военен параход коства 4,050,000,000 лева, Този параход носи огън и жупел, омраза, разрушение и смърт на човечеството. Ако тези четири милиарда лева се употребят за народополезни цели, с тях ще се направят 100 образцови училища, 1000 отлично обзаведени къщи, 50 най-модерни болници, 80 километра първокласни шосета, 150 км. хубави първокласни между селски пътища и 100 идеално подредени паркове и игрища. А колко такива параходи има, които от една торпила само отиват на морското дъно, унищожавайки за милиарди обществени блага и стотици, даже хиляди живота? В тия военни параходи е кондензирана глупостта на някои правителства, които са застанали начело на народите, водейки ги към гибел и самоизтребление. Ето защо всеки, който здраво гледа на нещата, трябва да води борба лично той против смъртоносната и никому ненужна война. Тр.
към текста >>

А колко такива параходи има, които от една торпила само отиват на морското дъно, унищожавайки за милиарди обществени блага и стотици, даже хиляди живота?
Ако войната не е лудост, тогава тя е побесняване на една група от хора, които я обявяват. Тия хора трябва да бъдат вързани, за да се осигури спокойствието на другите. 4,050,000,000 лева Един военен параход коства 4,050,000,000 лева, Този параход носи огън и жупел, омраза, разрушение и смърт на човечеството. Ако тези четири милиарда лева се употребят за народополезни цели, с тях ще се направят 100 образцови училища, 1000 отлично обзаведени къщи, 50 най-модерни болници, 80 километра първокласни шосета, 150 км. хубави първокласни между селски пътища и 100 идеално подредени паркове и игрища. А колко такива параходи има, които от една торпила само отиват на морското дъно, унищожавайки за милиарди обществени блага и стотици, даже хиляди живота? В тия военни параходи е кондензирана глупостта на някои правителства, които са застанали начело на народите, водейки ги към гибел и самоизтребление. Ето защо всеки, който здраво гледа на нещата, трябва да води борба лично той против смъртоносната и никому ненужна война. Тр. Стефанов Всеки час от войната е струвал по един милиард и 280 милиона лева. Тия милиарди ще бъдат плащани от нас, от нашите деца и внуци. Книжнина Нашето село, седмичен вестник за народно стопанство и просвета. Год.
към текста >>

В тия военни параходи е кондензирана глупостта на някои правителства, които са застанали начело на народите, водейки ги към гибел и самоизтребление.
Тия хора трябва да бъдат вързани, за да се осигури спокойствието на другите. 4,050,000,000 лева Един военен параход коства 4,050,000,000 лева, Този параход носи огън и жупел, омраза, разрушение и смърт на човечеството. Ако тези четири милиарда лева се употребят за народополезни цели, с тях ще се направят 100 образцови училища, 1000 отлично обзаведени къщи, 50 най-модерни болници, 80 километра първокласни шосета, 150 км. хубави първокласни между селски пътища и 100 идеално подредени паркове и игрища. А колко такива параходи има, които от една торпила само отиват на морското дъно, унищожавайки за милиарди обществени блага и стотици, даже хиляди живота? В тия военни параходи е кондензирана глупостта на някои правителства, които са застанали начело на народите, водейки ги към гибел и самоизтребление. Ето защо всеки, който здраво гледа на нещата, трябва да води борба лично той против смъртоносната и никому ненужна война. Тр. Стефанов Всеки час от войната е струвал по един милиард и 280 милиона лева. Тия милиарди ще бъдат плащани от нас, от нашите деца и внуци. Книжнина Нашето село, седмичен вестник за народно стопанство и просвета. Год. абонамент 103 лева.
към текста >>

39. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И хората, съгласявайки се с тая „наука", ден и нощ се готвят за борба, произвеждат милиони пушки, топове, снаряди, задушливи газове, бойни аероплани, подводници, параходи.
Живецът, ядката на християнството, това е учението за братството и любовта между всички хора. А какво братство има днес на света, когато хората, чрез своята богиня - „съвременната положителна наука" - са издигнали в култ принципа - човек за човека е вълк - в него вярват и по него живеят? Човек против човека, съсловие против съсловие, класа против класа, църква против църква, народ против народ - са се вдигнали и живеят в постоянна борба и самоизяждане. Това е днешното състояние на света и то не е никакво християнство, а тъкмо обратното - отрицание на християнството, антихристиянство. Естествена борба за съществуване - казва „науката". И хората, съгласявайки се с тая „наука", ден и нощ се готвят за борба, произвеждат милиони пушки, топове, снаряди, задушливи газове, бойни аероплани, подводници, параходи. Съгласявайки се с тая „наука”, днешните правителства решават и дават по 40 и 50 на сто от държавния бюджет за военни цели. Но освен общепризнатата „наука”, за „вечната борба на всички против всички”, която се преподава в училища и казарми, съществува и друга наука, която казва, че почти 90 на сто от силите на човечеството се изхабяват във взаимната борба между големи и малки единици, и че е достатъчна само една малка част от огромните енергии, харчени днес, за да има доволство и щастие за всички. Има „място под слънцето" за всички. Земята може да нахрани и задоволи всички. Но - откажете се от своята безумна амбиция за национално и лично превъзходство и хегемония.
към текста >>

40. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първо, те се надявали да видят някакъв блестящ първокласен параход, а пристигнал най-обикновен малък параход, който при това застанал вън от пристанището, далеч от посрещачите, защото бил направен за по-големи дълбочини.
Национални носии, музики, цветя. Нищо повече, вестниците писаха за някакъв „кордон от софийска стража“. И това ако е вярно, изглежда че някой наистина си е изгубил ума. Най после гостиш пристигат. И с това почват разочарованията на посрещачите. Първо, те се надявали да видят някакъв блестящ първокласен параход, а пристигнал най-обикновен малък параход, който при това застанал вън от пристанището, далеч от посрещачите, защото бил направен за по-големи дълбочини. Идва първата лодка с гости, посрещнати с бурни овации, поток от цветя, речи, музика и т. и., но вместо 800 души американски милионери, оказало се че на борда на „Президент Джонсон“ пътували само 300 души американски чиновници, учители и т. н. — т. е. хора от средна ръка, които в едно по-дълго пътуване използват лятната си ваканция. Нищо особено, нищо необикновено.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От височината се вижда блясъка на реката, от гдето от време на време се чува шума на някой параход, влачещи няколко шлепа след себе си, а към източния край реката е нарязала земята и е образувала четири острова, единия от които принадлежи на есперантското д-во в Oряхово.
Пристигнахме най после в Oряхово. Малко но красиво градче. Прилича на град-градина, понеже зеленината в него е повече от постройките Къщите са наредени амфитеатрално върху стръмната височина край Дунава. От там се открива голям хоризонт и се вижда обширната дунавска равнина в Румъния. В дрезгавината тя дава илюзия, че пред теб се открива широко море, чиито граници се губят н хоризонта. От височината се вижда блясъка на реката, от гдето от време на време се чува шума на някой параход, влачещи няколко шлепа след себе си, а към източния край реката е нарязала земята и е образувала четири острова, единия от които принадлежи на есперантското д-во в Oряхово. Колко красива гледка представлява всичко това. Погледа на човека не може да се откъсне от там така лесно, нещо го привлича и той гледа в захлас. В събота вечерта имаше опознавателна вечер в ресторант „Македония“. И колко прозаично прозвуча тя и колко блудкава но вкус излезе при звуковете на чукащите се чаши. Под тяхното вдъхновение се изпяха, няколко песни и се изпълниха няколко музикални парчета.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Грешните хора Бог ги праща за огняри в големия световен параход, а другите ги оставя на палубата.
Тогава тези в града ще кажат: „Господ здраве да им дава! “ И от всяко далнобойно оръдие на християните трябва да излиза нещо, от което да се радва светът. Така ще бъде в Царството на Христа. Сегашните хора поддържат, че Христос щял да прати едни в рая, а други в ада. Аз ще ви дам моето тълкувание на тази идея. Грешните хора Бог ги праща за огняри в големия световен параход, а другите ги оставя на палубата. А християните дават на този факт една тенденция, която не е вярна. Не са били съветници на Бога. Говори се за онзи свят и за ада. Никой не е ходил там. Казват,че Данте е ходил в ада, а Милтон е ходил в рая.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани.
Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове. Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр. силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа. С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред. Постоянството е сила, която прави човек по-твърд от диаманта и по-силен дори и от природните стихии.
към текста >>

44. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя начин се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения.
Сам човек, със своите сили, не може да изправи нито. И човек, който е на особено, мнение, чиито разбирания не могат да влязат в хармония с останалите и да присъедини усилията си към общите, не може да допринесе нищо. Когато много хора колективно впрегнат своите сили, за доброто, за успеха на едно Божествено дело, туряйки край на стария живот, може да се направи много. Само една капка вода от само себе си представлява нищожество и проявление на ограничен живот. Но когато много капки вода се съберат, те образуват поток, река, която движи воденици, електрически централи, стружни, пои градини и полета. А когато много реки се слеят на едно место, те образуват езера, морета, океани, в които могат да плуват лодки, кораби, параходи и по тоя начин се съобщават едни други и най-отдалечените кътища на земята и правят обмена на своите произведения. Обединението на водните капки върши работа, то твори и създава блага. Ако по някакъв начин, ние успеем да отделим вадичка от някоя водна струя, нейната сила се намалява, и работата, която по-рано е вършила, вече чезне, гасне. Ето защо, ние зовем всички хора на доброто желание, в които гори пламъка за братско единение, да присъединят своята сила, своето знание, своята борба, към общата работа, към делото, което носи светлина и свобода на заробените човеци братя. А това ще стане, като се разпространява това ново учение, като се пръска тая нова светлина, която ще оживи и засили всяко цветенце, прекарало през дългата зима в дълбока и тъмна изба, при неблагоприятни условия. Един от начините за пръскането на тая светлина, за разпространението на новото учение е в-к Братство.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние знаем да управляваме машини, колелета, фабрики, параходи, аероплани, но трябва да се научим да управляваме преди всичко, най-важния кораб — себе Си, безпогрешно и добре, а не да го изоставяме на произвола на вълните и на опасността на подводните скали.
Но човек трябва да направи и друга една равносметка — тая на своето минало и настояще, която засяга по-издълбоко същината на живота Като казваме равносметка на миналото, ние разбира ме погрешките, които човек е правил, а като казваме равносметка на настоящето, ние разбираме възможностите, които човек има днес да изгреви тия погрешни. Как ще изправим погрешните си? — Като се научим да управляваме нашите мисли, чувства и постъпки, като тръгнем подир тяхното възвишено проявление. С една дума, като се научим да управляваме себе си. Ние знаем много изкуства. Ние знаем да управляваме машини, колелета, фабрики, параходи, аероплани, но трябва да се научим да управляваме преди всичко, най-важния кораб — себе Си, безпогрешно и добре, а не да го изоставяме на произвола на вълните и на опасността на подводните скали. Да управлява и контролира човек себе си — това е най-трудното, но затова пък и най-важното изкуство! Ние трябва съзнателно да се натоварим с тая така важна и навременна задача, за да избавим от катастрофа живота си и да внесем повече светли мисли, чисти чувства и благородни дела. Земята е училище за всички хора, и всичко на нея е предметно учение за пробудените съзнания. Да направим равносметка на нашия живот, на нашите дела и занимания, като се постараем да изхвърлим оня предмет, който носи неуспех и е причина на всички раздори, който подтиква само към гибел. А кой е той?
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съвременната култура минава през една много опасна зона, пълна с мъгла; и моряците на парахода трябва постоянно да са нащрек да не стене сблъскване.
Много често сами си създаваме теории за живота и казваме, че той бил такъв или инакъв. Живота още не е проучен биологически. Така както учените го разбират, то са само техните предположения. Защото, ако те биха се домогнали до истинските положения на биологическите закони, те биха дали правила, по които животът да се оправи. Много правила са дадени в света, но те нищо не са допринесли. Съвременната култура минава през една много опасна зона, пълна с мъгла; и моряците на парахода трябва постоянно да са нащрек да не стене сблъскване. Това обаче, не показва, че капитанът е невежа. Условията отвън са такива, че трябва постоянно да се проверява и следи пътя на движението. Много причини има, които са отклонили хората от техния истински път и вследствие на това се занима-ват със странични въпроси, които нямат нищо общо с живота. Хората мислят днес, че страдат от безпаричие, от болести от глад и пр. Не, те страдат от безлюбие.
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Погледнете на един такъв параход като нашата земя в пространството, който сега има 54 комини и се движи с грамадна бързина.
но за музиканта дразни и разваля слуха. Като слушам някой път плоча, виждам че е за деца, но не и за мен. На тези плочи им липсва нещо. Това е една гениална, работа да се накара една игла да произвежда музиката, но не трябва да се спираме там. Тази наша гениалност в сравнение с гениалността на природата е детинска играчка. Погледнете на един такъв параход като нашата земя в пространството, който сега има 54 комини и се движи с грамадна бързина. Слънцето и цялата слънчева система представлява един още по-грамаден параход. Англичаните сега са направили един параход около 300 метра дължина. В сравнение със земята и слънцето парахода, това е една малка прашинка. Но по отношение на човека, това е гениална работа. Ще ви приведа един хумористичен разказ от французкия философ Волтер.
към текста >>

Слънцето и цялата слънчева система представлява един още по-грамаден параход.
Като слушам някой път плоча, виждам че е за деца, но не и за мен. На тези плочи им липсва нещо. Това е една гениална, работа да се накара една игла да произвежда музиката, но не трябва да се спираме там. Тази наша гениалност в сравнение с гениалността на природата е детинска играчка. Погледнете на един такъв параход като нашата земя в пространството, който сега има 54 комини и се движи с грамадна бързина. Слънцето и цялата слънчева система представлява един още по-грамаден параход. Англичаните сега са направили един параход около 300 метра дължина. В сравнение със земята и слънцето парахода, това е една малка прашинка. Но по отношение на човека, това е гениална работа. Ще ви приведа един хумористичен разказ от французкия философ Волтер. Голям хуморист е бил той.
към текста >>

Англичаните сега са направили един параход около 300 метра дължина.
На тези плочи им липсва нещо. Това е една гениална, работа да се накара една игла да произвежда музиката, но не трябва да се спираме там. Тази наша гениалност в сравнение с гениалността на природата е детинска играчка. Погледнете на един такъв параход като нашата земя в пространството, който сега има 54 комини и се движи с грамадна бързина. Слънцето и цялата слънчева система представлява един още по-грамаден параход. Англичаните сега са направили един параход около 300 метра дължина. В сравнение със земята и слънцето парахода, това е една малка прашинка. Но по отношение на човека, това е гениална работа. Ще ви приведа един хумористичен разказ от французкия философ Волтер. Голям хуморист е бил той. С този разказ, той осмива съвременната цивилизация и надменността на хората.
към текста >>

В сравнение със земята и слънцето парахода, това е една малка прашинка.
Това е една гениална, работа да се накара една игла да произвежда музиката, но не трябва да се спираме там. Тази наша гениалност в сравнение с гениалността на природата е детинска играчка. Погледнете на един такъв параход като нашата земя в пространството, който сега има 54 комини и се движи с грамадна бързина. Слънцето и цялата слънчева система представлява един още по-грамаден параход. Англичаните сега са направили един параход около 300 метра дължина. В сравнение със земята и слънцето парахода, това е една малка прашинка. Но по отношение на човека, това е гениална работа. Ще ви приведа един хумористичен разказ от французкия философ Волтер. Голям хуморист е бил той. С този разказ, той осмива съвременната цивилизация и надменността на хората. В разказа.
към текста >>

Забелязало то парахода и го взело с двата си пръста, и взело един французин с малките си щипки — и забелязало, че това малко същество може да говори, да разсъждава — било много умно — това го учудило.
Голям хуморист е бил той. С този разказ, той осмива съвременната цивилизация и надменността на хората. В разказа. той представя едно същество, което е дошло от Сириус, в нашата слънчева система, да разгледа слънцето, и дошло и до земята, и като стъпило в дълбоките океани, водата му дошла до глезените Грамадно същество е било. И като дошло в Европа — срещнало една френска експедиция която заминавала да изследва северния полюс. Забелязало то парахода и го взело с двата си пръста, и взело един французин с малките си щипки — и забелязало, че това малко същество може да говори, да разсъждава — било много умно — това го учудило. Това показва че същественото не е в големината на формата, но в туй разумното, което е скрито в тази форма. Човекът е малко същество, но разумното е скрито в него. И човекът има възможности за в бъдеще да се развие. Този човек ще стане наследник на земята — на този параход, който пътува в пространството. Капитан ще го направят на този параход.
към текста >>

Този човек ще стане наследник на земята — на този параход, който пътува в пространството.
И като дошло в Европа — срещнало една френска експедиция която заминавала да изследва северния полюс. Забелязало то парахода и го взело с двата си пръста, и взело един французин с малките си щипки — и забелязало, че това малко същество може да говори, да разсъждава — било много умно — това го учудило. Това показва че същественото не е в големината на формата, но в туй разумното, което е скрито в тази форма. Човекът е малко същество, но разумното е скрито в него. И човекът има възможности за в бъдеще да се развие. Този човек ще стане наследник на земята — на този параход, който пътува в пространството. Капитан ще го направят на този параход. Онези хора, които ще наследят земята, като един човек, ще станат капитани на тази земя — параход. Като доведат земята до нейното местоназначение, ще влязат в новия свят където отива земята. Значи, човек в развитието си ще дойде до положение да наследи земята. Наследствеността предполага известни качества, които човек трябва да развива в себе си.
към текста >>

Капитан ще го направят на този параход.
Забелязало то парахода и го взело с двата си пръста, и взело един французин с малките си щипки — и забелязало, че това малко същество може да говори, да разсъждава — било много умно — това го учудило. Това показва че същественото не е в големината на формата, но в туй разумното, което е скрито в тази форма. Човекът е малко същество, но разумното е скрито в него. И човекът има възможности за в бъдеще да се развие. Този човек ще стане наследник на земята — на този параход, който пътува в пространството. Капитан ще го направят на този параход. Онези хора, които ще наследят земята, като един човек, ще станат капитани на тази земя — параход. Като доведат земята до нейното местоназначение, ще влязат в новия свят където отива земята. Значи, човек в развитието си ще дойде до положение да наследи земята. Наследствеността предполага известни качества, които човек трябва да развива в себе си. Всяка придобивка, която има човекът, се дължи на известно наследство.
към текста >>

Онези хора, които ще наследят земята, като един човек, ще станат капитани на тази земя — параход.
Това показва че същественото не е в големината на формата, но в туй разумното, което е скрито в тази форма. Човекът е малко същество, но разумното е скрито в него. И човекът има възможности за в бъдеще да се развие. Този човек ще стане наследник на земята — на този параход, който пътува в пространството. Капитан ще го направят на този параход. Онези хора, които ще наследят земята, като един човек, ще станат капитани на тази земя — параход. Като доведат земята до нейното местоназначение, ще влязат в новия свят където отива земята. Значи, човек в развитието си ще дойде до положение да наследи земята. Наследствеността предполага известни качества, които човек трябва да развива в себе си. Всяка придобивка, която има човекът, се дължи на известно наследство. Във всяко свое идване на земята, той наследява придобитото от миналото.
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Движение на параходите, на аеропланите и пр.
Зад всеки център пък стояло едно възвишено разумно същество. Тъй щото, всяка пертурбация е създавала по един център. създаван от едно възвишено разумно същество. Значи разумното същество е образувало този въртеж. Въртенето на едно колело показва въртенето, движението на човешкия ум, които в същност се движи по бърже и от самото колело. Движение на параходите, на аеропланите и пр. е резултат на човешката мисъл. И движението на земята се обуславя от един ум, които седи като капитан на парахода и направлява нейното движение, капитанът си има своя каюта, от дето наблюдава пътя. по които параходът земя трябва да мине. Нашата земя минава през едно хубаво море. Понякога морето не е толкова кротко, както външно изглежда.
към текста >>

И движението на земята се обуславя от един ум, които седи като капитан на парахода и направлява нейното движение, капитанът си има своя каюта, от дето наблюдава пътя.
създаван от едно възвишено разумно същество. Значи разумното същество е образувало този въртеж. Въртенето на едно колело показва въртенето, движението на човешкия ум, които в същност се движи по бърже и от самото колело. Движение на параходите, на аеропланите и пр. е резултат на човешката мисъл. И движението на земята се обуславя от един ум, които седи като капитан на парахода и направлява нейното движение, капитанът си има своя каюта, от дето наблюдава пътя. по които параходът земя трябва да мине. Нашата земя минава през едно хубаво море. Понякога морето не е толкова кротко, както външно изглежда. Понякога е много бурно, какви ли катаклизми не са ставали. Сега ние не сме на това място, на което земята първоначално е слязла.
към текста >>

по които параходът земя трябва да мине.
Значи разумното същество е образувало този въртеж. Въртенето на едно колело показва въртенето, движението на човешкия ум, които в същност се движи по бърже и от самото колело. Движение на параходите, на аеропланите и пр. е резултат на човешката мисъл. И движението на земята се обуславя от един ум, които седи като капитан на парахода и направлява нейното движение, капитанът си има своя каюта, от дето наблюдава пътя. по които параходът земя трябва да мине. Нашата земя минава през едно хубаво море. Понякога морето не е толкова кротко, както външно изглежда. Понякога е много бурно, какви ли катаклизми не са ставали. Сега ние не сме на това място, на което земята първоначално е слязла. Първоначално земята е слязла до една дълбочина и оттам насетне е престанала да слиза.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С голяма мъка можах да се храня в парахода, когато пътувах.
Струваше ми се, че нещо страшно ставаше. По сетне, когато в Европа и в Америка трябваше постоянно да слушам тая музика, аз почнах да не й обръщам внимание. Същото изпитах с месото. Когато за пръв път пътувах в чужбина, не можах за нищо друго да мисля и да сънувам, освен за месото, което хората около мене ядяха. Като че ли виждах месо да плува навред около мене и аз си представях целия процес на клането. С голяма мъка можах да се храня в парахода, когато пътувах. Всъщност, аз полагах усилие отвращението ми де не стане прекалено. Обаче, отвращението не бива да престава у нас. Отначало човек се чувства обзет от него, ала след време той го преодолява. Що се отнася до мене, аз отказвам да свиквам с неща, които са грозни и които ме отблъскват. Аз мисля, че една част от нашата работа, що имаме пред себе си, е— да се възбуди у другите незадоволство от грозящите условия, с които те са свикнали и които смятат за неизбежни.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Важното е, че нашият параход е взел едно криво направление, и не може да излезе на пристанището.
Идея трябва да има човек. Само така нещата ще се осмислят. Съвременното човечество е направило едно отклоняване от правия път, и време е вече да излезе от това отклоняване, да се върне назад, да влезе в правия път. Не сме ние виновни за това отклоняване, някой друг е направил това отклоняване. Онези, които имаха грижата за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в една задънена улица. Важното е, че нашият параход е взел едно криво направление, и не може да излезе на пристанището. Не сме виновни, че капитанът на парахода се е заблудил в пътя си. Както и да е, но както виждате, роботите днес не вървят добре. Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Щом някой реши да стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си умен човек, гениален, като теб друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги.
към текста >>

Не сме виновни, че капитанът на парахода се е заблудил в пътя си.
Само така нещата ще се осмислят. Съвременното човечество е направило едно отклоняване от правия път, и време е вече да излезе от това отклоняване, да се върне назад, да влезе в правия път. Не сме ние виновни за това отклоняване, някой друг е направил това отклоняване. Онези, които имаха грижата за нашето ръководство, те направиха това отклоняване, вследствие на което днес всички хора се намират в една задънена улица. Важното е, че нашият параход е взел едно криво направление, и не може да излезе на пристанището. Не сме виновни, че капитанът на парахода се е заблудил в пътя си. Както и да е, но както виждате, роботите днес не вървят добре. Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Щом някой реши да стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си умен човек, гениален, като теб друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам — защо се ограничаваш в тези вярвания.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

логика и закони са до толкова от значение, до колкото са, да речем, от значение правилата за вътрешния ред на един параход, когото развълнувания океан мята на всички страни .
В тая смисъл Словото е възможност да се постигне състояние на вътрешна връзка, а не завършени скрижали, които като се изучат наизуст, ще се постигне царството Божие. Трябва живот, който да включва в себе си Пътя и Истината, да се достигне до оная мистична връзка с Любовта —-с парфюмът на вечният, всеобщ, всепроникващ живот, който осмисля и нашия личен индивидуален живот. Да си послужим пак с аналогия. Един човек може да бъде много добър или гениален, но ако принадлежи и ма един отличил се с нещо народ, то неговата слава ще се примеси с общата и от това, той ще има нов източник на радост. Това сравнение е бледо, но ако размислим, то ще ни служи само като малък повод да влезем в света на реалното, в реалния свят човешките системи на мисъл. логика и закони са до толкова от значение, до колкото са, да речем, от значение правилата за вътрешния ред на един параход, когото развълнувания океан мята на всички страни . . . (следва) Л. Лулчев Народна вегетарианска кухня Супа Вземат се няколко стръка праз, нарязва се на дребно, слага се до ври в кипяща вода, към него се прибавя чаша измит ориз. По желание може да се сложи и малко чист сок от кисело зеле. След като се свари добре супата, застройва се с яйца, кисело мляко и 1—2 лъжици брашно.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега пътуваме през океана с един голям параход.
Не бой се. Във вашия град има един виден лекар, извикайте го, той ще помогне не детето, то ще оздравее и като порасне ще стане виден писател. Майката се зарадва — успокоява се. Така си провикват едни след други, не мога да се занимавам. Сега и на вас казвам: ще се оправят работите ви. Сега пътуваме през океана с един голям параход. Мисля, че след 2 — 3 години най-много ще ни сполети една голяма буря. от която парахода ще се пука. ще се вълнува. Пасажерите ще повръщат, ще лягат, ще стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички. Няма да се плашите.
към текста >>

от която парахода ще се пука.
Майката се зарадва — успокоява се. Така си провикват едни след други, не мога да се занимавам. Сега и на вас казвам: ще се оправят работите ви. Сега пътуваме през океана с един голям параход. Мисля, че след 2 — 3 години най-много ще ни сполети една голяма буря. от която парахода ще се пука. ще се вълнува. Пасажерите ще повръщат, ще лягат, ще стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички. Няма да се плашите. Този параход е много голям, той няма да потъне. Но ще имате само едно малко неразположение.
към текста >>

Пасажерите ще повръщат, ще лягат, ще стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички.
Сега и на вас казвам: ще се оправят работите ви. Сега пътуваме през океана с един голям параход. Мисля, че след 2 — 3 години най-много ще ни сполети една голяма буря. от която парахода ще се пука. ще се вълнува. Пасажерите ще повръщат, ще лягат, ще стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички. Няма да се плашите. Този параход е много голям, той няма да потъне. Но ще имате само едно малко неразположение. Обаче, вие не искате да имате никакви изпитания и страдания. Нещастията не са само заради вас.
към текста >>

Този параход е много голям, той няма да потъне.
Мисля, че след 2 — 3 години най-много ще ни сполети една голяма буря. от която парахода ще се пука. ще се вълнува. Пасажерите ще повръщат, ще лягат, ще стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички. Няма да се плашите. Този параход е много голям, той няма да потъне. Но ще имате само едно малко неразположение. Обаче, вие не искате да имате никакви изпитания и страдания. Нещастията не са само заради вас. Земята е виновна за всичко. Тя има да изкупва много грехове, та като наказват нея, заедно с нея и вие теглите.
към текста >>

53. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди години един гръцки параход пътуваше от Бургас до Балчик.
Черепът на славянина пък прилича на този на евреина. В известно отношение си приличат, но някъде се различават. Аз искам да ви наведа на мисълта, че човек може сам па себе си бъде гадател. Като стане сутрин, нека погледне ръката си и сам да се произнесе — дали този ден работите му ще вървят добре или няма да вървят. Или, ако започне една работа, той трябва да знае предварително, ще свърши ли тази работа успешно или няма да я свърши. Преди години един гръцки параход пътуваше от Бургас до Балчик. Един каракачанин решил да се качи на този параход , да си търси щастието по градовете. Като се запътил към парахода, кучето му, което било с него, започнало силно да го тегли да излезе от парахода, да не се качва. Той погледнал кучето си и помислил, че като се поразходи малко с кучето си, пак ще се върне и кучето вече ще бъде спокойно. Върнал се назад, поразходил се и след това пак се запътил към парахода, тъй като вече си бил купил билет за пътуването. Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода.
към текста >>

Един каракачанин решил да се качи на този параход , да си търси щастието по градовете.
В известно отношение си приличат, но някъде се различават. Аз искам да ви наведа на мисълта, че човек може сам па себе си бъде гадател. Като стане сутрин, нека погледне ръката си и сам да се произнесе — дали този ден работите му ще вървят добре или няма да вървят. Или, ако започне една работа, той трябва да знае предварително, ще свърши ли тази работа успешно или няма да я свърши. Преди години един гръцки параход пътуваше от Бургас до Балчик. Един каракачанин решил да се качи на този параход , да си търси щастието по градовете. Като се запътил към парахода, кучето му, което било с него, започнало силно да го тегли да излезе от парахода, да не се качва. Той погледнал кучето си и помислил, че като се поразходи малко с кучето си, пак ще се върне и кучето вече ще бъде спокойно. Върнал се назад, поразходил се и след това пак се запътил към парахода, тъй като вече си бил купил билет за пътуването. Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода. Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си.
към текста >>

Като се запътил към парахода, кучето му, което било с него, започнало силно да го тегли да излезе от парахода, да не се качва.
Аз искам да ви наведа на мисълта, че човек може сам па себе си бъде гадател. Като стане сутрин, нека погледне ръката си и сам да се произнесе — дали този ден работите му ще вървят добре или няма да вървят. Или, ако започне една работа, той трябва да знае предварително, ще свърши ли тази работа успешно или няма да я свърши. Преди години един гръцки параход пътуваше от Бургас до Балчик. Един каракачанин решил да се качи на този параход , да си търси щастието по градовете. Като се запътил към парахода, кучето му, което било с него, започнало силно да го тегли да излезе от парахода, да не се качва. Той погледнал кучето си и помислил, че като се поразходи малко с кучето си, пак ще се върне и кучето вече ще бъде спокойно. Върнал се назад, поразходил се и след това пак се запътил към парахода, тъй като вече си бил купил билет за пътуването. Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода. Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си. След това се върнал и не пътувал този ден.
към текста >>

Върнал се назад, поразходил се и след това пак се запътил към парахода, тъй като вече си бил купил билет за пътуването.
Или, ако започне една работа, той трябва да знае предварително, ще свърши ли тази работа успешно или няма да я свърши. Преди години един гръцки параход пътуваше от Бургас до Балчик. Един каракачанин решил да се качи на този параход , да си търси щастието по градовете. Като се запътил към парахода, кучето му, което било с него, започнало силно да го тегли да излезе от парахода, да не се качва. Той погледнал кучето си и помислил, че като се поразходи малко с кучето си, пак ще се върне и кучето вече ще бъде спокойно. Върнал се назад, поразходил се и след това пак се запътил към парахода, тъй като вече си бил купил билет за пътуването. Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода. Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си. След това се върнал и не пътувал този ден. Параходът заминал, но и до сега не се знае какво е станало с него, защото не се върнал вече. Никой от пътниците не се върнал, никой не се спасил, освен каракачанинът, който послушал кучето си.
към текста >>

Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода.
Преди години един гръцки параход пътуваше от Бургас до Балчик. Един каракачанин решил да се качи на този параход , да си търси щастието по градовете. Като се запътил към парахода, кучето му, което било с него, започнало силно да го тегли да излезе от парахода, да не се качва. Той погледнал кучето си и помислил, че като се поразходи малко с кучето си, пак ще се върне и кучето вече ще бъде спокойно. Върнал се назад, поразходил се и след това пак се запътил към парахода, тъй като вече си бил купил билет за пътуването. Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода. Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си. След това се върнал и не пътувал този ден. Параходът заминал, но и до сега не се знае какво е станало с него, защото не се върнал вече. Никой от пътниците не се върнал, никой не се спасил, освен каракачанинът, който послушал кучето си. Значи, кучето е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанинът не е знаел.
към текста >>

Параходът заминал, но и до сега не се знае какво е станало с него, защото не се върнал вече.
Той погледнал кучето си и помислил, че като се поразходи малко с кучето си, пак ще се върне и кучето вече ще бъде спокойно. Върнал се назад, поразходил се и след това пак се запътил към парахода, тъй като вече си бил купил билет за пътуването. Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода. Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си. След това се върнал и не пътувал този ден. Параходът заминал, но и до сега не се знае какво е станало с него, защото не се върнал вече. Никой от пътниците не се върнал, никой не се спасил, освен каракачанинът, който послушал кучето си. Значи, кучето е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанинът не е знаел. Органът или сетивото, с което може да се предвиди предстояща катастрофа, беше силно развит в кучето, а в каракачанина не беше. Обаче каракачанинът беше разумен той послуша своето куче и се спаси. Вие казвате: Е, едно куче ще слушам.
към текста >>

Значи, кучето е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанинът не е знаел.
Обаче кучето му започнало пак да го тегли назад да го дърпа от парахода. Тогава вече той си казал: макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си. След това се върнал и не пътувал този ден. Параходът заминал, но и до сега не се знае какво е станало с него, защото не се върнал вече. Никой от пътниците не се върнал, никой не се спасил, освен каракачанинът, който послушал кучето си. Значи, кучето е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанинът не е знаел. Органът или сетивото, с което може да се предвиди предстояща катастрофа, беше силно развит в кучето, а в каракачанина не беше. Обаче каракачанинът беше разумен той послуша своето куче и се спаси. Вие казвате: Е, едно куче ще слушам. — Не е така. Ако хората биха слушали своите животни, катастрофите щяха да бъдат по-малко.
към текста >>

54. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

До 1941 година Англия предполага да има 25 от най големите дреднаути (военни параходи) Америка около 20, а останалите държави около девет, осем, седем.
Съвременните хора се нуждаят от една основна, положителна наука. Ще кажете, че много знаете. С вашето знание именно дойдохте до този ред. С вашето знание вие създадохте вашия свят. Вашето знание ви служи само да се въоръжавате. До 1941 година Англия предполага да има 25 от най големите дреднаути (военни параходи) Америка около 20, а останалите държави около девет, осем, седем. След няколко години ще има повече от сто хиляди аероплани, хвърчащи птици по небето. Хвърчащите змейове, за които се говори в Откровението, това са тия аероплани, които изригват огън. Едно време във войните страдаха войниците, а сега страда най-вече мирното население. Войниците няма да страдат толкова много, колкото мирното население. Ето, в града Шанхай, в Китай, мирното население пострада повече, отколкото войниците.
към текста >>

55. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новата година се възвести с продължително биене на черковни камбани и силно свирене на параходни сирени — никакви топовни гърмежи, като у нас.
„Всеединното създава в своя безконечен Разум безчислени вселени, които съществуват в течение на еони, и при все това, за всеединното съзнание, развитието, упадъка и смъртта на милионите вселени, се явява като един миг“. „Макар че всичко съществува във Всеединния, но не по-малко вярно е и това, че Всеединният е във всичко. Този, който действително е разбрало тази истина, се е добрал до великото знание,“ „В основата на съществуващата във време и пространство и изменяща се вселена, или зад тази вселена, всякога може да се намери субстанциалната Реалност — основната Истина“ (следва) _______________________________ *) „The Kybalion. A study of the Hermetic Philosophy of ancient Egypt and Greece“, by three Initiates (The yogi Publishing Society, Chicago. 1908.) ПИСМО ОТ ИСЛАНДИЯ Надявам се да сте получили статията ми от столицата на големия атлантически остров без войска и без железници, дето блестят глетчери, бликат гейзери и буботят вулкани и при все туй царува голяма тишина, самота и велико примирение. Новата година се възвести с продължително биене на черковни камбани и силно свирене на параходни сирени — никакви топовни гърмежи, като у нас. А на именния ми ден познати ми изпратиха разноцветни лалета — единствените зимни цветя тук, е вечерта вкусиха българско кафе и сладко. В стаята ми на масата се развяват есперантско и българско флагче, а над тях картата на окована България — голяма колкото Исландия — и портретът на Учителя, рисуван от Борис Георгиев. Интересно е, че и тук знаят за него и за Бялото Братство. На едно посещение у директора на Народната библиотека, г. Д-р Финбоасан, дето бяха поканени и няколко видни лица като проф.
към текста >>

56. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато в моретата става никаква катастрофа с параход, на милиард километра може да се съобщи чрез радиото мястото, дето става тази катастрофа, и да дойде помощ на време.
(из „World Youth“) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Няма нищо ново под слънцето (из неделната беседа „Няма нищо ново под слънцето“ – 23.I.1938 г.) Соломон е казал: Няма нищо ново на земята. — Не, има нещо ново в човешкия организъм, което Соломон не е знаел. Макар че той е мъдрец и казва, че човек е чудно и страшно създаден, но той не знае в какво седи това чудното и страшното, с което човек е бил създаден. Много хора живеят на земята, но те не могат да използват великото, което имат в себе си. Запример, в човешкия мозък има отлично радио, с антените му, което говори, схваща нещата, но той не може да го използва. Когато в моретата става никаква катастрофа с параход, на милиард километра може да се съобщи чрез радиото мястото, дето става тази катастрофа, и да дойде помощ на време. Посредством радиото може да се съобщи за всяка катастрофа, която става в пространството някъде, далеч или близо. Така може да се помогне на хората. Навсякъде в природата стават пертурбации, които, посредством радиото, могат да се схванат. Има учени хора, които могат да отиват до слънцето и до други възвишени светове. И като се върнат, те разправят как живеят съществата там, какви са отношенията на мъжете и жените и т. н.
към текста >>

57. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Питам: какво трябва да прави този човек, ако се намира в параход, всред вълните на морето?
Това е проповядвал Христос и това трябва да прилагате. Не допущайте никакви отрицателни мисли в себе си. Една мисъл съществува в природата: да живеем добре и да се ползваме от Божиите блага. Ако не използваме Божиите блага правилно, ние нарушаваме великия ред и порядък в света. Някой казва, че не може повече да търпи. Питам: какво трябва да прави този човек, ако се намира в параход, всред вълните на морето? Ще не ще, той трябва да дочака времето, когато параходът ще спре на пристанището. Когато параходът спре, той ще слезе на сушата и ще продължи своя път. Какъв смисъл има преждевременно да се хвърли в морето? Съвременните хора търсят щастието, но намират нещастието и се запитват защо съществуват противоречията, защо съществува смъртта и т. н. Противоречията, страданията, смъртта, са резултат на някаква причина.
към текста >>

Ще не ще, той трябва да дочака времето, когато параходът ще спре на пристанището.
Не допущайте никакви отрицателни мисли в себе си. Една мисъл съществува в природата: да живеем добре и да се ползваме от Божиите блага. Ако не използваме Божиите блага правилно, ние нарушаваме великия ред и порядък в света. Някой казва, че не може повече да търпи. Питам: какво трябва да прави този човек, ако се намира в параход, всред вълните на морето? Ще не ще, той трябва да дочака времето, когато параходът ще спре на пристанището. Когато параходът спре, той ще слезе на сушата и ще продължи своя път. Какъв смисъл има преждевременно да се хвърли в морето? Съвременните хора търсят щастието, но намират нещастието и се запитват защо съществуват противоречията, защо съществува смъртта и т. н. Противоречията, страданията, смъртта, са резултат на някаква причина. Потърсете причината ще я намерите.
към текста >>

Когато параходът спре, той ще слезе на сушата и ще продължи своя път.
Една мисъл съществува в природата: да живеем добре и да се ползваме от Божиите блага. Ако не използваме Божиите блага правилно, ние нарушаваме великия ред и порядък в света. Някой казва, че не може повече да търпи. Питам: какво трябва да прави този човек, ако се намира в параход, всред вълните на морето? Ще не ще, той трябва да дочака времето, когато параходът ще спре на пристанището. Когато параходът спре, той ще слезе на сушата и ще продължи своя път. Какъв смисъл има преждевременно да се хвърли в морето? Съвременните хора търсят щастието, но намират нещастието и се запитват защо съществуват противоречията, защо съществува смъртта и т. н. Противоречията, страданията, смъртта, са резултат на някаква причина. Потърсете причината ще я намерите. Не мислете, че тия неща са дадени от Бога.
към текста >>

58. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като пренасял този апарат с парахода, случило се, че станало некакво избухване в апарата, и по този начин си повредил едното око.
Това показва, че слънцето в този човек е престанало да свети. Със своите мисли вие можете да помрачите своето небе. Със своите мисли, със своите неестествени желания, със своите тревоги и дребнавости, вие помрачавате вашето слънце. Има умни хора в света, които, поради някакво неестествено желание в себе си, помрачават небето на своето вътрешно слънце. Един наш приятел отишъл в Америка, и на връщане за в България си купил такъв апарат, с помощта на който да уреди материалните си работи. Като пренасял този апарат с парахода, случило се, че станало некакво избухване в апарата, и по този начин си повредил едното око. Мнозина искат да имат някакъв апарат, та по магически начин да уредят положението си и материалните си работи. Те не съзнават, че правят същата погрешка, каквато е направил този наш приятел. Сега, като говоря за Божеството, мнозина от вас се съвършено обезсърчават. Вие намирате, че от вашата любов нищо не остава. Ето защо, за да не се обезсърчават хората, Бог е обещал да дойде отвътре, а не отвън.
към текста >>

59. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С помощта на грамадните астрономични тръби той е направил зрението си много по-силно от онова на птиците; той вижда в безкрайните дълбини на пространството; неговата мисъл чрез безжичния телеграф, радиото преминава далечни пространства с бързината на светкавица; с помощта на самолета, железницата и парахода той изминава с недостигната от никое животно скорост грамадни пространства.
Човек, макар и в малка степен, отдавна използва гълъбовите въглища — вятъра, които е впрегнал във вятърните мелници и платноходите, с които и днес още, покрай моторните кораби, кръстосва езера и морета Тук човешката мисъл има още да работи за да победи и непостоянната и грамадна сила на вятъра. Грамадната енергия — енергията на сините въглища, приливите и отливите, остава още съвсем неползвана, тя не е достатъчно оценена от човечеството, макар да са правени опити за нейното използване. Енергията, която днес човечеството получава от живия свят, водните сили, горенето, вятъра, е натрупаната и уловена енергия от слънчевите лъчи върху земята, но тази енергия след скоро време ще бъде недостатъчна за човешкото общежитие. То трябва да потърси нови извори, трябва да откъсне погледа си от земята и да го насочи в небесните пространства и то колкото по-скоро толкова по-добре за него. И наистина днешният човек със своя издирлив ум не се спира пред нищо. С помощта на грамадните астрономични тръби той е направил зрението си много по-силно от онова на птиците; той вижда в безкрайните дълбини на пространството; неговата мисъл чрез безжичния телеграф, радиото преминава далечни пространства с бързината на светкавица; с помощта на самолета, железницата и парахода той изминава с недостигната от никое животно скорост грамадни пространства. Днес човечеството вече се стреми, след като е оставило далеч зад себе си животинския свят, да придобие способността на растителния свят, да улови със своите усъвършенствани апарати направо енергията на слънчевите лъчи. А грамадна е тази енергия. На един кв. метър повърхност, която е перпендикулярна на слънчевите лъчи, съответстват 2-6 конски сили. При преминаването на тая енергия през атмосферата, поради влагата, въгледвуокиса, праха и т. н.
към текста >>

60. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е бивш пасажерски параход, купен от Франция за 8 милиона лева.
Има много да разправям за скандалите и ги соча за пример на балканците, както поради горните им качества, така и за намалените им пощенски, митнически и други тарифи помежду им. Дано и ние българи, сърби, гърци, румънци и др. съседи ги последваме и се превъзпитаме. Стига вече кърви, пушеци и развалини, а да съградим приятелството, което с най-солидна крепост между съседните породи! В Анверс се качих на „Балкан“ на 1 октомври т. г. Това е бивш пасажерски параход, купен от Франция за 8 милиона лева. Бях единствен пасажер при 40 души екипаж. Товар имаше 4,200 тона стоки за разни южни страни. Пътуването с тоя български параход бе спокойно, с изключение на Атлантика. Там имахме буря, която се разрази в Бискайския залив , наречен гробницата на моряците, та вземахме едва по 4 морски мили в час и водихме страшна борба с вълните. Останалото пътуване беше отлично.
към текста >>

Пътуването с тоя български параход бе спокойно, с изключение на Атлантика.
Стига вече кърви, пушеци и развалини, а да съградим приятелството, което с най-солидна крепост между съседните породи! В Анверс се качих на „Балкан“ на 1 октомври т. г. Това е бивш пасажерски параход, купен от Франция за 8 милиона лева. Бях единствен пасажер при 40 души екипаж. Товар имаше 4,200 тона стоки за разни южни страни. Пътуването с тоя български параход бе спокойно, с изключение на Атлантика. Там имахме буря, която се разрази в Бискайския залив , наречен гробницата на моряците, та вземахме едва по 4 морски мили в час и водихме страшна борба с вълните. Останалото пътуване беше отлично. Минахме край Лисабон през Гибралтар. покрай Африканските брегове (Мароко, Алжир, Тунис), спряхме по 3 — 4 дни в остров Малта, в Пирея, Стамбул и Самсун на югоизточния бряг на Черно море, в Анадола (Мала Азия.) Добри българи намерих, повече търговци, и в Малта и в Атина и в Стамбул и в Самсун. На 30 октомври в Бургас и на 1 ноември т. г.
към текста >>

61. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Представете си тия милиарди, които се хвърлят за въоръжения всека година, тая енергия, която седи затворена в топове, военни параходи и крепости, ако се употребеше за културни цели!
Причините на не разбирането се крият в противоречивите интереси на някой заинтересовани страни, но те трябва да си подадат ръце и да отстъпят от непримиримите си позиции за общото благо на човечество. Те трябва да счупят щиковете, които с насочили един срещу други и да сковат от тях плугове и мотики. Истинското разрешение на парливите въпроси в Европа е в създаване на Европейските Съединени Щати. И като се постигне това, за народите ще настане нова епоха, ще се обърне нова страница в историята им. Силите, които до сега и сега насочват все навън — за въоръжения, за завоевания и пр, ще ги отправят навътре, за културни придобивки, за вътрешно подобрение. Представете си тия милиарди, които се хвърлят за въоръжения всека година, тая енергия, която седи затворена в топове, военни параходи и крепости, ако се употребеше за културни цели! Земята би заприличала на истински рай. Не би имало безработица, не би имало гладни и зъзнещи, би изчезнала всека икономическа криза. А сега, както виждаме, народите отдават в жертва силите си за това, от което немат никаква полза. Може ли да се оправи това положение? — Може, ако напра-вят един кръгом, ако настъпи едно отрезвление, ако дойде едно осъзнаване, че досегашния път е погрешен и че нови пътища трябва да се търсят — пътища на мир, разбирателство и братство.
към текста >>

Създадоха се грамадни параходи, които прекосяват надлъж и на шир океаните.
Редом с тях се зараждаше и развиваше обективната наука, която бавно но системно почна из следване на природата и живота с всичките им явления и процеси. Човешкият ум крепнеше и се обогатяваше със знания. Развиха се различни философски доктрини — идеалистически и материалистически. Човешкият ум все по-вече се обогатяваше със знания за външния свят; науката чрез микроскопа и телескопа проникна в светове, недостъпни за обикновения човешки поглед. Изследвайки законите на природата създаде се механиката, която послужи като основа на техниката, която се постара да впрегне в работа известни сили на природата, за да ги използва за културата. Създадоха се грамадни параходи, които прекосяват надлъж и на шир океаните. Създадоха се аероплани и цепелини, които проникнаха на високо и на широко в пространството Построиха се железни пътища и автомобили, с които хората завладяxa сушата. Всичко това говори за величието и силата на човешкия ум, който наблюдавайки при родата в нейните проявления, постара се да я копира и създаде техниката като средство за улеснение на външния живот на човека. До колко е по стигнато това, то е друг въпрос, който е свързал с други причини, за които няма да се спирам. Редом с вътрешното обогатяване на човешкия ум, с вътрешното развиване на душевните сили на човека, се развиваше и външната култура, и се създаде една мощна външна цивилизация. Народите излязоха из тесните рамки на националността и се създадоха все по тесни и по-тесни връзки между отделните нации и се роди духа и епохата на интернационализма.
към текста >>

62. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Много по-полезно би било ако се занимаем със себе си, отколкото да строим по-големи телескопи за изследване строежа на мъглявините, по-бързи параходи, по удобни автомобили, по-евтини радиоапарати.
Обаче, чистата наука никога не ни изпраща направо злото. Тя става опасна, когато чрез своята омайваща красота, включи напълно нашия разум в неодушевената материя. Човечеството днес трябва да насочи всичкото си внимание върху нея и върху причините на своята морална и интелектуална немощ. Какъв смисъл има да увеличаваме удобствата, лукса, красотата, големината и сложността на нашата цивилизация, щом нашето безсилие не ни позволява да ги управляваме? Безполезно е наистина да продължаваме разработването па един начин на живот, който води до развращаване и изчезване на най-благородните качества на големите раси. Много по-полезно би било ако се занимаем със себе си, отколкото да строим по-големи телескопи за изследване строежа на мъглявините, по-бързи параходи, по удобни автомобили, по-евтини радиоапарати. Какъв истински напредък ще се постигне, когато леталата ще ни пренесат за няколко часа в Европа или в Китай? Необходимо ли е да увеличаваме безспирно производството, с цел хората да консумират все по-големи и по-големи количества безполезни неща? Не са механичните, физичните и химични науки, които ще ни донесат морала, разума, здравето, нервното равновесие, сигурността, мира. Трябва нашата любознателност да вземе по-друга посока от тази, в която сега е заета. Тя трябва да се отправи от физичното и физиологичното към умственото и душевното.
към текста >>

63. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там, Вилиам Керкхов, започва да се занимава с търговия, по късно строи железници и параходи.
Но кой е Вилиам Керкхоф? Той е по произхождение немец, чийто баща се със заселил 1848 год. в Америка. Своя син Вилиам бащата изпратил в Германия за да завърши гимназията. След това младият Керкхоф се заселва със семейството си в Калифорния. Там, Вилиам Керкхов, започва да се занимава с търговия, по късно строи железници и параходи. Основал е много фондации в Америка и Германия. След смъртта му, построява института за изследване на сърцето в баните Нойхайм и създава специален фонд за тази цел. Този институт, след множество изследвания и статистически сравнения, е открил някои от причините за сърдечните заболявания и нови пътища за опазване и лекуване на сърцето. Институтът е във връзка с, всички здравни служби в света. Статистическите данни, които институтът събира от всички държави доказват че ¼ от всички смъртни случаи в света се дължат на сърдечни заболявания.
към текста >>

64. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Често пропадането на един голям параход става от тази малката частица на торпилата.
Някой казва: какво зависи от мен? — Много зависи от всеки човек. Малките неща вършат големи работи в света. Често най-важните работи се вършат от най-малките неща. Забележете, че във време на война, торпилите, с които си служат, имат една малка частица, която е толкова чувствителна, че най-малкото бутване е в състояние да възпламени цялата торпила и да произведе голям взрив. Често пропадането на един голям параход става от тази малката частица на торпилата. В този смисъл човек може да представя тази малка частица на торпилата и от него зависи да се запали торпилата, или да не се запали. Съвременните хора се натъкват на своите стари разбирания, които те се образували вън от рая. А всяко нещо, което е създадено вън от рая, е позлатено. Ето, виждате копринени платове, които са направени от коприва, а не от коприна. Те са подобни на позлатените вещи.
към текста >>

65. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е благо за всички параходи, които слизат на това пристанище.
Сегашният свят се нуждае от силни, а не от слаби хора. Слабите хора живеят в болници, дето други ги отглеждат. Силните хоро пък са изпратени в света да работят. Добрият човек е благо за всички. Той е като фар, поставен в мрачната нощ. Той е благо за всички параходи, които слизат на това пристанище. И изворът е благо за всички. Дето минава, той всичко пои. Казвате: Какво може да направи един добър човек? Един добър човек може да направи толкова работа, кол кого цялото човечество. Това, което Христос свърши за две години, цялото човечество не може да го направи за хиляди години.
към текста >>

66. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато един параход влезе в морето, непременно ще се изложи на клатушкания.
Аз от време на време отрязвам присадката й. Колкото по надолу отрязвам присадката й, толкова по-добре расте и толкова по-хубава форма придобива тя. Ето защо и на вас казвам: Дайте ход на всяко ваше чувство, на всяка ваша способност да расте свободно Не смущавайте вашия ум, не смущавайте вашето сърце, не смущавайте вашата воля. Като казвам че не трябва да се смущавате, не ви упреквам в това. защото смущенията сами по себе си идват. Когато един параход влезе в морето, непременно ще се изложи на клатушкания. Като казвам, че не трябва да се смущавате, имам пред вид да имате такова равновесие, че при всякакво клатушкане напред или назад, вие да запазите вътрешния си мир и спокойствие. Океанът няма да те посрещне с думите „добре дошъл“, но ще ти каже: Кой ти даде право да влезеш тук? Кой ти позволи да влезеш? Всички бури ще прегледат документите ти, да видят носиш ли позволително Ако намерят, че си влизал без позволение, ще те арестуват. Но ако намерят че имаш нужните документи, ще те пуснат да си отидеш до пристанището.
към текста >>

67. -

За миг тя става на грееща светлина, която се увеличава, трепти и слънцето излиза като бърз пътуващ светъл параход .
Такова спокойствие и величие не помня да съм чувствала и виждала в природата. Като че ли всичко се е спряло в свещен трепет и чака да види как слънцето ще изгрее. Чакаме и ние, спрели се при пирамидата. И ето. малка червена нишка проряза хоризонта. За миг тя става на грееща светлина, която се увеличава, трепти и слънцето излиза като бърз пътуващ светъл параход . То трепти, лети с неимоверна бързина към нас. Аз се чудя дали това е илюзия, или действителност. Никога не съм виждала по-хубав изгрев на слънцето, от тоя на Мусала. Той е тъй чуден, тъй красив, че не се подава на описание. Трябва сам човек да отиде, да вдъхне благотворният въздух на Мусала, ада види и познае красотата на изгряващото слънце.
към текста >>

68. -

Апашът се радвал, че срещнал такъв богат човек и се качил на парахода.
Значи, хората са хипнотизирани. Рядко ще срещнете човек, който не е хипнотизиран, било от богатство, от слава или от друго нещо. Срещате някой, върви като замаян и казва: Пари искам, богатства искам, знание, сила искам. В Америка един апаш често си казвал: За да стана човек, аз трябва да обера някой голям богаташ. Случило се, че той проследил един богат американец, който отивал по Европа на екскурзия и взел със себе си голяма част от своето богатство. Апашът се радвал, че срещнал такъв богат човек и се качил на парахода. По едно време капитанът на парахода извикал: Параходът потъва! Докато апашът си мислел, че всичко наредил, параходът потънал, и парите потънали. Много хора приличат на този апаш. Те мислят, че всичко са наредили, и им остава само да живеят, а виждат, че са се лъгали. Сега въпросът е до религиозните вярвания н а хората.
към текста >>

По едно време капитанът на парахода извикал: Параходът потъва!
Рядко ще срещнете човек, който не е хипнотизиран, било от богатство, от слава или от друго нещо. Срещате някой, върви като замаян и казва: Пари искам, богатства искам, знание, сила искам. В Америка един апаш често си казвал: За да стана човек, аз трябва да обера някой голям богаташ. Случило се, че той проследил един богат американец, който отивал по Европа на екскурзия и взел със себе си голяма част от своето богатство. Апашът се радвал, че срещнал такъв богат човек и се качил на парахода. По едно време капитанът на парахода извикал: Параходът потъва! Докато апашът си мислел, че всичко наредил, параходът потънал, и парите потънали. Много хора приличат на този апаш. Те мислят, че всичко са наредили, и им остава само да живеят, а виждат, че са се лъгали. Сега въпросът е до религиозните вярвания н а хората. Вярванията, през които са минали християните, са пълни със заблуждения.
към текста >>

Докато апашът си мислел, че всичко наредил, параходът потънал, и парите потънали.
Срещате някой, върви като замаян и казва: Пари искам, богатства искам, знание, сила искам. В Америка един апаш често си казвал: За да стана човек, аз трябва да обера някой голям богаташ. Случило се, че той проследил един богат американец, който отивал по Европа на екскурзия и взел със себе си голяма част от своето богатство. Апашът се радвал, че срещнал такъв богат човек и се качил на парахода. По едно време капитанът на парахода извикал: Параходът потъва! Докато апашът си мислел, че всичко наредил, параходът потънал, и парите потънали. Много хора приличат на този апаш. Те мислят, че всичко са наредили, и им остава само да живеят, а виждат, че са се лъгали. Сега въпросът е до религиозните вярвания н а хората. Вярванията, през които са минали християните, са пълни със заблуждения. В подсъзнанието си хората нямат ясна представа за Бога.
към текста >>

69. -

Как, параходът добре ли ви кара?
Като говори, Той претегля думите си. Всяка дума трябва да има цена, мислят, желанията и постъпките му трябва да имат цена. Той трябва да бъде като градинар — да обработва най-хубавите плодове в своята градина. Благословен, който иде в името Господне. Слънцето, което изгрява сутрин, иде от Господа, понеже носи всичко то свое благословение на хората, разпределя благата, търси отворени прозорци, казва: добър ден, ставайте? Как, параходът добре ли ви кара? Ти се почешеш, казваш: Изгря ли слънцето? И пак теглиш юргана отгоре си. Успите се. Тогава вие често мязате на един ленив американец, който унаследил този навик — все закъснявал в търговската си кантора и с това губел милиони. Като видял, че тази работа не отива на добре, той хванал слугата си и му казал: ако ме събудиш, ще ти дам един долар, а ако не ме събудиш, ти ще ми дадеш един долар.
към текста >>

Има един анекдот за един манафин, в Цариград, който взел билет от една лотария, в коя то печалбата била един параход.
Кажи: може ли да ми дадеш един декар земя да обработя, че плода ще го делим на половина. Сега вие имате един начин да се молите на Бога Той да уреди работите. По този начин, по който мислим, Бог никога не урежда света. Ако мислиш, Бог урежда живота; ако чувстваш, Бог урежда живота; ако работиш, Бог урежда живота; ако правиш добро навсякъде, Бог урежда нещата. Но ако чакаш да вземеш един лотариен билет и очакваш да ти се падне нещо, то знай, че лотариите никога донасят едно благо. Има един анекдот за един манафин, в Цариград, който взел билет от една лотария, в коя то печалбата била един параход. Паднал се парахода на манафина, но като влязъл в него и му казали, че е негов, той полудял. Следователно, благо, което не можеш да употребиш за своя ум, благо, което не можеш да употребиш за своето сърце, благо, което не можеш да употребиш за своето тяло, то не е благо. Казвам: първото нещо, за което ние сме пратени в света, е да създадем светли тела. Това е новата философия: тела трябва да се създадат. Сегашните хора имат малко по-други тела, отколкото трябва.
към текста >>

Паднал се парахода на манафина, но като влязъл в него и му казали, че е негов, той полудял.
Сега вие имате един начин да се молите на Бога Той да уреди работите. По този начин, по който мислим, Бог никога не урежда света. Ако мислиш, Бог урежда живота; ако чувстваш, Бог урежда живота; ако работиш, Бог урежда живота; ако правиш добро навсякъде, Бог урежда нещата. Но ако чакаш да вземеш един лотариен билет и очакваш да ти се падне нещо, то знай, че лотариите никога донасят едно благо. Има един анекдот за един манафин, в Цариград, който взел билет от една лотария, в коя то печалбата била един параход. Паднал се парахода на манафина, но като влязъл в него и му казали, че е негов, той полудял. Следователно, благо, което не можеш да употребиш за своя ум, благо, което не можеш да употребиш за своето сърце, благо, което не можеш да употребиш за своето тяло, то не е благо. Казвам: първото нещо, за което ние сме пратени в света, е да създадем светли тела. Това е новата философия: тела трябва да се създадат. Сегашните хора имат малко по-други тела, отколкото трябва. Материята, от която са направени, не е хубава Един човек, който живее 120 години трябва да пресъздаде тялото, лицето, главата, сърцето, всичко трябва да пресъздаде, че като погледнеш тялото му, да кажеш: Този човек е живял по Бога.
към текста >>

70. -

„Христос иде на земята да раздвижи спрелия в пътя си параход.
Любовта има 350 милиона форми. Задача не човека е да изучава формите на Любовта и да ги различава“. „Ако Христос слезе втори път на земята в плът, хората пак ще го разпънат. Този път Христос иде в такава форма, която нито от храна се нуждае, нито кръст я хваща. Той се нуждае от плодовете но вашето дърво“. „Христос иде на земята да раздвижи спрелия в пътя си параход. Той ще му даде голям тласък, ще го разтърси, ще го залюлее, но ще го застави да тръгне, да поеме правата посока на своето движение. Следователно, идването на Христа ще се ознаменува с движение но човечеството в права посока“. В беседите има много пророчества. Ето какво казва Учителя във „Все що е писано“ преди 25 години. „За да се изпълни все що е писано“ — това се отнася до всички съвременни общества, държави и народи.
към текста >>

71. -

Тия гранати, тия бомби, всичките танкове, параходи, всичко ще се промени и вие ще се чудите па чудесиите, които стават.
И каквото направиш да си доволен. Целта на Провидението е да ни научи да вършим волята на Любовта. Всичкият стремеж на Бога е да ни научи да работим с любов в света, но не с принуждение. Принуждението произтича от съвсем друг закон. От всичките противоречия, които сега виждате, Бог ще извади скъпоценни камъни. Тия гранати, тия бомби, всичките танкове, параходи, всичко ще се промени и вие ще се чудите па чудесиите, които стават. Съвременните хора светии ще станат. Светии ще станах, но като се родят от новата майка Ева, която е направена по образ и подобие Божие. Затова всички трябва да се поставите да мините по новия път на Любовта. Свириш, свири с любов. Сиромах си, приеми сиромашията с любов.
към текста >>

72. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност: I Катастрофата с дунавския параход „Борис“ предсказана. II.
Д р Нестлер. Хирогномия. 11. И. А. Пфлюгер. Айнщайновият принцип на релативността. 12. Алхимия: Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията, от Д-р Р. Аланди (продължение и край). 13. Духовна опитност: I Катастрофата с дунавския параход „Борис“ предсказана. II. Предвестия на смъртта. III. Предопределенията на съдбата. 14. Книжнина. 15. Разни вести. I. Магия на числата. II.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Понякога срещаме такива лица — по-често, когато пътуваме на параход — и сме внимателни да не сме „твърде близо до тях“.
Когато наречем някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. От това може да се заключи, че той е груб, неделян, неделикатен — едва ли джентълмен — но той може да има и добрите си качества, да бъде добър член на обществото. Някой може да бъде мечест и пак да се търпи. Древните изглежда да са зачитали мечката, поне женската мечка, защото не е необикновено латинското име Ursula, което значи мечка от женски род. Приличния на мечка човек е груб, неловък, не стегнат, безпокоен — ходи назад и напред без определена цел, като мечка в клетка — и когато говори няма култивирания благ акцент, а говори грубо и гърлено. Понякога срещаме такива лица — по-често, когато пътуваме на параход — и сме внимателни да не сме „твърде близо до тях“. Допуснато, е от всички, че някои хора приличат на свиня, макар и да не се намира често физиогномическо изражение тъй силно, както в картината, която даваме. Свинята е себелюбиво, придобивателно и в най-долен смисъл любознателно животно. Човекът, който прилича на свинята, е лаком, обоготворява стомаха си, и негостоприемно изпъжда не само чуждия, но и своите си, защото колкото й да е изобилна трапезата му, той има достатъчно само за себе си. „Какво прасе е той! “ Сигурно, себелюбието е естествено и е наследено от всички, а благостта е по-често резултат от култура.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На 8 срещу 9-и декември 1918 год., когато неизвестността за съдбата на България беше пълна, сънувах следния сън: Пътувах праз Великия океан с парахода, наречен „Българский“.
Понеже не прекрачвал изписан на земята кръст, децата често се шегували, като правили по пътя му кръстове и го карали да заобикаля на далеко, когато отивал на гробищата. Често той по цели часове стоял в стаята си и се разговарял с мъртвите. След една година един свещеник, неизвестно по какъв начин, го излекувал. Капиц бил вече съвсем здрав, ходил войник и след известно време се преселил във Вестфалия. * * * Един сън. На 8 срещу 9-и декември 1918 год., когато неизвестността за съдбата на България беше пълна, сънувах следния сън: Пътувах праз Великия океан с парахода, наречен „Българский“. Беше ден. Гледах безкрайното ширине на океана. Повърхността му беше гладка, като огледало, и хоризонта ясно се очертаваше в правилна дъга, според кълбообразната форма на земята. На далеч и на близо по безпределния океан се мяркаха острови. Настъпи нощ.
към текста >>

Параходът увеличи и бързината си, а опасността от заоравяне в калта на някой остров се увеличи до голяма степен.
На далеч и на близо по безпределния океан се мяркаха острови. Настъпи нощ. Звезди покриха небето и, като брилянти, светеха и се отражаваха в гладката повърхност на океана. Аз бях на борда. Призори, числото на островите се увеличи. Параходът увеличи и бързината си, а опасността от заоравяне в калта на някой остров се увеличи до голяма степен. Движението на парахода ставаше все по-бързо и по-нервно. Още по-голям ужас ме обзе, когато се убедих, че парахода се не управлява и върви на посока, несъзнателно влачен от течение. Той направи едно кръгово обръщане по нямане кормило и пак продължаваше да върви по същата посока. Аз изгубих всяка надежда. Мислех вече за спасяване, като да изляза на някой близък остров, но и там надеждата бе слаба, поради потъналите във вода острови, те представляваха само блата и дървета.
към текста >>

Движението на парахода ставаше все по-бързо и по-нервно.
Настъпи нощ. Звезди покриха небето и, като брилянти, светеха и се отражаваха в гладката повърхност на океана. Аз бях на борда. Призори, числото на островите се увеличи. Параходът увеличи и бързината си, а опасността от заоравяне в калта на някой остров се увеличи до голяма степен. Движението на парахода ставаше все по-бързо и по-нервно. Още по-голям ужас ме обзе, когато се убедих, че парахода се не управлява и върви на посока, несъзнателно влачен от течение. Той направи едно кръгово обръщане по нямане кормило и пак продължаваше да върви по същата посока. Аз изгубих всяка надежда. Мислех вече за спасяване, като да изляза на някой близък остров, но и там надеждата бе слаба, поради потъналите във вода острови, те представляваха само блата и дървета. Параходът нагази в някаква тъмна маса, подобна на кал, и аз мислех, че вече ще свършим ... но водачът ми каза: „това са безопасни морски раковини“.
към текста >>

Още по-голям ужас ме обзе, когато се убедих, че парахода се не управлява и върви на посока, несъзнателно влачен от течение.
Звезди покриха небето и, като брилянти, светеха и се отражаваха в гладката повърхност на океана. Аз бях на борда. Призори, числото на островите се увеличи. Параходът увеличи и бързината си, а опасността от заоравяне в калта на някой остров се увеличи до голяма степен. Движението на парахода ставаше все по-бързо и по-нервно. Още по-голям ужас ме обзе, когато се убедих, че парахода се не управлява и върви на посока, несъзнателно влачен от течение. Той направи едно кръгово обръщане по нямане кормило и пак продължаваше да върви по същата посока. Аз изгубих всяка надежда. Мислех вече за спасяване, като да изляза на някой близък остров, но и там надеждата бе слаба, поради потъналите във вода острови, те представляваха само блата и дървета. Параходът нагази в някаква тъмна маса, подобна на кал, и аз мислех, че вече ще свършим ... но водачът ми каза: „това са безопасни морски раковини“. Движението на парахода бе главоломно.
към текста >>

Параходът нагази в някаква тъмна маса, подобна на кал, и аз мислех, че вече ще свършим ... но водачът ми каза: „това са безопасни морски раковини“.
Движението на парахода ставаше все по-бързо и по-нервно. Още по-голям ужас ме обзе, когато се убедих, че парахода се не управлява и върви на посока, несъзнателно влачен от течение. Той направи едно кръгово обръщане по нямане кормило и пак продължаваше да върви по същата посока. Аз изгубих всяка надежда. Мислех вече за спасяване, като да изляза на някой близък остров, но и там надеждата бе слаба, поради потъналите във вода острови, те представляваха само блата и дървета. Параходът нагази в някаква тъмна маса, подобна на кал, и аз мислех, че вече ще свършим ... но водачът ми каза: „това са безопасни морски раковини“. Движението на парахода бе главоломно. Завъртваше се и не се държеше сметка, че ще може да заседне върху някой остров. А островите постоянно се увеличаваха и дървета стърчеха във водата край брега на островите в които корабът едва що не се сблъскваше. Най-после се показаха скали. Изтръпнах цял.
към текста >>

Движението на парахода бе главоломно.
Още по-голям ужас ме обзе, когато се убедих, че парахода се не управлява и върви на посока, несъзнателно влачен от течение. Той направи едно кръгово обръщане по нямане кормило и пак продължаваше да върви по същата посока. Аз изгубих всяка надежда. Мислех вече за спасяване, като да изляза на някой близък остров, но и там надеждата бе слаба, поради потъналите във вода острови, те представляваха само блата и дървета. Параходът нагази в някаква тъмна маса, подобна на кал, и аз мислех, че вече ще свършим ... но водачът ми каза: „това са безопасни морски раковини“. Движението на парахода бе главоломно. Завъртваше се и не се държеше сметка, че ще може да заседне върху някой остров. А островите постоянно се увеличаваха и дървета стърчеха във водата край брега на островите в които корабът едва що не се сблъскваше. Най-после се показаха скали. Изтръпнах цял. Спасение нямаше.
към текста >>

Капитана на парахода посочи назад раздигнат понтон, от който стърчаха само колци и ми каза: „там бяхме спрели 1912 год.
Корабът можеше да се блъсне в скалата и да стане на парчета. С същата главоломна бързина, корабът навлезе в теснината между скалите. Корабът отиваше под една наведена скала, о която комина щеше да закачи и да предизвика разбиването на кораба. Поради ненормалния си ход, той се клатушкаше силно и, в момента на сблъскването, се извърна на противната страна, от което сблъскването се избегна. Стигнахме на пристанището, на самия край на заливчето, почти на сухо. Капитана на парахода посочи назад раздигнат понтон, от който стърчаха само колци и ми каза: „там бяхме спрели 1912 год. Сега малко сме по-горе“. Радостта ми нямаше край, че излезнахме на края благополучно и тръгнах да диря хора, за да разтоварим кораба. Съобщава: Д. Петров, (Белоградчик). * * * Един случай в Прага.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— По катастрофата с парахода „Волтурно“ съобщават от Ню Йорк, следното: две госпожи, които познавали телеграфиста Пенигтон от „Волтурно“.
Намерил едно окултно-мистично общество, установил връзки с него, дето чул и усвоил много нови за него неща. Купил си и неколко книги, третиращи подобни въпроси. И когато се завърна, той побърза да ми разправи, как изпълнява дадените обещания... Съобщава: С. Т-в, мир. съдия. За потъването на „Волтурно“. — По катастрофата с парахода „Волтурно“ съобщават от Ню Йорк, следното: две госпожи, които познавали телеграфиста Пенигтон от „Волтурно“. разказвали, че след последното си пътуване Пенигтон, молил да бъде преведен от „Волтурно“ па друг кораб, понеже предвидел на сън катастрофата с парахода си. Негово съновидение отговаря напълно на съобщените по-сетне подробности по катастрофата с парахода „Волтурно“. Сънят предсказал смъртта. — В Мако (Унгария) през февруари 1914 година се е случило следното: младата и хубава госпожа Бойер, жена па аптекаря, встъпила в брак едва преди година, казала един ден на мъжа си, че сънувала страшен сън. Тя сънувала смъртта си и се бои, че скоро ще умре.
към текста >>

разказвали, че след последното си пътуване Пенигтон, молил да бъде преведен от „Волтурно“ па друг кораб, понеже предвидел на сън катастрофата с парахода си.
Купил си и неколко книги, третиращи подобни въпроси. И когато се завърна, той побърза да ми разправи, как изпълнява дадените обещания... Съобщава: С. Т-в, мир. съдия. За потъването на „Волтурно“. — По катастрофата с парахода „Волтурно“ съобщават от Ню Йорк, следното: две госпожи, които познавали телеграфиста Пенигтон от „Волтурно“. разказвали, че след последното си пътуване Пенигтон, молил да бъде преведен от „Волтурно“ па друг кораб, понеже предвидел на сън катастрофата с парахода си. Негово съновидение отговаря напълно на съобщените по-сетне подробности по катастрофата с парахода „Волтурно“. Сънят предсказал смъртта. — В Мако (Унгария) през февруари 1914 година се е случило следното: младата и хубава госпожа Бойер, жена па аптекаря, встъпила в брак едва преди година, казала един ден на мъжа си, че сънувала страшен сън. Тя сънувала смъртта си и се бои, че скоро ще умре. След два деня младата двойка посетила един бал.
към текста >>

Негово съновидение отговаря напълно на съобщените по-сетне подробности по катастрофата с парахода „Волтурно“.
И когато се завърна, той побърза да ми разправи, как изпълнява дадените обещания... Съобщава: С. Т-в, мир. съдия. За потъването на „Волтурно“. — По катастрофата с парахода „Волтурно“ съобщават от Ню Йорк, следното: две госпожи, които познавали телеграфиста Пенигтон от „Волтурно“. разказвали, че след последното си пътуване Пенигтон, молил да бъде преведен от „Волтурно“ па друг кораб, понеже предвидел на сън катастрофата с парахода си. Негово съновидение отговаря напълно на съобщените по-сетне подробности по катастрофата с парахода „Волтурно“. Сънят предсказал смъртта. — В Мако (Унгария) през февруари 1914 година се е случило следното: младата и хубава госпожа Бойер, жена па аптекаря, встъпила в брак едва преди година, казала един ден на мъжа си, че сънувала страшен сън. Тя сънувала смъртта си и се бои, че скоро ще умре. След два деня младата двойка посетила един бал. Дамата била много весела.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Хороскопът за зимния четвърт от годината, начеващ от 22 декември 1913 г., показва, колкото се отнася до Германия, Австрия н Италия, Сатурн в третата къщица в опозиция срещу Меркурий в деветата, къщица, а това означава твърде лоши времена за железниците и нещастия по железниците, а също така изгубване па търговски параходи, зло време за борсата.
Предсказания за 1914 година. Всяка година излизат двата английски астрологически алманаха от Рафаел и Задкил. Те съдържат за 1914 год. редица предсказания, основани на звездните констелации в началото на четирите тримесечия, на слънчевите и лунни затъмнения и други важни моменти. Особено у Задкил има много подробности, от които тук ще съобщим някои. Хороскопът за зимния четвърт от годината, начеващ от 22 декември 1913 г., показва, колкото се отнася до Германия, Австрия н Италия, Сатурн в третата къщица в опозиция срещу Меркурий в деветата, къщица, а това означава твърде лоши времена за железниците и нещастия по железниците, а също така изгубване па търговски параходи, зло време за борсата. Влошаване в отношенията към чужбина ще настъпи. Вероятна министерска променя в Англия. Настъпването на слънцето във Видер на 21 март 1914 г., с което започва пролетната четвърт, показва рака на възхождане със слънцето и Венера поставени благоприятно в десета къщица, което е добър признак за правителството. Луната в опозиция спрямо Нептун означава народни движения и безпокойствия в Русия, Германия и Австрия. И на Балкана ще има безпокойствия в ръководителите на външната политика ще има да се борят с големи трудности.
към текста >>

„Този е виновникът“ - казал магьосникът, „той е откраднал парите.“ Връщане на духовете Известният, журналист Стид, загинал при потъването на големия параход „Титаник“, разказва в своята книга „След смъртта“: „има три неща, които винаги се установяват: първо, че чрез смъртта не се прекъсва нашето духовно съзнание.
„Ако ми се подчиняваш, тогава тръгни! “ казал магьосникът. Веднага двата пръта се завъртели около себе си и се задвижили напред, тъй бързо, че двамата слуги с мъка могли да вървят с тях. Прътовете преминали над главите на всички други слуги и стигнали до вратата, където се спрели. Когато отворили вратата, видели зад нея един млад индиец и прътовете веднага се задвижили право към него. „Този е виновникът“ - казал магьосникът, „той е откраднал парите.“ Връщане на духовете Известният, журналист Стид, загинал при потъването на големия параход „Титаник“, разказва в своята книга „След смъртта“: „има три неща, които винаги се установяват: първо, че чрез смъртта не се прекъсва нашето духовно съзнание. Преминалите в света на духовете дори твърдят, че били останали без промяна същите, тъй че често е твърде трудно да им се обясни, каква промяна е станала в тях с умирането на тялото. Второ, че времето на духовното растене и по-нататъшно изпитание с настъпването на смъртта не се завършва, както не се завършва животът с напускането на училището или при друг подобен случай. Околната среда се променяла, но принципът на процеса, на безкрайното развитие, което води все към по-нататъшно облагородяване, си остава принципи на живота. Трето, не само че е възможно, а е и позволено и наша длъжност да продължаваме да се сношаваме с нашите скъпи предшественици“.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такова едно жертвоприношение видех в Китай, за умилостивяване на водните дяволи, когато един параход спущаше котва.
Тогава търпението ми се изчерпа, разсърдих се и му казах, че ще му дам един цер № 1 от чуждестранен дявол, който ще изплаши китайския дявол и ще го изпрати в ада. След това го подложих пет минути на една електрическа батерия, която много го изплаши. Един ден подир това пациентът дойде с усмивка и поиска пак от същия цер, и като приложих още веднъж електрическата батерия, той си отиде излекуван. Не се съмнявам, че, без това лечение, той щеше да се остави да умре. Чрез самовнушението могат да се обяснят некои от многото жертвоприношения, които още се пазят в някои страни, макар и безполезно. Такова едно жертвоприношение видех в Китай, за умилостивяване на водните дяволи, когато един параход спущаше котва. Жрецът пееше един дълъг псалом, с високо акордиран еднострунен инструмент и постоянно биене на малък тъпан. Гъсти облаци се издигаха от ароматичните треви, хвърлени върху разгорените въглища; в това време заклаха един петел и с кръвта му поръсиха предната част на парахода, а зрителите се покланяха и произнасяха молитви. Облаците от дим се движеха в този момент в разни форми, а туземците вярваха, че водните дяволи се явяват по този начин на богомолците и по движенията си показват, дали е приета или отхвърлена жертвата. Тук имаше всички условия за самовнушение особено при постоянното монотонно биене на тъпана. Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста.
към текста >>

Гъсти облаци се издигаха от ароматичните треви, хвърлени върху разгорените въглища; в това време заклаха един петел и с кръвта му поръсиха предната част на парахода, а зрителите се покланяха и произнасяха молитви.
Един ден подир това пациентът дойде с усмивка и поиска пак от същия цер, и като приложих още веднъж електрическата батерия, той си отиде излекуван. Не се съмнявам, че, без това лечение, той щеше да се остави да умре. Чрез самовнушението могат да се обяснят некои от многото жертвоприношения, които още се пазят в някои страни, макар и безполезно. Такова едно жертвоприношение видех в Китай, за умилостивяване на водните дяволи, когато един параход спущаше котва. Жрецът пееше един дълъг псалом, с високо акордиран еднострунен инструмент и постоянно биене на малък тъпан. Гъсти облаци се издигаха от ароматичните треви, хвърлени върху разгорените въглища; в това време заклаха един петел и с кръвта му поръсиха предната част на парахода, а зрителите се покланяха и произнасяха молитви. Облаците от дим се движеха в този момент в разни форми, а туземците вярваха, че водните дяволи се явяват по този начин на богомолците и по движенията си показват, дали е приета или отхвърлена жертвата. Тук имаше всички условия за самовнушение особено при постоянното монотонно биене на тъпана. Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста. Опитността ми доказва, че това не може да стане. Даже при първите стадии на опита, когато субектът приема всичко за вярно и действа при някое абсурдно внушение - като напр.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ще разкажа само една такава случка, която ми се съобщи от един мой приятел, моряк, който, през време на пребиванието си с парахода в Хонолулу, бил поканен да присъства на един от тези огнени танци.
В историята Седрах, Мисах и Авденаго (Даниил – гл.3, 12) най-рано се разказва, че такива са били, очевидността на чието пребивание в огнената пещ, за жалост, не можем да изследваме. Но казва ни се, че медиумът Хом, когато бил под внушение, можел да вземе в ръката си разгорени въглени и да ги държи известно време без повреда. Аз съм видел един човек, който държеше ръцете си над огъня, и пламъците, по желанието му, се издигаха и олизваха ръцете му без повреда. Това може да се направи и като се натопят ръцете в някоя предпазителна течност и да се посипят с ликоподиум, но уверен съм, че такъв не беше случаят, който аз видех. Много доказателства, изтъквани от авторитетни лица, могат да се видят в Дружеството за Психически Изследвания, не само за това, но също и за истинността на твърдението, че туземните огнеходци, при тъй наречените магически церемонии, могат да ходят боси и без да се повредят пет-десет минути и върху светеща, червено-нажежена пепел. Ще разкажа само една такава случка, която ми се съобщи от един мой приятел, моряк, който, през време на пребиванието си с парахода в Хонолулу, бил поканен да присъства на един от тези огнени танци. Като пристигнал на местото, на- мерил натрупани един куп сухи дърва, на дължина от 16 метра и широчина 3 метра. Тия дърва били тутакси запалени и около тях танцували шестима туземци с песни, с които призовавали огнените духове. Когато дървата почти изгорели, помощниците им изравнили горещите въглени и шестимата свещеници минали през тях три пъти. На приятеля ми било позволено да опита горещината на въглените и да прегледа нозете на свещениците преди и след церемонията, да не би да носят някакъв предпазител, но такъв не се указал и нозете им били неповредени. Как могат да се обяснят тези явления?
към текста >>

Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си тяло около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина.
В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех. Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си тяло около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина. За нещастие, щом си представих положението, първата ми мисъл бе: „какво ме държи нагоре? Защо не падам? “ И в един момент, с едно неприятно потръсване, бях пак в леглото си. Съжалявам, че въпреки многото усилия, не можах да повторя тази опитност, защото струваше ми се, че би могло да се изчерпи, по този начин на издирване, едно определено доказателство за реалността на съществуването на астралното тяло. Ще ви разкажа друга чудна опитност.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност: I Катастрофата с дунавския параход „Борис“ предсказана. II.
Д р Нестлер. Хирогномия. 11. И. А. Пфлюгер. Айнщайновият принцип на релативността. 12. Алхимия: Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията, от Д-р Р. Аланди (продължение и край). 13. Духовна опитност: I Катастрофата с дунавския параход „Борис“ предсказана. II. Предвестия на смъртта. III. Предопределенията на съдбата. 14. Книжнина. 15. Разни вести. I. Магия на числата. II.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Катастрофата с дунавския параход „Борис“ предскавана.
Д-р Р. Аланди. ________________________ 1) Вж. подробно за Парацелза в кн. VII, год. I на „Всемирна Летопис“, с приложение на портрета му. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Катастрофата с дунавския параход „Борис“ предскавана. Г-н Ст. Н., прокурор при Л. окр. съд, ни разказа следното по тая катастрофа: „На б. XI. м. год. реших да замина за Видин, за да взема от там жена ми и детето ми, което бе на 3 години и 3 месеци.
към текста >>

И в деня на тръгването ни му казахме: „хайде да вървим, параходчето дойде“ (параход „Борис“), но детето настояваше на своето, като ни казваше: „не искам да се кача на това параходче, стига сте ми говорили за него“.
Знаменателен отказ и интересно възражение! Пристигнах в Видин при жена си и детето си, с намерение да се върна в понеделник, но жена ми каза, че тоя ден бил празник (Димитровден). Аз й отговорих, че, ако бих знаял, че в понеделник е празник, не щях да оставя работата си днес, а щях да дойда утре“, т. е. в неделя. А детето ми никак не се съгласяваше да се върнем обратно, и колкото пъти аз и лелите му, при които бяхме отишли на гости, му заговорвахме за това, то все ни отговаряше, че не иска да си дойде и желаеше да остане при баба си и лелите си във Видин. И в деня на тръгването ни му казахме: „хайде да вървим, параходчето дойде“ (параход „Борис“), но детето настояваше на своето, като ни казваше: „не искам да се кача на това параходче, стига сте ми говорили за него“. Сутринта, в деня на тръгването ни, аз взех куфарите и ги отнесох на пристанището, но пристанищният стражар не ме пускаше, макар и да му заявих, че аз съм прокурор и че трябва да си замина, защото службата ме чака. В това време капитанът ми разреши и аз влязох в пристанището, оставих куфарите и се върнах да взема семейството си. Докато се върна в къщи, балдъзата ми изпуснала и строшила едно шише с газ в коридора и казала: „това не е на добро, но трябва да изтрия газта, да не би Стоян да се подхлъзне като се върне.“ А заранта, когато събуждах жена ми да стане и се приготви за път, тя отвори очите си и ми каза: „будна съм“. Лицето й, обаче, показваше силна тревога и неразположение, без видима за това причина. Отпосле узнах от сестрите й, че тя сънувала, как половината от къщата ни в Л.
към текста >>

А когато пристигнахме на пристанището, тя влезе с детето преди мен, но не искаше да слезе в долния етаж на парахода.
В това време капитанът ми разреши и аз влязох в пристанището, оставих куфарите и се върнах да взема семейството си. Докато се върна в къщи, балдъзата ми изпуснала и строшила едно шише с газ в коридора и казала: „това не е на добро, но трябва да изтрия газта, да не би Стоян да се подхлъзне като се върне.“ А заранта, когато събуждах жена ми да стане и се приготви за път, тя отвори очите си и ми каза: „будна съм“. Лицето й, обаче, показваше силна тревога и неразположение, без видима за това причина. Отпосле узнах от сестрите й, че тя сънувала, как половината от къщата ни в Л. се срутила и тя била затрупана. А когато пристигнахме на пристанището, тя влезе с детето преди мен, но не искаше да слезе в долния етаж на парахода. Аз й намерих, след това, място и тя слезе там, държейки на ръце спящото ни дете. Казах й да го остави, но тя ми отговори: „нека да го подържа още малко“... А още при влизането ни в парахода, детето каза на майка си: „мамо, добре да ме държиш“... След малко в мен се появи силно желание да изляза горе, на палубата на парахода, макар че нямах там никакъв познат и никаква причина не ме караше да сторя това. А като казах на жена си за това свое желание, тя ми отговори: „иди, но върни се скоро“. Изкачих се при пилота на параходчето и той ми обади веднага, че срещу нас иде друг параход. Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода.
към текста >>

Казах й да го остави, но тя ми отговори: „нека да го подържа още малко“... А още при влизането ни в парахода, детето каза на майка си: „мамо, добре да ме държиш“... След малко в мен се появи силно желание да изляза горе, на палубата на парахода, макар че нямах там никакъв познат и никаква причина не ме караше да сторя това.
Лицето й, обаче, показваше силна тревога и неразположение, без видима за това причина. Отпосле узнах от сестрите й, че тя сънувала, как половината от къщата ни в Л. се срутила и тя била затрупана. А когато пристигнахме на пристанището, тя влезе с детето преди мен, но не искаше да слезе в долния етаж на парахода. Аз й намерих, след това, място и тя слезе там, държейки на ръце спящото ни дете. Казах й да го остави, но тя ми отговори: „нека да го подържа още малко“... А още при влизането ни в парахода, детето каза на майка си: „мамо, добре да ме държиш“... След малко в мен се появи силно желание да изляза горе, на палубата на парахода, макар че нямах там никакъв познат и никаква причина не ме караше да сторя това. А като казах на жена си за това свое желание, тя ми отговори: „иди, но върни се скоро“. Изкачих се при пилота на параходчето и той ми обади веднага, че срещу нас иде друг параход. Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода. В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него. Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха.
към текста >>

Изкачих се при пилота на параходчето и той ми обади веднага, че срещу нас иде друг параход.
се срутила и тя била затрупана. А когато пристигнахме на пристанището, тя влезе с детето преди мен, но не искаше да слезе в долния етаж на парахода. Аз й намерих, след това, място и тя слезе там, държейки на ръце спящото ни дете. Казах й да го остави, но тя ми отговори: „нека да го подържа още малко“... А още при влизането ни в парахода, детето каза на майка си: „мамо, добре да ме държиш“... След малко в мен се появи силно желание да изляза горе, на палубата на парахода, макар че нямах там никакъв познат и никаква причина не ме караше да сторя това. А като казах на жена си за това свое желание, тя ми отговори: „иди, но върни се скоро“. Изкачих се при пилота на параходчето и той ми обади веднага, че срещу нас иде друг параход. Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода. В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него. Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха. Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили.
към текста >>

Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода.
А когато пристигнахме на пристанището, тя влезе с детето преди мен, но не искаше да слезе в долния етаж на парахода. Аз й намерих, след това, място и тя слезе там, държейки на ръце спящото ни дете. Казах й да го остави, но тя ми отговори: „нека да го подържа още малко“... А още при влизането ни в парахода, детето каза на майка си: „мамо, добре да ме държиш“... След малко в мен се появи силно желание да изляза горе, на палубата на парахода, макар че нямах там никакъв познат и никаква причина не ме караше да сторя това. А като казах на жена си за това свое желание, тя ми отговори: „иди, но върни се скоро“. Изкачих се при пилота на параходчето и той ми обади веднага, че срещу нас иде друг параход. Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода. В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него. Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха. Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред.
към текста >>

В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него.
Аз й намерих, след това, място и тя слезе там, държейки на ръце спящото ни дете. Казах й да го остави, но тя ми отговори: „нека да го подържа още малко“... А още при влизането ни в парахода, детето каза на майка си: „мамо, добре да ме държиш“... След малко в мен се появи силно желание да изляза горе, на палубата на парахода, макар че нямах там никакъв познат и никаква причина не ме караше да сторя това. А като казах на жена си за това свое желание, тя ми отговори: „иди, но върни се скоро“. Изкачих се при пилота на параходчето и той ми обади веднага, че срещу нас иде друг параход. Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода. В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него. Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха. Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред. Поуката от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания.
към текста >>

Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха.
Казах й да го остави, но тя ми отговори: „нека да го подържа още малко“... А още при влизането ни в парахода, детето каза на майка си: „мамо, добре да ме държиш“... След малко в мен се появи силно желание да изляза горе, на палубата на парахода, макар че нямах там никакъв познат и никаква причина не ме караше да сторя това. А като казах на жена си за това свое желание, тя ми отговори: „иди, но върни се скоро“. Изкачих се при пилота на параходчето и той ми обади веднага, че срещу нас иде друг параход. Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода. В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него. Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха. Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред. Поуката от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания. Колкото даден субект е по-напреднал духовно, толкова тия предупреждения — в будно или сънно състояние — са по-ясни и по-категорични.
към текста >>

И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили.
Изкачих се при пилота на параходчето и той ми обади веднага, че срещу нас иде друг параход. Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода. В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него. Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха. Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред. Поуката от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания. Колкото даден субект е по-напреднал духовно, толкова тия предупреждения — в будно или сънно състояние — са по-ясни и по-категорични. А мнозина, невярващи или заблудени в силата и връзката на човешката душа с невидимия свят, от- минават без внимание даваните ни тайно сигнали и настояват често за неща, когато не трябва, а не настояват за неща, когато трябва. Велики са законите за еволюцията на душата и дълбоки са тайните на духовния свят!
към текста >>

Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред.
Мина ми през ума мисълта да не би да стане катастрофа, но си казах: първи път ли става среща на парахода. В тоя момент стана сблъскването на двата параходи, като големият, румънски параход удари нашето параходче и навлезе в него. Спуснах се към долния етаж, но румънският параход се изтегли и „Борис“ се напълни мигновено с вода, чуха се ужасни писъци от долния етаж, но скоро престанаха. Аз останах в тоя миг поразен и като обезумял от страшната мисъл за непременното загинване на жена ми и детето ми. И наистина, след кратко време намерихме жена ми, удавена, вън от парахода, а детето—заспало на местото, дето бяхме го турили. Така загинаха жена ми — една високо-интелигентна и харна съпруга и майка — и детето ми при потъването на дунавското параходче „Борис“. Ред. Поуката от тоя факт е, че ние, живите на земята, получаваме постоянно предупреждения от духовния свят за всички бъдещи събития в нашия живот, но трябва да се вслушваме в тях и да се съобразяваме с техните указания. Колкото даден субект е по-напреднал духовно, толкова тия предупреждения — в будно или сънно състояние — са по-ясни и по-категорични. А мнозина, невярващи или заблудени в силата и връзката на човешката душа с невидимия свят, от- минават без внимание даваните ни тайно сигнали и настояват често за неща, когато не трябва, а не настояват за неща, когато трябва. Велики са законите за еволюцията на душата и дълбоки са тайните на духовния свят! Предвестия на смъртта.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

.Когато великият механик Папин пуснал първия параход в реката, тълпа лодкари се качили на парахода и го разрушили, за да на им конкурира.
Искал е да им покаже, че за своите индукции си служи с богат материал. Мъченичеството на Райхенбах Колумб, при третото си пътуване за Америка, бива окован там във вериги и върнат в Испания в 1505 година, т. е. 13 години след откриването на Америка. А още преди него Рожер Бекон, един от великите умове на 13. век, за своите научни открития и идеи, е бил хвърлен в затвора. .Когато великият механик Папин пуснал първия параход в реката, тълпа лодкари се качили на парахода и го разрушили, за да на им конкурира. Когато Аркрайт изнамерил първата предачна машина, народът мислел, че тя ще направи излишни техните ръце, и затова нападнал и разрушил машините. Когато Фултон пуснал своя параход в една американска река, тълпата го подигравала и го считала за луд, додето се убедила, че параходът тръгнал. Такива гонения е изпитал и Стефенсон, който пуснал първата железница в Англия. И Райхенбах е един от борците за нови идеи, които са носили мъченически венец. Днес вече неговите идеи се признават за верни, обаче, на времето си той е трябвало да се бори с предразсъдъците на своята епоха.
към текста >>

Когато Фултон пуснал своя параход в една американска река, тълпата го подигравала и го считала за луд, додето се убедила, че параходът тръгнал.
13 години след откриването на Америка. А още преди него Рожер Бекон, един от великите умове на 13. век, за своите научни открития и идеи, е бил хвърлен в затвора. .Когато великият механик Папин пуснал първия параход в реката, тълпа лодкари се качили на парахода и го разрушили, за да на им конкурира. Когато Аркрайт изнамерил първата предачна машина, народът мислел, че тя ще направи излишни техните ръце, и затова нападнал и разрушил машините. Когато Фултон пуснал своя параход в една американска река, тълпата го подигравала и го считала за луд, додето се убедила, че параходът тръгнал. Такива гонения е изпитал и Стефенсон, който пуснал първата железница в Англия. И Райхенбах е един от борците за нови идеи, които са носили мъченически венец. Днес вече неговите идеи се признават за верни, обаче, на времето си той е трябвало да се бори с предразсъдъците на своята епоха. Той бил изпреварил своето време, и затова не го разбирали. Най-голяма дейност той е развивал тъкмо в епохата, когато се повдигаше вълната на материализма, именно към средата на 19.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Или, тя за мъжа е това, което магнитната стрелка на компаса е за кормилото на парахода.
без да бъде разменена нито една дума, да бъдат раздадени. Още повече за съжаление е. когато от някого се излива една нежна мощна мисъл върху г.о-грубия интелект на другиго, и в замяна на своето съкровище получава низши духовни трептения. Тогава по-издигнатият мисли, чувства и действа под своето собствено равнище, той борави с мисли, по-низко стоящи от него, — чуждите нему по същество мисли на неговия другар. Жената е не по-слабият, а само по-нежният съсъд, носителят на неземното вино на духовността. Или, тя за мъжа е това, което магнитната стрелка на компаса е за кормилото на парахода. Тъй като тя е по-деликатният инструмент, нуждае се и от по-голяма закрила. — както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти. Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената!
към текста >>

Ако бихме сполучили да разкъсаме въглищните атоми, и отнемем латентната им енергия, то с един килограм въглища един океански параход от 50000 конски сили би могъл да пътува непрекъснато десет години.
1029 ерга= 23 билиона калории. Тази енергия в най- голямата си част, без съмнение, е скрита в неговите атоми. Понятие за нейната грамадна величина ще ни даде следното разсъждение. Досегашният ни способ за добиване на енергия от въглища почива на един молекулярен процес, на съединението на разделно стоящите атоми въглерод и кислород в въгледвуокис, тъй нареченото горене. Той ни дава жалката цифра от около 7000 калории за килограм въглища. Ако бихме сполучили да разкъсаме въглищните атоми, и отнемем латентната им енергия, то с един килограм въглища един океански параход от 50000 конски сили би могъл да пътува непрекъснато десет години. При днешните цени на енергията, скритата в този килограм въглища енергия би възлязла на няколко стотини милиона лева. Че това не е никаква фантазия ни поучава примера с радия. Този произвежда, чрез доброволно разпадане на радиевия атом, грамадни количества топлина, за чиито източник по-рано не са знаели никакво обяснение. Е Р дава това обяснение: това е част от латентната енергия, която тук бива освободена. С този малък избор измежду последствията на Е Р нека приключим нашите разглеждания.
към текста >>

Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година.
Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия). Цялата тази философия на метапсихиката, както я знае и излага г. Рише, трябва да се приеме безусловно“. След това авторът с право настоява да се осигурят най-добри условия при произвеждането на опитите за констатиране на окултните явления, и така да се избегне всяко съмнение. Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година. В Англия ми обърнаха вниманието върху един разказ, написан от американеца Morgan (Robertson повече от 10 години преди катастрофата с „Титаник“. Поради необикновеното си сходство с нещастното събитие, разказът бил повторно издаден. Заглавието му е „Суета“ и в него писателят описва устройството на един гигантски параход, като го именува „Титан“ и неговото разрушение от плаваща подводна ледена планина на втория ден от отплуването му в открито море. Когато разказът бил отпечатан първи път, никъде в света не бил още построен такъв гигантски пасажерски параход, но Робертсоновата фантазия описала „Титаник“ до най-малките му подробности — почти фотографически — и писателят го нарекъл „Титан“ (значи, и в названието има чудновато сходство!). Разказът „Суета“, който бил писан 14 години преди потъването на „Титаник“, произвежда особено чувство на студено изтръпване.
към текста >>

Заглавието му е „Суета“ и в него писателят описва устройството на един гигантски параход, като го именува „Титан“ и неговото разрушение от плаваща подводна ледена планина на втория ден от отплуването му в открито море.
След това авторът с право настоява да се осигурят най-добри условия при произвеждането на опитите за констатиране на окултните явления, и така да се избегне всяко съмнение. Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година. В Англия ми обърнаха вниманието върху един разказ, написан от американеца Morgan (Robertson повече от 10 години преди катастрофата с „Титаник“. Поради необикновеното си сходство с нещастното събитие, разказът бил повторно издаден. Заглавието му е „Суета“ и в него писателят описва устройството на един гигантски параход, като го именува „Титан“ и неговото разрушение от плаваща подводна ледена планина на втория ден от отплуването му в открито море. Когато разказът бил отпечатан първи път, никъде в света не бил още построен такъв гигантски пасажерски параход, но Робертсоновата фантазия описала „Титаник“ до най-малките му подробности — почти фотографически — и писателят го нарекъл „Титан“ (значи, и в названието има чудновато сходство!). Разказът „Суета“, който бил писан 14 години преди потъването на „Титаник“, произвежда особено чувство на студено изтръпване. Било ли е наистина в „Царството на Незнайното“ записано още преди 14 години, че „Титаник“ трябва да потъне? (Из ,,Okultni a spiritualisticka Revue“).
към текста >>

Когато разказът бил отпечатан първи път, никъде в света не бил още построен такъв гигантски пасажерски параход, но Робертсоновата фантазия описала „Титаник“ до най-малките му подробности — почти фотографически — и писателят го нарекъл „Титан“ (значи, и в названието има чудновато сходство!).
Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател. Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година. В Англия ми обърнаха вниманието върху един разказ, написан от американеца Morgan (Robertson повече от 10 години преди катастрофата с „Титаник“. Поради необикновеното си сходство с нещастното събитие, разказът бил повторно издаден. Заглавието му е „Суета“ и в него писателят описва устройството на един гигантски параход, като го именува „Титан“ и неговото разрушение от плаваща подводна ледена планина на втория ден от отплуването му в открито море. Когато разказът бил отпечатан първи път, никъде в света не бил още построен такъв гигантски пасажерски параход, но Робертсоновата фантазия описала „Титаник“ до най-малките му подробности — почти фотографически — и писателят го нарекъл „Титан“ (значи, и в названието има чудновато сходство!). Разказът „Суета“, който бил писан 14 години преди потъването на „Титаник“, произвежда особено чувство на студено изтръпване. Било ли е наистина в „Царството на Незнайното“ записано още преди 14 години, че „Титаник“ трябва да потъне? (Из ,,Okultni a spiritualisticka Revue“).
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Г-жа Еузапиа Паладино Първият сеанс е бил направен върху парахода, с който Еузапиа Паладино е пътувала.
Ние, по нямане достатъчно място, ще се задоволим, за сега, да дадем само едно късо извлечение от тях, илюстровано с портрета на г-жа Паладино, тая чудна, извънредна жена, съществото на която е служело за посредник на поразителни явления. Автор на казания официален рапорт е г. X. Карингтон. Сеансите, извършени в Америка, били около тридесетина и произведените в тях феномени са добре известни на всички, които изучват окултните и психически науки. Резултатът от тях, за учения свят, е бил твърде благо приятен. Г-жа Еузапиа Паладино Първият сеанс е бил направен върху парахода, с който Еузапиа Паладино е пътувала. Присъствали: Хари Херман, Д-р Валентино Дуранте, кралски италиански комисар, д-рите Дуардо Огери и Херман Иелден, параходни лекари, професор Маулио Смераглиноло, артист от Неапол, Джузепе Бонфилио, директор на балета в нюйоркската опера, и някои други мъже и жени. Като насядали всички, вратите били грижливо заключени. Г-жа Паладино скоро паднала в транс, без да продума нито дума. Две електрически кълба осветлявали силно залата. Внезапно се чули три удари.
към текста >>

Присъствали: Хари Херман, Д-р Валентино Дуранте, кралски италиански комисар, д-рите Дуардо Огери и Херман Иелден, параходни лекари, професор Маулио Смераглиноло, артист от Неапол, Джузепе Бонфилио, директор на балета в нюйоркската опера, и някои други мъже и жени.
Автор на казания официален рапорт е г. X. Карингтон. Сеансите, извършени в Америка, били около тридесетина и произведените в тях феномени са добре известни на всички, които изучват окултните и психически науки. Резултатът от тях, за учения свят, е бил твърде благо приятен. Г-жа Еузапиа Паладино Първият сеанс е бил направен върху парахода, с който Еузапиа Паладино е пътувала. Присъствали: Хари Херман, Д-р Валентино Дуранте, кралски италиански комисар, д-рите Дуардо Огери и Херман Иелден, параходни лекари, професор Маулио Смераглиноло, артист от Неапол, Джузепе Бонфилио, директор на балета в нюйоркската опера, и някои други мъже и жени. Като насядали всички, вратите били грижливо заключени. Г-жа Паладино скоро паднала в транс, без да продума нито дума. Две електрически кълба осветлявали силно залата. Внезапно се чули три удари. Всички присъстващи ги усетили.
към текста >>

С това се свършил сеанса върху парахода.
Една жена припаднала, всички напуснали местата си, а само Еузапиа останала неподвижна, но като уплашена. Най-после, пристъпил към опит Маулио Смераглиноло. Случаят бил твърде любопитен: той поискал да се появи майка му и тя се манифестирала чрез кръстното знамение, като си допрела пръстите си на челото му, после на гърдите му и най-после на двете му рамена. Това движение било повторено много пъти. После почувствал една целувка на устните си и две целувки на дясната си буза. С това се свършил сеанса върху парахода. В Ню-Йорк почти всички сеанси били правени в една зала № 328 на Линколн Сквар Аркад. Преди това тая зала, принадлежаща на дружеството Auto-Light Manufacturing С-о, е служела само за търговски цели. Тавана й бил тапициран с бяла, а стените с ясно-синя хартия. На такъв ясен фон са могли да бъдат видени всички проявления. Наредени били всички необходими приспособления и взети били всички мерки, за да се избегне всяка измама и подозрение.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В време на церемонията, дъщерята на удавилия се с океанския параход „Титаник“ писател Стейд е имала идеята да фотографира цялото шествие на тълпата.
В идещата книжка ние ще поместим получените интересни сведения за тоя конгрес, с портретите на някой от членовете на комитета по организацията му, в това число и на делегата на французкото правителство, г. Мартел, както и една илюстрация на станалите изследвания за узнаване пола на яйцето. Присъствието на заминалите. Чуждият печат съобщава многобройни интересни факти на духовни манифестации. Неотдавна в Лондон е било отпразднувано тържеството за така наречения „неизвестен войник“, загинал през последната общоевропейска война. В време на церемонията, дъщерята на удавилия се с океанския параход „Титаник“ писател Стейд е имала идеята да фотографира цялото шествие на тълпата. И за голямо учудване, на снимката са се проявили много образи на заминали хора, които присъствали на тържеството, заедно с живите. Подобно явление за пръв път сега е било констатирано по такъв очевиден начин. Починал деец по психическите изследвания. На 1 септ. т. г.
към текста >>

Метапсихически филм: „Дематериализация на жив яовш“- Моряк от потъващ търговски параход се явява като видение в кабинета на капитана на друг параход и му казва да насочи последния 450 на северозапад (по това направление се намирал потъващия параход) и капитанът изпълнил това.
В време на погребението й тя неколко пъти е станала от ковчега. (Рибо: Божествена мистика). Из книгата на абата. Метапсихически филм: „Виденията на французката героиня и ясновидка Жана д’ Арк“. (Из Леон Дени: Жана д'Арк като медиум). Метапсихически филм: „Дематериализация на жив яовш“- Моряк от потъващ търговски параход се явява като видение в кабинета на капитана на друг параход и му казва да насочи последния 450 на северозапад (по това направление се намирал потъващия параход) и капитанът изпълнил това. (Из Габриел Делан: Материализирани видения на живи и умрели). Когато спасяващият параход стигнал до местото на катастрофата, първият виден човек на търговския параход бил същият моряк. (Из цитираната книга на Габриел Делан). Метапсихически филм: „Видение на смъртното легло“• Госпожата, като влязла в тая квартира, за да я наеме, видяла себе си умряла на легло. След неколко месеци тя наистина се поминала на същото място.
към текста >>

Когато спасяващият параход стигнал до местото на катастрофата, първият виден човек на търговския параход бил същият моряк.
Из книгата на абата. Метапсихически филм: „Виденията на французката героиня и ясновидка Жана д’ Арк“. (Из Леон Дени: Жана д'Арк като медиум). Метапсихически филм: „Дематериализация на жив яовш“- Моряк от потъващ търговски параход се явява като видение в кабинета на капитана на друг параход и му казва да насочи последния 450 на северозапад (по това направление се намирал потъващия параход) и капитанът изпълнил това. (Из Габриел Делан: Материализирани видения на живи и умрели). Когато спасяващият параход стигнал до местото на катастрофата, първият виден човек на търговския параход бил същият моряк. (Из цитираната книга на Габриел Делан). Метапсихически филм: „Видение на смъртното легло“• Госпожата, като влязла в тая квартира, за да я наеме, видяла себе си умряла на легло. След неколко месеци тя наистина се поминала на същото място. Метапсихически филм: „Съобщение на смъртта са на далечно разстояние". Младият французин, Луи Жаколие, бил на лов за тигри в Индия.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си.
Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си. А именно там е силата на изкуството. То трябва да събуди най-прекрасното в човешката душа. 8) Портрет на г. Д. Един от най-сполучливите портрети от Борис Георгиев. Вътрешният живот е много вещо предаден.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От прозореца си същият погледнал към пристанището и казал на жена си: най-доброто доказателство, че италианският крал не е умрял, е, че всичките стационери (стоящи там параходи) са издигнали знамената си“.
Същият господин, през нощта на 31. юли т. г. се събудил стреснат и казал на жена си: „убиха италианския крал“. Жена му, като помислила, че той сънува, не възразила нищо. На другата заран, тя му казала за съня, но той й отговорил, че това не е било сън, но едно изречение излязло от устата му, без да знае сам той защо и как. От прозореца си същият погледнал към пристанището и казал на жена си: най-доброто доказателство, че италианският крал не е умрял, е, че всичките стационери (стоящи там параходи) са издигнали знамената си“. След един час той се върнал при прозореца и тоя път стационерите са свалили знамената си на половина. Учуден от тая промяна, той се спуснал за сведения н се научил, че през нощта крал Хумберт бил убит. Ужасен от това съвпадение, той дойде да се съветва с мен, като лекар на душевноболни и ме попита, дали това видение не показва у него некакъв лош признак за мозъка му!.. Аз го разубедих, но не пропуснах да си взема бележка за тоя случай, толкоз повече че, както Ви казах преди малко, тоя човек, напълно уравновесен, заслужва доверие във всяко отношение. Д-р Л.
към текста >>

Загуби и внезапни злополуки, между друго, потопяване на параходи, срутване мини и пр. 5.
са следните: 1. Изобщо лоша година за труда и здравето: неблагоприятна за възрастните хора. Много морски злополуки и мошенически афери. 2. Разпри, опасности от война и пожар; изобщо лош период за жените. 3. В много области ще има повече афери, дела, но и доста фалити и разстройства. 4. Загуби и внезапни злополуки, между друго, потопяване на параходи, срутване мини и пр. 5. Няколко големи скандали в частния и обществен живот. Много случаи на полудяване. Голема измама и мистификация относително спиритизма и мистицизма, но тя ще бъде бляскаво разкрита и опровергана. А влиянията през дванадесетте месеци от годината ще бъдат: Януари. Марс ще причини много разпри във финансовите дела, които ще се последват от процеси.
към текста >>

Много неблагоприятен месец за параходството.
Много случаи на полудяване. Голема измама и мистификация относително спиритизма и мистицизма, но тя ще бъде бляскаво разкрита и опровергана. А влиянията през дванадесетте месеци от годината ще бъдат: Януари. Марс ще причини много разпри във финансовите дела, които ще се последват от процеси. Много скандали и разводи. Много неблагоприятен месец за параходството. Към 20-то число ще има един много злощастен период за здравето изобщо- Лош период за правителствата. Много злополуки в повечето владения в северна и южна Африка. Февруари. Добри изгледи за търговията и финансовите дела, особено към 4-то число, но последвани от твърде критически период между 10. и 16. Белгия, Испания и Съедин.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но в същата сутрин, един час след дохождането ми в канцеларията, подадоха ми картата на това лице, дошло да направи едно пътуване през Мароко и, като си спомнил, също с мъка като мен, че ме е видял в Тунис, дошъл на минаване, да ме види, дали съм още тук; в момента, когато го сънувах, параходът, който докарал въпросното лице в Танжер, бе в тукашното пристанище, но аз ни най-малко не съм допускал това и още по-малко, че същото това лице се намира на тоя параход.
Електрическа умора? Или да си въобразим някои други хипотези? Това не са обяснения, за да се изтълкува едно психическо съотношение. Ето втория факт, съобщен в същото писмо: „Преди една година, в един лек сън към края на нощта, сънувах едно лице от Тунис, с което едва се бях запознал, бях го срещал само два пъти в течение на осемте години, които прекарах в Тунис. Тая страна напуснах преди девет години, а следов., десет до петнадесет години има, от когато не съм видял това лице, и повтарям, никога не съм мислил за него: безразлично ми е било, не бях с него в никакви отношения и никакви причини нямах да мисля за него. Но в същата сутрин, един час след дохождането ми в канцеларията, подадоха ми картата на това лице, дошло да направи едно пътуване през Мароко и, като си спомнил, също с мъка като мен, че ме е видял в Тунис, дошъл на минаване, да ме види, дали съм още тук; в момента, когато го сънувах, параходът, който докарал въпросното лице в Танжер, бе в тукашното пристанище, но аз ни най-малко не съм допускал това и още по-малко, че същото това лице се намира на тоя параход. Не зная дали тези два разказа ще Ви заинтересуват, но аз гарантирам абсолютната им истинност. При това, знаете, че аз съм от „учените“ хора и обсъждам моите усещания. Ако се пресметне вероятността, че единият от тия факти, а още повече двата заедно, са продукт на случая, то тя би била много малка. Порше Банес За тоя втори факт, ние имаме едно начало на обяснение в етерните вълни, за които ще говорим по нататък в главата за Телепатията. Но това, което без друго трябва да приемем, без никакво съмнение, е, че бъдещата наука трябва да потърси да обясни тия способности на душата, които са още непознати за днешната наука, или поне много малко изучени досега.
към текста >>

Опасност от паника на паричното тържище Неблагоприятно време за параходството и въздухоплаването, особено към 25 число. Юли.
Това рядко явление показва, че ще стане някое бележито изнамерване, но понеже същевременно Нептун ще бъде в лош аспект, има опасност от отравяния или ще има случаи от тоя род. Много политически смутове в Франция и Италия. Марс ще има лоши аспекти за Русия и Ирландия· Рожденият ден на испанския крал Алфон XIII показва конфликти и финансови загуби за Испания. Юни. Период, пълен със смутове, особено за правителствата в Лондон и Вашингтон. Благоразумието и резервата ще бъдат необходими през целия тоя месец. Опасност от паника на паричното тържище Неблагоприятно време за параходството и въздухоплаването, особено към 25 число. Юли. няколко периоди на сполука в началото на месеца, но към 10 и 18 — критически период. По това време французката дипломация ще изнесе голям успех. Едно малко слънчево затъмнение ще докара възкачване на престола или падането на един монарх. Председателят Келвин Кулидж ще има добри изгледи за годишнината на рождението си. Август. През течението на месеца, няколко добри периоди за финансовите работи, но лунното затъмнение на 15.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те не се спираха никъде повече, от колкото бе необходимо да чакат параход или трен.
Скривайки в джоба си портретчето на покойната си майка, той излезе при не познатия. Те мълчаливо се спуснаха по стълбата, седнаха в файтона, който ги чакаше, и се отправиха на гарата, дето и се настаниха в трена, който замина ваше за Дувър. Непознатия зае отделно купе и когато тренът тръгна, той предложи на Ралфа да вечерят; но силно възбуденият млад човек не чувстваше никакъв апетит. Обаче, неговият спътник тъй весело се шегуваше, разтваряйки кошницата с най-скъпите деликатеси, донесена от неговия низък и дебел слуга, че докторът се успокои, похапна си, пи от чудесното вино и даже се осмели, най-после, да попита къде отиват.· — На континента, а по-после сам ще видите, — с тънка усмивка отговори непознатият. Пътуването продължи няколко деня. Те не се спираха никъде повече, от колкото бе необходимо да чакат параход или трен. Но пътуването беше наредено с такива удобства, че въпреки болезненото си състояние, Ралф не чувстваше никаква умора. Сега той знаеше, че отиват в Швейцария, в кантона Валис.· Като пристигнаха там, те спряха в едно усамотено село при подножието на Монте-Роза и тайнственият спътник му съобщи, че утре те ще се изкачат на планината. Ралф се учуди много, но не каза нищо. Веднъж решил да се впусне в това приключение, трябваше да го изкара до край. На следния ден, като облякоха.
към текста >>

Незадоволен от тоя тежък носач, той е поискал нещо по-добро, и дошъл конят с една лека кола, после параходът, велосипедите и автомобилите.
Искате ли скъпоценни камъни, злато или сребро? Няма ли ги на пазара? Без да се смятат още неоткритите мини, които съдържат всичките тия неща в голямо количество, същите блага съществуват и вие можете да турите в движение закона, който ще ви ги достави. Историята на света показва, че всяко умствено пожелание на човека се е последвало от осъществяването му. Човекът, уморен да върви и да носи тежести, е научил първоначалния начин за товарене воловете. Незадоволен от тоя тежък носач, той е поискал нещо по-добро, и дошъл конят с една лека кола, после параходът, велосипедите и автомобилите. Най- после, той е поискал да хвърчи и летящите машини се изнамериха и приспособиха към желанието му. Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага. Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме мислили, че сме длъжни за най-малкото нещо?
към текста >>

Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици.
Без да се смятат още неоткритите мини, които съдържат всичките тия неща в голямо количество, същите блага съществуват и вие можете да турите в движение закона, който ще ви ги достави. Историята на света показва, че всяко умствено пожелание на човека се е последвало от осъществяването му. Човекът, уморен да върви и да носи тежести, е научил първоначалния начин за товарене воловете. Незадоволен от тоя тежък носач, той е поискал нещо по-добро, и дошъл конят с една лека кола, после параходът, велосипедите и автомобилите. Най- после, той е поискал да хвърчи и летящите машини се изнамериха и приспособиха към желанието му. Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага. Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме мислили, че сме длъжни за най-малкото нещо? Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях? А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето.
към текста >>

Той трябваше да си нарисува образа си върху един параход и да се види качен на него напълно здрав до другия бряг на океана.
Трябва да се изрази точно предметът на желанието ви и тогава не ще рискувате да сгрешите. Един от миналогодишните ми ученици, който мислеше, че е разбрал това правило, начерта си след лекциите ми едно пътуване в Европа. Когато поисках да ми разкрие умствената си картина, той ми отговори, че си е нарисувал само една банкнота от хиляди долара, за да я употреби за това пътуване. Той не си бе нарисувал пътуването за Европа, а само сумата за плащане разноските за него. За това не бе никак сигурно неговото пътуване, тъй като, и след добиването на сумата, много пречки могат да се явят и да осуетят тръгването му. Той трябваше да си нарисува образа си върху един параход и да се види качен на него напълно здрав до другия бряг на океана. Пето правило: Просете само това, което силно желаете. Ако имате нужда от нещо, напрегнете силно желанието си за него. Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват. Един добър начин за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително. Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност.
към текста >>

На връщането си в отечеството си, гръцкият офицер пътувал през Цариград и Бяло море, но когато бил на парахода, ненадейно паднал от кувертата в морето, но се спасил от удавяне, защото знаел да плава.
Същата г-жа Т· Д. е казала, преди около две години, на един офицер, живущ във Варна, малко глух, който дошъл в столицата при сестра си, че много скоро ще получи телеграфическо известие за смъртта на една стара жена. И наистина още същата вечер, офицерът получил телеграма, че майка му се поминала. Преди около една година един гръцки офицер дошъл в столицата и, преди да си замине обратно за Гърция, явил се при г-жа Т. Д., която му казала, че след 3 месеци или 3 седмици той щял да се дави, без да се удави. На връщането си в отечеството си, гръцкият офицер пътувал през Цариград и Бяло море, но когато бил на парахода, ненадейно паднал от кувертата в морето, но се спасил от удавяне, защото знаел да плава. След това той съобщил на гръмкото семейство, живущо в ул. „Паренсов“, да обади на г-жа Д, че нейното предсказание се сбъднало. Същата г-жа е предсказала на един адвокат — чужденец, че наскоро ще пострада от рана на един от пръстите на ръката си, която ще бъде засегната от някаква машина. Действително, след няколко дни той се убол, когато разглеждал една машинка, поради което пръстът му се инфектирал, но бил опериран и оздравял. Книжнина Духовото движение.
към текста >>

Правени са били многократни опити с за палване на големи факли, закрепени на предната част на параходите или платнените гемии и рибите тъй бърже и близко се събирали при светлината, че се хващали с ръка.
Раковидните се подчиняват еднакво на тия ефекти. Обикновените и морски те раци може да се хипнотизират по тоя начин. Един английски зоолог, Ф. Дъчкан, е хипнотизирал един омар (прав морски рак) като го търкал с ръката си по гърба· След хипнотизирането му, ракът бил спокойно поставен на гърба му или с главата надолу, а през време на хипнотизацията, ракът не е правел никакво движение, за да се намести удобно. Рибите най-лесно се поддават твърде лесно на хипнотизиране. Правени са били многократни опити с за палване на големи факли, закрепени на предната част на параходите или платнените гемии и рибите тъй бърже и близко се събирали при светлината, че се хващали с ръка. И рибите в реките се привличат от силната светлина, както мушиците или пеперудките от пламъка на лампата. Риболовците на много места практикуват тоя способ при ловидбата. Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища. Жоли е хипнотизирал котки, морски прасета, различни птици (врабчета, синигери, гугутки и др.), разни видове жаби, като е действал по следния начин: операторът поставя животното легнало и, като натиска леко главата му с палците си, обхваща здраво с другите си пръсти останалата част от тялото му. Трябва да се натискат слабо и клепачите около очните ябълки, за да се затворят постепенно.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По някога ние срещаме хора, най-често на палубата на някой параход, който старателно избягват да се доближават до другите.
Когато наричаме някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. Може да заключим, че това е малко грубо, невъзпитано и странно, но той едва ли е един благороден човек, все пак може да има своите добри качества и може да бъде полезен член на обществото. Някой може да прилича на мечка и все пак да няма качествата на мечка. Изглежда, че старите са имали голяма почит към мечката или поне към женските мечки, защото ние имаме латинското име Ursula, което често се среща и значи женска мечка. Човекът, приличен на мечка, е груб, тежък, странен, неуморен, ходи нагоре-надолу без видим предлог, като някоя мечка в клетка — и когато говори, това прави повече с грухтене или ръмжене, отколкото с благ и културен акцент. По някога ние срещаме хора, най-често на палубата на някой параход, който старателно избягват да се доближават до другите. Изглежда общоприето, че някои хора приличат на „свини“, но толкова силна прилика във физиогномическия израз, колкото е показаната във фигурите („свиня“ и „свински тип“), не всякога може да се очертае. Свинята е себелюбива, алчна и, в известен смисъл, нахално животно. Човекът подобен на свиня, е ненаситен, обожава корема си, негостоприемно изпъжда не само чуждите хора, но дори и своите сродници, защото, при все че обикновено трапезата му е богато снабдена с всичко, той държи това само за себе си. „Какво прасе е тези човек! “ казваме някога.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Фотографиран е след оздравяването му, на кувертата на парахода, с който е отпътувал за Северна Америка.
Не, той се грижи постоянно за нас, стига ние да бъдем любвеобвилни, разумни и неуморно работливи, стига да имаме тоя високия идеал - да любим Бога, както той ни е възлюбил, да работим разумно за Него и за ближните както Той работи за нас, и да се стремим постоянно към Него - към вечната и безгранична Любов, Мъдрост и Истина! Това е целта и смисъла на човешкия живот. Х. Рабиндранат Тагор Последната му снимка в Буенос-Айрес (Аржентина), на 3.II. 1925 г. Великият индуски поет-мистик, който постоянно пътува в разни страни и държи духовни сказки, е паднал сериозно болен, поради върлуващата малария в Аржентина. Фотографиран е след оздравяването му, на кувертата на парахода, с който е отпътувал за Северна Америка. КАРМА "Хлябът мой насъщен..." Из Господнята молитва. О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя - тез златни рудници с съкровища безброй - та в тях да ровя с пот и горест и страданйя и да изкупя с тях и радост и покой!... * О, дай насъщния ми хлеб във жертва свята и в милост по-вече и в по-вече Любов, та в тях да черпи мощ, изпитана, душата, под тихия напев на бащиния зов!... * О, дай ми хлябът жив във светлина чаровна - необозрим простор за свобода върховна, и по-вече крила за най-висок възход!... * И аз ще полетя в най-светлите обятйя - в ясписовия град на белите ми братя, с насъщния ми хляб - към Силата-Живот!...
към текста >>

НАГОРЕ

0.51126289367676