НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
204
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в тяхната барака, наричана от всички "
парахода
", понеже приличаше на капитански мостик с каюта.
На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето на Учителя и пред лицето на Бога.
Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в тяхната барака, наричана от всички "
парахода
", понеже приличаше на капитански мостик с каюта.
Отивам там и заварвам същата сестра, която в момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят, че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох. Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка.
към текста >>
Аз разбрах всичко, веднага излязох от стаята Му и се запътих към "
парахода
".
Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох. Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка. Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които имат! " След това Учителят млъкна.
Аз разбрах всичко, веднага излязох от стаята Му и се запътих към "
парахода
".
Намирам всички заедно, като виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра, ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш основното си образование. След две години ще започнеш да учиш прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия. След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук.
към текста >>
" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "
парахода
" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен.
Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена, съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми бе казал Учителят. Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите- учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава ценз?
" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се запишете в училище и след две години да завършите основното си образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят повтаря същите думи, които съм изрекла в "
парахода
" и заради което тя я е отишла да се оплаква при Него от мен.
Това бе един метод на Учителя - когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю, нали всички хора са еднакви пред Бога? " Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него.
към текста >>
Тя си отишла от Него крайно недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в "
парахода
", а се прехвърли да командува на друга територия.
Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю, нали всички хора са еднакви пред Бога? " Учителят се усмихва и казва: "Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона: така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости. А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че трябва да учи цели четиринадесет години.
Тя си отишла от Него крайно недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в "
парахода
", а се прехвърли да командува на друга територия.
Отиде в кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи. Предпочете да командува така, както си беше - без основно образование. Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат гимназия и висше образование.
към текста >>
2.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "
парахода
".
Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед. Хранехме се на масите пред салона през това хубаво слънчево време. След обяд всички си отидохме по бараките.
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "
парахода
".
Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо.
към текста >>
3.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Когато тази свада приключи, Учителят дойде на "
парахода
" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед".
Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя.
Когато тази свада приключи, Учителят дойде на "
парахода
" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед".
Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на връх Ивановден, когато бе именният ден на доктор Жеков. Доктор Жеков отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили.
към текста >>
Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "
парахода
".
Чак през 1928 година Учителят каза: "Хайде, искате ли да се преместим горе на "Изгрева? Но сутрин ще стават беседите". И ние всички се съгласихме. И вече през учебната 1928 и 1929 година бяхме на "Изгрева". Всички идваха в салона сутрин рано, в пет часа.
Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "
парахода
".
А защо "парахода"? Северната страна на бараката беше права, както и задната, която беше около два метра права. И отпред имаше малко права част. А останалата част на нашата постройка беше полукръг. Това беше една скована набързо барака.
към текста >>
А защо "
парахода
"?
Но сутрин ще стават беседите". И ние всички се съгласихме. И вече през учебната 1928 и 1929 година бяхме на "Изгрева". Всички идваха в салона сутрин рано, в пет часа. Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "парахода".
А защо "
парахода
"?
Северната страна на бараката беше права, както и задната, която беше около два метра права. И отпред имаше малко права част. А останалата част на нашата постройка беше полукръг. Това беше една скована набързо барака. Тя имаше такава форма, защото мястото, на което бе построена там бе такова.
към текста >>
"Това прилича на
параход
, който пътува на небето" - каза Паша.
Там трите стенографки, Паша, Савка и аз, започнахме да живеем от 1928 година. Тази барака беше построена през 1927 година, но не беше покрита. Имаше един голям прозорец горе на тавана. А покривът бе объл. И понеже Паша обичаше да кръщава разни неща с различни имена, затова тя стана кръстница на тази постройка.
"Това прилича на
параход
, който пътува на небето" - каза Паша.
Това, което пътува във водата, бе над главите ни и затуй бе кръстено "Параход". Горе на правата страна имаше един голям прозорец и в бараката беше много светло. И на вратата имаше едно малко прозорче. Учителят ни идваше много често тук на гости. Когато идваше, разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, ние дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат.
към текста >>
Това, което пътува във водата, бе над главите ни и затуй бе кръстено "
Параход
".
Тази барака беше построена през 1927 година, но не беше покрита. Имаше един голям прозорец горе на тавана. А покривът бе объл. И понеже Паша обичаше да кръщава разни неща с различни имена, затова тя стана кръстница на тази постройка. "Това прилича на параход, който пътува на небето" - каза Паша.
Това, което пътува във водата, бе над главите ни и затуй бе кръстено "
Параход
".
Горе на правата страна имаше един голям прозорец и в бараката беше много светло. И на вратата имаше едно малко прозорче. Учителят ни идваше много често тук на гости. Когато идваше, разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, ние дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат. Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска.
към текста >>
Животът в "
парахода
" бе много интензивен.
Когато идваше, разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, ние дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат. Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска. Докато нямаше стол, много пъти се хранеше при нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня". А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене".
Животът в "
парахода
" бе много интензивен.
Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване, които ще опиша на друго място. Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз по малко поушивах някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра, Аня, която бе учителка.
към текста >>
4.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
Пътували с малко гръцко
параходче
и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ Било е на 10 април 1854 год. в гр. Солун, в черквата „Св. Димитър", когато започва историята на Знамението Господне. Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски.
Пътували с малко гръцко
параходче
и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море.
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега.
към текста >>
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря
параходчето
и то потъва.
в гр. Солун, в черквата „Св. Димитър", когато започва историята на Знамението Господне. Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море.
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря
параходчето
и то потъва.
Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега. Константин видял как Небето се отворило и от там слязал Видим Помагач, облечен в църковни одежди, който протегнал ръка и го измъкнал от водната стихия. По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега. След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св.
към текста >>
5.
86. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В първата барака остана да живее Паша и това помещение го нарекоха „
парахода
".
Там живееха и там работеха трите стенографки. После стана много тясно, защото идваха и печатарите и други посетители. А те трябваше да дешифрират беседите и да ги подготвят за печат. Стана тясно и Учителят нареди да се построи отделна барака за Савка, за да се разредят малко. По-късно и на Елена направиха отделна постройка.
В първата барака остана да живее Паша и това помещение го нарекоха „
парахода
".
Работата на трите стенографки беше много напрегната, защото те не само стенографираха, дешифрираха, коригираха, но и подготвяха за печат. И всичко това се преписваше на пишеща машина. Има запазени беседи на Учителя изнесени пред „Класа на Добродетелите". Има запазени тетрадки на сестрите, които са си водили бележки. След време този материал трябва да се изнесе, като се опише историята за създаването на този клас, като се изнесе всичкия материал, който е застъпен в тетрадките на петте сестри, застъпници на петте добродетели и накрая да се поместят изнесените беседи от Учителя за този клас.
към текста >>
6.
103. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА
,
,
ТОМ 2
И в самия
параход
този човек все му говори и го съ-пътствува докато се завърне.
Българин със семейство и деца отива сам в Америка на работа. Но като отива там влюбва се в една американка и се оженва, а на жена си пише: „Не ме чакай вече." Жената се оплаква тук-там на близки, най-после идва при Учителя и Му разказва всичко. Учителят й казва: „Бъди спокойна. Ще се позабави малко, но ще си дойде." От този ден, всеки ден при този българин в Америка идва човек и му казва: „Ти защо дойде тук? Какво направи, там те чакат." Най-сетне българинът взема билет и се завръща в България.
И в самия
параход
този човек все му говори и го съ-пътствува докато се завърне.
Чак когато стигат в Европа, спътникът го напуска. Пристига си у дома. Един ден жена му го довежда на Изгрева да види Учителя и той като вижда Учителя остава като гръмнат. Същият човек, който го накара да се върне в България. Приближава се до Него: „Вие ли бяхте този, Който ме докара от Америка." Учителят отговаря: „Аз не съм напускал изобщо Изгрева, всички знаят това." „Не може да бъде, но Вие сте същият!
към текста >>
7.
88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Христос намери
парахода
Разбит наблизо до брега, поправи го, и днес го води пристига, ето го сега. 2.
На екскурзиите тя бе на първо място. Не зная откъде тя получи идеята, но тя е единствената, която описа подред и по дати всички екскурзии на Учителя с Братството по време на цялата Школа. Описа ги така както можеше да ги опише една поетеса с вдъхновение и с поетичен талант. След време те ще трябва да бъдат издадени като се включат към тях и снимки от братския ни живот п.о време на летуванията ни с Учителя по планините. СВЕТЛИЯТ КАПИТАН 1.
Христос намери
парахода
Разбит наблизо до брега, поправи го, и днес го води пристига, ето го сега. 2.
И пътниците що намери пострадали ги излечи отново ги изпълни с Вяра и раните им заличи. 3. Не виждате ли го, че иде на борда светлия капитан станете всички да го видим как слиза вече на пристан. 4. Повервахте ли че спасява повервахте ли, че е Той. Кой раните ви изцелява и радост дава и покой. 5. А всички тези що довежда непобедими от сега.
към текста >>
8.
111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Спечелил малко пари, качил се на
парахода
и на път за Индия спира, в Истанбул.
111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ Бертоли е от северна Италия, където е учил занаят - правене на мозайки и на 16 години отива в Германия и учи същият занаят при немски майстори. По това време се запознава с теософска литература, според която всички посветени хора, духовни хора и Учителите на света са в Индия. Ето защо той решил да отиде в Индия да учи духовни науки.
Спечелил малко пари, качил се на
парахода
и на път за Индия спира, в Истанбул.
Тук се запознава с духовни хора, които разпалват у него желанието за истински духовен живот. В туй време парите му се привършили и той решил да изкара някой лев със своя занаят, за да може да заплати пътя си до Индия. Излиза някаква работа в Одрин и отива да работи на някакво дружество и прави там мозайки. Но в Одрин се запознава с Лучия, която има баща българин, а майка италианка. Разбира се, че се влюбва в нея и се оженва, но вече не може да тръгне за Индия.
към текста >>
9.
ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
„
Параходът
" е осветен.
24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ Южна вечер. Прохладна е поляната.
„
Параходът
" е осветен.
Тъй наричахме домът на стенографките. Там често се отбиваше УЧИТЕЛЯТ. Почуках на остъклената врата. Сестра Паша довършваше коректурата на една беседа. Подехме шеговит разговор.
към текста >>
Излязох от „
парахода
".
Почуках на остъклената врата. Сестра Паша довършваше коректурата на една беседа. Подехме шеговит разговор. След отговорната и твърде сериозна работа, закачливите и безобидни реплики са като прохладен полъх. Сестрата умееше да се шегува.
Излязох от „
парахода
".
През клонките на боровете забелязах бледо - синкавата светлина на горницата. Миг след това блесна и голямата лампа над балкона. Излезе УЧИТЕЛЯТ. Незабравим момент! Облечен в бяло, с панамената шапка, Той пристъпи до перилата на балкона.
към текста >>
10.
3.12. На бодлива крава Господ рога не дава
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
При един случай от многото такива, Учителят дава нещо за хапване на сестра Савка, а тези, трите стенографки, си живееха заедно в една барачка, наречена „
парахода
".
12. На бодлива крава Господ рога не дава Сега ще ви разкажа един духовит случай с една от стенографките, със сестра Савка. Те бяха три стенографки - сестра Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Елена Андреева и разбира се, Боян Боев.
При един случай от многото такива, Учителят дава нещо за хапване на сестра Савка, а тези, трите стенографки, си живееха заедно в една барачка, наречена „
парахода
".
И като дава това ястие, какво е било аз не зная, но след някой ден пита Учителят Савка: „Савке, ти даде ли от това, което ти дадох и на другите там - на Паша и на Елена." „Разбира се, Учителю. Ако бях го изяла сама, нямаше рогове да ми пораснат." А Учителят й отговаря: „И да имаше рогове, като дадеш и на другите, роговете ще ти паднат." А рогове навремето имаше рогатият добитък и с тях те си служеха, като намушкваха понякога я крава, я кон, я човек. Та рогат ли си - значи си опасен, можеш да изкормиш някого. Паднат ли ти рогата, значи си безопасен, ставаш добър за впрягане, за оране и за каране на каруца. Ставаш добър работник на стопанина си, в дом Господен.
към текста >>
11.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Словото на Учителя и “
Парахода
” на стенографките 233.
Савов – образ на имитаторът 228. Богатството на богатите 229. Катя Грива 230. Янакиева 231. Методи Шивачев 232.
Словото на Учителя и “
Парахода
” на стенографките 233.
Първите ученички 234. Трите възможни положения и трите места 235. Череши за трите съпернички 236. Мъчението – основа на бъдещата култура 237. Обуща за Паша 238.
към текста >>
12.
22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА
,
,
ТОМ 5
Аз те изваждам от кладенеца и ти казвам „Втори път на
параход
, който потъва да се не качваш".
Сега да се пазиш от съблазни. Например може да ти се представи такъв случай: ти си спасена, а някой те накара да се хвърлиш във водата и мине за твой спасител. Но този спасител предварително вземе парите ти и после ти ги връща като свои негови пари. Това не е благодетел проявен от него. Затова трябва да пазиш връзката си с Бога.
Аз те изваждам от кладенеца и ти казвам „Втори път на
параход
, който потъва да се не качваш".
„Учителю, аз искам да се кача на вашият параход та да не потъвам". „Хубаво, качи се. В тебе има уголемение на черния дроб. Вследствие на това настроението ти е често апатично и има едно недоволство у тебе. Черният дроб има своята роля в човешкият организъм и той Представлява уд в Божественият организъм и тоя уд едновременно е в единния, човешкият организъм.
към текста >>
„Учителю, аз искам да се кача на вашият
параход
та да не потъвам".
Например може да ти се представи такъв случай: ти си спасена, а някой те накара да се хвърлиш във водата и мине за твой спасител. Но този спасител предварително вземе парите ти и после ти ги връща като свои негови пари. Това не е благодетел проявен от него. Затова трябва да пазиш връзката си с Бога. Аз те изваждам от кладенеца и ти казвам „Втори път на параход, който потъва да се не качваш".
„Учителю, аз искам да се кача на вашият
параход
та да не потъвам".
„Хубаво, качи се. В тебе има уголемение на черния дроб. Вследствие на това настроението ти е често апатично и има едно недоволство у тебе. Черният дроб има своята роля в човешкият организъм и той Представлява уд в Божественият организъм и тоя уд едновременно е в единния, човешкият организъм. Но когато човек минава през творческите енергии в животинското царство ще види много хубави и много грозни работи.
към текста >>
13.
32. РАНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
„След като си се качила на един
параход
, има ли смисъл да се безпокоиш дали ще потъне-или не?
А в частните разговори Учителят разясняваше много от духовните закони. Това бяха обеди и вечери, когато душите бяха в едно особено състояние, когато ние се доближавахме и усещахме изявата на Божествения Дух чрез Учителя. А това бе незабравимото и вечното, което оставаше вътре в душите на учениците като една неизлечима следа. Тази следа впоследствие се превръщаше в спомен, от който винаги можеше да излезне светлината, чрез която идваше Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя в стаята.
„След като си се качила на един
параход
, има ли смисъл да се безпокоиш дали ще потъне-или не?
Ако параходът не издържи, твоето безпокойство ще го спаси ли? Ако издържи, има ли смисъл твоето безпокойство? Затова е казано, че не само с хлеб ще се храни човек, но със Словото Божие. В отношенията на всеки човек има нещо непостоянно. А отношенията на Бога са постоянни.
към текста >>
Ако
параходът
не издържи, твоето безпокойство ще го спаси ли?
Това бяха обеди и вечери, когато душите бяха в едно особено състояние, когато ние се доближавахме и усещахме изявата на Божествения Дух чрез Учителя. А това бе незабравимото и вечното, което оставаше вътре в душите на учениците като една неизлечима следа. Тази следа впоследствие се превръщаше в спомен, от който винаги можеше да излезне светлината, чрез която идваше Словото на Учителя. Аз съм пред Учителя в стаята. „След като си се качила на един параход, има ли смисъл да се безпокоиш дали ще потъне-или не?
Ако
параходът
не издържи, твоето безпокойство ще го спаси ли?
Ако издържи, има ли смисъл твоето безпокойство? Затова е казано, че не само с хлеб ще се храни човек, но със Словото Божие. В отношенията на всеки човек има нещо непостоянно. А отношенията на Бога са постоянни. За промяната на външните отношения има три причини.
към текста >>
14.
36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА
,
,
ТОМ 5
Друго е да те носят на
параход
.
Ето, виждаш ли какво значи подтик за работа? Говорил ли ти е някой като мене. Никой. В света си останала излъгана. Невъзможно е и аз и тука да те излъжат, защото тук присъства Бог. Друго е да се бориш с вълните на живота сам.
Друго е да те носят на
параход
.
Сега няма да мислиш така, както си мислила в света, но ще започнеш отново и ще мислиш по друг начин. Аз съм се свързал с теб, защото имам доверие в теб, че се стремиш към Бога. Ще оправдаеш ли доверието? " „Учителю, аз ще оправдая доверието ви".
към текста >>
15.
40. СЪС СТОМНИЧКА ЗА ВОДА ДО БИВАКА НА ВИТОША
,
,
ТОМ 5
Човек като се е качил на един
параход
и да се страхува и да се не страхува каквото има да стане, то ще стане.
Аз съм в стаята на Учителя, седнала на стол, слушам и записвам. „Малкото растенийце, за да закрепне трябва да го духа вятъра. Вяра, вяра трябва да има човек, абсолютна вяра, че всичко е за добро. По-нисшите същества, каквото направят то разумните същества всичко обръщат за добро. Бодрост, бодрост.
Човек като се е качил на един
параход
и да се страхува и да се не страхува каквото има да стане, то ще стане.
Може ли със страхът си да поправи положението? Не може. Човек трябва да знае, че туй, което чертае в съзнанието си отведнъж не може да се реализира. Това, което е начертал в съзнанието ако иде на слънцето да го реализира ще му трябва много големи пространства да изходи, ще трябва да се движи с много бързи тренове и дълги години. В мисълта, в духовният свят нещата много бързо-се реализират, но в материалния свят се изисква време и пространство.
към текста >>
16.
93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ
,
,
ТОМ 5
Ти си на
параход
в морето, който се клатушка силно и се страхуваш, че може да потъне затова искаш да се хвърлиш в морето.
А тогава ще бъде един друг свят където няма да има войни и отговора за брата Чаушев ще дойде от само себе си. Аз съм при Учителя за разговор. „Какво трябва да прави ученика? Ако не знаеш да плаваш не се хвърляй в морето." „Учителю, ами ако аз съм хвърлена в морето и морето е материалния свят и аз съм в него? " „Сега захвана да философствуваш.
Ти си на
параход
в морето, който се клатушка силно и се страхуваш, че може да потъне затова искаш да се хвърлиш в морето.
Като не знаеш да плаваш няма да се хвърляш в морето. Ще седиш в парахода, ще се молиш и ще вярваш, че няма да потъне. Човек може да го е страх, но да надделява на страха, да не оставя той да го завлече." „Учителю, аз не казах, че не искам да се боря със страха, аз само констатирах факта, че ме е страх." „Да констатираш факта, то е хубаво. Но рибата, която се е научила вече да плава из водата, трябва да излезе навънка на въздух, да стане птица. Няма защо да повтаряте това, което сте вече научили.
към текста >>
Ще седиш в
парахода
, ще се молиш и ще вярваш, че няма да потъне.
„Какво трябва да прави ученика? Ако не знаеш да плаваш не се хвърляй в морето." „Учителю, ами ако аз съм хвърлена в морето и морето е материалния свят и аз съм в него? " „Сега захвана да философствуваш. Ти си на параход в морето, който се клатушка силно и се страхуваш, че може да потъне затова искаш да се хвърлиш в морето. Като не знаеш да плаваш няма да се хвърляш в морето.
Ще седиш в
парахода
, ще се молиш и ще вярваш, че няма да потъне.
Човек може да го е страх, но да надделява на страха, да не оставя той да го завлече." „Учителю, аз не казах, че не искам да се боря със страха, аз само констатирах факта, че ме е страх." „Да констатираш факта, то е хубаво. Но рибата, която се е научила вече да плава из водата, трябва да излезе навънка на въздух, да стане птица. Няма защо да повтаряте това, което сте вече научили. Ти като не искаш да си държиш изпита, аз няма вече да ти говоря за него. Ти трябваше като една задача, която ти е дадена от Бога да го издържиш.
към текста >>
17.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
Вие сте на земята тук като на един
параход
и се разхождате.
Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен. Човек, който не е справедлив, умен и добър, не може да бъде здрав. Вие сега сте млади, дошли сте в света.
Вие сте на земята тук като на един
параход
и се разхождате.
Екскурзианти сме всички. А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички хора ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж своя брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е Дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света.
към текста >>
Та на вас сега ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил на този голям
параход
и се разхождате.
Екскурзианти сме всички. А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички хора ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж своя брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е Дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света.
Та на вас сега ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил на този голям
параход
и се разхождате.
На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно. По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко. Няма нищо от това.
към текста >>
На този
параход
има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно.
А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички хора ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж своя брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е Дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света. Та на вас сега ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил на този голям параход и се разхождате.
На този
параход
има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно.
По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко. Няма нищо от това. какво лошо има от това, че човек страда някой път?
към текста >>
Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав
параход
, какъвто е земята.
Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва.
Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав
параход
, какъвто е земята.
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света.
към текста >>
18.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
Вие сте на земята тук като на един
параход
и се разхождате.
Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен. Човек, който не е справедлив, умен и добър, не може да бъде здрав. Вие сега сте млади, дошли сте в света.
Вие сте на земята тук като на един
параход
и се разхождате.
Екскурзианти сме всички. А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички хора ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж своя брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е Дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света.
към текста >>
Та на вас сега ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил на този голям
параход
и се разхождате.
Екскурзианти сме всички. А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички хора ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж своя брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е Дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света.
Та на вас сега ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил на този голям
параход
и се разхождате.
На този параход има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно. По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко. Няма нищо от това.
към текста >>
На този
параход
има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно.
А има едно пристанище, дето всички ще се спрат. Има една обетована земя, на която всички хора ще се спрат, ще се разберат и братя ще станат. Когато в света влезе братството, всеки да вижда в лицето на всеки мъж своя брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е Дошло в света. Братството и сестринството, това е новият ред на нещата в света. Та на вас сега ви пожелавам, като се разхождате, да благодарите на Бога, че ви е поставил на този голям параход и се разхождате.
На този
параход
има и въздух, и светлина, и вода, и хора изобилно.
По някой път има и малко страдания. Те са упражнения. Те са малко. Няма нищо от това. какво лошо има от това, че човек страда някой път?
към текста >>
Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав
параход
, какъвто е земята.
Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва.
Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав
параход
, какъвто е земята.
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света.
към текста >>
19.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
когато на малко гръцко
параходче
той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X.
В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г.
когато на малко гръцко
параходче
той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X.
Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ.
към текста >>
Ходът й бил тъй устремен, че докато
параходчето
успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно.
В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия.
Ходът й бил тъй устремен, че докато
параходчето
успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно.
В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък. Самият оригинал видях сега в престола в първата българска черква във Варна „Св.
към текста >>
В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на
параходчето
се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине!
" Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно.
В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на
параходчето
се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине!
" Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък. Самият оригинал видях сега в престола в първата българска черква във Варна „Св. Архангел Михаил".
към текста >>
20.
232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ
,
,
ТОМ 5
232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „
ПАРАХОДА
" НА СТЕНОГРАфКИТЕ На Изгревът беше направена една барака за стенографките като в самото начало там спяха трите млади жени в една стая като всяка една от тях имаше една малка масичка, стол, шкафче и едно легло.
232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „
ПАРАХОДА
" НА СТЕНОГРАфКИТЕ На Изгревът беше направена една барака за стенографките като в самото начало там спяха трите млади жени в една стая като всяка една от тях имаше една малка масичка, стол, шкафче и едно легло.
Всичко това трябваше да се разположи в една барака 4x5 метра. Как издържаха тези млади жени сложени в едно такова помещение, когато всяка една от тях беше строго представляваща индивидуалност. Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева прекараха там много години, но след като се минаха годините и след като Братството стана по-заможно успяха да сковат допълнителни бараки и те бяха разместени допълнително. Така че те се разшириха. Но отначало това съжителство в една барака предполагаше изключително ограничение на трите и те преминаха през много изпити.
към текста >>
Тази барака се наричаше „
парахода
" по идея на Паша, защото имаше някаква прилика и особено когато някоя от тях лежеше на леглото си и с очите си гледаше нагоре към тавана прозорците бяха така направени, че приличаха на каютите на големите
параходи
.
Как издържаха тези млади жени сложени в едно такова помещение, когато всяка една от тях беше строго представляваща индивидуалност. Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева прекараха там много години, но след като се минаха годините и след като Братството стана по-заможно успяха да сковат допълнителни бараки и те бяха разместени допълнително. Така че те се разшириха. Но отначало това съжителство в една барака предполагаше изключително ограничение на трите и те преминаха през много изпити. Не беше им лесно.
Тази барака се наричаше „
парахода
" по идея на Паша, защото имаше някаква прилика и особено когато някоя от тях лежеше на леглото си и с очите си гледаше нагоре към тавана прозорците бяха така направени, че приличаха на каютите на големите
параходи
.
А освен това Учителят често споменаваше, че ние тук, жителите на земята се намираме на един параход наречен планетата Земя и се возим с тази планета в пространството без да плащаме пари, возим се по Божието благословение. Та в преносен и символичен смисъл този „параход" подслоняваше трите стенографки и ги возеше през Изгрева на Школата към брегът и към онзи ден когато ще слезнат на отсрещния бряг където ще бъде Великият ден на живота - срещата на човека с Бога. В „парахода" Учителят често отиваше и ги навестяваше, говореше с тях, насърчаваше ги и им помагаше. Той се грижеше за тях и бдеше зорко върху тях - та това бяха неговите стенографки. Тогава за нас те бяха обикновени млади момичета, такива каквито и ние бяхме.
към текста >>
А освен това Учителят често споменаваше, че ние тук, жителите на земята се намираме на един
параход
наречен планетата Земя и се возим с тази планета в пространството без да плащаме пари, возим се по Божието благословение.
Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева прекараха там много години, но след като се минаха годините и след като Братството стана по-заможно успяха да сковат допълнителни бараки и те бяха разместени допълнително. Така че те се разшириха. Но отначало това съжителство в една барака предполагаше изключително ограничение на трите и те преминаха през много изпити. Не беше им лесно. Тази барака се наричаше „парахода" по идея на Паша, защото имаше някаква прилика и особено когато някоя от тях лежеше на леглото си и с очите си гледаше нагоре към тавана прозорците бяха така направени, че приличаха на каютите на големите параходи.
А освен това Учителят често споменаваше, че ние тук, жителите на земята се намираме на един
параход
наречен планетата Земя и се возим с тази планета в пространството без да плащаме пари, возим се по Божието благословение.
Та в преносен и символичен смисъл този „параход" подслоняваше трите стенографки и ги возеше през Изгрева на Школата към брегът и към онзи ден когато ще слезнат на отсрещния бряг където ще бъде Великият ден на живота - срещата на човека с Бога. В „парахода" Учителят често отиваше и ги навестяваше, говореше с тях, насърчаваше ги и им помагаше. Той се грижеше за тях и бдеше зорко върху тях - та това бяха неговите стенографки. Тогава за нас те бяха обикновени млади момичета, такива каквито и ние бяхме. Около Учителят имаше заслужили братя и сестри, които смятаха, че те вършат кой знае каква голяма работа за Учителя и за Бога.
към текста >>
Та в преносен и символичен смисъл този „
параход
" подслоняваше трите стенографки и ги возеше през Изгрева на Школата към брегът и към онзи ден когато ще слезнат на отсрещния бряг където ще бъде Великият ден на живота - срещата на човека с Бога.
Така че те се разшириха. Но отначало това съжителство в една барака предполагаше изключително ограничение на трите и те преминаха през много изпити. Не беше им лесно. Тази барака се наричаше „парахода" по идея на Паша, защото имаше някаква прилика и особено когато някоя от тях лежеше на леглото си и с очите си гледаше нагоре към тавана прозорците бяха така направени, че приличаха на каютите на големите параходи. А освен това Учителят често споменаваше, че ние тук, жителите на земята се намираме на един параход наречен планетата Земя и се возим с тази планета в пространството без да плащаме пари, возим се по Божието благословение.
Та в преносен и символичен смисъл този „
параход
" подслоняваше трите стенографки и ги возеше през Изгрева на Школата към брегът и към онзи ден когато ще слезнат на отсрещния бряг където ще бъде Великият ден на живота - срещата на човека с Бога.
В „парахода" Учителят често отиваше и ги навестяваше, говореше с тях, насърчаваше ги и им помагаше. Той се грижеше за тях и бдеше зорко върху тях - та това бяха неговите стенографки. Тогава за нас те бяха обикновени млади момичета, такива каквито и ние бяхме. Около Учителят имаше заслужили братя и сестри, които смятаха, че те вършат кой знае каква голяма работа за Учителя и за Бога. Но всичко онова, за което те се грижеха и се раздвижваха след заминаването на Учителя и навлизането в една друга историческа епоха, всичко онова, за което те толкова много държаха взе, че изчезна и стопи и помен нямаше от тяхната грижовност за неща и вещи, които изчезнаха яко дим.
към текста >>
В „
парахода
" Учителят често отиваше и ги навестяваше, говореше с тях, насърчаваше ги и им помагаше.
Но отначало това съжителство в една барака предполагаше изключително ограничение на трите и те преминаха през много изпити. Не беше им лесно. Тази барака се наричаше „парахода" по идея на Паша, защото имаше някаква прилика и особено когато някоя от тях лежеше на леглото си и с очите си гледаше нагоре към тавана прозорците бяха така направени, че приличаха на каютите на големите параходи. А освен това Учителят често споменаваше, че ние тук, жителите на земята се намираме на един параход наречен планетата Земя и се возим с тази планета в пространството без да плащаме пари, возим се по Божието благословение. Та в преносен и символичен смисъл този „параход" подслоняваше трите стенографки и ги возеше през Изгрева на Школата към брегът и към онзи ден когато ще слезнат на отсрещния бряг където ще бъде Великият ден на живота - срещата на човека с Бога.
В „
парахода
" Учителят често отиваше и ги навестяваше, говореше с тях, насърчаваше ги и им помагаше.
Той се грижеше за тях и бдеше зорко върху тях - та това бяха неговите стенографки. Тогава за нас те бяха обикновени млади момичета, такива каквито и ние бяхме. Около Учителят имаше заслужили братя и сестри, които смятаха, че те вършат кой знае каква голяма работа за Учителя и за Бога. Но всичко онова, за което те се грижеха и се раздвижваха след заминаването на Учителя и навлизането в една друга историческа епоха, всичко онова, за което те толкова много държаха взе, че изчезна и стопи и помен нямаше от тяхната грижовност за неща и вещи, които изчезнаха яко дим. Минаха тридесет години от тогава, салона бе разрушен, Изгрева се иззе, унищожиха се много неща и Изгревът бе заличен от лицето на земята.
към текста >>
По един такъв повод след честото посещение на Учителя в „
парахода
" аз споделям с него, че те, стенографките имат правилно отношение към него и към Словото му.
Това беше саможертва от начало до край. Всеки през време на Школата работеше за себе си, разрешаваше личните си задачи, разрешаваше съдбата си и кар-мичните си развръзки. Всички тези хора си заминаха от този свят и не оставиха нищо като някои от тях може би оставиха спомени за Школата. Но те трите стенографки към всичко това, което споменахме по-горе дадоха своя труд за Бога и той остана като такъв и сега накрая на живота си след тридесет години след Учителя в това съм категорична. Тяхната работа бе работа за Бога, за Учителя, за Бялото Братство.
По един такъв повод след честото посещение на Учителя в „
парахода
" аз споделям с него, че те, стенографките имат правилно отношение към него и към Словото му.
Учителят се спря, погледна към мене, погледна над мен, погледа му се спря на един метър над главата ми, загледа се в нещо и каза: „Е, да, говоря аз, говоря аз, но всичко тече през стените на „парахода" навън в морето и отива за храна за рибите". Аз го погледнах изумено. После видях цялото си несъвършенство да приемем една частица от онова Слово, което изтичаше от него като извор непрекъснато. Ние не можехме да го вместим в себе си. Ето те, стенографките записваха, дешифрираха и други отпечатваха това Слово.
към текста >>
Учителят се спря, погледна към мене, погледна над мен, погледа му се спря на един метър над главата ми, загледа се в нещо и каза: „Е, да, говоря аз, говоря аз, но всичко тече през стените на „
парахода
" навън в морето и отива за храна за рибите".
Всеки през време на Школата работеше за себе си, разрешаваше личните си задачи, разрешаваше съдбата си и кар-мичните си развръзки. Всички тези хора си заминаха от този свят и не оставиха нищо като някои от тях може би оставиха спомени за Школата. Но те трите стенографки към всичко това, което споменахме по-горе дадоха своя труд за Бога и той остана като такъв и сега накрая на живота си след тридесет години след Учителя в това съм категорична. Тяхната работа бе работа за Бога, за Учителя, за Бялото Братство. По един такъв повод след честото посещение на Учителя в „парахода" аз споделям с него, че те, стенографките имат правилно отношение към него и към Словото му.
Учителят се спря, погледна към мене, погледна над мен, погледа му се спря на един метър над главата ми, загледа се в нещо и каза: „Е, да, говоря аз, говоря аз, но всичко тече през стените на „
парахода
" навън в морето и отива за храна за рибите".
Аз го погледнах изумено. После видях цялото си несъвършенство да приемем една частица от онова Слово, което изтичаше от него като извор непрекъснато. Ние не можехме да го вместим в себе си. Ето те, стенографките записваха, дешифрираха и други отпечатваха това Слово. Колко от него оставаше у тях?
към текста >>
21.
239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША
,
,
ТОМ 5
239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША През време на Школата Паша живееше с другите две стенографки в една барака, която бе наречена от нея „
парахода
".
239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША През време на Школата Паша живееше с другите две стенографки в една барака, която бе наречена от нея „
парахода
".
По-късно след години Паша отиде в една самостоятелна барака, на Савка приспособиха друга и Еленка остана е трета стаичка. Но отначало ред години съжителствуваха заедно. Как издържаха тези три сестри заедно те си знаят. И те имаха задачи за разрешаваше всяка една поотделно. Но да живеят толкова години заедно беше цяло изпитание, Всеки си имаше масичка, креват, някаква лавица и най-елементарна посуда.
към текста >>
22.
240. ДЪЖД КАТО ИЗНЕВИДЕЛИЦА И ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ
,
,
ТОМ 5
240. ДЪЖД КАТО ИЗНЕВИДЕЛИЦА И ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ Спомням си трите стенографки бяха решили да направят пролетно и предвеликденско чистене на „
парахода
", бяха изнесли навън багажа си и почистваха.
240. ДЪЖД КАТО ИЗНЕВИДЕЛИЦА И ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ Спомням си трите стенографки бяха решили да направят пролетно и предвеликденско чистене на „
парахода
", бяха изнесли навън багажа си и почистваха.
Беше ясно, хубаво време, тиха приятна пролетна утрин. По едно време ме срещна Учителя и ми каза: „Хайде да отидем да гостуваме на стенографките". Кимнах с глава и го придружих. След двадесет крачки видяхме цялата покъщнина навън, а те трите усърдно почистват бараката си. Учителят ги огледа и каза: „Да си съберете веднага дрехите, времето скоро ще ви изненада".
към текста >>
23.
257. ИСТИНАТА ЗА САВКА
,
,
ТОМ 5
Бяха се събрали веднъж трите стенографки в „
парахода
".
А тогава имаше голяма разлика между говоримия език на народа и литературния език. Говоримият език на народа е построен по други правила и закони. А езикът на Учителя е построен по други правила. Словото на Учителя слизаше от други полета, слизаше от Божествения свят, минаваше през Духовния свят, пречупваше се през българската индивидуалност, обличаше се чрез българска мисъл, чрез български говор - онези принципи, идеи и закони, които се даваха чрез Учителя на български език. Е, питам тогава как ще вместиш всичко това в една определена форма приета като литературна в даден момент?
Бяха се събрали веднъж трите стенографки в „
парахода
".
Учителят влиза ядосано вътре при тях и започва да им се кара: „Вие мислите, че аз не разбирам от граматика, синтаксис и не се изразявам правилно. Моето Слово изтича от Първоизвора. То не може да се вмести в човешки правила, които са за даден етап. След 100 години тези езикови правила ще се променят, а моето Слово няма да се промени. Затова ще го давате Словото така както аз го предавам".
към текста >>
24.
271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Имаше една сестра, която беше близка на стенографките в „
парахода
" и общуваше с тях.
Та тук разбрах, че Милка повече уважаваше Савка, отколкото Учителя. Пред нейното съзнание Савка стоеше по-високо отколкото Учителя. За вас може да ви се струва лъжа или невъзможно поведение, но това беше една горчива и жестока истина. Колкото бе истина, толкова бе и жестока истина, защото това бе хула срещу Духът Божий. Друг случай.
Имаше една сестра, която беше близка на стенографките в „
парахода
" и общуваше с тях.
Казваше се Надка. Беше добро момиче. Имаше дружба и приятелство с един брат от града, който аз не познавах, но който се разболя от туберкулоза и Учителят бе препоръчал да го изкачат на Бивака на Витоша, да му направят палатка и там да поживее известно време, за да диша повече чист въздух. Тази сестра Надка искаше да се грижи за него като се качи с него горе на Бивака, а това означава, че трябва да се подслонят двамата в една палатка или в две палатки, но да бъдат непрекъснато заедно и при това сами в планината. Но Савка и другите решили да не я пускат горе да бъде сама с брата според техния морал.
към текста >>
25.
277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ
,
,
ТОМ 5
Но ако един
параход
в морето и да го спрат той по инерция се движи още два километра.
А океанът пък взима тези неща и ги изхвърля на брега. Това са символи, които ги има в твоя хороскоп и се отнасят за чувственият ти свят. После трябва да знаеш, че има желания, които не могат да се спрат изведнъж. Само адептите могат да спрат моментално едно желание. Например, опитният машинист може изведнъж да спре трена (влака) с каквато и бързина да се движи.
Но ако един
параход
в морето и да го спрат той по инерция се движи още два километра.
Твърдата материя трябва да се организира, а житката (воднистата) да се използва. А житката материя представляват човешките преходни чувства. У тебе е развита повече фантазията. Въображението създава форми, от които може да се изгради нещо трайно, фантазията образува мъгла, а въображението образува облаци, които имат вече форма. Когато реката се превърне в извор, то е по-хубаво.
към текста >>
26.
23. САМОПОКАНВАНЕ НА ОБЯД
,
,
ТОМ 6
Чиста, приветлива стая -
парахода
.
Не намерих думи да Му благодаря. Душата ми благодареше плувайки в едно неописуемо блаженство. Това Той не можеше да не знае. Нямаше нужда от външни думи. Той, трите мили стенографки и аз.
Чиста, приветлива стая -
парахода
.
Уютна, задушевна, топла атмосфера. Разговор, който повдига във висините. Ако бях си отишла леля ми щеше вече да е отишла на работа, аз щях да обядвам сама и да прекарам до вечерта сама безинтересно. Как знаеше всичко на време и на място да направи. И да го направи хубаво, както никой друг.
към текста >>
27.
24. ИМЕННИЯТ ДЕН
,
,
ТОМ 6
Зимата - мека, бяла, ласкаво бе приютила Изгрева, малката борова горичка и къщичката-
параход
, както се зовеше, сред нея.
24. ИМЕННИЯТ ДЕН Струва ми се, че място му е тука да поместя една поемка от моя „Лиричен дневник" от най-ранните години, останала случайно на всичко писано до 1958 година. В малката къщичка на сестрите стенографки имаше празник. Празнуваше се именния ден на сестра Стоянка Илиева, която нямаше още дом на Изгрева, а бе пожелала да направи една приятна и мила изненада на обични и дълго невиждани сестри-учителки от провинцията.
Зимата - мека, бяла, ласкаво бе приютила Изгрева, малката борова горичка и къщичката-
параход
, както се зовеше, сред нея.
Бяла пътечка извива няколко пъти край стройно изправените и с бял пух и искрящи звезди обсипани борове, които наподобяваха същински коледни елхи... Празникът лъхна още от вън: от тях, от пътечката, от „парахода". Ограден с бели вълни, той пътуваше сякаш че наистина, в някакви също бели, незрими страни. „Параходът" бе стаята на стенографките Паша, Савка и Елена. Радостта изпърха... След малко ще бъдем в него. И ще понесе и нас натам.
към текста >>
Бяла пътечка извива няколко пъти край стройно изправените и с бял пух и искрящи звезди обсипани борове, които наподобяваха същински коледни елхи... Празникът лъхна още от вън: от тях, от пътечката, от „
парахода
".
24. ИМЕННИЯТ ДЕН Струва ми се, че място му е тука да поместя една поемка от моя „Лиричен дневник" от най-ранните години, останала случайно на всичко писано до 1958 година. В малката къщичка на сестрите стенографки имаше празник. Празнуваше се именния ден на сестра Стоянка Илиева, която нямаше още дом на Изгрева, а бе пожелала да направи една приятна и мила изненада на обични и дълго невиждани сестри-учителки от провинцията. Зимата - мека, бяла, ласкаво бе приютила Изгрева, малката борова горичка и къщичката-параход, както се зовеше, сред нея.
Бяла пътечка извива няколко пъти край стройно изправените и с бял пух и искрящи звезди обсипани борове, които наподобяваха същински коледни елхи... Празникът лъхна още от вън: от тях, от пътечката, от „
парахода
".
Ограден с бели вълни, той пътуваше сякаш че наистина, в някакви също бели, незрими страни. „Параходът" бе стаята на стенографките Паша, Савка и Елена. Радостта изпърха... След малко ще бъдем в него. И ще понесе и нас натам. Като малки деца се бутаме, смее, споглеждаме.
към текста >>
„
Параходът
" бе стаята на стенографките Паша, Савка и Елена.
В малката къщичка на сестрите стенографки имаше празник. Празнуваше се именния ден на сестра Стоянка Илиева, която нямаше още дом на Изгрева, а бе пожелала да направи една приятна и мила изненада на обични и дълго невиждани сестри-учителки от провинцията. Зимата - мека, бяла, ласкаво бе приютила Изгрева, малката борова горичка и къщичката-параход, както се зовеше, сред нея. Бяла пътечка извива няколко пъти край стройно изправените и с бял пух и искрящи звезди обсипани борове, които наподобяваха същински коледни елхи... Празникът лъхна още от вън: от тях, от пътечката, от „парахода". Ограден с бели вълни, той пътуваше сякаш че наистина, в някакви също бели, незрими страни.
„
Параходът
" бе стаята на стенографките Паша, Савка и Елена.
Радостта изпърха... След малко ще бъдем в него. И ще понесе и нас натам. Като малки деца се бутаме, смее, споглеждаме. Иска ни се да разперим ръце да замахаме, да заплескаме от удоволствие. И вън, и вътре всичко е бяло.
към текста >>
Ах, де ни отнесе белият
параход
?
Погледите се кръстосваха и питаха и поглеждаха навън: „Ще дойде ли? Иде ли? " Да... Рядко, небивало, невъзмечтавано щастие! 37 Една, две, три, четири, пет...дванадесет сестри и в средата Той! Какво наподобява това?
Ах, де ни отнесе белият
параход
?
Ах, де се намирахме ние? Редят се тихи, нечувани слова... И цъфват в душите цветя. И раснат крила. На прозореца горе тихо една по една ревниво надничат снежинки.
към текста >>
28.
41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА
,
,
ТОМ 6
Като отишъл на пристанището, когато щял да се качва на
парахода
вижда стария човек и той ще пътува.
Пак му говори. Бие на чувства, на съвест. У него се раздвижва нещо, но пак не иска да се върне в България. Този стар човек продължава все по-често и по-често да ходи при него и все по-настоятелно и по-настоятелно да го моли да се върне докато най-после обещал да се върне. След няколко дни уредил работите си в Америка, разделил се с жената и тръгнал за България.
Като отишъл на пристанището, когато щял да се качва на
парахода
вижда стария човек и той ще пътува.
Зарадвал Се. Ще има компания до България. Всеки ден те се срещали в различни часове от деня на парахода и разговаряли. Когато пристигнали на софийската гара те се сбогували сърдечно и се разделили всеки по своя път. Отива си човекът вкъщи.
към текста >>
Всеки ден те се срещали в различни часове от деня на
парахода
и разговаряли.
Този стар човек продължава все по-често и по-често да ходи при него и все по-настоятелно и по-настоятелно да го моли да се върне докато най-после обещал да се върне. След няколко дни уредил работите си в Америка, разделил се с жената и тръгнал за България. Като отишъл на пристанището, когато щял да се качва на парахода вижда стария човек и той ще пътува. Зарадвал Се. Ще има компания до България.
Всеки ден те се срещали в различни часове от деня на
парахода
и разговаряли.
Когато пристигнали на софийската гара те се сбогували сърдечно и се разделили всеки по своя път. Отива си човекът вкъщи. Жена му и децата му са радостни, щастливи. Той също е радостен. Разказва им са Америка, донесъл им скъпи подаръци, 59 много пари.
към текста >>
Някой
параход
потъва, аз съм там, за да помагам".
Освен това когато тук е нощ, в Америка е ден. Трудно ли е за Него да остави тука физическото си тяло и да отиде да свърши една работа с астралното, или дори да пренесе физическото си тяло? Ние не знаехме Неговите възможности до къде се простират. Но се учудвахме само, трогвахме и възхищавахме от фактите, от делата Му. Много пъти Той казваше: „Когато вие спите, аз ходя и помагам на хората в нуждите им, спасявам ги от бедствия, лекувам ги и т.н.
Някой
параход
потъва, аз съм там, за да помагам".
Казвате: „Учителят спи". Учителят никога не спи. Или на Него му е нужен много малко сън. Най-много три часа. Каква представа има една мравка за нашия триизмерен красив свят, с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика, поезия, изкуство?
към текста >>
29.
41. САМОСТОЯТЕЛЕН КОНЦЕРТ НА ИЗГРЕВА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
След концерта бях поканен на вечеря у сестра Паша в „
Парахода
", дето бяха поканени и други братя и сестри - около 7-8 души.
Най-напред изпълних няколко народни китки, хора и ръченици, между които „Овчарската идилия", „Тежък камък", „Луковитски моми" и др. Във втората част изпълних няколко общи братски песни, при които мнозина от салона придружаваха с пеене. В третата част изпълних мистични Учителеви песни - „Идилията" на Учителя и др. и накрая завърших с „Махар Бену Аба", при която всички станаха, като тихо придружаваха с пение и се завърши с „Отче наш". Целият концерт продължи около 1 час и 30 минути и по моя преценка и по изказванията на мнозина - минал доста добре.
След концерта бях поканен на вечеря у сестра Паша в „
Парахода
", дето бяха поканени и други братя и сестри - около 7-8 души.
На мене сервираха на масичката при Учителя, а всички останали се наредиха на общата голяма маса. След вечерята станаха изказвания относно моето изпълнение на народни песни, в които изобилствуваха четвърт тонове, които не се подават на един школуван цигулар. Учителят през всичкото време слушаше разговорите с весело изражение на лицето. Тази беше последната ми среща с Учителя, тъй като през 1944 година не можах да отида на Изгрева, нито в Мърчаево, а при неговото заминаване на 27.XII.1944 г. поради счетоводно приключване на годината, не ми разрешиха да отсъствувам.
към текста >>
30.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Той каза така: „Ех, сега както виждате тук положението е много хубаво, но вашата работа прилича на един голям океански
параход
, който се движи в морето.
* На съборите имаше много неща, много беседи и свободни разговори. При тия разговори Учителят каза много хубави неща. Има едно нещо, което Той каза и което никога не съм го чул и не съм го видял да е записано някъде. В един разговор Той даде един такъв пример: никой не го знае, само аз го зная. Някой от братята може да го е чул, но никъде го няма записано.
Той каза така: „Ех, сега както виждате тук положението е много хубаво, но вашата работа прилича на един голям океански
параход
, който се движи в морето.
Той си пътува, времето е хубаво, пътниците весели, всички пеят, всички се веселят, парахода е неуязвим за обикновените вълни и пътува към своята цел нали, той има някаква цел, към която пътува. Обаче започва да се разваля времето, морето почва да се вълнува, идва голяма буря, ураган и този голям кораб започва да се люшка като някоя треска по вълните и се разбива на парчета. И тогава, казва, - кой на греда, кой на дъска, кой от пътниците на каквото намери се спасява и никой на никого не може да помогне". Вижте сега, за какво може да се отнася това, дали за общественото положение или за Братството, никой не може да си го изтълкува. И досега още не ми е ясно дали се отнася за Братството, че Учителят си замина, че парахода се разби, че Изгревът в София се разруши от властта или се отнася за цялото човечество.
към текста >>
Той си пътува, времето е хубаво, пътниците весели, всички пеят, всички се веселят,
парахода
е неуязвим за обикновените вълни и пътува към своята цел нали, той има някаква цел, към която пътува.
При тия разговори Учителят каза много хубави неща. Има едно нещо, което Той каза и което никога не съм го чул и не съм го видял да е записано някъде. В един разговор Той даде един такъв пример: никой не го знае, само аз го зная. Някой от братята може да го е чул, но никъде го няма записано. Той каза така: „Ех, сега както виждате тук положението е много хубаво, но вашата работа прилича на един голям океански параход, който се движи в морето.
Той си пътува, времето е хубаво, пътниците весели, всички пеят, всички се веселят,
парахода
е неуязвим за обикновените вълни и пътува към своята цел нали, той има някаква цел, към която пътува.
Обаче започва да се разваля времето, морето почва да се вълнува, идва голяма буря, ураган и този голям кораб започва да се люшка като някоя треска по вълните и се разбива на парчета. И тогава, казва, - кой на греда, кой на дъска, кой от пътниците на каквото намери се спасява и никой на никого не може да помогне". Вижте сега, за какво може да се отнася това, дали за общественото положение или за Братството, никой не може да си го изтълкува. И досега още не ми е ясно дали се отнася за Братството, че Учителят си замина, че парахода се разби, че Изгревът в София се разруши от властта или се отнася за цялото човечество. Но това остана впечатляващо, но никой на никого не може да помогне... Сега е точно такова положението: Корабът потъна, от него едни се издавиха и си заминаха от този свят, други станаха корабокрушенци и се спасиха на необитаем остров.
към текста >>
И досега още не ми е ясно дали се отнася за Братството, че Учителят си замина, че
парахода
се разби, че Изгревът в София се разруши от властта или се отнася за цялото човечество.
Той каза така: „Ех, сега както виждате тук положението е много хубаво, но вашата работа прилича на един голям океански параход, който се движи в морето. Той си пътува, времето е хубаво, пътниците весели, всички пеят, всички се веселят, парахода е неуязвим за обикновените вълни и пътува към своята цел нали, той има някаква цел, към която пътува. Обаче започва да се разваля времето, морето почва да се вълнува, идва голяма буря, ураган и този голям кораб започва да се люшка като някоя треска по вълните и се разбива на парчета. И тогава, казва, - кой на греда, кой на дъска, кой от пътниците на каквото намери се спасява и никой на никого не може да помогне". Вижте сега, за какво може да се отнася това, дали за общественото положение или за Братството, никой не може да си го изтълкува.
И досега още не ми е ясно дали се отнася за Братството, че Учителят си замина, че
парахода
се разби, че Изгревът в София се разруши от властта или се отнася за цялото човечество.
Но това остана впечатляващо, но никой на никого не може да помогне... Сега е точно такова положението: Корабът потъна, от него едни се издавиха и си заминаха от този свят, други станаха корабокрушенци и се спасиха на необитаем остров. (Към N 22) Имаше някои като Христо Христов и др., които смятаха, че причината за неуспеха в комуната се дължи на това, че в комуната са приети стари хора, т.е. моите родители. А това не беше истина. Тия, които внушаваха това най не работеха и нищо не направиха и нищо не дадоха, а бяха готовановци, само критикуваха и не щяха старите.
към текста >>
31.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Банята за Учителя при
парахода
е готова, но ще почне да работи от пролетта.
Учителят каза, че тая сума ще се употреби за плащане на таксата за водата. В началото на беседата брат Симеон обяви: Младежкият клас ще чисти полянката след обед в 3 1/2. Всички отидохме и чистихме. Носихме гребла, метли, колички. И Учителят работи.
Банята за Учителя при
парахода
е готова, но ще почне да работи от пролетта.
Получих последното ви писмо, което ми даде Стефан. То е писано не чрез перо, а чрез куки. Прочетох го внимателно и разбрах съдържанието му. Много хубаво! Сестра Попова ми каза да ви пиша това, което ви се съобщава чрез нея: „Кажи на Цанка да бъде спокойна и да бъде свободна.
към текста >>
32.
35. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ НА СВЕТА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Защото начело и на предната страна на
парахода
тя носи библии, а отзад носи оръжието.
Дойде време, за да видим как Германия погълна и други жабчета, не само чешки, а жабчета от цяла Европа, които й изядоха стомаха и тя обърна корем и подписа накрая капитулация. Когато се върнах от Добруджа 1941 г. м. септември, Учителят беше сърдит, възмутен от всичко това, което беше станало до този момент. Бяхме на полянката с Томалевски, Кисьов и Учителят беше до беседката, а около Него приятелите Го запитваха за политическите събития. Учителят намръщи челото си сериозно и каза: „Най-големият виновник за всички престъпления на земята, това е Англия.
Защото начело и на предната страна на
парахода
тя носи библии, а отзад носи оръжието.
Сега нейната задница ще бъде намазана с катран и ще бъде запалена и всички нейни колонии ще се отнемат и разпуснат". Доживяхме и това да видим, че се сбъдна след войната. Англия се прости с колониите, които получиха независимост. Вървя с Учителя и двамата сме с Него на полянката и Той казва за Хитлер следното: „Хитлер тръгнал да върши безумие. Хитлер беше пристав на Бога.
към текста >>
33.
11. СКИТНИЦИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Разказваше за една маймунка, която му била подарена от капитана на един
параход
, негов приятел, когато се връщали от Африка.
Той имаше една разкошна колекция от пеперуди в стъклен шкаф, грамадни, нощни от Африка, където е бил. Имаше плодни дървета в градината, все хубави сортове, едри. Имаше една слива, плодовете бяха едни като юмрука ми. Той отглеждаше гъби в двора и садеше мицели на няколко пласта и много често ни канеше на гъби с масло. Колко ясно си спомням тия неща от детинството.
Разказваше за една маймунка, която му била подарена от капитана на един
параход
, негов приятел, когато се връщали от Африка.
Маймунката Жак толкова бели му направила, че най-сетне се видял принуден да я върне по един параход. Считам за излишно да описвам белите, които тя му била направила. Например, той имал една гостенка, която била донесла в един куфар някаква прикя - нещо много хубаво. Докато те пиели кафе маймунката отворила куфара и надрала на ленти всичко това, което било от коприна. Като видели какво е направила маймунката гостенката припаднала, а той трябвало да заплати голямата загуба.
към текста >>
Маймунката Жак толкова бели му направила, че най-сетне се видял принуден да я върне по един
параход
.
Имаше плодни дървета в градината, все хубави сортове, едри. Имаше една слива, плодовете бяха едни като юмрука ми. Той отглеждаше гъби в двора и садеше мицели на няколко пласта и много често ни канеше на гъби с масло. Колко ясно си спомням тия неща от детинството. Разказваше за една маймунка, която му била подарена от капитана на един параход, негов приятел, когато се връщали от Африка.
Маймунката Жак толкова бели му направила, че най-сетне се видял принуден да я върне по един
параход
.
Считам за излишно да описвам белите, които тя му била направила. Например, той имал една гостенка, която била донесла в един куфар някаква прикя - нещо много хубаво. Докато те пиели кафе маймунката отворила куфара и надрала на ленти всичко това, което било от коприна. Като видели какво е направила маймунката гостенката припаднала, а той трябвало да заплати голямата загуба. После той бил писал много спомени-пътеписи от Африка.
към текста >>
34.
17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Ще отидеш на брега и ще чакаш един бял
параход
и от там ще дойде твоят избраник.
Гледам към него, вървя и се чудя кой ли е той. Изведнъж той си обърна главата към мене и строго ме погледна и ми извика: „Защо си сама? Сам съм само аз" и протяга ръката си към морето. „Избирай, каза той, гласа му. - Ето.
Ще отидеш на брега и ще чакаш един бял
параход
и от там ще дойде твоят избраник.
И ако не искаш, посочва другата страна. На другата страна на морето се обръщаха гърбовете на акули и аз разбира се избрах пътя към белия параход. И чаках, чаках парахода, чаках отдалече, чаках и по едно време се зададе една бяла точка. Започна да се увеличава, провидях един голям бял параход, който се приближаваше. Беше чудно бял и голям.
към текста >>
На другата страна на морето се обръщаха гърбовете на акули и аз разбира се избрах пътя към белия
параход
.
Сам съм само аз" и протяга ръката си към морето. „Избирай, каза той, гласа му. - Ето. Ще отидеш на брега и ще чакаш един бял параход и от там ще дойде твоят избраник. И ако не искаш, посочва другата страна.
На другата страна на морето се обръщаха гърбовете на акули и аз разбира се избрах пътя към белия
параход
.
И чаках, чаках парахода, чаках отдалече, чаках и по едно време се зададе една бяла точка. Започна да се увеличава, провидях един голям бял параход, който се приближаваше. Беше чудно бял и голям. И се загуби. Записах го веднага.
към текста >>
И чаках, чаках
парахода
, чаках отдалече, чаках и по едно време се зададе една бяла точка.
„Избирай, каза той, гласа му. - Ето. Ще отидеш на брега и ще чакаш един бял параход и от там ще дойде твоят избраник. И ако не искаш, посочва другата страна. На другата страна на морето се обръщаха гърбовете на акули и аз разбира се избрах пътя към белия параход.
И чаках, чаках
парахода
, чаках отдалече, чаках и по едно време се зададе една бяла точка.
Започна да се увеличава, провидях един голям бял параход, който се приближаваше. Беше чудно бял и голям. И се загуби. Записах го веднага. Разправих го на брат ми и този сън остана в съзнанието ми завинаги.
към текста >>
Започна да се увеличава, провидях един голям бял
параход
, който се приближаваше.
- Ето. Ще отидеш на брега и ще чакаш един бял параход и от там ще дойде твоят избраник. И ако не искаш, посочва другата страна. На другата страна на морето се обръщаха гърбовете на акули и аз разбира се избрах пътя към белия параход. И чаках, чаках парахода, чаках отдалече, чаках и по едно време се зададе една бяла точка.
Започна да се увеличава, провидях един голям бял
параход
, който се приближаваше.
Беше чудно бял и голям. И се загуби. Записах го веднага. Разправих го на брат ми и този сън остана в съзнанието ми завинаги. По-късно, вече оженени, преди да се родят децата, бяхме с Жоро във Варна и бяхме на брега.
към текста >>
Дойде по едно време един чисто бял английски
параход
, голям, чуден като този от съня ми.
Беше чудно бял и голям. И се загуби. Записах го веднага. Разправих го на брат ми и този сън остана в съзнанието ми завинаги. По-късно, вече оженени, преди да се родят децата, бяхме с Жоро във Варна и бяхме на брега.
Дойде по едно време един чисто бял английски
параход
, голям, чуден като този от съня ми.
Защо тогава не казах на Жоро, че ето такъв беше параходът, който аз сънувах, от където той трябваше да дойде. Така човек пропуща най-хубавите си и неизказани мисли, които ще потвърдят уверенията ми в една достоверност, но пропуск, винаги, когато имаме в главата си хубави и светли мисли и не ги споделяме остават неизказани, много пъти съм се ядосвала за тази работа. Скрити и винаги в дълбините на душата. Защо? А те трябва да се изкажат. Да дават радостта и щастието на другия.
към текста >>
Защо тогава не казах на Жоро, че ето такъв беше
параходът
, който аз сънувах, от където той трябваше да дойде.
И се загуби. Записах го веднага. Разправих го на брат ми и този сън остана в съзнанието ми завинаги. По-късно, вече оженени, преди да се родят децата, бяхме с Жоро във Варна и бяхме на брега. Дойде по едно време един чисто бял английски параход, голям, чуден като този от съня ми.
Защо тогава не казах на Жоро, че ето такъв беше
параходът
, който аз сънувах, от където той трябваше да дойде.
Така човек пропуща най-хубавите си и неизказани мисли, които ще потвърдят уверенията ми в една достоверност, но пропуск, винаги, когато имаме в главата си хубави и светли мисли и не ги споделяме остават неизказани, много пъти съм се ядосвала за тази работа. Скрити и винаги в дълбините на душата. Защо? А те трябва да се изкажат. Да дават радостта и щастието на другия. Така е, когато човек не може да проумее щастието си в момента, той го пропуска.
към текста >>
35.
1. ПЪТУВАНЕ ДО ЦАРИГРАД
,
Паню Балдъров
,
ТОМ 6
И наистина екскурзията се състояла, всички се качили на
парахода
и той потеглил с пътниците.
ПАНЮ БАЛДЪРОВ На 12.VII.1987 г. в Айтос на градината брат Паню от Пловдив разказа един случай, който бил разказал брат Боев 1. ПЪТУВАНЕ ДО ЦАРИГРАД Брат Тодор Стоименов работел в Бургас в БНБ. От някакво предприятие поканили брат Стоименов да отиде на една екскурзия до Цариград, която била организирана от предприятието. Брат Стоименов много искал да иде на екскурзията и помолил директора на Банката да го пусне да иде на екскурзията.
И наистина екскурзията се състояла, всички се качили на
парахода
и той потеглил с пътниците.
Но какво станало. Като пристигнали в Цариград, а там се била появила болестта холера и по тая причина била обявена карантина за 40 дена. По това време Тодор Стоименов бил излязъл извън парахода на разходка - без пари и без паспорт и попаднал в блокадата. Не могъл да се върне на парахода. Брат Стоименов в тоя момент се досетил да отправи молба към Учителя.
към текста >>
По това време Тодор Стоименов бил излязъл извън
парахода
на разходка - без пари и без паспорт и попаднал в блокадата.
От някакво предприятие поканили брат Стоименов да отиде на една екскурзия до Цариград, която била организирана от предприятието. Брат Стоименов много искал да иде на екскурзията и помолил директора на Банката да го пусне да иде на екскурзията. И наистина екскурзията се състояла, всички се качили на парахода и той потеглил с пътниците. Но какво станало. Като пристигнали в Цариград, а там се била появила болестта холера и по тая причина била обявена карантина за 40 дена.
По това време Тодор Стоименов бил излязъл извън
парахода
на разходка - без пари и без паспорт и попаднал в блокадата.
Не могъл да се върне на парахода. Брат Стоименов в тоя момент се досетил да отправи молба към Учителя. Станало тъй, че брат Стоименов се срещнал с един българин, който след като разбрал, че брат Стоименов трябва да се върне в България, му купил билет. Това било добре дошло. Тодор Стоименов се качил на влака и влязъл в едно първокласно купе.
към текста >>
Не могъл да се върне на
парахода
.
Брат Стоименов много искал да иде на екскурзията и помолил директора на Банката да го пусне да иде на екскурзията. И наистина екскурзията се състояла, всички се качили на парахода и той потеглил с пътниците. Но какво станало. Като пристигнали в Цариград, а там се била появила болестта холера и по тая причина била обявена карантина за 40 дена. По това време Тодор Стоименов бил излязъл извън парахода на разходка - без пари и без паспорт и попаднал в блокадата.
Не могъл да се върне на
парахода
.
Брат Стоименов в тоя момент се досетил да отправи молба към Учителя. Станало тъй, че брат Стоименов се срещнал с един българин, който след като разбрал, че брат Стоименов трябва да се върне в България, му купил билет. Това било добре дошло. Тодор Стоименов се качил на влака и влязъл в едно първокласно купе. Дотук всичко било минало много добре, но без документи какво ще прави?
към текста >>
36.
2. ПАРАХОДЪТ И РЕВОЛЮЦИИТЕ
,
Георги Сотиров
,
ТОМ 6
2.
ПАРАХОДЪТ
И РЕВОЛЮЦИИТЕ През месец август 1944 г.
2.
ПАРАХОДЪТ
И РЕВОЛЮЦИИТЕ През месец август 1944 г.
по служба бях евакуиран в гр. Ботевград. Прииска ми се да отида да се видя в Мърчаево, гдето беше евакуиран и Учителя. Бяха ми казали, че там Учителя всички приема, та се насърчих, Помислих какво да занеса на Учителя и взех една голяма диня. Като пристигнах в Мърчаево, в квартирата на Учителя посрещна ме сестра Йорданка Жекова и като разбра, че динята е за Учителя взема я и внесе вътре. В това време излезе и Учителя и ми каза: „За мен ли е динята?
към текста >>
" Учителят каза: „
Параходът
вече е готов, той вече вдигна котва за тръгване.
Бяха ми казали, че там Учителя всички приема, та се насърчих, Помислих какво да занеса на Учителя и взех една голяма диня. Като пристигнах в Мърчаево, в квартирата на Учителя посрещна ме сестра Йорданка Жекова и като разбра, че динята е за Учителя взема я и внесе вътре. В това време излезе и Учителя и ми каза: „За мен ли е динята? " И започна да се радва като дете. Каза ми да почакам малко, влезе в стаята си и след пет минути дойде в другата стая, гдето бях, като каза: „Сега стой, най-напред аз ще ти кажа, после ти ще говориш.
" Учителят каза: „
Параходът
вече е готов, той вече вдигна котва за тръгване.
Който се е качил, качил се е. Радвай се, че и ти си на парахода". Като дойде ред аз да говора, запитах го как ще се развият събитията. Той отговори: „Навсякъде ще се развият революции". След разговора ни аз Му благодарих, зарадвах се като ми каза, че и аз съм в „парахода", това беше за мен много нещо.
към текста >>
Радвай се, че и ти си на
парахода
".
В това време излезе и Учителя и ми каза: „За мен ли е динята? " И започна да се радва като дете. Каза ми да почакам малко, влезе в стаята си и след пет минути дойде в другата стая, гдето бях, като каза: „Сега стой, най-напред аз ще ти кажа, после ти ще говориш. " Учителят каза: „Параходът вече е готов, той вече вдигна котва за тръгване. Който се е качил, качил се е.
Радвай се, че и ти си на
парахода
".
Като дойде ред аз да говора, запитах го как ще се развият събитията. Той отговори: „Навсякъде ще се развият революции". След разговора ни аз Му благодарих, зарадвах се като ми каза, че и аз съм в „парахода", това беше за мен много нещо. Така си отидох. А след 1945 г.
към текста >>
След разговора ни аз Му благодарих, зарадвах се като ми каза, че и аз съм в „
парахода
", това беше за мен много нещо.
" Учителят каза: „Параходът вече е готов, той вече вдигна котва за тръгване. Който се е качил, качил се е. Радвай се, че и ти си на парахода". Като дойде ред аз да говора, запитах го как ще се развият събитията. Той отговори: „Навсякъде ще се развият революции".
След разговора ни аз Му благодарих, зарадвах се като ми каза, че и аз съм в „
парахода
", това беше за мен много нещо.
Така си отидох. А след 1945 г. започнаха революции в Азия, Африка. Народите искаха да се освободят от колониалното робство на Англия, Франция, Испания, Португалия и САЩ.
към текста >>
37.
4. В ПАРТИЯТА ИЛИ НА ИЗГРЕВА?
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Когато Лили беше много зле, един ден аз бях на Изгрева с Лили до „
Парахода
" - бараката на стенографките.
А майка ми много е искала да има дете понеже е обичала баща ми и е избягала на село бременна като казала: „Той каквото ще да прави аз ще си родя детето". Разбира се брат ми се родил и по-късно баща ми узаконил детето. Гита: Емил ме е водил на партийни събрания. Той беше приятел на Лале Ганчев, виден земеделец, но аз нищо не разбирах от техните събрания и не ме влечеше там. Емил работеше и с Георги Вълков, с когото издаваха в-к „Пладне", а освен това Емил беше редактор на в-к „Сеяч".
Когато Лили беше много зле, един ден аз бях на Изгрева с Лили до „
Парахода
" - бараката на стенографките.
И не щеш ли видях да минава наблизо Учителят. Аз се осмелих да Му кажа, че Лили е много зле. В отговор Учителят ми каза: „Тя да се настрои слънчево и да има вяра! " Аз посегнах да целуна ръката на Учителя, а Той ми каза: „Недей, огън, огън! " Тогава видях около окото на Учителя едно синьо петно и ми направи впечатление как той су дърпаше ръката.
към текста >>
38.
9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Спомням си, че тогава бях на работа в
Параходство
„Българско речно плаване" и трябваше поради това да отида по-късно на работа.
20 ч. вечерта от София, където е била на склад както и от много братя и сестри, които бяха посочени в София и в провинцията. У нас в Русе също дойдоха сутринта двама цивилни и един милиционер. Ние, малко преди това време си бяхме подвързали и подредили литературата, която имахме от Учителя и те направо си взеха томчетата както бяха подредени в библиотеката ни като напълниха два големи сандъка. Ние бяхме като замръзнали и не можехме да проумеем какво става и защо е това нещо.
Спомням си, че тогава бях на работа в
Параходство
„Българско речно плаване" и трябваше поради това да отида по-късно на работа.
Но доста преди това бяха ме викали в съвета и цивилни лица ме разпитваха и ми задаваха въпроси като искаха да ми дават литература да чета - един вид да ме привлекат за друга работа, но аз отказах под предлог, че имам други убеждения и че не желая това. После още няколко пъти ме викаха в милицията да ме разпитват отново като ме накараха да подпиша, че няма да съобщавам никому, че са ме викали и ако говоря за това да бъда строго наказана. Така аз не говорех абсолютно нищо в службата си във връзка с братството и когато ме запитваха нещо казвах, че аз съм дошла на работа, за да изкарвам прехраната си, а не за други неща. През всичкото това време аз продължавах да си ходя в салона в Русе където четяхме беседи и лекции. Постепенно, се промъкваше страх у всички хора в България, които не бяха съгласни с комунистическите идеи.
към текста >>
39.
10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
От Русе получих също премиални за минало време в
Параходство
„Българско речно плаване".
Тя беше сега счетоводителка в София в едно предприятие „Агромашина". Потърсих я и тя ми помогна да постъпя на работа. Като се пенсионирах имах право да работя три месеца в годината и аз замествах в това предприятие, където работеше тя. Там получих редовна заплата и премия за трите месеца. След това работих още две години по три месеца.
От Русе получих също премиални за минало време в
Параходство
„Българско речно плаване".
От една леля, която се беше поминала - Захарка получих една застраховка, която майка ми случайно откри в документите на вуйчо ми Калю. И тъй парично аз можах да посрещна разходите си. Като отидох вече окончателно в София да живея леля ми направи доброволно завещание на нейната половина от къщата, защото беше много болна. Аз изобщо не бях мислила за това. И тъй тя направи това завещание докато можеше да ходи и след това постепенно остана на легло.
към текста >>
40.
4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Цялото
Параходство
знае, че аз съм вегетарианка.
Аз смятам, че това всичко да го запиша. В коя година отидох във Варна? Отидох в 1949 г., а в 1969 г. се пенсионирах. Представяш ли си?
Цялото
Параходство
знае, че аз съм вегетарианка.
Не съм правила агитация. Но до каква степен те ме пазеха да видиш. В параходството имахме стол. Домакинята ме пита: „Геновево, ти защо не идваш при нас да се храниш? " Отговорих: „Ти нали знаеш, че вие ядете това, което аз не ям".
към текста >>
В
параходството
имахме стол.
се пенсионирах. Представяш ли си? Цялото Параходство знае, че аз съм вегетарианка. Не съм правила агитация. Но до каква степен те ме пазеха да видиш.
В
параходството
имахме стол.
Домакинята ме пита: „Геновево, ти защо не идваш при нас да се храниш? " Отговорих: „Ти нали знаеш, че вие ядете това, което аз не ям". „Ами кажи какво ядеш." „Добре, един какво си". Добре, ама отивам аз в стола и ми поднасят една чиния с боб. Специално една от готвачките ми го носи.
към текста >>
Та ние бяхме седнали с нея една до друга и пристига в тоя момент един съветски войник, дава чест и казва: „По нареждане на главен директор на
Параходството
на БМФ сте поканени да отидете с мене горе в помещението".
А друго нещо имам - във Варна имаше един голям комунист, на когото викаха „хищника". Освен, че беше едър, но беше и груб, не зная колко милиона му струвало да си направи не знам какви стълби от пътя до вилата - там, където е санаториумът. И казваха, че бил голям звяр. А имахме една красива колежка. А бяхме изнесли концерт на един руски кораб.
Та ние бяхме седнали с нея една до друга и пристига в тоя момент един съветски войник, дава чест и казва: „По нареждане на главен директор на
Параходството
на БМФ сте поканени да отидете с мене горе в помещението".
Тя ме хваща за ръка и казва: „Без тебе никъде не отивам". Казвам: „Моля ти се, само ти си поканена". „Не, казва, без тебе никъде не отивам". И отиваме ние горе, а там на масата са всички шефове-големци, там на кораба и ръкопляскат: Да живеят красивите български жени! " И аз викам на Димитрина: „Това вече не е за мене".
към текста >>
41.
22. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. КАК БЯХА ЗАКУПЕНИ БРАТСКИТЕ МЕСТА ВЪВ ВАРНА?
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
И като вървяхме така по- нагоре, там е малко стръмничко, не много обаче, спряхме се и погледнахме Варна така към морето и там ладиите, леки, малки
параходчета
се виждаха.
През 1941 г. нашите военни правеха там бункери срещу руснаците. В неделен ден аз отивах във Варна при брат В. Ставрев и от там отивахме с него в лозята при един брат, който имаше там място и други братя идваха там и четяхме беседа там и оставахме да прекарваме неделния ден общо с приятели. Един неделен ден Васил Ставрев каза: „Хайде да излезем да се поразходим по-нагоре".
И като вървяхме така по- нагоре, там е малко стръмничко, не много обаче, спряхме се и погледнахме Варна така към морето и там ладиите, леки, малки
параходчета
се виждаха.
И аз му казвам: „Васко, ако тука има едно място, аз бих го купил. Той ме погледна и каза: „Защо ти е бе, Жоро? " „Ами, викам, ще ви го подаря на вас, на варненското братство, ще го подаря, казвам". Той ми казва: „А, хайде де". И в това време гледаме един с пушка на рамото минава, който пази лозята.
към текста >>
42.
2. Родовата карма
,
от Мария Младенова
,
ТОМ 7
Големият ми брат, майка ми му даде пари да отиде да учи в Германия, но отива в Америка, оженва се, има две деца, решава да се върне след 16 години, качва се на
парахода
„Куин Мери", който катастрофира и се удавя в морето.
Може да се каже, че останахме в немотия, а умът й бе все в предишното богатство. Две години е била в меланхолия и всеки ден са я разхождали. Бяхме 4 деца - 2 братя и 2 сестри. Единият ми брат бе изпратен в морско училище в Холандия, но умира от туберкулоза. Другият стана фотограф в Сливен, за да си изкарва прехраната, като заснемаше войниците от гарнизона за спомен.
Големият ми брат, майка ми му даде пари да отиде да учи в Германия, но отива в Америка, оженва се, има две деца, решава да се върне след 16 години, качва се на
парахода
„Куин Мери", който катастрофира и се удавя в морето.
Майка ми тогава пита Учителя за него. „Сестра не се интересувайте за него сега. Не мислете за него сега". До този момент ние получавахме писма, интересуваше се дали има работа в България. Така че Учителят в това време знае, че той се е удавил и затова отбягва въпроса по този начин.
към текста >>
43.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Войната е спряла, но по инерция се движи още малко както се движи по инерция големият
параход
още известно време след като са спрели машините му да работят.
Бог ще оправи света. Наближило е.да се каже от Невидимия свят да спре войната. Никого няма да питат, когато се каже от горе, че свършва войната. Всички ще се подчинят. Тези неща са предсказани отдавна в Библията, аз не казвам нещо ново.
Войната е спряла, но по инерция се движи още малко както се движи по инерция големият
параход
още известно време след като са спрели машините му да работят.
Отговор на въпрос: Ще върви още 1-3 месеца по инерция войната за Европа, но за Далечния изток остава сериозно положението. Гдето пише в Евангелието, че Ерусалим ще бъде обсаден, сега целият християнски свят е обсаден. Тази война е отражение на войната от Далечния изток. Отговор на въпрос: Всяко нещо, което има начало има и край. Религията е сянка.
към текста >>
44.
49. Паша Теодорова
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
И веднъж сестра Паша ми казва, тя значи в това време, тя е мислила и разсъждавала, че Георги говори така, буйства, недоволен, ама е прав, си казва тя в себе си и затуй тя значи толкова време е търпяла, мислила, а другите й сестри едва ли не негодуваха, караха ми се и бяха недоволни, дори сърдити и дойде един път в „
парахода
“ на Изгрева, казват ми: „Ти не заслужаваш, марш от тука, няма да идваш тука“.
В.К.: И накрая точно така стана. Г.Д.: Тъй стана точно. Това е една аксиома, това е една истина. В.К.: След като го разбраха. Г.Д.: Като го разбраха.
И веднъж сестра Паша ми казва, тя значи в това време, тя е мислила и разсъждавала, че Георги говори така, буйства, недоволен, ама е прав, си казва тя в себе си и затуй тя значи толкова време е търпяла, мислила, а другите й сестри едва ли не негодуваха, караха ми се и бяха недоволни, дори сърдити и дойде един път в „
парахода
“ на Изгрева, казват ми: „Ти не заслужаваш, марш от тука, няма да идваш тука“.
„Че тоз параход да не е ваш. Той не е вашия, аз им казвам, да не е ваш. Че аз като говоря имам факти, за да говоря“. Значи и сестра Паша един ден ми казва, сами бяхме вече. Бяха си заминали сестрите й.
към текста >>
„Че тоз
параход
да не е ваш.
Г.Д.: Тъй стана точно. Това е една аксиома, това е една истина. В.К.: След като го разбраха. Г.Д.: Като го разбраха. И веднъж сестра Паша ми казва, тя значи в това време, тя е мислила и разсъждавала, че Георги говори така, буйства, недоволен, ама е прав, си казва тя в себе си и затуй тя значи толкова време е търпяла, мислила, а другите й сестри едва ли не негодуваха, караха ми се и бяха недоволни, дори сърдити и дойде един път в „парахода“ на Изгрева, казват ми: „Ти не заслужаваш, марш от тука, няма да идваш тука“.
„Че тоз
параход
да не е ваш.
Той не е вашия, аз им казвам, да не е ваш. Че аз като говоря имам факти, за да говоря“. Значи и сестра Паша един ден ми казва, сами бяхме вече. Бяха си заминали сестрите й. Казва: „Георге, ти си бил прав, но ние нямахме сила, нямахме тази възможност, условие да реагираме.
към текста >>
45.
17. Божественият параход
,
Боян Атанасов Златарев
,
ТОМ 7
17. БОЖЕСТВЕНИЯТ
ПАРАХОД
Благодарете на Бога за големите блага, които ви е дал.
17. БОЖЕСТВЕНИЯТ
ПАРАХОД
Благодарете на Бога за големите блага, които ви е дал.
Ние сме като децата, които не съзнават това, което правят за тях. Бог ни е качил на един голям параход, който се движи из пространството с бързина 29 километра в секунда. Турил ни е голям фар - слънцето - да не би да се сблъска нашият параход с някои подмоли. И ни разхождат. От дома сме излезли и сме на екскурзия.
към текста >>
Бог ни е качил на един голям
параход
, който се движи из пространството с бързина 29 километра в секунда.
17. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПАРАХОД Благодарете на Бога за големите блага, които ви е дал. Ние сме като децата, които не съзнават това, което правят за тях.
Бог ни е качил на един голям
параход
, който се движи из пространството с бързина 29 километра в секунда.
Турил ни е голям фар - слънцето - да не би да се сблъска нашият параход с някои подмоли. И ни разхождат. От дома сме излезли и сме на екскурзия. Всички се ползуваме при тази екскурзия от всички блага, които ни се дават при пътуването из пространството: от слънцето, от звездите, от дърветата, от цветята, от реките и прочее. Всеки един от вас да изпрати по едно писмо до свои близки.
към текста >>
Турил ни е голям фар - слънцето - да не би да се сблъска нашият
параход
с някои подмоли.
17. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПАРАХОД Благодарете на Бога за големите блага, които ви е дал. Ние сме като децата, които не съзнават това, което правят за тях. Бог ни е качил на един голям параход, който се движи из пространството с бързина 29 километра в секунда.
Турил ни е голям фар - слънцето - да не би да се сблъска нашият
параход
с някои подмоли.
И ни разхождат. От дома сме излезли и сме на екскурзия. Всички се ползуваме при тази екскурзия от всички блага, които ни се дават при пътуването из пространството: от слънцето, от звездите, от дърветата, от цветята, от реките и прочее. Всеки един от вас да изпрати по едно писмо до свои близки. По една хубава мисъл, по едно хубаво чувство и по една хубава постъпка.
към текста >>
46.
18. Крадецът
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Един път като дойдох чух, че в
парахода
-бараката, в която живееха стенографките, ставали кражби.
и служех в Сливница, първоначално седяхме 15-20 дена и ни учеха как да даваме чест на някой офицер например и други работи, които трябва да знае един войник и щом добре се представим тогава ни пущаха в отпуск. Почнаха да ни пущат всяка седмица. В събота като ни пуснат и неделя изкарвахме вкъщи. Правеха икономия на хляба, на храната изобщо. Така аз си дойдох няколко пъти в София.
Един път като дойдох чух, че в
парахода
-бараката, в която живееха стенографките, ставали кражби.
Чудехме се кой може да е крадеца. Един неделен ден отидох на беседа, но не зная как стана, че сестра Надя, сестрата на стенографката Паша Тодорова ми каза, че ще дежури, за да хванат крадеца. Няма да иде на беседа, ще чака крадеца да влезе вкъщи, за да разбере кой е. Аз пък не зная защо, не бях закъснял, но не бях в салона, а бях застанал отвън на прозореца срещу Учителя. А прозорецът беше отворен, защото беше лятно време.
към текста >>
Оттам отидох в
парахода
при с. Надя.
Викам му: „Виж какво, или ще тръгнеш с мен да се върнем на Изгрева или аз ще тръгна с тебе до Семинарията тогава и където срещнем полицай, ще те предам на полицая като крадец, обаче няма да те пусна, тъкмо те хванах сега“. Той няма накъде, върнахме се, отидохме вкъщи, в бараката. Те нали бяха приятели с брат ми. Брат ми в момента свиреше нещо и аз му викам пък и на крадеца: „Аз ще отида до някъде сега, а пък вие седете, приказвайте“. На брат си не казах нищо.
Оттам отидох в
парахода
при с. Надя.
Казвам й: „Сестра Надя, крадеца го хванах, вкъщи у дома е, после ще си поприказваме. Сега ще отида при Учителя, да видим какво ще правим“. Отидох и поседях малко, Учителят прекрати беседата и като излиза навън,'аз Го срещам и Му казвам: „Учителю, крадеца го хванах“. Учителят не ме беше задължил, но в случая така се нареди. Учителят ме погледна и каза: „Рекох, на Толева внукът ли е?
към текста >>
А пък в
парахода
идваха много братя и сестри, но повече сестри нали, при стенографките, със златни пръстени и разни други украшения и за да не бъдат с тях на беседа, оставят ги на масата в
парахода
, обаче той научил тая работа и така беше направил няколко кражби.
Отидох и поседях малко, Учителят прекрати беседата и като излиза навън,'аз Го срещам и Му казвам: „Учителю, крадеца го хванах“. Учителят не ме беше задължил, но в случая така се нареди. Учителят ме погледна и каза: „Рекох, на Толева внукът ли е? “ „Той е, Учителю“, отговорих. „Ще й кажеш, аз на няколко пъти съм й казвал да му говори, да го възпитава, обаче тя нищо не му казва и той продължава да краде“.
А пък в
парахода
идваха много братя и сестри, но повече сестри нали, при стенографките, със златни пръстени и разни други украшения и за да не бъдат с тях на беседа, оставят ги на масата в
парахода
, обаче той научил тая работа и така беше направил няколко кражби.
Аз отидох вкъщи и го извиках настрана. Казах му: „Слушай какво ще ти кажа, от днес нататък нямаш никаква работа на Изгрева. Специално при баба ти“. Баба му живееше в сестринската стая до къщата на брат Георги Константинов от Русе. „Най-важното да знаеш, ако стане някоя кражба от тоя род, ще знаеш, направо отивам в полицията да те заявя“.
към текста >>
47.
29. В Русе и по Дунава
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
А пък някой път като пътувам с
парахода
, вярно че много често си носех някоя консерва от брат Ватев и не оставах гладен, но някой път гладен съм и си взема една-две риби там печени или пържени и се нахраня.
Даде ми една порция, но още като хапнах първата хапка разбрах, че зелето не е съвсем постно и почнах да тършувам из него и по едно време виждам някаква мръвчица. Извиках го и му казах, че това е готвено с месо. Той беше възрастен човек и каза: „Грехът да бъде мой“. Аз му казвам, че не ям месо, не че ще направя грях, но чисто и просто, че не искам да ям месо. Станах и си излязох.
А пък някой път като пътувам с
парахода
, вярно че много често си носех някоя консерва от брат Ватев и не оставах гладен, но някой път гладен съм и си взема една-две риби там печени или пържени и се нахраня.
Добре, но веднъж се върнах от Рила и после отидох във Варна, а после в Балчик. То беше около обед и си рекох, чакай да обядвам и после ще отида да видя там разни румънски дворци. И като влязох в един от най-хубавите ресторанти на площада гледам на масата като напържили едни попчета, пълно с попчета и витрината пълна с попчета. А пък аз много ги обичах тия пържени попчета. Но като ги видях, тоя път вътрешния ми глас заговори: „Гради, ако сега не ядеш риба, значи няма да ядеш вече риба“.
към текста >>
48.
33. Духовно подвизаване на Изгрева
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
За сведение, отначало Учителят е ползвал общите тоалетни, а много по-късно, когато бива построен „
парахода
“, където живееха стенографките, та след това бива построена тоалетна и баня.
“ И наистина, беше цяло мъчение да се носи чиста вода нагоре в стаята на Учителя и после нечистата да се смъква надолу с кофа. Много често няма кой да хвърли водата от Горницата (така се наричаше стаята на Учителя). Той нямаше нито чешма, нито канал, да не говорим за баня и тоалетна. Учителят ме и слуша, погледна ме и каза:“ Рекох, ще ми завидят. Няма нужда да ми правите нищо“.
За сведение, отначало Учителят е ползвал общите тоалетни, а много по-късно, когато бива построен „
парахода
“, където живееха стенографките, та след това бива построена тоалетна и баня.
А първите тоалетни са били чак долу, където е ул. „Жолио Кюри“. Друг път Учителят прави някой да ме извика и аз отидох при Него. Като отидох, Той ми каза: „Брат, есента вече дойде, пък и зимата идва след нея, а комина ми нещо не е в ред“. Касаеше се за комина в приемната стая.
към текста >>
49.
32. Влад Пашов и двата пожара
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
По някаква причина чичо Влад е бил при тях, стенографките, които са живеели на Изгрева, близо до салона в техните бараки, които те са си наричали
парахода
.
Така чичо Влад си живее в тази барака съвместно съжителство с бай Иван. Важното, което искам да кажа е това, че и мен ме занимаваше дълго време пък и сега редактирането на беседите, т.е. представянето им в печатно Слово вече, в редактиран вид, което нашите стенографки са го правили. Редактирали са Словото без позволение на Учителя, вероятно така на своя глава. Защо изхождам от това, защото съм имал разговори и със стенографките, най-вече с Елена Андреева и с Влад Пашов, който е бил очевидец и е присъствал на едно изказване на Учителя по отношение на стенографките.
По някаква причина чичо Влад е бил при тях, стенографките, които са живеели на Изгрева, близо до салона в техните бараки, които те са си наричали
парахода
.
Чичо Влад е бил там и в един момент идва Учителят много строг и започва да им говори на тях. Изказването им е така, цитирам дословно чичо Влад: „Вие мислите, че аз не разбирам от български език, че аз не зная български език, че аз не разбирам от българска граматика, че аз не зная българска граматика. Няма да ми редактирате, да ми преправяте думите и Словото! “ Това е изказването на Учителя към стенографките, което аз съм запомнил от чичо Влад, защото той пък по професия беше печатар и известно време е печатал братските беседи, когато след заминаването на Учителя на Изгрева се е създала печатница и той е бил как да кажа най-вещия в областта на книгопечатането както и един наш приятел Димитрий. Брат Димитрий го знаехме, който живееше при сестра Анка Каназирева.
към текста >>
50.
1. Запознаване с Учителя
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
И питам, къде е Ана Тодорова, пък кой не знае, че тя е сестрата на Паша - стенографката на Учителя в
парахода
.
Да ви кажа, че аз в живота си никога не съм употребяваха грим, не съм се гримирала, но по това време бях толкова млада, така нахално си червях устата. Отивам да целуна, трябва да целуна, вътрешно усещам, че трябва да целуна ръка на Учителя, но как ще мога да целуна ръка на Учителя с тия начервени уста. И така хоп с лявата ръка, хоп с дясната, изтрих устата и това беше край на моето червосване, да. И тогаз целувах, колко пъти Му целувах ръка и аз самата не знам. То в мене всичко се вляло от радост, не знам къде да стъпя.
И питам, къде е Ана Тодорова, пък кой не знае, че тя е сестрата на Паша - стенографката на Учителя в
парахода
.
Вие знаете ли историята на парахода? И отивам и веднага й се представям. Ама аз съм вашата ученичка и край. И така останах аз вече там, не мръднах и като с нож станах и вегетарианка, обаче бях сигурно готова, за да съм вегетарианка, защото в моята уста, а сега съм 76-та година, ама знаете ли, колко една прашинка тлъстина не ми е влязла в устата. Аз обичах крехкичките месца така, но ги късах, късах, да не би да има някаква мазнина.
към текста >>
Вие знаете ли историята на
парахода
?
Отивам да целуна, трябва да целуна, вътрешно усещам, че трябва да целуна ръка на Учителя, но как ще мога да целуна ръка на Учителя с тия начервени уста. И така хоп с лявата ръка, хоп с дясната, изтрих устата и това беше край на моето червосване, да. И тогаз целувах, колко пъти Му целувах ръка и аз самата не знам. То в мене всичко се вляло от радост, не знам къде да стъпя. И питам, къде е Ана Тодорова, пък кой не знае, че тя е сестрата на Паша - стенографката на Учителя в парахода.
Вие знаете ли историята на
парахода
?
И отивам и веднага й се представям. Ама аз съм вашата ученичка и край. И така останах аз вече там, не мръднах и като с нож станах и вегетарианка, обаче бях сигурно готова, за да съм вегетарианка, защото в моята уста, а сега съм 76-та година, ама знаете ли, колко една прашинка тлъстина не ми е влязла в устата. Аз обичах крехкичките месца така, но ги късах, късах, да не би да има някаква мазнина. В коя година се видях с Учителя?
към текста >>
51.
6. Трите рождени сестри
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Когато си замина Паша и тя понеже знаеше аз какво съм в
парахода
за тех и последния помен на Паша, така пред всички, при Еленка Андреева се събирахме, вика: „Йотке, докато съм жива, аз поемам на Паша годишнината, а аз като си замина щафетата я предавам на тебе.
И като я уволняват я изпращат учителка в Русе. Тя там много малко е учителствала. Вие няма да я знаете, къщата на Стефови, не ги знаете и тех. Така в двора им имаше една барачка на куцичката Стефанка и Гена Папазова, която беше доцент по цветарство, имаше катедра. А тя беше нейна ученичка, тя така в очите я гледаше Гена.
Когато си замина Паша и тя понеже знаеше аз какво съм в
парахода
за тех и последния помен на Паша, така пред всички, при Еленка Андреева се събирахме, вика: „Йотке, докато съм жива, аз поемам на Паша годишнината, а аз като си замина щафетата я предавам на тебе.
Ти ще имаш грижата“. Щото бях една от най-близките. А Гена така благоговееше пред Паша. И добре, ама Паша е учителка в Русе. Но и в Русе я научават, че тя е от Братството.
към текста >>
52.
20. Целувание
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Брат Тодорчо ходеше често в
парахода
.
20. ЦЕЛУВАНИЕ Тодор Стоименов? О, знам го. И него го знам. Той беше един висок, тънък, англичанин. Ще ви кажа нещо комично, на Тодор Стоименов за сестра му.
Брат Тодорчо ходеше често в
парахода
.
Сега той има сестра, която е майка на Паша Белева, тука. Тя е на 91 години. Тука срещу нас живее в хубавата къща. Не на ъгъла, а до ъгъла, другата къща. Тя е на Белеви къщата.
към текста >>
53.
55. Разводът
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
Той като бил пленник в Солун, там на пристанището като хамалин разтоварвали
параходи
.
А освен това за още по-сигурно ,за да се отърве от нея и да освободи стаята, срещнал Тодор, който се въртял около нея и му казал: „Грабни я от пътя и я води у вас. Аз съм съгласен“. Но Тодор като младеж е бил благороден, не искал да я краде като разбойник, а съвсем по човешки й предлагал женитба, а сестра Тодора, за да се отърве от него му казала: „Ако можеш да намериш 20 наполеона златни, ще се оженим“. А тя си мислила, че то^ е беден човек, няма да може да намери толкова пари и така ще се отърве от него. Добре, ама той не е лесен и не е човек за подминаване или за подбив и насмешка.
Той като бил пленник в Солун, там на пристанището като хамалин разтоварвали
параходи
.
И те под шинелите си криели това-онова и той спестявал. Така, че той имал събрани толкова златни наполеони колкото тя поискала. Тодор взима наполеоните и ги занесъл на кандидат-булката. Тя като видяла тези жълтици 20 на брой се сбъркала какво да прави. Но понеже дала дума не могла вече да се повърне назад и се съгласила за женитба.
към текста >>
54.
5. Първият събор
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Единият от тях, д- р Миркович е пристигнал с
параход
.
5. ПЪРВИЯТ СЪБОР Първият събор на духовната верига е станал във Варна, като Учителят Дънов е позовал на него първите си трима ученика: Д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Учителят ги поканил по вътрешен духовен път и след като тримата се отзовали на поканата, Той им написал писма да се явят във Варна на определената дата.
Единият от тях, д- р Миркович е пристигнал с
параход
.
Учителят го чакал на пристанището, облечен в бял костюм и с лента през рамото. Здрависват се, поздравят се и бива заведен в дома на сестрата на Учителя, която се нарича Мария. Пристигат и другите двама ученика, като единия от тях носел една голяма жива риба, която смятали да сготвят за обед. Учителят взел рибата, дал я на сестриното си момче и му казал: „Бърже занеси рибата в езерото и там я пусни“. Момчето изпълнило заръката и пуснало рибата във водата.
към текста >>
55.
38. Белият облак
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
Трябваше да се оправят някои работи по света и Аз ходих там.“ Аз знаех, че Учителят се излъчва и ходи да спасява хората по света, потъващи
параходи
, катастрофиращи самолети, присъстваше при природните катаклизми и беше там където в момента се решаваха най-важните политически събития в света.
Един ден като чистих печката, за да я запаля, поглеждам към Учителя, който си лежеше на леглото. Леглото се покри с мъгла, стана като бял облак и Учителят не се виждаше вече. Аз останах като закована и гледах право в леглото, което не се виждаше от белия облак. Постепенно облакът изчезна и видях пак тялото на Учителя върху леглото. Мина известно време и Той като че ли се върна в себе си и ми каза: „Това, което видя, недей казва никому.
Трябваше да се оправят някои работи по света и Аз ходих там.“ Аз знаех, че Учителят се излъчва и ходи да спасява хората по света, потъващи
параходи
, катастрофиращи самолети, присъстваше при природните катаклизми и беше там където в момента се решаваха най-важните политически събития в света.
Това го знаех от разговорите на другите. Но до тогава нямах лична опитност. Сега го видях и се убедих какво значи Учител. Учителят не е само в плът. Учителят е не само в плът, но и в Дух.
към текста >>
56.
40. Из дневника на Учителя
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
“ А Петър отивал на пристанището и когато пристигали
параходите
от Европа, пренасял багажа на пътниците без да се пазари.
Петър Дънов е живял в една квартира с още един българин, който бил много хубав и добър човек. Разбирал се добре с него. Пари за издръжка получавали от родителите си в България. Случвало се понякога издръжката да не пристигне навреме и те оставали със седмици без пари. Неговият приятел в такива моменти се отчайвал и питал: „Петре, какво ще правим сега?
“ А Петър отивал на пристанището и когато пристигали
параходите
от Европа, пренасял багажа на пътниците без да се пазари.
Когато го питали колко пари иска, той мълчал, а те сами му слагали пари в джобовете. Така вечер той се връщал с пълни джобове с пари и изкарвали месеца с тях. При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а пък те му напълвали джобовете с пари. При всички трудности се справял с положението. Неговият съквартирант не искал да върши такава работа,считал я за обидна, затова напуснал Учителя.
към текста >>
57.
8. Писма от Боян Боев
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един голям
параход
, какъвто е земята.
И на края взеха много книги. Учителят им каза между другото: „Новото, което иде в света, е любовта! Единствената сила, която може да оправи света, е любовта! Бог е там, дето има разумност, справедливост и доброта. Почитайте божественото във всички хора.
Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един голям
параход
, какъвто е земята.
Смисълът на живота е в любовта! Аз виждам онзи свят. Виждам го така, както вие виждате този свят. Аз съм дошъл да кажа на света следното: Бог е решил да създаде ново небе и нова земя и да промени всички хора! И това ще стане!
към текста >>
58.
50. ТОАЛЕТНА ЗА ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА
,
,
ТОМ 8
Той използваше за къпане банята зад бараката на стенографите, която бе наречена
парахода
.
"Какво копаете, заровено имане ли търсите? " "Копаем трап за отвърстията на братята и сестрите. Обърни се, за да ти вземем мярка, за да не би да се изгуби твоето имане, което излиза от отвърстието." Разбрахме се. Каквото повикало, такова се обадило. Аз съм виждала как Учителят много пъти е отклонявал удобствата, които приятелите понякога предлагаха.
Той използваше за къпане банята зад бараката на стенографите, която бе наречена
парахода
.
Той не изискваше удобства и разкош. Живееше в скромна обстановка и на нея ние обърнахме внимание след като Той си замина и възрастните приятели бяха решили, от стаята Му да направят музей. Тогава всички видяха, че Той имаше едно легло, една маса, един стол и една печка. Това е. На следващата година латвийската група отново пристигна.
към текста >>
59.
62. ЧОВЕШКОТО ВРЕМЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 8
Ще се придвижваш с кола, влак и
параход
.
То зависеше от скоростта на въртене на тези планети. "Учителю, на земята има ли друго време освен земното, измервано с часовника и с календара? " Отговори ми: "На земята има и друго време. Зависи от светлината на съзнанието ти и от скоростта, с което това съзнание се движи. Със светлината на мисълта си можеш да отидеш на слънцето за 10 минути, също за толкова минути до различните планети, но за човешкото тяло важат земните закони.
Ще се придвижваш с кола, влак и
параход
.
Но за духовното тяло важат духовните закони, които управляват духовния свят. Духовното тяло има свое време, защото то се движи в духовния свят, което е негов свят с негово време и пространство. С духовното си тяло можеш да посещаваш планети и слънца и отново да се връщаш в човешкото си тяло, но трябва да имаш пробудено съзнание, за да можеш чрез него да правиш връзката между тяло човешко и духовното си тяло и да се излъчваш до другите планети. Иначе не би могла да се върнеш в тялото си. Тогава ще те помислят, че си умряла и ще те заровят в земята.
към текста >>
60.
28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД
,
,
ТОМ 8
Отивам с Учителя в "
Парахода
".
Той е Мировият Учител! Той е Космична Величина. Той знае и може. Той знае всичко за всеки ученик, където и да се намира и може своевременно да подсети, да поправи и изправи погрешката, според случая. Аз ще приведа само два примера, а те са безкрайно много. Първия.
Отивам с Учителя в "
Парахода
".
Така си наричаха стаята стенографките, понеже беше по форма кръгла. Забелязах, че при влизането сестричките укриха нещо, за което, може би, Учителят веднага излезе. След няколко дена същите сестрички дойдоха в двора, спряха пред една от масите на лятната трапезария - най-западната - и сложиха върху нея нещо. Аз бях наблизо и видях, че извадиха от пакета пелерина и радостно я изпробваха на една от тях. Приближих, за да участвам в тяхната радост, но бях изненадана от думите, които чух: "Не й давайте да я наметне, защото ще й прилича, и тя ще се гордее".
към текста >>
61.
66. НЕДЕЛЯ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
И отиваш към "
Парахода
".
Но Ти си възлюбения и на моето сърце. И на всички, които сме около Тебе, си възлюбен, Учителя. Самата Любов си Ти! Вратата горе се отваря. Ти, Учителю, с кошничка в ръка, слизаш.
И отиваш към "
Парахода
".
Сещам се. Отиваш да благодариш на стенографките, че точно, красиво и крилато са отбелязали всяка дума, която е излязла от Божествената Ти уста. Че Словото е записано! И ние изказваме нашата благодарност за това. Благодаря за "Картинката", която ни нарисува в миг.
към текста >>
62.
59. РИТЪМА НА ПРИРОДАТА
,
,
ТОМ 8
Сега твоя
параход
пътува сам сред морето.
Защо ти е всичко, за което копнееш, когато оттука аз те обичам? Нима не си разбрала нетрайността на човешката радост? Не търси никого, защото всеки сам има нужда да бъде обичан. Ако ти мислиш за мене, аз ще ти помагам, ще ти се изявявам често. Бъди спокойна, мълчалива.
Сега твоя
параход
пътува сам сред морето.
Ти си сама. Ще има да преживееш големи бури. Дръж се. Аз ще бъда с тебе. Внимавай! Помни, че ще ти помагам.
към текста >>
63.
66. ПТИЧЕТО, КОЕТО КАЦНА НА РАМОТО МИ
,
,
ТОМ 8
Аз съм при боровете, пред "
Парахода
" на стенографките.
66. ПТИЧЕТО, КОЕТО КАЦНА НА РАМОТО МИ Беше неделя, на Изгрева в една пролетна утрин.
Аз съм при боровете, пред "
Парахода
" на стенографките.
Едно птиче кацнало на боровете пее. Заслушах се и разбрах, че се обажда птичето наричано от децата "чичо пей", защото песента му наподобяваше изговарянето на тези думи. Аз слушам, а Учителят е седнал там на един стол, поглежда ме и казва: "Твоето птиче. Твоето птиче". Да ми се каже такова нещо и то от Него, значи да бъда доволна от себе си, от своят дял от живота и да вървя напред като ученик.
към текста >>
64.
29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
В това време в някакво си езеро ли или река е било, става голяма буря и
параходчето
, в което са били пътниците се обръща и настава паника и те отиват да спасяват.
Брат Борис се така ангажира, събрахме пари, направиха им и им подариха по един костюм, понеже бяха решили, че трябва така да живеят съвсем скромно, без всякакви излишни парични средства и всякакви излишъци в живота въобще. КОЛЮ ГРЪБЛАШЕВ А друг един случай има също с брат Колю Гръблашев. Той каза, че много често неговият ръководител, и нощно време когато спи го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казват: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си". И така веднъж той го взема и го завежда в Америка.
В това време в някакво си езеро ли или река е било, става голяма буря и
параходчето
, в което са били пътниците се обръща и настава паника и те отиват да спасяват.
Хората се давят вече и брат Колю Гръблев се спуска да спаси една красива жена. А ръководителят му казва: "Не, тази жена остави я нея. Ей тази, а тя била неугледна, възгрозничко момиче, то единствено се помоли когато се качи на корабчето и попроси от Бога покровителство. Него ще спасиш". Това се отнася за тях.
към текста >>
65.
КОЛЮ ГРЪБЛАШЕВ
,
,
ТОМ 8
В това време в някакво си езеро ли или река е било, става голяма буря и
параходчето
, в което са били пътниците се обръща и настава паника и те отиват да спасяват.
КОЛЮ ГРЪБЛАШЕВ А друг един случай има също с брат Колю Гръблашев. Той каза, че много често неговият ръководител, и нощно време когато спи го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казват: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си". И така веднъж той го взема и го завежда в Америка.
В това време в някакво си езеро ли или река е било, става голяма буря и
параходчето
, в което са били пътниците се обръща и настава паника и те отиват да спасяват.
Хората се давят вече и брат Колю Гръблев се спуска да спаси една красива жена. А ръководителят му казва: "Не, тази жена остави я нея. Ей тази, а тя била неугледна, възгрозничко момиче, то единствено се помоли когато се качи на корабчето и попроси от Бога покровителство. Него ще спасиш". Това се отнася за тях.
към текста >>
66.
31. СТЕФАН КОНСУЛОВ
,
,
ТОМ 8
Срещнахме се у наши общи приятели в домът на Георги Славянов, той е един от нашите видни общественици, морският капитан Георги Славянов, който беше дълги години директор, началник на Варненското пристанище, на когото българското
параходно
дело дължи извънредно много и те бяха големи приятели.
" След време ръката на професор Консулов оздравява, възстановява се. Но интересното е, че в това време когато той все още е гонител на всички мистични учения, той от време на време посещава Изгрева. И един ден когато той бил на Изгрева, не по време на беседа, след беседа, влиза в големия салон и една сестра казва на Учителя: "Учителю, професор Консулов е в салона". Учителят слиза така и много деликатно поглежда през процепа на вратата и казва: "Рекох, той е духовен човек". Така. Сега с професор Консулов аз се запознах през 1948 г.
Срещнахме се у наши общи приятели в домът на Георги Славянов, той е един от нашите видни общественици, морският капитан Георги Славянов, който беше дълги години директор, началник на Варненското пристанище, на когото българското
параходно
дело дължи извънредно много и те бяха големи приятели.
Случихме така, че отидохме заедно у тях на гости и по едно време г-жа Славянова каза: "Абе, Весе, погледни ръката на професора! " "Безспорно, казвам, извинете, аз не съм хиромантка, но ме интересува тази наука, занимавам се от време на време, да погледна, ако намеря нещо от моята компетентност с удоволствие ще го изтъкна" и взимам неговата ръка и виждам един белег, абсолютно категоричен белег за голяма, дълбока духовност. И му казвам: "Г-н професоре, във вашия вътрешен свят вие имате един хълм, един връх, на който обичате да се качвате и от там да съзерцавате висшето начало, от там да мислите за висшето начало в живота". Той ми каза: "Да, нашата майка ни възпита и научи да започваме и завършваме деня с молитва. Но, казва, минаха годините, аз се отклоних от този си навик, защото ме грабна науката".
към текста >>
67.
Снимки и бележки към снимките в Изгревът, том IX
,
,
ТОМ 9
„
Параходът
“ на стенографките.
Навесът е преустроен в трапезария. Снимка 7. Пейките пред салона и трапезарията. Снимка 8. Бараките на стенографките Снимка 9.
„
Параходът
“ на стенографките.
Снимка 10. Отпред „Параходът“ на Паша, отзад бараката на Савка. Снимка 11. Приемната, салонът и трапезарията на Изгрева. Снимка 12.
към текста >>
Отпред „
Параходът
“ на Паша, отзад бараката на Савка.
Пейките пред салона и трапезарията. Снимка 8. Бараките на стенографките Снимка 9. „Параходът“ на стенографките. Снимка 10.
Отпред „
Параходът
“ на Паша, отзад бараката на Савка.
Снимка 11. Приемната, салонът и трапезарията на Изгрева. Снимка 12. Учителят изнася беседа в салона. Снимка 13.
към текста >>
68.
10. „ПАРАХОДЪТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
10. „
ПАРАХОДЪТ
" Е.А.: Оттогава започнаха да се правят и постройките.
10. „
ПАРАХОДЪТ
" Е.А.: Оттогава започнаха да се правят и постройките.
На „Парахода", къщата на стенографките, северната страна беше права. Западната, около два метра само беше права и отпреде така, а другото беше полукръг, защото такова беше мястото. Постройката беше от дъски и отвътре я облепихме с хартия. И така живяхме живота си. Отоплявахме се с печки.
към текста >>
На „
Парахода
", къщата на стенографките, северната страна беше права.
10. „ПАРАХОДЪТ" Е.А.: Оттогава започнаха да се правят и постройките.
На „
Парахода
", къщата на стенографките, северната страна беше права.
Западната, около два метра само беше права и отпреде така, а другото беше полукръг, защото такова беше мястото. Постройката беше от дъски и отвътре я облепихме с хартия. И така живяхме живота си. Отоплявахме се с печки. Млади бяхме, нищо не усещахме.
към текста >>
пак „
Параход
" имахме, само че беше само покрит тогава, защото като вали не можеш нищо да правиш.
Млади бяхме, нищо не усещахме. Бяхме трите: Паша, Савка и аз, ние трите живеехме там. От 1928 год. почнахме да живеем там. До .1927 год.
пак „
Параход
" имахме, само че беше само покрит тогава, защото като вали не можеш нищо да правиш.
После го направихме с дъски и там живеехме и зиме и лете. Прозорецът беше горе на тавана и покрива понеже беше така объл и Паша обичаше да кръщава и каза, това прилича на параход, който пътува по небето. Защото туй което потъва във водата, беше отгоре, нали и затуй го кръстихме параход и така си остана до края. Горе имаше, на правата страна един голям стъклен прозорец и беше много светло вътре. Един голям прозорец имаше, и на вратата едно малко прозорче.
към текста >>
Прозорецът беше горе на тавана и покрива понеже беше така объл и Паша обичаше да кръщава и каза, това прилича на
параход
, който пътува по небето.
От 1928 год. почнахме да живеем там. До .1927 год. пак „Параход" имахме, само че беше само покрит тогава, защото като вали не можеш нищо да правиш. После го направихме с дъски и там живеехме и зиме и лете.
Прозорецът беше горе на тавана и покрива понеже беше така объл и Паша обичаше да кръщава и каза, това прилича на
параход
, който пътува по небето.
Защото туй което потъва във водата, беше отгоре, нали и затуй го кръстихме параход и така си остана до края. Горе имаше, на правата страна един голям стъклен прозорец и беше много светло вътре. Един голям прозорец имаше, и на вратата едно малко прозорче. Учителят идваше много често там, много често. И когато идваше разговаряше на най-различни теми.
към текста >>
Защото туй което потъва във водата, беше отгоре, нали и затуй го кръстихме
параход
и така си остана до края.
почнахме да живеем там. До .1927 год. пак „Параход" имахме, само че беше само покрит тогава, защото като вали не можеш нищо да правиш. После го направихме с дъски и там живеехме и зиме и лете. Прозорецът беше горе на тавана и покрива понеже беше така объл и Паша обичаше да кръщава и каза, това прилича на параход, който пътува по небето.
Защото туй което потъва във водата, беше отгоре, нали и затуй го кръстихме
параход
и така си остана до края.
Горе имаше, на правата страна един голям стъклен прозорец и беше много светло вътре. Един голям прозорец имаше, и на вратата едно малко прозорче. Учителят идваше много често там, много често. И когато идваше разговаряше на най-различни теми. Но най-често сме говорили за беседите.
към текста >>
Сега тука излезе една много интересна снимка - „
Парахода
".
Пък някога, още първата година като бяхме, беше 1923 год. още няколко души приятели поставиха палатки и летуваха там, накрая на нивата. Единият от тях беше Методи Константинов, другия беше Михаил Иванов, който е във франция. Имаше и един друг брат - Попов. Те са били първите ни заселници на Изгрева.
Сега тука излезе една много интересна снимка - „
Парахода
".
Да, нашият „Параход". Виждаме дървета. Първа врата. Сега вижте, това нещо го нямаше отначало. Там където са саксиите.
към текста >>
Да, нашият „
Параход
".
още няколко души приятели поставиха палатки и летуваха там, накрая на нивата. Единият от тях беше Методи Константинов, другия беше Михаил Иванов, който е във франция. Имаше и един друг брат - Попов. Те са били първите ни заселници на Изгрева. Сега тука излезе една много интересна снимка - „Парахода".
Да, нашият „
Параход
".
Виждаме дървета. Първа врата. Сега вижте, това нещо го нямаше отначало. Там където са саксиите. Дотука беше „Парахода" ни.
към текста >>
Дотука беше „
Парахода
" ни.
Да, нашият „Параход". Виждаме дървета. Първа врата. Сега вижте, това нещо го нямаше отначало. Там където са саксиите.
Дотука беше „
Парахода
" ни.
Това е дървото. Това дърво е по-насам. Тук се вижда отворена врата. Това беше вратата, а от тука беше братското място. А това беше, тази линия е граница на чуждото място, с което бяхме съседи.
към текста >>
Сега става ясно, щото „
Парахода
" е тука, дотука.
Това беше вратата, а от тука беше братското място. А това беше, тази линия е граница на чуждото място, с което бяхме съседи. Сега новото, което е построено. След Учителя го построиха. Значи това е снимка след заминаването на Учителя.
Сега става ясно, щото „
Парахода
" е тука, дотука.
Това е параходът. Той е бил горе като купел. Виждаш ли как е издуто и това е свито. Моята част тука беше. А пък това е друга стая, която впоследствие се построи, да.
към текста >>
Това е
параходът
.
А това беше, тази линия е граница на чуждото място, с което бяхме съседи. Сега новото, което е построено. След Учителя го построиха. Значи това е снимка след заминаването на Учителя. Сега става ясно, щото „Парахода" е тука, дотука.
Това е
параходът
.
Той е бил горе като купел. Виждаш ли как е издуто и това е свито. Моята част тука беше. А пък това е друга стая, която впоследствие се построи, да. Това е друга стая.
към текста >>
Ето нашият „
Параход
".
Виждаш ли как е издуто и това е свито. Моята част тука беше. А пък това е друга стая, която впоследствие се построи, да. Това е друга стая. Това е по-късна снимка.
Ето нашият „
Параход
".
В.К.: Сега в дъното се вижда вашият „Параход". Какво представляваше този „Параход" и защо се нарече „Параход"?. Е.А.: Да ти кажа, това е само една находчивост на Паша. Виж сега, то е, тука само имахме прозорец, а отгоре, на покрива, понеже то е ниско, имаше стъкло и оттам се осветявахме. И сега, Паша един път както си седяхме казва: „Нашата къща казва, бараката в която живееме е обърната, нагоре казва е основата, пък надолу е покрива.
към текста >>
В.К.: Сега в дъното се вижда вашият „
Параход
".
Моята част тука беше. А пък това е друга стая, която впоследствие се построи, да. Това е друга стая. Това е по-късна снимка. Ето нашият „Параход".
В.К.: Сега в дъното се вижда вашият „
Параход
".
Какво представляваше този „Параход" и защо се нарече „Параход"?. Е.А.: Да ти кажа, това е само една находчивост на Паша. Виж сега, то е, тука само имахме прозорец, а отгоре, на покрива, понеже то е ниско, имаше стъкло и оттам се осветявахме. И сега, Паша един път както си седяхме казва: „Нашата къща казва, бараката в която живееме е обърната, нагоре казва е основата, пък надолу е покрива. Защото нали покривът е високо горе".
към текста >>
Какво представляваше този „
Параход
" и защо се нарече „
Параход
"?.
А пък това е друга стая, която впоследствие се построи, да. Това е друга стая. Това е по-късна снимка. Ето нашият „Параход". В.К.: Сега в дъното се вижда вашият „Параход".
Какво представляваше този „
Параход
" и защо се нарече „
Параход
"?.
Е.А.: Да ти кажа, това е само една находчивост на Паша. Виж сега, то е, тука само имахме прозорец, а отгоре, на покрива, понеже то е ниско, имаше стъкло и оттам се осветявахме. И сега, Паша един път както си седяхме казва: „Нашата къща казва, бараката в която живееме е обърната, нагоре казва е основата, пък надолу е покрива. Защото нали покривът е високо горе". И така.
към текста >>
И оттогава й завикахме
парахода
.
Е.А.: Да ти кажа, това е само една находчивост на Паша. Виж сега, то е, тука само имахме прозорец, а отгоре, на покрива, понеже то е ниско, имаше стъкло и оттам се осветявахме. И сега, Паша един път както си седяхме казва: „Нашата къща казва, бараката в която живееме е обърната, нагоре казва е основата, пък надолу е покрива. Защото нали покривът е високо горе". И така.
И оттогава й завикахме
парахода
.
Като параход била. Това беше едно хрумване на Паша. Паша обичаше да дава имена. И тя го даде това. Виж таз, аз не съм имала тая снимка.
към текста >>
Като
параход
била.
Виж сега, то е, тука само имахме прозорец, а отгоре, на покрива, понеже то е ниско, имаше стъкло и оттам се осветявахме. И сега, Паша един път както си седяхме казва: „Нашата къща казва, бараката в която живееме е обърната, нагоре казва е основата, пък надолу е покрива. Защото нали покривът е високо горе". И така. И оттогава й завикахме парахода.
Като
параход
била.
Това беше едно хрумване на Паша. Паша обичаше да дава имена. И тя го даде това. Виж таз, аз не съм имала тая снимка. Не съм я видяла.
към текста >>
В.К.: Сега, в тоя
параход
кои живееха?
Паша обичаше да дава имена. И тя го даде това. Виж таз, аз не съм имала тая снимка. Не съм я видяла. Защото аз тогава бях учителка, когато работеха това нещо.
В.К.: Сега, в тоя
параход
кои живееха?
Е.А.: Само ние трите. В.К.: В една и съща стая ли бяхте? Е.А.: Четири години бяхме в една и съща стая. В.К.: А впоследствие? Е.А.: Впоследствие, когато Учителят ме изпрати учителка, аз отидох учителка.
към текста >>
69.
20. „ПАРАХОДЪТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
20. „
ПАРАХОДЪТ
" В.К.: Ние говорихме за тоя „
Параход
".
20. „
ПАРАХОДЪТ
" В.К.: Ние говорихме за тоя „
Параход
".
От време на време идваше Учителят, посещаваше ви. Е.А.: Учителят сравнително често идваше при нас. Едно, защото се интересуваше за работата нали, за беседите. Много пъти ще дойде, ще каже: „Я ми прочетете, казва, какво сте записали". Друг път, даже някога като прочетем ще рече - обичаше да се шегува: „Кой ви е говорил такива хубави неща?
към текста >>
Те като бързат, ние имахме много малко място в „
Парахода
".
Всяка от Нас имаше различно отношение към Учителя и Той имаше различно към нас. Но това беше някак естествено. Това не ни смущаваше, това не внасяше да речем разногласие помежду ни. Вярно е, че аз най-често готвех и най-много чистех. Може би, аз съм правила забележки повече от всеки друг, главно за реда.
Те като бързат, ние имахме много малко място в „
Парахода
".
Една етажерка имахме и на едната поличка слагахме съдовете за чая, на другата поличка чиниите за обед, да речем, за хранене и на нея слагахме продуктите. Трябваше..., после имайте предвид три легла, три маси. За да има ред трябва всичко да се поддържа в ред. И затова съм им казала така много пъти: „Абе момичета, казвам, като вземете нещо турете го на място". Аз после разбрах, когато останах сама да живея, че аз си довършвам в ред всичко.
към текста >>
В.К.: Вие до коя година бяхте в „
Парахода
"?
Паша и Савка имаха и при майките си повече неща. И тя Савка имаше майка на Изгрева или в града ходеше често докато майка й беше в града. А Паша, докато бяха в града сестрите й, сестра й я переше. Така, че условията макар, че бяха едни, но не бяха съвсем едни, нали. Не бяха съвсем едни, защото то произтичаше от характерите ни малко.
В.К.: Вие до коя година бяхте в „
Парахода
"?
Е.А.: Ами от 1928 год. когато влязохме до 1931 год. От 1931 год. до 1935 год. учителствувах. Аз отидох учителка за моя погрешка.
към текста >>
70.
21. УСТРОЙВАНЕ НА СЕЛИЩЕТО „ИЗГРЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато те се примириха, Учителят идва при нас в „
Парахода
" и казва: „Примириха се!
Вижте, аз тогава живеех там в пловдивските къщи и когато събориха там горното етажче на брат Жеков, така плаках даже, защото, казвам какво братско има в тия отношения? Как може, какво се караха не зная, много се скараха те помежду си, не си говореха и той даже - брат Епитропов дал заявление и му разрушиха една част от къщата на Жеков, която била незаконно построена. За братя това не е простено, нали така. Аз Ви казвам, плаках тогава от срам и от жалост че сме такива малки хорица пред Учителя, нали, които като го купувахме виждахме как се радва Той. Да Ви разкажа и това.
Когато те се примириха, Учителят идва при нас в „
Парахода
" и казва: „Примириха се!
Елате на обяд! " Разбирате ли? То беше празник за Него, че тези двама братя, които се карали, се примирили. И то беше Иванов ден. Жеков отишъл при Учителя за имения си ден, нали беше Иван и Учителят нещо му казал: „ Не си ли готов да се примириш с Петко?
към текста >>
71.
24. НАЧАЛНИ ГОДИНИ НА ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
зимата, тогава „
Парахода
" още не беше направен, за да можем зимата да караме там.
Лекциите ставаха в града вечер, всичките и двата класа вечер ставаха. Ние рано само за изгрева ходехме. Щото ходехме на изгрев през пролетта, а и през зимата ходехме сутрин рано. Във всяко време беше. Аз си спомням 1928 год.
зимата, тогава „
Парахода
" още не беше направен, за да можем зимата да караме там.
Той беше само със зебло ограден. И там студено е нали и тогава качвахме се горе. Даже аз тогава по четири пъти нея зима ходех горе. Защото три пъти за беседите, макар че нямаше Утринни слова, но отивахме за 10 часа нали. Три пъти и един път имахме още една група, духовна група.
към текста >>
И когато Учителят направи „
Парахода
", татко ми каза: „По-хубаво живей там, щото ти посред нощ дето ще ставаш да ходиш толкова пъти на седмицата".
Даже аз тогава по четири пъти нея зима ходех горе. Защото три пъти за беседите, макар че нямаше Утринни слова, но отивахме за 10 часа нали. Три пъти и един път имахме още една група, духовна група. И за нея се събирахме сутрин. Та четири дни в седмицата ходех на Изгрева.
И когато Учителят направи „
Парахода
", татко ми каза: „По-хубаво живей там, щото ти посред нощ дето ще ставаш да ходиш толкова пъти на седмицата".
В.К.: Той как реагираше на това, че си вегетарианка? Е.А.: Той реагира за вегетарианството много лошо, щото те никак не знаеха, че има хора, които не ядат месо. Баща ми беше неграмотен, самоук. Той като козарче ли, овчарче е бил, дядо му е намерил един буквар, чичо му го е бил купил и той сам се е учил да чете и да пише. Никак не е учил баща ми.
към текста >>
72.
30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Така на пейките пред салона се хранехме и ние се прибрахме помня трите стенографки в „
Парахода
" както си го наричахме и там бяхме си полегнали на почивка.
Доколкото си спомням 4 май 1936 год. Беше много хубав ден, слънчев ден. Даже Учителят беше със сако от соа-екрю, тънко сако, като летните сака които носеше. Риза и отгоре тънко сако носеше, значи е било толкова топло за да се облече така както в летните дни. Бяхме на обяда и се върнахме.
Така на пейките пред салона се хранехме и ние се прибрахме помня трите стенографки в „
Парахода
" както си го наричахме и там бяхме си полегнали на почивка.
Това беше между три и четири часа след обяд и една сестра... В.К.: Коя беше тази сестра? Е.А.: Веса Козарева, идва и вика „Знаете ли, че биха Учителя? " Това беше като гръм от ясно небе. Скочихме и трите, и отидохме, и видяхме Учителя пред салона излязъл, вече 5-6 души имаше край Него, не си спомням кои бяха и Той много сериозен и по дрехата Му капки кръв. Аз лично се чудех, откъде е тая кръв.
към текста >>
73.
35. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Нашето дворно място където беше
парахода
.
Но сега да се върна на Савка по-хубаво. И Учителят й се кара, кара. След това тя изчезна от бараката. А това беше още първата година, когато гората не беше изсечена. Боровете бяха малки и едни пътечки имахме само в това място.
Нашето дворно място където беше
парахода
.
Ами трябва да е било към 1928- 1930 год. Не беше преди да бъда учителка. И Савка изчезна. Тя се скрила някъде в гората, щото тя беше гъста, едва се навирахме между боровете. Идва Учителя и казва: „Къде е Савка?
към текста >>
74.
36. БОМБАРДИРОВКИТЕ И МЪРЧАЕВСКИТЕ НЕСГОДИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Там нашият дом дето беше „
Парахода
" и салона, щото много близко беше до това.
На 10.1.1944 год. през нощта беше едната голямата бомбардировка, през деня в 10 часа, беше другата и около нас, до Изгрева много бомби си хвърлиха. Цялата гора беше осеяна с бомби. После като минавах из гората, ама видях толкова изровени места, имаше много и даже имаше една бомба от два тона, която беше паднала много близко до нас, но паднала на меко място и не експлодирала. Ако беше експлодирала може би и моята барачка, която беше до гората и на другите, да пострадат.
Там нашият дом дето беше „
Парахода
" и салона, щото много близко беше до това.
Най- малкото прозорците да се счупят или нещо можеше да пострада. Но тя не беше експлодирала. И когато в София вече на 10 януари беше бомбардировката, Той каза: „Кой където може, нека отиде в провинцията, по селата, кой където има условия". Сега ние в началото не знаехме къде ще ходи Учителят, после разбрахме на другия ден, че Учителя ще ходи в Мърчаево. Добре, ама как ще отидеш така.
към текста >>
75.
40. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ние живеехме в
парахода
и трите, и аз не съм ли Ви разказвала това?
40. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА Вижте и Савка имаше много бурни преживявания, много бурни. Тя беше такъв темперамент Савка, имаше някаква психика по-чувствителна, сензитивна, аз даже някои неща не разбирах, право да Ви кажа тогава, щото нямах никакви опитности и аз не ми беше ясно така, както тя постъпваше. Тя например и тя като мене плачеше много при страданията си, и така някак по-бурно го преживяваше това. Ще Ви разкажа за нея един случай, който е свързан с Учителя.
Ние живеехме в
парахода
и трите, и аз не съм ли Ви разказвала това?
Когато Той я излекува? В.К.: He. Е.А.: Савка беше получила нещо като удар. Дясната й страна беше свита, нали. Знаете как при удара се получава, да лявата, като се парализира и така нали вече се виждаше.
към текста >>
76.
41. СТЕНОГРАФСКИТЕ СТАИ И БАРАКИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Веднъж, понеже не беше за мене, аз казвам: „ Учителю, „
Параходът
" на Паша е тъмен, защото само на север гледа прозореца.
И наистина стаята ми стана прекрасна. Едно че и слънце имах повечко, но светлина имах. И когато Паша дойде в стаята ми след това, разплака се и каза: „Савка в тъмница живя". В сравнение със стаята която на Савка беше. Аз да Ви кажа, това нещо аз даже на Учителя предложих.
Веднъж, понеже не беше за мене, аз казвам: „ Учителю, „
Параходът
" на Паша е тъмен, защото само на север гледа прозореца.
На Савка, макар че има много прозорци, пак й е тъмно. Направете им по един прозорец отгоре да им свети, за да им станат светли стаите". Сега Учителят не го направи, Той знае защо не го е направил, но аз същото нещо го предложих. И за тях, преди да го предложа за себе си. Но когато го предложих за мене, го направих.
към текста >>
В.К.: Вие на Изгрева живеехте в „
Парахода
", в кои години?
И Учителят като каза така, той дойде един ден и за един ден го направи, предварително беше взел рамката, прозореца, стъклата и до вечерта аз имах светла стая. И помня есенно време беше и Учителя беше излязъл някъде за картофи да купува за стола и аз казвам: „Учителю, направиха ми прозореца, много ми е светла стаята". И толкоз. Тъй че, това е като темперамент, аз съм така. Така си постъпвах защото така съм устроена.
В.К.: Вие на Изгрева живеехте в „
Парахода
", в кои години?
Е.А.: Трите от 1928 год. Аз живях до 1931 год. След това отидох учителка до 1935 год., а в 1935 год. ме уволниха, след това живях още две години до 1937 год. с Паша само.
към текста >>
Ние бяхме трите в една стая, три легла, три маси, дрехи, нали, а „
Парахода
" беше пет метра на четири метра напреко и като имате предвид тука заъглен, така още по-малък беше.
с Паша само. А в моето отсъствие, още първата година, те живяха заедно Паша и Савка. Но после не знам защо се разделиха и аз бях направила преди да тръгна една кухничка. Разказвала ли съм това? То пак моят характер ще се прояви и тук.
Ние бяхме трите в една стая, три легла, три маси, дрехи, нали, а „
Парахода
" беше пет метра на четири метра напреко и като имате предвид тука заъглен, така още по-малък беше.
Савка беше взела тази страна с главата на север, Паша беше на тази страна, правата стена, северната, аз бях облата стена взела, щото за мене винаги си беше което остава. Първо те имаха право да избират. Ама аз си го бях направила много практично, накарах баща ми да ми направи две големи чекмеджета, в едното долните ми дрехи, в другото горните ми дрехи и ми беше всичко в ред и ми беше удобно. Аз никога не търсех нещо сутрин, да си търся, знаех кое къде ми е. Когато и Паша не виждаше, и тя търсеше.
към текста >>
Поне лятото да не готвим в „
Парахода
".
Не може да помни всеки път кое къде какво е оставила, нали така. Пък интересно, че и Савка някак не намираше нещо. Та и от едната, и от другата, като ми рекат: „Еленке, я погледни". Виж аз по се оправях и им услужвах. И едно лято си казвам, сега поне за лятото може да направя сега една палатка, неподвижна така със скеля и отгоре ще направя платно, ще импрегнирам и да си имаме къде да готвим.
Поне лятото да не готвим в „
Парахода
".
Едно че ще мирише, друго че така е по-удобно. И не питам Учителя, не казвам нищо. Давам пари да купят бичмета. И като донесли бичметата, този на когото съм поръчала, хвърля ги така и Учителят ги видял бичметата и пита: „Какви са тия бичмета? " И казват: „Еленка ще строи нещо".
към текста >>
77.
42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
42. ЖИВОТЪТ НИ В „
ПАРАХОДА
" Само един единствен път стана една история за която, много е дребно нещо, но ще го разкажа защото е характерно и характеризира нас.
42. ЖИВОТЪТ НИ В „
ПАРАХОДА
" Само един единствен път стана една история за която, много е дребно нещо, но ще го разкажа защото е характерно и характеризира нас.
И после аз много късно си видях къде ми е грешката. Имахме една врата, на вратата имаше едно прозорче. На него имахме едно перденце, което се скъса и Савка казва, сега ще си го туриме на телче, перденцето. Аз казвам: „Савке, абе много е по- хубаво да купиме една месингова пръчка и да я закачиме, много по-хубаво. Колкото да опъваме тела, няма да може да се опъне, както е на месинговата пръчка".
към текста >>
Може би, аз съм казала и на други това, понеже почистването на „
Парахода
", шетането, готвенето беше най-често моя работа, а то бе затуй, защото аз бях най-сръчна от тях.
Колкото да опъваме тела, няма да може да се опъне, както е на месинговата пръчка". Сега как съм го казала, вижте, защото едно казване и едно нещо е начинът по който се казва, много значи. Може би съм го казала по лош начин. Изглежда, че Савка е почуствала моето изказване като някакво насилие, че се налагам. Защото Учителят след известно време дойде и ми се кара на мене, че аз съм се налагала между тях.
Може би, аз съм казала и на други това, понеже почистването на „
Парахода
", шетането, готвенето беше най-често моя работа, а то бе затуй, защото аз бях най-сръчна от тях.
Те по-мудни бяха. Може би аз, защото от 12 годишна възраст вече всичко работех сама при заболяването на мама и естествено, че съм добила една техника, пък и човек си се ражда с известни способности към едно или друго и аз самата тогава не знаех, че толкова обичам реда. Аз впоследствие го разбрах. Ние имахме само една етажерка, ние бяхме много на тясно в „Парахода". На едната поличка редехме съдовете за закуска, другата чиниите за обяд, а най-отдолу слагахме кесийките, продуктите, които държахме.
към текста >>
Ние имахме само една етажерка, ние бяхме много на тясно в „
Парахода
".
Защото Учителят след известно време дойде и ми се кара на мене, че аз съм се налагала между тях. Може би, аз съм казала и на други това, понеже почистването на „Парахода", шетането, готвенето беше най-често моя работа, а то бе затуй, защото аз бях най-сръчна от тях. Те по-мудни бяха. Може би аз, защото от 12 годишна възраст вече всичко работех сама при заболяването на мама и естествено, че съм добила една техника, пък и човек си се ражда с известни способности към едно или друго и аз самата тогава не знаех, че толкова обичам реда. Аз впоследствие го разбрах.
Ние имахме само една етажерка, ние бяхме много на тясно в „
Парахода
".
На едната поличка редехме съдовете за закуска, другата чиниите за обяд, а най-отдолу слагахме кесийките, продуктите, които държахме. Затуй нямаше място къде да слагаме. Имайте предвид три легла, три маси, нали в едно такова помещение, едвам имаше място да се разминем, дето се казва. Имала съм случай когато изчистя така и измия „Парахода", всяка седмица, пък беше бял, с бели дъски. Учителят не даваше да ги боядисаме.
към текста >>
Имала съм случай когато изчистя така и измия „
Парахода
", всяка седмица, пък беше бял, с бели дъски.
Аз впоследствие го разбрах. Ние имахме само една етажерка, ние бяхме много на тясно в „Парахода". На едната поличка редехме съдовете за закуска, другата чиниите за обяд, а най-отдолу слагахме кесийките, продуктите, които държахме. Затуй нямаше място къде да слагаме. Имайте предвид три легла, три маси, нали в едно такова помещение, едвам имаше място да се разминем, дето се казва.
Имала съм случай когато изчистя така и измия „
Парахода
", всяка седмица, пък беше бял, с бели дъски.
Учителят не даваше да ги боядисаме. Тъй беше, за това, за да се поддържат бели дъски. Тогава нямаше балатум, нямаше с какво да го покрием и черги не сме имали. Могли сме поне черги да туриме, тях ще ги опереше, но защо не сме имали черги, не си спомням сега. И така се цапаше.
към текста >>
Това помня, че за това беше забележката, която ми направи и така ми се поскара.Ние трите сме отпреде така вънка пред вратата на „
Парахода
" ни, другите слушат, но това не ме смущава.
Паша се впущаше. И Паша някога ще вземе и тя ще умие, пък тогава ги миехме с четка, със сапун, да бъде чисто. Та съм им правила такива забележки, може би това се е натрупало и с други неща. Затова Той дойде и направи забележка, а пък ние тъкмо за това бяхме казали, бях аз настоявала, да купиме месингова пръчка. И Учителят като дойде сгълча ме мене, че не давам свобода.
Това помня, че за това беше забележката, която ми направи и така ми се поскара.Ние трите сме отпреде така вънка пред вратата на „
Парахода
" ни, другите слушат, но това не ме смущава.
Ние вече не се смущаваме. Паша се опита да ме защити. Той и нея смъмра. Сега аз разбрах, че тука е нещо по-дълбоко. Защо Учителя ми се кара?
към текста >>
Но ние така помежду си сме се старали, даже много ми стана криво, когато чух да кажат, че не сме живяли хубаво в „
Парахода
".
С изключение моя случай, когато разрешавах връзката си с Лулчев, тогава съм имала случай да кажа някои неща на Учителя. Но иначе, и то защото Той ме попита. Ако не беше ме попитал, аз нямаше да говоря. Аз три години мълчах и носих кръста си, докато Той не ме попита. Да, нищо не казах, абсолютно, защото казвам си: „Как ти е, сама си го направи".
Но ние така помежду си сме се старали, даже много ми стана криво, когато чух да кажат, че не сме живяли хубаво в „
Парахода
".
Криво ми стана. Защото не е вярно това. Ние сме живяли сестрински, не сме се делили. Например всяка каквото имаше е услужвала на другите. И после ний винаги общо сме се хранили.
към текста >>
Е.А.: Ами един път в „
Парахода
" бяхме, Учителят казва: "Еленке, ще идеш да купиш по една рокля на трите ви!
Приятелят нали се чувства задължен да ти помогне? Приятелското чувство го задължава. Аз така съм разбирала приятелството и с оглед на това никога не съм казвала нуждите си, мъчнотиите си, мъчнотии така от материален характер. Не съм казвала. В.К.: Сега понеже ставаше въпрос, че Вие се обличахте, кой шиеше роклите Ви?
Е.А.: Ами един път в „
Парахода
" бяхме, Учителят казва: "Еленке, ще идеш да купиш по една рокля на трите ви!
" Леле мале, аз рекох, как ще намеря, как ще бъде това, на жена да купиш рокля по мой вкус? Ами тя трябва да я хареса! Щото нали, сега знам ли, ще я одобрят ли или не? " Че отидох на един магазин, където имаха мостри, дадоха ми мострички, донесох ги и Учителят ни избра роклите, по мостричките. То бе един плат - каша.
към текста >>
То беше, пак като бяхме в „
Парахода
", даде ни на всяка една от нас, от тези дългите костюми, които имаше, жакетките.
Или задача? Е.А.: Предполагам, предполагам. Не, Той не ми е давал защото аз щях да кажа: „Учителю, много ми са широки, не мога да ги нося". Направо. Аз вижте в туй отношение нямаше да кажа, ако е задача. Или пък, ако ми ги даде и е решил като за възпитание, ще ги нося тогава, но не ми е давал.
То беше, пак като бяхме в „
Парахода
", даде ни на всяка една от нас, от тези дългите костюми, които имаше, жакетките.
И на мене ми даде едно. Аз си го поправих и много дълго време си го носих, но си го направих дамско. Поправих си го и си го направих дамско и си го носих. В.К.: А другите си го носиха без да го поправят? Е.А.: Ами сега те, как да Ви кажа, всеки си имаше вкус и стил.
към текста >>
78.
43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ще речем, ще донеса масло за Учителя, ще донеса масло за „
Парахода
", ще донеса масло за някой близък човек, ще донеса масло от време на време за кухнята, за братския стол.
Иначе все си идвах. Щото влакът беше много удобен, след като свършат часовете, взимам влака и идвам в София и в 6 часа съм на Изгрева, или 7 най-късно. Вечерта спя на Изгрева, неделята изкарвам двете беседи, утринната и обедната и в 6 часа вечерта тръгвам, в 7.20 часа ми тръгва влака, беше много удобно..., да. И що масло съм пренесла тогава от Макоцево за Изгрева, сигурно целия път го намазах с масло. Там имаше мляко и от него прясно масло биеха.
Ще речем, ще донеса масло за Учителя, ще донеса масло за „
Парахода
", ще донеса масло за някой близък човек, ще донеса масло от време на време за кухнята, за братския стол.
Щото сега аз имах пари. Тогава получавах помня 2.100 лв. То бяха пари, не бяха малко и 500 лв. всеки месец давах на баща си. Защото аз дотогава не бях печелила.
към текста >>
И тогава, като се върнах, аз в „
Парахода
" им казах какво ми е казал Казанджиев.
И аз казах: „Ще си помисля". А пък Учителят ме пращаше да искам да се коригира въпросът. В.К.: Значи Вие Го питахте и Учителят какво Ви каза? Е.А.: Той ме пращаше. Като се върнах, мен ме пращаше при инспектора, пък инспектора казал: „Тя не трябва да бъде във връзка с нито едно българско дете", толкоз опасна съм била.
И тогава, като се върнах, аз в „
Парахода
" им казах какво ми е казал Казанджиев.
Аз много често така се обръщам, да знаете, че аз това няма да ида да кажа на Учителя, какво ми е казал. Щото Учителят може да ми каже: „Подай заявление за да ме изпита". А аз няма да подам и така няма да Го послушам. Пък аз не искам да излезе, че не искам да послушам Учителя, затуй няма да Му кажа. И Той не ме попита какво ти каза Казанджиев повече.
към текста >>
Ние не живеехме в „
Парахода
".
На средно ли е бил, не знам на кое е бил. Ама аз преди да отида при него отивам при Учителя и казвам: „Учителю, завърших, сега трябва да работя. Вие какво ще ми кажите? " „Е, като отидеш учителка, ще имаш единия хляб, и ние ще ти дадем един хляб". И това беше 1927 год. още.
Ние не живеехме в „
Парахода
".
Другаде живеехме. И като ми каза така, аз нито отидох при тоя познат на татко, нито направих някакво заявление за да учителствам. Останах си стенографка при Учителя. Това ми беше пазарлъка при Учителя. От 1936 год.живях две години при Паша, защото те се бяха разделили двете със Савка, а от 1937 год.
към текста >>
Пък Паше си обичаше „
Парахода
" и не искаше да го напуска.
От 1937 до 1945 год. повече, докато си замина Савка. Когато Савка си замина Паша казала, че много са близко бараките двете и че моли Братския съвет, аз да отида да живея там, щото ние сме близки, по-удобно ще й бъде. И тогава вече аз се преместих там. Пък имало и такива хора, които й казвали, защо даде хубавата стая на Еленка, пък ти остана да живееш в лошата.
Пък Паше си обичаше „
Парахода
" и не искаше да го напуска.
Тя ако беше приела, аз щях да отида да живея в „Парахода", аз не правех разлика между едното и другото. Щото пък аз имах един план за „Парахода" и когато живяхме с Паша, аз й предложих. Цялата северна стена беше разделена с бичмета около на 70- 80 см. Аз казах: „Паша, още по времето на Учителя беше, когато живеехме заедно, ако искаш, да бутнеме тази стена половин метър навънка. Между тези бичмета ще сложиме прегради, а пък всичкото това или с вратички ще го направиме, или с ролетки.
към текста >>
Тя ако беше приела, аз щях да отида да живея в „
Парахода
", аз не правех разлика между едното и другото.
повече, докато си замина Савка. Когато Савка си замина Паша казала, че много са близко бараките двете и че моли Братския съвет, аз да отида да живея там, щото ние сме близки, по-удобно ще й бъде. И тогава вече аз се преместих там. Пък имало и такива хора, които й казвали, защо даде хубавата стая на Еленка, пък ти остана да живееш в лошата. Пък Паше си обичаше „Парахода" и не искаше да го напуска.
Тя ако беше приела, аз щях да отида да живея в „
Парахода
", аз не правех разлика между едното и другото.
Щото пък аз имах един план за „Парахода" и когато живяхме с Паша, аз й предложих. Цялата северна стена беше разделена с бичмета около на 70- 80 см. Аз казах: „Паша, още по времето на Учителя беше, когато живеехме заедно, ако искаш, да бутнеме тази стена половин метър навънка. Между тези бичмета ще сложиме прегради, а пък всичкото това или с вратички ще го направиме, или с ролетки. Най-хубаво с ролетки, защото вратите ни вземат място.
към текста >>
Щото пък аз имах един план за „
Парахода
" и когато живяхме с Паша, аз й предложих.
Когато Савка си замина Паша казала, че много са близко бараките двете и че моли Братския съвет, аз да отида да живея там, щото ние сме близки, по-удобно ще й бъде. И тогава вече аз се преместих там. Пък имало и такива хора, които й казвали, защо даде хубавата стая на Еленка, пък ти остана да живееш в лошата. Пък Паше си обичаше „Парахода" и не искаше да го напуска. Тя ако беше приела, аз щях да отида да живея в „Парахода", аз не правех разлика между едното и другото.
Щото пък аз имах един план за „
Парахода
" и когато живяхме с Паша, аз й предложих.
Цялата северна стена беше разделена с бичмета около на 70- 80 см. Аз казах: „Паша, още по времето на Учителя беше, когато живеехме заедно, ако искаш, да бутнеме тази стена половин метър навънка. Между тези бичмета ще сложиме прегради, а пък всичкото това или с вратички ще го направиме, или с ролетки. Най-хубаво с ролетки, защото вратите ни вземат място. И едното викам ще бъде гардеробче за тебе, другото отделение гардеробче за мене, другото ще бъде за бельото ни.
към текста >>
Ама то беше един план, който бях измислила, наистина щеше да стане кутийка „
Парахода
".
Аз казах: „Паша, още по времето на Учителя беше, когато живеехме заедно, ако искаш, да бутнеме тази стена половин метър навънка. Между тези бичмета ще сложиме прегради, а пък всичкото това или с вратички ще го направиме, или с ролетки. Най-хубаво с ролетки, защото вратите ни вземат място. И едното викам ще бъде гардеробче за тебе, другото отделение гардеробче за мене, другото ще бъде за бельото ни. А пък тези казвам, едното до врата ще бъде закачалка, а другото казвам, тука ще си сложим в едното мивка, а другото ще си готвиме".
Ама то беше един план, който бях измислила, наистина щеше да стане кутийка „
Парахода
".
„Виж Паша, ний ще кажем на Учителя, аз ще кажа плана си и ние с това което имаме двете, ще си дадем парите, ще си го направиме". Не знам защо тя не се съгласи. Щото като живеехме заедно, нали двете, неудобство беше. Сега, няма къде да си умиеш ръцете, няма къде да си туриш стомната. Стомните стоят така, замръзват.
към текста >>
Така че, аз ако бях останала да живея в „
Парахода
" щях да си го направя.
И на примуса да е, даже да избухне примуса като е цялото с ламарина, няма да се запали. Някъде ще има една дупка за отвор, за да диша, да поема това, но не се съгласи. После по едно време тя се съгласи, но пък аз защо не се съгласих не знам. И тя въобще не го направи. Тя можеше да го направи и сама.
Така че, аз ако бях останала да живея в „
Парахода
" щях да си го направя.
Аз имам много такива инициативи брат. Един път, когато попитах Учителя, викам: „Учителю, аз си следвах това, което не трябва". Следвах философия. Рекох: „Сбърках, какво трябваше да следвам според способностите си? " „Ами архитектура!
към текста >>
79.
45. КАК СЕ СТЕНОГРАФИРАШЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И аз се грижах за домакинството, за реда, повечко аз, затова Мария Борисовата беше казала че съм била слугинчето в „
Парахода
".
Не знам защо. В.К.: Те не могат да се оправят другите две. Е.А.: Да. В.К.: Както ги виждам не могат да се оправят. Е.А.: Мисля че за това беше.
И аз се грижах за домакинството, за реда, повечко аз, затова Мария Борисовата беше казала че съм била слугинчето в „
Парахода
".
Мен не ме засяга това. Щото аз съм служила разбира се и съм служила на Учителя. Пък че съм била на Учителя слугинче, охо, това ще ме радва. Не ме засяга абсолютно това нещо. Но аз се чудя, че тя е могла така да мисли за мене.
към текста >>
80.
56. БИБЛИЯТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Защото един път, когато беше в „
Парахода
" Учителят, стана въпрос всеки човек има по една основна добродетел.
В.К.: Той даде първо Библия на нея. Е.А.: Библията я даде на нея. В.К.: Какво пишеше на нея? Е.А.: На нейната Библия впоследствие вече разбрах, когато на нас даде. На нея пишеше: „Савка, Пътят на Любовта е път на Истината" - на Савка.
Защото един път, когато беше в „
Парахода
" Учителят, стана въпрос всеки човек има по една основна добродетел.
Е коя е на всяка от нас? И Той тогава каза: „На Савка - Истината, на Паша - Мъдростта, а аз работя с Любота, като основна добродетел. И когато имахме „Клас на добродетелите", имаше един „Клас на добродетелите" и там пак беше така. Аз работех с Любовта, щото там всеки един работеше, по пътя на една от добродетелите. И тука така Учителя каза, а пък на Паша, после каза че Той искал и тогава да ни даде, но е нямало.
към текста >>
По вътрешно чувство ще бъде, защото едно че ми е подарък от Учителя и друго ми е дадена така някак, аз мисля, че все пак ми е за живота в „
Парахода
".
И което много ме е зарадвало. И да Ви кажа, всякога си го спомням този миг с много радост, всякога. И затова тази Библия ми е много мила, даже сега си казвам: На кого да я оставя? Разбирате ли? Ще видя сега, да.
По вътрешно чувство ще бъде, защото едно че ми е подарък от Учителя и друго ми е дадена така някак, аз мисля, че все пак ми е за живота в „
Парахода
".
От вътрешно чувство, защото като че ли там нещичко съм издържала. Въпреки че съм правила грешки. Нали въпреки. Но нещо съм издържала. Едно ще Ви кажа, че когато ходеха по комуни, когато ходеха тези приятели, аз казах: „Това го знам, няма какво да уча".
към текста >>
Смятам, че аз там в „
Парахода
" научих нещо.
Нали въпреки. Но нещо съм издържала. Едно ще Ви кажа, че когато ходеха по комуни, когато ходеха тези приятели, аз казах: „Това го знам, няма какво да уча". Може да е било самонадеяно, но аз с втората си майка не съм се скарала нито веднъж, разбирате ли. Живяла съм с хора, с много мъчни характери и кавги не съм имала.
Смятам, че аз там в „
Парахода
" научих нещо.
Разбира се втората ми майка беше много преди Учителя, но така отвътре нещо съм си имала да разбирам така де, защото когато майка ми се помина, аз казах: „Помни едно, че майка нямаш". Като дойде втората майка: „Помни това, че тя не може да ти бъде майка" и не можеш да искаш от нея майчина обхода. Значи все пак това е една здрава мисъл, която ме е спасила от неприятности и друго ме е радвало, че моят баща когато се заженил му казват: „Ами жениш се ти, ами голямо ти е Ленчето, как ще живее тя с втора майка? " „А, казал, моето Ленче е умно, то с всекиго може да живее". Тези думи на баща ми са ме ангажирали, разбирате ли, това доверие което е имал към мене ме ангажира, ама вътрешно ме ангажира.
към текста >>
81.
57. ОТХОДНОТО МЯСТО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
А аз когато живеех на нашия „
Параход
", най-много съм се мъчила за клозет".
„Верно е, Учителю, верно че не я поздравлявам". Ние знаете ли защо се спречкахме? Аз живеех там до брат Боев в пловдивските стаи и клозетите бяха на пловдивчани, и те искаха да ги заключат. Пък приятелите, които идваха от града имаха нужда от такъв. Никак нямаше клозет на Изгрева.
А аз когато живеех на нашия „
Параход
", най-много съм се мъчила за клозет".
И тъй както говоря на тебе, така го казвам наУчителя. „И затуй казвам Учителю, не се съгласих да ги затворят". Заминат приятелите остават отходното място както не трябва. Аз обещах, че аз ще ги мия и ще ги чистя. И вярно е, че аз ги чистех две, три години.
към текста >>
82.
58. ПИВНИЦАТА ДИМИ, СЪБОРЪТ СВЕТИ
,
Елена АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Ний като бяхме там в „
Парахода
" и нас ни безспокояха.
Е.А.: И до 12 ч., и до един, и до два часа през нощта. В.К.: И това всеки ден. Е.А.: Да. В.К.: И от кои до кои години? Е.А.: Доста време беше.
Ний като бяхме там в „
Парахода
" и нас ни безспокояха.
После някога идваха пияни. В.К.: Пияни ли? Е.А.: Да, разбира се. В.К.: Влизаха ли на Изгрева пияни? Правеха ли скандали?
към текста >>
83.
60. ПРИЕМНАТА СТАЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Ние живеехме нали при родителите си и после когато Учителят ни направи бараката дойдохме трите стенографки да живеем заедно в „
Парахода
".
Ние идвахме само за изгрев и гимнастики сме правили, първите гимнастики сме правили там. Сега тази снимка, която ми показвате, това е Борис Николов, това Надка Печеникова - сестрата на Славчо, това е Вера Куртева, знаеш ли че този човек не мога да си спомня кой е и тази не я познавам. А това е пък на сестра Динова бараката. Аз лично нищо не съм закупувала. Ха, ха, защото не съм имала никога пари и никога намерение.
Ние живеехме нали при родителите си и после когато Учителят ни направи бараката дойдохме трите стенографки да живеем заедно в „
Парахода
".
Това беше една голяма поляна на Баучер. Тя беше пет или шест декара. Малки бяха борчетата и много гъсти бяха. Оттука имаше само една пътека насам. А това беше онази къща, съседната, в съседния двор.
към текста >>
В „
Парахода
" бях момчето и покатерих се.
Викам: „Добре". Даже аз бях в банята и веднага се облякох и тичам. „Еленке, каза, забравил съм си ключа. Можеш ли да се покатериш по стълбата? " И аз понеже бях като момче.
В „
Парахода
" бях момчето и покатерих се.
После Учителят ми държи стълбата, как ще ме е страх. И покатерих се, прескочих балкона и Му отворих. И се радвах, че ме удостои с тая чест. Щото все пак това показва че има доверие, че мога да го направя. То малко спадаше от мъжките работи.
към текста >>
84.
64. БЕСЕДИТЕ СЕ ПОДГОТВЯТ ЗА ПЕЧАТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
След като дешифрираше, когато бяхме вече в „
Парахода
", имахме един долап в който слагахме беседите.
Дешифрирането ставаше ето как: Прочитаме го, имало е случай когато за да се улесним едната чете, другата чете и тази която ще я препише си нанася ако нещо е изпуснала. А това нещо го правехме поотделно всяка сама чете и някъде ако нещо не й е ясно, тогава има изпускане. Когато мисълта е ясна, и следи. Като има нещо като пропуснато вземе което е изпуснала и го пише. И така дешифрира лекцията.
След като дешифрираше, когато бяхме вече в „
Парахода
", имахме един долап в който слагахме беседите.
Беседите не ги давахме на Учителя, държахме ги при нас в „Парахода". И затуй „Парахода" беше място където се пазеше. Никога не се оставяше без човек, понеже Словото беше там запазено, нали. В.К.: В колко екземпляра ги печатахте? Е.А.: В два-три, не ги печатахме в много, в началото.
към текста >>
Беседите не ги давахме на Учителя, държахме ги при нас в „
Парахода
".
А това нещо го правехме поотделно всяка сама чете и някъде ако нещо не й е ясно, тогава има изпускане. Когато мисълта е ясна, и следи. Като има нещо като пропуснато вземе което е изпуснала и го пише. И така дешифрира лекцията. След като дешифрираше, когато бяхме вече в „Парахода", имахме един долап в който слагахме беседите.
Беседите не ги давахме на Учителя, държахме ги при нас в „
Парахода
".
И затуй „Парахода" беше място където се пазеше. Никога не се оставяше без човек, понеже Словото беше там запазено, нали. В.К.: В колко екземпляра ги печатахте? Е.А.: В два-три, не ги печатахме в много, в началото. В.К.: А след отпечатване унищожавахте ли?
към текста >>
И затуй „
Парахода
" беше място където се пазеше.
Когато мисълта е ясна, и следи. Като има нещо като пропуснато вземе което е изпуснала и го пише. И така дешифрира лекцията. След като дешифрираше, когато бяхме вече в „Парахода", имахме един долап в който слагахме беседите. Беседите не ги давахме на Учителя, държахме ги при нас в „Парахода".
И затуй „
Парахода
" беше място където се пазеше.
Никога не се оставяше без човек, понеже Словото беше там запазено, нали. В.К.: В колко екземпляра ги печатахте? Е.А.: В два-три, не ги печатахме в много, в началото. В.К.: А след отпечатване унищожавахте ли? Е.А.: Не, всичко пазехме.
към текста >>
85.
96. СРОДНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато ние бяхме в „
Парахода
", тя живееше у Йорданкини.
В.К.: Сега какво ще си спомните за баба Мария? Значи тя така му е казвала: „Петре! " Е.А.: Да, така Му е казвала. В.К.: Имаше една сестра, тя казваше че била при Учителя и тя дошла и казала: „Петре, дай ми малко кафе! " Е.А.: Да, да, обичаше кафе, обичаше.
Когато ние бяхме в „
Парахода
", тя живееше у Йорданкини.
Там при Йорданка Жекова я канеше. Нейната дъщеря Люба и тя си е заминала, едничка тя от рода на Учителя прие учението. В.К.: Значи Люба. Е.А.: Люба. Другата й сестра, как се казваше не зная, беше зъболекарка.
към текста >>
Идваше лете два или три пъти, оставаше когато ние отиваме на Рила, да прекара в нашия „
Параход
".
Сега, това да го каже Учителя в зрялата възраст, за нас е понятно, Той си говореше с тези символи, но това дете го казва, значи от време на време е било посещавано от по-висши същества, за да направи тая връзка между разсипването на царевицата и разтурването на годежа на сестра си. Това тя го е разказала като опитност. И така разтуря се работата на баба Мария. Тя беше доста възрастна когато го разправяше, беше над 70 години. Тя идваше рядко на Изгрева.
Идваше лете два или три пъти, оставаше когато ние отиваме на Рила, да прекара в нашия „
Параход
".
Хем ни го пазеше, да не слагаме друг човек и тя оставаше така, и там имахме всичко, оставяхме й покъщнина, всичко нали, да си сготви, да си направи и по такъв начин се бяхме сприятелили. И даже веднъж аз я попитах: „Абе сестра Мария, викам, кажи ми нещо за майка ти. За баща ти съм чувала повечко, но за майка ти нищо не съм чувала". „Какво да ти кажа Еленеке, майка ми беше неграмотна жена". „Е-е казвам, нищо че е неграмотна, то не е най-големият недостатък".
към текста >>
86.
126. ШКОЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Тогава на нас Учителят стегна бараката ни „
Парахода
", за да може и зимата да караме и останахме зимата да караме, защото вече беше време, когато и електричеството се внесе -1928 год.
" „Разбира се". Учителят като предложи, всички казахме -да. И ние всички идвахме в началото от града на беседа на Изгрева, защото имаше малко хора, които живееха в 1928 год. на Изгрева. Така процетно.
Тогава на нас Учителят стегна бараката ни „
Парахода
", за да може и зимата да караме и останахме зимата да караме, защото вече беше време, когато и електричеството се внесе -1928 год.
Имахме и ток, и осветление, и всичко се пренесе в 1928 год. на Изгрева. И класовете, и всичкото, целият братски живот се пренесе на Изгрева, защото салона го загубихме на ул. „Оборище" 14, нямахме друг център къде да се събираме и така естествено се пренесохме. Но откогато Учителят отиде да живее на Изгрева, Изгревът стана за всички ни близък.
към текста >>
87.
127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Един единствен случай имах в „
Парахода
" да бъда без хляб и Той ми прати вечеря.
Аз когато свърших университет отивам при Учителя и казвам: „Учителю, сега какво ще ми кажете, аз завърших университет, взех си стажантският изпит, трябва да работя. Какво трябва да правя? " А Той ми каза: „Ех, като отидеш учителка ще имаш един хляб, и ние ще ти го дадеме". И аз разбрах, и аз останах, зарадвах се, това беше уговорката ми с Учителя. Знам, че един хляб ще ми даде и вярно е това, че аз никога не останах без хляб.
Един единствен случай имах в „
Парахода
" да бъда без хляб и Той ми прати вечеря.
Така, че аз опитах, нали така, имах опит от това, че Той си удържа думата. И сега имам винаги хляб, да. Не съм останала никога без хляб. А под хляб влиза и жилище. Аз след като ме изгониха от Изгрева, аз не съм платила един лев никъде за наем.
към текста >>
Преди да ме прати Учителя учителка, прати в „
Парахода
" една голяма такава продълговата чиния пълна с грозде, май памид беше, така от този цвят грозде, черно.
Значи пак за Учителя ме приемат нали и аз приемам това, че Учителят го прави. Той ми обеща нали хляба, а под хляб се разбира съществените нужди. Нали хляб, жилище и подслон да има човек. Имах го и както го виждаш имам го, както Той го обеща, така, че Той си удържа думата. Сега и аз трябва да си удържа само.
Преди да ме прати Учителя учителка, прати в „
Парахода
" една голяма такава продълговата чиния пълна с грозде, май памид беше, така от този цвят грозде, черно.
И в него две хубави големи круши. Когато видях това нали кой го донесе, един приятел го донесе в „Парахода" и когато го видях, аз видях един символичен език, че мене не ме искат в „Парахода" и ме изключват. Вместо три круши за трите му стенографки, имаше само две круши. Ама вече ми беше казано, че да отида учителка. И това така ме нарани, така много тежко ми стана.
към текста >>
Когато видях това нали кой го донесе, един приятел го донесе в „
Парахода
" и когато го видях, аз видях един символичен език, че мене не ме искат в „
Парахода
" и ме изключват.
Нали хляб, жилище и подслон да има човек. Имах го и както го виждаш имам го, както Той го обеща, така, че Той си удържа думата. Сега и аз трябва да си удържа само. Преди да ме прати Учителя учителка, прати в „Парахода" една голяма такава продълговата чиния пълна с грозде, май памид беше, така от този цвят грозде, черно. И в него две хубави големи круши.
Когато видях това нали кой го донесе, един приятел го донесе в „
Парахода
" и когато го видях, аз видях един символичен език, че мене не ме искат в „
Парахода
" и ме изключват.
Вместо три круши за трите му стенографки, имаше само две круши. Ама вече ми беше казано, че да отида учителка. И това така ме нарани, така много тежко ми стана. Да си кажа правото, аз знам, че на Учителя не Му се е досвидяла крушата да я даде и за мене, но въпросът беше, че го направи, за да ми покаже, че трябва да отида учителка. Може би не знам, какво е мислил дали ще послушам или не, но аз поне съм се старала във всичките случаи, ако не напълно, да послушам поне така най-главното да го изпълня и тогава затова отидох.
към текста >>
88.
130. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 ГОД.
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Бяхме се прибрали от обед и понеже ставаме сутрин много рано, ние трите стенографки бяхме заедно в „
Парахода
" и бяхме си полегнали и трите.
Целият случай. Защото имаме тука снимки от онази епоха. И то на Рила. Е.А.: То беше през май, доколкото си спомням -4 май. Един хубав, слънчев ден.
Бяхме се прибрали от обед и понеже ставаме сутрин много рано, ние трите стенографки бяхме заедно в „
Парахода
" и бяхме си полегнали и трите.
По едно време една сестра тропа и вика - Весела Козарева и казва: „Учителя бият! " И ние трите скочихме и отидохме. И когато отидохме Учителя вече беше излязъл от големия салон и една групичка хора вече имаше край Него. Нали ние бяхме от първите, които дойдохме. Не бяхме повече от десет души в началото.
към текста >>
89.
136. НОВИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Даже и мека мебел имаше някаква, фотьойли, когато ние например в „
Парахода
" сме живели при най-скромни условия.
Не съм чула Балтов да се оплакал, нали от нея. Тя сигурно му е създавала неприятности с характера си, казвам ти малко екзалтирана жена беше тя. Всичко така правеше малко по-подчертано, по-иначе. В.К.: И накрая какво стана? Е.А.: А накрая когато отиде на Изгрева си купи и дивани, мебелира си къщата, така съвсем човешки.
Даже и мека мебел имаше някаква, фотьойли, когато ние например в „
Парахода
" сме живели при най-скромни условия.
Нищо не сме имали така. И Учителя нямаше мека мебел. Учителят имаше легло, стол и нищо друго. И в горната стая легло, а в долната стая имаше диван. Но диван някой беше Му го подарил, който беше удобен за сядане, когато отидат повече хора.
към текста >>
90.
143. ЖИВОТЪТ НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Тя ни донесе например да видим какво е аспержи в нашия „
Параход
" дето живеехме трите стенографки.
Знаете ли защо помня? Защото дадоха във вестника, че цар Фердинанд се е качил на 70 си рожден ден на Килиманджаро и че са видели слонове, стадо слонове, да. Ген. Мария Стоянова остана до края на живота си остана сестра в братството. Тя беше много мила жена, скромна, тя е била учителка, като женена за генерала, той става вече военен, не е учителствувала впоследствие, както всички жени навремето правеха. Беше много симпатична.
Тя ни донесе например да видим какво е аспержи в нашия „
Параход
" дето живеехме трите стенографки.
Аспержи, това е един зарзават, който е за салата някакъв. Аз не бях виждала. После, тя ми донесе едно какао пак от двореца дето им бяха дали и аз разбрах защо хората пият какао. Щото това, което го продаваха у нас, нито имаше аромата на онова какао, нито имаше вкуса. Ето тия спомени имам от ген.
към текста >>
91.
149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Като на
параход
.
В.К.: Каква свирка? Е.А.: Ами имаше този брат Цеко. В.К.: Щото са ми разказвали, че отначало са ги събуждали със „Събуди се братко мили" започвали да пеят. Е.А.: Пееха „Събуди се братко мили" Но после някой донесе една свирка. Каква свирка?
Като на
параход
.
Една свирка беше бе брате и Цеко взе свирката. И той с нея будеше хората, да. И ставахме рано. Всеки ставаше, измива се, нали свършва си всички задължения към тялото и се стяга, и се качва на върха. В.К.: Това сутринта още преди изгрев?
към текста >>
92.
151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Понеже той никога не можа да дойде при нас, в нашия „
Параход
".
И в началото е говорил много повече за Учителя. Описвал е живота на Изгрева, описвал е живота на езерата на хората от братството, говорил е за отделни лица, но е говорил само за онези които са имали добро отношение към него. Всички, които бяхме сдържани към него за тях дума не е обелвал. Сега това нито ме засяга, но не е обективен. Това показва липса на обективност.
Понеже той никога не можа да дойде при нас, в нашия „
Параход
".
Ние бяхме като че ли дето викат „Сме си плюли в устата". Имахме еднакво отношение към него и трите, затворени, сдържани. Михаил бе казал: „Христо-бояджията да отива при тях, аз да не мога да отида". Христо-бояджията беше бояджия, но той беше един брат, който беше така без претенции и можеше да дойде при нас. При нас всеки можеше да дойде, ако и Михаил искаше да дойде.
към текста >>
93.
160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Един неделен ден след беседа и аз си отивам в „
Парахода
", където си живея, и дойде един брат Руси и ми каза: „Елена, Лулчев ми каза да ти кажа да отидеш при него".
Тя не иска да даде тяло на духа, който вече се е въплътил. Е.А.: Е, да. В.К.: След това в затвора бях аз, Невена и убийцата - Малина. Е.А.: Да. Временно. В.К.: Как стана този случай сега?
Е.А.: Един неделен ден след беседа и аз си отивам в „
Парахода
", където си живея, и дойде един брат Руси и ми каза: „Елена, Лулчев ми каза да ти кажа да отидеш при него".
Аз си викам, пък какво ме вика сега? Аз отидох при него и виждам, че двама мъже стоят, а те били двамата агенти и го арестували. И той ми каза: „Тези тука двама души са дошли, иди да намериш Андро и да му кажеш". В.К.: Той каза ли, че това са агенти? Е.А.: Нищо не каза, аз не знам.
към текста >>
94.
166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Тази Библия ми е дадена като награда от Учителя, като справяне в „
Парахода
".
И всъщност това е опитът на Учителя да работи с църквата. В.К.: Аз съм намерил едно изказване, едно интервю на Учителя с Александър Стамболийски, където Учителят казва: „Ние се опитахме да реформираме църквата, а те ни отрязаха и ни отхвърлиха". Значи това е бил опит. Е.А.: Да. Учителят е правил опит да работи с църквата за да не излезе, че е безверник.
В.К.: Тази Библия ми е дадена като награда от Учителя, като справяне в „
Парахода
".
Е.А.: Е виж сега, Учителят ми подари Библията, е то е пак така в общата работа, понеже ние не влизахме в пререкание, ние не сме се карали, били сме винаги в добри отношения една с друга. Това съм искала да кажа. Нищо друго. В.К.: Сега тука, което съм записал, че стенографката Елена е двукръвна македонка, стенографката Паша, баща й руснак, майка българка, Савка - баща македонец, майка германка. Бащата от Велес -Македония.
към текста >>
95.
168. НАСЛЕДНИЦИ, ПРОПОВЕДНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Една сестра - баба Мария, която идва 2-3 години в нашия „
Параход
", когато ние бяхме на Рила.
В.К.: Колко наследника имаше тогава? Е.А.: Ами имаше наследници от брат му Атанас. Той имаше един учител брат. А Учителят е имал брат Атанас, Наско ли, Атанас ли. След това имаше сестра.
Една сестра - баба Мария, която идва 2-3 години в нашия „
Параход
", когато ние бяхме на Рила.
Тя ни пазеше „Парахода". Пазеше ни го, да не сме сами. Защото ние не си оставяхме „Парахода" никога. Защото всичките беседи бяха там. И от страх, пожар нещо, разбираш ли, пък бараки бе!
към текста >>
Тя ни пазеше „
Парахода
".
Е.А.: Ами имаше наследници от брат му Атанас. Той имаше един учител брат. А Учителят е имал брат Атанас, Наско ли, Атанас ли. След това имаше сестра. Една сестра - баба Мария, която идва 2-3 години в нашия „Параход", когато ние бяхме на Рила.
Тя ни пазеше „
Парахода
".
Пазеше ни го, да не сме сами. Защото ние не си оставяхме „Парахода" никога. Защото всичките беседи бяха там. И от страх, пожар нещо, разбираш ли, пък бараки бе! Да не е нещо здраво.
към текста >>
Защото ние не си оставяхме „
Парахода
" никога.
А Учителят е имал брат Атанас, Наско ли, Атанас ли. След това имаше сестра. Една сестра - баба Мария, която идва 2-3 години в нашия „Параход", когато ние бяхме на Рила. Тя ни пазеше „Парахода". Пазеше ни го, да не сме сами.
Защото ние не си оставяхме „
Парахода
" никога.
Защото всичките беседи бяха там. И от страх, пожар нещо, разбираш ли, пък бараки бе! Да не е нещо здраво. Така да ритнат, ще могат да влезат и да направят беля, но добре, че не знаеха. Добре, че не знаеха.
към текста >>
96.
181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Друго, което съм записал е изявление на сестра Мария: „Еленка е слугинчето от
Парахода
".
Знаеш ли какво, моята майка, когато бях вече девойче ми казваше: „Ленче, няма да даваш да те пипат момчетата, защото ще погрознееш." Как чисто ме е възпитавала, за да се въздържам. В.К.: Ха, ха, ха, да не погрознееш. Е.А.: Ама слушай, има едно погрозняване. При тая моя връзка с Лулчев, стана нещо много страшно. Така, че както и да е.
В.К.: Друго, което съм записал е изявление на сестра Мария: „Еленка е слугинчето от
Парахода
".
Учителят е казал: „Тя учи закона на служението". Е.А.: Е, чудесно е това. Аз не го знаех досега. В.К.: Това ти си ми го казвала. Е.А.: Мария ми го е казвала значи.
към текста >>
97.
13.Учителят беше същество на пълната вяра
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
" Това ми се е случвало при разговори с нас в „
Парахода
".
Един приятел ни казваше, че той вижда Учителя, че се хванал с едната ръка за Бога и никога, в никакъв случай не се пуща. Веднъж дошъл до такова развитие, човек може да бъде във връзка с Разумната природа и да се ползува от нейните блага. Природата е разположена към човека, но той като не я познава, не разбира, сам се ограничава и отделя от нея. Учителят беше във връзка с Бога постоянно. Когато е водил разговори с някого или с повече хора, в някакъв промеждутък съм имала случаи да го чуя да каже тихо: „Господи!
" Това ми се е случвало при разговори с нас в „
Парахода
".
С това си поведение той действаше на слушателите и някак непосредствено предаваше на тях своята вяра. Така убедено говореше, че не можеш да помислиш, че не е така. Говореше ли за Бога, от него лъхаше вяра и Любов. И така той въздействаше и предаваше на другите своето вдъхновение, своята вяра и любов към Бога. И ние като го слушахме, изпитахме вяра и любов към Бога.
към текста >>
98.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
И веднъж се ръкувам на поляната с Учителя, ама пред нас, там където ни беше „
Парахода
".
Все сме такива вироглави. В.К.: Много трудно става. Е.А.: Все сме вироглави да си кажем правото „защо да се мажиме и лажиме". Исках да ти кажа това. Веднъж Учителят ми каза, и то беше, Учителят говори много за меката ръка в Школите.
И веднъж се ръкувам на поляната с Учителя, ама пред нас, там където ни беше „
Парахода
".
В.К.: Ръкуваше се с Него? Е.А.: Аз се ръкувам с Него, да. И Той ми казва: „Еленке, ти си имала мека ръка". Ама така изненадващо, като че ли, пък аз дотогава съм Му целувала ръката десетки пъти, нали при всеки случай целувахме ръка на Учителя. Но Той тогава защо ми го каза, но ми каза, да подчертае, че имам мека ръка.
към текста >>
99.
18.Когато идвах в свободните дни
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
На Савка разшириха една малка лятна кухничка, за която аз бях се наела да я построя до „
Парахода
".
Когато идвах в свободните дни събота и неделя на Изгрева, аз ги прекарвах при Паша. Още първата година след като отидох учителка, Паша и Савка се разделиха.
На Савка разшириха една малка лятна кухничка, за която аз бях се наела да я построя до „
Парахода
".
Ние трите стенографки живеехме в една стая с три легла и три маси и беше доста тясно. Аз бях намислила да направя една палатка до „Парахода", която да я покрия с импрегниран плат, за да можем там да се храним през летните месеци. Аз бях поръчала бичмета и бяха до „Парахода". Като видял тези бичмета Учителят попитал чии са. Казал му, че Еленка ги е взела.
към текста >>
Аз бях намислила да направя една палатка до „
Парахода
", която да я покрия с импрегниран плат, за да можем там да се храним през летните месеци.
Когато идвах в свободните дни събота и неделя на Изгрева, аз ги прекарвах при Паша. Още първата година след като отидох учителка, Паша и Савка се разделиха. На Савка разшириха една малка лятна кухничка, за която аз бях се наела да я построя до „Парахода". Ние трите стенографки живеехме в една стая с три легла и три маси и беше доста тясно.
Аз бях намислила да направя една палатка до „
Парахода
", която да я покрия с импрегниран плат, за да можем там да се храним през летните месеци.
Аз бях поръчала бичмета и бяха до „Парахода". Като видял тези бичмета Учителят попитал чии са. Казал му, че Еленка ги е взела. Учителят ме попита защо ми са тези бичета, казах му, че искам да направя рамка за една по-голяма палатка, която да поставим зад парахода и в нея да си пренесем кухнята и през летния сезон да се храним там. Мислех си, че по този начин малко ще ни се разшири жилището през летния сезон.
към текста >>
Аз бях поръчала бичмета и бяха до „
Парахода
".
Когато идвах в свободните дни събота и неделя на Изгрева, аз ги прекарвах при Паша. Още първата година след като отидох учителка, Паша и Савка се разделиха. На Савка разшириха една малка лятна кухничка, за която аз бях се наела да я построя до „Парахода". Ние трите стенографки живеехме в една стая с три легла и три маси и беше доста тясно. Аз бях намислила да направя една палатка до „Парахода", която да я покрия с импрегниран плат, за да можем там да се храним през летните месеци.
Аз бях поръчала бичмета и бяха до „
Парахода
".
Като видял тези бичмета Учителят попитал чии са. Казал му, че Еленка ги е взела. Учителят ме попита защо ми са тези бичета, казах му, че искам да направя рамка за една по-голяма палатка, която да поставим зад парахода и в нея да си пренесем кухнята и през летния сезон да се храним там. Мислех си, че по този начин малко ще ни се разшири жилището през летния сезон. В „Парахода" бяхме три стенографки, в стаята имаше три легла, три маси и беше доста тесничко.
към текста >>
Учителят ме попита защо ми са тези бичета, казах му, че искам да направя рамка за една по-голяма палатка, която да поставим зад
парахода
и в нея да си пренесем кухнята и през летния сезон да се храним там.
Ние трите стенографки живеехме в една стая с три легла и три маси и беше доста тясно. Аз бях намислила да направя една палатка до „Парахода", която да я покрия с импрегниран плат, за да можем там да се храним през летните месеци. Аз бях поръчала бичмета и бяха до „Парахода". Като видял тези бичмета Учителят попитал чии са. Казал му, че Еленка ги е взела.
Учителят ме попита защо ми са тези бичета, казах му, че искам да направя рамка за една по-голяма палатка, която да поставим зад
парахода
и в нея да си пренесем кухнята и през летния сезон да се храним там.
Мислех си, че по този начин малко ще ни се разшири жилището през летния сезон. В „Парахода" бяхме три стенографки, в стаята имаше три легла, три маси и беше доста тесничко. Аз предварително не бях попитала Учителя може ли да направя палатката както бях замислила, защото палатката е нещо подвижно и си помислих, че ако Учителя не одобри плана ми ще я махна. Когато казах на Учителя плана си, че искам да направя палатката от платно, той каза: „Е, ние пък ще дадем дъските, за да не е от платно". И така направихме една малка барачка от два метра на два и половина.
към текста >>
В „
Парахода
" бяхме три стенографки, в стаята имаше три легла, три маси и беше доста тесничко.
Аз бях поръчала бичмета и бяха до „Парахода". Като видял тези бичмета Учителят попитал чии са. Казал му, че Еленка ги е взела. Учителят ме попита защо ми са тези бичета, казах му, че искам да направя рамка за една по-голяма палатка, която да поставим зад парахода и в нея да си пренесем кухнята и през летния сезон да се храним там. Мислех си, че по този начин малко ще ни се разшири жилището през летния сезон.
В „
Парахода
" бяхме три стенографки, в стаята имаше три легла, три маси и беше доста тесничко.
Аз предварително не бях попитала Учителя може ли да направя палатката както бях замислила, защото палатката е нещо подвижно и си помислих, че ако Учителя не одобри плана ми ще я махна. Когато казах на Учителя плана си, че искам да направя палатката от платно, той каза: „Е, ние пък ще дадем дъските, за да не е от платно". И така направихме една малка барачка от два метра на два и половина. Тази именно барачка разшириха на Савка, в нея тя живя до 1940 год., след като се разделиха с Паша. Когато се връщах през ваканциите на Изгрева, аз вземах участие в работата на стенографките.
към текста >>
100.
19.Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Върнах се на Изгрева и лятото прекарах на палатка до „
Парахода
".
Оттогава ние трите стенографки живеехме заедно. Учителят направи една барака за нас и четири години живяхме заедно. В 1931 год. есента аз отидох учителка. Малко преди края на учебната година ме уволниха -1935 год.
Върнах се на Изгрева и лятото прекарах на палатка до „
Парахода
".
Ходехме през лятото на Рила, аз ших палатки и така имах средства. Върнахме се от Рила, но положението ми не беше изяснено -ще остана ли на Изгрева да работя беседите, както беше преди да отида учителка или ще трябва да си търся друга работа. Като ми се свършиха средствата, аз отидох да работя при един брат - преписвах нещо на пишеща машина. Той забрави да ми плати. След уволнението ми, Учителят ме праща в инспекцията, в Министерството, да искам да бъда върната на работа.
към текста >>
След като се върнах на работа при Учителя, аз пак живях две години заедно с нея в „
Парахода
".
Казах му, че в моето отсъствие като учителка доста беседи и лекции са останали недешифрирани. Аз бях проверила това. Казах му, че аз ще имам грижата да свърша тази работа. Учителят ми каза: „Остани". Докато бях учителка, когато идвах на Изгрева, аз гостувах само на Паша.
След като се върнах на работа при Учителя, аз пак живях две години заедно с нея в „
Парахода
".
към текста >>
НАГОРЕ
