Търсене в текстове за 'Параход'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 72 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Пеню Киров - №2

По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
....................... 4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
към текста >>

Параходът спира на пристанището, посрещачи много.
Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! ". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват". Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни факти нито в писмата, нито в дневника на П.
към текста >>

2. Петър Дънов - №20 (отворена карта)

Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81.
№2078 (отворена карта)* Варна, 6 май 1899 г. Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81. Д-рът мисли, че ще можете да се разправите с тях. Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание. Аз съм много добре.
към текста >>

3. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща.
....................... 4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!
към текста >>

Параходът спира на пристанището, посрещачи много.
Вероятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години! ". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват". Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни факти нито в писмата, нито в дневника на П.
към текста >>

4. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81.
Тихчев неизменно присъства на съборите на Веригата. Завършва земния си път на 28.11.1918 г. (У., №19, 29.04.1899 г.) №2078 (отворена карта)* Варна, 6 май 1899 г. Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81. Д-рът мисли, че ще можете да се разправите с тях. Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе. Днешният ден е забележителен във всяко отношение, особено в неговото духовно съдържание. Аз съм много добре.
към текста >>

5. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Параходът - пред пристанището; народ, посрещачи много, той гледа и чака.
Ето какво е прочел в Бургас брат Михаил Стоицев пред група братя, спомняйки си разговор с брат Минчо Сотиров за първата среща на брат Пеню с Учителя. „През 1898 г. на брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае; казано му е, че ще му се открие. Тръгва. Параходът - пред пристанището; народ, посрещачи много, той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото стои написано на три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди две хиляди години", написано със златни бувки. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват". Магическият кръг на България Кръщението на брат Пеню е станало през неговата 32-годишна възраст, в която се ражда душата на съвестта, на съзнанието, бих казал на свръхсъзнанието и на космичното съзнание.
към текста >>

6. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна.
Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят. След близо две години писане на писма навръх Великден в началото на април 1900 г. щастието и на Т. Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П. Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т. Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум.
към текста >>

Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
Стоименов продължава да си спомня до края на живота си, което говори, че заедно с П. Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П. Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся. Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори.
към текста >>

На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас.
Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди".
към текста >>

7. №53 /Пеню Киров/

Пръв параход – дойдèте. Пеню
Телеграма 21 юлий 1901 г., ден събота [до гр.] Варна До Петър Дънов Докторът тук. Чакаме. Пръв параход – дойдèте. Пеню
към текста >>

8. №63 (Пеню Киров) [отворено писмо]

Той иска да дойдете в Бургас с първия параход.
[до] гр. Варна Докторът е тук, онзи ден пристигна. Той иска да отхвърли станалия търг от г-н Колесников. Аз засега го спирам. Задължен от негова страна Ви пиша. Той иска да дойдете в Бургас с първия параход. Ако можете, дойдèте, ако не – отговорете с първа поща. Вашето дохождане много значение има върху тази работа, но както намерите за добре, тъй направете. С искрен братски поздрав. Твой в Христа верен: Пеню Ако се закъснее – утвърждението не ще стане, което е за 26-и того.
към текста >>

9. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

До Чатал-таш се виждат железни части на австрийския параход „Трапезунт", който бил изхвърлен на брега през 1878 г.
Дъновски била намерена в морето до Св. Яни (Чатал-таш) между манастира „Св. Димитър" (Евксиноград) и „Св. Костадин". Камбаната произлизала от гръцкия кораб (в който имало параклис), който обикалял през времето на Гръцката завера (1821 г.) бреговете на Черно море. Когато бил обесен в Цариград патриарх Григорий II, турското правителство заповядало да бъде потопен корабът; това стана до Св. Яни. До Чатал-таш се виждат железни части на австрийския параход „Трапезунт", който бил изхвърлен на брега през 1878 г. На 30 ноември 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г. се събрахме българите в кантората на Сава Георгиевич и решихме да протестираме пред правителството и Патриаршията, че не можем вече да стоим без черкова и че няма да приемем новия владика от Патриаршията докато не се разреши черковния въпрос. Протестът се подписа от 50-60 села на Варненския санджак.
към текста >>

10. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

На свои близки дядо поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море.
В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна една вечер младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове-гърци, които го нападнали, за да го убият. С мъка той се изтръгнал от опасността, като оставил част от расото си в ръцете им. В това време той вижда своя духовен водител, който отправил към него одобрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанаса (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви добре, успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море. Насреща им летяла, тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си тъй силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер, и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо попа познавах лично.
към текста >>

Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си тъй силно, че го пробива и потъването му било неизбежно.
В това време той вижда своя духовен водител, който отправил към него одобрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанаса (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви добре, успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море. Насреща им летяла, тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си тъй силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер, и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо попа познавах лично. Той и пред мене е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди 15 дни видях копие от Антиминса, отпечатано на литографски камък.
към текста >>

В тоя критически момент Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер, и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине!
" Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанаса (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви добре, успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море. Насреща им летяла, тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си тъй силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер, и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо попа познавах лично. Той и пред мене е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди 15 дни видях копие от Антиминса, отпечатано на литографски камък. Самия оригинал видях сега върху престола на първата българска черква във Варна „Свети Архангел Михаил".
към текста >>

11. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

с парахода за Бургас, а Мих.
Вие все слушайте тихо и спокойно. Да, оставете водата добре да се изтече и даже да се изцеди. *Кавказка раса - ненаучно название на Индоевропейската (бяла) раса (бел. ред.) Съобщи се от г-н Дънов, че имало разрешение който желае, може да си замине днес. Пеньо Киров си замина в 11 ч. с парахода за Бургас, а Мих. Георгиев си замина в 2 ч. подир обед с железницата за София. В 5 ч. подир обед се събрахме, но без П. Киров и Мих.
към текста >>

12. ПЕНЬО КИРОВ

му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна; там ще има среща.
Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител. След две години учителства-не, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил през 1885 г. като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров: „През 1898 г. му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна; там ще има среща. Запитал с кого и как ще узнае, но му било казано, че ще му се открие. Тръгнал. Параходът пристигнал на пристанището във Варна. Народ, много посрещачи. Той гледал и чакал. По едно време съзрял между навалицата един човек, на гърдите на когото прочел написано със златни букви, в три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди 2000 години".
към текста >>

Параходът пристигнал на пристанището във Варна.
като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров: „През 1898 г. му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна; там ще има среща. Запитал с кого и как ще узнае, но му било казано, че ще му се открие. Тръгнал. Параходът пристигнал на пристанището във Варна. Народ, много посрещачи. Той гледал и чакал. По едно време съзрял между навалицата един човек, на гърдите на когото прочел написано със златни букви, в три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди 2000 години". Запътил се към него и тръгнали. Лентите на гърдите на човека се изгубили.
към текста >>

13. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

с парахода за Бургас, а Михалаки Георгиев си замина в 2 ч.
И тогава го изслушайте тихо и спокойно. Даже го поканете да си изкаже всичко, каквото има, като му задавате въпроси, та да се изчерпи добре, щото да няма вече какво да говори – вие все слушайте тихо и спокойно. Да, оставете водата добре да се изтече и даже да се изцеди. Съобщи се от г-н Дънов, че имало разрешение, който желае, може да си замине днес. Пеню Киров си замина в 11 ч. с парахода за Бургас, а Михалаки Георгиев си замина в 2 ч. подир обед с железницата за София. В 5 ч. подир обед се събрахме, но без П. Киров и Мих. Георгиев, които вече си бяха заминали.
към текста >>

14. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Това виждаме и в промените на формите на параходите, железниците и прочее.
С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите. Това виждаме и в промените на формите на параходите, железниците и прочее. Този, който всъщност мисли, Той е Господ, който съставлява организма на Вселената. И този, който иска да има нови мисли, трябва да се свърже с Бога, защото там е изворът. Утре ще се научите защо именно трябва да любите Господа, кои са причините, поради които трябва да любите ближните си. Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. Законът е такъв, че ако ви кажа нещо, за което не сте готови, вие ще почнете да се гордеете, че много знаете.
към текста >>

15. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили в Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода 256.
В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, [уж] защото Господ го изпратил. Но мисионерите отговорили, че ако наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи, че той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха даса отговорни. Когато Господ ни даде някои благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни 255. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили в Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода 256. Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимому, като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в Природата. Но аз ще ви кажа: не очаквайте от никой писател и автор да ви открие Истината. Такъв може да ви даде само намеци, но Истината открива само Господ.
към текста >>

256 В Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода – изразът липсва в протокола на Д.
251 „Грешна душо“ – неизвестна песен. 252 Което е истинно... – цитат от Филипяном 4:8. 253 Очите ти ще видят царя в красотата му – цитат от Исаия 33:17. 254 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 255 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 256 В Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода – изразът липсва в протокола на Д. Голов и е заместен с изречението: които са се изпонапили и не излезли. 257 Благодарим Ти, Господи, че си се утаил... – перифраза на Лука 10:21: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, че си утаил това от мъдри и разумни и открил си го на младенци. 258 Винаги се радвайте, за всичко благодарете – цитат на Първо Солуняном 5:16-18: Винаги се радувайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете.
към текста >>

16. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Ето на, чрез съвременните параходи и железници с двадесет стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти от единия край на Земята до другия.
Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен че си носил вода, нищо друго - а това вече не е Рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за Рая и за онзи свят - защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества. Това е, което подразбира Христос, [под] Син Човечески, който иска да се прослави и в нас. Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото в минало време никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, чрез съвременните параходи и железници с двадесет стотинки ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти от единия край на Земята до другия. Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат - защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа.
към текста >>

17. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

256 В Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода – изразът липсва в протокола на Д.
251 „Грешна душо“ – неизвестна песен. 252 Което е истинно... – цитат от Филипяном 4:8. 253 Очите ти ще видят царя в красотата му – цитат от Исаия 33:17. 254 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 255 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 256 В Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода – изразът липсва в протокола на Д. Голов и е заместен с изречението: които са се изпонапили и не излезли. 257 Благодарим Ти, Господи, че си се утаил... – перифраза на Лука 10:21: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, че си утаил това от мъдри и разумни и открил си го на младенци. 258 Винаги се радвайте, за всичко благодарете – цитат на Първо Солуняном 5:16-18: Винаги се радувайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете.
към текста >>

18. Писма до Мария Казакова - 1904

Преславский и Доростоло Червенский в броненосеца „Ростислав” и в църквата на парахода връчих на руския архимандрит, отец Вениамин, копие от Светия Антиминс с препис от оня, който бях дал на Св.
1896 г. до самия император на Русия, в която му донесох за благословението му от 1747, 1820 и 1854 г. Не получих никакъв отговор. На четвъртия въпрос. Не зная нищо... Но когато дойде във Варна великият княз с ескадрата, след отпуска на служба ходихме с двамата митрополита Бор. Преславский и Доростоло Червенский в броненосеца „Ростислав” и в църквата на парахода връчих на руския архимандрит, отец Вениамин, копие от Светия Антиминс с препис от оня, който бях дал на Св. Синод и Н.Ц.В.Княза. Аз съм убеден, че след време ще познаят и Русия, и България онова, което Бог е предопределил за тях. И тогава ще потърсят Истината... Ваш любящ духовен отец, свещ. Кон. А. Дъновски
към текста >>

19. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Ето на, чрез съвременните параходи и железници, с двадесет стотинки, ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти, от единия край на земята до другия.
Не можеш да дадеш тук друг отговор, освен, че си носил вода, нищо друго. А това вече не е рай. Съвременните хора имат много смътни понятия за рая и за онзи свят. Защо? Защото са помрачили своя ум, отхвърлили са и не слушат Господа, Който ги води, и не са запалили своята свещ, за да осветят окръжающите същества. Това е, което подразбира Христос: Син Человечески, Който иска да се прослави, е и в нас, и Той ще се прослави в нас чрез нашето знание, защото, в минало време, никога не е имало такава дълбока култура, както сега. Ето на, чрез съвременните параходи и железници, с двадесет стотинки, ти заповядваш на хиляди хора да предават и пренасят писмото ти, от единия край на земята до другия. Туй е то, така става в света, когато елините започват да дохождат при Христа. На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа.
към текста >>

20. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море.
Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава на старославянски и български език. Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия. Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г. Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят. Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине". Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия. Така тримата успяват се спасят и излязат на брега.
към текста >>

Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва.
Така К. Дъновски става първият български учител във Варненска околия. Участвал и като певец в Богослужението в църквата в селото, открита през1851 г. Това не го задоволило и на 24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети на служба Богу. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят. Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине". Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия. Така тримата успяват се спасят и излязат на брега. След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител.
към текста >>

21. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "Парахода".
После сложихме печка и направихме кухня. Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър. Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме. После сложихме дюшеци пълни със слама. Борис Николов Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "Парахода". А защо "Парахода"? Северната страна на бараката беше права, а останалата част на нашата постройка беше полукръг. Това беше скована набързо барака. Тя имаше такава форма, защото мястото, на което бе построена, бе такова. От дъски беше скована, а отвътре облепиха дъските с хартия да не ни духа.
към текста >>

А защо "Парахода"?
Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър. Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме. После сложихме дюшеци пълни със слама. Борис Николов Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "Парахода". А защо "Парахода"? Северната страна на бараката беше права, а останалата част на нашата постройка беше полукръг. Това беше скована набързо барака. Тя имаше такава форма, защото мястото, на което бе построена, бе такова. От дъски беше скована, а отвътре облепиха дъските с хартия да не ни духа. Отоплявахме се с печка.
към текста >>

"Това прилича на параход, който пътува на небето" - каза Паша.
От дъски беше скована, а отвътре облепиха дъските с хартия да не ни духа. Отоплявахме се с печка. Там трите стенографки, Паша, Савка и аз, започнахме да живеем от 1928 г.. Имаше един голям прозорец горе на тавана. Покривът бе объл. Паша стана кръстница на тази постройка. "Това прилича на параход, който пътува на небето" - каза Паша. Горе на правата страна имаше голям прозорец и в бараката беше много светло. И на вратата имаше малко прозорче. Учителят ни идваше много често тук на гости. Разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат. Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска.
към текста >>

Животът в "Парахода" бе много интензивен.
Разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат. Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска. Докато нямаше стол, много пъти се хранеше -ри нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня". А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене". Животът в "Парахода" бе много интензивен. Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване. Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз шиех някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе учителка.
към текста >>

22. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Тогава в "Парахода" наставало безпокойство.
" След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат за мен език. Друг път Учителят запитваше: "Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. Мария Тодорова Ония братя и сестри, които са живяли на Изгрева и са били по-близо до Учителя, разказват, че е имало дни, когато Той не е излизал от стаята си по 4-5дни. Тогава в "Парахода" наставало безпокойство. Стенографките закоп- нявали да видят отново Учителя, да разменят накоя дума, както и да целунат десницата Му, да получат Неговото благословение. Разказваше веднъж сестра Савка. След едно такова продължително уединение, видяла Учителя да слиза от горницата и веднага се затекла да Му целуне ръка, като му казала "Учителю." Тогава Той се обърнал строго към нея: "Аз не съм вашият Учител." - "А кой сте? " - го запитала тя. - "Един от Неговите напреднали ученици.
към текста >>

23. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода".
Той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища за отопление на салона и готвене в кухнята през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от Учителя. Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода". Обед е и приятелите се хранят. Николай се умива на чешмата със зодиаците и минава пред масата, на която се храни Учителя. Той се изправя, обръща се към него и му казва: "Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството решава да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които били черноборсаджии.
към текста >>

24. НЕПОСЛУШАНИЕ

Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед".
Какво братско отношение има в това? Така се скараха, че не си говориха с години. Брат Епитропов подаде заявление в съда и след като се съдиха, разрушиха една стая от къщата на доктор Жеков, която бе незаконно построена. Това не е позволено на братя: един да строи незаконно, а друг да търси правдата си чрез съда. Аз плаках тогава от срам и жалост, че сме толкова нищожни и малки хорица пред Учителя. Когато тази свада приключи, Учителят дойде в "Парахода" на стенографките и каза: "Примириха се, Еленке, току-що - на обед". Това бе празник за Учителя, че са се примирили. И стана на Ивановден, когато бе именния ден на доктор Жеков. Докторът отиде при Учителя да Го черпи за именния си ден, а Учителят му каза: "Не си ли готов да се примириш с Петко Епитропов и то днес, на именния си ден? " Доктор Жеков отговори, че е готов. Отишъл при него и се примирили.
към текста >>

25. ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА

Параходът пътува две седмици денонощно.
Спомени на ученици Един път Учителят ми говори: "Каквото ти желае душата, каквото искаш да постигнеш, тури го в подсъзнанието си и недей бърка вече" - "Как да разбираме, Учителю, това нещо? Да го туря в подсъзнанието и да не го бъркам? " - "Ще ти кажа. Помисли си, че се качваш от пристанището Ливърпул, от Англия за Америка. Параходът пътува две седмици денонощно. Като се качиш на парахода, защо ще се тревожиш: Дали ще стигна или няма да стигна? Морето може да се вълнува или не, но след 14 денонощия току ти извикат: "Ню Йорк, пристанището! " Тъй, че има си персонал, началници, служители, които денонощно бдят на палубата и за правилното движение на парахода. Ти защо ще се тревожиш? Подсъзнанието - това са висши светове, това са висши съзнания.
към текста >>

Като се качиш на парахода, защо ще се тревожиш: Дали ще стигна или няма да стигна?
Един път Учителят ми говори: "Каквото ти желае душата, каквото искаш да постигнеш, тури го в подсъзнанието си и недей бърка вече" - "Как да разбираме, Учителю, това нещо? Да го туря в подсъзнанието и да не го бъркам? " - "Ще ти кажа. Помисли си, че се качваш от пристанището Ливърпул, от Англия за Америка. Параходът пътува две седмици денонощно. Като се качиш на парахода, защо ще се тревожиш: Дали ще стигна или няма да стигна? Морето може да се вълнува или не, но след 14 денонощия току ти извикат: "Ню Йорк, пристанището! " Тъй, че има си персонал, началници, служители, които денонощно бдят на палубата и за правилното движение на парахода. Ти защо ще се тревожиш? Подсъзнанието - това са висши светове, това са висши съзнания. Те реализират онова, което ти си пожелал.
към текста >>

" Тъй, че има си персонал, началници, служители, които денонощно бдят на палубата и за правилното движение на парахода.
" - "Ще ти кажа. Помисли си, че се качваш от пристанището Ливърпул, от Англия за Америка. Параходът пътува две седмици денонощно. Като се качиш на парахода, защо ще се тревожиш: Дали ще стигна или няма да стигна? Морето може да се вълнува или не, но след 14 денонощия току ти извикат: "Ню Йорк, пристанището! " Тъй, че има си персонал, началници, служители, които денонощно бдят на палубата и за правилното движение на парахода. Ти защо ще се тревожиш? Подсъзнанието - това са висши светове, това са висши съзнания. Те реализират онова, което ти си пожелал. Затова пожелай нещо и го тури в подсъзнанието - то ще се реализира." Пеньо Ганев
към текста >>

Един параход, когато иска помощ, дава сигнал по радиото, иска помощ.
Човек е силен, докато той мисли. Та ако искате да бъдете силни, вие трябва да мислите. Когато мислите, вие сте във връзка с оня свят, дето могат да ви помогнат. Човек, който мисли, всякога му помагат. Човек, който не мисли, никога не му помагат. Един параход, когато иска помощ, дава сигнал по радиото, иска помощ. Онзи, който няма апарат, каквато и авария да се случи, няма да дойдат на помощ. Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите. Туй, което казвате, че е съдба в света, показва, че вие не мислите. Човек, който мисли, нещастие не идва при него. Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: "Нещастие има, съдба." Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли.
към текста >>

26. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

И наистина, екскурзията се състояла, всички се качили на парахода.
" Елена Андреева Брат Тодор Стоименов работел в Бургас в БНБ. От някакво предприятие го поканили да отиде на екскурзия до Цариград. Брат Стоименов много искал да отиде на екскурзията и помолил директора на Банката да го пусне. И наистина, екскурзията се състояла, всички се качили на парахода. Но какво станало? Пристигнали в Цариград, а там се била появила болестта холера и по тая причина била обявена карантина за 40 дни. По това време Тодор Стоименов бил излязъл извън парахода на разходка - без пари и без паспорт и попаднал в блокада. Не могъл да се върне на парахода. Брат Стоименов в тоя момент се досетил да отправи молба към Учителя.
към текста >>

По това време Тодор Стоименов бил излязъл извън парахода на разходка - без пари и без паспорт и попаднал в блокада.
От някакво предприятие го поканили да отиде на екскурзия до Цариград. Брат Стоименов много искал да отиде на екскурзията и помолил директора на Банката да го пусне. И наистина, екскурзията се състояла, всички се качили на парахода. Но какво станало? Пристигнали в Цариград, а там се била появила болестта холера и по тая причина била обявена карантина за 40 дни. По това време Тодор Стоименов бил излязъл извън парахода на разходка - без пари и без паспорт и попаднал в блокада. Не могъл да се върне на парахода. Брат Стоименов в тоя момент се досетил да отправи молба към Учителя. Станало тъй, че се срещнал с един българин, който след като разбрал, че брат Стоименов трябва да се върне в България, му купил билет. Тодор се качил на влака и влязъл в едно първокласно купе. Дотук всичко минало много добре, но без документи какво ще прави?
към текста >>

Не могъл да се върне на парахода.
Брат Стоименов много искал да отиде на екскурзията и помолил директора на Банката да го пусне. И наистина, екскурзията се състояла, всички се качили на парахода. Но какво станало? Пристигнали в Цариград, а там се била появила болестта холера и по тая причина била обявена карантина за 40 дни. По това време Тодор Стоименов бил излязъл извън парахода на разходка - без пари и без паспорт и попаднал в блокада. Не могъл да се върне на парахода. Брат Стоименов в тоя момент се досетил да отправи молба към Учителя. Станало тъй, че се срещнал с един българин, който след като разбрал, че брат Стоименов трябва да се върне в България, му купил билет. Тодор се качил на влака и влязъл в едно първокласно купе. Дотук всичко минало много добре, но без документи какво ще прави? Нещо го стягало.
към текста >>

В това време в някакво езеро става голяма буря и параходчето, в което са били пътниците, се обръща и те отиват да ги спасяват Хората се давят вече и брат Гръблев се спуска да спаси една красива жена.
" Друг случай има също с брат Никола Гръблев. Той каза, че много често неговият ръководител, нощно време, когато спи, го взема със себе си, за да помагат в най-различни случаи. А някой път казвал: "Легни да спиш, за да те взема да отидем еди къде си". И така веднъж той го взема и го завежда в Америка. В това време в някакво езеро става голяма буря и параходчето, в което са били пътниците, се обръща и те отиват да ги спасяват Хората се давят вече и брат Гръблев се спуска да спаси една красива жена. А ръководителят му казва: "Не тази жена, остави я нея. Ей тази." И му посочил неугледно, възгрозничко момиче. "То единствено се помоли, когато се качи на корабчето и попроси от Бога покровителство. Него ще спасиш." Веска Величкова
към текста >>

Всяка година е определено колко парахода ще потънат, колко къщи ще изгорят и прочие.
- За да пречистя кръвта, мислите и желанията си. Когато човек прави екскурзии, трябва постоянно да се моли. Светът не е напълно в безопасност. Има и неприятели. Петната на Слънцето са много големи и това причинява да има много катастрофи сега. Всяка година е определено колко парахода ще потънат, колко къщи ще изгорят и прочие. Казано е: "Бдете и молете се". Да бъде човек в контакт с небето, защото не знае това, което има да му се случи. Ако нещо е определено, молитвата може да го отмени. Може, може. В тези работи чудесии могат да станат.
към текста >>

27. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Вечер, преди да легна, получавам телеграми от целия свят: някъде потъва параход - оправям пътя му; някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие; студент се оплаква, че професорът му иска да го скъса, той е добър ученик, ще подобри успеха си.
Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги колко продават скръбта си и я купувам. За мен е важно да не плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни - да ви покажа начин да се освободите от бедността; ако сте болни - да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да легна, получавам телеграми от целия свят: някъде потъва параход - оправям пътя му; някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие; студент се оплаква, че професорът му иска да го скъса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. На момъка казвам, че тя го обича и той се отказва от намерението си. Като отговоря на всички телеграми,тогава заспивам. Аз чувствам Единството по следния начин: като обичаш някого - мене обичаш; като поливаш едно цвете, аз се радвам, понеже то се радва. Не ограничавам никого, затова другите ще ви ограничат. Понеже е казано, че праведният седем пъти ще мине през огън, то ще трябва да се подготвите за това мъчение.
към текста >>

28. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - бяхме полегнали следобед в нашата барака, наричана "Парахода".
Целта е била Учителят да бъде ликвидиран. Това го научих от мой личен приятел, състудент - Кочо Овчаров, който после избяга в Америка по политически причини. Кочо Овчаров работеше в цензура на печата. Иван Сечанов Беше 4 май 1936 г. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - бяхме полегнали следобед в нашата барака, наричана "Парахода". Изгревът бе обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа следобед. Изведнъж сестра Веса Козарева нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние веднага скочихме от леглата и побягнахме към салона. Учителят бе излязъл пред салона.
към текста >>

29. ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ

Всичко ще се разиграе толкова много, че и къщи, и параходи, и тренове, и хора - всички ще се разиграят, ще скачат нависоко.
И някои казват: "Е, не е близо това време." Всички трябва да се молят да се отстрани тази част. Божият ден е страшен! Дали ще дойде във ваше време, то е друг въпрос, но един ден ще дойде землетресение, че ще скачате на един метър нагоре. Като дойде сега Христос на Земята, цялата земя ще проиграе. Тогава хората ще скачат по 10 метра нависоко - така ще се радват. Всичко ще се разиграе толкова много, че и къщи, и параходи, и тренове, и хора - всички ще се разиграят, ще скачат нависоко. Това ще бъде най-хубавото хоро, което хората са играли. После ще има такава илюминация, каквато никога досега не сте виждали. След това ще чуете един глас, ще дойде Новата култура. Как ще се познае свършването на света? - Бог ще слезе на Земята и ще Го посрещнат тържествено, със салюти.
към текста >>

30. ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ

Защото начело и на предната страна на парахода тя носи Библии, а отзад носи оръжието.
Без да споделям това с Учителя, Той сам ми отговори така: "Русите са решили да действат направо: Москва - Берлин. Те не искат да губят време и затова няма да правят далечни обходи." Впоследствие, както е известно, събитията оправдаха тези думи на Учителя. Тодор Божков Често приятелите питаха Учителя за политическите събития. Учителят каза: "Най-големият виновник за всички престъпления на Земята, това е Англия. Защото начело и на предната страна на парахода тя носи Библии, а отзад носи оръжието. Сега нейната задница ще бъде намазана с катран и ще бъде запалена и всички нейни колонии ще се отнемат и разпуснат." Доживяхме да видим, че това се сбъдна след войната. Англия се прости с колониите, а те получиха независимост. Учителят каза за Хитлер следното: "Хитлер тръгнал да върши безумие. Хитлер беше пристав на Бога. Той трябваше да тръгне и отиде да се разправя с Англия, а не да тръгне да търси колонии в Русия.
към текста >>

31. ШЕСТАТА РАСА

Сега бялата раса е на силата, на параходи, аероплани и пр.
Упадъкът на бялата раса е слизането й от арената. Тя е слязла до дъното и по- долу не може да отиде. Тя ще почне да се повдига, но не тя, а нейното дете - Шестата раса. Разликата между петата и Шестата раса е тази, че петата раса се мъчи да установи ред и порядък в света чрез пушки и топове, чрез насилие, а Шестата раса - чрез Любовта и Божествената Любов ще бъде мярка за всичко в нея. Тогава ще се смекчат сърцата на хората и ще има подем в еволюцията им. Сега бялата раса е на силата, на параходи, аероплани и пр. Никога светът е нямал такива разрушителни сили, както бялата раса. А Шестата раса е на сърцето. Тя е започнала, но докато израсне, ще има време. Шестата раса постепенно приготовлява условията за побратимяване. Турят се основите, гради се.
към текста >>

Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи, аероплани, автомобили, както сега.
Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер? Който обича, образува си бъдещите органи за дишане. В дишането ще участва симпатичната нервна система. Ще се диша етер чрез симпатичната нервна система. В бъдещата култура няма да имаш полици. Тогава хората няма да се съобщават с железници, параходи, аероплани, автомобили, както сега. Например, искаш да пратиш писмо до свой приятел. Писмото ще бъде написано на особена фина материя, която чрез силата на своя ум и воля ще изпратиш точно дето трябва. То ще се пренесе през пространството и ще стигне направо до твоя приятел. Ако приятелят ти е на 1000 км от тебе, в една минута писмото е на неговата маса. Имаш нужда от няколко килограма картофи - няма да ходиш от една бакалница на друга да купуваш, но веднага ще намериш на масата си нужното количество картофи.
към текста >>

32. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо.
П. Успенски21 в Tertium Оrganum описва преживяването на космическото съзнание от един негов приятел: “Това беше в Мраморно море. Беше зима. Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо. Аз стоях на палубата и гледах вълните. Белите гребени на вълните отдалеч се приближаваха към нас. Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода, и с рев се разсипваше под него. По едно време аз почувствах промяна в моето съзнание. Аз станах всичко.
към текста >>

Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода, и с рев се разсипваше под него.
Валеше дъжд. Високият бряг и скалите в далечината бяха във всички оттенъци на виолетовия цвят, морето беше с оловносребърен цвят. Параходът отиваше на север, като се клатеше слабо. Аз стоях на палубата и гледах вълните. Белите гребени на вълните отдалеч се приближаваха към нас. Вълната се издигаше, като че ли искаше да хвърли своя гребен върху парахода, и с рев се разсипваше под него. По едно време аз почувствах промяна в моето съзнание. Аз станах всичко. Вълните – това бях аз. Виолетовите планини – това бях аз. Те бяха едно с мен.
към текста >>

33. ЛЮБОВТА ВИНАГИ Е ВЗАИМНА – ЛЮБОВТА РАЖДА ЛЮБОВ

И ето след време пристига цял параход памук на пристанището за него.
Законът е такъв: Любовта ражда Любов. Когато обичаш някой човек, ти се свързваш с неговата душа, с Божественото в него и то се изявява. А то се изявява като Любов, понеже естеството му е Любов. Каквото е твоето отношение към хората, такова ще бъде и тяхното отношение към теб. Един българин праща с чек няколко милиона лева до една английска фабрика с поръчка за памук. И ето след време пристига цял параход памук на пристанището за него. Любовта, която ти си изпратил в света, това е чекът, който пращаш. А памукът, който иде на твое име, това е Любовта, която изпращат към теб. Кой човек, на когото сърцето е пълно с Любов, Вяра, Надежда, Мир и Кротост, не може да бъде обичан? Ако дадеш на човека нещо от своя ум, сърце, душа и сила, той непременно ще те обича. Законът е: който обича всички хора, той е обичан.
към текста >>

34. ИЗХОДНИЯТ ПЪТ

Виждаме, че на един параход, който е в океана, му липсва нещо.
Най-първо е нужно да имаме една идея, след това да се направи план на къщата от архитект и тогава да се построи. Иначе ще похарчим напразно средствата си; ще правим само опити: един, два, три пъти и тогава пак ще научим нещо. Човечеството е създало един порядък на нещата, който не можем да изправим лесно. Защото хиляди години се е строило погрешно. Някой път се задава въпрос: Как ще се оправи светът. Виждаме, че на един параход, който е в океана, му липсва нещо. Но как ще го реформираме, когато е в океана? Трябва да влезе в някое пристанище, в някой док, и тогава да се направят нужните подобрения в него. Или друг пример: в един параход няма изобилие. Има повече хора в него. Какво трябва да правят?
към текста >>

Или друг пример: в един параход няма изобилие.
Защото хиляди години се е строило погрешно. Някой път се задава въпрос: Как ще се оправи светът. Виждаме, че на един параход, който е в океана, му липсва нещо. Но как ще го реформираме, когато е в океана? Трябва да влезе в някое пристанище, в някой док, и тогава да се направят нужните подобрения в него. Или друг пример: в един параход няма изобилие. Има повече хора в него. Какво трябва да правят? Трябва да се задоволят с дадените условия, додето излязат на пристанището. Тогава вече ще има по-добри условия. На Земята всичко е разумно предвидено.
към текста >>

35. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр.
В Гърция те се наричат орфисти, в Палестина – есеисти, в Египет – херметисти, в Персия – маздеисти. Маздеистите са разклонение на първия, египетския клон. Първият клон е построил в Египет пирамидите. В Индия трите клона са оставили повече философска наука, а в Египет – повече научен материал. Съвременната култура почти прилича на египетската. И в двете култури имаме подобни прояви: вдигане на тежести, строеж на пирамиди, на Айфелова кула, на параходи, пробиване на тунели и пр. Първият клон имал за цел да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи. Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството. Богомилите не са успели в България поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура. Розенкройцерите са разклонение на третия, богомилския клон.
към текста >>

36. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ

Сега ние се намираме в бурното море и пътуваме с Божествения параход към спасителния бряг.
Иде порядък, в който ще царува Любовта в света. Идването на Христа преди две хиляди години беше предисловие. Христос преди две хиляди години подготви пътя, за да дойде новият порядък. Казано е: „Блажени, които имат първото възкресение.“ Това се отнася за пробудените души, които ще оживеят, ще станат, ще добият ново съзнание. Възкресението е излизането на бубите от пашкула и превръщането им в пеперуда. Сега ние се намираме в бурното море и пътуваме с Божествения параход към спасителния бряг. Ще запитате: „Колко време има още до излизането на брега? “ От парахода постоянно мерят дълбочината. Тя постепенно намалява. Като стане половин метър, тогава брегът е близо. Плитка трябва да стане водата, за да можем да излезем на сушата.
към текста >>

“ От парахода постоянно мерят дълбочината.
Христос преди две хиляди години подготви пътя, за да дойде новият порядък. Казано е: „Блажени, които имат първото възкресение.“ Това се отнася за пробудените души, които ще оживеят, ще станат, ще добият ново съзнание. Възкресението е излизането на бубите от пашкула и превръщането им в пеперуда. Сега ние се намираме в бурното море и пътуваме с Божествения параход към спасителния бряг. Ще запитате: „Колко време има още до излизането на брега? “ От парахода постоянно мерят дълбочината. Тя постепенно намалява. Като стане половин метър, тогава брегът е близо. Плитка трябва да стане водата, за да можем да излезем на сушата.
към текста >>

37. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Параход потъва в морето.
Сам никой не може да мине своя път. Сам никой не може да свърши възложената му работа. Все трябва да му дойде някаква помощ. Щом се намират в затруднение, помолете се сърдечно и веднага светли същества ще ви се притекат на помощ. Не става ли същото нещо и днес? Параход потъва в морето. Веднага по радио съобщават, че в морето, на известно разстояние от брега, се намира параход, който потъва. Не се минава много време, друг параход тръгва на помощ, взима пътниците от пострадалия параход и ги спасява. Пътниците се спасяват благодарение на сигнала, който потъващият кораб дава. Такъв сигнал е молитвата. Вашият параход е в бурното море, в буйните вълни на живота.
към текста >>

Веднага по радио съобщават, че в морето, на известно разстояние от брега, се намира параход, който потъва.
Сам никой не може да свърши възложената му работа. Все трябва да му дойде някаква помощ. Щом се намират в затруднение, помолете се сърдечно и веднага светли същества ще ви се притекат на помощ. Не става ли същото нещо и днес? Параход потъва в морето. Веднага по радио съобщават, че в морето, на известно разстояние от брега, се намира параход, който потъва. Не се минава много време, друг параход тръгва на помощ, взима пътниците от пострадалия параход и ги спасява. Пътниците се спасяват благодарение на сигнала, който потъващият кораб дава. Такъв сигнал е молитвата. Вашият параход е в бурното море, в буйните вълни на живота. Той рискува да потъне.
към текста >>

Не се минава много време, друг параход тръгва на помощ, взима пътниците от пострадалия параход и ги спасява.
Все трябва да му дойде някаква помощ. Щом се намират в затруднение, помолете се сърдечно и веднага светли същества ще ви се притекат на помощ. Не става ли същото нещо и днес? Параход потъва в морето. Веднага по радио съобщават, че в морето, на известно разстояние от брега, се намира параход, който потъва. Не се минава много време, друг параход тръгва на помощ, взима пътниците от пострадалия параход и ги спасява. Пътниците се спасяват благодарение на сигнала, който потъващият кораб дава. Такъв сигнал е молитвата. Вашият параход е в бурното море, в буйните вълни на живота. Той рискува да потъне. Какво трябва да направите?
към текста >>

Вашият параход е в бурното море, в буйните вълни на живота.
Параход потъва в морето. Веднага по радио съобщават, че в морето, на известно разстояние от брега, се намира параход, който потъва. Не се минава много време, друг параход тръгва на помощ, взима пътниците от пострадалия параход и ги спасява. Пътниците се спасяват благодарение на сигнала, който потъващият кораб дава. Такъв сигнал е молитвата. Вашият параход е в бурното море, в буйните вълни на живота. Той рискува да потъне. Какво трябва да направите? Дайте сигнал, т.е. помолете се, обърнете се към висшия свят да ви изпратят помощ. В скоро време помощта ще дойде и вие ще бъдете вън от всякаква опасност.
към текста >>

38. Първа част

За да преминете през дълбока река, необходима ви е лодка, а за да прехвърлите океана параход.
И само когато мине през този огън и устои на всички изпитания, тогава може да се каже, че човек има ценен и устойчив характер и има вечен дом, в който може да живее. Характерът това е човешкият дом. Съдбата е определила през какви изпитания ще мине вашият живот. И тези изпити са необходими. Ще направя едно сравнение. За да преминете през дълбока река, необходима ви е лодка, а за да прехвърлите океана параход. Така че за да минете от един свят в друг, ви е нужен параход, който се нарича Вяра. Трудностите са горивото, вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на космичния закон, е глупав човек... В какво се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях.
към текста >>

Така че за да минете от един свят в друг, ви е нужен параход, който се нарича Вяра.
Характерът това е човешкият дом. Съдбата е определила през какви изпитания ще мине вашият живот. И тези изпити са необходими. Ще направя едно сравнение. За да преминете през дълбока река, необходима ви е лодка, а за да прехвърлите океана параход. Така че за да минете от един свят в друг, ви е нужен параход, който се нарича Вяра. Трудностите са горивото, вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на космичния закон, е глупав човек... В какво се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, богохулства и не ражда, прави грях.
към текста >>

39. Втора част

Няколко души моряци напуснали парахода, за да се разходят из един европейски град.
Това са две относителни неща. Влезеш ли в противоречие със силите, които действуват в природата, твоята форма ще се разруши. Не разбереш ли законите, ще бъдеш смачкан... Трябва да се освободим от известни спънки, които съществуват в нашите души. Ще приведа един пример и ще обясня един велик закон, който регулира живота. Няколко души моряци напуснали парахода, за да се разходят из един европейски град. Обикаляли насам-нататък из града, влизали в разни кръчми и се напили. На връщане се качили в лодките, но забравили да ги развържат от колците, за които били привързани, и започнали с веслата да гребат. Гребали цяла нощ, като мислили, че наближават парахода. На сутринта обаче видели, че все на брега стоят... Хората не могат да възкръснат именно по тази причина защото са завързани за колеца... Така са вързани всички човеци. Те трябва да имат идеал. Какъв?
към текста >>

Гребали цяла нощ, като мислили, че наближават парахода.
Трябва да се освободим от известни спънки, които съществуват в нашите души. Ще приведа един пример и ще обясня един велик закон, който регулира живота. Няколко души моряци напуснали парахода, за да се разходят из един европейски град. Обикаляли насам-нататък из града, влизали в разни кръчми и се напили. На връщане се качили в лодките, но забравили да ги развържат от колците, за които били привързани, и започнали с веслата да гребат. Гребали цяла нощ, като мислили, че наближават парахода. На сутринта обаче видели, че все на брега стоят... Хората не могат да възкръснат именно по тази причина защото са завързани за колеца... Така са вързани всички човеци. Те трябва да имат идеал. Какъв? Такъв, който да ги тегли към Небето... Имаш съмнение в ума си, имаш важни въпроси, които не си разрешил отвържи лодката си, загреби с веслата и върви към целта. Ние не можем да избегнем последствията на причините. Мислим си, че нашите мисли и желания не упражняват никакво влияние; а всъщност всяка мисъл, колкото и слаба да е, упражнява влияние.
към текста >>

40. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Преди години от Бургаското пристанище, в едно много бурно море, излизат два парахода: единият голям презокеански, а другият малък, със самонадеян капитан.
И кой баща не би се радвал, като види въжделените желания на благородното си сърце, отразени в неговия отрок? В този момент светът представя, както за отделния човек, така и за обществата и народите, едно развълнувано от дъното море. Несгодите, болестите, международните недоразумения и смъртта са опасните бушуващи вълни. Под техните удари неминуемо ще загинат разглобените кораби на непредвидливите самонадеяни капитани. Но корабите на предвидливите и гениални капитани, запасени с всичко необходимо, ще излязат невредими на предназначените пристанища. Преди години от Бургаското пристанище, в едно много бурно море, излизат два парахода: единият голям презокеански, а другият малък, със самонадеян капитан. Още с излизането им от пристанището, посрещат ги вън свирепите морски вълни и бреговата стража наблюдава, как свирепите вълни се разбиват в здравата конструкция на големия параход и как малкият параход, тласкан като треска от тези вълни, изчезва безследно, заедно с всичко в него. Човек, в когото бушуват отрицателните сили на духовната поквара, неминуемо ще загине под вълните на живота, защото в него няма сила на съпротива, няма морал. Той е разлагащ се труп, а човекът на разума, благородството и труда, който живее в цялото, ще изплава на блаженото пристанище, защото това е човекът на духа, това е човекът, който носи в себе си всестранна безсмъртна култура. За него няма нещо невъзможно, защото той не живее сам за себе си. Той съчетава в себе си подсъзнанието със свръхсъзнанието.
към текста >>

Още с излизането им от пристанището, посрещат ги вън свирепите морски вълни и бреговата стража наблюдава, как свирепите вълни се разбиват в здравата конструкция на големия параход и как малкият параход, тласкан като треска от тези вълни, изчезва безследно, заедно с всичко в него.
В този момент светът представя, както за отделния човек, така и за обществата и народите, едно развълнувано от дъното море. Несгодите, болестите, международните недоразумения и смъртта са опасните бушуващи вълни. Под техните удари неминуемо ще загинат разглобените кораби на непредвидливите самонадеяни капитани. Но корабите на предвидливите и гениални капитани, запасени с всичко необходимо, ще излязат невредими на предназначените пристанища. Преди години от Бургаското пристанище, в едно много бурно море, излизат два парахода: единият голям презокеански, а другият малък, със самонадеян капитан. Още с излизането им от пристанището, посрещат ги вън свирепите морски вълни и бреговата стража наблюдава, как свирепите вълни се разбиват в здравата конструкция на големия параход и как малкият параход, тласкан като треска от тези вълни, изчезва безследно, заедно с всичко в него. Човек, в когото бушуват отрицателните сили на духовната поквара, неминуемо ще загине под вълните на живота, защото в него няма сила на съпротива, няма морал. Той е разлагащ се труп, а човекът на разума, благородството и труда, който живее в цялото, ще изплава на блаженото пристанище, защото това е човекът на духа, това е човекът, който носи в себе си всестранна безсмъртна култура. За него няма нещо невъзможно, защото той не живее сам за себе си. Той съчетава в себе си подсъзнанието със свръхсъзнанието. В неговата фина прозорливост се виждат следствията, преди да са произведени причините.
към текста >>

Обични братя и сестри, днес трябва да благодарим на Бога чрез нашия мил и светъл Учител, че Той ни е качил на Божествения параход, изкован от най-силните материали на Неговите Любов, Мъдрост и Истина.
Той е разлагащ се труп, а човекът на разума, благородството и труда, който живее в цялото, ще изплава на блаженото пристанище, защото това е човекът на духа, това е човекът, който носи в себе си всестранна безсмъртна култура. За него няма нещо невъзможно, защото той не живее сам за себе си. Той съчетава в себе си подсъзнанието със свръхсъзнанието. В неговата фина прозорливост се виждат следствията, преди да са произведени причините. Това е човекът - авангард на шестата светеща раса. Обични братя и сестри, днес трябва да благодарим на Бога чрез нашия мил и светъл Учител, че Той ни е качил на Божествения параход, изкован от най-силните материали на Неговите Любов, Мъдрост и Истина. Параходът е неуязвим, капитанът му е нашият Учител. Той ни е запасил с всички духовни блага и ще ни изведе на блаженото пристанище. Сега на този първи събор, при видимото отсъствие на Учителя, а невидимото присъствие - ще издържим ли генералния изпит като достойни приемници на Неговото епохално дело? Да, всички, които любим Бога и Учителя, ще издържим. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви.
към текста >>

Параходът е неуязвим, капитанът му е нашият Учител.
За него няма нещо невъзможно, защото той не живее сам за себе си. Той съчетава в себе си подсъзнанието със свръхсъзнанието. В неговата фина прозорливост се виждат следствията, преди да са произведени причините. Това е човекът - авангард на шестата светеща раса. Обични братя и сестри, днес трябва да благодарим на Бога чрез нашия мил и светъл Учител, че Той ни е качил на Божествения параход, изкован от най-силните материали на Неговите Любов, Мъдрост и Истина. Параходът е неуязвим, капитанът му е нашият Учител. Той ни е запасил с всички духовни блага и ще ни изведе на блаженото пристанище. Сега на този първи събор, при видимото отсъствие на Учителя, а невидимото присъствие - ще издържим ли генералния изпит като достойни приемници на Неговото епохално дело? Да, всички, които любим Бога и Учителя, ще издържим. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви. В света скръб ще имате, но дерзайте.
към текста >>

Той е онзи бдителен капитан на парахода, който през всяко време на неговия морски път зорко бди над компаса и направлява парахода по най-безопасния път към предназначеното му пристанище.
- Онази, на която основите са поставени на камък. Къща, основана на пясък, ще се срути. Само умният човек може да търси здрави основи и само той може да гради. Той е човек с пробудено съзнание. Той търси преди всичко причината на всяко явление, първо в своя собствен живот. Той е онзи бдителен капитан на парахода, който през всяко време на неговия морски път зорко бди над компаса и направлява парахода по най-безопасния път към предназначеното му пристанище. Христос казва: „Който пребъдва в Мене и Аз в Него". За да пребъдеш, трябва да си като лозовата пръчка, здраво свързан с кютюка; да съставяш неразделна част от него, от който тя черпи жизнените сокове и принася изобилно плод. Човек не е дошъл случайно на земята. Той не е във видимата фигура; той е преди всичко духовно същество и носи красиви безсмъртни заложби в неговата душа. Той трябва да работи върху тези заложби, да се проявят като светъл ореол в топлите свещени и приятни чувства в неговото сърце, като мека светлина в неговия ум, като благородна обхода в неговата душа и като силен и устойчив характер в неговия дух.
към текста >>

НАГОРЕ

0.13771891593933