НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
170
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_04 ) Единството в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина,
Лозен
и Плана планина.
В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме Слънчевия изгрев с молитви и песни. Често при изгрев Учителя държеше беседа. След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня.
Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина,
Лозен
и Плана планина.
Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места. Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното. Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят. И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете.
към текста >>
2.
3_23 ) Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще посадиш
лозето
, ще го режеш и ще го копаеш, без да споменеш и една лоша дума.
След това седнахме на тревата и се заговорихме за новото земеделие и градинарство. В течение на разговора Учителя каза: Земеделецът трябва да работи с Любов; сега той прекопава земята със своето обикновено съзнание. Да кажем, че една ябълка е посадена от чист човек, който я полива с Любов; така той допринася нещо за качеството на ябълката. Затова трябва да дойдат най-добрите градинари, лозари, земеделци.
Ще посадиш
лозето
, ще го режеш и ще го копаеш, без да споменеш и една лоша дума.
И като зрее, ще ходиш да се молиш всяка сутрин и тогава гроздето, което ще се роди, ще бъде особено. Като засаждаш дърво, ще му кажеш как трябва да израсте. И то ще расте така, както си му казал; много са умни растенията. Плодните дървета желаят да им се обръща внимание, да ги обича някой. И затова добри градинари са тези, които обичат дърветата.
към текста >>
3.
4_05 ) Ново направление на труда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един му казал: „Ще ти платя, иди на
лозето
.“ Той казал: „Аз за пари не работя, пари не искам.“ „Какво искаш?
Някой казва: „Дотегна ми да се трудя.“ А да се работи е приятно. Трябва да се превърне трудът в работа. В работата вече са най-добрите условия. Сега се изисква не труд, а работа и човек да я извърши свободно, по Любов. Има един разказ, който характеризира цялото човечество; той прилича на приказка от „Хиляда и една нощ“: един богат човек носел на рамото си мотика и търсел да го наеме някой.
Един му казал: „Ще ти платя, иди на
лозето
.“ Той казал: „Аз за пари не работя, пари не искам.“ „Какво искаш?
Скъпоценни камъни ли? “ Онзи му казал: „Та аз имам толкова много от тях! “ Другият му казал: „За Бога помагаш ли? “ Човекът отишъл с мотиката да помага. Занапред каква ще бъде ценната монета?
към текста >>
4.
2) Болести на гърдите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой изгубил любовника си и става
туберкулозен
.
Това е най-силният начин за лекуване на туберкулозата. Белодробната туберкулоза е една утайка на чувствата в белодробните клетки и затова белият дроб заболява. Тогава започва гниене и се явява почва за микробите. Туберкулозата се ражда от изгубена Любов, при разочарование в Любовта. Всеки, който изгуби Любовта, може да заболее от туберкулоза, ако не трансформира състоянието си.
Някой изгубил любовника си и става
туберкулозен
.
Как може да се лекува? Ще възстанови в себе си изгубената хармония. Човек, който обича Господа, ако е бил болен от туберкулоза, тя си отива от него. Туберкулозният трябва да има Любов, трябва да се свърже със здравите хора. Има един низш живот, който може да влезе в човека, да нападне дробовете и да ги яде.
към текста >>
Когато се разгневиш, можеш да станеш
туберкулозен
.
Туберкулозата иде някой път от страх. От страх се образуват също така утайки на туберкулозата. Туберкулозата някой път иде, когато душите се скарат. Карането създава лошо ухание. Когато човек се разгневи, от него излиза лошо ухание и това става причина за туберкулозата.
Когато се разгневиш, можеш да станеш
туберкулозен
.
Когато човек се уплаши, също така може да стане туберкулозен. Когато човек изгуби голяма сума, може да стане туберкулозен, ако не може да трансформира своето състояние. Туберкулозата идва и когато човек се простуди, а и от други външни причини. За лекуване на туберкулозата може да се употребяват следните методи: 1.1. Гореща вода.
към текста >>
Когато човек се уплаши, също така може да стане
туберкулозен
.
От страх се образуват също така утайки на туберкулозата. Туберкулозата някой път иде, когато душите се скарат. Карането създава лошо ухание. Когато човек се разгневи, от него излиза лошо ухание и това става причина за туберкулозата. Когато се разгневиш, можеш да станеш туберкулозен.
Когато човек се уплаши, също така може да стане
туберкулозен
.
Когато човек изгуби голяма сума, може да стане туберкулозен, ако не може да трансформира своето състояние. Туберкулозата идва и когато човек се простуди, а и от други външни причини. За лекуване на туберкулозата може да се употребяват следните методи: 1.1. Гореща вода. Болният да изпива наведнъж една след друга по четири-пет чаши гореща вода.
към текста >>
Когато човек изгуби голяма сума, може да стане
туберкулозен
, ако не може да трансформира своето състояние.
Туберкулозата някой път иде, когато душите се скарат. Карането създава лошо ухание. Когато човек се разгневи, от него излиза лошо ухание и това става причина за туберкулозата. Когато се разгневиш, можеш да станеш туберкулозен. Когато човек се уплаши, също така може да стане туберкулозен.
Когато човек изгуби голяма сума, може да стане
туберкулозен
, ако не може да трансформира своето състояние.
Туберкулозата идва и когато човек се простуди, а и от други външни причини. За лекуване на туберкулозата може да се употребяват следните методи: 1.1. Гореща вода. Болният да изпива наведнъж една след друга по четири-пет чаши гореща вода. Това да прави няколко пъти на ден.
към текста >>
5.
12) Всичко е за Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето, а за утре ще ти дадат друга програма, ще те пратят на нивата да ореш, а на третия ден ще те пратят на
лозето
да копаеш.
Тук за окултните ученици има много хубаво условие, че край София се издига Витоша. В това отношение Витоша е незаменима. В Берлин, в Лондон, в Париж няма такъв акумулатор на енергии. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма и 10 км. Днес си в отпуск; ще дишаш чистия въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш.
Днес ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето, а за утре ще ти дадат друга програма, ще те пратят на нивата да ореш, а на третия ден ще те пратят на
лозето
да копаеш.
При Господа службите постоянно се менят. Първия ден щом работиш една служба, на втория ден ще работиш друга. Само като мениш службите, ще прогресираш. Като стигнахме Ел-Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. Към 10 ч.
към текста >>
6.
6) В съня на Навуходоносор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Писанието казва: „
Лозето
ще се вземе от тези, които го работеха, и ще се даде на други.“ Това значи, че
лозето
ще се вземе от бялата раса и ще се даде на Шестата.
Един брат попита дали хората на Шестата раса ще приличат по форма на сегашната. Конят ще бъде същият, а ездачът – друг. Народите не могат да влязат в Шестата раса, преди да ликвидират със своята карма. И днешните страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на Земята. При тези страдания ще се отличи духовният човек, който е с отворена душа, който има открито лице и излъчва нещо от себе си.
Писанието казва: „
Лозето
ще се вземе от тези, които го работеха, и ще се даде на други.“ Това значи, че
лозето
ще се вземе от бялата раса и ще се даде на Шестата.
И бялата раса ще се научи да слугува на Шестата, която ще има връзка с другите раси и ще ги организира. Човекът на Шестата раса, като влезе в бялата, не ще е от нея, защото ще е от светещите, но негова главна задача ще бъде да работи за духовното сплотяване. Един брат попита: След колко века ще се въдвори Шестата раса? Шестата раса сега се въдворява, но сме все още в самото начало на този процес и ще мине доста време само защото хората сами се спъват и не искат да се освободят от старото. Ако червеят не пожелае сам да се освободи от старата форма, не може да стане на пеперуда.
към текста >>
7.
26) Една реалност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като гледам усърдието, с което работи един банкер над баланса в банката или един лозар, който прекопава
лозето
си, казвам: „Тези хора работят така усърдно за съвсем дребно нещо, а пък аз, който имам един висок идеал, колко усърдие проявявам?
Невидимите същества, които вървят с него, имат познати навред и нагласят предварително условията – това е добротворство. Например хващат едного, който е тръгнал да проповядва. Началникът на полицията говори строго, заплашва и се заканва да направи еди-какво си, но арестуваният е във връзка с Бога – не се минава половин час и той нарежда на стражаря: „Я го пусни да си върви.“ И го пущат. Навсякъде работят и от двете ложи, смесени са. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш.
Като гледам усърдието, с което работи един банкер над баланса в банката или един лозар, който прекопава
лозето
си, казвам: „Тези хора работят така усърдно за съвсем дребно нещо, а пък аз, който имам един висок идеал, колко усърдие проявявам?
“ Един проповедник трябва да е минал школата на земеделеца, на търговеца, на лекаря, на банкера, за да добие опитност, че като дойде време да проповядва, да е готов. Еврейският пророк Моисей, който е един от Учителите, е бил говедар. Като вземеш думите му: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и всичката си сила, и ближния като себе си“ – това е Моисей. Всичко друго, дадено от него, е за деца, понеже евреите не бяха готови. Някой си искал да изпита своя приятел колко е издръжлив.
към текста >>
8.
56) Нужда от работници
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато Господ ви прати на
лозето
, Той преди вас ще иде и ще каже, че еди-кого си изпраща на работа, и ще даде разпореждане за приемането ви.
Трябва да се създадат и групи: по двама, по трима да се събират в името на дадена идея, но да има точен метод в работата им. В тайно да се съберат, за да четат, не толкова да се молят, после молитвата сама ще дойде. Нека първо да се създаде правата мисъл в човешкото съзнание, да се събуди този ум, за да се почне интензивно и свободно да се мисли, и чак след това ще последва истинска молитва. Такива групи могат да се образуват навсякъде и да има връзка помежду им. Мнозина могат да вземат участие чрез кореспонденция.
Когато Господ ви прати на
лозето
, Той преди вас ще иде и ще каже, че еди-кого си изпраща на работа, и ще даде разпореждане за приемането ви.
Всеки, който ви нагости, ще се запалва, всеки, който се приближава при вас, ще светва. Когато един човек е свързан с Първичната Причина, той всичко може. Американците са много практични и са готови да приемат новото. В тяхното общество има много мъдри души, които търсят новото. А българите много трудно възприемат Божественото, та значи направеното тук е проба при най-трудни условия.
към текста >>
9.
79) Работа в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще посадиш
лозе
, ще събереш гроздето и когато го раздаваш, чак тогава ще проповядваш; няма да проповядваш, преди да си раздал нещо.
Духовният живот е едно богатство, но той трябва да се проповядва с голямо умение. Ако вложиш духовния живот в един човек, който е негативен, ще го развратиш, защото той няма да може да го употреби. Като работиш между хората, давай, но за да не осиромашееш, мисли за Бога, храни светли мисли и дълбоко размишлявай – така отново ще забогатееш. Препълниш ли се с богатство, пак давай. Така правете всякога – човек трябва да има, за да раздаде.
Ще посадиш
лозе
, ще събереш гроздето и когато го раздаваш, чак тогава ще проповядваш; няма да проповядваш, преди да си раздал нещо.
Ще напишеш на човека едно изречение от книгата „Светът на Великите Души“ и ще му кажеш: „Ако знаеш как да прочетеш и как да произнесеш тези думи, от тях зависи твоето бъдещо щастие.“ Той ще прочете текста и ако не го е разбрал, ще тръгне да те търси, понеже ще е заинтригуван; след време ще се срещнете и вече заедно ще разсъждавате какво се подразбира под тези думи. Не да събудим и да обърнем всички хора – това е работа на бъдещето, а сега да обърнем тези, които са готови. Защото има хора, които се нажежават, но после изгасват, а нам ни трябват хора, които горят и не изгарят. Не е важно количеството, а качеството на хората, които ще се обърнат към Бога. Обръщането на една душа към Бога е много нещо.
към текста >>
10.
04. Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Например ти ме пращаш да прекопая
лозето
ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката.
Аз ще кажа само принципално какво човек трябва да спазва при това. Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните. Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за човека белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр. Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент. Какво значи прана в храната?
- Например ти ме пращаш да прекопая
лозето
ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката.
Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните. Но след 10 минути аз искам да копая лозето, а храната е още в стомаха. Значи не е грубата материя, която дава сила.
към текста >>
Но след 10 минути аз искам да копая
лозето
, а храната е още в стомаха.
Какво значи прана в храната? - Например ти ме пращаш да прекопая лозето ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката. Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните.
Но след 10 минути аз искам да копая
лозето
, а храната е още в стомаха.
Значи не е грубата материя, която дава сила. В устата на човека, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот на всички органи и те стават готови за работа. Обаче ние трябва да знаем начина, по който може да се приеме тази жизнена сила на храната. В един плод например, орех или портокал, освен белтъците, въглехидратите, минералните соли, витамините, жизнените сили (праната) има още духовни или психични сили. Великите разумни същества, които наричаме ангели, стоящи на много по-висок от човешкия стадий на развитие, те държат стопанството на цялата природа.
към текста >>
11.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На третия ден ще те пратят на
лозето
да копаеш.
В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо. В Ню-Йорк една улица е дълга 40 километра, а от София до Витоша няма и 10 километра. Днес ще дишаш чист въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск, ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето. А за утре ще ти дадат програма - ще те пратят на нивата да ореш.
На третия ден ще те пратят на
лозето
да копаеш.
При Господа службите постоянно се менят: първия ден като работиш една служба, на втория -друга служба. Като мениш службите, ще прогресираш. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме! Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. После пак дълго разговаряхме с Учителя:
към текста >>
12.
Единството в живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Яворови присои се намират на доста голяма височина - около 2000 м - и от тук се открива просторна панорама: виждат се цялото Софийско поле, Стара планина,
Лозенската
планина, Плана, чак до Рилския масив.
В тая вълшебна местност се заредиха прекрасни дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънчевия изгрев с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседа. След Паневритмията водехме интересни разговори или почвахме обща работа по обзавеждането на лагера. Вечерният огън, на който винаги присъствуваше и Учителя, беше красив завършек на деня.
Яворови присои се намират на доста голяма височина - около 2000 м - и от тук се открива просторна панорама: виждат се цялото Софийско поле, Стара планина,
Лозенската
планина, Плана, чак до Рилския масив.
Над Присоите се издигат величествено Резньовете, мощно надвиснали като покровители и пазители на тия свещени места. Тук цари тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на Вечното, което ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на Витоша. Тук човешкото съзнание се издига в един висок и чист свят. Тук има Мир.
към текста >>
13.
П л а н и н а т а
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пред нас се простираха Софийското поле, Стара планина, Плана,
Лозенските
възвишения.
Играхме Паневритмия на поляната при Ел Шадай. Някои братя и сестри свириха при Паневритмията със своите инструменти. Имахме разговор с Учителя и след това общ обяд. Към 4 часа направихме обща молитва и поехме надолу. На връщане се спирахме на красиви полянки и Учителя винаги изказваше някои интересни мисли.
Пред нас се простираха Софийското поле, Стара планина, Плана,
Лозенските
възвишения.
Като се върнахме на Изгрева, както винаги ни чакаше картофена супа в малкия салон. След завършване на вечерята изпяхме няколко песни, придружени от пиано и цигулка. Всички лица бяха освежени от планината, излъчваха бодрост и светлина и малко бяха изгорели от слънцето. Стана въпрос за значението на екскурзиите в планината. Учителя каза:
към текста >>
14.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Лозенските
възвишения са вече зад нас.
Витоша от тук изглежда съвсем друга. Тя ни се явява в съвсем нова форма, но все тъй величествена! Влизаме в планината. Ето, при един завой горе при върховете от камък красивата фигура на майка, държаща дете и надвесена над пропастта! Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата!
Лозенските
възвишения са вече зад нас.
Ние сме в самоковското поле. Минаваме през средата на едно село. Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет". От психологично гледище този факт е знаменателен: у народа има интерес към отвъдното!
към текста >>
15.
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с
лозе
и плодни дървета.
Братята и сестрите от всички околни села вземат участие. Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите на живота. Едни със свои коли донасят камъни, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят. Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна. Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните.
Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с
лозе
и плодни дървета.
Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината. Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села. Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето.
към текста >>
Утре ще се копае
лозето
.
Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна. Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните. Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета. Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината.
Утре ще се копае
лозето
.
Съобщава се това на всички близки села. Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето. Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно. С най-голяма готовност идват около 120 души.
към текста >>
Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на
лозето
.
Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета. Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината. Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села.
Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на
лозето
.
Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно. С най-голяма готовност идват около 120 души. Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта. Всеки си носи мотика и хляб в торбата.
към текста >>
16.
61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От Стара Планина,
Лозен
и от другите планини се виждат само върховете.
61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Ранна сутрин. Ние сме на една висока Витошка полянка. Широко се открива пред нас софийското поле, покрито с гъста мъгла. Един бял воал е метнат върху него.
От Стара Планина,
Лозен
и от другите планини се виждат само върховете.
Всичко друго е скрито в мъглата. Ние сме високо над нея. Лек ветрец раздвижва мъглите. Те пълзят по планинските склонове, издигат се бавно от някои планински долове. Слънцето след изгрев осветява мъглите, лежащи в низините и те добиват вълшебен изглед.
към текста >>
17.
Живата наука и болестите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Например ти ме пращаш да прекопая
лозето
ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката.
Аз ще кажа само принципално какво човек трябва да спазва при това. Вие знаете, че днес химията и медицината дават химическия състав на храните. Изчислено е колко грама храна дневно са необходими за човека белтъчни вещества, тлъстини, хидрати (захари и скорбяла), минерални соли, витамини и пр. Обаче, вън от материалните вещества, в храната има и жизнена сила, или прана, което е един духовен елемент. Какво значи прана в храната?
- Например ти ме пращаш да прекопая
лозето
ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката.
Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните. Но след 10 минути аз искам да копая лозето, а храната е още в стомаха. Значи не е грубата материя, която дава сила.
към текста >>
Но след 10 минути аз искам да копая
лозето
, а храната е още в стомаха.
Какво значи прана в храната? - Например ти ме пращаш да прекопая лозето ти, но аз не съм ял от три дни, затова не мога да вдигам мотиката. Ти ми слагаш обяд, аз ям и не се минават и десетина минути, ето че ставам бодър, здрав, чувствувам голяма енергия в себе си. Какво е станало? - Тази храна е влязла в моя стомах, там ще престои 1-2 часа, минава в червата, оттам в кръвта, която я разнася до тъканите, за да ги нахрани и за това са необходими 2-3 часа, зависи от смилаемостта на храните.
Но след 10 минути аз искам да копая
лозето
, а храната е още в стомаха.
Значи не е грубата материя, която дава сила. В устата на човека, по венците, небцето, езика природата е турила една нервна мрежа, чрез която праната се просмуква и този животен магнетизъм стига много бързо по цялото тяло и дава сила и живот на всички органи и те стават готови за работа. Обаче ние трябва да знаем начина, по който може да се приеме тази жизнена сила на храната. В един плод например, орех или портокал, освен белтъците, въглехидратите, минералните соли, витамините, жизнените сили (праната) има още духовни или психични сили. Великите разумни същества, които наричаме ангели, стоящи на много по-висок от човешкия стадий на развитие, те държат стопанството на цялата природа.
към текста >>
18.
029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бог ще помисли за мене, когато работя на
лозето
и стана опитен лозар.
Което сме учили досега, това са детински работи. Тепърва хората ще учат, ще придобиват добродетели, знание и изкуства. Някой може да каже: "Ако Бог мисли за тебе, ти не трябва да работиш." Не, това е крива философия. Бог ще промисли за мене, само когато насадя 200-300 дръвчета. Бог ще промисли за мене, когато свърша университета.
Бог ще помисли за мене, когато работя на
лозето
и стана опитен лозар.
Бог промисля за своите разумни деца, които работят, които мислят добре и го слушат. Един пътешественик в Африка срещнал лъв в пустинята. Лъвът се готвел да скочи върху него. Тогава чул гласа на майка си: "Имаш кибрит, запали тревата! " Той запалил тревата и се спасил.
към текста >>
19.
116 УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Българинът има много добри качества, наследени от миналото, например – като се връща от
лозето
, той носи една кошница грозде.
За тях може да бъде отстъпчив. Но за Божественото трябва да бъде готов всичко да жертва, да не го е страх от смъртта. Човек, който се страхува от смъртта, нищо не може да постигне. Освен това, българинът е много естествен и справедлив. Изобщо, славянинът е съвестен.
Българинът има много добри качества, наследени от миналото, например – като се връща от
лозето
, той носи една кошница грозде.
От нея дава на децата и на всички, които срещне. Тази кошница е специално за минувачи; не бута голямата кошница, която е за вкъщи. Като обира лозето или плодната градина, не обира всичко, остава малко плодове или грозде за минувачите, за да си откъснат и те. Това, което остава, се казва баберки. Българинът има една черта - не обича да му заповядват.
към текста >>
Като обира
лозето
или плодната градина, не обира всичко, остава малко плодове или грозде за минувачите, за да си откъснат и те.
Освен това, българинът е много естествен и справедлив. Изобщо, славянинът е съвестен. Българинът има много добри качества, наследени от миналото, например – като се връща от лозето, той носи една кошница грозде. От нея дава на децата и на всички, които срещне. Тази кошница е специално за минувачи; не бута голямата кошница, която е за вкъщи.
Като обира
лозето
или плодната градина, не обира всичко, остава малко плодове или грозде за минувачите, за да си откъснат и те.
Това, което остава, се казва баберки. Българинът има една черта - не обича да му заповядват. Остави го свободен, ще направи много повече за теб. Българинът е гостоприемен. Когато отида в българска къща, питат ме, какво желая да ми сготвят.
към текста >>
20.
Последните времена
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На третия ден ще те пратят
лозето
да копаеш.
Днес ще дишаш чист въздух на планината, ще си хапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск. Ще се поразходиш. Ще пиеш вода, ще се радваш на слънцето. И за утре ще ти дадат програма, ще те пратят на нивата да ореш.
На третия ден ще те пратят
лозето
да копаеш.
При Господа службите постоянно се менят. Първия ден, като работиш една служба, на втория друга служба. Като стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. Към десет часа разговор. В разговора Учителя каза:
към текста >>
21.
Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще посадиш
лозето
, ще го режеш и ще го копаеш, без да си говорил лоши думи, и като зрее, ще ходиш да се молиш всяка сутрин и гроздето, което ще се роди, ще бъде особено.
Земеделецът трябва да работи с любов. Сега той работи земята със своето обикновено съзнание. Да кажем, че една ябълка е посадена от чист човек и той я полива с любов. Такъв човек допринася нещо за качеството на ябълката. Затова трябва да дойдат най-добрите градинари, лозари, земеделци и пр.
Ще посадиш
лозето
, ще го режеш и ще го копаеш, без да си говорил лоши думи, и като зрее, ще ходиш да се молиш всяка сутрин и гроздето, което ще се роди, ще бъде особено.
Като садиш дърво, ще му кажеш как да израсне и то ще расте, както си му казал. Много са умни растенията. Ако един градинар обича плодните дървета, те винаги растат добре, дават повече плод. Плодните дървета желаят да им се обръща внимание, да ги обича някой. Като обичаш дървото, като че ли му предаваш нещо.
към текста >>
22.
Летуване и екскурзии на планината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина,
Лозен
, Плана планина и др.
В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънцето с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня.
Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина,
Лозен
, Плана планина и др.
Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените.
към текста >>
23.
01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
За прясна и чиста вода ходехме да носим със съдове от чешма, някъде в едно дере, доста далеч от нашето
лозе
.
Там Учителя държеше беседи и аз Го слушах с голямо внимание. При това мое посещение бях пропит със светлина, а имах и две по-изразителни преживявания. Братята уредници на събора бяха наредили да се пазят нощем входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите. Такъв резервоар имахме и ние, и го ползвахме за обикновени нужди.
За прясна и чиста вода ходехме да носим със съдове от чешма, някъде в едно дере, доста далеч от нашето
лозе
.
Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да пратят злосторници, за да направят някоя пакост, включително и да отворят крановете на резервоара. Една нощ и мен пратиха да пазя чешмата пред вилата, намираща се на 50-60 метра от нея. Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал. По едно време отворих очи - беше започнало да се разсъмва и видях пред мен Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето "акуратно" пазене и потънах в почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна.
към текста >>
24.
10 КОМУНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На разположение бяха 200 дка земя, 25 дка
лозе
, 9 дка зеленчукова градина, обширна овощна градина, коне, богат земеделски инвентар в най-добро състояние.
Разумният свят, подчертава Учителя, се ръководи от правилото, че всяко нещо, преживяно от ученика, ще му донесе опит и поне малко знания, мъдрост и освобождение от ограниченията. Учителя казваше: "Природата пет пари не дава за вашето щастие. Вашето щастие не влиза в нейните сметки, освен когато то съвпада с нейните интереси за вашия прогрес." Това по-нагледно ще се види и разбере, когато по-нататък изнеса своите опитности, които имах с Учителя. "На следващата година, 1923 - продължава същият наш приятел, - но вече през ваканцията, създадохме нова комуна. В уреденото по образцов начин стопанство на братя Маркови, в местността "Свирчовица", близка до град Русе.
На разположение бяха 200 дка земя, 25 дка
лозе
, 9 дка зеленчукова градина, обширна овощна градина, коне, богат земеделски инвентар в най-добро състояние.
Външните условия бяха много добри. Петимата братя Маркови, бяха не само опитни и здрави работници, но и добри организатори. При това имаха и най-големият колониален магазин в Русе. Тъй че в стопанско и продоволствено отношение бяхме много добре. В комуната участваха и сестри.
към текста >>
Към стопанството принадлежеше и образцово подреденото
лозе
на брат Явашев.
В комуната участваха и сестри. Имахме готвачка, като че ли небето искаше да ни възнагради за глада, който прекарахме в Ачларе. Ние бяхме свикнали с полската работа и работехме добре. Дойде времето за коситба и жътва, имаше 90 дка за косене и 30-40 дка - за жътва. Реколтата беше отлична през тази година.
Към стопанството принадлежеше и образцово подреденото
лозе
на брат Явашев.
Русенската комуна завърши благоприятно и ние се завърнахме вече доволни. А преди започването на учебната година от Ачларе се получиха продукти от нашия труд - жито, брашно, слънчогледово масло, плодове. А и братя Маркови от Русе бяха безкрайно щедри. Тогава Учителя нареди да се храним у Гумнерови, неговите хазаи, на улица "Опълченска" №66. С какъв свещен трепет сядахме на трапезата около Учителя.
към текста >>
25.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Сборният пункт е трамвайната спирка в "
Лозенец
".
Но що? Да не се уплашим от баба Марта. Неведнъж буря ни е гонила от планината, мокри до кости сме били, а ние си пеем бодри песни. Не се плашим ние. Рано сутринта, още в тъмно сме на път.
Сборният пункт е трамвайната спирка в "
Лозенец
".
Чакаме се, ето далеч из мрачината човешки сенки ни приближават. Наши са! Всички с раници на гърба. Още недостигнали се чуват из мрака веселите им поздрави - "Само Божията любов носи пълния живот! ". Дружни гласове отговарят същото.
към текста >>
26.
52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Съборите на Бялото Братство, които Учителя уреждаше всяка година през месец август, след Първата световна война ставаха в Търново, недалеч от покрайнините на града, в едно
лозе
, където имаше една двуетажна вила.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ
Съборите на Бялото Братство, които Учителя уреждаше всяка година през месец август, след Първата световна война ставаха в Търново, недалеч от покрайнините на града, в едно
лозе
, където имаше една двуетажна вила.
Там се провеждаха до 1925 година включително, като през годините 1923 и 1924 събори въобще не е имало. През тези години Учителя не е провеждал никъде братски събори. През годините 1923, 1924 и първата половина на 1925 година България преживя много тежки политически сътресения и мина по ръба на жестока гражданска война. На 9 юни 1923 година стана преврат. Управляващата тогава Земеделска партия беше свалена от военните, а нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски - обезглавен.
към текста >>
27.
53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год.
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На един хълм бе разположено голямо братско
лозе
от 12 декара, подарено от търновския гражданин Боковски, който бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от лекарите.
Обаче не се минаха и пет минути, чу се отговор с напевен мъжки глас: "Намери се! " Този глас продължаваше да вика и се приближаваше към мен, докато се срещнахме. Като ми подаде портмонето, ми каза: "Братко колко пари има вътре не зная, но колкото и да са, виждате ли този народ - това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал. В никой случай нямаше да останете без средства. Само да се бяхте обадили и кесията ви сигурно щеше да се окаже недостатъчна да побере това, което щеше да ви се даде." Аз наново се насърчих и вече радостен потеглих с общата вълна към мястото, което беше на югозапад от града.
На един хълм бе разположено голямо братско
лозе
от 12 декара, подарено от търновския гражданин Боковски, който бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от лекарите.
В това състояние съпругата му се обърнала в едно писмо до Учителя, който след получаването му веднага пристигнал в Търново, за да го види в дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел да излиза из града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер.
към текста >>
От благодарност за всичко това той подарил
лозето
си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения.
Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел да излиза из града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 го¬дини.
От благодарност за всичко това той подарил
лозето
си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения.
Тези данни ги научих от една наша сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправени й лично от нея. На другия ден, 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със следното съдържание: "Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий (ректор на Пловдивската семинария) кани г-н Петър Дънов на диспут в салона на читалище "Надежда" и т.н." Това ни разтревожи. Веднага се върнахме да съобщим горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах по лицата на другите някакво смущение.
към текста >>
28.
62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато ги отнесох на Учителя, Той се връщаше от малкото
лозе
, което имахме на Изгрева.
Гимнастическите упражнения, които тя ще ви предложи, да се проведат масово във всички училища“. Петров също прочете доклада и се уговорихме с него в близките дни да донеса описанията на упражненията, както и музиката, която ги съпровожда. След като се прибрах в къщи, подбрах и приготвих 18 от 28-те упражнения, които съдържаше Паневритмията. Причината да направя този подбор, беше желанието ми да дам по-динамичните упражнения и да не бъдат изведнъж дадени толкова много. Написах описанията им, а за музиката и нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов, който ги преписа грижливо и прегледно.
Когато ги отнесох на Учителя, Той се връщаше от малкото
лозе
, което имахме на Изгрева.
Посрещнах Го и Му казах: „Учителю, приготвих описанието и музиката на 18 от всички 28 упражнения на Паневритмията.“ Той ме погледна и много сериозно ми каза: „Българският народ трябва да разбере или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него“. „Тогава Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмия“ - сконфузено казах аз виждайки вината“в себе си и си тръгнах разплакана. Бай Ради, обаче, ме настигна из пътя и ми каза, че Учителя му казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила. Така и направих.
към текста >>
29.
ХОРОСКОПИ НА ПСИХИЧНО БОЛНИ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Във всеки кристал са вложени чудни свойства, едно от които е възможността за приемане на силови вибрации от земни обекти и от
околоземното
пространство, заедно с възможността за трансформирането им от един вид в друг.
ХОРОСКОПИ НА ПСИХИЧНО БОЛНИ Изтъкнахме, че по своя строеж веществото на нашата планета се дели на два големи дяла: аморфно и кристално. При аморфния строеж частиците на веществото са в пълен безпорядък, докато при кристалния строеж те са в абсолютен порядък, наредени в строга закономерност. Големият окултист от XIII век Албертус Магнус е твърдял, че всеки кристал е идея на едно Велико разумно същество.
Във всеки кристал са вложени чудни свойства, едно от които е възможността за приемане на силови вибрации от земни обекти и от
околоземното
пространство, заедно с възможността за трансформирането им от един вид в друг.
Най-изтъкнатите изследователи днес работят върху свойствата на кристалите. Ние приемаме, че човешкият мозък е най-съвършеното вещество на Земята. Като такова, и то е подчинено на горното деление, т. е. съществува в аморфен строеж, където невроните са в безпорядък, и в кристален строеж, където те са в пълен ред. Както обикновените кристали и кристалният строеж на мозъка има способност да долавя силовите течения в пространството - от земни обекти и от Небесни образувания, особено от телата в Слънчевата система и в Зодиакалните съзвездия.
към текста >>
30.
Пророк Илия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
След шест години той осъжда цар Ахава и царица Изабела за това, че искат да вземат
лозето
на Навутея.
И враните са неговите ученици, които му носили храна. След избиването на пророците на Ваала, той избягал в Божията планина Хорив, където имал видение от Бога, който го утешил и успокоил. Оттам Бог го изпратил в Дамаск да помаже Азаила за цар на Сирия. После той помазал и Уйя за цар на Израил. Елисей помазал за пророк, който да го замести след неговата смърт.
След шест години той осъжда цар Ахава и царица Изабела за това, че искат да вземат
лозето
на Навутея.
После той предрича смъртта на Охозия и призовава огън от небето против стражите, които искали да го уловят. Като бил предизвестен, че скоро ще бъде взет от земята, дал последните си наставления на пророческото училище, преминал Йордан, като го ударил с кожуха си и той се разделил, и минали по сухо с Елисей, и бил възнесен с огнена колесница на небето. Възнесението на пророк Илия се случило около 896 година преди Христа. Той е бил смел, дръзновен, верен на Бога, строг, самоотвержен и ревностен за Божията Слава. Отличавал се с висока нравственост.
към текста >>
След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има един съсед Навутей, който притежава едно
лозе
и че цар Ахав иска да вземе това
лозе
.
За пророк Илия Щайнер казва следното: „В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже, цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той живее. Че той сам се противопоставя на жреците на Ваала, неговите противници, че накарва да издигнат два олтаря - един за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоприношения и друг, върху който Илия слага своите жертвоприношения. После показва, че това, което се разказва за жреците на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова. Това е една голяма победа, която Илия спечелва над жреците на Ваала, на привържениците на Ахав
След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има един съсед Навутей, който притежава едно
лозе
и че цар Ахав иска да вземе това
лозе
.
Навутей отказва категорично да даде лозето, защото за него то е свещено наследство от неговия баща. Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците, жреците на Ваала, чрез Илиевата победа върху олтара. Но както Библията ни разказва нещата, тази смърт чрез Изабела не настъпва, напротив, случва се нещо друго. Навутей, съседът на царя е поканен да застане начело на един празник на поста (покаяние), на който били поканени и други първенци на царството. На този празник той бил убит под подстрекателството на Изабела.
към текста >>
Навутей отказва категорично да даде
лозето
, защото за него то е свещено наследство от неговия баща.
„В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже, цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той живее. Че той сам се противопоставя на жреците на Ваала, неговите противници, че накарва да издигнат два олтаря - един за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоприношения и друг, върху който Илия слага своите жертвоприношения. После показва, че това, което се разказва за жреците на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова. Това е една голяма победа, която Илия спечелва над жреците на Ваала, на привържениците на Ахав След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има един съсед Навутей, който притежава едно лозе и че цар Ахав иска да вземе това лозе.
Навутей отказва категорично да даде
лозето
, защото за него то е свещено наследство от неговия баща.
Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците, жреците на Ваала, чрез Илиевата победа върху олтара. Но както Библията ни разказва нещата, тази смърт чрез Изабела не настъпва, напротив, случва се нещо друго. Навутей, съседът на царя е поканен да застане начело на един празник на поста (покаяние), на който били поканени и други първенци на царството. На този празник той бил убит под подстрекателството на Изабела. Значи, тя се заканва да убие Илия, а убива Навутей.
към текста >>
След това Господ му казва да отиде при Ахава, който е в
лозето
на Навутея, когото уби и да му каже, че и той ще бъде така убит и кучетата ще лижат кръвта му.
И тук след бурята, вятъра и огъня чува тихия глас на Бога и разбира, че само по този път ще се оправи света, а не с бури и кланета. След това Бог му казва да се върне към Дамаск и да помаже Азаил за цар на Сирия, Иуйя да помаже за цар на Израил, а Елисей, Сафатовия син да помаже за пророк вместо себе си. Тогава му казва Бог, че има в Израел още 7 хиляди, които не са се поклонили на Ваала. Като тръгнал оттам, намира Елисей, че оре на нивата с 12 чифта волове и мина Илия покрай него, и хвърли върху него кожуха си. И той остави воловете и се завтече след Илия и слугуваше му.
След това Господ му казва да отиде при Ахава, който е в
лозето
на Навутея, когото уби и да му каже, че и той ще бъде така убит и кучетата ще лижат кръвта му.
Но Ахав се стреснал от това, смирил се от думите на Илия и затова Бог не прокара това нещо върху него, а го остави за неговите наследници. След смъртта на Ахав се възцарява неговият син Охозия. Той се разболява и праща хора при вааловите пророци да питат дали ще оздравее. „Но ангел Господен рече на Илия Тесиеца: Стани, възлез да посрещнеш вестителите на сама- рийския цар и речи им: Няма ли Бог в Израил, та отивате да питате Ваала? Сега, прочее, така говори Господ: Няма да слезеш от одъра, на който си възлязъл, но непременно ще умреш.
към текста >>
31.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
2. За еднаквото възнаграждение за нееднакъв труд на
лозето
. (20)
Евангелието на Матей съдържа два пъти по седем притчи. Седемте се намират в 13-та глава, която стои между третата и четвъртата степен на чудесата, между изцелението на сляпородения и нахранването на петте хиляди. Втората серия от притчи е разпределена в главите, намиращи се между 16-та глава и главите на страданието. Отнася се за следните притчи: 1. За опростения голям дълг и за неопростения малък дълг. (18)
2. За еднаквото възнаграждение за нееднакъв труд на
лозето
. (20)
3. За двамата синове на лозето. (21) 4. За наемниците на лозето и сина на господаря на лозето. (21) 5. За царската сватба. (22) 6. За петте разумни и петте неразумни деви. (25) 7. За поверените таланти. (25)
към текста >>
3. За двамата синове на
лозето
. (21)
Седемте се намират в 13-та глава, която стои между третата и четвъртата степен на чудесата, между изцелението на сляпородения и нахранването на петте хиляди. Втората серия от притчи е разпределена в главите, намиращи се между 16-та глава и главите на страданието. Отнася се за следните притчи: 1. За опростения голям дълг и за неопростения малък дълг. (18) 2. За еднаквото възнаграждение за нееднакъв труд на лозето. (20)
3. За двамата синове на
лозето
. (21)
4. За наемниците на лозето и сина на господаря на лозето. (21) 5. За царската сватба. (22) 6. За петте разумни и петте неразумни деви. (25) 7. За поверените таланти. (25) Тези притчи са слова на Христос.
към текста >>
4. За наемниците на
лозето
и сина на господаря на
лозето
. (21)
Втората серия от притчи е разпределена в главите, намиращи се между 16-та глава и главите на страданието. Отнася се за следните притчи: 1. За опростения голям дълг и за неопростения малък дълг. (18) 2. За еднаквото възнаграждение за нееднакъв труд на лозето. (20) 3. За двамата синове на лозето. (21)
4. За наемниците на
лозето
и сина на господаря на
лозето
. (21)
5. За царската сватба. (22) 6. За петте разумни и петте неразумни деви. (25) 7. За поверените таланти. (25) Тези притчи са слова на Христос. Но за разлика от Йоановите прощални слова, тук преходът от образа към Словото не е извършен напълно.
към текста >>
Първите две притчи са отправени към учениците - за големия и малкия длъжник и за работниците на
лозето
.
Ние бихме разбрали погрешно тези последни три притчи - за съкровището в нивата, за бисера и за рибарската мрежа, ако искаме да ги поставим на същото равнище с тези, отправени към народа. Това са езотерични притчи, за разлика от екзотеричните такива. Ако не се вземе под внимание тази разлика, тогава например от притчата за съкровището в нивата произлиза едно лошо изопачаване на християнското поведение чрез един търговски егоизъм. Само когато за тези притчи предварително е ясно, че те не се отнасят до физическия свят, а високо над физическо-сетивните факти, ще се предпазим от посоченото криво разбиране. Втората група от притчи със значение е също така интересно построена.
Първите две притчи са отправени към учениците - за големия и малкия длъжник и за работниците на
лозето
.
Средните три притчи са изказани в храма срещу книжниците и фарисеите. Те се отнасят за двамата синове на лозето, за неверните лозари и за царската сватба. Последните две притчи са отправени отново към учениците и са едно продължение на апокалиптичното поучение на учениците - за десетте деви и за поверените таланти. При разглеждане на проповедта на планината се вижда, че всичките поучения към учениците от тази проповед трябва да се схващат един вид като езотерично учение, отправено към такива хора, които трябва да ръководят човешките души. С оглед на предстоящите Тайни на Голгота Христос разпростря тези учения към учениците чак до второто Негово идване и само в този смисъл притчата за поверените таланти може да бъде правилно разбрана.
към текста >>
Те се отнасят за двамата синове на
лозето
, за неверните лозари и за царската сватба.
Ако не се вземе под внимание тази разлика, тогава например от притчата за съкровището в нивата произлиза едно лошо изопачаване на християнското поведение чрез един търговски егоизъм. Само когато за тези притчи предварително е ясно, че те не се отнасят до физическия свят, а високо над физическо-сетивните факти, ще се предпазим от посоченото криво разбиране. Втората група от притчи със значение е също така интересно построена. Първите две притчи са отправени към учениците - за големия и малкия длъжник и за работниците на лозето. Средните три притчи са изказани в храма срещу книжниците и фарисеите.
Те се отнасят за двамата синове на
лозето
, за неверните лозари и за царската сватба.
Последните две притчи са отправени отново към учениците и са едно продължение на апокалиптичното поучение на учениците - за десетте деви и за поверените таланти. При разглеждане на проповедта на планината се вижда, че всичките поучения към учениците от тази проповед трябва да се схващат един вид като езотерично учение, отправено към такива хора, които трябва да ръководят човешките души. С оглед на предстоящите Тайни на Голгота Христос разпростря тези учения към учениците чак до второто Негово идване и само в този смисъл притчата за поверените таланти може да бъде правилно разбрана. Не напразно тя е последната от притчите. Откъснем ли я от връзката с поученията на учениците, а я вземем като общо религиозно поучение, тя до много голяма степен се явява като едно търговско-християнско схващане, отколкото притчата за съкровището в нивата.
към текста >>
32.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както у Марко, така и у Лука началото и завършекът на притчите са съставени от последната притча на Сеятеля и от жътвената притча, или по-добре казано от притчата за изобилната реколта, в която се говори за неверните работници на
лозето
.
Последната той отправя към своите противници в Юдея, в храма на Ерусалим. Първите три притчи са притчи на посев. И трите говорят за семето. Последната притча е притча на жътвата. Тук ние виждаме същата композиция, според която са подредени и притчите на Лука.
Както у Марко, така и у Лука началото и завършекът на притчите са съставени от последната притча на Сеятеля и от жътвената притча, или по-добре казано от притчата за изобилната реколта, в която се говори за неверните работници на
лозето
.
Цялата полярност, образувана от Галилея и Юдея, от пролетта и есента, от сеитбата и прибирането на реколтата, от хляба и виното, от добрите сили на растежа и Природата и злината на отчуждените от Природата хора, образуват рамката на поредицата от притчи в Марко и в Лука. Наред с притчите за Сеятеля у Марко стои една притча, която не се намира в другите Евангелия и принадлежи на особеното богатство на Евангелието на Марко. Това е притчата за саморастящото семе. По-нататък следва една притча, която се намира в Лука и в Матей - притчата за синапеното семе. Трите притчи за посева в Евангелието на Марко - за Сеятеля, за саморастящото семе и за синаповото семе се опират на малко назидателната същинска Маркова притча, която стои в средата.
към текста >>
33.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В началото на 12-та глава дава притчата за
лозето
и наемниците и в заключение на притчата цитира Исайя, който казва: "Не сте ли прочели нито това писание: камъкът, който отхвърлиха зидарите, той става глава на ъгъла.
Той ги пита - учението на Йоана от Бога ли е или не. Те мълчат, затова Той им казва: "Нито Аз ви казвам с каква власт върша това". Тук все повече събитията напредват и отиват към Голгота. И с всичко, което върши и говори оттук нататък, Христос предизвиква книжниците, фарисеите и свещениците, защото знае, че трябва да мине през Голгота. Той не избягва Голгота, но се стреми с всички сили към нея.
В началото на 12-та глава дава притчата за
лозето
и наемниците и в заключение на притчата цитира Исайя, който казва: "Не сте ли прочели нито това писание: камъкът, който отхвърлиха зидарите, той става глава на ъгъла.
От Господ биде това. И чудно е във вашите очи". Първенците разбрали, че за тях говори и искали да Го хванат, но се побояли от народа. След това идват при Него фарисеи и иродиади, за да го впримчат в говорене. Затова Го питат: "Право ли е да се дава данък на кесаря?
към текста >>
34.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
2. Притчата за еднаквата заплата за нееднаква работа на
лозето
(20,1-16).
6. Притчата за скъпоценния бисер. 7. Притчата за рибарската мрежа. Във втората част на Евангелието се намира една група от притчи, които са свързани помежду си. Тези притчи са следните: 1. Притчата за големия и малкия дълг (18,23-25).
2. Притчата за еднаквата заплата за нееднаква работа на
лозето
(20,1-16).
3. Притчата за двамата синове на лозето (21,28-31). 4. Притчата за пратениците на господаря на лозето (21,38-44). 5. Притчата за царската сватба (22,1-14). 6. Притчата за разумните и неразумни деви (25,1-13). 7. Притчата за поверените таланти (25,14-30).
към текста >>
3. Притчата за двамата синове на
лозето
(21,28-31).
7. Притчата за рибарската мрежа. Във втората част на Евангелието се намира една група от притчи, които са свързани помежду си. Тези притчи са следните: 1. Притчата за големия и малкия дълг (18,23-25). 2. Притчата за еднаквата заплата за нееднаква работа на лозето (20,1-16).
3. Притчата за двамата синове на
лозето
(21,28-31).
4. Притчата за пратениците на господаря на лозето (21,38-44). 5. Притчата за царската сватба (22,1-14). 6. Притчата за разумните и неразумни деви (25,1-13). 7. Притчата за поверените таланти (25,14-30). Следващата група се състои от пет притчи, които следват една след друга в 15-та и 16-та глава на Лука.
към текста >>
4. Притчата за пратениците на господаря на
лозето
(21,38-44).
Във втората част на Евангелието се намира една група от притчи, които са свързани помежду си. Тези притчи са следните: 1. Притчата за големия и малкия дълг (18,23-25). 2. Притчата за еднаквата заплата за нееднаква работа на лозето (20,1-16). 3. Притчата за двамата синове на лозето (21,28-31).
4. Притчата за пратениците на господаря на
лозето
(21,38-44).
5. Притчата за царската сватба (22,1-14). 6. Притчата за разумните и неразумни деви (25,1-13). 7. Притчата за поверените таланти (25,14-30). Следващата група се състои от пет притчи, които следват една след друга в 15-та и 16-та глава на Лука. Те са следните:
към текста >>
2. Притчата за еднаква заплата за нееднаква работа на
лозето
.
Малките, за които Христос говори, са онези човешки души. в които се пробужда самосъзнанието като една мека, нежна светлина, като един малък, нежен кълн, в който впоследствие ще се прояви Христос. Затова Той казва: Това, което сте направили на Моите най-малки братя, на най-малките, в които е пробуден азът, самосъзнанието, на Мене сте го направили, Който съм Азът на цялото човечество. Седемте притчи от втората серия са следните: 1. Притчата за големия и малкия дълг.
2. Притчата за еднаква заплата за нееднаква работа на
лозето
.
3. Притчата за двамата синове. 4. Притча за пратениците на господаря на лозето. 5. Притчата за царската сватба. 6. Притчата за десетте деви. 7. Притчата за поверените таланти.
към текста >>
4. Притча за пратениците на господаря на
лозето
.
Затова Той казва: Това, което сте направили на Моите най-малки братя, на най-малките, в които е пробуден азът, самосъзнанието, на Мене сте го направили, Който съм Азът на цялото човечество. Седемте притчи от втората серия са следните: 1. Притчата за големия и малкия дълг. 2. Притчата за еднаква заплата за нееднаква работа на лозето. 3. Притчата за двамата синове.
4. Притча за пратениците на господаря на
лозето
.
5. Притчата за царската сватба. 6. Притчата за десетте деви. 7. Притчата за поверените таланти. В тези седем притчи е разказана историята и пътя на развитието на нисшия и висшия Аз в човека. Нисшият аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност.
към текста >>
В следващите три притчи се говори все за
лозето
.
След като Бог не му вменява в грях това, че се отделил от Него, от Когото е получил всичко, и той трябва да направи същото със своите ближни. Само в такъв случай той се развива в правилна посока и става един истински Аз, една истински пробудена душа. Когато човек дойде до съзнанието, че всичко, което има, го дължи на Божествения свят и няма никакви претенции и изисквания към своите ближни, тогава той е в Пътя на развитието на висшия Аз, чрез който се съединява с Духа. Когато човек няма това съзнание, хвърлят го в тъмницата на нисшето аз, докато не изплати всичките си дългове. Първата притча ни показва раждането на аза и пътя на неговото развитие.
В следващите три притчи се говори все за
лозето
.
Лозето - това е светът, в който работи и се развива азът. Трите притчи ни показват трите фази на това развитие. От лозето излиза виното, което е животът на аза. От този живот човек може да се опие и да се самозабрави, а може да се възроди за нов живот. Гърците са въплътили тази идея в легендата за бога Дионисий, който е бог на виното.
към текста >>
Лозето
- това е светът, в който работи и се развива азът.
Само в такъв случай той се развива в правилна посока и става един истински Аз, една истински пробудена душа. Когато човек дойде до съзнанието, че всичко, което има, го дължи на Божествения свят и няма никакви претенции и изисквания към своите ближни, тогава той е в Пътя на развитието на висшия Аз, чрез който се съединява с Духа. Когато човек няма това съзнание, хвърлят го в тъмницата на нисшето аз, докато не изплати всичките си дългове. Първата притча ни показва раждането на аза и пътя на неговото развитие. В следващите три притчи се говори все за лозето.
Лозето
- това е светът, в който работи и се развива азът.
Трите притчи ни показват трите фази на това развитие. От лозето излиза виното, което е животът на аза. От този живот човек може да се опие и да се самозабрави, а може да се възроди за нов живот. Гърците са въплътили тази идея в легендата за бога Дионисий, който е бог на виното. Азът е това, което отделя човека от човека.
към текста >>
От
лозето
излиза виното, което е животът на аза.
Когато човек няма това съзнание, хвърлят го в тъмницата на нисшето аз, докато не изплати всичките си дългове. Първата притча ни показва раждането на аза и пътя на неговото развитие. В следващите три притчи се говори все за лозето. Лозето - това е светът, в който работи и се развива азът. Трите притчи ни показват трите фази на това развитие.
От
лозето
излиза виното, което е животът на аза.
От този живот човек може да се опие и да се самозабрави, а може да се възроди за нов живот. Гърците са въплътили тази идея в легендата за бога Дионисий, който е бог на виното. Азът е това, което отделя човека от човека. Всеки човек като Аз е една специфична проява на Битието, на Бога. Пътят към Аза и формата, която Азът взема в своето развитие, различава хората.
към текста >>
Един работил от ранно утро до късна вечер на
лозето
; друг започва по обед, трети - един час преди края на деня.
Всеки човек като Аз е една специфична проява на Битието, на Бога. Пътят към Аза и формата, която Азът взема в своето развитие, различава хората. Азът е една качествена, а не количествена величина. Някой човек трябва да измине дълъг път, за да развие и пробуди Аза в себе си, а на друг той се дава като едно светкавично пробуждане. Това е предадено в притчата за равната заплата за нееднакъв труд.
Един работил от ранно утро до късна вечер на
лозето
; друг започва по обед, трети - един час преди края на деня.
и всички получават еднаква заплата. Заплатата - това е Азът, който получават. Докато човек не е пробудил Аза в себе си, неговото същество е разкъсано, раздробено. Азът дава сцепление на отделните части. Като емблема на Аза се явява кръгът - парите, които всеки получава, са кръг.
към текста >>
Наистина, Азът е заплатата за работата на
лозето
, но същевременно той е най-свободният дар, най-свободната благодат на Бога.
Заплатата - това е Азът, който получават. Докато човек не е пробудил Аза в себе си, неговото същество е разкъсано, раздробено. Азът дава сцепление на отделните части. Като емблема на Аза се явява кръгът - парите, които всеки получава, са кръг. Онези, които негодуват, че са работили повече, а са получили равна заплата с онези, които са работили по-малко, мислят себе си за най-издигнати и най-достойни, те се намират в опасност да се втвърдят.
Наистина, Азът е заплатата за работата на
лозето
, но същевременно той е най-свободният дар, най-свободната благодат на Бога.
Който мисли, че има привилегии, той тръгва в пътя на нисшия аз. Само който изживява Аза като най-висша благодат, като благо, получено по волята на Господаря на лозето, той е в Пътя на истинския, на висшия Аз, в Пътя на Христа. Такъв човек вече забравя себе си и казва като апостол Павел: " Не аз, но Христос в мене". Той забравя своя човешки, нисш аз, своята личност и с това добива висшето, Божественото Аз. Той забравя себе си и се слива с Бога, без да губи съзнание за своето висше Аз.
към текста >>
Само който изживява Аза като най-висша благодат, като благо, получено по волята на Господаря на
лозето
, той е в Пътя на истинския, на висшия Аз, в Пътя на Христа.
Азът дава сцепление на отделните части. Като емблема на Аза се явява кръгът - парите, които всеки получава, са кръг. Онези, които негодуват, че са работили повече, а са получили равна заплата с онези, които са работили по-малко, мислят себе си за най-издигнати и най-достойни, те се намират в опасност да се втвърдят. Наистина, Азът е заплатата за работата на лозето, но същевременно той е най-свободният дар, най-свободната благодат на Бога. Който мисли, че има привилегии, той тръгва в пътя на нисшия аз.
Само който изживява Аза като най-висша благодат, като благо, получено по волята на Господаря на
лозето
, той е в Пътя на истинския, на висшия Аз, в Пътя на Христа.
Такъв човек вече забравя себе си и казва като апостол Павел: " Не аз, но Христос в мене". Той забравя своя човешки, нисш аз, своята личност и с това добива висшето, Божественото Аз. Той забравя себе си и се слива с Бога, без да губи съзнание за своето висше Аз. Така че, има два вида хора с развит аз - едни, у които е развит нисшия аз и те постоянно казват аз, аз, винаги подчертават себе си, но много рядко изпълняват обещанията и задълженията си; другите, у които е развит висшия Аз, са хора на жертвата и служенето на висшето Божествено Начало. Те не казват Аз, Аз, но винаги са готови да служат, да помагат, да изпълняват своите обещания и задължения.
към текста >>
Тази идея Христос е развил в притчата за двамата синове, които бащата праща на
лозето
.
Такъв човек вече забравя себе си и казва като апостол Павел: " Не аз, но Христос в мене". Той забравя своя човешки, нисш аз, своята личност и с това добива висшето, Божественото Аз. Той забравя себе си и се слива с Бога, без да губи съзнание за своето висше Аз. Така че, има два вида хора с развит аз - едни, у които е развит нисшия аз и те постоянно казват аз, аз, винаги подчертават себе си, но много рядко изпълняват обещанията и задълженията си; другите, у които е развит висшия Аз, са хора на жертвата и служенето на висшето Божествено Начало. Те не казват Аз, Аз, но винаги са готови да служат, да помагат, да изпълняват своите обещания и задължения.
Тази идея Христос е развил в притчата за двамата синове, които бащата праща на
лозето
.
Първият казва, че ще отиде, но не изпълнява обещанието си. Той е човек с нисш развит аз. Другият син отказва на баща си, но в последствие отива на лозе. Той е, който е развил своя висш Аз и е готов за работа и служене. В четвъртата притча, третата за лозето, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз.
към текста >>
Другият син отказва на баща си, но в последствие отива на
лозе
.
Така че, има два вида хора с развит аз - едни, у които е развит нисшия аз и те постоянно казват аз, аз, винаги подчертават себе си, но много рядко изпълняват обещанията и задълженията си; другите, у които е развит висшия Аз, са хора на жертвата и служенето на висшето Божествено Начало. Те не казват Аз, Аз, но винаги са готови да служат, да помагат, да изпълняват своите обещания и задължения. Тази идея Христос е развил в притчата за двамата синове, които бащата праща на лозето. Първият казва, че ще отиде, но не изпълнява обещанието си. Той е човек с нисш развит аз.
Другият син отказва на баща си, но в последствие отива на
лозе
.
Той е, който е развил своя висш Аз и е готов за работа и служене. В четвъртата притча, третата за лозето, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз. Господарят на лозето праща до тези, които са наели лозето, да приберат плодовете, които се полагат на господаря му. Но наемателите са забравили, че не са те господари и първо набиват изпратените слуги, вторите убиват, а третите бият с камъни. И когато изпраща сина си, те го убиват.
към текста >>
В четвъртата притча, третата за
лозето
, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз.
Тази идея Христос е развил в притчата за двамата синове, които бащата праща на лозето. Първият казва, че ще отиде, но не изпълнява обещанието си. Той е човек с нисш развит аз. Другият син отказва на баща си, но в последствие отива на лозе. Той е, който е развил своя висш Аз и е готов за работа и служене.
В четвъртата притча, третата за
лозето
, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз.
Господарят на лозето праща до тези, които са наели лозето, да приберат плодовете, които се полагат на господаря му. Но наемателите са забравили, че не са те господари и първо набиват изпратените слуги, вторите убиват, а третите бият с камъни. И когато изпраща сина си, те го убиват. Нисшият, егоистичен аз в човека убива висшия Аз. Нисшият, лунният аз иска сам да бъде господар на живота.
към текста >>
Господарят на
лозето
праща до тези, които са наели
лозето
, да приберат плодовете, които се полагат на господаря му.
Първият казва, че ще отиде, но не изпълнява обещанието си. Той е човек с нисш развит аз. Другият син отказва на баща си, но в последствие отива на лозе. Той е, който е развил своя висш Аз и е готов за работа и служене. В четвъртата притча, третата за лозето, се изнася борбата между нисшето и висшето Аз.
Господарят на
лозето
праща до тези, които са наели
лозето
, да приберат плодовете, които се полагат на господаря му.
Но наемателите са забравили, че не са те господари и първо набиват изпратените слуги, вторите убиват, а третите бият с камъни. И когато изпраща сина си, те го убиват. Нисшият, егоистичен аз в човека убива висшия Аз. Нисшият, лунният аз иска сам да бъде господар на живота. Той се затваря в себе си.
към текста >>
35.
I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Светлозеленият
цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата.
Това развитие е представено в астралния свят, който е свят на образите, като ездачите на коне. Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие. Огнено-червеният кон се отнася до онази фаза в развитието на душата, когато в нея са се пробудили ред противоположни сили и тя е в една вътрешна борба. Черният кон съответства на това състояние на душата, когато тя е потънала дълбоко във физическия свят, когато тя е, така да се каже, омотана в материята. А бледият кон, което е крив превод и всъщност е блестящо-зелен кон, представя една узряла душа, която добива власт над тялото.
Светлозеленият
цвят в случая се явява като сила, която работи отвътре навън и дава външен израз на живота на душата.
Образът на четирите животни, които са дадени и от пророк Езекиил, които се намират отразени и в египетския Сфинкс, представят един от първите еволюционни стадии на човечеството. В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек.
към текста >>
36.
6. Послание към Филаделфийската Църква - Шестата културна епоха
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както
лозето
се чисти от изсъхналите и гнили листа, така и Невидимият свят подготвя онези хора, които искат да служат на Бога.
По какво се познава идването на Шестата раса на Земята? - По особеното лазурно сияние на небето по целия Балкански полуостров. Това сияние е резултат на особените психични влияния, които действат в пространството и променят даже атмосферата. Това показва, че целият Разумен Свят, всички Разумни Същества, усилено работят и пречистват както физическата, така и духовната атмосфера на Земята. Те създават добри условия за растене, за развитие и работа на хората.
Както
лозето
се чисти от изсъхналите и гнили листа, така и Невидимият свят подготвя онези хора, които искат да служат на Бога.
Той им дава добри условия да растат и да се развиват, като им казва: Не се страхувайте. Още малко и всичко ще се нареди, ще тръгне по нов път. Новата култура ще се ползва от придобивките на старата култура и ще създаде нова наука за ума, сърцето и волята. Старото ще мине, новото ще дойде. Нова светлина иде, тя ще преобрази възгледите на хората за материалния свят.
към текста >>
37.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
приеме." Отидох на
лозето
, не ядох цял ден и прекарах в размишление и
силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ми помогне. Ако не ме приеме и не ми помогне, моята работа е свършена." Савов ми каза: „Днес ще постиш и вечерта ще отидеш при Учителя." Аз се съгласих. В себе си отново помислих: „Ако Учителят е Христос, той ще ме разбере и ще ме
приеме." Отидох на
лозето
, не ядох цял ден и прекарах в размишление и
молитва, макар че още не знаех да се моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мене. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз
към текста >>
38.
ПРИРОДАТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Брат Костадин често ходел на
лозето
си в местността „Марманлия", край
Учителя и извикал: „Учителю, спасявай ме." Неочаквано както за този, който гледал отдолу, така и за падащия, като че някаква невидима сила го подела, залепила го с гърди към дънера на дървото и братът прегърнал ствола. Като слязъл отново си спомнил предупреждението на Учителя, разбрал грешката си, за която скъпо щял да плати."
Брат Костадин често ходел на
лозето
си в местността „Марманлия", край
Търново. Гостували му много познати, понякога идвал и Учителят. Той бил там, когато Костадин отсякъл една зарзала с плод. Учителят се скрил в стаята на къщичката и три дни не ял.
към текста >>
39.
ИЗЦЕЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
съсредоточил в мислите си под беседката на
лозето
, когато изведнъж ни извика
лекар, предадох ù неговите думи. Тя приложи този метод и действително оздравя. Дотогава майка ми беше настроена враждебно към Учителя и Братството, а после повярва и започна да чете беседите му." Още един интересен случай научих от сестра Елена: „Учителят се беше
съсредоточил в мислите си под беседката на
лозето
, когато изведнъж ни извика
с мъжа ми и ни рече: „Кажете на снаха си, че ще си замине." Ние се умълчахме за миг, а после продумахме: „Нали обещахте, че ще ù помогнете да оздравее? "„Да, но тя не изпълни съветите ми и яде скришом месо! " Веднага
към текста >>
40.
ЧУДОТВОРСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Загора -
лозето
, една нива, къщата и двора - и с тези пари да започнем комуната.
да си стои, не го продавайте! " Но като останах сам през зимата на 1923 г., ме налегна носталгия, все си мислех за бъдещата комуна и си казах: Каква ще е тая комуна без пари? Реших да пиша на тате да продаде всичкия имот в Стара
Загора -
лозето
, една нива, къщата и двора - и с тези пари да започнем комуната.
Ще купим коне, каруци, инструменти и земя. Седнах на масата да пиша писмо на тате. Бях написал само обръщението и преди да почна първата дума, писецът се обърна в ръката ми, като че някой го грабна, вдигна се във въздуха и силно се заби в масата.
към текста >>
41.
Работа на молитвата
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И като не разбират що е молитвата, хората казват: “
Лозето
не иска молитва, а иска мотика”.
• 99 • Работа на молитвата. Съвременният християнски свят не разбира какво нещо е молитвата. Молитвата е най-великото нещо, за което трябва да се даде едно много хубаво обяснение. Разумно трябва да се обясни на сегашните учени хора, според първоначалния език, какво е молитвата, а не така, както сега го знаят.
И като не разбират що е молитвата, хората казват: “
Лозето
не иска молитва, а иска мотика”.
Ако аз се моля, ще придобия сила, за да прекопая лозето, но ако не работя, а само се моля, няма да имам резултат. Молитвата подразбира работа – ще се молиш и ще работиш.
към текста >>
Ако аз се моля, ще придобия сила, за да прекопая
лозето
, но ако не работя, а само се моля, няма да имам резултат.
• 99 • Работа на молитвата. Съвременният християнски свят не разбира какво нещо е молитвата. Молитвата е най-великото нещо, за което трябва да се даде едно много хубаво обяснение. Разумно трябва да се обясни на сегашните учени хора, според първоначалния език, какво е молитвата, а не така, както сега го знаят. И като не разбират що е молитвата, хората казват: “Лозето не иска молитва, а иска мотика”.
Ако аз се моля, ще придобия сила, за да прекопая
лозето
, но ако не работя, а само се моля, няма да имам резултат.
Молитвата подразбира работа – ще се молиш и ще работиш.
към текста >>
42.
Метод за размишление
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще ви дам една формула за тези пет минути: ще кажете “Желая, Господи, добродетелите, които си вложил в моята душа от началото, да възрастнат със силата на Твоята Любов и Мъдрост и аз ще употребя всичките си сили на Твоето
лозе
, за изпълнение на Твоята Воля”.
Защото няма нищо по-лошо от липсата на самоувереност. Най-първо Словото трябва да дойде и на туй Слово Истината трябва да бъде глава. Значи тези два принципа трябва да действат във вас. То е един малък опит – пет минути. Пет минути да употребите за една благородна мисъл.
Ще ви дам една формула за тези пет минути: ще кажете “Желая, Господи, добродетелите, които си вложил в моята душа от началото, да възрастнат със силата на Твоята Любов и Мъдрост и аз ще употребя всичките си сили на Твоето
лозе
, за изпълнение на Твоята Воля”.
към текста >>
43.
Любовта и Новото Учение
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази мома като се влюби, ще се намери в небрано
лозе
.
• 842 • Любовта и Новото Учение. Някой път Ангелите слизат от Небето с цел да разрешат известна задача на Любовта. Например на някой Ангел се дава задача да прояви Любовта чрез някоя сестра с кораво сърце, която никога не се е влюбвала. Той трябва да влезе в нейното сърце и да изяви Любовта навън.
Тази мома като се влюби, ще се намери в небрано
лозе
.
Какво ще прави? – Ще се влюби! Тази мома ще се влюби, защото Ангелът разрешава своята задача. Ако тя върви по неговите съвети, ще дойде до най-красивото разрешение на Любовта. Обаче ако не послуша този свещен глас, ще падне в изкушение.
към текста >>
44.
46-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на
лозето
.
Имайте предвид, че науката за чистенето на съзнанието едва сега се заражда. Едва сега човек започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието. Смяната на съзнанието, т.е. чистене на съзнанието представя една от великите, от красивите науки.
Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на
лозето
.
В процеса на чистене на съзнанието, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му. Никой Учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: Докато сте на лозето ми, може да ядете колкото искате. Има Учители, които могат и да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали. Всички трябва да се научите да мислите правилно. Като се говори за чистене на съзнанието, човек трябва да е запознат със закона на различаването, да различава Божественото от човешкото.
към текста >>
В процеса на чистене на съзнанието, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на
лозето
му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му.
Едва сега човек започва да чисти съзнанието си, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието. Не е лесно да се чисти съзнанието. Смяната на съзнанието, т.е. чистене на съзнанието представя една от великите, от красивите науки. Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на лозето.
В процеса на чистене на съзнанието, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на
лозето
му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му.
Никой Учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: Докато сте на лозето ми, може да ядете колкото искате. Има Учители, които могат и да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали. Всички трябва да се научите да мислите правилно. Като се говори за чистене на съзнанието, човек трябва да е запознат със закона на различаването, да различава Божественото от човешкото. Всяка мисъл, която не се изменя при всички условия, тя е Божествена.
към текста >>
Никой Учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: Докато сте на
лозето
ми, може да ядете колкото искате.
Не е лесно да се чисти съзнанието. Смяната на съзнанието, т.е. чистене на съзнанието представя една от великите, от красивите науки. Чистенето на съзнанието е подобно на обработването и чистенето на лозето. В процеса на чистене на съзнанието, при който Учител да отидете, най-първо той ще ви покани да поработите на лозето му, да го чистите и после в деня на гроздобера да вкусите от плодовете му.
Никой Учител няма да ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: Докато сте на
лозето
ми, може да ядете колкото искате.
Има Учители, които могат и да ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва да сте напреднали. Всички трябва да се научите да мислите правилно. Като се говори за чистене на съзнанието, човек трябва да е запознат със закона на различаването, да различава Божественото от човешкото. Всяка мисъл, която не се изменя при всички условия, тя е Божествена. Всяко чувство, което не се изменя и при най-големите пертурбации, то е Божествено.
към текста >>
45.
Биографични бележки за сестра Милка Периклиева
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното
лозе
, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна.
Като почитан варненец и добър християнин, бащата е избран за цивилен църковен настоятел на град Варна. Поради силното противодействие на Православната църква срещу Учителя, родителите на Милка и забраняват да посещава беседите му, които Братството организирало в града всяка неделя сутрин. Милка, все още малолетна, за да ходи на беседите без разрешение на родителите си, често е трявало да послъгва, че отива при приятелка на гости. Като ученичка в гимназията тя имала проблеми с очите и баща и я завежда на лекар в София. По това време Учителя живеел на улица Опълченска 66.
Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното
лозе
, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна.
Учителя само казал: „Истината ше ви направи свободни". Тогава Милка решава да не казва вече, че отива при приятелка, а всяка неделя сутрин се затваряла в стаята си и в 10 часа започвала да чете беседа от Учителя. Това тя правела всяка неделя. И станало чудо: една неделя, в 10 часа сутринта, майка и влязла в стаята и, казавайки: „Хайде, върви при твоя Учител ! " Оттогава насетне Милка ходела свободно на беседите и родителите и не се съпротивлявали.
към текста >>
46.
Извънредни събития
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
По този начин можем да наредим селски двор, село, магазинчета,
лозе
, градинка и пр.
Този контакт с родителите е от голямо значение, последните могат да ни бъдат полезни при много случаи. Подреждането на изложбите трябва да стане много внимателно, с вкус и маниер. Предметите могат да бъдат наредени по вид или комбинирани, напр. в един ъгъл да наредим зеленчуковата градина със зеленчуци от глина, с дръвчета от картон, с нарисувана река, с колибка от клечици и т. н. или в пясъчника ще композираме влак от кутийки, траверси от картон, мост и тунел от тухлички, гара от картон, градинка от изкуствени цветя, кантонери от резба и т. н.
По този начин можем да наредим селски двор, село, магазинчета,
лозе
, градинка и пр.
Предполага се предметите да се продават. Цените им трябва да бъдат по-умерени. През време на изложбата може да дежурят група деца, а същевременно на една-две масички може да има и демонстрация — самите 'деца да работят. Подобни базар-изложби могат да се уреждат при известни случаи, празници или сезони. Тук всяко дете може да види своите собствени сили и да ги сравни с тези на своите другарчета.
към текста >>
47.
Обзавеждане на детската градина
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Самото помещение да бъде хигиенично, с удобно разпределение, а именно: занималня, работилница, трапезария, спалня и стая с необходимите шкафове, гардеробна за дрехите и обувките, чешма на ниско и от тук да се влиза в
клозетите
.
ОБЗАВЕЖДАНЕ НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА Зданието на детската градина (дом) предполага се да бъде самостоятелно, на ниско и заобиколено с паркове и полянки. Обширният двор да разполага с необходимите уреди като: люлки, пързалка, люлееща се дъска, халки, въртележка, пясъчник и др.
Самото помещение да бъде хигиенично, с удобно разпределение, а именно: занималня, работилница, трапезария, спалня и стая с необходимите шкафове, гардеробна за дрехите и обувките, чешма на ниско и от тук да се влиза в
клозетите
.
Ако условията не ни позволяват детската градина да бъде самостоятелна, поне да бъде с отделен вход. Независимо от помещението, всеки мебел в детската градина трябва да бъде поставен точно на своето място. Никаква излишна украса и излишни мебели, които да заемат място и събират прах. За предпочитане е подът да бъде покрит с линолеум, паркет или боядисани дъски, В коридора на ниско са окачалките или гардеробчетата за палтата, шапките и престилките.
към текста >>
Тук е и вратата на
клозета
, пред която има три-четири чифта пантофки или налъмки.
Ако мястото позволява, тук може да се помести пясъчникът и кофата с глина, вместо в занималнята. Остава да влезем в последното отделение — умивалнята. Тук ще има една две чешми, поставени на ниско. От едната страна ще бъде окачалката с кърпа за ръце, а над нея може да има етажерка с чашки за вода. Зад вратата е мястото на кърпата за прах, метличката и лопатката.
Тук е и вратата на
клозета
, пред която има три-четири чифта пантофки или налъмки.
Желателно е прозорците на цялото помещение да бъдат големи, ниски и с тънки пердета, които да не пречат на светлината и да са практични за пране. Цветът на стените да бъде мек, в приятно съчетание с мебелите. Хубав и практичен абажур, няколко картини и няколко поставки със саксии на ниско са достатъчна украса за стените на детската градина. Всичко около детето трябва да бъде за него. Претрупаността уморява, пречи на хигиената и действува нестимулиращо.
към текста >>
48.
Бае Митар пророкът
 
- Михалаки Георгиев (1854 - 1916)
Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно
лозе
от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито
лозето
, нито дрехите, нито жълтиците.
Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи. Бае Митра търсеха и по пашовите конаци, и по бейските къщи, па и по най-сиромашките колиби. Хаджи Ибрахим, Шерифовият зет, беше казал веднъж насред кафенето на Ташкюприя, пред всичките аги, че бае Митар бил толкова ербап на тия работи че да му занесеш раздробена кост на парчета у чевре свита, Митар ще я натъкми и изцери, като че не е нито била счупена. За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин.
Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно
лозе
от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито
лозето
, нито дрехите, нито жълтиците.
— Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек.
към текста >>
“ Един път каза да не пращаме да режат
лозето
, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година.
На делба… като е дошло до делба, там вече хаир нема… па нема и защо да ме черпите… Бае Митар познава не само какво ще бъде времето за утре или за у други ден, но той знаеше да ти пророкува дали зимата ще бъде сарп, или гевшек и дали пролетта ще бъде влаговита, и дали през летото ще бъде голем пек, и дали есента ще бъде берекетлия и… всичко, всичко. Той познаваше всичко това и по паяците, и по пчелите, и по рибите, и по врабците, и по свинете, и по добичетата, и по кокошките, и по тревите, и по дръвчетата, и по солта, и по нишадъра, и по какво ли не? Много пъти ще мине къде дюкяна, ще приседне на пекето и ще продума на тато: „Кир Георги, гледай та си купи тая година повечко дърва… ще дотребват“. Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор!
“ Един път каза да не пращаме да режат
лозето
, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година.
Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“.
към текста >>
49.
Думите на Видния Странник Буди-Са
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Днес някой мине край чуждо
лозе
и бере; край чужда каса - и «забогатя- ва»; край някоя библиотека - и отвлича най-хубавото, занася дома и казва:
А и хората днес са такива своенравни кокошки в широкия свят! Разумният е доволен от това, което е му е дадено - това е смисълът на живота в момента! И ако някога ти се стори, че днес си по-зле от вчера, че днес си по-лош от вчера, по-кален - не вярвай: и вчера е било така, ами днес светлината ти се увеличи - та затова и по-добре виждаш! И грехът, и нечистотата, престъплението и омразата, това са яйцата на миналото - не ги мътете и излюпвайте сега, ако искате да сте свободни. И когато питате защо не сте учени, силни и богати, знайте, че всичко това би ви разрушило - с тях и вашия ум и сърце сега вие бихте направили само пакости в живота!
Днес някой мине край чуждо
лозе
и бере; край чужда каса - и «забогатя- ва»; край някоя библиотека - и отвлича най-хубавото, занася дома и казва:
«Колко спечелих! » Но това са все чужди неща! Не късай без позволение чуждите плодове! Не бъркай без позволение в чуждите каси! Но онова, което Любовта ти дава, приеми - то носи и благосло- вение за тебе - защото едничкият господар в света е тя!
към текста >>
50.
Рибарската мрежа на Черната ложа
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
палатките на
лозето
- там, където бе съборът.
Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие. В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в
палатките на
лозето
- там, където бе съборът.
Освен външните атаки на Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата. Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички
към текста >>
събора в Търново, във вилата на
лозето
- помагах за нейното разтребване и
когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън. Аз бях на
събора в Търново, във вилата на
лозето
- помагах за нейното разтребване и
почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина.
към текста >>
51.
Ясновидци и светци
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
А те бяха заели вилата на
лозето
-
Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали.
А те бяха заели вилата на
лозето
-
там, където ставаха съборите. Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето,
към текста >>
внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на
лозето
,
А те бяха заели вилата на лозето - там, където ставаха съборите. Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с
внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на
лозето
,
предоставяха им средства и препитание. А те там не работеха нищо, по цял ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик.
към текста >>
52.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
нов и Кръстю Христов отсядат във вилата на Братското
лозе
и започват да се
МИХАИЛ ИВАНОВ Във Велико Търново един месец преди да започне събора, Михаил Ива-
нов и Кръстю Христов отсядат във вилата на Братското
лозе
и започват да се
подвизават като истински Учители. Взели една стая, нанесли се там и започ- нали да гледат на ръце и се обявили за големи ясновидци. Тогава от Търновс- кото Братство започнали да им носят храна в стаята отделно от другите, за да
към текста >>
53.
МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Преди събора Михаил Иванов и Кръстю Христос са на вилата в
лозето
.
Учителят затова му бе казал пред всички: „Идете във Франция и Англия да вършите тия работи". Той го е пъдил, за да не му пречи тук. И затова му съдействувал да се махне от България. А пък сестра Амелия Надзор ми разказа за една случка още в 1922 г. Тя е била в Търново на събора.
Преди събора Михаил Иванов и Кръстю Христос са на вилата в
лозето
.
Разпространили вестта, че са преродените Св. Кирил и Методий. Тя също се подлъгала както и останалите и им повярвали. Съобщили на всички, че ще се молят и постят. Затворили се в една стая.
към текста >>
54.
ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
А: Така си вървели от
лозето
до града.
Още от сутринта Учителят казал да бъдат наредени всички като триъгълник с връх към града. В: Как ги наредил? А: На триъгълник. Като отиват към града отиват в триъгълник. В: Да, тези имат много интересни опитности, но не се записват.
А: Така си вървели от
лозето
до града.
В: Това нещо не съм го чувал досега. Значи атакуват свещениците в бойна колона с триъгълник с връх обърнат към тях. А: Туй като шествие е било.
към текста >>
55.
ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
А Учителят
клозет
нямаше и ходеше ей чак къде, мивка нямаше горе, не искаше да Му се прави.
Един път Учителят ме покани на чай. Един вятър свири в тая горница, знаеш ли какво нещо бе? Фучи, от всички страни прозорци и долу една приемна, където ще ти замръзнат краката ако постоиш един час. Живееше най-скромно, защото българинът е голям завистник. Дойде българинът на Изгрева като случаен посетител, не слуша Словото на Учителя, а се оглежда да види дали тия тук са богати, дали тук има келепир.
А Учителят
клозет
нямаше и ходеше ей чак къде, мивка нямаше горе, не искаше да Му се прави.
Защо не искаше? Защото ние не бяхме готови да Му го дадем от сърце. Той едно време каза да вземат там мястото отзад зад Салона гдето направиха после една кебапчийница. Каза, но не го послушаха, а имаха пари. Та цяла нощ там се чуваха пияни гласове, пиянски песни зад гърба на Учителя.
към текста >>
56.
ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Вътре има разкошни градини, цветя, зеленчуци, плодни дървета,
лозе
и др.
Доскоро! Днес, 8.08.1996 г. ще ти пиша още малко. Вчера, за първи и последен път, преминахме през "вратата на Рая". Ръководителят на българската група Благовест Жеков беше издействал специална покана с печат, подпис и ние с мъжа ми, преминахме през бариерата.
Вътре има разкошни градини, цветя, зеленчуци, плодни дървета,
лозе
и др.
Само тук градината е 10 декара. Има луксозен хотел, в който живеят българите. Приятно е, чисто. Има голяма книжарница, където се продават книгите на Михаил - навсякъде е неговия образ, с откраднатата брада, коса и бели дрехи като Учителя. Само погледът не лъже - не е този топъл и лъчист поглед на нашия мил Учител.
към текста >>
57.
33. Пистолетът на офицера
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Тя грабнала оръжието от ръката му и го хвърлила в
клозета
.
Учителя ми каза: „Нека да влезе, но стой и ти тук! " Йорданка го поканва да влезе при Учителя, но офицерът още от вратата започва да се кара и да го обижда, че подмамил жена му, че заради него тя го напуснала, че идвала при него на събрания, а той бил голям лъжец, мошеник и измамник. След това бърка с дясната си ръка в кобура, изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. Като насочил пистолета си към Учителя, Йорданка извикала и се спуснала да му хване ръката, но той, както си вдигнал ръката, така тя и увиснала във въздуха вдървена.
Тя грабнала оръжието от ръката му и го хвърлила в
клозета
.
Офицерът се изплашил много, като разбрал, че ръката му стои неподвижна, като вдървена, и не може да я помръдне. Тогава се обръща към Учителя с думите: „Разбрах, че вие наистина сте светец! Извинявайте и ви моля да ме освободите, за да си отида." След малко ръката сама се спуснала надолу - така той се освободил от неподвижното състояние и си тръгнал...
към текста >>
58.
56. Братското лозе в Търново
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
БРАТСКОТО
ЛОЗЕ
В ТЪРНОВО
БРАТСКОТО
ЛОЗЕ
В ТЪРНОВО
Разболя се един брат в Търново. Получил някакво ревматично схващане на ръцете и краката, че към него се прибавило и главоболие. Лежи той и не може да помръдне. Викат лекари, изписват лекарства, които той пие, но вместо да се подобри, положението му се влошава. Веднъж изохкал: „Какво не бих дал, само и само да оздравея." През цялото време жена му се молела и мислено разговаряла с Учителя: „Ако може някой да ви съобщи да дойдете веднага, струва ми се, че мъжът ми ще оздравее тутакси.
към текста >>
Излезли на улицата и разговаряйки, неусетно двамата стигнали до
лозето
.
Болният брат го погледнал жално. Учителя пак казал: „Хайде, хайде, походи из стаята да видиш, че можеш! " Той послушно станал и започнал да се движи из стаята - отначало страхливо, но усещал, че му се закрепват краката и силите му постепенно идват. След обеда отново се разходили бавно в двора. Болният брат чувствал как здравето му се подобрява.
Излезли на улицата и разговаряйки, неусетно двамата стигнали до
лозето
.
Тогава братът се обръща към Учителя и казва: „Аз обещах нещо пред Бога! Вчера със сълзи на очи се молех на Бога да ми помогне да оздравея! Сега съм добре и искам да изпълня даденото обещание! Ето, давам това лозе на Бялото братство! Нека тука да стават съборите!
към текста >>
Ето, давам това
лозе
на Бялото братство!
Болният брат чувствал как здравето му се подобрява. Излезли на улицата и разговаряйки, неусетно двамата стигнали до лозето. Тогава братът се обръща към Учителя и казва: „Аз обещах нещо пред Бога! Вчера със сълзи на очи се молех на Бога да ми помогне да оздравея! Сега съм добре и искам да изпълня даденото обещание!
Ето, давам това
лозе
на Бялото братство!
Нека тука да стават съборите! Вече се чувствам още по-щастлив като ви казвам това! " Бавно се прибрали вкъщи, а болният чувствал лекота в себе си. Вечерта Учителя си заминал, така, както и дошъл. Оттогава лозето става Братско!
към текста >>
Оттогава
лозето
става Братско!
Ето, давам това лозе на Бялото братство! Нека тука да стават съборите! Вече се чувствам още по-щастлив като ви казвам това! " Бавно се прибрали вкъщи, а болният чувствал лекота в себе си. Вечерта Учителя си заминал, така, както и дошъл.
Оттогава
лозето
става Братско!
Там са ставали едни от най- хубавите събори! От тях са останали чудни стенограми! И до днес то е Братско лозе!
към текста >>
И до днес то е Братско
лозе
!
" Бавно се прибрали вкъщи, а болният чувствал лекота в себе си. Вечерта Учителя си заминал, така, както и дошъл. Оттогава лозето става Братско! Там са ставали едни от най- хубавите събори! От тях са останали чудни стенограми!
И до днес то е Братско
лозе
!
към текста >>
59.
72. За вселяването
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Отговорих му: „Никога не съм рязала рози, но съм рязала
лозе
, защото имахме 10 дка лозя и съм помагала.
През март 1980 г. се навършиха 40 дена от заминаването на баба Марийка. Никола Нанков и Веса, нейната племенница, ме поканиха за помена в квартирата й на Изгрева - вече бяха съборили къщичките им. Като ме видя, Никола Нанков каза: „Сестра, ела в събота във Веса, ще правим 40 дена на баба Марийка, нали знаеш колко държеше на твоето приятелтво." Разбира се, отидох у тях в събота, там бяха най-близките й приятелки. След помена Нанков ме попита дали ще се съглася да изрежа розите на градината.
Отговорих му: „Никога не съм рязала рози, но съм рязала
лозе
, защото имахме 10 дка лозя и съм помагала.
Ще ми покажеш и ще го направя." Той каза: „Ела в неделя сутринта, аз ще ти дам ножица и ще ти покажа. Досега Лазар Опрев режеше розите, но отиде при сина си, който е наел хижата в Плана планина." Съгласих се да отида в неделя, макар че имах покана за сватба в хотел „Москва" - женеше се внукът на леля ми. На тази сватба бяха поканени посланици, министри и все отбрани хора, аз дадох поканата на дъщерите и зетьовете - да отидат без нас. Така аз в неделята, от сутринта до 14 часа, изрязах розите на мястото на Учителя. Когато изрязвах последния лъч в градината, пристигнаха двама мъже, по облеклото им личеше, че са „важни" особи.
към текста >>
60.
СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г.
 
- Теофана Савова
Съборът стана в „
Лозето
" - голямо
лозе
с къща, в
Каква палатка! И смешно, и хубаво. Голяма и кръгла палатка с много хора вътре, и разбира се, с много дрехи, но и с толкова много Любов! И в такъв ред! Не може да се опише, трябва да се види.
Съборът стана в „
Лозето
" - голямо
лозе
с къща, в
която е отсядал Учителя. Там е и „горницата" и други стаи има. Отвън са построени кухнята, масите за хранене, а отстрани, в свободното дворно място, са наредени палатките. Палатките са донесени от гостите, а които нямат, биват поканени от тези, които имат. И всичко е така естествено, така сърдечно, така приказно!
към текста >>
- С тези, с които бяхме на
лозето
.
А тя беше в града, в читалището „Надежда". Прочети я цялата, тя е една отлична беседа. Там станаха пререкания с духовенството, но ние запяхме, разумността надделя и всичко мина благополучно. - А с какви дрехи отидохте в читалището? - запитах аз.
- С тези, с които бяхме на
лозето
.
Повечето сестри и братя бяха облечени в бели дрехи. Роклите на сестрите бяха дълги до глезените и някои бяха украсени със златни (сърмени) галони. Хубави бяха. Е, не бяха според съвременната мода, но бяха по една съвършено нова линия. Дълги, с широки ръкави, само с по един шев
към текста >>
И после се върнахме в
лозето
, където дежурните сестри и братя бяха приготвили прекрасен обяд.
Е, не бяха според съвременната мода, но бяха по една съвършено нова линия. Дълги, с широки ръкави, само с по един шев отстрани и препасани с колан. - Тъй са били интересни. - Дори много красиви.
И после се върнахме в
лозето
, където дежурните сестри и братя бяха приготвили прекрасен обяд.
В 16,30 часа Учителя изнесе чудно хубавата беседа „Съвършеният мъж". На следният ден, неделя, Учителя държа две беседи - в 5 и в 16,30 часа - вече все в „Лозето", в понеделник в 5, 9 и в 16,30 часа, във вторник пак в 5 и в 10 часа и в 16,30 часа, в сряда в 5 часа, от 8,30 до 12,30 часа на групи от по 60 души влизахме в „Горницата", където Учителя им говори около 10 минути. В 16,30 часа пак имаше беседа. - Че много е говорил тогава Учителя!
към текста >>
На следният ден, неделя, Учителя държа две беседи - в 5 и в 16,30 часа - вече все в „
Лозето
", в понеделник в 5, 9 и в 16,30 часа, във вторник пак в 5 и в 10 часа и в
отстрани и препасани с колан. - Тъй са били интересни. - Дори много красиви. И после се върнахме в лозето, където дежурните сестри и братя бяха приготвили прекрасен обяд. В 16,30 часа Учителя изнесе чудно хубавата беседа „Съвършеният мъж".
На следният ден, неделя, Учителя държа две беседи - в 5 и в 16,30 часа - вече все в „
Лозето
", в понеделник в 5, 9 и в 16,30 часа, във вторник пак в 5 и в 10 часа и в
16,30 часа, в сряда в 5 часа, от 8,30 до 12,30 часа на групи от по 60 души влизахме в „Горницата", където Учителя им говори около 10 минути. В 16,30 часа пак имаше беседа. - Че много е говорил тогава Учителя! - Много. В четвъртък в 5 часа - беседа, от 8 до 10 часа пак в „Горницата" групи по 72 души и в 16,30 часа пак беседа.
към текста >>
61.
Сряда, 4 юли
 
- Теофана Савова
Минават заедно няколко улици и се отправят към кв. „
Лозенец
".
Една врата поскърцва и две сестри излизат. По улицата е съвсем тихо в този ранен час. Сестрите тръгват по бул. „Скобелев" и още на първия завой ги посреща брат Николов, който е излязъл от ул. „20 април".
Минават заедно няколко улици и се отправят към кв. „
Лозенец
".
Шосето ги посреща съвсем тихо. Преди тях оттук са минали само няколко души. Но след тях идват други. В 4 часа цялата група е на определеното място и заедно с Учителя се отправят по шосето през с. Драгалевци за Витоша.
към текста >>
62.
СЪБОРЪТ ВЪ ВЕЛИКО ТЪРНОВО 1925 г.
 
- Теофана Савова
На
лозето
!
За там приготовлява ума си, да може да разбере Словото на Учителя, за там приготовлява сърцето си, да може да обича чисто и безкористно, за там приготовлява и своето тяло да бъде чисто. Защото „Новото вино се налива в нови мехове" - казва Христос. Всеки се приготовлява да бъде нов, за да приеме новото. Сърцата са тупкали не ден, не два, не пет. Сега сме в Търново!
На
лозето
!
Белите палатки с трепет едва дочакват утрото. „Събуди се, братко мили! " - засвирва цигулка. Само след пет минути дворът е изпълнен с приготвили се за беседата хора. Първите вече са заели места пред катедрата на Учителя.
към текста >>
63.
22 март
 
- Теофана Савова
В броеницата от празници той ще бъде новият ни празник с присъствието на Учителя.Но той ще бъде не в Търново и на
лозето
, а в София, на Изгрева.
От радост, от умиление душата намира своята среда, търсена от векове. Благодарим, Учителю, за всичкото благо, което ни даде чрез музиката! * При голям интерес в новия ни живот незабелязано изминава времето. Пред приготовления сме за нов събор - съборът през 1926 г.
В броеницата от празници той ще бъде новият ни празник с присъствието на Учителя.Но той ще бъде не в Търново и на
лозето
, а в София, на Изгрева.
Гостите започват да пристигат и да опъват палатки. Сред боровата гора Изгрева заприличва на букет от бели цветя. Идват групи от провинцията, обикновено всяка със своя ръководител - сестри и братя от цялата страна, и се настаняват на определеното за тях място. И с обедите е така.
към текста >>
64.
ЖИВОТЪТ НА ОТШЕЛНИКА
 
- Теофана Савова
на
лозе
вече отиваше.
А орача със своята кола, с вдигнат остен, с наметнатата си торба - той на нивата отиваше. Младата мома с мотика на рамо
на
лозе
вече отиваше.
Майка й беше прясна пита опекла - тя в кошница я носеше. Тежък и дълъг ще бъде днешният ден, но трябва лозето да се прекопае. Какви велики символи са песните на Учителя!
към текста >>
но трябва
лозето
да се прекопае.
Младата мома с мотика на рамо на лозе вече отиваше. Майка й беше прясна пита опекла - тя в кошница я носеше. Тежък и дълъг ще бъде днешният ден,
но трябва
лозето
да се прекопае.
Какви велики символи са песните на Учителя!
към текста >>
65.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Между тази система от планини по-скромно място заемат Плана и
Лозенска
планина.
Той беше винаги заобиколен от интелигентни хора - мъже и жени, между които преобладаваха младежите. Боровите дървета знаеха, че тези хора ще отидат отвъд гората, където една обширна поляна ги приютява. Отвъд гората се открива обширен хоризонт. На север и изток се белеят върховете на Стара планина. 11а юг, при ясно време, се розовее Витоша.
Между тази система от планини по-скромно място заемат Плана и
Лозенска
планина.
Далече зад тях се очертава масивът на Рила и величественият връх Мусала. С какво ли ги привличаше тази самодивска поляна? - Това знаеше само боровата гора, която граничеше с поляната. Тези хора ще останат там, за да посрещнат изгрева на слънцето, ще направят гимнастика и ще се завърнат отново в града. Понякога в тази групата се появяваха нови хора, съставът й значително се променяше, но благородният възрастен мъж оставаше винаги верен на поляната, на изгревите на слънцето и на гората, която го посрещаше всеки път с поклон.
към текста >>
66.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Всички отиват в палатков лагер, разположен в едно
лозе
от 12 декара, подарено на братството от търновския гражданин Боковски.
„Аз бях загубен, нямах пари да се върна, но след около 5 минути се чу отдалеч глас: „Намери се! " — и портмонето от ръка на ръка дойде до мен. Като ми го предаде, братът каза: „Брат, колко пари има вътре, не знам, но колкото и да са, виждаш ли този народ, това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал. В никакъв случай няма да останеш без средства. Само да се обадите, кесията ви ще се окаже недостатъчно голяма, за да побере това, което ще да ви се даде."
Всички отиват в палатков лагер, разположен в едно
лозе
от 12 декара, подарено на братството от търновския гражданин Боковски.
Боковски е бил тежко болен и лекарите се отказват да го лекуват и чакат всеки момент да бие камбаната за неговото погребение. Жена му пише на Учителя в София и иска помощ му. Той веднага пристига в Търново и отива при него. След няколко дена Боковски става — здрав и читав, а от ставния му ревматизъм и от болките в сърцето няма и помен. Той оздравява напълно и живее до 82 години.
към текста >>
От благодарност към Учителя, който не приема никакви пари, подарява
лозето
си на братството.
Боковски е бил тежко болен и лекарите се отказват да го лекуват и чакат всеки момент да бие камбаната за неговото погребение. Жена му пише на Учителя в София и иска помощ му. Той веднага пристига в Търново и отива при него. След няколко дена Боковски става — здрав и читав, а от ставния му ревматизъм и от болките в сърцето няма и помен. Той оздравява напълно и живее до 82 години.
От благодарност към Учителя, който не приема никакви пари, подарява
лозето
си на братството.
Много хора започват да търсят съветите на Учителя, като се научават за чудното оздравяване на смятания за мъртъв Боковски. Те постоянно посещават Учителя и го занимават със своите трудни житейски въпроси. Сутринта на другия ден група братя и сестри излизат из града и виждат разлепени афиши, на които пише, че на 19 август архимандрит Евтимий кани Петър Дънов на диспут в читалище „Надежда". Казват това на Учителя, а по лицата на братята и сестрите не се забелязва никакво смущение. Те разбират добре положението и вземат решение хората от братството първи да влязат в салона.
към текста >>
67.
5.9 Отношението на властта към Учителя и неговото преследване
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След малко Учителя извиква Йорданка и казва: „Вземи пистолета на този човек и го хвърли в
клозета
!
Един следобед Учителя отива на гости на Йорданка Жекова, пият кафе и разговарят по разни въпроси с мъжа й - д-р Жеков. На вратата се чука и Йорданка отива да види кой е. Пред нея застава млад мъж и пита: „Тук ли е г-н Дънов? " Тя отговаря: „Да, Учителя е тук и разговаря с доктора." Непознатият изважда от джоба си пистолет: „Сега ще се справя с този г-н Дънов" — и влиза в стаята, в която е Учителя. Последният го поглежда строго, ръката на мъжа се схваща и остава да виси във въздуха.
След малко Учителя извиква Йорданка и казва: „Вземи пистолета на този човек и го хвърли в
клозета
!
" Тя веднага изпълнява нареждането на Учителя. Агентът започва да се моли: „Моля ви се г-н Дънов, имам жена, деца, освободете ме да си отида." Учителя му казва: „Обещаваш ли, че няма да убиваш хора, че ще напуснеш тази работа и няма да преследваш повече идейните хора? " Той обещава и Учителя го освобождава от парезата. Тогава агентът помолва: „Моля, дайте ми пистолета, защото аз съм се разписал за него." Учителя му отговаря: „Ами тя свърши, не може да се вземе от клозета." Агентът си отива и повече полицията не изпраща други да безпокоят Учителя. Той обича всички свои деца — и глупавите, и умните.
към текста >>
Тогава агентът помолва: „Моля, дайте ми пистолета, защото аз съм се разписал за него." Учителя му отговаря: „Ами тя свърши, не може да се вземе от
клозета
." Агентът си отива и повече полицията не изпраща други да безпокоят Учителя.
Последният го поглежда строго, ръката на мъжа се схваща и остава да виси във въздуха. След малко Учителя извиква Йорданка и казва: „Вземи пистолета на този човек и го хвърли в клозета! " Тя веднага изпълнява нареждането на Учителя. Агентът започва да се моли: „Моля ви се г-н Дънов, имам жена, деца, освободете ме да си отида." Учителя му казва: „Обещаваш ли, че няма да убиваш хора, че ще напуснеш тази работа и няма да преследваш повече идейните хора? " Той обещава и Учителя го освобождава от парезата.
Тогава агентът помолва: „Моля, дайте ми пистолета, защото аз съм се разписал за него." Учителя му отговаря: „Ами тя свърши, не може да се вземе от
клозета
." Агентът си отива и повече полицията не изпраща други да безпокоят Учителя.
Той обича всички свои деца — и глупавите, и умните. Насочва ги в правия път на живота, като определя своето отношение към тях в зависимост от проявите им. На 2 октомври 1937 година Учителя дава отговор на поставените му въпроси по повод мисли, изнесени в Словото. Той със своя скромен, чист и свят живот не нарушава човешките закони. В стаята си Учителя има мивка, под която в кофа се събира нечистата вода, и всеки ден се изхвърля навън.
към текста >>
68.
7.18 Йорданка Жекова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Тя върви, а пред нея се появява едно голямо бяло куче, което я завежда до къща в
Лозенец
, където вижда една вързана девойка и младеж, който се опитва да я изнасили.
Дълго време тримата стоят, без да кажат дума и без да направят нещо. Най-после Учителя разрешава задачата за сладкото и едната лъжица. Взима лъжицата, загребва сладко и я лапва. След това подава една пълна лъжица на Галилей, който я изяжда с радост, и след него подава и на Басан. Една вечер Йорданка Жекова по вътрешно нареждане излиза от дома си, като казва на близките си, че отива по работа.
Тя върви, а пред нея се появява едно голямо бяло куче, което я завежда до къща в
Лозенец
, където вижда една вързана девойка и младеж, който се опитва да я изнасили.
Йорданка влиза с кучето, развиква се и младежът избягва. Отвързва девойката, освобождава я и си тръгва. Момичето благодари и иска адреса й. Баща й е посланик в Япония. След няколко дена той и дъщеря му отиват при Йорданка, поканват я да замине с тях, но тя не иска.
към текста >>
69.
7.51 Весела Нестерова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Сега живее в
Лозенец
и работи усилено върху Словото и музиката на Учителя.
Наистина след 9 септември Владо става директор на един месокомбинат, живее няколко години и си заминава от този свят. Той е много близък приятел с Темелко и няколко пъти му се явява насън и го моли да му съдейства пред Учителя, да го освободи от това страшно място, от този ад, в който е попаднал. След заминаването на Учителя Весела посещава Америка, където работи за братството, превежда беседи, запознава розенкройцерите с песни на Учителя. След завръщането си в България тя работи самостоятелно. Написва автобиографията си „Път към светлината", посещава приятели, изнася концерти, главно в провинцията.
Сега живее в
Лозенец
и работи усилено върху Словото и музиката на Учителя.
Пише стихове и ги издава в стихосбирки.
към текста >>
70.
7.72 Сава Симеонов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Поделението му се намира в квартал
Лозенец
.
Сава Симеонов Костов е най-големият син на Симеон Костов, роден на 30 ноември 1922 г. в Мърчаево. Основно образование завършва в с. Владая. Рано се включва в обработването на земята заедно с цялото си семейство. По време на пребиваването на Учителя в тяхното село той е войник — отслужва военната си повинност.
Поделението му се намира в квартал
Лозенец
.
Дават тревога, започва бомбардировка, той напуска казармата и избягва в полето, като оставя поста си. Когато свършва тревогата, той се връща в казармата и застава на поста си. Идва командирът и му се скарва, че е напуснал поста си. След няколко дена — в неделя, той отива в Мърчаево при Учителя, но не му казва нищо за случилото се. Учителя се обръща към него и го пита: „Ти защо избяга от казармата при тревогата?
към текста >>
71.
Беседа за силите
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Дали пишете с писалка или копаете на
лозето
или нивата, винаги дръжте в съзнанието си мисълта, че вършите Неговото дело.
Не се грижете за големите, за световните дела. Тях има кой да следи и завърши. Вие свършете онази работа, която е възложена на вас. Вършете добре и ония работи, които наричате земни и които не винаги са ви приятни, но извършването на които калява вашата воля. Ако успеете покрай тях да спечелите един приятел по Божието дело, те са полезни.
Дали пишете с писалка или копаете на
лозето
или нивата, винаги дръжте в съзнанието си мисълта, че вършите Неговото дело.
От значение е не толкова външният облик на работата, но съдържанието, което влагате в нея, и мисълта, с която я вършите. Не се извинявайте с условията. В каквито и времена да се намирате, реализирайте вашите идеи в малки дела, които никой не може да ви забрани. Няма пречка в света, която би ви отнела възможността да направите някому едно малко, дори микроскопично добро. Обикновено хората, които не желаят да си дадат труд и да поработят съзнателно за своето развитие, казват: „Бог ще промисли за всичко.
към текста >>
72.
Някои основни истини
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
За да покаже на дело тия свои истини, той участвуваше в копането на
лозето
, в подреждането на градината, в почистването на овощните дървета, в покриване с плочи на заслоните, работеше в изграждането на чешми.
Господ не оставя своите деца. „Никога не отминавайте един затлачен извор“ - казваше Той. Спрете се, почистете го, оправете пътя на водата, за да се оправят и вашите пътища. Свикнете да внасяте порядък в места, където има безпорядък. Насочете потоците към градините, към лозята и насадените лехи.“
За да покаже на дело тия свои истини, той участвуваше в копането на
лозето
, в подреждането на градината, в почистването на овощните дървета, в покриване с плочи на заслоните, работеше в изграждането на чешми.
* Учителят даде категорично изяснение за ролята на жената и майката в живота на хората. Под думата „майка“ ние доловихме, че не трябва да се подразбира само биологичната родителка, но нещо по-друго - по-възвишено и по-духовно. По този проблем той изяснява: „Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов.
към текста >>
73.
Учителят за себе си
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Светът е грамадно
лозе
, на което има работа за всички.
Какъвто и да е този човек, все ще го гонят. Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат, за да не им мътя водата. Слушайте приятели, казвам им аз. Този свят не е ваш.
Светът е грамадно
лозе
, на което има работа за всички.
Няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае. Когато дойде Господарят, ще ни пита: „Прекопахте ли добре лозето? “ Сега тези хора лентяйстват, не обработват лозето, а само делят чуканите. Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си.
към текста >>
Лозето
трябва да се прекопае.
Искат да ме махнат, за да не им мътя водата. Слушайте приятели, казвам им аз. Този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички. Няма защо да делите чуканите.
Лозето
трябва да се прекопае.
Когато дойде Господарят, ще ни пита: „Прекопахте ли добре лозето? “ Сега тези хора лентяйстват, не обработват лозето, а само делят чуканите. Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпроса да ги направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие.
към текста >>
Когато дойде Господарят, ще ни пита: „Прекопахте ли добре
лозето
?
Слушайте приятели, казвам им аз. Този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички. Няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае.
Когато дойде Господарят, ще ни пита: „Прекопахте ли добре
лозето
?
“ Сега тези хора лентяйстват, не обработват лозето, а само делят чуканите. Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпроса да ги направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и душа.
към текста >>
“ Сега тези хора лентяйстват, не обработват
лозето
, а само делят чуканите.
Този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички. Няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае. Когато дойде Господарят, ще ни пита: „Прекопахте ли добре лозето?
“ Сега тези хора лентяйстват, не обработват
лозето
, а само делят чуканите.
Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпроса да ги направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Единственото, което не обичам, е измамата.
към текста >>
74.
Нови думи на 'Угледна мома' — 'Добрия момък'
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Добрият момък се, дъще, познава, кога
лозе
копае и то изобилно
лозе
дава.
"От старо време, дъще, е знайно, добрият момък на светъл ден се познава. Кога сутрин Слънце изгрява, кога сутрин изгрява. Той е ранобуден, рано става. И с колата и воловете на нивата отива. И с воловете, и с оралото браздите той очертава.
Добрият момък се, дъще, познава, кога
лозе
копае и то изобилно
лозе
дава.
Лозе момкови ръце добре познава. Добрият момък, дъще, се на нива познава, кога ръкой дига и слага, и на земя ги добре полага, и на Бога хвала дава. Той е, дъще, гласовит личен певец. Него жито добре познава. Него жито добре познава.
към текста >>
Лозе
момкови ръце добре познава.
Кога сутрин Слънце изгрява, кога сутрин изгрява. Той е ранобуден, рано става. И с колата и воловете на нивата отива. И с воловете, и с оралото браздите той очертава. Добрият момък се, дъще, познава, кога лозе копае и то изобилно лозе дава.
Лозе
момкови ръце добре познава.
Добрият момък, дъще, се на нива познава, кога ръкой дига и слага, и на земя ги добре полага, и на Бога хвала дава. Той е, дъще, гласовит личен певец. Него жито добре познава. Него жито добре познава. Хубав момък, дъще, се добре познава, кога на гумно жито отвява.
към текста >>
75.
Бъдещата Окултна школа по пеене
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
В пеенето се изразходва много нервна енергия, която се равнява на – един цял ден, да копаеш едно
лозе
.
Ние купихме килограм и му ги поднесохме. Никога няма да забравя неговия вдъхновен вид; говорихме на прага на стаята му: – Учителю – казах аз – много работя и намирам смисъл в многото работа. Да продължавам ли, Учителю? – Ти не трябва да прекаляваш.
В пеенето се изразходва много нервна енергия, която се равнява на – един цял ден, да копаеш едно
лозе
.
Напрежението отвън е много голямо! Понякога има хора с нисши трептения, които те ти предават. Ти трябва да ги избягваш. Трябва да се свързваш с възвишени души и винаги да държиш връзка с тях. Ти вървиш по пътя на най-малките съпротивления.
към текста >>
76.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Търново на братското
лозе
, като през 1923 и 1924 г.
март 1990 г. В по-малък тираж са вестниците "Жива струя", "Алфа" и "Живот", чиято поява е продиктувана от необходимостта да се защити Братството от външните му противници. През разглеждания период продължава и провеждането на събори. До 1925 г. те се организират във В.
Търново на братското
лозе
, като през 1923 и 1924 г.
са осуетени поради напрегнатата политическа обстановка в страната. На събора през 1922 г. (6-15 август), с участието на ок. 300 членове на движението, се стига до сериозен конфликт с представители на Православната църква. Св. Синод на БПЦ изпраща на събора своите пълномощници архимандрит Евтимий Сапунджиев и руснака М. Калнев.
към текста >>
77.
XVI. МОЛИТВАТА
 
- Константин Златев
Народната мъдрост гласи: „
Лозето
не ще молитва, а мотика!
Тези благотворни резултати от проникновения молитвен живот са описани от българския велик Посветен така: „Да се молиш, значи да влезеш във връзка с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш.“ „Молитвата е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.“ И още: „Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.“ Потъвайки в диалога с Всевишния, молещият се човек обръща гръб на всичко земно и се съединява с Божественото: „Молитвата подразбира да забравиш света, да забравиш хората, да забравиш всичко и да мислиш само за Бога.“ „Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва“ (Учителят П. Дънов). Един от най-важните моменти в молитвата е водещият импулс да разберем каква е волята на Създателя, за да можем да я следваме: „Всякога, когато се молите, искайте светлина и знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия. Ще молите да ви се помогне във всички малки случаи да я извършите“ (Учителят П. Дънов).
Народната мъдрост гласи: „
Лозето
не ще молитва, а мотика!
“ От гледна точка на духовното познание обаче не е точно така. „Молитвата е по-горе от работата“ – заявява твърдо Учителят на ББ в нашата страна. Това би могло да означава, че едно и също количество енергия, вложено в духовната и в материалната сфера, ще даде по-добър, по-стойностен резултат в първата от тях. Разбира се, всичко зависи от конкретната ситуация и потребностите на момента. Ако, например, моментът изисква да се притечем на помощ на ближния, тогава конкретните действия в чисто материален аспект остават незаменими: „Няма по-добра молитва от тази, да помогнете на ближния си, когато е в нужда“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>
78.
Братският живот
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Посадиха се овощни дървета,
лозе
, ягоди и малини.
Това бяха вечери, които пълнеха душите ни с възторг. Брат Боян Боев беше като сянката на Учителя, неотлъчно стоеше до него и стенографираше това, което Учителят казваше. Всички тези разговори са дешифрирани и готови за печат, когато има условия за това.* Разговори с Учителя Животът на Изгрева беше колективен.
Посадиха се овощни дървета,
лозе
, ягоди и малини.
Всеки в свободното си време участваше в тяхно- то обработване. Цялата работа в селището се извършваше на доброволни начала, безплатно от братята и сестрите. Овощната и зеленчуковата градина, лозето, ягодите се обработваха колективно. Всеки, когато можеше, внасяше своя дял в тази работа. Пред салона имаше прекрасна цветна градина и за мен беше велико удоволствие рано сутрин да я поливам.
към текста >>
Овощната и зеленчуковата градина,
лозето
, ягодите се обработваха колективно.
Разговори с Учителя Животът на Изгрева беше колективен. Посадиха се овощни дървета, лозе, ягоди и малини. Всеки в свободното си време участваше в тяхно- то обработване. Цялата работа в селището се извършваше на доброволни начала, безплатно от братята и сестрите.
Овощната и зеленчуковата градина,
лозето
, ягодите се обработваха колективно.
Всеки, когато можеше, внасяше своя дял в тази работа. Пред салона имаше прекрасна цветна градина и за мен беше велико удоволствие рано сутрин да я поливам. Пред големия салон имаше лешникови храсти и пред тях бяха наредени масите за обяд с пейки от двете страни. Общ обяд под леските на Изгрева Всеки ден имахме общ обяд, който беше безплатен, открит за всички.
към текста >>
Всеки работеше по желание в овощната градина,
лозето
, зеленчуковата градина, а получените продукти отиваха за стола.
Вегетарианската храна е по-здравословна, а и убийството на животни е несъвместимо с любовта. След обеда се слагаше една касичка, в която всеки пускаше по желание, колкото намери за добре, но никога не беше задължително да даде. Това беше особено добре за бедните студенти, които се хранеха в стола. Винаги сме били в състояние да поддържаме стола. Тези, които бяха в града на работа, си приготвяха съдове, за да им се остави ядене.
Всеки работеше по желание в овощната градина,
лозето
, зеленчуковата градина, а получените продукти отиваха за стола.
Тук можеха да се хранят и външни хора безплатно. Съзнателният доброволен труд беше основа на нашия колективен живот. Колективната работа. Крум Въжаров и други ученици на Учителя работят в овощната градина на Изгрева Беседите и лекциите, които Учителят изнасяше, бяха безплатни.
към текста >>
79.
3. Игра на двора. Как научихме за дясно и ляво
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Който иска, може да закуси, да пие вода или да отиде в
клозета
.
3. Игра на двора. Как научихме за дясно и ляво Към десет без петнадесет децата се прибраха и седнаха на кръг. — Сега, в стаята да останат само дежурните, а всички други, съвсем тихо, като птиченца, да излезат на двора.
Който иска, може да закуси, да пие вода или да отиде в
клозета
.
— И продължих. — Като кажа едно, можете ли съвсем тахо да станете всички? — Да. — Тогава казвам: Едно, станете! . . Може ли още по-тихо?
към текста >>
80.
Двеста и двайсет хитрини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Един ден Лиса рекла! — Хайде, Ежко, на
лозе
! — Хайде, Лиске.
ДВЕСТЕ И ДВАЙСЕТ ХИТРИНИ Сдругарили се кума Лиса и Ежко-Бежко. Дето Ежко там и улиса. Дето Лиса, там и Ежко. Все заедно ходели.
Един ден Лиса рекла! — Хайде, Ежко, на
лозе
! — Хайде, Лиске.
Ами пъдарят? — Их, и ти! Много се плашиш. Аз съм с тебе! Двесте и двайсет хитрини зная. А ти, Ежко, знаеш ли някоя ? — Зная само тринки, но добринки.
към текста >>
Стигнали в
лозето
.
— Их, и ти! Много се плашиш. Аз съм с тебе! Двесте и двайсет хитрини зная. А ти, Ежко, знаеш ли някоя ? — Зная само тринки, но добринки. — Хайде тогава да вървим; — рекла Кума Лиса. Тръгнали.
Стигнали в
лозето
.
Почнали да ядат грозде. Ех, че сладко-о! — рекла Лиса. Ела Ежко, ела братко! По- навътре за по-сладко! — И тука е сладко, кумичке. - Ела, ела по-навътре! Гледай какво се е жлътнало! Чакай да опитам и червенкото! Ах, какъв дъх има! Рекла, не изрекла кума Лиса — трак! — хванала се в капана. — Оле, Божке, какво стана! — завикала кума лиса.
към текста >>
Тръгнал пак да обикаля
лозето
.
Като видял кума Лиса извикал: — А-ах! Хванах ли те, Лисано! Но Лисана завъртяла опашка. Почнала да се гали около него. — Питомна трябва да е! — рекъл си пъдарят. Той завел кума Лиса при колибата. Вързал я о едно дърво.
Тръгнал пак да обикаля
лозето
.
Кума Лиса прегризала връвта и побегнала. На другия ден кума Лиса пак рекла ни Ежка: — Хайде, Ежко за грозде! — Забрави ли капана? — Дребна работа! — рекла Лиса. — Не се плаша от нищо. Пак си спомних хитрините.
към текста >>
Стигнали
лозето
.Току що влезнали — трак — хванала се пак Кума Лиса.
На другия ден кума Лиса пак рекла ни Ежка: — Хайде, Ежко за грозде! — Забрави ли капана? — Дребна работа! — рекла Лиса. — Не се плаша от нищо. Пак си спомних хитрините. Двесте и двайсет! Има за мене, има и за тебе! Върви сега да вървим! — Добре, да идем, — рекъл Ежко. Тръгнали.
Стигнали
лозето
.Току що влезнали — трак — хванала се пак Кума Лиса.
в капана. — Оле, Ежко, какво стана! Моля ти се кажи ми една хитринка! — Как ще ти кажа, Лисанке. Останаха ми само двенки. А ти знаеш двесте и двайсет. — Пак ги забравих, братко.
към текста >>
— Той в
лозето
остана.
— Абре мъжо, — рекла жена му — защо се шегуващ! Де е. кожата? — На дръвника! — Няма я! Погледнал пъдарят. Няма кума Лиса! — Ах, Лисано! Пак избяга! Ала пак ще ми паднеш в ръцете! Не минало дълго време, кума Лиса пак рекла на Ежка; — Хайде, Ежко, за грозде. - Мари Лисано, имаш ли ум„ нямаш ли? Забрави ли капана?
— Той в
лозето
остана.
Хитрини знае Лисана! Има за мене. Има и за тебе! Придумал се Ежко. Отишли за грозде. Гледа — лозето с трап оградено. Скочила Лиска — прескочила.
към текста >>
Гледа —
лозето
с трап оградено.
Забрави ли капана? — Той в лозето остана. Хитрини знае Лисана! Има за мене. Има и за тебе! Придумал се Ежко. Отишли за грозде.
Гледа —
лозето
с трап оградено.
Скочила Лиска — прескочила. Скочил Ежко и цоп — в трапа! — Моля ти се, Лиске, избави ме! — рекъл Ежко. — Кажи ми една хитрина! — Ех, Ежко, много знаех, ала сега, като прескачах, всичките забравих. — Щом е тъй, свършено е! — рекъл Ежко. — Отиде ми животецът! Ела да се простим, сестрице! Дай да се целунем по устата! Навела се кума Лиса.
към текста >>
81.
Иисус на Планината
 
- Николай Райнов
Та не си ли слушал притчата за Сеяча — и приказката за Сина на Господаря, пратен в
лозето
, — не си ли разумял?
И Твоето име никой не ще спомене, защото никого не си спасил. Горчиви думи казаха устата ми…И ако нямам право, просвети тъмния ми разум! Защото е трудно за човека задълго да остане при себе си… … Прости ми, Учителю!“ А Иисус погледна далече, па сложи ръка върху рамото на Иехуда и му каза кротко: „Не ми тежат думите, Иехуда. Но твоите слова не идат от живота. Не си ли чул притчата: — за ден не става от семка тамариск, ни от кълн — смоковница? На силните, говориш ти, закон не дадох.
Та не си ли слушал притчата за Сеяча — и приказката за Сина на Господаря, пратен в
лозето
, — не си ли разумял?
Още Моисей даде закон за всички — и за слаби, и за силни. Пророците идваха и също говореха на силните. Йоан Кръстител не загина ли за това, че проповядваше пред силни? И не паднаха ли толкова пророци — все за това? При здравите не отидох, казваш ти.
към текста >>
82.
Една историческа картина
 
- Георги Радев (1900–1940)
Някой друг се бои да влезе в чуждо
лозе
или градина, защото го е страх от окото на стражаря.
Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник.
Някой друг се бои да влезе в чуждо
лозе
или градина, защото го е страх от окото на стражаря.
Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си.
към текста >>
83.
Два образа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на
лозето
, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице.
Два образа Представете си, че някоя жена, като тази на фиг. 2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1.
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на
лозето
, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице.
Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2.
към текста >>
84.
Глава четвърта: Неделни беседи
 
- Атанас Славов
През март на следващата година, присъстващите на събора на Веригата в Търново са толкова много, че някои от срещите се провеждат на така нареченото „
Лозе
“ частна братска градина от 5-6 декара в района на Картала.
Какво става всъщност по-конкретно. Вече споменахме за усилията на младата, високо образована наследница на големите пари от петролната индустрия във Влашко, Иларионова да се свърже с Дънов. Това най-после става след повече от година. Тя получава от него писмо изпратено на 9 април 1913 г. Дънов споделя симпатията си към нейния интерес към Духовното: „Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество...“ Запознават се, и тя участва в следващите срещи на веригата.
През март на следващата година, присъстващите на събора на Веригата в Търново са толкова много, че някои от срещите се провеждат на така нареченото „
Лозе
“ частна братска градина от 5-6 декара в района на Картала.
При закриването на събора сред множеството присъстващи е изпратен офицер, който уведомява Учителя, че властта му забранява да говори на открито. Можело само в салон на закрито. Няколко от водещите братя му показват, че не могат всички да се съберат в „Колибата“ на лозето, и той си отива. На следващата година участващите в събора напълно са оградени от войници. Военните отново виждат, че няма нищо нередно и си отиват, но при закриването на събора пак нахълтват, този път водени от агресивно настроеният офицер Харлаков.
към текста >>
Няколко от водещите братя му показват, че не могат всички да се съберат в „Колибата“ на
лозето
, и той си отива.
Тя получава от него писмо изпратено на 9 април 1913 г. Дънов споделя симпатията си към нейния интерес към Духовното: „Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество...“ Запознават се, и тя участва в следващите срещи на веригата. През март на следващата година, присъстващите на събора на Веригата в Търново са толкова много, че някои от срещите се провеждат на така нареченото „Лозе“ частна братска градина от 5-6 декара в района на Картала. При закриването на събора сред множеството присъстващи е изпратен офицер, който уведомява Учителя, че властта му забранява да говори на открито. Можело само в салон на закрито.
Няколко от водещите братя му показват, че не могат всички да се съберат в „Колибата“ на
лозето
, и той си отива.
На следващата година участващите в събора напълно са оградени от войници. Военните отново виждат, че няма нищо нередно и си отиват, но при закриването на събора пак нахълтват, този път водени от агресивно настроеният офицер Харлаков. Дънов ги изчаква с Ватев, който спи в колибата, и когато военните искат да видят „салона“, Ватев, Ковачев и Епитропов отварят молитвената стаичка. Оказва се, че там няма нищо повече от няколко денонощно горящи свещи пред една братска картина на хармонично развит човек. Харлаков се връща навън и арестува Учителя, след което го повежда с войниците си към казармата.
към текста >>
Ще се появи „
Лозето
“ като едно от обичаните братски места за събиране.
През лятото на 1920 год., Учителят прави излет с братството от Айтос. Изкачват връх Паспалата. Посрещат слънцето. Учителят свири своя нова композиция. Тук братството ще се разпростре наистина нашироко.
Ще се появи „
Лозето
“ като едно от обичаните братски места за събиране.
Ще се разпръсне Учението за всемирната любов в селата наоколо. (След време айтозлии именно ще изградят незабравимия салон и кухнята на „Изгрева“ четвърт вековното сърце на българския дъновизъм.) Оттук се заражда и разкошът на Тополница! Авторски блик Мътен сън беше Тополница. Едно облещено под слънцето село на десетина километра от Айтос, където хората работеха в Химкомбината и после се изселиха. Само че в ония години 75% от жителите му са дъновисти. По него време на километър и нещо на изток от селото дошлият от Италия мозайкаджия Бертоли строи голяма камення чешма.
към текста >>
85.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
Глава пета БАУЧЕРОВОТО Автоматична фотокамера 24 февруари 1922 - Учителят открива Окултна школа за духовно самоусъвършенстване с два класа: „Младежки“ с лекцията „Двата пътя“, и „Общ клас“ с лекцията „Трите живота.“ 22 март 1922 - На Слатинската ливада „Баучеровото“ в Западен
Лозенец
се поставя началото на комуналния живот на Бялото Братство.
Глава пета БАУЧЕРОВОТО Автоматична фотокамера 24 февруари 1922 - Учителят открива Окултна школа за духовно самоусъвършенстване с два класа: „Младежки“ с лекцията „Двата пътя“, и „Общ клас“ с лекцията „Трите живота.“ 22 март 1922 - На Слатинската ливада „Баучеровото“ в Западен
Лозенец
се поставя началото на комуналния живот на Бялото Братство.
Април 1922 - Учителят дава Правилника за учениците от Първи окултен клас на Братството. 24-26 май 1922 - Провежда се голяма екскурзия на Братството във Витоша. 7 юли 1922 - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Дънов за самоотлъчил се. 14-31 юли 1922 - Учителят прекарва с група ученици край Първото Мусаленско езеро. 26 юли 1922 - Среща с Александър Стамболийски в Чам Кория (Боровец) 19 август 1922 - Учителят открива събора на Бялото братство в Търново с беседата „Новият Живот“ в читалище „Надежда“.
към текста >>
Някои заснежени и през юли! Стара планина на север, че с завой на юг - Люлин, че още нататък на юг - Витоша, че с ново завойче на северо-изток -
Лозенската
планина... Че на север се точат веригата превали пак до Стара планина.
7-9 юли 1926 - Провежда се четвъртия младежки събор в София с беседата на Учителя „Вътрешни и външни връзки“ и реферати от Кръстьо Тулешков, Паскал Паскалев, Христо Койчев, Боян Боев и Стоян Русев (детският писател Дядо Благо) 14 юли 1926 - Учителят изнася лекцията „Право мисли“ пред Общия окултен клас. 7 август 1926 - Изнася неделната беседа „Мойсей и Христос“ върху 5:46 от евангелието на Йоан. 22 август 1926 - Провежда се събор на Бялото Братство на Изгрева (Баучеровото) в София, на който присъстват 1460 души от града и провинцията. Присъства евангелския проповедник и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си „Кои и какви са белите братя.“ Виждали ли сте Софийското поле от самолет, който каца от Европа? Разкрива се апокалиптична подкова от планини.
Някои заснежени и през юли! Стара планина на север, че с завой на юг - Люлин, че още нататък на юг - Витоша, че с ново завойче на северо-изток -
Лозенската
планина... Че на север се точат веригата превали пак до Стара планина.
Шепата на дядо Господ! Завършете София и пушеците, и ще я видите чиста както се е родила. Скрити по склоновете крепости, манастири. Църкви и църквички! Отшелнически колиби! Не се прониква лесно тук... Шепата на дядо Господ наистина!!! Дъното на никоя тепсия не е равно обаче. Речни дерета и корита я кръстосват. Тук урва, там низина, оттатък извисен склон.... И на най-извисената тукашна гърбица е мерата на някогашна Слатина.
към текста >>
гара до
Лозенец
.
Бранили са я отсам и от там траки, българи, кръстоносци (Сен Бьоф, Орландо...). Когато София става столица на турските владения в Европа и турци. В подобни случаи, ако подстъпната посока е сравнително ограничена, са правили преградни стени като на Ню-Иоркския Уол Стрийт, или Сливенския Шаранпол зад Новоселската река например. Ако е много широко за стена - правили са верига от отбранителни редути. Най-високата част на софийския изток е преградена с такива редути от мястото на сегашната ж.п.
гара до
Лозенец
.
Дават се от властите превилегии на тамошните селяни, за да ги поддържат. Запазен е от такава верига, кажи речи до днес, Слатинския редут. Следващата гърбица към Витоша също имаше редут. Личеше ясно до след края на Втората световна война. Отбранителен ров със следи от ограда зад него! На сто, сто и петдесет метра в гората на бившата Борисова градина на запад от отоплителната централа на Руското посолство... Не се виждаше ясно, защото нещата се променят.
към текста >>
86.
Глава шеста: Изгрева 1927-1936
 
- Атанас Славов
Те са оставили и до днес следа от това какво могат на братското „
Лозе
“ в Айтос, и братските строежи в село Тополица.
В неделните разходки на софиянци преди, или след беседите на Учителя, тук през следващите години могат да се срещнат на разговор в беседките и пейките на Изгрева ръководители на университетски катедри като философа Димитър Михалчев, поети с национална слава като Трифон Кунев, и по-късно Томалевски, разтрисващи националния интелектуален хайлаф поетеси като Мара Белчева, съветници на царя като Любомир Лулчев, блестящи художници като Васил Иванов и Илия Бешков, математици като завършилия в Сорбоната Борис Рогев. По-късно диригента на държавния симфоничен оркестър Влади Симеонов, пианистът Димитър Грива, композитори, виртуозни цигулари, кинематографисти... Не непременно последователи на Дънов! Мястото постепенно се извисява високо над нивото, на което беше стъпило през 1927 година. Планът на Салона е изработен от Слави Николов. Властта през тази година разрешава Братския събор и одобрява строежа. Строители се събират отвсякъде, но основната сила са опитните в тази област членове на Айтоското братство.
Те са оставили и до днес следа от това какво могат на братското „
Лозе
“ в Айтос, и братските строежи в село Тополица.
Идват спретнато облечени в бели ризи, и черни потури, препасани с червени пояси. Изграждат Салона за две седмици! Братята и гостите им вече разполагат с голяма зала за изнасяне на беседи и концерти цялата остъклена от пода до тавана към изгрева на слънцето. Входът е през малко антре на юг, със стълба за втория етаж, със стаята на Учителя и малката астрономическа обсерватория, където той години наред документира активността на слънчевите петна. Срещу салона на партера има приемна стая за посетителите му. Тя е на мястото на бараката, в която Учителят преспива в дните на съборите преди издигането на Салона.
към текста >>
87.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Както казахме най-големият от тях - „Изгрева“, - беше разположен юго-източно от София в слънчевите склонове на Долни
Лозенец
, и такова разположение беше предпочитано за изграждането на повечето от лагерите на Братството.
Паневритмията на Седемте езера щеше да се превърне в грандиозен финален кадър на фентъзи филм с участието на хиляди танцуващи в бяло изпълнители от петте континента на планетата. Но това нямаше да е „Изгрева.“ А нашият разказ е за Изгрева. Време е да се огледаме и да видим какво представляваше това невероятно място в апогея на прекъснатото си с насилия развитие. Повечето братя и сестри, или „дъновистите“, както ги наричаха хората извън братството, живееха смесено с населението на големите български градове. Около една трета от тях обаче обитаваха извънградски селища наречени „лагери“.
Както казахме най-големият от тях - „Изгрева“, - беше разположен юго-източно от София в слънчевите склонове на Долни
Лозенец
, и такова разположение беше предпочитано за изграждането на повечето от лагерите на Братството.
„Изгревът“ се простираше по склона във формата на триъгълник, очертан на запад от Борисовата градина („Парка на свободата“), на североизток от Дървенишкото шосе (сега булевард „Драган Цанков“) и на юг от железопътната линия, която съединяваше тези две очертания от юг и югозапад. Всички, които живееха в границите на лагера бяха членове на братството с изключение на живущите на „Дървенишко шосе“ номер 2 и номер 8. Това бяха пасторът на софийската адвентистка църква (младежкият му прякор беше Лули), и най-известният представител на „Форд“ в столицата - Савитски. Там където днес се издига руското (бившето съветско) посолство се намираше Салонът на братството, в който Учителят изнасяше своите беседи три пъти седмично. На юг от него беше Поляната, където се играеше сутрешната Паневритмия, на изток - Кухнята, след това чешмата декорирана със символични окултни избражения, розовата градина и пр.
към текста >>
Всички знаеха наизуст надписа над бароковите извивки на върха й: „Мисли добре, работи добре, храни се добре!“ Надолу по сенчестата алея към Дианабад, срещу овощните градини и
лозето
на бай Ради, следваха бараката на Боян Боев хроникьорът на Братството.
На изхода на Поляната, салона и кухнята имаше дълъг ред от пейки наредени в кръг, където всеки гост на Изгрева можеше да седне да си побъбри преди беседа, или след Паневритмия, или когато и да е. Учителят често сядаше тук между братята, или гостите да побъбри с тях. Беше винаги усмихнат, любопитен, въоръжен с остроумни хрумвания свързани с разговора, който се води. На излизане от комплекса на Кухнята, Салона и Поляната, под клоните на боровете, се белееше както я наричаха „Чешмата“ на Изгрева. Съвършено изградена от майсторите на Бертоли! С релефи на фигура, която държи глобус; орел, който строи гнездо; и пасяща сърна в планините под изгряващо слънце.
Всички знаеха наизуст надписа над бароковите извивки на върха й: „Мисли добре, работи добре, храни се добре!“ Надолу по сенчестата алея към Дианабад, срещу овощните градини и
лозето
на бай Ради, следваха бараката на Боян Боев хроникьорът на Братството.
Беше много малка, защото както обясних Боев беше нисък и по-голяма не му трябваше. Зад неговата барака по посока на Борисовата градина беше къщата пак построена в стила на дъсчените бараки на американските трансцеденталисти на нашумелия софийски издател Атанасов. Поредицата му от томове за най-големите философи на времето беше фурор на книжния пазар в България. Съпругата и дъщерите му бяха забележителни. Едната беше изключителна цигуларка и стана преподавател някъде из Европа.
към текста >>
Роди им се прочутия най-голям бас саксофонист на българския джаз! Точно така! Янушев... Е! И аз слизам от чешмата с орлицата надолу към
лозето
, и лисва проливен, направо апокалиптичен летен дъжд.
Май споменах за носенето на вилите на царските съветници, ама не съм казал за какво става дума. Младите братя по онова време, дето работеха по парковете на София, бяха сменили една стара беседка от Борисовата градина, и я докараха на Изгрева за виолиста Ангел Янушев, че беше се задомил с една от сестрите. Гигантът Гради Минчев, брат му Атанас, Игнат Котаров и още някой там, само че като стигнаха до чешмата с орлицата, алеята ставаше тясна и не можеше да се сместят да носят беседката надолу към вилата на Лулчев, дето щеше да живее Ангел. Нямаше как да я хванат четиримата. И Игнат се пъхна и клекна под нея, и го овързаха с въжета, и се напъна и я дигна сам цялата, и лангур-лангур, насам-натам, дотътри я, ни жив ни умрял до дъното! Заживя си там Ангел с жена си.
Роди им се прочутия най-голям бас саксофонист на българския джаз! Точно така! Янушев... Е! И аз слизам от чешмата с орлицата надолу към
лозето
, и лисва проливен, направо апокалиптичен летен дъжд.
Горещо е, небето отгоре над Витоша е небесно синьо и кристално ясно, но дъждът пердаши, и шиба, и аз се скривам за миг под една черница да поотмине... И ето, че надолу по пътеката след бараката на Васил Иванов, срещу Янушеви, изскача един мускулест мъж на средна възраст; съвсем гол от кръста нагоре. В ръката си държи цигулка! Вдига я под брадата си и започва да пердаши със умопомрачаващо форте фортисимо в четири четвърти такт: „Светъл лъч отгоре слиза малките цветя да озари. Близо изворче извира, Леко блика, шушне шумули... И цветята весели, весели, весели...“ И спря, и набързо си прибра цигулката, че тя горката направо щеше да цъфне като мокър цървул, и хукна да се скрие! Този епизод от преди седемдесет години блясва в главата ми всеки път, когато съм се сгромолясвал по очи в калта. И ставам! И се хиля! Иван Антонов беше най-големият ми прятел на Изгрева. Учеше ме да садя картофи.
към текста >>
88.
Глава осма: Мърчаево
 
- Атанас Славов
Димитров веднага дава нареждане на новите управници на България да уредят въпроса, и така, когато идва времето, Дънов бива погребан насред
Лозето
на стотина метра южно от Салона.
Спомняте ли си? Дънов и Димитров!? !? Съседите от „Опълченска 66“! Спомняте ли си преди това? Дънов, Жеков, Васил Коларов съученици във Варненската гимназия?
Димитров веднага дава нареждане на новите управници на България да уредят въпроса, и така, когато идва времето, Дънов бива погребан насред
Лозето
на стотина метра южно от Салона.
Авторски блик Идете и поседнете там под лешниците и огромните смокини да помълчите и да се заредите със всичко, което ви е нужно в момента. Още витае духът му под вековната черница, въпреки че градината около гроба понякога гъмжи от кухоглави натрапници, както е навсякъде тези дни. Сливен Неделя. 9 август 2009 * * *
към текста >>
89.
Заключение
 
- Атанас Славов
С
лозето
на Картала.
Безсмислено е да се проследяват всички подробности по този процес. Картината обаче е пределно ясна. От една страна Братството не се разтурваше, членовете на съвета освен това оставаха на поста си пожизнено, докато едновременно с това всички имоти, които са лична собственост на членове на братството, се подаряват с аплодисменти от Антов и подгласниците му. Така например някогашният имот на Гумнерови на „Опълченска 66“ щедро е връчен от Антов (от името на Братството) за музей на Георги Димитров. Същото става с имотите в Търново.
С
лозето
на Картала.
Имотите в Айтоско... Колко просто е всъщност! Ако Антовският братски съвет легално не съществуваше, „раздаването“ на братските имоти нямаше да може да се осъществи. Идва момента на крайната цел на тази шарада. Имотите са подарени, но никой не ги пипа поради необходимостта в цялата игра да се включи така наречения държавен Комитет за Вероизповеданията. Именно Комитетът най-накрая изпраща искане до Братския съвет имотите на Изгрева да се поднесат на тепсия като подарък за постройката на посолство. Всъщност това абсолютно не е нужно, тъй като имотите са си държавни.
към текста >>
90.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Варненска бахча и варненско
лозе
.
Но терасата на ресторанта на Галата се оказа увиснала над свлечения нос, градът е хаос от мобифони и магазини „Лакост“, а протестантските църкви са станали детски театри с „орта-будала“ пиеси, колкото да не им падне нацяло пердето. Както и да се съсредоточиш, колкото и да надничаш отвъд ефимерния срив и да долавяш вибрациите на вечното, мисля, че градът - макар и прелестен (както винаги!), умира. Умира „Барната“ във Варна. А тази гледаща към миналото книга е книга за бъдещето и така няма да стане. Затова дойдох днес с Диди на ранчото му в Болярци, горе на юг, из варненските стари баири, и ето че сред развалини от държавни и кооперативни стопанства вятърът развява миналогодишни канапи, с които са вързвани пръчките на лозите по теловете, роши окачени за сушене парцали и червени листа по розови храсти.
Варненска бахча и варненско
лозе
.
Полях бахчата, както ми казаха Спаска и Диди, докато те копаеха. Седнах до печката и отворих наколенния си компютър. Варненска печка и варненски мешови цепеници. Батерията, казах, бе поизчерпана и я включих в мрежата да се презареди. И болярският гласоподавател си пусна гласа за магаричка по вятъра.
към текста >>
91.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
И стоиш, и въртиш глава, и се чудиш как да прозреш накъде; тенекеджията на кьошето вече е дигнал екстра къща и си е купил и
лозе
, и две каруци.
Нищо че тичаш в грешната посока. Като се задъниш в дупката, отде да знае човек! Ти хубаво си си тичал, ще си кажеш, ама я оня там те е спънал, я дяволът те е насадил на пачи яйца. Ако си далекоглед, е съвсем друго! Накъдето и да се обърнеш, и в тази, и в онази, и в сто още посоки, ясно ти е като бял ден - водят в дупката. Грешни посоки са. Не стават.
И стоиш, и въртиш глава, и се чудиш как да прозреш накъде; тенекеджията на кьошето вече е дигнал екстра къща и си е купил и
лозе
, и две каруци.
И те гледа, и с право си вика: „Гледай гу туй как’о умно беши и как’о съубъркъ ут четяни. Шъ умре ут глат!“ И не става дума за умен и глупав, въпреки че има умни и глупави. В нашия случай нито първият е умен и вторият глупав, нито първият е глупав и вторият умен. Просто имат различен фокус на съзнанието! На „зрението“. И ако си „далекоглед“, не можеш лесно да проговориш и даже да знаеш кое как е - няма да знаеш как да го кажеш, че да те разберат; не можеш - нека го кажем по библейски - „да речеш“! Ще кажеш, но няма да речеш.
към текста >>
Във влака през Германия е четвърта класа; обикновени товарни вагони, вятърът хлуе през дъските, няма пейки, няма
клозет
, всеки си седи на бохчите, а къде клечи - един Господ знае.
В Самоков. Също от малък град, също мисионерски възпитаник с познание на английски, точно по същото време и той тръгнал на учение в Щатите, че там, в малкия град, на малката чаршия нищо не пълни душата. Но колкото и малка да е тази чаршия, баща му има дюкян на нея и Георги е стъпил на по-устойчива и трайна почва. Зашиват му в колана двайсетте наполеона (част от които си е спечелил сам) и поема. Втора класа в дунавския кораб, дето се въргаля, увит в ямурлука си, където свари.
Във влака през Германия е четвърта класа; обикновени товарни вагони, вятърът хлуе през дъските, няма пейки, няма
клозет
, всеки си седи на бохчите, а къде клечи - един Господ знае.
Както казва Георги - „за пръв път изпитвах такова нещо и - thank you! - за последен!“ „Лердам“ от Амстердам е бракуван презокеански кораб. Трета класа! Не е цвете за мирисане така нареченият стийредж в предната част под кувертата. „Тук се беше събрал извергът на Европа: евреи от Полша с черни, дълги, мазни коси, бедняци от всички народи“ на Стария свят, споделя с потресение Чакалов, и все пак усещаш, че той знае къде скача, не е във вакуум. Под горната куверта, но не баш в трюма. Двадесет души в кабина.
към текста >>
92.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Как беше насадено вечното, иманентното на християнското учение в главите на тези, които изцяло живееха с ефимерното и преходното, които от дъските на външния
клозет
на двора ковяха курник, като паднеше
клозетът
, и после от дъските на курника, като паднеше, цепеха трески за огъня в баджата, в която си опушваха сланината.
Пророците и апостолите бяха запознати с епохата, в която живееха. Той трябва да разбира проблемите на модерната цивилизация.“ Часовникът на Петър Дънов беше сверен с часовника на модерните времена. Той трябваше да стане учен - беше убеден в това, - за да може да говори на тези млади техници, на тези образовани хора, на тези интелигентни адвокати, инженери, лекари, педагози, писатели... Как иначе. Със знанията си по обща история той искаше да постави жива плът върху костите на своята теологична подготовка. Какво беше станало всъщност, как бе станало така, че Словото да достигне както до европееца варварин, така и до дивака, който не вижда по-далеч от кравата си, овнешкото си, жена си и паладжосването на нещо, дето може да свърши работа?
Как беше насадено вечното, иманентното на християнското учение в главите на тези, които изцяло живееха с ефимерното и преходното, които от дъските на външния
клозет
на двора ковяха курник, като паднеше
клозетът
, и после от дъските на курника, като паднеше, цепеха трески за огъня в баджата, в която си опушваха сланината.
Точното знание за това! Не общите красиви приказки. Точните знания за това, което бе съборило огромния дух на баща му на колене в селската прах на варненския край. И защо в Западна Европа, където варваринът е бил по-варварин откъдето и да било другаде, вечните ценности на божието слово бяха пуснали дълбок корен и то бе родило по-тежък плод? А не в родината му? Искаше да направи сериозно научно изследване в тази насока, да изясни за себе си този въпрос във формата на богословска теза, която щеше да избистри мисълта му, да му даде опора за бъдещата му работа, пък и богословско бакалавърско звание, което също да се обсъди с професора по практическа теология и като се уточни, пак той щеше да я приеме до 15 април идната година.
към текста >>
Зад тях - носът, ограждащ залива на Ропотамо от юг без никакъв релеф, плосък, мъгливосин, замазан... Каваците в дъното на залива се виждаха
светлозелени
- кажи го, с бели корони.
В огромната дива пустота на залива, която се отваряше и отваряше, и се лисваше през хоризонта, бе съвсем друго - светло, тъмно, сиво-синьо и рошаво, гонеха се морски зайчета и кой знае защо белите им гърбове се появяваха много по-често и нагъсто само на едно-две места, а нататък - цели полета от тъмносини вълни и ни една грива. Носът в краката му бе сипеи и камъни; някой хвърлял долу в хаоса черупки от миди; тъпоноса скала. На север „Св. Спас“ бе на ниска спокойна ливада с пътеки насам-натам. Южният бряг през залива на Каваците беше друго: стъпало скали издраскани надолу във водата с ноктите на титанско чудовище и сега рязко разделени на светло и тъмно от слизащото слънце, което биеше отгоре им.
Зад тях - носът, ограждащ залива на Ропотамо от юг без никакъв релеф, плосък, мъгливосин, замазан... Каваците в дъното на залива се виждаха
светлозелени
- кажи го, с бели корони.
Зад тях плоски, тъмносини гори, и по носовете, и нагоре, и надолу по планините мътносини и колкото по-далеч бяха, толкова по- замазани ставаха и по-бледи. Но замита облак и се дръпва и открива огромен, широко отворен прозорец пред слънцето и то лисва светлина върху гората около залива, и тя оживява, като че се сменя театрален декор - каваците се виждат един по един, белва светлата невидима досега пясъчна ивица, дюните, лодките... И баирите отзад, и те не били плоски - отваря се дълбоко блато с разлюлени папури, даже лъсва вода, а баирите и планината и гората били много, много далеч зад блатата. И пак замита облакът и спуска пердето си пред слънцето и планините отново стават тъмносини и плоски, и блатото изчезва, но сега пък светва близък, близък малкият Змийски остров и около него имало огърлица от бяла бурна пяна... Картината се стрелна само за миг пред вътрешния поглед на Петър - дълго забравена, още от времето, когато двете години след гимназията се изнизаха, без да помни къде и как, в лутане, в обиколки, в помагане на този-онзи, пътуване..., додето не постъпи в Свищовското духовно училище. Забравената картина, която го бе поразила при първото му спускане пеша по брега на юг от Созопол. Само за миг - и външните му очи пак се напълниха с океана пред него тук и сега.
към текста >>
93.
Съдържание
 
- Георги Христов
Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева
Лозето
на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1.
Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева
Лозето
на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>
94.
1.11. Възникнали въпроси от учениците по идеята за четирите съвета
 
- Георги Христов
- Ще бъдат ли съгласни всички братя и сестри да работят на общото
лозе
?
- Възможна ли е съвместна работа на тези групи, щом в тях има хора от различни градове? На първо време ще си кореспондират. Например някои братя от София ще ангажират някое място и ще започнат да го обработват. Сега русенци правят такъв опит6, но не са свършили още работата си, не са видели още своя резултат. Айтосци също правят опити7 - всички работят.
- Ще бъдат ли съгласни всички братя и сестри да работят на общото
лозе
?
Мъчно се уреждат работите на физическото поле. Този е един от мъчните въпроси. Сега тази работа трябва да се подеме от млади и стари, от всички, та ще видим и добрите, и лошите страни, и това ще бъде един опит за вас. В тази работа искам да ангажирате само празното си време, когато нямате с какво друго да се занимавате. И свищовци правят опити, а сливенци и софиянци проектират и те да правят опити.
към текста >>
95.
ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА
 
- Георги Христов
Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева
Лозето
на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1.
Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева
Лозето
на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>
96.
Георги Томалевски
 
- Георги Христов
В широкия двор пред голямата къща на
лозето
има наши приятели от цяла България.
На човек му се струва, че е в някое подземно царство. Градчето пък - едно старо еснафско и балканско селище, привлича със старинните си дюкяни и с един бит, който макар и залязващ, все още вълнува сърцето. Колко ми е трудно да разкажа за чувствата, които ме обладават, когато стигаме в търновските лозя. Попреди загатнах, че там има едно място, което небето залива с преизобилна светлина. Всичко е така бяло, величаво и лъчезарно.
В широкия двор пред голямата къща на
лозето
има наши приятели от цяла България.
Тук срещаме наново усмивката на нашия Учител, тук наново се събрахме - ачларците, донесли слънчевата усмивка на житените ниви и тук-таме и малко малария. След няколко дни всички от комуната сме тук. Половината сме маларични. Ние разказваме на Учителя нещичко от нашия живот, но той като че всичко знаеше. Позачерви се Жечо, когато Учителя каза, че пресилените неща не са полезни, но само това.
към текста >>
В двора на търновското
лозе
има светлина.
Ще се опитам да събудя с тия страници някои преминали дни и нощи така, както те идваха и си отиваха от нашия живот. Дано някой от вас почувства трепета на нашия жаден за проникване в Божествения свят живот. Дано някого, а и самия мен облъхне безсмъртната красота на великата любов, която се изливаше над изкласилите ниви. Вие вече знаете как тръгнахме с Кръстю за Карнобат. Знаете останалото.
В двора на търновското
лозе
има светлина.
Ачларе е сега само един спомен. Как ли изглеждат сега дворът, нивите и самият бай Жечо? Щом нашите коси са посивяли сериозно, какво остава за него. Ачларе е един неповторим опит за нас, осмината ачларци. Ачларе свети в нас.
към текста >>
97.
2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе
 
- Георги Христов
Към стопанството принадлежеше и
лозето
на брат Явашев - 10 декара отбрани десертни лозя.
Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва. Имаше 90 декара за косене и за жътва към 30-40 декара. Ние младежите бяхме свикнали вече на труд. Реколтата беше отлична тая година.
Към стопанството принадлежеше и
лозето
на брат Явашев - 10 декара отбрани десертни лозя.
Никъде нямаше такива лозя, както в Русе. Тук, в комуната в Русе, започна нашето истинско приятелство с Мария. Като видяха другите, не одобриха нашата връзка и приятелство и много критикуваха и одумваха. Това го правеха и пред Учителя, за да Му покажат какво представляват младежите и чакаха Учителя да ни укори пред всички, за да бъде за назидание на другите. А Учителя им каза: „Такива ми ги е дал Господ, с тях работя.“ Те останаха недоволни.
към текста >>
98.
Заселване на първия член на комуната в Арбанаси – края на септември, 1920 г.
 
- Георги Христов
Най-първо разрових
лозето
(двете лозя в двора на Колибата), около два декара и половина, и другото, отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново
лозе
, после празно място - нива - още два декара.
Приблизително подобни състояния съм имал и друг път - силни молитвени моменти, но това, което току-що описах, си остава единствено за през целия ми живот досега. Изминаха зимните месеци в полезни занимания без да ги усетя. Настъпи свежа пролет - 1921 година. През цялата пролет и лятото работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствах, че и Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо ненаправено както трябва.
Най-първо разрових
лозето
(двете лозя в двора на Колибата), около два декара и половина, и другото, отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново
лозе
, после празно място - нива - още два декара.
След това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април и май извърших окопаването на лозето сам, без ничия помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия и за умора дума не можеше да става - просто летях с мотиката по редовете. Копая и пея, копая и пея през целия ден. Така продължи през цялото лято, когато в началото на август пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и от провинцията.
към текста >>
През април и май извърших окопаването на
лозето
сам, без ничия помощ.
Настъпи свежа пролет - 1921 година. През цялата пролет и лятото работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствах, че и Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо ненаправено както трябва. Най-първо разрових лозето (двете лозя в двора на Колибата), около два декара и половина, и другото, отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново лозе, после празно място - нива - още два декара. След това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме.
През април и май извърших окопаването на
лозето
сам, без ничия помощ.
Чувствах изблик на голяма сила и енергия и за умора дума не можеше да става - просто летях с мотиката по редовете. Копая и пея, копая и пея през целия ден. Така продължи през цялото лято, когато в началото на август пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и от провинцията. Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи за събора: почистване на двора, подреждане на цветните лехи, набавяне на някои хранителни продукти и пр., и пр. През есента на 1921 година дойде при мене на Колибата брат Кольо Каишев, който остана цялата зима и в началото на пролетта на 1922 г.
към текста >>
99.
Опитността с бостана и градушката
 
- Георги Христов
За целта наех една нива от три декара в съседство с нашето „Дойново
лозе
“.
Опитността с бостана и градушката През пролетта на 1922 година, като видях колко каруци с дини се доставиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора. Да не става нужда да се купуват от пазара.
За целта наех една нива от три декара в съседство с нашето „Дойново
лозе
“.
Наех орач да я изоре дълбоко, а по-нататъшната работа извърших сам. С ръчна количка извозих необходимото количество горял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и, едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и, докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, можеше да се очаква богата реколта.
към текста >>
Всички се развиваше добре: и
лозето
, и бостана, и царевицата.
Направих лехите и, едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и, докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, можеше да се очаква богата реколта. Но, тъй като работата стана много, наемах работнички (от с. Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица.
Всички се развиваше добре: и
лозето
, и бостана, и царевицата.
В един горещ юнски ден (към 20 юни), черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще подновят. И наистина подкараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнително дребни и криви. Само на онова място, дето бях започнал да обработвам с бел150 за посаждане на нови лози, се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини.
към текста >>
100.
Непослушание към Учителя
 
- Георги Христов
Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари, е да продадем имота в Стара Загора: къща, едно
лозе
два декара и една нива с черешови дървета.
А приятелите, които ще участват в комуната, са всички без един лев. Всички ще участват с двете си ръце - ще работят. Но, докато се дойде до работата, трябва много други предварителни, подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? И моята мисъл ме отведе в Стара Загора.
Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари, е да продадем имота в Стара Загора: къща, едно
лозе
два декара и една нива с черешови дървета.
Учителя казал на мама и на брат Христо Христов: „Имотът в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако опитът излезе сполучлив, пари ще се намерят“. Но въпреки това аз реших да пиша на тати да продаде всичко и с получените пари да дойде цялото ни семейство - тати, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня в Арбанаси, да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, дето ще може да се приложи Учението на Учителя на дело. Седнах да пиша на тати. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че ли някой го грабна и със сила го заби в масата! Аз взех перото и посегнах втори път да пиша - повтори се пак същото: перото като живо се изплъзна измежду пръстите ми и се търколи на масата! И третият път се случи същото! На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното“ писмо. Аз „окултният ученик“, не можах да разбера, че с отскачането на перото небето иска да ми каже и напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо! Имотът в Стара Загора да не се продава!“ Но аз не разбрах.
към текста >>
НАГОРЕ