НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
72
резултата в
50
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
един постоянен психически гнет, страдание, скръб, душевни борби, съмнения, разочарования, егоизъм могат в резултат да дадат една физическа болест – един
туберкулозен
процес, едно сърдечно страдание.
Изследвайте си пулса, дишането, израза на лицето, очите, цвета на кожата му и пр. Друг път сте разгневен, готов да се карате. Спрете се за момент и направете същите изследвания, сравнете ги с горните и ще имате едно истинско доказателство. Развитието на болезнените процеси има същия ход. Една болест на астрално тяло неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр.
един постоянен психически гнет, страдание, скръб, душевни борби, съмнения, разочарования, егоизъм могат в резултат да дадат една физическа болест – един
туберкулозен
процес, едно сърдечно страдание.
Изобщо всеки психически порок в края на краищата се изразява в един физически недъг – процес, също верен. Ако сега се обърнем към съвременното човечество и потърсим едно истинско здраво тяло и здрава душа, ще можем ли да намерим? Не, навсякъде болести, недъзи, пороци, страдания. Всички са болни, всички страдат. Като че ли земята се е обърнала в една обширна болница, в която истинското телесно и психично здраве е само един идеал.
към текста >>
2.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Светлозелените
лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом.
Според някои, той отстранявал разсеяността, умората. Също го препоръчва Ganser при инфлуенца. Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство.
Светлозелените
лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом.
В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят. Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности. Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци. Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни лъчи.
към текста >>
Докато
светлозелените
лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности.
Някои го препоръчват за гърлени болести. Зеления цвят, както и синия, се препоръчва за успокоение на чувствата и на тялото дори. Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство. Светлозелените лъчи действат насърчително (Ваbitt) за склонните да отпадат духом. В психологично отношение особено значение има оттенъка на всеки цвят.
Докато
светлозелените
лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности.
Според Ингалезе става и закрепване на нервите с зеления цвят. Зелените лъчи могат да се употребят за лечение на черния дроб и някои отоци. Най-вече се употребяват в комбинация с други цветни лъчи. Най-силните лъчи са виолетовите. Те имат най-къси вълни и най-бързи трептения.
към текста >>
3.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (
Лозенградско
) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др.
Но естествено е, че той разглежда тоя въпрос, не от биологична, а от чисто битова гледна точка, като остатък на древен религиозен обичай. Ще разгледам това явление не само от биологична, но и от окултна гледна точка. Тогава ще може да се обясни в една по-пълна форма този факт и сродните на него явления, които са наблюдавани и в другите континенти на света. II. Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина. Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово.
Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (
Лозенградско
) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Агио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Акзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др.
Днес обичаят в повечето от тия села е западнал, притискан от една страна от църквата, която счита игрите в огъня за грях, а от друга – войните накараха много от местните жители да се изселят и по тоя начин ярките представители на тоя тъй странен обичай в България намаляват и самият обичай изживява вече своите последни дни. Все пак до ден днешен, обичаят се тачи още в с. Кости и с. Бродилово. Нестинарските игри не стават по всяко време. Обикновено се празнува и то с особена тържественост 21 май (3 юни н.с.), празникът на Св.
към текста >>
4.
В часове на размисъл – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Народът – това е Божието
лозе
, което трябва да се копае.
Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е. Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него. Разумният човек живее между народа.
Народът – това е Божието
лозе
, което трябва да се копае.
ДЕЛА е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание седи от качеството на малките тухли, от които е съградено. Един познат ми разправяше следното: един ден, когато бил с някои свои приятели – бивши офицери, едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София. Тогава един запасен полковник, който бил заедно с тях, отговорил: „Вие не знаете, че и аз едно време мислех като вас, но измених мнението си.
към текста >>
5.
Изток и Запад – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Някой друг се бои да влезе в чуждо
лозе
или градина, защото го е страх от окото на стражаря.
Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник.
Някой друг се бои да влезе в чуждо
лозе
или градина, защото го е страх от окото на стражаря.
Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си.
към текста >>
6.
Стремежcт на потока - Ив. Изворов
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тя е
лозе
назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно жито, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод!
От нея научихме, защо живее мравката и защо летят слънцата по своите безкрайни пътища, - далеко в безмерната пустота на Вселената. Както майката, която никое повеление, освен любовта, не я държи будна над спящия младенец, така Ти си буден - бдиш, за слънцата, за мравинките и за крехката чашка на кокичето. Безумни, ние не знаем, че Ти, Твоят закон и стълбовете на които се крепи света, са любов! Света дума, на която смисълът се не гадае нито от знахар, нито от мъдрец! Хвала на нея!
Тя е
лозе
назряло с тежки, сочни зърна, житница, препълнена със златно жито, мед от рой пчели, градина с овошки, пълни с нектарен плод!
Твоята Любов е като гласа на кавал, сред непрогледна гора, в която сме изгубили пътеката. Твоята Любов е като огън, който не изгаря, а претворява, разтваря порти, носи възкресение! Защото си Любов, живеем ние. Защото си Любов, Ти си раздал сам себе си. Защото си Любов, ти пак се сбираш в Едно Велико и Неделимо.
към текста >>
7.
Впечатления от Гьотеанум.
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с
туберкулозен
характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно.
Така те могат чрез собствената си воля в основа на системно наредени концентрации и други упражнения да повдигнат жизнената дейност, да излекуват целия организъм със специален оглед и на местните заболявания. Напредъкът и успехът са сигурни, защото упражненията съответствуват на жизнените закони на самия организъм и изхождат от тях. Пътят води към по-дълбоко лежащите в човешката природа сили на волята. Нали към човешката природа апелира и лекарят при лекуване, когато говори за самопомощ на организма и за събуждане на отслабналите жизнени сили? Моята опитност и засвидетелствуваните успехи ми дават надежда за благотворна работа в бъдещето.
От множеството болести, с които мога да работя, ще спомена следните: емфизема в белия дроб, астма, сърдечни спазми, стомашни и чревни спазми, жълтеница, болести в жлъчката, бъбречни болести, нагноявания в челната кухина, болести на ларинкса (даже и с
туберкулозен
характер), ишиас, парализация на краката и ръцете, нервни заболявания като тежест в главата, клатене на главата (на нервна почва), слухова слабост, зрителни повреди, недъзи в говора, сърцебиене, невралгия, повреди в кръвообращението и пр.. В отделни брошури ще изложа опитността си за всяка болест поотделно.
Също ще излязат методични книги за обработване на гласа и за техниката с всички ударни, лъкови и духови инструменти. Музикално-художествената техника въз основа на новите изследвания може да се реализира и засили. ---------------------------------------------------------------- [1] Това резюме съдържа както идеите на сказката, така и на нейния труд; „Човешкият жизнен ритъм и отношението му към думите и тоновете. Ново познание и пътища за разрешение на музикално-художествените и научно-медицински проблеми". [2] То е напечатано под заглавие: „Der innerlich tönende Mensch und sseine Ausdildung für Musikalische."
към текста >>
8.
CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Лозените
пръчки.
Праведният. 2. Слънцето не ще зайде. 3 Иди, повикай мъжа си. 4. Няма тайно. 5. Кротките. 6.
Лозените
пръчки.
Един кратък цитат от книгата ще говори сам за ценностите, които тя съдържа : „Има моменти, когато у човека се пробужда Мощното, Великото, Божественото, и той знае, че е по-силен от окръжаващите го условия. И тогаз силата на човек не се заключава нито в богатството му, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си в Бога, във връзката си с Него, Това значи: когато съзнанието на човека стане едно със съзнанието на Бога, той е силен. Велико нещо е човешката душа. Душата осветлява човека. Всичкото знание, което той носи в себе си от памтивека, както и Любовта, Мъдростта и Истината, трите начала на живота, се крият именно в неговата душа.
към текста >>
9.
НЯМА ТЕ. ТУКА СИ - ХЕЛМИРА
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И грабвам мотиката и с песен отивам на
лозето
да копая.
Помогни сега да подам главичката си над земята. После ме целуни да стана златен клас. * * * Аз съм непослушния Твой син от притчата. Упорито поклащам глава на Твоите повели. Но видя ли слънцето да грее, чуя ли птичките да пеят и сетя ли дъха на ароматните цветя, аз казвам: Те всички волята на Бога изпълняват.
И грабвам мотиката и с песен отивам на
лозето
да копая.
* * * Царят обеща да ме направи щастлива. – Искай, рече Той, каквото ти трябва, ти босоного и мъничко дете. Цар те днес дарява – по царски искай! Той пожела да опита, какво искат малките и бедните в света, какво им трябва, какво би могло щастие да им донесе – пари, богатство, почит, слава ? Аз скрих лицето си в ръце: – Да бъда вечно Твоя и Ти мой.
към текста >>
10.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Но, минеш ли покрай някоя градина или
лозе
, извикай господаря.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Не късай без позволение чужди плодове. Не бъркай без позволение в чужди каси! Това е закон! Нарушиш ли този закон, ще си причиниш нещастие.
Но, минеш ли покрай някоя градина или
лозе
, извикай господаря.
Сам да ти откъсне един грозд. Сам да ти го подаде. Така, ти получаваш и плод, и Божието благословение. Това, което господаря ти дава, то се благославя. * * * Когато минеш покрай Божественото лозе, не бързай!
към текста >>
* * * Когато минеш покрай Божественото
лозе
, не бързай!
Но, минеш ли покрай някоя градина или лозе, извикай господаря. Сам да ти откъсне един грозд. Сам да ти го подаде. Така, ти получаваш и плод, и Божието благословение. Това, което господаря ти дава, то се благославя.
* * * Когато минеш покрай Божественото
лозе
, не бързай!
Не бързай сам да си откъснеш! Никой да не види. Почакай! Час, два, три. Докато стопанина дойде. Сам да ти откъсне един грозд, и с ръката си да ти го подаде.
към текста >>
Тя е
лозе
, насадено с най-хубавото грозде.
Ще бъдеш внимателен към техните мисли и чувства. Ще ги пазиш. Това е нещо свещено! Всички хора искат да бъдат обичани. Но обичта е градина.
Тя е
лозе
, насадено с най-хубавото грозде.
Как ще бъдеш обичан, ако без позволение късаш от тях? Бъди внимателен към господаря на тази градина. Поздрави го само. Ако той желае, ще ти предложи от своите плодове – от своята обич. Така, ти получаваш и плод, и неговото благословение.
към текста >>
11.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Избираме място, отдето ясно се очертава голяма част от Старопланинския гребен; ясно се виждат и
Лозен
, Плана, Ихтиманските възвишения, средногорския Братия.
Ще ни поверят и друга тайна: че техният вътрешен свят се изявява навън чрез музикални вълни, които те разливат наоколо си в пространството! Всяко цвете има особен вътрешен свят. Незабелязано стигаме до целта - Ел-Шадай (Място на Бога), красив кът на Витоша. Има още време. Стигнали сме четвърт час преди изгрев.
Избираме място, отдето ясно се очертава голяма част от Старопланинския гребен; ясно се виждат и
Лозен
, Плана, Ихтиманските възвишения, средногорския Братия.
Краските на изток се менят всеки миг. По едно време птиците почват да пят около нас. Какво иска да ни каже шумният им концерт? Че близък е изгрева! И наистина, не се изминава даже и една минута и слънцето ни поздравява с първия си лъч.
към текста >>
12.
За организиране на идеите - Из беседите на Учителя
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всички до насита повтарят, че
лозето
е неразкопано, че никой не се запретва да го разкопае, че тъй и забутлява.
Вземете запример пресата, където очебийно се проявява внушението. Всички почват да пишат: „Не вървим добре, от ден на ден отиваме по-зле и по-зле" и т.н. И това внушение се подема, влиза в устата на мало и голямо, шири се, расте. Хората постоянно държат в ума си това внушение, а искат да се оправят нещата. Но как ще се оправят?
Всички до насита повтарят, че
лозето
е неразкопано, че никой не се запретва да го разкопае, че тъй и забутлява.
И подемат повик: „Да разкопаем лозето, да прекопаем нивите". Ала си остават само с викането - лозето си стои все неразкопано. И смущението все си остава. Но от що произтича всъщност смущението? То произтича от мисли, които не са наши, произтича от чувства, желания, които не са наши.
към текста >>
И подемат повик: „Да разкопаем
лозето
, да прекопаем нивите".
Всички почват да пишат: „Не вървим добре, от ден на ден отиваме по-зле и по-зле" и т.н. И това внушение се подема, влиза в устата на мало и голямо, шири се, расте. Хората постоянно държат в ума си това внушение, а искат да се оправят нещата. Но как ще се оправят? Всички до насита повтарят, че лозето е неразкопано, че никой не се запретва да го разкопае, че тъй и забутлява.
И подемат повик: „Да разкопаем
лозето
, да прекопаем нивите".
Ала си остават само с викането - лозето си стои все неразкопано. И смущението все си остава. Но от що произтича всъщност смущението? То произтича от мисли, които не са наши, произтича от чувства, желания, които не са наши. То произтича от неразбраното добро в света.
към текста >>
Ала си остават само с викането -
лозето
си стои все неразкопано.
И това внушение се подема, влиза в устата на мало и голямо, шири се, расте. Хората постоянно държат в ума си това внушение, а искат да се оправят нещата. Но как ще се оправят? Всички до насита повтарят, че лозето е неразкопано, че никой не се запретва да го разкопае, че тъй и забутлява. И подемат повик: „Да разкопаем лозето, да прекопаем нивите".
Ала си остават само с викането -
лозето
си стои все неразкопано.
И смущението все си остава. Но от що произтича всъщност смущението? То произтича от мисли, които не са наши, произтича от чувства, желания, които не са наши. То произтича от неразбраното добро в света. А неразбраното Добро, то е именно злото.
към текста >>
13.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Лозенските
възвишения са вече зад нас.
Витоша от тук изглежда съвсем друга. Тя ни се явява в съвсем нова форма, но все тъй величествена! Влизаме в планината. Ето, при един завой горе при върховете от камък красивата фигура на майка, държаща дете и надвесена над пропастта! Колко трогателни легенди е създал поетичният гений на народа за тая каменна фигура, чудна игра на природата!
Лозенските
възвишения са вече зад нас.
Ние сме в самоковското поле. Минаваме през средата на едно село. Това е Калково. Преди няколко години тук се беше явила една мома, при която се стичаха масово хора и от далечни села, за да чуят това, което тя разказва за „онзи свет". От психологично гледище този факт е знаменателен: у народа има интерес към отвъдното!
към текста >>
14.
АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на
лозето
, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице.
ДВА ОБРАЗА Представете си, че някоя жена, като тази на фиг. 2, зърне отнякъде младата мома, изобразена на фиг. 1.
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на
лозето
, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е весело засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице.
Кому се усмихва тя? На хубавия есенен ден ли – един от ония тихи и слънчеви есенни дни, с лазурно небе, в които, както казва един северен писател, "всички годишни времена си дават среща? " Или, може би, на своите дружки в съседните лозя, които берат грозде, кръшно се смеят и огласят простора с песента си? А може би да се усмихва на своя възлюблен, който ù изпраща привет от претоварения с лозов плод кораб, що скърца по прашния ,друм? Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота.
към текста >>
15.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с
лозе
и плодни дървета.
Братята и сестрите от всички околни села вземат участие. Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите на живота. Едни със свои кола донасят камъни, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят. Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна. Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните.
Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с
лозе
и плодни дървета.
Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината. Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села. Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето.
към текста >>
Утре ще се копае
лозето
.
Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна. Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните. Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета. Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината.
Утре ще се копае
лозето
.
Съобщава се това на всички близки села. Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето. Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно. С най-голяма готовност идват около 120 души.
към текста >>
Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на
лозето
.
Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета. Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край. Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината. Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села.
Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на
лозето
.
Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно. С най-голяма готовност идват около 120 души. Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта. Всеки си носи мотика и хляб в торбата.
към текста >>
16.
ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Че наистина чрез храната ние приемаме и по-фини енергии, а не само грубо материалната част, се вижда от следния пример, даден от Учителя: Предлагат едному да прекопаят
лозе
.
Боян Боев УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ Законът на Хелмхолц и приложението му при здравните въпроси. Всичко, което виждаме около нас, всичко, което е достъпно на нашите сетива, представлява материалните форми. Зад тях се крият по-дълбоките сили в природата, Преди всичко жизнената сила или праната прониква цялата природа Ние сме в непрекъснат контакт с нея чрез храната, водата, въздуха, светлината и пр.
Че наистина чрез храната ние приемаме и по-фини енергии, а не само грубо материалната част, се вижда от следния пример, даден от Учителя: Предлагат едному да прекопаят
лозе
.
Той казва: "Изтощен съм, нямам сили} това. Няколко дена не съм ял". Нахранват го и 10 минути след това той заявява, че е готов да прекопае лозето. Отде дойдоха тия сили у него? Нали за смилането на храната, за влизането ù в кръвта и усвояването ù от тъканите на организма трябва да се минат няколко часа?
към текста >>
Нахранват го и 10 минути след това той заявява, че е готов да прекопае
лозето
.
Всичко, което виждаме около нас, всичко, което е достъпно на нашите сетива, представлява материалните форми. Зад тях се крият по-дълбоките сили в природата, Преди всичко жизнената сила или праната прониква цялата природа Ние сме в непрекъснат контакт с нея чрез храната, водата, въздуха, светлината и пр. Че наистина чрез храната ние приемаме и по-фини енергии, а не само грубо материалната част, се вижда от следния пример, даден от Учителя: Предлагат едному да прекопаят лозе. Той казва: "Изтощен съм, нямам сили} това. Няколко дена не съм ял".
Нахранват го и 10 минути след това той заявява, че е готов да прекопае
лозето
.
Отде дойдоха тия сили у него? Нали за смилането на храната, за влизането ù в кръвта и усвояването ù от тъканите на организма трябва да се минат няколко часа? А пък той 10 минути след нахранването си чувствува прилив на сили в себе си и готовност за работа. Очевидно е в случая, че тук играе роля между другото и обстоятелството, че от храната е прието и нещо друго извън грубата ù материална част. Именно това е праната.
към текста >>
17.
ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ - ПРЕВОД НИКОЛА ДЖЕРОВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
От Стара Планина,
Лозен
и от другите планини се виждат само върховете.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Б. Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Ранна сутрин. Ние сме на една висока Витошка полянка. Широко се открива пред нас софийското поле, покрито с гъста мъгла. Един бял воал е метнат върху него.
От Стара Планина,
Лозен
и от другите планини се виждат само върховете.
Всичко друго е скрито в мъглата. Ние сме високо над нея. Лек ветрец раздвижва мъглите. Те пълзят по планинските склонове, издигат се бавно от някои планински долове. Слънцето след изгрев осветява мъглите, лежащи в низините и те добиват вълшебен изглед.
към текста >>
18.
ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г.
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Обработете
лозето
, посадете го, и то ще ви даде плод.
Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после - второ, по-нататък - класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: "Както gage Господ". Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? Бурени и тръни.
Обработете
лозето
, посадете го, и то ще ви даде плод.
И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде -ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум - дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати. Можем да имаме и добродетел, и сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват са: божественият зародиш, божественият закон и божественото равновесие.
към текста >>
19.
Новите възгледи - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото
лозе
, изложено на чисто, добро място.
Какво прави човекът с висок идеал? Той носи в чантата си чиста чиния, лъжица и вилица, и ако не сменят нечистата чиния с чиста, той казва: Ще ми позволите ли да си послужа със своя чиния, със своя лъжица и вилица.Така трябва да постъпва окултният ученик. Ако искате да угостите някого по високия идеал, ето как трябва да постъпите: ще опечете десет пити от прясно, чисто, доброкачествено брашно, при най-чистия, най-добрия и най-спретнатия фурнаджия. След това ще покриете трапезата с бяла, чиста покривка, и пред всеки гост ще сложите по една чиста чиния и парче прясна пита. В чинията ще турите един грозд, една ябълка и една круша.
Гроздето ще бъде донесено от най-хубавото
лозе
, изложено на чисто, добро място.
Ябълките и крушите ще бъдат от дървета, отгледани по високия идеал. След това гостите ще насядат тихо и с разположение на трапезата и ще се нахранят.всички ще благодарят, ще станат и ще излязат да се разходят до близката околност, да пият от водата на чистия извор. Това е угощение по новия начин. Срещате богати хора, крайно взискателни към храната, но в умствения и моралния си живот нямат висок идеал. Те допущат и лъжата, и кражбата в живота си, като обикновени неща.
към текста >>
20.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той отишъл на
лозе
да работи и взел с торбичката си малко хляб и парче сирене да си закуси.
(Из беседите) Какво знание ни трябва От какво се интересува гладния? — От хлеб. Гладният иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясал. Същия закон трябва да прилагаме и в знанието, ако искаме да създадем в себе си нещо здраво. Ние не трябва да повтаряме погрешната на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце.
Той отишъл на
лозе
да работи и взел с торбичката си малко хляб и парче сирене да си закуси.
Като поработил, той усетил голям глад. Погледнал към хляба и сиренцето и видял че те няма до задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде. Най после хапнал хляба и сиренето, като си казал: Отличен обед! Не, аз не ви съветвам първом да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание. Пазете се от тази погрешка!
към текста >>
Ще ми трябвa една брана, малък плуг за преораване на
лозето
, гребла, лопати — не можем до прекопаем на време и пропускаме сезона.
Ще купуваш каквото намериш на пазаря. Най-добре впрегни двуколката и ела веднага! Агрономът Петков влезе в големия железарски и машинен магазин на бай Стоян Марчев. — Бай Стояне, ще направим на бърза ръка една покупка от тебе Такива са си нашите горе. В последния момент отпускат кредит за обзавеждане на станцията, а цяла година казваха, че няма да има.
Ще ми трябвa една брана, малък плуг за преораване на
лозето
, гребла, лопати — не можем до прекопаем на време и пропускаме сезона.
Бай Стоян Марчев направи исканата сметко-разписка, подписа, подпечата и я даде на агронома. А счетоводителя му брои сумата още на другия ден. Минаха десетина дни. Петков изпрати пазача на опитното поле с една кола за да докара инструментите Когато провери докараното той видя, че липсва плугчето и няколко лопати. — Други инструменти не ти ли даде?
към текста >>
21.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Живеех в едно малко село в Тракия близо до
Лозенград
.
Само при такива условия вие можете да си пробиете път в Божествения живот. Всяка задача, всяко изпитание, колкото и да са мъчни, човек е в състояние с труд и постоянство да ги преодолее. Сбъдват ли се предсказанията за бъдещето? (Предсказания и сбъднати неща в моя живот) Това беше преди 37 год. Тогава бях на 10 год. Възраст.
Живеех в едно малко село в Тракия близо до
Лозенград
.
Един ден мина през селото ни една гледачка от тия, които живеят скитнически живот. Бродейки из селото да събира милостиня тя се отби и у нас. Между разговора, който тя заведе с майка ми, тя се вгледа в мене и каза на майка ми, ако желае да каже какво ще бъде бъдещето ми. Майка ми смеейки се на тези думи се съгласи, и тутакси врачката извади три особени сини зърна, (както те ги наричат Обайници) и ги търколи на земята. Гледайки върху тях, тя започна: Това дете, бульо, каза тя, ще отиде и ще живее в града.
към текста >>
22.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ще я намери, и за да я развие трябва работа — да работи усилено с постоянството и приложението върху себе си, върху
лозето
вложено в него самия.
Намира се в един омагьосан кръг, в един лабиринт, от който и да иска да излезе не може да намери изход. За да може да се освободи човек от това състояние, в което той се счита доволен, нужно му е пробуждане на съзнанието, нужно е да го подеме една мощни духовна вълна, да го издигне и пред него да се открие един по широк хоризонт, да се яви в него копнеж към нещо по-велико и ценно от това, което досега е имал. Заедно с осъзнаването необходимо му е сила и то вътрешна. А такава вътрешна мощ всеки човек има. Всеки който се вглъби в себе си.
ще я намери, и за да я развие трябва работа — да работи усилено с постоянството и приложението върху себе си, върху
лозето
вложено в него самия.
Ще работи върху себе си със своята мисъл чрез размишления, медитация, разсъждения и пр. Със своето сърце — чрез молитва, изявяване на любовни чувства и постъпки към Бога, към цялата разумна природа, към всичко живо и пр. С воля — чрез действие, прилагане на новото Божествено Учение, най-висшата мъдрост и любов до сега дадена на човешкия род и най-голямата светлина. която до сега е озарила човешкия ум. Голяма помощ в работата ни върху нас, за да се отървем от известни недъзи и пороци, които ни пречат да проявим положителното на нашия живот и да тръгнем в пътя на развитието са тъй наречените Тайни науки: Астрология, Френология, Хиромантия, Физиономия и др.
към текста >>
23.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето защо, ако случайно попадне в нашата страна през време на зреене на гроздето, влизайки в едно обкичено с грозде
лозе
, чужденецът изпада в удивление, възхищение, благоговение, в него се явяват чувства, като че ли се намира пред една вълшебна картина.
което ви е необходимо, за да можете да градите в живота си и да служите съзнателно на Бога. Из беседата, държана от Учителя в София, на 12 април 1936 год. ГРОЗДЕ И ВИНО Би трябвало да живее човек някъде на север, гдето не се ражда нашия благодатен плод, гроздето, за да може напълно да оцени неговото значение и необикновената щедрост на природата към нас. За окото на чужденеца, идващ от север, България, със своите плодове, и преди всичко със своето грозде, е райска градина, за която той може само да мечтае. Такава благодат, такава великолепна картина, каквато представляват нашите обкичени с грозде лозя, той нито е виждал, нито може да види в своята страна.
Ето защо, ако случайно попадне в нашата страна през време на зреене на гроздето, влизайки в едно обкичено с грозде
лозе
, чужденецът изпада в удивление, възхищение, благоговение, в него се явяват чувства, като че ли се намира пред една вълшебна картина.
За него, в неговата страна, това е недостижимо благо. Нека това сравнение ни помогне, за да можем да оценим напълно това, което ний имаме. Наистина, нашето грозде е една несравнима благодат. Едва ли има друг плод, който може да се мери с него по своето благодатно въздействие върху човешкия организъм, по своята хранителност, по своя вкус и по своята красота. Ний, българите, все още не ценим както трябва гроздето.
към текста >>
24.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да обичаш, това подразбира да работиш: да отидеш на
лозето
и да копаеш.
Новата религия ще бъде религия на любовта между майката и бащата, на любовта между братята и сестрите в дома. КАК ДА ОБИЧАМЕ Някой казва: „искам да обичам всички — цялото човечество.“ Да, това е хубаво като стремеж, но не е още за всеки. Сега, с това малко сърце, можеш ли да обичаш толкова много? Може, но с онова космичното сърце, а не с обикновеното. Сега нека погледнем малко по-реалистично.
Да обичаш, това подразбира да работиш: да отидеш на
лозето
и да копаеш.
Добре, колко можеш да прекопаеш? 1, 2, 5, 10 — 100 лози. Повече можеш ли? Да обичаш някого, то значи да се позаинтересуваш от неговия живот, от домът му и от неговите близки и да им помагаш в нужда. Това значи любов.
към текста >>
25.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето, това е съществената задача на човека на земята — да работи и да се учи съзнателно, да обработва добре
лозето
, което му е дадено—себе си.
“ Това значи да намерим същата тази погрешка в себе си и да я поправим, да не постъпваме като него. И когато всички започнем да постъпваме така. животът ни ще се подобри, ние ще станем по-съвършени. Ето, за тоя случай Учителят казва на друго място, че светът може да се оправи в 24 часа. Когато всеки, който види погрешка в другия, я изправи в себе си, светът ще се оправи, ще придобие нов лик.
Ето, това е съществената задача на човека на земята — да работи и да се учи съзнателно, да обработва добре
лозето
, което му е дадено—себе си.
То му е във власт, в пълна власт. Но първом в него трябва да се вложи една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот. Ако понякога не ни върви, да не се чудим и отчайваме, да не се обезсърчаваме — ние сме се отдалечили от Божествения живот, но да го вложим в себе си, за да изгрее слънцето на истинския живот в нас. Ако на света нещо днес липсва, вследствие на което се бъдника и блуждае, това е именно Божествения живот. Щом го при-добием, стълкновенията ще престанат.
към текста >>
за къщата ви, за нивите, за
лозето
.
Той разбира онзи велик Божествен път. Като погледне на света, той вижда, че няма какво да се обезсърчава. Разумният човек първо мисли за хората и после ги обича. Като срещне някого, той го наблюдава и изучава. Като влезе в дома ви, първо ще ви пита за жена ви, за децата ви.
за къщата ви, за нивите, за
лозето
.
Ще гледа как сте облечени, какви дрехи носите и т. н. И привидно той по нищо не се различава от обикновените хора. Но той е господар на живота, а обикновените хора са роби на условията. Разумният човек знае своето место в света; и знае кога къде отива, а обикновените хоро нищо не знаят, те предполагат само. В известна степен разумният човек е приблизителен образ на Бога.
към текста >>
26.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като се копае на
лозето
, пак трябва да се пее.
Всяко нещо трябва да става музикално. Когато ме канят накъде на гости, за мене е важно дали са пели, когато са готвили, или не са пели. Ако са пели, вкусът на яденето е съвсем друг от този, ако не са пели. Ако не са пели, яденето се отразява неприятно върху стомаха Мнозина са ме питали как трябва да се готви. Досега не съм казвал, но сега ще ви кажа; като се готви, трябва да се пее.
Като се копае на
лозето
, пак трябва да се пее.
Като се сее и жъне на нивата, пак трябва да се пее. Като се шият дрехи, и като се кроят, и като учи човек, пак трябва да се пее. Каквото прави човек, все трябва да пее. Според мене, пеенето е една мощна формула. То представя правата мисъл.
към текста >>
27.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„На, на тебе нива, ливада, градина, на тебе
лозе
.
Стискат се цел живот, като с девет възела, дето се рекло, пара от ръка не пущат без да знаят, где ще иде и колко донесе. Бяха ги понатрупали. Старият, даде Бог, със синовете се не сбра. — Вземете си, момчета, вашето, един ден да се не сър-дим. Ще учите ли, ще работите ли — каквото ви сърце тегли.
„На, на тебе нива, ливада, градина, на тебе
лозе
.
Добър е Бог, ще работите сами“. Отлекна му! Млади са, на крака си да стъпят. — Нашето си е наше, — думаше на баба Миньовица. Имота, който си остави се, работеше, кое от аргати, кое от синовете му.
към текста >>
28.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Плодовете са любими за всички, затова пък трябва всеки ежегодно да засажда плодни дръвчета: в двора, в
лозето
, в градината нивата, край улицата и пътя и пр.
Рътледж описва безпримерната преданост, издръжливост и ентусиазъм на местните носачи, които са придружавали експедицията. Когато една нишка от смелчаци се отправи от индийските долини към снежните върхове на Хималаите през 1938 г, отново хора от всички раси и народности ще ги придружават мислено в техния поход към върха — похода на Човешкия дух. Есенно посаждане на дръвчета Плодовете са отлична, полезна и здравословна храна за човека. Природата ги дава в изобилие и те винаги, през цялата година могат да бъдат достъпни за всички. Но при едно условие, че всеки засажда дръвчета.
Плодовете са любими за всички, затова пък трябва всеки ежегодно да засажда плодни дръвчета: в двора, в
лозето
, в градината нивата, край улицата и пътя и пр.
Дръвчетата могат да се преместват и посаждат на ново място през време на почивката им — от опадане листата, на есен, та до новото им разлистване на пролет, но най-доброто време за тази цел е есента или много рано на пролет. Това е от особено голямо значение специално за Южна България, където пролетта настъпва рано. С опадане на листата, видимо, в растенията спира всякакъв живот. В същност, в тях продължават особени жизнени процеси, приведени обаче, до точката на почивката, поради което не дават никакъв растеж. Затова казваме, че растенията се намират във вегетационна почивка.
към текста >>
29.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така например, ако в един декар
лозе
имаме 6 хубави череши, които да ни дадат по 50 кг.
С ЛОЗЯ-ГРАДИНИ В старите лозя често се срещат големи овощни дървета, в повечето случаи саморасли, които дават изобилно плод. Стремежа на всички днес е от малко земя да се получи много доход. В това отношение, чрез засаждане на овощни дървета в лозята, дохода от тях може поне да се удвои. И наистина, в много селища лозята се използват вече в плодни дървета, даже някъде са превърнати едновременно в градини. От наблюдение всеки може да се убеди, че някои видове дървета, като: череши, бадеми, праскови, слаборастящи круши, мушмули и др., които дават по-малка сянка, освен че не са вредни за лозята, но и дават много доход.
Така например, ако в един декар
лозе
имаме 6 хубави череши, които да ни дадат по 50 кг.
плод по 5 лв. кг. ще получим доход 1500 . лв. и б праскови по 30 кг. по 5 лв. кг. — 900 лв.
към текста >>
От същото
лозе
може да получим средно и 800 кг.
ще получим доход 1500 . лв. и б праскови по 30 кг. по 5 лв. кг. — 900 лв. или всичко 2400 лв. доход.
От същото
лозе
може да получим средно и 800 кг.
грозде по 3 лв. — 2400 лв. А това значи, от същото място да получим още толкова доход от дърветата, колкото и от лозето и дохода става двоен. Посадените в лозята овощия не изискват специални грижи, защото лозето и без това се окопава. Те не правят и голяма сянка, ако са от видове с по-малка или рядка корона.
към текста >>
А това значи, от същото място да получим още толкова доход от дърветата, колкото и от
лозето
и дохода става двоен.
— 900 лв. или всичко 2400 лв. доход. От същото лозе може да получим средно и 800 кг. грозде по 3 лв. — 2400 лв.
А това значи, от същото място да получим още толкова доход от дърветата, колкото и от
лозето
и дохода става двоен.
Посадените в лозята овощия не изискват специални грижи, защото лозето и без това се окопава. Те не правят и голяма сянка, ако са от видове с по-малка или рядка корона. В случай на градушка и слани, дървената запазват околните лози от повреждане. Понеже лозята винаги са забранени за паша, плодовете са по-добре запазени от кражби и повреди от злосторници. Освен това, дърветата дават доход още в началото на лятото (ранни сортове) а лозето — есента.
към текста >>
Посадените в лозята овощия не изискват специални грижи, защото
лозето
и без това се окопава.
или всичко 2400 лв. доход. От същото лозе може да получим средно и 800 кг. грозде по 3 лв. — 2400 лв. А това значи, от същото място да получим още толкова доход от дърветата, колкото и от лозето и дохода става двоен.
Посадените в лозята овощия не изискват специални грижи, защото
лозето
и без това се окопава.
Те не правят и голяма сянка, ако са от видове с по-малка или рядка корона. В случай на градушка и слани, дървената запазват околните лози от повреждане. Понеже лозята винаги са забранени за паша, плодовете са по-добре запазени от кражби и повреди от злосторници. Освен това, дърветата дават доход още в началото на лятото (ранни сортове) а лозето — есента. А това значи, от едно място да получим две реколти, или непрекъснато да берем плодове от пролетта до есента, ако се засадят сортове с последователно зреене: череши, кайсии, праскови, круши, мушмули.
към текста >>
Освен това, дърветата дават доход още в началото на лятото (ранни сортове) а
лозето
— есента.
А това значи, от същото място да получим още толкова доход от дърветата, колкото и от лозето и дохода става двоен. Посадените в лозята овощия не изискват специални грижи, защото лозето и без това се окопава. Те не правят и голяма сянка, ако са от видове с по-малка или рядка корона. В случай на градушка и слани, дървената запазват околните лози от повреждане. Понеже лозята винаги са забранени за паша, плодовете са по-добре запазени от кражби и повреди от злосторници.
Освен това, дърветата дават доход още в началото на лятото (ранни сортове) а
лозето
— есента.
А това значи, от едно място да получим две реколти, или непрекъснато да берем плодове от пролетта до есента, ако се засадят сортове с последователно зреене: череши, кайсии, праскови, круши, мушмули. бадеми и др. В. Пашов АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Тъй като астрологията е само една част от великата и обширна Херметична наука и същевременно е ключ към цялата Херметична наука, затова, за да станат ясни и достъпни принципите на астрологията, ще ги разгледаме във връзка с цялата херметична наука и философия, чиито принципи са едно велико откровение, което е разкрило пред човешкото съзнание тайните на битието. Разгледана така, астрологията се явява като един метод за практическо приложение на великото знание.
към текста >>
30.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Моята сестра Марина има също
лозе
и произвежда вино.
— Нали точно това искаме и ние тук да засвидетелстваме, рече нотариусът, като искаше да влезе в своя официален тон. — Ние познаваме предметите от тая къща и не остава нищо друго, освен да записвате нашето споразумение, рече Марина спокойно. —Да започнем от вещите в зимнина, рече Пенка. Баща ни беше лозар и произвеждаше вино. Зимникът е пълен с каци и други винарски съоръжения.
Моята сестра Марина има също
лозе
и произвежда вино.
Вижте колко съда са там — колко големи и колко малки каци. — Не е право, като, отвърна Марина. Ако на мене ми трябват каци, на тебе са нужни пари. Ти ще можеш да продадеш каците и да си туриш парите в спестовната книжка. Деца имаш, най-после!
към текста >>
На това се отвръщаше, че и другата къща е пълна, че има само две деца, които учат на училище и нямат намерение да стават нито лозари, нито кръчмари, че Иванчо скоро ще завърши текстилно училище и няма да му е на ума никакво
лозе
и никакви каци, в тоя имот се управлява с много хора.
Всеки защищава правата си върху наследството, като твърди, че е бил винаги по-малко обичаният, по-малко облагодетелствани, по-онеправданият от другия или от всички други братя и сестри. Тук всяка твърдеше, че другата сестра има по голямо право, че тя лично е била вече облагодетелствана от съдбата, че нейният мъж е, слава Богу, много добре, за да няма нужда да разчита на каквото и да било наследство. На нея и без това къщата била препълнена с парцали и дреболии. Да, ако е въпрос за наследство, не е ли тя получила достатъчно здраве от родителите? Не е ли здрав нейният мъж, слава Богу, не е някой пияница, работлив е, грижи се за децата.
На това се отвръщаше, че и другата къща е пълна, че има само две деца, които учат на училище и нямат намерение да стават нито лозари, нито кръчмари, че Иванчо скоро ще завърши текстилно училище и няма да му е на ума никакво
лозе
и никакви каци, в тоя имот се управлява с много хора.
И тук, както при всяка делба, на сред широкия коридор се натрупаха два големи купа с дрехи, черги и вещи, И тук, както при всяка делба, всяка от сестрите пазеше старателно своя куп. Разликата беше, че тук всяка сестра пазеше, да не би другата да прехвърли някой предмет от своя куп върху нейния. Отначало нито нотариусът, нито свидетелите можеха да проумеят това, що ставаше между двете сестри. Те не схващаха смисъла на техните обяснения и широки ръкомахания. Но, на края, разбраха.
към текста >>
31.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Велика,
лозенградско
, и живея в България от 1914 година.
Играта й, обаче, не зависи от нея, а от св. Константин. Пожелахме да видим нестинарката. Любезният селянин ни отведе в дома й. — Коя сте вие, откога сте за почнали да играете в огъня и имате ли в семейството ви въобще други да играят в огъня? — Аз се казвам Кера, по мъж Йорданова, 32 годишна, по баща Тодорова Недева, родом от с.
Велика,
лозенградско
, и живея в България от 1914 година.
В семейството си нямаме нестинарки. Разделихме се с нестинарката и пак се върнахме на огъня, при параклисчето. Скоро някой дойде и извика гайдата и даула (тъпана) взема с тях двама ергени, единият от които трябвало да носи иконата на Св. св. Константин и Елена, а другият — една кадилница с тамян. Любопитството у всички е голямо.
към текста >>
32.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това недаване плод от страна на
лозената
пръчка подразбира отказването на човека да служи Следователно, докато живее за себе си, човек не може да излезе от своите противоречия и страдания.
Щом Бог е направил ябълката, той е заповядал да служи тя на хората с плодовете си. Същият закон, се отнася и до крушата и до всички останали плодове. Бог е създал всяко нещо, за да служи. Щом е създал човека, и на него е дал същата задача — да служи. И в Писанието е казано: Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и в огън се хвърля.
Това недаване плод от страна на
лозената
пръчка подразбира отказването на човека да служи Следователно, докато живее за себе си, човек не може да излезе от своите противоречия и страдания.
Аз не казвам, че човек не трябва да живее и за себе си, но да не стане култ за себе си. Детето което се ражда на земята, първо трябва да живее за своята майка и за своя баща. Първото трябва да има идеал да служи на майка си и на баща си, а после те ще го научат как да служи на себе си. как да служи на ближния си и как да служи на Бога. Когато Бог влезе в нас.
към текста >>
33.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нали всякой, който отива ма нива, на
лозе
, ще кривне край дедо Матеевата нива да си налее стомна с вода, да има за през целия ден като работи.
Неделчева ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ (продължение от бр. 238) Отидоха селяни при Бояна, раздумваха го. Молеха му се, но той не скланяше. Земята била негова, каквото си иска, такова ще си пране можел той да гледа, кой от где се вземе да му минава през нивата и да му тъпче имота. — Слушай, бре Бояне, слушай бре синко, думаха му старите, това е водица, бре айол, няма на близко и на далече такава хубава вода.
Нали всякой, който отива ма нива, на
лозе
, ще кривне край дедо Матеевата нива да си налее стомна с вода, да има за през целия ден като работи.
Жега става, бре сине, остави хората да си прохладят гърлото и тебе да благословят и Бога да славят. Че Бог я откри на дедо ти Матея. Но Боян не искаше да слуша бабини дивитини. И като рече, отсече. Затрупа кладенеца, загради нивата с бодлив тел, никой да не може да влезе вътре и да отрови кладенеца.
към текста >>
34.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако отидеш на
лозето
, ще работиш без пари, ще оставят на твоята добра воля, и като се върнеш вечерта, ще те нагостят много добре, без да ти платят нещо.
За всяко нещо си има сметка. А добрите хора там са много щедри. Като те намерят беден, дават, но пари на заем не дават. Днес си гладен, за обед ще те нахранят, а за утре вече е друг въпрос. Там за пари не те уславят на работа.
Ако отидеш на
лозето
, ще работиш без пари, ще оставят на твоята добра воля, и като се върнеш вечерта, ще те нагостят много добре, без да ти платят нещо.
Но законът у тях е следният: този човек, у когото си работил веднъж можеш през целия си живот да отиваш да ядеш при него. И тъй, трябва да оставите този ангел на Любовта да се докосне до вашите сърца. Днес е денят! Но във вас не трябва да има туй състояние, от което хората подлудяват. Подлудяването в света произтича от един закон: щом човек се раздвои в своите убеждения, той полудява.
към текста >>
35.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(из неделната беседа – 5 ноември 1939 г.) На работа
лозето
– П. Г.
-------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Отговорност – Пламен Новото учение — път към слънцето (продължение от бр. 252) – Влад Пашов Моята молитва (стих.) – Елвилюри. Словото на Учителя. Призова учениците, си.
(из неделната беседа – 5 ноември 1939 г.) На работа
лозето
– П. Г.
Пампоров Огънят на очищението – Г. Тахчиев Астрология. (продължение от бр. 252) – Влад Пашов Господарю, не мога! – Д. С.
към текста >>
София — Изгрев НА РАБОТА В
ЛОЗЕТО
На работа в братското
лозе
, Айтос Умовете и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета на възвишените мисли и благородните чувства.
Надали е имало човек в света, който да е бил толкова щастлив, като Христа. Няма човек в света, към когото Бог да е изпратил своето благословение така изобилно, както към Христа. И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения Нека това бъде вашето наследство. Из беседата, държана от Учителя на 5. XI. 1939. год.
София — Изгрев НА РАБОТА В
ЛОЗЕТО
На работа в братското
лозе
, Айтос Умовете и сърцата — това са нивите и градините, където растат благоуханните цветя и плодните дръвчета на възвишените мисли и благородните чувства.
Сейте красивото, светлото, чистото! Колко голяма нужда има по села и градове, от безкористни, просветени апостоли на Любовта и светлината, които да отидат непосредствено между народа и чрез живо слово и прояви на безкористие да разорават народната нива и да сеят семената на новите мисли! Колцина от образованите люде у нас са тръгнали между народа като негови служители и просветители — безкористно да му служат? — пита Учителя в една беседа. Имало е и има такива служители.
към текста >>
36.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един мъж казал на жена си: Слушай, жено, аз ще стана рано сутринта и ще отида на
лозето
да копая.
Сутрин, като станеш, тя ще проговори на ума ти и ще ти дойде една светла мисъл. На обед пак ще ти проговори, ще ти изпрати едно добро желание. И най-после ще ти проговори трети път, но вече на волята. Тя ще те остави сам, да правиш каквото искаш. Ти тогава ще мязаш на онзи българин, който първо не искал да се подчини на Божия закон, но като се видял в трудност, подчинил се.
Един мъж казал на жена си: Слушай, жено, аз ще стана рано сутринта и ще отида на
лозето
да копая.
Жената казала: Добре, но кажи-каквото каже Господ. — Аз не съм толкова будала като тебе, да вярвам в такива работи. Не каквото каже Господ, но каквото кажа аз. Казал не казал Господ, аз ще отида на лозето. Тъкмо излиза от къщата си, хващат го турци и цял ден го разкарват да им работи ангария.
към текста >>
Казал не казал Господ, аз ще отида на
лозето
.
Ти тогава ще мязаш на онзи българин, който първо не искал да се подчини на Божия закон, но като се видял в трудност, подчинил се. Един мъж казал на жена си: Слушай, жено, аз ще стана рано сутринта и ще отида на лозето да копая. Жената казала: Добре, но кажи-каквото каже Господ. — Аз не съм толкова будала като тебе, да вярвам в такива работи. Не каквото каже Господ, но каквото кажа аз.
Казал не казал Господ, аз ще отида на
лозето
.
Тъкмо излиза от къщата си, хващат го турци и цял ден го разкарват да им работи ангария. Като се връща вечерта дома си, той казал: Жено, отвори, ако е рекъл Господ. Та когато хората минат през всички неприятности в живота, когато остареят и главите им побелеят, тогава казват: Каквото каже Господ. Защо да не кажем на млади години, каквото е казал Господ, но на стари години? Защо като сме богати не кажем, каквото е казал Господ, но като осиромашеем, като изгубим всичко, като изгубим смисъла на живота?
към текста >>
37.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един господар казал на слугата си: Иди в моето
лозе
и отсечи онова дърво, което не дава плод.
Защо Бог да е говорил на Мойсея, а на Христа да не е говорил? Ще кажете, че в сегашно време Господ не говори на никого. Това е неразбиране. Бог е, който разполага със своята свободна воля. Ще ви приведа един текст от Евангелието, със свои думи, което можете сами ще си намерите, за да се изясни положението, в което съвременната култура се намира.
Един господар казал на слугата си: Иди в моето
лозе
и отсечи онова дърво, което не дава плод.
Слугата знаел кое било това дърво, но казал на господаря си: Господарю, нека отложим отсичането му до следната година Ако дървото тази година не даде плод, следната година ще го отсечем. Такова е положението и на съвременна Европа. Бог е отложил отсичането на европейската култура за един кратък период. През това време Той ще я натори. Ако до това време не Го послушат, тогава ще дойде отсичането.
към текста >>
38.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не е лъжа това, че някой взел една ябълка Не е лъжа това, че един гладен, като минавал покрай едно
лозе
, откъснал си един-два грозда да подкрепи силите си.
което прави човека болен. Лъжата е всичко онова в света, което става причина за хилядите нещастия и страдания на хората. С тази лъжа именно трябва всички хора да ликвидират. Не е лъжа това, че някой взел от някъде един хляб. Гладен бил човекът, три деня не е ял, взел един хляб.
Не е лъжа това, че някой взел една ябълка Не е лъжа това, че един гладен, като минавал покрай едно
лозе
, откъснал си един-два грозда да подкрепи силите си.
Лъжата седи на друго място. Всяко нещо, което спира човешкия прогрес, е лъжа. Ти, който остаряваш, престани да лъжеш. Ти. който се разболяваш, престани да лъжеш. Болестите се дължат на лъжите на миналото.
към текста >>
39.
 
-
чието
лозе
е дошел да връзва.
Кому се молят, за какво, не разбирам. Ето нали си здрав, имаш си разум, работи, труди се, па това си е. А ти, ще седнеш да се молиш, защо? Има ли някаква потреба в това? Животът не ще молитва, а мотика — казва Нонко Денин от Сикеречево на съселянина си Христо Косев.
чието
лозе
е дошел да връзва.
„Не стига ли, дето попът венчава, опява, прекажда на задушница, служи неделни и празнични дни, ами и ние отгоре. Има някой, че и дома си се молят, и на нивата ще се изправят — и там. Стига ни туй. което попът прави. Това си му е нему служба, па дето се вика и плаща му се.
към текста >>
“ Замота Нонко на пояс по весмо лико, тегли от него едно по едно и връзва
лозето
на бай си Христа.
Това си му е нему служба, па дето се вика и плаща му се. Той знае, кому да се помоли, защо да му се помоли, и колко да се моли. Това не е наша работа.“ И Нонко се ядосва ама здравата се ядосва. . . „Ах да ми е тия, дето така се занасят, до един ще ги махна!
“ Замота Нонко на пояс по весмо лико, тегли от него едно по едно и връзва
лозето
на бай си Христа.
По-долу застанал и Христо Косев, прави същото. А ония лози — за хубост. Но трябва много да им че шета. Дето вика Нонко „Лозето не ще молитва, а мотика“. Издига пръчките бай Христо и си мълчи.
към текста >>
Дето вика Нонко „
Лозето
не ще молитва, а мотика“.
„Ах да ми е тия, дето така се занасят, до един ще ги махна! “ Замота Нонко на пояс по весмо лико, тегли от него едно по едно и връзва лозето на бай си Христа. По-долу застанал и Христо Косев, прави същото. А ония лози — за хубост. Но трябва много да им че шета.
Дето вика Нонко „
Лозето
не ще молитва, а мотика“.
Издига пръчките бай Христо и си мълчи. Сякаш не чува Нонковите думи. Държи в зъбите си снопче лико, едно по едно. обикаля кичорите. Като изтегли и последното от зъбите си, погледна към Нонко и рече: „Не е така, Нонко, не е така.
към текста >>
40.
 
-
продължи — На
лозето
имаме един голям орех.
ПЛОДНИТЕ ДЪРВЕТА Един ден приказваме: —В природата съществуват и са във вечна борба два принципа: градивният, строителният, творческият принцип и разрушителният. Там, гдето владее първият, творческият принцип, животът се намира в състояние на подеме, на възход, на напредък. Там, където царува вторият принцип, животът се преустройва. Обществото може да напредва само тогава, когато в не го съзнателно и системно е култивиран първият, творческият принцип, като явление на колективната воля. Моят добър приятел X.
продължи — На
лозето
имаме един голям орех.
Някогаш той дава повече, някогаш по-малко орехи. Тая година не даде нито много, нито малко, но трябваше да се прибере. Тъй като не намерихме на лозето оставената от по-рано върлина, поканихме две деца от една група такива да ни помогнат. Двете момчета дойдоха, другите останаха някъде из лозята. Качиха се на ореха и започнаха да брулят.
към текста >>
Тъй като не намерихме на
лозето
оставената от по-рано върлина, поканихме две деца от една група такива да ни помогнат.
Обществото може да напредва само тогава, когато в не го съзнателно и системно е култивиран първият, творческият принцип, като явление на колективната воля. Моят добър приятел X. продължи — На лозето имаме един голям орех. Някогаш той дава повече, някогаш по-малко орехи. Тая година не даде нито много, нито малко, но трябваше да се прибере.
Тъй като не намерихме на
лозето
оставената от по-рано върлина, поканихме две деца от една група такива да ни помогнат.
Двете момчета дойдоха, другите останаха някъде из лозята. Качиха се на ореха и започнаха да брулят. Повъртяха се на ореха, слязоха на земята, па рекоха: Ще си вървим. — Ама чакайте, казваме им, работата не е свършена, като съберем орехите ще дадем и на вас, но не е свършено! —Не, ще си вървим.
към текста >>
Обясняваме че те не са дошли сами в нашето
лозе
, но че ние сме ги поканили да ни помогнат да обрулим ореха.
Точно се разправям, идва пъдарят. Като го видеха момчетата се разтрепериха. Едното от тях се намокри. — Колко време аз те търся, рече той като вдигаше дебелата тояга. Какво търсите вие в чуждите лозя ?
Обясняваме че те не са дошли сами в нашето
лозе
, но че ние сме ги поканили да ни помогнат да обрулим ореха.
Той клатеше недоверчиво глава — Няма, бе, чичо, разправяше треперещо по-малкото, ние няма вече така да правим, други ни накара. Пъдарят разказва, че това са стари негови познати, които шетат из лозята и само гледат кога няма да има собственика, за да влизат и да крадат. Същата година той ги заловил като крадели череши закарал ги в участъка, гдето се разправяли с родителите им. — Ето, казваше моят приятел, защо никой не сади плодни дървета. Сеят, а не им виждат плода.
към текста >>
41.
 
-
Добре е възнаграден онзи, който прилежно работи на
лозето
си, който се грижи за него и на време го почиства.
Два часа преди 12 часа са достатъчни човек да се сдобие с жизнена енергия и да се чувства на другия ден бодър. „Рано лягай, рано ставай“ казва народната поговорка. Като става рано човек ще има време да си направи една сутрешна разходка, да даде едно угощение на тялото си от чист и свеж въздух, прана, а на душата си една чудно красива картина, която никой художник на земята не може да нарисува. Най важната задача на човека е съзнанието да изпълни оная работа в общия организъм на Цялото, както клетката изпълнява възложената й работа в човешкия организъм. Затова най-първо човек трябва да се погрижи за здравето си да го придобие и закали и за пробуждане на съзнанието си, за да може да изпълни с достойнство оная работа, която природата му е възложила.
Добре е възнаграден онзи, който прилежно работи на
лозето
си, който се грижи за него и на време го почиства.
На може да очаква плод онзи, който лежи под сянка или пръска силите си в излишества. СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ Източник на живота на земята — слънцето — девет пъти в столетие преживява критическа активност. Тази активност настъпва с „максимумите“, разделени с минимуми: минимумът — спокойно състояние — Трае 2-3 години, периодът на активизирането — 2 години, максимумът — слънчевите петна — 3 години, периодът на успокоението — от 3 до 4 години. Ритъмът на слънчевата активност не е строго периодичен — средно той продължава 11 години. Указва ли възбуденото състояние на слънцето известно влияние върху постъпките но отделните индивиди и цели народи?
към текста >>
42.
 
-
Направи си собствена къща, посади си
лозе
и заживя подобаващ хармоничен живот, като всичките хора.
От този ден, след големия изпит, който те минаха и издържаха, Провидението не ги изостави. Цено се назначи на работа — шофьор при един голям фабрикант с 3500 лв. месечна заплата. Още с първата заплата Цено изплати наема на квартирата за изтеклите пет месеца, наеха си нова по-хигиенична квартира и постепенно почнаха да се обзавеждат. Не мина много време Цено получи по добро назначение, като техник — инспектори с още по-голямо заплата.
Направи си собствена къща, посади си
лозе
и заживя подобаващ хармоничен живот, като всичките хора.
В това време с. Веска обикаляше тоя край с торба на рамо и посяваше семената на новото учение там, където намираше благоприятна почва. Цено и Пенка бяха готови души. Още при първата среща с Веска, те почувстваха че това, което тя проповядва е именно вяра и упование в Божия промисъл, която те провериха и изпитваха в близкото минало на своя живот. Те възприеха идеите на новото учение на Всемирното братство, станаха вегетарианци и ревностни посетители на събранията на местното братство Цено купи 4 цигулки: едната за него, втората за Пенка, а останалите за двете си деца, които той възпитава в духа на новите идеи.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нашите дни отиват към своя край, Господ ни вика при себе; жътвата е изоставена, и заблудените лозари не знаят дори, къде е
лозето
.
Онези, които твърдяха, че пазят наследието на тайното учение, бяха само гадатели и магьосници, а като такива заклеймени от законите. Тогава почтеният Раби Симеон Бен Йокай събра последните посветени в древната мъдрост, решен да им разтълкува книгата на висшата Теософия, наречена „Книга на Тайните“. Всички знаеха нейната буква наизуст, но само Раби Симеон познаваше дълбокия смисъл на книгата, предаван до тогава от уста на ухо и от памет на памет, без да бъде разкриван явно или пък записван. Той ги покани със следните думи: „Трябва ли в тези дни на голяма печал да седим като къща, подпряна само на една греда, или като човек, който стои само на един крак? Време е да работим за Господа, понеже човеците изгубиха истинското значение на Закона.
Нашите дни отиват към своя край, Господ ни вика при себе; жътвата е изоставена, и заблудените лозари не знаят дори, къде е
лозето
.
Съберете се там на равнината, където се намира едно, днес напуснато, гумно. Елате като на битка, въоръжени с разбиране, мъдрост, разум и внимание; вашите нозе нека бъдат тъй свободни, както и вашите ръце. За едничък Учител признайте тогова, който е господар на живота и смъртта, и ние съединени ще говорим словата на Истината, които светиите на небето обичат да слушат, а те ще се съберат около нас, за да ни чуят“. В определения ден се събраха равините всред полето, на едно кръгло място, обградено със зид. Те дойдоха безмълвни.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В това време се зададе и стопанката на Горняка, метнала мотика на рамо и торба през нея; тя се връщаше от
лозе
, уморена и разбита, и водеше за ръка малкото си дете, а по-голямото тичаше подир нея.
Започна да се мръква. Взеха да се връщат от полето и хора, и добитъци, морни и капнали за почивка. Ето, от стадото на селските говеда отдели се слабата и кротка крава на Горняка. Преди да влезе в двора, тя зърна лежащия си господар и инстинктивно се приближи до него, застана мълчаливо и го загледа печално. Големите й, пълни с кротост и жалост, очи гледаха широко разтворени, като че проумяваха смисъла на скръбната картина, и, може-би, искаха да изрекат с въздишка : — Бедни мой стопанино, клети мой стопанино!
В това време се зададе и стопанката на Горняка, метнала мотика на рамо и торба през нея; тя се връщаше от
лозе
, уморена и разбита, и водеше за ръка малкото си дете, а по-голямото тичаше подир нея.
Поразена, огорчена и дълбоко съкрушена, тя видя своя мъж; съзре и тяхната крава, която се беше спряла до него. — Божичко — извика тя през сълзи, — той и днес не отишъл на работа! Кръчмарино, Бог да те убие! Изгори ми душата... Стопанката горчиво ридаеше, а нощта мълчалива се спущаше над селото бавно и тихо. Ив. Карановски.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
човек дава ясно-сини лъчи, напредничавият мислител —
светлозелени
и пр.
Тази метода, обаче, била вече прилагана при полицейските диагнози. Американският лекар Стенсон Хукер намерил, че промените в чувствения живот се изразяват чрез флуидални промени, а именно чрез промени на боите в зависимост от съответното състояние на духа. Където основният тон на живота е доброта и добродеяние, боите са розови, при дълбоката замисленост — тъмно-сини, жълти у тогова, който обича изкуството и изтънчената среда, а сиви са у тогова, който, е замислен и много загрижен. Който живее разпуснато, той изпуска мътно-кафяви лъчи. Религиозният и благомислещ.
човек дава ясно-сини лъчи, напредничавият мислител —
светлозелени
и пр.
Тук почти всичко се съгласява с казаното от Ледбитър и Безант: „добър да бъдеш и добро да вършиш“ отговаря на „самоотвержената любов“ при двамата теософи; „да обичаш изкуството и изтънчената среда“ отговаря на боята на „високо-култивиран ум“, „замислен и угрижен“ сивото от една страна със сивовиолетовото на „отчаянието“ от друга; „мътно-кафявите лъчи“ при един „разпуснат, с низка чувственость живот“ отговарят на кално-кафявото на „егоизма“ у Безант и Ледбитър. Тук се казва: „лъчите на религиозния, благо- мислещ човек са светло-сини“, а там: чисто религиозно чувстване — „цианово синьо“. Според Хукер, напредничавите мисли имат светло-зелена боя, а според Безант, „способността за приспособяване“ (което значи почти същото) има зелена боя. Само тъмно-синьото, което Хукер приписва на психогоните на дълбокия мислител, не се намира изобщо в табелата на теософските ясновидци. Тази боя би трябвало да стои в табелата между бледовиолетовата и синьовиолетовата.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Най-после, след като се постигне излекуването, може да се приеме поне на теория, че кръвта на пациента е станала
антитуберкулозен
серум, което съответства на „Боядисването“ и на възможностите за превръщането.
Нека се спрем на ваксинотерапията, един метод, който най-много реализира спагиричния идеал за лекуване с отрова, и нека вземем за пример туберкулино-терапията. Инжектируемата доза трябва да бъде съвършено разредена, дори безвесно: тя съответства на „металическия фермент“ на минералното Велико Дело, на спагирическата квинтесенция. След като се направи инжекцията, терапевтическото Велико Дело е извършено. Отначало забелязва се една фаза на остра реакция и утекчаване, което като че ли представлява алхимическата „гарванова глава“, след което се започва подобрението от един критически момент, аналогичен на „ребис“. Редицата необходими инжекции образуват „размножението“.
Най-после, след като се постигне излекуването, може да се приеме поне на теория, че кръвта на пациента е станала
антитуберкулозен
серум, което съответства на „Боядисването“ и на възможностите за превръщането.
Ние взехме като пример едно лечение по тъждественост. По-голямо или по-малко съответствие има с всеки друг метод на подобие (както употребата на синапизъм за белодробно възпаление) и за чистата хомеопатия. От друга страна, законът на подобието е далеч да бъде специален за хомеопатит и официалната школа много заема от него, като вероломно напуща Галиени. Затова и професор Лансро препоръчва испанската муха в твърд слаба доза при нефрита (когато масивното отравяне с испанската муха произвежда типичен нефрит). Шарко употребява за цяр при бучене в ушит от главовъртене кининов сулфат, който е известен, че произвежда тоя симптом.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За мене съчувствието, напр., е светлосиньо, резигнацията е сива, радостта е
светлозелена
.
Слепородените естествено не получават никакви цветови усещания чрез тоновете, но у ослепелите по-късно хроматичната синопсия силно се развива. Това показва, че истинската светлина и цветове препятстват за развитието на синопсията. Очевидно е, че за нейното проявяване се изисква известна съсредоточеност в себе си, каквато е свойствена на слепите. Некои хора възприемат асоциирани с цветове известни мисли и понятия. Леон Гоцлан, напр., разправя за себе си следното: „не знам защо у мен всичките впечатления и идеи са свързани с някакъв цвят.
За мене съчувствието, напр., е светлосиньо, резигнацията е сива, радостта е
светлозелена
.
Пресищането е свързано с понятията за кафе и мляко, удоволствието е свързано с розовия цвят. Сънят има цветът на тютюнев дим, болката е черна, отегчителността шоколадено-кафява. Неприятната мисъл, че трябва да изплатя някаква сметка, се придружава с оловен цвят, а мисълта за парите, които имам да получавам, е придружена с бляскаво-червен цвят“.... Също и тук, макар че туй съобщение звучи твърде странно, не трябва да се мисли, че се касае до една случайна или съзнателна асоциация на представите, каквито може да се получат, напр., когато човек чуе някаква дума и същевременно получи силно впечатление за някакъв цвят. Тогава думата и цветът се асоциират и след това винаги заедно се явяват в съзнанието. За случая на Гоцлан, трябва да се приеме, че у него съществува никакво сродство между думите и цветовете.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Впрочем, не ни трябва да отиваме много далеч, вземете асмата, която, с корен затикнат между стената и някой камък, без никаква обработка на земята, проявява много по-голяма жизнеспособност, отколкото саденото и отглеждано с много труд и грижи
лозе
.
Окултните сили на растенията Новото естествено овощарство Досегашният способ за садене на овощни и други дръвчета и неговите резултати Общопознато е оплакването от овощните дръвчета, че не всяка година дават плод, а и самите плодове често биват червиви, нездрави, поради което голяма част от тях, недоузрели, изпадат по земята. Не по-малко бие в очи една обща болезненост на дръвчетата, отгледани по досегашния начин, вследствие на което, въпреки извънредните грижи, като: варосване на стеблата, пръскане с разни средства против болестите и неприятелите на овощните дръвчета, чистене на кората, разкопаване около корените, кастрене и други, въпреки всичкия този труд, те дават пак незадоволителни реколти, както по отношение на количеството! тъй и по качество. Самите дръвчета пък рядко достигат и половината, даже и едната четвърт от естествената си възраст, така че едно дръвче на 15 — 20 — 25 години (а в повечето случаи и много по-рано) отгледано в разсадник, вследствие на растящото израждане, става нужда да се замени с ново, когато при естествени условия същото дръвче би достигнало до 60 — 80 — 100 години, и реколтите да стават от година на година все по-сигурни и по-изобилни. От друга страна, всекиму почти са известни случаи как саморасли плодни дървета по дворищата или по полето израстват до внушителни размери, биват обикновено отрупани с разкошни и здрави плодове, и, което е най-вече за отбелязване, раждат редовно всяка година.
Впрочем, не ни трябва да отиваме много далеч, вземете асмата, която, с корен затикнат между стената и някой камък, без никаква обработка на земята, проявява много по-голяма жизнеспособност, отколкото саденото и отглеждано с много труд и грижи
лозе
.
При това и филоксера почти не я засяга и в по-многото случаи не се нуждае даже от пръскане. Как да си обясним това привидно противоречие, — при положен труд и грижи да имаме по-незадоволителни резултати, отколкото без тази постоянна намеса на човешката ръка: Обяснението на това противоречие не е трудна работа за този, който умее да чете в живата книга на природата. От нея трябва да научим как постъпва природата в такива случаи, и след като доловим нейния метод, съзнателно да го приложим, при което можем да надминем и постиганите от нея резултати. Преди това, нека разгледаме накратко как става саденето на дръвчетата по изискванията на днешното овощарство. Най- главното изискване, което се поставя от него, то е подготовката на почвата.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
почина скоропостижно в къщата на
лозето
си край града Плевен, Лука Въжаров, бивши дългогодишен началник отделение в министерството на Народното Просвещение, а от около 15 години заселен.
до мен за съвет и упътвания. От обясненията на известни невидими приятели, узнах, че първият съпруг на Личевата жена я ревнувал и не искал да им даде спокойствие за съвместен живот. Настоявах да го вразумят, за да не се занимава със суетни работи, но това било невъзможно, защото амбицията му била голяма и непреклонна. При една скорошна проверка по въпроса, каза ми се, че той се вразумил преди известно време и вече престанал да тревожи живущите във въпросната къща. VI. През декември 1921 г.
почина скоропостижно в къщата на
лозето
си край града Плевен, Лука Въжаров, бивши дългогодишен началник отделение в министерството на Народното Просвещение, а от около 15 години заселен.
край град Плевен, на лозето си, при добра обстановка. Бяхме познати и в обикновени добри отношения. Първата вечер след смъртта му, преди и после вечеря, доста продължително съпругата ми и дъщеря ми заявяваха няколкократно, че от време на време чувствали, че им се поднасяла една силна миризма, специфична, като при мъртвец: от тамян, горене на восъчни свещи и пр. Не бях хремав тогава, та не подуших нищо нито можахме да си обясним на какво се дължи такава миризма у нас. На следния ден, когато съпругата ми отиде на погребението, почувствала там същата миризма каквато първата вечер у дома.
към текста >>
край град Плевен, на
лозето
си, при добра обстановка.
От обясненията на известни невидими приятели, узнах, че първият съпруг на Личевата жена я ревнувал и не искал да им даде спокойствие за съвместен живот. Настоявах да го вразумят, за да не се занимава със суетни работи, но това било невъзможно, защото амбицията му била голяма и непреклонна. При една скорошна проверка по въпроса, каза ми се, че той се вразумил преди известно време и вече престанал да тревожи живущите във въпросната къща. VI. През декември 1921 г. почина скоропостижно в къщата на лозето си край града Плевен, Лука Въжаров, бивши дългогодишен началник отделение в министерството на Народното Просвещение, а от около 15 години заселен.
край град Плевен, на
лозето
си, при добра обстановка.
Бяхме познати и в обикновени добри отношения. Първата вечер след смъртта му, преди и после вечеря, доста продължително съпругата ми и дъщеря ми заявяваха няколкократно, че от време на време чувствали, че им се поднасяла една силна миризма, специфична, като при мъртвец: от тамян, горене на восъчни свещи и пр. Не бях хремав тогава, та не подуших нищо нито можахме да си обясним на какво се дължи такава миризма у нас. На следния ден, когато съпругата ми отиде на погребението, почувствала там същата миризма каквато първата вечер у дома. Вечерта след погребението, някои познати духовни приятели предизвикаха разговор, при който ми обясниха, че довели на среща и обяснение новия си другар — духът на Лука Въжаров.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Калция проявява
алкалоземния
си характер в това, че съединенията, м,у.
Силиций и калций са два елемента, които, благодарение на химическата енергия, на която са носители, са допринесли най-много за образуване на твърдата земна повърхност. Така силиций е главната съставна част на пясъка, глината и шистите, които всички принадлежат към шистовата формация; калций в съединение предимно с кислорода, образува цялата варовита повърхност на земята. Като разглеждаме двата вида съединения, силициевите, от една страна, и калциевите от друга, виждаме, че по отношение химическата енергия тия два елемента са противоположни един на друг. Първият (силиций), както това личи и от Менделеевата периодическа система на елементите, по характер е сроден с въглерода като носител на топлинен и светлинен етер. Силиций се съединява с кислорода и дава киселини (силициева киселина), а калций образува соли.
Калция проявява
алкалоземния
си характер в това, че съединенията, м,у.
са плътни и образуват компактни маси. Пясъкът е сипкав и в състояние на съвсем дребни частици. Той е лек и подвижен. Калция е, както натрия и бария, солеобразувател. Елемента (в смисъл, в какъвто са го схващали древните), в който предимствено се извършват химическите реакции, е течният елемент; твърдите тела трябва предварително да преминат в разтвор, за да могат да влязат във взаимодействие с други тела; защото химическият етер произхожда от някогашното лунно състояние и там също се е образувал и течният елемент4).
към текста >>
НАГОРЕ