НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
133
резултата в
78
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
„Ако не пребъде някой в мен, изхвърлен бива вън, както
лозената
пръчка изсъхнува и събират ги та ги кладат на огъня и горят.
Също: „Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя. Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди. И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас до века, Духът на Истината, когото светът не види и не може да приеме, нито го познава, а вие го познавате, защото пребъдва у вас, и във вас ще бъде! Няма да ви оставя сираци. Още малко и светът няма да ме вижда вече, а вие ме видите, защото аз съм жив и вие ще бъдете живи" (Йоан 14:14, 19).
„Ако не пребъде някой в мен, изхвърлен бива вън, както
лозената
пръчка изсъхнува и събират ги та ги кладат на огъня и горят.
Ако пребъдете у мен и думите ми пребъдват у вас, каквото ищете ще просите и ще ви бъде. В това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици" (Йоан 15:6-8). „Ако бяхте от света, светът би любил своето, а понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, за това светът ви ненавижда. Помнете Словото, което ви рекох: не е рабът по-голям от господаря си. Мене ако изгониха и вас ще изгонят, ако са държали Словото ми, и вашето ще държат".
към текста >>
Блажен е всякой, когото Господ освещава и праща на нивата си и на
лозето
си да му работи.
Блажен е денят, когато се напише името Господне на сърцата ни и ние станем съпричастници на неговата слава. Господ ще ми даде мъдрост и знание, против които никой не ще може да устои. Какво желание имам за духа и благодатта на Господа моего. Иди, казва Господ на Анания, защото той ми е съсъд избран. Благословен е всякой, когото Господ избира.
Блажен е всякой, когото Господ освещава и праща на нивата си и на
лозето
си да му работи.
Да се радва и весели всякой, на когото името е записано в книгата на живота „Докато се зачене". Сила ще ни даде Всевишния да доизкараме делото. 12. „Който не греши в Слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тяло" (Яков 3:2). Много от неприятностите в живота произлизат от тая естествена слабост, че не знаем как да владеем себе си. Езикът, който е малък уд, е в същото време и най-ужасното оръдие, което може да разруши щастието не само на нази, но и на другите.
към текста >>
2.
Петър Дънов - №22
Господ иска да ни прати да работим в
лозето
Му.
Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима.
Господ иска да ни прати да работим в
лозето
Му.
Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему. Той ще промисли по своя си път.
към текста >>
3.
Петър Дънов - №30
те пребъдват в Него както
лозената
пръчка на лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко.
И после Христос, Господ наш, продължава да ни разправя и обяснява в що се състои силата Божия и как се придобива от всякой, който вярва. И забележи вътрешния смисъл на тия думи, които ще Ви приведа: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото щете ще просите и ще ви бъде". (Йоан. 15:7) Сега, где се крие слабостта на християнския живот на мнозина? Тя се крие в това, че те разбират буквата на думите Христови, т.е.
те пребъдват в Него както
лозената
пръчка на лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко.
Но какво казва Христос? „Ако думите Ми пребъдват във вас", т.е. жизненият сок на лозата трябва постоянно да се възприема от пръчката и да прониква по всичките и стави. По същия начин Словото Божие като пребъдва в нас, думите Христови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух. Една пръчка може за десет години да пребъде на една лоза, без да принесе плод.
към текста >>
4.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Господ иска да ни прати да работим в
лозето
Му.
Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима.
Господ иска да ни прати да работим в
лозето
Му.
Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему. Той ще промисли по своя си път.
към текста >>
5.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
те пребъдват в Него както
лозената
пръчка на лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко.
И после Христос, Господ наш, продължава да ни разправя и обяснява в що се състои силата Божия и как се придобива от всякой, който вярва. И забележи вътрешния смисъл на тия думи, които ще Ви приведа: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото щете ще просите и ще ви бъде". (Йоан. 15:7) Сега, где се крие слабостта на християнския живот на мнозина? Тя се крие в това, че те разбират буквата на думите Христови, т.е.
те пребъдват в Него както
лозената
пръчка на лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко.
Но какво казва Христос? „Ако думите Ми пребъдват във вас", т.е. жизненият сок на лозата трябва постоянно да се възприема от пръчката и да прониква по всичките и стави. По същия начин Словото Божие като пребъдва в нас, думите Христови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух. Една пръчка може за десет години да пребъде на една лоза, без да принесе плод.
към текста >>
6.
№104 (Петър Дънов)
В този свят ти си пратен на
лозето
.
Дерзай. Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по- тежки. Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с всяко търпение и послушание. В тази чаша стои спасението на хиляди други, които чакат. Отвори широко душата си за Господа и дай място да вечеря с теб183 . Животът носи много блага след себе си.
В този свят ти си пратен на
лозето
.
Ти си насаден на лозата. И Господ иска ти да принасяш плод. Не е в количеството, но в качеството. Аз зная, в твоята душа има добри неща. Ти си человек за работа.
към текста >>
7.
16 ПИСМО
Господ иска да ни прати да работим в
лозето
Му.
Аз ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки Словом и делом. От Името на Господа ви казвам, братя мои, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все що е обещал. Ние трябва да пожертвуваме всичко за Славата на Неговото свято Име и да принесем живота си в жертва жива и свята Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима.
Господ иска да ни прати да работим в
лозето
Му.
Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде". Готови ли сте посред мъчнотии и страдания да сторите това? Господ ми каза, помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем освен Нему. Той ще промисли по своите си пътища.
към текста >>
8.
23 ПИСМО
те пребъдват в Него, както
лозената
пръчка на лозата, ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко.
И после Христос Господ Наш продължава да ни разправя и обяснява в що се състои силата Божия и как се придобива от всякой, който вярва. И забележи вътрешната смисъл на тия думи, които ще ви приведа: „Ако пребъдете в Мене, и думите Ми пребъдват във вас, каквото щете ще просите, и ще ви бъде". Йоан 15, 17. Сега, где се крие слабостта на християнския живот на мнозина? Той се крие в това, че те разбират буквата на думите Христови, т.е.
те пребъдват в Него, както
лозената
пръчка на лозата, ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко.
Но какво казва Христос? Ако думите Ми пребъдват във вас, т.е. жизненият сок на лозата трябва постоянно да се възприема от пръчката и да прониква по всичките й стави. По същия начин Словото Божие като прониква в нас, думите Христови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух. Една пръчка може за десет години да пребъде на една лоза, без да принесе плод.
към текста >>
9.
78 ПИСМО
В този свят ти си пратен на
лозето
.
Дерзай. Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по-тежки. Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с велико търпение и послушание. В тази чаша стои спасението на хиляди други, които чакат. Отвори широко душата си за Господа и дай място да вечеря с тебе. Животът носи много блага след себе си.
В този свят ти си пратен на
лозето
.
Ти си насаден на лозата. И Господ иска ти да принасяш плод. Не е в количеството, но в качеството. Аз зная, в твоята душа има добри неща. Ти си человек за работа.
към текста >>
10.
135 ПИСМО
Не е приятно
лозето
да ражда кисело грозде, добре е да роди и сладко.
Развивайте умовете си, упражнявайте сърцата си в добро и душите си в святост и Духът ще благоволи във вас. Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и вземете пример. Най-после не е ли за ваша полза да се позамислите дълбоко в себе си? Не е полезно человек постоянно да се самоосъжда. Потребно е да се изправя пред себе си, пред Бога, Който внимава на постъпките му.
Не е приятно
лозето
да ражда кисело грозде, добре е да роди и сладко.
Най-после надявам се вий ще решите да затворите всички прелези, да се обградите и си поправите главните входове и да поставите стражарите на мястото им. Мен ще ми е приятно вий да ходите в пълната свобода и права, които ви са дадени от горе. И никой от вас да не нарушава свободата и правата на другиго Живейте в мир и бъдете умни да няма нужда да ви управляват с юзди и бодли. Най-после бъдете словесни и памятни. В доброто има по-голяма сила, отколкото в злото, в любовта по-голяма, отколкото в омразата.
към текста >>
11.
147 ПИСМО
Земята трябва да се оре,
лозето
да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и характер, ще ви осведомя. Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти?
Земята трябва да се оре,
лозето
да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер. Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек.
към текста >>
12.
152 ПИСМО
Мисля да прекарам времето си добре на
лозето
.
1907 г. Люб. К. И. Отвореното ви писмо и записа получих. Засега съм занят. След няколко дни, кога се уяснят работите, ще ви съобщя кога ще мога да дойда.
Мисля да прекарам времето си добре на
лозето
.
При чистия въздух и добрата вода не може да бъде другояче. Вие с Е. полагате грижи да уредите лозето. Всяко лозе трябва да се урежда, за да дава плод. И плодът е именно който радва всеки земледелец.
към текста >>
полагате грижи да уредите
лозето
.
Засега съм занят. След няколко дни, кога се уяснят работите, ще ви съобщя кога ще мога да дойда. Мисля да прекарам времето си добре на лозето. При чистия въздух и добрата вода не може да бъде другояче. Вие с Е.
полагате грижи да уредите
лозето
.
Всяко лозе трябва да се урежда, за да дава плод. И плодът е именно който радва всеки земледелец. Така се учат хората от настоящето за бъдещето. Вярвам всички да прекарвате добре в доброта и правда, в Любов и Мъдрост, и Истина. Защото умен и Мъдър е онзи, който сее на добрата земя и влага капитала си на сигурно място.
към текста >>
Всяко
лозе
трябва да се урежда, за да дава плод.
След няколко дни, кога се уяснят работите, ще ви съобщя кога ще мога да дойда. Мисля да прекарам времето си добре на лозето. При чистия въздух и добрата вода не може да бъде другояче. Вие с Е. полагате грижи да уредите лозето.
Всяко
лозе
трябва да се урежда, за да дава плод.
И плодът е именно който радва всеки земледелец. Така се учат хората от настоящето за бъдещето. Вярвам всички да прекарвате добре в доброта и правда, в Любов и Мъдрост, и Истина. Защото умен и Мъдър е онзи, който сее на добрата земя и влага капитала си на сигурно място. Няма съмнение, вие всички желаете да го влагате все на сигурно.
към текста >>
13.
153 ПИСМО
Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за
лозето
.
1907 г. Люб. К. И. Получих вашето писмо. По въпроса П. ще ви пише кога се насрочи делото.
Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за
лозето
.
Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалия с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички.
към текста >>
14.
258 ПИСМО
Да си служи тя постоянно със светлосините лъчи, светложълтите,
светлозелените
и портокалените.
Страхът от болестта, от духовете не върши Волята Божията. Да бъдем готови радостно да понесем драговолно онова, което Господ ни е отредил. Така са правили всички Богоугодници. Това й се дава за самоусъвършенствуване. Человек, когато има да замине, и здрав да е, пак ще си иде, щом му дойде времето.
Да си служи тя постоянно със светлосините лъчи, светложълтите,
светлозелените
и портокалените.
За да може да уякне духом и тялом. При сегашното й състояние една операция би я пратила по-скоро в оня свят. Молете се и вий по същия начин. В края на краищата победата ще дойде. Господ ще победи, Агнето ще възтържествува.
към текста >>
15.
БЕЛЕЖКИ
38. Извън града е съществувала градина и
лозе
с двуетажна постройка, стопанисвани от братството в Търново.
37. Вероятно д-р Иван Жеков (1875 - 1970). Като младеж е с леви убеждения, участва на учредителния конгрес на БСДП на Бузлуджа (20 юли 1891 г.). Завършва ветеринарна медицина в Италия. Преводач, фотограф, участва дейно в живота на братството. Един от близките съратници на Учителя.
38. Извън града е съществувала градина и
лозе
с двуетажна постройка, стопанисвани от братството в Търново.
Там са се провеждали и съборите. В много градове и села последователи на учението са предоставяли или дарявали имоти за общо ползване и работа. 39. През 1923 г. църковни служители организират подписка сред търновското гражданство, което дава повод на правителството на Стамболийски да забрани събора. През 1924 г.
към текста >>
16.
Светът на великите души
Търси нива, която е орана, градина, която е копана, и
лозе
, което е брано.
Не уповай на безсилието. Търси общението на разумното. Приемай този, който никога не е канен. Нахрани този, който никога не е нахранван. На сухо дърво не се качвай.
Търси нива, която е орана, градина, която е копана, и
лозе
, което е брано.
На път врата не поставяй. На лед къща не съграждай. Туй, което не се забравя, е вярно. Туй, което се забравя, е преходно. Глад без хляб се помни, с хляб се забравя.
към текста >>
17.
МОЛИТВА ПРИ ГРЪМОТЕВИЦИ И ЗЕМЕТРЪСИ
от беседата "Работи на
лозето
ми", НБ, 14.12.1919г.
Който е създал всичко в света. На 14.ХII.1919 г. Учителя казва: "Това е моят поздрав за 17 декември — като дойде Христос, и Вие да Го поздравите така. Когато гръмотевиците започнат да се чуват, когато земята започне да играе под краката ви, кажете си горните мисли и не се страхувайте. Нека тия мисли останат във вас за всички случаи в живота ви."
от беседата "Работи на
лозето
ми", НБ, 14.12.1919г.
Този пост е редактиран от Albena: 17 януари 2012 - 21:28
към текста >>
18.
ФОРМУЛИ - Всички
Аз ще приложа всичките си сили на Твоето
лозе
за изпълнение на Твоята Воля.
Формула 274 Да настане мир в душата ти, щом кажеш: Такава е Волята Божия! Формула 275 Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възрастнат в мене добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа.
Аз ще приложа всичките си сили на Твоето
лозе
за изпълнение на Твоята Воля.
Формула 276 Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша Волята Ти на драго сърце, защото Те обичам. Формула 277 Като правите упражнение с дишане, добре е да произнасяте следните формули: При вдишване:
към текста >>
И аз ще приложа всичката си сила на Твоето
лозе
, за изпълнението на Твоята Воля.
Без Мъдростта не можете да намерите Божието Царство и Неговата Правда. Без Любовта не можете да осветите името на Бога. Формула 282 Тази формула се изрича мислено: Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възрастнат в мен добродетелите, които отначало си вложил в моята душа.
И аз ще приложа всичката си сила на Твоето
лозе
, за изпълнението на Твоята Воля.
Формула 283 Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Ноправете следния опит вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля. която движи всичко в света!
към текста >>
19.
ФОРМУЛИ - (272-293) 'И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата Воля'
Аз ще приложа всичките си сили на Твоето
лозе
за изпълнение на Твоята Воля.
Формула 274 Да настане мир в душата ти, щом кажеш: Такава е Волята Божия! Формула 275 Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възрастнат в мене добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа.
Аз ще приложа всичките си сили на Твоето
лозе
за изпълнение на Твоята Воля.
Формула 276 Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша Волята Ти на драго сърце, защото Те обичам. Формула 277 Като правите упражнение с дишане, добре е да произнасяте следните формули: При вдишване:
към текста >>
И аз ще приложа всичката си сила на Твоето
лозе
, за изпълнението на Твоята Воля.
Без Мъдростта не можете да намерите Божието Царство и Неговата Правда. Без Любовта не можете да осветите името на Бога. Формула 282 Тази формула се изрича мислено: Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възрастнат в мен добродетелите, които отначало си вложил в моята душа.
И аз ще приложа всичката си сила на Твоето
лозе
, за изпълнението на Твоята Воля.
Формула 283 Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Ноправете следния опит вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята Воля. която движи всичко в света!
към текста >>
20.
Формули 288 - 312 И да просим от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля
И аз ще приложа всичката си сила на Твоето
лозе
, за изпълнението на Твоята воля.
И всеки, който Го призовава в Неговата светлина, Той пак му се изявява - светлината е Неговата святост. Святостта Божия носи светлината. формула 290 Тази формула се изрича мислено: Желая, Господи, със силата на Твоята любов и мъдрост да възрастнат в мен добродетелите, които отначало си вложил в моята душа.
И аз ще приложа всичката си сила на Твоето
лозе
, за изпълнението на Твоята воля.
формула 291 Да настане мир в душата ти, щом кажеш: Такава е волята Божия! формула 292 Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърце, защото Те обичам.
към текста >>
21.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и благост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето
лозе
.
И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари. Едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете вярата.
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и благост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето
лозе
.
Гледайте всякой един от вас на таланта, който ви давам сега, да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния. Или будни, или спящи - едно от двете. Защото както лозаринът очаква от лозето, което е копал и обработвал; както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия живот.
към текста >>
Защото както лозаринът очаква от
лозето
, което е копал и обработвал; както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия живот.
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и благост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Гледайте всякой един от вас на таланта, който ви давам сега, да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния. Или будни, или спящи - едно от двете.
Защото както лозаринът очаква от
лозето
, което е копал и обработвал; както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия живот.
Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа; и на когото езикът е развързан, нека да говори. Грешките са за глухите и падането - за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре. Той извършва своята прекрасна служба.
към текста >>
22.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА
Така е и когато пръчките на едно духовно
лозе
са силни.
Не бой се, малко стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство. По-нататък г-н Дънов каза: Едно малко обяснение на Първия закон. Отношенията на Първия закон имат връзка със сътворението на света - на него се дължи неговото произхождение. Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя дух." Всякой, който има Живот в себе си, както слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати.
Така е и когато пръчките на едно духовно
лозе
са силни.
Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве. В духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде. Вторият закон: в него ще намерите основата на вашето повдигане.
към текста >>
23.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското
лозе
.
Аз оформих символичната драма „Девор" и „Тайнственият ключ". Въпреки големите неудобства и тесния салон, приспособихме сцената с разни паравани. Тези, които взеха участие в представленията, бяха Васил Став-рев, Милка Периклиева, Велко Пет-рушев и Надежда Беделева (в „Девор"), Михаил Ангелов, Милка Периклиева, Мара Ставрева и други (в „Тайнственият ключ"). Братята и сестрите играха с голямо вдъхновение. Това беше първата драматургична проява в братствата на България.
Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското
лозе
.
Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти. Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят. През 1954 г. Братството се сдоби с нов и по-удобен салон. Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20.
към текста >>
закупува парцел за
лозе
край Варна; от 1929 г.
Братството се сдоби с нов и по-удобен салон. Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20. *Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав ) *Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г. във Варна,завършва ветеринарна медицина в Букурещ,ученик на Учителя от 1917 г.; през 1921 г.
закупува парцел за
лозе
край Варна; от 1929 г.
заедно със съпру-гата си Йорданка Жекова (1 01.1896-1.01.1978) живеят в София и играят забележителна роля в живота на Изгрева; завършва земния си път на 23 февруари 1970 г.; писмата на Учителя до Иван Жеков са публикувани в „Изгревът" на Бялото Братство", т VII, Житен клас, София, 1997 (бел. ред.) *Васил Ставрев - не бива да се припознава с известния варненски преводач, литературен и театрален критик Васил Ставрев (1885-1929) (бел. състав.) **Еманоил (Манол) Иванов - ученик на Учителя отпреди Първата световна война, ръководител на Варненското братство от ок. 1918 г. до ок.
към текста >>
24.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Ние във Варна имахме голямо
лозе
вън от града - с много плодни дървета и салон за молитвени събрания.
Събориха Салона и всички къщи. Изсякоха всички плодни дървета, изко-рениха всички цветя. Изгрева се превърна в пепелище. По-късно издигнаха красиви жилищни блокове, в които се настаниха управниците, служителите на Съветското, Японското посолства и разни други. Одържавиха салоните на всички братства от провинцията.
Ние във Варна имахме голямо
лозе
вън от града - с много плодни дървета и салон за молитвени събрания.
На празник по цял ден прекарвахме там, необезпокоявани от никого. В делничен ден всяка сутрин рано играехме Паневритмия и се разотивахме; всеки отиваше на работа. Не рядко идваха гости от цялата страна. Лекциите на Вътрешната Школа продължаваха. Стенографирах, дешифрирах, преписвах на пишеща машина, без никой да подозира нищо.
към текста >>
брат Велко Петрушев четеше беседата в салона на братското
лозе
.
В делничен ден всяка сутрин рано играехме Паневритмия и се разотивахме; всеки отиваше на работа. Не рядко идваха гости от цялата страна. Лекциите на Вътрешната Школа продължаваха. Стенографирах, дешифрирах, преписвах на пишеща машина, без никой да подозира нищо. Един неделен ден, както обикновено, в 10 ч.
брат Велко Петрушев четеше беседата в салона на братското
лозе
.
Той имаше ясна дик-ция и топъл тембър, но този ден не можех да разбера защо често правеше грешки. Беше смутен. След беседата го повиках настрана и го запитах какво се е случило, че чете така. Той ми отговори: „Тъкмо започвах да чета, когато пред катедрата застана Учителя и ме попита: — Готов ли си да се пожертваш за Варненското Братство, за да не бъде и то разпиляно.
към текста >>
25.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Налагаше се да се купи някое
лозе
.
Скоро и другите от Братството слезли от върха. Там веел пролетният вятър, ухаело на мащерка и пеели чучулиги. Не винаги беше удобно да се изкачваме на Ташла тепе. Имаше и възрастни хора между нас, а понякога и времето не позволяваше. Затова се заговори, че добре ще бъде, ако се събираме някъде по-близо до града.
Налагаше се да се купи някое
лозе
.
* * * Имаше един брат, Васил Ставрев се казваше. Беше скулптор. Имаше сръчни ръце. Правеше фонтани, митологични фигури и красеше къщите на заможни стопани с листа от аканта.
към текста >>
Един ден Жоро казал на Васил, че иска да купи
лозе
и да го подари на Братството.
Имаше и ясновиждане. Всички го обичаха. Брат Васил имаше за приятел Жоро - Георги Йорданов от София. Те много се разбираха и когато бяха заедно, често правеха излети с колела из околността.
Един ден Жоро казал на Васил, че иска да купи
лозе
и да го подари на Братството.
За тази цел те се качили към местността, наречена „Сотира" (място на спасението или Спасител). Срещнали пазача. Той ги завел при един стопанин, който продавал лозето си. Уговорили се след два дни да уредят всичко. В това време съобщили на Учителя за тази покупка.
към текста >>
Той ги завел при един стопанин, който продавал
лозето
си.
- Георги Йорданов от София. Те много се разбираха и когато бяха заедно, често правеха излети с колела из околността. Един ден Жоро казал на Васил, че иска да купи лозе и да го подари на Братството. За тази цел те се качили към местността, наречена „Сотира" (място на спасението или Спасител). Срещнали пазача.
Той ги завел при един стопанин, който продавал
лозето
си.
Уговорили се след два дни да уредят всичко. В това време съобщили на Учителя за тази покупка. Учителя я одобрил и ги посъветвал да побързат, защото имало и други кандидати. След два дни двамата приятели отишли при продавача. Там заварили двама други кандидати за парцела.
към текста >>
След кратък спор стопанинът на
лозето
признал, че най-напред обещал на нашите приятели.
Уговорили се след два дни да уредят всичко. В това време съобщили на Учителя за тази покупка. Учителя я одобрил и ги посъветвал да побързат, защото имало и други кандидати. След два дни двамата приятели отишли при продавача. Там заварили двама други кандидати за парцела.
След кратък спор стопанинът на
лозето
признал, че най-напред обещал на нашите приятели.
И така покупката станала. Аз помня първото братско лозе. В близкия към града край растеше една ябълка с едри, червени плодове. И днес през няколко парцела още расте край пътя за минералната вода една слива с червеникаво-зелени листа. Там беше лозето на Ставреви.
към текста >>
Аз помня първото братско
лозе
.
Учителя я одобрил и ги посъветвал да побързат, защото имало и други кандидати. След два дни двамата приятели отишли при продавача. Там заварили двама други кандидати за парцела. След кратък спор стопанинът на лозето признал, че най-напред обещал на нашите приятели. И така покупката станала.
Аз помня първото братско
лозе
.
В близкия към града край растеше една ябълка с едри, червени плодове. И днес през няколко парцела още расте край пътя за минералната вода една слива с червеникаво-зелени листа. Там беше лозето на Ставреви. Учителя поощрявал и други от Братството да купуват лозя. Скоро около първото лозе се ширнаха и други и скоро братската земя стана 25 декара.
към текста >>
Там беше
лозето
на Ставреви.
След кратък спор стопанинът на лозето признал, че най-напред обещал на нашите приятели. И така покупката станала. Аз помня първото братско лозе. В близкия към града край растеше една ябълка с едри, червени плодове. И днес през няколко парцела още расте край пътя за минералната вода една слива с червеникаво-зелени листа.
Там беше
лозето
на Ставреви.
Учителя поощрявал и други от Братството да купуват лозя. Скоро около първото лозе се ширнаха и други и скоро братската земя стана 25 декара. В единия край зрееше чудната ябълка, а в другия край растяха рози за сладко. В лозето имаше извор. По думите на Учителя „изворът ще тече между братски лозя".
към текста >>
Скоро около първото
лозе
се ширнаха и други и скоро братската земя стана 25 декара.
Аз помня първото братско лозе. В близкия към града край растеше една ябълка с едри, червени плодове. И днес през няколко парцела още расте край пътя за минералната вода една слива с червеникаво-зелени листа. Там беше лозето на Ставреви. Учителя поощрявал и други от Братството да купуват лозя.
Скоро около първото
лозе
се ширнаха и други и скоро братската земя стана 25 декара.
В единия край зрееше чудната ябълка, а в другия край растяха рози за сладко. В лозето имаше извор. По думите на Учителя „изворът ще тече между братски лозя". Казват, че тия места били светилище на Орфей. Наоколо имаше извори.
към текста >>
В
лозето
имаше извор.
И днес през няколко парцела още расте край пътя за минералната вода една слива с червеникаво-зелени листа. Там беше лозето на Ставреви. Учителя поощрявал и други от Братството да купуват лозя. Скоро около първото лозе се ширнаха и други и скоро братската земя стана 25 декара. В единия край зрееше чудната ябълка, а в другия край растяха рози за сладко.
В
лозето
имаше извор.
По думите на Учителя „изворът ще тече между братски лозя". Казват, че тия места били светилище на Орфей. Наоколо имаше извори. Водите им се лееха едни в други, както рилските езера. Учителя е казал, че това място е лечебно.
към текста >>
Тук ще се лекувате от каквато болест и да страдате." Казват, че през братското
лозе
минавал пътят за Агарта
Казват, че тия места били светилище на Орфей. Наоколо имаше извори. Водите им се лееха едни в други, както рилските езера. Учителя е казал, че това място е лечебно. „Тук ще бъде вашият санаториум.
Тук ще се лекувате от каквато болест и да страдате." Казват, че през братското
лозе
минавал пътят за Агарта
(светилището на света). * * * Брат Велко Петрушев наемаше две стаи на ул. „Македония". Тогава той беше ръководител на Братството във Варна. Когато замина за Созопол (военната работилница, в която той беше преподавател, бе преместена там), той освободи квартирата и Братството трябваше да търси салон в града.
към текста >>
В салона на братското
лозе
има една фотография.
Текста написа брат Ангел - архитектът. Аз знаех да карам велосипед и това беше удобно, за да поръчвам строителни материали, без да се бавят зидарите. Покупките оправдавах пред брат инженер Панчо Панчев. Така участвах в строежа. ***
В салона на братското
лозе
има една фотография.
Вярна е мисълта, че колкото по-стара е снимката, толкова по-младо е лицето. Само че възрастните хора от снимката са си заминали, а децата са вече сивокоси и белокоси. Тази снимка представя оркестъра на Братството. Диригент бил брат Матей Калудов, другарят на Мария Калудова, която подари салона на ул. „Петко Каравелов".
към текста >>
Една сутрин, когато слязохме от автобуса, забързани към братското
лозе
за Паневритмия, една сестра от Айтос ми каза:
Може би ще извърша непростима погрешка, ако премълча името на нашия брат Ангел Ангелов. Знае го цяла България - от съборите и от летните лагери на Рила. Той е архитект, цигулар, художник и композитор. Много е популярен и винаги е там, където трябва да се свири. Той е безкористен и скромен.
Една сутрин, когато слязохме от автобуса, забързани към братското
лозе
за Паневритмия, една сестра от Айтос ми каза:
— Вие трябва да се гордеете с брат Ангел. — Ние действително се гордеем с него - казах аз. Братският салон в града беше на името на двама наши братя - Стоян акордеониста и Петър шивача. Те бяха роднини. И двамата си имаха собствени жилища.
към текста >>
Сега вече нашият поглед и внимание се насочиха към салона на братското
лозе
.
И те, разбира се, избраха собственото си жилище, като по-сигурно. Можеше да се задържи салонът само при положение, че има между нас семейство с три деца. Но понеже тогава не се намери такова многодетно семейство, салонът се продаде на чужди хора. Казват, че сега там са вдигнали жилищен блок. Сигурно са прочели надписа, вграден в основите: „Братството е основа на живота."...
Сега вече нашият поглед и внимание се насочиха към салона на братското
лозе
.
*** Ако някой каже, че братските хора не разбират от строеж, ще си направи шега. Затова всички, цялото Братство, колкото и каквото умение имаше, се дигна на крак, запретна ръкави при последния ремонт на салона. Всички като любоделни пчели приобщиха усилията си за неговото разширяване, подобряване и почистване. Тук намериха духовно съкровище онези, които го търсеха.
към текста >>
В салона на варненското
лозе
идваха от други градове певци и музиканти.
След толкова години - пак същата беседа! Една мисъл запомних: „Мария избра [по-] добрата част". А какво разбрах? - За да успява човек, трябва да служи на Светлото Начало в Живота. ***
В салона на варненското
лозе
идваха от други градове певци и музиканти.
Често идваше Йоанна Стратева - цигуларка от София, със своя колега Петьо Цанов - китарист от Шумен. Майката на Йоанна също свиреше на китара. Звуците на музиката им топло и нежно се издигаха и увисваха във въздуха като гирлянди от бели рози. Наскоро те изнесоха концерт от творби на Беинса Дуно. Брат Огнян Николов - оперен певец, водеше със себе си певци и музиканти, свои колеги, и пълнеха въздуха с хармония.
към текста >>
Брат Николай Дойнов от София имаше във Варна
лозе
с лятна къщичка.
Майката на Йоанна също свиреше на китара. Звуците на музиката им топло и нежно се издигаха и увисваха във въздуха като гирлянди от бели рози. Наскоро те изнесоха концерт от творби на Беинса Дуно. Брат Огнян Николов - оперен певец, водеше със себе си певци и музиканти, свои колеги, и пълнеха въздуха с хармония. ***
Брат Николай Дойнов от София имаше във Варна
лозе
с лятна къщичка.
Там прекарваше лятото цялото му семейство. Чуден човек беше този брат Николай. Физик и астроном, беше написал книги по астрология и правеше верни хороскопи. Той също е автор на историята на Братството в България. По негова идея и участие се построи продължение на салона - кухня-трапезария с две врати: южна, която гледаше към светлините на морския фар, и западна, която водеше до каменното огнище.
към текста >>
На поляната на братското
лозе
още се играят паневритмични танци.
Често идваха гости. Тихо беше само когато хората възлизаха на Рила. * * * 1996. Вече е средата на октомври.
На поляната на братското
лозе
още се играят паневритмични танци.
Една година есента беше мека и топла и ние играехме Паневритмия до Коледа. През пролетните утрини много млади хора се качват на Каменна могила, за да изживеят радостната тръпка от слънцепосрещането. През пролетта върхът изглежда виолетово-синкав. През есента, когато листата се обагрят оранжево-червени, храстите на смрадликата изглеждат като запалени клади... И днес там пак вее вятър и пеят волни птички.
към текста >>
26.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост, Знание и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето
лозе
.
Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари – едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата.
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост, Знание и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето
лозе
.
Всякой един от вас да гледа таланта, който ви давам сега – да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния – или будни, или спящи, едно от двете. Защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот. Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, нека да говори.
към текста >>
Защото както лозарят очаква от
лозето
, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот.
Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост, Знание и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Всякой един от вас да гледа таланта, който ви давам сега – да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния – или будни, или спящи, едно от двете.
Защото както лозарят очаква от
лозето
, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот.
Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, нека да говори. Грешките са за глухите и падането – за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре – той извършва своята прекрасна служба, той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас.
към текста >>
27.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.
Така е и когато пръчките на едно духовно
лозе
са силни.
По-нататък г-н Дънов каза: Едно малко обяснение на Първия закон. Отношенията на Първия закон имат връзка със сътворението на света – на него се дължи неговото произхождение. Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя Дух.“ Всякой, който има Живот в себе си, като слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати.
Така е и когато пръчките на едно духовно
лозе
са силни.
Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве. В Духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде. Вторият закон – в него ще намерите основата на вашето повдигане.
към текста >>
28.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
Много пъти ние не искаме да ни вземат
лозето
, нивата и прочее, но какво по-голямо нещастие, като ни задигнат тялото?
Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия - паднали от Бога и излезли из Небето, то затова сме и в това положение. Ами че ние не сме още завладели света, а има още доста голяма работа. През тази година, когато ви дойде някоя мъчнотия, поспрете се и помислете. Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и прочее, но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо.
Много пъти ние не искаме да ни вземат
лозето
, нивата и прочее, но какво по-голямо нещастие, като ни задигнат тялото?
Обаче в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще я понесем - ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! " Може да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци.
към текста >>
29.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Едно
лозе
, ако не се копае, не може да роди нищо благородно - то е един закон неумолим.
Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото посредством основата. Тази основа е Бог, който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разстройва, настъпва и смъртта. Ето защо ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в Живота, те са потребни, защото човек трябва да копае.
Едно
лозе
, ако не се копае, не може да роди нищо благородно - то е един закон неумолим.
При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни.
към текста >>
30.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Както в притчата за лозарите: когато дойде господарят, ще върже слугините и ще вземе
лозето
.
Гр.: И жените. Н.: Явява се един момък и иска да се ожени за едно момиче - кой е модусът, по който може да се разберат. Мисля, че е полезно да направят това предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг. - Вие имате известно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение. В.: Види се, дълго време са царували слуги и на царските тронове са седели слугини; и така ще върви доста дълго време, докогато видим истински наследник.
Както в притчата за лозарите: когато дойде господарят, ще върже слугините и ще вземе
лозето
.
- Ако вземете втората част от притчата, Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат Царският син, Господ идва и ще даде лозето на други. То значи ще ви даде друго тяло, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Като дойде Царският син, ще го посрещнете. И.: Г-н Г.
към текста >>
Щом е разпнат Царският син, Господ идва и ще даде
лозето
на други.
Мисля, че е полезно да направят това предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг. - Вие имате известно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение. В.: Види се, дълго време са царували слуги и на царските тронове са седели слугини; и така ще върви доста дълго време, докогато видим истински наследник. Както в притчата за лозарите: когато дойде господарят, ще върже слугините и ще вземе лозето. - Ако вземете втората част от притчата, Христос дава разгадката какво ще направи.
Щом е разпнат Царският син, Господ идва и ще даде
лозето
на други.
То значи ще ви даде друго тяло, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Като дойде Царският син, ще го посрещнете. И.: Г-н Г. направи бележка, че най-напред между младите последва хипнотизацията. Какво да се направи, за да се разгледа въпросът по-напред философски?
към текста >>
31.
Спомени на Елена Иларионова - 1906
Костадин насади
лозе
и се занимаваше с него.
Трябваше да решим къде да се установим.* Посъветвахме се с Учителя и Той ни каза, че отгоре ни определят Търново, а ние да си решим къде. На мене не ми беше обичен тоя град. Поплаках си, но се завърнахме в него. Благодарение, че двамата ми братя бяха там, скоро свикнах и се примирих. Купихме си над Мармарлийската чешма място с малка колибка ― стая и кухня.
Костадин насади
лозе
и се занимаваше с него.
Учителя ни посещаваше често и по някой път престояваше по-дълго време. *В края на 1905 г. Костадин се уволнява. (Бел. Състав.)
към текста >>
32.
Писма до семейство Иларионови - 1906
Земята трябва да се оре,
лозето
да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
Петко ми разправи, че тук, в София, имало няколко сиропиталища; ако в някое от тях намеря подходящо дете на възраст, разположение и характер, ще ви уведомя. Най-после, стига да имате доброто желание да вършите волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Елена? Как си ти?
Земята трябва да се оре,
лозето
да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане ― изобилно грозде, доброто чукание ― изобилно масло. Така и доброто учение дава прекрасен характер. Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост.
към текста >>
33.
Писма до Мария Казакова - 1906
Не е приятно
лозето
да ражда кисело грозде, добро е да роди сладко.
Развивайте умовете си, упражнявайте сърцата cи в добро и душите си — в святост и духът ще благоволи във вас. Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и земете пример. Най-после, не е ли за ваша полза да се позамислите дълбоко в себе си. Не е полезно человек постоянно да се самоосъжда. Потребно е да се изправя пред себе си, пред Бога, Който внимава на постъпките му.
Не е приятно
лозето
да ражда кисело грозде, добро е да роди сладко.
Най-после, надявам се вий ще решите да затворите всичките прелези, да се обградите и си поправите главните входове, и да поставите стражите на мястото им. Мен ще ми е приятно вий да ходите в пълнота, свобода и права, които ви са дадени отгоре. И никой от вас да не нарушава свободата и правата на другиго. Живейте в Мир и бъдете умни, да няма нужда да ви управляват с юзди и бодли. Най-после, бъдете словесни паметници.
към текста >>
34.
Спомени на Елена Иларионова - 1907
Веднъж седеше в беседката на
лозето
и се занимаваше с нещо.
Разотивахме се весели и доволни. Лятото прекарвахме в колибата. Там идваха много хора, които се интересуваха от него, и той на всички даваше добри съвети и помагаше в болестите им. Повече прекарваше в пост и уединение. Ние с благоговение гледахме на него и не смеехме да го смущаваме в работата му.
Веднъж седеше в беседката на
лозето
и се занимаваше с нещо.
Извика ме и ме попита; „Имаш ли някой роднина Иван? “ — Брат ми, отговорих аз. Той се позамисли и каза : „Не.“ Изредих всички, които имахме в рода си с това име. „Бащата на майка ти как се казва? “ — Иван — отговорих, но той си е заминал, когато майка ми е била още дете и ние никога не сме го споменавали и мислили за него.
към текста >>
35.
Писма до семейство Иларионови - 1907
Мисля да прекарвате времето си на
лозето
добре.
София, 7.VI.1907г. Люб. К. Иларионов, Отвореното ви писмо и записа получих. Засега съм занят. След няколко деня, кога се уяснят работите, ще ви съобщя кога ще мога дa дойда.
Мисля да прекарвате времето си на
лозето
добре.
При чистия въздух и добрата вода не може и да бъде другояче. Вий с Елена полагате усилия да уредите лозето. Всякое лозе трябва да се урежда, за да дава плод. И плодът е именно, който радва всеки земледелец. Така се учат хората от настоящето за бъдещето.
към текста >>
Вий с Елена полагате усилия да уредите
лозето
.
Отвореното ви писмо и записа получих. Засега съм занят. След няколко деня, кога се уяснят работите, ще ви съобщя кога ще мога дa дойда. Мисля да прекарвате времето си на лозето добре. При чистия въздух и добрата вода не може и да бъде другояче.
Вий с Елена полагате усилия да уредите
лозето
.
Всякое лозе трябва да се урежда, за да дава плод. И плодът е именно, който радва всеки земледелец. Така се учат хората от настоящето за бъдещето. Зярвам всички да прекарвате добре в доброта, в правда, в любов, в мъдрост и истина. Защото умен и мъдър е онзи, който сее на добрата земя и влага капитала си на сигурно място.
към текста >>
Всякое
лозе
трябва да се урежда, за да дава плод.
Засега съм занят. След няколко деня, кога се уяснят работите, ще ви съобщя кога ще мога дa дойда. Мисля да прекарвате времето си на лозето добре. При чистия въздух и добрата вода не може и да бъде другояче. Вий с Елена полагате усилия да уредите лозето.
Всякое
лозе
трябва да се урежда, за да дава плод.
И плодът е именно, който радва всеки земледелец. Така се учат хората от настоящето за бъдещето. Зярвам всички да прекарвате добре в доброта, в правда, в любов, в мъдрост и истина. Защото умен и мъдър е онзи, който сее на добрата земя и влага капитала си на сигурно място. Няма съмнение, вий всички желаете да го влагате все на сигурно.
към текста >>
Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за
лозето
ви.
* * * София, 9.XI.1907 г. Люб. К. Иларионов, Получих вашето писмо. По въпроса Петко ще ви пише, кога се насрочи делото ви.
Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за
лозето
ви.
Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалня с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете - на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички; есен - на стара домакиня, която трупа всичко в зимника и житницата.
към текста >>
36.
Спомени на Елена Иларионова - 1909
Веднъж на
лозе
Учителя разговаряше с нас.
Учителя излезе от стаята си и каза: „Много престъпления се вършат и някои трябва веднага да се изкупят. Знаете ли, че на протосингел* Абаджиев жена му ще си замине? Тя пометна заченато дете. А да се пометне един дух, това е голямо престъпление. Зачатието на детето изкупува греховете на родителите.“ И наистина след няколко дни научихме, че госпожа Абаджиева е починала.
Веднъж на
лозе
Учителя разговаряше с нас.
Внезапно се замисли и с тъга каза: „Големи страдания за интелигенцията идват.“ Ние не можехме да си представим какви ще бъдат тези тежки страдания. * Протосингел(гр.) - административен помощник и заместник на владика (Бел.ред.)
към текста >>
37.
Писма до семейство Иларионови - 1909
Вий се подвизавате добре с обработването на
лозето
.
* * * София, 10.VІІ.1909г. Люб. К. Иларионов, На 12-того ще тръгна за Търново. Надявам се да ви намеря здрави и бодри духом.
Вий се подвизавате добре с обработването на
лозето
.
Всякога, когато човек работи добре, приема възнаграждение от труда си. Дано да е така и с добрата работа на живота ви. Моят поздрав и на двама ви. Ваш верен: П.К.Дънов * * *
към текста >>
38.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Много пъти ние не искаме да ни вземат
лозето
, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото?
Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение. Ами че ние не сме още завладели света, а има още доста голяма работа. През тази година, когато ви дойде някоя мъчнотия, поспрете се и помислете. Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо.
Много пъти ние не искаме да ни вземат
лозето
, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото?
Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! “ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб?
към текста >>
39.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Едно
лозе
, ако не се копае, не може да роди нищо благородно.
Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото последством основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разтройва, настъпва и смъртта. Ето защо, ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в живота, те са потребни, защото човек трябва да копае.
Едно
лозе
, ако не се копае, не може да роди нищо благородно.
То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите.
към текста >>
40.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Както в притчата за лозарите: когато дойде Господарят, ще върже слугините и ще вземе
лозето
.
Гр.: И жените. Н.: Явява се един момък и иска да се ожени за едно момиче; кой е модусът2, по който може да се разберат. Мисля, че е полезно да направят това предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг. Уч.: Вие имате известно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение. В.: Види се, дълго време са царували слуги и на царските тронове са седели слугини; и така ще върви доста дълго време, докогато видим истински наследник.
Както в притчата за лозарите: когато дойде Господарят, ще върже слугините и ще вземе
лозето
.
Уч.: Ако вземете втората част от притчата, Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат царският син, Господ идва и ще даде лозето на други. То значи – ще ви даде друго тяло, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Като дойде царският син, ще го посрещнете. И.: Г-н Г.
към текста >>
Щом е разпнат царският син, Господ идва и ще даде
лозето
на други.
Мисля, че е полезно да направят това предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг. Уч.: Вие имате известно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение. В.: Види се, дълго време са царували слуги и на царските тронове са седели слугини; и така ще върви доста дълго време, докогато видим истински наследник. Както в притчата за лозарите: когато дойде Господарят, ще върже слугините и ще вземе лозето. Уч.: Ако вземете втората част от притчата, Христос дава разгадката какво ще направи.
Щом е разпнат царският син, Господ идва и ще даде
лозето
на други.
То значи – ще ви даде друго тяло, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Като дойде царският син, ще го посрещнете. И.: Г-н Г. направи бележка, че най-напред между младите последва хипнотизацията. Какво да се направи да се разгледа въпросът по-напред философски?
към текста >>
41.
1919_2 Биографични справки - Константин Пертров Борисов
След Първата световна война, като офицер, бил спечелил пари и искал да купи на майка си
лозе
.
Имаше силна мисъл и с нея можеше да накара хората да правят това, което той пожелае, но никога не злоупотребяваше с тези си способности. Беше добър математик и кабалист, владееше френски. Беше избухлив, много силен физически и никой не смееше да го закача. Сънищата му се сбъдваха, имаше ясновидски медиумични способности. Той ми е разказвал за първата си среща с Учителя в Търново, през 1919г.
След Първата световна война, като офицер, бил спечелил пари и искал да купи на майка си
лозе
.
Излязъл рано сутрин из лозята, да избира място. Изведнъж почувствал в гърба си силен удар - нещо като футболна топка го ударило в гърба. Обърнал се и на стотина метра зад баира видял само главата на Учителя*. Познал го, защото преди това му го показали в Търново. Веднага отишъл при него, казал му, че иска да му стане ученик, че ще се отдаде на християнството и няма да се жени.
към текста >>
42.
1919_8 Спомени на Надежда Иларионова
„Шипка" 6, прибраха на стари години Дивитакови през 1931 г, след което продадоха къщата в Търново и подариха
лозето
си, граничещо с братската вила, на Братството.
Бойнов я завели при Учителя. Той я излекувал. Венета беше сестра на ген. Константин Соларов. Неговите дъщери, живеещи в София на ул.
„Шипка" 6, прибраха на стари години Дивитакови през 1931 г, след което продадоха къщата в Търново и подариха
лозето
си, граничещо с братската вила, на Братството.
към текста >>
43.
1920_2 Спомени на Борис Николов
А сега той ме въведе в
лозето
при белите хора, запознах с други младежи, все приятни, весели и хубави хора.
Навлязохме в света на идеите. Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но впоследствие.
А сега той ме въведе в
лозето
при белите хора, запознах с други младежи, все приятни, весели и хубави хора.
Така че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека. Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално.
към текста >>
Така че той ме въведе в
лозето
, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора.
Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но впоследствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запознах с други младежи, все приятни, весели и хубави хора.
Така че той ме въведе в
лозето
, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора.
Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека. Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов.
към текста >>
Трябваше един от присъстващите да те въведе в
лозето
.
Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но впоследствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запознах с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора.
Трябваше един от присъстващите да те въведе в
лозето
.
Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнах вътре, дойдоха още младежи — около 15 човека. Започнаха разговори и размяна мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен.
към текста >>
А след това по покана на младежите останах да живея при тях на
лозето
до края на събора.
Учителят ни прие, беше много разположен, като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя.
А след това по покана на младежите останах да живея при тях на
лозето
до края на събора.
Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. По същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение! Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на запад да следвам, а срещам Учителя.
към текста >>
Но бях тъй възхитен от живота на Братството в
лозето
и на отношенията помежду им!
Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава, с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. По същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение! Аз отивам да си заверя книжата, за да отида на запад да следвам, а срещам Учителя.
Но бях тъй възхитен от живота на Братството в
лозето
и на отношенията помежду им!
И най-вече от Учителя, който държеше сказки се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моя път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес. Съборът завърши и аз, след като си заверих документите, качих се на влака и се връщам в Габрово.
към текста >>
Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в
лозето
.
И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес. Съборът завърши и аз, след като си заверих документите, качих се на влака и се връщам в Габрово. Върнах се с голямо вдъхновение. С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си.
Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в
лозето
.
Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. И аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба, един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш!
към текста >>
След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в
лозето
и кой гарантира за мен, и ми каза: „Братко, не трябваше да посягаш с лявата ръка към хляб, защото това е символ на другата, на Черната ложа.
И като посегнах към хляба, един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш! " И ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха.
След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в
лозето
и кой гарантира за мен, и ми каза: „Братко, не трябваше да посягаш с лявата ръка към хляб, защото това е символ на другата, на Черната ложа.
И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръка на Черната ложа. Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак, ще стигне камъкът до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах.
към текста >>
Този урок го научих на
лозето
.
А онези, които са левичари, да се хранят с дясната си ръка. Оттогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на станалите хора. Дайте на един човек, който е десничар, да ви напише нещо с лявата ръка. Едва ли ще напише буква. А аз всичко пиша на български с дясната си ръка.
Този урок го научих на
лозето
.
И понеже бях сконфузен, за да си намеря работа, започнах да нося вода с големи тумбести стомни, от 15 кг едната, от доста далеч. Така че аз ги зареждах с вода. След това насякох дърва. По едно време идва онзи, който ме удари с лъжицата през ръцете. „Наблюдавам те и се убедих, че ти си левичар.
към текста >>
44.
1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.
Тъй например, тази година очакваха от
лозето
много плод, но няма.
От Бога е всяка благост, всяка любов. Тогава как може тези хора да преследват такава Божествена идея, а да постъпват по дяволски? Това е, защото те, като искат да прокарат своите идеи с насилие, вървят по кривия, а не по Божествения път. (44 стр.) Ние ще започнем от живата Природа и в хубавите плодове, в хубавите цветя, в чистите извори, които бликат, ще виждаме разположението на Бога.
Тъй например, тази година очакваха от
лозето
много плод, но няма.
Казват, че то изгоряло, маносано било и т.н., но ние знаем защо стана това нещо. Лозето в България е емблема на българина. Днес взимат мерки да ни гонят, но затова започнаха да съхнат лозята; ако не спрат гоненията, ще започнат да съхнат ябълките; ако и след това не се вразумят, ще се явят главни по житото. Престанат ли гоненията, веднага ще започне и подобрението на лозята. Всичкото плодородие на земята Господ дава на своите добри деца.
към текста >>
Лозето
в България е емблема на българина.
Това е, защото те, като искат да прокарат своите идеи с насилие, вървят по кривия, а не по Божествения път. (44 стр.) Ние ще започнем от живата Природа и в хубавите плодове, в хубавите цветя, в чистите извори, които бликат, ще виждаме разположението на Бога. Тъй например, тази година очакваха от лозето много плод, но няма. Казват, че то изгоряло, маносано било и т.н., но ние знаем защо стана това нещо.
Лозето
в България е емблема на българина.
Днес взимат мерки да ни гонят, но затова започнаха да съхнат лозята; ако не спрат гоненията, ще започнат да съхнат ябълките; ако и след това не се вразумят, ще се явят главни по житото. Престанат ли гоненията, веднага ще започне и подобрението на лозята. Всичкото плодородие на земята Господ дава на своите добри деца. Едно добро дете храни деветте лоши в една къща. Бащата казва: „Ако не е това добро дете вкъщи, аз бих напуснал дома си, но заради него хайде и другите ще храня".
към текста >>
Сега Господ ни призовава на Неговата нива, на Неговото
лозе
.
Между вас, вътре в душите ви, трябва да се въдвори абсолютна хармония. С това ще се занимавате тази година. (94 стр.) Тази година ще започнем с Любовта, да възприемем и изпратим нейната сила като една велика вълна из света. (8 стр.)
Сега Господ ни призовава на Неговата нива, на Неговото
лозе
.
Това лозе е обрасло с тръне и бодили и ако сме умни и добри, ще го прекопаем и изчистим. Не мислете, че днес това лозе не може да се изчисти. Ако работят на него умни и добри хора, няма да минат и 10 години, това лозе ще процъфти и ще даде своя изобилен плод. Бъдете сега смели и решителни, трудолюбиви и работливи! Работете не за пари, а за една Божия усмивкa.
към текста >>
Това
лозе
е обрасло с тръне и бодили и ако сме умни и добри, ще го прекопаем и изчистим.
С това ще се занимавате тази година. (94 стр.) Тази година ще започнем с Любовта, да възприемем и изпратим нейната сила като една велика вълна из света. (8 стр.) Сега Господ ни призовава на Неговата нива, на Неговото лозе.
Това
лозе
е обрасло с тръне и бодили и ако сме умни и добри, ще го прекопаем и изчистим.
Не мислете, че днес това лозе не може да се изчисти. Ако работят на него умни и добри хора, няма да минат и 10 години, това лозе ще процъфти и ще даде своя изобилен плод. Бъдете сега смели и решителни, трудолюбиви и работливи! Работете не за пари, а за една Божия усмивкa. Свършете тъй работата си, та като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка.
към текста >>
Не мислете, че днес това
лозе
не може да се изчисти.
(94 стр.) Тази година ще започнем с Любовта, да възприемем и изпратим нейната сила като една велика вълна из света. (8 стр.) Сега Господ ни призовава на Неговата нива, на Неговото лозе. Това лозе е обрасло с тръне и бодили и ако сме умни и добри, ще го прекопаем и изчистим.
Не мислете, че днес това
лозе
не може да се изчисти.
Ако работят на него умни и добри хора, няма да минат и 10 години, това лозе ще процъфти и ще даде своя изобилен плод. Бъдете сега смели и решителни, трудолюбиви и работливи! Работете не за пари, а за една Божия усмивкa. Свършете тъй работата си, та като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка. Божията усмивка да бъде заплатата ви!
към текста >>
Ако работят на него умни и добри хора, няма да минат и 10 години, това
лозе
ще процъфти и ще даде своя изобилен плод.
Тази година ще започнем с Любовта, да възприемем и изпратим нейната сила като една велика вълна из света. (8 стр.) Сега Господ ни призовава на Неговата нива, на Неговото лозе. Това лозе е обрасло с тръне и бодили и ако сме умни и добри, ще го прекопаем и изчистим. Не мислете, че днес това лозе не може да се изчисти.
Ако работят на него умни и добри хора, няма да минат и 10 години, това
лозе
ще процъфти и ще даде своя изобилен плод.
Бъдете сега смели и решителни, трудолюбиви и работливи! Работете не за пари, а за една Божия усмивкa. Свършете тъй работата си, та като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка. Божията усмивка да бъде заплатата ви! Това се отнася до всеки от вас.
към текста >>
45.
1921_3 Спомени на Петър Камбуров
„Дойново
лозе
".
СПОМЕНИ НА БРАТ ПЕТЪР КАМБУРОВ През цялата пролет и лято на 1921г. работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствах, че Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо, направено не както трябва. Най-първо вдигнах двете лозя – в двора на колибата, около 3дка; и другото – отвъд Беляковското шосе, т.нар.
„Дойново
лозе
".
После обработих нивата, след това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април окопах лозята сам и без никаква помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия, и за умора и дума не можеше да става. Копаех и пеех, копаех и пеех през целия ден. Така продължи през цялото лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията.
към текста >>
46.
1921_4 Спомени на Николай Дойнов
От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето
лозе
.
Там Учителя държеше беседи и аз го слушах с голямо внимание. От това мое посещение, освен със светлината, с която бях пропит, имах и две по-изразителни преживявания. Братята, уредници на събора, бяха наредили да се пазят входните врати на бивака и чешмата, която беше на 50 метра пред вилата. По това време Търново страдаше от голям недостиг на вода и много от вилите и къщите си имаха резервоари, в които се събираше дъждовната вода от покривите на постройките. Такъв грамаден резервоар имаше и нашата вила.
От тази вода на резервоара ползвахме за нашите по-обикновени нужди, а за питейна вода ходехме да носим със съдове от една чешма, някъде в едно дере, доста далече от нашето
лозе
.
Поповете и владиците не гледаха с добро око на делото на Учителя и не беше изключено да изпратят някои злосторници, да направят пакости, включително и да източат резервоара. Една нощ и мене пратиха да пазя чешмата пред вилата. Застанал изправен като войник, аз просто съм заспал. По едно време отворих очи – беше започнало да се разсъмва – и видях пред мене Учителя. Той нищо не ми каза, усмихна ми се, но аз се засрамих от своето „акуратно" пазене и потънах от почуда, как съм могъл да заспя прав, без да се облегна някъде и без да падна.
към текста >>
47.
1921_8 Спомени на Мария Тодорова
Аз бях на събора в Търново във вилата на
лозето
– помагах за нейното разтребване и почистване.
Кръстьо Христов се бе насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почвам да се мятам като риба, извадена на брега – не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше, отвътре и отвън.
Аз бях на събора в Търново във вилата на
лозето
– помагах за нейното разтребване и почистване.
Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителя дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но, че започна да ми помага – това беше един негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето, и което е най-важното – включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието.
към текста >>
48.
1921_14 Писма до семейство Иларионови
С
лозето
на Дойнов работата не е уредена.
Поздрав на всички. Подпис * * * София, 20.12.1921 г. Любезни Костадине,
С
лозето
на Дойнов работата не е уредена.
Кога се уреди, ще ви пиша. Колю съобщава, че в Арбанаси се продавала една нива 12 декара за 4000 ?! лв. Може да влезете в споразумение и да я купите. Хората се познават положително, само като издържат изпита си. Преди това са само обещаващи.
към текста >>
49.
1922_2 Спомени на Петър Камбуров
За целта наех една нива от три декара, в съседство с нашето Дойново
лозе
.
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ През пролетта на 1922г., като видях колко каруци с дини се доставиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора. Да не става нужда да се купуват от пазара.
За целта наех една нива от три декара, в съседство с нашето Дойново
лозе
.
Наех орач да я изоре дълбоко, а по-нататъшната работа извърших сам. С ръчна количка извозих необходимото количество прегорял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините. В резултат, те буйно поникнаха и докато съседните бостани бяха едва кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасли.
към текста >>
Единственият начин, чрез който можехме да се снабдим с пари, беше да продадем имота в Стара Загора – къща с
лозе
от два декара и една нива с черешови дървета.
А приятелите, които щяха да участват в комуната, бяха без един лев. Всички щяха да участват само с двете си ръце – да работят. Но докато се дойде до работата, трябваха много други подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? Моята мисъл ме отведе в Стара Загора.
Единственият начин, чрез който можехме да се снабдим с пари, беше да продадем имота в Стара Загора – къща с
лозе
от два декара и една нива с черешови дървета.
Учителя обаче казал на баща ми и на брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако излезе сполучлив, пари ще се намерят." Но въпреки това, аз реших да пиша на тате да продаде всичко и с получените пари да пристигне цялото ни семейство (тате, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня) в Арбанаси, за да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, където ще може да се приложи учението на Учителя на дело. Седнах да пиша на тате. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че ли някой го грабна и със сила го заби в масата. Аз взех перото и посегнах повторно да пиша.
към текста >>
50.
1922_4 Спомени на Борис Николов
Съборите в Търново ставаха в едно
лозе
, в което беше построена вила.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ („Изгревът" на Бялото Братство". т.III, 1995, София, стр.26-27)
Съборите в Търново ставаха в едно
лозе
, в което беше построена вила.
В нея имаше на горния етаж една стаичка, наречена Горница. Учителя бе обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той слагаше там някои картини, предмети, бяха сложени широки ленти с цветовете на дъгата. Отпред имаше един светилник с кандила, които излъчваха особена светлина. Аз съм влизал в тази стаичка.
към текста >>
51.
1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'
Аз се прибрах на
лозето
в 12 ч.
Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие път да излезе. Небето беше ясно и синьо. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети – буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане. Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни посоки и само за пет минути салонът се опразни.
Аз се прибрах на
лозето
в 12 ч.
Следобед, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя направят улеи около тях. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но всички се хванахме и за 10-15 минути си окопахме палатките. Настъпи вълшебен тайнствен час.
към текста >>
52.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
Имотът бе дванадесет декара ниви и три декара
лозе
.
Бяхме всичко 11 души. Беше уговорено Никола Гръблев да не напуска службата си, за да помага със заплатата си. Отначало работата тръгна добре. Имахме на разположение над сто хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица – Мола Хаджидимитрова, която след това се изсели от Арбанаси.
Имотът бе дванадесет декара ниви и три декара
лозе
.
И от друг стопанин купихме една нива около дванадесет декара. Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др. Фураж за добитъка, в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре. Останаха 20-30 хиляди лв. резервен фонд.
към текста >>
Обработихме и
лозето
, което тази година обещаваше да даде добър плод.
Искахме да я подготвим за посяване със слънчоглед. Зимата на 1924 г. изкарахме. Резервният фонд съвсем отъня, а приходи – никакви още. Запролети се и ние тръгнахме на работа. Засяхме около шест декара захарно цвекло и преорахме още веднъж нивата за слънчогледа, който също засяхме.
Обработихме и
лозето
, което тази година обещаваше да даде добър плод.
Изобщо, работата вървеше добре, но разходите покривахме все още от резервния фонд. Дойде жътва. Ожънахме нивата, от която получихме малко приход – едва около три чувала жито, за колкото ме съди Пейо. Смляхме житото и за един-два месеца го изядохме. Нали на трапезата се събирахме най-малко по десетина души!
към текста >>
53.
1926_5 Спомени на Надежда Иларионова
Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара
лозе
покрай Севлиевското шосе.
На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме. Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна градина.
Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара
лозе
покрай Севлиевското шосе.
Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София. Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара лозе, непосредствено до вилата.
към текста >>
Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара
лозе
, непосредствено до вилата.
Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София.
Иван Дивитаков, търговец, и жена му Венета даряват три декара
лозе
, непосредствено до вилата.
към текста >>
54.
1926_10 Архивни снимки
Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара
лозе
.
Клекнали, отдясно наляво: Парашкева Перьова–Бойнова – В. Търново, Н. Ватев – Русе, сестрата на Зорница Попова. Константин Петров Борисов: Иван Дойнов Кехайов – ученик на Учителя от началото на века, касиер на пощата до 1921 год.
Изселва се в София с жена си Мария Гладкова и децата си – дарява 12 декара
лозе
.
Търновската група – 1946 год. с трима гости от София. В центъра с мустаците Боян Боев, под него седнала Олга Славчева, до него Елена Иларионова, до нея Симеон Симеонов – Цигулар, над сестра Иларионова, права е Христина Александрова, до брат Боев е Христо Христов, д-р Геров, Стамат Тодоров. Найден, морски офицер, М. Даскалова, Райна Калпакчиева, неразпозната, Стамат Тодоров, Йовка Крилова.
към текста >>
55.
УЧИТЕЛЯТ
После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на
лозето
.
През август 1912 г. се оттегля в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху "Завета на Цветните лъчи на светлината". Когато я подготвя, Той е бил нападнат от силите на тъмнината, боледувал е много и всички са очаквали, че ще си замине. Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя го наглеждала.
После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на
лозето
.
Но оживява. Това Той лично споделя и го има в протоколите. А свидетелка е била Елена Иларионова от град Търново. По-късно Той съобщава пред приятели, че черната ложа е правила опит да посегне на тялото Му и да го разруши. Когато започва да говори за краските в "Заветът на цветните лъчи на светлината" на 15 август, Той казва следното: "Духовете се опитаха да се докоснат до здравето ми.
към текста >>
56.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Всяко
лозе
, което се присъединяваше към общото, имаше своя колиба и на- веси.
Ние, младите хора, охранявахме лагера с палатки. Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за сигурност. По този начин не се допусна чужд човек до лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята, където бяха обединени няколко братски лозя и се получи един голям имот около 100 декара.
Всяко
лозе
, което се присъединяваше към общото, имаше своя колиба и на- веси.
Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Там имаше голямо братско лозе от 12 декара. То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало.
към текста >>
Там имаше голямо братско
лозе
от 12 декара.
По този начин не се допусна чужд човек до лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. Лагерът беше разположен на хълма покрай лозята, където бяха обединени няколко братски лозя и се получи един голям имот около 100 декара. Всяко лозе, което се присъединяваше към общото, имаше своя колиба и на- веси. Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища.
Там имаше голямо братско
лозе
от 12 декара.
То било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски, затова, че е бил излекуван от Учителя, след като е бил изоставен напълно от лекарите, видели се в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт.
към текста >>
От благодарност за всичко това, подарил
лозето
си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения.
След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града. Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 години.
От благодарност за всичко това, подарил
лозето
си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения.
Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. Съборите в Търново ставаха в това лозе, в което беше построена една вила. В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм.
към текста >>
Съборите в Търново ставаха в това
лозе
, в което беше построена една вила.
Обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града. Скоро гражданството научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 години. От благодарност за всичко това, подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея.
Съборите в Търново ставаха в това
лозе
, в което беше построена една вила.
В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше Горница. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той постави във вътрешната стая една голяма картина на Пентаграма, нарисувана с маслени бои от художник, по указание на Учителя. Това бе една цветна картина, заемаща цялата източна стена на олтара.
към текста >>
57.
УЧЕНИЦИ
В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: "Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично при Учителя и Той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: "Ако този Учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ме приеме." Отидох на
лозето
, не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля.
" Мен ми стана много мъчно и исках да си отида, но Араджиеви ме задържаха. Иванов повдигна въпроса за мене пред ръководителите от цяла България и те казаха, че аз не мога да остана на събора. Рекоха ми да си взема веднага багажа и да замина за Варна. Аз не им отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвърля в реката. Така си мислех аз в себе си.
В това време дойде брат Савов от София и като му разправих за състоянието си, без да го познавам, той ме посъветва: "Брат, не ги слушай ръководителите, а иди лично при Учителя и Той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: "Ако този Учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тук, ще разбере душевното ми противоречие и ще ме приеме." Отидох на
лозето
, не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля.
Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих колибата го видях да идва срещу мен. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към Него, целунах му ръка и почти проплаках: "Учителю, братята ме пъдят оттук, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: "Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не добави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Араджиеви и им съобщих, че Учителят ми разреши да остана. Те се зарадваха.
към текста >>
Един ден излизам от
лозето
, където работех и в това време Учителят пристъпва към мен.
Мария Тодорова Сестра Тодора Юрданова Станчева беше братска работничка и с нея работехме заедно. Беше леко нервничка и от време на време си упражняваше нервите върху мене. От известно време тя имаше лошо отношение към мен и аз гледах да я понасям без да реагирам. Но тя доста прекали и аз реших да отнеса въпроса до Учителя.
Един ден излизам от
лозето
, където работех и в това време Учителят пристъпва към мен.
Аз мислех, че този въпрос трябва да го отнеса до Него. Исках да използвам случая, за да Му представя всичко - което ми се случва с тази сестра и точно в този момент Той ме изпревари и без аз да продумам дума, ми отговори гласно: "Да, знам, знам, тя има много грешки. Духовете са те поставили на много тежък изпит. Дано можеш да го издържиш. Трябва да бъдеш герой".
към текста >>
58.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Един ден отива на
лозето
си в подножието на Сините камъни с каруца, впрегната с два буйни коня.
Мъжът на леля ми Ана беше веселяк, гуляйджия. Не пиеше никога сам, но в компания поддържаше веселието. Чашка аперитив ракия, после студено винце с яденето, прекаляваше, а не можеше да носи питиетата. Често бе пиян. Голям тормоз бе за всички.
Един ден отива на
лозето
си в подножието на Сините камъни с каруца, впрегната с два буйни коня.
Те се подплашват, почват силно да бягат и го прегазват с колата заедно. Беше много болен. Леля ми, която е ученичка в Учението, пише на Учителя да му помогне да оздравее. Учителят казва: "Може, но да обещае да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания." За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било. И наистина цели две години издържа обещанието си и беше здрав.
към текста >>
59.
ПАНЕВРИТМИЯ
В момента Той се връщаше от малкото
лозе
, което имахме на "Изгрева".
След като се прибрах вкъщи, подбрах и подготвих осемнадесет от всичко двадесет и осемте упражнения на Паневритмията, които се съдържаха в нейния оригинал. Причината за този подбор беше желанието ми да дам по- динамичните, по-подвижните и да не бъдат дадени изведнъж толкова много. Написах описанието им. А за нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов - наш съмишленик и специалист по музика - който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените и подбрани от мен осемнадесет упражнения занесох на Учителя.
В момента Той се връщаше от малкото
лозе
, което имахме на "Изгрева".
Посрещнах Го и Му казах: "Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него". Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмията". Сконфузено казах, виждайки вината в себе си и си тръгнах.
към текста >>
60.
ЗДРАВНИ СЪВЕТИ
Или на
лозето
.
Спомени на ученици Учителят, когато някой се разболее, казваше: "Рекох, идете в санаториума! " А санаториумът беше братската градина, да покопаеш там, за да се излекуваш. "Идете в санаториума! ", пращаше ги да копаят.
Или на
лозето
.
Тука ще приложа няколко малки рецепти, които аз лично записах в Мърчаево от Учителя. На един обяд сестри и братя, нуждаещи се, Му задаваха въпроси и Той им отговаряше. За кръвно налягане: С две стомни от по един литър да носи вода от един километър разстояние. За стомах: Да се пие мента - тревата. За йод в организма: Да се ядат орехи и да се правят бани с орехови листа.
към текста >>
61.
РАБОТА
Нали си чувал, че
лозето
не ще молитва, а иска мотика?
Кажи му само каква молитва съм ти дал". „Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". „По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света. Ще работиш и ще се подвизаваш. А тъй, без работа, кой ще те храни?
Нали си чувал, че
лозето
не ще молитва, а иска мотика?
Аз ти дадох и молитва, и мотика". Брат Васил стана и си излезе. Върнал се в Айтос, отишъл и разказал всичко на брат Куртев: как Учителят не го разбрал и как, вместо да му даде метод за подвизаване, му дал превод на „ Отче Наш" на езика на мотиката. А къде е по-горен човек от мотиката? И къде е по-горен човекът от молитвата?
към текста >>
На нивата орало, на
лозето
- мотика, а на жътвата - сърп.
Записки от беседите на Учителя Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи. Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да учи. Природата се е видяла в чудо, докато вкара в тази природа на човека движението, този пръв елемент на започващия порядък. Леността е от човека, работата - от Бога.
На нивата орало, на
лозето
- мотика, а на жътвата - сърп.
Във всички хора трябва да се яви желание да работят на своя Баща. В който час те намери господарят ти и те кара на работа, не се отказвай. Във всички анали на Природата няма случай, дето някой да е работил с Любов и да е изгубил нещо. Работете доброволно, каквото ви попадне. Не избирайте работите си, не определяйте положението си!
към текста >>
62.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
И ми посочи с ръка
лозето
.
Паша Теодорова Когато срещнах една сутрин Учителя за пръв път през една лятна ваканция, ме посрещна оживено с думите: "Идете, рекох, в клиниката. Ние имаме тука клиника за всички болести. Кой от каквото е болен, като поработи там, ще оздравее. Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра".
И ми посочи с ръка
лозето
.
Той се връщаше оттам. Аз отидох в лозето. Там заварих назованите от Учителя млади сестри - учителки, дошли на ваканция. Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката. Така работели: копаели, плевели, почиствали градината и лозето сутрин към 10 до 11 часа - само един час.
към текста >>
Аз отидох в
лозето
.
Ние имаме тука клиника за всички болести. Кой от каквото е болен, като поработи там, ще оздравее. Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра". И ми посочи с ръка лозето. Той се връщаше оттам.
Аз отидох в
лозето
.
Там заварих назованите от Учителя млади сестри - учителки, дошли на ваканция. Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката. Така работели: копаели, плевели, почиствали градината и лозето сутрин към 10 до 11 часа - само един час. Изпотявали се хубаво под жарките лъчи на слънцето, после се прибирали вкъщи, обливали се със слънчева вода, преобличали се и отивали на обяд. Чувствали се отлично.
към текста >>
Така работели: копаели, плевели, почиствали градината и
лозето
сутрин към 10 до 11 часа - само един час.
И ми посочи с ръка лозето. Той се връщаше оттам. Аз отидох в лозето. Там заварих назованите от Учителя млади сестри - учителки, дошли на ваканция. Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката.
Така работели: копаели, плевели, почиствали градината и
лозето
сутрин към 10 до 11 часа - само един час.
Изпотявали се хубаво под жарките лъчи на слънцето, после се прибирали вкъщи, обливали се със слънчева вода, преобличали се и отивали на обяд. Чувствали се отлично. Всички неразположения, умора, с които дошли от провинцията, изчезнали. Даже Деметра (Учителят така й викаше, тя се казваше Димитрина), се похвали, че била доста закъсала със здравето и сега се чувствала много добре. Разбира се, включих се на работа веднага и аз.
към текста >>
Когато бях офицер в Бургас, моята другарка заболя тежко от
туберкулозен
перитонит.
Стомахът ми се отпусна и можех да поемам течности и по малко храна. След една - две седмици храносмилането ми се оправи. Възвърнах жизнеността си и възстанових здравето си. Иначе щях да си замина млада. Стоянка Илиева
Когато бях офицер в Бургас, моята другарка заболя тежко от
туберкулозен
перитонит.
Цял месец непрекъснато вдигаше температура около 40 градуса и в корема й се появиха гнойни гнезда като циреи. След един месец, като опитах всички начини за лекуване, които аз знаех, повиках полковите лекари, 7-8 души, на консулт. Като видяха състоянието на жена ми, всички до един ми казаха: - Чудно, как е доживяла досега. Тя не ще живее повече от два - три
към текста >>
63.
ЧУДОТВОРСТВО
Учителят се обърна към мен: "Рекох, вземи револвера и го пусни в
клозета
, там да стреля червеите".
Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан. След известно време започна със смирение да моли Учителя да го освободи от това положение, каза, че имал деца. Тогава ръката му, която стоеше във въздуха, като че ли беше прикована с пирони на неподвижна дъска, изведнъж се отпусна и револверът падна на земята. Той се обърна към Учителя с думите: "Разбрах, че Ти наистина си светец". Поиска прошка и си отиде в дълбок размисъл от случилото се.
Учителят се обърна към мен: "Рекох, вземи револвера и го пусни в
клозета
, там да стреля червеите".
След известно време този човек започна редовно да посещава беседите на Учителя. Юрданка Жекова Има много такива факти и примери от живота на Учителя, които говорят за Неговите възможности на велик посветен и на Учител, Който е свързан с Бога, с Космоса и за когото всичко е възможно. Той не се намесва, когато някой ще придобие някаква опитност. За Него нямаше нищо скрито под Слънцето.
към текста >>
64.
ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА
Той влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите на другия край на поляната срещу
лозето
.
Приятели разговарят с Учителя пред долната стаичка. Изведнъж около тях започва да лети неспокойна пчела. Върти се, върти се и се удря в Учителя. Той спира да разговаря. Втори път пчелата се завърта около Него и пак се удря в Учителя.
Той влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите на другия край на поляната срещу
лозето
.
Приятелите преди това са дали на пчелите сироп в хранилка отвън, но сиропът се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него. Учителят налива вода и с една клечица разбърква сиропа, разрежда го и освобождава пчелите, Те отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ. Борис Николов Ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора при нашия брат инженер Каишев, който пред къщата имал овощна градина.
към текста >>
65.
РАДОСТ И СКРЪБ
Едно
лозе
, ако не се копае, не може да роди нищо благородно.
А в ада радостта е изключена. И там за малка радост дават милиони. Най-хубавите неща ние ги добиваме чрез страданието. Ако житото не страдаше, ние нямаше да се радваме. Нещастията в живота са потребни, защото човек трябва да копае.
Едно
лозе
, ако не се копае, не може да роди нищо благородно.
То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдание. Например и Давид, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми. И когато беше на охолност, позволяваше си волности да гледа жените. Същото е и с Йов.
към текста >>
66.
ОТВЪДЕН СВЯТ
Раят се отличава по това, че няма
клозети
, защото материята е толкова чиста и организирана и организмите толкова съвършени, че всичко асимилират.
Оня свят е в междупланетното пространство. В това пространство има невидими, прозрачни небесни тела на Слънчевата система. Заминалите хора отиват там. Какво нещо е раят? - Раят, тъй както аз го познавам, е една земя без нечистотии; една земя, пълна с ухания, с най-хубави растения и цветя, с най-хубавите изворчета, с най-хубавата музика, която съществува и с най- хубавите училища, с най-хубавите домове, с най-хубавите яденета.
Раят се отличава по това, че няма
клозети
, защото материята е толкова чиста и организирана и организмите толкова съвършени, че всичко асимилират.
Докато хората достигнат до тази висока култура, много време ще мине. Истинската култура съществува само при абсолютната чистота. Колко има да работи върху себе си, човек ще познае само когато отиде в невидимия свят между възвишени и напреднали същества. Само там той ще може да сравни какво представят неговата ученост и неговото знание, неговата музика и неговото изкуство. Достатъчно е да чуе един от тамошните певци и музиканти да пее, да свири, за да пожелае веднага да слезе на Земята отново да започе учението си.
към текста >>
67.
ДУХОВЕНСТВОТО
" Ние излязохме, подредихме се и с песни отидохме в
лозето
.
" Учителят каза: "Който иска диспут, сега да го проведе, след обяд не може да има диспут! " Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя. Те отново започнаха да ръкомахат и викат: "След обяд в 2 часа диспут! " Ние запяхме песента "Братство и единство" и целият салон лека-полека се изпразни. Братът до мене каза: "Сестра, сега ще стане библейско чудо и Силите Господни ще се изявят!
" Ние излязохме, подредихме се и с песни отидохме в
лозето
.
Някои от приятелите останаха в салона да видят какво ще стане в 2 часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че в този час диспут не може да има. Небето беше ясносиньо, времето беше чудесно. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира последните думи на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети - буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом като владиците и официалните лица се качиха на леките си коли и напуснаха читалището, хората се раздвижиха по разни посоки и само за пет минути всичко се опразни и утихна.
към текста >>
68.
ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ
После ние взехме инициативата това място и
лозето
да се включи в парк.
Така че, преди четиридесетия ден с гроба и около гроба на Учителя нищо не се е случило. Този ден приятелите извършиха изравняване на гроба. Носеха се какви ли не слухове, че Учителят е възкръснал. Атанас Минчев Действително, от целия Изгрев това бе най-хубавото място.
После ние взехме инициативата това място и
лозето
да се включи в парк.
Направихме елипса. Идеята за елипсата е на мен и на Бертоли. Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма. Направихме в горния край Пентаграм, изработен от мрамор от специален майстор. Казваше се Джовано Лонго - италианец.
към текста >>
69.
НОВИТЕ УСЛОВИЯ
Както
лозето
се пречиства, като се премахват развалените листа, сухите клони и паразитите, тъй и Невидимият свят е почнал вече да подготвя по-добри условия за онези, които искат да живеят според неговите закони.
То ще донесе освобождение на човешкия Дух, за да може да прояви той творческите си сили и заложби. Новият човек с по-тънкия си усет ще долавя вътрешния живот на Природата. Ще влезе в общение с Разумните същества, които работят в нея. Физическият свят вече се подготвя за идването на Новата култура. Разумният свят, Разумните същества вече действат и започват да пречистват физическия свят, да създават по-добри условия, при които човек може да расте, да се развива и работи.
Както
лозето
се пречиства, като се премахват развалените листа, сухите клони и паразитите, тъй и Невидимият свят е почнал вече да подготвя по-добри условия за онези, които искат да живеят според неговите закони.
Където тези Разумни същества работят, това се отразява и върху външната природа. Климатът се смекчава и облагородява, плодовете се подобряват, болестите намаляват. Самото небе става по-ясно, чисто и лазурно. В съзнанието на хората проникват нови мисли, нови чувства, нови идеи. Един нов живот незабелязано прониква.
към текста >>
70.
ЗАКОНЪТ HA СЪВЪРШЕНСТВОТО E ЗАКОН ЗA ЛЮБОВТА
От нас се иска да прекопаваме
лозето
си.
Ако не обичаш, не можеш да растеш. Защо трябва да обичаш? За свое собствено добро и за доброто на тия, които обичаш. Обичай и не се страхувай. По-безопасно е да обичаш, отколкото да не обичаш.
От нас се иска да прекопаваме
лозето
си.
Лозето – това са нашите сили и способности, които трябва да обработваме. За тази обработка е необходима Любовта. Там, дето има Любов, човешките способности растат и се развиват правилно. Дето няма Любов, те се парализират. Когато говоря за Божествената Любов, подразбирам онези възможности, които са скрити във всяко живо зрънце, във всяко живо семенце.
към текста >>
Лозето
– това са нашите сили и способности, които трябва да обработваме.
Защо трябва да обичаш? За свое собствено добро и за доброто на тия, които обичаш. Обичай и не се страхувай. По-безопасно е да обичаш, отколкото да не обичаш. От нас се иска да прекопаваме лозето си.
Лозето
– това са нашите сили и способности, които трябва да обработваме.
За тази обработка е необходима Любовта. Там, дето има Любов, човешките способности растат и се развиват правилно. Дето няма Любов, те се парализират. Когато говоря за Божествената Любов, подразбирам онези възможности, които са скрити във всяко живо зрънце, във всяко живо семенце. Като дойде Любовта, тя им дава възможност да растат и да се развиват.
към текста >>
71.
15 август 1911 г., понеделник, Успение Богородично
Плашите се, че ще ви вземат
лозето
, нивата, къщата но какво по-голямо нещастие от туй да ви задигнат тялото?
Hиe още не сме овладели физическия свят и докато го овладеем, предстои ни много работа. Щом срещнете през тази година някоя трудност, поспрете се и си помислете. Понякога се плашите от болести, одумвания и прочие. Но за човека няма по-голям враг от смъртта. Всички други пречки са нищо в сравнение със смъртта.
Плашите се, че ще ви вземат
лозето
, нивата, къщата но какво по-голямо нещастие от туй да ви задигнат тялото?
Но и в това отношение ние трябва да сме смели и да не се боим дори от смъртта. Не трябва да се боим за това, защото и да се боим, пак ще я понесем. Ето такава е голата действителност. За това трябва да сме винаги готови на най-лошото и ако искат да ни бият, можем да кажем: бийте! Може да сме деликатни и крехки, но като те бият, питат ли те дали си деликатен или слаб?
към текста >>
72.
20 август 1927, 7 часа сутринта
Но ако обичате господаря си, най-щастливият момент за вас ще бъде, след като сте ходили на
лозето
, да се върнете при него...
Следователно, когато говорим за слънцето, за звездите, ние ги разбираме дотолкова, доколкото имаме известна връзка, известни отношения с тях. Всеки от вас трябва да се стреми да дойде до това състояние, да чувствува и разбира тези връзки, тези отношения. Когато говоря в беседите си, аз ви давам закони, правила, по които трябва да живеете; аз ви говоря за човека, какви са били първичните човешки идеали, и какви трябва да бъдат хората в бъдеще. Има един момент, който определя отношенията на хората. Това се дължи на един неустроен свят, който е около вас.
Но ако обичате господаря си, най-щастливият момент за вас ще бъде, след като сте ходили на
лозето
, да се върнете при него...
Та ако ви попита някой, кое е най-хубавото нещо в живота да се отдалечавате ли, или да се приближавате към някого, вие ще кажете, че това зависи от обстоятелството, дали обичате, или не обичате този човек. Това са факти от живота, отношения, а не максими и закони. И едното, и другото е потребно, т.е. потребно е да се отдалечавате, и да се приближавате. Когато сте нещо недоволни, природата ви приема любезно, усмихнато, и всичкото ви недоволство изчезва.
към текста >>
73.
Девета част
Някои български поговорки не се тълкуват правилно, например: "Бог дава, но в кошара не вкарва", "
Лозето
не иска молитва, а мотика." Ако аз се моля, ще имам сили, за да прекопая
лозето
, но не работя ли, а само се моля, не може да има резултат.
То винаги е гладко и светло, когато се употребява, а когато остане без работа, ръждясва. Българите обичат да казват, че много не бива да се мисли, че от много мислене човек може да изгуби ума си. Аз оспорвам тази философия. Ако българите искат да кажат, че тревогите трябва да се избягват, това е по-правилно. И прави са, от многото безпокойства човек изгубва ума си...
Някои български поговорки не се тълкуват правилно, например: "Бог дава, но в кошара не вкарва", "
Лозето
не иска молитва, а мотика." Ако аз се моля, ще имам сили, за да прекопая
лозето
, но не работя ли, а само се моля, не може да има резултат.
Винаги молитвата подразбира работа... "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори." Нашите искания трябва да са разумни. И всеки един от нас трябва да проверява всеки ден разумно ли е това, което искаме, в синхрон ли е със закона, в който живеем, не с човешкия закон, а със законите, които наричаме Божествени. И всички трябва да се стремим към тях. Българите правят и друга грешка.
към текста >>
74.
Петнадесета част
Светът е грамадно
лозе
, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите.
У тях има вътрешен страх, затова в известно отношение светските хора са по-умни от християните. Духовенството се страхува от мен. Искат да ме премахнат, за да не им мътя водата. Но не знаят, че това не зависи от тях да бъда или да не бъда в България. Казвам им: Слушайте, приятели, този свят не е ваш.
Светът е грамадно
лозе
, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите.
Лозето трябва да се прекопае... Чудни са и хората, които делят народите. "А друго падна на по-добрата земя." Добрата почва е Любовта. Любов трябва на българите. Духовенството трябва да чуе това. Ще попитате: "Какво е новото учение?
към текста >>
Лозето
трябва да се прекопае... Чудни са и хората, които делят народите.
Духовенството се страхува от мен. Искат да ме премахнат, за да не им мътя водата. Но не знаят, че това не зависи от тях да бъда или да не бъда в България. Казвам им: Слушайте, приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите.
Лозето
трябва да се прекопае... Чудни са и хората, които делят народите.
"А друго падна на по-добрата земя." Добрата почва е Любовта. Любов трябва на българите. Духовенството трябва да чуе това. Ще попитате: "Какво е новото учение? " Моето учение е учение на абсолютната Божия любов.
към текста >>
75.
42. МОЛИТВА ЗА НАРОДА
Повдигни мишцата им да видят Твоята светлина и да станат работници на Твоето
лозе
.
42. МОЛИТВА ЗА НАРОДА Царю Небесний, Ти, Който съдиш народите и племената и въздаваш всекиму според делата, уякчи духовната верига на Твоите избраници, които радеят за доброто на целия народ; спомни техните имена в Твоята невидима църква; надари ги със сила, любов и търпение да вършат Волята Ти. Помогни, щото българският народ докрай да се удостои и да бъде воден и покровителствуван от общия негов ръководител. Помогни, Милостивий наш Татко, щото православната църква по всичко да бъде подобна на небесната църква. Отче Святий и Многомилостивий, не оставяй в заблуда, невежество и грях нашите братя и сестри из цяла България знайни и незнайни.
Повдигни мишцата им да видят Твоята светлина и да станат работници на Твоето
лозе
.
Господи на Силите, подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и съзнание и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти Си подател на всяко добро. Творче непостижимий, изпроводи на българското духовенство истинско съзнание да започнат да служат така, както изисква истинското Твое неизвратено и светло учение. Молим Ти се, изпрати на българските управници, силата Си и закона Си в сърцата им, за да бъдат честни, умни и добри, та да управляват съгласно Твоите заповеди и повеления. Създателю наш и упование наше, благослови ръцете на земеделците и отвори сърцата им да възприемат семето на Благодатта Ти. Амин Сливен, 20.10.1919 година
към текста >>
76.
2. ФОРМУЛИ ПРИ СТАВАНЕ
Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възраснат в мен добродетелите, които отначало още Си вложил в моята душа, и аз ще приложа всичките си сили на Твоето
лозе
за изпълнение на Твоята Воля.
Господи, ще работя за Теб. (3 пъти) 2. Зората на новия живот се пукна вече и носи Божиите блага, които растат в Божествената градина. Аз съм слуга или син на Господа, Който ме е изпратил на Земята, и в тоя момент моят Баща ме гледа. (3 пъти — казва се при изкушение.) 3.
Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възраснат в мен добродетелите, които отначало още Си вложил в моята душа, и аз ще приложа всичките си сили на Твоето
лозе
за изпълнение на Твоята Воля.
(3 пъти) 4. Да ни съблече Бог от стария живот и да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. (3 пъти) 5. Господи, нека Твоят Мир и Твоята Любов бъдат винаги с нас, за да могат сърцата и умовете ни да просветнат и да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. (3 пъти) 6.
към текста >>
77.
7. Бащина песен - Угледна мома
Хубава мома, се синко, познава, кога
лозе
копае и то изобилно грозде дава.
7. Бащина песен - Угледна мома музика: Учителя текст: Учителя От старо време, синко, е знайно, хубава мома на светъл ден се познава, кога слънце сутрин изгрява, кога слънце сутрин изгрява. Тя е ранобудница, рано става и с кърчази на извора отива и вода си налива. Тъй пълна и весела тя дома се връща, майка си мило прегръща. Тъй, пълна и весела тя дома се връща, майка си мило прегръща.
Хубава мома, се синко, познава, кога
лозе
копае и то изобилно грозде дава.
Лозе момински ръце добре познава, лозе момински ръце добре познава, лозе момински ръце добре познава. Хубава мома се, синко, на нива познава, кога ръкои дига и слага, и на земя ги добре полага, и на Бога хвала дава. Тя е, синко, гласовита, лична певица; нея жито добре познава, нея жито добре познава. (Тя е, синко, гласовита, лична певица; нея жито добре познава, нея жито добре познава.) Хубава мома се, синко добре познава, кога на гумно жито отвява и във решето го пресява, в житници го туря и хляб на бедни дава. Нея всички, малки и големи, добре познават, нея всички, малки и големи, добре я познават.
към текста >>
Лозе
момински ръце добре познава,
лозе
момински ръце добре познава,
лозе
момински ръце добре познава.
7. Бащина песен - Угледна мома музика: Учителя текст: Учителя От старо време, синко, е знайно, хубава мома на светъл ден се познава, кога слънце сутрин изгрява, кога слънце сутрин изгрява. Тя е ранобудница, рано става и с кърчази на извора отива и вода си налива. Тъй пълна и весела тя дома се връща, майка си мило прегръща. Тъй, пълна и весела тя дома се връща, майка си мило прегръща. Хубава мома, се синко, познава, кога лозе копае и то изобилно грозде дава.
Лозе
момински ръце добре познава,
лозе
момински ръце добре познава,
лозе
момински ръце добре познава.
Хубава мома се, синко, на нива познава, кога ръкои дига и слага, и на земя ги добре полага, и на Бога хвала дава. Тя е, синко, гласовита, лична певица; нея жито добре познава, нея жито добре познава. (Тя е, синко, гласовита, лична певица; нея жито добре познава, нея жито добре познава.) Хубава мома се, синко добре познава, кога на гумно жито отвява и във решето го пресява, в житници го туря и хляб на бедни дава. Нея всички, малки и големи, добре познават, нея всички, малки и големи, добре я познават. Умна мома, синко, се познава кога книга във ръце си взема и скрито бъдеще разгадава.
към текста >>
78.
60. Житно зърно
Днеска за първи път, добре пременена, на
лозена
пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах, и от сладкото грозде за пръв път хапнах.
60. Житно зърно музика: Учителя текст: Весела Несторова Бях житено зърно, заровено в земята. Във сън дълбок, живота не познавах. Но дойде лъч, при мен достигна светлината и ме събуди със своя зов. От житено зърно аз станах малка птичка, във въздуха да хвъркам.
Днеска за първи път, добре пременена, на
лозена
пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах, и от сладкото грозде за пръв път хапнах.
От житено зърно аз станах малка птичка, във въздуха да хвъркам. Днеска за първи път, добре пременена, на лозена пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах, и от сладкото грозде за пръв път хапнах. Колко хубав е животът, тогава си казах. (2)
към текста >>
Днеска за първи път, добре пременена, на
лозена
пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах, и от сладкото грозде за пръв път хапнах.
Във сън дълбок, живота не познавах. Но дойде лъч, при мен достигна светлината и ме събуди със своя зов. От житено зърно аз станах малка птичка, във въздуха да хвъркам. Днеска за първи път, добре пременена, на лозена пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах, и от сладкото грозде за пръв път хапнах. От житено зърно аз станах малка птичка, във въздуха да хвъркам.
Днеска за първи път, добре пременена, на
лозена
пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах, и от сладкото грозде за пръв път хапнах.
Колко хубав е животът, тогава си казах. (2)
към текста >>
НАГОРЕ