НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
98
резултата в
74
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 12.07.1899 г.
Господ иска да ни прати да работим в
лозето
Му.
Аз Ви моля добре да изучавате Словото Божие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожертваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови. О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима.
Господ иска да ни прати да работим в
лозето
Му.
Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Никому не трябва да се надеем, освен Нему. Той ще промисли по своя си път.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 20.01.1900 г.
те пребъдват в Него както
лозената
пръчка на лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко.
И после Христос, Господ наш, продължава да ни разправя и обяснява в що се състои силата Божия и как се придобива от всякой, който вярва. И забележи вътрешния смисъл на тия думи, които ще Ви приведа: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото щете ще просите и ще ви бъде". (Йоан. 15:7) Сега, где се крие слабостта на християнския живот на мнозина? Тя се крие в това, че те разбират буквата на думите Христови, т.е.
те пребъдват в Него както
лозената
пръчка на лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко.
Но какво казва Христос? „Ако думите Ми пребъдват във вас", т.е. жизненият сок на лозата трябва постоянно да се възприема от пръчката и да прониква по всичките и стави. По същия начин Словото Божие като пребъдва в нас, думите Христови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух. Една пръчка може за десет години да пребъде на една лоза, без да принесе плод.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 19.09.1904 г.
В този свят ти си пратен на
лозето
.
Дерзай. Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по- тежки. Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с всяко търпение и послушание. В тази чаша стои спасението на хиляди други, които чакат. Отвори широко душата си за Господа и дай място да вечеря с теб183 . Животът носи много блага след себе си.
В този свят ти си пратен на
лозето
.
Ти си насаден на лозата. И Господ иска ти да принасяш плод. Не е в количеството, но в качеството. Аз зная, в твоята душа има добри неща. Ти си человек за работа.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 23.03.1906 г.
Земята трябва да се оре,
лозето
да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и характер, ще ви осведомя. Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти?
Земята трябва да се оре,
лозето
да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер. Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 28.11.1906 г.
Не е приятно
лозето
да ражда кисело грозде, добре е да роди и сладко.
Развивайте умовете си, упражнявайте сърцата си в добро и душите си в святост и Духът ще благоволи във вас. Погледнете на птиците небесни, обърнете внимание на пчелите и вземете пример. Най-после не е ли за ваша полза да се позамислите дълбоко в себе си? Не е полезно человек постоянно да се самоосъжда. Потребно е да се изправя пред себе си, пред Бога, Който внимава на постъпките му.
Не е приятно
лозето
да ражда кисело грозде, добре е да роди и сладко.
Най-после надявам се вий ще решите да затворите всички прелези, да се обградите и си поправите главните входове и да поставите стражарите на мястото им. Мен ще ми е приятно вий да ходите в пълната свобода и права, които ви са дадени от горе. И никой от вас да не нарушава свободата и правата на другиго Живейте в мир и бъдете умни да няма нужда да ви управляват с юзди и бодли. Най-после бъдете словесни и памятни. В доброто има по-голяма сила, отколкото в злото, в любовта по-голяма, отколкото в омразата.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.06.1907 г.
Мисля да прекарам времето си добре на
лозето
.
1907 г. Люб. К. И. Отвореното ви писмо и записа получих. Засега съм занят. След няколко дни, кога се уяснят работите, ще ви съобщя кога ще мога да дойда.
Мисля да прекарам времето си добре на
лозето
.
При чистия въздух и добрата вода не може да бъде другояче. Вие с Е. полагате грижи да уредите лозето. Всяко лозе трябва да се урежда, за да дава плод. И плодът е именно който радва всеки земледелец.
към текста >>
полагате грижи да уредите
лозето
.
Засега съм занят. След няколко дни, кога се уяснят работите, ще ви съобщя кога ще мога да дойда. Мисля да прекарам времето си добре на лозето. При чистия въздух и добрата вода не може да бъде другояче. Вие с Е.
полагате грижи да уредите
лозето
.
Всяко лозе трябва да се урежда, за да дава плод. И плодът е именно който радва всеки земледелец. Така се учат хората от настоящето за бъдещето. Вярвам всички да прекарвате добре в доброта и правда, в Любов и Мъдрост, и Истина. Защото умен и Мъдър е онзи, който сее на добрата земя и влага капитала си на сигурно място.
към текста >>
Всяко
лозе
трябва да се урежда, за да дава плод.
След няколко дни, кога се уяснят работите, ще ви съобщя кога ще мога да дойда. Мисля да прекарам времето си добре на лозето. При чистия въздух и добрата вода не може да бъде другояче. Вие с Е. полагате грижи да уредите лозето.
Всяко
лозе
трябва да се урежда, за да дава плод.
И плодът е именно който радва всеки земледелец. Така се учат хората от настоящето за бъдещето. Вярвам всички да прекарвате добре в доброта и правда, в Любов и Мъдрост, и Истина. Защото умен и Мъдър е онзи, който сее на добрата земя и влага капитала си на сигурно място. Няма съмнение, вие всички желаете да го влагате все на сигурно.
към текста >>
7.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Зася се колективно от членовете на братството с
лозе
, овощни дървета и нива със зърнени храни.
” През разни години клонът на „Бяло Братство”, гр. Бургас е прилагал ред практически методи за проучване условията, при които биха могли да живеят колективните организации в живота във всичките му отрасли. През 1935 г. братството се сдоби с една нива от 20 дка, подарена от една сестра, сега покойница, за общо ползване и обработване на братски начала.
Зася се колективно от членовете на братството с
лозе
, овощни дървета и нива със зърнени храни.
Така се работи няколко години. След това поради липса на работна ръка измежду членовете тя се даваше под наем. По-късно обработката се пое пак от братските членове и сега в момента се счита отчуждена, напусната по някаква причина (…) През 1926 г. се приложиха опити по задача за една година, дадена от Учителя от съборните дни 1926 г.
към текста >>
8.
Учителя участва в неделно събрание, София, 21 октомври, неделя
, 21.10.1907 г.
На нивата - орало, на
лозето
- мотика, а на жетвата - сърп.
Праведните да хвалят Господа. Да ви не смущават материалните ви работи. Работникът е достоен за своята заплата. Сега, като се измъкнете от калта на живота, още веднъж да не се каляте. Не може болният да се радва и който има да дава, да тържествува.
На нивата - орало, на
лозето
- мотика, а на жетвата - сърп.
Така, ако Ме слушате, всичко ще преобърна да работи за ваше добро.Даде се от Исаия 63;9. Това е заключението. IV.21 октомври 1907 година, неделя Изгревът - Том 11
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.11.1907 г.
Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за
лозето
.
1907 г. Люб. К. И. Получих вашето писмо. По въпроса П. ще ви пише кога се насрочи делото.
Вярвам да сте имали вече изобилно дъжд за
лозето
.
Как отиват работите? Засега, според времето, вътре в стаята е по-приятно да се седи, отколкото под лятната почивалия с платното. Годишните времена са приятни промени. Природата есенно време и зиме има по-сериозен вид. Пролет мяза на весело дете, лете на възрастна мома, която разсипва своите приятности на всички.
към текста >>
10.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 12 август
, 12.08.1908 г.
Има ли човек, който да не е желал нещо и да му се даде, да не е желал
лозе
, ниви, къща, пари, учение, а да му са дадени?
Така, ако при вашите желания вие не можете да се съсредоточите в един център, то не може да сполучите. Например имате нужда от пари. Господ има Свои посланици, чрез които може да прати парите. Съсредоточете вашето желание и ще ви бъде дадено по най-неочакван начин. Бог разпределя всичко и Той е, Който обича всички еднакво, обаче виждате, че всички блага не са еднакво разпределени, защото желанията на хората не са едни и същи.
Има ли човек, който да не е желал нещо и да му се даде, да не е желал
лозе
, ниви, къща, пари, учение, а да му са дадени?
Причините за вашите спънки се дължат на вашия минал и настоящ живот. За да сполучвате, първо трябва да се справите с вашата карма. Вие имате мъчнотии, наистина, но Бог е, Който ще оправи всичко, уповавайте на Него. За да бъдат удовлетворени вашите нужди, вашите желания, вие трябва да дадете формата, а Бог ще ви даде съдържанието; вие ще дадете гърнето, а маслото ще ви даде Бог - в Неговите ръце има изобилно масло. Тези хора, които Христос нахрани, бяха гладни, но като се посочи от Христос хлябът, гладът се усили.Ще ви спомена една мисъл от древните учители, при все че не е изяснение на самия закон напълно - силно съсредоточаване на мисълта.
към текста >>
11.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август
, 14.08.1908 г.
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и бодрост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в моето
лозе
.
Ако искате да бъдете любени, трябва да се поставите в положението на дете, което има вяра, защото не можете да бъдете едновременно и деца, и бащи, и майки, и слуги, и граждани. Едно от тия звания можете да изпълнявате в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствувате любовта, ще станете дете. Ако искате да имате вяра, проявете любовта спрямо другите и ще придобиете вяра.
Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и бодрост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в моето
лозе
.
Гледайте от таланта, който давам на всеки от вас, да го не зарови в земята, защото който сее, жъне, който спи, гладува. Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот. Който има уши да слуша, [нека слуша] който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, да говори. Грешките са за глухите и падането -за слепите. Вие не сте нито глухи, нито слепи и да падате или да правите грешки не ви подобава.
към текста >>
Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от
лозето
, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот.
Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствувате любовта, ще станете дете. Ако искате да имате вяра, проявете любовта спрямо другите и ще придобиете вяра. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и бодрост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в моето лозе. Гледайте от таланта, който давам на всеки от вас, да го не зарови в земята, защото който сее, жъне, който спи, гладува.
Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от
лозето
, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот.
Който има уши да слуша, [нека слуша] който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, да говори. Грешките са за глухите и падането -за слепите. Вие не сте нито глухи, нито слепи и да падате или да правите грешки не ви подобава. Да не ви безпокои прахът, който се вдига в пространството, не си напрягайте умовете да отгатнете защо се подига нагоре; той извършва своята прекрасна служба. Той е носител на дъждовните капки - слуги на небесните разпореждания.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 10.07.1909 г.
Вий се подвизавате добре с обработването на
лозето
.
София, 10.VІІ.1909г. Люб. К. Иларионов, На 12-того ще тръгна за Търново. Надявам се да ви намеря здрави и бодри духом.
Вий се подвизавате добре с обработването на
лозето
.
Всякога, когато човек работи добре, приема възнаграждение от труда си. Дано да е така и с добрата работа на живота ви. Моят поздрав и на двама ви. Ваш верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
13.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1909 г.
Те казват: „Ние любим Господа, ние ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженството на своята душа и на своя дух."Всеки, който има живот в себе си, както слънчевите лъчи произвеждат най-благоприятни резултати, така е и когато пръчките на едно духовно
лозе
са силни, когато тия духовни братя дохождат на подобните братя, намират това, което човечеството търси.
В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство.Второ: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигане.Трето: Бъди съвършен, както е съвършен Отец твой! В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всички блага.След това г-н Дънов добави едно малко обяснение на първия закон:- Отношението на първия закон има връзка със сътворението на света. Нему се дължи произхождението на света. Когато се каже любов, това показва за всичките светли духове, които са излезли да търсят своите братя е материята, това е техният глас.
Те казват: „Ние любим Господа, ние ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженството на своята душа и на своя дух."Всеки, който има живот в себе си, както слънчевите лъчи произвеждат най-благоприятни резултати, така е и когато пръчките на едно духовно
лозе
са силни, когато тия духовни братя дохождат на подобните братя, намират това, което човечеството търси.
На физическия свят ние търсим здраве, а в духовния свят не можем да живеем без Бога. Можем да живеем между духовете и Бога, когато сме с Господа навсякъде.Вторият закон: - В него ще се намерят основите на вашето повдигане.Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли от горе и тях трябва да любим, понеже те са наши ближни, понеже те са, които са слезли отгоре, знаят волята Божия и както ги любим, ще знаем основанията, върху които са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това вие й помагате, като едновременно това помагане съдействува и на вас да се повдигнете.Единият закон показва слизането надолу, другият показва работата на Земята. Първият закон показва слизането от небесните жилища, вторият закон е работата на Земята - да любим, а третият закон е, както се казва в третия закон на Веригата, това е възшествието към Небето. Този закон има отношение само към живота, който ще прекараме, след като напуснем Земята.
към текста >>
Така е и когато пръчките на едно духовно
лозе
са силни.
Не бой се, малко стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царство.По-нататък г-н Дънов каза: Едно малко обяснение на Първия закон. Отношенията на Първия закон имат връзка със сътворението на света – на него се дължи неговото произхождение. Когато се каже Любов, това показва, че това е гласът на всичките Светли духове, които са слезли да търсят своите братя в материята и казват: „Ние, които любим Господа, ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженство на своята душа и своя Дух.“ Всякой, който има Живот в себе си, като слънчевите лъчи произвежда най-благотворни резултати.
Така е и когато пръчките на едно духовно
лозе
са силни.
Когато тия Духовни братя дохождат в сърцата на падналите братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве. В Духовния свят не можем да живеем без Бога. Можете да живеете между духовете и Бога, когато сте с Господа навсякъде. Вторият закон – в него ще намерите основата на вашето повдигане.
към текста >>
14.
Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката
, 16.08.1909 г.
Те казват: „Ние любим Господа, ние ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженството на своята душа и на своя дух."Всеки, който има живот в себе си, както слънчевите лъчи произвеждат най-благоприятни резултати, така е и когато пръчките на едно духовно
лозе
са силни, когато тия духовни братя дохождат на подобните братя, намират това, което човечеството търси.
В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство.Второ: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигане.Трето: Бъди съвършен, както е съвършен Отец твой! В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всички блага.След това г-н Дънов добави едно малко обяснение на първия закон:- Отношението на първия закон има връзка със сътворението на света. Нему се дължи произхождението на света. Когато се каже любов, това показва за всичките светли духове, които са излезли да търсят своите братя е материята, това е техният глас.
Те казват: „Ние любим Господа, ние ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженството на своята душа и на своя дух."Всеки, който има живот в себе си, както слънчевите лъчи произвеждат най-благоприятни резултати, така е и когато пръчките на едно духовно
лозе
са силни, когато тия духовни братя дохождат на подобните братя, намират това, което човечеството търси.
На физическия свят ние търсим здраве, а в духовния свят не можем да живеем без Бога. Можем да живеем между духовете и Бога, когато сме с Господа навсякъде.Вторият закон: - В него ще се намерят основите на вашето повдигане.Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли от горе и тях трябва да любим, понеже те са наши ближни, понеже те са, които са слезли отгоре, знаят волята Божия и както ги любим, ще знаем основанията, върху които са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това вие й помагате, като едновременно това помагане съдействува и на вас да се повдигнете.Единият закон показва слизането надолу, другият показва работата на Земята. Първият закон показва слизането от небесните жилища, вторият закон е работата на Земята - да любим, а третият закон е, както се казва в третия закон на Веригата, това е възшествието към Небето. Този закон има отношение само към живота, който ще прекараме, след като напуснем Земята.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 16.10.1909 г.
Нивата без оране не ражда; -
лозето
без копане не пуща плод; млякото без да се чука не пуща масло.
Но онзи, който е решил в себе си да следва пътя на Истината и да служи Господу не трябва тия мисли да го спъват. Във всяко дело на живота се иска постоянство и добра воля. Добрите желания в живота се осъществяват постепенно. Плодовете по дърветата не се раждат сладки и зрели веднага. Те отначало са кисели и горчиви, а отпосле след като ги погрее Слънцето стават такива.
Нивата без оране не ражда; -
лозето
без копане не пуща плод; млякото без да се чука не пуща масло.
Спънките в ежедневния живот се дължат на причини далече скрити в миналото. Оня запас от сурови мисли и желания трябва да се преработи и облагороди. Сърцето трябва да се очисти от всичките свои вътрешни плевели. Умът да се облагороди и повдигне от всичките свои навици. Вие си изберете дни, в които да упражнявате умът си в добри мисли.
към текста >>
16.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1911 г.
Много пъти ние не искаме да ни вземат
лозето
, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото?
Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение. Ами че ние не сме още завладели света, а има още доста голяма работа. През тази година, когато ви дойде някоя мъчнотия, поспрете се и помислете. Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо.
Много пъти ние не искаме да ни вземат
лозето
, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото?
Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! “ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб?
към текста >>
Много пъти ние не искаме да ни вземат
лозето
, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото?
Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение. Ами че ние не сме още завладели света, а има още доста голяма работа. През тази година, когато ви дойде някоя мъчнотия, поспрете се и помислете. Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо.
Много пъти ние не искаме да ни вземат
лозето
, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото?
Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! “ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб?
към текста >>
17.
Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма
, 15.08.1911 г.
Много пъти ние не искаме да ни вземат
лозето
, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото?
Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение. Ами че ние не сме още завладели света, а има още доста голяма работа. През тази година, когато ви дойде някоя мъчнотия, поспрете се и помислете. Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо.
Много пъти ние не искаме да ни вземат
лозето
, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото?
Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! “ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб?
към текста >>
Много пъти ние не искаме да ни вземат
лозето
, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото?
Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше работите да са така, но като сме под особени условия — паднали от Бога и излезли из небето, то затова сме и в това положение. Ами че ние не сме още завладели света, а има още доста голяма работа. През тази година, когато ви дойде някоя мъчнотия, поспрете се и помислете. Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо.
Много пъти ние не искаме да ни вземат
лозето
, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото?
Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето така седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! “ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб?
към текста >>
18.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
Едно
лозе
, ако не се копае, не може да роди нищо благородно.
Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото последством основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разтройва, настъпва и смъртта. Ето защо, ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в живота, те са потребни, защото човек трябва да копае.
Едно
лозе
, ако не се копае, не може да роди нищо благородно.
То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите.
към текста >>
19.
(стар стил) Учителя съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си.
, 11.11.1912 г.
До 25 октомври 1912 година е превзет
Лозенград
, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас.
Защо ли? Ще ви обясня: На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция. А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминават границата.
До 25 октомври 1912 година е превзет
Лозенград
, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас.
От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции. Но отново по вина на командуването се спира преследването. На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции. На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир. Турция иска мир.
към текста >>
20.
Писмо на Петко Гумнеров до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (по идея на Учителя), София
, 12.06.1913 г.
„Който има уши да слуша, нека слуша.” Българите не възприеха 100 % доказателствата след
Лозенград
- дадоха им мъчнотии около Одринските крепости и ги спряха при Чаталджа.
И всичко чудо и чудеса. Всичко се уреди и нареди, урежда и нарежда чудесно. Ние нека искаме доказателства. Доказателствата дохождат и заминават, но ще ли ги използваме? Щем. А ако не щем, ще ни се наложи да ги използваме.
„Който има уши да слуша, нека слуша.” Българите не възприеха 100 % доказателствата след
Лозенград
- дадоха им мъчнотии около Одринските крепости и ги спряха при Чаталджа.
А сега опълчават съюзниците им срещу тях, за да ги понапечат, та да си учат добре урока, да размишляват зряло върху всички доказателства, които им се дават за тяхно назидание и да оправят стъпките на живота си. И ще ги оправят. Ще ги оправят повече от всякой друг път, защото Духът, Който ръководи този народ, казва се, е Дух неотстъпчив от Правдата Господня и Той, в съдействието Си да се въдвори тая правда, ще използва както слабостите на българите, така и упорството на техните съюзници. А като тъй, има причини да се радваме, щом сме под неговата охрана. Няма място за униние и тъга, защото Господ работи; и работи садикане*.
към текста >>
21.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Обработете
лозето
, посадете го и то ще ви даде плод.
Както градинарят, когато пресажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после – второ, по-нататък – класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? – Бурени и тръне.
Обработете
лозето
, посадете го и то ще ви даде плод.
И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството.
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 3.04.1915 г.
Да си служи тя постоянно със светлосините лъчи, светложълтите,
светлозелените
и портокалените.
Страхът от болестта, от духовете не върши Волята Божията. Да бъдем готови радостно да понесем драговолно онова, което Господ ни е отредил. Така са правили всички Богоугодници. Това й се дава за самоусъвършенствуване. Человек, когато има да замине, и здрав да е, пак ще си иде, щом му дойде времето.
Да си служи тя постоянно със светлосините лъчи, светложълтите,
светлозелените
и портокалените.
За да може да уякне духом и тялом. При сегашното й състояние една операция би я пратила по-скоро в оня свят. Молете се и вий по същия начин. В края на краищата победата ще дойде. Господ ще победи, Агнето ще възтържествува.
към текста >>
23.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Както в притчата за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе
лозето
.Учителят: - Вземете втората част от притчата.
Учителят: - По миризмата.Н. Н.: - Често пъти груби са мъжете - да ме извинят.Учителят: - Той ли е маскиран, или нейните очи така виждат? Н.: - Върху тази поетична фигура за царската дъщеря и царския син, който като дойде, ще направи света по-другояче - хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря.Учителят:-Той е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: - И жените.Н.: - Явява се един момък, иска да се ожени за едно момиче, кой е начинът, по който може да се разберат? Мисля, че е по-полезно това да се направи предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един другУчителят: - Вие имате едно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение.В.: - Види се, дълго време са царували слуги на царските тронове и слугини, и така ще върви доста дълго време, докато видим истинския наследник.
Както в притчата за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе
лозето
.Учителят: - Вземете втората част от притчата.
Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат царският син, и Господ идва и ще даде лозето на други. То значи, че ще ни даде друго това, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Когато дойде царският син, ще го посрещнете.И. Г.: - Направи забележка, че най-напред между младите последва хипнотизация, какво да се направи, за да се разгледа въпросът философски.Учителят: - Практически ще кажа, че жена, която има сплеснат нос, не трябва да се жени, защото ще има непременно бой и плач. (Смях.) Ако носът на вашия мъж е сплеснат, стойте настрана.
към текста >>
Щом е разпнат царският син, и Господ идва и ще даде
лозето
на други.
Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: - И жените.Н.: - Явява се един момък, иска да се ожени за едно момиче, кой е начинът, по който може да се разберат? Мисля, че е по-полезно това да се направи предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един другУчителят: - Вие имате едно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение.В.: - Види се, дълго време са царували слуги на царските тронове и слугини, и така ще върви доста дълго време, докато видим истинския наследник. Както в притчата за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе лозето.Учителят: - Вземете втората част от притчата. Христос дава разгадката какво ще направи.
Щом е разпнат царският син, и Господ идва и ще даде
лозето
на други.
То значи, че ще ни даде друго това, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Когато дойде царският син, ще го посрещнете.И. Г.: - Направи забележка, че най-напред между младите последва хипнотизация, какво да се направи, за да се разгледа въпросът философски.Учителят: - Практически ще кажа, че жена, която има сплеснат нос, не трябва да се жени, защото ще има непременно бой и плач. (Смях.) Ако носът на вашия мъж е сплеснат, стойте настрана. Знаете ли защо? Понеже дихателната система съответствува на сърцето, на чувствата, на любовта; колкото повече тя е развита и възприема повече въздух, има повече чувства.
към текста >>
24.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна
, 16.12.1917 г.
Господ ще ви укрепи да стоите и работите на Неговото
лозе
.
Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 16.12.1917 г., Варна * Обична Величка Стойчева, Любов - свързани с Бога; Вяра - свързани с Ангелите; Надежда - свързани с всички добри хора.
Господ ще ви укрепи да стоите и работите на Неговото
лозе
.
Мирът и радостта на Господа да пребъде с всички. В. В. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Варна 16 декември 1917
към текста >>
25.
Писмо на Учителя до учениците (архив на Няголов), София
, 16.08.1918 г.
Писмо от Учителя Петър Дънов до учениците от 16.08.1918 г.* До Учениците (препис) Добрите лози на
лозето
се прекопават и обрезват от лозаря, за да дадат добър плод.
Писмо от Учителя Петър Дънов до учениците от 16.08.1918 г.* До Учениците (препис) Добрите лози на
лозето
се прекопават и обрезват от лозаря, за да дадат добър плод.
Така и будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода. Така животът носи щастие, светлината - знание, и Истината - свобода и радост. Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията светлина и живот. Имайте любов към всичкия живот и така ще бъдете силни в Божията Истина. Само живота, който изпълня всичко, е Божият живот.
към текста >>
26.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 20.10.1919 г.
Лозето
ви как е тая година, има ли грозде.
Той му допада тая идея. И ако му се ареса мястото, може да спомогне много в покупката на тия места. Най-после ще стане това, което е най-добро. Времето работи за добрите мисли и желания да се реализират. Надявам се, да сте добре.
Лозето
ви как е тая година, има ли грозде.
Ако бих имал малко време бих решил да навестя Варна. Но засега съм занят. Поздравете г-н Стойчев, Иванов и всички други приятели. Вие всички там във Варна сте юнаци. Има нужда от юнаци в тия времена.
към текста >>
27.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Когато отидохме там на
лозето
и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се разотиваха като се сбогуваха с Учителя.
Тогава той изпълни молбата ми и ме взе със себе си да отида* и аз в Търново, за да видя това общество на първите християни. Като ученици от горните класове на гимназията ние вече четяхме теософска литература, а у дома един като купеше една такава книга, всички я прочитахме и след това се водеха дълги разговори. Така че ние бяхме що-годе нещо прочели за това и онова. Теософската литература бе заляла тогава България. Родителите ми ме пуснаха понеже бях с големия си брат Борис.Пристигнахме в град Търново и веднага пожелах да отидем на онова място, където брат ми е видял и се е срещнал с първите християни.
Когато отидохме там на
лозето
и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се разотиваха като се сбогуваха с Учителя.
Нас никой не ни познаваше. Ние бяхме застанали отстрана и наблюдавахме. Никой не ни покани, никой не ни запита за нещо - всички се разотиваха и се сбогуваха помежду си. Огледахме се, поразходихме се около лозята и си отидохме от там в града. Не можахме да се свържем с никого.
към текста >>
28.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина,
Лозен
, Плана планина и др.
В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънцето с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня.
Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина,
Лозен
, Плана планина и др.
Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените.
към текста >>
Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина,
Лозен
и Плана планина.
В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме Слънчевия изгрев с молитви и песни. Често при изгрев Учителя държеше беседа. След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня.
Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина,
Лозен
и Плана планина.
Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места. Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното. Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят. И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете.
към текста >>
29.
Учителя спира разразила се буря, Търново
, 15.08.1921 г.
„Дойново
лозе
".
СПОМЕНИ НА БРАТ ПЕТЪР КАМБУРОВ През цялата пролет и лято на 1921г. работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствах, че Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо, направено не както трябва. Най-първо вдигнах двете лозя – в двора на колибата, около 3дка; и другото – отвъд Беляковското шосе, т.нар.
„Дойново
лозе
".
После обработих нивата, след това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април окопах лозята сам и без никаква помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия, и за умора и дума не можеше да става. Копаех и пеех, копаех и пеех през целия ден. Така продължи през цялото лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията.
към текста >>
30.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 20.12.1921 г.
С
лозето
на Дойнов работата не е уредена.
София, 20.12.1921 г. Любезни Костадине,
С
лозето
на Дойнов работата не е уредена.
Кога се уреди, ще ви пиша. Колю съобщава, че в Арбанаси се продавала една нива 12 декара за 4000 ?! лв. Може да влезете в споразумение и да я купите. Хората се познават положително, само като издържат изпита си. Преди това са само обещаващи.
към текста >>
31.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
Той отишъл на
лозе
да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце, да си закуси.
За пример, от какво се интересува гладният? От хляба. Гладният иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясъл. Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво. Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце.
Той отишъл на
лозе
да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце, да си закуси.
Като поработил, той усетил голям глад. Погледнал към хляба и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде. Най-после, хапнал хляба и сиренето, като си казал: „Отличен обед! “ Не, аз не ви съветвам първо да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание. Пазете се от тази погрешка!
към текста >>
32.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Сборният пункт е трамвайната спирка в
Лозенец
.
Но що? Да не се уплашим от баба Марта! Неведнъж буря ни е гонила от планината, мокри до кости и сме били, и сме пяли бодри песни, и Слънчо наша приятел стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка. Не се плашим ние. Рано сутринта, още в тъмно сме на път.
Сборният пункт е трамвайната спирка в
Лозенец
.
Чакаме се. Ето далеч из мрачината, човешки сенки ни приближават. „Наши". Всички с раници на гръб. Още не достигнали до нас, чува се из мрака, веселите им поздрави - „Само Божията Любов носи Пълният Живот". Дружни гласове отговарят същото.
към текста >>
I. етап - сборен пункт, беше последната спирка на трамвая, където сега е хотел „Хемус", в
Лозенец
, където на едната страна беше държавната печатница.
Вечно пей, пише, поетеса. Имаше барака на Изгрева, където живееше. Преди това живееше в София при един наш последовател, който беше директор на „Гранатоит" над Перник, казваше се Русев. После си направи малка барачка на Изгрева. Ако трябваше да разкажем последователно по етапи екскурзиите до Витоша, то можем да кажем следното:
I. етап - сборен пункт, беше последната спирка на трамвая, където сега е хотел „Хемус", в
Лозенец
, където на едната страна беше държавната печатница.
Там се събирахме. Оттам тръгвахме пеш. Като се изкачим на баира, понадолу, наляво, на няколкостотин метра имаше тухларна фабрика. Отляво имаше едно кладенче. Обикновено краен сборен пункт бе кладенчето.
към текста >>
Сборният пункт е трамвайната спирка в
Лозенец
.
Влага прониква до костите; не е за излизане. Но що? Да се не уплашим от Баба Марта! Не веднъж буря ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка. Не се плашим ний.Рано сутринта, още в тъмно сме вече на път.
Сборният пункт е трамвайната спирка в
Лозенец
.
Чакаме се. Ето, далеч из мрачината -човешки сенки - приближават ни. Наши! Всички с раници на гръб. Още не достигнали до нас, чуват се из мрака веселите им поздрави: „Божията Любов носи пълния живот! ” Дружни гласове отговарят същото.
към текста >>
33.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина,
Лозен
и Плана планина.
В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме Слънчевия изгрев с молитви и песни. Често при изгрев Учителя държеше беседа. След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на стана. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня.
Яворови присое се намират на една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина,
Лозен
и Плана планина.
Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители на тия свещени места. Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа на вечното и непреходното. Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен свят. И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва. Това са грамадни блокове, разхвърляни като каменно море и под тях текат водите, които идат от Резнъовете.
към текста >>
34.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
Аз се прибрах на
лозето
в 12 ч.
Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие път да излезе. Небето беше ясно и синьо. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети – буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане. Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни посоки и само за пет минути салонът се опразни.
Аз се прибрах на
лозето
в 12 ч.
Следобед, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя направят улеи около тях. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но всички се хванахме и за 10-15 минути си окопахме палатките. Настъпи вълшебен тайнствен час.
към текста >>
На един хълм бе разположено голямо братско
лозе
от 12 декара, подарено от търновския гражданин Боковски, който бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от лекарите.
Обаче не се минаха и пет минути, чу се отговор с напевен мъжки глас: "Намери се! " Този глас продължаваше да вика и се приближаваше към мен, докато се срещнахме. Като ми подаде портмонето, ми каза: "Братко колко пари има вътре не зная, но колкото и да са, виждате ли този народ - това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал. В никой случай нямаше да останете без средства. Само да се бяхте обадили и кесията ви сигурно щеше да се окаже недостатъчна да побере това, което щеше да ви се даде." Аз наново се насърчих и вече радостен потеглих с общата вълна към мястото, което беше на югозапад от града.
На един хълм бе разположено голямо братско
лозе
от 12 декара, подарено от търновския гражданин Боковски, който бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от лекарите.
В това състояние съпругата му се обърнала в едно писмо до Учителя, който след получаването му веднага пристигнал в Търново, за да го види в дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел да излиза из града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер.
към текста >>
От благодарност за всичко това той подарил
лозето
си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения.
Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел да излиза из града. Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер. Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 го¬дини.
От благодарност за всичко това той подарил
лозето
си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения.
Тези данни ги научих от една наша сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправени й лично от нея. На другия ден, 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със следното съдържание: "Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий (ректор на Пловдивската семинария) кани г-н Петър Дънов на диспут в салона на читалище "Надежда" и т.н." Това ни разтревожи. Веднага се върнахме да съобщим горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах по лицата на другите някакво смущение.
към текста >>
35.
Група ученици от Братството образуват комуната Арбанаси
, 09.1923 г.
Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара
лозе
.
Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната. По-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни. Бяхме всичко 11 души.Беше уговорено Никола Гръблев да не напуща службата си, за да може да помага със заплата си.Отначало работата тръгна добре. Имахме на разположение над 100 хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси.
Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара
лозе
.
И от друг стопанин купихме една нива около 12 декара. Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др. Фураж за добитъка в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре. Останаха 20-30 хиляди лева резервен фонд. Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата.
към текста >>
Обработихме и
лозето
, което тази година обещаваше да даде добър плод.
Искахме да я подготвим за посяване със слънчоглед. Зимата на 1924 година изкарахме. Резервният фонд съвсем отъня, а приходи никакви още. Запролети се и ние тръгнахме на работа. Засяхме около 6 декара захарно цвекло и преорахме още веднъж нивата за слънчогледа, който също засяхме.
Обработихме и
лозето
, което тази година обещаваше да даде добър плод.
Изобщо, работата вървеше добре, но разходите се покриваха все от резервния фонд.Дойде жътва. Пожънахме нивата, от която получихме малко приход - едва-едва три чувала, за колкото ме съди Пейо. Смляхме житото и за един- два месеца го изядохме. Нали на трапезата се събирахме най-малко по десетина души? И все още купувахме!
към текста >>
36.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Американецът му показал
клозета
и му казал: „Щ е го умиеш!
" Непременно се изисква една искреност, едно взаимно почитание. Друг един закон е, че мнозина от вас всеки ден ще бъдете дежурни, ще ви поставят на един дисхармоничен пост. Един българин отива в Америка и търси работа. Намерил един американец, който го поканил на служба при себе си. Българинът се зарадвал.
Американецът му показал
клозета
и му казал: „Щ е го умиеш!
" Първият ден българинът умил клозета, но втория ден казал: „А з не мия такива американски клозети! " Този българин после казвал: „Аз не умих клозета, оставих тази работа, но после по-големи бели ме нападнаха". Българинът можеше да мие клозета няколко месеца и след това, може би щеше да вземе по-добра работа. Често пъти в света ще изпаднете в едно положение, при което може да се спънете. Да допуснем, че си учител.
към текста >>
" Първият ден българинът умил
клозета
, но втория ден казал: „А з не мия такива американски
клозети
!
Друг един закон е, че мнозина от вас всеки ден ще бъдете дежурни, ще ви поставят на един дисхармоничен пост. Един българин отива в Америка и търси работа. Намерил един американец, който го поканил на служба при себе си. Българинът се зарадвал. Американецът му показал клозета и му казал: „Щ е го умиеш!
" Първият ден българинът умил
клозета
, но втория ден казал: „А з не мия такива американски
клозети
!
" Този българин после казвал: „Аз не умих клозета, оставих тази работа, но после по-големи бели ме нападнаха". Българинът можеше да мие клозета няколко месеца и след това, може би щеше да вземе по-добра работа. Често пъти в света ще изпаднете в едно положение, при което може да се спънете. Да допуснем, че си учител. Изисква се едно разположение.
към текста >>
" Този българин после казвал: „Аз не умих
клозета
, оставих тази работа, но после по-големи бели ме нападнаха".
Един българин отива в Америка и търси работа. Намерил един американец, който го поканил на служба при себе си. Българинът се зарадвал. Американецът му показал клозета и му казал: „Щ е го умиеш! " Първият ден българинът умил клозета, но втория ден казал: „А з не мия такива американски клозети!
" Този българин после казвал: „Аз не умих
клозета
, оставих тази работа, но после по-големи бели ме нападнаха".
Българинът можеше да мие клозета няколко месеца и след това, може би щеше да вземе по-добра работа. Често пъти в света ще изпаднете в едно положение, при което може да се спънете. Да допуснем, че си учител. Изисква се едно разположение. Трябва да си магнетичен, за да те обичат децата.
към текста >>
Българинът можеше да мие
клозета
няколко месеца и след това, може би щеше да вземе по-добра работа.
Намерил един американец, който го поканил на служба при себе си. Българинът се зарадвал. Американецът му показал клозета и му казал: „Щ е го умиеш! " Първият ден българинът умил клозета, но втория ден казал: „А з не мия такива американски клозети! " Този българин после казвал: „Аз не умих клозета, оставих тази работа, но после по-големи бели ме нападнаха".
Българинът можеше да мие
клозета
няколко месеца и след това, може би щеше да вземе по-добра работа.
Често пъти в света ще изпаднете в едно положение, при което може да се спънете. Да допуснем, че си учител. Изисква се едно разположение. Трябва да си магнетичен, за да те обичат децата. Ако умът ти е смутен, какво впечатление ще направиш на тези деца?
към текста >>
37.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Ще туря тия десет пити хляб, ще ви донеса грозде, избрано от най-хубавите чукани на
лозето
си, разбирате ли – от най-отбраните чукани.
Един ден, като ви повикам на гости, знаете ли как ще ви гостя? Ще заръчам десет пити хляб, хубаво направени, хубаво опечени при един майстор фурнаджия – най-видния, най-спретнатия, най-умния, най-добрия, най-благородния фурнаджия. Него ще намеря, той ще пече хляба. Тъй ще направя, ако искам да ви дам едно угощение. При това на моята трапеза няма да има никакви паници, никакви ножчета, никакви вилушки.
Ще туря тия десет пити хляб, ще ви донеса грозде, избрано от най-хубавите чукани на
лозето
си, разбирате ли – от най-отбраните чукани.
После ще сложа ябълки, от най-хубавите си ябълки. И тогава ще взема по един грозд и ще го дам в ръката ви. Вашите паници са вашите ръце. Хляба ще го разчупя и ще ви дам по едно парче. Тъй ще ви угостя.
към текста >>
38.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина,
Лозен
, Плана планина и др.
В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънцето с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня.
Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина,
Лозен
, Плана планина и др.
Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените.
към текста >>
39.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина,
Лозен
, Плана планина и др.
В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънцето с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня.
Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина,
Лозен
, Плана планина и др.
Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените.
към текста >>
40.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина,
Лозен
, Плана планина и др.
В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънцето с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня.
Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина,
Лозен
, Плана планина и др.
Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените.
към текста >>
41.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина,
Лозен
, Плана планина и др.
В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънцето с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня.
Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина,
Лозен
, Плана планина и др.
Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените.
към текста >>
42.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември
, 2.09.1924 г.
Имате
лозе
- работите го вие - град го убива две години, тая година не го уби - чужди хора го работиха.
Като влезат първом в света ще придобият опитност, която ще ги ползува като дойдат при нас.Ще работите вие, всичко онова между братята, което е здраво, морално, а материалното, по-настрани. Дойд е ли да употребим Божественото за себе си, загубен и сме. Чешмата, която дава вода, не я задържай за себе си. Доброто, което правите, да не се знае от никой. Пари със светски човек пратете, но вие да не изпъквате на лице.Ще си изработвате временни методи за изпълнение на доброто, на чисто ще бъдете.
Имате
лозе
- работите го вие - град го убива две години, тая година не го уби - чужди хора го работиха.
Показва, че по-рано е внесено нещо егоистично. Работата между народа е същата, както и$на градина. Ако не знаеш да работиш на градина, не ще можеш да работиш и между народа.Да работите върху вас - ще вървите напред, ще чакате и ще видите. Колкото човек остарява, толкова по-богат става и толкова повече растат около него ония, които ще храни. Всички по-долни се приближават към богатия, от всичките царства.Като ти турят хомота отгоре Висшите същества, ще се научиш да вървиш в правия път.3/3 е живота -1/3 Божествен, 1/3 ангелски и 1/3 материален.
към текста >>
43.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Първи ден - 23 август.
, 23.08.1925 г.
На
лозето
!
Там ще получи търсеното знание, копнежът на душата и за там се приготовлява специално. За там приготовлява ума си, да може да разбере Словото на Учителя, за там приготовлява сърцето си, да може да обича чисто и безкористно, за там приготовлява и своето тяло да бъде чисто. Защото „Новото вино се налива в нови мехове" - казва Христос. Всеки се приготовлява да бъде нов, за да приеме новото.Сърцата са тупкали не ден, не два, не пет. Сега сме в Търново!
На
лозето
!
Белите палатки с трепет едва дочакват утрото. „Събуди се, братко мили! " - засвирва цигулка. Само след пет минути дворът е изпълнен с приготвили се за беседата хора. Първите вече са заели места пред катедрата на Учителя.
към текста >>
44.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай
, 4.03.1926 г.
Едвам намираме места в
Лозенецкия
трамвай.
Приготвените парчета хляб потъват в отворената паст на нашите рунтави приятели. Как хубаво ни гледат и радостно махат с опашките си. Не спираме вече никъде, а направо прекосяваме селото и се спускаме по шосето. На групи, на групи водим оживени разговори, или пеем стройна песен. В града - гъмжило свят.
Едвам намираме места в
Лозенецкия
трамвай.
Пътниците тихо си шепнеха, посочвайки ни с очи. „Опасно учение” чухме, изтърва някой. - „Лудост.”О, граждани, да бихте всички полудели като нас и поне веднъж в седмицата да напуснете своите вмирисани жилища и да се издигнете в недрата на Майката природа, която дава истинското благо за човека. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.14.
към текста >>
45.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември
, 1.11.1926 г.
Днес ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето, а за утре ще ти дадат друга програма, ще те пратят на нивата да ореш, а на третия ден ще те пратят на
лозето
да копаеш.
Тук за окултните ученици има много хубаво условие, че край София се издига Витоша. В това отношение Витоша е незаменима. В Берлин, в Лондон, в Париж няма такъв акумулатор на енергии. В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма и 10 км. Днес си в отпуск; ще дишаш чистия въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш.
Днес ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето, а за утре ще ти дадат друга програма, ще те пратят на нивата да ореш, а на третия ден ще те пратят на
лозето
да копаеш.
При Господа службите постоянно се менят. Първия ден щом работиш една служба, на втория ден ще работиш друга. Само като мениш службите, ще прогресираш. Като стигнахме Ел-Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. Към 10 ч.
към текста >>
46.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Сега
лозето
дава плод и няма кои да го бере.
Ангелът е интелигентността, която е оставил у хората. Сега ангелът е духът, който трябва да слезе и да размъти водата т. е. да турне от своите магнетически сили, от своите магнетизации за да стане водата животворна. Христос не му казва: „Влез и се окъпи", ти 38 години си гледал как се къпят хората, ти нямаш нужда да се къпеш - които се окъпаха ни помен не остана от тях. Та и вие сега да сте от тия, които не влизат в къпалнята, а си вземат одъра и си отиват.
Сега
лозето
дава плод и няма кои да го бере.
Обмениха се мисли, да се напише нещо за историята на братството - възложи се и ангажираха се някои братя да сторят това. 8 часа и 25 мин. вечерта Утре в 51/2 часа сутринта да сме на „Изгрева" Изгревът - Том 14РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 годинаI. Бележки от разговори 19.
към текста >>
47.
Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София
, 23.04.1927 г.
Вие пратите работник на
лозето
си, но като го пореже и вие ще плачете с него заедно.
Търговците знаят този закон интуитивно. Земледелците ги знаят, а които не ги знаят, страдат. Сега, първия закон ще спазвате за себе си. Жетвата е голяма, работниците са малко. Господ ще изпрати работниците си и тия работници трябва да знаят работата си.
Вие пратите работник на
лозето
си, но като го пореже и вие ще плачете с него заедно.
Добрия работник пък ще оставите сам да върши работата си - не ще го учите нито упътвате, нито ще му казвате: „Добре ми порежете лозето". Така че добре ще работите, ще се молите. Съвети не давайте - трябва да се спазват правилата, иначе борбата в църквата може да се пренесе и в окултното братство. Пример с двамата дервиши. Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден.
към текста >>
Добрия работник пък ще оставите сам да върши работата си - не ще го учите нито упътвате, нито ще му казвате: „Добре ми порежете
лозето
".
Земледелците ги знаят, а които не ги знаят, страдат. Сега, първия закон ще спазвате за себе си. Жетвата е голяма, работниците са малко. Господ ще изпрати работниците си и тия работници трябва да знаят работата си. Вие пратите работник на лозето си, но като го пореже и вие ще плачете с него заедно.
Добрия работник пък ще оставите сам да върши работата си - не ще го учите нито упътвате, нито ще му казвате: „Добре ми порежете
лозето
".
Така че добре ще работите, ще се молите. Съвети не давайте - трябва да се спазват правилата, иначе борбата в църквата може да се пренесе и в окултното братство. Пример с двамата дервиши. Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден. Един ден магаричката умряла.
към текста >>
Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата,
лозето
и много скромно се препитавал - все бил беден.
Вие пратите работник на лозето си, но като го пореже и вие ще плачете с него заедно. Добрия работник пък ще оставите сам да върши работата си - не ще го учите нито упътвате, нито ще му казвате: „Добре ми порежете лозето". Така че добре ще работите, ще се молите. Съвети не давайте - трябва да се спазват правилата, иначе борбата в църквата може да се пренесе и в окултното братство. Пример с двамата дервиши.
Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата,
лозето
и много скромно се препитавал - все бил беден.
Един ден магаричката умряла. Той се отчаял - единственото средство за препитание изгубил. От благодарност към нея, направил й един хубав гроб и го украсил. Минаващи пътници като видели тоя хубав гроб, помислили, че това е гроб на някой велик дервиш и почнали да правят молитви на него и да принасят дарове. Разчуло се, че на тоя гроб ставали и изцеления на болни.
към текста >>
48.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
Гранките са обкичени със
светлозелена
копринена шумица.
Тази екскурзия е описана от Олга Славчева: Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша] Витоша сега е за гледане. Гората напълно се раззеленила.
Гранките са обкичени със
светлозелена
копринена шумица.
Тревата обилна и сочна навред е поникнала, изтрила всяка следа от есенната шума, сплескана под снега. Нежни остри иглици с жива сила са пробили изсъхналите листа и са излезли над тях.Снощи бе ужас. Небето се бунтуваше с небивал гняв. Грозен ураган ехтеше над града и особено блъскаше по прозорците на тия, които с приготвени раници и обувки чакаха да съмне... Заставаше за миг, този голям юнак, негли сили да събере. Сетне страшно зафучи и с двойна сила замята се и завей, сякаш земята на въздуха иска да вдигне.
към текста >>
49.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Братската градина се състоеше от
лозе
, овощна и зеленчукова градина.
Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи. Създаваше се една хубава атмосфера. Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града.
Братската градина се състоеше от
лозе
, овощна и зеленчукова градина.
В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина.
към текста >>
50.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
На третия ден ще те пратят на
лозето
да копаеш.
В Берлин, в Лондон, в Париж няма такова нещо. В Ню-Йорк една улица е дълга 40 километра, а от София до Витоша няма и 10 километра. Днес ще дишаш чист въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес си в отпуск, ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето. А за утре ще ти дадат програма - ще те пратят на нивата да ореш.
На третия ден ще те пратят на
лозето
да копаеш.
При Господа службите постоянно се менят: първия ден като работиш една служба, на втория -друга служба. Като мениш службите, ще прогресираш. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме! Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. После пак дълго разговаряхме с Учителя:
към текста >>
51.
Писмо от Учителя до учениците ( из кореспонденцията на Величка и Костадин Стойчеви), София
, 16.07.1928 г.
Добрите лози на
лозето
се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод.
София, 16.VII.1928 г. До учениците
Добрите лози на
лозето
се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод.
Така и бурните души се нуждаят от живот, светлина и свобода. Така животът носи щастие, светлина, знание и Истина, свобода и радост. Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията Светлина и живот. Имайте Любов към всичкия живот и така ще бъдете силни в Божията Истина, само живота, който изпълня всичко е Божий живот. Всички се стремете да добиете пълния живот на Безсмъртието.
към текста >>
52.
Писмо от Учителя до учениците ( из кореспонденцията на Тереза Керемедчиева)
, 16.08.1928 г.
Добрите лози на
лозето
се прокопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод.
Добрите лози на
лозето
се прокопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод.
Така будните души се нуждаят от Живот, Светлина и Свобода.Така Животът носи щастие; Светлината - знание; а Истината - Свобода и Радост.Ние желаем вие да бъдете свободни и озарени с Божията Светлина и Живот. Имайте Любов към всичкия живот и така ще бъдете силни в Божията Истина.Само животът, който изпълня всичко, е Божият Живот! Всички се стремете да дойдете до пълния живот на безсмъртието. В него е всичката пълнота.Пълната Любов носи Божия Живот! 16.VІІІ.1928 г.
към текста >>
53.
Писмо от Учителя до учениците (и спомен на Мария Тодорова за писмата в школата), София
, 16.08.1928 г.
Добрите лози на
лозето
се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод.
ДО УЧЕНИЦИТЕ
Добрите лози на
лозето
се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод.
Така будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода. Така животът носи щастие, светлина, знание и Истината, свобода и радост. Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията светлина и живот. Имайте Любов към Всичкия живот, и така ще бъдете силни в Божията Истина. Само живота, който изпълня всичко е Божи живот.
към текста >>
54.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Даде ми режим - задачата със стомничките, чистият зехтин, интересуваше се винаги чрез кака Василка, викаше ме всеки ден при себе си и за градината в Айтос ме пита, за
лозето
, че като падат слани какво правят за дръвчетата на градината там.
И ме подминава, те започнаха: „Учителю, ами сестричката? " Защото свърши. Учителят се усмихва, мина една пауза такава, извади една хубава кутия локум, извади и вика: „Надежда, заповядай." Аз благодарих, вземах. „Вземи сега кутийката, пък ти почерпи мен." По този начин Учителят лекуваше. Никога не ми каза, че си болна, че си това - никога.
Даде ми режим - задачата със стомничките, чистият зехтин, интересуваше се винаги чрез кака Василка, викаше ме всеки ден при себе си и за градината в Айтос ме пита, за
лозето
, че като падат слани какво правят за дръвчетата на градината там.
Рекох: „Вземат изпражненията, от добитъци имаше, че ги слагат в лозето, че ги запалват." Да, от пушека бягат, не знам какво, ми обяснява Учителят и така. 16. НА РИЛА ПРЕЗ 1929 ГОДИНА
към текста >>
Рекох: „Вземат изпражненията, от добитъци имаше, че ги слагат в
лозето
, че ги запалват." Да, от пушека бягат, не знам какво, ми обяснява Учителят и така.
" Защото свърши. Учителят се усмихва, мина една пауза такава, извади една хубава кутия локум, извади и вика: „Надежда, заповядай." Аз благодарих, вземах. „Вземи сега кутийката, пък ти почерпи мен." По този начин Учителят лекуваше. Никога не ми каза, че си болна, че си това - никога. Даде ми режим - задачата със стомничките, чистият зехтин, интересуваше се винаги чрез кака Василка, викаше ме всеки ден при себе си и за градината в Айтос ме пита, за лозето, че като падат слани какво правят за дръвчетата на градината там.
Рекох: „Вземат изпражненията, от добитъци имаше, че ги слагат в
лозето
, че ги запалват." Да, от пушека бягат, не знам какво, ми обяснява Учителят и така.
16. НА РИЛА ПРЕЗ 1929 ГОДИНА
към текста >>
55.
Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден
, 8.11.1929 г.
Тръгвам с бодри крачки по „Ангел Кънчев”, отляво „Луна Парк”, излизам към
Лозенец
, отдясно тухларницата, превалям София и ето ме вече на равно шосе към Драгалевци.
Пансионерките Kindergarten спят дълбоко. [Kindergarten (нем., а също и англ.) - детска градина; пансион Kindergarten - пансион за детски учителки] Слизам по стълбите по чорапи, за да не събудя Miss Clark [госпожица Кларк], а също и Mrs. Haskell [госпожа Хаскел]. Слава Богу, добрах се до преддверието незабелязано. Излизам вън, заключвам вратата и на сутришната месечина обувам обувките си.Сега, свободно!
Тръгвам с бодри крачки по „Ангел Кънчев”, отляво „Луна Парк”, излизам към
Лозенец
, отдясно тухларницата, превалям София и ето ме вече на равно шосе към Драгалевци.
На късмет! Ако са отишли нашите, хубаво, ако ли не, пак хубаво; не само че не губя с една екскурзия повече, напротив, печеля.Звездите предвещават добро време. Облаците по небето аленеят от чуден блясък, предвещават само хубаво. Срещам селяни, селянки отиват към града. Никой не ме настига по пътя.
към текста >>
56.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
Търси нива, която е орана, градина, която е копана и
лозе
, което е брано.
Не уповай на безсилието. Търси общението на разумното. Приемай този, който никога не е канен. Нахрани този, който никога не е нахранван. На гнило дърво не се качвай.
Търси нива, която е орана, градина, която е копана и
лозе
, което е брано.
На път врата не поставяй. На лед къща не съграждай. Три неща помни и никога не ги забравяй. Туй, което не се забравя, то е вярното. Това, което се забравя, то е преходното.
към текста >>
57.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Щом желаеш да се жениш, това е, че искаш да живееш, да разбираш, да си свободен, да служиш, да копаеш на
лозето
, на нивата, и пр.
Мъж е този, който е всякога желателен, също и жената, и като се яви той, дати причини радост и пр. Това е... Мъжът на земята е временна залъгалка. Те са упражнения за великото. Момичето трябва да играе на кукли, но да има идея. Смешно е, когато ...
Щом желаеш да се жениш, това е, че искаш да живееш, да разбираш, да си свободен, да служиш, да копаеш на
лозето
, на нивата, и пр.
- това значи, че ти си женен. Когато се родиш, ти си женен за живота и търсиш този, който ти е дал живот. Мъж е слънцето, а жена е семето, което расте. Трябва да се радваш на слънцето. Ако ще умреш, на планината умри, на високо.
към текста >>
58.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
Всички говорят, че
лозето
не е разкопано, но никой не го копае, все неразкопано остава.
Съвременното общество върви по един път на внушения и на самовнушение. Вземете вестниците, всички пишат: „Ние не вървим на добре, от ден на ден отиваме все по-на зле, няма да излезе нищо от нас“ и т.н. Дето и да се обърнете, ще чуете, че баби, майки, бащи, деца, все една и съща песен пеят. И след всичко това държат в ума си мисълта да се оправи светът. Че, как ще се оправи светът?
Всички говорят, че
лозето
не е разкопано, но никой не го копае, все неразкопано остава.
След това започват ново положение: „Да разкопаем лозето, да разкопаем нивите! “ Но пак не ги разкопават. Казват, че трябва да се разкопае, но пак остава неразкопано. И най-после дохождат до положителната страна: „Трябва да се разкопае лозето! “ Представете си, че вие боледувате и казвате: „Защо Господ ми даде тази болест?
към текста >>
След това започват ново положение: „Да разкопаем
лозето
, да разкопаем нивите!
Вземете вестниците, всички пишат: „Ние не вървим на добре, от ден на ден отиваме все по-на зле, няма да излезе нищо от нас“ и т.н. Дето и да се обърнете, ще чуете, че баби, майки, бащи, деца, все една и съща песен пеят. И след всичко това държат в ума си мисълта да се оправи светът. Че, как ще се оправи светът? Всички говорят, че лозето не е разкопано, но никой не го копае, все неразкопано остава.
След това започват ново положение: „Да разкопаем
лозето
, да разкопаем нивите!
“ Но пак не ги разкопават. Казват, че трябва да се разкопае, но пак остава неразкопано. И най-после дохождат до положителната страна: „Трябва да се разкопае лозето! “ Представете си, че вие боледувате и казвате: „Защо Господ ми даде тази болест? “ Така пита религиозният.
към текста >>
И най-после дохождат до положителната страна: „Трябва да се разкопае
лозето
!
Че, как ще се оправи светът? Всички говорят, че лозето не е разкопано, но никой не го копае, все неразкопано остава. След това започват ново положение: „Да разкопаем лозето, да разкопаем нивите! “ Но пак не ги разкопават. Казват, че трябва да се разкопае, но пак остава неразкопано.
И най-после дохождат до положителната страна: „Трябва да се разкопае
лозето
!
“ Представете си, че вие боледувате и казвате: „Защо Господ ми даде тази болест? “ Така пита религиозният. А ученият казва: „Защо природата е допуснала болестта? “ Невежият пък ще каже в този случай: „Късметът ми е такъв.“ Казвате: „В какво седи болестта? “ Болестта седи в една много малка причина.
към текста >>
59.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои (началото на август)
, 08.1934 г.
Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина,
Лозен
, Плана планина и др.
В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънцето с молитви и песни. Често при изгрева Учителя държеше беседи. След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане на лагера. Вечерният огън, на който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек на деня.
Яворови присои се намират на голяма височина - на 2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина,
Лозен
, Плана планина и др.
Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители на тези свещени места. Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа на вечното и непреходното, който ти говори. Яворови присои са едно от най-мистичните места на витоша. Тук е място на чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен свят. Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените.
към текста >>
60.
Учителя посещава казанлъшкото братство
, 19.09.1934 г.
В Арбанаси продадохме всичкия имот:
лозе
, ниви, къща и Марин със семейството си, тати и мама, пристигнаха в Казанлък.
В салона на Братството Учителят изнесе беседа, която една ученичка от гимназията предварително поканена, стенографира. После тя дешифрира, аз я преписах и изпратих на сестра Паша в София, която съхранява всичко, казано от Учителя.Вечерта в дома на чичо ми Никола Камбуров се събра цялото братство. Пяхме и свирихме на Учителя. До късно. По едно време Учителят каза: „Сега аз ще ви изпея „Махар Бену аба..."Изпя я, но това изпълнение за онези, които го чуха ще звучи през вековете!...1935 година.
В Арбанаси продадохме всичкия имот:
лозе
, ниви, къща и Марин със семейството си, тати и мама, пристигнаха в Казанлък.
Отначало бяхме всички заедно. По-късно аз и родителите ми отидохме на квартира на ул. „Мирска" 5, дето прекарахме до 1948 година.През тези години казанлъшкото братство проявяваше доста оживена дейност. Благодарение на собствения и доста голям салон, школните и неделните събрания ставаха редовно. Много често братството бе посещавано от брат Боян Боев, който изнасяше оригинални сказки, посещавани и от външни лица.
към текста >>
61.
Учителя дава песента 'Бащина песен – Угледна мома'
, 21.01.1935 г.
кога на
лозе
копае
и вода си налива. Тъй пълна и весела тя дома се връща, майка си мило прегръща. Хубава мома се, синко, познава,
кога на
лозе
копае
и то изобилно грозде дава. Лозе момински ръце добре познава. Хубава мома се, синко, на нива познава,
към текста >>
Лозе
момински ръце
тя дома се връща, майка си мило прегръща. Хубава мома се, синко, познава, кога на лозе копае и то изобилно грозде дава.
Лозе
момински ръце
добре познава. Хубава мома се, синко, на нива познава, кога ръкои дига и слага и на земя ги добре полага,
към текста >>
62.
Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев
, 15.01.1937 г.
Излязох навън до
клозета
, обаче се оказа, че сега са го разтурили, за да правят нов.
Предстоеше ни възваряване вода за чай. След тая картина се намирам в селище, наподобяващо като града Скопие, при първа местна болница - калето. Като турско селище. В една къща съм. Има мивка така, хубава.
Излязох навън до
клозета
, обаче се оказа, че сега са го разтурили, за да правят нов.
Подирих на съседите, но и техния ремонтират. Отидох в една горичка, която бе наоколо, уж че била училищна. Събрахме се и други познати, които са като че Равняни. Ето, дълго право върбово дърво, сухо. Попитах чие е и че дали биха се разсърдили, ако го взема и употребя за нещо.
към текста >>
63.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Друго правеше или не, но като станеше сутрин, другите отидат някъде, на гимнастика, разходки правят, а тя, Господ светлина да й даде, като вземе една лопатка и една метлика и като тръгне от кухнята до
клозетите
, защото има ги и такива, кой къде сварил, ходил, щапал, правил, струвал.
Те пеели: „Вечер, сутрин, оти не дойде...“ Учителят също се смял през сълзи. За сведение, не съм чул Учителят да се смее с глас, но често се смееше със сълзи на очите. Та, братя и сестри, имам и преживелици и от тоя род. Много силно впечатление ми е правила сестра Аня Тодорова, сестрата на сестра Паша. Тя беше учителка.
Друго правеше или не, но като станеше сутрин, другите отидат някъде, на гимнастика, разходки правят, а тя, Господ светлина да й даде, като вземе една лопатка и една метлика и като тръгне от кухнята до
клозетите
, защото има ги и такива, кой къде сварил, ходил, щапал, правил, струвал.
Понеже Учителят държеше много да се поддържа чистота, тя с часове се занимаваше с тая работа и беше много хубав човек. Имаше между другите и едно семейство - брат и сестра Тричкови. Братът беше художник и се казваше Иван Тричков. Той обичаше да рисува. По цял ден ходи и рисува.
към текста >>
64.
Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)
, 19.01.1942 г.
на
лозена
пръчка кацнах
Но дойде лъч, при мен достигна Светлината и ме събуди със своя зов. От житено зърно аз станах малка птичка, в въздуха да хвъркам. Днеска за първи път, добре пременена,
на
лозена
пръчка кацнах
и от сладкото грозде за пръв път хапнах. Колко хубав е животът, тогава си казах. Архив на Пеню Ганев
към текста >>
65.
Определяне мястото на Учителя
, 27.12.1944 г.
Там където Го положихме, преди това място беше
лозе
.
Изгревът - Том 1 5_54 Ето едно хубаво място за почивка Спомен на Ангел Вълков 44. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ Защо избрахме това място за погребение на тялото на Учителя?
Там където Го положихме, преди това място беше
лозе
.
Една година преди бомбардировките над София Учителят започна всеки ден да отива в лозето, където имаше една кола дърва стоварена на земята. Не знам по какъв случай бяха поставени тези дърва там. Така че напоследък всеки ден отиваше и седеше на тия дърва и седеше там уединен. Вероятно, защото в градината не идваха никакви хора и тук бе необезпокояван. Така смятахме ние, защото само работниците от градината ходеха там да работим.
към текста >>
Една година преди бомбардировките над София Учителят започна всеки ден да отива в
лозето
, където имаше една кола дърва стоварена на земята.
5_54 Ето едно хубаво място за почивка Спомен на Ангел Вълков 44. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ Защо избрахме това място за погребение на тялото на Учителя? Там където Го положихме, преди това място беше лозе.
Една година преди бомбардировките над София Учителят започна всеки ден да отива в
лозето
, където имаше една кола дърва стоварена на земята.
Не знам по какъв случай бяха поставени тези дърва там. Така че напоследък всеки ден отиваше и седеше на тия дърва и седеше там уединен. Вероятно, защото в градината не идваха никакви хора и тук бе необезпокояван. Така смятахме ние, защото само работниците от градината ходеха там да работим. А това място беше около два декара лозе.
към текста >>
А това място беше около два декара
лозе
.
Една година преди бомбардировките над София Учителят започна всеки ден да отива в лозето, където имаше една кола дърва стоварена на земята. Не знам по какъв случай бяха поставени тези дърва там. Така че напоследък всеки ден отиваше и седеше на тия дърва и седеше там уединен. Вероятно, защото в градината не идваха никакви хора и тук бе необезпокояван. Така смятахме ние, защото само работниците от градината ходеха там да работим.
А това място беше около два декара
лозе
.
В градината по това време беше засят и бостан и дините бяха станали доста големи. Един ден минават по пътя откъм западната страна на градината стенографката Савка Керемидчиева и една гостенка на име Радка от село Тополица, Айтоско. Като Го забелязали, те попитали: „Какво правите там, Учителю? “ „Избирам си място.“ И повдигнал една диня малко от земята като казал: „Да ви я дам, но още е зелена“. Те разбира се нищо не разбрали от това какво е искал да каже, че си избира място.
към текста >>
66.
Погребението на Учителя
, 30.12.1944 г.
Хората се наредиха по трима както на гимнастика и изминаха кръга, след което се отправихме за мястото, което казват, сам Той е определил - средата на
лозето
, долния край до една лоза, която аз мисля, Той самия я посадил.
Пяха религиозни песни. Чух и песента, която отдавна знаем, тогава не можах да се сдържа - пророних сълзи. Към 11 часа тръгна процесията. Преди това брат Симеонов, който ръководеше с цигулката си песните, прочете гл. 14 от Библията и комитета го понесе на ръце, през централната врата на салона, към поляната.
Хората се наредиха по трима както на гимнастика и изминаха кръга, след което се отправихме за мястото, което казват, сам Той е определил - средата на
лозето
, долния край до една лоза, която аз мисля, Той самия я посадил.
Преди да Го спуснем Славчо Печеников прочете една грамота, която описва кой почива тук и що е дал на тоя свят. Грамотата се постави в едно шише, малко със зехтин, на което тапата бе запечатана с червен восък и самото шише се постави в едно сандъче, което се попълни с цимент, така, че то остана в средата. Сандъчето поставиха пред ковчега в краката. Поставиха капака на ковчега, който притвориха с 6 бурми. На един метър височина от ковчега поставиха три напречни греди, на които наредиха дъски и нагоре допълниха с пръст.
към текста >>
67.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Когато работиш, ръцете ти трябва да бъдат крепки; когато отидеш на
лозето
, трябва да бъдеш силен, за да вдигнеш мотиката.
И към Бога когато се приближаваме, дотолкова сме Му благоприятни, доколкото сме благи. Ако имаме благост, ние сме добре дошли; ако нямаме – идват страдания. Страданията са процес, чрез който се внася тази благост. „Благи, благи.“ След това в наряда се казва: „Да сме силни“. Второто условие след благостта е човек да бъде силен, да издържа.
Когато работиш, ръцете ти трябва да бъдат крепки; когато отидеш на
лозето
, трябва да бъдеш силен, за да вдигнеш мотиката.
И животът е една Божествена градина, където трябва да копаеш. После се произнася: „Да сме крепки“, т.е. не само да сме силни, но да има у нас и издръжливост. По нататък в наряда се казва: „Да сме твърди“, т.е. като те забият на едно място, да бъдеш като кол – нищо де не те разклати.
към текста >>
68.
Роден Сава Симеонов (Савата), предан ученик на Учителя, завещал триетажната си къща на Изгрева на Братството
, 30.11.1922 г.
Поделението му се намира в квартал
Лозенец
.
Сава Симеонов Костов е най-големият син на Симеон Костов, роден на 30 ноември 1922 г. в Мърчаево. Основно образование завършва в с. Владая. Рано се включва в обработването на земята заедно с цялото си семейство. По време на пребиваването на Учителя в тяхното село той е войник — отслужва военната си повинност.
Поделението му се намира в квартал
Лозенец
.
Дават тревога, започва бомбардировка, той напуска казармата и избягва в полето, като оставя поста си. Когато свършва тревогата, той се връща в казармата и застава на поста си. Идва командирът и му се скарва, че е напуснал поста си. След няколко дена — в неделя, той отива в Мърчаево при Учителя, но не му казва нищо за случилото се. Учителя се обръща към него и го пита: „Ти защо избяга от казармата при тревогата?
към текста >>
69.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
След което дава думите : „днеска за първи път добре пременена на
лозена
пръчка кацнах” и казва на В.
Дърветата си пращат привет по вятъра. Вземете за пример нара.” Така се ражда стихотворението „Песента за нара”, където два нара са разделени един от друг и как само по вятъра си пращат поздрави. (следва стихотворението Песента за нара) Интересно е създаването на песента „Житното зърно”. Учителя изпява темата: „от житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам”.
След което дава думите : „днеска за първи път добре пременена на
лозена
пръчка кацнах” и казва на В.
Несторова: „Направете една песен сега”. Така се появява песента „Житното зърно”. (следва песента Житно зърно) Пак през 1941 г. след беседа в разговор Учителя казва: „Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила”.
към текста >>
70.
Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София
, 26.12.1923 г.
В броеницата от празници той ще бъде новият ни празник с присъствието на Учителя.Но той ще бъде не в Търново и на
лозето
, а в София, на Изгрева.Гостите започват да пристигат и да опъват палатки.
Душата се радва. А скъпоценни сълзи проливат очите. От радост, от умиление душата намира своята среда, търсена от векове.Благодарим, Учителю, за всичкото благо, което ни даде чрез музиката! *При голям интерес в новия ни живот незабелязано изминава времето. Пред приготовления сме за нов събор - съборът през 1926 г.
В броеницата от празници той ще бъде новият ни празник с присъствието на Учителя.Но той ще бъде не в Търново и на
лозето
, а в София, на Изгрева.Гостите започват да пристигат и да опъват палатки.
Сред боровата гора Изгрева заприличва на букет от бели цветя. Идват групи от провинцията, обикновеновсяка със своя ръководител - сестри и братя от цялата страна, и се настаняват на определеното за тях място. И с обедите е така. И колко радостни са те, когатоУчителя им гостува - по време на обед или по някое друго време на деня.Празник над празниците! Учителя е извор.
към текста >>
71.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
Как обичаше Учителя поляната, градината,
лозето
!
При един спор в кухнята, Той влязъл и казал следните думи: „Хвърлете, рекох, чиниите през прозореца и прекратете спора'" Той се интересуваше от всичко на Изгрева, от живота - как протича в най-малките му подробности. Взимаше участие във всичко: цялото стопанство беше като на длан пред Него; концертите; Школата; работата в кухнята; частния живот на всеки един. Той беше като Баща-наставник, лекар, Учител на всички. Той обичаше Изгрева, присъстваше навсякъде.
Как обичаше Учителя поляната, градината,
лозето
!
Насърчаваше всяка работа. Той присъстваше в набавянето на зимнина и често се съветваше с бате Ради, и даваше оценка на най-малките неща. Той не обичаше разхищенията. За Него всяко семенце бе ценно, като начало на нов живот. При един случай, при падането на едно фасулче от балкона, Той накарал бате Ради да слезе долу и да го прибере.
към текста >>
72.
Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 08.09.1868 г.
Насреща им се откриваше цяла Витоша и просторът към
лозенските
височини[... ] Всъщност това не беше част от града, а в района на горите и градините наоколо[13].
В югозападния край на София отдавна вече бе изникнало селището на тъй наречените дъновисти – една религиозна секта, чийто основател привличаше със своите проповеди след нещастния край на войната много огорчени мъже и жени, загубили свои близки, както и всяка друга радост в самотния си живот. В селището на сектата бяха попаднали с майка си и едни мои братовчедки. Понякога ходех при тях. Бяха се настанили в една барака, както и повечето от техните съседи. През пролетта и лятото тези бараки тънеха в цветя и буйни храсти.
Насреща им се откриваше цяла Витоша и просторът към
лозенските
височини[... ] Всъщност това не беше част от града, а в района на горите и градините наоколо[13].
На Изгрева М. Белчева се нанася в една дъсчена къщичка, яде вегетарианска храна, ходи на излети – зиме на Витоша, лете на Мусала, сади боб, лук и картофи, слуша неделните лекции на Учителя и се радва на прекрасния изглед. Такава програма и днес бихме нарекли пречистващ режим на застоялия столичен организъм. В следващите две години, 1931-ва и 1932-ра, заминава на лагер край Рилските езера заедно с цялото Братство. Самата Елена Андреева ѝ ушива „една малко по-особена“ палатка, „както на артистите обикновено“.
към текста >>
73.
Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя
, 16.03.1937 г.
Насреща им се откриваше цяла Витоша и просторът към
лозенските
височини[... ] Всъщност това не беше част от града, а в района на горите и градините наоколо[13].
В югозападния край на София отдавна вече бе изникнало селището на тъй наречените дъновисти – една религиозна секта, чийто основател привличаше със своите проповеди след нещастния край на войната много огорчени мъже и жени, загубили свои близки, както и всяка друга радост в самотния си живот. В селището на сектата бяха попаднали с майка си и едни мои братовчедки. Понякога ходех при тях. Бяха се настанили в една барака, както и повечето от техните съседи. През пролетта и лятото тези бараки тънеха в цветя и буйни храсти.
Насреща им се откриваше цяла Витоша и просторът към
лозенските
височини[... ] Всъщност това не беше част от града, а в района на горите и градините наоколо[13].
На Изгрева М. Белчева се нанася в една дъсчена къщичка, яде вегетарианска храна, ходи на излети – зиме на Витоша, лете на Мусала, сади боб, лук и картофи, слуша неделните лекции на Учителя и се радва на прекрасния изглед. Такава програма и днес бихме нарекли пречистващ режим на застоялия столичен организъм. В следващите две години, 1931-ва и 1932-ра, заминава на лагер край Рилските езера заедно с цялото Братство. Самата Елена Андреева ѝ ушива „една малко по-особена“ палатка, „както на артистите обикновено“.
към текста >>
74.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на
лозето
на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година.
Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа. На отиване му благодарих и казах: "Брат Георге, благодаря ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка". Разделихме се. Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя.
Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на
лозето
на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година.
А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя.
към текста >>
НАГОРЕ