НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
161
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на
лозето
на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година.
Аз много бързо влезнах в молитвено състояние на Духа. На отиване му благодарих и казах: "Брат Георге, благодаря ти, че имах възможност да изпитам нещо от духовната чистота в твоята стаичка". Разделихме се. Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя.
Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на
лозето
на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година.
А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя.
към текста >>
2.
3_17 Истинското подвизаване
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Нали си чувал, че
лозето
не ще молитва, а иска мотика?
Кажи му само каква молитва съм ти дал". "Ама Учителю, аз искам да се подвизавам в Господа". "По-хубаво подвизаване от тази молитва няма в света. Ще работиш и ще се подвизаваш. А тъй, без работа, кой ще те храни?
Нали си чувал, че
лозето
не ще молитва, а иска мотика?
Аз ти дадох и молитва, и мотика". Брат Васил стана и си излезе. Върнал се в Айтос, отишъл и разказал всичко на брат Куртев: как Учителят не го разбрал и как, вместо да му даде метод за подвизаване, му дал превод на "Отче Наш" на езика на мотиката. А къде е по-горен човек от мотиката? И къде е по-горен човекът от молитвата?
към текста >>
3.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на
лозето
- там, където бе съборът.
В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут. Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов. Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия. Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в салона, за наше най-голямо удоволствие.
В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на
лозето
- там, където бе съборът.
Освен външните атаки на Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата. Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр.
към текста >>
Аз бях на събора в Търново, във вилата на
лозето
- помагах за нейното разтребване и почистване.
В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън.
Аз бях на събора в Търново, във вилата на
лозето
- помагах за нейното разтребване и почистване.
Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение. Тогава разговорът и предстоящото разрешение на дадения проблем по-лесно ще се насочат в онази посока, в която се движи действието.
към текста >>
4.
3_66 Ясновидци и светци
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А те бяха заели вилата на
лозето
- там, където ставаха съборите.
Дотук всичко беше хубаво. Но нали бяха спиритисти, нали желаеха лична опитност с Невидимия свят, нали желаеха да чуят, да видят и да пипнат всичко онова, което не се чува, не се вижда и не се пипа - те сами попаднаха в мрежата на Черната ложа. Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев. Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали.
А те бяха заели вилата на
лозето
- там, където ставаха съборите.
Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание. А те там не работеха нищо, по цял ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методий не признавам.
към текста >>
Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на
лозето
, предоставяха им средства и препитание.
Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев. Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели вилата на лозето - там, където ставаха съборите. Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези.
Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на
лозето
, предоставяха им средства и препитание.
А те там не работеха нищо, по цял ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методий не признавам. Ония бяха титани, а тия са бръмбари." За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях.
към текста >>
5.
5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
До 25 октомври 1912 година е превзет
Лозенград
, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас.
Но Фердинанд проигра всичко. Защо ли? Ще ви обясня: На 5 октомври 1912 година България и Гърция обявяват война на Турция. А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминават границата.
До 25 октомври 1912 година е превзет
Лозенград
, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас.
От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции. Но отново по вина на командуването се спира преследването. На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции. На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир. Турция иска мир.
към текста >>
6.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
В момента Той се връщаше от малкото
лозе
, което имахме на "Изгрева".
След като се прибрах в къщи, помислих, подбрах и подготвих осемнадесет от всичко двадесет и осемте упражнения на Паневритмията, които се съдържаха в нейния оригинал. Причината за този подбор беше желанието ми да дам по-динамичните, по-подвижните и да не бъдат дадени изведнъж толкова много. Написах описанието им. А за нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов - наш съмишленик и специалист по музика - който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените и подбрани от мене осемнадесет упражнения занесох на Учителя.
В момента Той се връщаше от малкото
лозе
, което имахме на "Изгрева".
Посрещнах Го и Му казах: 'Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него." Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмия". Сконфузено казах това, виждайки вината в себе си и си тръгнах. След малко бай Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила.
към текста >>
7.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Лозето
и събора на Бялото Братство 11.
Момчешки лудории 6. Моят дядо и отбраната на Шипка 7. Дядо Ботю – Житото и царската хазна 8. Богомилската къща 9. Читалище “Надежда” 10.
Лозето
и събора на Бялото Братство 11.
Пътуване на запад за наука 12. Сънят, който се сбъдна 7 13. Войник или студент 14. Духовната младежка група 15. Откриването на Младежкият окултен клас 16.
към текста >>
Лозето
52.
Първите салони в София 48. Как се построи Изгревът. Палатката на Бертоли 49. Дървените бараки 50. Овощната градина на Изгрева 51.
Лозето
52.
Пчелинът 53. Приемната на Учителя и събора през 1926 г. 54. Общата кухня 55. Чешмата и изворът на Диана Бад 56. Чешмата със сърничката 57.
към текста >>
Крадец в
лозето
66.
360 61. Към последните думи на Учителя 62. Песните 63. Срещата 64. Писано е 65.
Крадец в
лозето
66.
Пчелата – 67. Учителят в село Хотанца 68. Ръководителите 69. Руските войски 70. Странник Съм на този свят 71.
към текста >>
8.
10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
10.
ЛОЗЕТО
И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО По моят старинен обичай аз тръгнах да се скитам.
10.
ЛОЗЕТО
И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО По моят старинен обичай аз тръгнах да се скитам.
Беше неделен ден, учрежденията не работят, друга работа не мога да свърша, за която съм дошъл в Търново и аз реших да се скитам из природата сам, без другар. Взех една посока на запад и тръгнах. Излезнах от града и навлязох в лозята. Ходя насам, ходя натам, обикалях по пътечки, влизах и излизах докато една хубава алея ме изведе на шосето, което води за Севлиево. А на мен ми е така приятно, че ходя сред природата.
към текста >>
А сега той ме въведе в
лозето
при белите хора, запозна ме с други младежи, все приятни, весели и хубави хора.
Навлязохме в света на идеите. Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но в последствие.
А сега той ме въведе в
лозето
при белите хора, запозна ме с други младежи, все приятни, весели и хубави хора.
Така, че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнахме вътре дойдоха още младежи около 15 човека. Започнаха разговори и размяна на мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално.
към текста >>
Така, че той ме въведе в
лозето
, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора.
Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но в последствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запозна ме с други младежи, все приятни, весели и хубави хора.
Така, че той ме въведе в
лозето
, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора.
Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнахме вътре дойдоха още младежи около 15 човека. Започнаха разговори и размяна на мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов.
към текста >>
Трябваше един от присъстващите да те въведе в
лозето
.
Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но в последствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запозна ме с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така, че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора.
Трябваше един от присъстващите да те въведе в
лозето
.
Кузман ме вреди и ме пуснаха. Като влезнахме вътре дойдоха още младежи около 15 човека. Започнаха разговори и размяна на мисли и така аз се запознах с живота на Братството реално. След малко цялата група от младежи отидохме при Учителя Дънов. Поканиха и мен.
към текста >>
А след това по покана на младежите останах да живея при тях на
лозето
до края на събора.
Учителят ни прие, беше много разположен като видя толкова много млади хора. Туй беше първата ми среща с Учителя. Учителят не говори много. Той беше твърде зает. Скоро стана време за обяд и аз останах да обядвам с Белите братя.
А след това по покана на младежите останах да живея при тях на
лозето
до края на събора.
Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. В същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение. Аз отивам да си заверя книжата, за да отивам на запад да следвам, а срещам Учителя.
към текста >>
Но бях тъй възхитен от живота на Братството в
лозето
и на отношенията помежду им.
Имаше палатки и завивки за гости и там прекарах няколко дни до края на събора. Много приятни запознанства направих тогава с много хубави млади хора се срещнах, с които ние имахме родство по мисли, разбирания и по живот. В същото време си уреждах книжата за пътуване в чужбина, за да следвам там. Гледай ти какво необикновено съвпадение. Аз отивам да си заверя книжата, за да отивам на запад да следвам, а срещам Учителя.
Но бях тъй възхитен от живота на Братството в
лозето
и на отношенията помежду им.
И най-вече от Учителя, който държеше сказки и се провеждаха разговори с Него. Това беше един съдбоносен миг. Тази среща предопредели моят път. И аз останах неизменно при Него през целия си живот чак до днес.
към текста >>
9.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в
лозето
.
11. ПЪТУВАНЕ НА ЗАПАД ЗА НАУКА Съборът завърши и аз след като си заверих документите качих се на влака и се връщам в Габрово. Върнах се с голямо вдъхновение. С необикновено възприятие, че не мога да го изразя. Не мога да намеря думи да го изкажа на родителите си.
Непрекъснато съм под влиянието на спомените от прекараните дни на събора в
лозето
.
Спомням си, бяхме седнали на обед, казахме обща молитва и ме поканиха да си взема от туй или онуй, което беше на трапезата. Престраших се и посягам с лявата си ръка, понеже съм левак и с нея си служа повече, така както останалите хора си служат с дясната ръка. А аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш" и ме изгониха от масата.
към текста >>
След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в
лозето
и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа.
А аз съм седнал между стари, възрастни братя. И като посегнах към хляба един се пресегна с една голяма лъжица и ме удари през пръстите. „Шът, шът, туй повече да не го правиш" и ме изгониха от масата. Станах и напуснах масата. Не знаех за какво ме изгониха.
След малко идва моят приятел Кузман, който ме въведе в
лозето
и който гарантира за мен и ми каза: „Братко, не трябва да посягаш с лявата ръка към хляба, защото това е символ на другата, на Черната ложа.
И затова те изгониха старите братя. Защото си седнал на трапезата на Бялото Братство, а посягаш с ръката на Черната ложа." Аз се усмихвам и му отговарям: „Та аз съм левичар и работя само с лявата ръка." Той ме гледа и не вярва. После погледна към едно далечно дърво и каза: „Вземи един камък и го запрати към онова далечно дърво. Ако си левак ще стигне камъка до него." Аз се наведох, взех камъка и с дългата си шепа едвам го обхванах. А аз имах дълги ръце, широка длан и дълги пръсти и съм висок на ръст и бях изключително як.
към текста >>
Този урок го научих на
лозето
.
А онези които са леви-чари да се хранят с дясната си ръка. От тогава аз започнах да пиша с дясната ръка и моят почерк е малко по-особен от тоя на останалите хора. Дайте на един човек, който е десничар да ви напише нещо с лявата си ръка. Едва ли ще напише буква. А аз всичко пиша на български с лявата си ръка.
Този урок го научих на
лозето
.
И понеже бях сконфузен, за да си намеря работа започнах да нося вода с големи тумбести стомни от 15 кг едната, от доста далеч. Така, че аз ги зареждах с вода. След това насякох дърва. По едно време идва онзи, който ме удари с лъжицата през ръцете. „Наблюдавам те и се убедих, че ти си левичар.
към текста >>
10.
14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Намерих една далечна квартира в квартал
Лозенец
, заселих се в чиста хубава стаичка.
И започнах да посещавам редовно лекции. Тука трябва да кажа, че аз имах свои навици, от които не съм се отказвал никога до сега. Сутрин ставам много рано. Ако има условия излизам в природата да се разходя един-два часа според времето. Тъй направих и в София.
Намерих една далечна квартира в квартал
Лозенец
, заселих се в чиста хубава стаичка.
Сутрин излизах и така при една от сутрешните си разходки като вървях през младата гора тогаз, която достигаше до гърдите ми от борови дръвчета се разхождам по пътечките насам-натам. Изведнъж дочух, че се пее песен. Учуди ме това да се пее песен толкова рано. А пеят много хора. Тръгнах по песента и излязох от пътеката на една обширна поляна.
към текста >>
Отивам там и виждам, че това са същите бели хора от
лозето
в Търново.
Изведнъж дочух, че се пее песен. Учуди ме това да се пее песен толкова рано. А пеят много хора. Тръгнах по песента и излязох от пътеката на една обширна поляна. Гледам хора с бели дрехи наредени край борчетата, и слушам пеят песни.
Отивам там и виждам, че това са същите бели хора от
лозето
в Търново.
Аз се зачудих много, но между тях видях и моите приятели от Търново. Така се запознах пак с тях, влезнах в средата и отново намерих Братството и Учителя. А до тогава изобщо не знаех, че има Братство в София. Като се поопознахме, като споделяхме и видяхме, че имаме общи идеи и стремеж, образувахме духовна група от 20-30 младежи и се събирахме на полянката вън от голямото Братство. Ние се насочвахме нашата младежка група към една поляна вътре в гората.
към текста >>
11.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През месец октомври заминах за колибата на братското
лозе
в Търново.
Ще дойдеш при мен, ще те изпратя в Търново в колибата. Ще направим опит за основаване на братска комуна. Ще дойдат и други братя отпосле." Петър казал: „Щом е тъй, отивам. Но да отида първо в Ст. Загора, да продам зелето си, което съм отработил." Отидох и продадох зелето.
През месец октомври заминах за колибата на братското
лозе
в Търново.
Прекарах зимата, а лятото посрещнах събора. През зимата на 1922-23 г. падна голям сняг. През цялото време работя на братските лозя. Пръсках, копаех и режа.
към текста >>
Купиха в Арбанаси кола, коне, къща, инвентар и едно
лозе
и започнахме работа.
Взимам перодръжката втори път, перото пак ми се изплъзва из ръката и се заби в пода. Трети път взимам перото - пак същото. Четвърти път вземам перодръжката и с двете си ръце дописах писмото. Тати получи писмото ми и ме послуша. Продаде имота и пролетта пристигнаха с майка ми.
Купиха в Арбанаси кола, коне, къща, инвентар и едно
лозе
и започнахме работа.
Дойдоха и други млади братя да стават комунари и работата тръгна отначало задоволителна. Тази комуна просъществува три години -1923,1924 и 1925 г. Дойде време и възникнаха известни спорове и недоразумения в комуната. Явиха се противоречия. Някои от младите братя започнаха да одумват, че старите Камбурови не могат да дадат такъв труд както младите.
към текста >>
12.
51. ЛОЗЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
51.
ЛОЗЕТО
Говореше се, че София е на високо място, че климата е студен и хладен и че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове
лозени
пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде.
51.
ЛОЗЕТО
Говореше се, че София е на високо място, че климата е студен и хладен и че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове
лозени
пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде.
Имахме образцови братя лозари. Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона. Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше. Но ако се случеше хладна година то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя.
към текста >>
Така насадихме едно малко
лозе
и дори сложихме лози и пред салона.
51. ЛОЗЕТО Говореше се, че София е на високо място, че климата е студен и хладен и че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде. Имахме образцови братя лозари.
Така насадихме едно малко
лозе
и дори сложихме лози и пред салона.
Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше. Но ако се случеше хладна година то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя. Учителят се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря". А той се усмихва и философски отсича: „Ще узрее, как няма да узрее.
към текста >>
Все пак
лозето
даваше грозде и есенно време узряваше.
51. ЛОЗЕТО Говореше се, че София е на високо място, че климата е студен и хладен и че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде. Имахме образцови братя лозари. Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона.
Все пак
лозето
даваше грозде и есенно време узряваше.
Но ако се случеше хладна година то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя. Учителят се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря". А той се усмихва и философски отсича: „Ще узрее, как няма да узрее. Къде ще ходи да не зрее.
към текста >>
Тук от цяла София се стичаме да ви слушаме, та дано ни узреят главите, а то
лозето
по цял ден и по цяла нощ тук седи и отгоре на това не иска да зрее.
Но ако се случеше хладна година то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя. Учителят се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря". А той се усмихва и философски отсича: „Ще узрее, как няма да узрее. Къде ще ходи да не зрее.
Тук от цяла София се стичаме да ви слушаме, та дано ни узреят главите, а то
лозето
по цял ден и по цяла нощ тук седи и отгоре на това не иска да зрее.
Ще зрее и оттатък ще мине." Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до лозето и влиза вътре да бере. Брат Ради го хваща и го води при Учителя. „Учителю, какво да го правим? " „Как какво. Ти нали каза, че лозето няма къде да ходи, ще зрее и оттатък ще мине.
към текста >>
Ще зрее и оттатък ще мине." Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до
лозето
и влиза вътре да бере.
Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя. Учителят се усмихне и каже: „Брат Ради, ама гроздето и тази година узря". А той се усмихва и философски отсича: „Ще узрее, как няма да узрее. Къде ще ходи да не зрее. Тук от цяла София се стичаме да ви слушаме, та дано ни узреят главите, а то лозето по цял ден и по цяла нощ тук седи и отгоре на това не иска да зрее.
Ще зрее и оттатък ще мине." Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до
лозето
и влиза вътре да бере.
Брат Ради го хваща и го води при Учителя. „Учителю, какво да го правим? " „Как какво. Ти нали каза, че лозето няма къде да ходи, ще зрее и оттатък ще мине. Ето то премина и си доведе гост да му опита плода." Дядо Ради се почесва по главата и казва: „Ама, Учителю, аз не исках да пророкувам, а само така го казах, защото такава е думата".
към текста >>
Ти нали каза, че
лозето
няма къде да ходи, ще зрее и оттатък ще мине.
Тук от цяла София се стичаме да ви слушаме, та дано ни узреят главите, а то лозето по цял ден и по цяла нощ тук седи и отгоре на това не иска да зрее. Ще зрее и оттатък ще мине." Не минава час от думите на брат Ради и ето един страничен човек се приближава до лозето и влиза вътре да бере. Брат Ради го хваща и го води при Учителя. „Учителю, какво да го правим? " „Как какво.
Ти нали каза, че
лозето
няма къде да ходи, ще зрее и оттатък ще мине.
Ето то премина и си доведе гост да му опита плода." Дядо Ради се почесва по главата и казва: „Ама, Учителю, аз не исках да пророкувам, а само така го казах, защото такава е думата". „Трябва да се знае, че тук на Изгрева каквото се каже се изпълнява, защото има служители небесни, които слушат и тръгват да изпълняват онова изреченото тук на Изгрева." Брат Ради мълчи, а до него стои една сестра, която слуша и трябва всичко да запомни, защото трябва да бъде разказано след време. А пък аз ви го доразказвам.
към текста >>
13.
65. ВИЛА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ето искат Неговото разрешение и ще го направят в парка на
лозето
, където сега е мястото на Учителя.
„Учителю, ще Те занимаем с един важен въпрос." Учителят се спря, не беше доволен от тяхното идване. И те започват: „Тъй, тъй нямате удобства, нямате това, нямате онова, че и вода нямате." Изваждат плана на архитекта и разкриват пред Учителя както те мислят да направят. Една голяма вила, която архитект я е проектирал. Обясняват че те разполагат със средства и няма да се иска нищо от Братството. Само искат Неговото разрешение.
Ето искат Неговото разрешение и ще го направят в парка на
лозето
, където сега е мястото на Учителя.
Там искаха разрешение за строеж от Учителя. Сега още са тези пет човека пред очите ми. Учителят ги изгледа. „Няма нужда от такова нещо" и си излезе от салона. Те останаха с плановете си.
към текста >>
14.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА През време на Търновските събори в една от стаите във вилата на
лозето
Учителят я бе определил за Горница, като молитвена стая и като съсредоточие на Духът Господен.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА През време на Търновските събори в една от стаите във вилата на
лозето
Учителят я бе определил за Горница, като молитвена стая и като съсредоточие на Духът Господен.
Учителят създаде специална обстановка, за да могат да се молят и да съзерцават приятелите, когато се качват в тази стаичка. Учителят беше създал различни чертежи и фигури, като беше ги дал на художник да ги нарисува по Негови указания. Нарисувани бяха с цветни мастила. Всеки чертеж имаше своя символика и освен че означаваше нещо, но представляваше „Скрижалите на Духа Господен". Тези фигури и чертежи бяха запазени дълго време и аз ги бях сложил в едни дълги цилиндрични специално приготвени за целта кутии, за да се запазят от влага и прах.
към текста >>
15.
69. ОБЩЕЖИТИЕ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имахме стопанство от
лозе
, овощна градина, за която се грижеше брат Ради.
Така Учителят беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна. Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти. Но нищо не стана. Причината я знаете. Във всеки случай центъра на братския живот беше салона, полянката,където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията.
Имахме стопанство от
лозе
, овощна градина, за която се грижеше брат Ради.
Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават. Сееха се картофи, лук, домати, пипер. Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата кухня. От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята,които изработваха в селата своята реколта изпращаха най-хубавото на Учителя.
към текста >>
16.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По времето когато Учителят е съставял „Завета на цветните лъчи на светлината" е бил в колибата на Иларионова в тяхното
лозе
извън града.
Издържаше на суровия живот. Спали сме с Него по планините зиме, при сняг, при дъжд, при студ и пек. Учителят даде подтик на туризма като явление у нас. Тогава ни се смееха отначало. Масовото ходене по планините ние го дадохме.
По времето когато Учителят е съставял „Завета на цветните лъчи на светлината" е бил в колибата на Иларионова в тяхното
лозе
извън града.
Учителят е боледувал известно време по това време както ми казваше сама Еленка. После на събора в Търново Той споменава, че когато готвел тази книжка е бил атакуван и че са опитвали да посегнат на здравето Му онези от другата Ложа. Учителят когато имаше нужда да Му се помогне и да Му се подкрепи здравето, Мария Тодорова винаги се отзоваваше и Му помагаше. Има много такива примери. Ако някой път не можеше да се храни тя Му приготвяше храна и Му я поднасяше.
към текста >>
17.
97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
През тази година Учителят през лятото е прекарал два-три месеца в
лозето
на Иларионови в една малка колиба.
97. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ Тази книжка Учителят е отпечатал сам със свои собствени средства. За нея Той е започнал да говори още при първите събори. Но окончателно я стъкмява през 1912 г. във Велико Търново.
През тази година Учителят през лятото е прекарал два-три месеца в
лозето
на Иларионови в една малка колиба.
През това време Учителят боледува, но точно какво ние не знаем, но знаем, че минава една тежка криза на своето здраве. По-късно Той споменава, че когато е работил тази книжка, Черната Ложа е направила опит да посегне на здравето и на живота Му. В тази книжка са подредени мисли от Библията, Евангелието и Откровението. Учителят е проследил целия този материал и е намерил онези свещени моменти, когато Господния Дух е говорил и е извадил отделно думите Му. Така са извадени всички думи на Божия Дух, изговорени чрез пророците, Мойсей и Давида, Соломона и други, както и на Исус Христос, апостолите и Йоан.
към текста >>
18.
105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По-късно се събират в една колиба на едно
лозе
и там прекарват по 1-2 дни.
По-късно към нея се присъединяват няколко семейства в Търново, които образуват едно духовно общество и приемат ръководството на Учителя. Има редица запазени писма от Казакова до Учителя и от Учителя до Казакова, където Той ги насочва и ориентира в духовния живот. Той често ги посещава. Когато дойде в Търново, то за тях е пролет. Ще се съберат в някой дом и там ще стане необикновено събрание.
По-късно се събират в една колиба на едно
лозе
и там прекарват по 1-2 дни.
Така се туря начало на братските срещи в Търново. После започнаха да канят приятели от другите кръжоци. И така започнаха съборите в Търново. Но братството се оформи като едно духовно общество, което имаше клонове почти във всички градове на България. От 1905 г.
към текста >>
19.
110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всяко
лозе
, което се присъединяваше към общото имаше своя колиба и навеси, които се използваха от собственика за обработване на
лозето
.
Тогава ние младите хора охранявахме лагера с палатки. Имаше постове, които се сменяха през няколко часа, постове с бели тояги и така бяхме взели мерки за всяка евентуалност. По този начин не се допусна чужд човек в лагера и нямаше посегателства срещу нас. Дежуреше се денем и нощем и се охраняваха около 500-600 човека, а понякога и 1000. В лозята, където бяха обединени няколко братски лозя се получи един голям имот около 100 декара.
Всяко
лозе
, което се присъединяваше към общото имаше своя колиба и навеси, които се използваха от собственика за обработване на
лозето
.
Тези колиби се използваха през съборите за складове, за кухня, а някои за жилища. Едно от тях, което бе по-хубаво, двуетажна постройка, беше предоставена на Учителя. Там живееше Той, там имаше стаичка. А горе на етажа имаше една стаичка и отпред Той я нареди по свой особен начин и по свое разбиране. Тури някакви карти, тури чертежи и се нареди обстановка една такава изключителна.
към текста >>
20.
112. КОМУНАТА В РУСЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Към стопанството принадлежеше и
лозето
на брат Явашев -10 декара, отбрани десертни лозя.
Сестрите работеха в зеленчуковата градина, помагахме и ние братята като беряхме по 600 кг домати и други зеленчуци, които изнасяхме на пазара. Дойде време за коситба и жътва. Имаше 90 декара за косене и за жътва към 30-40 декара. Ние младежите бяхме свикнали вече на труд. Реколтата беше отлична тая година.
Към стопанството принадлежеше и
лозето
на брат Явашев -10 декара, отбрани десертни лозя.
Никъде нямаше такива лозя както в Русе. Тук в комуната в Русе започна нашето истинско приятелство с Мария. Като видяха другите, не одобриха нашата връзка и приятелство и много критикуваха и одумваха. Това го правеха и пред Учителя, за да Му покажат какво представляват младежите и чакаха Учителя да ни укори пред всички, за да бъде за назидание на другите. А Учителят им каза: „Такива ми ги е дал Господ, с тях работя." Те останаха недоволни.
към текста >>
21.
129. БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ И ХРИСТОВИЯТ ДУХ ВРЪЗ УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на
лозето
.
И на друго място Учителят бе разказал, че Божественият Дух слиза именно на тази дата и след това се дава Обещанието Господне. През 1912 г. Учителят се бе оттеглил в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху „Завета на Цветните лъчи на светлината". Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя Го е наглеждала.
После бил на смъртно легло и накрая Го пренасят във вилата на Иларионова на
лозето
.
Оздравява накрая. По-късно Той съобщава пред приятелите, че тогава Черната Ложа е правела опит да посегне на тялото Му и да го разруши. При една такава обстановка се случва следното: „Една сутрин когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище? " Учителят отговаря: „Слушам Господи! " И Христовият Дух се вселява в Него.
към текста >>
22.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
При една разходка, като минавали през
лозето
с брат Боян и някои и други приятели Учителят казал: „Ето едно хубаво място за почивка." Приятелите, които бяха с Него и които бяха чули всичко това настояваха за това място.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА Мястото на Учителя, където бе положено тялото Му бе посочено лично от Него.
При една разходка, като минавали през
лозето
с брат Боян и някои и други приятели Учителят казал: „Ето едно хубаво място за почивка." Приятелите, които бяха с Него и които бяха чули всичко това настояваха за това място.
Действително от целият Изгрев това бе най-хубавото място. После ние взехме инициативата, това място и лозето да се включи в парк. Направихме елипсата. Идеята за елипсата е на мен и Бертоли. Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма.
към текста >>
После ние взехме инициативата, това място и
лозето
да се включи в парк.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА Мястото на Учителя, където бе положено тялото Му бе посочено лично от Него. При една разходка, като минавали през лозето с брат Боян и някои и други приятели Учителят казал: „Ето едно хубаво място за почивка." Приятелите, които бяха с Него и които бяха чули всичко това настояваха за това място. Действително от целият Изгрев това бе най-хубавото място.
После ние взехме инициативата, това място и
лозето
да се включи в парк.
Направихме елипсата. Идеята за елипсата е на мен и Бертоли. Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма. Направихме в горния край Пентаграма, изработена от мрамор, от специален майстор. Казваше се Джовано Лонго - италианец.
към текста >>
23.
6. ЕЛИПСАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
6. Елипсата Един брат заварва Учителя, че работи нещо на онова място в
лозето
, където после положиха тялото Му.
6. Елипсата Един брат заварва Учителя, че работи нещо на онова място в
лозето
, където после положиха тялото Му.
Братът се приближава с желание да помогне, но Учителят е толкова затворен и толкова строг и недостъпен, че брата не смее да се приближи. Учителят очертава нещо с мотичката. Вижда брата, че на Учителя не Му е до хора в този момент, но решава се и казва: „Учителю, дайте и на мен да помогна! " Учителят мълчаливо му подава мотичката и сяда на пейката под лозичката. Братът разчиства местото, толкова голямо колкото е днес елипсата.
към текста >>
24.
65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
65. КРАДЕЦ В
ЛОЗЕТО
Една вечер в късната есен Учителя и няколко сестри седят при елипсата в боровата горичка до чешмичката със зодиака и разговарят.
65. КРАДЕЦ В
ЛОЗЕТО
Една вечер в късната есен Учителя и няколко сестри седят при елипсата в боровата горичка до чешмичката със зодиака и разговарят.
Изведнъж Учителя става неспокоен, излиза на поляната и се затичва бързо, достига до другия край при лозето, изправя се и извиква високо: „Ти там, стой! " Притичват и сестрите и гледат в лозето човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове. Седи неподвижен като вкаменен. Учителят прекосява пак поляната енергично, отива в стаята си, след малко се задава и след Него върви брат Ради с голяма кошница пълна с грозде. Учителят се приближава до човека и посочва на Ради да остави кошницата до него.
към текста >>
Изведнъж Учителя става неспокоен, излиза на поляната и се затичва бързо, достига до другия край при
лозето
, изправя се и извиква високо: „Ти там, стой!
65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО Една вечер в късната есен Учителя и няколко сестри седят при елипсата в боровата горичка до чешмичката със зодиака и разговарят.
Изведнъж Учителя става неспокоен, излиза на поляната и се затичва бързо, достига до другия край при
лозето
, изправя се и извиква високо: „Ти там, стой!
" Притичват и сестрите и гледат в лозето човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове. Седи неподвижен като вкаменен. Учителят прекосява пак поляната енергично, отива в стаята си, след малко се задава и след Него върви брат Ради с голяма кошница пълна с грозде. Учителят се приближава до човека и посочва на Ради да остави кошницата до него. Казва на човека: „Нашето грозде е още зелено, ето това е узряло!
към текста >>
" Притичват и сестрите и гледат в
лозето
човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове.
65. КРАДЕЦ В ЛОЗЕТО Една вечер в късната есен Учителя и няколко сестри седят при елипсата в боровата горичка до чешмичката със зодиака и разговарят. Изведнъж Учителя става неспокоен, излиза на поляната и се затичва бързо, достига до другия край при лозето, изправя се и извиква високо: „Ти там, стой!
" Притичват и сестрите и гледат в
лозето
човек изправен, държи ножче в ръка, в краката му вестник и във вестника отрязани няколко гроздове.
Седи неподвижен като вкаменен. Учителят прекосява пак поляната енергично, отива в стаята си, след малко се задава и след Него върви брат Ради с голяма кошница пълна с грозде. Учителят се приближава до човека и посочва на Ради да остави кошницата до него. Казва на човека: „Нашето грозде е още зелено, ето това е узряло! " Човекът се навежда взема кошницата и си тръгва, като колкото по се отдалечава, по-бърза, докато почва да тича.
към текста >>
25.
66. ПЧЕЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят спира за момент, влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите, чак на другия край на поляната срещу
лозето
.
66. ПЧЕЛАТА Приятели разговарят с Учителя пред долната стаичка. Изведнъж около тях се завъртява неспокойна пчела. Върти се, върти се и се удря в Учителя. Учителят спира да разговаря. Втори път пчелата се завърта около Него и пак се блъска в Учителя.
Учителят спира за момент, влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите, чак на другия край на поляната срещу
лозето
.
Дали са на пчелите сироп с хранилка отвън, но той се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него. Учителя налива вода по малко и с една клечица разбърква сиропа, разредява го и освобождава пчелите. Пчелите отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ и закрила.
към текста >>
26.
17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ Съборите в Търново ставаха в едно
лозе
, в което беше построена една вила.
17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ Съборите в Търново ставаха в едно
лозе
, в което беше построена една вила.
В нея имаше на втория етаж една стаичка, която бе предоставена на Учителя. Тази стаичка се наричаше ГОРНИЦА. Учителят беше обзавел тази стаичка като олтар, като храм. Той слагаше там някои картини, предмети, бяха сложени широки ленти с цветовете на дъгата. Отпред имаше един светил-ник с кандила, които излъчваха особена светлина.
към текста >>
27.
61. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Резиденция
Лозенец
. 6.
Културния дом в Русе. 2. Гара Русе-Юг. 3. Мостът на Дружбата в гр. Русе. 4. Държавния университет в София. 5.
Резиденция
Лозенец
. 6.
Жилищните блокове на ул. „Стамболийски". 7. Дипломатическите сгради на ул. „Оборище" и на ул. „Георгиу Деж." 8.
към текста >>
28.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до
лозето
, бе свещенодействие.
Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика! " Аверуни заслужено придоби доверието. А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ.
Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до
лозето
, бе свещенодействие.
А когато Той диктуваше мъдростта на вековете, когато разказваше за повсеместната връзка между душите във всемира - Любовта, когато говореше за езика на Великата природа, изявен в отношения между най-малките същества - тревички и бубулечици, поетичният полет на мисълта Му бе одухотворен, така както са одухотворени взаимните връзки между съществата от висшите ангелски йерархии. Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души! " Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само концертен подиум за музика и поезия. Имало е такива дни, с много отдалечен залез. Много дълги дни!
към текста >>
29.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
При един случай, когато с УЧИТЕЛЯ се връщаме от
лозето
на Изгрева, до боровете срещаме Димитър и Той казва: - Това е един добър брат!
Беше се снабдил с помпа и четки за боядисване. До известна степен белосаният Изгрев бе негово дело. Разбира се, цялата техническа дейност имаше известна опора в неговия добър и благ характер. Ако трябва за някого от Изгрева да се каже, че е представител на добрите братя - това е Димитър. Нещо повече.
При един случай, когато с УЧИТЕЛЯ се връщаме от
лозето
на Изгрева, до боровете срещаме Димитър и Той казва: - Това е един добър брат!
Светия! Посочвам го като представител на добротворците на школата. Действително, в многогодишното приятелство ние бяхме неразделни и неведнъж съм се убеждавал в правотата на УЧИТЕЛЯ. Димитър бе и поетична, музикална и мистична душа. Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми.
към текста >>
30.
І.10. ЗА ПРАЗНИКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
В такива предпразнични дни изгревяни и пристигналите по-отрано гости даваха израз на своята обич към салона, към столовата, към обширния двор, към китната поляна, към овощната градина, към
лозето
, към всеки кът от Изгрева.
Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно. Преди всяка среща, преди всеки събор, добрият ред, чистотата, приветливата обстановка са били неотменен прелюд към тържеството на празника. Всички обичаха като свой дом белналият се салон - с много прозорци за обилна светлина.
В такива предпразнични дни изгревяни и пристигналите по-отрано гости даваха израз на своята обич към салона, към столовата, към обширния двор, към китната поляна, към овощната градина, към
лозето
, към всеки кът от Изгрева.
Навсякъде трябваше да бъде чисто, приветливо и красиво. Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха. Приятелите вече знаеха, че чистотата и редът са добра основа за добър прием и добри отношения. Домакините познаваха своите гости, а и гостите знаеха при кого да квартируват. Имало е празнични и съборни дни, когато и палатките са влизали в ролята си.
към текста >>
Той бе в салона, в кухнята, на поляната, на
лозето
- взимаше живо участие за добрия ред и примерната чистота.
Атмосферата на Изгрева добива особена празничност, тръпнеща от възторжени чувства и съзнателно приятелство. Изгревът приличаше на огромен дом с многолюдно семейство. УЧИТЕЛЯТ бе пример за добрите домакини. Той бе навсякъде. Следеше стъпките на работливите приятели, препасани с престилки, забрадени с бели кърпи, с метли и кофи в ръце.
Той бе в салона, в кухнята, на поляната, на
лозето
- взимаше живо участие за добрия ред и примерната чистота.
В подобен предпразничен ден останах до късно на Изгрева. Приятелите почти се бяха прибрали за почивка. Бях готов и аз да се прибера и подготвя за празника. А самата вечер бе изключително приятна. Спокойна, мирна, топла и светла вечер.
към текста >>
31.
ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до
лозето
, до полянката, до жилището на стенографките.
Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на салона и да не допуска никого, поне през времето, когато се прочитаха молитвите, или когато учениците бяха потопени в размишление. Тази строга мярка на брата бе мълчаливо приета от УЧИТЕЛЯ. Но една сутрин, между закъснелите, които очакваха да се отвори вратата на салона, бе и един едър златист котарак, който се бе „заселил" до горницата на УЧИТЕЛЯ. Там, до изтривалката, или на малкото столче до вратата посрещаше и изпращаше всички гости. Естествено, за това постоянство котарака получаваше дар - парче кашкавал, или сиренце, или сварено яйце.
Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до
лозето
, до полянката, до жилището на стенографките.
Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие. За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен. Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас. Доста голяма група навлезе в салона и за голяма изненада на всички, котаракът бързо се провря и се скри до малкото шкафче, определено за книгите за продажба. Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа на УЧИТЕЛЯ, Той спокойно слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава на черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените мисли.
към текста >>
32.
ІІІ.73. ПРЕРАЖДАНИЯ И СПОМЕНИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Имаше име на момиче „
Клозетка
" - от
клозета
на влака.
Забелязах, че много хора си кръщават децата на чужди думи и които думи носеха наименования на различни технически неща. Например влака тогава се наричаше "трен" - от френски. Имаше имена на момичета и ги наричаха „Трена", момчетата ги наричаха „Гаро" от френската дума „Гар". Имаше и други случаи, още по-забавни и смешни. Например вместо човешко име, сложил му име „Пиро"- от пирон.
Имаше име на момиче „
Клозетка
" - от
клозета
на влака.
Отидох при Учителя и Му казах: „Учителю, защо си кръщават така децата? От простотия ли го правят, или противодействат на традицията? " Прочетох Му към двадесет имена. Той ме изслуша внимателно. „Кръщават ги по спомените си, откъдето са дошли и откъдето са се преродили." Аз подскочих от изненада.
към текста >>
33.
ІІІ.98. СИЛИ НА СЪЗИДАНИЕТО И СИЛИ НА РАЗРУШЕНИЕТО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Кой знае защо, какъв дух я обсебва, но тя взема покривката и я хвърля в
клозета
.
Това е вторият метод за работа. Веднъж една сестра се обижда на Учителя, че Той й е направил забележка. Тя отива в стаята на Учителя, сваля бялата покривка от масата Му и я открадва. А това е един бял чаршаф, избелен, изгладен, поставен върху масата Му. Но след малко разбира, че постъпката й ще бъде скоро открита и че покривката ще се открие у нея.
Кой знае защо, какъв дух я обсебва, но тя взема покривката и я хвърля в
клозета
.
След няколко часа Учителят открива липсата на покривката. Извиква Мария Шопова и й нарежда, да открие покривката. „Ти ще намериш чаршафа." А как ще го открие на Изгрева? Къщи много и хора много. По едно време чува глас в себе си: „Покривката е в клозета!
към текста >>
По едно време чува глас в себе си: „Покривката е в
клозета
!
Кой знае защо, какъв дух я обсебва, но тя взема покривката и я хвърля в клозета. След няколко часа Учителят открива липсата на покривката. Извиква Мария Шопова и й нарежда, да открие покривката. „Ти ще намериш чаршафа." А как ще го открие на Изгрева? Къщи много и хора много.
По едно време чува глас в себе си: „Покривката е в
клозета
!
" Отива там и я открива. Изважда я с една тел и след това я изпира. Няколко дни я пере и я избелва. Накрая я занася на Учителя. Учителят не се доближава до нея, но посочва с пръст и казва: „Видя ли, как българите, всеки ден, откакто съм тук, ми цапат лицето с лайна?
към текста >>
34.
3.38. Фотографът Васко Искренов
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
„
Лозенец
" в София.
В начало в Лом е бил книжар, след това идва в София и така препитава се от правенето на снимки като фотограф. Така че през живота си той няма държавна служба и нямаше трудов стаж, и съответно нямаше и пенсия, когато вече надвиши своята възраст. Обаче имаше дъщеря, която се омъжи за един художник и отидоха с мъжът си в Италия, и последствие ги поканиха там на гости за известно време. Разбира се, че остават там и не се върнаха. Тука държавата им отне апартамента, който имаха в кв.
„
Лозенец
" в София.
В Италия остават известно време, но понеже жена му е западно германка, има сестра в западна Германия и поискали да отидат при сестра си в Западна Германия. Но предварително поискали да станат западно германски поданици в Италия и те получили поданство западно германско и отиват в Германия, обаче западно германските власти, където се настаняват, ги питат: „Кои сте вие, откъде сте". „Ние сме българи, от България сме дошли тука." „Ами имате ли пенсия? " „Нямаме". „Ами имате ли германско поданство?
към текста >>
35.
3.59. Божествената партия
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
аз получавам повиквателна заповед от един подучастък на полицията от
Лозенец
, който участък не е от района където живея, а от този участък ги изпращали на лагер.
в квартала, където живеех на ул. „Венелин" и в квартала между „Венелин", „Любен Каравелов", „Гурко" и „Евлоги Георгиев" само аз не бях член в единната организация и разбира се, работа не ми даваха, трябваше да имам бележка от Отечествения фронт. Аз, тъй като не членувах там, не ми дават работа. А приемаха се на работа от личния състав изрично лица, които притежават бележка от Оф, като член в тази организация. И 1948 г.
аз получавам повиквателна заповед от един подучастък на полицията от
Лозенец
, който участък не е от района където живея, а от този участък ги изпращали на лагер.
И на повиквателната, на гърба пише: „Носете си одеало! " И сутринта, когато трябваше вече да се явя в участъка, тръгнах от „Венелин", прекосих „Любен Каравелов" и вървя по посока на „Граф Игнатиев". На „Паренсов" и „Любен Каравелов" срещам кварталния си отговорник кап. Захариев. Той усмихнат, поздравихме се с "добро утро". Той ме пита, къде сте тръгнали сега и аз му подавам повиквателната.
към текста >>
36.
4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Отивах на братското
лозе
и там се запознах с братя и сестри от Братството в Търново.
През лятото на 1926 г., това беше първият събор, който стана в София на „Изгрева"; понеже съборите вече не се правеха в гр. Търново. Аз присъствах на този събор и помня, че кухнята беше тогава на двора, на открито. Казаните бяха поставени на открито, на огнища. Така се опознах с „Изгрева". Известно време аз отсъствах от София и често отивах в Търново, където се запознах с Братството.
Отивах на братското
лозе
и там се запознах с братя и сестри от Братството в Търново.
От 1932 г. аз отидох да живея в София в квартал „Изгрев". Там започнах редовно да посещавам лекциите, които Учителят държеше в братския салон всяка сряда, в 5 часа сутринта - Общия Окултен клас, Младежкия клас - в петък сутринта в 5 часа, Утринните слова - в неделя в 5 часа сутринта и в 10 часа - беседите. По такъв начин аз навлязох вече в активния братски живот. Посещавахме екскурзии на Витоша и на Рила.
към текста >>
37.
5.04. Мълчаливият разговор
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
На Изгрева подрязваха
лозето
.
4. Мълчаливият разговор След като баща ни получи удар и след като оздравя с помощта на Учителя, ние решихме да отидем всички на Изгрева, за да може баща ми да Му благодари. Беше пролетта.
На Изгрева подрязваха
лозето
.
Учителят беше при лозите и Той режеше. Аз поисках да отида при Него, но сестрите от Изгрева не ме пуснаха. „Учителят е зает, не може да Го безпокоите! " Аз разблъсках всички наоколо и отидох при Него. „Учителю, баща ми оздравя и сега иска да Ви види!
към текста >>
38.
5.37. Михаил Иванов
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
37. Михаил Иванов Във Велико Търново, един месец преди да започне съборът, Михаил Иванов и Кръстю Христов отсядат във вилата на Братското
лозе
и започват да се подвизават като истински Учители.
37. Михаил Иванов Във Велико Търново, един месец преди да започне съборът, Михаил Иванов и Кръстю Христов отсядат във вилата на Братското
лозе
и започват да се подвизават като истински Учители.
Взели една стая, нанесли се там и започнали да гледат на ръце и се обявили за големи ясновидци. Тогава от Търновското Братство започнали да им носят храна в стаята, отделно от другите, за да могат да се уединяват и да имат повече време за съзерцание. А другите се хранели на обща маса и от време на време поглеждали нагоре към младите светци, които били на горния етаж. Като научил това, Учителят забранил да им носят храна. Те упорствали и не искали да слизат долу, но на третия ден те огладнели, слезнали долу и седнали на общата трапеза.
към текста >>
39.
5.51. МАЛКОТО КАНДИЛЦЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Напомням Ви, че срокът за събаряне на незаконно построената и стопанисвана от Вас каменна постройка и дървен
клозет
в м.
Той бе разрушен от едно трудово поделение войници. Ето и писмото: Стопанска дирекция „Благоустройство" - С Г Н С клон: С Р Г П „Лесопаркове" - ул. „Екзарх Йосиф" 12 N 375 До от 7.III.1973 г. Драга Михайлова Иванова София бул. „Евл. Георгиев" № 138-А ТУК Към № 180 от 31.I.1973 г.
Напомням Ви, че срокът за събаряне на незаконно построената и стопанисвана от Вас каменна постройка и дървен
клозет
в м.
„Железни врата, отдел 62 м от Н П „Витоша", изтече. Ако веднага не съборите незаконно построената постройка и не освободите терена, съгласно чл. 46 от Закона за горите и чл. 35 от Закона за защита на природата, ще ви съставим акт и ще съборим постройката за Ваша сметка. Гл. инженер: Директор: /инж. Ф.
към текста >>
40.
6.29. Светлият салон на Изгрева
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Братската градина се състоеше от
лозе
, овощна и зеленчукова градина.
Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи. Създаваше се една хубава атмосфера. Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града.
Братската градина се състоеше от
лозе
, овощна и зеленчукова градина.
В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят. За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина.
към текста >>
41.
7.31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV. НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на
клозета
, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща.
Тогава печките продължават отново да горят без да опушват и стопанина е доволен от тях. А коминочистачът понякога се очерня от саждите и от пушека на комините. Но той е почернял отвън, защото му е такава работата - да отпушва задръстените комини. А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре. Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи.
Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на
клозета
, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща.
Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина. Понякога Учителят Дънов е определял някои лица да станат временно изпълняващи ролята на „каналджия", за да отпушат канализациятана Изгрева, която се задръства от зловредни постъпки на учениците Му в Школата.
към текста >>
42.
31. БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОМ IV НА „ИЗГРЕВЪТ
,
,
ТОМ 4
Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на
клозета
, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща.
Тогава печките продължават отново да горят без да опушват и стопанина е доволен от тях. А коминочистачът понякога се очерня от саждите и от пушека на комините. Но той е почернял отвън, защото му е такава работата - да отпушва задръстените комини. А като се измие той отново е чист - и отвън и отвътре. Понякога Учителят е натоварвал някои лица да станат коминочистачи и да отпушват задръстените съзнания от пушека от чужди внушения на някои Негови последователи.
Когато в някоя къща се задръсти канала и отводната тръба на
клозета
, то всички нечистотии и извержения нахълтват в къщата и се вмирисва цялата къща.
Тогава стопанина на къщата извиква един човек наречен „каналджия", който ги отпушва. По някой път „каналджията" смърди, мирише, защото чисти изверженията на стопанина на къщата. Но такава му е службата. А той всъщност не смърди, но миризмата около него, която е чужда и тя е на стопанина. Понякога Учителят Дънов е определял някои лица да станат временно изпълняващи ролята на „каналджия", за да отпушат канализацията на Изгрева, която се задръства от зловредни постъпки на учениците Му в Школата.
към текста >>
43.
30. ПИСМАТА
,
,
ТОМ 5
„ДО УЧЕНИЦИТЕ Добрите лози на
лозето
се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод.
Ние тук говорим за принципи в природата, а не говорим за онези човешки приумици, които имат хората за обичта, любовта". Ето така ние получихме едно знание дадено чрез Словото на Учителя. По-късно Учителят започна да дава и писма, които бяха предназначени за учениците, но възрастните братя ни показаха писма, с които Учителят се е обръщал до учениците и преди Школата. Те бяха предназначени за учениците в Школата. Ето тук, за да се онагледи този въпрос, поднасям едно писмо на Учителя до учениците.
„ДО УЧЕНИЦИТЕ Добрите лози на
лозето
се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод.
Така будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода. Така животът носи щастие, светлина, знание и Истината, свобода и радост. Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията светлина и живот. Имайте Любов към Всичкия живот, и така ще бъдете силни в Божията Истина. Само живота, който изпълня всичко е Божи живот.
към текста >>
44.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Беше родена в град
Лозенград
през месец юни 1900 г.
Той знаеше, виждаше, можеше, познава ше нашите слабости, нашите недъзи и несъвършенства. Помагаше, но при условие, че ученикът отиваше да пита и да търси помощ. Другото за него беше насилие. Имаше едно семейство, което дойде от провинцията. Тя се казва Тодорка Йорданова Станчева.
Беше родена в град
Лозенград
през месец юни 1900 г.
А мъжът й се казваше Тодор Петров Пецанов. Те имаха четири деца, три момичета - Мария, Стефка, Анка и син Димитър. Бяха дошли да зеят на Изгрева. Мъжът й - Тошо, беше дошъл от някаква далечна окултна школа и се занимаваше с хиромантия, гледаше на ръце и затова му казваха "Тошо-гледача". А жена му се казваше Тодора и не можеше да се справи нито с мъжа си, нито като домакиня, нито като майка на четири деца.
към текста >>
45.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ
,
,
ТОМ 5
Кошниците се плетяха от лозови пръчки, за да се слагат в тях гроздове, след като се обираше
лозето
.
Така чрез иглата и конеца малките мъниста се прикрепват чрез отвора им и се зашиват на плата, за да бъде роклята представителна. Те биваха оцветявани с различни цветове - сини, жълти червени, розови. Селските моми използваха много мънистата и с тях украсяваха своите носии. Така че едно мъничко мънисто беше с големината на просено зърно. А да се остави това мъничко мънисто в една кошница означаваше много неща.
Кошниците се плетяха от лозови пръчки, за да се слагат в тях гроздове, след като се обираше
лозето
.
Така че една кошница събираше около десет килограма грозде. И представяте ли си такава голяма кошница и вътре само едно мънисто. Ето това беше благодарността на българите към Учителя. Ето така този народ оставаше по някое и друго мънисто в кошницата на Учителя. Оставаха неща комуто на никого не бяха потребни и нужни.
към текста >>
46.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
И естествено трябваше да има и отходно място,
клозет
, където да се изхвърлят изпражненията от това тяло.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ Учителят имаше физическо тяло и то трябваше да се храни, да се пои, да се мие, да се къпе, да се облича.
И естествено трябваше да има и отходно място,
клозет
, където да се изхвърлят изпражненията от това тяло.
Учителят използваше една тоалетна, която ако разкажа как беше направена и по какъв начин ще се засрамите, че четете това написано на български език и че българите не можаха да осигурят на Учителя дори един приличен клозет. По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени клозети на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него. Тогава сложихме една кофа с вода където при малка нужда той се облекчаваше. Така разрешихме този не малко важен въпрос. Ще кажете защо казвам тези неща.
към текста >>
Учителят използваше една тоалетна, която ако разкажа как беше направена и по какъв начин ще се засрамите, че четете това написано на български език и че българите не можаха да осигурят на Учителя дори един приличен
клозет
.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ Учителят имаше физическо тяло и то трябваше да се храни, да се пои, да се мие, да се къпе, да се облича. И естествено трябваше да има и отходно място, клозет, където да се изхвърлят изпражненията от това тяло.
Учителят използваше една тоалетна, която ако разкажа как беше направена и по какъв начин ще се засрамите, че четете това написано на български език и че българите не можаха да осигурят на Учителя дори един приличен
клозет
.
По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени клозети на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него. Тогава сложихме една кофа с вода където при малка нужда той се облекчаваше. Така разрешихме този не малко важен въпрос. Ще кажете защо казвам тези неща. В окултната литература има написани много измислици за Великите Учители на земята.
към текста >>
По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени
клозети
на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ Учителят имаше физическо тяло и то трябваше да се храни, да се пои, да се мие, да се къпе, да се облича. И естествено трябваше да има и отходно място, клозет, където да се изхвърлят изпражненията от това тяло. Учителят използваше една тоалетна, която ако разкажа как беше направена и по какъв начин ще се засрамите, че четете това написано на български език и че българите не можаха да осигурят на Учителя дори един приличен клозет.
По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени
клозети
на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него.
Тогава сложихме една кофа с вода където при малка нужда той се облекчаваше. Така разрешихме този не малко важен въпрос. Ще кажете защо казвам тези неща. В окултната литература има написани много измислици за Великите Учители на земята. Те смятат, че Великите Учители не се хранят, не пият вода и изобщо така живеят чрез въздуха.
към текста >>
47.
114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ
,
,
ТОМ 5
Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на
лозето
си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво.
Този човек бе чакал хиляди години, за да се срещне с Учителя на земята и с Бога. И затова дали идваше стар или млад възприемаше нещата от съвсем друга гледна точка. Освен това и едните, и другите идваха за себе си да оправят своят личен път и живота си, идваха да свършат и някоя работа за Бога. А затова каква работа ще свършиш за Бога в това няма нито стар, нито млад - важното е да я свършиш. И тук се изравняваха нещата.
Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на
лозето
си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво.
Единствено протестирали онези първите работници: та ревността на старите триятели най проличаваше в Школата на Учителя. Те бяха първите работници на лозето, а ние младите, онези които дойдохме по-късно да копаем това лозе и за да разясни този окултен закон Учителят каза във връзка с тази притча: „Последните, които бяха наети да работят на лозето те работеха най-много и по извършената работа се изравниха с първите". Ето това е разрешението на спора и на задачата между стари и млади. По свършената работа за Бога, по него ще се равняваме и заплащането става от господаря по свършената работа. Само че заплащането в Школата става по друг начин - с неговото духовно разрастване.
към текста >>
Те бяха първите работници на
лозето
, а ние младите, онези които дойдохме по-късно да копаем това
лозе
и за да разясни този окултен закон Учителят каза във връзка с тази притча: „Последните, които бяха наети да работят на
лозето
те работеха най-много и по извършената работа се изравниха с първите".
Освен това и едните, и другите идваха за себе си да оправят своят личен път и живота си, идваха да свършат и някоя работа за Бога. А затова каква работа ще свършиш за Бога в това няма нито стар, нито млад - важното е да я свършиш. И тук се изравняваха нещата. Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на лозето си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво. Единствено протестирали онези първите работници: та ревността на старите триятели най проличаваше в Школата на Учителя.
Те бяха първите работници на
лозето
, а ние младите, онези които дойдохме по-късно да копаем това
лозе
и за да разясни този окултен закон Учителят каза във връзка с тази притча: „Последните, които бяха наети да работят на
лозето
те работеха най-много и по извършената работа се изравниха с първите".
Ето това е разрешението на спора и на задачата между стари и млади. По свършената работа за Бога, по него ще се равняваме и заплащането става от господаря по свършената работа. Само че заплащането в Школата става по друг начин - с неговото духовно разрастване. Заварих много хора, едни си заминаха отвъд в Невидимия свят, други останаха, трети идваха - що народ се извървя. Кой каквото можа взе от средата си с Учителя, кой каквото успя да даде за общата работа - даде.
към текста >>
48.
133. ФОРМИ И СИМВОЛИ
,
,
ТОМ 5
Веднъж както Учителят говореше, спря, стана бързо, скочи и полетя към
лозето
.
Около Изгрева имаше ограда с тел, която беше сложена, за да може онзи, който влиза да се убоде на телта. Учителят беше против тези телени огради с бодли. Но кой да го слуша, смятаха, че по този начин се пазят от крадците. Та какви крадци? Та на Изгрева всеки можеше да влезне, когато си иска и да отиде където си иска.
Веднъж както Учителят говореше, спря, стана бързо, скочи и полетя към
лозето
.
Ние изтичахме след него. Заварихме го как държи един крадец за ушите, който крадеше грозде като си беше взел и съд, за да си отнесе гроздето. Учителят му се скара и нареди да му се даде грозде от онова, което братя лозари му бяха донесени предния ден от провинцията. Същият човек на следващия ден дойде на беседа, а Учителят държа беседата за него и разглеждаше въпроса за кражбата. Той слуша, слуша, след беседата отиде да благодари на Учителя, след това си замина за града и повече не го видяхме.
към текста >>
49.
136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
На гарата в Търново имаше дежурни братя, които посрещаха и завеждаха групите направо в
лозето
, където бе направен лагер с палатки.
На някои от снимките по съборите ще видите как те са облечени по най-различен начин. Братята са строго официални с костюм и връзки, някои от сестрите са с официални рокли, а пък други са с обикновени бели рокли. Имаше пъстрота във всичко.Тук нямаше много заможни и богати хора, те бяха малцина, а другите едвам успяваха да си платят пътните, но затова пък откликваха на този вътрешен духовен подем. В тези години Учителят поименно и по списък съобщаваше на онези, които са извикани на събора. Имаше редки случаи, когато някои тръгваха сами на събора подтиквани от един вътрешен импулс.
На гарата в Търново имаше дежурни братя, които посрещаха и завеждаха групите направо в
лозето
, където бе направен лагер с палатки.
Някои отсядаха в града при роднини, но организацията бе изрядна. Онова чувство за общност, всеотдайност се преливаше в един общ подем и тук личността се сливаше с безкрайността. Тук имахме усещането, че всичко се движи по един особен начин направлявано от едно и също място, а това беше не само присъствието на Учителя, но и самата обстановка около него предразполагаше за едно такова състояние. Тук се движеха с усмихнати лица готови да услужат всекиму като откликваха на онази изява на духа за стремежа му за обединение на мнозинството чрез Словото, което излизаше от Учителя. Ето сега ще ви предоставим два интересни документа от събора. H.Л.К.Б.Л.
към текста >>
50.
138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ
,
,
ТОМ 5
Ние излезнахме, подредихме се и с песни напуснахме града и отидохме в
лозето
.
Учителят ги изгледа и каза: „Който иска диспут сега да го проведе, след обяд не може да има диспут". Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя. По едно време те отново започнаха да ръкомахат и да викат: „След обяд в два" часа диспут". Ние запяхме отново песента „Братство и единство" и целият салон полека-полека се изпразни. Братът до мен отново се наведе и каза: „Сестра, сега ще стане библейско чудо и силите Господни ще се изявят".
Ние излезнахме, подредихме се и с песни напуснахме града и отидохме в
лозето
.
Някои от приятелите останаха в салона, за да изчакат няколко часа, за да видят какво ще се случи точно в два часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че точно в този час диспут не може да има. Първата битка с духовенството бе спечелена. Оставаше втората битка. Ние вече приближихме до лозето и Учителят нареди на приятелите всички да окопаят веднага палатките си и да направят ровове около тях, за да може да се оттича водата покрай палатките и да не се наводним. Братята се разтичаха и много вещи и предмети, които бяха навън по най-бързия начин бяха прибрани.
към текста >>
Ние вече приближихме до
лозето
и Учителят нареди на приятелите всички да окопаят веднага палатките си и да направят ровове около тях, за да може да се оттича водата покрай палатките и да не се наводним.
Братът до мен отново се наведе и каза: „Сестра, сега ще стане библейско чудо и силите Господни ще се изявят". Ние излезнахме, подредихме се и с песни напуснахме града и отидохме в лозето. Някои от приятелите останаха в салона, за да изчакат няколко часа, за да видят какво ще се случи точно в два часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че точно в този час диспут не може да има. Първата битка с духовенството бе спечелена. Оставаше втората битка.
Ние вече приближихме до
лозето
и Учителят нареди на приятелите всички да окопаят веднага палатките си и да направят ровове около тях, за да може да се оттича водата покрай палатките и да не се наводним.
Братята се разтичаха и много вещи и предмети, които бяха навън по най-бързия начин бяха прибрани. След това ние обядвахме на масите и Учителят погледна часовника, беше към два часа без петнадесет минути. По едно време небето се заоблачи, започна да духа вятър, надойдоха облаци, започна да треска, да гърми, че пробляскваха светкавици, изведнъж дойде буря и се изля дъжд из ведро, който започна точно в два часа. Този дъжд валя повече от час, никой не можеше да излезе от палатките и нито един гражданин от Търново не можеше да напусне къщата си, за да отиде в салона, за да чуе обявеният диспут от свещениците. Реки от вода се изливаха по улиците на Търново, градът се беше умълчал, сгушил и уплашил.
към текста >>
Ние в
лозето
бяхме в палатките си и през цялото време пеехме песни.
Този дъжд валя повече от час, никой не можеше да излезе от палатките и нито един гражданин от Търново не можеше да напусне къщата си, за да отиде в салона, за да чуе обявеният диспут от свещениците. Реки от вода се изливаха по улиците на Търново, градът се беше умълчал, сгушил и уплашил. Нашите приятели в града, която бяха отишли по домовете си ликуваха и пееха песни и хвалеха Бога, че ги отърва от противниците им. Онези, които бяха останали в салона не можеха да повярват на чудото, което ги сполетя. Обикновените търновски граждани схванаха това явление не само като поличба небесна, но и като забава и се подиграваха със свещениците.
Ние в
лозето
бяхме в палатките си и през цялото време пеехме песни.
След два часа дъждът спря и след това Учителят държа беседа за съвършеният мъж, което означаваше, че човек трябва да се доближи до познанието на Сина Божий в съвършената пълнота, което означава един Господ - един Бог в Сила, в Слово и в Дела. А познанието на Сина Божий започва с разучаването на Неговото Слово, започва чрез Любовта, защото тя е сила и е връзка, която съединява световете на Божието изявление и проявлението на Духа в неговото Битие. Любовта е тази сила, която може да въздигне човешката душа и да преведе ученика към познанието на Духа чрез изучаването Словото на Учителя. Най-интересното е, че свещениците след тези два случая замълчаха, бяха гузни и не безпокоиха събора и Учителя през цялото време. Този събор е изключителен, защото той даде началото си и от него започна Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>
51.
142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ
,
,
ТОМ 5
142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ На един от съборите в Търново аз бях седнала до сточната тръба, която събираше водата от покрива на вилата в
лозето
и я сваляше долу на земята.
142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ На един от съборите в Търново аз бях седнала до сточната тръба, която събираше водата от покрива на вилата в
лозето
и я сваляше долу на земята.
Седя и наблюдавам Учителя как влиза и излиза от стаята. Друго занимание нямах и си бях решила целият този ден ще следя и ще наблюдавам Учителя за какво влиза и за какво излиза от стаята, т.е. от вилата. Защо ми бе хрумнало едно такова изследване, не мога да кажа. А на вилата при лозето в Търново народ, хора един до друг, едни се движат насам, други натам, но не безразборно, но всеки по някоя работа - едни търсеха контакт помежду си, установяваха приятелски връзки, разменяха си адреси, уточняваха си посещения.
към текста >>
А на вилата при
лозето
в Търново народ, хора един до друг, едни се движат насам, други натам, но не безразборно, но всеки по някоя работа - едни търсеха контакт помежду си, установяваха приятелски връзки, разменяха си адреси, уточняваха си посещения.
142. АНГЕЛИ И УЧЕНИЦИ НА ПЪТ На един от съборите в Търново аз бях седнала до сточната тръба, която събираше водата от покрива на вилата в лозето и я сваляше долу на земята. Седя и наблюдавам Учителя как влиза и излиза от стаята. Друго занимание нямах и си бях решила целият този ден ще следя и ще наблюдавам Учителя за какво влиза и за какво излиза от стаята, т.е. от вилата. Защо ми бе хрумнало едно такова изследване, не мога да кажа.
А на вилата при
лозето
в Търново народ, хора един до друг, едни се движат насам, други натам, но не безразборно, но всеки по някоя работа - едни търсеха контакт помежду си, установяваха приятелски връзки, разменяха си адреси, уточняваха си посещения.
В онези години братята и сестрите бяха с неописуем възторг и убедени, че това Учение не само ще залее България, но и света и бяха много усърдни и вярваха от сърце и душа в това. И в това общо усърдие на всички около мен само аз седя в едно пасивно състояние и наблюдавам излизането и влизането на Учителя във вилата. Затова мое занимание на никой не му направи впечатление, нито на някой от приятелите, нито пък някой ме повика за някъде или пък да ме помолят да свърша някоя работа както друг път се случваше. Седя и наблюдавам как всички наоколо си вършат своята работа, а пък аз също седя и си върша моята работа. По едно време като влизаше отново Учителя вътре в стаята, спря се, обърна се към мен и ме извика.
към текста >>
52.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
В Търново на
лозето
имаше една сграда, която я наричаха „колибата" и тя се ползваше от всички, които идваха на съборите.
Слушайте приятели млади, само чрез Словото можете да се доближите до Учителя, до онази епоха, само чрез Словото може да се доближите до него, защото Словото е глава на Истината, а Истината е глава на Божия Дух, а Духът е изява на Бога. Където е Словото, там Учителя, там е и Бог, защото Бог бе Словото и Словото бе у Бога. Ние това го видяхме, чухме и опитахме. Остава и вие да го срещнете. Пътят на ученика е само един и той е в Словото на Учителя и чрез Словото на Учителя във вашия живот.
В Търново на
лозето
имаше една сграда, която я наричаха „колибата" и тя се ползваше от всички, които идваха на съборите.
На горния етаж имаше една стаичка, която наричахме Горницата на Учителя. В тази стая той пребиваваше, отсядаше и там приемаше посетители. Тази стаичка вътре беше подредена по негов план и по негови съвети. В нея имаше поставени различни предмети и неща, които представляваха символи и скрижали на Бялото Братство. Имаше поставени чертежи, обозначени геометрични фигури, триъгълник с върха нагоре, триъгълник с върха надолу, окръжности, сложни геометрични фигури.
към текста >>
След време един от тях бе срещнал Учителя и споделил с него, че ходел в Търново на
лозето
, влезнал в Горницата, но не намерил и срещнал онова, което търсел и което изпитал навремето там.
Бяха останали някои от символите, предметите, които напомняха за една епоха в живота на ученика. Но какво са символите без присъствието на Божия Дух. Обикновени символи. Тогава разбрах, че символите се превръщат в скрижали когато Божият Дух присъства в тях. Приятелите по време на съборите посетили Горницата оставаха с този свещен трепет, преминаваха през стаичката и си отиваха кой за къде се беше запътил.
След време един от тях бе срещнал Учителя и споделил с него, че ходел в Търново на
лозето
, влезнал в Горницата, но не намерил и срещнал онова, което търсел и което изпитал навремето там.
Учителят го оглежда и запитва; „А какво търсехте? " „Ами онова, което изпитахме там при съборите." „Това е състояние на Духа, а Духът пребивава там, където Бог се проявява, защото Бог е Дух и тия които Му се кланят в Дух и Истината да Му се кланят. " Онзи приятел немее и свежда глава пред Учителя, казва: „Учителю, простете ми, че съм се кланял на предмети и на вещи". „Това не са вещи, а скрижали на Бялото Братство и те имат сила, но само онзи, който има в себе си ключа може да ги отключи. Ключът е в Словото, там ще го намерите." Аз смятам, че това е една от големите тайни, които разказвам пред вас и едно правилно отношение към скрижалите на Бялото Братство и всичко онова, което е дал Учителя чрез Словото си посредством своя живот тук на земята.
към текста >>
А затова трябваше да има повод и за да не им се дава повод и да се попречи на някоя провокация то приятелите строго охраняваха и през нощта, и през нощта целият лагер на
лозето
.
" „Учителю, дойдох при слънцето." Той отново се усмихна: „Марийке и то те поздравява чрез един ангел, който слезна по един лъч от слънцето и ти донесе един поздрав от слънцето." По-голямо откровение не можех да търся и то не се повтори. Но Учителят отвори в мене един малък прозорец, за да видя едно от изявленията на Светлината, която бе акт на Божествения свят. Охраната на лагера по време на съборите се извършваше и бе поверена на младите братя. По това време българското духовенство се бе развихрило и водеше жестока борба срещу Учителя и неговите привърженици както в страната и по-точно по време на съборите. От амвоните на църквите свещениците хулеха Учителя, настройваха обществото, клеветяха Учителя и приятелите пред обществените власти и търсеха начин да се спрат съборите.
А затова трябваше да има повод и за да не им се дава повод и да се попречи на някоя провокация то приятелите строго охраняваха и през нощта, и през нощта целият лагер на
лозето
.
Тук бяха опънати много палатки и в последните събори наброяваха към 600 до 1000 човека. Обикновено за охрана се избираха едрите, силните братя и в ръцете си държаха едни големи бели тояги. Дори Борис Николов, който бе висок и силен носеше една сопа дълга, която стърчеше една педя над него. Веднъж попитах Учителя: „Ама, Учителю, какво ще кажат за вашето Учение, когато онези от града видят сопите? " Той се у усмихна: „Кучетата скачат според тоягата.
към текста >>
Вечерта на последния ден към 20 часа Учителят застава под беседката в
лозето
подпрян на чадъра си и вглъбен в себе си.
След като приятелите преминаха последователно на групи в Горницата на вилата някои, които бяха от града като си разотидоха започнаха да приказват и да разказват за обстановката в Горницата. Имаше любопитни, които слушаха, а имаше и такива, които тръбяха насам и натам за светая светих на тази стаичка. Това достигна до свещениците, те вече знаеха, че там Дънов е окачил една голяма икона, на която е изографисан неговия образ. За тях това беше кощунство срещу Бога. Беше последният ден и повечето от приятелите бяха се приготвили и се разотиваха кой от където беше дошъл.
Вечерта на последния ден към 20 часа Учителят застава под беседката в
лозето
подпрян на чадъра си и вглъбен в себе си.
След това Учителят извиква Никола Ватев, който нощуваше в колибата и я пазеше и му казва следното: „Когато дойдат онези не се противете, отворете им да разгледат навсякъде." От начало никой не разбрал за какво става дума и кои трябва да дойдат и на кого трябва да се отключи вилата. След няколко минути се вижда, че войска огражда колибата и околната местност. Предвожда ги един офицер на име Харлаков с няколко войника приближава към колибата и запитва: „Къде е Дънов? " Учителят седи на мястото си и мълчи. Офицерът иска да се види онази тайна стаичка, в която според свещениците там се вършат скверни работи.
към текста >>
53.
157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ
,
,
ТОМ 5
Голяма овощна градина и
лозе
, което също се обработваше.
Петър Камбуров. Братята изработиха под ръководството на Петър Камбуров дървени букви необходими за печат на афиши. След това работиха и в нивите в областта „Свирчовица". Там беше земята, която обработвахме. Имаше градини с зеленчук - домати, лук, боб, дини, пъпеши.
Голяма овощна градина и
лозе
, което също се обработваше.
Спяхме на открито. Комуната в Русе бе по време на студентската ваканция. Понеже само ние написахме писмо до Учителя за проблемите на комуната, то Учителят пристигна в Русе и отседна в дома на една сестра, която се наричаше Савка, тя беше от Русе и нямаше нищо общо с нашата Савка - стенографката от Изгрева. В стаята, която бе отредена за Учителя да преспи бе поставена една ваза с изкуствени цветя. Тогава това беше една мода по селата и градовете да се купуват и държат във вази направени изкуствени цветя от хартия, съответно боядисани, та по този начин да се съперничи с онези граждани, които имаха големи къщи и цветни градини в своите стъклени веранди.
към текста >>
54.
185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА
,
,
ТОМ 5
Тези краски и цветове той ги даваше от дъгата на спектъра, бяха сложени по особен начин и дори в Горницата на вилата при
лозето
в Търново имаше разноцветни ленти, които бяха закачени на стената по особен начин.
Дори има и една такава снимка където сме тримата - аз, Учителя и Боян Боев застанали пред сградата на Художествената галерия. Художниците идваха на Изгрева, споделяха за тяхното изкуство и Учителят им даваше съвети за светлината, за цветовете, за багрите и за проекцията. Учителят имаше друг поглед, друг взор и друго виждане за цветовете понеже за него те бяха живи светлини. По този въпрос той е говорил много особено, когато той даде за задача да се работи с краските, т.е. с цветовете и дори издаде една книжка „Завета на цветните лъчи на светлината".
Тези краски и цветове той ги даваше от дъгата на спектъра, бяха сложени по особен начин и дори в Горницата на вилата при
лозето
в Търново имаше разноцветни ленти, които бяха закачени на стената по особен начин.
На много места в беседите му ще намерите мисли на Учителя изказани във връзка с вътрешното съдържание и смисъл на различните краски от спектъра на светлината и за светлината изобщо. Както ние музикантите получавахме едно непознато знание досега, така и художниците, които бяха около Учителя на Изгрева също получаваха съответни знания за тяхното изкуство. Той живо се интересуваше от тяхната работа и им съдействуваше. Но и тогава музиканти, художници, поети, писатели те всички бяха много бедни и държавата изобщо не ги подкрепяше - те бяха на самоиздръжка. Каквото припечелваха от това живееха, а някой път нямаха пари нито за хляб, нито за бои.
към текста >>
55.
186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ
,
,
ТОМ 5
В
лозето
, в което те призвах и ти имаш от мен своя добър дял.
Аз съм Господ и Спасител на слабите и страдущите. Следвай великите добродетели. Всеки ден извършвай по едно добро дело, всеки ден казвай някому по една блага дума. В това се соуслаждава моя Дух. Аз съм Господ, който милва грешните, а праведните любя.
В
лозето
, в което те призвах и ти имаш от мен своя добър дял.
Аз съм Онзи, Който дава сила. Аз не гледам на лице, но на сърце. Който служи на мен, него ще го Отец да прослави. Днес вие сте всички благословени от Мен. Слугувай на твоите братя и сестри по плът заради мен.
към текста >>
56.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА
,
,
ТОМ 5
Светът е грамадно
лозе
, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите.
Ние сме проява на Бога във всяко отношение и трябва да пазим Неговия закон и Неговото Име. Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат, да не им мътя водата. Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или да не бъда в България. Казвам им: слушайте приятели, този свят не е ваш.
Светът е грамадно
лозе
, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите.
Лозето трябва да се прекопае. Като дойде Господарят му, ще ни пита: преко-пахте ли добре лозето? Хората не го обработват, но делят чуканите. 24 декември 1922 г, Днес Светия синод взима мерки против мене да ме гони. Какви мерки ще вземе?
към текста >>
Лозето
трябва да се прекопае.
Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат, да не им мътя водата. Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или да не бъда в България. Казвам им: слушайте приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите.
Лозето
трябва да се прекопае.
Като дойде Господарят му, ще ни пита: преко-пахте ли добре лозето? Хората не го обработват, но делят чуканите. 24 декември 1922 г, Днес Светия синод взима мерки против мене да ме гони. Какви мерки ще вземе? Чудни са те, с мене ще се борят!
към текста >>
Като дойде Господарят му, ще ни пита: преко-пахте ли добре
лозето
?
Искат да ме махнат, да не им мътя водата. Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или да не бъда в България. Казвам им: слушайте приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае.
Като дойде Господарят му, ще ни пита: преко-пахте ли добре
лозето
?
Хората не го обработват, но делят чуканите. 24 декември 1922 г, Днес Светия синод взима мерки против мене да ме гони. Какви мерки ще вземе? Чудни са те, с мене ще се борят! Ще имат работа с Господа, а не с мене.
към текста >>
57.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Лозето
Христово е буренясало. 13.
Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени? Защо 95% от вярващите в Христос са вън от църквите? Учителят Дънов ли е причинил всичката тази пустота в църквите? Ето въпроса, който духовенството трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята. Вие сте се заловили само за едни догми, които впрочем може да представляват една хубава мотика, с която вие само да хвалите, но не искате да копаете.
Лозето
Христово е буренясало. 13.
Вие се провикнахте, че най-ефикасното средство против „Дъновизма" било запазване мистицизма в църквата, каквото протестантската църква не притежавала. Този мистицизъм бил потребен да се задържат мистичните натури, да не отиват в школата на Учителя Дънов. Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея? Мистицизмът винаги изключва посредниците между Бога и верующите, особено когато тези посредници не са на мястото си. Той е непосредствена връзка между Твореца и творението.
към текста >>
58.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
Трябваше да се построи
клозет
, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от
клозета
без дори да платят за мястото и за труда.
Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци. Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека. Така с нотариален акт N 176, том 25, регистър 5224, номер дело 4822 от 1931 г. тази нива бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна Захариева - 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м. Така Славчо Печеников и Борис Николов взеха общо 500 кв.м като от едната страна Борис построи къщичка, но после Славчо също построи от другата страна къща като не даде никакви пари, а мястото бе платено от Борис.
Трябваше да се построи
клозет
, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от
клозета
без дори да платят за мястото и за труда.
Славчо измъкна много пари от Борид и не върна нищо. Той беше много деен, тичаше напред-назад, организираше уж нещата, а Борис стоеше настрана - не му се разправяше, защото нямаше отношение към съвременните институции и не ги обичаше. Той работеше и даваше пари на Славчо Печеников, а той го лъжеше и обираше. Отидох накрая при Учителя и му разказвам как са нещата до този момент. Учителят каза: „Славчо е много опасен човек, пази се от него".
към текста >>
59.
287. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ - ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ
,
,
ТОМ 5
Трябваше да се построи
клозет
, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от
клозета
без дори да платят за мястото и за труда.
Учителят бе наредил местата да се разпределят по един декар и всеки да получи един парцел, където да си построи къщичка и да има място да си засади овощни дръвчета, да има градина, в която да си посажда зеленчук, да се правят нашите опити съгласно методите на Учителя и накрая този двор да служи за прехранване като се изваждат от него плодове и зеленчуци. Така се намери един селянин, който продаде една нива от два декара и шестотин кв.м и вместо да се закупи от двама човека то тя се закупи от седем човека. Така с нотариален акт N 176, том 25, регистър 5224, номер дело 4822 от 1931 г. тази нива бе закупена от следните лица: Славчо Георгиев Печеников и Борис Николов Дойнов общо 500 кв.м, Райна Захариева - 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов Вълчев - 300 кв.м, Стоянка Илиева Христова - 300 кв.м, Йорданка Иванова Писинова - 300 кв.м. Така Славчо Печеников и Борис Николов взеха общо 500 кв.м като от едната страна Борис построи къщичка, но после Славчо също построи от другата страна къща като не даде никакви пари, а мястото бе платено от Борис.
Трябваше да се построи
клозет
, който бе построен от Игнат Котаров и Борис, но после ни изпъдиха от
клозета
без дори да платят за мястото и за труда.
Славчо измъкна много пари от Борид и не върна нищо. Той беше много деен, тичаше напредназад, организираше уж нещата, а Борис стоеше настрана - не му се разправяше, защото нямаше отношение към съвременните институции и не ги обичаше. Той работеше и даваше пари на Славчо Печеников, а той го лъжеше и обираше. Отидох накрая при Учителя и му разказвам как са нещата до този момент. Учителят каза: „Славчо е много опасен човек, пази се от него".
към текста >>
60.
40. ДЕСЯТЪК ЗА ГОСПОДА
,
,
ТОМ 6
С тези пари било закупено мястото дето беше построена после къщичката на сестра Балтова, зад пейките, до
лозето
и до Симеонови, дето сега е улица „Зелен синор" и на което място ние учителките от провинцията и други ред години си построявахме палатките.
Един път отива в София по някаква работа и среща случайно един приятел на Панайот, адвокат, който я запитал: „Какво стана с имота, който ви отчужди държавата за летище, дадоха ли ви парите? " „Не", отговорила тя. „Ела", казва той, „с мене". И ходили заедно из министерства, из учреждения и наредил да й се изплатят веднага парите без да знае, разбира се, за какво са били определени те. Тя се зарадвала много, благодарила на приятеля и занесла парите на Изгрева, предала ги на Учителя и Му разказала всичко.
С тези пари било закупено мястото дето беше построена после къщичката на сестра Балтова, зад пейките, до
лозето
и до Симеонови, дето сега е улица „Зелен синор" и на което място ние учителките от провинцията и други ред години си построявахме палатките.
Там бяха и барачките на сестра Веса Козарева и Христо Бояджията. „Панайот много обичаше и уважаваше Учителя, четеше беседите, но аз не ги разбирам и не съм ги чела", казала тя. „Но и аз Го уважавам. Чуден човек беше Той. Чудни дарби имаше", и продължила да разказва: „За да следват децата ми в университет аз се преместих Учителю в София.
към текста >>
61.
62. В КЛИНИКАТА
,
,
ТОМ 6
Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра (Мицка)" И ми посочи с ръка
лозето
.
62. В КЛИНИКАТА Когато срещнах една сутрин Учителя за пръв път през една лятна ваканция, Той ме посрещна оживено с думите: „Идете, рекох, в клиниката. Ние имахме тука клиника за всички болести. Кой от каквото е болен като поработи там, ще оздравее.
Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра (Мицка)" И ми посочи с ръка
лозето
.
Той се връщаше в стаята си от там. Аз отидох в лозето. Там действително заварих назованите от Учителя млади сестри-учителки, дошли на ваканция. Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката. Така работели: копаели, плевели, почиствали градината и лозето сутрин към 10 до 11 часа - само един час.
към текста >>
Аз отидох в
лозето
.
62. В КЛИНИКАТА Когато срещнах една сутрин Учителя за пръв път през една лятна ваканция, Той ме посрещна оживено с думите: „Идете, рекох, в клиниката. Ние имахме тука клиника за всички болести. Кой от каквото е болен като поработи там, ще оздравее. Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра (Мицка)" И ми посочи с ръка лозето. Той се връщаше в стаята си от там.
Аз отидох в
лозето
.
Там действително заварих назованите от Учителя млади сестри-учителки, дошли на ваканция. Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката. Така работели: копаели, плевели, почиствали градината и лозето сутрин към 10 до 11 часа - само един час. Изпотявали се хубаво под жарките лъчи на слънцето, после се прибирали вкъщи, обливали се със слънчева вода, преобличали се и отивали на обяд. Чувствували се отлично.
към текста >>
Така работели: копаели, плевели, почиствали градината и
лозето
сутрин към 10 до 11 часа - само един час.
Идете, там са Стоянка, Пенка, Деметра (Мицка)" И ми посочи с ръка лозето. Той се връщаше в стаята си от там. Аз отидох в лозето. Там действително заварих назованите от Учителя млади сестри-учителки, дошли на ваканция. Те ме посрещнаха радостни и започнаха да ми разказват за клиниката.
Така работели: копаели, плевели, почиствали градината и
лозето
сутрин към 10 до 11 часа - само един час.
Изпотявали се хубаво под жарките лъчи на слънцето, после се прибирали вкъщи, обливали се със слънчева вода, преобличали се и отивали на обяд. Чувствували се отлично. Всички неразположения, умора, с които са дошли от провинцията, изчезнали. Даже Деметра (Учителят така й викаше). Тя се казваше Димитрина.
към текста >>
62.
64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ
,
,
ТОМ 6
Той го завел в
лозето
да го почерпи праскови, набрал му и за по път, набрал и изпратил и за мене в един плик.
Няма нищо. Ще мине. Вяра, вяра трябва". От този момент болката му минала и до ден днешен не се е явила. След обяд братът отива при Учителя.
Той го завел в
лозето
да го почерпи праскови, набрал му и за по път, набрал и изпратил и за мене в един плик.
Там братът Му разказал всичко и Му благодарил. В нашето село нямаше почти никакви плодове. А праскови, не са и сънували. Ние се радвахме на прасковите като деца.
към текста >>
63.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
След това отидохме и изпълнихме
лозето
, където беше определено мястото да Го положат.
Сега видя тяхната процесия. Тя беше облечена в бяла зимна премяна. Сивото тъжно небе ръсеше леко снежинки. По едно време надникна тъжно и дневното светило, което Той тъй обичаше, за което ни говори цял живот и с което ни сроди - слънцето. Колко песни даде само за слънцето, този символ на Великото Слънце, към което се беше устремил сега!
След това отидохме и изпълнихме
лозето
, където беше определено мястото да Го положат.
Там, в средата на лозето имаше една малка виеща се лозница. Под нея имаше една малка масичка и пейка сковани от небоядисани дъски. Там обичаше понякога, надвечер да се уедини Учителят в размисъл. От там се откриваше пейзаж към Витоша, който по мекота и нежност на тоновете нямаше равен на себе си. Близките Му ученици знаеха това и избраха това място.
към текста >>
Там, в средата на
лозето
имаше една малка виеща се лозница.
Тя беше облечена в бяла зимна премяна. Сивото тъжно небе ръсеше леко снежинки. По едно време надникна тъжно и дневното светило, което Той тъй обичаше, за което ни говори цял живот и с което ни сроди - слънцето. Колко песни даде само за слънцето, този символ на Великото Слънце, към което се беше устремил сега! След това отидохме и изпълнихме лозето, където беше определено мястото да Го положат.
Там, в средата на
лозето
имаше една малка виеща се лозница.
Под нея имаше една малка масичка и пейка сковани от небоядисани дъски. Там обичаше понякога, надвечер да се уедини Учителят в размисъл. От там се откриваше пейзаж към Витоша, който по мекота и нежност на тоновете нямаше равен на себе си. Близките Му ученици знаеха това и избраха това място. А може и вътрешно да им бе подсказано от Него.
към текста >>
64.
21. ПОМНЕТЕ, ЧЕ КОГАТО СТЕ В МОЛИТВА...
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Играейки свалих жакетчето си и го метнах извън кръга, край
лозето
.
Правех големи усилия да не изтърва нишката на молитвата си, както и да не го погледна, а той изведнъж изостана зад гърба ми, напрегнах последните сили на волята си да не се обърна и да не прекъсна молитвата. Краката ми се подкосиха, но за щастие издържах и едното и другото, а в това време човекът изчезна, изпари се като мъгла, не разбрах къде отиде. Когато стигнах на Изгрева, Паневритмията беше вече започнала. Включих се в кръга. При играенето ми стана топло.
Играейки свалих жакетчето си и го метнах извън кръга, край
лозето
.
Когато упражненията свършиха, бях на противоположното място от жакетчето си, завтекох се да пресека кръга, за да си го взема, докато в това време братя и сестри от кръга тичаха към центъра при Учителя да Му целуват ръка. Той ги отминаваше и за голямо мое учудване, вървейки към мене, подаде на мене ръка. Засрамена и смутена аз Му целунах ръка. Бях първата. Другите чакаха.
към текста >>
65.
27. КРАСТАВИЧКАТА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Учителят беше с група сестри в градинката зад
лозето
.
27. КРАСТАВИЧКАТА Веднъж прекосявах полянката, за да си отида.
Учителят беше с група сестри в градинката зад
лозето
.
Чух, че викат: „Сестра, сестра! ", но не се обърнах, като мислех, че не викат мене. Тогава някой извика: „Сестра, Учителят ви вика! " Върнах се и отидох при тях. Учителят ми подаде една малка, току-що откъсната краставичка.
към текста >>
66.
30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
В четири часа тръгнах за приятелката си, която живееше в
Лозенец
, на около половин час от моя дом.
Очаквах всяка минута да се появят тежестите и болките, без да подозирам, че аз още във време на молитвата си съм оздравяла. Постоях седнала, но за мое учудване тежестта и болките не се появиха. Съзнах и почнах да се обличам. До четири часа докато се приготвих пак нищо не ми стана. В четири часа, докато се приготвих пак нищо не ми стана.
В четири часа тръгнах за приятелката си, която живееше в
Лозенец
, на около половин час от моя дом.
И дотогава нищо не ми стана. Взех я под ръка и тръгнахме. От нейната,къща до Изгрева вървях още три километра и половина и пак нищо не ми стана. Там седях седнала в салона от 5 до 6 часа да слушам като четоха беседата. В 6 часа отидох на полянката за Паневритмията.
към текста >>
67.
13. СЛУЖЕНЕ ПРИ ЦАРСКИЯ СИН
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Най-първо разрових
лозето
(двете лозя в двора на Колибата) около два декара и половина и другото отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново
лозе
, после празно място - нива - още два декара.
Приблизително подобни състояния съм имал и друг път - силни молитвени моменти, но това, което току-що описах, си остава единствено за през целия ми живот досега. Изминаха зимните месеци в полезни занимания без да ги усетя. Настъпи свежа пролет -1921 година. През цялата пролет и лятото работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствувах, че и Учителят през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо ненаправено както трябва.
Най-първо разрових
лозето
(двете лозя в двора на Колибата) около два декара и половина и другото отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново
лозе
, после празно място - нива - още два декара.
След това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април и май извърших окопаването на лозето сам без ничия помощ. Чувствувах изблик на голяма сила и енергия и за умора дума не можеше да става - просто летях с мотиката по редовете. Копая и пея, копая и пея през целия ден.
към текста >>
През април и май извърших окопаването на
лозето
сам без ничия помощ.
Настъпи свежа пролет -1921 година. През цялата пролет и лятото работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствувах, че и Учителят през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо ненаправено както трябва. Най-първо разрових лозето (двете лозя в двора на Колибата) около два декара и половина и другото отвъд Беляковското шосе, тъй нареченото Дойново лозе, после празно място - нива - още два декара. След това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме.
През април и май извърших окопаването на
лозето
сам без ничия помощ.
Чувствувах изблик на голяма сила и енергия и за умора дума не можеше да става - просто летях с мотиката по редовете. Копая и пея, копая и пея през целия ден.
към текста >>
68.
17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
За целта наех една нива от три декара в съседство с нашето „Дойново
лозе
".
17. БОСТАН ЗА ДИНИ И ГРАДУШКАТА През пролетта на 1922 година, като видях колко каруци с дини се доставиха и консумираха на миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора. Да не става нужда да се купуват от пазара.
За целта наех една нива от три декара в съседство с нашето „Дойново
лозе
".
Наех орач да я изоре дълбоко, а понататъшната работа извърших сам. С ръчна количка извозих необходимото количество горял овчи тор от една близко намираща се кошара. Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, можеше да се очаква богата реколта.
към текста >>
Всички се развиваше добре: и
лозето
, и бостана, и царевицата.
Направих лехите и едновременно с насаждането на семената на определена дистанция, слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих максимум старание при обработването и посаждането на дините, в резултат те буйно поникнаха и докато съседните бостани едва бяха кръстосали, моите имаха вече половин метър леторасти. Обща казано, можеше да се очаква богата реколта. Но тъй като работата стана много наемах работнички от с. Беляковец) за прекопаване на лозята, бостана, също така за посетия един декар царевица.
Всички се развиваше добре: и
лозето
, и бостана, и царевицата.
На един горещ юнски ден (към 20 юни) един черен градоносен облак реши съдбата на всички посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за труда! Взех една ножица и изрязах всички смазани леторасти на бостана до самите корени, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще подновят. И наистина, подкараха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнителна дребни и криви.
към текста >>
69.
18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари е да продадем имота в Стара Загора: къща, едно
лозе
два декара и една нива с черешови дървета.
А приятелите, които ще участвуват в комуната са всички без един лев. Всички ще участвуват с двете си ръце - ще работят. Но докато се дойде до работата, трябва много други предварителни подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? И моята мисъл ме отведе в Стара Загора.
Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари е да продадем имота в Стара Загора: къща, едно
лозе
два декара и една нива с черешови дървета.
Учителят казал на мама и на брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако опитът излезе сполучлив, пари ще се намерят". Но въпреки това аз реших да пиша на тати да продаде всичко и с получените пари да дойде цялото ни семейство - тати, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня в Арбанаси да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, дето ще може да се приложи Учението на Учителя на дело. Седнах да пиша на тати. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че-ли някой го грабна и със сила го заби в масата!
към текста >>
70.
20. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНАТА В АРБАНАСИ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара
лозе
.
Бяхме всичко 11 души. Беше уговорено Никола Гръблев да не напуща службата си, за да може да помага със заплата си. Отначало работата тръгна добре. Имахме на разположение над 100 хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви. Купихме изцяло имота на една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси.
Имотът бе 12 декара ниви и 3 декара
лозе
.
И от друг стопанин купихме една нива около 12 декара. Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др. Фураж за добитъка в това число и две биволици на сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре. Останаха 20-30 хиляди лева резервен фонд. Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата.
към текста >>
Обработихме и
лозето
, което тази година обещаваше да даде добър плод.
Искахме да я подготвим за посяване със слънчоглед. Зимата на 1924 година изкарахме. Резервният фонд съвсем отъня, а приходи никакви още. Запролети се и ние тръгнахме на работа. Засяхме около 6 декара захарно цвекло и преорахме още веднъж нивата за слънчогледа, който също засяхме.
Обработихме и
лозето
, което тази година обещаваше да даде добър плод.
Изобщо, работата вървеше добре, но разходите се покриваха все от резервния фонд. Дойде жътва. Пожънахме нивата, от която получихме малко приход - едва-едва три чувала, за колкото ме съди Пейо. Смляхме житото и за един- два месеца го изядохме. Нали на трапезата се събирахме най-малко по десетина души?
към текста >>
71.
26. ДЪЖДОВЕ И НАВОДНЕНИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Отпосле разбрахме, че това било
клозет
, направен отгоре със слаби греди и полупрогнили дъски и приспособен за обор.
Брат Борис Николов, Иван Гърмидола и др. редовно ни посещаваха на вечеря с качамак. Купихме примус и 2-3 пъти на ден въртяхме качамака, тъй като пари за друга храна нямаше. Но вечерите бяха много весели - с цигулката, песни, разговори до късно. Един ден катърът Жаро продънил дюшемето на обора под себе си и цялата му задница пропадна в дупката.
Отпосле разбрахме, че това било
клозет
, направен отгоре със слаби греди и полупрогнили дъски и приспособен за обор.
Добре че се случи тогава брат Борис Николов! Докато ни се чудим как да спасим катъра, той приклекна, обхвана с две ръце задницата на катъра и сам, без ничия помощ го издърпа нагоре. По това време Борис бе известен със своята необикновено голяма физическа сила, а също и духовна. Когато най-после стана невъзможно да продължим да спим в този бордей, брат Бертоли ни покани да спим в коридора на неговата къща, поне на сухо. Създаде ни се и работа - да правим циментови плочки - пресовани с налягане до 200 атмосфери с хидравлическа преса.
към текста >>
72.
38. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
В Арбанаси продадохме всичкия имот:
лозе
, ниви, къща и Марин със семейството си, тати и мама, пристигнаха в Казанлък.
Вечерта в дома на чичо ми Никола Камбуров се събра цялото братство. Пяхме и свирихме на Учителя. До късно. По едно време Учителят каза: „Сега аз ще ви изпея „Махар Бену аба..." Изпя я, но това изпълнение за онези, които го чуха ще звучи през вековете!... 1935 година.
В Арбанаси продадохме всичкия имот:
лозе
, ниви, къща и Марин със семейството си, тати и мама, пристигнаха в Казанлък.
Отначало бяхме всички заедно. По-късно аз и родителите ми отидохме на квартира на ул. „Мирска" 5, дето прекарахме до 1948 година. През тези години казанлъшкото братство проявяваше доста оживена дейност. Благодарение на собствения и доста голям салон, школните и неделните събрания ставаха редовно.
към текста >>
73.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Но
лозето
на дядо ми стана братска градина, но за малко време.
Че една сутрин тати и мама правили молитва в нашата къщичка и вуйчо Иван чул, че се пее, но не зная за какво бил отишъл там и като застанал под прозореца, слушал, слушал и в тоя момент станал цял преврат в него. Тогава решил и той да стане бял брат, престанал да пие и си изменил коренно живота. И хубав беше живота на братството в Стара Загора. Баща ми Стефан Камбуров е роден през 1872 г. Майка ми Екатерина не помня кога е родена.
Но
лозето
на дядо ми стана братска градина, но за малко време.
В Стара Загора се събирахме най-напред по къщите и след това направихме салон. Имахме и младежка група. Събирахме се 12-15 човека. От там започнахме с бати ми Петър. Бати от 1920 г.
към текста >>
Не го оставил дори да преспи в Търново, но го изпратил да я носи в
Лозенград
ли, не зная къде.
В него нямаше дълбочина духовна и накрая той се обеси. Еленка беше център, тя^беше всичко. Иларионов като се върна от войната носеше една сабя като трофей от някакъв турски полковник, който бил пленен. А Учителят бил у тях в Търново. Още като дошъл вкъщи Учителят го изпъдил още от врата като казал: „Скоро да отидеш и да я занесеш там откъдето си я взел".
Не го оставил дори да преспи в Търново, но го изпратил да я носи в
Лозенград
ли, не зная къде.
Значи, не трябвало да я взема. Иначе Иларионов правеше всичко за братството, но нямаше дълбочина, беше по-повърхностен. (Към N 16) Колю Каишев е от Родопите. Той беше в Арбанаси и неговата леля Мария живееше там. Той е някакъв далечен роднина на Учителя.
към текста >>
74.
10. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1920 ГОДИНА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Когато отидохме там на
лозето
и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се разотиваха като се сбогуваха с Учителя.
Като ученици от горните класове на гимназията ние вече четяхме теософска литература, а у дома един като купеше една такава книга, всички я прочитахме и след това се водеха дълги разговори. Така че ние бяхме що-годе нещо прочели за това и онова. Теософската литература бе заляла тогава България. Родителите ми ме пуснаха понеже бях с големия си брат Борис. Пристигнахме в град Търново и веднага пожелах да отидем на онова място, където брат ми е видял и се е срещнал с първите християни.
Когато отидохме там на
лозето
и колибата, където беше събора на Бялото Братство, той бе свършил и всички се разотиваха като се сбогуваха с Учителя.
Нас никой не ни познаваше. Ние бяхме застанали отстрана и наблюдавахме. Никой не ни покани, никой не ни запита за нещо - всички се разотиваха и се сбогуваха помежду си. Огледахме се, поразходихме се около лозята и си отидохме от там в града. Не можахме да се свържем с никого.
към текста >>
75.
15. МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Тя скочи и веднага поехме за колибата на
лозето
, там където бе събора.
Пристигнахме в Търново, аз не познавах града, но знаех само, че Учителят отсяда у Иларионови на ул. „Зеленка" N 28. Успях да се измъкна от роднините на етърва ми и тръгнах да търся адреса в непознатия град, но с молитва на уста. Тука се яви един светъл лъч, който ме водеше и ми показваше пътя и ме заведе в домът на Иларионова. Тях ги нямаше, но в къщата беше Надка, дъщеря им.
Тя скочи и веднага поехме за колибата на
лозето
, там където бе събора.
Там намерихме сестра Иларионова, която ме представи на Учителя. Той ме погледна издълбоко и каза: „Един работник! " Аз стоях учудена и изумена от думите Му, които не разбрах. Мислех си, какъв ли е този работник? Учителят долови това и добави: „Изпратиха отгоре и дойде един от работниците".
към текста >>
76.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Ако едно
лозе
не го копаят грозде не дава.
Ако вие страдате, намерете един човек, който се радва. Има известни скърби, които не можеш да ги продадеш. Например имаш кесия с пари и се страхуваш да не ти я откраднат. За да се освободиш от страха трябва да дадеш кесията, тогава ще се освободиш от страха, но и от кесията ще се освободиш. Ти, ако не станеш слуга, никога не можеш да се научиш да работиш.
Ако едно
лозе
не го копаят грозде не дава.
Доброто има добри последствия, лошото и тук и където и да е има лоши последствия. Та сега каквото сте правили в миналото сега се печете. В източните народи за камилата имат 5000 думи. Разговор Езерата, 18.VIII.1935 г. Ако си богат и при тебе дойде един беден да му помогнеш, а ти му откажеш, но ти един ден ще изпиташ неговото положение.
към текста >>
77.
1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Това трябва да е било в 1924/25 г, защото аз съм била 5 ^ 6 годишна и го помня много добре дядо Кралю и той ни даде едно куче по-късно за
лозето
, което нарекъл Хитлер.
Той имаше слуги, които работеха имота. Аз много обичах да слушам дядо ми, когато пее в църква. Той пееше много хубаво. Оттам и майка ми пееше толкова хубаво, че когато минаваха хората покрай къщата ни, щото имаше един човек, който продаваше гевреци в Русе, дядо Кралю, се спираше първо да изслуша песента на майка ми и след това й почукваше, за да й продаде гевреци за мене. Но по това време нямаше нито някой да й запише гласа или пък да постъпи в някой хор.
Това трябва да е било в 1924/25 г, защото аз съм била 5 ^ 6 годишна и го помня много добре дядо Кралю и той ни даде едно куче по-късно за
лозето
, което нарекъл Хитлер.
Защо го беше нарекъл тъй, сигурно е бил против Хитлер и затова го е нарекъл така. Когато го занесохме на лозето баща ми искаше да му промени името, обаче като го извикваше на друго име, то въобще не се обаждаше, но като му каже Хитлер, то търчеше при него. Тогава Хитлер беше дошъл вече в Германия, войната беше започнала. Бай Кралю казваше: „Аз, затова го махнах това куче, защото ще ми направи някаква беля". Като хора от Братството ни дадоха едно място, където да си посадим лозе.
към текста >>
Когато го занесохме на
лозето
баща ми искаше да му промени името, обаче като го извикваше на друго име, то въобще не се обаждаше, но като му каже Хитлер, то търчеше при него.
Той пееше много хубаво. Оттам и майка ми пееше толкова хубаво, че когато минаваха хората покрай къщата ни, щото имаше един човек, който продаваше гевреци в Русе, дядо Кралю, се спираше първо да изслуша песента на майка ми и след това й почукваше, за да й продаде гевреци за мене. Но по това време нямаше нито някой да й запише гласа или пък да постъпи в някой хор. Това трябва да е било в 1924/25 г, защото аз съм била 5 ^ 6 годишна и го помня много добре дядо Кралю и той ни даде едно куче по-късно за лозето, което нарекъл Хитлер. Защо го беше нарекъл тъй, сигурно е бил против Хитлер и затова го е нарекъл така.
Когато го занесохме на
лозето
баща ми искаше да му промени името, обаче като го извикваше на друго име, то въобще не се обаждаше, но като му каже Хитлер, то търчеше при него.
Тогава Хитлер беше дошъл вече в Германия, войната беше започнала. Бай Кралю казваше: „Аз, затова го махнах това куче, защото ще ми направи някаква беля". Като хора от Братството ни дадоха едно място, където да си посадим лозе. Трябва да кажа, че баща ми и майка ми се ожениха в Русе. Майка ми беше много добра домакина, тя не е работила иначе никога.
към текста >>
Като хора от Братството ни дадоха едно място, където да си посадим
лозе
.
Това трябва да е било в 1924/25 г, защото аз съм била 5 ^ 6 годишна и го помня много добре дядо Кралю и той ни даде едно куче по-късно за лозето, което нарекъл Хитлер. Защо го беше нарекъл тъй, сигурно е бил против Хитлер и затова го е нарекъл така. Когато го занесохме на лозето баща ми искаше да му промени името, обаче като го извикваше на друго име, то въобще не се обаждаше, но като му каже Хитлер, то търчеше при него. Тогава Хитлер беше дошъл вече в Германия, войната беше започнала. Бай Кралю казваше: „Аз, затова го махнах това куче, защото ще ми направи някаква беля".
Като хора от Братството ни дадоха едно място, където да си посадим
лозе
.
Трябва да кажа, че баща ми и майка ми се ожениха в Русе. Майка ми беше много добра домакина, тя не е работила иначе никога. Баща ми е бил дошъл от Македония още като ерген понеже големия му брат, който е бил правист е дошъл в Русе, това е била една от причините, за да дойде и той в Русе при брат си. На една сватба в квартал „Хаберман" в Русе майка ми отива с кабриолет с един слуга. А майка ми не била красавица, но имаше страшно хубава фигура.
към текста >>
78.
1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Петър Камбуров за пръв път ме заведе при Учителя на
лозето
на събора - 1922 г.
Цялото търновско гражданство бе впечатлено и се надсмиваше над свещениците, а те бяха вбесени, но не се отказаха от битката срещу Учителя. След събора архимандрит Ефтимий обиколи след връщане от Търново много градове в България и говореше срещу Учителя. Така бе посетил и Казанлък и изнесе една сказка срещу Учителя. Но приятелите от Казанлък взеха, че написаха едно отворено писмо до него като му отговориха на всички обвинения срещу Учителя и което е най- важното го публикуваха в отделна книжка и то бе издадено. Носеше дата 22.IX.1922 г., гр. Казанлък.
Петър Камбуров за пръв път ме заведе при Учителя на
лозето
на събора - 1922 г.
И аз там целунах ръката Му. Учителят ми каза: „Ти, брат, обичаш музиката, книгите, природата. Дръжте тези три неща". С това нашият разговор приключи. Аз наистина държах музиката, вървях с нея, но не си издържах изпита и се провалих.
към текста >>
79.
3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Част от гостите на събора остават в устроеният лагер-палатки в
лозето
.
на деня на Освобождението на България се прекъсват лекциите в университета и студентите се разпускат до есента на 1922 г. Разгорещяват се политическите страсти водещи до ожесточение. Правителството накърнява и засяга интересите на богатите, на офицерството и идва в конфликт с академичната интелигенция. След завършване на събора на Бялото Братство на 25.VIII.1922 г. гостите на събора се разотиват по своите места.
Част от гостите на събора остават в устроеният лагер-палатки в
лозето
.
За тях Учителят изнася последователно в разстояние на двадесет и пет дни беседи по различни теми. Още не са затихнали коментарите и впечатленията от събора както и последиците от акцията на търновското духовенство и някои видни граждани срещу Учителя. По този повод на 26.VIII.1922 г. в беседата „Новия и стария живот" Той казва следното: „Сега аз зная какво мислят търновци за нас. Те си казват: „Тези хора искат да съсипят България".
към текста >>
През това време Учителят и приятелите са в Търново и са на
лозето
отседнали на своят лагер създаден по време на събора.
Данев (юни - 1оли 1913) и Ал. Малинов (1918 г). На 17 септември 1922 г. представлява Видовден, т. е. въздава се от Небето възмездие на всички онези, които явно и ожесточено воюват срещу Учителя Петър Дънов.
През това време Учителят и приятелите са в Търново и са на
лозето
отседнали на своят лагер създаден по време на събора.
На 22 септември 1922 г. Учителят държи своята поредна беседа озаглавена „Празникът на труда". Интересно е да се отбележи, че 22 септември 1922 г. е 9 септември по стар стил, който стил тогава се използва едновременно с новия. На този ден Учителят озаглавява и нарича беседата си, че този ден е „Празникът на труда".
към текста >>
80.
9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Когато са били веднъж в едно от лозята сестрите ми си вързали куклите на костенурки, които сме имали в лозята и които живеели в
лозето
.
Също са ми казвали, че са ходили да си играят с куклите си в едни лозя. Имали сме лозя в Гюмюрджина - 6 - 7 лозя с маслинови дървета вътре в тях. Маслинови дървета имало в лозята. Маслините били едри с малка костилка и майка ми ги правела в грамадни шишета - делви и ги скривала под земята, в мазето да се запазят. Също правела много хубави сиропи и също ги слагала под земята в мазето да се запазят.
Когато са били веднъж в едно от лозята сестрите ми си вързали куклите на костенурки, които сме имали в лозята и които живеели в
лозето
.
После залисани в играта не са забелязали как костенурките са отвлекли куклите им и те са се върнали вкъщи без тях. Имали сме една слугиня, която била сомнамбул и се катерела по водосточната тръба към покрива. Намерили веднъж шамията й на керемидите. Ходили сме на летуване в Деде Агач на Бяло море. Помня вече една картина, но без подробности, но помня баща ми, със запретнати крачоли и с един дълъг прът да вади октоподи от морето (ловец на октоподи).
към текста >>
81.
18. СНЕЖНАТА БУРЯ НА МУСАЛА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
И вървяхме в колона до
клозета
и се изчаквахме.
Че като започна да вади един сняг, какъвто не бях виждала въобще, сняг като водопад. Трупа, валя, трупа, валя. Цял ден и цяла нощ. До другия ден. До тоалетната не можеше да се отиде, защото имаше една пътека тясна и ако паднеш встрани не можеш да станеш.
И вървяхме в колона до
клозета
и се изчаквахме.
Така валя, валя, валя снега, че стана толкова дебел, че туристите решиха, че не може да се слиза в такъв сняг и останахме още два дена горе, точно срещу Коледа. Защото слизането е опасно. Вестниците в София писали, че на хижа Мусала са блокирани 120 души, а ние бяхме 60. На тръгване се наредихме така: първите бяха големите скиори, ние жените бяхме в средата, а останалите мъже зад нас. Вървяхме полека, бавно и внимателно, но аз не знаех да карам ски и караха едва така полека, полека.
към текста >>
82.
3. РАЗГРАБВАНЕ НА ИЗГРЕВА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Тя живееше в
Лозенец
.
Когато дойде 10 ноември 1989 г. аз ги дадох на Таню Желев Танев. А Антов какво ми беше казал като ми ги даде? „Запази тия работи, защото един ден ще потрябват." То и у тях сигурно има неща, но от Мария Антова можеш ли да вземеш нещо? Аз вярвам, че има у Мария, дъщеря му някои работи.
Тя живееше в
Лозенец
.
към текста >>
83.
4. СЛУГИНЯТА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Иначе той живееше в
Лозенец
със семейството си - със сина му, дъщеря ми и жена му.
Зимата започвала вече и къде да отиде, тя дойде у нас. И макар че бяхме на тясно тя прекара зимата у нас. Тя ходеше да шие по къщите и си спести малко пари, с които купи бараката на Иван Антонов. Тая барака Антов я премести на купеното място. След това спусна един навес до бараката, за да има къде да пренощува, когато идва на беседи.
Иначе той живееше в
Лозенец
със семейството си - със сина му, дъщеря ми и жена му.
Жена му беше една дребничка, аз съм ходила у тях. Та така се получи тяхната връзка - между Антов и Кинчето. Сетне ожени Антов сина си, но не сполучи и се разведе. А Антов се прибра по- късно при Кинчето. Пристроиха и къщичката стана от две стаи и антренце.
към текста >>
Аз тогава бях при Недялка, моята дъщеря, а те са близко там до Антов, в
Лозенец
.
Едната Веска, ти я знаеш, която гледаше леля си Мария - шивачката. Тя живееше на Изгрева до Никола Нанков, а другата - Гина - работничка от печатницата. Отидохме да се уговорим къде ще бъде помена на гробищата или вкъщи. „Я тия пари ке ги давам, ако искаш ти купи нещо", вика Антов. Сега още като починала Кинчето, то Данчо синът на Антов дойде да ме вика и ми казва: „Кака Кина си замина, ела да видиш да подредим там нещо".
Аз тогава бях при Недялка, моята дъщеря, а те са близко там до Антов, в
Лозенец
.
Отидох, подредихме я, а погребението ще бъде на другия ден. Като се събрахме сестрите и отиваме да направим молитва у тях намерихме стаята заключена. Заключена и вратата на Антов. Чукам, тропам: „Брат Антов, какво става? Ще дойде колата от гробищата да вземе Кинчето.
към текста >>
84.
РАЗМИНАВАНЕ
,
Паша Белева
,
ТОМ 6
В това време дошла една жена и направо започнала: „Учителю, аз пък рекох да убедя адвентистите и отидох при тях, а се намерих като в небрано
лозе
".
Сестра Паша Белева каза, че тя не е ходила много при Учителя. Достатъчно било като се обърне мислено към Него. Той й помагал винаги. Тя разказа как за пръв път като отишла на ул. „Опълченска" 66 и били седнали в столовата, сестра Василка разсипвала яденето, я тя с една позната стояли на края на масата и не смеели да говорят.
В това време дошла една жена и направо започнала: „Учителю, аз пък рекох да убедя адвентистите и отидох при тях, а се намерих като в небрано
лозе
".
Учителят казал: „Ами ти защо отиваш в небрано лозе? Ти като видиш злото, ще го заобиколиш и така ще минеш." Забележка: Преразказала Марийка Марашлиева, тъй като сестра Паша Белева не искаше да го разказва, да не би Борис Николов да го научи горното. Мъжът й се казва Стоян Белев.
към текста >>
Учителят казал: „Ами ти защо отиваш в небрано
лозе
?
Достатъчно било като се обърне мислено към Него. Той й помагал винаги. Тя разказа как за пръв път като отишла на ул. „Опълченска" 66 и били седнали в столовата, сестра Василка разсипвала яденето, я тя с една позната стояли на края на масата и не смеели да говорят. В това време дошла една жена и направо започнала: „Учителю, аз пък рекох да убедя адвентистите и отидох при тях, а се намерих като в небрано лозе".
Учителят казал: „Ами ти защо отиваш в небрано
лозе
?
Ти като видиш злото, ще го заобиколиш и така ще минеш." Забележка: Преразказала Марийка Марашлиева, тъй като сестра Паша Белева не искаше да го разказва, да не би Борис Николов да го научи горното. Мъжът й се казва Стоян Белев.
към текста >>
85.
4. ЛЕКАР ПО СЪДБА
,
Емилия Михайловска
,
ТОМ 6
Мъжът й взема един ден всичко златно, което е имала, вързал го е в една торбичка и го хвърлил в
клозета
като казал, че жената на един комунист не може да носи бижута.
Нейното семейство беше изключително близко с Учителя. Тя имаше двама сина - Людмил и Ленин. Последният почина от туберкулоза. Тогава е ходила при Учителя да пита за него какво ще стане със сина й, който е болен и се нарича Ленин (защото мъжът й е бил голям комунист). А тя е била от много богато семейство от Бургас.
Мъжът й взема един ден всичко златно, което е имала, вързал го е в една торбичка и го хвърлил в
клозета
като казал, че жената на един комунист не може да носи бижута.
Та тя отишла при Учителя да пита, какво да прави със синът си, който бил болен от туберкулоза. Учителят казал: „Домът ще се успокои много скоро, да бъдеш спокойна". На другия ден, за който Учителят казал, че ще настъпи спокойствие, синът й починал. Значи с неговата смърт отпочива домът. Другият син, който бил лекар при военните в някакво поделение към Изгрева, тъй се случило, че в поделението се заразяват с краста.
към текста >>
86.
4. ТЪРГОВИЯ И КОМУНАЛЕН ЖИВОТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Първата година засадихме между редовете, в
лозето
, което още е младо и не може да ражда дини и пъпеши и си спомням, че имахме тогава разкошни пъпеши и грамадни дини.
През есента реголваха тия места, т. е. ги подготвяха за засяване, а това значи да ги прекопаят на „две лопати". Единия от братята Маркови - Стою Марков, който разбираше от лозарство, подготви лозови пръчки от сорта „Болгар" и други хубави сортове през зимата като ги „затопли" при специални условия и през пролетта ни продаде от тия пръчки. Ние засадихме тия три декара с лозови пръчки и накрая един ред кайсиеви дървета. Всичко вървеше много добре.
Първата година засадихме между редовете, в
лозето
, което още е младо и не може да ражда дини и пъпеши и си спомням, че имахме тогава разкошни пъпеши и грамадни дини.
После пораснаха и кайсиите и ние сме давали кайсии и грозде за износ. Около 1940 г. имаше един период, при който при баща ми се получаваха по-малко стоки, настъпваше една криза, която до къде можеше да стигне не се знаеше. Ние живеехме в една схлупена къща далеч от центъра на града и баща ми реши да купи нещо по-хубаво, по-масивно. Работата в дюяна намаля и той освободи братовия си син Симеон, а по-късно и вуйчо.
към текста >>
баща ми купи с вуйчо в съседство с братското
лозе
едно място от 20 декара, на което засадиха най-напред четири декара овощни дървета и около 12 декара лозя.
И тъй ние се настанихме в подновената и боядисана къща. По това време ме поканиха на работа при една фирма като кореспондентка, но аз предпочетох да ида в немското училище, където също ме поканиха като чиновничка в канцеларията. Аз предпочетох училището и постъпих там същия месец. През това време стоката в дюкяна все намаляваше и трябва да кажа, че накрая през м. декември 1937 г.
баща ми купи с вуйчо в съседство с братското
лозе
едно място от 20 декара, на което засадиха най-напред четири декара овощни дървета и около 12 декара лозя.
В мястото имаше и два декара салкъмова гора. Построиха и една колиба от две стаи с навес и една щерна за дъждовна вода. Така постепенно вуйчо премина към лозарството. Дюкяна почти се изпразни. Имаше много малко стока и тогава дойде комисарския режим.
към текста >>
87.
5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на
лозе
, на Свирчовица.
По гръб и след това по лице. Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща баня на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя. И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на банята постепенно. Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата банята беше по-ефикасна. Зелените листа се покриваха с капчици пот.
За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на
лозе
, на Свирчовица.
Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за лозето и то се маноса, защото не спази времето за пръскане. Той казваше: „Детето ми е болно, не ми е до лозето сега". За дълбоките вдишки брат Петър ме научи най-напред да ги правя легнала като слагах няколко книги върху корема си или някоя възглавница. Издишвах добре, след това вдишвах с едната ноздра като броях до шест, задържах до шест и изпусках до 12 от другата ноздра. Напълвах съзнателно корема си с въздух, така че книгите се надигаха, после изтеглях въздуха от корема си и напълвах дробовете и бално изпусках въздуха.
към текста >>
Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за
лозето
и то се маноса, защото не спази времето за пръскане.
Започнах баните най-напред по пет минути и постепенно увеличавах стоенето, след което правех охлаждаща баня на корема, пиене чай и завиване в легло, за да се изпотя. И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на банята постепенно. Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата банята беше по-ефикасна. Зелените листа се покриваха с капчици пот. За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на лозе, на Свирчовица.
Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за
лозето
и то се маноса, защото не спази времето за пръскане.
Той казваше: „Детето ми е болно, не ми е до лозето сега". За дълбоките вдишки брат Петър ме научи най-напред да ги правя легнала като слагах няколко книги върху корема си или някоя възглавница. Издишвах добре, след това вдишвах с едната ноздра като броях до шест, задържах до шест и изпусках до 12 от другата ноздра. Напълвах съзнателно корема си с въздух, така че книгите се надигаха, после изтеглях въздуха от корема си и напълвах дробовете и бално изпусках въздуха. Така се упражнявах в началото и постепенно увеличавах времето за вдишване, задържане и изпускане на въздуха докато свикна.
към текста >>
Той казваше: „Детето ми е болно, не ми е до
лозето
сега".
И така правех значи вместо парни бани - слънчеви като увеличавах времетраенето на банята постепенно. Когато нямах зелени листа се покривах с намокрен и изцеден чаршаф от американ, но с листата банята беше по-ефикасна. Зелените листа се покриваха с капчици пот. За известно време лицето ми се избистри, аз бях вече здрава и ходех по екскурзии с другите приятели както и на лозе, на Свирчовица. Спомням си, че същата година, когато бях болна баща ми не се бе грижил достатъчно за лозето и то се маноса, защото не спази времето за пръскане.
Той казваше: „Детето ми е болно, не ми е до
лозето
сега".
За дълбоките вдишки брат Петър ме научи най-напред да ги правя легнала като слагах няколко книги върху корема си или някоя възглавница. Издишвах добре, след това вдишвах с едната ноздра като броях до шест, задържах до шест и изпусках до 12 от другата ноздра. Напълвах съзнателно корема си с въздух, така че книгите се надигаха, после изтеглях въздуха от корема си и напълвах дробовете и бално изпусках въздуха. Така се упражнявах в началото и постепенно увеличавах времето за вдишване, задържане и изпускане на въздуха докато свикна. После започнах да ги правя седнала и накрая - права.
към текста >>
88.
7. НА ПЪТ ЗА ИЗГРЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Тогава се евакуирахме на
лозето
поради бомбардировките, Положението на баща ми се влошаваше и както споменах вече той почина на 12.VII.1947 г.
Ако не бяхме си направили подялба старата къща щяха да ни отнемат, щеше да ни хване както казват „закона за едрата градска собственост". А по този начин тя беше на името на брат ми и той по-късно я продаде и майка ми тогава му прехвърли 1/4 от къщата ни в Русе. После, когато се разболях през 1943 г. аз поработих още няколко месеца до 31.Ш.1944 г. и напуснах немското училище под предлог, че съм необходима на баща си в дюкяна (наистина той не беше добре със здравето си).
Тогава се евакуирахме на
лозето
поради бомбардировките, Положението на баща ми се влошаваше и както споменах вече той почина на 12.VII.1947 г.
Беше прекарал някои тревоги, получи диабет. След това отидоха с майка ми на Хисарските бани, но те не му помогнаха, а напротив, влошиха състоянието му. Последните две години той беше почти на легло. Преди това аз бях напуснала работа и от 1.IV.1948 г. работех със съдружника ни в дюкяна до края на 1948 г.
към текста >>
89.
12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Бомба падна срещу нашето
лозе
на отсрещния баир.
Аз също вземах участие. Първоначално още в отделенията вземах уроци по цигулка, но ги бях прекъсвала. Мога да кажа, че учех след запознаването ми с Петър Филипов по-усърдно и че си подобрих дори и успеха в училище. По-късно нали след като работех в училище като чиновничка се бях разболяла и брат Петър казваше, че сме пропуснали да питаме Учителя дали да остана на работа там понеже училището беше немско по време на началото на II Световна война. Няма да забравя никога преживения ужас при една бомбардировка в Русе при която самолетите се бяха заблудили и като искали да бомбардират града изсипаха бомбите си в лозята.
Бомба падна срещу нашето
лозе
на отсрещния баир.
От детонацията стъклата на нашата колиба се изпотрошиха. Бомбардировката беше през нощта. Иначе денем ние отивахме при брат Ватев и правехме молитви. Там идваха и някои приятели от града или се криеха както всички в скривалищата. Някои идваха с колелата (велосипеди) след като засвири тревога.
към текста >>
Така например брат Петър по това време идваше и вземаше урок по математика от Васил Константинов, който се беше евакуирал на
лозе
с брат си.
От детонацията стъклата на нашата колиба се изпотрошиха. Бомбардировката беше през нощта. Иначе денем ние отивахме при брат Ватев и правехме молитви. Там идваха и някои приятели от града или се криеха както всички в скривалищата. Някои идваха с колелата (велосипеди) след като засвири тревога.
Така например брат Петър по това време идваше и вземаше урок по математика от Васил Константинов, който се беше евакуирал на
лозе
с брат си.
Брат Петър можеше да работи при всякакви условия - а това бяха вродени качества, дошли от миналото.
към текста >>
90.
13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Те имаха там крава с теленце и други животни, имаха малко
лозе
и нива, достатъчно грижи.
на пода само едно стъпало по издигнато. В другата стая имаше легло, но тя не виждаше никакво слънце. От село отивахме с автобус до Русе, където беше апартаментът на брат му. Там беше удобно, защото нямаше никой. Синовете на брат му, единия войник, а другия студент не бяха там, а брат му беше с жена си на село.
Те имаха там крава с теленце и други животни, имаха малко
лозе
и нива, достатъчно грижи.
На село правехме на брат Петър лапи на краката, защото той чувстваше някакво горене, някакво парене. Лапите го успокояваха. Той беше естет и искаше всичко да бъде по високия идеал. Направи, т. е. изгради една малка печка, на която можеше да се готви, а до нея постави и казан, в който да се топли вода, с която му правехме бани на краката и пр.
към текста >>
91.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
и се бяхме евакуирали за известно време на
лозето
, защото ставаха бомбардировки, но аз продължих да работя със съдружника ни до края на 1948 г.
Не можех да се реша обаче да се преселя окончателно в София, тъй като майка ми оставаше сама с брат ми. Имахме възможност и бях съгласна да издържам брат си да следва, обаче той не се залови за това и тръгна на работа. След заминаването на баща ми, а той имаше съдружник след 9.IX.1944 r. c когото работеше, аз бях напуснала немското училище м. март 1944 г.
и се бяхме евакуирали за известно време на
лозето
, защото ставаха бомбардировки, но аз продължих да работя със съдружника ни до края на 1948 г.
Понеже по него време нямаше почти стоки аз тръгнах на редовна работа през септември 1948 г. и след работа отивах в магазина ни, докато приключих 1948 г. След това продължих да работя, а същевременно вземах уроци и се явявах на изпити, за да взема приравнителна матура. През 1950 г. м. септември получих диплом за завършено средно гимназиално образование.
към текста >>
92.
15. БОЯН БОЕВ
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Ние бяхме евакуирани през лятото на
лозето
и дори там паднаха наоколо много самолетни бомби.
В моя случай аз бях болна наскоро и след съветите на Учителя, които аз спазих и изпълних, аз оздравях. Но същата година есента моята майка се разболя от ишиас, а това беше октомври и ноември 1944 г. Тогава бяха едни дъждове, времето беше влажно и студено и това спомогна да я скове и стовари на легло. Аз трябваше да се грижа за прибирането на гроздето по гроздобера и с още много други есенни и домашни работи в нашия дом. Аз бях напуснала работа, без да питам Учителя, понеже работех като секретарка в немското училище в Русе, а тогава политическите събития бяха такива, че германците вече се изгонваха от СССР и аз се постарах да се предпазя и съхраня.
Ние бяхме евакуирани през лятото на
лозето
и дори там паднаха наоколо много самолетни бомби.
Американските самолети бомбардираха отсрещният бряг на Дунава и то гр, Поргево, който се запали и цистерните с петрол горяха и осветяваха близо два дни Дунава. Американските самолети се опитаха да бомбардират Русе, но по погрешка те изсипаха бомбеният товар в околностите на Русе през нощта, така че от детонацията на бомбите от отсрещния баир се бяха изпочупили стъклата на нашата къща. За всички това бе едно чудо, което спаси Русе от разрушение в онази нощ. Обясненията бяха различни и дори по- късно, когато при нас дойдоха на гости Янка и Панайот Грънчарови от Ямбол, получихме обяснение от Янка, която бе ясновидка, че Невидимия свят е отклонил американските самолети, като е заблудил пилотите и те са изсипали бомбите в покрайнините на Русе. През онези дни и нощи ние се събирахме и правехме горещи молитви в къщата на Ватев, която се намираше в местността Свирчовица, където беше братското лозе.
към текста >>
През онези дни и нощи ние се събирахме и правехме горещи молитви в къщата на Ватев, която се намираше в местността Свирчовица, където беше братското
лозе
.
Ние бяхме евакуирани през лятото на лозето и дори там паднаха наоколо много самолетни бомби. Американските самолети бомбардираха отсрещният бряг на Дунава и то гр, Поргево, който се запали и цистерните с петрол горяха и осветяваха близо два дни Дунава. Американските самолети се опитаха да бомбардират Русе, но по погрешка те изсипаха бомбеният товар в околностите на Русе през нощта, така че от детонацията на бомбите от отсрещния баир се бяха изпочупили стъклата на нашата къща. За всички това бе едно чудо, което спаси Русе от разрушение в онази нощ. Обясненията бяха различни и дори по- късно, когато при нас дойдоха на гости Янка и Панайот Грънчарови от Ямбол, получихме обяснение от Янка, която бе ясновидка, че Невидимия свят е отклонил американските самолети, като е заблудил пилотите и те са изсипали бомбите в покрайнините на Русе.
През онези дни и нощи ние се събирахме и правехме горещи молитви в къщата на Ватев, която се намираше в местността Свирчовица, където беше братското
лозе
.
Спомням си когато бягах през тревата, уплашена от настъпващите самолети, под краката ми се разпръскваха в страни не само високата трева, но и много змии - смокове. Преживях ужас от земята и от бръмченето на самолетите на небето. Така в дома на Никола Ватев се събирахме и правехме молитви. В градините на лозята и по дворовете някои хора както и някои приятели си бяха направили изкопи, за да се крият от бомбите. Така и брат Боян Ковачев си беше направил изкоп в двора, понеже имаше голям двор и през време на бомбардировката, когато е бил в лозето и когато са паднали бомбите наоколо се е ужасил от възможността да бъдат затрупани в изкопите, затова този преживян ужас има и своята положителна поука и въздействие.
към текста >>
Така и брат Боян Ковачев си беше направил изкоп в двора, понеже имаше голям двор и през време на бомбардировката, когато е бил в
лозето
и когато са паднали бомбите наоколо се е ужасил от възможността да бъдат затрупани в изкопите, затова този преживян ужас има и своята положителна поука и въздействие.
През онези дни и нощи ние се събирахме и правехме горещи молитви в къщата на Ватев, която се намираше в местността Свирчовица, където беше братското лозе. Спомням си когато бягах през тревата, уплашена от настъпващите самолети, под краката ми се разпръскваха в страни не само високата трева, но и много змии - смокове. Преживях ужас от земята и от бръмченето на самолетите на небето. Така в дома на Никола Ватев се събирахме и правехме молитви. В градините на лозята и по дворовете някои хора както и някои приятели си бяха направили изкопи, за да се крият от бомбите.
Така и брат Боян Ковачев си беше направил изкоп в двора, понеже имаше голям двор и през време на бомбардировката, когато е бил в
лозето
и когато са паднали бомбите наоколо се е ужасил от възможността да бъдат затрупани в изкопите, затова този преживян ужас има и своята положителна поука и въздействие.
Той се отказа да се крие в окопа, а поуката беше, че той се коригира в едно нарушение. Какво бе то? След заминаването на баща му, който беше дал мястото и беше построил салона за нуждите на Братството в Русе, Боян Ковачев самоволно присвои салона и го направи дърводелска работилница и по този начин лиши приятелите да се събират в салона, Той смяташе, че това е лична собственост на баща му и на него и може да разполага както му угодно, като не познаваше един основен окултен закон за Дома Господен. След изживеният ужас той го прие като възмездие и реши да се коригира като освободи салона отново за братски нужди. Но той не си реши задачата правилно, понеже прие една голяма сума пари за салона от Петър Филипов и Йордан Новаков, за да си построи допълнително нова работилница.
към текста >>
93.
МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ
,
,
ТОМ 6
Стою като градинар ръководел работата по обработването на зеленчуковата градина и
лозето
, както и нивите.
На времето точно срещу магазина на братя Маркови беше градското казино, в което вечер до късно свиреше оркестър. Сега ще се върна да разкажа още за имота на „Свирчовица". И тъй по всяка вероятно казах по-горе, брат Иван Вълчанов Явашев е направил завещанието си като е завещал една голяма част от 180 декара на Русенското братство, а друга е оставил на жена си Софка. Така била основана комуната в Русе, чийто председател бил Никола Ватев. Симеон и Стою Маркови работели в стопанството.
Стою като градинар ръководел работата по обработването на зеленчуковата градина и
лозето
, както и нивите.
Първоначално всички били ентусиазирани, обаче скоро се явили спънки и работата в комуната не вървяла както трябва. Братята Симеон и Стою Маркови живееха на Свирчовица в съседство с къщата на Иван Явашев. Тази сграда на братя Маркови беше изработена от червени фугирани тухли. Там идваха и другите им братя: Колю, Рашко и Йордан, когато искаха и можеха. В тая сграда имаше една стая определена за Учителя и други две за братята, но дали Учителят е спал някога в нея не ми е известно, както и една голяма кухня с дълга маса, мивка и готварска печка.
към текста >>
Изобщо стопанството - зеленчукова градина,
лозе
и ниви не давали никакви приходи, макар че се раждало изобилно.
От София били дошли група студенти, които също работели там както и той самия. Когато се налагало той работел дърводелство. Той казваше, че Ватев бил председател на комуната, но братя Маркови не го слушали. Например, занасяли продукти от стопанството на пазаря и ги продавали на търговци на пазаря, които изкупували продукцията, но парите носели на дюкяна на братя Маркови. Какво ставало по-нататък с парите не се знаело.
Изобщо стопанството - зеленчукова градина,
лозе
и ниви не давали никакви приходи, макар че се раждало изобилно.
Но не трябва да се забравя обстоятелството, че братя Маркови посрещаха и изпращаха много гости от братството празничен ден от града, от София и провинцията понякога. Може да се каже, че отчетността не е била добра. Поради това Учителят изпратил един брат Райчев, бивш военен да контролира работата на стопанството, а после и брат Йордан Андреев (Аню), Колю Йорданов от София и Петър Арабаджиев от Варна. Това става през 1937/38 г. Брат Райчев се разболял от притеснение и разправии с братя Маркови, та брат Георги Димитров го завел в града, в дома си и по-късно брат Райчев си заминал за София.
към текста >>
След като почина брат Иван Петров
лозето
беше отнето от другарката му под предлог, че тя не може повече да се грижи за него.
Но тия лозя не даваха много голям приход тъй като бяха обработвани с помощта на работници и плодът се продаваше тогава за износ, главно за Германия. Сключваха се договори и след това по време на гроздобера се береше гроздето от лозарите, идваха бригади, почистваха и подреждаха гроздето в щайги или се занасяше на определени места - пунктове, където се преработваше, след това се изтегляше, носеше се във вагони, с които се отнасяше на определени места. Спомням си, че по време на II-рата световна война след като Червената армия на СССР навлезе в Германия, брат Ватев казал на Учителя, че няма на кого да продаваме гроздето от лозята, а Учителят се изправил и с жест отговорил: „От сега нататък всичко ще отива за Русия! " След 9.IX.1944 г. това се сбъдна.
След като почина брат Иван Петров
лозето
беше отнето от другарката му под предлог, че тя не може повече да се грижи за него.
Същото стана и с лозето на баща ми Велико Марашлиев. Георги и Васил Константинови се изселиха в София и оставиха лозето си. За едно кратко време тия лозя бяха обработвани от Георги Димитров и от Никола Ватев, докато след 9.1Х.1944 г. целият братски имот бе отчужден. Лозята бяха поети от ловното дружество, което ги използва малко време.
към текста >>
Същото стана и с
лозето
на баща ми Велико Марашлиев.
Сключваха се договори и след това по време на гроздобера се береше гроздето от лозарите, идваха бригади, почистваха и подреждаха гроздето в щайги или се занасяше на определени места - пунктове, където се преработваше, след това се изтегляше, носеше се във вагони, с които се отнасяше на определени места. Спомням си, че по време на II-рата световна война след като Червената армия на СССР навлезе в Германия, брат Ватев казал на Учителя, че няма на кого да продаваме гроздето от лозята, а Учителят се изправил и с жест отговорил: „От сега нататък всичко ще отива за Русия! " След 9.IX.1944 г. това се сбъдна. След като почина брат Иван Петров лозето беше отнето от другарката му под предлог, че тя не може повече да се грижи за него.
Същото стана и с
лозето
на баща ми Велико Марашлиев.
Георги и Васил Константинови се изселиха в София и оставиха лозето си. За едно кратко време тия лозя бяха обработвани от Георги Димитров и от Никола Ватев, докато след 9.1Х.1944 г. целият братски имот бе отчужден. Лозята бяха поети от ловното дружество, което ги използва малко време. След това те бяха изкоренени и на тяхно място отглеждаха фазани и кучета.
към текста >>
Георги и Васил Константинови се изселиха в София и оставиха
лозето
си.
Спомням си, че по време на II-рата световна война след като Червената армия на СССР навлезе в Германия, брат Ватев казал на Учителя, че няма на кого да продаваме гроздето от лозята, а Учителят се изправил и с жест отговорил: „От сега нататък всичко ще отива за Русия! " След 9.IX.1944 г. това се сбъдна. След като почина брат Иван Петров лозето беше отнето от другарката му под предлог, че тя не може повече да се грижи за него. Същото стана и с лозето на баща ми Велико Марашлиев.
Георги и Васил Константинови се изселиха в София и оставиха
лозето
си.
За едно кратко време тия лозя бяха обработвани от Георги Димитров и от Никола Ватев, докато след 9.1Х.1944 г. целият братски имот бе отчужден. Лозята бяха поети от ловното дружество, което ги използва малко време. След това те бяха изкоренени и на тяхно място отглеждаха фазани и кучета. Сега вече няма и помен от лозята.
към текста >>
Останаха им няколко декара, които бяха лично техни места, на които бяха насадили младо
лозе
.
целият братски имот бе отчужден. Лозята бяха поети от ловното дружество, което ги използва малко време. След това те бяха изкоренени и на тяхно място отглеждаха фазани и кучета. Сега вече няма и помен от лозята. Ловното дружество построи там голяма вила, а братя Маркови бяха прогонени от там, от братското място.
Останаха им няколко декара, които бяха лично техни места, на които бяха насадили младо
лозе
.
Спомням си, че брат Йордан Новаков предлагаше да се раздадат една малка част от местата над трасирания път, който се намираше над консервената работилница на Ватев, по една ивица, на която, който искаше от братството да си построи малка виличка с място, което да си обработва сам, за да има къде да отива със семейството си неделен ден или когато има празници, или е в отпуск. Това нещо щеше да бъде особено хубаво за семейства с деца, които излизат във ваканция. Но този идея не се осъществи. Явиха се спорове като се стигна до там, че много хора се отдръпнаха и престанаха да ходят на стопанството. До тогава се отиваше при братя Маркови и Никола Ватев.
към текста >>
Баща му бил търговец изселен от
Лозенград
.
Там играехме Паневритмия. От нея имаше хубав изгрев и там посрещахме слънцето сутрин рано. Брат Георги Димитров е роден на 7.IX.1892 г. в с. Белица, Тутраканско и е починал в Русе на 18.Ш.1971 г.
Баща му бил търговец изселен от
Лозенград
.
От там се заселва в с. Белица, Тутраканско. Жена му Лина е чехкиня, родена на 19.VIII.1906 г. във Виена и е починала на 5.11.1972 г. в Русе.
към текста >>
94.
2. БРАДАТА. СТОЮ МАРКОВ
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Ние често отивахме при тях, защото те имаха зеленчукова градина и ние, когато бивахме на
лозе
си купувахме зарзават от тях.
2. БРАДАТА. СТОЮ МАРКОВ Стою Марков беше един от петимата братя Маркови. Стою живееше с брат си Симеон в къщата на стопанството на Свирчовица. Аз бях ученичка в гимназията (Немска търговска гимназия) в Русе.
Ние често отивахме при тях, защото те имаха зеленчукова градина и ние, когато бивахме на
лозе
си купувахме зарзават от тях.
Особено през пролетта купувахме от тях много хубави пресни марули току що откъснати, сочни. Веднъж като отидох сварих там Стою. Не зная в какво настроение беше, но като говорихме той започна да ми говори против Учителя. Казваше: „Ние сме отишли на Рила, където спим на земята макар и в палатка, сложили сме си под завивката клончета от борове, а Учителят, той бил видял, Той спял на кожи". При това той беше много груб и се изрази така: „Да го хвана аз за брадата, та да го раздрусам!
към текста >>
95.
3. ГРОБАРИТЕ
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Понеже баща ми почина на
лозето
, т. е.
3. ГРОБАРИТЕ Когато Иван Явашев беше премазан от каруцата си го погребаха на една височина в стопанството на Свирчовица.
Понеже баща ми почина на
лозето
, т. е.
на Свирчовица, той беше пожелал да бъде погребан при Иван Явашев (там мястото го бяха определили за гробище). Искахме разрешение, за което се погрижиха братя Маркови и баща ми го погребаха там. По-късно и Стою беше погребан там. Когато бригадата на Борис Николов работеше в Русе 1953, 54 и 55 г. и бивахме често при братя Маркови, тогава Борис Николов с други братя взеха решение да направят по една мозаечна рамка на трите гроба, което да остане за спомен от бригадата.
към текста >>
96.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Баща ми, понеже си имаше свое
лозе
, той се отказа да участвува и да получи част от лозята.
След като се установява истината по тия административни неща, тогава баща ми прави предложение. Той взема тази част на имота, където е салонът c къщата, където е живеел дядо ми. Дядо ми е имал голям имот, така че по средата му служеше за улица, даже много от съкварталците, за да съкратят, да не обикалят целия квартал, минаваха през двора, нашия двор. А дядо ми, за да си обезпечи така по-сносни старини е направил много къщи в двора и слагал наематели, които от наемите е живеел спокойно. А освен имота, който е в града имаше и лозя.
Баща ми, понеже си имаше свое
лозе
, той се отказа да участвува и да получи част от лозята.
Лозята си ги разделиха баба Руска и чичо ми Димитър. А от имота в града баща ми взе най- малката част. Това беше къщата, която имаше плюс дюкяна на дядо ми със складови помещения и салона, а салона не носеше никакви доходи на нас, на баща ми. Докато другите части на имота вече носеха доходи на новите притежатели, тъй като в тях имаше къщи, където живееха наематели и носеха доходи на вече новите стопани, чичо ми и баба Руска. Те бяха и по площ и по-големи.
към текста >>
97.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Нивата без оране не ражда; -
лозето
без копане не пуща плод; млякото без да се чука не пуща масло.
Но онзи, който е решил в себе си да следва пътя на Истината и да служи Господу не трябва тия мисли да го спъват. Във всяко дело на живота се иска постоянство и добра воля. Добрите желания в живота се осъществяват постепенно. Плодовете по дърветата не се раждат сладки и зрели веднага. Те отначало са кисели и горчиви, а отпосле след като ги погрее Слънцето стават такива.
Нивата без оране не ражда; -
лозето
без копане не пуща плод; млякото без да се чука не пуща масло.
Спънките в ежедневния живот се дължат на причини далече скрити в миналото. Оня запас от сурови мисли и желания трябва да се преработи и облагороди. Сърцето трябва да се очисти от всичките свои вътрешни плевели. Умът да се облагороди и повдигне от всичките свои навици. Вие си изберете дни, в които да упражнявате умът си в добри мисли.
към текста >>
98.
10. ОТНОШЕНИЯ КЪМ ЖЕНАТА И СЕСТРАТА
,
Геновева Жекова
,
ТОМ 6
Имаха работници в печатницата, на които бе необходимо и подходящ
клозет
.
Той бързо си свали крачолите. С такива болни крака ме разхождаше три дни из София. За мен той бе най-големият брат в Братството. Баща му, старият Борис Малджиев беше книгоиздател и в неговата печатница се отпечатаха много от неделните беседи и много лекции от общия окултен клас - единични на отделни книжки. Баща му беше среден ръст, човек строг, но справедлив.
Имаха работници в печатницата, на които бе необходимо и подходящ
клозет
.
Старият Малджиев нарежда на Богомил-синът си, да отиде и измие клозета. Син отговаря на баща си; „Не мога, много ми мирише! " А бащата отговаря на сина си: „Можеш, защото и на работниците им мирише, а те ми изкарват парите, с които аз те храня". Като стана голям Богомил следваше право и се издържаше сам. Баща му не му даваше издръжка както на него, така и на брат му Влади.
към текста >>
Старият Малджиев нарежда на Богомил-синът си, да отиде и измие
клозета
.
С такива болни крака ме разхождаше три дни из София. За мен той бе най-големият брат в Братството. Баща му, старият Борис Малджиев беше книгоиздател и в неговата печатница се отпечатаха много от неделните беседи и много лекции от общия окултен клас - единични на отделни книжки. Баща му беше среден ръст, човек строг, но справедлив. Имаха работници в печатницата, на които бе необходимо и подходящ клозет.
Старият Малджиев нарежда на Богомил-синът си, да отиде и измие
клозета
.
Син отговаря на баща си; „Не мога, много ми мирише! " А бащата отговаря на сина си: „Можеш, защото и на работниците им мирише, а те ми изкарват парите, с които аз те храня". Като стана голям Богомил следваше право и се издържаше сам. Баща му не му даваше издръжка както на него, така и на брат му Влади. Пари ли нямаха, суров човек ли беше, не зная.
към текста >>
99.
3. ПРОФЕСОРЪТ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
От нашето
лозе
се откриваше един широк дълъг път чак до морето.
Брат Велко си беше вече заминал. Сънувам, че сме всички в салона. Ще има някакво тържество и очаквахме гости. Трябваше ние всички да отидем до морето да ги посрещнем. Но обстановката до морето не беше такава, каквато я зная.
От нашето
лозе
се откриваше един широк дълъг път чак до морето.
Тръгнахме всички. Стигнахме плажа и из невиделица при нас дойдоха много братя и сестри от различни краища на страната и всички от отвъдния свят. Наскоро си беше заминал и брат Методи Константинов. И той беше там. Бяха и нашите варненци.
към текста >>
Брат Велко се ръкува с мен и всички вкупом тръгнахме към нашето
лозе
.
Стигнахме плажа и из невиделица при нас дойдоха много братя и сестри от различни краища на страната и всички от отвъдния свят. Наскоро си беше заминал и брат Методи Константинов. И той беше там. Бяха и нашите варненци. От всички само брат Велко имаше светъл ореол около главата.
Брат Велко се ръкува с мен и всички вкупом тръгнахме към нашето
лозе
.
към текста >>
100.
12. ЕДИН УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Всяка неделя от 22 март до късна есен прекарвахме целия ден на
лозе
, от 5 ч.
УРОК ЗА ГЛАДНИЯТ Беше отдавна; още в първите години, когато купихме братските лозя, т. е. повечето бяха хаври. За няколко години ги обработихме, построихме салона, кухнята, купихме маса, столове, направихме огнище и всички прибори, необходими за едно домакинство. И всичко това с братски труд и братски пари. Голям ентусиазъм имаше тогава.
Всяка неделя от 22 март до късна есен прекарвахме целия ден на
лозе
, от 5 ч.
сутринта, докато слънцето започваше да клони на залез и се събирахме на колелото на Паневритмията, правехме молитва и се разотивахме. След Паневритмия правехме закуска и всеки се залавяше за работа. Всеки си носеше хляб и сирене, както продължава и до днес, а дежурните приготвяха масата и сервираха чая. Правеше ни впечатление, че брат Велко носеше винаги по 1/2 кг кашкавал. Аз си носех колкото за една закуска.
към текста >>
Връщах си, което ми оставаше, но после разбрах, че наистина се случваше, макар и рядко да дойде някой гладен - може би гост, пътувал цяла нощ и дошъл направо на
лозе
, може би някой по някаква причина не е успял да си вземе закуска и никой не оставаше гладен.
А той ми отвърна: „Може да дойде някой гладен, да има какво да му дадем". Останах изненадана от отговора му. Не ми беше дошло такова нещо на ума. Замислих се. От следващата неделя аз започнах да нося храна за две закуски.
Връщах си, което ми оставаше, но после разбрах, че наистина се случваше, макар и рядко да дойде някой гладен - може би гост, пътувал цяла нощ и дошъл направо на
лозе
, може би някой по някаква причина не е успял да си вземе закуска и никой не оставаше гладен.
Брат Велко ми даде урок за цял живот: вземай повече където и да бъдеш, да не се случи така, че някой да остане гладен. Преди 2 - 3 месеца по телевизията бяха предали горе-долу следното: Срещат се двама души в планината и тръгват заедно, единият богат - личи си по облеклото, а другият беден селянин. Бедният изважда от торбичката си едно парче сух хляб, изял половината, а другото парче пъхнал в торбичката си. „Защо не изяде цялото парче? То не беше много?
към текста >>
НАГОРЕ