Търсене в текстове за 'Кухня'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 196 резултата в 90 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Икономическият въпрос трябва да се уреди: всеки да има къщичка с две стаи и кухня, всеки да има храна и да му остава време за нуждите на Духа.
Като видите измъчени, страдующи хора, хора в лишение и пр., това показва степента на развитието на човечеството и се разбира, че то не е дошло още до една висша култура. В света има място и условия за всички, обаче животът се поставя на неразумни основи, а в него трябва да се приложат Справедливостта и Равенството. Какво се разбира под думата Равенство? Това значи, че на всеки ще се даде според нуждите му. Например на малкото дете ще му се даде колкото му е нужно, и на възрастния – също. Икономическият въпрос трябва да се уреди: всеки да има къщичка с две стаи и кухня, всеки да има храна и да му остава време за нуждите на Духа. Въпросът за светлината, за въздуха и за водата са разрешени, остава само въпроса за хляба. И сега храната, която земята ражда всяка година, е достатъчна за всички, но не е разпределена както трябва. Обществото трябва да уреди този въпрос. Хлябът трябва да бъде така достъпен за всички, както светлината, въздухът и водата. Би трябвало всеки да получава безплатно хляб и според нуждата си.
към текста >>

2. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдещата култура едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с няколко стаи и кухня.
ЖИЛИЩЕ, ОБЛЕКЛО, КРАСОТА След лекцията и Паневритмията поздравихме Учителя, насядахме на полянката и почна разговор. Една сестра запита какви ще бъдат жилищата в следващата култура на Шестата раса и дали тогава ще има такива многоетажни здания с много апартаменти. Не, тези сгради не са хигиенични, защото човек се откъсва от общение с Живата Разумна Природа; това са затвори. В бъдещата култура едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с няколко стаи и кухня. В съседство ще се намира друг парк, за друго семейство – пак в средата с малко жилище и т. н. Всеки ще има своя стая, защото има закон, че свобода и простор са нужни на душата. При много хора в една стая се зараждат някои нежелателни състояния. Всички съвременни хора усещат, че трябва една промяна. В една културна страна хората се събират, после всеки ще си отиде, за да остане вечер сам в своята стая, и на сутринта пак ще се съберат.
към текста >>

3. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдеще всеки ще има по две стаи и кухня, готвенето ще бъде улеснено – плодоядството ще бъде основен хранителен режим и ще има достатъчно време за духовна работа.
Природата казва: „Човече, не ти трябва много работа, само два часа физически труд са достатъчни.“ За добиване на храна са необходими два часа на ден. Когато всички хора станат добри и умни, тогава благата ще бъдат общи. А сега всички работят поотделно. При развитие на колективността няма да има недоимък и животът ще бъде по-сносен. Сега народите се въоръжават и толкова милиарди отиват нахалост, но когато хората заживеят братски, тези средства ще ги изразходват за свои удобства. В бъдеще всеки ще има по две стаи и кухня, готвенето ще бъде улеснено – плодоядството ще бъде основен хранителен режим и ще има достатъчно време за духовна работа. В бъдеще ще има и нов начин за въплътяване на хората на Земята. Начинът на въплътяване ще мине през няколко фази и в по-далечно бъдеще човек ще се самовъплъщава. Когато хората станат праведни и не съгрешават, ще има умерен климат. Не ще има никакви месоядни животни. Няма да ги има и тези противоречия, които са сега, тогава и паразитите ще изчезнат.
към текста >>

4. Изгрев 12.IХ.1950 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

В някои дни ние правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за кухнята и за вечерния огън.
Тука чувствахме живо присъствието на Учителя и на Светлите братя. След молитви и песни прочитахме по една беседа. Реши се засега да се изкарат „Рилските беседи”. Това лято прочетохме „Ценното” из книгата на „Великия живот” и почнахме „Царския път на душата”. След слизане от Молитвения връх при някое от езерата ние играехме паневритмия. В някои дни ние правехме паневритмията на първото езеро, за да донесем сухи дърва на бивака за кухнята и за вечерния огън. Брат Димитрий (Стоянов) както друга година пак уреди баня за нас. Имаше и трудови дни, през които слизахме долу, за да поправим пътя между първото и второто езеро. Всяка вечер имаше вечер на молитва при огнището, а два пъти седмично имаше вечерен огън, по време на който се изпълняваше литературно-музикална програма. Продоволствието и общите обеди бяха отлично организирани. Често група музиканти даваха концерти след обед.
към текста >>

5. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Приспособихме стая за кухня и трапезария и изработихме и набавихме инвентар.
Направихме порта, затърнихме за предпазване от домашни птици и доведохме речна вода. Ежегодно обработвахме и култивирахме: зеленчуци, окопни варива и др. През лятото поливахме, плевяхме, а наесен - беряхме, сушяхме, консервирахме за през зимата. Засаждахме училищна нива със слънчоглед и добивахме олио. Попълняхме нуждите още с доброволни вноски на съестни продукти. Приспособихме стая за кухня и трапезария и изработихме и набавихме инвентар. Така произведените продукти с детския труд в процеса на обучението сортирани, консервирани и запазени, през зимата се готвеха от училищната прислужница с дежурна помощ на ученички; обедът се сервира от учениците; така се организират общи обеди за всички ученици от училището. Така не остава нито една паралелка без общ обяд в трапезарията, а по някой път се хранят всички. Всяко дете си носи хляба. В трапезарията идват и събраните суми от коледуване, лазаруване и пр. начинания: суми от продадени кошници от училищния върбалак и пр.
към текста >>

6. 15 ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На печката в кухнята ври фасулът, гъст, едва една трета от тенджерата, до нея неизменно двата грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода.
Един обяд, тъкмо се бяхме нахранили, една сестра дойде при мен и каза: "Беше много приятно на обеда, имаше чудесна хармония. Хайде без да даваме гласност да приготвим за вечеря голяма тенджера фасул. Ей така, само за тесен кръг изгревчани, няма да каним, само който дойде. А Учителя ще поканим чак вечерта. Имам много хубав, градински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне са налице, ще ида да ги донеса." Привечер всичко беше готово. На печката в кухнята ври фасулът, гъст, едва една трета от тенджерата, до нея неизменно двата грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода. Тъкмо да почнем да нареждаме масите за ядене и споделяме със сестрата как и кой да покани Учителя, гледам Той влиза в кухнята и право при мен. Погледна ме и каза: "Прибавете към фасула и кипящата вода от големия чайник." Погледнах го изненадан. От къде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само със сестрата и не сме споделяли с никого за нашата идея, пък и времето беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук гости от града. И си мисля, толкова много супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой.
към текста >>

Тъкмо да почнем да нареждаме масите за ядене и споделяме със сестрата как и кой да покани Учителя, гледам Той влиза в кухнята и право при мен.
Хайде без да даваме гласност да приготвим за вечеря голяма тенджера фасул. Ей така, само за тесен кръг изгревчани, няма да каним, само който дойде. А Учителя ще поканим чак вечерта. Имам много хубав, градински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне са налице, ще ида да ги донеса." Привечер всичко беше готово. На печката в кухнята ври фасулът, гъст, едва една трета от тенджерата, до нея неизменно двата грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода. Тъкмо да почнем да нареждаме масите за ядене и споделяме със сестрата как и кой да покани Учителя, гледам Той влиза в кухнята и право при мен. Погледна ме и каза: "Прибавете към фасула и кипящата вода от големия чайник." Погледнах го изненадан. От къде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само със сестрата и не сме споделяли с никого за нашата идея, пък и времето беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук гости от града. И си мисля, толкова много супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учителя е свършено.
към текста >>

От къде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само със сестрата и не сме споделяли с никого за нашата идея, пък и времето беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук гости от града.
А Учителя ще поканим чак вечерта. Имам много хубав, градински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне са налице, ще ида да ги донеса." Привечер всичко беше готово. На печката в кухнята ври фасулът, гъст, едва една трета от тенджерата, до нея неизменно двата грамадни чайника, пълни всякога с гореща вода. Тъкмо да почнем да нареждаме масите за ядене и споделяме със сестрата как и кой да покани Учителя, гледам Той влиза в кухнята и право при мен. Погледна ме и каза: "Прибавете към фасула и кипящата вода от големия чайник." Погледнах го изненадан. От къде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само със сестрата и не сме споделяли с никого за нашата идея, пък и времето беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук гости от града. И си мисля, толкова много супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода към гъсто сварения фасул и необходимите още подправки и стана разкошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора.
към текста >>

Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора.
От къде Той знаеше за нашите намерения, когато в кухнята бяхме само със сестрата и не сме споделяли с никого за нашата идея, пък и времето беше едно мрачно, умърлушено, нямаше изгледи да дойдат тук гости от града. И си мисля, толкова много супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учителя е свършено. Прибавихме горещата вода към гъсто сварения фасул и необходимите още подправки и стана разкошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухнята, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напълнени с хора. Бързо наслагахме чайниците и приборите за ядене, дойде и Учителя. В залисията си бяхме забравили за тази официалност - да Го поканим. Разсипахме чорбата, стигна за всички, на всекиго по пълна-препълна чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че дойдоха толкова хора, не разбрах. Но ако не бяхме изпълнили указанието на Учителя, пресметнах, че на всекиго щеше да се падне по оскърбително малко.
към текста >>

7. 57 ИЗГРЕВА – МИСТИЧЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА БРАТСТВОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Построи се и кухня, поставиха се маси пред салона за общо хранене, направи се и навес, при дъждовно време да ни приютява.
Неговото изложение беше прекрасно. Грамадни прозорци към югоизток гарантираха обилна светлина и слънчева топлина. Самият строеж привлече вниманието на всички братя и сестри от София и провинцията, като създаде едно приятно и пълно с радост оживление. Братята и сестрите от София, щом се откъснеха от ежедневните си задължения, бързаха с радост да дойдат тук и да видят, как се ражда един нов свят. Скоро се разбра, че Изгревът не е далеч. Построи се и кухня, поставиха се маси пред салона за общо хранене, направи се и навес, при дъждовно време да ни приютява. Целият този строеж и хармонията, която се създаде на Изгрева с проведения събор, привлече нов прилив на братя и сестри, като заселници на Изгрева. Така той започна да се оформя като Братско селище. Но през школната година, същата 1927 година, макар и да имахме направен салон на Изгрева, Учителя продължи да провежда своите беседи в салона на улица "Оборище" №14. Едва щом идва топлата и приветлива пролет на 1928 година, след една беседа, Учителя запитва приятелите, дали желаят лекциите и беседите да стават вече в новия салон на Изгрева.
към текста >>

Направи се отделение за кухня, а до нея стая, в която по-късно се настани бай Ради, нашият брат – градинар.
За жилище на Учителя на Изгрева, най-напред беше построена една малка стаичка, където Той прекара през съборните дни на 1926 година. На следващата година, когато се построи и салона, над него се направиха две стаички, които Му служеха за жилище. А първата, долу, стана приемна, тъй като при Учителя идваха постоянно хора, за какво ли не. Под прав ъгъл, на салона се направи навес за хранене, когато времето беше дъждовно. Впоследствие този навес се подобри, като му се сложиха врати и прозорци, а също и борови дъски за под. Направи се отделение за кухня, а до нея стая, в която по-късно се настани бай Ради, нашият брат – градинар. По този начин навесът стана една топла и уютна столова, в която се провеждаха всички срещи между приятелите от София и провинцията. А когато почнахме да летуваме на Рила, при Седемте езера, тя играеше изключително важната роля на изходна база.
към текста >>

8. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухня и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи.
В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване още, щом всеки се запише в тефтера, правеше встъпителна вноска, а когато дойде време да се връща, идваше да си урежда сметките. На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше. След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки, кухня и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи. Използвахме конярите и за докарването на продуктите, предимно от Дупница. Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда. През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница. От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път.
към текста >>

Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев.
Набързо привърших работата си и веднага му го върнах. Лицето му сияеше от топлота и любезност, благодарих му от все сърце и се разделихме. Само няколко часа след това, с потресаваща изненада, разбрах, че е бил извикан пред вратата на свети Петра. Навярно и там е имало нужда от спешна, неотложна поправка в сложните механизми на отвъдния свят. Мир и светлина на душата му. Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера.
към текста >>

Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим.
Мир и светлина на душата му. Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна.
към текста >>

Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и кухнята на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения.
Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда. Само няколко отивания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъчно количество за целия покрив. Учителя и Той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере 40-50 души. Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и кухнята на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения. Там всякога имаше хора и цареше едно приятно оживление. Беше не само кухня, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини. Там спираха и конете, които докарваха продуктите, а също и групите, които идваха. Тяхното пристигане беше събитие. Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, които носеха храната - живота на този свят.
към текста >>

Беше не само кухня, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини.
Учителя и Той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере 40-50 души. Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и кухнята на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения. Там всякога имаше хора и цареше едно приятно оживление. Беше не само кухня, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини. Там спираха и конете, които докарваха продуктите, а също и групите, които идваха. Тяхното пристигане беше събитие. Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, които носеха храната - живота на този свят. На планетата Земя обаче се раждат и хора проводници на тъмните, злите сили в природата. Те търсят да унищожат, да премахнат, да спънат, това им доставя някакво задоволство.
към текста >>

9. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Засадихме плодни дръвчета, картофи и други необходими за кухнята зарзавати.
Построихме също барака за дърва и въглища и складове за издадените беседи. Учителя особено много държеше да се придаде един облагороден външен вид на нарасналия вече Изгрев. Това създаваше една много сериозна грижа за нас преди всичко, заселниците тук. Братята и сестрите от София свикнаха редовно да идват на Изгрева и по възможност, помагаха. Голям дял от тази работа представляваше обработването на част от поляната и околните, закупени от Братството места. Засадихме плодни дръвчета, картофи и други необходими за кухнята зарзавати. Но ние нито имахме богат опит, необходим за такава работа, нито пък можехме всякога, при благоприятните условия, да полагаме необходимите грижи за посадените вече растения, тъй като всички бяхме студенти или работихме в града, за това често пропущахме благоприятните условия, а с това и благоприятните резултати. В последствие дойде бай Ради, който се зае с тази стопанска работа. Със своите качества, умение и богат опит в селското стопанство, този наш брат даде своя изключителен принос в стопанския живот на Изгрева. Бай Ради е роден и живял в град Ямбол, където е работил в зеленчукови градини и във фабрика за правене на керемиди. Неговата другарка рано починала и той останал в живота сам.
към текста >>

10. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Кухнята ни, където се приготвяше храната от дежурните братя и сестри, беше добре съоръжена.
ТРАПЕЗАТА Животът на Изгрева създаде и обстоятелството да имаме братски стол. Хранехме се всички заедно с Учителя на обед, а много често и вечер. Организацията на стола беше проста, а стойността на обедите достъпна за всички. Продуктите се доставяха било от града, било от нашето малко стопанство, което имахме тук. Кухнята ни, където се приготвяше храната от дежурните братя и сестри, беше добре съоръжена. Общото хранене Учителя смяташе за много важен елемент в един колективен братски живот. За храненето Той казваше, че то е най-важната работа: „Хранете се общо, когато сте наедно, макар и всеки поотделно да си е донесъл ядене. Всяка обща работа обединява хората.“ Затова по повод на най-различни наши семейни празници или пък по други по-важни събития от живота, ние се събирахме и се канехме взаимно. Особено тържествено отпразнувахме с обеди и вечери Първа пролет, началото на лятото, есента и зимата, а също и именния и рождения ден на Учителя - Петровден. В неделя, след беседата от 10 часа, почти всички слушатели оставаха на обед.
към текста >>

11. 78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Домът му, най-обикновен апартамент, доколкото разбрах с две стаи и кухня, някъде към улица „Граф Игнатиев“ и „Евлоги Георгиев“.
Първия път Учителя и аз, застанали на изгревската поляна, разговаряхме по братските работи. Идва този човек към нас и без да чака да свърши нашия разговор, вмъкна се и започна да ни занимава с някакви грандиозни планове за строеж и обзавеждане на Братството. Учителя слушаше и леко се усмихваше, слушах и аз. Накрая когато свърши, Учителя ме погледна със същата усмивка и с особен израз на лицето си, с което искаше да ми каже: „Ти вярваш ли на тези фантазии? “ При втория случай, той ме покани в дома си, може би, за да спечели и мен в своята игра, която искаше да разиграва. Домът му, най-обикновен апартамент, доколкото разбрах с две стаи и кухня, някъде към улица „Граф Игнатиев“ и „Евлоги Георгиев“. Моето хладно и сдържано държание му показа, че не ще може да ме има на своя страна в тези свои планове. Той даже не ме покани да седна. Задоволи се да ми разправя нещо на крак, но като не намери резонанс в мен, разговорът бързо привърши. Извиних се и си излязох. Стенографката Елена Андреева също ми разказа една история, разкриваща неговите домогвания.
към текста >>

12. САТУРНОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Носът е прав, обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене при вземане на някакво решение; в края си е заострен, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, липса на стремеж към чувствени наслади и удоволствие от добрата кухня.
При издигнати и интелигентни Сатурнови типове, изразът му е приятен. Космите по лицето растат по-бързо, затова тези типове трябва да се бръснат едва ли не по два пъти на ден. Веждите им са гъсти, черни, ъгловати, с връх нагоре, от тях лъха печал, разочарование и взискателност към околните. Очите са тъмни и от тях струят песимизъм, недоверие, подозрителност и мъка. Чувства се, че се взират във вътрешността на хората около тях. Носът е прав, обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене при вземане на някакво решение; в края си е заострен, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, липса на стремеж към чувствени наслади и удоволствие от добрата кухня. Устата е голяма, с тънки стиснати устни, изразяващи голяма изпълнителност във всяка работа и чувствена студенина. Брадата е ъгловата и суха, добре издадена напред. Космите по гърдите, краката, мишниците и ръцете са също гъсти и тъмни. Женският Сатурнов тип има забелязващи се черни "мустачки" в краищата на горната устна. От психологична гледна точка, по-висшите Сатурнови типове са сериозни, точни и изпълнителни в своите задачи и обещания, замислени, печални, без оптимизъм, веселост, охолство или разсипничество.
към текста >>

13. МАГ - Влад Пашов (1902- 1974)

на къщата, срещу кухнята имаше друга стая.
" Братът отишъл на улица „ Опълченска" 66 и намерил Учителя, който пиел чай в столовата. И в този случай той само се усмихнал, без да каже дума. Още една история в същата квартира на Учителя в София. В сутерена на къщата, срещу кухнята имаше друга стая. Разделяше ги коридор, в който бяха печката за готвене и чешмата. В стаичката срещу кухнята живееше сестра Василка. Една вечер при нея дошла сестра от провинцията и дълго си приказвали за учението и за Учителя.
към текста >>

В стаичката срещу кухнята живееше сестра
Още една история в същата квартира на Учителя в София. В сутерена на къщата, срещу кухнята имаше друга стая. Разделяше ги коридор, в който бяха печката за готвене и чешмата. В стаичката срещу кухнята живееше сестра Василка. Една вечер при нея дошла сестра от провинцията и дълго си приказвали за учението и за Учителя. Увлечени, не усещали как времето тече. Ненадейно пред тях застанал Учителят, който живееше в стая на горния етаж. Носел им чиния с някакви плодове.
към текста >>

14. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В кухнята
двайсетина души приятели. Трапезата му винаги беше пълна с гости. Вечерта при него също имаше много хора, които си отидоха към девет часа. Учителят се прибра в стаята си, а аз останах да спя на една кушетка в сутерена. В кухнята една възрастна сестра миеше съдовете от вечерята и тананикаше някаква мелодия от Идилията на Учителя. Аз седнах на едно малко столче до печката, взех в ръката си кюмюрената лопата и машата и си представих, че свиря на цигулка. Казах на сестрата: „Ако имах цигулка, щях да изсвиря това, което
към текста >>

15. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

отидоха в кухнята да вечерят и ме оставиха сама в стаята, изведнъж усетих
Идваха лекари, но бързо си отиваха, като не можеха с нищо да ми помогнат. Извиках сестра си и ù казах да напише писмо на Учителя, че съм на смъртно легло. Сестра ми веднага го написа и го изпрати. Когато близките ми отидоха в кухнята да вечерят и ме оставиха сама в стаята, изведнъж усетих някаква сила в себе си. Казах си: „Умирам, но за тебе, Господи, още не съм живяла. Искам да живея за тебе! " Смъкнах се на колене до леглото и пламенно се помолих да получа възможност да му служа.
към текста >>

16. За специалната Светлина - Влад Пашов (1902- 1974)

Някой път може да я приемеш в двора, като минаваш, някой път на пътя, някой път в кухнята и прочее.
Туй течение е точно определено за вас. Ако направите този опит, вие ще възприемете навреме тази Светлина, която иде отгоре, и ще проверите закона. Разумните Същества са определили точно геометрически мястото ви и ако не седнете на своето място, а на друго място, ще се усетите малко неразположен. Това е, защото тази Светлина, като стане физическа, вие я приемате от всички страни като вълни и се образува това вътрешно неразположение. Тази Светлина може да я приемете в различни часове и на различни места. Някой път може да я приемеш в двора, като минаваш, някой път на пътя, някой път в кухнята и прочее. Като почувстваш нейното присъствие по интуиция, спри се и отправи мисълта си към Бога, към Възвишения свят и ще получиш Божието благословение. Всеки ден е определено да получиш по едно Божествено благо. Хубавите дни в живота, Божествените дни всякога се отбелязват. Те започват с едно Божествено благо. Всяко благо се определя с нещо много хубаво, което трябва да дойде на деня си.
към текста >>

17. ИДИ СЕГА! - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Без да разсъждавам, взех от братската кухня метла и почнах да ги мета.
Предстоеше ми да пътувам обратно за Варна и да продължа да учителствам там. Унила, тръгнах към Изгрева, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата Изгревска чешма. Чудните багри на есента красяха превалящия ден. По алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня метла и почнах да ги мета. Поне за сбогом да свърша някаква работа тук. - Е, ти метеш! Добре правиш, Милке - чух изведнъж гласа на Учителя. Не бях забелязала кога и откъде бе дошъл към мене. - А какво стана с назначението ти?
към текста >>

18. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А дежурните сестри по кухня като я видели извика-
Ето и друг пример: имаше една сестра Мария Захарната. Тя беше неуг- ледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня като я видели извика- ли: „У-у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супа- та, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя? " Взели й чинията от ръцете. Ма- рия се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях.
към текста >>

19. ЗА СВЕТЦИТЕ НЯМА ХРАНА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Деляха се от групата, хранеха се настрана, не се хранеха на общата трапеза, но идваха редовно и вземаха храна от общата кухня.
По онова време, когато съборите ставаха в Търново, то идваха приятели от цяла България. Ние прихождахме в лозята, където имаше една колиба. Между посетителите бяха и двамата - Михаил Иванов и Кръстю Христов. Те се държаха малко настрана и заемаха позиция на някакви помазани светци. Не работеха нищо, затваряха очи като фарисеите и се правеха пред другите, че все медитират. Деляха се от групата, хранеха се настрана, не се хранеха на общата трапеза, но идваха редовно и вземаха храна от общата кухня. Един ден Учителят ме извика и каза: „Докато Михаил и Кръстю не дойдат да се хранят с нас няма да им давате храна от общия казан". Аз застанах да управлявам казана и да раздавам с черпак храната и когато те идват с канчетата за храна аз им отказах. „За вас няма храна". Сестрите протестираха, но аз устоях това и казах, че това е нареждане на Учителя. На следващият ден те пак дойдоха с канчетата за храна, но аз застанах категорично и казах: „Докато не поискате прошка от Учителя и не дойдете на общата трапеза, няма храна за вас тук".
към текста >>

20. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

“. Отивам в кухнята, вземам един нож, за да му изрежа крилцата и бутчетата – да влезе в тенджерата.
Майка ми каза, че е съгласна с моето решение и разговорът приключи. През нощта сънувах същия разговор: аз отивам за молитва, изваждам пилето от хладилника и го поставям на масата. Казвам на майка ми да вземе голямата тенджера и цялото да го свари. Тя ми отвръща малко ядосано: „Ти не виждаш ли, че то не се побира в тази тенджера! “ – Аз отговарям: „Ти ме връщаш да ти покажа какво трябва да направиш ли? “. Отивам в кухнята, вземам един нож, за да му изрежа крилцата и бутчетата – да влезе в тенджерата. Взех ножа и гледам: на масата в тавата, където бях сложила пилето, едно прекрасно малко детенце, което си подава ръчичките да ги отрежа, повдига и крачето – аз стоя и гледам онемяла. Хвърлих ножа и си казах: „Как мога да убия това детенце! “ В този миг се събудих, това беше в понеделник. Във вторник срещу сряда сънувах, че отивам в моето предприятие, в отдел „Керамика“, и чувам гласове откъм пещите – и отивам право там. Гледам двете пещи запалени и пред тях две мои колежки въртят на шишове по един телешки бут.
към текста >>

Освен това след две седмици ще излязат оттук и ще получат апартамент на „Кръста“ – стая, хол и кухня.
Изпий горещ чай и след това вземи лекарството, което ти предписах.“ След инструкциите на лекарката болният извика жената, която го гледа, за да чуе какво точно трябва да прави. Д-р Давидова отново повтори и пред нея всичко, което трябва да се направи за болния, жената стоеше най-смирено, без да отрони дума. Антов каза: „Я, нека да ви запозная, това е бъдещата ми съпруга, разбира се, че ще направи всичко, което е необходимо.“ Сестра Давидова беше силно шокирана от това, което чу, а аз стоях спокойно и наблюдавах. Антов се обърна към жената и каза: „Иди и приготви нещо да почерпим гостите.“ Когато тя излезе, той се обърна към д р Давидова: „Трябваше първо да ти я представя, но и сега може, не се учудвай, нито дъщеря ми, нито синът ми се интересуват как съм, здрав ли съм, болен ли съм и какво ми е, затова реших да имам някой на стари години да ме погледа.“ Давидова изрази своето разбиране и го запита какво той може да ѝ даде за положените грижи. Той отговори, че са сключили брак и тя ще получава пенсията му, която за нея е нещо. Освен това след две седмици ще излязат оттук и ще получат апартамент на „Кръста“ – стая, хол и кухня. В това жилище тя ще има право да живее до края на дните си. „Това е добре за нея, така че тя ще ме разтрие, ще ѝ се иска да поживея.“ След неговите думи Давидова допълни: „Чакай да ти напиша още една рецепта.“ – Антов отговори: „Е, ти знаеш, напиши.“ В това време съпругата му донесе чай с големи парчета баница, след това ни донесе сладко, което тя е правила. Антов седна на леглото подпрян с възглавници и някак си се ободри от присъствието на лекарката, стана много разговорлив: „Много се радвам, че дойде, отдавна не сме се виждали.“ Давидова отговори: „Аз бях по Франция, отскоро съм тук.“ Антов с искрено чувство каза: „Е, Радке, какво чудо прекарахме, добре че ни имаше.“ После се обърна към мен и продължи да говори: „Сестра, сега ще чуеш, и то със сигурност ще чуеш, но да знаеш и двете версии. Тука бяхме пъстър свят, всички си живеехме прекрасно, но това, което казваше Учителя, не се приемаше от всички на сериозно – за някои хора неговите думи минаваха покрай ушите им и те сякаш се отнасяха не за тях, а за някой друг. Учителя настояваше да се построи голям салон с жилища в една голяма сграда и да се закупят парцели по един декар.
към текста >>

21. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

Някой ми каза да донеса от кухнята един стол.
“ – попита Учителя. „Има един котарак, но казват, че и вие сте имали котка“ – отвърнах аз. Той нищо не каза и изчезна... Предадох портрета, всички го одобриха, никой не каза, че има нужда да го коригирам. Мина известно време и през пролетта се събрахме да празнува-ме у Михайлови – те имаха голям хол и в него бяхме около тридесет и няколко братя и сестри. Някой ми каза да донеса от кухнята един стол. Аз тръгнах и отворих една врата, смятайки я за кухнята, и оттам изскочиха много котки. Веднага затворих вратата, но се уплаших. Тогава разбрах за какво е говорил Учителя в съня ми. Мина една година и брат Иван почина в трамвая – боледуваше от диабет. На сестрите Люба и Драга дадоха апартамент в квартал „Дружба“ – събиранията у тях се прекратиха или се правеха в много малък кръг.
към текста >>

Аз тръгнах и отворих една врата, смятайки я за кухнята, и оттам изскочиха много котки.
„Има един котарак, но казват, че и вие сте имали котка“ – отвърнах аз. Той нищо не каза и изчезна... Предадох портрета, всички го одобриха, никой не каза, че има нужда да го коригирам. Мина известно време и през пролетта се събрахме да празнува-ме у Михайлови – те имаха голям хол и в него бяхме около тридесет и няколко братя и сестри. Някой ми каза да донеса от кухнята един стол. Аз тръгнах и отворих една врата, смятайки я за кухнята, и оттам изскочиха много котки. Веднага затворих вратата, но се уплаших. Тогава разбрах за какво е говорил Учителя в съня ми. Мина една година и брат Иван почина в трамвая – боледуваше от диабет. На сестрите Люба и Драга дадоха апартамент в квартал „Дружба“ – събиранията у тях се прекратиха или се правеха в много малък кръг. У тях ходехме за помените, които правеха на брат Иван.
към текста >>

22. 04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“ - Радка Левордашка (1920-2014)

Учителя е знаел, че неговите ученици няма да изпълнят това, което е казал – да построят голяма сграда във вид на подкова на три етажа: на първия етаж, в средата на подковата, да има малък салон за гости и отделно кухня с трапезария за хранене, на втория етаж, в центъра, да има голяма зала за концерти, а в крилата на етажа да се разположат апартаменти – едностайни, двустайни и тристайни, и на третия етаж – салон за репетиции, представления и гимнастика, в крилата – пак апартаменти.
И по този начин аз също се сдобих със снимки на Учителя. Предлагала съм на сестрите да си платя, но те ми отговаряха: „Сестра, това е десятъкът, който трябва да дам, снимките не се продават, Учителя е забранил това нещо и ние изпълняваме всичко, което ни е казал.“) В днешно време Паневритмията се превърна в място за търговия, защото няма кой да им каже тези неща на хората, които дойдоха. Искам да напомня, че мястото на Изгрева, където се играе Паневритмията, е Храм Божий на открито и всеки трябва да се грижи за него като за свято място. Докато бяхме всички стари братя и сестри, давахме пари, за да закупуваме пясък, с който засипвахме мястото, набавихме пейки, метяхме редовно и се грижехме за чистотата на нашия Храм Божий всред природата. Учителя е знаел, че неговите ученици няма да изпълнят това, което е казал – да построят голяма сграда във вид на подкова на три етажа: на първия етаж, в средата на подковата, да има малък салон за гости и отделно кухня с трапезария за хранене, на втория етаж, в центъра, да има голяма зала за концерти, а в крилата на етажа да се разположат апартаменти – едностайни, двустайни и тристайни, и на третия етаж – салон за репетиции, представления и гимнастика, в крилата – пак апартаменти. Учителя е направил скица на тази сграда и един ден ядосан оставил чертежа на масата в кухнята и казал: „Не ме послушаха да направят това, което им казвам, те мислят, че времето нас ще чака! “ Йорданка прибрала листа със скицата и ми го показа. По-късно Учителя е казал: „Аз дадох Изгрева на руснаците, тях пък ги спасявам от Трета световна война, която щеше да бъде по-страшна от всички революции, които е имало досега в Русия. Аз помагам не само на България, а и на човечеството!
към текста >>

Учителя е направил скица на тази сграда и един ден ядосан оставил чертежа на масата в кухнята и казал: „Не ме послушаха да направят това, което им казвам, те мислят, че времето нас ще чака!
Предлагала съм на сестрите да си платя, но те ми отговаряха: „Сестра, това е десятъкът, който трябва да дам, снимките не се продават, Учителя е забранил това нещо и ние изпълняваме всичко, което ни е казал.“) В днешно време Паневритмията се превърна в място за търговия, защото няма кой да им каже тези неща на хората, които дойдоха. Искам да напомня, че мястото на Изгрева, където се играе Паневритмията, е Храм Божий на открито и всеки трябва да се грижи за него като за свято място. Докато бяхме всички стари братя и сестри, давахме пари, за да закупуваме пясък, с който засипвахме мястото, набавихме пейки, метяхме редовно и се грижехме за чистотата на нашия Храм Божий всред природата. Учителя е знаел, че неговите ученици няма да изпълнят това, което е казал – да построят голяма сграда във вид на подкова на три етажа: на първия етаж, в средата на подковата, да има малък салон за гости и отделно кухня с трапезария за хранене, на втория етаж, в центъра, да има голяма зала за концерти, а в крилата на етажа да се разположат апартаменти – едностайни, двустайни и тристайни, и на третия етаж – салон за репетиции, представления и гимнастика, в крилата – пак апартаменти. Учителя е направил скица на тази сграда и един ден ядосан оставил чертежа на масата в кухнята и казал: „Не ме послушаха да направят това, което им казвам, те мислят, че времето нас ще чака! “ Йорданка прибрала листа със скицата и ми го показа. По-късно Учителя е казал: „Аз дадох Изгрева на руснаците, тях пък ги спасявам от Трета световна война, която щеше да бъде по-страшна от всички революции, които е имало досега в Русия. Аз помагам не само на България, а и на човечеството! Ще се погрижа от тях никой да не пострада.“
към текста >>

23. 07 Виденията ми на 19 август 1972 - Радка Левордашка (1920-2014)

Те са от старата раса.“ – „Брат Томалевски, аз имам още едно много интересно преживяване, което ми се случи преди да дойда на Рила, но сега не мога да ви го разкажа, защото съм дежурна в кухнята, днес аз давам обеда и трябва да отида, за да го подготвя и да раздам чая.“ – „А, добре, щом имаш такова задължение, отивай, няма да те задържам.
Като свърши на небето всичко и двамата великани превъртяха един много голям ключ, в този момент аз погледнах надолу и видях съществата в клековете, около 50-60 човека голи до кръста. Наблюдавах ги повече от минута по време на молитвата „Отче наш“. Помръднах с ръка да извадя скицника от торбата, но те ме видяха, че ги гледам, и всички като че по сигнал изчезнаха в клековете.“ Брат Томалевски ги видя в скицника и каза: „Сестра, това са лемурийците. Много братя са ги виждали, точно такива са, както ти си ги скицирала. Учителя ни е говорил за тях – те са изключително интелигентни. Те са от старата раса.“ – „Брат Томалевски, аз имам още едно много интересно преживяване, което ми се случи преди да дойда на Рила, но сега не мога да ви го разкажа, защото съм дежурна в кухнята, днес аз давам обеда и трябва да отида, за да го подготвя и да раздам чая.“ – „А, добре, щом имаш такова задължение, отивай, няма да те задържам. Аз ще остана още малко тука, на Молитвения връх.“ Слязох набързо към кухнята и почнаха да прииждат братя и сестри с канчета за чай. Йорданка Жекова беше при кухнята, тази сутрин тя не се качи на върха. Заедно с нея приготвихме яденето – стана много вкусно. Направихме един казан ядене с леща и един казан пилаф с ориз. Като свърши Паневритмията, всички започнаха да пристигат към кухнята.
към текста >>

Аз ще остана още малко тука, на Молитвения връх.“ Слязох набързо към кухнята и почнаха да прииждат братя и сестри с канчета за чай.
Наблюдавах ги повече от минута по време на молитвата „Отче наш“. Помръднах с ръка да извадя скицника от торбата, но те ме видяха, че ги гледам, и всички като че по сигнал изчезнаха в клековете.“ Брат Томалевски ги видя в скицника и каза: „Сестра, това са лемурийците. Много братя са ги виждали, точно такива са, както ти си ги скицирала. Учителя ни е говорил за тях – те са изключително интелигентни. Те са от старата раса.“ – „Брат Томалевски, аз имам още едно много интересно преживяване, което ми се случи преди да дойда на Рила, но сега не мога да ви го разкажа, защото съм дежурна в кухнята, днес аз давам обеда и трябва да отида, за да го подготвя и да раздам чая.“ – „А, добре, щом имаш такова задължение, отивай, няма да те задържам. Аз ще остана още малко тука, на Молитвения връх.“ Слязох набързо към кухнята и почнаха да прииждат братя и сестри с канчета за чай. Йорданка Жекова беше при кухнята, тази сутрин тя не се качи на върха. Заедно с нея приготвихме яденето – стана много вкусно. Направихме един казан ядене с леща и един казан пилаф с ориз. Като свърши Паневритмията, всички започнаха да пристигат към кухнята. Нахранихме всички, които дойдоха, не остана никой без храна.
към текста >>

Йорданка Жекова беше при кухнята, тази сутрин тя не се качи на върха.
Помръднах с ръка да извадя скицника от торбата, но те ме видяха, че ги гледам, и всички като че по сигнал изчезнаха в клековете.“ Брат Томалевски ги видя в скицника и каза: „Сестра, това са лемурийците. Много братя са ги виждали, точно такива са, както ти си ги скицирала. Учителя ни е говорил за тях – те са изключително интелигентни. Те са от старата раса.“ – „Брат Томалевски, аз имам още едно много интересно преживяване, което ми се случи преди да дойда на Рила, но сега не мога да ви го разкажа, защото съм дежурна в кухнята, днес аз давам обеда и трябва да отида, за да го подготвя и да раздам чая.“ – „А, добре, щом имаш такова задължение, отивай, няма да те задържам. Аз ще остана още малко тука, на Молитвения връх.“ Слязох набързо към кухнята и почнаха да прииждат братя и сестри с канчета за чай. Йорданка Жекова беше при кухнята, тази сутрин тя не се качи на върха. Заедно с нея приготвихме яденето – стана много вкусно. Направихме един казан ядене с леща и един казан пилаф с ориз. Като свърши Паневритмията, всички започнаха да пристигат към кухнята. Нахранихме всички, които дойдоха, не остана никой без храна. Всички бяха доволни и идваха да благодарят.
към текста >>

Като свърши Паневритмията, всички започнаха да пристигат към кухнята.
Те са от старата раса.“ – „Брат Томалевски, аз имам още едно много интересно преживяване, което ми се случи преди да дойда на Рила, но сега не мога да ви го разкажа, защото съм дежурна в кухнята, днес аз давам обеда и трябва да отида, за да го подготвя и да раздам чая.“ – „А, добре, щом имаш такова задължение, отивай, няма да те задържам. Аз ще остана още малко тука, на Молитвения връх.“ Слязох набързо към кухнята и почнаха да прииждат братя и сестри с канчета за чай. Йорданка Жекова беше при кухнята, тази сутрин тя не се качи на върха. Заедно с нея приготвихме яденето – стана много вкусно. Направихме един казан ядене с леща и един казан пилаф с ориз. Като свърши Паневритмията, всички започнаха да пристигат към кухнята. Нахранихме всички, които дойдоха, не остана никой без храна. Всички бяха доволни и идваха да благодарят. Като свърши всичко около обеда и почистихме кухнята, се прибрахме в палатката да отпочинем. Йорданка каза: „Колко хубав ден беше днес, нахранихме и видими и невидими братя! Като насипахме на братята, видях една компания от десетина човека, която стои отстрани, отидох при тях и ги попитах дали са гладни, те ми отговориха, че са гладни, били на хижата, но там нямало храна.
към текста >>

Като свърши всичко около обеда и почистихме кухнята, се прибрахме в палатката да отпочинем.
Заедно с нея приготвихме яденето – стана много вкусно. Направихме един казан ядене с леща и един казан пилаф с ориз. Като свърши Паневритмията, всички започнаха да пристигат към кухнята. Нахранихме всички, които дойдоха, не остана никой без храна. Всички бяха доволни и идваха да благодарят. Като свърши всичко около обеда и почистихме кухнята, се прибрахме в палатката да отпочинем. Йорданка каза: „Колко хубав ден беше днес, нахранихме и видими и невидими братя! Като насипахме на братята, видях една компания от десетина човека, която стои отстрани, отидох при тях и ги попитах дали са гладни, те ми отговориха, че са гладни, били на хижата, но там нямало храна. Казах им: „Дайте си съдовете“ и им насипах на всички. Благодариха ми и казаха: „По-добри хора от вас не сме виждали.“ Аз ѝ отговорих: „Йорданке, ще ти разкажа какво днес видях! “ – „О, миличка, ще видиш много чудеса, бъди готова за това, Учителя ще ти покаже много неща.“
към текста >>

24. 32. Домашната помощница Петранка - Радка Левордашка (1920-2014)

Съдовете са събрани от масата, измити и прибрани в шкафа, кухнята е изметена и изчистена - всичко е в пълен ред.
Разотишли се, а домакинята, както е редно, трябва да прибере масата, да измие и прибере посудата и да измете. Обаче Йорданка не могла да свърши всичко това, защото било късно през нощта. Решила да си легне, а сутринта на видело да оправи и подреди всичко. Та нали тя е стопанката на дома и няма кой да й прави забележки! На сутринта, като става, вижда, че всичко е почистено. Съдовете са събрани от масата, измити и прибрани в шкафа, кухнята е изметена и изчистена - всичко е в пълен ред. Тя гледала и се чудела коя ли сестра е пристигнала толкова рано, та е свършила всичко вместо нея. Скоро се задава Учителя и тя го пита: „Коя ли сестра е дошла толкова рано, та е ошетала? ". Учителя се засмял и рекъл: „Петранка", а тя с учудване възкликнала: „Какво казахте? ". Йорданка усмихната стои, гледа го и продължава да се чуди. По едно време се сеща, че личното име на г-н Дънов е Петър и женският вариант на името е Петранка.
към текста >>

25. 43. Разместените книги - Радка Левордашка (1920-2014)

На другия ден отидох до кухнята, но не се качих при Учителя.
РАЗМЕСТЕНИТЕ КНИГИ Веднъж брат Гради Минчев се качил в горницата на Учителя и разместил нещо от книгите му. Качвам се горе и сварвам Учителя ядосан, за първи път ми се накара: „Колко пъти съм казал да не ми се пипат нещата! " Аз отговорих: „Учителю, аз зная това и не пипам нищо без ваше разрешение! " Но той така ми се накара, че аз се разсърдих и си отидох вкъщи и целия ден не ходих никъде. На другия ден отидох до кухнята, но не се качих при Учителя. Всички сестри ме питат: „Йорданке, какво става? Защо Учителя е тъжен и не слиза при нас? ". Нещо ми казва: „Иди да се извиниш! " После другият в мене ми говори: „Недей да ходиш!
към текста >>

26. 46. Тиквите - Радка Левордашка (1920-2014)

Веднъж стоим пред кухнята на „Изгрева" и се уточняваме кой какво трябва да свърши, за да подготвим общия обяд.
ТИКВИТЕ Веднъж стоим пред кухнята на „Изгрева" и се уточняваме кой какво трябва да свърши, за да подготвим общия обяд. Учителя излезе от приемната и се запъти към двама братя, които разговаряха близо до нас. - „Идете и посрещнете брата на шосето, че носи две големи тикви и не може сам да дойде." Загледахме се натам, накъдето посочи Учителя. Не се виждаше никой. Братята с бързи крачки тръгнаха натам.
към текста >>

27. 52. Коприва за обяд - Радка Левордашка (1920-2014)

В това време Учителя минава покрай кухнята, Йорданка го вижда и го пита какво да готвят, като не е намерен спанак.
КОПРИВА ЗА ОБЯД Един ден трябваше да готвим спанак в братския стол на Изгрева, така бяхме решили. Предадохме поръчката на онзи брат, който беше закупчик на стола. Той тръгна към пазара в града, за да изпълни поръчката. След известно време той се върна при нас и ни съобщи, че на пазара спанак не е имало. В това време Учителя минава покрай кухнята, Йорданка го вижда и го пита какво да готвят, като не е намерен спанак. - „Рекох, дайте на онзи брат 15 лева, за да закупи с тях коприва." Посоченото лице бе брат Гради Минчев. Предадоха му поръчката на Учителя и парите и той тръгна да я изпълни. Отишъл на „Цариградско шосе", за да може да слезе в града и да потърси по пазарите коприва. Едва що стъпил на шосето, той вижда как един човек върви с едно магаре, натоварено с чувал. Той го пита: „Байно, с какво си натоварил магарето?
към текста >>

- „Дай ми копривата, и ето ти 15 лева." Човекът докара копривата на Изгрева, изтърси я в кухнята, взе си чувала и си тръгна.
Отишъл на „Цариградско шосе", за да може да слезе в града и да потърси по пазарите коприва. Едва що стъпил на шосето, той вижда как един човек върви с едно магаре, натоварено с чувал. Той го пита: „Байно, с какво си натоварил магарето? ". - „Ами, набрал съм един чувал коприва и я нося в града да я продам." - „Колко искаш за нея? ". - „Само 15 лева" - отговорил човекът. - „Дай ми копривата, и ето ти 15 лева." Човекът докара копривата на Изгрева, изтърси я в кухнята, взе си чувала и си тръгна. На обяд беше сготвена коприва с ориз, вместо спанак. Всички се питали откъде толкова много коприва? А Йорданка отговорила: „Учителя поръча, брат Гради свърши работата, а човекът я докара в чувал с магарето си." Нали има такава притча в Евангелието, когато Христос влязъл в Ерусалим, качен на магаре, и народът хвърлял вейки пред нозете му и викали: „Осанна, благословен Онзи, който иде в Името Господне! " А тук на Изгрева нещата се подреждаха естествено, трябваше спанак за обяд, но дойде чувал с коприва натоварен на магаре, водено от човек!
към текста >>

28. 55. Мястото на Учителя - Радка Левордашка (1920-2014)

" Учителя изпя песента, прибра си цигулката и аз отидох в кухнята.
В двора имаше няколко големи дъски и братята искаха да ги употребят за нещо. Учителя им каза да оставят тези дъски и след това се обърна към един от дърводелците: „Приберете тези дъски, защото ще ви потрябват." Той знаеше своя край и че си заминава от Земята - и се приготвяше за него. Не го споделяше явно, но се чувстваше как се сбогува с любими места. По-късно се разбра, че той предварително е подготвил за своето заминаване много братя и сестри по различен начин - къде явно, къде по своя символичен начин на изразяване. Веднъж отивам при Учителя малко сърдита и казвам: „Учителю, сестрите ми се сърдят, че само аз ви готвя и само аз ви почиствам." Той взе цигулката и започна да свири и да пее едновременно следната песничка: „Тя няма край, тя няма край, тя няма край! " Учителя изпя песента, прибра си цигулката и аз отидох в кухнята. Там заварих онези сестри, които протестираха. Разказах им какво съм запитала Учителя и как той ми е отговорил с песен и как с нейните думи ми е обяснил, че човешките работи нямат край. На мястото ма Учителя със сестри Янка от Бъкстон и Граматикова (съседката на Йорданка Жекова)
към текста >>

29. 58. Пълната кошница - Радка Левордашка (1920-2014)

Предадох кошницата на рускинята и тя се зарадва много, но аз се ядосвах, че Учителя даде всичко и не остави нищо за нашата кухня.
" (В една от стаите на Темелковия дом живееше един руснак с жена си, двете си деца и старата си майка. Той бе дошъл да живее тука вероятно по линия на Владо руснака.) Аз попитах: „Учителю, но всичко ли да му дам? ". - „Да, всичко! Не питай защо! " Предадох кошницата на рускинята и тя се зарадва много, но аз се ядосвах, че Учителя даде всичко и не остави нищо за нашата кухня. Тогава много трудно се намираха продукти и особено масло. Рускинята направи баница от продуктите, нахраниха се и си легнаха, а мъжа й още го нямаше. Късно вечерта руснакът се прибра пиян „до козирката" и почна да бие жена си, че после и децата. Настана страшен плач и глъч, та цялата къща се събуди. Отива Темелко да ги смири, а аз отивам при Учителя да питам какво да правим: Учителю, руснакът ще пребие жената и децата си!
към текста >>

30. ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

Този вход именно беше приспособен за кухня, по-голямата стая - за трапезария, а по-малката за склад и същевременно там беше плетачната машина на сестра Василка от гр. Айтос.
Моята сестра беше обикнала Учителя, преди да го види, имаше вяра в него, преди да го чуе, и сега, щом научи где е „66", тя беше вече там. Тя биваше много често при Учителя, защото в това време той устройваше своето общество и членовете, пристигайки, заемаха своето място. По това време на „Опълченска" 66 имаше комуна. Едно малко общество се беше приютило около Учителя и се радваше на великата привилегия да бъде с него на обяд. Сутеренът на малката къщичка, в която той живееше и където говореше, се състоеше от 2 стаи и малък вход между тях. Този вход именно беше приспособен за кухня, по-голямата стая - за трапезария, а по-малката за склад и същевременно там беше плетачната машина на сестра Василка от гр. Айтос. Столът се беше образувал импровизирано. Използуваха съдовете на собственицата на къща та кака Гина и на тези, които участвуваха. Някои братя купиха чинии, други - провизии, и толкова много радост се яви! Един интензивен живот закипя! Скромни отвън, а богати, толкова богати отвътре!
към текста >>

Една сестра разказва: „Приготовлявам обеда в кухнята и поглеждам, без да искам, през прозореца.
Било някой нов член на Обществото, било някои сестри и братя от провинцията. А колко е радостно това за Учителя! - Да приюти, да съгрее душите на децата, пръснати по студената земя, неразбрани и неподпомогнати един от друг. Студената земя „тъй студена и за самия мен" - би казал той, но той мълчи. Една сестра разказва: „Приготовлявам обеда в кухнята и поглеждам, без да искам, през прозореца. И изведнъж виждам Учителя. Минава по улицата и отминава. Гледам гозбата и пак поглеждам през прозореца. И пак виждам Учителя. И не се сещам, че може да търси мен, че може да търси моя дом.
към текста >>

То стои в другата стая, а аз в кухнята и не подозирам, че Учителя идва у дома.
И пак виждам Учителя. И не се сещам, че може да търси мен, че може да търси моя дом. А преди няколко дни, излизайки от събрание на площад „Славейков", моето момиченце, което ме придружаваше на вечерните събрания, падна и се беше сериозно ударило. Учителя веднага видя, даде наставления какво да направим, ние го направихме и му мина. Момиченцето ми беше почти здраво. То стои в другата стая, а аз в кухнята и не подозирам, че Учителя идва у дома. И когато се позвъни и отидох да отворя, какво да видя - Учителя. Той търсил нашия вход. Осведоми се за малката, даде и други наставления и постоя доста. Беше вече обед, когато той си тръгна. Аз го изпратих до къщната врата, а не до пътната и се прибрах.
към текста >>

И влязох пак в кухнята.
И когато се позвъни и отидох да отворя, какво да видя - Учителя. Той търсил нашия вход. Осведоми се за малката, даде и други наставления и постоя доста. Беше вече обед, когато той си тръгна. Аз го изпратих до къщната врата, а не до пътната и се прибрах. И влязох пак в кухнята. И чак тогава се сетих, че можех да поканя Учителя на обед. А обед бях приготвила, богат и пребогат. Но го изпуснах." Студена земя. А къде ще обядва в този ден Учителя?
към текста >>

31. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

Отвън са построени кухнята, масите за хранене, а отстрани, в свободното дворно място, са наредени палатките.
И в такъв ред! Не може да се опише, трябва да се види. Съборът стана в „Лозето" - голямо лозе с къща, в която е отсядал Учителя. Там е и „горницата" и други стаи има. Отвън са построени кухнята, масите за хранене, а отстрани, в свободното дворно място, са наредени палатките. Палатките са донесени от гостите, а които нямат, биват поканени от тези, които имат. И всичко е така естествено, така сърдечно, така приказно! За следната година дано да дойдеш и ти - пожелава сестра ми и предвкусва удоволствието да бъде на събора с мене. И продължава.
към текста >>

32. ДУХОВНАТА ШКОЛА НА „ИЗГРЕВА' - Теофана Савова

Други двадесет и четири сестри, като се редуват по две, през всеки месец на годината дежурят в кухнята.
И това е добре. Между сестрите в тази дейност повече се отличават Найденка, Пенка, Петра и Тодорка. Всички те са ученолюбиви и прилежни. Найденка например започна да чете и да учи на четиридесет години. Тодорка пък се влюби в брат Ангел и, дали заради него или от любов към работата, здраво държи мотиката. Други двадесет и четири сестри, като се редуват по две, през всеки месец на годината дежурят в кухнята. Но ежедневно за кухненската работа винаги има и помощнички, които се сменят непрекъснато. Чистотата се поддържа от всички, като се спазва законът на свободата. Веднаж Учителя каза на една сестра: „ Като видиш някоя работа несвършена, назначи се, свърши я и се уволни." Този принцип на Учителя се следва от всички. Кой от нас няма да прибере захвърлената хартийка на земята, кой няма да почисти и измете салона, в който ще влезе Учителя. Всичко става по свобода, всеки върши работата си с любов, като се старае да остане незабелязан.
към текста >>

33. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

Големият казан шуми в кухнята.
Върнахме се на „Изгрева" в осемнадесет часа. След хубавата разходка ни очаква вкусна картофена чорбица - ангелска супа; много леко и достъпно ястие, което всеки може да си сготви. Варят се в литър вода 5-7 картошки, докато тръгнат из водата по „научни изследвания", както шеговито се изразяваше Учителя. Добавя се сол и магданоз и се сервира с лимон и черен пипер. Много е полезна, особено при настинка и неразположение. Големият казан шуми в кухнята. Дежурните ни посрещат с усмивка и ни сервират картофена чорбица. Ние пък им носим дарове от планината. Всички сме радостни и щастливи. 28 април Великден
към текста >>

34. ИЗГРЕВЧАНИ - Теофана Савова

Ради намества казана на огъня, пооглежда се за още работа в кухнята и, като не намира, пита:
И много скоро ще го видите на вратата със съчки, добри подпалки и всичко необходимо за целта. Ако почакате малко, ще чуете говора на пламъците в огнището: „Ради, Ради! " Пристига още една дежурна и всички запяват песен. Ради намества казана на огъня, пооглежда се за още работа в кухнята и, като не намира, пита: - Ще ви трябва ли още нещо? - Бог да те благослови! Благодарим, но всичко си имаме - отговаря дежурната. След като е изпълнил дълга си в кухнята, Ради излиза. Оттук нататък никой вече не може да го намери.
към текста >>

След като е изпълнил дълга си в кухнята, Ради излиза.
Пристига още една дежурна и всички запяват песен. Ради намества казана на огъня, пооглежда се за още работа в кухнята и, като не намира, пита: - Ще ви трябва ли още нещо? - Бог да те благослови! Благодарим, но всичко си имаме - отговаря дежурната. След като е изпълнил дълга си в кухнята, Ради излиза. Оттук нататък никой вече не може да го намери. - Той е отишъл в града. Ще го видите едва на обед в трапезарията или някъде в градината - по всяко време. Сега брат Ради е на около петдесет години - едър и здрав българин, работлив и много услужлив. Дошъл на Изгрева преди около 20 години, за да слуша словото на Учителя.
към текста >>

35. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя предлага на строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди.
Чорапът се напълва с пари. Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по часовник. Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 г., петък, салонът е готов. Макар че дограмата не е сложена, Учителя изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителя сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън, наредени покрай прозорците. Учителя предлага на строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди. Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена. Така школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите. След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г., при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени. Много пъти след събора Учителя, Иван Жеков и Ради Танчев правят почистване. Ради взима под наем една кола с помпа и маркуч.
към текста >>

36. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава Учителя се обръща към брата и казва: „Кухня правим.
Един брат пита Учителя: „Учителю, какво правим? " Той слага показалеца на устните си и казва: „Тихо! " Същевременно над върха Харамията се събират черни облаци, започва да святка и гърми - наближава буря. Започват да работят още по-интензивно, завършват зидовете, слагат греди за покрив и покриват с плочи. Щом свършват работата си, започва силен дъжд с град. Тогава Учителя се обръща към брата и казва: „Кухня правим. Ако бях казал това по-рано, тъмните сили щяха да ни нападнат с град и дъжд и нямаше да можем да я покрием. Сега сме под покрива на Всевишнаго." От тази буря с градушка доста от палатките са надупчени, но понеже всички приятели са в кухнята, никой не пострадва от нея. Започва красив братски живот. Сутрин се посреща изгревът на Слънцето, казва се обща молитва от Молитвения връх, след което Учителя изнася беседа. Следва обща закуска, паневритмия, общ обяд и обща вечеря.
към текста >>

Сега сме под покрива на Всевишнаго." От тази буря с градушка доста от палатките са надупчени, но понеже всички приятели са в кухнята, никой не пострадва от нея.
" Същевременно над върха Харамията се събират черни облаци, започва да святка и гърми - наближава буря. Започват да работят още по-интензивно, завършват зидовете, слагат греди за покрив и покриват с плочи. Щом свършват работата си, започва силен дъжд с град. Тогава Учителя се обръща към брата и казва: „Кухня правим. Ако бях казал това по-рано, тъмните сили щяха да ни нападнат с град и дъжд и нямаше да можем да я покрием. Сега сме под покрива на Всевишнаго." От тази буря с градушка доста от палатките са надупчени, но понеже всички приятели са в кухнята, никой не пострадва от нея. Започва красив братски живот. Сутрин се посреща изгревът на Слънцето, казва се обща молитва от Молитвения връх, след което Учителя изнася беседа. Следва обща закуска, паневритмия, общ обяд и обща вечеря. След вечеря пред кухнята се прави голям огън, където се изнася програма, изпълнена от братята и сестрите — пеят се песни и се свирят най-различни музикални произведения. На тия вечерни срещи Учителя провежда полезни разговори.
към текста >>

След вечеря пред кухнята се прави голям огън, където се изнася програма, изпълнена от братята и сестрите — пеят се песни и се свирят най-различни музикални произведения.
Ако бях казал това по-рано, тъмните сили щяха да ни нападнат с град и дъжд и нямаше да можем да я покрием. Сега сме под покрива на Всевишнаго." От тази буря с градушка доста от палатките са надупчени, но понеже всички приятели са в кухнята, никой не пострадва от нея. Започва красив братски живот. Сутрин се посреща изгревът на Слънцето, казва се обща молитва от Молитвения връх, след което Учителя изнася беседа. Следва обща закуска, паневритмия, общ обяд и обща вечеря. След вечеря пред кухнята се прави голям огън, където се изнася програма, изпълнена от братята и сестрите — пеят се песни и се свирят най-различни музикални произведения. На тия вечерни срещи Учителя провежда полезни разговори. Често братството прави екскурзии до близки и далечни места. Учителя обяснява: „Преди 4 милиона години възвишените същества, които са направили тези красиви места, са знаели, че те ще бъдат посетени от разумни същества, които ще водят духовен живот и аз ще ви проповядвам Словото. Те са приготвили и този естествен стол от камък, за да сядам на него и да изнасям беседи." (64) Това е един неголям стол от камък, който се намира до стария молитвен връх, където Учителя изнася сутрин своите беседи. В братския лагер на Рила всеки използва великите условия, създадени от природата, според степента на своето развитие.
към текста >>

Една вечер, както винаги, братята и сестрите са събрани около огъня в кухнята и разговарят с Учителя.
Учителя обяснява: „Преди 4 милиона години възвишените същества, които са направили тези красиви места, са знаели, че те ще бъдат посетени от разумни същества, които ще водят духовен живот и аз ще ви проповядвам Словото. Те са приготвили и този естествен стол от камък, за да сядам на него и да изнасям беседи." (64) Това е един неголям стол от камък, който се намира до стария молитвен връх, където Учителя изнася сутрин своите беседи. В братския лагер на Рила всеки използва великите условия, създадени от природата, според степента на своето развитие. Едни идват на разходка, други — на почивка, трети — за общия братски живот — за цялото, и малцина — за връзка със съществата от невидимия духовен свят, които изпълват тези светли места. Далеч от светските влияния и грижи ние преживяваме там най-хубавите и незабравими дни от нашия братски живот. Една вечер, както винаги, братята и сестрите са събрани около огъня в кухнята и разговарят с Учителя. По време на разговора Учителя изведнъж като че ли заспива, обляга главата си на седящия до него брат. Всички млъкват, поглеждат колко е часът. Минават няколко минути, Учителя се „събужда" и продължава разговора оттам, докъдето е стигнал. В същото време голяма група братя и сестри тръгват от Сапарева баня за бивака. Нощта ги заварва в клековете, където се объркват в тъмнината и мъглата.
към текста >>

Времето съвпада точно с момента, в който Учителя, при разговора си вечерта в кухнята „заспива".
Пред тях блесва светлина и в нея се появява образът на Учителя, който с лявата си ръка посочва надясно, и образът се изгубва. Те поглеждат и отбелязват часа и тръгват надясно. Скоро краката им стъпват на пътеката и посреднощ пристигат на бивака. Всички приятели спят. Настаняват се в палатките и сутринта разказват за преживяването си, като посочват и часа, в който им се явява Учителя. Времето съвпада точно с момента, в който Учителя, при разговора си вечерта в кухнята „заспива". Мусала и езерата са силни духовни магнити, които ни привличат всяка година с неотслабваща сила. През 1935 г. Пеньо Ганев и Стефан Дойнов посещават Калинините върхове и като се връщат в лагера, разказват за тяхната невиждана красота. Учителя се обръща към тях и ги пита за колко часа може да се отиде до там. Младежите отговарят: „За два-три часа." Всички от лагера пожелават да отидат на върховете на обща екскурзия.
към текста >>

37. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Тя е построена на площадката, където по-късно се устройват новата братска кухня и магазинът.
Учителя върви бавно и трудно по просеката до първото езеро, където Лулчев го посреща с белия кон. Качват го на коня и го закарват на езерата. Положението му е много тежко. Не може да се движи, да слиза и да ходи из лагера. По цял ден той седи пред палатката и наблюдава отгоре живота на лагера. Тя е построена на площадката, където по-късно се устройват новата братска кухня и магазинът. Учителя не приема почти никого. На следващия ден положението на майка ми се влошава и тя не може да вижда нищо. Баща ми отива при Учителя, който го приема веднага, и на тревожния въпрос как да помогне на майка ми, казва да й сготви картофена супа. Така няколко дена баща ми ходи при Учителя и изпълнява точно съветите, които му дава. С всеки изминат ден положението на майка ми става все по-добро.
към текста >>

Той посещава извора и вечерта отива на братската среща при огъня до кухнята.
Като си свършва работата той я пита: „Абе, една от вашите жени беше ухапана от змия. Какво стана с нея, умря ли? " Майка ми отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителя ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява. Той посещава извора и вечерта отива на братската среща при огъня до кухнята. Майка ми чувства голяма вътрешна лекота.
към текста >>

38. 5.12 Свещените думи на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята.
Учителя започва да прави опити да пише в тефтерчето на Савка. Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л", а след това написва и думата „любов". Възкресението идва. На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус — преди изгрева на Слънцето, следобед Учителя става от леглото си, взима бастуна и отива на извора, придружен от радостните братя и сестри. Целият лагер сияе. Учителя се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята. Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпия гост. Когато Учителя се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" — светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч. След радостния концерт, изнесен в негова чест, Учителя съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу, за да организират събора в София. По време на боледуването на Учителя Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове.
към текста >>

Всички се събират около лумналия огън при кухнята да се сушат и топлят.
Учителя казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена. Учителя се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те, дяволе! " Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителя им нарежда да ги оставят на мира. Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да се сушат и топлят. Там Учителя се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителя хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков. През 1937 година брат Гради Минчев посещава Рила за няколко дена. Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София.
към текста >>

Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него — Манол Иванов, прави един външен зид, който пада.
През 1937 година брат Гради Минчев посещава Рила за няколко дена. Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защото е свършил храната си и няма повече средства. Учителя му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него — Манол Иванов, прави един външен зид, който пада. Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята. Идва Учителя и пита Гради: „Ти какво мислиш? " „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителя пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата.
към текста >>

Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята.
Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защото е свършил храната си и няма повече средства. Учителя му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него — Манол Иванов, прави един външен зид, който пада. Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята. Идва Учителя и пита Гради: „Ти какво мислиш? " „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителя пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко и ако са съгласни приятелите, ще поема ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън и да ме слушат, когато правя корекции." Учителя се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата.
към текста >>

" Те приемат и до вечерта кухнята е поправена.
" „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителя пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко и ако са съгласни приятелите, ще поема ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън и да ме слушат, когато правя корекции." Учителя се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата. Вие съгласни ли сте с това? " Те приемат и до вечерта кухнята е поправена.
към текста >>

39. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

Гради отговаря: „Разбира се, Учителю." Учителя го изпраща с първата работна група, като му нарежда да оправи най-напред кухнята, а след това магазина.
Когато тръгваме за паневритмия на петото езеро, се образува една верига от хора от лагера до езерото. Когато първите са на поляната при езерото, последните едва тръгват от лагера. Учителя изчаква да се съберат всички и тогава започва паневритмията. Ще ви предам един разказ на Гради Колев Минчев, стенографиран от мен за летуването на братството през 1939 г. Учителя повиква Гради и го пита дали може да участва в работата по организиране на лагера на седемте езера в Рила. Гради отговаря: „Разбира се, Учителю." Учителя го изпраща с първата работна група, като му нарежда да оправи най-напред кухнята, а след това магазина. Гради тръгва с първия камион заедно с групата на Любомир Лулчев. Пристигат до края на Говедарци, до гората, всички слизат и отиват при Лулчев, който пуска едно радио с батерии, подарено му от цар Борис. Камионът стои натоварен и Гради в него. Той се обръща към братята: „Вие дойдохте като работна група. Елате да свалим багажа от камиона!
към текста >>

Понеже е влажно и често вали, за да не се повредят продуктите, Гради ги слага в кухнята и ги завива с голямо платнище.
" Никой не го чува. От групата се отделя само Кольо Йорданов, който поема багажа, подаван му от Гради от камиона. Скоро пристига бай Янко с конете, натоварват багажа и го закарват горе на езерата. Гради предвижда, че за построяване на магазина ще му трябва материал и затова взима много дървени капаци, които конете изкачват в лагера. Докарани са и разни продукти: чували с ориз, захар, брашно и други. Понеже е влажно и често вали, за да не се повредят продуктите, Гради ги слага в кухнята и ги завива с голямо платнище. Започват да идват от София една след друга групи и продуктите, оставени в кухнята, пречат за нормалната работа в нея. Това налага Гради да ги изнесе от кухнята и да направи магазин, но няма кой да му помага. Той отива при групата на Лулчев и иска помощ. Става спречкване между него и Йордан Андреев, който го нахоква, отказва да му помага и се стига чак до бой. На неговата молба се отзовава пак само Кольо Йорданов.
към текста >>

Започват да идват от София една след друга групи и продуктите, оставени в кухнята, пречат за нормалната работа в нея.
От групата се отделя само Кольо Йорданов, който поема багажа, подаван му от Гради от камиона. Скоро пристига бай Янко с конете, натоварват багажа и го закарват горе на езерата. Гради предвижда, че за построяване на магазина ще му трябва материал и затова взима много дървени капаци, които конете изкачват в лагера. Докарани са и разни продукти: чували с ориз, захар, брашно и други. Понеже е влажно и често вали, за да не се повредят продуктите, Гради ги слага в кухнята и ги завива с голямо платнище. Започват да идват от София една след друга групи и продуктите, оставени в кухнята, пречат за нормалната работа в нея. Това налага Гради да ги изнесе от кухнята и да направи магазин, но няма кой да му помага. Той отива при групата на Лулчев и иска помощ. Става спречкване между него и Йордан Андреев, който го нахоква, отказва да му помага и се стига чак до бой. На неговата молба се отзовава пак само Кольо Йорданов. Двамата построяват магазина, вкарват продуктите в него.
към текста >>

Това налага Гради да ги изнесе от кухнята и да направи магазин, но няма кой да му помага.
Скоро пристига бай Янко с конете, натоварват багажа и го закарват горе на езерата. Гради предвижда, че за построяване на магазина ще му трябва материал и затова взима много дървени капаци, които конете изкачват в лагера. Докарани са и разни продукти: чували с ориз, захар, брашно и други. Понеже е влажно и често вали, за да не се повредят продуктите, Гради ги слага в кухнята и ги завива с голямо платнище. Започват да идват от София една след друга групи и продуктите, оставени в кухнята, пречат за нормалната работа в нея. Това налага Гради да ги изнесе от кухнята и да направи магазин, но няма кой да му помага. Той отива при групата на Лулчев и иска помощ. Става спречкване между него и Йордан Андреев, който го нахоква, отказва да му помага и се стига чак до бой. На неговата молба се отзовава пак само Кольо Йорданов. Двамата построяват магазина, вкарват продуктите в него. Правят легло, на което да спи Гради, и магазинът започва да функционира.
към текста >>

Учителя казва, че в магазина трябват честни хора и дава една верига и катинар да заключва лодката, за да се ползва само от дежурните по кухня за доставяне на вода от извора.
Боев му казва да остане да работи в магазина. Гради извиква на помощ Васил Константинов, уволнен бивш полковник, и Кольо Йорданов. Скоро идва и Учителя. Той е крайно недоволен от разправиите в лагера. Гради отива при него и го помолва да го освободи от тази неблагодарна работа. Учителя казва, че в магазина трябват честни хора и дава една верига и катинар да заключва лодката, за да се ползва само от дежурните по кухня за доставяне на вода от извора. На другия ден при лодката отива Георги Йорданов, измъква кола, за който е вързана лодката. Качва приятелките си — няколко сестри, и ги разхожда по езерото. Гради ги моли веднага да върнат лодката, но те не го слушат и тогава той започва да хвърля камъни по тях. Те се връщат и оставят лодката. Гради пак отива при Учителя, омъчнен от многото конфликти, които се създават.
към текста >>

Приятелите започват да го търсят навсякъде — на извора, при палатката му, при кухнята, и най-после отиват зад кухнята, където Пеньо Ганев сам сече дърва за поддържане огъня.
Славчо Печеников често идва в магазина, взима всичките пари, без да ги брои, сякаш е негов собствен. Всъщност това са братски пари, с които се поддържа магазинът, и Славчо е само отговорник за неговото правилно функциониране. След свършване на лагеруването Гради се връща на Изгрева, където Учителя го повиква, говори с него и му благодари за добрата и безкористна работа. През 1939 г. по време на лагеруването един ден Учителя изчезва от лагера. Приятелите започват да го търсят навсякъде — на извора, при палатката му, при кухнята, и най-после отиват зад кухнята, където Пеньо Ганев сам сече дърва за поддържане огъня. Там виждат Учителя с брадва в ръка. Сестрите вдигат голям скандал на братята, че допускат Учителя да сече дърва. Веднага няколко братя се включват в трудната работа в помощ на Пеньо. Така важният проблем в кухнята за горивен материал се решава идеално и тя функционира отлично до края на лагеруването. Лагеруващите в рилския лагер идват с най-различни палатки, но се оказва, че най-издръжливи на променливото време — на бурите, ветровете и дъждовете, са тези, които шие Елена Андреева.
към текста >>

Така важният проблем в кухнята за горивен материал се решава идеално и тя функционира отлично до края на лагеруването.
по време на лагеруването един ден Учителя изчезва от лагера. Приятелите започват да го търсят навсякъде — на извора, при палатката му, при кухнята, и най-после отиват зад кухнята, където Пеньо Ганев сам сече дърва за поддържане огъня. Там виждат Учителя с брадва в ръка. Сестрите вдигат голям скандал на братята, че допускат Учителя да сече дърва. Веднага няколко братя се включват в трудната работа в помощ на Пеньо. Така важният проблем в кухнята за горивен материал се решава идеално и тя функционира отлично до края на лагеруването. Лагеруващите в рилския лагер идват с най-различни палатки, но се оказва, че най-издръжливи на променливото време — на бурите, ветровете и дъждовете, са тези, които шие Елена Андреева. Те са с шест кола и под, понякога и с втори покрив, и издържат и на най-силните бури. Елена разказва как започва да шие палатки. На Учителя се скъсва платът на матрака от походното му легло и той помолва Елена Андреева да поправи леглото му. Братята веднага купуват и донасят много хубав плат — здрав и непромокаем.
към текста >>

40. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

На всеки парцел да се построят еднакви красиви къщи на етаж и половина с 3 стаи, кухня, антре, мазе и таван.
Козарева възразява и тогава Учителя й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на братството и по-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гаврил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други. Те влизат в голямата стая и сядат между приятелите. Учителя оглежда всички и казва, че в момента братството има много пари. Пита желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартал „Изгрев" до жп линията. Да ги разпредели на парцели по един декар и да се даде на всеки изгревчанин по един парцел със съответен нотариален акт. На всеки парцел да се построят еднакви красиви къщи на етаж и половина с 3 стаи, кухня, антре, мазе и таван. Всички къщи трябва да образуват концентрични кръгове, в средата на които да се построи салон с библиотека, кухня и дом за възрастни приятели. Така Учителя иска да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример на ред и красота. Тогава никой няма да посмее да го развали, както това стана по времето на комунистическата власт. Братята и сестрите, осигурени материално, могат спокойно да работят духовно. При това предложение на Учителя приятелите се споглеждат и не казват нито дума.
към текста >>

Всички къщи трябва да образуват концентрични кръгове, в средата на които да се построи салон с библиотека, кухня и дом за възрастни приятели.
Те влизат в голямата стая и сядат между приятелите. Учителя оглежда всички и казва, че в момента братството има много пари. Пита желае ли някой от присъстващите да се заеме със задачата да закупи всичките места на квартал „Изгрев" до жп линията. Да ги разпредели на парцели по един декар и да се даде на всеки изгревчанин по един парцел със съответен нотариален акт. На всеки парцел да се построят еднакви красиви къщи на етаж и половина с 3 стаи, кухня, антре, мазе и таван. Всички къщи трябва да образуват концентрични кръгове, в средата на които да се построи салон с библиотека, кухня и дом за възрастни приятели. Така Учителя иска да създаде на Изгрева братско общежитие, което да бъде за пример на ред и красота. Тогава никой няма да посмее да го развали, както това стана по времето на комунистическата власт. Братята и сестрите, осигурени материално, могат спокойно да работят духовно. При това предложение на Учителя приятелите се споглеждат и не казват нито дума. Един по един те излизат и накрая Учителя остава само с Беса Козарева.
към текста >>

Боян Златарев е добър дърводелец и често прави поправки на пейките и масите пред салона и в кухнята.
Първата телеграма, която се получава на 30 декември от Москва, е от Георги Димитров, в която се съобщава, че той разрешава погребението на господин Дънов да стане на Изгрева. Чиновникът я записва и връзката с Москва пак прекъсва за повече от седмица. Получената телеграма трябва да се занесе при министъра на вътрешните работи Антон Югов, за да даде разрешение за погребението. На Изгрева са дошли много хора от цялата провинция и когато съобщават, че Георги Димитров е дал разрешение и че телеграмата трябва да се занесе на Антон Югов да се вземе заповед от него, един непознат за нас приятел, ятак на Антон Югов, иска телеграмата, занася я в министерството и донася заповед с подписа на министъра и печат за поставяне тялото на Учителя в желаното място. Така Учителя свърши всичката онази работа, която беше невъзможна за нас, за да се положи тялото му в Братската градина. Боян Златарев е добър дърводелец и често прави поправки на пейките и масите пред салона и в кухнята. От закупения дървен материал остават доста дъски. Отива при Учителя и го пита какво да прави с тях. Учителя му отговаря да ги остави на тавана на малкия салон, защото ще дойде ден, когато ще му потрябват. След заминаването на Учителя той сковава набързо ковчег, в който поставят тялото и го излагат в големия салон, където престоява 5 дни, за да могат приятелите да се простят с него. Васил Бандерски вижда във видение Учителя на катедрата.
към текста >>

41. 6.1 Политически събития - Светозар Няголов ( -2013)

" Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия.
Василка Иванова го преоблича в женски дрехи и го отвежда на безопасно място, където го чакат негови верни другари. По същия начин тя спасява и сестра му Роза. Учителя помага и на много други комунисти да избегнат разстрела, който ги очаква. Една вечер на вратата на Учителя се почуква. Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има? " Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя. Преминава в Сърбия и оттам емигрира в Русия. На друг комунист, дошъл за помощ, Учителя нарежда да се качи на влака и да замине за Сърбия. Той отива на гарата, взема билет за Драгоман, но не слиза на гарата, а продължава да пътува с влака. Той е сам в купето и никой не идва да провери билета и паспорта му.
към текста >>

42. 6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя го съветва: „Ще отидеш в старата си бащина къща и в кухнята на най-високата дъска на етажерката ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две.
Тук се задават мислено въпроси и аз трябва да им отговарям и затова преминавам от един въпрос на друг." След събора през 1922 г. при Учителя идва един от най-известните адвокати в Търново и го моли да му помогне. Гърлото му изстива силно и се схваща — не може да говори, а само фъфли. На следващия ден щял да има важно дело, на което трябва да защитава своя довереник и да произнесе реч. Учителя го съветва: „Ще отидеш в старата си бащина къща и в кухнята на най-високата дъска на етажерката ще намериш една двойна чаша, разделена по средата на две. Ще я вземеш и в едната страна ще изцедиш един лимон, а в другата ще сложиш воден разтвор от сода бикарбонат. Ще изпиеш съдържанието на двете половинки, така че смесването на лимона с разтвора от сода да стане в гърлото ти. Най-много след 2 процедури гърлото ти ще се оправи." Той си мисли: „Кога господин Дънов е ходил в старата къща на баща ми и откъде може да знае, че на най-горната лавица има двойна чаша, за която аз не знам нищо, макар че съм живял толкова години там." Той намира чашата, пие два пъти лимон и содов разтвор и на сутринта гърлото му е напълно здраво, говори нормално и свършва отлично работата си в съда. След това разказва на колегите си за Учителя, което още повече повдига реномето му пред търновското гражданство. Същия ден адвокатът отива при Учителя и му благодари за бързото му и навременно оздравяване.
към текста >>

43. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

„Когато се храниш в кухнята и нямаш пари, не пускай тенекийки.
В същото време по-заможни приятели пускат по 10-20 и повече лева. Този комунист иска да говори насаме с Учителя, но колкото пъти се доближава до него, той е заобиколен от много хора. Един ден е около Учителя, братята и сестрите си отиват един по един и той остава сам с него. Той му казва: „Кажи нещо за мене, което никой не знае, а само аз го знам." Учителя го поглежда с дълбок изпитателен поглед, от който той се разтърсва из основи и се свива. Казва му, че ще стане добър писател и ще излезе от това трудно положение. „Когато се храниш в кухнята и нямаш пари, не пускай тенекийки. По-хубаво нищо не пускай, за да не лъжеш и цапаш душата си." Жена има две деца и живее добре с мъжа си, но при трудни материални условия. Мъжът й е комунист и постоянно го преследват и уволняват от работа. Решава да отиде в Америка да спечели пари. Скоро се създават условия да реализира желанието си.
към текста >>

44. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

Сутринта отиват към лагера с кухнята.
На братската среща в Шумен се запознава с Венко и Петкана и отиват през лятото на Седемте рилски езера. Спират на хижа „Вада", където два дена вали непрекъснато дъжд. Цветана чувства една притегателна сила, която я кара да тръгне нагоре. Тя казва това на приятелите си и на другия ден в дъжда се качват на езерата. В хижата се поизсушават и преспиват. Сутринта отиват към лагера с кухнята. Цветана вижда, че всичко й е познато. Повтаря се картината от съня й. Вижда пътеката за Езерото на Чистотата и бързо тръгва по нея, като изоставя назад приятелите си. Излиза на поляната, на която играем паневритмия, и вижда трите върха от съня си: Харамията, Езерният връх и връх Острец, от които излязло бялото кълбо с образа на Учителя. Тя благодари на Бога, на Учителя за любовта, която проявяват към нея и семейството й.
към текста >>

45. 7.9 Симеон Марков - Светозар Няголов ( -2013)

Често братя Маркови идват в София и ремонтират кухнята и салона на Изгрева.
Тогава Учителя високо му казва: „Симеоне! " Така Марков се запознава с Учителя и братството и цялото му семейство започва да работи, да прилага в живота си братските идеи. След края на войната Симеон и брат му Стойо работят в комуната, която Русенското братство организира в местността Свирчовица. Другите трима братя са търговци на бакалски стоки в Русе. Много трудности имат в комуната, но работят добре, с любов и получават богата реколта от плодове и зеленчуци. Често братя Маркови идват в София и ремонтират кухнята и салона на Изгрева. Учителя нарежда на Начо Петров, домакин на братството, да им плати надници за извършената работа. Те категорично отказват да вземат пари, като заявяват, че работят безкористно за братството. През 1943 г. Симеон Марков трябва да купи от Германия някаква машина за пръскане на лозята. Той отива при Учителя на Изгрева да се съветва дали да замине в Германия, където съюзниците са започнали интензивни бомбардировки.
към текста >>

46. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Те отиват при Учителя: „Каква е тази работа, Учителю, все Йорданка да готви и да ни измества от кухнята?
Йорданка Жекова се грижи главно за храната на Учителя и общите братски обеди. Много пъти вечер Учителя отива в дома й и я моли на другия ден да отиде да готви. Тя се отзовава. Дежурните сестри се карат с нея, тъй като проявяват ревност. Тя им казва, че Учителя я е помолил да дойде да готви. Те отиват при Учителя: „Каква е тази работа, Учителю, все Йорданка да готви и да ни измества от кухнята? " Учителя им отговаря: „Какво да правя, когато Бог така е наредил? " Сестрите се споглеждат, млъкват и отиват да й помагат. Кухнята на Изгрева е изградена на братски начала и всеки, който се храни, трябва да заплати приблизителната цена на обяда. Някои нямат средства и не посещават общите обеди. След свършване на обяда Учителя извиква Йорданка при себе си и пита: „Йорданке, ти сети ли се да оставиш ядене за еди-кои си бедни хора?
към текста >>

Кухнята на Изгрева е изградена на братски начала и всеки, който се храни, трябва да заплати приблизителната цена на обяда.
Дежурните сестри се карат с нея, тъй като проявяват ревност. Тя им казва, че Учителя я е помолил да дойде да готви. Те отиват при Учителя: „Каква е тази работа, Учителю, все Йорданка да готви и да ни измества от кухнята? " Учителя им отговаря: „Какво да правя, когато Бог така е наредил? " Сестрите се споглеждат, млъкват и отиват да й помагат. Кухнята на Изгрева е изградена на братски начала и всеки, който се храни, трябва да заплати приблизителната цена на обяда. Някои нямат средства и не посещават общите обеди. След свършване на обяда Учителя извиква Йорданка при себе си и пита: „Йорданке, ти сети ли се да оставиш ядене за еди-кои си бедни хора? " „Да" — отговаря тя. Често и нашето семейство е получавало храна, останала след свършване на обяда в кухнята. Така сестра Йорданка се утвърждава като главна готвачка на Изгрева и после в село Мърчаево до заминаването на Учителя.
към текста >>

Често и нашето семейство е получавало храна, останала след свършване на обяда в кухнята.
" Сестрите се споглеждат, млъкват и отиват да й помагат. Кухнята на Изгрева е изградена на братски начала и всеки, който се храни, трябва да заплати приблизителната цена на обяда. Някои нямат средства и не посещават общите обеди. След свършване на обяда Учителя извиква Йорданка при себе си и пита: „Йорданке, ти сети ли се да оставиш ядене за еди-кои си бедни хора? " „Да" — отговаря тя. Често и нашето семейство е получавало храна, останала след свършване на обяда в кухнята. Така сестра Йорданка се утвърждава като главна готвачка на Изгрева и после в село Мърчаево до заминаването на Учителя. След това тя продължава да работи в братската кухня. На младини учи и завършва акушерство. Живее с бедно момиче. Запознава се с Учителя и братството и двете решават да постят, да тримирят известно време.
към текста >>

След това тя продължава да работи в братската кухня.
Някои нямат средства и не посещават общите обеди. След свършване на обяда Учителя извиква Йорданка при себе си и пита: „Йорданке, ти сети ли се да оставиш ядене за еди-кои си бедни хора? " „Да" — отговаря тя. Често и нашето семейство е получавало храна, останала след свършване на обяда в кухнята. Така сестра Йорданка се утвърждава като главна готвачка на Изгрева и после в село Мърчаево до заминаването на Учителя. След това тя продължава да работи в братската кухня. На младини учи и завършва акушерство. Живее с бедно момиче. Запознава се с Учителя и братството и двете решават да постят, да тримирят известно време. Няколко дена не хапват нищо и стигат до положение, че не могат да се движат. Тогава започват да се молят, като издигат ръцете си нагоре като чаша.
към текста >>

Йорданка вари сладко от дюли пред кухнята.
Брат Гавраил Величков го викат запас, но той не може да си намери документите. Отива при Учителя в Мърчаево да иска неговата помощ. Учителя му казва: „Иди при Йорданка да ти каже къде са ти документите." Той я пита и тя му казва, че са паднали зад кревата. Намира ги и си свършва работата. Веднъж при един разговор в Мърчаево Учителя й казва: „Йорданке, да имах пет Йорданки като тебе, щях да обърна Земята." Тя се отличава с абсолютно послушание и винаги изпълнява онова, което Учителя й казва. Йорданка вари сладко от дюли пред кухнята. Покрай нея минават Учителя с Гавраил Величков и Моис Басан и спират да я погледат. Тя е много заета и не ги забелязва. След известно време Учителя се обръща към нея и казва: „Йорданке, няма ли да ни почерпиш с малко сладко? " Тя се обръща, вижда ги, усмихва се, влиза в кухнята, взима голяма чиния и я напълва със сладко. Слага една лъжица в сладкото, поставя чинията на масата и продължава работата си.
към текста >>

" Тя се обръща, вижда ги, усмихва се, влиза в кухнята, взима голяма чиния и я напълва със сладко.
Веднъж при един разговор в Мърчаево Учителя й казва: „Йорданке, да имах пет Йорданки като тебе, щях да обърна Земята." Тя се отличава с абсолютно послушание и винаги изпълнява онова, което Учителя й казва. Йорданка вари сладко от дюли пред кухнята. Покрай нея минават Учителя с Гавраил Величков и Моис Басан и спират да я погледат. Тя е много заета и не ги забелязва. След известно време Учителя се обръща към нея и казва: „Йорданке, няма ли да ни почерпиш с малко сладко? " Тя се обръща, вижда ги, усмихва се, влиза в кухнята, взима голяма чиния и я напълва със сладко. Слага една лъжица в сладкото, поставя чинията на масата и продължава работата си. Дълго време тримата стоят, без да кажат дума и без да направят нещо. Най-после Учителя разрешава задачата за сладкото и едната лъжица. Взима лъжицата, загребва сладко и я лапва. След това подава една пълна лъжица на Галилей, който я изяжда с радост, и след него подава и на Басан.
към текста >>

47. 7.22 Ради Танчев - Светозар Няголов ( -2013)

Главната му задача е да снабдява кухнята с продукти, някои от които изкарва от градината.
Като младеж той става борец и е много здрав. Запознава се с учението и Учителя. Оставя семейството си и идва да живее на Изгрева, като пожелава да обработва братската градина. Учителя разкрива, че Ради е прероденият Патриарх Евтимий, а сега е душа в почивка, т. е. дошъл е с празна стомничка при Учителя, за да я напълни със знания за новия живот и в бъдеще да проповядва. Главната му задача е да снабдява кухнята с продукти, някои от които изкарва от градината. В нея работи непрекъснато и почти никой не му помага. Много пъти Учителя взима мотика и отива да копае при него. Тогава и приятелите се сещат и набързо прекопават градината. Ради често ходи на пазар в града. Там го среща скулпторът Марко Марков, оглежда го добре и го моли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий.
към текста >>

В постоянна услуга е на братския живот около салона и кухнята.
Учителя отговаря, че този скулптор е негов ученик, когато е бил Патриарх Евтимий. Като го вижда, го познава подсъзнателно и затова пожелава той да му позира. Учителя дава съгласието си Ради да стане модел на скулптора. Днес всеки може да види образа на Ради на паметника на Патриарх Евтимий, поставен на улица „Граф Игнатиев". Ради отдава целия си съзнателен живот за устройване и подреждане на братската градина. В постоянна услуга е на братския живот около салона и кухнята. Под влиянието на Учителя той става патриарх на земята, обича много работата си, обработва градината с голяма любов и тя отговаря с обилно плодородие. Значи, най-важното в живота е работата, която човек върши, да е с любов. В разговор брат пита: „Учителю, къде се намира сега твоят първи ученик и какво прави той? " Учителя се усмихва, поглежда брата и отговаря: „Моят пръв ученик сега оре на нивата с воловете си."
към текста >>

48. 7.24 Игнат Котарев - Светозар Няголов ( -2013)

Редовно носи две големи стомни вода по 15 литра за кухнята, а и на много възрастни братя и сестри.
Игнат идва в съзнание и е напълно здрав. Израства голям и силен човек като баща си и след известно време идва да живее на Изгрева. Той често прави бели на Учителя. Има стремеж да се научи да свири на цигулка и да влезе в състава, който свири на паневритмията. Много е услужлив и помага на всеки, който се обръща към него за услуга. Редовно носи две големи стомни вода по 15 литра за кухнята, а и на много възрастни братя и сестри. По характер е буен и един ден влиза в спор с Учителя. Учителя го изслушва и му казва: Ди трябва да знаеш, че аз съм гарантирал за тебе и тази е последната клечка, която паля за тебе и ако не се оправиш, ще престана да се грижа за теб." Веднъж Учителя казва на Игнат: „Ти си от тези с юмруците" — и му показва как ги размахва из въздуха. „Ела с мене на полянката." Игнат му отговаря: „Не смея, че и ти като Лулчев владееш природните сили и действаш много умело с тях." Игнат моли Учителя: „Учителю, искам малко да ми помогнете в живота." „Какво искаш, Игнате?
към текста >>

49. 7.31 Мария Милева - Светозар Няголов ( -2013)

Мария Милева е дежурна в кухнята с няколко сестри.
Милева отговаря и на него, че не може да направи това, което Учителя иска от нея. По-късно умира дъщеря й, тя отива при Учителя и му казва: „Господи, възкреси ми я, само една ми е." Тогава Учителя отговаря: „Чак сега ли ме позна, Милева? " Той тръгва, но панталонът му се закачва на една тел. Спира се и казва: „Дъщеря ти не желае да се върне на Земята, затова я оставям. Аз исках да помогна на вашия род, но не ми се даде ход." Мария Милева е дежурна в кухнята с няколко сестри. Когато започват работа, Учителя идва при нея и я пита какво ще готвят този ден. „Картофена супа, Учителю." Той й предлага да направят супата по следния начин: „Измийте добре картофите, сварете ги заедно с люспите и когато уврат, извадете картофите, обелете ги и ги сложете в същата вода, за да стане супата." „Добре", казва Милева, но понеже е голяма чистница, решава да направи супата по обикновения начин и обелва картофите. Учителя не й казва нищо, но на нея цял живот й тежи, че не е изпълнила молбата му и е проявила непослушание. Мария живее дълго време на Изгрева и заедно с Анастасия Янакиева се грижат за цветята около салона. Редовно е дежурна в работата на братската кухня и помага на съседите си.
към текста >>

Редовно е дежурна в работата на братската кухня и помага на съседите си.
Мария Милева е дежурна в кухнята с няколко сестри. Когато започват работа, Учителя идва при нея и я пита какво ще готвят този ден. „Картофена супа, Учителю." Той й предлага да направят супата по следния начин: „Измийте добре картофите, сварете ги заедно с люспите и когато уврат, извадете картофите, обелете ги и ги сложете в същата вода, за да стане супата." „Добре", казва Милева, но понеже е голяма чистница, решава да направи супата по обикновения начин и обелва картофите. Учителя не й казва нищо, но на нея цял живот й тежи, че не е изпълнила молбата му и е проявила непослушание. Мария живее дълго време на Изгрева и заедно с Анастасия Янакиева се грижат за цветята около салона. Редовно е дежурна в работата на братската кухня и помага на съседите си. Със своя скромен и тих живот тя дава приноса си за братския живот на Изгрева.
към текста >>

50. 7.44 Атанас Минчев - Светозар Няголов ( -2013)

Атанас му целува ръката, слиза по стълбата и отива до кухнята, където отваря плика.
Цялото братство с Учителя е на Рила. Последният ден за записване е и нещо кара Атанас да отиде към салона. Като наближава салона, поглежда нагоре и вижда Учителя, че е на балкона и държи голям плик в ръка. Махва му с ръка, Атанас се затичва по стълбата и го поема. Учителя му обръща внимание, че парите са братски и ако желае, може да ги върне. Атанас му целува ръката, слиза по стълбата и отива до кухнята, където отваря плика. В него има банкнота от 200 лева и монета от 50 лева — толкова, колкото му трябва, за да се запише за втория семестър. Той отива в консерваторията, внася сумата. Връща се на Изгрева, за да благодари на Учителя за навременната помощ. Пита приятелите дали Учителя е на Изгрева. Те му отговарят, че Учителя е на Рила.
към текста >>

51. 7.49 Райна Калпакчиева - Светозар Няголов ( -2013)

Обикновено аз отивам с работната група и след построяването на кухнята и магазина, понеже зная кой къде строи палатките си, пренасям багажите, построявам палатките и слагам вътре в тях денковете.
Завръщат се в България. Навсякъде в живота те чувстват осезателно любящата ръка на Учителя, която ги пази. След заминаването на Учителя те участват в братския живот. Райна е много близка с Боян Боев и често му ходи на гости. Те са редовни посетители на рилския лагер и през най-трудните години за братството. Обикновено аз отивам с работната група и след построяването на кухнята и магазина, понеже зная кой къде строи палатките си, пренасям багажите, построявам палатките и слагам вътре в тях денковете. Когато след седмица приятелите пристигат на езерата, те отварят палатките, развързват денковете си и започват лагеруването. Райна ме кръщава с името „Светлата заря". На Изгрева предимно Райна участва в братския живот, а Найден повечето време е на работа. След пенсионирането им често се събираме у тях и у Петър Филипов на братски вечери. Найден Георгиев си заминава на 20 ноември 1988 г., а две години по-късно и Райна — на 19 юни 1990 г.
към текста >>

52. 7.67 Николай Дойнов - Светозар Няголов ( -2013)

По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища.
Той е практичен и лесно се справя с многобройните трудности при тази дейност. Учителя го обича и полага специални грижи за този първи антихрист, като му разкрива много закони и правила на живота. Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и хиромантия, направени от сестра му Цанка и други наши приятели. При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана крез на двестамилионен народ." Учителя се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш? " От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища. През 1943 г. Учителя извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя. Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обяд е и всички са насядали да се хранят.
към текста >>

53. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб?
В Мърчаево има петима неразделни приятели, отявлени пияници и пушачи: Темелко Стефанов Гьорев, Симеон Стоянов Костов, Владо Сергеевич Вазигин, Петър Стоянов и Николай Радев Георгиев. След свършване на работния ден те се събират заедно и пиянстват до късно в кръчмата, като не мислят за децата си, които нямат дрехи и често си лягат гладни. Една вечер Темелко вижда дъщеря си Косена, като отива в мазето на къщата, за да спи с баба си, да носи едно столче. Той я пита: „Защо носиш това столче? " — „Татко, всяка вечер при мен идва един старец с бяла брада и ми говори много хубави работи. За да не сяда на леглото, аз му нося това столче, да сяда на него, а сутринта пак го връщам в кухнята." Темелко, който е малко пийнал, казва: „Какъв старец може да идва при теб? Това е някой дявол." Но Косена всяка вечер редовно носи столчето и слуша този старец, който я посещава. Постепенно петимата приятели разбират, че работите им с пиене отиват много на зле. Решават да се откажат от пиенето. За да се откажат от пиенето, подписват една полица и който от тях се хване, че пие, да плати полицата от 25 000 лева. На другия ден Темелко има някаква работа в София и отива на битпазар до Централна баня, където сега се намира ЦУМ.
към текста >>

54. 7.86 Цветана Ганчева - Светозар Няголов ( -2013)

Сутринта отиват към лагера с кухнята.
На братската среща в Шумен се запознава с Венко и Петкана и отиват през лятото на Седемте рилски езера. Спират на хижа „Вада", където два дена вали непрекъснато дъжд. Цветана чувства една притегателна сила, която я кара да тръгне нагоре. Тя казва това на приятелите си и на другия ден в дъжда се качват на езерата. В хижата се поизсушават и преспиват. Сутринта отиват към лагера с кухнята. Цветана вижда, че всичко й е познато. Повтаря се картината от съня й. Вижда пътеката за Езерото на Чистотата и бързо тръгва по нея, като изоставя назад приятелите си. Излиза на поляната, на която играем паневритмия, и вижда трите върха от съня си: Харамията, Езерният връх и връх Острец, от които излязло бялото кълбо с образа на Учителя. Тя благодари на Бога, на Учителя за любовта, която проявяват към нея и семейството й.
към текста >>

55. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Когато дойде шестата раса на Земята, хората, както и всеки човек отделно, ще си има къщица, от етаж и половина, с четири стаи и една кухня.
„Сега, в шестата раса, ще трябва да се създаде един свещен храм на сълзите. И когато някой иска да си поплаче, нека отиде в това свещено място и там да се изплаче. А сега хората плачат там, дето трябва и не трябва; сеят там, дето трябва и не трябва." (7, с. 23 — б. 21) „В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората, както и всеки човек отделно, ще си има къщица, от етаж и половина, с четири стаи и една кухня. Пред къщата си ще има градинка, насадена само с плодове. В шестата раса хората ще имат общи съобщения, и то от най-хубавите; също така ще има и общо осветление. Дето и да минеш тогава, през градове или села, всички ще се надпреварват да им отидеш на гости. Като си отиваш, ще си кажат: „Дано не ни забрави, да дойде и втори път." Библиотеките, училищата ще бъдат навсякъде отворени. И тогава отношенията между ученици и учители няма да бъдат такива, каквито са днес.
към текста >>

56. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Като се качвах на върха, същият капитан с Ильо метеоролога и жена му Станка са в кухнята и говорят, че в такова време никой не може да дойде на Мусала, дори и спасителите, тръгнали в помощ на Ильо, са останали в хижата.
Слънцето изгря във виолетова светлина. По това време се строеше космичната станция от група трудови войници, ръководени от един капитан. (Същата година с брат Петър Филипов бях на връх Мусала за Петровден и помолихме да ни позволят да се подслоним в новата сграда. Те ни разрешиха, но на сутринта по нареждане на капитана стреляха над главите ни няколко пъти. Ние не си уплашихме, станахме и отидохме на Маричените езера.) Като се качвах на върха, същият капитан с Ильо метеоролога и жена му Станка са в кухнята и говорят, че в такова време никой не може да дойде на Мусала, дори и спасителите, тръгнали в помощ на Ильо, са останали в хижата. Аз бях замръзнал отвън от студа и дрехите ми скърцаха, а отвътре бях целият мокър и точно по време на разговора им влязох в кухнята. Ильо каза: „В това време само Светозар може да дойде. Той казва, че Учителя е с него и от нищо не го е страх." Преоблякох се, напих се с гореща вода и закусих. На Ильо му беше минала кризата и нямаше болки. След като си поотпочинах, се сбогувах с домакините и заслизах надолу, към хижата.
към текста >>

Аз бях замръзнал отвън от студа и дрехите ми скърцаха, а отвътре бях целият мокър и точно по време на разговора им влязох в кухнята.
По това време се строеше космичната станция от група трудови войници, ръководени от един капитан. (Същата година с брат Петър Филипов бях на връх Мусала за Петровден и помолихме да ни позволят да се подслоним в новата сграда. Те ни разрешиха, но на сутринта по нареждане на капитана стреляха над главите ни няколко пъти. Ние не си уплашихме, станахме и отидохме на Маричените езера.) Като се качвах на върха, същият капитан с Ильо метеоролога и жена му Станка са в кухнята и говорят, че в такова време никой не може да дойде на Мусала, дори и спасителите, тръгнали в помощ на Ильо, са останали в хижата. Аз бях замръзнал отвън от студа и дрехите ми скърцаха, а отвътре бях целият мокър и точно по време на разговора им влязох в кухнята. Ильо каза: „В това време само Светозар може да дойде. Той казва, че Учителя е с него и от нищо не го е страх." Преоблякох се, напих се с гореща вода и закусих. На Ильо му беше минала кризата и нямаше болки. След като си поотпочинах, се сбогувах с домакините и заслизах надолу, към хижата. Срещнах тримата спасители и им казах: „Защо не се качихте веднага да помогнете на Ильо, човекът можеше да умре, но сега е добре и няма да има нужда да го сваляте надолу." При Палеца срещнах тримата братя, които отиваха към Мусала, и им пожелах приятно прекарване на деня.
към текста >>

Влезе в кухнята и седна на стол до печката, на която имаше голяма тенджера с гореща вода и цяла нощ пи от нея и дойде в нормално състояние.
Зимният път беше добре отъпкан от траката. Бях си взел руски големи котки, с които добре преминах въжето, макар че снегът беше станал на лед. След 15 часа се настанихме в метеорологичната станция. Навън вятърът се усили и температурата беше -30°С. По тъмно на върха дойде със ските си моя баджанак Димитър Кутев от Казанлък, замръзнал от бурята. Влезе в кухнята и седна на стол до печката, на която имаше голяма тенджера с гореща вода и цяла нощ пи от нея и дойде в нормално състояние. На 21.03.1999 г. посрещнахме пролетта в 3 часа и 46 минути и като се съмна си тръгнахме надолу. Нямаше лифт, понеже духаше силен вятър и имаше мъгла. Стигнахме хижата, където се преоблякохме. Казах на сестрите да се обърнат с лице към стената и така се преоблякоха.
към текста >>

Вечерта те се събраха в кухнята и дълго говориха срещу мен - критикуваха ме.
Пихме чай и преспахме. На другия ден посрещнахме пролетта в 8 часа и 49 минути в силен вятър. Като се върнахме, взехме с Емилия и Павел лопати и оформихме стъпала до вратата ,за да не се минава през прозореца и пълзешком. Работихме до обяд и свършихме добре работата. Дойдоха и други приятели: от Созопол Жени с приятелката си, Пенка от Русе, скитреньорът Христо, който е от Сливен, а живее в Белгия и други. Вечерта те се събраха в кухнята и дълго говориха срещу мен - критикуваха ме. Нямаше тоалетна в станцията и ходехме навън по върха. Сутринта, след 5 часа решихме да излезем и видим звездите, с Емилия и Красимира. Когато отворихме вратата да излезем навън, отгоре на стъпалата бяха дошли Жени от Созопол и Пенка от Русе. Ние се спряхме да слязат, но на Жени й стана лошо, припадна и се изтърколи по стълбите и падна в краката ми. Казах на Емилия да я сложат на дървената стълба срещу вратата и главата й клюмна - беше в безсъзнание.
към текста >>

57. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Приятелите посещават всички езера и красиви местности, запознават се със заобикалящата ги растителност и организират кухня за гореща вода и храна.
Отрицателните сили подготвят изненада за братята и сестрите - силна гръмотевична буря с градушка. Учителя отървава приятелите от тази неприятна изненада и те се прибират благополучно на Изгрева. Случаят е описан по-напред. Започва всяка година посещение на езерата все по-организирано, с малки палатки и подходящи дрехи. Школата се превръща във всекидневна и обхваща всички области на живота. Приятелите посещават всички езера и красиви местности, запознават се със заобикалящата ги растителност и организират кухня за гореща вода и храна. Планинският живот протича по традициите на Бялото братство, които са: 1. Живеем като братя и сестри; 2. Живеем общ живот в общежития, каквото е било напр. Изгрева; 3. Храним се общо сутрин, на обяд и вечер; 4. Излизаме общо в планините на екскурзии;
към текста >>

Около него има хубави полянки, на една от тях - източната ,често играем Паневритмия и се снабдяваме с дърва за кухнята.
Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили. Учителя дава името Махарзи на първото езеро, което означава „Голямата почивка". Първото езеро представлява физическият живот, стомахът, от което Учителя ни изтегли и ни качи на бивак при второто езеро. Първото езеро е разположено на 2095 метра надморска височина, то е обрасло с тревна растителност, хвойна и клек. Около него има хубави полянки, на една от тях - източната ,често играем Паневритмия и се снабдяваме с дърва за кухнята. Най-голямата дълбочина в него е 11 метра. На второто езеро Учителя дава името Елбур, което означава „Бог е силният", или „Езерото на изпитанията". То е свързано с низшата област на астралния свят и всички изживявания на чувствата. Представлява важният орган на тялото, свързан пряко с българите - черният дроб. Елбур е разположен на 2184 метра (Учителя казва, че е 2230 метра), надморска височина.
към текста >>

Тогава Учителя се обръща към питащия брат и му казва: „Кухня правим.
Учителя слага показалеца си на устните и казва: „Тихо! " В това време над харамията се събират черни облаци, започва да святка и гърми и братята разбират, че приближава буря. Всички започват да работят още по-интензивно - издигат стените, слагат гредите за покрива и върху тях нареждат донесените плочи. Щом слагат последните плочи и завършват покрива, над лагера се излива пороен дъжд с град. Всички приятели са при строежа и се приютяват под направения навес. Тогава Учителя се обръща към питащия брат и му казва: „Кухня правим. Яко бях казал това по-рано, когато ме питаше, тъмните сили щяха да ни нападнат с градът и дъжд и ние нямаше да можем да я покрием. Сега сме под покрива на Всевишнаго." От тази буря много палатки са надупчени от градушката, но приятелите остават невредими под покрива на новата кухня. Учителя обяснява, че в природата има един велик закон, според който всичко, което се прави, трябва да става в тайна, без да се говори за него, защото отрицателните същества са слухари и щом чуят, че се прави нещо хубаво, веднага се активизират и всячески се стремят да спрат и да развалят работата. Когато човек реши да направи нещо и никой не знае за това му намерение, той успява напълно.
към текста >>

От тази буря много палатки са надупчени от градушката, но приятелите остават невредими под покрива на новата кухня.
Щом слагат последните плочи и завършват покрива, над лагера се излива пороен дъжд с град. Всички приятели са при строежа и се приютяват под направения навес. Тогава Учителя се обръща към питащия брат и му казва: „Кухня правим. Яко бях казал това по-рано, когато ме питаше, тъмните сили щяха да ни нападнат с градът и дъжд и ние нямаше да можем да я покрием. Сега сме под покрива на Всевишнаго." От тази буря много палатки са надупчени от градушката, но приятелите остават невредими под покрива на новата кухня. Учителя обяснява, че в природата има един велик закон, според който всичко, което се прави, трябва да става в тайна, без да се говори за него, защото отрицателните същества са слухари и щом чуят, че се прави нещо хубаво, веднага се активизират и всячески се стремят да спрат и да развалят работата. Когато човек реши да направи нещо и никой не знае за това му намерение, той успява напълно. Ако само един знае за работата му, тя ще се реализира наполовина. Ако повече хора знаят за твоите намерения, то почти нищо няма да се реализира от тях. Трябва постоянно да се учим от природата, която винаги работи в абсолютна тайна и накрая, като завърши работата си, излага своето произведение пред всички същества, за да си кажат мнението.
към текста >>

Следващата дейност, която братята подемат е разчистване на камъните на полянката пред кухнята, за да може тя да се използва за Паневритмията.
Учителя обяснява, че в природата има един велик закон, според който всичко, което се прави, трябва да става в тайна, без да се говори за него, защото отрицателните същества са слухари и щом чуят, че се прави нещо хубаво, веднага се активизират и всячески се стремят да спрат и да развалят работата. Когато човек реши да направи нещо и никой не знае за това му намерение, той успява напълно. Ако само един знае за работата му, тя ще се реализира наполовина. Ако повече хора знаят за твоите намерения, то почти нищо няма да се реализира от тях. Трябва постоянно да се учим от природата, която винаги работи в абсолютна тайна и накрая, като завърши работата си, излага своето произведение пред всички същества, за да си кажат мнението. Следващата дейност, която братята подемат е разчистване на камъните на полянката пред кухнята, за да може тя да се използва за Паневритмията. По време на разчистването приятелите решават да съберат всички излишни камъни в средата и да направят една спирала, на която на обяд да се сяда. Постепенно братята се добират до един голям камък, който се търкулва от мястото си и застава точно на пътеката. Правят много усилия, за да го преместят, но безуспешно. Идва Учителя и мълчаливо следи тяхната работа. Един брат от групата решава с удари с лоста да го разцепи на две и така по-лесно да го махне от пътя.
към текста >>

Учителя, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята.
Когато през 1956 г. започна строежът на хижата при второто езеро, за да не го разцепят и използват като материал за строежа, брат Борис Николов с група братя изтърколиха този хубав бял камък и го заровиха до близката морена. Конусовидният връх на спиралата сега се намира на мястото на палатката на Учителя. Всичко в планината е символи и има значение, но ние трябва да ги знаем и да ги пазим. Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването й са вземали дърва от изгорялата гора. Учителя, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително пo-възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея. Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие. Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера. Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи.
към текста >>

Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда.
Той им казва, че трябва да свалят веднага палатката на Ангел u Тодора, за да не пострада лагерът. Веднага братята с Учителя отиват и свалят за минута палатката. Учителя се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и казва: „Хванах ли те, дяволе! " Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителя ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителя се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. Отначало около езерата не идват никакви чужди хора. Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро, без да нападне никого. Тя върви по пътеката и се отправя надолу. Появяват се рибари, които започват да ловят риба във 2- рото и в 3-тото езеро.
към текста >>

Виждахме огъня в кухнята и чувахме песните, които пееха братята и сестрите, но не можехме да отидем до тях.
През 1934 г. ние отидохме през Сапарева баня за езерата. Мен и брат ми Косьо ни поставиха в един кош от круши от едната страна на магарето, а в другата страна в коша беше Иван - син на Симаня Андреева, който беше значително по-тежък от нас. На следващата година баща ни ни носеше в раницата. Като наближихме лагера, се мръкна и ние загубихме пътеката в клека. Виждахме огъня в кухнята и чувахме песните, които пееха братята и сестрите, но не можехме да отидем до тях. Преспахме в клека сутринта намерихме пътеката и отидохме в лагера. Михал, който сега ни обслужва, е внук на бай Янко, но няма неговите хубави качества. Бай Янко не пиеше вино и ракия. Аз постоянно му помагах и ходех заедно с конете и багажа. Той ми казваше: „Светозаре, ела постоянно да работиш с мене и ще делим парите по равно, макар че ти нямаш коне." Аз му отговарях, че не съм дошъл на Рила да печеля пари, а да помагам в общия братски живот: „Понеже ти помагаш на Братството, аз пък помагам на тебе."
към текста >>

Ние по цял ден ходехме свободно, обикаляхме езерото, кухнята, чешмичката, Молитвения връх, но знаехме, че той винаги ни пази и помага.
Понеже братята и сестрите се интересуваха откъде идва той, Учителя им нареди да преброят стъпалата по пътеката и от числото на стъпалата да извадят заключение на кой свят е представител. Оттогава досега тези стъпала са поправяни няколко пъти, като и аз съм участвал 2 пъти в основното им подреждане. И сега не знам точно колко са. В лагера се поддържаше ред и порядък. Учителя отделя специално внимание на нас, малките палавници, които през 1939 година бяхме 40 деца. Ние по цял ден ходехме свободно, обикаляхме езерото, кухнята, чешмичката, Молитвения връх, но знаехме, че той винаги ни пази и помага. Брат и сестра от Ямбол започнаха да правят и продават мекици в лагера на езерата. Често Учителя купуваше по една тава мекици и пращаше някоя сестра да ги раздаде на всичките деца. През 1937 г. по време на лагеруването ни на езерата, един ден аз изчезвам от палатката. Моите родители разтревожени започват да ме търсят усилено при кухнята, изворчето, конете, но никъде не ме намират.
към текста >>

Моите родители разтревожени започват да ме търсят усилено при кухнята, изворчето, конете, но никъде не ме намират.
Ние по цял ден ходехме свободно, обикаляхме езерото, кухнята, чешмичката, Молитвения връх, но знаехме, че той винаги ни пази и помага. Брат и сестра от Ямбол започнаха да правят и продават мекици в лагера на езерата. Често Учителя купуваше по една тава мекици и пращаше някоя сестра да ги раздаде на всичките деца. През 1937 г. по време на лагеруването ни на езерата, един ден аз изчезвам от палатката. Моите родители разтревожени започват да ме търсят усилено при кухнята, изворчето, конете, но никъде не ме намират. Най-после баща ми решава да се качи при Учителя и да го пита къде може да ме намери, идва и вижда, че аз съм седнал в коленете на Учителя и той ми разказва приказки. Аз и не подозирах, че съм причинил такава голяма тревога на родителите си. През 1939 г. представители от цял свят дойдоха в София и на Рила. Бяха над 80 чужденци, които постоянно придружаваха Учителя.
към текста >>

Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитириха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти.
Сутрин, като ставахме, водата в кофите беше замръзнала, счупвахме леда отгоре, обливахме си малко лицата с вода, взимахме по едно одеяло и отивахме на Молитвения връх, където с нетърпение очаквахме изгрева на топлото слънце. Присъствието на Учителя ни стопляше, повдигаше духа ни и ние лесно понасяхме несгодите и капризите на времето. Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх. Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитириха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти. По този начин ние изказвахме своята благодарност за хубавите условия, при които се намираме. Концертът завършваше с обща молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка. Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение. Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила. Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя след 1944 г.
към текста >>

Построихме кухнята и заслона на магазина, като за покрив сложихме по едно голямо платнище, които носехме с нас.
По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между багажите. Пристигнахме на „Гюлечица", разтоварихме камионите, бай Янко натовари конете и с него заедно тръгнахме нагоре. Имаше доста трудности по пътя и някои разногласия между приятелите, но стигнахме на бивака. Бай Янко стовари багажа и се върна за следващия курс. Ние отидохме в пещерите на Молитвения връх, където бяха скрити гредите и колците, и ги извадихме. Построихме кухнята и заслона на магазина, като за покрив сложихме по едно голямо платнище, които носехме с нас. След това започнахме да си строим палатките. Тодор Симеонов не взе участие в общата работа, а си построи своя палатка. Когато започнахме да строим нашите палатки и бяхме хванали колците на една от тях, започна да се излива проливен дъжд и ние държахме колците до спирането му. В това време сестра Катя Грива ходила някъде из лагера и като почва дъждът влиза в палатката на Тодор Симеонов, който грубо я изгонва и тя плачешком, цялата мокра, пристигна при нас. Приютихме я и я успокоихме, а дъждът в това време спря.
към текста >>

Работата в кухнята тръгна пак нормално.
Малката Паневритмия е пo езерата със слизане покрай езерото на Чистотата. След няколко свободни дни дойдоха при мене и ме помолиха да отида пак в магазина. Там подреждах всичките продукти - чушки, домати, моркови, зеле, картофи, плодове и др. и всички, които започваха да се развалят, ги давах на дежурните да ги готвят веднага. Срамота е на Рила да се хвърлят продукти поради небрежност, защото за тях е платена цената плюс два превоза. Работата в кухнята тръгна пак нормално. Брат Влад Пашов ми беше дал да чета беседа в петък, когато аз постех, но един „брат" ме атакува и аз едва я прочетох. Повече тази личност не дойде в лагера. Брат Влад ми се скара строго, че съм постил и затова не съм могъл да прочета добре беседата. Следващата година, като търсихме скрития братски инвентар в камъните под молитвения връх, открихме 3 кутии от халва (по 5 кг), пълни с паниран кашкавал, приготвен от приятеля С., за да го използва следващата година. Кашкавалът беше гранясал и този човек не дойде вече на езерата.
към текста >>

Ние изтеглихме лагера и бивака на първата тераса горе, където започнахме да сторим кухнята и магазина.
На другата сутрин дойде бай Янко с конете. Качихме багажа горе и уредихме лагера. Скоро дойдоха още много други братя и сестри. През 1952 г. при езерата се започна подготовка за построяване на хижа до второто езеро. Ние изтеглихме лагера и бивака на първата тераса горе, където започнахме да сторим кухнята и магазина. С Петър Филипов събрахме пясък, купихме цимент и направихме бетонови легла за казаните и чайника. Дейно участвахме в построяването на хижата, която в началото беше малка. Направихме и мозайката в коридора и я изтъркахме с Крум Въжаров на ръка. Хижата започна да функционира от 1956 г. Първият хижар се казваше Виктор, а след него дойде Кънчо.
към текста >>

Мястото, което Учителя ни беше посочил за построяване на кухня, се намираше на 100 метра по на север и тя никога не попадаше в поривите на този разрушителен вятър.
Помолиха ме, чрез един брат, да им занеса пощата. До вечерта стигнах хижата, предадох им всичко, което беше за тях. Преспах, но през нощта излезе много силен вятър и хижата скърцаше и се люлееше. Разбрах защо толкова пъти вятърът отнася покрива й. От връх Острец към хижата се образуваше една фуния, по която фьонът - южният вятър, попадаше право върху хижата и повече от 10 пъти отнасяше покрива чак към първото езеро. Мястото, което Учителя ни беше посочил за построяване на кухня, се намираше на 100 метра по на север и тя никога не попадаше в поривите на този разрушителен вятър. Покривът й винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг. Когато се правеше разширението на хижата на север, през 1982 г. аз отидох по обяд на езерата и заварих няколко майстори от Самоков и ръководството с хижарите, се подготвили да изливат втората бетонна плоча. Хижарят Лазар и жена му Йорданка ми каза: „Светозаре, само тебе чакаме да дойдеш, да ни помогнеш." Аз викнах Тодор Арнаутски и четирима млади братя и до 14 часа плочата беше излята. Председателят на Туристическото дружество в Самоков благодари на Братството, че сме помогнали в такъв труден моменти след това ни дадоха една богата салата за обяд.
към текста >>

Покривът й винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг.
До вечерта стигнах хижата, предадох им всичко, което беше за тях. Преспах, но през нощта излезе много силен вятър и хижата скърцаше и се люлееше. Разбрах защо толкова пъти вятърът отнася покрива й. От връх Острец към хижата се образуваше една фуния, по която фьонът - южният вятър, попадаше право върху хижата и повече от 10 пъти отнасяше покрива чак към първото езеро. Мястото, което Учителя ни беше посочил за построяване на кухня, се намираше на 100 метра по на север и тя никога не попадаше в поривите на този разрушителен вятър. Покривът й винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг. Когато се правеше разширението на хижата на север, през 1982 г. аз отидох по обяд на езерата и заварих няколко майстори от Самоков и ръководството с хижарите, се подготвили да изливат втората бетонна плоча. Хижарят Лазар и жена му Йорданка ми каза: „Светозаре, само тебе чакаме да дойдеш, да ни помогнеш." Аз викнах Тодор Арнаутски и четирима млади братя и до 14 часа плочата беше излята. Председателят на Туристическото дружество в Самоков благодари на Братството, че сме помогнали в такъв труден моменти след това ни дадоха една богата салата за обяд. След обяда аз предложих на председателя на дружеството да прекарат през покрива няколко дебели арматурни железа или стоманени въжета от южния до северния край на хижата и да ги бетонират.
към текста >>

Всички се събраха под платнището в кухнята да се сушат и топлят на запаления силен огън.
Вътрешно ме предупредиха, че ще има силна буря и аз изпратих семейството си да слезе. С бай Янко свалихме багажа на „Вада". Разтоварихме и аз се върнах на езерата. Там вече духаше доста силен вятър. През нощта палатките паднаха и след това заваля силен дъжд. Всички се събраха под платнището в кухнята да се сушат и топлят на запаления силен огън. Сутринта дъждът спря и падна гъста мъгла. Приятелите, начело с брат Борис Николов, си тръгнаха към „Вада". Останахме да оправяме съборения лагер: Гради Колев, Ганка и Ружа Черневи, Дора Карастоянова и аз. Следобед наваля няколко сантиметра сняг. През нощта небето се изясни и замръзна навсякъде.
към текста >>

Николай се занимаваше с покупката и транспортирането на покупките, а Славчо - със сметките и парите в магазина и в кухнята.
Достигнахме колците покрай Харамията и по маркировката стигнахме в хижата, която беше пълна с измокрени хора. Печката гореше силно и ние се подсушихме и прекарахме там 3 дни, докато времето се подобри. Отидохме в лагера, събрахме си багажа и на части го пренесохме при хижата, откъдето коняpитe го свалиха надолу и ние се прибрахме в София. По времето на Учителя в Братството имаше двама милионери, които организираха Рилския лагер. Това са Славчо Печеников и Николай Дойнов. Николай се занимаваше с покупката и транспортирането на покупките, а Славчо - със сметките и парите в магазина и в кухнята. Въпреки това всяко летуване до 1939 г. излизаше с дефицит, който Учителя плащаше. Аз си помислих: тия двама наши милионери не можаха ли да се сетят да поемат поне една година разноските на Братството за Рилската школа? Пътните за отиване, връщане, храненето и други разходи, за да са приятелите свободни от материални задължения и да концентрират ума си в духовната работа, за която отиваме в планината. Това не става, а и те едва ли са помислили за такова нещо.
към текста >>

Започнахме пак да готвим в кухнята.
Свободата в живота дава най-хубавите условия за правилното проявяване на доброто, скрито във всяка човешка душа. Следващата година отидох с 2 палатки, едната за спане, а другата за продуктите, които бях закупил. Вътрешно ми се каза да тръгна на 8 август и да се върна на 21 август. До тази дата на Рила валял непрекъснато дъжд, Йоанна Стратева казала: Кога ще дойде Светозар, за да се оправи времето. На 8 август, когато се качвахме на езерата, имаше облаци, но до вечерта те се пръснаха и времето стана слънчево и топло. Започнахме пак да готвим в кухнята. Не приемах никакви пари за обедите, но приятелите започнаха да оставят в палатката в джобовете ми и по този начин пак се събра сума, двойна от закупените продукти. Аз се отчетох на касиера и внесох всичките пари в Братството. Молитвеният връх е място, където човек може да се хар- монира със съществата от невидимия свят, да ги помоли да оправят времето, особено за съборните дни. По време на лагеруването ни в 1994 г. времето на 19 август се промени.
към текста >>

Сложи се каса до кухнята с надпис, че обядът струва 50 лв., а за чужденци - двойно: 100 лв.
На 25 август се разразила силна буря, която съборила много палатки на приятели, които бяха останали, и 3 дни били затворени в хижата, докато времето се нормализира. През 1992 г. останаха повече от 7000 лв. и виждайки тенденция за нахлуване на комунистическите методи в Братската школа, купих 4 неръждаеми казана от Силистра, един от които взе Веселин Орешков за детската школа в Троян, и 3 - за рилския живот.С идването на новия Братски съвет организацията на Рила се пое от Александър Станчин. Веднага се явиха комунистическите методи на работа. Сложи се каса до кухнята с надпис, че обядът струва 50 лв., а за чужденци - двойно: 100 лв. Никога при Учителя не сме имали каса за събиране на пари. Това продължава и досега. Станчин прояви активна дейност, но и досега не е отчел нито един лев за сметките от Рилския лагер. Оказа се, че липсват 2-та от неръждаемите казани, около 15 туби за носене на вода, триони, брадви и др. инструменти. И досега Станчин не е възстановил този братски инвентар.
към текста >>

На изток от кухнята, където е пътеката за изворчето, видях, че там във въздуха е лагерът на светлите същества, които присъстваха в нашия живот.
* * * В 1999 г. в началото на август отидохме на седемте езера Елена, Павел, аз, Величка с Истиян, Костадин с Красимира, Любомир, Емилия. Построихме си палатките и се хранехме отделно, като си готвехме на газов котлон, а взимахме само сутрин гореща вода. Доста приятели от лятната школа излизаха сутрин рано на Молитвения връх, където общо правехме молитва и посрещахме изгрева на слънцето. На изток от кухнята, където е пътеката за изворчето, видях, че там във въздуха е лагерът на светлите същества, които присъстваха в нашия живот. Лагерът се състоеше от много бели палатки, наредени в прави редици, в пълен ред и във всяка имаше по две бели същества - облечени в бяло. Сестра ми Величка пък ги виждаше като малки човечета, по няколко сантиметра, които пъплят по клековете и по нас, за да ни помагат да отворим висшето си съзнание и да работим за благото на човечеството. На 11 август 1999 г. наблюдавахме пълното слънчево затъмнение през опушено стъкло и специални очила на сестра ми Величка. Косьо получи инфаркт, изпадна в безсъзнание и аз го взех в нашата палатка, разтрих го добре и той се оправи.
към текста >>

Често ходехме да играем Паневритмиятa на първото езеро u на връщане носехме дърва за огъня в кухнята.
Сестра ми Величка пък ги виждаше като малки човечета, по няколко сантиметра, които пъплят по клековете и по нас, за да ни помагат да отворим висшето си съзнание и да работим за благото на човечеството. На 11 август 1999 г. наблюдавахме пълното слънчево затъмнение през опушено стъкло и специални очила на сестра ми Величка. Косьо получи инфаркт, изпадна в безсъзнание и аз го взех в нашата палатка, разтрих го добре и той се оправи. Помогнах и на Истиян, който вдигна високо кръвно. Често ходехме да играем Паневритмиятa на първото езеро u на връщане носехме дърва за огъня в кухнята. Аз с десетина млади приятели ги режехме и ги изнасяхме на пътеката, откъдето на връщане приятелите ги взимаха и занасяха в кухнята. Помагаше ми и Павел. Дадох му пари и той купи на 18 август 1000 хляба за приятелите, които си бяха свършили хляба и следобед ги раздадохме. Сутринта по мобифона на Иван Кирилов се обадихме във фурната и поръчахме хлябовете и Павел слезе с конярите и над 50 чувала да ги докара. Конярите ги докараха на два пъти от х.
към текста >>

Аз с десетина млади приятели ги режехме и ги изнасяхме на пътеката, откъдето на връщане приятелите ги взимаха и занасяха в кухнята.
На 11 август 1999 г. наблюдавахме пълното слънчево затъмнение през опушено стъкло и специални очила на сестра ми Величка. Косьо получи инфаркт, изпадна в безсъзнание и аз го взех в нашата палатка, разтрих го добре и той се оправи. Помогнах и на Истиян, който вдигна високо кръвно. Често ходехме да играем Паневритмиятa на първото езеро u на връщане носехме дърва за огъня в кухнята. Аз с десетина млади приятели ги режехме и ги изнасяхме на пътеката, откъдето на връщане приятелите ги взимаха и занасяха в кухнята. Помагаше ми и Павел. Дадох му пари и той купи на 18 август 1000 хляба за приятелите, които си бяха свършили хляба и следобед ги раздадохме. Сутринта по мобифона на Иван Кирилов се обадихме във фурната и поръчахме хлябовете и Павел слезе с конярите и над 50 чувала да ги докара. Конярите ги докараха на два пъти от х. Вада, където ги бяха докарали от Говедарци с камион.
към текста >>

1999 година бях уговорил с горския да ни докарат дърва за кухнята, но началникът им отишъл на море и нямало кой да подпише необходимата заповед за това.
За Паневритмията отидохме на поляната на петото езеро, където играехме Паневритмията в три кръга - Жеков измени музиката на 11-тото упражнение „Евера" и Павел не го свиреше, а Величка чукаше с камъни като протестираше срещу това безчинство, също и хора на Симеон Симеонов, които в центъра на кръга пееха три пъти мелодията „Ти си ме мамо човек красив родила", а Учителя го е дал два пъти - за да се свържеме със силите на духовния свят, а три пъти се свързваме с човешкият нисш живот и безпорядък. Играхме около 1000 души и около 500 отстрани гледаха Паневритмията. На Рила беше и Албена с Николай и синът им Йоан. От уроки детето цялото се изрина и аз я накарах да събере урина от детето, да я стопли и с нея да го намаже и пъпките му изчезнаха, заедно със сърбежа и детето престана да плаче. Присъстваха Ивелина, която живееше на квартира при Косьо и сестра й Пепа, заедно с децата, мъжът и майка й. 1999 година бях уговорил с горския да ни докарат дърва за кухнята, но началникът им отишъл на море и нямало кой да подпише необходимата заповед за това. Попитах го: „Какво да правим тогава? " Той ми отговори - по старият начин, като си събирате дърва. На 14 август, събота следобед към лагера от север се насочиха тъмните облаци на дъжд и град. Веднага отидохме на Молитвения връх с цигулката, изсвирихме и изпяхме няколко песни, които ми се дадоха и дъждът със светкавиците и гръмотевиците зави на изток и се изсипа в Стара Загора, Димитровград и Любимец. Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята.
към текста >>

Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята.
1999 година бях уговорил с горския да ни докарат дърва за кухнята, но началникът им отишъл на море и нямало кой да подпише необходимата заповед за това. Попитах го: „Какво да правим тогава? " Той ми отговори - по старият начин, като си събирате дърва. На 14 август, събота следобед към лагера от север се насочиха тъмните облаци на дъжд и град. Веднага отидохме на Молитвения връх с цигулката, изсвирихме и изпяхме няколко песни, които ми се дадоха и дъждът със светкавиците и гръмотевиците зави на изток и се изсипа в Стара Загора, Димитровград и Любимец. Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята. Стигнаха ни до 19 август, останалите ги хвърлихме на север от пътеката за Молитвения връх да останат за следващата година. На 21 август си слязохме от езерата и се прибрахме спокойно в София. На 8 август 2000 година, вторник, отидохме на езерата със сестра ми Величка, Истиян, Емилия, Елена и аз с Павел, който по-късно слезе за кандидат-студентски изпити. Имахме големи трудности с дървата за кухнята и се уговорихме с горския и ни докараха 6 кубика дърва с камион, по 30 лева кубика, на новата хижа „Рилски езера". Направихме Паневритмията на поляната южно от хижата и след това всеки взема по няколко дървета и ги занесохме при кухнята.
към текста >>

Имахме големи трудности с дървата за кухнята и се уговорихме с горския и ни докараха 6 кубика дърва с камион, по 30 лева кубика, на новата хижа „Рилски езера".
Веднага отидохме на Молитвения връх с цигулката, изсвирихме и изпяхме няколко песни, които ми се дадоха и дъждът със светкавиците и гръмотевиците зави на изток и се изсипа в Стара Загора, Димитровград и Любимец. Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята. Стигнаха ни до 19 август, останалите ги хвърлихме на север от пътеката за Молитвения връх да останат за следващата година. На 21 август си слязохме от езерата и се прибрахме спокойно в София. На 8 август 2000 година, вторник, отидохме на езерата със сестра ми Величка, Истиян, Емилия, Елена и аз с Павел, който по-късно слезе за кандидат-студентски изпити. Имахме големи трудности с дървата за кухнята и се уговорихме с горския и ни докараха 6 кубика дърва с камион, по 30 лева кубика, на новата хижа „Рилски езера". Направихме Паневритмията на поляната южно от хижата и след това всеки взема по няколко дървета и ги занесохме при кухнята. Останаха малко, които конярите ги докараха с конете. Имахме хубави сухи дърва до края на лагера. Готвехме си на газовия котлон и заедно се хранехме с Величка, Истиян, Пенка Дянкова, Емилия и други приятели. На 18 и 19 август нашата група станахме дежурни в кухнята и не ходихме на Паневритмията на петото езеро да се ядосваме.
към текста >>

Направихме Паневритмията на поляната южно от хижата и след това всеки взема по няколко дървета и ги занесохме при кухнята.
Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята. Стигнаха ни до 19 август, останалите ги хвърлихме на север от пътеката за Молитвения връх да останат за следващата година. На 21 август си слязохме от езерата и се прибрахме спокойно в София. На 8 август 2000 година, вторник, отидохме на езерата със сестра ми Величка, Истиян, Емилия, Елена и аз с Павел, който по-късно слезе за кандидат-студентски изпити. Имахме големи трудности с дървата за кухнята и се уговорихме с горския и ни докараха 6 кубика дърва с камион, по 30 лева кубика, на новата хижа „Рилски езера". Направихме Паневритмията на поляната южно от хижата и след това всеки взема по няколко дървета и ги занесохме при кухнята. Останаха малко, които конярите ги докараха с конете. Имахме хубави сухи дърва до края на лагера. Готвехме си на газовия котлон и заедно се хранехме с Величка, Истиян, Пенка Дянкова, Емилия и други приятели. На 18 и 19 август нашата група станахме дежурни в кухнята и не ходихме на Паневритмията на петото езеро да се ядосваме. Ръководството не ни даваше да докарваме и раздаваме хляб, но ние сме приятели с конярите.
към текста >>

На 18 и 19 август нашата група станахме дежурни в кухнята и не ходихме на Паневритмията на петото езеро да се ядосваме.
Имахме големи трудности с дървата за кухнята и се уговорихме с горския и ни докараха 6 кубика дърва с камион, по 30 лева кубика, на новата хижа „Рилски езера". Направихме Паневритмията на поляната южно от хижата и след това всеки взема по няколко дървета и ги занесохме при кухнята. Останаха малко, които конярите ги докараха с конете. Имахме хубави сухи дърва до края на лагера. Готвехме си на газовия котлон и заедно се хранехме с Величка, Истиян, Пенка Дянкова, Емилия и други приятели. На 18 и 19 август нашата група станахме дежурни в кухнята и не ходихме на Паневритмията на петото езеро да се ядосваме. Ръководството не ни даваше да докарваме и раздаваме хляб, но ние сме приятели с конярите. Дадох пари на Павел и той слезе с конете и докара топъл хляб, който го раздадохме безплатно. За празника направихме 2 казана сборно ядене, казан жито и казан с компот. Следобед приятелите се върнаха от Паневритмията и обядваха с вкусното ядене, приготвено от нас. На 21 август благополучно се прибрахме в София.
към текста >>

Оттам с раниците отидохме в лагера ,където Андрей с няколко души строеха кухнята.
Прегърна ме и ми благодари. Облече се и ни предложи да ядем плодове, а тези, които останаха ми ги даде на мен за вкъщи. Брат ми каза, като видя Даниела да подскача: „Сега разбрах, че си лекар." Приготвихме се за езерата, занесохме багажа при бялата къща и на 8 август - петък, се качихме на пикапа с Елена, Даниела и други, повече от 10 приятели, който ни закара към обяд на хижа „Пионерска", откъдето конярите взеха багажа и го закараха до началото на пътеката за лагера, източно от хижата. Разтоварихме багажа и скоро дойдоха конете. Ние намерихме джип, на който се качихме десетина души и ни закара до хижа „Рилски езера". Оттам с раниците отидохме в лагера ,където Андрей с няколко души строеха кухнята. Конярите не натоварили веднага багажа, а седели да пият и го докараха вечерта, след 18 часа, когато заваля дъжд. В дъжда занесохме багажа си в кухнята, а дъждът продължаваше да вали и не можехме да си построим палатката. В това време дойде Даниела и ни покани да спим във втората й палатка, много добре оборудвана. Преспахме и сутринта ходихме на Молитвения връх. Дъждът беше спрял и ние си построихме палатката и се оборудвахме.
към текста >>

В дъжда занесохме багажа си в кухнята, а дъждът продължаваше да вали и не можехме да си построим палатката.
Брат ми каза, като видя Даниела да подскача: „Сега разбрах, че си лекар." Приготвихме се за езерата, занесохме багажа при бялата къща и на 8 август - петък, се качихме на пикапа с Елена, Даниела и други, повече от 10 приятели, който ни закара към обяд на хижа „Пионерска", откъдето конярите взеха багажа и го закараха до началото на пътеката за лагера, източно от хижата. Разтоварихме багажа и скоро дойдоха конете. Ние намерихме джип, на който се качихме десетина души и ни закара до хижа „Рилски езера". Оттам с раниците отидохме в лагера ,където Андрей с няколко души строеха кухнята. Конярите не натоварили веднага багажа, а седели да пият и го докараха вечерта, след 18 часа, когато заваля дъжд. В дъжда занесохме багажа си в кухнята, а дъждът продължаваше да вали и не можехме да си построим палатката. В това време дойде Даниела и ни покани да спим във втората й палатка, много добре оборудвана. Преспахме и сутринта ходихме на Молитвения връх. Дъждът беше спрял и ние си построихме палатката и се оборудвахме. Забравих да си окопая палатката, започнахме да си готвиме на котлона. След няколко дена на 12 август, вторник следобед, валя дъжд със суграшица и го обърна на град, който като падаше на земята замръзваше и можеше да скъса палатките.
към текста >>

Четох високо беседата и се чувала чак в кухнята от дежурните.
Веднага ми олекна, мина болката и зъбът ми се запази в устата ми. За 19 август ръководството ми каза - Грива, че гласът ми е слаб и няма да може да се чува от многото хора, които ще напълнят и двата върха. Аз му казах, че аз съм направил наряда и аз ще го проведа. Атакуваха ме и на 18 получих разстройство. На 19 август имаше отличен изгрев и тихо време. Четох високо беседата и се чувала чак в кухнята от дежурните. Наряда протече отлично и след Молитвения връх пихме чай. Някой беше донесъл тенекии с мед и чая се пиеше с мед. След закуската останахме да готвим за обяда - по желание, а приятелите отидоха на Паневритмията на петото езеро. Следобед се храниха със сборното ядене, което бяхме сготвили. Казаните се изпразниха, а за вечеря приготвихме казан с жито.
към текста >>

58. Из спомените на сестра М. П. - Георги Томалевски (1897-1988)

Без да разсъждавам, взех от братската кухня една метла и почнах да ги мета.
Моето име не фигурираше там. Предстоеше ми да се върна във Варна и да продължа там да учителствувам. Унила тръгнах към „Изгрева“, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата изгревска чешма. Чудните багри на есента красеха превалящия ден, по алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня една метла и почнах да ги мета. - Е, ти метеш! Добре правиш, Милке! - Чух гласа на Учителя, който незабелязано се беше приближил до мен. Сепнах се и се изправих. - Какво стана с назначението ти?
към текста >>

59. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

Те прехвърлят спалнята във всекидневната, всекидневната обявяват за хол, а за всекидневна определят кухнята, защото била удобна.
Той създава норми и категории, вкарва истините в графи и непрестанно, безполезно и досадно новаторствува. Тъй като нетърпеливият е винаги повърхностен, той се изказва по всички въпроси, без да е вникнал в нито един от тях. Преценява литературата, изобразителното изкуство, музиката и науките. Нетърпеливите тълкуват по свой начин законите на природата, кастрят клоните от дървото на познанието, докато това дърво стане удобна гола върлина, удобна за тяхната размисъл. Лишените от търпение приличат на онези жени, които нищо не вършат, а само преустройват наредбата на своя дом. Те прехвърлят спалнята във всекидневната, всекидневната обявяват за хол, а за всекидневна определят кухнята, защото била удобна. Принудителният им „нов ред“ не внася в тоя дом никакъв нов живот, а само объркване и хаос. Търпеливият организира себе си, а нетърпеливият - обществото. Всички тирани, които историята е отбелязала в страниците си, се явяват като носители на идеи за „ново човечество“, за някакъв „нов ред“ и за „окончателно оправяне на света“. Срещнете ли човек, който никога не е признал, че е сгрешил, човек, който не се е вгледал в нито една черта на своя характер, а непрекъснато коригира човешкото общество, бягайте от него. Мрачният дух, когото Творецът изгони от небето, сега е приел формата на организатор и спасител на света.
към текста >>

60. ГОРИЛАТА - Борис Николов

– Ако може да наредите да ми се сваряват няколко картофа на печката в кухнята, ще бъде добре.
Идва един ден при мене началникът и ми казва: – Майсторе, виждам, че не вземаш от общото ядене. Казвам: – Месо не ям, а мас не употребявам. – Можем ли с нещо да те улесним? – Ако може да наредите да ми се сваряват няколко картофа на печката в кухнята, ще бъде добре. – Може, разбира се, ела с мене! Заведе ме в кухнята, извика главния готвач: – Ще туряш канчето му на печката, да се сваряват картофите! Готвачът ме гледа навъсено. Той е голям, едър, лицето му е грозно, страшно, погледът му свиреп.
към текста >>

Заведе ме в кухнята, извика главния готвач:
Казвам: – Месо не ям, а мас не употребявам. – Можем ли с нещо да те улесним? – Ако може да наредите да ми се сваряват няколко картофа на печката в кухнята, ще бъде добре. – Може, разбира се, ела с мене! Заведе ме в кухнята, извика главния готвач: – Ще туряш канчето му на печката, да се сваряват картофите! Готвачът ме гледа навъсено. Той е голям, едър, лицето му е грозно, страшно, погледът му свиреп. Той беше избухлив, нервен, сприхав, невъздържан на думи – всички се страхуваха от него. Беше с едно ухо.
към текста >>

Оттогава не се мярнах в кухнята.
Не възразих нищо. На началника не казах. Взех си канчето и си отидох. Картофите хвърлих – лошите чувства са като отрова, хората не подозират какво зло си причиняват с тях. Много болести се дължат на лоши чувства. Оттогава не се мярнах в кухнята. След 5–6 дена развалиха се фурните на голямата печка в кухнята. Настана голяма суматоха – не ще могат да пекат гювечи, а те бяха любимата храна и най-лесно се приготовляваха. Идва началникът при мене: – Майсторе, фурните се развалиха, можеш ли да ги поправиш? – Мога.
към текста >>

След 5–6 дена развалиха се фурните на голямата печка в кухнята.
На началника не казах. Взех си канчето и си отидох. Картофите хвърлих – лошите чувства са като отрова, хората не подозират какво зло си причиняват с тях. Много болести се дължат на лоши чувства. Оттогава не се мярнах в кухнята. След 5–6 дена развалиха се фурните на голямата печка в кухнята. Настана голяма суматоха – не ще могат да пекат гювечи, а те бяха любимата храна и най-лесно се приготовляваха. Идва началникът при мене: – Майсторе, фурните се развалиха, можеш ли да ги поправиш? – Мога. – Какво ти трябва?
към текста >>

61. МИСЛЕЩ ЧОВЕК ИЛИ ХАМСТЕР В КЛЕТКА - Павел Желязков

В софийския квартал „Изгрев" имаше една малка дървена къщичка, която се състоеше от антре и едно помещение, което служеше за спалня, кухня и салон.
Ограничените в рамките на личността възможности да се дава с любов съобразно с висотата на положението, което заемат някои личности, води да едностранчивост в разпределението на благата. Слънцето дава еднакво на всички, но широко отвореният цвят върху цветната поляна, обърнат винаги с лице към светлината, ще получи повече блага от слънчевите лъчи. Интелектуалецът е в състояние да даде повече знания, но в емоционален план той се нуждае от по-голямо признание, особено когато емоционално е по-беден. Само човекът, в когото умът и сърцето са в хармония, приема благата, взема от тях само онова, което е необходимо за да поддържа живота си, и ги оставя да текат, за да се ползват от всички. Това е новият тип човек, за който може да се каже, че е психотерапевта на бъдещата култура. В софийския квартал „Изгрев" имаше една малка дървена къщичка, която се състоеше от антре и едно помещение, което служеше за спалня, кухня и салон. Размерите на тази къщичка бяха не по-големи от два на три метра. В тази малка дървена къщичка живееше нашият брат Крум Въжаров, известен като Вено. Веднаж седмично бате Крум ни приемаше в „дядовата си ръкавичка", за да изучаваме английски език. По него време около 1975 година при него идваше и Христо, скромен и малко затворен в себе си младеж, който следваше английска филология. Вено отделяше внимание на всеки от нас и имаше особен начин на общуване, ефекта на който всички около него чувствахме осезателно.
към текста >>

62. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

След 1972 година възниква идеята да се монтира голяма палатка пред кухнята на летния лагер в Рила.
Не по-малко точни и строги са законите, които управляват процесите в духовния свят." За да бъде през август на Рила с приятелите си от строителната бригада, те трябва да са свободни след края на юли. Бригадата е мобилизирала всичките си сили и бързо, но качествено излива стълбището на високата сграда срещу централната поща в София. Управлението не е в състояние повече да осигурява необходимите материали и ги пуска в неплатен отпуск. Пътят към свободата е открит и те отново са на любимата планина. След 1972 година възниква идеята да се монтира голяма палатка пред кухнята на летния лагер в Рила. Вено настоява да не се прави това. Той е убеден, че моментът не е благоприятен, защото интуитивно чувства, че властите са станали по-чувствителни към разширяващата се дейност на Братството. Ентусиастите обаче надделяват. Палатката е издигната и при лошо време приютява концертите и молитвените събрания, които се провеждат ежедневно. Естествено всички са доволни и поздравяват изпълнителите на това благородно дело.
към текста >>

63. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

Те живееха в собствен дом - едноетажна къщичка с дворче и отделна кухня, трапезария и беседка.
А може би той не избираше времето и мястото сам. В продължение на много години неведнъж се убеждавах, че бате Крум поддържа пос- тоянна връзка с Учителя, макар и той самият никога да не е говорил за това. Особено съм запомнил епизода, когато за първи път разбрах това. Беше по време на нашето второ пътуване до България през юли 1983 г. Тогава се настанихме в дома на Любомир и Славка Няголови в София в района на Подуяне. Те живееха в собствен дом - едноетажна къщичка с дворче и отделна кухня, трапезария и беседка. Сега такива къщички почти няма в София, замениха ги с многоетажни сгради. Може би те са по-съвременни и по-комфортни, но старите къщички имаха своята удивителна прелест и уют. Тази година ние с Галя се приготвихме за пътуването в много сложни обстоятелства, по спешност. Самата възможност и сроковете на пътуването узнахме в последните дни и не успяхме да съобщим за пристигането си на никого освен на Славка и Любчо (тогава още нямаше мобифони). И при пристигането ни в София възникна проблем: оказа се, че Крум с други братя и сестри вече е в лагера под Мусала.
към текста >>

64. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

В лагера, разбира се, всички поред дежуряха в кухнята, нас с Миша не ни включваха, за да бъдем свободни да скитаме из планината на воля.
В лагера цареше изключително хармонична атмосфера, която се проявяваше във всичко - и в личните взаимоотношения, и в уреждането на бита и във всяко съвместно действие. Красив, нежен и лек като зефир, гласът на Величка Няголова ни будеше в ранната утрин с песен от Учителя. Това беше съвсем ново за мен, неописуемо усещане на неземна благодат и топлина, които се вливаха в моята душа, пробуждаха я и я зовяха някъде във висините... Друг път ни будеха и цигулка, и флейта, и Павел Желязков, но резултатът бе все същият: леко и радостно събуждане при тези Божествени звуци и тръгване нагоре към Сфинкса за изгрева на слънцето. Там се молехме, четяхме малък откъс от беседа, правехме упражнения и играехме Паневритмия. След Паневритмията- малка закуска пак около Сфинкса, а сетне желаещите тръгваха на разходка из планината с храна за няколко часа. В лагера, разбира се, всички поред дежуряха в кухнята, нас с Миша не ни включваха, за да бъдем свободни да скитаме из планината на воля. Ние обаче не злоупотребявахме с гостоприемството и нежната грижа на нашите братя и сестри за нас - и дежурствата тръгнаха лесно като дишането. Въобще целият братски живот там - ранното ставане, молитвите, упражненията, четенето на беседи, разучаването на песните, упражненията и Паневритмията, заниманията с астрология с бате Крум и беседите с него, както и работата за поддържане на лагера - всичко това също ставаше естествено като дишането. И ние разбирахме, че тази лекота и естественост се крепи на стрикгната организация и интензивна работа от страна на самия бате Крум, както и на най-близките му помощници - Павел Желязков, Мария Митовска и Жоро от Габрово. После се появяваха музикантите Йоана Стратева и Петър Ганев, които увенчаваха работата им като най-красив музикален акорд... Ние беседвахме с бате Крум много и с голям резултат.
към текста >>

65. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той е и заострен накрая, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, а също и липса на стремеж към чувствени наслади и разположение за удоволствие от добрата кухня.
Веждите са гъсти, черни, с ъгловата форма, като; ъгълът е с върха нагоре. От тях лъха печал, разочарование, острота, взискателност към околните. Очите са тъмни, от; които също лъха песимизъм, недоверие, подозрителност, мъка. Чувствува се, че този човек се взира във вътрешността на хората около него, терзае се от нуждата да разбира и да познава своя събеседник. Носът е прав и обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене при вземане на някакво решение. Той е и заострен накрая, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, а също и липса на стремеж към чувствени наслади и разположение за удоволствие от добрата кухня. Устата е голяма, с тънки стиснати устни, изразяващи голяма изпълнителност във всяка работа и липса на чувства (студенина). Брадата е ъгловата и суха, добре издадена напред. Космите по гръдния кош, по краката, мишниците и ръцете са също гъсти и тъмни. Сатурновият тип жена има открояващи се черти и черни мустачки в краищата на горната устна. В психично отношение по-висшите Сатурнови типове са сериозни и изпълнителни в своите задачи и обещания, точни във всяко отношение, замислени и печални.
към текста >>

66. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Женски Уранов тип Носът в края е нормално заоблен, което говори за човек, който няма пресилено отношение към чувствените наслади и доволство от добра кухня.
Очите са тъмни и не са много големи и изпъкнали, което говори, че тези хора не са лакоми и нямат жажда за живот. Погледът е ясен и проникващ. Носът е дълъг, добре оформен, без тлъстини, показващ добра интелигентност В основата си е широк, което говори за смелост в решенията. Той е малко изгърбен, което показва, че този човек не се поддава лесно на влияния от другите; но не е и фанатичен в своите разбирания. Фиг. 18. Женски Уранов тип Носът в края е нормално заоблен, което говори за човек, който няма пресилено отношение към чувствените наслади и доволство от добра кухня. Разстоянието от долната част на носа до горната устна е доста голямо, което показва устой в чувствата. Устата е средно голяма, с нормална дебелина на устните. Брадата е добре развита и издадена напред, не е много заострена, което говори за силна воля, но с готовност за дипломатичен подход при осъществяване на поставените задачи. Такива са по-висшите Уранови типове. При по-нисшите имаме приблизително същото, само че формите са разкривени, неправилни и са неприятни за гледане УРАН В ДОМОВЕТЕ Когато Уран е в първи дом, имаме човек, които носи чертите и качествата, за които вече отбелязахме.
към текста >>

67. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

Който готви в кухнята, е затворен през целия ден.
Ще влизат в затворите да правят ревизия, от време на време ще те пускат навън за 5-10-15 минути, за половин час. И после пак ще влезеш в затвора. Всичко там е отмерено. Това е съвременният живот - да сме затворени. Ние всички сме затворници: и свещеникът, и съдията, и учителят, майката, бащата - всички са затворени. Който готви в кухнята, е затворен през целия ден. Учителят, и той е в затвор, учениците - също. Учителят е голям затворник, а учениците - малки затворници. Учителят ги учи на новата култура. Ще вярват в Бога - че каква вяра има в затвора! Попът проповядва, но какво има в тази проповед! Всички чакат заплащане - няма вяра в църквата, тя дава благословение, но иска заплащане, иска пари. Това е лъжливо учение, това е все за пари! Лъжи са това! Казвам: Ние ще напуснем тези затвори.
към текста >>

68. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

(След време айтозлии именно ще изградят незабравимия салон и кухнята на „Изгрева“ четвърт вековното сърце на българския дъновизъм.) Оттук се заражда и разкошът на Тополница! Авторски блик Мътен сън беше Тополница.
Посрещат слънцето. Учителят свири своя нова композиция. Тук братството ще се разпростре наистина нашироко. Ще се появи „Лозето“ като едно от обичаните братски места за събиране. Ще се разпръсне Учението за всемирната любов в селата наоколо. (След време айтозлии именно ще изградят незабравимия салон и кухнята на „Изгрева“ четвърт вековното сърце на българския дъновизъм.) Оттук се заражда и разкошът на Тополница! Авторски блик Мътен сън беше Тополница. Едно облещено под слънцето село на десетина километра от Айтос, където хората работеха в Химкомбината и после се изселиха. Само че в ония години 75% от жителите му са дъновисти. По него време на километър и нещо на изток от селото дошлият от Италия мозайкаджия Бертоли строи голяма камення чешма. Това е един от учениците на Петър Дънов, които идват от Запад, за да живеят с него. С Бертоли работи помощникът му Борис Николов - биологът, който зарязва академичната си кариера, заради живота на Изгрева.
към текста >>

69. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

Изгражда се и кухня със стая към него, в която след време се настанява една от най-популярните фигури на братството - бай Ради.
Така или иначе това е опияняващо за всички постижение! Между другото в общата възбуда строителите споделят с един от организаторите на осъществения проект - Тодор Стоименов, - че искат да въведат членски карти, които братята да носят със себе си. Учителят категорично отхвърля идеята им. На следващата година Салонът се разширява. Под прав ъгъл на север от него се изгражда навес за хранене, когато времето на братските събирания е дъждовно. Постепенно навесът се подобрява: слагат му врати и прозорци, както и чамово дюшеме. Изгражда се и кухня със стая към него, в която след време се настанява една от най-популярните фигури на братството - бай Ради. Трябва да отворя скоба на това място за да подсетя, че именно бай Ради позира на Лазар Николов за изработването на прочутия паметник на Патриарх Евтимий на кръстовището на „Граф Игнатиев“ и „Патриарх Евтимий“ в София. Роден в Кюстендилско, Ради си проправя пътя до Изгрева и постепенно поема грижата за всички овощни, зеленчукови градини, и лозя на братството, с по-младите си помощници. Абсолютно неуморно! Цели три десетилетия! Между другото по време на строежа на Салона, Учителят казва, че той е прероденият патриарх Евтимий, въпреки че не го съзнава. Бай Ради не е първият постоянен жител на Изгрева. Честта се пада на дипломирания биолог Борис Николов през 1928, който се присъединява към Братството като помощник на прочутия италиански мозайкаджия Бертоли.
към текста >>

Ще стане дума по-късно и за прочутия Изгревски телефон срещу Кухнята, който не е „публичен автоматичен телефон“, а просто който го използва си пуска лептата в кутията на стълба, на който е закачен.
В нея се настаняват най-близките помощници и помощнички на Учителя. Дружество „Орион“ още на другата година електрифицира братското селище. (Водопроводната мрежа се прокарва едва през 1934 г.) Защо изобщо го споменавам? Защото електрическата консумация на Изгрева се заплаща по отчитането на само един общ електромер. С всичките публични услуги на Изгрева е така. Ще стане дума по-късно и за прочутия Изгревски телефон срещу Кухнята, който не е „публичен автоматичен телефон“, а просто който го използва си пуска лептата в кутията на стълба, на който е закачен. Така е и с още редица Изгревски сметки. През следващите години на Изгрева нещата потичат нормално, макар и по-стабилно и в по-голям и по-перспективен замах. Един след друг се редуват все по-многобройните Младежки събори и Общите събори на Бялото братство. Идват откриването на поредицата на утринните слова в 5 часа сутринта, както и срещите на ръководителите на братствата от провинцията. След няколко години постепенно се оформя пълната картина на „Паневритмията“.
към текста >>

Първото нещо, което се организираше, беше „кухнята“ - единствената трайна постройка на лагера.
От Гърция. През август 1930 година, лагерът се премества на Второто езеро. Този път избират маршрута през долината на Говедарци, който е по-стръмен, но много по-живописен и остава до днес предпочитания братски маршрут за езерата * * * И така през юни, юли и август, братята и сестрите изграждаха високопланински лагери, най-важен от които беше лагера („Бивакът“) на второто от Седемте рилски езера, където Учителят обикновено оставаше поне месец. Лагерът беше високо над линията на растителността (на 2100 метра височина над морското равнище) и обикновено се наемаха катърджии от селата в долината (главно от Говедарци) да пренесат палатки, съдове, готварски принадлежности и завивки. Нощната температура обикновено беше под нулата. Първото нещо, което се организираше, беше „кухнята“ - единствената трайна постройка на лагера. Тя представляваше едно стъпило на земята помещение от каменни стени, с размер два на четири метра. Нямаше мазилка, и покривът й беше от каменни плочи. Нагласяха се два големи казана, и всеки ден преди изгрева на слънцето, отговорникът на домакинството брат Симеон разтрисаше околните върхове със звучния си баритон: „Вода за чаааай!“ Т.е. „Горещата вода е готова.“ Чаят се вареше от диви билки набрани на самото място. На Второто езеро имаше плоскодънна лодка.
към текста >>

Слънцето се посрещаше и изпращаше от Молитвения връх високо над „кухнята“ на Второто езеро.
На Второто езеро имаше плоскодънна лодка. На лагера имаше и две чешми, където ледено студената вода изтичаше не през чучур, а от две скулптирани мраморни длани и двете направени от Бертоли и Борис Николов. Тези чешми бяха разположени между Второто и Третото, и (доколкото помня) Петото и Шестото езеро. Непосредствено около Бивака, братята и сестрите правеха излети, играеха, медитираха в целия някогашен циркус на Седемте езера, както и циркусът на „Езерото на чистотата“, и „Езерото на съзерцанието“. Всяко от Седемте езера носеше названието на отделни части на човешкото тяло: „Сърцето“, „Белите дробове“, „Главата“, „Бъбрека“ и пр. Слънцето се посрещаше и изпращаше от Молитвения връх високо над „кухнята“ на Второто езеро. Целият район се доминираше от връх „Харамията“, който се издигаше между Седемте езера с двата циркуса между тях и „Езерото на чистотата.“ Този връх беше любимо място за съзерцание на най-добрите туристи на Братството. Стотици хора лагеруваха тук на нощна температура под точката на замръзването, и на някои от снимките правени през 40те години на миналия век и публикувани в братската литература, ясно се виждат към двеста души, които играят Паневритмията. Белите братя бяха уверени, че когато настъпи днешната цивилизация в края на двадесети век, хора от всички раси, от целия свят ще идват да играят Паневритмията на огромната поляна на Петото езеро. Те не се съмняваха, че циркусът на Седемте езера е едно от малкото свещени места на планетата заедно с Монт Еверест в Алпите, Арарат в кавказкия високопланински масив, Халеакала в Хавай и връх Олимпия в щата Вашингтон. Разбира се, имаше и други лагери на Бялото братство: на Равна река северно от връх Чаталка в сливенските сини Камъни (където се вярваше, че е мястото на земно изригване-антипод на Хавайския вулкан „Халеакала“), както и на Куш-бунар.
към текста >>

70. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

На юг от него беше Поляната, където се играеше сутрешната Паневритмия, на изток - Кухнята, след това чешмата декорирана със символични окултни избражения, розовата градина и пр.
Както казахме най-големият от тях - „Изгрева“, - беше разположен юго-източно от София в слънчевите склонове на Долни Лозенец, и такова разположение беше предпочитано за изграждането на повечето от лагерите на Братството. „Изгревът“ се простираше по склона във формата на триъгълник, очертан на запад от Борисовата градина („Парка на свободата“), на североизток от Дървенишкото шосе (сега булевард „Драган Цанков“) и на юг от железопътната линия, която съединяваше тези две очертания от юг и югозапад. Всички, които живееха в границите на лагера бяха членове на братството с изключение на живущите на „Дървенишко шосе“ номер 2 и номер 8. Това бяха пасторът на софийската адвентистка църква (младежкият му прякор беше Лули), и най-известният представител на „Форд“ в столицата - Савитски. Там където днес се издига руското (бившето съветско) посолство се намираше Салонът на братството, в който Учителят изнасяше своите беседи три пъти седмично. На юг от него беше Поляната, където се играеше сутрешната Паневритмия, на изток - Кухнята, след това чешмата декорирана със символични окултни избражения, розовата градина и пр. Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила. След конфискуването й от комунистите стана резиденция на техния лидер Васил Коларов. Нищо в лагера не беше регулирано по какъвто и да било начин. Лагерът не беше комуна. Всеки беше собственик на къщите си, или на самостоятелно построени бараки върху терени отстъпени от симпатизанти на братството без документи за собственост, или каквито и да било задължения.
към текста >>

Единствено Салонът със стаята над него, в която живееше Дънов, както и кухнята, бяха колективна собственост, доколкото бяха построени от братята и сестрите на закупен от братството терен.
След конфискуването й от комунистите стана резиденция на техния лидер Васил Коларов. Нищо в лагера не беше регулирано по какъвто и да било начин. Лагерът не беше комуна. Всеки беше собственик на къщите си, или на самостоятелно построени бараки върху терени отстъпени от симпатизанти на братството без документи за собственост, или каквито и да било задължения. Това по-късно даде основание на комунистическия режим да постави Братството извън закона, и да конфискува земята, върху която то беше стъпило. Единствено Салонът със стаята над него, в която живееше Дънов, както и кухнята, бяха колективна собственост, доколкото бяха построени от братята и сестрите на закупен от братството терен. Никъде не се съхраняваха каквито и да било документи за всичко това, с изключение на нотариалните актове на дарителите на земята. Накратко Бялото братство нямаше собственост на каквото и да било в юридическия смисъл на думата. Дори фондовете му се съхраняваха от негови доверени симпатизанти. Въпреки че братята и сестрите бяха свободни да построят за себе си каквато и да било сграда, бяха издигнати само няколко стабилни къщи. Общото вярване беше, че тъй като който и да било „просто лагерува за кратко време на земята“ има много по-важни цели за постигане, и неща за правене, отколкото да се приковеш към сгради, издигнати от тухли, камък и бетон.
към текста >>

По-бедните братя и сестри помагаха в кухнята, или работеха в зеленчуковите градини и лозята на Изгрева.
„Георги Мирчев“, там където е топографския център на Изгрева и розовата градина на дъновисткия лагер. И сега отгръщам страницата към социалния живот на братята и сестрите. Колкото и свободни и необвързващи да изглеждаха на пръв поглед навиците и традициите на Бялото братство, членовете му ги подържаха всеотдайно. Най-тежкото задължение към братството беше всеки член да дава като общ принос една десета от приходите си, въпреки че това на практика се правеше доброволно. Не се държеше сметка дали всеки изпълнява това задължение, или не. По-бедните братя и сестри помагаха в кухнята, или работеха в зеленчуковите градини и лозята на Изгрева. Продукцията на братските градини подържаше кухнята. По-голямата част от приходите се влагаха в главните усилия на Братството. Между тях беше издаването на месечното списание „Житно зърно“ и многотомната поредица с беседите на Учителя. На второ място идваше музикалното образование на децата на братските семейства. На най-надарените между тях се даваха стипендии, за да получат музикално образование в музикалните училища на България и Музикалната академия в София.
към текста >>

Продукцията на братските градини подържаше кухнята.
И сега отгръщам страницата към социалния живот на братята и сестрите. Колкото и свободни и необвързващи да изглеждаха на пръв поглед навиците и традициите на Бялото братство, членовете му ги подържаха всеотдайно. Най-тежкото задължение към братството беше всеки член да дава като общ принос една десета от приходите си, въпреки че това на практика се правеше доброволно. Не се държеше сметка дали всеки изпълнява това задължение, или не. По-бедните братя и сестри помагаха в кухнята, или работеха в зеленчуковите градини и лозята на Изгрева. Продукцията на братските градини подържаше кухнята. По-голямата част от приходите се влагаха в главните усилия на Братството. Между тях беше издаването на месечното списание „Житно зърно“ и многотомната поредица с беседите на Учителя. На второ място идваше музикалното образование на децата на братските семейства. На най-надарените между тях се даваха стипендии, за да получат музикално образование в музикалните училища на България и Музикалната академия в София. Някои от тях цигуари, пианисти, певци, композитори и диригенти се издигаха до световно признание и получаването на високи национални награди и служебни постове.
към текста >>

Братската кухня всеки ден сервираше постни обяди, които бяха абсолютно безплатни, за когото и да било, независимо от това дали са братя, или не.
По-голямата част от приходите се влагаха в главните усилия на Братството. Между тях беше издаването на месечното списание „Житно зърно“ и многотомната поредица с беседите на Учителя. На второ място идваше музикалното образование на децата на братските семейства. На най-надарените между тях се даваха стипендии, за да получат музикално образование в музикалните училища на България и Музикалната академия в София. Някои от тях цигуари, пианисти, певци, композитори и диригенти се издигаха до световно признание и получаването на високи национални награди и служебни постове. Братската кухня всеки ден сервираше постни обяди, които бяха абсолютно безплатни, за когото и да било, независимо от това дали са братя, или не. В края на обяда между присъстващите се пускаше пахарка от ръка на ръка за свободни дарения. Разходите не бяха особено големи. В петък например се сервираше само „Ангелска супа“, която представляваше варени картофи без хляб, без масло и сол, или каквито и да било други подправки. В специални случаи (главно по време на пролетното и есенно равноденствия) се провеждаха братски вечери придружавани с песни и музикални изпълнения. Организираха се и специални концерти главно в неделя след сутрешната беседа на Учителя.
към текста >>

На изток от него и на юг от „кухнята“ беше просната редица от продълговати маси и пейки, на които се хранеха не само братята, но и който поиска.
За него скъсването на вътрешното „аз“ с каквото и да било групово поведение, (което би могло да бъде манипулирано от механизмите на модернизма) било то религиозно, идеологическо, социално, класово, расово, или езиково, и намирането на път към носенето на основните необходимости на живота, беше единственият начин да се постигне хармонично съществувание без примирение с изискванията на социалното групово поведение. Както пее битълсът Харисън: „Изгрява слънцето... Добре е!“ И разбира се Джон Аенън: „Всичко, което ни трябва, е любовта1.“ Или може би песента на Харисън „The sun is rising... It is going to be all right!“ да е своего рода далечен, странен превод на братската песен: „Изгрява слънцето... пръска светлина...“ Едва ли! Вероятно това просто е учението, което Братството е изграждало през цялото време: Че основните положителни сили във вселената ще бъдат готови за помощ всеки път, когато станем достатъчно мъдри, за да започнем да търсим начин да влезем в хармония с Универсалния дух, и че основните между тях са Слънцето (като най-ярката форма, в която Всемирния дух ни се разкрива) и любовта (която ни води все по-близо до истинската същност на нашето съществувание). Така или иначе през 1936 година „Изгревът“ беше напълно изграден. От неотразимото си сияние на духовен център до чернозема, от който беше избуял. Около Салона цъфтеше истинска райска градина от всякакви цветя; предимно рози. На изток от него и на юг от „кухнята“ беше просната редица от продълговати маси и пейки, на които се хранеха не само братята, но и който поиска. Менюто беше постно, като в петък се сервираше, както вече казах, само прочутата „ангелска супа“, без каквито и да било подправки. За прочистване. Храненето беше безплатно. За когото и да е бил той брат или сестра, или някой от строителните работници, които градяха и ремонтираха богаташките вили оттатък Дървенишкото шосе, като вилата и ресторанта на Савитски, изящната къща на най-големия експерт по скъпоценните камъни в България - Сахакян, и пр. В края на обядите след 1940-та година брат Симеон минаваше с канчето си, в което всеки от гостите на Кухнята пускаше лептата си.
към текста >>

В края на обядите след 1940-та година брат Симеон минаваше с канчето си, в което всеки от гостите на Кухнята пускаше лептата си.
На изток от него и на юг от „кухнята“ беше просната редица от продълговати маси и пейки, на които се хранеха не само братята, но и който поиска. Менюто беше постно, като в петък се сервираше, както вече казах, само прочутата „ангелска супа“, без каквито и да било подправки. За прочистване. Храненето беше безплатно. За когото и да е бил той брат или сестра, или някой от строителните работници, които градяха и ремонтираха богаташките вили оттатък Дървенишкото шосе, като вилата и ресторанта на Савитски, изящната къща на най-големия експерт по скъпоценните камъни в България - Сахакян, и пр. В края на обядите след 1940-та година брат Симеон минаваше с канчето си, в което всеки от гостите на Кухнята пускаше лептата си. Кой колкото иска. Имаше и постоянни жители на Изгрева, които години наред се хранеха в Кухнята без да дадат стотинка. Скитници, асоциални типове, клошари... Никой не ги закачаше. Зад масите растяха редица огромни лешникови храсти, които хвърляха сянка върху обядващите през летните горещини, и зад тях бе една от зеленчуковите градини, за които се грижеше бай Ради. Не за цялата.
към текста >>

Имаше и постоянни жители на Изгрева, които години наред се хранеха в Кухнята без да дадат стотинка.
За прочистване. Храненето беше безплатно. За когото и да е бил той брат или сестра, или някой от строителните работници, които градяха и ремонтираха богаташките вили оттатък Дървенишкото шосе, като вилата и ресторанта на Савитски, изящната къща на най-големия експерт по скъпоценните камъни в България - Сахакян, и пр. В края на обядите след 1940-та година брат Симеон минаваше с канчето си, в което всеки от гостите на Кухнята пускаше лептата си. Кой колкото иска. Имаше и постоянни жители на Изгрева, които години наред се хранеха в Кухнята без да дадат стотинка. Скитници, асоциални типове, клошари... Никой не ги закачаше. Зад масите растяха редица огромни лешникови храсти, които хвърляха сянка върху обядващите през летните горещини, и зад тях бе една от зеленчуковите градини, за които се грижеше бай Ради. Не за цялата. Един обитател на района си бе построил дървена барака с площ по-малка от нормална палатка, и никой не го закачаше. Бай Ради просто спря да сади около нея.
към текста >>

На изхода на Поляната, салона и кухнята имаше дълъг ред от пейки наредени в кръг, където всеки гост на Изгрева можеше да седне да си побъбри преди беседа, или след Паневритмия, или когато и да е.
Те ограждаха поляната, на която се играеше Паневритмията, и която приютяваше бараките на стенографките, както и една беседка, в която всеки от гостите на Изгрева, или братята и сестрите сядаха на приказка, когато им скимне. До бараката имаше идеален слънчев часовник. (Вече споменахме астрономическите интереси на Учителя). И като говорим за общуване там, извън времето, когато се играеше паневритмията, трябва да споменем, че в центъра на поляната имаше внушителен стълб с осветление висок волтаж, което се палеше при нужда, по което и да било време. Сладките приказки вечер не бяха забранени. На изхода на Поляната, салона и кухнята имаше дълъг ред от пейки наредени в кръг, където всеки гост на Изгрева можеше да седне да си побъбри преди беседа, или след Паневритмия, или когато и да е. Учителят често сядаше тук между братята, или гостите да побъбри с тях. Беше винаги усмихнат, любопитен, въоръжен с остроумни хрумвания свързани с разговора, който се води. На излизане от комплекса на Кухнята, Салона и Поляната, под клоните на боровете, се белееше както я наричаха „Чешмата“ на Изгрева. Съвършено изградена от майсторите на Бертоли! С релефи на фигура, която държи глобус; орел, който строи гнездо; и пасяща сърна в планините под изгряващо слънце. Всички знаеха наизуст надписа над бароковите извивки на върха й: „Мисли добре, работи добре, храни се добре!“ Надолу по сенчестата алея към Дианабад, срещу овощните градини и лозето на бай Ради, следваха бараката на Боян Боев хроникьорът на Братството.
към текста >>

На излизане от комплекса на Кухнята, Салона и Поляната, под клоните на боровете, се белееше както я наричаха „Чешмата“ на Изгрева.
И като говорим за общуване там, извън времето, когато се играеше паневритмията, трябва да споменем, че в центъра на поляната имаше внушителен стълб с осветление висок волтаж, което се палеше при нужда, по което и да било време. Сладките приказки вечер не бяха забранени. На изхода на Поляната, салона и кухнята имаше дълъг ред от пейки наредени в кръг, където всеки гост на Изгрева можеше да седне да си побъбри преди беседа, или след Паневритмия, или когато и да е. Учителят често сядаше тук между братята, или гостите да побъбри с тях. Беше винаги усмихнат, любопитен, въоръжен с остроумни хрумвания свързани с разговора, който се води. На излизане от комплекса на Кухнята, Салона и Поляната, под клоните на боровете, се белееше както я наричаха „Чешмата“ на Изгрева. Съвършено изградена от майсторите на Бертоли! С релефи на фигура, която държи глобус; орел, който строи гнездо; и пасяща сърна в планините под изгряващо слънце. Всички знаеха наизуст надписа над бароковите извивки на върха й: „Мисли добре, работи добре, храни се добре!“ Надолу по сенчестата алея към Дианабад, срещу овощните градини и лозето на бай Ради, следваха бараката на Боян Боев хроникьорът на Братството. Беше много малка, защото както обясних Боев беше нисък и по-голяма не му трябваше. Зад неговата барака по посока на Борисовата градина беше къщата пак построена в стила на дъсчените бараки на американските трансцеденталисти на нашумелия софийски издател Атанасов. Поредицата му от томове за най-големите философи на времето беше фурор на книжния пазар в България.
към текста >>

Обиколихме огромния кръг на поляната, кухнята под гъстите лещаци, след това се търкулихме на тревата, и той ми разправи как бил във военното училище, как попаднал в затвора, заради нежеланието да се подчини на военната дисциплина и пр.
-Я да мълчиш! - извиках колкото ми стигаше гласът. - Веднага да млъкваш! Избухнах преди да разбера какво правя. Затупах земята с крак и крещях отгоре му, и гатерът на мустака му замръзна, без да дореже последната му проповед. Следващото нещо, което помня, беше как брат Иван ме отвежда за ръка настрани от двамата приятели. Децата са лапни-шарани и беше лесно да се успокоя. Обиколихме огромния кръг на поляната, кухнята под гъстите лещаци, след това се търкулихме на тревата, и той ми разправи как бил във военното училище, как попаднал в затвора, заради нежеланието да се подчини на военната дисциплина и пр. Премълча опита си за самоубийство и временната си слепота, която го бе довела тук да търси утеха като градинар на братството. Разказваше само анекдотите от миналото си, и се смееше от сърце. - Уплаши го до смърт! В мига, в който видиш несправедливост, нападаш като овен с главата напред! Трябва да се научиш да бъдеш пo-сдържан, лорде, или ще има да патиш! - Говореше глупости на тате! - казах аз. - Всеки има недостатъци. И аз, и ти, и всеки... - Меденото звънче пак задрънка в гласа му.
към текста >>

Сестра Балтова пък беше населила бахчата зад лешниците пред кухнята, като оня скитник, който не говореше с братята и ядеше в кухнята без да плаща.
И като се разсмееше (непрекъснато се смееше между другото!) смехът му звучеше като разхлопана шепа коледни звънчета. Не си поплюваше. Обичах го затова, че е „друг“. Друг! Има „Друг!“ и ако не си „Друг“ направо си „Никой „. Братята масово бяха „Други“. Сестра Балтова пък беше населила бахчата зад лешниците пред кухнята, като оня скитник, който не говореше с братята и ядеше в кухнята без да плаща. В малка, спретната даже кокетна барачка, направо зад дирека с телефона. Беше винаги елегантна, бяла, не дебела кажи го „оправена“. Царствена и грижливо благосклонна към всеки, стига да може да запази нивото си на пълно превъзходство. И ето че тази близост между бараката й, и Салона се зареди с известно напрежение. Учителят извиква брат Иван да го предпази от - как да го кажа! - непредизвикана от нищо агресия.
към текста >>

И Иван всяка вечер тихомълком заставаше на поста си, и ето че по едно пълнолуние ли, безлуние ли, сестра Балтова пресича през входа на кухнята към входа на антрето към стълбата към стаята на Учителя, и Иван изскача пред нея.
В малка, спретната даже кокетна барачка, направо зад дирека с телефона. Беше винаги елегантна, бяла, не дебела кажи го „оправена“. Царствена и грижливо благосклонна към всеки, стига да може да запази нивото си на пълно превъзходство. И ето че тази близост между бараката й, и Салона се зареди с известно напрежение. Учителят извиква брат Иван да го предпази от - как да го кажа! - непредизвикана от нищо агресия. И Иван всяка вечер тихомълком заставаше на поста си, и ето че по едно пълнолуние ли, безлуние ли, сестра Балтова пресича през входа на кухнята към входа на антрето към стълбата към стаята на Учителя, и Иван изскача пред нея. - Къде? - Учителят ме извика да отида при него. - Цяла нощ съм тука, и не съм видял някой да те вика! - Ами, извика ме по другия път! („Божественият път“, един вид!) - Тогава и ти иди при него по другия път. - И сестра Балтова се връща притихнала. С Иван не се спореше по него време.
към текста >>

71. Глава осма: Мърчаево - Атанас Славов

Тя е отворила вратата и отново се е простряла около Салона, Поляната, Чешмата...! Кухнята на „Изгрева“ е залята със събрания за сформиране на новите политически организации: Отечествения фронт! Разните младежки и ученически дружества! Без да се разбере как става всичко това, нищо на Изгрева вече не е изгревско! Промяната идва без конфликти.
На 17 юли 1944 например Учителят води разговор за Съединените Щати. Скоро след това темата, която Дънов засяга, е състоянието на руския дух и утрешната му съдба. Няма как. Съдбата чука на вратата! На 19 октомври Учителят се завръща на Изгрева. Разбира се, като казвам „съдбата чука на вратата“ малко поетизирам. Тя е отворила вратата и отново се е простряла около Салона, Поляната, Чешмата...! Кухнята на „Изгрева“ е залята със събрания за сформиране на новите политически организации: Отечествения фронт! Разните младежки и ученически дружества! Без да се разбере как става всичко това, нищо на Изгрева вече не е изгревско! Промяната идва без конфликти. Голямо число от дъновистите, като Иван Антонов, влизат в ръководствата на тези нови организации, въпреки че само след седмица-две, най-много до месец, разбират за какво става дума, и отвратени започват да ги напускат. Салонът трещи от публични мероприятия. Вътре ОФето вкарва прожекционна камера, опънат е бял чаршаф за екран, и оръдейните канонади на Източния фронт и американските и английски самолети от Запад превръщат софийските бомбардировки над териториите на Райха на древна история. Ясно си спомням една случка от това време, която никога няма да забравя. ОФето пускаше филми за децата в Салона, за да бъдат впечатлени от идващото време на върховна радост.
към текста >>

72. Заключение - Атанас Славов

Кухнята, поляната, където се играеше Паневритмията, и братската чешма, и масите за братските обяди пред Салона бяха там.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Учителят си отиде. А Изгревът? Салонът беше там. Кухнята, поляната, където се играеше Паневритмията, и братската чешма, и масите за братските обяди пред Салона бяха там. Братята и сестрите и те се върнаха по алеите между къщичките си. Учителят беше заместен от братски съвет, за да може нещата да продължат както винаги. Салонът беше там физически, това е така! Но Салонът такъв какъвто беше изграден десетилетия назад, беше мястото, където Учителят осъществяваше своята духовна дейност, и братята и сестрите сега трябваше да съхранят духът му на чист и непокварен молитвен дом! Беше място, където човек да има желанието да влезе в досег с извисеното му над ежедневието смирение, благоговение и почитание. За обикновени, делнични изяви тук нямаше място. Такива прояви съвсем очевидно щяха да разстроят и принизят атмосферата, за който беше предназначен.
към текста >>

73. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

И ако унгарци населяват Шумен, отварят театри, военни клубове, ако довеждат една малка Европа, докато чакат да пролеят кръвта си срещу Русия, полските офицери на приелия турското име Садък Паша полски аристократ Чайковски от Сливен с модерния им военен клуб и така нататък са преместени във Варна и с тях идват техните маниери, тяхната кухня, напитките им, френските моди, европейският им стил на живот.
Бъдеща булка няма дори. Чирашка българска балканджийска глава - какво искаш! * В голямата картина на Европата и на Империята е съвсем друго. На север из основния отбранителен четириъгълник на турската стратегия Варна-Добрич-Шумен-Силистра през Кримската война също е живнало, и още как! Още от разбиването на пух и прах на Варненската крепост от русите през 1828 година тук немските и английските военни съветници на султана градят от Дунава до Черното море укрепена отбранителна система, която да е непревземаема. Струпват елитни войски, прииждат инженери, пари, материали, оръжие. Защото то се знае, русите пак ще ударят - рано или късно. И ако унгарци населяват Шумен, отварят театри, военни клубове, ако довеждат една малка Европа, докато чакат да пролеят кръвта си срещу Русия, полските офицери на приелия турското име Садък Паша полски аристократ Чайковски от Сливен с модерния им военен клуб и така нататък са преместени във Варна и с тях идват техните маниери, тяхната кухня, напитките им, френските моди, европейският им стил на живот. Те ще леят кръвта си за султана с надеждата да получат свобода народите им, а в това време тези нови маниери, тези удобства, тези военни строежи, тези стратегически коренни промени на целия край трябва да се изграждат от някого и този някой е младият българин, дето гледа към града и към семейството, и към дома си за по-хубаво. Зорници, Българин - няма такава работа! Буквите да се научат там, гръцки, турски, български - виж, добре ще е! Толкоз. Карай. Българският пропагандист, който не знае друго освен да хленчи, ще нарече това „теглото на ангарията“. Осем години се строи започнатото от султан Махмуд чудо в тоя край: нови крепости във Варна – Еникале - казарми, военни складове, болници, чешми и водохранилища, джамии за инженери и работници, украсени, величествени. Само че в народните песни от онова време няма жалейки за това събитие, а обратното - има нотки на нещо ведро - на движение, събуждане.
към текста >>

74. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

И когато след настояването на отец Константин Мария побягва разплакана да се скрие вкъщи, Петър тича с нея все още вкопчан за ръката й и двамата бутат в объркването си изправените върлини до вратата и те се разсипват шумно зад гърба им, и вече вътре той я успокоява: „Не бой се, не бой се, како, няма да стане тази работа, ще се разсипе като върлините зад гърба ти!” Така или иначе, щом не знаем особени подробности за Петър, може да предположим, че е бил здрав, че е бил дете с децата на Хадърча в първите две години на живота си, когато майка му е живяла там, и е тупуркал около двора или вътре в кухнята.
Но не заради качествата му, а защото й е брат. И може би затова, че малкият сам много я обича. С баща му толкова рядко на семейната сцена през онези ранни години - Петър непрекъснато търси нейната близост, просто е залепен за нея. След много години тя разказва един епизод от ранното си моминство, когато баща й се показва, за да доведе вкъщи един кандидат, който е избрал за нея и от който тя е в ужас. Петър, вече бая момче, се притиска,към страната й да я успокои и й стиска ръката за кураж, сякаш иска да каже, че няма да я даде, щом не го харесва. И когато след настояването на отец Константин Мария побягва разплакана да се скрие вкъщи, Петър тича с нея все още вкопчан за ръката й и двамата бутат в объркването си изправените върлини до вратата и те се разсипват шумно зад гърба им, и вече вътре той я успокоява: „Не бой се, не бой се, како, няма да стане тази работа, ще се разсипе като върлините зад гърба ти!” Така или иначе, щом не знаем особени подробности за Петър, може да предположим, че е бил здрав, че е бил дете с децата на Хадърча в първите две години на живота си, когато майка му е живяла там, и е тупуркал около двора или вътре в кухнята. А после, когато се преместват за постоянно във Варна, е тупуркал с останалите деца на улицата. Спомените му са от Варна; не помни първите си стъпки в Хадърча. Когато се записва в университета на Дрю на двадесет и четири годишна възраст, така и попълва регистъра: „Роден във Варна, България“. Така. И като топурка наоколо малкият Петър по време на детството си, като шари из училището в двора на „Св. Архангел“, като преминава през махленските гоненици наоколо - какво е то да си варненче?
към текста >>

75. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Човекът долу ги въведе в един апартамент, дето направо от вратата имаше нещо като кухня, претъпкана с джунджурии, тенджери, голям леген с натопено пране, столове и три деца, дето ядяха с шапки на главата, и жената с тях каза нещо, и мъжа отговори, но явно бе, че можеше да мине и без това.
Нищо! Делчев по-късно му обясни, че това, дето са учили в Свищов, е английски на образованите, първа ръка американци, които живеят в Бостън. А това тука в Ню Йорк е кой както му дойде - немец, италианец, евреин - кривят го както им е удобно, според родните си езици и важното е да се разбират. Коридорът на партера беше тесен, но можеше да се каже, че има претенции да е елегантен, ако не беше толкова занемарен. На пода - мозайка от дребни камъчета, тавана - покрит с метални пресовани листове с някакви орнаменти. По стените - дебели електрически кабели в тръби и току пред каменното стълбище с железните перила няколко големи елипсовидни гипсови щита, в които като в рамка имаше някакви пейзажи - дървета, плачещи върби като че ли, планини, нещо си там, но така окадено от цигари ли, от дим ли, че не беше ясно точно какво е. Човекът долу ги въведе в един апартамент, дето направо от вратата имаше нещо като кухня, претъпкана с джунджурии, тенджери, голям леген с натопено пране, столове и три деца, дето ядяха с шапки на главата, и жената с тях каза нещо, и мъжа отговори, но явно бе, че можеше да мине и без това. Вкара ги в една вътрешна стая без прозорец, кажи- речи изпълнена с двойното легло, и пак каза нещо, но за Петър това не значеше повече освен това, че пепелта от цигарата му падна на пода. Лека нощ! Оправиха се на свещта. Тук вътре нямаше електрическа крушка. Легнаха. Тъмно. Бедно. Можеше да е по-лошо - мислеше Петър.
към текста >>

76. Съдържание - Георги Христов

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

77. 1.12. Идеята за четирите съвета – основа за полагане на общ братски живот - Георги Христов

После да се научат сестрите да имат една обща пералня, да перат задружно и да имат една обща кухня.
Ние имахме такъв опит на нашия курорт. Бяхме двадесет души, които, ако се хранехме сами, поотделно, щяхме да плащаме скъпо, а така, задружно, ни излезе по 16 лева дневно на човек. И при това ще се научите да ядете само необходимото. Едно или две ястия са достатъчни. Тогава и жените ще се освободят от излишен труд. После да се научат сестрите да имат една обща пералня, да перат задружно и да имат една обща кухня. Направете един опит - туй не е наложително, но така ще видите какви ще бъдат практическите резултати. А сега една жена отделя по цял ден в къщи за работа и трудът и е разпръснат. При самостоятелно пране например се изгарят повече дърва, изхабява се повече сапун и разноските са по-големи. Приложете това където може, където условията позволяват. Първия път опитите може да са несполучливи, може да дадат обратни резултати.
към текста >>

78. ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА - Георги Христов

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров Зараждане на идеята за комуна в Арбанаси Заселване на първия член на комуната в Арбанаси - края на септември, 1920 г. Опитността с бостана и градушката Непослушание към Учителя Новата опитност с бостана Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г. Трудностите, съпътстващи комунарския живот Публична сказка пред обществеността на селото На работа в София като каруцар Разтуряне на комуната през лятото на 1926 г. IV. Опити за нови комуни - спомени на Борис Николов Пръв опит от ученици на Учителя за комуна в Бургас Братска комуна в Арбанаси Братска комуна в Казанлък V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

79. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

И гледаш го как се засилва от стаичката в сайванта, от сайванта в кухнята, оттам в мазето, в дърварника.
В бързината понякога не успява да си навие пояса и бозавите му потури се крепят на връв. Той винаги предава една напрегнатост, която най-често пречи на производителността на труда, но той иска да види всичко раздвижено и напрегнато в работа. Ако имаше някакъв апарат, който би могъл да измери действително полезно извършената работа и, ако от нейната величина се извади безцелната тупурдия, резултатът за Жечо щеше да е много малък. - Ха, брате! - провиква се той. - Да бързаме и да свършим днес по-навреме. И гледаш го как се засилва от стаичката в сайванта, от сайванта в кухнята, оттам в мазето, в дърварника. Бърза Жечо и повдига ръжените си мустаци, избърсва лицето си и поглежда към небето да не завали и да не му се попречи на това сноване. Той търси сечива и не ги намира. Намира това, дето не търси, залавя се с него и мърмори, че кожата на кобилата все повече намалява. Такъв е и днешният ден. Ние не сме по нивите, защото има да се подредят доста домашни работи.
към текста >>

Тъкмо Жечо се изправи до сайванта или в широката кухня и почва бавно да свива ръце и да прикляка, кравите почват да се мушкат.
След обичайната молитва за няколко минути играем гимнастика. Тя е съставена от бавни и неуморителни движения, които са елементи от Паневритмията. Жечо иска също така да играе. Как той изпълнява тези упражнения, това ще изоставим настрана. По-интересно е какво се случва по време гимнастиката. Тъкмо Жечо се изправи до сайванта или в широката кухня и почва бавно да свива ръце и да прикляка, кравите почват да се мушкат. Непогрешимият усет на Жечо долавя, че става нещо с тия ненавиждащи се крави. Както играе, той вторачва поглед в тях, замръзнал в средата на някоя движение, лицето му се залива в червенина. Той се опитва плахо да продължи движението, но изведнъж изхвръква като стрела, хваща някоя захвърлена тояга и веднага възстановява нарушения мир. Понякога той иска да спести излизането. Тъй както е превил коляно, изсъсква нещо, подвиква, но те разбират ли от викане?
към текста >>

Гневен, отчаян, той се връща в кухнята и ми казва: - Как ще приложи човек идеите на новия живот, докато има такива диви крави?
Той се опитва плахо да продължи движението, но изведнъж изхвръква като стрела, хваща някоя захвърлена тояга и веднага възстановява нарушения мир. Понякога той иска да спести излизането. Тъй както е превил коляно, изсъсква нещо, подвиква, но те разбират ли от викане? Ще се изтърбушат. Тогава интервенцията става неминуема. Гневен, отчаян, той се връща в кухнята и ми казва: - Как ще приложи човек идеите на новия живот, докато има такива диви крави? Ти ми казваш, че могло с любов да се живее. А сега ги разтърви с любов! Привеждам този смешен епизод из живота на нашата комуна, защото тя е лаборатория за опити. Има и много хора, които също се противопоставят на идеите за живот в любов и братство, защото са горе-долу в такова положение, в каквото е Жечо с кравите. Те не могат да проумеят това, че методът на любовта е за любящи хора. Ако тия, към които ще се прилага законът на любовта, имат културата и духовната висота на кравите, естествено е, че те няма да го разберат.
към текста >>

80. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Използва се в балканската кухня за печене на хляб и различни видове храни от месо или зеленчуци, преди да се наложат съвременните готварски печки с фурни.
Извинявайте за отегчението, което може би ще ви причини прочитането. Какво да правя, братя, искам всичко да си разкрия пред Вас, а то още колко е останало. С братски привет: Жечо. ___________________________________________________________ 123 В тези събития е замесен Александър Цанков - кървавият професор, който следващата година става министър- председател чрез преврат. 124 „Подницата“, познат още като „Подник“, „Поница“ е кръгъл глинен или метален плосък съд, с диаметър около 60 см и дебелина на дъното 4 - 5 см, завит нагоре по ръба в края, подобно на тепсия (тава). Използва се в балканската кухня за печене на хляб и различни видове храни от месо или зеленчуци, преди да се наложат съвременните готварски печки с фурни. 125 Железен изпъкнал похлупак, с който се покрива подница при печене. 126 Стара планина. 127 Днешно с. Черково - намира в община Карнобат, област Бургас. 128 Днешно с.
към текста >>

81. Непослушание към Учителя - Георги Христов

На първо време ще трябва да закупим ниви, коне, инвентар (плугове и др.), после ще трябва да обзаведем и жилището - братската къща от две стаи и кухня; храна, семена и пр., и пр.
Непослушание към Учителя През зимата на 1922 година падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си само в стаята. Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идеята за предстоящото образуване на братската комуна, което щеше да стане през есента на 1923 година. Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще са ни нужни пари, при това повече пари. Но откъде ще вземем тия пари? На първо време ще трябва да закупим ниви, коне, инвентар (плугове и др.), после ще трябва да обзаведем и жилището - братската къща от две стаи и кухня; храна, семена и пр., и пр. А приятелите, които ще участват в комуната, са всички без един лев. Всички ще участват с двете си ръце - ще работят. Но, докато се дойде до работата, трябва много други предварителни, подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? И моята мисъл ме отведе в Стара Загора.
към текста >>

82. V. Комуната на Изгрева - Георги Христов

Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2.
V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Как се оформи землището на Изгрева - палатката на Бертоли Поява на първите дървени бараки на Изгрева Овощната градина на Изгрева Лозето на Изгрева Пчелинът на Изгрева Приемната на Учителя Общата кухня на Изгрева Чешмичката в Дианабад и упражненията с вода на Изгрева Двете чешми на Изгрева - „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Салонът на Изгрева Горницата (стаята на Учителя) и солариумът „Масата на изобилието" в стаята на Учителя Един ден на Изгрева Братските празници на Изгрева Общежитието на Изгрева 2. Николай Дойнов 3. Никола Нанков 4. Крум Въжаров
към текста >>

83. 1. Борис Николов: Първи опити за комуна на Изгрева - Георги Христов

Къщичката беше с две стаи, голяма веранда, кухня и трапезария, в която се хранехме сутрин и вечер.
V. Комуната на Изгрева 1. Борис Николов Първи опити за комуна на Изгрева Опитите за комунален живот продължихме да правим и в София. Една група младежи се обединихме и започнахме да обработваме земите на Изгрева. Засяхме нивите с лук, картофи, грижехме се за всички земи и живеехме общо и се хранехме общо. Бяхме си сковали една барака-къщичка, в която живеехме. Къщичката беше с две стаи, голяма веранда, кухня и трапезария, в която се хранехме сутрин и вечер. Един от нашите братя Димитрий Стоянов имаше възрастна майка, която готвеше и се грижеше за нашето домакинство. Беше много прилежна и добра бабичка. Баба Донка беше към 90 години, но се държеше. Другите бяхме: аз - Борис, Никола Нанков и Георги Радев. Продължихме няколко години да живеем в тази барака.
към текста >>

84. Общата кухня на Изгрева - Георги Христов

Общата кухня на Изгрева След като завърши съборът през 1926 г.
Общата кухня на Изгрева След като завърши съборът през 1926 г. на Изгрева, приятелите се разотидоха, а ние младежите, останали на Изгрева, оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби, приготвени от дежурните сестри по време на събора. Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти, насреща Учителя. Той ни поглежда и пита: „Е, рекох, какво има? “ А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо.“ Учителя идва, оглежда празните казани и казва: „Тук, на Изгрева не трябва да има гладен човек.“ И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят.
към текста >>

На следващата година, когато се построи салона - 1927 г., Учителя нареди да се построи и кухня.
на Изгрева, приятелите се разотидоха, а ние младежите, останали на Изгрева, оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби, приготвени от дежурните сестри по време на събора. Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти, насреща Учителя. Той ни поглежда и пита: „Е, рекох, какво има? “ А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо.“ Учителя идва, оглежда празните казани и казва: „Тук, на Изгрева не трябва да има гладен човек.“ И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година, когато се построи салона - 1927 г., Учителя нареди да се построи и кухня. Там започнаха сестрите редовно да готвят. Дежуреха на групи. Една група сестри взимат дежурство по за един месец. Друга група сестри вземаха следващия месец. Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да организира общата кухня.
към текста >>

Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да организира общата кухня.
На следващата година, когато се построи салона - 1927 г., Учителя нареди да се построи и кухня. Там започнаха сестрите редовно да готвят. Дежуреха на групи. Една група сестри взимат дежурство по за един месец. Друга група сестри вземаха следващия месец. Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да организира общата кухня. Това води началото си от събора на 1926 г. и непосредствено след него. Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителя ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г.
към текста >>

Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси: Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно.
Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителя ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение. През 1927 г. след събора Учителя нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева. Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси: Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранеха, след благодарствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска, кой колкото има. А който няма пари, не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства.
към текста >>

Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа дори и след това.
Или физически глад, или духовен глад, но понякога те вървяха заедно, ръка за ръка. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите беседи. Учителя нареди да се посадят една редица лешници към 100 броя, които израснаха като големи храсти. На съборите при общите обеди с големите казани се изразходваха много продукти и се изискваха средства. Тогава се организираха общи вноски и накрая се виждаше, че парите не само стигаха, но и хартистваха. Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа дори и след това.
към текста >>

85. Двете чешми на Изгрева – „Яйцето' и чешмата с фигурите-символи - Георги Христов

Отидем на разсадника, напълним го с вода и докараме бурето до кухнята, където готвеха сестрите и, където трябваше много вода.
Двете чешми на Изгрева – „Яйцето" и чешмата с фигурите-символи Дойде време и ни пуснаха от градския водопровод разклонение към Изгрева. Докато нямахме вода на Изгрева, носехме си със стомнички от извора на Дианабад за пиене. Носехме вода също от разсадника, бяхме направили едно буре на две колелета, което събираше около 200 литра. Тогава младите братя, които бяхме ние, здрави и силни, бутаме бурето с двете колелета. Отидем на разсадника, напълним го с вода и докараме бурето до кухнята, където готвеха сестрите и, където трябваше много вода. После прекарахме водопровод за Изгрева. Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми.
към текста >>

86. „Масата на изобилието' в стаята на Учителя - Георги Христов

Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня?
Направят някъде сладко или мармалад - то веднага се явява на масата. На тази маса имаше всевъзможни блага. В онези оскъдни години по време на войната имаше купони за храна и тази маса привличаше погледите на сестрите, които чистеха стаята на Учителя. Защото пред масата имаше параван, бяха сковани няколко летви, облепени с бял плат, за да не се вижда масата от антрето. Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата, така и под масата. Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня? “ А Учителя се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има.“ Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата, които те отдаваха. Учителя почти не ги употребяваше, дори не всичко опитваше. Понякога от тях даваше в общата кухня да се използват в трапезарията. Но обикновено ги задържаше и не задоволяваше гладните погледи на сестрите.
към текста >>

Понякога от тях даваше в общата кухня да се използват в трапезарията.
Сестрите ще почистят, ще избършат праха, ще изметат, но очите им все към масата и казват: „Учителю, много блага се събраха тук и са натрупани както на масата, така и под масата. Не можем ли да използваме някои от тях в общата кухня? “ А Учителя се усмихне: „Тука като има, навсякъде ще има.“ Тогава сестрите разбраха окултния закон. Значи тука се проявява Любовта на хората към Божественото, към Учителя и благата, които те отдаваха. Учителя почти не ги употребяваше, дори не всичко опитваше. Понякога от тях даваше в общата кухня да се използват в трапезарията. Но обикновено ги задържаше и не задоволяваше гладните погледи на сестрите. Така тази маса беше наречена от тях „Масата на изобилието“. Тя стана като един символ - тука ако има, навсякъде ще има. И действително изобилието скоро дойде в цялата страна и в целия народ. Това го проверихме по време на Школата.
към текста >>

87. Един ден на Изгрева - Георги Христов

Тогава вечерята се приготвяше в кухнята от този, който я даваше.
Никой не контролираше кой плаща и кой не плаща. Учителя тури тази идея още в началото, когато дойде на Изгрева: „Тук не трябва да има гладен човек!“ Това ние го спазихме. Общите вечери ставаха по повод на нещо. Обикновено някой братски празник или лични празненства на някой от учениците. Решават да дадат братска вечеря, когато всички са свободни и могат да дойдат. Тогава вечерята се приготвяше в кухнята от този, който я даваше. Вечерта се събирахме в трапезарията, като се казваше за какво е вечерта, по какъв случай се дава вечерята. Обикновено Учителя присъстваше, но някога не идваше. Обикновено се водеха общи разговори и след тях се запяваше и свършваше с песни. Започваше се с молитва, с която започваме нашите обеди „Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот“ - три пъти. Накрая се завършваше с общи молитви.
към текста >>

88. Братските празници на Изгрева - Георги Христов

Прекарването в салона минаваше в една обща братска вечеря, която се подготвяше от сестрите, които уреждаха кухнята.
22 септември е братски празник, свързан астрономически с есенното равноденствие и навлизането в есента. От този ден Учителя започваше новата учебна година на Школата и изнасяше своите беседи четири пъти седмично. Нова година се посрещаше общо. Подготвяше се една музикално-художествена програма, която се водеше от хората на изкуството. След това имаше разговори, можеше да изнесат някои теми или реферати в салона. Прекарването в салона минаваше в една обща братска вечеря, която се подготвяше от сестрите, които уреждаха кухнята. След вечерята се почваха разговори и като наближи 12 часа или мине 12 часа Учителя държи беседа. В тези новогодишни беседи като че ли той обявяваше програмата за цялата година. В нея набелязваше основните идеи, които засягаше през годината. Новогодишните беседи са много важни. Предвиждаше някои събития и засягаше и говореше за онези условия, които ще има през тази година и посочваше как да се реализират тези условия.
към текста >>

89. Общежитието на Изгрева - Георги Христов

Учителя беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна.
В онуй време ние бяхме младежи и нямахме думата. Думата имаха възрастните братя, които движеха и организираха живота на Братството, макар Учителя да ръководеше всичко. Той каже нещо, но вече не повтаряше. Който чуе и реши да изпълнява - добре. А който чуе и започва да размишлява и разсъждава, разминава се с думата на Учителя и накрая - нищо. Учителя беше наредил да се построи общежитие за братята и сестрите в подходяща форма, така че всеки да има по една стая, кухня и тоалетна. Отдолу щеше да има магазинчета за разни занаяти. Но нищо не стана. Във всеки случай център на братския живот беше салонът, полянката, където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради. Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават.
към текста >>

Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата кухня.
Но нищо не стана. Във всеки случай център на братския живот беше салонът, полянката, където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради. Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават. Сееха се картофи, лук, домати, пипер. Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата кухня. От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята, които изработваха в селата своята реколта, изпращаха най- хубавото на Учителя. Така че кухнята биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната. Ние не сме виждали на Изгрева оскъдица и недоимък. Около Учителя винаги имаше изобилие и храна за много хора.
към текста >>

От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня.
Във всеки случай център на братския живот беше салонът, полянката, където се четяха беседи на Учителя и се играеше Паневритмията. Имахме стопанство от лозе, овощна градина, за която се грижеше брат Ради. Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават. Сееха се картофи, лук, домати, пипер. Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата кухня. От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята, които изработваха в селата своята реколта, изпращаха най- хубавото на Учителя. Така че кухнята биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната. Ние не сме виждали на Изгрева оскъдица и недоимък. Около Учителя винаги имаше изобилие и храна за много хора. Изгревът, освен братско селище, все пак стана общежитие за братски труд.
към текста >>

Така че кухнята биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната.
Тук се отглеждаха плодни дръвчета, които даваха много плод, пък и сега дават. Сееха се картофи, лук, домати, пипер. Каквото се изкарваше тук, използваше се за общата кухня. От провинцията също изпращаха на Учителя продукти и Той ги даваше за общата кухня. Братята, които изработваха в селата своята реколта, изпращаха най- хубавото на Учителя. Така че кухнята биваше винаги заредена, дори и при оскъдните времена през войната. Ние не сме виждали на Изгрева оскъдица и недоимък. Около Учителя винаги имаше изобилие и храна за много хора. Изгревът, освен братско селище, все пак стана общежитие за братски труд.
към текста >>

90. 3. Никола Нанков - Георги Христов

Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие.
3. Никола Нанков В началото на Школата, когато се устройваше Изгревът ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски.
към текста >>

НАГОРЕ

0.40725684165955