НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
217
резултата в
75
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Едни работят в
кухнята
, други носят вода,трети се грижат за чистотата в стана.
В очите им се чете радостта на новия ден, който иде. Едно свещено присъствие навлиза в душите и ги изпълня с мир и хармония. Всеки е готов да служи на другите. Външни заповеди не се издават. Работата се разпределя естествено.
Едни работят в
кухнята
, други носят вода,трети се грижат за чистотата в стана.
Възпитателите пък поемат грижата за децата. Всеки е щастлив, че може да извърши нещо за другите. Учителя казва:Служенето е най-високата точка, до която може да достигне човек. И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето.През време на съборните дни всички се храним общо. Насядали на дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство.
към текста >>
2.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
август, за образуване на братски комунален стол –
кухня
.
По-късно обработката се пое пак от братските членове и сега в момента се счита отчуждена, напусната по някаква причина (…) През 1926 г. се приложиха опити по задача за една година, дадена от Учителя от съборните дни 1926 г. до съборните дни 1927 г., от м. август до м.
август, за образуване на братски комунален стол –
кухня
.
Основатели бяха 6 души. Числото им се увеличаваше до 16-18 души, единични и семейства. Обикновено се хранеха дневно 8, 12, 18 души. Плащането на храната бе доброволно. Всеки столуващ плащаше, колкото обичаше, като влагаше сумите в една затворена касичка.
към текста >>
В края на годината, при приключване на братския комунален стол –
кухня
, остана излишък от няколко десетки лева (ок.
Обикновено се хранеха дневно 8, 12, 18 души. Плащането на храната бе доброволно. Всеки столуващ плащаше, колкото обичаше, като влагаше сумите в една затворена касичка. Домакинът вземаше от касичката суми за покупка на хранителни покупки и периодически, обикновено месечно докладваше за състоянието на касата. Дефицити никога не се явяваха, а всякога имаше излишъци.
В края на годината, при приключване на братския комунален стол –
кухня
, остана излишък от няколко десетки лева (ок.
90 лв.). ясно бе, че в случая при този опит бе прилаган законът на жертвата – законът на доброволното заплащане –Любовта. Опитът даде положителен резултат. Това зарадва твърде много Учителя, когато му докладваха за горния опит. През 1927-1928 г.
към текста >>
3.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Съборите на Синархическата верига Баба ми и дядо ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за
кухнята
през съборните дни.
След това обяснил: „Ние направихме едно добро на кръчмаря и го освобождаваме от тази му длъжност, и ще го накараме да продава продукти за ядене. Така той се повдига в еволюцията си.” След този случай кръчмата запустяла и кръчмарят се принудил да стане бакалин.* Вж. «Изгревът», том I, стр. 405; том VII, стр. 452 ÷ 453.5.
Съборите на Синархическата верига Баба ми и дядо ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за
кухнята
през съборните дни.
Величка си преписва протоколите от протоколчика Петко Гумнеров, които след 9.09.1944 г. ги дадох на моя приятел, брат Влад Пашов, а той - на сестра Елена Андреева, да ги размножи за братята и сестрите от Изгрева. Баба ми и дядо ми имат стотина писма, картички, покани за съборите от Учителя.* Някъде Учителят пише: „Любезна В. Стойчева”, другаде – „Обична Величка Стойчева”. Те са взимали най-дейно участие в съборите и са оставали и след свършването им, докато Учителят е бил в Търново.
към текста >>
Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в
кухнята
и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия!
Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя.
Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в
кухнята
и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия!
” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й.
към текста >>
” На полицата в
кухнята
имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин.
Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия!
” На полицата в
кухнята
имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин.
Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й. ____________________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр.
към текста >>
4.
Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.
, 16.03.1914 г.
Долу сутерена се оформя като
кухня
и трапезария.
Гумнеров нямаше деца и с жена си живееше в една стая. А съседната стая я бил дал под наем и имал квартирант. Учителят известно време пребивава долу в мазето. След туй квартиранта напуснал и освободената стая я предложили на Учителя. Това е около 1905 г.
Долу сутерена се оформя като
кухня
и трапезария.
Започват да идват приятели и да посещават Учителя като биват поканени в трапезарията на чай и общи приказки. Така се създава едно малко домакинство, в което се включва и Учителят. Дават Му най-елементарни удобства. Въпреки всичко Учителя се чувстваше на ул. „Опълченска" 66 много добре.
към текста >>
5.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в
кухнята
", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в
кухнята
.
Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж[2] за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. Ill, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*.
След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в
кухнята
", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в
кухнята
.
Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г. критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика!
към текста >>
И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в
кухнята
, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите.
Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо".
И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в
кухнята
, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите.
На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо? - Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната. Това е не само у нас.
към текста >>
6.
Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици
, 1.02.1921 г.
Първият етаж бил кръчма, а над нея била
кухнята
и други помещения.
* Много интелигентна и просветена личност. Притежавала вкус и изисканост. Правила впечатление с културата си. * Слаба и деликатна по натура, починала от простуда на 3 март 1918 г. Семейство Стойчеви живеели в голяма гръцка къща.
Първият етаж бил кръчма, а над нея била
кухнята
и други помещения.
На горния етаж е бил салонът, от който се влизало в четери големи стаи. В този салон са се провеждали и женските и детските събрания. Салонът е побирал около сто души, макар че рядко е имало повече от 40-50 на беседите, които са се организирали там. Учителят пристигнал по своя работа в Бургас и Стойчеви поканили братята и сестрите от Бургаския кръжок, за да се видят и разговарят с него. Разговорът бил задълбочен и съществен, но по едно време долу в кръчмата се чул писък на гайда.
към текста >>
7.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Учителят предлага на строителите да направят и
кухня
до салона, в която да се готвят общи братски обеди.
Чорапът се напълва с пари. Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по часовник. Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 година, петък, салонът е готов. Макар, че дограмата не е сложена, Учителят изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците.
Учителят предлага на строителите да направят и
кухня
до салона, в която да се готвят общи братски обеди.
Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена. Така Школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите. След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г. при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени. Много пъти след събора Учителят, Иван Жеков и Ради Танчев правят почистване.
към текста >>
8.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Учителят предлага на строителите да направят и
кухня
до салона, в която да се готвят общи братски обеди.
Чорапът се напълва с пари. Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по часовник. Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 година, петък, салонът е готов. Макар, че дограмата не е сложена, Учителят изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците.
Учителят предлага на строителите да направят и
кухня
до салона, в която да се готвят общи братски обеди.
Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена. Така Школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите. След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г. при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени. Много пъти след събора Учителят, Иван Жеков и Ради Танчев правят почистване.
към текста >>
9.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в
кухнята
-- приблизително 2.00—2,50 метра.
„Рамката" беше изработена от тънки чамови дъски. Разстоянието между двете огромни дъна беше малко, може би 4-5 см, колкото за картината. През 1922 г. Пентаграмът е бил донесен в Търново в тази „рамка". Тя и сега е пред очите ми.
По размери е колкото касата на моя вратопрозерец в
кухнята
-- приблизително 2.00—2,50 метра.
Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове на мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка". Що се отнася до съществуването на втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19) [Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася на Учителя. Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации. (17)МУЗИКАЛНИЯТ ПЕНТАГРАМ
към текста >>
10.
Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14
, 04.1923 г.
Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и
кухнята
.
Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме.
Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и
кухнята
.
Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и където през 1926 година бе построена приемната на Учителя. Около 1922-23 година, Той ни каза на трите стенографки - Паша, Савка и Елена - така: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Ние отидохме и се подписахме, но не знаехме за какво се подписваме.
към текста >>
11.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Учителят се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при
кухнята
.
Нашите братя и сестри се грижат образцово за всичко около него. Учителят започва да прави опити да пише в тефтерчето на Савка. Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л" а след това написва и думата „любов". Възкресението идва.***** На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус - преди изгрева на Слънцето, следобед Учителят става от леглото си, взима бастуна и отива на извора придружен от радостните братя и сестри. Целият лагер сияе.
Учителят се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при
кухнята
.
Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпият гост. Когато Учителят се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" - светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч. След радостния концерт изнесен в негова чест, Учителят съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу за да организират събора в София.****** По време на боледуването наУчителя, Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове.
към текста >>
Всички се събират около лумналия огън при
кухнята
да сушат и топлят.
Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те дяволе! " Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителят им нарежда да ги оставят на мира. Бурята стихва и спира.
Всички се събират около лумналия огън при
кухнята
да сушат и топлят.
Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Анге л Вълков. ********* През 1937 година брат Град и Минче в посещава Рила за няколко дена. Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София.
към текста >>
Налага се да поправят
кухнята
, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада.
********* През 1937 година брат Град и Минче в посещава Рила за няколко дена. Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защот о е свършил храната си и няма повече средства. Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера.
Налага се да поправят
кухнята
, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада.
Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята. Идва Учителят и пита Гради: „Ти какво мислиш? " „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителят пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата.
към текста >>
Всички се отдръпват настрана и сядат около
кухнята
.
Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защот о е свършил храната си и няма повече средства. Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада.
Всички се отдръпват настрана и сядат около
кухнята
.
Идва Учителят и пита Гради: „Ти какво мислиш? " „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителят пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко, ако са съгласни приятелите, ще поема аз ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън да ме слушат, когато правя корекции." Учителят се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата.
към текста >>
" Те приемат и до вечерта
кухнята
била поправена.**********
" „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителят пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко, ако са съгласни приятелите, ще поема аз ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън да ме слушат, когато правя корекции." Учителят се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата. Вие съгласни ли сте с това?
" Те приемат и до вечерта
кухнята
била поправена.**********
*Виж « Изгревът» том I стр. 98-103, том. XIV стр. 341-342. **Виж « Изгревът» том IV стр. 629-632. ***Виж« Изгревът» том XIV стр. 479-506.
към текста >>
12.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Построи се и малкият салон за столова, имахме братска
кухня
.
се построи и горната стая на Учителя и Той окончателно остана да живее на Изгрева. Но за беседите си слизаше в салона на Оборище. През пролетта на 1928 год., когато салонът беше напълно готов, завършен, Учителят предложи беседите и лекциите да се държат на Изгрева и то не вечер както ставаше в града, а сутрин в 5 часа. На Изгрева имаше доста построени бараки по това време. Мнозина, които имаха възможност да си купят места взеха си и си построиха жилища.
Построи се и малкият салон за столова, имахме братска
кухня
.
Братството закупиха всички места, които се продаваха около салона. Малко време след събора през 1927 год., мисля в началото на септември Учителят се опита да ни предаде Паневритмията, Пентаграма - специално. Научихме първите фигури и когато трябваше да усвоим смяната на местата на тези, които играят Пентаграма, доста трудно ни се видя на всички тази част от упражнението и дотук спряхме. Може би защото вече беше късно септември, може би имаше и други причини. И странно нещо, Учителят следващата година -1928 предаваше последователно всички други упражнения от Паневритмията и най-после я предаде в окончателна форма в 1942 год.
към текста >>
Отначало се построи големия салон през 1927 г., а после се построи
кухнята
и трапезарията.
Учението на Учителя стои много по-високо. За него е необходимо посвещение и свободна мисъл, която да ти разкрие тези големи светове, които се намират в Словото на Учителя. Като живеех на поляната на Изгрева, винаги си представях, че ще направим някаква обсерватория, метеорологична станция, понеже Учителят даваше път на науката. И в тези си копнежи и стремежи аз дочаках да се реализира това. Дори имаше и телескоп, с който наблюдавахме луната, звездите и планетите.
Отначало се построи големия салон през 1927 г., а после се построи
кухнята
и трапезарията.
Отпред на двора имаше няколко редици сковани маси. Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи. Създаваше се една хубава атмосфера.
към текста >>
13.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки,
кухня
и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи.
В партидата се отбелязваха всички сметки - килограмите на багажа, превозните разноски, броят на дните, прекарани горе, разноските по обедите, които се разпределят по равно на всеки столуващ, както и съответният дял от общите разноски, каквито при такива случаи всякога има. При тръгване още, щом всеки се запише в тефтера, правеше встъпителна вноска, а когато дойде време да се връща, идваше да си урежда сметките. На конярите също водехме партида, където се отбелязваха всички пренесени багажи. С тях бяхме уговорили да им се плаща на килограм изнесен товар или на кон, ако някой ползваше такъв. Отношенията ни с тях почиваха на пълно доверие и добросъвестност, което извънредно много ни улесняваше.
След изкачването на багажите и хората, започваше настаняването им, което се съпровождаше с усилен строеж на палатки,
кухня
и продоволствен пункт, какъвто всякога имаше и всякакви други общи съоръжения, необходими за голяма група летуващи.
Използвахме конярите и за докарването на продуктите, предимно от Дупница. Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда.През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница. От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път. От селото наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите.
към текста >>
Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за
кухня
, се търсеше брат Гради Минчев.
Набързо привърших работата си и веднага му го върнах. Лицето му сияеше от топлота и любезност, благодарих му от все сърце и се разделихме. Само няколко часа след това, с потресаваща изненада, разбрах, че е бил извикан пред вратата на свети Петра. Навярно и там е имало нужда от спешна, неотложна поправка в сложните механизми на отвъдния свят. Мир и светлина на душата му.
Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за
кухня
, се търсеше брат Гради Минчев.
Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера.
към текста >>
Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон
кухня
, който беше крайно необходим.
Мир и светлина на душата му. Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак.
Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон
кухня
, който беше крайно необходим.
В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна.
към текста >>
Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и
кухнята
на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения.
Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда. Само няколко отивания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъчно количество за целия покрив. Учителя и Той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере 40-50 души.
Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и
кухнята
на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения.
Там всякога имаше хора и цареше едно приятно оживление. Беше не само кухня, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини. Там спираха и конете, които докарваха продуктите, а също и групите, които идваха. Тяхното пристигане беше събитие. Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, които носеха храната - живота на този свят.
към текста >>
Беше не само
кухня
, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини.
Учителя и Той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере 40-50 души. Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и кухнята на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения. Там всякога имаше хора и цареше едно приятно оживление.
Беше не само
кухня
, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини.
Там спираха и конете, които докарваха продуктите, а също и групите, които идваха. Тяхното пристигане беше събитие. Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, които носеха храната - живота на този свят. На планетата Земя обаче се раждат и хора проводници на тъмните, злите сили в природата. Те търсят да унищожат, да премахнат, да спънат, това им доставя някакво задоволство.
към текста >>
14.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий
, 24.05.1930 г.
Той е нашата закрила, гостна, спалня,
кухня
и дори сцена и аудитория.
Всички се веселят, пеят, провикват се, а мен ми е жал, жал... Колкото и да се грижа да угодя на пиленцето, все ми се струва, че не умея, че ще му повредя. Облаци, като грамадни кервани се търкалят по небето - кани се изобилен дъжд. Туристи пъплят по хълмовете нагоре и се провикват: Ехо! Ехо! Макар, че настъпи буря, не се боим, щом сме на Ел Шедар.
Той е нашата закрила, гостна, спалня,
кухня
и дори сцена и аудитория.
Днес Той говори: „Ако Христос е казал, че му се дава всяка власт на небето и на земята, защо да не се радваме. И ето, дава Му се всяка власт, което е вярно и истинно, защото Истината в много повече души грее сега. Душите се събуждат, възкръсват, опомнят се. Няма вече скрито покрито; злото само се разобличава и то лесно и просто (случаят с убийството на Лулчева). Как една зла умисъл може да е кроена и нареждана от дълги години, но в един миг, Слънцето на Христа я осветлява, разобличава и разкрива Истината.”Колко се радвам, че това е тъй!
към текста >>
15.
Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).
, 27.06.1931 г.
На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за
кухнята
привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев.
Когато правехме гимнастиките при Второто езеро, ги правехме преди закуска. В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа. Паневритмията също правехме преди закуска. А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд. Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите.
На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за
кухнята
привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев.
Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро. Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена. Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря.
към текста >>
Дървата се стоварваха до
кухнята
, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена.
Паневритмията също правехме преди закуска. А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд. Други пък тръгваха и правеха екскурзии в околностите. На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев. Слизахме на Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията, на връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро.
Дървата се стоварваха до
кухнята
, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена.
Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи. А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво. Там, на Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря. В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм.
към текста >>
16.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли
, 15.07.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
17.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли
, 16.07.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
18.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли
, 17.07.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
19.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли
, 18.07.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
20.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
21.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 20 юли: 20.VII,1932год. Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев. Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.
към текста >>
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
22.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
23.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли
, 25.07.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
24.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
25.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
26.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли
, 28.07.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
27.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли
, 29.07.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
28.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли
, 30.07.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
29.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август
, 1.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
30.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август
, 2.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
31.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
32.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август
, 4.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
33.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август
, 5.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
34.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
35.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август
, 8.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
36.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
37.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
38.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
39.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
Рила ли да гледаме, или строежа, големият строеж на хижата-
кухня
.
Заедно с багажа си, понесох тежък вързоп с университетски коли. Ще чета, мисля си, там на Рила ще чета. Ще седна между клековете, и там, ще чета за изпит, че пушек ще се вдига. Пушек се вдига, наистина, но от огнището, а не от моето четене. Дойде ни първата чужденка - от Литва; та нея ли да гледаме, как често си затваря очите в дълбоко размишление, как не взема участие във физическата работа.
Рила ли да гледаме, или строежа, големият строеж на хижата-
кухня
.
В този строеж взимаме участие всички - и възрастни, и деца. Че за дебелите стени не само едри камъни трябват, но и дребни. Като се наредят големите камъни, помежду туряме и дребни; не замазваме с цимент и вар. Само така да съвпаднат уломъците, че сами себе си да вардят от сриване. Всички ставаме юнаци над юнаците; всеки се стреми да бъде юнак над юнаците - повече камъни да донесе, по-големи и по-големи...Не четох колите, нито дори надникнах в тях - време нямаше, но от това носене на камъни, научих едно незаменимо, ценно педагогическо правило: децата обичат да подражават.
към текста >>
Дежурните всеки ден се сменят с нови братя и сестри, но казаните винаги се пълнят с прясна, вкусна храна.Ами покрив на
кухнята
?
Не, не го оставя на мира, разклаща го, и ако камъкът е легнал добре и не се движи, чак тогава ще се дири друг, който ще го покрие. Всички следват примера Му: държат правилото - ръбовете да се наместят върху вдлъбнатините. Учителят обикаля, наблюдава, разклаща изграденото и безспир взима участие по цялата кръгла стена. Не Му омръзва, не се уморява. Тихо обикаля и безмълвно подпомага.Така днес, така утре, други ден, докато се вдигна цялата стена -широка, здрава, непоклатима.
Дежурните всеки ден се сменят с нови братя и сестри, но казаните винаги се пълнят с прясна, вкусна храна.Ами покрив на
кухнята
?
Намери се кой да ни каже, че доле, доле под първото езеро, дясно в гората, има стара горяла гора. Там се отправят нашите отбор юнаци с брадви в ръце. Подир някой ден, ето ги, заидваха двама по двама - единият нарамил гола дялана суха греда, а другият - крепи другия й край, възлизат насам. Сега почва градежа на покрива. Един на друг си казват братята кое и как, и ето с помощта и ръководството на Учителя, и покривът стана.
към текста >>
Ех, сега ще я покрием нашата хижа-
кухня
, и вътре на завет дежурните ще чистят и готвят зарзавата, а отвън, нека си вали, ако иска... След лъкатушения, почивки - наближаваме Елбур.
Минаваме „Бал-дер-дару”, „Близнака”, „Махабур” (Бъбрека) и ето ни до „Сърцето”. Плочи, плочи, плочи. Малки и големи - има и за деца, има и за гиганти. А има и като за наша милост - средна работа. Кой с торба, кой с въженце, кой на гръб - почваме да слизаме.
Ех, сега ще я покрием нашата хижа-
кухня
, и вътре на завет дежурните ще чистят и готвят зарзавата, а отвън, нека си вали, ако иска... След лъкатушения, почивки - наближаваме Елбур.
Учителят носи големичка плоча. Нито се е навел, нито пъшка като нас. Ходи изправен - бодър.Няколко души горе - поемат плочите, други някои ги избират, подават. Полека, лека, наредените и здраво заковани греди, остават вътре. А отвън - постройката вече цяла е покрита.
към текста >>
40.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август
, 13.08.1932 г.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1. Из беседата от Учителя на 13.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 13 август от спомена на П. Ганев: 13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
41.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
42.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
43.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
44.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август
, 18.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
45.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1932 г.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите на слънцето. Не мислете за земни неща. Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му. И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга". До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по
кухня
днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
към текста >>
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Тая заран мъгли покриват планината. Учителят чете 16 глава от Евангелието на Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава. Говори беседа хубава. И забеляза, че днескашната мъгла е израз на състоянието на братството, на българския народ, на Европа и на цялото човечество. Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
През деня вадихме и носихме камъни за новата
кухня
.
Ето сега, вечерта, ту престава, ту вали. Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
към текста >>
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
1932 год., четвъртъкХубав ясен ден. Говори Учителят беседа. След това ходихме за плочи при Бъбрека.12.VIII.1932 год., петъкХубав ясен ден. Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики. Направих две снимки: една във време на гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме на Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата
кухня
.На седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е.
към текста >>
46.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска
кухня
, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови.
И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа. Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "Мисли, право мисли! " и "Там далече зная чуден край". Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин. Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска
кухня
, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови.
Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него.
към текста >>
47.
Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'
, 12.08.1933 г.
В отсрещната част на полянката бе намерено огнището, направено от няколко камъка обгорени от огъня, на което огнище е била братската
кухня
.
1. Пътеката излиза на поляната, която е с размер 30/40 м. 2. От пътеката направо се вижда камък-скала на 50 м. 3. Вдясно се вижда на 50 м също голям камък, а от него се вижда друг камък-скала също на 50 м разстояние. 4. От дясно полянката продължава в по-редки борове, където са били палатките. 5. Вдясно на полянката се намират три бора и камък пред тях, а в ляво на полянката се намират два камъка отдалечени 10 м един от друг.
В отсрещната част на полянката бе намерено огнището, направено от няколко камъка обгорени от огъня, на което огнище е била братската
кухня
.
Тук, на това огнище се дава песента „Запали се огъня“. Бяха документирани в присъствието на Драган Петков и заснети горепосочените обекти на поляната. Според Драган Петков, когато Учителят се придвижвал до изворчето в морената Учителят е произнасял формули според разказа на Пеню Ганев. Долуподписани от групата: 1. Драган Петков, 2.
към текста >>
48.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска
кухня
, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови.
И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа. Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "Мисли, право мисли! " и "Там далече зная чуден край". Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин. Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска
кухня
, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови.
Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него.
към текста >>
49.
На 'Изгрева' е прокаран водопровод
, 6.05.1934 г.
От този извор носехме вода за
кухнята
.
Направиха други ръце, но те не можеха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения от Владо Николов-Руснака и от брат Борис Николов. След това те бяха боядисани, за да си личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени от Учителя: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто ибъдете като този извор! От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята.
От този извор носехме вода за
кухнята
.
Отначало тя се носеше на ръце от дежурните. По- късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят попита: "Защо ви е сал, след като може да стане с лодка? " Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата. С нея се караше вода от извора до кухнята.
към текста >>
С нея се караше вода от извора до
кухнята
.
От този извор носехме вода за кухнята. Отначало тя се носеше на ръце от дежурните. По- късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят попита: "Защо ви е сал, след като може да стане с лодка? " Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата.
С нея се караше вода от извора до
кухнята
.
Братството беше евакуирано в Мърчаево и още в първите дни след 14.01.1944 г. всички отидохме на минералния извор Рударци. Това е голям и топъл минерален извор на около 4 км на запад от селото в чудно красива и магнетична долина. След като разгледахме околностите, аз напълних един чайник с вода и тръгнахме да си отиваме. Групата с Учителя вървеше напред, а аз придружавах брат Боян Боев, който беше с болен крак и трудно се движеше.
към текста >>
50.
Учителя възлага на Стоянка Илиева да напише думите на Песента 'Мирът иде'
, 06.1934 г.
В сутерена имаше
кухня
и една малка трапезария, в която обядваха всеки ден около 20 души.
"Опълченска" 66. В горният етаж беше стаята Му, приемната Му и стаята на стопанката на дома. Това бе Гина Гумнерова. Една мила възрастна сестра с побелели коси, която цял ден посрещаше и изпращаше гости, посетители на Учителя. В онези години аз отидох при Учителя и Той нареди при нея да нощувам.
В сутерена имаше
кухня
и една малка трапезария, в която обядваха всеки ден около 20 души.
Това беше през есента на 1922 година и за мен всичко това ми беше много интересно и затова се превръщах в зрение и в слух. По време на обед и на закуска имаше разговори, имах лични срещи с Учителя. А колко са ме вълнували песните. Тук се пееха едва ли не по всяко време, защото тъкмо тогава Учителят даде последователно десетина от първите малки песни, които Той нарече окултни упражнения. Лекциите Му в Общия Окултен клас бяха все върху окултната музика.
към текста >>
51.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1935 г.
Днес чистихме
кухнята
, огнището и целия лагер.
Белите камъчета, които я красяха, изглеждаха като скъпоценни бисери. А мраморните ръце даваха обилно вода. Чиста, кристална вода, извираща от сърцето на свещената планина. Там беше писано: „Отворете си сърцето и бъдете като този извор." И още какво да ти пиша?
Днес чистихме
кухнята
, огнището и целия лагер.
А дежурните приготовляваха картофената чорба. На колело събрани всички, начело с Учителя, ние имахме сладък обед. Поздрав от Учителя. Поздрав от Елбур. Поздрав от братята и сестрите, които са тук.
към текста >>
52.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на
кухнята
.
Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на
кухнята
.
Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка?
към текста >>
Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по
кухня
.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре на Рила. Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал.
Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по
кухня
.
Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме. Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея.
към текста >>
Тази година вода носеха всички без подканване - както за
кухнята
, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня.
Тази година вода носеха всички без подканване - както за
кухнята
, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка.
към текста >>
Тя е построена на площадката, където по-късно се устройват новата братска
кухня
и магазинът.
Учителят върви бавно и трудно по просеката до първото езеро, където Лулчев го посреща с белия кон. Качват го на коня и го закарват на езерата. Положението му е много тежко. Не може да се движи, да слиза и да ходи из лагера. По цял ден той седи пред палатката и наблюдава отгоре живота на лагера.
Тя е построена на площадката, където по-късно се устройват новата братска
кухня
и магазинът.
Учителят не приема почти никого. На следващия ден положението на майка ми се влошава и тя не може да вижда нищо. Баща ми Крум отива при Учителя, който го приема веднага, и на тревожния въпрос как да помогне на майка ми, казва да й сготви картофена супа. Така няколко дена баща ми ходи при Учителя и изпълнява точно съветите, които му дава. С всеки изминат ден положението на майка ми става все по-добро и по-добро.
към текста >>
Той посещава извора и вечерта отива на братската среща при огъня до
кухнята
.
Като си свършва работа, той я пита: „Абе, една от вашите жени беше ухапана от змия. Какво стана с нея, умря ли? ". Майка ми му отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителят ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява.
Той посещава извора и вечерта отива на братската среща при огъня до
кухнята
.
Майка ми чувства голяма вътрешна лекота. Когато Учителят взе да слиза от палатката си към огъня пред кухнята, всички запяхме песента „Малкият извор" - Светъл лъч отгоре слиза. Да, този светъл лъч пак дойде при нас и ни озари със своята виделина. -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------*Виж« Изгревът» том II стр. 290-291, N163.
към текста >>
Когато Учителят взе да слиза от палатката си към огъня пред
кухнята
, всички запяхме песента „Малкият извор" - Светъл лъч отгоре слиза.
". Майка ми му отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителят ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява. Той посещава извора и вечерта отива на братската среща при огъня до кухнята. Майка ми чувства голяма вътрешна лекота.
Когато Учителят взе да слиза от палатката си към огъня пред
кухнята
, всички запяхме песента „Малкият извор" - Светъл лъч отгоре слиза.
Да, този светъл лъч пак дойде при нас и ни озари със своята виделина. -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------*Виж« Изгревът» том II стр. 290-291, N163. ** Виж « Изгревът» том I стр. 561-571. ***Виж « Изгревът» том VII стр.
към текста >>
53.
Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли
, 1.07.1936 г.
Тя е построена на площадката, където по-късно се устройват новата братска
кухня
и магазинът.
Учителят върви бавно и трудно по просеката до първото езеро, където Лулчев го посреща с белия кон. Качват го на коня и го закарват на езерата. Положението му е много тежко. Не може да се движи, да слиза и да ходи из лагера. По цял ден той седи пред палатката и наблюдава отгоре живота на лагера.
Тя е построена на площадката, където по-късно се устройват новата братска
кухня
и магазинът.
Учителят не приема почти никого. На следващия ден положението на майка ми се влошава и тя не може да вижда нищо. Баща ми Крум отива при Учителя, който го приема веднага, и на тревожния въпрос как да помогне на майка ми, казва да й сготви картофена супа. Така няколко дена баща ми ходи при Учителя и изпълнява точно съветите, които му дава. С всеки изминат ден положението на майка ми става все по-добро и по-добро.
към текста >>
Той посещава извора и вечерта отива на братската среща при огъня до
кухнята
.
Като си свършва работа, той я пита: „Абе, една от вашите жени беше ухапана от змия. Какво стана с нея, умря ли? ". Майка ми му отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителят ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява.
Той посещава извора и вечерта отива на братската среща при огъня до
кухнята
.
Майка ми чувства голяма вътрешна лекота. Когато Учителят взе да слиза от палатката си към огъня пред кухнята, всички запяхме песента „Малкият извор" - Светъл лъч отгоре слиза. Да, този светъл лъч пак дойде при нас и ни озари със своята виделина. -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------*Виж« Изгревът» том II стр. 290-291, N163.
към текста >>
Когато Учителят взе да слиза от палатката си към огъня пред
кухнята
, всички запяхме песента „Малкият извор" - Светъл лъч отгоре слиза.
". Майка ми му отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителят ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява. Той посещава извора и вечерта отива на братската среща при огъня до кухнята. Майка ми чувства голяма вътрешна лекота.
Когато Учителят взе да слиза от палатката си към огъня пред
кухнята
, всички запяхме песента „Малкият извор" - Светъл лъч отгоре слиза.
Да, този светъл лъч пак дойде при нас и ни озари със своята виделина. -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------*Виж« Изгревът» том II стр. 290-291, N163. ** Виж « Изгревът» том I стр. 561-571. ***Виж « Изгревът» том VII стр.
към текста >>
54.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
Тя е построена на площадката, където по-късно се устройват новата братска
кухня
и магазинът.
Учителят върви бавно и трудно по просеката до първото езеро, където Лулчев го посреща с белия кон. Качват го на коня и го закарват на езерата. Положението му е много тежко. Не може да се движи, да слиза и да ходи из лагера. По цял ден той седи пред палатката и наблюдава отгоре живота на лагера.
Тя е построена на площадката, където по-късно се устройват новата братска
кухня
и магазинът.
Учителят не приема почти никого. На следващия ден положението на майка ми се влошава и тя не може да вижда нищо. Баща ми Крум отива при Учителя, който го приема веднага, и на тревожния въпрос как да помогне на майка ми, казва да й сготви картофена супа. Така няколко дена баща ми ходи при Учителя и изпълнява точно съветите, които му дава. С всеки изминат ден положението на майка ми става все по-добро и по-добро.
към текста >>
Той посещава извора и вечерта отива на братската среща при огъня до
кухнята
.
Като си свършва работа, той я пита: „Абе, една от вашите жени беше ухапана от змия. Какво стана с нея, умря ли? ". Майка ми му отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителят ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява.
Той посещава извора и вечерта отива на братската среща при огъня до
кухнята
.
Майка ми чувства голяма вътрешна лекота. Когато Учителят взе да слиза от палатката си към огъня пред кухнята, всички запяхме песента „Малкият извор" - Светъл лъч отгоре слиза. Да, този светъл лъч пак дойде при нас и ни озари със своята виделина. -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------*Виж« Изгревът» том II стр. 290-291, N163.
към текста >>
Когато Учителят взе да слиза от палатката си към огъня пред
кухнята
, всички запяхме песента „Малкият извор" - Светъл лъч отгоре слиза.
". Майка ми му отговаря: „Тази жена, която я ухапа змия, съм аз. Както виждаш, жива и здрава съм. Учителят ми спаси живота." Майка ми оздравява напълно на 12 август, когато и Учителя оздравява. Той посещава извора и вечерта отива на братската среща при огъня до кухнята. Майка ми чувства голяма вътрешна лекота.
Когато Учителят взе да слиза от палатката си към огъня пред
кухнята
, всички запяхме песента „Малкият извор" - Светъл лъч отгоре слиза.
Да, този светъл лъч пак дойде при нас и ни озари със своята виделина. -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------*Виж« Изгревът» том II стр. 290-291, N163. ** Виж « Изгревът» том I стр. 561-571. ***Виж « Изгревът» том VII стр.
към текста >>
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на
кухнята
.
Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на
кухнята
.
Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка?
към текста >>
Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по
кухня
.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре на Рила. Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал.
Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по
кухня
.
Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме. Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея.
към текста >>
Тази година вода носеха всички без подканване - както за
кухнята
, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня.
Тази година вода носеха всички без подканване - както за
кухнята
, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка.
към текста >>
55.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на
кухнята
.
Има доста снимки направени пред палатката му. За този период може да се прочете в спомените на Елена Андреева и Катя Грива: 1. Спомен на Елена Андреева: Побоят върху Учителя през 1936 година От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на
кухнята
.
Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка?
към текста >>
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на
кухнята
.
Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на
кухнята
.
Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка?
към текста >>
Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по
кухня
.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре на Рила. Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал.
Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по
кухня
.
Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме. Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея.
към текста >>
Тази година вода носеха всички без подканване - както за
кухнята
, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня.
Тази година вода носеха всички без подканване - както за
кухнята
, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка.
към текста >>
56.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Спускаме се като пилци към навеса
кухня
, построен от нас на западния край на бивака.
Всеки, който намери забито номерирано колче, има право да си построи палатката.Дежурство за готвене. Пет сестри мият и режат зеленчука, а двама братя поддържат огъня, носят вода за миене от езерото и отделно, с лодката - от бялата наша чешмичка - „Даващите ръце”. Бели калайдисани казани за готвене и за чиста гореща вода. Всяка сутрин, след слизане от Молитвения връх, тръбач надува бронзова лъскава тръба, после гърмогласно вика: „Вода за чай! ”. Вечерта, също така.
Спускаме се като пилци към навеса
кухня
, построен от нас на западния край на бивака.
Кой с чаша, с термос, или кана, тичаме да ни налеят. За обяд същата тръба ни вика: „Обяд! Обяд! ” Тихо насядаме край огнището върху нови клекови пейки; пред нас и бели масички, току-що издялани от майстор Боянчо -наш брат.Всяка сутрин ранобудни овчари ни носят по 50 - 60 литра овчо мляко - само каймак. Някога ни носят и прясно овчо сирене от стадата горе при „Пазар дере”.Голяма червена палатка е нашата „Кооперация”.
към текста >>
Така бидоха извадени и широките бурии [бурия - тръба, комин], зазидани в цимент за огнището в каменната ни
кухня
.
Върху каменното кръжило, по особен начин се накамарват сечените дърва. Огънят изпърво пуши, после литват живи искри, после пламва хубав огън. Насядаме по гладките нови пейки от суров клек. Когато си отиваме ги крием из клековете, защото другите туристи просто ги турят върху огъня и - толкоз. Също и масичките.
Така бидоха извадени и широките бурии [бурия - тръба, комин], зазидани в цимент за огнището в каменната ни
кухня
.
Но ние се изхитряме. Носим си подвижни металически огнища, що с връщането си от тук ги вземаме със себе си.Така накладеният огън се разгаря все повече и повече - пръска струя искри. Нависоко се издигат огнени езици, нашироко се разстила червена жарава - приятна топлина. Няма зъзнене. Зад пейките - един ред стоящи, още един ред, още един ред.
към текста >>
Прехвърлили път четири денонощия, отминали блестящите европейски курорти, дошли тука, наравно дърва да мъкнат за огнището, плочи от „Махабур” за покрив на новата ни каменна
кухня
- навес, да правят пътища, да нареждат стъпала, да изпълняват дежурство в
кухнята
, да носят вода, да режат зеленчук -кромид... Голямата височина тук, студът, вятърът е нарязал лицата им, устните, ръцете.
Та за „Сърцето” става дума. След някой ден, ледът се разпукнал; когато през края на юли слънцето напече здравата, върху повърхността заплаваха ледени късове, приличащи на лебеди, заплавали по синята вода. Снегът от бреговете се оглежда вътре - и става ти и хубаво, и страшно, като го гледаш.Гостите от Латвия, Литва и Естония са пленници на брат Боян Боев. Те всички искат да научат български език, за да четат беседите от Учителя направо от текста. Тия чудаци идват чак от Балтика.
Прехвърлили път четири денонощия, отминали блестящите европейски курорти, дошли тука, наравно дърва да мъкнат за огнището, плочи от „Махабур” за покрив на новата ни каменна
кухня
- навес, да правят пътища, да нареждат стъпала, да изпълняват дежурство в
кухнята
, да носят вода, да режат зеленчук -кромид... Голямата височина тук, студът, вятърът е нарязал лицата им, устните, ръцете.
Но те са весели, радостни и казват, че никога не са се чувствували така безгрижни, щастливи и детски радостни и подвижни.И нашите изучават тука чужди езици - най-много руски, френски. Из клека, бледни студенти, разгърнали коли, нещо четат и преповтарят. Някъде подчертават литографираните отпечатъци с червен молив. Какво несъответствие, мисля си, между природа и книжно знание. Художници, понесли леки стативи ту тук, ту там, заседнали на пост и не мърдат от там с дни.
към текста >>
Зидари дострояват, доуреждат каменния заслон на нашата голяма
кухня
.
Какво несъответствие, мисля си, между природа и книжно знание. Художници, понесли леки стативи ту тук, ту там, заседнали на пост и не мърдат от там с дни. Един художник работи над заледеното сърце (като снежен циркус) няколко дни, заедно със зеления хълм, погледнал отгоре, синьото небе, бреговете, но изведнъж падна мъгла, свиха се бури, ливна дъжд. И когато повторно се опита да довърши картината си, ледният циркус го няма вече, и ледните парчета се люшкат по тъмните води като плаващи лебеди.Певица се покачила на висока скала и там е дала волянна своите упражнения. Боянчо рендосва нови маси за трапезарията, защото миналогодишните са задигнати.
Зидари дострояват, доуреждат каменния заслон на нашата голяма
кухня
.
Строители на палатки забиват колчета, опъват платнища, теглят въжета, така че новопристигащи-те веднага намират подслон - влизат в своята къщичка. Клековете се бялнали от пране. На друго място дежурните мият казани, тави. Едни чистят бивака, целият бивак - да няма нигде следа от безпорядък. Някои братя оправят пътищата - за да не се хлъзнат конете, да не падат.
към текста >>
57.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август
, 12.08.1936 г.
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на
кухнята
.
Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на
кухнята
.
Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка?
към текста >>
Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по
кухня
.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре на Рила. Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал.
Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по
кухня
.
Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме. Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея.
към текста >>
Тази година вода носеха всички без подканване - както за
кухнята
, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня.
Тази година вода носеха всички без подканване - както за
кухнята
, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка.
към текста >>
58.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на
кухнята
.
Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
По-късно на същото това място бяха поставени казаните на
кухнята
.
Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха? " Когато се опъваше някоя палатка, питаше: "Чия е тази палатка?
към текста >>
Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по
кухня
.
И даже в София решили да дойдат с една кола и да Го свалят от Рила, за да не станем за смях пред хората, та Учителят да умре на Рила. Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал.
Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по
кухня
.
Тази година вода носеха всички без подканване - както за кухнята, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме. Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея.
към текста >>
Тази година вода носеха всички без подканване - както за
кухнята
, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Младите братя повярваха, че ще мине и премине това премеждие. Те бяха с по-голяма вяра и се възпротивиха. Не позволиха Учителят да бъде свален от Рила. Аз имах една необикновена радост в себе си, че младите братя проявиха нещо ново и нещо повече, на което Учителят се беше надявал. Спомням си, че никога на нашия бивак не е имало такива удобства - за нас, които обслужвахме Учителя и за дежурните по кухня.
Тази година вода носеха всички без подканване - както за
кухнята
, така и за Учителя горе при нас, където Му готвехме.
Идваха и ни носеха дърва в изобилие. Дойде брат Борис Николов и насече дърва: че по-дебели, че по-тънки, че всякакви клечици - като за изложба. Всички искаха да услужат и да видят по този начин Учителя. Той говореше малко, но приемаше всички отвън пред палатката или в нея. Всички, които идваха се изреждаха да Му целуват ръка.
към текста >>
59.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска
кухня
, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови.
И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа. Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "Мисли, право мисли! " и "Там далече зная чуден край". Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин. Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска
кухня
, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови.
Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него.
към текста >>
60.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска
кухня
, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови.
И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа. Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "Мисли, право мисли! " и "Там далече зная чуден край". Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин. Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска
кухня
, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови.
Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него.
към текста >>
61.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред
кухнята
, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда.
Той им казва, че трябва да свалят веднага палатката на Ангел и Тодора, за да не пострада лагерът. Веднага братята с Учителя отиват и свалят за минута палатката. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и казва: „Хванах ли те, дяволе! " Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителят ги спира и им казва да ги оставят.
Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред
кухнята
, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда.
Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. 2. Записано от Светозар Няголов: СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер.
към текста >>
Всички се събират около лумналия огън при
кухнята
да сушат и топлят.
Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те дяволе! " Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителят им нарежда да ги оставят на мира. Бурята стихва и спира.
Всички се събират около лумналия огън при
кухнята
да сушат и топлят.
Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков. През 1937 година брат Гради Минче в посещава Рила за няколко дена. Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София.
към текста >>
Налага се да поправят
кухнята
, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада.
През 1937 година брат Гради Минче в посещава Рила за няколко дена. Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защото е свършил храната си и няма повече средства. Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера.
Налага се да поправят
кухнята
, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада.
Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята. Идва Учителят и пита Гради: „Ти какво мислиш? " „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителят пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата.
към текста >>
Всички се отдръпват настрана и сядат около
кухнята
.
Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защото е свършил храната си и няма повече средства. Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада.
Всички се отдръпват настрана и сядат около
кухнята
.
Идва Учителят и пита Гради: „Ти какво мислиш? " „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителят пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко, ако са съгласни приятелите, ще поема аз ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън да ме слушат, когато правя корекции." Учителят се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата.
към текста >>
" Те приемат и до вечерта
кухнята
била поправена.
" „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителят пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко, ако са съгласни приятелите, ще поема аз ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън да ме слушат, когато правя корекции." Учителят се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата. Вие съгласни ли сте с това?
" Те приемат и до вечерта
кухнята
била поправена.
3. Спомен на Гради Минчев: Строежът на кухнята на 7-те езера (В този спомен няма означена годината, но от записката на Светозар Няголов се вижда, че строежът на кухнята за който говори Гради Минчев е през 1937 г.) 4. Записано от Светозар Няголов: Задачи и правила в планината През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.„Планината дава на човека, а не взима от него.
към текста >>
3. Спомен на Гради Минчев: Строежът на
кухнята
на 7-те езера
Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко, ако са съгласни приятелите, ще поема аз ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън да ме слушат, когато правя корекции." Учителят се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата. Вие съгласни ли сте с това? " Те приемат и до вечерта кухнята била поправена.
3. Спомен на Гради Минчев: Строежът на
кухнята
на 7-те езера
(В този спомен няма означена годината, но от записката на Светозар Няголов се вижда, че строежът на кухнята за който говори Гради Минчев е през 1937 г.) 4. Записано от Светозар Няголов: Задачи и правила в планината През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.„Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината.
към текста >>
(В този спомен няма означена годината, но от записката на Светозар Няголов се вижда, че строежът на
кухнята
за който говори Гради Минчев е през 1937 г.)
Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко, ако са съгласни приятелите, ще поема аз ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън да ме слушат, когато правя корекции." Учителят се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата. Вие съгласни ли сте с това? " Те приемат и до вечерта кухнята била поправена. 3. Спомен на Гради Минчев: Строежът на кухнята на 7-те езера
(В този спомен няма означена годината, но от записката на Светозар Няголов се вижда, че строежът на
кухнята
за който говори Гради Минчев е през 1937 г.)
4. Записано от Светозар Няголов: Задачи и правила в планината През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.„Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани.
към текста >>
Учителят, и той взима голямо дърво и го носи до
кухнята
.
/"По Бога направени", с.31/ Записки на Светозар Няголов 5. Времето в планината и послушанието на учениците Всичко в планината е символи и има значение, но ние трябва да ги знаем и да ги пазим. Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването и са вземали дърва от изгорялата гора.
Учителят, и той взима голямо дърво и го носи до
кухнята
.
Навсякъде макар и значително по- възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея.Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие. Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера. Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи. Зад всички беше той - Духът Беинса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше.През 1930 г.
към текста >>
Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред
кухнята
, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда.
Той им казва, че трябва да свалят веднага палатката на Ангел и Тодора, за да не пострада лагерът. Веднага братята с Учителя отиват и свалят за минута палатката. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и казва: „Хванах ли те, дяволе! " Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителят ги спира и им казва да ги оставят.
Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред
кухнята
, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда.
Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. Изгревът - Том 22 5.Времето в планината и послушанието на учениците Записки на Светозар Няголов Свещените думи на Учителя
към текста >>
Учителят се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при
кухнята
.
Нашите братя и сестри се грижат образцово за всичко около него. Учителят започва да прави опити да пише в тефтерчето на Савка. Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л" а след това написва и думата „любов". Възкресението идва.***** На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус - преди изгрева на Слънцето, следобед Учителят става от леглото си, взима бастуна и отива на извора придружен от радостните братя и сестри. Целият лагер сияе.
Учителят се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при
кухнята
.
Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпият гост. Когато Учителят се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" - светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч. След радостния концерт изнесен в негова чест, Учителят съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу за да организират събора в София.****** По време на боледуването на Учителя, Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове.
към текста >>
Всички се събират около лумналия огън при
кухнята
да сушат и топлят.
Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те дяволе! " Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителят им нарежда да ги оставят на мира. Бурята стихва и спира.
Всички се събират около лумналия огън при
кухнята
да сушат и топлят.
Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков. ********* През 1937 година брат Гради Минче в посещава Рила за няколко дена. Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София.
към текста >>
Налага се да поправят
кухнята
, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада.
********* През 1937 година брат Гради Минче в посещава Рила за няколко дена. Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защото е свършил храната си и няма повече средства. Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера.
Налага се да поправят
кухнята
, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада.
Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята. Идва Учителят и пита Гради: „Ти какво мислиш? " „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителят пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата.
към текста >>
Всички се отдръпват настрана и сядат около
кухнята
.
Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защото е свършил храната си и няма повече средства. Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада.
Всички се отдръпват настрана и сядат около
кухнята
.
Идва Учителят и пита Гради: „Ти какво мислиш? " „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителят пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко, ако са съгласни приятелите, ще поема аз ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън да ме слушат, когато правя корекции." Учителят се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата.
към текста >>
" Те приемат и до вечерта
кухнята
била поправена.**********
" „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителят пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко, ако са съгласни приятелите, ще поема аз ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън да ме слушат, когато правя корекции." Учителят се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата. Вие съгласни ли сте с това?
" Те приемат и до вечерта
кухнята
била поправена.**********
Изгревът - Том 22 12. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ------------------------------------------------------------------- *Виж « Изгревът» том I стр. 98-103, том.
към текста >>
10. СТРОЕЖЪТ НА
КУХНЯТА
НА 7-ТЕ ЕЗЕРА
********Виж « Изгревът» том І стр. 288-291. *********Виж « Изгревът» том VIIстр. 559-561, N52,53. **********Виж « Изгревът» том VII стр. 204-205 Спомен на Гради Минчев
10. СТРОЕЖЪТ НА
КУХНЯТА
НА 7-ТЕ ЕЗЕРА
Като дойде време за отиване на Рила, тогава минавахме през Сапарева баня, аз тръгнах със сестра Йорданка Жекова и със сестра Керемидчиева, майка на една от стенографките при Учителя, сестра Савка. Минахме с. Сапарева баня и седнахме на една полянка да починем. В това време дойдоха две, три жени с момиченцата си да ни видят. За тях беше интересно, защото хората от братството пътуваха на групи за рилските езера и всички минаваха през с.
към текста >>
„Тук наредих на братята да направят
кухня
.“ Аз свалих товара, който носех на рамото си и като погледнах видях, че основите не са сложени както трябва и казах: „Учителю, камъните не са наредени добре“.
Не зная какво са разговаряли, но като стигнахме на езерата и като минаха няколко дена и три-четири жени от Сапарево дойдоха специално да търсят сестра Йорданка. Изглежда, че нещо им е предсказала и то се е сбъднало, за да дойдат да я търсят на езерата. И тъй сестра Йорданка имаше честта да бъде посетена от тия жени от с. Сапарево. Още с пристигането си на Рила първата ми работа беше да ида да целуна ръка на Учителя и дори не бях си свалил багажа от рамото и Той ми каза: „Ти нали беше зидар? “ „Да“, казах.
„Тук наредих на братята да направят
кухня
.“ Аз свалих товара, който носех на рамото си и като погледнах видях, че основите не са сложени както трябва и казах: „Учителю, камъните не са наредени добре“.
А Той отговори: „Ами ти си майстор, а пък те не разбират, рекох“. Там бяха брат Пеню Ганев, брат Манол Иванов от Варна и др. Зидарията беше суха, не с цимент. Аз се залових да подреждам камъните. Като наближи вечерта брат Димитър Стоянов, когото назовавахме Димитрий, ме повика.
към текста >>
До
кухнята
имаше по начало два големи камъка по метър високи, а между тях една дупка като хамбар.
Тогава се обърна пак към мене и ме попита: „Ти как мислиш да стане това? “ „Аз мога да стана отговорник при следното условие“, отговорих аз. „Първо, аз ще работя само отвътре, второ ще наглеждам отвън и ще поправям ако трябва или ще им казвам какво да правят“. На това Учителят каза: „Ето, брата е съгласен при такива условия да отговаря“. Тогава аз поправих събореното и започнахме отново да градим.
До
кухнята
имаше по начало два големи камъка по метър високи, а между тях една дупка като хамбар.
Учителят както стоеше започна да пуща малки камъчета в нея. Сестра Катя Зяпкова като видя как Учителят пуща камъчетата, каза: „Учителю, аз ще направя това, ще затворя дупката“. Обаче в това време Учителят се измести, отиде малко настрана и почна да приказва със събралите се братя и сестри. Добре, но сестра Катя, като искаше да отиде при тях и не можеше да напълни тоя хамбар, сложи една камичка и отиде при групата, която разговаряше с Учителя. На другия ден Учителят дойде да провери какво е направила сестра Катя и тя му каза: „Ето, Учителю, аз напълних дупката“.
към текста >>
И тъй братята носеха плочи от височината над езерото, на което викахме „Бъбрека“ и с тия плочи покрихме
кухнята
.
„Аз имам толкова работа горе, вие нищо не работите или работите толкова колкото искате, а аз зидам и т.н.“ Занесох дървото и се залових да правя покрива. Направих го. Десет години бях работил зидарство, кал съм бъркал с крака и какво ли не още. Сложихме клекове отгоре, но понеже не бях покривал с плочи, брат Николай Дойнов ми помогна. Той като габровец знаеше тоя начин на покриване.
И тъй братята носеха плочи от височината над езерото, на което викахме „Бъбрека“ и с тия плочи покрихме
кухнята
.
Тя заработи. Изгревът - Том 7 10. Строежът на кухнята на 7-те езера Записки на Светозар Няголов 3. Задачи и правила в планината
към текста >>
10. Строежът на
кухнята
на 7-те езера
Сложихме клекове отгоре, но понеже не бях покривал с плочи, брат Николай Дойнов ми помогна. Той като габровец знаеше тоя начин на покриване. И тъй братята носеха плочи от височината над езерото, на което викахме „Бъбрека“ и с тия плочи покрихме кухнята. Тя заработи. Изгревът - Том 7
10. Строежът на
кухнята
на 7-те езера
Записки на Светозар Няголов 3. Задачи и правила в планината Учителят ни учи, че най-важната задача при всяка екскурзия е да се изпотим, като изхвърлим по този начин всички отрови от организма си, т.е. да отпушим седемте милиона пори на кожата, запушени от отрови и мръсотии, които има в града. Чрез порите диша душата.
към текста >>
62.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Съборите на Синархическата верига Баба ми и дядо ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за
кухнята
през съборните дни.
След това обяснил: „Ние направихме едно добро на кръчмаря и го освобождаваме от тази му длъжност, и ще го накараме да продава продукти за ядене. Така той се повдига в еволюцията си.” След този случай кръчмата запустяла и кръчмарят се принудил да стане бакалин.* Вж. «Изгревът», том I, стр. 405; том VII, стр. 452 ÷ 453.5.
Съборите на Синархическата верига Баба ми и дядо ми са участвали във всички събори до 1915 г., като винаги са закупували продукти, необходими за
кухнята
през съборните дни.
Величка си преписва протоколите от протоколчика Петко Гумнеров, които след 9.09.1944 г. ги дадох на моя приятел, брат Влад Пашов, а той - на сестра Елена Андреева, да ги размножи за братята и сестрите от Изгрева. Баба ми и дядо ми имат стотина писма, картички, покани за съборите от Учителя.* Някъде Учителят пише: „Любезна В. Стойчева”, другаде – „Обична Величка Стойчева”. Те са взимали най-дейно участие в съборите и са оставали и след свършването им, докато Учителят е бил в Търново.
към текста >>
Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в
кухнята
и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия!
Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя.
Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в
кухнята
и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия!
” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й.
към текста >>
” На полицата в
кухнята
имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин.
Сутринта здравето на Величка се подобрява значително. Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя трудност, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря! ”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия!
” На полицата в
кухнята
имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин.
Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето. Кънчо на екс изпил съдържанието в чашката, но се оказало не ракия, а газ. От този момент дядо ми се отказва от ракията и щом я помирише, му замирисва на газ. Величка благодарила на Учителя, че така болезнено удовлетворил молбата й. ____________________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр.
към текста >>
63.
Снимка на Юрданка Жекова на строежа на „Спиралата', Рила - 18 август
, 18.08.1938 г.
Юрданка Жекова Отзад се вижда
кухнята
с покрив покрит от плочи донесени от V езеро.
Носене на камъни за строеж на „Спиралата". Рила 18 август 1938 год. Отляво: 1. Гешева, 2. Марияна от Латвия, 3.
Юрданка Жекова Отзад се вижда
кухнята
с покрив покрит от плочи донесени от V езеро.
Вдясно е склада за хранителни продукти.
към текста >>
64.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Учителят ми каза, като отидем на Рила най- напред да поправя
кухнята
, а после да направим магазина и т.н.
Спомен на Гради Колев Минчев 30. НА РИЛА 1939 ГОДИНА Още преди да стане време за отиване на Рила, Учителят ме извика и ми каза: „Ще можеш ли да се включиш тая година при отиването на Рила? “ Отговорих: „Разбира се, Учителю, че мога, щом ми кажете вие“. „Пригответе се“, казва, „ще отивате на Рила“.
Учителят ми каза, като отидем на Рила най- напред да поправя
кухнята
, а после да направим магазина и т.н.
Натоварихме един камион. Отдолу сложихме капаци метър на метър,- които брат Неделчо Попов беше вземал от печатницата, а отгоре провизии. За работна група дойде брат Лулчев със своята свита (Упанишадата). Свитата на Лулчев се състоеше от Йордан Андреев (адютант), Веселина Йорданова (адютантка), Колю Йорданов, Тодор Маринчевски, Невяна Неделчева, Тодор (гледача), Колю (келифареца), Лазар Опев. Невяна Неделчева стояла през деня при Лулчев, а вечер отивала да спи на тавана на къщичката на Иван-каруцаря.
към текста >>
Учителят ми беше казал, най-напред да поправим
кухнята
и после да поправим магазина и т.н., но като отидох, а багажа се състоеше повече от провизии, чували захар, сол, ориз и др.
Винаги се е отнасял много добре към братята и сестрите. Той не е бил брат, но всички така му викахме „брат Янко“. Качихме се горе на планината където биваше бивака. Брат Янко натовари още първия път една част от капаците, а останалите втория път. Но като отидохме заварихме такава незапомнена влага на Рила, че като стъпиш като че стъпваш на сюнгер.
Учителят ми беше казал, най-напред да поправим
кухнята
и после да поправим магазина и т.н., но като отидох, а багажа се състоеше повече от провизии, чували захар, сол, ориз и др.
Чудя се какво да правя. Влагата беше много голяма. От капаците постлах в кухнята на плочите и почнах да нареждам чували, сандъци и т.н. и ги покрих. Вечерта спах при провизиите.
към текста >>
От капаците постлах в
кухнята
на плочите и почнах да нареждам чували, сандъци и т.н.
Брат Янко натовари още първия път една част от капаците, а останалите втория път. Но като отидохме заварихме такава незапомнена влага на Рила, че като стъпиш като че стъпваш на сюнгер. Учителят ми беше казал, най-напред да поправим кухнята и после да поправим магазина и т.н., но като отидох, а багажа се състоеше повече от провизии, чували захар, сол, ориз и др. Чудя се какво да правя. Влагата беше много голяма.
От капаците постлах в
кухнята
на плочите и почнах да нареждам чували, сандъци и т.н.
и ги покрих. Вечерта спах при провизиите. Сутринта се чудя от къде да започна. Трябва да се кача на покрива, да поправям плочите, обаче тоя багаж какво да го правя? Викам си, Учителят ми каза най-напред да поправя кухнята, но тоя багаж, сядат по него и т.н.
към текста >>
Викам си, Учителят ми каза най-напред да поправя
кухнята
, но тоя багаж, сядат по него и т.н.
От капаците постлах в кухнята на плочите и почнах да нареждам чували, сандъци и т.н. и ги покрих. Вечерта спах при провизиите. Сутринта се чудя от къде да започна. Трябва да се кача на покрива, да поправям плочите, обаче тоя багаж какво да го правя?
Викам си, Учителят ми каза най-напред да поправя
кухнята
, но тоя багаж, сядат по него и т.н.
и реших да направя най-напред магазина. Почнах да работя. Избрах дървета, които бяхме скрили от миналата година, пренесох ги, но няма кой да ми помогне. В това време отивам пак при работната група. Те се бяха изтеглили на мястото на брат Лулчев, направили си палатките, но никой не идва да помага.
към текста >>
Почнах аз да правя магазина, направих го, опънахме платнището, покрихме всичко и сега трябваше от
кухнята
всички провизии да се пренесат в магазина.
Те се бяха изтеглили на мястото на брат Лулчев, направили си палатките, но никой не идва да помага. Отивам при тях и им казвам: „Вие нали дойдохте като работна група, да видите тоя багаж, който донесохме как ще го съхраним? Вие курдисахте палатките и край“. Пак брат Колю Йорданов дойде, а брат Йордан Андреев (адютант на Лулчев) що не се бихме с него. До там стигна работата.
Почнах аз да правя магазина, направих го, опънахме платнището, покрихме всичко и сега трябваше от
кухнята
всички провизии да се пренесат в магазина.
Господ здраве да дава на брат Колю Йорданов, помага ми той, прави струва. На втория или третия ден почнаха да пристигат групите. Пристигна брат Боян Боев и завари магазина готов. Казвам му: „В магазина трябва да има човек, защото има много стока, утре ще почне да се продава“. Аз не знаех, че ще остана в магазина, нали?
към текста >>
Аз в това време поправям
кухнята
.
Пък аз й бях дал два капака, даже лично бях й ги занесъл. Тя си беше счупила крака преди няколко месеца и аз й ги дадох да ги сложи пред леглото си. Тя спеше на едно войнишко легло, та да не стои във влага, да има къде да си сложи краката. Викам й: „Сестра Наталия, не плачи, на всички ще взема капаците, обаче твоите два капака няма да ги взема“. Минаха един-два дена и дойде Учителят.
Аз в това време поправям
кухнята
.
Брат Колю ми подава плочи, обаче Учителят мина транзит край нас. Разбрах, че Учителят е недоволен. Мина един ден ли какво, отивам и казвам на Учителя: „Учителю, Вие ме пратихте на Рила и поръчахте да направя, т.е. да поправя кухнята, нали така говорихме, обаче като дойдох тук, положението се измени съвсем. Първо, работната група, която дойде, не беше работна група, а дойде само така, за да бъдат първи на Рила, курдисаха се и с изключение на брат Колю Йорданов, никой не дойде да ми помогне.
към текста >>
да поправя
кухнята
, нали така говорихме, обаче като дойдох тук, положението се измени съвсем.
Минаха един-два дена и дойде Учителят. Аз в това време поправям кухнята. Брат Колю ми подава плочи, обаче Учителят мина транзит край нас. Разбрах, че Учителят е недоволен. Мина един ден ли какво, отивам и казвам на Учителя: „Учителю, Вие ме пратихте на Рила и поръчахте да направя, т.е.
да поправя
кухнята
, нали така говорихме, обаче като дойдох тук, положението се измени съвсем.
Първо, работната група, която дойде, не беше работна група, а дойде само така, за да бъдат първи на Рила, курдисаха се и с изключение на брат Колю Йорданов, никой не дойде да ми помогне. Камионът освен капаците и някоя палатка, моята раница, беше пълен с провизии, ориз, захар, сол и др.“ Учителят ме погледна и каза: „Те тръгнаха, рекох, и най-напред помислиха за стомасите си“. А пък аз съм ходил работна група преди години. Не ги споменавам, защото съм ходил за малко нали, направя някои работи и се връщам. „Та вместо да поправя кухнята, както ми казахте, аз трябваше да направя магазина, за да прибера провизиите.“ Както и да е, но Учителят на всичко отгоре ми даде един синджир и един катинар и каза: „За лодката“.
към текста >>
„Та вместо да поправя
кухнята
, както ми казахте, аз трябваше да направя магазина, за да прибера провизиите.“ Както и да е, но Учителят на всичко отгоре ми даде един синджир и един катинар и каза: „За лодката“.
да поправя кухнята, нали така говорихме, обаче като дойдох тук, положението се измени съвсем. Първо, работната група, която дойде, не беше работна група, а дойде само така, за да бъдат първи на Рила, курдисаха се и с изключение на брат Колю Йорданов, никой не дойде да ми помогне. Камионът освен капаците и някоя палатка, моята раница, беше пълен с провизии, ориз, захар, сол и др.“ Учителят ме погледна и каза: „Те тръгнаха, рекох, и най-напред помислиха за стомасите си“. А пък аз съм ходил работна група преди години. Не ги споменавам, защото съм ходил за малко нали, направя някои работи и се връщам.
„Та вместо да поправя
кухнята
, както ми казахте, аз трябваше да направя магазина, за да прибера провизиите.“ Както и да е, но Учителят на всичко отгоре ми даде един синджир и един катинар и каза: „За лодката“.
Брат Боянчо, Бог светлина да му дава, той дойде и поправи каквото трябва. „Сега лодката, без изключение, ще я даваш само на дежурните. Един кол със синджира и лодката ще се върже за кола, ще заключваш и ще даваш ключа само на дежурните, да носят вода.“ Отговорих: „Добре, Учителю“. Добре, но след епопеята със сестра Балтова, почнаха други неприятности. Идват от града братя и сестрички, ходи им се на разходка с лодката.
към текста >>
Друго правеше или не, но като станеше сутрин, другите отидат някъде, на гимнастика, разходки правят, а тя, Господ светлина да й даде, като вземе една лопатка и една метлика и като тръгне от
кухнята
до клозетите, защото има ги и такива, кой къде сварил, ходил, щапал, правил, струвал.
Те пеели: „Вечер, сутрин, оти не дойде...“ Учителят също се смял през сълзи. За сведение, не съм чул Учителят да се смее с глас, но често се смееше със сълзи на очите. Та, братя и сестри, имам и преживелици и от тоя род. Много силно впечатление ми е правила сестра Аня Тодорова, сестрата на сестра Паша. Тя беше учителка.
Друго правеше или не, но като станеше сутрин, другите отидат някъде, на гимнастика, разходки правят, а тя, Господ светлина да й даде, като вземе една лопатка и една метлика и като тръгне от
кухнята
до клозетите, защото има ги и такива, кой къде сварил, ходил, щапал, правил, струвал.
Понеже Учителят държеше много да се поддържа чистота, тя с часове се занимаваше с тая работа и беше много хубав човек. Имаше между другите и едно семейство - брат и сестра Тричкови. Братът беше художник и се казваше Иван Тричков. Той обичаше да рисува. По цял ден ходи и рисува.
към текста >>
Кухнята
е почистена и поправена.
Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление. И не стихнала още песента на празника, автобусите ни понесоха към Рила. Там друго чудо! Подготвителната група братя и сестри заминала за 7-те рилски езера по-рано и е устроила лагера. Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите бряга на Елбур.
Кухнята
е почистена и поправена.
Огнищата подновени, чайниците и казаните настанени. Магазинът готов и препълнен с провизии. Какво ли нямаше в него. „От пиле мляко" само нямаше, както казва народната поговорка. Всичко що имаше на богатия тогава изобилен пазар в София и Самоков имаше го и тук.
към текста >>
Ние по цял ден ходехме свободно, обикаляхме езерото,
кухнята
, чешмичката, Молитвения връх, но знаехме, че той винаги ни пази и помага.
Спомен на Светозар Няголов 9. Децата на Рила В лагера се поддържаше ред и порядък. Учителят отделяше специално внимание на нас, малките палавници, които през 1939 г. бяхме 40 деца.
Ние по цял ден ходехме свободно, обикаляхме езерото,
кухнята
, чешмичката, Молитвения връх, но знаехме, че той винаги ни пази и помага.
Брат и сестра от Ямбол започнаха да правят и продават мекици в лагера на езерата. Често Учителят купуваше по една тава мекици и пращаше някоя сестра да ги раздаде на всичките деца.През 1937 г. по време на лагеруването ни на езерата, един ден аз изчезвам от палатката. Моите родители разтревожени започват да ме търсят усилено при кухнята, изворчето, конете, но никъде не ме намират. Най-после баща ми решава да се качи при Учителя и да го пита къде може да ме намери, идва и вижда, че аз съм седнал в коленете на Учителя и той ми разказва приказки.
към текста >>
Моите родители разтревожени започват да ме търсят усилено при
кухнята
, изворчето, конете, но никъде не ме намират.
бяхме 40 деца. Ние по цял ден ходехме свободно, обикаляхме езерото, кухнята, чешмичката, Молитвения връх, но знаехме, че той винаги ни пази и помага. Брат и сестра от Ямбол започнаха да правят и продават мекици в лагера на езерата. Често Учителят купуваше по една тава мекици и пращаше някоя сестра да ги раздаде на всичките деца.През 1937 г. по време на лагеруването ни на езерата, един ден аз изчезвам от палатката.
Моите родители разтревожени започват да ме търсят усилено при
кухнята
, изворчето, конете, но никъде не ме намират.
Най-после баща ми решава да се качи при Учителя и да го пита къде може да ме намери, идва и вижда, че аз съм седнал в коленете на Учителя и той ми разказва приказки. Аз и не подозирах, че съм причинил такава голяма тревога на родителите си.През 1939 г. представители от цял свят дойдоха в София и на Рила бяха над 80 чужденци, които постоянно придружаваха Учителя. Ние, децата, всеки петък правехме супата за обяд. Всеки си имаше задача, която изпълняваше точно.
към текста >>
Вечер, при общия огън пред
кухнята
, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитираха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти.
Сутрин, като ставахме, водата в кофите беше замръзнала, счупвахме леда отгоре, обливахме си малко лицата с вода, взимахме по едно одеяло и отивахме на Молитвения връх, където с нетърпение очаквахме изгрева на топлото слънце. Присъствието на Учителя ни стопляше, повдигаше духа ни и ние лесно понасяхме несгодите и капризите на времето. Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх.
Вечер, при общия огън пред
кухнята
, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитираха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти.
По този начин ние изказвахме своята благодарност за хубавите условия, при които се намирахме. Концертът завършваше с общ а молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка.Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение. Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила. Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя през 1944 г. Всяко посещение, даже всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание.
към текста >>
65.
Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)
, 14.07.1939 г.
Празни ги натоварват на лодката, що направи Боянчо, напълнят ги там, нареждат ги пак в лодката и там, срещу
кухнята
ги изваждат, за да ги отнесат горе до готварските казани.
Нашите също имат своите си. Снимки на отделни групи, снимки на всички, освен на дежурните готвачи, водоносци и пазачи на палатките. Дежурство се пада на всички. Латвийците се изредиха, сега пък-французите. ТъничкиятТот Belmen, червендалестият Herlin [Херлин], швейцарският французин Faltas [Фалтас], годеникът на алжирската девица - опънали шии, носят ли, носят големи кофи.
Празни ги натоварват на лодката, що направи Боянчо, напълнят ги там, нареждат ги пак в лодката и там, срещу
кухнята
ги изваждат, за да ги отнесат горе до готварските казани.
Разбира се, след като свърши обяда, cher soeurs et cher freres [(фр.) - милите сестри и милите братя] ще омият казаните на определеното място, за да бъдат в изправност за утрешните нови дежурни.Уроците при брат Боев вървят почти без прекъсване, но все пак много работа има. Учителят е държал беседа на Молитвения връх; неделно време на площадката пред палатката си. Преводачката слуша и едновременно превежда на френски. Французите си записват, после се събират, проверяват бележките си, уеднаквяват ги.Вечер, тръбата свири - всички до казаните. С дълбока черпалка, кой колкото иска вода.
към текста >>
66.
Снимки на лагера на Рила, юли, 1939
, 23.07.1939 г.
Кухнята
със склада и палатките, юли 1939 г.СНИМКА № 107.
Снимки на лагера на Рила, юли, 1939 СНИМКА № 105. Изглед на лагера на Рила от запад, 23 юли 1939 г. В далечината се вижда общ обядСНИМКА № 106. Изглед на лагера на Рила от юг.
Кухнята
със склада и палатките, юли 1939 г.СНИМКА № 107.
Изглед на лагера на Рила от юг. Средата на лагера с палатките, юли 1939 г.
към текста >>
67.
Чужденци на Рила - палатката на французите
, 08.1939 г.
Но веднага, щом се празнуваше Петровден, тръгваше една група хора, която подготвяше там терена за палатките и разбира се -
кухнята
.
По ония времена, по времето на Учителя, Той ни запозваше с планините, защото когато Го питат някои: „Учителю, защо сте дошли в България? " -„Защото в България има много планини". И понеже Той е роден в крайморско село - Николаевка, близо до Варна, никога не съм срещал в Неговите беседи и изказвания да препоръчва да се ходи на морето, там да се къпят и т.н. А на хиляди места това е най-малко казано, препоръчва се да се ходи в планините, на високите места. Затова Той наистина със своя личен пример при летните месеци юли и август, отначало са започнали да летуват при Мусаленското езеро, на Мусала, обаче впоследствие при 7-те Рилски езера.
Но веднага, щом се празнуваше Петровден, тръгваше една група хора, която подготвяше там терена за палатките и разбира се -
кухнята
.
А след това вече багажът отива и най-после, когато вече са пристигнали палатките горе, и са относително повечето построени, пристигат и нашите братя и сестри от София, и от провинцията. От София с камиони биваха натоварени багажите. А друг човек вече се е задължил и организирал снабдяването с продукти от Дупница, като обикновено 95% те бяха каракачани, които хора, със своите коне и мулета, пренасяха редовно за този престой при езерата хранителни продукти от Дупница, или по някой път и от Самоков. Така протичаше братският живот на 7-те езера - Рила. „Аз проповядвам на българите, защото Бог е решил да ги благослови.
към текста >>
68.
Снимки на Учителя, Лулчев и лагерът с палатките при второто езеро - Рила, август, 1939 г.
, 08.1939 г.
Снимка №25: Заслонът,
кухнята
и склада при лагера на второто езеро
Снимки на Учителя, Лулчев и лагерът с палатките при второто езеро - Рила, август, 1939 г. Снимка №24: Лагерът с палатките при второто езеро - Рила, август, 1939 г.
Снимка №25: Заслонът,
кухнята
и склада при лагера на второто езеро
Снимка №26: Учителят с Лулчев преминават между палатките. Снимка №27: Учителят с Лулчев преминават през лагера.
към текста >>
69.
Последна екскурзия с Учителя на Рила. Първи ден - 20 юни
, 20.06.1942 г.
А братската
кухня
, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани.
Учителят посочи кои да дойдат на тази екскурзия. Не искаше голяма група. Ние се разположихме на поляната между клековете. Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, която носехме, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет. Отпред гори един хубав огън.
А братската
кухня
, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани.
Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след туй дойде една буря. И с бурята дъжд и дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орехи. Голям град и така засипа градът, че за малко време натрупа 15 см лед. Ние бяхме се скрили под платната и уплашено се бяхме сгушили, а Учителя беше в палатката си.
към текста >>
Щем не щем се върнахме в братската
кухня
, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище.
Ето тук сега видях, как градушката бие до бразда. Учителят я отсече с нож и тя спря. Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено.
Щем не щем се върнахме в братската
кухня
, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище.
Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони. Опънахме платнището, което имахме към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва.
към текста >>
Опънахме платнището, което имахме към отвора на
кухнята
и стана като затворена стая.
Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено. Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище. Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони.
Опънахме платнището, което имахме към отвора на
кухнята
и стана като затворена стая.
Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва. Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня. Имахме храна и бяхме обзаведени прилично.
към текста >>
Ние сме в
кухнята
на топло и се усмихваме.
Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва. Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня. Имахме храна и бяхме обзаведени прилично. Учителят се усмихна: „Не ви се чистеше, но ви накараха." Оглеждаме се.
Ние сме в
кухнята
на топло и се усмихваме.
На другия ден времето бе кристално ясно. Всяка сутрин отивахме на Молитвения връх с Учителя. По някой път тази беседа се състоеше само от няколко изречения. Сега ще ви кажа една такава беседа, която се състоеше от две изречения и която Учителят държа на Молитвения връх една сутрин. „Когато доброто те покани да направиш нещо за него, кажи - да.
към текста >>
70.
Последна екскурзия с Учителя на Рила. Трети ден - 22 юни
, 22.06.1942 г.
А братската
кухня
, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани.
Учителят посочи кои да дойдат на тази екскурзия. Не искаше голяма група. Ние се разположихме на поляната между клековете. Направихме огнище, опънахме за Учителя една малка палатка, която носехме, а за нас опънахме едно платно, само да ни пази завет. Отпред гори един хубав огън.
А братската
кухня
, която беше покрита с плочи, бе удобна, но понеже в нея бе лежал добитък не искахме да я чистим от лайната им, затова ние направихме заслон на чисто място по-настрани.
Първият ден бе хубав. На втория ден се заоблачи, паднаха мъгли и след туй дойде една буря. И с бурята дъжд и дъждът премина в градушка и зърната се сипеха отначало като лешник, а после станаха големи като орехи. Голям град и така засипа градът, че за малко време натрупа 15 см лед. Ние бяхме се скрили под платната и уплашено се бяхме сгушили, а Учителя беше в палатката си.
към текста >>
Щем не щем се върнахме в братската
кухня
, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище.
Ето тук сега видях, как градушката бие до бразда. Учителят я отсече с нож и тя спря. Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено.
Щем не щем се върнахме в братската
кухня
, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище.
Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони. Опънахме платнището, което имахме към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва.
към текста >>
Опънахме платнището, което имахме към отвора на
кухнята
и стана като затворена стая.
Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено. Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище. Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони.
Опънахме платнището, което имахме към отвора на
кухнята
и стана като затворена стая.
Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва. Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня. Имахме храна и бяхме обзаведени прилично.
към текста >>
Ние сме в
кухнята
на топло и се усмихваме.
Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва. Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня. Имахме храна и бяхме обзаведени прилично. Учителят се усмихна: „Не ви се чистеше, но ви накараха." Оглеждаме се.
Ние сме в
кухнята
на топло и се усмихваме.
На другия ден времето бе кристално ясно. Всяка сутрин отивахме на Молитвения връх с Учителя. По някой път тази беседа се състоеше само от няколко изречения. Сега ще ви кажа една такава беседа, която се състоеше от две изречения и която Учителят държа на Молитвения връх една сутрин. „Когато доброто те покани да направиш нещо за него, кажи - да.
към текста >>
71.
Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог
, 18.12.1904 г.
По време на войната за отопление и готвене в
кухнята
и салона се използват като гориво каменни въглища.През 1943 г.
Участва активно в организиране и провеждане на рилските лагери, като се занимава главно с транспорта и снабдяването на лагера с храна. Той е практичен и лесно се справя с многобройните трудности при тази дейност.Учителят го обича и полага специални грижи за този първи антихрист, като му разкрива много закони и правила на живота. Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и хиромантия, направени от сестра му Цанка и други наши приятели. При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана Крез на двеста милионен народ." Учителят се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш? " От този момент работите на Николай тръгват назад.
По време на войната за отопление и готвене в
кухнята
и салона се използват като гориво каменни въглища.През 1943 г.
Учителят извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя. Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обед е и всички са насядали да се хранят. Николай минава пред пейката, на която седи Учителят, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш!
към текста >>
72.
Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото
, 27.07.1901 г.
При един спор в
кухнята
, Той влязъл и казал следните думи: „Хвърлете, рекох, чиниите през прозореца и прекратете спора'"
Него не го интересуваха слабостите на хората, абсолютно не се спираше на тях. Слабостите са присъщи на човека, върху тях той трябва да работи. Разумно и положително насърчаваше и обработваше. Ако може някой да види каква неизразима усмивка имаше, когато някой направи нещо добро и хубаво - лицето Му просияваше! Учителя не обичаше споровете.
При един спор в
кухнята
, Той влязъл и казал следните думи: „Хвърлете, рекох, чиниите през прозореца и прекратете спора'"
Той се интересуваше от всичко на Изгрева, от живота - как протича в най-малките му подробности. Взимаше участие във всичко: цялото стопанство беше като на длан пред Него; концертите; Школата; работата в кухнята; частния живот на всеки един. Той беше като Баща-наставник, лекар, Учител на всички. Той обичаше Изгрева, присъстваше навсякъде. Как обичаше Учителя поляната, градината, лозето!
към текста >>
Взимаше участие във всичко: цялото стопанство беше като на длан пред Него; концертите; Школата; работата в
кухнята
; частния живот на всеки един.
Разумно и положително насърчаваше и обработваше. Ако може някой да види каква неизразима усмивка имаше, когато някой направи нещо добро и хубаво - лицето Му просияваше! Учителя не обичаше споровете. При един спор в кухнята, Той влязъл и казал следните думи: „Хвърлете, рекох, чиниите през прозореца и прекратете спора'" Той се интересуваше от всичко на Изгрева, от живота - как протича в най-малките му подробности.
Взимаше участие във всичко: цялото стопанство беше като на длан пред Него; концертите; Школата; работата в
кухнята
; частния живот на всеки един.
Той беше като Баща-наставник, лекар, Учител на всички. Той обичаше Изгрева, присъстваше навсякъде. Как обичаше Учителя поляната, градината, лозето! Насърчаваше всяка работа. Той присъстваше в набавянето на зимнина и често се съветваше с бате Ради, и даваше оценка на най-малките неща.
към текста >>
73.
Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя
, 06.01.1901 г.
Тя отговаряше за
кухнята
и водеше сметките за хранителните продукти, за общия казан, от който на обед ядяха всички.
от лагера на Рила и аз оттогава не съм стъпвал на Рила. За мен Рила е свещено място, а не място на самозвани ръководители." Така завърши спорът ми с Драган. Но неговата работа аз му я свърших, а не някой друг. Запомнете това. Буча Бехар беше много деятелна и участваше активно при организацията на лагерите в Рила.
Тя отговаряше за
кухнята
и водеше сметките за хранителните продукти, за общия казан, от който на обед ядяха всички.
Така през 1972 г. след завършване на Рила, остават 800 лева, сума, която се равняваше на 8 лекарски заплати. Тази сума по препоръка на другите Буча слага на спестовна книжка на нейно име. Тези пари са могли да се вложат в купуването на четири пишещи машини по онова време, които бяха скъпи за обикновените хора. С тези четири пишещи машини можеха да се заангажират четири сестри, които да обработват доста архивни материали.
към текста >>
74.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
След 1972 година възниква идеята да се монтира голяма палатка пред
кухнята
на летния лагер в Рила.
Не по-малко точни и строги са законите, които управляват процесите в духовния свят." За да бъде през август на Рила с приятелите си от строителната бригада, те трябва да са свободни след края на юли. Бригадата е мобилизирала всичките си сили и бързо, но качествено излива стълбището на високата сграда срещу централната поща в София. Управлението не е в състояние повече да осигурява необходимите материали и ги пуска в неплатен отпуск. Пътят към свободата е открит и те отново са на любимата планина.
След 1972 година възниква идеята да се монтира голяма палатка пред
кухнята
на летния лагер в Рила.
Вено настоява да не се прави това. Той е убеден, че моментът не е благоприятен, защото интуитивно чувства, че властите са станали по-чувствителни към разширяващата се дейност на Братството. Ентусиастите обаче надделяват. Палатката е издигната и при лошо време приютява концертите и молитвените събрания, които се провеждат ежедневно. Естествено всички са доволни и поздравяват изпълнителите на това благородно дело.
към текста >>
75.
Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя
, 06.10.1902 г.
После всички в
кухнята
ми даваха храна и изкарах много леко.
- Никога! Когато служих, още с постъпването си отидох при най-големия началник и му казах: “Аз съм дошъл да изпълня дълга си към държавата, но имам една молба. Понеже съм вегетарианец от дете, моля да ме оставите да се храня както намеря за добре. Началника ми отговори: Добре, но имаме само маслини и кисело зеле. Аз му казах: Нищо, и това е храна.
После всички в
кухнята
ми даваха храна и изкарах много леко.
Когато дойде време да се кълнем, пак се нареди добре. Аз не исках да се кълна и казах: Не се кълна. Винаги говоря истината и няма нужда да се кълна. Началникът ме скри и никой не забеляза, че не се заклех. Не си ли смел, страхлив ли си, нищо не можеш да постигнеш!
към текста >>
НАГОРЕ
